Apocryphal Academy

Автор Тема: Дзен притчи и поучителни разкази  (Прочетена 76051 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #15 -: Октомври 14, 2017, 12:48:25 pm »
Застанал един човек на терасата на една малка виличка насред планината. Бил напълнил малко канче с вода до си свари кафе. Запалил газовия котлон, стоящ на малката масичка и докато стоял си спомнил за един свой приятел. Припомнил си една ситуация, в която като малки деца се организирали и отишли до изоставената сграда на някогашен завод, за да съберат ако намерят ,,цветни'' метали. Докато се ,,изнасяли'' с ,,плячката'' от обекта пазачите ги подгонили. Тъи като приятелят бил по-дребен успял да се промуши изпод оградата, а на него се наложило да бяга през единствения свободен маршрут - през нахвърляните тухли и бетонени отломки. В момента, в който побягнал имал чувството, че е лек като перце и все пак успял да избяга стъпвайки по върховете на отломките и дори успял да се прехвърли през металната ограда. В този момент от спомена ситуацията се променила. Сякаш пространството се огънало и се затворило в един мехур, който бавно започнал да се отдалечава. След като отвърнал взор от мехура видял друг подобен, но ситуацията в него била вече различна. Стоял в клуба за електронни игри с приятеля си и със спечелените пари от пункта за изкупуване на цветни метали ''черпели'' с жетони всичките си приятели от квартала. Спомена за удоволствието от това да доставиш радостта от получаването на безплатен жетон на приятелите го караше да се чувства щаслив. Странното било, че всичко било сякаш замръзнало, а той все още можел да ,,стои'' на повърхността на мехура. Приплъзнал се и се озовал в позицията на приятеля си. Изпитал съвсем друго усещане. Вече удоволствието се дължало на усещането за специалност от породената възможност да има повече от другите деца. ''Новото'' усещане било странно и го накарало пак да се отдръпне на ,,повърхността'' на мехура. В този момент усетил друг мехур да ,,влиза'' в този и изведнъж всичко се раздвижило. Мехурите започнали да се замъгляват и да покафеняват. Отдалечавайки се от тях започнал да вижда все повече от тях и как се преплитат един в друг. Виждал как нови ,,извират'' и избутват вече оформилите се. Продължавал да се отдалечава, а мехурите ставали по-малки. Появил се метален пръстен, който ограничавал мехурите, но те ставали все повече и в един момент ,,излезнали'' извън пръстена и човекът видял как кафето  изкипява и се разлива върху малката масичка на терасата на малката виличка насред планината.
   Колко странно може да изкипи едно кафе?! - запитал се той. В този момент чул ромола на близкото поточе.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #16 -: Октомври 19, 2017, 12:47:04 am »
Огледала

Живял някога един могъщ крал. Той си построил огромен дворец. Но този дворец бил доста странен. Той целият бил покрит с огледала отвътре - стените, пода, тавана, абсолютно всичко. Милиони огледала.


Веднъж от някъде притичало едно куче и влязло в двореца. Изненадано от непознатото място, то се заогледало наоколо. И тогава с ужас видяло, че от всички страни е заобиколено от огромно множество кучета. Те били навсякъде и толкова много! С намерение да се защити от тях, за всеки случай кучето им се озъбило, за да ги сплаши. В отговор обаче всичките кучета наоколо също му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи - срещу него всички кучета му отговорили със същото. Виждайки това, кучето вече било сигурно, че животът му наистина е в опасност и започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят насреща му. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли...

На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там сам самичко. Освен него, в двореца нямало никой друг. Там били само милионите огледала. Никой не се е борил с него, защото не е имало кой да го направи. Но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. И когато започнало да се сражава, отраженията в огледалата също влезли в бой. То загинало в борбата с милионите собствени отражения, които го заобикаляли от всички страни...

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #17 -: Октомври 21, 2017, 10:01:27 pm »
Притча за Ума

Един човек пътешествал и неочаквано попаднал в Рая. Без да знае той приседнал поде едно дърво на желанията. То изпълнявало всяко едно желание, в момента , в който си го помислиш. Това ставало след като преспиш под него. Човекът бил уморен и заспал под дървото. Когато се събудил почувствал много силен глад и си казал "Ех, да имаше какво да хапна". Веднага пред него се появила храна. Той бил толкова гладен, че въобще не се замислил отъкде се появила храната. А тя била толкова вкусна!
След като се нахранил и гладът преминал, той се огледал. Почувствал удовлетворение. Тогава се появила друга мисъл в главата му:
Ако имаше какво да пийна.
Веднага се появило прекрасно вино.
Докато си лежал в сянката на дървото и спокойно си пийвал виното, мъжът се наслаждавал на приятния лек ветрец, който подухвал в Рая. Той започнал да се удивлява:
Какво става тук, да ни би да сънувам, или тук има привидения, които си правят странни шеги с мен?
И в този момент се появили привиденията. Те били ужасни, жестоки и отвратителни на вид. Точно така си ги представял човекът. Той се разтреперил от страх и си помислил:
Боже, сега ще ме убият.
И те го убили...

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #18 -: Октомври 22, 2017, 12:19:30 am »
ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО


Стояло си на топло малкото врабче в уютното гнездо.
В този момент минала една крава и се изсрала. Почнала да се бърше о кората на дървото и врабчето изпаднало от гнездото и паднало в лайната, но на топло.
Минала една лисица, изчистила го и го изяла.


Не винаги този,който те вкарва в лайната ти мисли лошото и не винаги този, който те изкарва от лайната ти мисли доброто.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #19 -: Октомври 29, 2017, 10:47:39 pm »
УСЕТИ ГО!

 Ученикът попитал: - Какво е нирвана?

 Учителят отвърнал: -Да не поверяваш себе си на порочния кръг на раждането и смъртта или удоволствието и болката. Това е великата нирвана.

 - Какво е порочният кръг на раждането и смъртта и удоволствието и болката?

 Учителят отвърнал: - Желанието за нирвана! Сега замълчи и усети какво имам предвид, като казвам „желанието за нирвана". И обърни внимание, че не ти казвам.- „Помисли за това." Защото да мислиш означава да пропуснеш. Усети го!

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #20 -: Октомври 29, 2017, 10:50:06 pm »
ЯСНОТА

- Не търсете бога, - казал учителят. - Просто гледайте и ще видите.
 - А как да гледаме?
- Когато гледате нещо, старайте се да виждате само това и нищо друго. Отговорът озадачил учениците, затова се наложило учителят да опрости обяснението. - Например, ако гледате луната, да виждате само нея.
 - А какво друго бихме могли да видим, гледайки луната?
- Гладният може да види пита кашкавал, а влюбеният - лицето на любимата.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #21 -: Ноември 02, 2017, 10:05:39 pm »
РЕАЛНОСТ И СЪН

 Една сутрин Бокуджо се събудил и веднага извикал най-възрастния ученик: - Сънувах странен сън. Би ли могъл да ми го разтълкуваш? - Учителю, изчакайте първо да ви донеса вода, за да си измиете лицето, - отговорил ученикът. Той донесъл стомна вода и помогнал на Бокуджо да се измие. В този момент минавал друг ученик. Бокуджо го извикал и казал: - Сънувах сън, можеш ли да ми го разтълкуваш? - По-добре да ви донеса чаша чай, - казал ученикът и излязъл. Още един ученик, който минавал в този момент и дочул разговора, отишъл при Бокуджо и попитал: - А какво сънувахте? Вместо отговор получил удар с бамбукова пръчка по главата. Двамата първи ученици на Бокуджо избухнали в гръмогласен смях.

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #22 -: Ноември 04, 2017, 11:02:36 am »
Един ден, след дълго размишление стопанинът на един водоем решил, че вече не му се яде шаран. Във водоема плували толкова много шарани. Някои бил отглеждал дълги години. Някои наскоро се родили от по-старите шарани.
Но човекът твърдо бил решил, че не иска повече да яде шаран, а пъстърва.
Извадил всички шарани от водоема и зарибил с пъстърва.
Скоро пъстървата умряла, защото тази риба има нужда от повече кислород във водата.
Човекът разбрал, че за да смениш рибата трябва да промениш и водоема.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #23 -: Ноември 20, 2017, 10:45:35 pm »
Притча за Белия кон

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде…Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали :

– Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.

– Не отивайте толкова далеч – отговорил старецът – просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва ?

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.

Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.

– Старецът беше прав – започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.

– Не отивайте толкова далеч – пак отговорил старецът – фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?!

Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав- 11 прекрасни коня, нима това не е благодат!

След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят :

– Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие.

– Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае, дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици, страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца, обаче , останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:

– Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите – не знаем. Твоето е благословия.

Старецът отвърнал :

– Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моя син си е останал в къщи. Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие…

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #24 -: Ноември 21, 2017, 04:51:55 pm »
Живяло едно малко дърво.
С всеки сезон то пораствало и разпервало все по-широко клоните си да обгърне Слънцето.
Оставяло ветровете да извайват короната му, дъждът да гали листата му, ала изпитвало неистови трудности да задържи всичката вода от дъжда и да черпи от всички плодове на Земята, защото независимо от мощните си корени едни малки гъбки се били заселили в тях. Чувствало голямо нещастие от чуждото присъствие, което му точело от жизненоважната влага от дъжда.
Докато един прекрасен пролетен ден усетило, че няма къде да събере цялата сила от слънчевите лъчи, защото нямало достатъчно субстрат, който да преобразува в органична материя.
В неволята си помолило гъбките да му помогнат като разградят скалите.
Те му отвърнали, че при цялата влага, която им подсигурява с корените си, с удоволствие ще му помогнат.
Било истинска благословия наличието на тези гъбки като микориза в корените му.
Замислило се, че нещастието и благословията били едно и също и се случвали едновременно, а неговата оценка ги определяла като различни.
В този момент усетило, че е малка брънка в разговора между Слънцето и Земята.

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #25 -: Ноември 25, 2017, 01:52:31 pm »

Войнът-куче се биел с осем достойни противници. Битката се водела откакто се помнел
Всяка индивидуална схватка с отделен войн била различна.
Страхът от огромното телосложение на първия боец бил голям колкото Гневът, предизвикан от битките му с втория боец.
При всеки удар от третия боец изпитвал Отвращение.
Неспособността му да отразява ударите на четвъртия боец го карала да изпитва Презрение, а пък неподготвеността му за атаките на петия предизвиквала всеки път Изненадата му.
Шестият войн, странно за Войнът-куче, бил слаб противник, но в победата си над него изпитал огромна Тъга.
Също странна била Радостта от битката му със седмия войн, може би защото той защитавал последния осми войн.
Когато се изправил в битката с осмия войн, който нямал оръжие и стоял неподвижно, Войнът-куче бил объркан. В момента, в които вдигнал меча си за атака последният боец с мигновенно движение нанесъл удар в гърдите му и почти го парализирал. Виждайки предстоящия край на епичната си битка изпитал огромната Любов от битката с последния войн и с последни сили замахнал с меча си към огледалата в залата. Стъкла се пръснали навсякъде, а с тях се сринал и замъка и пред Кучето-войн се открила познатата гледка на обикновеното ежедневие.
Гледал, но всичко било различно.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #26 -: Ноември 27, 2017, 12:14:40 am »
НЕ УМУВАЙ!

 Линдзи седял на брега на реката, когато до него се приближил един философ, поклонил се и го попитал: - Каква е същността на вашето учение?

 Линдзи го погледнал и не отговорил нищо.

Философът решил, че той е много стар и сигурно е глух. - Вие май не ме чухте! - извикал той. - Питам каква е същността на вашето послание?

Линдзи се засмял.

Философът си помислил: „Странно, отначало не ми отговори, а сега се смее. Може би се преструва, че не ме чува? Но след като не ми отговори, явно все пак нищо не е чул." И закрещял още по-силно: - Питам ви каква е същността на вашето учение!

Линдзи спокойно отговорил: - Отначало ви казах - безмълвие. Но вие не ме разбрахте и се наложи да сляза малко по-ниско. Втория път ви отговорих - смехът, радостта. Но отново не можахте да ме разберете. Затова се налага да сляза още по-ниско. И написал с пръст на пясъка чан („медитация"). После казал: - Това е моето учение.

 Ученият помолил: - Не бихте ли изразили мисълта си по-ясно? 

Тогава Линдзи пак изписал на пясъка същия йероглиф, но още по-голям.

 На философа му кипнало и избухнал: - Вие сега майтап ли си правите с мене?! Аз ви помолих да уточните мисълта си, а вие ми чертаете все този йероглиф, сякаш съм неграмотен. Аз съм философ - човек, който разчита на ума си!

- Защо не казахте веднага! - възкликнал Линдзи. И написал: „Не умувай!".
 
Професорът се плеснал по челото и си тръгнал, без да се сбогува.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #27 -: Декември 11, 2017, 12:20:42 am »
ПЪЛНОСЪЗНАТОСТ ВЪВ ВСЕКИ МИГ

 Тенно отишъл на гости на Нан-ин. Той му бил ученик повече от 10 години и сега имал свои ученици. Навън се леел порой, затова Тенно обул дървени обувки налъми и си взел чадър.
Като го поздравил, Нан-ин попитал:
  - Предполагам, че си оставил налъмите си в предверието, но ми кажи, моля те, отдясно на налъмите ли остави чадъра или отляво?
Тенно се замислил. Той разбрал, че не въплъщава дзен във всяка секунда. Затова се върнал при Нан-ин и бил негов ученик още 6 години.

kipenzov

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #28 -: Март 10, 2018, 04:01:50 pm »
Иван Овчаров, Варна - в.,,Уикенд'',10-16.03.2018г.
        ХЪС
Когато хоризонтът се стъжни
и слънцето мъжди като кандило-
на нишка хъс животът се държи,
когато и ,,когато''... си отива...


И нямаш друго нищо- само хъс
да продължиш:
не затова, а въпреки...
През тъжни дни със миризма на пръст
да чуваш не сълзите си, а стъпките.


Отдавна тъй е подреден светът:
изблееш като агне между вълци-
изяжда те самата суета
на участта да се стопяваш мълком...


Когато хоризонтът се стъжни...
Когато само хъсът те държи...


     ¤¤¤


Когато само хъсът те държи
през всеки ден, зачеркнат от съдбата,
и радостта е коте зад вратата
напъдено - не мърка, а ръмжи...


Какво пък толкова- угасва всичко,
в което си се лъгал, че го имаш;
да разбереш, че туй, което взимаш,
приел си за твое по привичка...


Животът е и порив, и подсказване:
най-свежата трева е също плевел
и да отстъпиш също трябва смелост,
когато се въртиш от пусто в празно...


Ако е само хъсът в мисълта-
повтаряш недоучени неща!


     ¤¤¤


Повтаряш недоучени неща...
И ден за ден - поредната година
измъква се на пръсти, без следа...
И сякаш теб дори не те е имало...


Загърбил вече първия си плам,
дори това - за него да въздишаш...
Светът остава все така голям-
неовладян, а само поописан.


Желанията - мълнии на кръст,
повтарят все: ,,Да бъдем... догодина!''...
А можеш само да измериш ръст
с това, което беше и отмина...


По Коледа се случват чудеса,
когато си надмогнеш над гласа.


     ¤¤¤


Когато си надмогнеш над гласа
и в тишината всичко стане бяло-
засилване за новото начало
преди денят да подреди света.


Преди светът да се превърне в жал -
отново в мъст и сметки да клокочи
и точката да стане многоточие..
Преди снегът да се превърне в кал.


Преди да се превърне във ,,преди''
живецът тук дошъл, да ти отсрочи
дълга към всичко, дето те е сочило
като героя ,,сам себе си убил''...


Когато си надмогнеш над гласа -
дори да е за миг извън света.


     ¤¤¤


Дори да е за миг извън света,
желаното от теб е като черква,
където безуспешно си зачерквал
в молитвите си дни като листа.


Не стига само да извикаш: ,,Стига!'',
каквото е започнало - остава
да те изгарят и позор, и слава
поравно, като в неродена книга.


И като дума- мъртва преди раждане-
откриваш, че извън света си никой.
И бликват думи, страшни думи бликват,
и вместо теб живота ти разказват...


Какъв ти миг- дори извън света,
когато и това е суета?!...


Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #29 -: Април 15, 2018, 04:33:52 pm »
Притча за знанието

Учениците разпалено обсъждали изречението на Лао Дзъ: "Този, който знае, не говори, а този, който говори, не знае." Когато пристигнал Учителят, те го попитали:

- Учителю, какво означават тези думи?

- Кой от вас знае, как ухае розата? - попитал ги той в отговор.

Всички знаели.

- Разкажете за това - предложил той.

Никой не казал нито дума.

Тагове към темата: школи култура философия