Apocryphal Academy

Автор Тема: Астрологията и номерологията  (Прочетена 3494 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Астрологията и номерологията
« -: Септември 16, 2017, 12:06:15 am »
Мотивирах се да споделя истината за астрологията и за номерологията, подтикнат от красивото изказване на mind в "Дигиталното програмиране и астралното преживяване".

Той е неоспоримо прав. Всяко нещо, което внушава на заблудения, че свободната му воля е зависима от какъвто и да е външен, неконтролируем от него фактор, е тъпня.

Читателите ще ме прощават за това, че разочарованието ми от хората се процежда между всеки две думи, но хич не ме вълнуват техните дребни мисли. Вълнува ме отделните редки индивиди, когато покажат, че са способни да вървят по пътя, да получат още истинна информация, която заслужават. Затова нека това е тема за астрология и номерология, каквато до сега нямаше.

Следното е плод на многогодишните ми аматьорски занимания с астрология и номерология за лично ползване (с кратък период на капитализиране на тези знания), занимавам се вече над 10г без прекъсване.




Обяснявам каква е истинската астрология и номерология. Четете внимателно, и унищожете всичко за астрологията и номерологията, което сте научили от новинарските сайтове или комерсиалните библиотеки.





Откакто съществува човечеството... то има усещането за съдбовност. Това усещане прилича и се сравнява с река. Хората от най-дълбока древност са смятали, че нещо тече. По-късно, това което тече, започва да се нарича време.

В точните науки, става дума за едно стерилно време. Това ще рече, че то е лишено от събития, в него се случва единствено физическата задача или разглеждания проблем. Най-правилно е да се каже: това време е стерилно, защото то не е част от наблюдателя (физика или учения). То не е в него, и той не е част от него. Човешкото преживяване липсва, това стерилно време е апмутирано от човешкото преживяване.

И затова, то е илюзия. То е онова време, което мами и което ни повлича в робство, защото ни убеждава, че ние нямаме никаква стойност.






Духовенството на древните народи са се занимавали с разглеждането на онова време, което е наситено с човешкото преживяване. Става дума за един организъм, в който човекът е във времето и времето е в човека. Това истинско, нестерилно време, може да се нарече и духът на времето, защото в днешно време нормативният термин време се отнася до една по презумпция стерилна величина, нуждаеща се от допълнителни епитети, за да е пълноценна.

Време с дух в него, един вид.





В това усещане става дума за универсалната взаимосвързаност на нещата, която на ден днешен ню-ейдж средите и отровните общества на ЦРУ наричат "Единство" и прочие имена. В това схващане и усещане става дума, че Бог, така да се каже, не се намесва чрез директно чудо - никога! - а Божествената воля в тази вселена на Сътворението се разгръща чрез дълги лавини от вериги събития. В модерната наука на това му се вика "ефектът на пеперудата" - как някакво незначително събитие води до лавина от събития с голяма инерция, която не може да се спре.

Много неща от общата философия се преплитат тук. Тук е разколът между атеизма и религията. Тук е разколът между скопената съвременна наука и свободната енергия. Лавината е една верига от събития, която на всеки етап усвоява постоянното действие на гравитацията - това е произхода на нарастващата й кинетична енергия.

Така че това усещане, че всички следствия са лавини от събития, взаимосвързани от йерархия на причини и в крайна сметка обединени от една обща Първопрчина, е кръстопът в еволюцията на духовното ни развитие.







И логично... кърмени известно време с това духовно усещане... древните хора стигнали до тази метафора: когато човек се ражда, неговият дух ще да кристализира в материално тяло.

За подробности е полезна книгата на Давидовиц, "Пирамидите - една разгадана енигма", чийто превод завърших наскоро.

С други думи... хората си изградили метафората, че раждайки се, човек придобива характер (в днешно време анатомията на този характер е изучена и се нарича его), който е отпечатък на времето. Тоест, отпечатък на Духа на времето, който оставя следа в калта. Отпечатъкът в калта, това било смъртното тяло, а кристализацията на времето, това било безсмъртното тяло, направено от камък.

Отпечатъкът на времето в калта (физическото тяло) и връзката му с кристализацията на Духа във времето (егото на това тяло) се изследва от системи като френологията, физиогномията и по-други системи като аюрведа и нейните телесни типве, и тн.






И... човечеството осъзнало, че тези неща могат да се предвидят. Има методи да се предвиди на какво ще прилича характера на едно новородено дете, когато порасне.

А... човечеството си давало сметка, че ако има една единствена причина, поради която е оцеляло през вековете, това е способността му да предвижда какво ще се случи, както и средствата, които му помагат да предвижда какво ще се случи. Да знаеш какво ще се случи утре, какво ще се случи другия сезон, какво ще се случи другия сезон, догодина. Това означава, да имаш знания, а не да си правиш илюзии.

И... да знаеш в какво ще порасне едно току що родено дете, е изцяло в интерес на обществото.





На база тази развиваща се представа, древните шамани развили първото усещане за астрологията и номерологията.

Те осъзнали... че става дума за посяването на духа в материята, и че както при земеделските култури, всичко зависи основно от почвата и от метеорологичното време или климата.

Климата - това е възпитанието, или нещата, които влияят на семето отгоре (или отвън, когато става дума за човек).
Почвата - това е моментът на раждането, който определя максималния и минималния потенциал, който влияе на семето отдолу (или отвътре, когато става дума за човек).





В началото... да кажем... че шаманът е присъствал на раждането.
  • Въртял се е в близост около бременната и е наблюдавал живота й.
  • Бил е наблизо, когато водите й са изтекли, и е гледал лицата на хората наоколо.
  • Бил е там, когато детето се е раждало.
  • Той не се е занимавал с раждането - защото е бил зает да гледа, не само излизащото от нея бебе, но и климата, природата, пеперудките, малките знаци на природата, настроението на съплеменниците, и др.
  • След раждането, шаманът се е отдалечавал, за да остане насаме със себе си - далеч от всички останали, той се е отдавал на наблюдение на себе си и собствените си усещания от видяното.


Целта на всичко това е, че шаманът се е опитвал да усети момента, в който тази душа идва в света. Усещайки момента, в който духът се ражда, шаманът на практика директно узнава съкровеното вътрешно себеусещане, което това дете ще носи дълбоко в себе си през целия си живот.

След като си направи изводите от себеусещането на детето (което е добил по пътя на емпатията), шаманът съобщава на племето що за човек е дошъл при тях от отвъдното.







Времената стават по-сложни, броя на хората и обществата нараства... и шаманът вече не може да присъства на всяко раждане. Появява се въпросът "Кво пра'йм?" Винаги когато се появи този въпрос, хората включват силата на своя интелет и изобретателност.

Хората си дали сметка... че Духът на времената трябва по някакъв начин да се систематизира. Единственото наистина вечно нещо, което постоянно се движи, става за часовник, многобройно е като нюансите на чоешкия характер, и се вижда отвсякъде, това са звездите.





Сиреч... тук е истината, и тук е измамата.

Истината е, че звездите са метод за преценка на Духа на времето. Те са същото нещо като пясъчния часовник. Пясъчният часовник мери стерилното, научно време, чрез движещите се песъчинки. Астрологията мери Духа на времето чрез движещите се светлинки в небето. Това е МЕХАНИЧЕН часовник, за нестерилно време.

Измамата е... че звездите излъчвали нещо си; че отпушвали, запушвали, блокирали, отблокирали нещо си; че астрологията била на принципа на магнитни, гравитационни и други вълни, неутринота, валящи космически частици, които ни падали в главит ев коронните чакри, и прочие гейска простотия.


Ако някой взриви една от планетите с ядрено оръжие... така че на дадената орбита планета вече да няма... това по НИКОЙ начин няма да повлияе на астрологията. Просто ще ни направи по-слепи. Колкото повече небесни часовници има на видимото небе, толкова по-точно може да преценява астрологията, и колкото са по-малко, толкова по-малко неща можем да изчислим за нечий характер (защото отмерващите теглилки ги няма, а не защото вече няма да се ражда определен тип хора, заради това че планетата била взривена).





Както всички знаем, в науката има два модела за всяко събитие: физичен модел, и математически модел. За една движеща се кола има физичен модел - където се смятат сили, чертаят се графики, ползват се много специфични закони, и прочие. За същата движеща се кола има и математически модел - пак се смятат неща, но по съвсем други закони (законите на математическите дйствия, деление, умножение и тн., а не закона на Ом за съпротивлението например).




Когато става дума за кристализиралото време, отпечатано в тяло, също има физичен и математически модел. Физичният модел е астрологията, а математическият модел е номерологията.


И това е истината за тези неща.








Онова, което mind намеква да се изкара наяве (в линкнатия му коментар в началото на темата), е измамата, че нещо контролира човешката свободна воля.

Астрологията показва почвата на всеки момент. Степента на успеваемост на всяко събитие зависи от степента на благоприятност на почвата, в която е посадено, и степента на благоприятност на климата, който й действа. И това е светла истина откакто свят светува.

  • Ако даден ден е астрологически благоприятен, но в тази почва не се посади никакво ВОЛЕВО ДЕЙСТВИЕ, резултат и следствия няма да има.
  • Ако едно ВОЛЕВО ДЕЙСТВИЕ е посадено в благоприятна астрологическа почва, но не е било дарено с ГРИЖА И ВНИМАНИЕ, то ще доведе до диви, кисели и неядливи плодове спрямо минималния потенциал на почвата.
  • Ако едно ВОЛЕВО ДЕЙСТВИЕ е посадено в благоприятна астрологическа почва, и е било дарено с ГРИЖА И ВНИМАНИЕ, то ще доведе до неимоверно по-добра реколта, отколкото всяко друго действие, грижливо отгледано в неблагоприятна астрологична почва.


Разликата между тази истина и онова, което всеки може да си купи от щанда на книжарници Хеликон или да прочете в Edna.bg, е разликата между истината, и сатанинската пропаганда за унищожение на свободата и човешката стойност.

Повече за това как всяко живо същество свободно управлява съдбата си чрез знание, грижа и внимание, може да се прочете от "Естествения закон", Марк Пасио.





« Последна редакция: Септември 16, 2017, 12:08:18 am от λ »

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Астрологията и номерологията
« Отговор #1 -: Ноември 07, 2021, 07:19:20 pm »



ТаМаРа БлъгхАра

  • Global Moderator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Астрологията и номерологията
« Отговор #2 -: Март 14, 2023, 01:35:16 pm »
За да имаме коректно разбиране за Астрологията,ние трябва да имаме и правилен модел на небесните тела

Венера не е най-близкият съсед на Земята




Цитат
Венера не е най-близкият съсед на Земята. Изчисленията и симулациите потвърждават, че средно Меркурий е най-близката планета до Земята – и до всяка друга планета в Слънчевата система.

Редът на планетите повечето от нас помнят от училище: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и  (до 2006 г.) Плутон.

Така че е естествено да си помислим, че като земляни, нашият най-близък планетарен съсед е Венера. И в известен смисъл ще сме прави – в най-близката си точка Венера се приближава до Земята по-близо от всяка друга планета в Слънчевата система. По същия начин нейната орбита е по-близо до нашата орбита от всяка друга. В друг смисъл обаче бихте сгрешили. Поне това е аргументът, изтъкнат в статия, публикувана във Physics Today.

За да идентифицират най-близкия ни съсед, инженери, свързани с НАСА, Националната обсерватория в Лос Аламос и Центъра за развитие на инженерни изследвания на армията на САЩ, изграждат компютърна симулация за изчисляване на средната близост на Земята до нейните три най-близки планети - Марс, Венера и Меркурий - за 10 000-годишен период. Поради начина, по който планетите се подравняват по време на съответните си орбити, моделът показва, че Земята прекарва повече време по-близо до Меркурий, отколкото Венера или Марс.

„С други думи, Меркурий е средно по-близо до Земята, отколкото Венера, защото обикаля около Слънцето по-близо“, обясняват авторите.

Всъщност не е само Земята. По-нататъшните изчисления показват, че всичките седем планети в Слънчевата система, без Меркурий, прекарват по-голямата част от орбитата си по-близо до „Крилатия пратеник“ (Меркурий е името на древноримския аналог Хермес - пратеникът на боговете), отколкото всяка друга планета. Звучи невъзможно?

ПРОСТО, НО ПОГРЕШНО
За да се изчисли средното разстояние между две планети, The Planets и други уебсайтове приемат, че орбитите са компланарни (в една равнина) и изваждат средния радиус на вътрешната орбита r 1 от средния радиус на външната орбита r 2. Разстоянието между Земята (1 астрономическа единица от Слънцето) и Венера (0,72 AU) е 0,28 AU. Таблицата в долната част на статията показва изчисленото разстояние между всяка двойка планети, използвайки този метод.

Макар да изглежда очевидно, че средното разстояние между всяка точка на две концентрични елипси би било разликата в техните радиуси, в действителност тази разлика определя само средното разстояние на най-близките точки на елипсите. Наистина, когато Земята и Венера са на най-близкия си подход, тяхното разстояние е приблизително 0,28 AU – никоя друга планета не се приближава до Земята. Но също толкова често двете планети са най-отдалечени, когато Венера е от страната на Слънцето срещу Земята, на 1,72 AU. Можем да подобрим погрешното изчисление чрез осредняване на разстоянията на най-близкия и най-далечния подход (което води до средно разстояние от 1 AU между Земята и Венера), но намирането на истинското решение изисква малко повече усилия.

ПО-ДОБЪР ПОДХОД
За по-точно улавяне на средното разстояние между планетите, изследователите разработват метода на кръг от точки (PCM - point-circle method). PCM третира орбитите на два обекта като кръгови, концентрични и компланарни. За нашата слънчева система това е доста разумно предположение: осемте планети имат среден орбитален наклон от 2,6° ± 2,2°, а средният ексцентриситет е 0,06 ± 0,06. Обект в кръгова орбита поддържа постоянна скорост, което означава, че за достатъчно дълъг период е еднакво вероятно да бъде във всяка позиция в тази орбита. Позицията на планетата се разглежда във всеки даден момент като равномерно вероятностно разпределение около кръг, определен от средния орбитален радиус, както е показано на фигура долу (а). Следователно средното разстояние между две планети може да се опише като средно разстояние на всяка точка от окръжността c 2, дефинирана от r 2 , до всяка точка от окръжността c 1 , дефинирана от r 1.




Поради ротационната симетрия, средното разстояние d̅ от определена точка на c 2 до всяка точка на c 1 е същото за всяка друга точка, избрана на c 2. Следователно d̅ също е еквивалентен на средното разстояние на една точка на c 2 до всяка точка на c 1 , както е показано на фигурата (b). Може да се определи чрез интегриране на разстоянието от точка до точка около c 1 , както е опростено в уравнението, което дефинира PCM:



където E(x) е елиптичен интеграл от втори вид. Средните разстояния между двойки планети, определени от PCM, са включени в таблицата. Венера е средно на 1,14 AU от Земята, но Меркурий е много по-близо на 1,04 AU.

„От това следствие и от таблицата е ясно, че Меркурий (среден орбитален радиус от 0,39 AU), а не Венера (среден радиус от 0,72 AU), е средно най-близката планета до Земята.“ (AU са астрономически единици, разстоянието между Земята и Слънцето.)


Симулация на орбитите на земните планети за една земна година започва да разкрива, че Меркурий (в сиво в орбитална анимация) има най-малкото средно разстояние от Земята (синьо) и най-често е най-близкият съсед на Земята. По-дълго време на симулацията може да се види в YouTube.



ВАЛИДИРАНЕ ЧРЕЗ СИМУЛАЦИЯ
За да тестват своята хипотеза, изследователите изградиха компютърна симулация, която проследява позициите на четирите планети за период от 10 000 години и изчислява средното разстояние между тях. Резултатите от тази симулация се различаваха от традиционните изчисления (определени чрез изваждане на средния радиус на вътрешната орбита от средния радиус на външната орбита) с невероятните 300 процента. И все пак се различава от изчисленията на PCM с относително незначителния 1%.




Методът с кръг от точки (сини точки) изчислява средното разстояние от Нептун до другите седем планети много по-точно от метода, използван от сайтове като The Planets (жълто). Стойностите се сравняват с тези, получени от 10 000-годишната симулация на слънчевата система. Кредит: Greg Stasiewicz и Flourish

Установено е, че средното разстояние между Земята и Венера е 1,136 астрономически единици (0,28 по „стария метод“). За сравнение, средното разстояние между Земята и Меркурий е 1,039 астрономически единици (0,61 по „стария метод“).

„С правилните предположения PCM може да се използва за получаване на бърза оценка на средното разстояние между всеки набор от орбитални тела“, пишат авторите .

„Може би може да бъде полезно за бърза оценка на сателитните комуникации, за които силата на сигнала пада с квадрата на разстоянието. Във всеки случай, сега поне знаем, че Венера не е най-близкият ни съсед – и че Меркурий е на всички.“

от тук   ......
https://nauka.offnews.bg/zemiata/venera-ne-e-naj-blizkiat-sased-na-zemiata-185053.html

Тагове към темата: астрология номерология