Apocryphal Academy

Автор Тема: Разговор за последствията и заключенията от проект "Гейтуей"  (Прочетена 14487 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Имам да кажа няколко неща, след като вече заглавният документ на ЦРУ за проект "Гейтуей" е достъпен за всички ни.

Знаете - тези, с които си общуваме отдавна, още преди да създадем този сайт, и които ме познават - че винаги съм имал особено мнение за феноменологията, свързана с излизането от тялото, астрала, концепцията за "висш аз" и сродните й концепции, както и за информацията, добита по тези начини. Особеността на мнението ми винаги се е състояла в това, че като цяло никога не съм бил съгласен с тези неща. В повечето пъти съм бил тактично несъгласен, и немалко пъти съм бил и нетактично несъгласен, множество пъти съм опитвал да засегна някои неща в разговорите на такива теми, които другите намират за смущаващи и реагират различно на тях.

В този момент, мисля, вече е подходящо да обсъдим нещата както подобава, с някаква доза ерудираност и по-професионално, защото разликата с миналото е, че сега за първи път имаме сериозна платформа, където може да се осъществяват такива разговори - "Апокрифна Академия", и сега за първи път всички ние разполагаме с авторитетна и качествена информация, еднакво достъпна за всички нас, а не само за някои - Библиотеката на сайта вече започва да добива вид, дори и да е само в началото си.

Така че сега аз също мога за първи път да кажа всички онези неща, които до сега не е имало възможност и най-вече смисъл да говоря.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Каква е причината да вярваме на определена външна информация?

Естествено, не става въпрос да вярваме сляпо в каквото и да е. Сляпата вяра и приемането на доверие е признак за наивност. Но нека се замислим, от друга страна, че да не се вярва на доказани неща, е признак за глупост. Обърнете внимание, че всеки човек има право на наивност; много често човек може да си позволи да бъде наивен, защото наивността е свързана с невинността и тъй като всеки от нас таи едно дете в себе си, да бъдем наивни понякога дори може да ни помогне в трудни ситуации, външни или вътрешни. Човек има свободата, но не и моралното право да бъде глупав - глупостта е порок, а не наша вродена черта, независичо за каква дълбочина говорим. Човек се ражда дете, следователно се ражда наивен, но не се ражда глупав. Глупостта е умствен недъг, който се развива и прихваща заради лоши навици на ума или тялото.

Разликата между наивността и глупостта е, че наивността се доказва в момента, когато някой бъде лесно излъган, а глупостта се доказва в момента, в който човек не желае да повярва в истината, когато му бъде съобщена в лицето. Виждате, че наивността и глупостта всъщност са свързани с неправилно насочената вяра... но тези качества стоят на срещуположни страни, като истината е помежду им. Истината се намира между наивността и глупостта - замислете се над това.

Без вяра човек е нищо - човек живее чрез вяра, и живее заради вярата. За да се придържа към истината, човек вярва в себе си, и в доказателствата. Ако вярва в нещо друго, каквото и да е то, или ако не вярва в едното от двете, поради каквато и да е причина, тогава такъв човек не се придържа към истината - той е или наивен, или глупак в различни степени.

Ако човек не се придържа към истината, тогава защо да се занимаваме с него? Защо да общуваме с човек, който нито се старае да говори истината, нито се старае да знае истината? Може би всеки от нас е бил привързан към хора, които нямат никаква подобна хигиена в живота си - да се придържат към истината. Нека се замислим, обаче, че всички такива случаи са били заради някаква форма на любов, като между мъж и жена или като между родител и дете, или като между братя и сестри. Любовта, преди всичко друго, е форма на слепота; не съществува любов, която да отваря очите за каквото и да е. Тя винаги ги затваря.

Мъдростта гласи, че човек не може и не бива да знае всичко. Мъдрият човек желае да ограничи знанията си, за да може да ги понесе. Следователно мъдър е единствено онзи, който има знания и знае кога да спре да се стреми към повече... а не онзи, който няма никакви знания, защото никога не ги е търсил. Така любовта има една единствена полезна форма - онази любов, която затваря очите ни по такъв начин, че да сложи разумна граница на знанията ни. Такава е само любовта към свободата, или любовта към Бог, ако щете.

Уточнявам тези неща, за да можем да разграничим хората от тълпата. Интернет е преизпълнен от глупави тълпи, които приказват какво ли не за излизането от тялото, за астрала, "висшия аз" и прочие. България както винаги предпочита да обира утайката на всяка класация и на нашия книжен пазар и интернет се срещат предимно най-големите светски простотии по въпроса. Каймака на утайката. Много хора говорят за любов от най-нисш и отровен вид, приложена към знанията - тоест унищожаваща всяко знание. Навсякъде из България пълзят официални и неофициални гурута, които си играят с наивността и глупостта, обвинавяйки всеки в едното от двете, така че да се обградят с наивници и глупаци, а те самите да се изживяват като ментори на маймуни.





Нека първо подчертая въпроса, защо трябва и каква е причината да считаме документа на ЦРУ "проект "Гейтуей" за авторитетна информация.

Първо, ЦРУ е един от най-сериозните авангардни играчи на световната сцена, които целят да наложат Новия Световен Ред и да поробят цялото човечество. Това са грандиозни стремежи и те са посрещнати от също толкова грандиозни усилия - огромен финансов ресурс и огромен човешки ресурс с осигурен огромен чадър от политическа власт. Това са факти и всеки може да ги проследи в историята, за да добие впечатление за сериозността на тази институция. "Контрол над Света - Контрол над Ума" на Джим Кийт е добър исторически сборник на тези факти.

Това, че "Гейтуей" е проект на ЦРУ, който е бил секретен 20 години, показва какви усилия са впрегнати в него и с какви възможности се е действало. В съдържанието на документа можете да видите колко далеч са се целили намеренията на тези хора.

Второ, 20 години не са твърде много време за разсекретяване на секретна информация, но нека вземем предвид в какъв исторически отрязък се случва това. Очевидно е, че тази информация е отсъствала от случайното обществено пространство преди 1983г. Към тази година тя определено се е увеличавала и множала - например Марко Родин говори за тороиди и нов вид математика, построена върху вортексна матрица, в началото на 70-те години, да не говорим всичко онова, което се е нароило покрай хипи движението в САЩ и създаването на LSD (дори и информацията от тогава да е подвеждаща и долнопробна, тя все пак е културна информация, а не просто сухи данни, а това има специфична тежест, когато се разглежда едно засекретяване). Това само може да покаже всъщност колко популярно е трябвало да стане всичко това, за да реши ЦРУ да го разсекрети през 2003г. Продължаването на тази секретност през 2003г наистина е излишно, ако питате мен, било е излишно още през 83-та. Така че според мен се забелязва дори едно упорство във въздържанието от разсекретяване. Това не е било направено с лека ръка, просто през 2003та това са вече толкова обществени идеи, че секретността на документа е абсурдна.

Трето, екип от хора, и то професионалисти, винаги ще имат по-голям капацитет да узнаят истината, в сравнение с един сам човек аматьор. Вие, читателят, може дори и да бъдете практик на тези неща и да имате опит. Въпреки тази ситуация, ако вашите открития или убеждения сериозно се разминават с данните в подобни документи, това като минимум би трябвало да ви смути. Всички ние знаем, че е най-лесно да бъдем подведени от самите себе си. Ако сте аматьор и смятате себе си за авторитет пред някой професионален екип с толкова болестно силни интереси, това определено е глупаво и най-вероятно говори зле и за самата ви практика; разумно би било отново да преразгледате посоката, в която е насочена вярата ви.

Какво да правим, когато вярата в себе си се разминава с вярата в доказателствата?

В такъв случай, човек трябва или да намали вярата в себе си, или да намали вярата в доказателствата, защото едното от двете го води съответно или към глупост, или към наивност. Човек винаги преценява това сам.

Затова първото нещо, което искам да кажа по цялостния въпрос, касае моралния релативизъм и метафората със слона.

« Последна редакция: Април 03, 2018, 09:31:56 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Занимавам се с тази информация от 2004г, тоест една година след като е бил разсекретен проекта "Гейтуей". В тези среди съм вече 14 години към днешна дата и в началото на това още дори не бях пълнолетен. За цялото това време около мен се изграждаха личности, които в бъдещите години щяха все повече да се включват в общата за всички ни информационна среда по тези теми. За това време много хора наговориха много неща, и една основна част от тях не са верни.

Може би това е причината, заради която ми останаха толкова малко приятели, повечето са просто познати на ден днешен. Колкото повече време минава, толкова по-очевидно ще става, че основни неща от вярванията на българското "астрално" общество не са верни. Аз самият не съм практик на тези техники и не ги владея... но може би именно това ми позволява да имам максимална смелост, когато изследвам докладите на по-авторитетни източници на информация - например разсекретеният документ на "Гейтуей", вместо изкуствено да подхранвам доверието си към сам аматьор, колкото и близък да ми е. Това е причината никога да не съм станал част от някакъв кръг близки хора, които в името на съвсем странични причини подхранват илюзиите си един на друг, възползвайки се от факта, че всеки се страми да бъде специален и да яхне вълната на нещо по-неповторимо.



И през годините многократно съм ставал свидетел, как метафората за слона се използва за подхранването на лични и тясно групови илюзии.

Метафората за слона май беше индийска или източна, и в нея се разказва за това как няколко човека със завързани очи опипват различните части на един слон. Всеки от тях бърза да опише слона като онова, което опипва - един описва слона подобно на змия, защото слепешката опипва хобота му, друг го описва като дънер, защото опипва краката му, трети възприема слона само като балон, друг като чаршаф, защото опипва ухото му. Поуката от това е, че всеки такъв човек, който няма поглед за цялото, описва несъществуващи неща и напълно пропуска да осъзнае онова, което е пред него.

Никога не съм виждал тази метафора да се използва истинно. Всеки път в нашите български среди тя се използва от хора със силни лични илюзии, които се опитват да наложат мнението си, че реалността не съществува.

Точно това словосъчетание, че реалността не съществува, много често се използва от хората, които искат да наложат тезата, че материалният свят не съществува (че физическите ни тела са илюзия), че моралът не съществува (тоест че не съществуват духовни закони, свързани с физическото съществуване) или иначе казано - че доброто и злото или не съществуват, или че са "плитки", тоест има измерения отвъд доброто и злото и заедно с това, ако доброто и злото се разгледа в по-генерализирана метафора под формата на дуалност - че дуалността може да се надскочи. Разбира се, винаги именно онези, които се опитват да наложат това си мнение за вярно, са хората, които или са надскочили дуалността и доброто и злото, или могат поне временно да го правят. Така те самите дават себе си като единствено доказателство, поради липсата на други.

Всички тези неверни неща, когато се сумират, създават картината, че реалността не съществува... и ако на всичкото отгоре съответния индивид, който говори тези неща, умее да излиза от тялото си, той използва този факт, за да подкрепи самозаблуждението си.

Другият случай е, когато човекът, който говори тези неща, не умее подобни техники. На него му се харесва моралния релативизъм (несъществуването на морал, тоест несъществуването на добро и зло и следователно на физическа реалност) поради причини, които много добре са описани от Марк Пасио в лекцията "Естествен закон".

(Отварям скобата, защо Марк Пасио е авторитетен източник на информация? Първо, трябва да се вземе предвид, че Пасио е бил жрец в църквата на Сатана, като е бил лично поканен от Антон Лавей да се присъедини към култа заради това, че социалните му действия са направили добро впечатление на сатанистите и е бил забелязан. Второ, аргументите на Пасио нямат вътрешни противоречия, и също така се потвърждават от други източници, като Фриц Шпрингмаер и Циско Уийлър, за които можете да разберете повече от материалите в Библиотеката.)

И тъй като въпросния човек, имащ проблеми с добродетелите, иска хем да нарушава моралните и духовни закони, хем да бъде прав (по някакъв невъзможен начин), той започва да се стреми да се научи да излиза от тялото си, защото го убеждават, че това е нещо като магия, която никой не разбира и следователно с нея може да се аргументира всяко налудничаво хрумване (че знаеш повече от другите или че доказано знае шистината).

Както виждаме, това съвсем не е така, защото нещата са отдавна обяснени. Учудващо за някои хора, в по-научните и сериозни обяснения на тази част от науката техните илюзии и хрумвания отсъстват.





В основния разсекретен документ от проект "Гейтуей" изрично се подчертава, че реалността съществува.

И вие ли сте чували абсурдната серия мисли, че атомите в крайна сметка са "почти нищо" и следователно твърдата материя (физическият свят) е на практика също "нищо"? От години обръщам внимание на хората, да се научат да говорят и да научат значенията на думите. Самото словосъчетание "реалността съществува" е тавтология, защото реалност е синоним на съществуване. И агентът на ЦРУ, натоварен със задачата, да извърши авторитетна оценка на техниката "Гейтуей", разработена от института "Монро", е категоричен в доклада си - реалността е факт, а не илюзия.

Докладът му изрично подчертава, че всичко, което съществува, се нарича реалност (за нас това е чуждица и може би затова повечето хора не схващат тавтологията). Другото словосъчетание - "реалността е илюзия" - е израз на още по-голяма обърканост, защото това е същото, като да се каже "доброто е зло, черното е бяло", или... каквато е ключовата лъжа при програмирането на Монарх роби... "удоволствието е болка".

Разсекретеният доклад защитава тезата, че физическата реалност е също толкова истинска, колкото са и нещата отвъд нея. Положението, както изглежда, е такова, че вселената е разслоена, така да се каже, и се сравнява с океан с различин дълбочини. Физическото съществуване е част от този океан и това, че е само област от него и не може да се счита за всеобхватността на океана, не означава, че физическото съществуване е илюзия.

Логическото следствие от това е, че физическата реалност оказва също толкова силно въздействие върху измеренията отвъд нея, колкото измеренията отвъд нея също й влияят. Всъщност цялата техника "Гейтуей"... разработена от института на Робърт Монро, който е сред пионерите на излизането от тялото... зависи и се основава точно на този факт - че физическата реалност е съвсем истинска.

Какво голямо Добрутро.



Колко често ви се случва, да срещнете сравнението, че физическата реалност е като филма "Матрицата"?

А колко често ви се случва да срещнете наистина задълбочен и логически анализ на филма "Матрицата"? Озадачаващо е, че този филм се използва за намек колко е несъществена физическата действителност... въпреки че в самия филм въпросната физическа действителност има много по-силно влияние върху онези, които са извън нея, отколкото те имат върху онова, над което уж са се издигнали.

Защо е този двоен аршин?




Защото, чисто и просто, повечето хора, чието хоби и интереси са свързани с излизане от тялото, искат да избягат. В крайна сметка може да се каже, че ако проследим индивидуалните причини на всеки, винаги се стига до желанието да се избяга от отговорност. АКО физическата реалност не съществува, тогава, мислят си те, и отговорност не съществува. Следователно няма добро и зло, и правда и неправда - какво значат тези думи, ако никой не носи отговорност за нищо?

Само че нито един от тази обособена група не е успял да отхвърли истината - че физическата реалност и извънтелесните среди са еднакво истински неща. И така се раждат представите за "Матрицата" като затвор, физическата реалност като затвор - като нещо, което не е истинско, но в което насила ни карат да пребиваваме и не можем да отхвърлим.

С други думи, от една страна ни се казва, че повечето от нас мислят слона за нещо несъществуващо. После, обаче, ни описват нещо, което в своята цялост не съществува, тяхна измислица, но понеже било цяла измислица, а не част от измислица, било истина. За разлика от онова, което ни описват, хобота, краката, ушите и всички части на слона съществуват. Те може да не са цялата истина, но определено не са измислица. За разлика от онова, което някои хора и групи ни описват, твърдейки, че ТО е истинското, а че слона заедно с отделните му части не съществуват.
« Последна редакция: Април 03, 2018, 10:51:57 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Никъде в целия документ на ЦРУ не се споменава хрумването, че доброто и злото са "нисша дуалност" (от което следва да се предполага, че са пренебрежими).

В документа се говори единствено за измерението на време-пространството. Че то е част от спектрален диапазон измерения; и че то не съдържа в себе си цялата дължина на вълната.

Иначе казано... в документа се казва, че време-пространството съдържа част от амплитудата на вълната.

С други думи тезата на документа е... че физическата реалност е истинска и незаменима, а от външните на нея измерения не може да се избяга.

Този вариант на изказ не се среща често, нали...




Прави остро впечатление, че дуалността не е запазена марка на време-пространственото измерение, което се напуска при излизане от тялото, но е всъщност основния принцип на Сътворението - на всичко, което се намира във физическата реалност или кое да е друго измерение.

Единственият начин да се говори за "отвъд дуалност" е, да се говори за Абсолюта, защото според разсекретения документ това е енергията в покой. Прави впечатление също така, че отвъд дуалното състояние на съзнанието се характеризира със загуба на волята и способността за избор (в замяна на други промени).

А на мен, както и на вас, на всички нас, през повечето време на тази тема ни повтарят тези празни словосъчетания "отвъд добро и зло" и "отвъд дуалност", сякаш някой е способен да си представи какво означава това. Очевидно никой не е бил там (не се е сливал с Абсолюта в този си живот, нито пък има такива спомени), за да си въобразява, че говори смислено.

Нека кажем и това по по-добър начин:

В разсекретения документ на ЦРУ, който представлява оценка на техниките на института на Робърт Монро - пионерът в излизането от тялото, поръчана за да се прецени по какъв начин може цялата Агенция (ЦРУ) да развие такъв отдел и какви са перспективите и ползите от техниката... се твърди, че излизането от тялото въобще не се доближава до евентуално "отвъд дуално" състояние.

Защо някои в България си въобразяват нещо различно, е непонятно.
« Последна редакция: Април 03, 2018, 11:14:24 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Понеже всичко това стана дълго, загубих нишката за каквото исках още да кажа за сега. Като се сетя по-късно, ще обърна внимание, а сега мога да завърша само с още нещо накратко - сдобиването с информация по този начин и разказите на героите.


За да попаднете на този сайт, сигурно сърфирате за такава информация и това не е първото място, което откривате, нали, едва ли сте дошли тук случайно. Колко пъти ви се е случвало да четете разказите на хора, излезли от тялото си, или пък хора, които са се срещнали в извънтелесно състояние и са общували и взаимодействали по някакъв начин?

И колко пъти ви се е случвало разказите им да съвпадат? На мен никога не ми се е случвало да срещна такива съвпадащи разкази. В най-добрия случай разказите съвпадат само като обща сюжетна рамка, а всичко останало е смехотворно различно. В доста от случаите дори и съвпадението на общата сюжетна рамка е под въпрос заради особените отношения и пристрастия между участниците, които се познават или имат лични слабости и его-проблеми и гонят точно определен изход от размяната на информация.

Тези неща през годините ми създадоха впечатление, че излизане от тялото всъщност няма. Много често споделям това си мнение с близки и далечни познати... и това ми твърдение винаги пречи на всички. Никой до сега не е пожелал да се замисли, защото пряко се засягат чувствителни негови интереси.



Този документ само потвърждава впечатлението ми от всичките разкази през годините - че излизането от тялото е като интернет, не се ходи никъде. Определението "пътуване" винаги е било метафорично, но поради някаква причина съвременните българи възприемат буквално винаги погрешните неща.

Излизането от тялото означава напускане на време-пространственото измерение. Тялото е подчинено на времево и пространствено измерение. Това означава, че съзнанието не може да се сравнява или да има база за сравнение с тялото... следователно изразът "излизане" и "пътуване" има дефиниция единствено като МЕТАФОРА, защото така му се струва на човек.

В скорошен разговор направих сравнението, че ако човек застане в зала с огледала, или огледална зала, той без проблем ще види собствения си гъз навсякъде. Когато човек излезе от тялото си, и гледа отстрани собствения си гъз в леглото, това какво по-точно трябва да означава? Че наистина е "отвън до тялото си"? В разсекретения документ на ЦРУ се говори за тези селения като за холограми. В зала с огледала ще видим собствените си задници, а какво ако влезем в някаква сложна холограма? Няма ли да си видим задниците под какъвто ъгъл искаме и на което място от холограмата искаме?



Смехотворно е ностроението на българския аматьор, че истината се намира извън тялото! И че ако си излезе от тялото, ще застане лице в лице с истината!

Онова, което съзнанието възприема в извънтелесно състояние, е много далеч от истината. Възприеманото извън тялото не е по-различно от онова, което възприемаме и със сетивата си - това е сетивна информация в единия случай, и предварителни ментални очаквания в другия случай, които могат да се доближават или да не се доближават до истината.

Забележете по какъв метод се събират данни в програмата на ЦРУ, използваща "Гейтуей" - особено когато се касае за информация от физическата реалност - поне трима души излизат от телата си едновременно, за да е сигурно че ще са в синхрон, всички са в различна степен на фокус - Фокус 12, Фокус 15 и Фокус 21, които са на голямо разстояние от тренировки и практика един от друг - за да наблюдават обекта от най-основните му аспекти и после видяното да се АНАЛИЗИРА, тоест система за преценка и извличане на истината, подобно на тривиума (логическият метод на римските мислители), за който говори Марк Пасио, а не се ползват сетивни или "извънтелесно сетивни" данни.

Някога срещали ли сте подобно отношение или дори хрумване за подобно отношение за преценка валидността на преживяванията в българското интернет пространство? Или българския книжен пазар? Аз за 14 години не съм срещал.

И в документа се подчертава, че всички тези усилия са необходими, защото нито един човек до сега не е схванал нещо право в десетката от извънтелесно състояние.

Всичко това прави тенденциите в нашите информационни среди по въпроса все по-жалки...
« Последна редакция: Април 03, 2018, 11:50:17 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Тази смехотворност идва както от простите нужди на егото на повечето практици, така и от широко разпространеното объркване, че умът е продукт на съзнанието.


Всъщност доклада на ЦРУ се опира на факта, че съзнанието е функция на ума.

Това означава, че умът идва преди съзнанието.

Повечето комплексари в нашата интернет информационна среда и книжен пазар вървят по обратната логика, че "който може да си излиза от тялото, има по-развит ум". Честно казано, аз до сега не съм срещал тези думи изтъкнати по директен начин от някого. Но е факт - и съм сигурен, че и вие много добре си давате сметка за това - че, именно това твърдение... че който си излиза от тялото има по-развит ум... е заложено в голямо множество лични мнения, на практици предимно, но и на много от въодушевените запалянковци.

В средите ни като цяло не се прави почти никаква разлика между ум и съзнание. Като типичен народ с чалга в кръвта в последните години обожавамде да смесваме и думи като дух, и манджата става още по-мазна. Никой не знае за какво говори, просто се опитва да го чуят.



В разсекретения документ на ЦРУ, изпратен до командира на операционната група на армията на САЩ, се прави изричното проверено дефиниране - съзнанието е една от функциите на ума. За да бъде една енергия съзнателна, тя първо трябва да бъде интелигентна.

Може да се зададе въпроса... не значи ли това, че който може да си излиза от тялото, следователно има по-развит ум, защото може да настрои функцията си отвъд време-пространственото измерение?

Аз също си задавам този въпрос. Но си задавам и друг - Познавам хора, които умеят да си излизат от тялото, и при това са едновременно и глупави, и наивни. Значи ли това, че умът им е по-развит?

В документа всъщност се дава отговор на този въпрос - ВСЕКИ излиза от тялото си, защото всеки човешки ум е способен да проектира функцията съзнание извън време-пространственото измерение. Целият въпрос е в наличието на памет за събитието - дали е станало със знанието или зад гърба на определена част на ума. Което означава, че тук дори не става въпрос за силна или слаба памет, а за правилно подреждане на обстоятелства.

Интересното е, че повечето български запалянковци се опитват да постигнат спомен за своите ежедневни излизания, защото считат, че това е свързано със засилването на ума или каквото и да е...





Исках и много бързо да обърна внимание на концепцията за прераждането.

Аз самият не съм сигурен дали има прераждане. Има добра информация за това... например Живот, смърт, реинкарнация и възнесение на Хомо Сапиенс Етикус... между другото информацията в тази статия е добита именно по начин, подобен на "Гейтуей", разказвачът твърди, че е бил участник в това... но също така има и добра информация за друг сценарий - книгата на Фриц Шпрингмаер и Циско Уийлър.

В книгата до сега се спомена, че причината за наименуването на тази техника "Монарх" е видът пеперуди "Монарх", които са едни от малко видове животни, които прехвърлят памет от поколение на поколение по генетичен път. Все още превеждам книгата и това може още да го няма в Библиотеката, но по-натам в съдържанието се обяснява, че програмите от "Монарх" програмирането ще се предадат от майката на децата й. По генетичен път, майката предава програми на децата си, и когато те възприемат спусъците за определени команди, изпълняват командите, без въобще някой да ги е програмирал за тях или за спусъците. И пеперудите "Монарх" са само един от няколко животински вида с тази черта, която явно и човекът притежава.

На практика, това поставя под съмнение спомените за минали животи. Очертават се два варианта - или определен ум не се намира във време-пространственото измерение за първи път, или спомените за такова минало съществуване са дошли от генетична връзка по родовата верига индивидите, а умът е тук за първи път и ползва тези спомени.

Джим Кийт в книгата си дава достатъчно примери как вярванията на фанатиците от Новия Световен Ред се изливат в световните култури през различни романи и авторска литература. Романът "Дюн" например е сага, в която се описват и двата варианта на спомени от предишни съществувания - спомени, приети по генетичен път, и спомени от минало идване на същия ум във време-пространственото измерение. Това е една от най-известните и силни саги в историята на фантастиката, а авторът й е бил военен фотограф и работата му е била да фотографира строежите на американските подземни бази по света, преди да се пенсионира от армията заради раково заболяване и да стане автор.

Възможно ли е да има повече от един начин човек да има спомени от различен живот? Все още изследвам въпроса за себе си... но наличието на подобна информация определено ми говори, че концепцията за "висш аз" лесно може да загуби една от характеризиращите я логически черти. Ако бях сляпо вярващ в нея, със сигурност щях да се посъветвам да преразгледам убежденията си на база разсекретената информация.

« Последна редакция: Април 04, 2018, 12:36:08 am от λ »

ORENDA

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Всичко това звучи много убедително, както винаги логиката ти е желязна.
Докато четях се сетих за един "разбирач" от жълтия форум, "специалист по енергийното", онзи с едиповия комплекс... Знаеш кой. Сигурно, след като прочете написаното от теб, ще се почувства като след удар с копие в гъза.
Не споделям казаното от теб относно концепцията за преражданията и  Висшия аз. Сигурен съм, че си спомняш, че в личен разговор с теб съм споделял за мои предишни животи и за техниката, чрез която съм придобил тази информация. Бях ти казал, че след като получих тази информация, започнах да търся потвърждение във всякакви източници: интернет, енциклопедии, исторически книги и пр. И всичко се потвърди. А до тогава нямах представа, че съществуват тези факти. От къде идва тази информация?! Това не е възможно да е някаква игра на ума.За мен единствения логичен отговор е, че идва от безсмъртната ми субстанция, която съхранява този спомен. Не е възможно информацията да е предадена по генетичен път от родителите ми, защото по времето на описаните събития, те вече са били родени.
Аз също не умея съзнателно да "джиткам в енергийното", но това не ме прави нещастен. Сигурно е много яко, съдейки по това, което разказват Веско, Психея и Ключаря! Всъщност, всички ходим там, макар и неосъзнато. Очевидно е физиологично необходимо за нас, но не всеки има ясен спомен за случилото се. Няма да е лошо, имащите тези умения да споделят някаква техника как поне да запазваме спомена за преживяното.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Не мисля, че преражданията и спомените за повече инкарнации са игра на ума - това са истински данни, не илюзии тоест... Просто аз поне за сега съм попаднал на два варианта за сдобиване с тези данни, както казах, генетичен път И умствен. В литературата като цяло не се обръща конкретно внимание на различните начини, по които човек може да се сдобие с памет за минали животи в това измерение. Просто исках да кажа, че не всеки такъв спомен говори за един и същи ум, защото генетичното онаследяване също е смислоносеща линия.

Получава се така, горе-долу, че паметта ни като личности в този живот, тук и сега (тоест във време-пространството), се формира от два информационни потока - телесно онаследения, и багажът от опит, който върви с ума и неговите превъплъщения. В твоя случай, мисля че става дума за умствен багаж. Но в нечий друг случай трябва да се прецени и възможността паметта да идва по телесна линия от предците.



Очевидно е физиологично необходимо за нас, но не всеки има ясен спомен за случилото се. Няма да е лошо, имащите тези умения да споделят някаква техника как поне да запазваме спомена за преживяното.

Разсекретеният документ за "Гейтуей" изрично обяснява, че точно това е заключението след проведените научни изследвания на феномена - абсолютно всеки човек излиза от тялото си, по време на сън най-вече. Паметта, обаче, работи по следния начин:

  • лявата половина на мозъка е волевата половина; волевото извикване на спомен, когато се опитваме да се сетим нещо, активира лявата половина
  • лявата половина праща допитване до дясната половина, за да се провери адреса на данните и те да бъдат възпроизведени в ума; извикването на паметта ни представлява повторно преживяване на нещо, което вече се е случило... но в по-слаба степен (това е доста добре изследвано и самата практика по програмиране на ума доказва, че паметта е форма на повторно преживяване на обстоятелства, за повече инфрмация - "Формулата на илюминати..." на Фриц Шпрингмаер)
  • нормално е всички данни да минават през лявата половина за филтриране, преди да отидат в дясната; така лявата половина знае пътя, тоест адреса на спомена
  • ако при определени обстоятелства лявата половина е извън играта и информацията се поеме директно от дясната половина, будното съзнание не знае за приемането на такава информация и следователно не знае за съществуването на адреса й; това означава, че волеви опит за присещане няма да има никакъв отговор и... ефектът от това е, че ще живеем живота си без да ни хрумва, че нещо се е случило
  • в почти всички случаи естественият път, по който излизаме от телата си, е когато лявата половина не участва в процеса на филтриране на информацията и следователно това се случва зад гърба й; поради това, в будно волево състояние ние не знаем, че имаме такива спомени, и не знаем как да си ги спомним, не знаем пътя до тях

Това е заключението на изследванията, проведени от института "Монро" и проверени от ЦРУ. Това твърди и психотерапевта и депрограматор Фриц Шпрингмаер, жертвата на майндконтрола Циско Уийлър, и други, и на този ефект се опира размножаването на личността при програмирането на ума.

Освен това, тази механика на нещата се потвърждава и от друг известен практик на извънтелесните излизания - Уилям Булман (книга на български). Той също твърди, че всеки човек излиза всеки път по време на сън и живее нещо като свой втори живот не в това измерение, но в нормални обстоятелства не познаваме пътя към спомените си за тези събития.

Дори и да не съм от онези, които помнят, има достатъчно достоверна информация, според която е факт, че излизането от тялото не е нещо, което се "учи", то е естествена функция и поведение. "Учи" се единствено как да запазим спомена си за това, нищо повече. В крайна сметка подобен спомен би бил маловажен за курса на будното ни съществуване във времево-пространствения ни живот, освен ако не се преследват някакви специални мисии и цели, както в ЦРУ например.

Освен това има и други научни парадигми, които по естествен начин предвиждат, че нашето естествено поведение, по пътя на логиката, би било да живеем едновременно и във време-пространственото измерени и в нещо като огледално, "пространствено-времево" измерение. Така се предвижда в Реципрочната система на теорията на Дюи Ларсън.

Затова всички онези, които говорят и действат от гледна точка "умение, което се учи", или пък нещо само за "избрани" и едва ли не го превръщат в някаква житейска парадигма, по която всички се сравняват, просто говори за проблеми с егото и тривиални дребнави проблеми на ниво характер. Всъщност всичко това е доста средновековно и само показва колко сме изостанали, в България, но и на места по света.
« Последна редакция: Април 04, 2018, 04:52:20 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Няма как да не се забележи и това, че повечето хора, които по една или друга причина успяват да открият спомените си за извънтелесното си ежедневие, използват това стечение на обстоятелствата, за да отхвърлят колкото се може по-голяма част от отговорността си във времево-пространственото си ежедневие.

Вие, които се интересувате от тези теми, може да се запитате - колко хора сте виждали, които използват спомените си за излизане от тялото за оправдание, че водят безотговорен живот? При мен са доста, всъщност почти всеки един с редки изключения. Може би е лично, вероятно просто аз все на такива попадам, но от моя опит с такива контакти и общуване възстановяването на спомените за този успореден живот върви ръка за ръка с развита неморалност, и с пороци, които винаги са били налице, но в даден момент за нещастие са получили свое оправдание, а самият индивид се самопровъзгласява за герой, който няма от какво да се срамува.

Колко пъти човек със спомени за извънтелесното си ежедневие нехае за начина, по който води времево-пространствения си живот, развивайки тезата, че уж енергията или съзнанието било вездесъщото нещо, и един вид, няма значение какви боклуци ядем например, с какви отрови се дрогираме или какви неморални действия си позволяваме, защото вече се мислим за полу-богове, след като сме си спомнили свое излизане от тялото?



Парадоксално, но според института на Робърт Монро и позицията на ЦРУ физиологичното състояние на тялото е ключа към фокуса, който съзнанието има. Самото излизане от тялото е ежедневие за всеки човешки ум. Но фокусът на съзнанието всъщност се влияе основно от честоти, генерирани от телесната физиология... сиреч... от доброто здраве и дисциплина.

Как, тогава, можем да коментираме твърденията на повечето наши сънародници, които са преоткрили спомените за втория си живот? Какво мнение можем да имаме за тяхната благонадеждност като информационни източници и качеството на опита им? Моят коментар е ясен.
« Последна редакция: Април 04, 2018, 05:12:49 pm от λ »

Мила

  • Гост
Привет на Всички!
λ, Привет!

      Тази нощ се запознавах с настоящата тема. За първи път срещам подобен поглед, говоря за документите: РАЗСЕКРЕТЕНО ОТ ЦРУ, 1983Г ---- ПРОЕКТ "ГЕЙТУЕЙ" .

Все още премислям как да формулирам мислите си и да ги изложа подходящо в темата. Нощес писах на λ на лични, заливайки го с коментари, защото темата ме потресе. Аз от години търся информация, която съгласувам или не с виденията, които имам. Умишлено съм страняла от някои източници на информация, доколкото съм се опитвала да имам независимо наблюдение, преди всичко. Истината е, че информацията, която съм намирала не ме е задоволявала никак. Преди години обаче открих паралели с това, което намирам в някои религиозни описания, напълно идентични в сравнение. Какво твърдя. Твърдя, че съм чувала фрази, виждала съм видения и съм присъствала в състояние на възприятие, които съм срещала в опредлени източници, някои от тях с религиозна или митологична насочност, което ме е отпращало в посока на изследване на това, което към днешна дата знам, че е едно архетипно поле. Т.е съмнявайки се в това, което виждам, аз съм търсела в посока архетипните прояви на безсъзнателното, сънното, една психологична наслоеност. Никога не съм вярвала, че ще срещна описанието на "тороидния модел" в "документите" (Проект "Гейтуей"), защото съм виждала описаното и съм опитвала многократно да го обясня.

λ, Преди да продължа, тъй като изпитвам респект към теб и работата ти върху настоящата тема, искам да попитам до каква степен допускаш да се споменават лични видения. Аз съзнавам отношението и посоките на темата... Не познавам ню ейдж терминологията, свързана с "полети" и т.н, но аз имам свои преживявания, които не мога да твърдя, че са "извън" тялото. Защото аз съм "схващала" себе си в състоянието, в което съм, т.е аз знам, че аз съм човек, съответстващите ми функции са също човешки, но възможностите за възприятие са относителни, т.е това "отвъд" и това "тук" са едно. Няма нищо изключително в мен. Аз не медитирам съсредоточено. И това състояние на "променено възприятие" прелива в другото, а никъде не излиза! То е постоянно и тук и там. Нишката на взаимосвързаност обаче е някак тънка, все едно политаш през стеснена фуния, притежаваща свойството да "бъде забравен спомена", "връзката", граничното свързващо състояние, което би интегрирало възприятието в едно "сега", в една цялост, а не като "тук" и "там".
Но това се оказва трудно, защото е като да задържиш окото отворено. Възможно е самото око да играе в тази система по-съществена роля. Светлината като че се оказва е вибрацията на пречупването, образността, обаче при видението отвъд става ясно, че това е точно момента на колебливост, разкъсващ цялостта. Тази светлина, скоростта и при прехода е като едно премигване, обаче съзнанието би могло да разтегне това осезание, този миг "преход" ... И какво ще бъде възприето тогава? - Това стеснение, което се явява като тясно гърло на фуния, и което абсолютно е модел на очното възприятие, "разширяване на зеницата"... Фото - обектива също... при този кратък миг се "вижда" като едно място и време. Та исках да кажа, че за съзнателното възприятие е Реално състояние (а не полет нанякъде!) да може да възприеме този момент като на забавен каданс, "междинно". Не съм правила опити да задържам това състояние, не мисля, че това някога ме е вълнувало, аз го възприемам като естествени човешки способности и съответстваща нагласа да бъдат или да не бъдат проявени. И за мен тази нагласа и наблюдението на процеса е по-важно, отколкото самото видение. Та исках да споделя чисто физическо наблюдение. След някои интензивни състояния на "виждане", докато съм възвръщала нормалното си състояние съм се поглеждала в огледалото, зениците ми са по-разширени от обичайното, освен това има и друго, че съм наблюдавала, че се движа в тези случаи опипом, плавно, ако е нощ, не паля лампа, имам нужда от тъмнината, за да виждам, за да премина гладко в "нормално състояние" на възприятие... друго съпътстващо е едно тихо жужене, което като че ли оставя фон при "възвръщането", поддържа състоянието, знам ли как да го онагледя...  Когато това състояние е активно може да унесе посред бял ден... Чувството е като на рязко заспиване на сърцето (!), плътно, дълбоко унасяне. Не винаги е така, но излизането е като излизане от "другаде", помня като по-малка веднъж след подобно преживяване се видях в огледалото и буквално видях различно лице, и чертите са по-чувствено осезаеми. Аз съм намерила начин да се заземявам след тези предели... Забелязах, че хапка хляб и сол и вода, поети бавно възстановяват тялото след тези процеси и промени.

Четейки други съпътстващи материали, тук в Апокрифна Академия, като тези за майнд-контрол искам преди всичко да кажа, че намирам известно основание да мисля, че има едно тяло, което за мен не е отделеност на "физическо и безплътно", аз изобщо не мисля така, а е проява на скорост на въртене, нестихващо движение на взаимодействащи се въртящи се колела... Това, което ме притеснява е, че както бих могла да кажа, че има "чисти видения", което по настне може да се опитам да обоснова, знам ли как ще се развие възможността за подобно споделяне... съществуват също така, как да кажа има  поне две страни, аз съм стигала до четри успоредни линии на възприемане  за един момент, четири нива на присъствие. Защо го казвам, защото когато се запознах със следните заглавия тук в Библиотеката на АА:

КНИГА: Фриц Шпрингмаер, 1996г- Формулата на Илюминати за програмирането "МОНАРХ"
ИНТЕРВЮ: Циско Уийлър разказва за себе си и майндконтрола на илюминати
ИНТЕРВЮ: Coast to Coast AM, 1998г---- Ловецът на извънземни
както и с настоящите  ДОКУМЕНТИ: РАЗСЕКРЕТЕНО ОТ ЦРУ, 1983Г ---- ПРОЕКТ "ГЕЙТУЕЙ" 

   Когато прочетох тези данни, всичко това, си дадох сметка, че се покриват като информация  в много частни моменти от преживяванията ми. Освен това ако имам тази възможност ще отбележа в сравнение абсолютно същите "възприети модели", "мисловни конструкции", "описания" и "фрази", също и "програмни фрази", описани в някои от материалите... Това за мен би могло да означава, че да - има едно поле, което може по силата на описаното в Проект "Гейтуей" да бъде класифицирано като познание. Обаче по силата на факта, че го има успоредно като присъствие факта на преживяното и описаното от Циско Уийлър, аз се чувствам задължена да споделя и това, че съм виждала, чувала, преживявала успоредно с "виденията", които възприемам като "чисти", улавяла съм и данни от нещо, което мога да нарека с мой термин "втъкаване" в чистото познание, идващо от видението. И това става по ръба на отделните фази. Т.е улавяла съм "насочване", това, което т.н Ловец на Извънземни описва като "екран", ще дам цитат насетне, когато ще пиша абсолютно конкретно за всяко, което открих в сравнение с моя опит. Аз наричам този "екран"  - "втъкаване" в основното поле. Т.е има едно непосредствено случване, но съм прихващала и "влияние", все едно "проследяване", "вмъкване" на "странична подавка" - било фраза, образ, чувство, които идват от някаква "преднамерна среда", която аз съм наблюдавала, докато съответно съм била "наблюдавана". И това, което мога да кажа е, че при все, че съм мислила и отчитала, че голяма част от вътрешната комуникация в подобно състояние на възприятие протича сякаш в себе си със самия себе си, то в тези частни, "преплетени моменти", аз съм разграничавала  " чуждо присъствие", което не е плод на "естествния ми порядък", не е само "основното поле" ... Да Ви кажа, че напомня на Биг Брадър, може би ще се смеете, но съм се чувствала точно така. Бях на 13 години, когато взех вътрешното решение да започна да говоря на глас, за нещата, които виждам, защото един ден "усетих", имах натрапчивото чувство, че мислите ми са четливи от някого, аз усещах наистина, че ако не започна да говоря на глас за всичко това ще остана напълно затворена за света, но не това ме накара да говоря, аз усетих "проследяването", което не знам как да опиша. Тогава някакъв инстинкт проби, казах си, че ако говоря на глас, дори и несвързано за това, което виждам и преживявам в себе си, тогава то ще излезе извън, така мислех си няма да стои в полето на редовата мисъл, където би могло да бъде улавяно лесно, защото при опита да се говори за това, част от вниманието се насочва извън и разпилява състоянието, вътрешната съсредоточеност. (ето и от тази обратна връзка, аз знам, че иде реч за нормално състояние на човешкото възприятие, макар и не индуцирано от всеки лично. Не е задължително да бъде сън, сънно състояние, може да дойде по средата на деня, всред дневното възприятие, в същия момент). Самото вербализиране, опита да внесеш някакво разбиране съзнателно до някаква степен не позволява, по-точно извежда в дневното възприятие тези вътрешни съзерцания. (точно по тази тънка линия стават прозирни външните вмешателства). Предполагам и това е мое лично наблюдение, че по-съзнателните индивиди, не че не могат да "виждат", посредством тази настройка, не, това не е вярно по никой начин, напротив, тъкмо по силата на тяхната Целе-съзнателност те развиват интуитивно, но напълно съзнателно възприятие, и биха достигнали същите изводи, но изведени по съвсем друг път... Как да обясня това. Навремето опитах да дам пример чрез това, което делфините имат като "сензорно възприятие", техния "логичен извод" не се поддържа от нещо повече от една вибрация, която те възприемат, поради установена видова функционалност и нейното практическо отразяване. Делфиновата функционалност изпитва необходимост, поради средата, в която съществува, да разработи съответстваща сетивност. Същото и с човека. Средата, обаче може за добро или зла да се моделира. Познатата коварна фраза - "битието определя съзнанието"... И от тук дори е логично как би могло да бъде изведено съвсем наопаки, че дадена функционалност би могла да бъде видо-изменена. И тоди момент е по граничната линия на осезанието, което е човешка способност, ако обаче, не сме допуснали битието да диктува развитието на човешкия вид. Вида е заявен, създаден с точни параметри, това означава, че сетивните му възможности, независимо от това в каква посока са проявени, предполагат оппеделена среда, за да се проявят. Защо тази среда, в която живеем не дава възможност да бъде осъзнато това в цялост? Защото ако бъде осъзнато няма да може битието да диктува сетивното възприятие! Някой се е сетил, че това "разделение" на възприятието е удобна средство за контрол или дори за насочване... И това е и травма и развитие. Въпросът е кой нанася травмата! Защото ако едно решение не е лично, ако човечеството е обърнато изкуствено, чрез фалшиви модели, представени уж като процес на естествена функционална за човека еволюция, то тогава Психичното основание не би могло да свърже "видяно" с "осъзнато" и да го разграничи от "внедрено", - чуждо влияние. Та в мен като дете се прокрадна идеята, че каквото и да се опитва да ме проследи, на едно несъзнателно ниво, докато аз се опитвам да присъствам реално, тук и сега и в това тук и сега да съотнеса "видяното", говорейки дори несвързано за него, то тогава това ще примине в полето на "осезаемата видимост", рано или късно, защото е част от цялостната ми човешка функционалност, и така аз ще го пре(и)веда тук, и с това и ще разбера от какво идва натрапчивото чувство за проследяване и контрол върху тези вътрешни собствени процеси.

Всички тези материали тук за мен се явяват манна небесна!
Предполагам този ми отговор е твърде хаотичен. Нещата са твърде много, които ме връхлитат, докато чета встъплението от тези страници в темата и се извинявам, но това е за мен нещо ново. Т.е най-сетне имам надежда, че нещата, които изглеждат толкова нелепо и неописуемо биха могли да бъдат изследвани! От моя страна мога да заявя с ръка на сърце, че докато споделям каквото споделям, по повод този род информация и съзнавайки колко е трудно да се говори за всичко това, ще бъда откровена до крайност. За мен това е шанс да разбера своя собствен свят, себе си. Видяла съм, че има някаква връзка помежду способността на ума да възприема една мисъл и вътрешната откровеност. Понятието "телепатия". От години аз развих мисълта, че може да се случи подобен вид "прочит", ако протича с едновременна откритост помежду две системи. Ако има доверие, ако е индуцирано състояние на взаимно допускане, аз го нарекох за себе си "доверие", осигуряващо достъп до системата, която предава и тази, която възприема съобщението може да има контакт, отчитане на сигнала. Обаче, запознавайки се с реалността, а сега и с материалите относно преживяното и описано от Циско към днешна дата, разбирам, че това, което аз наричам "доверие", е било използвано съвсем целенасочено и манипулирано, с цел достъп до нечия система от възприятие. Аз съм убедена, че този достъп е много лично пространство и за да се влезе там е нужно честотата на възприятие да е ровностойна (предаващ - предавател). За да се получи следва да утихне до конкретното послание и да няма странични неясни, "несподелени", невключени елементи. Т.е посланието следва да е чисто, "без възли", без тайна. Защото всичко странично, несъзнавано създава фон и този фон е като разклащащи се вълни и получателя се затваря пред това, както когато усещаме, че някой ни лъже, било приднамерно или не. Сега за да онагледя ще ви споделя едно мое преживяване, което при други случаи съм разказвала, но са ме приемали напълно несериозно, така че аз не губя ако пак го споделя и бъда набедена, да речем че не може да е вярно. За мен е по-важно, че аз на базата на предоставените от λ материали имам шанс да изследвам тези процеси за себе си, макар че силно се надявам да не останат на листа, за мен това наблюдение е постоянен процес. Историята, преживяването, което искам да разкажа е от много ранното ми детство. Била съм на месеци, приди да навърша една година. Бях заведена от баба на онези рутинни прегледи в Поликлиниката, редови за всяко бебе... Аз ясно виждах стаята и знаех какво ще последва, т.е ясно помнех предходния преглед. Знаех кой какво върши, къде ще влезем и т.н, поставиха ме на едно от онези лежанки, каквито по мое време имаше, боядисани в зелено, където преобличат малки бебета и ме оставиха там, защото баба ми си говореше с докторката... през това време вратата остана отворена и влезе майка с бебе, колкото е едно месечно, не повече от три месеца бебе, което плачеше интензивно... Някак майка му не съумяваше да го успокои и това го осезавах като от фона на нейното общо състояние на напрегнатост, бебето нямаше просто да спре да плаче... И тогава, както си лежах увита като пашкул реших да се свържа с него и да му говоря, да му кажа, и започнах да му говоря наум, че това е рутинен преглед, някаква глупост, която ей сега ще свърши, и може просто да си блее спокойно, докато приключи всичко... Съзнавах, което е особено важно и заради което пиша това (а не за да ви се похваля какво съм правила като бебе...аз съм чувала и за други подобни случаи, не смятам, пак казвам, това за някаква изключителност, напротив и затова изрично го споминям сега в скоби, че аз съм сигурна, че това са нормални човешки способности, макар и неизползвани и това ще се опитам да докажа за себе си и за когото е необходимо. Защото, за да ползваш една нагласа като работеща практически, следва да имаш причина да я задействаш. Т.е аз твърдя, че това е и плод на собствена лична необходимост, за подобна настройка. Това е вътрешно решение, дори, когато човекът е манипулиран да види. В това съм убедена. Както и съм убедена, че и да не ползва това "поле" на възприятие е отново лично, макар и нисъзнавано решение). Та аз реших да успокоя онова бебе, за да не плаче. Аз не знаех, че опитвам да му изпратя телепатично съобщение, не, аз знаех, че мога да му предам информацията за това, че може да има и друго състояние на възприятие за ставащото, ако спре да плаче и само наблюдава спокойно. И тогава се сетих нещо... Усетих, че сякаш съм правила това "преди" и е било съвсем лесно, а ето сега, това бебе стоеше пред мен и аз му говорех, а то не искаше да чува, или не успяваше, и това бе от всичкия "шум", "вторичния хаос" наоколо, който уж трябва да е ред, усетих този "ред" като ограда, като спънка за естествеността на моята комуникация с бебето... То се успокои и го сложиха до мен... И си мислех как уж сме едно, защото мислех че щом сме там с това дете и то е същото като мен, но не го чувствах същото. Тези мисли представляват мислите, наблюдението на едно бебе, и сега аз имам и друга опитност. Ала онази опитност не се е променила особено. Аз просто разбрах, че не е толкова лесно, както "си мислех", че е възможно да бъда "чута" от "себеподобното". Аз разбрах тогава, че не сме "така еднакви", макар да бях сигурна, че сме!
Самата честност у децата отваря тази врата. Тези всичките защити, които възрастните имат, дори когато не им вършат работа, този както аз го наричам "шум", който бива възприет като дневно възприятие, като свят, като нормалност е неадекватен спрямо човешкото присъствие и естествено проявяващата се навременна, съответстваща функционалност. И аз като малко момиче съм правила опити да описвам този "шум", да знам, да го опозная, да се защитя, да помня, че това е неестествено за мен. Този свят, както е изграден увлича сетивата, което не означава, че те съзерцават истината, само, защото са приели тази реалност като цялата истина или пък още по-групавото, да възприемеш, че има отвъдна реалност, която е извън тази реалност. Не, и защо твърдя, че е невярно. Защото има една цялостна реалност и тя се провижда, припокрива, а не се отива от едно в друго, дори и да изглежда така. Просто ние кме като влакна, които се свързват със себеподобни влакна, като вибрация и когато не сме равномерно разпределени като поднива, тогава срещаме подобни по разнородност съответстващи "полета". Т.е. каквито сме това и идва насреща ни. Така го и възприемаме.Тази каузалност е едничката истина, за която аз се сещам. И отвъд бива погълната. Аз го наршчам някак "прогаряне", някаква обособимост, след която възприемаш в цялост. И затова твърдя, че виждаме, колкото сами за себе си изберем да видим, спрямо моментната функция, необходимостта, която сме заели да отразим. Пълното съзнание не е отделена функция на Абсолюта, защото се проявява при пълно присъствие на всяко основание. И затова е трудно да бъде отразено с думи, понеже все едно да обясниш, че строежа на червата отразява красотата на корема. Т.е, че вътрешното е равно по смисъл и проявление за теб в един единствен момент заедно с външното му състояние. Това би значело да няма никаква нужда от нищо за никакво сравнение и база за подобно, а всяко да бъде възприемано точно според каквото е, биз никакъв умисъл, все едно и без мисълта за всеки опит преди и след, при това точно гледайки през целия този възможен опит, който дори не се е проявил в завършеност все още, защото ако бе, би значело да поемеш всичко като възможност в един единствен момент.  И тогава е и възможно да "видиш" с очите си, че наистина червата са красиво подредени и да отразиш това като една цялостна вътрешно - външна красота, без никакво пристрастие. Просто съзерцание на неизбежното присъствие на нещо. Може и да провидиш дисхармония с очите на тази вътрешна утихналост. Виждала съм например как чриз дъха прониква болест и как се "издишва" по обратен ред като през канал, и това го виждам и го правя едновременно. Следователно този поглед се простира отвъд сетивното, т.е бива обхванат от по-оцялостен поглед, а не  представлява "излизане от едно в друго състояние", т,е "полет извън".
 И ето защо "дневното" възприятие, губещо време да задава въпроси, да сравнява, да включва и да изключва, просто няма шанс да види тази ситуация. Защото този вид отразяване, както пишеше и в "документите", чрез - "да"/"не" е твърде тромав, и аз мисля, че е тромав, защото в крайна сметка е оборим от по-дълбоко насоченото осъзнание и освен всичко това по-пълно осъзнание според мен не е задължително да се извършва единствено в "нощно виждане", т.е в "друго състояние на възприятие", "астрален полет" или каквото и да е, не знам какво си състояние на промененост, защото цялостта на възприятието е принципна естествена възможност,  естествено състояние на ума. И даже мисля, че е опасно ако се търси преднамерено, от любопитство или някакви суетни основания. Една естественост сама се движи към себе си, за разлика от една посредственост. И още повече, че всяко стремление към фалшиво оподобяване на една сетивност е като лов в неугледен мрак, кому е нужно... По вероятно е един човек без видения да разбере за какво става реч, отколкото някой ню ейдж имитатор. Още повече, че някои от преживяванията, по време на някои видения, някои неща не са приятни, дори по скоро човек не иска да се сеща за тях, още по-малко да говори за тях.





Мила

  • Гост
Привет на Всички присъстващи!
λ, Привет!

  Обмислям как да отбележа съжденията си и ми е доста трудно.
Това за което ще пиша има отношение към "времево-пространствения" "преход".

Имах едно особено видение преди няколко години. Ще се наложи да го споделя. Преди това искам да отбележа нещо относно идеята за прераждането, защото няма да мога без това уточнение да говоря свободно за виденията. Аз съм чувствала в много от случаите в тези видения себе си като "друг човек". Човек с друга нагласа, други познания, други  ценности, дори други чувства. Някои от тези "нагласи" съм отнасяла в "дневното" възприятие и са ме владели за различен период от време. Някои от тях дори изплуват по-отчетливо след време като усещане за себе, отколкото всекидневната ми нагласа към самата себе си. Сега, тук в материалите за контрол на съзнанието иде реч за фрагментация на съзнанието, както и за подобни личности/фрактали, прояви на една психична цялост. Това е напълно възможно. Напълно възможно е да се дисоциира и извлече една такава "страна" от цялостната личност и тази отделеност да заживее от името на цялостната личност. Нещо подобно за мен се явява т.н "прераждане". Отварям още една скоба, преди да продължа по същество. Често пъти, когато съм провеждала разговор на тази тема и е ставало на въпрос, дали пише в Библията някъде нещо за прераждане, и това най-често е ставало поради въпроса - " Какво казва "християнството" по повод прераждането? И затова ще кажа, каквото казвам в тези случаи и после ще уточним, потърсим дали е истина.



   И така аз ще отбележа един цитат, поради съвсем друго мое наблюдение, нямащо общо с това, което наричат "прераждане".
 Какво казва Иисус. Казва, че ако щат да приемат Йоан (Предтеча)* е Илия, който има да дойде. Обаче на езика на тези хора и от гледна точка, да уточним, на тяхното възприятие... Илия, Авраам, Ноах са цели "поколения", съответстващи на: Адам, Енох, Ноах, Авраам и тези имена представляват точно вида "наследственост" ако щете дори на възприятията, които именно по родови пренос ( включая генетично предадена, което е видно от селекцията по племена и прочие) отговарят на Адам, Авраам, Илия. Т.е, когато Иисус казва, че това е Илия, който е Йоан, какво според Вас казва? - Че това е Илия слязал от Небето с Небесната колесница - Йоан, или казва, че това е този, който идва, носейки съзнание, равняващо се по наследие със съзнанието на Илия. Т.е аз твърдя, че Иисус говори, че Едно съзнание е пренесено в цялост и това е събуденото в Йоан Съзнание на Илия. Защото самия Йоан, когато го питат дали е Илия отрича да е. Ако приемем за вероятно вярна "генетичната приемственост" на умственото наследие, селектирано поколение преди Йоан, то има логика и възможност да аргументирам това си твърдение. Защото какво по точно ни разкриват документите относно експериментите правени с "илюминатските деца", описани от Циско  Уийлър и Фриц Шпрингмаер? (Материалите са публикувани на страниците на Библиотеката в Апокрифна Академия) - Описват процес на селекция. Селектиране на конкретни умения, в продължения на поколения! Какво разбираме от думите на Иисус, ако ги прочетем през призмата (хипотетично(!)) на тази селекция, той казва:

Цитат
 

   А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате:  слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува и блажен оня, който се не съблазни поради Мене. А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати. Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.Защото този е, за когото е писано: „ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“. Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него. А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят; защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана. И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде: който има уши да слуша, нека слуша!

- Евангелие от Матея, гл. 11: 1/15

Какво означава това? - Че този човек - Йоан е последния от веригата подготвяни, "родени от жена". Родово селектирани в определна посока. Защото по насетне ще се опитам, доколкото ми стигат силите да проследя как са извършвани Инициациите в онези времена, за да е възможно инициирания да възприеме съответстващото на неговата характеристика, което всъщност е представено в НЗ (Нов завет), посредством Съживяването на Лазар, например. Именно този момент довежда Синедриона ( съсредоточието на Йудейското Правосъдие) до решение да бъдат убити и Лазар и Иисус. Явно, че става въпрос за "излизане на вътрешна информация" и за отстраняване на "неудобни". По насетне ще допълня в тази посока.

Същата селекция можем да проследим в традицията за  подготовка на децата на илюминати.
λ спомена "Дюн". В момента чета първа част на книгата. Действително точно там е описана подобна селекция. Целите също са подобни. По насетне ще прибегна до сравнения. Не бях чела нищо за автора на Дюн и съм приятно "изненадана" от биографичните данни, които λ сподели. Т.е има шанс този човек да е видял "нещо" от първа ръка, по линия на своите професионални ангажименти! И после да е решил да го отрази и поднесе като един "фантастичен разказ", при това за мен това да е  в пъти по-точен исторически преглед на историята ни, макар и това да е едно недоказуемо за момента твърдение.



Та, на мен ми се струва, че "прераждането" силно напомня на изпълнение на готов сценарий. И ми се струва, че това е, което човекът Иисус, преди да се прояви дори като Христос е знаел. Знаел е, че това е един театър, който се съхранява от хиляди години и обслужва люде, които дори не помнят за какво става дума, камоли да могат да предадат някаква мъдрост другиму. И ако някои реши да каже нещо, да каже, че царя е гол *, т.е че управниците са крадци и че хората обслужват сатанински ритуали, които обличат в плът сатанински същности... този някой бива убит с камъни и разпнат за да плаши другите, които дръзнат да говорят. И тези "плашила" са пазели реколтата на сатанистите векове наред... пророци, вещици, освидетелствани в психо-диспансера, "зрящи", унищожени надарени деца, прости люде отворили очи... и очите им са избождани!

Бел.: (алюзия с приказката "Новите дрехи на царя" на Х.К. Андерсен, където едно дете разобличава илюзията на царя, че е облечен в прекрасни дрехи, а всъщност е гол.).

Кръста Тау напомня точно тази примка "на времето", този цикъл на впримчване и възвръщане на душевната субстанция - въплътяване. Защото ако приемем, че съзнанието е функция на ума, в което аз съм убедена, то тогава плътта се пашкулизира, оформя пашкула, уплатнява, посридством този умствен процес, реализира го във форма и светлина... И да - може да се сравни точно с холограма.



Т.е искам да намекна, че тези изследвания и наблюдения на ума и неговите производни функционалности, насочват вниманието само към времевите преходи. Следователно на някой му е пределно ясно, че "прераждането" е проект! Ако щете експеримент. Т.е това е цикъл, който начева в успоредна вълна на проявата на съзнанието като "прострянство/време", двоичност (репрезентирана от потятието "Дърво на Познанието" в "Райската Градина", където присъства Змията).
 Тази Змия, присъстваща около това Дърво на Познанието, напомня трептенето, което би могло да се нарече "вълнови" характер на полето на т.н  "Дърво на Познанието", в отличие на "Дървото на Живота". Т.е това "вълново" движение "подава" плода си (!) на Ева (Ева и Адам са в безвидна цялост до момента, Ева е частицата от Цялото, означаваща жизнеността му.)
Т.е жизнеността е предизвикана, поради вибрацията и съответно с "отхапването" "плода на познанието за добро и зло"*
( Змията е представена изправена в Райската обител, като канали на дървото, обгръщаща го)... Именно след това разделение Цялостта започва да възприема себе си като двойка: Адам и Ева. Т.е проявява се момент за възприятие на отделеност, непривично състояние за момента на Цялостта. И от този момент е и породено "жиланието" да се покрие "голотата", "да се облече" "в плът". Първото облекло е етерно - "листото", значи това тяло като собствена организазия е част от понататъшното оформяне на пашкула от съзнание/светлина, които вече са пресекли граничната стена на Цялостното вътрепребиваване. Или казано по просто, преди това е била безвидна тъмнина.

* понятието "добро и зло" в моя прочит означава част от проявата на криволиченето на процеса на вибрацията (организацията се фрактализира в две крайни положения "+" / "-", което е репрезентирано в двоичната проява на микро / макро - космоса от първичната структура на охлювната спирала до тороидните прояви).

"Вътре-пребиваващо" аз съм "видяла" и съответно възприела Цялостта на безвидното съзнание/организация на "невидимото ядро", преди да се "впусне" в "отделяне" извън първичното пребиваване. И сега накратко ще споделя "видението" си:

Вътрешното присъствие е отразено в импулси, заемащи обсег в диаметър, подобно сфера. Всеки импулс предава една и съща информация и всяка вътреприсъстваща позиция възприема едно послание с една единствена честота, непроменлива величина. Скоростта на присъствие е мигновена, дотолкова че се схваща като постоянна "среда". При подаване на импулса аз виждам как вътре в системата това прилича на безразборно присвятване на електрични моменти. Но те са всъщност един момент, "отразен" като себе си в посоки, изпълващи общото поле. Всъщност това е едно мигновенно подаване на заряд - мигновенна мисъл/чувство. И някак прилича на безразборен танц на импулси, отразяващи една хармония, вътрешна. Чувството е основно и то е, което задава интензитета в постоянна величина. Това идентично чувство определя границата на системата, както и нейната стабилност. Една единствена мигновеност на промяна на чувственото послание променя състоянието, при което избива извън "себе си" и се излива, в момента на съприкосновение със стената на своята собствена обособеност. Заряда "положителен" като стойност, току що е отнел избитък от цялостта си... допълнителното "форсиране" - активирано от промяната в интензитета на чувството е допринесло да бъде  произведен избитък - "Отхапано е от плода на познанието за добро и зло" - придаден е "чужд заряд", несвойствен за нея, защото добавя, надвишава лимита и, и този остатък следва да "се излее". Политайки извън "себе си" първото, което бива възприето "сетивно" това е "студа"... веднага след това се отчита факта, че политаш нанякъде... чевството за "движение".  В началото е инерцията и еуфорията от това "чувство" (същото, което е предизвикало разклащане на системата, поради относително по-интензивния заряд, нарушил хармонията на цялостта ). И това състояние на радостна "еуфория" движи полета, доколкото това е инерционен момент. След излитането извън, веднага стойностите се изменят -  от интензивна "радост" движението застъргва в прост вото до физическата осезаемост за "извън", за студ, за липсващ център, защото усещаш силно как има "разстояние", "студ", "утихване на комуникацията с "вътрешното пребиваване", което се схваща вече като липсващо, като "другите", като... падане... Това свободно падане продължи "три стъпки и малко", равни на три пъти радиуса на вътрешната система, от която се извърши това. Докато инерцията бе започнала да затихва, аз забавях  хода си и за първи път регистрирах коренно различно "чувство", от това, което познавах до този момент. За първи път аз усетих студ, ужас, че съм сама в безкрая и че аз не чувам "другите", които останаха "там". Аз летях и изпитвах ужас, защото едва тогава разбрах, че този полет е без завръщане, аз не бях същата! Чувствах, че преминавайки "онзи момент", граничния момент, който бе "стена на системата", от която полетях  и което за себе си съм кръстила без да помня защо "огледалото", аз знаех, че не мога да се върна и не знам как да обясня това, но когато прекосих тази граница аз усещах, че това мое ново чувство, което осезах... за студ и за самота, аз го предадох на центъра, на вътрешността... аз усетих, че все още, по време на полета имам връзка с този център, при все, че той остана свързан с мен, а аз докато се отдалечавах можех само да знам, че както сме се "усещали" " преди" "Падането", така и сега моите чувства са уловени "там", но аз загубвах с полета осезанието на това "там", т.е аз губех дома си и схващах тази загуба като огромна, нечовешка тежест и мъка, и центъра ми отвръщаше с разбиране, докато затихна в мен като една огромна отдалеченост. Схващах това като невъзможно за преход разстояние. Тази мъка бе повод да спра... тъгата бе спирачния ход. Аз спрях буквално в нищото. Не виждах нищо освен непрогледен мрак... Това бе мрак без таван, без край... И в този мрак видях,  колкото и странно да Ви прозвучи, защото до сега говоря за бизкрай на тъмнината, но помнех посоката, всред тъмнината, от която идвах... И от дясно на мен и малко по назад от мен видях тяло, подобно планета... дълги години се питам дали е Земята, защото на това ми напомни... Наскоро гледах някакви документални кадри и предположения за това как е изглеждала планетата Марс преди. Мога да кажа, че сега към днешна дата, след като видях това, което видях, към момента напомня планетата Земя, а също предполагаемата бивша визия на Марс. И така аз замръзнах в позиция и опитвах да се свържа с "моите"... и тогава проумях нещо, което ме разтърси и дълбоко ме покруси, разбрах, че единствения път, по който мога да се върна там, в моя център ще може да бъде реалност едва, когато след нещо, което сега аз отчитах като "време" и възприемах като безкраен кошмар, нявга чрез тази планета насреща ми, след безкрайно дълго време аз ще се върна в центъра. Тази планета следваше да заживее и аз си спомням, че първия въпрос, след като възприех този кошмар като ново положение на неизбежността, в която се намирах, бе как ще оживее за съзнание всичко това? Възприех тази възвожност като единствен шанс за изход. Следваше тази система да се превърне в пътя си, да претърпи еволюцията самостоятелно и да се самовъзвърне в центъра, от който бях изпаднала. Т.е аз знаех, че тази планета и предстои всичкия този цикъл на развитие, докато се превърне в същото, от което аз идвах и смятах да използвам симбиоза с планетата, за да се върна в себе си. И всичко това знаех, че ще бъде от а до я... От прахта до висшето осъзнание за всеки вид и подвид, докато достигне планетата онази зрялост, посредством своята собствена еволюция да се превърне в онзи център и да общува с Него в едно. В Себе си със себе си.

Да. Ето това е едно видение, което аз съкратих, в опита си да го разкажа, за да онагледя някои моменти.


Сега се връщам на това, което мислех да кажа за прераждането и заради което казах всичко това. Много хора и мои близки са ми говорили, че мислят, че са този или онзи... Все се случва да са известни личности. На мен не ми се е случвало да се припозная в известна личност. Сънувала съм някои личности, но това не е важно към момента. Във връзка с това ще напиша какво ми се случва. За мен по-лесно е да се изведе от наклонностите една нагласа, и така може да проличи, в каква посока като психична проява бива формирана личността. Т.е какъв заряд, какво вътрешно наследство носи и да бъде проследено от къде и защо биват проявени съответстващите черти. Това би бил труден анализ би следвало да се съберат много информацонни параметри, за да се изследва проявата на една психика. Давам пример със себе си и ще се въздържа от аргументи, докато не уточня за какво говоря.  Защото ще говоря директно за видения и за вид "обучение", което спрямо себе си съм засичала в тези видения. И подобни на тези обучаващи "фрази" и ситуации, които проследявам като случване аз срещам из документите, присъстващи тук в АА, в които се говори за програмиране на съзнанието.

В много случаи това, което аз засичам за себе си е подобно на военно обучение. Т.е често при мен избиват подобни нагласи. Сега. Трябва да кажа, че аз не съм гледала на това в дълбочина до сега, защото както вече казах по преди, аз се добрах до архетипните разигравания и от тази психологична основа съм търсела отговорите за състоянията си във видения и сънища. Не винаги обаче тази архетипност ми върши сто процента работа. Да речем в рода си, по бащина линия аз имам военни и е възможно да има някакъв наследствен пренос, ако река да изследвам от тази гледна точка характера на много от виденията ми. Възможно е тази нагласа да е била пре-предадена генетично. За момента не мога да твърдя със сигурност. Но мога да споделя. Споделям едно изключително странно за мен видение, за да онагледя:
Намирах се с група хора някъде всред води. Първото, което видях е, че сякаш кацаме всред води, все едно всред океана. Кацнахме на дълги диги, успоредни една на друга... свързани с горяма платформа, която не виждам добре, не ми е в полезрението. От там има установки, помня нещо като кула за наблюдение, както и нещо като асансьор, подобен на пружина, механизъм в цилиндричен изправен прозрачен стълб, с диаметър, може би по-малко от метър и височина знам ли, може би около не повече от 30 метра. Дигите... На тях имаше нещо като как да обясня, подобно на стартова позиция, бях поставена в единичен съд, подобен на пашкул - капсула, целта бе (!) - когато се намерих в капсулата, аз заех точно определена позиция на тялото, тази позиция е точна, строга и съда е рационален спрямо тази поза, застава се, (слава Богу, сещам се за точно същата позиция, изобразена на най-неочаквано място, след малко ще поставя изображението като - изображение 1.)






Чак Моол. Статуя в горната част на "Храма на  войните" в комплекса Чичен-Ица.

Изображение 1. До Колумбова Мезо-Американска каменна статуя
Това изображение е на Чак-Моол (исп. Chac-Mool). Изследователите виждат в това жертвен олтар (течкатлем), в чийто поднос е поставяно сърцето на жертвания. Аз лично просто описвам позицията на тялото, защото като изключа положението на главата, което в тези статуи е винаги обърнато настрани, то положението на тялото е идентично с това, което имах във видението си.

И така позицията е в седнало положение, изправен гръб, опрян, краката полусвити в коленете, и така прибрани. Цялото съоръжение е колкото тялото да влезе в тази позиция, нито по-високо, нито по-широко. Най-важно от всичко това разпределение е положението на главата. Врата е отпуснат, така щото, когато главата стои в естествено непроменливо положение и е отпусната, това е за сметка на събраността на тялото. Това е с цел да не се нарушава притихването на умствената дейност. Целта е при пълно "затишие", при подаден знак (звуков!) - напълно отпуснатия ум да възпроизведе един единствен много бърз импулс, чийто заряд се явява инерционен момент, осигуряващ старта за мигновенно изстрелване на капсулата! Така. След първия момент, който е подобно на изстрел от команда на ума се извършва придвижване, но то няма общо на полета да речем на тяло, изстреляно от съоръжение каквото е прашката да речем, не. Капсулата следва да образува специфична дъга, която е "контакта", помежду началната точка А. - момента на изстрелване на мисловната команда и тази команда следва да е съчетана с повдигане по дъгата на "прехода". Т.е тези координати, които този целия момент като инерция "заема", при прехода, са предварително зададени, предварително фиксирани от началния момент А, съглакуван с дъгата на взаимовръзка с крайната позиция Б. Ако обаче тази дъга, подобно лък, и прилежаща по вертикалата на полета не се опъне до точката в най-високата позиция на дъгата, то тогава "контролния" полет, пробата е провалена. Аз се провалих пр първи опит и чух странен сигнал и затова пиша това, тук, в тази тема. Сигнала бе като идващ "отвън"... сигнал в предаване, както когато се отбелязва че нещо не е правилно, не е включено, не е успешно. Т.е, освен този сигнал и осезанието си, аз не виждах крайната точка на този преход по "дъгата". Сякаш полето до "отсрещната страна" е чуждо поре, някаква невидимост като неподвижен океан. При втория опит застанах по същия начин в апарата. Отпуснах се напълно. И тогава импулса бе чист и рязък и аз хванах дъгата и усетих това като единение. Това, което чух в ушите си бяха фрази на английски език. Чух да проследя в полета "мазорестичните точки", чух го два пъти, - че следва да спазя движение по "мазорестичните точки". Тези точки явно отразяваха дъгата, по която се движех от точка А до точка Б. Когато дойдох на себе си аз разбира се и както всеки път, когато чуя фрази или видя нещо конкретно, аз започнах да търся да прочета какво означава и означават ли нещо тези "мазорестични точки". Намерих нещо, свързано с това и бях озадачена. За това ще спомена насетне, ако е възможно, предвид твърде многото детайли и целта ми да не се отклоня от темата.

   При всички случаи на подобни видения чувството се запазва, в едно с нагласата като част от психичната възприемчивост. Помежду виденията съществува  нишка и осезанието се запазва и в дневното възприятие, като призма дори при тривиални наблюдения.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Както знаете, съществува критика на тази моя тема, Реплика на темата на Ламбда за доклада ,,Гейтуей'', от kipenzov.

Тъй като е заявил, че не желае моето мнение там, ще го изложа тук, и моят отговор към неговата реплика е следният...





Цитат
Основното ми несъгласие НЕ е към доклада, а към интерпретацията на Ламбда, както вече споменах.
Когато изказваш мнение, че основно доклада се базира на твърдението, че съзнанието е продукт на ума -,,Всъщност доклада на ЦРУ се опира на факта, че съзнанието е функция на ума.'', всъщност показваш, че за теб смисълът на съзнанието се припокрива с осъзнаването. Пълна ГЛУПОСТ!
От тук независимо от логичността на последващите ти разсъждения и неоспоримо качествените изводи вече ,,върви''' мемата или по-разбираемо Внушението за неизбежната ограниченост на волята.

Мога да коментирам три важни момента тук:

  • така наречената "моя интерпретация" на какво се опира доклада
  • положението, че смисълът на съзнанието се припокрива с осъзнаването
  • логиката на последващите разсъждения


На какво се опира докладът

Това, че докладът се опира на твърдението (което авторът на доклада счита за факт), че съзнанието е функция на ума, не е моя интерпретация. Както следва да се забележи в съдържанието на документа, точните думи на автора му са следните:

Цитат
11. Съзнание и енергия. Преди обяснението ни да може да продължи нататък, от съществено значение е, да се дефинира механизма, по който човешкият ум упражнява функцията, позната като съзнание, и да се опише начина, по който това съзнание оперира, за да изведе смисъл от стимулите, които получава.
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=333.msg1424#msg1424

Определено, аз съм съгласен с тези думи на автора на документа, но не съм си ги пречупвал през моето съгласие, тоест това не е моя интерпретация, а директно твърдение на автора.

Трябва да се вземе предвид, че на английски има много повече думи за факултетите на човешката психика, отколкото на български (дори думата "интелект" и производните й са чуждици за нас и ние нямаме свои еквиваленти). В документа думите "mind", което в повечето случаи би трябвало да означава ум, и "consciousness", което винаги означава съзнание, НЕ СЕ използват като синоними и НЕ СЕ използват с цел избягване на повторение в речта. В текста на документа те се считат за два различни термина. Всеки може да прегледа оригинала, ако се съмнява в моя превод, защото моят превод на документа е може би ная-голямата интерпретация, която правя в случая.


Положението, че смисълът на съзнанието се припокрива с осъзнаването

Как аз бих обяснил думата съзнание на български? Най-доброто определение, което съм срещал е, че съзнание, това е да знаеш, но и да знаеш, че знаеш. Затова съ-знание - да знаеш, че знаеш. На български съзнание се употребява доста свободно и на мен ми се струва, че това е заради липсата ни на думи (българският език е нещо, което замира, за което не се грижи никой и не се развива, в контраст на организираното и системно развиване на английския и езиците на по-силните световни нации например). Например ние често говорим "Това животно в съзнание ли е?", когато искаме да уточним, дали е в несвяст или е будно. Но ако трябва да се придържаме към дълбокото, морфемно значение на думата съзнание, ние не бихме казали, че животните знаят, че знаят. Всички сме съгласни, мисля, че животните могат да знаят - наричаме това едностранно знание инстинкт. Забележи, че това е също чуждица. Само че всеки път, когато някое животно демонстрира по-особено поведение и по-особено боравене със знанията, които е развило, ние изведнъж започваме да възприемаме това животно по различен начин - започваме да го смятаме за личност, за самобитен образ, даваме му име и за нас, в нашето лично възприятие, то се превръща в една същност от качествено различно ниво - животно, което има съзнание, тоест, с поведението и държанието си демонстрира не само инстинкти, а показва, че знае, и че знае че знае.

В контекста на горното по-дълбоко значение, аз мисля, че животните имат ум. Склонен съм да мисля, че техният ум е способен да проявява съзнание, но не постоянно като нас или не с качеството, с което нашият ум го прави; за нас съзнанието е толкова типично, че го считаме като даденост и намираме несъзнателното поведение за нещо екзотично. Считаме, обаче, че съзнателното поведение на животните е екзотично за тях, а умът е тяхна даденост. Не хвалим животните колко са съзнателни, а колко са умни.

Осъзнаването определено е функция на съзнанието - осъзнаването е дейността на съзнанието, това е нещото, което то прави.
Абсолютно невъзможно е (дори и от лексикална гледна точка) човек да осъзнава в отсъствие на съзнание. Когато човек не осъзнава какво прави, това винаги е в случаи, когато е на "автопилот", тоест държи се инстинктивно - забравил е, че знае. Когато човек не осъзнава, ние го сравняваме с автомат и определяме поведението му като "машинално". Тези определения не могат смислово да се приложат към обект, който осъзнава какво прави, те означават обратното. Човек може да изпитва емоции, може да упражнява интелекта си (двете заедно представляват ума), и може да мисли (една от функциите на ума), но дори и докато мисли, човек може да не осъзнава. Той осъзнава, когато знае, че знае - тоест, когато е в съзнание.


Логиката на последващите разсъждения

Това е вече един по-сложен въпрос, в който наистина са замесени политика, его и заблуди. Нека го разгледам подробно.

Точните ми думи са:

Повечето комплексари в нашата интернет информационна среда и книжен пазар вървят по обратната логика, че "който може да си излиза от тялото, има по-развит ум". Честно казано, аз до сега не съм срещал тези думи изтъкнати по директен начин от някого. Но е факт - и съм сигурен, че и вие много добре си давате сметка за това - че, именно това твърдение... че който си излиза от тялото има по-развит ум... е заложено в голямо множество лични мнения, на практици предимно, но и на много от въодушевените запалянковци.

В средите ни като цяло не се прави почти никаква разлика между ум и съзнание. Като типичен народ с чалга в кръвта в последните години обожавамде да смесваме и думи като дух, и манджата става още по-мазна. Никой не знае за какво говори, просто се опитва да го чуят.

Очевидно думите носят допълнителен информиращ товар. С тях аз на практика очертавам, че има две установени посоки за разглеждане на въпроса, които са обратно една на друга - масовата, и тази описана във въпросния материал.

От думите ми става ясно, че аз имам нещо против масовата посока, в която се разглежда въпроса. Показвам на коя страна съм и каква позиция заемам. Това е напълно съзнателно, очевидно, цялата ми тема е посветена на разграничаването на тези две посоки, всичките ми аргументи са подбрани именно с тази цел. Аргументът, че съзнанието е функция на ума, е може би най-дълбокия аргумент, който се опитва да засегне самия корен, от който тръгват двете посоки по въпроса.

Това, обаче, е твоя интерпретация на моите думи:

Цитат
От тук независимо от логичността на последващите ти разсъждения [се върви към] Внушението за неизбежната ограниченост на волята.

Две неща са неверни тук:
  • Независимо от логичността на разсъжденията ми, се върви към внушение - Няма как да се постига внушение, ако логиката на разсъжденията ми не се нарушава. Следвайки ненарушена и издържана логика, се постига аргументиране на довод, и евентуално доказване на факт. Внушението е въпрос на заобикаляне на логиката.
  • Внушавам неизбежна ограниченост на волята - Измислица и произволно твърдение, което не си аргументирал никъде.


Цитат
...това [внушение] ,,го постигаш'' поради претоварената ти с ,,лексикални значения'' персона.

Не, според мен работата е друга. Според мен ТИ отказваш да се откажеш от свои налудничави стари убеждения, след като виждаш, че не са логически обосновани.

Това е коментарът ми на до тук изразената ти теза и смятам коментирането на останалото изложение (в първия коментар от темата) за безсмислено.

Psyhea

  • Гост

kipenzov,може и да не ми публикува коментара,за това го слагам и тук.


 
От множеството реакции на хората винаги съм изпитвал неприязън към агресивното налагане на собствената позиция на  неосъзнатите егоисти, които илюзорно за тях възприемат собствените си действия не като ограничаващо ги пребиваване в его-нивото, а като себецентриране.
Критиката в темата ми се базира на едностранчивото и повърхностно тълкуване на същността на появата на този доклад от Ламбда, а същинската причина е, че нагледния за мен пример, че има и други хора като Мила, които преживяват подобни на моите вътрешни дисфункции на психиката и че те могат да бъдат подведени от ,,неосъзнатостта'' на Ламбда.


На сляпо се  подвеждат овцете.
А човекът осмисля и анализира всяко инфо,без оглед на източника.Това е разликата между овцата и човека.




p.p.Слагам си коментара тук,защото в темата на kipenzov[/size][size=78%],[/size]няма да види публика[/size][size=78%]:)[/size]
И понеже ми е ясно,че темата му е просто мерене на калпаци,замаскирано зад някаква фалшива загриженост за съфорумците,държа да му е ясно,че никой не си прави илюзии относно мотивите му.

Psyhea

  • Гост

Винаги съм възприемала астрала като Аурата на Земята.
И мисля,че всяка планета има свой астрален свят,и така всички планетарни аури,създават един общ астрален свят.
Ние имаме достъп до там до където се простират силите ни.
За повечето хора,това значи,само земния Астрал,в частност средните нива.Там е най-гъсто населено..


Астралът е електромагнитно поле,както всичко друго.
На него може да му се влия посредством технологии,точно както се влияе и върху човешката аура.
Може да се модифицира,уплътнява допълнително/Луната/,да се изкривяват и модифицират естествените му "потоци"/точно като да отклониш река от руслото ѝ/ и пр.


Всичко това се прави с една цел.Тотален контрол и влияние върху индивидите от дадената матрица.В случая земната.Говорим конкретно за земния астрал.
Мнозина обаче,се страхуват и не мърдат по-далеч от телата си нощем,други пък изобщо,ама изобщо не съзнават и мислят,че просто сънуват..
Е,сега вече,в последните години,от как направиха добра пропаганда,нещата са променени.Астрала е наситен с "позитивни" хора,рисуващи розови еднорози на пусия,толкова захаросани в съзнанието си,че говорим за духовен диабет.
Тези,в едно с тъмните "играчи" са основния пълнеж в астрала.
И от там се грижат,религиите и "духовните" учения тук на земята да се поддържат с пълна сила.Посредством астрални "практики,послания,видения,мисии и прочее и прочее"..


А истината е,че астрала е място където със собствената си енергия твориш.Обаче понеже е ..да го наречем "енергийно замърсен",то на редовия човек му е нужна повече енергия за да създаде каквото и да било.То за толкова елементарни неща,гледам какви усилия са им нужни,как да им остане енергия за да помнят!? А и масата пие,пуши,друса,яде месо..всичко това сваля енергията ни още повече и нещата стават още по-сложни за хората..Получава се затворен кръг,защото елита тук се грижи както на физ.така и на пси ниво,масата да не разполага с достатъчно енергия в астрала,за да бъдат креативни и осъзнати същества,ами повечето са на пълен автопилот,като зомбита..тотални шматки..
В по-горните слоеве нещата са значително по-добре,но средните слоеве са съществените,защото там е масовката/силата/






Ако си представим една въшка която умира върху главите ни,нейната енергия,в която и посока и да тръгне,неминуемо трябва да премине  през нашето енергийно поле/аура и едва тогава ще стигне до енергийното поле от което е дошла/планетарното


Същото нещо е и с хората.




Малка подробност е,че Аурата на планетата включва аурите на всички същества и форми на живот които са част от нея.


Относно звуците,мога да кажа,че ми се е случвало да чуя ужасяващ звук,нещо между влакова свирка и ураганен тътен и то не веднъж.
Звукът е поразяващ и буквално ти разбива слънчевия сплит.
За първи път ги чух когато бях дете..11-12 годишна..С времето обаче,спря да ми въздейства.Дразнещо е,но го игнорираш някак и не те"поразява".
Някъде от този период е и отговора на въпроса "какво ги поражда"..Не помня,може и в старите форуми да съм го разказвала..
В този период,около пубертета ми,почина наша роднина,близка на майка ми.Нейна първа братовчедка с която много дружели..И сядаме да закусваме ,а мама ни разказва как сънувала братовчедката Х. Нямам конкретен спомен,за подробности,защото се заслушах чак накрая когато заговори за звука..Та накратко,срещата им явно е била насред някакво поле,пълно с много хора,като на пикник,веселба,разделени на групички..И както се смеели и забавлявали,изведнъж притъмняло и се чул тътен и всички подскочили и легнали по гръб като си оголили коремите.Мама била шашната и питала какво става,а братовчедката Х казала "Тихо!Господ иде!"..И мама каза,сякаш,че хала се носеше към полето.. Не помня как свършва и започва съня..
Но към днешна дата свързвам всичко това с технология за източване на енергия от съществата.


п.п.Последната технология на която бях свидетел/мин,година/  бе много странен асансьор платформа,носещ се в нищото като цилиндър,чиито стени бяха въздушен поток или нещо подобно на плазма,не знам..сгъстен въздух..Появява се при една скала,за която нямам много ясен спомен,мисля си за районите на Аржентина,но не съм сигурна..
Подобно нещо,нито съм виждала,нито съм срещала като описание,нито нищо..Ако всичко е плод на ума и фантазията ми,то значи съм си пропиляла инженерния талант.Или най-малкото,този на автор на фантастични романи:)








Възможно ли е да има повече от един начин човек да има спомени от различен живот? Все още изследвам въпроса за себе си... но наличието на подобна информация определено ми говори, че концепцията за "висш аз" лесно може да загуби една от характеризиращите я логически черти. Ако бях сляпо вярващ в нея, със сигурност щях да се посъветвам да преразгледам убежденията си на база разсекретената информация.


Възможни са имитации и манипулации.
Спомените са импулси в определена честота.
Не съм сигурна в онова което говоря,нито дали мога да обясня като хората,но знам,че съм права.Импулсите които описва Мила,са същите за които говоря в темата за Ану-то,и тези импулси,не могат да се фалшифицират,по разбираеми причини:),но могат да бъдат заглушени напълно или частично,а вълната им да бъде модифицирана в последствие.Което значи изкривяване на енерго-информационнния поток който съществото възприема.

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Ламбда, съзнавам че си в реципрочното си право изобщо да не публикуваш поста ми, но пък смекчения тон ме кара да си мисля, че би проявил интерес към уточняването ми на аргументите ми.
Основното ми възмущение произтича от твърдението, че съзнанието е функция на ума.
Това се дължи на един прост, но съществен факт.
Доколкото разбирам съзнанието според теб е качество - знаене, че знаеш.
Повечето изследвания - на психолози, невробиолози, квантови физици, които като цяло използват идеалистическия подход за интерпретирането на резултатите от изследванията, използват смисъла на понятието съзнание като обект.
Обекът, към който постъпва преработената от външната среда информация. Обектът, носител на творческия мотив на ИЗБОР и реализиращ правото на Свободна воля в определен диапазон. Това е видно и от факта, че за съзнание използват conciousness, а за осъзнаване -аwareness.
Надявам се, че това пояснение ще ти даде потенциала да разбереш на какво се дължи възмущението ми.
По отношение на
 
Това, обаче, е твоя интерпретация на моите думи:

Цитат
От тук независимо от логичността на последващите ти разсъждения [се върви към] Внушението за неизбежната ограниченост на волята.
Не Ламбда! Нямах предвид ,,се върви към'', а че паралелно вече е останало твърдението, че съзнанието е функция на ума, от което отпада следващото ти твърдение
Две неща са неверни тук:
  • Независимо от логичността на разсъжденията ми, се върви към внушение - Няма как да се постига внушение, ако логиката на разсъжденията ми не се нарушава. Следвайки ненарушена и издържана логика, се постига аргументиране на довод, и евентуално доказване на факт. Внушението е въпрос на заобикаляне на логиката.
Ти просто подържаш характерното за теб и достойно за уважение логическо подреждане на съжденията, но първичното твърдение за съзнанието като качество върви паралелно.
  • Внушавам неизбежна ограниченост на волята - Измислица и произволно твърдение, което не си аргументирал никъде.
Не Ламбда, не ти внушаваш! Това внушаващо твърдение произтича от самото приемане на материалистическата трактовка на бихейвиоризма за тоталната липса на свободна воля, дължаща се на предопределеността/детерминизмът/ на собствените ни реакции, която произтича от подчиняването ни на първичните ни инстинкти. Основното твърдение, че съзнанието е функция на ума отразява в изключително голяма степен тяхната трактовка.

Не, според мен работата е друга. Според мен ТИ отказваш да се откажеш от свои налудничави стари убеждения, след като виждаш, че не са логически обосновани.
В това отношение бих се аргументирал, но на по-късен етап, защото днес е празник и имам доста семейни задължения.
Това е коментарът ми на до тук изразената ти теза и смятам коментирането на останалото изложение (в първия коментар от темата) за безсмислено.


Тагове към темата: окултизъм анализ коментар