Apocryphal Academy

Автор Тема: Дзен притчи и поучителни разкази  (Прочетена 2667 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Дзен притчи и поучителни разкази
« -: Септември 20, 2017, 12:10:49 am »
ПРОТИВОРЕЧИЕ

 При дзен-учителя дошъл ученик и попитал:

-- Защо някои хора са красиви, а други – грозни? Някои са умни, а други – глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо Бог е създал едните и другите такива, каквито са? И не ми говорете за карма, и че всичко това било заради минали животи. Откъде се е взела разликата в самото начало, когато миналото още не е съществувало?

Учителят го завел в градината и казал:

-- Това дърво е голямо, а това – малко. Често съм седял под тях и съм мислил защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна и самият въпрос. Сега знам, че това дърво е голямо, а това – малко. И няма никакъв проблем!

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #1 -: Септември 20, 2017, 12:24:40 am »
Три пътя към Бога

Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж.
- Има ли Бог? – попитал той.
- Да, има Бог - отговорил Буда.
След обяд се е появил друг мъж.
- Има ли Бог? попитал той.
- Не, няма Бог - бил е отговора на Буда.
Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда отговорил:
- Трябва да си отговориш на този въпрос сам.
- Учителю, та това е абсурд, -казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос?
Просветленият отговорил:
- Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: един с увереност, друг - с отричане, а трети - със съмнение.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #2 -: Септември 20, 2017, 12:49:39 am »
АБСУРД

Учителят Хуайжан стържел керемида на пода в стаята, където медитирал неговият ученик Мадзу. Отначало на ученика му харесало, той помислил, че учителят изпитва способността му да се концентрира. Когато звукът станал непоносим, той не издържал:
- Какво правиш, за бога! Не виждаш ли, че медитирам?
- Полирам керемидата, за да направя огледало от нея. - отвърнал учителят.
- Ти си луд! Нима може да се направи огледало от нея?
 - Не съм по-луд от теб. Нима може да се медитира на този шум?

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #3 -: Септември 22, 2017, 09:48:32 am »
АБСУРД
 - Не съм по-луд от теб. Нима може да се медитира на този шум?
Понеже вътрешният процес на осмисляне на съществуването ни в момента на писането на този пост ми се прекъсва от належащи реални ангажименти се сещам да споделя, че съществуването ни в различни нива на БЪДЕНЕ включва неизбежно преместване на фокуса от мислите към действията. Когато има належащи неща да се вършат в материалния свят независимо от удоволствието при самовглъбяването трябва да се съобразиш с ПОТОКА си.
Изводът според мен е че всяко нещо си има подходящо място и време. Волевото забавяне или избързване в реализирането на желани неща си има своите последствия :)

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #4 -: Септември 24, 2017, 03:04:11 pm »
Не вярвай на егото

Един твърде строг щраус, блестейки с ослепителен авторитет сред другите, веднъж изнасяше беседа пред по-младите щрауси за превъзходството на техния род над всички останали твари по земята.
— Още римляните са ни познавали — изтъкна той, или по-точно, ние сме познавали римляните. Наричали са ни avis struthio, а ние сме ги наричали римляни. От гърците ни е дошло името struthion, което означиш „трудопоклонник“, или поне би трябвало да означава това. Ние сме най-големите птици и следователно най-съвършените.
Гръм от овации се разнесе сред слушателите. Само един разсъдлив щраус на име Оливър не сподели общия възторг.
— Но за разлика от колибрите не можем да летим назад — каза той на висок глас.
— Колибрите стоят много по-долу от нас — отвърна старият мъдрец. — Ние преодоляваме препятствия и разстояния, ние се движим непрестанно напред.
Отново се разнесоха овации от всички щрауси освен от Оливър.
— Ние снасяме най-големите и следователно най-съвършените яйца!
— Яйцата на червеношийката са по-красиви — възрази Оливър.
— Но от тях не може да се излюпи нищо друго освен червеношийки — аргументира се старият щраус. — Червеношийките са тесногръди маниаци, които мислят само за полянки и червеи.
Последваха продължителни овации, в които Оливър отново не се включи. Мъдрият наставник продължи:
— За да се движим ни стигат четири пръста, а на Човека му трябват десет.
— Затова пък Човекът лети седнал, а ние изобщо не можем да летим — отговори Оливър.
Старият щраус го изгледа сурово първо с едното око, а след това с другото.
— Човекът лети прекалено бързо за свят, кръгъл като нашия — каза той. — Има опасност скоро да се самонастигне и да се сблъска в себе си. Така Човекът никога няма да узнае, че Човекът е блъснал отзад Човека.
Всички освен Оливър пак откликнаха с гръмки овации.
— В случай на опасност ние си заравяме главите в пясъка и ставаме невидими — продължи патетично старият мъдрец. — Никой друг не е способен на същото.
— А откъде да знаем, че не ни виждат, след като ние самите не виждаме? — попита Оливър.
— Софистика! — викна старият щраус и всички след него, освен Оливър, закрещяха „софистика, софистика“, без да имат представа за смисъла на думата.
Точно тогава наставникът и слушателите дочуха обезпокоително странен шум, като от бързо приближаваща буря. Оказа се обаче, че това не бе буря, а бурен тропот от краката на стадо необуздани слонове, препуснали без страх от каквото и да било. Всички освен Оливър бързо заровиха глави в пясъка. Оливър предпочете да се крие зад една голяма скала, додето отмине тръбящата и трополяща буря, и когато отново се подаде, съзря пред себе си океан от пясък, кости и пера — понеже само това бе останало от стария щраус и послушните му ученици. За да се увери все пак, Оливър ги извика поред на имената, но не получи отговор, додето не стигна до собственото си име.
— Оливър — изрече той.
— Тук, тук! — отвърна сам на себе си Оливър и това бе единственият звук, който се чу сред пустинята освен далечния, глъхнещ громол някъде към хоризонта.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #5 -: Септември 30, 2017, 12:47:18 am »
Веско, това с щрауса ми е малко многосмислово. Искам да кажа, че не съм сигурен дали разбирам посланието щото ми се струва, че е по-дълбоко отколкото си мисля. Би ли добавил твое тълкуване като жокер. Предните три ми ,,говорят'' приятно.




kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #6 -: Септември 30, 2017, 01:20:24 am »
Бих искал и аз да споделя една история от преди малко, но с малко предисловие: Тъкмо бях приключил с една визуализация, в която въображаемо вече бях споделил в пост една история за Конфуций - ,,Попитали мъдреца каква е разликата между жените и перлите и той отговорил, че жените се нижат отпред, а перлите и отзад. На констатацията че има жени, които се нижат и отпред и отзад той отвърнал че това не са жени - това са същински перли.'' Простотията често ме отпуска, но същинското веселие ми се породи от представата за реакцията на Ламбда, тъй като във визуализацията поста ми беше в някоя негова сериозна тема. Та и самата история:
Пушех си цигара радостен на прозореца и към струята изпускан дим се приближи и прелетя прилепче. Вероятно съзираше нещо в пушека. Беше ми толкова радостно от това което видях, че си пожелах пак да премине. Върна се и почна да кръжи пред мен. Траекторията на полета описваше формата на пеперуда. Странни същества са пеперудите - крият се в полета на прилепа ;)

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #7 -: Октомври 01, 2017, 12:14:57 pm »
Ето жокер :) Виж първата притча ;)

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #8 -: Октомври 01, 2017, 11:04:56 pm »
ЛЕКЦИЯ ПО ДЗЕН

Дзен-наставникът Миеси всеки вторник четял лекции. Този път влязъл в залата с намерението да говори за дзен-естетиката. Аудиторията била пълна. Но едва заел мястото си и отворил уста, от съседното село се разнесли най-отвратителни ругатни и псувни. Цял час Миеси мълчал и всички слушали звуците, които идвали иззад хълма. След час Миеси казал:
 - Лекцията завърши.
И излязъл от залата.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #9 -: Октомври 03, 2017, 03:14:14 pm »
Вървял си един човек и достигнал до едно дърво.
Погледнал го и видял, че е голямо.
В този миг до него приближил друг човек и му казал, че дървото не е голямо.
Докато наблюдавали към тях се приближил трети човек и се усъмнил, че те виждат дърво.
Докато спорели, тримата заедно чули ромола на близкия поток.
Шумотевицата от спора се чувала иззад хълма, където насъбралите се хора виждали трима човека вървящи по пътя към дървото до руйния поток. ;)

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #10 -: Октомври 05, 2017, 08:46:44 pm »
    Седял под едно дърво един човек в средата на един малък оживен градски парк. Наблюдавал бавно и спокойно преминаващите хора.
    Виждал във всеки един от тях познати и изживяни страсти и поведение. Съзирал колорита на букета на живота, но не усещал аромата на непреживяното.
   Загледал се в полета на една бяла птица, която излъчвала невидима за околните топла светлина. Последвал я през тясната пешеходна улица.
   Сблъсквал се с преминаващите хора. Някои се отдръпвали, с други спорел за цвета на птицата, с трети дали изобщо я вижда. Някои викали от прозорците на високите къщи, които си построили, че това не е птица.
   Стигнал до малкото безистенче в началото на улицата, в което влетяла птицата.
   Влезнал в малкия светъл двор. Огледал се и видял малко дете да държи птицата, седнало на тучна поляна до едно малко дръвче.
   Седнал до детето. То пуснало птицата, която излетяла, а той седял под старото дърво на един малък градски парк.

kipenzov

  • High Priority Members
  • Newbie
  • ***
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #11 -: Октомври 06, 2017, 12:03:45 am »
Най-красивата дзен-история в синтезиран,циркулационен и синтезиран вид, която знам:


      Две хубави очи


     Две хубави очи. Душата на дете

     в две хубави очи; - музика - лъчи

     Не искат и не обещават те...

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли!

     Страсти и неволи

     ще хвърлят утре върху тях

     булото на срам и грях.

     Булото на срам и грях -

     не ще го хвърлят върху тях

     страсти и неволи.

     Душата ми се моли,

     дете,

     душата ми се моли...

     Не искат и не обещават те! -

     Две хубави очи. Музика, лъчи

     в две хубави очи. Душата на дете...
« Последна редакция: Октомври 06, 2017, 01:08:59 am от Веско »

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #12 -: Октомври 09, 2017, 11:15:21 pm »

Започни от себе си


Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ в Криптата на Уестминстърското абатство:

"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

λ

  • Administrator
  • Sr. Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #13 -: Октомври 11, 2017, 06:27:26 pm »
Само че човек върви заедно с времето и мястото. Неотделим е от тях. Промениш ли себе си, ще се разделиш с мястото, на което се намираш, и ще излезеш от времето, в което вече не се вписваш.

Веско

  • Administrator
  • Newbie
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Дзен притчи и поучителни разкази
« Отговор #14 -: Октомври 14, 2017, 12:46:27 am »
Ценното е да се учим от чуждия опит /в случая с епископа цял човешки живот/ и да виждаме далеч отвъд историите.

Тагове към темата: школи култура философия