Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 41
16



Ангел с меч, криле с меч

Символизира гръбначния стълб и клиновидната (сфеноидната) кост. Властта на съзнанието (хипофизната жлеза в сфеноидната кост) над тялото (гръбначния стълб).

Алегория към множество Библейски  и литературни мотиви, свързани с човешкото съзнание:
  • Мечът на истината и крилете на свободата - "Знайте истината и истината ще ви направи свободни" (Иоан 8:32)
  • "Не мир дойдох да донеса, а меч" (Мат. 10:34)
  • Мечът на Архангел Михаил, който отделя душата от мъртвото тяло
  • "Свободата е на върха на бойното копие" дон Кихот, Сервантес
Символ на душата в тялото.




Тояга с форма на змия, увита около клин змия

Движението на енергията по гръбначния стълб и приложението й в хипофизата. "Мъдростта произвежда сълзи" - слъзните синусни канали на сфеноидната кост се свързват с отровните зъби на змията.

Символ на алхимията на енергиите, движещи се по гръбначния стълб до центъра на главата.









Шлем с крила

Символ на Храма. Там където човек извършва "поклонението". Куполите на свещените сгради символизират черепа. Крилата на душата (седяща на "трона" в сфеноидната кост, костна ямка, известна в медицината и като "седло") не се виждат, те са част от въображението.

На английски думата за храм и слепоочие е една и съща - "temple".






Египетски лотус

Символ на етапите на разтваряне и разцъфване на съзнанието напред през изразителността на лицето. През сфеноидната кост минават всички главни лицеви нерви.

17
Както знаете, съществува критика на тази моя тема, Реплика на темата на Ламбда за доклада ,,Гейтуей'', от kipenzov.

Тъй като е заявил, че не желае моето мнение там, ще го изложа тук, и моят отговор към неговата реплика е следният...





Цитат
Основното ми несъгласие НЕ е към доклада, а към интерпретацията на Ламбда, както вече споменах.
Когато изказваш мнение, че основно доклада се базира на твърдението, че съзнанието е продукт на ума -,,Всъщност доклада на ЦРУ се опира на факта, че съзнанието е функция на ума.'', всъщност показваш, че за теб смисълът на съзнанието се припокрива с осъзнаването. Пълна ГЛУПОСТ!
От тук независимо от логичността на последващите ти разсъждения и неоспоримо качествените изводи вече ,,върви''' мемата или по-разбираемо Внушението за неизбежната ограниченост на волята.

Мога да коментирам три важни момента тук:

  • така наречената "моя интерпретация" на какво се опира доклада
  • положението, че смисълът на съзнанието се припокрива с осъзнаването
  • логиката на последващите разсъждения


На какво се опира докладът

Това, че докладът се опира на твърдението (което авторът на доклада счита за факт), че съзнанието е функция на ума, не е моя интерпретация. Както следва да се забележи в съдържанието на документа, точните думи на автора му са следните:

Цитат
11. Съзнание и енергия. Преди обяснението ни да може да продължи нататък, от съществено значение е, да се дефинира механизма, по който човешкият ум упражнява функцията, позната като съзнание, и да се опише начина, по който това съзнание оперира, за да изведе смисъл от стимулите, които получава.
http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=333.msg1424#msg1424

Определено, аз съм съгласен с тези думи на автора на документа, но не съм си ги пречупвал през моето съгласие, тоест това не е моя интерпретация, а директно твърдение на автора.

Трябва да се вземе предвид, че на английски има много повече думи за факултетите на човешката психика, отколкото на български (дори думата "интелект" и производните й са чуждици за нас и ние нямаме свои еквиваленти). В документа думите "mind", което в повечето случаи би трябвало да означава ум, и "consciousness", което винаги означава съзнание, НЕ СЕ използват като синоними и НЕ СЕ използват с цел избягване на повторение в речта. В текста на документа те се считат за два различни термина. Всеки може да прегледа оригинала, ако се съмнява в моя превод, защото моят превод на документа е може би ная-голямата интерпретация, която правя в случая.


Положението, че смисълът на съзнанието се припокрива с осъзнаването

Как аз бих обяснил думата съзнание на български? Най-доброто определение, което съм срещал е, че съзнание, това е да знаеш, но и да знаеш, че знаеш. Затова съ-знание - да знаеш, че знаеш. На български съзнание се употребява доста свободно и на мен ми се струва, че това е заради липсата ни на думи (българският език е нещо, което замира, за което не се грижи никой и не се развива, в контраст на организираното и системно развиване на английския и езиците на по-силните световни нации например). Например ние често говорим "Това животно в съзнание ли е?", когато искаме да уточним, дали е в несвяст или е будно. Но ако трябва да се придържаме към дълбокото, морфемно значение на думата съзнание, ние не бихме казали, че животните знаят, че знаят. Всички сме съгласни, мисля, че животните могат да знаят - наричаме това едностранно знание инстинкт. Забележи, че това е също чуждица. Само че всеки път, когато някое животно демонстрира по-особено поведение и по-особено боравене със знанията, които е развило, ние изведнъж започваме да възприемаме това животно по различен начин - започваме да го смятаме за личност, за самобитен образ, даваме му име и за нас, в нашето лично възприятие, то се превръща в една същност от качествено различно ниво - животно, което има съзнание, тоест, с поведението и държанието си демонстрира не само инстинкти, а показва, че знае, и че знае че знае.

В контекста на горното по-дълбоко значение, аз мисля, че животните имат ум. Склонен съм да мисля, че техният ум е способен да проявява съзнание, но не постоянно като нас или не с качеството, с което нашият ум го прави; за нас съзнанието е толкова типично, че го считаме като даденост и намираме несъзнателното поведение за нещо екзотично. Считаме, обаче, че съзнателното поведение на животните е екзотично за тях, а умът е тяхна даденост. Не хвалим животните колко са съзнателни, а колко са умни.

Осъзнаването определено е функция на съзнанието - осъзнаването е дейността на съзнанието, това е нещото, което то прави.
Абсолютно невъзможно е (дори и от лексикална гледна точка) човек да осъзнава в отсъствие на съзнание. Когато човек не осъзнава какво прави, това винаги е в случаи, когато е на "автопилот", тоест държи се инстинктивно - забравил е, че знае. Когато човек не осъзнава, ние го сравняваме с автомат и определяме поведението му като "машинално". Тези определения не могат смислово да се приложат към обект, който осъзнава какво прави, те означават обратното. Човек може да изпитва емоции, може да упражнява интелекта си (двете заедно представляват ума), и може да мисли (една от функциите на ума), но дори и докато мисли, човек може да не осъзнава. Той осъзнава, когато знае, че знае - тоест, когато е в съзнание.


Логиката на последващите разсъждения

Това е вече един по-сложен въпрос, в който наистина са замесени политика, его и заблуди. Нека го разгледам подробно.

Точните ми думи са:

Повечето комплексари в нашата интернет информационна среда и книжен пазар вървят по обратната логика, че "който може да си излиза от тялото, има по-развит ум". Честно казано, аз до сега не съм срещал тези думи изтъкнати по директен начин от някого. Но е факт - и съм сигурен, че и вие много добре си давате сметка за това - че, именно това твърдение... че който си излиза от тялото има по-развит ум... е заложено в голямо множество лични мнения, на практици предимно, но и на много от въодушевените запалянковци.

В средите ни като цяло не се прави почти никаква разлика между ум и съзнание. Като типичен народ с чалга в кръвта в последните години обожавамде да смесваме и думи като дух, и манджата става още по-мазна. Никой не знае за какво говори, просто се опитва да го чуят.

Очевидно думите носят допълнителен информиращ товар. С тях аз на практика очертавам, че има две установени посоки за разглеждане на въпроса, които са обратно една на друга - масовата, и тази описана във въпросния материал.

От думите ми става ясно, че аз имам нещо против масовата посока, в която се разглежда въпроса. Показвам на коя страна съм и каква позиция заемам. Това е напълно съзнателно, очевидно, цялата ми тема е посветена на разграничаването на тези две посоки, всичките ми аргументи са подбрани именно с тази цел. Аргументът, че съзнанието е функция на ума, е може би най-дълбокия аргумент, който се опитва да засегне самия корен, от който тръгват двете посоки по въпроса.

Това, обаче, е твоя интерпретация на моите думи:

Цитат
От тук независимо от логичността на последващите ти разсъждения [се върви към] Внушението за неизбежната ограниченост на волята.

Две неща са неверни тук:
  • Независимо от логичността на разсъжденията ми, се върви към внушение - Няма как да се постига внушение, ако логиката на разсъжденията ми не се нарушава. Следвайки ненарушена и издържана логика, се постига аргументиране на довод, и евентуално доказване на факт. Внушението е въпрос на заобикаляне на логиката.
  • Внушавам неизбежна ограниченост на волята - Измислица и произволно твърдение, което не си аргументирал никъде.


Цитат
...това [внушение] ,,го постигаш'' поради претоварената ти с ,,лексикални значения'' персона.

Не, според мен работата е друга. Според мен ТИ отказваш да се откажеш от свои налудничави стари убеждения, след като виждаш, че не са логически обосновани.

Това е коментарът ми на до тук изразената ти теза и смятам коментирането на останалото изложение (в първия коментар от темата) за безсмислено.

18
Змия върху човешко чело; маска на змия




Тези кости са свързани със сфеноидната кост: слъзната кост (lacrimal bone), изграждаща слъзния канал, по който сълзите влизат в носната кухина; вулмер (vulmer bone), това е костната стеница, която изгражда носния септум.

Агресивното приемане на силни наркотици, шмъркани през носа, води до перфорация на носния септум (директно свързан със сфеноидната кост).







Когато фараонът се изобразява с глава на кобра и лице на човек, това е алегория към сфеноидната кост в центъра на неговото лице, в центъра на неговата глава - седалището на неговото съзнание - и така се символизира характера на неговата психика, "мъдър като змия".

Когато се казва, че императорът е превъплъщение на дракона, има се предвид силата на неговото съзнание, силата на неговия ум и начинът, по който се изразява. Това е облика на Трона на човешкото съзнание, а не на външния облик на лицето.



Ключалка под формата на змия, сова, прилеп, молец, оса, пеперуда, означава ключ към съзнанието. Например на горния кадър, взет от филма "Прелестни същества", бижуто отгоре означава хипофизната жлеза.

Символ на женски полови органи; отключване на сексуалността (виж по-долу).


19
МАСКА НА:
змия; пеперуда; сова; прилеп; паяк; молец; ръце като очила

ЛИЦЕВИ ОРНАМЕНТИ С ФОРМА НА:
криле; лъчи; подчертана симетрия; длани

КЛЮЧАЛКА С ФОРМАТА НА:
змия; пеперуда; сова; прилеп; паяк; молец




Когато става дума за маски, се има предвид изрично тази конфигурация. Същите тези символи, поставени по друг начин на лицето, означават друго или повече неща в различните случаи.



Не е обща култура, че черепните кости са подвижни. Всички знаем, че главите на бебетата са меки - не само заради това, че костите им са в преходно състояние и не напълно вкостени хрущяли, но и поради това, че черепните им кости имат много гъвкави връзки помежду си. Знаехте ли, обаче, че и черепите на възрастните индивиди би трябвало да са "меки"?

От една страна, черепът е така направен, че по най-ефективен начин да предпазва мозъка от външни сътресения и да разсейва ударната вълна. Затова черепът е изграден не от една цяла сферична кост, а от множество костни плочки, които имат сухожилни връзки една с друга - паянтова конструкция. Определени модерни сгради имат паянтова фасада, тъй като при земетресение паянтовата фасада с гъвкави връзки не се напуква и поврежда. Точно като по принципите на паянтовото строителство, черепът също е направен от кости, които трябва да имат определена еластичност помежду си.

Съвременният човек, обаче, има "вкостен" череп. Това означава, че връзките вежду черепните кости се калцират и втвърдяват, губейки всякаква еластичност.

Остеопатията е вид алтернативна лечебна практика на принципа на разместването на костни и мускулни структури в тялото.

Черепната остеопатия, доколкото знам, все още се бори да получи медицинско разрешение за официално практикуване в САЩ. Твърди се, че разместването на черепните кости лекува редица нелечими заболявания и хронични състояния. Лечението се основава на факта, че в мозъка има определен ритъм на пулсиране, който се създава от флуидните пулсации на гръбначно-мозъчната течност и сърдечната дейност. Черепът трябва да бъде подвижен, за да може да отговаря и резонира с мозъчните пулсации, за поддържане на добро здраве. Важни данни за вътрешния телесен ритъм на пулсиране може да се добият от разсекретения документ на ЦРУ за проект "Гейтуей". Повече за важността на гръбначно-мозъчната течност в практиките за майндконтрол може да се прочете от Фриц Шпрингмаер в книгата му "По-задълбочен поглед върху формулата на илюминати", която за сега отсъства от Библиотеката.

Преди да може да се правят редовни черепни масажи за възстановяване връзката на черепа с мозъчните пулсации, когато пациентът за първи път търси помощ от черепната остеопатия, той трябва да премине през процедура, наречена "отваряне на черепа". Пациентът ляга по гръб; масажист с много силни ръце застава зад главата му и поставя палците и пръстите си върху ключови свръзки между черепните кости. Понякога черепите на хората са толкова вкостени, че заради упражнявания натиск при освобождаването на костите ръцете на масажиста отплесват.

Черепните кости са свързани помежду си с мрежа от сухожилия. Някои са много къси, а други са много дълги и дори правят няколко оборота около черепа. Това изгражда мрежа от сухожилия, приличащи на изплетено гнездо, която е в основата на паянтовата конструкция на черепната костна система. Тези микро-сухожилия са физиологично открити в сравнително късен етап от историята на остеопатията и обясняват онова, което практиката дотогава е била установила - че всяка кост си има посока и вектор, по който е възможно да бъде освободена от останалите. Черепът се състои от повече от 22 кости, 29 ако се броят всички, включително челюстта. [7 на брой кости сглобяват очните орбити]

Но само една кост има пряка връзка с повечето от тях и непряка връзка с всички останали. Тя се намира точно в центъра на конструкцията и на български се нарича клиновидна кост, на английски - сфеноидна кост (sphenoid bone).





Сфеноидната кост ("клиновидна" от гръцки):
  • оформя основата на черепа, тя е централната кост, която служи за опора на всички останали; поради това тя е "котвата", "фундамента" или "възела" на всички кости в черепната остеопатия
  • най-сложната кост в човешкия скелет
  • е връзката между лицевите кости и мозъка
  • всички важни и основни нерви и артерии, излизащи от главата към врата, минават през нея
  • е мястото, където се свързват всички мускули, участващи в дъвченето на храната

  • съдържа и предпазва хипофизната жлеза (в централно разположена малка кухинка, специално за нея); хипофизната жлеза пряко контролира:
    - растежа
    - кръвното налягане
    - разпределянето на енергията в тялото
    - всички функции на сексуалните органи
    - всички функции на щитовидната жлеза
    - всички функции на метаболизма
    - бременността, раждането, кърменето
    - съдържанието на сол и вода в бъбреците
    - температурния контрол на тялото
    - облекчаването на болката

  • първоначалното име на костта произлиза от думата за оса - sphecos (латински)




Окултните символи за сфеноидната кост са много и следва да бъдат разгледани. Абстрактни символи за сфеноидната кост са Тронът на съзнанието и Свещеният Граал.

Като послание маските, които намекват за сфеноидната кост, изтъкват силата на човешкия ум и превъзходството на човешката психика.

20
ЕКСТРАВАГАНТНИ ШАПКИ

Идиотските шапки от екстравагантната мода са символ на британското кралско семейство. Тази илюминатска фамилия налага образа си директно в ежедневните новини - кой принц с каква бил спал, за каква щял да се жени, коя щяла да бъде шаферка на бебетата им и всевъзможни простотии от личните им животи, с които занимават света. Това е единствената група хора, която парадира пред обективите с изродските си шапки и правят същото в холивудските филми.

Лудият шапкар е символ на илюминати в "Алиса в Страната на чудесата". Британското кралско семейство счита себе си за "луди шапкари". На първо място, Лудият шапкар от "Алиса в страната на чудесата" е психопат. Фразата идва от това, че през 19ти век производството на филцови шапки е използвало голямо количество живак за обработка на филца. Това често водело до живачно натравяне на хората, работещи в индустрията, характеризиращо се с неврологични щети, завалена реч, загуба на памет и телесни тремори. Затова се казвало "луд като шапкар".

Също така означава някой, чиито ум е под медикаментозен и шоков контрол, както е описано във "Формулата на илюминати" на Фриц Шпрингмаер и "Контрол над Ума - Контрол над Света" на Джим Кийт.

Винаги, когато в даден филмов сценарий се появи герой, чиито шапки дразнят или правят силно впечатление с екстравагантността си, поведението му обикновено е системно - шапките постоянно се сменят, но продължават да са абсурдни, винаги са върху главата на същия герой, а той винаги е скрита лимонка - задкулисен манипулатор или не този, за който се представя. В случай на множество такива герой в един сценарий, това е символ за британското кралско семейство, манипулиращо света отвисоко.

21
ПОЛУ-БОГОВЕ, МАГЬОСНИЦИ

Символ на илюминати. Илюминати мислят себе си  за божества. Свидетелство за това е интервюто на Циско Уийлър. Представят себе си като тайно общество от богове и полу-богове, имащи магически способности и свръхестествени сили.

Пример са много филми и американски комикси - Фантастичната четворка, Х-мен, Тор, Прелестни същества, Юпитер изгрява и много, много други.

Основен казус винаги е как тайното общество от полу-богове приема и се отнася с "простосмъртните". Почти винаги има един "простосмъртен", който е съдбовно обвързан с тях и по един или друг начин трябва да послужи на каузата им, но без никога да може да стане наистина един от тях.

Илюминати се стремят към Нов Световен Ред, за тази информация можем да се позовем на "Контрол над Ума - Контрол над Света" на Джим Кийт. Техният нов Световен Ред цели едно положение, в което илюминати са считани за действителни богове, открито почитани от всички. Те искат да излязат на светло, за да може официално да се интегрират в обществото като поставена от бога аристокрация. Това е същото положение като с политико-религиозната власт в античността, с разликата, че този път това трябва да бъде по цялата планета, и този път властта и почитта към тях трябва да бъде безпрекусловна. В миналото фараонът е трябвало да се съобразява с пантеона и религиозните традиции, в противен случай е нямало да бъде фараон за дълго. Сега, илюминати целят да ги приемат като физическите въплъщения на божествата, за да не се съобразяват с никой човек и никоя концепция и волята им да е закон.

Затова, във всички филми, в които участва техния символ (тайното общество от полу-божества), основен въпрос е излизането на светло пред другите; начина, по който ги приема обществото; някаква драматична дилема, засягаща разкриването на тяхното съществуване и допускането на "простосмъртен" да играе роля като инструмент в плановете им.

Целта на този вид пропаганда е рано или късно илюминати да бъдат обявени за божества пред цялото човечество. Това убеждаване ще бъде извършено с демонстрация на свръх-напреднали технологии, които приличат на магия в очите на технически неграмотните. За да се отвори възможност дори да се допусне такова нещо, се използва техниката "Прозорец на Овертон". Свидетелство за този план откриваме в интервюто на д-р Карол Розин, и интервюто на Дерел Симс - ловецът на извънземни (от когото ще видим още неща в Библиотеката за в бъдеще).

В сюжета на всеки един такъв филм, включващ символа на тайното общество от полу-божества, разкриването на тайното общество пред очите на зрителя винаги се извършва по стъпките на Овертон, побрани в рамките на времетраенето на филма.

22
Още в началото на сайта ни се опитах да напиша тази тема, но се отказах поради липса на вдъхновение. Колкото повече материали натрупваме обаче, толкова по-лесно става да се говори за още повече неща :) Мисля че вече прескочихме критичния минимум и в момента няма тема, за която да нямаме отправна точка.

Осъзнах, че трябва има български вариант на тази информация, още щом изгледах видеото на един ютубър. Той е случаен човек, просто един от всички нас без нещо особено в живота му, а изложението му не се опира на някакви изтъкнати доказателства, не прави опит за доказване валидността на предложенията си. Но, в интерес на истината, доказателствата са толкова много, ще е трудно човек да посочи някое конкретно, попадението на аргументите му се вижда веднага с просто око.

Според мен обаче материала не подхожда на духа на Библиотеката и мястото на този материал е тук във Форума, защото целия трябва да бъде преразказан. Начинът, по който е представил видеото си в YouTube силно ме възпрепятства да го представя по вече познатия начин - като текст, играещ ролята на субтитри, и вмъкнати в него кадри от видеото. "Паралелна Реалност" имат богат опит с анализирането на културни продукти и културни изяви и няма смисъл да правя същото като тях. Затова се замислих, че може би мога да построя темата по хаотичен начин, под формата на джобен тълковен речник, така че да се получи нещо като шаблон, по който почти всеки филм на Холивуд да може да бъде дисектиран до кости :)

И така реших да събера информация и от още ютубъри и всевъзможни източници, заемайки се с трудоемката задача да обърна персонално внимание на всеки един окултен символ, предоставяйки колкото мога повече силна информация за произхода и смисъла му. Символите и анализа им ще се добавят с времето. Голяма част от всичко това съм го запомнил и не винаги помня от кого... списъкът с източниците пък ще е доста дълъг, затова смятам просто да кажа, че всичко това е от лесно достъпни източници в интернет.

23
Няма как да не се забележи и това, че повечето хора, които по една или друга причина успяват да открият спомените си за извънтелесното си ежедневие, използват това стечение на обстоятелствата, за да отхвърлят колкото се може по-голяма част от отговорността си във времево-пространственото си ежедневие.

Вие, които се интересувате от тези теми, може да се запитате - колко хора сте виждали, които използват спомените си за излизане от тялото за оправдание, че водят безотговорен живот? При мен са доста, всъщност почти всеки един с редки изключения. Може би е лично, вероятно просто аз все на такива попадам, но от моя опит с такива контакти и общуване възстановяването на спомените за този успореден живот върви ръка за ръка с развита неморалност, и с пороци, които винаги са били налице, но в даден момент за нещастие са получили свое оправдание, а самият индивид се самопровъзгласява за герой, който няма от какво да се срамува.

Колко пъти човек със спомени за извънтелесното си ежедневие нехае за начина, по който води времево-пространствения си живот, развивайки тезата, че уж енергията или съзнанието било вездесъщото нещо, и един вид, няма значение какви боклуци ядем например, с какви отрови се дрогираме или какви неморални действия си позволяваме, защото вече се мислим за полу-богове, след като сме си спомнили свое излизане от тялото?



Парадоксално, но според института на Робърт Монро и позицията на ЦРУ физиологичното състояние на тялото е ключа към фокуса, който съзнанието има. Самото излизане от тялото е ежедневие за всеки човешки ум. Но фокусът на съзнанието всъщност се влияе основно от честоти, генерирани от телесната физиология... сиреч... от доброто здраве и дисциплина.

Как, тогава, можем да коментираме твърденията на повечето наши сънародници, които са преоткрили спомените за втория си живот? Какво мнение можем да имаме за тяхната благонадеждност като информационни източници и качеството на опита им? Моят коментар е ясен.

24
Не мисля, че преражданията и спомените за повече инкарнации са игра на ума - това са истински данни, не илюзии тоест... Просто аз поне за сега съм попаднал на два варианта за сдобиване с тези данни, както казах, генетичен път И умствен. В литературата като цяло не се обръща конкретно внимание на различните начини, по които човек може да се сдобие с памет за минали животи в това измерение. Просто исках да кажа, че не всеки такъв спомен говори за един и същи ум, защото генетичното онаследяване също е смислоносеща линия.

Получава се така, горе-долу, че паметта ни като личности в този живот, тук и сега (тоест във време-пространството), се формира от два информационни потока - телесно онаследения, и багажът от опит, който върви с ума и неговите превъплъщения. В твоя случай, мисля че става дума за умствен багаж. Но в нечий друг случай трябва да се прецени и възможността паметта да идва по телесна линия от предците.



Очевидно е физиологично необходимо за нас, но не всеки има ясен спомен за случилото се. Няма да е лошо, имащите тези умения да споделят някаква техника как поне да запазваме спомена за преживяното.

Разсекретеният документ за "Гейтуей" изрично обяснява, че точно това е заключението след проведените научни изследвания на феномена - абсолютно всеки човек излиза от тялото си, по време на сън най-вече. Паметта, обаче, работи по следния начин:

  • лявата половина на мозъка е волевата половина; волевото извикване на спомен, когато се опитваме да се сетим нещо, активира лявата половина
  • лявата половина праща допитване до дясната половина, за да се провери адреса на данните и те да бъдат възпроизведени в ума; извикването на паметта ни представлява повторно преживяване на нещо, което вече се е случило... но в по-слаба степен (това е доста добре изследвано и самата практика по програмиране на ума доказва, че паметта е форма на повторно преживяване на обстоятелства, за повече инфрмация - "Формулата на илюминати..." на Фриц Шпрингмаер)
  • нормално е всички данни да минават през лявата половина за филтриране, преди да отидат в дясната; така лявата половина знае пътя, тоест адреса на спомена
  • ако при определени обстоятелства лявата половина е извън играта и информацията се поеме директно от дясната половина, будното съзнание не знае за приемането на такава информация и следователно не знае за съществуването на адреса й; това означава, че волеви опит за присещане няма да има никакъв отговор и... ефектът от това е, че ще живеем живота си без да ни хрумва, че нещо се е случило
  • в почти всички случаи естественият път, по който излизаме от телата си, е когато лявата половина не участва в процеса на филтриране на информацията и следователно това се случва зад гърба й; поради това, в будно волево състояние ние не знаем, че имаме такива спомени, и не знаем как да си ги спомним, не знаем пътя до тях

Това е заключението на изследванията, проведени от института "Монро" и проверени от ЦРУ. Това твърди и психотерапевта и депрограматор Фриц Шпрингмаер, жертвата на майндконтрола Циско Уийлър, и други, и на този ефект се опира размножаването на личността при програмирането на ума.

Освен това, тази механика на нещата се потвърждава и от друг известен практик на извънтелесните излизания - Уилям Булман (книга на български). Той също твърди, че всеки човек излиза всеки път по време на сън и живее нещо като свой втори живот не в това измерение, но в нормални обстоятелства не познаваме пътя към спомените си за тези събития.

Дори и да не съм от онези, които помнят, има достатъчно достоверна информация, според която е факт, че излизането от тялото не е нещо, което се "учи", то е естествена функция и поведение. "Учи" се единствено как да запазим спомена си за това, нищо повече. В крайна сметка подобен спомен би бил маловажен за курса на будното ни съществуване във времево-пространствения ни живот, освен ако не се преследват някакви специални мисии и цели, както в ЦРУ например.

Освен това има и други научни парадигми, които по естествен начин предвиждат, че нашето естествено поведение, по пътя на логиката, би било да живеем едновременно и във време-пространственото измерени и в нещо като огледално, "пространствено-времево" измерение. Така се предвижда в Реципрочната система на теорията на Дюи Ларсън.

Затова всички онези, които говорят и действат от гледна точка "умение, което се учи", или пък нещо само за "избрани" и едва ли не го превръщат в някаква житейска парадигма, по която всички се сравняват, просто говори за проблеми с егото и тривиални дребнави проблеми на ниво характер. Всъщност всичко това е доста средновековно и само показва колко сме изостанали, в България, но и на места по света.

25
Тази смехотворност идва както от простите нужди на егото на повечето практици, така и от широко разпространеното объркване, че умът е продукт на съзнанието.


Всъщност доклада на ЦРУ се опира на факта, че съзнанието е функция на ума.

Това означава, че умът идва преди съзнанието.

Повечето комплексари в нашата интернет информационна среда и книжен пазар вървят по обратната логика, че "който може да си излиза от тялото, има по-развит ум". Честно казано, аз до сега не съм срещал тези думи изтъкнати по директен начин от някого. Но е факт - и съм сигурен, че и вие много добре си давате сметка за това - че, именно това твърдение... че който си излиза от тялото има по-развит ум... е заложено в голямо множество лични мнения, на практици предимно, но и на много от въодушевените запалянковци.

В средите ни като цяло не се прави почти никаква разлика между ум и съзнание. Като типичен народ с чалга в кръвта в последните години обожавамде да смесваме и думи като дух, и манджата става още по-мазна. Никой не знае за какво говори, просто се опитва да го чуят.



В разсекретения документ на ЦРУ, изпратен до командира на операционната група на армията на САЩ, се прави изричното проверено дефиниране - съзнанието е една от функциите на ума. За да бъде една енергия съзнателна, тя първо трябва да бъде интелигентна.

Може да се зададе въпроса... не значи ли това, че който може да си излиза от тялото, следователно има по-развит ум, защото може да настрои функцията си отвъд време-пространственото измерение?

Аз също си задавам този въпрос. Но си задавам и друг - Познавам хора, които умеят да си излизат от тялото, и при това са едновременно и глупави, и наивни. Значи ли това, че умът им е по-развит?

В документа всъщност се дава отговор на този въпрос - ВСЕКИ излиза от тялото си, защото всеки човешки ум е способен да проектира функцията съзнание извън време-пространственото измерение. Целият въпрос е в наличието на памет за събитието - дали е станало със знанието или зад гърба на определена част на ума. Което означава, че тук дори не става въпрос за силна или слаба памет, а за правилно подреждане на обстоятелства.

Интересното е, че повечето български запалянковци се опитват да постигнат спомен за своите ежедневни излизания, защото считат, че това е свързано със засилването на ума или каквото и да е...





Исках и много бързо да обърна внимание на концепцията за прераждането.

Аз самият не съм сигурен дали има прераждане. Има добра информация за това... например Живот, смърт, реинкарнация и възнесение на Хомо Сапиенс Етикус... между другото информацията в тази статия е добита именно по начин, подобен на "Гейтуей", разказвачът твърди, че е бил участник в това... но също така има и добра информация за друг сценарий - книгата на Фриц Шпрингмаер и Циско Уийлър.

В книгата до сега се спомена, че причината за наименуването на тази техника "Монарх" е видът пеперуди "Монарх", които са едни от малко видове животни, които прехвърлят памет от поколение на поколение по генетичен път. Все още превеждам книгата и това може още да го няма в Библиотеката, но по-натам в съдържанието се обяснява, че програмите от "Монарх" програмирането ще се предадат от майката на децата й. По генетичен път, майката предава програми на децата си, и когато те възприемат спусъците за определени команди, изпълняват командите, без въобще някой да ги е програмирал за тях или за спусъците. И пеперудите "Монарх" са само един от няколко животински вида с тази черта, която явно и човекът притежава.

На практика, това поставя под съмнение спомените за минали животи. Очертават се два варианта - или определен ум не се намира във време-пространственото измерение за първи път, или спомените за такова минало съществуване са дошли от генетична връзка по родовата верига индивидите, а умът е тук за първи път и ползва тези спомени.

Джим Кийт в книгата си дава достатъчно примери как вярванията на фанатиците от Новия Световен Ред се изливат в световните култури през различни романи и авторска литература. Романът "Дюн" например е сага, в която се описват и двата варианта на спомени от предишни съществувания - спомени, приети по генетичен път, и спомени от минало идване на същия ум във време-пространственото измерение. Това е една от най-известните и силни саги в историята на фантастиката, а авторът й е бил военен фотограф и работата му е била да фотографира строежите на американските подземни бази по света, преди да се пенсионира от армията заради раково заболяване и да стане автор.

Възможно ли е да има повече от един начин човек да има спомени от различен живот? Все още изследвам въпроса за себе си... но наличието на подобна информация определено ми говори, че концепцията за "висш аз" лесно може да загуби една от характеризиращите я логически черти. Ако бях сляпо вярващ в нея, със сигурност щях да се посъветвам да преразгледам убежденията си на база разсекретената информация.


26
Понеже всичко това стана дълго, загубих нишката за каквото исках още да кажа за сега. Като се сетя по-късно, ще обърна внимание, а сега мога да завърша само с още нещо накратко - сдобиването с информация по този начин и разказите на героите.


За да попаднете на този сайт, сигурно сърфирате за такава информация и това не е първото място, което откривате, нали, едва ли сте дошли тук случайно. Колко пъти ви се е случвало да четете разказите на хора, излезли от тялото си, или пък хора, които са се срещнали в извънтелесно състояние и са общували и взаимодействали по някакъв начин?

И колко пъти ви се е случвало разказите им да съвпадат? На мен никога не ми се е случвало да срещна такива съвпадащи разкази. В най-добрия случай разказите съвпадат само като обща сюжетна рамка, а всичко останало е смехотворно различно. В доста от случаите дори и съвпадението на общата сюжетна рамка е под въпрос заради особените отношения и пристрастия между участниците, които се познават или имат лични слабости и его-проблеми и гонят точно определен изход от размяната на информация.

Тези неща през годините ми създадоха впечатление, че излизане от тялото всъщност няма. Много често споделям това си мнение с близки и далечни познати... и това ми твърдение винаги пречи на всички. Никой до сега не е пожелал да се замисли, защото пряко се засягат чувствителни негови интереси.



Този документ само потвърждава впечатлението ми от всичките разкази през годините - че излизането от тялото е като интернет, не се ходи никъде. Определението "пътуване" винаги е било метафорично, но поради някаква причина съвременните българи възприемат буквално винаги погрешните неща.

Излизането от тялото означава напускане на време-пространственото измерение. Тялото е подчинено на времево и пространствено измерение. Това означава, че съзнанието не може да се сравнява или да има база за сравнение с тялото... следователно изразът "излизане" и "пътуване" има дефиниция единствено като МЕТАФОРА, защото така му се струва на човек.

В скорошен разговор направих сравнението, че ако човек застане в зала с огледала, или огледална зала, той без проблем ще види собствения си гъз навсякъде. Когато човек излезе от тялото си, и гледа отстрани собствения си гъз в леглото, това какво по-точно трябва да означава? Че наистина е "отвън до тялото си"? В разсекретения документ на ЦРУ се говори за тези селения като за холограми. В зала с огледала ще видим собствените си задници, а какво ако влезем в някаква сложна холограма? Няма ли да си видим задниците под какъвто ъгъл искаме и на което място от холограмата искаме?



Смехотворно е ностроението на българския аматьор, че истината се намира извън тялото! И че ако си излезе от тялото, ще застане лице в лице с истината!

Онова, което съзнанието възприема в извънтелесно състояние, е много далеч от истината. Възприеманото извън тялото не е по-различно от онова, което възприемаме и със сетивата си - това е сетивна информация в единия случай, и предварителни ментални очаквания в другия случай, които могат да се доближават или да не се доближават до истината.

Забележете по какъв метод се събират данни в програмата на ЦРУ, използваща "Гейтуей" - особено когато се касае за информация от физическата реалност - поне трима души излизат от телата си едновременно, за да е сигурно че ще са в синхрон, всички са в различна степен на фокус - Фокус 12, Фокус 15 и Фокус 21, които са на голямо разстояние от тренировки и практика един от друг - за да наблюдават обекта от най-основните му аспекти и после видяното да се АНАЛИЗИРА, тоест система за преценка и извличане на истината, подобно на тривиума (логическият метод на римските мислители), за който говори Марк Пасио, а не се ползват сетивни или "извънтелесно сетивни" данни.

Някога срещали ли сте подобно отношение или дори хрумване за подобно отношение за преценка валидността на преживяванията в българското интернет пространство? Или българския книжен пазар? Аз за 14 години не съм срещал.

И в документа се подчертава, че всички тези усилия са необходими, защото нито един човек до сега не е схванал нещо право в десетката от извънтелесно състояние.

Всичко това прави тенденциите в нашите информационни среди по въпроса все по-жалки...

27
Никъде в целия документ на ЦРУ не се споменава хрумването, че доброто и злото са "нисша дуалност" (от което следва да се предполага, че са пренебрежими).

В документа се говори единствено за измерението на време-пространството. Че то е част от спектрален диапазон измерения; и че то не съдържа в себе си цялата дължина на вълната.

Иначе казано... в документа се казва, че време-пространството съдържа част от амплитудата на вълната.

С други думи тезата на документа е... че физическата реалност е истинска и незаменима, а от външните на нея измерения не може да се избяга.

Този вариант на изказ не се среща често, нали...




Прави остро впечатление, че дуалността не е запазена марка на време-пространственото измерение, което се напуска при излизане от тялото, но е всъщност основния принцип на Сътворението - на всичко, което се намира във физическата реалност или кое да е друго измерение.

Единственият начин да се говори за "отвъд дуалност" е, да се говори за Абсолюта, защото според разсекретения документ това е енергията в покой. Прави впечатление също така, че отвъд дуалното състояние на съзнанието се характеризира със загуба на волята и способността за избор (в замяна на други промени).

А на мен, както и на вас, на всички нас, през повечето време на тази тема ни повтарят тези празни словосъчетания "отвъд добро и зло" и "отвъд дуалност", сякаш някой е способен да си представи какво означава това. Очевидно никой не е бил там (не се е сливал с Абсолюта в този си живот, нито пък има такива спомени), за да си въобразява, че говори смислено.

Нека кажем и това по по-добър начин:

В разсекретения документ на ЦРУ, който представлява оценка на техниките на института на Робърт Монро - пионерът в излизането от тялото, поръчана за да се прецени по какъв начин може цялата Агенция (ЦРУ) да развие такъв отдел и какви са перспективите и ползите от техниката... се твърди, че излизането от тялото въобще не се доближава до евентуално "отвъд дуално" състояние.

Защо някои в България си въобразяват нещо различно, е непонятно.

28
Занимавам се с тази информация от 2004г, тоест една година след като е бил разсекретен проекта "Гейтуей". В тези среди съм вече 14 години към днешна дата и в началото на това още дори не бях пълнолетен. За цялото това време около мен се изграждаха личности, които в бъдещите години щяха все повече да се включват в общата за всички ни информационна среда по тези теми. За това време много хора наговориха много неща, и една основна част от тях не са верни.

Може би това е причината, заради която ми останаха толкова малко приятели, повечето са просто познати на ден днешен. Колкото повече време минава, толкова по-очевидно ще става, че основни неща от вярванията на българското "астрално" общество не са верни. Аз самият не съм практик на тези техники и не ги владея... но може би именно това ми позволява да имам максимална смелост, когато изследвам докладите на по-авторитетни източници на информация - например разсекретеният документ на "Гейтуей", вместо изкуствено да подхранвам доверието си към сам аматьор, колкото и близък да ми е. Това е причината никога да не съм станал част от някакъв кръг близки хора, които в името на съвсем странични причини подхранват илюзиите си един на друг, възползвайки се от факта, че всеки се страми да бъде специален и да яхне вълната на нещо по-неповторимо.



И през годините многократно съм ставал свидетел, как метафората за слона се използва за подхранването на лични и тясно групови илюзии.

Метафората за слона май беше индийска или източна, и в нея се разказва за това как няколко човека със завързани очи опипват различните части на един слон. Всеки от тях бърза да опише слона като онова, което опипва - един описва слона подобно на змия, защото слепешката опипва хобота му, друг го описва като дънер, защото опипва краката му, трети възприема слона само като балон, друг като чаршаф, защото опипва ухото му. Поуката от това е, че всеки такъв човек, който няма поглед за цялото, описва несъществуващи неща и напълно пропуска да осъзнае онова, което е пред него.

Никога не съм виждал тази метафора да се използва истинно. Всеки път в нашите български среди тя се използва от хора със силни лични илюзии, които се опитват да наложат мнението си, че реалността не съществува.

Точно това словосъчетание, че реалността не съществува, много често се използва от хората, които искат да наложат тезата, че материалният свят не съществува (че физическите ни тела са илюзия), че моралът не съществува (тоест че не съществуват духовни закони, свързани с физическото съществуване) или иначе казано - че доброто и злото или не съществуват, или че са "плитки", тоест има измерения отвъд доброто и злото и заедно с това, ако доброто и злото се разгледа в по-генерализирана метафора под формата на дуалност - че дуалността може да се надскочи. Разбира се, винаги именно онези, които се опитват да наложат това си мнение за вярно, са хората, които или са надскочили дуалността и доброто и злото, или могат поне временно да го правят. Така те самите дават себе си като единствено доказателство, поради липсата на други.

Всички тези неверни неща, когато се сумират, създават картината, че реалността не съществува... и ако на всичкото отгоре съответния индивид, който говори тези неща, умее да излиза от тялото си, той използва този факт, за да подкрепи самозаблуждението си.

Другият случай е, когато човекът, който говори тези неща, не умее подобни техники. На него му се харесва моралния релативизъм (несъществуването на морал, тоест несъществуването на добро и зло и следователно на физическа реалност) поради причини, които много добре са описани от Марк Пасио в лекцията "Естествен закон".

(Отварям скобата, защо Марк Пасио е авторитетен източник на информация? Първо, трябва да се вземе предвид, че Пасио е бил жрец в църквата на Сатана, като е бил лично поканен от Антон Лавей да се присъедини към култа заради това, че социалните му действия са направили добро впечатление на сатанистите и е бил забелязан. Второ, аргументите на Пасио нямат вътрешни противоречия, и също така се потвърждават от други източници, като Фриц Шпрингмаер и Циско Уийлър, за които можете да разберете повече от материалите в Библиотеката.)

И тъй като въпросния човек, имащ проблеми с добродетелите, иска хем да нарушава моралните и духовни закони, хем да бъде прав (по някакъв невъзможен начин), той започва да се стреми да се научи да излиза от тялото си, защото го убеждават, че това е нещо като магия, която никой не разбира и следователно с нея може да се аргументира всяко налудничаво хрумване (че знаеш повече от другите или че доказано знае шистината).

Както виждаме, това съвсем не е така, защото нещата са отдавна обяснени. Учудващо за някои хора, в по-научните и сериозни обяснения на тази част от науката техните илюзии и хрумвания отсъстват.





В основния разсекретен документ от проект "Гейтуей" изрично се подчертава, че реалността съществува.

И вие ли сте чували абсурдната серия мисли, че атомите в крайна сметка са "почти нищо" и следователно твърдата материя (физическият свят) е на практика също "нищо"? От години обръщам внимание на хората, да се научат да говорят и да научат значенията на думите. Самото словосъчетание "реалността съществува" е тавтология, защото реалност е синоним на съществуване. И агентът на ЦРУ, натоварен със задачата, да извърши авторитетна оценка на техниката "Гейтуей", разработена от института "Монро", е категоричен в доклада си - реалността е факт, а не илюзия.

Докладът му изрично подчертава, че всичко, което съществува, се нарича реалност (за нас това е чуждица и може би затова повечето хора не схващат тавтологията). Другото словосъчетание - "реалността е илюзия" - е израз на още по-голяма обърканост, защото това е същото, като да се каже "доброто е зло, черното е бяло", или... каквато е ключовата лъжа при програмирането на Монарх роби... "удоволствието е болка".

Разсекретеният доклад защитава тезата, че физическата реалност е също толкова истинска, колкото са и нещата отвъд нея. Положението, както изглежда, е такова, че вселената е разслоена, така да се каже, и се сравнява с океан с различин дълбочини. Физическото съществуване е част от този океан и това, че е само област от него и не може да се счита за всеобхватността на океана, не означава, че физическото съществуване е илюзия.

Логическото следствие от това е, че физическата реалност оказва също толкова силно въздействие върху измеренията отвъд нея, колкото измеренията отвъд нея също й влияят. Всъщност цялата техника "Гейтуей"... разработена от института на Робърт Монро, който е сред пионерите на излизането от тялото... зависи и се основава точно на този факт - че физическата реалност е съвсем истинска.

Какво голямо Добрутро.



Колко често ви се случва, да срещнете сравнението, че физическата реалност е като филма "Матрицата"?

А колко често ви се случва да срещнете наистина задълбочен и логически анализ на филма "Матрицата"? Озадачаващо е, че този филм се използва за намек колко е несъществена физическата действителност... въпреки че в самия филм въпросната физическа действителност има много по-силно влияние върху онези, които са извън нея, отколкото те имат върху онова, над което уж са се издигнали.

Защо е този двоен аршин?




Защото, чисто и просто, повечето хора, чието хоби и интереси са свързани с излизане от тялото, искат да избягат. В крайна сметка може да се каже, че ако проследим индивидуалните причини на всеки, винаги се стига до желанието да се избяга от отговорност. АКО физическата реалност не съществува, тогава, мислят си те, и отговорност не съществува. Следователно няма добро и зло, и правда и неправда - какво значат тези думи, ако никой не носи отговорност за нищо?

Само че нито един от тази обособена група не е успял да отхвърли истината - че физическата реалност и извънтелесните среди са еднакво истински неща. И така се раждат представите за "Матрицата" като затвор, физическата реалност като затвор - като нещо, което не е истинско, но в което насила ни карат да пребиваваме и не можем да отхвърлим.

С други думи, от една страна ни се казва, че повечето от нас мислят слона за нещо несъществуващо. После, обаче, ни описват нещо, което в своята цялост не съществува, тяхна измислица, но понеже било цяла измислица, а не част от измислица, било истина. За разлика от онова, което ни описват, хобота, краката, ушите и всички части на слона съществуват. Те може да не са цялата истина, но определено не са измислица. За разлика от онова, което някои хора и групи ни описват, твърдейки, че ТО е истинското, а че слона заедно с отделните му части не съществуват.

29
Каква е причината да вярваме на определена външна информация?

Естествено, не става въпрос да вярваме сляпо в каквото и да е. Сляпата вяра и приемането на доверие е признак за наивност. Но нека се замислим, от друга страна, че да не се вярва на доказани неща, е признак за глупост. Обърнете внимание, че всеки човек има право на наивност; много често човек може да си позволи да бъде наивен, защото наивността е свързана с невинността и тъй като всеки от нас таи едно дете в себе си, да бъдем наивни понякога дори може да ни помогне в трудни ситуации, външни или вътрешни. Човек има свободата, но не и моралното право да бъде глупав - глупостта е порок, а не наша вродена черта, независичо за каква дълбочина говорим. Човек се ражда дете, следователно се ражда наивен, но не се ражда глупав. Глупостта е умствен недъг, който се развива и прихваща заради лоши навици на ума или тялото.

Разликата между наивността и глупостта е, че наивността се доказва в момента, когато някой бъде лесно излъган, а глупостта се доказва в момента, в който човек не желае да повярва в истината, когато му бъде съобщена в лицето. Виждате, че наивността и глупостта всъщност са свързани с неправилно насочената вяра... но тези качества стоят на срещуположни страни, като истината е помежду им. Истината се намира между наивността и глупостта - замислете се над това.

Без вяра човек е нищо - човек живее чрез вяра, и живее заради вярата. За да се придържа към истината, човек вярва в себе си, и в доказателствата. Ако вярва в нещо друго, каквото и да е то, или ако не вярва в едното от двете, поради каквато и да е причина, тогава такъв човек не се придържа към истината - той е или наивен, или глупак в различни степени.

Ако човек не се придържа към истината, тогава защо да се занимаваме с него? Защо да общуваме с човек, който нито се старае да говори истината, нито се старае да знае истината? Може би всеки от нас е бил привързан към хора, които нямат никаква подобна хигиена в живота си - да се придържат към истината. Нека се замислим, обаче, че всички такива случаи са били заради някаква форма на любов, като между мъж и жена или като между родител и дете, или като между братя и сестри. Любовта, преди всичко друго, е форма на слепота; не съществува любов, която да отваря очите за каквото и да е. Тя винаги ги затваря.

Мъдростта гласи, че човек не може и не бива да знае всичко. Мъдрият човек желае да ограничи знанията си, за да може да ги понесе. Следователно мъдър е единствено онзи, който има знания и знае кога да спре да се стреми към повече... а не онзи, който няма никакви знания, защото никога не ги е търсил. Така любовта има една единствена полезна форма - онази любов, която затваря очите ни по такъв начин, че да сложи разумна граница на знанията ни. Такава е само любовта към свободата, или любовта към Бог, ако щете.

Уточнявам тези неща, за да можем да разграничим хората от тълпата. Интернет е преизпълнен от глупави тълпи, които приказват какво ли не за излизането от тялото, за астрала, "висшия аз" и прочие. България както винаги предпочита да обира утайката на всяка класация и на нашия книжен пазар и интернет се срещат предимно най-големите светски простотии по въпроса. Каймака на утайката. Много хора говорят за любов от най-нисш и отровен вид, приложена към знанията - тоест унищожаваща всяко знание. Навсякъде из България пълзят официални и неофициални гурута, които си играят с наивността и глупостта, обвинавяйки всеки в едното от двете, така че да се обградят с наивници и глупаци, а те самите да се изживяват като ментори на маймуни.





Нека първо подчертая въпроса, защо трябва и каква е причината да считаме документа на ЦРУ "проект "Гейтуей" за авторитетна информация.

Първо, ЦРУ е един от най-сериозните авангардни играчи на световната сцена, които целят да наложат Новия Световен Ред и да поробят цялото човечество. Това са грандиозни стремежи и те са посрещнати от също толкова грандиозни усилия - огромен финансов ресурс и огромен човешки ресурс с осигурен огромен чадър от политическа власт. Това са факти и всеки може да ги проследи в историята, за да добие впечатление за сериозността на тази институция. "Контрол над Света - Контрол над Ума" на Джим Кийт е добър исторически сборник на тези факти.

Това, че "Гейтуей" е проект на ЦРУ, който е бил секретен 20 години, показва какви усилия са впрегнати в него и с какви възможности се е действало. В съдържанието на документа можете да видите колко далеч са се целили намеренията на тези хора.

Второ, 20 години не са твърде много време за разсекретяване на секретна информация, но нека вземем предвид в какъв исторически отрязък се случва това. Очевидно е, че тази информация е отсъствала от случайното обществено пространство преди 1983г. Към тази година тя определено се е увеличавала и множала - например Марко Родин говори за тороиди и нов вид математика, построена върху вортексна матрица, в началото на 70-те години, да не говорим всичко онова, което се е нароило покрай хипи движението в САЩ и създаването на LSD (дори и информацията от тогава да е подвеждаща и долнопробна, тя все пак е културна информация, а не просто сухи данни, а това има специфична тежест, когато се разглежда едно засекретяване). Това само може да покаже всъщност колко популярно е трябвало да стане всичко това, за да реши ЦРУ да го разсекрети през 2003г. Продължаването на тази секретност през 2003г наистина е излишно, ако питате мен, било е излишно още през 83-та. Така че според мен се забелязва дори едно упорство във въздържанието от разсекретяване. Това не е било направено с лека ръка, просто през 2003та това са вече толкова обществени идеи, че секретността на документа е абсурдна.

Трето, екип от хора, и то професионалисти, винаги ще имат по-голям капацитет да узнаят истината, в сравнение с един сам човек аматьор. Вие, читателят, може дори и да бъдете практик на тези неща и да имате опит. Въпреки тази ситуация, ако вашите открития или убеждения сериозно се разминават с данните в подобни документи, това като минимум би трябвало да ви смути. Всички ние знаем, че е най-лесно да бъдем подведени от самите себе си. Ако сте аматьор и смятате себе си за авторитет пред някой професионален екип с толкова болестно силни интереси, това определено е глупаво и най-вероятно говори зле и за самата ви практика; разумно би било отново да преразгледате посоката, в която е насочена вярата ви.

Какво да правим, когато вярата в себе си се разминава с вярата в доказателствата?

В такъв случай, човек трябва или да намали вярата в себе си, или да намали вярата в доказателствата, защото едното от двете го води съответно или към глупост, или към наивност. Човек винаги преценява това сам.

Затова първото нещо, което искам да кажа по цялостния въпрос, касае моралния релативизъм и метафората със слона.


30
Имам да кажа няколко неща, след като вече заглавният документ на ЦРУ за проект "Гейтуей" е достъпен за всички ни.

Знаете - тези, с които си общуваме отдавна, още преди да създадем този сайт, и които ме познават - че винаги съм имал особено мнение за феноменологията, свързана с излизането от тялото, астрала, концепцията за "висш аз" и сродните й концепции, както и за информацията, добита по тези начини. Особеността на мнението ми винаги се е състояла в това, че като цяло никога не съм бил съгласен с тези неща. В повечето пъти съм бил тактично несъгласен, и немалко пъти съм бил и нетактично несъгласен, множество пъти съм опитвал да засегна някои неща в разговорите на такива теми, които другите намират за смущаващи и реагират различно на тях.

В този момент, мисля, вече е подходящо да обсъдим нещата както подобава, с някаква доза ерудираност и по-професионално, защото разликата с миналото е, че сега за първи път имаме сериозна платформа, където може да се осъществяват такива разговори - "Апокрифна Академия", и сега за първи път всички ние разполагаме с авторитетна и качествена информация, еднакво достъпна за всички нас, а не само за някои - Библиотеката на сайта вече започва да добива вид, дори и да е само в началото си.

Така че сега аз също мога за първи път да кажа всички онези неща, които до сега не е имало възможност и най-вече смисъл да говоря.

Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 41