В процеса на улавяне на неутрони, изотопните стойности на оловото биха се променяли както следва: олово 206 се превръща в олово 207, а олово 207 в олово 208. Интересното е, че олово 208 обикновено представлява повече от половината олово, присъстващо във всички утаени скали. Обикновено това се интерпретира като показващо, че торийът, източникът на олово 208, е бил в голямо количество във въпросния залеж, въпреки че може да се тълкува и като индикация, че улавянето на свободни неутрони е много по-важен процес при образуването на изотопи на оловото от радиоактивния разпад.
В книгата си "Предистория и модели на Земята" ("Prehistory and Earth Models"), Cook изследва съдържанието на олово в двете най-големи находища на уранова руда в света - в Канада и в Заир. Той установява, че те практически не съдържат торий 232. Въпреки това, те съдържат значително количества олово 208. Това олово може да бъде получено само от олово 207 чрез механизма на улавяне на свободни неутрони, казва Cook, което би означавало, че находищата, по същество, имат съвременен произход.
Досега, никой застъпник на радиоизотопното датиране не е предложил задоволително обяснение за констатацията, че, на практика, торий 232 в двете най-големи уранни находища в света, няма, но има значителни количества олово 208.
Има още нещо много важно, свързано с датирането по уран, което е от голямо значение за опитите за измерване на възрастта на Земята. Както бе споменато по-рано, крайните продукти на процеса на разпад са два - олово и хелий. Подобно на оловото, което е резултат от процеса на разпад, и хелият също е радиогенен дъщерен продукт с атомно тегло 4. Всъщност почти цялото количество хелий в земната атмосфера се смята за радиогенен хелий, образуван по време на процеса на разпад през по-голямата част от историята на Земята.
Ако техниката за датиране по уран-олово беше надеждна, тогава анализът на количеството радиогенен хелий в атмосферата щеше да генерира възраст на Земята, съответна на тази, получена чрез измерване на количеството радиогенно олово в земната кора. Всъщност датите са толкова различни, че са напълно несъвместими. Ако Земята беше на 4,6 млрд години, тогава в атмосферата ще има приблизително 10 000 млрд тона радиогенен хелий 4. Всъщност, има само около 3,5 млрд тона, т.е. само 0,035 %.
Cook казва, че геолозите опитват да обяснят това несъответствие, като приемат, че останалите 99,96 % са избягали от гравитационното поле на Земята в космоса, но този процес не се наблюдава.
Ако вземем измереното количество хелий 4 в атмосферата и приложим радиоизотопната техника за датиране, казва Cook, ще получим възраст на Земята, равна на около 175 000 години.
Единственият сигурен извод, който може да бъде направен, е, че датирането по уран-олово и уран-хелий е ненадежда форма на радиоизотопно датиране.