Apocryphal Academy

Автор Тема: Циклопно строителство и "митологично" каменоделие  (Прочетена 1047 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
От много години ме интересува една определена тема - как древните са правели архитектурните и скулптурните си каменни чудеса, запазени и до днес, ако обликът на техния цивилизован свят наистина е бил такъв, какъвто ни учат в училище. За онези от вас, за които тези мисли са били чужди до сега и за първи път чувате за тези неразгадани мистерии, става дума за напълно необясними от модерна технически гледна точка каменни постройки и паметници, останали от най-дълбока древност до наши дни.

Много години вече активно разследвам тази тема (като търся информация в интернет). Интересът ми започна някъде около 2012г, и беше породен от тази статия и интернет сайт, на който попаднах. По-долу преразказвам съдържанието му, както го бях публикувал на друго място по българските форуми през 2013г.

За времетто оттогава до сега открих много неща по въпроса. Някои от нещата, на които попаднах, са на практика безизвестни в интернет и те ми породиха мисли и хрумвания, които за цялото си разследване до сега не съм срещал никъде да се споменават открито или да се обсъждат сериозно. В тази тема ще споделя какво наизрових по този въпрос. Но първо, ще пренеса тук преразказа на онзи интернет сайт от 12 Март 2013.











Полковник Пърси Фаусет (Percu Fawcett) е британски артилерист и археолог, който изчезва безследно в търсене на "Градът Z" в южно-американските джунгли. Зад гърба си оставя малко записки и пътеписи, и в тях се споменава следната история.


Някакъв местен индиански старейшина го развеждал из околностите на индианско поселище (това се случва в края на 19ти и началото на 20ти век). Стигат до висока и отвесна скалиста преграда - част от естествения терен на месността. По цялата грамадна отвесна скалиста стена гнездели малки пилета, в съвършено кръгли дупки. Фаусет възкликнал нещо от рода на "Не е ли чудесно, че по тези скали има достатъчно дупки, за да гнездят там всичките тези пилета". Старейшината се изсмял и отвърнал, че пилетата правят тези дупки сами.
Фаусет не повярвал, че пилета могат да дълбаят съвършено кръгли гнезда в гранитни скали. Местният индианец му казал, че пилетата отиват в джунглата, после се връщат с червени листа в човката. Натриват тези листа в скалата за известно време, докато тя не стане с консистенцията на цимент, след което изгребват или изкълвават материала и повтарят процедурата няколко пъти. Фаусет се впечатлил, но не се върнал на темата.
По въпроса има книга - "Пътуване до загубения град Z" - Journey to the lost City of Z - съставена е от оцелелите запазени записки и пътеписи на Фаусет, но не е завършена от автора поради изчезването му.


Пилето е уточнено с времето - става дума за това. Познато е на месните като пиле пито (Pito bird), а латинското му наименование е Colaptes rupicola puna.





Това пиле гнезди също така по пирамидите и останалите мегалити от Южна Америка и се смята от местните за свещено. Обяснението на науката е, че се смята за свещено защото гнезди по храмовите им комплекси. Но всъщност те го смятат за свещено заради мъдростта, която наблюдават от него, а именно - как се разтварят твърди скали.


Както някои от вас сигурно знаят, в Америките (и в контекста на снимковия материал тук говоря за Андите и руините на инките) се среща така-нареченото циклопско строителство - защото е гигантско и непосилно за никой човек, и за никоя техника, която имаме днес.
Днес най-големият кран, с който разполагаме, вдига 200 тона. Не само, че мегалитите по света надминават значително и в пъти тези параметри, ами този кран може единствено да ги вдигне (не може да ги завърти и постави на друго място, може само да ги вдигне, за да влезе под него носач, и да пусне товара отново).

Циклопското сторителство при инките се характеризира също с това, че между камъните няма никакво пространство - това е суха зидария със съвършено пасване между отделните блокове. Друга особеност са свръзките - има камъни от зидарията които разполагат с 84 ъгъла, с които се свързват със съседни камъни. В зидарията това е познато като "ключ" за стабилност.




Върху тази съвършено издялана зидария има форми, които не могат да бъдат обяснени за сега. Нито като предназначение, нито като начин, по който са били направени, защото, както може да се очаква, няма никакви белези от инструменти и обработване с познатите материали. Не само длета и чукове, но няма НИКАКВИ белези, дори и нашите съвременни циркуляри за рязане на камък оставят белези.





Ако обаче древните са могли да използват растителни вещества, с които да разтворят скалите, след което да ги излеят направо една върху друга, използвайки калъпи, нещата биха изглеждали именно по този начин.

В записките си, Фаусет споменава още една история. Как някакъв мъж изгубил коня си и му се наложило да върви пеша през джунглата до близко населено място. когато стигнал обаче, забелязал, че шпорите му ги нямало. При допитване до индианците, му било обяснено, че явно е преминал през "тъмно-червени храсти, високи около 30-40см", сокът от листата на които размеква камък.
Подробността тук е, че никой не би давал пет пари за шпорите си по онова време. Големците обаче и армеиските сановници са се отличавали със сребърни шпори като част от униформата, а ботушите тогава са били кожени. За сребърни шпори е дремело на всеки, и би погледнал към краката си.
Среброто е сред най-чувствителните към агресивни (киселини, основи и корозиращи) химикали, а човката на всяко едно пиле е от хитин. Хитинъ те органична тъкан, разновидност на кожния епител, като ноктите и явно кожените ботуши са останали незасегнати.



Има доста снимков материал, който показва следи от шпакли и загребване върху големи скали.



Налице са също така и архитектурни грешки или двоумения или кой знае какво. Единственият сигурен факт е, че тези блокове са били излети, забележете и качеството на напасването на зидарията отляво.




Това е камък, намиращ се в Кориканча (най-свещеният храм на инките, посветен на бога на слънцето):





В зидарията на места се използват и метални скоби за допълнителна здравина на захвата. Очевидно е, че техните гнезда не могат да бъдат издялани, а са излети в тази форма (на много места металните скоби навлизат в земята, което твърде много прилича на електрическо заземяване).




Това е част от стена в Кориканча, суха зидария:




Известни са и места, от където очевидно се е добивал скален цимент.




Нещо много важно, обаче, е това, че са намерани гранитни блокове, които имат по-малки камъни в себе си, точно както се очаква, ако изпуснеш нещо в още мекия калъп. От геодезична гледна точка, такова естествено формиране не е обяснимо:







Има и още доста истории в подкрепа на това, че древните са ползвали такава алхимична технология, но ще спомена нещо интересно, свързано с библията, защото тук явно има интересуващи се.

Казва се, че Соломон е използвал "шамир" за да реже камъните за храма си. Думата шамир означава както червей, така и бодлив плевел, с бодли като на магарешки бодил.
За да се сдобие със шамир, човек е трябвало да намери гнездото на определено пиле (обърнете внимание, че вече не говорим за Америка, а за Африка). Ако върху гнездото се сложело парче стъкло, и пилето се върнело и откриело, че няма достъп до яйцата си, то щяло да отлети в дивотията и да се върне с шамир в човката, с чиято помощ щяло да разбие стъклото. Така че човек трябвало да проследи в коя посока отлита пилето, за да намери това растение.

Стъклото на практика е аморфен кварц. В Южна Америка са намирани цели кварцови блокове, в които са били зазидани човешки останки. Доказателствен снимков материал, обаче, не съм откривал до сега в интернет, само писмени твърдения.


Бях чувал нещо подобно от Орфей за таралежа - че ако малките на таралежа бъдат хванати в клетка, майката щяла да се върне с магическа билка и да ги освободи. Затова потърсих неща по този въпрос и намерих английска версия на това предание (превод на английски от немски). Там обаче се използват други думи - малките се хващат в кафез, и с магическата билка майката разбива катинара му.

Нашите местни тракийски комплекси и храмове също са правени по тази технология. Не разполагам със снимки на комплексите в момента, но пък имам нещо подобно на тях - пещерите Идуагири и Кхандагири в Индия:




А това е Куенко, Перу:






Също така малко хора знаят, че блоковете, от които са направени египетските пирамиди, въобще нямат същия състав, какъвто имат предполагаемите каменоломни (това е част от абсурдната теория за строежа им). Те имат ДОСТА РАЗНОРОДЕН състав, в това число в тях има и зазидани косми и слама.



Когато човек тръгне по следите на възможната химия, която стои зад тези неща, той попада на следното:

- Има определени видове растения, някои от които са зветя, които растат директно върху скали. Корените им пробиват скалата, разтваряйки я и изяждайки разтвореното като минерална храна. На връхчето на корените на всяко едно растение (връхчето, в което се извършва растежа) се секретират особен вид химикали, наречени "келиращи агенти". Процесът е известен на науката и се нарича келация - chelation. Дори има и така терапия, която отървавала тялото от натрупаните тежки метали.

- Давидовиц (Davidovits) е фамилия, която може да се сърфира. Той се е интересувал по въпроса m,ep 1981-82 година и е обявил резултатите от своите изследвания на някакъв симпозиум по археология през 1981h.
Има PDF документ в нета, който се казва Making Cements With Plant Extracts - Правене на цимент с растителни екстракти. В документа също така се споменава неща като геополимери, и доколкото съм разровил, това са неща на тази основа, които се произвеждат в момента или поне са известни на химията.



Давидовиц стига до заключението, че ефектът на разтваряне на скалите се постига чрез правилното разнообразие от растителни киселини. Колкото повече човек се отклонява от идеалната пропорция, толкова по-малък е ефекта. Давидовиц в експериментите си използва цитрусова, оцетна, оксалатова (домати и семейството на киселеца - тук са магданоза, копъра, спанака, целината и др), млечна киселина (не мляко, а става дума за киселината от млечно-киселата ферментация, която се случва при вкусване на зеле и повечето зеленчуци), тартарова (зеленчуци), формилова, аскорбилова и доста други. Всички те са широкодостъпни в растителния свят.


Работата е там обаче, че не е възможно за древните да са разполагали с нужната апаратура за подобни идиотски подробности. Като запален любител на домашно ферментиралите храни, мисля, че най-лесния начин да се създаде обем с огромно разнообразие от киселини и всевъзможни съединения, е ферментацията на растителните продукти. Палитрата на получаваните химикали е грандиозна.
Това, което древните навярно са имали, е поредния религиозен канон, представляващ някаква точна рецепта-инструкция. Те най-вероятно не са се занимавали с химически подробности, просто са знаели необходимите продукти в началото, необходимата процедура, времето за ферментиране и резултата... а и за какво им е да знаят повече.



И още...

Давидовиц и участниците в изследванията спират до размекването на скалата. Не се взима предвид, че ако циментът не е камък. Циментъ те аморфен и не може да се сравнява със здравината и устойчивостта на минерал.
Тоест тук има не само разграждане, а има РЕ-КРИСТАЛИЗАЦИЯ на материала, възстановяване на предишната структура, за да се превърне той отново във вековечна скала.


Интересна подробност е, че птиците по принцип повръщат храна на малките си. Това е техен вграден инстинкт.
Гледал съм таралежи вкъщи, и знам, че те повръщат стомашния си сок върху бодлите си, когато искат да се предпазят от бактериални инфекции. Правят сложно движение, извиват се, и повръщат върху гърба си бяла пяна, която има незнайни функции.

Затова мисля, че те изяждат въпросното растение... (не е задължително да е едно и също на всички континенти)... и стомашните ензими правят реакция с това... след което го повръщат където трябва. Защото ре-кристализацията, доколкото химията смята, се извършва посредством катализатори. А ензимите са класически катализатори, по дефиниция.




И още...

Има токова нещо като "превръщане на отрови". Шаманът или който и да е поглъща отровите, после ги повръща, и останалите пият това нещо, защото то вече е противоотрова. Или пък съвсем друго вещество.
Това е народно знание на доста места по света. Като цяло шаманите са онези, които наблюдават природата. Логично е това да може да се наблюдава о тчовека, както се наблюдават птиците, които си копаят дупките в скалите и това се превръща в народна знание.



П.П.
Спестил съм доста истории, просто няма смисъл да се споменава всичко. Ако някой се съмнява в изложеното, ще се убеди след лично сърфиране. Има факти, които просто заковават тази теза.
На момента се сещам например, че Велико Зимбабве е каменно "село", направено от аборигени някъде си из африка. За тях не е характерно да правят неща от камък по принцип, но легендата за Велико зимбабве е, че е строено "много отдавна, когато камъните по земята били меки". И тн.

Старо Велико Зимбабве (Great Old Zimbabwe):




λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
В търсене на възможни начини за размекване на камък, втвърдяване на камък, или каквото и да е, свързано със същия ефект на скалообработване, попаднах на цели отделни клонове информация. Технологични подходи, биологични подходи, изгубено знание... дори и чувствителни военно-политически и икономически въпроси - всичко това е замесено в тази тема.

В момента разполагам с една книга, с едно технологично решение, и с купища любопитна и интригуваща информация.

Все още не съм намерил време да прочета книгата... но намирането й ми отне немалко усилия, това е книгата на въпросния Давидовиц от горния сайт, ето я и нея: "Пирамидите, една разкрита енигма", д-р Йозеф Давидовиц и Марги Морис. Книгата е на английски, и който е на ти с езика, предполагам, че може да е много интересна.


Скоро, надявам се, когато бъркотията по откриването на сайта ни се поуталожи, ще изложа тук всичко останало, натрупано през годините разследване :)

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Циклопно строителство и "митологично" каменоделие
« Отговор #2 -: Август 01, 2017, 11:49:51 am »
Преди да продължа с тази тема, реших в крайна сметка най-сетне да преведа книгата! :) Преводът е стартирал и може да се следи -> ТУК.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Циклопно строителство и "митологично" каменоделие
« Отговор #3 -: Август 05, 2017, 08:41:12 am »
Интересна теза, обясняваща голяма част от преодоляването на технологичните трудности по транспортирането на маттериалите за строеж - просто преносът е бил в насипно състояние :) . Има обаче и други мегалитни съоръжения, чието изграждане е посредством ,,каменна суха зидария'', с монолитни каменни блокове от над 1000 тона. Дори в кариерата, от която са !,,добивани'' има останали такива блокове, недоотделени от скалата, от която са изсечени явно от генно модифицираните работници, на които сме наследници. Сериозни изследвания в тази насока има Захария Съчин, който както може да се досетим е низвергнат от ,,конвенционалното '' западно научно общество. Неговият сътрудник Алан Ашфорд има прекрасна книга - ,,Боговете на новото хилядолетие'', в която за разлика от почти строго академичното поднасяне на Съчин, Ашфорд изнася по по-достъпен за обикновения читател начин интересните тези за древното строителство.
В съзвучие с темата мисля, че ще  е интересно и следното видео
https://youtu.be/HrBs5Jcq0Pk
както и тази новина
https://youtu.be/k43a8Zd3S5s

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Циклопно строителство и "митологично" каменоделие
« Отговор #4 -: Август 06, 2017, 08:18:01 am »
Проблемът ми със Съчин се появи, когато започнах да се интересувам по-сериозно от тези теми.

Искам да кажа, че в началото, когато нямах никаква обща култура специално по археологическите въпроси и праисторията на Земята, делничното ми общо мнение на практика се базираше на всичко, което бях чел от "езотеричния" щанд на книжарници Хеликон и от нещата на "Паралелна Реалност". Все пак, бях част от един кръг от познати и приятели, и сам се числях към хората в нашето общество, интересуващи се от езотерика. И там, насред тази социална среда, беше много лесно да имам едно самомнение за себе си и да подкрепям тезите на споменатите не особено сериозни източници, защото за онези среди, които на времето ме изградиха като личност, е характерен същият онзи конформизъм, който е характерен и за официалния масов свят.

Разликата е, че за конформизма в официалния масов свят се говори под път и над път, а конформизма в описаните среди от "приятелски езотерични кръгове" е табу, съвсем буквално.





Стана така, обаче, че с времето у мен се породиха определени мечти. В последствие, и до настоящия момент, аз взех решението да посветя остатъка от живота си на тези мечти. Тоест, разберете правилно какво се опитвам да кажа - когато човек развие личен, егоистичен интерес от нещо, той се инвестира в него. Когато човек развие личен интерес и се инвестира в определено нещо, той започва да държи на него, защото то започва да има значение за него.

Така конформизмът към едно нещо се изпарява, но и така се развива към друго нещо.

Разбирате ли... човек се води по останалите, когато в действителност няма истински, личен интерес от посоката, в която върви. Вместо това, конформизмът се появява, защото личният интерес на човека не е посоката, в която върви групата, а самото пребиваване в групата и численето към нея на цената на други неща.

Така, когато посоката, която е контекст на тази тема, се превърна в личен интерес за мен, истината започна да има значение. Аз започнах да искам да знам истината, а не просто да знам какво мислеше по въпроса тогавашното ми обкръжение, което за мен се явяваше един колективен интелектуален ментор.

И когато личният ми интерес ме подтикна да знам повече, открих... че нищо от това, в което вярвах, не беше доказано, обосновано, нито имаше причина да вярвам в каквото вярвах, при положение че имаше дори и по-добри неща за вярване, ако въпросът е да се вярва на нещо без да се обръща внимание на основанията.






Отправяйки се на самостоятелно търсене на информация, и самостоятелно избиране на аргументите, с които да развия собственото си мнение, за себе си установих една съвсееееем различна парадигма. И това завинаги ме отдалечи от средите, които ме произведоха като личност с определени интереси.

На ден днешен аз знам за достатъчно тези, като знам и за конкретната обосновка, която ги крепи, за да предпочитам да не се занимавам с подхода, изтъкван от Захария Сичин.




Знам че някои хора може би биха искали да звуча по-конкретно, затова бих се изказал по-конкретно и най-добре ще е, ако е лаконично:

Няма основателна причина всяко обяснение да се опира на извънземните. Съществуват много по-добре обосновани обяснения, които стигат до същата истина, но без нуждата да се намесват извънземни. На ден днешен аз лично знам за достатъчно факти, които разобличават Инцидента Розуел като фасадно дезинформиращо алиби, и тези факти са разкрити именно от сериозни алтернативни изследователи и дори уфолози.

Не се опитвам да кажа, че няма извънземни. Достатъчно е този сайт да се прегледа подробно, за да стане ясна позицията ми относно извънземните. Но определено искам да кажа, че в 90% от случаите извънземните се ползват като дезинформационно алиби, скриващо нещо много по-съществено - фактът на нашето участие в собствената ни история. Опитите да бъде установена дезинформационна представа, в която сме изтикани от собствената ни история, е директно посегателство върху нашата човешка стойност. Обявяването на извънземните за причина-източник на бъднините ни беше миналия етап на тази пропаганда, настоящият етап на тази пропаганда е дезинформацията "Плоска земя", която се вихри със същите темпове. Целта е задълбочаването на несъзнаваното ни робство.



Просто изразявам мнение, разбира се :), което мога да обоснова. Иначе всеки, естествено, винаги е свободен да вярва в каквото си поиска. Защото, на база информацията, която се появява на български на нашия сайт, и която тепърва предстои да се появи, едно мегалитно строителство може да се развива в задния двор на който си поиска С ЕЛЕМЕНТАРНА ТЕХНОЛОГИЯ (която дори се прилага в бизнеса от години насам), без никакъв извънземен фактор. Тъкмо обратното - след време ще обърна внимание на земна технология, която вече се прилага в космоса, а не обратното (що се отнася именно до контекста на темата).
« Последна редакция: Август 06, 2017, 08:28:12 am от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Циклопно строителство и "митологично" каменоделие
« Отговор #5 -: Август 06, 2017, 08:39:42 am »
Мога да насоча дискусията в тази посока например:


Откъде най-древните ни прадеди са получили вдъхновението да произвеждат геополимери за мегалитно строителство?

Някои изследователи, като Сичин например, както и някои неизследователи, предполагат без доказателства, че, на практика, извънземните са дошли и са построили тези неща. Или че са направени със светлина и звук, превърнати в свръх-футуристични сечива.

Това е теория, да. Но не е обоснована с конкретни факти. Д-р Давидовиц, например, е произвел съвсем същите скални материали, използвайки геополимери, а не режеща светлина и звук, пренасящ товари.





Тогава идва въпросът, откъде се е зародило алхимичното знание именно за това как се правят бързозреещи скални отливки?

Тук има същите необосновани тези, и от изследователи, и от неизследователи. Популярно е също така директното Библейско теглене на чертата "Падналите ангели ни казаха", както е в Книга на Енох, например. Това е може би най-богатият исторически извор, с който човечеството разполага... но аз лично почти не съм срещал хора (да не кажа, че май въобще не съм срещал), които да боравят трезво с този материал.



Аз например бих предложил допълнителна информация - книгата "Старата Земя? Защо Не!" с автор Нийнхюс, който е, забележете, именно креационист (застъпник на Библейската теза).

С други думи - ако праисторическите ни прадеди са видели буквално с очите си колко бързо се втвърдяват планините след глобалния Потоп, то на тях им е станало ясно как се правят геополимерни отливки.

На мен лично, това ми звучи много по-реалистично, отколкото директната намеса на извънземните в строежа на мегалитите по света, или пък даването на акъл от страна на Паднали ангели, що се касае до строителните въпроси.



А кой или какво е предизвикало Потопа... това е вече различна тема :)


λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Циклопно строителство и "митологично" каменоделие
« Отговор #6 -: Февруари 13, 2018, 03:25:53 pm »
Подадоха ми много интересен материал за описани случаи, за които не бях чувал до сега.

http://www.xprojectmagazine.com/archives/strange/livingfossils.html

На този линк се описват редица случаи, в които земноводни и влечугоподобни организми са намирани във вкаменяло състояние, и се връщат към живота след като бъдат освободени от камъка. В повечето случаи организмите живеят много кратко време, до дни, преди да умрат, а някои умират веднага след освобождението си.

Например:

През 1865г случаен човек изравя вкаменяла жаба, която се оказва жива. Била вкаменяла в магнезиев варовик, на 9 метра под земята. Било се предполагало, че скалата била на 6000 години. Описват се физическите черти на живата жаба, като се подчертава, че имала очевидна трудност с дишането. Не се споменава кога е умряла.

През 1818г геолог намира вкаменели морски таралежи, докато търсел фосили. Освобождава ги от фосила и ги оставя на слънце. Те скоро оживявели и започнали да мърдат. Той ги пуснал във вода, като един от трите морски таралежа умира, а другите два оцеляват, без да се споменава колко дълго.

През 1853г от вкаменелост бил освободен жив рогат гущер, и бил изпратен в някакъв Смитсънов институт. Гущерът живял още два дни, след като бил освободен.

През 1856г някакви миньори в мина във Франция разбили канара от варовик. От канарата изпаднал жив птеродактил, който махал с криле и врякал, но умрял веднага след освобождението си. Скалата била идентична с варовика от праисторическата ера Юра и по принцип се смята, че птеродактилите са живели точно по това време.




Това с птеродактила е очевидна глупост. Прави впечатление градацията в горните случаи - всички случаи са от един специфичен времеви период, като всеки следващ, хронологично, е по-красноречив от предния. Така че СЪС СИГУРНОСТ повечето такива случаи са мизерна фантазия на разни хора, които се забавляват по този начин. Освен това, никъде не се споменават авторитетни източници. Позоваванията са на някаква книга "Странни и необяснени феномени", на Джером Кларк и Нанси Пеър.

Но не всички такива подобни случаи са неправдоподобни.

При търсене попаднах и на друг линк:

http://www.stillnessinthestorm.com/2015/04/amazing-cases-of-living-frogs-toads-and.html

Интересното на този втори линк е, от една страна, че демонстрира невероятните простотии, които раждат умовете на необразованите и неграмотни хора без информация. Както е напълно естествено за линковете от този тип, среща се и името на Дейвид Уилкок, за който всеки знае, че е мерудия на всяка фантасмагорична глупост, която циркулира в съвременните медии.

Трябва да се отбележи и логичното обяснение на тези случаи, които държателите на блога дават:
"Когато материята вибрира със скорост отвъд тази на светлината, материалът прекосява границата на време-пространството, и може лесно да пътува през 3-те измерения. Ние описахме тази концепция няколко пъти на този блог, тъй като е свързана със съзнанието."

Коментарът не е нужен, според мен.








Но на същия този линк има изброен един много по-интересен случай.

През 1976г, във Форт Уърт в Тексас, бригада строители разбивали бетон. Те били изляли същия този бетон преди около година. Сред разтрошения бетон те намерили жива зелена костенурка. Тя явно се била намирала във въздушен джоб, който отлично пасвал на формата на тялото й. Ако костенурката по някакъв начин била влязла в басейна, по времето когато изливали бетона, как ли успяла да оцелее през тази една година време? Ироничното било, че горката костенурка умряла само няколко дни след като била освободена.

Аз лично съм гледал три костенурки през живота си (две сухоземни и една земноводна). Сухоземните костенурки се заравят в пясък или в пръст, за да спят зимен сън. Два пъти ми се е случвало пясъчната дупка на моите заспали костенурки да се срине. Те сами се отравят от пясъка напролет.

На този чудесен линк: http://www.tortoisecentre.co.uk/HIBERNATION.aspx можете да прочетете как да подготвите костенурките си за хибернация (в Америка използват инкубатори, защото климатът им не е естественият климат на костенурките).

Ще попаднете на това изречение от линка горе: "КЛЮЧЪТ КЪМ УСПЕХА: Основният проблем с хибернацията е, да успеете да поддържате телесната им температура между 3 и 7 градуса Целзий и да не позволявате тази температура да се променя".





Последното, ако сте наши читатели, би трябвало веднага да ви напомни за Глава 1: Мистериите на Древния свят от книгата на Д. Давидовиц "Пирамидите - една разгадана енигма".

По-късно в Глава 17: Запълване на пропастта в познанието в същата книга от Давидовиц четем следното:

Цитат
Принципът е този: пирамидният камък се основава на синтеза на зеолити, вторични скалообразуващи минерали, които с готовност поемат и отдават влага. Поетата вода, 10-20% от масата на зеолита, лесно се освобождава, когато се приложи топлина. Зеолитите, следователно, позволяват на пирамидите, или на кой да е съд, направен от геополимерен материал, да съхраняват органични минерали в хармония с естествената атмосферна топлина и влага.

Нилската долина се характеризира с екстремна сухота през деня. Вечер нивата на влажността се покачват. Зеолитният пирамиден камък поема влага вечер или през което и да е време, когато влажността се покачва. През деня, материалът поема калории от атмосферата, която е била нагрята от Слънцето, и поетата преди влага се изпарява. В съхранения материал, тази размяна поддържа температура, която е постоянна спрямо тази на атмосферата. Това премахва изпотяването по вътрешните стени на постройката и, следователно, премахва развитието на мухъл. Материалът предоставя размяна на влага от вътрешността на структурата до външната среда – с други думи, автоматичен контрол на температурата и влажността. В херметически затворения съд или стая няма обновяване на кислорода, и силите на материала да предотврати появата на насекоми и гризачи са повече от адекватни. Тези параметри, комбинирани с дългия живот на геополимерните материали, осигуряват идеални условия за съхранение.

С други думи, пирамидният варовиков бетон би бил идеален материал за хибернацията на една костенурка.





Нещо повече - тези факти и взаимовръзки трябва да напомнят на нашите читатели и за интересния случай на откритите червени кръвни телца във фосил на тиранозавър, за който се разказва в Твърдение 2: Динозавърските фосили са на милиони години от книгата на Д. Нийнхюис "Старата Земя? Защо НЕ!":

Цитат
Преподаватели и служители в Монтанския Национален университет били шокирани от откритието, че кост на тиранозавър рекс съдържал червени кръвни клетки. Тези еволюционистки изследователи, поддържащи представата за старата Земя, провели шест различни теста, опитвайки се да докажат, че това не били червени кръвни клетки. [Карл Уейланд, "Сензационен доклад за динозавърска кръв!", Криейшън Екс Нихило, том 9, No. 4, (1997г): стр. 42...  Carl Wieland, “Sensational Dinosaur Blood Report!,” Creation Ex Nihilo, vol. 19, no. 4, (1997): 42]
Но всички тестове давали положителни резултати, което предизвикало паника у конвенционалните земни учени; въпреки че, както може да се очаква, резултатите от тестовете не успели да стигнат до първите страници на новините, точно както и другите разкрития за предполагаемо аномално органично присъствие не могли да влязат в новините.


От всичко до тук става ясно, че зеолитните скални формирования са на практика съвършен материал за запазване свежестта на органичната тъкан дори стотици години, било то растителна или животинска.

Но, точно както Давидовиц отбелязва, необразованите психясали умове винаги клонят да обясняват липсата си на научни знания с намесата на извънземни и фантастично дълбоки квантово-научни конспирации в стил Дейвид Уилкок. Всичко това идва от факта, че така наречените "изследователи" на алтернативното масово не са запознати с официалната научна информация, че скалообразуването е процес, който зависи от условията, а не от времето. За тях огромните времеви разстояния - "хиляди години", "милиони години" и "праисторически епохи" - все още намират място в достоверното обрисуване на планетарната история и гигантизмът на времевите периоди се приема за непроменима константа.

Това недоразумение кара интелигентни хора да си въобразяват, че живите вкаменели жаби поради някаква причина са вибрирали със свръх-светлинна скорост, за да прекосят време-пространството и да прескочат период от 6000 години, за да стигнат до наши дни.





На нашия сайт има и други материали, които изрично подчертават, че скалообразуването е процес, който зависи от условията, в които се развива, а не от времето. Съвършено натурални скали могат да се образуват както за половин час, както посочва Д. Давидовиц, така и в рамките на седмици, както демонстрира Д. Дозиер в нейната лекция "Отглеждане на био-тухли".

Огромен брой от познатите ни земноводни се заравят в глина, или в материали, които са почти готови за стартиране на скалообразуващ процес, ако се появят подходящите условия.

Например видът "кална риба", чието поведение е описано от тази кратка продукция на BBC:
Рибите изпадат в хибернация по време на сухия период в Африка, и се заравят в кал и глина, където си изграждат нещо като капсула. Те често попадат в калните тухли, с които негрите си правят жилищата. Когато дойде мокрия сезон и стените на негърските жилища се превърнат в кал, рибите се събуждат, и започват да излизат направо от подгизналите тухли.

Естествено, ако негрите бяха запазили знанията на древните египтяни, щяха да правят къщите си от зеолитни бетони чрез естествено скалообразуване, и тези риби никога нямаше да могат да избягат от каменните си гробове. Но вероятно щяха да останат живи доста дълго време. Ако бяха, например, организми, които се нуждаят от по-малко влага, например жаби, гущери или костенурки, може би щяха да оцелеят в принудителна хибернация много години наред.





Както се вижда, "алтернативните" сайтове са пълни с голямо количество откровени простотии. Като базирани на слухове врели-некипели за врякащи птеродактили, изкарани от канари под земята - слухове, които по всяка вероятност са измислени и повсеместно разпространени лично от Дейвид Уилкок, прескачайки през време-пространството, за да не може никой да проследи източника на информацията.

Но ако човек има солидни познания и качествено образование, той ще може по-лесно да отсява истинската информация в такива сайтове, дори и когато е маскирана като "необяснен феномен", на който дори подкупните държавно спонсорирани научни академии, пълни със соц-пенсионери и парашутисти, не могат да дадат обяснение.


« Последна редакция: Февруари 13, 2018, 03:39:29 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Циклопно строителство и "митологично" каменоделие
« Отговор #7 -: Февруари 13, 2018, 04:17:03 pm »
Не исках да говоря точно за това, преди аз самият да съм работил с него лично... Само че в духа на горната ми публикация, а и с оглед на това, че едва ли скоро ще имам възможност аз лично да се занимая с химията, защо пък да не дам тласък на интересуващите се.



Положението с въпросните зеолитни скални бетони е такова, че са от огромен интерес за строителната индустрия в момента. Те са толкова голям хит, че рядко някоя фирма си позволява да пусне продукт на пазара, да не би конкуретна фирма да го изследва и да открадне формулата. Като цяло, в момента строителните гиганти се състезават кой по-напред ще успее да защити формулите си патентно, преди да се атакува в посока строителна революция. Естествено, институтите на Давидовиц имат голямо участие в опазването на тези тайни.

Но има множество находчиви умове, които експериментират постоянно, и има набор успешни формули за зеолитни бетони, които обикновените аматьори са открили до този момент.

Най-големи успехи имат аматьорите, които възнамеряват да правят зеленчукови парници от зеолитни бетони, заради качествата на тези материали да опазват постоянно благоприятна био-атмосфера в затвореното пространство. Аматьорите в това поле изпробват различни смеси и правят също различни видове "дишащи скални бетони", като добавят разнообразни биологични включения, например слама.


На тези места съм открил интересни формули:

ето рецепта за геополимерен бетон - публикация в reddit.com
още една геополимерна рецепта - от блог на платформата WordPress, озаглавен "Геополимерна къща"

Ако сърфирате в Гугъл (и Ютуб включително) с ключови думи "homemade geopolymer", ще излязат множество интересни линкове и кратки видия.

« Последна редакция: Февруари 13, 2018, 04:20:24 pm от λ »

АРУНА

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Като погледна коя и да е зидария от този тип на обратно, тоест нагоре с краката, винаги ми изглежда сякаш са ги изливали в меки калъпи( кофражи) в земни изкопи и след това един по един са ги редили обратно на зидариятя.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Отвориха мистериозния черен саркофаг в Египет

20 юли 2018


Източник: OFFNews.bg


Египетски археолози отвориха мистериозния 30-тонен саркофаг, който откриха наскоро при ремонт на улица.

В него учените открили останките на трима души.

"Саркофагът е отворен, не ни застигна проклятие", каза Мустафа Уазирай, директор на Върховния съвет за антики в Египет.

Уазирай и екипът му открили останките, плуващи в червена течност, която най-вероятно е канализационна вода. Тя е нахлула в ковчега през пукнатина и е причинила разлагането на мумиите.


Саркофагът беше намерен на 5 м под земята в Александрия и бе отворен с помощта на военни инженери, които успяха да повдигнат 15-тонния капак. Експертите вярваха, че в него е погребана видна фигура, а сред най-смелите предположения бе, че в него може почива Александър Велики.

Ковчегът е направен от черен гранит, а до него бе открит бюст на човек. Находката е датирана от 305 до 30 г. пр. Хр. - от епохата на Птолемеите.


Черепите на трите скелета, намерени вътре, ще бъдат анализирани, за да се идентифицират възрастта им и причината за смъртта, съобщава "Гардиън".

Специалистите споделят, че липсата на смъртни маски и благородни метали, амулети и статуетки означава, че телата не са на птолемейски или римски знатни особи.







Подробности около новооткрития и неотварян саркофаг (най-големия, намиран до сега в Александрия), които не се споменават в международните новинарски емисии.




Още снимки на тази находка и подобните й.