КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света

[λ]

Глава 12

Смел Нов Световен ред

Около 1950г институтът Тависток започнал амбициозен проект - масовото интоксициране на населението на САЩ с LSD. Алдус Хъксли (Aldous Huxley), бойната глава на Тавистожкия LSD проект, бил внук на Томас Х. Хъксли (Thomas H. Huxley), един от основателите на групата "Кръглата маса" на Роудс. Хъксли бил учен и възпитан от Х. Г. Уелс (H. G. Wells), отдаденият глашатай на книгата си "Отворената конспирация", и бил дълговременен сътрудник на Арнолд Тойнбий (Arnold Toynbee), член на съвета на RIIA (Царския институт за международни отношения, Royal Institute of International Affairs) от 50 години, както и глава на Изследователското подразделение на Британското разузнаване. За да схванете политиката на Тойнбий, през 1971г той казва, че първо била нужна световна Болшевишка диктатура, преди да се установи един добронамерен нов световен ред.

Новият проект на Тависток целял да инжектира предизвикващ еуфория химикал в Америка в широк мащаб. Намеренията на Хъксли да разпръсне LSD в САЩ може би личат в следното изказване:

"Нека сега разгледаме друг вид наркотик - все още неоткрит, но вероятно точно зад ъгъла - наркотик, способен да прави хората щастливи в ситуации, в които те по принцип биха се чувствали нещастни. Такъв наркотик би бил благословия, но благословия, изпълнена с големи политически опасности... Ако един безвреден еуфоричен химикал бъде свободно достъпен, един диктатор може направи така, че цялото население да се съгласи с едно положение на нещата, с което самоуважаващите се човешки същества не могат да се съгласят..." [1]

На друго място, Хъксли го декларира по-кратко и ясно: "В следващото поколение ще се появи фармацевтичен метод, който ще кара хората да обикнат робията си, и който ще произведе... един вид безболезнен концентрационен лагер за цели общества". [2]

Най-накрая, ако има каквото и да е съмнение относно вярванията на Хъксли, в романа си "Смелият Нов Световен Ред: Втори преглед" (Brave New World Revisited), той казва,
"Двадесет и първи век... ще бъде ерата на Световните контрольори... Старите диктатори паднаха, защото така и не успяха да снабдят поданиците си с достатъчно хляб, достатъчно циркове, достатъчно чудеса и мистерии. Под едно научно диктаторство образованието наистина ще работи - резултатът ще е, че повечето мъже и жени, пораствайки, ще се научат да обичат робията си и никога няма да мечтаят за революции. Изглежда няма нито една добра причина, да се отхвърля една изцяло научна диктатура". [3]

Пропаднякът Хъксли е бил член на "Деца на Слънцето", английски нарко и хомосексуален култ, чиито членове илюстрират редица идеологии, които и английските елитисти за нов световен ред споделят и по онова време и днес. Сред другите членове на сектата бил нацисткият симпатизат принцът на Уейлс, по-късно познат като Едуард VIII (Edward VIII); фашистът сър Осуалд Мосли (Oswald Mosely); сестрите от Митфорд (едната е жена на Мосли, а другата - любовница на Хитлер); Джордж Оруел (George Orwell), агент от английското разузнаване и авторът на анти-утопичния роман "1984". ("1984" на Оруел обикновено се цитира като протест срещу тоталитарния социализъм, но всъщност самият Оруел е бил социалист, който протестирал срещу, по негови думи, определени крайности, случващи се в Русия).

Други членове на "Деца на Слънцето" са и хомосексуалния любовник на Хъксли, авторът Д. Х. Лоурънс (D. H. Lawrence) и Гай Бърджис (Guy Burgess), съветски шпионин и член на комунистическия хомосексуален конклав "Апостолите" (Apostles) в Кеймбридж (наричали го "хомосексуално фримасонство"), от който тръгнал съветски шпионски кабал, стигащ до най-високите нива на Британското разузнаване.

Друг член на "Апостолите" бил известният Райли (Reilly), по прякор "Асо шпиони" (Ace of Spies, игра на думи с английското Ace of Spades - Асо пика, бел.прев), бисексуален, който - според биографа на Райли Робин Брус Локхарт (Robin Bruce Lockhart) - основал съветската шпионска група в колежа "Триединство" (Trinity), в Кеймбридж, чрез който бил осъществен масивен пробив в Западните разузнавателни служби. Членовете на тази група включвали шпионите Антъни Блънт (Anthony Blunt), Бърджис, Маклийн (Maclean), и други. Вижданията на Райли могат да се обобщят от едно писмо, което написал до бащата на Локхарт, на тема "Болшевизъм":

"Вярвам, че... по силата на еволюцията ще завладее света, както християнството и идеите на Френската революция са го правили в миналото... и че нищо - най-малкото агресивни ответни сили - могат да възпрат неговия вечно надигащ се поток... много заклеймяваните и толкова малко разбирани "съветци", които са външният израз на болшевизма, приложен към практичното правителство, са най-голямото приближение до истинска демокрация, за което знам, на база истинска социална справедливост и те може би са призвани от съдбата да поведат света към най-високия държавен идеал - интернационализма". [4]

По-рано хъксли си сътрудничел с майор Джон Роулингс Рийс от института Тависток и с културния антрополог Бронислав Малиновски по един проект, наречен "Масово наблюдение". Това било антропологично проучване на Британските острови, изготвено по тертипа на сходни проучвания на примитивни култури. [5]

Въпреки че Хъксли лично ползвал наркотици - има слухове, че бил посветен в употребата на опиум от Алистър Кроули (Aleister Crowley) в Берлин през 1920г - бил запознат с халюциногена мескалин през 1952г от семейния приятел и финансиран от ЦРУ д-р Хъмфри Осмънд (Humphrey Osmond). Хъксли пристигнал в САЩ в компанията на Осмънд, който веднага бил включен в проекта на Дълес МК-УЛТРА. Хъксли, Осмънд и Робърт Хъчинс (Robert Hutchins) от Чикагския университет веднага започнали да планират мескалинов проект, който да бъде финансиран от фондацията "Форд", въпреки че този проект по-късно бил отменен заради възражения от шефа на фондацията. [6]

През 1953г, един месец след създаването на МК-УЛТРА, Осмънд дал LSD на Хъксли. Хъксли бил обзет от "най-изключителното и значително преживяване от тази страна на Бляскавото видение". Въпреки че Хъксли вероятно бил искрен проповедник на мистично-индуциращите характеристики на LSD, социополитическите последствия от наркотика не му убегнали. Хъксли подготвил американската общественост за LSD със статии като "Вратите на възприятието", и спонсорирал един проект в Станфордския университет, в който на студентите се давали халюциногени. Двама от ранните нарко сътрудници на Хъксли били Алън Уатс (Alan Watts), който популяризирал своя собствена марка зен сатори (в зен-будизма, сатори означава пробуждане и просветление, бел.прев), състоящ се от един литър джин дневно, и Грегори Бейтсън (Gregory Bateson), който бил антрополог в OSS и който отворил клиника за LSD в Административната болница за ветерани в Пало Алто, Калифорния. Хъксли бил в контакт с МК-УЛТРА тежка категория д-р Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West). [7]

Хъксли щял да стане първият директор на Икономическата, социална и културна организация на Обединените нации (UNESCO), чиято конституция била написана от члена на "Череп и кости" Арчибалд МакЛийш (Archibald McLeash). ЮНЕСКО е основна фаланга в програмата на Новия Световен Ред, проповядваща "подходяща технология" от вятърни мелници и слънчеви панели вместо индустрия за Третия свят, и масова стерилизация, приложена в същите онези страни.

Сътрудникът на Хъксли Кийт Дитман (Keith Ditman) уредил автора Кен Киси (Ken Kesey) с неограничено снабдяване с LSD и това била малката група, от която възникнали партизанско-театралните "Веселите шегаджии" (Merry Pranksters) и Grateful Dead, рок-банда, която все още командва голям култ от последователи след смъртта на лидера си.

Бележка от преводача: "Веселите шегаджии" (Merry Pranksters) били кохортите и последователите на американския автор Кен Киси през 1964г. Кен Киси и Веселите шегаджии живеели комунално в Домове "Киси" в Калифорния и Орегон и са запомнени със социологичната си значимост по време на едно дълго турне, което предприели през лятото на 1964г, пътувайки през САЩ в психеделично боядисан училищен автобус, наречен "Furthur" или "Further" (По-нататък),като организирали партита и раздавали LSD. През това историческо време те се срещнали с много от водещите светлини на културното движение в средата на 60-те години и предшествали появата на хипитата - културни групи със странно поведение, ръчно оцветени дрехи в червено, бяло и синьо, отхвърлящи на нормалното общество, което наричали Учреждението (The Establishment).

Според един меморандум на ФБР от 1968г, Джери Гарсия (Jerry Garcia), лидерът на Grateful Dead, бил нает "да канализира несъгласието и бунтарството на младежта в по-благи и незаплашителни посоки". [8]

Един сътрудник на Хъксли, съдействащ му в инжектирането на наркотици в света, бил шпионинът капитан Алфред М. Хубард (Alfred M. Hubbard), който се отказал от американско гражданство и приел канадско преди Втората Световна война. Описван като "мистериозен човек" от онези, които го познавали, и като същински "Джони Ябълковото семе за LSD" в повечето проучвания, потвърденото му житейско поприще е разузнаването.

Хубард бил "офицер от високо ниво в OSS", който действал като паричен поток за голям брой европейски шпионски операции и който направлявал широкомащабния трафик на оръжия във Великобритания преди Пърл Харбър. Също така работил за Хазната на САЩ, за Федералното наркотично бюро и за Агенцията по храните и лекарствата. Твърди се, че Хубард е работил с Мафията - всъщност, границите между тези организации са тънки - и че бил в състояние "да се облагодетелства и от двете страни по време на Сухия режим", според една историческа версия за периода. В един момент бил заместник-началник на сигурността на хотел "Тропикана" в Лас Вегас.

Хубард първия едър, широкомащабен дистрибутор на LSD за света, смята се, че е натрупал най-големия запас от наркотика в света извън ЦРУ, кръстосвал Северна Америка нагоре-надолу като мистериозен старовремски розенкройцер, давайки LSD на всеки и на всички, които искали да си вземат.

Осмънд и Хубард участвали в програма за даване на LSD на политическите лидери в Америка - без да прекъсва връзките си и продължаващите проекти с различните разузнавателни агенции. Въпреки че подробностите от тази програма за секретни, един познат на Хубард казал, че програмата "афектирала мисленето на политическото ръководство на Северна Америка". Участниците в програмата включвали един министър председател, представители от Обединените Нации, членове на английския парламент и асистенти на държавни глави.

Хубард, успявайки по странен начин да запази лоялен консервативен уклон по време на проповядването и дистрибуцията на LSD, водел внезапните нахълтвания на Агенцията по храните и лекарствата в лабораториите за LSD, извинявайки се с това, че лабораториите били въртени от "отцепили се химици-въстаници". Представете си, химик-въстаник да има дързостта да прави LSD.

Един познат на Хубард бил теоретика на Новия Световен Ред Уилис Хармън (Willis Harmon) от SRI (Станфордския изследователски институт). По-рано SRI бил получил разрешение от армията на САЩ да изследва химически обезвредители. Когато бил посетен от представител на нелегалната преса в SRI в началото на 70-те, Хармън казал на човека, "Има война между твоята страна и моята. И моята страна няма да загуби".

През 1968г Хармън поканил Хубард да се присъедини към Станфордския изследователски институт като "специален разследващ агент". Според Хармън, "Нашите разследвания по някои от съвременните културни течения, влияещи на образованието, посочват, че употребата на наркотици, преобладаваща сред учениците от Новото Ляво, не е изцяло спонтанна. Част от консумацията сякаш присъства като нарочно оръжие, целящо политическа промяна. Интересува ни да оценим значителността на това, тъй като то се отразява на дълговременната образователна политика. В тази връзка би било предимство да ви смятаме за специален разследващ агент, който може да има достъп до касаеща ни информация, която не се намира лесно". Може би моят цинизъм е нещото, което придава на горния параграф отчетливо шегобиен смисъл.

Хубард приел работата в SRI, която продължила през цялото десетилетие на 70-те години, за 100 долара на ден.

Най-високопоставеният от всички проповедници на LSD бил, разбира се, анти-културния герой Тимоти Лийри (Timothy Leary). Лийри срещнал Алдус Хъксли в Станфордския университет и станал негово протеже. Докато бил в Калифорнийския университет от 1953-56г, и нает от Обществената здравна служба на САЩ от 1954-58г, Лийри получавал комисионни за изследванията си от NIMH (Националния институт по умствено здраве).

В последствие Лийри бил назначен като лектор в Харвард, където бил забелязан от д-р Хари Мъри (Hdrry Murray), който бил шеф на Отдела по оценяване на личността в OSS през Втората Световна война. Въпреки че Лийри и биографите му ходят на пръсти около този въпрос, финансирането за наркотичните му експерименти докато бил в Харвард идвало от ЦРУ, подплътено от следния цитат от Уолтър Боуарт (Walter Bowart), във второто издание на книгата "Операция Майндконтрол":

"...Отначало той отричаше, че който и да е от изследователските му проекти в Харвард бил финансиран от правителството. Само че, когато най-накрая седнахме лице в лице, след като "Операция Майндконтрол" беше публикувана (1979г) и наивно го попитах дали е "съзнаващ" или "несъзнаващ" за това че сътрудничи на ЦРУ, Лийри отговори с думите: "Ти за кой би работил, за Янки или за Доджърс (футболни отбори, бел.прев)? Искам да кажа, за кой трябваше да работя, за КГБ ли?" [9]

[λ]

Лийри първо давал LSD на затворници в Масачузецкия поправителен институт, в Конкорд. Парите за проекта идвали от фондацията "Братя Урис" (Uris Brothers Foundation) в Ню-Йорк и стигали до Лийри през Харвард. Резултатите от експериментите "Конкорд" на Лийри били публикувани през 1962г в документ, озаглавен "Как да променим поведението".
Човекът, който някои наричат "гуруто" на Лийри, и който самият Лийри признава, че е бил агент от английското разузнаване, бил Майкъл Холингсхед (Michael Hollingshead), приятел на Хъксли, който работел за Британския културен обмен и се бил сдобил с един грам LSD, достатъчно химикал за 10 000 надрусвания. Холингсхед, изпратен от Хъксли, бил човекът, който запалил Лийри по наркотиците.

Според една записка от периода, "Без да знае точно към кого да се обърне, той се закачил за Холингсхед като негов гуру. Лийри го следвал наоколо с дни, изразявал почитание към англичанина. Той беше убеден, че тумбестият, пушещ като комин шегаджия, чието лице беше почервеняло от алкохол, беше посланик на самия Господ Бог".

Холингсхед по-късно запалил цялата английска музикална рок-сцена по наркотиците. Докато лежал 21 месеца в затвора в Уърмсууд Скръбс (Wormswood Scrubs) в Англия за притежание на хашиш, Холингсхед се запознал с Джордж Блейк (George Blake), осъден агент на КГБ. Холингсхед провел LSD сесия с Блейк, и няколко седмици по-късно шпионинът избягал от затвора и се върнал в Москва. [10]

Лийри и Ричард Алперт (Richard Alpert) (по-късно, Баба Рам Дас (Baba Ram Dass), а после само Рам Дас) били уволнени от Харвард през 1963г,  - Алпърт, за даване на наркотик на недипломиран студент, а Лийри за пропускане на комитетско събрание - но след това дуетът продължил изследванията си в Мексико. След като ги изгонили от Мексико, те преместили оперативната си база в Милбруук, Ню-Йорк, където Лийри разкрил своята нарко-гуру персона пред милионите в хипи движението.

Мери Пинчот Маер (Mary Pinchot Meyer), дълговременна приятелка на Лийри, бивша жена на топ-агента от ЦРУ Корд Маер (Cord Meyer) и любовница на Джон Ф. Кенеди (John F. Kennedy), казала на Лийри, че "дисидентски организации в академичните среди... са контролирани. ЦРУ създава радикалните списания и студентски организации и ги управлява чрез агенти под дълбоко прикритие". Въпреки че на Лийри му било трудно да повярва в това, и без съмнение си е помислил, че Маер е параноична откачена конспираторка, думите й му били потвърдени от една статия от февруари 1967г в списание "Рампартс" (Rampats magazine), описващо подробно финансирането и контрола, който ЦРУ имала върху Националната студентска асоциация. [11]

Един голям благодетел на Лийри бил стоковият брокер Уилям Мелън Хичкок (William Mellon Hitchcock), наследник на богатството на корпорацията Гълф Ойл (Gulf Oil) и племенник на Питсбъргския финансист Андрю Мелън (Andrew Mellon). Хичкок превърнал Милбрук, имение с площ 16 000 декара в Дъчес Каунти, Ню-Йорк, в Интернационална федерация за вътрешна свобода "Лийри". Освен високият им ранг сред богатите и известните, фамилията Мелън има много връзки в обществото на американското разузнаване, и фондациите на фамилията Мелън често са били използвани като проводници на пари от ЦРУ. Няколко члена на фамилията са били агенти на OSS, а Ричард Хелмс (Richard Helms) бил чест гостенин на семейство Мелънс, докато бил директор на ЦРУ. [12]

Според един исторически извор за периода, "Били Хичкок, кръчмарят милионер, така и не навлязъл дълбоко в другарския кръг на Милбрук", но все пак поддържал близки контакти със старите си приятели, брокери и банкери и инвеститори. Свързаните с това записи от времевия период като цяло са слепи за по-мистичните политически мотиви на наркотичната ера, но в този извор един автор се чуди, "Може ли той да е бил просто един набухан с наркотици разглезен милионер, своеволен син на управленческата класа, който си падал по филмите на Лийри? Или е криел някакви други намерения?"

Хичкок, според моето мнение, е имал доста скрити намерения. Той е бил приятел с Бърни Корнфелд (Bernie Cornfeld) и Сеймур Лазар "Главата" (Seymour "The Head" Lazare), директори на швейцарските Задокеански инвеститорски служби (IOS, Investors Overseas Services), перачка за пари на Мафията, диктатори от Третия свят, и ЦРУ. Когато в IOS предвидели финансов недостиг, авоарите им били прехвърлени на Робърт Веско (Robert Vesco), чиято мрежа от корпорации е била фронт на ЦРУ, както твърди Уилям Спектор (William Spector), бивш оперативен агент на ЦРУ.

Хичкок също така бил най-най-големият инвеститор в свързаните с Маер Лански (Meyer Lansky) Интернационални средства (International Resorts), които през 1970г еволюираха в частна разузнавателна операция, позната като Интертел (Intertel), появила се от същия Пети отдел на ФБР и нексуса на английското разузнаване като Перминдекс (Permindex), корпорацията-чадър, която явно управлявала покушението над Джон Кенеди. Тези връзки ще бъдат изследвани по-късно в книгата. [13]

Друг приятел на Хичкок бил Роналд Хандли Старк (Ronald Hadley Stark), който се появил на психеделичната сцена през 1969г с поредната схема за зарибяване на целия сват с LSD. Старк бил още един "мистериозен човек", с цял наръч алибита и на глед неизчерпаема банкова сметка за пътуване и поддържане на пищен начин на живот. Той се хвалел, че работел за ЦРУ и няма причина да се съмняваме по този въпрос.

Старк финансирал една лаборатория в Белгия, която била възможно най-големия нелегален производител на LSD по онова време. Той бил видян на студентското въстание в Париж през 1968г и също присъствал на студентските демонстрации и трудови стачки в Милан през 1969г. През 70-те години водел шикозен начин на живот в Италия, дружейки със сицилианските мафиози, различни по цвят външни разузнавачи, и терористи.

Старк бил арестуван от италианската полиция в Болоня през 1975г, за пренасяне на нещо, което се подозирало, че е епруветка с LSD, ключ за трезорна кутия, съдържаща документи за производството на наркотици и приятелски писма от офицер от чуждестранните служби в американското посолство в Лондон, адресирани до лабораторията за LSD на Старк в Белгия.

Докато бил в затвора в Пиза, Старк уредил да информират Ренато Курцио (Renato Curcio) от Червените бригади да се изпълни заговор за убийството на съдия Франческо Коко (Francesco Coco) от Геноа, който щял да гледа дело на петдесет члена на Червените бригади. През юни 1976г съдия Коко бил убит, както предсказал Старк. Друга възможна жертва на Червените бригади бил италианският премиер Алдо Моро (Aldo Moro). Информация за участието на Старк в това убийство щяла да изплува по-късно, както и свидетелски показания, свързващи Старк с план на Палестинската освободителна организация (PLO) за започване на терористични атаки върху правителствени посолства.

Преместен в затвор в Болоня, Старк получавал редовни посещения от английски и американски консули, членове на италианските тайни служби и либийския дипломатичен корпус. Старк бил и в близки отношения с генерал Вито Микели (Vito Miceli), който по онова време бил на щат към ЦРУ. Интересно е, че американското правителство така и не се опитало да екстрадира Старк, който бил издирван за наркотици в САЩ.

През юни 1978г един болонски магистрат, Грациано Гори (Graziano Gori), бил назначен да разследва Старк и смайващата му мрежа от познанства. Няколко седмици по-късно Гори бил убит в автомобилна катастрофа. По-късно, Сатрк бил обвинен във "въоръжена престъпност" заради връзките си с терористични дейности, но бил освободен от затвора през 1979г по нареждания на съдия Джорджио Флоридия (Giorgio Floridia). Причината за нареждането на Флоридия, според съдията, била "впечатляваща поредица от добросъвестно номерирани доказателства", че Старк бил от ЦРУ.

До края на 60-те години запасите от ерготамин, една от съставките на LSD, доста пресъхнали. Синхронистично, през 1964г, химическа компания "Доу" (Dow Chemical Company) осигурила на армейския Химически корпус на САЩ в арсенала Еджууд проби от неизмеримо по-потентния наркотик STP. Според една хроника от периода, "В началото на 1967г, поради някаква необяснима причина, формулата на STP била пусната сред широкото научно общество... Скоро след това наркотикът вече циркулирал в хипи-кварталите на сан Франциско и Ню-Йорк". Тази "необяснима причина" може да е загатната в един от хилядите документи от МК-УЛТРА на ЦРУ, които директорът на ЦРУ Ричард Хелмс наредил да бъдат унищожени, един засекретен наръчник, озаглавен "LSD: Някои не-психеделични последици".

Друг наркотик, който "необяснимо" си намерил път до дилърите, появявайки се изведнъж в големи количества в хипарските конклави из САЩ, бил PCP, пробутван като синтетична марихуана, но който всъщност бил "Ангелска прах". Армията тествала PCP върху войници в арсенала Еджууд в края на 50-те години, а д-р Евън Камерън (Ewen Cameron) използвал наркотика върху субектите в градината си за изтезания, част от МК-УЛТРА. [14]

Джон Стар Кук (John Starr Cooke) бил друга забележима личност от 60-те години, който действал като гуру на някои влиятелни фигури на сцената на Хайт Ашбъри (квартал в Сан Франциско, бел.прев). Твърди се, че Кук бил водещ деец на сиентологията и се твърди, че бил близък до основателя на сциентологията Л. Рон Хубард (L. Ron Hubbard) в началото на 50-те години.

Бележка от преводача: Сиентологията се дефинира като "наука за знаенето" от основателя си и има статут на религия в САЩ, тя е тяло от религиозни вярвания и практики с научен контекст. Том Круз е един от най-известните сиентолози, но има и много други знаменитости от Холивуд, които са членове на тази секта.

Според един разказ, Кук бил първият "Чист" в сиентологията, въпреки че друг човек, Джон МакМастърс (John McMasters), бил публично спряганият за тази роля няколко години по-късно - докато и той не отпаднал от погледа на "дебелия", както наричал Хубард. Сестрата на Кук била омъжена за Роджър Кент (Roger Kent), водеща светлина в Демократическата партия на Калифорния, чиито брат Шерман (Sherman) бил шеф на Националното бюро по недвижими имоти на ЦРУ и бил дясната ръка на директора на ЦРУ Дълес през 50-те години. Твърди се, че Кук редовно си е другарувал и с друг персонал на ЦРУ.

От изследователската си база в Куернавака, Мексико, Кук пратил членовете на малка група, наричащи себе си "Психеделични рейнджъри", натоварени с мисията да зарибят света с наркотици. Сред хората, посетили Кук в Куернавака, били Андрия Пухарич (Andrija Puharich), който провеждал наркотични експерименти за военните през 50-те години и бил публицист на израелския психичен огъвач на лъжици Ури Гелер (Uri Geller); и богатият Сеймур Лазар "Главата", приятел на Уилям Мелън Хичкок и, заедно с Бърни Корнфелд, директор на швейцарската IOS (Задокеанска инвеститорска служба). [15]

Един вампир от ЦРУ, мотаещ се на нарко-сцената през 60-те години, бил вездесъщият - в програмите за майндконтрол - Луис Жолион Уест, за който се твърди, че е бил цялостен координатор за всички правителствени програми по контрол над ума. Уест, както Джордж Хънтър Уайт (George Hunter White) преди него, наел едно убежище в Сан Франциско, за да "изучава хипитата". Можем само да гадаем в какви мръсотии е бил замесен.

Уест е работил през годините като войник под наем за промотиране на всяка позиция, която ЦРУ иска да популяризира. След убийството на Кенеди и убийството на Осуалд от Джак Руби, той бил интервюиран и не е изненадващо, че отделил време да охарактеризира руби като "самотен умопобъркан". В деня на Атентата в Оклахома Сити, Уест гостувал в шоуто на Лари Кинг, за да говори за предполагаемия терорист Тим МакВей (Tim McVeigh), и отново го охарактеризирал като още един "самотен умопобъркан", тоест, незамесен в конспирация. Уест отново се появява в статия в списание "Лос Анджелис", след убийството на Никол Симпсън от, предполага се, О. Дж. Симпсън, случай, който гъмжи от несъответствия и необяснени свързани със случая убийства, които не се споменават, камо ли да бъдат обяснени, от медиите. В статията Уест говори за силно въображаемия "Синдром Отело" (Othello Syndrome), при който черни мъже убиват белите си съпруги, заради вярването си, че "нещо трябва да не е наред с белите им партньори, които търсят междурасова любов". [16]

В нарко-индуцираната светлина на Поколението на Цветята има и несъгласяващи се с LSD преживяването гласове, дори известни такива. Някои от членовете на ранното Бийт поколение - които по-късно станаха икони на Цветното Поколение - имаха съмнения относно полезността на психеделиците, виждайки още отначало, че наркотикът може да бъде използван и за контрол, а не само за освобождение. Уилям Бъроус (William Burroughs) - по едно време активен в сиентологията - получил наркотици от Лийри в Танжир, Мароко, през 1961г. Той пише за опасенията си от наркотика в книгата си "Нова Експрес" (Nova Express), публикувана през 1964г:

 "С непосредствен риск да се окажа най-непопулярният герой в цялата фантастика - и в историята на фантастиката - трябва да кажа следното: Съберете общото състояние на новините - Поинтересувайте се по-натам за това кой прави тези новини - Кой монополизира безсмъртието? Кой монополизира космическото съзнание? Кой монополизира любовта, секса и мечтите? Кой монополизира времето, живота и съдбата? Кой ви отне онова, което беше ваше?... Слушайте: тяхната Градина на удоволствията е отходна канавка... Тяхното Космическо съзнание на безсмъртието и любовта е второразряден употребяван боклук... Стойте далеч от Градината на удоволствията... Изхвърлете тяхната имитация на безсмъртие... Хвърлете наркотичните им продукти в тоалетната и пуснете водата - те отравят и монополизират халюциногенните наркотици - научете се да го правите без каквито и да е химически пуканки".

Началните реакции на поета Алън Гинсбърг (Allen Ginsbeg) към LSD, даден му от д-р Чарлс Савидж (Charles Savage), който работил по халюциногенни експерименти за флота на САЩ, били сходни с онези на Бъроус. Когато му дали наркотици в клинична среда в Пало Алто, Калифорния, Гинсберг казал: "Мислех, че съм хванат в капан в гигантска мрежа от сили отвъд моя контрол, които вероятно експериментираха с мен или може би бяха от друга планета, или бяха от някакво супер-правителство, или космически военни, или научно-фантастичен Биг Брадър".

Джон Синклеър (John Sinclair), от Белите пантери, бил пречистен от вярата си в наркотичната религия чрез личен опит: "За мен е абсолютно смислено. Ние мислехме на времето, че като резултат от нашите вдъхновени от LSD дейности щяха да се случат велики неща. И, разбира се, такова нещо не се случи... Те бяха там горе и размахваха тоя боклук [тоест LSD] насам-натам. Долу на улицата, никой не знаеше какво се случва".
Напълно вярно. Но дори и сега, идентичността на "те" не е изяснена. "Те", както изглежда, в края на краищата, са Тависток.


Бележки:

1. Huxley, Aldous, "The Doors of Perception," Collected Essays. (New York: Harper and Brothers, 1958)
2. Cited in Smith, Caulfield, Crook, and Gershman, The Big Brother Book of Lists. (Los Angeles: Price/Stern, Sloan, 1984)
3. Huxley, Aldous, Brave New World Revisited. Cited in Epperson, Ralph A., The New World Order. (Tucson, Arizona, Publius Press, 1990)
4. Executive Intelligence Review, volume 14, number 23; Lockhart, Robin Bruce, Reilly: The First Man. (London, England: Penguin Books, 1987); Pincher, Chapman, Too Secret, Too Long. (New York: St. Martin's Press, 1984)
5. Editors of the Executive Intelligence Review, Dope, Inc. (Washington, D.C.: EIR, 1992)
6. Editors of the Executive Intelligence Review; Horowitz and Palmer, ed. Moksha: Writings on Psychedelics and the Visionary Experience (1931-1963). (New York: Stonehill Publishing Company, 1977)
7. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Krupey, Greg, "The High & the Mighty," Steamshovel Press magazine, number 10
8. White, Carol, The New Dark Ages Conspiracy. (New York: New Benjamin Franklin House, 1984); Hidell, Al, "Paranotes," Paranoia magazine, Winter 1995/1996
9. Lee and Shlain; White; Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell, 1977); Lee and Shlain; Bowart quote cited in "Honey, Did You Leave Your Brain Back at Langley Again? A Brief History of Modern Mind Control
Technology," by Robert Guffey, Paranoia magazine, autumn 1997
10. Lee and Shlain; Krupey
11. Krupey
12. Lee and Shlain
13. Ibid; Editors of the Executive Intelligence Review
14. Ibid.
15. Ibid.
16. Guffey

[λ]

Транспондер за имплантиране

Описание на продукта:

Транспондерът за имплантиране е пасивен радио-честотен идентификационен белег, проектиран да работи съвместно с подходяща радио-честотна система за прочит на идентификационни номера. Транспондерът се състои от електромагнитна намотка и микрочип, запечатани в тръбовидна стъклена капсула. Чипът е предварително програмиран с уникален идентификационен код, който не може да се променя; налични са над 34 милиарда индивидуални кода. Когато транспондерът е активиран от ниско-честотен радио сигнал, той излъчва идентификационния си код към четящата система. Проведените независими тестове показват, че транспондерът е безопасен и лесен за имплантиране.

Въпреки че е специално проектиран за имплантиране в животни, този транспондер може да се използва за други приложения, когато е нужен идентификационен белег с микро размери.

[λ]

Глава 13

Променящи се образни представи

Основният замисъл на инжектирането на LSD в света целяло, по същество, една сентенция, която едва по-късно щяла да стане публично разпространена, “Да се промени образът на човека”.

През май 1974г Станфордският Изследователски Институт (SRI) публикувал едно проучване, озаглавено “Променящи се образи”, подготвено от Центъра за изучаване на социални политики на SRI, с директор Уилис Хармън (Willis Harmon). Този доклад от 301 страници носел авторството на 14 изследователи, бил под наблюдението на 23 контрольори, сред които били културният антрополог Маргарет Мийд (Margaret Mead), бихейвиористът (специалист по човешкото поведение) Б. Ф. Скинър (B. F. Skinner), и сър Джефри Викърс (Geoffrey Vickers) от семейството на Британското въоръжение и Британското разузнаване.

Основната теза на проучването били същите стари новини за Новия Световен Ред: себеобразът на човечеството трябва да бъде променен, да се отдалечи от индустриалния растеж и да се насочи към духовните ценности. Според проучването, “Много от настоящите образи, които си представяме, са застрашени от това да отпаднат от употреба. Представата за един образ може да е подходяща за една определена фаза от развитието на едно общество, но веднъж след като тази фаза бъде постигната, употребяването на същата образна представа като ориентир за действие по-скоро ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши... Науката, технологията и икономиката направиха възможни наистина големи скоци към постигането на такива основни човешки цели като физическата безопасност и сигурност, материалният комфорт и по-доброто здраве. Но много от тези успехи са довели със себе си проблемите на прекаления успех – проблеми, които сами по себе си изглеждат неразрешими чрез набора от обществени ценности, довели до възникването им... Нашата силно развита технологична система води до по-голяма уязвимост и сривове. Действително, обхватът и взаимосвързаните последствия от социалните проблеми, които възникват сега, са сериозна заплаха за нашата цивилизация... Ако нашите проекции за бъдещето се окажат верни, можем да очакваме, че свързаните с тези тенденции проблеми ще станат по-сериозни, по-универсални и да се случват по-бързо и често.”

Според Станфордското проучване, “Образните представи и фундаменталните концепции за човешката природа и потенциали могат да имат огромна сила в оформянето на ценностите и действията на едно общество. В това проучване ние се опитахме да:
(1) Да осветим начините, по които нашето сегашно общество, неговите граждани и институции са били оформени от подлежащите митове и представи от миналото и настоящето.
(2) Да изследваме, по отношение на съвременните социални проблеми, нищетата на настоящо поддържаните образни представи за човечеството и да идентифицираме нужните характеристики на бъдещите образни представи.
(3) Да идентифицираме силни лостови дейности, които могат да доведат до възникването на нови образни представи и нови политически подходи към разрешаването на ключовите проблеми в обществото.”

Според мен заливането на населението на планетата с LSD явно се е считало за един от онези силни лостови дейности. Това е било начин за извръщане на масите от аполитическия активизъм, който е можел да отнеме парче от баницата на властимащите, и насочването на тези маси към живота на едно възторжено мистично селячество.

Корпорацията Ранд (Rand Corporation), произлязла от Тависток и финансирана от ЦРУ, дори спонсорирала проучвания, даващи информация за “промяната в догматизма” и политическите мотивации на вземащите LSD. Според едно проучване, с автор Уилям МакГлотлин (William McGlothlin) от Ранд, “Ако някои от субектите идват от крайно десните или левите организации, може да е възможно да се добият допълнителни поведенчески наблюдения, изразяващи се в това, че тази бройка индивиди напускат или стават политически неактивни”. [1]

Друга груп, която отблизо следяла Цветното поколение, била Хъдсъновия институт (Hudson Institute), основан от Херман Каан (Herman Khan), който получил финансиране от Фонда за човешка екология (Human Ecology Fund), изрезка от ЦРУ. Каан посетил Милбрук (Millbrook) и други центрове на психеделична активност, въпреки че въобще не бил адвокат на ползите от LSD. “Той основно се интересува от социалния контрол”, както казва един консултант от института Хъдсън.

Трябва да се отбележи, че някои от спонсорираните от Тависток създатели на LSD културата, хора като Тим Лийри (Tim Leary), може да са чувствали, че мотивацията им е добронамерена – взимащите LSD имат тенденцията да развиват месиански комплекс, в който виждат наркотика като решение на всички световни проблеми и се опитват да зарибят с него всички останали – но стратегическите опори на тези мотиви лежат в плановете за Нов Световен Ред на Британския елит. Лийри и неговото обкръжение са били или съзнаващи, или несъзнаващи агенти на Тависток.

Въпреки че масовите медии гласно заклеймяват идеята, че въобще може да има конспирация за контрол, действаща зад кулисите на обществото, истинските членове на конспирацията често са доста прями, когато казват какво се случва. Мерилин Фъргюсън (Marilyn Ferguson), протеже на Уили сХармън, която базира книгата си “Водолейската конспирация” (Aquarian Conspiracy) на “Променящите се образни представи” на Хармън, говори за това как ще се случи едно Тавистошко преструктуриране на света. Тя го нарича СПИН-принцип (SPIN principle, от английската дума spin - “въртя”, тоест ВЪРТЕЛЕЖКА, бел.прев), Сегментирани Полицентрични Интегрирани Мрежи (Segmented Polycentric Integrated Networks). Въпреки че тя твърди, че идеята е нова, очевидно е, че това е именно подхода на Новия Световен Ред от самото начало:

“Това е източник на власт, който никога преди не е бил ползван в историята: множество самодостатъчни социални движения, свързани в името на цял набор от цели, чието постигане ще преобрази всеки аспект от съвременния живот.”

“Тъй като ВЪРТЕЛЕЖКИТЕ толкова много се различават по качеството на организираността си и въздействието на бюрокрацията... повечето хора не ги виждат – или ги смятат за конспирации. Мрежите често предприемат сходни действия бе зда се съвещават едни с други, просто защото споделят толкова много взаимни вярвания. Може също да се каже, че споделените вярвания са самото тайно споразумение помежду им.”

“Водолейната конспирация, по същество, е ВЪРТЕЛЕЖКА на ВЪРТЕЛЕЖКИТЕ, една мрежа от много мрежи, целяща социална трансформация. Водолейната конспирация действително е паянтова, сегментирана, еволюционна, повтаряща се. Нейният център е навсякъде. Въпреки че много социални движения и групи за взаимопомощ са нейни съюзници, нейният живот не зависи от нито едно от тези.”

Крайният резултат от подхода на Тависток и посоката, в която се е насочила неговата Въртележка на въртележките, са очевидни. Един малък процент от населението ще продължи да съществува в своя плюшен рай, докато основната част от света ще бъде редуцирана до едни оцеляващи стандарти на живот и ползите от технологията и индустрията ще й бъдат отказани, но пък тази част от хората ще се радват на всички наркотици, които си поискат.[2]


Бележки:

1. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Dr.
John Coleman, Conspirator's Hierarchy: The Story of the Committee of 300.
(Carson City, Nevada: America West Publishers, 1992)
2. Lee and Shlain

[λ]

КАК СЕ ИЗПОЛЗВА "СЕУ" НА AVID
(СПРИНЦОВКА ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА)

[λ]

Глава 14:

Център за насилие

Диалектиката в действие. Създай насилие чрез икономически натиск, медиите, контрола над ума, агенти провокатори: теза. Контрирай насилието с тоталитарни мерки, повече контрол над ума, надъхване на полицията, видео наблюдение, дрогиране на населението: антитеза. Това, което се получава, е визията на Оруел за 1984г, общество на тоталния контрол: синтез.

По време на президентството на Никсън, агенти от Управлението за подпомагане на полицейските служители (LEAA, Law Enforcement Assistance Administration), ръка на Правосъдното министерство на САЩ, се срещнали на кръгла маса с Ричард Никсън, главния държавен адвокат Джон Мичъл (John Mitchell), Х. Р. Халдеман (H. R. Haldemann), Джон Ерлихман (John Erlichman), и други членове от персонала на Белия дом, както и с д-р Бертрам Браун (Bertram Brown), директор на Националния институт по психично здраве (NIMH). Сред останалите програми, разработени от LEAA, била и една програма за развиване на Компютърна система за наблюдение на населението, проектирана да следи гражданите на САЩ, както и мерки за създаване на национално полицейска сила, включително операция Плетач на кабели (Cable Splicer) и операция Градинска саксия (Garden Pot).[1]

На срещата били подписани документи за свързването на финансирането на LEAA, полицейските щатски цели, и Националния център за психично здраве (NIMH). От онзи момент насетне LEAA осигурявала кинтите за 350 проекта на NIMH, свързани с “менталното здраве”, както толкова евфемистично се нарича. Сред финансираните проекти били дузини програми за контрол над ума и промяна на поведението в болниците, затворите и училищата. Тези проекти включвали една програма на Министерството по здраве, образование и добруване (Department of Health, Education and Welfare), която следяла за психологически проблеми у всички деца в програмата Medicaid (Медицинска помощ, бел.прев); програми за третиране на затворници с психоактивни наркотици; шоково третиране на проблемни деца в поправителния дом Сомърс (Somers Correctional Facility) в Кънектикът; програми за психо-опериране на затворници в Мичиган и Калифорния; тестването на наркотик, предизвикващ повръщане, върху затворници, които нарушавали правилата в Айова; и инжектирането на затворници в Калифорния с тероризиращият наркотик Анектин (Anectine).

Бележка от преводача: Анектин – суксаметон хлорид, познат и като суксаметон или суксинилхлолин (suxamethonium chloride, succinylcholine) е медикамент, който се ползва за причиняване на краткотрайна парализа като част от обща анестезия. Това се прави с цел да се помогне на пробиването на трахеята и на електроконвулсивната терапия. Дава се с инжекция или във вена, или в мускул. Когато е във вена, започва да действа след около една минута и ефектите продължават 10 минути.
Честите странични ефекти включват ниско кръвно налягане, увеличено слюнеотделяне, болка в мускулите и обрив. Сериозните странични ефекти включват злокачествена хипертермия и алергични реакции. Не се препоръчва за хора с риск от високо кръвно налягане или с миопатия. Употребата по време на бременност изглежда безопасна за бебето. Суксаметонът е в семейството на медикаментите, които блокират мускулите и е от деполяризиращия тип. Работи като блокира действието на ацетилхолина в скелетните мускули.

Твърди се, че обвързването между LEAA и NIMH било толкова плътно, че в крайна сметка учените от NIMH попаднали под директорския контрол на LEAA. В крайна сметка това сътрудничество изменило самия характер на LEAA така, че организацията вече не била фиксирана върху мерки за налагане на закона, а основно се замесила във финансиране на контрола над ума в принудителни терапии, психо-операционни процедури, и контрол над поведението чрез дрогиране.[2]

През ноември 1974г Подкомитетът по конституционните права на Сената на САЩ, един от членовете на който бил конгресменът Лео Райън (Leo Ryan), убит в Джонстаун, започнал разследване върху държавното финансиране на програмите за промяна на поведението. Сенатор Сам Ъруин (Sam Erwin), който оглавявал подкомитета, провел разпита на Доналд Е. Сантарели (Donald E. Santarelli), управителят на LEAA, относно вида на проектите, които били финансирани. Това довело до обявлението, направено от организацията, че ще спрат да дават кинти за психо-операционни процедури и други форми на майндконтрол. Не че спазили обещанието си. Поне 537 програми по контрол над ума, включително операции, включващи психо-опериране, продължили финансирането си.[3]

LEAA все още била в бизнеса с майндконтрол, когато д-р Люис Жолион Уест – “Веселия” (Louis Jolyon “Jolly” West), председател на Психиатричния отдел на Калифорнийския университет в Лос Анджелис и директор на Невропсихиатричния институт, предложил на калифорнийския губернатор Роналд Рейгън да се създаде един Център за изучаване и намаляне на агресията (CSRV, Center for the Study and Reduction of Violence).

Първоначалната идея за центрове за изследване на насилието и агресията се родила в ума на агента от ЦРУ и ФБР Уилям Херман (William Hermann), нает от Корпорация за развитие на системи (Systems Development Corporation), освен това бил и контра-бунтовнически съветник на губернатора Рейгън. Херман имал трудов стаж в корпорация Ранд (Rand Corporation), в Центъра по насилието Хувър (Hoover Center on Violence) и Станфордския Изследователски Институт (SRI). По време на Виетнамската война Херман работил в шпионските операции във Виетнам и Камбоджа, вероятно като член на операцията за целеви убийства Феникс (Phoenix), отговорна за смъртта на хиляди виетнамци. Херман също така бил идентифициран и като интернационален оръжеен дилър, търгувал с Иран през 1980г, и който може вероятно да е замесен в Октомврийската изненада. През 1995г Херман излежавал осемгодишна присъда в Англия заради операция по фалшифициране на ЦРУ. Портфолиото му, с две думи, сякаш говори, че е член на Октопода, както го определя и нарича убитият журналист Дани Касоларо (Danny Casolaro).[4]

Бележка от преводача: В американския политически жаргон Октомврийска изненада се нарича събитие, целенасочено създадено или понякога случващо се спонтанно, така че да повлияе на изхода от изборите, най-вече президентските. Името на месец октомври идва от това, че датата на националните избори е в началото на ноември. Следователно събитията, които се случват в края на октомври, имат по-голям потенциал да повлияят на мнението на гласоподавателите.
От президентските избори през 1972г (когато изразът влиза в употреба), “октомврийска изненада” постоянно се използва в кампаниите от партизаните на едната страна, за да дискредитират кампанията и новините за другата страна.

През 1970г докладвали, че Херман действал като контролен агент за Колстън Уестбрук (Colston Westbrook), черен (негър, бел.прев) агент на ЦРУ, специалист по психологическа война, замесен в операция Феникс – доста голяма случайност, тая работа. Известно е, че военнопленниците от Виет Конг (Viet Cong, Национален Освободителен фронт на Южен Виетнам, голяма политическа организация със собствена армия, бел.прев) са били имплантирани с електронни предаватели по време на операция Феникс. Уестбрук сформирал Черната Културна асоциация (за негри, бел.прев) в медицинския център Вакавил (Vacaville Medical Facility), един евфемистично наименуван затвор в Калифорния, който бил операционен полигон на Поделението по максимална психиатрична диагностика (Maximum Psychiatric Diagnostic Unit) (наричано макси-макси по затворническия жаргон), където се извършвали пространни изследвания по изменение на поведението чрез наркотици. Твърди се, че там във Вакавил се провеждала програма по умствено контролирани убийци, в която програмирали хора да убиват известни черни, включително училищния надзорник от Оукланд Маркус Фостър (Marcus Foster), и Хю Нютън (Huey Newton) и Боби Сийл (Bobby Seale) от Черните пантери.[5]

Доналд ДеФрийз (Donald DeFreeze), който между 1967 и 1969г бил нает в Отдела по обществения безпорядък на Полицията на Лос Анджелис, бил черният организатор за Черната културна асоциация във Вакавил. Уестбрук бил човекът, който нарекъл ДеФрийз “Цинке Мтуме” (Cinque Mtume), което означава “пети пророк”, и който е автор на седемглавата кобра от логото на групата, която Цинке по-късно оглавил: Симбионската Освободителна армия (Symbionese Liberation Army).[6]

Друг възпитаник на програмата Феникс, който удрял здраво рамо на Центъра по агресия, бил д-р Ърл Браян (Earl Brian), секретар по здравеопазването при губернатора Рейгън. Браян бил замесен в Октомврийската изненада, в нелегалностите и убийствата в Кабазонския индиански резерват в Индио, Калифорния, в кражбата на софтуера PROMIS от информационната компания Inslaw, и бил идентифициран от убития журналист Дани Касоларо като член на интернационалния престъпен кабал “Октоподът”.

Оглавяващият центъра за контрол на агресията бил Луис Жолион Уест. Професионалното минало на Уест в изследванията, свързани с контрола над ума, се проследява чак до допотопните дни на МК-УЛТРА. Един меморандум на ЦРУ, озаглавен “Техники за разпит”, от 14 януари 1953г, включва следната бележка:

“Ако можем да получим услугите на майор Луис Ж. Уест, Военновъздушни сили на САЩ (морски корпус), обучен хипнотист, и на друг човек, с добър практически опит в конвенционалните психологически разпити и полиграфическите техники, и услугите на подполковник [изтрито], ще сме способни да организираме един добре балансиран изследователски център за разпити на някое специално избрано място.”[7]

Алдус Хъксли (Aldous Huxley), пишейки през 1957г, също споменава Уест, посочвайки, че се е занимавал с хипноза и мескалин (естествено срещащ се халюциногенен алкалоид, познат със психеделичните си ефекти подобно на LSD и псилоцибин, бел.прев). През 1961г Хъксли коментира, че Уест бил експериментирал със сетивно лишаване и подчертава неповторимите му изследователски учреждения. Уест е известен и с това, че е бил директор на програма за изследване на LSD, финансирана от ЦРУ, през 60те години в Оклахомския университет и с това, че е управлявал убежище с неясна функция в Хейт Ашбъри (квартал в Сан Франциско, бел.прев) навръх хипи-сцената.

Уест е психиатърът, който изследвал Джак Руби (Jack Ruby), убиецът на Лий Харви Осуалд, именно той наредил Руби да бъде третиран за ментални проблеми, много е възможно това да е било с цел да се затвори устата на Руби, който твърдял, че за убийството на Джон Кенеди била виновна някаква конспирация.[8]

Уест дори наскоро е бил замесен в експериментите по “далечно виждане” от проект Грилен пламък (Grill Flame), проведен от Станфорския Изследователски Институт. Заради натрупване на лоша слава, човек може да подозира, че този човек понастоящем се подвизама под името “Л. Ж. Уест” (L. J. West) и може да се срещне като наемен пропагандатор на правителствените политики в някои новинарски телевизионни предавания. След обявяването на плановете за Центъра по насилие, Уест бързо драснал писмо до тогавашния калифорнийски директор на здравето, Дж. М. Стъбълбин (J. M. Stubblebine). То гласяло:

“Скъпи Стъб,
У мен има конфиденциална информация, че армията е готова да прехвърли ракетните бази на Найк (Nike) на щатските и местните агенции за невоенни цели. Те може да погледнат особено благосклонно на здравно ориентираните цели.
Такава една ракетна база на Найк се намира в планините Санта Моника (Santa Monica mountains), на половин час път с кола от Невропсихиатричния институт. Достъпна е, но сравнително отдалечена. Обектът има сигурна ограда, и включва различни сгради и подобрения, което го прави подходящ за незабавно нанасяне.
Ако този обект би станал достъпен за Невропсихиатричния институт като изследователска база, може би първоначално като филиал на новия Център за предотвратяване на агресията, ще можем да го впрегнем в много добра работа. Там може да се провеждат сравнителни проучвания, на изолирана, но удобна локация, по експериментални или класически програми за изменение на нежелателното поведение.
Такива програми може да включват злоупотреба с наркотици или алкохол, модифициране на хронична анти-социална или спонтанна агресивност, и тн. Обектът също така може да приема конференции или пансиони за инструктиране на избрани групи от професионалисти в умствено-здравното поле и на други (например, полицейски персонал, служители под прикритие, специални преподаватели) за които и демонстрациите и участието биха били ефективни форми на инструктиране.
Моето разбиране е, че едно директно искане от губернатора или други подходящи държавни офицери, до секретаря по отбраната (или, разбира се, президента) най-вероятно би довело до бързи резултати.”

Сред програмите, които Уест предвиждал да се провеждат в Центъра по насилие, били генетични, невропсихологични и биохимични проучвания на агресивни хора, проучвания върху така наречените “хиперкинетични” или “хиперактивни” деца, “хормонални аспекти на пасивността и агресивността при момчетата”, и наблюдения върху “нормите на агресията сред различни етнически групи”. Било предложено и “имплантиране на мънички електроди дълбоко в мозъка” с цел мониторинг и контрол на агресивните субекти. Уест се сдобил с колебливо одобрение за получаване на сума от $750 000 от LEAA за Центъра по насилие, твърди се, че парите са събрани от Октоподския д-р Ърл Браян.[9][9]

Рейгън бил толкова очарован от идеята за центъра, че я включил в годишната си губернаторска Реч за положението в щата на 11 януари. Рейгън казал, че центърът “ще изследва всички видове агресивно поведение, какво го причинява, как може да се открие, предотврати, контролира и третира.”[10]

Доколкото ни е известно, Центърът по насилие на Уест така и не бил задействан, поне не в грандиозния мащаб, който предлагал. Заради нежелано внимание от групите, защитаващи гражданските свободи и, най-вече, Подкомитета по конституционните права, участващ в разследването на злоупотребата на ЦРУ с контрола над ума, LEAA променила политиката си, така че да изключи финансирането “за психо-операции, медицински изследвания, изменение на поведението – включително аверсивна терапия – и химиотерапия.” През април 1974г Уест все още търсел финансиране за центъра, но със скандала Уотъргейт в новините настроението сред политиците било такова, че те не искали да поемат никакви рискове с потенциално зле звучащи предложения за финансиране.[11]


Бележки:

1. Pabst, Dr. William R., "A National Emergency: Total Takeover",
Society for the Protection of Individual Rights and Liberties, undated article
2. Schrag, Peter, Mind Control. (New York: Pantheon Books, 1978);
Krawczyk, Glenn, "The New Inquisition: Cult Awareness or the Cult of
Intelligence?", Nexus magazine, December 1994/January 1995
3. Martin and Caul, "Mind Control", the Napa Sentinal, 1991
4. Krawczyk; Martin and Caul; Thomas and Keith, The Octopus.
(Portland, Oregon: Feral House, 1996)
5. Krawczyk; Chorover, Stephan L., From Genesis to Genocide: The
Meaning of Human Nature and the Power of Behavior Control, (Cambridge,
Massachusetts: The MIT Press, 1979); Constantine, Alex, Virtual Government.
(Venice, California: Feral House, 1997)
6. Krawczyk
7. Memorandum quoted in Krawczyk, Glenn, "Mind Control,
Techniques and Tactics of the New World Order, Nexus magazine,
December / January 1993
8. Krawczyk, "The New Inquisition"
9. Ibid.
10. Schrag; Krawczyk, 'The New Inquisition"
11. Schrag; Colodny and Gettlin, Silent Coup: The Removal of a
President. (New York: St. Martin's Paperbacks, 1992)

[λ]

Сенатор Робърт Ф. Кенеди (Robert F. Kennedy), мъртъв на пода в хотелската кухня. Закопчаващата се вратовръзка на бодигарда му Тейн Цезар (Thane Cеsаr) може да се види до дясната му ръка.

Сирхан Сирхан (Sirhan Sirhan) е задържан веднага след стрелбата.

[λ]

Глава 15:

Убийци с контролиран ум

Още от най-ранните дни част от ресурсите на OSS и, по-късно, ЦРУ били насочвани към създаването на онова, което днес стана известно като Манчурски кандидат – нарицателно, взето от фантастичния роман на Ричард Кондън (Richard Condon) – иначе е известно като умствено контролиран убиец. Като част от това изследване, директорът на контраразузнаването Джеймс Исус Ангелтън (James Jesus Angleton) дефинирал три цели за хипнотичните програми, провеждани от ЦРУ: (1) скоростната хипнотична индукция върху несъзнаващи субекти, (2) способността да се създава дълготрайна амнезия, (3) имплантирането на дълготраещи, полезни хипнотични внушения.[1]

Д-р Джордж Естабрукс (George Estabrooks), председателят на Психологическия отдел в университета Колгейт, бил замесен в ранните експерименти по хипноза на OSS. Хвалел се, че “аз мога да хипнотизирам човек без неговото знание и съгласие и да го накарам да извърши държавна измяна срещу САЩ”.

Естабрукс информирал група официални лица във Вашингтон, че 200 хипнотиста с правилните неща в ръцете могат да отприщят армия от хипнотизирани агенти в САЩ по време на война. Той изложил идеята, всъщност, за един сценарий, в който целият военен персонал на САЩ може да бъде превзет от шепа петоколонници под контрол над ума.

Като хипнотизирал войници доброволци с нисък ранг и образование, Естабрукс показал как те може да бъдат програмирани да запомнят сложна вербална информация. В потвърждение на тезата на Естабрукс, последващите тестове на Дж. Г. Уоткинс (J. G. Watkins), върху армейски доброволци показали, че тези хора можело, противно на общото вярване по въпроса, да бъдат хипнотизирани да извършат постъпки, които нарушавали собствените им морални граници, не само военните закони.

Един експеримент, който Уоткинс провел, включвал хипнотизиране на редници от армията, след което им се казвало, че офицер, който бил в същата стая, бил шпионин на врага. Уоткинс казал на хипнотизираните субекти, че офицерът ще се опита да ги убие. Без изключение, по команда, войниците агресивно атакували офицера. В един от случаите, субектът измъкнал нож и се опитал да наръга офицера.[2]

През февруари 1954г Морс Алън (Morse Allen), оглавяващият проект БЛУБЪРД (виж Глава 9, бел.прев) продължил тази линия на експерименти, като създал убиец “за еднократна употреба”, който се активирал с майндконтрол и след това се “премахвал с екстремно предубеждение”. Горе-долу по същото време ЦРУ финансирала изследване на Алдън Сиърс (Alden Sears) в университета на Минесота и по-късно в Денвърския университет. Сиърс се фокусирал в инсталирането на множество личности в експерименталните си субекти.[3]

Шефийлд Едуардс (Sheffield Edwards) бил офицер по сигурността на проект АРТИШОК на ЦРУ (виж Глава 9, бел.прев). По време на този период ЦРУ си сътрудничели с Федералното Бюро по Наркотиците (FBN), един от членовете на което, Чарлз Сиргуса (Charles Sirgusa), бил замесен в създаването на убежища за по-късните експерименти на МК-УЛТРА. През 1960г Едуардс се свързал със Сиргуса, искайки помощ за намирането на платени убийци за убийството на определени чуждестранни лидери – не се посочва дали е щяло да се използва хипноза. Сиргуса не бил съгласен да вземе участие в наемането, така че Едуардс се обърнал към Робърт Махю (Robert Maheu), топ-съветник на Хауард Хюс (Howard Hughes) и бивш агент на ФБР. Махю се свързал с мафиотите Сам Джанкана (Sam Giancana) и Джон Розели (John Roselli), които трябвало да му помогнат да намери наемници за, в този случай, елиминирането на Фидел Кастро.

Схемите за убийството на Кастро били разработени в Отдела по технически услуги (TSS, Technical Services Division) на ЦРУ, ръководени от шефа на МК-УЛТРА, д-р Сидни Готлиб (Sidney Gottlieb). В края на 1961г програмите за убийството на ЦРУ, действащи под названието ЗР-РАЙФЪЛ (ZR-RIFLE, тоест ZR-ПУШКА, бел.прев), били предадени на УилямХарви (William Harvey) от Ричард Хелмс (Richard Helms), човекът, който измислил идеята за МК-УЛТРА в самото начало. В същото време, по което Отделът по технически услуги (TSS) бил замесен в убийството и наемането на бригади, той бил замесен и в една разширена програма по хипнотични изследвания.[4]

Капитан трети ранг Томас Нарут (Thomas Narut), психолог от флота на САЩ, позициониран в Американския Регионален медицински център в Неапол, Италия, признал през 1979г за програми по създаването на убийци под умствен контрол. Нарут направил този явен гаф на психоложката конференция на НАТО “Измерения на стреса и безпокойството” в Осло, Норвегия.

Темата, по която Нару говорил на конференцията, била “Употребата на символичен модел и вербална намеса при индуцирането и премахването на стреса”, но сладкодумното му слово било преди всичко върху ползите от това да се извършват изследвания за флота. Едно от нещата, които споменал, било, че нямало недостиг на доброволци, които можело да бъдат изучавани, като за всички субекти били налични психически профили и минало. След това, в малка група, в която бил и Питър Уотсън (Peter Watson) от лондонския вестник Съндей Таймс, Нарут бил по-прям за начинанията на флота. Той говорел за работата си с “готови за действие части”, като сред членовете им имало командоси и агенти под прикритие в посолствата на САЩ по целия свят, включително “атентатори и убийци”. Според Нарут, тези хора били обезчувствени, като били завързвани за стол с обездвижени глави и залепени отворени клепачи, след което ги карали да гледат заснети кървища от истинския живот, докато най-накрая тези хора не ставали напълно закоравели и безсърдечни към сцени на ужасни касапници. Сред показваните филми било едно брутално африканско обрязване, и един човек, чиито пръсти се отрязвали на дъскорезен трион. Друга техника за обезчувствяване, която прилагали, било показването на пропаганда, целяща да представи обичаите на друга държава като зли и нечовешки. Нарут казал, че успешното програмиране на убийци отнемало само няколко седмици.

Кандидатите да получат обучение за убийци се взимали от екипажите на подводници и от парашутните войски, но включвали също и осъдени убийци от военните затвори. Друг източник за пушечно месо за майндконтрол в програмите за убийци били войници, наградени за храброст. Нарут казал, че избраните мъже били програмирани във флотската невропсихиатрична лаборатория в Сан Диего, Калифорния, и също и в медицинската инсталация в Неапол, Италия.

Въпреки че Нарут признал, че нямал достатъчно високо ниво на секретен достъп, за да знае къде се изпращали всичките програмирани убийци, той все пак знаел, че някои били позиционирани в посолството в Неапол – това щяло да направи разпращането им из Европа лесно.[5]

След като признанията на Нарут били разпечатани в Съндей Таймс, Пентагонът издал официално отричане, че флотът някога е провеждал “психологическо обучение” или обучение на убийци.

Въпреки че признали, че Нарут бил член на флотския състав в Неапол, те казали, че не могли да го намерят, за да получат отговор за обвиненията. Не след дълго Нарут дал прес-конференция, в която заявил, че информацията, която предложил, била само теоретична – такива били програмите, с които флотът можело да се занимае в бъдеще. Скоро след това, флотският централен щаб на САЩ в Лондон направил изявление, че прибързаните констатации на Нарут били направени заради “личните му проблеми”.

Това почти със сигурност не било вярно. Д-р Ървин Сарасон (Irwin Sarason), един от организаторите на конференцията в Осло, признал, че няколко години по-рано флотът го замолил да участва в проект, подобен на описания от Нарут.[6]

Даниел Шийхан (Daniel Sheehan) от групата за обществено застъпничество на института Кристи (Christie Institute) също потвърждава този вид изследвания: “Разговаряли сме с около половин дузина души, които ни разказаха поразително сходна история за това как, в много млада възраст, обикновено между двадесет и двадесет и пет, се свързали с тях, обикновено в контекста на военното обучение, и им било казано: “Вижте, имаме специално предложение за вас. Ще се запишете да служите под обикновеното назначение, че ще сте пехотинци, но след известно време ще напуснете службата и ще получите специално обучение и ще бъдете въведени в специална програма.” Пращат ги на специални места, където са обучавани от военните и след това им се казва: “Ще ви извикват от време на време, за да вършите разни неща за нас”.

Според Шийхан, те се свързали с един младеж на пункт за набиране на войници и след това го предали на агент от Бюрото по алкохола, тютюна и оръжията. Мисията му била да проникне в мотористка банда и да убие водача на съперничеща им банда, карайки двете банди да се сбият и ако може да се унищожат една друга. Младежът бил пратен и в тренировъчен лагер в Хаваи, където получил обучение за убийство, което щяло да се случи в Централна Америка.[7]

Друг човек, 43-годишен германски психолог и доктор по икономика и социални науки, който избира да остане анонимен, вярва, че е бил, още от дете, обект на процедури по контрол над ума. Тези процедури включват “депатерниране” (виж Глава 11, бел.прев) в стил Камерът с употреба на електрошок и психическо каране, наркотична хипноза, ELF програмиране и приемане на наркотик, способен да предизвиква преживявания на прага на смъртта.

Една от тези техники, които описва, е аверсивна терапия, при която се използва “крачол за мъчения”, електрическо устройство за изтезания, което е “парче плат, което се слага около бедрата, направено от кожа и стоманени връзки, чрез които за гениталиите на жертвата се стяга електрод. за източник на ток ползват кабел или батерия, така че да може свободно да се движиш и ако мъчителят иска да те изтезава, той пуска електрически сигнал до батерията чрез предавател”.

Той казва, че “през 1972г се опитаха да ме използват като зомби под прикритие, което трябваше да проникне в редиците на германски терористични войски... Кои бяха те? Казаха, че са Моссад и Шабак. Аз бях отвлечен и заведен в лагер за разпити в пустинята... Силно вярвам, че бях жертва на интернационална тайна служба, получаваща психиатрическо съдействие, оглавявано от Пентагона в името на “националната сигурност”...

“Ясно възразявам против подозрението, че организацията зад атаката срещу човешките права идва от космоса или има нещо общо с илюминати или друг вид конспирация. Аз не вярвам, че извънземни са посещавали планетата ни, но ако съществуват извънземни, те вероятно не са толкова жестоки като човешките ни, твърде човешките ни контрольори...”

“Силно вярвам, че първоначалните идеи за контрол над ума и произвеждането на човешки роботи произлизат от германските концентрационни лагери. Не знам кой е бил онзи Вернер фон Браун от концентрационната психиатрия, който бил нает от разузнавателните служби на САЩ след войната, но принципното функциониране на майндконтрола ме кара да вярвам, че първоначално зад това е стоял някой надарен нацистки мозък...”[8]

Друг човек, явно програмиран като умствено контролиран убиец, бил полковник Уилям Бишъп (William Bishop), той отправил следните думи към изследователя Гари Шау (Gary Shaw) през 1983г:

“По този начин, след Корейската война, аз се замесих с ЦРУ. Бил съм поставян под всеки познат вид наркотик. Медицинските доктори, свързани с агенцията, откриха, че определени наркотици действат доста добре в комбинация с хипноза – хипнотичната сила на внушението – при някои субекти. Аз бях един от тези. Говоря с абсолютната сигурност и знание и опит, че това е не само възможно, но наистина се случи и се случва и днес.”

“Така и не разбрах защо избраха лично мен. Имаше всякакъв брой психологически или емоционални фактори, според които тези хора правеха подбора си. Антисоциални поведенчески навици, параноя или наченки на параноя, и тн. Но когато постигнат успех с това програмиране – или, поради липса на по-добра дума, индоктринация – те могат да вземат един Иван Иванов и да накарат този човек да убие Драган и Драганка Петрови. Той ще получи цялата нужна информация за местонахождението им, всекидневните им навици, и тн. След това влагат в ума му ментален блокаж за тази мисия. Той не си спомня нищо за нея.”

“Може би месец или година по-късно – рядко над година, или поне в онези дни беше така – телефонът позвънява. Ще му прочетат кодова дума и ще е с глас, който Иван Иванов разпознава. Този спусък ще го риведе в действие. Иван Иванов ще извърши убийството, ще се върне вкъщи, и няма да си спомня абсолютно нищо за това. Главата му ще е напълно празна.”

“Сега, има един проблем с това, и те така и не намериха начин, доколкото ми е известно, да го преодолеят. От време на време – това се случва с мен сега – аз ще започна да виждам лица, имена, места, стрелба, за което няма да има логично обяснение. Върнах се за депрограмиране. В тези сеанси те обясняват, че това се случва от време на време, че не трябва да се притеснявам за това, просто да си избистря главата и да забравя.”

“Познавам хора, които постепено изгубиха зрението си, или част от слуха си, или способността да ползват гласовите си струни. Някои имаха хроничен запек. поради изцяло психологически причини, не физически, защото необратимо тези ментални блокажи се развиваха. Аз самият станах напълно импотентен. Поради очевидни причини не желая да навлизам в повече детайли”.

Бишъп умря от сърдечен удар няколко дни след като пусна авторски касетен запис, който включваше горното изказване.[9]


Бележки:

1. Chaitkin, Anton, "British Psychiatry: From Eugenics to
Assassination," EIR, October 7, 1994
2. Smith, Jerry, HAARP: Ultimate Weapon of the Conspiracy, (Kempton,
Illinois: Adventures Unlimited Press, 1997)
3. Chaitkin
4. Russell, Dick, The Man Who Knew Too Much. New York: Carrol &
Graf, 1992
5. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell Paperback,
1977): Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? (New York: St. Martin's Press,
1989)
6. Bowart
7. Bresler
8. Freethinking, The Newsletter of the Freedom of Thought Foundation,
Volume 1, number 4, March 1995. Letter sent to Walter Bowart
9. Russell

Моделът Кенди Джоунс (Candy Jones): Жертва на майндконтрол или майндконтрол постановка?

[λ]

Глава 16:

Като бонбонки^*

/игра на думи, името Кенди на английски буквално означава бонбони, сладки неща/

Историята на Кенди Джоунс (Candy Jones) е повсеместна в литературата на майндконтрола и е повтаряна от всеки изследовател, който някога е писал книга по темата. Ето историята на Кенди, разказана в една книга от автора Доналд Бейн (Donald Bain), “Контролът на Кенди Джоунс”[1] :

През Втората Световна война Кенди е една от най-популярните фото-модели в Америка. Докато била на тихоокеанско турне с Организацията на Обединените служби (USO) (USO свързва военнослужещите на САЩ със семействата им и помежду им, бел.прев), тя получила вълни на треска и малария и била хоспитализирана в Манила. Там тя срещнала медицински офицер, идентифициран в книгата на Бейн с псевдонима “Гил Йенсен” (Gil Jensen). По-късно той щял да бъде един от нейните контакти в света на умственото контролиране на ЦРУ.

През 1959г Кенди отворила агенция за модели в САЩ и, във връзка с взлома на един от офисите й, с нея се свързал един човек от ФБР. Като забелязал микрофона, който тя ползвала, за да записва гласовете на моделите си, агентът от ФБР я попитал дали може да го вземе назаем, и Кенди се съгласила. По-късно същият човек от ФБР убедил жената да позволи училището й за модели да се ползва като пощенска кутия за ФБР. По-късно, Кенди Джоунс била куриер за една правителствена поща, която пренесла през страната. Скоро след това с нея отново се свързал “Гил Йенсен”, същият човек, който срещнала във Филипините. “Йенсен” я поканил да работи за ЦРУ, и тя се съгласила.

През 1973г Кенди Джоунс се омъжила за “Джон Дългия” Небел (“Long John” Nebel), популярен радио-водещ, чиято специалност били историите за НЛО и други екстравагантни тематики. В брачната им нощ Небел станал свидетел на това как Кенди преминала през трансформация на личността й, превръщайки се в друг човек, който бил жесток и студен; но това й настроение преминало. На следващата вечер, обаче, жестокостта й се завърнала, и после пак отшумяла.

Джоунс освен това страдала от безсъние и затова Небел хипнотизирал жена си, само че с това отворил кутията на Пандора. Кенди явно била имала насилствено детство и била развила вторично его на име Арлин (Arlene). Това била “трансформацията”, която Небел наблюдавал, Кенди се превръщала в Арлин.

По време на хипнозата Кенди също така разкрила контакта си с “д-р Йенсен”, това че често имала хипно-сеанси с него и че й правил инжекции с така наречените от него “витамини”. Тя разказала, че трябвало да подпише правителствена клетва за секретност, била преминала обучение по шпионаж в лагер на ЦРУ, разкрила че била куриер с раздвоена личност, манипулирана с хипноза и наркотици и че извършвала среднощния си занаят под редица псевдоними. Тя също така си спомняла, че била измъчвана с електрически шок от китайци в Тайван заради съдържанието на едно от съобщенията, които доставила.

Кенди разказвала, че е една от няколко жени зомбита на ЦРУ, които били изтезавани в щабквартирата на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния. По време на депрограмиращата й сесия с Небел Кенди разкрила, че била програмирана да извърши самоубийство на 31 декември 1972г в Насау, Бахамите, след като ЦРУ приключело с нея. Бракът й с Небел преметнал системата и спасил живота на Кенди. Според книгата на Бейнс, Кенди все още продължавала да се бори с вторичното й его Арлин по време на писането на книгата.

Детективите, които са се опитвали да търсят информация от ЦРУ за Кенди Джоунс по силата на Закона за достъп до информацията, ги отсвирват. Въпреки че ЦРУ имат досие на Джоунс, те отказват да разкрият каквото и да е от него.

Ако програмирането на ума и контрола над Кенди Джоунс е истина, тогава това е мощно свидетелство за много от зверствата на програмирането в историите, които следват, истории като онези, които разказва Кати О’Браян (Cathy O’Brien) в “Транс в Америка” (Trance Formation of America). Проблемът е, че въпреки че историята на Кенди Джонс се цитира на практика във всяка книга за майндконтрол, писана някога, тя най-вероятно е постановка.

Авторът Парис Фламонд (Paris Flammonde), който бил близък приятел на Джон Дългия Небел, и който бил продуцента на радио-шоуто на Небел в продължение на няколко години, е един от хората, които твърдят, че книгата на Бейн “Контролът над Кенди Джоунс” е постановка. През 1990г Фламонд пише, “По време на поредица разходки и обеди Джон често говореше за идеи за екстравагантна и комерсиална книга за Кенди. В един момент за кратко обмисляше аз нещо да направя в тази линия (понеже преди това аз бях автор-прикритие на една негова книга), но се отказа от тази мисъл поради няколко причини, основната беше, че Кенди не я беше особено грижа за мен, не беше доволна от това, че въпреки че вече нямах нищо общо с излъчването на предаването му, то все още ми позволяваше да му влияя”.

“И аз се радвам, че колкото повече осъзнавах колко “изхвърлена” искаше да бъде “фактологичната книга”, толкова повече губех интерес. Във всеки случай, по-голямата част от текста са безсмислици и малкото, което е вярно, ще е трудно да се потвърди, а за непосветените – невъзможно, и безсмислено. По-вулгарните, омразни и състрадателни спекулации не си струват коментар – дори и от онези, които виждаха, че в дадени моменти Кенди е абсолютно невъзможна за понасяне, понякога потресаващо студенокръвна и напълно лишена от талант за водене на радио-програма”.[2]

НЛО изследователят Джим Моусли (Moseley) познавал и Небел (който умира от рак през 1978г) и Кенди Джоунс (която също умира от рак, през 1989г) от много години и “стотици пъти” гостувал в ради-шоуто на Небел по WMCA във връзка с разследванията му на НЛОтата. Моусли се изказва за майндконтрола на Кенди Джоунс, като го нарича “пълни простотии”. Той констатира, че мнението му е било потвърдено от Санди Телър (Sandy Teller), която била асистентка на Небел от много години и приятелка на човека, който всъщност стои зад авторския псевдоним на книгата за Кенди Джоунс.[3]

Поради всичко това, историята за Кенди Джоунс не може да се счита за фактологично издържана.


Бележки:

1. The title of this chapter is taken from the Elvis Costello
song of the same name
2. "Saucer Smear," ed. James Moseley, volume 37,
number 4, 1990
3. Nanninga, Rob, "The Control of Candy Jones," Internet
posting, February 10, 1994; Bowart, Walter, Operation Mind
Control. (New York: Dell Paperback, 1977); Bain, Donald, The
Control of Candy Jones. Chicago: Playboy Press, 1976); "Saucer
Smear," ed. James W. Moseley, 1990, volume 37, number 2

[λ]

Диаграми за имплантирането на мозъчните приемници на Делгадо (Delgado) - "стемосийвъри"

[λ]

Глава 17:

Импланти за контрол над ума

Първият човек, за който имаме информация, че се е занимавал с изследвания върху директната мозъчна стимулация, е швейцарският физиолог Уолтър Рудолф Хес (Walter Rudolf Hess), образован в Швейцария и Германия и директор на Физиологичния институт в Цюрих от 1917 до 1951г. Експериментите му включвали вкарване на фини електропроводими жички в мозъците на анестезирани котки. Не е изненада за никого, че при лека електрическа стимулация котките изпадали в дива ярост.[1]

Жозе Делгадо (Jose Delgado), финансиран от Йейлския университет, и от Офиса на Флотското разузнаване, и от 6571-ва Изследователска лаборатория на Военновъздушните сили на САЩ, и от други институции, и свързан с испански фашистки групи чрез изследователя Джон Джъдж (John Hudge), много надградил върху труда на Хес. Делгадо бил първият, който се специализирал в имплантирането на електронни устройства директно в мозъка.[2]

Ранните експерименти на Делгадо през 1950г включвали яко стягане на главата на животно или човек с метална скоба и забиването на дълга игла или игли в мозъка. Веднъж след като иглата била поставена, през нея се вкарвали електричество или химикали. По-късните експерименти включвали нещо, наречено “трансдермални стимосийвъри”, мънички радио излъчватели/предаватели, които били изцяло заровени в мозъците на животни и хора и пренасяли електрически импулси до мозъка, освен това излъчвали реакциите на субекта обратно към приемащ компютър. Делгадо описал възможностите на такъв инструментариум в ранните етапи на изследването си:

“Микроминиатюризацията на електронните компоненти на инструмента позволява контрол върху всички параметри на възбудата за радио-стимулация на три различни точки в мозъка и също и телеметрични записи на три канала на интерцеребралната електрическа активност. У животните, стимосийвърът може да бъде закотвен за черепа и може да се изучат различни членове на една колония, без да се обезпокояват спонтанните им взаимоотношения в групата. Поведение като например агресията може да се предизвика нарочно или да се забрани. У [човешките] пациенти, стимосийвърът може да се превърже за главата, позволявайки електрическа стимулация и мониторинг на интерцеребралната активност, без да се пречи на спонтанните дейности”.[3]

Делгадо казва още, “Вече е... възможно да се индуцират голямо разнообразие от реакции, от моторни функции до емоционални реакции и прояви на интелекта, чрез директно електрическо стимулиране на мозъка. Също така, няколко изследователя се научиха да идентифицират повтарящи се шаблони на електрическата активност (нещо, което може да се разпознае и от компютър), локализирани в специфични области на мозъка и свързани с точно определени феномени, като възприятието на миризми или визуалното възприятие на ръбове и движения. Ние напредваме много бързо в разпознаването на тези електрическите съответствия на поведението и в методологията за двупосочна радио-комуникация между мозъка и компютрите...”

“Индивидът е беззащитен срещу директната манипулация на мозъка, защото са му отнети най-интимните механизми за биологическо реагиране. В експериментите, електрическата стимулация с подходящ интензитет винаги надделяваше над свободната воля; и, например, свиването на ръката, предизвикано чрез стимулиране на моторния кортекс, не може да бъде избегнато по желание. Разрушаването на предните дялове на мозъка доведе до промени в ефективността, които са отвъд какъвто и да е личен контрол”.

Но без въобще да обсъжда, че това е невероятното нахлуване в живота на субекта, Делгадо уверява хората, като казва, че някои субекти били по-заинтересувани от козметичния въпрос:

“Оставянето на жици вътре в един мислещ мозък може да се струва неприятно или опасно, но всъщност многото пациенти, които са преминали това преживяване, не бяха обезпокоени от това, че са окабелени, нито пъ кусещаха някакъв дискомфорт заради присъствието на проводниците в главите им. Някои жени показаха женската си приспособимост към обстоятелствата, като носеха атрактивни шапки или перуки, за да прикрият електрическите си приспособления, и много хора можаха да се насладят на нормален живот като амбулаторни пациенти (изписани, но с продължаващо наблюдение по картон, бел.прев), периодично връщащи се в клиниката за изследване и стимулиране. В няколко случая, в които контактите се намираха на задоволяващи места, пациентите имаха възможността да стимулират собствените си мозъци, като натискат бутона на преносим инструмент, и се докладва, че тази процедура има терапевтични ползи”.[4]

Делгадо признал, че не всички субекти реагирали с такова самообладание: “По време на дълбоки изследвания беше демонстрирано, че чрез радио-стимулиране на контакт 3 в дясната амигдала може да се предизвикат кризи на нападателно поведение, сходни с внезапните изблици на гняв. Беше приложено микро-точково възбуждане с 1.2 милиампера, докато пациентката свиреше на китара и пееше с ентусиазъм и умение. На седмата секунда от стимулацията, тя захвърли китарата и в пристъп на ярост се нахвърли с удари върху стената и след това крачеше нервно из стаята за няколко минути, след което постепенно утихна и продължи с обичайното си весело поведение.”

Експериментите на Делгадо в крайна сметка не са имали почти нищо общо с медицината и с настояваната от него “терапия”. Делгадо устроил резерват на остров на Бермудите, 3,30 на 5 декара, където ефектите от стимосийвърите можело да се тестват в манипулирането на колония гибони и социалните взаимоотношения в йерархиите им.

“Старата мечта за индивид, който надвива силата на някой диктатор чрез дистанционно управление, е постигната, поне в маймунските ни колонии”, написал Делгадо, “чрез комбиниране на неврохирургия и електроника, демонстриращи възможността за интер-видово инструментално манипулиране на йерархичната организация...” Той спекулира, че, “в близко бъдеще стимосийвърът може да осигури съществената връзка от човек до компютър до човек с реципрочна обратна връзка между неврони и инструменти, което представлява нова ориентация за медицинския контрол на неврофизиологичните функции.”[5]

Какъвто си бил социален контрольор, Делгадо се занимавал основно с волята на човека, тоест, със свободата му: “Можем да заключим, че ESB [Електрическа Стимулация на Мозъка] може да активира и да влияе на някои от церебралните механизми, участващи във волевото поведение. По този начин ние можем да изследваме невронните функции, свързани с така-наречената воля и в близко бъдеще този експериментален подход би трябвало да позволи едно изясняване на такива силно противоречиви въпроси като “свобода”, “индивидуалност”, и “спонтанност”, като се ползват фактологични термини, вместо убягващи семантични дискусии”.

Революцията на Делгадо, това което нарича “майсторски контрол над човешкото поведение”, очевидно няма за цел да е демократична: “Спорният въпрос, че едно общество трябва да има “добро поведение”, може да се подхваща от много хора и във всеки случай се нуждае от изясняване... В някои стари плантации робите имали много добро поведение, работели усърдно, подчинявали се на господарите си, и вероятно били по-щастливи от някои от свободните черни в модерните гета. В няколко диктаторски държави основното население е сръчно, продуктивно, с добро поведение, и вероятно е толкова щастливо, колкото и онова в по-демократичните общества”.

Откритият печат на книгата на Делгадо “Физически контрол над ума” (Physical Control of the Mind) срещнал твърда и студена реакция от публиката, и това може би е послужило като предупреждение за други изследователи в полето да си мълчат по тази тема. До ден днешен, книгата на Делгадо е единствената популярна книга по темата за имплантите и електрическата стимулация на мозъка (ESB).[6]

Въпреки че Делгадо, в собствените си представи, започнал да се занимава с по-добри неща, а именно - употребата на директно електромагнитно облъчване на мозъка, изследванията върху директната радио-контролирана церебрална стимулация не били прекратени. Д-р Стюарт Макей (Stuart Mackay), колега на Делгадо и автор на книгата “Био-медицинска телементрия” (Bio-Medical Telemetry), казва, “Сред многото телеметрични инструменти, използвани днес, са и едни миниатюрни радио-трансмитери, които може да се глътнат, да се носят външно или хирургически да се имплантират в човека или в животните. Някои от скорошните развития по темата са натиск-трансмитерите, ултрасонични и радио трансмитери за свободно плуващите делфини, устройства за проследяване на дивите животни и трансмитери с размерите на хапче с различни видове дизайн и функции, които могат да работят постоянно в продължение на няколко години. Диапазонът на наблюденията, които могат да се направят, е твърде голям и може само да се щрихира с няколко примера. Трансмитерите, въведени през нормалните телесни отвори при хората, могат да усещат pH в стомаха, мястото на кървенето по храносмилателния тракт, интензивността на радиацията, промените на налягането в пикочния мехур поради нужда от уриниране, налягането между зъбите, ако се трият един в друг по време на сън, вагиналната температура, и подобни. Човешките и нечовешките видове са изучени (ползва се лексиката “human and subhuman”, което буквално значи човешките и на по-ниското ниво от хората, намирам това за интересно, бел.прев), както и морските и сухоземните животни, студено- и топлокръвните животни, и тн. Някои трансмитери е нужно да излъчват сигнала си само около час, докато от други се очаква да излъчват продължително за година или повече... Надеждата е, че тези няколко предварителни думи ще дадат усещане за обхвата на тази дейност... Възможностите са ограничени само от въображението на изследователя”.[7]

През последните дни на изследването МК-УЛТРА, комюнике на ЦРУ от 22 ноември 1961г гласи, “Първоначалната биологична работа по техниките и мозъчните области, които са ключови за осигуряване на кондициониране и контрол на животни, е свършена. Постижимостта на дистанционния контрол върху дейностите при няколко вида животни вече беше демонстрирана. Настоящите изследвания са насочени към подобряване на техниките и ще осигурят точно разчертаване на полезните мозъчни центрове при избраните видове. Крайната цел на това изследване е, да осигури разбиране за механизмите, участващи в насочващия контрол върху животните и да осигури практически системи, подходящи за прилагане върху хора”.

Дали мозъчните контролировчици някога са успели да окабелят някой с техните импланти, освен безпомощни пациенти, заключени от самите луди в приюти за луди? Да, абсолютно.

Лос-Анджелиския “Хералд Екзаминър” (голям всекидневен вестник в Лос Анджелис, бел.прев) от 21 март 1979г описва един случай с лекота. Леонард Кил (Leonard Kille) бил електронен инженер и съизобретател на фотоапарата на Ланд (Land camera). През 1966 Кил с право стигнал до убеждението, че жена му му изневерявала с друг мъж и страданието му по този повод било интерпретирано от психиатрите като “смущение на личностния шаблон” (personality pattern disturbance).

Кил бил сметнат за “опасен” и уведомили психиатърчетата от ЦРУ Върнън Марк (Vernon Mark) и Франк Ървин (Frank Ervin). Не е известно дали параметрите на финансирането са изиграли роля в решението, което са взели, но Марк и Ървин стигнали до заключението, че най-доброто решение за проблемите на Кил бил електронен мозъчен имплант. Въпреки че Кил първоначално сметнал това решение за прекомерно, жена му го заплашила с развод, ако не приеме лекарството. Предвидимо, след като Кил си окабелил мозъка, тя така или иначе се развела с него и се омъжила за любовника си.

Кил имал четири многожилни кабела, имплантирани в мозъка му, всеки кабел разполагал с около 20 електродни стимосийвъра. Електродите се използвали, за да заблуждават мозъка на Кил с електрически ток, пренастройвайки емоциите му по желание. Д-р Питър Брегин (Peter Breggin) от Центъра за изучаване на психиатрия разследвал случая на Кил след като го имплантирали, и открил, че у този човек се редували вегетативно състояние и кошмари, в които отново го оперирали и бил имплантиран с още електроди.

През 1971г един придружител от Ветеранската административна болница се натъкнал на Кил, който си бил сложил на главата кошче за боклук, за да “спрат микровълните”. На докторите от Ветеранската административна болница не им били казали, че Кил бил имплантиран – въпрос на национална сигурност, вероятно – и така предположили че здраво бълнува. Докторите от Ветеранската наредили допълнителни “лечения” върху Кил, от които останал парализиран от кръста надолу.[8]

Робърт Неслунд (Robert Naeslund) е друга жертва на технологията на Делгадо. Той вярва, че през 1967г, докато претърпявал операция в Стокхолм, Швеция, бил имплантиран с устройства за контрол над ума. Неслунд разказва, че имплантът му бил поставен от д-р Курт Странд (Curt Strand), бил инжектиран през назален проход. Неслунд се свързал с шведското Бюро по здравето и добруването и протестирал това експериментиране без негово съгласие, но когато докторите чули историята му, той, предвидимо, бил обявен за умствено болен и бил вкаран в болница за психично болни.

След като го освободили от болницата, Неслунд показал на редица шведски доктори рентгеновата снимка на главата си, на която дори и аматьор можел да види малки необичайни предмети в главата, но докторите до един обявили, че рентгеновата снимка е нормална. Чак през 1983г професор П. А. Линдсторм (P. A. Lindstorm) от Калифорнийския университет в Сан Диего изследвал рентгеновите му снимки и написал, “АЗ мога само да потвърдя, че някакви чужди тела, най-вероятно мозъчни трансмитери, са били имплантирани в основата на предния Ви мозък и в черепа. Моето мнение е, че няма извинение за такива имплантации. Напълно съм съгласен с Линкълн Лоурънс (Lincoln Lawrence), който, в книгата си [Били ли сме контролирани?] на страница 27 пише, “Има две особено ужасяващи разработени процедури, онези които работят и си играят с тях тайно ги наричат R.H.I.C. и E.D.O.M. – Радио-хипнотичен Интерцеребрален Контрол и Електронно Разграждане на Паметта”.

След като Линдстром свидетелствал за факта, че в главата на Неслунд имало чужди тела, други десет доктора публично потвърдили съществуването им.

През 1985г Неслунд внесъл петиция с 50 подписа до директора на шведската прокуратура, информирайки го за имплантирането на устройства за конотрол над ума в Швеция и искайки тази практика да бъде прекратена. Неслунд бил и един от няколкото човека, отговорни за пускането на реклама в 30 шведски вестника, която разобличавала положението с контрола над ума. Явно този активизъм отново поставил Неслунд под вниманието на който е бил отговорен за имплантите. Този път те планирали нещо различно за човека.

Неслунд пише, “Горе-долу по същото време, когато беше публикувана първата реклама, забелязах радиация или честота, която явно идваше от някъде под апартамента ми. Сутрин чувствах сякаш лицето, раменете и гърба ми са изгорели от слънцето. Ако поставех лист хартия на пода, той само след няколко часа започваше да се навива нагоре от двата края и всичката техника, която е с батерии, много бързо се изтощаваше. Вълните се усилваха, докато най-сетне не бях принуден да се преместя в апартамента на свой приятел”.

“Наех друг апартамент на Коксгатан 38 (Kocksgatan 38) в Стокхолм, където, през първите две седмици, всичко беше добре. До първи май, обаче, проблемите започнаха отново. Ефектите бяха съвсем същите; усещането за изгаряща топлина и забележими изгаряния по лицето само след час и разпрострирането на усещането към небцето, гърлото и дробовете. Хартията се навиваше на руло, без значение дали висеше на стената или лежеше на пода – но този път усетих и как циркулацията на кръвта ми също се влияеше. За последните си дни в апартамента написах: “Радиацията се увеличи през последните две седмици и сега, 29 май, е напълно немислимо да се спи тук. Възможно е да се седи в апартамента най-много за два часа, но след това човек трябва да излезе заради болката в дробовете, дехидрацията, сухата кашлица и общата слабост”.

“Заради критичните условия, причинени от радиацията на SAPO [Шведската Тайна Полиция], бях принуден да прекратя усилията си да разоблича техния електромагнитен тероризъм. Минаха пет години, преди да подновя борбата.”

Без да може да намери доктор в Швеция, който да е съгласен да премахне имплантите от главата му, Неслунд заминал за Джакарта, Индонезия. “На 4 август 1987г”, спомня си той, “посетих болница Св. Каролус, Жи салемба, Джакарта (St. Carolus Hospital, Ji Salemba, Djakarta) и се срещнах с професор Хендайо (Hendayo), на когото показах рентгеновите ми снимки, както и докладите на различни доктори. Той, очевидно, можеше да види имплантираните чужди тела и допълнителните рентгенови снимки, направени още същия ден, потвърдиха този факт, така че д-р Хендайо се съгласи да оперира. Останах в болницата до следващия ден. Направиха ми кръвни тестове и тн, и ми казаха да се върна на 11 август”.

“На сутринта на 12ти ми показаха операционната стая. Точно отвън на вратата срещнах д-р Хендайо. Той ми каза, че се е случило нещо, което ще причини отлагането на операцията. Не ми каза защо. Предвид колко важно беше това за мен, аз настоявах той да спази неговата част от споразумението и да извърши операцията. Поведението и отношението му онази сутрин бяха много по-различни от по-рано. Съгласието и приятелското настроение от предишните срещи беше изчезнало, на тяхно място имаше раздразнение и стрес. Но той размисли и се съгласи да изпълни операцията. Веднага щом влязохме зад операционния параван, двама души влязоха от друга стая; те бяха западняци на средна възраст. Един от тях имаше спринцовка и ми инжектира упойката без да каже дума и без никаква подготовка”.

“По средата на операцията се събудих с ужасна болка в главата. Ръцете и краката ми бяха вързани с каиши. Един човек ми държеше главата здраво, а друг поддържаше отворен 5 сантиметровия разрез в челото ми с някакъв инструмент. Трети човек държеше предмет, наподобяващ желязо за жигосване на животни, което прогори в главата ми. През 45-те секунди на операцията, в които бях буден, преживях усещането сякаш някой взривяваше главата ми на парченца. Крещях от болка и се опитах да освободя ръцете и краката си. Изпаднах в безсъзнание от болката и шока. Следващото нещо, което си спомням, е че беше 2 часа сутринта и чувствах мозъка си подпален. Това беше 18 часа след операцията”.

“На следващата сутрин отидох в радиологичния отдел и помолих доктора да ми снима главата на рентген. Картината показваше раната и че имаше чуждо тяло в наранената област. Отидох при главния доктор и му казах какво се бе случило. След това, посетих д-р Хендайо и той ми аза, “Не беше моя идея да се направи това... Нямах избор... Трябваше да ме послушате и да отложите операцията... Тайната полиция на вашата държава беше намесена...”

“Причината, поради която операцията се превърна в това, което се оказа, е доста ясна. Професор Хендайо беше, отначало, съгласен с операцията. Но шведската Тайна полиция (SAPO) ме бе проследила чрез майндконтрол и са знаели всяка една стъпка, която предприемам. Когато д-р Хендайо обеща да ме оперира, SAPO също са знаели. За да ме спрат, са информирали колегите си от ЦРУ в Индонезия, които са забранили на доктора да ми помогне, или са ги заплашили, че ще ги разобличат. Затова докторът не можеше да каже защо иска да отложи операцията. SAPO/ЦРУ очевидно са искали да ме предупредят и да покажат, че има други сили зад решението. Сега, пет години по-късно, изпитвам физическа болка в областта, която беше наранена. Освен това, умствените ми и физиологичните ми способности са силно повлияни. Трудността да намеря доктор, който да ме оперира, е голямата тайна зад употребата на майндконтрол телеметрията, както и интернационалната солидарност на докторите към техните колеги, които използват хора за експериментите. Тези трансмитери промениха живота ми по много начини и ме измъчват с постоянната им употреба”.

През 1992г Неслунд се свързал с активистка организация, Интернационалната мрежа срещу майндконтрола (International Network Against Mind Control) и участвал в съставянето на протестно писмо срещу такива експерименти до британския министър председател Джон Мейър (John Major). На следващия ден, след като писмото било изпратено, Неслунд вярва, че апартаментът му отново бил облъчен:

“Първите знаци на радиация от електромагнитни оръжия бяха забелязани вечерта на 11 октомври, в деня след като писмото беше изпратено по целия свят по факс. Бях събуден в 3 часа сутринта от блокаж на кръвната циркулация в ръцете, стъпалата, предмишниците и части от краката, ръцете и стъпалата ми се подуха и станаха безчувствени. Лицето и гърба ми получиха слънчево изгаряне сякаш съм се пекъл на открито в горещ летен ден. Това се повтаряше нощ след нощ и трябва да се предполага, че електромагнитните вълни бяха от ултравиолетов вид, радиация, която оказва влияние на пигментацията на кожата и за която е известно, че причинява рак. Радиацията продължи през следващия ден и нощ и въпреки че се опитвах да съм вкъщи колкото мога по-малко, стана съвсем ясно, че все още разполагаха с властта да променят спектъра и интензитета на радиацията, която ползваха срещу мен”.

“От първия ден, аз започнах да усещам забележими промени в дробовете и трахеята, които наподобяваха симптомите след радиацията през 1985г. Трахеята и дихателните ми пътища станаха сухи, гласът ми стана груб, а дробовете болезнени. Страдах също и от остра амнезия всеки път, когато преминех прага на апартамента си. До третия ден, аз вече мислех, че най-безопасният ход бе да напусна апартамента си и затова заминах за седмица”.

“Когато се върнах, се озовах в една радиационна камера със значително по-голяма мощ, отколкото онази, която оставих, и в която можеше да се генерират множество разрушително болезнени симптоми, като се варира спектъра и интензитета. Нощем ме държаха буден, а през деня ме вкарваха в някакъв вид транс, но определено най-плашещите ефекти бяха тези в дробовете, които дори след първата вечер вече съвсем не функционираха правилно”.

“Когато, след два дни, започнах да страдам и от болки в гърба и почти инвалидизиращо обездвижване, и когато дори най-краткото време, прекарано в апартамента ми, стана непоносимо, почувствах, че беше време да престана да рискувам живота си и се преместих при приятели. Тъй като рано или късно трябваше да се върна в апартамента си, успях да установя, че радиацията продължаваше да пронизва апартамента ми и веднъж извадих късмет и успях да идентифицирам източникът й. Влошаващата се зима ме принуди да си бъда вкъщи една вечер и докато прибирах някои цветя от балкона, забелязах, на отсрещния блок, на прозореца на апартамента точно под моя, някакъв апарат, виждаше се частично между наклонените летви на венецианска щора. Не излъчваше никаква светлина, но повърхността му беше лъскава”.

“През нощта взех едни инфрачервени филтри и един бинокъл, за да мога да го изуча по-отблизо. Още от миналото лято, понеже бях по-често на балкона, бях забелязал, че от този апартамент никога не излиза светлина, точно както няма и в днешни дни. На следващия ден, отидох до апартамента на Verkstandsgatan 22 и позвъних на звънеца над името Броман (Broman). Никой не отвърна, което не е за учудване, защото чух от съседите, че е починал преди няколко месеца. Същият ден отидох да проявят филма; снимката, с която се сдобих, разкри апарата с поразителна яснота”.

“Оттук ме тероризираше SAPO и влошаваше здравето ми с разрушителна радиация и така, заедно с няколко приятели, замислих да вляза с взлом в апартамента и да взема апарата. Само че, до 8 вечерта същата вечер, когато бях вкъщи и наблюдавах ситуацията, забелязах, че апаратът го нямаше. Те са били отишли там и го бяха махнали и заедно с него се махна и радиацията. Можех да се върна вкъщи.”

Неслунд продължава да е активен и да разобличава секретния контрол над ума по света.[9]

Бележка от преводача: Последният материал от Робърт Неслунд (Robert Naeslund или Näslund) е от 2011г и лесно се открива в Гугъл и YouTube. Но много трудно се откриват повече източници, за такива неща определено трябва да се ползват търсачки за Дълбокия интернет.

[λ]

Друга вероятна жертва на имплантите за контрол над ума е Глен Николс (Glen Nichols), който, през 1959г на 12 годишна възраст, бил информиран, че има проблем със слуха и се нуждае от слухов апарат. Възраженията на семейството и приятелите му предотвратили извършването на това до 1962г, когато бил имплантиран с миниатюризирано радио в ушния канал под прикритието, че получава слухов апарат. “Тогава започнаха да използват много тихи подсъзнателни внушения, за да ме контролират”, казва Николс. “Пращаха ми пост-хипнотични внушения, че имам инфекция на ушите и че не трябва да си чистя ушите или ще получа постоянна загуба на слуха”.

“Понякога си чистех ушите и откривах метално устройство, за което хората около мен ми даваха различни обяснения”.

Николс вярва, че освен това е преживял периоди на изтезания и изтриване на паметта, и че през 1967г друг електронен приемник в стила на Делгадо му бил имплантиран до слуховото тъпанче. Казали му, че си бил наранил ухото, докато играл футбол. Николс смята и че друг имплант бил имплантиран по-късно до другото му ухо, отбелязвайки, че има няколко малки белега отгоре и зад двете си уши. Поради някаква причина , казва Николс, “в допълнение към хирургически имплантираните приемници, в различни моменти в ушните ми канали бяха вкарвани допълнителни приемници. Спомням си, че веднъж един доктор от цзравния медицински център в Калифорнийския щатски университет, в Нортридж, ми откри един такъв приемник през 1971г. Аз самият открих още един в ухото си около 1988г”.

В друг случай, “Мога да си спомня, че ми вкарваха електрод в предния мозък през ноздрата, когато бях горе-долу на 33 години през 1980г. ИЗпитах силна болка, объркване и вътрешно неравновесие. Беше ми казано, че имам инфекция на синусите. Изследвах източника на болката си и открих малка изпъкналост или мехурче на горната страна в носната ми кухина. Докторите, с които се свързах, казаха, че беше инфекция и да не я пипам. Аз продължих и сам го махнах с пинсети. Приличаше на електрод с две иглички, имаше две остри жици, забодени в мозъка ми и това висеше от тях”.

 До 1989г Николс, живеещ в Уестлейк вилидж (Westlake Village), Калифорния, завършил учението си и вече бил лицензиран съветник и психотерапевт, работещ с голям брой пациенти от отбранителната индустрия. Николс осъзнал, че е жертва на майндконтрол, а спомените за сесиите, в които са го кондиционирали и изтезавали, започнали да се връщат в съзнанието му.

Николс подозирал, че освен това бил облъчван с някакъв вид електронна радиация и се сдобил с радио-честотен брояч, за да провери нивата на излъчванията, които се оказало, че били екстремно високи около сградата на апартамента му. Николс също така е давал гласност и публично е разобличавал експериментите по контрол над ума, разпространявайки свидетелството на извършеното върху него в интернет.[10]

Реми Кевалиър (Remy Chevalier) е журналист, който пише на теми, свързани с алтернативните енергийни източници и политическата конспирация. В кореспонденция с автора, той твърди:

“Бях похитен в края на 60-те години от високи сиви извънземни в бели гащеризони, които напълно ги покриваха, и носеха черни плътни очила. Години наред не можех да си позволя да отида на зъболекар, докато най-накрая един от зъбите ми се счупи. Нямах избор, трябваше да отида. Зъболекарят се хвана за работа и възстанови устата ми, като извади старите живачни пломби и ги смени с нови, които използват сега, които съвпадат с цвета на зъбите. На най-лошия зъб, който трябваше да изпили, за да му сложи коронка, той откри нещо вътре, което никога не беше виждал преди. Той и асистентът му размишляваха няколко минути, чудейки се какво за бога можеше да е това. Аз на шега казах, “Може да е имплант от извънземни”, и след като видях изражението на лицата им, добавих: “Само се шегувам!” Той трябваше да разбие странното нещо на прах, за да продължи да работи по зъба, така че никога няма да разберем със сигурност. Но оттогава мога да напрягам тялото си много повече, отколкото някога съм могъл. Преди получавах онези ужасни главоболия, ако вдигах прекалено много тежки неща. Сега мога да се натоварвам докато ми откажат крайниците, без да започне да ме боли глава. Днес щях да съм в много по-добра физическа форма, ако преди десет години бях започнал да тренирам така, както днес го правя. Дали онова беше живакът или имплант, който ме спъваше физически, никога няма да разберем, но за мен на 45 вече е малко късно да се реве за пропуснати възможности. Едно нещо е сигурно, някои си поигра с главата ми. Кога, колко дълго, от кого, са въпроси, на които все още нямам отговор”.[11]

Друг случай на вероятен контрол над ума е този на президента Исаяс Афеуорки (Issauas Afeworki) от африканската държава Еритрея. Афеуорки провел успешна война срещу снабдяваната от Израел Етиопия. Това определено би било адекватна причина мозъчните техници да го забележат. През лятото на 1993г, според един от съветниците му, “той се разболя от мистериозна болест. Лекарите, извикани от САЩ, казаха, че Афеуорки имал рядка “мозъчна треска”, която можела да се лекува само в една най-модерна израелска клиника. Афеуорки бързо беше качен на военен самолет и пратен в Израел”.

Според същия съветник, “Когато се върна вкъщи месец по-късно, той беше един странно променен човек”. Политиките на Афеуорки към Етиопия, и в това число Израел, се променили в посока пълно сътрудничество.

Според един алжирски делегат, “Казват ни да не се притесняваме за тази еритрейска обърни лопата, но ние се притесняваме, и ще се притесняваме повече и повече, докато не открием какво точно се случи на президента Афеуорки в онази израелска неврологична клиника, където стана толкова коренно променен човек”.[12]

Друг случай е този на Джеймс Петит (James Petit), който през 1984г казал пред пресата, че бил муле на ЦРУ за оръжие и наркотици, като трудовата му заетост към Агенцията е потвърдена от адвоката му и от адвоката, представляващ негов съподсъдим в едно дело за трафик на наркотици. След като самолетът му за пренос на наркотици се разбил в Колумбия през 1982г, Петит казва, че бил откаран в центъра по изгаряния в Института по операционни изследвания на армията на САЩ, в Сан Антонио, Тексас. Престоят му там е бил потвърден от говорител на болницата. Петит вярва, че докато е бил пациент там, във врата му, лицето, ръцете и ушите били инжектирани електронни импланти.

“След като ме изписаха от болницата”, казва Петит, “изпитвах толкова екстремна болка, че не беше за вярване. Тя директно се дължеше на приемо-предавателите на ЦРУ”. Рентгеновите снимки, направени на главата на Петит, показват тяло с формата на бутилка зад лявото му ухо.[13]

През 1994г, според вестник Лондон Таймс в предишното десетилетие имало 15 000 случая на хора, имплантирани с електронни мозъчни устройства. Невъзможно е да се знае дали въобще преценката на Таймс е точна, тъй като е малко вероятно те да имат достъп до статистики на тайни тестове. Определено, повечето активисти против контрола над ума биха казали, че тази цифра е силно занижена.


Бележки:

1. Packard; "Hess, Walter Rudolf, Encyclopedia Americana. (New York:
Americana Corporation, 1963); "Hess, Walter Rudolf; Funk & Wagnalls New
Encyclopedia. New York: Funk & Wagnalls Inc., 1973
2. Delgado, Jose, Physical Control of the Mind. (New York: Harper &
Row, 1969); Judge, John, "The Secret Government," Dharma Combat number 10
3. Delgado
4. Ibid.
5. Ibid.; Packard
6. Delgado
7. Mackay, Dr. Stuart, Bio-Medical Telemetry
8. Constantine
9. An Open Letter to the Swedish Prime Minister Regarding
Electromagnetic Terror By Robert Naeslund, copy in the author's possession
10. Nichols, Glen, "The victims begin to speak out: 'I am a victim of mind
control,'" The Omega Report, July and September/October 1994
11. Chevalier, Remy. Correspondence with the author, September, 1997
12. Mann, Martin, "African Leader as 'Manchurian Candidate'?," The
Spotlight. February 17, 1997
13.National Examiner, April 30, 1984

[λ]

Глава 18:

Бъдещ шок
и
Покушението срещу Кенеди

Ако някое събитие от този век е било предварително изчислено и програмирано като “бъдещ шок” за американското население, това ще да е убийството на Джон Ф. Кенеди. Въпреки че мнозинството американци вярват, че убийството на Кенеди е извършено от конспирация, има няколко човека, които предлагат версията, че убийството му е дело на чист контрол над ума.

Първото такова изследване, което предлага такава интерпретация на убийството, е това на “Уилям Торбит” (“William Torbitt”), което се твърди, че е псевдонимът на починалия тексаски адвокат Дейвид Коупланд (David Copeland). Коупланд бил прокурор в началото на 50те години, по-късно работил като цивилен и криминален адвокат. Той бил близък поддръжник на политическия локомотив Линдън Джонсън/Лойд Бентсен (Lyndon Johnson/Lloyd Bentsen) в Тексас до 1963г, когато прекъснал връзките си с тази група поради причини, които ще станат очевидни. През 1970г Коупланд написал “Номенклатура на кабал от убийци” (Nomenclature of an Assassination Cabal), фотокопията й широко се разпространявали, а съдържанието й давало подробна информация, която той бил събрал, докато разследвал убийството на президента Джон Ф. Кенеди. Едва наскоро Номенклатурата беше отпечатана в хартиено издание от “Adventures Unlimited” под заглавието “НАСА, нацистите и Джон Кенеди” (NASA. Nazis & JFK), 27 години след фактическото й написване.

Въпреки че разкрива много от информацията, свързана с тезата на настоящата глава, Коупланд не е бил запознат с определени факти, които вярвам, че са щели да му покажат по-широката, цялостна картина. Според Коупланд, “Убийството на президента Кенеди е било планирано и надзиравано от Пета дивизия на Федералното Бюро по Разузнаване... Всъщност, Пета дивизия действала съвместно с Агенцията за отбранително разузнаване (DIA), която действала по нареждане на Съвместните началници на щаба (Joint Chiefs of Staff) в Пентагона”.

Директорът на ФБР и масон 33-та степен – старшият фримасон в столицата Вашингтон по онова време – Дж. Едгар Хувър (J. Edgar Hoover) бил, според Коупланд, един от конспираторите. Вице президента Линдън Джонсън (Lybdon Johnson) бил друг от тях. Не е изненада, че Уилям Съливан (William Sullivan), бивш асистент-директор във ФБР, казва, че Хувър и Джонсън “нямали доверие и не харесвали нито един от тримата братя Кенеди. Президента Джонсън и Хувър имаха съвместен страх и омраза към семейство Кенеди”.[1]

Според Коупланд, “Л. М. Блумфийлд (L. M. Bloomfield), адвокат от Монреал, Канада, носещ репутацията на сексуално отклонен, директен надзорник на всички контактни агенти с Пета дивизия на Дж. Едгар Хувър, бил топ-координатора за планирането на мрежата и екзекуцията. Една швейцарска корпорация, Перминдекс (Permindex), била използвана за оглавяване на пет фасадни организации, отговорни за осигуряването на персонал и надзорници, които да поемат приписаните им задължения”.

Почти заровена в текста на Номенклатурата е една информация, която считам за една от най-важните разкрития. Той докладва, че преди убийството, през 1963г, е имало свръх-секретна среща в луксозния комплекс Триал (Tryall Compound) в Ямайка със сър Уилям Стивънсън (William Stephenson), топ-разузнавача на Великобритания. На срещата бил майор Луис Мортимър Блумфийлд (Louis Mortimer Bloomfield) от Британската изпълнителна служба по специални операции (SOE, Special Operations Executive), елемент от британското разузнаване, за който се твърди че е създаден, за да проникне в американското разузнаване; полковник Клеу Шау (Clay Shaw), бивш служител на OSS; Ференк Наги (Ferenc Nagy), който е бил министър на кабинета на про-нацисткото правителство на Хорти (Horthy) в Унгария и по-късно премиер на тази държава; Джорджио Мантело (Georgio Mantello), по прякор Джордж Мандел (George Mandel), бивш търговски министър на Мусолини; и белите руски емигранти Жан де Менил (Jean de Menil) и Пол Райгородски (Paul Raigorodski). Шау, Наги, Монтело и Блумфийлд били все официални лица на Перминдекс. Според Коупланд, обсъжданият въпрос на срещата било убийството на Кенеди.[2]

Самото семейство Кенеди били продукти на “Конспирацията”. По време на забраната за продажба на спиртни напитки в САЩ “Татко Джо” Кенеди работил с Нюарк (Newark) (най-населеният град в Ню Джърси, бел.прев), синдикатът на Рейнфелд (Reinfeld) в Ню Джърси, половината от който бил собственост на бандата контрабандисти на Бронфман (Bronfman) в Канада. След войната, на Кенеди му дали британски лиценз за дестилатор, лично одобрен от Уинстън Чърчил, като богатството на семейство Кенеди било администрирано от Братя Лазард ООД (Lazard Brothers Ltd), филиал на Ротшилд и една от най-влиятелните фамилии в Европа. Като американски посланик във Великобритания, Кенеди се прикрепил към про-нацистката влиятелна група Кливден (Cliveden set), където съвещавали членове на обществото Кръглата маса и фабианци (Фабианското общество в Англия е социалистическа организация, прокарваща принципите на демократичния социализъм, бел.прев). Катлийн Кенеди (Kathleen Kennedy), сестрата на Джон, Едуард и Робърт, се омъжила за маркиза на Харингтън, син и наследник на дука на Девоншир, главата на фримасонството по целия свят, и разбира се, изтъкнат сред британския управляващ елит. Харолд Макмилан (Harold Macmillan), който станал премиер на Великобритания по време на президентството на Джон Кенеди, бил член на семейството на дука.

Докато бил в Англия, Джоузеф Кенеди бил приет в Най-многоуважавания Орден на Св. Джон от Йерусалим. Джоузеф и Джон Кенеди били обучени в основаното от фабианците Лондонско Икономическо училище под личното опекунство на Харолд Ласки (Harold Laski), контрольор от Фабианското общество.

Джон Кенеди явно измамил конспирацията, и умрял заради това. Войната срещу мафията, толкова много пропагандирана от Робърт Кенеди, била всъщност най-вече лична вендета срещу Джими Хофа (Jimmy Hoffa) и прицелване в оперативни агенти на ниско ниво. Хора като Маер Лански (Meyer Lansky) останали незасегнати. Но с няколко дръзки хода Кенеди започнал да се опълчва срещу директивите на британците, намалявайки американското присъствие в Югоизточна Азия, смекчавайки обтегнатите отношения със Съветския съюз и започвайки опипване на почвата за евентуални тайни разговори с Кастро.

Въпреки че Коупланд, в Номенклатурата, представя сложна плетеница от конспиратори, включително членове на мафията, фашисткото Солидарно движение, ФБР, НАСА, и други групи, това, което може да е изпуснал, е онова, което на мен ми изглежда като най-високите нива на планиране. Майор Луис Мортимър Блумфийлд бил вербуван в SOE през 1938г, и докато бил упълномощен в тази организация, той бил внедрен в американската OSS, след това назначен в контраразузнавателната Пета дивизия на ФБР. До времето на убийството на Джон Кенеди, Блумфийлд все още бил офицер в Пета дивизия.

След войната, Блумфийлд продължил кариерата си като адвокат в Монреал, Канада, в адвокатската фирма на Филипс (Phillips), Вайнфийлд (Vinefield), Блумфийлд и Гудман (Goodman). Той бил адвокат и контрольор на семейното богатство на фамилия Бронфман, които в тези по-късни дни си създавали аура на благоприличие пред онези, които не знаели началото им.

Фамилията Бронфман е собственикът на Сийграмс (Seagrams), най-голямата алкохолна компания в Северна Америка. По време на Забраната в САЩ Бронфманови натрупали богатството си с контрабанда, разчитайки на контактните мрежи на хора като Артур Флегенхаймер (Arthur Flegenheimer), по прякор Холандския Шулц (Dutch Schultz), Амолд Ротщайн (Amold Rothstein), Маер Лански, Бенджамин Сийгел “Бъгзи” (Benjamin “Bugsy” Siegel) и Чарлз Лучано “Късметлията” (Charles “Lucky” Luciano) и дестилираните им в Англия продукти. След оттеглянето на Забраната Бонфманови станали абсолютно легални, а членовете на семейството им ги избирали за най-високите нива в Най-почитаемия Орден на Св. Джон от Йерусалим и започнали да сключват бракове с Ротшилдови.[3]

Блумфийлд също така бил официално лице с висок ранг в ОН, бил съдебен съветник на тази респектираща група. Намърдал се на тази позиция по линията, че бил представител на Интернационалния изпълнителен борд на Британската интернационална съдебна асоциация, който борд е основан от Кръглата маса, страничен клон, формиран през 1873г и натоварен със задачата да състави съдебен кодекс, който да важи за целия свят. Блумфийлд бил и високопоставен член на Най-почитаемия Орден на Св. Джон от Йерусалим, и годишен председател на Хистадрутската кампания (Histadrut campaign) в Канада, която притежава над една трета от Брутния Вътрешен Продукт на Израел. Сред многото си позиции, Блумфийлд играел и ролята на генерален консул на Западното полукълбо и Либерия, един от най-големите световни центрове за трансфер на парички от черния пазар.

До 1958г Блумфийлд основал корпорация Перминдекс в Швейцария, твърдейки, че това е компания за търговска експозиция, но всъщност била интернационално бюро за наемни убийства на Изпълнителната служба за специални операции (SOE). Всички участници в заговора Кенеди в комплекса Триал били инвеститори и официални лица от Перминдекс.

Един от главните оперативни агенти на Перминдекс бил полковник Клей Шау от OSS. Шау, както Блумфийлд, бил хомосексуален – това се споменава, за да е ясна връзката с дълговременната хомосексуална ориентация на множество видни операционни агенти на най-високото ниво на конспирацията. Самият Шау е свидетелствал, че е бил офицер за връзка на OSS в щабквартирата на британския премиер Уинстън Чърчил. Шау се върнал в САЩ след войната и поел директорския пост на интернационалния Световен Търговски Център, после напуснал поста, за да основе Пазара на интернационалната търговия (ITM) в Ню Орлиънс. По-късно, Шау щял да стане директор на Перминдекс и ITM щял да стане филиал на Centro Mondiale Commerciale – ръка на това бюро за наемни убийства. По всяка вероятност, всички тези компании са били фасади на SOE, които дълго време са се придържали към политиката да работят от името на търговски фронтови организации.

Във времето на писане на тази книга, по света има над 50 Световни търговски центъра, управлявани от Асоциацията на Световните търговски центрове на Клей Шау, свързани с компютър и сателит.

На 16 март 1967г Пери Реймънд Русо (Perry Raymond Russo) свидетелствал пред съдебния състав на наказателен район Ню Орлиънс, че е присъствал по време на разговор между Клей Шау, Дейвид Фери (David Ferrie) и човек, наричащ себе си “Леон Осуалд” (“Leon Oswald”). Фери, агент на Пета дивизия, говорил за нуждата от трима стрелци и “триангулиране на огъня”, и че може да се ползва изкупителна жертва, за да се позволи на действителните убийци да избягат. Според Коупланд, в Номенклатура на кабал от убийци, човекът, подвизаващ се с име “Леон Осуалд”, бил всъщност Уилям Сеймур (William Seymour), агент за една частна детективска агенция, наречена “Двойна-проверка” (Double-Chek), за която се твърди, че е скрита абревиатура за операции на Пета дивизия и ЦРУ (Division Five, CIA – Double-Chek, името на жаргон може да означава “Двойна проверка” или “Двоен чек/сметка”, бел.прев).

Според Номенклатурата, ползвали седем снайпериста, за да застрелят Кенеди, една бригада за убийства, базирана в Мексико, чиято организация-майка била в Оаксака (Oaxaca) и била сглобена през 1943г от директора на ФБР Дж. Едгар Хувър и командира на SOE сър Уилям Стивънсън.

Коупланд явно интуитивно е доловил, че е имало програмиране зад убийството, но без явно да прави връзката кой е отговорен за това. Той казва, “Трябва да се посочи, че през няколкото години след убийството на Джон Кенеди нивото на престъпността в САЩ се е увеличило повече от два пъти. Изследванията на общественото мнение през този период отразяват, че около 80% от хората не вярвали на разследващата комисия “Уорън” за убийството. Обществото имало усещането, че някой или някаква група стояла зад убийството на Джон Кенеди и виновниците не са били наказани. Такова отношение от страна на обществеността води до постепенното разпадане на закона, реда и морала в обществото”.

Това, което Коупланд не видял, е че този разпад е бил инжениран от самите сили, отговорни за контрола над ума на Америка и за унищожаването на американския начин на живот. Убийството на Кенеди е било атентат на британското разузнаване – да се разбира Тависток – и целта му е била до шокира американското съзнание, вкарвайки го в едно почти коматозно състояние за пре-програмиране, това е стандартният метод на Тависток.

При убийството на Кенеди може да са използвани и специфични техники за контрол над ума на микрокосмическо ниво. Лий Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald), през септември 1957г, пристигнал във флотската въздушна база Ацуги (Atsugi), за да работи като радио-оператор с достъп до секретна информация, странно за човек, който е толкова искрен за про-комунистическите си възгледи и на когото приятелите от казармата викали “Осуалдович”. Ацуги, освен че била базата за изстрелване на свръх-секретния шпионски самолет U-2, също така помещавала Съвместната техническа съветническа група (JTAG, Joint Technical Advisory Group), където се твърди, че се е извършвало експериментирането с LSD като част от МК-УЛТРА.[4]

След като пристигнал в Ацуги, Осуалд се заел с повече от просто радарно следене. В един нощен клуб в Токио, наречен “Пчелната царица” (Queen Bee), Осуалд станал интимно близък с една хостеса, като се смята, че е била руска шпионка, и хваща гонорея от нея. Медицинското досие на Осуалд казва, че болестта е била прихваната “по служебни задължения, не поради лични действия”. Очевидно, по онова време Осуалд е функционирал като агент на военните, вероятно е изпълнявал наблюдение върху предполагаемата руска шпионка в Пчелната царица.[5]

Кери Торнли (Kerry Thornley), вероятно най-близкият приятел на Осуалд в базата Ацуги, в кореспонденция с автора си спомня един свой опит да наемат него, Осуалд и един трети човек за една евентуална разузнавателна операция. Торнли пише,

“В края на 70-те с мен се свърза Дейвид Бъкнел (David Bucknell), който каза, че бил в Девета морска въздушно-контролна ескадра заедно с мен и Осуалд. Когато спомена, че прякорът му бил “Бъки Бийвър” (Озъбения Бобър, “Bucky Beaver”, бел.прев), си спомних за Бъкнел – голям човек с показани като на бобър зъби, който си носеше шапката захлупена най-надолу, придавайки й куполна форма, а не с характерната плоска горна част”.

“Бъкнел ме попита, дали си спомням опит да бъдем набрани (Бъкнел, Осуалд и аз) за военното разузнаване. Не си спомнях. Тогава попита, дали си спомням да съм отишъл при него и при Осуалд един ден и Осуалд да ме бил отпратил с думите “Водим личен разговор”. Това си го спомнях ясно. Бъкнел каза, че това се случило, докато сме били на път за лекцията по вербуването ни”.

“Действително, спомнях си, че случката се случи, когато и тримата вървяхме в една и съща посока към “Мейнсайд” и отдалечавайки се от радарния пост. Бъкнел каза, че минути по-рано, при поста, били извикали имената на Осуалд, Бъкнел и Торнли през високоговорителите и че ни било казано да докладваме в офиса на ескадрона. Като сме отишли в офиса, ни било наредено, да докладваме на сигурността на базата при “Мейнсайд” LTA (lighter-than-air или по-леко от въздуха е абревиатура, която се отнася до постройки или съоръжения, изградени от или обслужващи такива материали, бел.прев), сателитът на морската база ЕЛ Торо (El Toro Marine Base), където бяхме разквартировани”.

“Бъкнел каза, че той и Осуалд се занимавали с лихварство и личният им разговор се отнасял до това дали ги викат на разпит в тази връзка. Осуалд се съмнявал, защото аз съм бил извикан по същото време и не знаех нищо за техните занимания”.

“Бъкнел казва, че когато сме пристигнали при охраната на базата, са ни сложили да седнем в малък салон или зала за лекции заедно с хора с външни униформи. Отпред, според Бъкнел, бил един морски капитан и един испанец в цивилни дрехи и с плоска прическа (честа военна прическа при американските военни, бел.прев)” Бъкнел бил изненадан да види, че капитанът действал като прислужник за този цивилен, който капитанът най-сетне представил като “Господин Б” (“Mister B”).

“Господин Б” каза, “Имаме причина да вярваме, че новото революционно правителство на Кастро е било инфилтрирано от съветски агенти”. (Това ще да е било в края на май или началото на юни през 1959г, точно след Новогодишната революция, преди Кастро да стане комунист. Спомням си, че някой каза това изречение на една лекция, на която присъствах, но не помнех контекста).

“Всички сме свикани тук, каза Господин Б, защото за всички нас се знае, че се възхищаваме на Фидел Кастро. Така както аз го разбирам, и мъгливо си спомням, идеята беше, че Кастро се нуждаел от помощта ни, за да се отърве от тези агенти. Помолиха ни да бъдем доброволци за контра-разузнавателна програма!”

“Сигурен съм, че щях да бъда доброволец. Доколкото мога да си спомня, привидно не бях навит, защото вече бях избран да изпълня дълга си в Далечния Изток, това трябваше да започне през юни и тренировъчната програма беше в САЩ – Но не преди да подпиша няколко документа, даващи позволението ми да бъда използван за разузнавателни цели”.

“Бъкнел направи подробни записки за това изключително събитие още на следващия ден и когато се срещнахме в Сан Франциско в края на 70те, ми прочете тези записки”.

“Доброволците ги интервюирали на четири очи след лекцията по вербуването. Бъкнел казва, че имал един дядо по линия на майка си, на име Е. Х. Хънт (E. H. Hunt), който попълнил в доброволческия лист като име за справка. Господин Б погледнал същисано и казал, “Кой е този Е. Х. Хънт?” Бъкнел обяснил. Господин Б казал “Аа!” и се засмял. (Е. Хауард Хънт (E. Howard Hunt) бил втори по власт при Никсън по време на операцията Заливът на прасетата)”

Бележка от преводача: Заливът на прасетата (Bay of Pigs) е провалена военна инвазия в Куба на 17 април 1961г, предприета от пара-военната група Бригада 2506, финансирана от ЦРУ.

“Никога не потърсили Бъкнел отново във връзка с тази програма. Нито пък мен”.

“Бъкнел казва, че тайната охрана на Морската въздушна контролна ескадра се изпълнявала от Военното разузнаване и сега и двамата подозираме, че Осуалд може вече да е бил агент на Военното разузнаване, преструващ се на марксист по времето, когато Господин Б се опита да ти набере за доброволци, което може да е подсилило класирането му за програмата на Господин Б”.

“Горе-долу по времето, когато се случи това, аз започнах да имам оживени аудио-халюцинации, обикновено точно преди да заспя”.[6]

Две седмици преди Осуалд да мине на страната на Съветския съюз, Робърт Е. Уебстър (Robert E. Webster), преди това бил във флота, се отказал от американското си гражданство. Както Осуалд, Уебстър по-късно щял да обърне лопатата и да се върне в САЩ – като за завръщането му спомогнали “клетвени декларации от Ранд”.

Уебстър бил на търговско изложение в Москва заедно с Корпорация за развитие Ранд (Rand Development Corporation). Когато Уебстър се отказал от гражданството си, той бил придружаван от двама административни изпълнители от Ранд, Хенри Ранд (Henry Rand) и Джордж Букбайндър (Bookbinder), и двамата бивши агенти на OSS. Корпорация Ранд е била замесена с американските изследвания по контрол над ума поне от 1949г, когато издала един доклад относно съветски експерименти с хипноза и предложила контра-мерки от американска страна.

Въпреки че няма директни доказателства, свързващи Уебстър или Осуалд, който се поинтересувал от Уебстър по времето на собственото си завръщане в САЩ, с експериментите по контрол над ума на Ранд, пределно ясно е, че ако Осуалд и Уебстър са били американски шпиони, преструващи се, че дефектират, тогава най-вероятно ще да са получили хипнотично програмиране, за да контрират неизбежния разпит в Москва.

Също така е много интригуващо да се научи, че адресът на сградата, където бил апартамента на Уебстър, бил в адресната книга на Марина Осуалд (Marina Oswald), и че се знае, че е казала, че съпругът й дефектирал, след като бил нает за едно американско изложение, което било в Москва. Това очевидно не бил Осуалд, а Уебстър.[7]

Човекът с псевдоним “Линкълн Лоурънс” (“Lincoln Lawrence”), в книгата Били ли сме контролирани (Were We Controlled), си спомня “смъртоносен слух”, че Лий Харви Осуалд бил приет в отдел уши-нос-гърло на Трета клинична болница в Минск, Русия. Лоурънс казва, че след като анестезирали Осуалд, в главата му бил имплантиран малък радио-приемник, който можел да се включи при кое да е от пост-хипнотичните внушения, които вече му били вменени. Същото устройство можело да се използва за изтриване на събития от паметта му.

Дали Осуалд е бил имплантиран или не, “смъртоносният слух” явно е достигнал до ушите на директора на ЦРУ МакКоун (McCone), който написал ръкописно комюнике до шефа на Тайните служби (Secret Service) Джеймс Роули (James Rowley) на 3 март 1964г. Писмото на МакКоун казвало, че Осуалд вероятно бил “химически или електронно “контролиран”... спящ агент. Субектът прекара 11 дни хоспитализиран за “незначително заболяване”, което трябва да е изисквало не повече от 3 дни хоспитализиране в най-лошия случай”.[8]

Един човек, който се шокирал от твърденията на Линкълн Лоурънс, че Осуалд бил имплантиран с контролиращо устройство, била Маргарет Осуалд (Marguerite Oswald), майката на Лий. Тя казала на изследователя на убийства от Далас Мери Ферел (Mary Ferrel), “Трябва да разбера кой е написал тази книга, защото е познавал сина ми”. Маргарет Осуалд отказвала да обясни на Ферел откъде знаела това, но Дик Ръсел (Dick Russel), автор на книгата “Човекът, който знаеше твърде много” (The Man Who Knew Too Much), спекулира, “Маргарет понякога стоеше зад стола на Лий, докато играеше някоя настолна игра и разтриваше гърба и главата му. Както казваше тя, видът на коста ма су беше променил, не била мека, каквато била преди. Изведнъж ми просветна: Ами ако, докато правеше това, е напипвала малък белег нагоре в косата...”

Друг човек, загрижен за външния вид на Осуалд, бил брат му Робърт (Robert). Според Ъпщайн (Epstein), в Легенда (книгата “Легенда: Тайният свят на Лий Харви Осуалд” от Едуард Джей Ъпщайн, бел.прев), “Най-забележителната промяна била косата му. Не само, че била опадала почти до плешивост отгоре, но видът й се променил от мека на ситно къдрава. Поразен от тази загуба на коса, Робърт не можел да не се зачуди какво се било случило с брат му през годините, прекарани в Съветския съюз... [и] по-късно спекулирал, че това може да е било причинено от медицинско или шоково лечение”.[9]

Херман Кимзи (Herman Kimsey), агент от армейското контра-разузнаване и официално лице на ЦРУ, който твърдял, че има вътрешна информация за покушението срещу Кенеди, бил цитиран от Хю МакДоналд (Hugh McDonald) в книгата му “Среща в Далас”, казва, “Осуалд беше програмиран да убива като медиум на сеанс. След това механизмът започна да примигва и Осуалд стана опасна играчка без насока”. Три седмици след като Кимзи представя тези откровения на МакДоналд, той умира от сърдечен удар на 55 годишна възраст.[10]

Един от приятелите на пилота и хипнотизатор от ЦРУ Дейвид Фери (David Ferrie), е цитиран в книгата на Боуарт “Операция Майндконтрол” (Bowart, Operation Mind Control), казвайки, че Осуалд бил хипнотизиран от Фери да убие президента. Фери бил агент на договор към ЦРУ и висш свещеник на малка религиозна група, наречена Апостолическа старокатолическа църква на Северна Америка (Apostolic Old Catholic Church), която, според изследователя Лорън Колеман (Loren Coleman), се занимавала с животински жертвоприношения и пиене на кръв. Колеман казва, “През последните седмици от живота си в Ню Орлиънс Лий Харви Осуалд посещавал много ритуалистични партита в частни домове и апартаменти заедно с Дейвид Фери”.[11]

Ако за програмирането на Осуалд е използван хипнотизъм, хинотизъм може да е бил използван и за крайното му “депрограмиране” чрез друг убиец. На сцената, точно преди момента на убийството на Джон Ф. Кенеди, бил Уилям Кроу (William Crowe), чието сценично име било Бил ДеМар (Bill DeMar). Кроу работел като сценичен хипнотизатор в стриптийз клуба “Carousel” на Джак Руби (Jack Ruby) в седмицата на убийството. Джак Руби, разбира се, е човекът, който застреля Лий Харви Осуалд. [12]

Друг умствено контролиран убиец може също да е участвал в покушението срещу Кенеди. През 1967г Филипинското Национално разследващо бяро (NBI) арестувало 24-годишния Луис Ейнджъл Кастило (Luis Angel Castillo) по подозрение, че планира да убие президента Фердинанд Маркос (Ferdinand Marcos) в съглашение с филипински партизани. Паспортът на Кастило го идентифицирал като Антонио Райс Елориага (Antonio Reyes Eloriaga), филипински жител, завръщащ се след екстрадация от Америка заради кражба на кола и превишаване на срока на визата си. Вестник Манила Таймс писал, че, докато бил в Америка, Кастило ползвал поне пет имена.

По негово желание, на Кастило му дали серум на истината и бил хипнотизиран. Хипнотистът докладвал, “Първоначално, субектът даваше индикации за смесица между желана податливост към хипносинтез и дълбоко разположено съпротивление, дължащо се на наличието на постхипнотичен блокаж. Блокажът изглеждаше да е свързан с присъствието – кошмарното присъствие – на някаква госпожа Крепс (Kreps). пълното премахване на този блокаж може да проправи път за максимални резултати”.[13]

Хипнотистът открил, че Кастило можело да бъде вкаран в четири различни нива на хипноза, които определил като зомби-състояния I – IV, като всяко ниво притежавало различна личност. Зомби I се разхождало с името Антонио Лориага и той бил замесен в анти-американски шпионаж. Зомби II бил неидентифициран агент на ЦРУ. Зомби III бил агент, който щял да се самоубие, ако се разкриела самоличността му. Зомби IV може да е била истинската идентичност на Кастило, Мануел Ейнджъл Рамирез (Manuel Angel Ramirez), 29 годишен местен от Бронкс. Въпреки че имал малко спомени за детството си, по-късният му живот бил живота на хипнотично програмиран оперативен агент на Групата за специални операции (SOG) на ЦРУ.

Кастило разкрил на NBI, че с него се свързали с цел обучение в шпионаж, когато бил редник в кубинската милиция, и получил началното си обучение от американци и кубинци близо до Залива на прасетата.

Бележка от преводача: Много политически личности получават обучение от американци, включително президента Румен Радев. Във века на индустриализирания майндконтрол е напълно възможно да си имаш програмирана държава, ако достатъчно властови фигури в нея са спящи агенти.

Кастило също така разкрил, че бил програмиран и за друго убийство, то пък включвало човек, возещ се в кола с отворен шибидах в Далас, Тексас, на 2 ноември 1963г.
Според Кастило, по-рано споменатата г-жа Крепс, която имала германски акцент, била една от няколко човека, които направили хипнотичното му програмиране в Далас. Той също така разпозна лимената на няколко човека по онова време, които били разследвани за убийството на Джон Кенеди от областния адвокат Джим Гарисън (Jim Garrison), и могъл да даде подробно свидетелство за участието си в заговора.

След като NBI се свързало с ФБР, историята била заглушена. Кастило бил върнат на САЩ и вкаран в затвора за 37 месеца за грабеж. След освобождението си, Кастило явно е паднал от края на света и оттогава не е бил намиран.[14]


Бележки:

1. Sullivan, William, Quoted in "The Nazi Connection to the John F.
Kennedy Assassination," by Mae Brussell, The Rebel, November 22, 1983
2. Brussell
3. Editors of the Executive Intelligence Review, Dope, Inc. (Washington,
D.C.: EIR, 1992)
4. Krupey, G. J. "The High and The Mighty: JFK, MPM, LSD and the CIA",
Steamshovel Press magazine, number 11, 1994
5. Krupey
6. Thornley, Kerry, correspondence with the author, August 30, 1997
7. Russell, Dick, The Man Who Knew Too Much. (New York, Carrol &
Graf, 1992); Dickson, Paul, Think Tanks. (New York: Ballentine Books, 1971)
8. Lawrence, Lincoln, pseud., Were We Controlled? (New Hyde Park, New
York: University Books, 1967); Russell
9. Cited in Russell
10. Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland,
Oregon: Feral House, 1995); Russell
148
11. Constantine; Coleman, Loren, "The Occult, MIB's, UFO's and
Assassinations", The Conspiracy Tracker, December 1985
12. Russell
13. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell
Paperback, 1977)
14. Ibid.

Страница от дневника на Сирхан

Майндконтрол и момичето в роклята на точки:
Сирхан е в затвора. Не помни нищо.

Дейвид Чапман (David Chapman): Умствено контролираният убиец на Джон Ленън?

[λ]

Глава 19:

"Робърт Кенеди трябва да умре"

Друго поръчково убийство, за което много експерти вярват, че е продукт на умствено контролиран "Манчурски кандидат", е това на Робърт Ф. Кенеди (Robert F. Kennedy). Малко преди убийството на Кенеди, Сирхан Сирхан (Sirhan Sirhan) е бил видян в Посланническия хотел, "гледайки втренчено" в телепринтера (теле-печатна машина, която може да изпраща печатни съобщения на разстояние по различни канали, обикновено използвайки телеграфната мрежа, бел.прев). Според оператора на телепринтера, "той дойде при моята машина и започна да я гледа втренчено. Просто я зяпаше. Никога няма да забравя очите му. Попитах го какво иска. Той не отговори. Просто продължаваше да я гледа. Попитах го отново. Без отговор. Казах, че ако иска последните цифри за сенатор Кенеди, ще трябва да провеи другата машина. Той все още не отговаряше. Просто продължаваше да гледа втренчено".

Един очевидец казал, че Сирхан бил "изключително спокоен" по време на извършването на престъплението. Напомняйки за историите за побъркани хора, които демонстрират огромна сила, друг свидетел казва, че когато хората се опитвали да озаптят Сирхан по време на стрелбата, "силата на малкия човечец била фантастична".

След като Сирхан бил отведен в ареста, Лос-Анджелиските полицаи открили, че той имал интересната способност да казва колко е часът - с точност до минута - без да има часовник. Отново, това напомня за разширените сетива на хипнотизираните или по друг начин умствено контролирани субекти. [1]

От своя страна, Сирхан казал, че е извършил стрелбата "без да се опитва" и описал състоянието си като "кукла на конци". Сирхан констатира няколко пъти, че по случая има много моменти, които не са били разкрити. Той също така се е чудил, дали не е бил под майндконтрол, споменавайки най-вече един свидетел на убийството, за който мислел, че "Може би... води до някой, който си играеше с ума ми".

Когато бил разпитан от обществения защитник, приписан му в съда, Сирхан казва, "Не помня много за стрелбата, господине, извършил ли съм я? Е, да, казаха ми, че съм. Помня, че бях в Посланническия хотел. Пия Том Колинс един след друг (коктейл от джин, лимонов сок, захар и газирана вода, бел.прев). Замаях се. Върнах се до колата си, за да се прибера. Само че бях прекалено пиян, за да шофирам. Помислих, че е по-добре да си намеря отнякъде кафе. Следващото нещо, което помня, е, че един ме душеше, докато друг ми усукваше коляното". [2]

Ако Сирхан всъщност е бил програмиран, това може да е било направено през 1967г, когато изчезнал за 3 месеца, без да информира близките си къде е бил. След като се върнал вкъщи, се забелязвало, че бил станал заинтригуван от окултизма. [3]

А го има и въпроса със съучастниците. Много изследователи смятат, че охранителят Тейн Цезар (Thane Cesar), намиращ се в голяма близост до Кенеди по време на стрелбата, е участвал в убийството. Цезар информирал Тед Карак (Ted Charach), ко-продуцент на филма "Вторият пищов" (The Second Gun), че бил посещавал "тайни заседания на американски нацисти". Цезар също така работел в свързаната с ЦРУ корпорация Локхийд, и един пенсиониран инженер от компанията казал, че Цезар работел в отдел на компанията, който бил управляван от ЦРУ.

Веднага след стрелбата по Кенеди една жена на име Сандра Серано (Sandra Serrano) видяла бяла жена в бяла рокля на черни точки, и един млад мъж, колебливо идентифициран като мексикано-американец, носещ бяла тениска и златист пуловер, да бягат надолу по стълбите, които водели до изхода от хотела. Жената в роклята на точки казала, "Застреляхме го! Застреляхме го!". Серано попитала, "Кого сте застреляли?", и жената отвърнала, "Застреляхме сенатор Кенеди".

Томас Винсент ДиПиеро (Thomas Vincent DiPierro), синът на един от служителите в ресторанта, който работел в Посланническия хотел, казал, че видял Сирхан непосрествено преди стрелбата и че бил в компанията на жена с рокля на точки.

Трети свидетел също видяла Сирхан, половин час преди убийството на Кенеди, с жена с рокля на точки и висок, слаб мъж с тъмна коса. След като Кенеди бил застрелян, свидетелят видял жената и високия мъж да бягат от местопрестъплението.

Друг свидетел видял Сирхан на 3 юни, след посещение в Посланническия хотел, в компанията на двама други мъже.

Друга свидетелка казала, , че била видяла мъж, който приличал на Сирхан на 3 юни. Мъжът бил в син форд модел 1959. Колата отбила до бордюра и приличащият на Сирхан изскочил и започнал да си крещи с други двама мъже на предната седалка. Якето на мъжа се разгърнало и свидетелката видяла пистолет на колана му. Въпреки че свидетелката не могла да идентифицира кой говорел, тя чула думите "Кенеди" и "Влизай в колата, трябва да го хванем довечера", както и "Не искам" и "Страхувам се".

Един от шофьорите в Посланническия хотел казал на полицията за двама мъже, които дошли в хотела в деня преди стрелбата, опитали се да се сдобият с палта като онези, които носят сервитьорите, докато една сервитьорка от близката Алхамбра, Калифорния, казала, че сутринта на 4 юни видяла човек, който й заприличал на Сирхан, да рисува карта - някакъв вид етажен план.

Напомняйки за стрелковите тренировки на Лий Харви Осуалд, с които направил себе си подозрителен, Сирхан се упражнявал в стрелба на едно стрелбище на 4 юни, където се бил записал с името и адреса си. Това само по себе си било странно, защото управника там обикновено не следял дали стрелците се записвали или не. Управникът си спомнил, че скоро след като пристигнал Сирхан, пристигнали също и една привлекателна блондинка в компанията на друг мъж. Сирхан отишъл при тях и казал, "Нека да ви покажа как се стреля". Отговорът на жината бил, "Махни се от мен, дявол да го вземе, някой ще ни разпознае". [4]

Сирхан бил разпознат, че купува патрони за 22 калибър пушка, с която се твърди, че е убил Кенеди. В неговата компания, според пастора в оръжейния магазин, бил и брат му Мунир (Munir) и друг мъж, който не могъл да идентифицира.

Млад мъж на име Криспин Куриел Гонзалез (Crispin Curiel Gonzalez) бил арестуван в Хуарез (Juarez), Мексико, носейки в себе си бележки, според които познавал Сирхан и че Сирхан планирал да убие Кенеди. По-късно Гонзалез бил открит обесен в килията си в Хуарез. Когато бил разпитан за този инцидент от автора Робърт Блеър Кайзер (Robert Blair Kaiser), Сирхан отговорил, "Това момче не биваше да умира. Той нищо не направи".

Кайзер питал Сирхан, "Кой би искал да го очисти?"

Според Кайзер, "Сирхан направи замислена пауза за момент, после се усмихна. След това смени темата".

След убийството на Кенеди, полицията претърсила стаята на Сирхан и открила голямо количество розенкройцерска (в този случай AMORC, не историческите розенкройцери) и други видове окултна литература. Твърди се, че Сирхан е бил също и познат с член на Процесната група (The Process), издънка на сектата на сиентолозите, и че е посещавал купони в дома на Роман Полански (Roman Polanski) и Шарън Тейт (Sharon Tate), които също може да са били свързани с Процесната група. Робърт Ф. Кенеди вечерял в имението на Полански в деня преди да бъде убит. [5]


Бележка от преводача: Съвременният AMORC, "Древен и Мистичен Орден Розае Круцис" сам за себе си твърди, че е наследник и пазител на ордена Розе-Кроикс (Rose-Croix) от миналото, но това може да се оспори.


Сирхан оставил след себе си няколко тетрадки, изпълнени с бързо нахвърляни бележки, говорещи за странното състояние на съзнанието му допреди стрелбата. Препис на една от страниците гласи:

"18 май, 9:45 сутринта -68. Решителността ми да елиминирам РФК се превръща все повече и все повече в непоклатима обсебеност... РФК трябва да умре - РФК трябва да бъде убит Робърт Ф. Кенеди трябва да бъде учистен РФК трябва да бъде убийство Ед РФК трябва да бъде убит преди 5 юни 68 Робърт Ф. Кенеди трябва да бъде убит никога не съм чувал моля заплати по реда на на на на на на на на на това или онова моля плати по реда на..."

Психиатърът д-р Бернард Даймънд (Bernard Diamond) от UCLA (Калифорнийски Университет, Лос Анджелис), който изследвал Сирхан и по-късно щял да изследва Марк Дейвид Чапман (Mark David Chapman), го попитал относно някои определени бележки в неговите тетрадки, докато се намирал в хипнотичен транс.

Даймънд попитал, "Това безумни писаници ли са?"
"ДА ДА ДА", отговорил Сирхан писмено.
"Ти луд ли си?"
"НЕ НЕ."
"Е, тогава защо пишеш като луд?", продължил ДАймънд.
"УПРАЖНЕНИЕ УПРАЖНЕНИЕ УПРАЖНЕНИЕ."
"Упражнение за какво?"
"МАЙНДКОНТРОЛ МАЙНДКОНТРОЛ МАЙНДКОНТРОЛ."

Седем години след убийството, гласът на Сирхан по време на първоначалните интервюта с психолозите бил анализиран чрез Психологически Оценител на Стреса (PSE), който измерва микро-треморите в гласа, които говорят за стрес. Един от изобретателите на PSE, Черлз МакКуистън (Charles McQuiston), описан от Уолтър Боуарт (Walter Bowart) като "бивш високопоставен офицер от американското разузнаване", констатирал, че, "Аз съм убеден, че Сирхан не е осъзнавал какво е вършел. Той е бил в хипнотичен транс, когато е дръпнал спусъка и е убил сенатор Кенеди... Всичко в картите от PSE ми говори, че някой друг е бил замесен в убийството - и че Сирхан е бил програмиран чрез хипноза да убие РФК. Това, което имаме тук, е един истински, жив "Манчурски кандидат". [6]

Д-р Джон Хайсе (John W. Heisse) младши, президент на Интернационалното общество по анализ на стреса, споделя тази оценка: "Сирхан продължаваше да повтаря определени фрази. Това ясно разкрива, че е бил програмиран да вкара себе си в транс. Това е нещо, което не е могъл да научи сам. Някой е трябвало да му покаже и да го научи как. Аз вярвам, че Сирхан е бил промит под хипноза чрез постоянно повтаряне на думи като "Ти си никой. Ти си нищо. Американската мечта си отиде", докато най-сетне не им е повярвал. На този етап някой му е имплантирал идея, "Убий РФК", и под хипноза промитият Сирхан я е приел".

Друг експерт, д-р Хърбърт Шпийгел (Herbert Spiegel), медицински хипнотизатор, се съгласява: "Много е възможно да се разстрои и да се измени нечие съзнание чрез поредица хипнотични сеанси. Може да се опише като промиване на мозъка, защото съзнанието се изчиства от старите си емоции и ценности, които се заменят, като се имплантират други внушения... Тази техника вероятно е била използвана при Сирхан. От собствените ми изследвания, аз мисля, че Сирхан е бил подложен на хипнотична обработка". [7]


Бележки:

1. Kaiser, Robert Blair, "R.F.K. Must Die!" (New York: Grove Press,
1970); Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? (New York: St. Martin's
Press, 1989)
2. Ibid.
3. Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Venice,
California: Feral House, 1995)
4. Kaiser
5. Terry, Maury, The Ultimate Evil. (New York: Bantam Books, 1987);
Judge, John, "Poolside with John Judge", Prevailing Winds, undated
6. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell Paperback,
1977); Bresler
7. Bresler

Пати Хърст (Patty Hearst) като Таня

Колстън Уестбрук (Colston Westbrook): Той ли създаде SLA (Симбионската Освободителна Армия)?

[λ]

Глава 20

Щастието е топъл пистолет

Марк Дейвид Чапман (Mark David Chapman), убиецът на музикалната рок-звезда Джон Ленън, може да е бил умствено контролиран убиец. Въоръжен с пистолет модел Charter Undercover .38 Special, Чапман изстрелва пет куховърхи, фрагментиращи се патрона в гърба на Ленън, когато влизал в апартаментния комплекс "Дакота" в Ню Йорк.

Има много улики, според които американските разузнавателни агенции са считали Ленън за заплаха и това може да е било предостатъчна причина за убийството му. Джон Ленън привлича вниманието на ФБР за първи път през януари 1969г, когато специален агент докладва на Дж. Едгар Хувър (J. Edgar Hoover) (основателят на съвременното ФБР и негов първи директор, бел.прев) за една демонстрация в Ню Хевън, Кънектикът. Демонстрацията била подбудена заради напрежението от колежански вестник, който публикува голи снимки на Джон и Йоко (Yoko) - препечатки на предната и задната корица на албума "Две девици" (Two Virgins), по онова време достъпен в музикалните магазини из страната.

В следващите години, по време на многото снимки на Ленън, свързани с политическия му активизъм, ФБР досието на звездата от рок-секс културата набъбва до поне 288 страници, въпреки че цели години на шпионски докладни срещу Ленън така и не са били разсекретени.

До 1972г ЦРУ вече също било в играта. Ленън давал много гласност на несъгласието си с войната във Виетнам и бил приеман за една от най-ефективните сили, способна да приобщава американската младеж в широкомащабна опозиция срещу войната. НА 23 февруари същата година, един агент от ЦРУ изпратил докладна:

"Някои американски участници в контролираната от съветските комунисти Световна Асамблея на мира и независимостта на народите на Индокитай, проведена на 11-13 февруари 1972г в Париж/Версай, неуспешно се опитаха да включат призив за извършване на интернационални демонстрации по време на Националния републикански събор..."

"Джон ЛЕНЪН, британски поданник, е предоставил финансова подкрепа на Проект "ДА" (Project "YES") [организация, основана от Йоко], който от своя страна заплатил пътните разноски до Световната асамблея на представител на един водещ анти-военен активист (и обвиняем по Чикагската седморка) Рени ДЕЙВИС (Rennie DAVIS)... В Париж, на Световната асамблея, този представител се е срещнал поне веднъж с официални лица от Временното революционно правителство на Южен Виетнам; не е известно, дали е било обсъждано Републиканския събор".

Бележка от преводача: Седморката от Чикаго (първоначално Осморката от Чикаго, също и Конспирация Осем/Конспирация Седем) са били седем обвиняеми - Аби Хофман, Джери РУбин, ДЕйвид Делинджър, Том Хайден, Рени Дейвис, Джон Фройнс и Лий Уайнър - обвинени от федералното правителство в конспирация, подбуждане към бунт, и други обвинения, свързани с протести против Виетнамската война и контра-културни протести, които са се провели в Чикаго, Илинойс, по време на Националното ДЕмократично събрание през 1968г. Боби Сийл, осмият обвиняем, се отървал от съдебно преследване по време на делото, с което броя на обвиняемите се намалил от осем на седем.

Ленън вярвал, и с добра причина, че до 1972г вече бил под постоянно следене. През късната 1972г, Ленън казал на Пол Краснер (Paul Krassner), "Слушай, ако нещо се случи с Йоко и с мен, няма да е нещастен случай".

ИЗправен пред депортиране от САЩ, привидно уж заради присъда за марихуана във Великобритания, Ленън отвърнал на удара, твърдейки, че депортацията в действителност била заради неговата политика и неудобрение на войната във Виетнам.

На 21 април 1972г, Е. Л. Шакълфорд (E. L. Shackleford), надзорник в офиса на ФБР в Ню Йорк, изпратил мемо до един от агентите си, тази бележка е само отчасти достъпна за нас заради големите зачернени области от нея:

"С оглед успешната тактика на забавяне към днешна дата, съществува вероятността субектът [Джон Ленън] да не бъде депортиран от САЩ в близко бъдеще и вероятно не преди Националния републикански събор. Дейностите на субекта се следят отблизо и информацията, която се свързва с нарушение на федералните закони, се развива своевременно и ще бъде веднага предадена на уместните агенции, като част от усилията да се неутрализират всякакви подривни дейности на субекта".

Към месец май, 1972г, Ленън бил получил съобщението, явно от Лион Уайлд (Leon Wilde), имиграционният му адвокат, че ако не иска да бъде депортиран от САЩ, нито пък да рискува позицията си в опит да осигури убежище за дъщерята на Йоко, Киоко, тогава той ще трябва да поддържа по-нисък политически профил. Ленън отстъпил пред натиска. Същия месец той отишъл в телевизионното шоу на Дик Кавет (Dick Cavett) и обявил, че отменял планувано "революционно турне" и се отдръпвал по отношение на политическата си активност. Твърди се, че Ленън "се поболял" заради решението, което бил принуден да вземе.

Според политическият активист Джон Синклеър (John SInclair), за когото Ленън написва песен, "Отменянето на турнето беше мъдро. Зная колко много означаваше за тях да останат тук - отчасти заради ситуацията с детето. Разбирах отлично".

През септември 1973г Министерството на праосъдието на САЩ признава, че телефонът на Ленън е бил подслушван нелегално. Министерството въобще не било възмутено от това, само съобщило, че подслушването е било осъщестено и изразило желание да се сдобие със записите.

След дълго оттегляне от обществения поглед, до 1980г Ленън сякаш прави преобръщане и бил заинтересуван от това отново да изпъкне, както и да се върне в политическия активизъм. Ленън вече бил купил самолетните билети за Сан Франциско, за да подкрепи протеста на японско-американските работници. Вероятно на Ленън се гледало като на последния останал човек в света, който е способен отново да разпали войнствеността на бойкотите от 60-те години. [1]

Ленън скоро щял да срещне върховната марда с пистолет: Марк Дейвид Чапман (Mark David Chapman). Чапман бил от Джорджия и започнал да работи за Младежката християнска асоциация (YMCA,Young Men's Christian Association) през 1969г, първоначално като постоянен съветник, а след това като асистент-директор. В книгата на дезертьора от ЦРУ Филип Агий (Philip Agee) "За Компанията отвътре: ЦРУ дневник" (Inside the Company: CIA Diary), той посочва, че Младежката християнска организация е организация-прикритие за ЦРУ (фронт на ЦРУ, бел.прев). Любопитно е, че записите за служителя Чапман липсват от дирекцията на организацията.

През 1971г Чапман преминал религиозно кръщение в християнството. През 1975г пътувал до Бейрут като служител на Младежката християнска организация (YMCA), част от тяхната Интернационална съветническа програма - първият му избор бил Съветският съюз, въпреки че той самият бил яростен антикомунист. Посещението на Чапман до Бейрут съвпада с онзи период от време, в който Едвин Уилсън (Edwin Wilson) и Франк Терпил (Frank Terpil) водели училище за наемни убийци там. [21]

Връщайки се от Бейрут, работил в лагер на YMCA за виетнамски бежанци във форт Чафи (Fort Chaffee), Арканзас. Чапман работил като местен координатор, отговорен за област от 7 блока в лагера, с един американски и седем виетнамски помощници. Една от енигмите в живота на Чапман е неговият дългогодишен приятел, познат с псевдонима "Джин Скот" (Gene Scott), по данни от Фентън Бреслър (Fenton Bresler), който посетил Чапман, докато работил във форт Чафи.

Един от колегите на Чапман казал на журналиста Крейг Унгер (Craig Unger), "Веднага щом пристигна Джин, поведението на Марк се промени. Марк си чистеше ноктите заради Джин, обличаше си чистите дрехи заради Джин, правеше телефонни обаждания заради Джин. А Джин имаше и пистолет. Марк беше толкова неагресивен. Той мразеше оръжията. Все още помня, как седяха в офиса на YMCA центъра във форт Чафи, играейки си с пистолета му, разглеждайки го, говорейки за него. Това просто не беше типично за Марк. Започнаха да се бъзикат по-грубо един друг, тогава Джин погледна Марк по онзи начин. Той замръзна".

В спомените си за Чапман, Фентън Бреслър пише, че "няколко човека, с които разговарях в Декатур и на други места вярват, че двамата мъже, които се познаваха още от гимназията в Колумбия, имаха сложни нюанси в явно все още продължаващото им приятелство. Със сигурност Марк превръщаше Джин в свой идол, по-голям от него с няколко години и красавец, подобен на Рамбо, който никога не се бе женил: на ден днешен е шериф в Джорджия". Според Бреслър, "той беше човекът, който даде на Марк куховърхите куршуми, без да знае (както твърди), че ще ги използва, за да застреля Джон Ленън".

Твърди се, че през 1976г Чапман приключил работата си в YMCA и започнал да работи като охранител по настояване на "Джин Скот". Чапман се преместил в Хаваи през 1977г и отседнал в хостела на YMCA в Хонолулу. Чапман също така се свързал с телефонната линия за самоубийства там и отишъл в здравната клиника на Уайкики. Според сведенията на няколко дезертьора от разузнавателни агенции Хаваи се смята за център за обучение на умствено контролирани убийци.

През 1978г Чапман пътувал по света с писмо в себе си, което го представяло като член на състава на Младежката християнска асоциация, с което отсядал в хостелите на YMCA, като се твърди, че пътуванията му са били финансирани чрез заем от кредитния съюз на една болница, в която работил. Този заем, отпуснат на сравнително нов служител, изглежда подозрителен и следва традицията на много други "побъркани убийци ренегати", които, въпреки че все са безработни, никога не им липсват пари за пътни разходи.

Чапман се върнал до Хаваи. Оженил се през 1979г и скоро след това, като част от цяла поредица обсебвания при други такива случаи, книгата "Спасителят в ръжта" му се превърнала във фикс-идея и започнал да се самоидентифицира с главния герой в нея, Холдън Колфилд (Holden Caufield). Някои изследователи предлагат мнението, че книгата може да е била използвана като "спусък" за програмирания Чапман, въпреки че това е само спекулация. В Хонолулу Чапман купува пистолета, който ще използва, за да убие Ленън.

Пътувайки до Ню Йорк, Чапман отсяда в Уолдорф-Астория (луксозен хотел в Манхатън, Ню Йорк, бел.прев), тогава след няколко дни се премества в хостел на YMCA. Чапман открива, че не може да си купи патрони легално в Ню Йорк. Пътува до Атланта, където се снабдил с куховърхите куршуми от приятеля си "Джин Скот" по свое собствено настояване, защото трябвало да се защитава в Голямата ябълка (нарицателно за Ню Йорк, бел.прев). Чапман се върнал в Ню Йорк, само за да му бъде съобщено от портиера на Дакота, че Ленън и жена му не били в града. Чапман излетял обратно за Хаваи, като изхвърлил копието си на "Спасителят в ръжта".

В Хаваи, според психиатъра му, Чапман получавал "командни халюцинации", които му казвали да убие Джон Ленън. Тези може да са били хипнотично програмирани, или дори да са били излъчвани чрез електроника. Чапман се обадил на различна психиатрична клиника от онази, която ползвал преди, а те му отказали с препратка към трета клиника. Собствените спомени на Чапман за този период описват вътрешна борба, продължила няколко месеца, "борба между доброто и злото и правдата и греха. Просто поддадох. Беше почти сякаш бях на някаква специална мисия, която не можех да избегна".

Няколко седмици след завръщането си от континента, Чапман се връща ва Щатите, и отновно явно разполага с пари за харчене. По време на екскурзиите му до континента, Чапман носил големи количества кеш, въпреки че така и не се е появило задоволително обяснение как се е сдобил с тези пари.

Чапман не излетял веднага за Ню Йорк, а спрял в Чикаго за три дни, за които няма обяснение. Самолетният му билет, според Фентън Бреслър, по-късно бил подправен, за да показва, че Чапман е летял нон-стоп до Ню Йорк. Този факт е подплътен от фото-копия на две версии на същия билет, една от Чикаго, другата - посочваща директен път до Ню Йорк. Кой е подправил билета, остава отворен въпрос, но съществуването на две версии на билета е достатъчно доказателство за съществуването на конспирация в убийството.

Когато все пак стигнал до Ню Йорк, Чапман отишъл в хостела на Младежката християнска асоцияция, който бил най-близо до Дакота. След като се регистрирал в хотела, за да разбере, че Ленънови не били вътре и че никой не знаел кога може да се очаква да се върнат, същата вечер Чапман взел такси до 62-ра Улица запад, където влязал в жилищна сграда за пет минути, а след това до 65-та Улица изток и 2ро Авеню, където влязал в друга жилищна сграда за няколко минути. Тези посещения никога не са били обяснени. След това Чапман бил закаран до Село Грийнуич (Greenwich Village, квартал в Западен Манхатън, Ню Йорк бел.прев). Чапман носел чанта, за която до сега не е имало обяснение.

Следващата сутрин Чапман напуснал хостела на YMCA и се настанил в по-скъпия хотел Шератон Център. В хотелската си стая той направил "светилище" върху едно бюро, със спомени от живота си - една Библия, изтеклия му паспорт, аудио-касета на Тод Рундгрен и други предмети - както и снимка на "Магьосникът от Оз" с Джуди Гарланд.

Чапман се мотаел отвън пред Дакота един цял ден, без да види Ленън, върнал се на следващия ден. Като жест, купил друго копие на "Спасителят в ръжта" и го надписал "На Холдън Колфилд от Холдън Колфилд. Това е моето заявление". Когато Ленън и жена му излезли от Дакота около 17 часа следобед, Чапман получил автографа на звездата. Двойката се прибрала в 22:50. Докато Ленън ходел към жилищната сграда, Чапман, както се твърди - "усмихвайки се", изстрелял пет куршума в гърба му. След това Чапман захвърлил пистолета си и започнал да чете хартиеното копие на книгата, която носел.

Чапман описва убийството по следния начин:
"Ако някога получите този шанс, отидете до сградата "Дакота". Просто обожавам тази сграда... само като си помисля, че това се случи там. Нямаше емоция, нямаше гняв, нямаше нищо, мъртва тишина в мозъка, мъртва, студена, тишина. Той приближи, погледна ме, казвам ви - човекът щеше да е мъртъв след по-малко от пет минути и ме погледна, аз погледнах него. Подмина ме и тогава чух в главата си, "Направи го, направи го, направи го", отново и отново, чувах "Направи го, направи го, направи го", просто така. Извадих пистолета от джоба си, прехвърлих го в лявата си ръка, не помня да съм се прицелвал. Трябва да съм се прицелил, но не помня да съм дърпал петлето или както там се казва. И просто дръпнах спусъка стабилно пет пъти".

Един от полицаите, които разпитали Чапман, лейтенант Артър О'Конър (Arthur O'Connor), описва явното състояние на съзнанието на убиеца: "Видях го в рамките на половин час след ареста. Бях първият, който го разпитваше. Той беше замаян. Държеше се, но отсъстваше. Създаде ми впечатление, че е направил нещо: беше нещо, което е трябвало да направи, и го е направил".

По-късно О'Конър казва, "Възможно е Марк да е бил използван от някого. Видях го в нощта на убийството. Изучавах го усилено. Приличаше така, сякаш може да е бил програмиран... Така изглеждаше и по такъв начин говореше. Можеше да са наркотици - и не, не го тествахме за наркотици! Това не беше стандартна процедура. Но сега като си спомням, той можеше или да беше дрогиран, или програмиран - или комбинация от двете".

Според вестникарските статии по онова време, по време на убийството Чапман притежавал уокмен (остаряло устройство за слушане на музика в движение, което пуска аудио-касети, бел.прев) и касети с "около четиринадесет часа записи на Бийтълс". Само дето, според арестувалия го полицай, Стив Спиро (Steve Spiro), Чапман нямал уокмен, нито пък касети, когато го арестували. Или този уокмен е измислица на някой репортер с въображение, или е изчезнал - и ако е изчезнал, дали може да е имало и нещо друго записано, освен музиката на Бийтълс?

След като застрелял Ленън, Чапман бил "замаян" дни наред. Чапман пледирал виновен за убийството в съда, след като чул "гласът на Господ", който му казвал да пледира така. Д-р Дороти Люис (Dorothy Lewis), която изследвала Чапман, казва, че "Г-н Чапман преживява звукови халюцинации още откакто беше в болничното отделение в Рикерс Айлънд и тези преживявания очевидно са повлияли на решението му да пледира виновен... Съмнявам се, дали е бил компетентен в последствие да пледира виновен, тъй като ми изглежда, че заради променящото се състояние на съзнанието му на него му е невъзможно да разбере последствията от такова решение, нито пък да съдейства на адвоката на собствената си защита".

Виновното пледиране на Чапман прекратило разследването. Случаят бил приключен. Както в случая със Сирхан Сирхан, Джеймс Ърл Рей (James Earl Ray), Лий Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald), Дейвид Беркович (David Berkowitz) и други, нямало да има дело. Така работата е по-чиста. [3]


Бележки:

1. Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? (New York: St. Martin's
Paperbacks, 1989)
2. Goulden, Joseph C, The Death Merchant. (New York: Simon and
Schuster, 1984)
2. Bresler; Judge, John, "Poolside with John Judge", Prevailing Winds,
undated interview

УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА
Калифорнийски университет,
Медицински център, Сан Диего

До всички заинтересувани:

Наскоро прегледах снимки на черепа с надпис: НЕСЛУНД, РОБЪРТ и дата 25.11.1981. Този рентгенов филм показва две чужди тела в основата на черепа, вероятно някакъв вид мозъчни трансмитери.

Само че, не съм изследвал нито съм говорил с този пациент и не съм запознат с въпросната история.

Сан Диего, Калифорния
6 октомври 1983г

д-р Ингмар Уикбом (Ingmar Wickbom),
професор по радиология
U.C.S.D