Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 38 39 40 [41] 42 43 44 ... 54
601
Гравитацията,това всъщност е концентрацията на съзнанието в посока на вътре.

Психо... аз мога да построя теза върху това изказване... но не е работа на трети лица да построяват тези и пълноценни изказвания върху думи, които са изоставени и неразбрани от самите онези, които са ги изрекли.

С други думи, както намясто отбелязва Атос, това ще си остане просто един опит за смесване на понятията, докато не направиш пълноценно изказване, с цел да обогатиш някой читател, който не може и навярно не е и в настроение да ти следи мисълта и да предполага какви ли тайни обосновки седят зад тези констатации.



В бъдеще темата ще бъде почистена от коментарите, които не правят опит да образоват никого. Направихме сайта, не за да се облягаме на старите си лаври, а за да дадем още повече от себе си.

602
US 555,511 А

Дата на публикуване --- --- --- 3 Март 1896
Изобретател ----- --- --- --- --- Уилям У. Жак (William W. Jacques)
Линк --- --- --- --- --- --- --- -- Гугъл-патенти



Метод за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода в електрическа енергия

Уилям У. Жак




До всички, които може да засяга:
Нека се знае, че аз, Уилям У. Жак, от Нютън (Newton), в щата Масачузец, изобретих полезен Метод или Процес за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода или въглеродните материали в електрическа енергия. За което следва уточнение.

Добре известно е, че въглеродът и въглеродните материали – като антрацитът и битуминозните въглища, кокса и газ-въглерода – имат химически афинитет към кислорода, и че когато се загреят до подходяща температура в контакт с кислород, независимо дали чист или разтворен, като в случая с въздуха, такива въглероди влизат в химическа комбинация с кислорода и потенциалната енергия на въглерода се преобразува в топлина. Този процес е известен като “горене”.

Аз открих, че ако кислородът, независимо дали чист или разтворен, както във въздуха, бъде накаран да се комбинира с въглерода или въглеродните материали, не директно, като в случая с горенето, а посредством междинен електролит, потенциалната енергия на въглерода може да се преобразува директно в електрическа енергия, вместо в топлина.

Моето изобретение се основава на това откритие; и се състои в процеса на преобразуване на потенциалната енергия на въглерода или въглеродните материали в електрическа енергия чрез химическо комбиниране на кислорода със споменатия въглерод или въглеродни материали посредством междинен електролит.

Удобен и практичен начин за изпълнение на изобретението ми е, въглероден цилиндър да се потопи в стопен натриев хидрат и да се друха въздух под налягане в стопения натриев хидрат по такъв начин, че натриевият хидрат да се насити с излишен кислород, повече отколкото натриевият хидрат нормално съдържа. Когато се затвори електрическа верига от натриевия хидрат, който е електролита, посредством събиращ електрод, върху който електролитът не въздейства химически, и външен за въглерода проводник, електрически поток започва да протича продължително от натриевия хидрат през събиращия електрод и външния за въглерода проводник, като силата на потока зависи основно от бързината, с която се вдухва въздуха в натриевия хидрат, и бързината с която кислородът от въздуха се кара да се комбинира с въглерода.

В този процес въглеродът постепенно се преобразува във въглеродна киселина, повечето от която избълбуква през електролита и го напуска. В следствие съставът на натриевият хидрат остава непроменен, освен както се обяснява оттук-насетне, и се консумира кислород от въздуха. Азотът в който е разтворен кислородът от въздуха, тъй като няма химически афинитет към никое от присъстващите вещества, просто избълбуква през електролита и го напуска. Натриевият хидрат се съдържа в съд от чисто желязо, върху което той няма осезаемо химическо действие, когато е стопен, и този железен съд играе ролята на събиращ електрод или положителен полюс на генератор, докато въглеродът играе ролята на оксидиращият електрод или отрицателният полюс.

Моята концепция за фукцията на електролита е, че той пренася кислород електролитно от въздуха до въглерода, или че феноменът на електролитното действие причинява преобразуването на потенциалната енергия на въглерода в електрическа енергия, вместо в топлина, какъвто е случаят, когато кислородът се комбинира с въглерода без намесата на електролит. Желателно е, с цел да се изпълни химическото действие и в последствие да се добие по-значителен електрически поток, електролитът изцяло да се импрегнира с кислород, и това може да се направи, като се подаде въздуха под налягане и в значителен брой отделни фини струи. Също така е желателно да се поддържа постоянна циркулация в електролита, така че нови порции от него, прясно заредени с кислород, да могат една след друга да влизат в контакт с въглерода. Такава циркулация добре се постига чрез изблика, в който въздухът под налягане хвърля електролита. Отново, желателно е, с цел да се предотврати възбуждането на електро-двигателни сили противоположни на електро-двигателната сила на генератора, цялото тяло на електролита и съдържащите се в него въглероди и съдържателният съд, използван също и като колектор, да се поддържат на една като цяло непроменлива температура през цялото време, и това може удобно да се постигне чрез въздушния изблик вътре в електролита. Отново, постоянната буйна циркулация на електролита премахва от повърхността на консумирания въглерод разни пепели и други продукти, които могат да се образуват от химическото действие, излагайки по този начин прясна повърхност на въздействието на електролита.

Фигура 1 показва подходящ апарат за реализиране на изобретението ми, използващ натриев хидрат като електролит и въздух като източник на кислород. Фигура 2 представя план на розетката, разпределяща въздушните струи.

I е съд, направен от чисто желязо. Добро валцовано норвежко желязо е идеално за целта.
Е е електролитът, който в този случай е сода каустик (натриев хидрат). Не е нужно да се пречиства от обичайните си включения, откривани в комерсиалния продукт.
С е въглерод, който трябва да бъде, когато се постави в електролита, добър проводник на електричество.
В е метална щипка за създаване на добра електрическа връзка между въглерода и жицата w2.
р2 е винтовата клема, чрез която жицата w2 се свързва с металната щипка В.
p` е винтовата клема, чрез която жицата w` се свързва с железния съд I.
F е пещ, заобикаляща генератора и използвана за това генераторът и съдържащият се електролит да се поддържат на подходяща температура (да камеж, между 400-500 Целзий).
А е въздушна помпа, която вдухва въздух през тръбата Т в розетката R, от която въздухът се вдухва в електролита като множество фини струйки. Розетката R е показана и като план на Фиг. 2. Направена е от някакъв метал, върху който електролитът няма действие и е разпробита с голям брой фини иглени дупчици, както е показано.
S е покритие от непроводим материал, който също служи за поддържане на въглерода и за да го изолира от железния съд.
v е винтил, който помага на отпадъчните газове да напуснат.
о е изход за източване на електролита, когато бъде замърсен, и I е вход за снабдяване с пресен електролит.

Когато апаратът е сглобен както е показано и когато електролитът е нагрят до подходящата температура, помпата А се включва и вдухва въздух в електролита, предизвиквайки яростно бълбукане и цуркулация, което бълбукане снабдява електролита с излишък от кислород и постоянно кара нови порции електролит да влизат в контакт с въглерода, отделя въглеродната киселина и пепелите, образувани по повърхността на въглерода, и поддържа равна температура из цялата вътрешност на генератора.

Въпреки че по-голямата част от въглеродната киселина, или образувала се съединяването на въглерода с кислорода, или първоначално налична в доставения въздух, избълбуква през електролита и го напуска, част от тази въглеродна киселина се комбинира с част от содата каустик и образува карбонат на сода, и това, заедно с пепелта от въглерода, бавно замърсява електролита, и с течение на времето намаля ефикасността му. Ефикасността на генератора може, обаче, да се поддържа, като част от замърсения електролит от време на време се източва и като се налива прясна порция на неговото място.
Замърсеният електролит може да бъде пречистен чрез добре известни прости процеси.

Замърсяването на содата каустик заради съюза й с въглеродната киселина може да се намали, и животът й може следователно да се удължи, като се добави малък процент магнезиев оксид. Моята концепция за действието на магнезиевият оксид е, че свободната въглеродна киселина се комбинира по-скоро с него, отколкото със содата каустик, и че така формираният магнезиев карбонат бързо се разгражда до въглеродна киселина, която напуска, и магнезиев оксид, който отново е готов да повтори това действие. Накратко, оксидът на магнезия служи като преносител за прокарването на въглеродната киселина през електролита.

Изобретението ми не е ограничено до определения електролит, споменат по-горе, нито до въздуха като източник на кислород, нито до описания по-горе апарат.
Има много електролити, които могат да се използват за разработване на изобретението ми. Следното са някои желателни характеристики: Те трябва да се втечняват при удобна температура. Те трябва да притежават добра електролитна проводимост. Те трябва да са способни с готовност да приемат кислород от въздуха или от друг негов източник, и също да са способни с готовност да отдават кислород за комбинация с въглерода. Те не трябва да имат силен афинитет към въглеродна киселина, и, в случай че за източник на кислород се използва въздуха, не бива да имат никакъв значителен афинитет към азота и другите съставки, с които е разтворен кислорода във въздуха. Стопените хидрати на поташа и содата са особено подходящи за практическата употреба.

Вместо да се използва въздуха като източник на кислород, вижда се, че аз мога да използвам кислород, изкуствено приготвен по кой да е от добре-познатите методи, и, както естествено може да се предположи, химическото действие се случва с по-голяма скорост с чистия кислород, отколкото с разтворен кислород, както е във въздуха.
Въздухът или кислородът могат да се снабдяват в електролита в загрято състояние.
Събиращият електрод или положителният полюс може да е или може да не е направен от такъв проводим материал, върху който електролитът значително да въздейства, обаче, за електрическият поток от електролита към събиращия електрод е по-добър втория случай. Платината е почти универсално приложима, но е скъпа. Чистото желязо е като цяло приложимо и е евтино. Стоманата и желязото, съдържащи каквото и да е значимо количество въглерод, трябва да се избягват, защото могат да възбудят обратна електро-двигателна сила, което по материален начин намаля ефикасността на генератора.

Форми на въглерод, които сметнах за удобни за употреба, са газ-въглерода, антрацитните въглища, които са били изпечени, за да им се придаде електро-проводимост, битуминозните въглища, от които са били премахнати достатъчно хидро-въглероди, за да им се придаде електро-проводимост, дървените въглища, и всъщност всяка форма на въглерод или въглероден материал, който има или на който може да се придаде достатъчно електро-проводимост, за да се позволи протичането на електрическия поток от и към центъра на електрическото действие. Аз предпочитам да оформям въглерода в един или повече твърди цилиндри или плочи (което може да се направи чрез добре известни процеси), защото между тези въглероди и жиците може удобно да се направи отлична електро-проводимост.

Обемът на електрическия поток от такъв генератор, какъвто описах, е много голям, но волтажът е по-малък, отколкото е нужно за повечето комерсиални употреби. По-голям волтаж може разбира се да се добие, като какъвто и да е брой генератори се свържат последователно, или волтажът от един генератор може да се увеличи за сметка на обема на електрическия поток чрез добре известни методи на трансформиране.
Аз заявявам:
1) Метод за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода и въглеродните материали в електрическа енергия, който се състои в химическо комбиниране на кислорода с въпросния въглерод или въглеродни материали посредством междинен електролит.

2) Метод за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода и въглеродните материали в електрическа енергия, който се състои в химическо комбиниране на кислорода с въпросния въглерод или въглеродни материали чрез постигане на излишък от кислород.
3) Метод за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода и въглеродните материали в електрическа енергия, който се състои в химическо комбиниране на кислорода с въпросния въглерод или въглеродни материали чрез импрегниране на междинния електролит с въздух.

4) Метод за преобразуване на потенциалната енергия на въглерода и въглеродните материали в електрическа енергия, който се състои в химическо комбиниране на кислорода с въпросния въглерод или въглеродни материали чрез импрегниране на стопен базов електролит с кислород или въздух и чрез събиране на електричество от електролита чрез електрод, който не се влияе от въпросния импрегниран електролит, когато връзката се затвори.

5) Тук описаният процес на генериране на електричество чрез комбинирането на кислород с въглерод чрез подаване на кислородна или въздушна струя през електролит към въглероден електрод.

6) Тук описаният процес на генериране на електричество чрез комбинирането на кислород с въглерод чрез подаване на кислородна или въздушна струя през стопен натриев или калиев хидрат.

7) Генератор на електричество от химическото комбиниране на въглерода с кислорода, оксидиращ електрод от въглерод или въглероден материал, електролит, продължително импрегниран с кислород и събиращ електрод, нереагиращ с въпросния импрегниран електролит, когато веригата се затвори.

8) Генератор на електричество от химическото комбиниране на въглерода или въглероден материал, стопен базов електролит, продължително импрегниран с кислород от въздуха, събиращ електрод, нереагиращ с въпросния импрегниран електролит, когато веригата се затвори, съдържателен съд от желязо и средства за поддържане на електролита в стопено състояние.
9) Генератор на електричество от химическото комбиниране на въглерода с кислород от въздуха, подлежащ на оксидиране електрод от въглерод или въглероден материал, електролит от стопен натриев или калиев хидрат, продължително импрегниран с кислород чрез въздушна струя, събиращ електрод, нереагиращ с въпросния импрегниран електролит, когато веригата се затвори, съдържателен съд от желязо и средства за поддържане на електролита в стопено състояние.

Уилям У. Жак

603
Д-р Уилям Жак (William W. Jacques)

Въглищна батерия



За “Въглищната батерия” на Уилям Жак се твърдеше, че работи с 82% ефикасност; критиците му, обаче, показаха, че е пропуснал да вземе предвид топлинната енергия на пещта и енергията, която консумира въздушната помпа. Като резултат, действителната ефикасност беше само 8%. Още повече, че по-нататъшните изследвания доведоха до заключението, че апаратът произвеждаше енергия чрез термо-електричното действие, а не чрез електро-химия. Жак изрично спекулира в патента си, че “Феноменът на електролитното действие кара потенциалната енергия на въглерода да се преобразува в електрическа енергия, вместо в топлинна, какъвто е случаят, когато кислородът се свързва с въглерода без посредничеството на електролит. Желателно е, с цел да се осъществи химическото действие, в последствие на което да се добие по-значителен поток електричество, електролитът изцяло да се пропие с кислород, и това може да се осъществи, като се позволи въздух…”

В статията, публикувана в “Ново Месечно Списание “Харпър” 1896г (Harper’s New Monthly Magazine (1896)), действието на батерията беше обяснено по следния начин: “Не можеше да има съмнение, че електрическият поток се дължеше на химическото комбиниране на кислорода от въздуха с кокса (въглерода). Количествените тестове показаха, че от въздуха е извлечен кислород; че е консумиран въглерод, че се е образувала въглеродна киселина. Още повече, добитата електро-двигателна сила беше почти точно в рамките на онова, което се добива от горенето на кислород с въглерод за образуване на въглеродна киселина (1.04 волта). Това, че феноменът не се дължеше на термо-електрично действие, беше доказано от факта, че когато целият апарат беше затворен по такъв начин, че всичките му части да имат еднаква температура, се добиваше максимално електро-двигателна сила и електрически поток. Отново. По-късни експерименти с много по-големи апарати не само потвърдиха тези резултати, но показаха, че при правилни условия, добитата по този начин електрическа енергия е по същество равна на потенциалната енергия на масата на консумирания в съда въглерод…”



Ново Месечно Списание “Харпър” (дата неизвестна; около 1896г)

Електричество директно от въглища



Бучка въглен гори на решетката. Какво се случва? Въздухът се всмуква под решетката и се издига през железата й. Кислородът се свързва с въглена, за да произведе газ от въглеродна киселина, която, заедно с инертния азот във въздуха и пушека от неконсумирания въглерод, се издига през комина и бяга в атмосферата. Такъв театър разиграват материалите. А какво да кажем за силите? Химическият съюз между кислорода и въглена освобождава съхранената във въглена енергия, и тази енергия, бидейки неразрушима, трябва по някакъв начин да изрази себе си, и затова се показва под формата на топлина. това е цялата история на възпламеняването.

Седейки пред един открит огън, аз често си фантазирах за преобразуване на съхранената във въглена енергия в някакъв друг вид енергия, дори по-полезна за човека от топлината. Знаем, поне теоретично, че всички енергии на природата са взаимно-бреобразими; защо потенциалната енергия на въглена да не може да се преобразува директно в електричество, вместо в топлина? Ако можеше цялата енергия от един килограм въглища да се извлече и да се накара да върши механична работа, тази работа щеше да е повече от дневния труд на някой много силен човек. В обширните въглищни жили, които се откриват навсякъде по повърхността на Земята, природата е съхранила количество енергия, което лесно надхвърля количеството труд на цялата земна популация за хиляда години напред.

Най-удобната и полезната, и следователно най-приложната форма на енергия, е електрическата. Върховенството на електричеството над всички останали природни сили се състои в това, че можем, при желание и без отпадъци, да го преобразуваме в каквито искаме други енергии. Имайки електричество, можем с лекота да произведем топлина или светлина, или механично движение, или химическа сила; само че самото електричество до сега се произвеждаше в достатъчни количество единствено чрез употребата на сложни механизми и на цената на огромни отпадъци.

Електричеството днес се генерира от динамо, което се върти от двигател, който работи с пара, а парата е направена от вода и чрез топлина, извлечена от изгарянето на въглища. Но това е дълъг и заобиколен процес, с огромни загуби на всяка стъпка. Голяма част от енергията на горенето бяга през комуна под формата на топлина и пушек; голяма част от топлината се губи в кипването на водата, за да се произведе пара; голяма част от разширяващата сила на парата се прохабява, когато напуска двигателя; голяма част от силата на двигателя се прохабява в триенето; и също така в самото динамо има загуби. Скорошни тестове, извършени от комитет на Националната електро-осветителна асоциация (National Electric Light Association), показват, че средния завод прохабява 97.4% и добива като електричество само 2.6% от енергията, теоретически достъпна във въглищата.

Следователно проблемът е енергията от въглищата да се преобразува по-директно в електричество; да се разкарат динамото и парния двигател; вероятно да се разкара дори и самата топлина.

Множество експерименти бяха проведени. В миналото, опитите ми се състояха едва в това да премахна динамото и парата, и да преобразувам топлината в електричество. Огън от кокс, горящ върху изолирана решетка, отдаваше някои леки електрически проявления, но не бяха окуражителни. Опитаха се експерименти с всякакви иновативни форми термосноп, но от теорията по въпроса скоро стана видно, че дори не бе теоретически възможно по този начин да се преобразува повече от много малък процент от енергията на въглена в електричество. Генерирането на електрически потоци чрез редуващото се нагряване и охлаждане на магнитните ядра на жицовите намотки не даваше обещания за ефективни резултати. Изпробвах природния начин за създаване на светкавица – изпарението на вода и продължителното разпръскване на водни сферички – и въпреки че успях да произведа миниатюрни гръмотевични бури, количеството добито електричество не беше достатъчно за някаква комерсиална употреба. Действително, изследванията ми ме накараха да се съмнявам дали сборната енергия на енергичната гръмотевична буря, колкото и драматична да е наглед, можеше да се равнява на огъня. За една миниатюрна частица от секундата силата на един гръмотевичен удар е ужасна, но времетраенето й е толкова кратко, че дори и ако можеше да се добие, щеше да върши много малко полезна работа. Пробвах и много други планове, кой от кой по-интересен от научна гледна точка; но от повечето от тях не добих електрически поток, който да е икономически годен за каквато и да е индустриална употреба.

Природата е сдържана любовница, но обича да я ухажват, и от време на време дава окуражителни знаци на усърдния си ухажор; и така се случи, че един ден тайно я изненадах, и открих начина, по който можем да изоставим дори самото горене топлина, и да преобразуваме съхранената във въглена енергия директно в електричество.

Хрумна ми почти като откровение, че ако кислородът във въздуха се накара да се комбинира с въглена при такива обстоятелства, които да предотвратяват създаването на топлина, като едновременно с това осигуряват проводим път, по който потокът елекричество [липсващ ред от текста] въглена за кислорода по нужда ще бъде преобразувана в електричество, а не в топлина; защото коя да е форма на електричество ще бъде преобразувана в такава друга форма на енергия, която е най-лесна за проявление в заобикалящите условия. При правилните условия, потенциалната енергия на въглена по-скоро ще се преобразува в електричество, отколкото в топлина.

Това доведе до експерименти, в които въгленът беше потопен в течност, така че кислородът от въздуха да не влезе в директен контакт с въглена и да предизвика възпламеняване. После, беше избрана такава течност, че когато през нея въгленът се обдуха с въздух, кислородът от въздуха временно да влезе в химически съюз с течността, след което да бъде залят от ново количество въздух и да бъде принуден да се комбинира с въглена. Можем да си представим всеки следващ атом кислород, на път от източника на въздух към течността на въглена, как временно влиза в химически съюз с всеки един от редица атоми от течността, точно както всеки следващ човек, танцуващ танца “Ляво и дясно” временно сключва ръце с всяка една от дамите в групата. Когато едно вещество преминава през друго по този начин, то създава коридор, по който може да протече електрически поток, така че когато кислородът бъде накаран да се комбинира с въглерода през междинната течност, се създава възможност за възникване на електрически поток, и тъй като не може да се осъществи възпламеняване, химическият афинитет на въглена към кислорода се изразява директно в електричество, а не в топлина. Течности, които позволяват атоми кислород и електрически поток да преминават през тях по такъв начин, могат да се нарекат “електролитни преносители”.

Така аз открих нещо, което считам за нов факт или принцип, който до сега не е бил известен в естествените науки – принцип, който се надявам да бъде толкова ценен за чистата наука, колкото изобретението ми обещава да бъде ценно за полезните занаяти. Казано научно, откритието ми е, че ако кислород от въздуха се накара да се комбинира с въглерод, не по директен начин както при възпламеняването, а чрез междинен електролитен преносител, съхранената енергия във въглерода може да се преобразува директно в електрическа енергия, а не в топлина.

По-грубо казано, изобретението ми е относно генериране на електричество, като се накара кислорода да се комбинира с въглерода под повърхността на подходяща течност.

Изобретението е процес; то не е машина. Процесът може да се проведе посредством много прост апарат. Ранен вариант на апарата се състоеше от платинен тигел с размера и формата на чашка за кафе, отчасти пълен с обикновен поташ (калиев карбонат), държан в течно състояние чрез нагряване на тигела с газов пламък. В течния поташ е потопен, окачен на платинова жичка, парченце обикновен кокс с размера на фъстък. В стопения поташ се вдухва струя въздух чрез платинова тръбичка, като сламка. Жицата, на която е окачен въглерода, представляваше отрицателния полюс, а втора жица, прихваната за тигела – положителния полюс, на генератора. Като вързах тези жички за малък електрически мотор, открих, че когато в поташа се вдухваше въздух, моторът стартираше; когато въздушният поток се прекъснеше, моторът спираше. Чрез този мъничък апарат се добиваше няколко ампера електричество. Електро-двигателната сила беше малко над един волт.

Не можеше да има съмнение, че електрическият поток се дължеше на химическото комбиниране на кислорода от въздуха с кокса (въглерода). Количествените тестове показаха, че от въздуха е извлечен кислород; че е консумиран въглерод, че се е образувала въглеродна киселина. Още повече, добитата електро-двигателна сила беше почти точно в рамките на онова, което се добива от горенето на кислород с въглерод за образуване на въглеродна киселина (1.04 волта). Това, че феноменът не се дължеше на термо-електрично действие, беше доказано от факта, че когато целият апарат беше затворен по такъв начин, че всичките му части да имат еднаква температура, се добиваше максимално електро-двигателна сила и електрически поток. Отново. По-късни експерименти с много по-големи апарати не само потвърдиха тези резултати, но показаха, че при правилни условия, добитата по този начин електрическа енергия е по същество равна на потенциалната енергия на масата на консумирания в съда въглерод.

Изобретението беше успешно. Електричество се добиваше директно от въглерод. Дали щеше да работи в по-голям мащаб? Можеха ли да се преодолеят множеството практически трудности? Платината е по-скъпа дори от златото, и следователно някакъв друг метал трябва да се използва. Опитах желязо, но така добитото електричество от железен съд беше много малко.

Съдовете от мед, олово, цинк, калай, алуминий, никел и магнезий бяха унищожени. Златото и среброто дадоха добри резултати, но по-лоши от платината. Повтарях експериментите отново и отново. На теория не изглеждаше да има причина желязото да не работи толкова добре, колкото платината, и направих варианти от всякакви видове желязо.

Най-накрая открих причината. Повечето железни мостри имат мазна повърхност, която след като се нагрее, се преобразува във въглерод, така че желязото взаимодейства с действието на самия естествен въглен. Това доведе до метод за пречистване на повърхността на желязото; и когато е добре пречистена, железният тигел е толкова добър, колкото е и платинения, и разбира се е много по-евтин.

Започнах да правя тигелите по-големи и по-големи, на ден днешен ги правя колкото варели; а електрическият поток по измервания е стотици ампери.

Трябваше да се преодолеят множество други трудности. Въглищата, както идват при нас от мините, не са добър проводник на електричеството, и въпреки че беше конструиран експериментален апарат, в който се оказа възможно да се консумира обикновен кокс, нахвърлян върху потопена решетка, оказва се най-добре въглищата да се натрошат и да се оформят като големи пръчки с удобен размер, и после да се опекат, за да се разкарат газовите включения и да им се придаде добра електро-проводимост.

Бързината, с която се консумира въглерода, и в последствие силата на електрическия поток, добиван от клетката, значително се усилва, когато всички части на течността изцяло се импрегнират с излишен кислород; и това се прави най-добре, като въздухо-подаващата тръба завършва с розетка, нещо подобно на лейка, така че въздухът да се инжектира като множество фини струи.

Има много видове течности, които може да се ползват като електролитни преносвачи, но за нещастие най-подходящите се превръщат в течности при високи температури; така че определено количество въглища или друго гориво трябва да се гори на скара под съдовете, за да се поддържа тази температура. Той като, обаче, няма значително консумиране на топлина, освен като затопляне на идващия въздух или загуби в топлинна радиация, можем да очакваме, че в един голям апарат, при който голям брой съдове са затворени в сравнително термо-изолирана фурна, консумацията на въглища върху нагревателната решетка ще бъде сравнително много малка. Дори и с малък апарат за две конски сили, при който не са взети твърде сериозни мерки за запазване на топлината, измерванията показват, че консумацията на нагревателната решетка е само 151 грама въглища за една електрическа конска сила. Един парен двигател и динамо с равна мощност консумират поне 40 пъти по толкова.

Стопеният поташ има много предимства като електролитен преносител, но има и недостатъка, че повече или по-малко поглъща въглеродната киселина, отделяна от въглерода или съдържаща се във въздуха; така че ако се използва поташ, въпреки че част от въглеродната киселина е заметена от азота, и повечето от нея може да бъде отведена до повърхността и освободена, като към поташа се добавят подходящи преносители на въглеродна киселина, рано или късно поташът се замърсява и трябва да се пречисти. Избирайки електролитни преносители, които нямат афинитет към въглеродната киселина, се избягва нуждата от често пречистване, защото, за щастие, консумирането на въглерода е толкова по-цялостно, отколкото е при обикновеното горене, че със сравнително чисти проби въглища остава само мъничко количество пепел, лесна за почистване.

Количеството електрически поток, което може да се извлече от един съд е около три четвърти ампер за 6.5 кв. см въглеродна повърхност; така че съд, съдържащ шест пръчки въглерод, всяка с диаметър 7.5 см и дълга 45 см, което е удобен за произвеждане, боравене и употреба размер, дава 750 ампера, или малко повече от една конска сила. Електро-двигателната сила на всеки съд, без значение дали малък или голям, е малко повече от един волт. Когато се иска по-голям волтаж, наличната бройка съдове се свързват последователно и се нагряват в една обща пещ. Въздухът се вдухва чрез електрическа въздушна помпа, работеща с малка част от генерираното електричество.

Би било преждевременно да се опитвам да дам крайни данни за ефикасността на новия процес, приложен в голям мащаб. Постоянно се правят подобрения. В сравнение с модерните парни двигатели, до сега са направени само малки въглеродни електрически генератори; и не бива да се забравя, че с този генератор, както и с парния двигател, по-големият размер означава по-голяма ефикасност за килограм въглища, особено що се отнася до въглищата, консумирани на скарата за подгряване. Ще дам, обаче, някои резултати от тестове (направени от експерти, които нямат връзка с разработването на изобретението) с малък и сравнително грубо направен въглероден електрически генератор с две конски сили, който е влизал в употреба от време на време в последните шест месеца:

– Средна електрическа конска сила: 2.16 кс
– Средна електрическа конска сила, консумирана от въздушната помпа: 0.11 кс
– Въглерод, консумиран в съдовете за електрическа конска сила: 0.101 кг
– Въглища, консумирани на нагревателната скара за електрическа конска сила: 0.152 кг
– Обща консумация на гориво за електрическа конска сила: 0.253 кг
– Електричество, добито от 0.453 кг въглища*: 1336 ват часа (32% от теоретически възможното за добиване)
(*0.182 кг в съдовете и 0.271 кг на нагревателната скара)

Така, ефикасността на този индивидуален генератор е 12 пъти по-голяма от тази на електроцентралите, използвани в тази държава, и 40 пъти по-голяма от електроцентрала с еднакви размери.

Има, обаче, много подробности, които все още трябва да се обработят, и има много подобрения за правене, преди въглеродният електрически генератор да може да влезе в комерсиална употреба в мащаб, сравним с този на модерните парни двигатели. Противно на някои изказвания, които прочетох, според мен ще мине известно време, преди динамото да отиде при вехториите и преди колелата на парния двигател да спрат да се въртят.

Интересно е да се спекулира какъв ли би бил резултата от това откритие, когато, след достатъчно време, се обработят всички подробности.

Първото голямо поле на това изобретение е енергетиката. Изобретяването на парния двигател бързо удвои производствените възможности на света.Само в тази държава днес той върши работата на 100 милиона мъже, или на 350 милионна популация. Сега идва сила, много пъти по-ефикасна от парния двигател, и много по-удобна.

Изглежда няма никакви непреодолими препятствия за конструирането на въглеродни електрически генератори, които ще отопляват и осветяват железниците ни и ще ги задвижват със скорост 160 км в час. Тъй като електричеството, като парата, може да се приложи директно като въртящо движение на всеки чифт колела по протежението на влака, не само че влакът може да развие по-голяма скорост безопасно, но може и да потегля и да спира бързо, и би бил под съвършен контрол. Няма да има сгурия и дим.

Транс-атлантическите ни лайнери – вече не “параходи” – няма да бъдат ограничавани в скоростта си в полза на гориво-преносимия капацитет. По-голямата част от пространството, което сега се запазва за въглища, и всичкото пространство което сега се отдава на бойлери и двигатели, ще бъде достъпно за пасажери и товари… и тн.

[Заключителният параграф липсва]

Фигура 1: Елементарна клетка ~ Разглобена, за да се види съдът, пръчката въглерод с желязно окачване и въздухо-подаващата тръба с дюзата й. Този въглерод е дълъг 50 см и обиколката му е 25.4 см и отдава около 150 ампера ток. Електро-двигателната сила е 1 волт.


Фигура 2: Въглероден електрически генератор ~ Захранващ електрически мотор. Този генератор се състои от топлинно изолирана пещ, в която шест клетки като на Фиг. 1 са свързани последователно и са окачени над нагряваща скара за въглища.


Фигура 3: Голям въглероден електрически генератор ~ С който понастоящем се правят експерименти. Тухлената пещ е 0.92 кв. м и 1.82 м на височина. Показани са две свалени клетки. Всяка съдържа 6 въглеродни пръчки, дълги по 1 м. Очаква се, че, когато се усъвършенства, този генератор ще отдава около 40 електрически конски сили.



Списание “Електрически преглед” 38 (970): 826 (26 Юни 1896г)



100 клетки, свързани последователно върху пещ (температура на електролита: 400-500 Целзий); Добив: 16 А / 90 V



“Един въглерод, С, е потопен в разтвор на сода каустик, Е. Помпа, А, вдухва въздух през перфорирана дюза, R, която разпределя въздуха на равни части из електролита. Положителният полюс е монтиран върху железния приемник, I, съдържащ разтвора, а отрицателният полюс е монтиран върху въглерода, който е окачен и изолиран от приемника чрез яка, S. Две тъби, o и i, служат за наливане и източване на разтвора.”

604
Репликация на Робин


















605
Репликацията на Робърт





















606

ИНСТРУКЦИИ

Как да си направим плазмени свещи за кола


БЕЛЕЖКА: Тези свещи са патентовани, така че не можете да правите нищо с търговска цел. Можете само да си ги изработите сами за лично ползване.

Напътстващите снимки от ръководството са към края – има два комплекта картинки, 18 от тях се отнасят за една репликация на
свещите, а 15 от тях се отнасят за друга репликация на свещите

Първата секция е взета от този документ:
http://www.panaceauniversity.org/Water%20Spark%20Plug.pdf [Бел.прев: Вече не съществува]





Това е коментар относно една свещ с топчест край на заземяващия електрод:


Цитат
Направих свещ с топчест електрод още през 1991г. Предполагам че се чудите защо това не беше споменато още преди години. Работех за моторната компания Форд. Длъжността ми там не беше свързана с изработването на технология за автомобилни свещи. Аз просто развих една идея, изработих я, тествах я в условията, които Форд предоставяше. Свещта беше чудесна и всъщност въобще не беше по-сложна за направа. Само че обезпокои много хора нагоре по веригата. Тази свещ представлява двойно платинен топчест електрод. – Тази свещ така и не попадна в публични ръце.


Свещта на Иън (Ian) с топчест връх на електрода – налична от 1991г!

Следващата свещ е наречена “FireStorm” свещ (“Огнена Буря”) и е разработена от Роберт Крупа (Robert Krupa). Тези свещи били използвани с Crane Cams HI 6 CDI (марка електронна запалителна система, бел.прев) и PS91 (марка бобина, бел.прев). Тестовете, които били проведени със свещите FireStorm показали, че свещите никога нямало да се износят. Първата FireStorm свещ на Роберт била направена през 1996г и оттогава насам той срещал силно противопоставяне на опитите си да я въведе на обществения пазар и да я произвежда. Роберт докладва, че е постигнал 44% увеличаване на изминатия път за същия разход на гориво и че е намалил вредните емисии със същия процент, само от употребата на тези свещи. Тези резултати не са нещо, което може да се отхвърли с лека ръка. Към днешна дата нито една от тези две свещи не е успяла да стигне производство и излизане на обществения пазар.
По-скорошния патент на Крупа (и 5936332 и 6060822 са негови патенти) понастоящем е валиден до 18 август 2018г. Минаха вече 10 години откакто патентова свещите.

Плазмените автомобилни свещи на Роберт Крупа

Централният електрод, представляващ цилиндрична пъпка, е бил заменен с полусферен купол, заобиколен от четири аркови електрода, като всеки от тях е позициониран на равно разстояние от полусферата. Никола Тесла използвал “кълба” на краищата на електродите за създаване на искри преди повече от сто години. Той открил, че кълбата задържат най-голямото количество заряд. (а острите върхове задържат най-малкия заряд).

[Бел.прев:В логиката на окултизма сферата е символ на възможно най-голямото и на вечното увеличаване, защото има най-голяма повърхност и най-голям обем от всички фигури. Така тя означава вечното нарастване. Тетраедърът е символ на възможно най-малката повърхност и възможно най-малкият обем, поради реципрочната причина, и символизира вечното смаляване, изтичане и изчерпване.]

Свещ FireStorm, репликация на Робин Дейвид (Robin David), направена за “Panacea”


Горната репликация на свещта FireStorm е направена от берилиева мед. Робин казва, че е пробвам комплект такива на буса си. Робин бил пропътувал няколко стотин километра с тях без явни проблеми, буса му е със MSD запалителна система. Горните свещи от снимката са изпитани също и от инженера на свободна практика Грег на неговия волксваген. Грег казва, че волксвагена му се сдобил с у 12% (това пише – “у” като игрег, сигурно е печатна грешка, бел.прев), но това е било след основна модификация на запалителната система.
Вярва се, че Роберт Крупа е използвал електронна запалителна система “Crane Cams HI 6 CDI” и бобина тип “PS91”, за да захранва свещите. “Panacea” също инсталирали тези свещи на автомобили. Това довело до 6% спестяване на гориво. “Panacea” използвали само стандартната запалителна бобина! Това е мощно свидетелство за ефективността на кадърните репликации на Робин и за концепцията на Крепа като цяло. Понастоящем Робир експериментира с хром-никел за новата репликация на свещите. Повече идеи, за това кои сплави може да са по-ефективни се, споменават по-надолу в документа.
“Материалът на топчето е Никел 61 ERNi-1 Tig Rod”, което мисля, че е просто никел, а външните електроди са взети от стари свещи”.

Репликацията на Робин от хром-никел

Роберт Крупа тествал FireStorm свещите си на двигател, вързан за динамометър и явно бил настроил програмата на компютъра на максимум за въздук към гориво 30:1 и не могъл да продължи, защото програмата не е проектирана за повече. Двигателят не показал никакви признаци за загуба на мощност при това съотношение; всъщност, той докладвал, че се наблюдава увеличение на мощността със 100 конски сили и поради това трябвало да го изключи.




Роберт Крупа тествал FireStorm свещите си на двигател, вързан за динамометър и явно бил настроил програмата на компютъра на максимум за въздук към гориво 30:1 и не могъл да продължи, защото програмата не е проектирана за повече. Двигателят не показал никакви признаци за загуба на мощност при това съотношение; всъщност, той докладвал, че се наблюдава увеличение на мощността със 100 конски сили и поради това трябвало да го изключи.







Съществува известна загриженост за това как се износват свещите от берилий-мед. Много хора видяха таблицата с данни, която публикувах, показваща измервания в седем различни точки върху всяка свещ. След около 330 км градско каране извадих моята свещ №2 и я сравних с таблицата данни. Открих не повече от 0.0015″ несъответствие със записаните данни… което съвсем се побира в допустимата грешка при измерването… което е достатъчно, за да се констатира износване “0”. – Повече ме интересуваше униформеността на искровото разпространение върху анодните/електродните повърхности. Затова обогатих началната смес, за да получа малко въглерод върху свещта, за да мога “да добия отпечатък” на искрата. – Всичко, което мога да кажа, е че износването от искрата със със сигурност трябва да е равномерно разпределено. Снимката, която прикачам, прилича точно на обърната сянка, хвърлена от ярка светлина. По-долу е снимката: С мир, Грег
Снимка, показваща пътя на искрата, която напълно е изгорила въглерода.


Просто да ви държа в час относно износването при FireStorm. Прикачам снимка на моята свещ №2. Точно в момента сместа е рядка… всъщност е твърде разредена… но трябваше да се направи. Снимката показва, че няма никакъв въглерод и всеки “пръстен” над купола, където искрата се появява, на живо изглежда почти блестящ от чистота. Не е налично необикновено локализирано износване в горещите точки. Всъщност, когато измерванията се сравняват с основните данни, износват се предимно най-тесните части, а където се приближава към по-широки повърхности (в същия пръстен)… има изравняване. Има аколо 0.003 износване на празнината (“gap wear”) (ave)… при 650 км. – Грег


Относно новите свещи, в сравнение с горните: Едно по-голямо разстояние, на което тези свещи могат да работят, е: 0.090″ и при него показват същата плазмена искра, в сравнение с плазменото запалване, но за разлика от него даже и при стандартна запалителна бобина – и това е под налягане. На открит въздух има разлика, но теста при налягане е това, което има значение. – личен опит на Грег



коментари на Аш: Да се има предвид, че каквито и удължения да се правят върху нормалните свещи, например мед, НЯМА да работят!! Единствените сплави, които може да се използват за централната полу-сфера и за удълженията отгоре трябва да са с високо съдържание на хром хром (25 до 30%) Fe-Cr-Al сплави, за да устояват на изпаряването по време на искрата… дори и сплавите на никел с високо съдържание на хром също ще работят. Употребата на тези сплави е много важно с оглед на образуващата се плазма… Медта се топи при 1200 Целзий.

Робин твърди, че те са били направени от същата стомана, от която се правят и останалите свещи. Наскоро той се преориентира към нова сплав заради устойчивостта й. Той ми каза, че сега свещите ги прави от сплав, наречена берилиева мед. Информация: берилиева мед – Уикипедия.

Може да изглеждат медни, но в действителност не са просто медни. Той ги тества и ги разработва от известно време. Само че е интересно да се види, всъщност доколко е високо съдържанието на никел във версията им от неръждаема стомана и колко добре ще се държат, понеже някои хора казват, че никелът може да има каталитичен ефект върху водата във запалителната камера?

Термодвойките на платина-родий са достъпни на обществения пазар в различни големини на жицата и тези имат добра устойчивост на износване при високи температури, освен това са достъпни под различни форми и могат да бъдат сплескани специално за това приложение. Има още една рядка сплав от термодвойката на волфрам-рениум, която може да издържи на температури над 2500 Целзий и може да се използва в този случай, но е страшно трудно да се намери в магазин.

Върховете, изложени на искрене обикновено спадат към “сплави за автомобилни свещи”, но тук има една уловка, понеже до сега разработените сплави са единствено за искрене, а не за употреба при плазмени условия.

Когато избирате сплав на Fe-Cr-Al или Ni-Cr-Al проверете за редкоземните метали, използвани в тези сплави, защото те трябва да бъдат Итрий (Yttrium), Цирконий, Хафний (Hafnium) и Церий (Cerium). Редкоземните метали всъщност формират защитен оксиден слой по повърхността на изложения материал и този тънък филм се стабилизира при високи температури и защитава останалата част от материала от запалителните ефекти.

С цел да се постигне по-дълъг живот и да се намали консумацията на гориво в автомобилната индустрия, се използват устойчиви на ерозия, но скъпи платинети сплави за електродите на свещите. Нуждата от намаляне на разходите и поддържката на висококачествените материали довела до изследването на по-увтини плави от иридий. Иридият се топи при висока темпретарута, но летливия оксид IrO3 е стабилен над 1000 Целзий, което ускорява ерозията на електрода. Следователно иридият може да замести платината, само когато е защитен от оксидиране, например, чрез включването му в сплав, така че сплавният елемент да оксидира и да формира защитен слой над повърхността на електрода.

Сплавта Fe-Cr-Al-Y (25% Cr, 5% Al и Y означава Итрий) е достъпна на пазара под името “Електрическа резистова сплав под формата на жица или лента”, тя може да се използва в случая. – Аш


607
* * * * * * * *

При тестване върху двигател 4.6 L , обиколка ~3800 км (2400 мили), която включва равен път, надолен път, и планински възвишения, бяха добити следните тестови данни:

С оригинално предоставените запалителни свещи, които имат платина и върху централния и върху заземяващия електрод, при скорости 40, 56, 72, 88 и 112 км/ч, бяха постигнати резултати 3.7 литра за всеки 37 км път.

С “новия” дизайн, при същото разстояние и скорости, беше постигнат резултат 53 км за 3.7 литра (53 км за галон гориво). Осреднено, при втората обиколка на 3800-те км температурата на отходните газове беше понижена с 37.7 Целзий. Пропорцията на гориво : въздух беше променена на 24:1, а рециркулацията на отработените газове (EGR) беше изключена.

При тестване върху един цилиндър бяха добити следните тестови данни:

Оригинално предоставена запалителна свещ имаше искров разтвор по производствена характеристика и върху нея беше проведен тест за емисиите. След това беше монтирана новата свещ и прякото сравнение показа 41% по-малко HC (хидровъглероди) и NOX (азотни оксиди), а емисиите на CO бяха по-ниски с 28%. Още по-ниски стойности не можеше да бъдат постигнати поради ограничението, идващо от карботора, монтиран към двигателя.

Беше проведен тест с друг двигател 7.4 L, отново на ~3800 км (2400 мили). С обикновени запалителни свещи бяха използвани 1134 литра, 12 км за всеки 3.7 л (12 км за галон). С новите свещи, бяха нужни само 708 литра, тоест 20 км за 3.7 л (20 км за галон), увеличение от 52%. Теста върху шаси-динамометър показа увеличение с 33 конски сили.

Зарядът върху топката на Fire-Storm свещите представлява повърхностен слой от електричество, който я покрива, и тя може да има много слоеве, което й придава множество заряди, като всички могат да бъдат разредени едновременно. Всеки разряд (искра) си избира различен път – онзи с най-малко остатъчна йонизация наоколо.

Същото може да се каже, когато Fire-Storm свещта даде обратен огън. Ще се натрупат мини-заряди по вътрешната периферия на мини-топчетата, разреждайки се към главната голяма топка или удължен и разтегнат купол.

Друга реализация е, ако куполът или сферата е с геодезични фасети за оптимално турбулентен въздухопоток. Реализациите на описаното изобретение са най-подходящи за състезания, защото осигуряват плавно преминаване от покой към бързи скорости и също така позволява по-широк обхват от RPM (обороти в минута). Може също така да се каже, че същата конфигурация е оптимална за обикновени пътнически возила.

Употребата на новите запалителни свещи както при големите натоварвания, така и във всекидневието, ще осигури следните преимущества:

– увеличена стабилност

– по-добра реакция към командите на шофьора

– увеличена мощност и торсия

– висококачествено представяне и стил

Описаните запалителни свещи ще позволят на двигателя с вътрешно горене да работи в диапазона на въздух-към-гориво 24:1, в каквото съотношение никога не е работил до сега. Настоящите двигатели работят на 14:7 въздух-към-гориво и се нуждаят от каталитичен конвертор за поглъщане и почистване на остатъка от изгорелите газове от тези двигатели.

Независимите тестове на увеличението в конските сили, подовани към колелата на превозното средство, показват увеличение от 12 до 52%, в зависимост от размера на двигателя, дизайна на главите на цилиндрите, и конфигурацията на системата за подаване на горивото. Само че се очаква, че преимуществата от дизайна на новите свещи ще бъдат напълно проявени, когато се превърнат в интегрална част от технологията на двигателя, тъй като производителите се борят да задоволят настоящите изисквания за емисиите и стандартите на корпоративната икономика на горивата (CAFE).

От казаното до сега се вижда, че настоящото изобретение предоставя иновативна конструкция на запалителни свещи, с което напълно се превъзмогват гореспоменатите недостатъци на до сега познатите запалителни свещи. Сега след като описах изобретението си, обаче, оттук насетне на вещите в занаята ще им станат очевидни множество модификации, които не се отклоняват от духа на изобретението, както е дефинирано в претенциите на патента.



ПРЕТЕНЦИИ

Ние твърдим:

1. Запалителна свещ за двигател с вътрешно горене, състояща се от:

тяло, разполагащо с електрически конектор в единия си края, и с куполен електрод с поне една полу-сферична повърхност, монтиран в другия край на тялото, средства за електрическо свързване на поменатия конектор към споменатия куполен електрод, и поне един полу-кръгов електрод, заклепен за споменатото тяло по такъв начин, че въпросния поне един полу-кръгов електрод да има вътрешна повърхност на равни отстояния от споменатия куполен електрод по част от дължината на вътрешната си повърхност, споменатата част оформя аркова повърхност на споменатия поне един полу-кръгов електрод и множество полу-сферични гранули, оформени върху споменатия поне един полу-кръгов електрод, като споменатите гранули са с лице към споменатия куполен електрод.

2. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 1, където споменатите гранули са в непосредствена близост една до друго и се простират на практика върху цялото продължение на споменатия полу-гръгов електрод.

3. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 1 и състоящо се от множество гранули, оформени върху външната периферия на споменатия куполен електрод, като споменатите гранули върху споменатия куполен електрод са подравнени към споменатите гранули върху споменатия поне един полу-кръгов електрод.

4. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 1 и състоящо се от множество гранули, оформени върху външната периферия на споменатия куполен електрод.

5. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 4, където споменатите гранули върху куполния електрод покриват на практика цялата външна повърхност на споменатия куполен електрод.

6. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 1, където споменатия куполен електрод се състои от полу-сферична горна част и конусовидно оформена основа.

7. Изобретението, както е дефинирано в твърдение 1, където споменатия куполен електрод се състои от полу-сферична горна част и цилиндрично оформена основа.

608
ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИТЕ РЕАЛИЗАЦИИ НА НАСТОЯЩОТО ИЗОБРЕТЕНИЕ

Като първа препратка към ФИГ. 1, е показана първата препоръчителна реализация на запалителни свещи 10, е се състои от удължено тяло 12, което може да има много различни форми, по принцип направени от метал/сплав или друг електро-проводим материал, както и от електрически изолатор, направен от различни химически съединения. Електрически съединител 14 е прикрепен за единия край на тялото, а на противоположния край на тялото 12 е са монтирани електроди 16. Външно резбована метална главина 18, с различни размери, също е захванато за тяло 12, в близост до монтираните електроди 16, с цел монтиране на запалителната свещ 10 към двигател с вътрешно горене 20 (изобразен само като диаграма).

Сега относно ФИГ. 1 и 2, там електродите 16 са изобразени по-подробно и се състоят от аеродинамичен полу-сферичен куполовиден електрод 22 и полу-кръгов електрод 28. Аеродинамичният полу-сферичен куполовиден електрод 22 е коаксиален (има обща ос, бел.прев) с тялото на запалителната свещ 12 и се издава навън от единия край 24 на тялото на свещта 12. Използват се всички налични конвенционални средства 26 (ФИГ. 1), за да се свържат електрически електрическия съединител (конектор) 14 и полу-сферичния електрод 22.

Електродите 16 освен това съдържат полу-кръгов електрод 28, вътрешната повърхност 30 на който е с лице към аеродинамичния полу-сферичен куполовиден електрод 22. Полу-кръговия електрод 28, освен това, е закрепен за тялото 12 на запалителната свещ така, че вътрешната му повърхност 30 е по цялата ти дължина на равно отстояние от външната повърхност на полу-сферичния електрод 22. Освен това, полу-кръговият електрод 28 е електрически свързан към металната главина 18 и по този начин и към двигателя с вътрешно горене 20.

Сега относно ФИГ. 2, на нея е показано функционирането на първата препоръчителна реализация на запалителна свещ 10 от настоящото изобретение. За да работи, по запалителна жица (не е показана) през конектор 14 (ФИГ. 1) се провежда електрически волтаж до полу-сферичния електрод 22. Така, волтовият потенциал между полу-сферичния електрод 22 и полу-кръговия електрод 28 причинява искра 34, възникваща между електрод 22 и електрод 28. При конвенционалния начин, искрата 34 запалва горивото в запалителната камера на двигателя.

Все още обсъждайки ФИГ. 2, за разлика от до сега известните запалителни свещи, поради това, че външната повърхност на аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22 е на равни отстояния от вътрешната повърхност 30 на полу-кръговия електрод 28, многократното искрене на запалителната свещ 10 кара искрата 34 да “ходи” по доближените повърхности на тези два електрода така, че искрата 34 никога не възниква повторно върху две еднакви точки от повърхностите на електроди 22 и 28, както е при до сега познатите запалителни свещи. Поради това си действие, запалителната свещ 10 от настоящото изобретение не само, че има неимоверно удължен живот, но също така напълно елиминира засичането на запалителната свещ и в огромна степен намаля емисиите от двигателя, работещ на съотношение въздух-гориво 24:1.

По принцип, към електрическия конектор 14 (ФИГ. 1) се подава положителен волтаж и през него и до аеродинамичния полу-сферичен куполен или сферичен електрод 22, докато полу-кръговия електрод 28 е постоянно електрически заземен чрез заземяването на двигателя с вътрешно горене 20. Така, аеродинамичният полу-сферичен куполен или сферичен електрод е катодът, а полу-кръговият електрод 28 е анодът. Само че, електрическите полярности на електродите 22 и 28 може да се обърнат, без да излизат от обхвата на настоящото изобретение.

Сега относно ФИГ. 3, показана е втората препоръчителна реализация на настоящото изобретение, при която електродите 16, както преди, включват аеродинамичен полу-сферичен куполен електрод 22, както и полу-кръговия електрод 28. В добавка, обаче, електродите 16 включват втори полу-кръгов електрод 40, с вътрешна повърхност 42 по дължината му, която е на равни отстояния от аеродинамичния полу-кръгов куполен електрод 22 и полу-кръговия електрод 40, както електрода 28, е електрически свързан към металната главина 18, както и към първия полу-кръгов електрод 28.

Все още гледайки ФИГ. 3, за предпочитане е полу-кръговия електрод 40 да пресича първия полу-кръгов електрод 28 перпендикулярно. Освен това, полу-кръговите електроди 28 и 40 е за предпочитане да представляват единен метален елемент. По време на работата на запалителната свещ, изобразена на ФИГ. 3, искрата между аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22 и полу-кръговите електроди 28 и 40 продължително се “разхожда” между електрода 22 и двата електрода 28 и 40.

Гледайки сега ФИГ. 4, показана е още една препоръчителна реализация на електродите 16, която, като реализацията, показана на ФИГ. 3, се състои от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, както и от два полу-кръгови електрода 28 и 40. За разлика от реализацията на ФИГ. 3, обаче, полу-кръговите електроди 28 и 40 се пресичат един друг в краищата си под различни ъгли. Само че, както преди, вътрешната повърхност 42 на електрод 40, както и вътрешната повърхност 30 на електрод 28, са на равни отстояния от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22.

Гледайки сега ФИГ. 5, показана е още една препоръчителна реализация на електроди 16, която, както реализацията, показана на ФИГ. 4, включва аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, както и два полу-кръгови електрода 28 и 40, пресичащи се един друг в краищата си под различни ъгли. За разлика от реализацията от ФИГ. 4, тази реализация включва допълнителен електрод 43, който пресича електроди 28 и 40 в краищата им. Само че, както преди, вътрешните повърхности на трите електрода 28, 40 и 43 са на равни отстояния от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22 и, както преди, се пресичат един друг под различни ъгли.

Гледайки сега ФИГ. 6, показана е още една препоръчителна реализация на електроди 16, която, както реализацията, показана на ФИГ. 5, включва аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, както и три полу-кръгови електрода 28, 40 и 43, пресичащи се един друг в краищата си под различни ъгли. За разлика от реализацията от ФИГ. 5, тази реализация включва допълнителен електрод 44, който пресича електроди 28, 40 и 43 в краищата им. Само че, както преди, вътрешните повърхности на четирите електрода 28, 40, 43 и 44 са на равни отстояния от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, и се пресичат под различни ъгли.

Гледайки сега ФИГ. 7, показана е още една препоръчителна реализация на електроди 16, която, както реализацията, показана на ФИГ. 4, включва аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, както и два полу-кръгови електрода 31 и 32. За разлика от реализацията от ФИГ. 4, обаче, полу-кръговите електроди 31 и 32 не се пресичат един друг в краищата си под различни ъгли, нито пък се пресичат централно. Само че, както преди, вътрешните повърхности на електроди 31 и 32 са на равни отстояния от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22.

Гледайки сега ФИГ. 8, показана е още една препоръчителна реализация на електроди 16, която, както реализацията, показана на ФИГ. 7, включва аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, както и два полу-кръгови електрода 31 и 32. За разлика от реализацията на ФИГ. 7, обаче, тази реализация включва трети полу-кръгов елекпрод 33, който не пресича полу-кръговите електроди 31 и 32 в краищата им под различни ъгли, нито ги пресича централно. Само че, както преди, вътрешните повърхности на електроди 31, 32 и 33 са на равни отстояния от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22.

Гледайки сега ФИГ. 9, показана е още една препоръчителна реализация на електродите, която, като реализацията, показана на ФИГ. 3, се състои от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, както и от два полу-кръгови електрода 34 и 35. За разлика от реализацията от ФИГ. 3, обаче, електроди 34 и 35 не се пресичат перпендикулярно в средата. Само че, както преди, вътрешните повърхности на електроди 34 и 35 са на равни отстояния от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22.

Гледайки сега ФИГ. 10, показана е още една препоръчителна реализация на електродите, която, като реализацията, показана на ФИГ. 9, се състои от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, както и от два полу-кръгови електрода 34 и 35. За разлика от реализацията на ФИГ. 9, обаче, тази реализация включва трети полу-кръгов електрод 36, който пресича електроди 34 и 35 в средата. Само че, както преди, вътрешните повърхности на електроди 34, 35 и 36 са на равни отстояния от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22.

Гледайки сега ФИГ. 11, показана е още една препоръчителна реализация на електродите, която, като реализацията, показана на ФИГ. 10, се състои от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, както и от три полу-кръгови електрода 34, 35 и 36. За разлика от реализацията от ФИГ. 10, обаче, тази реализация включва четвърти полу-кръгов електрод 37, който пресича електроди 34, 35 и 36 в средата. Само че, както преди, вътрешните повърхности на електроди 34, 35, 36, 37 са на равни отстояния от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22.

Гледайки сега ФИГ. 12, показана е още една препоръчителна реализация на електродите 16, която, както при реализацията, показана на ФИГ. 4, се състои от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, както и от първи и втори полу-кръгови електроди 28 и 40, които са ъглово изместени един от друг и са свързани в основата си. За разлика от реализацията от ФИГ. 4, на ФИГ. 12 има и трети полу-кръгов електрод 50, който пресича другите два полу-кръгови електрода 28 и 40 перпендикуларяно. За предпочитане е всичките три електрода 28, 40 и 50 да са една цяла част и всички електрода 28, 40 и 50 да са електрически свързани не само помежду си, но също и с металната главина 18. В допълнение, както преди, вътрешните повърхности на полу-кръговите електроди са на равни отстояния от външната повърхност на полу-сферичния куполен електрод 22.

Гледайки сега ФИГ. 13, показана е още една препоръчителна реализация на електродите, която, както при реализацията, показана на ФИГ. 12, се състои от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, както и от три полу-кръгови електроди 28, 40, и 50. За разлика от реализацията от ФИГ. 12, тази съдържа и четвърти полу-кръгов електрод 43. Този четвърти полу-кръгов електрод 43 пресича полу-кръговите електроди 28 и 40 в краищата им под различни ъгли, и пресича полу-кръговия електрод 50 перпендикулярно. Само че, както преди, вътрешните повърхности на полу-кръговите електроди са на равни отстояния от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22.

Гледайки сега ФИГ. 14, показана е още една препоръчителна реализация на електродите, която, както при реализацията, показана на ФИГ. 12, се състои от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, както и от три полу-кръгови електроди 28, 40, 43 и 50. За разлика от реализацията от ФИГ. 13, тази съдържа и пети полу-кръгов електрод 44. Този пети полу-кръгов електрод 44 пресича полу-кръговите електроди 28, 40 и 43 в краищата им под различни ъгли, и пресича полу-кръговия електрод 50 перпендикулярно. Само че, както преди, вътрешните повърхности на полу-кръговите електроди са на равни отстояния от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22.

Гледайки сега ФИГ. 15, показана е още една препоръчителна реализация на електродите, която, както при реализацията, показана на ФИГ. 12, се състои от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, както и от три полу-кръгови електроди 28, 40 и 50. За разлика от реализацията от ФИГ. 12, тази съдържа и четвърти полу-кръгов електрод 51. Този четвърти полу-кръгов електрод 43 пресича полу-кръговите електроди 28 и 40 в краищата им под различни ъгли, и пресича полу-кръговия електрод 50 перпендикулярно. Само че, както преди, вътрешните повърхности на полу-кръговите електроди са на равни отстояния от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22.

Гледайки сега ФИГ. 16, показана е още една препоръчителна реализация на електродите, която, както при реализацията, показана на ФИГ. 14, се състои от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, както и от четири полу-кръгови електроди 28, 40, 50 и 51. За разлика от реализацията от ФИГ. 15,, третият и четвъртият полу-кръгови електрода 50 и 51 се пресичат в основата си. Само че, както преди, вътрешните повърхности на полу-кръговите електроди са на равни отстояния от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22.

Гледайки сега ФИГ. 17, показана е още една препоръчителна реализация на електродите 16, която, както при реализацията, показана на ФИГ. 7, се състои от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, както и от два полу-кръгови електрода 31 и 32, които са на разстояние един от друг. За разлика от реализацията от ФИГ. 7, тази съдържа и трети полу-кръгов електрод 50, който пресича полу-кръговите електроди 31 и 32 перпендикулярно във връхната им точка. Само че, както преди, вътрешните повърхности на електродите 31, 32 и 50 са на равни отстояния от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22.

Гледайки сега ФИГ. 18, показана е още една препоръчителна реализация на електродите 16, която, както при реализацията, показана на ФИГ. 17, се състои от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, както и от два полу-кръгови електрода 31 и 32, които са на разстояние един от друг и трети полу-кръгов електрод 50, който пресича полу-кръговите електроди 31 и 32 перпендикулярно. За разлика от реализацията от ФИГ. 17, тази съдържа и четвърти полу-кръгов електрод 51, който пресича полу-кръговите електроди 31 и 32 перпендикулярно. Освен това, полу-кръговите електроди 50 и 51 са разделени на разстояние един от друг и са успоредни един на друг. Само че, както преди, вътрешните повърхности на електродите 31, 32, 50 и 51 са на равни отстояния от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22.

Гледайки сега ФИГ. 19, показана е още една препоръчителна реализация на електродите 16, която, както при реализацията, показана на ФИГ. 18, се състои от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, както и от два полу-кръгови електрода 31 и 32, които са на разстояние един от друг и други два полу-кръгови електрода 50 и 51 които са разделени на разстояние. За разлика от реализацията от ФИГ. 17, тази съдържа и пети полу-кръгов електрод 33, който е на разстояние от полу-кръговите електроди 31 и 32. Освен това, полу-кръговите електроди 50 и 51 пресичат полу-кръговия електрод 33 перпендикулярно. Само че, както преди, вътрешните повърхности на електродите 31, 32, 33, 50 и 51 са на равни отстояния от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22. Както бе казано преди, всички полу-кръгови електроди са електрически свързани към металната главина 18 чрез нея са свързани и към двигателя с вътрешно горене.

Гледайки сега ФИГ. 20, показана е още една препоръчителна реализация на електродите 19 (може би е грешка, би трябвало да е 16, бел.прев), която, както при реализацията, показана на ФИГ. 19, се състои от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22, както и от три полу-кръгови електрода 31, 32 и 33 които са на разстояние един от друг и други три полу-кръгови електрода 50, 51 и 52 които са разделени на разстояние. Полу-кръговите електроди 31, 32 и 33 пресичат и са перпендикулярни на полу-кръговите електроди 50, 51 и 52. Само че, както преди, вътрешните повърхности на електродите 31, 32, 33, 50, 51 и 52 са на равни отстояния от аеродинамичния полу-сферичен куполен електрод 22. Както бе казано преди, всички полу-кръгови електроди са електрически свързани към металната главина 18 чрез нея са свързани и към двигателя с вътрешно горене.

Гледайки сега ФИГ. 21 и 22, показана е още една препоръчителна реализация на електродите, при която катодния електрод 22` е сферичен по форма, вместо полу-сферичните катодни електроди 22 от ФИГ. 1-20. Въпреки че само един електрод 28 (ФИГ. 21) или 28`(ФИГ. 22) е показан, сферичният електрод 22` може да се реализира съвместно с коя да е от анодните електродни конфигурации от ФИГ. 1-20. Освен това, анодният електрод 28 или 28` може да е оформен или като U, както е показано на ФИГ. 21, или да е полу-кръгов по форма, както е показано на ФИГ. 22, с цел да се запази равното отстояние между електродите 28`и 22` на практика по продължението на цялата дължина на електрод 28`.

Гледайки сега ФИГ. 23а – 23с, показана е още една препоръчителна реализация на електродите 16, показани са запалителните свещи 10, които са сходни по конструкция с реализацията им, илюстрирана на ФИГ. 3 от патентните чертежи. Така, електродите 16 включват чифт полу-кръгови електроди 28, които се пресичат един друг перпендикулярно и обикалят един куполен или сферичен електрод 22.

За разлика от реализацията, изобразена на ФИГ. 3, обаче, на ФИГ. 4 всеки електрод 28 включва множество полу-сферични гранули 100, които са обърнати с лице към електрод 22. Тези гранули 100, освен това, за предпочитане са в непосредствена близост една до друга, и се подредени на практика по цялата аркова дължина на електроди 28. Емпирично беше установено, че наличието на гранули 100 повишават ефикасността на запалителните свещи 10 и по този начин подобряват горивната икономия и цялостната ефикасност на двигателя.

Гледайки сега ФИГ. 24а – 24b, показана е още една препоръчителна реализация на електродите 16, показани са запалителните свещи 10, които са сходни по конструкция с реализацията им, илюстрирана на ФИГ. 23а – 23с. За разлика от реализацията на ФИГ. 23а – 23с, обаче, на ФИГ. 24а – 24с вътрешният електрод 22 също включва множество гранули 102, оформени върху външната му периферия, които са обърнали с лице и са подравнени към гранули 100, оформени върху външните електроди 28. Освен това, както гранулите 100, гранулите 102 за предпочитане са в непосредствена близост една до друга и покриват значителна част от електрод 22. За предпочитане е една по гранула 102 да е осигурена за всяка гранула 100 и да е подравнена спрямо всяка гранула 100. Наличието на гранули 102 върху електрода 22 също води до повишаване на запалителната ефикасност.

Гледайки сега ФИГ. 25а – 25с, показана е още една препоръчителна реализация на изобретението, която е сходна по конструкция с реализацията, илюстрирана на ФИГ. 24а – 24с. Само че, за разлика от реализацията от ФИГ. 24а – 24с, при реализацията от ФИГ. 25а – 25с вътрешният електрод 22 включва множество гранули 102, оформени по цялата външна периферия на вътрешния електрод 22 освен, разбира се, там където се свързва с основата 104 от електрод 22. Наличието на това множество гранули 102 също повишава запалителната ефикасност.

Гледайки сега ФИГ. 26а – 26с, показана е още една препоръчителна реализация на изобретението, която е сходна по конструкция с реализацията, илюстрирана на ФИГ. 23а – 23с. Така, външните електроди 28 включват гранули 100, които са обърнати с лице към електрод 22`. За разлика от реализацията от ФИГ. 23а – 23с, обаче, вътрешният електрод 22` на ФИГ. 26а – 26с не е сферичен по форма. Вместо това, той включва сферична горна половина 106 и конусовидна основа 108.

Гледайки сега ФИГ. 27а – 27с, показана е още една препоръчителна реализация на изобретението. Реализацията на изобретението, изобразено на ФИГ. 27а – 27с е подобно на това, изобразено на ФИГ. 26а – 26с, с разликата, че електрод 22″ включва сферична горна половина 110 и цилиндрична долна половина 112. По всички останали детайли, обаче, изобретението илюстрирано на ФИГ. 27а – 27с е идентично с това, илюстрирано на ФИГ. 26а – 26с, така че допълнително обяснение е ненужно.

609

US 6060822 А

Дата на публикуване --- --- --- 9 Май 2000г
Изобретатели  ---- --- --- --- -- Робърт Крупа (Robert Krupa), Честър К. Лулавейдж (Chester C. Lulavage)
Линк --- --- --- --- --- --- --- -- Гугъл-патенти




Свещи


РЕЗЮМЕ

Много неповторима свещ с двупосочна искра за всякакъв вид двигател с вътрешно горене с искрово запалване, независимо дали състезателен, индустриален, камионен, водно-въздушен, автомобилен или битов (косачки, резачки, прахосмучещ, духащ, тракторен, генераторен и тн.). Тази свещ елиминира засечките и подобрява километража (изминато разстояние спрямо обем гориво), води до върхово представяне за двигателя, конски сили, и увеличени обороти, докато са инсталирани настоящите запалителни системи. В добавка, тази свещ служи като устройство за намаляне на газовите емисии, намаляващо ефекта върху глобалното затопляне, киселинните дъждове и смога, чрез значително намаляне на емисиите заедно със значително увеличение на изгарянето на горивото във всички двигатели с вътрешно горене, работещи на пропорция 24:1 въздух към гориво. Тази уникална свещ се състои от удължено или не-удължено тяло с електрически съединител в единия край. Абсолютно аеродинамичен полу-сферичен купол или сферичен електрод е захванат за другия край на тялото на свещта. Поне един абсолютно аеродинамичен полу-кръгов електрод също е захванат за тялото, като е приближен до куполния или сферичния електрод по такъв начин, че вътрешната повърхност на полу-кръговия електрод е на равно разстояние от повърхността на сферичния или куполния електрод. Електродите могат да се изработят от различни метали, сплави, и/или ценни метали и също могат да са покрити с различни метали, сплави, и/или ценни метали. Алтернативна реализация на изобретението включва два, три или четири допълнителни полу-кръгови електроди, като вътрешната повърхност на всички е на равно разстояние от аеродинамичния куполен или сферичен електрод по дължината на цялата си извивка.



ПРЕДИСТОРИЯ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО

I. Поле на изобретението

Настоящото изобретение като цяло се отнася до свещи с двупосочно изстрелване на искри за всички двигатели с вътрешно горене, работещи на пропорция въздух към гориво 24:1.


II. Описание на въпросния процес

Има много други известни до сега свещи от този тип, използващи се при двигателите с вътрешно горене. Тези свещи принципно се състоят от удължено тяло, имащо електрически съединител в единия край. Чифт електроди на променливо отстояние се намират на другия край и един от тези електроди е електрически свързан с електрическия съединител.

При много от тези до сега известни свещи, един от електродите се състои от цилиндрична пъпка, а вторият електрод е с формата на буквата J и част от него се надвесва над цилиндричната пъпка. Следователно, при подаването на волтаж към цилиндричната пъпка, между края на цилиндричната пъпка и надвесващия се електрод с форма на J възниква искра. Искрата, разбира се, се опитва да възпламени горивото в горивната камера на двигателя с вътрешно горене.

Както е добре известно, електрическа искра между пъпката и другия електрод ще възникне на мястото на най-малкото разстояние между двата електрода. Следователно, при тези до сега известни свещи, искрата постоянно удря или се протяга между същите две повърхности върху двата електрода по време на работа на свещта. Това има много недостатъци.

Един недостатък е, че тъй като искрата постоянно удря една и съща област върху двата електрода, част от електрода постоянно се износва от искрата, което води до преждевременно амортизиране на свещта.

Друг недостатък е дименето, предизвикано от конвенционалните J-оформени жици, което пречи и отклонява идващия въздушно-горивен дебит, предизвиквайки възпламеняване, погасяване и повторно възпламеняване на огнената вълна. Странична препратка SAE документ 920587 “Триизмерно изследване на формирането на огнени ядра около запалителната свещ” от Тиери Мантел (Thuerry Mantel), Рено.

Един по-сериозен недостатък на тези до сега известни запалителни свещи, обаче, е че поради йонизирането, предизвикано от работата на свещта, запалителната свещ постоянно засича по време на работата на двигателя с вътрешно горене заради малката повърхност, върху която се реализира искрата. За всяко едно блокиране на запалителната свещ горивото в запалителната камера не се възпламенява, а вместо това се изхвърля в атмосферата. Това влияе негативно не само на ефикасността на двигателя, а предизвиква и замърсяване на свещите и увеличава изхвърлянето на отровни пари и замърсители в атмосферата, предизвиквайки СМОГ и ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ. Това е особено критично, най-вече заради постоянно увеличаващите се правителствени регулации върху позволените нива на емисии от искрово-запалимите двигатели с вътрешно горене.




ОБОБЩЕНИЕ НА НАСТОЯЩОТО ИЗОБРЕТЕНИЕ

Настоящото изобретение осигурява уникална универсална двупосочно действаща свещ с ниски емисии за всички искрово-възпламеними двигатели с вътрешно горене, работещи на съотношение въздух към гориво 24:1, която преодолява гореспоменатите недостатъци на до сега известните свещи.

Накратко, свещта на настоящото изобретение представлява удължено или не-удължено тяло с електрически съединител в единия край. Абсолютно аеродинамичен сферичен куполен електрод е захванат за другия край на тялото и съединителят и куполния или сферичен електрод са електрически свързани заедно.

Поне един полу-кръгов електрод също е монтиран за тялото по такъв начин, че дъгата на вътрешната му повърхност е на равно отстояние от външната повърхност на абсолютно аеродинамичния сферичен куполен електрод. Формата на сечението на полу-кръговия електрод може да е кръгово, сферично, елипсовидно, правоъгълно, правоъгълно със заоблени ръбове, квадратно, квадратно със заоблени ръбове, трапецовидно, трапецовидно със заоблени ръбове, и/или извито така, че повърхността на вътрешната дъга на полу-кръговия електрод да е на равно разстояние от повърхността на купола на сферичния електрод. Следователно, по време на работа на свещта, искрата между полу-сферичния или сферичния електрод и полу-кръговия електрод продължително се движи напред-назад по дължината на извивката на полу-кръговия електрод. При това положение, засичането напълно се елиминира, защото искрата постоянно се отдалечава от преди това “йонизираната зона”. Електродът може да се изработи от различни метали, сплави, и/или ценни метали и може да бъде покрит с различни метали, сплави и/или ценни метали.

В алтернативни реализации на изобретението, две, три или четири или повече полу-кръгови електрода са захванати за тялото на свещта. Повърхността на вътрешната дъга на всеки един от това множество полу-кръгови електроди е на равно разстояние от аеродинамичния сферичен купол на сферичния електрод, така че искрата между сферичния електрод и полу-кръговия електрод да изминава пълното разстояние между електродите по цялата аркова дължина, винаги “отиваща си” от генерираната преди това йонизирана зона. Това позволява на искрата продължително да се движи върху по-голяма повърхност, за да се елиминира напълно засичането.

За предпочитане е полу-сферичния или сферичния електрод да бъде катода, а полу-кръговия електрод/и да бъде анода. В зависимост от запалителната система, или дори от това от коя страна на двигателя е инсталирана свещта, полу-сферичния купол или сфера може да бъде анод, а полу-кръговия електрод/и да бъде катод.




КРАТКО ОПИСАНИЕ НА РИСУНКИТЕ

По-добро разбиране на настоящото изобретение ще се добие от разглеждане на следното подробно описание, когато се прочете съвместно с приложените рисунки, при които еднаквите символи се отнасят до еднакви елементи из всички изгледи, като:





ФИГ. 1 е издигнат поглед, илюстриращ препоръчителната реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 2 е диаграмен изглед, илюстриращ оперирането на на препоръчителната реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 3 е издигнат поглед, илюстриращ част от втора препоръчителна реализация на настоящото изобретение;





ФИГ. 4 е издигнат поглед, илюстриращ част от трета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 5 е издигнат поглед, илюстриращ част от четвърта препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 6 е издигнат поглед, илюстриращ част от пета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;





ФИГ. 7 е издигнат поглед, илюстриращ част от шеста препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 8 е издигнат поглед, илюстриращ част от седма препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 9 е издигнат поглед, илюстриращ част от осма препоръчителна реализация на настоящото изобретение;





ФИГ. 10 е издигнат поглед, илюстриращ част от девета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 11 е издигнат поглед, илюстриращ част от десета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 12 е издигнат поглед, илюстриращ част от единадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;





ФИГ. 13 е издигнат поглед, илюстриращ част от дванадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 14 е издигнат поглед, илюстриращ част от тринадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 15 е издигнат поглед, илюстриращ част от четиринадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;





ФИГ. 16 е издигнат поглед, илюстриращ част от петнадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 17 е издигнат поглед, илюстриращ част от шестнадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 18 е издигнат поглед, илюстриращ част от седемнадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;





ФИГ. 19 е издигнат поглед, илюстриращ част от осемнадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;

ФИГ. 20 е издигнат поглед, илюстриращ част от двадесета препоръчителна реализация на настоящото изобретение;





ФИГ. 21 и 22 са странични изгледи, илюстриращи алтернативни реализации на електрода;





ФИГ. 23а-23с са издигнати, съответно и задни и странични изгледи, илюстриращи по-нататък реализацията на настоящото изобретение;





ФИГ. 24а-24с са издигнати, съответно и задни и странични изгледи, илюстриращи по-нататък реализацията на настоящото изобретение;





ФИГ. 25а-25с са издигнати, съответно и задни и странични изгледи, илюстриращи по-нататък реализацията на настоящото изобретение;





ФИГ. 26а-26с са издигнати, съответно и задни и странични изгледи, илюстриращи по-нататък реализацията на настоящото изобретение;





ФИГ. 27а-27с са издигнати, съответно и задни и странични изгледи, илюстриращи по-нататък реализацията на настоящото изобретение;

610

Автомобилните свещи на Крупа

Автомобилните свещи на Крупа не се произвеждат от никой в момента. Въпреки че патентът е от 2000г, никоя фирма или корпорация не се наемат да ги произвеждат, защото свещите на Крупа водят до около 40% по-малък разход на гориво за изминат път. Освен това водят до 28% по-малко вредни емисии от изгорелите газове. На всичкото отгоре добавят 33 конски сили към средностатистическия двигател с вътрешно горене.

Това само по себе си обяснява защо никой, който е в бизнеса с автомобили, автомобилни части и горива не иска да се заеме с това – това би означавало да саботира не само собствения си бизнес, но и цялата ниша като цяло, създавайки си безброй врагове, на практика обръщайки цялата гориваро-автомобилна мафия срещу себе си.

Свещите на Крупа също така се износват много трудно и са много дълготрайни. Освен това никога не засичат.

Най-интересната им характеристика обаче е тъкмо нещото, което всява ужас в империята на петролните корпорации – експериментаторите са открили, че може би най-лесният начин за “възпламеняване” на атомизирана водна пара е именно чрез свещите на Крупа. Това означава, че в общи линии, единственото най-важно нещо, което му е необходимо на човек, за да подкара автомобила си на водни изпарения, след водния атомизатор, са свещите на Крупа.

611
В търсене на възможни начини за размекване на камък, втвърдяване на камък, или каквото и да е, свързано със същия ефект на скалообработване, попаднах на цели отделни клонове информация. Технологични подходи, биологични подходи, изгубено знание... дори и чувствителни военно-политически и икономически въпроси - всичко това е замесено в тази тема.

В момента разполагам с една книга, с едно технологично решение, и с купища любопитна и интригуваща информация.

Все още не съм намерил време да прочета книгата... но намирането й ми отне немалко усилия, това е книгата на въпросния Давидовиц от горния сайт, ето я и нея: "Пирамидите, една разкрита енигма", д-р Йозеф Давидовиц и Марги Морис. Книгата е на английски, и който е на ти с езика, предполагам, че може да е много интересна.


Скоро, надявам се, когато бъркотията по откриването на сайта ни се поуталожи, ще изложа тук всичко останало, натрупано през годините разследване :)

612
От много години ме интересува една определена тема - как древните са правели архитектурните и скулптурните си каменни чудеса, запазени и до днес, ако обликът на техния цивилизован свят наистина е бил такъв, какъвто ни учат в училище. За онези от вас, за които тези мисли са били чужди до сега и за първи път чувате за тези неразгадани мистерии, става дума за напълно необясними от модерна технически гледна точка каменни постройки и паметници, останали от най-дълбока древност до наши дни.

Много години вече активно разследвам тази тема (като търся информация в интернет). Интересът ми започна някъде около 2012г, и беше породен от тази статия и интернет сайт, на който попаднах. По-долу преразказвам съдържанието му, както го бях публикувал на друго място по българските форуми през 2013г.

За времетто оттогава до сега открих много неща по въпроса. Някои от нещата, на които попаднах, са на практика безизвестни в интернет и те ми породиха мисли и хрумвания, които за цялото си разследване до сега не съм срещал никъде да се споменават открито или да се обсъждат сериозно. В тази тема ще споделя какво наизрових по този въпрос. Но първо, ще пренеса тук преразказа на онзи интернет сайт от 12 Март 2013.











Полковник Пърси Фаусет (Percu Fawcett) е британски артилерист и археолог, който изчезва безследно в търсене на "Градът Z" в южно-американските джунгли. Зад гърба си оставя малко записки и пътеписи, и в тях се споменава следната история.


Някакъв местен индиански старейшина го развеждал из околностите на индианско поселище (това се случва в края на 19ти и началото на 20ти век). Стигат до висока и отвесна скалиста преграда - част от естествения терен на месността. По цялата грамадна отвесна скалиста стена гнездели малки пилета, в съвършено кръгли дупки. Фаусет възкликнал нещо от рода на "Не е ли чудесно, че по тези скали има достатъчно дупки, за да гнездят там всичките тези пилета". Старейшината се изсмял и отвърнал, че пилетата правят тези дупки сами.
Фаусет не повярвал, че пилета могат да дълбаят съвършено кръгли гнезда в гранитни скали. Местният индианец му казал, че пилетата отиват в джунглата, после се връщат с червени листа в човката. Натриват тези листа в скалата за известно време, докато тя не стане с консистенцията на цимент, след което изгребват или изкълвават материала и повтарят процедурата няколко пъти. Фаусет се впечатлил, но не се върнал на темата.
По въпроса има книга - "Пътуване до загубения град Z" - Journey to the lost City of Z - съставена е от оцелелите запазени записки и пътеписи на Фаусет, но не е завършена от автора поради изчезването му.


Пилето е уточнено с времето - става дума за това. Познато е на месните като пиле пито (Pito bird), а латинското му наименование е Colaptes rupicola puna.





Това пиле гнезди също така по пирамидите и останалите мегалити от Южна Америка и се смята от местните за свещено. Обяснението на науката е, че се смята за свещено защото гнезди по храмовите им комплекси. Но всъщност те го смятат за свещено заради мъдростта, която наблюдават от него, а именно - как се разтварят твърди скали.


Както някои от вас сигурно знаят, в Америките (и в контекста на снимковия материал тук говоря за Андите и руините на инките) се среща така-нареченото циклопско строителство - защото е гигантско и непосилно за никой човек, и за никоя техника, която имаме днес.
Днес най-големият кран, с който разполагаме, вдига 200 тона. Не само, че мегалитите по света надминават значително и в пъти тези параметри, ами този кран може единствено да ги вдигне (не може да ги завърти и постави на друго място, може само да ги вдигне, за да влезе под него носач, и да пусне товара отново).

Циклопското сторителство при инките се характеризира също с това, че между камъните няма никакво пространство - това е суха зидария със съвършено пасване между отделните блокове. Друга особеност са свръзките - има камъни от зидарията които разполагат с 84 ъгъла, с които се свързват със съседни камъни. В зидарията това е познато като "ключ" за стабилност.




Върху тази съвършено издялана зидария има форми, които не могат да бъдат обяснени за сега. Нито като предназначение, нито като начин, по който са били направени, защото, както може да се очаква, няма никакви белези от инструменти и обработване с познатите материали. Не само длета и чукове, но няма НИКАКВИ белези, дори и нашите съвременни циркуляри за рязане на камък оставят белези.





Ако обаче древните са могли да използват растителни вещества, с които да разтворят скалите, след което да ги излеят направо една върху друга, използвайки калъпи, нещата биха изглеждали именно по този начин.

В записките си, Фаусет споменава още една история. Как някакъв мъж изгубил коня си и му се наложило да върви пеша през джунглата до близко населено място. когато стигнал обаче, забелязал, че шпорите му ги нямало. При допитване до индианците, му било обяснено, че явно е преминал през "тъмно-червени храсти, високи около 30-40см", сокът от листата на които размеква камък.
Подробността тук е, че никой не би давал пет пари за шпорите си по онова време. Големците обаче и армеиските сановници са се отличавали със сребърни шпори като част от униформата, а ботушите тогава са били кожени. За сребърни шпори е дремело на всеки, и би погледнал към краката си.
Среброто е сред най-чувствителните към агресивни (киселини, основи и корозиращи) химикали, а човката на всяко едно пиле е от хитин. Хитинъ те органична тъкан, разновидност на кожния епител, като ноктите и явно кожените ботуши са останали незасегнати.



Има доста снимков материал, който показва следи от шпакли и загребване върху големи скали.



Налице са също така и архитектурни грешки или двоумения или кой знае какво. Единственият сигурен факт е, че тези блокове са били излети, забележете и качеството на напасването на зидарията отляво.




Това е камък, намиращ се в Кориканча (най-свещеният храм на инките, посветен на бога на слънцето):





В зидарията на места се използват и метални скоби за допълнителна здравина на захвата. Очевидно е, че техните гнезда не могат да бъдат издялани, а са излети в тази форма (на много места металните скоби навлизат в земята, което твърде много прилича на електрическо заземяване).




Това е част от стена в Кориканча, суха зидария:




Известни са и места, от където очевидно се е добивал скален цимент.




Нещо много важно, обаче, е това, че са намерани гранитни блокове, които имат по-малки камъни в себе си, точно както се очаква, ако изпуснеш нещо в още мекия калъп. От геодезична гледна точка, такова естествено формиране не е обяснимо:







Има и още доста истории в подкрепа на това, че древните са ползвали такава алхимична технология, но ще спомена нещо интересно, свързано с библията, защото тук явно има интересуващи се.

Казва се, че Соломон е използвал "шамир" за да реже камъните за храма си. Думата шамир означава както червей, така и бодлив плевел, с бодли като на магарешки бодил.
За да се сдобие със шамир, човек е трябвало да намери гнездото на определено пиле (обърнете внимание, че вече не говорим за Америка, а за Африка). Ако върху гнездото се сложело парче стъкло, и пилето се върнело и откриело, че няма достъп до яйцата си, то щяло да отлети в дивотията и да се върне с шамир в човката, с чиято помощ щяло да разбие стъклото. Така че човек трябвало да проследи в коя посока отлита пилето, за да намери това растение.

Стъклото на практика е аморфен кварц. В Южна Америка са намирани цели кварцови блокове, в които са били зазидани човешки останки. Доказателствен снимков материал, обаче, не съм откривал до сега в интернет, само писмени твърдения.


Бях чувал нещо подобно от Орфей за таралежа - че ако малките на таралежа бъдат хванати в клетка, майката щяла да се върне с магическа билка и да ги освободи. Затова потърсих неща по този въпрос и намерих английска версия на това предание (превод на английски от немски). Там обаче се използват други думи - малките се хващат в кафез, и с магическата билка майката разбива катинара му.

Нашите местни тракийски комплекси и храмове също са правени по тази технология. Не разполагам със снимки на комплексите в момента, но пък имам нещо подобно на тях - пещерите Идуагири и Кхандагири в Индия:




А това е Куенко, Перу:






Също така малко хора знаят, че блоковете, от които са направени египетските пирамиди, въобще нямат същия състав, какъвто имат предполагаемите каменоломни (това е част от абсурдната теория за строежа им). Те имат ДОСТА РАЗНОРОДЕН състав, в това число в тях има и зазидани косми и слама.



Когато човек тръгне по следите на възможната химия, която стои зад тези неща, той попада на следното:

- Има определени видове растения, някои от които са зветя, които растат директно върху скали. Корените им пробиват скалата, разтваряйки я и изяждайки разтвореното като минерална храна. На връхчето на корените на всяко едно растение (връхчето, в което се извършва растежа) се секретират особен вид химикали, наречени "келиращи агенти". Процесът е известен на науката и се нарича келация - chelation. Дори има и така терапия, която отървавала тялото от натрупаните тежки метали.

- Давидовиц (Davidovits) е фамилия, която може да се сърфира. Той се е интересувал по въпроса m,ep 1981-82 година и е обявил резултатите от своите изследвания на някакъв симпозиум по археология през 1981h.
Има PDF документ в нета, който се казва Making Cements With Plant Extracts - Правене на цимент с растителни екстракти. В документа също така се споменава неща като геополимери, и доколкото съм разровил, това са неща на тази основа, които се произвеждат в момента или поне са известни на химията.



Давидовиц стига до заключението, че ефектът на разтваряне на скалите се постига чрез правилното разнообразие от растителни киселини. Колкото повече човек се отклонява от идеалната пропорция, толкова по-малък е ефекта. Давидовиц в експериментите си използва цитрусова, оцетна, оксалатова (домати и семейството на киселеца - тук са магданоза, копъра, спанака, целината и др), млечна киселина (не мляко, а става дума за киселината от млечно-киселата ферментация, която се случва при вкусване на зеле и повечето зеленчуци), тартарова (зеленчуци), формилова, аскорбилова и доста други. Всички те са широкодостъпни в растителния свят.


Работата е там обаче, че не е възможно за древните да са разполагали с нужната апаратура за подобни идиотски подробности. Като запален любител на домашно ферментиралите храни, мисля, че най-лесния начин да се създаде обем с огромно разнообразие от киселини и всевъзможни съединения, е ферментацията на растителните продукти. Палитрата на получаваните химикали е грандиозна.
Това, което древните навярно са имали, е поредния религиозен канон, представляващ някаква точна рецепта-инструкция. Те най-вероятно не са се занимавали с химически подробности, просто са знаели необходимите продукти в началото, необходимата процедура, времето за ферментиране и резултата... а и за какво им е да знаят повече.



И още...

Давидовиц и участниците в изследванията спират до размекването на скалата. Не се взима предвид, че ако циментът не е камък. Циментъ те аморфен и не може да се сравнява със здравината и устойчивостта на минерал.
Тоест тук има не само разграждане, а има РЕ-КРИСТАЛИЗАЦИЯ на материала, възстановяване на предишната структура, за да се превърне той отново във вековечна скала.


Интересна подробност е, че птиците по принцип повръщат храна на малките си. Това е техен вграден инстинкт.
Гледал съм таралежи вкъщи, и знам, че те повръщат стомашния си сок върху бодлите си, когато искат да се предпазят от бактериални инфекции. Правят сложно движение, извиват се, и повръщат върху гърба си бяла пяна, която има незнайни функции.

Затова мисля, че те изяждат въпросното растение... (не е задължително да е едно и също на всички континенти)... и стомашните ензими правят реакция с това... след което го повръщат където трябва. Защото ре-кристализацията, доколкото химията смята, се извършва посредством катализатори. А ензимите са класически катализатори, по дефиниция.




И още...

Има токова нещо като "превръщане на отрови". Шаманът или който и да е поглъща отровите, после ги повръща, и останалите пият това нещо, защото то вече е противоотрова. Или пък съвсем друго вещество.
Това е народно знание на доста места по света. Като цяло шаманите са онези, които наблюдават природата. Логично е това да може да се наблюдава о тчовека, както се наблюдават птиците, които си копаят дупките в скалите и това се превръща в народна знание.



П.П.
Спестил съм доста истории, просто няма смисъл да се споменава всичко. Ако някой се съмнява в изложеното, ще се убеди след лично сърфиране. Има факти, които просто заковават тази теза.
На момента се сещам например, че Велико Зимбабве е каменно "село", направено от аборигени някъде си из африка. За тях не е характерно да правят неща от камък по принцип, но легендата за Велико зимбабве е, че е строено "много отдавна, когато камъните по земята били меки". И тн.

Старо Велико Зимбабве (Great Old Zimbabwe):




613
Едно време като се учех да гледам точките, се бях заровил в нета да видя какво още се споменава... но стигнах до информацията, че това са белите кръвни телца (понеже са по-големи), които се движат по микроскопичните капиляри точно над ретината. Твърди се, че това е причината да се движат заедно с погледа - понеже се движат заедно с роговицата, те са върху нея.

614
До тук приключва моята компилация и отсяване на информацията.

На каналите на "Групата" и въпросната личност с псевдоним "Данте Сантори" историята продължава, като сюжетът се разказва доста след разпването на библейския Исус, говори се за потомството му - твърди се, че са две сестри близначки, и се проследява съдбата им като пленнички на Земята и от време на време в космоса.

До там спря и моето наблюдение през 2016г.

615

И Синовете и Дъщерите на Анунакене ми казаха:

- Като гледахме римляните, въвлечени в битка с онези на върха на планината,
и като виждахме, че тази кавга е продължавала от известно време,
нашите Братя и Сестри развалиха тишината си
и се свързаха с нашите Братя и Сестри в Земята на крокодила...



И нашите по-стари Братя и Сестри в Земята на крокодила им казаха тези думи:

- Вие чакахте търпеливо, сега гледайте по същия начин.
И го правете от голямо разстояние, така че да не бъдете видяни,
да, нито от ромеите, нито от човеците, нито от Влаш,
нито от съучастниците им, понеже те скоро ще се завърнат.

Нека римляните бъдат римляни
и оставете римляните да правят каквото правят римляните...
Те ще ги уморят по земя и ние ще ги уморим в небето,
защото това може да е последната възможност за вида ни.



И така нашите Братя и Сестри
чакаха
и гледаха разпрата им всяка луна и всяко слънце от голямо разстояние.

По земя
римляните, бяха въвлечени в яростна кампания срещу онези от върха на планината,
и в небесата нашият род летеше,
невидим за всички,
и не позволяваше ни на приятел ни на враг да се приближи...







И в Земята на крокодила
нашите Братя и Сестри бдяха към небето...

И те чуха звуците, които летяха в пространството,
и онези звуци говореха за слухове, да,
слухове за Влаш ---- (кораби)
минаващи покрай планетата Дилимунс (Dillimuns),
пътуващи към този свят...



И планетата Дилимунс е къщата на Курс [Kurs],
и те са били на страната на Бащите ни
от началото, да,
дори са били на този свят, на който говорим сега,
много луни отдавна,
и да, за кратък период,
в дните когато човеците бяха създавани според желанията на Бащите ни...


илюстрация на извънземната раса Курс
както присъства в "Книга за извънземните раси"

И на тях им се проговори, да,
дори бяха привикани да спрат Влаш, за да не дойдат до този свят,
и да ги спрат - това и направиха
с много загуби за двете страни, и все пак,
спрени бяха Влаш...



Бележка от Данте:
Следният клип е взет от филма Играта на Ендър... от 2013 !
http://zamunda.net/banan?id=450318&hit=1


Открихме книгата "Книга за извънземните раси" преди 10 години.

Публикувахме книгата преди 4 години.





И Курс проведоха жестока битка...
И всякакви видове легенди
бяха създадени от онези удари.

Но нищо не беше приключило за никоя от страните...


Да, в навечерието на първото поражение,
Влаш, разгневени от всички последни събития,
потърсиха и изискаха услуга
от други от техния вид, ако не от техния род...


И в къщата на Курс се направиха приготовления за по-голяма свада.

И Курс не бяха сами,
и Влаш не бяха сами,
и двете страни направиха приготовления за по-голяма свада.








И слуховете за война
плъзнаха сред звездите,
и други също си избраха страна,
и други пътуваха, за да се бият...
и Велика кавга започна...








И накрая Курс надделяха, а Влаш отстъпиха...

И слуховете в пространството говореха за онзи, който избягал...
и някои говореха името Ашамел...

И Ашамел не е виждан нито от приятел, нито от враг
от времето на тази кавга.







А какво за детето, предназначено да бъде бог?
Аз, Дор Киристил, ги запитах.

И Синовете и Дъщерите на Анунакене казаха:







- Оставихме римляните да бъдат римляни...
и оставихме римляните да правят каквото римляните правят.





И детето, предназначено да бъде бог, беше добре пазено от сикариите,
които моят род нарича шикараи,
и всички се биха не за животите си,
нито за техните деца,
нито за къщи, нито за притежания,
а за да защитят детето, предназначено да бъде бог...




И 50те които бяха с детето, предназначено да бъде бог, откакто избягаха от нашата свада,
и през дългото пътуване,
стояха близо до детето...

И много луни и слънца те не даваха на римляните да бъдат римляни,
и не даваха на римляните да правят каквото римляните правят.
И легионът беше изморен...




И да, ние нарушихме тишината, и се свързахме с нашите Братя и Сестри в Земята на крокодилите,
казахме им за работите между онези на върха на планината и римляните
и те говориха с нас и ни казаха:

- Направете така, че да се случи, понеже не знаем колко време още враговете ни ще бъдат загубени, победени и объркани в звездите.


И ние го направихме да се случи,
причинихме пробойна и две разкъсвания в големите стени,
и позволихме на римляните да правят каквото римляните правят...


И всички на върха на планината
бяха слаби, болни и крехки,
защото римляните ги умориха от глад по земята,
а нашите Братя и Сестри - по небето.
И всички, които бяха на върха на планината, видяха последното си слънце в тази кавга.









И римляните взеха всички видове съкровища с тях,
да, защото причината за обсадата бяха данъци,
и римляните изгориха останалото, да,
дори телата на живите...








И детето, предназначено да бъде бог, бе убито, да,
на върха на тази планина,
от ръцете на римляните.

И като разпространиха моите Братя и Сестри думи сред звездите, да
дори и до Бащите ни,
Влаш говореха за отмъщение,
и гневът им бе чут на тази земя,
да, дори в светове, които не са от това съществуване...



Страници: 1 ... 38 39 40 [41] 42 43 44 ... 54