Майкъл Хайзер: Нецензурирана Библия и Невидимия домейн

[Glasberg]

Понеже забелязах, че на много места в нета цари абсолютно невежество относно тълкуването на Библията, в това число и интерпретации на самата Царква, реших да споделя някои прозрения от най-големия критик на Зекария Сичин, Майкъл Хайзер.


Искам изрично да отбележа, че Хайзер е противник на теорията, че Сичин е имал някаква специална адженда. По-скоро, според Хайзер, Сичин, поради недобро владенее на езика, некоректно е тълкувал някои текстове.

ПРЕКОСЯВАНЕТО НА "ЧЕРВЕНО МОРЕ"

(Информацията е от книгата на Майкъл Хайзер "The Bible Unfiltered: Approaching Scripture on Its Own Terms" от 2018 г.)






„Червеното море“ най-вероятно не е онова, което ние наричаме Червено море.


Проблемът се дължи на библейската фраза на Иврит Yam Suph, която обикновено се превежда като „Червено море“.

Фразата всъщност означава „море от тръстика“ или „тръстиково море“.

Думата yam се отнася до вода, и, разбира се, може да означава нещо голямо като море. Но suph не означава "червен". "Червен" на иврит е ʾadom (Битие 25:30) или ʾadmoni (Битие 25:25).

30 И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял;

25 Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав.

Т.е. евреите прекосяват „морето от тръстика“, което е вода с тръстика в нея, най-вероятно папирусна тръстика.


Това не може да е Червено море, тъй като тръстика може да расте на много малко места в Червено море, защото е много солено.

Фразата Yam Suph допълнително усложнява идентифицирането на мястото, където са пресекли, тъй като тази фраза се използва в Библията за вода близо до двата залива на Червено море, Суецкия залив (отляво, т.е. западен) и залива Акаба (отдясно, т.е. източен).

Някои стихове в Библията описват източния залив, т.е. залива Акаба (3 Царе 9:26; Изход 23:31; Числа 21:4; Съдии 11:16):

26 Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер (Ezion-Geber), който е при Елот (Elath), на брега на Червеното море, в едомската земя.

Но Числа 33:8–10 описва Yam Suph като географски ориентиран към западния залив на Червено море, Суецкия залив, на няколко дни път от Египет:

8 А когато отпътуваха от Пиаирот (Pi-HaHiroth), преминаха през морето в пустинята (passed through the midst of the sea into the wilderness), та пътуваха тридневен път през пустинята Етам (Etham) и разположиха стан в Мера (Marah).
9 А като отпътуваха от Мера (Marah), дойдоха в Елим (Elim); а в Елим (Elim) имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета, и там разположиха стан.
10 Като отпътуваха от Елим (Elim), разположиха стан при Червеното море (Yam Suph).

Тук евреите също минават „през средата на морето (yam)“, преди да стигнат до Yam Suph („Червено море“).



Много е възможно, когато евреите са излезли от Египет, да са прекосили по-малка "вода" в непосредствена близост до Червено море – вероятно едно от Горчивите езера (Bitter Lakes) или езерото Тимса (Lake Timsah) – вместо самото Червено море.

Но има и друг вариант.

Тъй като библейските думи на иврит първоначално са били написани без гласни, фразата Yam Suph може всъщност да е yam soph.

Това би означавало „морето на края“ или „морето на измирането“ – фраза, която се отнася до древна космологична представа, че земята е плоска и заобиколена от вода.

От тази гледна точка, евреите може и да са вярвали, че се приближават към края на света, навлизайки в пустинята и направо в най-старите води, където никой не може да живее.






Смятам да пиша също за т.нар. Нефилими, защото те са по-интересната и мистериозна част от историята.

[Glasberg]

През февруари 2021-ва излезе нова книга: When Giants Were Upon the Earth: The Watchers, the Nephilim, and the Biblical Cosmic War of the Seed (Chronicles of the Nephilim) / Когато на Земята имаше гиганти: Наблюдателите, Нефилимите и Библейската космическа война на семето (Хрониките на нефилимите)


Майкъл Хайзер е автор на предговора на книгата. Автор на книгата е Brian Godawa, който има поредица от книги, озаглавена Хрониките на Нефилимите.



В следващите постове ще споделя информация от книгата.






През последните десетилетия нараства интересът към темата за гигантите, наречени „нефилими“ и Божиите синове (The Sons of God), наречени „Пазачи“ (Наблюдатели) (“Watchers”) в Библията.


Голяма част от този интерес е свързан с хората, които обичат да говорят за Края на дните и включва спекулации, които се доближават до абсурда.

Въображението и проникновенията изобилстват от предстоящо завръщане към „дните на Ной“, с клонирани нефилими сред нас, Антихрист, идващ в НЛО, и Наблюдатели, маскирани като извънземни спасители.

Увлекателно и забавно, нали.

Но независимо от полетите на футуристичната фантастична фантазия, истината е, че Библията наистина говори за странни събития във времената преди Потопа, включващи едни странни същества, наречени нефилими, каквото и да са те.



Битие 6:1–4:

1 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,
2 Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3 И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4 В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.

До днес продължава историческият спор за това какво точно се е случило в онези древни времена.

Най-популярният възглед в древния юдаизъм и ранната църква е, че Божиите синове (the Sons of God) са свръхестествени същества ангели, които правят секс с човешки жени, а тяхното потомство е гиганти.

По-новите научни възгледи са, че Божиите синове са били или тиранични крале, претендиращи за божественост със своя кралски произход, или потомци на хората от „праведната“ линия на Сит (третият син на Адам и Ева и брат на Каин и Авел), която нарушава святостта и се сродява с „неправедната“ линия на дъщерите на Каин. Тези съвременни възгледи гледат на нефилимите просто като на могъщи воини от древна епоха.



Тук трябва да споменем древната Книга на Енох, защото тя има огромно влияние върху текущата полемика за Наблюдателите/Нефилимите.

Теологичният скандал е, че книгата включва много ясна свръхестествена интерпретация на Битие 6 с Наблюдатели-ангели, които правят секс с хора, които раждат гиганти, които са сред нас.

Нещо повече, Книгата на Енох твърди, че тези Наблюдатели са повлияли на човечеството с окултни откровения и че патриархът Енох е проклел Наблюдателите и тяхното гигантско потомство, което се превърнало в жестоки кръвожадни канибали.


Ако книгата на Енох е надежден източник, тя със сигурност налива масло в пламъците на противоречията със своята фантастична интерпретация, но честните преследвачи на истината не трябва да пренебрегват никоя оценка на текста от страх от нежелани заключения. Трябва да следваме истината, независимо къде тя ни води.



Много християни започнаха да цитират Книгата на Енох, сякаш е част от Писанието или истинското тълкуване на Писанието, за да докажат своите възгледи за свръхестественото. Други го отхвърлят като очевидна измислена легенда без никаква стойност, или по-лошо, ерес.

Независимо от интерпретациите на някои хора, този езотеричен древен ръкопис заслужава преглед поради своето влияние и мистериозната му връзка с Библията.

ЕНОХ В БИБЛИЯТА

Древният патриарх Енох със сигурност е един от най-загадъчните персонажи в цялата библейска история.


В Битие 4:17 четем за син на Каин на име Енох, на когото е построен и кръстен град. Но това не е нашият човек.

17 И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.

Нашият Енох е син на Яред:


Битие 5:19-21:

19 А откак роди Еноха, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
21 Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала.

Битие 5:34 казва:

24 И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.
24 And Enoch walked with God: and he was not; for God took him.

Фразата „върви с Бога/ходи по Бога“ се използва и за Ной веднага след това и нейният контекст е праведност и непорочност в едно нечестиво поколение, отдадено на насилие и поквара:



Битие 6:9-12:

9 Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.
10 И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета.
11 И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие.
12 И Бог видя земята; и, ето, тя бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята.

Но също така, тази фраза носи конотацията на пряка и непосредствена връзка с Бог отвъд простото подчинение. Енох е близък на Създателя, което го отличава от света около него.


Новият Завет потвърждава праведността на Енох.

Юда 14–15:

14 За тях пророкува и Енох, седмият от Адама, като рече: Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии,
15 да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него.

Енох е цитиран като праведник, осъждащ нечестивите от своето поколение.


Библейските пасажи за Енох описват един праведен човек, в свято общение с Бога, по време на голямо зло преди Всемирния потоп, който пророкува съд за грешниците.


Не е трудно да се разбере защо Енох е пленил въображението на вярващите със своята аура на святост. Той е пленил и въображението на древните евреи, пишещи извънбиблейска литература по време на Втория йерусалимски храм (516 г. пр.н.е. - 70 г. н.е.).

КНИГИТЕ НА ЕНОХ

Има 3 „Книги на Енох“.

Те са номерирани, но също така носят имената на езика, на който са написани:


1. Първа книга „Енох“ / Етиопски Енох
2. Втора книга „Енох“ / „Тайните на Енох“ / Славянски Енох, запазена в старобългарски превод
3. Трета книга „Енох“ / Еврейски Енох.




Въпреки че Втора и Трета книга съдържат информация за патриарха Енох и неговите предполагаеми видения и преживявания, те не могат да се сравняват по важност и влияние върху древния юдаизъм и християнството с Първа книга.

Втора и Трета книга са написани много по-късно. Втората книга най-вероятно е написана някъде през 2-ри век след Христос, а Третата някъде от 3-ти до 6-ти век от н.е.



Книгата, която традиционно се има предвид, когато се говори за „Книгата на Енох“, е Етиопската първа книга Енох.


Счита се, че най-старите части от са написани още през 300 г. пр.н.е., но единственият пълен ръкопис, с който разполагаме, е етиопски превод от 400-500 г. сл.Хр.


Въпреки че ранните Отци на Църквата и Етиопската църква са познавали текста, той е бил смятан за от Запада до неговото преоткриване през 1800-те.

Най-новите открития през 50-те години на миналия век на фрагменти от Енох сред Ръкописите от Мъртво море в Кумран, Палестина, предполагат, че оригиналът е написан на арамейски.

[Glasberg]

Какво представлява Първата книга на Енох?

Първата книга на Енох се счита за „апокалиптична“ литература.

„Апокалипсис“ на гръцки означава просто „откровение“ или „разкритие“.


Апокалиптичната литература се характеризира с това, че ползва фантастични образи и метафори, за да артикулира духовната реалност, а така също и езотерични или символични термини.


В Библията, Книгата на пророк Даниил и Откровението на Йоан се считат за апокалиптични по жанр, тъй като Даниил и Йоан са заведени на небето и получават откровение за предстоящите земни исторически събития, облечени в поетичен език, за да предадат духовния и богословски смисъл на тези събития.

И двете книги съдържат символични фантастични образи.





Повечето учени смятат, че Първата книга на Енох в действителност е 5 различни книги, които са написани по различно време и са редактирани от редакторите, за да се получи настоящата й версия от преди 100 г. сл.Хр. За тази теория не съществуват ръкописни доказателства. Най-старата версия, с която разполагаме, са фрагменти сред свитъците от Мъртво море, където и 5-те са заедно.



Петте „книги“ са разделени с техните приблизителни дати по следния начин:


1. Книгата на Наблюдателите (The Book of the Watchers) (глави 1–36): III век пр.н.е.
2. Книгата на Притчите (глави 37–71): I век пр.н.е.
3. Книгата на Небесните Светила (глави 72–82): III век пр.н.е.
4. Книгата на Съновиденията (глави 83–90): II век пр.н.е.
5. Книгата на Посланието на Енох (глави 91–107): II век пр.н.е.

1. Книгата на Наблюдателите (The Book of the Watchers) (глави 1-36)


Това е най-интересната за нас книга.

Книгата разказва за 200 Небесни Наблюдатели, които се разбунтували срещу Бог на небето, предвожднани от Семиаз и Азазел.



Те идват на земята на планината Ермон (по границата между Сирия и Израел), правят секс с човешки жени и децата им са кръвожадни хибридни гиганти, което води до Всемирния потоп.

Книгата съдържа подробности за Наблюдателите и техните имена, заедно с окултните тайни, които те разкриват на човечеството, което нарушава свещеното разделение между небето и земята.

Те са врагове на Бог.





2. Книгата на Притчите (глави 37-71).

Това е разказ за космическото пътуване на Енох и видението му за съд над падналите ангели и техните нечестиви човешки аналози.

Книгата включва и описания на астрономически явления като източника на вятъра и дъжда.

Съдържа и описание на тронната зала на Бог, както е описана в Книгата на пророк Исаия и Даниил 7:

1 В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.
2 Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила;

9 Гледах догдето се положиха престоли, и Старият по дни седна, чието облекло беше бяло като сняг, и космите на главата Му като чиста вълна, престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му пламенен огън.
10 Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха, и милиарди по милиарди стояха пред Него; съдилището се откри, и книгите се отвориха.

3. Книгата на Небесните Светила (глави 72-82)

Книгата описва ангелът Уриил, който показва на Енох астрономическите, космологичните и календарните закони, които потвърждават авторитета на слънчевия календар.




4. Книгата на Съновиденията (глави 83-90)

Енох разказва два свои съня.

Първият сън е кратко предупреждение за идващия Всемирен потоп.

Вторият сън е сложна алегория с животни, представяща историята на света от Адам до Елинистическата епоха.

Датировката на тази книга е около 165 г. пр.н.е., по времето на Въстанието на Макавеите (въстание на евреите в Юдея), където приблизително свършва историята на алегорията.



5. Посланието на Енох (глави 92-105)

Датираща някъде през 2 век пр.н.е., този документ съдържа призива на Енох към децата му да останат праведни в своето нечестиво поколение.




6. Допълнителни „Книги“ (глави 106+)

Тези последни части са като приложения, добавени към книгата на Енох като допълнителни глави.

Две глави описват подробно чудотворното раждане на Ной. Казва се, че лицето и косата на бебето Ной светели в бяло. Баща му Ламех се опасявал, че може да е дете на Наблюдател, но Енох му казва, че това не е така. Ной е чист и свят, призован да бъде Божията следа.



И накрая е Книгата на Исполините.

До 50-те години на миналия век Книгата на Исполините е била известна само като Манихейски (Павликянство и Богомилство) гностичен текст от края на III век от н.е.



Но откритите свитъци от Мъртво море (Dead Sea Scrolls) в Кумран през 50-те години на миналия век разкриват фрагменти от оригинална Книга на Исполините на арамейски от II век пр.н.е.


Въпреки че имаме само няколко ценни фрагмента от тази книга, става ясно, че това е история за падението на Наблюдателите, които правят секс с хората, произвеждайки осквернено гигантско потомство.

Уникалният аспект на този ръкопис е, че разказва за делата на Исполините от тяхна гледна точка.

Няколко сина-гиганти на Наблюдателите на име Охия и Hahya (синове на Семиаз) и Mahway имат съновидения за Потопа.



Интересното е, че месопотамският цар-гигант Гилгамеш също се появява в тази история. Той помага на Исполините да намерят Енох, за да им разтълкува сънищата.

Енох им отговаря с плочка, където пише, че Потопът е тяхнат присъда и им казва да се молят за милост.

[Glasberg]

КНИГАТА НА ЕНОХ И НОВИЯ ЗАВЕТ

Първата книга на Енох не е част от Свещеното писание, но това не отменя претенциите й за точност и надеждна духовна информация. Ортодоксалните християни вярват, че само Старият и Новият Завет са „боговдъхновено“ Божие Слово (2 Тимотей 3:15-16).

Тоест, те са единственият непогрешим авторитет на Божието откровение пред човечеството.

Но в желанието си да потвърдим абсолютната канонична истинност на Божието Слово, ние твърде често отхвърляме случайната истинност на неканоничните творби.

Имаме склонност да „дехуманизираме“ авторството на Светите писания в желанието си да отстояваме приоритет на авторството на Бог.

Истината е, че авторството на Светото писание, подобно на въплъщението на Христос, се базира както на човешки, така и на божествен произход.



Доктрината за Боговдъхновението на Библията е различна от учението в исляма.

Ние не вярваме, че човешките автори просто са записвали думите на Бог като секретарки, на които им правят звукова диктовка.

Боговдъхновението също не означава, че Бог контролира ръцете на авторите с магическа пръчка, за да напишат онова, което той иска, като някакво автоматично писане, направлявано от дух.

По-скоро Бог вдъхва/внушава намерението си в думите, които хората пишат в много човешки контекст, използвайки много човешки източници.

Може да изненада онези, които имат много възвишени възгледи за Писанието, че някои от авторите на Новия Завет са използвали книгата на Енох като източник.

Те дори могат да се вбесят на това твърдение и да се стремят да го отрекат или омаловажават заради изводите, от които се страхуват, ако обвържат Светото Писание с човешките писания.

Но е важно да се разбере, че признатото използване на неканонични източници от авторите на Светото Писание е нещо съвсем обичайно за Бог.



В Библията има над 50 препратки към над 20 неканонични източници, използвани от библейските автори, които са изгубени.

Това са небиблейски източници, които авторите на Светото Писание всъщност споменават като източници на информация за тяхното писане на Писанието.


Някои от изгубените писания, свързани с Библията, са:


Книгата на Войните на Яхве ("книгата за войните Господни") (Числа 21:14)
Книгата на Праведния[или Яшер] (Исус Навин 10:13, 2 Царе 1:18)
Книгата на Делата Соломонови (3 Царе 11:41)
Летописите на Израилевите Царе (3 Царе 14:19, 2 Летописи 33:18; вж. 2 Летописи 20:34)
Летописите на Юдовите Царе (3 Царе 14:29, 15:7)
Летописи на ясновидеца Самуил (Самуил-прозорливец) (1 Летописи 29:29)
Книгата на пророка Натан (2 Летописи 9:29)
Летописите на пророка Семаия и на ясновидеца Идо (2 Летописи 12:15)
Хрониките на Ииуя, Ананиевия син (2 Летописи 20:34)
Неизвестно и неозаглавено писание на пророк Исаия (2 Летописи 26:22)
Хрониките на Хозая (2 Летописи 33:19)
Неизвестен Плеч за Иосия от Иеремия (2 Летописи 35:25)



С репертоар от небиблейски източници като този, признат от самите автори на Светото Писание, християните просто не могат да си позволят да отхвърлят влиятелните неканонични текстове като ирелевантни или недостойни за академично уважение.

Особено онези, които се обявяват за Sola Scriptura (Това са всички протестанти!), тъй като самите Писания отдават изрична почит към своите източници.



За съжаление всички тези източници са изгубени, с изключение на един: Енох.


Първата книга на Енох се цитира директно в посланието на Юда.

Но преди да разгледаме този изричен пример, нека да разгледаме имплицитното влияние на Енох върху Новия завет.



ЧОВЕШКИЯТ СИН


Книгата на пророк Даниил, глава 7 описва видение на Човешкия Син върху облак:

13. Гледах в нощните видения, и ето, на небесни облаци идеше сякаш Син Човеческий, дойде до Стария по дни и биде доведен при Него.

¹³ “I continued to observe the night vision—and look!—someone like the Son of Man was coming, accompanied by heavenly clouds. He approached the Ancient of Days and was presented before him.

Марк 8:38:

38 Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.

Притчата за овцете и козите, разказана от Исус в Матeй 25:31-46 говори за Човешкия Син и неговите ангели:

31 А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.

„Няма съмнение, че Първата книга на Енох е оказала влияние върху формирането на новозаветните доктрини относно природата на Месията, Човешкия Син, месианското царство, демонологията, бъдещето, възкресението, Страшния съд, есхатологията и символиката. Никак не е чудно, че книгата му е високо ценена от много от най-ранните Апостолски отци и Отци на Църквата.”





ПАДНАЛИТЕ НАБЛЮДАТЕЛИ



Друга тема от Енох, която присъства в Посланието на Юда, е сюжетната линия на Книгата на Наблюдателите от 1 Енох 1-36.

„Скитащите звезди / звезди скитници“ в Юда 13 е често срещан древен еврейски идиоматичен израз и в Стария Завет за божествени небесни/ангелски същества.

В древността, звездите са били наричани „небесно войнство“ и са били оприличавани на езически божества (Второзаконие 4: 19),

19. и да не би ти, като погледнеш на небето и видиш слънцето, месечината и звездите (и) цялото небесно войнство, да се прелъстиш, та да им се поклониш и да им послужиш, защото Господ, Бог твой, ги е отредил за всички народи под цялото небе.

както и ангелските Божии Синове (Sons of God) (Йов 38:7):

7 Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?

Така че в рамките на тази традиция 1 Енох също оприличава падналите ангелски Наблюдатели на пленени звезди.


Юда представя тези „скитащи звезди“ като безбожници злодеи, мотивирани от плътска неморалност и отричане на Бог (стих 4), точно същото описание като в 1 Енох 67:10 на онези ангели, които „развращават телата си“ и „отричат Бог."

Тази повтаряща се тема за плътското оскверняване и отхвърлянето на властта (стих 8:) са все черти на „ангелите, които не поддържаха собствения си домейн, но изоставиха определеното им място” (стих 6).

Но кои са тези ангели, къде е отреденият им дом и какво са нарушили?


Юда реферира 1 Енох 6–19, най-ранната запазена история за падението на Наблюдателите.


Тези Наблюдатели „напуснаха висшето свято и вечно небе и спаха с жени и се оскверниха с дъщерите на хората, вземайки си жени... и създавайки синове-гиганти“ (1 Енох 15:3).


Повечето експерти по еврейската литература от периода на Втория йерусалимски храм (516 г. пр.н.е. - 70 г. н.е) признават, че Книгата на Наблюдателите на Енох представлява обширно тълкуване на Битие 6:1-4, а Всемирният потоп е Божието наказание.

6 (ISV) Now after the population of human beings had increased throughout the earth, and daughters had been born to them,
2 some divine beings noticed how attractive human women were, so they took wives for themselves from a selection that pleased them.
3 So the Lord said, “My Spirit won’t remain with human beings forever, because they’re truly mortal. Their lifespan will be 120 years.”
4 The Nephilim were on the earth at that time (and also immediately afterward), when those divine beings were having sexual relations with those human women, who gave birth to children for them. These children became the heroes and legendary figures of ancient times.

Сега, след като населението на хората се увеличи по цялата земя и им се родиха дъщери,
2 някои божествени същества (Божите синове/the sons of God) забелязаха колко привлекателни са човешките жени, така че взеха съпруги за себе си от онези, които им харесват.
3 Затова Господ (Бог) каза: „Духът Ми няма да остане с хората завинаги, защото те наистина са смъртни. Животът им ще бъде 120 години.
4 По това време Нефилимите (исполините) били на земята (а също и веднага след това). Тези божествени същества (Божиите синове/the sons of God) имали сексуални отношения с човешки жени, които са им раждали деца.
Тези деца станали героите и легендарните фигури от древни времена.


Божиите синове (The Sons of God) са ангелските Наблюдатели, които напускат небесната си обител и спят с човешки жени.


Тяхното потомство са Нефилимите (Истолини) или гиганти, които сеят хаос на земята.


Но основното, което Юда изтъква, е нарушаването на небесно/земно разделение в сътворената плът.

„Вулгарната неморалност“ на Содом и Гомора, желанието за „странна/чужда плът“ (противоестествени пороци) (стих 7), за който Юда говори, не е традиционната представа за хомосексуалност, за която повечето вярващи се сещат, когато чуят термина Содом и Гомора.

Грехът на мъжете от Содом не е, че тръгват с други мъже, а че тръгват с ангели.

Те желаят да нарушат небесно/земното разделение на плътта. Те се стремят към същия първичен грях от Битие 6, който отчасти е отговорен за предизвикването на Потопа.


На гръцки, „вулгарна неморалност/блудство“ (ek porneuo), означава интензивна форма на сексуална неморалност, а „странна плът“ (heteros sarx) означава желанието за нещо различно от естествената човешка плът.

„Странна/друга/различна плът“ не може да бъде препратка към хомосексуалността по няколко причини.

Първо, хомосексуалността не е желание за хетеро или различен пол, а е преследване на хомо или същия пол.

Второ, хомосексуалното поведение включва същата човешка мъжка плът, а не различна плът, каквато е тази на ангелите.

На трето място, когато Новият Завет говори за неестествеността на хомосексуалните деяния, се използва гръцката фраза, para physin, която означава „в противоречие с природата/противоестествено“ (Римляни 1:26).

Грехът на Содом, за който говорят Юда и Петър, не е толкова хомосексуалността, а междувидовият секс между ангели и хора.

[Glasberg]

Свързването на Содом и Гомора със сексуалния грях на Наблюдателите и Ноевия потоп е поетичен дублет, използван от Юда, който не се среща в Стария завет.

Но поетичният дублет е похват, който се използва често в текстовете от периода на Вторият храм (516 г. пр.н.е. - 70 г. н.е), които черпят от Първата книга на Енох.

Ето само няколко примера, които илюстрират връзката:

Завет на Нефталим 3:4-5 (към синовете му) (Копие от Завета на Нефталим е открито в Кумран сред Свитъците от Мъртво море, в пещера 4 (4Q215).)

Не ставайте като Содом, който се отклони от порядъка на природата. По същия начин Наблюдателите се отклониха от порядъка на природата; Бог ги прокле с Потопа.



3 Макавеи 2:4-5

4. Ти едно време унищожи ония, които вършеха беззаконие; между тях имаше исполини, които се уповаваха на силата и дързостта си; тям напрати безмерен воден поток.

5. Ти изгори с огън и жупел хората от Содом, които бяха арогантни, които се бяха прочули с престъпленията си, и ги направи пример за онези, които ще дойдат след тях.



Юбилеи 20:4-5

[Да] не вземат за себе си жени от дъщерите на Ханаан; защото Ханаанското семе ще бъде изкоренено от земята.

И той им разказа за наказанието на исполините и за наказанието на Содомците, как са били осъдени заради своята порочност и са умрели заради блудствата и разврата си, нечестивостта си и взаимна поквара чрез блудство.



Свързването на Содом с времената на ной Ной и сексуалния грях на Наблюдателите е литературен дублет, който Юда използва и който подсилва парадигмата на Енох за Наблюдателите.

[Glasberg]

2 Петър 2:4-11:

4. Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд,

5. и ако не пощади първия свят, но, когато нанесе потоп върху света на нечестивите, запази осмочленната челяд на Ноя, проповедника на правдата,

6. и ако градовете Содомски и Гомор-ски осъди на разорение и превърна на пепел, та ги постави за пример на бъдещите нечестивци,

7. а избави праведния Лот, който се измъчваше от разпътното поведение на беззаконниците

8. (защото тоя праведник, като живееше между тях, всекидневно измъчваше праведната си душа поради беззаконните дела, които гледаше и слушаше), -

9. то Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден,

10. а най-вече ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта,

11. когато и Ангелите, които са по-горни от тях по крепост и сила, не произнасят хулна присъда против тях пред Господа.

Второто послание на апостол Петър повтаря меми за пропадналите ангели, „вързани във вериги“, и дублета за Ноевия потоп/Содом.

Петър добавя един елемент, който хвърля допълнителна светлина върху препратката към Енох.

Мястото, където са вързани ангелите, е Шеол, както пише и Енох.

Той пише, че Бог „не пощади ангелите, когато съгрешиха, но ги хвърли в ада (преизподнята) и ги върза с вериги на мрака” (стих 4).

Думата за „ад“ в този пасаж е Тартар / tartaroó, а не Геена.

Tartaroo е гръцката дума за Тартар, най-дълбокото място в Шеол, където в гръцките предания се казва, че гигантските титани са били оковани (най-мрачното място в подземния свят, затвор за победените богове и титани, място за наказаните от боговете.).

Енох обаче казва, че това е мястото, където пропадналите ангели, Наблюдателите, са оковани (1 Енох 63:10-64:1).



1 Петър 3:18-20:

18. понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял но дух,

19. с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница,

20. и които някога се не покоряваха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега, в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата;

Това е един от пословично трудните за тълкуване пасажи в Новия Завет.

Някои учени твърдят, че този пасаж представлява поетично описание на земното служение на Исус Христос да проповядва Евангелието на „духовните затворници“ на земята, след като възкръсва от мъртвите.


Но сянката на Наблюдателя на Енох е твърде дебела, за да бъде игнорирана.


Духовете, на които Христос проповядва, не са описани като хора, живеещи на земята, а по-скоро като онези духове, които са затворени или вързани заради непокорството си по времето на Ной, а не по времето на Христос.


Това отново сочи към непокорните ангели преди Потопа в 1 Енох 10, които заедно с Азазел са вързани и затворени в Шеол, подземния свят, до деня на техния съд.


Според това традиционно схващане, Христос слиза в Шеол или „ад“ и оповестява победата си пред онези ангелски духове, Наблюдателите, които са се опитвали да се противопоставят на Бог и да създадат свое собствено бунтовно царство.


Пътуването на Христос до Шеол е огледален образ на пътуването на Енох в Шеол в 1 Енох 17-22, където той също вижда вързаните ангели в затвора, очакващи своята присъда.



1 Енох 18:15; 19: 1-2

Това място е свършека на земята и небето; то е затвор за звездите [ангелите] и за небесното войнство.

1. Тогава Уриел извика: Ето ангелите, които са съжителствали греховно с жените.
2. Те оскверниха хората и умножиха между тях заблудите дотам, че ги накараха да принасят жертва на демоните, като на богове. Но в съдния ден те ще бъдат съдени и ще загинат, а с тях и техните жени, тъй като са се оставили да бъдат прелъстени доброволно и с радост.

[Glasberg]

СИНОВЕТЕ БОЖИИ (THE SONS OF GOD)

Второзаконие 6:4:

4. Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един;

Псалми 82:1:

1. Бог застана в събранието на боговете; всред боговете произнесе съд:

Поредицата Хрониките на нефилимите на Brian Godawa се базира на тезата, че боговете в древния свят са били истински духовни същества със свръхестествени сили.

Т.е. митологичната литература и художествените гравюри на боговете, открити от археолозите в Древния Близък Изток, до някаква степен отразяват фактическа реалност.

Номерът е, че тези богове всъщност са паднали божествени ангелски същества, наречени „синове на Бог“ (bene ha elohim на иврит) в Библията.


Тези Божии синове са се разбунтували срещу божествения съвет на Бог на небето и са дошли на земята, за да покварят Божието творение и да заблудят човечеството да се покланя на тях, вместо на истинския Бог.


Това не е политеизъм, но не е и абсолютен монотеизъм. Това е библейски монотеизъм, което ще стане ясно след малко.

Божиите синове хора ли са или са богове?

Битие 6:1-4

1. Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери,
2. тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.
3. И рече Господ (Бог); няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.
4. В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.

Този пасаж е източник на битки за онези, които тълкуват Библията, от хилядолетия.

Основните въпроси, на които търсим отговор, са: Кои са Божиите синове и кои са Нефилимите?

За Нефилимите ще говорим по-късно. Нека първо разгледаме Божиите синове (Божиите синове не са Нефилими!).


В древния свят до I в. сл.Хр. са били единодушни относно свръхестествената природа на Божиите синове като небесни ангелски същества.

Синовете на Бог са непокорни божествени същества от Божието небесно войнство, наричани още „Наблюдатели / Пазители“, които идват от небето на земята и се съвъкупяват с човешки същества, нарушавайки небесно/земното разделение, въведено от Бог.

Хибридното потомство на този отвратителен съюз са гиганти (исполини), наречени Нефилими.



Всички древни еврейски възгледи преди Христос са смятали Божиите синове за ангели.


Но някъде през II век след Христа някои от Таргумите (еврейските коментари на Тората) започват да тълкуват Божиите Синове като човешки династически владетели или съдии.


Най-вероятно това е реакция на равинските автори на грандиозния възход на Християнството в техния свят.

Те отхвърлят Исус като Месия.

Идеята за хибриден богочовек, идващ от небето и наричащ себе си „Единороден“ Божи Син, е твърде близка до техните свръхестествени възгледи за ангелските Божии синове.


Не-свръхестествената интерпретация е богословска реакция срещу Християнството.




Ситска интерпретация

Юлий Африкански полага началото на несвръхестествената интерпретация на Божиите синове като човешки същества в Християнския свят.

Този възглед завладява Западната църква чрез подкрепата на Августин Блажени и по-късно на Мартин Лутер, Калвин и Тома Аквински.


Според този „Ситски възглед“, както става известен, Божиите синове в Битие 6 са хора от „праведния“ род на Сит (третия син на Адам и Ева и брат на Каин и Авел).


Юлий Африкански пише:

Потомците на Сит са наречени Божии синове заради праведниците и патриарсите, които произхождат от него, дори до самия Спасител; потомците на Каин са наречени човешко потомство/семе, тъй като нямат нищо божествено в себе си, заради нечестието на тяхната раса и отклонението на тяхната природа, бидейки смесен народ, който предизвиква Божия гняв.

Според тази интерпретация, поколението на Каин се счита за зло или обречено, защото произхожда от първия убиец, от който е и Ламех, още един убиец и многоженец (Битие 4:19, 23):

19 Ламех си взе две жени – името на едната беше Ада, а името на втората Цила.

23 И Ламех каза на жените си: „Ада и Цила! Чуйте моя глас! Жени на Ламех, слушайте гласа ми! Аз ще убия мъж, който би ме наранил, юноша, който би ме ударил.

За разлика от това, потомството на Сит се счита за избрано или богоизбрано, защото заменя кръвната линия на невинната праведна жертва Авел (Битие 4:25):

25. Адам пак позна жена си (Ева), и тя роди син, и му даде име Сит; понеже (казваше тя,) Бог ми даде друго чедо, вместо Авеля, когото Каин уби.

Битие 4:26:

26 Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име.

Контекстът тук е, че потомството на Сит призовава Бог.

Следва Глава 5 на Битие, която описва тази праведна линия, която води до праведния Ной.

След това Битие 6 говори за падението на тези праведни Сети („Божии синове“), които не е трябвало да се смесват с неправедната линия на Каин („човешките дъщери“).


Вместо това те си вземат съпруги и подобно на браковете, които Бог забранява на евреите да сключват с ханаанците, това смесване води до голямо зло на земята, което довежда до Потопа.

Така че картината, която се внушава, е нарушаване на кодекса на светостта на разделението между набожните и безбожните.




Има множество проблеми с тази интерпретация, които я правят несъстоятелна.

Първо, текстът на иврит в Битие 4:26 не казва, че потомството на Сит призовава името на Господ-Бог, а само, че хората са започнали да призовават името на Господ-Бог.


Еврейският Таргум дори тълкува „започна да призовава името на Господа (Бога)“ като „започна да прави идоли/кумири и да нарича своите идоли с името на Господ-Бог“.


Това е много различно от типичното тълкуване, тъй като Еврейският лексикон Brown–Driver–Briggs твърди, че думата за „започна“ може да означава „замърсявам, осквернявам, профанирам или осквернявам“ (חָלַל = chalal = pollute, defile, profane).


Така че е възможно този текст да се отнася до греховността на човечеството, която ще доведе до Потопа.

Ако се твърди, че контекстът е за Ситите, то тогава тези Сити не са считани за праведни, а за безбожни.

Но независимо дали това означава оскверняване или призоваване на Бог, текстът не се отнася само за потомството на Сит, а за всички хора.

[Glasberg]

Второ, „Божиите синове“ никъде и никога не са означени в Светото Писание като потомци на Сит.


Факт е, че всяко споменаване на „Синовете на Бога“ на другите места в Стария Завет винаги е препратка към ангелски същества. (Ще разгледаме това по-късно).

В Новия завет Адам е наречен Божи Син, защото той е единственият човек, който е пряко творение на Бог, подобно на ангелите (Лука 3:38):

38 Каинан, Еносов (син на Енос); Енос, Ситов (син на Сит); Сит, Адамов (син на Адам); а Адам, Божий (син на Бог).

38 Which was the son of Enos, which was the son of Seth, which was the son of Adam, which was the son of God.

Дори Ева не е създадена директно от Бог, а от тялото на Адам.


Исус е наречен „единствения по рода си Божи Син“ (Йоан 3:16) (μονογενής, ές = monogenés = only, only-begotten; unique), защото е бил част от небесното войнство (Даниил 7:9-10).


Ето защо вярващите в Христос се считат за „синове Божии“ (Повече за това по-късно.):


Галатяни 3:26:

26 Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Иисус Христос

Лука 20:36:

36 Те вече и да умрат не могат, защото ще живеят като ангели. И понеже са синове на възкресението, те са Божии синове.

Трето, никъде в Библията Сит не е наречен Божи Син.

Той е наречен Син на Адам в Новия Завет (Лука 3:38), но никога не е наречен Божи Син:

38 Каинан, Еносов (син на Енос); Енос, Ситов (син на Сит); Сит, Адамов (син на Адам); а Адам, Божий (син на Бог).

38 Which was the son of Enos, which was the son of Seth, which was the son of Adam, which was the son of God.

В Стария завет, Сит е описан като „образ и подобие на Адам“ („му се роди син по негово подобие, по негов образ и му даде име Сит“) (Битие 5:3). Но това означава, че той отчетливо е описан като син на Адам, а не Син на Бог.


Четвърто, никъде другаде в Стария завет женските потомци на Каин не са наречени „дъщери на хората“ („човешки дъщери“).


Битие 6:1:

6 Когато човеците започнаха да се размножават по лицето на земята и им се родиха дъщери,

На иврит „човек“ е „hā·’ā·ḏām“ (אָדָם) или „Adam“. Така че, самият текст ни казва, че човешките дъщери са родовите „дъщери на Адам“, а не конкретно „дъщери на Каин“.

А дъщерите на Адам включват кръвните линии на Каин и Сит, т.е. дъщерите и на двамата.

Така че, за да има смисъл противопоставянето Божиите синове / човешките дъщери, Божиите синове не би трябвало да са свързани с човешката кръвна линия на Каин, а трябва да от кръвната линия на нещо, което е различно от човешките същества като цяло.



Пето, ако кръвната линия на Сит се счита за праведна, а кръвната линия на Каин - за неправедна, тогава в Битие 6 възниква голямо противоречие, защото изобразява „праведната“ линия на Сит като покварена от сродяването им с дъщерите на Каин.

Тъй като Ной e от рода на Сит, тогава той ще бъде част от тази поквара.

Но текстът специално и умишлено уточнява, че Ной е бил „безупречен/съвършен между съвременниците си“ (Битие 6:9).

„Безупречен“ на иврит е tamim (תָּמִים), дума, която навсякъде другаде в Стария завет се използва за физически неопетнени жертвени животни. Ной е неосквернен от кръвната линия на Божиите синове.


Но ако Божиите синове са покварената от Каиновите дъщери кръвна линия на Сит, тогава текстът е в противоречие със самия себе си, защото декларира покварата на кръвната линия на Ной, след което я отрича.




Шесто, ако тези Божии синове са обикновени хора, тогава как става така, че техният съюз с други обикновени човешки жени създава потомството на Нефилимските гиганти?

Тези гиганти не са просто някакви случайни аномалии, а кръвна линия от гиганти, които заселват Обетованата земя с кланове от гиганти много по-късно (Числа 13:32-33):

„Страната, която обходихме, за да огледаме, е страна, която поглъща своите жители, и всички, които видяхме в нея, са хора, огромни на ръст. 33 Там видяхме исполините – Енаковите синове са от исполинския род; пред тях ние изглеждаме като скакалци, такива бяхме и в техните очи.“

Ще обясним защо Нефилимите безспорно са гиганти в по-късно.

Въпросът е, че обикновеното човешко съжителство с хората не обяснява потомството от гиганти, резултат от този съюз.

Ако Нефилимите наистина са гиганти, тогава Ситската интерпретация рухва.

[Glasberg]

Божествени Крале


Според тази интерпретация, Божиите синове в Битие 6 са човешки крале или магистрати, които претендират за божественост или стоят като представители на Бог над хората.

Като основен привърженик на тази гледна точка, Meredith Kline посочва, че за древните езически крале е било обичайно да твърдят, че са синове на богове, които са покровители на техните градове.

Каин е първият строител на град (Битие 4:17). Ето защо някои свързват злото наследство на Каин с династичните управители на градове.

17 А Каин позна жена си, тя зачена и роди Енох. Каин построи град и нарече града на името на сина си Енох.

Според тази интерпретация, дори Библията декларира някаква Богоподобна привилегия на онези, които са на власт.


Второзаконие 19:17:

17 нека двамата, между които е съдебният спор, застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които съдят в тези дни.

Изход 22:8-10:

8 При всяко тъжбено дело за вол, осел, овца, дреха, за всяко изгубено нещо, за което някой каже, че е негово, делото между двамата трябва да дойде пред Божия съд: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.
9 Ако някой предаде на друг за пазене осел, вол, овца или друг някакъв добитък и този добитък умре или се нарани, или бъде откаран, без да го види някой,
10 нека бъде положена клетва пред Господа от двамата, че онзи, който е приел, не е сложил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да приеме тази клетва, а другият да не плаща.

В Псалм 82 се твърди, че Бог нарича човешките съдии „богове“ за тяхното управление над хората. След това ги осъжда, че не са управлявали според стандартите на Създателя.

2 „Докога ще съдите несправедливои ще подкрепяте нечестиви?

6 Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния.,
7 А при все това вие ще умрете като човеци, ще загинете като всички земни князе.

Но какъв тогава е грехът да се ожениш за човешки дъщери?

По-ранни еврейски коментатори са смятали това за смесен брак на кралски особи с плебеи.

Но този възглед е по-скоро израз на страха на равинския юдаизъм от заразяване с езичниците, отколкото библейско легитимно тълкуване, защото смесените бракове от Битие 6 резултират в потомството на Нефилимите, наречено gibborim, или „могъщи мъже от древността, , които са били в древността, мъже със слава“ (Битие 6:4).

Такива великолепни термини не биха били използвани за синовете-копелета на омърсена кралска особа.


Вместо това Kline предполага, че съюзите на Божиите синове с човешките дъщери са били полигамните бракове на крале-тирани.


Последният от кръвната линия на Каин, споменат преди това събитие, е Ламех, който е бил двуженец и тиранин (Битие 4:19, 23-24):

19 Ламех си взе две жени – името на едната беше Ада, а името на втората Цила.

23 И Ламех каза на жените си: „Ада и Цила! Чуйте моя глас! Жени на Ламех, слушайте гласа ми! Аз ще убия мъж, който би ме наранил, юноша, който би ме ударил.
24 Ако за Каин се отмъщава седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет пъти по седем.“

Първият Gibborim на земята след Потопа е Нимрод, още един тиранин, свързан с идолопоклонническия град и Вавилонската кула (Битие 10:8-12):

8 Хуш стана баща на Нимрод, който беше първият юначен мъж на земята.
9 Той беше силен ловец пред Господ, затова се казваше: „като Нимрод, силен пред Господ“.
10 Царството му първоначално обхващаше Вавилон, Ерех, Акад и Калне – в страната Сенаар.
11 От тази страна излезе Ашур и изгради Ниневия, Реховот, Калах
12 и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град.

Теорията за Божествените Крале, подобно на предшестващата я не-свръхестествена интерпретация за Ситите, също страда от множество проблеми, които също го правят несъстоятелна.



Първо, макар да е вярно, че древните езически крале са смятали себе си за потомци на божества или полубогове, никъде в Библията терминът „Божи синове“ не е използван по отношение на такива владетели извън този пасаж.


Терминът винаги се използва за ангелските същества от Божието небесно войнство (Ще бъде обсъдено по-късно.).


Но дори гледна точка за съдиите като представители на Бог по никакъв начин не е свързана с концепцията за Божиите синове.

Второзаконие 19:17 казва:

17 нека двамата, между които е съдебният спор, застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които са на служба.

Съдиите може и да представляват Божия авторитет, но това е свързано с тяхната длъжност на съдии, а не с някаква специална семейна връзка с Бога. Те не са наречени „синове“ или „богове“ по никакъв начин.

Всъщност те самите са подчинени на Божия закон, по който съдят: така че в този смисъл и съдията, и съденият стоят пред Бога.



Второ, Псалм 82 се отнася до съдии на власт, но те не са хора съдии, те са божествени съдии.

1 Бог застана в съвета на боговете, произнесе присъда сред него:

„Бог зае мястото си в божествения съвет; всред боговете той съди.”

Този пасаж ще бъде разгледан по-подробно по-късно, но хармониращ Псалм 89 дава допълнителна информация за този „божествен съвет“ или божествено събрание: той е на небето, а не на земята, и се състои от членове на неговото небесно войнство (Псалм 89:5-8).

5 И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.
6 Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните кой може да се уподоби Господу?
7 Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.
8 Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.

Предположението, че тези съдии са хора, повдига въпросът кога се говори за небесни същества.



Трето, противопоставянето на Божиите синове и човешките дъщери не е изразено чрез термини, загатващи за кралски особи или пък за кралски титли.

Единствено за Нимрод след Потопа се говори с термини за крале и кралства (Битие 10:8-12):

8 Хуш стана баща на Нимрод, който беше първият юначен мъж на земята.
9 Той беше силен ловец пред Господ, затова се казваше: „като Нимрод, силен пред Господ“.
10 Царството му първоначално обхващаше Вавилон, Ерех, Акад и Калне – в страната Сенаар.

Най-вероятно е имало кралства преди потопа, както свидетелстват древните източници, но те са липсват в Битие 6, което предполага различен теологически фокус за противопоставянето Бог/човек.

6 Когато човеците започнаха да се умножават по земята и им се родиха дъщери,
2 тогава Божиите синове видяха, че човешките дъщери са хубави, и си взимаха от тях за жени, който каквато си избереше.

4 В онези дни, а също и след това по земята имаше исполини, когато Божиите синове се сношаваха с човешките дъщери и тези им раждаха; това бяха силните в древността именити човеци.

5 А когато Господ видя, че злото на хората по земята беше голямо и всичките техни замисли на сърцата им бяха зло по всяко време,

Пасажът започва сравнението, като описва раждането на дъщери на нарастващото население от човеци. Това би било напълно ненужно, ако ставаше въпрос за разграничаване на кралски особи и обикновени хора.

Това би било заявяване на очевидното. Разбира се, че дъщерите са от хората. Откъде другаде биха могли да са дъщерите?

Просто няма нужда да се казва, че хората са раждали дъщери, освен ако смисълът на противопоставянето не е тяхната идентификация като човеци.

И ако Божиите синове наистина са просто хора, представени като божества, тогава какъв е смисълът на противопоставянето?



Произходът на потомството на този съюз е от основно значение за автора.

Той смята, че е необходимо да обясни произхода на Нефилимите заради тяхното епично историческо присъствие и влияние.

Но със сигурност авторът не твърди, че полигамията е някакъв отвратителният грях, който сам по себе си произвежда тиранични чудовища, които карат Бог да унищожи света.

Полигамията се толерира в Стария завет и никога не се твърди, че е идеална, но и никъде не е осъдена като изначално зла каато или мерзост, какъвто е случаят с прелюбодеянието, хомосексуалността, разврата и содомията.

Дори царят-Месия на Израил и Юдея, Давид, е полигам и има както добро, така и лошо поколение от многобройните си жени, какъвто е и случаят със сина му Соломон.


Факт е, че Месията е от кръвната линия на полигами (Матей 1).

Това в никакъв случай не е оправдание или аргумент в подкрепа на полигамията, а е по-скоро аргумент срещу това, че полигамията е смъртен грях, достоен за унищожение на света.




Не, това, което имаме тук, не е нарушение на моногамията, а нечестив съюз между небесното и земното.

Човеците раждат дъщери, които спят с Божиите синове и резултатът са Нефилимите, чиято хибридна природа е източникът на тяхното порочие.

Противопоставянето Божии синове/човешки дъщери има смисъл, ако целта на диференциацията е между божественост и човечност, а не някакъъв социален статус или йерархия.


Четвърто, както бе споменато по-горе, Нефилимите са предци на клановете на гиганти в Обетованата земя, което не може да се дължи само на човешко потекло.


Моисей прави генетична връзка между Нефилимите/Гиборимите (gibborim) и гигантските синове на Енак (енакимите), с които се сблъсква в Обетованата земя (Числа 13:31-33):

31 Онези обаче, които бяха отишли заедно с него, казаха: „Не можем да излезем против този народ, защото е по-силен от нас.“
32 И пръснаха ужасни слухове сред израилтяните за страната, която бяха огледали, като казваха: „Страната, която обходихме, за да огледаме, е страна, която поглъща своите жители, и всички, които видяхме в нея, са хора, огромни на ръст.
33 Там видяхме исполините – Енаковите синове са от исполинския род; пред тях ние изглеждаме като скакалци, такива бяхме и в техните очи.“

[Glasberg]

Свръхестествени


Тази интерпретация се противопоставя на всички опити за натурализиране или демитологизиране на библейския текст и тълкува Божиите синове като ангелски същества, които са дошли на земята и са се съвъкупявали с човешки жени, които са раждали хибридни гиганти, наречени Нефилими.


Този грях на небесно/земно оскверняване става фактор за Потопа в покварената земя.


Но преди да се впуснем в изследване на този свръхестествен възглед за Божиите синове, e важно първо да разгледаме голямата картина на божествеността в небесните места, която поставя сцената и ни води към свръхестествен библейски възглед за Синовете на Бог.

[Glasberg]

БОЖЕСТВЕНОТО В МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО

Еврейският монотеизъм и християнският тринитаризъм утвърждават единството на Божието същество.

Християнството вярва в 3 личности: Отец, Син и Свети Дух. Бог е 3 личности в едно същество, а не 3 същества.


Евреите, мюсюлманите и атеистите често обвиняват християните, че са политеисти.

Евреите и мюсюлманите са „абсолютни монотеисти“ за разлика от библейския монотеизъм.

Онова, което може да шокира повечето читатели на Библията, е, че Старият Завет, който твърди, че Бог е „един“, също така описва космическа философия, която включва небесна йерархия на божествените същества, един вид правителствена управленческа бюрокрация, която се съветва с Бог и изпълнява неговите постановления на небето и земята.

Библейските учени наричат ​​тази йерархия божествен съвет или божествено събрание, което се състои от същества, които в Библията са посочени като богове.



Преди да разгледаме текстовете за божествения съвет е важно да разберем, че думата „Бог” може да бъде подвеждаща в библейското тълкуване.

Най-често срещаната дума на иврит, превеждана като „Бог“ в Библията, е Елохим.


Но в текстовете Бог има много имена и всяко едно от тях се използва за описание на различни аспекти на Бог.

Ел често се отнася до могъщото превъзходство на Бог.

El Elyon (Всевишният Бог) посочва Бог като собственик на небето и земята.

Adonai е Бог като господар или повелител.

Яхве е името на Бога на Израел в завета, различаващо го всяко друго божество.


Елохим, въпреки че е най-често срещаната дума на иврит за Бог в Стария завет, също е дума, използвана за ангели (Псалми 8:5; Евреи 2:7):

5 А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите (אֱלהִים = elohim = ’ĕ-lō-hîm), И със слава и чест си го увенчал.

7 Поставил си го малко по-ниско от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си.

Елохим се използва и за богове или идоли на езически народи (Псалми 138:1):

1 Ще Те славя с цялото си сърце, ще Те възпявам пред боговете (אֱלֹהִ֣ים = elohim = ’ĕ-lō-hîm).

Елохим се използва и за свръхестествени същества от божествения съвет (Псалми 82:6):

6 Аз рекох: богове (אֱלֹהִ֣ים = elohim = ’ĕ-lō-hîm) сте и всички вие сте синове на Всевишния (עֶלְי֣וֹן = elyown = ‘el-yō-wn / the Most High),

Елохим се използва и за духове на покойни хора (1 Царе 28:13):

13 А царят ѝ каза: „Не се бой! Кажи какво виждаш!“ И жената отговори на Саул: „Виждам един като бог (אֱלֹהִ֣ים = elohim = ’ĕ-lō-hîm)) да излиза от земята.“

Елохим се използва и за демони (Второзаконие 32:17)

17 Принасяха жертви на бесове (שֵׁד = shed = probably demon), а не на Бога (אֱלֹ֔הַ = eloah = ’ĕ-lō-ha = God), на богове (אֱלֹהִ֣ים = elohim = ’ĕ-lō-hîm), които не познаваха, на нови богове, появили се отскоро, които предците ви не са почитали.

Ученият Майкъл С. Хайзер посочва, че думата на иврит Елохим е по-скоро препратка към ниво на съществуване, а не същината на съществото.

Ето защо Яхве e Елохим, но никой друг Елохим не е Яхве.

Яхве е несравним Елохим на елохим (Второзаконие 10:17):

17 Защото Иеова (יְהוָ֣ה = Yhvh = Yah-weh) вашият Бог (אֱלהִים = elohim) е Бог ((אֱלהִים = elohim)) на боговете ((אֱלהִים = elohim)) и Господ (אֲדֹנָי = Adonay) на господарите (אָדוֹן = adon), великият (גָּדוֹל = great), мощният (גִּבּוֹר = mighty) и страшният (יָרֵא = יָרֵא) Бог, Който не гледа на лице, нито приема дар;

Тук трябва да споменем и това, че в Петокнижието има случаи, когато Бог използва множествено число в пряката реч: Битие 1:26 („След това Бог каза: „Да сътворим човека по Наш образ, по Наше подобие“), Битие 3:22 („И Господ Бог каза: „Ето човекът стана като един от Нас, да знае добро и зло;“), и Битие 11:7 („Нека слезем и да смесим езика им,“).



Много учени са обсъждали тези форми, но никой не толкова задълбочено, колкото W. Randall Garr в неговата монография от 2003 г. In His Own Image and Likeness: Humanity, Divinity, and Monotheism (По свой образ и подобие: Човечеството, божествеността и монотеизма).


Гар посвещава близо 80 страници на подробен анализ на морфологията, синтаксиса, семантиката и лингвистичната прагматика на тези 3 пасажа.


Работата на Гар показва неадекватността на мненията, че множественото число изразява солидарност, самообсъждане, самоувещаване и pluralis majestatis (кралско ние). Гар гледа на тези опции като „интерпретативна умела измама“.


„Кралското Ние“ не е било част от речника на кралете или отделните богове в Древния Близък изток.


Гар стига до заключението, че множественото число в Битие 1:26 „трябва да се разглежда като божествено изявление пред небесния съд“.

Гар се фокусира върху анализа на императива הָבָה (нека да) в Битие 11:3-4 (3 И си рекоха един на друг: „Елате, нека направим тухли и да ги изпечем на огън.“ Така тухли им служеха за камъни, а смола – за вар. 4 Тогава те казаха: „Елате, нека си построим един град), преди да се появи в Битие 11:7.


Целта на Гар е да докаже, че Битие 11:7 не може да се интерпретира като едно божество, което говори със себе си или се занимава със саморефлексия.



В Битие 1:26 и Битие 11:7 Бог говори с членове на божествения съвет, небесното войнство.

Бог обявява намеренията си.

Когато става въпрос за акта на сътворението (Битие 1:27) и разпръсването във Вавилон (Битие 11:8, 9), граматиката е също толкова ясна, че само Бог е действащо лице — глаголните форми и местоименията са в единствено число.

Но какъв е смисълът на съпоставянето на множествено и единствено число? Това показва, че по някакъв начин човечеството, Бог и членовете на небесното войнство/божествения съвет са свързани.

Ние имаме нещо общо. Това нещо се обяснява с концепцията за образа на Бог (образът е статут, а не качество, дадено на хората; ние изобразяваме Бог на земята, както членовете на съвета го представят в духовния свят – всички ние сме представители на единния Създател).




Битие 3:22 казва: „човекът/човечеството стана като един от Нас“.

Множественото число е очевидно поради факта, че тази изявление следва предишното твърдение на змията, че ако Ева яде, тя ще бъде „като ʾelohim“ (Битие 3:5: „Вие няма да умрете! 5 Не! Бог знае, че когато вие ядете от него, очите ви ще се отворят и ще бъдете като богове, които познават добро и зло.“).


Тук множественото число на ʾelohim е очевидно.

Други доста ясни примери за присъствие на божествения съвет са Битие 28:12 и Битие 32:2, като и двата стиха съдържат една и съща фраза מַלְאֲ כַ֣י אֱלֹהִָ֔ים.

12 И насън той видя: ето стълба, изправена на земята с връх, достигащ до небето, а Божии ангели се качваха и слизаха по нея.

2 След това Яков продължи своя път. Тогава го срещнаха Божии ангели.

[Glasberg]

ЗА БОГОВЕТЕ И ЕЛОХИМ

Според абсолютния монотеизъм, когато Библията се позовава на други богове, това не означава, че боговете са реални същества, а става въпрос за вярвания в същества, които всъщност не съществуват.


Например, Второзаконие 32:43:

43. (Веселете се, небеса, заедно с Него, и поклонете Му се, всички Ангели Божии (богове).) Веселете се, езичници (Gentiles = non-Hebrew), с Неговия народ (и да укрепват всички синове Божии)! Защото Той ще отмъсти за кръвта на рабите Си, ще отмъсти на враговете Си, (и ще отплати на ония, които Го мразят) и ще очисти (Господ) земята Си и народа Си!

Според абсолютния монотеизъм, „радвайте се с него, о, небеса, поклонете му се, всички богове“ е поетичен начин да кажеш „онова, което вярвате, че са богове, изобщо не са богове, защото Яхве е единственият Бог, който съществува.”

Онова, което изглежда подкрепя тази интерпретация, е фактът, че няколко стиха преди това (стих 39) Бог казва:

39 Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм, и освен Мене няма Бог (אֱלהִים = elohim = Елохим)!

Това не показва ли ясно, че Бог е единственият Бог [Елохим], който наистина съществува от всички „богове“ [Елохим], в които другите вярват?


Не и е в библейския си контекст.


Ако изследваме текста в целия контекст на главата от Второзаконие (32) и останалата част от Библията, ще открием съвсем различно схващане за Бог и богове.

Фразата „Аз съм, и няма друг освен мен“ (“I am, and there is none beside me”) е древен библейски девиз за несравнимостта на суверенитета, а не за изключителност на съществуването. Това е начин да се каже, че даден авторитет е най-могъщият в сравнение с всички други авторитети. Това не означава, че не съществуват други авторитети.


Този девиз е използван в два отделни пасажа, единият за управляващата власт на Вавилон (Исая 47:8):

8 Сега, прочее, чуй това, ти сластолюбко, Която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга; Няма да стоя вдовица, Нито ще зная що е да се обезчадя, -

Другият пасаж е за град Ниневия (Софония 2:15):

15 Ето в какво ще се превърне величественият град, който живееше безгрижно и казваше в сърцето си: „Аз съм и няма други освен мене.“ Как се превърна той в пустош, обиталище за зверове! Всеки, който минава покрай него, ще подсвирне и ще махне с ръка.

Вавилон и Ниневия очевидно не казват, че няма други сили или градове, които съществуват, защото те те всъщност е трябвало да завладеят други градове и да властват над тях.

По същия начин, Яхве използва тази разговорна фраза, не за да отрече съществуването на други богове, а за да изрази своята несравнима върховна власт над тях.



В съответствие с тази фраза е и ключовото споменаване на боговете във Второзаконие 32:

15 И се охрани Израил и стана твърдоглав; затлъстя, надебеля и се угои. Тогава изостави Бога, Който го създаде, презря Твърдината на спасението си.
16 С чужди богове разпалиха Неговата ревност, с мерзости Го разгневиха.
17 Принасяха жертви на бесове, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, появили се отскоро, които предците ви не са почитали.
18 Твърдината, Която те роди, ти изостави и забрави Бога, Който те е създал.
19 Господ видя това и в гнева Си отхвърли Своите синове и дъщери;
20 и рече: ‘Ще скрия лицето Си от тях и ще видя края, който ги очаква; защото те са покварено поколение, деца, в които няма вярност.
21 Те разпалиха ревността Ми с един бог, който не е Бог, с мерзостите си Ме оскърбиха; затова и Аз ще разпаля ревността им с един народ, който не е народ – с неразбран народ ще ги оскърбя.

Израел е наказан за отстъпление от Яхве, след като той дава на Израел Обетованата земя: „Принесяха жертви на демони, а не на Бог, на богове, които никога не са познавали, на нови богове, появили се наскоро, от които бащите ви никога не са се страхували” (Второзаконие 32:17).

Тук не се твърди, че идолите или боговете на другите народи, наречени „демони“, които Израел е почитал, не са истински. Те са наречени „богове“ и „не Бог“.

Псалм 106 говори за същото - Израел се покланя на боговете на други нации и прави жертвоприношения на тези богове, които всъщност са демони:

34 Те не изтребиха народите, както им бе заповядал Господ,
35 а се смесиха с езичниците и се научиха на техните постъпки;
36 служиха на техните идоли, които им станаха примка.
37 Синовете и дъщерите си принасяха в жертва на злите духове (שֵׁד = shed = devils);
38 проливаха невинна кръв, кръвта на синовете и дъщерите си, които принасяха в жертва на ханаанските идоли, и земята се оскверни от кръвопролитие.

Псалм 95:5-6 в Септуагинта (LXX) потвърждава, че националните богове са демони, чиято божестеност е по-малка от това на Създателя:

4. защото велик е Господ и достохвален, по-страшен е Той от всички богове.
5. Защото всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори.

4. For great is the Lord, and praiseworthy exceedingly. More awesome he is than all the gods. 5. For all the gods of the nations are demons, but the Lord made the heavens.

LXX Исая 65:11 говори за идолопоклонството на Израел:

11. А вас, които оставихте Господа, забравихте Моята света планина, готвите трапеза за Гада [Гад е семитско божество на щастието,] и разтваряте пълна чаша за Мени [божество на съдбата],

Неканоничната книга на 1 Енох утвърждава точно представата за боговете като демони, падналите ангели от Битие 6 (1 Енох 19:1-2):

1. Ето ангелите, които са съжителствували греховно с жените и са се провъзгласили за князе.
2. Те скверниха хората и умножиха между тях заблужденията дотам, че ги накараха да принасят жертва на демоните, като на богове. Но в съдния ден те ще бъдат съдени и ще загинат, а с тях и техните жени, тъй като са се оставили да бъдат прелъстени доброволно и с радост.

Новият завет също говори за демоничната същност на съществата зад идолите, на които езичниците принасят жертви и които почитат (1 Коринтяни 10:20):

20 Не, но казвам, че онова, което езичниците[a] принасят в жертва, принасят го на бесове (devils), а не на Бога; аз обаче не искам вие да се приобщавате към бесовете (devils).

В Откровение 9:20 апостол Йоан определя поклонението на златните и сребърните идоли като поклонение на демони.

20 Но останалите хора, които не загинаха от тези бедствия, не се покаяха за делата на ръцете си – не престанаха да служат на демони и на златни и сребърни, медни, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят.

[Glasberg]

Да се върнем към Второзаконие 32:8-9:

8. Когато Всевишният даваше наследство на народите, когато разселваше потомците на Адам, постави граници между народите според броя на Израилевите синове;
9 защото дял на Господа е Неговият народ, Яков Му е наследство по жребий.

Цариградски превод:

8 Когато Всевишний даваше наследие на народите, Когато разсея Адамовите синове,
Постави пределите на народите
По числото на Израилевите синове.

Православна библия:

8. Когато Всевишният даваше дялове на народите и разселяваше синовете човешки, тогава тури граници между народите по броя на синовете Израилеви;
9. защото част на Господа е Неговият народ; Иаков е Негов наследствен дял.

Но Септуагинта казва, че това са ангелите на Бога, а не синовете Израилеви:

8 When the Most High divided the nations, when he separated the sons of Adam, he set the bounds of the nations according to the number of the angels of God.

ESV-версията (English Standard Version) на Библията вече е коригирана с последния консенсус на учените, че Септуагинта (LXX) и Свитъците от Мъртво море (DSS) са по-ранните и по-точни версии на по-късния Масора (MT).


Второзаконие 32:8 English Standard Version:

8 When the Most High gave to the nations their inheritance,
    when he divided mankind,
he fixed the borders (териториите) of the peoples
    according to the number of the sons of God.
9 But the Lord's portion is his people,
    Jacob his allotted heritage.

8. Когато Всевишният даде на народите тяхното наследство, когато раздели човечеството, той определи границите на народите според броя на Божиите синове.

9. Но частта на Бог е Неговият народ, Яков (известен под името Израил) – неговото отредено наследство.



Създаването на нациите чрез разделяне на човечеството и фиксиране на границите на нациите е очевидна препратка към Вавилонската кула в Битие 11 и разпръскването на народите и оформянето на 70-те нации, изброени в Битие 10.


Но не е ли странно това, че се споменава, че тези нации са „определени“ според броя на Божиите синове.

След малко ще обясним, че тези Божии синове са от събранието на божествения съвет на Бога.

Но след това текстът казва, че Бог е запазил Яков (собствения народ на Бог) за себе си. Въпреки че Яков е роден много след станалото с Вавилон, това е анахроничен начин за насочване на вниманието към онова, което ще стане Божия народ, защото веднага след Вавилон четем за Божието призвание на Авраам, дядото на Яков (Исая 41:8; Римляни 11:26).

8 А ти, Израилю, Мой служител, Якове, когото Аз избрах, потомство на Авраам, Моя приятел,

26 И тогава целият Израил ще се спаси, както е писано: „Ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани безчестието от потомците на Яков.

Така че Бог разпределя народите и тяхната географска територия на тези Божии синове, за да ги управляват като свое наследство, а оставя народа на Яков (Израил) за себе си, заедно с тяхната географска територия Ханаан (Битие 17:8):

8 На тебе и на твоите потомци след тебе ще дам земята, в която си пришелец, цялата ханаанска земя, за вечно владение; и ще бъда за тях Бог.“

Идеята, че Яхве „разпределя“ географски територии на Божиите синове, които наистина са съществували и са били почитани като богове (идоли), се появява отново на няколко места във Второзаконие.


Второзаконие 4:20:

20 А вас Господ взе и ви изведе от желязната пещ, от Египет, за да бъдете народ, който е Негов дял, както е и днес.

20 А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както сте и днес.

Второзаконие 29:26:

25 и отидоха да служат на други богове и да им се покланят – богове, които те не знаеха и които Той не бе им отредил.

26 и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал,

26. и отидоха да служат на други богове и да им се покланят, на богове, които те не знаеха, и които Той не бе им отреждал

„Небесно войнство“ е термин, който се отнася за астрономически тела, които също се считат за богове или членове на божествения съвет. Енциклопедия Judaica отбелязва, че „в много култури небето, слънцето, луната и известните планетите са били считани лични богове.”


Еврейският коментатор Jeffrey Tigay пише: „[Тези пасажи] изглежда отразяват библейски възглед, че... като наказание за многократното презрително отхвърляне на Неговия авторитет от страна на хората в древните времена (Битие 3-11), Бог лишава човечеството от истинско познание за Себе Си и повелява да се кланят на идоли и подчинени небесни същества.”:

11 А Бог му рече: „Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, за което ти заповядах да не ядеш?“

В Библията има повече от символична връзка между физическите небеса и духовните небеса. В някои пасажи небесните звезди са свързани взаимозаменяемо с ангелски небесни същества, наричани също „святи“ или „Божии синове“ (Псалм 89:5-8; Йов 1:6):

5 Ще утвърдя завинаги твоето потомство; ще запазя твоя престол за всички родове.
6 Господи, небесата прославят Твоите чудеса и в събранието на светиите – Твоята истина,
7 защото кой може да се сравни с Господа от тези, които са на небесата, и кой е подобен на Него сред синовете Божии?
8 Страшен е Бог в съвета на светиите. Той е велик и страшен за всички около Него.

6 Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, дойде също и Сатана между тях.

Даниил 10:10-21 говори за това божествено „небесно войнство“, на което е отредена власт над езическите народи като духовни „принцове“ или владетели, борещи се с архангелите Гавриил и Михаил:

10 Обаче ръка ме хвана, изправи ме на крака и укрепи ръцете ми.
11 И той ми каза: „Данииле, ти, който си мъж, възлюбен от Бога, обърни внимание на думите, които ще отправя към тебе, и застани прав, защото сега аз съм изпратен при тебе.“ След като ми изговори тези думи, аз се изправих разтреперан.
12 Тогава той ми каза: „Не се страхувай, Данииле! Още от първия ден, когато ти се постара да постигнеш познание и се покая пред своя Бог, твоите думи бяха чути и аз дойдох да ти отговоря.
13 Но князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дена, докато Михаил, един от върховните князе (принц), не дойде да ми помогне. Затова оставането ми при персийските царе беше ненужно.
14 А сега дойдох да ти обясня какво ще сполети твоя народ в последните дни, защото и това видение също се отнася към онези далечни дни.“

15 Докато той ми говореше тези думи, аз паднах по лице на земята и онемях.
16 Но, ето един образ, приличащ на човек, се докосна до устните ми. Аз отново отворих устата си, заговорих и казах на този, който стоеше пред мене: „Господарю мой, това видение ми причини болка и не остана у мене сила.
17 Как мога аз, служителят на моя господар, да говоря с моя господар, когато нямам сила, дъх не ми остана.“

18 Тогава този човешки образ отново се докосна до мене и ме укрепи
19 с думите: „Не се страхувай ти, възлюбен от Бога мъж! Бъди спокоен! Бъди мъжествен и се ободри!“ Когато той говореше с мене, силите ми се възвърнаха и казах: „Говори, господарю мой, защото ти ми даде сила.“
20 Той ми каза: „Знаеш ли защо дойдох при тебе? Първо ще се върна, за да се боря с княза на Персия и когато свърша с него, ще се появи князът (принцът) на Гърция [Яван].
21 Но аз ще ти известя какво е написано в книгата на истината, при все че няма никой, който стои на моя страна срещу онези освен вашия княз (принц) Михаил.

Някои неканонични еврейски текстове от периода на Втория храм (516 г. пр.н.е. - 70 г. н.е) илюстрират древна традиция на интерпретация на боговете на нациите като истински духовни същества, които управляват тези нации:

Юбилеи 15:31-32:

(There are) many nations and many people, and they all belong to him, but over all of them he caused spirits to rule so that they might lead them astray from following him. But over Israel he did not cause any angel or spirit to rule because he alone is their ruler and he will protect them.

(Има) много народи и много хора и всичките му принадлежат, но над всички тях той сложи духове да управляват, за да ги отклонят и да не могат да го следват. Но над Израел той не сложи нито един ангел или дух да управлява, защото само той е техният владетел и той ще ги защити.



Таргум Jonathan, Второзаконие 32, Раздел LIII:

When the Most High made allotment of the world unto the nations which proceeded from the sons of Noach [Noah], in the separation of the writings and languages of the children of men at the time of the division, He cast the lot among the seventy angels, the princes of the nations with whom is the revelation to oversee the city.

Когато Всевишният разпредели света на народите, произлезли от синовете на Ной [Ной], при ообособяването на писанията и езиците на човешките деца по време на разделението, Той хвърли жребий между 70-те ангели, князете (принцовете) на народите, които да наблюдават града.


В заключение, Второзаконие 32 разказва, че Бог разпръсква народите във Вавилон и за нациите определя „богове“ да ги управляват, които са демонични паднали божествени същества, наречени синове на Бог.

Бог запазва народа на Израел за себе си, чрез Авраам, и тяхната територия Ханаан. Но Божиият народ отстъпват от него и се покланят на тези други богове, и са съдени за тяхното отстъпничество.

По-късно ще видим, че Яхве съди и тези богове.

[Glasberg]

1 Енох 89:59:

59. And He called seventy shepherds, and cast those sheep to them that they might pasture them, and He spake to the shepherds and their companions: ‘Let each individual of you pasture the sheep henceforward, and everything that I shall command you that do ye.

59. И Той повика 70 овчари и разпредели овцете между тях, за да ги пасат. И Той каза на овчарите и техните придружават: „Нека всеки от вас пасе овцете занапред и ще правите всичко, което ще ви заповядам.


1 Енох 90:25:

25. And those seventy shepherds were judged and found guilty, and they were cast into that fiery abyss.

25. И онези 70 овчари бяха съдени и признати за виновни, и те бяха хвърлени в онази огнена бездна.



3 Енох 48С:9:

(9) I committed unto him 70 angels corresponding to the nations (of the world) and I gave into his charge all the household above and below.

(9) Поверих му 70 ангела, съответстващи на народите (на света) и му дадох да управлява цялото семейство.



Псалм 82


Яхве възлага народите от езичниците на боговете, като запазва Ханаан и Израел за себе си. В Псалм 82 Яхве съди тези богове за несправедливост и заявява, че в крайна сметка ще отнеме нациите от тези богове.

1. Бог [elohim] застана в съвета на боговете [elohim], произнесе присъда сред него:
2 „Докога ще съдите несправедливо и ще подкрепяте нечестиви?
3 Съдете справедливо беден и сирак; бъдете справедливи към потиснат и нуждаещ се.
4 Спасявайте бедния и сиромаха; от ръката на нечестивия ги избавете!“
5 Не знаят, не разбират, в мрак се лутат; основите на земята се разклащат.
6 Аз рекох: вие сте богове [elohim] и всички вие сте синове на Всевишния,
7 но вие ще умрете като хора, ще загинете като всички земни князе.
8 Боже, управлявай земята, защото всички народи Ти принадлежат!

Бог има божествен съвет, който се състои от „богове“, които са упълномощени съдии и управници на народите и се наричат синове на Всевишния (синоним на „синове Божии“).

Тъй като не са управлявали справедливо, Бог ще ги понижи и ще отнеме народите от тях.

Това е точно същата история като Второзаконие 32:8-9 и Исая 24:21-22:

8 When the Most High gave to the nations their inheritance,
    when he divided mankind,
he fixed the borders[a] of the peoples
    according to the number of the sons of God.
9 But the Lord's portion is his people,
    Jacob his allotted heritage.

8 Когато Всевишният даде на народите тяхното наследство,
     когато раздели човечеството,
той определи границите на народите
     според броя на Божиите синове.
9 Но делът на Господа е Неговият народ,
     Яков, отреденото му наследство.

21 В онзи ден Господ ще накаже небесното войнство на небето и земните крале на земята.
22 Ще бъдат събрани като пленници в яма; те ще бъдат затворени в затвор и след много дни ще бъдат наказани.

Един от Свитъците от Мъртво море, написан през I век пр.н.е., подкрепя древната еврейска интерпретация на Псалм 82 като наказание за божествения съвет на боговете, на които е предоставена съдебна власт над народите, а Сатаната е техен ръководител:

its interpretation concerns Satan and the spirits of his lot [who] rebelled by turning away from the precepts of God to … And Melchizedek will avenge the vengeance of the judgements of God … and he will drag [them from the hand of] Satan and from the hand of all the sp[irits of] his [lot]. And all the ‘gods [of Justice’] will come to his aid [to] attend to the de[struction] of Satan.

тълкуването се отнася до Сатаната и духовете на неговата компания, [които] се разбунтуваха, като се отвърнаха от Божиите заповеди, за да... И Мелхиседек ще изпълни Божиите присъди ... и той ще ги измъкне от ръцете на Сатана и от ръцете на всички духове от неговата [компания]. И всички „богове [на справедливостта“] ще му се притекат на помощ [за] да се погрижат за унищожаването на Сатана.


Идеята, че Библията може да говори за съществуващи богове, различни от Яхве, със сигурност е неудобна за абсолютните монотеисти.


Вярващите са длъжни първо да разберат какво казва библейският текст и след това да коригират теологията си, за да бъде тя в съответствие със Светото Писание, а не обратното.

Твърде много хора отхвърлят или предефинират библейски текст, защото той не съответства на техните предубеждения за онова какво трябва да казва Библията, а не какво всъщност казва. Съществуването на други богове в Светото Писание е един от тези проблеми.



Заради този теологичен страх, някои се опитват да реинтерпретират богове или синовете Божии в Псалм 82 като поетична фраза за човешки съдии или владетели на земята, метафорично заемащи мястото на Бог, върховния съдия, отсъждайки кое е справедливо по негов образ и подобие.

Има 3 съществени причини за това, че това не може да бъде вярно:

Първо, терминологията противоречи на представата за човешки съдии и не асоциира термина („Божии синове“) с човешки същества никъде другаде в Библията.
 
Второ, на друго място, Библията изрично говори за божествен съвет или събрание от свръхестествени синове на Бога, които са съдии на географски разпределената им нация, което е по-съвместимо с този пасаж.

Трето, небесният божествен съвет от свръхестествени синове на Бог е по-съвместим с древния близкоизточен (ANE) мироглед от библейските времена, който Израел споделя със своите съседи.


Ще разгледаме по-подробно всяка от тях след малко.

[Glasberg]

ЧОВЕШКИ ИЛИ БОЖЕСТВЕНИ СЪЩЕСТВА?

Въпреки че Божиите синове в Псалм 82 и другаде в Стария Завет са били разбирани като свръхестествени, ангелски или божествени същества през по-голямата част от еврейската и християнската история, е имало и такива учени и теолози, които са тълкували тези същества като тиранични човешки крале или съдии. Те твърдят, че сценарият, в който виждаме тези Божии синове, е съдебна зала, литургията, в която участват като юридически етикет, а терминологията, която използват, е юридическа (свързана със съдебни дела), което ги кара да заключат, че това са поетични описания на задълженията на естествените човешки авторитети над своите поданици на земята.

И те грешат свръхестествено.

Обстановката, литургията и езикът наистина са свързани със съдебна зала в техния контекст, но тази съдебна зала е Божията небесна съдебна зала, защото така Бог съобщава присъдите си на своя народ и нациите.



Нека оставим Исус да разтълкува този пасаж вместо нас. В Йоан 10, учените евреи в храма предизвикват Исус относно неговата идентичност като Христос. Исус казва, че той и Отец са едно, очевидна претенция за божественост в еврейската култура, което води до това, че евреите вземат камъни, за да го убият, защото той е човек, който се преструва, че е Бог (Йоан 10:33):

33 Юдеите Му отговориха: „Не за добро дело искаме с камъни да Те убием, а за богохулство – за това, че Ти, бидейки човек, се правиш на Бог.“

Техният специфичен равински абсолютен монотеизъм не позволява съществуването на друго божество освен Бащата.

Исус отговаря (Йоан 10:34-36):

34 Иисус им отговори: „Не е ли писано в Закона ви: ‘Аз рекох: богове сте’ (Псалм 82: Аз рекох: богове сте и всички вие сте синове на Всевишния,)?
35 Ако Той нарече богове онези, към които бе отправено Божието слово – а Писанието не може да се наруши,
36 на Този ли сега, Когото Отец освети и изпрати в света, вие казвате: ‘Богохулстваш’, защото рекох: ‘Аз съм Божий Син’?

Ако съдиите в Псалм 82, „към които бе отправено Божието слово“ са смятани от Исус за хора, а не за богове, тогава цитирането на пасажа, за да обясни претенциите си за божественост, би било безсмислено.

По същество той би казал: „Аз съм бог по същия начин, по който човешките съдии бяха човешки представители на Бог“.

Но това би лишило Исус от божественост и не би предизвикало евреите да вземат камъни, за да го убият.

Не, Исус потвърждава божествеността на Божиите синове в Псалм 82 и критикува евреите, защото техните собствени Писания позволяват съществуването на божествени същества (богове), различни от Бащата, така че не би било небиблейско, ако друго същество, например той, претендира за божественост.

Разбира се, Исус е единствен по рода си Син Божий (Йоан 1:18: Единородният Син), „видимият Яхве” съвместен управител на божествения съвет (Даниил 7:13-14):

13 След това видях в нощните видения: ето сред небесните облаци идваше Един, подобен на Човешки Син, стигна до Вечния и така Той беше доведен пред Него.
14 На Него бяха дадени сила, слава и царска власт, за да Му служат всички народи и племена от всички езици. Неговата сила е вечна и непреходна и царската Му власт никога няма да изчезне.

Но мисълта на Исус е, че божественото множество не е непознато в Стария завет.



Исус доказва, че Тринитарната концепция за божественото множество/разнообразие е съвместима със Старозаветния монотеизъм, който не е съвместим със създадената човешка конвенция за абсолютен монотеизъм, който равинските евреи следват.


Не забравяйте, че в Библията концепцията за „бог” (Елохим) е свързана с ниво на съществуване, а не непременно със „същност” на съществуване, така че има много богове (много Елохим[/b]), които съществуваха на на свръхестествено ниво, но има само един Бог на боговете (Елохим на елохим), създал всички неща, включително тези други елохими или синове на Бог.


Точно това е нееднозначното разграничение, на което апостол Павел се позовава, когато говори за храната, която се дава като жертвоприношение на идоли – тоест физически изображения на божества на земята.

Той смята, че идолите „реално не съществуват“, но след това обяснява за други „богове“ на небето или на земята, които съществуват, но не са същите като Единствения Бог Създател:

1 Коринтяни 8:4-6:

4 Колкото до яденето на идолски жертви, знаем, че идолът е нищо в света и че няма друг бог освен единия Бог.
5 Защото, макар и да има така наричаните богове било на небето, било на земята – а те са много такива богове и господевци,
6 ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко и към Когото ние сме устремени, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото всичко е произлязло и ние сме възродени чрез Него.

1 Коринтяни 10:18-20:

18 Вижте онези, които са израилтяни по плът: тези, които ядат жертвите, не се ли приобщават към жертвеника?
19 Нима аз казвам, че идолът е нещо или че идолските жертви са нещо?
20 Не, но казвам, че онова, което езичниците принасят в жертва, принасят го на бесове, а не на Бога; аз обаче не искам вие да се приобщавате към бесовете.

В 1 Коринтяни, както в Откровение 9:20 (20 Но останалите хора, които не загинаха от тези бедствия, не се покаяха за делата на ръцете си – не престанаха да служат на демони и на златни и сребърни, медни, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят.), боговете не са просто плод на въображението без реално съществуване в свят, където Троицата е единственото божество, което е в духовния домейн.

По-скоро физическите идоли (образи) са „нищо“ и „нямат реално съществуване“, тъй като те са представители на божествата, а не самите божества.

Но божествата, на които тези идоли са представители, са реални демонични същества; боговете на народите, които не са БОГът, тъй като те самите са създадени от Бог и следователно по същество не могат да се сравняват с Бог, „чрез Когото всичко е произлязло и чрез Когото ние съществуваме“ (Коринтяни 8:6).


Терминологията, използвана от Павел, противопоставяща многото богове и господари с единния Бог и Господ на Християнството, отразява взаимоотношенията Клиент/Патрон, в които древните близкоизточни култури участсват.

Както K. L. Noll обяснява в своите книги за древния Ханаан и Израел, „Господ“ е подходящото обозначение за покровител в отношенията покровител (патрон)-клиент. Може да e имало много богове, но за древния Израел е имало само един Господ и това e Яхве.”


Научени да мислим, че има само две диаметрално противоположни възможности: или абсолютно множество, както в политеизма (много богове с подобна същност), или абсолютно единство като в абсолютния монотеизъм, който изключва възможността за всякакви други божествени същества, по-нисши от Единствения Бог.

Но Библията изглежда свидетелства за съществуването на други „богове“, които не са от същия сорт като Бог Отец или Бог Син, но те съществуват като свръхестествени същества с управителна власт над народите, които не са Божия народ.

Някои учени използват термина Монолатрия, а не Монотеизъм, тъй като монотеизмът изключва съществуването на всякакви други богове, докато монолатрията позволява съществуването на други богове, но изисква почитането на един Бог, който по същество e различен от всички други богове.


Псалм 89 представя картина на небесния божествен съвет, който се състои от синове Божии, които са сравнително по-нисши от Яхве:

Псалм 89:6-9:

6 Господи, небесата прославят Твоите чудеса и в събранието на светиите – Твоята истина,
7 защото кой може да се сравни с Господа от тези, които са на небесата, и кой е подобен на Него сред синовете Божии?
8 В съвета на светиите се боят от Бог. Той е велик и внушителен за всички около Него.
9 Яхве, Бог на войнството, кой е могъщ като Тебе, Господи? Твоята истина Те обгражда.

Тук Божиите синове са посочени като събрание или съвет от светии, които са заедно с Яхве в небесен съд „на небето“, а не в земен съд или съвет от хора, подсилвайки свръхестественото разграничение от земните съдии.



Библията понякога наричат Израел „свят народ“ (Изход 19:6), (Исая 62:12), „светии“ (Псалм 16:3) и други производни на това понятие, но еврейската дума за „свети“ (qedoshim) се използва често в Библията за обозначаване на свръхестествените Божии синове, като „десетте хиляди от Неговите светии“, заобикалящи Божия небесен трон.


Второзаконие 33:1-4:

1. Ето благословията, с която Моисей, Божият човек, благослови израилтяните преди смъртта си.
2 Той каза: „Господ дойде от Синай, яви им се от Сеир, възсия от планината Фаран и с него бяха хиляди светии (qodesh); от десницата Му пред тях пламна огънят на закона.
3 Той наистина възлюби народа Си; всичките му светии (qodesh) са в ръцете Ти, паднали на лицата си при Твоите нозе, за да приемат думите Ти.
4 Мойсей ни даде закон, наследство за народа на Яков.

Майкъл Хайзер посочва, че въпреки че Второзаконие 33:1-4 в Масора изглежда споменава Израелското паство като „светии“, версията на стиха в Септуагинта, която авторите на Новия завет цитират, използва термина „ангели“ на Синай (on his right hand were his angels with him), чрез които Бог е дал закона (Деяния 7:52-53; Евреи 2:1-2; Галатяни 3:19):

Деяния 7:52-53:

52 Кого от пророците не преследваха прадедите ви? Те убиха онези, които предизвестиха идването на Праведника, а вие сега станахте Негови предатели и убийци –
53 вие, които приехте Закона, даден ви чрез ангелите, а не го спазихте.“

Евреи 2:1-2:

1. Затова трябва особено да внимаваме в истината, която сме чули, за да не се отдалечим от нея.
2 А щом словото, изречено от ангели, се оказа вярно и всяко негово престъпване и непослушание към него получи справедлива отплата,

Галатяни 3:19

19 Но защо тогава е даден законът? Той бе прибавен поради престъпленията, докато дойде Потомъкът, за Когото се отнася обещанието, и бе предаден чрез ангели с ръка на посредник.

В Даниил 7 изглежда, че за светите в Божия божествен съвет на небето (7:27) се говори, че са в съюз (7:21-22, 25) със „светиите“ или светиите в земния Израел (7:18):

17 ‘Тези четири големи зверове означават, че четирима царе ще се издигнат на земята. 18 След това святите хора на Всевишния ще получат царската власт и ще я получат завинаги и за вечни времена.’

21 Бях видял как този рог водеше борба със святите хора и надделяваше над тях,
22 докато дойде Древният по години. Тогава на святите хора на Всевишния беше отдадена справедлива присъда и настъпи времето, когато святите хора завладяха царската власт.

24 А десетте рога означават идването на десет царе в това царство, след които ще се възцари друг, който ще бъде различен от предишните и ще покори трима царе.
25 Той ще произнася хулни думи против Всевишния и ще подложи на гонение святите хора на Всевишния; дори ще замисли да промени празничните дни и закона и святите хора ще бъдат под властта му в продължение на година и две години, и половин година.

Зверовете на земните царства, управлявани от техните Принцове Наблюдатели, са във война с Израел и неговите Наблюдатели, водени от архангел Михаил.

А във Второзаконие 33:2-3 терминът „светии“ се използва както за израилтяни, така и за свръхестествени същества в един и същи параграф:

2 Той каза:

„Господ дойде от Синай, яви им се от Сеир, възсия от планината Фаран и с него бяха хиляди светии; от десницата Му пред тях пламна огънят на закона.
3 Той наистина възлюби народа Си; всичките му светии са в ръцете Ти, паднали на лицата си при Твоите нозе, за да приемат думите Ти.

Юда 14:

14. За тях е пророкувал и Енох, седмият от Адама, като казва: ето, иде Господ с десетки хиляди Свои свети Ангели,

Енох 1:9:

И ето! Той идва с 10 000 Свои светии, за да съди всички, И да погуби всички нечестивци.

Енох 12:2:

И неговата дейност бе свързана с Наблюдателите, а дните си прекарваше със светите.

Енох 71:1:

И се случи след това, че духът ми се пренесе и се възнесе на небесата: И видях светите Божии синове.

Даниил нарича тези небесни светии „наблюдатели“ (Стражи/Будни) (watchers = עִיר = ir = waking or wakeful one) в Даниил 4 (стихове 13, 17 и 23), а новозаветната книга на Юда цитира неканоничната книга на Енох относно идването на Бог с десетки хиляди от Своите светии, които са Божиите синове от небето (Юда 14):

14 За тях пророкува и Енох, седмият от Адама, като рече: Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии,

Свитъците от Мъртво море от Кумран също използват термина „светии“ в много пасажи за обозначаване на ангелски същества, което прави общо семитско схващане сходно с мирогледа на Даниил.

Така че има библейско единодушие в описването на небесно множество от десетки хиляди синове Божии, наречени богове, Стражи/Наблюдатели и светии около Божия престол в небесата като събрание, и които се съветват с Бог и Го почитат, а на някои от тях в миналото са дадени човешки нации, за да ги да управляват (наричани още „демони“), но в някакъв момент са загубили тази привилегия. Тези богове без съмнение не са човешки съдии на земята; те са свръхестествени елохими в небесния божествен съвет.