Нека първо започнем с най-важното, въпреки че не му е сега логическата последователност. Преводът на следната видео-презентация е направен с незначителни пропуски и с някои кратки добавки от мен.
ПРОИЗХОДЪТ НА МОДЕРНИТЕ ПАРИ
И
ТЪМНОТО ИМ БЪДЕЩЕ
В началото на всичко, парите не са били "еластични". Това означава, че цялото взимане на заем и инвестиране е идвало единствено от спестявания, тоест, от съществуващи пари.
Паричният басейн е бил фиксиран. Това означава, че единственият начин да се сдобиеш с пари е бил или чрез работа (полагане на труд), или чрез продаване на нещо, което вече имаш, или буквално да отидеш и да ги изкопаеш от земята (диаманти, златна мина и тн.). Поради това, през по-голямата част от човешката история количеството налични пари не се е променяло много.
Количеството налични пари се е променяло във връзка с нарастването или намалянето на човешката популация. Това се нарича връзката пари - неща.
Връзката
ПАРИ - НЕЩА е връзка с относителна стойност. Това означава, че
стойността на всичките пари е равна на стойността на всичките съществуващи неща.
Ако количеството пари през човешката история не се е променяло, тогава имало ли е икономически растеж? Да, но той се изразява по различен начин от това, с което сме свикнали днес.
Икономическият растеж се е изразявал в поевтиняване на нещата, а не в поскъпване на нещата.Ето защо: ако количеството на парите в системата не се променя, но количеството на нещата в системата нараства, тогава всяко едно нещо се е купувало с по-малко пари от преди, когато нещата са били по-малко на брой.
Това е така, защото стойността на парите е била равна на стойността на нещата. Ако купиш всичките неща на света, това ще ти струва всичките пари на света. Когато се създадат повече неща в света, количеството на парите не е променено, следователно всяко нещо струва по-малко от преди.
Това е начинът, по който през по-голямата част от човешката история всички неща са поевтинявали. С други думи, през по-голямата част от човешката история сме имали все повече и повече неща срещу все по-малко и по-малко пари.
Отново с други думи:
През по-голямата част от човешката история стойността на парите се е покачвала, и колкото повече човек е спестявал, толкова повече е забогатявал с времето.Тоест, в миналото е било по-трудно да се сдобиеш с повече пари през времето, за разлика от днес, когато е по-лесно да се сдобиеш с повече пари през времето.
Дакотано един ден, на един нечестен банкер не му хрумнала следната идея.
Виждате ли, до онзи исторически ден, хората били отвикнали да носят парите си със себе си, защото било страшно неудобно. Много по-удобно било да оставиш цялото си тежко и обемисто злато и сребро при банкера (срещу малка такса за това съхранение) в замяна на сертификат. Този сертификат просто означавал, че имаш определено количество злато и сребро при банкера и когато представиш този сертификат, той ще ти върне златото и среброто, което е оставено на съхранение при него.
Отначало, за да правят покупки, хората първо отивали при банкера, представяли сертификата си, взимали злато и сребро, правили покупката, и после търговеца отивал при банкера, оставял златото и среброто и в замяна получавал сертификат за съхранение на свое име.
Хората скоро осъзнали, че тези сертификати "са все едно злато", всеки може да ги осребри, така че защо направо не използват тези сертификати при търговеца и не получават стоки в замяна на банков сертификат директно.
След време банкерът осъзнал, че при него се съхранява много злато и сребро, а хората търгуват с банковите сертификати и има много малък шанс всички хора да дойдат наведнъж да осребряват сертификатите си срещу съхраняваните злато и сребро на тяхно име.
И на банкера му хрумнала идея.
Той взел част от това злато, съхранявано на чуждо име, и го дал на заем на друг човек, срещу някаква лихва.
Това е съвършено нов метод за даване на заем в сравнение с оригиналния метод, използван в миналото преди въвеждането на така нареченото "Банкиране с частичен резерв".
ПРЕДИ, ако е трябвало да вземеш на заем, е трябвало да вземеш заем от някой, който има съответното злато.
ДНЕС, когато се взима заем, се създава чисто ново количество пари (сумата, която искаш да вземеш на заем, се създава специално за теб от нищото, отгоре на вече съществуващия паричен обем). Защото парите, които се взимат на заем от банката, не й принадлежат, те принадлежат на някой друг, но ти не дължиш на този непознат, а дължиш заема на банката (която е на принципа на частичния банков резерв).
По този начин, банковият сертификат (хартиената банкнота), който представлява една златна монета на съхранение, вече представлява ПОЛОВИН златна монета. Защо? Защото, сертификатът е създаден, когато първо някой е оставил златна монета в банката, и са му дали този сертификат. Когато друг отиде в банката да иска заем, на него му дават сертификат за златната монета, оставена за съхранение от друг.
Така за същата тази златна монета вече има ДВА издадени сертификата - единият е у човека, който я е депозирал, а другият е у човека, който я е взел на заем.Така, на практика, в света тази златна монета вече циркулира два пъти (под два различни сертификата, и двата от които обещават да бъдат осребрени при поискване).
Ако това продължава, количеството пари в света значително нараства. Така, частичният банков резерв обръща наобратно връзката, която парите имат с нещата.
През по-голямата част от човешката история икономическият растеж е водил до поевтиняване на всички неща, защото колкото повече неща е имало в света, толкова по-малко са стрували.
От въвеждането на частичния банков резерв насам икономическият растеж води до поскъпване на всички неща, защото колкото повече пари има в света, толкова по-малка е стойността им и всяко нещо струва повече пари с времето.
Появата на частичния банков резерв е преди на света да съществуват правителствени фискални институции, които да следят паричните потоци, поради което датата е неизвестна (но най-вероятно е било някъде в началото на 17 век).
Така, в днешни времена вече се наблюдава ефекта на "фалшивото богатство".
Някои хора се подвеждат по поскъпването на нещата - стоки и услуги. Някои забогатяват от поскъпването, и затова останалите си мислят, че стойността на тези неща нараства, и инвестират в тях, за да забогатеят и те.
Но това не е вярно, защото не стойността на нещата нараства, а стойността на парите намалява (затова старите неща струват повече пари). И когато хората започнат да наливат парите си в тези поскъпващи неща (за да забогатеят и те), се образува още един модерен феномен, известен като "балон".
И се стига до един момент, в който не се взимат достатъчно нови заеми, за да продължи цената на тези неща да се покачва. Цената се стабилизира. Когато това стане, хората започват да продават тези неща. Когато всички започнат да продават, цената пада обратно надолу, където е била преди.
Хората губят пари от това и трябва да разчитат на спестявания и започват да изтеглят златото си от банките. Банките, на свой ред, започват да взимат заеми, за да могат да изпълнят увеличения брой осребрявания на хартиените сертификати. За да се задоволи искането на такива заеми, нещата (стоки и услуги) трябва да се продадат срещу пари... което на свой ред води до падане на цените.
Тези затворени кръгове от обезценяване се наричат пазарни сривове, по-големите се наричат рецесии, а най-големите се наричат депресии.
Както се вижда, бумовете и сривовете, и балоните и депресиите, НЕ СА РЕЗУЛТАТ ОТ СВОБОДНИТЕ ПАЗАРИ, а от банкирането с частичен резерв.Когато тези кризи са достатъчно сериозни, банките фалират.
Хората си казват, "Хей, тази банка обявява несъстоятелност, защото е дала на заем повече пари, отколкото е имала. Значи най-вероятно е дала на заем МОИТЕ пари. А това значи, че е дала на заем и парите на ДРУГИТЕ хора. По-добре да отида да си изтегля парите преди останалите хора да са изтеглили своите, за да има за мен, преди банката да банкрутира."
Хората си мислят, че тази практика трябва да се инкриминира - тя дава на заем чужди пари; обещава да осребри парите при поискване, но ги заключва в заем, който не гарантира връщане на парите; води до балони, сривове и депресии.
Но вместо частичният банков резерв да бъде инкриминиран, той се национализира.
Така, за да има откъде банките да взимат заеми, за да не фалират, са създадени банки за банките. Наречени централни банки.
Теци така наречени централни банки функционират по абсолютно същия начин като обикновените банки. Само че, ако обикновените банки работят с частни лица и бизнеси, централните банки работят с други банки. Ако някоя банка е на ръба на фалит и има нужда от заем, тя разчита на централната банка.
Централната банка влива във фалиращата банка нови резерви... изтеглени от резервите на всички останали банки.
На пръв поглед, това решава проблема.
Но в действителност, не решава абсолютно нищо.
Причината е, че рискът не се елиминира.
Рискът единствено се прехвърля. Отначало има децентрализиран риск. Централната банка централизира този риск. Така, вместо рискът да удари индивидуална банка, чрез централната банка рискът се прехвърля върху цялата система като цяло. Рискът се централизира, но на по-високо ниво.
Така, частичният банков резерв създава риск за потребителите. След това за банките. След това централните банки централизират риска и го прехвърлят върху цялата система, и така се създават циклични сривове на световната икономика.След основаването на Федералния резерв в САЩ (централна банка) през 1813г са били нужни само 7 години, за да се появи първата от цикличните световни кризи -
Голямата депресия, стартирала през 1921г.
Само след 9 години се случила нова голяма депресия, която била по-тежка от предишната.
Това е резултат от централното банкиране... чиято цел е да "поправи" последствията от системата на частичния банков резерв. Който се национализира, вместо да се инкриминира.
Ако такова нещо се случи на свободния пазар, това никога повече не би се повторило, защото свободният пазар не търпи лошите практики.Единственият начин тази порочна практика да оцелява и да се задълбочава, е чрез МОНОПОЛ НАД НАСИЛИЕТО.
Точно чрез монопол над насилието САЩ успяват да се "справят" с последствията от кризите - отнели златото на частните лица под заплаха от лишаване от свобода, което довело до покачване на цената на златото.
Това превързва раната, но не лекува проблема. Простият поглед на историята показва, че САЩ използват монопола си над насилието всеки път, когато има финансова криза и в крайна сметка се превръщат в банка за всички останали държави по света.
Това е повдигане в мащаб на риска. Централизиране на глобалните финанси, вместо децентрализиране на риска. През 1944г Федералният резерв на практика се превръща в централната банка за централните банки по света.
Така САЩ вкарали целия свят в порочната банкова схема - "Хей, дайте ни малко злато, а ние ще ви дадем малко хартия, можете да ни върнете хартията по всяко време и ние ще ви върнем златото, доверете ни се! Просто е много по-удобно да ползвате нашата хартия." И останалият свят се съгласил.
Както може да се очаква, изкушението да издадеш много повече хартия, отколкото налично злато има на разположение, е твърде голямо, за да му се устои и САЩ продължили да принтират все повече и повече.
И когато останалият свят осъзнал, че в света има много повече хартия, отколкото злато има в САЩ, това довело до поредната банкова криза, както винаги става. Целият останал свят започнал да осребрява валутата си в злато от САЩ, защото всеки си казвал, че по-добре по-бързо да си вземе златото, преди да се окаже, че цялото е раздадено.
Две седмици преди целият златен резерв на САЩ да бъде изчерпан, президентът Никсън упражнил монопола на САЩ над насилието и просто казал на останалия свят - "Ние няма повече да ви изплащаме златото срещу долари, конфискуваме го". По онова време номерът минал заради военното превъзходство на САЩ -
нещо, което в днешно време навярно би довело до световна война.Създаването на пари било ограничавано единствено от архаични закони от отдавна отминала епоха, когато съществувало нещо като физическа пречка за създаването на нови пари. Тези архаични закони били запазени само и единствено, за да се поддържа илюзията, че има нещо на този свят, което да подплати модерните пари, просто успокояваща мисъл.
От 1971г насам виждаме точно това, което може да се очаква от такава система. Виждаме редовни епизоди на инфлация и циклични кризи от свръх-инфлация на глобално ниво.
Всички пари на света се равни на всички неща на света. Когато рязко се увеличи обемът на световните пари, всички неща на света се разменят срещу повече пари (измамно покачване на стойността на нещата, а всъщност понижаване на стойността на парите).
Ако сте забелязали, имаме супер тежка и хаотична икономическа система, изградена върху множество завещани слоеве, обвързани със закони, влезли в сила през отдавна отминала епоха, която няма абсолютно нищо общо с дигиталната ера. Банките все още трябва да работят със златни резерви, които някой сигурно би трябвало да си иска обратно в даден момент. А централната банка на САЩ все още трябва да се държи като банка за всички други банки, все едно има някакви действителни ограничения за това колко резерв може да се отпусне на дадена банка в нужда.
Нека тук погледнем по-подробно дългът, защото е критична част от пъзела на съвременния свят.
В СТАРИЯ СВЯТ, дългът се е наказвал.
ДНЕС, дългът се възнаграждава.
Причината е, че в днешната парична ера е по-лесно да се сдобиеш с пари в течение на времето. Защото има все повече пари наоколо. Цените на труда и на нещата се вдигат заради това.
Поради това, ако днес вземеш заем, за да купиш нещо, все едно купуваш това нещо на намаление, защото по-късно това нещо, трудът и всички останали неща ще струват повече пари. И когато накрая върнеш дълга, това ще се равнява на по-малко количество богатство.
Някои богати хора още в началото на тази нова епоха осъзнали, че това е бърз път към забогатяването.
Проблемът е, че взетите на заем средства винаги увеличават риска. За разлика от началото, когато е имало само локални кризи и отделни банкови фалити, днес мащабът е повдигнат - кризите са глобални и са създадени централни банки, за да спасяват малките банки. Балоните винаги са резултат от ефекта на фалшивото богатство, предизвикани от притока на пари на местата, където хората си мислят, че забогатяват. Когато цената спре да расте, хората започват да продават и целият ефект се преобръща. И пазарът се срива.
Докато пазарът се срива, притокът на пари също се свива. Това означава, че по време на пазарен срив е много по-трудно хората да връщат дълговете си. Ако си инвестирал къщата си в нещо, което в момента не струва нищо, как ще върнеш тези загуби? Невъзможно е.
А какво мислите, че се случва, когато ПРАВИТЕЛСТВОТО изпадне в тази ситуация? Какво става, когато ПРАВИТЕЛСТВОТО не може да върне дълга си?
Особено когато имат под своя власт принтера на пари? Мислите ли, че ще позволят да се случи фалита? Че ще изпаднат в несъстоятелност по свой собствен избор? Разбира се, че не.
Но ето го проблемът. Правителството на САЩ няма директната власт да принтира пари. Това прави Федералният резерв. Федералният резерв не е 100% държавна собственост - той е квази-частно, квази-публично тяло.
И, както казахме, имаме налице система, създадена от архаични закони от отминала ера, много отдавна, когато хората в действителност е трябвало да вършат работа, за да се докопат до нови пари - дори и правителството.
Федералният резерв има властта да принтира пари. Но познайте какво - те не могат да ги раздават директно на хората, дори не им е позволено да ги дават директно на правителството.
Единственото, което Федералният резерв може да направи с изпринтираните пари, е да ги раздаде на БАНКИТЕ.Федералният резерв създава нови пари. Раздава ги на банките. После банките ги дават на правителството (както и на индивидите и бизнесите) под формата на заеми.
Само че... апетитът на правителството е твърде голям за възможностите на индивидуалните банки.
Затова... когато правителството поиска повече, отколкото банките могат да дадат... банките се обръщат отново към централната банка - Федералният резерв - за да прехвърлят този нов дълг на нея, и за да може тя да изпечата още повече пари, за да е доволно правителството.
Основната функция на банките в тази нова е поха, е да бъдат посредници между централната банка (Федералният резерв) и правителството.И банките могат да правят това колкото и в каквато степен си искат, защото не съществуват реални ограничения за тези заеми. Целият риск се поема от централната банка и се натрупва в системата като цяло.
Частните индивиди нямат възможност да увеличават дълга си към банките. Но правителството няма такива ограничения.
Затова, през годините, правителственият дълг започва да става твърде натоварващ.
Какво правим, когато дългът ни стане твърде тежък? Опитваме се да си осигурим повече приходи.
За да имаме повече приходи, трябва да направим така, че парите да са по-леснодостъпни.
За да бъдат парите по-леснодостъпни, трябва да увеличим цените.
Можем да увеличим цените, като увеличим количеството на парите в оборот.
Единият вариант за това е, да се стимулират индивидите да взимат повече заеми...само че не може да стигне твърде далеч, защото индивидите имат ограничение на това колко кредити да получават.
Следователно, правителството трябва да ХАРЧИ повече, за да влее повече пари в икономиката.
Само че, единственият начин, по който правителството може да харчи повече, е ако увеличи дълга си.
Тоест, правителството на САЩ трябва да увеличи количеството на своя дълг, за да намали тежестта на задълженията си. Точно това се вижда в последните десетилетия - количеството на дълга се изстреля до небето, но ЦЕНАТА ПО ОБСЛУЖВАНЕТО на този дълг всъщност намалява.
И цялата тази лудост се получава, защото центраните банки отпускат кредитни резерви на обикновените банки.
Това обаче е много, много болезнено за обикновените банки. Защото, колкото по-евтино става да вземеш заем, колкото по-лесни стават парите, толкова повече хора печелят от взимането на заеми, и БАНКИТЕ, които съществуват единствено като посредници за тези заеми, печелят все по-малко и по-малко за всеки долар даден на заем. Тоест, лихвите падат.
Така че, от гледна точка на банките, ако преди е можело да се спечелят две пенита от всеки долар, сега може да се спечели едно пени от всеки долар.
Тоест, ако сте банка и искате да запазите приходите си непроменени през времето, трябва да удвоите размера на дълговете си през същото това време.Така че, за да избегнат фалита си, банките започват да дават кредити на все по-лоши и по-негодни кредитоискатели, защото само те са останали с достатъчен апетит за заеми.
Всичко това може да се поправи, ако просто се заличи архаичната обвързаност с някакъв допотопен златен стандарт. И ето тук се появява мотивацията за
Централизирана Дигитална Банкова Валута (CBDC, Central Bank Digital Currency).
Чрез въвеждането на дигитална и централизирана валута,
CBDC, вече няма нужда от банки. Вече няма нужда от посредници на дълга. Защото, честно казано, посредниците първо се притесняват за собствените си печалби, и второ, не са толкова ефективни в посредничеството - не насочват парите натам, накъдето трябва да отидат, за да се предотвратят пазарните сривове ...които са резултат всъщност от принтирането на пари... Така че защо просто да не се отърват от посредниците?
Вместо индивидите и бизнесите да имат сметки в банките, и после тези банки да имат сметки във Федералния резерв (централната банка), защо да не премахнат посредниците и всички да имат сметка директно в централната банка?
По този начин вече няма да има нужда от всички онези сложни инструменти за замазване на очите и за създаване на илюзии... като държавната хазна и тн.
На практика това означава сливане на фискалната и монетарната политики в едно. Остават само хората, които създават парите и хората, които харчат парите - централната банка и правителството.
Вече няма да е нужно да се стимулира отпускането на банкови кредити, само за да се насочи паричния поток натам, накъдето трябва да отиде.
Не е нужно всеки път да се пренаписва целия вътрешен приходен код всеки път, когато се избере нов шеф, който иска да мотивира или демотивира определени поведения, които те си мислят, че ще са полезни или вредни за икономиката.
Всичко отива под един покрив, за да се насочва централно. Всичко става по-евтино, по-ефективно и по-ефикасно.
Ако искаш директни пари към безработните, директно ги кредитираш по сметките им. ВИЖДАШ, че са безработни, защото виждаш личната им централна национална сметка и ВИЖДАШ, че никой не им плаща за труд. ВИЖДАШ сметките и приходите на всички.
А ако искаш да увелииш таксите върху бензина например, просто препрограмираш дигиталните пари. Така, когато един дигитален долар бъде похарчен за бензин от някого някъде, към него автоматично ще се добавя съответната такса. Няма покриване и няма мърдане.
Ако искаш да изковеш социална справедливост или социално равенство, тогава просто препрограмираш определени дигитални долари да им изтече срока на годност, ако за даден период от време не са похарчени в бизнеси на цветнокожи например.
Можеш да заповядваш на всеки дигитален долар къде, кога и как ще бъде годно да бъде похарчен.Искаш да спреш покупките и транзакциите, свързани с определени неща, например, някои видове оръжия? Просто програмираш транзакцията да НЕ премине успешно, ако се направи опит някой дигитален долар да бъде похарчен за нещо такова.
Искаш да хванеш престъпник? Централното правидетлство има
ДИРЕКТЕН ДОСТЪП и напълно ПОДРОБЕН ПЪТ НА ПАРИТЕ до всеки гражданин, с който този престъпник някога е имал парични отношения.
Би било толкова страхотно!
Всеки индивид и всеки бизнес би могъл ВЕДНАГА да бъде изолиран от ВСЯКАКВИ парични отношения с когото и с каквото и да е. Просто с кликване на мишката.Едно CBDC, централна банкова дигитална валута, дава пълния икономически и финансов контрол над индивидите и бизнесите в ръцете на няколко елитни клептократа.
Казано с прости думи - това е мокрият сън на всеки тиранин.
И ето най-важната част. Това НЕ Е бъдеща възможност! Това се въвежда и се изпробва навсякъде по света ТОЧНО В МОМЕНТА! В този ден и час!
Единственото нещо, което пречи на пълното въвеждане на CBDC в много държави, са законите.
Закони, които са били създадени в едни стари монетарни системи, където монетарната система и банкирането са били управлявани от физическите ограничения на неща като златото и среброто... именно с цел да се предотврати нещо като това, което се случва В МОМЕНТА!
Можете да си помислите, "Те ще използват това за много добри неща. Ще го използват, за да дадат пари в ръцете на хората, които се нуждаят от тях, без да ги взимат от другите под формата на такси. Ако искаш да дадеш пари на бедните, просто създай парите и им ги дай!"
Само че ние знаем каква е връзката между парите и нещата - всичките пари са равни на всичките неща. Ако увеличиш количеството на парите, цените на всички неща скачат пропорционално.
И ако онези работят както винаги - дават ти 1000 долара, докато прибират останалите 10 000 в задния си джоб - това ще означава, че са ти дали 1000 долара, но корупцията им разходите за живота ти са се увеличили с 11 000 долара. Наистина ли така ще ти е по-добре?
Може и да си мислите, че ако нещо има потенциала да бъде използвано за зло, това не означава, че със сигурност ще бъде. И това е смислен аргумент. Само че "абсолютната власт извращава абсолютно". CBDC-тата са инструмент за абсолютен монетарен и икономически контрол.
И аз по-скоро бих живял в свят, в който не трябва да разчитам на милостта на чудовища. Ако една система работи само тогава, когато я управлява правилният човек, това е лоша система. Една система е добра тогава, когато я дадеш в ръцете на враговете си и след 10 години тя все още работи правилно.
Ние видяхме местни балони и сривове ВЕДНАГА щом системата ни премина от стабилни пари към банкиране с частичен резерв.
После видяхме глобални депресии ВЕДНАГА щом централизирахме банкирането с частичен резерв, като създадохме централните банки.
После видяхме глобални конфискации на богатство и постоянна и устойчива висока инфлация, когато преминахме от златно подплатени централни банки към чисто фиатни пари.
И ТАЗИ ужасна система, с която разполагаме в момента, все пак още налага някакви задръжки при създаването на нови пари.
Ако мислите, че балоните, сривовете, фалитите и депресиите, на които бяхме свидетели през последните няколко десетилетия са лоши, само почакайте, когато отпаднат и последните задръжки при създаването на нови пари.
Банковата система, такава, каквато я виждаме днес, няма да оцелее прехода към CBDC и точно такова е намерението - целта е да се премахнат посредниците (банките).
Така целият контрол е в ръцете на правителството.
Ако някаква част от богатството ви не се намира ИЗВЪН настоящата система - в злато, в сребро или в Биткойн - до времето, когато CBDC бъдат въведени, вече ще е твърде късно.
Времето ни днес вече свърши, но не оставайте с впечатление, че всички сме обречени. Дистопични системи като CBDC са ОБРЕЧЕНИ на срив. Невъзможно е да оцелеят.
И хората, които изтеглят богатството си ИЗВЪН тази система, преди всичко това да деградира до тази дистопия, ще станат много богати за това време.
