Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 32 33 34 [35] 36 37 38 ... 73
511
В стихотворението "Събиране на ума"


Томас Клиъри превежда коментара на Чен Ингнинг като:
Цитат
"...В него е същността на желанието и причината”.

Използваните думи са desire and reason. Desire означава желание, но най-вече жадуване, а reason означава не само причина, но и здрав разум или разсъдък. Говорейки за двете думи като за корените на нещата, Ингнинг най-вероятно говори за всички онези неща, които се коренят в сърцето и в ума, емоционалната човешка природа и разсъдливата човешка природа.

Става дума за обединение и някак напомня на описаното в изследването "Гейтуей", където се говори за синхронизиране на излъчването от двете мозъчни половини. Освен това, става дума и за "сливане" на сърцето и мозъка чрез резонансно скачане вибрациите вътре в тялото. Тъй като една от началните даоистки практики е пречистването на тялото, както се разбира от предисловията, и тъй като описваното в "Гейтуей" "двойно ехо", генерирано от основната артерия и сърцебиенето, трябва да затихне, за да не интерферира вътретелесните микровибрации и тъй като това е също въпрос на добро здраве, може би двата контекста имат допирна точка тук.

Говори се и за обективност, която трябва да се запази. За да се запази, трябва да се запази разсъдливия ум. Дори изрично се предупреждава, че е нужно човек да остане в занижена, но в правилна степен ангажиран със заобикалящия го свят, в името на това да се опази обективността. Директно се предупреждава, че самовнушенията водят в крайна сметка до деградация, а не до развитие.

512
Четиринадесет стихотворения
с коментар от Чен Ингнинг



Събиране на ума
(еднакво за мъжете и жените)

Преди да засъществува тялото ни,
една енергия вече беше там.
Като нефрит, по-сеяен, когато е полиран,
Като злато, по-светло, когато е пречистено.
Замети океана на раждането и смъртта,
Отстоявай при вратата на тоталното майсторство.
Частица в състоянието на отворено съзнаване,
Нежната стрелба е топла.



Коментар от Чен Ингнинг
Преди ние хората да се сдобием с телата си, сме имали тази една енергия. В неговите “Писания за трансформацията” майстор Тан казва, “Откритостта се обръща в дух, духът се обръща в енергия, енергията се обръща в кръв, кръвта се обръща във форма, формата се обръща в младенец, младенецът се обръща в дете, детето се обръща в младеж, младежът се обръща в зрял човек, зрелият човек старее, остарелият умира. Това се отнася до следване на пътя, по който са направени смъртните. Онези, които пристигат при Даото могат да обърнат това, карайки кръвта да се обърне в енергия, енергията да се превърне в дух, и духът да се превърне в откритост; тогава те стават безсмъртни”.

Тази “една енергия” е първичната енергия, която не е дихотомирана в противоположни състояния; когато стане дихотомирана, тя не може да се нарече една енергия. Конфуцианците кацват, “Съществото не е дуално, така че творенията му са невъобразими”. Това също се отнася и до първичната една енергия. Когато старият майстор Ла оДзъ говори за “постигане на едното”, той също има предвид постигане на тази една енергия.
В това има действителен труд; то не може да се направи просто с говорене.

“Като нефрит, по-сеяен, когато е полиран, като злато, по-светло, когато е пречистено”. Когато алхимиците използват термини като “нефритено езеро”, “златен тигел”, “нефритен заек”, “златен гарван”, “нефритен бульон”, “Златен бульон”, и така нататък, обикновено “нефрит” означава ин, дух, означава нежна концентрация; обикновено “злато” значи ян, енергия, означава интензивна концентрация. Понякога обаче има изключения.

“Замети океана на раждането и смъртта, отстоявай при вратата на тоталното майсторство”. Океанът на раждането и смъртта са мислите на хората. Произволните мисли идват от никъде и внезапно, случват се и преминават, като цяло е невъзможно да се спрат. Случването на една мисъл е “раждане”, преминаването на една мисъл е “смърт”. В пространството на един ден ние се раждаме и умираме хиляди пъти; така че “превъплъщаването” е точно пред нас – не е нужно да чакаме докато умрем, за да го преживеем.

Но ако искаме да заметем тези мисли, това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Има метод да се обедини мисълта, което е да се каже “отстоявай при вратата на тоталното майсторство”.

Вратата на тоталното майсторство е името, с което Старият майстор наричал вратата на Мистериозната женственост, и с което даоистите по-късно наричали отварянето на Мистериозният проход. Жанг Бодуан (Zhang Boduan) е казал, “Това отвор не е обикновен отвор. Той е направен от съзидателност и възприемчивост, обединени заедно. Това се нарича леговището на духа и енергията. В него е същността на желанието и причината”*. Казано по-просто, това е просто една ин и един ян, един дух и една енергия, това е всичко; ако можете да направите така, че ин и ян да се обединят, духът и енергията да се струпат заедно, тогава веществото на Мистериозният проход ще бъде постигнато.

Въпреки че казваме, че първата стъпка е отърваването от произволните мисли, това не означава, че е въпрос просто на работа върху мисълта. Ако човек се отчужди от всичко и не мисли въобще за нищо, той ще дегенерира и ще стане неефективен, така че ще загуби всякаква надежда за хладна обективност. Това е нещо, за което трябва внимателно да помислите и ясно да разберете.

Впрочем, има друго разбиране за казаното от Жанг Бодуан, което цитирах, но тъй като не е в обхвата на обсъжданото тук, няма да го споменавам.

Колкото до последните редове, “Частица в състоянието на отворено съзнаване, нежната стрелба е топла”, “частицата” е използвана като символ за екстремно прикритата и фина функция, която се случва, когато се замрази духа в леговището на енергията; духът е в енергията, енергията обгръща духа, оттегляйки се тайно в запас. “Отворено” означава, да не се закача за формите на събитията; “съзнаване” означава да не изпада в забвение.

Произволни мисли не бива да се произвеждат; когато мислите възникват, огънят твърде много се сгорещява. Истинното внимание не бива да се разпилява; ако вниманието се разпилява, огънят твърде много се охлажда. Трябва да е, както казва Лао Дзъ, “Постоянно на ръба на съществуването, прилагайки го без сила”. Само тогава човек ще е в съгласие със Средния път.

В последния ред, “нежна” означава правилно настроена и хармонизирана; “топла” означава не студена и не гореща.

Това стихотворение говори за истинската начална работа, когато човек стои до Мистериозния проход, който е много прикрит и фин. Това определено не е въпрос на постоянна фиксация на вниманието в специфична точка или част от тялото. Не разбирайте погрешно. Ако начинаещите се фиксират в една точка и не знаят как да се променят или да преминат, те в крайна сметка ще бъдат повалени от странна болест.



* виж повече в Разговор за тълкуването и изводите от "Безсмъртни сестри"

513
Въведение


Както се спомена във Въведение от преводача, Сун Бу-ер е една от най-възлюбените фигури от китайския фолклор, член на една от любимите групи от известни безсмъртни заедно с учителите на учителя си. Нейната даоистка титла е Ясен и спокоен Свободен човек.

В истинския живот, Сун живяла през дванадесето столетие и била последователка на Уанг Жи (Wang Zhe), един от основателите на Северното или Чистото училище на спокойствието на Даоизма на завършената действителност (Pure Serenity school of Complete Reality Taoism). Съпругът й, Ма Даниянг (Ma Danyang), също бил просветлен последовател на Уанг Жи и се смятало, че Су нБу-ер се запознала с великия даоистки учител Уанг чрез мъжа си.

Сун Бу-ер, чието име означава “безподобна”, била родена през 1124г. Тя имала три деца и се заела с всеотдайна даоистка практика, когато била на 51 години. Този маниер да се навлиза напълно в духовното безсмъртие само след постигане на зрялост и изпълняване на нормалните изисквания на социалния живот бил силно одобряван в Училището на завършената действителност, според което предварителният труд може да се положи и докато човек е в обикновения свят, докато от друга страна преждевременното изоставяне на обществото може всъщност да възпрепятства по-големите постижения и дори да превърне манастирите и приютите в сбирщини от хора, който действат въз основа на нереализираните си светски амбиции под прикритието на духовността.

Съпругът на Сун, Ма Даниянг, станал последовател на даоизма няколко години по-рано, на възраст 45, след като имал странен сън. В съня си той последвал даоистки свещеник до рая и по пътя срещнал известния Уанг Жи. В съня Уанг разговарял с Ма цял ден, казвайки му как да стане наистина жив. В последствие Ма отишъл при Уанг Жи в будния живот и станал негов ученик. Един ден майстор Уанг дошъл в къщата на Ма Даниянг, когато Ма не бил у дома. Правейки се на пиян, Уанг минал през двора, олюлявайки се попаднал в спалнята на Сун Бу-ер и припаднал там. Тя приела това сериозно като силно неприличен акт и го заключила в стаята, пращайки един слуга да повика съпруга й.

Когато Ма се върнал вкъщи и чул какво му казала жена му, той отвърнал, че това било просто невъзможно, защото той самият току що бил разговарял с учителя. Те отишли в стаята й, за да видят, но когато отворили вратата, стаята била празна. След това заедно отишли до даоисткия приют, където бил отседнал Уанг и го открили заспал там.

След тази случка Сун Бу-ер също станала последователка на Уанг Жи. Тя научила от него не само чистия спокоен начин на пълната реализация, но също и тайните на талисманите и мистичните букви. Сун Бу-ер по-късно учила с една напреднала безсмъртна сестра, за която се вярвало, че е последователка на великия Лу Ян (Lu Yan), един от учителите на самия Уанг Жи. Сун била най-вече известна с това, че разпространявала учение под прикритието на пророчески твърдения, но също така имала и кръг от посветени последователи.

Сун Бу-ер е особено известна с прочутия си набор от четиринадесет стихотворения, които за първи път се представят на западния читател тук в тази книга. Имаме късмета да разполагаме с поредица коментари на стихотворенията, направени от Чен Ингнинг (Chen Wingning) в началото на 20ти век. Чен имал няколко десетилетен опит в практиката на даоизма и тези разговори са богато находище на класическо познание, подчертаващо традициите в даоисткото просветление.

В допълнение към тези добре известни стихотворения, тук са преведени и три “тайни текста”, предадени от Сун Бу-ер. Твърде си, че тези тайни текстове са се предавали до нея от определени мистериозни фигури, които може да представляват или някои от многото даоистк иадепти, непознати на историята, или виденчески личности, с които е била направена връзка в специални състояния на транс.

Първият от тези текстове, озаглавен “Ненадминато истинно писание за вътрешното преживяване на Нефритеноподобната чистота”, се смята че е бил предаден от “Небесната майка на Виолетовата светлина, Великата свещена императрица на Истинското начално небе на Вселенската мрежа”. Вторият, озаглавен “Истинно писание за Вътрешното питание на ембрионалната основа на Нефритеноподобната чистота”, се смята че е предаден от “Истинският водач на началната тераса на Скъпоценния дух”. “Нефритеноподобната чистота” в заглавието на тези два текста, обикновено свързвана с определен клас даоистки писания, се отнася до най-висшата от “трите чистоти”, селения на висше съществуване, в които мъдреците, истинските хора и духовните безсмъртни – продукти на даоистките еволюционни практики – се твърди, че обитават.

Третият таен текст, “Безценен трактат за Запазване на единството по Великия път”, или “Умственото огледало на Мистичната перла”, се смята че е предаден от “Реализиралият се от планина Хенг”. Планина Хенг (Heng) е южната от петте свещени планини на Китай, и името на този предавач на текста звучи по-земно от имената на предавачите на другите два тайни текста.

Тези тайни текстове осветляват чисто психологическите методи на медитация, свързани с даоистката “наука за същността”, както и психосоматичното лечение и методите за лечебна медитация, свързани с даоистката “наука на живота”.

Общо казано, науката за същността, на психологическо равнище, се занимава с въздигане над причините и ефектите от личността и кондиционирането. Отвъд това, и въз основа на тази трансцедентност, въпросната наука се занимава с практическата реализация на крайната природа на човешкия ум или дух.

Науката на живота, от друга страна, се занимава със здравето и енергията, с отблъскването на физическите болести и загниване, отлагането на смъртта или правенето на смъртта безболезнена и лесна. По-общо казано, тя се занимава с всички въпроси на употребата и настройката на човешките или достъпните за човека енергии в конкретното живеене, и светското и финалното*.

Във втората част на този том са включени също и още няколко примера за поезията на Сун Бу-ер, “Поезия на жените Истински хора”. Като онези на другите безсмъртни сестри, нейните строфи включват много образи от будизма, особено традицията на вътрешното съзерцание от чан-будизма и традицията на вселенското провиждане от будизма на цветния орнамент (Flower Ornament Buddhism). И двата вида будизъм се срещат често в движението за възраждане на същността в даоизма, което исторически се проследява до Сун Бу-ер и нейните древни предшественици, познанства и наследници.



* виж повече в Разговор за тълкуването и изводите от "Безсмъртни сестри"

514
Нека първо споменем най-неизбежното:





Древни китайски нефритени копчета

Нефритът е декоративен минерал, известен най-вече със зелените си разновидности, които са най-разпространените в древното азиатско изкуство. Терминът нефрит (jade) се отнадя до два различни минелара:

  • Нефритът се състои от микрокристална, сключена, нишковидна матрица на богатите на калций и магнезиево желязо амфиболни разновидности на минерала тремолит (калций-магнезий) - фероактинолит (калций-магнезий-желязо). Средният член на тази поредица минарали със средна структура е наречен актинолит (копринено нишковидната минерална форма е една от формите на асбеста). Колкото е по-високо съдържанието на желязо, толкова по-зелен е цветът.
  • Жадеитът е пироксен, богат на натрий и алуминий. Скъпоценната форма жадеитния нефрит е микрокристален, сключен израстък на жадеитни кристали
Английската дума за нефрит (jade) произлиза (през френското l'ejade и латинското ilia "хълбоци, бъбречна област") от испанския израз piedra de ijada (записан за първи път през 1565г) или "камък на слабините", заради вярването, че е ефикасен в лекуването на болести на слабините и бъбреците. Нефрит идва от lapis nephriticus, латински превод на испанското piedra de ijada.
https://en.wikipedia.org/wiki/Jade


Нефритът е най-основния символ в писанията от "Безсмъртни сестри" и е важно да се има представа за това нещо, което е непознато на нашата култура. В Китай този скъпоценен материал се е използвал толкова всеобхватно в изкуството, че още в древността се е превърнал в символ за цялото китайско население и, заради влиянието на Китайската империя, в региона, което още в древността най-вероятно е значело милиони хора.

Като символ, нефритът се свързва със:
  • живецът на младостта; сексуалните енергии; сексуалните области в тялото; здравето на съответните системи.
  • богатството с преносен смисъл; В древността нефритът е бил очевидно богатство и е играел ролята на инвестиционна стока, а златото е била разменната стока, така че що се отнася до символа на заможността, нефритът се е приемал както златото в днешно време, когато разменното богатство са банкнотите. По този начин, в древността нефритът е означавал онова, което ние днес наричаме златно - златно сърце, златна памет, златни ръце - предметът на инвестиционното богатство става нарицателно за богатството в преносния смисъл, докато в контраст на това предметът на разменното богатство става символа на богатството в презрения, светски смисъл.
  • астрала, неплътните селения; На ден днешен имаме някаква представа, че астралът е някак си със зелен цвят, но дори в днешно време никой не сравнява този зелен цвят с хлорофилното зелено на растителния свят. Тези неща се свързват с минералния свят, може би заради останалите сходства с кристалността, като структура, оптични и други качества, буквални и преносни. Друга особеност е, че както знаем, в езотериката често се търси паралел между водата и камъка или нещо, което да въплъти и двете едновременно и когато не се говори за лед, често се говори за кристални минерали.
Трябва да се има предвид дълбокия анализ на Давидовиц в неговата кига "Пирамидите - една разгадана енигма". В нея той подчертава различните подходи към номенклатурата, които създават пропаст между съвремието и античността. Докато ние в модерно време класифицираме минералите основно по външните им качества и от тях основно по цвета им, древните египтяни са градили минералогична номенклатура на база скритите качества на материалите - например, наименували са с корен "чесън" и "лук" минерали, които миришат по този начин, когато бъдат запалени, заради това, че са минерални структури на арсена; кръщавали са минерали на особения цвят на пушека им при горене, а не на цвета, който имат на дневна светлина, и прочие.

Много от по-сериозните изследователи, които нямат навика да се водят от предразсъдъците в науката, твърдят, че в най-дълбоката древност Китайската цивилизация и Египетската цивилизация са имали установен културен контакт и обмен. Задължително трябва да се отбележи, че предвид силно символизирания и митологичен образ на нефрита, чиято стойност е най-вече културна, много е вероятно голяма част от смисъла на този символ да се губи в пропастта между съвременната и древната научна номенклатура.




Искам и да вметна, че преводачът на "Безсмъртни сестри" има едно любопитно разбиране на нещата (което явно отразява гледна точка в даоизма). На едно място в началото той казва:
Цитат
По-общо казано, [науката на живота] се занимава с всички въпроси на употребата и настройката на човешките или достъпните за човека енергии в конкретното живеене, и светското и финалното*.
Оригиналните думи за "светското и финалното" са both temporal and final.

Темпорално идва от английската дума за време, time. Тоест темпорално значи нещо, което се отнася до времето като научна величина. Например темпоралната равнина е всъщност онова, което наричаме време-пространство. Това е много интересно, още повече ако се направи паралел с някои неща от разсекретения документ на ЦРУ за проекта "Гейтуей", където се говори за различните измерения на действителността.

Така, от една страна може да се каже, че авторът счита "светското" живеене за онази част от живота, която човек прекарва в измерението на време-пространството, тоест познатия физически свят и проявление. Под "финално" живеене авторът сякаш има предвид онази част на живота след прехода на плътта, която човек в крайна сметка неизбежно води и която някои хора явно водят завинаги.

515
Има няколко интересни момента в тази история отвъд графичното илюстриране на степента на липсата на избор на годеник, от която типично страдали китайските жени – и отсъствието на общуване очи в очи в брака, където хората обикновено не били считани за нещо повече от социалните роли, които установеният обичай ги карал да играят.

Една интригуваща идея от тази история е вече илюстрираното в историята за безсмъртната сестра Жао, че дейностите на духовните адепти, и действително дори личностите на самите адепти, въобще не е нужно да са известни на всекидневното човечество. Това се преразказва и от идеята, че истинското учение не може да се добие по силата на искането и не се поддава на обикновения ентусиазъм, желание или посвещение, а изисква съответстващи вътрешни качества, преди да е възможно истинско общуване.

Това е източникът на разпространената тема на даоизма, че учителят открива ученика, а не обратното. Даоисткото познание е преизпълнено с истории, илюстриращи тези принципи, в които незнайни адепти скитат по света в търсене на искрени хора, способни да поддържат дълбокото вътрешно знание за Пътя, докато ревностните търсачи, които си проправят пътеки до знайните или смятаните за майстори са склони отново и отново да се провалят в постигането на целта си, заради намесата на навици в мисленето и действията, които не пасват на вътрешните изисквания на Пътя. Специални истории за великите духовни “алхимици” преразказват изпитанията, които са преминали, за да се разкрие истинската им мотивация, като в крайна сметка наследяват тайните, без да са ги искали.

Има също така и много истории за онези, които не разпознават мъдростта, преди вече да се е оттеглила в недостъпност и остават само със спомен за нея. Някои, като Ченг Вей, без да се вслушват във висшите ценности, остават само с нещо с очевидно временна стойност. И все пак изпълнението дори на тези по-нисши награди им убягва, поради същия този невеж ум, който в самото начало е материализирал едни духовни ценности. В даоисткото познание, на достойните хора понякога им се дава злато, след като честността им е била изпитана, а на недостойните хора понякога им се дава злато като изпитание, което да покаже дали могат да станат достойни; във всеки случай, “златото” трябва да бъде трансмутирано в нещо още по-пречистено, преди наистина да бъде от полза на получилия го.

Друга история за една просветлена жена, омъжена за мъж, който не успял да оцени мъдростта, когато била съвсем близо до него, разказва за благородничка от средата на династическия период Хан, принцеса от императорското семейство, която “от ранна възраст копнеела за чистота и празнина, почитайки върховното Дао”. Когато династия Хан била временно отхвърлена от узурпатора Уанг Манг (Wang Mang) през 9ти век, нейният съпруг, Уанг Ган (Wang Gan) бил направен посланик при хуните. Тя му казала, обаче, “Страната е в безпорядък и времената са опасни. Няма нищо, с което жените могат да помогнат. Трябва да опазваш собствения си мир, оттегли се, за да практикуваш Даото. Отдръпни се малко от материалния свят и със сигурност ще можеш да удължиш живота си. Ако се бориш да вървиш в крак с времената, участвайки в превратностите на обществото, може да не избегнеш болките от разрухата или нещастието от потисничеството”.

Но той бил решен да постигне светски успех, продължава разказът, и не се вслушал в думите й. Принцесата го напуснала и отишла да живее в отшелнически подслон, който била построила в планините. Символично, това представя една обичайна даоистка тема, за нещо безплътно, но съществено, да се “напусне” човешкото общество, когато всеобщото внимание се е вкопчило в материалната власт.

Когато правителството на Уанг Манг било отхвърлено през 23г сл. Хр. и кариерата на Уанг Ган като последствие тръгнала към залеза си, той се отправил в планините, за да намери жена си. Според историята, обаче, тя вече се възнесла върху облаците и всичко, което той видял от нея, били чифт червени чехли. Когато се опитал да ги вдигне от земята, открил, че вече се били превърнали в камък. По-късно този планински връх бил наречен Върхът на принцесата.

В някои семейства, в които стремежите на съпруга и съпругата не били единни, най-вече в онези случаи, когато добродетелите на съпругата доста засенчвали онези на съпруга, съпружеската дисхармония понякога можела да добие гротесктни пропорции, като в историята за безсмъртната сестра, позната като Светата майка от Донглинг (Dogling) (според мен “донглинг” на китайски означава зима, бел.прев).

Жена от четвърто столетие сл. Хр., този даоистки адепт била последователка на друга просветлена жена, Фан Юнкяо (Fan Yunqiao), чиито стихотворения са преведени в този том. Като осезателно свидетелство за нейните езотерични постижения, записано е, че Светата майка била способна да променя облика си и да става невидима или видима по силата на волята си. Нейният съпруг, човек на име г-н Ду (Du), не вярвал в даоизма, обаче, и винаги й се ядосвал.

С характерния маниер на даоистки адепт, от време на време Светата майка напускала къщата, за да лекува болните и да прави различни други неща, за да помага на хората; и с характерния маниер на тираничен съпруг и на други личности с подобна нагласа на ума, г-н Ду изпадал в ярост в такива случаи. Той най-сетне предал жена си на местния магистрат и уредил да я вкарат в затвора. След кратко време в плен, обаче, тя упражнила изкуството на изчезването, придавано на един определен клас даоистки адепти, и “излетяла в облаците през прозореца”, оставяйки само обувките след себе си.

Както в случая с много подобни даоистки безсмъртни, особено безсмъртните жени, историята за Светата майка от Донглинг не приключва с мистериозното й изчезване. Местните хора направили нейни светилища навсякъде и открили, че на молитвите, отправени в тези светилища, веднага се откликвало. Не само това, но и на едно нейно светилище се появила птица, която отвръщала на въпроси за откраднати вещи, като отлитала до крадеца и скоро хората от местността вече не прибирали дори неща, изпуснати на пътя. На всичкото отгоре се твърдяло, че бандитите и крадците в областта постигали преждевременна смърт от удавяне или ги разкъсвали диви животни, а джебчиите придобивали мистериозни наранявания или заболявали. В резултат на това престъпността из целия регион драстично намаляла.

Каквито и да са фактите за тези случаи, поне вярванията на тези хора илюстрират психологическото въздействие, оказвано от добродетелта на тази жена и други като нея, като в тяхна памет били организирани подобни местни култове.

Напрежението от вида на онова, което съществувало между г-н Ду и Светата майка, очевидно не се ограничава до съпружеските взаимоотношения в старите конфуциански общества, а е също така добре документирано в по-либералните общества от модерно време, за които се знае, че кариерите или други извън семейни дейности на жените често предизвикват негодувание у съпрузите им, особено ако жените са по-успешни в нещата, важни за местната култура.

 Може би поведението на Ду към жена му не било просто въпрос на съпружеска дисхармония, но и особена проява на параноята и антагонизма, които авторитарните умове по принцип демонстрират към необикновените хора. Това само по себе си е честа тема в даоисткото познание, илюстрираща ограничеността на конформизма.  Отношението на Ду може също да представлява и отношението на един циничен псевдо-конфуциански бюрократ към действителната практика на конфуцианската хуманитарност. Реформаторски ориентираните конфуцианци обичайно били изправени пред същия вид тесногръдие и грубост от страна на установените власти, както е илюстрирано от масовите екзекуции на колежаните идеалисти в късния династичен период Хан.

Същият вид отношение относо се изобразява в подобна история за една от безсмъртните жени, позната като Чаената старейшина.

Никой не знаел името на тази жена от четвъртото столетие. Тя винаги изглеждала на около седемдесет години, освен че ходела с лека и силна крачка, слухът и зрението й били остри и ясни, и косата й била черна. Сред старците в нейната местност се говорело, че тя била наоколо вече повече от 100 години, но външният й вид никога не се бил променял.
Тя обикновено носела купа с чаени листа до пазара и хората с охота ги купували от нея. Вършела това от сутрин до вечер и продавала огромни количества чаени листа, но листата в купата й били винаги пресни и никога не приличало да намаляват. Много хора я смятали за чудо. Държавният префект, обаче, може би заради страх от нейното влияние, я обвинил в нарушаване на закона и се погрижил да бъде прибрана в затвора. В този момент, както Светата майка от Донглинг, тя просто взела купата си и отлетяла.

В много случаи решението не съществувало на равна почва с проблема и историите, илюстриращи тези случаи, следователно демонстрират драматични промени от временни до най-крайни въпроси, от разиграването на взаимоотношения в социални ситуации до финална конфронтация на индивида с личната му съдба.

Не всички от омъжените безсмъртни сестри имали проблеми със съпрузите си в политическото им обкръжение. Може би темата на опита за потискане от страна на арогантни институции и дребнави тирани може да се измени, според даоисткия принцип на центрираното равновесие, в нейната противоположна – фукционална полезност от взаимното разбирателство или хармония в стремежите.

Точно както даоистките адепти обикновено били скрити всред обичайното общество, техните духовни връзки също можело да бъдат скрити по подобен начин, в името на по-голямата ефективност. Докато от една страна имало публично известни даоистки общества и поселища, имало също така и безформени връзки, съществуващи в рамките на конвенционалния свят. За някои даоистки практици, самият брак бил едно външно прикритие за един вътрешен стремеж, една миниатюрна езотерична организация, в която практиките за по-висше развитие можело да се извършват в уединение.

Например, учителката на Светата майка, Фан Юндяо, била щастливо омъжена; но пък мъжът й не бил само праведен и състрадателен човек, той бил и даоистки адепт. Според познанието на безсмъртните, в края на живота им, Юнкяо и съпругът й постигнали крайната консумация на брака си, като отлетели в небесата заедно.

Това пише и за Ву Кайлуан (Wu Cailuan), дъщерята на велик адепт и по-късно съпруга на учен, който явно бил толкова дълбоко афектиран от духовното й влияние, че в крайна сметка успял да изостави обикновеното общество и да изчезне с нея.

Подобна история за възвишената хармония на една даоистка двойка е разказана от различен ъгъл. По време на династията Хан, изглежда, е имало човек, познат само като Градинар, който бил такъв хубавец и с благ характер, че местните хора се състезавали да омъжат дъщерите си за него. Градинарят, обаче, отказвал всички предложения.

Градинарят култивирал ароматни билки в пет цвята, продължава историята, и ядял семената им много години наред, докато един ден изведнъж се появили молци, оцветени в пет цвята, и се събрали около растенията. Градинарят събрал молците, за да добие копринени буби от следващото поколение. В крайна сметка, когато копринените буби произвели пашкулите си, една нощ на вратата на Градинаря се появила “добра жена”, наричаща себе си негова съпруга. Тя му показала как да събере коприната, и те открили, че имали 120 пашкула с размерите на буркани, които отнело 60 дни, за да се намотаят на една цяла огромна топка копринена нишка. Когато това било направено, те изчезнали заедно. В последствие местните хора им направили светилище, на което станало обичай да се отправят молитви за добър добив на коприна.

Както историята за Светата майка от Донглинг, тази интересна история представя произхода на един от безчетните местни култове, които процъфтявали в стар Китай. Тя също така илюстрира даоисткото преживяване на вътрешно привличане, чрез което учителят открива ученика. Освен това, тази история съдържа тема, която е обичайна за разказите за просветлените жени, която е особено любопитна с това, че демонстрира ефекта на културното кондициониране върху предаването на традиционното познание.

Според употребяваните думи в разказа, съпругата на Градинаря била “жена дух”, “богиня” или “ангел”. Това се казва и за много други жени адепти. Идеята, че необикновените жени са посетители от друго измерение, може лесно да се приеме просто за суеверие, но във всеки случай структурата на идеята има точно определена социопсихологическа основа – нещо, което днес се нарича мъжки шовинизъм, един от специалитетите на държавното квази-конфуцианство.

През историята, повечето китайски читатели и писатели били мъже, а повечето мъже били явно несвикнали да обръщат внимание на каквото и да е от живота на жените, което не засягало социалната им роля на прислуга на мъжете. В резултат, когато за жените, особено за младите жени и момичета, се откривало – сякаш съвсем изведнъж – че имат необичайни способности, които били невъобразими в сравнение с всекидневната конфуцианска житейска гледна точка, удобното обяснение било, че те са богини, ангели или безсмъртни, които временно се били явили в човешкия свят или в отговор на определени обстоятелства, или като резултат от условно прогонване от райските селения.
Имало е, въпреки всичко, видни даоистки адепти, които въпреки че станали публично известни, не станали жертва на тиранията или бруталността на невежите хора и техните постижения били разпознати като човешки постижения и не били повърхностно митологизирани. Що се касае до съпружеството, обаче, може да се наблюдава, че тези адепти често оставали неомъжени или в крайна сметка били отделени от съпрузите си – защото както всеки знаел, мъжете рядко постигат просветлението на даоистките духовни безсмъртни, и мъжете като съпруга на Фан Юнкяо били малко и рядко срещани.

Няколко такива безсмъртни сестри живели през времето на династия Сонг (Song). Една от тях била безсмъртна сестра Ю (Yu), която сама научила определени даоистки дихателни методи от една захвърлена книга и ги практикувала, докато вече можела да живее без да яде зърно, обичайна практика на безсмъртните. На четиринадесет годишна възраст тя отказала да се омъжи и вместо това отишла в планините, за да търси една легендарна алхимическа лаборатория.

Говори се, че безсмъртна сестра Ю намерила лабораторията в планинска пещера, където открила определени даоистки текстове. Чрез тези книги тя научила изкуствата за възнасяне над всекидневния свят и за пречистване на физическото тяло. Тя явно станала известна заради способностите си, защото била поканена от император Хуйзонг (Huizong) (1101-1125г) и получила почетната титла “Истински човек”.

Друга бележита жена адепт, привикана в двора на Хуйзонг, била известната лечителка, позната като безсмъртна сестра Жанг (Zhang). Определени извори я наричат просто “една, която е добила Даото”, но тя е идентифицирана и като безсмъртната сестра Жанг, обучена от Лу Ян (Lu Yan), който е един от най-великите от съвременната традиция на безсмъртните в китайския фолклор.

Колкото до метода й на лечение, безсмъртна сестра Жанг не използвала билки, масаж или упражнения като много други даоистки лечители. Според записите за безсмъртните, тя “поставяла пациента да седне срещу нея със затворени очи, докато тайно проектирала енергията си, за да атакува болестта; коремната област на пациента изведнъж ставала гореща като огън и започвала да къркори с тътен. Дори и хронични заболявания се излекували незабавно”.

Има много разкази за делата на даоистките адепти през вековете, но онова, за което рядко се говори в тези истории, освен като намекване, е ключовият въпрос как даоистите всъщност са развили мъдростта и силата си. Една очевидна причина за това може да е, че много даоистки практики са тайни, предаващи се само чрез устни наставления след оценяване на нуждите и способностите на индивида. Когато се вземат предвид традиционните даоистки ембаргота върху определени форми на знание, става явно, че историите сами по себе си са инструменти в процеса на оценяване, замислени не само да информират и напътстват, но също и да проявят психологическото състояние на бъдещия ученик чрез реакциите, които провокират.

Според даоисткото разбиране, знанието може да е сила, но силата не е задължително да е знание. За повече от 2000 години даоистките писатели постоянно предупреждават за отклоненията и имитациите, всички от които изглежда се коренят в жадността за власт от един или друг вид. Тези предупреждения са обезсмъртени в един от най-известните даоистки текстове, популярният средновековен роман “Пътуване на запад” (Journey to the West), който пространно обсъжда разрушителните последствия от контрола над енергията без съответстващото овладяване на ума.

Въпреки всичко това, обаче, множество популярни книги както в Азия, така и в окцидента, все още представят даоизма като съставен от практики, които всъщност са били заклеймени или сурово ограничавани векове наред, дори хиляди години. Упражнения, които повсеместно в даоисткото познание се описват като екстремно опасни, се продават в западните книги за масова консумация без нито дума за страничните им ефекти.

Някои хора вярват, че идеята за свещено знание е анахронизъм, и че модерното общество е достигнало ниво на софистикация, което му позволява ефективно да борави с онова, което преди е било неприкосновена светиня, по един рационален и научен начин. Нито религиозните, нито материалните обстоятелства на съвременния свят могат да изпълнят това условие, обаче, и може би скорошното излияние на информация за до сега езотерични сцени, и автентични и имитации, е индикация за нужда, която е по-голяма от съответстващия й капацитет.

Няма запрещение на потока от интерес към непознатите възможности на човечеството в свят, който болезнено се конфротира със социалните, политическите и материалните си ограничения. Опасността остава, въпреки всичко, че същите онези психологически отклонения, които поставят човечеството в социалния, политически и материален капан, може подсъзнателно да се пренесат в любопитния ни “духовен” свят, довеждайки до сходни търкания. По този начин, функцията на езотеричното познание като даоизма, да бъде източник на информация и илюстриране, вместо свещена писмена или историческа любопитност, възприема важност, която е отвъд традиционното или сантименталното.

Настоящият том се отнася до индивидуалните прагматични проблеми, а не до социологията и политиките на отминалите времена, поради простата причина, че живият елемент на даоизма може да бъде изваден от миналото на историята и локализираната култура и представен в настоящата действителност на всекидневния живот само чрез обсъждане на практичностите на индивуално ниво. Това означава търсене на същественото, вместо на случайното, основното, вместо придатъците, онова, което се отнася до самия човешки ум, вместо до специфична умствена нагласа.

“Преобразяващи писания” (Transformational Writings), труд на Тан Жингшенг (Tan Jingsheng) от 20ти век, обобщава даоисткото гледище за еволюцията и инволюцията по начин, който илюстрира характерно абстрактен отсяващ подход към разбирането както на индивидуалните, така и на колективните процеси:

Цитат
Избледняването на Даото е, когато откритостта се обърне в дух, духът се обърне в енергия, и енергията се обърне във форма. Когато формата се роди, тогава вече всичко е окарикатурено. Функционирането на Даото е, когато формата се обърне в енергия, енергията се обърне в дух, и духът се обърне в откритост. Когато откритостта е чиста, тогава вече всичко протича свободно.

Следователно древните мъдреци разследвали произхода на свободното протичане и окарикатуряването, открили източникът на еволюцията, забравили формата, за да култивират енергия, забравили енергията, за да култивират дух, и забравили духа, за да култивират откритост.

Когато откритостта се обърне в дух, духът се обърне в енергия, енергията се обърне във форма, и формата се обърне в жизненост, тогава жизнеността се обръща във внимание. Вниманието се обръща в социални жестикулации, социалните жестикулации се обръщат във въздигане и смирение. Въздигането и смирението се обръщат във висока и ниска позиция, високата и ниската позиция се обръща в дискриминация.

Дискриминацията се обръща в официален статут, статутът се обръща в коли. Колите се обръщат в имения, именията се обръщат в дворци. Дворците се обръщат в банкетни зали, банкетните зали се обръщат в екстравагантност. Екстравагантността се обръща в ламтеж, ламтежът се обръща в измама. Измамата се обръща в наказание, наказанието се обръща във въстание. Въстанието се обръща във въоръжение, въоръжението се обръща в противоборство и грабеж, противоборството и грабежът се обръща в поражение и разрушение.

Даоистките писания, преведени в настоящия том, адресират проблема с обръщането на процеса на склероза, описан тук от Тан Жнгшенг, от гледната точка на няколко жени, които били изтъкнати експерти във вътрешните науки на даоизма. Тук са представени трудовете на шест бележити даоистки безсмъртни сестри: Ву Кайлуан (Wu Cailuan) от четвърто столетие, за която се говори и че е живяла през девето столетие; Фан Юнкяо от трето столетие; Куй Шаоксуан (Cui Shaoxuan), незнайно време; Танг Гуангжен (Tang Guangzhen) от дванадесето столетие; Жоу Ксуанжиг (Zhou Xuanjing) от дванадесето столетие; и Сун Бу-ер (Sun Bu-er) от дванадесето столетие. Включени са също и биографични скици и обяснителни бележки към писанията им.

Първа час тот тази книга е посветена на Сун Бу-ер, която без съмнение е най-известната от всички безсмъртни сестри в историята, преминала във фолклора като една от възлюбените Седем бизсмъртнни и появяваща се в безброй популярни романи. Основният фокус е върху набор от четиринадесет стихотворения, особено ценени като една от великите класики на даоистката практика. Включени са и три "тайни текста" от Сун Бу-ер. Втора част представя преводи на каконична колекция, известна като "Поезия на жените Истински хора: Алхимични тайни на женското Дао" (Poetry of Female Real People: Alchemical Secrets of the Feminine Tao), която включва стихотворения от шестте безсмъртни сестри, споменати по-горе. Трета част е превод на "Духовна алхимия за жени" (Spiritual Alchemy for Women), трактат от 1899г, написан за Као Женжи (Cao Zhenji), видна жена практик за времето си, щрихиращ основни начини за себепречистване, обичайно прилагани в даоистките науки за развитие.

516
Предговор


В последните години интересът към феминизма и женските проучвания в забележителна степен започна да съвпада с интереса към митологията, фолклора и религията. Това е най-вече случаят при онези, според които считат външната политическа власт или социални промени за незавършени, непостижими, или невъзможни да се поддържат дълго време, без да има основа за вътрешна психологическа и духовна промяна и освобождаване.

Сред религиозните традиции, които са последвали или са оцелели от широко разпространения преход от матриархално към патриархално общество в древните времена, даоизмът може би е уникален в това, че има женствен елемент, който е присъщ на религията и чиито следи не само са ясно различаващи се, но и действително незаличими както в езотеричните, така и в екзотеричните учения, отразени както в митовете, така и в историята, проявени както на теория, така и на практика.

Китайската праистория приключва с преобладаването на патриархата над матриархата; и все пак в митовете, легендите и езотеричната религия се запазва едно древно почитание и уважение към женското, особено в даоистките традиции. Безсмъртни сестри, наименувана на една от титлите на честта, давана на великите духовни жени, които практикували древно знание и го поддържали живо, представя даоистките учения за жени. 

Ученията, от познанието, познато като Инската методология на женствената алхимия, се фокусират върху теориите и практиките на вътрешната регенерация и духовно усъвършенстване. Обясняват се както общите черти, така и разликите между практиките за мъжете и жените, въз основа на фактори на духовното равенство и физиологичните разлики между половете. Най-вече се изясняват разликите в умствено-телесните пози за начало на медитация, с което се поправя една вредна практика, популяризирана на Запад чрез криворазбрани, орязани версии на японския зен, филтрирани през векове на мъжко ориентирана самурайска култура.

Докато ученията, записани в този том, включват много неща, които са приложими и от мъжете и от жените, тяхната специална роля в даоисткото познание се състои във възстановяването на определена прецизност и равновесие, което твърде често, и твърде дълго, се е губело заради вмешателството на контрапродуктивни социални и политически фактори.




Въведение от преводача


Сред картинките за едно азиатско общество, които са най-познати на западняка, е и тази на раболепната роля на жените. Принудителната слабост, с която е натоварена жената в обществото, не е, разбира се, особеност за Азия или за отминалите времена; и действително, глобализацията на осъзнаването на този факт е ярко изразена в модерните опити на Изтока и Запада да се разбират и да имат взаимоотношения.

В Източна Азия, системното потискане на жените очевидно се дължи основно на държавното конфуцианство, консервативна идеология, която е доминирала китайското политическо тяло двадесет и два века. В този контекст, държавното конфуцианство означава официалната перверзия на ученията на древния философ Конфуций (500г пр. Хр.), които били превърнати в институция векове след смъртта му и установени като традиция, като били така изкривени, че да запазват политическата власт в ръцете на мъжки елит, вярващ във фикс идеи. До сега държавното конфуцианство се е опитало да потисне свободното мислене, въображение, социална промяна, и духовните наклонности на човечеството.

В контраст на това е по-древната традиция на даоизма, един далеч по-обширен начин на живот и мислене, в който важността на женствения елемент в човешкия живот е силно подчертан, и който митически и исторически познава голямо множество жени сред най-великите си фигури. Настоящият том е свидетелство за ученията на някои от изтъкнатите жени на знанието, почетени в тази най-древна от научните традиции, илюстрираща вътрешните процеси, чрез които култивирали необикновената си мъдрост и сила.

Известността на женския даоизъм, и литературно и символично, понякога се обяснява с голямата древност на даоизма, чиито корени са в древното общество допреди установяването на патриархата като доминиращ начин на организация. Каквато и да е истината, важността на жените и женските асоциации в даоисткото познание се е издигнала над и въпреки социалната структура през вековете.

Както е добре известно, символи като например Мистериозната/Тайнствената жена и Майката Земя са фундаментални в таоизма и представляват съществени, прагматични аспекти на учението. Още повече, докато практичностите, символизирани от Тайнствената жена и Майката Земя се смятат за незаменими от всички практици, независимо от пола, счита се, че жените имат особен талант за тях. Поради това се е считало, че за жените е особено лесно да постигнат същността на таоизма дори и под непреклонните, строги условия на патриархалното общество.

Даоизмът понякога се нарича Учението на Хуанг-Лао (Huang-lao), наречено на имената на две от основните му фигури, “Жълтият император”, Хуанг Ди (Huang Di), и “Стария майстор”, Лао-Дзъ (Lao-tzu). Тези две имена са добре известни на Запад, първото – чрез “Класическа вътрешна медицина” (Classic of Internal Medicine) на Жълтия император, а второто – чрез “Пътят и неговата сила” (Дао Дъ Дзин), преведена на английски дузини пъти като една от основните книги-източници на даоизма. По-непопулярен е фактът, че в даоизма се описва, че тези две личности са имали жени за учители.

Като цяло се смята, че Жълтият император е живял в средата на третото хилядолетие пр. Хр. Твърди се, че научил медицината и удължаването на живота от двама мъже учители, и че е учил сексология и магия от две жени учители. Всичките тези науки станали част от сложното тяло на даоисткото знание и били развити, за да изиграят екстремно важна роля в живота и историята на Китай.

Списъкът с приноса на жените в китайската цивилизация, обаче, датира още от преди Хуанг Ди, от легендата за определена жена племенна предводителка от дълбоката античност, за която се твърди, че е “закърпила небето с петоцветни камъни” в някакво отдалечено време, когато девствената завършеност на човешкия живот и хармония с природата били загубени. Тази история е обезсмъртена в “Майсторите от Хуайнан” (The Masters of Huainan), даоистка класика, компилирана около времето на официалното възприемане на псевдо-конфуцианството като държавна ортодоксалност.

Употребата на традиционни ключове за китайския символизъм, според която небето означава ума, а числото пет означава център, тълкува, че произходът на доктрината за “петте сили” или “петте елемента”, която толкова отявлено се среща в китайската мисъл като централно организационно устройство, поне митологически се асоциира с една праисторическа шаманка, която в определен момент била ключова фигура за възстановяването на равновесието и здравия разум на народа й в момент, когато били полудели – загубили оригиналната си ментална кохерентност – и били на прага на унищожението.

Историята и легендата явно за първи път ясно се срещат в даоисткото познание за безсмъртните жени, когато цар Му от династия Жоу (Zhou) (1001-952г пр. Хр.) се срещнал с Царицата-майка от Запада в дома й в планините Кунлун. Това е голямата Централно-Азиатска система, наречена от китайците Предтеча на планините и традиционно се вярва, че е основното поселище на земните безсмъртни от Даоисткото духовно правителство. Наречена още и Златната майка, и Златната майка на костенурческия пиедестал, легендарната фигура, обикновено позната като Царицата-майка от Запада също се вярва, че се е появила в двора на император Ву (Wu) от династия Хан (han) през 110г пр.Хр. Всички жени, които постигнат даото на духовното безсмъртие, се считат за пазителки на Царицата-майка и историите, разказвани за нея, свидетелстват за дълбоката античност на такива вярвания в Китай.

Следващата по ранг в женските редици на Даоисткото вътрешно правителство след Царицата-майка от Запада е Дамата на Върховното начало, считана за водач на адептите, която придружава Царицата-майка в много от навлизанията й в обикновения човешки свят. За нея също се твърди, че се е появила в двора на император Ву от династия Хан и се говори, че му е казала, “Роден си безнравствен, екстравагантен и буен; и живееш всред кръв и насилие – без значение колко даоисти каниш тук, надявайки се на безсмъртие, само ще се изхабиш”.

Самият факт, че тази история се появява в традиционното познание, е силно заявление за една от ролите на даоизма в китайската история, тази на социалния протест. (Действително, известността на жените в даоизма сама по себе си е отправяне на предизвикателство към конфуцианската гледна точка за човечеството.) Император Ву (“Военният император”), един от най-властните  управници от династия Хан, бил отговорен за приемането на една определена хибридна форма на конфуцианство като официална държавна идеология, защото бил убеден от определен учен, че запрещението на свободната мисъл би подсилило авторитета на централното правителство.

Както показва конвенционалната история, никога никой конфуциански учен не можел безнаказано да критикува китайския император, нито пък дори да се доближи до изказване, че даоисткото познание тръгва от Дамата на Върховното начало и от нейната оценка за император Ву. Когато дори висшите конфуциански ученици били масово изколвани в късното управление на династия Хан заради тълкуването им, че ученията на Конфуций за човечеството и справедливостта всъщност трябва да се практикуват от правителството, много от оцелелите се обърнали към даоизма, присъединявайки се към поколения след поколения от търсачи на истината, която лежи отвъд тесногръдата и деспотична ортодоксалност.

Интегрална част от даоистката праистория, хуманитарният елемент на даоизма – илюстриран в историческите времена чрез протеста на Дамата на Великото начало – е представен в разказите на жените даоистки като предшестващ хуманистичните учения на династичните герои на прото-конфуцианството. Едина от древните даоистки безсмъртни, принцеса от династия Шанг/Ин (Shang/Yin) (1766-1123г пр. Хр.), живяла в едно робско общество, презряно заради своя материализъм, жестокост и пренебрежение към човешкия живот, съществувало за период от две столетия, през което време тя събирала растения и ги продавала на бояджии, използвайки парите, за да помогне на “сираците и вдовиците, бедните и болните”.

Противно на хрумванията за духовно непрактичния даоизъм, популяризиран от учени като Макс Вебер (Max Weber), социална служба от този вид е постоянна тема из даоистката история и се счита за съществена практика за онези, които се стремят към духовно безсмъртие. Вебер характеризира конфуцианството като “мъжка рационалност”, а даоизма като “женска истерия”, но ако мъжко/женската полярност има какъвто и да е смисъл в този контекст, може да е по исторически правилно конфуцианството да се характеризира като “мъжки авторитаризъм”, а даоизмът като “женско отхранване”, това е практическия смисъл и на социалните, и на психологическите измерения.

Едно изложение на хуманитарния аспект на даоизма се открива в историята на видната безсмъртна сестра Жао (Zhao) от династия Сонг (Song) (960-1278 сл. Хр.). Въпросът за щедрите дела бил повдигнат от брат й, след като дочул как тя получава езотерични напътствия за предизвикване на дъжд. Той я попитал защо духовните безсмъртни, които се били издигнали над обикновения свят, се занимават с такива неща като правенето на дъжд. Безсмъртната сестра Жао отговорила, “Онези, които сега са постигнали духовно безсмъртие, но все още не могат да живеят в небесата, наброяват хиляди. Всички те са на различни места по земята, трупайки добродетели, изпълняващи практични начинания, така че в крайна сметка да могат да се възнесат”.

“Някои от тях се грижат за реки и езера, някои от тях управляват скритото правителство, някои са управители на планините. Те работят в полза на десет хиляди поколения, за да отърват земята от онова, което е пакостно, за да излекуват болните и да премахнат проблемите, действат милосърдно към онези в затруднение и повдигат духа на падналите, спасяват слабите и безпомощните”.

“Техните скрити действия се извършват в тайна, техните добродетелни дела се практикуват скришно. Такъв е обхватът им, че не могат да се изкажат в едно обобщение. Но духовните безсмъртни не се възгордяват от себе си и внимават да не станат известни пред обществото; затова светските хора не се случва да чуят за тях”.

Това описание на земните дейности на даоистките безсмъртни е успоредно с описанията на будистките и суфистките традиции, които по подобен начин наблягат на интегрирането на земните и трансцедентните цели. В будистката традиция то съответства на описанието на Самантабхадра бодхисатвас, или Универсално добрите просветлени същества, както са описани в изчерпателната книга-източник, наречера “Писанието от цветния орнамент (Аватамсака Сутра)” (The Flower Ornament Scripture), която съдържа тоталността на будисткия дизайн. В суфистката традиция, интегрирането на земните и трансцедентните цели съответства на описанието на Съвета на светците, охарактеризирано в такива бележити трудове като Откровение на забулените (Revelation of the Vailed) и Тайните на Пътя (Secrets of the Path), даващи цялостен преглед на суфистката философия.

Хвърляйки светлина върху природата на реалността, стояща зад много даоистки истории, идеята за невъобразимите начинания на незнайни мъдреци и светци също илюстрира каква заблуда е, някой да се допитва до конфуцианската династична история, търсейки в нея твърди факти за историята на даоизма. Примитивното вярване, че историята се състои от разкази за делата на изтъкнати мъже от аристократски фамилии или политически организации е направило толкова, колкото да замъгли възприятието за даоистката история, както и еднакво примитивното вярване, че даоизмът е адекватно представен от някакви остатъчни култове, произлизащи от хорските спомени за събития, задействани от дейностите или влиянията на даоистките “духовно безсмъртни”, вършещи тайната си хуманитарна дейност.

Описанието на безсмъртна сестра Жао за начинанията на духовно безсмъртните също показва, как относителната липса на информация относно великите даоистки и будистки жени в Китай не означава със сигурност, както предлагат някои западни нео-будистки писатели, че традициите на по-висшето знание в Китай поддържат антифеминизма на светската ортодоксалност. Без съмнение е истина, както западният опит е демонстрирал дори и в обществата, които външно са по-освободени от обществото на древен Китай, че определено е възможно групи и общества, които считат себе си за будистки, въпреки това да пропускат ученията на Буда за духовното равенство на половете в социалната практика. Съществуват, въпреки това, две други причини за относителната оскъдност на литературните записи за велики жени от традициите на по-висшето знание.

Една основна причина се съдържа в чан-будисткия израз “Надареният занаятчия не оставя следи”, и “Тя навлиза във водата без да направи вълничка”. Подобно, даоизмът идеализира незнайния мъдрец, чието благо въздействие върху общността по принцип се отдава на естествената природа: “Надареният изглежда сякаш няма дарба, мъдрият изглежда невеж”. Из литературата на чан-будизма и даоизма се откриват безброй препратки към незабележимостта на истинския мъдрец пред обикновеното око.

Другата основна причина е противоположността на предната: Незабележимостта на просветлените жени също е резултат и от културно (конфуцианско) кондиционираните възприятия на светското общество. Много жени даоистки адепти, или безсмъртни сестри, са израснали във и са били омъжени във светски конфуциански фамилии и общности. Възприятията на онези около тях са били водени само от определени дефиниции за жените по отношение на социалната им позиция и дълг, както се определя от квази-конфуцианската ортодоксалност. Признание за онова, което са правили, следователно, обикновено се давало само в рамките на определени параметри.

Това се илюстрира графично от радикално друг ъгъл в разказите за някои жени, които преднамерено трансформирали тези социални окови в средство за защита на вътрешния им труд по умствената свобода и духовното освобождение. Изпълнявайки изискванията на обществото по един неконвенционален, но примерен начин, тези жени, четири сестри в семейство без синове, си спечелили облекчение на определен културен натиск, нормално упражняван върху жените. Чрез необикновената им маневра, те били в състояние да освободят енергиите си до степен, която им позволила да изиграят необичайно знаменита роля в развитието на тяхната общност, докато в същото време вътрешно култивирали по-висшето психологическо и духовно развитие, наричано от даоистите духовно безсмъртие.
Това е разказът за известните Четири дъщери на фамилията Фу (Fu), които живели в ранните дни на династия Хан, в средата на второто столетие пр. Хр. Изглежда е имало някакъв господин Фу, сравнително заможен и изтъкнат филантроп, който достигнал петдесет годишна възраст, без да му се роди син, но имал четири интелигентни и добре възпитани дъщери.

Когато четирите млади жени празнували петдесет годишнината на баща си, той казал, “Аз съм на петдесет години и нямам син – каква е ползата от дългия живот?” Неговите дъщери отговорили, “Причината да искаш син е за да има кой да се грижи за теб до края на живота ти. Ние сме жени, но можем да вършим работата на синовете и да се грижим за родителите си, не се тревожи”.

На следващия ден се облекли в мъжки дрехи и всички останали неомъжени, за да си останат вкъщи и да се грижат за родителите си. Точно като великите учени, те четели класиките и книгите на философите и също вършели и милосърдни дела, така добродетелното им влияние се разраснало из околността. След тридесет години така, завършва историята, цялото семейство – бащата, майката и четирите дъщери – всички били разкрасени и пренесени още живи в рая.

Хората от тяхното селище били толкова впечатлени от това, продължава архива, че направили светилище на четирите дъщери, и един хроникьор на тази история от 20ти век отбелязва, че техен паметник все още съществувал над 2000 години по-късно.
Една от явните поуки от този разказ е, че четирите жени очевидно били наясно с чисто социологическото естество на семейната си ситуация. Това ще рече, че не са бъркали социалното си положение на дъщери в мъжка семейна система с личната си стойност като индивидуални човешки същества.

Възприемането на дъщерите като повече от безполезни – защото съдбата им била да работят за други семейства и да се грижат за чуждите родители – е причинило несметна психологическа вреда на жените (без да се споменават безброй детеубийства) в китайската история, както Максин Хонг Кингстън (Maxine Hong Kingston) илюстрира в блестящата си книга “Жената войн” (The Woman Warrior). Това явно било причинено основно от суровостта на конфуцианските идеи за социалната структура и било изострено от едноизмерната конфуцианска гледна точка за човешките същества, която била натякната и внедрена, с цел да стабилизира тази структура отвътре.

Вярно е, че много от по-просветлените конфуцианци разширили хоризонтите си през вековете на контакт с даоизма и будизма, но като група тези добросъвестни конфуцианци никога не са имали степента на материална, социална или политическа власт, държана от наследствения елит и квази-конфуцианците, за които културата и учението били най-вече политически инструменти и средства за продължаването на личните и семейните аспирации.
Политически и социално, даоизмът никога не превъзмогнал по категоричен начин потисническата употреба на ортодоксалността в по-голям мащаб от местния, но винаги е осигурявал на жените и на други потиснати групи възможности за образование и психологически растеж, които по традиция конфуцианското статукво им отказва. Също така осигурявал такива възможности и за разочарованите или неортодоксални конфуцианци.
Темата, че дъщерите на семейство Фу отказвали брак, не е необичайна сред разказите за жените даоистки от древността. За жените на стар Китай онова, което се очаквало от брака, било социално, психологически и сексуално доста различно от онова, което се очаквало от жените в модерния Запад, така че от днешна перспектива може да не е възможно да се направи директна оценка какво е значело това за сестрите Фу. Въпреки това, що се касае до съпружеските отношения в контекста на жените и духовността, те са обект на оживена дискусия в последно време, интересно е да се разгледа опита на даоистките безсмъртни сестри.

Една много известна история разказва за съпругата на човек с име Ченг Вей (Cheng Wei), високопоставен военен аташе на династия Хан. Като много аристократични мъже от неговото време, Ченг силно се интересувал от “изкуството на жълтото и бялото”, тоест, съпружеската алхимия. Също, без съмнение като много мъже от времето си, той явно не познавал жена си много добре, защото без негово знание тя вече владеела даоистките изкуства и можела “да общува с духове и да извършва трансмутации”.

Тайната на тази жена най-сетне била разкрита един ден, когато отишла при съпруга си в частната му работилница, докато той приготвял живак в един алхимичен експеримент. Тя сложила нещо в живака, при което живакът се превърнал в чисто злато.

Удивен, Ченг Вей казал на жена си, “Даото е в теб, и не си ми казала – защо?” Тя отвърнала, “За да се постигне това, то трябва да е в съдбата на човек”. Незадоволен от златния й подарък, от този момент нататък Ченг отново и отново опитвал да придума жена си да го научи на изкуството и направил всичко по силите на търпението си с надеждата, че тя може да му каже тайната. Въпреки всичко, тя постоянно му отказвала.

Накрая Ченг и негов приятел замислили план да изкопчат тайната от нея под заплаха от физическо насилие. Тя им казала, “Трансмутацията на даото изисква подходящ човек. Ако човекът е достоен, даото трябва да му бъде преподадено, дори и този човек да е случайно срещнат на пътя. Ако човекът е неподходящ, даото никога не бива да му се преподава, дори и отказът да означава да те разкъсат на парчета”. Накрая тя се престорила на луда и избягала; като се намазала с кал, тя “напуснала тялото си” и изчезнала.

517
Дойде дългоочакваната от мен аргументация. Тя се състои в следния довод:

  • според kipenzov, умът е функция на егото

Точно това ,,заплитане'' се затвърждава от индивидуалният ум, който възниква като функция на индивидуалното его, което възниква от ,,заплитането'' и т.н. до натрупването на достатъчен запас от заучени реакции, които да формират образа на Индивидуалното ни Аз, които е обединеният образ на множеството от фикции на индивидуалния ум като функция на егото. Т.е. ние имаме бая дълъг период от живота, асоциирайки се с егото ни.
Множеството отработени реакции формират опитността и представляват програмите, изграждащи егото ни. Като негова функция възниква и индивидуалния ум, които се явява управляващия софтуер на хардуерното натрупване от програми.

Вече е ясна логическата последователност, която се случва според kipenzov - след като за него ум и его е едно и също... едното (умът) е просто една от проявите на другото (на егото)... тогава, ако някой твърди, че съзнанието е функция на ума, то значи този някой директно твърди, че съзнанието е една от функциите на егото.

Оттам насетне kipenzov възпроизвежда чисто истерична реакция, защото това ще означава, че този някой безцелно се лута ту в материализма, ту в идеализма, и с твърденията си се застъпва за еволюционизма. Това си е цял скандал, защото въпросният някой (който по обвиненията на kipenzov съм аз самия) действа против пропагандата на Новия Световен Ред, но само си мисли че действа, защото е несъзнаващ проводник на тяхната материалистична доктрина, целяща да изкорени вярата в свободната воля на човека.




Но може ли всичко това всъщност да има по-просто и по-директно обяснение? Едно по-просто обяснение би било, че има нещо смрадливо в задния двор на самия kipenzov. Нека се запознаем с намесените понятия его и ум.

При последната ми проверка в общодостъпната и масова информация, его най-често означава следните неща:
  • Его (на Фройд), едно от трите построения в структурния модел на психиката от Зигмунд Фройд
  • Себе-концепция, сбор от вярвания относно себе си, които представляват отговора на въпроса "Кой съм аз?"
  • Аз, местоимение от първо лице единствено число в говоримите езици
  • Егоизъм (на английски egoism), етична теория, която приема личния интерес като основа на моралността (философията на Макс Щирнер)
  • Егоизъм (на английски egotism), стремежът да се поддържат и подсилват поощрителни гледни точки за самия себе си
https://en.wikipedia.org/wiki/Ego

Не мога да си представя kipenzov в случая да разбира думата его в друг вариант, освен смисъла като термин от философията на Фройд. Приемам, че евентуално е така.



При последната ми проверка в общодостъпната информация, умът се описва по следния начин:
  • Умът обхваща познавателните и аналитични способности на човека.
  • Анализира се по различни начини от различните течения – от панпсихизма и анимизма до традиционните и организирани религиозни системи, както и от светската и материалистична философия.
    • Панпсихизъм е теория, според която всичко съществуващо е одушевено.
    • Анимизмът е система от вярвания, която не приема разделението на тялото и душата. Почива на убеждението, че души имат и животните, растенията и други материални обекти, които управляват, до някаква степен, човешкото съществуване.
    • Материализмът e монистично направление в онтологията, според което всичко реално съществуващо е материя – всички обекти са материални и всички явления, включително съзнанието, са резултат от материални взаимодействия, като материята е единствената субстанция.
    • Предмодерните разбирания за ума, като това за неоплатоническия нус, го разглеждат като аспект на душата – едновременно божествен и безсмъртен, свързващ човешкото мислене със самия неизменен принцип на реда на космоса.
  • Теориите за ума и неговото функциониране са многобройни.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BC

Никъде не прочетох някой да е развивал схващането, че умът е функция на егото. Егото не се споменава никъде дори и като допълнение или успоредно обстоятелство. Но пък намерих нещо друго любопитно, което дори аз не очаквах:

Функции
  • Съзнанието при човека и другите бозайници е аспект на ума, обхващаш качества като субективност, чувствителност и способността за възприемане на връзката между личността и окръжаващата я среда. То е предмет на изследване на философията на съзнанието, психологията, неврологията и когнитивната наука.
    • Философията на съзнанието е дял на философията, изучаващ природата на разума, психическите събития и процеси, съзнанието е тяхната връзка с физическото тяло, най-вече с мозъка. Централен проблем на философията на съзнанието е отношението между съзнание и тяло. Двете основни направления в неговото решаване са дуализмът, според който съзнанието и тялото са самостоятелни, и монизмът, който смята съзнанието и тялото за неотделими в онтологично отношение.
      • Монизъм е философско учение, което приема за основа на всичко съществуващо едно начало. Като пример за абсолютен монизъм могат да бъдат посочени индуистките философски школи на северния будизъм и Адвайта Веданта. Такъв е и китайският даоизъм. В тези школи единната реалност е в основата на съществуващото, а духът и материята са само два нейни равностойни аспекта. В теософията този монизъм е основополагащ.





Казано с две думи: Аз мога да твърдя, че съзнанието е функция на ума и едновременно с това да отхвърлям материалистичната фолософия. Аз просто може да съм монист, например.




За kipenzov, обаче, тъй като е отличително мъдър зрял човек и заслужава да не бъде подценяван, не съществува такъв вариант. Въпреки всичко което правя и дори въпреки цялата ми изява на този сайт, за него е много по-логично аз да съм се заблудил, да съм несъзнаваща жертва на объркване и без да искам да съм станал проводник точно на нещото, против което считам, че се боря в известна степен. kipenzov е толкова убеден в този сочен, скандален парадокс, че е решен на истерична реакция.

Той изтъква като довод за обвиненията си, че умът е функция на егото.

Аз за първи път чувам такова твърдение и не съм го срещал никъде из литературата, която е посветена на ума и в която разни философи и изследователи излагат трудовете си по въпроса. Но съм склонен да приема, че тази нова теза и теория е авторско право на kipenzov.

Ако той счита ума за функция на егото, по дефиницията на Фройд за его, това не е ли всъщност една материалистична гледна точка? Да, това е материалистична гледна точка за ума.




Нещо повече. В тази си тема се позовавам на разсекретения документ на ЦРУ за проекта "Гейтуей", и в него, изготвилият го агент излага още позицията си, че:

Тогава, за да осмисли какво му “казват” холографските изображения, умът се заема да сравнява току що приетото изображение със самия себе си.  По-точно, той прави това, като сравнява приетото изображение с онази част от собствената си холограма, на която се основава паметта. Като регистрира разлики в геометрична форма и енергийна честота, съзнанието възприема (виж изображение 2, следващата страница). Както се изразява психологът Кийт Флойд (Keith Floyd):

“Противно на онова, което всеки знае, че е така, може би не мозъкът произвежда съзнанието – а по-скоро, съзнанието създава образа на мозъка...”

Очевидно позицията на агента, изготвил документа, не съвпада с позицията на материалистичната философия за ума.





Заключението, което мога да си извадя от всичко това е, че:

Нито документът, нито аз като негов коментатор, поддържаме материалистичната гледна точка за ума или съзнанието.

Този, който поддържа материалистични гледни точки за различни неща (за ума в случая), е самия kipenzov.

Kipenzov действа на база материалистичните си предразсъдъци по истеричен начин, без да се е запознал с аргументативната част на документа и без да желае до провери валидността на собствената си позиция.


518
Интересно развитие в критиката на темата от kipenzov.

С нетърпение очаквам представянето на аргументацията на неговата позиция, че:
  • се застъпвам за материалистите или за идеалистите
  • компроментирам креационизма и се застъпвам за еволюционизма

Наистина се надявам да познава въпросните парадигми толкова добре, колкото и аз. На база впечатленията ми от kipenzov до сега обаче си мисля, че той има предвид, че ще аргументира нещо съвсем друго, а не точно тези си твърдения.

519
Загуба на волята в "отвъд дуалния режим",го разбирам като отказ на егото да се намесва с цел контрол/промяна/влияние.
...
Случвало ми се е в плът и кръв.

27. Съзнанието в перспектива. Вече потвърдили факта, че човешкото съзнание е способно да се отдели от физическата реалност и да взаимодейства с други интелигентности в други измерения в границите на вселената, и че е едновременно вечно и предзнаменувано завинаги да се върне в Абсолюта, пред нас стои въпросът:  “Какво се случва след това?” Тъй като паметта е функция на съзнанието и следователно споделя същия вечен характер като съзнанието, което е отговорно за нейното съществуване, трябва да се признае, че когато съзнанието се върне в Абсолюта, то носи със себе си всичките спомени, които е събрало чрез опит в реалността. Връщането на съзнанието в Абсолюта не говори за изчезване на отделната същност, която съзнанието е организирало и поддържало в реалността. По-скоро, това говори за разграничено съзнание, което се слива със и участва във вселенското съзнание и безкрайност на Абсолюта, без да губи отделната идентичност и натрупано себе-познание, с които го удостояват спомените му. Това, което то наистина губи, е способността за генериране на независими мисловни холограми, тъй като това може да се направи единствено чрез енергия в движение. С други думи, то запазва способността да възприема, но губи способността на воля и избор. В замяна, обаче, това съзнание участва във всезнаещия безкраен континуум на съзнанието, което е характеристика на енергията в състояние на вечно всеприсъствие. Като последствие, правилно е да се забележи, че когато човек преживее извънтелесното състояние, той, всъщност, прожектира тази вечна искра на съзнание и памет, която представлява истинският източник на неговата идентичност, за да може чрез нея да взаимодейства и учи от измерения както вътре, така и вън от време-пространствения сват, в който физическият му компонент изпитва кратък период на реалност.


Психея, няма никаква логика да си преживявала описваното "в плът и кръв". Не знам ти за каква "загуба на волята" говориш, но ако въобще става дума за съдържанието на документа, който АЗ обсъждам, там концепцията е съвършено различна.

Там става дума за енергия в движение и за енергия в покой. Няма как да си енергия в покой, докато си "в плът и кръв". Ако преживееш нещо от онова, което е характерно за енергията в покой, физическото ти тяло трябва да изчезне.


Анимацията на честотите е чудесна. Надявам се, че дори хора като kipenzov биха могли, евентуално, да си обяснят съдържанието на документа.

520
kipenzov, горния ти коментар го пускам в тази своя тема заради етични съображения. Не за да се занимавам с твоята комфортна зона, а за да има добър пример за читателите.

Тук вече имаме различия, защото в дихотомната концепция за мозък-психика в Теорията за квантовото съзнание, не съществува едновременността на възникване на реакцията и стимула, защото опитно е установено, че осъзнаването на стимула в мозъка идва по-рано от сигнала през невроните за самия стимул.

Явно ето това е частта от документа, която не ти изнася: http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=333.msg1426#msg1426

521
Не Ламбда, не ти внушаваш! Това внушаващо твърдение произтича от самото приемане на материалистическата трактовка на бихейвиоризма за тоталната липса на свободна воля, дължаща се на предопределеността/детерминизмът/ на собствените ни реакции, която произтича от подчиняването ни на първичните ни инстинкти. Основното твърдение, че съзнанието е функция на ума отразява в изключително голяма степен тяхната трактовка.

Това, че съзнанието е функция на ума, не отразява нищо подобно.


Доколкото разбирам съзнанието според теб е качество - знаене, че знаеш.
Повечето изследвания - на психолози, невробиолози, квантови физици, които като цяло използват идеалистическия подход за интерпретирането на резултатите от изследванията, използват смисъла на понятието съзнание като обект.

Именно по това се заблуждава българския читател, защото в разглеждането на съзнанието като обект, българина възприема като едно цяло всъщност цял пакет факултети на психиката - ум, памет, интелект, емоции, дух и кой знае още какво.

Тези неща имат ОТДЕЛНИ дефиниции. Естествено че те действат като едно, двата ни крака също действат като едно, и винаги говорим за ходенето и за обхождането като едно, сиреч като за обект. Само че обхождането е дейността на ходенето, а ходенето е функция на двата ни крака - функция, а не отделен обект.

Дадох добър пример с разликите в поведението на хора и животни, в който се вижда, че ако считаме съзнанието за функция на нещо друго (по самия метод на изключването няма какво дурго да е, освен на ума), тогава множество въпроси намират бързо и лесно обяснение. Ако се опиташ да обясниш същите въпроси с обратното допускане, че съзнанието е отделен обект в човешката психика, ще създадеш още въпроси. И точно това е материалистичната философия, която ТИ незабелязано поддържаш, защото оттук насетне вече се говори за кой ИМА този обект и кой го НЯМА и никога не може да се сдобие с него.




Самозаблуждението ти, че аргумента за съзнанието, което е функция на ума, се корени в материалистичната философия (на Вунд, в крайна сметка), мисля че знам откъде идва.

В българските Ню-ейдж среди се поддържа заблуждението за "Матрицата" - че съзнанието е роб на материята и на материалното тяло, и че е самозаблудено да робува несъзнателно, понеже, видиш ли, нямало никаква връзка с тялото - тялото, олицетворяващо всичко материално на този свят, се описва като нещо абсолютно излишно, без никакво значение, без никакви последствия, и една илюзия, лъжа едва ли не. Куцо и сакато е някакво прекрасно звездно същество, а телата, в които злия чичко ни е натикал, нямат нищо общо с нас и единствената им цел е да ни осмиват и да ни представят в неистинска светлина.

Само че... доказателствата са други.

Оказва се... че влиянията върху тялото имат директни последствия върху съзнанието. Оказва се, че не е напълно розова онази приказва, в която съзнанието може да прави каквото си иска с тялото, стига да си излиза от тялото достатъчно, да има енергия достатъчно и прочие. Оказва се, че ако на тялото се повлияе достатъчно силно, ще се измени и съзнанието.

Оказва се, че материалността е реалност по дефиниция. Оказва се, че спектъра от измерения на Сътворението е неразчленим - няма такова нещо като "тук, но не там или пък там, но не тук". Става дума за една вълна, чиито пикове и падове са условно обобщени чрез калибриране на възприятието по същия начин като във всеки енергиен сигнал в електротехниката.

Оказва се, с други думи, че отново съм прав за онова, което преди години писах по други форуми - че не е възможно разчленяване на "седем тела" и подобни глупости. Че човешката същност е като тестото на една изпечена палачинка, навита на руло - отделните концентрични кръгове в Ню-ейдж се представят като отделни концентрични тела, но те не са отделни - те са руло, една непрекъсната вълна, с нагънати пикове и спадове, които са един и същи сигнал с честота - а не отделни един от друг сигнали.

Което означава, че всичко случващо се, на кое да е така наречено "тяло" в крайна сметка влияе на всички други така наречени "тела", защото става дума за рулото на един цял лист тесто, който не възприема себе си като отделни части. Следователно всички онези неща, които разполагат със свои собствени дефиниции, по метода на логическото изключване могат да са единствено ФУНКЦИИ на едно нещо, а не обекти.

И голямото Добрутро - че умът е неразличим от тялото, и обратно - умът всъщност поражда мозъка (това дори го пише директно в документа на ЦРУ, който не си чел, както винаги), защото двете възникват ЗАЕДНО в тигана. Оттук насетне е очевидно, че съзнанието е функция на това нещо, а не джобна принадлежност - поведение, а не инвентарна даденост.


Защото, пич, ако считаш съзнанието за обособен обект, познай какво - в следващия момент то може да ти се отнеме. Материалистична философия в идеален вид. Само че ако е поведение, съзнанието не може да ти бъде забранено от никой.


И ти си мислиш (защото вместо да се информираш критично, пасеш, както забелязва и Психея), че щом някакъв логичен аргумент детронира съзнанието от изкуствения, необективен подиум, на който е поставено, за да обслужва егото на комплексарите, то значи тук става дума за всичкото зло на света - бихейвиористи и материалистични философии. Това се нарича демонизиране, в контекста на пропагандната практика.

Няма значение всичко онова, което казах - частите на слона, в които вярват самите български ню-ейджъри и моралния релативизъм, който произтича от това, рационализиран като невъзможна "отвъд дуалност". Щом някакви факти започнат да детронират концепциите, които поддържат изгодните самозаблуждения, моментално прибягваш до демонизиране и пропаганда. Каква е разликата с който и да е случайно хванат сектант от кое да е братство или езо книжен пазар?

522


Тазът има много сходни черти със сфеноидната кост. Почти всеки орган от центъра на главата може да намери свой асоциативен аналог с орган от областта на таза както по местонахождение, така и по обща геометрия.

Сексуалните органи и система, за разлика от другите системи и органи, имат директна нервна връзка с мозъка и главата. Затова сексуалните обстоятелства са много силно свързани с психическото състояние и двете области имат основна взаимовръзка.



Фалос и пеперуда

Пеперудата е символ на психиката и областта на главата, но и самия таз. Фалосът е символ на Ключа към властта и на гръбначния стълб, отключващ главата.

Изнасилването в техниките за контрол над ума се използва за насилствено проникване в чуждата психика чрез аналогичните нервно-енергийни канали. Повече за особената важност на половите органи и система може да се прочете във "Формулата на илюминати" на Фриц Шпрингмаер и от Циско Уийлър.

523



Истинският произход на всевиждащото око на фримасоните е анатомията на човека. Провидението и максималната власт на този свят е провеждането на живота до тук от неговия източник отвъд.

Въпреки че източникът на живота е Слънцето и че жената е проводникът на живота от Източника, мъжете и жените участват наравно в този символ (но не еднакво). Отворът на вагината при мъжете е на същото място, но е "запушен" от пениса. Ако пениса се премахне, утретралния канал навлиза през таза на същото място, нервните окончания на главичката на пениса и клитора също минават през един и същи отвор в таза. Еднаквостта зависи от дълбочината на анатомичния разрез и е въпрос на перспектива, така че може да се каже, че това е анатомията на всеки човек.

В символиката мъжкото и женското начало действат от двете страни на тази равнина. Животът, който мъжа провежда от Източника, навлиза в жената на същото анатомично място, от което е бил проведен, за да се върне по-късно през същото място в обратната посока.

Казва се, че жената държи властт, а мъжът държи ключа. Женският принцип минава през два етапа, като първо е съпруга, а след това е майка. Този преход или развитие на женската природа се символизира от ръката, която държи ключа, който отключва вратата. Мъжкият принцип се поставя между двете превъплъщения на женския. Затова в повечето Холивудски масонски филми женска фигура отключва врата.




524



Ангел с меч, криле с меч

Символизира гръбначния стълб и клиновидната (сфеноидната) кост. Властта на съзнанието (хипофизната жлеза в сфеноидната кост) над тялото (гръбначния стълб).

Алегория към множество Библейски  и литературни мотиви, свързани с човешкото съзнание:
  • Мечът на истината и крилете на свободата - "Знайте истината и истината ще ви направи свободни" (Иоан 8:32)
  • "Не мир дойдох да донеса, а меч" (Мат. 10:34)
  • Мечът на Архангел Михаил, който отделя душата от мъртвото тяло
  • "Свободата е на върха на бойното копие" дон Кихот, Сервантес
Символ на душата в тялото.




Тояга с форма на змия, увита около клин змия

Движението на енергията по гръбначния стълб и приложението й в хипофизата. "Мъдростта произвежда сълзи" - слъзните синусни канали на сфеноидната кост се свързват с отровните зъби на змията.

Символ на алхимията на енергиите, движещи се по гръбначния стълб до центъра на главата.









Шлем с крила

Символ на Храма. Там където човек извършва "поклонението". Куполите на свещените сгради символизират черепа. Крилата на душата (седяща на "трона" в сфеноидната кост, костна ямка, известна в медицината и като "седло") не се виждат, те са част от въображението.

На английски думата за храм и слепоочие е една и съща - "temple".






Египетски лотус

Символ на етапите на разтваряне и разцъфване на съзнанието напред през изразителността на лицето. През сфеноидната кост минават всички главни лицеви нерви.

525
Както знаете, съществува критика на тази моя тема, Реплика на темата на Ламбда за доклада ,,Гейтуей'', от kipenzov.

Тъй като е заявил, че не желае моето мнение там, ще го изложа тук, и моят отговор към неговата реплика е следният...





Цитат
Основното ми несъгласие НЕ е към доклада, а към интерпретацията на Ламбда, както вече споменах.
Когато изказваш мнение, че основно доклада се базира на твърдението, че съзнанието е продукт на ума -,,Всъщност доклада на ЦРУ се опира на факта, че съзнанието е функция на ума.'', всъщност показваш, че за теб смисълът на съзнанието се припокрива с осъзнаването. Пълна ГЛУПОСТ!
От тук независимо от логичността на последващите ти разсъждения и неоспоримо качествените изводи вече ,,върви''' мемата или по-разбираемо Внушението за неизбежната ограниченост на волята.

Мога да коментирам три важни момента тук:

  • така наречената "моя интерпретация" на какво се опира доклада
  • положението, че смисълът на съзнанието се припокрива с осъзнаването
  • логиката на последващите разсъждения


На какво се опира докладът

Това, че докладът се опира на твърдението (което авторът на доклада счита за факт), че съзнанието е функция на ума, не е моя интерпретация. Както следва да се забележи в съдържанието на документа, точните думи на автора му са следните:

Цитат
11. Съзнание и енергия. Преди обяснението ни да може да продължи нататък, от съществено значение е, да се дефинира механизма, по който човешкият ум упражнява функцията, позната като съзнание, и да се опише начина, по който това съзнание оперира, за да изведе смисъл от стимулите, които получава.
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=333.msg1424#msg1424

Определено, аз съм съгласен с тези думи на автора на документа, но не съм си ги пречупвал през моето съгласие, тоест това не е моя интерпретация, а директно твърдение на автора.

Трябва да се вземе предвид, че на английски има много повече думи за факултетите на човешката психика, отколкото на български (дори думата "интелект" и производните й са чуждици за нас и ние нямаме свои еквиваленти). В документа думите "mind", което в повечето случаи би трябвало да означава ум, и "consciousness", което винаги означава съзнание, НЕ СЕ използват като синоними и НЕ СЕ използват с цел избягване на повторение в речта. В текста на документа те се считат за два различни термина. Всеки може да прегледа оригинала, ако се съмнява в моя превод, защото моят превод на документа е може би ная-голямата интерпретация, която правя в случая.


Положението, че смисълът на съзнанието се припокрива с осъзнаването

Как аз бих обяснил думата съзнание на български? Най-доброто определение, което съм срещал е, че съзнание, това е да знаеш, но и да знаеш, че знаеш. Затова съ-знание - да знаеш, че знаеш. На български съзнание се употребява доста свободно и на мен ми се струва, че това е заради липсата ни на думи (българският език е нещо, което замира, за което не се грижи никой и не се развива, в контраст на организираното и системно развиване на английския и езиците на по-силните световни нации например). Например ние често говорим "Това животно в съзнание ли е?", когато искаме да уточним, дали е в несвяст или е будно. Но ако трябва да се придържаме към дълбокото, морфемно значение на думата съзнание, ние не бихме казали, че животните знаят, че знаят. Всички сме съгласни, мисля, че животните могат да знаят - наричаме това едностранно знание инстинкт. Забележи, че това е също чуждица. Само че всеки път, когато някое животно демонстрира по-особено поведение и по-особено боравене със знанията, които е развило, ние изведнъж започваме да възприемаме това животно по различен начин - започваме да го смятаме за личност, за самобитен образ, даваме му име и за нас, в нашето лично възприятие, то се превръща в една същност от качествено различно ниво - животно, което има съзнание, тоест, с поведението и държанието си демонстрира не само инстинкти, а показва, че знае, и че знае че знае.

В контекста на горното по-дълбоко значение, аз мисля, че животните имат ум. Склонен съм да мисля, че техният ум е способен да проявява съзнание, но не постоянно като нас или не с качеството, с което нашият ум го прави; за нас съзнанието е толкова типично, че го считаме като даденост и намираме несъзнателното поведение за нещо екзотично. Считаме, обаче, че съзнателното поведение на животните е екзотично за тях, а умът е тяхна даденост. Не хвалим животните колко са съзнателни, а колко са умни.

Осъзнаването определено е функция на съзнанието - осъзнаването е дейността на съзнанието, това е нещото, което то прави.
Абсолютно невъзможно е (дори и от лексикална гледна точка) човек да осъзнава в отсъствие на съзнание. Когато човек не осъзнава какво прави, това винаги е в случаи, когато е на "автопилот", тоест държи се инстинктивно - забравил е, че знае. Когато човек не осъзнава, ние го сравняваме с автомат и определяме поведението му като "машинално". Тези определения не могат смислово да се приложат към обект, който осъзнава какво прави, те означават обратното. Човек може да изпитва емоции, може да упражнява интелекта си (двете заедно представляват ума), и може да мисли (една от функциите на ума), но дори и докато мисли, човек може да не осъзнава. Той осъзнава, когато знае, че знае - тоест, когато е в съзнание.


Логиката на последващите разсъждения

Това е вече един по-сложен въпрос, в който наистина са замесени политика, его и заблуди. Нека го разгледам подробно.

Точните ми думи са:

Повечето комплексари в нашата интернет информационна среда и книжен пазар вървят по обратната логика, че "който може да си излиза от тялото, има по-развит ум". Честно казано, аз до сега не съм срещал тези думи изтъкнати по директен начин от някого. Но е факт - и съм сигурен, че и вие много добре си давате сметка за това - че, именно това твърдение... че който си излиза от тялото има по-развит ум... е заложено в голямо множество лични мнения, на практици предимно, но и на много от въодушевените запалянковци.

В средите ни като цяло не се прави почти никаква разлика между ум и съзнание. Като типичен народ с чалга в кръвта в последните години обожавамде да смесваме и думи като дух, и манджата става още по-мазна. Никой не знае за какво говори, просто се опитва да го чуят.

Очевидно думите носят допълнителен информиращ товар. С тях аз на практика очертавам, че има две установени посоки за разглеждане на въпроса, които са обратно една на друга - масовата, и тази описана във въпросния материал.

От думите ми става ясно, че аз имам нещо против масовата посока, в която се разглежда въпроса. Показвам на коя страна съм и каква позиция заемам. Това е напълно съзнателно, очевидно, цялата ми тема е посветена на разграничаването на тези две посоки, всичките ми аргументи са подбрани именно с тази цел. Аргументът, че съзнанието е функция на ума, е може би най-дълбокия аргумент, който се опитва да засегне самия корен, от който тръгват двете посоки по въпроса.

Това, обаче, е твоя интерпретация на моите думи:

Цитат
От тук независимо от логичността на последващите ти разсъждения [се върви към] Внушението за неизбежната ограниченост на волята.

Две неща са неверни тук:
  • Независимо от логичността на разсъжденията ми, се върви към внушение - Няма как да се постига внушение, ако логиката на разсъжденията ми не се нарушава. Следвайки ненарушена и издържана логика, се постига аргументиране на довод, и евентуално доказване на факт. Внушението е въпрос на заобикаляне на логиката.
  • Внушавам неизбежна ограниченост на волята - Измислица и произволно твърдение, което не си аргументирал никъде.


Цитат
...това [внушение] ,,го постигаш'' поради претоварената ти с ,,лексикални значения'' персона.

Не, според мен работата е друга. Според мен ТИ отказваш да се откажеш от свои налудничави стари убеждения, след като виждаш, че не са логически обосновани.

Това е коментарът ми на до тук изразената ти теза и смятам коментирането на останалото изложение (в първия коментар от темата) за безсмислено.

Страници: 1 ... 32 33 34 [35] 36 37 38 ... 73