Apocryphal Academy

СЕКЦИЯ ФОРУМ => Всички теми => Темата е започната от: λ в Ноември 19, 2019, 02:48:03 pm

Титла: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: λ в Ноември 19, 2019, 02:48:03 pm
Имам идея за една такава тема, в която да събера няколко неща...


Разбирате ли.. отново съм в период, в който заради разни дела не ми остава почти никакво време да споделям и разпространявам информацията, която интересува всички ни. Да, подготвям нов материал... но сравнително рядко работя по него. Да, има много недовършени неща... но те са все още замразени. Да, има много новости, които още не са отразени тук при нас, нито от мен, нито от вас.

Да, както винаги, имам мнение за всичко. Зная, че много хора са любопитни за моите мнения. Най-вече за моите мнения. Опитах се от толкова месеци насам (години) да отклоня вниманието от моите мнения и да го насоча към източниците на информация - авторите и изследователите - и наистина голяма част от вниманието на читателите се насочи натам, но натискът по комуникационните ми канали да си споделям моето мнение не спира. Аз пък отначало се питах дали въобще има смисъл, а на по-късен етап толкова се демотивирах да си споделям личното мнение, че даже не стигах и до това да се запитвам дали да го, или не.

Още един човек е стигал до същата дилема, и това е Н., както го познаваме от миналото "Хорус", основният човек зад Паралелна Реалност (ПР), който преди доста години се беше подписал някъде с израза "Никой не го интересува какво мислиш" или нещо такова.



Не бих казал, че аудиторията на ПР е споделена с Апокрифна Академия, но е факт, че аудиторията на АА е споделена с аудиторията на ПР, защото голяма част то нашите читатели следят и изданията на ПР. Това винаги ми е създавало тревога, защото от Паралелна Реалност, напълно обективно погледнато, приижда поток на откровена глупост. Ехото от информационната простотия се чува от всички места, където тези звуци се отразяват и по различни пътеки стигат и до моето внимание по различни канали.

Честно казано, писна ми!

Това е основната мотивация за тази тема. Всички читатели знаят, че никога не е имало организирана кампания, целяща да уронва авторитета на Паралелна Реалност и тази тема в никакъв случай не представлява такова усилие. Връщайки се назад, ядрото на ПР и роякът от блогъри, които обграждат тази инфо-група, всички ние сме се познавали в даден момент, всички ние сме обменяли мнениня и свободно сме разговаряли в по-лични комуникации в една информационна среда, враждебна за всички ни. Въпреки всичко, никой от нас не може да е съдия и има колегиалност, която, убеден съм, никой не би прескочил.

Не ми писна от меко казано пропагандните излъчвания на ПР и блогърското им обкръжение, а в действителност ми писна аз да седя със затворена уста и да чакам и да се надявам колективният образ на Широкия Обществен Човек да се усети сам.

Какво означава сам да се усетиш? Означава, например, че когато аз вярвах в приказките за "Империята Орион", бях на възраст между 18-20 години. В тази абсолютно незряла възраст всички ние вярваме - и искаме да вярваме силно в нещо - в каквото ни се подаде, стига то да се обявява за алтернатива на установената обикновеност. Точно тогава, някъде между 18-20 годишна възраст, участвах в първия превод на "Звездния Старейшина" (една от книгите на ПР), което беше неуспешно. В крайна сметка моя превод не ставаше за чеп, защото за първи път в живота правех нещо такова, и тн. Така че Н. трябваше да намери друго решение.

Оттогава до сега за мен минаха 10 години или повече, и аз категорично отхвърлям цялата тази информация. От позицията на днешните си знания за мен е очевидно, че всичко това е пълна измислица. А действително бях доста ангажиран с тези твърдения. Давам си сметка, че съм спомогнал много хора също да се ангажират с тези твърдения и да им повярват.



Но кога най-сетне широката езо-общественост ще се усети? Защо аз повярвах? Понеже беше нещо нормално за възрастта ми. С развиването на акъла ми през годините това верую нямаше как да се запази... Чудно ми е, защо този профанизъм оцелява у другите хора, след толкова време, и при положение, че те са били в зряла възраст, когато тази пропаганда навлезе в българското информационно пространство.

Има и много други неща, по които съм се подвеждал... Както например въпроса с Данте Сантори и неговата измислена книга и тн. Да, отделих време да представя и тази пропаганда. Само че подчертах, че нищо от това не е доказано. И отдавна се дистанцирах от него, всъщнос тсе дистанцирах от него доста преди онази група сама да ПРИЗНАЕ, че всичко е измислица. Една година преди това вече се бях отказал, заради съображенията на здравия разум.

Други хора обаче - хора от нашия комуникационен кръг - се подведоха по това и даже тотално изчезнаха. Говоря за Мила разбира се.

И така... аз винаги съм недоумявал защо на колективния образ на Обществения Човек му е толкова трудно да отсява истината от измислиците?

Никое от големите средища в България за информацията, която ни интересува, не си направи труда да сведе до вниманието на масовия човек ФАКТИТЕ. Никой не си направи труда да представи фактите. Доколкото ми е известно, до ден днешен аз съм единствения, който доброволно се нае да превежда фактите на езотериката и конспирациите в Библиотеката. (Изказвам благодарности и на доброволно включилите се, като Glasberg и останалите анонимни благодетели, предоставили материали на български.)

Защо ПР например през всичките тези години не се заеха да сведат до широкото внимание ФАКТИТЕ? Отговорът се подразбира от само себе си - защото те не са медия, която се занимава с истинни твърдения. Те са художествени автори на непретенциозни лични мнения.

Масовият Читател е този, който е отговорен за феномена непретенциозните лични менния да се тиражират, по неофииален начин, като факти в езотериката. Тоест, Масовият Читател сам замърсява собствената си информационна среда, живеейки и държейки се като прасе в кочина. (Друг е въпросът, дали прасето би превърнало цялата гора в кочина, ако не беше поставено в заграждения? Кочината най-вероятно е следствие от огражденията, а не следствие от прасето. Тогава следва да се запитаме, кое, защо и как поставя ограждения в умовете на масовите читатели, така че там да се образува кочина?)







Нещо трябва да се направи, според мен.

Без повече директно да засягам разнообразието от колегите в бранша... И доколкото сезирам собствената си социална отговорност... в тази тема ще се опитам да сведа на вниманието на колективния Масов Читател ФАКТИТЕ относно редица неща - части от представата ни за древността и античността и формата и начините, по които тези неща продължават да присъстват в ежедневието ни днес.

Може би ще започна от това да представя оригиналните, истински митове на древния и модерния свят, така както са записани. Защото съм убеден, че почти никой от вярващите в "Империята Орион" и подобни неща не познава обема на знанието, което тази пропаганда манипулира.

Естествено, ще развивам темата когато ми остава време за нея.
Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: λ в Ноември 20, 2019, 09:45:37 am
Всичко това започва със Захарая Сичин.

Това е човекът, който УЖ бил превел древните глинени плочки от Шумер с най-старата писменост, известна до сега в археологията. И според неговия превод на плочките от Шумер, нещата изглеждат така:

- Анунаки са извънземни същества, слезли от небето
- Идват от друга планета, 12-та планета, наречена Нибиру
- Тук са, за да ни поробят, за да копаем злато, за да спасят родната си атмосфера, която загива и е нужен планетарен атмосферен златен щит
- И купчината глупости само се умножава нататък...

Купчината глупости достига апогея си у всички онези, които крадат от Сичин (индианецът Робърт Морнинг Скай) и твърдят, че по отделна линия са стигнали до същата информация. Тоест, не, те не краат от Сичин, те са стигнали до СЪЩОТО, по собствен път и от собствени източници.


Е... кой и какъв е Сичин? Нека използваме уикипедия за сега (а след малко ще направим един коментар относно уикипедия):




Захарая Сичин

https://en.wikipedia.org/wiki/Zecharia_Sitchin (https://en.wikipedia.org/wiki/Zecharia_Sitchin)

Захарая Сичин е автор на книги, предлагащи обяснение за човешкия произход...

На колонката вдясно четем:

Роден: в Азербайджан, СССР
Умира: В Ню-Йорк, САЩ (умира с американско гражданство)
Образование: Икономическо училище на Лондон; Лондонски университет



По-надолу четем, в "Ранен живот":

Сичин е роден в Баку, Азербайджански СССР и е отгледан в Британския мандат в Палестина (територията, която после през 1948г става съвременен Израел). След това се мести в Ню Йорк през 1952г.
Докато работи за куриерска фирма, сам се научава на шумерски клинопис и посещава няколко археологически разкопки.


Обратно на основното резюме по-горе четем:

Идеите на Сичин се отхвърлят от учените и академиците, за които идеите му са псевдонаука и псевдоистория. Трудът му е критикуван заради сгрешената методология и погрешния превод на древните текстове, както и за неправилни астрономически и научни твърдения.






Аха... Значи, всъщност какво искат от мен разните издателства?

Искат да ми кажат... че някакъв роден в СССР Азербайджанец, възпитан в политически скандалната територия, която после се превръща в Израел и в крайна сметка реализирал се в САЩ... с икономическо образование... без никакви научни доказателства разправя всички онези неща за Анунаки и Нибиру и прочие?

Сериозно?

Простете ми за расистките коментари, които в момента сдържам, но именно индивиди като Захарая Сичин са причината световното общество да отправя расистки квалификации към определени етнически групи и народи.




Нека заедно да разгледаме подробно графата за Критиката:


Преводи и интерпретации


Когато Сичин написва книгите си, само специалистите са можели да четат шумерски език. Само че, източници като книгата от 2006г "Шумерски лексикон" (https://www.amazon.com/Sumerian-Lexicon-Dictionary-Ancient-Language/dp/0978642902) са направили езика по-достъпен за не-експертите.

Бележка от преводача: Третата версия на лексикона е достъпна безплатно на този линк -> https://www.sumerian.org/sumerian.pdf (https://www.sumerian.org/sumerian.pdf)

Американският християнски и библейски учен Майкъл с. Хайзер (Michael S. Heiser) казва, че е открил много неточности в преводите на Сичин и предизвиква заинтересуваните страни да използват тази книга, за да проверят валидността на преводите.

Професор Роналд Х. Фрице (Ronald H. Fritze), автор на книгата "Изобретено знание: Фалшива история, фалшива наука и псевдо-религии", споменава например твърдението на Сичин, че шумерският знак ДИГИР означава "неопетнените/чистокръвните от пламтящите ракети" (pure ones of the blazing rockets), добавяйки, "Начинът, по който Сичин раздава значенията на древните думи е тенденциозен и често изхвърлен". Фрице коментира също и методологията на Сичин, пишейки, че "Когато критиците проверяват препратките на Сичин, откриват, че той често цитира извън контекста или съкращава цитатите си по такъв начин, че да изкриви доказателствата, за да докаже собствените си твърдения. Доказателствата се представят избирателно, а противоречащите доказателства се игнорират".

Сичин базира аргументите си върху личните си интерпретации на пре-нубийските и шумерските текстове, и печата VA 243. Сичин пише, че тези древни цивилизации знаели за дванадесета планета, когато всъщност са познавали едва пет. Стотици шумерски астрономически печати и календари са разшифровани и архивирани, и пълният брой на планетите върху всеки печат винаги е пет. Печат VA 243 има 12 точки, които Сичин идентифицира като планети. Когато се преведе, печат VA 243 гласи "Ти си негов Слуга", което днес се смята за съобщение от благородник към слугата му. Спорез Хайзер, така нареченото слънце върху печата VA 243 не е шумерския символ за слънце, а вместо това е звезда, и точките са също звезди. Символът на печата VA 243 не прилича на стотиците документирани шумерски символи за слънце.



През 1979г в едно ревю на "Дванадесетата планета" Роджър В. Скот (Roger W. Wescott), професор по антропология и лингвистика в университета Дрю (Drew University), Мадисън, Ню Джърси, отбелязва аматьорщината на Сичин по отношение първенството на шумерския език:

Цитат
Лингвистиката на Сичин изглежда най-малкото аматьорска, каквито са и антропологията, биологията и астрономията му. На стр. 370, например, той поддържа тезата, че "всички древни езици... включително китайския... произлизат от един първичен източник - шумерския". Шумерският, разбира се, е виртуалният архетип на онова, което лингвистичните таксономисти наричат езиков изолат, което означава език, който не спада към никое от добре познатите езикови семейства, нито пък демонстрира ясни сходства с някой друг познат език. Дори ако Сичин говори за писмения, а не за говоримия език, не е вероятно позицията му да бъде убедително защитена, тъй като шумерските идеограми са предшествани от азилийските и тартарските знаци от Европа, както и от разнообразни текстоподобни символни системи между реките Нил и Индус.



Астрономически и научни наблюдения

Хипотезата на Сичин за "планетарен сблъсък" не прилича на никоя от предложените хипотези от модерните астрономи - хипотезата за гигантския сблъсък за формирането на Луната преди около 4.5 милиарда години в следствие от сблъсъка на тяло с предишната Земя. Само че, серията от планетарни сблъсъци на отклонени планети, която Сичин предлага, се различава както в подробностите, така и във времето. Както при тезата на Имануел Великовски за сблъсъка на Предишните светове, Сичин констатира, че е открил доказателства за древно човешко познание за отклонени космически движения в различни митологични свидетелства. В случая на Великовски, тези междупланетарни сблъсъци би трябвало да са се случили в рамките на човешкото съществуване, докато при Сичин те са се случили в ранните етапи на формирането на планетата, но са влезли в митологичните свидетелства, предавани през поколенията от извънземна раса, която се твърди, че е еволюирала на планетата Нибиру след тези събития.


Според бившия асистент на Имануел Великовски, който се е превърнал в плодовид критик, К. Лирой Еленбергер (C. Leroy Ellenberger), "[Сичин казва, че] от равно начало, Нефилимите еволюирали на Нибиру 45 милиона години преди същото сравнимо развитие на Земята, която представлява една решително по-благоприятна среда за това. Такъв изход от нещата не е вероятен, меко казано, тъй като Нибиру би прекарала 99% от времето си отвъд Плутон. Обяснението на Сичин, че топлината от радиоактивен разпад и гъста атмосфера поддържат Нибиру топла е абсурдно и не адресира проблема с тъмнината в дълбокия космос. Също така необяснено е как Нефилимите, които са еволюирали дълго след като Нибиру е пристигнала, са знаели какво се е случило, когато Нибиру за първи път е влязла в Слънчевата система".

Сценарият, очертан от Сичин, в който Нибиру се връща във Вътрешната Слънчева система редовно на всеки 3600 години,

Цитат
...намеква за една орбита с полу-голяма ос от 235 астрономически единици, простираща се от астероидния пояс до дванадесет пъти по-далеч отвъд слънцето, отколкото е Плутон. Елементарната теория на смущенията посочва, че под най-благоприятните обстоятелства на избягване на близки срещи с други планети, никое тяло с такава ексцентрична орбита няма да запази същия период за две последователни преминавания. В рамките на дванадесет орбити обектът или ще бъде изхвърлен, или ще бъде преобразуван в краткопериоден обект. Така, проваленото търсене за транс-плутонова планета на Т. К. Ван Фландерн (T.C. Van Flandern), от Военноморската обсерватория на САЩ, което Сичин използва, за да подсилва тезата си, не служи за никаква подкрепа.

По случая "извънземните гени на Адам" Сичин казва, че 233 гена, открити от Консорциума за секвениране на човешкия геном, нямат нужните предшественици в геномното еволюционно дърво. По-късните изследователи твърдят, че не може да се изведе заключение от Консорциума за секвениране на човешкия геном поради липса на изчерпателна генна база от данни за сравнение. Анализ на Салсберг (Salzberg) идентифицира 40 потенциални гена, латерално прехвърлени в генома от прокариотни организми. Салсберг също така твърди, че загубата на гени, в комбинация с ефекти от размера на пробите и вариация в степента на еволюиране осигуряват алтернативно, по биологически възможно обяснение.



Литерализъм (буквалност) на мита

Питър Джеймс (Peter James), съавтор на противоречивата книга "Векове на тъмнина", критикува Сичин както заради игнорирането на света извън Месопотамия, така и най-вече за криворазбраната вавилонска литература:

Цитат
Той използва епиката за Сътворението "Енума Елиш" като основа за космогонията си, като идентифицира младия бог Мардук, който отхвърля по-стария режим на боговете и създава Земята, като неизвестната "Дванадесета планета". За да направи това, той интерпретира вавилонската теогония като фактически доклад за рождението на другите "единадесет" планети. Вавилонските имена на планетите са установени без никакво съмнение - Ищар е било божеството на Венера, Нергал е на Марс, а Мардук на Юпитер - и това е потвърдено от стотици астрономически и астрологически таблици и трактати върху глинени плочки и папируси от Елинския период. Сичин с усмивка игнорира всичко това и разпределя неоправдани планетарни идентификации на боговете, споменати в теогонията. Например, Апсу, потвърден като бог на първичните води, става, от всички възможни неща, Слънцето! Еа понякога е планетата Нептун, а понякога е астронавт, в зависимост как му е удобно на Сичин. А идентичността на Ищал като планетата Венера, една централна фигура в Месопотамската религия, никъде не се споменава в книгата му - вместо това Сичин по свое усмотрение придава на Венера друго божество от Енума Елиш, и запазва на Ищар ролята на жена-астронавт.

Уилям Ървин Томпсън (William Irwin Thompson) коментира върху онова, което нарича "буквализма на Сичин":

Цитат
Това, което Сичин вижда, е само онова, от което се нуждае за хипотезата си. Така фигура 15 на стр. 40 е радиационна терапия, а фигура 71 на стр. 136 е бог в ракетна кабина. Ако това са богове, защо са заседнали в първобитната технология на ракетите, микрофоните и радиационната терапия от евтините ни филми? Ако са богове, тогава защо не могат да имат някаква наистина божествена технология, като междуизмерно пътуване през космически червейни дупки, антигравитация, задвижване със звездна светлина или рематериализиране, излизайки от черни дупки? Сичин е конструирал нещо, което прилича на убедителен аргумент, но когато се доближава до единични изображения върху древните плочки, той отново изпада до буквализма "Ето изображение на ракетите на божествата". Изведнъж, древен Шумер е направен да изглежда като филмова площадка за Дестинация Луна. "Каляските на боговете?" на печелбаря Ерих Фон Деникен (Erich Von Däniken) имат същия проблем. Полетата на Назка в Перу са превърнати в плоадки за кацане от Втората Световна война. Боговете могат да пресичат галактически разстояния, но за времето докато дойдат в Перу космическите им кораби вече приличат на кино-макети от Втората Световна, които се нуждаят от огромна писта за кацане. Този буквализъм на въображението няма никакъв смисъл, но всеки път, когато няма смисъл, чуваме Сичин да казва "Няма никакво съмнение, но..."













Да оставим еволюцията и геномите, защото никой не знае какво се случва там (най-малкото Сичин).

Да оставим астрономическите теории, защото знаем, че там е пълно с грешки (които Сичин определено само задълбочава).



Но какво да кажем за това, че никой учен и археолог на света не подкрепя Сичин? НИТО ЕДИН?

Какво да кажем за проблема с въображението? Ние с вас от ГОДИНИ се опитваме да решим проблема с това, че цялата тази картинка не изглежда съвсем правдоподобна, защото има дупки. От колко години ние с вас се опитваме да си отговорим на въпроса защо им е на Анунаки да използват роби, след като имат технология? От колко години се опитваме да си отговорим на въпроса защо точно на Земята, след като златото е навсякъде наоколо из Вселената? ОТ колко години се опитваме да си отговорим на въпроса как е възможно същества с претенции за такава напредналост да са използвали технология, която е по-първобитна в сравнение с онова, което знаем че съществува от десетилетия в засекретената част на собствената ни цивилизация?

И всеки път когато повдигам тези въпроси мълчите. А когато аз млъкна за известно време, се връщате към "Империята Орион" и всички онези глупости без никакво притеснение и без никакъв спомен за несъответствията и отворените въпроси.

Да, на тебе говоря, Психо! Както и на други...




Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: λ в Ноември 20, 2019, 11:48:36 am
От много време чакам да се сетите, че има несъответствие в нещата, които публикувам, и в "информацията", която Паралелна Реалност продава за пари.








Паралелна Реалност продават преведена книга - Проектът Монтоук. Там се говори за Монтоук. А Монтоук не почива на каквито и да е доказателства.

Паралелна Реалност продават преведени книги - "Документите Тера" и "Звездният Старейшина", които не почиват на никакви доказателства. ("доказателството" беше Сичин)

И тук следва интересна завръзка...

Човек, който твърди, че е "седял на стола в Монтоук", се изживява със собствените си идиотски теории за които няма абсолютно никакви доказателства. Само че, когато става дума за своите астрономически познания, този фантазьор и шоумен се позовава на една радикална научна парадигма - Реципрочната система на теорията, създадена от Дюи Ларсън, и това Е валиден научен труд.

И любопитното е...

Че този радикален научен труд директно противоречи на "Документите Тера".



Тоест, Паралелна Реалност издават за пари два материала, които си противоречат. Защото единствената научна теория, която дава частични обяснения за фантастиката "Монтоук" (това официално се класифицира като научна фантастика), но издават и книга, която НЕ СЕ ВПИСВА в тази фантастика.

Защо? Защото, както преди много години обърнах внимание, В "Документите Тера" се твърди, че астероидният пръстен е следствие от взрива на планетата Тиамат. Но Реципрочната система на теорията обяснява, че астероидните пръстени са естествен и ОБИЧАЙНО ВЪЗНИКВАЩ обект във всяка една НОРМАЛНА слънчева система. Заради космическата физика на нещата, а не заради вмешателстов в реда на нещата.



Защо се получават такива положения (горното е само един пример)? Защото Паралелна Реалност са просто едно издателство, те нито дават, нито търсят каквито и да е отговори на каквото и да е. Те правят пари.

Затова спрете да ме питате за това съдържание. Това е художествена литература.








Има и едно друго име във всичките тези неща - Дейвид Уилкок.



Нека видим кой и какъв е Дейвид Уилкок:


Опа... Оказва се, че в уикипедия нама страница за Дейвид Уилкок. Причината? Причината може да се проследи в протоколната дискусия тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Articles_for_deletion/David_Wilcock_(2nd_nomination) (https://en.wikipedia.org/wiki/Wikipedia:Articles_for_deletion/David_Wilcock_(2nd_nomination))

С две думи, причината е, че авторите в Уикипедия не могат да намерят никакви независими и обективни позовавания за миналото на този човек. Хората, които се застъпват за това статията за него да се запази, се аргументират с факта, че Уилкок е много популярен сред собственото си общество, че има редица бестселъри и че е на върха на книжните класации на много известни издания, като класацията на Ню Йорк Таймс например. Отговорът на това обаче винаги е - дайте ни независимите източници, които споделят информация за самия него, защото без някой да го познава и да потвърждава неоспорими неща за него не можем да напишем никаква статия.

Тоест, Уилкок е просто никой.

За него може да се намери само страници в алтернативите на Уикипедия, като например RationalWiki (https://rationalwiki.org/wiki/David_Wilcock), където пише следното:

Дейвид Уилкок е американски автор, известен с промотирането на псевдонаука, опитващ се да убеди аудиторията си, че идеите му са фактологични.


Тоест точно както Сичин, Уилкок е просто автор. Само че Сичин поне разполага с някакви биография, която може да се провери и потвърди от трети страни... докато Уилкок е никому неизвестен като характер и личност, само като автор.




Трябва да се спомене, че е имал такава страница, която е подлежала на дискусия за изтриване, но е оцеляла. ВТОРА дискусия за изтриване е била повдигната след като Уилкок започва да говори за скорошния Пицагейт (скандала с педофилските гръгове сред американските политици).

Сигурно ще видите конспирация тук. И да, много е възможно да те цензурират за споменаването на Пицагейт.

Проблемът обаче е, че аргументите за изтриването не могат да бъдат оспорени. Тоест, страницата за него до преди да спомене Пицагейт е съществувала по милост и без това. Без значение дали е цензуриран заради Пицагейт или не, Уилкок не разполага с достатъчно легитимност, за да бъде уважаван от който и да е, защото дори един пълен глупак може да говори за Пицагейт. Това, че е цензуриран, не означава, че е казал истината за Пицагейт, а просто че както винаги не може да докаже нито едно от твърденията си.





И НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ... един наш редовен читател наскоро ми подхвърли много интересна информация.

Оказва се... че Уилкок твърди, че Захарая Сичин е измамник!

Хахаха... представяте ли си какво е да си на мястото на Сичин? Когато някой толкова дискредитиран, колкото Уилкок, да твърди, че ти си измамник? В смисъл, през цялото време си мислиш, че въпреки всичките ти измислици все пак си излъгал повече хора от Уилкок, а в следващия момент самото дъно Уилкок да говори против тебе, че си лъжец? Какво мазало!

Представяте ли си какво е шоумените в бранша да казват, че си измамник, и научните среди също да казват, че си измамник? В смисъл, това значи да си най-провалилия се фантазьор на измислени теории в историята.



Кори Гууд е гостувал на Дейвид Уилкок в серията на Уилкок "Космическо разкритие" (Cosmic Disclosure) в епизода от 9 февруари 2016г по телевизия Gaia.
Аз самият не съм гледал този епизод, защото не мога да го намеря безплатно (а няма да дам и 5 стинки, за да докажа на който и да е, че Сичин и Уилкок са измамници), но така твърди един от идиотските сайтове на тези теми - exopolitics.com (https://www.exopolitics.org/sitchins-sumerian-text-translations-contrived-by-illuminati-to-promote-false-alien-religion/) На фейсбука им можете да прочетете извадката от това, което се говори - https://www.facebook.com/exopolitika/posts/david-wilcocks-personal-encounter-with-zecharia-sitchindavid-wilcock-i-feel-like/1025264087529777/?__fns&hash=Ac2T5vo8O5CvSjds (https://www.facebook.com/exopolitika/posts/david-wilcocks-personal-encounter-with-zecharia-sitchindavid-wilcock-i-feel-like/1025264087529777/?__fns&hash=Ac2T5vo8O5CvSjds).

Накратко - Кори Гууд казва на Уилкок, че бил посещавал подземна библиотека на расите от вътрешната Земя в качеството си на наш посланик (хахаха) и някаква тяхна висша жрица му казала, че Сичин е писал книгите си под диктовка от Илюминати (хахаха). Уилкок коментира, че това е много хитър ход на Илюминати да инфилтрират езотеричното поле (ахахаха) и да създадат удобна за тях религия от Анунаки като извънземни богове. После Уилкок отговаря, че винаги бил знаел, че Сичин е писал под диктовка и разказва за своя лична среща със Сичин в някакъв асансьор (ахахаха) и че усетил, че този човек се страхува от него и не е това, за което се представя...

На този фейсбук се посочва източник, като линка води към сайта на Кори Гууд.




Имайте предвид, че Кори Гууд не е по-различен от всичикте други гости и "информатори" на Уилкок. Освен това, че е може би най-наглия от тях.

Защото на 6 март 2018г Кори Гууд е регистрирал като собствена търговска марка (http://projectavalon.net/forum4/attachment.php?attachmentid=39191&d=1538236759) понятието Тайна Космическа Програма (Secret Space Program).
Тоест Кори Гууд е лицензирал този термин като своя собствена интелектуална собственост, за да печели пари от всички видео-продукции, книги, радио-програми и прочие, които го използват.




Мислите ли, че Кори Гууд и сие са "информатори"? Така наречените whistleblowers?


Не. Те са >>>ШОУМЕНИ<<< и целят да изкарват ПАРИ. Точно като Паралелна Реалност.


Още ми е смешно как щях да се почувствам, ако бях на мястото на живия Захарая Сичин... Това да бъдеш надцакан от своите в лицето на критиците...










Въпросът ми обаче е насочен към ВАС... Психо, в това число... които вярвате едновременно на Сичин плюс Робърт Морнинг Скай, и на Уилкок.

Въпросът ми е... силата на каква невъобразима логика ви позволява да вярвате и на двете линии измислици едновременно, след като открито се отхвърлят една друга?

Въпросът ми освен това е... защо, за Бога, винаги предпочитате измислиците пред фактите?


Фактите, благодарение на Апокрифна Академия (а не на някой друг) се откриват на български в Библиотеката (http://apocryphal-academy.com/index.php/index.php?board=2.0), съвсем безплатно.

И точно това ни различава от шоумените около нас - ако търсите овеселителна художествена литература, посещавате Хеликон и подобните издателства и свързаните с тях блогове. Ако търсите окултно образование, посещавате Библиотеката на Апокрифна Академия.





Сега, след като изложих какви са фактите около повсеместно разпространените теории, мисля че спокойно можем да се отдадем на оригиналните шумерски митове - такива, каквито наистина ги познаваме - и на други любопитни неща, оформящи съвремието ни до ден днешен. И тук-таме може да споделям по нещо много любопитно, не измислица, а разполагащо с легитимна аргументация и доказателства.

Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: λ в Ноември 21, 2019, 10:02:11 am
Искам да си кажем на глас нещо, което много от нас си мислят... но което през годините сме свикнали да го приемаме като догма. А не е вярно.



Става дума за идеята, която ни е откърмила - която ни създаде! - като "езо-общество". Идеята, че религията се е появила заради извънземните. Идеята за митологичния буквализъм - изобразяваш точно каквото си видял и вярваш именно в онова, което са видели очите ти и именно в достоверността, която си преживял и я превръщаш в мит.

Това, драги мои съратници, НЕ Е вярно.

И всички негласно сме го подозирали винаги. През цялото време. На Апокрифна Академия вече има достатъчно авторитетни и проверени материали, с които можем да работим и да изградим по-добра теза от нещата, на които през годините до сега разчитахме. (А нека традиционните комерсиални езо-сайтове да продължават със старата си линия да задоволяват потребността на публиката от зрелища. Апокрифна Академия вече може да обърне това в своя услуга.)







Glasberg направи много добра серия с резюметата си на Джордан Питърсън в Библиотеката (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=435.0) и съм много благодарен за приноса й.

Религията възниква не заради извънземните, а заради комплексния фактор на нуждата (от една страна) на човешката психика от религия, и на стремежът (от друга страна) на злите хора да властват над останалите хора.

С други думи възникването на религията е естествен процес, плод на това, че древното жречество и древният елит се е възползвал от вроденото желание на инфантилната психика да бъде външно контролирана и покровителствана.

Искам, впрочем, да спомена и друго - правителството, зараждането на елитаризма и идеята за държавност, не е плод на някакъв Сатана и на някаква конспирация. Това НЕ Е вярно.
Човешката раса като цяло се обуславя от типичното за всеки отделен индивид. На неоспоримия принцип на фракталността и на холографския принцип, каквото важи за индивида отделно, същото важи и за расата като цяло. Поради това, етапите на развитие на цивилизацията и расата ни са идентични с етапите на цивилизоване и развитие на малкото дете в посока един пораснал, зрял възрастен.
И по същия начин, човечеството в своето начало е дете, което има НУЖДА от родител (то не е просто прищявка или слабост), който да го контролира и да го ограничава, както и да го наказва и възпитава. Оттам насетне е въпрос на шанс дали ще имаш добър родител, родител насилник или някакво средно положение. И така наречените в днешно време Илюминати го раздават по същия начин - тук-таме като благодетели, през повечето време насилници. Но самият проблем не се корени в това, че някой се стремял към власт и я бил постигнал - проблемът е в това, че има мегдан, проблемът е в това, че има реална ниша за властници, която някой трябва да запълни.
По-нататък, както детето пораства и преминава през различни етапи, така и човечеството пораства и преминава различни етапи. Едно време родителят е бил вся и всьо, наместник на Господ. За тинейджъра, обаче, нещата се променят и наместникът на Господ започва да споделя властта си с подрастващия младеж, поне на моменти, и така се навлиза в днешната форма на властта - държавност, в която народът уж "участва", колкото и да не е така. По същество, илюзията, че народът участва в собственото си управление, по нищо не се различава от илюзията, че непълнолетният тинейджър отчасти е господар на собствената си съдба. Той както винаги до сега не е господар на нищо, а просто е по-непримиряващ се от всякога.
И както човек става господар на съдбата си не когато отхвърли родителите си физически, а чак когато пресее доброто от полученото възпитание и отхвърли недостатъците на своите родители в себе си (техните недостатъци, с които неизбежно също са го натоварили), чак тогава става зрял пълнолетен с власт над себе си.
И по същия начин човечеството като раса ще отхвърли идеята за власт и идеята за управляващ елит, чак когато победи порока на властниците вътре в себе си.

И по същия начин стои въпросът с религията. Религията е възникнала заради нуждите на невръстната колективна психика на развиващата се раса. И при религията наблюдаваме съвсем същото - колкото по в началото се вглеждаме, толкова по-вездесъщи са организираните религии, а колкото повече идваме в съвремието, вярата става все по-личен въпрос, все по-личен възглед и едно тотално отдалечаване от организираността на излишните мероприятия.




Така че... приятели, колеги, дами и господа критици и любители... причината за възникването на елита и религията НЕ СА извънземните, нито илюминати.

Под НЕ СА имам предвид, че всичко онова, което сме чели от чуждите и от родните издателства, представящо една така да я нарека "комерс-езотерика", според която "Империята Орион" е отговорна за тези сложни проблематики, е ЛЪЖА.

Тоест, това не е вярно. И няма значение колко се вглежда човек в това, няма значение колко неща разглежда като вероятности, свързани с това, няма значение колко трудолюбиви, творчески и оригинални мисли хвърля в тази посока - това е празна работа. И както и да се суче и овърта, словесните еквилибристики в тази посока се въртя токоло една лъжа.

В "Дон Кихот" Сервантес вмъква малък под-разказ за един човек в едно село, който с някаква куха тръстикова пръчка, като я заврял в задника на едно куче, го надувал с въздух като балон. Цялото село му се чудело, защото доста се борел с това дело, часове наред, в жегата, човека надувал, и накрая като привършил и бил доволен от резултата, избърсал потта, въздъхнал си, изправил се и отправил въпрос към тълпата наблюдаващи - "Какво ме гледате? Да не мислите, че е лесна работа да се надуе с въздух едно куче?"

Така е и с езо-обществото на комерс-езотериката. Мъчна и трудна работа са всичките тези усилия на мисълта и литературата. Но, явно и което е удивителното, някой трябва да я върши...






Че извънземни има и че извънземни са ни посещавали и са се явявали пред нас от дълбоката древност, това си е неоспорим факт.

Неоспоримостта на факта идва директно от древните изображения на познати на ден днешен неидентифицирани и по презумция извънземни същества.

Само че религиозната представа и Божествената идея ПРЕДВАРИТЕЛНО е присъствала в съзнанието на наблюдаващите, и именно ЗАРАДИ ТОВА умът на древния човек е побързал да обвърже феномена с религиозния контекст. А не обратното.

Напишете в Гугъл на български "нло ренесансови картини".

Дали наистина художниците на тези картини са били "посветени в супер-тайно масонско познание", че извънземните са автори на религиите ни? Разбира се, че НЕ.
Налице - това, което е пред очите ни - са едни религиозни хора, които стават свидетели на необясним за тях феномен. Вие ако бяхте на мястото на просветения ренесансов културен интелектуалец-художник, ДАЛИ ще пропуснете да отдадете на този феномен религиозен смисъл и религиозно проявление? А какво друго обяснение бихте му дали, ако не някакво причастие или свидетелство за Божието величие?

Какво друго, питам? Опитайте да си отговорите. Ако разбирате поне малко човека, неговата психология и природа, ще отключите достъпа си до окултното познание, което сте мислели, че сте имали в лицето на теорията за древните междуизмерни астронавти.





Затова, забравете всичко онова, което сте чели по езотериката от Хеликон през годините. За парите за книги - пийте една студена вода. Кажете си, че всичко това е било нужно за израстването ви.

Време е да погледнем безценното знание от древността с трезви очи.

Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: λ в Ноември 21, 2019, 03:11:55 pm
Предпочитам да разгледаме нещата от позиция на Инана, тъй като тя е може би най-важното божество за човешката култура (наред с други разбира се).

Мисля че е трудно на български да се намери труд, посветен изключително на шумерската митология. Лесно се откриват сайтове за митология като цяло и най-лесно се попада най-вече на шумерския мит за Сътворението. Сигурен съм, че сигурно има такива книги или томове. Трябва да има.

Но нещо, което съм убеден, че не е направено... е един прост превод на английската уикипедия по тези въпроси. Затова мисля поне като начало да преведа на наш език страниците от уикипедията, но вместо да ги дарявам за българската уикипедия, да са тук в нашия форум.

Както ще видите, Инана е прелюбопитен образ от най-дълбоката древност, който достатъчно интригува и без да е конкретно извънземно същество.






Инана / Ищар

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5c/Ishtar_on_an_Akkadian_seal.jpg/807px-Ishtar_on_an_Akkadian_seal.jpg)
Богиня Ищар върху имперски акадски печат от 2350 - 2150г пр. Хр. Екипирана е с оръжия на гърба си, носи рогат шлем и стъпква лъв.

Инана е древна месопотамска богиня на любовта, красотата, секса, желанието и плодовитостта... и на справедливостта, войната и политическата власт. Първоначално тя е била почитана в Шумер и по-късно е била почитана в Акад, Вавилон и Асирия под името Ищар. Била е наричана "Царица на Рая" или "Царица на Небесата" и е богинята-патрон на храма Еана в града Юрук (Урук), който е бил нейният основен култов център. Свързвала се е с планетата Венера и най-отявлените й символи са били лъвът и осмовърхата звезда.
Мъжът й бил бог Думузид (по-късно наричан Тамуз), а нейният "сукал" (sukkal), което означава личен прислужник, е била богинята Нишубур (по-късно възприемана за мъжко божество на име Папсукал).


(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/13/Part_of_front_of_Inanna_temple_of_Kara_Indasch_from_Uruk_Vorderasiatisches_Museum_Berlin.jpg/1158px-Part_of_front_of_Inanna_temple_of_Kara_Indasch_from_Uruk_Vorderasiatisches_Museum_Berlin.jpg)
Част от предната част на храма на Инана от Юрук

Е-ана (небесна къща) е бил древен шумерски храм в град Юрук. Считал се е за "жилището на Инана" и на Ану, споменат е няколко пъти в епиката на Гулгамеш и на други места.



Това, което прави впечатление, е че Инана е богиня едновременно на любовта и на войната. Едновременно на секса и на политическата власт. Това е психологическа истина още от най-древно време, както се вижда - всеки знае, че централната същност на секса е властта, и винаги е била властта. Същото е и с по-възвишените форми, защото любовта и любовната страст винаги целят политическа власт, било то над отделен човек или народ.

Мнозинството от комерс-езотеристите са подучени, че любовта освобождава, но това не е точно така - любовта се нарича "сладките окови" и винаги се е наричала така във философията. Изразява се идеята да получиш повече свобода чрез средството на социалната обвързаност.

Ницше казва, "Любовта към едно нещо е варварство: защото тя е за сметка на всичко останало. Дори и любовта към бога." И затова единствено любовта към Бога, с други думи любовта към свободата, освобождава. А не любовта към разните му неща и разните му хора.
Важно е да го подчертаем, защото, както ще видим, точно тази идея олицетворява божеството на Инана, но за това по-късно...


Забележете какво внимание е получавал храма на Инана в Юрук. Тоест, храмът получава дори повече внимание от града, в който се намира. Както някои от вас сигурно вече знаят, същото нещо е впечатлявало елините от античността, когато са посещавали Египет. Предшествениците на гърците нарекли цялата държава Египет на името на един единствен храм - храмът на египетския бог Пта в град Мемфис (тогава столица на Египет). Името на държавата е било Кем, но гърците, заради силните си впечатления, игнорирали името на държавата и я наричали по името на храма на Пта.

По същия начин храмът Еана вероятно е имал по-голяма важност от самия град Юрук.

Нека разгледаме Урук преди да продължим...






Урук / Юрук

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3b/Uruk_expansion.svg/1109px-Uruk_expansion.svg.png)
Експанзията на Юрук и колониалните му аванпости, 3600 - 3200г пр. Хр.

Юрук (на шумерски - Унуг, на акадски - Урук, на арабски - Уарка или Аурук, на арамейски и еврейски - Ерек, на гръцки - Орксон, романизирано Оркс, Орек или Оругея), е бил древен шумерски град (по късно и на Вавилон), намиращ се... там на картата, на Ефрат... на 30 км от съвременен Самават в Ирак.
Юрук играел важна роля в ранната урбанизация на Шумер в средата на 4-то хилядолетие пр. Хр. В апогея си, приблизително през 2900г пр. Хр., Юрук вероятно е имал население 50 000 - 80 000 жители, живеещи на 6 кв.км. оградени от стена. С това Юрук е бил най-големият град в света по онова време. Легендарният Гилгамеш, според съхранената хронология на шумерските царе, управлявал Юрук през 27ми век пр. Хр.
Градът губи основната си важност около 2000г пр. Хр. поради борбата между Вавилония срещу Елам, но остава населен дори до 224г, а е напълно изоставен чак преди ислямските завоевания през 633-638г.

При първите разкопки през 1849г градът е единтифициран като "Ерек", познат като "вторият град на Нимрод".

Арабското име на Вавилония, което в крайна сметка се превръща в име на съвременен Ирак, ал-Ирак, се смята че е произлязло от името Урук, през арамейското Ерек и евентуално през персийското Ерак. В шумерския език думата "уру" може да означава "градче, град, село, област".



(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/76/Pictographs_Recording_the_Allocation_of_Beer_%28London%2C_England%29.jpg/1200px-Pictographs_Recording_the_Allocation_of_Beer_%28London%2C_England%29.jpg)
Плочка от Юрук, с датиран произход Юрук III (около 3200 - 3000г пр. Хр.), на която са записани дажби бира от складовете на някаква институция. Британски музей.



(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/77/Cylinder_seal_king_Louvre_AO6620.jpg/1200px-Cylinder_seal_king_Louvre_AO6620.jpg)
Цилиндричен печат от Юрукския период и отпечатъка му, около 3100г пр. Хр. Лувъра.



(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c5/Wardak_vase_detail.jpg/954px-Wardak_vase_detail.jpg)
Сцена на почит към Инана, изображението е част от юрукска ваза, около 3200 - 3000г пр. Хр., намерена в Юрук. Това е един от най-ранните оцелели екземпляри на разказвателно релефно писмо.



(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/67/Warka_vase_%28background_retouched%29.jpg)
Цялата ваза. Национален музей на Ирак.



(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e0/Uruk3000BCE.jpg)
Едно особено интересно изображение. Според оригиналното описание в уикипедия, това е печат на чудовищни лъвове и орли с лъвски глави. Месопотамия, Юрукски период (4100 - 3000г пр.Хр.). Лувъра.


Естествено, това аз не бих го нарекъл "чудовищни лъвове", защото ние тук имаме информация за съществуването на динозаври в ранната и дори късната човешка история, също и в съвременната - Старата Земя - Защо НЕ! (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=270.0) - това е чудесно допълнение към многото древни изображения на живи динозаври.




За Урук, разбира се, има още много да се каже, но ще го споменаваме в крачка.








Инана е била почитана в Шумер поне още от Юрукския период (от около 4000 до около 3100г пр.Хр.), но тя е имала и малък култ поне допреди владичеството на Саргон от Акад.

През след-Саргонните ери, тя се превръща в едно от най-широко почитаните божества в шумерския пантеон и е имала храмове навсякъде из Месопотамия.

Култът към Инана-Ищар, който може да е бил свързан с разнообразие от сексуални ритуали, бил продължен от източните семитски народи, които наследили шумерите в същия регион. Тя била особено обичана от асирийците, които я издигнали до позицията на най-висше божество в пантеона си, с ранг дори по-висок от националния им бог Ашур.

Инана-Ищар се споменава в Библията, тъй като оказва много силно влияние върху финикийската богиня Асторет, която пък по-късно повлиява развитието на гръцката богиня Афродита. Култът към Инана продължава да процъфтява и по-нататък, а постепеният му упадък започва някъде между 200 и 700г след възникването на християнството, въпреки че култът й оцелява в части от Горна Месопотамия чак до 18-ти век.


Инана се появява в най-много митове от кое да е друго шумерско божество. Много от митовете за нея се отнасят до превземането на сферите на влияние на другите божества. Вярва се, че Инана е откраднала всички положителни и отрицателни аспекти на цивилизацията, задигайки ги от Енки - богът на мъдростта. Вярва се също така, че е превзела и храма Еана, завземайки го от Ан - богът на небето.

Заедно с нейния брат-близнак Уту (по-късно познат като Шамаш) Инана налагала божествената справедливост; тя унищожила връх Ебих заради това, че се опълчил срещу авторитета й, отприщила яростта си върху градинаря Шукалетуда, след като я изнасилил в съня й, и издирила бандитката Билулу и я убила като божествено възмездие заради това, че тя била убила Думузид (единственият официален съпруг на Инана).

В стандартната Акадска версия на епиката на Гилгамеш, Ищар иска от Гилгамеш да стане нейн любовник. Когато той отказва, тя праща Небесният Бик, което довежда до смъртта на Енкиду, след което Гилгамеш, повлиян от това, се отправя в търсене на безсмъртието.

Най-известният мит на Инана-Ищар е историята за нейното спускане и връщане от Кур - древният шумерски Подземен свят - в този мит тя прави опит да завладее селението на по-старата си сестра Ерешкигал, царицата на Подземния свят, но вместо това, заради надменността си е осъдена от Седемте съдии на Подземния свят (Анунаки) и е умъртвена. Три дни по-късно, Ниншубур се моли на всичките богове да върнат Инана обратно, но всички отказват освен Енки, който праща две безполови същества да спасят Инана. Те ескортират Инана навън от Подземния свят, но гала (подземни демони), пазителите на Подземния свят, които довличат мъжа й Думузид в Подземния свят като нейн заместител. В крайна сметка на Думузид се разрешава да се върне в небесата през половината година, докато сестра му Гещинана остава в Подземния свят вместо него, което поражда смяната на сезоните.



Тези два мита за Инана наистина са най-интересните от всички и тях ще разгледаме подробно - как богинята на най-големия град в древния свят се спуска до света на мъртвите и как най-прославения цар на Юрук отхвърля волята й.
Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: λ в Ноември 23, 2019, 10:00:55 am
Шумерите почитали инана едновременно като богиня на военното дело, и на сексуалността. За разлика от другите богове, чиито роли били статични и чиито сфери на влияния били ограничени, историите за Инана я описват като движеща се от завоевание към завоевание. Била е изобразявана като млада, буйна и прибързана, постоянно стремяща се към все повече власт, повече отколкото й е било отредено.

Въпреки че е била почитана като богиня на любовта, Инана не е била богиня на брака, нито пък някога е била възприемана като богиня-майка. Описание от един от нейните химни гласи, "Когато слугите отпуснат стадада на воля, и когато добитъкът и овцете се връщат в оборите и кошарите, тогава, господарке моя, като безименния бедняк, носиш само единствена дреха. Перлите на проститутката са около врата ти и ти навярно ще откраднеш някой мъж от кръчмата". В "Спускането на Инана в Подземния свят" Инана третира любовника си Думузид по много своенравен и капризен начин. Този аспект от личността на Инана е подчертан в по-късната стандартна Акадска версия на Епиката на Гилгамеш, в която Гилгамеш посочва всеизвестното лошо отношение на Ищар към любовниците й.

Инана е била почитана и като едно от шумерските войнски божества. Един от химните й гласи, "Тя забърква бъркотия и хаос срещу онези, които не й се подчиняват, сее кланета и подтиква унищожителен потоп, облечена в ужасяващо сияние. Нейната игра е да ускорява конфликта и битката, неуморна, затягаща сандалите си". Самите военни битки понякога били наричани "Танцът на Инана".






В Епиката на Гилгамеш


(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/65/O.1054_color.jpg/737px-O.1054_color.jpg)

Древен теракотен релеф, изобразяващ Гилгамеш, който убива Небесния бик, изпратен от Ищар в Плочка VI от Епиката на Гилгамеш, след като отклонява любовните й посегателства

В Акадската Епика на Гилгамеш, Ищар се явява на Гилгамеш след като той и неговият сподвижник Енкиду се връщат в Юрук след победата им над Хумбаба и изисква Гилгамеш да стане нейн любовник. Гилгамеш й отказва, посочвайки, че всичките й предишни любовници са страдали:

Слушай ме, докато разказвам историята за твоите любовници. Имаше го Тамуз, любовникът от твоята младост, за него ти нареди да бъде оплакван, година след година. Ти обичаше пъстроцветното люлякогръдо канарче (https://en.wikipedia.org/wiki/Lilac-breasted_roller), но въпреки това го порази и счупи крилото му [...] Ти обичаше лъва, огромен по сила: седем ями изрови за него, и седем. Обичаше жребеца великолепен в битка, и за него ти разпореди камшик и шпори и каиш [...] Ти обичаше пастиря на стадото; той правеше попара за теб ден след ден, убиваше козлета в твое име. Ти го порази и го превърна във вълк; сега собствените му овчарчета го преследват, собствените му хрътки налитат по хълбоците му.

Вбесена от отказа на Гилгамеш, Ищар отива в небесата и казва на баща си Ану, че Гилгамеш я е обидил. Ану я пита защо се оплаква на него, вместо сама да конфронтира Гилгамеш. Ищар изисква Ану да й даде Бикът на Небесата и се кълне, че ако не й го даде,  "ще разбия вратите на ада и ще смажа пантите; ще има суматоха [тоест разбъркване] на хората, онези отгоре с онези от по-долните дълбини. Аз ще въздигна мъртвите, за да ядат храна като живите; и множеството на мъртвите ще надчислява живите".

Ану дава на Ищар Небесния бик, а Ищар го праща да нападне Гилгамеш и неговия приятел Енкиду. Гилгамеш и Енкиду убиват Бика и принасят сърцето му на слънчевия бог Шамаш. Докато Гилгамеш и Енкиду си почиват, Ищар се изправя върху стените на Юрук и проклина Гилгамеш. Енкиду изтръгва дясното бедро на Бика и го хвърля към лицето на Ищар, викайки, "Ако можех да те стигна с ръцете си, това ще направя на теб, и ще просна вътрешностите ти наоколо". (Енкиду по-късно умира заради безбожието си.) Ищар свиква "надиплените куртизантки, проститутки и блудници" и им нарежда да оплакват Небесния бик. През това време, Гилгамеш свиква празненство за победата над Небесния бик.

По-късно в епиката, Утнапищим разказва на Гилгамеш историята за Великия Потоп, който бил пратен от бога Енлил, за да затрие целия живот на земята, защото човеците, които били твърде премного на брой, правели твърде много шум и му пречели да спи. Утнапищим разказва как, когато придошъл Потопа, Ищар плакала и скърбяла заради разрушението на човечеството, заедно с Анунаките. По-късно, след като Потопът се оттегля, Утнапищим прави приношение на боговете. Ищар се явява на Утнапищим, носейки огърлица от лапис лазули с мънисто, оформени като мухи и му казвала, че Енлил никога не бил обсъждал Потопа с другите богове. Тя му се кълне, че никога няма да позволи на Енлил да причини друг Потоп и обявява огърлицата си от лапис лазули за символ на нейната клетва. Ищар кани всички богове, без Енлил, да се сберат около приношенията и да им се насладят.


(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7a/British_Museum_Flood_Tablet.jpg)

Оригиналната Акадска Плочка XI ("Плочката на Потопа") от Епиката на Гилгамеш






Когато се разглеждат откъслечни митове, извадени като изрезка от цялостната народо-културна митология на едно общество, с което сме загубили всякакви връзки, нещата винаги изглеждат спорадични. Случващи се сякаш без причинно-следствени връзки, сякаш в атмосферата на нещата остават незапълнени места.

Именно от този ефект се възползват хора като Сичин и компания - като подстрекават първосигналния импулс на непросветения читател да запълва празнините с буквализми и неестествени интервенции.

Но всички такива усещания се пораждат от общото невежество за един отдавна отминал свят. Колкото повече научаваме и разбираме за културата, схващанията и вътрешната душевност на хората от древността, толкова повече светлина се хвърля върху неясните очертания на привидно спорадичния митологичен сюжет.

Затова нека разгледаме подробностите в този важен мит и нека направим някои важни коментари.

Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: λ в Ноември 23, 2019, 12:29:37 pm
Енкиду

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/59/Enkidu_leon.jpg)

Възможно изображение на Енкиду като човек-бик, биещ се с лъв, Акадски имперски печат, около 2200г пр.Хр.


(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/10/Periodo_accadico%2C_sigillo_in_calcare_verde_con_eroi_a_sei_ricci_che_sottomettono_un_bufalo_d%27acqua_e_un_leone%2C_2350-2150_ac_ca.jpg) (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3f/Enkidu_on_an_Akkadian_cylinder_seal.jpg)

Еа, борещ се с бикове, и един човек-бик, вероятно Енкиду, борещ се с лъв. Акадски имперски печат.



Енкиду, преди грешно прочитан като Еабани, е централна фигура в месопотамската Епика на Гилгамеш. Енкиду е бил оформен от глина и вода от Аруру, богинята на съзиданието, за да отърве Гилгамеш от арогантността му.

В историята той е див човек, отгледан от животни и невеж за човешкото общество, докато не преспива с Шамхат.

Има предположения, че той може да е човекът-бик, изобразяван в месопотамското изкуство, имащ глава, ръце и тяло на човек, но рога, уши, опашка и крака на бик. Последвала серия от контакти с човеците и културата им, които го приближили до цивилизацията. Всичко това кулминира в борба между него и Гилгамеш, цар на Юрук.

Енкиду въплъщава дивото или естествения свят. Въпреки че бил равен на Гилгамеш по сила и издръжливост, той по някои начини действа като антитеза на културния, градски възпитан цар-войн. След борбата им, Енкиду става постоянен спътник на царя и негов дълбоко обичан приятел, придружаващ го в приключенията му, докато не го поразява болест и не умира.

Проникновената, трагична загуба на Енкиду дълбоко вдъхновява Гилгамеш да се отправи на пътешествие в търсене на начин да избяга от смъртта и да се сдобие с безсмъртие.




Хората от Юрук се оплакват на боговете, че техният могъщ цар Гилгамеш етвърде суров. Затова, богинята Аруру формира Енкиду от вода и глина, като съперник на Гилгамеш, като оравновесяваща сила.

Енкиду живял в дивото, скитал със стадата и ходил заедно с дивеча да се пои по водоемите. Един ловец го вижда и осъзнава, че именно Енкиду освобождава животните от капаните му. Той докладва това на Гилгамеш, а пък той на свой ред изпраща храмовата проститутка Шамхат, за да се справи с него.

Енкиду прекарва шест дни и седем нощи, съвокуплявайки се с Шамхат, след което, усещайки миризмата й върху него, животните започват да бягат от Енкиду и той открива, че вече не може да се върне към стария си живот. Затова се връща при Шамхат и тя го научава да живее като цивилизованите хора.





Трябва да разберем, че проституцията в древен Шумер, както и в околните съвременни тогава цивилизации на Египет, Вавилон и тн, не е носела негативен смисъл, както е на ден днешен.

Шамхат е свещена проститутка, която изиграва значителна роля в цивилизоването на Енкиду.

За това се разказва в Плочка I, относно опитомяването на дивия човек Енкиду, който бил създаден от боговете като съперник на могъщия Гилгамеш. Шамхат била свещена проститутка или "харимту". Била помолена да използва привлекателността си, за да изкуши Енкиду от дивото, и "дивотията" му, за да го цивилизова чрез продължителни сексуални занятия. Била заведена до един водоем, където Енкиду бил виждан да пие, и тя му се показала. Енкиду се наслаждавал на Шамхат "шест дни и седем нощи" (един фрагмент, открит през 2015г и разчетен през 2018г, разкрива, че двамата прекарали две седмици в сексуални занятия, с почивка, в която обсъждали бъдещето на Енкиду в Юрук). За нещастие на ЕНкиду, след дългия сексуален курс по цивилизованост, предишните му спътници - дивите животни, започнали да се боят от него и му обърнали гръб при водоема, където се събирали. Шамхат го убедила да я последва и да се присъедини към цивилизования свят в града Юрук, където Гилгамеш бил цар и да отхвърли предишния си живот в дивото с дивите животни по хълмовете. Когато Енкиду стига Юрук, влиза в уговорена борба с Гилгамеш, за да се докаже кой е по-силен от двамата. Гилгаеш печели срещата. Оттогава насетне Гилгамеш и Енкиду стават най-добри приятели и предприемат много приключения заедно (започвайки с Кедровата гора и срещата с Хумбаба.)

Когато Енкиду умира, той изразява яда си към Шамхат заради това, че го е направила цивилизован, завеждайки го в новия свят от преживелици, които довеждат до смъртта му. Той я проклина да бъде изхвърлена от обществото. Бог Шамаш припомня на Енкиду, че Шамхат го е хранила и го е облякла. Енкиду омеква, след което я благославя, казвайки, че всики мъже ще я желаят и ще й предлагат дарове и бижута.

Така, Енкиду започва да брани стадата на пастирите срещу хищниците, обръщайки се срещу стария си живот. Някои изследователи са на мнение, че историята за Енкиду първоначално е била отделен разказ, илюстриращ "мъжкото развитие и съдба, как чрез съвокуплението с жена мъжът пробужда в себе си усета за човешко достойнство".



Името на Шамхат буквално означава "сочната" или "буйната" (като за растителност). Ролята й в довеждането на Енкиду от природата към цивилизацията чрез секса е широко обсъждана.
Ривка Харис (Rivkah Harris) смята, че "посредническата роля на проститутката в трансформирането на Енкиду от човек, който е като у дома си в природата и при дивите животни, до пълноценно човешко същество, е ключова".
Според класика Пол Фридрих (Paul Friedrich), сексуалните умения на Шамхат установяват "връзката между художествената, или софистицираната чувственост и цивилизацията". Сексуалното й изкуство довежда Енкиду до разбирането как основните животински нагони могат да бъдат трансформирани в нещо софистицирано, или "цивилизовано". Месопотамците вярвали, че проституцията била една от основните характеристики на цивилизацията: "примерен представител на градския живот". По този начин Шамхат става градската "майка" на Енкиду, която го учи на основите на цивилизования живот, на храненето, пиенето на вино и как да се облича.




Както виждаме, проституцията в най-дълбоката древност е била точно обратното на онова, което проституцията е днес в Западния свят - вместо дейност, която да изважда на повърхността и да задоволява най-животинските нагони на човека, тя е била средство за трансформация на долните животински нагони с цел осъзнаване на човешкото достойнство.
На Изток това разбиране от древността се е запазило по-добре (гейшите например, или тантрата). Загубването на просветеността по тези въпроси в Западния свят започва още в елинската култура (защото Западният свят е наследник на древните гърци и на Рим), именно поради това невежество на ден днешен разделяме думата порнография от думата еротика. Думата порно идва от старогръцката дума за проститутка, която на ден днешен носи негативен смисъл и е лишена от древната идея.



И още нещо интересно...


В ненаучните времена от човешката история миризмата е означавала много. В древните митове миризмата често се споменава, както в случая Енкиду вече мирише на новия свят, и това кара старите му сподвижници животните да се извърнат от него.

За древността, за жалост, нямаме достатъчно задълбочена информация. Но знаем, че в античността миризмите са се приемали за "духове". Нещата, които са миришели особено, са били "обладани" от духа, така се е обяснявало особеното им обаяние. Когато се е произвеждал алкохол например, хората в античността са считали, че течността е трябвало "да привлече духове" и да бъде "обладана". Считало се е и че пиейки алкохола, човек приема въпросните духове в себе си. В комбинация с тази реторика на античните алхимици и пивовари и психическите ефекти от алкохола, естествено е, че от самото си начало е бил основна част от религията. Северноамериканските индианци смятат, че духовете не се блазнят по плътта на предлаганите им дарове и приношения, а всъщност консумират миризмите на даровете. Затова индианските ритуали се правят от гледната точка на пушека на запалената храна и на различните миризми, които тя отдава при различните начини на обработка, затова и ритуалите са различни.

Имаме много по-конкретна информация за средновековието. Само преди няколко века в Европейската култура се е считало, че лошите миризми разнасят зарази. Средновековните селяни са вярвали, че лошият дъх на човека издава, че е носител на болести и се е считало, че от помирисването на лоша миризма или на лошия дъх на някого се разпространяват зарази. Поради тази причина средновековните европейци са правели много за поддържането на добра устна хигиена и особено са целели да имат добър дъх - това е бил основен социализиращ фактор, а отхвърлянето от обществото в средновековието е било равнозначно на скорошна смърт, защото човек не е могъл лесно да оцелее без другите и без общността си. Причината прокажените в средновековието да слагат кърпи на лицата си не е била единствено да спестят гледката от разлагащата се плът, но и да попречат на лошия им дъх да се разпространява надалече (защото прокажените имат много лош дъх), заради вярването, че проказата се разпространява чрез лошата миризма от устата на прокажения.

Така че, когато става дума за променената миризма на Енкиду, това е многозначително! Древният автор няма предвид миризмата в научно изследвания й смисъл, в който я разбираме ние днес. За древния автор духът и миризмата са били едно и също нещо! Едното е било сетивно проявление на другото.
Така че, истинският смисъл на древните редове е, че Шамхат ОДУХОТВОРЯВА Енкиду със сексуалните си изкуства, и ДУХЪТ на Енкиду вече не е същия, животните не могат да го познаят. Той е вече цивилизован - събуден за и осъзнаващ човешкото си достойнство.




Възпяването на мъжкото приятелство...
Възпяването на необуздания женски принцип...
Възпяването на сексуалните изкуства като мост към цивилизацията, и към човешкото достойнство...
Философската тежина на гибелта, разтрогването на мъжкото приятелство заради необуздания женски принцип, "неслучайната" съдбовност...

Древният човек не е бил прост.

В днешното си съвремие ние сме съвсем същите - същия дух, същото разбиране за нещата, същите страсти, същите душевно-битейни проблематики. Отдавна е установено, че единствената ни разлика с хората от миналото е развитието на науката и езика и технологичния напредък на цивилизацията, но това не е нещо сложно дори за най-примитивния човек. Ако един примитивен човек бъде въведен в нашия свят, той много бързо ще приеме всичките ни "чудеса" и много скоро ще започне успешно да ги използва без да му мисли много, точно както ги ползваме и ние.

Така че ние сме си все същите.
Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: λ в Ноември 23, 2019, 01:15:49 pm
Което ме води към един по-специален коментар.




Виждате един от имперските печати в горния коментар, изобразяващи предполагаемия Енкиду.

Казва се, че другата фигура е бог Еа, защото в текста отстарни си пише, че това е бог Еа...

Само че няма как да не се забележи, че лявата фигура е човек-лъв, който се бори с бик или вол... А дясната фигура (която само се предполага, че е Енкиду, защото не го пише) изобразява човек-бик, който се бори с лъв.




(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c3/Chaos_Monster_and_Sun_God.png)

Нинурта с гръмотевиците си преследва Анзу, който краде Плочката на Съдбите от светилището на Енлил




Става дума за... очевидно завишената междувидова сексуална съвместимост. Това е видно навяскъде из древното изобразително и литературно наследство.

Ясно е, че Енкиду е прототипът на минотавъра. За сега не сме намерили повече археологично-литературна информация от шумерите, но гръцкия мит за Пасифая (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%84%D0%B0%D1%8F_(%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F)) дава повече подробности, макар и доста по-късно преразказан. Както винаги, английската уикипедия е далеч по-изчерпателна - https://en.wikipedia.org/wiki/Pasipha%C3%AB (https://en.wikipedia.org/wiki/Pasipha%C3%AB)


Името на Пасифая става корен на английската дума "psify", което означава "умирявам, укротявам, усмирявам" и се използва по адрес на животно.

Тоест Пасифая усмирява дивото като се съвокуплява с него и така се ражда минотавъра (на име Астерион). В оригиналния шумерски разказ философската идея е много по-ясна, защото от цялата работа не се ражда изрод (както е типично за древногръцките и римските извращения от по-модерната античност), а изродът, Енкиду, се цивилизова и се сдобива с достойнство.

Освен това, в оригиналната шумерска история Енкиду не е продукт на извратения порок на хората, а е продукт на естествената, дива природа. Енкиду е направен от кал и вода, СЪЩО като човека. Също има намеса на божество, но то не подбужда порок и съществото не е родено от човешката перверзия. Тъкмо обратното - божеството не наказва с порок, както наказва Посейдон, а цели да създаде уравновесяваща сила, така че да се ИЗЛЕКУВА, а не да се накаже арогантността на суровия Гилгамеш.


Както и да е...





Въпросът е, че често се намесва разбирането на електричеството, когато става дума за сексуалните енергии (като при Анзу и Нинурта по-горе), например в източната тантра и тн.

Въпросът е също така, че ние вече имаме една следа в Библиотеката - Електрокултура и генната експресия (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=415.0), където се обсъжда нещо доста категорично доказано, именно, че електростатичният заряд е отговорен за биологичните епохи, за онова, което до вчера се спекулираше като "еволюция" и за облика на биосферата.

Електричеството много трудно ще да е било по широко достъпно на древния човек... Само че електростатиката е много лесно достъпна и в малки и в големи мащаби на всички човешки култури през историята.




Въпросът, който си задавам, е:


Възможно ли е да е имало време в миналото, когато различният нормален електростатичен заряд на атмосферата (йоносфера към земя) да е позволявал по-широка междувидова сексуална съвместимост?


Тоест, разполагаме с достатъчно научни улики, че междувидовата съвместимост лесно може да бъде нещо естествено, в зависимост от електростатичните условия.

Днес може да е невъзможно. Само че днес има видове, които не са съществували в миналото, има и видове, които са съществували в миналото и са изчезнали днес. Чрез проста електростатика можем отново да предизвикаме генна експресия на вече изчезналите видове.

Дали не е възможно чрез проста електростатика да се влияе и на междувидовата сексуална съвместимост?

Сексът определено е бил наука още в древността...

Само загатвам за това изследване, което все още продължава и съвсем не съм приключил с него. Само че, говорейки за секса като наука, практикувана съвместно с електростатиката, за манипулиране на междувидовата сексуална съвместимост, ще трябва да говорим и за жреческите общества от древността. Така че въпросът може евентуално да се повдигне отново след публикуването на следващия голям материал в Библиотеката, след което спекулациите ми ще продължат...








Едно е сигурно за мен - пътят на разсъжденията, че са нужни извънземни, за да се обясни всичко това, е невероятно грешен. Продължаването на разсъжденията, стъпвайки на "Звездния Старейшина" и "Документите Тера" на Морнинг Скай и на Сичин води до един кенеф. Няма никаква разлика с последствията от това, да се стъпва на "Матицата 5" на Вал Валериан. Ползването на пумията от конспирацията "Монтоук" може би беше по-безобидната простотия в сравнение с другите две... ако не беше перверзията с новото българско издание на продължението (говоря за подигравката с цената, разбира се).

Човек може много лесно да сравни колко неща научава от двете линии на разсъждения. Наистина ли някой си мисли, че парадигмата за древните астронавти дава ПОВЕЧЕ, отколкото нормалното съдържание на древните митове? Лесно се демонстрира, че единственото нещо, което Сичин и компания постигат с това, е ПРОМИВКА и ПОТУЛВАНЕ на древното знание, което се съдържа в находките.

Докато България се пълни с хора, които започват да си мислят, че знаят "нещо", очевидната действителност е, че България се пълни с обратното - пълни се с животни, които не знаят все по-голямо нищо.

Но както и да е...



Нека продължим с другия основен мит за Инана.
Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: λ в Декември 06, 2019, 02:38:50 pm
Забравил съм да спомена и друго - жената като мотиватор на цивилизацията.


Точно това (очевидно) разбиране заляга в мита за цивилизоването на Енкиду. А не "царицата на Орион"...


Всичко е очевидно, когато човек се замисли, как една жена би живяла в общество, откъснато от цивилизацията. Мъжете оцеляват елементарно без цивилизация, но жените оцеляват толкова по-сложно, колкото повече отсъства цивилизация. Говоря разбира се за начина, по който е устроен женския организъм и основните моменти от развитието му - месечните цикли, бременността и раждането.

Има една книга, която определено си заслужава прочита - "Средновековната вагина: Исторически и истеричен преглед на всички вагинални неща през Средните векове" (https://onthetudortrail.com/Blog/2015/02/10/the-lady-in-red-medieval-menstruation/) на Карен Харис и Лори Каски-Сигети. В линкнатия блог-пост можете да прочетете, че менструацията в средновековието се е считала на практика за заболяване. А кой е най-практичният начин за превенция на тази болест? Забременяването. Така че в средноековието е било желателно една жена да е постоянно бременна, за да не бъде "болна" и да се избегнат всички онези неща, натоварени с толкова тежки суеверия.

Дали точно заради това суеверно отношение човечеството е оцеляло от древността до по-скорошните времена?




Така че очевидно е, че цялата цивилизация се развива и напредва заради жената. Очевидно е също така, че двигателят на цивилизацията е мъжът (мотивиран от жената, която е причина за този двигател). Цялата индустрия е центрирана около жената - жените съставляват 85% от световното корпоративно потребление на стоки, тоест те съставляват 85% от клиентите на модерното производство. И поради това цивилизацията има облика, който има. Това не е произволно развитие.

И не е заради това, че "създалите ни извънземни се управляват от кралица".

Жената е естественият и първоначалният символ на цивилизацията (символът за цивилизованост). И именно защото човечеството е съставено от мъже и от жени, човечеството не може да съществува извън контекста на цивилизация - където има хора, те са цивилизовани в някаква степен, каквато и да е. Иначе не би имало жени там, а ако не би имало жени, не би ги имало и въпросните хора.




Затова Енкиду се сдобива с "човешко достойнство" след преспиването с Шамхат. Той не познава (преспива със) Шамхат, а бива "запознат" с цивилизацията.




Няма как този така наречен "мит" да бъде по-буквален.

Защото едно общество, което не разполага с наука, не разполага и с терминологичен език - те са разполагали единствено с битов език и когато в езика си не разполагаш с дума като "цивилизация" (която води началото си чак от Рим, заради римското старолатинско Civis romanus sum, което означава "Римски гражданин съм"), тогава трябва да кажеш цяло изречение, което описва секса с проститутки, обличането на хубави дрехи и пиенето на вино, за да опишеш онова, за което след хиляди години ще си има термин - цивилизация.

Затова този мит е буквален - той далеч не е метафорична информация, той е най-директният начин едни технологично развити хора да се изразяват чрез един първобитен и неразвит език (защото грамотността и литературата е следвала останалите процеси на развитие с крачка назад).


И този мит е ДОСТАТЪЧНО буквален. И не е нужно някой си като Сичин да вижда извънземни империи зад това съдържание, за да го направи "по-буквално".

Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: gesh78 в Март 16, 2020, 08:50:52 pm
Искам да подкрепя становището на λ, и неговата лична позиция относно езо-обществеността както и от необходимостта за излагане на фактите. Аз също си задавам същите въпроси и определено си давам сметка, че нещо трябва да се направи за промотирането ако ще и филтрирането на истинското познание, езотерика и уфология.



Не разбирам защо на някои хора им е трудно да се откажат и да спрат да вярват в "Империята на Орион" както и на идеята за Висш Aз на неизвестния хомосексуален автор на Матрицата 5.


Искам да споделя на всички вас, които се интересуват от всякаква такава тематика. Как лично аз съм извървял пътя на всичката тази информация и каша през годините. Моят ключ към разнищването на разобличаването на всички тези псевдоавтори и глупости е именно развиването на интерес към науката(не Айнщайн и Атомизма).
Винаги съм харесвал Парарелна реалност но с времето аз лично спрях да посещавам този сайт или поне не толкова колкото преди. Още от край време винаги съм посещавал и чел с интерес цялата тематика в xnetbg.net и xcombg.net както и всякакви други блогове.

През личните ми метаморфози съм се интересувал от:

- Всички масови религии
- Всякакви фалшиви гурура на Йогите
- Матрицата 5( до огромна степен.)
- глупостите на Дейвид Айк
- глупостите на Робърт Морнинг Скай
- глупостите на Захарая Сичин
- глупостите на Дейвид Уилкок, който обясняваше как едва ли не края на 2012 ще развием суперспособности.
- глупостите на Данте Сантори

Няма как човек да продължава да вярва във всички тези небивалици след като в библиотеката на Апокрифна Академия има толкова много ценна и достоверна информация за всичко, което ни свързва и вълнува. Особено няма как всичко това да продължава като налице са материали, които обясняват и разобличават цялата тази дезинформационна бомба.


Огромен парадокс е как интелигентни хора продължават да вярват и да се интересуват от глупости след като пред очите са ни познанията и трудът на личности като: Вилхелм Райх,Ройалд Реймънд Райф, Никола Тесла, Джеймс Максуел, Чарлз Штейнмец, Ерик Долард, Марко Родин, Насим харамейн, Макс Щирнер, Виктор Шаубергер, Кен Уилър и други.

Просто е неизбежно и абсолютно винаги трябва да е налице тълковен речник на дигитален и хартиен носител.





Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: Glasberg в Март 21, 2020, 08:13:44 pm
Проблемът е, че хората се нахвърлят да четат и да вярват на разни неконвенционални теории, без да познават конвенционалните. Необходимостта от нещо, което е в разрез с конвенционалното, идва едва тогава, когато се открие, че конвенционалното не може да бъде вярно, когато са налице противоречия и големи спекулации в общоприетите теории.

Но тъй като е трудно да бъдем специалисти по всичко, ни се налага да се доверяваме на хора, които критикуват аргументирано общоприетото или най-малкото се съмняват в него.

Не искам да пиша за извънземните, тъй като мнението ми е крайно и изключително непопулярно, но искам да обърна внимание на това, че трябва да се чете поне критиката на конвенционалните теории за света и човека, преди да се измислят научно-фантастични романи, базирани на нулеви доказателства.


Аз не вярвам, че съществува световна конспирация на хората в научните среди да лъжат народа. Науката е просто бизнес ("Nothing personal - it's just business"). Истината е, че учените знаят много неща, но и много неща изобщо не ги знаят, въпреки че градят хиляди хипотези, постановки и теории за онова, което може да е истината, защото им се плаща за това. А после тия хипотези и теории на нас ни ги продават като факти, или по-скоро, ние ги приемаме за факти. Това е бизнес. Има и супер як PR (спомнете си Стивън Хокинг (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B8%D0%B2%D1%8A%D0%BD_%D0%A5%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B3), чиято тъпа книжка изчетоха дори и онези, които си нямат хал-хабер от физика), пишат се книги, финансират се мащабни проекти с обществени средства и т.н.

В другата крайност са онези, които правят бизнес с научна-фантастика за извънземните от Орион, които били построили пирамидите в Египет, висши Аз-ове, астрална памет, живот между инкарнациите и т.н.



Това, че преФаленият Стивън Хокинг (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B8%D0%B2%D1%8A%D0%BD_%D0%A5%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B3) и един теоретичен физик като Лорънс М. Краус (https://en.wikipedia.org/wiki/Lawrence_M._Krauss) са написали глупости в книгите си, не означава, че научната фантастика за извънземните от Орион е вярна.


Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: Glasberg в Март 21, 2020, 10:59:03 pm
Със същата настървеност, с която критикуваме Стивън Хокинг (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B8%D0%B2%D1%8A%D0%BD_%D0%A5%D0%BE%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B3), написал следната глупост в книгата си:

Цитат
Because there is a law such as gravity, the universe can and will create itself from nothing. Spontaneous creation is the reason there is something rather than nothing, why the universe exists, why we exist. It is not necessary to invoke God to light the blue touch paper and set the universe going.
трябва да изследваме всичко, което четем.

Превод:
Цитат
Защото съществува закон като гравитацията, Вселената може и ще се създаде от нищото. Спонтанното съзидание е причината за това, да има нещо, вместо да няма нищо, за това, че Вселената съществува, за това, че ние съществуваме.

 ??? ??? ???

Законът за гравитацията предшества Вселената  ??? ??? ???





Със същата доза съмнение, с което четем Вселена от нищото (https://m.helikon.bg/169983-%D0%92%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE%D1%82%D0%BE.html) на Лорънс М. Краус (https://en.wikipedia.org/wiki/Lawrence_M._Krauss), трябва да гледаме и на всичките неконвенционални теории.

Истината е, че не знаят. Но понеже овцете купуват книгите на преФалените гурута, що да не пишат научна-фантастика и да я продават като факт?
Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: Psyhea в Март 22, 2020, 12:34:05 pm
М,сега видах,че Л на мен говорел.. :P


Само,че аз не съм запозната нито с делата на Сътчин нито на Уилкок.
Чувала съм имената им,и то от форумите като хсом,хнет и т.н.
Чела съм книгите на Р.М.Скай
И всички митологии


Ако приемем,че съществува някаква цивилизация,която има пръст в създаването на хомосапиенс и за капак е под управата на кралица,а не на крал,това значи ли изобщо,че всеки женски принцип и архетип тръгва от въпросната кралица?Та това е смехотворно..Но е възможно,въпросната напреднала цивилизация,да е в състояние на матриархат,поради всички неща изписани от Л,защото не касаят само земните жени,и могат да бъдат отнесени към женския организъм и неговото устройство като цяло.


Интересното за мен,са човешките митологии
И факта,че персонажите се преповтарят и препокриват,не само по между си,но и в Библията..
Както и това,че днешните кралски линии наистина водят началото си именно от тези "литературни"герои..
Справка,темите на Гласберг
А дали е прав Скай или не,времето ще покаже.
За мен е сглобил сносна сюжетна линия на базата на религии,митове и легенди.Е,сега,ако митовете и легендите ни са изсмукани от пръстите безсмислени глупотовени,то е друго...Обаче се питам,как този прост народ,който е вярвал,че женската менструация е болест,е бил в състояние да сътвори подобна митология?Вярно,че тя митологията всъщност възниква много преди средновековието,така,че лентата се връща още по-назад..Чудно ми и е как така мита за Один обикаля половината свят и става познат под различни имена?Е кога е успявалл този човек,с какво се е придвижвал,джет?И колко ли дълго е живял,т.е. с какво време е разполагал на тази земя..? Щото в Библията например пише,че са живяли по няколко стотин години,и това би обяснило времевата дилема,обаче,библейските герои са същите като онези от митлогиите,значи,не може да се вярва на тази работа със дългия живот..Или пък избирателно,ще приема,че само някои неща от Библията(онези които ме устройват) са вярни и приемливи,и така ще си нагодя отговори на нелогичните и необясними въпроси..

Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: λ в Март 22, 2020, 02:16:45 pm
Ако приемем:
-че съществува някаква цивилизация,...
- [че] има пръст в създаването на хомосапиенс
- [че] за капак е под управата на кралица,а не на крал,

Тогава това знали ли, че: ...

Не, не значи. Ако допуснеш едно нещо, и на негова база още два пъти допуснеш неща (два пъти допускане на квадрат), това означава само, че пишеш сапунени фантастични романи, но си търсиш издател.



Но е възможно,въпросната напреднала цивилизация...

Кое е възможно ве, Психо? Коя въпросна цивилизация - онази, която само допускаме че има такава и за която после, само ако допускането се окаже вярно, допускаме още две неща ли? Сега ако всичките тези допускания се окажат верни, допускаме и трето допускане на квадрат ли?

Айде стига. Има си клуб на фантастите, ако искаш, мога да ти дам координати да ходиш там да си допускате и да си творите. Срещат се всеки вторник.



За мен е сглобил сносна сюжетна линия на базата на религии,митове и легенди.Е,сега,ако митовете и легендите ни са изсмукани от пръстите безсмислени глупотовени,то е друго...

А някой ще оправдае ли създаването на НОВА митология? Защо ни е, ти можеш ли да обясниш? Традиционната митология, както правилно отбелязваш, е оцеляла от пра-историческите времена (от времената, които предхождат записването на историята). НЕПРОМЕНЕНА. Защо ни е НОВА интерпретация, след като последната интерпретация (в Библията) е на практика съвършена?

Ще ти кажа аз какво мисля. Мисля, че Р.М.Скай е синдром на съвременната неограничена комуникация. Неограничената електронна комуникация, възможността да достигаш до всеки и навсякъде с думите си поражда жаждата за внимание и един от най-добрите начини за внимание е нова интерпретация на митологията (на Библията на практика). Преди информационната ера подобни стремежи са били безсмислени, а и невъзможни.

Подобни дела се отдалечават от нужното, отдалечават се от практичното и се отдалечават от смисленото.




Дългият живот в Библията е интересен въпрос, да. Аз спекулирам, че може да има общо с генната експресия и електростатичното поле между земята и йоносферата, което в крайна сметка се контролира от Слънцето. А Слънцето, както се твърди на места, е една променлива, а не константа (както знаем, това се предполага че седи в основата на геоинженерството на ден днешен).
Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: Glasberg в Март 23, 2020, 08:03:19 pm
Религията възниква не заради извънземните, а заради комплексния фактор на нуждата (от една страна) на човешката психика от религия, и на стремежът (от друга страна) на злите хора да властват над останалите хора.

Не бива да забравя приносът на разни жреци, които са ползвали различни психоделици, за да получават просветление или отговор на конкретни въпроси, когато племето е било застрашено от нещо (най-често болести).

Има една много интересна книжка на американския невробиолог Andrew B. Newberg (https://en.wikipedia.org/wiki/Andrew_B._Newberg) и психиатъра Eugene D'Aquili (https://en.wikipedia.org/wiki/Eugene_G._d%27Aquili), Why God Won't Go Away: Brain Science and the Biology of Belief (https://www.amazon.com/Why-God-Wont-Go-Away/dp/034544034X) (Защо Бог няма да умре: Науката за мозъка и биология на вярата), в която се обяснява, че религиозният импулс е дълбоко вкоренен в мозъка на човека.
Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: Glasberg в Март 27, 2020, 04:24:11 am
- глупостите на Робърт Морнинг Скай

Този май е разконспириран още преди около 15 г. в нета. Нито е хопи, нито е апачи.

Ако допълнително се проучат митовете и легендите на хопите и апачите, ще стане страшно.
Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: mind в Март 28, 2020, 02:20:18 pm
Glasberg, моите уважения, но къде видяхте грешка в години, имена и хронология?
Допускам, че объркване може да произтича от думите "живя" и "дните", но да доуточним.

Започваме от 11:26 - Тара е бил на 70 години, когато се е родил Аврам. До 11:31 години не се споменават, но от предходните събития може да заключим, че Тара е бил между 120-140 г. когато се е заселил в Харан. И понеже няма друго интересно за него, в 11:32 се посочва продължителността на живота му и къде е умрял. Оттам вече, вниманието се насочва към Аврам и в 12:4, когато е напуснал Харан, баща му Тара е бил още жив - на 145 г. Но тези сметки не са толкова важни.

Да припомня, че много математици са използвали числен анализ за достоверността на писанията.
Един от тях е Иван Панин - https://en.wikipedia.org/wiki/Ivan_Panin
Чрез заместване на цифровите стойности в еврейските букви, се получава сложен математически модел.
Повече за това, може да прочетете в тази статия: http://pavelcho.narod.ru/matematikata.html 

Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: mind в Март 29, 2020, 01:48:09 pm
Но след това се казва, че Аврам е бил на 75 г., когато баща му е починал.
Дайте цитат! Къде пише такова нещо?

Това изречение, така ли го четете?
"А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан."
"...  ...  ...  ...  ... ...  ...  Аврам е бил на 75 г., когато баща му е починал."

Аврам е бил на 75, когато е напуснал бащиния си дом и на 135, когато е починал баща му!

Моля ви, дайте да се придържаме към истината. То аз ако пиша въобще, е точно, за да се защити Истината.


С руския съм на Вие.
Значи, въобще не сте цъкнали на линка, понеже е на български...
Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: Psyhea в Март 30, 2020, 12:20:47 pm
То хубаво всичко това,ама и Коранът е пълен с кодировки и математика..Например,съдържа 114 сури,и точно 57-ма сура(т.е.точно средната) е отнесена за желязото,а нали ядрото на планетата(точно по средата и) е съставено предимно от желязо..


Между другото


 Учените откриват железен „сняг“ в ядрото на Земята
https://news.bg/world/uchenite-otkrivat-zhelezen-snyag-v-yadroto-na-zemyata.html
Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: Psyhea в Март 30, 2020, 05:44:33 pm
Аз не мисля,че са едно и също,по-скоро двата текста взаимно се допълват.
Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: mind в Март 30, 2020, 10:42:58 pm
Когато Тара умира в Харан, "Тогава" Бог казва на Аврам да напусне Харан.[/font]
"Тогава" започва в нова глава и се има предвид това:
"Тогава (когато Аврам живееше в Харан) Господ  каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа."
Защо? Защото баща му е служил на други богове.
Исус Навин 24:2,3
"В старо време оттатък реката живееха бащите ви, Тара, Авраамовият баща и Нахаровият баща, и служеха на други богове."
"И Аз взех баща ви Авраама от оная страна на реката...."


Давам още няколко примера с Библията като доказателство за това:

2 Царе 24:1 (https://biblia.bg/index.php?k=10&g=24&tr1=1&tr3=1)
Цитат
1 Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.

1 Летописи 21:1 (https://biblia.bg/index.php?k=13&g=21&tr1=1)
Цитат
1 Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.
Доказателството е, че четете Библията като телефонен указател.

Ще направя вметки, които не изкривяват смисъла, значението и фактите.

1 Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той (чрез Сатана) подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.
1 Но Сатана се подигна против Израиля, и (с позволение на Господа) подбуди Давида да преброи Израиля.

Тук не се представят добре отношенията - Сатана-Бог, но в Йов 1 това е много добре отразено.
Йов 1:11,12
11 Но сега простри ръка и допри се до всичко що има....
12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той;
Сега разбирате ли?


2 Царе 24:9 (https://biblia.bg/index.php?k=10&g=24&tr1=1)
Цитат
9 И Иоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израиля, осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож; и от Юдовите мъже, петстотин хиляди.

1 Летописи 21:5 (https://biblia.bg/index.php?k=13&g=21&tr1=1)
Цитат
5 И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож.
И тук отговорът се крие измежду редовете:
1 Летописи 27:24
24 Иоав, Саруиният син, почна да брои, но не свърши; и поради това преброяване падна гняв на Израиля, и броят не се вписа между работите записани в летописите на цар Давида.
В това изречение (особено в края), се крият и част от отговорите на други въпроси.

Но аз нямам това време да отговоря пълноценно, включително и на всичко по-долу.


По-скоро, би ми било интересно да се продължи нишката за Инана, Вавилон, произхода на слънчевото поклонение и разни ритуали, които продължават и до днес.
Малко материал за размисъл:
https://www.thenewfederalist.eu/Europa-and-the-bull-The-significance-of-the-myth-in-modern-Europe?lang=fr
http://holyromanempirerules.blogspot.com/2011/10/eu-official-tower-of-babel-poster.html
https://www.youtube.com/watch?v=zW5gklIKcDg
https://www.youtube.com/watch?v=GL0_vdIAGL4


Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: λ в Март 31, 2020, 02:56:09 am
Glasberg разбира се имаше ответен коментар, но реших да го изтрия. Знаете, че точно ние няма да изправим истината, и то за Библията, точно тук. Всички имаме отдавна градени и прилежно отглеждани лични позиции по въпроса и няма лесно да се откажем от тези инвестиции на внимание и усилия.

Така че, нека темата продължи както беше замислена :)





Истината е, че една от причините да отворя темата беше, за да преведа тук мита за това как Инана вдига мъртвите от гробовете им, за да са прокоба за живите. Това е най-древното споменаване на тази идея.

Всичките филми за немъртви, живи мъртви, зомбита, вирус-зомбита тип "Заразно зло" и прочие и прочие, всииичките видео-игри и цяяялата фантастика до сега за ходещи мъртви, всичко това се корени в ПЪРВИЯ мит за това, в НАЙ-ПЪРВАТА такава история, и това е мит за Инана, който се повтаря няколко пъти.

Утре вечер ще го преведа от уикито, за онези които ги мързи да ползват гугъла :)
Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: λ в Март 31, 2020, 10:05:46 pm
Спускането на Инана в подземния свят

https://en.wikipedia.org/wiki/Inanna (https://en.wikipedia.org/wiki/Inanna)

Има две версии на историята за Спускането на Инана в Подземния свят, които са оцелели до днес: шумерска версия от Третата династия на (град) Ур и явно произлизаща от нея акадска версия от ранното второ хилядолетие преди Христа. Шумерската версия на историята е почти три пъти по-дъла от акадската версия и съдържа много повече детайли.



Шумерска версия

В шумерската религия, мястото Кур се е считало за тъмна, мрачна пещера, намираща се дълбоко под земята; хората си представяли живота там като "сенчеста версия на живота на земята".


Всъщност, това е много сходно с вярванията на Веско, за които мисля, че е говорил някъде тук из сайта.

Никога не забравяйте, че в Астрала всеки може да бъде всеки!

Кратко обобщение.

Да получим ОИТ трябват две прости неща – желание и постоянство в опитите ни. Всеки от нас го може, в това съм абсолютно убеден. Преживяването си заслужва, а придобития опит не е за пренебрегване с оглед на това, че съществуването ни продължава в подобен свят.

Само това намирам. Разговаряли сме с него, че според неговите впечатления, човек след смъртта несъзнателно продължава да живее копие на живота си в "астрала", така да го наречем, докато, как да кажа... "докато енергията от инерцията на живота му (мислите и вярванията, които е подхранвал) не се доизчерпа и човека (това което е останало от него) не изчезне завинаги". Разговаряли сме, че евентуално по-осъзнатите след смъртта трябва да намерят да поглъщат енергия от някъде, за да стабилизират и продължат съществуването си там, като неосъзнатите "стават храна" на по-осъзнатите и тн. Веско ми е споделял вярването си, че материалният свят и живите хора в него подхранват с енергия по-фините светове и така по стълбицата нагоре, а не обратното, оттам и интереса на фините светове за контрол и идеологическо присъствие в материалния свят. Мисля, че това също го е споменавал някъде из форума.

Образно казано :) Самият Веско може да каже повече, понеже аз само преразказвам различни наши разговори през времето.


Дали шумерите са били първи, или първи е бил Веско? ;D Дали са намерили един и същи източник, и дали това е източник на вдъхновение или източник на информация? Кой ли ще се наеме да изясни? :) Заради многото прилики в основните моменти, нека видим по-подробно какво е известно за вярванията на шумерите:



Древният Месопотамски подземен свят (https://en.wikipedia.org/wiki/Kur)

Древният Месопотамски подземен свят, на шумерски най-често наричан Кур, Иркала (Irkalla), Куку (Kukku), Арали (Arali) или Кигал (Kigal) и на акадски Ершету (Erṣetu), въпреки че е имал много имена и в двата езика, бил тъмна и мрачна пещера дълбоко под земята, за чиито обитатели се вярвало, че продължават да водят "една сенчеста версия на живота на земята". Единствената храна или питие била сухата прах, но членовете на семейството на починалия изливали дажби от храна и питиета за мъртвия, за да ги консумира (обикновено през дупки и тръби от повърхността към гроба, бел.прев). За разлика от много други алтернативи в древния свят, в шумерския подземен свят нямало финална присъда на починалия и мъртвите не били нито наказвани, нито награждавани за делата си приживе. Качеството на съществуването в подземния свят се определяло от условията на погребението (дали е било пищно или скромно, бел.прев).

Владетелят на подземния свят била богинята Ерешкигал, която живеела в двореца Ганзир (Ganzir), понякога използван за име на самия подземен свят. Съпругът й бил или Гугалана (Gugalanna), "каналният инспектор на Ану", или, особено в по-късните истории, Нергал (Nergal), богът на смъртта. След Акадския период (около 2334 - 2154 г. пр. Хр.) Нергал понякога поемал ролята на владетел на подземния свят.

Седемте порти на подземния свят се пазят от вратар на име Нети (Neti) на шумерски. Богът Намтар (Namtar) действа като сукал, тоест божествен наместник на Ерешкигал. Умиращият бог Думузид прекарва половината година в подземния свят, докато, през другата половина, дворецът му се обитава от сестра му, богинята на писмеността Гещинана (Geshtinanna), която записва имената на починалите. Подземното царство също така е обител на различни демони, включително противният Ламащу (Lamashtu), който се храни с деца, на страховитият демон на вятъра и бог-покровител Пазузу (Pazuzu), и на гала - демони, които отвличали и завличали смъртните в подземния свят.

Всички души отивали в един и същи задгробен живот и действията на човек по време на живота нямали никакъв ефект за това как щял да бъде третиран в идния свят. За разлика от задгробния живот на древен Египет, нямало съдебен процес или оценяване на починалия; мъртвите просто се явявали пред Ерешкигал, която ги произнасяла за мъртви и имената им се записвали от богинята на писмеността Гещинана.

Вярвало се, че душите в Кур не ядяли нищо друго, освен суха прах и членовете на семейството ритуално изливали възлияния в гроба на починалия през глинена тръба, като по този начин позволявали на мъртвия да пие. За тази причина се считало за много важно човек да има колкото се може повече челяд, за да може наследниците му да продължат да осигуряват възлияния за мъртвия, за да може той да пие още много години. Онези, които били умрели без наследници, щели да страдат най-много в подземния свят, защото нямало да имат съвсем нищо за пиене. Понякога мъртвите се описват като голи или облечени в пера като птици.

Въпреки това, погребалните улики посочват, че някои хора вярвали, че богиня Инана, по-младата сестра на Ерешкигал, имала силата да награждава отдадените на нея със специални привилегии в задгробния живот. По време на Трета династия от Ур (около 212 - 2004г пр. Хр.) се вярвало, че отношението към човека в задгробния живот зависело от това по какъв начин е погребан; онези, които получавали пищни и разкошни погребения щели да получат добро отношение, но онези, които получавали бедни богребения, щели трудно да прекарат времето си. Онези, които не успеели да получат подходящо погребение, като загиналите в пожари например и чиито тела били изгорени или онези, които умирали сами в пустинята, въобще нямало да имат съществуване в задгробния живот, а просто щели да спрат да съществуват. Шумерите вярвали, че за високо привилегированите, музиката щяла да облекчи суровите условия в подземния свят.




География

Вярвало се, че входът към Кур се намирал в планината Загрос (Zagros) далеч на изток. Стълбище водело до портите на подземния свят. Самият подземен свят се намирал дори по-дълбоко под земята от Абзу (Abzu), голямата подземната прясна вода, за която древните месопотамци вярвали, че се намирала дълбоко под земята. В други противоречиви традиции, обаче, подземният свят изглежда се намира на далечно и недостъпно място на земята, вероятно някъде в далечния запад. Тази алтернативна традиция е извлечена от факта, че подземният свят понякога се нарича "пустиня" и от факта, че действителните реки, които се намират далеч от Шумер, понякога се наричат "река от подземния свят". Вярвало се, че подземният свят имал седем порти, през които душата трябвало да премине. Всичките седем порти се защитени от ключови резета (вид ключалка, на практика безпружинни петлета, премествани с ключ, бел.прев).

Вярвало се, че нощем, слънчевият бог Уту (Utu) пътувал през подземния свят като част от пътя му на изток, подготвяйки се за изгрева. Една шумерска литературна находка говори за това как Уту осветява подземния свят и раздава правосъдие там, а един химн за Шамаш (Shamash) разказва, че Уту е като сидя на мъртвите в подземния свят, редом до малку, кусу и Анунаки. По пътя му през подземния свят, вярвало се, че Уту преминавал през градината на бога-слънце, в която имало дървета, раждащи скъпоценни камъни вместо плодове. Шумерският химн за Инана и Уту съдържа етиологичен мит, в който сестрата на Уту Инана моли брат си Уту да я заведе в Кур, за да може тя да вкуси от плода на дърво, което растяло там, защото то щяло да й разкрие всичките тайни на секса. Уту се съгласява и, вече в Кур, Инана вкусва от плода (скъпоценния камък) и става запозната и знаеща за всички неща в секса. Химнът използва същия мотив, който се открива при Енки и Нинхурсаг и в по-късната Библейска история за Адам и Ева.

Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: λ в Март 31, 2020, 11:18:34 pm
Та... шумерската версия:

В шумерската религия, мястото Кур се е считало за тъмна, мрачна пещера, намираща се дълбоко под земята; хората си представяли живота там като "сенчеста версия на живота на земята". Бил управляван от сестрата на Инана, богинята Ерешкигал. Преди да замине, Инана дава инструкции на своята наместница и слугиня Ниншубур (Ninshubur) да пледира пред божествата Енлил, Нана, Ану и Енки да я спасят, ако не се завърне след три дена. Законите на подземния свят диктуват, че, с изключение на посочените вестоносци, онези, които влязат в него, никога не могат да го напуснат.

Инана се облича изискано за посещението си; носи турбан, перука, огърлица от лапис лазули, мънисто по гърдите си, "пала" (рокля, носена от благороднички, бел.прев), грим за мигли, нагръдник, златен пръстен и държи мерителна пръчка от лапис лазули. Всяка одежда е символ за силната личност, която тя представлява.





Инана блъска по портите на подземния свят, изисквайки да я пуснат вътре. Пазителят на портала Нети я пита защо е дошла, Инана отвръща, че желае да се присъедини към погребалната церемония на Гулгалана, "съпругът на по-голямата ми сестра Ерешкигал". Нети донася това на Ерешкигал, която му казва: "Заключи седемте порти на подземния свят. После, една по една, открехни леко всяка порта. Пусни Инана да влезе. Като влиза, свали царствените й одежди." Може би дрехите на Инана, неподходящи за погребение, заедно с надменното й поведение, накарали Ерешкигал да бъде подозрителна. Следвайки повелите на Ерешкигал, Нети казва на Инана, че може да влезе през първата порта на подземния свят, но трябва да предаде мерителната си пръчка от лапис лазули. Тя пита защо, и й се отвръща, "Просто такива са обичаите на подземния свят". Тя изпълнява искането и преминава. Инана преминава общо през седем порти, като на всяка премахва част от облеклото или накитите, които е носила в началото на пътуването, като по този начин съблича цялата си власт/сила. Когато пристига пред сестра си, тя е гола:

Цитат
"След като се привела и премахнали дрехите й, ги отнесли. Тогава накарала сестра си Ерешкигал да стане от трона си и вместо това тя седнала на нейния трон. Аните (Анунаките, бел.прев), седемте съдии, отсъдили срещу нея. Те я погледнали - това било погледът на смъртта. Те й продумали - това била речта на гнева. Те й навикали - това бил викът на тежката вина. Поразената жена била превърната в труп. И трупът бил окачен на кука."





Три дена и три нощи преминали, и Ниншубур, следвайки повелите, отива в храмовете на Енлил, Нана, Ан и Енки, и пледира с всеки от тях да спасят Инана. Първите три божества отказват, казвайки, че съдбата на Инана е нейна собствена вина, но Енки е дълбоко обезпокоен и се съгласява да помогне.

Той създава две безполови фигури на име гала-тура и кур-яра от мръсотията под ноктите на два от пръстите си. Дава им нареждания да укротят Ерешкигал и, когато ги попита какво искат, да помолят за трупа на Инана, който трябва да поръсят с храна и с водата на живота. Когато се явяват пред Ерешкигал, тя е в агония както жена по време на раждане. Тя им предлага каквото поискат, включително реки от животворна вода и поля със зърно, ако успеят да я облекчат, но те отказват всички тези предложения и молят единствено за трупа на Инана. Гала-тура и кур-яра поръсват трупа на Инана с храна и с животворна вода и я съживяват. Ерешкигал изпраща демоните гала да последват Инана навън от подземния свят, настоявайки, че някой друг трябва да бъде отведен в подземния свят като нейн заместник.

Първо те се нахвърлят върху Ниншубур и се опитват да я отвлекат, но Инана ги спира, настоявайки, че Ниншубур е нейна предана слугиня и че тя с право е плакала за нея, докато е била в подземното царство. След това те се спускат върху Шара (Shara), гримьорът и разкрасителят на Инана, който все още я оплаква. Демоните се опитват да го отвлекат, но Инана настоява, че не могат да го отвлекат, защото той също е плакал за нея. Третият, върху когото налитат, е Лулал (Lulal), който също още я оплаква. Демоните се опитват да го отвлекат, но Инана ги спира отново.

Най-сетне, те идват при Думузид (Dumizid), съпругът на Инана. Въпреки съдбата на Инана, и за разлика от другите, които подходящо са я оплаквали, Думузид е пищно облечен и си почива край едно дърво, или върху трона й, забавляван от момичета-робини. Инана, разсърдена, се съгласява гала да го отведат. Тогава гала завличат Думузид в подземния свят.

Друг текст, познат като "Сънят на Думузид", описва поредицата от опити на Думузид да избяга от гала демоните, усилие, в което му помага богът-слънце Уту.

В шумерската поема "Завръщането на Думузид", която започва там, където свършва Сънят на Думузид, сестра му Гещинана плаче продължително с дни и нощи заради смъртта на Думузид, в компанията на Инана, чието сърце явно се е обърнало, и в компанията на Сиртур (Sirtur), майка му. Трите богини продължително го оплакват, докато накрая една муха не разкрива на Инана къде се намира съпругът й.

Заедно, Инана и Гещинана отиват в двореца, където мухата им е казала, че ще открият Думузид. Откриват го там и Инана постановява, че от този момент нататък Думузид ще прекарва половината от годината със сестра й Ерешкигал в подземния свят, а другата половина от годината в Небесата с нея, докато сестра му Гещинана заема мястото му в подземния свят.







В акадската версия:

Акадската версия започва с това как Ищар приближава портите на подземния свят и изисква пазителят на портала да я пусне:

Цитат
Ако не отвориш портата, за да вляза,
аз ще смажа вратата и ще разбия резето,
ще смажа касата на вратата и ще обърна пантите навътре,
ще въздигна мъртвите и те ще изядат живите:
И мъртвите ще надчисляват живите!

Пазителят на портала (чието име не се дава в акадската версия) бърза да каже на Ерешкигал за пристигането на Ищар. Ерешкигал му нарежда да пусне Ищар да влезе, но му казва "дръж се с нея според древните обичаи". Пазачът пуска Ищар в подземния свят, отваряйки една по една вратите. На всяка порта Ищар е принудена да съблича по една част от облеклото си. Когато най-сетне минава през седмата врата, тя е гола. В яростта си, Ищар се хвърля срещу Ерешкигал, но Ерешкигал нарежда на слугата си Намтар (Namtar) да хвърли Ищар в тъмница и да отприщи върху нея шестдесет болести.

След като Ищар се спуска в подземното царство, всички сексуални действия на земята спират. Богът Папсукал (Papsukkal), акадския противовес на Ниншубур, докладва за положението на Еа, богът на мъдростта и културата. Еа създава същество от смесен пол, наречено Асу-шу-намир и го праща при Ерешкигал, нареждайки му "да призове имената на великите богове" срещу нея и да поиска торбата с животворна вода. Ерешкигал побеснява, когато чува исканията на Асу-шу-намир, но е принудена да му даде водата на живота. Асу-шу-намир поръсва Ищар с водата, с което я съживява. Тогава, Ищар преминава обратно през сеемте порти, получавайки по една част от одеждите си на всяка порта и излиза от последната врата напълно облечена.

Титла: Re: Древността, античността и съвремието
Публикувано от: λ в Март 31, 2020, 11:46:29 pm
С други думи, виждаме как на цели два пъти в запазената до днес най-древна позната митология, женският божествен образ Инана/Ищар цели два пъти заплашва, че ще направи така, че мъртвите ще се въздигнат и че ще са много повече от живите и или ще изядат храната на живите (по този начин унищожавайки древния свят) или ще изядат самите живи.



Идеята за ходещ труп или ходещ скелет, който яде живите, е една човешка хорър идея, която продължава да е най-модерния хорър в хорър фантастиката ни днес, във всичките ни романи, филми и видео-игри. Тоест, тази прото-хорър идея е в топ 3 на всичките ни бестселъри вече повече от поне 6000 години. НЕПРОМЕНЕНА!





Една от аксиомите в окултизма (скритото знание), е че "няма нищо ново под слънцето".

Тоест, истината ще бъде истина винаги. Няма нови истини, нито отпаднали истини. Истините са истини, защото винаги са.


Границите на човешката психика, "психогония" ако мога така да се изразя, са ОТДАВНА достигнати и добре разгледани и описани. Нищо от своята психика не сме надскочили или преодоляли откакто съществуваме като човешки вид, преживяваме единствено цикличността на модата - от време на време наблягаме на стари и добре познати аспекти на всичко онова, което винаги сме били.

Критиците винаги са наричали Библията "най-добрата история, писана някога" (безсмъртният Джордж Карлин). И въпреки цялата критика, и въпреки всичко, което може да се каже - да... но все пак наистина Е най-добрата история, писана някога.

Тя е нашият максимум.

И е максимум, защото стъпва на ВСИЧКО от най-най-древните времена. Не отхвърля нищо - събира и уединява всичко, всичките свои граници, които сме достигнали, описали и изучили.







Опитите да се вдъхне живот на някакъв "Ню-Ейдж" (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%85%D0%B0) като НОВА религиозна парадигма... дори и в комбинация с най-новия шит - извънземните - която просто ей така да замени древните митологии (обединени и унифицирани в Библията и другите свещени книги), е наистина жалък и мимолетен. Отстрани е толкова очевидно и е въпрос на време тази вълна просто да премине, като не една или две през хилядолетията до сега.

Разберете - не казвам, че извънземни няма. Но насърчавам всеки да положи усилия да опознае авторитетната уфология. Нивото на нашия сайт не толерира празните идеи от рода на това извънземните да се разглеждат в божествена светлина, защото доказателствата, с които човечеството разполага, говорят точно за обратното.

Нивото на нашия сайт също така не толерира и празни идеи от рода на тези, според които гигантските периоди от време "магически" могат да направят от всяко нещо божество. Няма никакъв смисъл в схващането, че милиарди години съществуване ще направят така, че някой да надскочи качествения праг на съществото си. Бог не се става за милиарди години, нито за колкото и да е години. Ние сме един от безбройните примери за това - откакто се помним телата и умовете ни се занимават с едно и също, но се променя единствено броят ни.

Моля онези от вас, които вече имат регистрации поради една или друга причина, да не смъкват нивото на сайта, като отказват да разглеждат авторитетната доказателствена и документална информация за различните теми, докато продължават да настояват (на практика пропагандирайки) лишени от почва и обосновка идеи.