Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 35 36 37 [38] 39 40 41 ... 73
556
Така няма да се целим в теб само като гласоподавател, но и като характер

18 март 2018

Източник: OFFNews.bg

Оригинално заглавие: Данните на 50 милиона потребители на Фейсбук са продадени за кампанията на Тръмп



Данните на 50 милиона потребители на Фейсбук са продадени, за да бъдат използвани за разработка на софтуер, позволяващ да се предсказват гласуванията и да се влияе на президентския вот в САЩ през 2016 г. Това стана ясно след журналистическо разследване на вестниците "Ню Йорк таймс" и "Обзървър".

След разкритията социалната мрежа Фейсбук обяви, че е блокирала компанията "Кембридж Аналитика", специализирана в анализ на данни и работила за кампанията на Доналд Тръмп през 2016 г.

Компанията е обвинена, че е събирала лични данни на милиони потребители във Фейсбук без тяхното съгласие.

В своето разследване вестник "Обзървър" цитира Кристофър Уайли, бивш служител в компанията „Кеймбридж Аналитика“. Той е работил заедно с Александър Коган от Университета в Кембридж, с когото са събирали данните.



    „Целта беше да комбинираме микро таргетиране с нова концепция от психологията. Така няма да се целим в теб само като гласоподавател, но и като характер", разказва Кристофър Уайли.

Председателят на парламентарната комисия за разследване на "фалшивите новини" във Великобритания Демиан Колинс поиска днес собственикът на социалната мрежа Фейсбук Марк Зукърбърк да даде показания пред комисията, съобщи в. "Гардиън".

Колинс настоя още изпълнителният директор на компанията "Кембридж Аналитика" Александър Никс също да свидетелства.



    "Трябва да чуем хората, които могат да говорят за Фейсбук от позицията на ръководители, което ги задължава да знаят истинита. Някой трябва да поеме отговорност за това. Време е Марк Зукърбърг да спре да се крие зад Фейсбук страницата си", категоричен бе Демиан Колинс.

Преди няколко години Фейсбук съобщи, че "Кембридж Аналитика" е получила данни за потребители от приложение в социалната мрежа. То предлагало заплащане на потребителите, за да попълнят личностни тестове. Приложението било свалено от 270 000 души. Благодарение на него разработчикът можел да стигне до различна информация за потребителите, като например съдържание, което те са харесали, и дори да получи информации за техните приятели. Така чрез приложението са събрани данни за милиони хора.

"Кембридж Аналитика" твърди, че през 2015 г. е унищожила информацията, която е получила чрез приложението. Но преди няколко дни Фейсбук получил сведения, че не всички данни са били заличени. Това накара социалната мрежа да блокира достъпа на "Кембридж Аналитика", както и на нейния партньор "Лаборатории за стратегическа комуникация". Блокиран е и създателят на приложението за събиране на данни - преподавателят по психология от Университета в Кембридж Александър Коган. (Dr Aleksandr Kogan)

Компанията "Кембридж Аналитика" твърди, че не е извършила нищо нередно - партньорската компания "Лаборатории за стратегическа комуникация" е наела Коган да осъществи широкомащабен изследователски проект в САЩ. После обаче научила, че Коган е получил лични данни в нарушение на политиката на Фейсбук и затова изтрила всичко, получено от партньорската компания, която го е наела.

Щабът на Тръмп е наел "Кембридж Аналитика" през юни 2016 г., като ѝ е заплатил над 6,2 милиона долара, според данни на Федералната избирателна комисия.

Компанията твърди, че комбинира анализ на личността с демографски показатели, за да предскаже и повлияе на масовото поведение. Тя разполага с данни за 220 милиона американци, или две трети от населението на САЩ.




Досиетата на "Кеймбридж Аналитика": Аз създадох оръжието за психологическа война на Стив Банън - Срещнете се с човека, изнесъл информацията!
От повече от година разследаме "Кеймбридж Аналитика" и връзките й с кампанията Брекзит в Англия и с екипа на Тръмп на президентските избори. Сега 28-годишния Кристофър Уайли (Christopher Wylie) дава показания за ролята си по кражбата на профилите на милиони потребители на Фейсбук с цел да се порази електората в САЩ - от Карол Кадваладр (Carole Cadwalladr)

След Втората Световна война Тависток на практика може да се счита, че е станал част от британското Бюро за психологическа война, сега работещо по проекти, които се занимават с промиването на мозъците на цели народи.




Трябваше да съм готова да видя всичко: разказът на един бивш модератор на Фейсбук

08 февруари 2018

Източник: OFFNews.bg

"Повечето е порнография"- това казва пред Би Би Си Сара Кац, която осем месеца e работила за Фейсбук като модератор на съдържание.

Нейната работа е била да преглежда жалбите за неподходящо съдържание. Когато започва работа, от агенцията, която наема служители, я предупреждават какви неща може да види. "Не бяхме оставени в тъмното", разказва тя.

"Можехме да отделяме най-много по минута на докладвана публикация, за да решим дали е спам или трябва да бъде премахната", продължава Сара. Тя допълва, че работният ѝ ден бил 8 часа, а за това време преглеждала близо 8000 поста - или по 1000 на час.

"Ако трябва да опиша работата си за Фейсбук с една дума, то тя би била "напрегната", споделя Сара.

"Решите ли да работите на подобна позиция, трябва да сте готови да видите всичко и то само след един клик. Можете да останете шокирани без предупреждение", продължава тя.

Част от нещата, с които се сблъсква Сара, е детската порнография. Сблъсквала се е с видео с 12-годишно момче и 8-годишно момиче. "Те не носеха панталони и се докосваха, зад камерата имаше някой, който явно им казваше какво да правят". Тя казва, че трудно се намира оригиналният източник на подобни постове, защото са споделяни от много хора.

Разказва, че с времето се свиква с подобни неща, въпреки че това не е правило дните ѝ по-лесни.

"Има много графично насилие, видях как жена се обезглавява ", допълва Сара, "политиката беше по-строга за премахването на порнографията, отколкото за графичното насилие", обяснява тя.

Относно фалшивите новини разказва, че сякаш са хванали социалната мрежа неподготвена. Често е попадала на докладвани новинарски статии, но не е била карана от ръководството да проверява информацията.

Според нея работата е монотонна и след първоначалния шок от видяното се превръща просто в кликане. "Дали бих препоръчала подобна работа? Ако можете да правите нещо друго, определено не", категорична е младата жена.

В отговор на историята на Сара от Фейсбук съобщават, че близо 7000 души се грижат за докладваните публикации, а в същото време полагат усилия да прехвърлят голяма част от тази дейност на изкуствен интелект. От компанията казват, че предоставят на служителите си подкрепа от всякакъв вид, дори психологическа, за да бъде гарантирано тяхното благополучие.

557
Раева: Българите не са компетентни истински и правилно по отношение на политиката

18 март 2018

Източник: OFFNews.bg

Българинът се оставя да го купуват, да му налагат. Реално говори много, пише много, но реално в себе си той не е активен да промени нещо. Което говори, че на него си му е добре. След като някой не иска никаква промяна, значи нещата не са чак толкова страшни - на него си му е добре.

Това заяви пред БНТ Илиана Раева - председател на Българската федерация по художествена гимнастика и лидер на партията "Обединена България".

Когато създадох "Обединена България", обиколих цялата страна. Тук ще кажа нещо, което няма да се хареса: българите не са компетентни истински и правилно по отношение на политиката. А и не желаят в много голяма степен това да се случи, твърди Раева.

Не е вярно, че българинът е готов да поиска и да се пребори за промяната, за която толкова много пише и говори, че иска, добави тя.

Единствено хората, които са в парламента, те диктуват бъднините ни, каза още лидерът на партията "Обединена България".

558
Основна стъпка 4. НАТРОШАВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО

Четвътият етап е изграден възоснова на дисоциацията, създадена през първия и втория етапи и възоснова на любовта, създадена през третия етап. (Демонология от първия етап също помага да се вмъкнат демони, свързани с програмирането, тунелиране в съзнанието, и множественост, които се използват в четвъртия основен етап.)

Често в четвъртия етап, съзнанието на детето ще се пропука по същите фрактурни дисоциативни линии, създадени от травмата на преждевременното раждане. Ако детето не е преждевременно родено, ще има нужда от допълнителна помощ, за да пожелае да се дисоциира. Сетивата му може целенасочено да са сразяват отново и отново до момент, в който не започне да реагира на външния свят по начин, който отвън прилича на скованост и ментално това е тъкмо дисоцииране. За да се сразят сетивата на малкото дете, заключено в клетка, и да се предизвика дисоциация, може да се използва почти всичко. Изгнили противни миризми на изпражненията му, на амоняк и изгнила храна, докато се свива в клетката си, ще смажат обонянието му. Като го хранят с кръв сразяват сетивата му за вкус. Монотонното пеене на програмистите, облечени в сатанински носии, ударните звукове, рок музиката и електрическото бръмчене, и свръхзвуковото стимулиране разрушават сетивата му за слух. Естественото усещане за форми на детето се манипулира, като го въртят и му създават илюзията, че ще падне. Детето също така ще бъде лишено от сън и дрогирано. Всичко това, приложено едновременно, ще създаде дисоциативната база за разцепление на ядрото. Четвъртата фаза е на детето да му се отнеме всичко приятно и хубаво в света. Детето е заключено в клетка и измъчвано с електрически шок. Сетивата му ще бъдат пренатоварени, и то ще се вцепени. Очевидците описват тези стотици вцепенени деца с думата „зомбита“. Тази фаза и програмирането, което им се вкарва след създаване на основоположната дисоциация, се обсъждат в следващата глава.

В четвърта стъпка, детето е прималяло от глад, измръзнало и голо. Когато най-сетне видят появата на обичния им господар или обичния човек, който се грижи за тях, след като са страдали 42 до 72 часа, децата се възбуждат и дисоциират болката от лишенията през изминалите часове. Изглежда, че помощта е дошла. В този момент, програмистът/възлюбеният надзирател показва най-злобната си страна, и детето, за да се справи с това, че този възлюбен надзирател не само го отхвърля, но и му причинява болка в момента, се дисоциира по същите фрактурни пукнатини, създадени по време на преждевреминното раждане. В следващата глава ще се говори с детайли за това как съзнанието се разделя на части. В обобщение на стъпки 3 и 4, част от програмирането изисква началният основен програмист да бъде обвързан с детето. Нужно е да е налице близка и любвеобилна връзка между детето и първоначалния насилник, за да се получи чисто раздвояване, когато се извършва първоначалното разделяне на съзнанието. Чистото разцепване се получава, когато детето се сблъска с две несъвместими, опониращи си гледни точки по адрес на човек, който е важен за него. Детето не може да съвмести двете екстремно различни мнения за един и същи човек, от една страна грижовен пазител, а от друга – най-лошия вид насилник. Човекът, на който детето е имало най-много доверие, е човекът, от когото то най-много се страхува.

Някои професионални терапевти са стигнали до осъзнаването, че това е начинът, по който се разцепва ядрото. Джоди Лийнхарт (Jody Lienhart), самата тя страдаща от множествена личност, в дисертацията си за философска докторантура (американското PH.D., бел.прев) правилно идентифицира, че фундаменталният разцепващ механизъм е двойната обвързаност от това детето да има две крайно различни мнения за най-важния човек в живота си. На страница 6-7 в дисертацията си от 1983г тя пише, „Всепроникващата природа на парадоксалната комуникация е косвено обсотятелство във всяко едно от изследванията на детската травма. Често, комуникирането в стил двойна обвързаност се появява по време на формиращите, пре-вербални стадии на детството, в които интерпретацията на тези послания е объркана. Това води до недостатъчно учене чрез експериментиране, което иначе би предоставило подходящ превод на обърканите послания…“. Това изследване прави теоретичното предположение, че множествената личност се развива по време на ранното детство, когато ученето зависи от състоянията, в които е детето. [Това означава, че ученето е свързано със съсотянието на съзнанието.] Също така се представя хипотезата, че това учене възниква в следствие от хипноидните ефекти на детската травма като например насилие и сексулна злоупотреба. Детето, не можещо да си преведе парадоксалната природа на съобщенията, които получава, фрагментира себе си, изпадайки в трансово състояние. Още, предлага се на вниманието, че спомени, образувани във всяко от тези хипноидни преживявания, са подобни на знанието, придобивано по време на ученето спрямо различните състояния на съзнанието. Лийнхарт използва своите собствени спомени като основа за вида травма, който според нейната дисертация може да доведе до MPD (множествена личност). За нея изразът на тази травма е чичо й, който я насилва в устата с пениса си, като почти я задушава.

Детето не е в позиция да избяга, така че съзнанието се дисоциира. Така се е случило, че тя е преживяла обща травма, използвана за разцепване на ядрото. За да се разцепи ядрото, съзнанието трябва да е тренирано да се дисоциира.Способността за дисоцииране се добива чрез генетичното развъждане на дисоциативни родители, чрез преминаване през преждевременно/травмиращо раждане, ако е възможно, и чрез кондиционирането, провеждано в първоначалния програмен център (между 18 месеца и 3 годинки), където чрез насечения електрически шок, заедно със сразяването на всички сетива, заедно с лишаването от сън и наркотиците, се създава дисоциативна база за разцепване на ядрото. Началното садистично насилване за разцепване на ядрото се нарича „разлъчване на ядрото“. Оригиналното съзнание на всеки човек е като отворен компютър. С цел да продължи да функционира, началното компютъроподобно съзнание на човек, когато се сблъска със сразяваща го травма, отделя част от съзнанието настрани и я огражда с амнезийни стени. От тази област могат да се добият и по-нататъшни разделения. Едно от основните технически постижения с цел да се направят компютрите използваеми, бе откритието как да се издигнат стени, за да се предпази паметта от достъп. Когато успели да инженират изолирана памет, останалите проблеми били маловажни. Когато някой е бил травмиран от зародиш нататък – няма такова нещо като едно единствено ядро, което терапевтите обикновено търсят. За програмистите Ядрото е не-разделената есенция на съзнанието, която мотивира и е енергийният източник на Системата.

Това Ядро не е алтернативна личност, ами е есенция, която програмистите скриват. Ядрото не е алтернативна личност. Програмистите не докосват Ядрото по начина, по който боравят с алтернативните личности. Те скриват Ядрото. Част от драмата, която се разиграва през целия живот на жертвата, е, че съзнанието се опитва да предпази от докосване тази недокосната централна част от есенцията. Ако жертвата подозира, че който и да е – терапевт или насилник – ще бърника вътре, съзнанието и частите му ще предпазят това ядро. Колкото и странно да изглежда, когато терапевтът говори за интеграция, по този начин той често плаши съзнанието на жертвата, че интегритетът на ядрото и невинността му ще бъдат осквернени, и съзнанието на жертвата прави всичко по силите си, за да избегне замърсяване единството на ядрото си, тоест жертвата саботира терапията и се връща при програмиста си, който разбира въпроса с безопасността й. Първоначално, през 40те години, илюминати изследвали какво би станало с Ядрото, ако му се позволи да се срещне с алтернативните личности, и открили, че есенцията или енергията на мозъка ще се мобилизира, за да стегне съзнанието отново в единно цяло. Поради това, Ядрото е отделено и скрито от всички алтернативни личности. В Илюминати-системите, то обикновено се поставя в средата между първоначалните си разделения, които са също източници на енергия и са също добре скрити. Те са дехуманизирани части, функциониращи като скъпоценни камъни (ще бъде обяснено по-натам в книгата, бел.прев), които са програмирани като в „Алиса в страната на чудесата“, да променят формата и цвета си, ако бъдат доближени, което рядко се случва.

Тези части ще бъдат обсъдени в другите глави, включително и как се структурира една система. Около ядрото се прикачва и дисоциативна въртележка. След като ядрото бъде скрито, останалите алтернативни личности ще бъдат програмирани да не търсят енергийната/синтезираща част от системата. В Монарховите системи, за истинското „ядро“ или първичната част на подсъзнанието ще има пълнолетен представител (алтернативна личност, бел.прев). Тази първична част има Прохождащо дете за свой спусък, около който е построено цялото програмиране. Програмирането се построява върху някакво събитие/събития от живота на детето. Илюминати са наясно с различните базови програми и основни травми, и част от това се пази в тайна от програмистите, които идват от фронтовите организации на илюминати. Има редица части, които ще бъдат наречени „ядра“ – просто защото са били ранни части, но не съществува непокътната единствена личност, която да представлява цалото съзнание. Всичко, което остава, са фрагменти на съзнанието, и всеки сегмент е ограден с амнезия. Алтернативните личности, които възприемат себе си като „ядра“, са личности, програмирани да мислят, че са ядрената личност. Съзнанието има свои си начини да знае истината, и тези алтернативни личности може да осъзнаят, че програмираният им сценарий е съмнителен, но те няма да знаят какво точно е съмнителното в него, така че като цяло постоянно отричат идентичността си. Тези заместителни или фалшиви ядра често ще отричат, че въобще имат MPD (множествени личности). В някои случаи, когато за програмирането е било използвано Светото писание, на ядрото е било казано, че „ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг“ ако „се подчиняваш на гласа ми“, което е злоупотреба с Битие 22:17-18. Ако алтернативна личност се опита да стигне до ядрото, наизскачат алтернативни личности, които представляват „пясъците на морето“ (вижте глава 10к за Свети писания, използвани в програмирането.)


НАЧАЛНИТЕ ОТЦЕПКИ

Началната част на човешкото съзнание, преди да бъде разделяно, се нарича Ядрото. На теория, ядрото произвежда свои части, за да се защити. Началното разделяне се нарича „разлъчване на ядрото“ и има изкуство или наука относно това как да се раздели едно ядро. Само че аз не съм съгласен със стандартния ядрен модел. Вярвам, че е по-точно да се каже, че първоначалните отцепки са по-силни, защото някакси са интегрирани по-близо до съзнанието. По-късните отцепки, направени от по-късни отцепки, в известен смисъл не са толкова свързани със съзнанието. По време на изтезание началните отцепки са винаги най-силни. Така че, когато изтезават някого и получат 20 личностни отцепки, те вероятно ще използват само първите 13 и ще захвърлят останалите, или ще ги употребяват за единични задания. В съзнанието се създават захвърлени области – тези се наричат произволно концентрационни лагери, сметища или каквото и да е. Съзнанието на жертвата е тренирано да създаде такива сметища за онези личностни отцепки, които програмистите не желаят да ползват. В процеса на рафиниране на програмирането, методите за изхвърляне на нежеланите отцепки също са станали по-добри.

При децата, които получават програмиране в много ранна възраст, първоначалните отцепки може да се направят в утробата. Ако четвъртата стъпка се изпълни навреме точно след 18 месеца след вътреутробното травмиране и преждевременното раждане, тогава в първите 18 месеца съзнанието няма да има никаква възможност да се съедини отново. Ако обаче четвъртата стъпка не се изпълни навреме в 18те месеца и не се поддържа по-нататъшно травмиране, съзнанието на детето ще се съедини отново, когато стане на около две годинки и половина. Първоначалните отцепки са най-енергичните и най-лесните за манипулиране. В Илюминати-системите тези ранни отцепки са дехуманизирани така, че да се мислят за скъпоценни камъни и кристали. Тези кристали на свой ред „зареждат“ цялата майндконтрол система, която се нанася върху съзнанието на детето в последващите години. Скъпоценните камъни не се възприемат като алтернативни личности, така че ядрото-заместник няма да се интегрира с нещо, което е неодушевен предмет. На ядрото-заместник (фалшивите ядра, бел.прев) му се позволява да иска да се движи в посока здраве чрез терапевт, то е програмирано да се движи в посока оздравяване, но за да подведе терапевта надалече от истинското ядро. Той или тя е програмирана да вярва, че е истинското ядро.

Истинското ядро и първите отцепки, които са скъпоценните камъни, са хипнотично поставени в най-дълбоките нива на съзнанието – в област на съзнанието, която малко терапевти претърсват. Както се подчертава по-горе, други начални отцепки са накарани да повярват, че са ядра. Част от причината за това, че терапевтите провеждат безплодни търсения за ядро, е че хората още не са възприели идеята, че няма такова нещо като една единствена личност начело на Монарх-система, която просто да вземе решението да спре да се справя с живота, като спре да поддържа MPD. На много терапевти им се иска да вярват, че някой от множеството е „истинският“ човек, а останалите са просто подчинени второстепенни личности, създадени, за да се справят с травмата в ядрото. Мисля, че това разбиране за случващото се е неадекватно. Елементите, които оформят какво човек е – тоест елементи от самоличността като например спомените - са натрошени. Тези отломки на свой ред са били развити в пълнометражни личности, имащи всички елементи от една пълнометражна самоличност. Няма „истинска“ личност, както като строшите огледало на парчета, няма парче, което да бъде „истинското“ оригинално огледало, а само фрагменти, които на свои ред могат да функционират като огледала. Само че, въпреки това има един първичен Себе си. Ранните отцепки са подведени да вярват, че те са ядрото. Култът ще скрие първоначалните отцепки отвъд разпознаваемостта. Някои от третата вълна отцепки ще бъдат оформени като нещо, което се нарича Личности на безмълвието. Те са тренирани никога да не говорят. (Поне част от системите от атернативни личности тип Илюминати наричат тези ранни отцепки „Безмълвностите“).

После този тип ранни отцепки са скривани и използвани да изнудват други отцепени алтернативни личности, формирани по-късно. Другите алтъри, формирани след Безмълвностите (които са пред-езикови алтъри) (тоест формирани преди жертвата да познава какъвто и да е език, включително майчиния, бел.прев), са убедени, че ако са непослушни, Безмълвностите ще направят така, че нещо драстично да им се случи. Някои от пред-говорните Безмълвни алтернативни личности се поставят на места като Храма на Молох, където са пазени като заложници. На пътеката, водеща до там, се създават още алтернативни личности, които да служат като стражи на Безмълвностите. Те са им стражи в пълния смисъл, контролират самите Безмълвности и контролират и всеки достъп до Безмълвностите. Тъй като Безмълвностите са ранни отцепки, те са по-важни за пълната интеграция на съзнанието, което програмистите искат да подсигурят, че няма да се случи. По време на началното травмиране на Ядрото, в мозъка, по много прецизен и методологичен начин, се набутват сонди през основата на черепа. Това се прави, за да се създадат стражи за въртележката (дисоциативната въртележка, бел.прев). Повече относно ранните първични отцепки можете да прочетете в посветената на структурирането глава 7, в секцията за Въртележката, както и в следващата глава, където се описва как се извършва травмирането. Понеже програмистите ще бърникат алтърите толкова много, за да се сдобият със сатанинските алтъри и с алтъри със специални предназначения, им е нужно да създадат някои от ранните отцепки като фронтови алтернативни личности. Нуждаят се от силни фронтови алтернативни личности, които имат усещане за това кои са. Ако изчакат до по-късно, за да се сдобият с предни личности, алтернативните личности няма да са толкова силни и вече ще са изгубили самоличността си. Третата вълна от алтернативни личности често ще бъде на свой ред разцепена, за да се добият алтъри, които да изградят фронталната част на Системата. Предните „ядра“, които са примамки, ще бъдат устроени като опозиции, една алтернативна личност ще обича програмиста, друга ще го мрази.

Един алтър ще се доверява на програмиста, друг ще се страхува от него. Терапевтите хабят цялото си време в опити да изгладят този конфликт, поставен на преден план като примамка, за да им създава работа. Междувременно, скъпоценните камъни заедно с останалите лоялни култистки алтернативни личности ще имат способността да създават всичко, което е нужно в системата. Цялата система от алтернативни личности постоянно се изменя и много от иситнските алтъри се крият. Човекът е накаран да се чувства така, сякаш той или тя е била нарязана като месо, както резачката за салам прави тънки резани наденица. Тази наслояваща програма е много опасна и тежка. Настилки от всички видове, демонични, хипнотични илюзии и тн. са наслоени върху истинските алтернативни личности, така че дори идентичността на тези истински алтъри е скрита. Целта на това е да се създадат примамки за терапевта, които да му създават заетост, докато цялата структура се изменя, и преподрежда, и преструктурира отсамосебе си, за да остане скрита. Илюминати често насърчават ранните фронтови отцепки да учат за Исус и легитимно да Го приемат в много ранна възраст. Това приемане ще бъде използвано като основа на травмата за създаване на силни сатанински алтернативни личности. Точно както хендлърът (дресьорът, бел.прев) се обвързва с детето, за да го раздели, хендлърът ще позволи на някои ранни части от системата да се обвържат с Исус, с цел да се подсили травмата, която „Бог“ ще причини на Системата по-късно.

Това също така позволява на хендлърите да имат уравновесителна точка. Без пълната гама способности у една Робска система от алтъри – опасен дисбаланс към злото може да подтикне роба към ситуации, в които няма възможност да успее. По много начини, светът на роба се превръща в микрокосмос на реалния свят, със смесица от пълнолетни и детски алтернативни личности, християнски, светски и сатанински личности. Друго нещо, което се случва с първоначалните отцепки, това са огледалните образи. По някое време, през ранните процедури по разцепването, детето създава допълнителни отцепки. В ранните етапи, тези силни допълнителни отцепки са превърнати в огледални образи на нормалните алтернативни личности. Известно е, че някои от тези огледални образи се поставят в съзнанието, преди да се извърши каквото и да е разцепление. Докато е налице дисоциацията на жертвата, налице е и потенциалното зло от програмистите. Затова интеграцията може да бъде позитивна цел за Монарх-множественика, ако депрограматора му знае какво прави. След десетки години страдание през безброй невъобразимо ужасяващи травми и най-тежкото насилие като роби, повечето роби имат съзнания, които са дисоциативни по навик. Тези роби с по-стари съзнания се нуждаят от чудо, за да спрат да бъдат постоянно дисоциативни. Поддържането на амнезийните стени наистина изисква много мозъчна енергия и съзнанията на хора в 70те си и 80те си години ще спрат да поддържат тези стени, и старците ще започнат да си спомнят. Но до тогава тях вече ще ги считат за изкуфели и на спомените им ще се гледа с неодобрение.


ПО-НАТАТЪШНИ СЪОБРАЖЕНИЯ ПРИ СЕЛЕКЦИЯТА

Илюминати си имат свои критерии, за да изберат някого. За предпочитане е да бъдат синеоки и руси, от бялата раса, без очевидни физически дефекти или видими белези. Фримасоните също отхвърлят физически дефектните кандидати. След като тестват детето за интелигентност, креативност, и дисоциативни възможности, водят децата пред Великия Друидически Съвет.

Формалното удобрение на момичетата и момчетата се прави в третата им годишнина, на презентация на Царицата Майка и Великия Друидически съвет. Само че, децата вече са били прегредани от Царицата Майка на формален физически прегред. Сексуалността е важна част от физическия преглед на илюминатския изпит за момчетата и момичетата. Това е част от физическите критерии, както и физическото здраве на детето. Креативност, сила, кръвна линия и интелигентност също ще се вземат предвид. Стандартният Травматичен майндконтрол, който произвежда програмирани множествени личности, се стартира върху децата преди да са на 6 години. След 6 годишна възраст е трудно да се следва този вид MPD/DID програмиране. Това обаче не означава, че хората вече не ги програмират след 6. Личностните отцепки, основаващи се на травма, остават по-добре изолирани в съзнанието, отколкото основаващите се на хипноза, но повечето хора могат да бъдат хипнотизирани, за да се създадат алтернативни личности. Някои оцелели от Ритуално Сатанинско Насилие имат програмиране, но нямат система от алтернативни личности. Редки единици нямат системи, а само няколко дисоциирани състояния, като например нощен себе си и дневен себе си.

Експериментирано е с голямо разнообразие подходи, и всеки е оперативно реализиран. Тази книга ще се съсредоточи върху Монарх-системите, които се създват чрез програмиране на пеленачета. Това обикновено е най-опустошителният, травмиращ, контролиращ и ефективен подход. Католическата църква винаги е повтаряла „Дайте ни дете на 5 годинки и то ще стане католик“. Католическата църква е една от най-големите части на мрежата, извършваща Монарх майндконтрол. Факт е, че ако йезуитите могат да си пласират Монарх програмирането – което наричат „Ключовете към царството“ – у някое дете, ще контролират съдбата му. Има запис на един йезуитски свещеник, който твърди, че чрез мъчение може да накара който и да е, да направи каквото и да е. Йезуитите развили измъчването до степен на изпипано изкуство при Инквизицията. Представете си професионализма, който внесли в Монарх програмата, която започва да измъчва деца от 18 месечна възраст нататък с всяко сложно устройство за мъчения, изобретено някога. Ако йезуитите се хвалят, че могат да накарат възрастни да направят каквото и да е чрез мъчения, какво остава за малките бебета? Докато Монарх програмирането се извършва върху деца, друга негова вариация се извършва върху възрастни.

Възрастните, които са избрани за това, също са селектирани според способността им да се дисоциират и според наличието им. Съществуват определени видове тестове, идентифициращи хората с добри способности за дисоцииране, провеждат ги различните клонове на военните. „Планчетата“ – тоест натрупаните училищни архиви, също се изследват (оригинално „Cumes“, предполагам идва от curriculum – учебен план, бел.прев). Съответният тип човек може да бъде отписан и пратен да получи програмиране. Някои от тези хора свършват в различните разузнавателни агенции, където са като в капан до края на живота си. Някои от жертвите на програмирането са военни ветерани, американци, които са били военопленници, хора в лудниците (персонал, бел.прев), хора, които по случайност са започнали да работят за илюминатски компании, и актьори. Тайните служби често започват програмиране върху личността на човека, който се присъедини към организацията им. Ако разузнаване или военна група може да упражнява висока степен на външен контрол над даден индивид, може да не им е нужна степента на програмиране, от която се нуждаят окултните секти и илюминати. Илюминати пласират членовете си из широкия свят с изискването, че трябва да спазват вековните традиции на тайната.

Тази тайнственост може да се поддържа единствено чрез установяване на силно ранно програмиране, което да осигури провало-предпазна система с голямо количество тъмни алтернативни личности и тежки, наслоени демонични сили. (Много хора ще се надсмеят над концепцията за вътрешно наслояване на демони, но с каквото и име някой да нарече тези сили, те са вътрешно наслоявани, и упражняват мощно въздействие зад програмирането.) Програмирането ще се срути, ако се отвори достъп до спомените, така че вътрешно се наслояват демонични доволчета, които да спрат изплуването на спомени. По-натам в книгата на този феномен ще се обърне подробно внимание и ще му се даде рационално, терминологично обяснение. Без значение как един терапевт ще обясни тези демонични дяволчета, човек трябва да се справи с тях, за да се прекрати охраняването на спомените. Има различни методи за контролирано възвръщане на спомените – водене на бележки, хипноза, обезопасени стаи с екрани, избавления (религиозни, бел.прев) и прочие, в които няма да навлизаме на този етап, защото даваме рецептата – не решението.

Докато повечето жертви на илюминати са от собствените им родове и окултни кръвни линии, определена група илюминатски програмисти са доказали на илюминати, че могат адекватно да програмират не-илюминатски деца. Запознат съм с някои от въвлечените в това хора, но няма да спомена имена. Това, което покрихме в тази глава, е колко преднамерени, нарочни и прецизни са плановете на програмистите за Монарх-програмираните роби. Програмирането поставя животите им в много строги сценарии. Майндконтрол робите се употребяват за различни неща. Това, което се отнася за един роб, може да не се отнася за друг. Не всеки е добър кандидат за програмиране. Понякога само част от някое семейство ще бъде програмирано. Каквито и да са особеностите на самото програмиране, достатъчно е съзнанието на индивида да се постави тотално под контрола на хендлъра (дресьора, бел.прев). Също така описахме в детайли как се избират кандидатите, как се тестват, как се подготвят и как се стартира програмирането.


559
Основна стъпка 1.

ПОДГТОВКА НА ДЕЦАТА чрез ДУХОВНИ ПРИГОТОВЛЕНИЯ И ВЪТРЕ-УТРОБНО ТРАВМИРАНЕ
Ритуалите на ЛУННИТЕ ДЕЦА

Подготовката на някого за програмиране засяга също и възможността този човек да бъде демонизиран. Потомствените сатанински фамилии са продадени на Сатана и децата им принадлежат на Сатана по начин, по който не-потомствените деца не могат. Заради потомствените проклятия, заради генетичните наклонности към окултното, заради потомствените демонични сили, децата на илюминати са много добри кандидати за програмиране тип Монарх. Част от програмирането се състои във вътрешното наслояване на демонични сили и участието в кръвни ритуали, за да бъдат привлечени най-мощните демони. Задълбочен поглед върху този спорен въпрос се дава в глава 10.

Ритуалите „Лунно дете“ са ритуали за демонизиране на плода. Само че, призоваваните демони не са малките, а са сред най-силните. При работа с жертви на този вид програмиране е ясно, че висок разряд демони са поместени у тези хора в много ранната им възраст, като за много от тях се вярва, че са били демонизирани преди раждането си чрез ритуали като ритуалите „Лунно дете“. За това ниво практикувана магия винаги са нужни кръвни и човешки жертвопринушения. Алистър Кроули (Aleister Crowley, 1875-1947) бил сатанист и масон 33та степен, фримасон от Шотландските масонски традиции. Бил водач и в други масонски традиции, както и водач при тамплиерите (ОТО), началник в Stella Matutina, и агент на MI-6 (Британско задокеанско разузнаване). Писанията му са важни за сатанизма на 20ти век и за черните магьосници. Написал е „Лунно дете“ (Moonchild), за първи път публикувана през 1917г.

Идеята зад Лунно дете е, че е възможно чрез черна магия да бъде хваната съвършена душа. Според вярата в прераждането, което е преобладаващо вярване при илюминати и сатанинските групи, много души се съревновават за даден ембрион. Идеята е изразена на страница 107-108 от „Лунно дете“,

„За да бъде произведен човек, който да не е обвързан със своята наследственост, и да притежава вътрешната среда, която искат от него.“

Тази съвършена душа в подходящ човек се нарича Хомункулус (Homunculus). Твърди се, че това се основава на магическите разработки на Бейкън (Bacon), Албертус Магнус (Albertus Magnus) и Парацелз (Paracelsus), в окултните кръгове се твърди, че всеки от тримата е хванал душа и я е вселил в месингова статуя. Хетите, народ от Мала Азия и Сирия, дълго са преследвали възможността да се създаде супер-мъж или супер-жена (супермен от светската култура, бил.прев). Поверителната окултна история на илюминати сочи хетите като едни от техните предшественици. Още в далечната 1917г, много преди супермен да се появи в комиксите и в кината, Алистър Кроули е пишел за Сепер-човек. Магическата идея е, да бъде хваната душа от 4то измерение. В книгата „Лунно дете“ вилата, която е използвана за създаването на Лунно дете, е наречена „Мрежа за пеперуди“ (The Butter-fly-Net). В такъв случай програмирането Монарх, което е кръстено на пеперудата Монарх, е също и намек за проект Лунно дете, в който пеперудите символизират душите (онова което християните наричат демонични духове).

Изпълнението на същинските ритуали за създаване на Лунно дете са описани в детайли в три от писанията на Кроули. В „Лунно дете“ има бегло тяхно описание. В действителност вилата е окултен храм, с разположение, съобразено със свещената геометрия. Има фигури на сатири, фавни и нимфи. Има и статуи на Артемида. Там има и много сребърни предмети, полумесеци и деветовърхи звезди, защото всички тези предмети се свързват с Луната в магията. Родилката се обгражда със свързани с Луната предмети. Влиянието на Луната се призовава постоянно. Ползва се малък, триъгълен олтар, посветен на Артемида. Жената е къпана в свещен извор на същото място. Ползва се числото 9, което е свещено за Луната, както и коренът му 81. Отправят се молитви към Артемида и се разиграва сцената с отвличането на Диана от Пан. Жената е предварително тренирана да се самоидентифицира с Баба Луна (в книгата тя е наречена просто Луна или Диана), като идентифицира мислите и делата си с божествата, които трябва да бъдат призовани.

Създаването на Лунните деца в Монарх програмата включва висша магия, изпълнявана от кръга на илюминатските магьосници, които участват в програмирането на съответния индивид. Трябва да се отбележи, че Великият Майстор (Grande Master) и Великата Дама (Grande Dame), ще разбират от демонология, но секциите (нивата) на алтернативните личности над тях не са информирани. Една от най-големите тайни за повечето от личностите на робите е, че системата им е била демонизирана, още докато е била ембрион. Първо, това би дало на религиозните фронтални алтъри нужната информация, за да се насочат в посока оздравяване, и също така това би могло да навреди на програмните лъжи, вложени в някои фронтални алтъри, които не осъзнават колко преднамерено е мъчението и травматизирането им (в повечето случаи е важно как робът ще възприема нещата – в някои случаи е по-добре да мисли, че насилието срещу него е случайно, а в други – че е преднамерено и нарочно, бел.прев). Предните алтернативни личности на жертвите помнят историята, която е само за покритие – че Лунните деца се създават от малките деца в клетките чрез мъчения. Също така, илюминати планират така нещата, че всяка от Десетте Божи заповеди да бъде нарушена от детето в тяхна полза. Те предпочитат детето да бъде родено извънбрачно, за да бъде копеле. Това нарушава Божията заповед за прелюбодеянието и също така им осигурява по-добър лост, чрез който да разрушат самоувереността на детето. Целият този план включва потомствени проклятия, които са вербални и невербални. По време на илюминатските церемонии се правят Церемониални завети, като например церемониалното извънбрачно зачеване на детето, за да се осмее Господа.
Докато илюминати разрушават всяка божествена духовна основа, те създават стабилна „любяща“ основа (обожание или идолопоклонничество) у новороденото, върху която да се гради програмирането.

Втората Заповед е „Не изричай Божието име напразно“. В Черната литургия имената на Господ се призовават, с цел да се извикат духове с богохулни имена, като Яхве Елохим. Повечето от частите на детето няма да чуят Божието име – то ще чуе само името на господаря си, който един ден ще му бъде представен като „Бог“. Ръката, която клати детската люлка, управлява света (англоезична пословица, бел.прев). Детето е обвързвано към бъдещите си програмисти. Много по-късно ще се отдели доста внимание, за разиграването на нагласени събития, за да е сигурно, че програмираната жертва мрази Бог.


ИН-УТЕРО (вътреутробно) ТРАВМАТИЗИРАНЕ

Формалният Монарх майндконтрол проект бил развит на база наблюдения върху всички сатанински семейства. Тези семейства нямали никакви угризения заради травматизирането на плода. Италианското потомствено вещерство се нарича „Пътят на стригата“ (стрига е чудовище от славянската митология, strzyga от полски, представлява жена, трансформирана чрез проклятие в кръвожадно чудовище, бел.прев). Тези потомствени окултни линии, особено в Тускана и Непал, са много задълбали в потомствените наследствени духове. Това са онези, при които Алистър Кроули е ходил, за да се научи как се правят Лунни деца. Помнете, че италианските фашисти и германските нацисти са изучавали германски и италиански потомствени илюминатски фамилии, за да развият научно разбиране за контрола над съзнанието. Илюминатските семейства в Германия били тайно научно изучени през 1920г, за да се определи какво точно се случва и как систематично да се подобри контрола им над хората, които вече програмирали.

Векове наред тези кръвни линии не са се скъпили с обучението и дисциплината върху децата си. Приносът на 20ти век е научното изучаване и систематизираното събиране на всички методологии в един кохерентен пакет. Това начинание било подхванато в голям мащаб през 1940г и отогава към него систематизирано се добавя. Фамилии, които искали дисоциативни деца, научили, че дисоциативните бебета се раждат, ако детето се измъчва в утробата. През майката се прокарват тънки игли в утробата, за да се човърка плода вътре. Майките, които са бременни с деца за програмиране, също са подлагани на тежко травматизиране по време на бременността, нанася им се цял асортимент травми, които наред с тях самите травматизират и носенето от тях бебе. Например, бащата може нарочно да изостави бременната майка насред гората, или да я порази със силна, плашеща музика и веднага да последва това с любов.


Основна стъпка 2. ТРАВМАТА ОТ ПРЕЖДЕВРЕМЕННОТО РАЖДАНЕ

Преждевременното раждане е важно, защото естествено възникващите процеси, които се случват около събитието, осигуряват естественото травматизиране на детето. Изследванията (например Fenaroff, 1972г) сочат, че само 7-8% от естествените раждания са преждевременни, но 25-40% (около една трета) от психически разнебитените деца са се родили преждевременно. Изглежда, че участието на сатанинските култове в предизвикването на преждевременни раждания, може да намери отражение в тази статистика.
Ранните бебета се раждат толкова малки, че някои от илюминатските преждевременни раждания успяват да стигнат до вестниците. Преждевременното раждане е предизвикано – фактът на случването му не е естествен, но травмите, които ранното бебе понася, са. Върху майката се употребяват специализирани наркотици (не само екзогенните окситоцини, които по принцип се използват за предизвикването на раждане), за да я поставят в по-дълбок транс, отколкото вечерния сън. (Не забравяйте, че на недоразвитият черен дроб и бъбреци на ранното бебе им е трудно да пречистят медикаментите от организма.) В този момент майката ще започне да ражда. Само че, тя трябва да бъде извадена от този дълбок сън, за да може да избута бебето през родилния канал. Бебето е твърде слабо, за да помогне в процеса на раждането. Това е най-трудният вид раждане, който съществува, защото бебето не е способно да помогне на майката по малките начини, по които напълно развитото дете би могло. Натоварването за сърцето на майката е екстремно. Илюминати са се научили, че майката може да даде две или три ранни деца по този начин, преди да се рискува смъртта й. Ако този вид раждане се повтаря твърде често, сърцето на майката ще се пръсне. Затова илюминати взимат 2 или 3 ранни деца от родилките си за програмиране, и после ги ползват за пълноценни раждания за жертвопринушения.


Родилките за размножаване и програмирането "Лилит"
Ако обсъждаме как се ползват родилките и бебетата, трябва да говорим в общ смисъл, защото всяка кръвна линия, всяко бебе, всяка майка, е отделен случай. Но има някои шаблони, които трябва да се посочат. Някои фамилии често искат първородното на женската (защото според сатанизма, хората наистина са животни, бел.прев) да бъде принесено в жертва на системата им от вярвания… и също на Лилит програмирането, което се дава на алтернативните личности, действащи в кабалистичното Дърво на Живота – то се изгражда вътрешно по време на Менгеловото програмиране за по-дълбоките нива илюминатски алтъри, които са тренирани в черна магия (този въпрос ще бъде обсъден по-късно).

Самите родилки за размножаване на илюминат често са преждевременно родени. Понякога пропускат едно поколение в серийното преждевременно раждане, за да получат родилка със здраво сърце. Някои от тези размножителки са от отлична кръвна линия, но по време на раждането мозъците на някои от тях се повреждат, така че нямат супер-интелигентността, която илюминати искат за програмирането. Само че те все пак трябва да са имали достатъчно креативност, за да си позволят да бъдат програмирани множественици. Когато илюминати използват родилки за разплод, за да се сдобият с бебета за програмиране, те подбират майки, които също са с програмирани множествени личности. Използват ги за разплод, защото обикновено имат гени за интелигентност, въпреки че не са гениални. Тези жени с ниска интелигентност съставляват само началното ниво на женското Жреческо съсловие и могат да достигнат ранг Висша Жрица. Всички тези жени, независимо от обстоятелствата, са накарани да повярват, че да предлагат бебетата си на Сатана е най-висшата чест, така че много от тях нямат нормални угризения заради задълженията си. Важно е да се отбележи, че илюминати са Луциферианци, но почитат Луцифер/Сатана. Организационно, сатанистите са отделно тяло с отделна история, но двете групи имат множество общи практики, включително жертвопринушения на деца. (Цяла наука е как илюминати крият кръвни линии, понякога семейства са ползвани като размножители на други важни кръвни линии. Само по межу другото ще споменем тук, защото е важно с оглед на това по какви признаци децата кандидатстват за програмиране. Илюминати са напълно наясно с редките видове кръв и други генетични качества, онаследяващи се в кръвните линии, и развъждат отделни индивиди, за да развият определени черти. Също така взимат предвид и известните слабости, като например слаби сърца, или АВ-негативна кръв без RH-фактор изисква специално внимание.)

Критерият на други, неилюминатски култове, е много по-нисък. Това е разликата между доброто развъждане на илюминати и дегенеративното мислене на сатанинските групи. Сатанинските групи, организирани на централни управления и някои от по-малко окултните групи като ККК, имат жени пазени под ключ за целите на разплода. Родилкисе са пазени да не развият външни таланти, които биха им позволили да функционират във външния свят. На някои не се позволява да имат шофьорски книжки и други основни нужди. Как окултният свят успява да си уреди нещата в болнична обстановка? Независимите сатанински култове могат да не ползват болници. Работил съм с достатъчно информация от първа ръка, за да съм запознат с някои от култовете, провеждащи домашни раждания, обгрижвани от техни собствени акушерки. Такъв пример е сатанинският култ в окръзи Семинол и Гарвин в Оклахома, подразделенията на който провеждат домашни незаписвани раждания в провинцията. Информацията от първа ръка потвърждава също, че болници в Такома, Ванкувър, Портланд и Сан Франциско се използват от илюминати за преждевременни раждания.


Програмирани доктори и медицински сестри
По презумция следва, че много болници навред из САЩ в момента са проникнати от голям брой сестри и доктори, които са лоялни на окултния свят (наречен от вътрешни хора „Мрежата“), оглавяван от илюминати. За ранно-родените деца се грижат сатанински вещици, които са медицински сестри и много от тях са и множествени личности. По-нататък в книгата ще говорим за това как се оказва, че илюминати разполагат с голям брой програмирани педиатри, за да си осигури контрол над предварителните стадии на програмирането. Ако окултният свят желае майката да види новороденото си бебе, окултните сестри нощна смяна тихо ще пуснат майките от култа да се обвържат с децата си. Също има и много корупция, която минава незабелязано. Тези доктори и сестри са взели много преждевременни деца за Мрежата, за да бъдат ползвани за експериментално програмиране. Ако майката е с ниски доходи, фримасоните ще й позволят да им ползва болниците безплатно. Някои от тези ранно-родени деца са описвани като мъртви и са отнемани с извинението, че не могат да дишат. После се ползват за програмистки експерименти.

Илюминати, работейки съвместно с други окултни групи, измислят схеми и методи за сдобиване с бебетата на други хора. Така си набавят допълнително деца, върху които да работят. Като осигуряват на майките с ниски доходи безплатни раждания в масонски болници, по-късно окултният свят може да измисли някакви причини да лиши дрогираната безпарична майка от попечителството й върху бебето. Взимат тези деца, някои от които са на наркотици, за целите на програмирането. Майките на различните животни са пример за това колко е важно е докосването за едно бебе. Една крава или кучка ще започне да побутва потомството си скоро след като се роди. Също така, те веднага ще започнат да обучават бебето. Повечето бозайници ближат новородените си и наблюденията показват, че това е от първостепенна важност за доброто физическо развитие на малкото животинче. Илюминати искат същото развитие за своето поколение. Изследванията са показали, че люлянето и милването на ранно-родените деца им помага да развият двигателните си умения и дихателни функции. Това замества близането при животните. Милването дори спомага сърдечната функционалност, докато недоразвитото бебе спи. Стимулирането на дадена част от мозъка ще доведе до развитието й. Въпреки че преждевременно роденото дете не може да говори, то все пак жадува за внимание. Дори и да боли, детето иска – дори се нуждае – да бъде държано. Детето може да бъде докосвано, и то ще жадува това докосване, дори и да причинява болка. Още отсега започва смесването на любовта с болката. Кожата им е тънка и много чувствителна на допир. Ще боли, докато ги докосват, и преждевременно родените дори може да получат синини и натъртвания от чаршафа.

Преждевременното раждане създава борбен дух у детето. Ако то няма силен инстинкт за оцеляване и не се бори да оцелее от преждевременното раждане, то няма да се бори да оцелее и по време на мъченията при програмирането. Чрез преждевременното раждане подбирането вече е започнало. Кое дете ще бъде борец? Ранно-роденото ще бъде емоционално лишено от възможността да суче от истинска майчина гръд, и ще бъде хранено с капкомер или бутилка. Често случаи в болницата ще се формира интердисциплинарен екип, за да се грижи за недоразвитото бебе. Ще проведат някое от многото стандартни оценявания, вероятно Системата за Неонатално Поведенческо Оценяване (NBAS, Neonatal Behavioral Assessment System) или Бейли скалата (Bayley Scale) на Инфантно Развитие. После ще бъдат определени цели за близко и далечно бъдеще на основа идентифицираните нужди на всяко новородено. NBAS разглежда а. способността да се отстраняват обезпокоителни стимули, б. впечатлимост от звукови и визуални стимули, в. мускулен тонус и двигателни умения, г. раздразнимост, д. способност за гушкане, е. цвят на кожата, ж. рефлекси.

Всяка част от преждевременното новородено ще бъде осквернена. Вероятно ще му се постави катетър в пикочния мехур, защото уретралните канали на ранно-родените често се затварят, трябва да се избягва и неудобството в леглото. Обикновено им се дават и I.V.-та (слабителни, бел.прев). Това ще им създаде повече течност за елиминиране. Здравословно е за недоразвитите новородени, за да са във форма бъбреците им. Само че това служи и за предизвикване на естествена травма. На някои ще им се даде кислород. Ранно-роденото ще трябва да се приспособява към светлина, температура, звук, влажност и гравитацията от новия свят, в който е било хвърлено. Сърцата им ще имат проблеми (някои от тях като митро-клапанната пролапсаза може да са за цял живот) и често трудности с белите дробове. Изследвания върху преждевременно родени сочат, че те като цяло имат трезво изражение с малко усмивки. Когато се усмихват, усмивките винаги идват, когато се отклонят от този, който стои пред тях. Те са по-малко социални и са зависими от главния човек (обикновено гледач в болницата), който им дава подкрепа и поощрение да проявяват социални взаимодействия (Als & Brazelton, 1981г).

Когато детето се роди, илюминати се грижат задължително първият, който ще види, да е един от онези, които ще го програмират. Това често е Велика Дама от йерархията, но може и да е мъж програмист. През следващите месеци прогамистът говори на детето с обичливи и глезени тонове. Най-успокояващите и обичливи думи са единственото, което е позволено на този етап. Детето е обвързвано по естествен начин с програмиста. Менгеле бил сред най-добрите експерти в този вид обвързване. Помежду си програмистите си говорят неща като „това дете е парче глина“. Те гледат на себе си като на грънчарите за тази глина. Когато преждевременното дете се роди, то се справя с болката, като бъде дисоциативно. Успокояващият глас на програмиста е изговарян и чуван в хипнотични тоналности. Хипнотизиращият глас на програмиста се възползва от дисоциираното трансоподобно състояние на детето, което го боли. Хипнотичният глас го подготвя от утробата. Дори в тази невръстна възраст в детето се появяват хипнотични спусъци. Хипнотичните спусъци използват всички сетива. Действително, програмистите хипнотизират дори и малките бебета. Скоро очите на новороденото ще се отварят, щом усети присъствието на програмиста в стаята. Очите на детето ще го следват, докато ходи наоколо. Очите ще следват гласа му.

Роналд Шор (Ronald Shor), уважаван изследовател на хипнотизма, писа в американското Списание за Психотерапия (Journal of Psychotherapy, Vol. 13, 1959, pp. 582-602),

„Само в ембриона човек може да схване идеално чисто трансово състояние, тоест състояние, в което има пълно отсъствие на функциониращо ориентиране спрямо действителността. В развиващия се вътреутробен организъм първите моментни преживявания съществуват конкретно, независими от какъвто и да е структуриран досегашен опит. Единствената организация, която може да се бъде в началото, е онази, която е генетично зададена. Но освен това натурално, онтогенетично недоразвито състояние, винаги има някаква степен на структурираност.“

С други думи, ако искате да хипнотизирате някого, идеалното условие е, когато е още ембрион, защото бебето скоро започва да схваща реалността – това дава на детето нещо за сравнение… нещо, което то да сравни с онова, с което хипнотизаторът иска да го програмира. Забележете също, че Шор е наясно с наличието на структурата на съзнанието, която по естествен път идва от генетиката. Това отново подчертава важността на въпроса защо програмистите искат многопотомствени жертви – защото чрез генетиката си те предават част от менталното си структуриране, което е нужно за гладкото програмиране на следващото поколение. Гледайки в очите на преждевременно роденото бебе и говорейки му, програмистът започва да го обучава. Новороденото научава, че гледачът му е неговият контрольор. Контрольорът контролира достъпа до бутилката му и всичко останало в живота. От първата секунда след раждането илюминати учат детето да вижда контрольора си така, сякаш е Бог. Те искат детето да боготвори програмиста. Той буквално спасява живота на преждевременно роденото. Като му гука и говори, неговият глас става по-реален за детето, отколкото то самото е за себе си.

Програмистите започват да опъват съзнанието на детето още щом се роди. Двамата или тримата човека, които контролират ранния живот на бебето, веднага започват да го обучават с хипнотични гласове. Незабавно се ползват записи с подсъзнателно съдържание. Целта е детето да бъде научено да чете и да говори много по-рано от останалите деца. В контролираната среда на Монарх програмата, децата, можещи да четат още на шест месеца, все пак могат да се програмират да имат социални способности. В неконтролирана среда, ако децата бъдат научени да четат твърде рано, проявяват тенденцията интелектуалните им качества да надхвърлят социалните им способности и развиват сериозни проблеми с връстниците и училищата си. Децата се хипнотизират по-лесно от възрастните, но трябва да бъде направено по различен начин, особено ако детето все още не може да говори. Търкането, милването на главата и потупването помага детето да се успокои и да влезе в отпуснато състояние. Хипнотизаторът не бива да прави резки тонални промени в гласа си. Тъкмо поради тези причини нежните жени програмистки са такива ценни кадри за илюминати в този етап.

Новороденото се учи на подчинение. Позволява му се да плаче, за да му се развият дробовете, но скоро е научавано да не плаче. Устата му се залепя с лепенка и постоянно му се повтаря „не“, със съответната жестикулация на показалеца. Ако не плачат, децата получават удобрение. Този вид програмиране се нарича поведенческо изменение и ще бъде подробно разгледано в по-късна глава. Строго му се втълпява пълно подчинение. С оглед на стъпка 3, една изпитана и често ползвана техника е детето да се роди преждевременно. Бебето трябва да претърпи много травми и трябва да се научи да бъде борец, за да оцелее. Взимат бебетата чрез предизвикано раждане или Цезарово сечение в недоразвити стадии с нарочното намерение бебето да се травмира. Когато преждевременното бебе напусне комфорта на утробата, то преживява тази травма. Взимайги го преждевременно, програмистите си осигуряват преднина в програмирането.


Основна стъпка 3. БОМБАРДИРАНЕ НА ДЕТЕТО С ЛЮБОВ ДО КЪМ 18тия МУ МЕСЕЦ

Третият етап е задушаване на детето с любов. Любовта се дава, за да може да се отнеме в четвъртия етап. Ако любовта не се даде по такъв начин, че да може да бъде отнета, няма да има травма. Децата на илюминати никога не са пляскани в първата си година и половина. Контролирани са с много любвеобилност. (Този шаблон да задушиш нововерците с любов, подготвяйки се да отнемеш тази любов и приемане с цел да получиш подчинение, се нарича „бомбардиране с любов“, и се практикува също и от някои други култове към новите им членове.) Илюминатските деца учат за тялото си. Позволява се вътрешностите им да работят добре и се поддържат чисти най-щателно. Трябва да бъдат научени, да оценяват тялото си, преди да се нанесе травмата от това да загубят всичко, което ценят. Не е нужно детето да се учи на дисоциация, защото то генетично клони към това и преждевременното раждане ги е научило да се дисоциират. Всичко на всичко, на детето е позволено да изгради връзка единствено с програмистите си. През първите 18 месеца детето е учено да обожава, да се доверява и да се подчинява на програмиста си. Съзнанието му се строява по хипнотични сугестии, спусъци и е покорно.


560
Тестът за интелигентност на Векслер (Wechsler)
Понеже толкова малко се знае за PAS-теста, трябва да се пообясни. Първоначалните идеи, стоящи зад PAS, идват от наблюдения върху Теста за интелигентност на Векслер (Wechsler Intelligence Test). Базовият тест, използван за E-I измерението, е формиран възоснова числовия подтест от Теста за интелигентност на Вехслер, който оценява способността да се помнят числа. Това, което Гитингер открил, било, че готвачите в закусвални имали добро числово запаметяване, което се равнява на Интернализираща личност или „I“ (в много заведения за бързо хранене и закусвални в Америка нещата от менюто си имат своя номер, клиента диктува поръчката си като поредица от номера, бел.прев). Способността да се помнят дълги числови редици говори много за личността. Хората, които не се разграничават добре от околната си среда, са Въплъщаващи = Е (от Externalizer, бел.прев).

Индивидуалностите „I“ са добри бебета. Индивидуалностите „Е“, които предпочитат действието пред мисленето, са „твърде любопитни бебета“, които имат много капризи. На I-тата често се оказва натиск, за да бъдат по-отворени, а родителите на Е-тата често им оказват натиск, с цел да бъдат по-самодостатъчни и за да надраснат пълзенето (което те обичат) и да се научат да ходят. Чистите Интернализатори стават по-отдръпнати след няколко питиета, а некомпенсираните Е-та е по-вероятно да станат немърливи приказливи пияници. Възоснова измерението E-I също така може да се предвиди какъв ефект ще има LSD върху съответния човек (ЛСД, много популярен забранен наркотик, бл.прев). Това е E-I измерението.

Субтестът с блоков дизайн показва дали човек е Регулиран (R) или Гъвкав (F). Това е R-F измерението. Регулираният тип личност няма никакъв проблем с това да учи наизуст, но не разбира какво научава. Гъвкавият тип от друга страна трябва да разбере това, за което учи, преди да го научи. Децата тип R могат лесно да се научат да свирят на пияно, но великите концертни пианисти са тип F – личностите, които чрез постоянството си са преминали през онова, което считат за робски труд. Третото измерение е Адаптивната към роли (А) или Униформената (U) индивидуалност. А може да се определи като Чаровност, докато хората обикновено не забелязват U. ЦРУ имат 40 образеца, за които кадърните наблюдатели следят, и тези образци после се съотнасят към субтестовете на PAS и Векслер.


Употреба на енцефалограма за оформление на програмирането
Илюминатските алтъри Майки на тъмнината (обяснява се по-нататък в книгата, бел.прев), обучени да наблюдават тези неща у едно дете, ги картографират в таблици. Поведението на детето спрямо определени играчки, определени жестикулации с ръце и социални реакции могат да се наблюдават и да се използват, за да се прецени как ще се представи това дете на PAS тестовете. Данните от ЕЕГ (електроенцефалограма) намират израз в числовия PAS тест. Тази взаимосвързаност им позволила да използват ЕЕГ, за да превъзмогнат културните различия при теста. Това също така дало на Монарх програмистите съвършения инструмент за оценяване на малки деца, преди да имат вербални умения. Дейвид Саундерс (David R. Saunders), от Колорадския университет и работещ с ЦРУ, написа статия през 1961г, показваща връзката между алфа вълните и числовия тест. През 1960г Мънди-Касъл (Mundy-Castle, сложно-съставна фамилия, бел.прев) писа относно връзката между данните от ЕЕГ и променливите от теста Велхер-Белвю (Wechsler-Bellevue Test).

Ето го върхът на айсберга, че ЕЕГ се е ползвала за определяне на пре-вербалната индивидуалност при децата. А Салваторе (Salvatore) (и др.), от Масачузецкия Център за психично здраве (Massachusetts Mental Health Center, Boston, Mass) още през 1954г в свое непубликувано изследване е писал относно „потенциала за предвиждане на Гитингеровата теория“ (Масачузецкият Център за психично здраве е един от ранните участници във всичко това). Пазителите на детето трябва да научат малката си жертва на подчинение. Трябва да го научат да държи очите си отворени и да седи мирно. Тези умения са важни, защото детето ще бъде подложено на ЕЕГ-та в големи количества.

Медицинската екипировка била нещо като 11-каналов Grass ЕЕГ апарат, 11 електрода се поставяли на главата на детето, при което на хартия се принтирали графиките на мозъчните му вълни и това картографирало неща като заден план, променливост, разтоварвания на заряда, потискане на задния план, остри вълни и др. Обозначенията на електродите били например T3, T4 и др. В специалните центрове за програмиране за главата на детето закачали машина с електроди за повтаращи се тестове. По-новите машини имат до 30 половин-инчови (1.25см) електроди, които се прикрепят към скалпа на детето посредством специални лепенки или малки иглени върхове. Косата на детето се разделя, където е нужно, и електродите се захващат за черепа. Помощникът казва на детето „Не мърдай. Дръж си очите отворени. Виж тази точка. Не мигай. Не си движи тялото.“ Тази процедура се повтаря межу 45 минути и час. Накрая, от закрепените за черепа му електроди, ще има стотици разчети на мозъчните вълни на дететео. От тези разчетени мозъчни вълни програмистите ще могат да определят от какъв тип е индивидуалността му.

Възможността за извършването на това оценяване и критериите, по които се прави, е една от пазените тайни на програмирнането. Ако изникне непредвидено поведение, може да докарат роба за още ЕЕГ-та. PAS-теста разкривал на Гитингер слабостите на човека. PAS показва какво иска някой. И тези неща се наричат меките точки в личната индивидуалност. Също така, PAS показва умствените слабости, които биха дестабилизирали човека и възоснова на които може да бъде пречупен. Определени типове психологически стрес имат натрупващ се ефект при нараняването на някого. Срещу хората, в които ЦРУ се е прицелило, се разгръща стресираща кампания, и по този начин могат да неутрализират потенциален враг. Цялата тази информация, събрана от потенциалните детски жертви на Монарх програмирането, е съществено важна за определянето бъдещата структура на програмирането на детето. Например децата IFU често са аутисти, IRU са шизофренични деца, а IR и IF са склонни към фантазиране. По-долу ще бъде обяснено как това помага на програмирането.

Една Интернализираща личност би била полезна надълбоко във вътрешността на Системата от алтъри, докато Екстернализиращата индивидуалност е по-подходяща за фронтова (на преден план) самоличност. (Интернализиращите са предразположени към създаването на умствени фантазии.) Знаейки какво е било детето, програмистите знаят с какво разполагат и какво трябва да добавят или да изградят в мисленето на алтернативните личности, които ще създадат. Така, някои алтъри трябва да бъдат R, а други – F. И едни трябва да бъдат А, а други – U. Регулиращите (R) личности обичат дейността им да е поместена в тесни ограничения. Това ги прави годни за програмиране. R с готовност приемат авторитета и няма да се опитат да прекрачат обсега на навиците си. R имат изразена способност да учат без разбиране. С лекота научават даден материал наизуст, защото нямат нуждата да го разбират, преди да го научат. Това е друго качество, обичано от програмистите. Програмистите може да искат или да не искат А (индивидуалност, която се нагажда към различни роли). На бъдещия кънтри-певец му е необходим чар – на бъдещия компютърен програмист не му е. Без да могат с точност да определят какво е налично, програмирането също не може да е прецизно. Ако детето е добро по математика, програмните му сценарии ще бъдат отправени в тази посока.


Художественият труд на М. К. Ешер (M. C. Escher)
Ако мозъчните му вълни изразяват артистичност, тогава при програмирането програмистът ще използва произведения на изкуството. Изобразителното изкуство на европейския творец Ешер (M.C. Escher) е изключително добре пригодено за целите на програмирането. Например, в картината си „Друг свят“ от 1947г, задната равнина в центъра играе ролята на стена към хоризонта, ролята на под спорямо изгледа от най-горния отвор и на таван по отношение на гледката към звездното небе. Обърнати изображения, огледални изображения, илюзия и много други елементи се срещат в изкуството на Ешер и това прави всичките му 76 или повечето от най-известните му творби отлични за програмирането. Употрeбата на този вид елементи ще бъде обяснена по-късно. Пет деца, на всяко от които е даден един и същ сценарий по „Алиса в страната на чудесата“, ще използват сценария по пет различни начина по време на програмирането. Програмистът ползва креативността на самото дете и работи с тази уникална креативност. За да може програмирането да е стабилно, детето трябва само да създаде изображенията. Няма да стане, ако изображенията са от някой друг. Детето организира своя вътрешен свят така, че да приляга на собствените му преживявания, например замъци, кутии, стаи и куклени къщи. Тестовете по PAS продължават и през ранните години от живота на роба, за да се подсигури, че програмирането не е превърнало детето в психопат и че не е полудяло. Детето ще се движи по сценария, предопределен за целия му живот, възоснова на тези ранни тестове. По-късно ще кажем повече за това.

ЕЕГ тестовете, извършвани често върху децата, също така откриват тумори и медицински проблеми, а не само мозъчните вълни. PAS тестовете могат да покажат с каква лекота човек може да бъде хипнотизиран. Ако ЕЕГ тестовете разкрият дете, което не може лесно да бъде хипнотизирано, то няма да бъде програмирано, въпреки че в някои случаи, ако наистина смятат, че трябва да програмират дадено дете, което очевидно не се хипнотизира лесно, програмистите ползват модерни наркотици и екстремни мъчения. ЕЕГта се ползват и за разкриване в какво състояние на съзнанието е мозъка. Програмирането Монарх се състои в структуриране на Система от алтернативни Множествени Личности и това се разглежда в глава 7.

Успехът на това структуриране (отличната му финна настройка) идва от началните тестове, което означава, че програмите се изграждат по съответния начин спрямо основата, която съзнанието предоставя. Фронтът на ЦРУ Общество за Човешка Екология (Human Ecology Society) изпробва PAS. През 1962г ЦРУ премести оперативната база на Гитингер на нов фронт, наречен Сдружение на Психологическите Оценители (Psychological Assessment Associates) на адрес Connecticut Ave., Washington, D.C. Защото Гитингер вярваше, че между хората съществуват генетично-вродени разлики, което е една от основите на Монарх програмирането, трудът му не беше приет от модерната психология.

През 1974г Гитингер описа PAS системата,

„…Системата за Оценяване на Характера (PAS): (а) посочва вътрешните и външните знаци, на които индивидът е най-вероятно да отговори; (б) предлага вида на стимулите, за които е най-вероятно да предизвикат поведенческа промяна; (в) предоставя разбиране за интер-, интра-, и не-персоналните околни среди, в които е най-вероятно индивидът да функционира ефективно; и (г) предлага прозрение относно кое създава стрес и предвижда вероятни поведенчески реакции към този стрес, включително и неприспособимости, ако е вероятно да се случат."

"В практическата област, PAS предоставя метод за сдобиване със специфични знаци, говорещи за структурата и функционирането на личността. Така PAS: (а) позволява достигането до директни заключения относно личния стил на реагиране на индивида; (б) предполага качеството на компенсациите и модификациите, които е постигнал в отговор на социалния натиск и натиска от околната среда; (в) предоставя разбиране относно развитието на индивидуалността в качеството на първична структура, натиск от околната среда, и навици за адаптиране; (г) предлага процедура за преценяване на повърхностната или контактната личност, развита с времето; и (д) прави възможно оценяването на фундаменталните противоречия между повърхностната индивидуалност и подлежащата индивидуална структура – противоречия, които по правило създават напрежения, конфликт и безпокойство.“

Уин, Джон Ф. и Джон Гитингер (Winne, John F. and John W. Gittinger), Journal of Community Psychology monograph Supplement No. 38. Rutland, Vermont: Clinical Psychology Publishing Co., Inc. 1973, стр 99.


Уау! Гитингеровото описание на PAS отразява именно нуждите и целите на програмистите, когато започват програмиране по разделянето на съзнанието у мънички 18-месечни деца! Хората, свързани с изброените долу организации, могат да асистират на Мрежата, за да използват детето им за травматично програмиране. Децата от семейства, в които един или двама от родителите е от следните организации, често са рутинно изпращани на травматичен майндконтрол. Сега се намираме в 3то и 4то поколение хора, които са програмирани множественици (и дори до по-дълбоки поколения при някои илюминатски кръвни линии)(това е към 1996г, бел.прев). Това, което не може да бъде разгледано тук, е огромната тайна драма около това как Мория намира и установява контрол над родители чрез предписани незаконни наркотици, страх, изнудване и тн. така че да им сътрудничат в програмирането на децата си. Ако майчинският инстинкт е твърде силен, на жената може да се предпишат успокоителни, така че да се осигури стабилна къща, в която да отраснат фронтовите алтернативни личности на детето. Не-многоличностните бащи, на които не може да се разчита, се инструктират от илюминатски множественици които ги разпитват, инструктират и после изтриват спомените за това какво се върши с децата им. Възможно е родителите да имат само ограничен поглед над нещата.




ОРГАНИЗАЦИИ УЧАСТВАЩИ В ТРАВМАТИЧНОТО КОНТРОЛИРАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО (Тези групи са част от онова, което вътрешни източници наричат „Мрежата“. Те са гръбнакът на нещото, известно като Нов Световен Ред.)


•   Военновъздушно Разузнаване (Air Force Intelligence)
•   Армейско Разузнаване (Army Intelligence) (като например CIC) (американското Констраразузнаване, бел.прев)
•   Комисията за Атомна Енергия (Atomic Energy Commission)
•   Бойнг (Boeing)
•   Британско Разузнаване, включително MI-6, MI-5, институт Тависток (British Intelligence, in. MI-6, MI-5, & the Tavistock Institute)
•   Бюро за наркотиците (Bureau of Narcotics)
•   Бюро за затворите (Bureau of Prisons)
•   Католическата църква (включително Йезуитите)
•   Централно Разузнавателно Управление, ЦРУ (по прякор Агенцията, Компанията, Лангли)
•   Харизматичното движение (Charismatic movement)
•   Църквата на Сатана
•   Сиентологичната църква (Church of Scientology)
•   CIRVIS (не успях да разбера какво е, бел.прев)
•   Клуб 12 и Клуб 41
•   Индустрията на Кънтри музиката
•   Агенция по Отбранителното Разузнаване (Defense Intelligence Agency, DIA)
•   Министерство на правосъдието (Department of Justice)
•   Федерално Бюро за Разследване, ФБР
•   Фримасонството (особено Пиладийския обряд (Palladium Rite), 33та степен и нагоре, ложата Quatuor Coronati, SRIA, и други организации, които са масонски филиали)
•   GEPAN
•   Германското разузнаване (Shaback)
•   GHG
•   Холивуд
•   Домът на Сауд в Саудитска Арабия (които имат и не-програмирани роби) (потвърдено от личния ми опит, бел.прев)
•   Илюминати (познати също като Кръгът (Le Cercle); Мория (Moriah); Морийски Завладяващ Вятър (Moriah-conquering-wind,производните на Мория имена са тежки библейски и кабалистични символи); Гностици; Луциферианци и тн.) са въвлечени в травматичното контролиране на съзнанието на всички нива – като извършители и жертви, включват и Сатурновите ордени Saturni-Orden Fraternitas Saturni, THFS, FOGO, Златна Зора, Антихристка Луциферна Династия, и тн.
•   INS
•   Ку Клукс Клан (различни ККК групи)
•   Мафията
•   Масоните (фримасоните)
•   Modi'in
•   Моссад (Mossad le Aliyah Beth)
•   Мормонската църква (потвърдено от личния ми опит, бел.прев)
•   NASA (Национална Космическа Администрация)
•   Национална Агенция по Сигурността (National Security Agency, NSA)
•   Национален програмен офис (National Programs Office)
•   Национална научна фондация (National Science Foundation)
•   Военноморско разузнаване (Naval Intelligence, ONI)
•   Нео-нацистки групи
•   Oddfellows
•   Тамплиерите (Ordo Templi Orientis, OTO) (има 4 групи)
•   Р.4 (елитна секция на MI-6)
•   Palo Mayombe
•   Процесната църква и отцепката й Чингун и тн. (Process Church, Chingun)
•   Професионалният бейсбол, например A. Доджърс (спортният елит са също програмирани роби, бел.прев)
•   Руското правителство и тайните служби (ГРУ, КГБ и наследникът на КГБ, в историята, рано появила се група известна като Спец бюро #1, наречена и „Камера“ (като затворен обем) се занимавала изследване върху контрола на съзнанието чрез наркотици и хипноза. Спец бюро се занимавало с поръчковите убийства.)
•   Santaria
•   Сатанинските центрове, множеството Общества на Лилията, Децата на Лусифер (UK)
•   Храмът на силата (известен преди като Храмът на Сет) (една от множеството сатанински секти, бел.прев)
•   Umbanda
•   Армията на САЩ – особено Отряд Делта (Delta Force) и 1ви Земен Баталион (1st Earth Battalion)
•   Военновъздушните сили на САЩ (USAF)
•   Ветеранската администрация (Veterаn’s Administration)
•   Орденът на Върколаците (това е древен орден от пред-християнски времена, свързан директно с една от доминиращите извънзевни групи на Земята, които наричат себе си [Влаш], бел.прев)
•   Някои вещерски групи освен Сатанизма и Мория


Ако се следва планът на илюминати… той има 4 начални основни етапа, подготвящи жертвата за програмиране. Нека първо да ги изброим и после подробно да разгледаме тези 4 етапа. Един програмист наименува етапи 2, 3 и 4 като етапи 1, 2 и 3, но ин-утеро подготовките и предварителните церемонии всъщност формират първия начален етап (ин-утеро означава „вътрe-утробен“ от латински, бел.прев). Първият етап са началните церемонии и представляват Ин-утеро травматизирането. Вторият етап е преждевременното раждане, третият етап е да се осигури интензивна любов на детето за периода на първите му 18 месеца от 2-3 избрани илюминатски гледачи, и четвъртият етап е да се отнеме тази любов и съзнанието на детето да се разцепи за постоянно. Не всяко илюминатско дете е родено преждевременно – но много са, защото това е методът за предпочитане при програмирането.

561
Глава 1

Подбирането и подготовката на жертвата


А – подбиране спрямо генетиката и дисоциативните дадености
Б – Наличност
В – Умствени и физически факултети




Една от основните причини Монарх-програмирането на съзнанието да се нарече Монарх е пеперудата Монарх. Пеперудата Монарх научава мястото, на което е родена (корените си) и предава това знание на потомството си по генетичен път (от поколение на поколение). Това е било сред ключовите животни, които подсказали на учените, че знанието може да се предава по гетичен път.

Програмата Монарх се основава на целите на илюминати и на нацистите да създадат Господарска раса, отчасти чрез генетиката. Ако знанието може да се предава генетично (а то може) тогава е важно да се открият онези родители, които могат да предадат правилното знание на жертвата, подбрана да бъде Монарх роб. Факторът от първостепенна важност за травматичния контрол над съзнанието е способността за дисоцииране.

Било е установено, че тази способност се пердава генетично от поколение на поколение. Племената на коренните американски индианци (които имали ритуални травматични танци и които причаквали в пълна неподвижност по време на лов), децата на факирите в Индия (които спели на легла от пирони и ходели върху горещи въглища), децата на йогите (онези, обучени в йога, които имали пълен контрол над телата си в трансово състояние), тибетските будисти, децата Вудоун (вуду,бел.прев), Бизанго и други групи имат добра способност да се дисоциират. Децата, които са потомствени жертви на насилие, също са добри в дисоциирането. Илюминати и Европейските окултисти отишли в Индия и Тибет, за да се учат на окултизъм и източна философия. Тези европейци научили йога, тантрическа йога, медитация и трансове, и други методи за дисоцииране. Тези умения се пердават и на децата им по генетичен път. Когато децата навършат 18 месеца, се провежда тест, който да определи, дали са достатъчно дисоциативни, за да бъдат избрани за програмиране или не.

Майндконтрол-робите се създават за различни цели, йерархични или не-йерархични цели.

Илюминати създават роби, които да функционират вътре в йерархията на илюминати. Обикновено, родословието на тези роби е скрито и те са така създавани, че да водят отлични двойни животи, за да се подсигури, че няма да бъдат разкрити. Дава им се мултифункционално програмиране и обикновено са използвани като помощници за програмирането на други роби. Насилието върху тях не е толкова видимо физически, колкото е върху телата на робите, които не са родени да бъдат част от илюминатския елит. Членовете на Луциферианския елит на Мория (Мория = Илюминати) претърпяват толкова травмиране, колкото и всички останали роби, само че белезите от мъченията и от контрола са по-добре прикрити. На тези деца често им се осигуряват пищни и разточителни преживявания и им се говори така, че да се убедят, че са част от елита. (Между другото, телесните белези са по-добре видими на черна светлина, тоест същата, която се ползва по клубовете.)

Илюминати и други организации програмират и роби, които са просто похарчими. Това са секс-роби, които са употребявани и после убивани много рано в живота, саботьори за еднократна употреба, за развъждане (родилки, бел.прев), войници, преносвачи на наркотици и тн. По телата на тези хора често се забелязват видими белези от насилие. Похарчимите са децата на родители, които са били изнудени да предадат децата си на ЦРУ. Всичко това - прикрито по силата на декрета за Национална Сигурност. Това са деца, продадени от бащи-педофили, или родители, замесени в порнографията. Програмистите/господарите ги програмират с очакването, че ще бъдат „изхвърлени от влака на свободата“, когато достигнат 30те си години. („Влакът на свободта“ е кодовата дума за травматичния Монарх-майндконтрол. Да бъдеш изхвърлен от влака на свободата, означава, да бъдеш убит.) ЦРУ и илюминати са вещи в изнудването, за да се откажеш от децата си. Наблюдават пощата за порно. Педофилите и убийците, които насилват децата си, са предупреждавани, че ще отидат в затвора задълго, ако не продадат децата си на майндконтрол робството.

В замяна на сътрудничеството на родителите, те им дават големи финансови награди. Очевидно е, че „ако не съдействаш, губиш адски много в живота, ако пък съдействаш – печелиш страшо много в живота“. Свещениците често са уреждани с Бета (сексуален модел роб), който после ги изнудва. Те не искат да изгубят статута и професията си чрез скандали, така че се съгласяват да предадат децата си, докато са още млади, на ЦРУ да работи с тях. Илюминати обичат да изнудват тези свещеници, когато завършат Семинарията и се отдадат на свещеничеството около 33тата си годишнина. На тези безволеви хора им идва твърде в повече идеята, че няма на какво друго да се опрат, след като са посветили целия си живот на единствена професия и те поддават под натиска на заплахите. Ако не поддадат, последствията ще са такива, че ще бъдат премахнати от свещеничеството. Сред бащите, които са готови да продадат децата си, Програмистите най-харесват педофилите. Ако бащата би насилил собственото си малко момиченце, тогава Програмистите са уверени, че този баща няма съвест.

Бащата може продължително да бъде въвличан в престъпни деяния, за да се задълбочи уязвимостта му. Те искат хора, които няма да имат никакви угризения по-късно в живота заради онова, което са извършили. Програмистите обикновено смятат за твърде съвестен онзи, който изчаква, докато дъщеря му стане тинейджър, преди да я насили. Трябва да се прави голяма разлика между йерархичните Монарх-роби, и не-йерархичните. Причината да има такава голяма разлика е, че те не са програмирани по един и същи начин. Тъй като тази книга дава рецептата за създаването на Монарх-роб, ще трябва да покрием разликата между робите сред илюминати и онези, които функционират извън илюминатската йерархия. Важно е да се подчертае, че етикетът „Монарх“ в тази книга се използва за модерния травматичен майндконтрол, който се прави по света, в най-общия смисъл на думата. Това дали даден роб, контролиран от илюминати, технически присъства в Монарх-архивите или не се намира в същинските информационни компютърни файлове за Монарх програмата, е техническа подробност.

В другите ми писания (на Фриц) обяснявам как илюминати са създали ЦРУ. Зная, че някои от директорите й са били членове на илюминати и силно подозирам, че и останалите директори на ЦРУ вероятно също са пълноправни членове. Двете организации се нуждаят една от друга. Ако зад гърба на ЦРУ не стояха онези интернационални сили, които движат и разтърсват света, ЦРУ щеше да бъде разобличена и премахната. От друга страна илюминати, тъй като са толкова потайни, се нуждаят от организации, чрез които да оперират. ЦРУ е фронт за илюминати и на свой ред ЦРУ създава фронтове. Някои от фронтовете са добре развити и добре снабдени с персонал и техника центрове за програмиране (каквито са множеството от държавните психиатрии, мрежата от тренировъчни психиатрични заведения (за професионална подготовка на психиатри, бел.прев) Мак`Гил (McGill), състояща се от 8 болници в Монтреал, особено Св. Мария (St. Mary`s); NASA в Хънтсвил, Алабама; Президео (the Presideo), Калифорния и NOTS в Китайско езеро, Калифорния (China Lake, област в Щатите, бел.прев) са само няколко примера. За по-завършен списък вижте Appendix B.)

Илюминати не биха се справили сами без фронтовете си. Сатанисти от Мрежата и ЦРУ превзели Бойс Таун, Небраска (Boy`s Town, област в Щатите, бел.прев) в началото на 50те и използвали прочутото едноименно сиропиталище за постоянно снабдяване с момчета за програмиране. Бойс Таун може би е най-известният център, но има цял списък с други.

Йозеф Менгеле (Joseph Mengele)
Когато Монарх програмата стартира, илюминати са най-високо в нея. В началото Йозеф Менгеле е водещият програмист. Тогава вече бил постигнал титла Велкик Майстор (по-късно Ипсимус) сред илюминати. Вече бил вещ в музиката, в Кабалистичната магия, в танцуването, в абортите, в мъченията (между другото, майка му е била садистка) и в програмирането на деца. Много от децата в концентрационните лагери, които Менгеле е програмирал, са все още живи днес и го обичат като „Татко“. Менгеле изчезва от Аушвиц през януари 1945г, няколко месеца преди да започне финалният хаос в Третия Райх.

Менгеле изчезва, за да могат илюминати да го вкарат в САЩ, така че изключителните му знания в програмирането – наточени и фино настроени върху хиляди деца жертви в концентрационните лагери – да могат да се приложат в големи мащаби в САЩ. Пътува навсякъде по света, но най-вече в Западните Щати, занимавайки се с програмиране и заедно с двамата си чернокожи роба. Американци, оцелели от Монарх, помнят безупречната му германска униформа, лъскавите ботуши, които носел по време на програмиране, твърдия му немски акцент, хубавите му черти, цепнатата му брадичка, разстоянието между предните му зъби, начинът по който жестикулира. с палеца си докато програмира, сякаш все още повтаряйки „links, rechts“ (леви-десни) на еврейски редици, навлизащи в лагерите. Причината да бъде толкова ентусиазиран да се занимава с подбора на обитателите в Аушвиц била, че подбирал индивиди за безбройните си травматични експерименти по поробване на съзнанието. Бил особено нетърпелив да се сдобие с еднояйчни близнаци, защото генетичните му експерименти по майндконтрол изисквали личности с идентична ДНК структура. По традиция, децата на илюминати са внимателно изследвани от жена с ранг Висша Майка (Grande Mother). Тя първо преценява физическата кондиция на децата и когато навършат 3 годинки ги представя на церемония пред Висшия Друидически Съвет за формално приемане в редиците на илюминати. Когато дошъл Менгеле, тази процедура не се променила – програмирането просто направило скок от окултна наука в наука, имаща пълен достъп до медицинските, психиатричните, съдебните, научните и правителствените сектори по силата на декрета за Националната Сигурност и разузнавателните агенции. Преди появата на Менгеле илюминатското програмиране на множествени личности било простовато в сравнение със сложните техники, изобретени от нацистите (нацистките изследвания в контрола на съзнанието включвали и някои не-германски националисти, като например италианци).

Точно както жертвата, убита от мускет през 18ти век, е еднакво виктимизирана като жертвата на М-16, така и жертвата на майндконтрол програминга във времената преди 1946г е еднакво виктимизирана като онзи, който е жертва на по-сложните модерни техники. Когато става дума за илюминати, програмингът на детето се планира от Кръга (друго име за организацията им) преди то да е родено. От гледната точка на илюминати, плановете им включват потомствени духове и позиции в йерархията. Детето се зачева според техните ритуали и стъпките, които ще извърви, следват добре обмислен подробен режим на програмиране. В контраст на това, децата от сиропиталища или от педофили не получават същия режим. Йерархичните роби следва да бъдат употребявани за програмиране на други йерархични деца, а робите на ЦРУ, на Мафията и робите на ККК (Куклукс клан, бел.прев) са в крайна сметка захвърляни. Затова Президентският модел (секс-роб, модел в смисъла на секс-бомба, бел.прев) накрая го „изхвърлят от влака на свободата“ [името на програмата Монарх в подземния свят].

А мъжете и жените на илюминати продължават да помагат за програмирането на собствените си животи до края. Илюминати програмират такива големи бройки деца, че се нуждаят от всеки свой член, който може да бъде от помощ. Членовете на Мория по света наброяват милиони. Режимът на илюминати за собствените им деца е много по-контролиращ, отколкото програмирането на ЦРУ. Не на всеки от илюминати съзнанието подлежи на разделяне, за да стане програмиран множественик. Но всеки получава някакъв вид програмиране. Онези, които са пощадени от множествеността, все пак трябва да участват в интензивна двуседмична майндконтрол сесия, която може да се сравни с армейското Рейнджърско училище (Rangers school). Участващите в това се научават на подчинение. А онези, които не се научат на подчинение, са принуждавани да участват в ритуални дуели от гладиаторски тип и в други наказания, чрез които да бъдат елиминирани. Най-накрая ги чака предателска смърт, както е изобразена на една от картите Таро.

Шарън Тейт (Sharon Tate) беше оставена да виси от мертеците на къщата си в позиция „провесения човек“ от Таро №12. Най-добрите терапевти с неохота биха се съгласили, че традиционната терапия е неадекватна. Родените в редиците на илюминати не успяват да избягат, докато са живи, освен ако Бог не се намеси. Тази книга не е просто упражняване на академично мислене, а е написана с уверението, че свободата е възможна, съществуват осъществими решения.

Някои деца живеят в приюти, или при осиновители, или в сиропиталища, или с хора, които се грижат за тях и ги пазят. Тъй като тези деца са на милостта на несвързани с тях възрастни, този вид деца често ги продават на разузнавателните агенции, за да направят от тях роби с контролирано съзнание. В крайна сметка, не забравяйте, че понеже много от тези организации се контролиат от илюминати, често някой от робите на илюминати може да работи за една от тези фронтови групи, докато същевременно илюминати си запазват контрола върху базовата му програма. Разузнавателните мрежи са създадени от и поддържани от илюминати. Те са фронтове на илюминати. Употребата на роби прескача много граници между различните организации от цялостната Мрежа. Ако робът ще се ползва като Делта модел (за поръчково убийство), може да е подбран поради силата и ловкостта си. Делта отряда (Delta Force) е армейският елитен отряд, съставен от Монарх роби.

Ако робът ще оперира като Бета модел (секс-роб), ще бъде избран за целта според това дали може да усвои техниките. В някои случаи може да бъде избран за тази роля, ако програмистите очакват, детето да стане много красиво като порасне. Някои родители са произвели много карсиви деца и всъщност са търсени, за да раждат деца за продан на майндконтрол системата „Влак на свободата“. Само че много по-важно за Бета сексуалните роби е възможността им да бъдат програмирани, за да имат чар, умения за съблазън, обаятелност и творчество. Красотата е в окото на Всевишния и програмистите могат да използват почти всеки вид тяло за сексуален роб . Почти всеки сексуален роб може да се помести в сценария на „порно“ филмите на илюминати/ Новия Световен Ред/ престъпния синдикат. (Поставям думата порно в кавички – защото онова, което те наричат порно не прилича на онова, което обществеността смята за порно – не говорим за порно тип Плейбой, а за страхотни ужасяващи зверства, които са толкова отвращаващи, колкото и всяко друго нещо от нацистките концентрационни лагери.) Например, нужно е твърде малко актьорско майстворство или лична красота, за да може нечия глава да бъде отсечена по време на секс. Има различни видове секс-роби, но илюминати се стремят да получат Бета алтернативни личности, които са умни, талантливи, надарени и изобретателни. Те употребяват тези алтернативни личности, като например алтърите Черна Вдовица, за шпионаж и изнудвания. За да се подсигури това, че съзнанието на детето ще се развие правилно, още докато е бебе с него ще се взаимодейства така, че съответните области от мозъка, които е важно да се развият, да се развият в своя максимум.

Добре известен факт е, че различните области от мозъка нарастват в съотвествие с това колко се употребяват и колко стимулация получават. Поради тази причана Великите Дами (Grande Dame), които участват в програмирането, отделят време в рисуване и показват лица на детето, за да видят дали е способно да познава идентични лица. Почти всеки предмет се използва, захарни пръчки на ивици (откриване на пръчиците с еднакъв брой ивици), дървета и моливи. Детето трябва да се научи да разпознава еднакви предмети много отрано – дори преди да може да говори. Това се прави с цел децата да се научат да изграждат огледални изображения в съзнанието си. Всички сетива се развиват с целта да се изграждат огледални изображения; например копринени и памучни материали могат да се ползват за развиване на сетивността за допир. Детето трябва да подбере идентичните текстури на тъканите. Програмистът, Великата Дама и Великите Майки учат детето да има добри способности да копира, да отразява, да повтаря, да прави и да преповтаря ехо, и да прави огледални изображения. С часове децата са обучавани да преповтарят ехо устно.

Някои от тези методи за обучение са като игри. Например, 20 игли се поставят в кутия, и на детето се дава кратко време да реши колко игли има в кутията. Изисква се определена степен на интелигентност и творчески способности, за да може да се отделя време на програмиране. Човек не може да програмира едно съзнание, което е слабо. Повечето от програмираните хора са много интелигентни. Едно изследване върху множествениците твърдеше, че те са 130 над 1.0. и после погрешно набеждаваше тяхното 1.0. за множествеността им. Било установено, че опитите да се програмират хора с ниска интелигентност или с липса на креативност са губене на време. Има методи, чрез които се увеличава интелигентността и творческите умения на жертвата. Илюминати също така работят върху повишаването на психическите им способности, такива като телепатията или ясновидството. Главните програмисти си имат свои си лозунги относно изграждането на яки структури, с които обичат да запознават новобранците. Те включват,

„Неструктурираното семейство [съзнанието на роба] е като къща без стени“, „Недисциплинираният род е като каща без стени – ще се срине въру себе си“, и „Родът, който е вътрешно разделен, няма да устои“.

В глава 7 ще се обсъжда много за структурирането, но за жертвата то започва в момента на раждането, така че тази глава ще разгледа началните стъпки. За да построи човек здрава и хубава къща, му е нужна стабилна основа. За да направи стабилна основа, трябва да се знае разположението на земята и да се познават слабостите й – дали е пясък, или камък, или глина и тн. В планирането на къщата човек трябва да се възползва от естествените й качества. От тази или от онази посока ще идват бурите? Откъде ще има нужда от допълнително подсилване? Същите тези принципи важат и при програмирането – защото това е процес по изграждане на структура. Множество зли гении от илюминати са добавили своя принос към Монарх програмирането.

Джон Гитингер (John Gittinger) и PAS (Personality Assessment System, система за оценяване на личността)
Един от най-важните е бил Джон Гитингер (John Gittinger) от Оклахома, защото той бил геният, който успял да разбере какво е съзнанието на едно дете в най-ранното му детство. За да работиш с нещо, трябва да знаеш с какво работиш. Джон Гитингер, който вече не е жив, се занимавал с програмиране от години. Приносът му е в областта на оценяването на ума. Джон Гитингер (роден 1909г) е бил директор на психологическите услуги в щатската болница в Норман, Оклахома. Завършва магистратура на 30г, и се присъедява към майндконтрола МК-УУЛТРА на ЦРУ през 1950г. Гимназиален съветник е и е капитан трети ранг във флота през Втората Световна война. В края на 70те се връща в Оклахома. Бил едър мъж с козя брадичка. Някои казват, че приличал на актьора Уолтър Слезак (Walter Slezak). Имал неутолимо любопитство да проумее човешкия характер. Когато илюминти търсели кадърни хора, които да помогнат с оценяване на човешкия характер за програмата Монарх, Джон Гитингер бил един сред техните избраници. Той не бил единственият изследовател на характера, нает от ЦРУ, но по отношение на програмирането на деца бил техният най-добър кадър. От края на Втората Светован война до началото му с ЦРУ през 1950г, Гитингер изучавал как може да се оцени нечий манталитет.

Разполагал с голям брой възрастни, които можел да изучава в Оклахомската щатска болница. След като Гитингер започва да оценява характери за ЦРУ, повечето от работата му била строго засекретена. Една статия на списание "Ролинг Стоун" (Rolling Stone), от 18 юли 1974г, задава въпроса защо години изучаване на оценка на характера трябва да бъде толкова секретно? Всъщност, работата му била толкова секретна, че на Гитингер му било забранено да разговаря с журналисти, въпреки че било всеизвестно, че е специалист по изучаване на характера. Причината такава на пръв поглед полезна наука да бъде пазена в тайна е, че играе главна роля в успеха на Монарх програмирането. Джон Гитингер разработил PAS (Система за Оценяване на Характера, или PAS – Personality Assessment System). Това е забележителен метод за оценяване на човешкото поведение и за предвиждане на бъдещото човешко поведение. Доколкото ни е известно, голяма част от PAS е все още класифицирана като СЕКРЕТНО.

PAS се основава на разграничаването между отделните типове хора. Има 3 основни разлики (или измерения). Те се наричат измерение E-I, измерение R-F и измерение A-U. Хората се раждат с индивидуално позициониране между тези три измерения (представете си триизмерна координатна система, бел.прев). С други думи може да се начертаят три оси, спрямо които да се опише персоната на едно бебе. Бебето може да се картографира като – I (интернализиращо)(интернализирам – правя нещо част от собствената си природа, като го научавам или подсъзнателно го асимилирам, бел.прев), F (гъвкаво) и A (адаптивно към роли). Ако бебето е картографирано по този начин (тоест I-F-A), тогава на програмистите автоматично ще им е ясно, че съзнанието на това дете ще се превърне в социален или религиозен реформатор. В програмните карти на детето следователно ще бъде въведен етикет на някаква подходяща роля, например „активист за опазване околната среда“, „Пентекостки църковен реформатор“ (пентакостализма е протестантско църковно движение, бел.прев), „адвокат защита на потребителите“ или „активист против наркотиците“. После програмирането на това дете ще преследва 6-месечни цели, за да се развие този майндконтрол-роб като един от най-добрите в съответното занимание. (Всъщност един от съавторите на тази книга, Фриц, наистина е I-F-A, което обяснява защо се опитва да реформира обществото и религията с тази книга. Въпреки че на Фринц му е отнело много години, да напмери подходящата си ниша в живота, програмираните множественици са направлявани в правилната посока много рано в живота и разполагат с всичката почивка и пари от Мрежата, нужни за отварянето на благоприятните възможноти.)

Пред детето има три възможности, на база изначалните компоненти на характера му. Може да изрази компонента, да го потисне, или да го ограничи. Развивайки се, детето разполага с два периода, през които може да промени (да потисне или ограничи) поведението/характера си. В PAS първият период се нарича „компенсация“, а вторият се нарича „модификация“. Размерът на промяната, която съзнанието на детето ще извърши върху изначалния си характер, зависи от размера на наказанието заради чертата от характера му и размера на оказвания натиск за промяна. Нивото на активност на дадена личност във всеки момент от живота й също се измерва. Измерва се и интензивността по всяка от точките. В действителност PAS системата е много по-подробна от примера горе, но той е с цел да предостави опростена идея как работят нещата. Смисловата динамика на цялата индивидуалност може да се напише в прост код, който например може да прилича на 12(E-uc Fcu + A+u+u)H+. Само че дори и този код се скъсява, E-uc може да се напише просто като i`. Основните три измерения на характера осигуряват 8 основни типа. Само че, PAS позволява 6 основни позиции във всеки един от тези 8 основни типа което води до 216 отделни основни типа.

След това, човек може да промени пимитивната си идентичност, към която първоначално е предразположен по 5 различни начина и това следователно дава (30)3 или 27 000 различни типа. Втората промяна може да се извърши на база 4 вида модификации, което води до 1 728 000 типа. Тогава програмистите могат да прибавят нивото на активност като фактор, „Нормалното“ им ниво (интелектната основа), възраст, пол и образование, и житейски опит. С други думи, онова, което на глед е просто, има висока степен на калибриране. Най-добрият със PAS системата е бил и мозъкът зад нея – самият Гитингер. Интуицията му в комбинация със собствената му PAS система му давала свръхестествено точна представа за това как работи съзнанието на някой сега и как би работило в бъдеще. Гитингер садистически се наслаждавал да употребява уменията си в програмирането на деца.

Действителните кодове за оценяване от оценителните програминг-картони, които екипите по Монарх програмирането на деца ползват, за да преценят и опишат някое дете, следват стандартния символизъм от PAS. Някои неща относно оценителната система на Гитингер са се изплъзнали от секретността на тайните служби. Относно Системата за Оценяване на Характера на Гитингер вижте „Въведение в Системата за Оценяване на Характера“ от Джон Уине и Джон Гитингер, Списание за Обществената психология, монографическо допълнение №38, Рутланд, Вермонт: Издателство Клинична психология, 1973“ (“An Introduction to the Personality Assessment System” by John Winne and John Gittinger, Journal of Community Psychology Monograph Supplement No. 38. Rutland, Vermont: Clinical Psychology Publishing Co., Inc. 1973.) Вижте също статията на списание Rolling Stone, от 18 юли 1974, „ЦРУ отказва да говори пред обществото“ (The CIA Won’t Go public).


562
Полезна извадка от друга съвместна книга на Фриц Шпрингмаер и Циско Уийлър - "По-дълбоки прозрения във фомулата на илюминати" (Deeper Insights Into The Illuminati Fformula), 2007г - което се отнася добре и към настоящата книга.





РЕЧНИК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

За онези от вас, които не са запознати с тези основни понятия, нека ви запознаем с дефинициите, под които книгата ги използва.

Алтър – нашата употреба на думата се опитва да следва употребата на програмистите. Дисоциирана част на съзнанието, която има своя собствена самоличност и на която са дадени серийни кодове. Чрез тези кодове майндконтрол-програмистите могат да издърпат дисоциираната част на преден план на съзнанието. Самоличността на алтъра може да представлява бижу, камък, магнетофон, пудел, бяло коте, гълъб, кон или дори може да мисли за себе си като за истински човек или демон. Всичко зависи от това как е програмиран. Алтърът се различава от алтър-фрагмент по това, че последното е дисоциирана част от съзнанието, служеща на една единствена цел. Програмистите понякога дават на алтъра история и подсигуряват, че сенчестите алтъри ще предоставят на алтъра пълна гама емоции (ще бъде обяснено по-нататък в книгата, бел.прев). Понякога разликата между алтъри и алтър-фрагменти е неясна, но примерите от двете крайности на спектъра лесно се различават. Ние използваме думата алтър в тази книга, с цел употребата ни да съвпадне с онова, което програмистите вписват в своите кодирани таблици. Типичното разграфяване в стил Менгеле (Mengele) е решетка от 13х13 главни А-кодирани самоличности (алтъри), което означава 169 главни алтернативни самоличности. Обикновено, в системите на илюминати, церемониалните алтернативни личности се състоят от три такива самоличности, поставени на пиадестал. Този пиадестал се върти около оста си, създавайки представата за триединство от богини или богове. (Вижте „въртене“ по-долу. Става дума за церемониални самоличности с ритуална, театрална насоченост, мислещи себе си за репрезентация на определени божества, в чието име се извършва жертвопринушение или друг ритуал. Тези сложни образи представляват три самоличности, които излизат на преден план на съзнанието, редувайки се, все едно актьор да се опитва да играе три превъплъщения на героите си едновременно. Всичко ще бъде обяснено по нататък в книгата, бел.прев). Това означава, че на определено ниво един А-кодиран алтър е всъщност 3 алтъра, въртящи се заедно, и това въртене трябва да бъде закотвено на място, за да се комуникира с него, и след това другите две трябва да бъдат завъртяни, за да се комуникира с тях (закотвянето, което застопорява определено превъплъщение, се извършва чрез принасянето на правилната жертва по време на ритуала,бел.прев).

Бета – Това е втората гръцка буква и представлява сексуалните алтернативни самоличности, създавани от програмистите. В този вид програмиране участва примитивната част от мозъка. За закотвянето на програмирането обикновено се ползва травма от ранно сексуално насилие. Тези секс-роби развиват сексуали способности много над всичко, което публиката дори предполага, че е възможно. Те също така са подложени на най-лошия вид насилие, много отвъд онова, което повечето хора могат да си въобразят. Като цяло бета-алтърите се мислят за котки.

Съвети (илюминати) – Илюминатите имат чести съвещания. Някои от тези съвещания са организирани така, че привидно да са „неоглавявани“ и съвсем „непринудени“ в случването си, като в действителност са структурирани и планирани. Една определена група, MJ-12, се подвизава със следните имена: Групата (the Group), Групата за специални изследвания (the Special Study Group), Мъдреците (the Wise Men), Бюро за координация на операциите (OCB)(Operations Coordination Board), Комитет 5412 (5412 Committee), Комитет 303, Комитет 40, Комитет PI-40, и Група за Планова Политика (PCG)(Policy Planning Group). Някои формални политически и ритуални групи имат имена, които всеки по-издигнат член на илюминати може да разпознае:
Съветът на тримата (The Council of 3), Съветът на петимата, Съветът на седмината, Съветът на деветимата, Върховен Друидически Съвет (Grand Druid Council), Комитет на тристате (The Committee of 300), и Комитетът на петстотинте (известен като Късметлийските 500). Мнго от срещите са конклави (тайни църковни заседания, бел.прев) без отличителни имена. Върховният Друидически Съвет не е измислица, а е реално тяло от хора, които се срещат формално и чието членство се опитваме да следим. Групите, които взимат решенията по управлението на тази планета, са взаимосвързани в мрежа. Всяко взето решение си има източник и поточна линия, която следва.

Делта – Това е гръцка буква с формата на триъгълник и в дяловете на висшата математика е символ за промяната. Думата се е превърнала в любима в наименуването на разни неща за окултния елит. Делта екипите са от по 4 човека, професионални убийци, и обикновено са секретни. Делта Форс (Delta Force) (Въоръжен отряд Делта) е елитна част, оперираща под ръководството на Обединеното командване, което пък е съставено от тотални майндконтрол роби с високо ниво на подготовка. Моделите Делта са роби, чието единствено предназначение са професионалните убийства. Делта алтернативни личности в илюминатска алтър-система, които са програмирани да бъдат поръчкови убийци. Тези самоличности обикновено са едни от най-дълбоките в дадена система и имат програмиране тип „Дух в бутилка“ или тип „Чадър“.

Свещенослужение за избавление (преводът е с цел да се подчертае разликата между църковния и нецърковния екзорсизъм, бел.прев) – (Тази книга е относно КАК се извършва майндконтрола, не е учебник по разплитането му.) Под „свещенослужение за избавление“ в тази книга се има предвид всеки човек/хора, който е в състояние, чрез вярата си в Бог, да се моли за помощ свише с цел жертвата да бъде избавена от демоничната активност. Избавлението е естествено последствие от живот в хармония и задруга с Бог Яхве. Само че, това не бива да се бърка с Екзорсизма на традиционната Католическа или вещерска природа, при който по предписан начин се използват определени магии и заклинания. Под „Избавление“ се разбира божествено вдъхновена вяра, екзорсизмът представлява ритуалност. Изпълнението на едно Избавление може, евентуално, да помогне на човек да научи нещо повече за прошката, или как може да се откаже от клетва, или как да приложи изкупителната кръв на Исус Христос в живота си. В този ред на мисли, човек постига Избавление чрез библейските духовни принципи, вместо от някакви ритуали или фокус-бокус магии. Книгата по никой начин не е замислена да бъде сляпо удобрение на всяка една тактика за духовна борба. Ако въобще трябва да влиза в тази роля, то книгата предлага на свещениците да научат повече за контрола над съзнанието, както и да заякнат в пребиваването си с Всемогъщия Бог.

Илюминати – илюминати представляват 13 елитарни наследствени кръвни линии, които чрез маневрите си са се наместили като управници на тази планета. Те водят двойни животи, един за пред обществото и един, основаващ се на гностична луциферианска философия, изразяваща се в множество кръвни ритуали.

Монарх програмиране – Това е специален проект, провеждан от тайни елементи на правителството на САЩ и групи от разузнаването. Съществуват, според човек, който преди няколко години имаше достъп до компютрите, съдържащи списъци с актуалните имена на всички действащи и следени човешки роби, 40 000 Монарх роби под активен мониторинг. Само че книгата използва термина като базово название, за да обхване всички онези жертви, претърпели този вид травматичен майндконтрол. Както например марково име като „Гидоре“ се е превърнало в нарицателно за всяко куфарче с инструменти – когато използваме термина Монарх програмиране, ние го ползваме в най-широкия му смисъл. Това е технически най-правилния начин да се използва, защото към днешна дата, авторите не са виждали с очите си кой е в активния списък с Монарх роби.

Система – Този термин се използва в няколко значения. Често се отнася до жертва на тотален майндконтрол, защото жертвата се състои от алтъри, програмиране, имплант/и, вътрешни компютри, и безбройни дисоциирани състояния, които функционират заедно като една система. Думата се използва и в светлината на тялото с функционалните му физиологични системи, например дихателната система. Нерядко използваме думата и в смисъла й на установената социал-икономическо-политическа система, контролираща света, известна на посветените и като „Мрежата“ (the Network). И други стандартни употреби на думата се срещат в някои случаи.

Множествена личност (DID) – Множествена личност, или MPD, или дисфункция/разстройство на дисоциативната самоличност, е ситуация, в която различни дисоциативни части от един мозък гледат на себе си като на отделни личности. Книгата ползва дефиницията на DSM-IIIR (Диагностичния и статистически наръчник на Американската Психиатрична Асоциация III-R) за MPD като насока за определяне, дали някой е MPD.

Нов Световен Ред – Новият Световен Ред е глобалният дизайн за Единно правителство, Един световен диктатор и съставните му части. Посветените в това наричат себе си „мрежа“ и „кварталът“.

Сатанинско ритуално насилие (SRA, Satanic Ritual Abuse) – Това се употребява като репрезентация на всички категории ритуално насилие, вдъхновени от желанието да ограбиш, да убиеш или да унищожиш нещо ценно в човека, особено свободата на мисълта му. Много групи, провеждащи SRA, не споменават Сатана под това име. Често влизат в Договор с Бафомет, привикват Рекс Мунди, или Белиар, или Луцифер, или Бащата на Светлината, Бог, Кали и дори „Исус“ или „Исус Христос“ (има демони, наричащи себе си „Исус“, който не бива да се бърка с Йешуа или Йехошуа бен Джозеф, който е известен като Исус Христос от Назарет). Авторите не осъждат ценностната система на групите, занимаващи се с сатанинско ритуално насилие – самите жертви в даден момент осъзнават, че са насилвани.

Въртене/Превключване – Това е, когато една част от съзнанието (фрагмент) поема нещата от друга, или по-просто казано – когато една алтернативна самоличност (или алтър-фрагмент) на свой ред поеме управлението на тялото от друга алтернативна самоличност. Превключването може да се извърши чрез кодовете на програмиста за извикване на алтернативни личности, или чрез вътрешни и външни стимули, които възбуждат спусъчния механизъм на някоя личност да излезе на преден план. Превключването обикновено ще предизвика поне примигване на очите и онези, които са запознати с различните самоличности, ще забележат, как новата самоличност обвзема тялото.


563
Въпреки че стандартите за медицинско експериментиране били ясно дефинирани в Нюрнберг (съдебният процес срещу нацистите след края на войната, бел.прев), почти 10 години преди Камерън да бъде финансиран от ЦРУ, условието за което финансиране било изричното "информирано съгласие" на субектите, субектите в Мемориалния институт "Алън" не подписвали форми за съгласие, нито пък имали някаква идея в какво се забъркват в повечето случаи. Всъщност, това бил стандартът, а не изключението, през повечето време от изследванията под МК-УЛТРА.

Двама от асистентите на Камерън били Леонард Рубенщайн (Leonard Rubenstein), "електрически магьосник от рода Кокни (Cockney), който нямал медицински дипломи", който милеел за възможността да съществува някаква техника, "която да връзва връвчици на хората, без те да разберат", и д-р Уолтър Фрийман (Walter Freeman), който извършил 4000 лоботомии за 20 години, както се твърди в повечето случаи на хора, страдащи само от депресия или параноя. Фрийман продължил кариерата си и станал много успешен мозъчен специалист, работел много години в Сан Франциско. [20]

Бележка от преводача: Лоботомия е неврохирургическа операция, вид психохирургия, позната още като левкотомия. Състои се в прерязването на снопчетата от вътрешномозъчни нервни влакна, които свързват основата на главния мозък с челната мозъчна кора.
Процедурата е полемична още от самото си създаване. Предписва се при лечението на психични разстройства (а понякога и на други) като основна процедура в някои западни страни за повече от две десетилетия. Въпреки общото ѝ признание, тя има сериозни странични ефекти. Докато някои пациенти показват симптоматично подобрение с операцията, подобренията са постигнати за сметка на други увреждания. Балансът между ползите и рисковете допринасят до спорния характер на процедурата. Създателят на процедурата, португалският невролог Егаш Мониш получава Нобелова награда за медицина през 1949 г.
Употребата на процедурата нараства драстично в началото на 40-те и 50-те години на 18-ти век; до 1951 г. почти 20 000 лоботомии са извършени само в Съединените щати. По-голямата част от лоботомиите са извършвани на жени. С откритието на антипсихотици в средата на 50-те години, лоботомиите бързо и почти изцяло са изоставени.

Целта на операцията е да се намалят симптомите на психични разстройства и е признато, че това се постига за сметка на личността и интелекта на дадения индивид. След операцията спонтанността, отзивчивостта, самосъзнанието и самоконтролът са намалени. Дейността е заменена от инерция, а хората са оставени емоционално затъпени и ограничени в своя интелектуален обхват. Последствията от операцията са описани като „смесени“. Някои пациенти умират в резултат на процедурата, а други по-късно се самоубиват. Някои пациенти успяват да се върнат към отговорна работа, докато в други остават до живот с тежки увреждания.

През 1979г срещу ЦРУ било повдигнато гражданско съдебно обвинение заради дейностите по време на периода на МК-УЛТРА, подробности от съдебното дело се появяват във Списание за публично право и политика "Хамлайн" (Hamline Journal of Public Law). Д-р Пол Термансън (Paul Termansen) се явил в съда като експертен свидетел и описал какво се било случило на Робърт Лоджи (Robert Logie), един от пациентите на Камерън в Рейвънскраг:
"Вместо стандартно лечение, г-н Лоджи преминал през серия експериментални, силно противоречиви процедури... Г-н Лоджи не бил подходящ субект за която и да е от експерименталните процедури, на които бил подложен, ако някой въобще може да бъде подходящ за такива процедури. С голяма сигурност, никой няма да бъде подходящ за вида експериментални процедури, прилагани в Мемориалния институт "Алън" в този момент, освен ако не са били доброволци да се подложат на онези експериментални процедури".

Д.р Термансън казал, че след като човек бил подложен на експериментите на Камерън, "съществуването му след това най-добре може да се опише като оскъдно... Той може да функционира, да работи, и да съществува, но едва-едва".

Друг експертен свидетел по делото, д-р Браян Дойл (Brian Doyle), дал информация по случая на Рита Цимерман (Rita Zimmerman), която била "депатернирана" от Камерън с 30 електрошока, преминала през 56 дни нарко-индуциран сън, била подложена на 14 дни негативно "психично каране", след което я подложили на 18 дни положително "психично каране". Д-р Дойл казал,

"Г-жа Цимерман не била кандидат за елекрошокова терапия, камо ли за интензивните процедури по "депатерниране", които били толкова интензивни, че тя не можела да задържа пикочния мехур и червата си... Интензивните електрошокове, използвани за "депатернирането" на г-жа Цимерман очевидно са били експериментални, както и цялата процедура по "депатерниране", която е била приложена в екстремна степен в нейния случай. Близо двата месеца нарко-индуциран сън и над един месец "психическо каране", на които била подложена г-жа цимерман, били също толкова екстремни прилагания на очевидно експериментални процедури... Експерименталното "депатерниране", продължителния нарко-индуциран сън и процедурите по "психическо каране", приложени върху г-жа Цимерман, неизбежно щели да нанесат вреда на умственото й и физическо здраве".

Дойл направил подобно изказване по случая с Флорънс Ланглебен (Florence Langleben), която получила електрошокове и LSD, 43 дни дрогиран сън и 43 дни психическо каране:

"Г-жа Ланглебен не била кандидат за електрошокова терапия, камо ли за интензивните процедури по "депатерниране"... Интензивните електрошокове, използвани за "депатернирането" на г-жа Ланглебен, очевидно са били експериментални, както и цялата процедура по "депатерниране". Шестте седмици нарко-индуциран сън и шестте седмици "психично каране", които преминала г-жа Ланглебен, били еднакво екстремни приложения на очевидно експериментални процедури... Експерименталното "депатерниране", продължителният нарко-индуциран сън и процедурите по "психично каране", използвани върху г-жа Ланглебен, неизбежно щели да нанесат щети върху умственото й и физическо здраве". [21]

Друга от многото жертви на Камерън била Мери Мороу (Mary Morrow), чиято професионална квалификация била дойка. След като добила лекарска специализация по неврология в Мичиганския университет, тя се свързала с Камерън с цел да му стане колега в Мемориалния институт "Алън". Според един правен документ, постъпил във Вашингнот, "Понеже на Камерън му се сторило, че тя изглежда "нервна", той казал на д-р Мороу, че ще трябва да се извърши медицинско изследване, преди да се разгледа искането й. Тогава д-р Мороу била хоспитализирана в Царската болница "Виктория", учреждение филиал на МакГилския университет и Мемориалния институт "Алън". След като напуснала Царската болница "Виктория", д-р Мороу била приета като плащащ си пациент в Мемориалния институт "Алън" на 6 май 1960г и била минала под грижите на Камерън. За единадесет дневен период от 19 май 1960г, през дните до 29 май 1960г, д-р Мороу била подложена на експерименти по "депатеринг" с приложение на етелктро-конвулсивното третиране "Пейдж-Ръсел" и разнообразие от барбитурати, особено торазин и анектин (суксаметониум хлорид, бел.прев). Комбинацията от тези наркотици довела до състояние на мозъка аноксия [недостатъчно кислород, достигащ до мозъка] у д-р Мороу и на 17 юни 1960г тя била прехвърлена, по настояване на семейството й, в медицинския отдел на Царската болница "Виктория", където била диагностицирана като страдаща от силен оток на ларинкса [остра алергична реакция към наркотиците]".

Подобно експериментиране се извършвало и другаде. 42-годишния професионален тенисист Харолд Блаеир (Harold Blauer) страдал от депресия след развод. На 5 декември 1952г той се записал в психиатрична болница в Манхатън. Без знанието на Блауер, болницата сключила договор с армията на САЩ за химически военен тест с деривати на мескалина. Без да има каквато и да е информация дали дериватите някога са били тествани върху хора, един доктор от болницата инжектирал Блауер пет пъти с препарата. Архивните записи показват, че известно време Блауер явно се подобрявал, въпреки че е под въпрос как мескалинът може да допринесе за това. какъвто и да е бил случаят, експериментирането върху Блауер продължило до петата инжекция на 8 януари 1953г. Дозировката била 16 пъти силата на първата инжекция. Блауер започнал да се поти, след което преминал в конвулсии с пенявене на устата. Мъжът изпаднал в кома и констатирали смъртта му два часа по-късно.

Болницата не информирала роднините на Блауер, че е бил несъзнаваща жертва на експеримент от химическата война, вместо това ги информирали, че умрял от "свръхдоза наркотик". Когато семейството на Блауер започнало съдебно дело срещу болницата, искът им бил преценен на 18 000 долара, половината от това било дадено от правителството през болницата, с условието, че болницата ще пази в тайна природата на експеримента, извършен върху Блауер, пред семейството му и пред света. [22]

Още отрано ЦРУ стигнали до заключението, че за да имат наистина реалистични резултати, било нужно LSD да се тества извън лабораторията, върху хора в истински житейски ситуации. Хари Анслингър (Harry nslinger), оглавяващ Федералното бюро по наркотиците, надзиравал една такава операция, проведена от Джордж Хънтър Уайт (George Hunter White), офицер по наркотиците, който организирал училище за трениране на шпиони по време на Втората Световна война. Използвайки финансиране от ЦРУ, Уайт наел апартамент в Грийнуич Вилидж (квартал в Манхатън, бел.прев) и го екипирал с подслушвателна техника и еднопосочни огледала (огледала, през които се вижда от другата страна, бел.прев). Уайт, представяйки се ту като моряк, ту като художник, примамвал несъзнаващи хора в апартамента си и им давал LSD. Големият брой на враждебните реакции към наркотика - понякога се налагало субектите да бъдат хоспитализирани цели седмици - накарало Уайт да даде кодовото име на наркотика "Буреносен".

През 1955г Уайт преместил операционната си база и екипирал две изходни позиции за LSD в Сан Франциско. Това бил периодът на операция "Полунощен Климакс" (Midnight Climax), в която Уайт плащал на проститутки да водят клиенти в едно от тези анти-убежища за неконвенционални забавления. Питиетата на несъзнаващите участници били претъпкани с LSD и действията им се наблюдавали от Уайт, който седял зад еднопосочно огледало на портативна тоалетна с питие в ръката. Агентите на Наркотичното бюро в Сан Франциско също се възползвали от предимството на операция Полунощен Климакс, пробвайки както наркотиците, така и доставчиците им.

Дейностите на Уайт продължили до 1963г, когато инспекторът от ЦРУ генерал Джон Иърман (John Earman) разбрал за операция Полунощен Климакс по време на рутинна проверка на Техническите служби. Въпреки че след откровенията за експериментите с апартаментите последвал дълъг период на себеанализиране, операциите продължили поне до 1966г, когато Уайт напуснал Наркотичното бюро.

Уайт изпада в спомени за мисията си като част от ЦРУ в един цитат, който станал известен сред хроникьорите на ЦРУ и контрола над ума: "Аз бях много малък мисионер, всъщност еретик, но полагах тежък труд между лозниците, защото беше толкова, толкова забавно. Къде другаде може един червенокръвен американец да лъже, убива, мами, краде, изнасилва и граби по волята и благословията на Всевишния?" [23]

Една известна жертва на МК-УЛТРА бил Филип Греам (Philip Graham), дипломиран вишист от Армейското разузнавателно училище в Харисбург, Пенсилвания, и собственик и издател на вестник Вашингтон Пост (Washington Post) и списание Нюзуик (Newsweek magazine). Греам направил грешката, че атакувал американските новинарски медии в една реч, направена на среща на издателите през януари 1963г. Лесли Фарбър (Leslie Farber), психиатър от вилата Честнът на ЦРУ, бил пратен да се справи с Греам. Греам бил дрогиран и качен на самолет до Мериленд, където след 10 дни бил освободен, само за да бъде върнат отново във вилата Честнът през юни. Освободен на грижите на жена си през август, тя го открила прострелян и мъртъв - твърди се, че самоубийство. завещанието му било обявено за несъстоятелно заради умствена лудост, и Катерин Греам (Katherine Grraham), вдовицата му, наследила Вашингтон Пост и списание Нюзуик. [24]

Още от рано в изследването на техниките за контрол над ума изникнал проблема с "изхвърлянето", тоест как да се отърват от хората, които са били подложени на програмите за контрол над ума.

Един начин за справяне с тези хора бил, да се поставят, според един документ на Агенцията, "под максимален арест, или докато операциите не напреднат до степента, в която знанието за тях вече не е силно чувствителна информация, или до момента, в който тяхното знание не би било от полза за врага".  Други начини за отърваване от тези хора били да се затварят в психиатрични заведения, да им се направи лоботомия, или в някои случаи "терминиране с крайно предубеждение", тоест да се убиват.

В две серии тестове, през 1958г и през 1959-60г, Армейското разузнаване на САЩ, съвместно с Армейския химически корпус и ЦРУ, започнали програма за тестване на LSD и други психоактивни препарати м Лаборатории за медицински изследвания в арсенала Еджууд (Edgewood Arsenal). Фокусът на тези тестове бил "несъзнаваната реакция към теста" с намерението да се открие как един войник на LSD ще премине през разпит.

Бележка от преводача: Арсеналът Еджууд се споменава и в темата Проект Албатрос, статията "Мирише на МК-Ултра" от Форума.

На групи военен персонал им бил даден ЕА-1729, армейското кодово наименование на LSD, после ги заснели на филм, докато разпитвачите се опитвали да изкопчат от тях засекретена информация. Имало също така и "Спъващи паметта тестове", оценяващи способността на субектите да си спомнят информация, която преди това им била предадена, както и учения по каране на танк, противосамолетно проследяване и полеви маневри.

След първата фаза на тестове, началникът на Клиничното поделение в Еджууд пратил писмо до командващия генерал от Армейския разузнавателен център, величаещо блестящите резултати от наркотичните тестове. Препоръчвало се също така "фактическото приложение на материала [LSD] да бъде осъществено в истински ситуации на експериментална основа, ако е възможно".

Армейското разузнаване на САЩ окуражавали от Еджууд да продължат с полевите тестове: "Този команден център препрати писмото ви до асистент-началник щаба на разузнаването (ACSI), Армейския департамент, по повод препоръката ви фактическото приложение на материала да бъде осъществено в истински ситуации на експериментална основа". В кореспонденцията между директора на медицинските изследвания в Еджууд и командира, Военно-химически лаборатории, се посочва, че планът бил LSD да се използва извън САЩ върху чуждестранни нации. На 8 август 1960г Офисът на асистент-началник щаба на Екипа за връзка с разузнавателните служби излетял за Европа, за да осведоми разузнавателните агенции за съвместния проект. В резултат се родили поне две програми, първата била операция ТРЕТИ ШАНС (THIRD CHANCE), 90-дневен европейски проект, включващ прилагането на LSD върху хора от чужди нации и един американски войник, за който се твърдяло, че е откраднал засекретени документи. Операция ДЕРБИ ШАПКА (DERBY HAT) била подобен проект, планиран да се реализира в Хаваи, въпреки че сведенията са него са противоречиви. Един източник казва, че проектът бил преждевременно прекратен, а друг източник казва, че армейски Екип за специални цели, обучен на LSD разпити, разпитал седем предполагаеми японски комуниста, вкарвайки поне един от тях в кома.

Тестването явно било извършено също и върху несъзнаващи американски граждани. Твърди се, че тези тестове били резервирани за малки групи индивиди, въпреки че имало предложения за по-мащабно тестване в някой бъдещ момент.

Генерал-майор Крийси (Creasy) от Химическия корпус си спомня, "Опитвах се да се съставя добра прикриваща история, за да тествам какво би се случило в метрото, например, ако градът бъде обгазен. Отказаха ми поради причини, които винаги са ми изглеждали малко абсурдни". [25]
Архивът показва, че на офицерите от Химическия корпус редовно им давали наркотици по време на тренировките им във форт МакКлелан (Fort McClellan), Алабама. Други тестове на LSD върху армейски персонал се извършвали в тестовия полигон "Абердийн" в Мериленд; тестовия полигон "Дъгуей" в Юта; форт Левънуърт (Fort Leavenworth), Канзас; и форт Бенинг (Fort Benning), в Джорджия. Документирано е, че до средата на 60-те поне 1500 души армейски персонал са били използвани в експерименти с LSD на Химическия корпус.

Сред другите изследователи, които били финансирани от военните, са и Чарлс Савидж (Charles Savage) във флотския Медицински изследователски институт, Амедео Мараци (Amedeo Marrazzi) от Минесотския университет и Мисурския Психиатричен институт, Джеймс Дил (James Dille) от Вашингтонския университет, Гералд Клий (Gerald Klee) от Медицинското училище към Мерилендския университет, Нийл Бурч (Neil Burch) от университета "Бейлор" (Baylor University), Хенри Бийчър (Henry Beecher) от Харвард и Главната болница на Масачузец, и Пол Хок и Джеймс Кател от Щатския Психиатричен институт на Ню-Йорк. [26]

Скоро армията щяла да премине към по-големи, но не задължително по-добри неща. Хофман-Ла Рош (Hoffmann-La Roche), фармацевтична компания в Нътли, Ню Джърси, била източник на нов психоактивен препарат за армията, куинуклидинил бензилат: BZ (quinuclidinyl benzilate). Това е наркотик с дори още по-разтърсващи ефекти от LSD, ефекти, които траят около три дни - но са познати случаи, в които се влачат до шест седмици. Един армейски доктор отбелязал за BZ, че "По време на периода на острите ефекти човекът напълно е загубил връзка с околната си среда". [27]

Д-р Ван Сим (Van Sim), който бил шеф на Клиничното изследователско поделение в арсенала Еджууд, рутинно тествал върху себе си всичките нови наркотици, които по-късно щял да даде на войниците. Сим докладвал за BZ, "Скри ми шайбата за три дни. Постоянно падах на земята и хората от лабораторията назначиха човек, който навсякъде да ходи по мен с дюшек".

АРмейските тестове на BZ започнали в арсенала Еджууд през 1959г, и продължили до 1975г. Д-р Соломон Снидър (Solomon Snyder) от университета "Джон Хопкинс", който бил замесен в нарко-тестовете на Химическия корпус, казва, "Армейските тестове на LSD бяха просто загряваща програма в сравнение с употребата на BZ".
Предполага се, че BZ бил даден на 2800 войника, като някои от тях страдат от наркотична нестабилност до ден днешен. Твърди се също, че във Виетнам в битка се ползвали натъпкани с BZ гранати, артилерийни снаряди и ракети. [28]


Бележки:

1. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (Dell Paperback, New York, New York, 1977); Chaitkin, Anton. "British Psychiatry: From Eugenics to Assassination," EIR, October 7, 1994; Cannon, Martin, "The Controllers: A New Hypothesis of Alien Abductions", MUFON UFO Journal, Number 270, October, 1990
2. Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House, 1995); Marks, John, The Search for the "Manchurian Candidate": The CIA and Mind Control, (New York: Times Books, 1979); Chaitkin
3. Stevens, Jay, Storming Heaven, LSD and the American Dream. (New York: Harper & Row, 1987)
4. Chaitkin
5. Quoted in Bowart
6. White, Carol, The New Dark Ages Conspiracy. (New York: Benjamin Franklin House, 1984); Marks; Bowart
7. Chaitkin; White; Stevens; Hougan, Jim, Secret Agenda. New York: Random House, 1984; Marks
8. Chaitkin; Marks
9. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Marks; The Modesto Bee, July 26, 1994
10. Smith, Caulfield, Crook, and Gershman, The Big Brother Book of Lists. (Los Angeles: Price/Stern/Sloan, 1984); Chaitkin
11. Lee and Shlain
12. "Messing with the Mass Mind," American Journal of Psychology, 1989, otherwise undated clipping; Lee and Shlain
13. Unattributed segment in Matrix III, Val Valerian, ed., 1992
14. Stevens
15. Chaitkin; Weinstein, M.D. Harvey M., Psychiatry and the CIA: Victims of Mind Control, (Washington, D.C.: American Psychiatric Press, 1990)
16. Prouty, Colonel L. Fletcher. Cited in Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House. Portland, 1995)
17. Rauh and Turner, "Anatomy of a Publie Interest Case Against the CIA," Hamline Journal of Public Law and Policy, Fall 1990; Chaitkin; Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House, 1995; Weinstein)
18. Chaitkin; Anonymous untitled research paper, Stockholm: Mediaecco, 1993; Weinstein
19. Weinstein
20. Constantine
21. Rauh and Turner
22. Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? New York: St. Martin's Press, 1989
23. Lee and Shlain
24. Chaitkin; Constantine, Alex, "Operation Mockingbird: The CIA and the Media," Prevailing Winds Magazine, Number 3, 1997; Dr. John Coleman, Conspirator's Hierarchy: The Story of the Committee of 300. (Carson City, Nevada: America West Publishers, 1992)
25. Lee and Shlain
26. Marks
27. Lee and Shlain; Victorian, Armen, "U.S. Army Intelligence Mind Control Experiments", Lobster magazine, number 23
28. Lee and Shlain


Д-р Луис Жолион Уест "Веселия" (Louis Jolyon "Jolly" West): Майндконтрол програматор?

564
Глава 11

Култът МК-УЛТРА


През септември 1950г Едуард Хънтър (Edward Hunter), агент на ЦРУ, работещ като журналист, публикувал информация, че китайците използвали техники за промиване на мозъка върху американски военнопленници от Корейската война, принуждавайки ги да признаят за престъпления, като например микробиална война. Всъщност, американците наистина използвали микробиална война, само че това осигурявало прикритие за ЦРУ: с техните собствени изследвания по контрола на ума те просто се опитвали да настигнат постиженията на комунистите. Това не била действителна картина, както признава заместник директора на ЦРУ през 1963г Ричард Хелмс (Richard Helms), когато информирал комисията "Уорън" (Warren Commission), че американските изследвания по контрол над ума винаги са били по-напреднали от тези на комунистите.

Директорът на ЦРУ Алън Дълес също се изказвал за майндконтрола. Адресирайки Националната конференция на дипломираните в Принстънския университет на 10 април 1953г, той говорил за това "колко злокобна била станала битката за ума на човека в Съветските ръце". Три дни по-късно Дълес одобрил МК-УЛТРА, една значително подсилена серия от проекти по контрол над ума, провеждана от персонала на Техническите служби в ЦРУ.

МК-УЛТРА било кодовото име за един огромен проект по контрол над ума, който, според документи на ЦРУ, бил "проект-чадър за финансиране на чувствителни под-проекти", управляван от ЦРУ и координиран от Британските разузнавателни служби, Шотландските фримасонски ложи, и много наскоро реформиралите се нацисти. Свързаният с него проект МК-ДЕЛТА "покривал... политики и процедури за употреба на биохимикали за нелегални операции". [1]

МК-УЛТРА бил роден, когато Ричард Хелмс, шефа на Операционния директорат на ЦРУ (познат като "отдела за мръсни трикове"), препоръчал агенцията да разшири дейността си както в офанзивното, така и в отбранителното промиване на мозъка. Той не бил просто посредствен трудовак в канавките на ЦРУ - Хелмс бил от Източния естаблишмент от главата до петите, дядо му бил първият директор на Интернационалната банка на населените места, и президент на Федералния резерв. Хелмс присъствал по време на смъртта на МК-УЛТРА, когато наредил унищожаването на документацията на програмата през 1966г.

Програмата се водела от д-р Сидни Готлиб (Sidney Gottlieb), "мозъчният гений на МК-УЛТРА", който до 1973г надзиравал изследванията на ЦРУ по контрол над ума. Ричард Хелмс гледал благосклонно на Готлиб, който пък висял на шлифера му и се катерел до все по-високи и по-високи позиции в Агенцията. [2]

Дълес отклонил едни първоначални 300 000 долара за МК-УЛТРА. Според документи на Агенцията, било планувано програмата да оперира извън нормалните канали без "обичайните договорни споразумения" и трябвало да бъде силно "компартментализирана" (разбита на отделения, бел.прев). [3]
Основният фронт за финансиране операциите на МК-УЛТРА била фондацията "Йосая Мейси младши" (Josiah Macy, Jr. Foundation), създадена през 1930г и пълна с психолози и евгеници, на свой ред финансирани от Рокфелер. Фондацията била създадена от възпитаника на Черната камера генерал Марлборо Чърчил (Marlborough Churchill). Медицинският директор на фондация "Мейси" през 1954-55г бил Франк Фремонт-Смит (Frank Fremont-Smith), който освен това бил президент на Световната федерация по ментално здраве на генерал Рийс. [4]

Спомените на един офицер от разузнаването, детайлно описани в един меморандум на ЦРУ, описват в пълнота обхвата на проект МК-УЛТРА:


17 януари 1975г
МЕМОРАНДУМ ЗА АРХИВА
ТЕМА: МК-УЛТРА


1. Следното представлява най-доброто от личните ми спомени относно програмата МК-УЛТРА. За първи път бях въведен в нея през 1962г. По онова време тя беше в процес на значително намаляне на дейността и финансирането. Като началник отбрана и шпионаж (C/D&E) аз продължих значително да намалям финансирането всяка година, докато програмата не отпадна, в края на 60-те години.

2. МК-УЛТРА беше една група от проекти, повечето от които се занимаваха с изследвания и разработване на наркотици или контра-наркотици. Директорът на Централното разузнаване (DCI) и заместник директора на Плановете (DDP) бяха редовно информирани за програмата на годишните съвещания от началника на Техническите служби (C/TSD) или заместника му. Повечето от изследванията и развитията бяха плод на външни договори и касаеха различни материали, за които беше докладвано, че имат характеристики, счетени за привлекателни заради скришния или потаен начин на прилагане в полеви условия. Целта беше контрол на поведението, създаване на поведенчески аномалии и контра-мерки за предотвратяване прилагането на подобни вещества. работата се вършеше в индустриалните, академичните или правителствените изследователски учреждения на САЩ. Финансирането често идваше от недокументирани споразумения. Тестовете обикновено се правеха, когато лабораторната работа беше успешно завършена и често се изпълняваха в учреждения като [изтрито в оригинала] и [изтрито в оригинала]. Във всички случаи, за които зная, тестването се провеждаше върху доброволци от състава на учрежденията, които съзнаваха природата на тестовата програма, но не знаеха коя е изначалната спонсорираща организация.

3. С отминаването на страха от съветските наркотици (и количеството на значимия напредък по програмата МК-УЛТРА), дейностите на програмата бяха значително покрити в тайна, това се диктуваше от натиска върху финансирането и страничните приоритети.

4. Въпреки моите изразени възражения, документите на МК-УЛТРА баха унищожени по нареждане на DCI (г-н Хелмс) малко преди да напусне поста си.

ОФИЦЕР ЦЕНТРАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ
По силата на 10272
[5]



Ползвала се голяма мрежа от доктори и учреждения, върху поне 149 под-проекта, всичките свързани с контрола над ума. МК-УЛТРА и МК-ДЕЛТА се занимавали с изследване на употребата на поне 139 различни наркотика, както и радиация и електрошок, но също така се впускали и в по-мистериозни социални приложения в социологията, антропологията и психиатрията. Какво се крие зад тези екзотични термини? Евгенни експерименти? Генетични манипулации? Тавистоково социално инженерство?

В първата година от оперирането си, МК-УЛТРА вече се разпростирал по улиците. Наркотиците, които били обещаващи в лабораториите, били подхвърляни на несъзнаващи субекти в нормални социални ситуации; случайни граждани получавали психотропни дози без тяхно знание. Предполага се, че тази част от проекта е била прекратена през 1963г, въпреки че някои неща подсказват, че това не е така. Ранните изследвания на ЦРУ върху LSD били извършени от Макс Ринкел (Max Rinkel) и Робърт Хайд (Robert Hyde) - за който се предполага, че е първият американец, пробвал LSD - в Бостънската Психопатична болница, Карл Пфийфър (Carl Pfieffer) н Илинойския университет, Харолд Ходж (Harold Hodge) в Рочестърския университет, Харолд Абрамсън (Harold Abramson) в болница "Синай" (Mt. Sinai Hospital) и Колумбийския университет в Ню-Йорк, Харис Исбел (Harris Isbell) в Центъра за изследвания на зависимости (Addiction Research Center) в Лексингтън, Кентъки, и Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West) в Оклахомския университет.

Други ранни експерименти в изследванията на LSD били извършени от д-р Джоел Елкс (Joel Elkes), който изобретил невро-газове в Берлин през Втората Световна война. Той извършвал експерименти с LSD в Англий 1949г, по-късно преместил центъра на дейността си в болница "Св. Елизабет" във Вашингтон. [6]

Д-р Харолд Абрамсън, който учил в Берлин преди Втората световна война, и по-късно бил нает в Техническата дивизия на Химическите войски на армията на САЩ, получил 85 000 долара за проучванията си върху LSD. В предложението му се споменавало, че се "надявал" да дава на пациентите на болницата, "които са по принцип нормални от психиатрична гледна точка... дози от наркотика без тяхно знание за психотерапевтични цели".
На Абрамсън му било наредено да произведе "операционно уместни материали в следните категории:
а. Смущение на паметта;
б. Дискредитиране на приемливото поведение;
в. Изменение на сексуалното поведение;
г.  Извличане на информация;
д. Сугестичност;
е. Развиване на зависимост".
Абрамсън провел изследването си в Колумбийския университет и в лаборатория "Колд Спринг Харбър" (Cold Spring Harbor), Лонг Айлънд, Ню-Йорк, като последното е мястото, където се намират именията на братята Дълес и се смята за кота нула на евгенните изследвания в Америка от началото на века.

Абрамсън носи отговорността за това, че е дал LSD на Франк Фремонт-Смит (Frank Fremont-Smith) и британския културен антрополог Грегъри Бейтсън (Gregory Bateson) и жена му Маргаред Мийд (Margaret Mead), като и двамата били замесени в проекти на Тависток и МК-УЛТРА. Бейтсън основал център за изследване на LSD във Ветеранската административна болница в Пало Алто, Калифорния, и давал наркотици на поета битник Алън Гинсбърг (Allen Ginsburg), както и на много други. [7]

Бележка от преводача: Битниците са представители на младежко движение в САЩ и Западна Европа от 50-те години на 20-ти век, което изразява протеста на младите срещу установените норми на живот, морал, поведение и облекло. Алън Гинсбърг е икона на битническото и хипи-поколение от 60-те и 70-те години на 20-ти век.

Докато ЦРУ продължавало изследванията си върху LSD, наркоманията станала заразителна. Д-р Сидни Готлиб, директорът на проекта МК-УЛТРА, и екипът му редовно си организирали купони с LSD и много алкохол. На едно тяхно разбиване през ноември 1953г, Готлиб сипал доза LSD в куантрото (френска алкохолна напитка, бел.прев) на д-р Франк Олсън (Frank Olson) без неговото знание. Олсън развил дълбока депресия и го завели да се види с д-р Харолд Абрамсън. След първата визита, Абрамсън посетил Олсън в хотелската му стая, носейки бутилка бърбън и бутилка нембутал (производствено наименование на медикамента пентобарбитал, бел.прев). Както коментира Джон Маркс, "доста необичайна комбинация, дадена от доктор, на човек със симптоми като Олсъновите".

На Олсън била насрочена дата да бъде пратен във вилата "Честнът" (Chestnut Lodge), санаториум в Роквил, Мериленд, в който много от психиатрите разполагали с разрешителни "свръх-секретно", издадени от ЦРУ. Нощта преди да постъпи в санаториума, той скочил - както се казва - през затворения прозорец на хотел Хилтън в Ню-Йорк, при което умира. [8]

ЦРУ веднага минава в замазващ режим по случай със смъртта на Олсън. Въпреки че на вдовицата му й била начислена правителствена пенсия, истината за смъртта на учения не била призната цели две десетилетия. Алис (Alice), жената на Франк Олсън, отишла в националната телевизия и прочела следното изявление от семейството в онова време:

"Чувстваме, че ЦРУ насили семейството ни по два начина. Първо, върху Франк Олсън беше извършен нелегален експеримент с престъпно пренебрежение. Второ, истинската причина за смъртта му беше крита 24 години... Разказвайки историята си, ние искаме личната болка, която семейството му изпитва, и морално и политически възмутителното деяние да бъдат овъзмездени. Само така смъртта на Франк Олсън може да стане част от паметта на Америка и да изиграе роля в политическите и етични реформи, от които обществото ни толкова спешно се нуждае."

За съучастието им в смъртта на Олсън, Готлиб и екипът му получили устно мъмрене, което не било записано в личните им досиета.

Историята с Олсън не била приключила. Съдебните учени, разследващи случая, изровили тялото му през 1994г. Те докладвали, че открили черепни фрактури, които говорели за преднамерено убийство, а не за нещастен случай. Можем само да спекулираме за това какво наистина се е случило с Франк Олсън. Дали е заплашвал да разгласи тайната на МК-УЛТРА в нощта преди смъртта си? [9]

Фримасонът д-р Пол Хок (Paul Hoch) е друг човек, замесен в изследването на LSD за ЦРУ. Хок бил член на Американското евгенно общество, и съдиректор, заедно с бившия нацистки евгеник Франц Калман (Franz Kallman), на изследванията в Ню-Йоркския психиатричен институт към Колумбийския университет. Хок и Калман работели под направлението на полевия представител на изследванията на Шотландската масонска школа върху преждевременната деменция, д-р Нолан Д. К. Люис (Nolan D. C. Lewis). Хок също така бил назначен на поста държавен комисар по умствена хигиена от губернатора на Ню-Йорк Аверил Хариман (Averell Harriman), и бил преназначен на този пост от губернатор Нелсън Рокфелер (Nelson Rockefeller).

Друг гений на МК-УЛТРА бил фримасонът 33-та степен Робърт Хана Феликс (Robert Hanna Felix), директор на психиатричните изследвания на Шотландската масонска школа и директор на NIMH (Националния институт за ментално здраве, бел.прев) от 1949 до 1963г. Като ползвал финансиране от ЦРУ, Феликс лично надзиравал експериментите на д-р Харис Исбел (Harris Isbell), който давал LSD на чернокожите затворници 75 последователни дни, утроявайки и очетворявайки дозите, когато затворниците демонстрирали поносимост към наркотика, като нарко-индуцираният сън бил прекъсван с електрошок.

Според свидетелството на бившия затворник Джеймс Чайлдс (James Childs) пред щатската подкомисия, на доброволците за проекта на Исбел се плащало с хероин. Чайлдс казва, "Почуквахме на тази малка врата, и един човек поглеждаше през нея... и аз казвах, "Искам 15 милиграма". Той казваше, "къде ги искаш? В ръката, в кожата, или във вената?" Всички, които участваха в изследването... получаваха заплащане в наркотици". [10]

През 1953г ЦРУ се свързало с психиатъра от Лос Анджелис д-р Ник Берсел (Nick Bercel) и го помолило да определи какво количество LSD би било нужно, за да се прати цялото население на Града на Ангелите на въртележката. Резултатите на Берсел били разочароващи: той открил, че хлоринът във водоснабдителната мрежа неутрализира наркотика. ЦРУ, според международните документи, веднага се захванало да разработва версия на LSD, която да не се влияе от хлорина. [11]

В действителност ЦРУ може би наистина са се опитали да дрогират цяло населено място и по-рано. В Пон-Сант-Еспри (Pont-Saint-Esprit), Франция, през 1951г, целият град изведнъж пощурял.

Много хора умрели по време на необяснената истерия, а хората усещали халюциногенни ефекти седмици наред след това. Въпреки че инцидентът се отдава на ръжено брашно, заразено с гъбичката мораво рогче, датата на случката - близо до началото на интереса на ЦРУ към LSD - е повече от интересна.

Подобен инцидент, въпреки че по-малко смъртоносен, се е случил в САЩ през 1989г, когато 600 ученици и гимназисти се готвели за музикална програма в Санта Моника, Калифорния. Изведнъж се появило масово главоболие, гадене, замаяност и припадане, обзело 250 ученици. Предвид склонността на ЦРУ и други агенции да тестват наркотици върху цивилни, не е невъзможно това да е бил друг такъв случай. [12]

В средата на 50-те години операция БИГ СИТИ ("Голям град", бел.прев) в Ню-Йорк използвала един автомобил, модел мъркюри 1953 (мъркюри е спряна от производство марка на компанията Форд, бел.прев), със стърчащ от него половин метров ауспух, карал из улиците, разпръсквайки газ, най-вероятно LSD. Друг тест от същата серия тестове бил направен с разпръскваща емисии техника, захранвана от батерии и носена в куфарчета. По това време от моста "Голдън Гейт" (Златна порта) бил разпръснат ненаименуван газ, въпреки че се твърди, че се разнесъл от вятъра, без да причини вреда на никой.

През 1957г инспекторът от ЦРУ генерал Лиман (Lyman) пратил следното вътрешно комюнике, в което се казва, че "трябва да се вземат предпазни мерки, не само за да се предпази операцията от разобличаване пред вражески сили, но също и за да се прикрият тези дейности от американското население като цяло. Знанието, че Агенцията се захваща с неетични и незаконни дейности, би имало сериозен отзвук в политическите и дипломатическите кръгове и би било противопоказно за изпълнението". [13]

От началото на работата на ЦРУ с LSD е изразявана загриженост за зависимостта от швейцарците, които доставят наркотика. Докато си набавя ежеседмични доставки от Сандоз, ЦРУ също финансира и компанията "Ели Лили" (Eli Lilly company) в САЩ, за да синтезират наркотика, за да се подсигурят несекващите доставки. През 1954г Лили обявяват, че са успели. В комюнике до Алън Дълес се споменава, че при неограничени наличности LSD вече може да се приеме като сериозен агент в химическата война, и че може да се внася "с тонове". [14]

Най-зле оплювания от всички доктори на МК-УЛТРА е д-р Доналд Евен Камерън (Donald Ewen Cameron). През 1942г фондация Рокфелер основава мемориалния институт "Алън" (Allen Memorial Institute) в университета "МакГил" (McGill University), намиращ се в готическото имение Рейвънскраг (Ravenscrag), в Монтреал, Канада. Д-р Камерън бил назначен начело на психиатричния отдел, и започнал експерименти, извадени директно от шоуто на Роки Хорър, само че без остроумията. Програмата била финансирана от канадските военни, фондация Рокфелер, OSS, и по-късно от ЦРУ.

Камерън бил обучен в Царската ментална болница в Гласгоу, Шотландия, от сър Дейвид Хендерсън (David Henderson), евгеник. Камерън продължил с основаването на Канадския отдел на Световната федерация за ментално здраве, заедно с приятеля си, бригадния генерал от Тависток Джон Роулингс Рийс, ставайки може би най-влиятелния психиатър на планетата. Станал президент практически на всяка психиатрична организация, съществуваща по онова време; Канадската, Американската и Световната психиатрични организации, Квебекската Психиатрична асоциация, Американската Психопатологична асоциация, и Обществото на биологичната психиатрия. Камерън не бил плах в полето на психиатрията, а вместо това бил един от най-влиятелните му лидери. [15]

Полковник Л. Флечър Проути (Fletcher Prouty), пентагонска връзка на ЦРУ по времето на Камеръновите експерименти, през 1992г казал: "Ако можехте да се доберете до директорски пост в Американската Психиатрична асоциация около 1956 или 1957г, щяхте да се учудите, че огромен процент от индивидите там са родени в чужбина. Повечето от тях идваха от Германия и Източна Европа на голяма вълна. Всичките се водеха "технически специалисти", но в действителност бяха психиатри. Ходеха на работа най-вече по университетите - но много от тях работеха върху онези "неконвенционални" програми за контрол над ума за разузнаването на САЩ... Тези заминаваха при хора като д-р Камерън в Канада". [16]

През 1957г Камерън отправил голямо предложение към "Обществото за изследване на човешката екология", познато също и като "Фонда за човешка екология", фасада на ЦРУ, действаща от Медицинското училище на Корнуелския университет в Ню-Йорк. Камерън предлагал следните експерименти да бъдат финансирани:

"I. Разграждането на продължаващите линии на поведението на пациента чрез особено интензивни електрошокове (депатеринг)"
Бележка от преводача: Депатеринг идва от "патърн" (pattern), което на английски означава еталон, шаблон, стил, тенденция, образец и "правя нещо по образец на". Терминът депатеринг в психиатрията означава разграждане на поведенческите навици на индивида, в случая, както е предлагал Камерън, като резултат от серийни, системни интензивни електрошокове.

"II. Интензивното повтаряне (16 часа на ден за 6 до 7 дена) на предварително подготвен вербален сигнал.
III. По време на този период на интензивно повтаряне пациентът е поставен в частична сензорна изолация."

Бележка от преводача: Сензорната изолация е метод за боравене с ума и има много форми. Сензорната изолация е ключова в успешното гладолечение, което без нея няма лечебни ефекти. Може да се нарече "постене на сетивата". Други форми на сензорна изолация са въздържание от слушане на музика, избягване на миризми, седене на тъмно, седене на светло, както потапяне в една единствена миризма, съзерцаване на един единствен цвят, слушане на само един звук или песен, повтаряне на една единствена дума, и прочие. Социалната изолация е друга форма на сензорна изолация.

"IV. Потискането на каращия период (driving period, виж по-долу, бел.прев) се изпълнява като, след завършването на периода, пациентът се поставя в продължителен сън за 7-10 дни".

След като получил поисканите 60 000 долара, Камерън и подчинените му приложили тези и широко разнообразие от други взривяващи съзнанието техники върху субекти, които в много случаи не били доброволци за експериментите. Онези техники, очевидно по-подходящи за изтезаване на военнопленници, отколкото за рехабилитиране на канадските граждани, включвали "сънна обработка", разработена от Хасан Азима (Hassan Azima) от Института, и инжектирането на торазин (хлорпромазин, бел.прев) и барбитурати продължително време, така че пациентите да спят по 20 до 22 часа дневно.

Като използвал британската електро-конвулсивна техника на Пейдж-Ръсел (Page-Russel electroconvulsive technique), Камерън вкарвал пациентите в нарко-индуцирана кома за седмици, като ги събуждал, за да им приложи едносекунден електрошок, последван от пет до девет допълнителни шока, в зависимост от това доколко го сърбял пръста. Камерън увеличил волтажа, който по принцип бил ползван в практиката на тази техника, както и броя на шокиращите сесии от една до две или три на ден. Както можело да се предвиди, пациентите, които били третирани по този начин, често били превръщани в зеленчуци. [17]

Друга стратегия на Камерън била да постави жертвите си в камера за сензорна изолация за до 65 дена, разбивайки ги от LSD, после ползвал "психическо каране", което е процес, в който непрестанно се повтаряла определена емоционално заредена фраза, пускана на пациентите през възглавница с фиксирани слушалки, които не се сваляли. Камерън документирал изследванията си върху психическото каране, финансирано от Департамента на Здравето и добруването между 1961-64г, в изследователски документи, озаглавени "Проучване на фактори, които спомагат или спъват промяната на личността на индивидите, изложени на продължително повтаряне на вербални сигнали", и "Ефектите, които повтарянето на вербални сигнали оказва върху човешкото поведение". [18]

Според един психиатър, теорията на Камерън била, че "начините, по които хората се държат, се определят от някакъв вид подредба на нервната система в мозъка. Тъй като психотерапията може да промени поведението, невронните подредби би трябвало да са обратими". Самият Камерън "се чудеше дали поведенческите тертипи на зрелите хора може да бъдат изтрити от физиологичен процес, който атакува невронните шаблони. Възможно ли бе възрастните да станат теоретично без определен начин на поведение? Можеше ли да се върнат до състояние на неврологична и психологическа инфантилност за кратък период, и можеше ли след това да се въведат нови шаблони на поведение?" Дали някой усеща привкус на Тависток?

До 1960г Камерън вече бил развил техниките си, които наричал "ултра-концептуална комуникация", в нещо дори още по-чудовищно. Периодът на психическото каране бил увеличен до 16 часа на ден за от 20 до 30 дни, а на пациентите се давали дози сернил (търговска марка фенциклидин, халюциноген, в миналото използван като ветеринарно обезболяващо, бел.прев), за да се "блокира входящата сензорна информация и да се произведе занижена активност". Сернилът е екстремно мощен наркотик, използван като болкоуспокояващо за животни. Той създава "остри психотични епизоди и дори има опасност от хронична психоза при хората". [19]

565
Циско: Средностатистическият човек може да е за подкрепа, може да се свърже с пастори, които работят с оцелели от програмата на МК-УЛТРА, може да се свържат с терапевти и да кажат "Научих за МК-УЛТРА, за контрола над ума - тепърва започвам да си изглаждам представа за какво се е случило на тези хора, които са били травмирани от раждането си". Да попита как мога да ви помогна? Мога ли да работя с вас като терапевт, като пастор, като полеви човек - мога ли да работя с вас, за да разбера какво е контрол над ума? И като се уча и като започвам да разбирам това поле на по-дълбоко ниво, ще мога ли да бъда онази протегната ръка към някой оцелял там навън? Може ли да съм там, когато наближават техните ритуални празници, когато съзнанието им иска да има проблясъци за онова, което им се е случвало на тези ритуални дати? Може ли да съм там, за да помогна на този човек, който не може да излезе от дома си, защото е твърде травматично обвързан в този момент, понеже работи върху програмите си или се страхува за живота си и не иска дори да отиде до плод-зеленчука, защото е в ужас? Може ли да съм там, за да измия тази чиния, защото този оцелял може да няма силите за това, работейки върху проблемите си, и е твърде слаб дори да си измие чиниите? Може ли да съм там по средата на нощта и да те слушам, защото толкова много те боли от онова, което си успял да си спомниш? Може ли да съм там нощем, за да ти държа ръката? Може ли да съм там, за да те подкрепям? Това са малките неща, които ни дават стабилност, за да продължим, защото трябва да разберете, че като оцелял, за да решиш да се отправиш към оздравяването, всичко което ни е било причинено, за да можем да излезем от това здрави, трябва отново да преживеем всяка травма, която някога ни е била причинена. Трябва да я познаем с пълната й сила и последствията й върху емоциите ни, всяка наша страна с тези пет сетива, които Бог ни е дал. Ние трябва да видим всичко, да го помиришем, на до пипнем, да го чуем, да го почувстваме.

Морис: На хората им е много трудно да разберат през какво сте преминали.

Циско: Аз мога да говоря за себе си и само за себе си, защото съм го преживяла - някои от спомените, през които трябваше да мина, за да се отправя към оздравяване - докато преминавах през спомена, губех контрол върху процеса, който трябваше да отработя. Има определен процес по възвръщане на спомените, върху които трябва да се фокусираме - има определени неща, които трябва да направим, за да запазим целостта на спомена, така че съзнанието ни да не се разчлени от само себе си отново. Ако споменът за извършеното върху някой човек е толкова силен, че е разединил съзнанието, когато е бил травматизиран. Всеки наш спомен ни травмира отново. Това е процес - това е нещо, на което трябва да се научим, отново и отново - защото всеки спомен има различно усещане. Всеки спомен има различна цел зад себе си.

Така че онези, които искат да помогнат с присъствието си, трябва да научат какво е контрол над ума. Има много хора, които работят с оцелелите и на тях също им е нужна почивка. Трябва да си взимат отпуска от това от време на време и трябва да могат да се наспиват добре. Те трябва да знаят, че ако искат да отидат някъде или да направят нещо специално за себе си, оцелелият, който оставят, няма да бъде тормозен цяла вечер или с него няма да се свърже някой от тях, или че няма да излезе от дома си и да се набута в капан, където да бъде пре-програмиран и изтезаван. Защото илюминати просто чакат някой роб да направи грешка и да напусне дома си и да се срещне с дресьорите си. Всички програмирани роби имат дресьори, "хендлъри", и те просто ни причакват. Те отговарят пред илюминати и тяхната работа е, да се погрижат да бъдем наказани за това, което сме направили, а то е, че сме проговорили срещу фамилията, видели сме какво ни е било сторено и не сме си държали езика зад зъбите, издали сме, проговорили сме. И за това има голямо наказание.

Морис: За слушателите, които смятат, че може би са били повлияни от този род неща, или познават хора, какъв е съветът ти към тях?

Циско: Бих ги посъветвала да потърсят терапевт, който е бил трениран, поне пет години да е бил обучаван, с хора със синдром на множествената личност или жертви на дисоциативната личност. Който наистина разбира и вярва, че ритуалното насилие наистина съществува на планетата Земя. Ако се опитвате да работите с някой, който дори не вярва, че сатанинското ритуално насилие съществува, губите си времето. Ако се опитвате да работите с някой, който не разбира дисоциативната личност или синдрома на множествената личност, също си губите времето, защото нямаме време да си играем, умовете ни няма да ни позволят, това не е игрище. Това е въпрос на живот и смърт. Ако не сте в правилните условия и не работите с правилния човек, това може да ви струва живота. Има много висок процент самоубийства при възстановяването на жертви на ритуално насилие.

Морис: От твоя опит, Циско - колко беше важно да имаш силна поддържаща система, за да можеш да се лекуваш?

Циско: По десетобална скала, на върха на десетката. Без поддържаща система, направо можете да забравите според мен. Аз бях една от по-големите късметлии в процеса на лечението си - аз имах Фриц Шпрингмаер, който беше моят помощен екип за много, много месеци и дори години, той беше с мен, двадесет и четири часа на ден, седем дни в седмицата, 365 дни в годината, ден и нощ.

Терапевтите имат това схващане, че - и съм чувала топ терапевти да казват, че всичко е ОК при работата с оцелелите - предпочитам да използвам думата "жертва", защото ние сме продължително и системно превръщани в жертви, вътрешно и външно. Те казват, "ами можем да прекараме един или два часа седмично с тях, а ако дресьорите им ги отвлекат, това е ОК, понеже все пак ще сме имали напредък". Направо щях да умра, когато чух това за първи път. Помислих си, човече, ако ти беше онзи, който е отвлечен от някой от дресьорите си и ти този, който е изнасилван, или изнасилен с дулото на оръжие, или си бил посиняван така, както аз съм била посинявана, вътрешно и външно, нямаше да говориш така. Когато системно те превръщат в жертва, и те травматизират, и те пре-програмират, само на предната част от системата от личности им се казва, да кажат на терапевта си, че се справят чудесно. Програмите са толкова непокътнати, и ние сме толкова фино настроени, че части от нас могат да умират вътрешно, но части от системата ще ходят на работа всеки ден, без да знаят, че нещо някога се е случило. Жалко е. Това което хората не разбират е, колко е тежка травмата, когато дресьорите ти те докопат и дори какво можеш да си причиниш, ако си нямаш никого. Когато програмите се активират, са топли - топли и пресни като в деня, когато са били вложени - независимо дали това е било преди двадесет години или тридесет години, няма никакво значение - те са като живи въглени - и когато исках да се режа, исках добре да се порежа - когато исках да се горя - се горях много лошо. Имаше пъти, когато буквално трябваше да ме държат, понеже програмите бяха толкова силни, че не можех да се контролирам. Терапевтите не разбират, нито пък хората разбират дълбочината на програмирането - до каква крайност са отишли, за да подсигурят, че всичко, което са ни причинили, ще се запази в цялост, за да се подчиняваме на законите, по които се водят илюминати.

Морис: Значи част от ролята на поддържащия те екип е да те предпазва от опитите на програматорите отново да стигнат до теб?

Циско: О да. И е нужен специален човек като Фриц - мога да говоря само за себе си, защото не познавам никой друг, който е имал такъв късмет като мен, да бъда поддържана от човек, който оставаше с мен през онези трудни времена. Той оставаше с мен и когато не беше толкова трудно, защото има много дни, които са добри, и дни които са лоши. Когато попадахме в неприятности - фронтовата ни система е екстремно силна - функционира на много високо ниво. Те се кълняха по всякакви начини, че не са влизали в контакт, не са били заплашвани, че никой не ги е наранявал от двадесет години, доколкото им е известно. Това беше тяхната информация. Нещата не работят така, защото в нас има амнезийни стени, ние не би трябвало да знаем. Те са дълбоко, дълбоко в системата. Аз познавам предната част от себе си - вторичните личности във фронтовата част на собствения ми ум - те ходеха при терапевта си, с Фриц, с Бог - имаше някои неща, които нямаше да направят. Имаше граници, които нямаше да преминат - не, те нямаше да излязат от къщата в 1 сутринта. Да, но ние имаме сънни спусъци и прочие по време на определени ритуални празници. В момента, в който тази предна система легне, за да спи, има дълбоки части от нас, които са готови и са склонни да отидат на ритуала. Вторичните личности в предната част на съзнанието може да си легнат да спят, другите личности се измъкват. Предните личности си мислят, че са спели цяла вечер. Да, само че ние цяла вечер сме купонясвали. Разбирате ли какво казвам?

Морис: Сигурно е съкрушително да осъзнаеш, че са те повлияли на такова дълбоко ниво.

Циско: Не можеш да подписваш договори от името на по-дълбоките части на ума, защото умът дори не знае какво се случва в предната система, нито пък тези части ще спазват обещания, защото те са 100% програмирани. Те ще направят това, което им е казано да направят, защото не знаят никаква друга информация. Те знаят само сценариите, които текат в собствените им съзнания.

Морис: Мисля, че това говори за твоята смелост и сила, че си могла да пречупиш контрола дотолкова, колкото си могла, и че си успяла да минеш и да се справиш с толкова много, и мисля че това праща послание за надежда на останалите жертви на майндконтрола.

Циско: За жертвите на контрола над ума има много надежда, ако имат силен поддържащ ги екип. Като с Фриц - той стоеше с мен по 24 часа на ден, и когато беше лошо, когато изпадах в спомени и нещо натискаше спусъка ми и програмите се задействаха - той беше там, за да ме подкрепи - да ми помогне да дойда на себе си. И той ме научи как да карам по двете линии. Едната линия я разпознавам като програмната линия, а другата линия е де-програмираната линия, за да мога с уравновесяване да изляза от състоянията и да си стъпя на краката. Можете да останете в една програма дни наред, ако нямате някой, която да ви научи как да се освобождавате от старите послания.

Морис: Можеш ли да обясниш как работеше това? Как сте се сетили за двете линии, за да надвиете твоя контрол?

Циско: В умът ми, първата линия е устроена така: Аз исках животът ми да бъде нов - Посветих се на решението, че искам промяна на посоката - Аз не исках да съм това, което бях - Аз не исках да функционирам в степента, в която функционирах, работейки в илюминати. Не исках да имам нищо общо с това. Исках да измия ръцете си от това и да си тръгна от него. Бях много разстроена от това, което ми беше причинено, че изборите ми като индивид са ми били отнети още от инфантна възраст. Трябваше напълно да призная, че бях поробена. Не ми харесваше, и изборът ми беше "Изчезвам оттук - ще намеря начин да се измъкна оттук, ако ще да е последното нещо, което ще направя - по-скоро бих умряла, отколкото да им служа". И аз все още се чувствам по този начин и вече минаха няколко години. Все усещам, много силно, че по-скоро ще ура, отколкото да им служа. Трябваше да свикна с факта, че трябваше да намеря нов начин да функционирам. Добре - тук имам нова линия, и по тази линия ще премина право през всичко в непрограмирано състояние. Трябва да видите силата, или да осъзнаете в ума си, колко е хубаво чувството да може да имате избор, който можете да направите свободно, защото това е нещото, което са ви отнели.

Ако сте дете и сте се научили да вървите, и излезете навън и ви блъсне кола, и крачетата ви са смазани, и трябва месеци наред да сте в гипс и трябва отново да се учите да ходите, когато свалят гипсовете - като оцеляла аз се научих да вървя отново. Трябваше да се науча да пълзя, трябваше да се науча да ходя, сега мога да тичам, това е процес.

Знам също, че имам втора линия, която е линията на старите съобщения, вложени в мен от програмистите, които ме вкараха в състояние на 100% контрол над ума, под влиянието на стария сценарий, старите програми. Знам, че когато съм в това състояние, аз съм в едно опасно състояние. В тези моменти аз се режех, бягах, не исках да живея, всички негативи в живота. Когато програмите се включат от подсъзнанието до будното съзнаване, спомените активират програмите, те се разкриват с пълната сила на травмата, когато са ги наслоили в съзнанията ни преди толкова много години.

При де-програмирането ние трябва да разкрием програмния сценарий и да открием лъжата. Когато откриете лъжата, тогава можете да я осветите и лъжата губи силата си. В това е чудото. Програмите ви са лъжи. Нищо певече. Бях ли грозно малко момиченце? Не. Не бях. Децата не са грозни. Децата са красиви. Аз открих лъжата. Те ме излъгаха. Някой обичал ли ме е някога? Що се касаеше до култа, никой не можеше да ме обича, освен фамилията, защото не бях годна за обичане. Заради престъпленията, които извършиха върху мен, те възложиха вината и отговорността на мен, вместо да поемат отговорността да собствените си действия като възрастни. Те ми възложиха отговорността и аз носех палто с много цветове. Трябваше да си ушия ново палто, и тук помагат двете линии.

Морис: Явно са могли да продължат да вършат тези ужасяващи дела срещу другите хора, като не поемат отговорност или вина за собствените си действия, а ги прехвърлят.

Циско: Вярвам че е така за всеки оцелял по света - когато сте били програмирани в утробата и сте били 100% под техен контрол - когато ви кажат да плачете, вие плачете. Когато ви кажат да крещите, крещите. Когато ви кажат да ядете, ядете. Всяка частица от живота ви е под пълен контрол. Когато Фриц откри една част в моята система, и ми каза, че съм малко момиченце, аз просто го погледнах и му казах, "ти си луд, аз не съм малко момиченце, аз съм коте". Погледнах в огледалото и видях, че имах порцеланово лице, и че това лице е на коте и така ме бяха програмирали. те толкова ме бяха дехуманизирали като коте за секс, че дори не знаех, че бях дете. Когато се ровех в спомените си, за да открия някаква идентичност за себе си, осъзнах, че да бъда малко момиченце е най-болезненото нещо в целия свят, защото всеки път, когато бях човек във всеки смисъл на думата, или си мислех че имам каквато и да е хуманност в себе си, че да бъда малко момиченце, изпадах в толкова тежки мъчения, че стигнах до място в собственото си съзнание, в което никога не исках да бъда малко момиченце. Беше твърде болезнено да бъда малко момиченце.

Те направиха две клетки за нас - едната клетка беше пълна с хубави, красиви малки котета - бели, петнисти, черни, персийско сиви. Аз бях в съседната клетка до тях с тиган, свързан с електрически ток. Всеки път, когато исках вода или да ям нещо, и докоснех тигана, бях шокирана. Това е само един пример. Бях посрамвана, плюеха върху мен, бях тотално унижавана в тази клетка заради това, че бях малко момиченце. Илюминати, д-р Грийн, баща ми, се грижеха малките котета да са нахранени всеки път, когато искаха да ядат. Бяха обичани, галеха ги, гукаха им - просто бяха обичани - няколко дни. След цялото травмиране, което преминах, предполагам, че малката ми главица е решила да не бъде малко момиченце, а да бъде коте. Котетата ги хранят, не лежат голи в изпражненията си, не ги срамят, не ги заплюват, не ги подритват. когато имах спомени за това, тялото ми беше толкова натъртено от ритниците, които бях поела от фамилията на илюминати при програмирането, че трябваше да ходя със сини по тялото, докато не отработих тези спомени. Това е само малък пример за това колко далече стигат, за да получат каквото искат.

Морис: Екстремно садистично.

Циско: Не см мислила за това от около три години, но тези малки котета са много силни в ума ми днес, докато говоря по телефона. Виждам тези котета и колко добре ги третираха. Баща ми тотално ме отхвърли в този момент. Обичах баща си много, защото бях кондиционирана да го правя. Обичах го в нежността му, и в слабостта му, и в силата му, и когато беше лош. Нямаше значение, защото съзнанието ми беше настроено да приема каквото то и да беше той.

Морис: чувстваш ли дали баща ти също е бил жертва на програмиране?

Циско: Няма никакво съмнение в мен, че баща ми също беше множествена личност. Баща ми беше гений на всяко ниво, но имаше нежна страна, беше музикант както и сатанист. Както казах, той работеше за ЦРУ, беше 33та степен масон и нагоре - има много нива отвъд 33 между другото. той беше велик майстор при тях. Той имаше място във Великия друиден съвет. Беше много мъдър човек, просто не беше мъдър за правилните неща. Толкова е жалко, че учението му не е било приложено в други посоки - щеше да отиде толкова далеч. Не мога да уважавам баща си заради онова, което беше.

Морис: Мислиш ли, че е имал избор по тези въпроси?

Циско: Не. Не мисля, защото той беше потомствен. Той беше в капан, както аз бях в капан. Но разликата между мен и баща ми е, че имаше част от баща ми, която знаеше, дори и когато добрата страна от баща ми, която обичаше семейството си, работеше на работното си място, беше при военните - има истинска добра страна от баща ми. Той обичаше народа, обичаше хората и хората го обичаха. Но мисля, че имаше време в живота на баща ми, когато той осъзна какво е и какво върши, мисля че бариерите в собствения му ум, в собствената му множествена личност, се бяха сринали до такава степен, че той знаеше, но знаеше също и че е потънал над главата си. Щеше да му струва живота да се отдръпне или да смени посоката. Беше твърде навътре.

Морис: Очевидно разликата е, че ти избра, направи избора да се откъснеш и да се бориш срещу това.

Циско: Да. И има волево действие във фамилията, в семейството на илюминати, има волево действие там. И аз искрено мога да кажа, че нещата които направихме, ги направихме защото бяхме инструктирани. Бяхме програмирани да постъпим така, но когато светлината светна, и се потрудихме върху спомените си, и имахме свободен избор да кажем "да го правим ли или не?", системата ни не искаше. Искахме да постъпваме правилно, искахме тази надежда, този шанс да бъдем каквото наистина искахме да бъдем, което е вродено в нас, и това е да бъдем добри. Това е най-простият начин да се каже. Аз все още се чувствам много детски, чувствам се като дете, което иска да бъде добро. Не искам да съм лоша. Не харесвам какво ми беше сторено и не харесвам какво беше сторено на други. Не беше честно. Бяха унищожени много, много животи. Едничкото нещо, което исках да кажа е, че когато за първи път излязох от системата и Фриц работеше с мен всекидневно, аз го попитах, "тези деца по света? техните баща изнасилват ли ги?". Той каза, "не, добрите бащи не изнасилват децата си". това много ме обърка, седях там, гледах го и казах, "Наистина съжалявам тези деца по света, защото не са обичани". Той каза, "о, но тях ги обичат", и аз казах "о не - ако бащите не изнасилват децата си, тогава значи не ги обичат". Аз мислех, че изнасилването е любов. Това е доста извратено.

Морис: Те просто са обърнали тези идеи наобратно.

Циско: Първият път, в който имах сълза в окото, беше, когато ми каза, че малките момиченца и малките момченца по принцип не са насилвани от бащите си, че това начинът, по който ние живеем, не е стандартът на живеене. И това ме разтрои до толкова много - това беше първият път в живота ми, в който почувствах сълза върху лицето си. понеже се чувствах толкова зле от това, че децата не са обичани от бащите си. И ми отне дълго време да разбера разликата, защото правилното е грешно, и грешното е правилно, така те програмират. Не е ли голяма работа, като се замислиш? Сещам се за това сега, и не мога да повярвам какви способности са приложили върху съзнанието ми и толкова много други оцелели по света. Колко далеч могат да стигнат.

Морис: Особено с децата.

Циско: В Иниокерн (Inyokern, град и област в Калифорния, бел.прев) имаха клетки по стените. Слагаха ни в клетките и маймуните трябваше да се грижат за нас. Имахме три. Една ни хранеше, една ни биеше, и една ни изнасилваше, за да бъдем дехуманизирани.

Морис: ... Боже... леле мале...

Циско: Все още се будя и ето ме в петдесетте ми години и когато работя по спомените си от Иниокерн в клетките - ами вижте, зависи какво искат в системата - ако искат точно определена част от ума да бъде точно определено нещо, те трябва да подредят сцената така, че каквото искат да се появи.

Морис: Така че да манипулират точно определен контекст, за да постигнат определена цел...

Циско: Да, определена картина в съзнанието. Едно дете има творчески способности, но те трябва да ни подадат креативността, от която да работим, защото, трябва да разберете, че съзнанието е под защитата на фамилията, в смисъл, че то е скрито в себе си, като кутия в самата себе си - кутии и кутии, много кутии и всяка кутия има семейство в съзнанието, или пък всичко е разположено като координатна система. Система 13 на 13 и 13 дълбока, така че скритите ви части да не се влияят от външния свят и да не влияят на него. Когато излязох във външния свят и срещнах Фриц, никога преди това не знаех какво беше това свят. Имах свободата да знам как да отида до плод-зеленчука, или къде се намираше или какво представляваше. Преди не знаех, защото бях програмирана само да върша това, което искаха от мен. Те ме будеха, даваха ми програми, слагаха ме на правилната писта, в смисъл, където ме искаха да бъда. Тръгвах да правя това, което искаха от мен, веднага щом си свършех работата, отивах обратно да спя. Нямах влияние.

Когато Фриц ми каза, че имах семейство и майка, която е още жива, помислих този човек за луд. Ето още нещо, което ще ви учуди - аз имам седем правнуци, това означава, че имам три собствени деца, които са пораснали. Когато Фриц ме запозна със сина ми, когато той беше на 30 (той е пилот) от учтивост казах, много ми е приятно да те срещна в съзнанието си. След това казах на Фриц, ти си абсолютно луд. Ти мислиш, че аз съм луда - а всъщност вие сте. Казваш ми, че съм програмирана като коте, коте за секс, и когато се гледам в огледалото, аз виждам порцеланово лице, лицето на коте, и съм на 17, и не би трябвало да остарявам. Когато някой ме гледа, съм на 50, но когато ме гледа и ме снима, на снимката аз се виждам на 17. Аз все още изглеждам на 17, но въпросът е, че бях толкова 100% програмирана, че когато Фриц искаше да ми даде истината за това как е протекъл животът ми, умът ми дори не можеше да я получи, защото имах твърде много програмиране. Отне ми две години да осъзная, че не съм коте, преди да му повярвам. Две години усилена работа всеки божи ден, за да разградя лъжите. Толкова силна беше защитата ми. Гледах всичките тези деца и ето това казах на Фриц: "Фриц, ти си абсолютно луд. Ти искаш да повярвам, че това е синът ми. Казваш ми, че синът ми е на 30 години. Аз не си спомням. Не съм го износвала". Не го помня, когато си е играел като дете. Нямах никаква идентичност с това дете, дотолкова е бил гъст мрака вътре в моя свят. Казах, "Той е на 30, а аз съм на 17 - чакай малко, Фриц, нещо не излиза. Ти си луд. Очакваш да се вържа на това? Трябва да се вържа и да повярвам, нали?". Така се държи умът. Това е само един пример. Той ме запозна с майка ми, със сестрите ми. Имах две сестри, за които не знаех.

Морис: Значи докато си работела върху паметта си, успя ли да се възвърнеш онези части от живота си, в които знаеш кои са децата ти и...

Циско: Трябваше да градя взаимоотношения. Като ставах по-силна и като обработвах спомените - първо трябваше да приема лъжата - тоест, че баща ми ме харесваше. Това беше много силна лъжа за мен. Не можех да повярвам, че баща ми някога ме бе лъгал, не баща ми. Не мога да изразя колко ми беше трудно да призная, че баща ми ме беше лъгал. Защото ако приемех първата лъжа, тогава трябваше да приема и всичките други лъжи. Не исках. Не исках баща ми да загуби лицето си. С течение на времето, с течение на месеците, трябваше вече да приема какво беше той и какво беше сторил на други хора. Ако беше сторил това с мен, а аз бях детето му, о Боже мой, какво ли е направил на толкова много други деца като програматор? И това почти успя да ме убие.

Морис: Отново, това сигурно е било съкрушително за теб.

Толкова много ти благодаря, Циско, че участва в това предаване. Знам че е много трудно да говориш за тези неща, и наистина се възхищавам на огромната ти смелост, като разобличаваш всичко това.

Циско: Благодаря ти много, благодаря ти, че ме попита.





Морис: Слушахме интервю с Циско Уийлър, оцеляла от майндконтрола на илюминатската фамилия и правителството на САЩ.

...

Е, историята не свършва сега, драги слушатели. Тя продължава точно тук по CKLN, и продължаваме с тази поредица следващата седмица. Следете тази честота, ще имаме интервю с Брайс Тейлър (Brice Taylor), бивша умствено контролирана робиня, използвана от Беия дом като президентски модел секс-робиня и от ЦРУ и други разузнавателни групи, тя също така е автор на книгата "Звездна светлина: Храброто бягство на една жена от контрола над ума" ("Starshine: One woman's valiant escape from mind control").


566
Морис: Имаш ли някаква информация за това как ще го постигнат?

Циско: Те вече са го постигнали... като ни отнеха конституционните права... като създадоха държава в държавата, като кутия в кутията. Като създадоха глад навсякъде, като създадоха войни и слухове за войни, като направиха така, че американският народ и канадският народ вече да нямат свободите, които някога бяха техни.

Морис: В глобален смисъл, как се свързва това с онова, известно като Нов Световен Ред?

Циско: Новият Световен Ред е една група от хора вътре в илюминати, тринадесет основни кръвни рода, които властват над света и подреждат сцената, те играят сценариите, и ще има пълно изпълнение на постановката, която са планирали за американския народ, канадците, и останалия свят. Няма съмнение за това.

Морис: какви неща очакваш да се случат в бъдещето в тази връзка?

Циско: Вярвам, че хората по света някой ден ще се събудят, много скоро, и ще осъзнаят, че стоковата борса е банкрутирала, че светът е съкрушен във финансово отношение. Те ще осъзнаят, много скоро, че храната и зърното им са заразени, че полето на медицината им е доминирано от медицинските сили на илюминати, защото илюминати са инфилтрирали всички аспекти на живота ни. Те ще осъзнаят, че ние нямаме свободата дори да се застъпим за децата си, че думата на правителството тежи повече върху децата ни, отколкото нашата, те могат да ги вземат и да ги контролират във всеки един момент. Ние ще осъзнаем, че църквите не са това, което са изглеждали, че са - църквите са били инфилтрирани. нищо не е останало. Няма нищо, което не е било докоснато от илюминати и фамилиите им.

Морис: Има ли момент, в който това ще бъде въведено във формата на единно световно военно правителство?

Циско: Определено. Очаквам 1998г да бъде бурна година в смисъла, че хората ще започнат да осъзнават, че правителството не е онова, за което са го мислили, че църквата не е онова, за което са я мислели, че хората, които са взимали за пример, не са онези, за които са се представяли.

Морис: Какви неща мислиш, че ще се опитат да направят тези силови групи от илюминати, в контекста на контролиране на народния гняв и реакции, какво мислиш, че планират? Какъв ще е ответният им удар?

Циско: Да унищожат хората като цяло - всеки, които не мине в подчинение на Новия Световен Ред, ще бъде унищожен.

Морис: Мислиш ли, че ще използват умствено контролираните жертви, за да приложат това?

Циско: Абсолютно е сигурно.

Морис: как мислиш, че ще се развият тези неща?

Циско: Те могат да използват всеки роб, който е бил под контрол над ума, за да изпълни всяка задача, която са вложили в него под код за достъп, могат да взривяват мостове, могат да убият който и да е политически лидер - губернатор, кмет, пастор - всеки, който се изпречва на пътя им, който няма да се огъне или поклони на структурата на илюминати - те имат роби в силовите структури, които просто ще изпълнят командата и ще ги избият. Каквото и да е нужно, те ще разполагат с него. Гарантирам ви, че разполагат с него.

Морис: Има доста голям брой оцелели от контрола над ума, които разказват за програмиране от вида "края на времената", когато знаят, че програмите им ще бъдат задействани, за да извършат нещо. Има ли връзка с това?

Циско: Да, има. Абсолютно директна връзка. Часовникът тиктака, и скоро ще удари полунощ, и когато стане, светът ще потъне в ад и хаос.

Морис: Имаш ли някаква представа за дата?

Циско: Аз не давам дати. Аз не съм Бог и нещата винаги може да се променят. Времевите планирания може да се променят заради обстоятелствата, които заобикалят онова, което се опитват да постигнат. Или всичко може рязко да се ускори, или всичко може да притихне, защото всичко трябва да работи като тиктакащ часовник - всичко трябва да е на правилното си място, за да може Новият Световен Ред да бъде поставен. Всичко трябва да е на мястото си.

Морис: какво мислиш, че могат да направят хората, за да се опитат да спрат това или да се подготвят за него?

Циско: Вярвам, че хората трябва да проумеят, че има време за сълзи, и време за война, всеки мъж и всяка жена трябва да се сдобие с проникновението или знанието вътре в себе си, с отговора вътре в себе си. когато се огледат, ако са честни спрямо себе си, те ще видят, че светът се разпада, нещо голямо наближава, те трябва да обърнат взор към себе си. Да се вслушат в себе си. Да погледнат, да видят и да чуят какво става около тях, и те трябва да започнат да се подготвят за най-лошото, защото най-лошото идва. Те трябва да са на правилното място, и в състояние на ума, така че когато войниците на военните дойдат да чукат на вратите им и се впуснат към децата им, за да ги погубят, да кажат "не мен, не мен, не мен и моя дом". Ние сме в битка. Още има време за борба.

Морис:  Част от силата ти, както каза, идва от гнева ти, в смисъла, че се опитваш да разобличиш какво правят. С какво се занимаваш, откакто се освободи в известна степен, за да разобличиш делата им? По какви начини разгласяваш всичко това?

Циско: съавтор съм на три книги с Фриц Шпрингмаер, и в съавторството си на тези книги ние изнесохме вътрешната си информация и знанието си, което сме натрупали чрез собствените си преживявания, и го списахме черно на бяло. С други думи, записахме всичко. Тъй като сме програматор, ние разбираме вътрешността и сърдечния ритъм на самия луцифер, защото контролът над ума и илюминати не са нищо повече от сърдечния ритъм на самия сатана, целящ да погуби Божиите хора, светът като цяло.

Морис: Какво трябва да се случи, според теб, за да се разобличи всичко това пред широкото множество?

Циско: Вярвам, че за да проумее какво се случва в сърцето на илюминати, човек трябва да разбере какво са илюминати - кои са те, какво са те, и какво са сторили. За да разбере нещо, човек трябва да има прозорливост - без прозорливост, човек ходи в тъмното и ще си мисли, че знае, но няма да знае, докато не влезе в контакт с него - дори и ако този контакт е чрез страниците на писменото слово. Вече е казано - написано е. Дали съм аз или Фриц или някой друг, има писмен материал върху майндконтрола и хората трябва да знаят какво е било сторено. Ако не знаят какво са им причинили, те никога няма да знаят какво може отново да се случи на семействата им, и на техните семейства, и на техните деца.

Морис: Какви елементи от системата на вярвания на илюминати и онова, което са направили - какви са основните елементи, които хората трябва да разберат?

Циско: Те трябва да разберат, че илюминати са сатанисти и че няма нещо, което не биха извършили. Те са богове за самите себе си. Те мислят, че са богове и служат само на луцифер. Те са дали клетви към луцифер, да му служат като на техен принц, като баща на светлината. Те са дали кръвни обети, че ще се погрижат за това, че ще то направят, че ще изпълнят края на времената, че ще видят как антихристът сяда на своя трон. Те правят това от векове.

Морис: Мислиш ли, че е важно широкото мнозинство да проумее аспектите от всичко това, свързани с контрола над ума, и как са успели да постигнат този контрол над ума?

Циско: Със сигурност. Ако хората не разбират контрола над ума, те няма да разберат какво се случва в задния им двор или в училищата им, или в църквите им, или в политиката. Те трябва да разберат как те самите са били тотално контролирани още от люлката - че повечето от всичко, което са им казвали някога, е лъжа.

Морис: Колко е важен контрола над ума за илюминати, упражняват върху членовете на собствените им кръвни родове? Това каква роля играе в прокарването на целите им?

Циско: Илюминати са много верни едни на други. Те са богове. Те гледат на себе си като на богове, и те отстояват в структурата на илюминати, сред царските кръвни родове, сред тринадестте властващи фамилии. Ако не сте потомствен наследник, няма да влезете в илюминати, защото това се предава от поколение на поколение от син на дъщеря на син, на баща... връзките са между всички във фамилията от поколения. Това не е нещо, което се е случило просто ей така.

Морис: Явно е нещо повече от някакви нормални междусемейни отношения, в смисъл, че те травмират и контролират членовете на собствените си фамилии. Оставам с впечатление, че това е важна част от продължението на целите им?

Циско: това е вярно, защото верността им е към луцифер, който вече ще наричам сатана, защото е той. Те вярват в доктрината на сатанизма, че ако властват като богове и се подчиняват на повика, който е повикът на луцифер към тях, защото са сключили кръвни обети с него, ще властват и ще управляват с него в ада. Те не се боят от ада. Те нямат страх от ада. Те вярват само в това, че ако правят каквото сата иска от тях, това което им казва да направят, ще бъдат като богове с него в ада и ще властват над хората в ада. Те ще станат богове с него. Това е голямата лъжа. Те вярват в това. какво мога да кажа? Това е дъното на доктрината. Те вярват, че ще бъдат богове в ада. И всички те искат да бъдат богове, защото гледат на себе си като на богове. както бог, те не попадат под ничия воля, освен под авторитета на луцифер. Луцифер е тяхната воля. Той им казва точно какво да направят, какво иска, и те ще го направят.

Морис: Мислиш ли, че това е мотивирано единствено от стремежа към власт и от съблазънта на властта? Това ли седи в основата на мотивацията?

Циско: Има общо с парите, честта, властта и славата - има общо с демоничните същности - с поколенческите духове.

Морис: Значи те са минали на страната на...

Циско: На луцифер и неговите демонични същности, да, те са силно демонично обладани.

Морис: И двамата с Фриц помагате на други жертви на този травматичен контрол над ума. Как ви е помогнало разбирането на техниките на програмиране със случаите на другите?

Циско: Аз успявам да помогна на други жертви на травмтичния контрол над ума, тъй като предлагам помощ без никакво заплащане. Също така изнесох - защото написах книгата съвместно с Фриц - изнесох информацията пред всички и те искат да говорят с мен относно някои неща, написани в книгите, защото много от тях се борят със същите дилеми и същите проблеми. Понякога просто се нуждаят някой да ги изслуша. Също така, когато работя с жертви на майндконтрол, аз мога да разбера сложността на онова, което са и какво им е било причинено, без да ги съдя. Когато ми казват, че са с програмиране МК-УЛТРА и д-р Грийн ("зелен") или д-р Блек ("черен") или д-р Блу ("син") или д-р Стар ("звезда") ги е програмирал и имат спомени за това, моето сърце веднага се слива с тяхното, защото съм била там. Ходила съм в техните обувки и знам през какво преминават. Искам да чуя какво трябва да кажат, и ме е грижа за това, което им се е случило. Грижа ме е. Виждам пътя им - не че поемам по техния път - но виждам пътя им и виждам какво могат да им дадат думите ми, силата от която се нуждаят, за да продължат към здравето, и това е много важно за мен.

Морис: Чудя се, когато работиш с други жертви, актът на спомняне на травмата от тяхното кондициониране, това помага ли за изключване на програмирането или кондиционирането?

Циско: когато някой друг може да ходи там, където ти си минал, ила да каже да, така е - това е потвърждаване. Ние имаме нужда от потвърждаване. Тъй като зверствата, които са ни били причинени, за да ни поробят до степен на тотален умствен контрол, ние дори не дори не знаехме, че сме живи и че имаме право да сме на планетата Земя дори и без разрешение - разбираш ли ме?

Когато някой ми се обади и каже "Аз помня това и това" и аз кажа "по правилните следи си - умът ти никога не те е лъгал - мога да потвърдя каквото казваш - тези неща наистина се случиха и да, аз съм много запозната с тази програма", аз не им казвам за програмата, защото това е много опасно, но ще им позволя да ми кажат какво те знаят. После ще им потвърдя дотам, докъдето са прави.

Циско: какви други неща може да се направят за жертвите с цел оздравяването им и възстановяване на паметта? Какво още препоръчваш за тях?

Циско: Смятам че едно от най-важните неща, които трябва да се помнят, е че ние всички бяхме роби. Бяхме управлявани и контролирани от най-суровата ръка на господството. Ние бяхме контролирани от много садистични индивиди, и бяхме третирани ужасяващо, наистина ужасяващо. Не бихте третирали животно така, както ние бяхме третирани. Не бихте - важно е да се подчертае, защото е много болезнено. Тялото се чувства изнасилено, умът се чувства изнасилен, духът се чувства изнасилен. И ние се нуждаем някой да каже, че това наистина боли и се нуждаем да има някой, който да каже "знаеш ли, не съм бил там, където сте били и не мога напълно да си представя какво ми казвате, но ви слушам и вярвам, че това което ви се е случило, наистина ви се е случило". Защото сме били толкова програмирани да вярваме, че ако кажем всичко това на света, светът ще ни нарече лъжци, ще се изправи срещу нас и или ще ни застрелят, или ще ни пратят в затвора заради престъпленията, които извършихме, или пък че така или иначе никой няма да повярва за зверствата. Някой повярва ли за Холокоста? Светът не искаше да чуе за Холокоста. Те не вярваха. Колко години минаха вече - и хората все още не искат да повярват, че Холокостът наистина се случи. И това, което се случи на нас, не е по-малко от онова, което се е случило в концентрационните лагери.

Морис: Чувстваш ли, че са причинили точно определени видове травма и кондициониране, които да ви подредят така, че да не звучите правдоподобно пред обществото?

Циско: О, със сигурност. Когато някой като мен или г-н Шпрингмаер започне да ви разказва неща за ритуално насилие и сатанински празници и да, те практикуват това, и практикуват това, и това, и това, и това, умът си казва "Аа не. Изключвам се, ударихте стената, не искам да слушам за това". Да чуете това означава, че всичко, което са ви казвали през живота ви, изведнъж всичко се оказва лъжа. Тези неща наистина се случват. Ние сме програмирани според сюжета на детски приказки и тн, и това ни помага.

Морис: Говорих за това с Фриц, за това как определени културни елементи - приказки, филми, книги - се използват... Магьосникът от Оз...

Циско: Алиса в страната на чудесата...

Морис: Значи това се прави поради две причини, и двете заради това, че този материал преобладава в "културния" свят - това подсилва програмирането.

Циско: И дори ако не сте преминали през травматичния контрол над ума, вие все пак се намирате в един измислен, приказен свят, защото сте кондиционирани към този фантасмагоричен свят чрез детските приказки. Тук няма никаква реалност, но умът винаги иска да се върне обратно там, където е безопасно.

Морис: Изглежда някои от тези програмисти също така са направили някои неща нарочно, за да дискредитират изтичанията на свидетелства от жертвите, като например, преобличат се като Дядо Коледа, докато програмират някой - просто нарочно абсурдно поведение...

Циско: Те правят това, за да не звучиш правдоподобно - има определени програми, които, ако си спомниш това или онова - и не искам да го казвам по телефона, защото определено не искам да съм отговорна за натискането на спусъка на някой от слушателите - но ако си спомните определена информация, програмата веднага вкарва ума в побъркано състояние. Тези побъркани състояния са вложени на много дълбоко ниво с хипноза и наркотици, и когато задействате някой от тези спусъци, ако около себе си нямате нужния ви подкрепящ екип хора, ще полудеете. И ще свършите в психиатрично заведение. Кой иска да вярва на някой, който е прекарал последните си шест месеца в психиатрично заведение?

Морис: По принцип, чудя се дали можеш да дадеш някаква информация на слушателите ни, за да им дадеш представа какви видове неща се правят, какви видове техники са използвани за целта да се контролира ума? Спомена хипноза, наркотици, травма...

Циско: Да, и електрически шокове. винаги говоря само за себе си, и се връщам назад до 18 месечна възраст, когато искаха да са сигурни, че са натрошили съзнанието ми. Баща ми беше моя основен програматор, но също така ми беше и баща и когато се родих, бях изолирана заедно с баща си в малка стая в околната среда на собствения ни дом, където за мен се грижеше основно баща ми. Възхищавах се от него. Когато навърших 18 месеца, понеже баща ми беше програматор, той можеше да контролира черния ми дроб, бъбреците ми, кръвното ми, сърдечния ми пулс, дишането ми.

Морис: Как е постигнал това?

Циско: Чрез хипноза - бях толкова травмиращо обвързана с него. Оцеляването ми зависеше тотално от него. Не бях излагана на външния свят. Той беше моя дресьор, във всеки смисъл на думата. Той ме хранеше, той ме къпеше. Аз също така бях родена преждевременно, което беше много важно, защото бях много слаба като дете, когато се родих. Тежах 935 грама и той ме кондиционираше чрез гласа си - той винаги ми казваше, че може да ме контролира. Той ме обичаше до степен, че, дори в инфантната ми възраст, като новородено дете, аз бях тотално зависима от него за живота си.

Когато бях на 18 месечна възраст, бях отнета от него, което беше шок за мен, защото никога не бях разделяна от него, и първата ми травма беше причинена, когато ме изнасили. Когато свърши да ме насилва, трябваше да ми се направи преизграждаща операция, за да се поправят щетите. Това беше травмата, която разчлени съзнанието ми на милиони парченца. Не трябва да казвам "милион", на мен ми се струва като милион - всъщност хиляди парчета.

Морис: Какви неща беше кондиционирана да правиш - спомена сексуално робство - какви други задачи или операции бяха програмирани в теб?

Циско: Имам Бета и Делта вторични личности, които са вторични личности за шпионаж - те са специализирани в бойни изкуства. Те бяха личности, които се ползваха за изнудване на политици, църковни лица, всеки който трябваше да бъде изнудван, за да бъде подчинен на илюминати.

Морис: Как се случваше това изнудване?

Циско: Обикновено чрез секс. Обикновено има поставена сцена, където някой ще прави секс с определен човек и този човек, по време на секса, ще бъде травмиран до такава степен, че ще умре, и ще бъдат изнудвани за извършване на убийство, когато всъщност не са го извършили. Има много различни начини да се организира едно изнудване. Ще се записва и сексуалният роб е отговорен записът да е успешен, за да се накисне целевия индивид.

Морис: Кои са обичайните хора, които седят зад изнудването?

Циско: Илюминати, фамилията, които са искали този човек на подчинение, под тяхното управление, от този ден нататък. Делтите са вторични личности на наемни убийци и се пращат на всеки, който отказва да следва нарежданията на илюминати - всеки, който иска да си мисли, че е по-голям или по-добър, или по-силен, или по-властен и може да пристъпи извън влиянието на илюминати и да оцелее - ще бъде елиминиран. Също така перяхме пари от наркотици. Но трябва да разберете, че тези определени вторични личности не живеят във външния свят, те живеят вътре в ума, вътре в конструкцията на съзнанието. Когато са необходими, достъпът до тях е през специфичен код, тогава те се извикват в будното съзнание, на преден план на ума. След това им се дава програмата къде трябва да бъдат, какво трябва да направят, и после, след като са си свършили работата, веднага ги травмират отново с електрически шок. Тази памет отново се разбива на парчета в ума и после ги слагат да спят до следващия път. Те нямат осъзнаване за това, което се случва във външния свят, нямат осъзнаване дори за това, че въобще съществува външен свят, освен света, в който са програмирани да функционират.

Морис: Електрошокът служи за изтриване на паметта за операцията?

Циско: Стига да бъде извършен в рамките на 48 часа.

Морис: Ти и Фриц изнасяте публично тази информация. Разбрах, че сте правили няколко радио-предавания, писали сте книги и с вас са се свързвали хора заради това. Какви отзиви получавате от публиката за информацията, която представяте?

Циско: Имаме много положителни отзиви от много терапевти, психолози, психиатри, пастори, хора от нашето правителство. Тъкмо преди няколко седмици ни казаха, че двама конгресмени четат книгите и много им харесва какво пише в тях, защото знаят, че това което сме написали, са факти и са доволни, че излиза пред всички. Някои хора ни казват, че след Божието слово, тази книга трябва да бъде във всеки дом, на всяка полица, във всяка библиотека... Разбира се, книгата е разбила много от мечтите им и основната структура на вярванията им за околната им среда, независимо дали дома, училището или църквата, защото нещата не са такива, каквито изглеждат. Хората, които са търсачи на истината, са склонни да платят тази цена, защото това може да е единственият начин, по който могат да спасят себе си и децата си.

Морис: Значи някои от професионалистите, които са се натъкнали на вашата информация, са срещали тези проблеми и в собствената си практика...

Циско: О, с абсолютна сигурност. Трудът ми е бил потвърден от множество професионалисти, и те казват, че е право в целта. Някои от тях са работили с хора с множествена личност двадесет или двадесет и пет години, и те потвърждават каквото пиша.

Морис: И какъв по принцип е отзивът от хората, които не са били изложени на това, напълно случайната публика?

Циско: Като културен шок е. Ако можете да си представите отиване в Япония, без да можете да говорите японски - няма дори да знаете как да си купите чаша кафе.

Морис: И сигурно е дори още по-голям шок, защото става дума, че културата която конфронтират е тяхната собствена.

Циско: Това е в услуга на традиционните лъжи, защото ако ще работиш в истина и ако се стремиш към честност, тогава ще трябва да виждаш какво има пред теб. Нашата книга със сигурност хвърля светлина върху тъмнината, за да се види какво се е случило с теб. Не само хората с множествена личност са програмирани - светът е програмиран. Програмирани сме да вярваме, че президентите ни са хора на честта, хора с голям интегритет. Президентите ни са прогнили копелета - те са педофили, те са наркозависими, те практикуват висша магия, те са ритуалисти. Те не се смущават от жертвопринушенията на малки деца. За тях е естествено да са обградени от лични роби. Такива са нещата, това е истината.

Морис: По отношение на книгите, които си написала - в каква степен се кутират в обществото - вие сами ли се занимавате с дистрибуцията, или имате дистрибутори?

Циско: Ние сами ги издаваме. Ако имахме издателство, което да ги дистрибутира, илюминати щяха да ги изкупят всичките и щяха да имат правата над тях, и щяхме да изгубим книгите си.

Морис: Щяха да изчезнат...

Циско: Просто щяха да изчезнат. Не можем да рискуваме това.

Морис: Исках също да те питам - наясно ли си с връзката на баща ти с някои от хората, участващи в проектите на ЦРУ МК-УЛТРА?

Циско: Определено. Той беше лявата ръка на д-р Грийн. Д-р Грийн го обучи. Също, д-р Стар, д-р Блу, д-р Уайт ("бял")... тези имена са алибита. Аз зная истинските им имена, но в името на оцелелите, които може да слушат, предпочитам да не предизвиквам спусъците им. Това може да е нещо много опасно за мен и за тях.

Морис: Какво още мислиш че е способна да направи публиката, за да помогне на жертвите на майндконтрола? Какво може да направи средностатистическият човек, за да помогне?

567
Морис: Имаше ли други виновни извършители във фамилията ти, освен баща ти?

Циско: О, определено. Опитвам се да помисля откъде да започна. Основният ми програматор беше д-р Грийн, който беше д-р Йосиф Менгеле. Другият ми основен програматор беше д-р Блек, който беше баща ми.

Морис: Кога осъзна, че този д-р Грийн е всъщност Йосиф Менгеле?

Циско: Винаги съм го знаела от вътрешните си части. По-дълбоките ми части бяха програмисти и баща ми беше обучен от Менгеле, той беше неговия номер две. Ние следвахме стъпките на баща ми. Ние също бяхме тренирани да бъдем програмист. Това беше полето на специалността ни.

Морис: Той казвал ли е или използвал ли е името си в някои моменти?

Циско: Да, правеше го. Също така се наричаше и д-р Фейрчайлд (Fairchild), д-р Грийн.

Морис: Как разбираш ролята на Менгеле в контрола над ума из континента?

Циско: Сигурна съм, че той е инфилтрирал всеки щат, и знам, че работеше в Канада.

Морис: В кой щат се намираше ти, когато тоя контролираше ума ти?

Циско: Повечето от програмирането ми беше извършено в Калифорния, Орегон. В Калифорния, във флотската база на езеро Чайна (China Lake, Китайско езеро, бел.прев); Пресидио (Presidio) северно Сан Франциско; и болница Летърман (Letterman Hospital) до военната база Пресидио. Имаше програмиране, което се извършваше в затворите на Алкатраз. И замъка "Скоти" (Scorry;s Castle) в Долината на смъртта в Калифорния. Също и в Торънс, Калифорния. Както и в щатската ментална болница "Сейлъм" (State Mental Hospital Salem), Орегон и в голямата масонска болница, наречена Доренбекер (Dorenbecker) тук в Портланд.

Морис: В каква времева рамка ще да е било това?

Циско: От 1948-9 чак до 60-те.

Морис: Как започна процеса на излекуването, изключвайки доколкото е възможно повече от програмирането, което ти е било причинено?

Циско: Като стабилизирах себе си. Като направих така, че да бъда на сигурно място, на което да мога да си върша работата, без да бъда инфилтрирана. Като искрено направих това усилие да се предвижа в посока оздравяване, на всяка цена. Да работя усърдно върху спомените програмирането си, и да стана търсач на истината. Да разбера, да открия, без значение какво ми е било причинено, исках да знам какво е било причинено. Ако човек не знае къде е бил, не може да знае къде отива. За мен беше много важно да тръгна в посока оздравяване, защото веднъж след като осъзнах какво ми бяха причинили, и дълбочините на програмирането, възнамерявах да стоя отстрани и да не казвам нищо, да мълча, да не го изговарям... Щях да победя програмирането, което беше да не чувам зло, да не виждам зло, да не правя зло. Аз щях да кажа. Аз щях да издам. Това беше моята целеустременост, която ми помогна да се боря с травмата от това да знаеш какво трябва да научиш за себе си.

Морис: Трудът, който трябваше да свършиш, за да постигнеш тази степен на изцеление - какво включва това, в смисъл на боравене със спомените ти?

Циско: Трябваше да се изправя лице в лице с болката, с мъченията, да посрещна собствените си страхове от непознатото, да се изправя срещу факта, че баща ми не ме е обичал, да се изправя лице в лице с факта, че травматичното обвързване не е любов, без значение какво казват за името на любовта, любовта не участва в това нещо. Трябваше да се вгледам дълбоко в себе си и да преоткрия тази искрица живот, която беше останала, защото те така те дехуманизират, докато те програмират да бъдеш техен роб, че за някои светлината изгасва и няма надежда, но аз бях сред късметлиите. Имаше останала някаква надежда като светлинка, и тази светлинка направи възможно да имам смелостта и нужната сила да се отправя към лечението и оздравяването.

Морис: Как ти помогнаха хората около теб?

Циско: Поддържащият ме екип много ми помагаше. Той се състоеше от три жени плюс мен. Всички ние бяхме програмирани горе-долу по едно и също време от същите програмисти. Баща ми беше много силен в животите им, защото той беше техния програматор. Това ни обвързваше емоционално. Всички ние бяхме взели твърдото решение, че ще излезем от всичко това и че ще се устремим към изцеление. Станахме много привързани, не само заради онова, което знаехме, че ни се беше случило по ритуален начин, и не само чрез споделената травмираща основа. Ние пристъпихме навън от това, и започнахме да градим нов вид приятелство, основано на доверието, повдигайки се една-друга, изграждайки се една-друга, изслушвахме се, учехме се как да записваме спомените си, да бъдем там една за друга без значение какво време от деня е в първите пет години. Всички се нуждаехме едан от друга във всеки момент. Две от трите момичета имаха медицинско образование, другата е учителка - днес и четирите сме свободни, защото се държахме една за друга.

В изцелителния ни процес първото нещо, което трябваше да приемем за себе си, и всяка от нас трябваше да направи това поотделно, беше да приемем, че имаме синдром на множествената личност (MPD), че имаме DID (заболяване на дисоциативната личност), и че произхождаме от поколенчески, стари сатанински фамилии. Да, бяхме практикували сатанизъм, и да, бяхме с илюминатска кръв, и да, има много мръсотия в животите ни, и да, не искаме да обръщаме поглед към всичко това. Но дойде момент, в който искахме да излезем от отрицанието си и аз мисля, че това е най-важното нещо в изцелителния процес, когато се връщам назад - имахме смелостта да погледнем животите си и реалността, в която се намирахме. Ние бяхме програмирани да бъдем програматори, и това ни даде способността да разбираме другите, както и самите себе си, и можехме да работим заедно в една група, и извличахме много сила една от друга. Но трябваше да отчетем и неоспоримото. Не можехме да избягаме от онова, което ни се беше случило. това беше силата ни. Това ни даде смелостта, от която се нуждаехме, за да продължаваме да се борим.

Веднъж след като осъзнахме, че да, бяхме под контрол над ума, и че да, бяхме роби на илюминати - ние не харесвахме робството, в което бяхме родени. също така не харесвахме идеята, че никога не ни беше даден избор за това, което ще ни се случва. Искахме да сме свободни души. Просто не знаехме как се става свободен. Трябваше да се борим за това. Нощите бяха изпълнени с травма. Дните бяха изпълнени с травма и болка. Тялото, душата и духът са в непрестанна война по пътя към здравето. Те не искат да освободят скритото знание за това какво ни се е случило, всичко ни бе причинено в тайна. Заради програмите, то не искаше да се разкрие и разкриването му беше много, много болезнено.

Морис: Възможността ти и другите оцелели да намерите безопасно място, да можете да започнете тази работа с другите - това беше ли значителен фактор за способността ви да пречупите контрола?

Циско: О, определено. Дори и в онези моменти, в които отивахме да се срещнем с нашия терапевт, дресьорите ни седяха на стълбите на сградата, в която щяхме да влезем, за да отидем при терапевта - за да ни е ясно, че ако кажем нещо, което ще разклати фамилията или ще я разобличи, ще си платим за това по-късно. Те винаги ни чакаха. С други думи, забавлявайте се, наследете се на терапевта си, но ние сме тук и ще ви чакаме, когато излезете. Мъчението, което следваше - че трябваше да се изправим лице в лице с тях всеки път, когато отивахме при терапевта ни, трябваше да приемем, че те може да са зад всеки ъгъл, или дори да те избутат извън шосето на път към терапевта. Могат да подпалят къщата ти, или може да пратят куршум в главата на детето ти, или през прозореца на спалнята ти, или ще те докопат по един или друг начин. Трябва да се справяме със заплахите, с лъжите. Така беше в началото на работата ни с терапевта. Само преодоляването на травмата от тези заплахи би накарало повечето хора да си останат вкъщи. Само че за нас и другите оцелели, това ни направи толкова ядосани, че решихме, че ще се борим с тях, дори до смърт, защото нищо не е приключило, докато Бог не каже че е приключило. когато Той каже, че е приключило, тогава всичко е наред, можем да се приберем вкъщи. Ние ще се борим с това. Ние ще спечелим.

Преди, когато бяхме под контрол над ума и спомените ни бяха отнети, ние нямахме избор. Ние нямахме думата в това, което ни причиняваха. Но този път е различно. Ние имаме глас. Ние можехме да влезем в кабинета на терапевта, или имахме избор да не го направим. Но да имаш възможността да кажеш "дори и до смъртта си аз ще ходя на терапия, аз ще продължа по този път", от това идваше много сила, защото всеки път, когато правехме крачка в правилната посока, тя ни даваше силата, от която се нуждаехме.

Морис: Значи открихте много сила в гнева.

Циско: Дори когато ни сграбчиха, в първите пет години от терапията ни, а те наистина ни сграбчиха, и ни подложиха на мъчения, пускаха ни ток, дрогираха ни, и ни изнасилваха, отново и отново, те продължиха с тези неща през първите пет години. Дори и след травмата, все още си заслужаваше. Защото тогава за първи път вече знаехме, че сме човешки същества. Бяхме толкова дехуманизирани от травмата на контрола над ума, че просто това че имахме искрицата човечност, ни отвори очите за думите, "Аз не съм котенце". "Аз съм дете, аз съм жена, някога бях малко момиченце". "Всичко беше лъжа". Човек е склонен да умре за тази истина...

Морис: Спомена за травматичното обвързване... можеш ли да обясниш на слушателите ни какво е това и какво зачеше за теб в твоя случай?

Циско: Например, д-р Грийн. Той често ни слагаше в горещите клетки в пустинята, те бяха като бъчви за пот. Той идваше в пустинята при нас, след като бяхме държани без вода и храна няколко часа (на нас ни изглеждаше като дни). Казваше ни се, че бяха дни, но здравият разум ни говори, че са били часове. Тези клетки бяха така направени, че да можем да виждаме извън тях (като клетки за животни). В спомените ми, някъде вляво от мен имаше други клетки... с малки деца, 2, 3, 4 годишни. Грийн идваше там при нас и носеше маргаритка в ръката си, разхождаше се наоколо из мястото, където ни държаха в тези клетки, идваше при мен и казваше, "Обичам те, не те обичам, обичам те...", късайки листенцата. Ако кажеше "Не те обичам", знаех, че ще много съм загазила, защото вече ми беше показал предварителен пример, като отиде пред клетката вляво от мен и каза на малкото момиченце там, че не я обича, когато стигна до последното листенце от маргаритката. Тогава я извадиха и я убиха пред мен. С други думи, в този момент отнеха живота й, за да покажат властта му и контрола му, и какво ще стане, ако д-р Грийн спре да те обича.

Като дете не успях да разбера, с детския си ум, че това беше постановка. Убийството беше истинско, но истината е, че това бяха така наречените "похарчими" деца. Колкото до мен, аз бях с илюминатска кръв, те нямаше да ме убият, защото имаха намерения за мен, бяха планирали целия ми живот. Част от това планиране е подреждането на сцената. Сценарият се разиграваше, когато д-р Грийн убиваше някое дете от клетките. Аз трябваше да съм свидетел на всичко това, защото беше демонстриране на власт. Ако това е обвързване с любовна травма, тогава "Обичам те, д-р Грийн, обичам те много, много, много, защото ти можеше да кажеш, че не ме обичаш, и тогава аз щях да съм мъртва". И той ме "обичаше", защото "пощади живота ми" - но това също ми показа властта, която има този човек. Опитайте се да обясните това на детския ум на едно дете, когато е само на 4 или 5 годинки.

Морис: Чувстваше ли, че непредвидимостта на травмата беше фактор в травматичното обвързване?

Циско: Определено. Никога не знаехме, кога ще бъдем обичани и кога нямаше да ни обичат - във всеки един момент посоката можеше да се смени. когато баща ми беше мил като мой програматор, той беше наистина много мил, но когато беше безжалостен, той беше безмилостен до мозъка на костите си. Нямаше човечност. Той самият се превръщаше в нещо по-малко от диво животно, нямаше нищо, което не можеше да направи, за да стане неговото. Части от нас го обичат искрено до ден днешен, винаги ще го обичат и ще го взимат за пример.

Морис: Още колко деца бяха замесени в това, доколкото ти е било известно по онова време?

Циско: През 1968г аз знаех, че има над 2 милиона роба на МК-УЛТРА. Оттогава вече нямам осъзнаване или знание, защото вече не виждам документите или сведенията, за да преценя колко. Ако трябва сляпо да предполагам, бих казала може би 10 милиона.

Морис: Как знаеше, че са участвали 2 милиона деца?

Циско: Защото аз самата бях програматор и видях документираните сведения за това.

Морис: Значи са били способни да програмират жертви, които да програмират други жертви... как са успели да постигнат това?

Циско: Те те тренират за тази работа. Трябва да разберете, че вътре в структурата на илюминати има много нива на системата. Моите майки бяха тренирани на програмиране. Това е на ниво илюминати.

Морис: Тренирали са те на техники за програмиране?

Циско: Да.

Морис: Върху какви хора те караха да прилагаш това програмиране? Те бяха ли други членове на илюминатските семейства?

Циско: Всички те бяха илюминатски деца. Ние не работехме извън структурата на илюминати.

Морис: като член на фамилията на илюминати, какво възнамеряваха за теб, защо искаха да те програмират?

Циско: Едничката цел - в най-дълбокия слой на системата - майки на лъжата. Те са основата. Всеки има три майки, които са на пиедестал - едничката им цел е да управляват и властват с антихриста като негови царици, когато той се възкачи на трона. Както бог има булка, така и луцифер има булка, и тази булка са майките на тъмнината. Това е основата.

Морис: Кой ще да е тази антихристка фигура? Чувал съм името "Лорд Майтрея". Това някой кандидат ли е?

Циско: Той е един от предвестниците, последовател. Трябва да разберете системата от вярвания на луциферианството и начина, по който е разположена структурата на илюминати. Тя е разположена според словото на бог - така че да може да стои, или пък да може да богохули за бог. Но когато бог прати сина си на земята, Христос имал 12 последователи, които го следвали. Антихристът ще бъде като три в едно, и той също ще има 12 предвестници. Тук участва Майтрея. Той е предвестник. Йоан Кръстител е бил предвестник на Христос.


568
Радиостанция 88.1 FM

Политехнически университет "Райърсън", Торонто, Онтарио (Ryerson Polytechnical University Toronto, Ontario)

Поредица "Майндконтрол"


Продуцент и интервюиращ - Уейн Морис (Wayne Morris):

Добро утро и добре дошли в "Интернационална връзка". Намираме се в седмица №40 от поредицата ни за контрол над ума, и днес започваме интервю с Циско Уийлър (Cisco WHeeler), съавторка на книгата "Формулата на илюминати за създаване на неуловим промит роб" (The Illuminati Formula Used to Create an Undetectable Mind Controlled Slave) и други книги за кондициониране на принципа на травмирането. Циско е жертва на контрол над ума идва от един от илюминатските родове. Тя е потомка на Одисей С. Грант (Ulysses S. Grant) и е успяла да се сдобие с известна доза свобода от контрола на фамилията си. Понастоящем тя работи с Фриц Шпрингмаер, за да помогнат на други жертви на контрола над ума да оздравеят. Циско рядко дава интервюта, така че имаме голям късмет, че можем да ви предоставим днешното интервю с Циско Уйлър.

Бележка от преводача: Одисей С. Грант, роден Хирам Одисей Грант, бил изтъкнат генерал от армията на САЩ по време на Американската Цивилна война и командващ генерал в заключителната война. Надзираван от Абрахам Линкълн, Грант повел Армията на единството към победа над Конфедерацията. Като 18-ти президент на САЩ (1869-1977г) Грант водел републиканците в усилията им да премахнат белезите от национализма и робството на конфедератите през Реконструкцията.

Уейн Морис: Бих искал да започна с въпроса какво е миналото ти и как за първи път беше замесена в травматичното кондициониране за контрол над ума.

Циско Уйлър: За първи път бях въвлечена като бебе. Баща ми идва от много стар сатанински род. Животът ми е бил планиран в точно определена структура, още от началото, тъй като баща ми беше програмист на мозъци за илюминатите в правителството на САЩ.

Уейн: Какви политически или военни връзки е имала фамилията ти, поне за които ти си имала знание?

Циско: Имахме много силно политическо минало. Баща ми имаше политически връзки; пра-вуйчо ми е генерал Ърл Грант Уийлър (Earl Grant Wheeler), той е директен потомък на Одисей Грант. Генерал Ърл Уийлър бил главнокомандващия на американската войска във Виетнамската война. Той е бил началник на щаба (joint chief of staff, бел.прев), така че имаме силно политическо минало. Баща ми също така беше велик майстор в илюминати. Той работел на Западния бряг по време на Виетнамската война с чичо си, който оглавявал армията, и задачата му била да вкарва наркотици в държавата, с цел създаването на нарко култура. Целта на това било да се разбие структурата на семейната единица. Нарко културата беше истинската причина за Виетнамската война. Баща ми също беше част от военния оркестър и беше военен музикант; беше част и от ЦРУ; и беше масон 33-та степен. Понеже беше велик майстор в илюминати, той беше много силно свързан с политическата структура на Америка. Заради старите си поколенчески връзки в илюминати, от планираното време на зачеването ми, аз влязох в един свят, който беше добре структуриран и добре планиран. И като структурен роб в света на илюминати, аз също станах свързана с американската политическа структура. Като малко дете бях подготвена за сексуално обслужване на така наречения елит в политическата структура.

Морис: Да не би да говориш за хора в Белия дом?

Циско: Да. Президентът Айзенхауер е първият президент, който помня. Той се сприятели с мен, когато бях малко дете. Много пъти седях в скута му, пеех му, разменяхме сексуални намеци. Бях обучавана. Забавлявах губернатори, кметове, министри. Там ме обучаваха на сексуални дейности, и бях част от програмата на илюминати по време на елитните срещи на британското царско семейство.

Морис: Колко млада помниш, че си била, когато започнаха да те подлагат на травматичен контрол над ума... от раждането ли?

Циско: Бях травматизирана в утробата.

Морис: Как първоначално осъзна, че семейството ти е свързано с илюминати?

Циско: Ако разбирате множествеността на личността, разбирате и че има много нива на тази система. Защото има много слоеве, части от нас знаеха, и имаха много спомени за определени неща, случващи се в живота ни, но фронтовите личности от нашите системи, които бяха нашето лице за пред външния свят, те нямаха нито памет нито спомени, които да ги свързват с програмирането на илюминати или с травматичния контрол над ума. Така че, ако трябва да говоря от името на фасадните личности в мен, те въобще не знаеха, че нещо не е наред, бегло знаеха единствено, че са имали много насилствено детство. Те не знаеха, че нещо не е наред, докато не почина баща ми. Когато умря, това освободи съзнанието ни и то успя да се добере до определени спомени, и в този момент, те разбраха че нещо не е наред. Те започнаха да чуват гласове и да имат просветвания на спомени и информация, която се възстановяваше, и те знаеха, че нямат "история" за тази информация и не можеха да проумеят какво се случва.

Откъде идва това? Това не е начинът, по който мисля аз. Какво ще мисля аз за сексуални проблеми, когато нямам спомени да съм била сексуално насилвана или пък защо си спомням, че съм била на определено място, но в същото време не си го спомням... всички спомени са сякаш втора ръка, употребявани. Разбирате ли какво казвам? Така че, едва след смъртта на баща ми тези личности в мен започнаха да събарят хипнотичните стени вътре в съзнанието ни, които ми пречеха да знам какво се е случило. След определено време, заради възстановяването на паметта и проблясъците в спомените, и травмата, която ми причиняваха тези спомени, личностите станаха екстремно самоубийствени, но не вярваха в самоубийството, затова потърсиха помощ. Те отидоха в болница за девет седмици и започнаха да работят с терапевт, и след още време те осъзнаха, че не е нормално да искаш да умреш заедно с баща си, и открихме, че има наистина дълбок проблем.

Морис: Тези първоначални терапевти, с които си работила, имаха ли познания за контрола над ума или за травматичните техники за кондициониране по онова време?

Циско: Само бледи познания. Ние бяхме едни от първите хора с множествена личност, диагностицирани като такива в това поле, и на практика терапевтката се учеше, докато работеше с нас. Тя ни се отдаде, и онова, които не знаеше, в последствие го узна.

Морис: Баща ти е бил твоят основен дресьор/хендлър и програмист, а ти на каква възраст беше, когато умря?

Циско: Баща ми ми беше дресьора и програмиста, и бях на 40 години, когато умря.

Морис: Как успя да се откъснеш от семейния контрол над живота ти по онова време? Намесиха ли се други хора...

Циско: Когато Господарят умира, по принцип робът също умира, но заради решителността ни да се борим с програмирането и да стигнем до дъното на случващото се в собствения ни ум, успяхме да се противопоставим на програмата за самоубийство. Оттам беше цяло пътешествие да разберем, че сме една структурирана множественост от личности, без дори да знаем какво означаваше това... имахме дълъг път пред нас, труден път.

Морис: Сама ли трябваше да извървиш този път или други хора ти помогнаха?

Циско: Не. Имах много силен екип, който ме подкрепяше. Няколко човека в подкрепящия ме екип също бяха жертви на майндконтрола.

Морис: Хората, които не бяха, те имаха ли разбиране за техниките за контрол над ума?

Циско: Не. Започнахме това пътешествие, учейки се да разбираме себе си, вслушвайки се в себе си, конфронтирайки се един друг вътре в нашето съзнание, сравнявайки записките си и осъзнавайки "хей, възстановяваме спомените си поотделно, чувстваме се по един и същи начин, реагираме по един и същи начин", и така по малко, стъпка по стъпка, защото преди тринадесет години всъщност никой не знаеше нищо за синдрома на множествената личности.

Морис: Баща ти имаше ли и други жертви, освен теб?

Циско: Определено. Той беше майстор програмист.

Морис: Имаше ли братя и сестри, които също са били в същото положение?

Циско: Не и до степента, в която боравеха с мен. Аз бях първородната.

Морис: Заради това, че си първородната, затова ли си била избрана за този вид посегателства или е имало и други причини?

Циско: Отчасти. В края на 40-те години илюминати искаха да проникнат в църквите, защото осъзнаваха силата на Бог в църковната структура, и трябваше да намерят начин да инфилтрират църквата, за да разрушат тази духовна сила в църквата, силата на светия дух, който действа в църквата. Трябваше да открият начин да инфилтрират това, и те искаха да набутат външния свят вътре в църквите, за да не могат църквите да са толкова силни в духовен план. Това беше част от работата на баща ми. За да направи това, баща ми се ожени за майка ми, която не беше от илюминати, нито пък беше ритуално, но тя имаше много силно религиозно минало. Тя беше този съвършен пример за света, тази съвършена жена за църквата, такава че да стане пример за другите млади жени в църквата. Когато баща ми се ожени за нея, това беше неговият начин да инфилтрира църквата, чрез майка ми.

Морис: През живота на баща ти, как протече това му дело инфилтрация?

Циско: Като стана част от църквата, после свещеник, после беше ръкоположен, после проникна в младежките групи, стана много добър приятел със старейшините и борда на директорите на самото паство. Това бяха Петдесятните църкви.

Морис: Спомена за ролята на баща ти в трафика на наркотици през Виетнамската война. Можеш ли да обясниш повече за това?

Циско: Когато виетнамските войници ги убиваха и връщаха телата им, наркотиците ги криеха в кухините на телата им. Задачата на баща ми беше, да ги прибере от собственика на погребалното бюро, и в онзи момент това се водеше контролирано вещество, и той беше боравещия с контролираното вещество. Той не беше активен във Виетнам. Той беше просто протегнатата ръка, която се ползваше в нашето правителство, която трябваше да подсигури, че наркотиците ще достигнат дестинацията си.

Морис: След като наркотиците пристигнели в Северна Америка, какви са били връзките на баща ти по отношение на дистрибуцията от този момент?

Циско: Не зная. Не ми беше позволено да знам това. Аз не виждах тези действия. Бях твърде млада по онова време... е, не бях чак толкова млада, но бях твърде млада, за да съм част от това.

Морис: Сега считаш ли се за напълно свободна от влиянието на илюминати и бившите ти насилници?

Циско: Не, не се считам напълно свободна от влиянието на култа. Постоянно сме тормозени от външни заплахи. Получаваме много телефонни обаждания, пращат ни куршуми по прозорците, притискат ни с коли по улиците, получаваме писма, често в плод-зеленчука ни приближават хора и ни отправят заплахи. Дават ни да разберем, по техните си начини, че знаят къде съм, какво правя и с какво съм се заела, и това няма да свърши, докато те не решат, че трябва да свърши. Те командват парада.

Морис: Успявали ли са до сега да се доберат до части от теб, които все още не си лекувала?

Циско: В миналото са успявали; в днешно време, не. Много съм внимателна с това къде съм и какво правя. Много съм внимателна с времето и енергията си, и не се подреждам така, че да могат да получат достъп до мен. Други хора отговарят на телефона ми вместо мен. Други хора четат отправените до мен писма. Други хора влизат преди мен, за да се уверят, че всичко е наред и няма нещо, с което не мога да се справя.

Морис: С кои ефекти от травматичното кондициониране, което си преживяла в живота си, ти се налага да се справяш на ден днешен?

Циско: Продължавам да страдам от травматичния контрол над ума във всички аспекти от живота ми. Трябва да се справям с факта, че баща ми имаше красиво малко момиченце, и не искаше любовта й като от красиво малко момиченце, което му се е родило. Трябва да се справям с факта, че той искаше малко момиченце, но искаше то да е разбито на милион парченца, така че да може да структурира всички страни на живота му. И после трябва да си задам въпроса, какво ли е било нужно, за да се натроши това 18-месечно дете на милион парченца? И трябва да преглъщаш такива въпроси. На съзнанието му е трудно да възприеме какво му е било сторено, защото съзнанието винаги иска да се защити в известна степен, затова просто късащ малки "хапки" от него. Но съзнанието винаги обработва материал. Трябва да се справям с факта, че те са планирали това - това означава структурирането. Структурираната множествена личност е била планирана от момента на зачатието ми, и се опасявам, че това наранява чувствата ми, като се замислям.

Морис: Имали са дефинирана структура в смисъл, че са знаели какво правят, когато са те травмирали, и какви ще са ефектите и последствията от това...

Циско: Точно така. Те знаеха от А до Я какво искаха да правят с живота ми и как искаха да го построят, какво искаха да бъда, и в какво искаха да се превърна. Това е робство. Трябваше да се справям с тялото, душата и духа, защото всички части от мен бяха изнасилени. Постоянно трябва да се справям със спомени; с душевни проблеми; проблеми вътре в мен - в програмирането ми; как ме дехуманизираха; как ме посрамваха; как ме травматизираха до степен, в която вече не знаех коя бях, какво бях, накъде отивах. В даден момент от травмирането ми дори не знаех, че съм малко момиченце. Те подсигуриха, че ще бъда дехуманизирана до такава степен, че вътре в себе си започнах да се мисля за котенце. Да бъда малко момиченце, означаваше, да бъда измъчвана, да бъда наказвана, до неприемлива степен. Трябва да се справям с духовните проблеми, защото ми беше казано, че Бог не ме обича, че ме е изнасилил, името ми вече не можеше да присъства в Книгата на живота, името ми беше извадено от Книгата на живота, и след това продължиха да ме програмират хипнотично, отделяйки сърцето от тялото ми, като използваха наркотици, така че в действителност дори не знаех, че имам сърце. Те ме дехуманизираха до степен, в която вече нямаше къде да отида, освен при семейството. Нямаше къде другаде да ида.

569
След няколкото им книги и много известната "Формулата на илюминати за създаване на неуловим, тотално умствено контролиран роб", около 20 години по-късно, дейността на Циско Уийлър продължава, доколкото й стигат силите, предвид положението й.

След като излежава присъдата си, Фриц Шпрингмаер излиза пречупен. Оттогава насам от него идват крайно невероятни изказвания и дори полу-хвалебствия към фамилията Ротшилд. Никой не знае какво се е случило в затвора през 9-те години, но световното общество на изследователите е свалило доверието си от новия Шпрингмаер.

Понастоящем Циско Уийлър е оставена сама.

Трудно е дори да се определи датата на това интервю, но някои предполагат, че се е състояло на 11 януари 1998г.

570
Концентрацията на въпросните сили, и историята на цялото начинание като произход на мотивацията и идеите, се проследява най-добре от Джим Кийт в неговата книга, намираща се в Библиотеката ни.

Джим Кийт умира в болница заради усложнения по време на операция в коляното.

Страници: 1 ... 35 36 37 [38] 39 40 41 ... 73