Apocryphal Academy

Автор Тема: Тибетска книга на мъртвите / Великото Освобождение  (Прочетена 2300 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Според будистите Съзнанието  има два пътя Единия навън към фините светове ... Втория навътре към  Свръх Аза и след това свързване с Бога. Първия път го определят като грешка, според тях ако тръгнем навън /към фините светове/ ще изразходване енергия за сметка на преживявания /за тях е  капан и една от най-примамливите заблуди/. Докато при втория път ще получим енергия и съхраним себе си в покой. Но покой къде ? / пак на същото място и до кога?/. В интерес на истината  и двете гледни точки имат слаби места.

Копирам, част от най-важната им книга или по-точно част от книга за книгата...

..............................................................................
Скоро всички ние ще умрем.
Нашите надежди и страхове|ще бъдат неуместни.
Просветлена последователност|на съществуване,
която няма начало|и няма край.
Човешките същества си представят|картините на живота и смъртта,
ужас и радост,|демони и богове...
Тези картини стават наша|завършенна реалност
и без да мислим ние се|предаваме на техния танц.
Всички движения на този танц|ние правим на фона
на нашия най-голям страх|- страха от смъртта
и правим всякакви усилия,|за да го пренебрегнем.
Всяко нещо, което има|форма ще се разпадне.
Всеки рояк ще|се разпръсне.
Всички ние сме като|пчели, сами в този свят,
жужащи, търсещи,|без място за отмора.
И за това, ето|нашата молитва:
"Многобройни, като отблясъци по|вълнисто море, са заблудите.
Толкова лесно се оплитаме|в мрежа от объркана болка.
Нека постигна състрадание|безкрайно като небето,
така че всички да отдъхват в Ясната|светлина на тяхното съзнание."
Това е Тобтен Тцеринц.|Той е 13 годишен монах.
През последните 5 години|той живее в манастир
в малък град в Ладак,|на границата с Тибет.
Това е учителят на Тобтен,|Лама Пема Чолден.
Както и Тобтен, той също е роден|в бедно селско семейство.
Целият му живот е преминал в изучаване|и практикуване на будистките учения.
Когато китайците|завладяват Тибет,
Пема Чолден бяга от манастира там,|в който бил на посещение.
Той се връща  в Ладак, носейки на гръб|100 тома със сутри и други текстове.
От тях той преподава на Тобтен|и другите млади монаси.
Сутрите представляват|записи на словата на Буда.
Пема Чолден показва|как те са водили хората
по пътя към Пробуждането|през повече от 2 хил. години.
Той внимателно учи неговите|ученици на истинското значение,
и как да го прилагат|правилно в ежедневието.
Будизмът се преподава по този начин,|директно, от учител на ученик
и Пема Чолден преподава|така, както той е бил обучаван.
Един ден докато Тобтен Тцеринг|приготвяше сутрешната храна
учителят му каза: "Човек от|съседно село е на смъртния одър.
Утре, в ранни зори ще тръгнем,|за да му помогнем.
Ще ходим там всеки ден|през следващите 7 седмици
и ще му четем Бардо Тьодол."
След това изпрати Тобтен в манастирската|библиотека да намери Бардо Тьодол.
Известен на Запад като|"Тибетска книга на мъртвите"
този текст е Ръководство|за тези, който умират
и се използва във всички|будистки държави на Хималаите.
Написан е през 9-ти век от Падмасамбава,|който пренесъл Будизма в този регион,
той е съществена част от|живота на хората тук.
Бардо Тьодол се чете на глас на|умрелия в продължение на 49 дни.
Това е периодът между|смъртта и прераждането.
Това е първият път, когато Тобтен е|помолен да помага на учителя си.
Учителю, какво става когато умрем?
Умирайки, губим всичко, за кето|сме си мислили, че е истинско.
Ако не се освободим|от всички неща,
който сме ценили в живота|си ние сме ужасени.
Ако не можем да спрем да се|пилеем по стария си живот,
нашите страхове и копнежи|ще ни завлекат
в друга, още по-|мъчителна реалност.
- Всъщност, къде|отива съзнанието?
- Ние се скитаме през преходни|състояния, наречени Бардо.
Наименованието на този|текст означава
"Велико Освобождаване|чрез слушане в Бардо"
Той описва прехода от|смъртта към живота.
Когато четем текста на глас,|за да напътстваме умиращия
ще ти се изясни|какво се случва.
Семейство Сонам живее|на края на близкото село.
Семейството е много религиозно и|дядо Сонам често посещава храма.
Но това е втория му син,|Тцеринг Сонам, който умира.
Той бил покосен докато пътувал по|работа, въпреки че бил само на 42.
Ще е тудно да се освободи от|привързаността си към този свят
ще е много тежко да остави|жена си, стария си баща
и това може да му причини скитане|в мъчителна несигурност през Бардо
през всичките 49 дни|след смъртта му.
- Благодаря Ви, че|дойдохте при нас.
- Добре ли си, старче?
- Аз съм добре,|но синът ми...
Ламата ще направи всичко,|на което способен за умиращия,
а и за страданието на|семейството му, опечаленно
от неочакваната смърт на|любимия син, съпруг и сродник.
Бардо на умирането трае от началото|на физическата смърт на тялото
докато тялото и съзнанието|не се разделят.
Докато сме живи природните|сили Земя, Вода, Огън и Въздух
заедно поддържат във форма|нашите съзнание и възприятия.
Смъртта настъпва, когато|това вече не е така.
Сега без прикрията и филтрите|на ежедневния живот
в този момент съзнанието|може да се види направо.
- Сега ще започнем да|четем Бардо Тьодол.
Не плачете, това не помага.|Това само обърква умиращия.
Най-важното сега е да помогнем|на съзнанието на Тцеринг Сонам
да отиде отвъд тревогата|и да се избистри.
Първо ще го поставим|на дясната му страна,
ще лежи както Буда е лежал|при неговата смърт.
В това положение за силите на живота|ще е по-лесно да се успокоят.
Според Книгата на мъртвите|умиращите са чувствителни към звуци
както когато умират, така и за|определен период след смъртта им.
Те могат да чуват напътствията,|които ще им помогнат.
- Тцеринг Сонам, тук сме,|за да ти помогнем.
Тцеринг Сонам, слушай|ме внимателно.
Слушай, Тцеринг Сонам.
Сега е моментът|да внимаваш.
Не се страхувай,|ти умираш и четирите основни елемента на тялото|ти се разпадат един подир друг.
Чувстваш се смазан от планини,|въргалян от морски вълни,
изтощен и после отнесен|от ураганен вятър.
Това е Бардо на умирането.
Сега е важно да разпознаеш|своята истинска природа.
Не се противопоставяй.|Не се страхувай.
О, благороднико, дойде|времето на смъртта.
Сега нека твоето състрадание бъде|безкрайно като пространството.
Нека умът ти е спокоен.
Намери покой в необятна|пуста светлина на своя ум."
Тибетската книга на мъртвите описва|разпадането на съставните части на тялото
Земята се разпада в Водата,|Водата се разпада в Огъня,
Огънят се разпада във Въздуха, а|Въздухът се разтваря в Съзнанието.
След това идва преживяването|на пронизваща светлина,
чиста, бяла светлина.
Яркото сияние възниква от|непосредственото преживяване
на собствената|изначална природа.
Сега вече няма тъмнина,|няма разделение,
няма посока и няма форма,|само ярка светлина.
Това безгранично изкрящо|сияние е съзнанието -
свободно от сенките на|раждането и смъртта,
свободно от всякакви граници.
"Тцеринг Сонам, слушай. Сега те|светлината те обгръща напълно.
Цялото пространство се е|разтворило в чиста светлина.
Това сияние е съзнанието на всички|Буди, на всички пробудени.
Всичко, което е необходимо|е да приемеш това."
- Учителю, а какво става, ако той не|разпознае своята истинска природа?
- Определено ще има признаци,|че не я е разпознал.
То е сякаш е заспал|в сън без сънища.
- Може ли все още да чува?
- Не, но след 3 дни съзнанието му ще чува|по-ясно от когато и да е било преди.
Всичките му сетива, всичките|му чувства ще са живи и силни.
Ще му изглежда сякаш е|преминал в нова реалност.
Но това е само реалността,|дело на собствения му ум.
Понеже ти не разпозна своята|истинска природа, ти се скиташ тук
и сега собственото ти|съзнание ще се въздигне
преди теб по необичаен начин.
- Сега тялото и духа|му се разделиха.
Сега мъртвият не знае|мъртав ли е, жив ли е.
Дори и в това състояние той може|да вижда плачещите си близки.
"О, Тцеринг Сонам,|слушай внимателно.
Ти не си сам в напускането|на този свят.
Всеки умира... но ти|не се застоявай
на това място в|желания и копнежи.
Няма начин да|останеш тук."
Тъй като мъртвият не успя|да разпознае светлината
като самото съзнание,|преживяванията му са
под формата на случайни|обарази от предишния му живот.
Той вижда своите близки и|приятели, които го викат,
но те не могат да чуят|неговите отговори.
Смъртта го е откъснала от тях|и скръбта е влязла в сърцето.
Той може да види семейството|и близките, плачещи за него.
Той може да види леглото, но той|вече не този, който лежи в него.
Там има само|едно тяло.
"Тцеринг Сонам, слушай ме внимателно
скоро ти ще усетиш силното присъствие|на своето емоционално състояние
като спокойни и просторни|светлинни форми.
Не се страхувай, те не могат|да те наранят... ти си мъртав.
Не се привързвай към миналото.|Върви напред.
Тцеринг Сонам, върви напред.|Ти си мъртав.
Не се привързвай|към миналото."
Пема Чолден учи, че макар този свят|да изглежда устойчив и монолитен
тук нищо не е постоянно.
Както водата, снега и леда, животът|винаги се мести, сменяйки формата си.
- Моля те, кажи ни|повече за Бардо.
- Всяко съществувание е|един или друг вид Бардо.
Това означава живот в несигурност,|движение без миг отдих.
- Учителю, това означава,|че сега сме в Бардо?
- Да, сега ние преминаваме|през Бардо на съществуването.
Тук ни се иска да направим нещо,|дълготрайно и сигурно,
но никой никога не|е постигнал това.
Животът ни винаги е в|ръцете на Смъртта.
- Но смъртта е|друг вид Бардо.
- Да, когато умре, това е|напълно извън контрола ни.
Ние ставаме|съвсем беззащитни.
- Кой е най-добрият път|през това Бардо?
- Тайната е да се|пробудиш сега.
Виж собствения|си ум, виж го...
когато е тих|и спокоен,
и когато подивява...
Това е, което направи Буда|и това имаше предвид.
"Тцеринг Сонам, слушай внимателно.
Не знаеш кой си|и къде си бил.
Сега ще се среднеш със съзнанието си|като жива и съвсем реална представа.
Ще видиш остра синя светлина,|светеща навсякъде около теб.
Това е самата същност на|съзнанието - Буда Вайрочана.
Неговата мъдрост е като огледало,|отразяващо всичко.
Той е формата на съзнанието,|в неговата пълна чистота.
Тази мъдрост е неделима|от твоето собствено сърце.
Но ти също ще видиш|разсеяна бяла светлина.
Избегни я. Ако последваш съблазънта|на меката бяла светлина,
ти ще се окажеш впримчен във временното|удоволствие да се родиш като бог,
живеейки в високомерно невежество|по течението на времето,
неподготвен за|неочаквана смърт."
- Тобтен, това са образите на божествата,|който Тцеринг Сонам ще срещне сега.
Те са мъдростта, дълбоко|в неговото сърце и ум.
42-те Мирни божества ще се|въздигнат от сърцето му,
а след това 59-те Гневни ще|изплуват от неговото съзнание.
Ще се появяват едно подир друго,|а след това всички заедно.
Мирните божества са съвършенни,|непоклатими, непобедими.
Ако не успее да влезе|в тяхния необятен свят,
ако не се освободи от|самосъжаление и страх
те ще се превърнат в|ужасяващи Гневни божества,
които отнемат силата на привързаността|и рушат всичките му самозаблуди.
Ако обаче ги разпознае|като прояви на своя ум,
те са суровото лице|на просветлението.
Гневните образи, изплуващи от дълбините|на собственото съзнание на умиращия
се появяват пред него толкова истински|и толкова ярки, сякаш са действителни.
Ужасът и гнева, които изпитва|са собствените му усилия
да си помогне да бъде|напълно пробуден.
Той скита неуверен из|дебрите на съзнанието си.
Ако разпознае това|като свои представи,
Освобождението|е мигновенно.
Сам в нощта старият|лама си пее:
"Светлината на мъдростта|непринудено играе свой танц
върху бляскавите вълни|на пустото езеро."
9 дни след смъртта му, тялото|на Тцеринг Сонам е кремирано,
според установения ред, за не да|може повече да иска старото си тяло
и роднини и любими хора|да могат да го освободят
от веригите на привързаността|си към него.
Тялото му е принесено|в жертва на огъня.
"Намирам убежище при Буда,
намирам убежище в Дарма,
намирам убежище в Санга."
Вдовицата на Тцеринг Сонам прави тази|молитва не само за себе си и за съпруга си,
а за всички същества да бъдат|освободени от страданията.
Изминаха 8 дни откакто|Тцеринг Сонам умря,
но той все още|броди из Бардо...
Сега той вижда Гневните божества|и за него сега е трудно време...
- Моля, продължавайте да|мислете за него с добро...
Продължавайте да се молите|за него и да го окуражавате,
това ще му помогне|да намери своя път...
"Тцеринг Сонам,|внимавай сега...
Не се страхувай,|не се заблуждавай,
Гневните божества|ти се явяват,
те са проява на твоята|присъща мъдрост,
жива форма на|твоята будност.
Разпознай ги като отражение|на твоя собствен ум.
Разпознаването и освобождението|са едновременни."
Всички ние усещаме искрици|на гняв, трепети на страст,
пристъпи на ревност -|моменти на слабост.
Но от тези семенца ние|отглеждаме в нас ревнивец,
гневлива жена,|избухлив мъж.
- Казваме "Такъв съм си." и|се държим съответно.
Но това са само нашите маски,|ние забравяме, че ги носим
и бягаме от тези,|които другите носят.
- Наистина ли Гневните|божества са част от нас?
- Да... И за това казвам, че е|невъзможно да се избяга от тях.
Те са остротата на собствената ти|мисъл, те всички са в главата ти.
- Но това не ги прави|по-малко страшни.
- Може би те могат да разберат,|защо винаги бягаш...
Всички заедно и всички наведнъж,|Мирните и Гневните Божества
идват при умиращия преди той да|почувства цялостта на пространството.
Ако той не разпознае това|като собствени предстви,
те се превръщат в ужасяващия|образ на Господаря на Смъртта,
с кучешки зъби и стъклени очи.
Това също е негова|собствена представа.
Но ако умрелият не приеме това,|неговия страхът ще го принуди
да броди в ужас към|Бардо на прераждането.
Докато беше жив, Тцеринг Сонам беше|твърде зает да се вгледа в живота си.
Сега 3 седмици са|минали вече от смъртта му,
влачен от потока на|своите стари навици на ума,
той все още не може да разпознае|своята изначална природа.
Сега той е напуснал|Бардо на природата на ума.
Отново е загубен и броди...|и търси края на страданието
като бъде роден на|сигурно и познато място.
Сега в Бардо на прераждането сетивата|му са станали крайно чувствителни.
Съзнанието му е|като безплътно тяло.
В това тяло умрелият|може да пътува навсякъде.
Сякаш притежава свърхестествени|сили, той може да
преминава през планини|или да обиколи Вселената.
Той може да влезе където и да е, но|никъде не може да намери място за отдих.
В болката на безкрайното скитане|мисълта да бъде отново роден
обещава истинско облекчение.
"О, Тцеринг Сонам,|слушай внимателно...
Ти още можеш да|виждаш семейството си,
те не разбират,|че си с тях.
Докато можеш да отидеш, където си|пожелаеш, не можеш да забавиш ход,
Ти си носен от крилата|на безкраен страх,
както откъснато листо|е носено от вихър.
Все още неспособен да разпознае|собствената си природа,
неговите гняв, страст и обърканост|стават все по-силни, все по-твърди.
Най-сетне те му се явяват като място,|където може да поспре и да е щастлив.
"О, Тцеринг Сонам, сега|всички отчаяни мисли
са като сенки, чудовища|и армии от демони
Ти ще се движиш|напред - назад,
срещу всичко,|което се появява,
образът на предишното|тяло избледнява,
и образът на бъдещето|тяло се избистря.
Всяко раждане изглежда|по-добро от сегашната болка.
Тцеринг Сонам, това ще е|твоят последен шанс...
Нека твоят вкопчващ|се ум изчезне напълно.
Независимо дали ще се родиш|като бог или човек, или животно;
дали ще бъдеш гладен дух,|ревнив бог или същество от ада
ти ще изстрадаш неизбежната|мъка да живееш и да умреш."
Тъй като всеки е уловен в|Бардо от страдание и заблуди,
какво може да се направи?
- Хората превръщат живота си|в ад от гняв,
създават светове от страст,|завист, самодоволство.
От емоциите си създаваме предстви и|после вярваме, че това истинският свят.
Без значение, че всеки|копнее за съчувствие,
всекиму се иска|да е пробуден.
Най-добре е да развием|искренно състрадание
към всички същества|и към самите нас.
- Нашето състрадание би трябвало|да се разпростре отвъд
семейството, приятелите ни|и хората, които харесваме.
То би трябвало да простре над всички|хора и всички живи същества.
Изглежда сякаш, ако ние не се|вълнуване истински за другите,
ние самите никога няма|да познаем същноста си.
"Скъпи Тобтен, имай чисти|мисли и чисти подбуди,
върни се към старите си навици|без дори да обръщаш внимание.
Трябва  постоянно да полагаме услия, за да|отворим сърцата си и да търсим истината.
Иначе няма нито разбиране,|нито намерение за разбиране.
Също така, Топтен не е|лоша идея да запазиш
чувството си за хумор|през целия си живот.
- Тцеринг Сонам приближава|края на това пътуване.
Когато достигне Бардо на|прераждането, детайлите на света,
който той ще прекрачи|ще станат много ясни.
Ако той внимава сега, ще може да намери|пътя към благоприятно прераждане.
- Тцеринг Сонам, слушай внимателно.
Сега ти си на пътя|към прераждането.
Избери внимателно,|къде ще бъдеш роден.
Сред всички възможности,|който ти се представят
избери добро раждане сред|хората, на добро място,
така, че да можеш да продължиш|пътя си към себеопознаването.
Въпреки, че отчаяно търсиш дом,|тъмна пещера и гора могат лесно
да те отведат към прераждане|в царството на животните.
Ако си завладян от|печеленето на пари, знай че
света на гладните духове|е безкрайна пустош,
където живота се управлява|от глада и жаждата.
Яростта, язвителноста и гнявът|пораждат всички представи за ада.
Боговете могат да владеят|удоволствията на сетивата,
но смъртта идва неочаквано,|като противна миризма,
появила се в летния въздух.
Успокой ума си.
Избягвай крайностите на|удоволствията и болката.
Прероди се или все още можеш да|разпознаеш светлата същност на ума ти.
- Тцеринг Сонам ще помни ли нещо от |своето пътуване когато се роди отново?
- Не... Той може да е по-чувствителен, |но въпреки това ще започне от ново.
- Излиза, че раждането не е нещо,|което непременно трябва да празнува?
- Така както смъртта не е|винаги нещо за оплакване
раждането не е|непременно радост.
- Тогава какъв е смисълът на нашето|пътуване през живота и смъртта?
- Да търсим истината и|да изпитваме състрадание
това е начинът, по който|животът може да стане смислен.
Също както за тази младоженка...
началото на нов живот|винаги носи надежда.
Когато се родиш, ти плачеш
но целият свят е възрадван...
Когато умреш,|света плаче,
но ти можеш да постигнеш|Великото Освобождение.




Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Тибетска книга на мъртвите / Великото Освобождение
« Отговор #1 -: Ноември 13, 2018, 12:05:01 am »
ИЗ "ТИБЕТСКА КНИГА ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА"
СОГИАЛ РИМПОЧЕ

    “… Единствените наистина сериозни цели в живота са да се научим да обичаме другите и да придобиваме знание” 

   “... Да се научиш да живееш, означава да се научиш да се отказваш.”

   “Макар и да сме убедени, че ако се откажем, ще изгубим всичко, самият живот многократно ни разкрива точно обратното – че отказването е пътят към истинската свобода.

   Точно както вълните, разбиващи се в брега, не увреждат скалите, а само им придават красиви и причудливи форми, така и промените могат да оформят нашия характер и да загладят острите му ръбове. Чрез тези промени ние можем да научим как да си изработим деликатно, но непоклатимо самообладание. Увереността ни в самите себе си расте и става толкова голяма, че от нас естествено да се излъчват доброта и състрадание, започваме да носим радост и на другите. Тази доброта надживява смъртта – фундаменталната доброта, която присъства у всеки един от нас. През целия си живот трябва да се учим как да разкриваме тази могъща доброта и да овладеем реализирането й на практика.

   И така, всеки път загубите и заблудите в живота ни учат да разбираме непостоянството и ни приближават до истината. Когато полетим от голяма височина, има само едно място, на което можем да паднем – земята, земята на истината. А ако притежаваме разбирането, което е резултат на духовното обучение, тогава падането по никакъв начин не е катастрофа, а само откриване на вътрешно убежище.

   Трудностите и преградите, ако се разбират и използват правилно, често могат да се окажат неочакван източник на сила. В житията на учителите може да се прочете, че ако не са имали трудности и пречки, не биха открили силата, нужна им, за да се издигнат над тях.”

   “Никога не забравяйте, че животът е като сън, ограничавайте привързаността и неприязънта си. Учете се на добронамереност към всички същества. Обичайте и съчувствайте, независимо какво ви правят другите. Това което ви правят, не би имало никакво значение, ако гледате на него като на сън. Цялата работа е по време на този сън да имате положителни намерения. Това е най-същественото. Това е истинската духовност.”

    “...Макар добрите преживявания понякога да са полезни ориентири по пътя към реализацията, те също така  могат да бъдат и капани, ако се появи привързаност. Трябва да отидеш отвъд тях, за да потърсиш по-стабилна основа.” 

     “Най-революционната идея на будизма е, че животът и смъртта са в ума и никъде другаде. Умът се смята за универсална основа на всички преживявания – създател на щастието и създател на страданието, създател на това, което наричаме живот, и това, което наричаме смърт.

   Умът има много аспекти, но два от тях изпъкват особено силно. Първият е обикновеният ум, наричан на тибетски сем. И така сем е умът, който мисли, крои планове, желае, манипулира, който избухва в гняв, който създава и  се потапя във вълни от отрицателни емоции и мисли...Обикновеният ум е непрекъснато променяща се и неизбежна плячка за външните влияния, за навиците и условностите; учителите го сравняват с пламък на запалена свещ, поставена на прага на пътната врата. Той е уязвим за всички ветрове според обстоятелствата.

   Погледнат от един ъгъл сем е трепкащ, непостоянен, вкопчващ се и непрекъснато интересуващ се от чуждите работи, а енергията му се изразходва, за да проектира себе си навън. ... Погледнат от друг ъгъл обаче, обикновеният ум притежава една фалшива стабилност – удобна самозащитна инерция, подобно на камък спокойствие, съставено от вкоренени навици.

    Освен това съществува и същинската природа на ума, неговата най-съкровена същност, която е неподвластна на смъртта и промените. Понастоящем тя е скрита в собствения ни ум – в нашия сем, обвита и обгърната от потока на нашите мисли и чувства. ...в момент на вдъхновение, можем да зърнем природата на ума. Това “зърване” може да е различно по дълбочина и продължителност, но при всички случаи ще ни донесе известно просветление, разбиране и свобода. Това е така, защото природата на ума е самият корен на разбирането. На тибетски ние наричаме това Ригпа - първично, чисто и непроменящо се осъзнаване, което в същото време е интелигентно, осведомено, лъчисто и винаги будно.”

   “Буда” обаче има много по-дълбок смисъл. Това означава човек, всеки човек, който напълно се е събудил от неведението и е открил огромния си потенциал за мъдростта. Буда е този, който е довел до окончателен край страданията и мъките и е открил вечните и безсмъртни щастие и духовен мир.

   Буда-природата е рождено право на всяко разумно същество. ... Неговото послание, че просветлението е у всекиго от нас ни дава огромна надежда. Чрез практика всички ние можем да се събудим.” 

      “В цялото ни същество е втъкана една невротична увереност в собствената ни ограниченост. И това ни лишава от всякаква надежда за събуждане и влиза в трагично противоречие с основната идея на будистките учения – че в своята същност ние сме съвършени.

   Дори и да се замисляме над възможността за постигане на просветление, един поглед към съставките на нашия обикновен ум – гняв, алчност, завист, злоба, жестокост, похотливост, страх, тревожност, безпокойство – би подкопал всякаква надежда за постигането й, ако никой не ни е казал за природата на нашия ум и за несъмнената възможност да осъзнаем тази природа.

   Когато човек осъзнае природата на ума си, пластовете на объркването се отделят.”

   “Това, което видял Буда, е, че в непознаването на собствената ни природа се коренят всички мъки на самсара, а коренът на това непознаване от своя страна е обичайната склонност на ума ни да се занимава с маловажни неща. Ако сложим край на тази склонност, значи сме сложили край и на самсара. И той схванал, че за да се постигне това, е необходимо чрез медитация умът да се върне в своя дом, към своята истинска природа.

   Буда седял спокойно и със смирено достойнство на земята, небето било над него и около него, сякаш за да ни покаже, че при медитация умът ни е отворен подобно на небето, и в същото време оставаме в настоящето, земни и върху здрава основа. Небето е наша абсолютна природа, в която няма препятствия и е безгранична, а земята е нашата реалност, нашето относително, обикновено условие.”

    “Да медитираш, значи напълно да скъсаш с начина, по който нормално “функционираш”, защото това състояние е свободно от всякакви грижи и тревоги. Там няма конкуренция, няма  желание да притежаваш или да се вкопчиш в нещо, няма напрегната и тревожна борба; няма и глад за постижения. Това е състояние без амбиции, в което няма приемане или отхвърляне, няма надежда или страх, състояние, в което постепенно започваме да се освобождаваме от всички чувства и понятия, които са ни държали затворени в пространството на неведението.

   Будистките учители по медитация знаят колко гъвкаво нещо е умът. Ако го обучаваме, всичко става възможно. Всъщност ние сме идеално обучени от и за самсара – обучени сме да изпитваме завист, да сме угрижени, тъжни и отчаяни, алчни, обучени сме да реагираме с гняв на всичко, което ни предизвиква. Дотолкова сме обучени, че тези отрицателни емоции възникват спонтанно, без да се опитваме да ги генерираме сами. Всичко е въпрос  на тренировка и навик. Посветете ума си на объркаността и, както много добре знаем, той ще я овладее до съвършенство, ще се превърне в познавач на страстите й, потайно и перверзно ще се нагажда към робските й изисквания. Посветете го чрез медитацията на целта да се освободи от всички заблуди и след време ще откриете, с търпение, дисциплина и правилно обучение, че умът ви ще започне да се освобождава и да познава собствената си благодат и яснота.”

     “Понякога хората смятат, че когато медитират не трябва да имат никакви мисли и чувства. Ако те все пак се появят, те се дразнят и ядосват, струва им се, че са се провалили. Нищо не може да е по-далеч от истината. ... Щом имате ум, неизбежно ще имате мисли и чувства.

   Точно както океанът има вълни, а слънцето лъчи, така и умът излъчва своите мисли и чувства. Вълните са самата природа на океана. Вълните ще се надигат, но къде ще отидат? Назад в океана. А откъде идват? От океана. По същия начин мислите и чувствата са излъчване и израз на самата природа на ума. Те възникват в ума, но къде изчезват? Отново в ума. Каквото и да възникне, не го смятайте за проблем. Ако не реагирате импулсивно, ако проявите търпение, то отново ще се уталожи в същинската си природа.

   Когато разберете това, възникващите мисли само подобряват практиката ви. Ако не разберете какво са по своята същност мислите ви – излъчване на природата на ума, тогава те ще се превърнат в семето на объркаността. Така че приемете едно открито, просторно и състрадателно отношение към мислите и чувствата си, защото те всъщност са вашето семейство – семейството на вашия ум. Пред тях, както каза Дуджом Ринпоче, трябва да сте като стар мъдрец, който наблюдава играта на дете.

   И така, каквито мисли и чувства да възникнат, оставете ги да се издигнат и уталожат като вълните в океана. Каквато и мисъл да се породи, оставете я да се разсее сама без никакви ограничения. Не се вкопчвайте в нея, не я подхранвайте, не й се отдавайте; не се мъчете да я задържите или да я затвърдите. Не следвайте мислите си, но не ги и канете – бъдете като океана, вгледан в собствените си вълни или като небето, вгледано в облаците, минаващи през него.” 

        “Докато практикувате, можете да имате всякакви преживявания – както добри, така и лоши.

   Отрицателните преживявания са най-заблуждаващи, защото много често ги приемаме за лош знак, но в действителност по време на практиката ни те са скрита благодат. Не се опитвайте да им се противопоставяте, както бихте реагирали обикновено, а ги приемете за това, което всъщност са – най обикновени преживявания, илюзорни, като в сън. Осъзнаването на истинската природа на преживяването, ви освобождава от вредата или опасността на самото преживяване, и в резултат на това дори едно отрицателно преживяване може да се превърне в източник на голямо блаженство и съвършенство.

   Много често се казва, че за един медитатор не лошите, а добрите преживявания представляват пречка. Когато нещата вървят добре, трябва много да внимавате, за да не станете прекалено самоуверени или безкритични. ... Това, което трябва да научим както в медитацията, така и в живота, е да се освобождаваме от всякаква привързаност към добрите преживявания и от всякакво противопоставяне на лошите.

   Дуджом Ринпоче ни предупреждава срещу още един капан: “От друга страна, когато практикувате, може да изпаднете в едно замъглено, полусъзнателно, унесено състояние, сякаш имате качулка върху главата – едно сънливо затъпяване. Това всъщност не е нищо повече от някаква неясна и безмозъчна стагнация. Как да се справим с това състояние? Отърсете се от него, изправете гърба, издишайте застоялия въздух от дробовете и насочете съзнанието си към чистото пространство, за да освежите ума. Ако продължите да сте в стагнация, няма да се развиете по-нататък, така че когато се появи този недостатък, прочиствайте го отново и отново. Важното е да бъдете колкото се може по-наблюдателни и бдителни.”

  “Винаги съветвам учениците си да не излизат от медитацията прекалено бързо – да дадат възможност в продължение на няколко минути след това покоят на практиката да навлезе в живота им. ... Когато влизате отново в ежедневието си, оставете мъдростта, прозрението , състраданието, хумора, плавността, пространството и освобождаването, които ви е дала тя, да се влеят в ежедневието ви. Медитацията пробужда у вас съзнанието, че всичко е илюзорно и преходно – поддържайте това съзнание дори и в най-развихрилата се самсара.”

       "В такъв случай “его” означава отсъствието на истинско познание за това, кои всъщност сме ние, заедно с резултата от това – едно обречено вкопчване, на всяка цена, в един изкуствено създаден наш образ, който неизбежно е хамелеон и шарлатанин, който непрекъснато трябва да се променя, за да поддържа живо измисленото си съществуване Тогава можем да определим “его” като непрекъснато вкопчване в заблуждаващи понятия като “аз” и “мое”, “аз” и “другите”, а така също и всички останали понятия, идеи, желания и действия, които поддържат тази фалшива конструкция.

   Много поколения невежество са ни научили да идентифицираме цялото си същество с егото. Най-голямата му победа над нас е това, че ни е измамило да вярваме, че неговите интереси са и наши интереси, и дори да смятаме, че оцеляването му е и наше оцеляване. Това е зловеща ирония, като имаме предвид, че егото и цялата му склонност към вкопчване са в основата на всичките ни страдания. В въпреки всичко егото е убедително, а ние сме били негови жертви толкова дълго, че дори и мисълта, че би могло да се освободим от него, ни ужасява.

   Но дори и да прозрем лъжите на егото, ние се боим да го изоставим, защото без да познаваме истинската природа на ума си – нашата истинска идентичност, ние просто нямаме друга алтернатива.

   Понеже чрез дисциплина сте се научили да живеете по-просто, с това сте намалили и шансовете на егото да ви изкушава; понеже чрез съсредоточаването на медитацията сте разхлабили хватката на агресивността, на вкопчването, на негативните емоции върху цялото си същество, постепенно ще изгрее мъдростта на прозрението. И във всеобхватната яснота на това прозрение, ще видите както най-фините механизми на собствения си ум, така и същността на реалността.”

   “През целия ви живот у вас са живели двама души. Единият е егото – войнствено, изискващо, истерично, пресметливо; другият е скритото духовно същество, в чийто мъдър глас сте се вслушвали много рядко и почти не сте го чували. Колкото повече слушате ученията, размишлявате върху тях и ги интегрирате в живота си, толкова повече вашият вътрешен глас, вашата вродена мъдрост, това, което в будизма наричаме “разграничаващо съзнание”, ще се пробужда, ще набира сили и ще започнете да осъзнавате разликата между неговите напътствия и множеството кънтящи и омайващи гласове на егото.

   Всъщност ще разберете, че сте открили за себе си своя мъдър водач. Тъй като той ви познава много добре, тъй като той и вие сте едно, той може да ви помогне с все по-голяма яснота и удовлетворение да се справите с всички трудности, предизвиквани от мислите и емоциите ви. Този водач също така може да е вечно при вас – радостен, внимателен, понякога предизвикателен: той винаги знае кое е най-доброто за вас и ще ви помогне да откриете още пътища за изход от оковите на обикновените ви реакции и объркани чувства.

   И колкото повече слушате този мъдър водач, толкова повече ще бъдете в състояние сами да променяте негативните си настроения, да виждате през тях, дори да им се смеете заради абсурдните драми и нелепите илюзии, които по същество са те Постепенно ще откриете, че сте в състояние все по-бързо и по-бързо да се освобождавате от тъмните емоции, които са управлявали живота ви, и тази способност е най-голямото от всички чудеса.” 

   “Начинът да открием свободата на отсъствието на его, както ни съветват учителите, е чрез процесите на слушането и чуването, съзерцанието и размишлението и на медитацията. Съветват ни да слушаме многократно духовните учения. Със слушането те непрекъснато ще ни напомнят за скритата ни мъдра същност.

   Слушането е много по-труден процес, отколкото някои хора си мислят. Да слушаме истински означава да се освободим напълно от себе си, да изоставим цялата информация, всички понятия, идеи и предразсъдъци, с които са натъпкани главите ни.

   Когато размишляваме върху чутото, то постепенно започва да завладява потока на ума ни и да се просмуква във вътрешния ни живот. Ежедневните събития започват да отразяват и все по-дълбоко и пряко да потвърждават истините на ученията, а размишленията бавно разгръщат и обогатяват това, което вече сме започнали да разбираме с интелекта си, пренасят това разбиране от ума, надолу към сърцето.” 

    “Духовната пътека е пътека на непрекъснато  учение и пречистване. Когато разбере това, човек става смирен. Има една известна тибетска поговорка: “Не бъркайте разбирането с осъзнаването и не бъркайте осъзнаването с освобождаването.”

   “Това, от което повечето от нас имат нужда, са куражът и смирението наистина да поискат помощ от дълбините на сърцето си, да помолят за състраданието на просветление същества, да помолят за пречистване и изцеление, да помолят да получат сили да разберат смисъла на страданията ни и да ги променят; на относително ниво да поискат по-голяма яснота в живота си, покой и способност да отличават, да поискат да осъзнаят абсолютната природа на ума ...”

        Дуджом Ринпоче казва:

    “Да действаш означава наистина да наблюдаваш мислите си, добри или лоши, да се вглеждаш в истинската им природа, без да се връщаш към миналото, без да приканваш бъдещето, без да позволяваш каквото и да било вкопчване в преживяната радост, без да позволяваш да те завладее тъга. Правейки това, ти се опитваш да създадеш и останеш в състояние на равновесие, при което всичко – добро и лошо, покоят и безпокойството – е лишено от истинска идентичност.”     

Тагове към темата: религии философия тибет