Apocryphal Academy

СЕКЦИЯ ФОРУМ => Всички теми => Темата е започната от: Веско в Септември 20, 2017, 12:10:49 am

Титла: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Септември 20, 2017, 12:10:49 am
ПРОТИВОРЕЧИЕ

 При дзен-учителя дошъл ученик и попитал:

-- Защо някои хора са красиви, а други – грозни? Някои са умни, а други – глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо Бог е създал едните и другите такива, каквито са? И не ми говорете за карма, и че всичко това било заради минали животи. Откъде се е взела разликата в самото начало, когато миналото още не е съществувало?

Учителят го завел в градината и казал:

-- Това дърво е голямо, а това – малко. Често съм седял под тях и съм мислил защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна и самият въпрос. Сега знам, че това дърво е голямо, а това – малко. И няма никакъв проблем!
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Септември 20, 2017, 12:24:40 am
Три пътя към Бога

Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж.
- Има ли Бог? – попитал той.
- Да, има Бог - отговорил Буда.
След обяд се е появил друг мъж.
- Има ли Бог? попитал той.
- Не, няма Бог - бил е отговора на Буда.
Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда отговорил:
- Трябва да си отговориш на този въпрос сам.
- Учителю, та това е абсурд, -казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос?
Просветленият отговорил:
- Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: един с увереност, друг - с отричане, а трети - със съмнение.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Септември 20, 2017, 12:49:39 am
АБСУРД

Учителят Хуайжан стържел керемида на пода в стаята, където медитирал неговият ученик Мадзу. Отначало на ученика му харесало, той помислил, че учителят изпитва способността му да се концентрира. Когато звукът станал непоносим, той не издържал:
- Какво правиш, за бога! Не виждаш ли, че медитирам?
- Полирам керемидата, за да направя огледало от нея. - отвърнал учителят.
- Ти си луд! Нима може да се направи огледало от нея?
 - Не съм по-луд от теб. Нима може да се медитира на този шум?
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Септември 22, 2017, 09:48:32 am
АБСУРД
 - Не съм по-луд от теб. Нима може да се медитира на този шум?
Понеже вътрешният процес на осмисляне на съществуването ни в момента на писането на този пост ми се прекъсва от належащи реални ангажименти се сещам да споделя, че съществуването ни в различни нива на БЪДЕНЕ включва неизбежно преместване на фокуса от мислите към действията. Когато има належащи неща да се вършат в материалния свят независимо от удоволствието при самовглъбяването трябва да се съобразиш с ПОТОКА си.
Изводът според мен е че всяко нещо си има подходящо място и време. Волевото забавяне или избързване в реализирането на желани неща си има своите последствия :)
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Септември 24, 2017, 03:04:11 pm
Не вярвай на егото

Един твърде строг щраус, блестейки с ослепителен авторитет сред другите, веднъж изнасяше беседа пред по-младите щрауси за превъзходството на техния род над всички останали твари по земята.
— Още римляните са ни познавали — изтъкна той, или по-точно, ние сме познавали римляните. Наричали са ни avis struthio, а ние сме ги наричали римляни. От гърците ни е дошло името struthion, което означиш „трудопоклонник“, или поне би трябвало да означава това. Ние сме най-големите птици и следователно най-съвършените.
Гръм от овации се разнесе сред слушателите. Само един разсъдлив щраус на име Оливър не сподели общия възторг.
— Но за разлика от колибрите не можем да летим назад — каза той на висок глас.
— Колибрите стоят много по-долу от нас — отвърна старият мъдрец. — Ние преодоляваме препятствия и разстояния, ние се движим непрестанно напред.
Отново се разнесоха овации от всички щрауси освен от Оливър.
— Ние снасяме най-големите и следователно най-съвършените яйца!
— Яйцата на червеношийката са по-красиви — възрази Оливър.
— Но от тях не може да се излюпи нищо друго освен червеношийки — аргументира се старият щраус. — Червеношийките са тесногръди маниаци, които мислят само за полянки и червеи.
Последваха продължителни овации, в които Оливър отново не се включи. Мъдрият наставник продължи:
— За да се движим ни стигат четири пръста, а на Човека му трябват десет.
— Затова пък Човекът лети седнал, а ние изобщо не можем да летим — отговори Оливър.
Старият щраус го изгледа сурово първо с едното око, а след това с другото.
— Човекът лети прекалено бързо за свят, кръгъл като нашия — каза той. — Има опасност скоро да се самонастигне и да се сблъска в себе си. Така Човекът никога няма да узнае, че Човекът е блъснал отзад Човека.
Всички освен Оливър пак откликнаха с гръмки овации.
— В случай на опасност ние си заравяме главите в пясъка и ставаме невидими — продължи патетично старият мъдрец. — Никой друг не е способен на същото.
— А откъде да знаем, че не ни виждат, след като ние самите не виждаме? — попита Оливър.
— Софистика! — викна старият щраус и всички след него, освен Оливър, закрещяха „софистика, софистика“, без да имат представа за смисъла на думата.
Точно тогава наставникът и слушателите дочуха обезпокоително странен шум, като от бързо приближаваща буря. Оказа се обаче, че това не бе буря, а бурен тропот от краката на стадо необуздани слонове, препуснали без страх от каквото и да било. Всички освен Оливър бързо заровиха глави в пясъка. Оливър предпочете да се крие зад една голяма скала, додето отмине тръбящата и трополяща буря, и когато отново се подаде, съзря пред себе си океан от пясък, кости и пера — понеже само това бе останало от стария щраус и послушните му ученици. За да се увери все пак, Оливър ги извика поред на имената, но не получи отговор, додето не стигна до собственото си име.
— Оливър — изрече той.
— Тук, тук! — отвърна сам на себе си Оливър и това бе единственият звук, който се чу сред пустинята освен далечния, глъхнещ громол някъде към хоризонта.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Септември 30, 2017, 12:47:18 am
Веско, това с щрауса ми е малко многосмислово. Искам да кажа, че не съм сигурен дали разбирам посланието щото ми се струва, че е по-дълбоко отколкото си мисля. Би ли добавил твое тълкуване като жокер. Предните три ми ,,говорят'' приятно.



Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Септември 30, 2017, 01:20:24 am
Бих искал и аз да споделя една история от преди малко, но с малко предисловие: Тъкмо бях приключил с една визуализация, в която въображаемо вече бях споделил в пост една история за Конфуций - ,,Попитали мъдреца каква е разликата между жените и перлите и той отговорил, че жените се нижат отпред, а перлите и отзад. На констатацията че има жени, които се нижат и отпред и отзад той отвърнал че това не са жени - това са същински перли.'' Простотията често ме отпуска, но същинското веселие ми се породи от представата за реакцията на Ламбда, тъй като във визуализацията поста ми беше в някоя негова сериозна тема. Та и самата история:
Пушех си цигара радостен на прозореца и към струята изпускан дим се приближи и прелетя прилепче. Вероятно съзираше нещо в пушека. Беше ми толкова радостно от това което видях, че си пожелах пак да премине. Върна се и почна да кръжи пред мен. Траекторията на полета описваше формата на пеперуда. Странни същества са пеперудите - крият се в полета на прилепа ;)
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Октомври 01, 2017, 12:14:57 pm
Ето жокер :) Виж първата притча ;)
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Октомври 01, 2017, 11:04:56 pm
ЛЕКЦИЯ ПО ДЗЕН

Дзен-наставникът Миеси всеки вторник четял лекции. Този път влязъл в залата с намерението да говори за дзен-естетиката. Аудиторията била пълна. Но едва заел мястото си и отворил уста, от съседното село се разнесли най-отвратителни ругатни и псувни. Цял час Миеси мълчал и всички слушали звуците, които идвали иззад хълма. След час Миеси казал:
 - Лекцията завърши.
И излязъл от залата.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Октомври 03, 2017, 03:14:14 pm
Вървял си един човек и достигнал до едно дърво.
Погледнал го и видял, че е голямо.
В този миг до него приближил друг човек и му казал, че дървото не е голямо.
Докато наблюдавали към тях се приближил трети човек и се усъмнил, че те виждат дърво.
Докато спорели, тримата заедно чули ромола на близкия поток.
Шумотевицата от спора се чувала иззад хълма, където насъбралите се хора виждали трима човека вървящи по пътя към дървото до руйния поток. ;)
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Октомври 05, 2017, 08:46:44 pm
    Седял под едно дърво един човек в средата на един малък оживен градски парк. Наблюдавал бавно и спокойно преминаващите хора.
    Виждал във всеки един от тях познати и изживяни страсти и поведение. Съзирал колорита на букета на живота, но не усещал аромата на непреживяното.
   Загледал се в полета на една бяла птица, която излъчвала невидима за околните топла светлина. Последвал я през тясната пешеходна улица.
   Сблъсквал се с преминаващите хора. Някои се отдръпвали, с други спорел за цвета на птицата, с трети дали изобщо я вижда. Някои викали от прозорците на високите къщи, които си построили, че това не е птица.
   Стигнал до малкото безистенче в началото на улицата, в което влетяла птицата.
   Влезнал в малкия светъл двор. Огледал се и видял малко дете да държи птицата, седнало на тучна поляна до едно малко дръвче.
   Седнал до детето. То пуснало птицата, която излетяла, а той седял под старото дърво на един малък градски парк.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Октомври 06, 2017, 12:03:45 am
Най-красивата дзен-история в синтезиран,циркулационен и синтезиран вид, която знам:


      Две хубави очи


     Две хубави очи. Душата на дете

     в две хубави очи; - музика - лъчи

     Не искат и не обещават те...

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли!

     Страсти и неволи

     ще хвърлят утре върху тях

     булото на срам и грях.

     Булото на срам и грях -

     не ще го хвърлят върху тях

     страсти и неволи.

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли...

     Не искат и не обещават те! -

     Две хубави очи. Музика, лъчи

     в две хубави очи. Душата на дете...
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Октомври 09, 2017, 11:15:21 pm

Започни от себе си


Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:

"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: λ в Октомври 11, 2017, 06:27:26 pm
Само че човек върви заедно с времето и мястото. Неотделим е от тях. Промениш ли себе си, ще се разделиш с мястото, на което се намираш, и ще излезеш от времето, в което вече не се вписваш.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Октомври 14, 2017, 12:46:27 am
Ценното е да се учим от чуждия опит /в случая с епископа цял човешки живот/ и да виждаме далеч отвъд историите.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Октомври 14, 2017, 12:48:25 pm
Застанал един човек на терасата на една малка виличка насред планината. Бил напълнил малко канче с вода до си свари кафе. Запалил газовия котлон, стоящ на малката масичка и докато стоял си спомнил за един свой приятел. Припомнил си една ситуация, в която като малки деца се организирали и отишли до изоставената сграда на някогашен завод, за да съберат ако намерят ,,цветни'' метали. Докато се ,,изнасяли'' с ,,плячката'' от обекта пазачите ги подгонили. Тъи като приятелят бил по-дребен успял да се промуши изпод оградата, а на него се наложило да бяга през единствения свободен маршрут - през нахвърляните тухли и бетонени отломки. В момента, в който побягнал имал чувството, че е лек като перце и все пак успял да избяга стъпвайки по върховете на отломките и дори успял да се прехвърли през металната ограда. В този момент от спомена ситуацията се променила. Сякаш пространството се огънало и се затворило в един мехур, който бавно започнал да се отдалечава. След като отвърнал взор от мехура видял друг подобен, но ситуацията в него била вече различна. Стоял в клуба за електронни игри с приятеля си и със спечелените пари от пункта за изкупуване на цветни метали ''черпели'' с жетони всичките си приятели от квартала. Спомена за удоволствието от това да доставиш радостта от получаването на безплатен жетон на приятелите го караше да се чувства щаслив. Странното било, че всичко било сякаш замръзнало, а той все още можел да ,,стои'' на повърхността на мехура. Приплъзнал се и се озовал в позицията на приятеля си. Изпитал съвсем друго усещане. Вече удоволствието се дължало на усещането за специалност от породената възможност да има повече от другите деца. ''Новото'' усещане било странно и го накарало пак да се отдръпне на ,,повърхността'' на мехура. В този момент усетил друг мехур да ,,влиза'' в този и изведнъж всичко се раздвижило. Мехурите започнали да се замъгляват и да покафеняват. Отдалечавайки се от тях започнал да вижда все повече от тях и как се преплитат един в друг. Виждал как нови ,,извират'' и избутват вече оформилите се. Продължавал да се отдалечава, а мехурите ставали по-малки. Появил се метален пръстен, който ограничавал мехурите, но те ставали все повече и в един момент ,,излезнали'' извън пръстена и човекът видял как кафето  изкипява и се разлива върху малката масичка на терасата на малката виличка насред планината.
   Колко странно може да изкипи едно кафе?! - запитал се той. В този момент чул ромола на близкото поточе.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Октомври 19, 2017, 12:47:04 am
Огледала

Живял някога един могъщ крал. Той си построил огромен дворец. Но този дворец бил доста странен. Той целият бил покрит с огледала отвътре - стените, пода, тавана, абсолютно всичко. Милиони огледала.


Веднъж от някъде притичало едно куче и влязло в двореца. Изненадано от непознатото място, то се заогледало наоколо. И тогава с ужас видяло, че от всички страни е заобиколено от огромно множество кучета. Те били навсякъде и толкова много! С намерение да се защити от тях, за всеки случай кучето им се озъбило, за да ги сплаши. В отговор обаче всичките кучета наоколо също му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи - срещу него всички кучета му отговорили със същото. Виждайки това, кучето вече било сигурно, че животът му наистина е в опасност и започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят насреща му. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли...

На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там сам самичко. Освен него, в двореца нямало никой друг. Там били само милионите огледала. Никой не се е борил с него, защото не е имало кой да го направи. Но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. И когато започнало да се сражава, отраженията в огледалата също влезли в бой. То загинало в борбата с милионите собствени отражения, които го заобикаляли от всички страни...
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Октомври 21, 2017, 10:01:27 pm
Притча за Ума

Един човек пътешествал и неочаквано попаднал в Рая. Без да знае той приседнал поде едно дърво на желанията. То изпълнявало всяко едно желание, в момента , в който си го помислиш. Това ставало след като преспиш под него. Човекът бил уморен и заспал под дървото. Когато се събудил почувствал много силен глад и си казал "Ех, да имаше какво да хапна". Веднага пред него се появила храна. Той бил толкова гладен, че въобще не се замислил отъкде се появила храната. А тя била толкова вкусна!
След като се нахранил и гладът преминал, той се огледал. Почувствал удовлетворение. Тогава се появила друга мисъл в главата му:
Ако имаше какво да пийна.
Веднага се появило прекрасно вино.
Докато си лежал в сянката на дървото и спокойно си пийвал виното, мъжът се наслаждавал на приятния лек ветрец, който подухвал в Рая. Той започнал да се удивлява:
Какво става тук, да ни би да сънувам, или тук има привидения, които си правят странни шеги с мен?
И в този момент се появили привиденията. Те били ужасни, жестоки и отвратителни на вид. Точно така си ги представял човекът. Той се разтреперил от страх и си помислил:
Боже, сега ще ме убият.
И те го убили...
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Октомври 22, 2017, 12:19:30 am
ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО


Стояло си на топло малкото врабче в уютното гнездо.
В този момент минала една крава и се изсрала. Почнала да се бърше о кората на дървото и врабчето изпаднало от гнездото и паднало в лайната, но на топло.
Минала една лисица, изчистила го и го изяла.


Не винаги този,който те вкарва в лайната ти мисли лошото и не винаги този, който те изкарва от лайната ти мисли доброто.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Октомври 29, 2017, 10:47:39 pm
УСЕТИ ГО!

 Ученикът попитал: - Какво е нирвана?

 Учителят отвърнал: -Да не поверяваш себе си на порочния кръг на раждането и смъртта или удоволствието и болката. Това е великата нирвана.

 - Какво е порочният кръг на раждането и смъртта и удоволствието и болката?

 Учителят отвърнал: - Желанието за нирвана! Сега замълчи и усети какво имам предвид, като казвам „желанието за нирвана". И обърни внимание, че не ти казвам.- „Помисли за това." Защото да мислиш означава да пропуснеш. Усети го!
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Октомври 29, 2017, 10:50:06 pm
ЯСНОТА

- Не търсете бога, - казал учителят. - Просто гледайте и ще видите.
 - А как да гледаме?
- Когато гледате нещо, старайте се да виждате само това и нищо друго. Отговорът озадачил учениците, затова се наложило учителят да опрости обяснението. - Например, ако гледате луната, да виждате само нея.
 - А какво друго бихме могли да видим, гледайки луната?
- Гладният може да види пита кашкавал, а влюбеният - лицето на любимата.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Ноември 02, 2017, 10:05:39 pm
РЕАЛНОСТ И СЪН

 Една сутрин Бокуджо се събудил и веднага извикал най-възрастния ученик: - Сънувах странен сън. Би ли могъл да ми го разтълкуваш? - Учителю, изчакайте първо да ви донеса вода, за да си измиете лицето, - отговорил ученикът. Той донесъл стомна вода и помогнал на Бокуджо да се измие. В този момент минавал друг ученик. Бокуджо го извикал и казал: - Сънувах сън, можеш ли да ми го разтълкуваш? - По-добре да ви донеса чаша чай, - казал ученикът и излязъл. Още един ученик, който минавал в този момент и дочул разговора, отишъл при Бокуджо и попитал: - А какво сънувахте? Вместо отговор получил удар с бамбукова пръчка по главата. Двамата първи ученици на Бокуджо избухнали в гръмогласен смях.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Ноември 04, 2017, 11:02:36 am
Един ден, след дълго размишление стопанинът на един водоем решил, че вече не му се яде шаран. Във водоема плували толкова много шарани. Някои бил отглеждал дълги години. Някои наскоро се родили от по-старите шарани.
Но човекът твърдо бил решил, че не иска повече да яде шаран, а пъстърва.
Извадил всички шарани от водоема и зарибил с пъстърва.
Скоро пъстървата умряла, защото тази риба има нужда от повече кислород във водата.
Човекът разбрал, че за да смениш рибата трябва да промениш и водоема.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Ноември 20, 2017, 10:45:35 pm
Притча за Белия кон

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде…Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали :

– Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.

– Не отивайте толкова далеч – отговорил старецът – просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва ?

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.

Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.

– Старецът беше прав – започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.

– Не отивайте толкова далеч – пак отговорил старецът – фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?!

Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав- 11 прекрасни коня, нима това не е благодат!

След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят :

– Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие.

– Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае, дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици, страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца, обаче , останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:

– Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите – не знаем. Твоето е благословия.

Старецът отвърнал :

– Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моя син си е останал в къщи. Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие…
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Ноември 21, 2017, 04:51:55 pm
Живяло едно малко дърво.
С всеки сезон то пораствало и разпервало все по-широко клоните си да обгърне Слънцето.
Оставяло ветровете да извайват короната му, дъждът да гали листата му, ала изпитвало неистови трудности да задържи всичката вода от дъжда и да черпи от всички плодове на Земята, защото независимо от мощните си корени едни малки гъбки се били заселили в тях. Чувствало голямо нещастие от чуждото присъствие, което му точело от жизненоважната влага от дъжда.
Докато един прекрасен пролетен ден усетило, че няма къде да събере цялата сила от слънчевите лъчи, защото нямало достатъчно субстрат, който да преобразува в органична материя.
В неволята си помолило гъбките да му помогнат като разградят скалите.
Те му отвърнали, че при цялата влага, която им подсигурява с корените си, с удоволствие ще му помогнат.
Било истинска благословия наличието на тези гъбки като микориза в корените му.
Замислило се, че нещастието и благословията били едно и също и се случвали едновременно, а неговата оценка ги определяла като различни.
В този момент усетило, че е малка брънка в разговора между Слънцето и Земята.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Ноември 25, 2017, 01:52:31 pm

Войнът-куче се биел с осем достойни противници. Битката се водела откакто се помнел
Всяка индивидуална схватка с отделен войн била различна.
Страхът от огромното телосложение на първия боец бил голям колкото Гневът, предизвикан от битките му с втория боец.
При всеки удар от третия боец изпитвал Отвращение.
Неспособността му да отразява ударите на четвъртия боец го карала да изпитва Презрение, а пък неподготвеността му за атаките на петия предизвиквала всеки път Изненадата му.
Шестият войн, странно за Войнът-куче, бил слаб противник, но в победата си над него изпитал огромна Тъга.
Също странна била Радостта от битката му със седмия войн, може би защото той защитавал последния осми войн.
Когато се изправил в битката с осмия войн, който нямал оръжие и стоял неподвижно, Войнът-куче бил объркан. В момента, в които вдигнал меча си за атака последният боец с мигновенно движение нанесъл удар в гърдите му и почти го парализирал. Виждайки предстоящия край на епичната си битка изпитал огромната Любов от битката с последния войн и с последни сили замахнал с меча си към огледалата в залата. Стъкла се пръснали навсякъде, а с тях се сринал и замъка и пред Кучето-войн се открила познатата гледка на обикновеното ежедневие.
Гледал, но всичко било различно.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Ноември 27, 2017, 12:14:40 am
НЕ УМУВАЙ!

 Линдзи седял на брега на реката, когато до него се приближил един философ, поклонил се и го попитал: - Каква е същността на вашето учение?

 Линдзи го погледнал и не отговорил нищо.

Философът решил, че той е много стар и сигурно е глух. - Вие май не ме чухте! - извикал той. - Питам каква е същността на вашето послание?

Линдзи се засмял.

Философът си помислил: „Странно, отначало не ми отговори, а сега се смее. Може би се преструва, че не ме чува? Но след като не ми отговори, явно все пак нищо не е чул." И закрещял още по-силно: - Питам ви каква е същността на вашето учение!

Линдзи спокойно отговорил: - Отначало ви казах - безмълвие. Но вие не ме разбрахте и се наложи да сляза малко по-ниско. Втория път ви отговорих - смехът, радостта. Но отново не можахте да ме разберете. Затова се налага да сляза още по-ниско. И написал с пръст на пясъка чан („медитация"). После казал: - Това е моето учение.

 Ученият помолил: - Не бихте ли изразили мисълта си по-ясно? 

Тогава Линдзи пак изписал на пясъка същия йероглиф, но още по-голям.

 На философа му кипнало и избухнал: - Вие сега майтап ли си правите с мене?! Аз ви помолих да уточните мисълта си, а вие ми чертаете все този йероглиф, сякаш съм неграмотен. Аз съм философ - човек, който разчита на ума си!

- Защо не казахте веднага! - възкликнал Линдзи. И написал: „Не умувай!".
 
Професорът се плеснал по челото и си тръгнал, без да се сбогува.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Декември 11, 2017, 12:20:42 am
ПЪЛНОСЪЗНАТОСТ ВЪВ ВСЕКИ МИГ

 Тенно отишъл на гости на Нан-ин. Той му бил ученик повече от 10 години и сега имал свои ученици. Навън се леел порой, затова Тенно обул дървени обувки налъми и си взел чадър.
Като го поздравил, Нан-ин попитал:
  - Предполагам, че си оставил налъмите си в предверието, но ми кажи, моля те, отдясно на налъмите ли остави чадъра или отляво?
Тенно се замислил. Той разбрал, че не въплъщава дзен във всяка секунда. Затова се върнал при Нан-ин и бил негов ученик още 6 години.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Март 10, 2018, 04:01:50 pm
Иван Овчаров, Варна - в.,,Уикенд'',10-16.03.2018г.
        ХЪС
Когато хоризонтът се стъжни
и слънцето мъжди като кандило-
на нишка хъс животът се държи,
когато и ,,когато''... си отива...


И нямаш друго нищо- само хъс
да продължиш:
не затова, а въпреки...
През тъжни дни със миризма на пръст
да чуваш не сълзите си, а стъпките.


Отдавна тъй е подреден светът:
изблееш като агне между вълци-
изяжда те самата суета
на участта да се стопяваш мълком...


Когато хоризонтът се стъжни...
Когато само хъсът те държи...


     ¤¤¤


Когато само хъсът те държи
през всеки ден, зачеркнат от съдбата,
и радостта е коте зад вратата
напъдено - не мърка, а ръмжи...


Какво пък толкова- угасва всичко,
в което си се лъгал, че го имаш;
да разбереш, че туй, което взимаш,
приел си за твое по привичка...


Животът е и порив, и подсказване:
най-свежата трева е също плевел
и да отстъпиш също трябва смелост,
когато се въртиш от пусто в празно...


Ако е само хъсът в мисълта-
повтаряш недоучени неща!


     ¤¤¤


Повтаряш недоучени неща...
И ден за ден - поредната година
измъква се на пръсти, без следа...
И сякаш теб дори не те е имало...


Загърбил вече първия си плам,
дори това - за него да въздишаш...
Светът остава все така голям-
неовладян, а само поописан.


Желанията - мълнии на кръст,
повтарят все: ,,Да бъдем... догодина!''...
А можеш само да измериш ръст
с това, което беше и отмина...


По Коледа се случват чудеса,
когато си надмогнеш над гласа.


     ¤¤¤


Когато си надмогнеш над гласа
и в тишината всичко стане бяло-
засилване за новото начало
преди денят да подреди света.


Преди светът да се превърне в жал -
отново в мъст и сметки да клокочи
и точката да стане многоточие..
Преди снегът да се превърне в кал.


Преди да се превърне във ,,преди''
живецът тук дошъл, да ти отсрочи
дълга към всичко, дето те е сочило
като героя ,,сам себе си убил''...


Когато си надмогнеш над гласа -
дори да е за миг извън света.


     ¤¤¤


Дори да е за миг извън света,
желаното от теб е като черква,
където безуспешно си зачерквал
в молитвите си дни като листа.


Не стига само да извикаш: ,,Стига!'',
каквото е започнало - остава
да те изгарят и позор, и слава
поравно, като в неродена книга.


И като дума- мъртва преди раждане-
откриваш, че извън света си никой.
И бликват думи, страшни думи бликват,
и вместо теб живота ти разказват...


Какъв ти миг- дори извън света,
когато и това е суета?!...

Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Април 15, 2018, 04:33:52 pm
Притча за знанието

Учениците разпалено обсъждали изречението на Лао Дзъ: "Този, който знае, не говори, а този, който говори, не знае." Когато пристигнал Учителят, те го попитали:

- Учителю, какво означават тези думи?

- Кой от вас знае, как ухае розата? - попитал ги той в отговор.

Всички знаели.

- Разкажете за това - предложил той.

Никой не казал нито дума.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Април 15, 2018, 04:34:49 pm
Притча за началото на мъдростта

При един мъдрец отишъл младеж, който искал да разбере как може да стане по-мъдър.

-  Какво трябва да направя? – попитал той.

-  Излез на улицата и постой там. - отвърнал мъдрият човек.

А отвън валял силен дъжд. Момчето се зачудило как може това да му помогне да помъдрее, но въпреки всичко излязло и застанало под дъжда. А дъждът се леел като из ведро. Младежът целият подгизнал. След петнадесет минути напълно мокър до кости се върнал при мъдреца и му казал:

- А, сега какво, целият съм мокър?

Мъдрецът отговорил:

- Какво се случи, докато стоеше под дъжда, до никакво ли откритие не стигна?

- Откритие ли, почувствах се като пълен глупак!

Тогава мъдрецът  отговорил:

- Това е голямото откритие! Точно това е началото на мъдростта! Сега можеш да започнеш да усъвършенстваш себе си.  Когато разбереш, че си глупак, промените вече са започнали!
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Юни 01, 2018, 12:31:13 am
Като въздуха

Веднъж един мъдър човек бил запитан от свой ученик какво е необходимо, за да постигне мъдрост. Мъдрецът завел ученика си до реката и потопил главата му във водата. След секунди ученика започнал да се съпротивлява, страхувайки се, че ще се удави. Учителя обаче не го пускал. Ученика се борел още по-енергично. Накрая учителят го пуснал да си поеме въздух и го попитал:

-Какво ти се искаше най-много, когато главата ти беше под водата?

-Да дишам. – отговорил уплашен ученика.

-Това е то – така трябва да искаш да постигнеш мъдростта.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Юни 11, 2018, 09:48:06 pm
Проглеждане

24 годишно момче, пътува с баща си, във влака, гледа през прозореца и крещи радостно:

„Тате, виж дърветата отвън!“

Бащата се усмихва и една млада двойка седнала наблизо, поглежда към 24 годишното момче с детинско поведение, със съжаление.

Изведнъж момчето отново възкликва

„Тате, виж облаците тичат заедно с нас!“

Двойката не може да се сдържи и се обръща към бащата:

„Вашият син има нужда от лекар“.

Възрастният човек се усмихва и казва: „Направих го. Ние, идваме от болницата. Синът ми беше сляп по рождение, претърпя операция и излекуваха очите му! Той прогледна ДНЕС!“…
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Юни 17, 2018, 12:59:41 pm
ЕМПАТИЯ


Неотронена сълза,


Ненаписаната книга на живота се разлиства,


Облаци гонещи влак.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Psyhea в Юни 18, 2018, 12:12:43 am
                                                                                                                  Притча за обидата


Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник.
Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутацията на самурая, бил дошъл, за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството…
Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му… С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощеният и унизен войн се принудил да се оттегли.
Угнетени от факта, че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
– Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?
– Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?
– На този, който го е донесъл – отговорил един от учениците.
– Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите – казал учителят – Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Юни 30, 2018, 01:50:09 pm
Решаващият изстрел

Суетен младеж успял да спечели няколко поредни състезания по стрелба с лък. Той се възгордял до такава степен, че предизвикал своя собствен учител, който бил прочут със своите умения. Учителят се подсмихнал, но се съгласил.

Още при първия опит младежът уцелил окото на бика от голямо разстояние, а с втората стрела разцепил първата.

Дошъл редът на учителя. Той обаче не посегнал към лъка си, а приканил младежа да го последва нагоре в планината.

Младежът тръгнал с любопитство. Вървели, вървели, докато стигнали пред дълбока пропаст, над която неустойчиво се люлеел закрепен клон. Стъпвайки спокойно върху своеобразния мост, възрастният учител избрал за мишена едно дърво оттатък пропастта, вдигнал лъка и пуснал стрелата, а тя се забила точно в средата на ствола. След това пъргаво пристъпил заднешком и се озовал на твърдата земя.

- Сега е твой ред – обърнал се той към младия си спътник.

Поглеждайки с ужас дълбоката, притегляща бездна, младежът не се престрашил да стъпи на клона, камо ли да стреля оттам.

- Владееш лъка – рекъл му учителят – но не владееш ума си, от който зависи решаващият изстрел.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Юли 25, 2018, 09:00:56 pm
Четирите благородни истини

1.Човешкият живот е поначало нещастен;
2.Причината за това нещастие са човешката себичност и алчност;
3.На себичността и алчността на всеки човек може да се сложи край – състоянието, когато всякакви желания и стремежи са премахнати, се нарича нирвана – буквално със значение „угасване“;
4.Четвърто, начинът да се избегнат себичността и алчността е тъй нареченият „Осмократен път“: правилни възгледи, правилни мисли, правилна реч, правилна дейност, правилно препитание, правилни усилия, правилна грижа и правилно съзерцание.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Юли 26, 2018, 08:32:45 am
ПЪТЯТ НА ГЛУПАКА (http://nboiadjiev.blog.bg/history/2017/01/26/petnadeset-malki-lekcii-posveteni-na-dzen-petnadeseta-lekcii.1505775)
 Петнадесета лекция.  Когато Фа-чан умирал, по покрива дращела една катеричка. „ Това е точно това – казал той, -  и нищо друго”!


    Дзен-будистът е състрадателен, но неговата нагласа е основана на разбирането, че няма Аз, няма радости, няма скърби, няма други. При Дзен състраданието е чувство за безусловно приемане на всеки и всичко, което се среща в мига Сега на Единното Съзнание. Основата на това чувство е познанието за нещата такива-каквито-са.
За да се разбере подобна постановка трябва да направим едно малко отклонение от основния път и да споменем няколко по-общи тези свързани с будистката етика. Като всяко човешко, духовно съзидание, свързано с най-различни „школи-колесници”,  будизмът също е обект на най-различни интерпретации. Най-общо може да се каже, че будистката етика не може да се впише в нито един от съществуващите западни теоретични модели. Великите мислители от миналото не са оставили никакви трактати по етика. В ранните индийски текстове дори няма дума за „етика” – най-близкото понятие е „шила”, което по традиция се превежда като „морал”, но според специалистите то е по-близко по значение до „дисциплинирано поведение” и/или „сдържаност”. Доколкото ми е известно, Буда също много рядко засяга въпроси свързани с етиката. Неговите последователи засягат най-различни морални проблеми, но етиката не е в центъра им.

 Специалистите предлагат най-различни обяснения на този факт. Лично аз приемам тезата, че будизмът „страни от етиката”, защото се развива като духовно учение, което отхвърля нормите на обществения живот и религиозните законови системи/ бих казал – отхвърля диктата на системата, включително и на всяка етична система/. Така изглеждат нещата, но само на пръв поглед.

Всъщност най-важният стълб в будистката етика е „дхарма”. Независимо от много му значения, основната същност на това понятие е „структуроопределящ космически закон, на който се крепи както материалният, така и моралният ред във Вселената”. Дхарма нито е причинена, нито се контролира от някакво всевишно същество, самите богове се подчиняват на законите и, както и Буда. В морален аспект дхарма е проявление на закона за кармата, най-общо казано – етичните последствия от дхарма, в частност онези, които се отнасят до следствията от моралността на поведението. Буквалното значение на санскритската дума „карма” е „действие”, но „кармата” като понятие отразява не какви да е, а точно определен вид действия. Кармичните действия имат точно определена морална стойност и Буда определя кармата, като се позовава на доброволния избор според морала и действията, произтичащи от него. Или, нека обобщя: според будизма човекът има свободна воля и се самоопределя в процеса на избор между едни и други действия. В буквален смисъл всеки индивид се изгражда/ духовно се самоусъвършенства/  чрез избора на морал. В също толкова буквален смисъл, индивидът се саморазрушава в процеса на избор между едни и други действия, които са с неморална стойност. Действията с морална стойност се различават от всички останали по това, че имат както преходни, така и непреходни последствия, които оказват влияние върху бъдещето. Както твърди поговорката: „ Посееш ли действие, ще пожънеш навик; посееш ли навик, ще пожънеш характер; посееш ли характер, ще пожънеш съдба”. В този смисъл системообразуващите недостатъци в характера на всеки индивид или неговите добродетели, до голяма степен предопределят възможността всеки човек сам да създава добрата или злата си участ. Будистите считат, че кармата не предопределя какво точно ще се случи или как човек ще реагира на събитията; според тях ние винаги сме свободни да се противопоставим на предначертаното и да установим нови линии на поведение.

       В първата си проповед Буда „завъртял колелото на дхарма”/ Буда е твърдял само, че е открил дхарма, не че я е измислил/ и изказал доктринално истината за действителността. В проповедтта си Сидхарта Гаутама формулира Четирите благородни истини, последната от които е Благородният осмостепенен път, водещ към нирвана. Пътят има три деления – морал/шила/, медитация/самадхи/ и прозрение/ праджня/, от което се вижда, че моралът за будизма е неделима част от пътя към нирвана. Будизмът изразява етичните си изисквания в най-различни предписания и форми/ Петте предписания, Осемтте/ ащанга шила/ и Десетте предписания/ даша шила/, Десетте пътя за действие/ даша кушала кармапатха/, Шесте съвършенства на бодхисатвата/Парамита/ и др./. Най-известният списък на морални норми в будизма, сравним с десетте Божи заповеди в християнството са Петте предписания: 1. Приемам да не наранявам живи същества; 2. Приемам да не вземам онова, което не ми е било дадено; 3. Приемам да се въздържам от полова безнравственост; 4. Приемам да не лъжа; 5. Приемам да не поемам отровите. И за да завърша този кратък преглед ще добавя, че в будисткия морал от едната страна са предписанията, а от другата страна са добродетелите, които също са обединени в най-различни дълги списъци. Основните добродетели са непривързване/ арага/, добронамереност/адвеша/, разбиране/ амоха/. Преди да продължа с изброяването ще направя едно съществено уточнение, свързано с често срещаното неправилно разбиране на „непривързването”. Образът на „непривързания към нищо” инертен отшелник, който в пълния смисъл на думата е нещо като „обществен аутсайдер”, често смущава мислите на Западните интелектуалци-прогресисти, както и на всички останали хора, свикнали да измерват смисъла на живота с критерия за „обществено полезна дейност на индивида”. Затова ще уточня, че в будистката интерпретация „непривързването” означава липса на егоистично желание, което покварява поведението на индивида, давайки преднина на собствените му нужди. Тази трактовка също е смущаваща за Западния начин на мислене, но това вече е друга тема.

      Арага, като добродетел, се свърза  пряко с „дана” – тоест „даване” – „щедрост”. Когато човекът е „непривързан”, освен че е свободен от егоцентрични мисли и чувствителен към нуждите на другите, щедростта е естествено състояние, защото индивидът по-лесно се отказва от материалното и развива поведение на откъсване от света. „ Ахимса”/ „ненараняване” и/или „ненасилие”/ означава не просто отказ от подобно поведение, а израз на най-дълбоко чувство на уважение към всички живи същества, морална позиция на „зачитане на  светостта на живота”. Естествено списъкът може да бъде продължен задължително с добродетелите „каруна”/ „състрадание”/, „упекха”/ „невъзмутимост”/, „мудита”/ „съчувствена радост” и други. В Махаяна/ ще напомня, че Дзен е течение в Махаяна будизма – „Голямата колесница”, която тръгва по „широкия път” в II – I  в. пр. н.е./ с течение на времето, концепцията била преработена с оглед на промените на ситуацията.

     Например. Бодхисатвите давали клетва да спасят всички живи същества и в много текстове има свидетелства за нетърпимост към правила и предписания, които заставали на пътя на тази мисия. Новата цел била да се действа в съгласие с духа, а не с писаните правила и някои източници достигат във внушенията си до там, че позволяват на Състраданието/ „каруна”/ да вземе връх над всички други съображения, и дори допускат неморални действия, ако се сметне, че така ще се предотврати или намали страданието на невинните. Например в „Упая каушаля сутра”/създ. около I в. пр. н.е./ се казва, че дори убийството може да бъде оправдано, ако така ще се предотврати жестоко престъпление. Лъжата и другите нарушения на предписанията също се допускат при определени обстоятелства. След този извод можем спокойно да се върнем  в началото на лекцията и да продължим без отклонения. И така.

        Дзен-будистът е състрадателен, но неговата нагласа е основана на разбирането, че няма Аз, няма радости, няма скърби, няма други. При Дзен състраданието е чувство за безусловно приемане на всеки и всичко, което се среща в мига Сега на Единното Съзнание. Основата на това чувство е познанието за нещата такива-каквито-са.

При Дзен състрадането се изгражда върху предпоставката, че всяко нещо е Пустота; тоест, че всяко нещо е мисъл в Само-Съзнанието. Същинската природа на нещата е да са такива-каквито-са, тоест всяко нещо такова-каквото-е е истинно. Ако някой срешне красива жена, мръсен просяк или дзен-роши, всеки е еднакво дошъл. Ако крадец идва при вас с нож, или съпругата ви – с възхитителен обяд на златен поднос, те са еднакво добре дошли. В  контекста на сатори, подобно състояние означава спокойно приемане на всичко такова-каквото-е. Това е състояние на абсолютна безпристрастност. Просветленият не прави опит да се предпази от наслоенията, придобивани по време на човешкото му съществуване. Той е равнодушен към калта и праха, които го покриват. Готов е да се заеме с вкяка работа, която трябва да върши. Но ведрото му лице показва, че познава тайните на живота. Десетата Пастирска картина, създадена от Какуан гласи:

                                     „ Гол до кръста, босоног, влезе той в пазарището.

                                        Кален, покрит с прах, но с озарено лице!

                                        Без да се обръща към мъдрости и тайнства,

                                        Дърветата повяхнали мигом с цвят обсипва”

Тъй като всичко е Буда-Съзнание, всичко има една и съща природа. Будисткото състрадание приема радушно всяко нещо и всяко живо същество без предпочитания. Човек може да влезе в пазарището на живота, където среща всякакъв вид хора и всякакъв вид дейности, и няма да изпитва нито предубеждение, нито смущение, нито отвращение, нито снизхождение към каквото и да било. При Дзен Състраданието е/ се изразява чрез/ тотално приемане на битието. То е абсолютно отхвърляне на всякакви оценъчни съждения – нирвана в самсара.

 

И накрая.  Дзен приема нирвана за естествено състояние на обикновения човек, нито повече, нито по-малко. Хуей-нън казва:” В този момент няма нищо, което започва. В този момент няма нищо, което престава да бъде. Така всъщност няма кръговрат на живота и смъртта, който да бъде прекратен. Поради което абсолютният покой на нирвана е този настоящ момент. Макар и да е в този момент, той няма край и тук е вечното блаженство.”

Но когато няма нито минало, нито бъдеще и никой за когото този момент да е настояще, какво е той? Когато Фа-чан умирал, по покрива дращела една катеричка. „ Това е точно това – казал той, -  и нищо друго”!
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Август 01, 2018, 04:59:56 pm
В една стара индуска легенда се разказва, че е било време, когато всички хора били Богове. Но те пренебрегвали своята Божественост. И Брахма, Върховния Бог, решил да им отнеме Божествената сила и да я скрие на такова място, на което да не бъде открита. Само че намирането на такова място било проблем. Тогава Брахма събрал всички Божества, за да разрешат проблема.

Те предложили: ”Да скрием Божествеността под земята!”

Но Брахма отговорил: ”Не, не става! Човек ще започне да копае и отново ще я открие.”

Божествата предложили друг вариант: ”Тогава да я хвърлим в най-дълбокото място на Океана!”

Но Брахма отново отговорил: ”Не! Рано или късно човек ще изследва дълбините на Океана и намирайки я, ще я изнесе на повърхността.”

Божествата се видели в безизходица, защото не знаели къде могат да скрият Божествеността. Оказало се, че няма такова място на Земята или в морето, което да е недостъпно за човека.

Накрая Брахма решил: ” Ето какво ще направим с Божествеността: Ще я скрием дълбоко вътре в самия човек, защото това е единственото място, където той никога не би търсил.”

Оттогава човек обикаля земята, за да я изследва; оттогава търси, лута се неудовлетворен, търсейки навсякъде нещата, които може да намери единствено вътре в себе си!
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Август 02, 2018, 05:24:35 pm
Тъжна притча за притчите

Веднъж множество мъдри притчи се събрали заедно на раздумка, както се случва и при хората.

Всяка разказвала себе си, а останалите слушали, радвайки се на мъдростта на сестра си. Само една седяла тихо в ъгълчето и тъжно се усмихвала.

И ето, всички притчи се изказали, само тя не отронила нито дума. Няколко от съседките и учудено я попитали:

-Защо така страдалчески мълчиш?

-Не ти харесва това, което чу от нас ли?

Тъжната притча отвърнала:

-Може ли първо нещо да ви попитам, мъдри мои сестри?

-Разбира се! Питай! - зашумели притчите.

-Ето, хората са ви слушали. Какво казваха след това?

-Хвалеха ни ...

-Цъкаха с език ...

-Радваха се ...

-Клатеха глава ...

-Усмихваха се ...

-Казваха:"Вярно е!"

Дълго изброявали притчите, а приятелката им ги слушала. Когато казали всичко, тя отново заговорила:

-Хубаво е, че са били доволни. Хубаво е, че са ви разбрали, оценили вашата мъдрост и истина. Но започнаха ли след това да постъпват по друг начин? Или останаха същите, каквито бяха?

Отговорът бил мълчание.

-Затова съм и тъжна притча, сестри мои.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Август 03, 2018, 01:41:08 pm
Притча за невежеството

В Индия имало един много известен художник. Всички харесвали и приемали произведенията му за перфектни. Наричали го Ранга Гуру. Неговият възпитаник Раджичи, който приключил вече обучението си му занесъл последната си картина и поискал неговото мнение и оценка.

Ранга Гуру му казал: „Ти вече си художник Раджичи и твоята картина ще я оцени народът.“

И поискал от Раджичи да сложи картината на най-оживеното място в града. До нея да остави червен молив и бележка, с която да помоли хората да зачеркнат местата, които не харесват. Раджичи послушал учителя си. Какво било учудването му като отишъл след няколко дена да види резултата. Цялата картина почти била покрита с червени кръстове. На Раджичи му станало мъчно. Картината, в която вложил душа и нарисувал с толкова труд, била сякаш червена стена. Взел я и отишъл при Ранга, за да се оплаче и сподели колко е тъжен и обиден.

Ранга Гуру му казал да не тъжи, а да продължи да рисува.

Раджичи нарисувал отново картината. Ранга го посъветвал пак да я сложи на същото място, но този път да остави четки и бои, а в бележката да поиска от хората да поправят местата които не харесват. След няколко дни Раджичи отишъл да види какво е станало. Бил много щастлив, защото картината не била докосната, четките и боите не били използвани. Тичешком отишъл при учителя си и споделил своята радост.

Ранга Гуру му казал: „Скъпи Раджичи при първата ситуация ти видя, че като дадеш възможност на хората да критикуват те бяха безжалостни. Хора, които през живота си не са рисували дойдоха и надраскаха картината ти. Докато във втората ситуация ти поиска от тях да поправят грешките ти, поиска да са градивни. Да си градивен изисква знания и умения. Поради незнание никой не посмя да поправи картината. Скъпи Раджичи, в работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са знания. Тези, които нямат понятие за твоята работа не можеш да очакваш да оценят труда ти. За тях твоя труд няма никаква стойност. С невежите никога не спори и не споделяй произведенията си!“
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Август 04, 2018, 05:19:55 pm
За логиката и мъдростта

Млад евреин отишъл при известен ню-йоркски равин и заявил, че иска да изучи Талмуда.

- Знаеш ли арамейски? – попитал равина.

- Не.

- А иврит?

- Не.

- А Тора изучавал ли си в детството?

- Не, рави. Но вие не се вълнувайте. Аз завърших философския факултет в Бъркли и скоро защитих дисертация за логиката във философията на Сократ. Сега, за да запълня белите петна в моите познания, искам малко да понауча Талмуда.

- Ти не си готов да учиш Талмуда, казал равинът. – Това е най-дълбоката книга от всички, написани от хората. Но ако настояваш, ще ти направя малък тест по логика, справиш ли се, ще се занимавам с тебе.

Младият човек се съгласил и равинът продължил.

- Двама човека се спускат в комин. Единият излиза с чисто лице, другият – с мръсно. Кой от тях ще отиде да се измие?

Замислил се младият философ, сбърчило се челото му:

- Това логически тест ли е?

Равинът кимнал.

- Естествено, този, на когото е мръсно лицето.

- Неправилно. Помисли логично: този, който е с мръсно лице, ще погледне този, който е с чисто, и ще реши, че лицето му също е чисто. Този, който е с чисто лице, ще погледне този, който е с мръсно и ще помисли, че лицето му също е мръсно. Затова ще отиде да се измие.

- Хитро измислено! – възхитил се гостът. – Хайде, рави, дайте ми още един тест!

- Добре, младежо. Двама човека се спускат в комин. Единият излиза с чисто лице, другият – с мръсно. Кой от тях ще отиде да се измие?

- Но ние вече го изяснихме, този с чистото лице.

- Неправилно. И двамата ще отидатда се измият. Помисли логично: този, който е с чисто лице, ще погледне този с мръсното лице и ще реши, че лицето му също е мръсно. А този, който е с мръсно лице, ще види, че другият отива да се мие, ще реши, че и неговото лице е мръсно. И също ще отиде да се измие.

- Виж ти, не помислих за това ....Поразително, допуснах логическа грешка. Рави, дайте ми още един тест.   

- Е, добре. Двама човека се спускат в комин. Единият излиза с чисто лице, другият – с мръсно. Кой от тях ще отиде да се измие?

- Ами, и двамата ще отидат да се измият.

- Неправилно. Нито един няма даотиде да се измие. Помисли логично: този, който е с мръсно лице, ще погледне този с чистото и няма да отиде да се измие. А този, който е с чисто лице, ще види, че този с мръсното лице не отива да се мие и ще разбере, че собственото му лице е чисто. Затова няма да отиде да се измие.

Младият човек се отчаял.

- Но миля ви, повярвайте, аз мога да изучавам Талмуда! Попитайте ме нещо друго!

- Е, добре. Двама човека се спускат в комин. Единият излиза .....

- О, господи, нито един от тях няма да отиде да се умие!

- Неправилно. Сега убеди ли се, че знанието на Сократовата логика не е достатъчно, за да изучаваш Талмуда? Кажи ми, как е възможно двама човека да се спускат в една и съща тръба и единият да си изцапа лицето, а другият - не? Нима не разбираш? Целият този въпрос е безсмислен, и ако ти загубиш живота си, за да отговаряш на безсмислени въпроси, то всичките ти отговори също ще бъдат лишени от смисъл.

 
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Август 05, 2018, 11:52:33 am
Притча за вълшебника и овцете

 
На една поляна, сред огромна гора, живял вълшебник, който имал голямо стадо овце. Всеки ден той изяждал по една овца от стадото. Овцете му причинявали голямо безпокойство – те се разбягвали из гората и му се налагало да губи доста много време, за да хване една, а другите отново да ги събере заедно. Разбира се, овцата, която имал намерение да заколи, чувствала това и отчаяно се съпротивлявала, а нейните крясъци плашели другите овце. И тогава вълшебника се изхитрил – той си поговорил с всяка овца поотделно и на всяка внушил по нещо.

На една казал: „Ти не си овца, ти си също такъв човек, както и аз. Няма от какво да се страхуваш, тъй като аз коля и ям само овце, но ти си единственият човек в това стадо и значи – моя най-добър приятел“. На друга казал: „Защо бягаш от мен като другите овце. Ти си лъвица и няма от какво да се страхуваш. Аз коля само овце, а ти си ми приятел“. На трета внушил: „Послушай ме, ти не си овца, ти си вълчица. Вълчица, която уважавам. Аз, както и по-рано, ще продължавам всеки ден да коля по една овца, но ти вълчице, най-добрия приятел на вълшебника, няма от какво да се страхуваш“.

Така той поговорил с всяка от овцете и на всяка внушил, че не е овца, а съвършено друго животно, което е различно от всички останали овце от стадото. След този разговор поведението на овцете се променило напълно – те съвсем спокойно си пасели и не бягали в гората. И когато вълшебникът колел поредната овца, те си мислели: „Ето, заколиха още една овца, а аз – лъва (вълка, човека, най-добрия приятел на вълшебника) няма от какво да се страхувам.“

И дори овцете, които колел, престанали да се съпротивляват. Той доближавал до някоя от тях и й казвал: „О, моя добра приятелко, отдавна не сме си говори. Хайде с мен в двора. Искам да се посъветвам с теб за стадото“. И овцата гордо тръгвала с вълшебника към двора. И там той действително я питал каква е ситуацията в стадото. Жертвата с радост му разказвала за всичко, а след това вълшебникът я убивал. Тъй като смъртта настъпвала мигновено, то овцата не успявала да разбере какво става.

Вълшебникът бил много доволен – той повишил самооценката на всяка от овцете и така те вече не се притеснявали за неизбежната смърт, станали по-спокойни, наслаждавали се на живота и спокойно си пасели, в резултат на което и месото им станало много по-вкусно. Много години вълшебникът лесно се справял с огромното стадо и най-интересното е, че всички останали овце му помагали – ако някоя по-съобразителна овца започвала да се досеща за истинското положение на нещата, то останалите овце, вълци, хора, лъвове – най-добрите приятели на вълшебника – му казвали за странното поведение на тази овца и той още на следващия ден с удоволствие я изяждал.

Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Август 07, 2018, 09:52:47 pm
В една красива част от света, в прекрасна долина, нашарена с китни поляни и свежи гори, прорязана от кристално чиста река, заобиколена от величествени планини, си живеело голямо стадо овце. Цялата тази част от света била оградена от висока ограда, която нито една овца не виждала.
Тези от овцете, които живеели в делтата на реката, се хранели предимно с оризовите растения и очите им били придобили формата на оризово зърно и козината им пожълтяла.
Други от овцете, които живеели в студените планини, се хранели с горските билки и високопланинските мъхове и лишеи. На моменти, под падналите снегове се налагало да изравят храната си и за това им пораснали рога различни от тези на овцете. Превърнали се в кози, за които преплуването и на най-дълбокото планинско езеро не било проблем, и от специфичната планинска храна козината им побеляла, а синьото отражение на езерата полепнало по очите им.
Трети от овцете живеели на едно плато, на което се намирала степ от безбрежни тревни поля, но пък те не се ограничавали само с пасенето в степта, ами се качвали и по планините, навлизали и в гъстите влажни гори. Били свободни, но за сметка на това доста агресивни помежду си. За това и козината им била почервеняла.
Четвъртата група в голямото стадо живеела в най-топлата част от долината, поради което естествената нужда от козина не била толкова голяма. Козината им се сгъстила и накъдрила. Все по-голяма част от кожата им се показвала на слънце и се натрупал толкови витамин Д, че те започнали да почерняват. От топлия и задушен въздух се разширили ноздрите им, но били дребни и рядко се раждала някоя с по-развита мускулатура. Условията, в които живеели били доста приятни и често се намирали всякакви видове треви на вкус, което по-късно накарало белите кози да ги посещават.
Обаче имало и едни особени овце, които имали щастието да пасат с наследници на прастарата порода овци, които имали спомена за най-старите овци. От тях научили, че създателите на тези най-стари овци направили невидима ограда, а тях ги създал един Вълшебник.
От наследниците на прастарата порода овци, тези особени овци научили, че навремето всяка овца можела да си говори с Вълшебника. Дори им споделили думите на Вълшебника, но с предупреждението, че ако не внимават как ги изговарят, може и да ги повтори съдбата на предците им.
Тази особена порода овце, научила, че са овце и че като такива те се повеждат от дори една от тях и започват да се държат като стадо. И тази една, която може да поведе стадото е достатъчно да извика, че знае накъде се намира Вълшебника. А пък, за да не се държат баш кат овци, трябвало да си създадат строга организация с разпределени специфични задачи за всяка овца. Тези от овцете, които ръководели стадото знаели думите на Вълшебника, но на тези на по-долно ниво в организацията казвали, че могат да срещнат Вълшебника, а не че по всяко време могат да го чуят и те. Също криели, че вълшебника има много лица, но те също били невидими.

За съжаление, узнаването на думите на Вълшебника и силата, която имали, се оказала голямо изкушение. Възгордялите се овци от тези особени овци, които повели отделилото се стадо, решили, че вече са лъвове и вълци и те искат да ръководят общото стадо и че тяхната порода е достойна да е по-специална и да измести от пиедестала им на носители на знанието наследниците на най-старите овци. Точно тези наследници на най-старите овци знаели естествените закони на приливите и отливите и предусещали своя залез, но останали излъгани в очакванията си от споделянето на знанието си с особената порода.

След последствията и страданията, които споходили предателството на особените овци, те се изнесли към друго място за паша, където също навремето били пашували наследници на най-старите овци.
За тяхно учудване разбрали, че и на други места в тази част на света, оградена от невидима ограда, имало наследници на най-старите овци.
Също така, за тяхно съжаление, разбрали че не само те са вещи в боравенето с думите на Вълшебника. За това създали митът за Вълшебника, който говори на овцете, но към истината добавили и че това е техния вълшебник, за да предизвикат и появата на отрицанието на този мит, а именно митът за вълшебника, който не е техен.
И така, под прикритието на жертвата, тези ,,вълци'' в овчи кожи, се пръснали в стадото на белите овци, който вече не владеели думите на вълшебника, защото съществувалите между тях носители на знанието - наследници на най-старите овци, насочили думите на Вълшебника за възвеличаване на приликата им с Вълшебника и цялата тази сила ги изпепелила.
Бавно и методично ,,вълците'' в овчи кожи се възползвали от невежеството на белите кози. Независимо от интуицията на някои от козите и последващите гонения на ,,вълци'', това само затвърждавало образа на жертви на вълците. А те ,,вълците'' знаели, че за да можеш да вземеш нещо нематериално, трябва да създадеш материалното му отражение и да му зададеш стойност, която последствие да се изразява в парична единица. За това и методично се вмъквали сред белите кози, които отдавна вече разработили финикийската идея и всеки труд и продуктът от този труд се изразявали в зърно. Различните групички в стадото на белите кози използвали различни зърна. Едни пшеница, други ръж, трети просо и т.н.
Хитрите ,,вълци'' постоянно се въртяли около козите, които броели зърното и им помагали. Приемали ги за помощници като знак на благородност, защото били ,,жертви'' без родина и били полезни с интелекта си. Но и за да им вършат трудната ,,сметаческа'' работа. Смятали ги за безопасни, докато със заработеното си зърно не нарупали достатъчно зърно от отдаването му срещу лихва.
На няколко пъти водачите на белите кози им отнемали цялото имущество, което още повече служело за затвърждаване на образа им нажертва.
Опитали и за кратко създали тяхна си територия, която нарекли Хагарски каганат, в която официалният мит бил за техния вълшебник.
Белите кози пак ги опоскали и то от две страни. Хем от едната страна козите от неква територия дето наричали Свещена римска империя, хем от друга - некво българско ханство.
Поучили се вече на търпение, пак се пръснали в различните територии, но този път в тайни общества, в които главните им ,,вълци'' диктували правилата и дори и приобщавали, кози със специфични заложби след заклеването им във вярност. Така се докопали до баш полянките на важните кози в различните територии. Съветвали ги, изваждали от ,,ръкава'' по някоя иновация за по-лесно пашуване и най-вече прекъснали централизираните отношения на баш полянките с най-бялата коза от козите, западният ,,бял'' коч. За източният ,,черен'' коч още не им достигала силата и възможностите.
Дошъл и техният час да заявят мястото си сред козите и след като докопали голяма част от зърното на поразпръсналите се немски групички, които били част от разделилата се Свещена римска империя, започнали да навлизат и в територията на крайбрежието на езерото и един голям остров. За това доста се потрудил един ,,вълк'', който бил ковчежник на една бяла коза- Вилхелм.
Обаче с цялото това зърно, по традиция на острова, на който живеели и ,,лордовете'' на козите, зовящи се англи, ги приели радушно, както всяка овца с много зърно. Всред ,,лордовете'' имало доста, на които думите на Вълшебника, в доста окастрен вариант, достигали, ала все с женски глас. Това дори се проявявало и сред обикновените кози, защото имало доста мъжки кози, но само по пол и за това измислили категорията ,,джендър'', да е различна от физиологичния пол. Имали си по едно време дори и главна коза, а не коч.
Заформило се голямо сътрудничество между ,,вълците'' и комплексираните ,,кози'' от острова, които свели глави на подчинение и получили част от познанието за думите на Вълшебника.
Вече с влиянието си върху баш полянките и порока на властолюбивостта на ,,Светлия бял коч'', ,,вълците'' в овчи кожи подкокуросали западните кози до тръгнат на походи ,,за освобождаване'' на светите полянки, но още първия приключил с изпасването на полянката на източните овци, които били съседи и не живеели в ,,светите'' полянки, за където уж били тръгнали западните кози. Даже си кръстили завзетата полянка Латинска империя.
Западните кози дори не се усещали, че подведени от алчността, изпълняват плана на ,,вълците'' в овчи кожи.
Времето минавало, неосъзнатата група на белите кози, чрез разделянето си на различни групи превзела и покорила териториите на червените и черните овци. Дори от черните овци започнали да си подбират по-здравички, за да късат тревата и да подават в устите им. Без да се усетят белите кози, не само че почти изтребили червените овци, но и ги смесили с черни овци, за да може думите на Вълшебника да не достигат до ушите на червените и черните овци.
,,Вълците'' пък, с управляваните от тях не и без помощта на водещите бели кози, си освободили цяла огромна поляна, в която вече можели да си имат мултикултурно стадо, което да захранват с новият им мит - Великата американска мечта, която носела името на превзетата поляна и била интерпретация на митът им за техния вълшебник, който в основата си е ,,свобода, равенство, братство, но под наше ръководство'', защото ние сме жертвите, които го заслужават.
За старата им поляна, на неподчиняващите се водещи бели кози, които започнали да прозират под овчите кожи, били приготвили изненада. Спретнали им революция и почнали да падат едни овчи главички. После още. После пък и както обикновено, когато предизвикат голям пуч, трудно одържат енергията на стадото, която по овчи тертип търси нещо в полезрението си да го поведе. Но тяхното ,,вълче'' присъствие е в ,,сенките'' и ... напълно очаквано стадото си определя овца-генералисимус, която ги повежда.
За ,,вълците'' пък е важно каквото и да се предприеме, да се ползва от тяхното зърно. Веднъж печелят от лихвата, а друг път от задлъжнялостта и падането на стойността на полянките и труда на овците. И си завъртат спиралата, за чието проявление знаят отдавна.
 Дори и след предизвиканата поредна криза със зърното, въвели едни написани обещания, че ако ти кажат, че ще ти дадат 1зрънце, ти ще го получиш. И започнали да дават толкова много обещания, срещу които взимали зърното на другите овци в тази част на света.
С помощта на две от групите кози- тази от острова и тази на обезглавената откъм ,,лордове'' френска група,,вълците'' пък изтребили доста от потомството на побратимите си в дъждовните горички с пълноводните потоци, в територията, която след като както обикновено разделили и нарекли индия и пакистан.
Като цяло, с дейното участие на ,,обучените'' за водачи бели кози, подчинили червените и черните овци, ,,вълците'' в овчи кожи неколкократно се опитали да завземат и поляната на белите кози, зад които стоял ,,стария черен коч''. Първо, пробвали постановката с революцията, но единствената грузинска коза успяла да ги ,,пребори'' и уж нямали власт в източната поляна. А то всичко отново неосъзнато се случвало така, както искат ,,вълците'' - свобода, равенство, братство, но с тяхното прикрито ръководство.
С техния нов и широко навлизащ  мит - ,,всичко има стойност''.

Странно било учудването на създателите на невидимата ограда, когато погледнали към обора. Казали си - ,,Леле, тука кви яки сценарии се разиграват! Да вземем да се пуснем във филма да видим до къде ще я докараме''. А тяхното място се заело от овци, които видяли невидимата ограда и така я презаредили.
А пък Вълшебникът бил думите изречени от самият Вълшебник!


Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Август 11, 2018, 10:10:20 am
ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА (http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=50&WorkID=685&Level=1)
Христо Смирненски
Посветено на всички, които ще кажат:
"Това не се отнася до мене!"

 

— Кой си ти? — попита го Дяволът...

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата — висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

— Вие мразите ония горе? — попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

— О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

— Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

— Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

— О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

— Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...

— Ти пак ще чуваш! — успокои го Дяволът и му стори път. — Мини!

Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

— Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

Момъкът спря и се вслуша:

— Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... — И той пак се затече.

Дяволът пак го спря:

— За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна ръка.

— Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

— Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:

— Виж голите им кървави меса.

— Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

— Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...

— Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

— Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

— Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си — тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.

Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

— Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.

— Напротив — най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

— Да бъде! Вземи ги!

...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

— Кой си ти? — дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

— Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Август 18, 2018, 02:31:13 pm
Седял си в едно кафене един човек, а до него, на съседната маса били седнали няколко семейства, които обсъждали живота си, докато децата им си играели с други деца в детския кът към заведението.
В разговорът, който малко невъзпитано човекът дочул, двете семейства обсъждали разходите им за храна, квартира и консумативи от една страна, а от друга приходите им, докато са били в Англия.
В крайна сметка, след подробен анализ в разговора, двете семейства стигнали до резултата, че нищо не остава, евентуално за формиране на някакви спестявания.
Странно за човека, седящ на съседната маса, в това ,,осъзнато и изчислено нищо'' се съдържало и цялото преживяване на разговора между семействата - емоционалното спподеляне, времето отделено на детето за игра, изпиването на кафето в присъствието на приятели, прекрасното, слънчево време и лекият бриз, възпитаното обслужване на сервитьорката, спокойната музика в кафенето и куп други детайли, част и същевременно образуващи цялостния момент от времето в това приятно пространство на кафенето до реката...


Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Август 18, 2018, 04:50:59 pm
Имало едно прекрасно езеро, високо в една величествена планина.
То съществувало в цялата му пълнота, в един напълно спокоен и безкраен момент.
Над него било Слънцето,  а езерото лежало в прегръдката на Земята. Усещало присъствието на всяка водна частичка в себе си, всяка гънка на земното си легло и всеки слънчев лъч, който достигал повърхността му.
Всичко било застинало в безвремието на безкрая на спокойствието на момента.
Не щеш ли, слънчевите лъчи започнали да го изгарят и в огъня на слънчевия ад водните му частички започнали да стават неудържими. Една по една те се откъсвали от снагата му и полетявали към Слънцето.
Адът на разкъсващата му се снага се допълвал от земния ад, в който една по една водните му частички попивали и се губели в непристъпната повърхност на земното му легло. Чувството на засмукване го карало да изпитва неистовия страх на загубата.
Болката от чувството на разкъсване била непоносима до момента, в който вече не усещало нищо.


Езерото почувствало загубата на всяка една своя водна частица.


В този момент чуло шепота на всичките си частички. Дори можело да погледне това, което те виждали.



Погледнало отвисоко, през полетялите във Въздуха право към Слънцето водни частици.
Видяло, че то си е там, в удобното си земно легло, във висините на величествената планина.
Усетило, че се превръща в дъжд и пак се насочило към себе си. Почувствало всяка завръщаща се в снагата му водна частица.
В този момент потънало в земята и не след дълго бликнало като извор.
Погледнало през спускащите се водни частици.
Усетило, че се превръща в руен планински поток.
Погледнало нагоре към планината и видяло, че си е там, в своя безвремеви, безкраен миг на спокойствие.
Но този път усещало как свети, отразявайки лънчевите лъчи и как захранва руйния планински поток и пухестите облачета, галещи планинските върхове.


Езерото осъзнало, че Е езеро.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Септември 29, 2018, 10:39:54 pm
ТРИ СЕДМИЦИ

 При един мъдър човек дошла негова съседка, водейки сина си за ръка:
- Сина ми много обича да яде сладко и захар. Направих всичко, за да го отуча, но не ме слуша. Моля те, кажи му ти, че е много вредно да яде толко захар! Теб ще те послуша, защото много те уважава.
Човека погледнал момчето, видял доверието в неговите очи и казал:
- Елате след три седмици.
Жената недоумявала. Колко много хора идвали от  далечни места  и мъдрият й съсед давал отговорите на повечето въпроси начаса... Но тя послушно дошла след три седмици.
Човека отново погладнал момчето и пак рекъл:
- Елате след три седмици.
Жената не издържала и попитала защо просто не поговори със сина й. Но отговора бил:
- Елате след три седмици!
Когато майката и момчето дошли за трети път, мъдреца рекъл:
- Синко, послушай съвета ми: не яж много сладко и захар. Те вредят на здравето.
- Щом ти го казваш, ще те послушам – отговорило момчето.
Жената помолила детето да я почака навън. Когато останали сами тя попитала:
- Кажи ми, мъдри човече, защо не каза това още първия път?
- Аз самия обичам много сладко и за дам съвет трябваше  да се избавя от тая си слабост. Реших, че три седмици ми са достатъчни, но се оказа, че съм грешал...





Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Октомври 13, 2018, 10:19:29 pm
5 мисли за егото от Екхарт Толе

1. Много хора се чувстват ту по-висши, ту по-нисши от другите, в зависимост от ситуациите или хората, с които се сблъскват. Всичко, което е нужно да знаете и да наблюдавате в ума си, е следното: винаги, когато се чувствате по-висши или по-нисши от някой друг, това е егото във вас.

2. Понякога егото извършва престъпления в стремежа си към известност. Търси внимание, като си спечелва име и останалите го осъждат. „Моля ви, кажете ми, че съществувам, че не съм незначителен” – сякаш казва то. Такива патологични форми на егото са чисто и просто по-крайни форми на нормалното его.

3. Обикновено това, което се нарича „влюбване”, е засилване на его-желанието. Пристрастяваш се към друг човек, или по-скоро към образа, който си си изградил за другия. Което няма нищо общо с истинската любов, в която няма никакво желание. Най-честният език в това отношение е испанският, в който „te quiero” означава както „обичам те”, така и „искам те”. Другият израз с първия смисъл — „te amo”, непритежаващ тази двойственост, почти не се употребява. Може би защото истинската любов се среща толкова рядко.

4. Изправянето лице в лице с фактите винаги дава сила. Осъзнайте, че това, което мислите, до голяма степен създава емоциите, които изпитвате. Съзрете връзката между мисленето и емоциите. Вместо да бъдете мислите и емоциите си, бъдете осъзнатостта зад тях.

5. Не се стремете към щастие. Ако го търсите, няма да го намерите – стремежът е антитеза на щастието. Щастието винаги е нещо изплъзващо се, докато свободата от нещастието винаги е постижима и то постижима сега, в този момент – в момента, в който престанете да си създавате истории за вашето нещастие. Нещастието срива естественото състояние на благополучие и вътрешен покой, източник на истинското щастие.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Октомври 14, 2018, 10:59:12 pm
Притча за свободата и доброволното робство

Вижте – казал фараонът един ден на своите жреци – тези дълги върволици от роби, които носят камъни. Винаги сме смятали, че колкото повече роби имаме, толкова по-добре за нас. Но всъщност те ни струват немалко, а не работят достатъчно. Охраняват ги огромен брой войници, но колкото повече роби имаме, толкова по-голяма е опасността от бунтове и толкова повече трябва да засилваме охраната. Освен това трябва да ги храним добре, за да могат да вършат тази тежка работа. Вижте колко бавно се движат, а стражата не прави нищо, за да ги накара да работят по-бързо... Но така или иначе, те са мързеливи и склонни към непокорство... Трябва да променим нещо.

Ето какво. Нека утре преди изгрев глашатаите разнесат навсякъде указ на фараона, който гласи следното: „От днес на всички роби се подарява пълна свобода. Свалят се оковите ви, а за всеки донесен камък, ще получавате по една монета. Монетите можете да обменяте за храна, дрехи, жилища и дори дворци. От днес нататък всички вие сте абсолютно свободни хора!"

На следващия ден фараонът и жреците отново се събрали да видят какво се случва в долината, където преди това робите носели камъните. Това, което се разиграло пред погледите им ги поразило. Хиляди хора се надпреварвали да носят камъни, пот се леела от тях, а някои носели по два камъка наведнъж. Част от предишните стражари на бившите роби също носели камъни. Всички се опитвали да пренесат колкото се може повече, за да получат мечтаните монети и да изградят своя нов, свободен и щастлив живот.

Минали няколко месеца и фараонът продължавал с любопитство и интерес да наблюдава какво се случва с неговите поданици.
А промените били колосални. Част от бившите роби се обединили в неголеми групи и измислили технически приспособления, с които да носят повече камъни, появили се хора, които вършели разни услуги, разнасяли храна и вода.

„Със сигурност ще измислят още нови приспособления... – доволно си мислел фараонът. – Скоро ще си изберат и началник, може би ще си организират и съд... Е, нека си избират. Сега носят много повече камъни, смятат се за свободни, но по същество нищо не се е променило - както и преди, те носят камъни...
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Октомври 15, 2018, 04:18:31 pm
Една мисъл в противоречие на Екхарт Толе, защото Езикът има значение (а испанският е дериват)

Каква е разликата между любов и обич
 Мирослав Джоканов 28/11/2015 в Житейски хакове (https://leadership.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87/)


" Разликата между обичта и любовта
Светът от край време се дели на Изток и Запад, Русия срещу Америка и т.н. Нито в руския, нито в английския език обаче не е налице огромната житейска мъдрост, която се крие в скромния български език. На български език имам ДВЕ думи за емоционална връзка - "любов" и "обич". Питали ли сте се каква е разликата между тях? Каква е разликата между това да обичаш и да си влюбен? Истината е, че повечето хора не правят разлика ... казват "Обичам те" както на децата си, така и на жена си, така и на любовницата си. Не ги съдя, защото в чуждите езици дори няма разбиране за разликата между тези две чувства "любовта" и "обичта". И двете чувства например на английски се превеждат с "love", "I love you". Няма втора дума. Потърсете в речника, ако не ми вярвате.   Руснаците пък казват и на децата си и на половинките си "я тебя люблю". Ако погледнете в уикипедия - дори там пише "Понятието (обич) е синоним на думата любов."  Как човек да не се подведе при толкова много дезинформация.
А всъщност любовта и обичта са две различни неща, две отделни състояния на духа. И ние трябва добре да чертаем границата между тях. В името на това да сме осъзнатии честни със себе си.

Какво е любов


Един приятел казва "Влюбвам се всеки ден! По три пъти." Той е много наясно със себе си и знае, че любовта е просто влечение към представител от другия пол (в общия случай). Физическо влечение, хормонална експлозия, феромони, химия ... както искайте го наричате. Да, прекрасно нещо, което те кара да забравиш на коя планета си ... но любовта си идва като летен дъжд и си отива пак толкова бързо. Има една книга на френския писател Фредерик Бегбеде "Любовта трае три години". Аз бих казал, че при различните хора тя трае различно време - но обикновено между 1 месец и 3 години. Толкова време е нужно на организма, за да привикне с високите нива на допамин, отделящи се при влюбване. Абсолютно аналогично с наркотиците ... с времето ефектът отслабва, защото тялото привиква към високите нива на допамин и невроните стават по-малко чувствителни. Между 1 месец и 3 години - толкова време му е нужно на човек, за да затихне физическото влечение, да се успокоят хормоните, да намалее количеството отделян феромон.
Но в крайна сметка любовта е егоистично явление ... ти се влюбваш, защото изпитваш удоволствие от присъствието на отсрещния човек, покачват се нивата на твоя допамин (хормона на щастието). Колкото повече сте заедно, толкова повече допамин, толкова повече щастие (в биохимичния му смисъл). Любовта е егоистична, защото черпиш нещо от нея. Затова и при любовта често има ревност, защото не желаеш да загубиш източника на допамин. В момента, в който обаче допаминът падне, ти вече не си влюбен. И така до следващия източник на любов и щастие.

Какво е обич

От друга страна обичта е алтруистично явление. Обичта е уважение, приемане, привързаност, желание да развиваш човека отсреща, да му помагаш, да се грижиш за него. Да обичаш някого не значи непременно да получаваш нещо в замяна (напр. допамин или щастие). На теб не ти и трябва да получаваш нещо в замяна, просто защото обичта е твое проявление, то е изцяло в посока от теб към другия субект. Ти не очакваш нищо в замяна. Затова и при обичта няма подобно нещо като ревност, няма страх, че някой друг ще ти вземе партньора. Защото дори и партньорът физически и ментално да не е до теб, ти отново можеш да го обичаш, отново можеш да се грижиш за него, да му помагаш. Обичта е алтруистична, обичта е проявление на твоите ценности и душа. Обичаш спорта, защото той е нещо важно за теб и искаш да го развиваш. Обичаш футболния си отбор, защото той е нещо важно за теб и искаш да му помагаш да съществува, да му помагаш да се развива. Обичаш работата си, обичаш Господ, обичаш природата, обичаш децата си, обичаш приятелите си, обичаш родителите си ... Да обичаш някого означава той да е ВАЖЕН за теб, да го приемаш такъв какъвто е и да искаш да му помагаш да БЪДЕ, да СЪЩЕСТВУВА. Бавно се развива подобна привързаност, уважение, приемане и обич към даден субект, бил той човек или не. Бавно се гради обичта, но появи ли се ... много трудно си отива. Ако обикнеш един човек, този човек може да прави какви ли не глупости, но ти пак ще виждаш доброто в него и ще се опитваш да му помагаш. Дори и ако той те наранява или ако да го обичаш ти коства много. Същото е и ако обичаш природата, ако обичаш Господ, ако обичаш футболния си отбор и т.н. "

Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Октомври 28, 2018, 09:54:55 pm
Притча за крачките по Пътя

На ученика Докен заръчали да отиде до един далечен манастир. Той много се разстроил, защото смятал, че това ще забави учението му с няколко месеца. Затова казал на приятеля си, по-напредналия ученик Соген:
— Моля те, поискай позволение да дойдеш с мен. Има толкова неща, които не зная, а ако сме заедно, ще можем да разговаряме за тях и по този начин ще се уча, докато пътувам.
— Добре, — казал Соген. — Но нека те запитам: ако ти си гладен, а аз ям ориз, ще те засити ли това? Ако си сакат в краката, утеха ли ще е за теб, че аз крача с пълни сили? Ако мехурът ти е пълен, ще ти олекне ли, когато аз се облекча?
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Октомври 28, 2018, 10:18:32 pm
Практиката

Някога в Тибет живял много мъдър лама. Веднъж той видял човек, който се въртял около петата си.

- Въртенето е добро нещо, но практиката е още по-добро.

Човекът се замислил. „Трябва да започна да чета свещени книги” – казал си той и точно така и постъпил.

Минало време и ламата отново го срещнал.

- Четенето на свещени книги е много добро нещо, но практиката е още по-добро.

Човекът си казал: „Явно и това е недостатъчно, ще се заема с медитация, това вече със сигурност ще е практика!”

Когато след време ламата го видял в медитативна поза,му казал:

- Медитацията е чудесно нещо, но практиката е още по-добро.

- Какво тогава е практика? – озадачено попитал човекът.

- Върши малките неща в живота, запазвай постоянно вътрешно спокойствие и радост, не се привързвай към нищо и принуди всеки миг от твоя живот да се превърне в практика!
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Октомври 30, 2018, 09:21:07 am
На едно глухонямо дете нямало как да му обяснят какво е манастир, още по-трудно било пък да му обяснят как да стигне до подобен обект.
Животът, който живеело това дете бил само форми в тъмнината и тишината.
До един ден, когато в живота му се появило друго дете, което вече знаело какво е ориз и какво е манастир.
Двете деца намерили начин да "разговарят" по пътя си.
Така след години на усилени "разговори" първото дете завършило университет и станало писател.

Историята на Хелън Келър и Ан Съливан (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B5%D0%BB%D1%8A%D0%BD_%D0%9A%D0%B5%D0%BB%D1%8A%D1%80)
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Ноември 04, 2018, 04:35:07 pm
Стоял си един камък по течението на един поток.
Течащата вода била малко и след отбиването и' от камъка, потокът правел живописна извивка.
Камъкът си повярвал, че той управлява водното течение, докато водата не придошла.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: kipenzov в Ноември 04, 2018, 04:56:02 pm
Стоял си един човечец до вадата.
Излезнал бил рано, за да може да си полее градината преди да напече и поливката по-скоро да навреди отколкото да помогне.
Бил прекопал редовете, в които грижливо отглеждал плодове и зеленчуци, така че водата от вадата да се разпределя навсякъде.
Бил заустил целият воден поток от вадата здраво, че да не изтърве и капка.
Виждал някакви тъмни облаци в планината, но бил вглъбен в опазването на водата и насочването и' към собствената му градина.
Внезапно водата във вадата се увеличила. Цялото нараснало количество вода се понесло в градината и разрушило окопаните редове, изнесло и доста от почвата.
След този случай човечецът винаги оставял малка част от водата във вадата да се оттича надолу.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Ноември 04, 2018, 11:46:18 pm
ПРОТИВНИЦИТЕ на ПЪТЯ

   Като навърших 71-вата си година, аз започнах да разбирам Пътя на стратегията. Така в 1644 година изкачих планината Ивато На Хиго и се уединих в една пещера. Аз съм воин от рода Фудживара. Казвам се Шинмен Мусаши Но Ками Фудживара и съм от провинция Харима. Роден съм като самурай, но по-голямата си част от живота и пътя си на самоусъвършенстване прекарах като самотен скитащ ” хранител на традицията ”По това време беше страшен мор и много хора останаха без господар. Някои от нас станаха бандити и извратиха учението, други предадоха вековните традиции на своите предци и от воини-самурай се превърнаха в занаятчии и търговци, други търпяхме лишения, но не предадохме смисъла на своя живот. Наричаха ни ронини, но ние бяхме толкова различни. Много мои съвременници смятат, че аз съм най-великия воин, който се е радвал на Свещения остров, понеже никога не познах загуба, както в двубой, така и по време на битка. Въпреки, че много хора ме превъзнасяха, още от времето когато бях млад, аз не си позволявах да се главозамаям, защото смисъла има не победата и поржението, а стратегията. Затова никога не се разделях с моя меч, дори когато се къпех. Да бъде безупречен бе въпрос на чест за чен. По време на дългия си и бурен живот, преживях много битки и се изправих срещу много врагове. С времето помъдрях и започнах да разбирам, че трябва да започна да се готвя за последната си решителна битка, затова трябваше да предизвикам всичките си противници наведнъж, защото бях разбра, че скоро ще загубя битката с най-страшния си враг. Чувствах, че той е някъде наблизо и че скоро ще ми бъде дадено да го видя. Досега само предчувствах неговото присъствие интуитивно, знаех кой е той. Може би Превеликия Буда щеше да ми помогне в моята битка.
Изкачих се сам пеша до върха на планината, чувствах се като поклонник, а не толкова като велик воин. Когато се изкачих до някъде, усетих как богинята Канон ме направлява и ми подсказва, че деня на битката е настъпил. След известно обикаляне се натъкнах на една пещера и реших да предам своите дарове именно тук. През цялото време осезателно чувствах въздействието на Силата. Тя ме направляваше и ми подсказваше какво да правя. На входа на пещерата оставих доспехите, свалих дрехите си, оставих дори и меча си, с когото никога не бях се разделял. Изведнъж почувствах, че нищо което може да се носи, няма ми свърши работа в последната битка. Винаги съм изпитвал страх да се разделя с доспехите и с оръжието си. Понякога дори ми се присмиваха, защото и в банята, влизах с въоръжението си. Но сега въпреки, че се съблякох не се чувствах гол. Усещах как съм изграден от всички качества, които бях изградил в дългия си път на воин. Това не беше просто моето старческо тяло, а легендата, войнът, който воюваше, побеждаваше и се бореше докрай. Всичко наистина ценно беше в мен, всички техники бяха в моите крака и ръце. Това аз наричах ” земя ”. В мускулите и сухожилията беше заложена тактиката и прийомите за победа. Целият ми опит се концентрира и разбрах, че в преследването на стратегията съм постигнал знания, които мога да използвам дори и когато съм съвсем гол. Това аз винаги наричах”вода”.
Когато тръгнах към центъра на пещерата, всичко около мен се раздвижи и аз проумях, че сърцето и чувствата, които бях изпитал през целия си живот са с мен. Почувствах огромно желание да победя и в тази битка. Това аз наричах ” огън ”. Когато застанах в центъра на огромната пещера, която представляваше нещо като голяма зала в храм, аз се съсредоточих и почувствах духа си в едно единно цяло. Сега проумях, че духът винаги е бил с мен и никога не ме е изоставял. Проумях, че работата върху него е била от полза, въпреки, че това не ми изглеждаше така, докато бях по-млад и силен и че често ми се струваше, че е загуба на време. Тези тренировки в моята школа се наричаха ” вятър ”. След като се изправих и бях готов за битката без да изпитвам страх, без да се замислям за материалните неща, без да изпитвам глад или жажда, без да се интересувам от правдата и неправдата, изпаднах в дълбока медитация и изполването на душата в стратегията аз нарекох ” празнота ” в своята школа.
Когато изпаднах в това състояние, аз започнах да предизвиквам противниците. Те не бяха обикновенни, но това не ме притесняваше, аз знаех всичко за тях, защото бях побеждавал всеки един от тях в различен период от живота си. Въпреки това бях нащрек. Знаех за тях, че те не са обикновени. При всеки един човек са различни, при някои хора, някои противници ги има, при други хора ги няма. При различните хора един и същ противник се проявява с различна сила. Най-големия, силен и опасен противник е този, който е изправен в момента пред теб и се бориш срещу него. Освен това победата над един противник, с нищо не помага за нова победа. Тоест всеки противник е смъртоносен и ако малкия проблем може да те унищожи, той е опасен противник. Няма малки и големи противници, те никога не трябва да се подценяват. За човека, най-лесното нещо е да се бори с противниците на друг човек, защото на другите е дадено да виждат грешките ти, но за теб е много трудно да го направиш. Често човек, не можейки да преодолее противниците си се предава и смята противниците си за свои приятели и дори не може да ги възприеме като такива. Противникът съществува само ако го храниш със сила, защото той черпи сила от теб. Ако победиш един противник той престава да съществува. Противникат винаги напада и никога не се отказва. Той е като неизменна част от воина. Образно винаги съм си го представял като море, когато водата се плиска на брега сушата отстъпва толкова колкото водата настъпва, а след това става обратното. Всеки противник може да бъде смъртоносен и да превърне война в сянка. Воинът, който е горял в огъня на сраженията с противниците, знае, че не може да излезе победител, но смисъла е в битката, а не в някаква победа. Защото победата е временно състояние, а битката е целия живот и който търси смисъла в края на пътя не може да оцени, че през цялото време ходи по пътя, който търси .
Знаех и още неща. Например, че не всички противници могат да се видят, най-опасни са тези които нямаш сила да ги видиш и едва след това са тези, които ви е страх да предизвикате. И воина знае, че никога не трябва да е самодоволен и никога не може да е сигурен, защото никога няма да разбере дали някой противник, няма да остане скрит от него.
След като изпаднах в мобилизация и дълбока медитация, изведнъж света около мен се преобрази. По пода от входа на пещерата започна да навлиза гъста мъгла и се стелеше на пластове по пода.
Изведнъж от мъглата започнаха да се изправят противниците. Те бяха вдървени и се изправяха като пружина, както бяха легнали по гръб се изправяха без никакво движение. И всеки един от тях бе въоръжен с блестящи доспехи и шлем, както и държеше резлично оръжие в ръцете си. Аз стоях и наблюдавах всичко това без да се развълнувам и да трепна, защото знаех, че тяхната същност не е човешка, а е демонска. Всеки един от тях мяташе мълнии от очите си и ме заплашваше, но аз вече ги познавах и те не ме плашеха. Цял живот бях учил моите ученици да гледат на врага не с човешки поглед, а с ”погледа, който идва отвъд преражданията, твърд като камъка от който е изсечен Буда”
Противниците стояха на различни места, знаех, че няма значение кой къде се появява, защото всички са еднакво опасни. Все пак ще ви кажа така както аз ги видях:
Първи беше НЕЗНАНИЕТО, той изглеждаше като младеж с още непораснала брада. Такива момчета като него бях виждал много още докато живеех при чичо си и навлизах в пътя на воина. Знаех, че невинния му поглед е заблудил много воини и техните глави стоят в неговата победна пирамида.Той въртеше някак вяло и несръчно меча, но аз знаех, че е безскрупулен убиец. Бях се борил с него години наред и много пъти щях да се предам. Едва след като твърдо реших да следвам пътя на стратегията и станах човек на знанието, разбрах с какъв противник съм имал работа. Най-голямата обида, която аз някога съм произнасял в живота си това беше ”НЕВЕЖА”. Всички хора, които не могат да преодолеят НЕЗНАНИЕТО са мъртви хора и невежи. Характерно за невежите е ,че те си позволяват много да говорят и то с лекота, за неща, от които нищо не разбират. Когат реших, че съм се проборил с ”незнанието” и си мислех, че вече съм тръгнал по пътя на воина, аз вече съм бил встъпил в безкомпромисна борба със следващия си противник. Но аз тогава още не знаех и затова го търсех, но за мое голямо учудване навсякъде срещах само ”незнанието”. Въпреки натрапчивостта на първият ми противник, аз проявих твърдост и не си позволих да повярвам, че съм се преборил с първия си противник и продължих да вървя по пътя на самоусъвършенстването. Един ден отново срещнах ”незнанието”, това се случи на един безлюден каменист път. Тогава следвах пътя скитайки като ронин. Изведнъж реших да атакувам своя противник и извадих меча срещу него и той същи извади оръжието си, и именно тогава забелязах, че изглеждаше като ”незнанието” врагът ми имаше перфектна техника. Освен това забелязах, че колкото по-добре работя аз, толкова по-добър и разнообразен ставаше и моя противник. Защото когато се опиташ да победиш ”НЕЗНАНИЕТО” всъщност разширяваш и възможностите си, но така разширяваш възможностите на противника си. Тогава проумях, че ”НЕЗНАНИЕТО” и ”ЗНАНИЕТО ” са братя близнаци и много хора се отчайват, защото не могат да ги различат.Други опитват да прескочат ”знанието ”, защото не го виждат и те никога няма да разберат, че има такъв противник. Най-много хора разбира се губят битката с този противник, защото не могат да повярват, че ”знанието” може да бъде техен враг, а смятат, че той е техен приятел. Знанието всъщност е много опасен противник, той те прегръща, изгражда ти чувство, че си велик и непогрешим воин. Ако не можеш да се пребориш с високото си самочувствие и не продължиш да се бориш, а реши, че битката е завършила и вече всичко ти е ясно, ти вече си паднал под меча на този противник. Но аз видях ”ЗНАНИЕТО” като противник много ясно и след това вече не беше трудно да го победя. Никога не се поддадох на самодоволството и винаги продължавах да се самоусъвършенствам. Постепенно ставах все по-добър и силен. Един ден разбрах, че без сам да разбера как и кога бях постигнал много от качествата към които преди това се бях стремил.Така аз се преборих и победих този противник.
Вървях по пътя ня стратегията и очаквах да срешна следващия си противник и когато това стана отначало не можах да разбера това.
Когато бях на служба при господаря Матсудайра, а аз бях назначен за ковач на гардовете на бойните мечове. Господарят не знаеше кой съм аз, но въпреки всичко се отнасяше с уважение към мен. Длъжността на леяр на гардове съчетава занаятчийски умения с художествен талант. Гарда на меча беше много важна част от оръжието, тъй като той трябваше да бъде здрав и с такава форма, че да предпазва ръцете. Освен това гарда беше единствената част от меча, която предаваше някакъв облик на оръжието и само там беше разрешено да се прилагат някакви художествени моменти. За тази работа се изискваха специални умения и сръчност, защото в едно малко парче метал трябваше да се вложи много изкуство и това трябваше да стане с много прецизно леене и ковене. Поради това, създателите на гардове за оръжия бяха на висока почит навсякъде и рядко се срещаха. Понеже според всички се справях много добре те ме познаваха като занаятчия, но не и като майстор на меча.
Един ден господаря Матсудайра се упражняваше в работа с меча, а той беше добър майстор на бойните умения. Аз минавах случайно покрай тях, изведнъж господаря ме покани съвсем случайно да му партнирам. Тази покана беше по скоро заповед и ми беше отправена, защото може би аз бях последния човек когото господаря не беше победил вече. Той беше много категоричен. Изведнъж в мен се навдигна едно желание да му покажа нивото си и да му докажа, че има много грешки, които си личаха още от заемането на позиция. Това чувство го подтиснах много трудно. После ми се появи желанието просто да победя. След това ми се появи желанието да защитя честта си и да докажа репутацията си на безупречен воин. Преодолях и това желание и се изправих срещу господаря. В сърцето си нямах никакво желание да победя, не изпитвах желание да нараня или унижа противника. Отначало трябваше да работим с бойни остриета. Оставих Матсудайра-сан да работи, а аз само отстъпвах като не му позволих веобще да ме докосне. Господаря от начина по който се движех разбра, че си има работа с велик воин и падна на колене пред мен като ми благодареше, че съм пощадил живота му, въпреки глупавото му предизвикателдтво. Освен това той се обърна към мен като към учител и ме помоли да му покажа някои от моите секретни техники. Каза ми също така, че самата работа с мен ще бъде чест за него. Тогава аз помолих да ми дадат дървен меч( бокен ) и помолих да ме поставят в утежнена ситуация, заставайки отдолу на стълбите, които водеха към библиотеката. Срещу неговото реално острие и в затруднено положение, аз започнах да се движа и на всяко стъпало му демонстрирах всички възможни начини по които мога да го убия, от различни позиции и в различни ситуации. Матсудайра беше искрено впечатлен и ме помоли да стана негов личен инструктор, както и на армията му. Аз отказах и продължих да вода живота си на скитащ воин. Така открих и преодолях следващия голям противник – ГОРДОСТТА. Неговата сила се състоеше в това, че колкото повече работиш, толкова повече се гордееш с това, което си постигнал.
Един ден от есента на 1605 година, когато си тренирах и усъвършенствах уменията си в боравенето с дървен меч( бокен ) в двора на храма ”Хозоин ” изпаднах в медитация. Същата година бях избил в двубой всички мъже от клана Сейджиро, исконни врагове на моя род Харима. Отидох в храма Хозоин, на юг от столицата. Там се състезавах с Оку Хозоин, който беше ученик на Хоин Иней и най-добър боец на школата в борба с копие. Победих го само с дървения меч и оттогава взех решение да не използвам вече истинско стоманено острие. Вече бях воювал повече от 20 години, като бях победил всичките си противници, а те бяха повече от 60 и повечето от тях бях унищожил. Името ми вече беше се превърнало в легенда за времето в което живеех. И бях започнал да мисля, че вече няма какво да науча и всичко съм постигнал. Така постепенно започнах да губя стимула си. Един ден се разхождах и присъствах на един спор между двама монаси, за смисъла на живота и пътя на Буда. Тогава разбрах, че през цялото време съм се плъзгал по повърхността. И реших, че трябва да вникна в същността на живота и да видя как ще използвам това в моя път на стратегията. Но именно тогава се появи следващия ми противник, а именно РЕПУТАЦИЯТА. И аз осъзнах, че ако се поддам на този враг той ще ме превърне в мъртвец и до края на живота ще трябва да не правя нищо, от страх да не изпадна както отначало в състояние на ученик. И нарочно се заставих и се превърнах в ученик и така преодолях този противник. Всеки ден участвах в спорове със свещенниците и поучителни разговори с настоятели. Така придадох дух на стратегията си.
Една вечер излязох от гостилницата в която бях отседнал и се чувствах много оттегчен и без път и излязох, за да подишам чист въздух и да погледам звездите. Изведнъж забелязах една фигура свита в тъмната сянка отстрани на сградата. Когато излезе иззад ъгъла разбрах, че виждам следващия си противник. Той изглеждаше като мръсен градски просяк. Косата му беше сплъстена и неподстригана, видът му беше окаян. Отначало много го подцених, но после се стегнах и се сетих, че съм виждал този враг и неговото име беше САМОТА. И изведнъж разбрах, че откакто следвах пътя на воина, винаги съм бил самотен, всички хора от предишния ми живот бяха за мен като сенки и никога не допуснах около мен да има други хора, защото Пътя означава Преданност. Пътя изисква от нас да сме безупречни, а това също така означава да имаш високи изисквания към хората около теб. Изведнъж се оказа, че за да бъда воин около себе си трябва да имам само воини, а между воини не може да има приятелство, в общо-приетия смисъл, защото във всеки един момен, те са в Последната си решителна битка и са твърде заети с нея. Самотата винаги се е просмуквала в живота ми и изведнъж ми стана тъжно като се замислих за живота си. Именно самосъжалението, отчаянието и безидейността са оръжия на самотата. Но аз не се поддадох и проумях, че досега винаги бях отблъсквал самотата чрез ентусиазъм, амбиция, заинтересованост и предаване на смисъла на всичко с което се занимавам. И проумях, че Пътя на воина винаги минава в самота. Воинът е най-самотния чонек. Ето, аз например сам се отделих от обществото и се отдадох с жестока преданост в търсене на просветлението. С единствената цел да усъвършенствам своето умение, аз не живеех като останалите хора, скитах из Япония, зимните студове ме пронизваха, ветровете ме издухваха, а дъждовете ме мокриха, не се грижих за косата си, никога не погледнах жена. Никота не предадох изкуството, като практикувам друга професия. Тогава разбрах, че съм победил самотата, защото тя беше престанала да съществува за мен и аз вече не чувствах, че съм самотен. Прибрах се в гостилницата и заспах. Но самотата никога не се предава съвсем и понякога отново и отново ме атакува .
Следващите противници се изправиха пред мен в един много труден за мен, а и за цяла Япония, момент. През 1636 година южните кланове и християните събраха голяма армия и се възбунтуваха срещу най-великия воин и пълководец и най-справедлив господар Йеясу Токугава. Аз тогава бях на 55 години и вече бях изморен от битки и сражения, но осиновения ми син Йори участваше като капитан и аз бях привлечен също. Отдадоха ми почести като на голям воин. Това беше най-кръвопролитната битка провеждана някога в Япония. За три денонощия ” гърди в гърди ” основно с катана, бяха избити около 70 000 души. Битката беше жестока. Непрекъснато сечях, вече не знаех колко хора бях избил. Настроенията ми се сменяха с развитие на битката, ту ме обвземаше някаква масова психоза и ярост, ту изпадах в апатия, но продължавах да сеча. Отначало при загубата на желание изпитвах страх да не би да загубя живота си, но постепенно избих толкова хора, че престанах да оценявам живота, в това число и собствения си. Сърцето ми се беше вкоравило и не изпитвах нищо към никой. Не можех да спра и изведнъж разбрах, че тялото ми е просто инструмент за убиване в ръцете на някой друг. Контрола и майсторството, които бях работил толкова години да постигна не бяха мои. Продължавах да сеча и постепенно загубих чувството си за Път, идеята си за добро и зло, продължих да убивам, но и това престана да има значение за мен от едно време натам. Така открих следващия си противник, а именно УМОРАТА. Той изглеждаше като безличен, обикновен воин, изправи се срещу мен в битката. Когато го погледнах изведнъж осъзнах безсмислеността на битката и че това не е мой война и всичко в мен крещеше да спра и да се откажа, да се предам и че може би дори е по-добре да умра, само и само да намеря покой. Но изведнъж намерих сили и се преборих с всичко това и просто продължих битката. Така преодолях следващия си противник и се сетих, че вече го познавам от преди и след това винаги в момент на слабост ми се е появявал, защото неговото второ име е ” слабост ” а когато тя те превземе преди да си се изморил се нарича ” мързел ”. Ето дори когато пиша тези редове съм уморен. Някои хора смятат, че като остарееш враговете започват да те атакуват, но аз смятам, че по-скоро те винаги ге атакуват, но като остарееш ставаш по-чувствителен към тях и започваш да им обръщаш повече внимание.
Същият ден, когато вечерта си почивах, получих мощен пристъп на СТРАХ. Това беше най-силния ми противник. С него бях общувал и воювал през цялото време, той беше мой съветник, приятел и ….враг. Изведнъж тази вечер проумях, че на другия ден ще , умра, усетих го с цялото си тяло и дух. Знаех … бях сигурен, че ще умра и целият ми живот започна да минава пред очите ми. Страхът се процеждаше през цялото време и постепенно ме обсебваше. Заспах за един – два часа рано сутринта, въпреки че бях мъртво уморен от сечта предния ден. Картината на собствената ми смърт се смесваше с кървави сцени от предния ден. Сутринта станах и светкавично взех решение какво да правя. Не направих нищо специално, реших, че щом досега цял живот съм смятал, че това е правилния начин на живот и борба, сега накрая няма да изневеря на живота си. Никога не бих допуснал да се обърна с гръб към страха и да бягам, нямаше да направя това и сега.
Сутринта станах проведох сутрешното си ритуално къпане (шикантаза ). То се състои в изкъпване и тоалет, концентрацията с която се изпълнява е голяма, защото всеки воин трябва да се приготви да посрещне смъртта този ден. Този ритуал много ми помогна и аз съвсем се подготвих да посрещна смъртта. Въпреки, че смъртта тази сутрин присъстваше по различен начин. Измих се, хапнах и когато започна битката, аз отново се включих вътре. Тогава разбрах, че победих още един от враговете си, защото страх се побеждава само по един начин, като се изправиш срещу него. Но пък и страха никога не може да бъде победен напълно. Не умрях този ден, защото не се уплаших и имах смелостта да се изправя пред смъртта. Така преодолях страха, а когато не те е страх не можеш да умреш, могат да те убият, но не и докато си жив да възприемеш, че си умрял.
Така стоях в центъра на пещерата и всичките ми врагове ме бяха обкръжили като стари приятели и аз чаках, защото знаех, че в този ден ще се срещна и с най-страшния си враг. Всички стояхме като вцепенени, аз ги гледах и си спомнях различни случки в които бях се срещал с тях. И стоях и чаках …чаках времето минаваше, а нищо повече не се случваше. И аз се взирах, за да видя дали няма нещо което да съм пропуснал. И изведнъж като мълния ме порази просветление. Разбрах, че през цялото време през което бях стоял последният ми враг е бил пред мен. Но той е най-страшния противник, защото на много хора не е дадено да го видят, а това е най-страшното нещо. Защото повечето хора го ползват като средство, той предоставя възможност и е нещото върху което градим пътя и живота си. И разбрах, че докато съм чакал нещо да се случи аз вече съм губил и разбрах също така, че докато съм побеждавал този или онзи противник и съм водил всичките си битки, аз съм губил от този последния противник и проумях, че него никой не може да го победи и даже малко хора могат да го видят. И проумях, че аз вече бях загубил и ще загубя последната си битка с него. Изведнъж ме обзе ярост, а после примирение и не знаех как да го победя, защото моето време вече свършваше и нямах повече време, за да спечеля. А името на този противник беше …ВРЕМЕ. И ето аз прекланям глава и въпреки, че не мога да победя и ще си отида така от живата, проумях, че начин да му противодействам се състои именно в това и бях щастлив и благодарих на Буда. Седнах по най-бързия начин и написах всичко за тази случка. И ако ти днес стоиш и четеш йероглифи, това означава, че все още битката продължава и ти ще продължиш битката с враговете. Въпреки, че битката няма да бъде моя битка, а ще бъде твоя битка. А срещу ВРЕМЕТО не е възможно да се победи, но щом има битка това вече е победа за воините. И така ти читателю мой, надявам се млад самураи, прочете за битките, която аз един стар воин от Харима, проведох в живота си. Бих се радвал ако съм можал да ти бъда с нещо полезен, множете и разпространявайте знанието за доброто и за Пътя на воина. Ако някаква ирония на съдбата унищожи тези листове, за мен ще остане удовлетворението от смислено изживяния ми живот и легендата, която имах щастието да преживея.

Това е записано през първите десет дни от десетия месец в двадесетата година на Каней ( 1644 ).
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Декември 09, 2018, 08:13:13 pm
Можете ли да чуете планинския поток?
   


Един дзен учител, съпроводен от свой ученик, вървял в мълчание по планинска пътека. Когато стигнали до старо кедрово дърво, седнали под клоните му, за да хапнат малко ориз и зеленчуци. След яденето ученикът - млад монах, все още неоткрил тайната на дзен, - нарушил мълчанието на учителя си с думите:

- Учителю, как мога да вляза в дзен?

Това, което имал предвид, разбира се, било как да влезе в онова състояние на съзнанието, което е „дзен".

Наставникът продължил да мълчи. Ученикът, развълнуван, чакал отговор почти пет минути. Тъкмо се канел да зададе нов въпрос, когато учителят внезапно проговорил:

- Чуваш ли звука на планинския поток?

До този момент ученикът не съзнавал, че има планински поток. Бил твърде зает да мисли за значението на дзен. Но сега се заслушал в звука и безспирно дърдорещият му ум утихнал. Отначало не чул нищо. После мисленето му било победено от повишената осъзнатост и внезапно до ушите му стигнал недоловимият ромон на малкия поток, пеещ в далечината.

- Да, сега го чувам! - възкликнал той.

Учителят вдигнал показалец. В очите му имало и ярост, и нежност, когато казал:

- Влез в дзен оттук!

Ученикът бил зашеметен. Това било неговото първо сатори - проблясък на просветление. Той узнал какво е дзен, без да знае какво е узнал.

Двамата продължили пътя си в мълчание. Ученикът се чудел на живостта на света, разстилащ се около него. Сякаш виждал всичко за първи път. Постепенно обаче отново започнал да мисли. Живият покой бил засенчен от шума на ума и не след дълго той задал нов въпрос:

- Учителю - рекъл, - мислих известно време. Какво щеше да ми кажеш, ако не бях успял да чуя планинския поток?

Учителят спрял, погледнал го и казал:

- Влез в дзен оттук!
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Декември 18, 2018, 12:36:57 am
Астрономът

На стъпалата на храма седеше един сляп човек. Моят приятел ми каза: “Ето го най-мъдрия човек на страната ни”.

Доближих се до слепеца и го поздравих. Ние се заговорихме.

След известно му време му казах: “Простете моя въпрос, но откога сте сляп?”

“Аз съм сляп по рождение”, каза той.

“А от какъв род е вашето знание и вашата мъдрост?”, попитах аз.

“Аз съм астроном”, отговори той.

И като сложи ръка върху гърдите си, рече: “Наблюдавам всички онези слънца, и луни, и звезди, които са тук”.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Януари 13, 2019, 01:29:56 am
Плашилото

Веднъж попитах едно плашило: “Не ти ли омръзна да плашиш гаргите в този пущинак?”

А то ми рече: “Удоволствието да плашиш е дълбоко и непрестанно и аз никога не се уморявам да го правя”.

Позамислих се за минута и рекох: “Истина е; и аз познавам това удоволствие”.

“Само онези, които са натъпкани със слама, могат да го познават”, отговори то.

И аз си тръгнах оттам, без да знам дали това е комплимент или обида.

Мина една година, през която плашилото беше станало философ.

И когато минах отново край него, видях, че две гарги са свили гнездо в шапката му.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Февруари 24, 2019, 12:23:22 am
Единственият начин да успееш

Няколко малки жабчета решили да си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една висока кула. Събрала се голяма тълпа да наблюдава състезанието.

Стартът бил даден и жабчетата започнали да се изкачват... Никой от тълпата обаче не вярвал, че ще успеят да стигнат до върха. Чували се подвиквания:  "Пътят е толкова труден! Никога няма да стигнат върха". Или: "Няма начин да стигнат догоре. Кулата е толкова висока!"

Малките жабчета започнали да се разколебават. Тълпата май била права. Твърде трудно било това предизвикателство за техните мънички крачета. И едно по едно се отказвали...

Имало обаче няколко ентусиасти, които продължавали нагоре. А тълпата продължавала да им подвиква: "Стига вече! Откажете се! Вижте колко е трудно! Не може да успеете!"

Постепенно и тези упорити жабчета се отказали. Само едно не спирало. Продължавало нагоре и нагоре...Стигнало върха и се оказало, че е самичко. Останалите се отказали по пътя.

Тълпата полудяла от възторг! Всички искали да разберат как е постигнало този подвиг! Наобиколили го, когато слязло от кулата, и започнали да му задават въпроси. Оказало се обаче, че жабчето победител е глухо.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Март 05, 2019, 12:16:23 am
Нарът
Веднъж, докато живеех в сърцето на един нар, аз чух едно от наровите зърна да казва: “Един ден аз ще стана дърво, и вятърът ще свири в клоните ми, и слънцето ще танцува върху листата ми, и аз ще съм силно и красиво през всички сезони”.

Тогава друго зърно заговори и каза: “Когато бях младо зърно като теб, аз също имах такива възгледи; но сега, когато вече мога да преценявам нещата, аз виждам, че надеждите ми са били напразни”.

В този миг проговори трето зърно: “Не виждам в нас нищо, което да предвещава толкова велико бъдеще”.

И четвърто: “Но каква подигравка ще е нашият живот, ако не ни чака нещо по-добро от това, което сме сега!”

И пето: “Защо да спорим за това какво ще станем, след като не знаем дори какво сме?”

И шесто: “Каквото сме, това и ще си останем”.

И седмо: “Аз знам как ще се извърши всичко, но не мога да го изразя с думи”.

Тогава заговори осмо – и девето – и десето – и още много други – докато не заговориха всички и аз не можех да разбера нищо поради голямата врява.

И затова се преместих още същия ден в сърцето на една дюля, където зърната са малко и почти винаги мълчат.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Юни 02, 2019, 07:51:27 pm
Мълчанието е ...

Мълчанието е знак за съгласие.

Мълчанието е знак на съгласие на несъгласните. (Г. Малкин)

Мълчанието е злато.

Мълчанието е верен приятел, който никога няма да ти измени. (Конфуций)

Мълчанието е отговорът на глупака. (Унсур ал Маали)

Мълчанието е най-съвършеният начин да изразиш презрение. (Джордж Бърнард Шоу)

Мълчанието е дълбоко като Вечност; разговорите - дребни  като Времето. (Томас Карлайл)

Мълчанието е най-великото от човешките страдания, светиите никога не са мълчали. (Блез Паскал)

Мълчанието е един от най-трудно опровержимите аргументи. (Джош Билингс)

Мълчанието е великото изкуство на водене на разговор. (Уилям Хазлит)

Мълчанието е стил мъдрост. (Ф. Бейкън)

Мълчанието е фигура на речта, не изискваща отговор, кратка, студена и ужасно сурова. (Т. Паткър)

Mълчанието е убежище на простата душа, изпитваща цялата дълбочина на човешката скръб. (Виктор Юго)

 :)
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Юни 25, 2019, 11:05:37 pm
УЧИТЕЛЯТ И ДЪЖДЪТ

 
Веднъж при учителя дошъл един човек и му се оплакал: - Аз не мога да усетя дъжда.

 Учителят му отговорил: - Забрави третата дума и ела другата седмица.

 След седмица човекът се върнал и казал: - Аз не усещам дъжда.

- Остави при мен третата дума и ела след месец.

 След месец човекът дошъл и казал: - Аз не съм дъжд.

 - Е, сега можеш да оставиш настрана втората дума и да идеш под дъжда. Ако искаш, ела при мен догодина.

 След година при него дошъл дъждът.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Юли 13, 2019, 09:26:03 pm
Притча за постоянството

Веднъж един мъдрец завел учениците си на едно поле, където вече няколко месеца земеделец безуспешно се мъчел да изкопае кладенец.

Учениците не разбирали какъв е смисълът да ходят там. Но учителят настоял, защото смятал, че иначе не биха разбрали това, което иска да им обясни.

Оказало се, че земеделецът върши следното: започва да копае на едно място и като не намери вода до определена дълбочина, се премества десет крачки встрани и започва нова дупка. Вече бил изровил осем ями и копаел деветата. Така опропастил цялото поле.

-Не правете като него - казал мъдрецът на учениците си. - Ако той беше използвал цялата си енергия да копае на едно място, отдавна вече щеше да е изкарал вода, колкото и дълбоко да е тя.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: gesh78 в Март 24, 2020, 07:37:39 pm
Колко струва преминаването на реката
[/size]


Буда и неговите ученици стояли пред една река и чакали лодкаря. В това време се появил йогин и няколко пъти минал по водата, а после патетично се обърнал към Буда:
 - А ти, Просветени, можеш ли да направиш това?
Буда попитал:
 - Колко години си загубил, за да постигнеш това?
 - Почти целият си живот, подлагах се на сурова аскеза и лишения.
Докато те говорили, дошъл и лодкарят и Буда се обърнал към него:
 Колко струва преминаването на реката?
 - Три гроша - казал човека.
 - Виждаш ли,- казал Буда на йогина.
- Ето толкова струва целият ти живот...


От: "Най-известните притчи за Буда"

Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Октомври 20, 2020, 09:00:05 pm
Кокошката пътешественица

Дошла есента и лястовичките започнали да се приготвят за дългия път на юг. Радостно чуруликали и само чакали северния вятър, за да се отправят на път. Любопитната кокошка се заслушала в тяхната глъч и решила, че е много вълнуващо и интересно да отидеш на юг, в далечните топли страни."А защо пък да не тръгна с тях?" – казала си кокошката и също се застягала за пътешествие.На другия ден лястовичките се събрали, издигнали се в небето и се отправили на дългото пътешествие. Кокошката на свой ред също се опитала да полети, но само подскочила, запърхала с крила и прескочила оградата на курника. После, продължавайки да "лети", прескочила и оградата на двора и също се отправила в посоката, в която полетели лястовичките.Тичала кокошката, подскачала, размахвала крила и успяла да пресече дори селския път. Накрая стигнала до съседната градина. Повъртяла се там, поразгледала и решила да се прибира.На другия ден се върнала в птичия двор и разказала на всички как е летяла на юг, колко нови и интересни неща е видяла, в какви красиви непознати земи е била… Видяла овощна градина с дървета каквито никога не била виждала, запознала се с други птици, а даже срещнала и градинаря… Толкова вълнуващо било на юг! Разказвала ли разказвала пътешественицата…– Ех, че интересно! Колко смела птица си ти! – бръмчал птичият двор и всички тайничко ѝ завиждали.Минала зимата, дошла пролетта. И лястовичето ято се върнало от юг. Лястовичките започнали да разказват за морето, за топлите южни земи. Но никой от птичия двор не се заинтригувал от техния разказ.– Нашата кокошка вече всичко ни разказа – казвали всички в един глас. – Тя отдавна се върна оттам, тя знае всичко!И така кокошката била призната от всички за експерт по южните страни.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Ноември 06, 2020, 10:10:09 pm

Свободата започва с разбирането, че вие не сте мислещият.
В момента, в който започнете да наблюдавате мислещия, се активира по-високо ниво на съзнание.
Започвате да осъзнавате, че отвъд мисълта има обширно царство от интелект, че мисълта е само мъничка част от него.
Осъзнавате също, че истински важните неща - красотата, любовта, творчеството, радостта, вътрешният мир - се раждат отвъд ума.
Започвате да се пробуждате.

Е.ТОЛЕ

Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Март 20, 2021, 07:24:15 pm
Попитали един дзен майстор: В какво се състои тайната на успеха?
-Две думи - отвърнал той – правилни решения.
-Коя е тайната за вземането на правилните решения? – попитали го отновo.
- Една дума – усмихнал се стареца – опитът.
-А къде е тайната на добиването на този опит?
-Две думи – въздъхнал дълбоко майсторът-неправилните решения!

Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Юни 11, 2021, 11:45:29 pm
Учителят казал: „Съдбата на един човек не е толкова проста, колкото изглежда. Съвсем не е така. Тя може дори да доведе до някакво опасно действие. Когато ние искаме нещо, ние влагаме в желанието част от мощна енергия и повече не сме в състояние да скрием от себе си истинския смисъл на своя живот. Когато ние искаме нещо, правим избор и плащаме цената. За да се следва мечтата, също трябва да се плати цената. Това може да изисква от нас да изоставим старите си навици, това може да ни създаде проблеми и да ни донесе разочарование. Но независимо от това колко е висока цената, тя никога не е толкова висока, колкото е онази, която плащаме за това, че не можем да живеем личната си съдба. Затова когато веднъж се обърнем назад и видим всичко, което сме направили, и чуем собственото ни сърце да казва: «Напразно изживях живота си». Повярвайте ми, че това е възможно най-лошата фраза, която вие някога можете да чуете“.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Юни 23, 2021, 11:31:08 pm
Историята за магарето и тигъра

Магарето казало на тигъра: - Тревата е синя .
Тигърът отговорил:- Не, тревата е зелена .
Дискусията се разгорещила и двамата решили да предадат въпроса на арбитраж и за това се обърнали към лъва, краля на джунглата.
Преди да стигнат до поляната в гората, където лъвът седял на трона си, магарето започнало да крещи:- Ваше Величество, вярно ли е, че тревата е синя?
Лъвът отговорил:- Вярно, тревата е синя.
Магарето се втурнало напред и продължило: - Тигърът не е съгласен с мен и ми противоречи и ме дразни, моля да го накажете !
Кралят заявил:- Тигърът ще бъде наказан с 5 години мълчание .
Магарето скочило от радост и продължило пътя си, доволно и повтаряйки:- Тревата е синя...тревата е синя...
Тигърът приел наказанието си, но отново попитал лъва:-  Ваше Величество, защо ме наказахте, все пак тревата е зелена?
Лъвът отговорил:- Всъщност тревата е зелена .
Тигърът попитал:- Защо тогава ме наказвате?
Лъвът отговорил:-  Това няма нищо общо с въпроса дали тревата е синя или зелена. Наказанието е, защото не е възможно смело, интелигентно създание като теб да губи време в спор с магаре, а на всичкото отгоре да дойде и да ме притесни с този въпрос ."
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Юли 05, 2021, 12:19:26 am
Пътя към баланса

Веднъж двама дзен-наставници се срещнали в градината и решили да споделят един с друг мъдростта си. След като седнали, единият разказал следната случка:

-Оня ден минавах покрай пазара и видях търговец на скъпоценности. На едното блюдо на везната беше сложил злато, а на другото – чугун, и ги уравновесяваше. Наблюдавах го и виждах баланса на Вселената.

Другият се усмихнал и казал:

-Балансът не е сплав от чугун и злато, или добро и лошо. Балансът е равновесието между вътрешното и външното. Преди три дни например, видях как един монах медитира, наблюдавайки чаша вода. И си спомних как в самото начало на обучението си осъзнах, че чашата е наполовина пълна, но в същото време е наполовина празна. И именно в това е хармонията и красотата на света.

-А аз винаги съм мислел, че чашата е твърде голяма – отвърнал първият майстор.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Септември 30, 2021, 07:24:09 pm
Притча за глупака

Един ден ученик отишъл при своя мъдър учител и го попитал: – Учителю, по какво един умен човек се различава от глупака?

Била тиха и слънчева утрин, в която мъдрецът отпивал от своя зелен чай размишлявайки за същността на вечността. Въпреки това в името на своя ученик, той оставил цялото това блаженство и го повел към планината, без да му дава отговор на въпроса.

Спрели в подножието на планината, а учителят му казал да качи всички големи камъни до върха. При залез слънце ученикът бил много уморен от тежката задача на своя учител. Въпреки това бил горд със себе си, защото успял да свърши всичката работа.

Тогава попитал мъдреца:

– Учителю, сега мога ли да разбера отговора на своя въпрос?

– Не! – отвърнал мъдрецът.

– И защо бе необходимо да нося всички тези камъни? – попитал ученикът.

– Умният човек би задал този въпрос преди да започне да ги носи! – отговорил учителят.






Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Октомври 03, 2021, 07:26:00 pm
Животът е сега…

Виетнамския будистки монах и философ, Тич Нан Хан, пише за насладата от пиенето на чаша чай. Трябва да си напълно буден за настоящия момент, за да се наслаждаваш на чая. Само в осъзнаването на настоящето, твоите ръце чувстват топлината на чашата. Само в настоящето ти можеш да усетиш аромата, да вкусиш сладостта, да оцениш деликатността. Ако размишляваш за миналото или се безпокоиш за бъдещето, ти ще изпуснеш напълно радостта от пиенето на чаша чай. Ти ще погледнеш в надолу към чашата, и чаят ще е изчезнал.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Февруари 16, 2022, 11:04:47 pm
Житните зрънца

Имало едно време един земеделец. Той притежавал огромна житна нива. Простирала се дорде взор стигал. Дошло време за жътва. Ожънали нивата и прибрали житото в хамбара.

Благодатна била реколтата, много били зрънцата жито. Всяко житце се надявало, според разбиранията си, да свърши добре. Най-голяма част от житцата се озовали при хлебопроизводителите. Изпекли ги и умрели. Друга част отишли за фураж на животните и станали на тор, а трети пък отишли на фючърсния пазар и станали обект на покупко-продажба. Четвърти се развалили още в хамбара. Имало обаче и една друга група зрънца...

Един ден дошло едно момче при земеделеца и поискало да купи торбичка житце. Продал му Човекът житото и го изпратил. Били тези, Петите.
Прибрало се момчето вкъщи и започнало с любов и внимание да покълва житните зрънца. Те щели да Бъдат.

Както им сменяло момчето водата един ден обаче, при отцеждането няколко житни зрънца се катурнали от бента, който образувал ръката на детето, паднали и се изгубили във водопровода...
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Юли 04, 2022, 07:22:52 pm
Притча за учителите на Учителя

Когато дошъл сетният час на един мъдър Учител, учениците се събрали край леглото му да се сбогуват с него и казали:

- Ти винаги ще си останеш нашият Учител. Но никога не си ни разказвал кой беше твоят Учител.

Мъдрецът отвърнал:

- Имал съм стотици учители, но ще ви разкажа за трима от тях.

Първият беше един крадец.

Веднъж се загубих в пустинята и когато най-накрая успях да се добера до някакво селце, всички отдавна спяха и домовете им бяха залостени. Обикалях от къща на къща и накрая попаднах на един човек, който се опитваше да пробие дупка в стената на чужд дом, за да го обере. Попитах го къде мога да отседна, а той ми отговори: „По това време на нощта трудно ще намериш подслон, но можеш да пренощуваш при мен, ако не те притеснява, че съм крадец." Оказа се прекрасен човек и аз останах при него цял месец. Всяка вечер ми казваше: „Отивам на работа. Ти си почивай." Когато се връщаше, го питах: „Успя ли?" А той отговаряше с усмивка: „Днес – не." След което казваше: „Бог е милостив, утре непременно ще стане." Запомних добре урока на вярата и си я повтарях всеки път когато бях на ръба на отчаянието.

Вторият ми учител беше едно куче.

Веднъж приближих до бистър поток, умиращ от жажда, и точно преди да се наведа да пия, се появи и едно куче, което също искаше да се напие с вода. Но щом погледна в потока, видя отражението си и се изплаши. Залая и отскочи назад. Жаждата му обаче бе толкова силна, че след малко се върна. Накрая, напук на страха, просто скочи във водата и страхът му изчезна. Така разбрах, че когато искаме нещо много силно, просто трябва да скочим срещу страховете си.

А третият ми учител бе едно момче.

Веднъж се озовах на свечеряване в един град. По пътя си срещнах момче, което носеше горящ светилник. Видях, че е младо и още зелено, и реших да се пошегувам с него и го попитах:

- Имаш ли огънче?

- Да, господине. - отвърна почтително момчето

- А то откъде идва? – продължих да се шегувам. Тогава момчето духна срещу пламъка и каза:

- Видяхте ли, огънчето взе, че си отиде? Кажете къде отиде?

Не казах нищо и продължих по пътя си. Това беше моментът, който разтърси егото ми, разделих се с глупостта, наглостта и предразсъдъците си и така разбрах колко е важно да се разделяме с това, от което нямаме нужда.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Ноември 16, 2022, 11:40:36 pm
Старецът и монетата

Веднъж, старият Учител минавал с учениците през едно село. Научили местните хора, наизлезли от домовете си и от радост, започнали да обсипват странниците с монети.
Но каква изненада - монетите, докосващи стареца, отскачали от него и падали на земята, а тези, които падали върху учениците, прилепвали и се задържали по тях. Когато най-накрая излезли от селото, учениците попитали стареца защо се е случило така:

— Защото вие все още обичате света, деца мои, — отвърнал старецът.
Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Февруари 28, 2023, 11:11:23 pm
Притча за тишината

Един ден фермер установил, че е загубил в обора часовника си. Той не струвал скъпо, но му бил подарък от любим за него човек. След няколко неуспешни опита да го намери, повикал в близост играещи деца, като обещал на този, който го намери голяма награда.

Децата търсели ли търсели, но така и не го намерили. Приближило се едно малко момче и помолило фермера и той да опита да намери часовника. Мъжът не възразил. Не след дълго малкият излязъл от бора с часовник в ръка. Фермерът много се зарадвал и попитал момчето как го е намерило.

– Не направих нищо кой знае какво. – отговорило детето. Просто седнах на пода и се заслушах. В тишината чух как часовникът тиктака. Звукът ми помогна да го намеря.


Титла: Re: Дзен притчи и поучителни разкази
Публикувано от: Веско в Април 23, 2023, 01:25:47 am
Помисли за това

Различните дейности на обикновения живот следват една след друга като вълните на океана. Богатите никога не чувстват, че имат достатъчно пари; силните никога не чувстват, че имат достатъчно сила.

Помислете за това: най-добрият начин да удовлетворите всичките си желания и да завършите всичките си проекти е да ги изоставите.

Едно осъзнато същество вижда грижите на обикновените хора като събития в съня и ги наблюдава като старец, който гледа игра на деца. Снощи сънувахте, може би, да сте велик крал, но когато се събудихте, какво остана? Това, което изпитвате в будно състояние, едва ли има повече реалност от това.

Вместо да преследвате тези неуловими мечти, оставете ума си да почива в спокойно съзерцание, без умствена възбуда и разсейване, докато осъзнаването на празнотата стане неразделна част от вашето преживяване.

~ Дилго Кхенце Ринпоче