Питателна енергия
(еднакво за мъже и за жени)

Началото започва непланирано;
Неочаквано пада то в темпоралното.
Веднага щом плач излезе от устата,
Езикът вече държи контрола.
Още повече, че износен е той от ударите на сетивата,
И овързан е от болест.
Когато детето е добре подхранено, то може да е от полза на майката;
Не му говори вече да не се обръща.


Коментар от Чен Ингнинг
Онова, което следва природата спонтанно, без преднамереност, е първичното Дао; онова което идва от човешките усилия и е замислено, е времево (темпорално) постижение. Ние човеците, преди да сме родени, на практика сме били недиференцирана, първична, обединена енергия, без име или форма; безсъзнателно ние се спускаме в утробата, и след това имаме тела. Веднъж след като имаме тела, с тях идват и тревоги.

„Веднага щом плач излезе от устата, езикът вече държи контрола”. Когато младенецът е в утробата, има само утробно дишане; носът не диша. Когато младенецът напусне утробата, той проплаква, и енергията във въздуха на външния свят влиза през ноздрите. Сега вече, придобитият дъх идва, за да контролира човешкия живот.

В началото, вдишаната енергия е повече от издишаната, и тялото пораства по-силно ден след ден. В последствие вдишването и издишването се изравняват и физическото развитие спира. След средната възраст, издишаната енергия постепенно се увеличава, докато вдишаната енергия постепенно намалява и тялото ден след ден се влошава. В края на живота, остава само толкова енергия, колкото за едно последно издишване и не остава никаква енергия за вдишване. Веднъж след като дишането в носа спре, коренът на живота най-накрая се пресича.

С “език” тук Сун има предвид дишането. Някои казват, че има предвид и говоренето, тъй като по много начини ние сме кондиционирани и контролирани от говора, включително и говоренето на себе си.

Тя продължава с това, че тази основна енергия е и износена от бомбардировката на сетивата и изпълнена с болести; тя вече ни каза за нормалните факти при раждането и смъртта на човешкото тяло, сега ни казва за това как хората се самоунищожават, като износват умовете и силите си, отдавайки се на твърде много сетивни преживявания.
Нашият естествен човешки живот на практика е доста къс; дори и ако не правят нищо, за да се самонаранят, хората в днешно време рядко живеят повече от 100 години. Отгоре на всичко, износването от сетивната бомбардировка и болестите може да навреди на основната енергия на хората, и така те да не могат да изживеят естествения си живот, умирайки преди да им е дошло времето.

“Когато детето е добре подхранено, то може да е от полза на майката, не му говори вече да не се обръща”. Детето е темпоралната енергия, майката е първичната енергия. Първичното е трудно за схващане; нужно е да се започне от темпоралното, за да се върнем към първичното. Когато темпоралната енергия е напълно развита, тогава първичната енергия спонтанно се появява; затова е казано “Когато детето е добре подхранено, то може да е от полза на майката”. Колкото до израза “въртене”, това означава връщане обратно до първичното.




Изпълняване на практиката
(Първата част е приложима еднакво към мъже и жени; последната част е приложима само от жени.)

Събери диханието в точката, където духът е замръзнал,
И жива енергия идва от изток.
Не се задържай върху нищо въобще,
И една енергия ще се върне на терасата.
Тъмнината трябва да се спусне отпред,
Светлината – да се прекара (индуцира) нагоре по гърба.*
След душ, грохот на гръмотевица
Кънти на върха на планината и
на дъното на морето.


Коментар от Чен Ингнинг
“Събери диханието в точката, където духът е замръзнал, и жива енергия идва от изток”. Събиране на диханието означава, че енергията от дишането се съхранява в хибернация и не се разклаща; замразяване на духа означава, че духът на откритото съзнаване е стабилизиран и не подлежи на разсейване.

Изтокът е посоката на изгрева; живата енергия е контраст с мъртвата енергия. Култиваторите от старо време, които практикували дихателни упражнения, заставали с лице на изток от четири до осем сутринта и поемали живата енергия от въздуха в телата си и използвали силата й, за да изхвърлят застоялата, натрупала се мъртва енергия от телата си.

В най-висшия вид алхимия, няма ограничение от време или пространство, но винаги е най-добре човек да се намира на място с чист въздух, когато времето е меко и вятърът е лек; тогава ефектът в тялото ще си дойде с практиката.

Ако наистина човек може да замрази духа си и понякога да събира дъха си, енергетицирайки цялото си същество, не след дълго ще може да повдигне първичната енергия из пещерата на сътворението.

Коментирайки И Чинг, Конфуций казал, “То е преди Рая, и Рая Го слуша. Тъй като дори Раят не го престъпва, какво остава за хората? Какво остава за призраците и духовете?”

Бележка от преводача: И Чинг, познато и като “Класиката на промените” или “Книга на промените” е древно китайско откровение и най-старият текст от Китайските класики. С история на повече от 2500 години коментиране и интерпретации (написан е през около 1000г пр. Хр.), И Чинг е влиятелен текст, четен по целия свят и осигуряващ вдъхновение за световете на религията, психоанализата, бизнеса, литературата и изкуството.

Действието на този етап е истинска работа, с насоченост и ефект; не е просто говорене и също така не е просто абстрактен идеал. Човек узнава, само когато го преживее.

Някои хора питат за какво става дума във всичко това, как всъщност се прави? Това не е нещо, на което може да се даде просто обяснение и е трудно да се напише. Нужно е човек да има много разбиране и опит и също е нужно хората, които го изучават, да са схватливи, защото трябва да са достатъчно загрижени да стигнат там със собствени сили, преди да преминат през вратата. Ако всичко беше записано, това щеше да измени живия метод в един мъртъв метод. Тъй като природите и чувствата на хората по света не са едни и същи, и конституциите им (физиката и нрава) са различни, ако практикуваха мъртви методи, те щяха да причинят болест, и така не само нямаше да постигат полза, но щяха да причинят и вреда.

“Не се задържай върху нищо въобще, и една енергия ще се върне на терасата”. Много отдавна някой казал, “Хората, които култивират Даото, трябва да отблъснат всички предмети и да се държат здраво за една мисъл, за да накарат ума да бъде неподвижен и тих като смъртта; после след това те следователно да могат да не умрат. Нека те да направят така, че енергията му да продължи прикрито, без да спира, и след това то ще може да остане дълго време. Това е енергия, която се връща на терасата на съзнаването, което е същността на съзнанието”.*

Едната енергия е Животът; когато Животът се върне в същността на съзнанието, това е така нареченият “възстановен еликсир”.

Чанг По-туан (Cang Po-tuan) казал, “Когато култивацията достигне до тук, в нирванния център в мозъка възниква ветрец, луната е ярка в пурпурния дворец под сърцето, полето на еликсира в корема гори с огън, средата на гръбнака е като колело на каруца, крайниците са като планински канари, порите са като след баня, костите и циркулиращата система са като при дълбоко заспалия, жизнеността и духът са като съпруг и съпруга в блажена прегръдка, земните и небесните души са като дете и майка, спомнящи си любовта си. Това е истинско преживяване, не метафора”. Това може да се нарече описание на крайното постигане на този етап.

“Тъмнината трябва да се спусне отпред, светлината – да се прекара (индуцира) нагоре по гърба”. Оперирането на активните и пасивните фази на практиката идват от природата, но човешкото усилие също има силата да упражни прикрито влияние, което не бива да се пренебрегва.

Активната фаза е наречена подпомагаща огъня на светлината, и нейният път е нагоре по гръбнака от опашната кост до центъра на мозъка. Пасивната фаза е наречена събираща се обратно в тъмнината, и нейният път е надолу по гърдите до океана от енергия в корема.

Също, когато нагоре по гръбнака се изкачва енергия, обикновено се усеща надигаща се наситена вълна от топла енергия из цялото тяло; когато енергията се спуска надолу по предната страна на тялото, топлата енергия постепенно се охлажда и успокоява. Следователно нарастването на топлата енергия е наречено подпомагащо огъня на светлината, а изравняването на топлата енергия е наречено събиране обратно в тъмнината. Тук има множество вътрешни прикритости, които трябва подробно да се изследват.

“След душ, грохот на гръмотевица кънти на върха на планината и на дъното на морето”. Една песен от Луноходното светилище (Moonwalking Shrine), написана от Лу Ян, казва, “Гръм в земята трепти, на планинския връх вали”. Във “Вдъхновението на стоте характера” на Лу Ян се казва, “Тъмното и Светлото се редуват, произвеждайки навсякъде гръмотевичен тътен”. Едно стихотворение от Шао Кангджи (Shao Kangjie) казва, “Изведнъж в полунощ, гръмотевичен тътен; десет хиляди врати, хиляда порти, отварят се една след друга”. Истинският човек Жонгли (Zhongli) е казал, “Когато адептът събере първична енергия, цяла нощ гърми”. Учителят Пенг (Peng) от Жеравната гора е казал, “Когато хората познаят деветоцветната небеса горе, цяла нощ вятър и гръмотевици тресат многобройните планини”.**

Има безброй споменавания на гръмотевичен гръм в алхимичните класики, но всички те идват от образа в И Чинг, който казва, “Гръм в земята, завръщащ се”. Всъщност това символизира първичната единена енергия, съхранявана дълго време, докато силата й не стане голяма, след което изскача в действие в отговор на ситуации. Когато дойде енергията, всички пори на тялото се отварят, в ушите се чува звук от вятър, отзад в главата има трептене, в очите има присветване на светлина. Различните преживявания трябва да се познават предварително, така че като се случат, човек да не се изненада или развълнува.**

За жените, “гръм” е просто когато по време на работата в ниския корем има енергия, която се изстрелва нагоре към гърдите. “Дъжд” означава ин енергия, “гръм” означава ян енергия. При жените този ефект обикновено се случва след като менструалното течение е било спряно.

---

* използваните думи в английския превод на Томас Клийъри са induce (в стихотворението); mind за ум, awareness за съзнаване и consciousness за съзнание.

** виж повече в Разговор за тълкуването и изводите от "Безсмъртни сестри"

Събиране на ума
(еднакво за мъжете и жените)

Преди да засъществува тялото ни,
една енергия вече беше там.
Като нефрит, по-сеяен, когато е полиран,
Като злато, по-светло, когато е пречистено.
Замети океана на раждането и смъртта,
Отстоявай при вратата на тоталното майсторство.
Частица в състоянието на отворено съзнаване,
Нежната стрелба е топла.



Коментар от Чен Ингнинг
Преди ние хората да се сдобием с телата си, сме имали тази една енергия. В неговите “Писания за трансформацията” майстор Тан казва, “Откритостта се обръща в дух, духът се обръща в енергия, енергията се обръща в кръв, кръвта се обръща във форма, формата се обръща в младенец, младенецът се обръща в дете, детето се обръща в младеж, младежът се обръща в зрял човек, зрелият човек старее, остарелият умира. Това се отнася до следване на пътя, по който са направени смъртните. Онези, които пристигат при Даото могат да обърнат това, карайки кръвта да се обърне в енергия, енергията да се превърне в дух, и духът да се превърне в откритост; тогава те стават безсмъртни”.

Тази “една енергия” е първичната енергия, която не е дихотомирана в противоположни състояния; когато стане дихотомирана, тя не може да се нарече една енергия. Конфуцианците кацват, “Съществото не е дуално, така че творенията му са невъобразими”. Това също се отнася и до първичната една енергия. Когато старият майстор Ла оДзъ говори за “постигане на едното”, той също има предвид постигане на тази една енергия.
В това има действителен труд; то не може да се направи просто с говорене.

“Като нефрит, по-сеяен, когато е полиран, като злато, по-светло, когато е пречистено”. Когато алхимиците използват термини като “нефритено езеро”, “златен тигел”, “нефритен заек”, “златен гарван”, “нефритен бульон”, “Златен бульон”, и така нататък, обикновено “нефрит” означава ин, дух, означава нежна концентрация; обикновено “злато” значи ян, енергия, означава интензивна концентрация. Понякога обаче има изключения.

“Замети океана на раждането и смъртта, отстоявай при вратата на тоталното майсторство”. Океанът на раждането и смъртта са мислите на хората. Произволните мисли идват от никъде и внезапно, случват се и преминават, като цяло е невъзможно да се спрат. Случването на една мисъл е “раждане”, преминаването на една мисъл е “смърт”. В пространството на един ден ние се раждаме и умираме хиляди пъти; така че “превъплъщаването” е точно пред нас – не е нужно да чакаме докато умрем, за да го преживеем.

Но ако искаме да заметем тези мисли, това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Има метод да се обедини мисълта, което е да се каже “отстоявай при вратата на тоталното майсторство”.

Вратата на тоталното майсторство е името, с което Старият майстор наричал вратата на Мистериозната женственост, и с което даоистите по-късно наричали отварянето на Мистериозният проход. Жанг Бодуан (Zhang Boduan) е казал, “Това отвор не е обикновен отвор. Той е направен от съзидателност и възприемчивост, обединени заедно. Това се нарича леговището на духа и енергията. В него е същността на желанието и причината”*. Казано по-просто, това е просто една ин и един ян, един дух и една енергия, това е всичко; ако можете да направите така, че ин и ян да се обединят, духът и енергията да се струпат заедно, тогава веществото на Мистериозният проход ще бъде постигнато.

Въпреки че казваме, че първата стъпка е отърваването от произволните мисли, това не означава, че е въпрос просто на работа върху мисълта. Ако човек се отчужди от всичко и не мисли въобще за нищо, той ще дегенерира и ще стане неефективен, така че ще загуби всякаква надежда за хладна обективност. Това е нещо, за което трябва внимателно да помислите и ясно да разберете.

Впрочем, има друго разбиране за казаното от Жанг Бодуан, което цитирах, но тъй като не е в обхвата на обсъжданото тук, няма да го споменавам.

Колкото до последните редове, “Частица в състоянието на отворено съзнаване, нежната стрелба е топла”, “частицата” е използвана като символ за екстремно прикритата и фина функция, която се случва, когато се замрази духа в леговището на енергията; духът е в енергията, енергията обгръща духа, оттегляйки се тайно в запас. “Отворено” означава, да не се закача за формите на събитията; “съзнаване” означава да не изпада в забвение.

Произволни мисли не бива да се произвеждат; когато мислите възникват, огънят твърде много се сгорещява. Истинното внимание не бива да се разпилява; ако вниманието се разпилява, огънят твърде много се охлажда. Трябва да е, както казва Лао Дзъ, “Постоянно на ръба на съществуването, прилагайки го без сила”. Само тогава човек ще е в съгласие със Средния път.

В последния ред, “нежна” означава правилно настроена и хармонизирана; “топла” означава не студена и не гореща.

Това стихотворение говори за истинската начална работа, когато човек стои до Мистериозния проход, който е много прикрит и фин. Това определено не е въпрос на постоянна фиксация на вниманието в специфична точка или част от тялото. Не разбирайте погрешно. Ако начинаещите се фиксират в една точка и не знаят как да се променят или да преминат, те в крайна сметка ще бъдат повалени от странна болест.

---

* виж повече в Разговор за тълкуването и изводите от "Безсмъртни сестри"

Нека първо споменем най-неизбежното:





Нефритът е декоративен минерал, известен най-вече със зелените си разновидности, които са най-разпространените в древното азиатско изкуство. Терминът нефрит (jade) се отнадя до два различни минелара:

• Нефритът се състои от микрокристална, сключена, нишковидна матрица на богатите на калций и магнезиево желязо амфиболни разновидности на минерала тремолит (калций-магнезий) - фероактинолит (калций-магнезий-желязо). Средният член на тази поредица минарали със средна структура е наречен актинолит (копринено нишковидната минерална форма е една от формите на асбеста). Колкото е по-високо съдържанието на желязо, толкова по-зелен е цветът.
• Жадеитът е пироксен, богат на натрий и алуминий. Скъпоценната форма жадеитния нефрит е микрокристален, сключен израстък на жадеитни кристали

Английската дума за нефрит (jade) произлиза (през френското l'ejade и латинското ilia "хълбоци, бъбречна област") от испанския израз piedra de ijada (записан за първи път през 1565г) или "камък на слабините", заради вярването, че е ефикасен в лекуването на болести на слабините и бъбреците. Нефрит идва от lapis nephriticus, латински превод на испанското piedra de ijada.
https://en.wikipedia.org/wiki/Jade


Нефритът е най-основния символ в писанията от "Безсмъртни сестри" и е важно да се има представа за това нещо, което е непознато на нашата култура. В Китай този скъпоценен материал се е използвал толкова всеобхватно в изкуството, че още в древността се е превърнал в символ за цялото китайско население и, заради влиянието на Китайската империя, в региона, което още в древността най-вероятно е значело милиони хора.

Като символ, нефритът се свързва със:

• живецът на младостта; сексуалните енергии; сексуалните области в тялото; здравето на съответните системи.
• богатството с преносен смисъл; В древността нефритът е бил очевидно богатство и е играел ролята на инвестиционна стока, а златото е била разменната стока, така че що се отнася до символа на заможността, нефритът се е приемал както златото в днешно време, когато разменното богатство са банкнотите. По този начин, в древността нефритът е означавал онова, което ние днес наричаме златно - златно сърце, златна памет, златни ръце - предметът на инвестиционното богатство става нарицателно за богатството в преносния смисъл, докато в контраст на това предметът на разменното богатство става символа на богатството в презрения, светски смисъл.
• астрала, неплътните селения; На ден днешен имаме някаква представа, че астралът е някак си със зелен цвят, но дори в днешно време никой не сравнява този зелен цвят с хлорофилното зелено на растителния свят. Тези неща се свързват с минералния свят, може би заради останалите сходства с кристалността, като структура, оптични и други качества, буквални и преносни. Друга особеност е, че както знаем, в езотериката често се търси паралел между водата и камъка или нещо, което да въплъти и двете едновременно и когато не се говори за лед, често се говори за кристални минерали.

Трябва да се има предвид дълбокия анализ на Давидовиц в неговата кига "Пирамидите - една разгадана енигма". В нея той подчертава различните подходи към номенклатурата, които създават пропаст между съвремието и античността. Докато ние в модерно време класифицираме минералите основно по външните им качества и от тях основно по цвета им, древните египтяни са градили минералогична номенклатура на база скритите качества на материалите - например, наименували са с корен "чесън" и "лук" минерали, които миришат по този начин, когато бъдат запалени, заради това, че са минерални структури на арсена; кръщавали са минерали на особения цвят на пушека им при горене, а не на цвета, който имат на дневна светлина, и прочие.

Много от по-сериозните изследователи, които нямат навика да се водят от предразсъдъците в науката, твърдят, че в най-дълбоката древност Китайската цивилизация и Египетската цивилизация са имали установен културен контакт и обмен. Задължително трябва да се отбележи, че предвид силно символизирания и митологичен образ на нефрита, чиято стойност е най-вече културна, много е вероятно голяма част от смисъла на този символ да се губи в пропастта между съвременната и древната научна номенклатура.




Искам и да вметна, че преводачът на "Безсмъртни сестри" има едно любопитно разбиране на нещата (което явно отразява гледна точка в даоизма). На едно място в началото той казва:

По-общо казано, [науката на живота] се занимава с всички въпроси на употребата и настройката на човешките или достъпните за човека енергии в конкретното живеене, и светското и финалното*.

Оригиналните думи за "светското и финалното" са both temporal and final.

Темпорално идва от английската дума за време, time. Тоест темпорално значи нещо, което се отнася до времето като научна величина. Например темпоралната равнина е всъщност онова, което наричаме време-пространство. Това е много интересно, още повече ако се направи паралел с някои неща от разсекретения документ на ЦРУ за проекта "Гейтуей", където се говори за различните измерения на действителността.

Така, от една страна може да се каже, че авторът счита "светското" живеене за онази част от живота, която човек прекарва в измерението на време-пространството, тоест познатия физически свят и проявление. Под "финално" живеене авторът сякаш има предвид онази част на живота след прехода на плътта, която човек в крайна сметка неизбежно води и която някои хора явно водят завинаги.

В последните години интересът към феминизма и женските проучвания в забележителна степен започна да съвпада с интереса към митологията, фолклора и религията. Това е най-вече случаят при онези, според които считат външната политическа власт или социални промени за незавършени, непостижими, или невъзможни да се поддържат дълго време, без да има основа за вътрешна психологическа и духовна промяна и освобождаване.

Сред религиозните традиции, които са последвали или са оцелели от широко разпространения преход от матриархално към патриархално общество в древните времена, даоизмът може би е уникален в това, че има женствен елемент, който е присъщ на религията и чиито следи не само са ясно различаващи се, но и действително незаличими както в езотеричните, така и в екзотеричните учения, отразени както в митовете, така и в историята, проявени както на теория, така и на практика.

Китайската праистория приключва с преобладаването на патриархата над матриархата; и все пак в митовете, легендите и езотеричната религия се запазва едно древно почитание и уважение към женското, особено в даоистките традиции. Безсмъртни сестри, наименувана на една от титлите на честта, давана на великите духовни жени, които практикували древно знание и го поддържали живо, представя даоистките учения за жени. 

Ученията, от познанието, познато като Инската методология на женствената алхимия, се фокусират върху теориите и практиките на вътрешната регенерация и духовно усъвършенстване. Обясняват се както общите черти, така и разликите между практиките за мъжете и жените, въз основа на фактори на духовното равенство и физиологичните разлики между половете. Най-вече се изясняват разликите в умствено-телесните пози за начало на медитация, с което се поправя една вредна практика, популяризирана на Запад чрез криворазбрани, орязани версии на японския зен, филтрирани през векове на мъжко ориентирана самурайска култура.

Докато ученията, записани в този том, включват много неща, които са приложими и от мъжете и от жените, тяхната специална роля в даоисткото познание се състои във възстановяването на определена прецизност и равновесие, което твърде често, и твърде дълго, се е губело заради вмешателството на контрапродуктивни социални и политически фактори.






Сред картинките за едно азиатско общество, които са най-познати на западняка, е и тази на раболепната роля на жените. Принудителната слабост, с която е натоварена жената в обществото, не е, разбира се, особеност за Азия или за отминалите времена; и действително, глобализацията на осъзнаването на този факт е ярко изразена в модерните опити на Изтока и Запада да се разбират и да имат взаимоотношения.

В Източна Азия, системното потискане на жените очевидно се дължи основно на държавното конфуцианство, консервативна идеология, която е доминирала китайското политическо тяло двадесет и два века. В този контекст, държавното конфуцианство означава официалната перверзия на ученията на древния философ Конфуций (500г пр. Хр.), които били превърнати в институция векове след смъртта му и установени като традиция, като били така изкривени, че да запазват политическата власт в ръцете на мъжки елит, вярващ във фикс идеи. До сега държавното конфуцианство се е опитало да потисне свободното мислене, въображение, социална промяна, и духовните наклонности на човечеството.

В контраст на това е по-древната традиция на даоизма, един далеч по-обширен начин на живот и мислене, в който важността на женствения елемент в човешкия живот е силно подчертан, и който митически и исторически познава голямо множество жени сред най-великите си фигури. Настоящият том е свидетелство за ученията на някои от изтъкнатите жени на знанието, почетени в тази най-древна от научните традиции, илюстрираща вътрешните процеси, чрез които култивирали необикновената си мъдрост и сила.

Известността на женския даоизъм, и литературно и символично, понякога се обяснява с голямата древност на даоизма, чиито корени са в древното общество допреди установяването на патриархата като доминиращ начин на организация. Каквато и да е истината, важността на жените и женските асоциации в даоисткото познание се е издигнала над и въпреки социалната структура през вековете.

Както е добре известно, символи като например Мистериозната/Тайнствената жена и Майката Земя са фундаментални в таоизма и представляват съществени, прагматични аспекти на учението. Още повече, докато практичностите, символизирани от Тайнствената жена и Майката Земя се смятат за незаменими от всички практици, независимо от пола, счита се, че жените имат особен талант за тях. Поради това се е считало, че за жените е особено лесно да постигнат същността на таоизма дори и под непреклонните, строги условия на патриархалното общество.

Даоизмът понякога се нарича Учението на Хуанг-Лао (Huang-lao), наречено на имената на две от основните му фигури, “Жълтият император”, Хуанг Ди (Huang Di), и “Стария майстор”, Лао-Дзъ (Lao-tzu). Тези две имена са добре известни на Запад, първото – чрез “Класическа вътрешна медицина” (Classic of Internal Medicine) на Жълтия император, а второто – чрез “Пътят и неговата сила” (Дао Дъ Дзин), преведена на английски дузини пъти като една от основните книги-източници на даоизма. По-непопулярен е фактът, че в даоизма се описва, че тези две личности са имали жени за учители.

Като цяло се смята, че Жълтият император е живял в средата на третото хилядолетие пр. Хр. Твърди се, че научил медицината и удължаването на живота от двама мъже учители, и че е учил сексология и магия от две жени учители. Всичките тези науки станали част от сложното тяло на даоисткото знание и били развити, за да изиграят екстремно важна роля в живота и историята на Китай.

Списъкът с приноса на жените в китайската цивилизация, обаче, датира още от преди Хуанг Ди, от легендата за определена жена племенна предводителка от дълбоката античност, за която се твърди, че е “закърпила небето с петоцветни камъни” в някакво отдалечено време, когато девствената завършеност на човешкия живот и хармония с природата били загубени. Тази история е обезсмъртена в “Майсторите от Хуайнан” (The Masters of Huainan), даоистка класика, компилирана около времето на официалното възприемане на псевдо-конфуцианството като държавна ортодоксалност.

Употребата на традиционни ключове за китайския символизъм, според която небето означава ума, а числото пет означава център, тълкува, че произходът на доктрината за “петте сили” или “петте елемента”, която толкова отявлено се среща в китайската мисъл като централно организационно устройство, поне митологически се асоциира с една праисторическа шаманка, която в определен момент била ключова фигура за възстановяването на равновесието и здравия разум на народа й в момент, когато били полудели – загубили оригиналната си ментална кохерентност – и били на прага на унищожението.

Историята и легендата явно за първи път ясно се срещат в даоисткото познание за безсмъртните жени, когато цар Му от династия Жоу (Zhou) (1001-952г пр. Хр.) се срещнал с Царицата-майка от Запада в дома й в планините Кунлун. Това е голямата Централно-Азиатска система, наречена от китайците Предтеча на планините и традиционно се вярва, че е основното поселище на земните безсмъртни от Даоисткото духовно правителство. Наречена още и Златната майка, и Златната майка на костенурческия пиедестал, легендарната фигура, обикновено позната като Царицата-майка от Запада също се вярва, че се е появила в двора на император Ву (Wu) от династия Хан (han) през 110г пр.Хр. Всички жени, които постигнат даото на духовното безсмъртие, се считат за пазителки на Царицата-майка и историите, разказвани за нея, свидетелстват за дълбоката античност на такива вярвания в Китай.

Следващата по ранг в женските редици на Даоисткото вътрешно правителство след Царицата-майка от Запада е Дамата на Върховното начало, считана за водач на адептите, която придружава Царицата-майка в много от навлизанията й в обикновения човешки свят. За нея също се твърди, че се е появила в двора на император Ву от династия Хан и се говори, че му е казала, “Роден си безнравствен, екстравагантен и буен; и живееш всред кръв и насилие – без значение колко даоисти каниш тук, надявайки се на безсмъртие, само ще се изхабиш”.

Самият факт, че тази история се появява в традиционното познание, е силно заявление за една от ролите на даоизма в китайската история, тази на социалния протест. (Действително, известността на жените в даоизма сама по себе си е отправяне на предизвикателство към конфуцианската гледна точка за човечеството.) Император Ву (“Военният император”), един от най-властните  управници от династия Хан, бил отговорен за приемането на една определена хибридна форма на конфуцианство като официална държавна идеология, защото бил убеден от определен учен, че запрещението на свободната мисъл би подсилило авторитета на централното правителство.

Както показва конвенционалната история, никога никой конфуциански учен не можел безнаказано да критикува китайския император, нито пък дори да се доближи до изказване, че даоисткото познание тръгва от Дамата на Върховното начало и от нейната оценка за император Ву. Когато дори висшите конфуциански ученици били масово изколвани в късното управление на династия Хан заради тълкуването им, че ученията на Конфуций за човечеството и справедливостта всъщност трябва да се практикуват от правителството, много от оцелелите се обърнали към даоизма, присъединявайки се към поколения след поколения от търсачи на истината, която лежи отвъд тесногръдата и деспотична ортодоксалност.

Интегрална част от даоистката праистория, хуманитарният елемент на даоизма – илюстриран в историческите времена чрез протеста на Дамата на Великото начало – е представен в разказите на жените даоистки като предшестващ хуманистичните учения на династичните герои на прото-конфуцианството. Едина от древните даоистки безсмъртни, принцеса от династия Шанг/Ин (Shang/Yin) (1766-1123г пр. Хр.), живяла в едно робско общество, презряно заради своя материализъм, жестокост и пренебрежение към човешкия живот, съществувало за период от две столетия, през което време тя събирала растения и ги продавала на бояджии, използвайки парите, за да помогне на “сираците и вдовиците, бедните и болните”.

Противно на хрумванията за духовно непрактичния даоизъм, популяризиран от учени като Макс Вебер (Max Weber), социална служба от този вид е постоянна тема из даоистката история и се счита за съществена практика за онези, които се стремят към духовно безсмъртие. Вебер характеризира конфуцианството като “мъжка рационалност”, а даоизма като “женска истерия”, но ако мъжко/женската полярност има какъвто и да е смисъл в този контекст, може да е по исторически правилно конфуцианството да се характеризира като “мъжки авторитаризъм”, а даоизмът като “женско отхранване”, това е практическия смисъл и на социалните, и на психологическите измерения.

Едно изложение на хуманитарния аспект на даоизма се открива в историята на видната безсмъртна сестра Жао (Zhao) от династия Сонг (Song) (960-1278 сл. Хр.). Въпросът за щедрите дела бил повдигнат от брат й, след като дочул как тя получава езотерични напътствия за предизвикване на дъжд. Той я попитал защо духовните безсмъртни, които се били издигнали над обикновения свят, се занимават с такива неща като правенето на дъжд. Безсмъртната сестра Жао отговорила, “Онези, които сега са постигнали духовно безсмъртие, но все още не могат да живеят в небесата, наброяват хиляди. Всички те са на различни места по земята, трупайки добродетели, изпълняващи практични начинания, така че в крайна сметка да могат да се възнесат”.

“Някои от тях се грижат за реки и езера, някои от тях управляват скритото правителство, някои са управители на планините. Те работят в полза на десет хиляди поколения, за да отърват земята от онова, което е пакостно, за да излекуват болните и да премахнат проблемите, действат милосърдно към онези в затруднение и повдигат духа на падналите, спасяват слабите и безпомощните”.

“Техните скрити действия се извършват в тайна, техните добродетелни дела се практикуват скришно. Такъв е обхватът им, че не могат да се изкажат в едно обобщение. Но духовните безсмъртни не се възгордяват от себе си и внимават да не станат известни пред обществото; затова светските хора не се случва да чуят за тях”.

Това описание на земните дейности на даоистките безсмъртни е успоредно с описанията на будистките и суфистките традиции, които по подобен начин наблягат на интегрирането на земните и трансцедентните цели. В будистката традиция то съответства на описанието на Самантабхадра бодхисатвас, или Универсално добрите просветлени същества, както са описани в изчерпателната книга-източник, наречера “Писанието от цветния орнамент (Аватамсака Сутра)” (The Flower Ornament Scripture), която съдържа тоталността на будисткия дизайн. В суфистката традиция, интегрирането на земните и трансцедентните цели съответства на описанието на Съвета на светците, охарактеризирано в такива бележити трудове като Откровение на забулените (Revelation of the Vailed) и Тайните на Пътя (Secrets of the Path), даващи цялостен преглед на суфистката философия.

Хвърляйки светлина върху природата на реалността, стояща зад много даоистки истории, идеята за невъобразимите начинания на незнайни мъдреци и светци също илюстрира каква заблуда е, някой да се допитва до конфуцианската династична история, търсейки в нея твърди факти за историята на даоизма. Примитивното вярване, че историята се състои от разкази за делата на изтъкнати мъже от аристократски фамилии или политически организации е направило толкова, колкото да замъгли възприятието за даоистката история, както и еднакво примитивното вярване, че даоизмът е адекватно представен от някакви остатъчни култове, произлизащи от хорските спомени за събития, задействани от дейностите или влиянията на даоистките “духовно безсмъртни”, вършещи тайната си хуманитарна дейност.

Описанието на безсмъртна сестра Жао за начинанията на духовно безсмъртните също показва, как относителната липса на информация относно великите даоистки и будистки жени в Китай не означава със сигурност, както предлагат някои западни нео-будистки писатели, че традициите на по-висшето знание в Китай поддържат антифеминизма на светската ортодоксалност. Без съмнение е истина, както западният опит е демонстрирал дори и в обществата, които външно са по-освободени от обществото на древен Китай, че определено е възможно групи и общества, които считат себе си за будистки, въпреки това да пропускат ученията на Буда за духовното равенство на половете в социалната практика. Съществуват, въпреки това, две други причини за относителната оскъдност на литературните записи за велики жени от традициите на по-висшето знание.

Една основна причина се съдържа в чан-будисткия израз “Надареният занаятчия не оставя следи”, и “Тя навлиза във водата без да направи вълничка”. Подобно, даоизмът идеализира незнайния мъдрец, чието благо въздействие върху общността по принцип се отдава на естествената природа: “Надареният изглежда сякаш няма дарба, мъдрият изглежда невеж”. Из литературата на чан-будизма и даоизма се откриват безброй препратки към незабележимостта на истинския мъдрец пред обикновеното око.

Другата основна причина е противоположността на предната: Незабележимостта на просветлените жени също е резултат и от културно (конфуцианско) кондиционираните възприятия на светското общество. Много жени даоистки адепти, или безсмъртни сестри, са израснали във и са били омъжени във светски конфуциански фамилии и общности. Възприятията на онези около тях са били водени само от определени дефиниции за жените по отношение на социалната им позиция и дълг, както се определя от квази-конфуцианската ортодоксалност. Признание за онова, което са правили, следователно, обикновено се давало само в рамките на определени параметри.

Това се илюстрира графично от радикално друг ъгъл в разказите за някои жени, които преднамерено трансформирали тези социални окови в средство за защита на вътрешния им труд по умствената свобода и духовното освобождение. Изпълнявайки изискванията на обществото по един неконвенционален, но примерен начин, тези жени, четири сестри в семейство без синове, си спечелили облекчение на определен културен натиск, нормално упражняван върху жените. Чрез необикновената им маневра, те били в състояние да освободят енергиите си до степен, която им позволила да изиграят необичайно знаменита роля в развитието на тяхната общност, докато в същото време вътрешно култивирали по-висшето психологическо и духовно развитие, наричано от даоистите духовно безсмъртие.
Това е разказът за известните Четири дъщери на фамилията Фу (Fu), които живели в ранните дни на династия Хан, в средата на второто столетие пр. Хр. Изглежда е имало някакъв господин Фу, сравнително заможен и изтъкнат филантроп, който достигнал петдесет годишна възраст, без да му се роди син, но имал четири интелигентни и добре възпитани дъщери.

Когато четирите млади жени празнували петдесет годишнината на баща си, той казал, “Аз съм на петдесет години и нямам син – каква е ползата от дългия живот?” Неговите дъщери отговорили, “Причината да искаш син е за да има кой да се грижи за теб до края на живота ти. Ние сме жени, но можем да вършим работата на синовете и да се грижим за родителите си, не се тревожи”.

На следващия ден се облекли в мъжки дрехи и всички останали неомъжени, за да си останат вкъщи и да се грижат за родителите си. Точно като великите учени, те четели класиките и книгите на философите и също вършели и милосърдни дела, така добродетелното им влияние се разраснало из околността. След тридесет години така, завършва историята, цялото семейство – бащата, майката и четирите дъщери – всички били разкрасени и пренесени още живи в рая.

Хората от тяхното селище били толкова впечатлени от това, продължава архива, че направили светилище на четирите дъщери, и един хроникьор на тази история от 20ти век отбелязва, че техен паметник все още съществувал над 2000 години по-късно.
Една от явните поуки от този разказ е, че четирите жени очевидно били наясно с чисто социологическото естество на семейната си ситуация. Това ще рече, че не са бъркали социалното си положение на дъщери в мъжка семейна система с личната си стойност като индивидуални човешки същества.

Възприемането на дъщерите като повече от безполезни – защото съдбата им била да работят за други семейства и да се грижат за чуждите родители – е причинило несметна психологическа вреда на жените (без да се споменават безброй детеубийства) в китайската история, както Максин Хонг Кингстън (Maxine Hong Kingston) илюстрира в блестящата си книга “Жената войн” (The Woman Warrior). Това явно било причинено основно от суровостта на конфуцианските идеи за социалната структура и било изострено от едноизмерната конфуцианска гледна точка за човешките същества, която била натякната и внедрена, с цел да стабилизира тази структура отвътре.

Вярно е, че много от по-просветлените конфуцианци разширили хоризонтите си през вековете на контакт с даоизма и будизма, но като група тези добросъвестни конфуцианци никога не са имали степента на материална, социална или политическа власт, държана от наследствения елит и квази-конфуцианците, за които културата и учението били най-вече политически инструменти и средства за продължаването на личните и семейните аспирации.
Политически и социално, даоизмът никога не превъзмогнал по категоричен начин потисническата употреба на ортодоксалността в по-голям мащаб от местния, но винаги е осигурявал на жените и на други потиснати групи възможности за образование и психологически растеж, които по традиция конфуцианското статукво им отказва. Също така осигурявал такива възможности и за разочарованите или неортодоксални конфуцианци.
Темата, че дъщерите на семейство Фу отказвали брак, не е необичайна сред разказите за жените даоистки от древността. За жените на стар Китай онова, което се очаквало от брака, било социално, психологически и сексуално доста различно от онова, което се очаквало от жените в модерния Запад, така че от днешна перспектива може да не е възможно да се направи директна оценка какво е значело това за сестрите Фу. Въпреки това, що се касае до съпружеските отношения в контекста на жените и духовността, те са обект на оживена дискусия в последно време, интересно е да се разгледа опита на даоистките безсмъртни сестри.

Една много известна история разказва за съпругата на човек с име Ченг Вей (Cheng Wei), високопоставен военен аташе на династия Хан. Като много аристократични мъже от неговото време, Ченг силно се интересувал от “изкуството на жълтото и бялото”, тоест, съпружеската алхимия. Също, без съмнение като много мъже от времето си, той явно не познавал жена си много добре, защото без негово знание тя вече владеела даоистките изкуства и можела “да общува с духове и да извършва трансмутации”.

Тайната на тази жена най-сетне била разкрита един ден, когато отишла при съпруга си в частната му работилница, докато той приготвял живак в един алхимичен експеримент. Тя сложила нещо в живака, при което живакът се превърнал в чисто злато.

Удивен, Ченг Вей казал на жена си, “Даото е в теб, и не си ми казала – защо?” Тя отвърнала, “За да се постигне това, то трябва да е в съдбата на човек”. Незадоволен от златния й подарък, от този момент нататък Ченг отново и отново опитвал да придума жена си да го научи на изкуството и направил всичко по силите на търпението си с надеждата, че тя може да му каже тайната. Въпреки всичко, тя постоянно му отказвала.

Накрая Ченг и негов приятел замислили план да изкопчат тайната от нея под заплаха от физическо насилие. Тя им казала, “Трансмутацията на даото изисква подходящ човек. Ако човекът е достоен, даото трябва да му бъде преподадено, дори и този човек да е случайно срещнат на пътя. Ако човекът е неподходящ, даото никога не бива да му се преподава, дори и отказът да означава да те разкъсат на парчета”. Накрая тя се престорила на луда и избягала; като се намазала с кал, тя “напуснала тялото си” и изчезнала.

Интересно развитие в критиката на темата от kipenzov.

С нетърпение очаквам представянето на аргументацията на неговата позиция, че:

• се застъпвам за материалистите или за идеалистите
• компроментирам креационизма и се застъпвам за еволюционизма

Наистина се надявам да познава въпросните парадигми толкова добре, колкото и аз. На база впечатленията ми от kipenzov до сега обаче си мисля, че той има предвид, че ще аргументира нещо съвсем друго, а не точно тези си твърдения.

kipenzov, горния ти коментар го пускам в тази своя тема заради етични съображения. Не за да се занимавам с твоята комфортна зона, а за да има добър пример за читателите.

Тук вече имаме различия, защото в дихотомната концепция за мозък-психика в Теорията за квантовото съзнание, не съществува едновременността на възникване на реакцията и стимула, защото опитно е установено, че осъзнаването на стимула в мозъка идва по-рано от сигнала през невроните за самия стимул.

Явно ето това е частта от документа, която не ти изнася: http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=333.msg1426#msg1426

Тазът има много сходни черти със сфеноидната кост. Почти всеки орган от центъра на главата може да намери свой асоциативен аналог с орган от областта на таза както по местонахождение, така и по обща геометрия.

Сексуалните органи и система, за разлика от другите системи и органи, имат директна нервна връзка с мозъка и главата. Затова сексуалните обстоятелства са много силно свързани с психическото състояние и двете области имат основна взаимовръзка.



Фалос и пеперуда

Пеперудата е символ на психиката и областта на главата, но и самия таз. Фалосът е символ на Ключа към властта и на гръбначния стълб, отключващ главата.

Изнасилването в техниките за контрол над ума се използва за насилствено проникване в чуждата психика чрез аналогичните нервно-енергийни канали. Повече за особената важност на половите органи и система може да се прочете във "Формулата на илюминати" на Фриц Шпрингмаер и от Циско Уийлър.