Apocryphal Academy

СЕКЦИЯ ФОРУМ => Всички теми => Темата е започната от: λ в Юли 29, 2019, 03:41:58 pm

Титла: Халюциногенна бомба - посещение в миналото
Публикувано от: λ в Юли 29, 2019, 03:41:58 pm
Един новинарски материал, който си заслужава да прочетем и анализираме. Както винаги моят коментар е след него:






Що е то 'соросоид'? И кому пречи той в България?

Соросоидът е наивник, останал да живее в България, защото още се надява, че българското общество може да стане отворено и да не се управлява на принципа "мой човек". Кратка история на понятието "соросоид".

(https://i2.offnews.bg/events/2019/07/28/708158/phpoz4qbs_800x*.jpg)
Снимка от 2007 година: Джордж Сорос на посещение в едно българско училище.

Източник: OFFNews.bg (https://offnews.bg/dw/shto-e-to-sorosoid-i-komu-prechi-toj-v-balgaria-708158.html), материалът е на Георги Лозанов от Дойче Веле

Понятието "соросоид" е ветеран в компроматните войни. Да те нарекат по този начин значи да те посочат за "санитарен обстрел". В началото обаче не беше така. Първоначално новата дума се употребяваше по-скоро на шега по адрес на публично разпознати фигури с културни претенции, западни маниери, проявяващи респект към политически коректното говорене и главно - стоящи далеч от наследената патриотарско-пролетарска представа за народ.

Постепенно етикетът започна да се изпълва с "класова злъч" към представителите на една нова социална група. Тази на появилия се "трети сектор", който включваше НПО (неправителствени организации), финансирани от външни донори. И на първо място - организации, финансирани именно от американския милиардер и филантроп Джордж Сорос, който след падането на комунизма активно подпомагаше създаването на гражданско общество в европейските страни от бившия съветски блок.


"Соросоидите" и България

Да работиш в третия сектор, докато другите два - държавата и бизнесът, са обхванати от корпоративни и корупционни обвързаности, означаваше, че искаш да се измъкнеш сух от общото блато. Да разполагаш с ресурси без да участваш в местната далавера. Да стоиш на граждански и критически позиции без да могат пребоядисани комунисти, мутри, агенти на бившата ДС и прочие да те обрекат на социална маргинализация. В устата им етикетът "соросоид" вече звучеше като предупреждение - че не играеш играта по техните правила, и като обвинение - че служиш на чужди интереси, а не на националния, за какъвто те признаваха единствено собствения си интерес. Соросоид синонимично се сближи с родоотстъпник и започна да напуска неформалната си употреба. Готвеше се да влезе "на въоръжение" в борбата за задкулисна власт.

Приема се, че в България за първи път понятието е вкарано в медийно обръщение около 2007 година от Валентин Фъртунов, автор и водещ на предаване, разбира се, по телевизия СКАТ. Съвпадението с приемането на България в ЕС не е случайно, защото "соросоиди" се включва в журналистическия жаргон на медии, които подържат евроскептична и антинатовска линия. Отговаря на нуждата им от езиково средство, с което без пряко да се противопоставят на българската геополитическа ориентация да рушат доверието в нея.

В това отношение използването на името Сорос като пейоративно нарицателно се оказва особено подходящо. Още повече, че неговият произход не е местен, а е резултат от мощната антилиберална вълна, заляла Европа след световната финансова криза и прииждането на бежанци от Азия и Европа. Какво по-хубаво от това, за да се излезе от всеобщия страх и объркване, да се намери виновник за всички беди, който може да бъде посочен с пръст! Сорос персонално беше обявен за "гробокопач на Европа" и на християнската цивилизация. Войната с него бе изгодна за различни политически и икономически субекти, но най-активен се оказа бившият му стипендиант и настоящ премиер на Унгария Орбан. Разбира се, и Путин не остана по-назад, като пръв изгони фондацията на "Отворено общество", основана от Сорос.

Сега войната сякаш е позатихнала, защото хората започнаха да си дават сметка за фарсовия характер на обвинението към един застаряващ човек, пък бил той и евреин милиардер, че лично със зла умисъл е задвижил глобални исторически процеси. Войната обаче е хибридна и си свърши работата - създаде въображаем враг, който в обратен ред укрепва реалната власт на силите, застанали срещу него.

Сорос е идеалният враг, защото с биографията си и с дейността си провокира изтласкани, но неизживени предразсъдъци към богатите, евреите, малцинствата и интелектуалците, наложените от пропагандните машини на двата тоталитарни режима на ХХ век - комунизмът и фашизмът. Богатите са ограбили бедните. Евреите участват в световен заговор срещу християните. Малцинствата са отклонение от нормата. Интелектуалците мразят народа си.


"С изцъклени, алчни очи..."?

Тези предразсъдъци и в посттоталитарна България продължават да са ресурс на властта, само че тя по-внимателно търси думите, с които да ги съхрани. И "соросоид" е такава дума, защото не ги защитава пряко, а атакува тези, които се опитват да ги рушат, да отнемат силата им на генерализиращо клеймо. Атаката срещу соросоидите набра такава мощ, че през 2017 година във "Флагман", издание на Валентин Касабов, се стигна до следното определение, поднесено съвсем на сериозно:

"Соросоидът е коварен, мръсен, подъл. Външно той е с изцъклени, алчни очи, с лека лицемерна усмивка, както старите майстори са рисували "Почистването на храма" - търговците и чейнчаджиите, които Исус Христос изгонва от храма". Касабов също е водел предаване по СКАТ, бил е в "Атака", но е станал депутат от НФСБ - партия, която участва в управлението на страната. Това говори, че понятието след журналистическия жаргон влиза и в официалния език на властта.

То с днешна дата очертава намаляващия кръг на поддръжниците на отвореното общество, което - без да се връщаме към дефиницията на Карл Попър и да го описваме в цялата му сложност, просто не се управлява на принципа "мой човек". Соросоиди са наивници, останали в България, защото все още се надяват, че и българското общество може да стане такова. А етикетирането им от своя страна трябва да им подскаже, че са нежелани от властта, че са вътрешни емигранти. Посоката, в която и кандидатът за главен прокурор вижда враговете си, подсказва, че соросоидите скоро ще попаднат сред тях.





В началото, когато бях едва на 16 години или някъде там, моето първо въведение в света на конспирацията беше сайта "Войни на Тангра" - един от многото националистически сайтове, които си събират посещения и читатели с примамката на онова много популярно преди години смесване на националистичен патриотизъм и мистерии.

Мистерията придава дълбочина на която и да е тема. Прикрепете мистерията на окултизма и научно-фантастичната метафизика към политиката, науката, спорта, храненето, дори, ако щете, прикрепете я и към модата и фризурата и маникюра - винаги местирята придава дълбочина и загадка на темата, която е прикрепена за нея.

До навършването на 18 годишна възраст вече започнах да усещам, че националистично-езотеричните сайтове, от които тръгнаха популярните шеги, че повечето цивилизации в космоса говорят български, са просто пропаганда. Никой по тези места не си дава зора да стигне до разковничето и корена на самото си поле - защо национализъм (български в случая) и защо да има нещо мистично в него. Твърдеше се, че има нещо мистично и това голо твърдение само оправдаваше себе си - понеже има нещо мистично, това оправдава интереса ти. Ако попиташ "А защо да има нещо мистично?", се превръщаш във... соросоид да кажем, или просто вече си низвергнат от въпросния сайт или група.



В следващите години се насочих към Хнет и подобните на него сайтове. Знаем, че на ден днешен всички те вече умряха. Не остана нито един такъв сайт от миналото, който да е популярен и развит. На ден днешен всичко се разпадна до ниво блогове и блогъри. Защо?
Защото и това също беше пропаганда. Отне ми доста повече години, за да се събуди в мен усещането, че този път бях попаднал в ситуация, в която към традиционно обсъжданата езотерика/окултизъм беше прикрепена някаква подълнителна мистерия, за да се придаде същият онзи лепкав за читателското внимание ефект. Окултизъм с кетчуп. Защото без кетчуп е просто хляб с кренвирш - обикновеният, натурален окултизъм просто не стимулира слюнеотделянето, а напротив - естествената му форма отблъсква хората, чиято ментална нагласа върви по различен път и се нуждае от други неща. Нали не сте вярвали, че в България има хиляди хора, които наистина се интересуват от всичко това?

Заради тези ми вътрешни усещания се изпокарах с много хора и си спечелих не особено приветлива популярност. Тук-таме имаше и хора, на които изявата ми им стана симпатична именно защото и други винаги са споделяли усещането за кетчупа, в който се дави конспирацията и окултизма в България. Именно заради кондиментите за привличане на широко внимание и читатели хората по въпросните сайтове и групи никога не успяваха да стигнат до кохерентна взаимовръзка между нещата - науката се разминаваше с езотериката, теоретичната гранична наука пък не успяваше да открие истинския си мотив в конспирацията (която е просто теория по въпросните сайтове). Всичко това на ден днешен закономерно се разпадна на голямо множество блогове, където оргията достигна своя климакс и всеки започна да говори каквото той си поиска, изпадайки в пълна делириумна забрава и изоставяйки всяко последно усилие да се спазва консенсус с по-широк кръг от мнения и факти.


В крайна сметка, след години, се дистанцирахме от всичката гнилоч с кетчуп и в момент на отчаяние и решителност се появи Апокрифна Академия. Идеята беше (и все още е) да се осигури истинската информация - истинската основа на знанията, които всички твърдят, че ги интересуват; да се представи онова, на което конспирацията наистина се базира и върху което се гради. Това, както си и знаехме, наистина успя да отсее наистина интересуващите се от онези, които са просто лакоми за кетчуп и кондименти... да отсее онези, които търсят образование и онези, които прелюбодействат с пропаганда. Да изгони чалгата от съвременната музика.

В Апокрифна Академия знаем, че Сорос и прочие прилежащи линии на информация са плитки и заблудни. Наясно сме, че трябва да се говори за Тависток, за ЦРУ, за природата на властта и държавността, за науката на пропагандата и почие думи и имена, за които никога не бихте чули да се споменава по патриотичните и езотеричните сайтове, нито в плеядата от блогове на вземащите се насериозно писатели.

Този материал по-горе ме подсети за миналите години и смятам, че великолепно описва манталитета на хората, форумите и сайтовете, през които преминахме и от които успяхме да се отърсим. Както пее съвременният поет, "Ако ще ми продаваш халюцинации, дай ми кобри и огън! Винаги продавай най-добрите си халюцинации, брато - кобри и огън!"...


Като за край на поредния летен сезон, да се надяваме, че скоро ще разполагаме с нова и свежа информация за Библиотеката и форума  :)
Титла: Re: Халюциногенна бомба - посещение в миналото
Публикувано от: λ в Юли 29, 2019, 08:47:07 pm
С тази статия за що е то соросоид исках да адресирам патриото-езотеристите. Но с "халюциногенна бомба" целя да адресирам множеството от езотеристите, с които България разполагаше в последните 10 години и които, за жалост, са основната маса от кадрите в националния ни сектор.


Едно време обществото беше в различен стадий на развитие и не се правеха такива изследвания и статистики и новинарските сайтове не се занимаваха с подобни проблеми. Но на ден днешен 90-те години са много далечен спомен и все по-ясно ни става каква е разликата между нас и европейците. Вече говорим за проблеми като този, че съвременните българи (по наследство от предците им) не умеят да обработват информация.

Тинейджърите трудно се ориентират какво е пропаганда и какво не е. (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=324.msg3894#msg3894)

Те въобще не знаят какво означава това "пропаганда", не могат да го дефинират, в най-добрия случай имат сравнително вярна, но само мъглява обща представа за това нещо. В случай, че сайта ни се посещава от такъв един злощастен тинейджър, или пък от неговия окаян предтеча, нека е ясно какво значи "пропаганда", за да бъдем всички със сверени часовници:

Цитат
Пропагандата е вид послание, целящо да въздейства на мнението или поведението на хората във връзка с някаква кауза или позиция, която облагодетелства дадена група или личност. Често вместо безпристрастни и доказани факти, пропагандата може да представи съзнателно манипулирана информация с цел заблуда на обществото. Когато посланието, което трябва да се втълпи на хората, има опасност да не се хареса на обществеността, то трябва да бъде предложено по такъв начин, че да въздейства и да бъде прието. Макар че в началото думата има неутрален характер, с течение на времето добива негативен смисъл.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0 (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0)


С други думи - българският тинейджър и неговият предтеча не разбират какво им се говори. Те разбират само буквално - каквото се чуе като преки, директни думи, това се приема за точния смисъл на речевото съдържание. „Прост народ сме ние, господине, само ни навикват. На вас така ви се чини, ама то не е така. От простотия хитруват нашите селяни. От простотия и от сиромашия.” - както казва Елин Пелин в "Андрешко". Това, което липсва, се нарича абстрактно мислене:

Цитат
Абстракция (на латински: abstractio – отвлечен) е процес или израз означаващ някакво отвлечено, ирационално понятие или фикция. В този смисъл абстракциите са малко или много нереална, отдалечена представа за действителността. Въпреки това обаче те са особена форма за опознаване на тази действителност.
Съвременното си значение думата получава в началото на 20 век. Абстрактното мислене е по-висша форма на мислене от логическото мислене. За да разбере човек абстрактното изкуство, трябва винаги да може да го погледне от две различни гледни точки, от две различни позиции.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B1%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B1%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F)




Тоест, мнозинството на българина е селянин - и материално и духовно беден, прост... и хитър, с която хитрост се опитва да оцелява. Той е неспособен на висши форми на мислене, затова и не може да чете между редовете, не може да гледа в бъдещето, не може да си представя смисъла на нещата и не разбира кога някой го залъгва и мами и кога не. Поради това е във вечна отбрана, което представлява винаги да приема, че го лъжат и винаги да бъде по-хитър или най-хитър, за всеки случай. И така загробва децата си, живеейки за тяхна сметка, поколение след поколение.





Проблемът с езотеристите е много прост, като се вземат предвид горните очевидни всекиму неща. Когато си неспособен на висша мисъл (не проумяваш абстракциите), бидейки просто един селянин по душа (не умееш да вникваш в нищо и разбираш само буквалното), ти ще повярваш на всичко, което видят очите ти.

Взимаш един халюциноген, получаваш някакви халюцинации... и оттам насетне негодният ти ум се възпалява и започва да го тресе, защото не може да се справи с тези случки и тази информация. Не можеш да разбереш кое е истина, кое не е; не можеш да проумееш какво е истина и какво истината не е. Впускаш се в търсене на отговори, но умът ти е твърде негоден да получава, камо ли сам да намира отговори, и става много по-зле, защото попадаш в лайняната дупка на езотеричната пропаганда. Естествено, това не се случва без да повлечеш и заблудиш още много хора със себе си.

Все тая е, дали взимаш халюциноген или влизаш в естествено състояние, при което мозъкът сам произвежда своите присъщи хормони и халюциногени, което довежда до вниманието ти всякакви видове информация. При българския езотерист това е гаранция за словоблудствено изригване, пристъп на яростни самозаблуди и всякакви непредвидими нелицеприятности. И когато това се върши от толкова много неспособни на висша мисъл българи толкова години наред, се получава онова съдържание по езотерика и окултизъм, с което разполагаме в българското интернет пространство днес.

А цялата свръхестествена мистерия, с която се обгръщат блог-езотеристите ни е толкова интересна, колкото една проста социална статистика.

Титла: Re: Халюциногенна бомба - посещение в миналото
Публикувано от: vesso6 в Март 16, 2020, 07:18:16 pm
Не приемам тезите в статията за Сорос. Факт е, че у нас има много НПО-та и им се дават
пари от други държави за дейностq която не е в интерес на нашта държава. Защо точно тези
държави имат закони, които забраняват същата дейност в техните държави ? Дали им плаща Сорос или някой друг не е важно. И защо тези държави са отворени  за човешки и природни ресурси и капитали само в една посока- от другите държави към техните ? 
Титла: Re: Халюциногенна бомба - посещение в миналото
Публикувано от: λ в Март 18, 2020, 11:18:37 am
То ясно. Никой не казва, че Сорос е добро име, нито се опитва да му чисти репутацията. Статиите (и позицията която споделям) просто изтъкват, че това е толкова малка игра, толкова незначителна схемичка, че е смешно как невежите, но обременени от националната идея хора се опитват да поберат всички превъплъщения на злото в НПО-тата и в часност тези на Сорос.

В Библиотеката ни има материали, които засягат много по-пряко и директно истинските въпроси, истинските стремежи, обсъжда се истинския капитал, с който се подплътяват много по-големите и глобални усилия в посоката на масовата манипулация. Това е сценарий, в който Сорос е просто никому неизвестна пешка. Само че за гигантския български национал-езотерист по-дълбоко от евреите и соросоидната конспирация "нема".