Източник: Sinoptik.bg

Промените в климата са най-голямата заплаха за природата и човечеството през ХХІ в. Данните показват, че 15-те най-топли години на Земята са били през последните 20 години.

В България се наблюдават повече и по-дълги периоди на засушаване, следвани от сериозни бури и тежки наводнения с разрушения и жертви, съобщава на сайта си Световният фонд за дивата природа (WWF).

Климатът южно от Стара планина става все по-средиземноморски, а на север плодородните земи бавно се опустиняват. Снежните месеци в планините намаляват. Сняг започва да вали след Коледа, а така се променя количеството вода, с което разполагаме през годината.

WWF е създател на глобалната инициатива „Часът на Земята” – мащабна световна акция, започнала през 2007 г. "Часът на Земята" дава възможност на всеки човек да разбере какво влияние имат малките постъпки върху голямата планета и как може да използва силата си, за да се справи с климатичните промени.

Инициативата се провежда винаги в последната събота на март от 20,30 до 21,30 ч. Тази година "Часът на Земята" е на 30 март.

---

В стария форум, в който много от нас участваха, бившия Xcombg, който вече не съществува, защото хостинга не му е платен, имах тема, в която обръщах специално внимание на това, още когато се случи голямото наводнение във Варна преди години.

Тези неща са отдавна известни. В науката за климата от повече от 50 години се знае със сигурност, че радикализирането на климата е свързано с обезлесяването.

От книгата на Нийнхюис читателят може да научи какви са основните стъпки, по които се върви към Ледникова епоха: за постигането на Ледникова е поха е нужно гигантско изпарение на вода и влага.

От книгите на Виктор Шаубергер (които за жалост все още нямат присъствие в Библиотеката, но ще имат някой ден) читателят научава какви са предварителните етапи, които водят до гигантско изпарение:

• Топлата почва трудно попива вода. Когато имате горещ котлон и върху него падне капка вода, тя започва да цвърчи и да подскача от котлона, опитвайки се да избяга от него, без да го намокри. По същия начин, когато е налице обезлесяване, почвата става по-топла, защото слънцето я пече повече.
• Дъждовната вода попива по-бавно в нея, което води до образуването на локви.
• Колкото повече локви има, толкова повече изпарение има, защото толкова по-малко вода попива в подчвата в посока подпочвения басейн.
• Колкото повече изпарение има, толкова по-големи ще са следващите дъждове. Това води до радикализиране на климата и ако обезлесяването продължава, и ако почвите продължават да са топли, тогава локвите прерастват в по-големи локви. По-големите локви отмиват горния почвен слой, което води до свлачища. Свлачищата, в комбинацията с калта и локвите, водят до измиране на дребните почвени и надпочвени животни (червеи, мишки...) и ниската растителност, което води до образуването на сезонни блата.
• Сезонните блата довеждат до редуването на големи засушавания, последвани от разрушителни наводнения.

• Ледниковата епоха не се характеризира с ниски температури. Ледниковата епоха се характеризира с постоянен снеговалеж, а снеговалеж има при положителни температури.
• За Ледникова епоха се смята онзи момент, когато снегът от новата зима завари нестопилия се сняг от миналата зима.
• Това покачване на температурите, които се наблюдава в процеса на "глобалното затопляне" НЕ ВОДИ до загряване на планетата, а до ИЗСТУДЯВАНЕ на планетата. Защото тези високи температури, в условията на редуващи се засушавания и наводнения, с постоянна и стръмна тенденция на радикализиране на климата, води до все повече и повече валежи.
• В един момент, поради изместването на зимата, снегът от предходната зима ще е толкова много, че няма да успее да се стопи до другата зима, и тогава се счита, че има локална или глобална Ледникова епоха.

Професор д-р Джоузеф Давидовиц е световно признат експерт по древни цименти и бетони. Голяма част от следния материал е взет от неговия уебсайт: http://www.geopolymer.org  Д-р Давидовиц участва в голяма част от авангардните изследвания за това как древните са правели и използвали цимент. Изследването му се фокусира върху древната керамика, цименти, бетони, синтетичен камък и строителни изкуства, които са представителни за древни цивилизации като: фараонски Египет, Месопотамия, Римската империя, предколумбова Америка, както и каменни артефакти от Европа и Азия. Благодарим на д-р Давидовиц и на Геополимерния институт, за това, че ни позволиха да ползваме материали от тяхното изследване в тази статия.

Циментовата мазилка и хоросан играели важна роля в живота на небатейците. Те ползвали тази съществена технология от най-ранните си дни в пустинята. Без специалното им знание за цимента, небатейците никога е нямало да завладеят пустинята и никога е нямало да се издигнат до статута на цивилизация.

Други племена в пустините на Арабия живели в ограниченията, в които природата ги е била сложила. Те стоели близо до източниците на вода и отпращали овцете и камилите си оттам. Небатейците, от друга страна, строили водните си канали и цистерни дълбоко в пустинята, за да събират оскъдната дъждовна вода и да я съхраняват за своя употреба.

Без това знание за водонепромукаем цимент, небатейците е нямало да се превърнат в достигащите надалече търговци на Близкия Изток, които с лекота прекосявали пустините и негостоприемните, голи планини.

Как са успели небатейците да разработят водонепромукаем цимент столетия преди употребата му да стане нещо обичайно в Европа? В това проучване ще започнем да изследваме цимента по принцип, а след това ще видим как е бил развит цимента и как е бил използван от цивилизациите, особено от римляните. Римляните са били съвременници на по-късната част от Небатейската империя и техните историци са записали как римляните са правели и използвали техния цимент. Най-накрая ще разгледаме специалните характеристики на небатейския цимент и ще спекулираме как са развили тази удивителна технология.



Циментът по принцип

Циментът и бетонът често се считат за едно и също нещо, само че, те по природа са много различни. Циментът е една свръх-фина пудра, която свързва пясъка и камъните в една маса, която се нарича бетон. Циментът е ключовата съставка за бетона, но бетонът съдържа други вещества като пясък и камъни.

Циментът се е превърнал в един от най-широко използваните строителни материали в света. Годишното глобално производство на бетон е около 5 милиарда кубични метра, обем, който е почти колкото годишното производство на цимент - около 1.25 милиарда тона. Световното харесване на бетона не е случайно, тъй като този каменен материал се произвежда от някои от най-широкодостъпните ресурси в света.

Важно е да се разбере развитието на цимента на по-глобална основа, за да се види как циментът на небатейците се свързва със световното развитие на циментовата технология. Тогава ще можем да попитаме по-важния въпрос - Дали небатейците са научили тяхната технология от другите, или другите цивилизации са научили тази технология от небатейците?




Ранна история и развитие на цимента

Като цяло се вярва, че римляните са първите бетонни инженери, но археологическите доказателства говорят за друго. Археолозите са открили вид бетон, датиращ от 6500 г Пр. Хр., когато сирийците от Каменната епоха са използвали постоянни огнени ями за загряване и готвене. Тези огнища, построени от местен варовик, показват примитивна форма на калциране по външните лица на варовиковите камъни, които ограждали огнищата и довели до ненадейното откриване на варта като основен градивен материал. Новооткритата технология била широко използвана в Сирия, тъй като се строели централни пещи за горене на вар, за да снабдяват мазилка за строенето на чакъленостенни къщи, бетонни подове и водо-непромокаеми цистерни.

Вар, негасена вар и горена вар са обичайните названия за калциевият оксид, СаО, сиво-бяла пудра. Днес над 150 важни индустриални химикала изискват употребата на вар за производството си... Всъщност, само пет други суровини (солта, въглищата, сярата, въздухът и водата) се използват в по-големи количества. Варта се използва при стъклото, цимента, тухлите и други строителни материали; както и в производството на стоманата, магнезия, храната за домашни птици; и в обработката на тръстикови сокове и захарно цвекло. Тя е силно каустична и може сериозно да аздразни човешката кожа и лигавици. Така, откриването на варта като строителен материал отворило вратата за и за много други подобрения.

В Европа, археологическите доказателства за ранната употреба на бетон се откриват по бреговете на река Дунав в Югославия, където около 5600г Пр. Хр. бетонът се е използвал за направата на подове за шатри.

В Китай, оцелелите доказателства говорят, че още през 3000г Пр. Хр. вид цимент се е използвал в провинция Гансу в северозападен Китай.

Египтяните ползвали цимент още през 2500г Пр. Хр. Някои учени вярват, че при формирането на Великата пирамида в Гиза е бил използван циментен материал, произведен или от варовиков бетон, или от горен гипс. Най-ранната известна илюстрация (датираща от около 1950г Пр.Хр.) на употребата на бетон в Египет е показана на стенна фреска от Тива. Археолозите от дълго време са мислели, че египтяните са били майстори на камъка, защото са произвеждали каменните артефакти (съдовете от твърд камък, статуи), направени от метаморфни шисти, диорит и базалт. Тези гладки и полирани каменни артефакти (на възраст между 4000 и 5000) но носят следи от сечива по себе си. Някои археолози вярват, че древните египтяни са знаели как да преобразуват руди и минерали в скрепителен материал за произвеждане на каменни артефакти. Те вярват, че много от египетските статуи не били издялани от скали, а по-скоро били отлети във форми и представляват статуи от синтетичен какмък.

Първото доказателство за това идва от ново дешифриране на С-14 Възпоменателна плоча на Иртисен (датираща от 2000г Пр. Хр., Лувъра, Париж). Плочата е автобиографията на скулптора Иртисен (Irtysen), който живял под управлението на един от фараоните Ментухотеп, 11та Династия. Плочата С-14 от Лувъра често е била изучавана. Въпреки това, много от изразите й се отнасят до полето на каменната технология и в миналото са били колебливо превеждани с термини, които толкова широко се различават, че преводачите очевидно не са могли да разберат описваната технология. Според скулптора Иртесен, отливането на направен от човека камък е било тайно знание. (Egyptian Made-Made Stone Statues in 2000 B.C.: Deciphering the Irtysen Stele,(Louvre C14 6 pages) Този вид материал дали е бил вид цимент?

Някои учени сега предлагат идеята, че пирамидите са направени от излят камък, вместо от дялан камък. От геологична гледна точка, платото на Гиза е израстък на формацията Мокатам (Mokkatam) от средния Миоцен. И все пак, израстъкът, който се потапя в долината, където се намират каменоломните и също и канавката около Сфинкса и тялото на Сфинкса, са изградени от по-меки, плътно напластени, глинести нумулитни варовикови слоеве със сравнително високо количество глина. Количеството на водно-чувствителните части, изразено като процент от масата на камъка, е поразително много високо, вариращо между 5.5% до 29%. ОЧевидно е, че строителите са се възползвали от плътно напластените слоеве от по-меки варовици. Този дисагрегиран, кален материал бил готов за геополимерна реагломерация. Може би най-голямата изненада в това проучване е свързана с йероглифните глаголи за "строя", а именно [кхуси] (khusi) (Gardiner's list A34. Знакът [кхуси] представлява човек, който набива или натъпква материал във форма за отливане. Това е един от най-старите египетски йероглифи. (Construction of the Egyptian Great Pyramids, 2500 B.C., with Agglomerated Stone. Update of the latest Research,: 42 pages)

Египтяните също така използвали по-обикновена форма на бетон. Издръжливостта на техния бетон е засвидетелствана от факта, че бетонните колони, построени от египтяните преди повече от 3600 години, все още стоят.

Гърците, от друга страна, използвали цимент през 600г Пр. Хр., когато гръцките строители открили естествен позолан, който развивал хидравлични характеристики, когато се смеси с вар.


Бележка от преводача: Позоланите са силициеви или силициеви и алуминести материали, които, сами по себе си, не притежават никаква или много малка циментна стойност, но които, ако са в фино раздробена форма и залети с вода, реагират химически с калциевия хидроксид при обикновена температура и така формират съединения, които имат циментни качества. Измерването на качеството на един позолан да реагира с калциевия хидроксид и водата се измерва чрез "позоланната активност". Позолана са естествено срещащи се позолани с вулканичен произход.
https://en.wikipedia.org/wiki/Pozzolan


Римлянитие, обаче, били онези, които използвали цимент в големи количества за огромни строителни проекти. Ранната римска употреба на цимент датира от около 300г Пр. Хр. От този период насетне римляните редовно подобрявали бетонната си технология, те също така дали името на това нещо. Тъй като римският цимент е толкова добре изучен, той ще ни даде основа, от която да проумеем проблемите, които са важни в разследването за небатейския цимент.

Тъй като аз лично изпитвам особена ненавист към "Български пощи", най-вече (но не само) заради изключителната им неспособност да обработват митнически облагани пратки, което се знае от много години... ще подчертая тази новина:








Източник: OFFNews.bg


Електронната система за митническо освобождаване на пратки от пощите рухна. Вече трета седмица не могат да бъдат освободени пратки от "Български пощи", които подлежат на облагане с мито. Стоки за неустановена, но огромна сума пари залежават в складовете.

Хаосът се разрази с въвеждането на новата електронна система на агенция "Митници", която е тръгнала на 7 януари. Изграждането ѝ е един от компонентите от проект на обща стойност близо 14.5 милиона лева, 13,7 млн. от които са от оперативна програма "Добро управление". Тя би трябвало да ускори процеса, но уви - вместо декларациите да бъдат обработвани по-бързо от досегашните ден-два, стоката залежава със седмици и не се знае кога ще бъде освободена.

Служителите на гишетата в пощите вдигат рамене и обясняват, че не са обучени да работят с новата система, както и че тя дава бъгове, и трупат декларациите по бюрата си.

Сигнал за случващото се подаде до OFFNews бизнесмен, който внася чай от Япония. Последната му пратка прекосила хилядите километри и пристигнала в България за два дни - тръгнала на 18-и и била тук на 20 януари. Но на родна земя престоява вече седмица, а служителите казват, че чакането може да продължи още 10 дена, че дори и месец.

Днес екип на OFFNews отиде до столичната митница заедно с потърпевшия, видя с очите си купчините необработени документи и чу служителите, които обясняват, че не могат да работят.

Системата е инсталирана на два компютъра, никой не си взима пратката веднага, има проблем със софтуера, каза дежурен днес служител зад гишето.

"Със софтуера" - отговори негова колежка на въпрос на OFFNews какъв е проблемът. А винетките тръгнаха ли, попита тя, сякаш двете системи са свързани. Ей там, питайте шефката - отпрати ни жената, която отказа да се представи и смъмри бизнесмена, че е викнал журналист.

Насочихме се към стаята с надпис "Ръководство". След като разбра, че сме от медия, представилата се като Антоанета Александрова тръгна по коридора и не се върна. По-късно все пак успяхме да я издирим, но това не хвърли светлина върху естеството на проблема със системата. Александрова заяви, че не е оторизирана, че можем да говорим само с пиара на "Български пощи" Дора Цветкова, чийто телефон ни написа на листче и връчи, докато друга служителка ни се караше, че сме се опитали да снимаме. А причина за опита ни имаше - зад лъскавия фронт офис на митниците се крият мухлясали стени, висящи от тавана мрежи, натежали от изпражнения на гълъбите, които свободно прелитат. В тези условия, зад изгнили врати в помещения, навестявани от плъхове - по думите на бизнесмена - стои стока, която тепърва ще влезе в магазините за продажба.




По съвета на Александрова потърсихме Дора Цветкова, която заяви, че някой бил набедил "Български пощи" и прехвърлял чужда отговорност, че нямат нищо общо с митниците и електронната им система. Минути по-късно ни се обади и призна, че всъщност отговарят за нея.

Системата на митниците за електронното подаване на декларациите е нова, в момента се атестира, каза Цветкова и обясни, че служители се "нагаждали" и нещата се "натаманявали". Възразихме, че системата е трябвало да заработи гладко на 7 януари - поне така обещава агенция "Митници" в прессъобщение, публикувано на сайта ѝ още през ноември 2018 г., и изразихме недоумение - какво е това натаманяване и нагаждане от 7-ми до 25 януари? Да, имаме забавяне, но то ще бъде компенсирано - заяви Цветкова, след като първо провери наистина ли е трябвало да тръгне на 7 януари. Заяви, че обучението на служителите е започнало след пускането на системата от агенция "Митници". На забележката ни, че обучението е трябвало да бъде проведено преди тръгването на системата за гражданите и бизнеса контрира, че това не можело да стане. Не можете ли да проявите разбиране, попита тя. Ще платите ли загубите на бизнесите, ако срокът на годност на стоката им изтече, докато чакат оправянето на системата ви, попитахме на свой ред. Отговорът беше категорично "не".

Няколко часа след разговорите с Цветкова тя изпрати прессъобщение до всички медии, което гласи:

    От 7 януари 2019 година Агенция „Митници“ въведе нов софтуерен продукт – Митническа информационна система за внасяне при подаване на митнически декларации за внасяне (МДВ) и декларации за временно складиране (ДВС).

    В периода на адаптиране „Български пощи“ ЕАД изпитва временни затруднения при обработката на международни пощенски пратки, подлежащи на митническо оформяне.

    Дружеството усилено работи за нормализиране на процеса в най-кратки срокове и поднася своите извинения на получателите на пратки за създаденото неудобство.

След двудневни безуспешни опити да се свържем с пресцентъра на агенция "Митници" и след публикуването на материала в първоначалния му вид с нас се свърза директорът му Вяра Генова. При нас системата работи гладко от 7 януари, само пощите изпитват затруднения, те не могат да се адаптират - каза Генова.

Тя опроверга твърдението на "Български пощи", че не е имало възможност обучението на служителите им да започне по-рано: "Още през есента пуснахме тестов портал и всеки можеше да се обучи", категорична бе Генова.

Свързахме се и с оперативната програма "Добро управление". Оттам казаха, че от нас научават за проблема, но веднага ще изпратят екипи за проверка.

---

Отлична работа на журналистите от OFFNews.

Много ясно се забелязва изчезване на тази информация от аматьорските среди на свободните експериментатори. Това е и причината в тази тема да се опитам да предпазя и малкото, което е все още налично, от изчезване и потъване в корпоративната тайна. За голямо съжаление, следната публикация в блога на Оуен Гайгър е просто обзор на нещо, коeто вероятно е било обещаващо, но на ден днешен линкът към източника вече пренасочва към изи кредит.





Тип на проекта:
стратегия за планиране на градски дизайн, архитектура

Цел на проекта:
увеличаване на самосъзнанието за околната среда и адресиране на промените в климата

Описание на проекта:
Процесът по изгаряне на въглища произвежда един от най-големите нерегулирани дялове на индустриални отпадъци в САЩ. Въпреки че в последните години нарастващият процент на освободените във въздуха частици ("летяща пепел") (което по същество е отпадна горивна пепел, бел.прев) намери приложения като пълнеж в стоителната индустрия, скорошните промени в регулациите на EPA, целящи да намалят емисиите с парников ефект (GHG), доведоха до това, че повечето от 70-те милиона тона горивна пепел, които всяка година се произвеждат в САЩ, сега вече са достъпни и налични за употреба в строителния процес заради високите нива на неизгорелия въглерод, амоняк и/или други включения. Освен това, значителните цени за транспортиране и твърди материали за насипване на могили, получени от изгаряне на въглища, може допълнително да нарастнат заради разходи, свързани с евентуалното просмукване на вредни количества алуминий, хлорид, желязо, магнезий и токсични нива арсен, никел, олово, мед и цинк в подпочвените води. Така, разработването на иновативни технологии за преобразяване на десетки милиони тона отпадни вторични суровини от изгарянето в полезни продукти представлява спешна нужна.

Какво е геополимер:
- Твърда, циментиста паста, направена от горивна пепел, без Портланд цимент. Той има по-големи сили за издръжливост на компресия и разтегливост, висока степен на добиване на сила за единица време, по-ниска порестост и пропускливост, и силно увеличена устойчивост на химически атаки в сравнение с обикновения бетон с Портланд цимент (OPC). Той комбинира отпадни продукти, превръщайки ги в полезен продукт, спестява пространство за могили и подпомага икономисването, и в сравнение с Портланд цимента, производството му демонстрира 90% по-малко отделяне на въглеродни емисии.
- Отделно трябва да се приготви разтвор на натриев хидроксид и калиев хидроксид (отпадни продукти от химическата и петроло-химическата индустрии), после трябва да се добави към течния търговски натриев силикат; този разтвор после може да се добави към пудрата на горивната пепел (отпаден продукт от горенето на въглища и био горива) по същия начин, както вода се добавя към Портланд цимент.

Източник: Отворена Архитектурна Мрежа /вече не работи/

Източник: OFFNews.bg


В София от два дни не можем да дишаме, а къде са мерките на Столична община срещу мръсния въздух?

Това попита общинският съветник от БСП Иван Таков, който е член на Комисията по опазване на околната среда, земеделие и гори. Според него пълното бездействие на управляващите в Столична община в последните дни по проблема с чистотата на въздуха в града отново показва, че системата за ранно предупреждение не работи.

"С колегите от групата на БСП в СОС отдавна говорим, че тази толкова рекламирана система не работи. И за пореден път имаме доказателство за това, заяви Иван Таков. - Два дни в София виждаме какво дишаме, измервателните станции показват много притеснителни стойности за замърсеност на въздуха, а управляващите в Столична община демонстрират арогантно мълчание и бездействие. Нали в края на миналата година гласувахме кметът Йорданка Фандъкова да има възможност да въвежда мярката "Зелен билет" още при прогноза за замърсяване на въздуха. Къде е този "Зелен билет"? Защо вчера и днес в София не е въведен зеленият билет - единствената що-годе прилична мярка срещу замърсяването на въздуха?! Ясно е, че тази прословута система за ранно предупреждение изобщо не работи".

Според Иван Таков, управляващите в Столична община са напълно безсилни да се справят с проблема със замърсяването на въздуха в града. "От години говорим за него, България беше осъдена от Европейската комисия заради мръсния въздух, а ефективни действия от страна на управляващите в СО няма. Вече е съвсем очевиден този факт, коментира той. - Има само имитация на действия и мерки, които са с цел замитане на пробема под килима, за да не руши имиджа на кмета. А здравето на гражданите отново остава на произвола на съдбата".

"Геополимерите" са изкуствени скални материали, които приличат на цимент и имат интересни приложения в множество от въпросните области. Има, обаче, някои важни разлики, както практични, така и теоретични, между геополимер и, да кажем, мазилка или бетон на база Портланд-цимент. В практически смисъл, геополимерите демонстрират впечатляващо представяне в някои тестове, много над и отвъд способностите на всекидневните циментови и бетонни смеси. В теоретичен смисъл, геополимерите са страшно различни от цимента, защото те не зависят от хидрацията на варта (CaO), за да се получат. Варта се прави чрез силно нагряване на варовик, за да се изгони въглеродния диоксид, един процес, при който, предвид нуждата от огромните количества вар заради огромните количества Портланд.цимент, които консумира нашия свят, е основен фактор за СО₂ емисиите в атмосферата. Поради това има много възбуда около геополимерите, което, отделно от техните високи качества и приложения, се дължи и на идеята да замърсим колективния си отпечатък в замърсяването.

Както и да е, да се върнем на въпроса: Един къс от отлят геополимер е много различно нещо от къс отлят цимент. Ако сте от онзи вид хора, които мислят с ръцете си, като мен, първият ви въпрос, когато чуете за това или за какъвто и да е екзотичен материал, вероятно ще бъе "Как да се сдобия с някакво количество?" Данните, теорията и официалната наука си имат своите ползи, но в крайна сметка за мен това е най-добрия начин за мен да науча нещо ново: Да го държа в ръцете си, може би да го разръчкам с клечка. Най-добре е, разбира се, ако мога да си го направя сам.

Така че започнах да ровя за практически напътствия и за протоколите, по които лабораторните хора правят малки блокове геополимерни камъни, върху които да провеждат тестове за натиск. Този вид неща винаги са изнервящи, защото много от практическите напътствия са блокирани зад дебели и скъпоплатени стени на патентното право, а аз нямам никакво намерение да хвърлям $39.95, за да си сваля от нета едно документче от шест странички от преди десет години, много благодаря. Както и да е, упоритостта ми се отблагодари и в крайна сметка открих една статия, публикувана в Списание за материалознание (2008) от австралийския изследовател Дж. Дейвис и екип, публикувана (може би нелегално) в scribd.

Бележка от преводача: Тук има линк, който води до съобщението, че статията е вече изтрита (именно защото е нарушила патентно право).

Таблица 2 е особено полезна с инструкциите си. Тя включва четири формули за геополимерни композиции, една от които ("SGP") е едновременно най-добре представяща се на тестовете и най-проста да се направи. Кило за кило, тя може би е и най-скъпата, което би било проблем, ако исках да построя виадукт с него. Но всичко, което аз искам, е да отлея няколко малки блокчета. Така че няма проблем.

Това, което следва, са моите бележки по адаптирането на протокола за "SGP" от тази статия за гаражно изпълнение. Формулата е проста е праволинейна и повечето от търчането в нея, както често е случаят с теци неща, се състои в издирване на източници за материалите по такъв начин, който да не минава през някой от големите, скъпи складове за лабораторни консумативи, които въобще не обичат да се занимават с граждански учени. Важно е да се отбележи, че аз всъщност не съм го правил, все още, така че не мога да гласувам за ефикасността или безопасността. Но исках да публикувам препратката и размислите си относно "направи си сам"-версията, преди ентусиазмът да ме напусне. Ако се интересувате, прочетете нататък, и моля, коментирайте, ако забележите нещо гнило; ако не, очаквайте и още публикации за това как се е реализирал проекта.





Стартови материали

 
Натриев хидроксид (NaOH) - по прякор луга. Продава се във всяка железария като препарат за отпушване на канали. Това е силна основа и трябва да разберете, как да работите безопасно с нея.

Метакаолин - Това е форма на каолин, обикновена глина, която е била химически променена чрез нагряване до 750^оС за няколко часа. Това е обичайният начин за приготвянето му в литературата, но повечето хора нямат пещ с контрол на температурата в гаража, за да извършат тази операция. За късмет, така-нареченият "високо реактивен метакаолин" и достъпен за купуване от интернет (поне в САЩ) за употреба в циментови плотове. Една 12 килограмова торба ще е повече от достатъчно. Ако този процес работи, може да разделя остатъците ми на малки, евтини порции за продан на онези, които искат да си поиграят вкъщи. Предписанията за безопасност казват, че метакаолина не е особено опасен, но като с всички фини пудри, носенето на маска против прах е добра идея.

Разтвор на натриев силикат - Вероятон е възможно да се приготви домашно направен разтвор на натриев силикат, който ще сработи в геополимерния процес, чрез процедура като тази, описана от NurdRage, при която добре натрошен силикагелен изсушител се разтваря в силен лугов разтвор.



В литературата, обаче, геополимерните проби явно винаги се приготвят от индустриален готов за употреба търговски разтвор на натриев силикат във вода. За нещастие, посочваният търговски разтвор на натриев силикат "клас О" е достъпен единствено от специализирани доставчици; обаче, аз мисля, че мога да го скалъпя, като барна малко състава на обикновения разтвор "клас N", който се използва, например, за поправка на музикални заглушители, като му добавя малко настъргана луга. Значи ще ни трябва малко натриев силикат "клас N", като за старт. "Клас N" се нарича и "Клас 40", както и "водно стъкло" и ако се порови в гугъл, се появяват няколко онлайн източника.


Стъпка 1: Да се приготви разтвор на натриев силикат

Най-лесният начин да се измерят съставките за този процес, е по тегло. Ще ви трябва везна с капацитет поне 1000 грама. Сложете стъкленица 250 мл на везната, запишете теглото й и, като вземете подходящите мерки за работа със силни основи, добавете 4.5 грама настъргана луга. Сега добавете допълнително 62 грама разтвор "клас N" на натриев силикат. Махнете от везната и разбърквайте, докато не се разтвори лугата. След като този разтвор е добре смесен, покрийте го и го оставете, на стайна температура, за 24 часа преди употребата. Забележете, че сега този разтвор е малко по-разводнен от търговския "клас О" натриев силикат, но рецептата на Дейвис "SGP" всъщност изисква малко разводняване на търговския разтвор, така че математиката на нещата много се доближава.


Стъпка 2: Добавяне на метакаолин

Премахнете покритието, сложете стъкленицата обратно на везната и докарайте общото тегло на разтвора до 1000 грама, като добавяте суха метакаолинова пудра. Може би ще искате да я добавяте на порции с разбъркване помежду им. Метакаолинът няма да се разтвори; трябва да получите каша или паста. Полимеризиращата реакция ще започне веднага, след като започнете да добавяте метакаолина, но би трябвало да имате поне около час време. Ако работи, смета трябва да започне да отдава топлина.


Стъпка 3: Отливане

Прехвърлете сместа в малка метална формичка. Аз вероятно ще използвам стоманена формичка за мъфини - те са евтини, горе-долу с правилния размер, и ако искам, ще мога да отлея множество проби само в един тиган. Запечатайте ги добре с алуминиево фолио. Идеята е, да се попречи на водата да избяга, докато "зрее".


Стъпка 4: Зреене

"SGP" сместа трябва да полимеризира на стайна температура, но по принцип геополимерните проби зреят при лека температура и ако искате да експериментирате с други алуминосиликати, и/или в допълнение към метакаолина (например горивна пепел), стъпката на зреенето прилича, като да е нужна. Като цяло, протоколите изискват загряване до 60 оС за 24 часа. Това ми е удобно да го направя във фурната в кухнята си и няма да излизам от вкъщи през това време.


Финални мисли

Изваждането на отлетите проби от формичките може да е проблем, който евентуално ще иска употреба на някакъв метод за отделяне на двете. Но това не се обяснява в литературните протоколи, които съм виждал, така че ще започна без такъв метод. Вероятно ще искам да експериментирам с добавяне на агрегати, и пясъкът е удобен и конвенционален. Публикацията на Дейвис описва смеси с 40 % от теглото и 60 % от теглото пясъчно включение във формулата "SGP".

Говоря, разбира се, за начина, по който са строили най-най-древните общества в нашата история.

За начина, по който е построено всяко велико нещо на нашия свят.

Човечеството вече е около 7 милиарда, ако се вярва на масмедийната информация. Най-вероятно наистина никога не е било толкова многобройно. Всякога в миналото хората са битували под постоянния страх от гибелта, че общността им може да изчезне, защото действително миналото от древността до наши дни е белязано от възникващи и изчезващи държави и от образуващи се и изчезващи племена. Цивилизацията в миналото е била нещо доста преходно. Днес има цивилизация на местно, локално ниво, а утре се случва наводнение, случва се суша и глад, случва се епидемия и земетресение, в по-редки случаи изригва вулкан. А в най-честите случаи просто идва едно пълчище тогавашни талибани, разграбват всичко, избиват и поробват всички и от цивилизацията не остава следа, защото нашественикът не може нито да пише, нито да чете. Ако късметът за цивилизацията се усмихне, местната, локална цивилизация ще бъде пометена от съседна империя и ще бъде погълната и храносмелена от нея, но самата цивилизованост няма да изчезне, тя ще бъде усвоена в един по-голям конгломерат от различни по произход цивилизовани елементи.

Затова и империите са запомнени като велики неща, затова и общностите са се стремели да орбитират около тях - те са били стожери, които съхраняват постиженията на човечеството. Но дори и империите изчезват в историята. Може би не Китайската и не Римската, но например империята на инките, ацтеките, маите, толтеките (Южна Америка бие рекордите по изчезнали и затрили се империи), множество индийски империи, Египет, Шумер и Акад... Така че империите не са били достатъчна застрохавка за цивилизацията.
Човечеството съвсем нормално е възприемало идеята, че, ако човек иска да надскочи Времената, постиженията му да се запазят, той е трябвало да построи Вавилонска кула - хората са чувствали по онова време, че цивилизацията е нещо толкова преходно и толкова застрашено, че сякаш сами Бог мрази опитите на хората да обезсмъртят постиженията си, веднъж отнемайки от досега им Дървото на живота и после още веднъж осуетявайки строежа на Вавилонската кула.

Но хората не са се отказали и са продължили да чувстват, че трябва да правят велики неща - велики градежи - като мост към най-далечното бъдеще. Замислете се, че днес ние считаме пирамидите на Египет и пирамидите на Южна Америка като мост към миналото. Но, хората, които са ги строили не са ги строи с мисълта, че са мост към миналото. За тях, тези градежи са били мост към бъдещето - те са вярвали, че чрез тези велики структури ще могат да пренесат себе си в бъдещето. ОТВЪД отчаянието на този свят. Чувствали са, че взимат нещата в свои ръце, че с труда си и библейската скръб, с която са прокълнати, ще успеят да победят трагедията на живота.

В днешно време, ние сме склонни да мислим, че репродуктивната способност на човека е нещото, което го обезсмъртява. Но дали? Децата обезсмъртяват човешкото същестуване, но поколенията не гарантират нито благородството, нито достойнството, нито висотата на човешкия дух. По никой начин поколенията не могат завинаги да спечелят вечна памет за човешките постижения. Човек почти няма контрол върху това дали неговото поколение ще бъде велико духом или нищо духом. Нима на този свят има поколения, които са по-стари от пирамидите? Нима има на света човек, който може да проследи родословието си до някой, който е градил пирамидите? Не децата и не човешките поколения са нещото, което опазва човешките постижения, за да могат бъдещите хора да се учат от тях и да повдигат духа си от нищетата - човешките постижения сами опазват себе си, заради духовитостта на своя замисъл.

Ние вече не строим велики неща. Основно защото вече не се страхуваме за изчезването на цивилизацията си. Веднъж щом цивилизацията стане глобална, когато всички хора по земята общуват безпрепятствено един с друг, нейното унищожение е почти невъзможно. Трябва да се случат изключителни обстоятелства (изключителни в космически план), за да изчезне цяла една глобална цивилизация.

Но в най-дълбоката древност, когато този свят все още е бил сравнително празен от хора, древните са се опитвали да станат част от света, като се разпишат върху него. Затова са се вдъхновявали от планините. Каква по-добра и по-достоверна интеграция на човешкия дух в безсмъртния дух на света от това, да направиш своя собствена планина, редом до планините на земята?
Всички велики паметници, които обезсмъртяват постиженията на дадена цивилизация, подражават на планините. Всички пирамиди представляват стилизация на планина, както и всички индийски, китайски и прочие храмове на човешкия дух. Или сами по себе си се опитват да бъдат планини, или са вградени и издълбани в планини, като печатно свидетелство, че човешкият дух заслужава същата непреходност, заради достойнствата си.

И действително... тези паметници СА планини. Всеки най-древен мегалитен паметник Е планина - част от планината, която древните са взели и променили по форма. Те са взели материала на планината, и с този материал, който са считали за "духовен материал", са осъществили една човешка форма, направена от хора форма, носеща своето послание за човешките възможности.



На ден днешен вече ЗНАЕМ, че всички тези неща са били направени от хора. Тоест от хората, с които нямаме нищо общо, освен духа, който носим и ние.

Днес този свещен за древните процес е изучен и е наречен геополимеризация.

Следната статия е от екологичната уикипедия   Open Source Ecology



История

Геополимеризацията е  процесът на полимеризиране на минерали, съдържащи силициев диоксид и алуминиев оксид, чрез алкални разтворители. Открити (или преоткрити) от Джоузеф Давидовиц във Франция, геополимерните цименти най-вероятно са сходни с материалите, които са използвани в античността. Въпреки че циментите са най-честото приложение на геополимеризацията, произведени са също така е цяла гама неподатливи и структурни продукти.

Широкото множество минерали на земната повърхност съществуват като алумино-силикатни кристали (например: глини, фелдшпати, кварцове). Когато тези се разтворят и когато после им се позволи да рекондензират, се формират материали с по-дълга кристална структура от онази на първоначалната суровина.

Най-основния неорганичен полимеризационен процес използва глини, изобилстващи на каолин и отпадни води и утайки, богати на силициев диоксид, за да се получи силен цимент. Разтвор на прости алумино-силикати, разтворен в алкален разтворител, действа като скрепител, поликондензиращ при дехидролизация в микрокристална структура, която се формира в пространството между богатите на силициев диоксид частици. С малко технология и при ниски температури се произвеждат тухли и цименти, които са много пъти по-силни от обикновения Портланд-цимент. С по-интензивна технология (изкуствени атмосфери, високи налягания, контролирани температури) и на стотици до хиляди градуси Целзий, може да се произведат много по-структурирани молимери, които никога няма да се подпалят при каквато и да е температура (поради липса на въглерод, който да реагира с кислород), и които също така имат много ниски коефициенти на термално разширение (тези им показатели в момента се изследват за дълговременно съхранение на изхабено ядрено гориво).

Понастоящем, голяма част от тези изследвания се извършват на закрити врата и в напълно частни условия. Сред продуктите, които се изследват, са циментите, втвърдяващи се на стайна температура, неподатливите видове минерална пяна и не-възпламенимите панели за самолети и вероятно към днешна дата са в широко производство. С напредването на това поле е вероятно да се появят и по-напреднали геополимери и геополимеризиращи процеси.

Геополимерният институт разполага с множество полезни технически документи по въпроса и е публикувал и няколко колекции от документи от геополимерни конференции във Франция.




Енергийни изисквания

Следната графика показва взаимовръзката между тепрепатурите на печене на геополимерните тухли и якостта при натиск. Графиката показва, че при температура на печене 85 градуса Целзий, геополимерите стават силни като бетонени блокове, а при по-високи температури на печене, те могат да станат около два пъти по-силни от бетон.

Предупреждение: за да се случи това, е нужна наличност от около 2% стабилизатор (основни соли).






Оценка

Това може да е нискоенергийна технология за производство на силни тухли, която също така дава възможност за тотално децентрализирана продукция и е широкодостъпна на много континенти.




Източници на материали

• даден източник на силициев двуокис може да се разтвори в алкален разтворител. Това може да е "каолинова" глина от подпочва (нужни са методи за анализ дали е адекватна), съдържаща диатомит пръст от вулканична пепел. (Забележете, че шепа каолинова глина може да се смеси с чаша вода и да се остави да изсъхне напълно, това ще произведе отличителен твърд диск, приличащ на бял чип за покер. Ако се напука и/или се залепя за стените на чашата, глината не е каолитна.)
• източник на алкален разтворител (NaOH),- най-обичайният начин е чрез електролиза на саламура или "солена вода" (тоест натриев хлорид във вода). Ценни вторични продукти, които се получават, са хлорния и водородния газ. Друг източник е твърдата дървесна пепел (виж страницата: луга), която в исторически план се е използвала за правене на сапун (разтворете пепел в дъждовна вода, филтрирайте големите частици, после изварете водата. Или провесете твърдата пепел в марля над някакъв съд и оставете дъждовната вода да се прецеди.)
• източник на калциев карбонат (варовик, варовита подпочва, и тн.) по принцип също се използва.

Проста рецепта

Приготвянето на алкалния разтвор, 12 часа преди смесването, бавно! разтворете 320 гр натриев хидроксид (чиста луга, като в препарат за отпушване на канали) в 1 литър вода. Това трябва да се разбърква бавно, с грижа, като се носят ръкавици и очила, защото е много каустично. Тази смес ще генерира малко топлина, докато се разтваря.

• След като лугата е напълно разтворена (12 часа), смесете една част разтвор на луга с две и половина части натриев силикат. (продава се в грънчарските магазини)
• Основна рецепта #8

4.5 части метакаолин; 0.5 части вар (тип s), 8 части агрегат (пясъчен микс); алкален разтвор както е нужно (около 1/3 от количеството на метакаолина и пепелта, спрямо теглото)

• смесете сухите съставки, след това разбъркайте достатъчно алкален разтвор, за да стане гъста смес. Поддържайте водното съдържание колкото се може по-ниско. Изсушете като бетон, на топло и влажно.
• Клас С горивна пепел може да замени метакаолина и варта, а тип Fгоривната пепел може да замени само метакаолина.

Ето една формула на д-р Микел Барсум (Michel Barsoum) за направен от човека варовик. Добавете варовикова пудра, съдържаща диатомит почва и много малко количество вар към обем вода с високо pH. Оформете сместа и я изсушете на 90 градуса Целзий. Това ще доведе до камък със сила на натиск > 20 MPa  и способност да издържи 2 месеца на потапяне във вода. Той силно подчертава, че един от ключовете за геополимеризацията е скоростното разтваряне на силициевия двуокис и че това се постига най-добре чрез съдържаща диатомит пръст като източник на силициев двуокис, а не глина. Понеже естествените земни материали варират, за разлика от стандартизираните комерсиални продукти, формулите и характеристиките на финалните полимеризирани скални строителни продукти може широко да варират от регион до регион.

Някои описват геополимерите като направени от човека зеолити; други като направени от човека варовици. Могат също така да са свързани и с направен от човека дурипан, особено ако се използва вулканична пепел като източник на аморфен силициев двуокис. Ясно е, че успешно може да се използва цяла гама от местни естествени земни материали, но е нужно време за тестване на формули.

Бележка от преводача: Дурипан е диагностичен почвен преход (хоризонт).