Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 2 [3] 4 5 6 ... 41
31
31. Движението извън тялото. Този забележителен феномен е запазен за подробно обсъждане на последно място заради интереса, който събужда, и специалните обстоятелства при постигането му. Институтът “Монро” подчертава, че програмата Гейтуей не е била разработена единствено с целта участниците да добият извънтелесно състояние, нито пък програмата гарантира, че повечето участници ще успеят да го направят в рамките на курса в института. Само един звуков запис, от много, които представляват Гейтуей преживяването, е посветен на техниката за извънтелесно движение. На практика, тези техники са така разработени, че просто да улеснят индивида в постигането на извънтелесно състояние, когато шаблонът на мозъчните му вълни и личните му енергийни нива достигнат точка на изразена хармония със заобикалящата го електромагнитна среда по такъв начин, че да почувства, че е достигнал границата, в която отделянето е възможно. За да спомогне постигането на извънтелесното състояние, Боб Монро, основателят на института “Монро”, казва в една скорошна статия, че за да се асистира на участника, един точно определен запис за синхронизиране, занимаващ се с тази техника, използва Бета сигнали от “около 2877.3 CPS” (цикъла в секунда). Тъй като се счита, че 30 до 40 CPS са нормален диапазон за Бета мозъчните вълнови сигнали (онези, свързани с будното състояние), явно е, че от института “Монро” са убедени, че същото завишено ниво на мозъчната честота, която подпомага изменените състояния на съзнанието, е и важно обстоятелство, спомагащо състоянията извън тялото. Действително употребяваните техники за отделяне от тялото включват такива прости маневри като изтъркалване навън, повдигане като телефонен стълб в случай, че индивидът се отдели по груб и директен начин (изведнъж озовавайки се в поза мирно при краката на физическото си тяло) и пързулване навън през някой от двата края на тялото.

32. Ролята REM-съня. (от rapid eye movement, дълбочина на съня, характеризираща се с резки очни движения, бел.прев) Интересно е да се отбележи, че Боб Монро информира Гейтуей випуска, който завърши на 7 май 1983г, че един негов бивш треньор, действащ в Шарлотсвил (Charlottesville), Вирджиния, открил, че може да гарантира извънтелесни движения, като доведе участниците до състояние на резки очни движения (REM) по време на сън, и след това приложи звуковия запис от техниката за синхронизация на мозъчните половини. Това може и да е функция на факта, че повечето, ако не и всички хора, считат, че навлизат в извънтелесно състояние по време на REM-съня. REM-сънят е възможно най-дълбокото състояние на обикновен сън и се характеризира с пълно изключване на функциите на моторната мозъчна кора на тялото от врата надолу и с почти пълно потискане на съзнанието в лявата мозъчна половина. Ефектът от това е, че тялото се поставя в пълен покой по отношение на скелетно-мускулната структура, с това още повече се подпомага състоянието на дълбок покой, нужен за премахване на раздвоеното ехо. В допълнение, така дясната половина на мозъка е свободна да се отзове на инструкциите и сугестиите, съдържащи се в Гейтуей записите. Само че, употребата на записите за синхронизация на мозъка в това състояние може да не играе голяма роля в действителното постигане на извънтелесно състояние, като факторът по-скоро е достатъчното фокусиране на мозъка, така че остатъчната памет от естественото постигане на извънтелесното състояние да се пренесе в будното състояние. Наистина, може дори да се каже, че някои сънища, свързвани с дълбоките нива на съня, всъщност са функции на същия вид изменено състояние на съзнанието, в което се взаимодейства с вселената, и което съзнание именно играе роля във всичките състояния Фокус 12, 15 и 21, описани по-горе. Разликата между онези състояния и състоянието на ума в REM-съня изглежда е, че лявата мозъчна половина е почти тотално изключена във втория случай, дотолкова, че паметта за постигнатото в изменените състояния на съзнанието обикновено не може да се извлече чрез съзнателно желание, защото лявата половина на мозъка няма знание за съществуването на тази памет, нито пък за местонахождението й в дясната половина. Има данни, че някои хора могат да бъдат тренирани да помнят сънищата си по време на REM-съня чрез интензивно кондициониране в будно състояние, но дори и това може да е по-скоро функция на изграждането на нервни пътища в дясната половина на мозъка, до които лявата половина може да се добере след навлизане в будно състояние, отколкото функция на някакво съзнателно включване на лявата половина по време на REM-съня. Във всеки случай, трите очевидни условия, нужни за волевото предизвикване на извънтелесно състояние у повечето хора, са: (1) постигане на състояние на дълбока тишина в тялото, така че раздвоеното ехо да избледнее и да се установи резонанс от около 7 херца, (2) синхронизация на вълновите шаблони на двете мозъчни половини, и (3) последваща стимулация на дясната половина на ума, за да се достигне състояние на повишено внимание (което, разбира се, се намесва в синхронизацията на двете половини, но не преди да се установи увеличен честотен диапазон, с което да се помогне на извънтелесното състояние).

33. Потенциал за събиране на информация. Потенциалът за сдобиване с информация, свързан с извънтелесното състояние, явно привлича най-много внимание, в смисъла на развиването на практически приложения за техниката Гейтеуей. За нещастие, въпреки че извънтелесното състояние явно може да се постигне от много хора без голям разход на време и усилия, целите, на които може да послужи, понастоящем са ограничени от факта, че въпреки че индивидите в това състояние могат да пътуват където и да е по един мигновен начин, както в земната, така и в други сфери, информационните смущения остават основна грижа. Към днешна дата, според един от треньорите в института “Монро”, са извършени множество експерименти, в които хора се предвижват от единия бряг (на САЩ, бел.прев) до другия в извънтелесно състояние, за да прочетат серия компютърно генерирани числа в дадена университетска лаборатория. Въпреки че повечето хора се сдобиват с достатъчен брой от цифрите, за да е ясно, че съзнанието им е присъствало, нито един човек до сега не е успял да види или схване всичките десет числа правилно. Това изглежда е функция от факта, че физическата реалност в настоящето не е единственото холографско влияние, с което индивидът може да се сблъска в състояние извън тялото. Има също така енергийни шаблони, оставени от хора или събития, случващи се на същото физическо място, което се разглежда, но в миналото, вместо в настоящето. Освен това, тъй като мислите са продукт на енергийни шаблони, а енергийните шаблони са реалност, може също така да е възможно индивидите да срещат мисъл-форми, докато са в извънтелесно състояние, които се омешват с физическата реалност и не е лесно да се различат от нея. Най-накрая, както пише Мелиса Джагър, има друг потенциален проблем, и той е, че холограмите могат да се разглеждат и псевдоскопно, тоест това означава наопаки отвътре-навън или назад, също толкова ясно и лесно, както когато се гледат в правилна перспектива. Някои от случващите се смущения може в крайна сметка да се проследят до тази причина, защото в извънтелесното състояние индивидът може да възприеме холографските енергийни шаблони, излъчвани от хора или неща, взаимодействащи във време-пространствената реалност, в една някак си изопачена форма.

34. Съображения относно системата от вярвания. През 1967г Александра Давид-Нийл (Alexandra David-Neel) и Лама Йонгден (Llama Yongden) написаха книга, озаглавена “Тайните устни учения в тибетските будистки секти” (Secret Oral Teachings in Tibetan Buddhist Sects), от която е взет следният цитат:

“Осезаемият свят е движение, казват Майсторите, не сбор от движещи се обекти, а сам по себе си движение. Няма обекти “м движение”, движението е това, което изгражда обектите, явяващи се пред нас: Те не са нищо друго, освен движение.
Това движение е продължителна и безкрайно бърза поредица от проблясъци на енергията (на тибетски “тсал” или “шуг”). Всички обекти, доловими от нашите сетива, всички феномени от какъвто и да е вид и какъвто и аспект да възприемат, са изградени от бърза поредица мигновени събития.”

Класическото описание на вселенската холограма се открива в една хинди сутра, която казва:

“Говори се, че в небесата на Индра има мрежа от перли, така подредени, че ако погледнеш една, ще видиш всички останали, отразени в нея.”

Цитирам тези извадки, защото показват, че концепцията за вселената, която поне някои физици най-сетне започват да приемат, е в основните си аспекти е идентична с онази, известна на учения елит на определени цивилизации и култури с големи постижения в древния свят. Концепцията за космическото яйце, например, е добре известна на учените, запознати с древните писания на източните религии. Нито пък теориите, представени в този документ, се разминават с основните постулати на юдео-християнската поточна мисъл. Концепцията за видима реалност (тоест “създаденият” свят) като еманация на едно всемогъщо и всезнаещо божество, което е напълно непознаваемо в своето първично състояние. Абсолютът в безкраен покой е концепция, извадена направо от еврейската мистична философия. Дори и християнската концепция на Триединството блести през описанието на Абсолюта, както е представен в този документ. Описанието на енергията в тотален покой, в безкрайност, пасва на християнската метафизична концепция за Бащата, докато ограниченото себе-съзнание, лежащо в тази енергия, осигурящаво движещата сила на волята, за да приведе част от тази енергия в движение, за да бъде породена реалността, отговаря на Сина. Това е така, защото, за да се добие себе-съзнание, съзнанието на Абсолютът трябва да проектира холограма на себе си и след това да я възприеме. Тази холограма е огледално изображение на Абсолюта в безкрайност, все още съществуваща извън времето и пространството, но е с една крачка отдалечена от Абсолюта и е действителният агент на цялото сътворение (цялата реалност). И, вечната мисъл или концепция за себе си, която е резултат от това себе-съзнание, служи на

[липсва в оригинала]

37. Мотивиращият аспект. Това е последователна стъпкова процедура, която включва практикуване и повтаряне на въпросните техники, като всяко новопридобито прозрение се използва за по-дълбоко проникване по време на следващата практическа сесия. Но скоростта на напредъка е толкова по-голяма с Гейтуей подхода, отколкото с трансцедентната медитация или другите форми на ментална самодисциплина и хоризонтите при този подход изглежда са толкова по-широки, че нужната за практикуването му дисциплина явно се вписва дори във възможностите на нетърпеливите, ориентираните към резултата и скептичните прагматици от нашето общество. За разлика от йогата и другите форми на източната ментална дисциплина, Гейтуей не се нуждае от безкрайното търпение и тоталното лично раболепие и вяра в една дисциплинирана система, направена, за да погълне всичката енергия на индивида през по-голямата част от живота му. Вместо това, този подход ще започне да дава поне минимални резултати за сравнително кратко време, така че да е налице достатъчно за мотивацията и енергетизирането на индивида, за да продължи да работи с него. Действително, бързината, с която индивидът може да очаква да напредне, сякаш е по-малко функция на броя часове, прекарани в практика, отколкото е въпрос на скоростта, с която той или тя е в състояние да се възползва от придобитите прозрения, чрез които да освободи тревогите и стреса както от ума, така и от тялото. Тези точки на енергиен блокаж явно създават принципните бариери, пречещи на постигането на състояния на повишена енергия и фокус на ума, нужни за бързия напредък. Колкото по-напрегнат, колкото “по-стегнат” е индивидът в началото, толкова повече бариери ще срещне първоначално той или тя пред постигането на дълбоко или незабавно преживяване, но когато прозренията започнат да идват, блокажите започват да се разтварят, пътят напред става все по-ясен и стойността на Гейтуей се променя от едно просто интелектуално оценяване до едно лично преживяване.

38. Заключение. Налице е твърда, рационална основа под формата на научни параметри, която изтъква Гейтуей като правдоподобен и приемлив подход за постигане на основните му цели. Интуитивните прозрения от не само лична, но и практическа и професионална природа изглежда са в рамките на разумните очаквания. Само че, за навлизането в Гейтуей преживяването в ускорен режим явно се изисква фазиран подход, ако трябва времето за достигане на напреднали състояния на изменено съзнание да се сведе до по-управляеми рамки, от гледна точка на експлоатирането на Гейтуей в мащаба на цяла организация. Най-обещаващият подход, предложен в продължаващото проучване, се състои от следните стъпки:

А. Започнете с употребата на звуковите записи Гейтуей за синхронизиране на мозъчните половини, за да се постигне усилен мозъчен фокус и да се индуцира синхронизация на мозъчните половини.

Б. Тогава добавете силни честоти за REM-сън, за да се индуцира бездействие на левия мозък и дълбоко физическо отпускане.

В. Осигурете хипнотични сугестии, така измислени, че индивидът да индуцира дълбоко авто-хипнотично състояние по свое желание.

Г. Използвайте авто-хипнотични сугестии, за да добиете много засилен фокус или концентрация и мотивация, докато бележите бърз напредък през упражненията от Фокус 12.

Д. След това повторете стъпки А и Б след употребата на авто-хипнотична сугестия за това, че ще се случи извънтелесно движение и че ще бъде запомнено.

Е. Повторете стъпка Д, за да добиете умелост в постигането на извънтелесно състояние под съзнателен контрол. Променете хипнотичната сугестия така, че да подчертае способността за съзнателно контролиране на извънтелесното движение и за поддържането му дори и след като състоянието на REM-сън приключи.

Ж. Приближете се към целите на Фокус 15 и 21 (бягство от време-пространството и взаимодействие в нови измерения) от извънтелесна перспектива.

И. Използвайте мулти-фокусен подход, за да разрешите проблема с изопачаването при мисиите за събиране на земна информация. Този подход се състои в употребата на три индивида в едно извънтелесно състояние, един гледащ целевият обект тук, във време-пространството, един гледащ целевия обект от Фокус 15, когато обектът се изплъзва в непосредственото минало, и един гледащ обекта от Фокус 21, когато обектът се изплъзва в непосредственото бъдеще. Разпитайте всичките трима и сравнете данните, събрани от трите гледни точки. Ако се положат внимателни грижи, за да се подсигури, че и тримата ще излязат от тялото заедно, в същата среда, енергийните системи на техните съзнания би трябвало да резонират в симпатични осцилации. Те могат да се настроят на същия целеви обект в различни равнини (измерения) с по-голяма ефективност.

К. Насърчавайте преследването на пълно себепознание за всички индивиди, участващи в експериментите, за да повишите обективността на извънтелесните наблюдения и мислене, и за да премахнете личните енергийни блокажи, които най-вероятно забавят напредъка.

Л. Бъдете интелектуално подготвени да реагирате на възможни срещи с интелигентни, не-телесни енергийни форми, когато надхвърлите време-пространствените граници.

М. Уредете така нещата, че да разполагате с група хора в състояние Фокус 12, които да обединят измененото си съзнание, за да изградят холографни шаблони около чувствителните зони и така да отблъснат евентуално нежелано извънтелесно присъствие.

Н. Насърчете по-напредналите Гейтуей практици да изградят холографни шаблони на успешно постигане и бърз напредък за напредналите колеги и така да си асистират един друг в напредъка през системата Гейтуей.
Ако се проведат тези експерименти, надеждата е, че действително ще открием врата към Гейтуей и към света на практическото приложение на цялата система от техники, които изграждат метода.





БИБЛИОГРАФИЯ:



32
27. Съзнанието в перспектива. Вече потвърдили факта, че човешкото съзнание е способно да се отдели от физическата реалност и да взаимодейства с други интелигентности в други измерения в границите на вселената, и че е едновременно вечно и предзнаменувано завинаги да се върне в Абсолюта, пред нас стои въпросът:  “Какво се случва след това?” Тъй като паметта е функция на съзнанието и следователно споделя същия вечен характер като съзнанието, което е отговорно за нейното съществуване, трябва да се признае, че когато съзнанието се върне в Абсолюта, то носи със себе си всичките спомени, които е събрало чрез опит в реалността. Връщането на съзнанието в Абсолюта не говори за изчезване на отделната същност, която съзнанието е организирало и поддържало в реалността. По-скоро, това говори за разграничено съзнание, което се слива със и участва във вселенското съзнание и безкрайност на Абсолюта, без да губи отделната идентичност и натрупано себе-познание, с които го удостояват спомените му. Това, което то наистина губи, е способността за генериране на независими мисловни холограми, тъй като това може да се направи единствено чрез енергия в движение. С други думи, то запазва способността да възприема, но губи способността на воля и избор. В замяна, обаче, това съзнание участва във всезнаещия безкраен континуум на съзнанието, което е характеристика на енергията в състояние на вечно всеприсъствие. Като последствие, правилно е да се забележи, че когато човек преживее извънтелесното състояние, той, всъщност, прожектира тази вечна искра на съзнание и памет, която представлява истинският източник на неговата идентичност, за да може чрез нея да взаимодейства и учи от измерения както вътре, така и вън от време-пространствения сват, в който физическият му компонент изпитва кратък период на реалност.



28. Гейтуей методът.  След като представихме контекста на Гейтуей преживяването, като дефинирахме структурните му черти относно как и защо работи, и след като показахме какво е проектиран да постига, време е да изследваме специфичните техники, които съставляват тренировъчния процес Гейтуей. Тези техники са проектирани така, че да позволят на потребителя на звуковите Гейтуей записи да манипулира високоенергийните състояния, които могат да бъдат постигнати, ако потребителят продължи да работи със записите за определен период от време. Нужното време за достигане на напреднали енергийни нива и за цялостно експлоатиране на техниките е различно за всеки индивид. Чувствителността на нервната му система, цялостното състояние на ума му, и това каква вещина е развил в предишния си опит със свързаните техники като например трансцедентната медитация, всичко това са важни фактори, влияещи на скоростта, с която индивидът може да очаква да постига напредък. Гейтуей процесът започва с научаване на отделния участник да изолира външните грижи в едно устройство за визуализиране, наречено “кутия за преобразуване на енергията”. След това, участникът се запознава с метод за поощряване на ума и тялото си, така че да се устреми към постигането на състояние на резонанс чрез вербалното произнасяне на единствен тон, един монотонен, удължен хъмкащ звук, който създава усещане за вибрация, особено в главата. Той се ангажира в това “резонантно настройване”, както се нарича, като хъмка заедно с хор от такива звуци, които се съдържат на звуковите Гейтуей записи. След това участникът се подлага на Гейтуей потвърждаването, и е насърчаван да си го повтаря на себе си, като едновременно слуша как се повтаря и на записа. Това потвърждение представлява твърдение, че индивидът осъзнава, че е нещо повече от физическо тяло и че дълбоко желае да разшири съзнанието си.

29. Запознаване със синхронизацията на мозъчните половини. След това, той за първи път се запознава със звуковите честоти за синхронизиране на мозъчните половини, и се насърчава да се фокусира върху и да развие възприятие и осезание за чувствата, съпътстващи синхронизирането на мозъчните вълни, които се получават. След това идва ред на техниката за прогресивно и системно физическо отпускане на фона на разширяващите се честоти за мозъчно синхронизиране, които започват да включват допълнителни форми на “розов и бял” шум, така проектиран, че да постави физическото тяло на виртуалната граница на съня, както да успокои лявата половина на ума, повдигайки дясната половина до състояние на повишено внимание. След като се постигне всичко това, участникът се приканва да визуализира създаването на “енергиен балон”, съставен от енергиен поток, започващ от центъра на върха на главата и удължаващ се надолу във всички посоки до краката. Енергията, участваща в този поток, след това поема нагоре по тялото и отново навън в балонния шаблон. “Енергийният балон”, който представлява шаблон, много сходен с космическото яйце, обсъдено по-рано, не само усилва телесното енергийно протичане и насърчава бързото постигане на подходящо състояние на резонанс, но също така има за цел да осигури защита срещу съзнателни същности, имащи по-ниски енергийни нива, които участникът може да срещне в случай, че постигне извънтелесно състояние. Той има за цел да е предпазна мяра срещу малко вероятния случай, в който първото извънтелесно преживяване на участника е директна проекция извън земната сфера.

30. Напреднали техники. След като е достигнал Фокус 10, участникът вече е готов за опита да постигне състояние на достатъчно разширено самосъзание, за да започне действително да взаимодейства с измерения отвъд онези, свързани с опита във физическата реалност. Това състояние се нарича Фокус 12 и включва съзнателни усилия от негова страна, докато в звуковия поток на Гейтуей записите, насочен към ушите му, навлизат допълнителни форми на “розови и бели шумове”. След като участникът постигне това състояние на значително разширено самосъзнание, той е готов да започне да използва серия специфични техники или “инструменти”, както ги описва институтът “Монро”, които му позволяват да манипулира новооткритото си разширено самосъзнание с цел да се сдобие с практичен, полезен отговор и стойност за насърчаване на себе-откриването и личното израстване. Специфичните техники, които се използват, са описани една по една по-долу.

А. Решаване на проблеми. Техниката включва идентифицирането на фундаментални проблеми, които индивидът иска да разреши, той изпълва разширеното си самосъзнание с възприятието за тези проблеми и след това проектира тези възприятия навън във вселената. По този начин, индивидът си осигурява помощ от, както институтът “Монро” го нарича, своя “по-висш аз”, с други думи – разширеното му съзнание, за да взаимодейства с вселенската холограма и да добие нужната информация за разрешаване на проблема. Този подход може да се използва за разрешаване на личните трудности, технически проблеми в областта на физиката, математиката, и тн, практически административни проблеми, и прочие. Откликът на техниката за решаване на проблеми може да се приеме почти веднага, но често откликът идва на база развиващата се интуиция през следващите два до три дни. Често откликът идва под формата на спонтанно, холистично възприятие, в което индивидът ненадейно открива, че просто знае отговора с всичките му последствия и напълно в контекст, понякога дори без да е способен да изрази новопридобитото си възприятие с думи, поне първоначално. В някои случаи, откликът може да дойде дори под формата на визуални символи, които индивидът ще “види” с ума си, докато е в състояние Фокус 12 и които след това ще трябва да интерпретира, след като се върне в нормално съзнание.

Б. Шаблониране (“патерниране”, бел.прев).Тази техника впряга в употреба съзнанието за постигане на желани цели във физическата, емоционалната или интелектуалната сфери. Техниката включва концентриране върху желаната цел, докато участникът е в състояние Фокус 12; индивидът разпростира възприятието си за целта върху цялото разширено съзнание и го проектира във вселената с намерението, че желаната цел вече е въпрос на установено постижение, което е предзнаменувано да се реализира в посочените времеви рамки. Тази конкретна методология се основава на вярването, че мисловните шаблони, генерирани от съзнанието ни в състояние на разширено самосъзнание, създават холограми, които представляват ситуацията, която желаем да осъществим и, по този начин, да поставим основата за действително реализиране на тази цел. Веднъж след като мисловно генерираната холограма за преследваната цел е установена във вселената, тя се превръща в аспект от действителността, който взаимодейства с вселенската холограма, за да осъществи желаната цел, която, при други обстоятелства, може никога да не се случи. С други думи, техниката на шаблонирането разпознава факта, че, тъй като съзнанието е източникът на цялата реалност, нашите мисли имат силата да влияят на развитието на реалността във време-пространството, така както се прилага спрямо нас, ако въпросните мисли могат да се прожектират с адекватен интензитет. Само че, колкото е по-сложна преследваната цел и колкото по-радикално се отклонява от настоящата ни реалност, толкова повече време ще е нужно на вселенската холограма да преориентира сферата на реалността ни, за да възприеме желанията ни. Треньорите от “Монро” предупреждават, да не се опитва да се насилва скоростта на този процес, защото индивидът може да успее да дислоцира неговата съществуваща реалност с драстични последствия.

В. Цветно дишане. Следващата техника се нарича цветно дишане и цели да използва разширеното самосъзнание и силно фокусирано внимание, свързани със състоянието Фокус 12, за въобразяването на различни цветове по един особено интензивен и наситено жив начин, така че да може да се резонира с цветовете и като резултат, да се активират собствените енергии на тялото. В основата си, по отношение на практическото си приложение, това е техника за лечение, която е разработена, за да възстановява тялото и да подсилва физическите му възможности чрез уравновесяване, ревитализиране и пренастройване на телесните енергийни потоци. Опира се на принципа, че електромагнитното поле на тялото е способно да променя резонансния си шаблон така, че да поеме енергия от електростатичното поле на земята за собствена употреба. Разнообразните цветове, визуализирани във въображението като част от техническата наставляват ума кои честоти и какви специфични амплитуди са желателни във връзка с това скачане на полетата и последващото изменение на енергийните шаблони на потоците в тялото. Това, че цветът има капацитета да влияе а човешкия ум, е добре известно, и цветовото афектиране в определени видове лечение е факт, който може да се демонстрира. Например, прилагането на интензивна синя светлина върху област на физически оток води до сравнително рязко и наблюдаемо спадане на подуването, докато червеното, и в по-малка степен жълтото имат точно обратния ефект. Само че, в начина, по който тази техника се прилага като част от техниката за мозъчна синхронизация, не се използва прилагане на външни светлинни източници, а, вместо това, умът е единственият агент на лечението и ревитализацията.

Г. Енергийни пособия. Магическите пръчки и чудодейните жезли са част от фолклора и окултните практики на много култури. Жезлите и тоягите, носени от монарсите и висшите жреци, се срещат толкова често в историята на отминалите епохи, сякаш намекват, че като минимум тези предмети са поне архетипни символи, които човешкият ум явно уважава, може би по доста подсъзнателен начин. Във всеки случай, техниката на енергийните пособия представлява визуализиране на малка, интензивно пулсираща точка светлина, която участникът, в своето въображение, зарежда с огромна енергия, докато тя виртуално не запулсира. След това участникът разтегля точката във формата на блещукащ, вибриращ цилиндър от енергия, който след това ползва за канализиране  на сила от вселената до избрани части от своето тяло с цел лечение и ревитализиране.

Д. Далечно виждане. В допълнение, техниката за енергийни пособия се използва като врата към задействането на последваща техника, наречена “далечно виждане”. В този контекст, участникът превръща своя стълб от енергия в енергиен вортекс, през който праща въображението си в търсене на нови и просветляващи прозрения. Очевидната цел на използвания символизъм на вортекса явно е, да подтикне подсъзнанието и да му подаде инструкции за нещата, които участникът иска да направи, посредством невербални символи, които дясната половина на ума е способна да разбере.

Е. Карта на живото тяло. Тази техника осигурява усилено приложение на техниката за енергийни пособия като средство за лечение на специфични области или системи от човешкото тяло. Конфигурацията на тялото на участника първо се въобразява във въображението, и след това различните основни системи, като например нервната и кръвоносната системи, се визуализират в подходящите цветове в контурите на тялото, поддържани от въображението. После се прилага техниката на енергийните пособия за енергетизиране, уравновесяване и лечение по какъвто начин желае участника. В процеса, участникът визуализира различни потоци цветна енергия, бликаща от пособието към системата от органи или областта, върху която се извършва енергетизирането или лечението. Тъй като цветовете са резултат от различни дължини на светлинната вълна, което ще рече енергия на различни честоти, тази техника оперира на предположението, че, тъй като човешкото тяло е изградено от енергия, то може да бъде витализирано и излекувано чрез натрупващото се приложение на допълнително енергия, при условие, че енергията е приложена в правилната форма.

Ж. Фокус 15: Пътуване в миналото. Всички до сега описани техники се извършват на ниво разширено самоосъзнаване, познато като Фокус 12. Само че, техниката за пътуване в миналото време включва по-нататъшно разширяване на съзнанието чрез включването на допълнителни звукови нива в записите за синхронизиране на мозъчните половини. Част от звука може би е просто усилване на основните честоти от техниката за синхронизация, така предвидено, че още повече да измени честотата и амплитудата на мозъчните вълни. Други аспекти на добавените звуци изглежда са замислени така, че да осигурят прикрити, почти подсъзнателни сугестии към ума, целящи да информират какво още се иска за по-нататъшното разширяване на съзнанието, така че да подкрепят и вербалните сугестии и инструкции, които също се съдържат в записите. Дори и инструкциите са силно символични, като времето се визуализира като огромно колело във вселената с различни спици, всяка от които дава достъп до различна чат от миналото на участника. Фокус 15 е много напреднало състояние и е екстремно трудно да се постигне. Може би по-малко от 5% от участниците в едно Гейтуей преживяване всъщност напълно постигат състоянието Фокус 15 за период от приблизително 7 дни тренировки. Въпреки това, треньорите от института “Монро” потвърждават, че с достатъчно практика, в крайна сметка Фокус 15 е постижим. Те също така твърдят, че за онзи, който постигне Фокус 15, не само личната му минала история е достъпна за изследване, но може да се получи достъп и до други аспекти от миналото, с които самият индивид няма връзка.

И. Фокус 21: Бъдещето. Последното и най-напредналото от всичките фокусни състояния, свързани с тренировъчната програма Гейтуей, включва движение извън пределите на време-пространството като при Фокус 15, но се обръща внимание на разкриването на бъдещето, вместо на миналото. Индивидът, който е постигнал това състояние, е постигнал едно наистина напреднало ниво. Освен при необикновени обстоятелства, това ниво вероятно не е постижимо от никой, освен от онези, които са се упражнявали дълго и упорито чрез записите за мозъчна синхронизация месеци наред, ако не и години.

33
21. Междинни измерения. Сега след като изразихме валидността на твърдението, че енергийните форми, които изграждат съзнанието, могат да се движат отвъд време-пространственото измерение, трябва да насочим вниманието си към енергийните форми, които обитават онези измерения между време-пространството и Абсолюта. Така можем по-добре да възприемем формата, която “реалността” приема, когато се сблъскаме с нея в онези междинни измерения. В този контекст, Бентов ни казва, че:

“Казуалните взаимоотношения (причинно-следствените взаимоотношения, бел.прев) между събитията се разпадат; движенията стават отривисти, вместо плавни. Времето и пространството може да станат “зърнести” или “на буци”. Може би единица пространство може да се измине от материална частица в коя да е посока, без това да е задължително обвързано с единица време. Накратко, двойка събития ще се случат или във времето, или в пространството, двойката няма да е свързана причинно-следствено, а на база произволна флуктуация.”

Бентов иска да каже, че вътре в измерението на време-пространството, където важат и двете концепции, по един като цяло униформен начин между тях има пропорционални взаимоотношения.  Определено пространство може да се прекоси от енергия, която е или под формата на частица, или под формата на вълна, за определено време, като възприема специфична скорост на практика където и да е във време-пространствената вселена. Тази взаимовръзка е удобна и предвидима. Само че, в междинните измерения отвъд време-пространството, наложените върху енергията ограничения, които я поставят в състояние на осцилиращо движение, не са униформени така, както са в нашата физическа вселена. По този начин е възможно да се случат цяла палитра различни смущения и нелепости, така че удобните ни, спретнати очаквания относно отношенията между времето и пространството, каквито ги познаваме в това измерение, не важат. Но нещо дори по-важно, когато измерението на настоящото време-пространство се напусне, се отваря достъп както до миналото, така и до бъдещето.




22. Специално положение, преживяването извън тялото. Въпреки че човешкото съзнание може, с достатъчно практика, да се движи отвъд измерението на време-пространството и да се намесва в други енергийни системи в други измерения, целият процес значително се усилва, ако може това съзнание да се откъсне в голяма степен от физическото тяло, преди да се опита такова намесване. Веднъж след като индивидът стане вещ в техниката на извънтелесното движение и след това достигне момента, в който може да се откъсне от време-пространството, докато е извън тялото си, той добива предимството да “прищрака” част от усиленото си съзнание, стартирайки от изходна позиция, намираща се много по-близо до измеренията, с които иска да комуникира. С други думи, ако трябва да ползвам аналогия от време-пространствения контекст, тъй като индивидът стартира от много “по-висока” точка, тази част от съзнанието му, която “прищраква”, ще има толкова повече време да взаимодейства с измеренията отвъд време-пространството, защото така е нужно по-малко време за пресичане на междинните слоеве. Още повече, веднъж след като индивидът стане способен да проектира съзнанието си отвъд време-пространството, логично е това съзнание да се опита да скачи честотното си излъчване с новата енергийна среда, на която е изложено, по този начин значително увеличавайки степента, в която измененото съзнание на индивида може допълнително да се променя, за да постигне много по-силно фокусиране и много по-изчистен шаблон на осцилиране. Като резултат, би трябвало да се получи един самоподдържащ се процес, в който колкото по-далеч отвъд време-пространственото измерение може да се проектира съзнанието в извънтелесно състояние, толкова по-засилено ще е енергийното му излъчване, като така се насърчава потенциала за още по-далечно пътуване. Прави се временното заключение, че извънтелесното състояние може да се счита за екстремно ефективен начин за ускоряване на процеса по усилване на съзнанието и взаимодействане с измерения отвъд време-пространството. Ако практикуващият техниката Гейтуей има избора да се концентрира върху постигането и експлоатирането на извънтелесното преживяване, вместо да концентрира всичките си усилия върху това да разширява съзнанието си от физическа база, то той много по-бързо ще стане обещаващ и ще постигне по-впечатляващи успехи.

23. Абсолютът в перспектива. В този момент може да е полезно да се направи пауза и да се преговорят основните аспекти на интелектуалното ни пътуване от време-пространството до царството на Абсолюта. Говорихме малко за невероятно сложната холограма, която се създава от пресичането на енергийни шаблони, генерирани от тоталността на всички измерения на вселената, включително време-пространството. Отбелязахме, че умовете ни изграждат енергийни полета, които си взаимодействат с различни аспекти от тази холограма, за да извлекат информация, която в крайна сметка се обработва от лявата мозъчна половина, за да бъде редуцирана до форма, използвана в процеса, който наричаме мислене. Намекнахме, че тази холограма е ограниченото въплъщение на безкрайния съзнателен Абсолют в активна, енергийна форма. Това е името, което дадохме на този широк океан от енергия в състояние на съвършен покой, върху който е наслоена физическата вселена, и откъдето произлиза. Случайно, за да опише това, Бентов използва аналогията с едно много дълбоко море, сравнявайки неподвижните дълбини на морето с измерението на Абсолюта, а мятаните от бурята вълни на повърхността представляват физическата вселена, с която сме запознати. Леко развълнуваните течения на морето, намиращи се между турбулентната повърхност и напълно неподвижните дълбочини представляват енергия в процес или на успокояване (тоест приближаваща безкрайност), или излизаща от покой.

24. От Големият взрив до тороид. Работейки от широко известната теория за “Големия взрив”, Бентов представя концептуален модел, за да изобрази процеса на време-пространствената еволюция на относителната позиция на универсалната холограма. Тази холограма често се нарича “Тороид”, защото се смята, че има цялостната форма на една огромна, себе-съдържаща се спирала. Като базира тезата си на скорошни проучвания относно разпределението на квазарите (квази-звездни обекти), и като действа въз основа на схващането, че във вселената по-малките процеси обикновено са огледални изображения на по-големите (тоест шаблонът на електрона около ядрото на атом отразява начина, по който планетите орбитират слънцата си, и тн.), Бентов постулира следния сценарий. Тръгвайки от наблюдаваната способност на квазарите да изхвърлят огромни, концентрирани фунии материя от вътрешността си като една контролирана, не-концентрична версия на “Големия взрив”, той си представя, че при генерирането на вселената се случва сходен процес (виж изображение 4, следващата страница). Отбелязвайки, че онези галактики, намиращи се на север от нашата собствена галактика, се отдалечават по-бързо, отколкото онези, намиращи се на юг, и че онези на изток и запад са видимо по-отдалечени, Бентов взима това като солидно доказателство, че фунията от материя, която е била изхвърлена в нашата вселена, се е завила обратно в себе си, и така в крайна сметка е оформила овална, яйцевидна форма. Той вижда как “материята” в нашата вселена навлиза в овалния шаблон, следвайки пътя на концентрираното изхвърляне от едно ядро, съставено от екстремно компресирана енергия, през “бяла дупка”. В края на пътешествието й до далечния край на празнотата, той вижда как тя си отива през “черна дупка”.  В един такъв модел, времето прилича на мярка за промяната, която се разгръща, докато енергията еволюира в нови, по-сложни форми, напредвайки по разстоянието от страната на ядрото, където е бялата дупка, обикаляйки по черупката на “космическото яйце”, докато не влезе в черната дупка. С други думи, докато енергията – изхвърлена от безкрайността и поставена в ограничения от съзнателния Абсолют – постига форма и движение, следвайки пътеката на изхвърляне от бялата дупка на върха на яйцето, времето стартира като мярка за ритъма на това еволюционно движение, като “реалността” обикаля по черупката на яйцето, на път към черната дупка в далечния край.

25. Нашето място във времето. Наблюдаваното разпределение на галактиките говори, че специално нашата вселена се намира близо до върха на яйцето в точката, където материята започва да се обръща върху себе си, което обяснява причината защо галактиките на север се вижда, че се отдалечават по-бързо, хванати от въртопа на потока от материя към далечния край на космическото яйце (виж изображение 5, следващата страница). Върху това космическо яйце е наслоен Абсолютът, който поддържа излъчващото ядро, от който струи оригиналната струя материя. Движейки се около яйцевидната форма към дестинацията си при черната дупка, в която ще бъде отново погълната в излъчващото ядро и след това в Абсолюта, потокът на материята генерира интерферентния шаблон вътре в космическото яйце, който изгражда вселенската Тороидна холограма.  Тъй като Тороидът е едновременно генериран от материя във всичките различни фази на “времето”, той отразява развитието на вселената в миналото, настоящето и бъдещето (както ще бъде видяно от нашата лична перспектива в една фаза от времето). Мислейки върху този модел, вече е възможно да се “види” как човешкото съзнание, доведено до достатъчно изменено (фокусирано) състояние може да добие информация за миналото, настоящето и бъдещето, тъй като всичко това съществува във вселенската холограма едновременно (в случая с бъдещето, всички последствия от миналото и настоящето може да се види как се събират в холограмата, така че бъдещето да може да се предвиди или да се “види” с абсолютна точност). Още повече, възможно е да се види как имплозията на енергийните шаблони ще се пресече отново и отново, създавайки невероятно сложна четириизмерна холограма или Тороид, в спирална форма като отражение на мулти-измерния развиващ се шаблон на еволюцията. Всички движения на енергиите, които изграждат вселената, оставят белега си и така разказват историята си през времето.



Фигура А. Фотография на квазер, излъчващ насочена струя материя



Фигура Б. Диаграма на Космичното яйце



Фигура В. Стилизирана интерпретация на просто тороид

26. Качеството на съзнанието.  По-рано отбелязахме, че извънтелесното състояние е проекция на голяма част от енергийния шаблон, който представлява човешкото съзнание, така че да може да се движи свободно през земната сфера с цел сдобиване с информация или в други измерения извън време-пространството, може би за да взаимодейства с други форми на съзнание във вселената. Съзнанието е организиращият и поддържащ принцип, който осигурява устрема и водачеството, които да доведат и да поддържат енергията в движение в рамките на даден набор параметри, така че в резултат да се получи специфична реалност. Когато съзнанието достигне степен на софистикация, в която може да възприеме себе си (собствената си холограма), то достига точката на себе-когниция. Човешките същества имат тази форма на издигнато съзнание, както и Абсолютът, но в неговия случай, това е функция на енергията и асоциираното с нея качество на съзнанието в безкрайността (всезнаене и вездесъщност в постоянно единство). Когато енергията се върне в състояние на тотален покой в Абсолюта, тя се връща до континуума на съзнанието в океана на неограниченото, безвремево възприятие, което пребивава там. По този начин, колкото е по-сложна една система в “материалното” състояние, толкова повече съзнание притежава тя, за да поддържа реалността си. Нашето съзнание, следователно, е онзи разграничен аспект от вселенското съзнание, което пребивава в Абсолюта. То отговаря за организирането на енергийните шаблони, които изграждат физическото ни тяло, но е ясно разграничено от него и го превъзхожда. Тъй като съзнанието съществува доста отделено от и извън реалността, отвъд пределите на време-пространството, то, като Абсолюта, няма нито начало, нито край. Реалността има както начало, така и край, защото е в пределите на време-пространството, но фундаменталното количество енергия и асоциираното с нея съзнание е вечно. Когато реалността свърши, изграждащата я енергия просто се връща в безкрайността в Абсолюта.

34
12. Холограми. Енергията създава, съхранява и извлича смисъл във вселената, като се проектира или се разширява на определени честоти по триизмерен начин, което създава един жив шаблон, наречен холограма. Концепцията за холограмата може най-лесно да се разбере, като се ползва пример, цитиран от Бентов, в който той моли читателя да визуализира купа, пълна с вода, в която се пускат три камъчета. Когато вълните от едновременното пускане на трите камъчета се излъчват навън към периметъра на купата, Бентов моли читателя да визуализира, че повърхността на водата изведнъж замръзва в кадър, като лед, така че шаблонът на вълните да остане вечно неподвижен. Ледът се премахва, и трите камъчета все още са на дъното на купата. След това ледът се излага на мощен, кохерентен източник на светлина, като например лазер. Резултатът ще бъде триизмерен модел или репрезентация на позицията на трите камъчета, увиснали посред нищото във въздуха. Холограмите са способни да кодират в себе си толкова много детайли, че, например, възможно е да се вземе една холограмна проекция на чаша с блатна вода и да се разгледа под оптично увеличение, докато в нея не се видят малки организми, невидими за невъоръженото око, когато се изследва самата чаша с вода. Цялата концепция на холографията, въпреки научните си намеци, е известна на физиците едва след като математическите й принципи бяха обработени от Денис Габор (Dennis Gabor) през 1947г (по-късно той спечели Нобелова награда за работата си). Лабораторни демонстрации на труда на Габор били проведени чак години по-късно, след изобретяването на лазера. Както обяснява биологът Лайъл Уотсън (Lyall Watson):

“Най-чистият вид светлина, който е достъпен за нас, е тази, произвеждана от лазер, който изпраща лъч, в който всички вълни са с една и съща честота, като онези, направени от идеално камъче в съвършено езеро. Когато два лазерни лъча се докоснат, те създават интерферентна шарка от светли и тъмни вълни, които могат да се запишат на фотографска плака. И ако един от лъчите, вместо да идва директно от лазера, преди това е отразен от някакъв обект, като например човешко лице, получената шарка ще е наистина сложна, но тя все пак може да се запише. Записът ще бъде холограма на лице”.

13. Частта съдържа кода на цялото. Много е важен и фактът, че дори и да изпуснем замръзналата си холограма на вълновия шаблон на пода и го счупим на парчета, всяко индивидуално парче ще пресъздаде цялата холографско изображение, сам само. Колкото по-малко е парчето, толкова по-рошава и развалена ще е холографската проекция от него, но фактът остава, че въпреки всичко ще бъде възпроизведена цялостна проекция. Ключът за създаването на каква да е холограма е, че енергията в движение трябва да взаимодейства с енергия в състояние на покоя (недвижение). В предния пример, камъчетата представляват енергия в движение, а водата (преди възбуждането й от камъчетата) представлява енергия, която е в състояние на покой. За да се активира или, фактически, да се “възприеме” смисъла на една холограма, енергия (в този случай, кохерентен източник на светлина, като лазерния лъч) трябва да бъде прекарана през интерферентния шаблон, генериран от взаимодействието между движещата се енергия и енергията в покой. В простия пример, даден от Бентов, това изискване се изпълнява като се замръзналия интерферентен шаблон се държи пред кохерентната светлина, за да се проектира триизмерно холографско изображение (“смисълът” му) в пространството. Както казва Мерилин Фъргюсън (Marilyn Ferguson), редактор на “Бюлетин мозък/ум” (Brain/Mind Bulletin):

“Друга черта на една холограма е ефикасността й. Милиарди битове информация могат да бъдат съхранени в едно миниатюрно пространство. Шаблонът на холографската [фотография]... е съхранен навсякъде върху повърхността.”

14. Матрицата на съзнанието. Вселената е съставена от взаимодействащи си полета, някои в покои и някои в движение. Това е, сама по себе си, една гигантска холограма с невъобразима сложност. Според теориите на Карл Прибрам (Karl Pribram), невро-учен от Станфордския университет и Дейвид Бом (David Bohm), физик в Лондонския университет, човешкият ум също е холограма, която се нагажда към вселенската холограма чрез посредника на енергийната размяна, като по този начин извлича смисъл и постига състоянието, което ние наричаме съзнание. По отношение състоянията на разширеното или измененото съзнание, които Гейтуей използва, процесът оперира по следния начин. С преминаването на енергията през различните аспекти на вселенската холограма и с възприемането й от електростатичните полета, които съставляват човешкия ум, предаваните холографски изображения се проектират върху тези електростатични полета на ума и се възприемат или проумяват до такава степен, че електростатичното поле оперира на честота и амплитуда, които могат да хармонират със и следователно да “четат” енергоносещия вълнов шаблон, преминаващ през тях. Промените в честотата и амплитудата на електростатичното поле, което съставлява човешкия ум, определят конфигурацията и следователно характера на холографската енергийна матрица, която умът проектира, за да улови смисъл директно от холографските трансмисии на вселената. Тогава, за да осмисли какво му “казват” холографските изображения, умът се заема да сравнява току що приетото изображение със самия себе си.  По-точно, той прави това, като сравнява приетото изображение с онази част от собствената си холограма, на която се основава паметта. Като регистрира разлики в геометрична форма и енергийна честота, съзнанието възприема (виж изображение 2, следващата страница). Както се изразява психологът Кийт Флойд (Keith Floyd):

“Противно на онова, което всеки знае, че е така, може би не мозъкът произвежда съзнанието – а по-скоро, съзнанието създава образа на мозъка...”

15. Мозък във фаза: Процесът на съзнателността се онагледява най-лесно, ако си представим, че върху холографската информация е насложена триизмерна координационна система по такъв начин, че всички енергийни шаблони, съдържащи се в нея, могат да се опишат на езика на триизмерната геометрия, ползвайки математика, за да се редуцират данните до двуизмерни форми. Бентов казва, че учените подозират, че човешкият ум оперира на проста двоична система “действай / не действай”, като всички видове дигитални компютри. Следователно, веднъж след като насложи триизмерна матрица върху холографска информация, която иска да интерпретира и след като редуцира тази информация математически до двуизмерна форма, той може напълно да я обработи, като използва фундаменталната си двоична система, точно както всеки компютър, направен човешка ръка, може да обработва обеми данни и да прави различни сравнения между данните и информацията, съхранена в дигиталната му памет. Умовете ни оперират по същия начин, възприемайки единствено чрез сравняването. Бентов изказва тази идея по следния начин: “Цялата ни реалност е конструирана като постоянно се правят такива сравнения... Всеки път когато възприемаме нещо, ние възприемаме единствено разликите”. В състоянията на разширеното съзнание, дясната половина от човешкия мозък, в холистичния му, нелинеен и невербален режим на функциониране, действа като основната матрица или приемник за тази входяща холографска информация, докато, като оперира във фаза или кохерентно с десния мозък, лявата половина осигурява вторичната матрица чрез двоичния си, компютъроподобен метод на функциониране, за допълнително екранизиране на данните чрез сравнение и редукция до дискретна, двуизмерна форма.

16. Оценяване. Като казваме, че Гейтуей успява да доведе до пречистване на енергийната матрица на ума, това означава, че Гейтуей успява да разшири или да измени човешкото съзнание, така че то да може да възприема без да прибягва до посредничеството на физическите сетива, така че все повече от вселенската холограма (която, разбира се, не е достъпна за сетивно възприемане) в крайна сметка да може да се възприеме и проумее. Мерилин Фъргюсън пише, че теориите на Прибрам и Бом “явно могат да обяснят всички трансцедентни преживявания, паранормални събития и дори “нормални” странности на възприятието...”. Тя продължава относно Прибрам:
“В момента той предлага един стряскащ, всеобхватен модел, който събужда значителен интерес сред онези, които се вълнуват от мистериите на човешкото съзнание. Неговият “холографски модел” обвързва мозъчните изследвания с теоретичната физика; той обяснява нормалното възприемане и едновременно с това изважда паранормалните и трансцедентни преживявания извън свръхестественото, като ги обяснява като част от природата.

Като определени странни открития в квантовата физика, радикалната реориентация на тази теория изведнъж започва да осмисля парадоксалните думи на мистиците през вековете.”

17. Себе-когниция (себепознаване). За да завършим щрихирането на процеса, по който умът постига и упражнява съзнаване, ние трябва да опишем също и механизма, който обяснява аспектите на човешката мисъл и я разграничава от съзнанието на растенията и животните, тоест когницията (познанието). Хората не само знаят, но знаят, че знаят. Те са способни да следят процеса на собственото си мислене и да поддържат осъзнаването си за това. Още повече, те могат да извършват сравнително оценяване, преценявайки функционирането на мисловните си процеси спрямо различни “обективни” стандарти, които са усвоили. Човешкото съзнание може да прави това, защото има капацитета да дубликира аспекти от собствената си холограма, да ги проектира навън, да “възприема” тези проекции, да ги подложи на сравнение с аспекта на паметта (където се съхраняват стандартите, според които преценява и мери) на собствената си холограма, и да премерват или “усещат” разликите между това да се използва триизмерна геометрия и след това двоичен пулс “действай / не действай”, за да получат вербално познание за аза.




18. Време-пространствено измерение. До този момент обсъждането на процеса Гейтуей беше относително просто и лесно за следване. Сега започва забавната част. Гейтуей включва повече от просто възприятие на аспектите на вселенската холограма, до която може да се получи достъп в измерението на време-пространството, както го познаваме. Следващата задача е, да се обясни как и защо човешкото съзнание може да се доведе до състояние да се възнесе над ограниченията на време-пространството. За целта, първо трябва да оценим какво всъщност са времето и пространството, за да разберем как може да се надскочи измерението, което изграждат. Физиката дефинира времето като измерване на енергията на силата в движение. С други думи, това е измерване на промяната. Само че, за да бъде енергията в движение, тя първо трябва да бъде ограничена по някакъв начин в рамките на някакъв вид вибрационен шаблон, по такъв начин, че ограничението й да й дава капацитета да се съдържа в специфична локация, която се отличава от другите локации (пространството). Енергия, която не е ограничена е сила без лимит, без измерение, без ограничения на формата. Тя е безкрайност, не може да се движи, защото няма нищо отвъд безкрайността, и следователно е отвъд измерението на времето. Тя е също така отвъд пространството, тъй като тази концепция намеква, че някаква специфична енергийна форма е ограничена до специфична локация, и отсъства от другите локации.  Но ако енергията е в състояние на безкрайност, тогава няма ограничения, няма “тук”, което да е различно от “там”, няма смислена област. Енергия в безкрайност означава енергия, равномерно разпростряна без лимит. Тя няма начало, няма край, няма локация. Тя е съзнателна сила, , фундаменталната, първична мощ за съществуване без форма, състояние на безкрайно битие. Твърди се, че енергията в безкрайност е в пълен покой и, следователно, не може да генерира холограми, докато продължава да бъде абсолютно неактивна. Тя запазва вродения си капацитет за съзнание, в смисъла, че тя може да приема и пасивно да възприема холограми, генерирани от енергия в движение в разнообразните измерения, които изграждат сътворената вселена, но не могат да бъдат възприети от съзнание, опериращо в активната вселена. Физиците определят тази енергия в състояние на неактивна безкрайност като енергия в абсолютното й състояние, или просто като “Абсолютът”. Между Абсолюта и “материалната” вселена, в която ние преживяваме нашето физическо съществуване, има разнообразни намесващи се измерения, до които човешкото съзнание в изменени състояния може да получи достъп. Теоретично, човешкото съзнание може да продължи да разширява хоризонтите на възприемческите си способности, докато достигне измерението на Абсолюта, в който момент възприятието спира, защото Абсолютът не генерира холограми от или за себе си.

19. Намесващи се измерения. Тъй като Абсолютът е съзнателна енергия в безкрайност (тоест без ограничения), тя заема всяко измерение, включително време-пространственото измерение, в което водим физическото си съществуване, но не можем да я възприемем. Тя лежи под всичко, както и много от пресечните градиенти или измерения, чрез които енергиите на вселената се променят от фаза във фаза по пътя си към и от техния дом – състоянието на безкрайност (Абсолютът). За да се влезе в тези намесващи се, пресечни измерения, човешкото съзнание трябва да се фокусира с толкова интензивна кохерентност, че честотата на енергийния шаблон, който изгражда това съзнание (тоест мозъчното вълново излъчване), може да развие скорост до точката, в която получилия се честотен шаблон, ако се изобрази на осцилоскоп, на практика ще прилича на плътна, непрекъсната линия. Постигането на това състояние на изменено съзнание е сцената, на която се възприемат невремево-пространствени измерения, заради оперирането на един принцип във физиката, познат като Дистанция на Планк (Planck’s Distance). Това е аспект от квантовата механика, който се занимава с факта, че осцилиращата честота (като например мозъчна вълна) достига две точки на пълен покой, които представляват границите на всяка индивидуална осцилация (движение нагоре или надолу). Без тези точки на покой, един осцилиращ вълнови шаблон би бил невъзможен, тъй като точките на покой са нужни, за да позволят на енергията да промени посоката си и по този начин да продължи да вибрира между твърдите си ограничения. Но също така е вярно, че, когато, за един изключително кратък миг, тази енергия достигне една от двете си точки на покой, тя “прищраква” извън време-пространството и се слива с безкрайността (виж изображение 3, следващата страница). Това критично пристъпване извън време-пространството се случва, когато скоростта на осцилацията спадне под 10-33 сантиметра в секунда (Дистанцията на Планк). Думите на Бентов са: “...квантовата механика ни казва, че когато разстоянието спадне под дистанцията на Планк, която е 10-33 см, ние навлизаме, фактически, в един нов свят”. Да се върнем на нашия въпрос, вълновият шаблон на човешкото съзнание достига толкова високи честоти, че шаблонът на “прищракванията” толкова се учестява, че на практика има някаква продължителност. Тогава, част от това съзнание всъщност, както се твърди, установява и поддържа функцията си да събира информация в онези измерения, намиращи се между време-пространството и Абсолюта. Така, когато почти продължителният шаблон на “прищракванията” се закрепи в една продължителна фаза при скорости под дистанцията на Планк, но преди да се достигне състояние на пълен покой, човешкото съзнание преминава през далекогледа на време-пространството подобно на Алиса, която започва пътешествието си в Страната на чудесата. Гейтуей преживяването, заедно със свързаната техника за синхронизация на мозъчните половини, очевидно е разработено така, че ако се използва системно и търпеливо, да позволи на човешкото съзнание да установи кохерентен шаблон на възприятията в онези измерения, където се прилагат скорости под дистанцията на Планк. Това остава вярно независимо дали индивидът упражнява съзнанието си докато е във физическото си тяло или го прави след като е отделил съзнанието си от физическото тяло (тоест така нареченото извън-телесно състояние, споменато по-рано).

20. Субатомни частици. Поведението на субатомните частици ни дава интересен пример за феномена на “прищракване”, обсъден в предните параграфи. В една статия, подготвена за списание “Science Digest”, д-р Джон Глийдман (John Gliedman) споменава начина, по който субатомните частици комуникират една с друга, след като енергийните им полета се скачат като резултат от сблъсъка им една с друга. Твърди се, разбира се, че въпросната комуникация се случва по време на “прищракването извън фаза” в осцилирането на енергийните полета, изграждащи въпросните субатомни частици. Това е причината, която обяснява кръстосаната комуникация, която, в контекста на време-пространствените скорости, изглежда се случва със свръх-светлинна скорост. В действителност Теорията на относителността на Айнщайн не се нарушава, а по-скоро, въпросната комуникация се случва извън измерението на време-пространството, за което стриктно се отнася Теорията на относителността. По-точно, д-р Глийдман ни казва: “Квантовата теория постулира, че се случва ефект “Сиамски близнаци” на дълго разстояние винаги, когато две субатомни частици се сблъскат и след това продължат по различни пътища. Дори когато частиците се намират на разстояние половин вселена една от друга, теорията казва, че те реагират мигновено на действията една на друга. И правейки така, те нарушават забраната за свръх-светлинни скорости, налагана от Относителността”. Наистина, по отношение опитите количествено да се изрази онова, което се знае за поведението на енергията в измеренията, очевидно намиращи се извън време-пространството, Бентов казва: “...смели физици, които работят върху хипотетични частици, наречени “такиони”, които могат да се движат със скорости по-високи от тази на светлината. Скоростта на такионите започва от точно над скоростта на светлината и продължава чак до безкрайните скорости”.

35
Гейтуей преживяването: Синхронизирането на мозъчните половини в перспектива.

1.  Въведение. За да се опише техниката за постигане на изменени състояния на съзнанието на института “Монро” (Monroe Institute), занимаваща се със синхронизиране на мозъчните половини, най-ефективният начин да се започне е като се накратко се опишат основните механизми, залегнали в методи като хипнозата, трансцедентната медитация и биологичния отговор. Най-лесно е да се опише какво е Гейтуей, като се започне с кратко описание на онези свързани техники, които споделят някои общи черти с Гейтуей преживяването, но които все пак са различни. По този начин можем да развием база за сравнение още отначало, която ще осигури концепции, които са полезни за обясняването и разбирането на Гейтуей чрез съпоставяне, в крачка.

2. Хипноза. Според теориите на психолога Роналд Стоун (Ronald Stone) и биомедицинските инженерни методи на Ицхак Бентов (Itshak Bentov), хипнозата на практика е техника, която позволява сдобиване с директен достъп до сензорната моторна кора (sensory motor cortex) и центровете на удоволствието, и долните мозъчни (емоционални) части (и свързаните центрове на удоволствието) от дясната страна на човешкия мозък, с последващо изключване на ляво-мозъчната функция за следене на външните стимули. Лявата половина на мозъка е себе-когнитивната, вербална и линейно разсъждаваща компонента на ума. Тя изпълнява дейността да следи прииждащите външни стимули чрез категоризиране, оценяване и приписване на значение, преди да разреши на сигналите да преминат към дясната мозъчна половина на ума. Дясната половина, която действа като безкритичната, холистична, невербална и шаблонно-ориентирана компонента на мозъка, явно приема всичко, което лявата половина й подава, без да го поставя под въпрос. В последствие, ако лявата половина бъде разсеяна или чрез скука, или чрез редукция на сънното и полу-сънното състояние, на външните стимули, включително хипнотичните сугестии, им се позволява да преминат без преценяване и задръжки към дясната половина, където се приемат директно и въз основа на тях се предприемат действия без въпросиране.  Резултатът може да включва емоционална реакция, идваща от долната мозъчна част, сензорните / моторните реакции, изискващи задействане на кората, и тн. И сензорната кора и моторната кора на дясната мозъчна половина на мозъка съдържат серия точки, познати като “хомункулус”, което отговаря на точки в тялото (виж изображение 1, следващата страница). Стимулирането на съответната област в кората предизвиква междинна реакция в съответната част от тялото. В последствие, внасянето на сугестията, че левият крак е вдървен, ако достигне до дясната половина без препятствия и се отнесе до подходящата зона в сензорната кора, това ще доведе до генерирането на електрическа реакция, която ще индуцира усещането за вдървеност. По подобен начин, сугестията, че човекът изпитва общо усещане за щастие и добруване, ще се отнесе до подходящите центрове за удоволствие, намиращи се в долната мозъчна част на кората на дясната половина, следователно индуцирайки сугестираното усещане за еуфория. Най-накрая, сугестии, които информират хипнотизирания субект, че той се радва на увеличена концентрация или сила на паметта, ще получат отклик от дясната половина и тя ще задейства неизползвания капацитет за съхранение на информация, който в нормални условия се пази за резерв, за да удовлетвори натоварването от избиращите и контролиращите процеси на лявата мозъчна половина. Всичко това ще добие голямо значение в контекста на Гейтуей процеса, когато се обръща внимание на това как хипнозата може да се използва за ускоряване напредъка в ранните етапи на Гейтуей преживяването.



Фигура А. Хомункулусът



Фигура Б. Моторната и Сензорната кори и Третата и Страничните кухини



Фигура В. Изглед към Третата и Страничните кухини в контекста на асоциираната мозъчна структура


3.  Трансцедентна медитация. От друга страна, трансцедентната медитация работи по отчетливо различен начин. В тази техника, интензивната и удължена целенасочена концентрация върху процеса по извличане на енергията нагоре по гръбначния стълб в крайна сметка води до нещо, което прилича на създаване на акустични стоящи вълни в мозъчните кухини, които вълни после се провеждат до сивото вещество в мозъчната кора в дясната половина на мозъка. В резултат, според Бентов, тези вълни “ще стимулират и в крайна сметка ще “поляризират” кората по такъв начин, че тя ще започне да провежда сигнал по хомункулуса, започвайки от пръстите и нагоре”.Био-медицинският модел на Бентов, както е описан в една книга на Лий Санела (Lee Sannella), озаглавена: Кундалини – психоза или възнесение, постулира, че стоящите акустични вълни са резултат от изменен ритъм на сърдечните звуци, което изменение понякога се случва в следствие от продължително медитиране; това изменение създава симпатични вибрации в стените на изпълнените с течност кухини, които са третата и страничните мозъчни камери. Освен това, според Бентов: “състоянията на блаженство, описвани от онези, чиито Кундалини симптоми са завършили пълен кръг по мозъчните половини, може да се обяснят като себе-стимулация на центровете на удоволствието в мозъка, причинена от протичането на “ток” по сензорната кора”. Бентов отбелязва също, че “това, че повечето от описаните симптоми започват от лявата страна на тялото, означава, че това е едно развитие, което започва в дясната мозъчна половина”. Въпреки че за да се “повдигне Кундалини” е нужен един период от интензивно медитиране и практика около пет години и повече, Бентов твърди, че излагането на механични или акустични вибрации в обвхвата на 4-7 херца (цикъла в сенкунда) за дълги периоди от време може да доведе до същия ефект. Бентов цитира като пример “честото пътуване в кола, вибрациите на чиято седалка и шаси се комбинират така, че да попадат в този честотен диапазон, или продължителното излагане на тези честоти, създавани, например от вентилационна въздушна шахта ”. Той също така отбелязва, че: “Натрупващият се ефект от тези вибрации може да е в състояние да задейства спонтанна психо-Кундалини последователност у податливите хора, които имат особено чувствителна нервна система”.

4. Биологичен отговор. Третият метод за изменение на съзнанието, който ще бъде кратко описан, е биологичният отговор. Биологичният отговор е някак си уникален заради това, че той всъщност впряга в действие себе-когнитивните и познавателни сили на лявата мозъчна половина, за да се получи достъп до такива зони от дясната половина като долния мозък, моторната и сензорната кори и центровете за болка или удоволствие. Вместо да потиска лявата мозъчна половина, както се прави в хипнозата, или като цяло прескачайки и игнорирайки я, както се прави в трансцедентната медитация, биологичният отговор учи лявата половина първо да визуализира желания резултат, и след това да разпознае чувствата, свързани с преживяването от успешния достъп до специфичната област от дясната половина – долен мозък, кора, център за болка или удоволствие или други зони – по нужния за постигането на резултата начин. Използват се специални устройства за себе-наблюдение, като например дигитален термометър, с които лявата мозъчна половина да се информира дали постига успех в задействането на дясната половина и правилната зона от нея. След като това се постигне, левият мозък може отново и отново да инструктира десния мозък да възстанови нужните пътеки, за да възпроизведе същите външни, обективни доказателства за успех. По този начин пътеките се подсилват и подчертават до такава степен, че умът на лявата половина се сдобива с достъп до зоните в десния мозък, използвайки съзнателно изискваща команда. Например, ако субектът желае да увеличи кръвоснабдяването на левия крак, за да ускори излекуването, той може да се концентрира върху постигането на този резултат с левия си мозък, докато внимателно следи дигитален термометър, свързан с левия крак. Когато концентрираното усилие започне да постига успех, дигиталният термометър ще регистрира покачване на температурата на левия крак. В този момент, субектът може умствено (ляв мозък) да асоциира преживените усещания с постигнатите резултати и може да започне да подчертава, чрез умствено спомняне, същия процес, за да го подсили чрез потвърждение и повторение. По този начин може да се блокира болката, да се усили излекуването, да се потиснат и в последствие да се унищожат злокачествени тумори, може да се стимулират центровете за удоволствие на тялото и може да се постигне разнообразие от физиологични резултати. В допълнение, биологичният отговор може да се използва за голямо ускорение на изпадането в дълбоки медитативни състояния, особено при начинаещите, които нямат опит с медитативните техники и чиито напредък в тази методология е подпомогнат чрез ефективно визуализиране и външно, обективно потвърждение. Изобразяването на мозъчните вълни на субекта на електроннолъчева тръба е доказало се средство за лабораторно потвърждение, чрез което субектите могат бързо да се научат да навлизат в дълбоко отпуснати състояния, характеризиращи се с онзи вид тишина и единство на умствения фокус, асоциирани с напредналата медитация.

5. Гейтуей и синхронизацията на мозъчните половини. След като накратко разгледахме основната механика на принципните техники за изменение и разширение на съзнанието, които споделят някои от целите и/или методите, прилагани в Гейтуей преживяването, можем да продължим, като се фокусираме върху същината на тази техника. В основата си, Преживяването Гейтуей е тренировъчна система, измислена с цел да доведе до увеличена сила, съсредоточеност и кохерентност на амплитудата и честотата на мозъчните вълни, излъчвани от лявата и дясната мозъчни половини, така че да се измени съзнанието, и то да се премести извън физическата сфера, така че в крайна сметка да избяга дори от ограниченията на времето и пространството. Тогава участникът добива достъп до различните нива интуитивно знание, което вселената предлага. Това, което различава Гейтуей преживяването от формите на медитация, е това, че то използва техниката за синхронизиране на двете мозъчни половини, която е описана в един монограф от треньорката в института “Монро” Мелиса Джагър (Melissa Jager) като, “състояние на съзнанието, дефиниращо се с това, че графиките от електроенцефалограмите (ЕЕГ) на двете мозъчни половини са едновременно равни по амплитуда и честота”. Въпреки че синхронизацията на мозъчните половини е някак си рядка и продължава само кратко време в обикновения човешки ум, Мелиса Джагър твърди, че: “Аудио-техники, разработени от Боб Монро (Bob Monroe), могат да индуцират и да поддържат мозъчна синхронизация чрез аудио-записите “Фокус 3” на института...”. Тя също отбелязва, че: “Проучвания, извършени от Елмър и Алис Грийн (Elmer, Alyce Greene) във фондация “Менингер” (Menninger Foundation), показват, че субект с 20 годишно обучение в зен медитация може да установява мозъчна синхронизация волево, поддържайки я за повече от 15 минути”. Д-р Стюарт Туемлоу (Stuart Twemlow), психиатър и изследовател към института “Монро”, докладва, че: “В проучванията ни върху ефекта от записите на системата “Монро” върху мозъчните вълни открихме, че записите насърчават фокусирането на мозъчната енергия (тя може да се измери както крушка, във вата) във все по-тесен и по-тесен честотен “диапазон”. Това фокусиране на енергията не е по-различно от концепцията в йога за съсредоточаването в точка, което на западен език можем да преведем като целеустременост”. Д-р Туемлоу продължава с наблюденията си, че когато индивидът продължи със записите отвъд Фокус 3, “... има постепенно увеличение на размера на мозъчните вълни, което е мерило за мозъчната енергия или мощност”.

6. Лампа срещу лазер. Мелиса Джагър използва метафора, за да изясни процеса с употребата на техниката за синхронизиране на мозъка в Гейтуей преживяването. Тя посочва, че човешкият ум в обичайното си състояние може да се оприличи на обикновена лампа, която харчи енергия под формите на топлина и светлина, но по хаотичен, некохерентен начин, което разпръсква енергията му в голяма област с ограничена дълбочина. От друга страна, човешкият ум под дисциплината на мозъчната синхронизация действа по подобие на лазерния лъч, който създава дисциплиниран поток светлина. Енергийният поток се проектира с пълна кохерентност и в амплитуда и в честота, така че повърхността на лазера съдържа милиарди пъти концентрираната енергия от подобно лице от повърхнината на слънцето. Гейтуей предполага, че след като честотата и амплитудата на човешкия мозък станат кохерентни, тогава ще е възможно и двете да започнат да се ускоряват, така че човешкият ум скоро да започне да резонира на все по-високи вибрационни нива. След това умът ще може да се приведе в синхронизация с по-сложни и рядко срещани енергийни нива във вселената. Предполага се, че когато умът оперира на тези все по-рядко срещани нива, би трябвало да е способно да обработва така получената информация чрез същата фундаментална матрица, чрез която осмисля обикновените физически сетивни сигнали, за да постигне смисъл в когнитивен контекст. Такъв смисъл обикновено се възприема визуално под формата на символи, но може и да се възприема като удивителни просветвания на холистична интуиция или дори под формата на сценарии, включващи както визуално, така и слухово възприятие. Механиката, по която умът упражнява съзнателната функция, ще бъде описана по-подробно по-нататък в този документ.

7. Реакцията Следване на честота. За да постигне синхронизация на мозъчните половини, техниката за синхронизация се възползва от феномен, познат като реакция “Следване на честота” (FFR, Frequency Following Response), което означава, че ако субектът чуе звук, произведен на честота, която пресъздава една от онези честоти, асоциирани с оперирането на човешкия мозък, мозъкът ще се опита да имитира същата честота, като настрои мозъчното си излъчване. Следователно, ако субектът е в напълно будно състояние, но чуе звукови честоти, които се приближават до мозъчното излъчване на ниво Тета, мозъкът на субекта ще се заеме с това да промени мозъчното си излъчване от нормалното Бета към ниво Тета. Тъй като ниво Тета се асоциира със съня, въпросният субект може да от напълно будно състояние да навлезе в сънно състояние (но при условие, че не се съпротивлява съзнателно), тъй като мозъкът се опитва да скачи честотното си излъчване с онова, което човекът чува отвън. Тъй като тези мозъчни честоти са извън диапазона от звучи, които могат да се чуят в чиста форма от човешкото ухо, техниката за синхронизация трябва да ги възпроизведе на база друг феномен, познат като способността на мозъка да извлича “туптящи” честоти. Ако човешкият мозък е изложен на една честота в лявото ухо, която е 10 херца по-ниска от друга чуваема честота, пусната в дясното ухо, вместо да чува която и да е от двете чуваеми честоти, мозъкът избира да “чува” разликата между тях, “пулсиращата” или “туптящата” честота. Така, възползвайки се от феномена FFR, и използвайки техниката за “туптящите” честоти, системата Гейтуей използва техниката за синхронизация на мозъчните половини и други аудио техники, включващи феномена FFR, за да въведе разнообразие от честоти, които на практика се пускат на подсъзнателно, нечуваемо ниво. Целта е да се отпусне лявата половина на мозъка, физическото тяло да се постави във виртуално спящо състояние, и да се установи кохерентност между лявата и дясната половини под условия, които са измислени така, че да насърчават все по-високи аплитуди и честоти на мозъчното излъчване. Звуковите и може би подсъзнателните сугестии на Боб Монро съпътстват различните мозъчни честоти, които понякога се пускат заедно с други звуци, като например сърфиране в океана, за да се маскират звуковите честоти там, където е желателно. По този начин, Гейтуей се стреми да осигури на субекта инструментите, чрез които той може с времето да измени съзнанието си на база собствената си воля чрез честа употреба на записите с цел да получи достъп, чрез интуитивни средства, до нови категории информация, която не е достъпна за обикновеното съзнание.

8. Ролята на резонанса. Само че, мозъчната кохерентност, скачена с “туптящи” честоти, приложени чрез стерео-слушалки, е само една част от причината, поради която системата Гейтуей работи. Тя също така е проектирана да постигне физическата тишина, характерна за дълбоките състояния на трансцедентна медитация, което създава пълна промяна на основния резонансен ритъм, свързан със звуковите честоти, произвеждани от човешкото тяло. Йогата, зен или трансцедентната медитация, ако се практикуват достатъчно дълго време, ще произведат промяна в звуковата честота, в която човешкото сърце резонира из цялото тяло. Според Бентов, тази промяна в резонанса е резултат от елиминиране на онова, което в медицинската професия се нарича “раздвоено ехо”, така че звукът от сърцебиенето може да се движи синхронно нагоре и надолу по кръвоносната система в хармоничен резонанс приблизително седем пъти в секунда. Бентов описва ролята, която играе раздвоеното ехо, по следния начин: “Когато лявата камера на сърцето изпомпва кръв, аортата, тъй като е еластична, се издува навън точно след клапана и предизвиква импулс от налягане, който пътува надолу по аортата. Когато тази вълна достигне раздвояването в ниския корем (това е където аортата се разклонява на две, за да премине в краката), част от импулсът от налягане се отразява и започва да пътува нагоре по аортата. Ако през това време сърцето изпомпи още кръв, и надолу пътува нов импулс от налягане, тези две вълни в крайна сметка ще се сблъскат някъде по аортата и ще създадат интерференция”. Поставяйки тялото в съноподобно състояние, Гейтуей записите постигат същата цел като медитацията, в смисъл, че тялото се поставя в толкова дълбоко отпуснато състояние, че раздвоеното ехо постепенно изчезва, тъй като сърцето намаля силата и честотата, с която изпомпва кръв в аортата. Резултатът е редовна, ритмична синусоидна вълна от звук, който създава ехо навсякъде из тялото и се издига до главата в поддържан резонанс. Амплитудата на тази синусоидна вълна, когато се измери с чувствителен инструмент, подобен на сеизмограф, е с около три пъти по-голям звуков обем в сравнение със звука, създаван от сърцето, когато функционира нормално.

9. Мозъчна стимулация. Био-медицинския модел на Бентов показва, че този резонанс е от значителна важност, тъй като той директно се предава към мозъка и има ефект върху него. Получената вибрация се приема и предава в самия мозък чрез изпълнените с течност трета и лява кухини, намиращи се над мозъчния ствол. Тогава се генерира електромагнитен пулс, който стимулира мозъка да повдигне амплитудата и честотата на мозъчното излъчване, точно както д-р Туемлоу наблюдава в изследването си върху ефектите от записите за синхронизиране на мозъчните половини. Също така, мозъкът се съдържа в стегната мембрана, наречена дура, която е, на свой ред, омекотено подпирана от течност, която се намира между нея и черепа. Когато кохерентният резонанс, произвеждан от човешкото сърце в състояние на дълбоко отпускане, достига течностния слой, обграждащ мозъка, той създава продължителен ритъм, при който мозъкът се движи нагоре и надолу приблизително 0.005 до 0.010 милиметра. Самоподсилващия се характер на резонантното поведение демонстрира способността на тялото да поддържа това движение въпреки минималната енергия за него. По този начин, цялото тяло, на база собственото му микро-движение, функционира като настроена вибрационна система, която провежда енергия в обхват между 6.8 и 7.5 херца в земната йоносферна кухина, като самата тя резонира на около 7-7.5 херца. За този процес, Бентов констатира:

“Това се случва на много ниска дължина на вълната, около 40 000км, или точно около периметъра на планетата. С други думи, сигналът от движението на телата ни ще обиколи света за около една седма от секундата през електростатичното поле, в което сме потопени. Такава дълга дължина на вълната не познава препятствия, и силата й не се губи много на дълги разстояния. Принципно, тя ще премине през всичко: метал, бетон, вода, и полетата, които изглаждат телата ни. Тя е идеалната среда за провеждане на телепатичен сигнал.”

В последствие, процесът Гейтуей е разработен сравнително бързо да създава състояние на дълбоко спокойствие из нервната система и значително да понижи кръвното налягане, за да накара кръвоносната система, скелета и всички други органи и системи да започнат да вибрират кохерентно с приблизително 7-7.5 повторения в секунда. Полученият резонанс установява редовна, повтаряща се звукова вълна, която се разпространява в съзвучие с електромагнитното поле на земята.

10. Енергийно скачване. Когато тялото се превърне в кохерентен осцилатор, вибриращ в хармония със заобикалящата електростатична среда, специфичните упражнения, включени в аудио записите на Гейтуей, карат участника да изгради енергийното поле, обграждащо тялото му, предполага се, като ползва енергия от земното поле, с което тялото сега е скачено заради способността си да резонира с него. Това поставя телесното енергийно поле в хомогенност със заобикалящата го среда и подтиква към движение на седалището на съзнанието в посока към заобикалящата среда, отчасти като реакция от факта, че двете електромагнитни среди сега представляват един енергиен континуум. По този начин, същият процес, който вкарва мозъка във фокусирана кохерентност с постоянно растящи нива на честота и амплитуда, за да го скачи със сходни честоти във вселената с цел събиране на информация, също така подтиква покачване на енергийните нива на тялото до адекватна степен, която ще позволи на субекта да преживее извънтелесно движение, когато е готов да го направи (повече по този въпрос по-късно). В допълнение, резонирайки с електромагнитната сфера на земята, човешкото тяло създава удивително мощна носеща вълна, за да улесни ума в комуникацията му с други подобно настроени умове.

11. Съзнание и енергия. Преди обяснението ни да може да продължи нататък, от съществено значение е, да се дефинира механизма, по който човешкият ум упражнява функцията, позната като съзнание, и да се опише начина, по който това съзнание оперира, за да изведе смисъл от стимулите, които получава. За да направим това, ние първо ще вземем предвид фундаменталния характер на материалния свят, в който водим физическото си съществуване, за да можем точно да възприемем суровата материя, с която съзнанието ни трябва да работи. Първото, което трябва да се каже е, че двата термина, материя и енергия, са подвеждащи, ако трябва да се приемат като две подчертано различни сътояния на съществуване във физическия свят, който познаваме. Действително, ако терминът материя се приеме, че означава твърдо вещество, в противовес на енергия, което се разбира като някакъв вид сила, тогава употребата им е напълно подвеждаща. Днес науката знае, че както електроните, които се въртят в енергийното поле около ядрата на атома, така и самите ядра не са направени от нищо повече, освен осцилиращи енергийни решетки. Твърдата материя, в строгото построение на термина, просто не съществува. Вместо това, атомната структура е изградена от осцилиращи енергийни решетки, заобиколени от други осцилиращи енергийни решетки, които орбитират с изключително високи скорости. В тази книга, “Дебнене на дивото махало” (Stalking the Wild Pendulum), Ицхак Бентов дава следните фигури. Енергийната решетка, която изгражда ядрото на атома, вибрира на честота приблизително 1022 херца (което означава 10, последвано от 22 нули).  При 21 градуса Целзий един атом осцилира с честота 1015 херца. Цяла една молекула, съставена от някакъв брой атоми, скрепени заедно в единно енергийно поле, вибрира в рамките на 109 херца. Една жива човешка клетка вибрира на приблизително 103 херца. Доводът тук е, че цялото човешко същество, мозък, съзнание и тн, точно както вселената, която го заобикаля, не е нищо повече и нищо по-малко от една изключително сложна система от енергийни полета. Така наречените състояния на материята са всъщност варирания в състоянието на енергията, и човешкото съзнание е функция на взаимодействието на енергията в две противоположни състояния (движение срещу покой) по начин, описан в следния параграф.

36

Одобрено за разсекретяване 10.09.2003: CIA – RDP96 – 00788R001700210016-5

Операционна група на армията на САЩ
Управление на разузнаването и сигурността на армията на САЩ
Форт “Джордж Г. Мийд” (Fort George G. Mead), Мериленд 20755


9 юни 1983г

ПРЕДМЕТ:  Анализ и оценка на процеса “Гейтуей” (Gateway Process)
ДО:  Командир
Армейска операционна група на САЩ
Форт “Мийд”, MD 20755






1. Възложихте ми задачата да осигуря оценка на Гейтуей преживяването по отношение механиката и крайната му практичност. Заемайки се да изпълня тази задача, скоро стана ясно, че, за да оценя валидността и практичността на процеса, трябва да извърша достатъчно допълнителни изследвания и анализи, за да мога в пълнота да разбера как и защо работи този процес. Честно казано, сър, това се оказа една екстремно ангажираща и трудна работа. Първоначално, възоснова разговори с лекар, който премина Гейтуей тренировката заедно с мен, за да се сдобия с информация относно квантовата механика, за да съм в състояние да опиша природата и функционирането на човешкото съзнание, прибегнах до био-медицинските модели, развити от Ицхак Бентов (Itzhak Bentov). Трябваше да съм в състояние да построя един научно валиден и сравнително ясен модел за това как функционира съзнанието под влияние на техниката за синхронизация на мозъчните половини, прилагана в Гейтуей. След като приключих с това, следващата стъпка включваше прибягване до теоретичната физика, за да мога да обясня характера на време-пространственото измерение и средствата, чрез които разширеното човешко съзнание се издига над него, постигайки целите на Гейтуей. Най-накрая, отново счетох за нужно да се позова на физиката, за да преведа целия феномен на “състоянията извън тялото” на езика на физическата наука, за да премахна стигмата на окултните намеци и да го представя в светлина, годна за обективна оценка.

2. Започнах изложението с кратко описание на фундаменталните био-медицински фактори, влияещи на подобни техники и хипнозата, био-отговора и трансцедентната медитация, така че целите им и режимът им на функциониране да бъдат сравними, в съзнанието на читателя, с Гейтуей преживяването, докато се изграждаше модела на неговото собствено функциониране. В допълнение, този въвеждащ материал е полезен като подкрепа за заключенията на документа. Посочвам, че в определени моменти тези свързани техники могат да дадат полезни входящи точки за ускорено навлизане в Гейтуей преживяването.

3. Когато синът на прочутия физик Нийлс Бор (Niels Bohr) му се оплакал от неясната природа на определени концепции във физиката, той му отговорил така: “Ти не мислиш, просто се придържаш към логиката”. Физиката на измененото човешко съзнание се занимава с определени концептуализации, които трудно се схващат или визуализират в строгия контекст на линейното мислене на “левия мозък”. Затова, вземайки назаем начина на изразяване на д-р Бор, части от този документ ще изискват не само логика, но и докосване до интуитивното прозрение на десния мозък, за да се добие завършено удобно схващане на въпросните концепции. Въпреки всичко, щом се приключи с това, аз съм уверен, че строежа и приложението им ще издържи на рационалната критика.

4. Парадоксално, стигайки толкова далеч в стремежа си да избягвам оценките, основаващи се на окултни или догматични гледни точки, накрая счетох за нужно да се върна, поне накратко, на въпроса за въздействието, което Гейтуей процеса ще окаже върху нормалните системи от вярвания. Направих го, защото, въпреки че беше съществено да се избягва поставянето на оценката в такива рамки, почувствах, че беше нужно, след като завърша анализа, да посоча, че изведените заключения не са агресивни спрямо основните линии на източните или западните системи от вярвания. Докато ясно не се подчертае това, ще съществува опасност някои хора да отхвърлят цялата концепция на Гейтуей преживяването поради грешното вярване, че то противоречи и следователно е чуждо на всичко, което считат за вярно и истинно.

5. Това проучване определено не цели да бъде последната дума по въпроса, но се надявам, че валидността на основната му структура и на фундаменталните концепции, на които се основава, ще го превърне в полезен наръчник за други от персонала на USAINSCOM (Управление на разузнаването и сигурността на армията на САЩ), които трябва да преминат тренировка по Гейтуей, за да работят с Гейтуей материали.



37
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Април 02, 2018, 07:29:32 am »
Охоо! Велики Понеделник е! Оттук насетне може да започне обратното преброяване до следващата гигантска мизерия на църквата - благодатният огън.

В последните дни съм доста зает с подготвяне на материали... и чудесно протичащи изследвания, между другото :)... и нямам много време да обърна внимание на тази мизерия както подобава. Може би по-късно.

За владеещите английския горният линк към уикипедия дава достатъчно следи за запознаване с мизерията. За владеещите руски (в България почти всеки владее едно от двете), Игор Доброхотов е добър изследовател на измамата: http://razumru.ru/humanism/journal/49/dobrokhotov.htm


Представяте ли си глупавото лице на патриарха, докато носи запалената свещичка? Мисля че пътуването му оттам до тука може да е основа за чудесен комедиен сериал.

А представяте ли си колко глупаво ще да се чувстват държавните глави вътрешно, докато театралничат в цялата тази простотия пред целия свят?

Има странно пропорционално съответствие мужду глупавото вътрешно чувство на измамниците, докато играят пиесата, и състоянието на вътрешна и външна тъпота на участващите маси от простолюдие.

38
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Март 23, 2018, 10:56:23 pm »
Излишното се съкращава,
        достатъчното се допълва.
Небесното Дао
        отнема от богатите
        и дава на бедните.
Човешкото Дао
        наопаки.
То отнема от бедните
        и дава на богатите.
Кой може да предаде
        излишното на другите?
Само онзи,
        който има Дао.


Дао Дъ Дзин



Новият светия на България - новият лик, който ще почитаме и на който ще се преклоняваме с молитви - продаде всичко що имаше, и го даде на църката. После събра милостинята на бедните, и нея я предаде на църквата.

Тотален упадък на народната ценностна система.

Представяте ли си как после ще обясняваме на децата си, как така онзи от Байлово седи редом до други, по-стари светии, чиито житейски пътища всъщност имат някакъв смисъл?

39
Лийри първо давал LSD на затворници в Масачузецкия поправителен институт, в Конкорд. Парите за проекта идвали от фондацията "Братя Урис" (Uris Brothers Foundation) в Ню-Йорк и стигали до Лийри през Харвард. Резултатите от експериментите "Конкорд" на Лийри били публикувани през 1962г в документ, озаглавен "Как да променим поведението".
Човекът, който някои наричат "гуруто" на Лийри, и който самият Лийри признава, че е бил агент от английското разузнаване, бил Майкъл Холингсхед (Michael Hollingshead), приятел на Хъксли, който работел за Британския културен обмен и се бил сдобил с един грам LSD, достатъчно химикал за 10 000 надрусвания. Холингсхед, изпратен от Хъксли, бил човекът, който запалил Лийри по наркотиците.

Според една записка от периода, "Без да знае точно към кого да се обърне, той се закачил за Холингсхед като негов гуру. Лийри го следвал наоколо с дни, изразявал почитание към англичанина. Той беше убеден, че тумбестият, пушещ като комин шегаджия, чието лице беше почервеняло от алкохол, беше посланик на самия Господ Бог".

Холингсхед по-късно запалил цялата английска музикална рок-сцена по наркотиците. Докато лежал 21 месеца в затвора в Уърмсууд Скръбс (Wormswood Scrubs) в Англия за притежание на хашиш, Холингсхед се запознал с Джордж Блейк (George Blake), осъден агент на КГБ. Холингсхед провел LSD сесия с Блейк, и няколко седмици по-късно шпионинът избягал от затвора и се върнал в Москва. [10]

Лийри и Ричард Алперт (Richard Alpert) (по-късно, Баба Рам Дас (Baba Ram Dass), а после само Рам Дас) били уволнени от Харвард през 1963г,  - Алпърт, за даване на наркотик на недипломиран студент, а Лийри за пропускане на комитетско събрание - но след това дуетът продължил изследванията си в Мексико. След като ги изгонили от Мексико, те преместили оперативната си база в Милбруук, Ню-Йорк, където Лийри разкрил своята нарко-гуру персона пред милионите в хипи движението.

Мери Пинчот Маер (Mary Pinchot Meyer), дълговременна приятелка на Лийри, бивша жена на топ-агента от ЦРУ Корд Маер (Cord Meyer) и любовница на Джон Ф. Кенеди (John F. Kennedy), казала на Лийри, че "дисидентски организации в академичните среди... са контролирани. ЦРУ създава радикалните списания и студентски организации и ги управлява чрез агенти под дълбоко прикритие". Въпреки че на Лийри му било трудно да повярва в това, и без съмнение си е помислил, че Маер е параноична откачена конспираторка, думите й му били потвърдени от една статия от февруари 1967г в списание "Рампартс" (Rampats magazine), описващо подробно финансирането и контрола, който ЦРУ имала върху Националната студентска асоциация. [11]

Един голям благодетел на Лийри бил стоковият брокер Уилям Мелън Хичкок (William Mellon Hitchcock), наследник на богатството на корпорацията Гълф Ойл (Gulf Oil) и племенник на Питсбъргския финансист Андрю Мелън (Andrew Mellon). Хичкок превърнал Милбрук, имение с площ 16 000 декара в Дъчес Каунти, Ню-Йорк, в Интернационална федерация за вътрешна свобода "Лийри". Освен високият им ранг сред богатите и известните, фамилията Мелън има много връзки в обществото на американското разузнаване, и фондациите на фамилията Мелън често са били използвани като проводници на пари от ЦРУ. Няколко члена на фамилията са били агенти на OSS, а Ричард Хелмс (Richard Helms) бил чест гостенин на семейство Мелънс, докато бил директор на ЦРУ. [12]

Според един исторически извор за периода, "Били Хичкок, кръчмарят милионер, така и не навлязъл дълбоко в другарския кръг на Милбрук", но все пак поддържал близки контакти със старите си приятели, брокери и банкери и инвеститори. Свързаните с това записи от времевия период като цяло са слепи за по-мистичните политически мотиви на наркотичната ера, но в този извор един автор се чуди, "Може ли той да е бил просто един набухан с наркотици разглезен милионер, своеволен син на управленческата класа, който си падал по филмите на Лийри? Или е криел някакви други намерения?"

Хичкок, според моето мнение, е имал доста скрити намерения. Той е бил приятел с Бърни Корнфелд (Bernie Cornfeld) и Сеймур Лазар "Главата" (Seymour "The Head" Lazare), директори на швейцарските Задокеански инвеститорски служби (IOS, Investors Overseas Services), перачка за пари на Мафията, диктатори от Третия свят, и ЦРУ. Когато в IOS предвидели финансов недостиг, авоарите им били прехвърлени на Робърт Веско (Robert Vesco), чиято мрежа от корпорации е била фронт на ЦРУ, както твърди Уилям Спектор (William Spector), бивш оперативен агент на ЦРУ.

Хичкок също така бил най-най-големият инвеститор в свързаните с Маер Лански (Meyer Lansky) Интернационални средства (International Resorts), които през 1970г еволюираха в частна разузнавателна операция, позната като Интертел (Intertel), появила се от същия Пети отдел на ФБР и нексуса на английското разузнаване като Перминдекс (Permindex), корпорацията-чадър, която явно управлявала покушението над Джон Кенеди. Тези връзки ще бъдат изследвани по-късно в книгата. [13]

Друг приятел на Хичкок бил Роналд Хандли Старк (Ronald Hadley Stark), който се появил на психеделичната сцена през 1969г с поредната схема за зарибяване на целия сват с LSD. Старк бил още един "мистериозен човек", с цял наръч алибита и на глед неизчерпаема банкова сметка за пътуване и поддържане на пищен начин на живот. Той се хвалел, че работел за ЦРУ и няма причина да се съмняваме по този въпрос.

Старк финансирал една лаборатория в Белгия, която била възможно най-големия нелегален производител на LSD по онова време. Той бил видян на студентското въстание в Париж през 1968г и също присъствал на студентските демонстрации и трудови стачки в Милан през 1969г. През 70-те години водел шикозен начин на живот в Италия, дружейки със сицилианските мафиози, различни по цвят външни разузнавачи, и терористи.

Старк бил арестуван от италианската полиция в Болоня през 1975г, за пренасяне на нещо, което се подозирало, че е епруветка с LSD, ключ за трезорна кутия, съдържаща документи за производството на наркотици и приятелски писма от офицер от чуждестранните служби в американското посолство в Лондон, адресирани до лабораторията за LSD на Старк в Белгия.

Докато бил в затвора в Пиза, Старк уредил да информират Ренато Курцио (Renato Curcio) от Червените бригади да се изпълни заговор за убийството на съдия Франческо Коко (Francesco Coco) от Геноа, който щял да гледа дело на петдесет члена на Червените бригади. През юни 1976г съдия Коко бил убит, както предсказал Старк. Друга възможна жертва на Червените бригади бил италианският премиер Алдо Моро (Aldo Moro). Информация за участието на Старк в това убийство щяла да изплува по-късно, както и свидетелски показания, свързващи Старк с план на Палестинската освободителна организация (PLO) за започване на терористични атаки върху правителствени посолства.

Преместен в затвор в Болоня, Старк получавал редовни посещения от английски и американски консули, членове на италианските тайни служби и либийския дипломатичен корпус. Старк бил и в близки отношения с генерал Вито Микели (Vito Miceli), който по онова време бил на щат към ЦРУ. Интересно е, че американското правителство така и не се опитало да екстрадира Старк, който бил издирван за наркотици в САЩ.

През юни 1978г един болонски магистрат, Грациано Гори (Graziano Gori), бил назначен да разследва Старк и смайващата му мрежа от познанства. Няколко седмици по-късно Гори бил убит в автомобилна катастрофа. По-късно, Сатрк бил обвинен във "въоръжена престъпност" заради връзките си с терористични дейности, но бил освободен от затвора през 1979г по нареждания на съдия Джорджио Флоридия (Giorgio Floridia). Причината за нареждането на Флоридия, според съдията, била "впечатляваща поредица от добросъвестно номерирани доказателства", че Старк бил от ЦРУ.

До края на 60-те години запасите от ерготамин, една от съставките на LSD, доста пресъхнали. Синхронистично, през 1964г, химическа компания "Доу" (Dow Chemical Company) осигурила на армейския Химически корпус на САЩ в арсенала Еджууд проби от неизмеримо по-потентния наркотик STP. Според една хроника от периода, "В началото на 1967г, поради някаква необяснима причина, формулата на STP била пусната сред широкото научно общество... Скоро след това наркотикът вече циркулирал в хипи-кварталите на сан Франциско и Ню-Йорк". Тази "необяснима причина" може да е загатната в един от хилядите документи от МК-УЛТРА на ЦРУ, които директорът на ЦРУ Ричард Хелмс наредил да бъдат унищожени, един засекретен наръчник, озаглавен "LSD: Някои не-психеделични последици".

Друг наркотик, който "необяснимо" си намерил път до дилърите, появявайки се изведнъж в големи количества в хипарските конклави из САЩ, бил PCP, пробутван като синтетична марихуана, но който всъщност бил "Ангелска прах". Армията тествала PCP върху войници в арсенала Еджууд в края на 50-те години, а д-р Евън Камерън (Ewen Cameron) използвал наркотика върху субектите в градината си за изтезания, част от МК-УЛТРА. [14]

Джон Стар Кук (John Starr Cooke) бил друга забележима личност от 60-те години, който действал като гуру на някои влиятелни фигури на сцената на Хайт Ашбъри (квартал в Сан Франциско, бел.прев). Твърди се, че Кук бил водещ деец на сиентологията и се твърди, че бил близък до основателя на сциентологията Л. Рон Хубард (L. Ron Hubbard) в началото на 50-те години.

Бележка от преводача: Сиентологията се дефинира като "наука за знаенето" от основателя си и има статут на религия в САЩ, тя е тяло от религиозни вярвания и практики с научен контекст. Том Круз е един от най-известните сиентолози, но има и много други знаменитости от Холивуд, които са членове на тази секта.

Според един разказ, Кук бил първият "Чист" в сиентологията, въпреки че друг човек, Джон МакМастърс (John McMasters), бил публично спряганият за тази роля няколко години по-късно - докато и той не отпаднал от погледа на "дебелия", както наричал Хубард. Сестрата на Кук била омъжена за Роджър Кент (Roger Kent), водеща светлина в Демократическата партия на Калифорния, чиито брат Шерман (Sherman) бил шеф на Националното бюро по недвижими имоти на ЦРУ и бил дясната ръка на директора на ЦРУ Дълес през 50-те години. Твърди се, че Кук редовно си е другарувал и с друг персонал на ЦРУ.

От изследователската си база в Куернавака, Мексико, Кук пратил членовете на малка група, наричащи себе си "Психеделични рейнджъри", натоварени с мисията да зарибят света с наркотици. Сред хората, посетили Кук в Куернавака, били Андрия Пухарич (Andrija Puharich), който провеждал наркотични експерименти за военните през 50-те години и бил публицист на израелския психичен огъвач на лъжици Ури Гелер (Uri Geller); и богатият Сеймур Лазар "Главата", приятел на Уилям Мелън Хичкок и, заедно с Бърни Корнфелд, директор на швейцарската IOS (Задокеанска инвеститорска служба). [15]

Един вампир от ЦРУ, мотаещ се на нарко-сцената през 60-те години, бил вездесъщият - в програмите за майндконтрол - Луис Жолион Уест, за който се твърди, че е бил цялостен координатор за всички правителствени програми по контрол над ума. Уест, както Джордж Хънтър Уайт (George Hunter White) преди него, наел едно убежище в Сан Франциско, за да "изучава хипитата". Можем само да гадаем в какви мръсотии е бил замесен.

Уест е работил през годините като войник под наем за промотиране на всяка позиция, която ЦРУ иска да популяризира. След убийството на Кенеди и убийството на Осуалд от Джак Руби, той бил интервюиран и не е изненадващо, че отделил време да охарактеризира руби като "самотен умопобъркан". В деня на Атентата в Оклахома Сити, Уест гостувал в шоуто на Лари Кинг, за да говори за предполагаемия терорист Тим МакВей (Tim McVeigh), и отново го охарактеризирал като още един "самотен умопобъркан", тоест, незамесен в конспирация. Уест отново се появява в статия в списание "Лос Анджелис", след убийството на Никол Симпсън от, предполага се, О. Дж. Симпсън, случай, който гъмжи от несъответствия и необяснени свързани със случая убийства, които не се споменават, камо ли да бъдат обяснени, от медиите. В статията Уест говори за силно въображаемия "Синдром Отело" (Othello Syndrome), при който черни мъже убиват белите си съпруги, заради вярването си, че "нещо трябва да не е наред с белите им партньори, които търсят междурасова любов". [16]

В нарко-индуцираната светлина на Поколението на Цветята има и несъгласяващи се с LSD преживяването гласове, дори известни такива. Някои от членовете на ранното Бийт поколение - които по-късно станаха икони на Цветното Поколение - имаха съмнения относно полезността на психеделиците, виждайки още отначало, че наркотикът може да бъде използван и за контрол, а не само за освобождение. Уилям Бъроус (William Burroughs) - по едно време активен в сиентологията - получил наркотици от Лийри в Танжир, Мароко, през 1961г. Той пише за опасенията си от наркотика в книгата си "Нова Експрес" (Nova Express), публикувана през 1964г:

 "С непосредствен риск да се окажа най-непопулярният герой в цялата фантастика - и в историята на фантастиката - трябва да кажа следното: Съберете общото състояние на новините - Поинтересувайте се по-натам за това кой прави тези новини - Кой монополизира безсмъртието? Кой монополизира космическото съзнание? Кой монополизира любовта, секса и мечтите? Кой монополизира времето, живота и съдбата? Кой ви отне онова, което беше ваше?... Слушайте: тяхната Градина на удоволствията е отходна канавка... Тяхното Космическо съзнание на безсмъртието и любовта е второразряден употребяван боклук... Стойте далеч от Градината на удоволствията... Изхвърлете тяхната имитация на безсмъртие... Хвърлете наркотичните им продукти в тоалетната и пуснете водата - те отравят и монополизират халюциногенните наркотици - научете се да го правите без каквито и да е химически пуканки".

Началните реакции на поета Алън Гинсбърг (Allen Ginsbeg) към LSD, даден му от д-р Чарлс Савидж (Charles Savage), който работил по халюциногенни експерименти за флота на САЩ, били сходни с онези на Бъроус. Когато му дали наркотици в клинична среда в Пало Алто, Калифорния, Гинсберг казал: "Мислех, че съм хванат в капан в гигантска мрежа от сили отвъд моя контрол, които вероятно експериментираха с мен или може би бяха от друга планета, или бяха от някакво супер-правителство, или космически военни, или научно-фантастичен Биг Брадър".

Джон Синклеър (John Sinclair), от Белите пантери, бил пречистен от вярата си в наркотичната религия чрез личен опит: "За мен е абсолютно смислено. Ние мислехме на времето, че като резултат от нашите вдъхновени от LSD дейности щяха да се случат велики неща. И, разбира се, такова нещо не се случи... Те бяха там горе и размахваха тоя боклук [тоест LSD] насам-натам. Долу на улицата, никой не знаеше какво се случва".
Напълно вярно. Но дори и сега, идентичността на "те" не е изяснена. "Те", както изглежда, в края на краищата, са Тависток.


Бележки:

1. Huxley, Aldous, "The Doors of Perception," Collected Essays. (New York: Harper and Brothers, 1958)
2. Cited in Smith, Caulfield, Crook, and Gershman, The Big Brother Book of Lists. (Los Angeles: Price/Stern, Sloan, 1984)
3. Huxley, Aldous, Brave New World Revisited. Cited in Epperson, Ralph A., The New World Order. (Tucson, Arizona, Publius Press, 1990)
4. Executive Intelligence Review, volume 14, number 23; Lockhart, Robin Bruce, Reilly: The First Man. (London, England: Penguin Books, 1987); Pincher, Chapman, Too Secret, Too Long. (New York: St. Martin's Press, 1984)
5. Editors of the Executive Intelligence Review, Dope, Inc. (Washington, D.C.: EIR, 1992)
6. Editors of the Executive Intelligence Review; Horowitz and Palmer, ed. Moksha: Writings on Psychedelics and the Visionary Experience (1931-1963). (New York: Stonehill Publishing Company, 1977)
7. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Krupey, Greg, "The High & the Mighty," Steamshovel Press magazine, number 10
8. White, Carol, The New Dark Ages Conspiracy. (New York: New Benjamin Franklin House, 1984); Hidell, Al, "Paranotes," Paranoia magazine, Winter 1995/1996
9. Lee and Shlain; White; Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell, 1977); Lee and Shlain; Bowart quote cited in "Honey, Did You Leave Your Brain Back at Langley Again? A Brief History of Modern Mind Control
Technology," by Robert Guffey, Paranoia magazine, autumn 1997
10. Lee and Shlain; Krupey
11. Krupey
12. Lee and Shlain
13. Ibid; Editors of the Executive Intelligence Review
14. Ibid.
15. Ibid.
16. Guffey

40
Глава 12

Смел Нов Световен ред


Около 1950г институтът Тависток започнал амбициозен проект - масовото интоксициране на населението на САЩ с LSD. Алдус Хъксли (Aldous Huxley), бойната глава на Тавистожкия LSD проект, бил внук на Томас Х. Хъксли (Thomas H. Huxley), един от основателите на групата "Кръглата маса" на Роудс. Хъксли бил учен и възпитан от Х. Г. Уелс (H. G. Wells), отдаденият глашатай на книгата си "Отворената конспирация", и бил дълговременен сътрудник на Арнолд Тойнбий (Arnold Toynbee), член на съвета на RIIA (Царския институт за международни отношения, Royal Institute of International Affairs) от 50 години, както и глава на Изследователското подразделение на Британското разузнаване. За да схванете политиката на Тойнбий, през 1971г той казва, че първо била нужна световна Болшевишка диктатура, преди да се установи един добронамерен нов световен ред.

Новият проект на Тависток целял да инжектира предизвикващ еуфория химикал в Америка в широк мащаб. Намеренията на Хъксли да разпръсне LSD в САЩ може би личат в следното изказване:

"Нека сега разгледаме друг вид наркотик - все още неоткрит, но вероятно точно зад ъгъла - наркотик, способен да прави хората щастливи в ситуации, в които те по принцип биха се чувствали нещастни. Такъв наркотик би бил благословия, но благословия, изпълнена с големи политически опасности... Ако един безвреден еуфоричен химикал бъде свободно достъпен, един диктатор може направи така, че цялото население да се съгласи с едно положение на нещата, с което самоуважаващите се човешки същества не могат да се съгласят..." [1]

На друго място, Хъксли го декларира по-кратко и ясно: "В следващото поколение ще се появи фармацевтичен метод, който ще кара хората да обикнат робията си, и който ще произведе... един вид безболезнен концентрационен лагер за цели общества". [2]

Най-накрая, ако има каквото и да е съмнение относно вярванията на Хъксли, в романа си "Смелият Нов Световен Ред: Втори преглед" (Brave New World Revisited), той казва,
"Двадесет и първи век... ще бъде ерата на Световните контрольори... Старите диктатори паднаха, защото така и не успяха да снабдят поданиците си с достатъчно хляб, достатъчно циркове, достатъчно чудеса и мистерии. Под едно научно диктаторство образованието наистина ще работи - резултатът ще е, че повечето мъже и жени, пораствайки, ще се научат да обичат робията си и никога няма да мечтаят за революции. Изглежда няма нито една добра причина, да се отхвърля една изцяло научна диктатура". [3]

Пропаднякът Хъксли е бил член на "Деца на Слънцето", английски нарко и хомосексуален култ, чиито членове илюстрират редица идеологии, които и английските елитисти за нов световен ред споделят и по онова време и днес. Сред другите членове на сектата бил нацисткият симпатизат принцът на Уейлс, по-късно познат като Едуард VIII (Edward VIII); фашистът сър Осуалд Мосли (Oswald Mosely); сестрите от Митфорд (едната е жена на Мосли, а другата - любовница на Хитлер); Джордж Оруел (George Orwell), агент от английското разузнаване и авторът на анти-утопичния роман "1984". ("1984" на Оруел обикновено се цитира като протест срещу тоталитарния социализъм, но всъщност самият Оруел е бил социалист, който протестирал срещу, по негови думи, определени крайности, случващи се в Русия).

Други членове на "Деца на Слънцето" са и хомосексуалния любовник на Хъксли, авторът Д. Х. Лоурънс (D. H. Lawrence) и Гай Бърджис (Guy Burgess), съветски шпионин и член на комунистическия хомосексуален конклав "Апостолите" (Apostles) в Кеймбридж (наричали го "хомосексуално фримасонство"), от който тръгнал съветски шпионски кабал, стигащ до най-високите нива на Британското разузнаване.

Друг член на "Апостолите" бил известният Райли (Reilly), по прякор "Асо шпиони" (Ace of Spies, игра на думи с английското Ace of Spades - Асо пика, бел.прев), бисексуален, който - според биографа на Райли Робин Брус Локхарт (Robin Bruce Lockhart) - основал съветската шпионска група в колежа "Триединство" (Trinity), в Кеймбридж, чрез който бил осъществен масивен пробив в Западните разузнавателни служби. Членовете на тази група включвали шпионите Антъни Блънт (Anthony Blunt), Бърджис, Маклийн (Maclean), и други. Вижданията на Райли могат да се обобщят от едно писмо, което написал до бащата на Локхарт, на тема "Болшевизъм":

"Вярвам, че... по силата на еволюцията ще завладее света, както християнството и идеите на Френската революция са го правили в миналото... и че нищо - най-малкото агресивни ответни сили - могат да възпрат неговия вечно надигащ се поток... много заклеймяваните и толкова малко разбирани "съветци", които са външният израз на болшевизма, приложен към практичното правителство, са най-голямото приближение до истинска демокрация, за което знам, на база истинска социална справедливост и те може би са призвани от съдбата да поведат света към най-високия държавен идеал - интернационализма". [4]

По-рано хъксли си сътрудничел с майор Джон Роулингс Рийс от института Тависток и с културния антрополог Бронислав Малиновски по един проект, наречен "Масово наблюдение". Това било антропологично проучване на Британските острови, изготвено по тертипа на сходни проучвания на примитивни култури. [5]

Въпреки че Хъксли лично ползвал наркотици - има слухове, че бил посветен в употребата на опиум от Алистър Кроули (Aleister Crowley) в Берлин през 1920г - бил запознат с халюциногена мескалин през 1952г от семейния приятел и финансиран от ЦРУ д-р Хъмфри Осмънд (Humphrey Osmond). Хъксли пристигнал в САЩ в компанията на Осмънд, който веднага бил включен в проекта на Дълес МК-УЛТРА. Хъксли, Осмънд и Робърт Хъчинс (Robert Hutchins) от Чикагския университет веднага започнали да планират мескалинов проект, който да бъде финансиран от фондацията "Форд", въпреки че този проект по-късно бил отменен заради възражения от шефа на фондацията. [6]

През 1953г, един месец след създаването на МК-УЛТРА, Осмънд дал LSD на Хъксли. Хъксли бил обзет от "най-изключителното и значително преживяване от тази страна на Бляскавото видение". Въпреки че Хъксли вероятно бил искрен проповедник на мистично-индуциращите характеристики на LSD, социополитическите последствия от наркотика не му убегнали. Хъксли подготвил американската общественост за LSD със статии като "Вратите на възприятието", и спонсорирал един проект в Станфордския университет, в който на студентите се давали халюциногени. Двама от ранните нарко сътрудници на Хъксли били Алън Уатс (Alan Watts), който популяризирал своя собствена марка зен сатори (в зен-будизма, сатори означава пробуждане и просветление, бел.прев), състоящ се от един литър джин дневно, и Грегори Бейтсън (Gregory Bateson), който бил антрополог в OSS и който отворил клиника за LSD в Административната болница за ветерани в Пало Алто, Калифорния. Хъксли бил в контакт с МК-УЛТРА тежка категория д-р Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West). [7]

Хъксли щял да стане първият директор на Икономическата, социална и културна организация на Обединените нации (UNESCO), чиято конституция била написана от члена на "Череп и кости" Арчибалд МакЛийш (Archibald McLeash). ЮНЕСКО е основна фаланга в програмата на Новия Световен Ред, проповядваща "подходяща технология" от вятърни мелници и слънчеви панели вместо индустрия за Третия свят, и масова стерилизация, приложена в същите онези страни.

Сътрудникът на Хъксли Кийт Дитман (Keith Ditman) уредил автора Кен Киси (Ken Kesey) с неограничено снабдяване с LSD и това била малката група, от която възникнали партизанско-театралните "Веселите шегаджии" (Merry Pranksters) и Grateful Dead, рок-банда, която все още командва голям култ от последователи след смъртта на лидера си.

Бележка от преводача: "Веселите шегаджии" (Merry Pranksters) били кохортите и последователите на американския автор Кен Киси през 1964г. Кен Киси и Веселите шегаджии живеели комунално в Домове "Киси" в Калифорния и Орегон и са запомнени със социологичната си значимост по време на едно дълго турне, което предприели през лятото на 1964г, пътувайки през САЩ в психеделично боядисан училищен автобус, наречен "Furthur" или "Further" (По-нататък),като организирали партита и раздавали LSD. През това историческо време те се срещнали с много от водещите светлини на културното движение в средата на 60-те години и предшествали появата на хипитата - културни групи със странно поведение, ръчно оцветени дрехи в червено, бяло и синьо, отхвърлящи на нормалното общество, което наричали Учреждението (The Establishment).

Според един меморандум на ФБР от 1968г, Джери Гарсия (Jerry Garcia), лидерът на Grateful Dead, бил нает "да канализира несъгласието и бунтарството на младежта в по-благи и незаплашителни посоки". [8]

Един сътрудник на Хъксли, съдействащ му в инжектирането на наркотици в света, бил шпионинът капитан Алфред М. Хубард (Alfred M. Hubbard), който се отказал от американско гражданство и приел канадско преди Втората Световна война. Описван като "мистериозен човек" от онези, които го познавали, и като същински "Джони Ябълковото семе за LSD" в повечето проучвания, потвърденото му житейско поприще е разузнаването.

Хубард бил "офицер от високо ниво в OSS", който действал като паричен поток за голям брой европейски шпионски операции и който направлявал широкомащабния трафик на оръжия във Великобритания преди Пърл Харбър. Също така работил за Хазната на САЩ, за Федералното наркотично бюро и за Агенцията по храните и лекарствата. Твърди се, че Хубард е работил с Мафията - всъщност, границите между тези организации са тънки - и че бил в състояние "да се облагодетелства и от двете страни по време на Сухия режим", според една историческа версия за периода. В един момент бил заместник-началник на сигурността на хотел "Тропикана" в Лас Вегас.

Хубард първия едър, широкомащабен дистрибутор на LSD за света, смята се, че е натрупал най-големия запас от наркотика в света извън ЦРУ, кръстосвал Северна Америка нагоре-надолу като мистериозен старовремски розенкройцер, давайки LSD на всеки и на всички, които искали да си вземат.

Осмънд и Хубард участвали в програма за даване на LSD на политическите лидери в Америка - без да прекъсва връзките си и продължаващите проекти с различните разузнавателни агенции. Въпреки че подробностите от тази програма за секретни, един познат на Хубард казал, че програмата "афектирала мисленето на политическото ръководство на Северна Америка". Участниците в програмата включвали един министър председател, представители от Обединените Нации, членове на английския парламент и асистенти на държавни глави.

Хубард, успявайки по странен начин да запази лоялен консервативен уклон по време на проповядването и дистрибуцията на LSD, водел внезапните нахълтвания на Агенцията по храните и лекарствата в лабораториите за LSD, извинявайки се с това, че лабораториите били въртени от "отцепили се химици-въстаници". Представете си, химик-въстаник да има дързостта да прави LSD.

Един познат на Хубард бил теоретика на Новия Световен Ред Уилис Хармън (Willis Harmon) от SRI (Станфордския изследователски институт). По-рано SRI бил получил разрешение от армията на САЩ да изследва химически обезвредители. Когато бил посетен от представител на нелегалната преса в SRI в началото на 70-те, Хармън казал на човека, "Има война между твоята страна и моята. И моята страна няма да загуби".

През 1968г Хармън поканил Хубард да се присъедини към Станфордския изследователски институт като "специален разследващ агент". Според Хармън, "Нашите разследвания по някои от съвременните културни течения, влияещи на образованието, посочват, че употребата на наркотици, преобладаваща сред учениците от Новото Ляво, не е изцяло спонтанна. Част от консумацията сякаш присъства като нарочно оръжие, целящо политическа промяна. Интересува ни да оценим значителността на това, тъй като то се отразява на дълговременната образователна политика. В тази връзка би било предимство да ви смятаме за специален разследващ агент, който може да има достъп до касаеща ни информация, която не се намира лесно". Може би моят цинизъм е нещото, което придава на горния параграф отчетливо шегобиен смисъл.

Хубард приел работата в SRI, която продължила през цялото десетилетие на 70-те години, за 100 долара на ден.

Най-високопоставеният от всички проповедници на LSD бил, разбира се, анти-културния герой Тимоти Лийри (Timothy Leary). Лийри срещнал Алдус Хъксли в Станфордския университет и станал негово протеже. Докато бил в Калифорнийския университет от 1953-56г, и нает от Обществената здравна служба на САЩ от 1954-58г, Лийри получавал комисионни за изследванията си от NIMH (Националния институт по умствено здраве).

В последствие Лийри бил назначен като лектор в Харвард, където бил забелязан от д-р Хари Мъри (Hdrry Murray), който бил шеф на Отдела по оценяване на личността в OSS през Втората Световна война. Въпреки че Лийри и биографите му ходят на пръсти около този въпрос, финансирането за наркотичните му експерименти докато бил в Харвард идвало от ЦРУ, подплътено от следния цитат от Уолтър Боуарт (Walter Bowart), във второто издание на книгата "Операция Майндконтрол":

"...Отначало той отричаше, че който и да е от изследователските му проекти в Харвард бил финансиран от правителството. Само че, когато най-накрая седнахме лице в лице, след като "Операция Майндконтрол" беше публикувана (1979г) и наивно го попитах дали е "съзнаващ" или "несъзнаващ" за това че сътрудничи на ЦРУ, Лийри отговори с думите: "Ти за кой би работил, за Янки или за Доджърс (футболни отбори, бел.прев)? Искам да кажа, за кой трябваше да работя, за КГБ ли?" [9]

41
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Март 22, 2018, 05:06:36 pm »
Докато добрия дядо Св. Добри Добрев дарява парите на семейството си на църквата, Софийската митрополия е ангажирана в бизнес планове с мутри...




Договорът на Гинка с Митрополията: 15 хиляди лева за 2700 квадрата

22 март 2018

Източник: OFFNews.bg

Предварителният договор на Инерком със Софийската митрополия е подписан от Браницкия митрополит Григорий, викарий на патриарха и Софийски митрополит Неофит, и съпруга на Гинка Славчо Върбаков като неин пълномощник.

От документа, с който OFFNews разполага, става ясно, че Инерком трябва да получи помещения с обща площ 2774 кв.м. на цена 8,5 евро на квадрат на площад "Св. Неделя" 16.  Сградата е 7-етажна, на площада и на ъгъла с улица "Съборна".

Условията в предварителното споразумение предвиждат, окончателният договор да е за наем за 10 години с възможност да бъде "автоматично продължен още четири пъти по толкова". Ако след това Инерком продължи да ползва имота, без Софийската митрополия да се противопостави, договорът става безсрочен.

Дружеството на Върбакови се ангажира да намери фирма за обследване на сградата, като разходите ще се приспадат от месечния наем. Наемателят трябва да внесе 150 000 лева депозит, за който не се издава фактура, при подписване на предварителното споразумение.

Цялостният ремонт - ВиК и електроинсталация, реставрация на фасадата, покрив, подмяна на асансьори и цялостното й "привеждане" за жилищно и офисно ползване, е за сметка на Софийска митрополия. Инерком внася необходимата за ремонта сума, след което вместо 23 324 евро ще плаща 15 000 лева на месец. Разликата до пълния размер на наема ще бъде прихващана по погасителния план за платените от наемателя пари за ремонт, пише в договора.

Бележка от мен: Последното изречение означава вратичка, оставена за източване на богатствата на Софийска митрополия, или ПРАНЕТО им, ако Гинка се е разбрала с поповете после да им връща парите за "ремонтите".







Нека канонизирания просяк Св. Добри Добрев почива в мир, и нека има мир в душите на изоставената му бивша жена и наследници. Всички ние можем да се гордеем с духовната прозорливост на новия ни светия. Аз лично бих му клекнал пред иконата... Чувам че лекува настинки.

42
Безсмъртни сестри
Тайни учения на таоистките жени


Преведена и редактирана от
Томас Клиъри





"Безсмъртни сестри" представя житейските истории и учения на изтъкнатите таоистки жени, живели през третото до дванадесетото столетие. Сред тях е поетесата и мистика Сун Бу-ер (Sun Bu-er), която останала в народния фолклор като една от Седемте безсмъртни и се появява като персонаж в безброй популярни романи в Китай. Тези успели и вещи жени, почитани както по тяхно време, така и в историята, представят едно неповторимо женско наследство в практиките за духовно развитие. Чрез стихотворения, приказки, поучения и коментари, "Безсмъртни сестри" хвърля светлина върху духовните методи, преподавани и практикувани от тези жени и илюстрира важността на женския подход в Таоизма.

Бележка от преводача: Седемте безсмъртни, или "Седемте истински даоиста от Севера", са персонажи от азиатския народен фолклор, преминали в митологията, възнесли се до безсмъртно съществуване чрез практикуване на таоистки практики за духовно развитие и даоистка вътрешна алхимия.

Томас Клиъри (Thomas Cleary) е многоуважаван като един от най-великите съвременни преводачи на азиатски текстове. Сред преводите му има множество класически текстове от будистката, таоистката и и-чинг литературата, включително "Същественото Тао" (The Essential Tao), "Пробуждане на Таото" (Awakening of the Tao), "Моментален Зен" (Instant Zen), и "Будисткото и-чинг" (The Buddhist I Ching). Трудовете му са преведени на немски, италиански, френски, турски, иврит, испански, чехски, тайландски, индонезийски, мандарин и други модерни езици.



СЪДЪРЖАНИЕ

Част 1
Сун Бу-ер

Въведение

Четиринадесет стихотворения с коментари от Чен Ингнинг (Chen Yingning)

Събиране на ума
Питателна енергия
Изпълнение на практиката
Отрязване на дракона
Култивиране на еликсира
Дъхът на утробата
Съсредоточаване на огъня
Присаждане на лекарството
Пречистване на духа
Поглъщане на лекарството
Въздържание от зърно
Лице в лице със стена
Проектиране на духа
Летене

Тайните текстове
Ненадминато истинно писание за Нефритеноподобната чистота
Истинно писание за Вътрешното питание на ембрионалната основа на Нефритеноподобната чистота
Безценен трактат за Запазване на единството по Великия път


Част 2
Поезията на жени Истински хора:

Алхимични тайни на женственото Тао
Ву Кайлуан (Wu Cailuan)
Фан Юнкяо (Fan Yunqiao)
Куй Шаоксуан (Cui Shaoxuan)
Танг Гуангжен (Tang Guangzhen)
Жоу Ксуанжинг (Zhou Xuanjing)
Сун Бу-ер (Sun Bu-er)


Част 3
Духовна алхимия за жени

Въведение
Духовна алхимия за жени


43
ЯДРОТО

Нека се върнем на обяснението какво е "ядрото" или онази част от мозъка, която е недокосната в началото. Нека спрем и се замислим, че не-множествен човек ще изпита противоборство в съзнанието си, когато едновременни, припокриващи се, но противоречащи си желания се срещнат конфликтно едно с друго - тоест "дали да лежа в леглото, или да отида на работа, или да отида на риба днес?" Определена част в мозъка (един Синтезиращ Себе си) е способна да подрежда такива конфликти - тя издига над всички тези его-състояния. Един Синтезиращ Себе си в мозъка също така е отговорен и за де-синтезирането на его-състоянията. Жертвата, с цел да омилостиви програмистите, инсталира различни и противопоставени алтернативни личности с оглед нуждите на Системата. Формирането на алтернативни личности е систематично и интелигентно направлявано от програмистите, особено в ранните стадии. Алтърите се създават, за да посрещнат нуждите на Системата, които програмистите й налагат, а не за да се приспособи жертвата към насилващ я родител. Някои терапевти не успяват да видят, че формирането на алтернативни личности не е естествено, а е дезадаптивна практика, водена от страха на жертвата към програмистите и желанието й да ги омилостиви.

Наборът от способности ще се подели в различни комбинации между различните личности. Дадена алтернативна личност може да има уникална способност, състояща се от спомагателни черти, които може да не са уникални, а споделени с другите алтъри. Когато едно дете се развива, ако определени области от мозъка се стимулират, те нарастват. Ако не се стимулират, тогава мозъкът няма да създава мозъчни клетки в тези области. С други думи, опитът определя начина, по който се развиват частите на мозъка ни. Учените смятат, че начинът по който растат мозъчните клетки - тоест начинът, по който изграждат взаимовръзките си - е истинското място, където се съхранява паметта. Създаването на взаимовръзките между клетките по един значим начин създава и значими шаблони на подреденост, които са паметта. Когато се случва запаметяване, се случват и промени в терминалите на аксонните окончания на дентритите (axons endings и dendrites са анатомични части на неврона, бел.прев). Развиват се дентритовите бодли (които приличат на дървета). Едно дърво (дентритен бодил) може да изглежда като дъб през зимата - друг може да прилича на топка водорасли. Поради различни причини, развивайки се, мозъкът на множествения човек - физически пораства в нещо, което е различно от мозъка на нормалния човек.

Мозъкът може да заобиколи някои от нещата, които са му били причинени, но трябва да се има предвид, че ние не си имаме работа просто с лоши спомени - ами с мозъци, чиято физическа структура и функциониране са изменени. Интересно е да се наблюдава как всяка алтернативна личност има различен електроенцефалограмен профил. Едни от главните мозъчни зони, афектирани от изтезанията и програмирането, са зоните, които съхраняват автобиографичната памет (личната история). Тези зони са хипоталамусът и кората на предните лобове, които работят с двата таламуса. Общата култура се съхранява в неокортекса (сивата зона на мозъка или тънкият външен слой). Мозъкът на практика няма лимит откъм памет. Само че, той ще избере онова, което иска да запомни и ще реши как да архивира това, което ще запомни. Хипнотичната сугестия да се "забрави" нещо, често просто означава, че човекът помни събитието - но категоризира архива като "забравен". Робите винаги са под хипнотичната сугестия да забравят какво са преживели - само че, обикновено мозъкът се съгласява само привидно и после тайно записва събитието. С хипнозата ще се справим в глава 4.


КАК СЕ ЗАКОТВЯ ПРОГРАМИРАНЕТО

Цялото програмиране на абсолютно всеки един роб е закотвено в някакъв вид травма. Една от първите фундаментални травми ще бъде преглеждана, филмирана, кодирана и използвана за котва. Например, най-бруталното изнасилване на едно момиче от баща й ще се използва като котва, върху която да се изгради Бета програмирането. В глава 1 обсъдихме, че първоначалното разлъчване на ядрото беше инцестът (сексуален контакт между членове от семейството, кръвосмешение, бел.прев). У детето, което се опитва да се справи с инцеста от страна на най-важната за него фигура - бащината фигура, ще се развие екстремна психоза. При Монарх-робите това е стандартният метод за разлъчване на ядрото и за създаване на закотвяща травма. Когато Майер Апшел Ротшилд (с оригинално име Баер) (Mayer/Bauer Amschel Rothschild е основателят на ротшилдовата банкова династия или "основателят на интернационалното финансово дело", бел.прев), бил на смъртния си одър, изискал от синовете си да опазят силата на рода Ротшилд чрез кръвосмешение. Електрошокът може да причини болка, но това е нищо в сравнение с объркването в съзнанието, причинено от кръвосмешителни терзания. В роба се създават цели светове от лоялни алтернативни личности, чиято единствена функция е лоялност към биологичния баща насилник.

Този свят от лоялни алтернативни личности може да бъде "Светът на маргаритките". Най-трудно победимото обвързване в илюминатските роби е обвързването със сексуално насилия ги баща. Не-илюминатските майндконтрол роби се обвъврзват с други хора - водещия култист или програмиста. Каквато и фундаментална травма да се избере, цялото останало програмиране ще бъде изградено върху тази котва в съзнанието на жертвата. (Вижте глави от 7 до 9 за повече информация относно наслояването на програмирането.) Тази основополагаща травма не е ЗВЯР компютъра, който седи на дъното на подсъзнанието. Вътрешните компютри са сложни. Това (котвата) е просто закотвяща памет, с която програмистите започват. В големите системи, програмистите ще използват преживяване, с което всички алтернативни личности са запознати. Когато големи програмирани системи от алтъри идват за пренасочване, програмистите ще извикват всички секция по секция, с правилните кодови думи, докато всички не излязат на предна линия на съзнанието. Когато се прави това, хиляди алтернативни личности се издърпват като съвместно-съзнателни и се работи върху всички едновременно. Това събитие е изключително голяма изненада за повечето алтернативни личности, които са преживели цялото си съществуване в дисоциирана изолация от другите личности в системата им. Защо биха го направили програмистите? Поради няколко причини, бързината и желанието да има общо закотвящо преживяване и общи програмни метафори.


КАК СЕ ТРАВМИРАТ ОБОНЯТЕЛНИТЕ НЕРВИ

В магията, кръвта и парфюма са свързани от хиляди години. Магическите писания са пълни с варива, създавани с цел ритуални миризми. През вековете е открито, че някои от тези миризми карат човек да изпадне в транс или да се дисоциира. Често срещана отвратителна миризма по сатанинските/илюминатските ритуали е миризмата на човешката плът, докато се загрява за направата на свещи в ритуални дървени чаши. Има доклади, че миризмата на горящата човешка плът може да предизвика дисоциация. Силата на миризмите била забелязана в древен Китай от Ли По (Li Po). Алхимиците изучавали миризмите много внимателно. Случаят в Loudon, Fr. (комуна в западна Франция, бел.прев) (за който пише в глава 10, стр. 295-296), говори за монахини, които изпадат в различни дисоциативни състояния при миризмата на различни цветя. Канелата е широко разпространена миризма, която се използва за програмиране на по-дълбоките части от една система. Миризмата на изпражнения и урина е травмираща за едно малко дете, затворено в клетка. Любопитно е, че урината съдържа и An-alpha, което е ароматната част, сексуално активираща човешкото съзнание. Мория знаят как да използват различните миризми, тамяни и тн. Астралната магия използва различни парфюми.


КОГАТО ТРАВМИТЕ „ЛУННО ДЕТЕ“ НЕ СПОЛУЧАТ

Според един човек, който е помагал с програмирането и с церемониите за Лунно дете, понякога детето, намиращо се в утробата и подложено на вътре-утробно травмиране като част от Лунните ритуали, се отдръпва назад в съзнанието си като в пашкул, и развива аутизъм. Аутизмът е емоционален проблем, при който детето се оттегля от действителността и потъва в свой собствен свят от изменени състояния на съзнанието. Много години програмистите не знаели защо децата развиват аутизъм от травмата, вместо MPD (DID) (множествени личности), но в някои случаи това изглежда свързано с high 1.0. и генетиката (убийте ме, но не успях да открия какво означава high 1.0., подозирам, че това е някакъв термин, свързан с теста за интелигентност, бел.прев). Програмистите не са способни да достигнат такива деца и практически всички били захвърлени в психиатричните болници или използвани в ритуали... до преди 20 години, когато позволили на повече и повече от тях да оцелеят публично. Статията "Изменени състояния", базирана на автобиографичната книга на Дона Уилямс "Някой някъде" , изглежда подкрепя идеята, че аутизма може да е калпав майндконтрол (Altered States, базирана на Somebody Somewhere от Donna Williams). Уилямс е едновременно и аутист и MPD. Книгата й разкрива, че децата аутисти имат изострени сетивни възприятия (интелигентност), вместо забавено развитие. Има различни видове аутизъм, и авторите не разбират темата достатъчно добре, за да напишат нещо повече от това. Доста е възможно за аутизма да има няколко причини, някои от които не са свързани с проваленото програмиране на MPD (DID), а може да са други. Само че авторите са убедени, че нарастващият брой на децата аутисти е свързан с увеличеното разпространение на травматичния майндконтрол. МС (множествено склероза) е друг страничен ефект, който може да се получи от надраскване на мозъчния ствол.


УРЕД ЗА РИТУАЛНО МЪЧЕНИЕ

Няколко жертви на илюминатско травмиране помнят специално ритуално устройство за мъчения, което се вкарва в жертвата и предизвиква остра болка. Прави се само от един вид дърво, специално дърво, вероятно мирта. На него има нарисуван паяк между два сатанински символа.



ПРЕГОВОР

В преговор, елементите, които съставляват единна, цяла личост – семейна история, лична история, паметта за различни умения, таланти и себеобраз – се отнемат от детето, когато съзнанието започне да се разделя на секции, и се ограждат с амнезийни стени. Когато програмистите работят с всяка част от паметта, могат да й дадат всички елементи от онази личност, която искат да придобият. Дори могат да я направят животно или неодушевен предмет, защото този малък фрагмент няма възможност да противоречи на онова, в което е програмиран да вярва. Въпреки че паметната част от мозъка (която осигурява самоличността на човека) е разделена, другите части на мозъка функционират единно. Много от елементите на Монарх майндконтрола се основават на неща, наблюдавани в нормалния живот – дисоцииране, умствена и химическа пристрастеност, отричане на действителността, чаровност, дисциплина и изтезание. Те са били развити във вещи методологии за контролиране на даден човек и после комбинирани в ГРУПОВ ПАКЕТ.


РАЗБИРАНЕ НА РИТУАЛИТЕ И ТРАВМАТА.

Традициите на илюминати се основават на най-древните Мистериозни религии. Ротшилд обичат Канаанитските Мистериозни ритуали (Canaanite Mystery rituals), и Акадско-Хититско-Канаанитско-Вавилонските ритуали. Ритуалите от древен Египет са също интензивно използвани от илюминати. Илюминатските кръвни линии от типа Колинс-Синклер (фамилии Collins и Sinclairs) и някои от другите илюминатски фамилии със северно Европейско/келтско минало, са много навътре в Друидическите ритуали. Разберете, че исторически, друидите са се отказали от езичеството в полза на Христовата църква, но сега нео-паганизмът връща хората обратно към онова, от което келтските водачи са се отказали преди около две хиляди години. Рисунките по-долу са направени от участници в сатанински ритуали от високо ниво. Една от участничките нарисува няколко картинки на сърца, които нейният култ слагал в буркани. Прилагаме някои изображения от египетската Книга на Мъртвите, за да покажем, че съхраняването на сърца в буркани е взето направо от Книгата на Мъртвите. Сърцето се е слагало в буркан, за да бъде претеглено за крайното осъждане. Двойнствената (огледални изображения) египетска богиня Маат от една страна стои до везните, а от друга страна стои и редом до едната везна. Това наподобява как Христос отсъжда за някой човек, като същевременно той е и стандарта, по който този човек се съди. В Свитъка от Кена (Papyrus of Qenna, част от Книгата на Мъртвите, бел.прев) главата на Анубис е поставена на гредата, а маймуната, носеща диск и полумесец, е поставена на пиадестал до везната. Друго изображение показва Хор, държащ за ръка Маат и претеглящ сърцето в присъствието на богините Маат, и Анубис, който държи за ръка починалия, представя сърцето на Озирис, докато Изида и Нептис седят острани под формата на маймуни. Рисунката на ритуалната пръчка показва как изглежда един от видовете ритуални пръчки, ползвани в сатанинските ритуали.




На Ашли



44
ВИДОВЕТЕ ТРАВМА

Едно от нещата при хората, открито чрез изследване на генетичното предаване на заученото знание върху децата, е че хората се раждат с определени страхове. Змии, кръв, виждане на вътрешни органи и паяци са все неща, от които хората се страхуват по рождение. Фобиите към тези неща се предават генетично от едно поколение към друго. В търсенето си какви травми да причинят на малките деца, програмистите открили, че тези естествени фобии, които се срещат при хората по рождение, вършат "чудеса" в разлъчването на съзнанието. В тези линии, следното са примерни травми, които се прилагат за програмиране на роби:

а. да си заключен в малко, ограничено пространство, яма или клетка, с паяци и змии; б. да те принудят да убиеш, разпориш и изядеш невинни жертви; в. потопяване в изпражнения, урина и контейнери с кръв. После да те накарат да изядеш тези неща. Това са стандартни травми. Един роб често ще преживее не само всичко от изброеното, но и много други, преди да достигне 4 или 5 годишна възраст. Важно е детето да се травматизира рано, преди да получи възможност да развие его-състоянията си. Между другото, когато детето се постави в малка кутия с паяци и змии, често му се казва, че ако се направи на умряло, змиите няма да го ухапят. Това изпълнява две неща за програмистите, полага основите на самоубийствените програми (тоест мислене "ако си мъртъв си в безопасност") и учи детето да се дисоциира. Травмите за разлъчване на съзнанието не са просто високо напрежение или естествени фобии, а обгръщат целия периметър на емоционалната и духовната същност на жертвата. Накрая жертвата се лишава от всеки духовен или емоционален ресурс чрез разнообразие от травми, като например "кървави оргии", при които мъжките и женските гениталии се нарязват; измъчвания с всички видове средновековни машини за мъчения; нарочно разиграни събития, в които актьори, имитиращи Бог, Исус Христос, полицията и терапевти, псуват жертвата, отритват жертвата и дори "убиват" жертвата в наркотично симулиране на смърт.

Децата се пращат в болници в пленнически, насилствени условия. Децата се връзват за други невинни деца, които са системно и брутално убивани, като децата са карани да повярват, че носят вина за наказанието на другото дете. Преживявания близки до смъртта като например удавянето са се превърнали в изкуство в ръцете на насилниците. Използват се тренирани кучета, маймуни и други животни, за да се травматизира жертвата още повече. Всички роби на илюминати най-вероятно ще са преживели всичко от последните редове, включително и много повече. (Тоби беше едно от тренираните шимпанзета в NOTS. Беше трениран да бъде садистичен. Сред другите тренирани шимпанзета в "Чайна Лейк" бяха "Габи" или Габриел, който гъделичкаше жертвата, докато е вързана; "Растис", който имаше сандък-играчка с диаманти, гривни и скиптър, който произвеждаше електрошок; "Зоро", който можеше да направи кое да е злобно нещо; "Елмор", която гушкаше като майка, но ядеше сурова плът; и други. Пример за едно от нещата, казвани при програмиране с шимпанзета е, "три малки маймунки в клетка, до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до".)

Джозеф Менгеле, по прякор д-р Грийн (д-р Зелен) беше умел в насъскването на немски овчарки срещу хора. Развил репутацията си с немските овчарки сред нацистите, преди да бъде въведен в Америка. Използваше кучета, за да подпомогне програмирането на деца. (Процесната църква също използва немски овчарки.) Също така бил вещ в абортите и е участвал в странни травми, свързани с раждане на бебета, или симулираното раждане на мъртви плъхове (или други гнусни неща) през вагините на момичета в процес на програмиране. Когато сатанинските култове връзват жертвите си с жица за ритуалите, някои от тези хора изгубват пръстите на краката или ръцете си заради жицата. Понякога по време на ритуалите се губят малките пръсти или връхчетата на безименните пръсти. Много от травмите и мъченията се изпълняват от алтернативни личности или хора, които са садистични. Как Мрежата си набавя садисти, които да измъчват малки деца?

Три различни авторитетни изследвания (Harrower - 1976, Milgram - 1974, и Gibson - 1990) показват, че принципно всички човеци от мъжки пол (набляга се на вида и пола, бел.прев) могат да бъдат научени да се въвличат в садистично поведение. Може да има няколко изключения, но въпросът е, че садистите за програмирането не се намират трудно. Някои системи от алтернативни личности имат крайно брутални садистични алтъри. Всъщност, алтернативните личности Майки на Тъмнината са важен балансиращ елемент, който пречи на садистичните мъже програмисти да убият прекалено много от децата, върху които работят. Тези садисти се забавляват, когато нараняват малки деца. Колкото повече болка, толкова повече заряд и възбуда извличат от това. Садистите се наслаждават на това да придобият тотален контрол над някой човек. За да го постигнат, те поемат контрола над основните телесни функции на малкото дете, като сън, хранене и изхождане. Те се наслаждават да тероризират малкото дете, така че Монарх робите стават свидетели на това как над други хора с часове се извършва садизъм още преди да навършат 5 годинки. Колкото по-лоша е травмата, толкова повече се харесва на садистичните програмисти. Детето скоро научава, че е оставено на милостта на побъркани хора, които могат да бъдат задоволени само с тотално му подчинение, и със склонността му да остави някой друг да мисли вместо него. Детето ще бъде накарано да яде изпражнения, кръв, други отвратителни неща, докато програмистите ядат хубава храна.

Част от това садистично поведение е с цел. Да порежеш езика на някого и да му сложиш сол отгоре заздравява програмирането за не-говорене. Да накараш някого да повърне заздравява програмирането за хранително разстройство. Разместване на раменните стави, за да се предизвика дисоцииране. Когато чуят детето да плаче, веднага прилагат мъчение, за да си помисли, че ще се задуши. Това е поведенческо изменение и ще бъде разгледано в глава 9. Това тренира детето да не плаче. Около 3тата му годинка се провежда Черна литургия, извратено единение със злото, което е толкова грозно, че детето се скрива в дисоциация, като създава "заключено" или "затъмнено" дете. Това ранно преобръщане дава основа за програмиране на тъмната страна. Заключеното дете може да има мощни лекуващи сили (с ефекти, засягащи цялата Система) като е част от позитивно, изпълнено с любов общество. Правят се много травми, които не оставят физически белези, но оставят най-дълбоки емоционални и духовни белези у детето.

Това често се налага при програмирането на деца, които светът ще види скоро след програмната сесия. Да се държат ръцете протегнати е елементарно мъчение. Гъделичкането и сетивното лишение са други две мъчения, които не оставят белези. При робите често се използват погребални ковчези, някои на открити, а други на закрити места. Затова много роби се страхуват да бъдат погребани живи. Програмистите поставят всякакви видове плашещи насекоми вътре в ковчезите, когато погребват някого жив. Друг вид сетивно лишение е да се потопи човек в солена вода (за плавателност и безтегловност). После жертвата е екипирана с чувствителни сензори, които я удрят с електрически шок, ако помръдне. Шокът връща жертвата в безсъзнание. Мозъкът се тренира да преустанови съзнателния контрол върху всички външни телесни движения. Този вид сетивно лишаване се ползва, за да се вложи пост-хипнотичната команда да се извърши нещо на дадена дата далеч в бъдещето. Програмата се поставя на същото първично ниво на съзнанието, което казва на сърцето да бие. Едно от "подходящите" мъчения е да се постави прът между краката на някое малко момиченце така, че да разтвори слабините му за изнасилване. После сгънатите му разтоврени крачета се размахват, докато в същото време на жертвата изрично й се казва, че е "пеперуда Монарх". Много жертви са създали пеперуди в съзнанията си, докато са ги изнасилвали. Програмистите могат да кажат на някои от жертвите си, че от гъсениците излизат красиви пеперуди. Докато изнасилват детето, програмистите описват спермата си като "медена пита" и викат "алялуя" като свършват. На детето не му отнема много време да осъзнае, че няма възможност да се противопостави на това, което му се причинява. Волята на детето е унищожена, и на нейно място остава пластичен роб.

Ако робът не се е научил правилно, получава още болка. Риболовната кукичка във влагалището е нещо популярно. На по-отрасналите роби от мъжки пол им нараняват гениталите по време на допълнителните сесии или сесиите за репрограмиране. Понякога трябва да изядат кожата, свалена от гениталиите им. Съзнанието на жертвата не само е разделено от самото себе си, но самият процес на мъчението прави жертвата недоверчива към хората като цяло. Отгоре на това недоверие, програмистите ще наслоят програмиране, което да изолира човека от пълноценни обвързвания, което на свой ред усилва усещането за безпомощност. Те са разделени от собствените си части (от собственото себе си) и от света като цяло. Например водното, пещерното и пясъчното мъчения прави оцелелия такъв, че да го е страх от океани. Жертвата може да е травматизирана от спускане с въжета, или докато е в клетка на въжета, към водата от някоя скала, или от заравяне жива в пясък и оставена да гледа как идва прилива, или просто напълно заровена в пясъка и изоставена.

Черни дупки
За известно време, илюминати много си падаха по водното мъчение, защото бяха вградили в системите си слабост, че водата ще унищожи клонираните армии, които охраняват програмирането, и имаха нужда системите им да ги е страх от вода. Робите често ги спускат в черни дупки, или ями, съдържащи възможно най-страшните неща. Това е често използвана травма, защото, когато жертвата бъде оставена в тъмна дупка за часове или дни без никакъв контакт със света или храна и вода, ще развие дълбоки емоционални белези и дисоциация, без физически белези, които биха разказали историята на насилието. Това мъчение на практика се прилага върху всички Монарх роби.

Лишаване от вода и електрошок
Някои травми се правят поради специфични медицински причини. Например, човека го измарят от глад, като позволяват само по около 300 калории дневно за, да кажем, малка жена с тегло 56кг. Захарта и белтъците остро се ограничават, така че мозъкът да се измори от глада и да се предаде в подчинение. Лишаването от достатъчно вода, което родителите на Монарх робите са учени да провеждат, от време на време се използва върху робите, за да се повдигне температурата на мозъка, което се случва, когато мозъкът се подуе заради липсата на вода. Когато мозъкът стане замаян и прегрял, започва да халюцинира и да изпитва трудност при запомнянето на събития. Ако лишаването от вода се комбинира с електрошок, това още повече затруднява жертвата да запомни каквото и да е. Тежки упражнения заедно с дълги периоди без сън (по 2-3 часа дневно) предизвиква свръхсинтезирането на ендорфини в мозъка и жертвите започват да откликват на команди като роботи. Това бе сторено на съавтора Фриц под предтекста на военно "обучение". Другият автор, Циско, го е изпитала като част от своя майндконтрол. Мозъкът, поставен под такъв стрес, може да извърне функциите си от дясно към ляво и обратно. Хипнозата е по-лесна, когато мозъкът е изморен.

Мозъчни реверсии, "болката е любов"
Повечето жертви помнят, че са били обръщани с главата надолу. Това е превърнато в изпипано изкуство от Менгеле с жертви от концентрационните лагери, като са се водили записки колко бързо се оттича кръвта от стомаха на дете или възрастен, докато е потопен с главата надолу в аквариум с ледено студена вода. Тестовете със студената вода предоставяли информация за топлинните нива, докато съзнанието изчезва. Тази информация по-късно се е ползвала в Америка, за да се увеличи степента на оцеляване на децата, върху които се прилага същата травма. Простото провесване на някого с главата надолу за един или два часа ще започне да играе номера на ума. Съзнанието ще започне да се дисоциира и ще започне да обръща първичните функции, например че болката е удоволствие. Съзнанието но човека се пренарежда. Това често се прави с Бета алтърите или Бета моделите, за да ги накара да мислят, че болката от садистичното изнасилване е удоволствие. След обръщането в мозъка, че "БОЛКАТА Е ЛЮБОВ", котешките садо-мазо алтернативни личности ще молят хендлъра си (дресьора) да ги пляска, връзва, наранява и тн. Ще прелъстяват дресьора си и ще му казват, че не е истински мъж, ако прояви каквато и да е милост в начините, по които им причинява болката.

Мъчение с огън
Огненото/изгарящото измъчване се използва при програмирането "порцеланово лице". Харизматичният клон на сатанинската Мрежа (например църквите "Събрание Господно" (Assembly of God) използва порцелановото лице. Това се прави като се прилагат восъчни маски върху жертвата, и после се измъчват с огън. Човекът действително си мисли, че лицето му се е стопило. В този момент програмистът ще се престори на бог и герой, и казва на човека, че ще му даде ново лице, порцеланова маска. Тези нови лица между другото приличат на онези, които се продават в толкова много магазини. След това спомените за насилието хипнотично се задържат зад маските. Да се свали маската означава да се преиграе всичко и отново да се преживее огъня. Ако някой докосне лицето на алтернативни личности с програмиране "порцеланово лице", алтърите ще се почувстват така, сякаш горят, понеже никой не бива да се бърка в маските им. Това означава, че тези алтъри чрез мъчения и хипноза са изгубили собствените си лица! Това е част от процеса на дехуманизирането, с което се занимава глава 10 В. Докато тези алтернативни личности продължават да отричат какво им се е случило, няма да се изправят отново срещу спомените от огненото мъчение. Някои алтъри са измъчвани по такъв начин, че в процеса се наранява областта на окото, и те примижават с лявото око. Приличат на барон Гай де Ротшилд (Guy de Rothschild) и неговото око. Гай де Ротшилд е основен дресьор/програмист, но причината за провисналото му око не е известна. Може да е от мъчения. Трябва да се покрие и ритуалния аспект на травмата.

Бележка от преводача:

Ляво: Гай де Ротшилд
Дясно: Буш старши

Да травмират някого в определен ден - да кажем, всеки път го травмират на рождения му ден - е далеч по-травмиращо, отколкото просто да го наранят. Причината е, че всеки път, когато тази дата дойде отново, те се връщат обратно в спомените си за насилието.

Сексуалното насилие над дете е по-силно, когато се постави в контекста на демоничната магия. Семенната течност на насилника е магическа, и подпечатва програмирането. Ритуалният аспект и репетитивната природа на насилието създава няколко динамики, които съпътстват насилието и не присъстват в не-ритуалното насилие. Лъжата, която съпровожда такъв вид насилие, е че това институционализирано насилие е задължение и на насилника и на жертвата. Например, майндокнтролът на "Казармите на Звяра" в West Point, USMA (Военна Академия на САЩ, бел.прев) е институционализирано насилие, което позволява на насилника да заобиколи отговорността за садистичното поведение и подрежда сцената така, че насилието да бъде продължено под маската на традицията.

Най-накрая има още една категория травми - онези които създават козметичен вид, например гръдните импланти, или електрошок за създаване на бенки на определени места, които или говорят на другите хендлъри до къде стига програмирането, или за да прилича жертвата на Мерилин Монро. Един "театрален номер" е да се използва многоиглово устройство и да се набелезни плътта. Белегът, който се прави като определена фигура, известно такова изображение е сатанинската Козя глава на Мендес, може да се направи видим чрез хипнотична команда. Това дава възможност на дресьора да се покаже като властен пред неинформираните зрители. (Това се обсъжда по-подробно в глава 8.) Окултният свят ползва този номер от векове.

КАКВО СЕ СЛУЧВА, КОГАТО СЪЗНАНИЕТО СЕ РАЗЛЪЧИ

Известно е, че по време на битки войниците заграждат ужасяващите събития зад амнезийни стени. Точно като войник, който се загражда от травматична батална сцена, в която става свидетел как другарят му е изкормен от граната, така и детето се загражда от травмата. Само че войникът трябва да издържи сравнително малка степен на травма в сравнение с децата, които са програмирани по системата на травматичния майндконтрол Монарх. Войникът може да се сети за травмата си, ако се сблъска със спусък, който да го присети за нея. По същия начин за детето също има неща, които му действат като спусък. Един от начините да се опише разлъчването е, че съзнанието на детето казва "Това не се случва на мен, случва се на някой друг" и се получава разлъчване на личността.

Новият лъч ще има характеристиките на онова, от което се е разлъчил. Програмистът ще поиска от алтернативната личност, която е измъчвана, да създаде нещо в съзнанието си в момента на разлъчването - например "искам 12 бели пухкави котета". Програмистът, демоните и креативността на детето работят заедно с дисоциацията, за да създадат алтернативни личности. Онези 12 бели пухкави котета ще имат характеристиките и спомените на онова, от което са се разлъчили (защото разлъчването се случва на холографски принцип, бел.прев). Само че, дисоциацията ги разделя едно от друго, и програмистът ще даде на всяко едно негова собствена самоличност и негов личен сценарий. Дисоциацията между някои алтернативни личности, които са съвместно-съзнателни, е амнезия в непълен потенциал. След като програмистът е инструктирал измъчваното в момента дете какви алтернативни личности иска да бъдат създадени, той му инжектира серум на истината (наркотик, използван при разпитите, бел.прев), за да разбере дали са били създадени правилните алтъри в правилното количество. Креативността на детето се направлява чрез изтезание.

Програмистът също така често извиква Скрития Наблюдател и го пита какво се е случило вътрешно в съзнанието на жертвата. Друг, по-добър начин да се онагледи какво се случва, е да се разбере, че онази част от мозъка, която записва личните спомени - тоест секцията в паметта относно личната история - се разделя на малки парченца от амнезийни стени, изградени, за да се опази тя самата от повтарящите се травми. Всеки раздел е преграден от друг раздел с амнезия. Всяка една травма има стена от амнезия, изградена около нея. Всеки травматичен спомен е изолиран в отделна секция. Тази изолирана със стени секция е част от паметта, която ще бъде идентифицирана, и към нея ще се прикачи хипнотичен спусък, така че програмистът да може да я издърпва в съзнателната част на съзнанието. И още, при желание от страна на програмистите, може да й се даде история, име, професия, и може да се развие в пълномащабна личност.

Важно е да се осъзнае, че не цялото съзнание е разбито на отделни части. Някои области от съзнанието, например областта, която съдържа уменията и талантите, е достъпна за всички алтернативни личности, които искат да имат достъп до даден талант. Талантът не принадлежи на един алтър, а на цялата Система. Автобиографичната памет се запомня по различен начин в сравнение с простите факти и умения, касаещи примитивните части на мозъка. Към автобиографичната памет се прикачва усещане за време и усещане за себе си - тези прикачени неща са отнети от алтернативната личност, която функционира вътре в програмирането. Съхранението на паметта е също така свързано и с мозъчното състояние на съзнанието в момента на запомнянето. Хормоните, секретирани в момента на дадено преживяване, обуславят силата на спомена за това преживяване. Лимбично-хипоталамусната система на мозъка (limbic-hypothalamic system) (която се състои от амигдалата, хипокампуса, сингулатния кортекс, форникса, септума, някои ядра на таламусаи веригата на Папец) (можете да ви заинтересува интернет-сърфиране по тези ключови думи amygdala, hippocampus, cingulate gyrus, fornix, septum, nuclei of the thalamus, Papez circuit, бел.прев) има централна, приспособяваща се част, която взаимодейства с периферните хормони. Ако амигдалата се стимулира електрически, ще се секретира периферен еминефрин (epinephrine, другото му име е адреналин, бел.прев). Надбъбречната жлеза отделя епинефрин (адреналин), който е жизненоважен за съхранението на паметта. С други думи, има хормони, които помагат на мозъка да запомня или да не запомня.

Определен талант не се ползва от всеки алтър. Не-сексуална алтернативна личност (личност с а-сексуална идентичност) няма да получи достъп до таланти, свързани със сексуалната игра. Това е, защото спомените са едновременно наблюдаеми състояния и диспозиции (авторите искат да кажат, че спомените са едновременно и нещо конкретно, и макро-конфигурации, както спорът във физиката, че някои неща са едновременно и частица и вълна, бел.прев), и когато една диспозиция бъде дисоциирана, алтернативната личност започва да поддържа различно диспозиционно нареждане. Тригодишно дете няма да получи достъп до способностите за писане. Получаването на такъв достъп за алтернативните личности ще означава, да атакуват стените от амнезия, които съдържат ужасяващи спомени. Тези спомени ще означават вървене срещу програмирането и наказанията от това, вървене срещу тяхното собствено разбиране за "реалност", което е програмираният сценарий, в който алтернативната личност е била убедена да вярва, под заплахата да изгуби живота си. Дисоциирането на даден спомен и поемането на определена роля и самоличност изисква и постоянното ре-интерпретиране на отминалите събития. Това също може да означава, че личността трябва измисли интерпретация на настоящи събития. Тригодишното може, например, да вижда гърди, но да реши, че принадлежат на някой друг от системата, с когото споделят едно тяло. Отчасти това се диктува от нуждата да се прикрие болката от това, че алтернативната личност е разделена от останалите личности.

Всеки ден, в който алтернативната личност посреща реалността, тя се изправя пред заплахата старите спомени да не се съгласят със създадения сценарий. Например, сексуалните настъпления на дресьора, извършени пред погледа на а-сексуалния (не-сексуалния) алтър трябва да бъдат погрешно интерпретирани, така че илюзията, че не е имало изнасилване, да продължи. Затова нормалният живот по свой начин разрушава плеядата от лъжи и програмиране на дълбоките алтъри, които живеят във въображаем свят, създаден по време на програмирането. Дълбоките алтернативни личности никога не са имали шанса да изпитат живота извън своето програмиране, тъй като обладават тялото само в нередовни специализирани моменти, които са времево разкачени един от друг. На онези личности, които са създадени да държат тялото като нормално функциониращи фронтове, им се дава много програмиране, за да им се помогне да се държат за определени отричания на действителността, така че да почувстват за нужно да игнорират или ре-интерпретират страховитите асоциации с дисоциирани спомени. Например, християнски фронтови алтър е искрено праведен и свят. Идеята, че този човек (технически, Системата от алтернативни личности в него) може да е извършил най-ужасяващите, дивашки демонични действия, е немислима.

Спомените за ритаула се игнорират в безопасност, защото действителността би подкопала всичко, което този човек е. Този феномен не се наблюдава единствено при дисоциацията на паметта, но също и под хипноза, когато човек приема сугестия, противоречаща с наблюдаваната от него действителност. Ако човек приеме сугестията, че в стаята няма куче, той ще се бори вътрешно да приеме тази илюзия. Ако бъде помолен да тръгне в такава посока, че да се сблъска с кучето, той безсъзнателно ще го заобиколи, и ако бъде попитан защо е минал до него, човекът ще сглоби изкуствено обяснение, което приема дори и да е прозрачно неправдоподобно. Един от Монарх програмистите Орне нарече това "трансова" логика. Трансова логика са онези маневри и стратегии, които поддържат дисоциативната или хипнотична халюцинация. Предните лобове на мозъчната кора, които се наричат Бродманови области номер 9-12, са отговорни за личните реакции към събитията - тоест това, което някои наричат "самоличност". Когато съзнанието се разлъчи, тази естествена самоличност не се изтрива, а вместо това става колективен басейн, в който различни реакции са свързани с различни самоличности. Нараняването на тези Бродманови области прави човека пасивен като цяло. Програмирането не е направено така, че да повреди тези области, а само да контролира какви емоции, съдържащи се в него, са свързани към кои фрагменти от паметта, предназначени да се развият в пълномащабни личности.

Ретикулярната формация (reticular formation) е областта за механизма в мозъка, който определя състоянието на съзнанието в целия спектър от будно, до хипнотичен транс, до сън и до кома. Той си взаимодейства с предните лобове и с останалия мозък. Всеки спомен е функция на няколко области от мозъка, работещи заедно. Пометта е функция на будността/състоянието на съзнанието (ретикулярната формация), емоциите (Бродманови области 9-12), Таламите (приоритетите, давани на спомените) и няколко сложни процеса, в които мозъкът категоризира и архивира информацията спрямо други вече запомнени данни. Чрез изграждането на амнезийни стени между Сибитийните спомени (автобиографичната история), и чрез изменяне състоянията на съзнанието, спомените на на роба могат да бъдат "вложени", както го наричат програмистите. "Вложени" означава, че когато съзнанието архивира спомена, той се скрива зад няколко "заключени врати". Понякога човек трябва да се върне в същото състояние на съзнанието, за да си възвърне спомена. Електрошокът пък разбърква мозъчното архивиране на спомените така, че паметта да се архивира като парченца и частички. Заради употребата на електрошока, ако спомените все пак започнат да изплуват, те го правят на парчета. Понякога един спомен ще се пази като хиляди части, които съзнанието трябва да сглоби, за да възстанови цялата памет за събитието.


Електрошокът също разбърква начина, по който мозъкът архивира спомена, така че той да бъде съхран под формата на честички и парченца. Заради употребата на електрошок, ако спомените все пак започнат да изпулават, те изплуват на парченца. Понякога един завършен спомен ще се съдържа в хиляди части, които съзнанието трябва да сглоби, за да си възвърне пълния спомен. Установено е, че възвръщането на паметта е най-добро, ако заобикалящата среда е идентична с онази в момента на създаването на спомена. Ако запаметим числа под вода, ще си ги спомним по-добре под вода. Друго откритие относно травматичните спомени е, че те се пазят повече в сензорните моторни процеси на тялото, отколкото само в нормалните центрове на паметта в мозъка. Тези спомени се наричат телесни спомени, и те не лъжат. Атаките на Синдрома на Фалшивите Спомени (false Memory Sindrome) са доста неаргументирани, но все пак всички от нас, които знаят истинската история, осъзнават, че те са просто схема на ЦРУ за контролиране на щетите.

45
Глава 2
ТРАВМИРАНЕ И ИЗМЪЧВАНЕ НА ЖЕРТВАТА


Основата за успеха на майндконтрол програмирането тип Монарх е, че могат да се създадат различни личности или части от личността, наречени алтъри (алтернативни личности, бел.прев), които не се познават една друга, но могат да поемат контрола над тялото в различно време. Амнезийните стени, които се изграждат при травма, формират предпазен щит от потайност, който предпазва насилниците от разкриване и не позволява на предните алтъри, които държат тялото през повечето време, да разберат как е употребяване Системата им от личности. Щитът от тайнственост позволява на култистите да живеят и работят около останалите хора и да останат напълно незабелязани. Предните алтъри може да са прекрасни християни, а дълбоките личности може да са най-отвратителното сатанинско чудовище, което човек може да си представи – ефектът д-р Джекил/гн. Хайд („Странният случай доктор Джекил и господин Хайд“ е новела, написана от шотландския автор Робърт Луис Стивънсън, бел.прев). Огромни са залозите да се поддържа строгата секретност относно факта, че тайна служба или окултна група имат контрол над поробен човек.

Шансовете този вид програмиране да е успешен, са големи, но когато се провали, провалилите се ги убиват, за да се отърват от тях. Всяка травма и мъчение има цел. Много експериментиране е отишло, за да се установи какво е възможно и какво не е възможно да се направи. Изготвени са графики, показващи коя телесна категория колко мъчение може да издържи, и в каква възраст, преди да настъпи смъртта. Ето затова нацистите направили всички онези странни експерименти в лагерите, където пробвали колко бързо човек би замръзнал, или умрял от различно насилие. Било е за майндконтрол! Насилниците са много целенасочени и подхождат научно в мъченията си. Лабораторни техници с клипборди (отворен, твърд тефтер с щипка, бел.прев) се разхождали наоколо, снемайки измервания на децата, докато получавали първите си травми. Сърдечните монитори се следели от близо. И все пак много деца умрели от програмирането. Програмистите разбрали, че когато детето се свие в ембрионална позиция, вече няма воля за живот. Научили се да определят колко скоро ще се случи това, за да имат представа колко натиск да оказват на детето. Родитеи от Източните Щати били водени в Харвардкия университет, за да ги обучат на това колко травма могат да прилагат върху децата си у дома, преди да умрат. След като децата се върнели от началното си програмиране, трябвало да понасят всекидневни травми, за да останат дисоциативни.


НАЧАЛНИТЕ ОТЦЕПКИ ОТ СЪЗНАНИЕТО И ПРОГРАМИРАНЕТО, ПРОВЕЖДАНО В "ЧАЙНА ЛЕЙК" (CHINA LAKE, езеро "Китай")

Основното или началното програмиране на много от децата от Западните Щати е направено в "Чайна Лейк", Калифорния, което официално да сега се е срещало с имената „Станция за изпитания на военновъздушните сили“ (Naval Ordinance Test Station, на кратко NOTS), „Военноморски Оръжеен Център“ (Naval Weapons Center, NWC), Риджкрест (Ridgecrest, градът наблизо) и Иниокерн (Inyokern, името на областта). Адресът на болница "Нимиц" (Nimitz Hospital) е „232 Военновъздушна Оръжейна Станция“ (232 Naval Air Weapons Station). Базата била построена, за да се „тестват нови оръжия“. Очевидно флотът е решил, че хората под майндконтрол са важно оръжие за тестване. Повечето от „новите оръжия“, създадени в "Чайна Лейк", били човешки роботи, произвеждани в големи количества.

Монарх-майндконтролът се извършвал в големи самолетни хангари в базата, способни да поберат хиляди малки клетки, големи точно колкото за едно малко бебе. Множество от 1000 бебета било малка партида. Според хора, работили в хангарите като помощници в програмирането, много партиди били от по 2000 и 3000 бебета. Много от оцелелите помнят хилядите клетки, с малки деца в тях, подредени от тавана до пода. Клетките били електрифицирани (отгоре, отдолу и отстрани), така че заключените вътре деца да получат ужасяващ електрически шок в телата си, за да се подготвят съзнанията им за разделяне на множество личности. Клетките се наричат Кълвачови решетки (Woodpecker grids, името идва от огромните отвъд-хоризонтови военни радио-локатори, които издават пукащи шумове, бел.прев). Жертвата вижда мигновена ярка светлина, когато се пусне високоволтовия прав ток. По-късно тази ярка светлина се ползва в комбинация с хипнотична индукция, за да се внуши на жертвата, че отива в друго измерение, когато я ударят с висок волтаж. При програмирането тип „Питър Пан“, програмистите казват на робите, че това е „да яздиш светлината“. Една от известните травми, които детето понася, след като дни наред е било в Кълвачовата решетка, е да бъде изнасилено. Изнасилването е преднамерено брутално, така че да бъде възможно най-травмиращо. Много от техническия персонал в базата са цивилни. ОТ една страна, това е защото час тот изследванията включват майндконтрол и цивилни майндконтрол експерти на илюминати идват и си отиват от базата. Калифорнийският технологичен институт (California Institute of Technology) в Пасадена е интимно обвързан с разработките в "Чайна Лейк" (между другото и с илюминати). Също така много от работата в учреждението се отнася до тайните служби, а не до военните. Техните хора често са цивилни. В Калифорнийските университети разработиха едно нещо и го приложиха в "Чайна Лейк" – цветовото програмиране, то ще бъде разгледано по-късно в книгата. Открили, че червеното и зеленото са най-видимите цветове в програмирането. В NOTS ползвали разноцветни мигащи светлини. Всички оцелели от там помнят мигащи светлини. Употребата на мигащи светлини е внедрена в американската култура от ЦРУ. Ако посетите барове и други места, където свирят банди, ще забележите разноцветните мигащи светлини. Мигащите светлини причиняват дисоцииране най-вече у програмираните хора.


КАК ТРАНСПОРТИРАТ ДЕЦАТА ДО ГОЛЯМ ЦЕНТЪР ЗА ПРОГРАМИРАНЕ

В Апендикса се дава списък с големи центрове за програмиране, включително и специалностите относно всеки един. В тази глава даваме пример само с една такава база за ранно програмиране – голямото и много секретно предприятие "Чайна Лейк" в Калифорния, близо до Долината на смъртта. Децата се водят до Военноморския Оръжеен Център (NWC) на "Чайна Лейк" (по прякор NOTS) с влакове, самолети и коли. Известен брой от малките летища, които пращат децата, са идентифицирани. Едно от тях, което вече не се употребява за това, беше частна самолетна писта на Шеридан, Орегон, намираща се в близост до голяма дъскорезница. Дъскорезницата тайно се беше споразумяла да помещава децата, чиито усти се залепяха с тиксо. Съседите в околността бяха подкупени и предупредени, че ако проговорят, ще си имат неприятности заради нарушаване на националната сигурност. Областта разполага с много дъскорезници, свързани с железопътни линии. Използваха ги, за да местят децата наоколо. С тази мрежа беше свързан и един католически манастир, намира се между Шеридан и МакМинвил, близо до железопътната мрежа.

Съюзната железопътна гара (Union Train Station) в Портланд, Орегон, има подземне тунели, където децата бяха временно помещавани в клетки, преди да продължат пътуването. Йезуитите бяха активни в тази част от доставянето на децата. Католическите осиновителни агенции (които са много), забременяващи монахини, родители от третия свят, и родители които са склонни да продадат децата си, всички тези бяха източник на деца за програмиране. Когато се замислите колко много корумпирани хора има, и колко много малки и големи градове има по Западното крайбрежие на САЩ, и колко много деца се произвеждат от сатанинските размножители, от нелегални чужденци и от други родители, които по-скоро биха искали парите вместо децата… ще започнете да осъзнавате как доставянето на партиди от по 1000 или 2000 деца не бяха проблем за илюминати, работещи чрез тайните служби, като например ЦРУ, NIS, DIA, ФБР и FEMA. „Откривателите“, съвместна ЦРУ/ФБР група, беше източник на деца за Мрежата от години. Някои от децата за програмиране се използват за жертвопринушения, за да травмират онези, които се програмират (децата често трябва да убиват други деца или да съпреживяват смъртта им като очевидци, бел.прев) (имената на някои от хората, които работят в организираното доставяне на деца за програмиране/жертвопринушения бяха оповестени в месечния бюлетин на Фриц Шпрингмайер).

Секретната самолетна писта на FEMA при Санта Роса (Santa Rosa) се ползва от самолети, които излитат и кацат нощем. Някои от тези полети се отправят на изток и се приземяват в секретната Изследователска Военноморска база "Чайна Лейк", която е 2897 кв. км., и се предполага, че полетите пренасят деца за програмиране. Тази самолетна пистасе нарича ВЪЗДУШЕН ЦЕНТЪР СВЕТА РОСА (SANTA ROSA AIR CENTER airstrip). Когато се опитах да взема информация от Федералната Авиационна Администрация (FAA) относно тази частна писта, те се правеха на глупаци, сякаш не съществува, но тя в действителност функционира.

Близо до Санта Роса е Бохемската гора. Югозападно от Санта Роса има въздушен център, който не се използва от обществото. Това летище наскоро се ползваше от частни пилоти като F.B.O. (Фиксиран Базов Оператор – това е търговски бизнес, на който е предоставено правото да притежава летище и да изпълнява различни въздушноплавателни дейности, абревиату,ата се слага пред името на компанията, подобно на Inc. или ООД, бел.прев). Построено е през Втората Световна война като тренировъчна база за пилотите на Р-32 и е деактивирано през 1952г. След войната е отстъпено на частни компании (такива като ЦРУ). Павираните части са повече от 10см бетон и на тях могат да се приземяват най-тежките употребявани в момента самолети. В цялата зона няма сгради, по-високи от два етажа, и няма контролна кула. ФБР имат контингент във Федералната сграда в центъра на Санта Роса, а FEMA имат радио-станция на летището. Армейският запас също има няколко сгради в областта. Само че се случват някои много секретни нелегални неща на това летище. Всеки ден 6-7 малки самолета се измъкват от затворената база. За затворена база с нейното описание това е много интересно. Самолетите я напускат вечер и не си пускат светлините, докато не се издигнат на стотици метри в небето. „Печатнияj демократ“ на Санта Роса (това е вестник The Press Democrat) публикува статия, четвъртък 22 април 1993г, че Федералното правителство продава имот от 280 декара тъкмо на изток от летището. Само че, при по-близък прочит, земята се предлага на група федерални агенции. Имотът се бил използвал от FEMA (707-542-4534). Ако човек се замисли, едва ли радио-станцията е предавателна станция на FEMA. Това, че тази тайна активност е в директна близост но Бохемската гора на елита, прави мястото интересно за проучване.

Летището за посетители на Бохемската гора е северно от Санта Роса на магистрала 101, летище Сонома Кънтри (Sonoma Country). United Express и American Eagle (самолетни компании, бел.прев) (които летят от и към Сан Джозе) летят до това летище и то има контролна кула. През 1964г е докладвано, че летището е изпълнило около 600 военни операции (и излитане и приземяване) годишно. Точно по това време Федералното правителство се споразумява летище Сонома Кънтри да помогke парично за удължаването на пистата, подсилването на пистата, и за цялостно подобряване на летището по множество начини. Елитът от различни части на света лети до там, за да отиде в Бохемската гора, която е в област Монте Рио (Monte Rio). В гората редовно се насилват Монарх роби за забавление на членовете на клуба на Бохемската Гора, това се случва в ексцентрични стаи със сексуален интериор, като например тъмната стая и некрофилската стая. Тайният НСР бизнес (Нов Световен Ред) се провежда в малката, тъмна всекидневна с дървен надпис на входа U.N.DERGROUND (игра на думи с абревиатурата на Обединените Нации и началото на думата „underground“ – 1. подземие, 2. нелегален свят, бел.прев). В горите се ловуват роби за спорта, а отвън на открито се провеждат окултни ритуали, включително жертвопринушения на пеленачета. Тези летища описвам с подробности, за да може читателят да схване мрежата от малки самолети и малки летища, която Монарх-системата ползва за транспортирането на децата. Децата се домъкват от различни точки до "Чайна Лейк". Монарх-роби, много от които са също деца, се използват в тази обемиста снабдителна мрежа. Деца се ползват и за примамването и отвличането на други деца. Използват се роби-тинейджъри, за да съпроводят и пренесат малките деца чрез влакове, автобуси и самолети. Летището с триъгълна форма в "Чайна Лейк" традиционно започва деня си много рано сутрин с много активност. Пример за пристигащи самолети са нощните полети на FEMA от летище Санта Роса. Летището е свързано с главната база чрез Sandquist Road (име на път, бел.прев). Децата се приземяват на това поле, други се докарват чрез портала, охранявани от морски пехотинци, други пък идват чрез източно-западната железопътна линия. Фактът, че деца вкарват первозни средства през портала не е смущаващ, защото във военния периметър има гимназия, училище за младежи, и 3 други училища. Някои от възрастните на децата, които се програмират, изчакват във военни казарми (сглобяеми военни бараки и едноетажни сгради).

Монарх жертва от мъжки пол помни голям хангар в "Чайна Лейк" с бетонен под и ред върху ред от клетки, спуснати от тавана, изпълващи голямата сграда. Един от програмистите бил облечен подобно на католически свещеник. Електрическият ток, който протичал в клетките, издавал жужене, като при електрическа ограда. Имало мраморна плоча, служеща за олтар, където закачулени хора с черни роби използвали нож с дръжка от кост, за да принасят в жертва деца пред погледите на другите деца в клетките. (Спомените на други оцелели за мястото ще бъдат споменати по-късно.)


ПОВЕЧЕ ЗА СЕКРЕТНАТА БАЗА "Чайна Лейк"

Чарлс Менсън (Charles Manson), програмиран Монарх-роб, който получил начално програмиране в "Чайна Лейк", живеел с култа си само на 70км северозападно от "Чайна Лейк" в отдалечените ранчота Mayers и Barker. Замъкът "Скоти" Scotty’s Castle в Долината на смъртта, Bakersfield, Edwards AFB, и Papa Ludo’s Store & Tavern (това са все страноприемници, мотели и ранчота, бел.прев) (с тайния си подземен център за програмиране) – всички те са в околностите на "Чайна Лейк" и всички са били програмни центрове. Старият път 66 минаваше покрай "Чайна Лейк", който сега е тъкмо встрани от U.S. 395. Страноприемницата в местността била наречена "Скривалището" (Hideaway). Сградата била ниска, отдалечена от магистралата, с голям неосветен паркинг. Вътре можели да влязат само хората, които знаели как се влиза през неугледния мрачен вход отстрани. Страноприемницата "Скривалището" била местното свърталище на ЦРУ агентите от "Чайна Лейк". Там им сервирали чудесни пържоли. Централният офис на базата бил известен като "Белият дом" и прилича на нещо като яхтен клуб. Северозападно от летището, на квадрантните пътни карти – 39-64 и 4-33 Е, правителството е построило голям магически Соломонов ключ (хексаграма) като всяко рамо е с дължина 400м.

Как са изглеждали нещата за една жертва от началото на 50те години в местен програминг-център на NOTS? По описание една от сградите, използвана за програмиране, имала плосък покрив и бежова фасада. Около сградата имало ограда. Зад входната врата имало старо дъбово рецепционистко бюро. Минавало се през серия от 3 преходни врати, свързани с тунели. Влизало се в коридор, и се свивало вляво за програмната стая. Тунели свързвали различните коридори. Стаята за програмиране била боядисана в хубавия дисоциативен бял цвят. По средата на стаята били спуснати клетки от тавана, с шимпанзета вътре. Масата за прегледи била метална и студена за жертвата, но лесна за миене за служителите. Жертвите били поставяни в клетки и могли да наблюдават светлинен панел над входната врата, на който светели различни точкови подредби. Слаби електрически шокове по металните клетки били синхронизирани със светлинните комбинации на панела. (Част от това е свързано с програмирането тип "Домино"). Целият сценарий се следял графично от някой служител, докато детето било постоянно травматизирано чрез нисковолтови шокове. В детето се забивали игли, стаята ставала тъмна, а после осветена. Гласове казвали "Обича ме, не ме обича". Това било онази част от програмирането, с контекст обича ме – не ме обича. "Добрите момиченца яздят сребърните криле". Това внушение било, за да се вгради кондиционирането за изпадане в транс при получаване на електрически шок.

След Втората Световна война в NOTS дошли германски и британски учени/майндконтрол програмисти, включително и Джоузеф Менгеле (познат като д-р Грийн, или Грийнбаум и други псевдоними) (на английски – Dr. Green или доктор Грийн, означава "зелен", Грийнбаум от немски буквално означава "зелено дърво", бел.прев). Доктор Блек (Dr. Black или д-р Черен) на илюминати работел извън "Чайна Лейк", а д-р Уайт (Dr. White, което значи д-р Бял, или в действителност д-р Едвин Камерън – Dr. Edwin Cameron) работел на Източния бряг на САЩ, въпреки че често летял до Западния бряг, за да се срещне с другите водещи програмисти. Д-р Блу (Dr. Blue или д-р Син) бил друг от важните водещи програмисти на илюминати. Тези върхови програмисти ръководели други по-нискосотящи програмисти. Ако нещо се объркало, те пращали детето със самолетен полет от програмния център до някой специалист, който да осигури специализирана помощ за програмирането му. Мъжете и жените от илюминати помагали на водещите програмисти. Великите Майки и Великите Майстори също помагали в програмирането. С напредването на илюминатското дете през етапите на програмирането, трима човека го надзиравали: Великата му Майка, Великата му Дама, и програмиста.

Илюминати действат с командна верига (йерархия командири) много подобно на военните. (Всъщност голяма тайна е, че Царството на Сатана е моделът, по който са изграденни военните и политическите структури.) Когато започва програмирането си, детето се следи според същия маниер, с който по принцип се следи и в болниците, като се попълват различни графи и таблици и тези данни после се архивират. Редовно се правят тестове и оценки. В програмирането се поставят шест-месечни цели, които трябва да се постигнат в бъдещето. Тези на практика представляват "трябва да постигнем еди какво си, като направим а, б, в, г, д в следващите шест месеца". Много прилича на Индивидуален Образователен План (I.E.P. , Individual Education Plan), какъвто специализираните учители в Орегон правят за всеки един ученик. В даден момент ще бъдат идентифицирани силните страни и слабостите на детето, и тогава ще се вземе решение за каква длъжност илюминати искат да програмират личността. Ако младото момче е агресивно и има садистични наклонности, илюминаи го наричат "подстрекател" и вписват в графата му "Това дете ще бъде генерал". После се заемат с това, да го програмират като генерал. Медицинските сестри, учителите и детските лекари трябва да бъдат програмирани да имат нежност в Системите си. На други длъжности, като адвокатите например, може да им се позволи да бъдат безскрупулни. Много от децата са вписани в листовете така, че да получат религиозни алтернативни личности и една много популярна длъжност за илюминатските мъже е да бъдат свещеници. Бащите на повечето оцелели от Монарх, потърсили помощ, са религиозни лидери. Повечето жертви на Монарх имат родители, които са важни религиозни водачи, много от тях са водещи свещеници в установените църкви. Както читателят може да очаква, някои мъчения изискват стриктен мониторинг на температурата, дишането, пулса и кръвното налягане на детската жертва.


КАКВО ПРАВИ ТРАВМАТА

В последно време, военните и науката на психологията обръщат внимание на онова, което наричат Пост-травматично Стресово Разстройство (PTSD, Post-traumatic Stress Disorder). PTSD представлява психопатичните дебилни ефекти от травмата и хроничната природа на травмата. Ако съзнанието не се предпази от нещата, които му напомнят за травмата, то ще страда от натрапчивите й ретроспекции. Съзнанието си изгражда заобиколни пътища, така че да се предпази от присещане за травмата. Панически симптоми се появяват, ако човек се сблъска с психологическа възбуда на травматичните спусъци. Травмата ще създаде нещо като "разтрошаване" на жертвата отвътре. Жертвата ще развие житейски предразсъдъци за уязвимост, за това че може би има твърде малка лична стойност (малоценност, бел.прев), и за това че животът не е честен. Може да развие фобии постоянно да проверява безопасността на околната си среда и постоянно да следи отблизо останалите, за да се увери, че никой не злоупотребява с тях. От столетия се разгръщат воини, и воиниците преживяват пост-травматично стресово разстройство. Само че чак в скорошната история е било направено пълно описание и разследване за това разстройство. Армията на САЩ възпрепятства всяко сериозно търсене на помощ по този въпрос от страна на войниците.

До сега са били позволени преглеждащи "съветници" и разискващи групи, но армията ги е подвела да вярват, че са адекватни. PTSD често води до изблици на ярост, хронична депресия, или гранична дисфункция (това е Б-група разстройство на личността, нарича се още разстройство на емоционалния интензитет и се изразява в импулсивност и неуравновесеност при наличието на емоционален афект, бел.прев). PTSD (пост-травматичното стресово разстройство) в Монарх-програмирането е маскирано от MPD/DID (разстройството на множествената личност) и от самото програмиране. На свой ред след това програмирането маскира MPD-то. Когато програмирането бъде завършено, се появяват предни алтернативни личности, които могат да функционират с усмивки и весело отношение, докато отдолу съзнанието е пълно с пречупени личности в постоянна болка, за които робът няма представа.Самонаказанието и социалното отдръпване са естествени симптоми за PTSD, и програмистите не срещат трудности да усилят и да програмират тези функции в системите от алтернативни личности. Накрая някои алтъри се оказва, че съдържат гнева, страха, социалното оттегляне, вината и желанието за себенаказване. Тези личности се държат под строй от програмирането, и превземат контрола над тялото, когато робът излезе от програмирания път. Установено е, че докато лошите спомени в съзнанията на хората, страдащи от PTSD, стоят неразрешени в клетките на паметта им, те рециклират себе си и се самопродължават.

Лошите спомени на Монарх-жертвите се използват, за да поддържат личностната множественост, програмирането стабилно и жертвата в подчинение. През 1954г , Мазлоу (Maslow) публикува труда си "Йерархия на нуждите", която, когато се приложи спрямо Монарх и PTSD жертвите, означава, че те не могат да напреднат в терапията, докато не се удовлетворят нуждите на оцеляването и безопасността им. Само че програмистите/насилниците знаят, че е важно робът да се пази далеч от сигурността. До ден днешен програмистите възлагат на външни хора да следят робите, и възлагат на вътрешни личности в съзнанието на жертвата да следят други алтъри и да ги докладват. Докладващите програмирани личности винаги могат да се свържат с Мрежата от насилници чрез телефонен номер с 1-800, който се сменя на всеки две седмици. Те могат да звъннат и на дресьора си (хендлъра). Докладващите алтернативни личности са много беземоционални и служат за магнетофони, които механично докладват на хендлъра си за всякакви развития, които могат да застрашат програмирането. В системите се вграждат и алтернативни личности, програмирани да извършат самоубийство. Например, за един системен хакер – външен човек – когато работи с алтернативните личности от вътрешно вграден Велик Друидически Съвет (съвет от множество личности, вътре в съзнанието на жертвата, бел.прев) (по прякор Изпълнително бюро личности, или личности-съдии) или Система почти подсигурява, с 99% вероятност, Монарх-робът да се самоубие.

Поне в 99% от случаите, когато Монарх-роби търсят терапевтична помощ, на тях все още им липсва сигурност, което е по-висша нужда от това да се опитват да вървят срещу програмирането си. Точно затова толкова малко хора са успели да се освободят. За да се развали програмирането, жертвата има нужда от сигурност. Програмистите знаят това, затова са издигнали почти безупречни дефанзивни системи, като жертвата не е в безопасност от собствената си вътрешна система от алтернативни личности, какво остава за Биг Брадър. Терапевтите погрешно наричат Монарх пациентите си "оцелели", защото в действителност те се намират в центъра на продължаващо насилие. Някои терапевти погрешно мислят, че е в помощ да се каже на жертвата "Тези страхове, които имаш, те са от миналото". Провеждащите религиозни Избавления също могат да се опитат да спрат страховете на жертвата, без да разбират причините зад продължаващия страх. Другите глави на книгата ще се занимаят с обширните методологии за резервно програмиране. Тук в тази глава се споменава само, за да се обясни на читателя, че злоупотребата и насилието продължават нон-стоп. Някои от тези неща ще се случат и по естествен път, но програмистите многократно усилват този естествено случващ се феномен, за да подсигурят, че робът ще се измъчва сам (тоест PTSD, бел.прев). Това означава, че някои Монарх-системи са програмирани, с течение на времето, в даден момент да разрушат някои нива и да създадат нови нива в себе си.

Ако програмистите желаят, могат да разрушат някое фронтално ниво с християнски алтернативни личности и на тяхно място да изградят ново предно ниво с Ню-Ейдж вярващи личности, за да подменят оригиналния фронт.Насилието може да се извърши от самите жертвите към самите тях, защото на алтернативните личности, които са програмисти, им е дадена възможността чрез кодове да извикат в съзнанието ужасяващи спомени. Онези травматични спомени, които са разбили съзнанието на парчета първия път, все още са способни да го направят отново, ако са преиграни (тоест повторно изживени от тялото и съзнанието). На все повече и повече терапевти им се случва да работят с някой с множествени личности. Само че много малко множественици разкриват нещо повече от предната част на системите си. Много малко хора, с изключение на програмистите, имат представа как изглежда цяла една система от алтъри, затова някои неща, описвани в книгата, ще се сторят чужди на онези, които поназнайват малко относно множествеността. Има няколко модела за описание какво се случва в мозъка на множествен човек, докато развива множеството личности. Мозъкът е много сложен. Последните изследвания потвърждават, че мозъкът е много по-сложен, отколкото си представяхме.

В средно-статистически мозък има 10,000,000,000 неврона (нервни клетки). Всяка една от тези клетки има връзки с останалите, и броят на тези връзки за една клетка е 10 със 100 нули отзад. С други думи, средно-статистическият мозък има много повече вътрешни взаимовръзки между невроните си, отколкото е броят на всички атоми във Вселената! В средно-статистическия мозък, обикновено, всяка минута се случват половин милион различни химически реакции и тази цифра може да е няколко пъти по-голяма по време на силна активност. Върху мозъка на Монарх-жертвата се е работило, за да бъде дори по-активен от мозъка на нормален човек. Лявата и дясната половина на Монарх-мозъка работят едновременно и различните личности също са заети да работят заедно върху различни пътеки. За да се опише сложността на онова, което се случва със съзнанието на човек, което години наред е търпяло такава драматична намеса, може да се представи само приблизителен модел. В говоренето за множествениците има няколко термина, на свои ред развили по няколко значения. Освен ако тези термини не се дефинират правилно, погрешните схващания могат да замъглят разбирането относно случващото се по време на Монарх програмиране.

Първо, изследователите са открили, че дълбоко в човека мозъкът наистина разбира в чиста осъзнатост всичко за себе си. Това е вярно за всеки. Тази чиста осъзнатост е наречена с различни имена, включително и Скрит Наблюдател. Ако някой е противен и на глед няма никакво осъзнаване за това, че дразни хората; просто знайте, че дълбоко вътре, една осъзнатост разбира точно какъв е той и какво прави. Мозъкът на множественика на едно дълбоко ниво осъзнава точно какво му се е случило. Терминът Скрит Наблюдател е пълен с опасности обаче. Демонично същество, наречено Скритият Наблюдател, работи като ръка в ръкавица с програмиста, за да програмира индивида. Скритият Наблюдател е способен да вижда всичко, което вижда и една Система. Хората, които контролират някой роб често привикват Скрития Наблюдател, за да му задават въпроси. В този случай, това е демонична същност, и все пак, това е същия Скрит Наблюдател, който всяка Система има, и в който терапевтите се опитват да навлязат, за да разберат Системата. Този Скрит Наблюдател казва истината само на Господаря си, защото е демоничен. Следващият термин, който е неразбран, е "ядрото". Програмистите инсталират различни алтернативни личности, преструващи се да бъдат ядрото и защитника на ядрото. Истинското ядро е доста скрито, и не се намира на координатната мрежа от схемата с алтернативни личности. Нужно е малко обяснение какво се случва със съзнанието и какво е истинското ядро.

Страници: 1 2 [3] 4 5 6 ... 41