Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: [1] 2 3 4 ... 47
1
Всички теми / Re: За и против хората
« -: Септември 15, 2018, 02:18:57 pm »
Като читател на форума, от който получавам информацията която търся, попаднах на тази тема. След неколкократно изчитане на постовете заради евентуално по-примитивното ми разбиране, ми се породиха някои въпроси. Те са от онези, които ме карат да търся постоянно.

    Какво е ЧОВЕК по определение, кой го определя, защо?
    Каква е разликата между човеците, какво обуславя съвместното съжителство между различните на една и съща територия?
    При положение, че това е така от памти века, явно има замисъл. Какъв е?
    Някъде има ли място за ЛЮБОВ, или всичко е въпрос на достатъчно лична сила за налагане на собствената воля под всякаква форма?

Чудесни въпроси. Аз също си ги задавам и дано повече хора изкажат мнението си за отговорите. Бих задал същите въпроси за човека и към любовта.

Въобще, големият ми въпрос е КАК възниква едно общество и защо възниква. Ако имах ясен отговор, със сигурност щях да се опитам да направя ново и по-добро общество.


2
Всички теми / Re: Галактическия затвор
« -: Септември 10, 2018, 11:08:17 pm »
Свободното философстване има лоша слава пред "професионалното", защото не се спазват логическите правила. Аматьорът философ често развива вредния навик да не разсъждава в рамките на един избран мащаб, а да позволява на мисълта си да скача между различни мащаби, събирайки разнопосочни изводи в общ контекст, който поради това може да е само фантастичен, не реален. Често аматьорът философ сам измисля и изфабрикува собствените парадокси и противоречия, като изкуствено осъвместява различни мащаби един с друг.



Но това автоматично опровергава тезата, че ние имаме безкрайна сила да избираме свободно, т.е. нямаме свободен избор. Автоматично опровергава, само при положение, че не сме имали неосъзнато желание да сме в затвор и за това сме направили този ни избор.
Защото ако сме толкова силни, колкото си мислим, и нямаме желание да сме в затвор - тогава как сме се оставили да ни хванат в затвор?

Тук например. Ако стъпиш на здравата основа на преди това доказани съждения - че ние сме, в действителност, неразделни; и че, в следствие на това, сме само дотолкова свободни, доколкото сме свободни всички заедно; тогава отговорът е очевиден - схващането за един евентуален Галактически затвор не противоречи на свободния ни избор като индивиди. Просто разкрива истинската степен на свободата ни като един неделим колектив. Тя е нищожна. Причината е, че като колектив не осъзнаваме свободата на избора си. Това ограничение се усеща най-остро от индивидите, които са по-напред от другите в своето просвещение, защото те са способни да проумеят какво губят заради слепотата на околните, от които зависят и какво биха могли да бъдат те самите, ако всеки един от нас беше нещо повече. Затова същите тези най-угнетени са и хората, които най-добре осъзнават какво трябва да направят за околните, в името на себе си.



Тъй като на доста места вече споменаваме, че не свободната воля, ами свободният ИЗБОР ни отделя от животните и това ни качество е неоспоримо, тогава възниква и идеята, че свободният ни избор е в основата на това да сме затворници.

Да избираш не е нещо толкова просто и еднозначно. Да избираш може да означава, да отнемеш живота си, но да запазиш в себе си идеала за свобода. Да избираш може и да означава, да си твърдо решен да откриеш начин, по който да бъдеш свободен в един невъзможен свят, по този начин запазвайки духа на свободата жив. Тоест, това е един и същи избор, извършен в два различни варианта. Няма как избирането, като свободна проява, да се сравнява. Всеки избор е свободен, независимо правилен или грешен.

Грешката на разсъжденията ти тук е предразсъдъкът, че робството е факт. Робството е лъжа и ваниги е лъжа. Едно робство никога не може да е истинско. Така че ние никога не можем да бъдем истински роби или затворници, не съществуват "истински" затворници. Ние винаги сме продукт на своя избор, но, както обърнах внимание, правенето на избор не е нещо повърхностно и лесно за възприемане. Да определяш съдбата си винаги е описвано като неведомо дело. Никой не знае в действителност накъде се насочва с изборите си, но да наричаш това затвор, означава, да повярваш в заблудата.

Веско разглежда Галактическия затвор като възможност за намиране на решение в невъзможен свят. А ти схващаш Галактическия затвор като световен ред. Ако стъпиш на това като основа за разъжденията си, нормално е да срещаш само противоречия и парадокси занапред.

3
Всички теми / Re: Моля кажете ми какво е това!
« -: Септември 10, 2018, 05:19:58 pm »
Търсенето приключи :) Лошата новина е, че тези елементчета са поръчкови, добрата новина е, че са описани в патент, който е достъпен.

4
Всички теми / Моля кажете ми какво е това!
« -: Септември 10, 2018, 09:35:43 am »
Много ще съм благодарен на всеки, който може да ми каже каква е тази част, как се казва, къде се използва или каквото и да е свързано с нея, за да я издиря! Ако някой може да ми каже и къде мога да я намеря, ще направя голямо евала! :)







5
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Август 30, 2018, 05:02:48 pm »
Удар под кръста: БАН прекрати мандата на директора на НИМХ, цялото ръководство напуска от солидарност

30 август 2018

Източник: OFFNews.bg


Ден след масовия протест на работещите в Националния институт по метеорология и хидрология, последван от категоричното обещание на правителството, че мизерстващите синоптици ще бъдат изведени от структурата на БАН, ръководството на Академията реагира с удар под кръста.

То прекрати мандата на директора на НИМХ проф. Христомир Брънзов. Възмутени от БАН и солидарни с него, всички от ръководството напускат.

"Ние имаме достатъчно "симпатизанти" в БАН, така че това беше очаквано за нас", посочи в първия си коментар пред програма "Хоризонт" на БНР проф. Брънзов.

Той застана плътно зад исканията на колегите си за излизане от БАН.

"За мен това е причината. Не знам защо те очакват, че за мен по-важен е директорският пост, а не колегите. Твърде наивно очакване от тяхна страна: че ще се обърна срещу колегите си, за да защитавам интересите на някаква група хора от БАН", заяви професорът.

След петмесечни протести срещу мизерното финансиране, което Общото събрание на БАН отпуска на НИМХ, институтът поиска държавата да го извади от структурата на Академията. Желанието на синоптиците е да минат под шапката на Министерството на образованието и науката.

Вчера министърът на образованието Красимир Вълчев обеща това да се случи. Трима представители на протестиралите вчера пред сградата на Министерския съвет работещи в НИМХ бяха поканени в МС, където течеше редовното заседание на правителството. След срещата Вълчев заяви, че ОС на БАН ще гласува решение за отделянето на института до 10 септември и предупреди, че ако това не се случи, ще предложи законодателни промени, които ще доведат волята му до изпълнение независимо от желанието или нежеланието за това в БАН.

В същото време, досегашният директор на института проф. Брънзов призна, че върху него е упражняван натиск „поне от три месеца“ по различни канали. В предаването "12+3" той определи отстраняването си като странен, неразумен и нерационален ход, след постигнатата договореност за мирно разделяне между НИМХ и БАН.

    „За мен е странно, защото след като вчера стигнахме до споразумение в Министерски съвет, при министър-председателя, че вървим към един мирен път на разделяне между НИМХ и Българската академия на науките, за мен това е един много неразумен и нерационален ход. Малко ми прилича на едни времена: "Има човек - има проблем. Няма човек - няма проблем". Истината не е такава и мисля, че те скоро ще се убедят в това нещо“, коментира проф. Брънзов.

Според зам.-председателя на БАН Константин Хаджииванов мотивите за решението са "неспазване на разпореждания на ръководните органи на БАН, уронване на престижа на Българската академия на науките и неспазване на нормативната уредба".

Той увери, че процедурата по изваждането на Института по метеорология и хидрология от БАН ще продължи след отстраняването на директора на НИМХ.

"Мога да ви кажа - това вече е малко мое лично мнение, по този начин се надяваме процедурата да протече по-леко", каза той.


6
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Август 29, 2018, 03:19:23 pm »
Решено: НИМХ излиза от БАН

29 август 2018

Източник: OFFNews.bg



Националният институт по метеорология и хидрология ще излезе от структурата на Българската академия на науките. Това може да се случи още на 1 януари 2019 г., прогнозира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Решението е било договорено днес, по време на заседанието на Министерския съвет, след като близо 200 работещи в НИМХ отново излязоха на протест пред правителствената сграда на "Дондуков" с искане за отделяне от БАН, заради мизерията, в която са принудени да работят.

Мнозина - дори ръководители в института - получават 575 лв. брутна заплата, младите в НИМХ са малцина - няма как да бъдат задържани при тези условия. Въпреки че естеството на работата им изисква и нощен труд, за такъв няма пари. От липсата на средства за института страдат и прогнозите - при автоматизирана система предупрежденията за опасно време биха пристигали за не повече от минута, а сега това отнема между 20 и 30 мин. Колко пари да получи НИМХ сега решава Общото събрание на БАН.

По време на протеста представители на НИМХ бяха поканени на разговор в Министерския съвет и страните са обсъдили възможностите за изход от конфликта, след което министър Вълчев разказа какво е било договорено.

"Обсъдихме двата варианта, които дадохме миналата седмица, като по-приемлив се оказва вариантът за извеждане на НИМХ от БАН. Това решение ще бъде разгледано на Общото събрание на БАН вероятно на 10 септември. Това е най-добрият вариант, който можем да изберем и за БАН, и за НИМХ“, коментира министър Вълчев.

До дни от БАН ще оформят предложението.

"Въпросът ще бъде бъде решен на Общо събрание. Ако това е решението на правителството, БАН ще се съгласи”, каза председателят на Академията акад. Юлиан Ревалски.

Ако обаче обещанието не бъде изпълнено, ще бъдат внесени законови промени, които ще позволят извеждането на Института от БАН и без съгласието общото ѝ събрание, увери Вълчев. Това обаче би забавило процеса и е възможно той да приключи през есента на идната година.

Учените от НИМХ, които искат да останат в БАН, ще могат да го направят. "Ние сме демократична организация. Учените, които смятат, че мястото им е в БАН, няма да срещнат пречки от наша страна", увери директорът на НИМХ проф. Христомир Брънзов.




Искрени поздравления за всички учени от НИМХ!!! :)

Крайно време е учените в България да вземат съдбата си в ръце и да осъзнаят, че са отговорни за бъднините на обществото! Нека обаче напомня, че парите не са единствения проблем и парите не са единствената мотивация за това въстание на учени, каквото впечатление създава тази отделна статия. В писмото на НИМХ до премиера ясно се чете:


Цитат
...Тези проблеми са от години, но през 2018 г. придобиха за НИМХ критични мащаби, въпреки допълнително отпуснатите от Правителството 15 милиона лева на БАН. Вече сме напълно убедени, че те не са свързани толкова с размера на средствата предоставяни на БАН от държавния бюджет, а в начина на разпределяне и манталитета на разпределящите ги. С действията си, ръководните органи на БАН успяха да ни убедят, че това няма да се промени. Доказаха ни, че БАН няма управленски капацитет да ръководи и поддържа национално отговорни дейности като тази, изпълнявана от НИМХ. Имаме и непреодолими противоречия в разбирането за ролята на науката и общественото и икономическото й въздействие. Прекратихме протеста си като безсмислен, когато осъзнахме, че НИМХ не трябва да е в БАН. Преминаването ни през 1962 г. към БАН към днешна дата е изчерпало потенциала си...

Предлагаме:

НИМХ да премине към Министерство на образованието и науката, като самостоятелна научна организация, второстепенен разпоредител на бюджетни средства. Запазването на статута на НИМХ на научна организация е важно, тъй като постигнатата с годините симбиоза на научната и оперативната дейност в НИМХ е едно от най-важните ни постижения, което следва да се запази и развие...


Според мен, лично, БАН трябва да остане без държавно финансиране (което е принудително взимано от данъкоплатеца). Масонско контролираната БАН трябва да бъде оставена да се разгради, а в България да се организира социо-научен консорциум от частно финансирани и национално независими научни академии.


7
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Август 27, 2018, 05:21:01 pm »
Толкова ли е лошо висшето образование в България?

27 август 2018

Източник: OFFNews.bg  Автор: Ивайло Дичев, DW



ВУЗ-те снижават изискванията, за да не прогонят "клиентите"; преподавателите се окопават на едно място до живот, борят се срещу промени. Ако още има някакво висше образование, то се движи по инерция, пише Ивайло Дичев за Дойче веле.

Недостигът на студенти е нещо като български евъргрийн; тази година дори първият във всички класации Софийски университет не успява да запълни 850 места след трето класиране. При връчени 45 хиляди зрелостни свидетелства в страната предлаганите места във висшите училища са 46 хиляди. Въпреки спада в търсенето, продължава да се увеличава предлагането; например останалата с най-много незаети места бакалавърска програма „Религията в Европа“ стартирала през 2016; миналата година пък Русенският университет откри чисто нов филиал във Видин. Наскоро имаше разни смехотворни лотарии към записването, само и само да се привлекат клиенти.

В държавните висши учебни заведения „парите следват студента“, ето защо никой няма интерес да предявява каквито и да било изисквания; младежите напускат сами по разни свои причини, а който е решил да остане непременно, бива избутван до финала. Няма сила, която да промени това положение по една проста причина: висшето образование е поминък за хиляди избиратели и колчем се ограничат някакви бройки, тутакси ще избухнат протести. Кой сериозен популист ще се занимава с реформи при това положение?

Откъм студентите, решили да останат тук, основният мотив не е рейтингът на университета, а по-скоро това къде ще могат да изкарат евтино следването. Животът в големия град е скъп, на повечето се налага да работят (на цял работен ден, по мои наблюдения), а като ще е така – защо да не идеш направо в Германия; там поне общежитието ще е общежитие, столът – стол. Този мотив кара някои местни общности да се борят за висши училища и филиали, защото така поне децата остават у дома и не плащат наем, хранят се добре, пък и родителите им хвърлят по едно око. Това обезсмисля един важен аспект от висшето образование, което е свързано с откъсване от дома, пренасяне в друг, духовен свят. Тази работа предполага кампуси – отделени от града пространства, където учиш и общуваш без да мислиш за битови неща. Но кампуси у нас скоро няма да има; преди време от високо място отговориха на нашия факултет, който искаше да направи кампус на 4-ти километър: „Тук има много интереси“.

За качеството на обучението

Обезсмислянето на висшето образование върви по различни линии. В медиите непрекъснато се обругава тъпоумието на университетските преподаватели, в което ги надминават може би само лекарите, обявявани редовно за убийци. Толкова ли лошо е нашето висше образование? Разбира се, несравнимо е с Харвард, но несравним е и капиталът, носещ приходи на този университет, който сега възлиза на близо 40 милиарда долара (почти колкото БВП на държавата ни). Водещите ни университети обаче са на нивото на второ- и треторазрядните световни, в каквито много от децата ни решават да заминат. Т.е. въпросът не е само в качеството на обучението.

Ако все още има някакво висше образование, то се движи по инерция, защото заплатите на учителите вече надминаха тези в СУ и едно училище често има много по-добро оборудване от нас, които все още се разправяме за това дали има тоалетна хартия. Това, в което драматично се разминаваме, е разбирането, че университетът – както показва етимологията на думата – е място на универсалното знание, не национално-идеологическа институция. От самото си възникване в средновековието тези места (Болоня, Прага, Париж...) събират хора от цяла Европа - и студенти, и преподаватели – омесват се, навлизат в универсалните неща, после отпътуват по страните си.

В нашите университети много рядко ще видите гост-преподавател; фондовете на министерството рядко предвиждат пари за това, пък и учебната програма трябва да се нагажда към гостите, а това създава дискомфорт на администрацията. А откъде-накъде ще си даваме нашите асове на чужди, как ще си запълваме хорариума?

Нека да си го кажем: езикът на науката не е българският, особено когато става дума за икономика, компютри, ядрена физика.Трябва значи решително да завием съм двуезично образование (през споменатото Средновековие наука се е правела само на латински, а не на народните италиански, френски, бохемски говори). А нали си представяте какъв вой ще предизвика това откъм национал-популистите?

Науката не е национална

Ако си дадем ясна сметка, че науката не е национална, ще трябва да тръгнем към все по-тясно сътрудничество със световни университети, които да рецензират работата ни. Това, че сега сами се оценяваме, е леко абсурдно (Шуменският университет анализира работата на Русенския, Софийския акредитира приятелите си в Пловдивския, експерт от съседната катедра точкува и проект по НИС...). Да не ви казвам как текат конкурсите в тази наша уютна провинция, където няма двама души в една сфера, които да не се познават…

Демографията е днес повод за всестранна национална депресия. Да, университетите ни загиват, защото се раждат малко деца и населението застарява. Как се справят чуждите ни колеги с този проблем, който съществува във всички развити страни? Привличат чуждестранни студенти. Висшето образование днес се е превърнало в гигантска, силно конкурентна индустрия, където трябва да хвърлим всички сили, ако искаме да запазим няколкото си водещи висши училища. Представата, че ще си правим национална наука за собствените деца, евентуално да излъжем някое македонче – е пълен анахронизъм. Една глобалната преориентация би била свързана с различни неща. Например ще трябва да преодолеем надигналия се расизъм в обществото ни, да сме готови да приемаме черни, жълти, шарени хора, които да обогатяват обществото ни, както става в големите университетски центрове по света.

Защото тези хора по-късно ще стават наши „посланици“ в страните си. Да помислим за условията, при които чуждите студенти ще дойдат тук – защото следването е не само учене, но и житейски, културен опит (пак темата с хартията в тоалетните). Когато се развива една индустрия, трябва да се концентрират усилията върху няколко продаваеми дисциплини, защото сме малки и не може да правим еднакво добре всичко. Тук обаче редовно се разгаря яростна борба и в последна сметка държавата решава да дава на всеки по малко и да ги оставя сами да се боричкат. В резултат – нито една научна специалност, в която да сме прилично видими.

Накрая за прословутия бизнес, за когото трябвало да подготвяме кадри. Как си го представяте – заявки за едни специалисти, които ще трябват след 4 години? А наясно ли сме какво ще е нужно точно тогава и дали заявителите няма да са фалирали по няколко пъти? Обратна връзка трябва да има, но вероятно чрез стипендии, студентски заеми, стажове, интегриране на икономически дейци в университетския курикулум (в тази посока се направиха промени).

Подизпълнителският характер на българската икономика прави така, че тук се търсят кадри за ниските нива, защото творческата дейност компаниите вършат в световните си центрове; е добре, да се откажем ли да обучаваме студенти с по-високи амбиции, да обречем ли децата си на изпълнителска дейност завинаги? Може пък да се променят нещата някой ден.

А бизнесът изобщо не се интересува от дипломи

Най-печалното е, че българският бизнес изобщо не се интересува от дипломи, камо ли пък от успеха в тях. Назначават го с идеята, че ще го научат сами на каквото трябва. Държавните назначения пък се правят според партийна вярност, роднинство, местничество, тази тема хич да не я подхващаме.

Вероятно вина за скъсването на доверието между образование и работодатели имат и двете страни: образователните институции снижават изискванията, за да не прогонят „клиентите“; преподавателите се окопават на едно място до живот, съпротивляват се на всякакви промени. Бизнесът пък развива алергия към университетското скудоумие, отхвърля с презрение тезата, че университетът може би подготвя цялостно мислещи човешки същества. И така всяка година – няколко публикации, едно изследване, малко взаимно обругаване в сутрешните блокове. Как се изгражда доверие аз не знам, но без него висшето образование няма сериозно бъдеще.

8
Замислял ли си се защо търсиш варианти да съществуваш в човешката си форма, без да ползваш земните материални продукти?
Тези дни преглеждах блога на Ключаря / вече знам кой е ,,ключаря'' ;)/ и след твоя пост вече срещам двама човека да пишат за Инедия. И още един човек знам, който ,,не се храни'', но е започнала щото и било неудобно пред хората - Джорджия /едно момиче от нетя/. Интересно ми е - може пък това ,,хранене'' да е отражение на бъдещето?!?

Разбира се.

Разказвал съм историята много пъти на предишни места и не ми се повтаря. Но, основните моменти са, че за мен тази тема започна с Хира Ратан Манек. като прочетох за първи път за неговото слънцегледане, от цялата практика в главата ми остана само онова, че човек може да спре да яде. Тогава живеех в голяма мизерия (защото бях избягал от вкъщи) и бях на 18. Тъкмо бях напуснал висшето образование и си бях намерил работа и добивах първия си опит с житейската истина, че човек е задължен да работи.
Не ми харесваше това и му търсех решение. Който и да е и какъвто да е човек, е задължен да изкарва пари. Няма такова положение, в което да кажеш "аз пък ще живея без да изкарвам пари". Има само два варианта и и двата са също принудителни - или трябва да се научиш да бъдеш индианец-чергар на средновековно ниво, или трябва да правиш толкова пари, че да успееш да забравиш, че си задължен да го правиш.
В крайна сметка това се свежда до оцеляване. Единствената зависимост е храната, докато подслонът може да се счита по-скоро като каприз, отколкото необходимост (тоест за обходимост). Така че представата, че човек може да не яде и все пак да живее, я виждах като материята, от която ще изникне решение на социо-цивилизационния проблем.

Това беше началото на интереса ми, но, разбира се, когато научих и видях повече, разбрах, че това не е решението на социо-цивилизационния проблем.

Вместо да спра да се интересувам обаче, интересът ми се запази, а мотивацията се промени.

На ден днешен вярвам именно в това, да - че инедията е отражение на бъдещето. Ето един пример. Хората не си дават сметка, но ние като цивилизация не сме разполагали с пластмаса допреди Първата Световна война. Дотогава, всички неща, които днес правим от пластмаса, са се правели от мляко. Когато казеинът се импрегнира с формалдехид, се получава галалит - био-пластмаса от казеин, сирищния коагулиран протеин. От копчета на дрехи, през дръжки за чадъри, обратно до самите дрехи, от галалит са плетяли и изкуствени пуловери. Само че като се изпотиш в такъв пуловер, той почва да мирише на сирене, докато не се изпере.
След Първата Световна война обаче настава голям глад и икономиката в световен мащаб е сериозно разтресена. Заради глада, използването на млякото за правене на пластмаса, вместо за храна, станало доста голямо морално престъпление, затова много учени се отправили в търсене на алтернатива на млякото и само в рамките на месеци открили, че петролът е такъв заместител. Оттогава насам пластмасата се прави от петрол.

Когато преживеем Третата Световна война и кладенците бъдат унищожени или започнат да стават рядкост, ще трябва да намерим нещо ново, от което да правим пластмаса.

Дали някой ден ще правим пластмаса от вода? :) За сега вече поне знаем как да я направим твърда на стайна температура...




Положението на този свят винаги е седяло така: Ако искаш да си по-независим от силите, които владеят материалните блага, трябва да се обърнеш към съзнанието.

Но ако искаш да си по-независим от силите, които владеят духовните блага... трябва ли да се обърнеш към материалното? Може ли този мащаб на дуалността да изчерпи всичко в света, или това е пирамида от повече на брой градирани неща, и има нещо друго, към което трябва да се обърнем, за да бъдем по-духовно независими, вместо да се връщаме към материалното в търсене на решение? Всички се занимаваме с отговора на този въпрос, това обяснява задочните спорове помежду ни.

Но никъде в нашите среди - нито по форумите, нито в Апокрифна Академия, нито в Паралелна Реалност, нито в блоговете като този на Ключаря - няма да намериш несъгласни с основния проблем: че това статукво трябва да се промени и е обречено да се промени, от хора като нас, а не от онези, които не търсят нищо.

Най-малкото... колкото по-бързо разберем всичко за инедията, толкова по-лесно ще стане стъпването на Марс или където и да е. А кой знае кое е най-многото.




А и вземи предвид това: според скалата на Кардашев, цивилизация от Тип II е онази, която съумява да използва 100% от енергията на звездата си. Цивилизация Тип I е онази, която усвоява 100% от енергията на планетата си (идваща от звездата).

Ние сме цивилизация Тип 0. След като наскоро открихме, според Полак, че водата е преобразувател на слънчевата енергия, дори и директно в механична, това означава, че имаме основния ключ да се издигнем до по-развитите Типове, тъй като явно планетата ни има най-вече вода, и тъй като звездата ни работи с водород :)

След като и ние сме основно вода, методът за усвояване на енергията на планетата и на звездата ни е много вероятно да е същия, по който тялото ни усвоява техните излъчвания. Дава се пример с Дисонова сфера - хипотетична космическа мегаструктура, която обгръща звездата и черпи цялата й енергия, предавайки я в ръцете на цивилизацията.

Ами ако стомахът ни е такава Дисонова сфера? Какво тогава?

Ами тогава, ще можем да намерим отговор на друг много основен въпрос - как да произведем батерии, които директно да зареждат телата ни, а не техника в трето лице. Крайната цел на енергетиката е, да разберем как да внасяме енергия директно в телата си, а не чрез спомагателни носители като хранителните вещества. Крайната цел винаги е била как да произведем такова електричество, което ще може да изхранва нас и нашите тела, а не само електроуредите, които са само наши инструменти.

Има много неща за казване :) Но преди това трябва да преведа лекциите на Харалек и Мураками за ефектите от съзнателното намерение към водата и електрокултурата в земеделието.

9
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 26, 2018, 11:18:18 pm »
26.08.2018

Анатомия, ембриология, филогеника на акумунктурните меридиани

Здравей ****

Преди 20 години следвах с д-р Чарлз Т. МакГий (Charles T. McGee), който бе един от пионерите на ортомолекулярната медицина. Той беше приятел с Линус Поулинг (Linus Pauling), Вол (Voll), Ногиер (Paul Nogier) и други. Д-р Пол Ногиер от Лион, Франция, беше бащата на слуховата терапия - вид акупунктура на ухото, но той също откри, че всяка тъкан на тялото има своя собствена резонансна честота на база ембрионалния си произход. Около етапа на развитие от 100 клетки, клетките започват да се диференцират в различни тъканни групи - ектодерм, ендодерм и мезодерм.

Известни са ни резонантните честоти на тези тъкани, които по слечайност са хармоничности на музикалната нота D (отговаря на звука Ре, бел.прев) от определена скала. Никога не е имало задоволителен отговор на въпроса защо всяка тъкан има своя собствена резонантна честота и защо нещата са се развили по този начин на база ембрионалното развитие.

Когато д-р Чарлз багли (Charles Bagley), удостоверен от борда невролог и акупунктурист, ме потърси с идеята да презентира на Конференция 2018, се развълнувах, защото той може би има първия достоверен отговор на въпроса как се развива меридианната система от гледна точка на ембрионалното развитие. Презентацията е смъкната на по-ниско ниво, за да може онези, които нямат медицински опит с анатомията, да я разберат. Това е много техническа и изчерпателна лекция. Слайдовете на видеото са някак малки, но има и PDF, в който са са предоставени в оригинал.

Ако сте фенове или студенти по енергийна медицина и лечение, тогава тази презентация е задължителна за вас!

Можете да купите от тук: http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=128





Звучи ми чудесно, защото до сега никога не съм чел строго научна презентация за енергийните меридиани от авторитетни учени с отворено съзнание. Източната литература за тези неща изобилства, но тя винаги ми се е струвала твърде метафорична, сякаш в опит да навакса онази западна жилка в научния подход, която просто не е типична за Изтока.

Но, за жалост... не разполагам с материали, които да се сглобят с този в по-голяма картина. Затова смятам тази лекция да остане в историята като линк.





10
Веднага мога да потвърдя от собственото си преживяване, че кръвта се задвижва и от други сили, които се усещат външни.

Сигурно много от вас си спомнят разказа ми за собствените опити и занимания, свързани с инедията - онзи нов енергиен ред в организма, който позволява на човек да спре да използва храна като основен източник на енергия. В онези години си дадох сметка, че инедията не може да се осъществи в сърцето на цивилизацията, защото преживяванията ми ме подтикваха към заключението, че този феномен е обвързан с външни фактори. Именно тогава осъзнах инедията като нов енергиен ред в организма, допреди това аз самият си нямах представа за коренната същност на явлението. Всъщност и до сега почти никой не разбира за какво става дума.

В литературата винаги е имало няколко основни лагера. Те наричат себе си бретарианци, тоест хранещи се с въздуха, вместо с храна, другите наричат себе си слънцееди, тоест хранещи се със светлина, вместо с храна и третите наричат себе си инеяди, твърдейки, че се хранят с любов разбираш ли, вместо с храна.

През годините бях събрал много факти, които звучаха противоречиви, ако се вземеха заедно. Инеядите, които се хранеха с любов, общо погледнато бяха едни от най-съмнителните нехранещи се личности и тяхното поведение общо погледнато е най-невдъхновяващото, най-мижатурестото и не винаги моралното, в сравнение с всички други представители. Слънцегледачите на Хира Ратан Манек, въпреки че основната цел на тяхната практика е постигане на вътрешен мир, все пак твърдяха, че слънцегледането спомага и в крайна сметка неизбежно води до инедия, като страничен ефект. Само че, мексиканските индианци също имат практика за подпомагане появана на ефекта на инедията и тя е, като се затварят в тъмни пещери без слънчева светлина за дълго време. Бретарианците винаги са били най-многобройните и може би затова не е парадоксално, че именно техните представители много често умират от недохранване, това е типично за всичките им школи по света.

Винаги е било ясно, че нещо някак си свързва тези различни посоки, които поняога са диаметрално различни, и че при всички случаи си има начини, по които човек да се провали и в крайна сметка да навреди на здравето си, именно защото коренния, общ процес не се проумяваше. Обобщението, че съзнанието просто управлява материята - ей така, като с магическа пръчка, без да се описва веригата от процеси, която дефакто реализира това управление, винаги е и подхранвало и продължава да подхранва вярващите в магии и чудеса ню-ейджъри, дъновисти и други дискредитирани групи.

И това не е чудно, защото от своя страна пък конвенционалната наука никога не е проумявала как се осъществява процеса на храненето. Има данни, че чрез стомаха, веществата от храната попадат в тялото, само че какво точно се случва в стомаха винаги е била една хипотеза. Хипотеза е и начинът, по който веществата се транспортират и разнасят до клетките. С други думи, начинът, по който си набавяме енергия, винаги е бил в тъмнина и от едната и от другата страна.

Именно личните ми опити да постигна това състояние инедия постепено ме доведоха до осъзнаването, че в същността си това явление представлява нова организация на енергийната икономика в тялото - нов енергиен ред в организма, такъв, при който нуждата от един вид енергия нараства за сметка на друг и при който едни начини, по които човешкото тяло черпи енергия добиват по-голям приоритет за сметка на други начини, по които тялото също може да черпи енергия. На ден днешен зная, че инедията, това е онова икономическо състояние на организма, при което енергията от храната става по-малко желателна, защото тялото организира себе си така, че енергията от звука, светлината, въздуха и други възможни източници върши повече работа на по-ниска цена, в сравнение с хранителния процес. Нека перефразирам още веднъж - инедията е такова преорганизиране на телесната икономика, при което енергията от останалите източници може да се усвои по по-директен начин, отколкото енергията от хранителния процес.

Стигнах до това си осъзнаване заради постоянно повтарящо се наблюдение: Винаги, когато навлезех дълбоко в един период без прием на храна, успявайки да запазя равновесие в организма си, така че да не страдам от влошено здравословно състояние и дисбалансирана жизненост, идваше време, в което трябваше да мина през силно цивилизован район. Било то нуждата да използвам метрото за временен превоз, или нуждата да се върна на работа след отпуска, или нуждата да премина през гъсто населена зона или пък тълпа хора. Всеки път, когато успявах да постигна равновесие през дълъг период без храна и се случеше да имам досег с цивилизацията, губех това равновесие и жизнеността ми рязко се влошаваше.

Усещането беше, че губя съзнание. Повечето ми наблюдения са от метрото и от претъпканите автобуси. Започваше се със задушаване, не физическо задушаване, а метаболитно задушаване - колкото и да дишах, кислородът сякаш просто не се усвояваше в кръвта и сякаш беше безсмислено. Следваше гадене и повдигане (разбира се без да има каквото и да е в стомаха). Отдавна се бях научил, че гаденето се получава заради липса на кислород в органа на стомаха, това често се получаваше, когато се къпех с топла вода и банята се изпълнеше с твърде много пара. Когато спрях да се къпя с топла вода и започнах да се къпя само със студена вода, никога не ми се е случвало да ми се догади в банята или да ми се вие свят. Следващото, което се случва, е загубата на слуха. С времето научих, че загубата на слуха е в следствие от кръвното налягане и винаги е съпроводено с изскачане на вените по главата (ако е от високо налягане) или с изстиване и студена пот по челото (ако е от ниско налягане). Когато функционирах по нов енергиен ред и бях в претъпкан автобус, загубата на слух винаги беше заради ниско кръвно налягане. Бях сигурен, че всичко това е от кръвта, защото стомахът оставаше без кислород и загубвах слух - това означаваше, че кръвта не успяваше да я достави, защото налягането беше много ниско. Освен това, ако ми направеха място да седна, слухът и гаденето веднага се оправяха, което означава, че проблемът е в кръвното налягане. След загубата на слух беше сигурно, че следва причерняване и загуба на зрението. Оттам насетне започва загубата на съзнанието, която настъпва неусетно. После човек си мисли, че е в съзнание, но всъщност не е. Разбира това в момента, когато се върне в съзнание.
Доказах си го и по друг начин. Както някои от вас знаят, мъжете могат да направят много, за да се научат да контролират сексуалните си механизми и да разделят преживяването на оргазъм от ефекта на еякулирането. Подходите, по които мъжете могат да се научат да контролират всичко това, идват от Изтока и ключовата стъпка в тях е това, човек да се научи да упражнява съзнателен контрол над простатата си, като използва тазните мускули. Ако човек (мъж или жена) извършва ритмични контракции на определени мускули в таза, изпомпва кръв в главата и общата температура на тялото осезателно се вдига. Тази практика успяваше да премахне задушаването, гаденето и изчезването на слуха, когато бях в претъпкан автобус, действайки по нов енергиен ред. Затова бях сигурен, че проблемът е в кръвта и кръвообръщението в онези моменти.

Интересното бе, че се оправях мигновено щом кракът ми стъпене навън от тази среда. В рамките на пет минути ставах друг човек - силата в крайниците се връщаше и треперенето от слабост изчезваше, слухът се възвръщаше, причерняването изчезваше напълно, малки глътки въздух бяха достатъчни, за да съм пълноценно обдишан. Изпитвах огромна нужда от студ. Ако беше зима, това възстановяване се случваше в рамките на 60 секунди, дори съм се разгащтвал и разсъбличал почти гол в дълбока зима, след подобно преживяване в натъпкан автобус или транспорт и в нов енергиен ред на организма.




Години наред не бях сигурен как да си обясня това, но бях уверен в един общ модел - още оттогава вярвам (и това продължава да е моята позиция), че цивилизованата среда е бедна на онзи вид енергии, които стават най-приоритетни в състояние на инедия. В една нормална околна среда, далеч от цивилизация, това превключване от един енергиен ред на организма, пре който основната енергия идва от храната, към друг енергиен ред на организма, при който храната е с най-нисък приоритет сред наличните енергоизточници, е по-лесен. Цивилизованата среда е пустиня - цивилизованата среда е бедна на жизнени енергии. Всички гурута на инедията са били хващани да се хранят - без изключение, може би единствено Джасмухийн, гуруто, която се храни с любов разбираш ли. Вместо да доказва правотата си, на фона на всички други хващани гурута, това единствено я представя като най-умелата лъжкиня от всички. Последователите им не разбират, че няма как това знание да се донесе и да се представи на цивилизования свят, без да се поднови храненето.

Човешкото тяло има голямо множество механизми за черпене на енергия. Това са храната, дишането, светлината, звукът (ушите генерират енергия, когато в тях навлиза звук), физическото движение (има определени движения, при които опорно-двигателният апарат генерира повече енергия в нервната система, отколкото изразходва), и дори вдъхновението и всичките му форми и прояви, самата воля като факултет на съзнанието и други. Това кой метод ще изберем за главен, е стратегически въпрос. Във всеки един момент ние черпим енергия по всички тези методи и от всички тези източници. Колкото повече енергия черпим от останалите, толкова повече можем да си позволи мда се абстрахираме от храненето, и обратно - колкото повече се абстрахираме от останалите, толкова повече сме принудени да разчитаме на храната.

Така че това е въпрос на политика, въпрос на избор кой как желае да води живота си. Човешкото тяло е направено за свобода, така че винаги да може да избира.

Но ако определени енергии не присъстват около нас, това ни принуждава да стесним избора си. Никой не може да оцелее в цилизования свят сред масовото човечество, без да приема твърда храна в стомаха си. В онзи бидон със зеле, в който има има най-много бактерии, има най-малко захар и обратно - в онзи бидон със зеле, в който има най-малко бактерии, има най-много захар.

Може би не всички знаят, но космосът, сам по себе си, не е смъртоносен. Чисто гол човек може да оцелее между няколко минути и няколко часа в космоса, ако е снабден само с кислородна бутилка за водолази и дебело одеало, за да не умре от студа. Космосът сам по себе си не е смъртоносен, а онова, което ще убие човека, е липсата на околна среда и наличието на враждебна околна среда (завишената радиация).

Идеята на скафандрите на космонавтите е, че това са костюми за поддържане на балансирана био-атмосфера около тялото. Идеята е, че костюмът поддържа точно определена влажност на въздуха, точно определено равновесие между газовете на въздуха и точно определена температура на въздуха около тялото. В скафандрите има био-атмосферен цикъл.




Лекцията за първи път хвърля научна светлина върху действителния ефект от процеса на храненето. Много отдавна съм чувал мнението на разни хора, че храненето е всъщност ядрен процес, или по-точно форма на студен ядрен синтез, тази гледна точка се обсъжда в онези идеи, според които в тялото се случва алхимия и трансмутация на едни елементи в други. Аз лично не съм задълбавал много в тези източници на информация, за което съжалявам. Не мога да кажа на каква научна база стъпваха хората, които твърдяха това.

Но Полак в тази лекция дава една много малка и тясна, но истинна представа. Тя със сигурност е само мъничка част от онова, което се случва в стомаха при хранене, но според мен определено е почти самата истина - храносмилането освобождава инфрачервена енергия от храната, която ни задвижва отвътре-навън по описания начин.

От целия си опит с храненето, аз съм силно убеден, че черпим енергия от лъченията, които се освобождават от храната, атакувана от киселините. Тоест, на ден днешен съм по-убеден от всякога, че храносмилането е е метаболитно-лъчев процес и че когато става дума за храненето с твърда храна, за нас е най-важна енергията от тази освободена радиация, която ни облъчва отвътре-навън.


Все още не мога да си обясня моето преживяване само на база информацията от Полак. Защо се нуждая от студ, за да се оправя след такова преживяване, ако става дума единствено за инфрачервена енергия за поддържане циркулацията на кръвта? И защо в натъпкания автобус, където тя е повече, отколкото отвън, се чувствам по-зле?
Дали може да е въпрос на някакво отношение, някакъв баланс между вътрешна и външна среда? Със сигурност инфрачервената радиация има много по-голям смисъл за нехранещия се, отколкото за хранещия се, защото храносмилателната система на нехранещия се е по-студена. Следователно той има нужда от повече инфрачервена енергия, идваща отвън, за да бъде стабилен кръвния му поток. А дали е въпрос на твърде много инфрачервена радиация? Артериалното налягане и сърдечното налягане винаги се опитват да вървят в пропорционален синхрон...

Но всички ние в инеядните и енергийни среди винаги сме наричали храненето "заземяване". Това няма никакъв електрическо-научен смисъл, а идва от това, че когато човек се храни, той е по-стабилен. Някак си е по-самостоятелен и външната околна енергийна среда има много малък ефект върху равновесието на системите му. Може би е по-правилно да го наричаме "стабилизиране", вместо "заземяване".

Образно казано, храненето е като да си в скафандър. Можеш както да ходиш по земята, така и да изрезеш дори в космоса, но никога няма да си част от заобикалящата те среда, защото винаги носиш собствената си среда със себе си. Това е вид ограничение, въпреки че дава свобода.
Инедията е като да си гол. Когато си гол, най-добре си стой вкъщи, но пък винаги ще си едно с околната си среда. Това е вид освобождение, въпреки че ограничава.

Всичко останало са степенни вариации на различните енергийни модели в организма. Затова смятам, че това не е екзистенциален въпрос, а тактически.

11
Мога да споделя с вас различни практически приложения. Има едно, което е много готино и беше разработено от Кърт Кунг... който би трябвало да е някъде тук, тук ли си Кърт? Вдигни си ръката... А, ето, ето го човекът, който свърши тази работа. Ако искате да разберете почеве, говорете с него.




Става дума как да се добива енергия от слънчевата светлина и водата. Както ви казах, имаме EZ-вода, която има отрицателен заряд, и обикновена вода, която съдържа положителен заряд. Това е един вид като батерия и идеята е, че ако потопим два електрода, можем да взимаме електрическа енергия. Третата картинка е от Кърт. Най-вдясно виждате множество правоъгълни клетки, от онзи вид, който ви показах по-рано, в средата има копче, а вляво има LED-светлинка и лупа отгоре, а това е ръката на Кърт. На видеото можете да видите какво се случва:


Така че работи. Кърт е разработил това за професорската си теза и мисля, че стана много добре. Та ето ви едно приложение, как да се добива електричество от светлина и вода. Това е възобновим източник на енергия. Нашата компания "4 Phase Inc.", в която Кърт е активен, работи по развитието на тези разработки. Друго приложение е извличането на питейна вода от замърсена вода по един прост начин.


Идеята е, че имаме воден поток (вдясно) и този поток съдържа вода с боклуци вътре, всякакви боклуци, каквито можете да си представите. Като примерен боклук ползваме микросфери. Този поток преминава в една тръба от нафион. Знаете какво се получава - по периметъра се получават Зони на изключване, които избутват от себе си всички частици и затова получаваме висока концентрация на частици в центъра. Ние разработихме малко устройство, казва се "диференциален екстрактор". Функцията му е, да поема централния поток или онази вода, която съдържа замърсителите, в един съд, а периферната област, която на теория е свободна от замърсители, се събира в отделен съд. Както виждате на фотографиите, ние успяхме да постигнем разделяне на боклуците в концентрация 200:1  при едно единствено прекарване на обема. Въпросът, който ведната се повдига е, Може ли по този начин да се отделя и солта? Ние смятаме, че може, но не сме напълно сигурни и в момента работим по този въпрос. Ако това наистина работи, ще имаме възможността да вземем океанска вода и с помощта на светлината, без никаква друга енергия освен светлината, ще сме способни да добием питейна вода. Компанията ни е предприела множество неща в развитие и ако някой от вас е заинтересован, говорете с Кърт, понеже той знае повече от мен.





Добре, нека опишем заключенията.


В заключение... Същността на това, което се опитах да ви представя, е че водата няма само три състояния - лед, течно и пара. Тя има и четвърто състояние, което стратегически съм поставил между леда и течното състояние, защото, спомнете си, че структурата на Зоната на изключване не е същата като на леда, но е подобна на леда. И действително, открихме, че ако искаме да замразим вода, ние трябва първо да преминем през EZ-водата и после да стигнем до леда. Ако искаме да стопим леда, трябва да минем през EZ-фазата, преди да стигнем до течното състояние на водата. Имаме няколко документа, които демонстрират това и без да се впускаме в подробности, всичко това обяснява няколко от аномалиите при формирането на леда и при стопяването му.

И това има широки последствия. Основното е, че водата ПРИЕМА лъчиста енергия през цялото време. Това има последствия в биологията, както сега ви представих например върху кръвния поток и клетките. Има последствия и в химията, защото... отваряте например книга по химия, започвате да я четете, и тя разказва за всичките интересни механизми, чрез които могат да се обяснят всичките наблюдения... но никъде не се взема предвид, дали водата е EZ-вода, и никъде, или почти никъде, не се взима предвид ролята на светлината в тези реакции. Така че е възможно... ако това което ви представих е вярно... много от интерпретациите в книгите по химия да се нуждаят от ревизия.

Времето! Има случаи, в които синоптиците не могат да кажат дали да си вземем чадър или не. "50%"  дъжд. Защо? В тази ера и всичкото натрупано знание от научни изследвания и наблюдения би трябвало напълно да се справяме с прогнозите. Мисля, че това се получава, защото използват грешните променливи. В метеорологията ползват налягането и температурата. А за да правят прогнози, използват исторически записи, поведението на времето в близкото и далечно минало. Знаем, че облаците съдържат заряд. Те също така съдържат - но това не ви го презентирах - съдържат и EZ-вода. И мисля, че зарядът на облака е много по-важен от температурата или налягането. Следващата ми книга ще бъде на тази тема, как да се тълкува времето. Бях шокиран да разбера, че метеоролозите и учените в тази сфера не разбират два основни феномена - изпаряването и образуването на облаци. Шокиращо е! Това ми бе признато, очи в очи, от човек, който е много изтъкнат в тази наука. Как може да се предвижда времето, ако не разбират принципите, които участват в процеса? Всичко това е свързано с водата.

Относно зздравето, пред вас се опитах да защитя тезата, че водата в тялото ни е предимно подредена EZ-вода и това е наистина важно за здравето. Относно храната... ако искате да дехидратирате храната или да замразите храната, трябва да знаете нещо за тези процеси. Аз вярвам, че процесите, за каквито ги смятаме днес, не са правилни. Книгата ми засяга някои от тези въпроси. За практическите приложения споменах филтрацията, може би десалинацията, както и добивът на електричество от водата, а това е нещо, което не бихме очаквали.


На следващия слайд искам да спомена нещо ново - Институт за Рискована Наука (IVS, Institute for Venture Science). Това е един институт, който ние организирахме с цел да финансираме обещаващи идеи, които могат да доведат до научни революции. Става дума за идеи, не за технологии, но за фундаментална наука, изправяща се срещу идеи, които може би са морално остарели или не работят добре. В момента се намираме на етапа, в който сме готови с прегледа на предложенията... първо на предварителните предложения, после на предложенията... и директорския състав тъкмо предстои да вземе някои решения и в бъдеще ще продължи да има отворен прозорец за предварителни предложения. Разбира се, търсим донори, защото това е организирано с частни финанси... както можете да си представите, правителството няма голям интерес в такива неща. Затова, ако вие имате интерес, или ако познавате хора, които са се справили добре с живота и искат да допринесат за нещо важно или за науката, моля, свържете ме с тях.


Най-накрая, това е книгата ми... казваха ми, че трябваше да взема бройки с мен, но просто беше прекалено тежко. Но ако някой се интересува - в нея ще откриете лесни за тълкуване рисунки и е толкова лесно да кликнете в Амазон. Можете да я купите и от издателя също, но от Амазон е толкова лесно...

Благодаря ви и се извинявам, че продължих твърде дълго.


12

Започва с това. С тази тръбичка - тръбичка от нафион. Един друг студент, който е проницателен... преди години открихме, че можем да получим нафион в тръбовидна форма... та, неговият проект... той му беше стриктно възложен, задачата му бе да вземе тази тръбичка и да я сложи във вода и да види дали ще изгради Зона на изключване. Това беше много лесно за демонстриране. Отдолу се слага обърнат микроскоп (инвертиран), изходната леща се слага отдолу, гледайки нагоре, във водата се сипват частици и се наблюдава, дали частиците се изтласкват около тръбичката, но и вътре в нея. Та това беше лесно. И един ден изтича до мен... втурна се в офиса ми... и помня всичко това, защото провеждах важна среща с един човек там. Не помня кой беше този важен човек, но пък си спомням, когато студентът нахълта вътре.


Каза ми... "Открих нещо, което може да е интересно". Открих, каза, че потокът минава през тръбичката и просто продължава, не иска да спира. И си помислих, че ако този студент е прав, това може да е важно, защото по принцип е нужно налягане, за да има поток през тръбичката, нали? Течността има вискозитет, за да премине през тръбичката, трябва да се осигури някакъв вид енергия и си мислех, че височината на водния стълб е същата от едната страна както от другата страна, няма хидростатично налягане, ням нищо, което да я бута. Единствената възможност е, енергията да идва отвън. Помислих си, че ако това беше истина, тогава е много интересно и много повече, отколкото той си мислеше. Направихме доста контроли, за да се уверим, че това не е някакъв вид човешка грешка, и открихме, че е истина.


Работи по следния начин. Взимаме тръбичка от нафион, ще обясня след секунда, напълваме я с вода, така че да няма въздушни мехурчета вътре, потаяме във водата с микросферите, слагаме постановката под микроскопа и виждаме нещо като това във видеото. Водата просто продължава да протича. И това продължава... в лабораторна обстановка продължава няколко часа, но знаем какво да правим, поддържали сме потока за ден и половина. Убеден съм, че можем да го поддържаме и около месец, ако имаме под ръка правилната ситуация... на практика е вечен. Опитахме се да определим дали това е някаква специална черта, някаква характеристика на нафиона, затова пробвахме и с други хидрофилни тръбички. Но откъде да намерим хидрофилни тръбички с малък размер? Някои от вас тук сигурно знаят, но ние не можахме да намерим, затова си направихме наши собствени.
Направихме ги от гелове. Взимате материала, който ще формира гела, и слагате тел през него. Когато гелът започне да се оформя, изтегляте телта. Така се получава парче гел с тунел през него. Взимате този гел с тунел и го потапяте във водата с микросферите и наблюдавате какво ще се случи. Ето един пример.


Това е гел от полиакрилна киселина (PAA), тунелът е по средата. Потопихме гела във водата с микросферите. Разбира се, EZ се формира тук, и EZ се формира тук, от двете страни на фотографията или по целия периметър на тунела точно до повърхнината на гела. Така всички микросфери са изтикани в центъра, където водата е нормална. На видеото може да видите действието.


[Въпрос от публиката]: Кое определя посоката на потока?

Полак: Много добър въпрос. Отговорът е, че не знаем.

(смях из публиката)

Полак: Е, знаем няколко неща за това. Знаем, че ако направим конусна тръба, по принцип потокът излиза през тесния край. От друга страна, ако вземем конусна тръбичка от друг материал, потокът излиза от широкия край. Някак объркани сме, но мислим, че ако всичко е симетрично, няма да има поток, защото е нужно, което да вменява посока. По принцип, винаги има някаква асиметрия. Ако проведа експеримента тук, тази лампа свети от тази страна, а онази лампа там е по-далеч. Така че може да имам по-голяма Зона на изключване от едната страна, повече протони от едната страна и тн. И може би това е причината да имаме 90% успеваемост. В 10% от случаите не получаваме никакво протичане. Затова смятаме, че в случаите, в които няма поток, постановката е твърде симетрична - силите, които бутат потока в едната посока, са твърде близки до силите, които бутат потока в обратната посока и следователно нищо не се сличва. Това е хипотеза. В действителност не знаем.

Казах на колегите си, нали мислите, че това е задвижвано от светлината? Пуснете му светлина и нека видим какво ще стане. И, пуснахме светлина... публикувахме тези резултати преди няколко години... и постигнахме до пет пъти по-висока скорост на потока. Така че сме доста сигурни относно светлината, особено за тази от инфрачервения спектър.


Така че, на практика имаме една куха тръбичка, потопена под вода, и потокът преминава през нея. За да мине потокът през нея, значи е свършена работа, а дори и лудите хора като мен знаят, че за да се върши работа, е нужна енергия. Това означава, че енергията трябва да дойде отнякъде и следователно поглъщането на енергия е НУЖНО условие. На практика, водата преобразува светлинна енергия в механична енергия. Така че, като казах, че никога не сте виждали водата да върши работа, това демонстрира как тя е преобразувател на енергия. Звучи странно, че водата може да е преобразувател на светлинна енергия, обаче, помислете за растението, което седи на перваза ви. То откъде взима енергията си? Е, взима я от светлината, нали така? Светлината създава химически потенциал, а той на своя ред задвижва метаболизма, растежа, огъването и каквото друго се случва в растението. Доказателствата, които ви показах, говорят за това, че същото нещо се случва и във водата. Когато светлината пада върху водата, тя по някакъв начин създава енергия, която може да върши работа. И това наистина не е голяма изненада, защото растенията са в по-голямата си част вода, не е изненада, че водата може да прави почти същото, което прави и растението.

Така изведохме уравнението, което виждате... то подозрително изглежда като уравнение, което ви е познато, само че не е то... и ми е ясно, че мерните единици не съвпадат. Но вече схващате, че тази чаша с вода не е нещо, което е в равновесие с околната среда. Тя постоянно поглъща енергия и тази енергия е превръщана в нещо друго.

Та... Зако е важно всичко това? Ако всичко това, което ви показах, е вярно, тогава то е фундаментално за всички науки, които се занимават с водата, молекулите и светлината. Също така е основополагащо и за здравето. Нека сега премине към въпроса със здравето...


Въпросът е, Дали тялото използва лъчистата фонова енергия? Знаем, че получаваме лъчиста енергия отвън, но също така я генерираме и отвътре, от метаболитните ракции, които генерират топлина. Въпросът е, дали просто излъчваме тази енергия навън, или по някакъв начин я използваме?  Ако сте на мястото на Майката Природа, ще се замислите дали не може тази енергия да се експлоатира някак си. Ако природата е толкова умна, колкото се твърди, че е, ще използва енергията по някакъв начин.


Ето диаграма на човешката кръвоносна система. Съвсем условна и обща е, разбира се, но въпросът е, дали в действителност ипотребяваме за нещо инфрачервената енергия. Нашият професор в екипа... занимаваше се с компютърно моделиране, по онова време компютрите не бяха това, което са днес... моделираше налягането в сърдечно-съдовата система и бях сигурен, че обмислили цялата тази работа. Мислех, че можехме да обясним всички налягания, потоци и тн. И никога не бях и сънувал за идеята, че лъчистата фонова енергия може да участва по някакъв начин в захранването на сърцето (точно пък на него от всичко останало). Но има един проблем. Този проблем е повдигнат, между другото, от един руснак. Отидох да се видя с моя приятел Владимир Ваеков от Московския университет и той искаше да ме запознае с човека от съседната лаборатория... чиито английски беше почти на 0, но Владимир превеждаше добре. И този човек ми казва - Има голям проблем в сърдечно съдовата система. Кажете ми за проблема, казах аз, понеже бяхме направили цялото компютърно моделиране на системата, знаех, че работи доста добре.
Той каза, че проблемът е в капилярите. Капилярите са малки и при здравите, млади индивиди могат да са едва 2 или 3 микрометра в диаметър. Само че червените кръвни телца, които трябва да си проправят път през тях, са два пъти по-големи на диаметър, те са 6-7 микрометра. Цялата тази работа прилича на ВиК проблем. Знаем, че природата е доста умна и не прави грешки, нали? Но защо ВиК системата ни е проектирана по този странен начин? И ще ви покажа, че това наистина е така:


Виждате на фотографията, че червените кръвни телца по принцип трябва да са кръгли, но всъщност, когато минават през капилярите, те трябва да се стеснят и да се издължат, за да преминат. И това не е лесна работа, има доста съпротивление. Този човек беше изчислил какво съпротивение трябва да се преодолее, за да може да се сплескат и да се пробутат през тесните капиляри. Той открил, че съпротивлението е толкова вискоко, че ако сърцето беше напълно отговорно за прекарването на тези червени кръвни телца през капилярите, налягането, което сърцето развива, трябва да бъде над 1 милион пъти налягането, което се развива в капилярите. Сега... той може и да се отклонява в изчисленията си с няколко нули или пък с няколко грешни предположения... но това действително е голям проблем, защото можете да си представите какво е нужно, за да се сплескат тези клетки. Така че той заключава, че трябва да има някакъв друг източник на енергия. Той всъщност мислеше в посока на нещо различно от това, за което аз си мисля. Ние тъкмо бяхме стигнали до откритието, че за да получим поток, всичко, което е нужно, е да имаме тръбичка от хидрофилна повърхност, и че лъчистата фонова енергия задвижва този поток. И се повдигна точно този въпрос - Дали сърцето е подпомагано от нещо? Очевидно е важно, че сърцето получава помощ от инфрачервената енергия, която прокарва потока през кръвоносните съдове. Та, може ли наистина инфрачервената енергия да задвижва кръвния поток?

Първото нещо, което направихме, беше, да преровим литературата и намерихме група учени, които изучаваха мишките. Правеха някакъв експеримент с мишките, не помня точно какъв, май тестваха якакъв медикамент или нещо такова... отваряха гръдния им кош и наблюдаваха ефектите от техния агент. И в края на експеримента си пожертват мишката прилично - прищипват аортата, при което мишката умира. Само че, също така имали и някакво устройство, което измервало кръвния поток на мишката, мисля че го монтираха на бузата й... забравих каква беше природата на това устройство, някои от вас тук сигурно знаят, но просто забравих, беше оптично устройство... Та, както и да е, те наблюдавали, че когато сърцето спряло, потокът на кръвта се забавил, само че не спрял! Кръвта продължила да тече! При първата мишка забелязали, че кръвта продължила някъде за около час. Повторили същия експеримент и получили същия резултат - 10 мишки и десет пъти кръвта продължавала да тече, докато сърцето не туптяло. Оттогава насам открихме още много споменавания в литературата от много по-отдавна, където се описва същото наблюдение у различни системи. Всички тези наблюдения навяват идеята, че освен сърцето има и нещо друго, което подпомага потока на кръвта.



Ние също направихме експерименти. Моят студунт Ли Женг (Li Zheng) експериметира с кокоши ембриони. На фотографията виждате оплодено яйце три дни след оплождането. Бялото, което виждате, е черупката, Ли просто премахна парче от черупката отгоре и отдолу можете да видите развиващият се ембрион и кръвта, която тече. За три дни няма кой знае какво друго, сърцето още не е напълно развито, няма клапани или гладка мускулатура, така че всичко е в един подготвителен етап. Той инжектира калиев хлорид в сърцето, което го спира след една минута, за да види дали кръвта ще продължи да тече. Ето какво се случва, на диаграмата, хоризонталата е времето, а вертикалата е скоростта на кръвния поток. Вижда се, че потокът спада от висока степен до много по-ниска степен, но продължава с голямо постоянство. Искахме да видим, механизма, който имаме предвид, наистина може да се реализира в този случай. Как да проверим това? Един възможен начин е, като добавим светлина. Ли добавя инфрачервена светлина и можете да видите резултата - кръвният поток се засилва близо три пъти, след което отново се връща на старото равнище.

Уверени сме, че този механизъм, за който ви разказвам... ние го наричаме "самозадвижващ се поток", но той всъщност не се самозадвижва, нямаме добро име за феномена... наистина се случва в нашата сърдечносъдова система. Не сме сигурни в каква степен подпомага, но сме сигурни в това, че подпомага.

[чува се глас от публиката]

Полак: Ами... знаете ли... инфрачервената светлина, само че това също ще го кажа малко по-натам в презентацията... мисля че се приближаваме към края, но... Не съм сигурен дали увеличава дълголетието, но със сигурност увеличава функционалността и общото здраве и добруване. И причината да го прави е... знаете, че много хора ходят на инфрачервени сауни, независимо дали е истинска сауна, това е топлина и следователно инфрачервена енергия, и като излезете, 30 минути по-късно, се чувствате добре, болежките ви са изчезнали, главоболието е изчезнало и се чувствате енергетизирани. Въпросът е защо. Този ефект може да бъде и психологически, но може и да бъде заради това, че инфрачервената енергия построява EZ-вода из тялото ви, а подредената вода е от критично значение за функционирането на всеки орган в тялото. Така че, това е една алтернативна хипотеза. Дали увеличава дълголетието? Аз лично се надявам да го прави, но, кой знае...

Така че, лъчистата фонова енергия помага за поддържането на кръвния поток. Следващият въпрос е - Добре, демонстрирахме нещо в сърдечносъдовата система, ами останалото тяло? Всички други клетки в тялото? Те също ли използват инфрачервена енергия? Възможно ли е да функционираме малко подобно на растенията и да използваме светлинна енергия? И аз мисля, че отговорът е Да. Нека обясня.



Имаме една клетка. Вътре в клетката има макро-молекули, най-вече протеини, но и други молекули. Те са хидрофилни на повърхността, следователно би трябвало да са обградени от подредена EZ-вода. Работата е там, че клетката е пълна с такива молекули, пръска се по шевовете, така че, дори и следващата картинка силно подценява претъпкаността на една клетка. Всъщност, 2/3 от цялата вода в клетката е предимно такава подредена вода и е отрицателно заредена. Така че, ако забодете електрод в нея... истинската причина за отрицателния електрически потенциал е много по-различен от това, което се предполага, аз предлагам, че това е заради водата, според мен се дължи на EZ-водата и нейния отрицателен заряд и заради нея всяка една от клетките в тялото ни има електрически потенциал от около -80 миливолта. Говоря повече за това в книгата ми и в някои публикувани документи, но не искам сега да ви разсейвам... Та, ако се замислите за това, че отрицателните заряди се отблъскват един друг, тогава, плътната концентрация на отрицателни заряди означава потенциална енергия, защото тези заряди искат да излязат. Тази потенциална енергия се използва за сгъване на протеини. Много от вас не са чували за сгъване на протеини, но работата на клетката се върши от протеини. Тези протеини преминават от едно състояниe в друго - от разгънато към сгънато. Това е действието на клетката. Ако имате една мускулна клетка, например, мускулните протеини преминават от разгънато състояние към сгънато състояние и пак обратно. Но във всеки момент тези протеини са обградени от EZ - от водна Зона на изключване - това е естественото състояние на нещата.



Ако се замислите, сгъването и разгъването се нуждае от подредена вода. Имаме един протеин, който по принцип е обграден от EZ-вода, и когато се сгъва, EZ-водата преминава в обикновена вода, и протеинът се сгъва. После, когато се разгъва, EZ-водата отново се преизгражда. Така че присъствието на подредената вода е абсолютно задължително за функционирането. Тук дадох пример с мускулна клетка, но съвсем същото важи и за една нервна клетка, която предава информация, или пък секретираща клетка, която изпуска някакъв вид хормон или друго. Ако погледнете вдясно... в случай, че около протеина няма подредена вода, или в тялото ви има недостиг на подредена вода, протеинът не знае какво да прави, той не може да се върне в предишното състояние, защото е в чужа среда. Тогава губите функционалност. Замислете се какво става, когато участвате в маратон - целите сте сковани в болежки, схващания и какво ли не от това, че мускулите не могат повече да функционират. Това, което трябва да направите, за да обърнете всичко това, е да изградите подредена EZ-вода в тялото си. Във всеки орган в тялото си, защото ако нямате подредена вода, органите не могат да функционират правилно. Затова едно от нещата, които можете да направите, е да се опитате да възвърнете структурата на водата си... което е същото като хидрацията. Говорейки за хидрацията, току що излезе чудесна нова книга "Утоляване", която говори за хидрацията. Това е особено важно за хората, чиято коса e посивяла, трябва винаги да бъдем добре хидратирани.


Та... това което исках да кажа е, че потенциалната енергия от EZ-водата е нещото, което е двигател на работата в клетката. Затова запомнете - светлината изгражда подредена вода (EZ); тя от своя страна натрупва отрицателен заряд; концентрирането на отрицателни заряди води до натрупване на потенциална енергия; а тя се използва за работа и за сгъване и разгъване на протеините. Така че, ако свържем началото и края, може да се каче, че светлината е отговорна за работата в нашите клетки - по същия начин, по който светлината е отговорна за работата в растенията. Ситуациите са много сходни.

Отговорът на въпроса, Откъде черпим енергията си? - Очевидно, черпим част от енергията си от храната. Но също така черпим енергия и от светлината. Аз мисля, че по този начин можем да оперираме по много сходен начин, както растенията оперират. Помнете, че дебелите растения започват от фотосинтезата, те почват от светлината. А първата крачка от фотосинтезата... доколкото помня това е процес с около 20 и нещо стъпки, който още не е напълно разбран... първата стъпка е разделянето на водата на OH- и H+. Това е стъпка 1, същата стъпка, която описвам и аз. Може да се каже, че описвам някаква базова фотосинтеза, която обаче се случва в нас самите.

А, това трябва ли да е от значение за вас? Ами... водата е от значение, нали? Трябва да се поддържаме добре хидратирани. Но и светлината също е от значение. Така че, в името на здравето, предполагам, въпросът, който бихме се запитали, е, Какво изгражда EZ-вода в клетките? Как можем да преизградим тази вода, така че да имаме енергията на двайсетгодишни? (смях в залата) Ще ви дам един прост списък, след това ще обобщим.

  • (1) Вода: водата е суровината за изграждане на подредена EZ-вода. Можем да си набавим вода от чаша с вода, може мда си я набавим и от различни храни.
  • (2) Зелени фрешове: клетъчната вода е EZ-вода. Можете да вземете растителни клетки, да ги унищожите и да изстискате водата. Но коя вода изстисквате? Изстисквате водата вътре в клетките на растенията, но тя е EZ-вода. Всъщност, в растителните клетки има много висок отрицателен потенциал. Ако имате волята да я изпиете... понякога допълнително овкусяване помага... различни хора от алтернативните здравни среди твърдят, че хората се оправят. Без значение какъв им е проблемът, след няколко месеца се връщат по-добре и какъвто и проблем да са имали, той е поне отчасти премахнат, и освен това се връщат отслабнали (поради причина, за която не съм сигурен). Но, това все пак е директен прием на подредена вода в тялото, и би трябвало да спомогне за изграждането на EZ-вода.
  • (3) Вода от куркума и вода от кокосов орех: Намираме това за особено интересно. През хилядолетията сме открили различни агенти, които оказват благотворно влияние върху здравето. Куркумата е един то тях, кокосовата вода е друг... аспиринът от кората на върбата, аспиринът има толкова благоприятни ефекти... Замислихме се, дали аспиринът има 15 механизма, чрез които помага на здравето, или има един основен, който действа навсякъде из тялото? Помислихме, че може би има един механизъм и това може да е изграждането на EZ-вода. Тествахме половин дузина агенти, документът е почти готов за публикуване. Открихме, че всички тези агенти, които обикновено подобряват здравето, всички те изграждат подредена EZ-вода, увеличават количеството й в организма. Затова мислим, че приемането на тези агенти... в това число и CBD, между другото... (канабидиолът е канабидоид, който се съдържа в канабиса, бел.прев) това не го публикувахме, защото се оказа незаконно...

[въпрос от публиката]

Полак: Това ли е въпросът ви? Ами... можете ли да го зададете накрая? Нека само да довърша и после ще говорим за това, става ли? Моля не забравяйте въпроса...


Също така, съвсем наскоро, започнахме да изучаваме мастните киселини със средна дължина (на молекулата). Една от най-интересните е ги. Някои от вас са чували за това, ги е прочистено масло, което традиционно се ползва в индийската кухня и според много хора е добро за здравето (ги е основна част от Аюрведа, бел.прев). Открихме, както виждате на фотографията, че ги създава една от най-големите Зони на изключване от всички - това на снимката е някъде около 700 микрометра. Също така кокосовото масло, което е твърдо на стайна температура, открихме, че създава почти също токова голяма EZ. Някои от вас са чували за семената чиа. Чията освен това от хилядолетия се използва от хората, които се занимават с бягане на големи разстояния. Открихме, чи семената на чия генерират ОГРОМНА Зона на изключване. На фотографията виждате капка... това вътре е едно семенце. Капката има синя боичка в нея, това синьото около семенцето е оцветената вода. Можете да видите, че боичката е изхвърлена от една Зона на изключване около семенцето, която е с размер близо 1 милиметър! Много е добро за изграждане на EZ и също така много добро за поддържане на здравето и бодростта.

  • (4) Слънчевата светлина: светлината изгражда EZ. Ако живеете в Сиатъл, знаете, че е доста мрачно зимно време и когато се появи слънцето, всички се чувстват добре. Това може и да е психологически въпрос, но може също така да е и заради това, че светлината изгражда EZ-вода.
  • (5) Сауна: същото е и в сауната. Сауната съдържа инфрачервена светлина, която изгражда EZ.
  • (6) Заземяване: отрицателният заряд изгражда EZ във водата. Не много хора знаят за това, някои предполагам че знаят. Ако се свържете с боси крака към земята, ако ходите боси по плажа например, след половин часова разходка се чувствате добре. Ако се свържете и по други начини със земята, много хора откриват, че също се чувстват добре. Една от възможните причини може да е, че Земята има нетен заряд, който е отрицателен. Ако свържете себе си с нетен отрицателен заряд, отрицателният заряд спомага за изграждането на EZ-вода.

Това очевидно са няколко спекулации, но аз мисля, че агентите, които са ни известни от много дълго време с положителното си влияние върху здравето, може би влияят на здравето чрез този физичен механизъм за изграждане на подредена вода.

13
Друг въпрос - Какво става, когато поставите нещо на повърхността на водата?


Много от вас са поставяли игли под водата или кламери. Ако ги поставите под повърхността, те ще потънат до дъното. Но ако ги поставите внимателно и нежно на повърхността, понякога плават. Имат по-висока плътност от водата и не би трябвало да плават, но плават, така че нещо става. А това на фотографията всъщност е стара унгарска монета. Замислихме се, възможно ли е EZ да се образува на повърхността на водата? И, действително, открихме, че на водно-въздушната граница има разрастване на подредена вода.


Ето пример от един представителен експеримент. Взимаме две парчета стъкло, добре слепени по ръбовете, и запълваме обема с вода с микросфери в нея. По-голямата част е мъглива, защото микросферите отразяват светлиата. Отгоре имаме въздух, след това виждаме менискуса. И открихме, че след 20-30 миути след менискуса се развива една прозрачна зона. Това е зона, свободна от микросфери, която е подобна на тази EZ-зона, Зоната на изключване, която видяхме по-рано. Направихме измервания, с микроелектроди, и открихме, че този регион има отрицателен електрически потенциал, точно като EZ-водата, а на следващите кадри ще ви покажа, че тази зона, която изключва микросферите, има някакъв гелоподобен характер - тя не е просто вода.


Ето виждате микросферите тук, над тях е прозрачната зона (тъмната ивица). Взимаме една пипета, стъклена пипета, докосваме повърхността, движим я наоколо, с други думи механически изкривяваме повърхността и ще видите, че дебелината на тази зона въобще няма да се промени. Това означава, че слепването има значително сцепление, наподобява гумен ластик. Ето, виждате, повдигнахме я с пипетата и дебелината й не се променя. Затова заключаваме, че тази зона, която се образува и под унгарската стотинка в чашата, е Зона на изключване, която се формира при водно-въздушната граница и причината, поради която нещата не потъват, ако ги поставите внимателно на повърхността, е че под тях има множество структурирани слоеве, които имат, така да се каже, високо повърхностно налягане. Това не е един единствен молекулярен слой, както в момента се смята, а е един дебел слой. Така можем да обясним и това, което някои от вас може да са виждали. Това е гущер от централна америка, който прекарва повечето си време, като седи по клоните на дърветата. Но понякога скача от тях и започва да бяга по водата.


Понеже бяга по водата, е наречен Исусов гущер. Въпросът е, може ли да се обясни това по конвенционален начин, ако има един единствен молекулен слой с дебелина 1/3 нанометра? Или може да се обясни с дебел слой от подредена вода, и ние мислим, че има дебел слой. И същото е вярно... помните ли, показах ви... когато пускаме водна капка върху водна повърхност.


Мислите си, че това горе е вода и това долу е вода, но аз току що ви показах, че горната повърхност на тази вода има дебел EZ-слой. Същото е и с тази висяща капка - тя също има гранична територия с въздуха и при нея също се формира EZ-вода и когато я пуснем, имаме ситуация, в която подредена вода се среща с подредена вода, а не среща на обикновена вода с обикновена. Следователно динамиката ще бъде различна и можете да видите какво се случва. Това е един процес от 5 или 6 стъпки. И това е известно от 100 години насам, просто до сега никой не можеше да проумее какво в действителност се случва. Ние мислим, че EZ зона се среща с EZ зона и че за да се слеят, структурата трябва да се разпадне.


Друга характеристика на кристалите е, че те могат да са доста твърди и искам да се върна към онова, с което започнахме. Този воден мост е доста твърд и можем да изчислим твърдостта му, ако знаем разстоянието между двете чаши, дебелината на моста и степента на неговото провисване. Доста е твърд, дотолкова, че почти ще можете да ходите по него... (чува се глас от публиката)... Ами, да, ЧАСТ от него е отрицателно заредена, или по-скоро част от него би трябвало да е отрицателна заредена. Част от тази динамика е известна - в действителност тук имаме налице два концентрично разположени слоя, един от слоевете е по периферията, а другият е в средата. Онзи в средата изглежда като обикновена вода и протоните в него се движат в едната посока, а външната черупка е отрицателно заредена - аз мисля, че това е подредена вода - и тя е ориентирана в другата посока. Двата тока, може да се каже, вървят в противоположни посоки. Само че външната субстанция е EZ-вода, а подредената вода има определена твърдост. Особено ако e силно заредена EZ-вода, можете да си представите, че кристалната структура ще порастне до размер, който има доста голяма твърдост и е много стабилна. Това е нашето мнение... Нашият отговор на третия въпрос е - Да, кристалинната вода обяснява много аномалии.



Добре, ето го и най-важният въпрос - Какво зарежда водната батерия?

Значи... Имаме налице заряди, които биват разделяни. Това изисква енергия, нали така? Имаме и подредена вода, това също изисква енергия, иска се енергия, за да се премине от хаос към ред. Тогава, откъде идва енергията? Нямахме представа. Докато един ден, изнасях лекция пред студенти, обяснявайки им какво правехме и с какво се занимавахме. Тогава не знаех отговора и зададох на студентите същия въпрос, който сега задавам на вас - по-просветени хора - и един студент колебливо вдигна ръка и каза, "Светлината?". Веднага наех това момче да работи в лабораторията.

Открихме, че източникът е инцидентната лъчиста енергия - светлината. А светлината е навсякъде около нас, ей сега ще обясня повече.


Как открихме това? Учениците не винаги се подчиняват. По принцип работим с много недипломирани студенти в лабораторията, възлагаме им проекти и те ги изпълняват. Много често те приключват с тях и се захващат с нещо друго, без да ми кажат. В повечето случаи тези техни самосиндикални неща водят до задънена улица... но понякога не. И този студент беше един от тези нетипични случаи. Пробвал си някакви неща с един лист нафион. Виждате нафиона на фотографията, а отгоре имало лабораторна лампа. Той взел лабораторната лампа и я приближил да свети върху постановката. Това там не е истинската лампа... но останалата част е фотография е са истински данни. Светлата част е Зоната на изключване, а тъмната зона е водата с микросфери, и EZ-слоят обикновено е плосък. Само че когато доближил лампата, това тук пораснало до огромен размер, а когато отдалечил лампата, то се сринало обратно до нормални параметри. Времевата константа за този срив били няколко десетки минути, след няколко десетки минути Зоната се сринала до нормални размери. Но не е нужно да си ядрен физик, за да се сетиш, че ако при приближаването на лампата това нещо расте, значи може би потокът на фотоните предоставя енергия за изграждането на тези неща. Решихме, че това беше готина идея и не след дълго проведохме някои истински експерименти. Показвам ги в по-малка картинка, защото не искам повече да ви отегчавам с математически данни. Само набързо нека кажа, че хоризонталата е дължината на вълната, а вертикалата отразява нарастването на EZ. И там виждаме най-високия връх на диаграмата и този връз е при няколкостотин нанометра дължина на вълната, точно около 3 микрометра... и това е именно диапазонът, в който водата обича да поглъща светлина. Максималното поглъщане на светлина е при дължина на вълната 3 микрометра. Според нас, след като точно тази дължина на вълната, която водата най-силно поглъща, съвпада с най-голямото нарастване на Зоната на изключване, може да се предположи, че поне част от енергията на тази светлина подхранва изграждането на подредената вода. Светлината в инфрачервения спектър е най-ефективна.

Сега... вие сте просветена и сложна публика, вие знаете. Но повечето хора не знаят откъде идва повечето инфрачервена светлина. Когато пуснем тостера, можем да видим как намотките на реутаните му започват да светят в ярко оранжево и си казваме "Там се усеща топлина, значи се генерира инфрачервена енергия", и всичко това е вярно. Само че, инфрачервената енергия идва отвсякъде. Ако аз изключа всички лампи тук и ако блокирам светлината от прозореца и ако си извадя инфрачервената камера - не телефона, който е настроен да засича само обикновената светлина, а инфрачервената камера - тя ще извади чудесно изображение на всички вас, и на табелките с имената ви, и на столовете, на които седите, на дрехите ви и там каквото и да е. Така-нареченото "нощно зрение". Така че, всичко я излъчва, тя винаги е достъпна навсякъде, което на практика означава, че е Свободна Енергия, така да се каже, навсякъде е и не струва и стотинка да добиете тази енергия. Тъй като енергията за изграждане на подредена вода винаги е около нас, това означава, че винаги имаме подредена вода.



Така че ситуацията е следната. Имаме хидрофилен материал в непосредствен контакт с вода и заради фоновото количество инфрачервена енергия винаги имаме определено количество EZ-вода. Ако добавим повече инфрачервена енергия, ще получим повече подредена Зона на изключване, а ако я оттеглим, ще се върнем на контролата. Ние също така проведохме и експеримент по намаляне на инфрачервената енергия и, вие тук сте умни, само че на нас ни отне доста време да се сетим как да намалим инфрачервената енергия. Да сведем температурата до абсолютна нула? А как да направим това? И как да продължим, ако водата замръзне?

В крайна сметка ни просветна, че Сиатъл е дом на Старбъкс (свръх-известна марка кафе в САЩ, от ранга на Макдоналдс, бел.прев). Какво правим  в Сиатъл през лятото? Слагаме си кафето в нещо като това тук, и то го държи студено. Защо го държи студено? Защото фоновата инфрачервена светлина не може да проникне. Ако проникне, тя е топлинна енергия, ще загрее кафето. Решихме да се възползваме от това. Разбира се, не зползвахме термус, използвахме професионален уред от отдела по физика. Идеята беше, да вземем една камера със Зона на изключване в нея, да я оставим да се изгради... и след това да блокираме фоновата инфрачервена енергия, като я сложим вътре в професионалния уред и да видим какво ще стане след 10-15 минути.


Ето контролния експеримент (най-горе). Използваме парче нафион... не се притеснявайте за зеленото, просто използваме зелен филтър, иначе цветът няма важен смисъл... Ето EZ-тата от двете му страни, това тъмното е водата с микросфери. После, след като зоните се изградиха, сложихме съда в уреда, изчакахме 15 минути и можете да видите (в средата) че EZ е намалена до горе-долу половината от размера си. След това извадихме съда от уреда, изчакахме 15 минути и Зоните се изградиха отново, макар и не съвсем, до първоначалния си размер.

В обобщение, наблюденията показват, че увеичаването на инфрачервената енергия увеличава Зоната на изключване, а намалянето на инфрачервената енергия намаля и Зоната на изключване. Така че, отговорът на въпроса е, че EZ се захранва от светлината, която подрежда водата и зарежда водната батерия.

Ако следвате мисълта ми до сега и ако разбирате, че като излагаме водната батерия на светлина, разделяме зарядите и увеличаваме потенциала й, логичният следващ въпрос е - Как изкарваме енергията навън, за да произведем нещо полезно? Може ли тази енергия да бъде добита?

Моето предположение е, че никой от вас не е виждал чаша вода да върши работа. Но аз ше ви покажа това. Ще ви покажа, че водата всъщност може да извършва работа.

14



Ето го експеримента. Съжалявам, ако изглежда малко сложно... Нека обясня. "Вътре" (inside) означава вътре в обема на гел. Отначало използвахме PAA - гел от поли-акрилна киселина и това е синьото. А "вън" (outside) е вода. И просто имаме гел, който е поставен в съседство с вода, и вече знаете какво става, когато гел стои до вода - получава се Зона на изключване. За гела е типично да се образува зона от около 200 микрометра. Ние воъбще не очаквахме нещо странно или необичайно. Имах един руски колега в лабораторията, заедно работехме по това, и си помислихме, че ще е интересно да изследваме дали няма да видим дали нещо става. И бяхме шокирани. Направихме следния експеримент.

Сложихме един електрод във водата, близо, но извън Зоната на изключване, и един електрод за контрола извън съдържателя. Тези електроди бяха от вида на микро-електродите, които ползват биолозите - те са широки приблизително един микрометър на върха си, толкова остри, че можете да ги забиете в клетка и да измерите електрическите потенциали на клетката, минус 80 или 90 миливолта, без да разрушите клетката... така че тези електроди явно имат много добро пространствено отчитане. Закрепихме единия от тях за мотор, за да може плавно да го движим от точка А до точка Б, все по-близо и по-близо до Зоната. Нямаше нищо интересно извън нея. Когато обаче започнахме да я приближаваме, електрическият потенциал, вместо да бъде 0, стана отрицателен (както виждате на графиката с квадратчетата) колкото повече се приближавахме до границата. Когато почти стигнахме самата граница, потенциалът стана повече от 100 миливолта. Мисля, че фактът, че това е почти сходно с потенциала на клетката, не е случайност.

Това много ни изненада и колегата ми бързо телефонира на съпругата си, която беше в Русия и провеждаше подобни експерименти, тя също работеше с гелове и микро-електроди... и той й се обади и каза "Скъпа, моля те, пробвай този експеримент", и тя го направи и получи същия резултат. Така че сме доста уверени в това откритие.

След това си казахме, хайде да опитаме нещо друго освен гел, нека да опитаме с един от полимерите. Любимият ни по онова време беше нафион. По принцип, Зоната на изключване от нафиона е по-голяма от PAA-гела, особено когато ползваме листове нафион, защото са по-равни, получаваме Зони на изключване 400-500 микрометра, нещо такова. И можете да видите резултата (долната графика) - негативността се простира по-далече от границата и до самата нея става дори по-негативна, става  минус 200 миливолта, вместо минус 120-125.

Така че от тези две наблюдения, нашето и потвърждението от руска страна, заключихме, че Зоната на изключване всъщност има отрицателен електрически потенциал, изпълнена е с отрицателен заряд. Но ако се замислите, това е щуро, няма логика, защото, ние просто взехме една чаша вода и я изляхме в съдържателя, защото водата е неутрална, нали така? Ако водата е неутрална, тогава как е възможно да се получи такава голяма зона с отрицателен заряд? Това ни обърка за известно време и си мислехме, че нещо не е наред с тези експерименти. Единствената възможност беше, че водната молекула, H+ или Н-, се разделя на две, и че поради някаква причина отрицателните се струпват на това място по някакъв начин, в близост до гела... И ако това беше случаят, тогава трябваше да предполагаме, че на някое друго място има равен брой положителни молекули, може би там отвън, или и аз не знам къде другаде. И започнахме да мислим - имаше ли наистина такова разделяне на зарядите?

Отговорът е, че да, има! И вие видяхте доказателството, в миналата картинка.


Това е предната картинка, обърната на 90 градуса и кореспондира на графиките. Границата е парче нафион. Току що ви показах измерванията, които показваха отрицателен заряд, и спомнете си и киселинните измервания, казах ви, че pH-то в червената област е 3 или по-малко. Така че, имаме огромен брой протони или хидрониеви йони (H3O+), които се намират точно там до тънката линия на отрицателния заряд. Така че, изглеждаше, че наистина има разделяне на зарядите. Просто за да сме сигурни, сложихме два електрода - един в тънката Зона на изключване и друг дълбоко в червената област. Свързахме двата електрода посредством резистор и ако наистина беше вярно, че имаме налице разделяне на зарядите, щяхме да имаме и ток от червената зона към Зоната на изключване.


И ето какво открихме - диаграма на електрическия ток. Това е координатна система на тока към времето. Горе токът стартира от някаква висока стойност, намаля, но без да стига до 0, вместо това се спуска до определено плато, което се поддържа за един солиден период от време. Което означава, че наистина получаваме протичане на електрически ток от плюс към минус, което потвърждава факта, че е налице разделяне на зарядите. Уверени сме в това, заради тези доказателства.


Всъщност, аз ви показах, че в лицето на водата на практика имаме една заредена батерия. Най-вляво имаме някаква хидрофилна повърхност, до нея вдясно има вода, като отначало има Зона на изключване с отрицателен заряд, тя се оформя непосредствено до хидрофилната повърхност, а останалият обем нормална вода е пълна с положителни заряди от протони или хидрониеви йони... които са протони, залепени за вода... така че водата наистина е една заредена батерия.


Ако погледнем някои от изброените доказателства (че молекулите са по-обездвижени, по-стабилни и по-подредени), това каква картина описва? Това прилича повече на нещо като течен кристал. Нека обобщя до тук, за да не заспите...


Значи, до тук имаме някакъв вид хидрофилна повърхност, имаме вода, която на този кадър е показана като диполи... съвсем уместно е водната молекула да се охарактерира като дипол. Имаме налице течен кристал, защото водните молекули са подредени (в редици). Това нещо има отрицателен заряд (а не неутрално). То напълно изхвърля чуждите тела от себе си. Само че, от списъка с доказателствата ви демонстрирах, че има нещо нередно тук, тези молекули не може да са диполи, и аз ще ви предложа един различен модел за представяне на организираната вода. Тази структура също така може да се разпростира много далеч. Колко далеч е "много" далеч? Както казах, учебниците говорят за две или може би три молекулярни нива, Линг говореше за дузини, а ние тук говорим за милиони молекулни слоеве. Ако извършите аритметиката, всеки един от тези слоеве е с дебелина около 1/3 нанометра, а дължината на Зоната е няколко стотин микрометра. Така че, ако доказателствата, които ви представих, са верни, ние говорим за МИЛИОНИ слоеве подредена вода.

Всичко това не е нещо ново. Преди повече от 100 години известният физик и химик сър Уилям Харди (William Hardy, 1912г) е казал, "Тук нещо не е наред. Има толкова много аномални характеристики на водата, които не се вписват в теорията за трите агрегатни състояния, че трябва да има и четвърто състояние". Преди сто години се е говорело за четвърто състояние, а броят на аномалиите на ден днешен... можете да потърсите един известен уебсайт "водни аномалии" (wateranomalies), и ще откриете, че броят на ден днешен е около 70. С други думи, това са 70 неща, които не се вписват в теорията. А ако има много неща, които не се вписват в теорията, трябва да се зададе въпрост, Всичко наред ли е с теорията? И този човек го е задал преди повече от 100 години.

Споменах, че диполното представяне може да не е вярно. В известна степен се натъжавам да го кажа, защото Гилберт Линг е моят герой, а Гилберт Линг говори за диполи, които се подреждат в редица... и си мисля, че не остана много доволен от моето предложение, че може би това не са диполи. Защо, какво не е наред с диполите?

  • (1) Първо, измерихме отрицателен заряд. Проблемът е, че диполите са неутрални - те имат плюс и минус, така че можем да трупаме диполи от тук до Луната, без никога да получим отрицателен заряд. Така че, в случай че измерването е правилно, значи нещо не е наред с диполния модел.
  • (2) Друг въпрос е по-прикрит - това, че светлината с дължина 270 нанометра се поглъща, ултравиолетов спектър. Това е по-типично за структурите с пръстеновидна форма, за електрическите пръстеновидни структури, не за диполите.

И така, откъде да започнем? Как да преценим каква е структурата на тази зона? Ако не знаем каква е структурата й, е сложно да сме сигурни какво става и е трудно да правим предвиждания за поведението й. Ние започнахме от идеята, че структурата на Зоната на изключване може би е вариант на някоя от другите фази на водата. Искам да кажа, не че това е задължително условие... просто е по-лесно, вместо да си измислим чисто нова структура както магьосник вади заек от шапка, по-добро начално място за ръзсъжденията е нещо, което е познато. Какви видове структури са ни известни?

Пара? - не.

Течна вода? - Филип Бол (Philip Ball) е известен журналист, който се занимава с природните теми и водата и работи в списание "Природа". В книгата си "H2O: Биография на водата" той казва, "Неудобно е да си признаем, но всъщност никой не разбира структурата на течната вода". Това наистина е вярно. Има множество модели, които предлагат различни начини за изобразяване на това, което се случва в течната вода и единственото сходство помежду им е това, че всеки казва, че всички останали модели са грешни. [чува се смях в залата] Явно този въпрос е стигнал до хората в тази конференция. Радвам се, повечето от остнаналите форуми не знаят за какво говорят...

Затова започнахме от леда. Ледът е много прост, защото ледът е кристална структура, проявява свойството дефракция, типично за всички организирани структури. Затова си казахме, че тази структура трябва да има някакъв прецедент. Нека мислим в контекста на леда. Приехме, че може би структурата на Зоната на изключване е някакъв вариант на структурата на леда. Може би.


Каква е структурата на леда? Ето как изглежда. Червените са кислороди. Всеки знае, че ледът е кислород плюс водород, тогава къде са водородите? Не са изобразени, за да се вижда по-ясно. Те биха се намирали по един между всяка кислородна двойка. Ако погледнете тази красива структура под правилния ъгъл, ще забележите, че тя представлява натрупване на тънки листа, слоеве. Има шестостенен мотив. Така че на практика представлява листа като пчелни клетки, натрупани един върху друг. Ако погледнете същата структура от друг ъгъл (вдясно), ледът вече не е червен, а е червен и син. Тези сини точки между всеки два червени кислорода - това са протони. Тоест, това са положителни заряди. На практика, имаме два отрицателни кислорода, залепени един към друг чрез един положителен протон. Това е същата структура, просто погледната под различен ъгъл. Казахме си, добре, това е неутрално, защото имаме налице и положителните и отрицателните елементи, които се неутрализират едни други... Значи, помислихме ние, за да получим структура като при Зоната на изключване, която е по принцип отрицателна, може би, просто трябва да извадим тези сини точки, да издърпаме навън тези протончета. По този начин, като извадим тези протони, ще ни остане един отрицателен заряд. Също така, обаче, заедно с тях премахваме и лепилото и така тази структура вече не би трябвало да е твърдо тяло. А ние не искаме твърдо тяло, не искаме лед - искаме Зона на изключване, която е някъде по средата между твърдо и течно тяло, тя е течен кристал. И си мислехме, че горе-долу сме напипали нещата.

Докато един колега, мой приятел, не ми напомни, че има един малък проблем с тази хипотеза. И малкият проблем е, че е невъзможна. Защо е невъзможна? Невъзможна е, защото двата кислорода са отрицателно заредени. Преди, имахме протон, които слепваха двата един за друг и се получаваше структура, която е стабилна. Но ако премахнем протоните, получаваме отрицателно до отрицателно, те се отблъскват едно друго, така че всички тези листове се отблъскват един от друг и ще се разхвърчят, структурата ще се разпадне, ако нищо не я придържа. Помня, че след това бях много деморализиран, цяла седмица пих антидепресанти, понеже си мислех, че наистина бяхме напипали нещо. Но всъщност не бяхме напипали нищо, защото този човек беше прав. Докато летяхме от Япония обратно да Сиатъл, нещо изведнъж ми прищрака.


Изведнъж ми хрумна, че ако един лист е изместен спрямо този до него... ако е изместен с половината от разстоянието между два кислорода, тогава се получава нещо хубаво! В този вариант имаме един отрицателно зареден кислород на заден план, който е подравнен с положителния водород от листа на преден план, и те могат да се скачат един с друг по електростатичен начин. И това се случва и тук, и тук също, можете да видите че се случва на много места. Мисля че беше на 50%, или май беше на 33%, забравих броя... По този начин листата се придържат един към друг, стабилни са, но все пак, цялото това нещо има нетен отрицателен заряд, защото измъкнахме онези протони, които бяха в леда. И за сега всички ние мислим, че това е най-добрият модел, който сме измисляли.


Бележка от преводача: Това може лесно да се демонстрира в по-голям мащаб с подреждане на постоянни магнити. Експерименталната постановка дори е патентована като играчка за деца. Обсъждам всичко, свързано с този въпрос и магнитния феномен, който е в основата, ТУК.



И така... Имаме хидрофилен материал, в непосредствено съседство имаме вода, и тези листове и слоеве се изграждат от материята на водата (EZ-слоеве). Всеки слой е с изместване спрямо този под него. Ако погледнем малък регион от лицето, то изглежда така (горе вдясно). Има шестостенен мотив и вече виждате водородите на мястото им. Ако преброите кислородите и водородите в една от тези клетки, лесно ще видите, че това не е H2O. Всъщност е H3O2. И това не е изненада, защото H2O е неутрално, но тези листове трябва да са отрицателно заредени, и ако преброите зарядите тук, всъщност ще видите, че зарядът е -1.


Сега... Както разбирате, идеята за модела ми е, че листата са изместени в тази посока. По този начин положителните се изравняват с отрицателните и отрицателните се изравняват с положителните. Те не са постоянно сключени заедно, защото това е слаба електро-магнитна връзка и ако дръпнете или упражните достатъчно сила, те ще се разделят. Нещо като поведението на суровия яйчен белтък? Ако приложите твърде малко опън, слоевете се напасват обратно, като пружина - тоест, като яйчен белтък; но ако приложите достатъчно опъване, те ще се разделят - тоест, субстанцията ще потече. Исках да ви обърна внимание и на това, че приложихме изместване надясно. Но можехме и да приложим изместване наляво и щеше да е същото, заради симетрията на матрицата. Можехме да приложим изместване и на 60 градуса, или на 120 градуса, тоест има доста гъвкавост във възможностите за това изместване. Защо това е интересно?


Ами защото по този начин може да се изградят интересни структури! Ето тук например, ниво 1 е изместено надясно от ниво 0. Горните нива продължават с изместване на 60 градуса, следващото отгоре на 120 градуса и тн., и по този начин се оформя много хубава спирала. А защо е интересна една спирала? В биологията много неща са със спирална форма. Например РНК, ДНК, много фиброви протеини са спирални. И е известно в науката, че винаги непосредствено до тези структури има някакъв вид подредена вода. Ами този вид подредена вода би паснал много добре, лесно е да си представим, че ДНК структурите са нещо такова.

Така че, да обобщим предимствата на тази така наречена не-полярна EZ-вода
  • (1) Има прецедент. Тази вода изглежда като лед, но е някак различна и не е лед. Това е важно, по-късно ще ви покажа как се формира леда;
  • (2) Има отрицателен заряд, както изрично изискват експерименталните доказателства;
  • (3) Пръстеновидните шестостенни структури може би са в състояние да обяснят това, че светлината с дължина на вълната 270 нанометра (ултравиолетова) се поглъща;
  • (4) Способна е да изгражда спираловидни структури;
  • (5) И... кристалинообразната структура всъщност може да бъде ВТВЪРДЕНА на стайна температура...



Нека ви покажа. Това не е наше дело, а на Виторио Елиа (Vittorio Elia) и групата му в Неапол.


Тази фотография е публикувана от самите тях. Те правят следното - взимат лист нафион... по-точно жената на Виторио го прави, Елена... изливат водата отгоре, после EZ-зоната пораства, ползват гумена стъргалка (за стъкла), избутват EZ-слоя и събират тази вода. Наливат още вода, чакат 10 минути, събират го пак, и го правят пак и пак и пак. Колко стотици или хиляди пъти, докато съберат работно количество - не знам. Но този облак на фотографията е седял така известно време, може би около седмица-две? А ако имате обикновена вода, тя няма да формира такъв вид облак само като си стои в чашата, тя просто ще си остане прозрачна. А тази оформя облак, виждате ли? И се предполага, че този облак евентуално е EZ-вода. Сега, ако отидем една крачка по-далеч, и ако вземем тази вода, която съдържа EZ (структурирана вода) преди този облак, можем да вземем водата преди да се формира този облак... и ако я прекараме през процедура за изсушаване чрез замръзване.. това се нарича лиофилизация, използва се от протеиновите био-химици, целта е да се отърват от водата в протеините... прекарваме я през този процес и това, което получаваме, е, на практика, твърда EZ-вода.


Тва е твърда, структурирана, EZ-вода на стайна температура! На дъното на тази стъкленица разполагаме с втвърдена, структурирана вода, на стайна температура. Витолио ни даде много от тази втвърдена вода... сигурно стойността на това нещо на единица обем е повече от платината... но със сигурност повече от златото, заради времето, което е нужно, за да се сдобием с нея.

Така че... възможно е! Възможно е да се сдобием с твърда вода на стайна температура! Опитваме се да осъщствим няколко експеримента, за да повторим тези резултати. Но защо ви казвам всичко това...




Искам да ви спомена за една хипотеза - става дума за информация, съхранена в EZ-вода, тоест структурирана втвърдена вода. Това е нещо като допълнение към лекцията на Боб Харалек по-рано, понеже той говореше за някакъв вид информация, която променя водата по някакъв начин, и аз искам да предложа идеята за един вероятен механизъм, чрез който това евентуално може да стане. И има общо с тази EZ-вода.

По същество, имаме "нуклеатор", който е някаква повърхност, някаква хидрофилна повърхност и отгоре имаме EZ-слоевете, които се образуват. Сега, нуклеаторната повърхност има заряди върху себе си. Първичен нуклеатор наричам такъв, чиито заряди се редуват + и - шахматно, с нищо интересно. Върху тази хидрофилна повърхност ще се образува EZ-вода. Тя не би трябвало да има никаква информация, защото зарядите на нуклеаторната повърхност бяха много скучни, само редуващи се + и -. После, обаче, нуклеаторът може да съдържа информация, защото всъщност зарядите са това, което различава една молекула от друга молекула. Тук например имаме една арбитрарна повърхност. Вместо да върви минус-плюс-минус-плюс, жълатта точка може да е всичко, и минус и плюс. Тоест повърхността съдържа информация. А как би изглеждала водата, която се изгражда от тази повърхност?


Тя също би трябвало да има този вид информация, присвоена от материала, до който се е изградила. Тези дефекти - за сега ги наричаме "дефекти" - би трябвало да се проектират през много слоеве EZ-вода. Така че структурираната вода би трябвало да може да добива информация от материала, върху който е построена.

Друг начин за вменяване на информация е електромагнитната енергия.


В зависимост от честотата и други параметри, е възможно да се създадат резонантно вибриращи състояния във водата и като вибрират тези точки, те също така отдават информация. Така че вкарваме информация, информацията се съхранява в матрицата и после извличаме информация. Един вид, електромагнитната енергия, без значение дали идва от някакво устройство, от вас или от съзнанието ви или от нещо друго, на теория може да СЪЗДАДЕ информция. Как по-точно?


Ами, вижте схемата на подредената вода. Аз мога да си представя, например, че отнякъде влиза електромагнитна енергия и повлиява на определени кислородни атоми. Ето пример - може би определена честота на електромагнитна енергия ще повлияе на този атом, може би и на този (сините кръгчета), но не на други. Ето го ключът - всеки кислороден атом има пет различни състояния на оксидация. По принцип са -2, но всъщност, може да проверите в учебника си по химия и ще видите, че кислородите могат да бъдат -2, -1, 0, +1, +2. Значи всеки кислороден атом има пет състояния на оксидация. Ако сравните това със... Искам да кажа... Сравнихме информационния капацитет между два атома, които са само -2 и между два атома, които имат пет възможни състояния на оксидация и забравих цифрата, но излиза, че разликата в информационната плътност между двата варианта е 1010 или 109. С други думи, това положение има ОГРОМЕН капацитет за съхранение на информация.


Ако погледнете стандартната силиконова мембрана, там силиконите имат по две състояния във всяка мембрана. В този случай говорим за пет състояния. Затова, мога да си представя, че някой ден съхраняването на информация в подредена EZ-вода може да замени съхраняването на информация в конвенционалните носители на основата на силикона. И както предложих, можем да втвърдим тази вода на стайна температура. Малко по-късно искам да поговоря и за съхраняване на информация във вода, която може да повлияе на здравето.

Това беше един доста дълъг отговор на краткия втори въпрос - Подредената EZ-вода различава ли се физически от нормалната? - Да. Най-доброто описание, което можем да й дадем, е подредена, многослойна структура от пчелни клетки, която има способността да съхранява информация. Много от вас чуха какво представи Боб (Харалек), но на нашата конференция, която всяка година организираме в България виаги присъстват множество презентатори, които запознават публиката с експерименти, достоверни експерименти, които говорят за това, че водата действително може да съхранява информация. Затова искам да предложа идеята, че механизмът за това съхраняване може би е изразен при EZ-водата.


Сега третият въпрос - Може ли структурираната EZ-вода да обясни изненадващите аномалии?

Какво очакваме обикновено от един кристал? Кристалните структури слепват едни за други. Сещаме се за крисатли на солта, кристали на захарта, те слепват, често имаме бучки от тях. Нека сега си помислим за желатина и желатиновите десерти. Много от вас исгурно са правили желатин и знаят, че в него се слага много вода, 95% от желатина е вода. Как и защо водата не се процежда през желатина, както през сифона на душ? Дори и да не сте си задавали този въпрос, това е добър въпрос, след като е 95% вода. И някои химици по инстинкт и рефлекс биха казали, че това се дължи на осмотичните сили, които задържат водата в желатиновата матрица. И това наистина е възможно, само че, като бях в Япония, съм държал в ръцете си гелове, които не бяха 95% вода, нито 99% вода, а 95.95% вода. На практика бяха просто вода и няколко нишки от някакъв полимер, и водата стоеше вътре. Трудно е да си представим как няколко полимерни нишки могат да създадат осмотични сили, които да задържат цялата тази вода. Нещо друго явно ще да се случва.


Както виждате, един типичен гел, той има матрица, тук е показана в жълто, която се състои или от протеин или от някакъв вид полимер, но това вещество винаги е хидрофилно. Говорим за хидро-геловете. Вече знаем какво се случва, когато една хидрофилна повърхност има непосредствен контакт с вода - започват да се изграждат слоеве EZ. Следователно това, което запълва тези кухини, не е Н2О, а EZ-вода, а подредената вода е гелоподобна. Тя се залепва за повърхността и всеки обем слепва за следващия обем от съседната кухина. Затова, когато хванем в ръка тази субстанция, тя се усеща като гел или подобна на гел и може би като деца сте се питали какво поражда странната консистенция на яйчния белтък. Това е точно същата консистенция, която можем да очакваме от структурата на подредената EZ-вода.


15
Въведение от Арон Мураками:

Днешният презентатор поддържа активна лаборатория във Вашингтонския университет, която се намира в Сиатъл. Основател е на мулти-дисциплинното изследователстко списание "Вода" и е съосновател на фирмата "4 Phase Inc." Изпълнителен директор е на Института по инвестиционни науки. Съосновател на годишната конференция Физика, химия и биология на водата, която се организира ежегодно в България.

Награден е с редица отличия, включително медала "Пригожин" (Prigogene award) за термодинамика; наградата за годишни факултетни лекции на Вашингтонския университет; наградата за трансформативни изследвания на Националните здравни институти; и първата награда за мир на Емото.

Той е интернационално известен като лектор и автор. Най-известната и ценена негова книга е "Четвъртата фаза на водата". Представям ви д-р Джералд Полак (Gerald Pollack).









Полак: Бих искал да започна с това, че повечето хор мислят, че знаят всичко, което има да се разбира за водата. Затова искам първо да ви демонстрирам, че вие всъщност не разбирате водата. Нека ви покажа няколко слайда. Искам да кажа, водата е най-простата молекула, за която имаме знание и се среща в такова голямо изобилие вътре в нас и навсякъде наоколо, че би трябвало от само себе си да се разбира, че след като толкова много учени са изследвали водата много повече от стотици години, значи със сигурност би трябвало да знаем всичко, каквото има да се знае за водата. Но, ето един пример, който бих искал да покажа.

Защо само един облак, при положение, че парата се издига отвяскъде?

Водата се изпарява и изпаряващата се вода формира облак. Водата се изпарява отвсякъде, и как така... ако се изпарява отвсякъде... виждаме само един обособен облак? Защо се получава така? За някои от вас може би е очевидно, но за повечето хора това не е очевидно. Понякога наистина се вижда един цял, повсеместен облак, ако живеете в Сиатъл през зимата. Ето ви друг пример, ако предпочитате. От какво е направен един облак? Направен е от вода, нали така? Малки капчици вода. Водата по-лека ли е или е по-тежка от въздуха? По-тежка е. Тогава защо не се излива на главите ни? Е, понякога се случва, но понякога се носи в небето. Защо се носи в небето, какво я държи там? Ето и друг пример:


Пускате вода върху вода. Какво очаквате, когато пуснете вода върху вода? Очаквате, да се смеси мигновено, нали? Е, ето как вода капе върху вода в нашата лабораторя. Вижда се, че двете води не се сливат мигновено. Оформят се малки капчици, които почиват върху повърхността на водата и могат да издържат между 10 до 15 секунди, преди най-сетне да се слеят с обема. След няколко минути ще се спрем на този въпрос.


Някои от вас са виждали този феномен. Това е известният експеримент на Елмар Фюкс (Elmar Fuchs). Взимате две стъкленици с вода, пълните стъклениците почти до ръба и ги приближавате една до друга, слагате два електрода в тях - един електрод във всяка една - пускате им волтаж, висок волтаж, и ето какво се получава (на видеото). Първо, между двете се оформя малък мост, и после, ако имате мотор, който плавно да отдалечава едната стъкленица от другата, мостът продължава да бъде устойчив.

[чуват се гласове от публиката]

Да, когато демонстрираме това, винаги хората реагират с "уау", но на ден днешен този феномен е доста добре известен. Мостът продължава да съществува с часове и на разстояния някъде около 3-4 см. Така че, моля, обяснете това! Водата не се държи така, поне не го очакваме.

[въпрос от публиката]

Да, един положителен и един отрицателен електрод. Около 10 000 волта, приблизително. Има много, много такива експерименти. Проверете името Елмар Фюкс за това.

Ето и още един пример. Видях тази демонстрация преди около 10 години на една конференция, беше демонстриана от човек на име Шого Уено (Shoogo Ueno) от университета на Токио.


Уено експериментираше с магнити от супер-проводници, с огромно магнитно поле. Беше поставил канал с вода точно пред магнита и червена боичка във водата, за да се вижда по-добре. И когато включва магнита, виждате какво става - Моисей може да премине през Червено море! Боб Харалек, чуваш ли? (търси го из публиката) С магнити! Мисля, че ще го оцениш... Между другото, магнитите променят pH на водата. Има публикувани документи и ние имаме същите резултати, така че може да се ползва като твърди допълнителни наблюдения за магнитите.

Бележка от преводача: Питър Линдеман в миналото е публикувал официални научни и практически материали за използването на магнити във ВиК практиката заради този факт, че магнитите влияят забележимо на киселинността на водата. Можете да намерите материалите в  "Коментари върху "Четвъртата фаза на водата".


Научихме всичко това с времето, като започнахме от човек на име Гилберт Линг (Gilbert Ling), повечето от вас никога не са чували за него. В момента, ако извършите аритметиката, той е на 99 години, жив и жизнен. И то доста жизнен. Гилберт не ми беше точно ментор, но аз се учех от него и според мен трудовете му бяха основни в това поле. Гилберт дойде от Китай, част от първия контингент китайски учени, след Втората Световна война. Избраха само трима от цял Китай... Та той беше един от трима, а друг от тях спечели Нобеловата награда за физика и всички си мислеха, че Гилберт беше най-умния от всичките. Гилберт имаше много неконвенционални идеи. Една от тези идеи, които Гилбрет разпространи, беше, че вътре във водата... в клетките ни има много вода, водното съдържание на клетката е грубо казано 65-70%, при някои видове клетки е дори повече, и, между другото, ако преброите молекулите, повечето хора измерват водната част в нас по обем, но ако подредите в редица всичките молекули в клетката, ако просто ги подредите и ги преброите, повече от 99 на 100 са водни молекули. Понеже водните молекули са толкова малки, за да се запълнят тези две трети от обема ни с вода, са нужни голям брой водни молекули...

Бележка от преводача: 70% от обема ни е вода, но 99+% от броя на молекулите ни са водни.

Та, Гилберт се интересуваше от водата. Той имаше тази неконвенционална идея, че водата в клетката не е същата като водата в една чаша. Той имаше идеята, че водните молекули са по някакъв начин подредени в редици, както подреждате домино например. Това очевидно беше съмнителна идея, но много други хора също някак си се движеха в тази посока. Той оказа огромен ефект лично върху мен. Аз много години изучавах мускулите, молекулярното подреждане при свиването на мускулите, и стигнах до осъзнаването, че хората, които се опитваха да разберат как се свиват мускулите на молекулярно ниво, предварително предполагаха, че всичките участващи в това протеини действаха в отсъствието на вода, или във вакуум, докато всъщност мускулите ни... повечето от съдържанието на мускулите ни е вода, и това изглеждаше много странно. Запознах се с Гилберт Линг и бях много впечатлен от работата му и така се вдъхнових, на практика, да сменя полетата, да се прехвърля от мускулите на водата.

Клетките, геловете и двигателите на живота

Написах книга през 2001г, в която става дума за водата в биологията и не беше само за мускулите, отнасяше се за клетките по принцип, засягаше въпроса как в действителност работят клетките. По-голямата част от клетъчната биология е сложна. Знам, че вие хора не сте клетъчни биолози, да се чете книга за клетъчна биология е истинско предизвикателство. Думата "вода" в тези книги... сигурно можете да я намерите някъде в апендикса, но със сигурност не е изтъкната. Счита се, че водата не играе никаква важна роля в биологията, освен, че къпе по-важните молекули на живота, но в контекста на механизмите, водата е напълно изхвърлена от уравненията. Тази книга предлага обратното. Тя предлага, че ролята на водата, най-вече видът на подредената вода, за която говореше Гилберт Линг и преходът от подредена вода към обикновена вода, като водата в една чаша, е много важен спусък за много от най-важните действия, които се случват в клетката ни. Книгата описва доказателствата за това.


Централната тема, която дойде от Гилберт Линг, е че вътре в клетката откриваме доста твърди тела и повечето от тях, близо 80% от твърдите тела в клетката, са протеини, и разбира се и много вода. Тук всяка молекула е показана като дипол, подредени са по плюс и минус. Повърхността на протеина, която е с лице към водата, в повечето си региони е заредена и хидрофилна и следователно, идеята която хрумна на Гилберт Линг е, че тези заряди влияят на водните заряди на повърхността на телата. По този начин се получават множество слоеве, мулти-разслоеност на водата. В учебниците преобладаващата нагласа е, че да, може да има един-два слоя, които се залепят за повърхността, но отвъд това, заради термо-движението се получава тази подреденост, показана тук. Но идеята на Гилберт и както е според доказателствата в книгата, която цели да промотира неговите концепции, е че може да са налице множество слоеве, дори дузини слоеве, преди термо-движението да започне да оказва ефект, така че вътре в клетката повечето вода ще бъде от този вид, подредена или структурирана вода, както той обича да я нарича, вместо вода от чаша. И вероятно можете да видите защо това е важно... защото в биологията виждането е, че молекулите се разпространяват свободно в средата на клетката, но ако водата е по този начин, това е повече като кристал - не е възможно молекулите да се движат свободно през това. Това е много важна концепция и аз бях изключително впечатлен от доказателствата в нейна полза и исках да проведа експерименти в нашата лаборатория. И какво щях да направя? Искам да кажа, как започва човек да експериментира с това, какво прави по принцип...

Подсказаха ни, че ако имаме молекули, които по някакъв начин са подредени по този кристалообразен начин... ами, кристалите изхвърлят твърди и разтворени частици. Например ледът, за да се получи лед, водата трябва да изключи от себе си чуждите тела и разтворените частици и така се получава чист кристал. Започнахме да мислим по какъв начин можем да подготвим някакъв експеримент, така че да можем да видим изхвърлянето на твърдите тела и разтворените частици и понеже извадихме късмет, открихме нещо. Основаваше се на работата на японски колега и идеята е много проста.


Както виждате тук, от лявата страна имаме гел, слагаме гела в съдържател, а до гела в същия съд имаме вода (дясно) и водата съдържа известно количество частици. Използвахме микро-сфери, 1 микрометър в диаметър. Разтваряме количеството им във водата и какво да видим. Тук се забелязва един регион, който е горе-долу с размер 10 микрометра (към гела), в който няма частици, и си мислехе, дали причината да няма частици във водата близо до гела не е именно струкрутара на тази организирана вода, където молекулите се подреждат по някакъв начин. Това беше първото ни наблюдение. Ефектът трае някъде около пет минути и ако го изгледате целия, ще видите, че сякаш нещо расте и избутва сферите надалече.

Впечатли ни и разстоянието, защото ако видите линията за сравнение, разстоянието излиза на около 50 микрометра. Ако то се вземе предвид, можете да преброите какъв брой водни молекули участват в този процес, това е огромен брой, не са две или три или няколко дузини, а много, много повече от това. Всяка една молекула е горе-долу една трета от 1 нанометър. Един колега от Австралия сметна, че трябва да дадем име на този ефект, защото никой друг не го е виждал... Е, оказа се, че някой друг все пак го е виждал, през 1970г. Една японска група учени изследвали лещата на окото - както естествения орган, така и изкуствените лещи - и провели съвсем същия експеримент. Сложили микросфери в обем вода, до който имало леща, и наблюдавали същата зона, в която нямало никакви микросфери, с дължина няколко стотин микрометра. Ние не знаехме за това в началото, така че му дадохме име... те не му бяха дали име, защото по онова време не разбрали какво се случва. Ние го нарекохме "Зона на изключване" (EZ, exclusion zone) (в която водата изключва от себе си чуждите тела, бел.прев).

По-късно, една лаборатория разработи полимера нафион, някои от вас може да са чували за нафион...

Бележка от преводача: Нафион е първи по вида си полимер, който, заради изключителните си йонни качества, дава името на нова група - йономери. Получава голямо внимание заради употребата му като проводник на протони за горивните клетки с протонно-обменна мембрана, тъй като има отлична топлинна устойчивост и механична издръжливост.

Хрумна ни да експериментираме с това нещо. Произвеждат го на листа и можете да купите един от тези страхотно скъпи листа и да го отрежете, ние го отрязахме в такава остра триъгълна форма, и после го сложихме на дъното на съдържателя, наляхме малко вода с микросфери в нея и можете да видите как се оформя тази зона, зоната на изключване.


Зоната става все по-голяма и по-голяма и нараства до около 4-5 микрона. И остава така, горе-долу завинаги. Освен това откритие през 1970г, още много хора са наблюдавали същото. Това е орязан списък, който беше съставен преди пет години и оттогава много други групи са наблюдавали същото. Така че, не може да се поставя под въпрос съществуването на тази Зона на изключване, ЕZ.


Въпросът е - Какво означава това? Каква работа ми върши това, на мен и на вас... За да стигна до основата на тази материя, ще отговоря на пет въпроса.

  • (1) Този феномен всеобщ ли е? ...или са само тези няколко примера, които ви дадох;
  • (2) Дали наистина произлиза от подреждането на водата? ...може да има и други обяснения за това;
  • (3) Може ли водното подреждане да обясни онези аномалии, с които започнах? ...е, вече осъзнавате отговора на предния въпрос;
  • (4) Каква енергия създава този ред? ...за да създадете ред, ви е нужна енергия, откъде може да идва тази енергия;
  • (5) Могат ли тези открития да се прилагат на широка база? ...из природата и може би технологиите.




Първият въпрос - Генералността

До сега сме опитали многобройни видове материали. Гледайки какво се случва на повърхността, до сега сме опитвали с гелове, може би с около две дузини гелове, с различни полимери, биологични повърхности от най-различни видове, и сме опитвали дори и с моно-слоеве. Не всички, но повечето от тези неща показаха този феномен, най-вече геловете, 100% от тях го показаха. Както и моно-слоевете, например златен слой с дебелина само един атом може да създаде голяма зона, което означава, че това действително е феномен, свързан с повърхността - нужна ви е просто някаква матрица, някаква повърхностна граница, за да създадете тази многослойна подреденост на водата. Така че, феноменът е доста общ, що се отнася до повърхностите. Ако са хидрофилни, тоест водо-обичащи, ако капнете вода отгоре им и водата се разстели отгоре... за разлика от хидрофобните материали или водо-страхуващите, при които водата се разбива на перлички, като върху тефлон, вместо да се разстила... ако материалите са хидрофилни, има голяма вероятност да се формира тази Зона на изключване.

Генералността се отнася и до това кои разтвори се изключват. Опитвахме с малки и с големи. Големи, като например бактериите, големи протеини, малки протеини и малки и големи разтвори, чиито разтворени частици са с молекулярна маса около 100 mw... Много неща се изключват. Не можем да кажем, че всичко се изхвърля от Зоната, но е доста генерален ефект, мога да ви дам един пример. Един от въпросите е, как разбираме, че се изключват разтвори, ако са разтвори, те не могат да се видят, откъде знаем дали разтвора и вътре или вън от Зоната? Но с боичките става много добре, защото са добри разтвори и се вижда. Пробвали сме с най-различни, но мисля, че оцветителят, който е най-интересен, е онзи, който се ползва в лакмусовата хартия. Помните ли? Потапяте я и в зависимост от цвета си ви казва какво е pH-то? Нейните оцветители идват в разтворима форма. Така че ги слагаме във водата и ако водата е с ниско pH, цветът й става червеникав, а ако е с високо pH, става по-зеленикава. Ето резултата от един от тези експерименти.


Тук виждате парче нафион, чиято повърхност е долу, и водата е оцветена в чудесни цветове. Можете да видите, че точно върху повърхността на нафиона има една тънка зона без цвят. Там оцветителят е изтикан, после водата е оцветена в червено и постепено става зелена. Въпросът е, че тези химически оцветители са разтвори, чиято молекулярна маса е някъде около 100. По-интересното, обаче, е разпределението на pH-то, защото червеният цвят означава, че в тази зона има много малко протони, киселинността на водата тук е много ниска. Всъщност pH-то е 3 или по-малко. Нагоре се променя практически отново до неутрално. Тези положителни заряди в червената зона са много важни в следващия момент.

И така, да обобщя това, което ви показах току що. Въпросът беше за генералността на феномена. Изводът от всички наблюдения и документи, които произведохме, е че много повърхности създават зоната на изключване и че много разтвори се изктикват от нея. Това е генерален ефект.



Следващият въпрос: Тази зона EZ физически различна ли е от масовата вода?

Намеквах, че това е така, но не представих доказателства. Нека изброя доказателствата като списък... няма да имам време да покрия тези доказателства, ще мога да представя само едно от тях, но искам да подчертая списък с поне осем от тях. Всички те са били публикувани, оттогава насам има още няколко, но нека просто ви дам някаква представа.

  • (1)Молекулите в Зоната на изключване са по-обездвижени, плътно обездвижени, отколкото в обикновената вода, това е установено чрез NMR (ядрен магнитен резонанс).
  • (2)Молекулите са също така по-стабилни, това е установено чрез инфрачервена радиация, която идва от Зоната на изключване. Тя излъчва по-малко, отколкото нормалната вода, може да се каже, че е по-студена, а това е доказателство, че зарядите не се движат наоколо толкова много, по-стабилни са.
  • (3)Зоната има отрицателен заряд. Това беше истинска изненада, установихме го с електроди, след малко ще ви покажа този експеримент. Водата е неутрална, но Зоната на изключване по принцип има отрицателен заряд.
  • (4) Тя поглъща светлина в ултравиолетовия спектър, 270 нанометра, обикновената вода не прави това.
  • (5) По-вискозна е от нормалната вода.
  • (6) Молекулите й са по-подредени в редици, някак си, това е установено с поляризираща микроскопия.
  • (7) Молекулярната структура е различна от обикновената вода. Това е установено чрез инфрачервено поглъщане.
  • (8) Оптическите й показатели също са различни. Двама руснаци са измерили показателя на рефракция на водата в Зоната на изключване. Те с това се занимават, единият в полето на биологията, а другият в полето на физиката, и двамата имат един и същи резултат, в цифри. Въпреки че и двамата работят в Москва, не се познават един друг, направили един и същи експеримент и го публикували в една и съща година. Измерванията им сочат, че коефициентът на рефракция може да е до 11% по-висок от този на обикновената вода.

Има още няколко, просто не искам да ви отегчавам с дълъг списък, просто посочвам, че има доста доказателства, на които да се опрем. Искам обаче да се върна на това - на отрицателния заряд - защото зарядът на водата от зоната е много важен за всичко, което искам да кажа, а и знам, че вие, тукашната публика, сте много заинтересувани от енергията, зарядите и тн.

Страници: [1] 2 3 4 ... 47