Apocryphal Academy

Автор Тема: КНИГА: Ларкън Роуз, 2011---- Най-опасното суеверие  (Прочетена 35157 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: КНИГА: Ларкън Роуз, 2011---- Най-опасното суеверие
« Отговор #15 -: Юли 17, 2017, 05:52:27 pm »
Експериментите на Милграм

Накратко, изследванията на Милграм целели да определят, до каква степен обикновените хора биха причинили болка на непознати просто защото някакъв “авторитет” им е казал да го направят. За пълното описание на експериментите и резултатите, прегледайте книгата на д-р Милграм, “Подчинение на авторитета”. Следното е кратко резюме на експериментите и откритията.

Субектите били помолени доброволно да участват в нещо, което им било казано, че е експеримент за тестване на човешката памет. Под наблюдението на учен (“авторитетната” фигура), един човек бил завързан за стол и опасан с електроди, а друг човек – действителният субект на проучването – седял пред машина за произвеждане на електрически шокове. На човека пред “запера” му било казано, че целта била да се тества дали шокирането на другия човек с ток, когато давал грешен отговор на специални въпроси, ще повлияе на способността му да запомня неща. Истинската цел, обаче, била да се тества до каква степен човекът пред заперната машина ще причинява болка на невинен непознат, просто защото някой в ролята на “авторитет” му е казал да го прави. Заперната машина имала редица ръчки, стигащи до 450 волта, и операторът трябвало да повишава волтажа и да причинява нов шок всеки път, когато вързаният човек сбъркал някой отговор. В действителност, вързаният човек бил актьор, който въобще не получавал шокове, но когато усетел слаб волтаж, щял да започва да вика от болка, да се оплаква от проблеми със сърцето, да изисква експериментът да спре, да крещи за милост, и в крайна сметка да притихне (имитирайки безсъзнание или смърт). В допълнение, заперната машина била ясно облепена с надписи за опасност в горната гама от ръчките.

Резултатите от експеримента втрещили дори д-р Милграм. Накратко, значително мнозинство от субектите, почти двама от всеки трима, продължили експеримента чак до края, причинявайки според тях съкрушително болезнени – ако не и смъртоносни – електрически шокове на напълно непознат човек, въпреки виковете в агония, молбите за милост, дори безсъзнанието или смъртта на (преструващата се) жертва. Самият д-р Милграм ясно сумира достигнатите заключения:

“С вцепеняваща системност беше наблюдавано, как добри хора поддават под изискванията на авторитет и извършват действия, които са безсърдечни и сурови... Значителна част от хората правят това, което им е наредено, без да отдават значение на деянието и без ограничение на съвестта, стига да смятат, че командата идва от легитимен авторитет. ”

Трябва да се отбележи, че в експериментите не е съществувала опасност операторът на машината да бъде наказан за това, че не е успял да се подчини, нито пък е имало каквато и да е обещана специална награда за подчинение. Така че резултатите не само показвали, че обикновен човек би наранил някой друг, за да си “спаси кожата”, или че би наранил някой друг, ако това по някакъв начин е в негова изгода. Вместо това, резултатите показали, че повечето хора биха причинили съкрушителна болка, дори смърт на невинен непознат, заради единствената и достатъчна причина, че така им е казал възприеман от тях “авторитет”.

Важността на този факт не може да се подчертае достатъчно: има една определена вяра, която кара по принцип добри хора да правят лоши неща, дори и отвратително зли неща. Дори и зверствата на Третия Райх на Хитлер са били резултат не от това, че милиони хора, а че много малка шепа наистина зли хора, се били сдобили с позиции на “авторитет”, и милиони покорни хора просто правели онова, което възприеманият “авторитет” им казвал да правят. В книгата си за най-добрия бюрократ на Хитлер, Адолф Айхман (понякога наричан “Архитектът на холокоста”), авторката Хана Аренд (Hannah Arendt) използва фразата “баналността на злото”, за да адресира факта, че повечето от злото не е резултат от лична злоба или омраза, а е просто резултат от сляпо подчинение – индивиди, отказващи се от свободната си воля и преценка, за сметка на немислещо слугуване на въобразен “авторитет”.

Интересно, че и книгата на Аренд и експериментите на д-р Милграм са обидили много хора. Причината е проста: хора, които са били научени да уважават “авторитета”, и са били научени, че подчинението е добродетел и че кооперирането с “авторитета” е това, което ни прави цивилизовани, не обичат да чуват истината, която е, че наистина злите хора, с цялата си злост и омраза, представляват много по-малка заплаха за човечеството, отколкото принципно добрите хора, които вярват в “авторитет”. Всеки, който искрено изследва резултатите от експериментите на д-р Милграм, няма да може да отхвърли действителния факт. Но освен общата поука, която може да се извлече от експериментите на Милграм – че повечето хора преднамерено биха наранили други хора, ако възприет “авторитет” им каже – заслужава си да се отбележат и още няколко открития в работата на Милграм:

1) Много от субектите на експериментите показали симптоми на стрес, вина, и страдание, докато причинявали болка на другите, и въпреки това продължили да го правят. Този факт демонстрира, че това не били просто мръсни садисти, чакащи извинение, за да наранят другите: на тях не им харесало да го правят. Освен това, това показва, че хората са знаели, че правят нещо лошо, и го направили въпреки това, защото “авторитет” им казал да го направят. Някои от субектите протестирали, молили да им бъде позволено да спрат, треперели неконтролируемо; дори плачели, и все пак повечето продължили до края на експеримента. Заключението едва ли можело да е по-очевидно: Вярата в “авторитет” прави добрите хора зли.

2) Нивото на приходите, образованието, възрастта, пола и другите демографски фактори изглежда имали малко или никакво влияние върху резултатите. Статистически казано, една богата, културна, образована млада жена ще се подчини на авторитарна команда да нарани някой друг със същата готовност, като илитератен, беден общ работник мъж. Единият общ фактор, споделян от всички онези, които продължили до края на експеримента, е че те вярвали в “авторитет” (очевидно). Отново, посланието от това, колкото и да е обезпокоително, е логически неоспоримо: Без значение от почти всички други фактори, вярата в авторитет превръща добрите хора в агенти на злото.

3) Нормалният човек, когато му се опише експеримента, но без резултатите, предполага, че състраданието и съвестта на повечето хора ще им попречи да преминат през целия експеримент. Професионални психиатри предвидили, че само около един на хиляда ще се подчини до края на експеримента, докато в действителност се подчинили около 65%. И когато нормалният човек, който в действителност не е подлаган на тестове, бъде попитан, ако той лично би стигнал до края на проучването, ако е бил приел теста, той обикновено настоява, че не би. Но мнозинството го правят. Отново, посланието е обезпокоително, но неоспоримо: Почти всички невероятно подценяват степента, в която вярата в “авторитет” може да се използва, за да се убедят добри хора да извършат зло.

4) Д-р Милграм също открил, че някои субекти, отхвърляйки здравия разум, били твърдо решени да обвинят за резултатите от собственото си сляпо подчинение жертвата: онзи, който получавал шоковете. С други думи, през лабиринта на някакъв извратен разсъдък, някои от онези, които пускали тока, успявали да си представят, че онзи, който получавал шоковете, някак си бил виновен за собственото си страдание. С това наум, не би трябвало да е учудващо, че когато полицейски служители ги хванат да нападат невинни цивилни, или когато войници ги хванат да тероризират или да избиват цивилни, или когато охраната в затвора я хванат да изтезава затворници, тяхната защита често се състои в това, да обвинят жертвата, без значение колко им се налага на авторитарните агресори да изопачат истината и логиката, за да го направят.

Интересно е, че, въпреки че на трибунала в Нюрнберг “просто следвах заповеди” не било прието като валидно извинение за онова, което направили нацистите, това продължава да бъде стандартния отговор от безброй войници, полицаи, събирачи на данъци, бюрократи, и други представители на “авторитета” винаги, когато моралността на поведението им се постави под въпрос. Както в експериментите на Милграм, така и в безброй злоупотреби с власт в истинския живот, онези, които преднамерено нараняват другите, просто се опират на стандартното извинение, твърдейки, че те не били лично отговорни, защото просто следвали заповеди. В експериментите на Милграм няколко от субектите дори директно попитали “авторитетната” фигура кой от тях бил отговорен за това, което се случва. Когато “авторитетната” фигура казала, че тя била отговорна, повечето субекти продължили нататък без повече обсъждане, очевидно чувствайки се удобно от хрумването, че каквото и да се случва оттам насетне, не било по тяхна вина и никой нямало да им търси сметка. Отново, трудно е да се избяга от посланието: Вярата в “авторитет” позволява на иначе добри хора да дисоциират себе си от акта на злото, който самите те извършват, облекчавайки ги от чувството за лична отговорност.

5) Когато на оператора бил даден избор какъв волтаж да използва, само в редки случаи някой отивал над 150 волта, което била точката, от която насетне завързаният човек казвал, че не иска да повече да продължава. Много е важно да се посочи, че до тази точка – и почти всички субекти успели да стигнат до тук – шокираният човек издавал болезнени звуци, но не молил експериментът да приключи. В резултат на това, операторът на шоковете можел доста оправдано да каже, че завързаният човек се е бил съгласил на всичко това, и до тази точка все още бил доброволен участник. Интересното е, че от всички субекти, които не стигнали чак до края на експеримента, повечето спрели веднага щом шокираният човек казал, че иска да напусне. Това може да се нарече “либертарианската граница”, тъй като, веднъж след като завързаният поиска да го развържат, ако операторът продължи въпреки това, това ще представлява стартиране на агресия срещу друг човек – именно нещото, на което либертарианците се противопоставят. За нещастие, онези които спират на “либертарианската граница”, са само едно малко малцинство от обществото. Що се отнася до теста, откритията са обезпокоително ясни: от хората които биха, по нареждане на “авторитет”, шокирали някого, който спокойно казва “Не желая повече да участвам в това”, повечето биха продължили да причиняват болка, дори и ако жертвата крещи в агония. Дали това е, защото повечето хора са зли? Не. Това е защото са били кондиционирани да правят каквото им се казва и са били индоктринирани в най-опасното суеверие от всички: вярата в “авторитет”.

Трябва да се отбележи, че дори д-р Милграм не успял да избяга от собствената си индоктринация в култа за боготворене на “авторитета”. На смъртния си одър, и без никакви коментари, дори и той изразил мнението си, че “не можем да имаме общество без някаква авторитетна структура”. Той направил слаб опит да защити обучението в подчинението на “авторитета”, като казал: “Подчинението често е разумно. Има здрав разум в това да се следват нарежданията на лекаря, да се спазват пътните знаци, и да се освободи сградата, когато полицията ни информира за бомбена заплаха”. И все пак нито един от тези примери всъщност не изисква и не оправдава вярата в “авторитет”. Въпреки начина, по който хората често говорят, докторите не дават “нареждания”. Те са “авторитети” в смисъла на това, че са знаещи и кадърни в полето на медицината, а не в смисъла, че имат каквото и да е право да властват над другите. Що се отнася до примерите, основното съображение да се спазват правилата на пътя, или да се напусне сграда с бомба в нея, не е заради това, че подчинението на “авторитет” е добродетел, а защото алтернативата е нараняване или смърт. Ако някой не-авторитет в киното извади бомба изпод седалката, вдигне я във въздуха, за да я видят всички, и каже, “Бомба! Да изчезваме оттук!”, дали всички останали ще останат по местата си, защото въпросния човек не се възприема като “авторитет”? Разбира се, че не. И ако “правителството” отмени “закона”, който казва от коя страна на пътя трябва да се шофира, дали хората ще започнат да кръжат хаотично по пътищата? Разбира се, че не. Те ще продължат да карат отдясно, защото не искат да се разбият един в друг. Така че, въпреки че д-р Милграм останал прикачен за схващането, че вярата в “авторитет” е понякога нужна и добра, той не дал разумен аргумент в подкрепа на такова твърдение. Това говори за силата на мита за “авторитета”, дори и някой, който е станал свидетел на онова, което д-р Милграм е видял, все още не може напълно да загърби суеверието.

След като д-р Милграм публикувал откритията си, много хора били шокирани и обезсърчени от степента, в която нормални хора били склонни да причинят болка или смърт върху невинни непознати, когато бъдат изкомандвани от възприеман “авторитет”. Подобни експерименти, проведени след експериментите на д-р Милграм, дали сходни резултати, които продължават да втрещяват някои хора. Само че, тези резултати не би трябвало да са изненадващи за никой, който е виждал начина, по който се отглеждат и възпитават човешките същества.


Бележка от преводача λ: Казаха ми, че има и екранизация точно за този експеримент. Ето линк към zamunda: http://www.zamunda.net/banan?id=465163&hit=1&t=movie
« Последна редакция: Юли 17, 2017, 09:46:26 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: КНИГА: Ларкън Роуз, 2011---- Най-опасното суеверие
« Отговор #16 -: Юли 17, 2017, 07:08:38 pm »
Цялата книга на български, вече в превод на Хари Стоянов, можете да свалите от сайта на softisbg - ТУК

Тагове към темата: