Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 50
16
1.
Електрическо действие, възбуждане и различни състояния на електрическата течност


Електрическата течност, въпреки че съществува у всеки обект около нас, бива, докато е в естественото си състояние на покой, недоловима за нашите сетива; но веднага щом по някаква причина е обезпокоена, онова, което преди бе латентно, става свободно и ние веднага ставаме чувствителни за неговото присъствие. Ако е силно раздразнена, течността сама по себе си също става явна; ако е по-малко обезпокоена, ние сме съзнателни за това обезпокоение единствено съдейки по ефектите, които произлизат от него, привличайки към себе си околните леки обекти и отблъсквайки ги, когато заради контакт течността в тези тела също е обезпокоена. Законите на това привличане и отблъскване трябва да бъдат тема на бъдещо обсъждане; в настоящето би било по-удобно да обсъдим природата на електрическото действие, и да насочим вниманието към въпросните няколко обичайни експеримента, които показват универсалността на електрическата течност и многобройните, но все пак прости операции, с които телата могат изкуствено да бъдат възбудени, или хвърлени в състояние на електрическо действие. Колкото и разнообразни да бъдат експериментите по възбуждане, все пак ще открием, че триенето участва във всички тях, и колкото по-внимателно се отбелязват различните феномени, толкова по-основателно следва да бъде убеждението, че единствено това причинява електрическо смущение. Ефектът в голяма степен ще бъде съответен на степента на приложеното триене, и съответен на степента на различие между телата, върху които се действа; и въпреки че ще се види в някои от илюстрациите, че изпарението и промяната в температурата на определени вещества ги кара да изглеждат електрически, то всяка от тези операции е съпътствана от движение на частици помежду им и срещу съдържащото ги тяло; така тук, както и в по-очевидни случаи, се произвежда триене, въпреки че по естествени начини, вместо чрез механичното търкане, което сме свикнали да прилагаме. Заключението, до което трябва да достигнем, че триенето е върховната причина за възбудата, ни се натяква още по-силно от обстоятелството, че всички онези тела, които стават електрически чрез загряване, охлаждане, кристализиране или друга промяна на формата или температурата, все пак са по-лесно и по-силно възбудими чрез натъркването, което влияе и на другите тела.

Когато се изпълняват електрически експерименти от кой да е вид, трябва винаги да се има предвид, че земята е върховният резервоар на електрическата течност; от земята трябва винаги да се взима тя, и за да бъде задържана дори за един миг, трябва да й се попречи да се върне в земята отново; това лесно се постига чрез прилагането на различните характеристики на електриците и проводниците. Първият от тези класове тела могат бързо да бъдат възбудени, но няма да търпят течността да премине по тях; проводниците напротив с трудност се възбуждат, но търпят течността да избяга по повърхността им с голяма скорост на движение. Нека наблюдаваме също, че електрическата течност се възползва от всяка възможност да се върне в покой и притишие, и за да я поддържаме обезпокоена, тялото, в което е възбудена, трябва да бъде изолирано, или подпряно с електрици, и никакво проводящо вещество не бива да се внася в сферата му на привличане. В някои от следващите експерименти, действително в повечето от тях, наблюдаваме електрическо действие само у едно от телата, подложени на триене, докато триещият или другото тяло не се взима предвид. Върху това, обаче, се действа в еднаква степен, и ако използваме подходящи средства за засичане на елекричеството и на търкащия предмет и на тялото, което е търкано, ще открием, че действието е еднакво по степен и в двете тела, но природата на действието е противоположна в търкащото тяло спрямо природата на действието в натъркваното тяло - едното изпитва това, което се нарича претрупаност, и което се казва, че е наелектризирано плюс или положително; докато другото има пропорционален недостиг, или се казва, че е наелектризирано минус или отрицателно. Тези две измерения на противоположност на ефекта се неутрализират едно друго и така, когато две тела се търкат едно в друго, докато продължават да са в контакт едно с друго, никакво действие не е очевидно; но когато този контакт се раздели, се случват видими ефекти. Тези предварителни забележки ще направят по-ясни посочените експерименти.





Обобщение:
  • Преди да започне да обсъжда по-сложните неща в електростатиката, Франсис ще ни запознае с двете категории тела - електрици и проводници - и с експериментите, които ги демонстрират, за да е ясно още отначало как се борави с електрическата течност.
  • Електрическата течност идва от земята.
  • Триенето е основният метод, чрез който се създават електростатичните ефекти.
  • Всички електростатични ефекти започват да се проявяват тогава, когато контактът между триещите се тела се прекъсне.

17

Ето картинка от списание "Наука и изобретения" от 1922г, показва високо издигнати балони... не знам с какво, вероятно с поли-водород по онова време, или нещо такова... всички тези балони са заземени и са свързани към онова хале с генератора. Тази идея представлява използването на атмосферно електричество с цел да се задвижват мотори и генератори, защото въпросът е, след като имаме толкова много електричество в атмосферата, можем ли да го направим полезно, за да захранваме домовете си? Преди около 100 години са мислели идеи в тази посока, чрез такива балони. Това естествено не се е случило, това е просто футуристична диаграма на научните възможности по онова време.



Но хората СА успели да задвижват мотори с атмосферно електричество в известна степен и един от най-важните хора в тази област е Олег Джефименко.




Бележка от преводача: Книгите "Електростатични мотори" и "Електростатични експерименти" могат да се намерят в Библиотеката.

Мураками: Това е някой, за който всеки трябва да знае, защото е... наистина голям гений. Според мен трябва да е име, което присъства във всеки дом, като това на Тесла. Книгата вляво е "Електростатични мотори" на Олег Джефименко и отдолу има линк към Рекс-рисърч... Рекс-рисърч имат наистина огромна база данни, те са нещо като енциклопедия за енциклопедии. Ако потърсите там, мисля че имат PDF на книгата. Вдясно е книгата "Електростатични експерименти" на Дж. У. Франсис. И двете книги разполагат с базови, прости експерименти, които всеки хобист може да повтори, за да използва атмосферно електричество за задвижване на мори и други неща. Тук ще покажа едно малко видео, за да видим пример.

Искам само да спомена едно нещо за Джефименко, защото е важно... "Джефименко работил върху генерализацията на Нютоновата гравитационна теория при времево-зависимите системи. Неговото мнение било, че няма обективна причина да се изоставя Нютоновата теория за гравитационните силови полета (в услуга на една метрична гравитационна теория). Той се опитвал да развие и да разшири Нютоновата теория, правейки я съвместима с принципа на казуалността и правейки я годна за приложение към времево-зависимите гравитационни взаимоотношения. Разширението, или генерализацията на Джефименко, се основава на съществуването на второ гравитационно силово поле, "съгравитационното поле, или полето на Хевисайд". Това може също да се нарече и гравимагнитно поле. То представлява един физичен подход, коренно различен от времево-пространствения геометричен подход на Теорията на относителността на Айнщайн. Оливър Хевисайд първи предвижда това поле в статията "Гравитационна и електромагнитна аналогия" (1893г)".




А това е моята презентация от миналата година, "Да хакнеш етера", в която на практика разказвам за един модел на обединеното/унифицираното поле, основаващ се флуидно-динамичен вид етер. Такава парадигма е лесно разбираема за аматьора, не са нужни предварителни големи технически познания. Някои от гравитационните концепции в тази презентация са напълно в унисон с опитите на Джефименко да се върне назад към силовите концепции на Нютон, защото ТОВА са правилните неща, а не пространството и огъването на пространството и всички онези Айнщайнови концепции, които са пълна измислица.

Ето едно кратко видео, което показва как атмосферно електричестов захранва малък мотор. Не е някакъв впечатляващ мотор, просто доказва идеята, че нещо такова е възможно и очевидно това може да се повдигне в мащаб.



Бележка от преводача: Второто видео е от Lasersaber, от сайта му "laserhacker".

Мураками: Идеята е доказана. Очевидно тези примери са с много ниска ефикасност, но коефициентът на полезно действие е очевидно безкраен, защото никаква част от тази енергия не е вложена от оператора, всичко това е безплатно получено от околната среда.

Грубо казано, в атмосферата има напрежение 100 волта на метър височина или 10 000 волта на метър височина, и тези твърдения зависят от това кой е писал книгата. Това зависи и от времето, при буреносно време напрежението е много по-голямо.







Нека сега поговорим за стимулирането на растежа, съпоставено с влиянието върху генната експресия.

Стимулиране на растежа означава, постигане на същия растеж, но за по-кратко време.

Промяна на генната експресия означава, промяна в характерните черти на растението, чрез проявяване на предварително записана информация, налична в ДНК басейна на организма. Тоест, генната експресия (генният израз) е променена, но генната информация не е (както е при ГМО, бел.прев).




Това тук е Гуидо Ебнър (Guido Ebner). Почина през 2001г.

През 1962г е фармацевтичен химик във фармацевтична компания в Базел. Отговорен е за разработването на химията на цветовете. В края на 60-те години започва да се занимава с реклама. Става вице президент в Лозана, Швейцария. През 70-те години любопитни неща, които забелязва в лабораторията, го карат да се върне към научните изследвания. На него се дължи голяма част от комуникирането на научни знания между индустрията и академичните среди. Разработките му водят до връчването на над 50 патента.

Старшият научен изследовател на Циба (CIBA, Химична Индустрия Базел, старото име на компанията Ciba-Geidy, понастоящем погълната от мултинационалния фармацевтичен гигант Novartis, бел.прев) Пол Райнър (Paul Rhyner) го насърчил да се заеме с възможни футуристични разработки във фармацевтичния сектор. На Ебнър му дали собствена лаборатория, включително и персонал.

Ебнер се интересувал от комуникацията между растенията и разработвал външен сърдечен пейсмейкър. Изследванията му се занимавали с подлагане на животинска тъкан на електростатични импулси, което водело до любопитни реакции, които науката не можела да обясни. Животински клетки били лишавани от светлина и били стресирани по различни начини, но въпреки това, при наличието на електростатично поле, те продължавали да се развиват "великолепно". Това било вдъхновението, което подсказало на Ебнър да подложи семена и яйца на електростатично поле.

Негов компетентен асистент-изследовател бил Хайнц Шурх (Heinz Schürch) (произношението на български мисля че е с негласно "х", бел.прев).




Хайнц Шурх преди това работил в базелската химическа фирма Хофман-Ларош при професор Ханс Тонен (Hans Thoenen). През 1971г отива в новооткрития отдел Биоцентър Базел. Оглавявал централната ветеринарна станция и бил делегат за животинските въпроси. В средата на 80те се връща в Биоцентър Базел и става асистент-изследовател от Циба Груп, за да помага на Ебнър.

Шефовете на Ебнър изоставили проекта за външния пейсмейкър, но опитите да се влияе на животински и растителни клетки с електростатични полета продължили.

От 1985г нататък започнали да експериментират с бактерии, пшеница, царевица, папрати и пъстърва.

Ако не сте запознати с това, ще ви падне шапката какво са открили...





Това е Новартис, от 1996г Циба-Гайди са част от тях.

През 1987г, в Циба-Гайди, Ебнър и Шурх били първите в света, които изолирали бактерии от солени кристали на възраст 200 милиона години и ги върнали към живота, като ги поставили в солена вода за няколко седмици. Останалата част от работата на Ебнър и Шурх в Циба-Гайди се фокусирала върху използването на електростатични полета при покълването на семена и върху оплодени яйца и това е било и продължава да е пазено в тайна от Циба-Гайди, които не искат това да е обществена информация.

Не само растежът се увеличавал, но се влияело и на генната експресия, което довело до появата на по-добри растения и риби.



Циба-Гайди кандидатства за патент със следната мотивация:

"Настоящото изобретение се отнася до новооткрит процес, който води до постоянни полезни и желани черти у рибите, които не биха били възможни по друг начин или само на цената на значителни допълнителни разходи.

Първото нещо, което ще се забележи, е значително повишена раждаемост (степен на излюпване), която често достига повишение от 100 до 300%.

Много е забележителна повишената степен на оцеляване на рибите. Тя се забелязва най-добре, ако се спре прилагането на медикаменти.

В допълнение, обработените риби, със същата диета, нарастват много по-бързо на маса и размер."



След това Циба-Гайди прави обръщение към медиие:

"Към настоящия момент Циба се отказва от всички тези проучвания, няма предприета нова научна работа в тази област, защото тя не може да се съотнесе към някоя от основните приоритетни области за изследване на компанията. Поради тази причина, изследователската индустрия по много, много интересни подходи в изследователските проекти ще бъде прекратена."

Да бе, да.

(смях в залата)

Отново сме свидетели на невъобразими научни резултати и това е, което имат да кажат на обществеността. В един от годишните доклади на Циба-Гайди се казва: "Бизнес дейността на Циба-Гайди е ориентирана към дълговременното препитание".

(смях в залата)

Това не е конспирация. Просто... бизнес. Защото очевидно тези резултати ще унищожат пазара за голяма част от химикалите, които произвеждат, а и трябва всички да са щастливи. Така че, те признават, че потискат тази информация.




Това е Кърт Филикс (Kurt Felix), телевизионен водещ по швейцарската телевизия и, удивителното е, че преди всичко това да бъде погребано, на 12 декември 1988г той кани Ебнър и Шурх в националната телевизия и те обясняват всичко. Показват и примери на някои от културите, които са обработили, както и видеоклипове на някои риби.

Ефектът на Ебнър се дефинира по следния начин: Желателна морфологична модификация на фенотипа при растенията и животните. Тя се постига чрез излагане на покълващите семена и оплодените яйца на статично "диелектрично" поле.

Тоест, това поле не се променя. Това е просто статичен потенциал и семената или яйцата се намират вътре в полето. Няма протичане на ток, така че системата е напълно отворена. Ето телевизионният видео-клип:

Бележка от преводача: Към днешна дата, този видеоклип е премахнат от YouTube заради нарушение на общите условия. Това е друг репортаж, който споменава оригиналното видео, но го представя накъсано. Първите оригинални кадри почват от 1:37 нататък.


Мураками: Обяснават, че това са модерни папрати, които днес могат да се видят при разходка в гората и порастват от спори. При третиране на спорите в електростатичното поле, и после посаждайки ги и отглеждайки растението, се получава това в саксията. Получилият се вид папрат е разпознат като вид папрат, изчезнал преди повече от 1 милион години.




Тези снимки са предоставени от Даниел Ебнър (Daniel Ebner), който е синът на Гуидо Ебнър и до ден днешен в Европа, мисля че най-вече в Германия, той продава електростатични устройства за третиране на семена. Той обикаля и изнася лекции, за да информира хората за това, но не знам колко е активен на ден днешен. Но като казах "Джурасик Парк технология", не се шегувах. Семена на обикновена папрат, обработени със статично поле, получава се папрат, която е изчезнала от над милион години.

(глас от публиката)

Мураками: Не чух? О, опитали сте да си поръчате такъв уред? Да, и аз мисля, че сайтът е малко бъгав, но мисля че е достатъчно просто да се репликира.

Бележка от преводача: Ето едно дълго интервю на немски с Даниел Ебнър:





Това тук са... отдясно-наляво... второто поколение, третото поколение и четвъртото поколение, така че с други думи се покриват 4 милиона години еволюция само за 4 поколения растения.




Бележка от преводача: Аудиторията на Апокрифна Академия знае, че това са всъщност пълни глупости. Тези научни открития всъщност служат като поредното доказателство, че Земята не е на милиони години. Демонстрира се, че генната експресия на видовете въобще не се нуждае от милиони години, за да се променя. Очевидно е, че обликът на Земята се определя от електростатичното поле около планетата (между земята и йоносферата), а то в крайна сметка зависи от Слънцето, защото то е основният електризиращ фактор. Така, тези научни открития се вписват не само в "Старата Земя? Защо НЕ" на Нийнхюис, но и в Реципрочната система на физическата теория на Дюи Ларсън, според която Слънцето преминава през дискретна еволюция (еволюция с резки, стъпаловидни промени) и тук въобще не става дума за милиони години.

Следващият път, когато Слънцето се промени, електростатичното напрежение в атмосферата също ще се промени и следователно обликът на всички видове организми също ще се промени, което ще бележи началото на поредната епоха. Както показват тези експерименти, тя най-вероятно би била, може би, пета или шеста подред... както и други източници се опитват да кажат, но не могат да се отърват от бремето на излишните си, глупави, псевдоезотерични мистификации.

18
Нека сега разгледаме някои от електрокултурните методи. Те са доста сходни, на практика просто различни вариации на едно и също нещо.




Това е система, за първи път ползвана от д-р Лемстром (Lemström), който се вдъхновил с идеята от бързия растеж на растенията през късата арктическа пролет и лято. Тоя вярвал, че естественият високо атмосферен ток бил отговорен за бързия растеж.

Това изображение е от книга, която се казва "Експериментална електрокултура" от Джордж Лоурънс (George Lawrence).

Тук виждаме заземяването (долу вляво). После имаме високоволтовото захранване... целта му е просто да създаде електростатичен потенциял, по тази линия не тече никакъв ток (освен онзи, който се явява загуба във високоволтовия трансформатор) (освен ако направо не се ползва електростатичен генератор, а не трансформатор, бел.прев). Отрицателният терминал отива надолу в заземяването (истинско земно заземяване), а положителният високоволтов електростатичен потенциал е прекаран по тази жица, издигната на... може би на 2м над растенията. И това е всичко. Дотолкова е прост този метод.

Бележка от преводача: Забележете, че са взети мерки положителната линия да е изолирана от директен контакт с най-вероятно дървените стълбове, посредством някакъв подходящ материал.




Ето пример за един вид електронна верига. Тя просто се включва в стената, 117 (220) волта AC, има превключвател към главната намотка... После има трансформатор, който преобразува в 3000 волта и минава през кондензатор, просто за да се премахне вълната от сигнала, и се получава този електростатичен потенциал, отиващ в земята под растението в саксията (отрицателния терминал), а 3000 волтовия потенциал се праща в така наречения "разряден елемент", или просто антена.

Така че виждате, че без значение дали се ползва тази установка с опънатия кабел и истинското заземяване, или се ползва захранване от стената, методът е в голяма степен еднакъв.




Ето друга вариация на доста стар електрокултурен метод, който ползва антени с рошавите жици отгоре, които се виждат, за събиране на атмосферното електричество, което после се заземява директно в една заровена мрежа от телени клетки около местата, където растат растенията.




Това е изображение на някой, който седи върху издигната маса, за да е изолиран от директен контакт със земята, за да може високоволтовият потенциал от какъвто и високоволтов електростатичен генератор да се ползва (D) да не се излее просто в земята през краката му. Генераторът зарежда електростатично вода, която после чрез електроспрей полива растение... може би е ябълково дърво или каквото и да е... но при всички случаи процесът е един и същ.

Бележка от преводача: Навярно това е обещаното изображение на отец Бертолон.




Това е друг електрокултурен метод, който не използва висок волтаж, а използва магнетизъм. В този въртящ се барабан... имаме малък мотор с ремък, който върти барабана... отдолу има магнит, чието свеверно лице сочи надолу и южното му лице сочи към семената. Семената постоянно се движат, излагайки се на ьжното магнитно поле, и се очаква, че това ще увеличи растежа.

Бележка от преводача: За повече информация, вижте в Ел. и магнитни ефекти върху живите организми.

Има много патенти като този, този конкретно е на Албърт Рой Дейвис от 1977г. и ако сърфирате за електрокултурни патенти, ще попаднете на множество различни сайтове, които публикуват списъци с много различни патенти, отнасящи се до същото нещо. Магнитни, електростатични и тн...




Това са експериментите на Бедини и Стъбълфийлд. Нейтън Стъбълфийлд (Naton Stubblefield) е бил изобретател и изследовател от началото на 20ти век и постигнал интересни неща с неговата технология за земни батерии. Можел е да захранва земно радио, без да ползва външен източник на енергия, само излъчвател и приемник. Доколкото на мен ми е известно, Бедини беше единствения, който напълно репликира работата на Стъбълфийлд по отношение на този експеримент. Най-горе в ляво имаме просто една земна батерия, която отива в първичната и вторичната намотка на трансмитера от телефонната система на Стъбълфийлд, и това отива в слушалка. Лявата част (на малката картинка горе в ляво) е микрофона, а дясната част е приемника... онези заземени прътове, Джон ми каза, че са били на разстояние около 6 метра. После (горе в дясно) това е вариация със земни батерии и обръчовидни антени и такива неща... отдолу са им веригите. Можете да намерите тези неща, ако отидете на сайта на Джон Бедини, всички тези диаграми и обясненията на Джон, всичко е там.

Но това долу в ляво, мисля че това е трансмитера, с който експериментираха Питър и Джон, а скицата долу в дясно е приемника. Докато трансмитера вкарваше аудио сигнала в земята, те се отдалечаваха на една миля разстояние, допираха метален пръд в нещо, примерно в гума на кола, слагаха си слушалката, закачена за пръта, и чуваха съвършен звук с високо качество. До каквото и да докоснеха пръта, било то гуми на коли, дънери на дървета, камъни, без значение къде се намираха, винаги чуваха добре. Но точно на мястото, където се намираше трансмитера, там се получиха чудовищно големите израстъци на всякакви растения.




Това тук е Лаковски, той е изобретателят на многовълновия осцилатор. Това, което виждате тук на снимката е... когато започнал да се интересува от естествените енергии, космическите енергии или както искате да го наричате... с цел насърчаване растежа на растенията или преодоляването на болестите им... той заразявал растения с различни видове растителен рак, който предизвиква в тях тумори и такива неща. После ползвал тези антени, които виждате, те представляват просто концентрични пръстени, не са електрически свързани, изолирани са един от друг, така че всички те са капацитивно свързани... И ако вземете един от онези пръстени, и го поставите в основата на растението, тогава каквато енергия от околната среда е настроена на честотата на този пръстен, ще го накара да резонира... и така след около 3 месеца туморите на растението опадат и то се нормализира. Просто с един прост пръстен, без никакво захранване или нещо подобно. Това всъщност е предизвикало вдъхновението изследванията му да се предвижат към разработването на многовълновите осцилатори.





Нека сега поговорим малко за атмосферното електричество.




Ето една малка диаграма, и на земята... И това, което гледаме, са около 1800 ампера между земята и йоносферата. Тази схема предполага 60 мили (близо 100км) разстояние между земята и атмосферата, това разстояние малко варира. Предполагат се 360 000 волта между земята и йоносферата и това винаги се променя в зависимост от това кой е автор на изследването, в литературата се среща всичко между 250 000 до 400 000 волта. Капацитивността между йоносферата и земята се оценява на 0.25 фарада, а съпротивлението помежду им на това разстояние се смята за около 200 ома.

Така, в нормално време, вятърът създава няколко стотин волта, а евентуално при буреносно време, вятърът може да е 10 000 волта на метър или нещо такова.

Та... няколко въпроса.
  • Атмосферното електричество (връзката небе-почва) нарушава ли се по някакъв начин от човешкото влияние върху естествения свят? Това е въпрос, който всеки трябва да задава.
  • Минералното ограбване на почвите нарушава ли електрическата връзка с почвата? Знаем, че всичко се свръх-наторява, а минералите са нещото, което прави средата електропроводима, и ако в почвата остават все по-малко и по-малко минерали, тази връзка земя-почва става все по-малко проводима.
  • Има ли възможни замърсители в атмосферата, които може да смущават атмосферното електричество? Или пък които да го заземяват по някакъв начин, така че ние тук на земята да не получаваме достатъчно?
  • Може ли човешката бетонна джунгла да повлияе на връзката между небето и почвата? Факт е, че бетонът е електропроводим и може да действа като заземител, така че всичко това, което строим, тези градове, пътища и всичко останало не позволява на атмосферното електричество да се заземи правилно или равномерно. Може би затова хората, които живеят в градовете, страдат от тази спешна нужда от заземяване... което подхранва цялата тази тенденция с продуктите за заземяване, всякакви колове за забождане в градината, всякакви заземени с кабел одеала, които да отнемат заряда от лежащия човек върху тях и да осигуряват тази връзка със земята, или пък онези подложки за боси крака, на които се стъпва, докато си седиш на компютъра, за да те заземяват към някакъв забит кол. Защото без значение къде се намира човек, ако има постоянна заземяване, връзка със земята, това атмосферно електричество има по-добър път до земята през човека, като по този начин се подсигурява, че силовите линии от това поле ще бъдат поети в името на доброто здраве.

Така че, за да се преодолеят евентуални отрицателни ефекти, предизвикани от човека, или пък просто да се спомогне естествения процес, който може да работи или да не работи оптимално, една от основните цели на електрокултурата е, да подсили електрическата околна среда, в лицето на атмосферното електричество, около растенията, градините и земеделските култури.

Многовълновия осцилатор на Лаковски също цели да подсили естествената електрическа среда около всеки човек.



Първото научно проучване на атмосферното електричество за засилване растежа на растенията в модерни дни е направено през 1973г. Извадка от него:

"Лемстрьом (Lemström) провел първото изчерпателно 17-годишно изследване върху атмосферното електричество и ролята му в растежа на растенията. В неговия експеримент, корените на растенията, обект на проучването, били свързани с отрицателния терминал на електростатичния генератор. Резултатът бил, че сухата маса на житните растения се увеличила с 60%, а тази на морковите се увеличила със 183%, въпреки че ягодовите растения, поставени в тези условия, били възпрепятствани в растежа си. Било демонстрирано, че електризирането на растенията давало по-добри резултати в по-плодородните почви и при наличие на адекватно поливане. На база своите открития, Лемстрьом си направил по-генерални заключения. Неговата концепция била, че осилите на житните култури и игличките на иглолистните растения изпълняват електрическата функция при растенията. Той считал, че добрият растеж на растенията в полярните региони се дължал на електрически процеси в атмосферата, които в онези полярни региони протичат по-интензивно. Той демонстрирал, че растежът на дърветата в полярните региони, както се показва от годишните им пръстени, е в добро съответствие с интензитета на северните сияния. Дългогодишни проучвания на В. Х. Блекмън (V. H. Blackman) (глава на Комисията по електрокултура към Министерство на земеделието)."


19
Повлияване на генната експресия посредством диелектрични полета и експериментални доказателства, че работи


Питър Линдеман: Следващият ни презентатор е добър мой приятел, познавам го от години, правели сме бизнес заедно. Вече съм се пенсионирал, но се връщам при вас за 5 минути, за да го представя днес. В този момент, той е геният, който поддържа развитието на тази годишна конференция. Всичко това започна през 2010г с първата конференция, на която Джон Бедини се беше съгласил да се появи от 25 години. Оттогава, от 2010г, тук всяка година се провежда научна конференция. През последните две години Арон беше единственият продуцент на конференцията. Миналата година беше най-добрата, която сме виждали и мисля, че тази година ще надмине предходната. Затова, преди да го представя за това изложение, нека го аплодираме... организирането на тези неща не е лесно, това е огромен обем работа...

(аплодират го)

Арон е буквално един от най-агресивните изследователи, които съм познавал някога. Когато той се зарови в интернет, намира неща, които аз никога не бих разбрал как да намеря. Той знае как да използва интернет и информационните ресурси там за онова, което го интересува. Тази вечер ще говори на тема "електро-био-хакване" и аз дори не знам какво означават тези думи, но след час и половина това вече няма да е така. Приветствайте Арон Мураками...




Мураками: Добро утро на всички...

Та, нека да започваме. Някой запознат ли е с термина електрокултура? Само няколко човека?

Терминът е на около 200-270 години, става дума за използване на високоволтови електростатични полета за насърчаване растежа на растенията. В голяма степен това е доказано и не подлежи на съмнение, че работи. Ще покрием част от историята на всичко това и ще обсъдим практическите приложения, ще спомена част от историята, която повечето хора никога не са чували. След това ще премина към една част от електрокултурата, става дума за много специфично приложение, което не само увеличава растежа на растенията, но също така променя и генната експресия на растението.

Бележка от преводача:Генна експресия е процесът, при който унаследяема информация от един ген, напр. ДНК секвенция, се трансформира във функционален генетичен продукт като белтъчина или РНК.
Няколко стъпки в процеса на генната експресия може да бъдат променени, напр. транскрипцията, транслацията и посттранслационната модификация на белтъчините. Генното регулиране дава на клетката контрол над структурата и функцията и е основата за клетъчната диференциация, морфогенезиса, променливостта и приспособимостта на всеки организъм.

Това не означава генно модифицирани организми, защото това означава дефакто променяне на гените. Докато, що се отнася до нас, всяко растение и животно и всичко, което има ДНК в себе си, всяко такова нещо има и един вид списък, който проследява историята чак до самото нещо, от което организмът първоначално се е развил. И при определени приложения на високоволтови полета, това дава потенциал на растенията... на семената им... да навлязат в собствената си информация, която вече е в тях самите, така че да се получи по-висш или по-стойностен продукт. Напълно безопасно и естествено. Този метод не само увеличава растежа на растенията, но също така има и някои доста необичайни характеристики, които граничат с един вид "Джурасик Парк технология".

Тук отпред... на онези отзад може да е малко трудно да виждат. Но тук, по някое време този уикенд, ще може да видите основна постановка, имам волтово устройство за концентриране на потока и високоволтов трансформатор и се надявах да мога да покажа някои експерименти, но през последния месец - месец и половина прекарах около 175 часа, само за да помогна на Ерик Долард да си сглоби PowerPoint-а за неговото изложение. И това дори не е за моята презентация, и заедно с организирането на конференцията и всичко останало, просто нямах време. Но в даден момент ще направя такава демонстрация.

Някои от нещата, които ще покрием, ще се занимават с електрокултурата, като дефиниция и история; ще говорим за някои от методите; ще разгледаме атмосферното електричество, което е ключово за цялата тази тема; ще разгледаме стимулирането на растежа, съпоставено с влияенето върху генната експресия - две свързани, но напълно различни теми; ще обсъдим нещо, наречено Ефект на Ебнер, наименуван на някой, който е открил един много първичен принцип; ще разгледаме патента; ще разгледаме едно устройство за електростатична обработка; накрая някои препратки и източници и бързо обобщение.




Електрокултура

Мураками: Това е картинка, вероятно от 50-те или 60-те години. Момичето носи някакъв вид устройство, което прилага висок волтаж към тялото й. Но електрокултурата по принцип е нещо, което се прилага към растенията. Но аз лично считам това за каквото и да е електрическо приложение към което и да е живо същество.




Мураками: Ето друга картинка, която показва култивиране на зеленчуци с електричество. Забелязват се високоволтови линии и тази дама дърпа прекъсвача, който работи само определен период от време (държи часовник) и после го изключва. Окачвайки тези високоволтови линии на високо по отношение на земята, в която растат растенията, ще получим увеличен растеж. Наистина е толкова просто и ще обсъдим подробностите.



Дефиниция на електрокултура гласи, "Практиката да се употребява електричество в агрикултурата или хортикултурата, с цел да се стимулира растежа на растенията". В електрокулутрата може да се използват:

  • електрически полета, електрически ток, магнитни полета или комбинация от тези - както AC, така и DC електричество; всичко това е изпробвано във всяка комбинация, за която можете да се сетите;
  • обработване на покълващи семена, посадени семена, узряващи растения и плодоносещи растения (всички етапи);
  • същото е прилагано и върху животни, обработка на оплодени яйца, новоизлюпени животни или съзряващи животни;
  • правено е електрическо обработване на хора (което се нарича електротерапевтика);
  • радиониката;
  • пръстените на Лаковски;
  • земното радио... споменавам това, защото Джон Бедини в миналото имаше система на земно радио и забелязахме, че плевелите там започнаха да растат като дървета, започнаха да развиват много дебели стебла... и Питър (Линдеман) беше там по онова време, когато експериментирахме, и той също видя как всичко в цялата област порасна в огромни размери;
  • електрифициране на вода;
  • и много други методи...

Твърдения, които електрокултурата прави:
  • по-бърз растеж;
  • повишена устойчивост срещу болести;
  • намалена нужда от вода и хранителни вещества;
  • храна с по-добър вкус;
  • тези преимущества могат да се предават на следващите поколения;
  • повлияване на генната експресия;

Очевидно е, ако разгледаме по-бързия растеж, устойчивостта на болести и този вид преимущества, само като четем между редовете това означава по-малко торове и пестициди и други отрови. Така че това означава предвижване към земеделска ситуация, която е по-свободна и по-чиста от химия. Сега ще поговорим малко за историята на електрокултурата.

Знам, че се забавихме и трябваше да започнем по същество по-рано, но ще се опитам по-бързо да разгледаме по-маловажните слайдове...








Виждал съм споменавания и вероятно наистина съществуват някакви древни методи, които прилагат този вид идеи, за увеличаване растежа на растенията, но не открих много информация за това. Така че просто реших да прескоча последните няколко хиляди години и направо започвам от 18ти век. Смятам, че тогава е "модерната" ера на електрокултурата, когато са използвали методи с различни видове енергия за насърчаване на растежа.


Мураками: Ето този човек, Жан-Антоан Ноле, или отец Ноле, бил свещеник. В онези дни много от свещениците били считани за авторитети в почти всяка научна област за времето. Аз считам, че той е истинският на електрокултурата, по-специално, той е първият експерт, който използва високоволтови електростатични полета, за да насърчава растежа на растенията.




Тази картинка тук се нарича "Електрическото момче". Момчето е спуснато от изолиращи го върви от тавана и виси на метър и половина от земята. Натриват в тялото му най-вероятно стъклена пръчка, за да генерират статично поле, и можете да видите как жената, която седи вдясно, пипа носа му, за да я удари електрически шок по пръста. Това е през 1746г. Ноле не е първият, който е правил такива експерименти, мисля, че това на картинката може да е Стивън Грей (Gray), той е един от ранните електрически експериментатори, мисля, че той е изобретил този вид експерименти. И, знаете, в онези времена тези неща са били почти като увеселително шоу, хората отивали на такива експерименти-демонстрации, за да се веселят, защото електричеството е било нещо ново за тях.




За тази картинка е много трудно да се намери информация, но е комична от една страна. Демонстрира се през 1746г, това са 200 монаха, хванати за ръце в кръг. Описанието от Ноле гласи, "Неповторимо е човек да стане свидетел на плеядата от жестикулации и да чуе моменталните възклицания на онези, изненадани от електрическия шок". Той зареждал някакъв вид кондензатор, след това шокирал всички в кръга едновременно (като разреждал кондензатора в ръката на първия) и всички в кръга подскачали едновременно, после с научна сериозност описвал резултата - "моментално възклицание от шока". Така се онагледявало колко бързо се прехвърля електричеството от един човек към друг.




Това тук е картинка от книгата "Тайният живот на растенията" от Питър Томпкинс (Peter Tompkins) и Кристофър Бърд (Christopher Bird). Препоръчвам всеки да прочете тази книга, има много интересни неща в нея, но най-вече това, че тя документира множество неконвенционални изследвания, които са изпробвани върху растения. Това изображение показва един от тези експерименти... всъщност това е сборно изображение на няколко различни експеримента, които Ноле е провеждал.

Долу в десния ъгъл можете да видите стъклена топка, която се натрива, за да се създаде високоволтово поле. Забележете, че е изолирана от земята (поставена е на масичка, бел.прев). За нея има закачена метална верижка, която провежда заряда. До нея се допира някакъв съд, от който изтичат водни струйки. Това е всъщност електроспрей. Тъй като не е заземен, а е зареден с високоволтово електростатично поле, всички водни молекули в него ще имат еднакъв заряд и ще се отблъскват една от друга и по този начин водата от чучурчетата сама ще се атомизира.


Бележка от преводача: Атомизиращите дюзи се използват за създаване на фин спрей течност (например за медицински спрейове). Атомизацията се дължи на няколко основни ефекта, които се различават по качество и ефикасност: ефектът на Вентури (спадането на налягането на течност, когато мине през стеснена част на тръба), ултразвук, центробежни сили и електростатика.


Не той е изобретил това. Това е изобретено през 1747г, един германски физик му го е обяснил... тогава не е имало физици, а общи философи, но за да не се обърква никой и да не усложняваме нещата, да кажем, че е бил физик.

Освен това, тази верижка продължава нагоре и отива в почвата на тези растения отгоре, които са издигнати над земята на тези поставки, за да бъдат електростатично изолирани. Тези растения растат по-бързо и освен това същият е ефектът с животните - птиците и котките в клетките отдолу. Замислете се, това е преди 270 години. Ноле казва, че вярва... според експериментите и наблюденията, които прави... че тази електрическа добродетел, впрегната по определен начин, може да има някакъв забележителен ефект върху организираните тела, на които може да се гледа като на хидравлични машини, създадени от самата природа. Той стигнал до заключението, че заради електростатичния заряд се увеличавало отделянето на влага (чрез потене). Става дума за процеса, при който едно растение поема вода с корените си, след което я освобождава през листата си. Дори в онова далечно минало той бил наясно, че този процес на растителен воден метаболизъм се засилва при наличието на високоволтово електростатично поле.

Когато животните и растенията били свързани за проводника (верижката), те губели тегло по-бързо. Те пораствали по-бързо, но причината да губят тегло по-бързо била, че губели влага по-бързо заради високоволтовото поле. Това е намек за подсиления процес, чрез който водата се придвижва през растенията.

Ето описание на един от експериментите, които направил. Ноле посадил няколко дузини семена горчица в два тенекиени съда. Наелектризирал единия от тях в периода от 7:00 до 10:00 часа и после от 15:00 до 20:00 часа в продължение на седем дни. В края на седмицата, всяко семенце от наелектризирания съдбило покълнало и пораснало до средна височина 15-16 френски линии, което е 2.25мм. Семенцата от необработения съд били пораснали на височина 2-3 линии. Ако погледнем това като количество, това е около 500% увеличение на растежа. Не знаем колко са точни тези цифри или колко прецизно е бил проведен експеримента... Но ето, това е експеримент от преди почти 300 години, който докладва 5 пъти увеличен растеж на растения при обработка с високоволтово електростатично поле.





През последните 271 години е имало стотици учени, експериментиращи с електрокултура. Очевидно не можем да засегнем цялата история на това научно поле, но само ще споменем другите отявлени имена.


Мураками: Това е Пиер Чарлз Лемоние. През 1752г, докато Бенджамин Франклин предлагал експерименти, които да тестват качествата на небесните светкавици, Моние открил, че дори и при чисто синьо небе атмосферата продължава да има електрически заряд. Понеже в онези времена хората си мислели, че трябва да се виждат облаците, трябва да има дъжд и въобще цялата тази осезаема среда, която да проведе всичкото електричество. Той бил първият, който го осенило прозрението, че въздухът може да бъде наелектризиран също както облаците. Но това как атмосферното електричество си взаимодействало с растенията, все още не било известно. Неговият пробив бил много важен в цялото това изследване.




Не можах да намеря снимка или портрет на следващата личност, но това е професор Гардини (Gardini) (1740 - 1816). Той бил свещеник в Турин (Taurin), Италия. Тази страница е от книга, която е написал, мисля че в края на 18ти век. Тя е посветена на влиянието на електричеството върху зеленчуците.

В нея се разказва, че Гардини имал градина в Турин, и опънал железни жици над растенията там. Не след дълго всички растения започнали да умират. След като в крайна сметка монасите премахнали жиците, животът в градината се върнал. Така че, след когато говорим за електрокултура, в която се ползва висок волтаж за увеличение на растежа на растенията, тогава защо жиците избили растенията? Ами... между земята и йоносферата има много стотици хиляди волта потенциална разлика. Ако прекараме жици през това пространство, това разстояние ще се раздели на сегменти и всеки ще има съответна част от това електростатично напрежение. От гледна точка на йоносферата, за да може силовите линии на полето да достигат до почвата, ще е нужен не само добър път, но трябва да има и добра електропроводимост в почвата. Ако се прекарат железни жици по този начин, моята спекулация е, че все пак са заземени някъде и така те отвеждат силовите линии от естественото атмосферно поле и ги заземяват далеч от градината, така че растенията не получават онова естествено електростатично поле, от което се нуждаят като минимум, за да растат правилно, и затова са почнали да залиняват.




Това са братията Монтголфие, живели са в края на 18ти век... Може би всички сте виждали този стар, класически, френски балон с горещ въздух. Гардини се свързал с тях. Искал да разбере на какви височини в небето могат да отведат железните жици, за да провеждат това атмосферно електричество за този тип експерименти. Не можах да намеря фактологични извори, които да потвърждават, че наистина са осъществили такъв проект, но е факт, че учените са търсели всевъзможни начини да се свържат с атмосферното електричество, понеже още тогава те разбирали, че то не е само в земята, а е нещо, което е достъпно в цялата околна среда, в атмосферата.




Отец Бертолон. Той също написал книга, която се занимава с електричеството и зеленчуците. Бил експериментален физик във френски и испански университети и поддържал идеята... че електричеството може да промени начина, по който растат растенията, като променя вискозитета на течностите. Така че, ако вискозитетът на течностите се понижи, ще се образува повърхностно налягане, което ще придвижва течностите през капилярните растителни системи по един засилен начин, което е възможно да доведе до засилен растеж. Но ще трябва да са налични достатъчно вода, почва, хранителни вещества и всичко останало.

Той бил първият, който обработил зряла култура, вместо да експериментира само с кълнове и саксии. Провеждал експериментите си на полето. Започнали да му викат Магьосника, защото... това което правел, било да наелектризира водата, след което да полива растенията с електроспрейния ефект от това... Поливаните растения пораствали до чудовищни размери и хората гледали на това като на магьосничество. Той изобретил нещо, наречено "електро-вегетометър".

Разкарвал тази своя машина по полето... по описанията спекулирам, че вероятно е дърпал машината на каруца по полето... Качвал се на нещо, масичка или столче, така че да бъде изолиран от директен контакт със земята и поливал растенията. Тук някъде трябва да има изображение, по-късно ще го покажа. В книгата пише следното:

"Инструментът е приложим към всички видове зеленчукова продукция, навсякъде и в каквото и да е време; и практичността и ефикасността му не могат да бъдат пренебрегнати или поставени под съмнение, освен от боязливи души, които не се вдъхновяват от открития и които никога няма да избутат границите на науката, но завинаги ще останат в тесния затвор на едно страхливо малодушие, което често бива омаловажавано с името благоразумие". -- отец Бертолон

(смях в залата)

Така казал той, забивайки шамар на всички скептици и циници в научния свят преди векове. Свещеник!


20
Това е лекцията, озаглавена "Електро-биохакване" на Арон Мураками от годишната конференция Energy Science & Technology Conference 2018.

Тъй като заглавието е абсурдно, съм го пропуснал. Личното ми мнение е, че Арон Мураками не само е съмнителна личност (както съм посочвал преди), но и не е добър презентатор. За пореден път лекцията му не е довършена, с извинението, че нямал време. Резултатът е, че е хаотична, информацията в нея не е добре структурирана и наподобява просто едно изброяване. Самата информация не е кой знае колко трудно да се намери и аз знаех за тези неща от другаде, именно - от форума на EmediaPress (на която Мураками е шеф заедно с Питър Линдеман) - EnergeticForuum.com . Всичко това, което е събрано тук, бе подхвърлено от участниците в онзи форум. Джефименко и книгите му бяха споменати първо от Lasersaber, който е също форумен участник там.

Немалко неща, които споменава, са излишни. Говоря за личните му теории за етера, които не са плод на ничии изследвания. Нещата, които показва като собствено включване, също са абсолютно излишни, защото не подобряват нищо.

Все пак, не съм спестил нищо от лекцията. Получавате на български точно онова, което купих от EmediaPress, и не по-малко. Традиционно съм отрязал въпросите накрая, защото, както може да се очаква, те отново са дебилни, а Мураками и без друго може да говори само глупости, когато се отклонява от сценария.




Абстрахирайки се от начина и средствата, по които тази информация достига до нас, тя сама по себе си е безценна :) Особено за българското интернет пространство.

Почти всички материали, на които се опира презентацията, в момента се появяват в Библиотеката и върху превеждането им се работи. Рано или късно тук, в Апокрифна Академия, този въпрос ще бъде изчерпателно и пълноценно представен.


21
Добра новина!

Вчера открих, че статията на затворения сайт Проект Албатрос "Мирише на МК-Ултра" все още съществува, прекопирана на друг блог! :) Само че и той е замразен, просто не е свален от пространството. Картинките са загубени, вероятно линковете са били към оригиналната статия, но текстът не е.

https://electriccaves.wordpress.com/2014/07/27/smells-like-mk-ultra/

Ако някой доброволец предпочита тази тема, може да допреведе статията, преди да изчезне завинаги на английски. Спомням си, че този материал се характеризираше с много силно застъпен хорски и градски език. Авторът не е насочил материала към международна аудитория и има много сравнения и метафори с популярни в Америка личности, места и събития. Все едно ние да правим сравнения с Лили Иванова и град Перник, и да очакваме някой чужденец да схване смисъла, без да познава какво значат за нас тези нарицателни. Спомням си, че често отварях уикипедия, за да си изясня какъв смисъл изразява авторът.

Отбелязвам си това в списъка си с приоритети :) Въпреки че.. толкова неща има в този списък, че трябва да спра да го наричам приоритетен.


П.П.
Авторът на Проект Албатрос също е неоткриваем. По много форуми хората се чудят с какво ли се занимава сега, понеже явно няма други публични проекти. Сайтът на бившия Проект Албатрос е много здраво свален, като адреса сега се опитва да имплантира заразени с malware бисквитки на компютъра на посетителя, а различни вариации на името на домейна са реклами на фармацевтични компании.

Горният блог Electric Caves май е на музикална банда, "формирана, за да разпространява критика на капиталистическото индустриално общество, технологии и видео-надзорната ни държава към аудитории еднакво будни или събуждащи се за тези заплахи срещу човечеството". Неактивен е от две години.


22
Също така има и много книги за строителство, от които Библиотеката се нуждае.

Става дума за строенето с почва (пръст) и видовете икономична архитектура. Има множество такива книги и почти няма значение с коя ще почне Библиотеката. Това е едно от добрите предложения - Да строиш със земя; Дизайн и технология на една икономично устойчива архитектура

Има и много други, има доста по въпроса на западния литературен пазар. Ако тази тема ви влече, Библиотеката има нужда и от това.

23
Има доста, в случай, че има доброволци. Темата за Бигфут не е единствената, разбира се, важното е темата да е по вкуса на превеждащия и да е убеден, че допринася за каузата на Апокрифна Академия.

Библиотеката има нужда от нещо за Вилхелм Райх. Разполагам с всичките му книги (на английски) в PDF, и мога да ги пратя на всеки, ако имате трудност с издирването им. Според мен най-добре би било да се почне с коя да е, освен с онази за извънземния контакт. Биографичната книга за него също е полезна.

Библиотеката също така има нужда от някоя от книгите за работата на Виктор Шаубергер. Най-нужна е книгата относно работата му върху почвите и земеделието. Трябва да се има предвид, обаче, че този превод от английски може да не е от най-лесните. Шаубергер се характеризира с плеяда от несъществуващи в официалната наука негови лични термини и обикновено е малко зор да се обърнат на български.

Библиотеката има нужда от превод на книгата "Егото и неговата собственост" на Макс Щирнер (псевдоним). Тя е незаменимо допълнение към "Най-опасното суеверие" и "Краят на злото". Само че книгата е философска. Освен това, нивото на езика е много високо. Аз не успях да я преведа от английски, когато се опитах. Самият й прочит определено ми повдигна езика, какво остава да я предам на български. Освен това, оригиналът е всъщност на немски. Немският оригинал може да се окаже по-лесен от английския превод, защото словообразуването на немски е доста свободно и може би английската въртележка създава излишна сложност. Но авторът напълно се възползва от възможностите на германската реч. Бих казал, че този превод би трябвало да се поеме от по-опитни преводачи.

Има редица патенти за превеждане от английски, ако някой предпочита такава литература.

Както виждате, аз самият съм зарит с неща, така че, стига да има доброволци, ще се намери материал за вкуса на всекиго :)

Има и една книга за превеждане от немски, относно отглеждане на риби с електростатика, която предложих на Glasberg. Не съм я разлиствал все още, но знам за какво става дума, защото съм изчел патентите, които се споменават в нея. Книгата би трябвало да е техническа книга, написана на хорски език, както много други такива вече в Библиотеката.

24
Това е само предложение. Всеки трябва да се занимава с това, което му е любопитно и смята, че ще го обогати по някакъв начин, иначе не е дарител на труд, а просто жертва. Моята намеса в това е само под формата на насочващи предложения, които съм филтрирал през моето ноу-хау, като горното :)

25
Да разбирам ли, че смисълът не е бил открит, дори и след това преместване?


Аз си мисля, че всички трубва да спрем да търсим илюзията на смисъла. Мисля, че много добре знаем какво има смисъл да се прави, но бягаме точно от смисъла, предпочитайки залъгалките.

Особено в последно време си мисля за Федерацията на анархистите в България. Както пише, ФАБ работи за... ФАБ участва активно във... ФАБ се бори за... Само че аз никога не съм чувал за ФАБ, където и да е и от когото и да е. Разбрах, че съществува такова нещо като ФАБ, чак когато този сайт вече беше организиран (Апокрифна Академия) и един ден си казах, "Нима в България няма абсолютно никакви анархисти?" и реших да посърфирам.

И това е проблем според мен. След като работиш, участваш активно и се бориш, би трябвало аз или хората като мен поне да са чували за това, а не да разбират за това в обратната посока.


Искам да кажа, че всеки трябва да започне да упражнява онова, в което вече вярва. Както счита за добре или по какъвто начин му хрумва. Това е единственото интересно занимание на света.

26
А какво би накарало хора като теб например да се махнат от робските общества и да отидат при по-малко робските общества?

27
Хмм, абсолютно си права. Това е така. Държавата винаги е действала точно по този начин.



Аз не смятам, че точно този Пакт, като политически акт, произлиза от Държавната машина. Не всеки, който се занимава с политика, е част от Машината. Джим Кийт например проследява начина им на организиране, и как по-точно толкова елементи по света действат в синхрон - разчита се на световен контрол върху идеологическата пропаганда, чрез узурпиране на световната мрежа от елитни университети. Така всъщност се разчита не на директно насочване, а, както винаги, на човешкия талант, който поради пълната си обърканост, да дава плодове на злото.
За пример мога да дам Иво Христов. Прекрасни разсъждения и човек, който уважавам заради разсъдливостта му. Но, от много време насам се наблюдава, как нарочно избягва да задълбава в националната и в държавната идея. Отказва да продължи линията на останалите си разсъждения, защото съм сигурен че усеща, че тези две идеи са абсолютно необосновани. Очевидно отказва да го признае пред другите и дори се навря в парламента. Само че аз мисля, че той се навря в парламента заради това, че простия българин го предпочита като трибуна и следователно там ще има по-добър подстъп към вниманието на като цяло простия българин.

Но не бих казал, че един Иво Христов например е част от Машината. За мен, част от машината са онези, които съзнателно участват в световното организирано съглашение (Джим Кийт дава доста добър списък). Останалите, които с идеите си допринасят за подсилването на Машината, защото са дълбоко объркани и облъчвани с пропаганда през формиращите си години, в крайна сметка, са просто едни жертви. И има много случаи в историята, които показват, че тези жертви на високо ниво всъщност са поставени на по-голям кантар, отколкото изглежда отстрани и някъде в тях винаги има една готовност да се откажат от посоката си.

Според мен... като лично впечатление... повечето неща в политиката са задвижвани от жертвите на Машината на високо ниво, които са дотолкова объркани, че си въобразяват, че държавата е пътят на човечеството и се опитват да правят добро. Това, естествено, е невъзможно. И абсурдно. И идеите им всъщност биват всекидневен фураж за организираната Машина (шепата хора), осигурявайки им една удобна, вечно хаотична среда, от която да извайват все нови и нови ужасии по стари банални начини.


В никакъв случай не се обявявам за политическо приемане на какъвто и да е пакт. Просто искам да кажа, че тези идеи трябва да се осъществят от хората, след като се запознаят с тях. Каквито и да е референдуми, подкрепяне, гласуване и прочие, са смешни и срамни занимания.

Става дума за идеята. И разбира се, че трябва да се осъществи от онези, които се запознаят с нея. Държавата за мен не съществува. Просто смятам, че трябва да се опитаме да изтръгнем откраднатия човешки талант от ръцете на Машината и да го ползваме в наша полза - каквото винаги е било намерението зад него.

28
2.
Електрически махаови мотори; Контактни мотори


Ако под "електрически мотор" се разбира устройство, преобразуващо електрическа енергия в продължително механично движение, тогава първите два електрически мотора са били изобретени в началото на 1740-те години от Андрю Гордън (Andrew Gordon), шотландски бенедиктински монах и професор по философия в Ерфурт (Erfurt), Германия. [1]

Бележка от преводача: Да не забравяме, че "философията" в онези векове е имала широко значение и е включвала науката като цяло.

Първият мотор на Гордън било устройство, познато като "електрически камбани" (вторият му мотор ще бъде описан в следващата глава). Устройството и функционирането му било както следва. Метален звънец (махало) бил провесен на копринена нишка между две положително заредени камбани (Фиг. 1). От първоначалния контакт с една от камбаните, махалото възприемало заряд със същата полярност, като този на камбаната. Поради отблъскването на еднаквите заряди и привличането на противоположните заряди, махалото тогава било отблъсквано от ударената камбана и привлечено към втората камбана. Когато махалото ударело втората камбана, то отдавало първоначалния си заряд и добивало заряд от същата полярност, която имала втората камбана. Тогава махалото било отблъсквано от втората камбана и привлечено от първата камбана, която отново удряло, и тн.

По-късните автори описват множество вариации на Гордановите камбани, най-вече като устройства за демонстрации в лекторски зали за онагледяване на електростатичните сили. Такива устройства са шиоко използвани за тази цел дори и днес.

През 1752г Бенджамин Франклин (Benjamin Franklin) направил едно гениално приложение за Гордановите камбани. Той свързал камбаните към изолиран гръмоотвод като предупредително устройство, което предупреждавало, когато гръмоотводът се наелектризира.[2]

Бележка от преводача: Противно на разпространената обща култура, светкавиците не са единствено в посока от небето към земята. Съществуват и светкавици от земята към небето, които се наблюдават по-рядко, но в действителност процесът на този феномен се състои и от двете неща. Мигове преди да удари светкавица, и от небето и от земята започват да се протягат плазмени пътечки, приличащи на виещи се змии. Това става твърде бързо и невъоръженото око не може да го долови, но лесно се долавя от видео-камера или фото-леща. Самият момент, когато светкавицата иили гръмотевицата става факт, се реализира, когато тези две плазмени пътечки, протегнати от земята и от небето, се срещнат и се получи затворен електрически път между небето и земята. Уикипедия, Онагледяване Така, когато гръмоотводът се наелектризира, това означава, че от него се протяга "водач", който всеки момент може да направи връзка с небето.

(Изглежда, че по онова време нито Франклин, нито другите учени подозирали колко опасно можело да бъде това "предупредително устройство". Екстремната опасност на експериментите с изолирани гръмоотводи станала явна година по-късно, когато през 1753г руският физик Джордж Вилхелм Рихман (Heorge Wilhelm Richmann) бил убит от светкавица, която влязла в лабораторията му по такъв гръмоотвод, защото го приближил, с намерение да измери наелектризираността му със специално направен електрометър.)

В една по-късна модификация на Гордъновото изобретение една от двете камбани била монтирана на Лейденов буркан (Фиг.2); тогава камбаните ще звънят дотогава, докато има достатъчно електрическа енергия, съхранена в буркана, за да се движи махалото. (Франклин описал функционирането на електрическо махало, захранвано от Лейденов буркан, през 1747г, виж препратка 2, стр. 189)


Фигура 1
Така наречените "електрически камбани" представлявали първото устройство, което преобразувало електрическа енергия в продължително механично движение. Те били изобретени през около 1742г от Андрю Гордън (Andrew Gordon), професор по философия в Ерфурт, Германия.





Фигура 2
В една по-късна модификация на изобретението на Гордън една от двете камбани била монтирана на Лейденов буркан. Тогава камбаните звънели дотогава, докато в буркана имало достатъчно електрическа енергия, за да задвижва махалото.





Фигура 3
Понякога Гордъновите камбани били изработвани като комплект от три камбани и две махала, всички били провесени на хоризонтална ос, а централната камбана била изолирана от оста и заземена посредством лека верижка.





Фигура 4
Друга модификация на Гордъновите камбани, била комплект камбанни знънчета, подреди в кръг около централна камбана върху дървена основа. За всяка от външните камбани има отделно махало.





Фигура 5
Електрическият и механичен принцип на изобретениеот на Гордън може да се използва не само за биенето на звънчета, но и за създаване на механично движение по принцип. В тази "електрическа люлка" този принцип бил използван за опериране на анимирана играчка.





Фигура 6
През 18ти и 19ти век били изобретени различни електростатично задвижвани играчки. Тази "електрическа калушка" била просто една проводяща ос, клатеща се върху хоризонтална ос на същия принцип като камбаните на Гордън.





Понякога Гордъновите камбани били правени като комплект от три камбани и две махала, като всички били провесени от хоризонтална ос, а централната камбана била изолирана от оста и заземена посредством лека верижка (Фиг. 3). Друга модификация на Гордъновите камбани, била комплект камбанни знънчета, подреди в кръг около централна камбана (Фиг. 4); за всяка външна камбана било въведено отделно махало и всяко се движело между дадената външна и вътрешната камбана (централната камбана обикновено била заземена, външните камбани били свързани към електростатичен генератор).

Електрическият и механичен принцип на Гордъновото изобретение може да се използва, разбира се, не само за биене на камбанки, но и за редица други цели. Всъщност, този принцип по-късно бил използван в две електрически задвижвани играчки: "електрическата люлка" и "електрическата калюшка", които ползвали, съответно, изолирано махало, направено като люлка (Фег. 5) и изолирана проводяща, люлееща се ос, способна на осцилиране около хоризонтална ос (Фиг. 6).[3,4]

Освен Франклиновите камбани, всичките устройства по-горе са били проектирани да оперират о телектростатичен генератор или от Лейденови буркани, заредени от такъв генератор. Само че, през 1806г била изобретена една високоволтова  химическа батерия ("суха купчина", по-късно позната като "купчина на Замбони"(Zamboni pile) от Георг Беренс (Georg Behrens) и през 1810г тази купчина била адаптирана от Джузепе Замбони (Giuseppe Zamboni), така че да задвижва примитивни електростатични мотори. [5] Що се отнася до това, че купчините на Замбони могат да останат активни за много години наред, малките мотори, които функционирали на тяхна база, били известни като "електрическо пертетуум мобиле".



Бележка от преводача:
Уикипедия
Купчината на Замбони е ранна електрическа батерия, изобретена от Джузепе Замбони през 1812г.



Купчината на Замбони е "електростатична батерия" и е съставена от дискове сребърно фолио, цинково фолио, и хартия. Друг вариант е дискове от "сребърна хартия" (хартия с тънък слой от цинк от едната й страна), позлатена от една страна или сребърна хартия, намазана с манганов оксид и мед (за ядене). Използват се дискове приблизително 20мм в диаметър, натрупани един върху друг, като това натрупване може да е с дебелина няколко хиляди диска, след което се притискат в стъклена тръба с капаки накрая или се подреждат между три стъклени пръчки с дървени плочки в краищата и се изолират, като се потопят в разтопена сяра или катран.
Купчините на замбони с модерна конструкция са се произвеждали дори и през 1980-те години, за да осигурят волтажа за ускоряване при вакумните тръби за засилване на изображения, най-вече с военна употреба. Днес такива волтажи се добиват от инверторните вериги с транзистори, захранвани от обикновени (нисковолтови) батерии.
Електродвигателната сила за елемент е приблизително 0.8 волта; при хиляди елементи, натрупани един до друг, купчините на Замбони имат потенциална разлика в киловолтен обсег (хиляди волта), но дават ток в наноамперния обсег. Смята се, че известната ОКсфордска електрическа камбана, която продължава да звъни от 1840г, се захранва от двойка Замбонови купчини.

Точно така пише, "смята се". Причината е, както авторът отбелязва в предисловието си, че персонала на музеите, както и широката общественост в лицето на Уикипедия, като цяло си нямат представа от електростатика. Явно никой не може да каже захранват ли се от тях или не. Работата е, че електростатичното електричество е първична и чиста форма на енергията, а токът и магнетизма са преработена и непървична форма на енергия, която много рядко се среща в природата (Франсис, "Електростатични експерименти"). Много е лесно една електростатична батерия да възстанови заряда си по непредвиден начин заради нормалните взаимодействия на природните сили в околната среда. Затова дали такива "електрически перпето мобилета" се захранват или не се захранват от електростатичните си батерии, малко хора знаят какво се случва.




Пример за такова перпетуум мобиле е показан на Фиг. 7 (виж Глава 4 за друг дизайн). Апаратът се състоял от леко, неогъваемо, изолирано махало, окачено точно над равновесния си център, с малък проводящ пръстен на върха. Пръстенът се намирал между терминалите на две Замбонови купчини. Когато пръстенът влизал в контакт с един от терминалите, той приемал заряд от него и би лотблъскван от същия и привлечен към втория терминал, и така нататък, точно като махалото в Гордъновите камбани. Докладвано е, че едно такова перпетуум мобиле функционира без прекъсване от поне 86 години.[6]





Фигура 7
Това електрическо махало функционирало с една купчина на Замбони, ранна високоволтова батерия. Тъй като батерията продължила да бъде активна много години, махалото станало известно като "електрическо перпетуум мобиле".

 



Фигура 8
Може би най-сложното устройство, извлечено от Гордъновите камбани, е бил този реципрочен електростатичен мотор, построен през 1880г от Х. Б. Дейли и Е. М. Дейли.

   


Най-сложното устройство, произлязло от Гордъновите електрически камбани, може би е реципрочният електростатичен мотор (Фиг.8 и Картина 1), построен през 1880г от Хауард Б. Дейли и Илай М. Дейли (Howard B. Dailey, Elijah M. Dailey).[7] Моторът, който сега е в Историческо технологичния музей на Смитсъновия институт (Museum of History and Technology at Smithsonian Institution) бил описан от един от построилите го по следния начин:

"Тази машина оперира заради директното действие на статично-електрическите привличания и отблъсквания. Целият е направен от фино дърво, стъкло и твърда гума, няма използван магнитен материал. Маховикът е от ламелирано, меко дърво и се движи в плъзгащи се лагери (потърсете "plain bearing", бел.прев) с много малък диаметър. Движещите се топчета, монтирани върху оста от вулканит (минерал, меден телурид, бел.прев), са направени от дърво, издълбани са отвътре, така че стената им е дебела 2мм. Те са покрити с алуминиево фолио за статична проводимост. Неподвижните топчета са от плътно дърво".

"За да функционира двигателят, неподвижните топчета се зареждат с електричество от генератор на статично електричество, като например машината на Холц (Holtz), горните топчета са свързани за единия терминал на машината чрез месинговото топче, а долните неподвижни топчета са свързани за противоположния терминал на машината чрез оста, която ги свързва към основата. При нормални условия, когато е зареден, двигателят ще направи около 375 завъртания в минута".

"Ореховата основа, на която е монтиран двигателят, е дълга 35.5см, широка е 10.15см и е дебела 4.44см. Движещите се топчета са с диаметър около 3.81см; горните неподвижни топчета са с диаметър 4.44см, а долните неподвижни топчета са с диаметър 3.81см. Четирите стъклени пръчки, монтирани вертикално, са високи около 15.24см и са на разстояние 15.24см една от друга по основата. Диаметърът на маховика е 14.60см, позлатен е и има малки телени спици. Свързващата ос е с дължина 17.78см".

*Авторът е благодарен на г-н Елиът Сивоуич (Elliot Sivowitch), музеен специалист от Смитсъновия институт, че учтиво предостави това описание и фотографията на мотора на Дейли.

Електрическият принцип на Гордъновите камбани може също да се използва и за продължително движение във всички посоки. Забележително устройство от такъв тип било "електрическата състезателна топка", или "електрическият планетарий", за което М. Гуйот (M. Guyot) осигурява отлично описание.[8]





Фигура 9
Електрическият принцип на Гордъновите камбани може да се използва и за създаване на продължително всепосочно движение. Тази "електрическа състезателна топка" била ускорявана по проводящ обръч от същия механизъм, който задвижвал махалото на Гордъновите камбани.




Апаратът се състоял от изолиран, хоризонтален, проводящ обръч, позициониран над проводящия диск, с вертикална рамка, концентрична спрямо обръча (Фиг. 9). Подредбата се състояла от пътека за лека стъклена сфера, поставена върху диска между обръча и рамката. Когато обръчът и дискът били свързани към електростатичен генератор, сферата се движела по тази пътека заради привличането и отблъскването, упражнявани от обръча и от диска върху точките от сферата, които добивали заряди от контакта с диска и обръча (търкалянето на сферата обикновено трябвало да се стартира от леко бутване с ръка, но след като сферата започнела да се търкаля, тя продължавала да се търкаля дотогава, докато електростатичният генератор работел).

Тъй като движещите се елементи в гореописаните мотори били зареждани чрез контакт, моторите може да се класифицират като "контактни мотори". Този метод на зареждане, обаче, не е нито единственият възможен, нито пък най-изгодния. Следователно контактните мотори вероятно винаги ще са по-нисшестоящи от моторите, описани в следващите глави. В тази връзка може да е полезно да се отбележи, че, при по-задълбочено изследване на Гордъновите камбани и други сходни устройства, може да се разпознае, че зареждането на движещите се елементи в тези устройства обикновено се случва посредством искра, която прескача от неподвижен електрод (камбана) към движещ се елемент (махало), веднага щом последното се приближи достатъчно до първото. Така, действителният физически контакт между движещата се част и неподвижните компоненти в тези устройства въобще не е нужен за функционирането им. Всъщност, такъв контакт е вреден, тъй като води до енергийни загуби от сблъсъка и от триенето.



Препратки

1. P. Benjamin, A History of Electricity, John Wiley and Sons, New York, 1898, pp. 506, 507.
2. J. Sparks, Ed., The Works of Benjamin Franklin, Whittemore, Niles, and Hall, Boston, 1856, Vol. 5, p. 301.
3. F. M. Avery, Modern Electricity and Magnetism, Sheldon and Company, New York, 1885, p. 241.
4. A. Neuburger, Ergbtzliches Experimentierbuch, Ullstein & Co., Berlin, 1920, pp. 434-436.
5. Gilbert, Annalen der Physik, Ser. 1, Vol. 49, pp. 35-46, (1815).
6. Muller-Pouillet, Lehrbuch der Physik und Meteorologie, Friedrich Vieweg und Sohn, Braunschweig, 1909, 10th edn.,Vol. 4, p. 338.
7. H. B. Dailey, Modern Electrics, Vol. 5, pp. 916-917 (1912).
8. M. Guyot, Nouvelles Recreations Physiques et Mathematiques, Gueffier, Paris, 1786, Vol. 1, pp. 272-274 and Plate 27.

29
Попитаха го един път селяните от Софийско, дето той устройваше трескаво комитети:

- Бай Василе! Когато се освободи България, кого ще си турим цар?

- Ако се бием с турците само за цар, то сме глупци. И сега си имаме султан. Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство - отговори Левски навъсено.

- Ами ти каква служба ще вземеш тогава?... Зер, пада ти се най-първа служба.

- Никаква. Ще ида у други поробени народи, да правя това, което правя тук сега.


Из "Немили-недраги" на Иван Вазов


Учудващо, че това, което си говорим тук за анархизма, се явява доста екзотична и нова идея за много българи. Най-вече за патриотично настроените, което е поредният парадокс. Изглежда така, сякаш ефектът от изучаването на литература в училище и по Бай Тошово, и по време на демокрацията, е еднакъв - тоест, безсмислено е било.

30
Съдържание
[съкратено от преводача]

1. Електрическо действие, възбуждане и различни състояния на електрическата течност

2. Електрометри, възбуждане чрез топлина, налягане, контакт, разсичане, химическо действие и изпарение

3. Електрици, проводници, електрофори, причини за електрическа поява

4. Относно електрическата машина и как се употребява

5. Електрическо привличане, отблъскване, индукция и разпределение

6. Влияене и различни ефекти на топчетата и върховете; електрическа аура

7. Електрическа арка и искра, прехвърляне на светлина

8. Лейденовият буркан и електрическият шок

9. Механични, химически и магнитни ефекти

10. Електрофорът и електрическите конфигурации

11. Атмосферно електричество и тн.

12. Медицинско и животинско електричество

13. Хидро-електричество или електричество на водата






ВЪВЕДЕНИЕ

Електричеството учи на законите и ефектите от едно люботно вещество или влияние, наречено електрическа течност, и приема името си от гръцката дума electron [електрон], означаваща кехлибар; първите електрически ефекти са наблюдавани в това вещество.

Всекидневни наблюдения на повтарящи се феномени, както и директни експерименти, доказват, че цялата земя и атмосферата, под, върху и над повърхността, е пропита от тази силно еластична и бегла течност, понякога в обезпокоено състояние, която тогава произвежда най-поразителните феномени; друг път, когато е в спокойно състояние, въпреки че тогава е недоловима, в никакъв случай не е по-малко изобилна. Ако тя не е именно самата същност на живота и съществуването, то тя играе много важна роля в животинския и зеленчуковия кръговрат. Върху химическите и метеорологичните промени силата й не е по-малко изключителна. Лесно се доказва, че е идентична с оживената и виеща се светкавица, сипещото се небесно сияние, резкият вихър, ужасяващият гейзер, галопиращите пясъчни потоци в пустинята и по всяка вероятност произвежда и падащия метеорит и опустошителното земетресение.

Тези са някои от по-очевидните ефекти от електрическата течност, когато е в това свободно състояние, произвеждано по механични начини; без да се взимат предвид химическите й изменения, които съпътстват химическите действия, наречени галванични; или тя може да бъде описана не само като регулираща отделните феномени, но и като причинител на цялото множество ефекти на химическите структури и разлагане; на кристализацията; може би на светлината, топлината и горенето; и е аналогична на магнетизма и гравитацията. Въпреки че единствено земята и атмосферата са подложени на нашите експериментални изследвания, все пак има достатъчно разумност в това да заключим, че тя преобладава навсякъде във вселената и в елемента на огъня, който запълва цялото пространство, и че тя е могъщата сила, използвана от Великия Създател, за да движи, ограничава и регулира милионите светове, с които е бил доволен да изпълни обширния и бляскав фирмамент.

Освен че електричеството е ценно, защото ни учи на законите и ефектите от течността, която описваме, по този начин обяснявайки много от величествените феномени в природата и съветвайки ни как в известна степен  да предпазваме себе си и нашата собственост от техните разрушителни ефекти - науката желае да привлече вниманието ни и с друго. Прилагането й ни показа, че е ефикасна в излекуването на някои от най-продължителните и болезнени заболявания; основните закони, които трябва да се запомнят, са малко; всички нужни апарати може да се направят или от нас самите, или от обикновени работници на ниска цена; експериментите се нуждаят само от обикновена грижа и внимание, за да бъдат успешни, а са толкова възхитителни, толкова разнообразни и толкова изненадващи, че могат да са неизчерпаем източник на почуда и наслада.

Учудващо е, че течност така универсално разпространена, и която е способна на толкова широки приложения, ще да е останала почти в пълна неизвестност чак до най-модерните времена. Въпреки че Теофраст (Theophrastus), който е живял преди повече от 2400 години, пише, че кехлибарът, и друго тяло, което е нарекъл Lyncurium [линкуриум], когато се потрият едно в друго, са били способни да привличат към себе си разни леки материали, този самотен експеримент, без да намери обяснение през толкова много векове след това, е представлявал цялото знание, което древните са имали за електричеството; и чак в последната част на 16ти век д-р Гилберт (Gilbert), като открил, че други тела имат сходни качества, в известна степен привлякъл вниманието на философите към тази тема. Все пак имало толкова малко, което да заинтригува общественото внимание, че минали 70 години, преди някой да види електрическата светлина. Това било открито от г-н Бойл (Boyle) и било достатъчно да придаде достойнството на наука на онова, което преди било считано за едни едва тривиални и неважни експерименти.

Тогава били направени опити да се конструира машина, чрез която течността да бъде натрупана в по-голямо изобилие. В това Ото Гюрике (Otto Guericke), прочутият изобретател на въздушната помпа, имал успех, и дори по-голям успех имал г-н Хоуксби (Hawkesbee), чиито трактат, публикуван през 1709г, бил първият по въпроса и откритията, които направил с неговата подобрена машина, която била първата, направена от стъкло, далеч надминали онези на неговите предшественици.

От това нататък науката е спряла за 30 години, докато един г-н Грей (Gray) не насочил вниманието си към нея и не подредил телата в две категории; първите електрици, или онези, които като кехлибара били способни на възбуждане, и проводници, или онези, които неспособни сами по себе си да бъдат възбудени, тоест, по онова време се смятало, че това е така, но позволяващи на течността да протече през тях. Не след дълго след това М. дю Фей (M. du Fey) открил разликата между онова, което по онова време се наричало стъклено и смолисто електричество. Той учел, че феномените на привличане и отблъскване били произвеждани от две течности, различни и взаимно противоположни една на друга.

От това време електричеството започнало да се изучава повече, въпреки че не било популярно преди откритието на Лейденовата колба през 1746г, когато бързо се разпространило из Европа, занимавайки вниманието на всички класове хора в еднаква степен. Д-р Франклин (Franklin) обяснил начина на действие на колбата и публикувал прочутата си теория за това, че имало само една течност, предполагайки, че изобилността или недостигът на която произвеждали всички електрически действия.

Скоро, идентичността на тази течност със светкавицата била смело изтъкната и доказана и от д-р Франклин, и от отец Ноле (Nollet) горе-долу в едно и също време, като последният се опитвал да извика светкавици от облаците и с тяхна помощ изпълнявал всички известни дотогава експерименти, като по този начин смело и завинаги приключил въпроса. След светкавицата, бидейки толкова задоволително обяснена, преминаването към останалите метеорологични феномени било лесно, и за много кратко време мощната сила на електричеството да оформя повърхността на земята, и атмосферата около нея, била твърдо установена.

Механично електричество, свободно електричество, електричество на триенето, електричеството на опъна, въпреки всички тези имена, с които се нарича тази част от въпроса, той не може да напредне; но великолепните открития, направени през настоящия век, касаещи интимните връзки между тази наука, галванизма и магнетизма, не само потвърждават предишните ни наблюдения, но и ни подтикват да отдадем фактите от всички тези отделни области на една обща причина, от която възникват и произвеждат ефекти, само дотолкова разнообразни, колкото може да се очаква от промяната на обстоятелствата и различните материали, подложени на експериментиране. Историята на тази завръзка или идентичност ще ни отведе твърде далече от настоящата тема; само ще забележим, че в днешното време толкова много тези въпроси занимават вниманието на научния свят, и толкова многобройни и неочаквани са направените по тях открития, че всяка нова година отваря все по-широко поле за електрически изследвания и за изучаване на законите, които регулират материалния свят.


Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 50