Наскоро получих поредния коментар, свързан с факта, че откакто създадохме новия сайт "Апокрифна Академия", лично аз поне, като изявен писач в интернет, съм спрял да споделям личния си опит с храненето и здравословните въпроси. Наистина е време отново да започна да разполагам с посветена на това тема. Освен това имам да кажа някои неща, които ще изненадат доста от хората, които се интересуваха от мен през годините!
Обзор на стария ми репертоарИнедията
Не зная колко страници съм изписал на тази тема, разказвайки личните си преживелици по този въпрос и заключенията, които си извадих. Не смятам отново да разказвам вече тези добре заучени от многото разказване истории. Ще направя само сумиране, за онези, които попадат в АА в по-късен етап, когато старите форуми вече не съществуват или са сравнително неоткриваеми в архива на интернет.
Инедията е състояние на духа и тялото, в което човек превъзмогва нуждата да се храни (в по-редки случаи дори да пие вода) и е в състояние да води съвсем полноценен живот, без да приема в себе си никакви вещества, активиращи храносмилателната система. В крайна сметка, след доста премеждия, които ми помогнаха да науча много неща за себе си, живота и света, аз все пак успях да постигна такова състояние и затова от личния си опит казвам, че да, инедията е възможна и постижима. Това обаче беше много за кратко, защото действителността на това състояние на духа и тялото се оказа нещо доста различно от онова, което си представях и за което мечтаех в началото на това изпълнено с препятствия пътешествие. Същността на моето разочарование се състои във факта, че човек може да е инеяд само тогава, когато напълно изостави света на хората. Заслужава си да се преследва такава цел на един много късен етап в живота (когато постигането е по-трудно), но не и в ранния етап на живота (когато постигането е по-лесно), в който се намирах аз.
Единственият начин човек да запази състоянието на инедия и от време на време да има връзка със света на хората, е ако от време на време по минимален начин нарушава въздържанието си от храна - нещо, в което абсолютно всеки гуру-учител по инедия/слънцегледане/бретарианство е "уличаван" напълно закономерно. Когато разбрах, че този компромисен живот е най-близкото до онова, което аз си представях в мечтите си, си рекох, че това не е за мен.
Суровоядството
Около две или три години от живота си до сега бях суровоядец - това е вид диета, при която не се консумира термично обработена храна. За това време бях разделен суровояд. Това ще рече, че се хранех сурово и разделно едновременно. Например, един ден ям само домати, друг ден ям само ябълки, трети ден само един вид ядки, и тн.
Вегетарианството
Разбираемо е, че инедията може да се постигне, след като човек първо се откаже от месото, а пък суровоядството създава значителни спънки при приемането на месни продукти, така че през повечето от самостоятелния си живот съм бил вегетарианец. Спрях да ям месо още на 16 години по свое желание заради собственото си любопитство (и достъпа си до интернет).
Лечебното гладуване
Всички тези неща са свързани с дълбоко пречистване на организма и с напускането на комфортната зона на едно дълбоко, метаболитно ниво. Всъщност, отначало не бях чувал за лечебното гладуване, а първо научих за инедията и в опитите си да я постигна попаднах на практиката на гладуването и всичко, с което е свързана. Броя и разнообразието на ранните гладуванията, на които съм се подлагал е почти равен на броя на припадъците ми. По-късно се научих да правя действително онова, което би трябвало да е "лечебно" гладуване, от което да има здравословна полза, а не да бъде опит за някакъв екстремен рекорд (както
Вим Хоф в началото на своето откритие).
Равносметката след 15 години усърдно експериментиране със себе сиНа ден днешен
ВСИЧКО това се промени и почти всичко съм оставил зад гърба си.
Много от старите ми читатели сигурно ще се изненадат, че вече не съм вегетарианец. Напълно съзнателно направих усилието да се върна към месната храна, само че това не се получи въобще. Светоусещането ми и разположението на ума ми са твърде променени, навярно твърде дълго време съм приемал определена информация, която съм допуснал твърде надълбоко в себе си и нежеланието ми да приемам месна храна е твърде голямо. Нямам нищо против миризмата, вида и вкуса на месната храна, но усещам голямо напрежение в общото ми благоразположение след яденето на месо, това е общо неразположение, и на тялото и на духа, което ми създава усещането, че се отдалечавам от себе си.
Единственото, което нарочон и съзнателно ям, без да изпитвам каквото и да е вътрешно противоречие като "послевкус и послеусещане", е рибата. Така че свободно консумирам риба, приготвена по различни начини. Постоянно правя това съзнателно обаче, тъй като когато имам апетит и глад, никога не се сещам за вкуса и усещането от рибата, сякаш съм опериран от влечението към нея. Рибата продължава да бъде просто "нещо в другия край на чинията ми, срещу което нямам нищо против".
Защо вече не съм вегетарианец?
Защото има факти, които не могат да бъдат отхвърлени. Хранителните съставки
действително се делят на две семейства според произхода си - растителен и животински. Например, навсякъде из интернет ще срещнете, че се говори за витамин А, витамин С, витамин Едикой си и как някоя растителна храна имала в пъти повече съдържание на витамин Едикойси от месото или млякото и тн. Ако обаче прочетете специализирана литература, ще се просветите за факта, че витамин Х с растителен произход и витамин Х с животински произход са ДВЕ МНОГО РАЗЛИЧНИ вещества по химическата си формула. В делничната литература се наричат с едно и също име, но в действителност това са две доста различни съединения на витамин,
които са сходни само в своя корен, но не и в останалата си обвивка. Хранителните вещестав с растителен произход се държат много различно, когато попаднат в тялото, в сравнение с едноименните си варианти с животински произход.
Има такова нещо като
биодостъпност. Навсякъде в диетичните интернет сайтове може да се прочете, че еди кое си зрънце имало в десетки пъти повече калций например, отколкото млякото и месните храни. Само че не се споменава, че биодостъпността на калция в това зрънце клони към нулата - тоест, вие ще го погълнете, но тялото ви никога няма да може да извлече калция от него и в този контекст ползата от него е една 0. Докато биодостъпността на същия този калций например в месната храна е почти 100% и това зависи от начина на сготвяне.
И защо това е така?
Защото животните имат крака и могат да бягат. Когато се опитвате да отнемете живота им, за да ги изядете, те могат да бягат или да се борят за живота си и тази борба за живота се извършва в процеса на лова. Трябва да спечелим битката за живота на животното отвън, извън нас, за да получим цялата награда.
Растенията обаче нямат крака, за да избягат. Те на пръв поглед са беззащитни срещу онези, които ги считат за храна. Да, ама не.
Растенията се борят за живота си
химически. Растенията, за разлика от животните, имат колективна природа - те се грижат за колонията, не за себе си. Всеки един вид растение има свой уникален нитрат. Нитратите не са незабавно отровни за животинския организъм, а действат на принципа на натрупването. Колкото повече нитрат поема тревопасното животно, толкова повече този нитрат започва да го отравя и животното започва да се чувства зле от храната. Растенията разполагат с този механизъм за химическа война, за да запазят колонията си от пълно унищожение. Така, когато тревопасното животно започне да пасе колонията на една детелина на ливадата, то усеща кога трябва да спре да пасе тази точно детелина и да си избере да пасе някоя от другите тревички на поляната, оставяйки детелината намира, за да може след време колонията й отново да се разпростре из ливадата.
Тъй като растенията не могат да избягат, те водят
химическа война, а не физическа война за живота си. И тази война не се води в гората или на ловното поле, както при животните, а се води
в стомаха и в организма на онзи, който ги е изял.Само хората със силен метаболизъм могат да ядат предимно растителна храна, защото само организма на тези хора може да си позволи да води химическата война за питанието, което принадлежи на растенията. Хората, които не са в добро здраве, имат разстроен метаболизъм или страдат от някакво здравословно състояние, което се опитват да върнат към нормалното, оздравяват предимно от месна храна, и това е проверим клиничен и научен факт. Хората с разклатено здраве не са в състояние да водят война с разклатения си метаболизъм - техният стремеж трябва да бъде месната храна, защото могат да водят война за питанието си чрез качествата на своя ум и изобретателност, за да заловят животното по най-лесния начин.
Който е здрав, яде плодове и зеленчуци,
ЗАЩОТО МОЖЕ. А не защото е станал здрав заради тях.
Здравите хора искат да ядат плодове и зеленчуци, ЗАЩОТО Е ПО-ЛЕСНО ДА СИ ГИ НАБАВИШ.
А не защото е по-лесно да се нахраниш с тях.Какво получавам аз от напъните си да ям риба, когато месната храна е станала толкова чужда на вкусомете ми? Получавам това, че яденето на риба ми премахва чувствителността на зъбите - нещо, което ме тормози постоянно. Заради всичките си експерименти и екстремните си постъпки в миналото се доведох до състояние, в което имам трайна чувствителност в зъбите и ако не внимавам, се връща отново много бързо. Имам напълно ограничена способност да ям плодове - мога да ям най-голямо количество от сладката жълта ябълка, но не кой знае колко много. Мога да изям една единствена зелена и твърда круша или ябълка, преди чувствителността на зъбите да се върне. Мога да изям шепа ягоди. Половин шепа малини. Не мога да ям ананас и киви, нито зелени, нито зрели. След като се появи, чувствителността се задържа около седмица, при условие, че всеки ден ям мляко или сирене. Но изчезва
за ДЕН, ако изям половин скумрия, приготвена по кой да е начин.
Което ме довежда до готвенето.
Доктрината на суровоядството като цяло е пълна глупост. Отново, тук става въпрос за
биодостъпността. Концепцията, че "готвенето унищожава хранителните вещества, е пропаганда, а не плод на безпристрастни изследвания. Казва ви го човек с волята, ноу-хауто и ресурсите да бъде разделен суровоядец три непрекъснати години, след което да стане един от по-добрите домашни готвачи сред средностатистическите домакинства за поне още три непрекъснати години и накрая да сравни положението си преди и след това.
Работата при готвенето е, че то може да е
успешно или неуспешно. Обикновеният човек е свикнал да преценява готвенето само по вкуса, но в действителност целият смисъл е в начина, по който се чувстваш след това и в начина, по който тялото ти се държи и функционира след консумацията. Неуспешното готвене парви точно онова, което твърди суровоядната пропаганда - превръща суровината в пълен боклук, който само създава проблеми и ограбва здравето на организма.
Успешното готвене цели да се пребори с растителната храна в тенджерата, а не в организма на консумиращия. Същото усърдие, което ловецът прилага в улавянето на дивеча, се изисква и от готвача, който може да се каже, че води химическата война с растението извън организма. Смесването на различни суровини в готварските рецепти не е някакъв произвол и много малка част от това цели да постига вкус - крайната цел е послевкус или "послеусещане".
Това не означава, че животинската храна трябва да е сурова. Просто става дума за
биодостъпност, става дума за един процес на унищожение на защитните механизми на определени вещества, така че да могат да бъдат атакувани от храносмилателните сокове. (Животинската храна се нуждае от много по-малко готвене, отколкото растителната, за да бъде максимално биодостъпна за нашия организъм.)
Здравните проблеми на съвремието, в следствие от липсата на хранителна култура, оставатВсичките горни неща означават ли, че сме си добре точно така, както сме си и че проблемите на модерната ера са въоблажаеми? Естествено, че не! Означава просто, че инедията, вегетарианството и суровоядството
НЕ СА никакви решения на модерните проблеми. Всички улики и доказателства продължават да сочат, че нечувано влошеното здраве на модерния човек се корени в културата му на хранене и начина му на живот.
Проблемът, както отдавна знаем, се корени
някъде в индустриализацията на хранителния отрасъл, но не къде да е, а, отново,
в жалкото и робско мислене на съвременния безбожен човек. Модерното положение в света е такова, че хората не оценяват времето си по правилния начин. Ако някога не им е оставало време за себе си от грижата по осигуряването на насъщния, то сега не им остава време за себе си от всичките налудничави идеи и жаждата за задоволяване на животинските нагони, за да седнат и да се нахранят. Поради това в днешно време
достъпността на храната се цени повече от качеството и - така модерната мисъл на хората използва индустрията, за да занижава качеството на хранителните суровини в стремежа всичко възможно на света да бъде на една ръка разсотяние и достъпно на момента.
Този синдром се нарича
"криза на удобството срещу смисъла" - стремежът към все по-голямо удобство лишава съществуването от смисъл.
Затова...
...аз избирам да се вгледам в начина на живот, който са водили хората в отминалите епохи - древност, античност и средновековие. Защото останките на хората от тези епохи по археологически начин ни показват едно масово цветущо здраве, в сравнение с настоящите ни мъки.