Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 38 39 40 [41] 42 43 44 ... 73
601
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Февруари 17, 2018, 12:41:23 am »
Нека направим един забавен мислен експеримент :)


Нека си представим, че един богат човек, който наистина заслужава възхвалата на народа, се вдъхнови от думите на Исус Христос, и реши да раздаде богатството си на бедните.

Този достоен за възхвала човек дава много пари на дядо Добри. Какво ще стане?

Браво на позналите! Дядо Добри ще даде парите там, където им е мястото - в църквата! Нима някой може да отхвърли достоверността на този макар и въображаем сценарий? По този начин, дядо Добри ще се подиграе на Христовото учение... защото заръката на Исус богатите да помагат на бедните е с цел бедните да не бъдат бедни. Не така обаче разбира добродетелта дядо Добри.

Според него парите са като бензин да стигнеш до рая - колкото повече наливаш, толкова по-невинен ставаш за собствените грехове и недостатъци. Кармата в днешно време явно се купува и продава, както всичко останало.







Да си представим друго.

Да кажем, някой беден, различен от дядо Добри, реши да потърси упование в Христовото учение, и със смирение да очаква, че някой богат ще му помогне.

Този друг беден отива... например, на входа на църквата, и започва да моли просия.

ХОРАТА ще му дадат. Но дали ще му даде ЦЪРКВАТА? Църквата е гигантско богато туловище, пълна с благини, власт и пари. Дали ЦЪРКВАТА ще изпише канонен чек на просяка пред входа й? Не.

Попът може и да даде на просяка. Само че той ще му даде в качеството си на човек. Дали ще му даде в качеството си на официален църковен представител и от името на църквата? Разбира се че не! Защото каквото и да му даде, то ще трябва да подхожда на името на църквата, а това означава да превърне просяка в местен финансов магнат! Ако пък му даде стотинки и левчета, това само ще изложи и посрами църковната институция.

Освен това... през всичките тези години, какво даде ЦЪРКВАТА на дядо Добри? Той не й е връчил всичките онези суми в един ден, а на отделени във времето траншове. Още преди първия транш към Александър Невски, какво даде храма на дядо Добри, в духа на Християнското учение?

Аз мисля, че щедростта на църквата се е изразявала в това, че са позволили на Добрев да продължи да си проси от хората пред златните двери на светия храм. Нещо, което наистина не са длъжни да правят, така че прави им чест.

Ааааа... не. Сетих се. Църквата ще го канонизира! Ето сега вече всичките тези пари имат смисъл.

Понеже, аз не разбирам... за какво друго ще го канонизира, след като през живота си дядо Добри не е помогнал и на един гълъб, камо ли на човек? Той е помогнал само на църквата, за да може Неофит да има средства за био-веганска диета по време на постите, а тя е скъпа. В замяна, Неофит ще му даде някаква джунджурийка, за да я занесе в Небесното царство!

Я не ме баламосвайте...





От тези прости и напълно правдоподобни сценарии спрямо доказателствата на историята, следва заключението, че:
  • нито дядо Добри следва заръките на Христовото учение,
  • нито църквата, на която Добри дарява средствата на бедните, следва заръките на Христовото учение

Въпросът, който трябва ние разсъдливите хора да си зададем, е, следователно, по ЧИИ повели се водят дядо Добри и преподобната БПЦ?

Това разкритие ще го оставя за следващ коментар.



602
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Февруари 16, 2018, 11:47:34 pm »
Тези мигновени действия, предприети от господарите на 80% от нас, идват незабавно да обосноват на дела разобличената логика в публикациите ми по-горе.

Достатъчно е да дадеш пари на църквата, както за да бъдеш архонт, така и за да бъдеш канонизиран като "безсребреник". Че кой не би искал да бъде безсребреник, щом като ще води безсмъртен живот в църковните архиви?

Както надявам се всички читатели видяха, този дядо Добри е просто един загубил разсъдъка си човек, в следствие от паднала до него бомба, която убива съквартиранта му и отнема слуха му (частично). Очевидно, въпросната бомба е отнела и голяма част от здравия му разсъдък, оставяйки семейство от жена и четири деца и на всичкото отгоре лишавайки ги от средства... в името на преподобния Неофит, който има повече нужда от тези средства.




Но нека се отнесем християнски с църквата. Нека видим, тогава, според Библията, Е ли редно да се канонизира някакъв човек, само заради това, че от придобито слабоумие е развил любов към мизерията? Любовта към мизерията явно вече се смята за добродетел?

Тъй като Исус Христос в своето учение всякога е бил против всички църковни институции (които обаче са любими на дядо Добри), нека започнем с него.






Гледната точка на Библията

Трябва ли християните да бъдат бедни?

ВЕДНЪЖ Исус казал на един млад и богат управник, че той трябва да отиде да продаде всички свои притежания и да раздаде парите на бедните. В разказа се казва, че мъжът се натъжил от думите на Исус и си отишъл наскърбен, ‘защото бил човек с много имот’. Тогава Исус казал на учениците си: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!“ Той добавил: „По–лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ — Марко 10:21–23; Матей 19:24.

Какво имал предвид Исус? Дали богатството и истинското поклонение са несъвместими? Трябва ли християните да се чувстват виновни, ако имат пари? Дали Бог изисква от тях да водят аскетичен начин на живот?



Това великолепно стихче и този добър въпрос са взети от библиотеката "Стражева кула" - една от множеството метастази на "Свидетелите на Йехова". Те са абсолютни изроди, в смисъла, че ако се допитате до тях, могат да ви кажат и как да си държите патката или как точно да приклекнете, така че да пикаете по най-богоугодния начин. Но когато става дума за критикуване на църковните институции, са номер едно.

Нека цинизмите на "Свидетели на Йехова" бъдат нашата мотивация, тук и сега, да поразсъждаваме логически (защото моралът и етиката са едни от най-логичните неща в живота на духовните хора).





Безспорно е, че Исус никога не е разпространявал подобни идеи където и да е в учението си, че богатите трябва да дават парите си на църквата. Да си богат е излишно, но да си благосъстоятелен е добродетел. С това няма как някой логично мислещ човек да не се съгласи, тъй като, ако вие самите не сте благосъстоятелни, тогава вие самите сте виновни в това, че няма да сте в състояние по най-добрия начин да помогнете на ближните си, когато възникне нужда. Да си благосъстоятелен се нарича отговорност към ближния, и е добродетел.

Да сте богати е излишно, и това говори единствено, че явно често пропускате възможността да помогнете на ближните си. Богатите са богати, защото се въздържат от инвестиции в добруването на ближните си, и това може да се смята за порок, който по същество е безотговорност към ближния.

Очевидно е, тогава, че на практика няма разлика между това да си богат или просяк, защото и по двата начина си безотговорен към ближния си.

Да си силен ВИНАГИ е било добродетел. През всичките хилядолетия на историята, и във всичките свещени книги. И винаги ще бъде неоспорим факт, че да си слаб и в тежест на ближните си НЕ Е нещо, което е за хвалене или даване за пример.




Дядо Добри е дал пари НЕ на ближните си - не дори и на семейството си, всъщност, той е ЛИШИЛ четирите си деца, както и е изоставил съпругата си с тези четири деца, или с други думи той ги е ОГРАБИЛ от себе си, защото децата ИМАТ ПРАВО на баща и семейство, и той ги е лишил от това.

С други думи дядо Добри не е праведник по силата на Христовото учение.

Добри Добрев е откраднал от ближните си (с измама и подвеждане, както обсъдих по-горе, и директно в случая със собственото семейство), за да даде на църквата - някакво превъплъщение на злото, което Христовото учение абсолютно отрича. Напомням, че единственият храм в Христовото учение е храмът на собственото тяло - и никое друго място.




Да погледнем и другата страна на сребърника: Ние нима не можем да кажем, че църквата е в конфликт на интереси?

Да канонизираш онзи, който ти е направил облага, означава да си в конфликт на интереси. Всяка една нормална институция, да вземем например държавния бранш или пък частния сектор, не би се въвлякла и не би се замесила в такава ситуация. Това е най-правилното решение от страна на главата на институцията. Нека онези 80% от народа направят с паметта на грешника дядо Добри каквото сметнат за добре.

Но църквата всъщност приема, че тя Е Бог! Така че... на практика, във всяко едно действие, което църквата прави, без значение колко мащабно или пък незначително, винаги е в конфликт на интереси пред Бога. Няма как да е иначе, след като някой допуска абсурдното положение да играе ролята на наместник на Всевишния - концепция, на чиято двата края не могат да се свържат. В Христовото учение това би било едно от най-големите богохулства. Но, както знаем, църквата няма нищо общо с християнството. Или това по-скоро са осъзнали само най-самоотвержените наши читатели?


Сега, 80% от жителите на България ще подкрепят църквата в канонизирането за светец на един "безсребреник", откраднал от ближните си, за да даде на църквата, която в конфликт на интереси ще направи така, че осемдесетте процента да ПОЧИТАТ поредното извращение на добродетелта.


603
Ето новият линк, на който може да се открие въпросното радио-интервю:





Може би скоро ще се върнем на въпроса за извънземните :) Изскочи потвърждение практически на цялата информация в това интервю. Потвърждението на опита на Дерел Симс извира не от къде да е, а от самия Инго Суан, в една от книгите му. Надявам се, че ще намеря време да поместя част от информацията на сайта ни.

604
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Февруари 15, 2018, 11:04:17 pm »
Разяснявам какво имах предвид с "как българското общество се самоубива".






Дарение - на църквата.

По принцип, в историята известните дарители са известни с това, че даренията им са под формата на безвъзмездна ИНВЕСТИЦИЯ. Даряра се на дом за сираци, на училище, на културна галерия (дарителите на изкуството си имат и специално име - меценати), дарява се на болници, в някои случаи дори на бизнеси, свързани с тези ниши. Дарява се за стоки за бежанци и прочие, дарява се на Червения кръст.

Това, с други думи, са организации, които нещо произвеждат - деца, умове, животи, изкуство, здраве, и прочие. Освен това, това са организации в повечето случаи с нестопанска насоченост - те нямат за цел да генерират печалба за себе си като дружество, освен заплати за отделния работник.

Но църквата?

Църквата, първо на първо, си е стопанско дружество. Откъдето и да се погледне, ако на този свят някога е имало противовес на държавата по заграбени от хората богатства, то това е църквата. Просто тя не върти бизнес на почвата на държавата. Може би в двора й, но като я прескача - цялата печалба на църквата всъщност е под общия знаменател на "дарението". Тя "получава" земи и имоти, ако се каже че ги печели, е грозно, затова не се казва. Не се казва, че църквата върти капитали, понеже е грозно, затова просто се казва, че църквата не плаща данъци на народния иззедник - държавата. Църквата е друг иззедник, на който народа плаща данъци като на останалите иззедници, само че не се говори така, понеже е грозно - казва се, че народа "дава дарения".

Второ, каква услуга всъщност произвежда църквата срещу тези заплащания? Абсолютно нищо! Тоест същото като държавата - в замяна на откраднатото, държавата не произвежда нищо, но шикалкави, за да създаде впечатление у глупавите, че има полза от нея. Църквата е искрена, в крайна сметка идва директно от Бога и няма нужда да си криви душата, и в замяна на получените пари не произвежда абсолютно нищо. Просто си седи.

Е да - пее по погребения, и праща поп, който да застане по средата между влюбените срещу заплащане.



В крайна сметка, неоспоримата истина е тази - да даряваш крупна сума на църквата е може би едно от най-безсмислените неща на този свят, и дядо Добри щеше всъщност да направи добро, ако беше дал парите на сиропиталища, училища, болници, или за изкуствата.

Но злощастният факт е, че ги е дал на църквата, от което по никой начин не може да излезе нещо добро, понеже църквата не произвежда нищо. Тоест, дядо Добри щеше да направи ПОВЕЧЕ добро, ако се беше отоплявал с тези пари, директно в печката, реализирайки тяхната оригинална стойност на растително гориво.




Но обществените медии се възхищават от това. По същество, от какво се възхищават? Възхищават се от НАИВНОСТТА НА СТАРЕЦА. Защото, пословичната наивност, която дядо Добри демонстрира, някои неразумни юроди го тълкуват като "симптом на чистата му душа".

Медиите се възползват от многобройността на пълчищата от неразумни юроди, формиращи мнозинството в общественото мнение, за да пропагандират същото - че демонстрирането на универсална наивност е признак за чиста душа.

И ето ви го точно тук белегът на контролирания морален упадък.

Защото това по същество предсавлява ИЗВРАЩЕНИЕ на оригиналната морална ценност. Да си наивен не е порок. Порок е да си глупав. Но да си наивен също така определено не е добродетел.

А на какво сме свидетели? Свидетели сме на активната и много силна пропаганда, че да си наивен е добродетел - нещо, което е невярно. Тоест това е една лъжа.




Следва да си зададем въпроса... наистина ли дядо Добри няма пороци? Тоест, ако той е просто наивен, което само по себе си не е добродетел, но не е и порок, той едва ли щеше да стигне до просешка тояга?

Елементарен анализ на неговите публични изяви ще покаже, че всъщност дядо Добри е глупав - което е ПОРОК. Той не е наивен, и онова което изглежда и което е представено като наивност - да дариш крупни суми на църквата - е от ГЛУПОСТ, а не от наивност.

Тоест, следствие от порочна душа, а не от чиста душа.



Идиота Карбовски (отново), който за целия си живот не успява да покаже, че може да се издигне интелектуално над това да бъде български репортер.

Още в началото забелязваме твърдението на дядо Добри, че "всички телевизори са от дявола". Затова той няма телевизор.

Чудесно. Но Карбовски е телевизионен репортер. Дядо Добри в момента дава интервю, за да го покажат по телевизията. Сиреч, по всички телевизори. След като телевизорите са от дявола, дядо Добри добре би трябвало да осъзнава, че в момента приема дявола.

Човек, който не прави разлика между Бог и дявол, няма как да има чиста душа, защото ако не правиш разлика между добро и зло, на практика на теб ти липсва основата на всяка добродетел.




Дядо Добри очевидно си няма представа какво прави и защо го прави. И това не е от наивност, а си е от чиста глупост (като не можем да очакваме друго и от възрастта му по онова време, освен да е оглупял и изкукуригал).

И ТОВА, заинтригувани читатели, се представя по дяволските телевизори така, сякаш е добродетел.

Това е контролирана морална деградация на обществото, чрез медийната пропаганда.(1*)




Как го тиражира Карбовски още в началото? "Единственият чист и светъл човек около нас". "Единственият който не иска да бъде щастлив на всяка цена".

Първото вече беше разобличено. Но защо никой не поставя под въпрос второто?

АЗ мисля... бидейки размишляващ човек... че напротив - дядо Добри е щастлив. Очевидно е! И аз мисля, че той е искал да бъде щастлив на всяка цена. Нима не това е причината да бъде просяк, само и само да се хвали, че е църковен дарител? Вижте го! Та той наистина се хвали!

Цената на тази маниакална приумица не са само парите на подведените от него хора, но и неговата собствена мизерия. Това е белег, който се среща у всички обсебени хора - на фона на тяхната обсебеност от неблагодарна фикс-идея, качеството на живота им се влошава.






Нещо повече!

Дядо Добри имал деца.

Две от тях, доколкото разбирам, са се грижели за него.

Дядо Добри умира на 103 години, ония ден.



Хайде да бъдем честни. Сред нашата аудитория няма тинейджъри, убеден съм че тук има само зрели хора. Нека всички се замислим - кой от вас иска да се грижи за изкудкудякалите си старци, докато станат на по 103 години?

Представете си родителите ви да са на по 100 години. Това означава, че вие самите сте пенсионери - вие сте, в този случай, на 60-70 години. ВИЕ САМИТЕ навярно ще имате нужда от грижи, но още ще се грижите за баща си?

Който е просяк?

Въпросът ми по същество е следния - Що за човек трябва да си, за да изпросиш десетки хиляди левове и да ги дариш на църквата, но да не се погрижиш, вместо това, за децата си?

Аз не съм видял едно интервю с дъщерята на дядо Добри. Да я видиме... весела ли е... засмяна ли е... БЛАГО ли й е на душицата? За това че татко й е толкова тачен от Бога?

Защо Карбовски не взе да потърси децата на дядо ни Добри за коментар?





Даже и без да изпадаме в излишно подчертаване на абсурдизма на ситуацията, нека обобщим най-очевидното:
  • даряването на църквата е може би най-безсмисленото дарение на този свят
  • собствените деца и собственото семейство във всички случаи заслужават повече, отколкото външните организации (най-малко църквата)
  • съществуват множество смислени дарения, които биха довели до общо благо или производство на нещо добро
  • да дариш просия; да дариш изпросеното от друг - в това словосъчетание няма никаква смислова логика

Това е очевидното, на прима-виста, за което въобще не са нужни анализи и замисляне.



Репортерите в България (да, направо всичките) са активни съучастници на медиите в начинанието оригиналните ценности да се заменят с извращения на истинската добродетел.

Населението в България е съставено най-вече от неразумни юроди, може би към 80% (благодаря на професор Иво Христов за изключително точната статистика), които нямат познания и представа за оригиналната добродетел. За тях дядо Добри е герой.









П.П.
1* Дядо добри е прав в известна степен, защото, докато останалата част от света се е чудела какво да прави с току що изобретения телевизор (в първото десетилетие на 20ти век), нацистите първи осъзнават едно от най-мащабните му приложения - пропагандата. Министерството на пропагандата на Третия Райх е абсолютен исторически фаворит в този бранш. Оттогава насам телевизорът се интегрира в обществото точно като това - инструмент на правителствената пропаганда, и това представлява и до днес.

"Алън Дълес е 5-ят директор на ЦРУ (1953-1961) и ръководител на американските тайни служби в Европа по време на Втората световна война." - Уикипедия

Реч на Алън Дълес, който държи при учредяването на ЦРУ (реформирането на бившата ISS в ЦРУ):

"Ще свърши войната, всичко някак си ще улегне, ще се утаи и уреди. И ние ще хвърлим всички сили, всичкото си злато, цялата материална сила за измамване и оглупяване на хората! Човешкият мозък, съзнанието са приспособени към промяна. Посявайки в СССР хаос, ние незабелязано ще заменим човешките ценности с фалшиви, в които да вярват. Как? Ние ще намерим наши единомишленици… наши съюзници и помощници в самата Русия. Епизод след епизод ще се разиграва грандиозната по своя мащаб трагедия на гибелта на най-непокорния на Земята народ – руския, на окончателното необратимо угасване на неговото самосъзнание. От литературата и изкуството им ние например постепенно ще изтръгваме тяхната социална същност, ще отчуждим творците, ще им отнемем желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на тези процеси, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театрите, кината, пресата – всичко ще изобразява и прославя най-низките човешки усещания, чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме така наречените творци, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма, предателството – с една дума, всякаква безнравственост. В управлението на държавата ще създадем хаос и безпорядък. Незабелязано, но активно и постоянно ние ще съдействаме за своеволието на чиновниците, рушветчийството, безпринципност и мотаене – всичко, което води до онова, което им скимне да правят. Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат въздигнати до добродетел…честност порядъчността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелици от миналото… Простащина и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх един от друг, и нахалството, безсрамието, предателството, национализмът и враждебността между народите и най-вече враждебността и омразата към руския народ – всичко това ние ловко и незабелязано ще култивираме и всичко това ще разцъфне с кичести цветове. Сега малцина, много малко хора ще се досещат или даже ще разбират какво става… Но такива хора ние ще поставим в безпомощно положение, ще ги превърнем в посмешище, ще намерим начин да ги оклеветим и да ги обявим за измет на обществото. Ще изтръгваме духовните корени на болшевизма, ще опошляваме, ще унищожаваме корените на народната нравственост. По този начин ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и ще отстраняваме ленинския фанатизъм. Ние ще се залавяме с хората още от детските и юношеските им години. Главният ни залог ще бъде на младежта, ще започнем да я разлагаме, развращаваме, да я лишаваме от чест. От младежите ще направим циници, вулгарни хора, простаци, космополити. Ето така ние ще направим. Всичко това ще извършим под девиза: ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ".

Вашите мулти-медии, заинтригувани читатели, са инструмент на пропагандата, както са ги инженирали нацистите. На ден днешен, пропагандната мрежа се използва от много сили, една от които най-вече касаещи България е ЦРУ (наравно с КГБ).

Дядо Добри е един от многото проекти за подмяна на оригиналните добродетели.


605
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 15, 2018, 12:13:46 am »
Може да ви се струва странно, понеже в Бълария Бедини и групата му са доста популярни (въпреки че няма една капка на български, освен субтитрите на популярните им видия за енергията от вакума и моите преводи на наръчниците)... но Бедини и компания лъжат много. Лъжа не е точната дума, но са силно комерсиално ориентирани и са доста настървени за патентните си права.

В България критиката към Бедини и екипа му не е много популярна. Но тя все пак съществува и е доста силна дори и в собствените им форуми. Ако сте добре запознати с DVD продукциите им, ще забележите, че никога не се дават конкретни отговори на добрите въпроси, и умишлено се ползват трикове за скачане от контекст в контекст и безсмислената информация е горе-долу еднаква по обем със съществената.

Горните неща може би изглеждат претрупани, но когато се реализират по практичен начин всъщност лесно си идват на мястото. В момента обсъждам всички онези елементи от разработките на групата, които КРИТИЦИТЕ им са открили, че умишлено липсват от описанията.

606
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 14, 2018, 11:17:50 pm »
По-линейни магнитни рампи, които по-буквално наподобяват желязната рампа:













Достатъчно очевидно според мен. Всичко това е потенциал за инерция и тяга, който по принцип масово не се използва в пълнота, а само доколкото роторния магнит се привлича от желязната сърцевина през въздуха.

Колкото повече въздух има между роторния магнит и сърцевината на намотката, толкова по-бавно и по-слабо се изгражда инерцията помежду им. Добавянето на магнитна рампа повдига степента на този инерционен процес. И колкото по-голямо е металното лице, към което се привлича роторния магнит, толкова повече е силата, с която се привлича, тоест тягата (но това е вярно само при условие, че магнита така и не влиза в контакт с металното лице, към което се привича; влезе ли в контакт с него, някои неща се променят, а това не ни касае в случая).



607
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 14, 2018, 10:51:54 pm »
На няколко човека съм споменавал, че към мотора тип "Бедини SG" може да се пристрои още нещо, което да повиши ефективността му, и това е "магнитна рампа". Никой обаче не знае за какво говоря и дори са ми казвали, че си измислям мои си термини!

Съжалявам най-много, че няма да мога да я демонстрирам. Опитах, но мисля че просто не съм достатъчно кадърен да направя хубава магнитна рампа. Нямам достъп до професионална техника, нито до качествен материал... така че в крайна сметка реших да променя и варианта на ротора си заедно с корпуса.

Лошата новина е, че няма да мога да ви демонстрирам магнитната рампа, но пък добрата новина е, че вече съм преустроил ротора в новия му компромисен вариант и корпусът е почти завършен :)

Освен това, мога да ви покажа какво ще рече "магнитна рампа".




Следното изображение е от книгата "Електромагнитът и електромагнитният механизъм" на Силванус Томпсън, издание 1891г, която споменах в началото и която за по-удобно вече можете да си свалите от -> ТУК





Става думата за изображението горе вдясно, на стр.285 в "Глава IV: Електромагнитни зъбци".

Както е известно, магнитът и арматурата винаги се стремят да установят максимална близост помежду си. Когато магнитът и арматурата са статични, но едното от двете, или пък и двете, може да се върти по оста си, двете се стремят да установят такова положение, в което магнитът да се привлича към най-приближеното до него желязо.

На горната графика това означава, че въртящият се електромагнит в центъра винаги ще се стреми да се ориентира така, че да се привлича към платото на арматурата, което е най-близо до него. На горния графичен пример това означава, че магнитът ще се ориентира в позиция североизток-югозапад.

За да се направи мотор на този принцип, е задължително или да се ползва електромагнит, който да се изключи в момента на максималното привличане... или някакъв вариант на магнитна екранировка (ако се ползва постоянен магнит), така че магнитът да може да се откъсне от най-силното си привличане и да усвои развитата инерция.

На картинката горе електромагнитът е възбуден през цялото време, докато развива инерция, приближавайки се към кулминацията на хълма на арматурата, но точно когато го достигне, захранването се прекъсва за момент, докато електромагнитът отмине това максимално подравняване, и така се усвоява инерцията.




При "Бедини SG" трябва да се направи следното:



Постоянният магнит е източник на постоянна сила. Конвенционалната наука има редици начини да извърти този факт и да го рационализира с всякакви абсурдизми, но е лесно да се демонстрира, че постоянните магнити са източник на постоянна сила. Сега точно няма да изпадам в детински спорове с конвенционално ориентирани непросветени инженери, ще го оставим за друг път...

Следователно... нашата ЗАДАЧА е да се осланяме на и да се опитваме да впрегнем тази постоянна сила по всички достъпни начини.

На практика, в наръчниците за "Бедини SG" се описва подробно този факт (откриват се в Библиотеката), защото това е основен принцип при пулсовите електромотори: магнитът от ротора се привлича към желязната сърцевина на намотката, и развива инерция като сам се завърта към нея; в правилния момент желязната сърцевина спира да бъде желязна сърцевина, и се превръща в отбутващ електромагнит.

И това Е същиянския принцип на магнитната рампа за електромотори, както е описано много по-рано от 1891г. Но това е СКОПЕНА магнитна рампа. Няма никаква причина желязната сърцевина на намотката да не се усложни малко по форма, така че да се възползваме от допълнителната тяга и скорост, която постоянният магнит САМ ще добави, ако му се осигури тази възможност.




Нещо повече, този принцип се разглежда от въпросната група учени:


Това е концептуална диаграма, която от години обикаля интернет.

Разработена е върху принципите на Хауард Джонсън, Том Биърден, Джон Бедини и Рон Кол... Хора, от които чета и за които споменавам от години, освен може би Рон Кол.

На картинката, рамото, което държи магнита, пише че е от желязо, и е означено като желязна рампа.


Отдолу пише: нелинейна магнитна структура, тоест това изобретение разчита на принципа на магнитното екраниране. То няма просто ей така да проработи, ако материала на това уж желязно рамо не е специален. Основните занимания на Том Биърден се съсредоточават в изследването на магнитните вериги, магнитните течения, екраниране и материали. Доколкото знам, това е мотор, който те двамата с Бедини преди години (през 80-те) са се опитали да патентоват, но не са успели, и подробностите за този неуспешен прототип така и не са излезли наяве.

Но въпросът е, че тези, които популяризираха варианта "Бедини SG", едно време сериозно са обмисляли ползването на магнитна рампа, като в крайна сметка са счели електромагнита за по-практичен вариант от магнитното екраниране, поне що се касае по-широката аудитория.




Така че е очевидно, че "Бедини SG" само може да спечели от добавянето на магнитна рампа към всяка една намотка. Групата инженери е обмисляла това в началото, принципът е добре известен още от зората на електромагнитната наука, и освен това е честа експериментална постановка за аматьори.

Много често давам пример със следните видия:



Това е също магнитна рампа. Както се описва в "Електромагнитът и електромагнитният принцип" на Томпсън, терминът за това е "магнитен хълм". Казва се, че желязото се стреми да се изкачи върху магнитния хълм (стр.268), докато други материали като медта и бисмута например се стремят да слязат от магнитния хълм. "Хълм" означава еднопосочно повишаване интензитета на магнитното поле (или сборния вектор).

Както виждате, магнитната рампа не може да работи без някакъв ключ. В този случай, това е механичен ключ (горе на видеото), който нарушава магнитната верига. С други думи, когато ключът наруши веригата, полето на съответното място изчезва, и топчето се озовава в подножието на хълма отново.

Терминът за това е, че "ключът създава неконсервативен магнитен хълм". Повече за това можете да прочетете в кратката извадка в тази моя тема във форума -> "Енергия от вакума - концепции и принципи", Том Биърден, 2002г



В случая с магнитна рампа, вградена в "Бедини SG", ключът ще бъде включването на бобината, която ще изтласка магнита от върха на хълма, за да започне да се катери следващия.






На това видео на немски пък виждаме чудесна демонстрация на отваряне на системата за външна енергия.

Репликаторът демонстрира как магнитният хълм може да се отвори за външната сила на гравитацията, която идва в достатъчно количество, за да откъсне магнита от върха на хълма и да го прати в изходна позиция.

Това се прави, като се постави един контролен магнит, но по-встрани и по-отдалечен, така че неговото поле да отслаби полето на върха на магнитния хълм, така че външната сила на гравитацията да се добави към развитата инерция и да рестартира цикъла (евентуално).

Така че тук става дума, че ни е нужен външен импулс на сила за рестартиране на цикъла. И точно тази роля играе включването на намотката при "Бедини SG".


И цялата тази тяга И инерция, която роторният магнит ще развие заради магнитната рампа, е БЕЗПЛАТНА.

Проблемът е, че повечето хора правят "голи" бединита. Те са само скелет - една рамка за онези младши инженери, които искат демонстрация и да се научат на основни принципи.



ПРИЛОЖИМОТО "Бедини" трябва да разполага със следните неща:

  • Магнитна рампа за всяка бобина;
  • Двулицево използване на всяка бобина, или
  • Желязна арматура, която да защити неизползваемото лице от магнитно изтичане;
  • Използване на рид-ампула вместо тригер-намотка;
  • Сулфатизирана батерия, преобразувател на импулсите от лъчиста енергия.

608
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Февруари 14, 2018, 09:00:35 pm »
В бизнеса, това се нарича "пропусната възможност за печалба". Тоест юридическото лице не е загубило нищо съществено или веществено, но е било лишено от евентуално бъдещо разрастване на бизнеса си.

В това се състои "добродетелта" на Добри Добрев. Доброволно се е лишил от възможността да разрастне бизнеса си, за да подари тази преднина на БПЦ.



Понеже... тези дарения не са НЕГОВИ. Той не е дал НИЩО от себе си. ХОРАТА всъщност са онези, които са дали от себе си, на църквата, чрез него като посредник.

Защо дядо Добри не беше така добър да продаде единия си бъбрек, за да дари спечелените долари на БПЦ?

Не. Той вместо това предпочита да се моли на хората ТЕ да дадат от себе си на НЕГО, за да може ТОЙ да се превърне в дарител. Тоест - в дарител на откраднати средства (изпросени чрез измамно подвеждане).




Когато Добри Добрев е отивал, например, при хора с много кинти, и им е казвал, "Дай, моля ти се, хиляда лева!", и са го питали най-вероятно "За какво?", и той е казвал "За манастира!", в тези случаи, добрия дядо Добри дали е уточнявал, "Ама да знаеш, че аз НЕ СЪМ към манастира, манастира не моли за средства и не събира активно дарения, и аз ще ги изненадам като им даря тези пари, които те не очакват, и МЕН ще ме впишат като дарител, а ти ще останеш неизвестен"?

Съмнявам се, че Добрев имаше достатъчно акъл приживе да върже толкова дълго изречение, така че едва ли.



И какво направихме накрая? Ние? Като общество? Ето какво направихме:

Давахме безугледно пари на един изкукуригал бездомен старец (подслонен от църквата)... за да му направим добротата да може като малко дете да се изживява като църковен дарител (понеже това е исторически много разпросстранена суета). И после... ние самите, които дадохме парите на изкукуригалия старец да си играе с тях, си го превърнахме в НАШ пример за подражание!

Ето защо и как българското общество се самоубива.

609
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Февруари 14, 2018, 08:38:01 pm »
Осъзнавам, че сред читателите ни може би има и набожни люде. Искрено се надявам да нямаме такива читатели... Но все пак съм длъжен да проговоря и на техния език (за всеки случай).


Набожните би трябвало да са запознати с Библейската притча за Авел и Кайн. Авел бил земеделец, а Кайн бил ковач. И двамата правели дарове на Бога, само че даровете на Авел все били по-хубави от даровете на Кайн.

Затова, от завист, Кайн взел че убил брат си Авел, за да може само Кайн да прави най-добрите дарове на Бога. Бог, заради това, го прогонил от Себе си, и Кайн отишъл в изгнание в земята Нод. Това е много важен казус от окултно-конспиративна гледна точка, защото земята Нод е много специално място, но да се върнем на дядо Добри.



Чисто практически... При положение, че всеки отделен човек е едноличен доброволен дарител в храм-паметника Св. Александър Невски... такъв е и самия дядо Добри.

Но за Добри Добрев това не е достатъчно. Във всички свои интервюта той очевидно се гордее от даренията, които прави за църквата и за реставриране на манастири. Личи си, че говори със страст за това, сиреч, независимо дали това му е вменено на по-късен етап от медийното внимание към персоната му или не, той е горд и страстен в това.

И всичко би било наред. Само че самия Добри Добрев забравя, че тези дарения не са НЕГОВИ. Това са КРАДЕНИ дарения, които ТОЙ дарява на църквата.

Защото тези измолени от него пари са измолени без да констатира за какво са му, те са "безцелно" измолени, но само на думи. Понеже той не говори, той само седи с чашката на входа, и хората го подминават като изметта, която е, и хвърлят в чашката стотинки без да питат за какво ще ги ползва.

А щом е стъпил на раменете на храм-паметника Св. Александър Невски, който изгрява зад дрипавата му фигура, това си е КОНТЕКСТ на просията, и представлява чисто подвеждане, или с директни думи - ИЗМАМА.




Това, с което Добри Добрев се гордее, ДЕ ФАКТО, е все едно Кайн да краде от Авел с подвеждане, за да направи дар на Бога.

610
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Февруари 14, 2018, 08:13:40 pm »
Дядо Добри всъщност е един измамник. Нали така?

Той проси така, сякаш проси за себе си. И хората които съвсем благожелателно му дават просия... и които са всъщност истинските благодетели в тази завръзка... му дават просия на него - заради окаяния му външен вид и очевидно безпомощно състояние. Хората му дават просия с очакването, че му помагат на него, че с техните изпоросени кинти той ще се опита да си помогне.


Хахааа... да, но хората за пореден път са надхитрени! Този път от дядо Добри.

Защото какво прави той с техните пари? Предава ги на църквата! Никой от хората, които доброволно са му дали просия, дори и не подозира, че всъщност дядо Добри ще предаде техните пари директно на църквата. Хората, които влизат в храм-паметника Св. Александър Невски считат за достатъчно това, че си купуват свещичка от храма. Бизнеса с восък за свещи е една от най-големите мафии в България и се върти от страшно богати попове. На практика, стотинките за свещичката отиват в църквата, защото това е нейния бизнес.

Между другото, драги мои съграждани, които може би не проумявате смисъла на тази тема, искам да ви споделя, че бизнесът с църковни свещи е освободен от ДДС от 2005г насам.

Когато влизате в църквата и си купувате свещичка, 100% от тази стойност е директна печалба за църквата. На практика, това е един вид плащане от ваша страна, че църквата ви предоставя подслонена от дъжда пейка, обградена със златен интериор и други видове разкош, за да поседите на нея няколко минути.

Понеже... какво друго в крайна сметка получаваме като услуга от църковните служители? Явно е това.

Само че.... както става ясно още на входа, в храм-паметника Александър Невски е имало и една скрита такса за същата услуга - любимият ви добър дядо Добри. Там на входа, той ви моли за още пари. В случая с просяка хората по принцип правят разликата, че парите, които са дали на църквата, са или като са си купили свещичка, или като са ги пуснали в надписана кутия за дарения вътре някъде в храма... а просякът пред църквата би трябвало да проси милостиня за собствената си окаяна съдба. Нали така? Това са два отделни харча, според джоба на посетителя, така че и двата харча са в приемливия си праг. И хората са склонни да дадат и за двете.

Но нежели, просякът не просел за себе си, а просел за църквата. Просто такъв вид схема, която да накара посетителите на храма да дадат ПОВЕЧЕ пари на църквата, повече от едно дарение и една или няколко свещички. Но за да бъдат прилъгани на това, те на практика са ИЗМАМЕНИ от добрия дядо Добри на входа, мислейки си че дават пари за едно, а пък то се оказва, че са ги дали пак за същото, за което преди малко са дали достатъчно според тях.




Но нека бъдем честни. Дали дядо Добри наистина е измамник? Измамникът, както се предполага, е интелектуалния родител на финансовата пирамида, тоест той съзнава какво върши и по принцип измамата е нещо преднамерено. А дядо Добри е просто изкукуригал... той отдавна не е с всичкия си, така че не е преднамерен в каквото и да е. Той просто се отнася с труда на онези, от които проси милостиня, по същия несериозен и безотговорен начин, както се отнася и към собствения си живот. Поради което в крайна сметка се е докарал до просешката тояга, като повечето просяци.

Тоест единственото което дядо Добри прави, е да повлича със себе си и онези, от които иска и му дават милостиня. Но това е очевидно, както е очевидно и при всички пияници, наркомани, и прочие хора, които през целия си живот са били жертва на някой свой порок, който накрая е довел до съсипията им. Наркоманите карат приятелите си да станат зависими, пияниците превръщат приятелите си в пияници, така и просяците като дядо Добри се отнасят с всички като с просяци, сиреч, пилеят средствата за живот - собствените, но и тези на другите, получени по линия на криворазбраната милост.

Истинският измамник тук е църквата. А истинският виновник за осъществяването на тази измама - това са онези, които са се инвестирали в пирамидата да добрия дядо Добри докато е бил жив, и сега се чувстват длъжни да напишат "Поклон!" във Фейсбук, за да оправдаят инвестицията си в него... която всъщност се е оказала инвестиция в храм-паметника Св. Александър Невски.

По линия на тиражираната логика... всеки от нас, уж гражданите на тази държава, по принцип инвестира в Александър Невски, след като бизнеса със свещи е освободен от ДДС. Не би трябвало да е нужен дядо Добри като посредник на тези средства.




Както виждаш, драги чутателю, в момента говорим за пари. И само за пари.

Защото... всъщност само с това е известен бай Добри. Църквата нито го нарича "благ", нито го нарича "светец", нито го нарича "добродетелен", нито "умен", нито "пожертвал се" - нищо. И това е разбираемо, защото в крайна сметка този бай Добри си е една измет, като много други, и нищо повече. Това е очевидно за всички.

Това, което църквата хвали, е че дядо Добри е дал пари на църквата.

Това е всъщност нещото около дядо Добри, който обсъждаме. Дядо Добри е световно известен с това, че е дал всичките си пари на църквата. Той не е световно известен с "добротата" си или нещо такова. Не - личността му започва и свършва с единствения факт, че е дал всичките си материални блага на църквата.

Така че, в цялата тая работа, ние говорим за пари.



Парите, както всички знаем, директно купуват титлата Архонт или какво беше там, ако се плати на църквата. Въобще, църквата е една парична институция. Жалко че паметта на дядо Добри не може да се нарече дори и светла, защото той умря без дори да бъде Архонт на БПЦ, въпреки всичките хора, които е измамил поради вродената си безстопанственост.



Въпросът тук е... скандалното нещо, което породи повдигането на този въпрос в тази моя тема е... как МЕДИИТЕ целенасочено създават образи за подражание.

Дядо Добри е един медиен образ и модел за подражание - всеки медиен образ е модел за подражание. Медиите, както всички знаем, полагат културните коловози, в които да се вписват поведението и реакциите на поданиците.

А посланието от образи като дядо Коледа и дядо Добри е много просто - дайте всичките ВАШИ пари на НАС.



Който даде всичките си СВОИ пари на ТЯХ, ще бъде посочен пред всички като духовен човек. Ако не сте разбрали посланието до сега, то е, че можете бързо да станете много духовни, ако дадете цялото ВАШЕ имущество на ТЯХ... или на който друг е нужно. За да бъдете духовни просто трябва да не притежавате нищо - така ще запълвате дните си с просия, а това е най-бързият път към това да ви се покланят във Фейсбук.

611
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Февруари 13, 2018, 08:24:42 pm »
Все пак, Св.Александър Невски не случайно е най-богатия храм.

Или да отдадем този факт на Божието благоразположение?

612
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Февруари 13, 2018, 08:17:43 pm »
Или пък, да го погледнем от друг ъгъл.


Да кажем, не ставам за чеп, и ме боли гъза от мързел да работя. Мога обаче да си пусна безсмислената бяла брада, с безсмислените бели мустаци и излишно дългата бяла коса, понеже като се облека в черно, приличам на светец.

Сядам си аз пред Св.Александър Невски, и почвам да прося - един вид, да се възползвам от емоционалното състояние на невежите хора, които влизат вътре, за да правя пари без труд.

Да кажем, обаче, че съм и по-тъп от тримата глупаци едновременно, и си нямам на идея какво да правя с пари по принцип. Единствено мога да ям, да пия, и да сера, и евентуално да спя. Така че, правя си аз пари от емоционалните невежи хора, само че запазвам за себе си само колкото за една бира и един хляб, а другото го хвърлям на попа през смъкнатия прозорец на бентлито му. Той почва да си ме котка и да ми прави реклама, за да се мазня на още повече хора, и да ми дават още повече.


Някак си... не виждам къде е геройството в цялата работа. Повече ми прилича на една пълноценна симбиоза между фарисеите и овцете.

613
Всички теми / Мизериите на църквата
« -: Февруари 13, 2018, 08:12:04 pm »
Идеята на тази тема, както и на политически ориентираната ми тема, е да обсъждам църковните мизерии, ако съм в настроение да си губя времето с коментиране на обществото.





Например, днес, както всички разбрахме, най-сетне умря така наречения "светец от Байлово", дядо Добри. Ето новината за смъртта му: https://offnews.bg/obshtestvo/pochina-svetetcat-ot-bajlovo-diado-dobri-674795.html


Това на мен, като на мислещ човек, някак си не ми се връзва.

Първо - да направиш дарение на Св.Александър Невски? Най-богатата и най-тлъстата от всичките църкви? Всички знаем какви коли карат поповете на БПЦ, а и на църквата по принцип. Що за малоумник трябва да си, за да дариш единствините си кинти на Св. Александър Невски? И що за малоумници трябва да са онези, у които ще събудиш някакво умиление?

Второ - той пари е нямал никога. Той всъщност е просил дълги години пред входа на Св. Александър Невски. Аз като мислещ човек се чудя, щеше ли да изпроси толкова кинти добрия дядо Добри, ако вместо това просеше пред ресторант Happy в кв. Студетски град, или пред някой мол например?

Понеже, както чета, Добре Димитров Добрев живеел в църковния двор на селската църква. И както се вижда, и дрехите му са църковни.



Затова аз се питам... дали след като не си е купил жилище с тези пари, а ги е дарил на църквата, понеже ги е изпросил пред църквата и без това... дали са НЕГОВИ тия кинти?

Не са ли те, в крайна сметка, на самата църква? Аз ако бях църквата, и ако бях хитър колкото църквата, тази идея щеше да ми хареса - да взема да си хрантутя един просяк, и да му измисля някаква работа - да си го туря на входа да събира просия, която после да си ми я дари. Защото да не забравяме че просията е незаконна (така се води, горе-долу). И той ще има моето застъпничество и покровителство, понеже аз съм все пак попа на Александър Невски. Моите средства - в моя джоб, изработени от моя си хрантутник.


Не знам. На мене цялото това ми се струва идиотско и незначително. Зрелище за излишните хора на Ницше.

614
Не исках да говоря точно за това, преди аз самият да съм работил с него лично... Само че в духа на горната ми публикация, а и с оглед на това, че едва ли скоро ще имам възможност аз лично да се занимая с химията, защо пък да не дам тласък на интересуващите се.



Положението с въпросните зеолитни скални бетони е такова, че са от огромен интерес за строителната индустрия в момента. Те са толкова голям хит, че рядко някоя фирма си позволява да пусне продукт на пазара, да не би конкуретна фирма да го изследва и да открадне формулата. Като цяло, в момента строителните гиганти се състезават кой по-напред ще успее да защити формулите си патентно, преди да се атакува в посока строителна революция. Естествено, институтите на Давидовиц имат голямо участие в опазването на тези тайни.

Но има множество находчиви умове, които експериментират постоянно, и има набор успешни формули за зеолитни бетони, които обикновените аматьори са открили до този момент.

Най-големи успехи имат аматьорите, които възнамеряват да правят зеленчукови парници от зеолитни бетони, заради качествата на тези материали да опазват постоянно благоприятна био-атмосфера в затвореното пространство. Аматьорите в това поле изпробват различни смеси и правят също различни видове "дишащи скални бетони", като добавят разнообразни биологични включения, например слама.


На тези места съм открил интересни формули:

ето рецепта за геополимерен бетон - публикация в reddit.com
още една геополимерна рецепта - от блог на платформата WordPress, озаглавен "Геополимерна къща"

Ако сърфирате в Гугъл (и Ютуб включително) с ключови думи "homemade geopolymer", ще излязат множество интересни линкове и кратки видия.


615
Подадоха ми много интересен материал за описани случаи, за които не бях чувал до сега.

http://www.xprojectmagazine.com/archives/strange/livingfossils.html

На този линк се описват редица случаи, в които земноводни и влечугоподобни организми са намирани във вкаменяло състояние, и се връщат към живота след като бъдат освободени от камъка. В повечето случаи организмите живеят много кратко време, до дни, преди да умрат, а някои умират веднага след освобождението си.

Например:

През 1865г случаен човек изравя вкаменяла жаба, която се оказва жива. Била вкаменяла в магнезиев варовик, на 9 метра под земята. Било се предполагало, че скалата била на 6000 години. Описват се физическите черти на живата жаба, като се подчертава, че имала очевидна трудност с дишането. Не се споменава кога е умряла.

През 1818г геолог намира вкаменели морски таралежи, докато търсел фосили. Освобождава ги от фосила и ги оставя на слънце. Те скоро оживявели и започнали да мърдат. Той ги пуснал във вода, като един от трите морски таралежа умира, а другите два оцеляват, без да се споменава колко дълго.

През 1853г от вкаменелост бил освободен жив рогат гущер, и бил изпратен в някакъв Смитсънов институт. Гущерът живял още два дни, след като бил освободен.

През 1856г някакви миньори в мина във Франция разбили канара от варовик. От канарата изпаднал жив птеродактил, който махал с криле и врякал, но умрял веднага след освобождението си. Скалата била идентична с варовика от праисторическата ера Юра и по принцип се смята, че птеродактилите са живели точно по това време.




Това с птеродактила е очевидна глупост. Прави впечатление градацията в горните случаи - всички случаи са от един специфичен времеви период, като всеки следващ, хронологично, е по-красноречив от предния. Така че СЪС СИГУРНОСТ повечето такива случаи са мизерна фантазия на разни хора, които се забавляват по този начин. Освен това, никъде не се споменават авторитетни източници. Позоваванията са на някаква книга "Странни и необяснени феномени", на Джером Кларк и Нанси Пеър.

Но не всички такива подобни случаи са неправдоподобни.

При търсене попаднах и на друг линк:

http://www.stillnessinthestorm.com/2015/04/amazing-cases-of-living-frogs-toads-and.html

Интересното на този втори линк е, от една страна, че демонстрира невероятните простотии, които раждат умовете на необразованите и неграмотни хора без информация. Както е напълно естествено за линковете от този тип, среща се и името на Дейвид Уилкок, за който всеки знае, че е мерудия на всяка фантасмагорична глупост, която циркулира в съвременните медии.

Трябва да се отбележи и логичното обяснение на тези случаи, които държателите на блога дават:
"Когато материята вибрира със скорост отвъд тази на светлината, материалът прекосява границата на време-пространството, и може лесно да пътува през 3-те измерения. Ние описахме тази концепция няколко пъти на този блог, тъй като е свързана със съзнанието."

Коментарът не е нужен, според мен.








Но на същия този линк има изброен един много по-интересен случай.

През 1976г, във Форт Уърт в Тексас, бригада строители разбивали бетон. Те били изляли същия този бетон преди около година. Сред разтрошения бетон те намерили жива зелена костенурка. Тя явно се била намирала във въздушен джоб, който отлично пасвал на формата на тялото й. Ако костенурката по някакъв начин била влязла в басейна, по времето когато изливали бетона, как ли успяла да оцелее през тази една година време? Ироничното било, че горката костенурка умряла само няколко дни след като била освободена.

Аз лично съм гледал три костенурки през живота си (две сухоземни и една земноводна). Сухоземните костенурки се заравят в пясък или в пръст, за да спят зимен сън. Два пъти ми се е случвало пясъчната дупка на моите заспали костенурки да се срине. Те сами се отравят от пясъка напролет.

На този чудесен линк: http://www.tortoisecentre.co.uk/HIBERNATION.aspx можете да прочетете как да подготвите костенурките си за хибернация (в Америка използват инкубатори, защото климатът им не е естественият климат на костенурките).

Ще попаднете на това изречение от линка горе: "КЛЮЧЪТ КЪМ УСПЕХА: Основният проблем с хибернацията е, да успеете да поддържате телесната им температура между 3 и 7 градуса Целзий и да не позволявате тази температура да се променя".





Последното, ако сте наши читатели, би трябвало веднага да ви напомни за Глава 1: Мистериите на Древния свят от книгата на Д. Давидовиц "Пирамидите - една разгадана енигма".

По-късно в Глава 17: Запълване на пропастта в познанието в същата книга от Давидовиц четем следното:

Цитат
Принципът е този: пирамидният камък се основава на синтеза на зеолити, вторични скалообразуващи минерали, които с готовност поемат и отдават влага. Поетата вода, 10-20% от масата на зеолита, лесно се освобождава, когато се приложи топлина. Зеолитите, следователно, позволяват на пирамидите, или на кой да е съд, направен от геополимерен материал, да съхраняват органични минерали в хармония с естествената атмосферна топлина и влага.

Нилската долина се характеризира с екстремна сухота през деня. Вечер нивата на влажността се покачват. Зеолитният пирамиден камък поема влага вечер или през което и да е време, когато влажността се покачва. През деня, материалът поема калории от атмосферата, която е била нагрята от Слънцето, и поетата преди влага се изпарява. В съхранения материал, тази размяна поддържа температура, която е постоянна спрямо тази на атмосферата. Това премахва изпотяването по вътрешните стени на постройката и, следователно, премахва развитието на мухъл. Материалът предоставя размяна на влага от вътрешността на структурата до външната среда – с други думи, автоматичен контрол на температурата и влажността. В херметически затворения съд или стая няма обновяване на кислорода, и силите на материала да предотврати появата на насекоми и гризачи са повече от адекватни. Тези параметри, комбинирани с дългия живот на геополимерните материали, осигуряват идеални условия за съхранение.

С други думи, пирамидният варовиков бетон би бил идеален материал за хибернацията на една костенурка.





Нещо повече - тези факти и взаимовръзки трябва да напомнят на нашите читатели и за интересния случай на откритите червени кръвни телца във фосил на тиранозавър, за който се разказва в Твърдение 2: Динозавърските фосили са на милиони години от книгата на Д. Нийнхюис "Старата Земя? Защо НЕ!":

Цитат
Преподаватели и служители в Монтанския Национален университет били шокирани от откритието, че кост на тиранозавър рекс съдържал червени кръвни клетки. Тези еволюционистки изследователи, поддържащи представата за старата Земя, провели шест различни теста, опитвайки се да докажат, че това не били червени кръвни клетки. [Карл Уейланд, "Сензационен доклад за динозавърска кръв!", Криейшън Екс Нихило, том 9, No. 4, (1997г): стр. 42...  Carl Wieland, “Sensational Dinosaur Blood Report!,” Creation Ex Nihilo, vol. 19, no. 4, (1997): 42]
Но всички тестове давали положителни резултати, което предизвикало паника у конвенционалните земни учени; въпреки че, както може да се очаква, резултатите от тестовете не успели да стигнат до първите страници на новините, точно както и другите разкрития за предполагаемо аномално органично присъствие не могли да влязат в новините.


От всичко до тук става ясно, че зеолитните скални формирования са на практика съвършен материал за запазване свежестта на органичната тъкан дори стотици години, било то растителна или животинска.

Но, точно както Давидовиц отбелязва, необразованите психясали умове винаги клонят да обясняват липсата си на научни знания с намесата на извънземни и фантастично дълбоки квантово-научни конспирации в стил Дейвид Уилкок. Всичко това идва от факта, че така наречените "изследователи" на алтернативното масово не са запознати с официалната научна информация, че скалообразуването е процес, който зависи от условията, а не от времето. За тях огромните времеви разстояния - "хиляди години", "милиони години" и "праисторически епохи" - все още намират място в достоверното обрисуване на планетарната история и гигантизмът на времевите периоди се приема за непроменима константа.

Това недоразумение кара интелигентни хора да си въобразяват, че живите вкаменели жаби поради някаква причина са вибрирали със свръх-светлинна скорост, за да прекосят време-пространството и да прескочат период от 6000 години, за да стигнат до наши дни.





На нашия сайт има и други материали, които изрично подчертават, че скалообразуването е процес, който зависи от условията, в които се развива, а не от времето. Съвършено натурални скали могат да се образуват както за половин час, както посочва Д. Давидовиц, така и в рамките на седмици, както демонстрира Д. Дозиер в нейната лекция "Отглеждане на био-тухли".

Огромен брой от познатите ни земноводни се заравят в глина, или в материали, които са почти готови за стартиране на скалообразуващ процес, ако се появят подходящите условия.

Например видът "кална риба", чието поведение е описано от тази кратка продукция на BBC:

Рибите изпадат в хибернация по време на сухия период в Африка, и се заравят в кал и глина, където си изграждат нещо като капсула. Те често попадат в калните тухли, с които негрите си правят жилищата. Когато дойде мокрия сезон и стените на негърските жилища се превърнат в кал, рибите се събуждат, и започват да излизат направо от подгизналите тухли.

Естествено, ако негрите бяха запазили знанията на древните египтяни, щяха да правят къщите си от зеолитни бетони чрез естествено скалообразуване, и тези риби никога нямаше да могат да избягат от каменните си гробове. Но вероятно щяха да останат живи доста дълго време. Ако бяха, например, организми, които се нуждаят от по-малко влага, например жаби, гущери или костенурки, може би щяха да оцелеят в принудителна хибернация много години наред.





Както се вижда, "алтернативните" сайтове са пълни с голямо количество откровени простотии. Като базирани на слухове врели-некипели за врякащи птеродактили, изкарани от канари под земята - слухове, които по всяка вероятност са измислени и повсеместно разпространени лично от Дейвид Уилкок, прескачайки през време-пространството, за да не може никой да проследи източника на информацията.

Но ако човек има солидни познания и качествено образование, той ще може по-лесно да отсява истинската информация в такива сайтове, дори и когато е маскирана като "необяснен феномен", на който дори подкупните държавно спонсорирани научни академии, пълни със соц-пенсионери и парашутисти, не могат да дадат обяснение.



Страници: 1 ... 38 39 40 [41] 42 43 44 ... 73