Още навремето когато ми мина идеята за статичното време-пространство, започнах да си търся обяснения от тази презумпция за някои феномени. Остави оракулските способности на някои хора като Прееподобна Стойна, за която дори Баба Ванга е казвала, че е била ,,по-силна'' от нея. Ако щеш и Дядо Влайчо /също интересен феномен- български/, Джуна или Слава Севрюкова.
Това, което ми беше интересно за анализ беше спиритическите сеанси. Или дълбокото състояние на ,,транс'', при което явно на принципа на регресията, индивиди започват да говорят на чужди езици, перфектно съобразени с времевия ,,прозорец'' на събитието, в което описват че се намират и много други подобни ситуации, характерни за такива сеанси. А това навлизане в чуждо тяло, как ли ,,се усеща'' от съзнанието в това тяло?
Наместо да изпадам в догматичната, ограничаваща представа за навлизане на чужди същности, дори и по-далеч в парадигмата на екзорсизма си приех за себе си много по-практично обяснение. Просто ние като индивидуални съзнания сме част от по-голямо съзнание и така просто няма проблем да ,,се зареждаме'' щото на практика в онзи момент сме пак ние, но от друга перспектива. Така ми отпадаше нуждата да си обясня дали съзнанието може да се раздели, защото ТО, от ,,по-висока'' перспектива вече се е разделило и ни има НАС. Чак след доста години, явно за да осъзнаеш нещо трябва ,,да узрееш'', разбрах че тази идея е разработена в голяма дълбочина в доста на брой езотерични парадигми. Та дори и религии - хиндуизма и произлезлия от него будизъм. Да не споменавам джйванизма, вайраяната, даоизма или пък теософското общество, розенкройцерите, уйка, телема и предшестващите последните две О.Т.О. /Ordo Templi Orientis/ и A...A..., с техния обединител Алистър Кроули. Виж за Кабалистичните трактати Ламбда ги е загатнал в темата си.
Имам предвид основната идея им се припокрива - едно по-висше, многомерно съзнание, което на по-елементарно ниво може да се нарече Създател.
Тука можеш да доловиш тънката асоциация. За да мина през всички тези парадигми ми трябваше да преодолея страха да ,,се изгубя'' в това необятно поле от идеи. Както ти, за да можеш да реализираш такива ,,пътувания'' би следвало да преодолееш страха, че може да не се ,,върнеш''. Това сте го описвали и ти и Психея и Фин и други, че страха връща обратно в ,,тялото'', т.е. ,,енергията'' на специфичното чувство на страх те държи в ,,рамките'' на настоящия ти ,,времеви прозорец'' в материалния свят. Явно става въпрос за едно себе-центриране, което не е нещо друго а опозната и приета себепредстава.
Ако пък е интересно какви са според мен причините това ,,първично съзнание'' или както го описват розенкройцерите ,,върховно същество'' или пък Блаватска и теософското общество - Oversoul, да се раздели на индивидуални съзнания това съм го споменал в темата на Ламбда за екзестенциалните гледни точки.
От тук си правя и извода, че другите аз, които ще изживяват различен от моя живот или казано иначе ще изживяват следствията на изборите, които аз не съм направил, НЕ са мои аз. Това са индивидуални съзнания на по-висшо АЗ, от което всички ние сме част и творим и преживяваме, за да МУ носим опитност и опознаване.
И в никакъв случай не съм ограничен да деградирам или в ,,рамките'' на това, което съм да усъвършенствам СЕБЕ СИ.
А по отношение на ,,бъгването'' на реалността. Не правим ли това постоянно? Хихи.
Само че ,,обърнатия светлинен конус'', така както съм описал представата ми за тази конструкция в темата на Психея за анунаките, се формира от ограничението на някаква пределна скорост на развитие - в случая на светлината/
300000 км/с /. А от това следва, че има някаква ,,предопределеност'' на възможните избори, т.е. имаш свободата да решаваш, но в определен диапазон. А раждането ти в определен времево-пространствен момент, т.е. място и дата /
за това е важно за астролозите/ предопределя условията на индивидуалното ти програмиране, т.е. факторите, които му влияят - генетичен код, семейна среда, обществена среда, съответно морално-ценностна система, която пък е определяща за оценката и насоката на действията ти и преставлява основата за опериране на Егото ти. Тъй че в този диапазон наречен живот нашите действия имат и последствия. Виж, за себе си съм установил, че някои мои избори, изразени от действия, предизвикват психически състояния на удовлетворение и други, които ми носят подтискащи чувства. Явно има някаква оптимална посока за развитие, която само интуитивно мога да доловя. Но щом е в голямата си част несъзнателна контролиран ли съм и от кого? Лично аз предпочитам да мисля, че е от самия мен, но от някаква по-висока перспектива, защото така си туширам вътрешното напрежение. А както пише и Брус Липтън в разработката си за живота на биологичните клетки - начинът, по който възприемаме сигналите от външната среда определя и вътрешните процеси.