31. Движението извън тялото. Този забележителен феномен е запазен за подробно обсъждане на последно място заради интереса, който събужда, и специалните обстоятелства при постигането му. Институтът “Монро” подчертава, че програмата Гейтуей не е била разработена единствено с целта участниците да добият извънтелесно състояние, нито пък програмата гарантира, че повечето участници ще успеят да го направят в рамките на курса в института. Само един звуков запис, от много, които представляват Гейтуей преживяването, е посветен на техниката за извънтелесно движение. На практика, тези техники са така разработени, че просто да улеснят индивида в постигането на извънтелесно състояние, когато шаблонът на мозъчните му вълни и личните му енергийни нива достигнат точка на изразена хармония със заобикалящата го електромагнитна среда по такъв начин, че да почувства, че е достигнал границата, в която отделянето е възможно. За да спомогне постигането на извънтелесното състояние, Боб Монро, основателят на института “Монро”, казва в една скорошна статия, че за да се асистира на участника, един точно определен запис за синхронизиране, занимаващ се с тази техника, използва Бета сигнали от “около 2877.3 CPS” (цикъла в секунда). Тъй като се счита, че 30 до 40 CPS са нормален диапазон за Бета мозъчните вълнови сигнали (онези, свързани с будното състояние), явно е, че от института “Монро” са убедени, че същото завишено ниво на мозъчната честота, която подпомага изменените състояния на съзнанието, е и важно обстоятелство, спомагащо състоянията извън тялото. Действително употребяваните техники за отделяне от тялото включват такива прости маневри като изтъркалване навън, повдигане като телефонен стълб в случай, че индивидът се отдели по груб и директен начин (изведнъж озовавайки се в поза мирно при краката на физическото си тяло) и пързулване навън през някой от двата края на тялото.
32. Ролята REM-съня. (от rapid eye movement, дълбочина на съня, характеризираща се с резки очни движения, бел.прев) Интересно е да се отбележи, че Боб Монро информира Гейтуей випуска, който завърши на 7 май 1983г, че един негов бивш треньор, действащ в Шарлотсвил (Charlottesville), Вирджиния, открил, че може да гарантира извънтелесни движения, като доведе участниците до състояние на резки очни движения (REM) по време на сън, и след това приложи звуковия запис от техниката за синхронизация на мозъчните половини. Това може и да е функция на факта, че повечето, ако не и всички хора, считат, че навлизат в извънтелесно състояние по време на REM-съня. REM-сънят е възможно най-дълбокото състояние на обикновен сън и се характеризира с пълно изключване на функциите на моторната мозъчна кора на тялото от врата надолу и с почти пълно потискане на съзнанието в лявата мозъчна половина. Ефектът от това е, че тялото се поставя в пълен покой по отношение на скелетно-мускулната структура, с това още повече се подпомага състоянието на дълбок покой, нужен за премахване на раздвоеното ехо. В допълнение, така дясната половина на мозъка е свободна да се отзове на инструкциите и сугестиите, съдържащи се в Гейтуей записите. Само че, употребата на записите за синхронизация на мозъка в това състояние може да не играе голяма роля в действителното постигане на извънтелесно състояние, като факторът по-скоро е достатъчното фокусиране на мозъка, така че остатъчната памет от естественото постигане на извънтелесното състояние да се пренесе в будното състояние. Наистина, може дори да се каже, че някои сънища, свързвани с дълбоките нива на съня, всъщност са функции на същия вид изменено състояние на съзнанието, в което се взаимодейства с вселената, и което съзнание именно играе роля във всичките състояния Фокус 12, 15 и 21, описани по-горе. Разликата между онези състояния и състоянието на ума в REM-съня изглежда е, че лявата мозъчна половина е почти тотално изключена във втория случай, дотолкова, че паметта за постигнатото в изменените състояния на съзнанието обикновено не може да се извлече чрез съзнателно желание, защото лявата половина на мозъка няма знание за съществуването на тази памет, нито пък за местонахождението й в дясната половина. Има данни, че някои хора могат да бъдат тренирани да помнят сънищата си по време на REM-съня чрез интензивно кондициониране в будно състояние, но дори и това може да е по-скоро функция на изграждането на нервни пътища в дясната половина на мозъка, до които лявата половина може да се добере след навлизане в будно състояние, отколкото функция на някакво съзнателно включване на лявата половина по време на REM-съня. Във всеки случай, трите очевидни условия, нужни за волевото предизвикване на извънтелесно състояние у повечето хора, са: (1) постигане на състояние на дълбока тишина в тялото, така че раздвоеното ехо да избледнее и да се установи резонанс от около 7 херца, (2) синхронизация на вълновите шаблони на двете мозъчни половини, и (3) последваща стимулация на дясната половина на ума, за да се достигне състояние на повишено внимание (което, разбира се, се намесва в синхронизацията на двете половини, но не преди да се установи увеличен честотен диапазон, с което да се помогне на извънтелесното състояние).
33. Потенциал за събиране на информация. Потенциалът за сдобиване с информация, свързан с извънтелесното състояние, явно привлича най-много внимание, в смисъла на развиването на практически приложения за техниката Гейтеуей. За нещастие, въпреки че извънтелесното състояние явно може да се постигне от много хора без голям разход на време и усилия, целите, на които може да послужи, понастоящем са ограничени от факта, че въпреки че индивидите в това състояние могат да пътуват където и да е по един мигновен начин, както в земната, така и в други сфери, информационните смущения остават основна грижа. Към днешна дата, според един от треньорите в института “Монро”, са извършени множество експерименти, в които хора се предвижват от единия бряг (на САЩ, бел.прев) до другия в извънтелесно състояние, за да прочетат серия компютърно генерирани числа в дадена университетска лаборатория. Въпреки че повечето хора се сдобиват с достатъчен брой от цифрите, за да е ясно, че съзнанието им е присъствало, нито един човек до сега не е успял да види или схване всичките десет числа правилно. Това изглежда е функция от факта, че физическата реалност в настоящето не е единственото холографско влияние, с което индивидът може да се сблъска в състояние извън тялото. Има също така енергийни шаблони, оставени от хора или събития, случващи се на същото физическо място, което се разглежда, но в миналото, вместо в настоящето. Освен това, тъй като мислите са продукт на енергийни шаблони, а енергийните шаблони са реалност, може също така да е възможно индивидите да срещат мисъл-форми, докато са в извънтелесно състояние, които се омешват с физическата реалност и не е лесно да се различат от нея. Най-накрая, както пише Мелиса Джагър, има друг потенциален проблем, и той е, че холограмите могат да се разглеждат и псевдоскопно, тоест това означава наопаки отвътре-навън или назад, също толкова ясно и лесно, както когато се гледат в правилна перспектива. Някои от случващите се смущения може в крайна сметка да се проследят до тази причина, защото в извънтелесното състояние индивидът може да възприеме холографските енергийни шаблони, излъчвани от хора или неща, взаимодействащи във време-пространствената реалност, в една някак си изопачена форма.
34. Съображения относно системата от вярвания. През 1967г Александра Давид-Нийл (Alexandra David-Neel) и Лама Йонгден (Llama Yongden) написаха книга, озаглавена “Тайните устни учения в тибетските будистки секти” (Secret Oral Teachings in Tibetan Buddhist Sects), от която е взет следният цитат:
“Осезаемият свят е движение, казват Майсторите, не сбор от движещи се обекти, а сам по себе си движение. Няма обекти “м движение”, движението е това, което изгражда обектите, явяващи се пред нас: Те не са нищо друго, освен движение.
Това движение е продължителна и безкрайно бърза поредица от проблясъци на енергията (на тибетски “тсал” или “шуг”). Всички обекти, доловими от нашите сетива, всички феномени от какъвто и да е вид и какъвто и аспект да възприемат, са изградени от бърза поредица мигновени събития.”
Класическото описание на вселенската холограма се открива в една хинди сутра, която казва:
“Говори се, че в небесата на Индра има мрежа от перли, така подредени, че ако погледнеш една, ще видиш всички останали, отразени в нея.”
Цитирам тези извадки, защото показват, че концепцията за вселената, която поне някои физици най-сетне започват да приемат, е в основните си аспекти е идентична с онази, известна на учения елит на определени цивилизации и култури с големи постижения в древния свят. Концепцията за космическото яйце, например, е добре известна на учените, запознати с древните писания на източните религии. Нито пък теориите, представени в този документ, се разминават с основните постулати на юдео-християнската поточна мисъл. Концепцията за видима реалност (тоест “създаденият” свят) като еманация на едно всемогъщо и всезнаещо божество, което е напълно непознаваемо в своето първично състояние. Абсолютът в безкраен покой е концепция, извадена направо от еврейската мистична философия. Дори и християнската концепция на Триединството блести през описанието на Абсолюта, както е представен в този документ. Описанието на енергията в тотален покой, в безкрайност, пасва на християнската метафизична концепция за Бащата, докато ограниченото себе-съзнание, лежащо в тази енергия, осигурящаво движещата сила на волята, за да приведе част от тази енергия в движение, за да бъде породена реалността, отговаря на Сина. Това е така, защото, за да се добие себе-съзнание, съзнанието на Абсолютът трябва да проектира холограма на себе си и след това да я възприеме. Тази холограма е огледално изображение на Абсолюта в безкрайност, все още съществуваща извън времето и пространството, но е с една крачка отдалечена от Абсолюта и е действителният агент на цялото сътворение (цялата реалност). И, вечната мисъл или концепция за себе си, която е резултат от това себе-съзнание, служи на
[липсва в оригинала]
37. Мотивиращият аспект. Това е последователна стъпкова процедура, която включва практикуване и повтаряне на въпросните техники, като всяко новопридобито прозрение се използва за по-дълбоко проникване по време на следващата практическа сесия. Но скоростта на напредъка е толкова по-голяма с Гейтуей подхода, отколкото с трансцедентната медитация или другите форми на ментална самодисциплина и хоризонтите при този подход изглежда са толкова по-широки, че нужната за практикуването му дисциплина явно се вписва дори във възможностите на нетърпеливите, ориентираните към резултата и скептичните прагматици от нашето общество. За разлика от йогата и другите форми на източната ментална дисциплина, Гейтуей не се нуждае от безкрайното търпение и тоталното лично раболепие и вяра в една дисциплинирана система, направена, за да погълне всичката енергия на индивида през по-голямата част от живота му. Вместо това, този подход ще започне да дава поне минимални резултати за сравнително кратко време, така че да е налице достатъчно за мотивацията и енергетизирането на индивида, за да продължи да работи с него. Действително, бързината, с която индивидът може да очаква да напредне, сякаш е по-малко функция на броя часове, прекарани в практика, отколкото е въпрос на скоростта, с която той или тя е в състояние да се възползва от придобитите прозрения, чрез които да освободи тревогите и стреса както от ума, така и от тялото. Тези точки на енергиен блокаж явно създават принципните бариери, пречещи на постигането на състояния на повишена енергия и фокус на ума, нужни за бързия напредък. Колкото по-напрегнат, колкото “по-стегнат” е индивидът в началото, толкова повече бариери ще срещне първоначално той или тя пред постигането на дълбоко или незабавно преживяване, но когато прозренията започнат да идват, блокажите започват да се разтварят, пътят напред става все по-ясен и стойността на Гейтуей се променя от едно просто интелектуално оценяване до едно лично преживяване.
38. Заключение. Налице е твърда, рационална основа под формата на научни параметри, която изтъква Гейтуей като правдоподобен и приемлив подход за постигане на основните му цели. Интуитивните прозрения от не само лична, но и практическа и професионална природа изглежда са в рамките на разумните очаквания. Само че, за навлизането в Гейтуей преживяването в ускорен режим явно се изисква фазиран подход, ако трябва времето за достигане на напреднали състояния на изменено съзнание да се сведе до по-управляеми рамки, от гледна точка на експлоатирането на Гейтуей в мащаба на цяла организация. Най-обещаващият подход, предложен в продължаващото проучване, се състои от следните стъпки:
А. Започнете с употребата на звуковите записи Гейтуей за синхронизиране на мозъчните половини, за да се постигне усилен мозъчен фокус и да се индуцира синхронизация на мозъчните половини.
Б. Тогава добавете силни честоти за REM-сън, за да се индуцира бездействие на левия мозък и дълбоко физическо отпускане.
В. Осигурете хипнотични сугестии, така измислени, че индивидът да индуцира дълбоко авто-хипнотично състояние по свое желание.
Г. Използвайте авто-хипнотични сугестии, за да добиете много засилен фокус или концентрация и мотивация, докато бележите бърз напредък през упражненията от Фокус 12.
Д. След това повторете стъпки А и Б след употребата на авто-хипнотична сугестия за това, че ще се случи извънтелесно движение и че ще бъде запомнено.
Е. Повторете стъпка Д, за да добиете умелост в постигането на извънтелесно състояние под съзнателен контрол. Променете хипнотичната сугестия така, че да подчертае способността за съзнателно контролиране на извънтелесното движение и за поддържането му дори и след като състоянието на REM-сън приключи.
Ж. Приближете се към целите на Фокус 15 и 21 (бягство от време-пространството и взаимодействие в нови измерения) от извънтелесна перспектива.
И. Използвайте мулти-фокусен подход, за да разрешите проблема с изопачаването при мисиите за събиране на земна информация. Този подход се състои в употребата на три индивида в едно извънтелесно състояние, един гледащ целевият обект тук, във време-пространството, един гледащ целевия обект от Фокус 15, когато обектът се изплъзва в непосредственото минало, и един гледащ обекта от Фокус 21, когато обектът се изплъзва в непосредственото бъдеще. Разпитайте всичките трима и сравнете данните, събрани от трите гледни точки. Ако се положат внимателни грижи, за да се подсигури, че и тримата ще излязат от тялото заедно, в същата среда, енергийните системи на техните съзнания би трябвало да резонират в симпатични осцилации. Те могат да се настроят на същия целеви обект в различни равнини (измерения) с по-голяма ефективност.
К. Насърчавайте преследването на пълно себепознание за всички индивиди, участващи в експериментите, за да повишите обективността на извънтелесните наблюдения и мислене, и за да премахнете личните енергийни блокажи, които най-вероятно забавят напредъка.
Л. Бъдете интелектуално подготвени да реагирате на възможни срещи с интелигентни, не-телесни енергийни форми, когато надхвърлите време-пространствените граници.
М. Уредете така нещата, че да разполагате с група хора в състояние Фокус 12, които да обединят измененото си съзнание, за да изградят холографни шаблони около чувствителните зони и така да отблъснат евентуално нежелано извънтелесно присъствие.
Н. Насърчете по-напредналите Гейтуей практици да изградят холографни шаблони на успешно постигане и бърз напредък за напредналите колеги и така да си асистират един друг в напредъка през системата Гейтуей.
Ако се проведат тези експерименти, надеждата е, че действително ще открием врата към Гейтуей и към света на практическото приложение на цялата система от техники, които изграждат метода.
БИБЛИОГРАФИЯ: