Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - Веско

Страници: 1 ... 7 8 9 [10] 11 12 13 ... 25
136
Пламен Димитров, президент на КНСБ, специално за „Труд“: Токът за бита ще поскъпне 3-4 пъти заради Плана за възстановяване

Това, което виждаме бързо, четейки Плана за възстановяване, без фишовете, които са много важни, защото там са конкретните изисквания и съответните цели, които се поставят и начина, по който се постигат в договореното с Европейската комисия, които и сега липсват, ние виждаме две неща, които касаят въглищната ни енергетика като цяло. А именно - ангажиментът, който се поема до 2026 г. да се намалят емисиите от производството на ел. енергия спрямо 2019 г., която е една от най-ниските години по отношение на производството. Тогава в Маришкия басейн ТЕЦ-овете работеха с изключително ниско натоварване, с един блок почти. Мини Марица Изток даваха едни от най-ниските си количества от 20-21 млн. тона. Така че, избрана е 2019 г. явно неслучайно, за да може да се намалят за три години и половина с 40% емисиите. Това е непосилно и невъзможно и ние казахме това на министъра на финансите Асен Василев на единствените разговори, които имахме в началото на февруари.

Това обаче стои като изискване в Плана. Изброени са всички централи в самия документ, че те ще участват в това намаляване на въглеродните емисии. Как точно ще участват не е ясно. Но всички централи без изключение, и Маришките, и ТЕЦ Бобов дол, и ТЕЦ-овете в Перник и в Сливен, и останалите ТЕЦ-ове на въглища. В Плана са заложени и години, неясно какво значещи, защото пише, че ще има план, някой ще прави план в следващите месеци, за постепенно намаляване на използването на въглища, който включва стъпки до 2024 г., 2026 г., 2030 г., 2035 г. и 2038 г. Така е записано в Плана, като се реферира, че тези последните години били всъщност на правителството, на работодателите, на Еврокомисията, а 2026 г. и 2024 г. всъщност са да се изпълни ангажимента, който се поема за 40% намаление. А това не може да стане без затваряне на поне няколко ТЕЦ-а до 2026 г. Тоест, това е кумулативното изисканото, което са заложили в Плана и е договорено с Комисията.

Индиректно това води до необходимостта от затваряне на мощности, при това отново казвам - на няколко ТЕЦ-а преди 2026 г. Ангажиментът тук е заложен тези 40% да се изпълнят до края на 2025 г. и да се докладват на Комисията до средата на 2026 г. С други думи няма и четири години дотогава. А в тези години всичките тези ТЕЦ-ове трябва непременно да работят, особено следващите няколко, имайки предвид какво става в Украйна и как се развива войната. И като нямаме друг ресурс как ще гарантираме базовите мощности за нашата електроенергийна система и най-накрая как и на каква цена ще можем да си купуваме ток.

Записаното в Плана означава, че от 2038 г. трябва изцяло да бъдат затворени въглищните централи. Но за съжаление, заради другите причини, които казах, се предвижда, без всъщност да е записано, да стане далеч по-рано. Ако не на всички, то поне на сериозна част. 40% намаление на емисиите от производство на ел. енергия до 2026 г., спрямо ниската година 2019 г., е сериозен удар. Това означава поне 2-3 ТЕЦ-а да бъдат затворени, за да бъдат намалени емисиите за толкова кратко време от три години и половина. ТЕЦ-овете далеч преди 2038 г. ще бъдат затворени, като гледаме как се поемат тези ангажименти. А никъде няма механизъм за подкрепа на въглищните централи за периода, за който трябва да работят.

В рамките на този План за възстановяване и устойчивост се предвижда и второ действие, а именно преструктуриране на БЕХ, изваждане от него на дружества, но и спиране на така нареченото кръстосано финансиране чрез създаването на един Национален фонд за декарбонизация. Което значи, че всички тези средства от продажби на емисии, които постъпват във фонда Сигурност на енергийната система, и чрез които всъщност не се допуска увеличение на цената на ел. енергията за домакинствата години наред, тези средства вече ще постъпват в новия фонд за декарбонизация за подпомагане на инвестициите във ВЕИ. Няма лошо, това би било добре. Но няма да има кой и откъде да има ресурса да не допуска увеличението на цените за домакинствата. И най-скандалното е, че в този План е заложена бърза либерализация на пазара на дребно в два последователни етапа - от 2023 г. и 2025 г. Разбирайте отпадане на регулирания пазар на ел. енергия, на който цената на тока в момента е 3-4 пъти по ниска от тази на свободния пазар. Но изчезването на този регулиран пазар, както изисква Планът и както сме поели ангажимент, означава обратното, а именно увеличение с 3-4 пъти на цената на ел. енергията за домакинствата и всички тези, които са на регулирания пазар. Както казах, през 2023 г. е първата стъпка, каквото и да значи това, и 2025 г. втора стъпка, тоест изцяло либерализиране и изчезване на регулирания пазар.

Има доста въпросителни и неясноти с този заряден енергиен капацитет от 6000MWh. Това не се подкрепи от никого от енергийните експерти, с които водихме разговори. Това действие го няма никъде в четирите сериозни модела, които са разработени и бяха представени пред обществото за бъдещата енергийна стратегия от сериозни консултантски центрове. Най-важният и според нас издържан, е моделът, поръчан от Американската търговска камара в България на световна консултантска компания. Има и други такива, но нито един от тях не допуска такъв огромен капацитет батериен парк, а предвиждат далеч по-балансиран преход. А този, който казах, според мен, той допуска и по-плавен въглищен преход в годините, а не това, което виждаме тук.

В Плана има и добри неща - инвестиции в енергийна ефективност, ВЕИ-та, обновяване на многофамилни, еднофамилни и обществени сгради, общински системи за външно осветление, зеления водород и биогаза, което е добре, както и разработването, най-накрая, на критериите за енергийна бедност, което отдавна чакаме, и както се оказва ще бъде доста нужно. Но с тези първи дефицити и дефекти ние смятаме, че това което става днес, а именно подписването и договарянето на Плана, ще има изключително сериозни последствия и негативи за електроенергийната система на България, за поносимостта на цената на ел. енергията за бита, предвид заложената либерализация, и то доста бърза, от следващата година още да се направи първа стъпка, и невъзможността да се разбере как точно този батериен парк, в който 1,6 млрд. лв. от Плана ще отидат, ще бъде натоварен със значим ефект. Всички експерти твърдят, че ще бъде с ниска използваемост. На всичко отгоре ще създаде негативни ефекти за ЕСО и най-вероятно ще влезе в конкуренция с ПАВЕЦ Чаира, което не ни е нужно. Може би обратното, трябваше да се направи още един ПАВЕЦ, ако трябва да балансираме ел. енергията от ВЕИ-та в пиковите моменти.

В самия ход на изготвяне на Плана ние получихме само общи разяснения по картинки, а самите фишове, както и последната версия на Плана, ги видяхме заедно с всички останали в сряда. Така че нито обществено обсъждане, нито някаква форма на диалог задълбочен със социалните партньори, както беше обещано в началото на февруари от вицепремиера Василев и председател на тристранния съвет, освен финансов министър, не беше реализиран през тези два месеца. За нас това е недопустимо, тъй като по самия регламент за възстановяване и устойчивост това се изисква като имплицитна част от процеса. И затова ние сме сезирали Комисията, така че държим да се отбележи, че това е без нас.

https://trud.bg/%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D1%81%D0%B1-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4-%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%B0-%D1%89%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%BD%D0%B5-3-4-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D1%80/

137
Всички теми / Re: Третата световна война
« -: Април 04, 2022, 12:01:59 am »

138
Всички теми / Re: Третата световна война
« -: Април 03, 2022, 10:40:54 pm »

139
Всички теми / Re: Третата световна война
« -: Март 23, 2022, 01:00:35 am »

140
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, пиарката му Севеделина Арнаудова, както и бившите финансови министри Владислав Горанов и Менда Стоянова са задържани при мащабна операция във връзка със 120 случая на Европейската прокуратура в България. Новината е потвърдена от пресцентъра на МВР.

https://dnes.dir.bg/na-fokus/zadarzhaha-boyko-borisov

Министърът на отбраната на САЩ ще убеждава България да изпрати на Украйна зенитни ракети

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31757745.html

Според мен ареста на Борисов е отклоняване на вниманието на хората от посещението на министъра на отбраната на Сащ…С-300.. Украйна.. и т.н и т.н

141
„МЕДИЦИНСКИЯ ФАШИЗЪМ“ НА СЗО. ОТ 2024 Г. ДОСЕГАШНИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ ЩЕ ВИ СЕ ВИДЯТ КАТО „СЪН В ЛЯТНА НОЩ“

Покрай войната в Украйна, СЗО си действа по плана за „пандемичен договор“. Той на практика ще и даде цялата власт на света в ръцете на тази организация много по-рано отколкото си мислите, още през 2024 г.

Така наречения пандемичен договор има следните основни моменти:

СЗО става единствената в света организация имаща право да обявява дали има пандемия и кога идва.
По време на пандемията СЗО става върховен ръководен орган с над национални права.
Допуска се ограничаването на човешките права и други необходими действия по време на пандемия.(!)
СЗО може да делегира права на НПО-та (!) и те да предписват закони и правила при пандемия.
Това споразумение е наднационално, трябва задължително да се вкара в местното законодателство и има силата на закон.(!)
СЗО може да принуди и вкара външна (!!!) помощ и мерки в някоя държава, ако прецени че тя не се справя.
Де факто, се назначава един световен „главен прокурор“, който на практика няма да се контролира от никой.

Правата на този главен прокурор са в пъти по големи от на нашия.

„Медицинския фашизъм“ е даже слаб в сравнение с властта, която ще придобие СЗО. Защото няма да има контрол над тази власт!

А СЗО и финансирането и е силно свързано с частни организации и фондацията на Бил Гейтс.

Това пандемично споразумение стартира 1/12/2021, сега март има заседания, а 2024 окончателния вариант ще се подпише между 191 страни членки през 77-то заседание на СЗО. Давам линк с инфографика.

https://www.consilium.europa.eu/en/infographics/towards-an-international-treaty-on-pandemics/

Ако сте си мислили че сега е имало ограничения, след 2024 г. те ще ви се видят като „сън в лятна нощ“. Защото достатъчно е СЗО да обяви пандемия и… взима цялата власт.

Ей тъй от днес за утре.

И почва да прави с живота ни, ама каквото иска…

Защото така.

Тодор Ангелов

https://afera.bg/%d0%bc%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%8f-%d1%84%d0%b0%d1%88%d0%b8%d0%b7%d1%8a%d0%bc-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b7%d0%be-%d0%be%d1%82-2024-%d0%b3-%d0%b4%d0%be%d1%81/?fbclid=IwAR0TfuIlXex3psZidhuae29z4LG4W6zZ3-gwjFoUxSR0m7MeJw-E2pAQr5E

142
Всички теми / Re: Третата световна война
« -: Март 15, 2022, 01:15:48 am »

145
Всички теми / Теорията „Дахомей“
« -: Март 07, 2022, 12:22:09 am »

Съгласно така наименованата теория правителствата, които успяват да поддържат средно ниво на бедност, управляват най-лесно и почти безпроблемно, тъй като средно бедният човек мрънка тихо и безобидно и е истинска благодат за всяка власт.
            Формулирването на тази теория се приписва на видния по онова време полски публицист Ришард Капушчински, който когато през 1965 г. посетил африканската държава Дахомей, днешна Република Бенин, попаднал там в момент, когато между президента Суру Миган Апити и премиера Жустен Ахомадегбе се водела същинска подмолна и дори открита война, при която „спорът“ им формално и официално е бил основан върху различното схващане относно това „Кой трябва да назначава ръководителя на Върховния съд?“. По време на този „спор“ в продължение на много месеци никой от двамата не отстъпвал от позицията си, при това било пределно ясно, че прави това съвсем не поради принципни съображения, а просто поради съображението, че всеки от тях има голямо семейство, на което трябва непрекъснато да раздава разни служби, като в крайна сметка резултатът бил този, че през това време държавата въобще не функционирала.
            Анализирайки ситуацията Капушчински подчертава,че именно в тази държава по най-ясен и точен начин се виждат механизмите на африканската и латиноамериканската политика - „Дахомей е бедна, изостанала страна. За да се измъкне от мизерията, са необходими огромни усилия, концентрация на енергия, възпитателна работа. Но никой не се вълнува от това!“. При това, той, макар и като журналист вече да е бил отразил десетки преврати, бунтове и революции в Африка и Латинска Америка тук, в Дахомей, е потресаващо впечатлен от обстоятелството, че населението не реагира по никакъв начин, и макар едва да свързва двата края, не се възмущава или го прави спорадично и вяло. Така, в контекста на тази констатация, той е осенен от прозрението, че „Правителствата, които успяват да поддържат средно ниво на бедност, управляват най-лесно и най-безпроблемно.
            В анализа си Капушчински подчертава, че много бедният човек е озлобен и яростен, докато средно бедният човек е средно спокоен за утрешния ден. Точно толкова спокоен, колкото хем да се тревожи как ще оцелее, хем да не излезе на улицата и да не протестира. Така, зает с тези мисли, средно бедният човек се стреми да не хаби енергията за обмяна на мнения, знания, позиции и за сдружаване с други средно бедни хора и започва да се придържа към стратегията „Другите не ме интересуват, всеки да оцелява поединично“. За средно бедния човек стандартът на живот е средно поносим и търпим, а жизненият хоризонт е средно и напълно задоволително ясен. Средно бедният човек казва „Да сме живи и здрави, пък другото все някак си ще се нареди“. Неговото мрънкане е тихо и най-вече безобидно. Затова той е благодат за всяка власт.
            Вниквайки по-дълбоко в стратегическата същност на ситуацията в Дахомей, Ришард Капушчински констатирал, че въпреки най-общата си удовлетвореност или задоволство, въпреки външно видимото непримиримо противостояние или дори агресия между отделните кланове на управляващия елит, същите постоянно са нащрек и внимателно следят да не се наруши наложеният в техна полза ситуативен баланс; при което полагат максимални усилия и компетентни умения за налагане на ефективен контрол над масовата мизерия, така че тя да не доведе нито до отчаяние и гняв у по-обеднелите, нито до критики и претенции от страна на по-замогналите се.
            В края на анализа си Капушчински пише, че в крайна сметка три са стратегическите или тактическите позиции, към които управляващите се придържат, за да поддържат установения контрол върху ситуацията, и това са: динамично увъртане на обещанията, оправдание с грешките или престъпленията на предшествениците и манипулация на социологическите изследвания.
---
            Любопитно е, че когато след неколко години държавата Дахомей вече била станала част от територията на Бенин, Ришард Капушчински проявил интерес какво по-точно е било станало с прословутия по онова време спор за това, „кой съдия да оглави Върховния съд?“ и констатирал, че вече никой не помнел не само спора за съдията, но и имената на президента Суру Миган Апити и на премиера Жустен Ахомадегбе; при което, обаче, всички помнели само ситуацията с катинарите.
            Става дума за това, че по време на същия спор по взаимно тайно съгласие на спорещите елити и при мълчаливото съгласие на населението границите с Того, Нигерия и Буркина Фасо били затворени и на граничните пунктове били поставени огромни катинари, което гарантирало установяването на ситуация на доброволна вътрешна карантина, при която всички продължили да мълчат и да не протестират, задоволявайки се с констатацията, че нямат почти никаква вина и не носят отговорност за това, че както президентът, така и премиерът, макар и привидно да се появяват в различни видими образи, в крайна сметка са елементи на един еднообразен общ образ.
---
            P. S.
            Според публикувано на 21 Ноември 2012 г. проучване на „Галъп“:
            *България е на 17-то място от 150 страни в света по равнище на недоволство от качеството на живот и усещане за безизходица и едновременно с това е на същото място по търпеливост и примирение;
            *41% от българите са отговорили, че не се чувстват удовлетворени, но са свикнали с това, че всекидневието им е безрадостно, и че не се бунтуват, тъй като все пак материално не са непоносимо зле.


Янко Николов Янков-Вельовски

146
Всички теми / Re: Третата световна война
« -: Март 05, 2022, 11:40:43 pm »
Една лекция от 2015г.



147
Всички теми / Re: Третата световна война
« -: Март 03, 2022, 09:22:51 pm »

148
Всички теми / Третата световна война
« -: Март 01, 2022, 08:40:15 pm »

149
Кеворкян: Просто Кирчо е много по-тъп дори от Плевнелиев, заключете го вече някъде

Никой няма да успее да го надмине, той завинаги ще си остане – извън останалите си недоимъци – и шампионът по нескопосаност. Това е повече от сигурно. Пет години Плевнелиев усърдно ни забавляваше и ние бяхме убедени, че комичната непохватност в тукашната политика е достигнала апогея си. Грешали сме. ПростоКирчо ни показа истинските й висоти. И то само за няколко месеца. Плевнелиев може да му бъде само един несръчен чирак.

Последното изпълнение на Кирчо е просто изумително. По време на скорошната Мюнхенска конференция по сигурността се засекли нейде в кулоарите с Блинкен, държавният секретар на САЩ – нашичкият и Ковачевски, македонският премиер. И Блинкен ги поканил да се щракнат на портрет – той в средата, като лепилото, което ще закрепи вечната дружба между София и Скопие, а ония от двете му страни. Щрак! – и готово, кадрото заминава направо в пощенската кутия на Историята. Как да не се развълнува човек, как да не си каже, че щастието понякога може да е пълно, особено, когато за това отговоря лепилцето Блинкен.

Да, обаче пак се оказва, че няма пълно щастие. Защото

ПростоКирчо решава да надхитри всички, дори и Историята,

която се превръща в Несретница винаги, когато си има вземане-даване с българо-македонската дружба. Защото Кирчо прави нещо нечувано: изрязва от снимката македонеца – дори и лепилото Блинкен не може да попречи на този варварски акт – и разпространява снимка, на която само двама политически титани обсъждат бъдещето на света. Всъщност, трябва да се досетим, че правят именно това, защото иначе те просто се хилят зад маските.

Разбира се, македонците веднага призовават за арбитър верицата на ПростоКирчо – досещате се, с какви точно думи го правят, нашичкият пък успява да схване, че с хахо-хихи политика се прави само в България – и се извинява на Ковачевски. А Блинкен отдавна е забравил и двамата – той им е дал командата час по-скоро да дотикат Македония в ЕС и смята, че няма за какво да си губи повече времето с въпросните балкански говедари.

И ПростоКирчо, както винаги, също веднага забравя случката. Той има необикновена памет – тя моментално изхвърля извън себе си всичко онова, което го злепоставя, всички дивотии, които изговаря или върши, и той смята, че те вече не съществуват. Той се има за Илюзионист, за Факира Кирчо, който живее и съществува единствено заради магическите си номера, които обаче винаги се провалят. Но публиката му се радва тъкмо заради това, обръщат му внимание заради непохватността му, дори го аплодират възторжено и чакат момента, когато най-сетне успешно ще направи някое фокусче. Но той все няма и няма успех, ето – дори една кьопава снимка да изреже, пак ще го хванат.

И това ще продължава, докато някой заключи вратата.

Историята, която следва е напълно достоверна, никой нищо не е изрязвал или допълвал към нея. Случва се в Сливен, някъде в края на трийсетте години на миналия век. В града гостува известен столичен илюзионист – два дни по две представления, дневно и вечерно. Най-голям успех има номерът, в който той е овързан със синджири, а сетне и заключен с два катинара в един сандък на сцената. И изведнъж – оле! – гръмва с пищов от балкона на залата. Брех, мама му стара! – си викат сливналии, и изкупуват билетите за всяко представление. Радват се искрено и почтено – както никога не се радваха на фокусниците на Прехода, защото те пък са дървари и с две леви ръце, сръчни само в краденето.

И тъй, в Сливен гражданството се радва на Илюзиониста, обаче един младок решава да му даде урок, по сливенски, за да запомни завинаги града на 101 войводи и пр. Защото забелязва измамата, понеже първия път отива почерпен на представлението – не знам дали сте чували, но здраво наквасеният зрител лесно успявал да разгадае „илюзията“. А пък и опияненият от успеха си софийски факир станал по-бавен и небрежен – и младежът забелязва, че сандъкът винаги е поставен на точно определено място – то пък над капака на отвора, който отвежда под сцената. И какво прави? Много просто: отива и заключва вратата на балкона. Факирът гръмва няколко пъти отвън и посрамен се отказва от коронния си номер.

Каква е поуката? Тя е очевидна:

заключвайте вратата пред Измамата,това е. Ние обаче, почти цял век след сливенската драма, правим точно обратното – отваряме широко вратите пред всеки Измамник, пред всеки Далавераджия, пред всеки Кьопчо, пред всяко Недоразумение, пред всеки Непрокопсаник, цъфнал, за да ни пробутва номерата си.

При това, отваряме вратите не на скромните си обиталища – ами направо Главната Порта на държавата. И – оле! – добре дошъл, прави си колкото щеш тъпите номера, а ние ще те търпим, можеш и да постреляш по празните ни кратуни.

Никога не съм предполагал, че ще я докараме дотам, толкова некадърни „факири“ да ни пробутват калпавите си номера –докато съвсем изрежат всичко читаво от снимката на България.

Ако има начин – и самия Народ ще изрежат.

Още когато ПростоКирчо запоказва дипломата си от Харвард, мнозина си казаха, че нещо не е наред с този човек. Той сякаш сам не беше сигурен, че притежава въпросния документ, та го показваше всеки път, когато някой изразяваше съмнение в съществуването му. Следваха обяснения коя диплома е автентична – изписаната по вертикалата или другата, „хоризонталната“. Крайният резултат беше очакван: мнозинството остана с усещането, че дипломата е фалшива. Но се оказа, че съвсем друго нещо е фалшиво: декларацията на ПростоКирчо, че не е канадски гражданин. Тази скверна история вече ви е втръснала – но трябва да се разказва пак, и пак, и пак – за да не забравяте, какви политически шебеци ще борят корупцията и ще оздравяват правосъдната система; за да не забравяте, какво представляват хората на Христо Иванов, включително и правосъдната му министърка, които нямат нищо против да са партньори на един фалшификатор. На тия и най-несръчния фокусник ще им завърти главата.

Между другото. На 19 февруари, денят, в който Българското остава без най-енигматичния си син, телевизиите дадоха думата и на Йорданова, правосъдната министърка, до нея опряха. И какво каза тя? Апостолът ни завещал да бъдем „независими“. И това е така, нали – колкото е независима тя самата от все още невтасалия „правист“ Христо Иванов или пък от несръчния фокусник ПростоКирчо. С тия опекуни, дамата по-добре изобщо да не си отваря устата. Впрочем, телевизиите така и не вдянаха толкова години, че когато се петлявим в подножието на Левски, никога не трябва да анкетират политици и сетне да излъчват нахално-фалшивите им „терзания“, че заветите на Апостола не били изпълнени. Дори най-сръчния Илюзионист няма да може да замаже горчивата истина, че празноглавци завети не се изпълняват.

Защо ПростоКирчо шкартира македонеца от снимката с американския държавен секретар? Защото е „щрак Марийка“ и ламти непрекъснато да ни се навира в очите; защото си въобразява, че всеки кадър го извисява и по някакъв начин обяснява и оправдава чудото, което се е случило с него – онзи невероятен фокус, извъртян от все така властната Българска Ирационалност.

Истината е друга, но тя не го интересува: всяка дума, дори всяка сричка, които изтървава, всеки дъх, който поема, всичко, което го „съставя“, неизбежно го злепоставя. „Ситуацията е в много лоша ситуация“ изръсва той – и за пореден път ни кара да се чувстваме като идиоти, които са принудени да съжителстват, на една и съща планета, с него. Ако бяхме в 1990 година, във времето на Великото народно събрание, и ако ПростоКирчо беше кандидат дори за квестор, проф. Чирков обезателно щеше да го пита, на какви лекарства е. На какви е, наистина, след като е очевидно, че и личната му ситуация е в много лоша ситуация? Но няма кой да го анексира и да го разкара от главите ни.

Какво да се прави – такава е съдбата ни: някакъв недъгав фокусник да ни заплесва с баналните си номера.

И така ще бъде, докато не се научим да държим заключена вратата.

150
Всички теми / Re: Европейският Съюз
« -: Февруари 22, 2022, 11:13:05 pm »

Страници: 1 ... 7 8 9 [10] 11 12 13 ... 25