Глава 15
Залезът
Залезът на пирамидното строителство бил едва забележим отначало. Синът на Кхуфу, Джедефра, бил коронован и построил монумент на около 8 км северно от Великата пирамида, при Абу Роаш. Той го нарекъл Пирамидата, която е звездата Сехеду. Понеже Джедефра управлявал само осем години, паметникът така и не бил завършен, въпреки че бил направен значителен напредък. Повдигнатата пътека към него била може би най-добре изработваната някога, с дължина 1.5 км. Основата на пирамидата е квадрат 100 м, и по план трябвало да е значително по-малка от Великата пирамида.
Няколко блока от червен гранит, останали на източното й лице, подсказват, че пирамидата е била поне частично облечена с този материал, което би направило всяка ниска, недовършена постройка по-привлекателна за изследване. Днес пирамидата е в по-голямата си част разглобена. Мястото било използвано като кариера дори и в модерни времена. В “Пирамиди и храмове в Гиза” Петри разказва, че му било казано, че цели 300 камилски товара камък били изнасяни от мястото всеки ден. Тези данни ни позволяват допълнително да оценим каква трудност е да се добива камък с примитивни сечива. Дори и в модерни времена се оказва далеч по-лесно да се премахват и транспортират пирамидни блокове, отколкото да се добива твърд камък от скалното легло близо до строежа и да се облече постройката.
ФИГУРА 50. Пирамидата на фараон Кафра, Втората пирамида на Гиза.
ФИГУРА 51. На изток от погребалния храм на Кафра са (А) гърбът на Великия Сфинкс, (В) повдигнатата пътека, водеща до храма с галерията, и (С) долинният храм на Кафра.
ФИГУРА 52. Сечение на пирамидата на Кафра показва интериор, който е далеч по-недоизпипан от Великата пирамида на Кхуфу.
Следващият управлявал фараон бил друг син на Кхуфу на име Кафра (също Ра’Кха’еф, и, на гръцки, Кефрен), който построил втората най-голяма пирамида. Днес тя обикновено се нарича Втората пирамида на Гиза, но фараонът наименувал паметника си Великата пирамида. Интериорът й не е толкова изкусен като пирамидата на Кхуфу, въпреки че, комплексът, с впечатляващите си черти, е най-добре запазеният от групата Гиза. В Долинния храм южно от Великия Сфинкс, две нива са направени от блокове, тежащи по петдесет до осемдесет тона всеки, и подредени със свръзки от тип ръб-в-бразда (като паркет, бел.прев). Както бе споменато, някои блокове тежат по 500 тона. И Йомард, в “
Description de l’Egypte”, коментира, “Заради размера им, аз първоначално си помислих, че тези камъни са издатъци на скалното легло, грубо одялани и оформени. Щях да остана невеж по въпроса, ако не бях забелязал хоросана, който свързва нивата”.
Въпреки тези свръзки, счита се, че камъните са били изрязани намясто заради големия си размер. Въпросът с транспорта и поставянето на тези камъни, следователно, удобно се избягва. Само че, свръзките, които са там, за да намалят стреса, са съвършено очевидни и са пълни с мазилка. Тяхното присъствие е неоспорима индикация, че тези блокове не са били дялани намясто. Още повече, тези блокове са ясно разграничени от скалното легло, или, с други думи, не са свързани с него. Със сигурност, транспортът и поставянето на тези блокове би създало огромни проблеми предвид средствата, които са били достъпни на египтяните от Четвърта Династия. Целият този въпрос се урежда с употребата на отливан камък.
ФИГУРА 53. Давидовиц изследва огромни блокове от първото стъпало на източното лице на пирамидата на Кхафра. Извитата ъглова свръзка при (А) говори, че камъните са били отливани срещу голи съседни камъни, за да се създаде близко напасване. (В) показва гъста мазилка, запечатваща дъното на отливката.
Определено, както се обсъжда в Глава 8, линиите на прекъсване (lift lines) на тези блокове не са хоризонтални, като геодезичните слоеве на Гиза. Вместо това те са вълнисти, причинени от прекъсвания на строителните работи. Височините на линиите на прекъсване не съвпадат със слоевете на Гиза. И тези блокове демонстрират същия начин на ерозия както пирамидните блокове. Въпреки че надигнатата пътека може да съдържа някои издатъци на естественото скално легло, в по-голямата си част, същият този аргумент може да се направи и по адрес на блоковете от надигнатата пътека.
Долинният храм за първи път бил разкопан от Мариет (Mariette) през 1853г. Той открил известната диоритна статуя на Кафра в един кладенец на входната алея. Долинният храм първоначално бил облечен отвътре и отвън с добре свързани един с друг гранитни блокове, като повечето от външните са били премахнати. Вътре, гранитните блокове са в съвършено състояние, показващи баснословното пъзелно свързване, което вече беше описано, което продължава и завива по ъглите.
Тези и много други черти в пирамидата и комплекса поддържат употребяването на отливан камък. Двутонния порткулис (подвижна вертикална решетка, бел.прев), споменат в Глава 1, е позициониран в тесен коридор и изисква усилията на поне четиридесет човека, за да се повдигне. Самият коридор дава място за не повече от осем човека, работещи заедно. В светлината на вече представените доказателства за отливан камък, има смисъл в това, тежките порткулиси на тази и на другите пирамиди да са били отливани намясто.
Също така, характеристики като униформените ширини на блоковете на Втората пирамида демонстрират изобилни доказателства за камъни, отливани в кофражни форми, и като блоковете на Великата пирамида, височините на блоковете на Втората пирамида също са редуващи се.
Няколко нива облицовъчни камъни стоят на върха на пирамидата. Някои са на петна и обезцветени от растежа на големи колонии малки, червени лишеи. Повечето, обаче, след хиляди години все още пазят гладката си повърхност и отразяват слънчевата светлина и бялата лунна светлина. Фасадните камъни си пасват един с друг със свръзки тип ръб-в-бразда. Определено, отливането на тези блокове е по-смислено, отколкото дялането им с примитивни сечива.
Самата пирамида е с размери 143.5 м височина и квадратна основа 215.5 х 215.5 м. Въпреки че не е планувана да е толкова голяма, колкото пирамидата на Кхуфу, Втората пирамида е построена на по-висок терен, заради което отдалече двете супер-сгради изглеждат като гигантски близнаци. Никой египетски фараон няма вече да се доближи до строителство с такъв огромен мащаб.
Изведнъж, залезът става драматичен. Следващият цар бил Менкуре (Микеринус на гръцки). Неговата пирамида, наречена от него Божествената пирамида и днес Третата пирамида на Гиза, била построена от блокове с редуващи се размери, подобно на пирамидите на Кхуфу и Кафра. Тя е с квадратна основа само 108.5 м и оригинално е била висока 66.5 м. Тя е 7% от размера на Великата пирамида.
Менкуре управлявал осемнадесет години, от 2490 до 2472г пр.Хр. Предвид количеството на строителните работи, постигнато по време на двадесет годишното управление на Кхуфу, Менкуре със сигурност би имал време да построи по-голям монумент, и все пак, се случил внезапен и драматичен упадък.
ФИГУРА 54. Трите велики пирамиди на Гиза, отляво, са тази на Кхуфу, на Кафра и на Менкуре.
Малката пирамида на Менкуре не е изключение. Последният цар от Четвърта Династия бил Шепсекаф, който управлявал малко повече от четири години. Той не планувал голяма пирамида. Вместо това, той построил различен тип царски паметник, който не бил нито пирамида, нито истинска мастаба. Сградата, която нарекъл Пречистената пирамида, днес се нарича Мастабет Фара’ун, и вместо това прилича на гигантски, правоъгълен саркофаг от качествен камък. Сградата е с размери 100 х 72 м, и е висока само 18 м.
ФИГУРА 55. Разрез на пирамидата на Менкуре.
Петата Династия (2465-2323г. пр.Хр) отбелязва края на Пирамидната епоха. По реда на управлението си, царете от Пета Династия, за които е известно че са строили пирамиди, били Усеркаф, който строил в Сакара; Сахур, Нефериркаре, Нюсере, всеки от които строил в Абусир; и Джедкара-Исези и Унас, който също строил в Сакара.
ФИГУРА 56. Пирамидата на Сахуре показва погребална стая с масивни греди, които се градират по размер заедно с височината си.
Техните пирамиди много по-долнокачествени, калпави в сравнение с онези от Четвърта Династия. Всичките били планирани да са по-малки от пирамидата на Менкуре, освен онази, започната за Нефериркаре в Абусир.
Въпреки че пирамидата на Менкуре е малка, тя е изградена от солидна централна зидария, само че монументът на Нефериркаре, който така и не бил завършен, и онези на другите царе от пета Династия, били построени от рехава каменна чакъл и пясък, напълнена между каменни стени като сандвич. Фасадните камъни са били в по-голямата си част премахнати и днес постройките са в руини. Повечето от тях не са много повече от купчини баластра, защото този вид конструкция рязко деградира, след като обвивката й е значително повредена или премахната. Оставащите облицовъчни камъни и камъкът на спускащите се тунели, мертеци, погребални стаи и саркофази приличат на агломерирани.
Повече се е наблягало на построяването на заобикалящия погребален комплекс, който в този период бил направен както от камък, така и от сушени на слънце кални тухли. Тези някога елегантни постройки също са почти напълно в руини. Погребалните комплекси изисквали далеч по-малко камък, отколкото пирамидите, и, следователно, не компенсират намаления размер на пирамидите. Повдигнатите пътеки, които се нуждаят от доста камък, понякога са били променяни, за да обслужват повече от една пирамида, и скалното легло се е използвало като предимство в построяването им. Повдигнатата пътека на Сахуре, например, два пъти променя посоката си, за да се възползва от естествения терен. Тя също така съдържа блокове, взети от комплекса на Зосер. Това представлява шестото фалшиво доказателство на египтологията, както го наричам, обсъдено в Глава 4, където става дума за блокове, пренесени до пирамидата на Унас.
Определени строителни блокове са много по-големи от онези, използвани в по-ранните пирамиди. Погребалните стаи, например, имат заострени тавани, направени от огромни варовикови подпорни греди, понякога с размери от 10 до 15 м на дължина и тежащи от 40 до 80 тона всяка. Дизайнът на таваните представлява три слоя масивни греди, които се поддържат една друга и увеличават размера си заедно с височината, на която се намират.
Въпреки че това не са големи пирамиди, някои имат забележителни черти. Пирамидният комплекс на Усеркаф, намиращ се на около 200 м от североизточния ъгъл на комплекса на Зосер, демонстрира красиви релефи по каменните стени на погребалния храм. И този вид изпипано изкуство е типично за погребалните комплекси на Петата Династия. Релефите в комплексите на Сахуре и Нюсере са дори още по-изящни. Само релефите в комплекса на Сахуре, смята се, оригинално са покривали около 10 000 кв.м стенна площ.
Египтолозите не могат да обяснят защо египтяните от този период са се посветили на пищни декорации по храмовите стени, вместо да се концентрират върху строежа на големи пирамиди, нито пък могат да обяснят защо работниците са прибегнали до премахването на блокове от предишни паметници, за да завършат строителните си дейности. Причината, обаче, ще стане очевидна. В комплекса на Сахуре в Абусир, интересна черта на Долинния храм, днес в руини, е една подземна дренажна система. Медни тръби, дълги повече от 300 м, са положени под паважа на храма, двора, и входната зала, след това по дължината на надигнатата пътека, 200 м, до излаз от южната страна.
Удивително малката пирамида на Унас е забележителна заради хилядите гравирани йероглифи, боядисани в синьо, които покриват вестибюла и белите варовикови стени на погребалната стая. Тези надписи, познати като Пирамидните текстове, представляват най-старите религиозни писания в света. Египтолозите предполагат, че тези свещени текстове датират от най-ранните египетски времена. Писанията, събрани и подредени от хелиополските жреци, съдържат толкова архаични форми на думите, че са индикация за екстремна античност, като онези, възхваляващи Кхнум, които са много по-отдалечени във времето, отколкото управлението на Унас. Множество части от гравюрите, запазени в пирамидата на Унас, не се повтарят по стените на по-късните паметници.
Силата на царя започнала да се разсейва след Четвъртата Династия. Царете от Петата Династия не можели да се надяват да командват със същата степен на власт и престиж като предшествениците, построили Великите пирамиди. Губернаторите на номите се сдобили с местна власт и се вярва, че това довело до разсейването на централната институционалност. Царете започнали да се женят за дъщерите на тези богати, властни губернатори, явно в опит да подсилят собствената си царска власт.
Все пак, времената били благоденстващи, и въпреки някои малки набези по границата, периодът не се характеризирал с войни. Вместо това, Пета Династия се характеризира с революция в изкуството и литературата. Търговията процъфтявала и в Средиземноморието имало египетска флота. За поне четирима от царете от Пета Династия се знае, че са пращали експедиции до Синай. А царските експедиции, пращани до Нубия и Пунт (Сомалиленд), се връщали с екзотични стоки. Защо, при цялото благоденствие, в комбинация с египетския натрупан експертен инженерен опит, организационни и други умения, е бил налице голям упадък в строителството?
На египтолозите им е трудно да посочат точната причина, поради която пирамидите от Пета Династия били по-долнопробни от предишните постройки. Повечето твърдят, че смаленият размер говори за упадъка на самата цивилизация. Това не е валидно обяснение, защото учените не оценяват упадъка на цивилизацията по веществените доказателства, а по липсата на строителство. Някои учени спекулират, че тенденцията в строителството се е дължала на консумацията на нещо, което не оставя следи. Всички са единодушни, че не се намира едно просто обяснение.
Но едно просто, логично обяснение излиза на светло, когато има разбиране за това как наистина са били построени пирамидите. Упадъкът в строителството е бил предизвикан от изчерпване на минералните ресурси. По време на Третата и Четвъртата Династии от Синайските мини били извлечени индустриални количества мафкатни минерали, особено от Снеферу и следващите го няколко владетеля. Мините в Уади Магхара били експлоатирани от такива царе като Занакхт, Зосер, Секхемкет, Снеферу и Кхуфу, които гордо оставили релефите си там. Единственият оцеляващ запис от дейностите на Кхуфу са релефите в Уади Магхара, говорещи за важни миньорски експедиции. Снеферу тежко експлоатирал близките мини в Серабит ел-Кхадим, където по-късно бил боготворен от местния синайски народ. Упадъкът в крайна сметка бил предизвикан от консумацията на нещо доста проследимо.
ФИГУРА 57. Единственият оцеляващ запис от дейностите на Кхуфу са сцени, гравирани в Синай, говорещи за енергични миньорски експедиции.
Как иначе може да се обясни огромното количество мафкат, изкопан от Синай? Съществуването на големи пустинни миньорски индустрии е добре установено. Експедициите добивали злато и сребро, и полу-скъпоценни камъни като яспис, калцедон, и скален кристал. Основният минерален добив в Синай бил мафкатни руди. Град Гебту (Коптос на гръцки и Куифт в модерни времена) бил виден из египетската история заради това, че географското му положение е най-близкото до Синай. Миньорските операции били извършвани от армията, пращана от Гебту. Длъжностната сила оперирала под египетски бригадири в укрепени лагери заедно със синайските бедуини. Огромни доставки тюркоаз, зелен и син малахит, и други мафкатни минерали, описани в Таблица II, били транспортирани до Гебту.
Изтощителното количество добит мафкат е оставено без обяснително предназначение. Да не би да е изчезнало чрез търговията с другите нации? Определено оцеляващият брой бижутерни предмети, медальони, и други принадлежности, направени от или изтъкващи бижута от тюркоаз или други сини или синьо-зелени минерали не отговаря на количеството мафкат, който е бил изкопан и добит. И артефактите, намерени в региони, известни с това, че са развивали древна търговия с Египет, също не могат да обяснят необичайно голямото количество извлечен мафкат.
ФИГУРА 58. Карта на Синайския регион.
Предвижда се, че са били извлечени повече от 100 000 тона мафкатна руда, почти същото количество като медната руда. Ако предположим, че мафкатът е съставлявал 10% от цимента, тогава 100 000 тона биха дали 1 милион тона цимент. Ако предположим, че до 10% от пирамидния варовиков бетон е цимент, тогава 1 милион тона цимент биха дали 10 милиона тона варовиков бетон. Тъй като мафкатът е бил нужен само за висококачествения камък, като защитната фасада, минералите от Синайските мини може да са послужили за построяването на всичките пирамиди и свързаната с тях каменна зидария, като интериорните и екстериорните облицовъчни камъни, храмове, връхни камъни, и скулптура.
Ако и други минерали, реагиращи на стайна температура, като опал (хидратиран силициев оксид), кремък, вулканично стъкло, и аморфни материали са били добавени към мафката, със сигурност е имало предостатъчно материали за направата на цимент. Медната шлака от претопяването също реагира на стайна температура с алкалите, например, комбинация от натрон и вар. Шлаката също може да се е използвала за увеличаване количеството на направения цимент.
До Шеста Династия, Египет вече бил по-маломощен и властта на царете изглежда вече не била абсолютна. Упадъкът на архитектурата се влошил и дори произведенията на изкуството били негативно повлияни. Статуите, датирани от Петата и Шестата Династия, са сравнително редки, а най-хубавите датират от ранната Пета Династия. В контраст на това, по анализа на фрагментите се предполага, че в началото общо почти 500 статуи украсявали трите Велики пирамидни комплекса в Гиза. Царете от Шеста Династия били Тети, Пепи I, Меренре, и Пепи II. Техните пирамиди били построени като онези на царете от Пета Династия. Заобикалящите ги погребални комплекси и техните релефи, обаче, били далеч по-недодялани.
Висшите официални лица от този период предприели много амбициозни, продължителни чуждестранни експедиции и каменодобивни дейности, за което били по-добре възнаградени от кралете, отколкото били съответните им длъжности в по-ранни времена. Чуждестранните експедиции, които се връщали с разнообразни стоки, може да са били мотивирани от нови минерални източници. Ако това е бил случаят, фараоните действително може да са били екстремно зависими от администраторите си, което обяснява защо на такива официални лица били разрешени разширени привилегии и много по-пищни гробници.
ФИГУРА 59. Разрез на пирамидата на Тети показва огромни подпорни греди.
В много гробници са гравирани отчети за амбициозни чуждестранни предприятия. Офицерите на Тети посетили Библос, Нубия, и вероятно Пунт, и експлоатирали източни пустинни кариери. Пепи I продължил тези дейности и пратил сили в Палестина. Мененру записал едно посещение до Елефантин, за да се срещне с нубийските вождове, за развиване на допълнителна търговия. Мененра и Пепи I оставили гравюрите си в изчерпаните Синайски мини и явно намерили достатъчно минерали за производството на камък за най жизнено важните части на пирамидите си.
Предмети, намерени в Ливан и носещи името на Пепи II, говорят за дълга, продължителна търговия с дървесина, подходяща за кофражи. Пирамидата на Пепи II била построена по-добре от повечето през неговия период, и е относително добре запазена, като някои големи варовикови фасадни блокове все още са по местата си по западното й лице. От всичките фараони, Пепи II би имал времето да се превърне в най-дейния египетски строител, ако средствата биха били налични. Забележително, той властвал деветдесет и четири години, най-дългото управление в историята.
Пепи II щял да бъде последният велик фараон на Старото царство. Няколко години след смъртта му, Египет вече не бил обединена нация. Страната била в състояние на анархия, продължила повече от 200 години. Епохата се характеризира с политически и социални революции и висока смъртност.
без да имат доказателства, учените спекулират, че падението на Старото царство било в следствие на дълга и продължителна правителствена безстопанственост. Някои учени допускат, че неконтролируеми спорадични промени в климата довели до недостици на храна, срещу което царете били безпомощни. Въпреки че такива елементи може да са валидни, нека разгледаме възможността икономиката на Египет да е навлязла в задълбочаваща се депресия, заради ерозията на някога огромната й строителна индустрия, което след време би довело до загуба на вяра в правителството. Вместо упадъкът на цивилизацията да е предизвикал упадъкът в строителството, обратното е по-вероятно да е вярно.
Социалните размирици продължавали от Седма до десета Династии, наречени Първи Среден период. Изглежда, че през Седма Династия мимолетни благородници от Мемфис се опитали да възстановят реда и авторитетната власт. Според надписи, открити при Гебту, царете на Мемфис от Осма Династия, също управлявали за кратки периоди, разширили контрола си и над Горен Египет. Незначителни монарси защитавали номите, в които пребивавали, не срещу чужди нашественици, а срещу многото опасности, съпътстващи рухването на една цивилизация.
Разпилените монументи, построени през тази ера, са направени от нискокачествени материали. Грънчарските изделия заместили каменните, металните и фаянсовите съдове. Постройките никога не достигали по-голяма височина от 10 м, и повечето са оставени недовършени или не са оцелели през времето.
Градът Хенен-Хесут (Хераклеополис) бил седалището на правителството на Среден Египет през Деветата и Десетата Династии; на юг контролът бил държан от тиваните. Имало е прекъсвани, но интензивни боеве между тези две фракции, докато Тиванската победа не обединила Египет през Единадесета Династия, поставяйки началото на периода, известен като Средно царство. Тива се превърнала в столица на Египет и на трона седнал цар на име Мунтухотеп.
Той амбициозно реорганизирал земята и пратил експедиции до Синай, Нубия, Сирия, и Либия. Точно в този момент, за първи път нова царствена строителна традиция била ефикасно и драматично приложена за погребването на цар.