Apocryphal Academy

Автор Тема: Трактат за Свободната Енергия  (Прочетена 61877 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Трактат за Свободната Енергия
« Отговор #15 -: Октомври 16, 2017, 10:50:27 am »
"Никое единично решение не би решило повече от проблемите на Ерата на Енерго-Климата наведнъж, от изобретяването на източник на изобилни, чисти, стабилни и евтини електрони. Дайте ми изобилни, стабилни, чисти и евтини електрони, и аз ще ви дам свят, който ще може да продължи да расте, без да отприщтва неконтролируема климатична промяна. Дайте ми изобилни, стабилни, чисти и евтини електрони, и аз ще ви дам вода в пустинята от дълбок кладенец, оборудван с генератор. Дайте ми изобилни, стабилни, чисти и евтини електрони, и аз ще пратя всеки петро-диктатор на улицата. Дайте ми изобилни, стабилни, чисти и евтини електрони, и аз ще преустановя обезлесяването, извършвано от обществата, имащи отчаяна нужда от гориво и аз ще премахна всяка причина да се дълбае в екологичните катедрали на Майката Земя. Дайте ми изобилни, стабилни, чисти и евтини електрони, и аз ще направя така, че милиони от бедното население на Земята да се свържат едни с други, да имат достъп до хладилници за лекарствата си, да образоват жените си и да осветят нощите си."

Томъс Фрийдман, през далечната футуристична 2008г




Но две години след историческата статия на Никола Тесла в списание "Век" през Юни 1900г вестниците започват да говорят за незабелязано събитие, случило се някак тихомълком в предходните години.



"Г-н Клементе Фигуера от Лас Палмас, Канарски острови, се прославя с това, че е изобретил хитър способ за генериране на електричество без посредничеството на каквато и да е механична сила или химическа реакция, като просто събира силата от атмосферата. В докладната си за изобретението кореспондентът на вестник "Дейли Мейл" в Лас Палмас твърди, че г-н Фигуера има успешно работеща своя машина в дома си. Не много известният г-н Клементе Фигуера е лесо-инженер на Канарските острови, и от много години е професор по физика в колежа "Св. Августин", Лас Палмас, и за него винаги се е знаело, че е човек на науката..."

Вестникарска статия, Ню Йорк, 9 юни 1902г





Тесла прочел тази вестникарска статия и веднага написал писмо до редактора си, споменавайки Клементе Фигуера, и прикачил тази изрезка към писмото си. Това писмо било открито от Оливър Никелсън, докато проучвал колекцията за Никола Тесла в Библиотеката на Колумбийския университет. Тесла споменал в писмото си един непознат до сега факт, върху който се спрял в неговата статия от 1900г в списание "Век" - "Проблемът с увеличаването на човешката енергия".

"10 Юни, 1902г

Скъпи Лука,

Изобретението явно е подбудено от моята статия, която ти създаде много неприятности и безкрайно повече неприятности на мен самия. Виж отново страница 200 от "Век", особено където споменавам неизвестни факти. Тази статия вероятно не е истина, но е сигурно, че аз също съм открил решение, което разработвам от дълго време и което дава много добри обещания. Бях стигнал до момента да разкрия своя метод в статията, само че ти ме накара да разбера, че не ми оставаха достатъчно сили за нещо такова. Сега съм доволен. Условията в Пик а Тенериф (испанското име на планина в Канада) са идеални за успеха на подобни методи, каквито се надявам да приложа, за да създам постоянния поток на малки количества енергия. Извинявай, че не успях да ти се обадя.

Никола"


Писмо от Никола Тесла до Робърт Ъндърууд Джонсън

Ако някой се съмнява в съществуването на това писмо, може да прегледа оригинала -> ТУК















Клементе Фигуера де Устариз (1845 - 1908) (Clemente Figuera de Ustariz) е бил испански лесо-инженер. Той отговарял за първоначалното изграждане на енергопреносната мрежа в някои райони на Канарските острови. Той бил шеф на Отдела на лесо-инженерите на Канарските острови, като в последствие получава поста Инспектор на отдела, първи клас. Бил уважаван човек в онези времена. По време на изследванията си открил, че електричеството може да се произвежда без нужда от каквото и да е гориво или химикал, дори без нужда от каквото и да е движение.




Лас Палмас, столицата на Канарските острови, и карнавалът Кале Триана, около 1900г

Разполагаме с някои части от този пъзел. Появява се инженер от Канарските острови, появява се машина, която може да извлича енергия от атмосферата, въпреки че това било неправилно предположение, допуснато от журналиста, както и още данни, като например, че този Фигуера, изобретател и професор по физика, възнамерявал, както се отбелязва в по-късна статия, да патентова технологията в Мадрид и в Берлин. (Райх на Черното слънце) Следващата логическа стъпка ще е, да отидем до Патентното бюро, за да проверим тези споменавания и дали наистина има такива патенти. Но първо, нека накратко споменем какво се е пишело в испанската преса по онова време за тези случвания. Например, в майското издание на списание "The Reading in Science and Arts" от 1902г пише:

"В английските вестници има обширни статии относно важно откритие, направено от Клементе Фигуера, лесо-инженер на Канарските острови и професор по физика в колежа "Св. Августин" в Лас Палмас. Г-н Фигуера се трудил без много шум да открие метод, чрез който директно да използва, тоест без динамота и химически агенти, огромното количество електричество, което съществува в атмосферата и което постоянно се обновява, представлявайки неизчерпаем резервоар с енергия. Нашият сънародник (...) постигнал целта си, като успял да изобрети генератор, който може да събира и да съхранява атмосферна електрическа течност така, че по-късно да е достъпна и впрегната, за да задвижва трамваи, влакове и тн., или да задвижва машинарии във фабриките, да осветява къщите и улиците. Въпреки че никой не знае подробностите на процедурата, която г-н Фигуера запазва за себе си, докато не доизкусури всичко, той казва, че изобретението му ще произведе огромна икономическа и индустриална революция. Апаратът, изобретен от г-н Фигуера, е построен от няколко отделни части, спрямо рисунките, които той е направил за различни компании в Париж, Берлин и Лас Палмас. След като получил частите, инженерът ги сглобил заедно в работилницата си. Компанията от Берлин, която изготвила някои от частите, станала любопитна за какво ли ще бъдат използвани, затова от компанията изпратили инженер на Канарските острови, под предтекст, че ще помогне с монтирането ми, а истинската му цел била, да изучи и да скицира цялото устройство, само че не постигнал целта си. Очевидно, апаратът на г-н Фигуера като цяло се състои от три части: колектор, трансформатор и акумулатор, така че, накратко, това което прави апаратът е, че събира атмосферно електричество, преобразува го от статична в динамична форма, и го съхранява в батерия за по-късна употреба под нужната форма и количество. Разбрахме, че изобретателят скоро ще дойде в Мадрид, и че по-късно ще отпътува з Берлин и Лондон, и тогава ще можете да узнаете процедурата в подробности."


Нека читателят забележи, че при това положение изобретението за Свободна Енергия на Фигуера е било достояние практически на цяла Европа преди началото на Първата и Втората Световни войни. Докато САЩ по това време са имали Тесла и множество други личности. Така че това, което Свободната Енергия е произвела, НАИСТИНА е революция - две Световни революции, с окултен край. Нека читатеят забележи и колко по-свободна и непринудена е била пресата преди 100-150 години, и колко по-неприкрити и нерафинирани са били методите на силните световни фирми (които по-късно ще станат могъщи световни корпорации) активно да разследват техническите средства за Свободна Енергия, за да могат да владеят откриването и разпространението им за личния си интерес.

Забележете и изключително любопитното нарицателно за електрическата енергия в края на 19ти и началото на 20ти век - "атмосферна електрическа течност".



Клементе Фигуера построил неподвижен генератор, който той използвал, за да захранва къщата си и един мотор с 20 конски сили, и малкото останало електричество използвал, за да захранва уличното осветление около дома си. Имало много свидетели и репортери, които наблюдавали устройството по време на работа в къщата му. През 1902г имало много в испанската преса имало много споменавания на изобретението му, както и в американската преса, в следствие на това, че един американски репортер станал свидетел на машината.

През 1902г г-н Фигуера подал 4 патента (30375, 30376, 30377, 30378), които за няколко дни били продадени на един БАНКОВ КАРТЕЛ, както може да се заключи от телеграмата, публикувана в обществената преса същата онази година. Определено тези патенти съдържат твърде малко подробности и множество важни особености изглежда са претупани. Може би просто защото патентите са щели да ги купят банкерите, г-н Фигуера съставил няколко груби патента, с които само да подсигури продажбата на изобретението.





Току що подписах продажното дело на испански патент...

...мениджър на първото сдружение на световните банкери.

Поздравления.

ФИГУЕРА





След това нещо, нищо повече не се споменавало в новините. Сякаш историята е потънала в сенките за следващите 6 години. Патентите от 1902г били изоставени, защото никой не се грижел за тях, никой не плащал таксите им и никой не отвръщал на исканията на Патентното бюро.

През Октомври 1908г, изведнъж, Клементе Фигуера подал нов патент (№ 44267). Доколкото е известно, г-н Фигуера умрял само няколко дни след подаването на този патент. Какво е завещанието му? Това ли е било последното парче, което завършва пъзела? Това подобрение ли е на предишния генератор? Чисто нов генератор ли е? Все още не знаем със сигурност.

След смъртта му през 1908г, партньорът му, Константино де Бюфорн Якас (Constantino de Buforn Jacas), подал 5 нови патента (47706, 50216, 52968, 55411 и 57955) между годините 1910 и 1914. Важните черти на всички тези патенти се заключават в това, че те са почти идентични. И те са точно копие на дизайна, патентован от Фигуера през 1908г. Точно същия дизайн и в някои случаи точно същия текст за описание на машината. Бюфорн очевидно патентовал машината на Фигуера като свое собствено изобретение.

Бюфорн дори извършил "Тест на практическото приложение на изобретението" пред Патентната комисия и официалните си агенти, за да освидетелства функционирането на патента му от 1910г (патент № 40706). Този доклад е наличен -> ТУК <- в оригинал като фотографии на страниците и като преписан текст на испански и английски. Докладът от това е достъпен, но съдържа твърде малко подробности за останалото. Всичките патенти на Бюфорн били в сила до 1914г, когато спрял да плаща по-нататъшни годишни такси.



Просто като обобшение: Има някои буквални цитати от Фигуера в пресата от 1902г:

"Изобретението ми се основава на прост принцип, който не заслужава топлите похвали, с които съм почитан и отличаван, аз не разбирам как така никой не е успял в това, което аз имах късмета да постигна. В действителност, последствията от изобретението са огромни, и ще доведат до огромна индустриална революция."

"Изобретателят твърди, че генераторът му ще разреши редица проблеми, включитеон онези, свързани с навигацията, защото много голяма мощност може да се пренася в много малко пространство, с което изобретателят иска да каже, че неговото изобретение напомня яйцето на Колумб."



"Яйцето на колубм" се отнася до дадена гениална идея или откритие, което изглежда лесон и просто, след като вече е известен факт. Изразът се отнася до апокрифна история, в която Христофор Колумб, след като му казали, че откриването на Америките било неизбежно и следователно не било велико постижение, Колумб предизвикал критиците си да направят така, че адно яйце да застане на върха си. След като критиците му не успели даго направят, самият Колумб го прави пред тях, като чукнал яйцето на масата, за да направи върхът му плосък. Историята често се използва в разговори, обсъждащи творчеството и съзидателността. Изразът също се използва и в търговското наименование на определени пъзели. - - Уикипедия


С това приключват известните исторически факти относно живота и изобретенията на Клементе Фигуера. През 2011г собственикът на сайта alpoma.net преоткри тази личност, публикувайки исторически преглед на живота на Фигуера -> ТУК, след като бил изучавал тази история няколко години.







Ние - читателите и участниците в този форум - без да подозираме, през цялото време до сега почти сме съзнавали принципа на функциониране на генератора на Клементе Фигуера, но не сме и предполагали, че с наличните факти, които сме изложили из темите наоколо, той на практика може да бъде без проблеми сглобен.

Ясно е, обаче, че преди да говорим за това, трябва да разгледаме въпросните патенти на Фигуера на български... както и по-рано споменатите патенти на Тесла, които са свързани с контекста.
« Последна редакция: Октомври 16, 2017, 10:54:21 am от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Трактат за Свободната Енергия
« Отговор #16 -: Октомври 16, 2017, 10:59:29 am »
За сериозните, разсъдливи и добре информирани граждани отдавна не е тайна, че съвременният ни свят не е нищо друго от задълбочаващата се сянка на Втората Световна война. Ние добре познаваме този свят - в който науката е унищожена изоснови, отровена в корена си и заменена с кукла на конци - един куклен театър, който не е нищо повече от една маркетингова програма.


Няма да има никакво изкуство, никаква литература, никаква наука. Когато станем всемогъщи, вече няма да имаме нужда от науката...

...Това каза Джордж Оруел в антиутопичния си роман "1984". До 1984г Те наистина станаха всемогъщи. И ставайки всемогъщи, Те наистина вече нямаха нужда от науката, и науката бе унищожена и коренът й гние до ден днешен в радио-облъчената от балирани боклуци пръст. Окончателното си могъщество Те постигнаха с Втората Световна война и с основаването на световната мрежа на интернационалния нацизъм.

Затова ние търсим истината в по-далечни времена, когато науката е била все още жива. В много особени, някак преходни времена - времената след Първата и Втората Опиумна война и преди Първата и Втората Световни войни. Точно след като Те успяват да стъпят в Китай, присвоявайки острова Хонг Конг, заключвайки сатанинската Робска верига между Запада и Изтока и всичко помежду им.

Става дума за ключовата година 1900.






От 1902г ние имаме следното наследство в Испанското патентно бюро:







Патент 30375

Патентът на Клементе Фигуера на PDF формат -> ТУК (английски и испански)




КЛЕМЕНТЕ ФИГУЕРА ПАТЕНТ (1902г) № 30375 (ИСПАНИЯ)

ИЗЦЯЛО НОВА ПРОЦЕДУРА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПОТОЦИ, ПРИЛОЖИМА КАТО ОПИСАНИЕ ЗА ИНДУСТРИАЛНА УПОТРЕБА



Всички установени системи, до настоящия момент, използвани за производството на електричество, са основани на добре познатия принцип, че, когато ядро от меко желязо, което наближава или се отдалечава от един магнит, се магнетизира и демагнетизира, поради това се индуцира електрически поток в медна жица, която е омотана около ядрото. Това е фундаменталният принцип на Машината на Кларк, на компанията "Алианс" ("The Alliance") и на настоящите динамота, които като всички други, са машини за трансформиране на механична сила в електрическа. Във всички тях, магнетизирането и последващото демагнетизиране на ядрото или ядрата се постига, като постоянните магнити или електромагнити приближават или се отдалечават, и тези магнити или електромагнити се наричат възбуждащи или възбудители.

Магнито-електрическата машина на Кларк, 19ти век

Долуподписаните са разработили нов метод или процес за произвеждането на магнитни промени в едно ядро, и тази процедура се състои в това електрическият поток, който захранва възбуждащите електромагнити, да се прави прекъснат или променлив, в който случай нито ядрата, нито индуцираната верига има нужда да се помръдват.


...






Патент 30376

Патентът на Клементе Фигуера на PDF формат -> ТУК (английски и испански)



КЛЕМЕНТЕ ФИГУЕРА ПАТЕНТ (1902г) № 30376 (ИСПАНИЯ)

ЕЛЕКТРИЧЕСКА МАШИНА ФИГУЕРА - БЛАСБЪРГ

ОПИСАТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ




Когато се задвижи една динамоелектрическа машина, индуциращите електромагнити упражняват привличащо действие върху ядрото от меко желязо, но тъй като то е кръгло, не е твърде трудно да се върти сравнително бързо. Само че, веднага щом се появят електрически потоци в намотките на индуцираната верига, ядрото от меко желязо се превръща в истински магнит и трудността при завъртането му се увеличава драстично.

Всеки знае, че електрическият поток, генериран от едно динамо, се създава, защото индуцираните намотки прерязват силовите линии на магнитите, произвеждайки по този начин индукция, и се предполага, че силата, нужна за задвижване на машината, се прилага в завъртането на индуцираната верига, така че намотките й да прережат въпросните силови линии.

Долуподписаните изобретатели стигнаха до убеждението, че тази гледна точка не отговаря на истината, и те също така вярват, че конските сили, консумирани от един генератор за оперирането му, се употребяват единствено, за да се завърта ядрото и за да се преодолее силата на привличане, взаимно упражнявана от полюсите на индуциращите електромагнити и онези на ядрото, което не е нищо повече от един магнит. Авторите вярват, че за да съществуват магнитни полета, няма нужда да се върти ядрото, и за да се постигне целта намотките на индуцираната верига да пресекат силовите линии, е нужно единствено индуцираната верига да се върти, тоест, само и единствено намотките, без ядрото от меко желязо. Само че, когато електрически поток се появи в намотките, ядрото става истински електромагнит, долуподписаните изобретатели смятат, че електромагнитът трябва да се формира по подобие на възбудителните електромагнити, тоест, че най-доброто положение е, това ядро да стане магнит, който е колкото е възможно най-мощен, докато провежда електрическия поток по жицата, омотана около ядрото.

...






Патент 30377


Патентът на Клементе Фигуера на PDF формат -> ТУК (английски и испански)



КЛЕМЕНТЕ ФИГУЕРА ПАТЕНТ (1902г) № 30377 (ИСПАНИЯ)

ДРУГА НОВА ПРОЦЕДУРА ЗА ДОБИВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПОТОЦИ, ПРИЛОЖИМИ ЗА ВСИЧКИ УПОТРЕБИ

ОПИСАТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ



 
Във всички магнито и динамо-електрически машини, от Машината на Кларк до най-сложните машини, има медна жица, наречена индуцирана верига, която е омотана, по повече или по-малко удобен и гениален начин, около ядро от меко желязо. Това ядро, под редуващото се влияние на разноименните полюси на няколко електромагнита, преминава през много бързи магнитни промени, което произвежда индуцираните електрически потоци, и на практика, тези ефекти се постигат благодарение на оборотите или на въртенето, по-бързо или по-бавно, на индуцираната верига, както е прихваната за ядрото, или на въртенето на индуцираната верига заедно с ядрото й, което създава нуждата, в повечето случаи, от голямо количество механична сила, за да се преодолее привличането между възбуждащите електромагнити и ядрото на индуцираната верига.

Но, тъй като разпределението и създаването на магнитни полета винаги е едно и също и е независимо от въртенето, долуподписаните изобретатели стигнаха до мисълта, че не е нужно да се помръдва ядрото на индуцираната верига (тоест ядрото на намотките), за да се прережат съществуващите силови линии между лицата на полюсите на възбуждащите електромагнити и ядрото, създавайки по този начин индукцията, и че е достатъчно индуцираната верига да бъде отделена на много мъничко разстояние от ядрото си, като само се върти индуцираната намотка, за което не се изисква много сила, поради това, че медта, бидейки диамагнитна, има нужда от достатъчно сила да се преодолее единствено въздушното съпротивление, триенето от четките, и по-силното или по-слабото привличане между различните електрически потоци - усилие, което с лекота се добива от подходящ електромотор, захранван от независим електроизточник, или пък с част от електричеството, добивано от самата машина. Тази процедура позволява да се добият електрически потоци, които са удивително идентични с онези, съществуващи днес в динамотата, само че без да се употребява онова количество задвижваща механична сила, нужна и прахосвана на ден днешен, почти изцяло, в това да се върти ядрото от меко желязо.

...





Патент 30378

Патентът на Клементе Фигуера на PDF формат -> ТУК (английски и испански)



КЛЕМЕНТЕ ФИГУЕРА ПАТЕНТ (1902г) № 30378 (ИСПАНИЯ)

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ГЕНЕРАТОР ФИГУЕРА - БЛАСБЪРГ




От 1833г насам (6 години преди Първата Опиумна война, бел.прев), когато, във Франция, Пиксий направи първата магнито-електрическа машина, до днешни времена, всички машини магнито и динамо-електрични, които знанието на изобретателите е материализирало в индустрията, се основават на закона на индукцията, който гласи, "всеки магнит, който приближава или се отдалечава от една затворена верига, произвежда в нея индуцирани електрически потоци". В Пръстена на Грамме и в съвременните динамота, електрическият поток се произвежда чрез индукция, упражнена върху жицата на индуцираната верига, когато намотките й прерязват силовите линии, създавани от възбудиждащите електромагнити, тоест, когато индуцираната верига се движи, бързо, вътре в магнитната атмосфера, която съществува между лицата на полюсите на възбуждащите магнити и ядрото от меко желязо на индуцираната верига. За да се създаде това движение, трябва да се вложи механична сила в големи количества, защото е нужно да се преодолее магнитното привличане между ядрото и възбуждащите електромагнити, привличане, което се противопоставя на движението, така че днешните динамота са истински машини за трансформиране на механична сила в електричество.

Долуподписаните вярват, че е абсолютно същото, когато намотките пресичат силовите линии, и когато тези силови линии пресичат жицата, защото, без подредбата на магнитните полета да се променя чрез въртене, не съществува нуждата да се движи ядрото, за да се случи индукция. Оставяйки в покой както индуцираната верига, така и ядрото й, най-важното е силовите линии да се пораждат и да умират, или да бъдат премахвани, което се постига, като се направи възбуждащия ток (за създаването на възбуждащите електромагнити) насечен или с редуващ се знак (променлив).

...







Този скандален човек, този напълно безизвестен, тих и дискретен лесничей от Канарските острови, уважаван от съгражданите си като главен електроинженер и човек на науката - професор по физика в местния университет - твърди неща, заради които в днешно време, 100 години по-късно, по същия тих и дискретен начин, присъщ на неговата персона, би загубил живота си.


В Патент 30375 той твърди, че:

  • всички генератори са трансформатори на механична енергия в електрическа
  • изобретен е нов метод, който трансформира нулево количество механична енергия, в налично количество електрическа енергия



В Патент 30376, той твърди, че:

  • не е вярно, че всички генератори са трансформатори на механична енергия в електрическа
  • механичната енергия е просто странично средство за получаване на електрическа енергия, а не ресурс за нейното получаване
  • не е нужно вложената механична енергия да съответства на добитата електрическа енергия
  • самата електрическа енергия трябва сама да спомага за процеса на генерирането си (в последното изречение от изложеното тук завоалирано се казва, че намотката трябва да е направена така, че ядрото да развие едноименен, а не разноименен полюс спрямо генериращия магнит, за да се отбутва със собствени сили от него)



В Патент 30377, той твърди, че:

  • основната част от механичната енергия не се трансформира в електрическа - тя се всъщност прахосва
  • в действителност е нужна минимална механична сила, за да се произведат идентични на индустриалните електрически енергии
  • говори за система с КПД>1 - за генератор с положителен баланс, захранващ собствения си електромотор



В Патент 30378, той твърди, че:

  • днешните динамота са истински машини за трансформиране на механична енергия в електричество - много финна ирония, подчертаваща колко е глупаво да се преобразува механична енергия в електрическа, и, следователно, колко са глупави съвременните динамота
  • нищо не е нужно да мърда - не механичната, а електрическата енергия трябва да поражда нова електрическа енергия








Съвсем естествено е у читателя да се появи неудържима жажда на любопитството да се запознае с цялото съдържание на всеки от тези патенти. И ние задължително ще разгледаме всеки един по-късно, най-малкото защото пълното им превеждане и публикуване ще бъде повод да ги прочетем още веднъж.

За сега, обаче, ще запомним само крайната сентенция на Клементе Фигуера, която се извлича като послание от всичките тези резюмета:

Не е нужно някой да робува, за да имаме енергия. Робството не е нужно.








По-належащо е скоростно да се ориентираме към други два патента, връчени малко по-късно - двата патента на Клементе Фигуера от 1908г...




Какъв ли може да е приносът на Джон Бедини, Питър Линдеман и на наставленията от Едуард Лийдскалнин към всичко това, което Клементе Фигуера е споделил с поколенията на следващите векове чрез Испанското патентно бюро?

Какво е накарало Никола Тесла да споменава името на този безизвестен и изолиран от света лесо-инженер в личните си комуникации?

Клементе Фигуера ли е ключът към нашия съвършен безленцов генератор, дори като част от вятърната турбина на Майкъл Уотърс?

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Трактат за Свободната Енергия
« Отговор #17 -: Октомври 16, 2017, 11:00:54 am »

Машината на Грамме или Пръстен на Грамме








Зеноб Теофил Грамме (3 април 1826г - 20 януари 1901г) (Zénobe Théophile Gramme) е бил белгийски електрически инженер. Изобретил Машината на Грамме, вид динамо за прав ток, способно да генерира по-равни (по-малко AC) и много по-високи волтажи от динамотата, известни до онзи момент.

През 1873г той и Хиполит Фонтейн по случайност откриват, че устройството е обратимо и се върти, когато е свързано с източник на прав ток. Машината на Грамме била първият полезен и мощен електромотор, който имал индустриален успех. Преди изобретението на Грамме, електрическите мотори постигали само ниски мощности и били използвани основно като играчки и като любопитни лабораторни предмети.

През 1875г Никола Тесла наблюдавал Машината на Грамме в Техническия университет на Грац. Тогава му се зародила идеята да използва машината за променлив ток, но в онзи момент не бил способен да доразвие тази идея.








Франсоа-Хиполит Фонтейн (12 април 1833г - 17 февруари 1910г) (François-Hypolite Fontaine) е бил френски електро-инженер, работил със Зеноб Грамме по разработването на Машината на Грамме (първият индустриално приложим електрически генератор), неговият принос е ключов за създаването на динамото. Той бил първият човек, който провел електричество по жици на голямо разстояние.

По време на Франко-Пруската война през 1870-1871г, Фонтейн се занимавал с производството на оръдия в Париж. Колеги, които срещнал на тази си позиция, го препоръчали на Зеноб Грамме и през 1871г Фонтейн бил нает като администратор на новооснованата Société des Machines magnéto-électriques Gramme - корпорация, посветена на развиването на Машината на Грамме. В това си качество той придружил Грамме до Виенското световно изложение през 1873г, където демонстрирал обратимостта на електрическия генератор и провеждането на електричество на над два километра разстояние по медно окабеляване.

През 1881г помогнал за организирането на Световното електрическо изложение в Париж, което било домакин на първия интернационален конгрес на електро-инженерите; заради това, френското правителство го приело в Легиона на честта.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Трактат за Свободната Енергия
« Отговор #18 -: Октомври 16, 2017, 11:02:35 am »
Патент 44267 (година 1908)

Патентът можете да намерите -> ТУК на PDF, английски и испански.





Клементе Фигуера патент (1908г) № 44267 (Испания)

Министерство на развитието, Главно бяро по агрикултурата, индустрията и търговията. Патенти за изобретения. Изтекъл срок. Досие номер 44267. Връчен по искане на д-р Клементе Фигуера. Представител г-н Бюфорн. Внесен в Министерския регистър на 31 октомври 1908г, в 11:55 часа, връчен спрямо защитата на 2 ноември 1908г.

[Английският превод на испанския оригинал на места е лош, но ще се постарая на български да е точно, като се надявам, че разбирам основната мисъл]



ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ГЕНЕРАТОР "ФИГУЕРА"

История на изобретението

Ако в едно въртящо се магнитно поле ние завъртим една затворена верига, поставена под прав ъгъл спрямо силовите магнитни линии, в нея ще се индуцира електрически поток през цялото време, докато е в движение, и знакът му ще зависи от посоката, в която се движи веригата.

Това е основата на всички магнитни машини и електрически динамота още от примитивните, изобретени от Пиксий, във Франция, и променени и подобрени по-късно от Кларк до появата на настоящите динамота на ден днешен.

Принципът, в който се основава тази теория, носи със себе си неизбежната нужда от движението на индуцираната верига или на индукторната верига, и следователно тези машини се считат за трансформатори на механична работа в електричество.




Принцип на изобретението

Когато внимателно наблюдаваме какво се случва в едно задвижено динамо, виждаме, че намотките на веригата, в която се индуцира електричеството, наближават и после се отдалечават от магнитните центрове на индуциращите магнити или електромагнити, и тези намотки, докато се въртят, преминават през различни деления на магнитното поле, имащи различна сила, защото, когато намотките приближават центъра на магнитното поле, в тях има повече мощност, отколкото когато преминават през все по-отдалечаващите се от центъра части на магното поле. Когато намотката се отдели от центъра на магнитното поле, магнитното действие върху нея намалява, и се увеличава отново, когато доближи следващия индециращ магнит с обратен полюс на предходния.

Понеже всички знаем, че ефектите от това, когато една затворена верига приближава и се отдалечава от магнитен център, са същите, както когато неподвижна затворена верига е подложена на нарастващо по интензитет и отслабващо по интензитет магнитно поле (поради това, че всяка промяна в потока, протичащ по една верига, създава електрически индуциран ток), обмислихме възможността да се построи машина, която ще работи не на принципа на движението, както работят настоящите динамота, а използвайки принципа на засилването и отслабването, тоест на вариацията на силата на магнитното поле, или на електрическият поток, който го поражда.

Волтажът от общия дебит на настоящите динамота е сумата от частично индуцираните потоци, породени във всяка една от намотките на индуцираната верига. Следователно, няма голямо значение дали тези индуцирани потоци са се породили заради въртенето на индуцираната верига, или са се породили чрез вариации в магнитния поток, който ги облъчва; само че в първия случай е нужен източник на повече механична работа от еквивалента на произведеното електричество, а във втория случай силата, която е нужна за постигане на вариация в магнитното лъчение, е толкова незначителна, че може да се добие без никакво неудобство от силата, произвеждана от същата машина.

 До съвременното ни настояще все още нито една машина на този принцип не е била включена в едромащабното производство на електрически потоци, въпреки че едно от многото й предимства е, че премахва всяка нужда от движение и следователно не се нуждае и от силата, нужна за създаването му.

За да се патентова приложението към производството на големи, индустриални електрически потоци на принципа, че "има производство на електрически поток тогава, когато по който и да е начин се извършва промяна през индуцираната верига", изглежда горното обяснение е достатъчно; само че, тъй като това приложение трябва да се материализира в машина, има нужда да се опише тази машина, за да се види как може да се изпълни едно практическо приложение на въпросния принцип.

[Този патент е много стар, не забравяйте. Горният странен абзац означава с други думи, че патентът защитава всяка форма на машинна реализация на този принцип, без значение от малките разлики в устройствата, стига да се основават на същия този принцип. Съвременните патенти, вместо един такъв абзац, споменават навсякъде из текста си многократно този въпрос, защото на ден днешен комерсиалната конкуренция е много силна и всеки усилено търси вратички в патентното право.]

Този принцип не е нов, тъй като е просто последствие от законите на индукцията, констатирани от Фарадей през годината 1831: новото и което изисква патентоване, е приложението на този принцип в машина, която произвежда големи индустриални електрически потоци, които до сегашния момент не могат да се дабият по друг начин, освен чрез трансформиране на механична работа в електричество.

Тогава нека направим описание на машина, основана на въпросния принцип, който се патентова; но трябва да се отбележи, че това, което се търси, е патентът за приложението на този принцип, и че всички машини, постоени на този принцип, ще бъдат включени в обхвата на този патент, каквато и да е формата им и по какъвто и начин да са използвани за постигане на приложението.




ОПИСАНИЕ НА ГЕНЕРАТОР С ПРОМЕНЛИВА ВЪЗБУДИМОСТ "ФИГУЕРА"


Машината се състои от неподвижна индукторна верига, състояща се от няколко електромагнита с ядра от меко желязо, упражняващи индукция в индуцираната верига, която също е неподвижна  и състояща се от няколко намотки, правилно поставени. Тъй като нито една от двете вериги не се върти, няма нужда намотките да бъдат правени кръгли, нито пък да се оставя някакво пространство между едната и другата верига.

Това, което постоянно се променя тук, е интензитетът на възбуждащия електкрически поток, който поражда електромагнитите и това се постига чрез употребата на съпротивление, през което циркулира подходящ електрически поток, който се взима от един чужд източник и се провежда към един или повече електромагнита, магнетизира един или повече електромагнита, и, докато потокът е по-голям или по-малък, магнетизацията на магнитите се показва или спада и следователно така варира интензитета на магнитното поле, тоест магнитният поток, който облъчва веригата.

За да се покажат идеите с точност, е удобно да се погледне прикачената рисунка, която не нищо повече от скица, за да се разбере оперирането на машината, построена на въпросния принцип.




Предположете, че електромагнитите представляват правоъгълниците N и S. Между техните полюси се намира индуцираната верига, представена от линията "у" (малка буква). Нека R е съпротивление, което е нарисувано по един елементарен начин, за да се улесни възприемането на цялата система, и нека "+" и "-" да е възбуждащия електрически поток, който е взиман от външен генератор.

Различните отсеци от съпротивлението се свързват, както се вижда на рисунката, с комутаторните проводници, вградени в цилиндър от изолационен материал, който не се движи; но около него, и във всяко време в контакт с повече от един контакт, се върти една четка О, която е носител на чуждия електропоток - тя се движи. Единия от краищата на съпротивлението е свързан с електромагнитите N, а другият е свързан с електромагнитите S, половината от терминалите на отсеците на съпротивлението отиват при половината комутаторни проводници в цилиндъра и другата половина от тези комутаторни проводници са директно свързани с първите.

Машината оперира както следва: бе казано, че четката О се върти около цилиндъра G и е винаги в контакт с два от неговите контакта. Когато четката е в контакт с контакт 1, електрическият поток, който идва от външния електроизточник и преминава през комутаторния контакт 1, ще магнетизира електромагнити N на максимум, но няма да магнетизира магнити S на максимум, защото цялото съпротивление го възпрепятства да го направи. Следователно, първите електромагнити (N) са пълни с токов дебит, а вторите електромагнити (S) са празни. Когато четката е в контакт с контакт 2, електрическият поток няма изцяло да достигне до електромагнити N, защото първо трябва да премине през съпротивлението, така че няма да са максимално пълни с дебит; В контраст на това, част от дебита достига до електромагнити S, защото потокът трябва да преодолее по-малко съпротивление, отколкото в първия случай, така че те няма да са абсолютно празни.

Същата тази логика важи и в случая, когато четката О затваря веригата с който и да е друг контакт от комутатора (цилиндъра), докато не завърши първия полукръг. След това започва да работи във втората половина, във втория полукръг от комутаторните контакти, които са директно свързани един с друг. Накратко - съпротивлението играе ролята на разпределител на електрическия дебит, защото дебита няма да възбуди определени електромагнити, но за сметка на това ще възбуди други и тн; може да се каже, че електроди N и S работят едновременно и в обратна посока, защото, докато първите се изпълват с електрически дебит, вторите се изпразват, и когато този ефект се повтаря продължително и последователно, може да се поддържа постоянно вариране на силата на магнитните полета, които облъчват индуцираната верига... и това може да се постигне без никакви допълнителни усложнения, стига да има въртяща се четка или група от четки, които се движат кръгово около цилиндъра G, захранвани от малък електромотор.

Както се вижда на рисунката, електрическият дебит, веднага след като е изпълнил функцията си, се връща в генератора, от който е бил взет; естествено, всеки оборот на четката ще означава обръщане на знака на индуцирания електрически дебит; но при желание един превключвател би го направил с постоянен знак.

[Фигуера говори за това, че машината произвежда променлив AC ток, но може да се получи DC ток чрез инсталирането на токоизправител. През 1908г все още не е имало полупроводници и електроника, което ще рече, че Фигуера не говори за чип, не говори за диоден токоизправител, а говори за механичен превключвател, който вместо AC, да дава пулсиран прав ток, тоест чести DC импулси, създаващи илюзията за непрекъснат DC ток.]

От въпросния получен електрически дебит се отклонява една малка част от него, за да се възбуди машината, което би я превърнало в самовъзбуждаща се, както и за да се захранва малкото моторче, което движи четката и превключвателя; външният електроизточник, тоест захранващият електрически дебит, се премахва и машината продължава да работи без никаква помощ, вечно.




Изобретението е наистина ново; много находчиво и най-важното е, че води до огромни технически и индустриални последствия при всички обстоятелства, не поискахме патентова защита на изобретението, преди да имаме работеща машина, основана на тези принципи и това дава практическата реализация, без която тези наши твърдения биха били безполезни.





ПРЕДИМСТВА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ ГЕНЕРАТОР "ФИГУЕРА"

Първо. Дава напълно безплатно електрически потоци, продължителни или променливи, от всякакъв волтаж и приложими при:

1. Произвеждането на двигателна сила.
2. Произвеждането на светлина.
3. Произвеждането на топлина.
4. Всички предишни употреби.

Второ. Абсолютно никаква нужда от какъвто и да е вид задвижваща сила, нито от химически реакции или гориво.

Трето. Не се нуждае от смазване, само в малки количества.

Четвърто. Толкова е просто, че бдителността при направата му може да се пренебрегне.

пето. Не произвежда пушек, шум, нито вибрации, докато работи.

Шесто. Вечен операционен живот.

Седмо. Приложим е за всички употреби, за бита и индустрията.

Осмо. Лесно е за направа.

Девето. Евтино е за производство на пазара.








БЕЛЕЖКА

Връченият патент за 20 години е изискан с мотива за "НОВ ГЕНЕРАТОР НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВО, така-наречен "ФИГУЕРА" с вариращо захранване, проектиран да произвежда електрически потоци за индустриални приложения без употребата нито на двигателна сила, нито на химически реакции. Машината в корена си се характеризира от две редици електромагнити, които формират индукторната верига, между чиито полюси се намират намотките на индуцираната верига, правилно разположени. И двете вериги, бидейки неподвижни, индукторна и индуцирана, са способни да произведат електрически поток, индуциран от постоянното вариране на интензитета на магнитното поле, като за целта нарочно възбуждащия електрически поток (отначало идващ от външен източник) се прекарва през въртяща се четка, която, в своето въртене, влиза в контакт с контактите на цилиндричен комутатор, които контакти са свързани със съпротивление, чиято стойност варира от максимална до минимална и обратно, спрямо комутаторните контакти на цилиндъра, които управляват процеса, и поради тази причина съпротивлението е свързано с електромагнитите N от едната си страна, и с електромагнитите S от другата си страна, по такъв начин, че възбуждащият електрически поток магнетизира последователно с повече или с по-малко сила първите електромагнити, докато, обратно, демагнетизира или увеличава магнетизацията на вторите електромагнити, определяйки тези вариации на интензитета на магнитното поле, и оттам и производството на ток в индуцираната верига, ток, който можем да използваме като цяло във всяка работа, и от който малка част се пренасочва за задвижването на малък електромотор, който върти четката, и още една малка част, която отива за продължителното възбуждане на електромагнитите, и, следователно, превръщайки машината в самовъзбуждаща се, давайки й възможността да подтисне външното захранване, което е било използвано за първото възбуждане на електромагнитите. Веднъж след като машинарията влезе в ход, не е нужна нова сила и машината ще продължи да работи вечно.

Всичко е спрямо описаното и подробно описаното в този доклад и според представянето на предоставените картинки.

Барселона, 30 октомври, 1908г.

Подпис: Константино де Бюфорн.













Трудно е човек да повярва, че ТОЗИ текст е бил защитен с патент от патентна комисия, независимо в кое патентно бюро на тази планета. Но такива са били онези години в зазоряващия се 20ти век - все още е имало чести пропуски в Системата.

Предстои ни да разгледаме и по-късния патент на самия Бюфорн, когато се опитва да го открадне от оригиналния изобретател Клементе Фигуера. Текстът в патента на Бюфорн не само, че предоставя още повече любопитни думи и изрази, но е снабден и с повече илюстрации, което е само в наша полза.

Преди това обаче трябва да сме сигурни, че разбираме изцяло какво прочетохме току що. Така че първо ще преразкажа патента със свои собствени думи, след което ще разгледаме някои материали и класически магнитни експерименти, за да обозначим изрично важните интересни моменти от магнитната феноменология, участваща в това изобретение.


А след като разгледаме преразказа на Бюфорн, ще си спомним за многото важни неща, които сме чували преди от Джон Бедини, Едуард Лийдскалнин, Том Биърден и Питър Линдеман, и които сега отново чуваме от Клементе Фигуера, но на език от 1908-ма година.

И да не забравяме за човека, който ни тласна в тази посока - Никола Тесла - съвсем не сме приключили с него, защото Клементе Фигуера е само етап от търсенията на Тесла и следователно само етап в нашите интереси.



И така... да продължаваме. Аз поне, ако бях на ваше място, нямаше да мога да спя спокойно след всичко до тук.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Трактат за Свободната Енергия
« Отговор #19 -: Октомври 16, 2017, 11:05:23 am »
Може би забелязвате, че ви запознавам с информация, която се постоянно се отличава с една черта - нещата са някак си първични.

Всички неща, с които ви запознавам в тази тема, са първични, защото няма електроника. Няма чипове. Няма полупроводници, като например диоди и тн. Само метали, жици и магнити. Не че жиците и магнитите са нещо лесно за правене на ръка, но определено е възможно (защото бижутерите го правят на ръка).

На ръка обаче не можем да правим електроника - за това ни трябва завод и пазарен достъп, а това ще рече развита индустрия. И когато дойде ден, когато човек няма да има достъп до търговски услуги, освен ако не иска да се откаже от свободата си (ако се случат най-тъмните анти-утопични сценарии за този свят), или пък ако човек няма достъп до пазарни услуги поради причината, че вече няма хартиена валута в света на дигиталните пари, а човек вече не е роб на държавата и съществува и се развива без по никакъв начин да борави с каквато и да е форма на пари и следователно бартерните му със света са невъзможни... тогава човек ще трябва да се грижи за техниката си БЕЗ да има достъп зо развита индустрия.

Това е причината да се опитвам винаги да страня от лагерите.

И това е причината да се опитвам винаги да страня от електрониката.





В патента на Фигуера няма електроника, а това също така означава, че не е нужно човек да научава твърде много странични неща, за да проумее съдържанието. Не е нужно да учим някакви лъжи и полу-истини от заблудените електроинженери на нашето време, или пък не дай си боже от учителите в умилищата по въпросните предмети.

В патента изрично и с право се подчертава, че:

Цитат
Предимства на електрическия генератор

Четвърто. Толкова е просто, че бдителността при направата му може да се пренебрегне.





Какво представлява съпротивлението?




Ето това представлява. С най-общи приказки: Така се сменят станциите в радиото. Има една голяма намотка, и ема един метален палец, който я допира. когато се върти шайбата, която сменя станцията, тя всъщност движи този палец. Токът от намотката предпочита да тръгне по него. А колкото по-дълъг път изминава тока в намотката, през толкова повече съпротивление преминава, защото колкото повече метал  - толкова повече съпротивление. Ако пуснете кабел от мястото си, и той обиколи света и се върне от дрягата ви страна, и се опитате да го свържете към двата терминала на батерия, за да видите дали ще загрее, нищо няма да стане. Защото кабелът е толкова дълъг, че токът от батерията не може да преодолее съпротивлението, така че въобще няма да излезе от батерията.

Така че, движейки палеца по намотката, съкращаваме или увеличаваме пътя на сигнала. По същество ние увеличаваме или намаляваме съпротивлението, което среща сигнала. И апарата на радиото засича промените в съпротивлението, и така променяме станциите.
(Това описание е от гледна точка на съпротивлението, а не от гледна точка на честотата, понеже това ни интересува в момента.)



Съпротивлението в патента на Фигуера представлява точно това - той казва, че е "нарисувано по елементарен начин", защото действително представлява мрежа от намотки, и тази мрежа има много терминали, включващи се на различни отсечки от цялата дължина на намотания проводник.







Цитат
Комутатор

Комутаторът е двищежа се част от въртящ се електрически ключ при определен вид електромотори и електрически генератори, които периодично обръщат посоката на тока между ротора и външната верига.

Състои се от цилиндър, състоящ се от множество метални контактови сегменти върху въртящата се арматура на машината. Два или повече електрически контакта, наречени "четки", направени от мек проводящ материал като например графит или въглерод се притискат към комутатора, влизайки в плъзгащ се контакт с редуващите се сегменти, докато се въртят. Намотките върху арматурата са свързани с контактните сегменти.

Комутаторите се използват в машините с прав ток (DC): динамотата (DC генератори) и много DC мотори, както и универсални мотори. В моторите, комутаторът провежда електрическия поток до намотките. ОБръщайки посоката на тока във въртящите се намотки на всеки половин оборот, се създава постоянна въртяща сила (торсия).

В генераторите комутаторът приема генерирания в намотките ток, обръщайки посоката на тока с всеки полу-оборот, служейки по този начин като механичен токоизправител, за да преобразува променливия ток (AC) от намотките в еднопосочен прав ток (DC) във външната потребителска верига. Първата машина за прав ток от комутаторен тип, динамото, е изобретена от Хиполит Пиксий през 1832г, възоснова на идея, дадена му от Андре-Мари Ампер.


Вижте анимацията горе.

Виждате цилиндъра. Той се върти, и отстрани на него си представете магнити (двойката да е хоризонтално разположена). Върху цилиндъра има една намотка, свързана с проводящ пръстен, и този пръстен е цепнат на две. Двата цвята са, за да правим разлика между двете половини на намотката, както е прекъсната по този начин.

Когато жицата пада през магнитното поле, по нея тече ток в една посока. Когато жицата се издига в магнитното поле, тогава тока тече в нея в обратната посока.

Издебнете анимацията, и заедно с нея прочетете това:
Червената жица е в позиция директно отгоре, и когато по нея се пусне ток в едната посока, тя пада наляво през магнитното поле, и цилиндърът се завърта.
Червената жица отива в позиция директно отдолу. Ако продължи да се върти, от следващия момент тя започва да се изкачва. Само че, ако в нея протича ток в същата посока, това ще спре изкачването й и ще я застопори в позиция най-отдолу.
Така че, когато червената жица отиде в позиция най-отдолу, тя губи връзка с тока, който до сега протичаше през нея. Защото онзи малък пръстен е прекъснат.
Така в следващия момент тя влиза в контакт с другата четка, и получава ток с обратната посока. Така че тя започва да се изкачва през същото онова магнитно поле.

Със зелената жица се случва същото, но реципрочно на червената.

Вдясно при сигналите, които задвижващата намотка получава (горе) се вижда, че намотката постоянно сменя посоката на тока, който протича през нея - половин оборот има квадратна вълна отгоре, и половин оборот има квадратна вълна отдолу на нулата.

Долу обаче се вижда, че всъщност токът, който вкарваме в машината, не е променлив, а е постоянен. Неговата вълна е просто пулсирано DC.



Така че, това е един мотор, който получава прав ток, но в действителност се движи с променлив ток. Ако питаме как се движи, ще кажем - с променлив ток. Но ако питаме с заради какъв ток работи мотора, тоест от какъв ток има нужда, за да работи, ще кажем - прав ток.

И това е разлика, създавана от комутатора.




Комутаторът на Фигуера обаче е по-сложен, с повече контакти, ето така:







Важното е, че разбираме принципа.

Представете си сега, че комутаторът на Фигуера не подава ток към мотор, ами към съпротивление. И вместо да подава сигнал към променяща се посока на въртене (падане и изкачване в оборота на една жица), подава ток към различни дължини от една намотка за съпротивление, както е при радиото.

Тогава, сигналът, който електромагнитите на Фигуера получават, ще бъде квадратната вълна най-горе:




Изображението е от форума overunity.com, в темата където изследват машината. Оригиналният сигнал на Фигуера е най-горе.

Вълната е квадратна заради комутатора - четката прави контакт с два контакта, и токът протича на това ниво за известно време (да кажем, секунда, или няколко милисекунди). После рязко се губи контакт, и в следващия момент се прави контакт с нови два контакта, само че на различен интензитет.

Това качване нагоре или слизане надолу вече не се прави от комутатора (който прави само квадратната вълна на сигнала, защото четката не може да направи друг сигнал), ами от съпротивлението. Следващият контакт се случва на по-горно или по-долно ниво, защото се случва в условието на повече съпротивление или по-малко съпротивление.

Така че, както виждате, комутаторът прави квадратна вълна (която се нарича и пулсиране), а резистора (съпротивлението) на Фигуера е така направен, че да придава синосоиден път на сигнала, с издигания и спадове.

Виждате, че двете групи електромагнити са скачени съдове - при едната интензитетът на магнитното поле се увеличава, защото получават повече ток за сметка на другата група електромагнити, които получават по-малко ток, и интензитетът на полето им спада.






Комутатора настрана... Не е толкова сложен, колкото е натоварващо човек да си го представя постоянно. Всъщност е елементарен, така че не е нужно втори път да мислим за него.


Нека разгледаме електромагнитите.








Ето едно страшно елементарно представяне на нещата.

От плюса на батерията излиза тока. Той минава през комутатора - през стрелката - и стрелката стъпва върху различно количество съпротивление по голямата намотка.

Веднага трябва да видите важния момент на скачените съдове - съпротивлението при единия електромагнит е за сметка на другия, винаги. Единия винаги получава по-голямата половина съпротивление, а другия получава по-малката. Така единия винаги е по-слаб, докато другия е по-силен, и обратно.

После, токът потича по двата електромагнита така, че ги създава с разноименни полюси.

После токът се събира отново в един канал, и се връща при гъза на батерията - в минуса.




ДОБИТИЯ ТОК, тоест това, което получаваме ние, се взима от средната червена намотка.

Тя получава огледални полюси от двата електромагнита. Тоест, ако магнит В я облъчва със N полюс, ядрото в тази половина (в лявата половина) на средната намотка ще се намагнетизира със S полюс.
От другата страна ще стане обратното - електромагнита А, защото е намотан наобратно, ще облъчи средното ядро със S полюс, и следователно дясната половина на средното ядро ще се намагнетизира с N полюс.



Както знаем... токът в средната намотка се генерира, защото възниква магнитно поле. Средното ядро си е било само желязо преди. когато двата магнита го облъчат отпред и отзад обаче, то става магнит.

Ставайки магнит, то развива магнитно поле около себе си, което се издува като гъба успоредно с намагнетизирането на електромагнитите В и А.

И като се издува, това означава, че се ДВИЖИ. И щом магнитното поле се движи (издува се, до достигане на магсимално насищане на ядрото), и щом медната намотка е неподвижна спрямо него, в нея се генерира ток. И ние събираме този ток.




В следващия момент, единия полюс става по-силен от другия.

Защото средното ядро започва да го огрява по-силно откъм гъза, отколкото отпред. Така че какво става? - Стената на Блох се измества от центъра, защото полюсите вече не са равни по големина.

И това движение на магнитното поле прави още ток в намотката. Ние го събираме.

В следващия момент нещата се променят - средното ядро започва да го огрява по-силно отпред, отколкото откъм гъза. И така сега другата му част става по-голяма от другата, и Стената на Блох се измества на другата страна.

И това генерира ток в намотката, но в обратната посока, нали така...

Затова Фигуера казва, че генераторът произвежда AC - променлив ток.




Това е все едно да имаш един ВЕЦ, между две чаши с вода, които постоянно преливаш една в друга.









Ето по-добра рисунка.

Току що обсъдихме простата скица. Тя е показана в квадратчето - съпротивлението е нарисувано в кръг, и тока влиза директно в него (+), обикаля техническите символи за намотка с ядро, и си отива при синия минус отгоре.

На голямата картинка са изобразени по-добре нарисувани електромагнити... горе е изобразено оригиналното представяне на комутатора на фигуера, като е нарисувана и четката отстрани.

Вляво пък е нарисувана алтернативна подобна система, използваща по-модерен комутатор, и от нея са пуснати пунктирни линии, за да се види как би се свързала електрически към останалото, ако се ампутира оригиналното утежнено изображение.







Аз обаче искам да хвърлите едно око на тази скица:







Какво виждате на тази скица?

ОГЛЕДАЛНИ НАМОТКИ



Да, през цялото време се занимаваме с огледални намотки.

Ние си имаме работа с две огледални намотки... и извличаме ток от между тях. От нещо, което се случва между тях.

Както виждате на скицата, на някой умник му е прищракало, че допълнителната енергия за КПД>1 сигурно идва от... празните пространства между електромагнитите.

Посочил е празнините със стрелки и е написал: "Много малки процепи (може би колкото за лист хартия)".




Точно така. Процепите. Процепите, за които не пише нищо в патента на Фигуера, който прочетохме.

Преди да обясня, обаче, ще трябва да се запознаем и с патентованите думи на Бюфорн, което ще стане в следваща публикация.

Дотогава, искам да напомня за един феномен от класическата феноменология за магнетизма, който съм предлагал на вниманието ви и преди.

Точно ето тук - от 5:29 до 6:06...



Псувайте Лондонския Императорски колеж за това, че е забранил вграждането на видеото на трети сайтове. Ето линка тук:




"Ако залепя стоманено топче за един магнит, винаги ще успея да го откъсна от него, ако залепя за него друго стоманено парче."

"Ако сложа картон между топчето и магнита, дори можете да видите как топчето ще отскочи към доближеното стоманено парче."



И продължава:

"Обяснението на тези феномени, използвайки единствено концепцията за полюсите, би било наистина много трудно. Така че какъв аналог мога да намеря, който да ми помогне с това обяснение? Ще използвам аналога на магнитната верига."

След което професор Лейтуайт продължава да обяснява за... трансформатори. Тоест за електромагнити и намотки с ядра в тях.

Много интересно, нали?



Но преди да се впуснем в това, и оттам да преговорим какво знаем от Бедини и Лийдскалнин в контекста на Фигуера, трябва да се убедим, че не пропускаме нищо интересно в думите на Бюфорн.
« Последна редакция: Октомври 16, 2017, 11:08:36 am от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Трактат за Свободната Енергия
« Отговор #20 -: Октомври 16, 2017, 11:10:16 am »


Читателят помни екстремната важност на огледалните намотки и веднага му светва червена лампичка, щом отново чуе за тях. Така че моментално се сеща за генератора на Кромри, който сякаш изоставихме, и изведнъж ву хрумва въпроса:


"Генераторът на Кромри не трансформира механична енергия в електрическа... Тогава възможно ли е генераторът на Кромри да не е нищо друго, освен всъщност един генератор на Фигуера?"




Това е наистина скандален въпрос от страна на читателя.

Очевидно, генераторът на Кромри е всъщност генератор на Фигуера. Нормално беше да се запитаме, след като генераторът на Кромри не преобразува механична енергия в електрическа... тогава за какво му служи?

Това е същото като да се запитаме следното: Генераторът на Фигуера е пасивна машина без движещи се части... освен, може би, въртящия се комутатор. Но в никакъв случай генераторът на Фигуера не е трансформатор на механичната енергия за комутатора в електрическа. Тогава за какво служи механичната енергия в генератора на Фигуера?



Виждаме, че това са два съвсем еднакви въпроса... отнасящи се за две съвсем еднакви машини.

С единствената разлика, че едната не се върти цялата, а само комутатора... а пък другата се върти цялата, но пък няма комутатор.




Очевидният логически извод е... че генераторът на Кромри има невидим, вграден комутатор в себе си.

Това е като да се попита, Има ли жената топки?



Всеки човек има топки. При жената просто са вградени, а при мъжа са извадени навън. Същото е като с комутатора на Фигуера и динамичния генератор на Кромри.



Заслужава си да запомним този скандален факт за по-късно...

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Трактат за Свободната Енергия
« Отговор #21 -: Октомври 16, 2017, 11:10:45 am »
Патенти на Бюфорн (след 1908г)

Константино де Бюфорн Якас, партньорът на Фигуера, публикува пет патента след смъртта на Фигуера (47706, 50216, 52968, 55411 и 57955), занимаващи се със същата система като в патента от 1908г.

Тези патенти били издадени между 1910 и 1914г и всичките са точни копия, и точно копие на оригиналния патент на Фигуера от 1908г.

Преводът на петте патента е безполезен, защото има повече от 100 страници и всичките повтарят същия принцип като патента от 1908г, само че с повече литература към тях. Тук представяме PDF файла със сканирания документ на тези патенти -->> PDF файл



За по-задълбочено изследване даваме превода (на испански и английски) на последния патент (патент № 57955) ->> PDF файл.



Сега ще представим обобщение на ключовите характеристики на този патент. Той просто дава малко повече подробности от патента от 1908г и разглежда по-подробно подреждането на електромагнитите. Силно окуражаваме да се прочете това обобщение на патент 57955, за да се получи по-добро разбиране на някои аспекти от онзи от 1908г.








"Ако искате дори по-голямо производство, можете да поставите индукторите и индуцираните един след друг, оформяйки последователна серия по следния начин: ..."

"По този начин ще успеем да използваме двата полюса на всички индуктори, освен на първия и на последния, от които ще използваме само по един."



"

Начинът за събиране на този електрически поток е толкова лесен, че не се чувства нужда да се обяснява. Помежду електромагнити N и S, които образуват двойка, и която двойка електромагнити са наречени индуциращи, трябва да се сложи по един електромагнит, който се нарича индуциран. Той трябва да е правилно поставен. Или двата на ядрото му трябва да влизат в укхините на намотките на индуциращите електромагнити и да са в контакт със съответните им ядра, или пък, краищата на ядрото на индуцирания електромагнит да бъдат близо до намотките на индуциращите магнити и в контакт с полюсите на ядрата им, но в никакъв случай не бива да има никаква комуникация между индуциращата жица и индуцираната жица.

"





Тук се има предвид, че не бива да се допуска индуцирането на енергията да прескочи желязото. Не бива да се допуска намотката на възбуждащия електромагнит, развивайки полето си, да създаде потоци директно в намотката на електромагнита, от който извличаме ток. Трябва да се минава през желязото. Медните намотки не бива да си комуникират директно - само чрез железните си ядра.





"

...
Ако искате дори по-голямо производство, можете да поставите индукторите и индуцираните един след друг, оформяйки последователна серия по следния начин: първо поставяте електромагнит N, например, след това друг електромагнит S, и между техните полюси правилно поставяте индуцирания електромагнит, с това ще се формирали групата на една батерия, както бе обяснено по-горе, но сега (вместо да формираме толкова много идентични групи на първата) можете да поставите, след последния електромагнит S, друг индуциран електромагнит, и след него можете да поставите електромагнит N, след него друг индециран електромагнит, и след него друг електромагнит S, и така, докато не се образува серийна поредица от електромагнити N и S.

По този начин успяваме да използваме и двата полюса на всички индуциращи електромагнити, освен на първия и на последния, от които ще сме използвали само по един полюс и, следователно, ще имаме толкова индуцирани електромагнити, колкото индуциращи електромагнити минус един, тоест, ако "m" например е броя на индуциращите, тогава броят на индуцираните ще бъде "m-1", което определя значително увеличение в продукцията на индуцирано електричество при същия разход на сила.

...
Друго предимство е, че в синуса на ядрото на индуцираните електромагнити можем да сложим друг малоразмерен електромагнит със същата дължина на ядрото или с по-голяма дължина от това на големия индуциран електромагнит. В тази втора група индуцирани електромагнити ще се произведе електрически поток, точно както и в първата група индуцирани електромагнити, и това произведено електричество ще бъде достатъчно за продължителното захранване на машината, като цялото останало електричество ще бъде напълно безплатно и готово за употреба за каквото искате.

"



Тук Бюфорн казва, че ако индуцираните електромагнити - онези, от които си взимаме тока - имат вътре в себе си концентрични, по-малки електромагнити, в тях също ще се породи електричество, и то ще е достатъчно да задоволява машината - да възбужда електромотора за комутатора, както и да дава възбуждащия сигнал за възбудителните електромагнити.

Тоест, той има предвид намотка върху намотката. Английският превод е страхотно некадърен, превел съм го точно както са го превели на английски от испански. От него човек би останал с впечатлението, че става дума за две ядра, но това не е така.

Всъщност става дума за намотка върху намотката при онези електромагнити, от които си взимаме тока.
















Това са фигурите, включени в тези патенти. както виждате, те са точни копия на патента от 1908г.



Патент 47706 (1910г)







Патент 50216 (1911г)










Патент 52968 (1912г)










Патент 55411 (1913г)












Патент 57955 (1914г)




« Последна редакция: Октомври 16, 2017, 11:12:56 am от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Трактат за Свободната Енергия
« Отговор #22 -: Октомври 16, 2017, 11:12:05 am »
Както виждате на картинките, железните ядра на възбуждащите магнити са спестени.

Магнитите, наречени N и S, са нарисувани само като квадратчета. Това означава, че те са просто намотки, с така нареченото "въздушно ядро". N и S са само имена, само наименувания, и не означават полюси директно. Магнитите N си имат два полюса, естествено, както и магнитите S.

Електромагнитите, от които си взимаме тока, имат желязна пръчка в себе си. Имат желязно ядро. Това е централния правоъгълник. Вляво и вдясно от него са нарисувани два продълговати правоъгълника - това вече е намотка, тоест сечението на намотка около тази желязна пръчка.

Отляво и отдясно на тези правоъгълници има по още един, по-квадратен правоъгълник. Това е сечението на по-дебела и по-къса намотка, нанизана върху по-тънката и по-дългата намотка, която е върху желязното ядро.



Самата желязна пръчка е вкарана малко в индуциращите намотки, тоест вкарана е малко в намотката N отгоре, и е вкарана малко в намотката S отдолу. Но НЕ Е вкарана чак до средата на тези намотки.






Какво се случва:

Когато се пусне ток по кухите намотки N и S, краищата на желязната пръчка, които са вкарани само малко в тези намотки, се намагнетизират с два полюса - със Север от едната страна и с Юг от другата (защото намотките N и S са огледални).

В момента, в който желязното ядро развие полярност, в двете намотки, които са нанизани върху него, се появява ток.

Токът от тънката и дългата намотка се праща при електромотора, въртящ комутатора и подаващ възбуждащия токов сигнал през него, който да варира интензитета на намотките N и S.

Токът от късата и дебелата намотка се взима като добив за нашите нужди.

Така машината работи сама.





Забелязвате, че всъщност, когато погледнете само една от възбуждащите намотки, тя на практика е поставена върху едно желязно ядро с голям процеп (пръчка отпред и пръчка отзад, които не се допират вътре в нея).

Ще ви цитирам нещо за процепа в трансформаторното ядро, думи на Томас Биърден:


Цитат
... Въздушният процеп в ядрото на MEG, аз вярвам, че процепът е съществена част от функционирането на MEG (пасивния електрогенератор на Биърден и екип, бел.прев). По този въпрос (а и по други въпроси) аз противореча на конвенционалното схващане за ролята на въздушния процеп при трансформаторите. Конвенционалното схващане е, че въздушният процеп в ядрото намаля ефективната магнитна пропускливост и следователно намаля и магнитния поток. Колкото е по-голям въздушния процеп, толкова е по-голям спада на магнитния поток и толкова е по-голям максималния електрически дебит, с който трансформатора може да се справи.

Ние пък казваме, че магнитната енергия се СКЛАДИРА във въздушния процеп.


Според кръга на Томас Биърден (в който са и Джон Бедини и Питър Линдеман), причината магнитният поток да намаля, когато трансформаторното ядро има въздушен процеп, е че повечето от магнетизма се излива и се нагнита във въздушното пространство, където желязното ядро е прекъснато. И остава там.

Когато се сложи намотка ВЪРХУ въздушния процеп, и когато индуцирането на магнитен поток в ядрото се преустанови, тази намотка демонстрира моментни залпове на изключително висока енергия, кратки само миг, но много концентрирани.

Освен това, когато човек разгледа цялата библиография от изобретения за Свободна Енергия, бързо се набива на очи, че въздушните процепи в трансформаторните ядра или в електромагнитните ядра са следващото най-често срещано нещо след огледалните намотки.




И един всеизвестен факт - когато вместо плътно метално ядро за един електромагнит се ползват ламинации - дебел сноп от тънки ламаринени листа, вместо една плътна пръчка - тогава електромагнитът е забележително по-силен и ефективен.

Не ме интересува какво е конвенционалното обяснение за това (знам го, но не искам да се присещам).

За мен е по-важно какво казва Бедини в случая.




Когато го запитат - Добре де, защо винаги предпочиташ да правиш ядра от набита тел, а не от плътно желязо? Той отговаря...





...че това е, понеже желязото си има максимален праг на насищане с магнетизъм. Когато желязното ядро достигне максималния си праг на насищане, продължаващото индуциране (токоподаване в намотката около него) е безсмислено и води само до загуби на енергия.

Въздухът има много по-висок праг на магнитно насищане от желязото. Работата е там, обаче, че въздухът има много по-високо магнитно съпротивление, отколкото желязото. Получава се така, че въздухът може да държи повече магнетизъм, но на магнетизма му е по-лесно да се движи през желязото.

Когато се направи такова желязно ядро от отделни набити железни пръчки, между тях остава диелектрично пространство. Тоест ПРОЦЕПИ. Когато всяка една пръчка достигне максималния си магнитен капацитет да носи магнетизъм, отделната пръчка започва да ОТБЛЪСКВА новоприиждащата магнитна енергия. По този начин, започва насищането на въздушните пространства между набитите пръчки. Накрая, когато цялото сложно-съставно ядро достигне максималния си капацитет, в пространствата МЕЖДУ набитите пръчки има много повече магнетизъм, отколкото в самите железни пръчки.

Понеже тези въздушни пространства между пръчките са издължени, продълговати са като пръчките, които ги заграждат... това означава, че магнетизма се насочва нагоре и надолу - към двата лицеви полюса на сложно-съставното ядро.

И затова, намотките с множествени ядра индуцират много по-силни магнитни лица, отколкото електромагнитите с плътни железни ядра.




Разбирате ли, нас това живо ни интересува...

Защото това означава, че когато имаме възбуждащ електромагнит, тоест такъв, който ние създаваме чрез електро-магнитна индукция, като пускаме ток по намотката... тогава ние искаме неговото ядро да бъде сложно-съставно, тоест - ламинирано, както се нарича при трансформаторите.

Когато обаче вървим по обратния път - когато чрез МАГНИТНА ИНДУКЦИЯ ние възбуждаме желязното ядро на един електромагнит, по магнитен път, и после извличаме тока, който се получава в намотката - тогава ние искаме ПЛЪТНО желязно ядро, защото то по-лесно поема магнетизма и по-бързо се насища.




От Бюфорн, обаче, виждаме нещо много хитро.

В стремежа си да спестят материали, Бюфорн и Фигуера правят друга реализация. Те премахват железните ядра на възбуждащите магнити, и вместо това навират ядрата на изходните електромагнити малко отпред и малко отзад, така че да не стигат до средата, но да не се докосват и вътре да остане процеп.

По този начин те хем имат сложно-съставно ядро за възбуждащите си електромагнити, хем имат плътно желязно ядро за онези електромагнити, които попиват и извличат енергията.



Сещате ли се за онзи американски репортер, докладвал за Фигуера в Америка, който уж се бил объркал и погрешно се бил изразил, че Фигуера е направил генератор, който събирал енергия от атмосферата?

Е... явно е чул много добре, защото този въздушен процеп там е съществен.

« Последна редакция: Октомври 16, 2017, 11:14:03 am от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Трактат за Свободната Енергия
« Отговор #23 -: Октомври 16, 2017, 11:16:03 am »
Сещам се само за още един изобретател, който обръща сериозно внимание на желязото, като материал. Едуард Лийдскалнин.




И Лийдскалнин и Фигуера са имали нещо на разположение през 1900г, което на ден днешен е толкова рядко срещано, че сякаш е същество от митовете и легендите - мекото желязо.

Меко желязо означава ЧИСТО желязо - без никакви включения на каквито и да е въглероди и други глупости. На ден днешен човек може с лекота да намери измислено желязо, всякакви сплави, изгъзици, а като каже "меко желязо", му предлагат единствено различни по твърдост и ковкост СТОМАНИ - тоест желязо с въглерод вътре.










Цитат
Магнитен хистерезис

Когато външно магнитно поле се приложи към феромагнитен материал, например желязо, атомните диполи в него се подравняват спрямо полето. Дори и след като полето бъде премахнато, част от подравняването ще остане: материалът е станал магнетизиран.  Веднъж след като е магнетизиран, магнитът ще остане магнетизиран вечно. За да се демагнетизира, е нужна топлина или магнитно поле в обратната посока. Точно това е ефектът, който създава паметта на твърдите компютърни дискове.

Взаимовръзката между силата на полето Н и магнетизацията М не е линейна във феромагнитните материали. Ако един магнит бъде демагнетизиран (Н=M=0) и взаимовръзката между Н и М е предвидена с цел увеличение на нивата на силата на полето, М следва първоначалната крива на магнетизиране. Тази крива рязко нараства отначало, след което наближава асимптота, наречена магнитно насищане.

Ако сега магнитното поле се намали монотонно, М следва различна крива. При сила на полето 0, количеството на изместване на магнетизацията от първоначалната си стойност се нарича остатъчен магнетизъм. Ако взаимовръзката на Н-М е предвидена за сила на приложеното магнитно поле, резултатът тогава е хистерезисна крива, наречена основна крива. Ширината на средния участък е два пъти коерцитивността на материала.

Бел.прев: коерцитивност идва от думата coercive, която означава принуда. Коерцитивността е качество на феритните материали, свързано с принудителното магнетизиране.

По-подробното разглеждане на кривата на магнетизацията по принцип разкрива редица малки, произволни скокове в магнетизацията, наречени Скокове на Баркхаузен. Този ефект се дължи на кристалографните дефекти, като например дислокацията.

Кривите на магнитния хистерезис не се отнасят единствено до феромагнитното подреждане. Други магнитни подреждания, като например подреждането при спин стъклото, също проявяват този феномен.







Вляво: "Мек" феромагнитен материал, меко желязо, малка коерцитивна сила

Вдясно: "Твърд" феромагнитен материал, твърдо желязо, голяма коерцитивна сила







Какво представлява мекото желязо в металургията?


Цитат
Меко желязо

"Мекото", темперирано или изпечено желязо се използва в магнитните постановки, правотоковата (DC) електромагнетика и в някои електрически мотори; и може да създаде концентрирано поле, което е до 50 000 пъти по-интензивно от въздушните ядра.

Желязото е желателно за направата на магнитни ядра, защото то може да устои на високи нива на облъчване с магнитно поле, без да достигне насищане (до 2.16 тесла при нормална температура). Изпеченото желязо се използва, защото, за разлика от "твърдото" желязо, то има ниска коерцивност и поради това не остава магнетизирано, след като се премахне полето, което често е важно качество в случаите, когато е нужно магнитното поле да се прилага многократно.



Цитат
Темпериране/изпичане

Темперирането, в металургията и материалознанието, е топлинна обработка, която променя физическите и понякога химическите качества на даден материал, за да се увеличи пластичността му и да се намали твърдостта му, правейки го по-лесен за работа. Процесът включва загряване на материала над температурата му на рекристализация, поддържането на подходяща температура, и след това оставянето да изстине.

При тепрерирането, атомите мигрират по кристалната решетка и така се намалят случаите на дислокация (разместване), което води до промяна в пластичността и твърдостта.

При медта, стоманата, среброто и месинга, процесът се изпълнява чрез нагряване на материала (принципно докато започне да свети) известно време, след което бавно се оставя да се изстуди до стайна температура в безветрен въздух. Медта, среброто и месинга могат бавно да се изстудят във въздуха, или бързо, като се потопят във вода, за разлика от феритните метали, като стоманата, която трябва бавно да се охлади, за да се темперира. По този начин, металът омеква и е приготвен за по-нататъшна обработка - като например оформяне и отпечатване.












Навсякъде в кратките си книжки Едуард Лийдскалнин говори за МЕКО ЖЕЛЯЗО.

Между другото, нека забележим нещо... един цитат от него, който съм споменавал и преди:


Цитат
Представете си, че имахте колело и много намотки около колелото, които се въртят. Тогава бихте правили всякакви видове светлина. Не правете машината, аз вече подадох искане за патент в патентното бюро. Направих десет различни машини за правене на магнитни потоци, но открих, че тази комбинация между полеви магнити и намотки, е най-ефикасна.



Това си представя човек, когато чете описанието на Лийдскалнин, нали?


По какъв начин това горе е различно от това долу?










Цитат
...Крайните резултати от развитието на тези три посоки са: първо, горенето на въглища чрез студен процес в батерия; второ, ефикасното оползотворяване на енергията от околната среда; и, трето, провеждането на електрическа енергия без жици на каквото и да е разстояние. По какъвто и начин да се достигне до тези резултати, практическото им приложение неизбежно ще включва широка употреба на желязо, и този безценен метал без съмнение ще бъде съществена част от по-нататъшното развитие в тези посоки. Ако успеем да горим въглища чрез студен процес и по този начин да добиваме електрическа енергия по ефикасен и нескъп начин, за множеството от практическите приложения на тази енергия ние ще се нуждаем от мотори - тоест, желязо. Ако успеем да извлечем енергия от околната среда, ние ще се нуждаем, както при добиването, така и при оползотворяването на енергията, от машинария - отново, желязо. Ако осъществим пращането на електрическа енергия без жици в индустриални мащаби, ние ще сме длъжни широко да използваме електрически генератори - още веднъж, желязо. Каквото и да направим, желязото най-вероятно ще бъде основното средство за успех в близко бъдеще, може би още повече, отколкото в миналото до сега. Колко дълго ще царува желязото е трудно да се каже, защото дори в момента алуминият изгрява като заплашителен претендент за трона. Но за сега, наравно с това да осигурим нови източници на енергия, от най-голяма важност е да подобрим производството и оползотворяването на желязото. Огромен напредък е възможен в тази посока, която, ако се поеме, неимоверно ще допринесе за добруването на човечеството.


ЖЕЛЯЗОТО ПРЕДОСТАВЯ ОГРОМНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО...

Никола Тесла, из статията "Проблемът с увеличаването на човешката енергия" от списание "Век", 1900г







С това, представих на вниманието ви следното:

1. Генераторът на Кромри е безленцов генератор, който може да се самозадвижва

2. Най-добрата машина на Едуард Лийдскалнин е просто версия на безленцовия генератор на Кромри

3. Клементе Фигуера има редица патенти, подчертаващи колко е ненужно да се влага механична сила във въртенето на железни ядра и намотки при генераторите, борейки се с естествения закон на Ленц

4. Клементе Фигуера е разработил неподвижен безленцов генератор, самозадействащ се генератор без движещи се части

5. За целта той разчита единствено на правилното прилагане на законите на електро-магнитната индукция и употребата на чисти материали - меко желязо.




Така, като начало на темата Трактат за Свободната Енергия, ние разгледахме един от многото, но по-малко известни, пасивни електрически генератори, които работят (многократно гарантирано от Испанското патентно бюро през 1908г).

Темата, естествено, ще продължи, защото има още много видове апарати за Свободна Енергия, а нашето познаване на материята тепърва започва.

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Трактат за Свободната Енергия
« Отговор #24 -: Октомври 17, 2017, 10:49:36 am »
    Много впечатляващо! Цялата тази информация има пълния потенциал да захрани с енергия много въображения съответно да предизвика и реално приложение. Дано!
    Само едно допълнение. Символът на змията захапала опашката си има и друго значение. Отразява принципа на себепозоваването, който е в основата на самоосъзнаването и себепознанието. Т.е. това е и символ на съзнанието.

smsi-h

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Трактат за Свободната Енергия
« Отговор #25 -: Ноември 02, 2017, 10:41:42 pm »
Здравейте,

Първи пост пиша и съм дълбоко впечатлен. Знаех си от xnetbg, че това момче има потенциал да разсъждава. Похвално за темата и дано скоро да има нови приложения с подобни работещи допълнения.

В близко бъдеще смятам да поработя върху конструкцията на Фигуера, пък каквото сабя покаже.

λ, мисля че си отървал нещо мно-о-о-о-о-го съществено. Задавал ли си въпроса, какво би станало, ако поставим вортексна или т.н. тръба на Ранк в хладилна система, било то обикновен хладилник, климатик или описаната от теб система за получаване на втечнен въздух, или пък в някакви други топлотехнически инсталации и апарати? Поразвихри  въображението си в тази насока. Обаче... грхм... недей забравя, че споменатата вортексна тръба с приложени магнити към нея е основното средство за получаване на т.н Ормус. Тогава вече нещата придобиват съвсем други насоки, само опитът ще покаже какво би се случило с фреона в хладилниците.
« Последна редакция: Ноември 03, 2017, 11:17:53 am от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Трактат за Свободната Енергия
« Отговор #26 -: Ноември 03, 2017, 11:21:41 am »
Да, скоро може да има нови приложения с работещи допълнения. Не искам да се нагърбвам с обещания, затова и не пиша по въпроса, а и не съм решил какво ще правя, когато работещите приложения са факт. Може и да го оставя изцяло моя, лична работа, а може и да го опиша.

Фигуера заслужава внимание и моите намерения са същите.

vesso6

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Трактат за Свободната Енергия
« Отговор #27 -: Декември 18, 2018, 11:07:17 pm »
Ако в генератора на Кромри намотките, които са на оста остават неподвижни, а се въртят П-образните магнити,предполагам ще действа по същия начин, но ще е по-лесен за изработка-ще отпадат и четките.И може да се добави още една двойка П-образни магнити.







λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Трактат за Свободната Енергия
« Отговор #28 -: Декември 19, 2018, 04:15:24 pm »
Това е така, да. Тогава ще имаме ротор с по-голяма маса. Само че, ако се използват неодимови магнити с разумен стоманен обков, за да се концентрират линиите им там, където е нужно, тази по-голяма маса може и да бъде компенсирана.

vesso6

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Трактат за Свободната Енергия
« Отговор #29 -: Декември 25, 2018, 04:50:48 pm »
Разглеждам генератора на Кромри. Ако горният край на едната сърцевина на ел.магнита се приближава до горния магнит с полюс- N, той /този горен край на сърцевината/ се магнетизира- S и започва да се привлича от горния магнит- N. Долната половина на същата сърцевина става- N и започва да се отблъсква от долния магнит- той също е N. Двете сили са равни по големина но с противни посоки и се неутрализират. Така магнитите все едно не действат на сърцевините а само на намотките. Лесен и умен начин да се неутрализира  вредното съпротивление, остава само силата на триене в лагерите.

Тагове към темата: технологии енергия ел. и магнетизъм