Дали общото население е способно да битува извън условията на държавност и дали е добре за него?

Преди време разменихме мнения за положението на хората и обществото в темата За и против хората. Трудно е да се прецени, дали това положение е създадено от продължителното битуване в условия на държавност, или просто е природно.

Хората по природа и са тъпи и прости? Джеръми Лок ясно споделя позицията си, че не - всеки човек по природа е интелигентен. В действителност човек става глупав, когато бъде добре излъган и измамен, така че, в условията на замъглението от лъжовните вярвания, да не е способен на интелигентен избор. От това би следвало, че човешката история представлява едно постепенно излекуване от голямо Зло, което му е било причинено в дълбокото начало на нещата - наложено му е било външно управление, тоест човекът е бил поробен. И колкото повече време минава, толкова повече си припомня за свободата си и отхвърля външната власт.

Дали наистина човек се развива? Доста трудно може да се докаже, че Човекът, като същество, бележи развитие и еволюция. Човекът с главно Ч е събирателен образ, за който е лесно да се говори, но често забравяме, че този Човек с главно Ч е съставен от отделни поколения. Един глупак се ражда и умира и след него се ражда нов човек - умник или глупак. Когато един умник се роди и умре, на негово място също може да се роди глупак или умник. Ако действително "талантът не пропуска поколения" и Човекът се развива, тогава как така хората са толкова тъпи и прости... тоест как така са толкова добре излъгани? Освен това, нови идеи почти няма - през цялата човешка история умниците преоткриват едни и същи неща, а глупаците ги забравят и всяка модерна идея се корени далеч назад в историята ни. "Модерното" и "високотехнологичното" са също такива илюзии, каквато е и Човекът с главно Ч.




Според личното ми мнение (което съм изразявал и на други места), след като всеки отделен човек има забележимо развитие и етапи от живота, които са еднакви за всеки, така и Човекът с главно Ч също би следвало да има етапи от своето развитие. Всеки цикъл си има възход и залез и между този възход и залез се случва преход през различни етапи.

Според мен, както след периода на юношеството следва психологическия и физически период на зрелостта, така е и при Човека с главно Ч. През предходните периоди човекът се развива под ръководството и опеката на родител, като връзката между двете страни се нарича семейство. По същия начин според мен и Човекът с главно Ч отначало би следвало да се развива под ръководството и опеката на родител. Държавата има колективен родителски образ за много хора, а за други има колективен съпружески образ и това е основен психологически момент, залегнал в принципното опазване на властта и политическия контрол над населението.

Това, естествено, е за доброто на Човека с главно Ч.

Напълно са прави Лок и Роуз в това, че външната власт няма как да бъде морална, не съществува такава ситуация. Всеки път, когато човек преотстъпва своите суверенни права на нещо външно, това е един от най-тежките в морално отношение грехове (защото води след себе си цял айсберг от извращения), но и нещо повече - практически и логически невъзможно е човек да "преотстъпи" свободния си избор и това винаги ще бъде само една илюзия, в която доброволно участва и разиграва като на театър.

Но за да се развие въобще, човек трябва да познае злото. В Библията също е отбелязано, че човешкият път започва с придобиването на познание и началото на този път изисква загубата на всичко - на себе си и свободата (изпадане в илюзията).





Въпросът за така наречената "Матрица" или Играта

Човекът с главно Ч все още, по мое мнение, не е достатъчно зрял за свободата, и затова само си играе на живот. Човекът разбира се е колективен образ, който събира в средна статистическа стойност всички поколения на нашата цивилизация до сега и в бъдеще - това е идеален образ.

За да си играе на живот, човек създава своя измислица за себе си - един виртуален образ. Човек отстъпва от себе си, и вместо това се персонализира с актоьра, който играе ролята на живия човек, както Glasberg разглежда в "ПЕРСОНА (Субект на правото) и ЧОВЕК". Той става нежив, или нероден (термини от сатанинския окултизъм, с които се назовава масовото човечество).

Оттам насетне започва Правният свят. Истинската Игра/Матрица. Именно Правният свят е онова, което изолира човека от действителния опит с обективния живот и го потапя в човешката игра на живот. Която по същество е именно една детска игра на семейство, на доктор, и прочие игри, които децата играят, за да опознават света на възрастните от безопасно, карантинно разстояние.

(Ние тук в Апокрифна Академия се опитваме да покажем на читателите, че ПРАВНИЯТ СВЯТ е истинската "Игра", за която други хора говорят на един смешно поезотеричен език, фатално възприемайки признаците на ескейпизма за свои "отвъд дуални" идеи.)





Дали трябва да се борим против държавността?

Ще споделя с читателите, че аз лично не се сещам за добър пример за борба с държавността. Самият Исус Христос дори не проповядва по директен начин борба с държавността. Да, отхвърлянето на държавността Е СЛЕДСТВИЕ от победата върху себе си и спечелването на себе си... но това е един вътрешен и долбоко морален и духовен процес, свързан с израстването на човека като индивид и като същество с главна буква.

И нима има слечай, в която детето трябва целенасочено да се бори против родителя си? В този различен, но холографски сходен мащаб въпросът също се отнася до израстването и по-скоро превъзмогването, в следствие от усвояването на зрялата воля за интелигентен избор... а не става въпрос за директно насочена опозиция.

Самото движение на анархизма също не си поставя за цел да се бори против държавността (защото идеологически няма смисъл в това).


Борбата... ако трябва да има целенасочена борба... е за човека и личното му развитие и израстване.

В крайна сметка мисля, че Ницше остава прав - "Много и премного се раждат. За излишните бе измислена държавата."

Определено недей да бързаш. По този въпрос човек на ден днешен цял живот е в процес на изясняване на нещата.

Причината е, че ние не знаем как се извършва храненето практически - не знаем как точно, на практика, веществата се усвояват от стомаха, почти всичко в този процес представлява само теоретизиране и предполагане на най-големи вероятности, а малкото доказани неща са твърде разнородни и разпокъсани, за да допринесат за обща представа.

На фона на това научно незнание (причините за което незнание също са проследими в историята, говоря за Райх и други унищожени учени), на ден днешен живеем в изключително корумпирана среда - интересите на изследващите учени са силно обвързани с интересите на бизнеса, от своя страна интересите на бизнеса са силно обвързани с интересите на правителствената власт да удържи властта си над хората при все по-стремглаво увеличаващата се планетна популация. Така че много интереси са преплетени, поради което никога не може да се разчита на искреността на даден научен, политически или бизнес източник и всеки човек е оставен сам на себе си да експериментира с живота.

След пристигането си в колежа, се върнах към обичайния график. Ходех на училище, пишех си домашните, работех и се мотаех с приятели. Никой, с изключения на няколко близки хора, не знаеше за пътуването ми до Калифорния. Държах се така, сякаш нищо не се е случило, макар че се чувствах напълно различно. Все още се интересувах от Туммо и се надявах да го упражнявам повече, но не знаех какво още да направя. (…)

Един уикенд Джарет и аз отидохме до колибата му, за да се поразходим и обсъдим пътуването ми. Докато бяхме там, реших да се възползвам от нулевата температура и преподам туммо формите, които бях научил на семинара. Вътре в колибата нямаше източник на топлина и температурата бе такава, каквато е отвън. Когато с Джарет за пръв път седнахме на пода само по тениски и шорти, се чувствахме сравнително удобно. Току-що бяхме свалили връхните си дрехи и студената температура все още не оказваше въздействие върху телата ни. Започнахме с дихателни упражнения, след това преминахме на Туммо. Паметта ми бе малко мъглива, така че се позовавах на бележките, които бях записал през последния ден от семинара.

След като един час опитвахме туммо формите, не усетихме никаква разлика. Джарет ми каза, че се чувства по същия начин, както когато седнахме. Разочаровани се изправихме и започнахме да си приготвяме обяд. Движейки се няколко минути наоколо, забелязахме нещо интересно. Изведнъж ни стана наистина, наистина студено, сякаш температурата бе паднала до минус 12 градуса. Предложих да седнем отново и видим дали позицията, в която стояхме, беше причината за първоначалната топлина. Не беше. Седейки на земята ни беше дори по-студено, отколкото когато бяхме изправени!

Джарет и аз бяхме заинтригувани. Започнахме да изпълняваме Туммо отново, за да проверим дали има нещо общо със загряването. Бяхме изумени, когато половин час по-късно, си възстановихме топлината. Скоро след това Джарет изрази същото разочарование, което бях изпитал в Калифорния. Туммо беше статично, Леденият човек не беше. Въпреки че тази практика ни даваше топлина, главната ни цел бе да станем като него.

След като запалихме огън в камината, обсъдихме възможните начини да прехвърлим ефекта от Туммо в подвижен вариант. Мислехме за промяна на дихателните модели, визуализиране на пламък в стомасите ни, докато се движим и дори опитване на някакъв вид хипер-вентилационна техника. Имахме много различни идеи, но не и време да ги видим завършени практически. И двамата с Джарет бяхме много заети и трябваше да се върнем в колежа на следващата сутрин. Тази нощ вълнението ни изтля заедно с огъня, докато заспивахме.

Източник: OFFNews.bg

Чисто новото лого на Американските космически сили се оказа... старо. То е досущ като използвано от научно-фантастичния тв сериал "Стар Трек", пише Би Би Си.

Потребители на Туитър отбелязват, че емблемата, показана от президента Доналд Тръмп, прилича "неприлично много" на тази на култовия сериал. Други опонират, че логото всъщност е базирано на използвано от Военно-въздушните сили на САЩ.

В отговор на туит на Тръмп, с който той представи новото лого, звездата от "Стар Трек" Джордж Такеи публикува старото лого.

Дали новото копира това от сериала? Преценете сами.

Толкова по въпроса с медиите. Но не мога да не спомена и споделена болка на моята позната от това, че дали от пропаганда, дали от неразбиране, много често, говорейки по темата с различни хора, е срещала реакции на насмешка, пренебрежение и прочие.

Всичко от арсенала на живеещият в отрицание човек.

Но когато и БПЦ се събуди от вековния си сън и учудващо адекватно застана с авторитета си зад исканията на родителите, нещата малко или много се промениха. От там излязоха с много издържано юридически становище, което ще цитирам:





I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

На 22.03.2019 г. е приет Закон за социалните услуги /ЗСУ/ и чрез позната законодателна техника са променени много други нормативни актове, включително Семейният кодекс, Законът за закрила на детето /ЗЗДет./, Законът за социално подпомагане /ЗСП/.

ЗСУ и промените в съпътстващите закони влизат в сила от 01.01.2020 г.

Този закон се явява продължение на вече нормативно регулирана материя с много нововъведения, които същностно променят механизма на финансиране на социалното подпомагане и правните субекти, на които държавата възлага извършването на социални услуги.

За прилагането на този закон се предвижда приемането на подзаконови нормативни актове в тримесечен срок от влизането му в сила, поради което и към настоящия момент законът не дава ясна представа за конкретното въздействие, което ще окаже върху обществените отношения. Тази неизвестност крие още по-голяма опасност за въздействието, което законът може да окаже върху обществото.

Нормативната уредба на изключително важни правила за поведение следва да бъде в закон, а не в подзаконови нормативни актове съгласно основни принципи на правовата държава и Закона за нормативните актове/ЗНА/ .

Това е поредното грубо нарушение на правните принципи, според които има определена йерархия на видовете източници на правото, в частта им на нормативни актове. С други думи - не е допустимо ПЗНА (подзаконов нормативен акт) да урежда материя на по-висш закон. По същество това представлява изземване на законодателната от изпълнителната власт, а подобно явление говори за сериозен дефект в осъществяването на понятието "правова държава".

Така например в чл. 18, ал. 1 от ЗСУ е посочено, че: „Организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги.“

В нормата на чл. 109 от ЗСУ е посочено, че социалните услуги се предоставят в съответствие с Наредба за качеството на социалните услуги, която се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и с нея ще се определят: 1. стандартите за качество на социалните услуги; 2. критериите за изпълнение на стандартите за качество на социалните услуги;3. основните принципи за разработване от доставчиците на социални услуги на програми за развитие на качеството на социалните услуги, които предоставят; 4. методите за извършване на мониторинг на качеството на социалните услуги.

Така посоченото като съдържание на цитираната наредба следва да намери място в ЗСУ, тъй като става въпрос за същностни, първични обществени отношения, които се уреждат със закон в съответствие с чл.3, ал.1 от ЗНА– т.е. възниква съмнение, че неопределеността на закона в някои от разпоредбите му крие всъщност други цели, а не оповестените.

ЗСУ е много обстоятелствен, с използвани чуждици в него, с много общи дефиниции, поради което, така приет, той не отговоря на изискванията на чл. 9,ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове – да е написан на общоупотребявания български език, кратко, точно и ясно.

Разпоредбите в него оставят впечатление, че не са резултат от обещаното ни осъществяване на социална политика, насочена към преодоляване на демографската криза, а функция на вече утвърдени схеми за социални услуги от чужди законодателства, прилагани от много неправителствени организации /НПО/ и сега в различни социални сфери и форми на общуване.

При условие, че ЗСУ регламентира частни доставчици на социални услуги да бъдат български физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, както и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, то законодателят е длъжен да регламентира предоставянето на социални услуги от толкова много правни субекти с ясни, обосновани правила, с еднозначна терминология, за да се осигури точното им приложение от съдебната власт и да се гарантира общото благо, както и възможността за ефективен контрол върху изпълнителя на съответната услуга.

Само с такава регламентация може да се изключи или максимално да се ограничи възможността за проява на субективност при прилагане на тази законодателна уредба от органите на държавна власт, съдебните органи, недържавни организации и отделни личности.

Новата нормативна уредба е ясен сигнал за това, че чрез нея не се цели преодоляване на демографската криза чрез подпомагане на родителите в семейството за отглеждането и възпитанието на детето!

Тя създава нова конструкция в социалните отношения с водеща роля на частните доставчици на социални услуги – основно НПО, които могат да бъдат и проводници на чужди интереси, вредни за обществото ни.







II. ЗА СЪЩНОСТТА НА ПОНЯТИЕТО „СОЦИАЛНА УСЛУГА“

ЗСУ общо и неясно регламентира понятието „социална услуга“ и така го развива в нормите си, че не се разбира дали то има характер на търговска или благотворителна дейност.

Словосъчетанието „социална услуга“ само по себе си сочи, че не става въпрос нито за социална дейност, нито за услуга!

Терминът услуга е използван в пълно противоречие със съдържанието, което има по смисъла на много други норми. Той е изпразнен от общоприетото съдържание, което има, и не може да постигне социалния ефект, който преследва.

Така регламентирано понятието за „социална услуга“ не кореспондира със съдържанието, вложено в нормите на Договора за функциониране на Европейския съюз/ДФЕС/, Търговския закон /ТЗ/, Закон за дейностите по предоставяне на услуги /ЗДПУ/, Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Съгласно чл. 57 от Договора за функциониране на Европейския съюз:„Услугите се считат за „услуги“ по смисъла на Договорите, ако те обикновено се предоставят срещу възнаграждение, доколкото не са регулирани от разпоредбите, отнасящи се до свободата на движение на стоки, капитали и хора. По-конкретно „услугите“ включват: а)дейности от промишлен характер; б)дейности от търговски характер; в)дейности на занаятчиите; г)дейности на свободните професии.“

В националното ни законодателство легалното определение на понятието услуга е дадено в приетия Закон за дейностите по предоставяне на услуги /ЗДПУ/.

В чл. 2, ал. 1 на този закон е записано, че: „По смисъла на този закон „услуга“ е всяка стопанска дейност, извършвана срещу възнаграждение или за собствена сметка от доставчик на услуги.“

Услуга по смисъла на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

В нормата на чл. 3 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/ е дадено определение що е социална услуга, но от него не може да се изведе смисълът и същността на вида услуга, наречена „социална услуга“, за да се установи дали тя е услуга по смисъла на ТЗ, дали е услуга като стопанска дейност по смисъла на ЗДПУ или е „Нестопанска услуга от общ интерес“, която според същия закон /§1 т.9 от ДР/ е услуга, която не се извършва срещу парично възнаграждение и съответно не представлява услуга по смисъла на чл. 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Възниква риторичният въпрос:

Ако социалните услуги ще се предоставят от частните доставчици и без парично възнаграждение, то каква е мотивацията им те да ги финансират?

Абсурдно е да приемем, че това ще се извършва само за удовлетворяване на професионални интереси!

Ако пък социалните услуги ще се предоставят срещу такси, определени от толкова много частни доставчици, то безспорно е, че ще се преследват и икономически интереси, които са несъвместими с грижата за бедните, сираците, старците, инвалидите, децата в риск и пр.!

Нормите на чл. 48, ал. 1 и 3 и чл. 50, ал. 3 от ЗСУ,отнасящи се до финансирането на социалните услуги от частните доставчици, регламентират социалната услуга като търговска дейност, извършвана по занятие срещу възнаграждение.

По смисъла на чл. 3 от ЗСУ социалните услуги са дейности за подкрепа на лицата за превенция и/или преодоляване на социалното изключване; за реализиране на права; за подобряване качеството на живот.

Това легално определение на понятието социални услуги може да характеризира почти всички услуги като социални услуги – услугите в сферата на здравеопазването, образованието, адвокатските услуги и др.

Многозначността на това понятие следва и от изброяването на социалните услуги като видове дейности в чл. 15 от ЗСУ. Те са: 1. информиране и консултиране; 2. застъпничество и посредничество; 3. общностна работа; 4. терапия и рехабилитация; 5. обучение за придобива- не на умения; 6.подкрепа за придобиване на трудови умения; 7.дневна грижа;8.резидентна грижа; 9.осигуряване на подслон; 10.асистентска подкрепа. Същностно място в терминологията на ЗСУ намират и изрази като „интегрирани услуги“, „интегриран подход“ .

Следователно законът не дава ясна представа за същността на „социалната услуга“ – основно негово понятие.

Като се съобрази фактът, че НПО ще могат да предоставят здравно-социални услуги по ЗСУ и ще осигуряват подкрепа за личностно развитие на децата и учениците съвместно с държавните и местните органи и структури съгласно чл. 174 от Закона за училищното и предучилищното образование, то може да се направи обоснован извод, че функции на държавата, свързани с основни права на гражданите на Република България, се предоставят на частни доставчици, които могат да осъществяват и финансирането им.

Тези дейности досега в основната си част са финансирани от държавните и общинските бюджети – т.е. от заплащаните от гражданите задължения към държавата и общините – данъци, вноски, такси, глоби и др., и са контролирани от органите на местната власт съгласно ЗСП.

С новия ЗСУ основните източници и субекти на финансиране са други, а следователно и на социалните политики.







III. ЗА ПРАВНИТЕ СУБЕКТИ, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ И НАЧИНА ИМ НА ФИНАНСИРАНЕ

В нормата на чл. 24 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/, отменен със ЗСУ, водещи източници на финансиране са държавният бюджет и общинските бюджети, а съгласно чл. 18а от ЗСП, също отменен със ЗСУ, управлението на социалните услуги се възлага от кмета на съответната община, който осъществява и контрола по изпълнението им и разходването на средствата.

С новия ЗСУ доставчиците на социални услуги са общините и частните доставчици на такива услуги.

Същностната разлика между регламента по ЗСП и ЗСУ е свързана с това, че ако в ЗСП финансирането на социалните услуги се осъществява чрез общините, то сега частните доставчици на услуги, освен че могат да получават средства от бюджета, за да ги осъществяват, те могат и пряко да ги финансират като равнопоставени са НПО и търговските дружества – субекти със съвсем различен правен режим, функции и цели.

ЗСУ регламентира заплащането на социалните услуги при предоставянето им от частните доставчици и в случаи, при които социалните услуги са задължителни.(чл. 88, ал. 2, чл. 102, ал. 1,чл. 103 и чл. 104 от ЗСУ).

Това създава основателни страхове за злоупотреби от страна на частните доставчици и ясно сочи същностната промяна в начина на осъществяване на социалната дейност в Република България преди и сега.

Така регламентирано осъществяването на социалните услуги по ЗСУ поставя знак за равенство между търговска дейност и обществено-полезната дейност,свързана с благотворителност и милосърдие.

Извеждането на частните доставчици на услуги като основни правни субекти за предоставянето им създава пазар на тези услуги – превръща най-важните дейности, свързани с оцеляването на народа ни, в търговия!

Повдига се въпросът откъде частните доставчици ще се финансират, за да задоволяват само „професионален интерес” от извършването на една дейност, която не може да носи печалба, а изисква безвъзмездно финансиране?

В публичното пространство многократно коментарът на ЗСУ се свързва с коментар на системата „Барневернет”, която функционира в Норвегия.
Във връзка с прилагането на тази система има много висящи дела в Европейския съд по правата на човека срещу Норвегия.

Има и решени дела, с които държавата Норвегия е осъдена за нарушения на чл. 8 от ЕКПЧ (право на зачитане на личния и семейния живот),както и да заплаща обезщетения на лица, чиито деца са били отнети.[1]

Случайна ли е тази връзка с посочената система, пряка или косвена е тя, и има ли основание да се приема, че новата законодателна уредба включва елементи от нея?

Публично оповестени са:

Документи по Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство -Норвежкия финансов механизъм [2]

Преведен на български език Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г. [3]

Преведен на български език Регламент за изпълнението на Норвежкия финансов механизъм [4]

Преведен на български език Регламент за изпълнението на ФМ на ЕИП [5]

Целта на финансиране най-общо е да се намалят икономическите и социални различия в рамките на Европейското икономическо пространство като Кралство Норвегия предоставя 1253,7млн.EUR на тринадесет държави /България, Хърватия, Кипър, Чешка република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения/, а Кралство Норвегия, Исландия и кралство Лихтенщайн предоставят 1548,1млн.EUR отново на държави основно от Източна Европа. Република.

България получава парични средства, които се задължава да използва по определен начин и в определени сфери като например: култура, укрепване на гражданско общество и активно гражданство, овластяване на уязвими групи, подобряване ситуацията на ромското население, домашно насилие и насилие, основано на пола, ефективност и ефикасност на съдебната система, укрепване на правовата държава и много други.

Голяма част от изброените области на подпомагане пряко са свързани с гореизброените дейности, представляващи социални услуги.
Доколкото със ЗСУ се предвижда частни доставчици на социални услуги да бъдат юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, то не е трудно да се прозре връзката между средствата, необходими за социални услуги в България и Норвежкия финансов механизъм-очевидно е, че ще има зависимост, ако не друга, поне финансова.








IV. ЗА КОНТРОЛА ВЪРХУ ЧАСТНИТЕ ДОСТАВЧИЦИ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ

Контролът по отношение на частните доставчици на социални услуги според ЗСУ е формален и недостатъчен.

Създаването на Агенция за качеството на социалните услуги, която ще лицензира частните доставчици и ще извършва контрол и мониторинг по отношение на предоставянето на социалните услуги, не дава достатъчни гаранции за ефективност на контрола, отчитайки нивото на корупция в държавата ни, още повече, че за период до 6 месеца могат да се предоставят социални услуги от юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство НПО, включително и без лиценз.

Контролът по смисъла на чл.107 от ЗСУ и чл. 108, ал. 1 от ЗСУ е основно за качеството на услугата.

Липсва достатъчна регламентация по отношение на превенция на злоупотреби и превишаване на правомощия. Нищожни са размерите на глобите и имуществените санкции за предоставяне на социални услуги от частните доставчици без лиценз, регламентирани в чл.166 от ЗСУ.

На основание чл. 51 от ЗСУ събирането на информация относно дължимите и събрани такси за социални услуги е предвидено като задължение само по отношение на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет.

Не е предвидена подобна отчетност за социалните услуги, финансирани от частните доставчици.







V. ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА НОВИЯ РЕД ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО

Опасността за множество български граждани от така създаденото законодателство се корени във възможността неопределен брой правни субекти – частните доставчици на социални услуги, да проявяват субективно и ненаказуемо отношение при упражняване на дейността си, тъй като във вече приети правни норми има много общи и неясни понятия, които дават възможност за разширителното им и нееднозначно тълкуване. Такива са: „дете в риск“, „най-добър интерес на детето“, „закрила на детето“ имного други.

В §1 от Допълнителна разпоредба на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето е посочено, че:

1. „Насилие“ над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.

2. „Физическо насилие“ е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.

3. „Психическо насилие“ са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.

5. „Пренебрегване“ е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.

В противоречие с основни принцип на правовата държава в подзаконов нормативен акт се дават легални дефиниции на основополагащи понятия.

Ясно е, че ако става въпрос за вероятна вреда на детето и за „всеки акт на физическо и психическо насилие“, формулирани по горепосочения начин, то преценката за това има ли насилие над дете от един частен доставчик на социална услуга, за която може и да му се плаща, а може и той да я финансира с неясни цели, отваря широко врата за злоупотреби.

Тези дефиниции не съобразяват нашите традиции, история, културни и религиозни особености.

Коментираната нормативна уредба повдига въпроса за основателността на страховете на българите за децата им.

Действително ли могат да се отнемат необосновано деца?

Кой ще печели от това?

И така нататък.

Ще говоря за България и случващото се у нас, което не значи, че то е изолирано от всичко останало, ставащо по света.

И така... без повече предисловия - става дума за все още предстоящите промени в ЗСУ (Закона за Социалните Услуги). Как и кога узнах за тях? Не от медиите, но за тях по-нататък. Миналата година (есента) близка позната, ще я наричам М., сподели с мен изключителното си притеснение от случващото се. Говорихме много, постарах се да я успокоя и я посъветвам. И започнах да следя темата. Може би мнозина от вас за запознати, но за останалите - копирам от тук коментар:

---

1. Чрез (или заради!) ЗСУ се приеха множество изменения и допълнения в 29 (!) закона, измежду които – Закон за закрила на детето, Семейният кодекс, Закон за защита от домашното насилие, Закон за здравето, Закон за предучилищното и училищното образование и мн.други.

2. Въпреки многобройните държавни и общински институции по закрила на детето (а всички знаем колко закриляно е то), законодателят предвиди да ни закрилят и частни фирми/НПО – „доставчици на социални услуги” (чл. 30 ЗСУ):

• те могат да бъдат както  чуждестранни  лица– чл. 30 т.2 ЗСУ :„физически лица, извършващи търговска дейност, и юридически лица, регистрирани по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство”
• така и чуждестранно финансирани (без ограничения!) – чл. 41, ал. 2 ЗСУ : „Социалните услуги и създаването на необходимата за тяхното предоставяне специализирана среда може да се финансират и от: 1. европейски структурни и инвестиционни фондове; 2. европейски и международни програми и проекти; 3. международни финансови институции; 4. физически и юридически лица; 5. други източници.”
  
  
• нещо повече – законодателят е предвидил възможност такива чуждестранни НПО да нямат нужда дори от лиценз по българските закони и стандарти!

чл. 30, ал. 3 ЗСУ: „Лицата по чл. 30, т. 2, които съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, имат право да предоставят социални услуги по смисъла на този закон, не подлежат на лицензиране, когато извършват тези услуги еднократно или временно без установяване на територията на Република България”. Забележете дефиницията за „временно”:§ 1. т. 36. „Временно предоставяне на социални услуги“ по чл. 31, ал. 3 е предоставяне на социални услуги за срок до 6 месеца в рамките на една календарна година.)

• Финансирането на тези частни „доставчици”/НПО става поне от три (законни) източника: 1. От държавния и общинските бюджети, 2. От такси от гражданите (които доставчика сам си определя -чл. 48(3)ЗСУ), 3. От чуждестранните им „спонсори” (чл. 41 ЗСУ).

3. На тези частни доставчици се делегират множество доскоро държавни правомощия, измежду които:

• почти цялата дейност свързана с „приемната грижа”: набиране, оценяване, обучение, адаптиране, „наблюдение на отглеждането”, сключване на договори с приемните семейства (нов чл. 34а в Закон за закрила на детето: )
• при спорове за родителски права тяхното становище дали сте годни за родители ще се използва пред съда: нов чл. 138а от СК: „(1) Дирекция „Социално подпомагане“ представя доклади и становища в изпълнение на задължения по тази глава въз основа на становища, изготвени по нейно искане от доставчици на социални услуги”
• ще се намесват при родителски конфликти: чл. 138а (2) СК: „По искане на дирекция „Социално подпомагане“ доставчиците на социални услуги оказват подкрепа и съдействие за и при осъществяване на контакти между родителите и децата, както и между родителите – в случай на конфликт между тях.”
• „Задължителни социални услуги”: Държавните органи „насочват” родителите към социални услуги, а те са длъжни да ги ползват (чл. 138а(3) СК: „По предложение на дирекция „Социално подпомагане“ в производства по тази глава съдът с решението може да определи ползване на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно с детето.“
• Мерки за „закрила на детето” се предоставят като социални услуги, вкл. задължителни чл.88 (2) ЗСУ: „Родителите и лицата, които полагат грижа за деца, са длъжни да ползват определените от съда и дирекция „Социално подпомагане“ социални услуги в изпълнение на мерки за закрила на детето.”

– Чл. 74(1) ЗСУ: Дирекция „Социално подпомагане“ извършва насочване за ползване на социални услуги: 1. от деца, родители, семейства и лица, които полагат грижи за деца, в случаите, когато услугите се предоставят като мярка за закрила на детето по реда на Закона за закрила на детето”

– чл. 36д (3) ЗЗДетето: съдът насочва родителя-насилник към соц.услуги

– чл. 4 (1) т. 1 и т. 5, чл. 20 (2 ), чл. 23 т. 2 от ЗЗДетето – мерки за закрила на детето=соц.услуги

• Представител на „доставчика” е член и на мултидисциплинарния силов екип за извеждане извън семейството на дете само по сигнал (и анонимен) в рамките на 24 ч, само по преценка на соц.работник, без съдебно решение! (чл. 36 г (3) ЗЗДетето)
  (потвърждава/отменя се от съда чак след 1 месец! – чл. 27(1) ЗЗДет.)

– Чрез ЗСУ се създадоха нови чл. 36а – 36 г в ЗЗДетето за бързи процедури по отнемане на деца по сигнали (включително анонимни), като дефинициите за „дете в риск”, „насилие”, „експлоатация” и „риск от изоставяне” са изключително широки за тълкуване и зависят от субективната преценка на соц.работник (вж. §1 ЗЗДет., §1 ППЗДет., чл.4-6 Нар.МС)

• С Постановление на МС No104/02.05.2019 г. беше изм. и доп. „Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция” („Нар.МС”). Предвиди се при всеки сигнал социален работник да изготвя социален доклад (чл.10(1)Нар.) – приложение 1 към Наредбата (3 стр.образец, препоръчвам на всеки да си направи оценка по него!!! – напр. какво имате в хладилника, дрехи, шкафове, кабели, и т.н.). Ще сме длъжни да го допуснем в дома си и да отговаряме/показваме всичко. БЕЗ СЪДЕБНА ЗАПОВЕД!)

– Нови ал. 3 чл. 11 Нар.: „В социалната работа по случай за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции може да бъде включен доставчик на социални услуги по преценка на водещия случая (т.е. соц.работник)” – без коментар…

– Нова ал. 2 чл. 17 Нар.: могат да не се предприемат мерки за реинтеграция на детето в семейството при отново широки за тълкуване обстоятелства (1. детето е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго унизително или нехуманно отношение или наказание в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 2. поведението на родителите създава опасност за живота и здравето на детето; 3. родителите не сочат изменение на обстоятелства, довели до настаняване на детето извън семейството.), и в крайна сметка детето да се даде за осиновяване(чл. 93 (2) и (3) СК), вкл. в чужбина.

– чл. 19 (4) от Нар. се изменя: „В социалната работа по случай за реинтеграция може да бъде включен доставчик на социални услуги по преценка на водещия случая” – без коментар…

• Задължение за предоставяне на лични данни и всякаква информация и съдействие на частните „доставчици”, дори от държавни органи!

– Чл. 81(1) ЗСУ: „При изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа доставчикът на социалната услуга може да иска информация, съдействие и становища от държавни органи, общината, личния лекар на лицето, семейството и близките на лицето, лечебни заведения, институции в системата напредучилищното и училищното образование и други институции и доставчици на социални услуги, като те са длъжни да ги предоставят в рамките на срока, определен от доставчика.”

• „Доставчиците” обучават държавните служители как да „насочват” гражданите към техните услуги, а те са длъжни да участват в тези обучения (чл. 120-121 ЗСУ); информация за техните услуги ще има по всички учреждения и те ще „насочват” потребителите (чл. 82 ЗСУ)
  
  
• И правната помощ става социална услуга!:

– § 1 ЗСУт.7. „Застъпничество“ по чл. 15, т. 2 е дейност за подкрепа на лицето да защити и да отстоява своите права и потребности в рамките на налични правни и административни процедури.”

– т.8. „Посредничество“ по чл. 15, т. 2 е осъществяване на взаимодействие и координация между служител, осъществяващ дейности по предоставяне на социални услуги, със служител/служители от други услуги или от различни институции, организации и административни органи в интерес на заинтересовано лице, което има нужда от конкретна подкрепа за реализиране на своите права и потребности.”

– Ако дете поиска социална услуга, „доставчикът” „няма право да му откаже”; ако е под 14 г уведомява ДСП, ако е над 14 г. – с негово съгласие уведомява родителите… (чл. 87 ЗСУ)

• Дори държавната политика се разработва и провежда с НПО (сякаш не знаем!)

– Чл. 23 ЗСУ: „Държавната политика в областта на социалните услуги се планира, разработва и провежда в сътрудничество с държавните органи, областните администрации, органите на местното самоуправление, социалните партньори, доставчиците на социални услуги, юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, висши училища, професионални организации на специалисти, предоставящи социални услуги, международни организации и лицата, ползващи социални услуги.”


4. Търсена е една всеобхватност на закона (т.е. на възможностите за намеса на НПО-та):

• за всички видове и възрасти: всички деца (чл.14(2) ЗСУ), родители, възрастни, хора с увреждания, под запрещение и т.н.
• предоставят се „резидентни” (т.е. домове), в домашна среда, в специализирана среда, дори „мобилни услуги” – „информиране, консултиране и обучение” по ясли, градини, училища, болници, места за лишаване от свобода, места за „подкрепа на деца с противоправно поведение”, „центрове за лица, търсещи и/или получили международна закрила” (чл. 17 (5) ЗСУ, чл. 136 ЗСУ) и т.н.

(Има и още много за коментиране, напр. относно т.нар. „сини стаи”, мигрантите, лицата с увреждания, под запрещение, възрастни лица и т.н., както и за данъчните облекчения и т.н…)



Разбирате ли сега какво става? Тече последен етап от приватизацията на държавата, приватизацията на социалния сектор. Новите собственици прокарват закони, които ЗАДЪЛЖАВАТ всички- от пеленаче до пенсионер да ползват „социални услуги“ , които се заплащат от джоба на всеки данъкоплатец! Затваря се цикъла: откриване потребност- предлагане на решение- осигуряване на пазар на това решение-получаване на приходи от продажбата му- реализиране на печалба. Цялата държавна машина се стоварва върху нищо неподозиращите граждани за да няма мърдане и да се изпълни бизнес плана. Преживяхме тоталитаризма, когато на българското общество се налагаха идеологии. Вече сме в капитализма- когато се правят бизнес планове за сигурна печалба от всички аспекти на човешкия живот, когато напълно се затрива всичко нормално и човешко в него и личността се превръща в биологичен материал, предмет на „услуги“. Приватизира се социалния сектор от група НПО-та „доставчици на социални услуги“ и той се монополизира. Социалната тъкан на обществото се разрушава. Всички печелят – и чуждите фондации финансирали Стратегията и местните продажници, за които се осигурява гарантиран монопол и заплащане от държавата. Идеалният пример за социален инженеринг. Ще позволим ли тази приватизация? На нашето бъдеще като народ?



Източници:

ЗСУ: https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2137191914

ЗЗДетето: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2134925825

Постановление 104 МС: https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=137282&fbclid=IwAR2OEDwnfXI3vtqUnGowndV7TeXr3AqmgqeMI82rNbRuEo9lvaggY3-6-p8

ППЗЗДетето: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135469520

---

Накратко казано - на чужди НПО-та, които дори няма да подлежат на лицензиране, ще се дават огромни бюджети и власт да се разпореждат с българските деца. Встрани от правната терминология и евфемизмите, иде реч за узаконена търговия с деца. И родителите определено имат "основания за разумно съмнение", дами и господа съдебни заседатели, защото става въпрос за пари, за търговия с човешки животи и съдби, а както мнозина от нас са се убедили - "който плаща, той поръчва музиката". Защото ако някой наистина го бе грижа И за българските деца, нещата биха стояли по съвсем различен начин.

Скоро след като си купих самолетния билет, информирах професорите си, че ще летя до Калифорния за няколко дни. Те нямаха против да отида, стига да свърша работата си, което приех с благодарност. След като си събрах багажа и казах довиждане на приятелката си, скочих в колата и започнах да шофирам към вкъщи. По време на три часовото шофиране, обмислях доста неща. Първо си мислех за всичко, което може да се обърка – като например да изпусна полета си, да се изгубя или дори бъда обран. Отне ми известно време, но се успокоих и опитах да бъда по-оптимистично настроен.

Казах си - това, което правя е важно и полезно за разбирането на живота. Чувствах се зрял, пътувайки сам и имайки възможността да подобря знанието си. Което за мен беше по-важно от уроците в колежа. В миналото бях обмислил да се оттегля от колежа и сам да постигам знанията си. Разбира се, има множество ползи от посещението на университет, но вярвам, че структурата е с недостатъци. Няма значение, наистина се радвах на идеята да преследвам интересуващата ме информация. Не всеки предмет в колежа ме вдъхновяваше да постигам повече и ставам по-добър, но тази възможност го направи. Бях готов да приема каквото дойде по пътя ми, всяко предстоящо предизвикателство. Повече от всичко останало – бях готов да се уча, да разбирам и имах надеждата да придобия мъдрост.

Скитащите ми мисли по време на три часовото шофиране, направиха така, че то да ми се стори само трийсет минути. Когато се прибрах вкъщи беше почти полунощ. Родителите ми бяха щастливи да ме видят. Въпреки че можех да забележа страх в очите им по отношение на сигурността ми, казах, че ще бъда отговорен и много внимателен. „Добре сме” ми отвърнаха, но езикът на тялото им казваше друго.

Полетът ми бе насрочен за тръгване на следващата сутрин в 8:56 от Международното летище в Питсбърг. Бях уморен от шофирането и исках да се наспя добре. Казах лека нощ на семейството си и отидох в своята стая. След като си измих зъбите, извадих лаптопа си да проверя пощата, преди да си легна. Потърсих в раницата си зарядното устройство за него, но го нямаше. Трябва да съм го забравил в стаята си в училище, си помислих. Моментално списъкът на всичко, което може да се обърка, се изсипа в главата ми. Лаптопът бе ресурс, без който не исках да бъда.

Взех си лаптопа, свързах го със семейния принтер и отпечатах всичко, от което щях да имам нужда: маршрути, упътвания за полети и карта на района, близо до хотела, в който щях да отседна. Върнах се в леглото си и опитах да заспя. Притеснявах се, че няма да бъда способен да ползвам лаптопа си в Калифорния. Облекчих безпокойствата си, сменяйки перспективата. Вместо това го видях като предизвикателство. Щях да употребя ресурсите си ефективно и бъда подготвен за неочакваното. След двайсет минути мислене, най-накрая заспах.

На следващата сутрин се събудих около 5:00 и скоро след това тръгнах; баща ми купи закуска на път до летището. Помня, че се чувствах нервен, но развълнуван. В края на деня щях да бъда в хотелска стая, сам, на хиляди мили далеч. Като пристигнахме на летището, баща ми ме прегърна и ми пожела всичко добро. Минаването през охраната на летището ме направи нервен. По някаква причина очаквах да бъда арестуван. Не знаех защо, но някак ми изглеждаше, че нещо ще се обърка, за щастие не се случи нищо подобно. Първият ми полет излетя от Питсбърг и пристигна в Денвър, от там летях до Оукланд. Приземихме се в 17:00 северноамериканско източно време. Беше странно да бъда на противоположния край на страната; бях нервен, но едновременно с това и развълнуван, бях сам.

Взех си багажа и хванах такси. Шофьорът ми каза, че цената на пътуването ще бъде 40 долара, платих му и тръгнахме. Възхищавах се на гледките, докато пътувахме из оживените улици на Калифорния. Спомняйки си, че родителите ми искаха да се обадя когато самолета се приземи, си извадих телефона и набрах номера им. Казаха ми, че са били притеснени, но се радват, че съм в безопасност и на път за хотела. Помолиха ме да им се обадя, когато пристигна. Докато приключи телефонния разговор, бяхме дошли пред хотела. Разтоварих си багажа и дадох бакшиш на таксиметровия шофьор. Сърцето ми биеше в очакване, вървейки към офиса. Въпреки че преди това бях говорил с управителя по телефона, все още се страхувах, да не би да ме отпратят поради възрастта ми. Тревогите си отидоха, когато рецепционистката ми се усмихна и ми подаде ключовете.

В никакъв случай хотелът не бе екстравагантен. Имаше само един етаж и около тридесет стаи. Оформлението на комплекса бе в огромна подковообразна форма. Сградата заобикаляше мястото за паркинг, където имаше само няколко коли. Намерих своята стая и внесох багажа си. Тя бе обзаведена уютно и просто. Имаше телевизор, малък хладилник, маса, лампи, мивка и две легла. Разопаковах дрехите си и ги прибрах в шкафа под телевизора. След това се обадих на родителите си, за да им кажа, че всичко е наред. Не останах дълго на телефона, защото имаше още неща, за които да се погрижа преди залез. Затворих телефона и се стоварих на леглото.

От съседната стая дочувах мъж да крещи ядосано на чуждестранен език. Наистина бях извън комфортната си зона, но бях развълнуван да прегърна възможността. Всичките ми разходи бяха платени и единственият ми приоритет бе да присъствам на семинара. Вече нямаше безпокойства около правенето на пътуването възможно; най-накрая бях на пътешествието. Единственото нещо, което ми оставаше, бе да му се насладя. Станах на крака и извадих лаптопа от раницата си. Сложих го на масата и го включих. В хотела имаше безплатен безжичен интернет. Бързо проверих имейла си, за да видя дали някой не е изпратил нещо за семинара; нямаше нищо. На лаптопа му оставаше батерия за около десет минути. Изключих го, за да ги запазя за спешен случай.

Взех си портфейла и ключа от стаята, и излязох. Имах няколко часа преди да се стъмни, така че реших да направя някои покупки. Отидох да попитам рецепционистката дали знае места, откъдето мога да купя храна. Картата ми показваше къде се намира голям магазин, но исках да се уверя, че е актуална. Не исках да се лутам безцелно, търсейки сграда, която не е там от години. За щастие получих потвърждение, че той е все още надолу по улицата. Благодарих и тръгнах натам. Беше облачно, а въздухът – мразовит. Улиците бяха заети от коли, а наоколо играеха деца. Отне ми около десет минути да стигна до магазина. Купих ястия за микровълнова и плодове. Обадих се на Джарет, докато пазарувах и го осведомих какво се е случило досега. На излизане открих няколко тениски с надпис „Калифорния” и купих две като сувенир. От другата страна на улицата имаше магазин за офис принадлежности и влязох да видя дали не продават кабели за зареждане на лаптоп. Имаха на склад, но цените бяха шокиращи. Реших да си спестя парите и продължа без лаптоп.

След като се прибрах в стаята и оставих покупките, се преоблякох в дрехи за тичане. Исках да проверя точното място, където щеше да се провежда семинарът по-късно тази вечер. Погледнах още веднъж картата и се опитах да запомня имената на улиците. Когато се чувствах достатъчно уверен, взех айпода (iPod) си и тръгнах. Бях леко уплашен, докато тичах по улиците на Бъркли. Притеснявах се, че ще забравя посоките, така че непрекъснато си ги повтарях наум. Стигнах до първия завой без проблем и преди да разбера, стоях пред сградата, в която щеше да се провежда семинара. Бяха нужни около 11 минути да стигна до там и предположих, че ако вървя, ще ми отнеме не повече от половин час. Мястото бе заключено, а светлините угасени. Грабнах една от брошурите, висящи отвън на стената. Поех си въздух за около пет минути и се затичах обратно по пътя, откъдето бях дошъл. Знанието къде трябва да отида след няколко часа, ме накара да се чувствам по-спокоен. Вече не се притеснявах, че мога да се загубя. Когато се върнах в стаята, хвърлих айпода си на леглото и си взех душ.

Няколко часа по-късно се върнах в сградата. Беше двучасова сесия, на която се изискваше да дойдем и завършим регистрацията си. Осигуриха ни и информационни пакети, които да ползваме следващите дни. След регистрацията, жена разказа за това как животът й е бил лично повлиян от Туммо. На връщане в хотелската си стая, се обадих на родителите си да им разкажа как е минал денят и пожелая лека нощ. Веднага след като се прибрах във временния си дом, си легнах, защото трябваше да бъда на семинара на следващата сутрин в 9:00. Събудих се около 6:00, слънцето точно изгряваше. Взех си душ, закусих и тръгнах. Топлината на слънчевите лъчи по кожата ми бе приятна. Тъмните облаци от предния ден сякаш си бяха отишли отдавна. По пътя забелязах верига заведения за хранене, за която един от най-добрите ми приятели по времето, когато растях в Калифорния, ми бе казал, че предлагат страхотна храна. Отбелязах локацията и реших да се отбия по някое време.

Скоро стоях пред познатите двойни врати, водещи към семинара. Оставих си айпода в раницата и последвах вътре една двойка. Картини на възрасни хора бяха окачени на червените стени. В редици по коридорите имаше статуи на Буда. Заключих, че това беше някакъв вид будистки храм. Разхождах се, търсейки стаята, отбелязана на информационния лист. Намерих я в края на дълъг коридор, близо до статуя на Буда в естествен размер. Влязох в стаята, казах името си и заех своето място. Стотици хора стояха около мен мълчаливо, обърнати към сцената, чакайки нещо да се случи.

След половин час мълчание, най-накрая на сцената излезе жена и представи тибетския монах, който щеше да ни учи на Туммо. Той говори няколко часа за това как Туммо трябва да ни помогне в това да преодолеем ограниченията си, укрепнем кундалини и премахнем блокажите в тялото си.  Тогава той каза нещо като: „Някои се наслаждават на Туммо, защото практиката произвежда приятна топлина в стомаха; обаче топлината е само страничен ефект. Истинската сила идва от трансцендентирането.” (б.пр.: трансцендентен - който се намира извън пределите на познанието, на опита.)

След неговата реч ни накара да изпълним дихателни упражнения. Очевидно това бе последната сесия от поредицата семинари, провеждащи се през годината. В предишни семинари те бяха прекарали време да научат историята на Туммо, връзката му с будизма и голямо разнообразие дихателни упражнения. В сегашната сесия се предполагаше да научим действителната форма на Туммо. Дихателните практики бяха използвани в подготовка за Туммо. Състояха се от бавни, фокусирани вдишвания. По същество трябваше да задържим дъха си около минута, докато стоим и правим неловки, неудобни движения с ръцете си.

След кратка обедна почивка се върнахме и започнахме да учим Туммо. Формата не бе това, което очаквах. Не беше много по-различна от дихателните упражнения, които бяхме изпълнили преди обяд. Вместо само ръцете да се движат, докато задържаме дъха си, движехме и горната част на торса си. Инструкторът ни накара да практикуваме визуализация на огън в центъра на стомаха. Беше ни казано, с всеки дъх да си представяме, че пламъкът на този огън става все по-силен.

Бях щастлив да науча техниката, но не чувствах, че ставам по-топъл. Също така, не се чувствах комфортно с всички вярвания, заобикалящи Туммо. Никога не бях учил будизъм, но разбирах основите му. Те казваха, че единственият начин, по който можеш да изпълниш Туммо е да следваш техните методи, точно. Надявах се, това да не е вярно. От този момент нататък, започнах да гледам обективно на семинара. Исках да видя дали е възможно извършването на Туммо, без техния набор системи от убеждения. Да, направих визуализациите на малкия пламък в стомаха си, както и движенията, но останах дистанциран от техните възгледи относно трансдендентното.

В резултат на смяната на перспективата и обективния поглед, скоро започнах да се отегчавам. От десетте часа, които прекарахме там в събота, практикувахме дишане и Туммо само два часа всяко. Останалите шест часа, учителят разискваше как Туммо влияе на тялото и изчиства препятствията в живота. По едно време ни помолиха да си представим, че се превръщаме в трансцендентно женско същество. Не можех да видя как това е свързано със затоплянето на тялото.

Когато съботния семинар приключи, се прибрах. Бях изкушен да се нахраня в препоръчания ресторант, но реших да спестя оставащите си 15 долара за последната си вечеря в Калифорния. От хотелската си стая се обадих на родителите си, за да им кажа как е минал денят ми. Уверих ги отново в своята безопасност. След като затворих, се опитах да прегледам страниците с инструкции, които ни бяха дали, как да осъществим Туммо, но открих, че ми е трудно да ги следвам със всички техни вярвания, разположени в текста. Реших, че ще си взема тетрадка на следващия ден, за да записвам обективно базовите концепции на Туммо.

Когато се събудих на следващата сутрин, разбрах че съм в настроение за тичане. Използвах онова, което бе останало от батерията на лаптопа, за да открия упътвания към университета в Бъркли. Той бе на около миля и половина от хотела, не твърде далеч за тичане. Закусих, взех си айпода и излязох. В крайна сметка кампусът се виждаше. Отне ми около 20 минути да стигна до университета. Имаше голям трафик, което затрудняваше бързото ми пресичане на кръстовища. Пресякох и хукнах към кампуса покрай дървена ограда. Докато правех завой, за да продължа да бягам нагоре, бях ударен от забързан велосипедист. За щастие имах достатъчно време, за да се наведа и стегна преди сблъсъка. Човекът излетя във въздуха и се развика, когато тялото му се отърколи по бетона; в болка сграбчи коляното си. Крещеше на някакъв език, който не разбирах. Упорито се опитвах да предложа помощта си, но изглежда човекът не ме разбираше. След като се извиних над 30 пъти, той се изправи на крака, изгледа ме сякаш съм глупак, и си тръгна, карайки колелото си. За следващите няколко минути стоях там, чувствайки се виновен, обмисляйки дали мъжът е сериозно ранен. Когато айподът ми превключи на следващата песен, която чувах в слушалките си, се отърсих от замаяността и продължих да тичам.

Докато стигна до кампуса, бях забравил за инцидента. По мое мнение той бе много по-красив от този в Пенсилвания. Имаше пищна трева навсякъде и малки пътечки, които се простираха в различни посоки. Продължих да тичам, докато не се оказах по средата на парк. Ученици лежаха по пейките и четяха учебниците си. Изглеждаше като очарователно място за учене. Накрая на обиколката си около университета, минах покрай неговия физкултурен салон. Помня го като мястото, където Дан Милман тренираше в „Пътят на мирния воин”. За мен беше сюрреалистичен момент да стоя близо до салона, където любимият ми автор бе тренирал много години.

Продължих да тичам към вкъщи и след 20 минути се прибрах, изкъпах, закусих и отправих обратно към семинара. Денят се състоеше предимно от още дихателни упражнения и Туммо практики. Учителят ни преподаде още два допълнителни метода, но каза, че тях трябва да опитват само експерти.

Има един конкретен момент, който според мен е важно да споделя с вас. Току-що бяхме приключили дихателните упражнения и започвахме една от Туммо формите. След около 10 минути тялото ми се затопли. Още 10 изминаха и се оказа, че се потя. Накрая на упражнението, тениската и шортите ми бяха пропити с пот. Някак бях успял да постигна страничния ефект на топлината, която идва с Туммо. Бях в екстаз, но също и странно разочарован. Откакто бях видял Леденият човек по YouTube, нямах търпение за възможността съзнателно да повишавам телесната си температура. Когато това най-накрая се случи, очаквах повече. Не ми харесваше идеята, че трябва да си седнал, за да изпълниш правилно Туммо. Във видеата за Ледения човек, които бях гледал, той тичаше с боси крака в снега, потапяше се под лед и плуваше в ледена вода.

Единствената ситуация, в която виждах Туммо като способ за оцеляване, щеше да бъде, ако някой е принуден да стои на екстремно ниски температури за продължителен период от време. Това е единствения случай, където можех да видя седенето и затоплянето като ефективно. Сега разбрах защо тибетските монаси казваха, че основната цел на Туммо е трансцендентност, а не топлина. Когато излязох от сградата, в която прекарах повечето си време последните няколко дни, част от мен чувстваше, че пътуването не си е струвало. Друга част от мен бе удовлетворена от успешно изпълнената задача. Е, сега зная, че има най-малко един начин съзнателно да затоплиш тялото, си помислих.

На връщане се отбих в набелязания ресторант за финалната си вечеря в Калифорния. Пилето им бе вкусно и бях напълно доволен. След като се прибрах, реших да се разходя из града и помогна по този начин на стомаха си да при храносмилането. Спомних си, че бях видял знак за пристанище на път към семинара, не твърде далеч от главната улица. Реших, че си заслужава да проверя. Беше малко обезпокоително, да вървя по улиците на Бъркли през нощта. Когато се отклоних от познатата пътека, се обадих на Джарет, за да му разкажа за уикенда си. По този начин се успокоявах, вървейки из непозната територия. Казах му за вълнението, което имах на първия ден, но също и как както цяло съм разочарован. Научавайки, че тибетския начин на Туммо включва единствено седене, му обясних, че искам да разбера повече за това как Леденият човек прави онова, което прави.

Приключих разговора с Джарет като стигнах до морското пристанище на Бъркли. Стоейки на моста, пресичащ междущатския път осъзнах, че това е същата магистрала, водеща към родния ми град. Това бе невероятно впечатляващ момент. Хиляди километри далеч от своя дом и колеж, стоях на върха на междущатския път, водещ директно до моята къща. Продължих да пресичам моста и се оказах на върха на хълм, обърнат към голяма водна площ. По това време не знаех нейното име. В далечината видях дълга линия светлини, очертаващи структурата на мост. Беше извънредно красива гледка. По-късно щях да науча, че гледах към скандално известния мост Голдън гейт. (б.пр.: Голдън Гейт Бридж е висящ мост над пролива Голдън Гейт, който отделя Санфранциския залив от Тихия океан.)

Върнах се в хотелската си стая около полунощ и бързо заспах, но след като настроих три аларми. На следващата сутрин се зарадвах при събуждането още на първата аларма в 4:30. Опаковах си принадлежностите, закусих и извиках такси. То пристигна около 7:00. Шофьорът бе приятелски настроен, много учтив. Докато ми помагаше да си оставя чантите в багажника, забелязах, че получи потрепване, който разтърси цялото му тяло. Отначало си помислих, че очите ми играеха номера, но след няколко подобни случая, се убедих, че мъжът страда от някаква форма на Синдрома на Турет. (б.пр.: Синдромът на Турет е наследствено неврологично заболяване, при което пациентът страда от множество двигателни и речеви тикове.) Притеснявах се как това ще се отрази на шофирането му, но все пак се качих в колата. След няколко минути шофиране забелязах още няколко спазми, но за щастие те не се отразиха на движението на колата. Благополучно пристигнах на оукландското летище и имах около два свободни часа.

През тези два часа се обадих на семейството си и им казах, че се прибирам в безопасност. Удостоверих си полета и изядох втора закуска. Първия самолетен полет ме отведе от Оукланд, Калифорния до Сиатъл, Вашингтон. От сиатълското летище летях до Чикаго, Илинойс, след което напуснах Чикаго и пристигнах на летището в Питсбърг в ранната вечер. Общо ми отне около 13 часа, за да стигна най-накрая до дома си в Шарън, Пенсилвания.

Когато пристигнах у дома, размислих за пътешествието си. Въпреки че не бях научил каквото очаквах, бях придобил много полезен опит и всъщност преследвах свое собствено разбиране. Това беше първия път в живота ми, в който се почувствах… изпълнен. Веднага след като знаех в сърцето си, че искам да постигна знание, възможността се отвори пред мен. Всичко, което трябваше да направя, бе да следвам Пътя си. Бях изключително благодарен за своята безопасност, но още по-благодарен за опита. Това беше първият скок в моят стремеж към разбирането на Леденият човек.

-----------------------

Б.пр.: Тъй като намирам повествованието на Джъстин Розалес за доста обстоятелствено, това ще бъде последната преведена без значителни съкращения глава. От тук нататък ще превеждам само по-съществената част от разказа му, разбира се – по лична преценка.