Глава 29
Боботещи свирки и топки от огън
Доказателствата, че електромагнитни оръжия понастоящем са насочвани към цивилни населения, включват описваното по цял свят като "Бръмченето", "Звукът" или просто "То", нисък, боботещ шум на самия праг на чуваемостта. Звукът се описва като постоянян и влудяващ, толкова дразнещ, колкото скърцането на нокти по черна дъска.
Бележка от преводача: В YouTube можете да намерите множество компилации със записани атмосферни звуци:
В Таос, Ню Мексико, "Бученето" продължава от 1991г. "Звучи като голям, велик американски автомобилен двигател, който е изключен от скорост", казва Стивън Уолтърс (Steven Walters). "Когато го чух за първи път, помислих, че полудявам".
К. К. Грамс (K. C. Grams), жител на месността, казва, че звукът може да стане толкова силен, че "главата ми жужи, все едно е пчелен кошер".
Шаци Хъбел (Schatzie Hubbell) се изнесла от Санта Фе, Ню Мексико, където била тормозена от шума, към Форт Уърт (Fort Worth), Тексас. "След като живях там 32 годинии бидейки много активна в общността, трябваше да напуснем", казва тя. "Като китайско мъчение е. Афектира те на ниво, до което ти самият не можеш да стигнеш. Екстремно дразнение. Като пръсти по дъската".
Джеймс Кели (James Kelly), директор изследвания, казва на едно изслушване в университета на Ню Мексико, "Вече имаме две големи населения, които чуват това бучене, тук и в Англия. Хората на Таос са дълбоко обезпокоени от това. Това не е тривиално".
Говори се, че шумът е невероятно отегчителен и дразнещ и няма да спре, освен ако не го надвиете, като надуете стереото или телевизора или не направите нещо друго, за да го удавите.
"Бученето" може дори да е било записано от един акустичен инженер от Денвър, Колорадо, между 17 и 70 цикъла в секунда, приблизително същите звукови нива като отдалечената гръмотевица. Това проучване е било потвърдено от изследването на хора, които са чували звука и които, когато звукът е симулиран, определят честотата като между 33 и 80 цикъла в секунда - резултати, подобни на онези, които дават хората от Великобритания, чуващи същия вид звук.
[1]Хънитаун, Алабама, близо до Бирмингам, още от декември 1991г - близо до същия времеви период, когато звукът бил за първи път широко чут в Таос - е приемник на "Хънитауновото бучене". Според жителите спорадично се чува звук, който напомня на машинката на зъболекар или на бучаща флуоресцентна светлина, понякога излъчващ се от самата земя, а други пъти идва от въздуха. Най-вече афектирана от звука явно е една особена област от приблизително 500 домове.
[2]Друг доклад идва от Нова Зеландия и беше публикуван в списанието "Ще повярвате ли" (Would You Believe magazine). Фред и Фил Дикенсън (Fred, Phyl Dickenson) разказват, "Това което наричате "Бученето" се нарича "Шумът" в нашата страна... Нова Зеландия. То все още продължава и тук, някои вечери е по-преобладаващо от други - може би защото нощем е по-тихо, но все пак може да се чуе и през деня."
"Странно е, но веднъж след като човек го чуе, никога не го забравя. При все това на много хора им отнема доста време, един вид, да се настроят към него, за да го чуят".
"Друго любопитно нещо за това е... че по-младите хора не могат да го чуят или "да го прихванат", изглежда, че "по-старите уши" имат по-голяма наклонност да го хванат".
"При някои от пътуванията ни в провинцията, ако има тихо място край пътя, особено в тихата провинция и в пътните изрезки, където има височини или хълмове от двете страни, шумъ тизглежда се "усилва".
"Забелязахме това веднъж, когато излязохме от колата, за да погледаме някои камъни в една висока пътна изрезка и веднага бяхме поразени от интензивността на бученето и се огледахме за електрически далекопроводи, които можеше евентуално да са причината, но нищо такова не се виждаше. Всъщност се намирахме в широко отворена провинция без далекопроводи в радиус от километри."
"Когато работех и се прибирах у дома в ранните часове на сутринта, обикновено седях в колата и със затворени прозорци слушах това бучене. Затворената вътрешност на колата сякаш засилваше шума. На излизане от колата все още можеше да се чуе и просто седях там и се обръщах към всички посоки на компаса, шумъ тси се чуваше, нямаше точно определена посока на произход".
"Бързам да спомена тук, че това НЕ БЕШЕ вътрешен шум в главата, а определено идваше извън тялото. Някои хора го подминават и го мислят за шум от кръвта в главата на човек, но не е това".
[3]Федерална целева група учени от университета на Ню Мексико, военновъздушните сили на САЩ и националните лаборатории "Сандия" (Sandia) и "Лос Аламос" (Los Alamos National Laboratory) била формирана, за да изследва феномена в Таос, Ню Мексико, но както е предвидимо, не открили нищо. Спекулациите им тогава били, че звуковете произлизали от самото ухо, и движението на Земните тектонични плочи. Аз предполагам, че те са знаели точно какво предизвиква звука.
Някога скептично настроеният представител (от камарата на представителите, бел.прев) Бил Ричардсън (Bill Richardson), от Комитета за домашно разузнаване (House Intelligence Committee), знае, че "Бученето" не е делюзия. Той казал на събрание в Таос, че звукът е "свързан с отбраната" и изискал Пентагонът да го "изключи".
Друг изследовател, Боб Салцман (Bob Saltzman), говори за това как учен от Домашния комитет за наука, космос и технологии (Home Science, Space and Technology Committee) изгубил работата си заради твърденията си, че Министерството на отбраната е отговорно за бученето. Той докладва също така, че представителят Ричардсън оттогава е оттеглил разследването си и не връща обажданията.
[4]Може би е значително това, че някои хора не бягат от "Бученето", а се местят по-близо до него. ОТ началото на 1990-те, в Таос дузини хора са се преселили към областта, именно за да бъдат в близост до "Бученето". Една жена казва, че се преместила в Таос при аномалния звук, след като видяла НЛО. "Знаех, че не е възможно да бъде самолет", казва тя, "Дойде по-близо... след това ме обвзе чувство на голяма умора. Почувствах неудържимо желание да легна на леглото. Освен това, почувствах тежест точно върху гърдите си, която ме дърпаше надолу". Тя заспала, но тогава, "Когато заспах, сънувах най-странния сън, и той се връща от време на време. Нещо, което много приличаше на хартиена ролка от касов апарат, постоянно вървеше нагоре. Продължавах да виждам още и още нижещи се ленти със зелени числа. След дълго време, числата започнаха да си сменят цвета. Те станаха зелени отгоре и оранжеви отдолу. Лентата на втората числова редица не беше много дълга. Когато редицата спря и си помислих, че преживяването е приключило, още числа се появиха. Те вече бяха оранжеви. Това преживяване ми се стори доста продължително, точно като онова със зелените числа. Когато вече спрях да регистрирам числата със съзнанието си, исках да стана, но отново бях немощна, за да го направя".
Жената се събудила, чувствайки се дезориентирана. "Опитах се да видя летателния апарат, но небето ми беше размазано". В продължение на дни след това тя чувствала "странна вдървеност. Чувстваше се така, сякаш преживявах мозъчно изнасилване. Това ми е много странно, защото имам литературно съзнание и не съм много запалена по числата".
[5]Други улики, които навеждат на мисълта за изпробване на напреднали електромагнитни или други оръжия, са буквално хилядите необичайни огнени топки - обикновено зелени или оранжево-червени - и други странни въздушни феномени, които са наблюдавани навсякъде по света в последните години.
Въпреки че имам данни за свидетелства на подобни огнени топки от целия свят, заради ограниченото място тук ще се огранича само до скорошните наблюдения в Австралия:
На 28 май 1993г огромна оранжево-червена огнена топка със синкава опашка прелетяла със скоростта на бърз реактивен самолет от юг на север между Леонора и Лавъртън, Австралия. Полетът й бил наблюдаван над област от 250 км. Огнената топка издавала "пулсиран ревящ звук, подобно на много шумен влак". Веднага след преминаването на огнената топка областта била ударена от земетресение от 3.9 по Рихтер с огромен и удължен звук от взрив след това. Инженер с опит в експлозивите описва събитието като "със сигурност огромна ударна вълна от взрив, подобна на, но много по-голяма от, нормален взрив в открит рудник". Забележително е, че тази област от Австралия не е имала никакви други записани земетресения от момента, в който започва сеизмологичното й наблюдение през 1900г.
Бележка от преводача: Взривове в отворен меден рудник:
На предполагаемото място на падане на огнената топка - никога не бил открит кратер от сблъсъка - огромна, дълбоко-червена полусфера от светлина, заобиколена от пръстен сребриста светлина, се издигнала нагоре във въздуха и била видяна от наблюдатели в радиус от 50 км. Според един свидетел, "тя се люлееше намясто близо два часа, преди внезапно да изчезне - все едно някой изгаси светлините от щепсела". Около един час след падането на огенната топка, друга по-малка синьо-зелено-бяла огнена топка се издигнала от земята и прелетяла над местността. Друга по-малка експлозия и леко земетресение се усетили също по това време.
Друга огнена топка била наблюдавана в същата местност през "май или юни" 1993г, жълто-оранжево-червен обект "с големината на Луната", летящ от юг на север на ниска височина.
През октомври 1994г в миньорския град Том Прайс (Tom Price) в Западна Австралия била наблюдавана огромна, пулсираща, червено-оранжева огнена топка без опашка, бавно летяща в една посока на ниска височина, може би на 200 до 300 метра. Около 2000 човека наблюдавали полета на огнената топка и някои свидетели описват как червените пламъци са се вихрели по спираловиден начин, изчезвайки в "централна черна дупка" насред горящата маса. Един свидетел го нарекъл "имплодираща топка от пламъци". Огнената топка била видима в продължение на пет до седем минути и се движила от запад към хълмове на изток. Тогава огнената топка присветнала в наситено синьо-бяло, осветявайки цялата околна местност, и се изстреляла с голяма скорост, изчезвайки на изток.
Веднага след появата на огнената топка, втора такава се появила от запад и следвала пътя на първата. Освен факта, че летяла на по-ниска височина, свидетелите я описват идентично с първата. Огнената топка също летяла на изток и изчезнала в синьо-бял блясък от светлина.
Трета огнена топка повторила вида и траекторията на първите две и също изчезнала в синьо-бяло приблясване.
На 1 май 1995г, в 2 часа сутринта, голяма оранжево-червена огнена топка със синьо-бьла опашка била видяна над Перт, Австралия, летяща със северно-североизточна траектория. Отново, огнената топка звучала като ревящ товарен влак и летяла със скоростта на бърз реактивен самолет. Забележително е, че докато прелитала на източен Перт, се спряла в полета си и опашката й обърнала посоката си. След това огнената топка експлодирала, осветявайки града.
Според изследователя и минен геолог Хари Мейсън (Harry Mason), "По много начини събитието беше сходно по сила с това от ядрен взрив. Около Перт отекна шумна, вибрираща, масивна експлозивно-сеизмична вълна, която разтресе сградите и събори книгите и предметите от полиците им". Около половината от населението на Перт се пробудило от експлозията.
Някои наблюдатели на събитието докладват, че четири бели светлини се изстреляли от центъра на огнената топка и формирали "правоъгълен бял кръст в небето". Въпреки че се преценява, че събитието е експлодирало със силата на няколко мегатона динамит, случката не била отразена в световната преса.
В същата вечер, когато се появила огнената топка над Перт, почти 3200 км на север една двойка в жилището им в региона на Кимбърли, Западна Австралия, били събудени около 3 часа през нощта от ревящ звук, "подобен на булдозер D9 или на танков двигател". Книгите и други предмети изпадали от полиците и в продължение на една или две минути се случвало нещо подобно на земетресение.
Проследявайки траекторията на Пертовата огнена топка, човек стига до полуостров Камчатка в Сиберия, зоната, където бил свален
KAL 007. В папката по случая за KAL 007 е опомената информацията, че самолетът може би се е опитвал да се сдобие с информация относно комплекс за електромагнитни оръжия, намиращ се на полуострова - и този комплекс може да е източникът на Австралийските огнени топки.
[6]От майската огнена топка и земетресенията през 1993г насам до сега има повече от 1000 доклада от Австралия за огнени топки и странни светлинни феномени, както и за голям брой подобни явления по целия свят. За много от огнените топки се докладва, че правят същите звуци "като от товарен влак", докато преминават.
Значително е да се отбележи, че свидетелите, които наблюдавали огнените топки при Том Прайс твърдят, че идват от посоката на една американска "Много нискочестотна (VLF) комуникационна база за подводници" на полуостров Ексмут (Exmouth) - зона, която САЩ би трябвало да са предали на австралийския флот, но в която все още живеят и работят голям брой американски технически персонал.
Инсталацията на полуостров Ексмут се състои от захранваща станция и "Кула Нула", висока въздушна кула с формата на кутия, разположена върху хълм с 11 по-малко кули, разположени на равни разстояния около нея - всяка висока по 300 м. Кулите са свързани с кабел, оформяйки три концентрични кръга. Вътре в "Кула 0" има асансьор, който се изкачва до върха й.
Бележка от преводача: Град Ексмут, полуостров Ексмут, е бил построен по същото време, по което и флотската VLF-комуникационна база, за да я поддържа и снабдява и за да осигури жилища за работещия в базата персонал. Можете да дивите хубави снимки на инсталацията от
страницата в уикипедия.
При влизане в тунела, който навлиза в хълма на Кула 0, човек открива една поне триетажна подземна основа, в която има медна намотка с височина 15 м и диаметър 4.5 м. Алибито е, че инсталацията в Ексмут предава на много-нискочестотниа (VLF) или екстремно-нискочестотни (ELF) радио съобщения за подводници, но изследването на учреждението разкрива, че това е Теслов увеличаващ трансмитер, тоест, Теслова електромагнитна оръжейна система.
Друг аспект от тези събития са големите синьо-бели светлинни приблясъци от типа, наблюдаван през 1996г при Роки Гъли, Западна Австралия. Според австралийския изследовател Хари Мейсън (Harry Manson), "синьо-белите небесни сияния от арково електричество, излизащо от горската почва към атмосферата, създаващи интензивно и агресивно синьо-бяло сияние (със съпровождащия го "електрически шум"), бяха видими в радиус от мили - все едно някой държи гигантска "машина за арково заваряване". Това събитие продължи поне няколко минути. Наблюдателите избягаха от зоната от страх за живота си, създаден от явно огромното количество енергия в събитието".
Според Менсън, "Тези масивни енергийни изблици на висока надморска височина, синьо-бели и/или наземно ниво електрически арки са сравнително често срещано нещо и разполагам с около 100 такива документирани случая", изброени в базата му данни.
Тези може да са същите високоенергийни изблици, които са наблюдавани от пилотите при ясно небе и засечени от сателита на Обсерваторията за гама-лъчение "Комптън" (Compton Gamma Ray Observatory), изстрелян през 1991г от космическата сувалка, и от шпионския сателит ALEXIS. Тези сателити са засекли радио и гама изблици на около 30 000 метра над Земята, най-често над Африка и Южна Америка. Учените, които провеждат тези програми, не са казали много за този феномен, "който не е описван в научната литература".
[7]Пенсионираният от американската армия подполковник Том Биърден (Tom Bearden) говори за подобни феномени през 1985г. Той казва, "Били са проведени серия тестове от този вид [електромагнитни] оръжия, явно е продължавало известен брой години. Например, пътническите самолети от Иран, преди падането на шаха, бяха видели в дълбочината на СССР много големи, светещи сферични кълба от светлина, които първоначално стартирали малки и след това се разширявали до много голям размер, което очевидно са онзи тип оръжия, които се използват в анти-балистичната ракетна защита".
Биърден казва също, "...Можете да създадете, например, или електромагнитна експлозия от разстояние, или можете да създадете електромагнитна имплозия от разстояние... Това би изглеждало като студена експлозия, така да се каже, и аз вярвам, че нещото на 9 април 1984г в морето близо до бреговете на Япония, в което участваха няколко пътнически самолета 747, е пример за това".
Пилотът на 747 Дъг Хап (Doug Happ) е бил свидетел на събитие, в което бил наблюдаван огромен облак да се надига от засенчена зона под тях. Хап казал, "Приличаше на чиния, която се издига над засенчената зона, но тя просто продължаваше да се разширява и като стигна по-високо, беше явно, че може да се види право през средата й, така че приличаше на голям пръстен от пушек. В първия момент, когато забелязахме този облак, не бяхме сигурни какво да направим и не предприехме никакви избягващи маневри, защото не знаехме в коя посока да поемем и си мисля, че в крайна сметка или се врязахме в него или пък то напълно ни погълна". Когато самолетът на Хап достигнал дестинацията си, Анкъридж, Аляска, бил проверен за радиоактивно замърсяване. Резултатите от проверката били отрицателни.
[8]Друго често наблюдавано небесно събитие са оранжево-червени вертикални лъчи, за които се докладва от около 1985г, като оттогава са докладвани поне 100 такива случая.
Мейсън казва, че "Един доклад за лъч от Брисбейн от 1996г беше много значителен с това, че наблюдателите видели много високоволтов, синьо-бял разряд от разпределителните табла на електропреносната мрежа на стените на къщите им, докато в небето можел да се види оранжев лъч. Членовете на друго домакинство докладват, че разпределителното им табло шумяло агресивно, докато оранжевият лъч се виждал в далечината в небето".
"Тези данни потвърждават вероятността Тесловите дължинни скаларни електромагнитни потенциали да са замесени в събитието от Брисбейн (и следователно вероятно са били част и от другите свидетелства на лъчи), вероятно създадено от отдалечен Теслов трансмитер..."
[9]Следното радио интервю дава допълнителни прозрения относно настоящото състояние на електромагнитното въоръжение и информация върху онзи вид напреднало въоръжение, което може да е било използвано, за да се генерира огнената топка от Перт и други събития от този характер. Извадката е от Московската програма "Гласът на Русия: Наука и инженерство", която беше излъчена на 12 декември 1996г. Извадката започва:
"Следващият ни въпрос е от Рос Доуи (Ross Dowe) във Виктория, Австралия. Той се интересува от наука като цяло, но особено се бил заинтересувал от една програма от миналия април, в която вие, Борис, сте говорили за развитието на микровълновия генератор в Русия. Той би искал отново да се върнеш на тази тема... Първо, можеш ли да обясниш защо има интерес към такива генератори..."
БОРИС БЕЛИЦКИ: Мощните микровълнови генератори са от интерес, например, заради възможните си военни приложения. Те може да се използват за изстрелване на плазмоид, тоест, на плазмена топка...
ЙЕКИМЕНКО: Припомни ни, Борис, какво точно се има предвид под плазма...
БЕЛИЦКИ: Плазма е сместа от електрони и йони. Всички сме я виждали, например, при електрическите аркови разряди и в искрите. Тя също така е основен фактор в термоядрените реакции, както е в Слънцето. Космическите учени в тази страна имат дълъг списък с плазмени експерименти. Например, в някои от ранните съветски марсиански роботи бяха тествани плазмени двигатели, това беше преди 25 години. Много обстойни проучвания са проведени под изследователската програма за контролираните ядрени синтези. ИЗследванията за военните приложения бяха проведени в някои от водещите изследователски институти на военно-индустриалния комплекс, например в Изследователския институт за радио инструменти (Research Institute of Radio Instruments).
ЙЕКИМЕНКО: Как би се използвал един микровълнов генератор при разгневено състояние, Борис?
БЕЛИЦКИ: Той би се използвал за изстрелване на плазмоид, тоест, плазмена топка, пресичаща пътя на прииждаща ракета, бойната й глава, или срещу самолет. Плазмоидът ефективно би йонизирал въпросното пространство и, по този начин, би нарушил аеродинамичността на полета на ракетата, бойната глава или самолета, би прекратил полета им, което превръща тези генератори и плазмоидите им на практика в неуязвими оръжия, осигуряващи защита срещу атака от космоса или атмосферата.
ЙЕКИМЕНКО: Борис, не ми се иска да задавам този въпрос, но все пак... Генералите и учените, които говорят за това оръжие - едва ли блъфират, нали?
БЕЛИЦКИ: О, не. Това е явно дори и само от факта, че преди няколко години през 1993г, при руско-американския връх във Ванкувър, руснаците предложиха съвместен експеримент по изпробване на такива генератори - или плазмени оръжия, както се наричат тук - като алтернатива на Инициативата за стратегическа защита, SDI (Strategic Defense Initiative). В такъв експеримент, предложеното име за който беше "Доверие", системата би се използвала за отблъскване на ракетна атака. По този начин Русия се надяваше да подсили новия климат на сигурност в света след Студената война.
ЙЕКИМЕНКО: Известно ли е кой е водещият учен зад разработването на плазмените оръжия в Русия?
БЕЛИЦКИ: Да. Това е 65-годишният Римили Авраменко (Rimily Avramenko), завършил Московския Институт по енергийно инженерство (Moscow Institute of Power Engineering). През 1955г той започва работа под ръководството на Александър Минц (Alexander Mints) в изследователския институт, оглавяван от неповторимия учен. След това известно време работил в тестовия полигон "Сари-Шаган" (Sary-Shagan Proving Ground), недалеч от езеро Балкхаш (Balkhash). Точно там започва да работи върху анти-ракетни защитни системи. Той беше водещ дизайнер на гигантския радарен комплекс "Дон" ("Don"), който някои специалисти на Запад определиха като "Осмото чудо на света". Колкото до плазмените оръжия, той работи в това поле от 1967г.
ЙЕКИМЕНКО: Той ли беше първият учен в тази страна, който да се заеме с въпроса по анти-ракетните защитни системи?
БЕЛИЦКИ: Не. Първият вероятно е бил известният Петър Капица (Peter Kapitsa). Когато Капица бил прокуден до родната си страна по Сталиново време, той разработил оръжейна система на база микровълнови излъчвания. Това било през 1953г, и той нарекъл системата Ниготрон (Nigotron), съкратено име от името на селото, в което се намирало родния му дом, Николина Гора (Nikolina Gora). Други учени, заинтересувани от тези възможности били Александър Минц и Лев Артсимович (Lev Artsimovich). Тези всъщност били наставниците на Авраменко. Никой от тях не вярвал в ефективността на (съществуващите) "анти-ракетни" (технологии). Те били с нагласата, че една контра-ракета няма да бъде ефективна срещу прииждаща ракета, защитена от покритие тип стелт и набор от примамки. И започнали да търсят алтернативни решения на проблема.
Скоро стигнали до заключението, че най-ценният фактор в една ракетна атака е средата, през която пътуват прииждащите ракети. И те решили, че най-доброто решение било да се повлияе на тази среда. Ето така се родила идеята да се използват мощтни микровълнови генератори.
[10]Бележки:1. Donnelly, John, "Hmmmmmmmm: Low-level sound not music to ears of those who hear it," Knight-Ridder news service, July 10, 1993; Haederle, Michael, "In Taos, Researchers Can Hum it, but They Can't Name That Sound", Los Angeles Times, September 1, 1993
2. Birmingham Alabama Post Herald, March 26, 1992; "The Hueytown Hum," Fortean Times issue 65
3. Dickenson, Fred and Phyll, "The 'Noise' in New Zealand", Would You Believe magazine, undated clipping
4. Donnelly
5. Kanon, Gregory M., The Great UFO Hoax. (Lakeville, Minnesota: Galde Press, 1997)
6. Mason, Harry. "Bright Skies: Top-Secret Weapons Testing?", Nexus magazine, April/May and June/July 1997
7. Petit, Charles. "Scientists Are Unable to Explain High-Atmosphere Gamma Ray Bursts", San Francisco Chronicle, May 27, 1994; and Washington Post, February 14, 1994, cited in Flatland magazine, number 11
8. CNN "Special Assignment", undated transcript from about 1985
9. Mason
10. The Leading Edge magazine, issue 100
