Apocryphal Academy

Автор Тема: КНИГА: Д. Давидовиц, 1988г---- Пирамидите - една разгадана енигма  (Прочетена 1947 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 11

Записано е с йероглифи


Явно за свещениците на Кхнум е възниквала възможност да поставят въпроса пред царя. Розетният камък ни информира, че в осмата година от управлението на Птолемей V, Нил създал извънредно наводнение върху всички равнини. Това довело до глад, като времето намалило продуктивната земеделска земя. Кхнум символизирал Нил, и жречеството на Кхнум отговаряло за всички нужни действия, свързани с необичайното наводнение. На остров Елефантин все още съществува нилометър, започващ от брега и стигащ до ниското водно ниво.

Жреците посетили Хермополската библиотека, вероятно около 190г пр.Хр. Там те се позовали на стари текстове, за да демонстрират как отклоненията в поведението на Нил са били лекувани в миналото. Въпреки че е имало много периоди на глад в египетската история, те търсели записи от времената на фараон Зосер и Имхотеп. Тези записи показали, че са се правели щедри приношения на Кхнум, за да се прекрати глад, и жреците могли да покажат на царя, че техният култ имал повече от 2500 години опит и ефективно се справял с ненормалното поведение на Нил.

Записите, на които се позовали, били запазени за 2500 години въпреки епизодите на граждански войни и нашествия. От тези записи те произвели драматични исторически разказ, съживявайки Кхнум, както било обичайно с египетските богове, в един епизод с цар Зосер. За тази цел те използвали писмено съобщение, изпратено до Елефантин от цар Зосер, в което се посочвали молбите му един осем годишен глад да приключи. Те се стремели да покажат, че територията, дадена на Изида, е била посветена на Кхнум от самия цар Зосер. Не само, че жреците имали данните, с които да произведат каменна плоча, която да служи като териториален маркер, но те можели и да демонстрират просперитета, осигурен на Египет от внимателното менажиране на Нил, извършвано от техния култ през вековете. Техните записи послужили и за целта да се напомни на гръцката администрация за великия завет, който алхимичната технология на Кхнум оставила на Египет.

ФИГУРА 38. Камъкът на глада на Сехел, близо до Елефантин.


Те възпроизвели надписи в камък, днес наречени Камъкът на глада, който се намира на големия остров Сехел, 3 км южно от Елефантин. Сехел, ценен заради минералните си находища, бил традиционният дом на богинята Анункис, дъщерята на Кхнум. Когато царят и неговите министри видели каменния надпис, неговата автентичност и авторитет били уважени. Гърците почитали Зосер като изключително велик цар, който, заедно с Имхотеп, бил считан за един от основателите на египетската култура. По-ранен цар, Птолемей II, бил уредил почитането на Имхотеп като божество на горното ниво на храма Деир ел-Бахари, намиращ се на Западния бряг, почти директно срещу Карнак. На остров Сехел все още седят останки от храма на Имхотеп, построен от Птолемей V през около 186г пр.Хр.

Изглежда, че жреците дали добри съвети на царя по отношение на Нил. Мъдрото менажиране на разрушителния потоп го превърнало в благословия. Розетният камък разказва, че цар Птолемей V не спестил никакви средства в построяването на бент, който да отвежда прелелия Нил в подходящи канали. Правейки това, той създал изобилен земеделски добив и си заслужил титлата Спасител на Египет. Царят също издал и нов декрет, с който осигурявал привилегии на храмовете на Кхнум. На Кхнум били дадени пълни права на суверенитет чак на разстояние 32 км от Елефантин, което включвало загубени позиции в Нубия. Всички, които ловели риба или ловували в тази територия, трябвало да плащат такса. Каменоломните на Сехел и Асван можели да се експлоатират само със съгласието на жреците на Кхнум. Лодките щели да плащат данък на вноса, който бил например метали или дърво, влизащи в Египет по Нил от юг.

ФИГУРА 39. Горната част на колони 12 до 21 (четени отдясно наляво) на Камъка на глада.


Камъкът на глада съдържа и други големи по важност елементи, които нямат нищо общо с териториалните права или глада. Всъщност, камъкът може да се наименува по-добре като Алхимическият камък на Кхнум, защото у него е ключът за метода, по който се изготвя направен от човека камък. От 2600 йероглифа, съставящи надписа, около 650 или приблизително една трета се отнасят до камъните и минералните руди и тяхната обработка.

Някои египтолози вярват, че значимите надписи върху Камъка на глада са били взети от автентични документи, датиращи от царуването на фараон Зосер (2630-2611г пр.Хр.), подсилени от жреците на Кхнум през Птолемеевия период. Камъкът на глада се състои от пет глави, направен е от тридесет и две колони йероглифи, написани отдясно наляво: 1 до 4, Описанието на глада; колони 4 до 6, (колона 7 не е от значение, затова се пропуска) Визитата в Хермополската библиотека; колони 8 до 18, Откровенията на Имхотеп; колони 18 до 22, сънят на фараон Зосер; колони 22 до 32, Царският декрет.

Три основни персонажа се описват в разказа, написан на камъка, Кхнум, фараон Зосер, и Имхотеп. Жизненоважни пасажи, свързани с приготвянето на направен от човека камък за строителни цели, се откриват в колони 6 до 22: В колони 11 до 18, Имхотеп описва на Зосер камъните и минералните руди на Елефантинския регион. Колони 18 до 20 описват един сън на фараон Зосер, в който Кхнум дава минералните руди на Зосер, за да построи свещения му паметник. Една пирамида не може да се построи с минерални руди, освен ако човек не използва минералите, за да произведе скрепител за агломериране на камък. Варовикът (транслитерирано айнр хедж), преобладаващият вид камък, откриван в пирамидите, не е в списъка. Пясъчникът (Айнр руъдт), основният минерал, използван за строежа на храмове между 1500г пр.Хр. и Римските времена, не е в списъка, нито пък Асванския гранит (мат), строителният материал за предпочитане през Птолемеевия период, особено в Александрия.

Йероглифните имена на няколко минерала в списъка никога до сега не са превеждани. Други думи са с колеблив превод. Правилният им превод е от ключово значение за смисъла на текста. Аз наричам въпросните ключови думи, и те са свързани с камъни и минерали или техния синтез. На база моите собствени археологически открития и знания в минералогията и химията, аз предприех дълбоко проучване, за да дешифрирам колкото мога повече от непреведените и криворазбрани термини.

Създадох нов превод на каменния надпис, представен тук. Той комбинира изследването ми със стандартните преводи, направени от египтолозите Карл Бругш (1891г), У. Плейт (W. Pleyte) (1891г), Жак Морган (Jacques Morgan) (1894г), Курт Сет (Kurt Sethe) (1901г), и Пол Баргет (Paul Barguet) (1953г). Преводът на Баргет отразява най-модерното знание на египтологията. Единственото сравнително скорошно проучване на надписа е направено от С. Ауфер (S. Aufere) през 1984г. Единственото подобрение, което последното може да осигури, е вероятен превод на полу-скъпоценната разновидност на камъните. Следват ключовите думи, които аз изучих:


Ари-Кат
Първото е прилагателно, което се транслитерира на английски като ари-кат. Ари, когато се отнася до минерали, е глагол, който означава да работя със, придавам форма, създавам, оформям, или зачевам. Втората част от думата, кат, значи човек. Ари-кат означава работата, извършена от човек. С други думи, ари-кат значи направен от човек, произведен, или синтетичен. Основен пример за употребата й е обозначаването на имитация на лапис лазули. Думата се среща в колони 13, 19 и 20. В колони 13 и 19, тя описва обработката на минерални руди за строеж на пирамида. В колона 20 тя се отнася до Кхнум, създаващ човечеството.


Руъдт
Друга ключова дума се появява в колона 11 и се транслитерира руъдт. Баргет превежда тази дума със значение твърд камък. Дж. Р. Харис (J. R. Harris) в “Лексисографски проучвания на древните египетски минерали”, обсъжда руъдт по-подробно и казва: “Във всеки случай, не може да има много съмнение, че руъдт е термин, значещ твърд камък като цяло, въпреки че е трудно да се каже който точно камък спада в тази категория, особено в контекста, че алабастърът е руъдт”.

Алабастърът е много мек камък. Руъдт, обаче, като цяло се отнася до монументалния пясъчник на южен Египет. Това е мекият камък, обсъден в Глава 3, използван за построяването на храмовете на Карнак, Луксор, Едфу, Денера и Абу-Симбел – каменният материал, който е толкова мек, че може да бъде надраскан с нокът. Този вид камък е осем пъти по-мек от Асванския гранит, и руъдт следователно не може да означава твърд камък.

Руъдт, обаче, също така означава да покълна или да порасна. Причинителна глаголна форма, с-руъдт, означава да втвърдя или да вържа здраво. Руъдт също описва агрегати или чакъл от пясъчник, кварцит и гранит. Тези каменни разновидности са резултат от естественото втвърдяване на агрегати. Пясъкът в природата, например, се втвърдява отново в пясъчник. Руъдт следователно може да посочва агрегати, които могат естествено или по друг начин да се циментират в камък и може да е определителна дума за агломериран камък.


Аин
Думата, транслитерирана аинр, просто означава естествен, твърд камък. Повечето видове камък, използвани в строителството, се наричат аинр. Когато “р” се изпуска от аинр, за да се получи аин, думата има малко по-различно значение. Аин е обща дума за камък, използвана просто за да го разграничи от другите видове материали като дърво или метал. Общата дума аин се появява в колона 15, за да опише различните камъни и минерални разновидности, докато аинр или твърд каменен блок въобще не се среща в Камъка на глада.


Теш
Съставната дума, руъдт утешуи, се появява в края на колона 11. Баргет превежда думата като “твърд камък от каменоломните”. Той отбелязва, обаче, че този превод може да е несигурен, заради чудатия начин, по който е написана думата. Аз показах, че руъдт не може да означава твърд камък. Думата-корен теш също се появява в два каменни материали, изброени в колона 15. Баргет превежда този корен като шети. Теш има общото значение разбивам, отделям, или разцепвам. Думата бетеш обозначава действието на разтваряне или деагрегиране, или разделяне, тоест агрегат, който ще е нужен за направата на синтетичен камък. Съставната дума руъдт утешуи може да се отнася до суровината, разбития, деагрегирания, или естествено ерозиралия природен камък. Ако това предположение е правилно, каменните материали (аин), изброени в колона 15, са били в свободна форма или лесни за деагрегиране. В колона 15 две имена съдържат корена теш, а четири имена не го съдържат. Както се обсъжда по-късно, обаче, двата камъка (мтай и бекхен) спадат в категорията на деагрегираните материали.


Мтай
Мтай изглежда съдържа думата мат, която означава гранит. Харис е съгласен с Баргет, когато отбелязва, че е странно, че гранитът иначе не се споменава в Камъка на глада. Те са очаквали да намерят камък, годен за строителни работи. Освен това, гранитът и пясъчникът са най-обичайните разновидности камък, които се срещат в Асванския регион.

Вероятно е, тази забележителна форма на изписване да променя думата мат (гранит). С изключение на чудатата йероглифна ортография, която се среща в Камъка на глада, гранитът винаги се изписва по стандартния начин, а именно, като сърп, който е индикация за звука “ме”, придружен от различни прилагателни.

Вместо сърп, в колона 15 се появява оскубана птица, без пера или криле. Този начин за изписване на “ме” също се появява и в думата мут, която означава самоубивам се. Сходна дума, мет, означава умирам. А мат или гранит често се пише с идеограмата за сърцето на живота, намеквайки хрумването за жив гранит. Ако се предположи, че писарят е искал да подчертае, че желателният за избор гранит трябва да бъде ерозирал, слабо свързан, или деагрегиран, той би наблегнал на идеята за умиращ или изнемощял гранит.


Бекхен
Камъкът, наречен бекхен, е споменат поименно също и в текстовете от Уади ел-Хамамат, което се намира в пустинята югозападно от Асван. Бекхен се счита да е една от няколко възможности, черен базалт, диорит, пясъчна шиста, порфир, грейуак (вид черен или тъмносив пясъчник, бел.прев) или псамит. Надписите в Уади ел-Хамамат посочват, че добиването на бекхен се е извършвало по примитивен начин. Избраните канари са били избутвани от висока скала, при което се разделяли на множество парчета. Това би означавало, че този твърд камък е бил, в крайна сметка, разбит на малки агрегати, както би било нужно за агломерацията.


Аат
Според Харис една дума, транслитерирана като аат, се отнася до минералните руди. Аат се появява в колони 11 и 19. В колона 19, човек наистина оценява изключителната стойност на този текст. Той разказва за действителната обработка на минералните руди, които за съвсем първи път са били използвани за строежа на пирамида и храмове. Фраза 19 е цитат на Кхнум, и гласи, “Давам ви рядка руда след рядка руда… никога преди не ги е обработвал човек [за да прави камък] за да построи храмовете на боговете…”


Кхнем, Кем
Този йероглиф отваря няколко дискусии. Никой от гореизброените преводачи не е предложил фонетична стойност за този изобразен йероглифен символ или идеограма. Символът свидетелства за миризма, но не приятно ухание като такова на парфюм. Вместо това, той изобразява вещества, които отдават миризма, отделяне или излъчване, което не е противно; думата, следователно, не означава смрад. От време на време символът се среща в комбинация със символа за удоволствие или гордост.

Бругш предлага, че идеограмата представлява мазило, а пък Баргет не е е опитал да я преведе. Вместо това, той останал предпазлив и констатирал, че тя означава, “продукти, свързани с онези, цитирани в Колона 11”, тоест, минерални руди.

Една от дискусиите, които тази идеограма повдига, е етимологична. Може да изглежда невероятно, но нашата модерна дума за химия произлиза от едно коренна дума, свързана с Кхнум. Определени йероглифни думи, различно транслитерирани като кхнем, шем, и шнем, включват тази идеограма. Това най-вероятно означава, че думата се асоциира със или е една от миризливите продукти на Кхнум. Основата кхем станала алхимия чрез изкривяването на езика, например: на гръцки, химеиа, на арабски, алкимиа, на средновековен латински, алхемиа, на старофренски, алхими, на английски: алкеми, кемистри.

Някои египтолози поддържат тезата, че думата “алхимия” произлиза от древното име на Египет, Кемит, което означава черна земя. Други поддържат тезата, че коренът е ивритската дума за Слънце, Кемеш. Аз предлагам, че оригиналният корен за думата “алхимия” е кхем или Кхнум. Изкривяването на гръцки може да е породило кхеми или кеми; името на фараона, за когото е била построена Великата пирамида, Кхнум-Кхуфу, е било променено на гръцки до Хеопс и също Хемис. Изглежда древните гръцки, асирийски, еврейски и арамейски учени са използвали сходни фонетични стойности, за да назоват свещеното алхимично знание на Кхнум. Модерната дума химия може да се проследи до египетската коренна дума за химия или химически процеси.

Идеограмата за Кхнем е ключът за дешифриране на определени минерали, споменати в надписа. Аз предлагам, че символът може да изобразява пикочен мехур, съдържащ урина, която ще отдава миризма, но противоположна на тази от приятния парфюм. Моето предположение е, че символът обозначава изрично химическите миризми. Повечето химически продукти имат интересен мирис, с който химиците са запознати. Според Колони 11 и 12, миризливите продукти са минерални руди, използвани за построяване на пирамиди и храмове.

До сега не се е взимало предвид, че древните египтяни са използвали някои от същите методи, които ние използваме днес, за да класифицираме и определяме химическия състав на минералите. Знаем, че още от праисторически времена египтяните са нагрявали минерали, за да произвеждат емайли. Днес, за разкриването на различни феномени, които се случват по време на загряването, се ползват горелки. Някои минерали се стапят и придават цвят на пламъка, като например лилаво за калий и жълто за натрий. Някои видове минерали се разтрошават, а други се отлющтват, а пък други се раздуват и отдават мехурчета. Някои, като арсенните минерали и сулфиди, отделят дразнещи изпарения. Моето изследване на Камъка на глада разкрива, че тогава, точно както днес, имената на определени минерали са произлизали от техния химически състав. Когато трябва да се дешифрират минерални руди, точно тогава трябва да се вземат предвид мириса, вкуса, и други химически детерминанти, за да вървим в крак с техните средства за класифициране.

Английските думи за камъни, произлизащи от гръцки и латински, обикновено могат да се проследят до коренната дума за техния цвят или общ външен вид. Например, рубин идва от латинската дума ребеус, която е свързана с латинската дума рубер, която означава червен. Но това не е бил основният критерий за наименуването на камъните и минералите в древен Египет. Баргет, например, не е имал успех с дешифрирането на имената на камъните и минералите от Камъка на глада, като ги е сравнявал с йероглифните думи за цветовете. Понеже египтяните като цяло не са класифицирали камъните и минералите по цвета, мнозинството от техните йероглифни имена нямат съвременен еквивалент.

Никога преди не се е прилагала детерминативна минералогия, за да се дешифрира Камъка на глада. Може би основната причина за това е, че широкомащабната химическа употреба на минералите е била неизвестна. Дори и днес, основният мафкатен минерал на Египет, използван за строежа на пирамидите, хризокола, няма голяма индустриална употреба. Тюркоазът има само орнаментална стойност. Арсенните минерали, оливинит (арсенат на медта) и скородит (арсенат на желязото), са така изброени в наръчниците за камъни и минерали, сякаш са интересни единствено за минералозите и колекционерите. В древен Египет тези минерали, смесени с медни руди, се използвали за производството на добре известната мед с високо съдържание на арсен. Оливинитът и скородитът също е можело да се употребяват за рязко хидравлично втвърдяване, нужно за големите пирамидни блокове. Въпреки че арсенатите не се използват по същия начин в модерните геополимери, арсенните химически отпадъци действат като катализатори, когато се смесят с геополимери, като едно от приложенията на геополимерите е безопасното за околната среда съдържане на химически отпадъци.

Скородитът е арсенен минерал, който при нагряване отдава силна миризма на лук или чесън, и има исторически свидетелства, говорещи за използването на арсенни минерали в строежа на пирамидите. В книгата си “Евтерпа” гръцкият историк Херодот (около 485-425г пр.Хр.) отбелязва онова, което му казали египетските гидове за строежа на Великата пирамида. Египтолозите ползват разказа на Херодот в подкрепа на стандартната теория за строежа на пирамидите, и неговият пълен разказ ще бъде изследван в пълнота в следващата глава. Един пасаж твърди:

На пирамидата има надпис от египетски знаци за това колко е било похарчено за репички, лук и чесън за работниците. Човекът, разчитащ писанията, както аз добре помня, ми каза, че това се равнявало на 1600 таланта сребро.

Днес, 1600 таланта сребро представлява приблизително $100 милиона щатски долара, колосална сума, за да се хранят работниците с репички, лук и чесън. Херодот бил изненадан от голямата сума за такова ограничено хранително разнообразие. В светлината на химията на Кхнум, легендарното твърдение става ясно: сумата от $100 милиона е цената за миньорските дейности по добиването на арсенни минерали за строежа на Великата пирамида.

Камъкът на глада също подкрепя факта, че древните египтяни са ползвали арсенни минерали за строежа на пирамидите. Надписът изброява чеснови, лучени и репични камъни.


Хедш
За минералната руда, която при нагряване мирише на лук, думата е хедш (също утеши). Баргет не дава превод. Харис казва, че значението остава неопределено. Бругш мисли, че думата означава бял. Според йероглифния речник на Е. А. Уолис Бъдж (E. A. Wallis Budge), хедш означава лук. Но превод лук, в смисъла на камък, е зачудил египтолозите и те, следователно, са избегнали превода. Камъкът хедш може да е минерална руда, която отдава бяло изпарение, което мирише на лук при нагряване.


Тем
Подобно, думите тутем и таам, съдържащи корена тем, се смятат за чесън. Една руда, изброена в Колона 16, тем-икр, може да означава минерал, който отдава миризма на чесън. Последните две букви, “кр”, означават слаб. Това, следователно, може да определя значението на думата като минерал, който отдава слаба миризма на чесън.


Кау
Кау (също ка-т) означава репичка. Една руда в Колона 16, ка-и, може да обозначава руда, която мирише на репички при нагряване.

Възоснова на обсъдените ключови думи, следва моят превод на значимите пасажи от Камъка на глада. За камъните и минералите, които остават непреведени, са дадени транслитерации. Малки части от надписа липсват, защото не съдържат значима информация. Тези части тук са попълнени като елипси, а на йероглифната карта са диагонални линии. Новият превод ясно изобразява минерална обработка за производство на пирамиден камък.


Откровението на Имхотеп

(Колона 11) На източната страна (на Елефантин) има многобройни планини, съдържащи всички руди, всички натрошени (деагрегирани) камъни (агрегати), подходящи за агломерация, всичките продукти (Колона 12), които хората търсят, за да построят храмове на боговете на Севера и Юга, оборите за свещените животни, пирамидата на царя, и статуите, които трябва да се издигнат в храмовете и светилищата. Още повече, всички тези химически продукти са пред Кхнум и около него… (Колона 13)… по средата на реката има великолепно място, като от двете му страни хората обработват рудите… (Колона 14)… научете имената на боговете, които са в храма на Кхнум… (Колона 15) Научете имената на каменните материали, които се откриват на изток, нагоре по течението от Елефантин: бекхен, мтаи (мъртъв или ерозирал гранит), мхтбтб, регс, хедш (деагрегиран лучен камък), … прдн,теши (деагрегиран камък)… (Колона 16) Научете имената на редките руди, намиращи се в каменоломните нагоре по течението: злато, сребро, мед, желязо, лапис лазули, тюркоаз, хризокола, червен яспис, ка-и (репичен камък), мну, есмералд, тем-икр (чеснов камък), и също нешемнет, та-мехи, хеагет (Колона 17) ибехет, бекес-анкх, зелен грим (малахит), черен антимон, и червена охра…


Камъкът на глада. Превод на Давидовиц на колони 11, 12, 15, 16, 17, 18 и 19.




Сънят на фараон Зосер

(Колона 18) Открих бога прав. Той ми проговори, каза, “Аз съм Кхнум, твоят създател. Слагам ръцете си върху теб, за да заздравя тялото ти, за да (Колона 19) се погрижа за крайниците ти. Давам ти рядка руда след рядка руда… Никога преди човек не ги е обработвал (за да прави камък), за да построи храмовете на боговете или да построи наново съборените храмове…”


Строителни надписи, отнасящи се до Колосите на Мемнон, също съдържат език, подобен на този, открит върху Камъка на глада. Един надпис говори за погребалния храм, който бил построен зад Колосите, “Ето, сърцето на негово величество беше доволно с направата на много велик паметник, какъвто никога не е правен от началото насам”.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 12

Записано е на гръцки


Не бива да се пренебрегва класическия исторически разказ за строежа на пирамидите, добре известния исторически извор на Херодот. Неговият разказ отразява разпространените в Египет вярвания през петото столетие Пр.Хр., за които египтолозите смятат, че нямат значителна тежест по отношение на действителния метод на строежа. Във всеки случай, те са съгласни, че разказът е напълно в рамките на теорията за дялането и влаченето. Но дали?

Херодот е бил забележителен историк и на него е можело да се разчита, уникална образ в античността. Той е наречен Бащата на историята за това, че е направил първият цялостен опит за написване на исторически разказ на база научния подход. Неговият труд бележи началото на Западния подход към историческия репортаж. Неговото писане показва блестящи аналитични способности; стилът му е анекдотен, чаровен, и забавен.

Роден в Мала Азия през 485г пр.Хр., той поел на седемнадесет годишно пътешествие из древния свят, докато още бил в двадесетте си години. Пътешествието, с което е най-добре известен, е четири месечният му престой в Египет, за което той разказва в цялата си втора книга, наречена “Историята”. Едно лято, някъде след 460г пр.Хр., Херодот пристигнал в западната Делта в град Каноп, Египет. Той посетил няколко известни забележителности и се срещнал с много хора, преди да отпътува от Пелузиум в източната Делта преди идващата зима.

Той бил очарован от удивителните паметници и география на Египет. Той разказва какво е научил за тях, както и за историята, изкуствата, фолклора, обичаите, и вярванията. По време на посещението му в Мемфис, той обсъждал строежа на Великите пирамиди с местните гидове. Трудът на Херодот е превеждан няколко пъти от 1450г насам от йонийски старогръцки, като всеки преводач се е опитвал да подобри предаването на точното значение на текста. Частта от неговия разказ, която е от практическо значение, е дадена по-долу. Подчертал съм определени думи и фрази, жизненоважни по отношение на истинския метод на строителството. Разказът започва така:

Казват ми, че до смъртта на Рамсинит е имало съвършено раздаване на справедливостта, и че цял Египет е бил във висше състояние на просперитет. Но Хеопс, следващият управлявал цар, донесъл на хората абсолютна мизерия. Първо, той затворил всичките храмове, и забранил принасянето на жертви. След това наредил всичките египтяни да работят за него. Някои били назначени да пренасят камък от каменоломните в Арабските планини до Нил. На други наредил да приемат камъни, които били транспортирани с лодки през реката, и ги пренасяли до хълмове, наречени Либийски.

Групата на подчертаните думи се отнася до транспортирането на камък. Противно на каменните блокове, това описание може също толкова добре да се отнася и до каменен чакъл. Варовиковият материал, използван за фасадните блокове, най-вероятно е пренесен от кариерите в Арабските планини. Цитатът продължава:

И те работели на групи от по 100 000 човека, всяка група работела по три месеца. За десет години хората били измъчвани с теглото да проправят пътя за превоза на камъка. Тази работа, по мое мнение, не е по-малко от тази за самата пирамида; защото пътят е дълъг пет стадии [920 м], а ширината му е десет оргяи (orgyae, древногръцка мерна единица, бел.прев) [18 м], а височината му, където е най-висок, осем оргяи [15 м]; и е построен от полиран камък и е покрит с гравюри на животни.

Отново, споменаването на пренасян камък може със същия успех да описва пренасяне на чакъл. Горе, както и в следващата част по-долу, думата полиран явно описва гладък камък без следи от сечива. Това е същата дума, xeston, използвана около 200 години по-късно от Мането, за да се опише пирамидния камък. Както се обсъжда в Глава 10, тази дума не означава сечен. Разказът на Херодот никъде не споменава, че пирамидните камъни са били дялани.

Друга дума от горните е преведена като гравиран. Гравирането е едно предположение на Херодот, като самият той не разбира метода на строене. Тук отново, надписите и отпечатването не изискват дялане. Ако се предполага, че става дума за агломериране, йероглифните фигури върху обекти като Колосите на Мемнон и монолитните саркофази са били отпечатани с кофража. Херодот продължава:

Както казах, десет години отишли в правене на пътя, включително и подземните помещения на хълма, върху който стои пирамидата. Тези фараонът подготвил като свои погребални помещения. Въпросните били построени на нещо като остров, направен с въвеждането на вода по канали от Нил. Двадесет години били прекарани в издигане на самата пирамида. Тя е квадрат, всяко лице е осем плетрона [250 м], и височината е същата; тя е направена изцяло от полирани камъни, и е сглобена с най-голяма точност; нито един от камъните не е по-малък от 9 метра.

Отново виждаме споменаване на красивите, полирани камъни. Както е споменато в Глава 6, канали намясто на строителната площадка биха били нужни за въвеждане на вода на платото Гиза за деагрегиране на варовика и за произвеждане на огромни количества цимент. Митологията също подкрепя съществуването на такива канали на самото място. Според митологията, пирамидите били свързани с Нил, така ме духът на фараона да може всяка нощ да пътува с лодката си до Подземния свят.

Утайките от циментното производство отдавна са изчезнали. Има, обаче, друго историческо сведение, което намеква, че реката е била пусната през канал, за да разтваря соли, както е нужно за циментното производство. Това идва от “Историческа библиотека”, от Диодор Сицилийски (21г пр.Хр.), по-късен гръцки историк, посетил пирамидите:

И най-забележителната част от разказа е, че въпреки че околните земи не се състои от нищо друго, освен пясък, не е останала ни следа нито от рампи или от обличането на камъните, така че те не изглежда да са били направени от бавната ръка на човека, но вместо това приличат на едно мигновено творение, така сякаш са били направени от някой бог и са били въплътени направо върху пясъка. Някои египтяни правят цяло чудо от тези работи, стигат до там да твърдят, че рампите били направени от сол и селитра, когато пуснали реката, тя ги разтворила и напълно ги изличила без намесата на човешка ръка.

Херодот продължава...

Тази пирамида е била построена по следния начин; под формата на стъпала, които някои наричат crosae, а други наричат bomides. След като била приготвена основата, те издигнали камъни, като ползвали машини, направени от къси дървени дъски, които издигнали камъните от земята до първите редове стъпала. На това ниво имало друга машина, която приела камъка при пристигането. Друга машина издигнала камъка до вторите стъпала. Или е имало толкова машини, колкото и стъпала, или е имало всъщност само една, подвижна, за да стигне всяко следващо ниво, когато са искали да вдигнат камъка по-нависоко. Споменавам двете възможности, защото и двете ми бяха разказани.

Когато изследователите предлагат дървени машини с различен дизайн, които предполагат, че може да са използвани за дърпане на пирамидни блокове с въжета, техните концепции не съвпадат с историческите записи. Археолозите никога не са намирали доказателство за никакви такива дървени машини от Пирамидната епоха. През Каменната ера със сигурност не е имало такова фокусиране върху изобретяването на машини, както ние ние си ги представяме – структури, състоящи се от скелет с фиксирани и движещи се части.

Въпреки това сведенията от първа ръка на Херодот са довели до спекулации за съществуването на триподи и скрипци през Старото царство, но археолозите са се убедили, че такива инструменти не са били въвеждани в Египет преди Римските времена, след 30-та година пр.Хр. Това противоречие между сведенията от първа ръка и археологическия запис създава дилема. Решението, обаче, е просто.

Цитираните дървени машини са били дървени кофражни форми. Когато думата “машина” се замени с думата “форма” цитатът се чете по следния начин.
 
Тази пирамида е била построена по следния начин; под формата на стъпала, които някои наричат crosae, а други наричат bomides. След като била приготвена основата, те издигнали камъни, като ползвали форми, направени от къси дървени дъски, които издигнали камъните от земята до първите редове стъпала. На това ниво имало друга форма, която приела [каменния чакъл] при пристигането. Друга форма издигнала камъка до вторите стъпала. Или е имало толкова форми, колкото и стъпала, или е имало всъщност само една, подвижна, за да стигне всяко следващо ниво, когато са искали да вдигнат камъка по-нависоко. Споменавам двете възможности, защото и двете ми бяха разказани.

Лекото изменение на езика, което е превърнало “кофражните форми” в “машини”, показва колко е трудно да се интерпретират дори и много простите технически думи, когато знанието е било загубено. Кофражната форма може да се счита за апарат или за устройство. Гръцката дума, mechane [мешане], използвана от Херодот, е общ термин, който означава нещо измайсторено, изобретено, или изфабрикувано. Тъй като думата не е специфична, една най-груба генерализация, това, което остава на въображението, създава концептуално изопачаване, и незапознатостта с действителния метод на строене си личи по начина, по който един преводач е интерпретирал и следователно превел текста от предния преводач.

Не само, че разказът на Херодот не подкрепя рязането на камъни, а също така и не намеква, че блоковете са били дърпани с въжена нагоре по пирамидата. Това, което е съществува като описание, подкрепя трупането на материал в пирамида ниво по ниво. Разказът никъде не споменава, че блокове са били издигани по рампи или с машина директно от земята на големи височини. Разказът продължава:

Най-високата му част, следователно, била завършена първа, и след това завършили частите, които следват. Последно от всичко те завършили частите на земята, и онези, които били най-ниско. На пирамидата има надпис с египетски знаци за това колко е било похарчено за репички, лук и чесън за работниците. Човекът, който тълкуваше записа, както добре помня, ми каза, че това се равнявало на 1600 таланта сребро. И ако това е истина, колко ли повече е похарчено за железни инструменти, за хляб и за дрехи за работниците, тъй като на тях им е отнело времето, което споменах, за построяването на този паметник, без дори да броят, според мен, времето за добиването на камъните, за транспорта им, и за построяването на подземните стаи, които време без съмнение е било значително.

На Херодот, който е обичал да изчислява проблемите, му е било трудно да повярва в това, че пирамидата е била построена за двадесет години. Но по-интересното е, че без подходящият научен промисъл, споменаването на лука и чесъна е напълно абсурдно. Например, на бележитите египтолози Бъдж и Гастон Масперо (Budge, Gaston Maspero) им се струвало толкова нелепо, че мислели, че интерпретаторът нарочно е заблудил Херодот.  Бъдж коментира в “Мумията”, че надписите били пълна измислица. Днес знаем, обаче, че химическите миризми, като онези, наподобяващи чесън, съвпадат с алхимическите процеси на Кхнум. Знаейки това, можем да си дадем сметка, че този запис е нещо наистина безценно. Това са едни оригинални, истински сведения, запазени от времето на завършването на строежа на Великата пирамида.

Коментарите на Херодот за другите разходи са ясна индикация, че не е проумявал химическият смисъл на надписите. Нито пък изглежда да му е било обяснено, защо е била предоставена тази важна информация. Това със сигурност се е смятало за основна част от обяснението на гида, подсказвайки, че те може да са разбирали нещо за метода на строене. Ако не са разбирали, поне със сигурност са знаели, че надписите са важни.

Не е трудно да се разбере защо гидовете е нямало да са ефективни в това да обяснят на Херодот метода на строене, ако са го разбирали. Изглежда не е имало подходяща гръцка дума, с която да се опише този камък, като най-близката е била полиран (xeston). Комуникирането на схващането за камък, направен от човека и въобще камък, подготвен или манипулиран от човека, е можело лесно да се разбере накриво, особено когато чрез интерпретатор се разговаря с пътешественик, незапознат с технологията.

От прочита на цитата от Херодот изникват различни възможности. Едната е, че гидовете мислели, че адекватно комуникират метода на строене на пирамидите. Интерпретаторът може да е изменил разказа чрез превода. По-вероятно е, че гидовете са разказвали само изкривена, легендарна информация. Какъвто и да е случаят, модерните преводачи нехайно са замъглили текста, като са възприели ключови думи накриво. Предразсъдъците за строежа на пирамидите са изиграли значителна роля в преводите на текста на съвременни езици.

Въпреки че разказът съдържа малко дезинформация, ние също така откриваме, абзац по абзац, че е осеян със следи за действителния строежен метод – уместни следи, които в противен случаи не биха присъствали. Количеството и контекстовата уместност на следите не могат да са случайност, нито пък може тези следи да се игнорират. Това води до поставяне на стандартното интерпретиране на разказа под сериозен въпрос. Когато бъде изчистен от смущенията, изниква една по-ясна история. Вместо да поддържа стандартната теория, този разказ трябва да се приеме като историческа документация, поддържаща моите открития.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 13

Записано е на латински

Кога са изчезнали последните знаци на тази технология и защо? Отговорът на тези въпроси все още се изплъзва. Съществуването на алхимично знание все пак може с точност да се проследи до един момент, малко след смъртта на Исус Христос. В древната научна енциклопедия, написана от римския натуралист Плини Стари (23-79г), се открива едно описание. Сведенията на Плини не са легендарни, нито пък са написани езотерично; те ясно описват очебийните черти на технологията. Но описанието от Плини още е неразбрано от модерната наука, защото, за да се разпознае какво е написано, човек трябва да има подходящото предварително знание.

Плини станал един от авторитетите в науката и нейната история през Средновековието, оставяйки основополагащ отпечатък върху интелектуалното развитие на западна Европа. Той основал нов вид научна литература – енциклопедията. Той бил първият, който събирал стар, разнообразен научен и псевдонаучен материал, за да го подреди по един методичен и експертен начин. Получилата се енциклопедия “Естествена История”, съставена от тридесет и седем книги, е с впечатляващ обхват. Тя покрива ботаниката, зоологията, географията, антропологията, космологията, астрономията, и минералогията. През Средновековието уроците върху този му труд често се приемали като заместител на общото образование, а авторитетът на Плини останал в сила за над 1500 години.


Чак през 1492г неговият авторитет бил поставен под съмнение в “Относно грешките на Плини”, написана от бележития лекар и филолог Николо Леоникьо (Niccolo Leoniceno). Въпреки че днес енциклопедията на Плини се оценява като един от монументалните литературни трудове на класическата античност, модерната наука обявява труда като безполезен като наука. И така да е, ако нашата цел е да разберем, оценим, и действително да се опитаме да възстановим най-доброто от науките на античността, то енциклопедията на Плини е научно бижу.

Към днешна дата, абзаците относно алхимическото каменоделие объркват учените, и това води до груби грешки в превода на труда на Плини. По-лошо, при положение че очевидните принципи и характеристики на древната наука са непознати, преводачите отхвърлили сведенията на Плини като грешни. Де Розиер коментира проблемите на превода:

М. Грос (M. Grosse), автор на германския превод на Плини, високо ценен от учените хора, посочва, че в цялото това описание римският натуралист явно е направил всичко по силите си, за да бъде неясен. “Въпреки моята запознатост”, казва той, “както със стила на Плини, така и със значенията, които той дава на термините, беше трудно, понякога дори невъзможно, пасажите да се преведат ясно и точно”. Причината със сигурност е била, че той не е бил запознат с веществото, което Плини описва.

Можем да оценим трудността на буквалното превеждане на технически материал, след като техническото знание е било изгубено, особено за един човек, учен стриктно в областта на литературата. Освен моя превод, всички опити да се преведат интересуващите ни пасажи са били безплодни.

През 1883г Френската Академия на науките, с целта да сравни древното научно знание с това от своето съвремие, произвела и анотирала френски превод на енциклопедията на Плини. Първата половина на 19ти век довела до няколко важни развития. Жан Франсоа Шамполион разшифровал египетски йероглифи, и Георг Фридрих Гротфенд (Georg Friedrich Grotefend) дешифрирал персийско клинописно писмо. За първи път бил произведен портланд-цимент, и била установена пълната минерална класификация. Последната позволила Френската Академия на науките да направи изчерпателна критика на писанията на Плини относно минералогията.

Един абзац от Книга 31 от Плиниевата енциклопедия се сторил безсмислен на френските учени. Но пасажът завладяващ с това, че поддържа съществуването на алхимическото каменоделие. Абзацът на латински е както следва:

Nitrariae Aegypti circa Naucratim et Memphim tantum solebant esse, circa emphim deteriores. Nam et lapidescit ibi in acervis: multique sunt cumuli ea de causa saxei. Faciunt ex his vasa…

Преведено на английски, пасажът се чете така:

В предишни времена, Египет нямал оголени залежи от натрон, освен онези близо Нукратис и Мемфис, като било известно, че продуктите на Мемфис са некачествени. Факт е, че при натрупване на материали тя (натронът) вкаменява [минерали]. По този начин се получават множество купчини [от минерали], които се превръщат в истински камъни. Египтяните правят вази от тях...

Точно този абзац е прост и директен, така че няма грешка в превода – египтяните правили истински камъни според Плини. И последното изречение отново казва, че технологията на Кхнум е била използвана за производство на каменни вази. Плини дава по-подробно описание на производството на изкуствен камък в един сегмент относно производството на вази. Вазите са наречени мурхинови. Следното е стандартен превод на описанието на Плини, намиращо се в Книга 37:

Дата на появата на мурхиновите вази и какво са упоменавали:

VII. Със същата тази победа в Рим се появиха и мурхиновите вази. Помпей първи посвети мурхинови чаши и купи на Юпитер в Столицата. Тези съдове скоро минаха във всекидневна употреба, и се търсеха за украса и посуда на масата. Дашните разходи по тези предмети всеки ден се увеличаваха: един бивш консул пи от мурхинов съд, за който плати 70 таланта [около $1 милион през 1988г], въпреки че побираше само три пинта.

Той беше толкова обладан от съда, че нахапа ръбовете му. Щетите всъщност увеличиха цената му, и днес няма по-скъп мурхинов съд от този.

Същият човек пръсна големи суми, за да се сдобие с други предмети от това вещество, за размера на които може да се съди по това, че когато Нерон ги заграби от децата му, за да направи изложба, те изпълнили личния му театър в градините отвъд река Тибър, зала достатъчно голяма, за да задоволи дори подтика на Нерон да пее пред пълна зала, докато репетира за появата си в Помпейския театър.

Точно на това събитие се случи да преброя парчетата от един счупен съд, включени в изложбата. Беше решено, че парчетата, като останките от Александър Велики, трябва да се запазят в урна за изложба, явно като знак за скръбта и нещастието на века ни. Преди да умре, консулът Тит Петроний (Titus Petronius), за да обиди Нерон, наредил да се счупи една мурхинова купа, оценена на 30 таланта [$500 000], за да лиши масата на императора от нея. Само че Нерон, както подхожда на император, надмина всички останали, като плати 100 таланта [$1.5 милиона] за един единствен съд. Струва си да се запомни факта, че император, глава на отечеството, трябва да пие на такава висока цена.





Пасажът посочва, че ценните каменни вази били посветени на Юпитер, върховният бог в римската митология. Това може да отразява пренасяне на обичаи в религиозните традиции. Има вероятност по-древните алхимически направени каменни вази да са били посвещавани на Слънчевия бог на Египет, Ра под формата на Кхнум Ра. След Римското завоевание, Юпитер бил почитан под формата на Юпитер-Амун, като Амун е бил върховното божество, идентифицирано със Слънцето през късната ера. Може би думата мурхин е произхождала от името на Кхнум.

Латинското изписване е murrhinum. Като се изключи “м”, последователността на съгласните в латинското име е: .rrh.n.m, което може да е латинския начин за изписването на .kh.n.m: Буквите “kh” се произнасят по същия начин като “ch” на германски и буквата “j” (йота) на испански, звукът който се чува в името Хуан (Juan).  Това произношение има гърлен звук “rrh”. Този вид произношение или звук би трансформирало думата в mukhinum, което близо до името Кхнум.

Тези вази наистина са били безценни предмети, или заради свещена традиция, или заради прости технологични развития. Добавянето на определени суровини и загряването под определени условия, създава изключително красиви оптически качества, като онези, описани по-долу. Ясно е, че описваният материал има черти, които не се вписват в чертите на естествения камък. Във въпросните абзаци е добавено подчертаване.

VIII. Мурхиновите вази идват до нас от Изтока. Там те са откривани в малко-известни места, особено в царството Партия. Най-хубавите идват от Кармания. Твърди се, че са направени от течност, на която топлината дава плътност, когато е покрита със земя. Техните размери никога не надхвърлят подходящите за малка поставка за показ.  В редки случаи, дебелината им не е по-голяма от тази на съд за пиене като вече споменатия. Те не са много бляскави. Те лъщят, вместо да светят. Това, което им придава такава висока цена, е че разнообразните им сенки, и жили, докато се въртят, постоянно се променят от розово до бяло, или комбинация от двете, като розовото става огнено, или млечно-бялото става червено, когато новия оттенък прелее през жилата. Някои познавачи особено се възхищават на ръбовете на даден предмет, където цветовете се отразяват като във вътрешната част на дъга. На други им харесват дебелите жили. Всяка прозрачност или избледняване е недостатък. Има също и зрънца и мехурчета, които, като брадавици по човешко тяло, са точно под повърхността. Камъкът се цени и заради мириса си.

Според Плини, тези вази били направени от течност, която се втвърдявала при нагряване, описание, което е индикация, че вазите не може да са били направени чрез дялане на естествен камък. Споменаването на мехурчета и мирис може да се отнася единствено за изкуствено произведен материал. Един озадачен комитет учени от Френската Академия на науките реагира така:

Въпросът с мурхиновите вази беше обсъждан дълго време. Според Скалигер, Мариет, Лагранж, и екип, това е бил порцелан, който, през римско време, се е правел само по периметъра на познатия свят (Китай, Япония, и Формоза), и който, транспортиран на цената на много разходи сухопътно и през ръцете на двадесет различни човека, сигурно наистина е имал огромна цена. Но порцеланът е изкуствен, а разнообразието от цветове, играта на светлината по повърхността на мурхина, ивиците, и вълнистите петна, за които говори Плини, не са черти на порцелана. Освен това, “...humorem sub terra calore densari...” [течност, на която топлината придава плътност, когато е покрита със земя, тоест, втвърдява се, когато се нагрява в глина] едва ли може да значи направен от човека процес, аналогичен на този, който трансформира каолина в порцелан. Но от описанието му, единственото естествено вещество, с всички описани от Плини черти, е флуорита.

Въпреки че Плини описва материал, който единствено може да е направен от човека, френските учени решили, че вазите ще да са били направени от флуорит, каменен материал, с бели и розови жили, който трябва да се дяла. Коментарите им продължават:

Да се идентифицира флуорит насред толкова много разнородни вещества ще да е било трудно; да се добие, тоест, да се изолира и пречисти, невъзможно. Следователно е било нужно да се открият местни парчета разнороден материал с колкото се може по-малко включения. Това е било нещо рядко. Още по-редки са били случаи на розова кристализация, тъй като розовото е на последно място в редицата на разнообразието: зеленикаво сиво, бяло, жълто, виолетово, синьо, медено жълто, и розово. Трябва да се помни, че, дори и днес, добрите находки флуорит се ползват за направата на красиви вази. Наскоро, флуорит беше използван, за да се придаде матов завършек на порцеланови статуи, които се превърнали в стъкло при печенето.
В тази последна констатация, учените говорят за факта, че флуоритът се ползва за производството на хидрофлуорна киселина, жизненоважна за производството на керамика. Флуоритът се разтваря в сярна киселина, за да се получи хидрофлуорна киселина за атакуване на стъкло. Следва една интерпретация на текста на Плини от Френската Академия на науките:

За което платил 70 таланта: Такива невероятни суми (70 таланта) са почти отвъд фантазиите. Седемдесет таланта се равняват на почти 35 000 суверена [$1 милион] в нашите пари; и малко по-късно ще говорим за сума четири пъти по-голяма от тази – и всичко това за един съд, направен за сравнително неблагоприятни приложения.
Всяка прозрачност или избледняване е недостатък: Полупрозрачност: това се потвърждава по-долу.
Камъкът се цени също и заради мириса си: Това е една от причините да се смята, че мурхинът е бил изкуствен.
Направен от течност, на която топлината придава плътност: Трудно е да се проумее, че топлината предизвиква втвърдяване. Нормалните очаквания са, че когато едно твърдо тяло се нагрее, то се стапя. По този начин, трябва да вземем предвид възможните значения на този израз, а именно: (1) изпарение, последвано от кондензация, при което се втвърдява магмата, или което е още по-вероятно, кристализация, (2) видове сталактити или сталагмити (като се помни, че наистина съществува сбито разнообразие от такива, съставени от малки бучки, свързани заедно).





През 1830-те години, членовете на Френската Академия на науките не са знаели, че една течност може да се втвърди при нагряване. При още неразвита органична химия, феноменът е бил непознат. В контекста на развитията в неорганичната химия от тяхното време, трансформациите между различните състояния на материята под влиянието на топлината са можели да се случат по един непроменим начин. Когато се нагряват, твърдите тела стават течни. Течностите стават газове. После, при охлаждане, газовете стават течности, когато кондензират, и течностите стават твърди, когато кристализират. Това фундаментално, униформено поведение на цялата материя, е представлявало непроменим закон за членовете на видната Френска Академия на науките.

Следователно, описанието на Плини е било безсмислица според тях. То се е противопоставяло на естествените закони. Консенсусът им бил, “Внимавайте с Плини и неговите фантастични описания!” Модерната химия, разбира се, е потвърдила твърденията на Плини, че течностите могат да се втвърдяват при нагряване. Термосгъстяващите се пластмаси се втвърдяват при нагряване. А химията на геополимеризацията демонстрира, че колоиден разтвор на минерали се втвърдява при нагряване.

Само че, авторитетът на Плини в това отношение все още не е оправдан. Въпреки описанието, което може да говори единствено за изкуствен камък, флуорит, един естествен камък, продължава да се открива в преводите на текстовете на Плини.

Всеки египетски йероглифен и клинописен текст, дешифриран в началото на 1800-те години, отразява ограниченията на научното знание за съответното време. За 150 години преводите на повечето текстове не са били осъвременени, за да отразят модерното знание. Това означава, че древните текстове, които може да съдържат описания на алхимично каменоделие, остават ужасно неточни.

Плини е уважаван заради способността си да връзва частична информация от разпръснати източници и да достига до заключения, които често се оказват точни. Той критикува фараоните за това, че са построили такива сложни пирамидни гробници, но вероятно не се е замислил много за метода, по който са били построени. Като Покан и изследователите от SRI International, Плини също недогледал метода на строежа. Той знаел, че мурхиновите вази са изкуствен камък, и знаел че, използвайки натрон, египтяните правели “истински камък”, и въпреки това, въпреки че се чудел как египтяните са вдигнали тежките блокове във Великата пирамида толкова нависоко, той така и не приложил знанието си по въпроса за строежа на пирамидите.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 14

Изгревът на пирамидите


Методите за строене на пирамиди повдигат големи въпроси. Трудът, който би бил нужен, ако се ползва приетият метод, е зашеметяващ, дори и с модерна техника; и поради това, че методът за строежа им убягва на историците, причините за възхода и залеза на строенето на пирамиди днес са криворазбрани.

Като цяло, египтолозите проповядват, че ранните пирамидни строежи били непоносимо бреме за човешката работна ръка и икономиката, предизвиквайки упадък. Това обяснение не успява да засегне причината, поради която никой не се е опитал дори да строи пирамиди по времето на определени по-късни заможни династии, притежаващи допълнителни територии, големи маси роби, по-добри сечива, и които са изпълнявали плодотворни строителни проекти.

Причините за възхода и залеза на пирамидното строене изкристализират, когато човек вземе предвид развитията, свързани с употребата на лят камък. Развитията в строителството вървят успоредно с онези в модерната бетонна индустрия след въвеждането на портланд-цимента; например, първите пирамидни блокове тежали само няколко килограма. Размерът им постепено се увеличил през Пирамидната ера, стигайки до огромни блокове и подпорни греди, тежащи по стотици тонове на бройка. Ако пирамидите са били построени с дялани блокове, еволюцията на пирамидните строежи би била крайно невероятна. Един общ преглед изяснява тези аргументи.

ФИГУРА 41. Сфинксът и Великата пирамида.

Великата пирамида е една от най-ранните пирамиди. Известни са повече от седемдесет пирамиди, и други може да са скрити под пясъците на пустинята. Които и да са още заровени, не биха били големи пирамиди, а малки, разрушени постройки. Всички известни пирамиди са разпределени в групи, намиращи се в няколко различни географски области от некрополиса на Западния Бряг.

Пирамидата на фараон Зосер е послужила за прототип за следващите пирамиди от Трета Династия. Тъй като историята на Трета Династия е мъглива, като броя и поредността на управленията все още се дебатира, е трудно да се идентифицират пирамидите, които следват веднага след тази на Зосер. Като за начало, сред строящите пирамиди наследници на Зосер от Трета Династия са фараоните Секхемкет,  Неб-ка, и Кха-ба. Никой от тези царе не управлявал достатъчно дълго, за да завърши паметника си.

ФИГУРА 42. Пирамидите се намират в некрополиса на Западния Бряг на Нил.

Пирамидата, която се счита за втора в хронологията, се приписва на наследника на Зосер, Секхемкет, за който се смята, че е властвал от шест до осем години. Този комплекс се намира в Сакара, близо до оригиналната пирамида, и е планирана по подобен дизайн. Намерението да се построи по-голям паметник е очевидно заради по-голямото заграждение. Този незавършен паметник е в руини. Само две нива са останали.

Една отличителна архитектурна черта, която се открива вътре, е една врата, обособена от арка. Ако тази пирамида е правилно датирана към Трета Династия, тази арка най-вероятно е първата, построявана някога. Наблизо били открити няколко Птолемееви мумии, зарити в пясъка. Били открити също и предмети, датиращи от Двадесет и шеста Династия и по-късно. По време на Двадесет и шеста Династия старите традиции били възобновени. Едно помещение вътре в пирамидата, в което за първи път се влязло по време на разкопки през 1950г, показало знаци на предишно влизане, въпреки че почти 1000 предмета златна бижутерия не са били премахнати от прилежащия коридор на стаята.

На мястото били открити строителни рампи. Тези рампи не поддържат идеята за дърпане с въжета на огромни блокове за Великите пирамиди, защото блоковете на тази постройка са малки. Ако тази пирамида е правилно датирана към ерата, в която се е агломерирал камък, блоковете са били произведени близо до мястото в многобройни малки дървени форми. Блоковете после са били пренасяни нагоре по рампите и поставяни в строежа на пирамидата. Би било утежняващо обстоятелствата и ненужно тези малки блокчета да се леят на строителната площадка.

Релефни рисунки върху пясъчниковите скали близо до Синайските мини показват как Секхемкет бие местните пустинни народи, за да опази минералните находища. Експедицията на Ротенберг (Rothenberg) изследвала следи от сечива и графити по пещерни стени, които позволили да се разграничат ранните от късните миньорски операции. Докато Средното и Новото царства използвали метални сечива с връх, в по-ранни времена миньорските пещери били правени със заострени сечива от кремък. Ротенберг наблюдавал, че мините били най-усилено експлоатирани към края на Четвърта Династия. С други думи, мините били силно експлоатирани до времето, по което били построени големите пирамиди.

ФИГУРА 43. Изображението на проектирания контур на пирамидата на Ка-ба, която така и не била завършена, се издига над руините.


Масите пясъчник били премахнати от мините, като били направени серия дупки. Този камък после бил разбит на пясък с по-твърди камъни, за да се добият мафкатните гранули в него. Самият мафкат най-вероятно бил транспортиран обратно до Египет, за да бъде разбит за цимента.

Една пирамида, намираща се при Заваит ел-Ариан, недалеч от Гиза, е известна като Слоестата пирамида и се числи към първите фази на египетската архитектура. Тя не е била адекватно приписана. Името на фараон Ка-ба се открива в близкото гробище, което го прави най-вероятния строител. Слоестата пирамида била зле конструирана и в момента е в руини. Употребата на малки варовикови блокове тук все още преобладава, но са станали някак по-големи. Качеството на блоковете е ниско и се смята, че произлизат от кариера на юг. Тази кариера може също да е източникът на агрегатите, използвани за производството на блокове за пирамидата. На тези блокове не е правен химически анализ, но тяхното ниско качество може да е резултат от няколко фактора.

Някои възможности са забавянето на миньорската или общата работа, или употребата на некачествени минерали. Ако царят е бил на преклонна възраст, когато е бил коронован, или в лошо здраве, минната дейност, една трудна и времеотнемаща операция, може да е била спестена и строежът да е бил приключен вероятно с възможно най-малкото количество цимент преди смъртта му. Ако циментът се е ползвал пестеливо, получените блокове е нямало да бъдат много здрави. Ако това са били лоши земеделски години, животинските продукти за цимента може да са били по-малко. Друга възможност е невъглеродните части от варовика да не са реагирали. Това се случва, ако глината във варовика не е алуминеста.

Възможно е също така, използваният цимент да не се е втвърдил достатъчно бързо, за да станат висококачествени блокове над определен размер. Блоковете не са се напукали на парчета както онези с по-голям размер, които присъстват в пирамидата, и вероятно са изглеждали адекватно по време на строителството. Близко наблюдение може да е разкрило малки пукнатинки или лош завършек, подтиквайки Хелиополските специалисти да продължат експериментите с формулата.

Целта на строителите от Трета Династия била, да се постигне по-бързо стягане, позволяващо по-големи блокове с по-високо качество. Строенето с големи части има определени предимства. Архитектите без съмнение са осъзнавали, че големите блокове, бидейки трудни за помръдване, са осигурявали повече защита за погребалните камери. Големите строителни елементи е по-малко вероятно да бъдат експлоатирани в по-късен момент, а транспортирането на камъни е много работа, която може да се елиминира, при условие че блоковете могат да се отливат директно на място. С други думи, колкото по-големи са строителните единици, толкова по-малко работа е нужна.

Три други сгради, построени далеч от Мемфис, са съмнително приписани на Трета Династия. Като цяло, те не показват архитектурен напредък от пирамидата на фараон Зосер. Тези пирамиди са малки и са далеч по-некачествени, с изключение на по-големите им блокове. Пирамидите от Трета Династия са с дизайн на стъпаловидни сгради с подземни гробове. Структурния дизайн варира при различните пирамиди, тъй като архитектите експериментирали с инжинерни възможности.

Последният цар от Трета Династия бил Хуни, и е последният, който построил стъпаловидна пирамида. Неговата сграда обикновено се обсъжда във връзка с пирамидите от Четвърта Династия заради противоречивата си история. Изглежда, че Снеферу, първият цар от Четвърта Династия, извършил експеримент върху пирамидата на Хуни. Голямата стъпаловидна пирамида на Хуни била чудесно построена при Меидум, 65 км южно от Мемфис. Оригинално, тя имала седем етажа и се издигала на 92 м височина. Някои от блоковете й тежат около 0.25 тона.

Когато Снеферу бил коронован, той наредил на работниците си да увеличат височината и да добавят допълнителни фасадни блокове от основата до върха на пирамидата на Хуни. Така се получила първата изящна, геометрична пирамида. Дизайнът бил приветстван като голяма иновация, вдъхновение за последващите пирамиди. Новопреобразената пирамида, с гладкия си завършен вид заради фасадните блокове, отразявала искрящи снопове от лъчиста светлина и създала репутация на Снеферу като слънчев иноватор. Снеферу встъпил в ерата, която наричаме Пирамидна епоха.

Технически прецизната, чиста геометрична форма, била свещеният символ на бенбена. Думата бенбен започнала да означава пирамиден камък или камък, символизиращ Слънчевия бог в свещения египетски йероглифен език. В храма на Хелиополис в ранните времена на върха на висок стълб бил издигнат един представителен бенбен с пирамидна форма, формирайки обелиск. Предполага се, че този бенбен е бил метеорит. Това предположение се подхранва от сведенията на Плини в Книга II от “Естествена История”, където се казва, че метеорит или “камък, падащ от Слънцето”, бил почитан в Абидос, в северен Горен Египет. Само че, в съзвучие с формата му и установената религиозна традиция, този пирамиден бенбен в Хелиополис по-скоро може да е бил алхимически направен камък.

В даден момент от историята, елегантната суперструктура на Хуни или мистичната архитектурна форма на Снеферу навлязла в ненадеен, катаклизмен упадък. Голяма част от външната й зидария се сринала на земята в един бурен земетръсен момент. Резултатът бил огромен хълм от каменни развалини. Той все още заобикаля паметника. Тази забележителност привлича доста голямо внимание, а причините за злополуката са се превърнали в една от загадките на египтологията.

Общо приетата теория е, че, на неизвестна дата, ключови подпорни блокове се изместили извън местата си или били премахнати. Ако е последното, най-вероятният извършител би бил Рамзес II, който имал лошата слава, че граби блокове от пирамиди за своите собствени паметници. Други теории, опитващи се да обяснят катаклизма, са че пирамидата е била разклатена от земетресение, или че е имало несъответствия между оригиналния и радикално новия дизайн. Всяка от тези възможности може да е предизвикала верижна реакция, отприщтвайки огромната лавина, която изкъртила по-голямата част от външната зидария. Днес, когато се гледат отдалеч, останките имат сюреалистичния вид на баснословна висока кула, издигаща се от средата на огромен хълм.

ФИГУРА 44. Каменно изображение и надпис на Снеферу бил гравиран върху лицето на Синайските скали.

Снеферу бил най-усърдния строител в египетската история. На Либийското плато, десет километра южно от Сакара, при Дашур, той построил две гигантски пирамиди. Те доминират хоризонта дори и днес. Той уместно нарекъл първата Южната Блестяща пирамида, а втората, на север, Блестящата пирамида. Днес те са известни съответно като Наклонената пирамида (както и Ромбоидната, Притъпената, и Неправилната пирамида) и Червената пирамида. Заедно, те имат повече камък от Великата пирамида. Работниците на Снеферу произвели паметниците по време на двадесет и четири годишното управление на царя, и ние вече разгледахме логистичните проблеми, които възникват за инженерите.

Освен това, на Камъка от Палермо е записано, че Снеферу е строил храмове из Египет. Смята се, че той също е построил и първите Долинни храмове и издигнати пътеки, както и малките, допълнителни пирамиди, намерени южно от родителските постройки. Тези видове зидарски произведения красели собственото му строителство и също се вярва, че точно той ги е добавил към комплекса на Хуни. Снеферу много е надминал други плодовити строители в египетската история.

Камъкът от Палермо разказва, че той пратил да донесат кедър от Ливан. Пратил флотилия от четиридесет големи кораба да вземат огромни кедрови греди от ливанския бряг, същият вид мисия, изпълнявана още от ранни времена. Ние вече разгледахме как това историческо събитие има връзка с приготвянето на кофражни форми за строежа на пирамидите. От значение е също, че името на Снеферу се открива в Синай, споменато в големи релефи по скалите. Както може да се очаква, той експлоатирал мините в огромен мащаб. Синайските мини, работени от него, били известни като мините на Снеферу за 1000 години.

Наклонената пирамида на Снеферу била първата от наистина колосалните супер-постройки. Тя е добре запазена с връх, който е все още остър, и много голям брой от фасадните камъни все още са непокътнати. Тази пирамида се намира в зона със забранен достъп, така че аз не съм я изследвал лично. Казва се, че някои от фасадните блокове в долната част на пирамидата са високи по 1.5 м, сигурен знак за отливане намясто, докато част от по-малката зидария е сглобена сравнително грубо, което говори за предварително отлети камъни. Височината на блоковете варира от малка до голяма, което допринася за стабилността.

Съвременното име Наклонена пирамида е породено от ъгъла на наклона й, който рязко се смалява в горната половина на пирамидата. Формата й я прави уникална сред пирамидите. Архитектът радикално променил ъгъла, в опит да намали огромното налягане върху подпорните стени на вътрешните помещения, които, както се смята, вече били започнали да се напукват по време на строежа.

Смята се, че поради тази причина продължил, за да построи дори по-голямата Червена пирамида, наречена така заради розовия оттенък на камъните си. Тук блоковете са огромни, като всеки един е отлят намясто. Натрупващите се алхимически и инжинерни развития позволили по-добра сила и дизайн в сравнение с всички предишни пирамиди. Погребалната стая, която традиционно е под земята, била вградена в самата пирамида. Височината на блоковете варира от 0.5 м до 1.4 м. Червената пирамида се извисява на 103.36 м, и има квадратна основа 220 х 220 м. Размерите й се приближават до Великата пирамида, която ще последва.

В гробището около пирамидата на Хуни при Меидум са намерени боядисани варовикови статуи на принц Рахотеп и жена му Нофрет, като последният е син на Снеферу. Използваната боя е много добър алхимичен продукт, който е запазил свежия си цвят до днес. Вградените очи са наистина изящни, агломерираният камък прави тази техника възможна. Клепачите са направени от мед, бялото на очите е кварц, а роговиците са скален кристал. Материалът, който изгражда ирисите, е с неясен химически състав, като се смята, че вероятно е вид смола. Четвърта Династия е произвела най-забележителните скулптури.

Друг син на Снеферу е Кхнум-Кхуфу, който построил Великата пирамида. Пълното му име показва почитта му към Кхнум. Въпреки че днес се нарича Великата пирамида, Кхуфу наименувал своя паметник Пирамидата, която е Мястото на Изгрева и Залеза. Името, вдъхновено от Хелиополската митология, изобразявало пирамидата като трона на Слънчевия бог Ра по време на дневния му път по небесата.

Кхуфу и неговата пирамида били богато осигурени от царско имение, което се е поддържало хиляди години.През онези години една наследствена линия жреци, назначени от Кхуфу, предано поддържали храмовете и имотите и ритуално приготвяли приношения за починалия бог-цар. Олтарите били покрити с приношения от цветя, аромати, и храна. Паметниците, които споменават тези жреци, се датират на няколко исторически периода, обхващащи хиляди години. Те са индикация за това, че традицията не е била нарушавана допреди Птолемеевите времена.

Същата тази традиция била поддържана от жреците на бащата на Кхуфу, Снеферу, както и онези на неговия син, Кафра. Също като баща си, Кхуфу спонсорирал многобройни строителни проекти. Името му се среща по паметници из Египет. Той копаел за минерали в Арабската пустиня, Нубия, и в Синай, където бил изобразен на скалите, как пази мините.

Голяма част от комплекса, принадлежащ към Великата пирамида, е бил унищожен. Останали са само основите на заграждащите стени и погребалния храм. Голямата издигната пътека, която Херодот споменава, по размер била почти равна на пирамидата и на практика е била цяла само до преди 100 години. Днес, много големи камъни все още са там, давайки някаква идея за оригиналния й размер и монолитност. Други части от комплекса, като Долинния храм, тепърва предстои да бъдат разкопани. Гробището, заобикалящо Великата пирамида, е най-обширното, с големи, впечатляващи мастаби.

Седмата или осмата хронологично, Великата пирамида е най-голямата и представлява върха на инженерния дизайн. Египет никога повече няма да строи на такъв мащаб. Заради майсторската си конструкция, това е най-знаменития паметник на всички времена. Не е чудно, че съвременните инженери потрепват от мисълта да се дупликира този монумент, дори и с най-добрата техника. Основата е 232 м на страна, и площта на основата е 5.30 хектара. Чрез внимателно наблюдение на звездите, Великата пирамида е била по-добре ориентирана от коя да е друга; отклонява се само с една десета от градуса от съвременния географски север. Предполага се, че първоначално се е възвисявала на 147 м. Днес височината й е около 138 м, като връхният й камък и няколко стъпала липсват. Обемът й е 2 562 576 куб.м. Съдържа приблизително 2.6 милиона строителни блока и има общо тегло приблизително 6.5 милиона тона.

Трудно е да се оцени огромният размер на Великата пирамида, като се четат статистики. Може би това е по-добра илюстрация: ако всичките й камъни бъдат нарязани на квадратни парчета със страна 30 см, и те бъдат подредени едно до друго, те ще достигнат две трети от обиколката на света при екватора. Въпреки всичките проблеми на пирамидните строежи, които бяха подчертани, ако блоковете на Великата пирамида са били издялани, и ако се вземе предвид издялания отпадъчен материал, общата маса на прохабения камък би била близо до 15 милиона тона – което би невероятно би обременило приетата теория.

Наистина, теорията за дялането и дърпането с въжета повдига въпроси, които не са намерили достатъчно добри отговори. Ползвайки каменни и медни сечива, как са успели работниците да направят лицата на камъните абсолютно плоски? Как са направили така, че лицата да се срещат в една съвършена точка на върха? Как са направили отделните стъпала толкова подравнени? Как е било възможно нужният брой работници да маневрират на ограничената строителна площадка? Как са направили блоковете толкова униформени? Как са така някои от най-тежките блокове в пирамидата са били поставени на големи височини? Как така двадесет и два акра фасадни блокове са били направени да пасват един към друг на по-малко от косъм разстояние? Как така цялата работа е била извършена за двадесет години? Експертите могат само да налучкват. И никой египтолог не може да отрече, че тези проблеми не са били разрешени.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Теориите за строежа са много и продължават да се измислят нови. Всичките се основават на дялане и дърпане на естествен камък с въжета, и нито една не дава отговор на проблемите с несъвместимостта. Единствено теорията за отливането мигновено разтваря всичките логистични и други проблеми.

Какви директни доказателства за отливане се откриват във Великата пирамида? Фасадните камъни очевидно са продукт на каменно отливане. Както бе споменато, повечето от тях били премахнати, за да участват в строежите в Кайро, след като земетресението разрушило града през 1301г. Онези, които са оцелели, са на приземно ниво, заровени под пясъка през 1301г. Свръзките между облицовъчните камъни са едва доловими, фугите между тях са едва 0.005 мм според измерванията на Петри. Облицовъчните камъни са гладки и от такова високо качество, че често са били бъркани за светлосив гранит. Английският учен Джон Грейвс (John Graves) (1602-1652г) си помислил, на пръв поглед, че били мрамор.

ФИГУРА 45. От трите възможни позиции за отливане, само В и С стават за отливане на бетон.

Облицовъчните камъни са били направени под ъгъл, за да образуват склона на пирамидата. Заради формата им, отливането им е било по-сложно, отколкото отливането на нормални блокове. Фигури А, В и С показват три метода за отливане: отливане отгоре, отливане наобратно, и странично отливане. Само В и С са постижими, когато се прави бетон. Ако работниците са ползвали само вода, пълненето на форма по метода А би било лесно; но ако работниците са ползвали бетон, би било по-трудно да се изпълни скосената част от формата, защото кашата ще трябва постоянно да се бута срещу наклонената стена, за да не се образуват празнини.

През 1982г германските египтолози Рейнер Щаделман (Rainer Stadelmann) и И Хьорих Щаделман-Сурозиан (Hourig Stadelmann-Sourozian) открили, че надписите по фасадните блокове на Червената пирамида на Снеферу били винаги отдолу. Това важи също и за Великата пирамида и е индикация, че фасадните камъни са били отливани в обърната позиция (метод В) срещу съседни блокове. Веднъж след като се втвърдели и кофража бил премахнат, те били обръщани наобратно и поставяни. Това обяснява факта, че надписите са винаги отдолу на фасадните блокове. Това, че надписите винаги се откриват от долната страна, е добро доказателство за метода, по който са били правени. Ако фасадните блокове са били дялани, надписите щяха да се откриват по различни повърхности.

Позиционирането на облицовъчните камъни е било най-трудната и времеотнемаща част от изграждането на един ред от пирамидата. Те били обръщани наобратно и поставяни, а останалата част от нивото се е строяла отвътре. Накрая, между основната зидария и фасадните блокове били добавяни уплътняващи блокове, з да се завърши стъпалото.

Възходящият коридор, водещ до Голямата галерия, е бил запушен с три огромни гранитни блока, всеки дебел по 1.20 м, широк по 1.05 м, като всичко общо имало дължина 4.34 м. Едуардс написал, „Трите тапи, които все още са на мястото си в долната част на Възходящия коридор, са с около един инч (2.34 см) по-широки, отколкото входа на коридора и, следователно, не може да са били вкарани през Спускащия се коридор“. Тъй като затапването е трябвало да се случи след погребалната церемония, Едуардс продължава, “Следователно, не е оставала друга алтернатива, освен тапите да се съхраняват някъде в пирамидата, докато все още е била строеж, и да бъдат преместени по Спускащия се коридор, след като тялото е било положено в погребалното помещение”. Египтолозите са водили разпалени дебати за това къде са били съхранявани тапите, но до сега не е предлаган задоволителен отговор. Въпреки че на гранитните тапи в коя да е пирамида не е правен анализ, логично е да се предложи, че тези тапи във Великата пирамида са били агломерирани в Голямата галерия и по-късно са били приплъзнати на местата си.

Доказателства за отливане се откриват също и във Възходящия коридор. Блоковете в този коридор са поставени по редуващ се начин във вертикална и в наклонена позиция. Въпреки че наклонените блокове нямат структурна функция, вертикално поставените блокове поддържат самия коридор. Има големи монолитни порти, състоящи се от две стени и таван, направени във формата на обърнато U. Доказателството, че тези порти са били излети, са жлебовете в пода под тях, по-късно запълнени с цимент. В тези жлебове са били вкарани греди, за да поддържат онази част от кофража, която е оформяла тавана на портите.

Освен това пробата, предоставена от Лауер, беше от стената на Възходящия коридор. Вече описах сложния геополимерен скрепител, който засякох, мехурчетата вътре, органичните нишки, и отпечатъците от дървесна повърхност, оставени върху пробата.

Голямата галерия е най-импозантната зидария от интериора на пирамидата. Тя е дълга 47.5 м, висока е 8.5 м, и на нивото на пода е широка 2.1 м. Стените й са конзолни. Един от коментарите на Йомард за Великата пирамида е, “Всичко за строежа на този паметник е мистериозно. Скосените, хоризонтални и извити коридори, различни по размерите си, тясната шахта, двадесет и петте жлеба, изкопани в пода на Голямата галерия…” Йомард говори за жлебовете, внимателно  нарисувани на скицата (Фигура XIV.8, XIV.9), направена от Сесил (Cecile) за “Description de l’Egypte”.

Йомард не забелязал, че всеки квадратен жлеб в пода отговаря на вертикален прорез в стените. Двамата френски архитекта, Джил Дормион(Gilles Dormion) и Жан-Патрис Гоадин (Jean-Patrice Goidin), които пробили дупка в стената на Стаята на царицата през 1987г, докато търсели скрити стаи, предложили, че целта на жлебовете била да стабилизират греди, поддържащи дървен под, който водел до скрит коридор, който те не успели да намерят. Всички скрити помещения, които бъдат открити, ще добавят към сложността на строежа на пирамидата според приетата теория.

Очевидно е, че тези жлебове и дъги са били нужни за отливането на блоковете. За да се произведе правоъгълен блок, формата трябва да е хоризонтално ориентирана, защото, както водата, една течна каша ще открие хоризонталното си ниво, когато се налива. Ако блокът се отлива върху наклон, той ще се получи обезформен (Фигура 45). Блоковете за конзолната галерия били отлети, следователно, в хоризонталното си положение. Поддържащият механизъм е бил дървена дъска, стабилно подпряна в съответния прорез в стената. Върхът на всеки прорез е хоризонтален спрямо всеки следващ жлеб. Дъската била подпряна с тежест, вероятно с чувал с пясък. Премахването на тежестта (източването на пясъка, бел.прев) снижавало дървения механизъм, така че завършеният блок да може да се смъкне надолу и да се избута до позицията си (Фигура 49).

ФИГУРА 46. Всеки жлеб в пода на Голямата галерия на Великата пирамида отговаря на вертикален прорез в стената.


ФИГУРА 47. Разрез на Великата пирамида.

Френските архитекти, споменати по-горе, използвали специални устройства, осигурени от френската електрическа компания E.D.F., за да измерят цялата плътност на пирамидата. Те открили плътност на материала с 20% по-лека от тази, която е характерна и се очаква за варовика. В една статия на “Асошиейтед прес”, публикувана през декември 1986г и озаглавена “480 000 камъка, за които липсват данни в Пирамидата”, се преразказват твърденията на екипа, “Дупки. Имаме дупки. Може би с размерите на юмрук; може би с размерите на Нотър Дам… Или отговорът може да е, че някои от камъните са от по-лека скала, отколкото преобладаващия варовик, или пък пространствата, които уредите отчитат като празни, може да са запълнени с чакъл”.

Въпреки че не открили никакви стаи или огромни дупки, това, че основните камъни са по-леки от скалното легло, беше открито през 1974г от екипа от SRI International. SRI International откриха, че плътността на блоковете в пирамидата на Кафра са с 20% по-леки от скалното легло. По-леката плътност е последствие от агломерацията. Отлетите блокове винаги са 20 до 25% по-леки от естествения камък, защото са пълни с въздушни мехурчета, които, въпреки че са неизбежни през античността, в днешно време могат да се елиминират чрез вибриране на формите с тежка техника.

Голямата галерия води нагоре до така наречената Царска стая, дълбоко в интериора и на около две трети от височината на пирамидата. Блоковете, изграждащи плоския таван на Царската стая, са впечатляващи, те са сред най-големите в цялата постройка. Таванът се състои от девет монолитни плочи, тежащи по около 50 тона всяка, общо около 450 тона. Тези блокове не са били анализирани химически или структурно, за да се определи дали са синтетични, направени от гранитни агрегати от Асван. Пода и стените на Царската стая са направени по подобен начин от добре свързан червен гранит, който прилича на полиран. Логично е да се предложи, че тези блокове и големият гранитен саркофаг, твърде голям, за да може да се извади от Царската стая, са били отлети намясто. Саркофагът е бил отлят след като пирамидата е била завършена, вместо да е бил дялан и дърпан с въжета нагоре по пирамидата по време на строежа, както се проповядва.

Ако човек вземе предвид размера, дизайна, и времевите ограничения за строежа, става ясно, че ако Великите пирамиди са зависели от примитивни методи за дялане и дърпане с въжета, те нямаше да съществуват. Във Великата пирамида, стотици блокове, които съставляват сърцевината на зидарията, тежат по двадесет тона и повече и се откриват на нивото на Голямата галерия и по-високо. Ние изследвахме, че първите пирамиди са били построени блокчета, тежащи само по няколко килограма. С подобряването на методите и на инженерния дизайн, отливането намясто на все по-големи и по-големи блокове довело тази цивилизация, която била във финалните фази на Каменната ера, до направата на монументи, които са поразителни за съвременните наблюдатели, монументи, които днес не могат да бъдат напълно обяснени от експертите, нито пък успешно да се дупликират за същото време чрез дялане и дърпане на естествен камък с въжета. Сега, предстои да разгледаме логиката на това, че точно както изчезването на могъщи животински видове, строенето на пирамиди в пясъците на Египет също секнало.

ФИГУРА 48. Страничен изглед на вертикалните прорези в Голямата галерия.


ФИГУРА 49. Блоковете били отливани хоризонтално (А), и след като стегнели, били премествани в наклонена позиция (В), за да се изградят стените на Голямата галерия.
« Последна редакция: Август 22, 2017, 08:39:19 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 15

Залезът


Залезът на пирамидното строителство бил едва забележим отначало. Синът на Кхуфу, Джедефра, бил коронован и построил монумент на около 8 км северно от Великата пирамида, при Абу Роаш. Той го нарекъл Пирамидата, която е звездата Сехеду. Понеже Джедефра управлявал само осем години, паметникът така и не бил завършен, въпреки че бил направен значителен напредък. Повдигнатата пътека към него била може би най-добре изработваната някога, с дължина 1.5 км. Основата на пирамидата е квадрат 100 м, и по план трябвало да е значително по-малка от Великата пирамида.

Няколко блока от червен гранит, останали на източното й лице, подсказват, че пирамидата е била поне частично облечена с този материал, което би направило всяка ниска, недовършена постройка по-привлекателна за изследване. Днес пирамидата е в по-голямата си част разглобена. Мястото било използвано като кариера дори и в модерни времена. В “Пирамиди и храмове в Гиза” Петри разказва, че му било казано, че цели 300 камилски товара камък били изнасяни от мястото всеки ден. Тези данни ни позволяват допълнително да оценим каква трудност е да се добива камък с примитивни сечива. Дори и в модерни времена се оказва далеч по-лесно да се премахват и транспортират пирамидни блокове, отколкото да се добива твърд камък от скалното легло близо до строежа и да се облече постройката.

ФИГУРА 50. Пирамидата на фараон Кафра, Втората пирамида на Гиза.


ФИГУРА 51. На изток от погребалния храм на Кафра са (А) гърбът на Великия Сфинкс, (В) повдигнатата пътека, водеща до храма с галерията, и (С) долинният храм на Кафра.


ФИГУРА 52. Сечение на пирамидата на Кафра показва интериор, който е далеч по-недоизпипан от Великата пирамида на Кхуфу.

Следващият управлявал фараон бил друг син на Кхуфу на име Кафра (също Ра’Кха’еф, и, на гръцки, Кефрен), който построил втората най-голяма пирамида. Днес тя обикновено се нарича Втората пирамида на Гиза, но фараонът наименувал паметника си Великата пирамида. Интериорът й не е толкова изкусен като пирамидата на Кхуфу, въпреки че, комплексът, с впечатляващите си черти, е най-добре запазеният от групата Гиза. В Долинния храм южно от Великия Сфинкс, две нива са направени от блокове, тежащи по петдесет до осемдесет тона всеки, и подредени със свръзки от тип ръб-в-бразда (като паркет, бел.прев). Както бе споменато, някои блокове тежат по 500 тона. И Йомард, в “Description de l’Egypte”, коментира, “Заради размера им, аз първоначално си помислих, че тези камъни са издатъци на скалното легло, грубо одялани и оформени. Щях да остана невеж по въпроса, ако не бях забелязал хоросана, който свързва нивата”.

Въпреки тези свръзки, счита се, че камъните са били изрязани намясто заради големия си размер. Въпросът с транспорта и поставянето на тези камъни, следователно, удобно се избягва. Само че, свръзките, които са там, за да намалят стреса, са съвършено очевидни и са пълни с мазилка. Тяхното присъствие е неоспорима индикация, че тези блокове не са били дялани намясто. Още повече, тези блокове са ясно разграничени от скалното легло, или, с други думи, не са свързани с него. Със сигурност, транспортът и поставянето на тези блокове би създало огромни проблеми предвид средствата, които са били достъпни на египтяните от Четвърта Династия. Целият този въпрос се урежда с употребата на отливан камък.

ФИГУРА 53. Давидовиц изследва огромни блокове от първото стъпало на източното лице на пирамидата на Кхафра. Извитата ъглова свръзка при (А) говори, че камъните са били отливани срещу голи съседни камъни, за да се създаде близко напасване. (В) показва гъста мазилка, запечатваща дъното на отливката.

Определено, както се обсъжда в Глава 8, линиите на прекъсване (lift lines) на тези блокове не са хоризонтални, като геодезичните слоеве на Гиза. Вместо това те са вълнисти, причинени от прекъсвания на строителните работи. Височините на линиите на прекъсване не съвпадат със слоевете на Гиза. И тези блокове демонстрират същия начин на ерозия както пирамидните блокове. Въпреки че надигнатата пътека може да съдържа някои издатъци на естественото скално легло, в по-голямата си част, същият този аргумент може да се направи и по адрес на блоковете от надигнатата пътека.

Долинният храм за първи път бил разкопан от Мариет (Mariette) през 1853г. Той открил известната диоритна статуя на Кафра в един кладенец на входната алея. Долинният храм първоначално бил облечен отвътре и отвън с добре свързани един с друг гранитни блокове, като повечето от външните са били премахнати. Вътре, гранитните блокове са в съвършено състояние, показващи баснословното пъзелно свързване, което вече беше описано, което продължава и завива по ъглите.

Тези и много други черти в пирамидата и комплекса поддържат употребяването на отливан камък. Двутонния порткулис (подвижна вертикална решетка, бел.прев), споменат в Глава 1, е позициониран в тесен коридор и изисква усилията на поне четиридесет човека, за да се повдигне. Самият коридор дава място за не повече от осем човека, работещи заедно. В светлината на вече представените доказателства за отливан камък, има смисъл в това, тежките порткулиси на тази и на другите пирамиди да са били отливани намясто.

Също така, характеристики като униформените ширини на блоковете на Втората пирамида демонстрират изобилни доказателства за камъни, отливани в кофражни форми, и като блоковете на Великата пирамида, височините на блоковете на Втората пирамида също са редуващи се.

Няколко нива облицовъчни камъни стоят на върха на пирамидата. Някои са на петна и обезцветени от растежа на големи колонии малки, червени лишеи. Повечето, обаче, след хиляди години все още пазят гладката си повърхност и отразяват слънчевата светлина и бялата лунна светлина. Фасадните камъни си пасват един с друг със свръзки тип ръб-в-бразда. Определено, отливането на тези блокове е по-смислено, отколкото дялането им с примитивни сечива.

Самата пирамида е с размери 143.5 м височина и квадратна основа 215.5 х 215.5 м. Въпреки че не е планувана да е толкова голяма, колкото пирамидата на Кхуфу, Втората пирамида е построена на по-висок терен, заради което отдалече двете супер-сгради изглеждат като гигантски близнаци. Никой египетски фараон няма вече да се доближи до строителство с такъв огромен мащаб.

Изведнъж, залезът става драматичен. Следващият цар бил Менкуре (Микеринус на гръцки). Неговата пирамида, наречена от него Божествената пирамида и днес Третата пирамида на Гиза, била построена от блокове с редуващи се размери, подобно на пирамидите на Кхуфу и Кафра. Тя е с квадратна основа само 108.5 м и оригинално е била висока 66.5 м. Тя е 7% от размера на Великата пирамида.

Менкуре управлявал осемнадесет години, от 2490 до 2472г пр.Хр. Предвид количеството на строителните работи, постигнато по време на двадесет годишното управление на Кхуфу, Менкуре със сигурност би имал време да построи по-голям монумент, и все пак, се случил внезапен и драматичен упадък.

ФИГУРА 54. Трите велики пирамиди на Гиза, отляво, са тази на Кхуфу, на Кафра и на Менкуре.

Малката пирамида на Менкуре не е изключение. Последният цар от Четвърта Династия бил Шепсекаф, който управлявал малко повече от четири години. Той не планувал голяма пирамида. Вместо това, той построил различен тип царски паметник, който не бил нито пирамида, нито истинска мастаба. Сградата, която нарекъл Пречистената пирамида, днес се нарича Мастабет Фара’ун, и вместо това прилича на гигантски, правоъгълен саркофаг от качествен камък. Сградата е с размери 100 х 72 м, и е висока само 18 м.

ФИГУРА 55. Разрез на пирамидата на Менкуре.

Петата Династия (2465-2323г. пр.Хр) отбелязва края на Пирамидната епоха. По реда на управлението си, царете от Пета Династия, за които е известно че са строили пирамиди, били Усеркаф, който строил в Сакара; Сахур, Нефериркаре, Нюсере, всеки от които строил в Абусир; и Джедкара-Исези и Унас, който също строил в Сакара.

ФИГУРА 56. Пирамидата на Сахуре показва погребална стая с масивни греди, които се градират по размер заедно с височината си.

Техните пирамиди много по-долнокачествени, калпави в сравнение с онези от Четвърта Династия. Всичките били планирани да са по-малки от пирамидата на Менкуре, освен онази, започната за Нефериркаре в Абусир.

Въпреки че пирамидата на Менкуре е малка, тя е изградена от солидна централна зидария, само че монументът на Нефериркаре, който така и не бил завършен, и онези на другите царе от пета Династия, били построени от рехава каменна чакъл и пясък, напълнена между каменни стени като сандвич. Фасадните камъни са били в по-голямата си част премахнати и днес постройките са в руини. Повечето от тях не са много повече от купчини баластра, защото този вид конструкция рязко деградира, след като обвивката й е значително повредена или премахната. Оставащите облицовъчни камъни и камъкът на спускащите се тунели, мертеци, погребални стаи и саркофази приличат на агломерирани.

Повече се е наблягало на построяването на заобикалящия погребален комплекс, който в този период бил направен както от камък, така и от сушени на слънце кални тухли. Тези някога елегантни постройки също са почти напълно в руини. Погребалните комплекси изисквали далеч по-малко камък, отколкото пирамидите, и, следователно, не компенсират намаления размер на пирамидите. Повдигнатите пътеки, които се нуждаят от доста камък, понякога са били променяни, за да обслужват повече от една пирамида, и скалното легло се е използвало като предимство в построяването им. Повдигнатата пътека на Сахуре, например, два пъти променя посоката си, за да се възползва от естествения терен. Тя също така съдържа блокове, взети от комплекса на Зосер. Това представлява шестото фалшиво доказателство на египтологията, както го наричам, обсъдено в Глава 4, където става дума за блокове, пренесени до пирамидата на Унас.

Определени строителни блокове са много по-големи от онези, използвани в по-ранните пирамиди. Погребалните стаи, например, имат заострени тавани, направени от огромни варовикови подпорни греди, понякога с размери от 10 до 15 м на дължина и тежащи от 40 до 80 тона всяка. Дизайнът на таваните представлява три слоя масивни греди, които се поддържат една друга и увеличават размера си заедно с височината, на която се намират.

Въпреки че това не са големи пирамиди, някои имат забележителни черти. Пирамидният комплекс на Усеркаф, намиращ се на около 200 м от североизточния ъгъл на комплекса на Зосер, демонстрира красиви релефи по каменните стени на погребалния храм. И този вид изпипано изкуство е типично за погребалните комплекси на Петата Династия. Релефите в комплексите на Сахуре и Нюсере са дори още по-изящни. Само релефите в комплекса на Сахуре, смята се, оригинално са покривали около 10 000 кв.м стенна площ.

Египтолозите не могат да обяснят защо египтяните от този период са се посветили на  пищни декорации по храмовите стени, вместо да се концентрират върху строежа на големи пирамиди, нито пък могат да обяснят защо работниците са прибегнали до премахването на блокове от предишни паметници, за да завършат строителните си дейности. Причината, обаче, ще стане очевидна. В комплекса на Сахуре в Абусир, интересна черта на Долинния храм, днес в руини, е една подземна дренажна система.  Медни тръби, дълги повече от 300 м, са положени под паважа на храма, двора, и входната зала, след това по дължината на надигнатата пътека, 200 м, до излаз от южната страна.

Удивително малката пирамида на Унас е забележителна заради хилядите гравирани йероглифи, боядисани в синьо, които покриват вестибюла и белите варовикови стени на погребалната стая. Тези надписи, познати като Пирамидните текстове, представляват най-старите религиозни писания в света. Египтолозите предполагат, че тези свещени текстове датират от най-ранните египетски времена. Писанията, събрани и подредени от хелиополските жреци, съдържат толкова архаични форми на думите, че са индикация за екстремна античност, като онези, възхваляващи Кхнум, които са много по-отдалечени във времето, отколкото управлението на Унас. Множество части от гравюрите, запазени в пирамидата на Унас, не се повтарят по стените на по-късните паметници.

Силата на царя започнала да се разсейва след Четвъртата Династия. Царете от Петата Династия не можели да се надяват да командват със същата степен на власт и престиж като предшествениците, построили Великите пирамиди. Губернаторите на номите се сдобили с местна власт и се вярва, че това довело до разсейването на централната институционалност. Царете започнали да се женят за дъщерите на тези богати, властни губернатори, явно в опит да подсилят собствената си царска власт.

Все пак, времената били благоденстващи, и въпреки някои малки набези по границата, периодът не се характеризирал с войни. Вместо това, Пета Династия се характеризира с революция в изкуството и литературата. Търговията процъфтявала и в Средиземноморието имало египетска флота. За поне четирима от царете от Пета Династия се знае, че са пращали експедиции до Синай. А царските експедиции, пращани до Нубия и Пунт (Сомалиленд), се връщали с екзотични стоки. Защо, при цялото благоденствие, в комбинация с египетския натрупан експертен инженерен опит, организационни и други умения, е бил налице голям упадък в строителството?

На египтолозите им е трудно да посочат точната причина, поради която пирамидите от Пета Династия били по-долнопробни от предишните постройки. Повечето твърдят, че смаленият размер говори за упадъка на самата цивилизация. Това не е валидно обяснение, защото учените не оценяват упадъка на цивилизацията по веществените доказателства, а по липсата на строителство. Някои учени спекулират, че тенденцията в строителството се е дължала на консумацията на нещо, което не оставя следи. Всички са единодушни, че не се намира едно просто обяснение.

Но едно просто, логично обяснение излиза на светло, когато има разбиране за това как наистина са били построени пирамидите. Упадъкът в строителството е бил предизвикан от изчерпване на минералните ресурси. По време на Третата и Четвъртата Династии от Синайските мини били извлечени индустриални количества мафкатни минерали, особено от Снеферу и следващите го няколко владетеля. Мините в Уади Магхара били експлоатирани от такива царе като Занакхт, Зосер, Секхемкет, Снеферу и Кхуфу, които гордо оставили релефите си там. Единственият оцеляващ запис от дейностите на Кхуфу са релефите в Уади Магхара, говорещи за важни миньорски експедиции. Снеферу тежко експлоатирал близките мини в Серабит ел-Кхадим, където по-късно бил боготворен от местния синайски народ. Упадъкът в крайна сметка бил предизвикан от консумацията на нещо доста проследимо.

ФИГУРА 57. Единственият оцеляващ запис от дейностите на Кхуфу са сцени, гравирани в Синай, говорещи за енергични миньорски експедиции.

Как иначе може да се обясни огромното количество мафкат, изкопан от Синай? Съществуването на големи пустинни миньорски индустрии е добре установено. Експедициите добивали злато и сребро, и полу-скъпоценни камъни като яспис, калцедон, и скален кристал. Основният минерален добив в Синай бил мафкатни руди. Град Гебту (Коптос на гръцки и Куифт в модерни времена) бил виден из египетската история заради това, че географското му положение е най-близкото до Синай. Миньорските операции били извършвани от армията, пращана от Гебту. Длъжностната сила оперирала под египетски бригадири в укрепени лагери заедно със синайските бедуини. Огромни доставки тюркоаз, зелен и син малахит, и други мафкатни минерали, описани в Таблица II, били транспортирани до Гебту.

Изтощителното количество добит мафкат е оставено без обяснително предназначение. Да не би да е изчезнало чрез търговията с другите нации? Определено оцеляващият брой бижутерни предмети, медальони, и други принадлежности, направени от или изтъкващи бижута от тюркоаз или други сини или синьо-зелени минерали не отговаря на количеството мафкат, който е бил изкопан и добит. И артефактите, намерени в региони, известни с това, че са развивали древна търговия с Египет, също не могат да обяснят необичайно голямото количество извлечен мафкат.

ФИГУРА 58. Карта на Синайския регион.

Предвижда се, че са били извлечени повече от 100 000 тона мафкатна руда, почти същото количество като медната руда. Ако предположим, че мафкатът е съставлявал 10% от цимента, тогава 100 000 тона биха дали 1 милион тона цимент. Ако предположим, че до 10% от пирамидния варовиков бетон е цимент, тогава 1 милион тона цимент биха дали 10 милиона тона варовиков бетон. Тъй като мафкатът е бил нужен само за висококачествения камък, като защитната фасада, минералите от Синайските мини може да са послужили за построяването на всичките пирамиди и свързаната с тях каменна зидария, като интериорните и екстериорните облицовъчни камъни, храмове, връхни камъни, и скулптура.

Ако и други минерали, реагиращи на стайна температура, като опал (хидратиран силициев оксид), кремък, вулканично стъкло, и аморфни материали са били добавени към мафката, със сигурност е имало предостатъчно материали за направата на цимент. Медната шлака от претопяването също реагира на стайна температура с алкалите, например, комбинация от натрон и вар. Шлаката също може да се е използвала за увеличаване количеството на направения цимент.

До Шеста Династия, Египет вече бил по-маломощен и властта на царете изглежда вече не била абсолютна. Упадъкът на архитектурата се влошил и дори произведенията на изкуството били негативно повлияни. Статуите, датирани от Петата и Шестата Династия, са сравнително редки, а най-хубавите датират от ранната Пета Династия. В контраст на това, по анализа на фрагментите се предполага, че в началото общо почти 500 статуи украсявали трите Велики пирамидни комплекса в Гиза. Царете от Шеста Династия били Тети, Пепи I, Меренре, и Пепи II. Техните пирамиди били построени като онези на царете от Пета Династия. Заобикалящите ги погребални комплекси и техните релефи, обаче, били далеч по-недодялани.

Висшите официални лица от този период предприели много амбициозни, продължителни чуждестранни експедиции и каменодобивни дейности, за което били по-добре възнаградени от кралете, отколкото били съответните им длъжности в по-ранни времена. Чуждестранните експедиции, които се връщали с разнообразни стоки, може да са били мотивирани от нови минерални източници. Ако това е бил случаят, фараоните действително може да са били екстремно зависими от администраторите си, което обяснява защо на такива официални лица били разрешени разширени привилегии и много по-пищни гробници.

ФИГУРА 59. Разрез на пирамидата на Тети показва огромни подпорни греди.

В много гробници са гравирани отчети за амбициозни чуждестранни предприятия. Офицерите на Тети посетили Библос, Нубия, и вероятно Пунт, и експлоатирали източни пустинни кариери. Пепи I продължил тези дейности и пратил сили в Палестина. Мененру записал едно посещение до Елефантин, за да се срещне с нубийските вождове, за развиване на допълнителна търговия. Мененра и Пепи I оставили гравюрите си в изчерпаните Синайски мини и явно намерили достатъчно минерали за производството на камък за най жизнено важните части на пирамидите си.

Предмети, намерени в Ливан и носещи името на Пепи II, говорят за дълга, продължителна търговия с дървесина, подходяща за кофражи. Пирамидата на Пепи II била построена по-добре от повечето през неговия период, и е относително добре запазена, като някои големи варовикови фасадни блокове все още са по местата си по западното й лице. От всичките фараони, Пепи II би имал времето да се превърне в най-дейния египетски строител, ако средствата биха били налични. Забележително, той властвал деветдесет и четири години, най-дългото управление в историята.

Пепи II щял да бъде последният велик фараон на Старото царство. Няколко години след смъртта му, Египет вече не бил обединена нация. Страната била в състояние на анархия, продължила повече от 200 години. Епохата се характеризира с политически и социални революции и висока смъртност.

без да имат доказателства, учените спекулират, че падението на Старото царство било в следствие на дълга и продължителна правителствена безстопанственост. Някои учени  допускат, че неконтролируеми спорадични промени в климата довели до недостици на храна, срещу което царете били безпомощни. Въпреки че такива елементи може да са валидни, нека разгледаме възможността икономиката на Египет да е навлязла в задълбочаваща се депресия, заради ерозията на някога огромната й строителна индустрия, което след време би довело до загуба на вяра в правителството. Вместо упадъкът на цивилизацията да е предизвикал упадъкът в строителството, обратното е по-вероятно да е вярно.

Социалните размирици продължавали от Седма до десета Династии, наречени Първи Среден период. Изглежда, че през Седма Династия мимолетни благородници от Мемфис се опитали да възстановят реда и авторитетната власт. Според надписи, открити при Гебту, царете на Мемфис от Осма Династия, също управлявали за кратки периоди, разширили контрола си и над Горен Египет. Незначителни монарси защитавали номите, в които пребивавали, не срещу чужди нашественици, а срещу многото опасности, съпътстващи рухването на една цивилизация.

Разпилените монументи, построени през тази ера, са направени от нискокачествени материали. Грънчарските изделия заместили каменните, металните и фаянсовите съдове. Постройките никога не достигали по-голяма височина от 10 м, и повечето са оставени недовършени или не са оцелели през времето.

Градът Хенен-Хесут (Хераклеополис) бил седалището на правителството на Среден Египет през Деветата и Десетата Династии; на юг контролът бил държан от тиваните. Имало е прекъсвани, но интензивни боеве между тези две фракции, докато Тиванската победа не обединила Египет през Единадесета Династия, поставяйки началото на периода, известен като Средно царство. Тива се превърнала в столица на Египет и на трона седнал цар на име Мунтухотеп.

Той амбициозно реорганизирал земята и пратил експедиции до Синай, Нубия, Сирия, и Либия. Точно в този момент, за първи път нова царствена строителна традиция била ефикасно и драматично приложена за погребването на цар.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 16

Големият конфликт


Като онези от предишните постройки, свещените монолитни саркофази, каноничните ковчежета, и стаите от варовик, гранит и други видове камък, често били намирани в непокътнато състояние в пирамидите от Старото царство и са от превъзходно качество. През Дванадесета Династия в строенето на пирамиди била въведена още една забележителна черта. Върху египтолозите има голям натиск да я обяснят.

Всички технологии оставят исторически отпечатък в някаква степен, и великата каменоделна технология едва ли е изключение. Дълбокият упадък в коя да е важна технология силно влияе на социалната еволюция. За да разберем как тихото изчезване на каменоделната технология е повлияло Египетската цивилизация, е нужно само да си представим, колко радикално би ни повлиял недостигът на петрол в модерни времена. Отмирането на една технология служи за началото на друга. В древен Египет, металургията, използвана за производството на подобрени каменорезни инструменти, постепенно изместила алхимичното каменоделие.  В светлината на изчезващата стара наука, първоначално криворазбрани исторически развития се сдобиват със съвършено ясен смисъл.

Хераклеополитанската династия била сразена през около 200г пр.Хр. Като цяло се предполага, че в борбата за власт, довела до тази война, не са били замесени съперничещи си идеологии. Една констатация в този смисъл може да се открие в една авторитетна дискусия за Египетската история в “Енциклопедия Британика”. Хераклеополитанското поражение бележи критична точка в историята между фракции, поддържащи две отличително различни идеологии, както и две различни технологии. Общият поглед над събитията показва, че историята на Египет всъщност поема в едно изцяло ново измерение.

Управляващото семейство в Хераклеополис твърдяло, че е наследствено потомство на последния велик фараон, Пепи II. Като такова, неговият план бил да продължи религиозните традиции на предшествениците. Стремежите на това семейство били възпрепятствани, когато съперничещият тивски принц, Ментухотеп, се превърнал в първия цар от повече от 200 години, управляващ един обединен Египет.

Новият цар, роден на юг, бил посветен на южната култура и нубийското й влияние. В този момент от историята, царското обиталище на Ментухотеп бил малък провинциален град, Уасет, който гърците наричали Тебай или Тива. Мемфис, столицата на Египет още от архаични времена, била заменена от тази малка, недоразвита общност. По време на дългото си управление от петдесет и една години Ментухотеп концентрирал строителната дейност в Тива и в други части на Юга. Въпреки че само няколко паметника н Тива могат бъдат датирани до последната част на Старото царство, градът ще се издигне до по-голяма знаменитост по-късно през Единадесета Династия.

Докато администрацията на Ментухотеп възстановявала спокойствието из земята, култът на малкия, местен тивски бог, Амун, се сдобивал с влияние. Въпреки че Тива бил единствения значителен център за почит към Амун през ранните времена, този бог се ползвал от голяма античност. В ред 558 от Пирамидните текстове на пирамидата на Унас името на Амун е заобиколено от имената на боговете от отдалечената античност, което поставя Амун сред първичните богове.

Хераклеополитанските съперници от Севера запазили древната почит към Кхнум. В Египет били почитани разнообразни форми на Кхнум, включително Кхнум-Ра, Кхнум-Хапи, и Хершеф. Хераклеополис, сцената на редица значителни митологични събития, бел центърът за почит на Кхнум под формата Хершеф.

Доктрините на Кхнум и Амун поддържали фундаментално различни религиозни философии. Документи, датиращи от Старото царство, изобразяват доктрината на Кхнум, сравнима с библейската традиция, че човечеството е било създадено чрез агломериране на пръст. В традицията на Кхнум, вечното тяло, или ка, символно представяно чрез статуите на царете, било произведено подобно на свещените вечни пирамиди и храмове, чрез агломериране на камък.

Нищо не се знае за атрибутите или формата на почит към Амун през Старото царство. Доктрината на свещеничеството на Амун, която била или запазена, или развита и възникнала като свещеничество, станала най-влиятелната в Египет в по-късните времена, тя проповядвала различен съзидателен процес от този на Кхнум – дялането. Пасажи, отдавани на Книгата на Тот, разказват въпросната митология:
В началото, била е само тъмнината на водната бездна. Била е само тъмнината на водите, и тъмнината се стелеше над водите, и нямаше следа от живот. Тогава из тъмнините на водите се процеди възвишение от кал. Възвишението се наду, завря, пребори се и възприе формата на първия бог, Амун. И Амун изтръгна своите крайници и всичките части на тялото си, и тези части от тялото на Амун бяха преобразени в хора, животни и цялото сътворение.
Според Тивската митология, пясъчникът и розовият гранит представлявали тялото на Амун. Блоковете от пясъчник били добивани от кариерите с голяма грижливост, за да не се нарани тялото на божеството. Обелиските, направени от Асвански гранит, понякога били наричани Пръстът на Амун. След въвеждането на бронзовите сечива през Новото царство, статуите били толкова религиозно добивани, че живите белези от длетата по кариерите в действителност позволили на египтолозите да отгатват от кое коменоломно място произлизала дадена статуя.

В меките пясъчникови хълмове на западния бряг, срещу Карнак (ел-Тариф), тивските принцове от Първия Среден период възпроизвеждали своите предшественици, като издълбавали гробовете им. В Мемфийската традиция, само обикновените хора били погребвани в издълбани изкопни гробове. По време на Тивнското управление в Египет, за грижливото погребване на важния нов цар бил спазен обикновения обичай. Главният архитект на Ментухотеп избрал царското погребално място в северната част на Тивския некрополис при Деир ел-Бахари. В голям, дълбок залив в скалите, работниците започнали да издълбават обширна гробница. Архитектите няколко пъти променяли плановете, а крайният резултат бил нова форма на царска гробница – мастабен храм.

Към този монумент се захождало по отворена повдигната пътека, дълга около 1200 м, минаваща през формална горичка от маслинови дървета и вечнозелени храсти, засадени на редове от кръгови изкопи. До храма се стигало по рампа. На практика представляващ голяма, изрязана в камъка платформа с малко зидан пълнеж, храмът се издига на три тераси, като екстериорът на първите две е частично украсен с колонади. Третата тераса е заобиколена от доминиращия елемент, надвисналите над нея руини на постройка, за която се смята, че е била мастаба. Тя се е състояла от сърцевина от чакъл и кремъчни канари, съдържани от два външни слоя варовикова зидария.

Първоначално се е предполагало, че останките от сградата са от пирамида, лишена от помещения или коридори. Изчисления на Дийтер Арнолд (Dieter Arnold), обаче, показали, че терасата не би могла да удържи тежестта на пирамида. Стилът на мастабния храм може да се класифицира като синтез от тивските портикови гробници и древните мастаби на Абидос. Абидос бил важно погребално място, чието начало е още в ранния Династичен период. Той бил в покрайнините на двете съперничещи си територии и няколко пъти владението над него се сменяло през боевете, докато мястото не било завзето от Ментухотеп.

За разлика от Мемфийските погребения, за официалните лица и благородниците не се строяли мастаби. Техните гробове били издълбани в мекия камък на околността. Вместо варовик, статуите на царете са пясъчник. Определени характерни черти, включително мастабата, говорят за пренасяне на старата традиция. Това предполага определена степен на религиозен компромис между тиваните и хераклеополитаните и може би обяснява експедициите на Ментухотеп в Синай. Релефи красят основата на храма, като някои са груби, а други са софистицирани, и се смята, че по-сложните са направени от мемфитски майстори на изкуството. Вероятно някои от релефите са гравирани, а други са агломерирани. Царската погребална стая е била издялана от тялото на хълма, но все пак е облицована с гранит. Не съществуват съвременни данни за минералогичния състав на варовика и гранита, за да се определи дали има наличие на агломериран камък.

Един необичаен елемент се извисява над мястото. На върха на западните скали стои пирамида, за която се говори, че е естествено формирана. В древността пирамидата била наречена Свещената планина или Върхът на Запада. Днес е известна като ел-Куерн, което значи “рогът” на арабски. Любопитната пирамида гледа отвисоко Деир ел-Бахари и Долината на царете.

Други гробове на династията не били завършени. След смъртта на наследника на Ментухотеп, преминал един кратък тъмен момент от историята, в който един египтянин отново се противопоставял на друг. Когато объркването се разчистило, изглежда, че последният цар от Единадесета Династия, също на име Ментухотеп, наел човек на име Аменемхет (Аменемес на гръцки) като свой везир и командир на армията. Малко следи са останали за знанията и предпочитанията на Аменемхет. Само че, той може да е бил запознат с алхимическото каменоделие, защото е бил избран да добива твърд камък за саркофага на царя и капака му, от кариери в Уади ел-Хамамат. Смята се, че той идва от знатно семейство от Елефантин и, следователно, би следвало да е почитал Кхнум.

Почти нищо не се знае за обстоятелствата, които го довели до трона, въпреки че 10 000 човека били под негово командване и смяната на властта била съпътствана от известно насилие. Въпреки че името му показва асоцииране с Тивския бог, Амун, изглежда, че Аменемхет е приел името, за да добие политическо признание. След като бил коронован, Аменемхет I веднага възстановил властта си над повечето от номските губернатори и преместил царската резиденция в град, близо до старата столица Мемфис, наречен Итауи, недалеч от модерен ел-Лишт, което е в близост до Фаюм. Той развивал минна дейност в Синай и построил пирамидата си в близкия некрополис, връщайки се колкото е политически възможно до традициите на Старото царство.

Класическата му пирамида и комплекс са силно украсени в стил на Старото царство. Пирамидата е наречена музей на изкуството на Старото царство, защото тя показва голямо количество декорирани блокове, премахнати от монументи в Сакара, Дахшур и Гиза. Някои египтолози допускат, че определени блокове са били взети от долинните храмове на Кхуфу и Кафра. Погребалният храм бил декориран с релефни рисунки, копирани от Старото царство.

Както пирамидите от Шеста Династия, пирамидата на Аменемхет I е направена от зидани стени и свободен пълнеж от чакъл и пясък, като всичко е укрепено с облицовка от качествен агломериран варовик. Днес тя е в руини, като огромните й гранитни прегради остават намясто, а погребалното му помещение е безнадеждно потопено под вода заради значително покачване на нивото на Нилското легло.

Аменемхет I явно поддържал религиозен компромис, и египтолозите разпознават в изложението на неговата пирамида едно влияние от гробницата на Ментухотеп, защото повдигнатата пътека няма покрив и пирамидата е била построена на възвишение. Сградите й са на две отделни нива, като горното ниво крепи самата пирамида. Нивата имат редове гробове. Около 100 мастаби на благородници и официални лица били построени около самата пирамида, по вековно старата традиция.

В допълнение към компромиса в дизайна, който във всеки случай е икономисал от нужния камък, Аменемхет I основал великият храм на Амун в Тива и в голяма степен увеличил вътрешното развитие на Египет. Неговото име останало асоциирано с Амун. Дори и с това ниво на компромис, борбите за власт не били свършили.

През около тридесетата година от управлението си, Аменемхет I бил убит в нощния си сън от своите дворцови сановници. През това историческо време, неговият син, Сенусерт (Сесострис на гръцки), бил на поход в Либия. Осъзнавайки опита на конспираторите да превземат династията, Сенусерт нарежда новината да се потули, след което бързо се върнал в столицата. Сенусерт, чрез бързи действия, успешно задържал преврата. След двадесет години властване, Аменемхет I бил направил сина си съ-владетел, и те вече от десет години били управлявали заедно. Аменемхет бил първият, който въвел такава политика, която била възприета и от неговите наследници през Дванадесета Династия, както и от царете от Новото царство, като средство за опазване на династията през времена на политически съревнования.

Сенусерт I, който щял да управлява още около тридесет и пет години, пратил експедиции в мините на Уади Кхарит в Синай, и построил своята пирамида до тази на баща си при ел-Лашт. Повдигнатата пътека към нея била направена от качествен бял варовик, а погребалният храм бил реплика на храмовете от Шеста Династия. Забележителният интериор на пирамидата е направен от стени, които се излъчват като спици от центъра на постройката, образувайки по този начин вътрешни отделения. Тези отделения са укрепени с кални тухли и каменна чакъл. Цялата постройка била фасадно укрепена от два слоя качествен агломериран варовик, част от който още стои по западната й страна. Коридорът, спускащ се до погребалното помещение, също потопено под вода, е облицовано с съвършено пасващи си плочи червен гранит. Близо до пирамидата се намират две интересни мастаби, принадлежащи на висши жреци от Мемфис и Хелиополис; последният носел името Имхотеп и вероятно бил негов потомък.

Сенсуерт I продължил религиозният компромис. Той украсил Хелиополис с великолепен Слънчев храм и обелиски. Един от тези обелиски е единственото нещо, което все още се извисява на мястото. Неговите архитекти енергично строяли паметници навсякъде из страната, без да пренебрегват Тива. Едно изследване, за това кои паметници са били издялани и кои са били отлети, може да предостави значими прозрения за този политически период.

Неговият син, Аменемхет II, също поддържал старите традиции, но упадъкът в каменоделната технология продължил критично да се задълбочава. Пирамидата на Аменемхет II в Дашур изглежда е била направена изцяло от кални тухли. Вярва се, че облицовъчните блокове били взети от Северната пирамида на Снеферу в околността, защото пътища, датиращи от времето на Аменемхет II, свързват двата паметника. Само че, при разкопките не бил открит нито един фасаден блок. Пирамидата е в такава тотална разруха, че размерите й могат само да се предполагат. Поразително е, че 1000 години след Имхотеп, Аменемхет II, през времена на просперитет, е счел за нужно да прибегне до строителство почти изцяло от кални тухли.
« Последна редакция: Септември 02, 2017, 12:01:45 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Следващият владетел бил Сенусерт II, който построил пирамида от кални тухли при ел-Лахен, днес в руини. Влизайки в гранитната погребална стая, Петри открил изтънчен саркофаг от червен гранит, който го удивил. Той го нарекъл едно от най-добрите произведения, които някога са изпълнявани от такъв труден, злонамерен материал. То изчислил, че паралелизмът му бил почти съвършен, като грешките във формата се оценявали на не повече от 0.01 кубит (0.42 мм).

Наследникът на царя, Сенусерт III, бил един от най-великите фараони от Средното царство. Построил своята пирамида от кални тухли в Дашур. Постройката, днес в руини, била облицована с варовикови блокове, а за изящното му погребално помещение и саркофаг бил използван червен гранит.

Този фараон енергично разширил южната територия на Египет и завършил няколко проекта, започнати от неговия пра-пра-дядо, Аменемхет I. В района на Първия катаракт (река Нил има няколко катаракта, бел.прев), Сенусерт III направил канали за преминаването на кораби, а в района на Втория катаракт той уголемил редица укрепления от кални тухли, за по-голяма сигурност на южните граници. Над Третия катаракт изградил постоянни гарнизони и митнически пристанища. Укрепил постоянните пътища на Египет, водещи навътре и навън от страната по североизточната граница, като издигнал големи стени от кални тухли, за да се регулира влизането на чужденци.

Още от началото на династията, царските пратеници извършвали редовни търговски мисии до Сирия. Контактът със Сирия, Палестина, и части от Азия, бил като цяло мирен. Търговията процъфтявала, но имало и малко конфликти. Станало нужда фараонът да извърши реформиращи политически чистки, които заздравили властта на трона и административната столица Итауи.

Било е време на просперитет, в което литературата и изкуствата процъфтявали. Земеделският прогрес се увеличавал, като се полагали големи усилия за напояването на големи ивици земя около Фаюм. Програмата за възстановяване на земята превърнала областта в една от най-изобилните в Египет. Като баща му и дядо му преди него, Сенусерт III енергично експлоатирал мините в Синай, полагайки повече усилия, но добивайки много по-малко мафкат, дори въпреки това, че през онази ера металните сечива заместили кремъчните при минното дело. Документи показват, че няколко експедиции били неуспешни.

Сенусерт III е известен също и с това, че победил една крепост на съперничещи монарси в Хермополис, градът, в който Амун бил едното от групата на осем първични божества, или огдоад. Както фараоните, непокорните монарси на Хермополис датирали египетските събития спрямо своите собствени години на управление. Те поддържали флотилии кораби и въоръжени сили. Хора на изкуството от този град, продължавайки религиозните си традиции, издялали големия колос на своя владетел Джехутихотеп от мек алабастър, добит от Хатнуб. Барелеф в гробницата на този владетел изобразява транспортирането на големия колос, и това аз наричам фалшивото доказателство на египтологията 2. Виждаме, че техниките на съперниците на строящите пирамиди фараони са използвани за доказателство за това как са били построени пирамидите.

Благоприятни условия били приготвени за блестящото четиридесет и шест годишно управление на следващия фараон, Аменемхет III. Този велик фараон не е запомнен с кампании и реформи, а със забележително изкуство и строителство. Класическите историци му приписват създаването на голямото езеро Моерис в областта Фаюм. Въпреки че днес не е толкова голямо, езерото било като сребърно заради количеството риба в него и било толкова голямо, че охлаждало горещите ветрове, духащи от запад, създавайки по този начин целебен климат. Езерото преобразило заобикалящата го местност в райска градина с тучна растителност. Учените се чудят, дали езерото не е съществувало по-рано, но не поставят под въпрос намесата на фараона в една от най-големите емблеми на Египет – баснословният Лабиринт във Фаюм, при Хауара.

Този монумент ще да е бил един от най-сложните и най-великолепните дизайнерски чудеса на Египет, с множеството си врати и объркващия си лабиринт от извивки, свързващи коридори, които биха объркали всеки посетител. В модерни времена Лабиринтът представлява единствено оскъдни останки от варовикова чакъл, покриваща огромна по квадратура площ.

За късмет, объркващо сложният лабиринт от коридори и други елементи е бил описан и от Херодот и от Страбо, които го видели. Страбо го описал като обширна, едноетажна сграда, с огромни колони и масивни, монолитни блокове, изграждащи таваните на многобройните й стаи. Херодот казва, че сградата е отвъд описанията и бил удивен, докато преминавал от дворовете към стаите, от стаите към колонадите, и след това към други помещения и дворове. Той разгледал само приземното ниво, защото казва, че не му било позволено да разгледа галериите под земята.

Възможно е, за да построят лабиринта, строителите да са издялали мекия, бял варовик от Тура. Ако, обаче, монументът е бил направен от твърд варовик, съмнително е блоковете да са били дялани. Бронзът тъкмо е започвал да се появява в Египет. Една статуя на Аменемхет III е бронзова, но бронзът очевидно не се е ползвал за сечива. В една последващо построена пирамида били открити модели на медни сечива. Вместо това, блоковете вероятно били премахнати от по-стари постройки, за да се построи Лабиринта. Каменните паметници и артефакти, запазени до днес, са една малка част от всичко онова, което се е произвеждало в дългата история на Египет, така че въобще не става на въпрос, че е бил достъпен достатъчно и готово направен камък. Вместо да използват наличните блокове, за да построят царската пирамида, за което ще трябва да се вдигат тежести на големи височини и за което не е имало лесни начини, архитектите построили едноетажния Лабиринт.

На края на Лабиринта се намирала най-хубавата пирамида, правена някога от кални тухли, пирамидата на Аменемхет III. Тази пирамида има една наистина забележителна черта. За разлика от другите пирамиди от кални тухли, пирамидата на Аменемхет III при Хауара не се е разложила, въпреки че са минали 3800 години. Защо? Защото е имало иновация в технологията на Кхнум. Аменемхет III отдавал най-висша религиозна почит към Кхнум, както е видно от текст, приписван на един от неговите администратори:

...Отправям тези важни думи към вас и разчитам на вас да ги разберете... Почитайте Царя в тялото си, за да може да живее вечно, и бъдете вярващи с душите си в Негово Височество. Той е разумът в сърцата (на хората) и взорът му пронизва всички тела. Той е Ра по лъчите, чрез които човек вижда. Той е онзи, който осветява двете земи (по-добре дори от) слънчевия диск...Той храни онези, които му служат и той се подчинява на нуждите на онези, които следват неговия път. Царят е Ка и неговата дума е живот. Който и да бъде роден от делото му, затуй щото той е (богът) Кхнум, от когото идват всичките тела, родоначалникът...

В този момент от историята, свещеничеството на Амун не се било сдобило с достатъчна власт, за да провъзгласи Амун като родоначалника. Кхнум бил онзи, който създал човечеството, чрез процес на агломерация. За да се продължи древния ритуал на агломерацията, тухлите на вечната пирамида били направени чрез смесване на сода каустик (натрон, вар, вода) с кал от езерото Моерис. Отчасти заради минералогичния състав на калта, усилията им били много ефективни.

Във вътрешността на пирамидата, входът към погребалното помещение е скрито от сложна система галерии. Архитектите проектирали тайнствени коридорни подреждания, с фалшиви коридори, водещи до задънени краища. Били вградени огромни плъзгащи се каменни плочи, скрити капаци и фалшиви погребални шахти, за да се прикрият всички структурни следи, които може да издадат истинския вход за погребалната стая.

Петри влязъл в пирамидата и намерил път през лукавия лабиринт от коридори. Много вода била влязла в пирамидата и проходите били толкова блокирани с кал, че трябвало да се приплъзва през тях гол, като през цялото време опипвал за артефакти с пръстите на краката си. Той бил слисан от онова, което намерил, когато най-сетне достигнал погребалната стая. Изключителната постройка била направена от едно единствено тяло жълт кварцит. Ако блокът е бил издялан, в началото той би трябвало да е тежал 110 тона. Петри написал:

Гробът е претенциозна и масивна конструкция. Самото помещение е монолит, дълъг 6.8 м, широк 2.4 м и на височина е 1.9 м д върха на огромния блок, с един ред тухли, висок 0.5 м, отгоре върху това. Дебелината на стаята е около 0.6 м. Следователно би тежала 110 тона [метрични тона]. Майсторството й е отлично; страните са плоски и правилни, а вътрешните ъгли са толкова остро взети, че – въпреки че ги огледах – никога не бих заподозрял, че там няма фуги, докато в крайна сметка не открих никакви следи от разделение.

Петри говори за оригиналната маса, когато е оценявал тежината на блока, защото самата погребална камера тежи седемдесет и два метрични тона. Ако тази камера е била издялана, работата е изисквала прецизна работа със сечива, отвътре и отвън, върху солидна маса твърд кварцит, най-твърдият вид камък. Това е от онзи вид артефакти, които разпалват теориите за съществуването на свръхмодерна екипировка и супер-космически науки през античността. Петри не могъл да обясни производството на артефакта. Спускането на огромната структура в ограниченото пространство би бил най-малкия от трудните проблеми. Ако масата е била добита в каменоломна, то тази каменоломна би трябвало още да съществува. Според членовете на Наполеоновата експедиция, които направили щателно разследване на египетските кварцитни области, по кварцитните кариери на Египет няма знаци за дялане на блокове или статуи. От друга страна, хлабавият, ерозирал кварцит е достъпен в големи количества около всички кварцитни кариери, и е бил готов за агломериране.

Друга пирамида от кални тухли с комплексно разпределение на интериора, наречена Незавършената пирамида, била построена наблизо и съмнително се свързва с един от наследниците на Аменемхет III. Ако е издялан, монолитният камък, използван за производството на погребалната камера, оригинално би тежал масивните 180 тона. Само че, точно тази е пирамидата, която съдържала малките модели на медни сечива, споменати по-рано.

Аменемхет III построил и пирамида от кални тухли в Дашур, със сходен интериорен дизайн, която днес е в руини, въпреки че все още стои изправена. Върхът й бил коронован с великолепен пирамидион, направен от прекрасен тъмносив гранит, който сега е в Кайроския музей. Някои египтолози спекулират, че заради структурна слабост, Аменемхет III изоставил постройката и строил при Хауара, където се предполага, че бил погребан. Неговата смърт бележи края на Средното царство.

При Мазгуна, на около 5 км южно от Дашур, се намират две пирамиди от кални тухли, и се съмнително се приписват на наследниците на Аменемхет III от Дванадесета Династия. Причините за превземането на властта от Дванадесета Династия са неясни. Фараоните от Тринадесета Династия поддържали столицата си на север, и няколко от тях успели да построят пирамиди от кални тухли. Една пирамида, свързвана с Кхенджер, построена при Сакара, съдържа монолитна погребална камера, направена от твърд кварцит, която би тежала около шестдесет тона, ако е била издялана от единствен блок.

В Тринадесета Династия, която продължила около 150 години, около седемдесет царе управлявали в бърза последователност. В края на Трета Династия, или може би малко по-късно, страната отново преминала през суров, тъмен период, познат като Втори Среден период. Този период се различава от миналия анархен период. Този път проблемите изригнали от политическо разделение в комбинация с чужда инвазия.

Мъглявата история на периода не изяснява метода на превземането, но врагът, широко етническо движение, започнал да се нарича хиксоси или Овчарски царе. Някои историци ги описват като лавина от завладяващи, номадски семитски орди, произлизащи от Палестина или Турция, и в крайна сметка излели се върху Египет със стотици хиляди. В този сценарий, предните им редици напредвали на колесници, теглени от коне, и пренасящи войници, въоръжени с оръжия от твърд бронз, като всички тези неща (бронзовите оръжия, конете, и превозните средства на колела) били злостно въведени в Египет за първи път. Мемфис бил завладян и хиляди въоръжени войници се разпръснали, заливайки земята, събаряйки храмове и сеейки разрушения навсякъде, където препускали колесниците им. Еврейският историк Йозефус (Флавий Йозефус, 37?-100г Н.е.) разказва за бедата на Египет, на база сведения от Мането:

По време на управлението на един от нашите царе, чието име било Тимей(Timarus), случило се така, аз не зная как, че Бог станал недоволен от нас, и хора дошли от източните земи и били достатъчно дръзки да влязат в страната ни и да я подчинят със сила, без ние да смеем да влезем в битка с тях. След като подчинили управителите ни, те изгорили градовете ни и съборили храмовете на боговете. Държали се с всичките тук пребиваващи по варварски начин; те убили много мъже и отвели децата и жените им в робство. След време, когато провъзгласили един от тях за цар, чието име било Салатис и който живеел в Мемфис, направили така че и горния и долния регион да плащат данък, и построили гарнизони където си искали... Той [хиксоският цар] възстановил Аварис с много силни стени около него и с огромен гарнизон с двеста и четиридесет хиляди войници в него.

Много историци смятат, че разказът на Мането е вдъхновен от персийската и асирийската инвазия през неговото време, така че като цяло се абстрахират от него. Вместо внезапна победа, те виждат превземането като еволюираща конфедерация от племена, домогваща се до властта в Египет, докато постоянно продължавали да се концентрират в Нилската делта с нарастваща многочисленост.

Ние знаем, че още през Първия Среден период в района на делтата започнали да се заселват семити от Палестина. Техният брой се нароил през Дванадесета и Тринадесета Династии. Имигрантите били поети в ниските нива на египетското общество и постепенно се издигали в него. До времето на Тринадесета Династия те вече запълнили източната Делта, и поне един фараон, Кхенджер, е бил от това етническо потекло.

По време на критичния период, северът и югът били разделени, като една династия управлявала в Тива, а друга – в западната Делта. Може би това разцепление премахнало възможността за съпротива, а може би тиваните просто си затворили очите, докато хексосите превземали севера. Какъвто и да е случаят, Тива била пощадена и хиксосите позволили на тивските царе да съществуват заедно с тях. Историците подозират, възоснова оцеляващите имена на принцовете, че хиксосите и тиваните са били свързани с брак.

След като се установили, хиксоските царе възприели формалните одежди на египетския цар. Както египетските фараони, те вграждали имената си в каменни орнаменти с формата на свитък, но запазили отличителните си лични имена, като Якоб-Ел, Кхян и Анат-хер. Те поддържали боготворенето на Ра от Хелиополис и почитали Сутекх (Сет), египетски бог на войната, сравним с Баал.

След време, южняците възприели обработката на бронза, възприели и дърпаните от коне колесници, съставните лъкове, нови видове мечове, ятагани, ками и други предмети, донесени от хиксосите. С времето тивските царе се сдобивали с повече увереност и заедно с това станали по-нетолерантни към чуждите управници, и ставали все по-готови да използват хиксоския вид въоръжение срещу тях самите. До Седемнадесета Династия те се изправили в битка срещу тях, възобновявайки старите борби за доминиране на Египет. Много години наред редуващите се набези срещу хиксосите се проваляли. Най-накрая, около 1570г пр.Хр., хиксосите паднали пред гнева на Тива.

Смъртоносният удар бил нанесен от Амозис, фараонът освободител, който с победата си на практика основал Осемнадесетата Династия и Новото царство. Неговите сили атакували хиксосите изненадващо, като ги преследвали през целия път до Палестина. Там, барикадираните хиксоси били обсадени за три години с безмилостно отмъщение, докато Египет не получил удовлетворение, че те били или унищожени, или пленени. Било ясно, че Египет отново бил велика сила.

У дома, Амозис потушил едно въстание и пратил хиксоските си пленници на работа в каменоломните на Тура със собствените им бронзови сечива. Каменният надпис на Амозис, първоначално намирал се в Тура, се категоризира като Фалшиво доказателство на египтологията 4. Каменната плоча изобразява първият познат случай на дялане на камък с бронзови сечива.

Амозис увеличил египетската територия от Втория катаракт до части от Палестина, Тива станала главният египетски град, а Амун бил богът-герой на Египет. С напредъка на Осемнадесета Династия египетската цивилизация достигнала зенита си, и Тива се превърнал в търговския и културен център на света. Амунското жречество станало толкова мощно, че присвоили за Амун всички атрибути на другите египетски божества, и обикновено бил изобразяван като Амун-Ра.

Всички царе от Новото царство били погребани в гробове, издялани от камък, като най-важните от тях били скрити в Долината на царете. За шестдесет и двете личности, погребани там, се асоциира само една пирамида. Но те само я споделяли. Доминирайки техните гробове от 300 м височина, се извисява любопитната пирамида Свещената планина (ел-Куерн).

През Новото царство не приключила нито религо-политическата борба, нито каменоделната технология. В по-голямата си част, обаче, храмовете от Новото царство били построени с дялан мек пясъчник, и независимо от политическите придобивки на фараоните от Новото царство, опитващи се да възстановят почитта към Кхнум, в пясъците на Египет никога повече не била построена друга пирамида.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Глава 17

Запълване на пропастта в познанието


Колко ли по-напреднала би била цивилизацията ни днес, ако имаше продължителност в науката от античността, вместо знанието да се унищожаваше от война, граждански вълнения, религиозна непоносимост, и други обстоятелства. Изгарянето на Великата Библиотека на Александрия, за която в един момент се е смятало, че съдържа около 900 000 ръкописа, е класически пример за унищожението на информацията. Повечето писмени трудове на пред-Сократските учени не са оцелели до днес. Няколко от учените са запомнени само заради великата си репутация, а други ни се представят чрез посветени на тях фрагменти в класическата литература.

В нашата собствена “Информационна ера”, дори общото знание не се предава безпогрешно. Например, повечето съвременни исторически книги приписват откритието, че Земята е кръгла, на Питагор, но, както става ясно от “Мелпомена” на Херодот, това знание е съществувало в древен Египет по времето на фараон Неко II (610-595г пр.Хр.), който е живял преди Питагор (около 582-507г пр.Хр.):

...Колкото до мен, не мога да сдържа смеха си, когато чувам хората да дават описания за обиколката на Земята, твърдейки, без да позволяват ума да ги води, че Земята е кръгла, сякаш е била оформена на грънчарско колело; че океанът обгражда всичките й части... Колкото до Либия [във времето на Херодот целият Африкански континент бил познат като Либия], тя е обградена от морето освен там, където се свързва с Азия. Некос, царят на Египет, беше първият, доколкото ни е известно, който демонстрира това. Когато спря със строежа на канала, свързващ водите на Нил с Арабския залив [Червено море], той изпрати финикийски екипаж с нареждането да плават в кръг и да се върнат в Египет през Средиземно море през Колоните на Херкулес [Гибралтарския пролив]. Финикийците навигираха от Червено море до Астрално море [Индийския океан] и всяка есен акустираха на Либийския бряг и посяваха пшеница, после чакаха реколтата си. След като си събраха зърното, те отново се върнаха в морето, и след две години те преминаха Колоните на Херкулес и на третата година се върнаха в Египет. Мъжете твърдяха, въпреки че аз не вярвам на твърденията им, че плавайки на запад около южния край на Либия, слънцето било от дясната им страна.

Като истински историк, Херодот документирал сведенията за обиколката на Африка и космографските изводи от тях въпреки собственото си вярване във възможността за сферичен свят. Докладваната позиция на Слънцето, което изгрявало отдясно, след като флотата преминала екватора, говори за автентичността на воаяжа и представя точно изчисление на формата на Земята. Чак 2000 години по-късно обикновеното европейско население бавно започнало да осъзнава, че живеело върху сферичен свят, след като Колумб открил Новия свят в ранните времена на Ренесанса.

Изучените астрономи и космографи на Вавилон и Хелиополис може да са приемали това знание за даденост. Гърците проявявали изключителна почит към египетските мъдреци, и Питагор, който посетил Египет и Вавилон като млад човек, може да е добил образование в тези страни. Днес, някои съвременни енциклопедии предлагат идеята, че измеренията на Великата пирамида съдържат информация за сферичната форма и размера на Земята.

Друг пример за загубено или замъглено знание са древните продукти или процеси, които слабо се разбират днес. Някои бяха споменати в Глава 1, и онези, които до тук не са били обяснени, ще бъдат обсъдени в тази глава. Въпросните продукти от античността са резултат от древната химия или алхимия. Проумяването им помага да се запълни пропастта между знанието на древната и модерната наука, и част от възстановената технология може да помогне с разрешаването на модерни проблеми. Това е нашата главна цел в Института  за приложни археологични науки (IAPAS), който аз основах в Барския университет (Barry University) близо до Маями, Флорида, през 1984г. Преди да разгледаме древната технология, нека хвърлим кратък поглед върху историята на алхимията от по-широка историческа перспектива, отколкото някога е било възможно.

Според историята рожденото място на алхимията е древен Египет, и през Елинския период тя процъфтявала в Александрия. Въпреки че арабската, индийската и другите форми на алхимия са разклонения от старата египетска наука, учените не са могли да се доближат до корените на алхимията със сигурност. Днес става ясно, че елинската алхимия и нейните разклонения са били наследници на алхимичните процеси на Кхнум. Това отваря нови възможности за изследване на връзката между пре-Александрийската египетска алхимия и западната европейска алхимия. Коренът на думата алхимия, “кеми” (chemy), не е изяснен, но е видно, че може да се проследи до Кхнум. Елинската алхимия била особено била особено разпалвана от документи като Камъкът на глада, отнасящ се до Имхотеп и Кхнум. Изгревът на алхимията, който историята разпознава в Александрия, всъщност представлявало повторното й възраждане под управлението на Птолемеите.

Защо се смята, че основателят на алхимията е Хермес Трисмегист, птолемеевият еквивалент на египетския бог Тот, вместо Кхнум? Влиянието на Кхнум отново се появило за кратко през Новото царство, но върховна била властта на Амун. Знаниео на Кхнум, обаче, било опазено в книгите на Тот. А Тот се сдобивал с престиж под влиянието на Амун, защото Тот бил богът на Хермополис, където Амун бил един от първичната огдоада. Това обяснява защо знанието на Кхнум се държало в библиотеката на Хермополис, седалището на политическия съперник през Средното царство.

С увеличаването на властта на Амун, неговото свещеничество узурпирало в негово име всички атрибути на останалите египетски богове, и влиянието на Амун се вижда дори в алхимическата литература. Името Амун, например, е коренът на думата амоняк. Сал амониак (амониев хлорид), ключов продукт за алхимиците, опитващи да трансмутират по-основни метали в злато, буквално означава солта на Амун. Цялото хрумване за трансмутиране на основни метали в злато може да отразява влиянието на Амун върху алхимията, като богът, който седи начело на металургията. В допълнение, грешки в превода от староегипетски на гръцки или арабски може да са създали вярването, че основните метали могат да се трансмутират в злато.

Бил ли е легендарният Философски камък – агентът, за който се вярва, че трансмутира основните метали в злато и удъшлажа живота неограничено – синоним на пирамиден камък? Философският камък е имал множество имена на много езици. Зосимос от Панополис, един ранен елински алхимик, го наричал Тинктурата. Някои елински алхимици го наричали също и Пудрата. Арабските алхимици го наричали Еликсирът на живота. Като наука и философия, обединени в едно тяло като знание, веществото по-късно станало известно на западните европейски алхимици като Философският камък и понякога просто Камъкът. Но различните му имена винаги характеризират пирамидния камък, защото те обикновено са асоциирани с някаква форма на минерали, течности или камък.

Няма никакво съмнение за неорганичната му природа, и мистериозни описания в алхимичната литература, като “камък, който не е камък”, сега стават съвършено ясни. Става ясно също така защо алхимиците като цяло приписвали алхимическия труд на Кхуфу и други велики личности от египтската античност, които са се занимавали с алхимично каменоделие.

Когато Емпедокъл повлиял на алхимичната доктрина, като предложил, че въздухът, огънят и водата изграждали цялата материя, той разпознавал тези елементи в първичните египетски богове на съзиданието. Връзките между авторите на вярванията за сътворението от Стария Завет и митологията за Кхнум бяха посочени в Глава 9. По-натам ще бъдат обсъдени и други основни езотерични намеци, свързани с алхимията.

Може би, малко преди пълното разгръщане на прерагдането на алхимията в Александрия, едно алхимическо училище се развивало в Китай. Там алхимията била практикувана най-вече от таоистите, които вярвали, че физическото безсмъртие било възможно чрез алхимични средства. Има много китайски истории за безсмъртието. Векове преди алхимиците в Европа да използват минералите за медицински цели, таоистките алхимици приготвяли медикаменти с минерали в опит да предотвратят стареенето.

Експериментите в опити за откриване на Еликсира довели до откритието на порцелана и барута. Също така, алхимичните методи за запазване на мъртвите очевидно били в напреднал стадии до второто столетие пр.Хр., както се демонстрира от ковчега на Господарката на Тай, споменат в Глава 1.

Все повече мистерии на древния свят се разгръщат, колкото повече се узнава за древната технология. Предизвикателството на ерата на Сфинкса, което се върти около въпроса за източника на повредилите го води, е един пример за това. Голямото количество вода на мястото може с лекота да се обясни от факта, че варовикът на Гиза е бил разтворен с вода намясто, за да послужи за паметниците на Гиза.

Така нареченият въпрос със силата на пирамидите също се разрешава. Пшеницата, която е на хиляди години, е открита в добро състояние, съхранена в каменни съдове в пирамидите. Въпреки че покълването не било успешно, изследователите опитали покълване заради отличното състояние на зърното. Намерени са също добре запазени цветя и други органични материали. Популярната теория за силата на пирамидите, която отдава запазването, отчасти, на формата на пирамидата, наподобява ученията на Питагоровата школа, която придава специални свойства на редица геометрични форми. Истинската тайна се намира в химията.

Принципът е този: пирамидният камък се основава на синтеза на зеолити, вторични скалообразуващи минерали, които с готовност поемат и отдават влага. Поетата вода, 10-20% от масата на зеолита, лесно се освобождава, когато се приложи топлина. Зеолитите, следователно, позволяват на пирамидите, или на кой да е съд, направен от геополимерен материал, да съхраняват органични минерали в хармония с естествената атмосферна топлина и влага.

Нилската долина се характеризира с екстремна сухота през деня. Вечер нивата на влажността се покачват. Зеолитният пирамиден камък поема влага вечер или през което и да е време, когато влажността се покачва. През деня, материалът поема калории от атмосферата, която е била нагрята от Слънцето, и поетата преди влага се изпарява. В съхранения материал, тази размяна поддържа температура, която е постоянна спрямо тази на атмосферата. Това премахва изпотяването по вътрешните стени на постройката и, следователно, премахва развитието на мухъл. Материалът предоставя размяна на влага от вътрешността на структурата до външната среда – с други думи, автоматичен контрол на температурата и влажността. В херметически затворения съд или стая няма обновяване на кислорода, и силите на материала да предотврати появата на насекоми и гризачи са повече от адекватни. Тези параметри, комбинирани с дългия живот на геополимерните материали, осигуряват идеални условия за съхранение.

Зеолитната структура на геополимерите обяснява също и метода на десалинация чрез съдовете, описани от Плини. Той нарекъл метода “излекуване на негодна вода”, но днес въпросният химически процес се нарича йонна размяна. Днес при водното омекотяване се широко се използва по-софистициран метод за йонна размяна. В химическия процес, който се случва в съдовете, йоните, електрически заредени атоми или групи от атоми, са обратимо прехвърляни между съда и солената вода, което позволява само на несолена вода да влезе във вазата.

Съдовете, които описва Плини, биха се държали по съвсем същия начин, както биха се държали съдовете от бял варовик на 8000 години от Тел-Рамад, Сирия. Фрагментите, които изследвах, съдържат до 41% аналцим, един от многото зеолити, способни на йонна размяна с разтвори.

Зеолити били синтезирани на Изток и в Близкия Изток преди 8000 години и повече, за създаването на реакции, познати като геополимерни. Защо геополимерните химични реакции не са били развити от модерната наука по-рано? ѝпричината е, че индустрията е пренебрегнала минералогията. Допреди развитията в последните години, от 150 години насам в циментовата, стъкената и керамичната индустрия не е имало изключителни пробиви.

От синтеза на уреята през 1800-те години насам, индустрията е инвестирала в изследвания и развитие на органичната химия, което довело до оцветителни продукти, медикаменти, пластмаси, синтетични фибри, и подобни. Индустрията считала минералогията за полезна най-вече за класифициране на камъни и минерали и за производството на синтетични бижута, но въпреки че анализът на камъните служи за класифицирането им, основно били изучавани най-главните им елементи. Около 10% от един камък са изградени от минерални елементи, които свързват този камък в едно цяло тяло. Тези 10% са нещото, което ме интересува, и когато за първи път започнах химическите си изследвания в минералогията, нямах абсолютно никакви конкуренти.  5-10% от минералните елементи, които свързват пирамидните блокове, въпреки че са различни от micritic цимент в скалното легло, са ефективни във всяко отношение.

Друг обясним въпрос са несъответствията в датите, предоставени от скорошните радиогенни датирания на пирамидите с въглерод-14 и онези дати, установени по исторически начин. Екипът на ARCE извършили внимателно пробиране на мазилката за проектите, финансирани от Фондация Едгар Кейси. Групата се надявала да датира пирамидите до 10 000г пр.Хр., датата, която Едгар Кейси дава за строежа на Великата Пирамида, той е добре известен с психическите си способности.

Ноемврийско/Декемврийското издания на “Venture Inward” от 1985г публикува статия, описваща как са били взети пробите, и други аспекти от проекта. В последваща статия, озаглавена “Великата пирамида разкрива възрастта си”, появила се през 1986г в същото списание, Марк Ленър (Mark Lehner)от кипа на ARCE, отбелязва:

Можете да разглеждате това почти като камбанна крива, и когато я разрежете по средата, можете да обобщите резултатите с думите, “Нашите дати подраняват с 400 до 450 години за пирамидите от Старото царство, особено за онези на Четвърта Династия”... Разминаването тук е в стотици години, не в 8000 години, но е наистина значително и всички се вълнуват от това.

Когато го питат дали смята установената хронология за грешна, Ленър казва, че можело да грешат в рамките на 400 до 500 години, като датират Великата пирамида около 3100г пр.Хр., вместо към Четвърта Династия през 2650г пр.Хр. Ленър и екип са публикували доклад оттогава в Интернационален Британски Археологически Доклад, Серия 379, в който средната разлика е 374г по-стари, вместо 400 до 450 години.

Когато ми представиха тези статии, аз осъзнах техния проблем, и обясних това в писмо, изпратено до трима администратори на Фондация Едгар Кейси, но така и не получих отговор. Проблемът идва от замърсяване, не от невнимателно пробиране, а заради химическия строеж. Една от използваните съставки за мазилката е натрон (натриев карбонат), която съдържа въглерод. Действителната дата на геологическото формиране на натрона в пробите е несигурно, и много малки количества от нея драстично повлияват оценената възраст с въглеродно датиране. Въглеродното датиране може единствено да произведе такива нелогични резултати, като например това, че мазилката на върха на Великата пирамида излиза по-стара от тази в основата. Според нелогичните дати, добити за някои от пробите им, установената хронология е изместена с 200 до 1200 години. Въпреки че въгленът и тръстиката, съдържащи се в мазилката, са били подложени на киселинно извличане, за да се премахне замърсяването с въглерод преди процеса на датирането, няма предварително третиране, което може да елиминира замърсяването, заради концентриран алкален разтвор на натриев или калиев карбонат. Научната литература описва няколко случая при датирането на водни растения, растяли в езера с твърда вода, подобни на египетските езера, където се е събирала натрон. Калцираните дървета и тръстики от натронно езеро по принцип дават по-голяма възраст при датиране. Освен това, известно е, че целулозните фибри реагират химически със силно алкалния натриев карбонат. Поради това, че е много порест, въгленът поема не само голямо количество натронен разтвор, но също и много въглероден диоксид, който е резултат от разграждането на натрона.

Как реагират екиптолозите на моята теория за строежа на пирамидите? Ще ги убеди ли тази презентация? Дали моето изследване разрешава всичките мистерии на строенето на пирамиди? Примерите на египетските артефакти, които преди представляваха озадачаващи проблеми, са многобройни: направените от човек пясъчникови статуи от Тинитната епоха, изследвани от Ле Шателие; вази от твърд камък с дълги, тънки гърла и обемисти кореми, които никое известно сечиво не може да произведе; диоритната статуя на фараон Кафра, която предполагаемо е издялана от каменни или медни сечива; други статуи от твърд камък с вложени в тях очи; монолитни каменни саркофази, поставени в тесни пространства, от които не могат да излязат и в които не може да са влезли; тежки порткулиси (повдигащи се решетки, бел.прев), ситуирани в твърде тесни места в пирамидите, непозволяващи достатъчна бройка хора, за да бъдат повдигнати; огромни, съвършено оформени монолитни погребални стаи, направени от екстремно твърди каменни материали в пирамидите от Дванадесета Династия; високите седем етажа Колоси на Мемнон, показващи гравюри, невъзможни за възпроизвеждане чрез дялане и които, въпреки че по начало са били монолитни, не са (на база изследването на Розие на кварцитните кариери) били добити в монолитна форма;  покрития и цименти, които оцеляват хиляди години, въпреки че някои са били изложени на изгарящи слънчеви лъчи и сурови пясъчни бури през вековете; огромни храмове с блокове, които са твърде големи, за да бъдат повдигнати; и най-популярното и подозрително от всичко останало, самите масивни постройки на Великта пирамида, всяка от които е построена през управлението на единствен фараон, като никои от фасадните им блокове няма белези от сечива и напаснати с разстояния помежду им 0.005 мм. Проблемите, които тези и други артефакти представят, станаха все по-объркващи и сложни, колкото повече се подобряваха научните методи за изследването им.

Количеството нароени популярни книги през последните петнадесет години на тема мистериите на пирамидите и други древни инженерни постижения демонстрират продължаващото търсене на тяхното решение. Твърде малко египтолози участват в това търсене. Те са съгласни да приемат стандартните, неадекватни обяснения за енигматичните артефакти и в повечето случаи се задоволяват с логистични изследвания на пирамидите. Обаче, опроблемите на логистиката, които идват с теорията за дялането и дърпането с въжета, показват, че са с много по-голям обхват, отколкото се смяташе до сега. Всъщност, на база униформените размери на пирамиднике блокове и проучването на Клем, от което той заключава, че камъкът, използван за Великата пирамида, е бил добит навсякъде от Египет, проблемите са непреодолими.

Проучването на Клем е само на няколко години, а моето проучване е предварително и трябва да бъде потвърдено от измервания, направени намясто, така че нито едното от тях не е разглеждано в светлината на логистично проучване. Измерванията на Кутел и ле Пере (le Pere) от Наполеонската експедиция, обаче, показват, че много от най-големите камъни във великата пирамида се намират на височина тридесет етажа. Тези измервания, направени преди 150 години, рядко се взимат предвид. Проблемите, изчислени от Дийтер Арнолд, който предложил удвояване или утрояване на продължителността на живота на фараоните, просто оставят въпроса отворен за дебат между египтолозите, тоест, дебат възоснова теорията за дялането. А откритието на Ле Шателие от преди 100 години никога не е било прилагане към техните артефакти, дори въпреки това, че употребата на направен от човека камък трябваше да се счита като възможно обяснение на вековната загадка за строежа на пирамидите.

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Въпреки че стандартната теория е спекулативна, без научна полза, от която и да е перспектива, инженерна логистика, геохимия и геология, египтология и друга история, вероятност и здрав разум, всички мистерии около строежа на пирамидите се разсейват, когато се приложи теорията за отливането на камъка.

Инженерство и логистика

Често четем за поредното хитро повдигащо устройство, което се предлага като решение на загадката за строежа на пирамиди. Също се появяват нови демонстрации на прости, ефективни методи на обработване на камък със сечива. Те са интересни сами по себе си, но такива устройства и методи не са приложими, ако научният анализ на въпросния камък показва, че става дума за направен от човека агломерат. Моето изследване основа цял един нов критерий за оценяване на каменни артефакти, който е особено приложим за онези, по които няма белези от сечива.

От инженерна гледна точка, когато прилагаме метода на отливането, разбираме как огромните блокове са поставяни на големи височини, за да бъдат построени Великите пирамиди с технологията, налична през Пирамидната епоха. Разбираме как стъпалата на Великата пирамида са били подравнени, а лицата им – абсолютно плоски, като всяко се среща със съседното, за да образува идеално равни повърхности. Разбираме как 500-тонни блокове са били вградени в храмовете. Разбираме как фасадните блокове са били поставени във Великите пирамиди с много голяма прецизност, без дори леко да се наранят ръбовете им. Можем да освободим съзнанията си абсурдния сценарий за многобройните хиляди работници, натъпкани на работната площадка в Гиза рамо до рамо, борейки се да издигнат огромни блокове на големи височини.

Геология и геохимия

От гледна точка на геохимията, разбираме защо пирамидният камък не съвпада и не е възможно да химически или минералогически да съвпадне с камъка в египетските каменоломни. Разбираме необичайните текстурни характеристики и шаблона на плътността на пирамидните камъни, линиите на прекъсване на огромните блокове, и защо грубите блокове от централната зидария на Великата пирамида в Гиза не съвпадат с местните геодезични слоеве, дори въпреки това, че петрографите показват, че камъкът произлиза от местното скално легло. Също знаем, че разбърканите нумулитни черупки в пирамидните блокове не могат да бъдат обяснени геологично и, следователно, са индикация за това, че пирамидните блокове са бетон.

Смисленост и логика

Докато теорията за дялането и дърпането с въжета е мъртва, непрактична теория, която води само до образуването на загадки, от друга страна разбираме защо отливаният камък задоволява всички въпроси по смислеността и логиката. В това има много здрав смисъл.

Египтологията и другата история

През 1978г, аз открих, че описанието на Плини за мурхиновите вази беше погрешно преведено. Това е 145 години след книжната публикация на тираж “Panckook” на Естествена История през 1833г, което произлиза от преводите на Френската Академия на Науките. Колко време ще отнеме моят правилен превод да бъде приет, остава да се види. А текстът на Плини е на латински – език, използван и разбиран от много учени. При положение, че експертните лингвисти по египетски йероглифи са по-малко, идентифицирането и повторното дешифриране на текстовете ще отнеме по-дълго.

Сигурен съм, че, освен Камъкът на глада, съществуват йероглифни текстове, съдържащи информация за алхимическото каменоделие на Кхнум, но са преведени грешно. Както е цитирано в Херметиччните писания, “Хермес... казвал, че онези, които четат моите книги, ги намират за ясни и много лесни за разбиране... само че стават абсолютно неразбираеми, когато гърците ги превеждат от египетски на техния език, и това ще предизвика пълно смущение на оригиналния текст и пълно криворазбиране на смисъла му”.

Когато йероглифните и клинописните текстове, описващи металургичните процеси, били преведени за първи път, благодарение дешифрирането на Шамполион и Гротефенд (Grotefend), били направени консултации с металургисти и химици, за да се подсигури точността на техническите думи и информация. Докато били извършени внимателни преводи с помощта на експерти от подходящи научни дисциплини, то такива преводи може да не са възможни за дълго с текстове относно геополимеризация, заради времето, което ще отнеме, за да се произведат експерти в това поле. Всъщност, може да отнеме няколко години, преди експертите и организациите, свързани с египтологията, да разпознаят проектите, занимаващи се с този въпрос, като валидни.

Историците трябва да разчитат на информация, извлечена от екологията, географията, атрефактите и гравюрите на египет, като за последните се знае, че често са ритуални. Много малко се знае за действителната история на Египет преди Птолемеевите времена. Историкът Мането компилирал хронологически списък с фараони, което хвърля известна светлина върху малко по-древна история. Египтолозите трябва, следователно, да квалифицират и да кондиционират историческите си писания. Те никога не са намирали исторически документ, които да описват тяхната теория за това как са били построени Великите пирамиди. Само че Камъкът на глада поддържа алхимическия метод на строеж, а историческите доклади на Херодот и Плини, които преди бяха неясни, сега имат съвършено ясен смисъл.

Достигнахме до далечните исторически корени на науката. Проследихме еволюцията на алхимическото каменоделие в Египет от производството на праисторическите каменни съдове на Кхнум до една вероятна транзиция към каси на врати и подове в царските мастаби, до цяла сграда, направена от лят камък, първата пирамида. Знаем, че пирамидите са били направени изцяло направен от човека камък през Третата и Четвъртата Династии, докато Синайските мини са изобилствали от минерали.

Петата и Шестата Династии се характеризират с драматичен спад в количеството на летия камък, употребяван в пирамидите, което съответства на изчерпването на мините. Лесно е да се види, защо през Петата Династия царете започнали да премахват камък от паметниците на своите прадеди, въпреки че това до сега така и не беше адекватно обяснено, и защо, с по-малко материал за работа, са се концентрирали върху строежа на заобикалящите погребални комплекси, отдавайки специално внимание за направата на изтънчени барелефи. До Шестата Династия, камъкът се пазел за най-жизненоважните части на пирамидата, като фасадните облицовъчни камъни и погребалната камера.

Твърде малко камък се е използвал в пирамидите на Дванадесетата Династия. През управлението на Сенусерт I, откритието на малка жила в Серабит ел-Кхадим в Синай дало достатъчно камък единствено за царската погребална камера. Краят на строенето на пирамиди отбелязало края на големите минерало-добивни дейности в Синай.

Разбираме еволюцията на строенето на пирамиди и защо тези огромни постройки вече не се строели. Употребата на направен от човека камък обяснява защо, въпреки подобряването на сечивата, пирамидните блокове били правени с постоянно увеличаващи се размери, докато би трябвало да се е случило обратното, ако блоковете бяха дялани. В по-широка перспектива, вече разбираме онова, което до сега се наричаше технологичният парадокс на Египет.

Също така, виждаме прозрачността на доказателствата за стандартната теория за пирамидните строежи, давани от египтологията. Освен това, без да са запознати с двата различни зидарски метода, египтолозите разпознават само няколко стилистични вариации в паметниците на тивските царе, и те отдават това на различията в идеите за задгробния живот на тиваните и на техните предшественици от Мемфис. Египтолозите така и не са успели напълно да разберат изненадващия възход на Амунското жречество. С утихването на алхимичното каменоделие пирамидната традиция ставала все по-непрактична. Амунското жречество, обаче, можело до безкрай на продължава своите религиозни традиции, като дяла много мек камък.

Добихме безценни прозрения за старата религия на Кхнум, като и за религиозната цел да се произвежда фаянс, камък, и стъкло. Разплита се мистерия след мистерия. След хиляди години, тайната на пирамидите е разкрита и истинскат им история е разказана.

Но дали египтолозите гледат на мен като на човека, който разреши пирамидната загадка? За сега, ако се съди по коментарите в списанията и вестникарските статии, реакцията изглежда отразява фактора НИТ (не е изобретено тук). Някои египтолози коментират в пресата, че мойта теория е “предчувствие, с което отивам твърде далеч” и че е “срещу разума и логиката”. Единственото им знание за моето изследване, обаче, идва от пресата.

Нито еднин египтолог до сега не се е свързвал с моята лобаротария в Европа или с офисите ми в САЩ или Канада, за да поиска копия на авторските ми материали по въпроса или друга информация. От Американското Химическо Общество (ACS) или от други научни тела, за които съм изнасял презентации, до сега никога не са ми изпращани запитвания. Със сигурност е непрофесионално и интелектуално нечестно да се критикува едно изследване, без първо да се прочетат свързаните материали. От онези, които са присъствали на мои презентации на интернационални конференции през изминалите години (например, Гренобъл, Франция, 1979г; Торонто, канада, 1982г; Манчестър, Англия, 1984г; Денвър, Колорадо, 1987г), до момента на това писание никой никога не е изразявал желание да работи с мен, за да критикува или възприеме изследването ми, и нито един не следи активно напредъка му. Повечето египтолози гледат на алтернативните обяснения за строежа на пирамидите като на заплаха за собствения си научен статут.

Факт е, че когато изследването ми се възприеме от геолозите и другите учени, египтолозите ще трябва да съгласуват мегода за построяването на пирамидите с историята на Египет.

Това води до друг въпрос. Защо тази книга не се приема от геолозите? Има две причини. Едната е, че пробите, дадени ми на заем от Лауер, са много малки, и той искаше да му бъдат върнати. По-нататъшното нарязване за тестове щеше да унищожи пробите, които са единствените официални представителни доказателства, с които разполагам. Въпреки това, че ми беше отказано разрешение да взема проби от пирамидите, аз отказах няколко проби на пирамидни камъни, събрани от неоторизирани хора, защото такива проби не се признават за валидни при едно изследване. Втората причина е, че за последните няколко години химическите реакции, които съм разработил, до сега са били строго пазена тайна. Всяко разкритие на задълбочена химическа информация би била нарушение на споразумения за корпоративна тайна между мен и производителя на геополимерите. Едва ли може да е възможно да се води дебат с геолог по варовиците, решен да покаже, че пирамидният камък е естествен, без неговите аргументи да се контрират с техническа информация. Докато се осъществява производството на геополимерен цимент, моите корпоративни споразумения ме възпрепятстват също и да публикувам документи в научни списания.

Широката общественост ме критикува за това, че съм отнел всичко забавно и мистериозно от пирамидите. Отговорът ми е следният: дялането и дърпането на камък с въжета е мъчителен труд, който по никой начин не е обаятелен или романтичен, но гениалното строене на пирамиди чрез химия, и така заблуждавайки дори светлите съвременни умове, е голяма похвала за античните научни изследователи.

Дали тази презентация ще убеди някого или няма да убеди някой, който не желае да бъде убеждаван, едва ли може да се предвиди, особено след като този труд не се ползва от предварителен читателски преглед преди публикуването си. Въпросът, обаче, е въпрос на точна наука, който трябва да бъде потвърден или дискутиран от квалифицирани учени. В крайна сметка не е работа на египтолозите, които са специализирани историци, да удобряват или отхвърлят. Точно сега няколко експерта геолози търсят пирамидни проби за собствените си текстурни анализи и по-нататъшни изследвания. Учени от много дисциплини, петрографи, седиментолози, инженери, специалисти по бетона, логистични експерти или аритметици, математици, физици, логици, химици, архитекти, теолози, лингвисти, и египтолози, разпознаващи валидността на моето изследване, могат и ще подобрят моята теория от гледна точка на техните собствени изследвания.

Германският философ Шопенхауер (1788-1860г) пише, “Има три стъпки при разкритието на всяка истина: в първата, й се подиграват; във втората, й се съпротивляват; в третата, се счита за очевидна”.
« Последна редакция: Септември 09, 2017, 09:50:37 pm от λ »

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
АПЕНДИКС I
Древните алхимични изобретения

Преди да обсъдим първото алхимично изобретение, емайлът, нека разгледаме опита на Ле Шателие със самоглазиращите се емайлирани пясъчникови статуетки. След като Ле Шателие открил, че статуетките от Тинитната епоха били агломериран камък, той трябвало да убеди колегите си. Той използвал микроскопия, за да докаже твърдението си, и написал:
Основният материал, от който са направени статуетките, са фини ъгловати песъчинки, което е индикация за внимателно стриване. Някои твърдят, че това е индикация, че предметите са били издялани от естествен пясъчник и емайлирани. Аз показах, че статуетките съдържат многобройни сферични мехурчета, което означава, че, неоспоримо, те са направени от изкуствена керамична матрица.
Една естествена пясъчникова матрица няма мехурчета. Само когато или стрит пясъчник, или свободен пясък, се смеси със скрепител, се появяват мехурчета. Ле Шателие извършил обемен химически анализ, в опит да демонстрира как са били направени статуетките. Следва минералогичния им строеж:

Силициев двуокис     ..........     (SiО2)               93.3 до   95.3%
Железен оксид           ..........     (Fe2Oe)              0.1 до     0.4%
Алуминиев оксид      ..........     (Al2O3)               1.0 до     2.5%
Вар                            ..........     (CaO)                 0.6 до     1.7%
Магнезиев оксид       ..........     (MgO)               0.4 до     0.8%
Сода                          ..........     (Na2O)               0.6 до     2.5%

Предполагайки, че малкото количество алуминий в анализите представлява скрепителя, той се опитал да репликира формулата, като смесил:

Глина за моделиране     ..........   10%
Стрит пясък                    ..........   30%
Пясък от Фонтанебло     ..........   60%
            Общо            100%

Неговата формула съдържала два пъти повече алумини от статуетките, и неговите опоненти следователно не били впечатлени. Заради фината структура от ъгловати песъчинки, наблюдавана в статуетките, те продължили да спорят в подкрепа на естествения пясъчник. Ле Шателие, обаче, не бил съм. Неговият колега Пукал (Pukall) направил опита да втвърди силициева керамична паста, сравнима с матрицата на статуетките.

След дълги целенасочени усилия, Ле Шателие и пукал най-накрая стигнали до съгласие със своите опоненти. Пукал предложил употребата на разтворим натриев силикат (водно стъкло) и подходящото количество алуминеста глина. Предложението на пукал изглеждало възможно, но опониращите учени все още не били склонни да се съгласят с това, че неговата формула била употребявана през античността. На тях им изглеждало по-вероятно, че е бил ползван някакъв междинен продукт, който, когато бил смилан и смесван с водата, произвеждал разтворим натриев силикат. С оглед на статуетките, в Dictionaire des techniques Archeologiques пише:
Основният материал бил естествен твърд пясъчник (кварц) или естествен мек камък (стеатит), или по-общо, кой да е твърд камък (пясъчник, кремък, или кварцов пясък), фино напудрен и агломериран с лепило.
С каквато и химия да се е предполагало, че били произведени статуетките, в началото на 1900-те години било установено, че египтяните произвеждали направен от човека камък.
Ле Шателие също извършил обемен химически анализ на сините керамични плочки от подземните стаи на пирамидата на Зосер в Сакара. Неговият анализ показва суровини, участващи в геополимеризацията:

Силициев двуокис       ..........   (SiO2)   92.5%
Алуминиев оксид        ..........   (Al2O3)   1.2%
Вар                              ..........   (CaO)      0.6%
Сода                            ..........   (Na2O)    2.5%
Манганов оксид          ..........   (MnO2)   2.4%
Меден оксид               ..........   (CuO2)    0.8%

Този анализ е полезен за точно посочване на произхода на суровините, използвани за направата на статуетките и плочките. Вижте Таблица III на стр. 244.


Първото алхимично изобретение
Емайлът, страничен продукт от извличането на мед
изобретено преди 6000 години

Преди да бъдат направени статуетките, синият емайл е бил изобретен и прилаган върху мънисто и камъчета, като откритите в неолитните гробници от около 4000г пр.Хр. Научните кръгове поддържат тезата, че откритието на емайла е било по случайност. Предполага се, че малахитът и натронът, смлени заедно върху големи, плоски мелнични камъни от пясъчник, за да се направи боя за очи, по случайност са се смесили със силициеви включения от самите мелнични камъни, което създало емайлиран слой.

Това обяснение, обаче, не съвпада с анализа. Силицият е ахидричен и се нуждае от температура 1300 оС, за да се стопи, защото само в стопено състояние може да се смеси с флюс (натрон или нещо друго). Тази температура не е била постижима в Египет през 4000г пр.Хр. За да се достигне, били нужни големи духала, които още не били изобретени през 4000г пр.Хр. Много по-лесно е да се съединят натрон с хризокола, отколкото натрон и силиций, малахит или друг меден карбонат. Хризокола, в естественото си хидратирано състояние, лесно се смесва с флюс.


Химиците може да предполагат, че комбинацията от хризокола и натрон не би се свързала, защото натриевият карбонат се топи на 850 оС, което е по-висока температура от онази, която е била постижима през 4000г пр.Хр. Тази температура трябва да се достигне, преди натронът да може да действа върху силикатите или силиция. За времето, за което се достига температурата, водата в кристалната структура на хризокола се е изпарила, което елиминира възможността за реакция с натрона, за да се произведе емайл.


Предположението би било вярно, ако натриевият карбонат е произведен по модерния процес на Солвей, който произвежда чист продукт, топящ се на 850 оС. Това, обаче, не е случая с египетския натрон. Изобретяването на емайла е било възможно заради състава на египетския натрон, който е:

Хидрокарбонат на содата       ..........      23.35%
Сулфат на содата                    ..........      11.29%
Муриат на содата                    ..........      51.66%
Глинест и силициев пясък       ..........      02.90%
Карбонат на варта                  ..........          .89%
Оксид на желязото                  ..........          .20%
Вода                                         ..........         9.71%

Египетският натрон притежава особеност, която не е широко известна. Неговият състав от натриев карбонат, натриев сулфат, заедно с натриев хлорид създава много късметлийска евтектична точка. Когато се смесят заедно, чистите вещества могат точка на топене, която е по-ниска от тяхната индивидуална. Точката на топене на натриевия хлорид е 800оС, а точката на топене на натриевия сулфат е 850оС. Но евтектичната смес на натриев хлорид и натриев карбонат се топи при 634оС. Евтектичната точка на натриевия хлорид и натриевия сулфат е 628оС. Евтектичната точка на комбинацията от всичките три соли е само 612оС. Това позволява реакция с хризокола, и така изобретяването на емайла е възможно не при 850оС, а при едва 612оС.


Второто алхимично изобретение
Сода каустик, използвана за производство на емайл
преди 5600 години

Днес сода каустик се прави чрез електролиза (действието на електрическия ток върху натриевия хлорид).  По случайност, бил е използван по-прост метод. А именно, натрон е била смесена с вар (калциран варовик) и вода.

Когато се използва сода каустик, за производството на емайл е нужен по-малко материал. Това е защото содата каустик е по-реактивна от натрона. Сода каустик, когато се приготви с натрон, вар, и вода, винаги запазва малко количество вар и, следователно, реагира с различни силициеви минерали между 50оС и 150оС. Този вид сода каустик е бил използван също и от химиците през 19ти век за произвеждане на алкален фрит и разтворим натриев или калиев силикат (водно стъкло), което те са наричали каменен ликьор. В древен Египет, содата каустик била основната част от реакцията за агломериране на камък.


Трето алхимическо изобретение
Натриев силикат, произведен преди 5600 години

Археолозите, предполагайки, че алкалният фрит бил по случайност използван за агломериране на камък, използвали термина агломерация, за да намекнат за процес, способен да даде натриев силикат (водно стъкло). За да се произведе натриев силикат днес, смес от кварцов пясък и натриев карбонат се свързва при 1300оС.

Кварцовият пясък има компактна структура и реагира с трудност при умерени температури. От друга страна, водните силициеви минерални разновидности, заради водата в тяхната минерална структура, с готовност са атакувани от содата каустик при умерени температури и следователно с лекота формират натриев силикат. Някои от тези минерали са диатомитна пръст (или инфузорна пръст, бел.прев); опалите и кремъците; калцедоните, такива като карнеола, ахата, и оникса; вулканичните стъкла, като обсидиана; хризокола; и алофаните ( типично срещани като сталактити или твърди покрития върху тебешир и пясъчник).

Аморфен (нямащ дефинирана кристална структура) силициев двуокис, опал, кремък, и калцедон, са открити в значителни количества в Египет. Де Розиер коментира:

Голямо разнообразие от ахатни камъчета, или овални или относително сплескани, бяха разпръснати по древната повърхност на древния град Тива... Всичките камъчета изглежда имат общ произход. Те не може да са били транспортирани до относително високите плата на древните градове чрез естествени начини, и се откриват най-вече върху купчините на руините и останките от древни паметници, понякога дори и на островите на Нил, като Филайския остров, и особено на острова Елефантин, където изглежда е разпръснато особено голямо количество от тях навсякъде на мястото, където е бил древния град.

Ахатът е само една форма на аморфен силикат, изобилен в Египет. Растителната пепел и диатоматната пръст също са в изобилие. Тъй като содата каустик лесно реагира с тези материали, имало е множество възможности за производството на натриев силикат за цимент.


Четвърто алхимическо изобретение
Агломериране с употребата на тюркоаз, преди 5600 години

Ле Шателие не бил способен да пресъздаде формулата за състава на статуите, отчасти защото той предполагал, че скрепителят на глинена основа бил от съществено значение. Докато е вярно, че каолиновата глина се е ползвал в някои видове цимент, скрепителят за статуетките е бил на основата на натриевия силикат.

Относително лесно е да се накара слой натриев силикат да се втвърди на открито. По-трудно е да се направи в затворена отливка, като тази за статуетките. Това е защото нито натриевият силикат, нито варта са хидравлични скрепители. Хидравличното втвърдяване се случва само ако водата в сместа се изпари, и дори тогава, полученият продукт не е водоустойчив, освен ако не се осъществи геополимеризация. Геополимеризацията произвежда водоустойчив цимент във влажна околна среда, като трансформира натриевия силикат в синтетичен зеолит. Това се постига с алуминиев фосфат, който, за древен Египет, е бил тюркоаза.


Пето алхимическо изобретение
Агломерация на алуминест варовик
от Имхотеп преди 4700 години

Алуминестия варовик от Сакара реагира със содата каустик (натрон, вар, и вода) и води до основен геополимерен цимент, който не е толкова силен като онзи, получаван с употребата на тюркоаз. Алуминиевият триоксид и силициевият диоксид в глината, скрепяваща скалното легло, се активират от содата каустик, формирайки натриев алумино-силикат, основен геополимерен цимент.


Шесто алхимическо изобретение
Арсен, използван за ускоряване на втвърдяването преди 4600 години

През цялото време, през което са се правели малки варовикови тухли, бавното хидравлично втвърдяване не е било проблем, защото малките тухли изсъхват много бързо. От времето на Снеферу нататък пирамидните блокове станали по-големи, и хидравличното втвърдяване било модифицирано, така че да се избегне свиването и напукването. Натриевият арсенат е активираща съставка, която може да се е ползвала за индуциране на рязко хидравлично втвърдяване. В древен Египет, този продукт бил добиван чрез реакция между арсенна минерална руда, като скордит и оливинит, със сода каустик.


Седмо алхимическо изобретение
Забавено втвърдяване с боракс преди 4600 години

Бораксът забавя втвърдяването на геополимерните скрепители. Вероятно е бил използван за направата на огромни храмови блокове и за гредите, оформящи таваните на погребалните камери на пирамидите на Петата и Шестата Династия.

Тагове към темата: