Apocryphal Academy

Автор Тема: Моята самоделка с КПД>1  (Прочетена 227206 пъти)

0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #15 -: Февруари 02, 2018, 06:30:22 pm »
Едни от първите малки лагери са били ахатови. В началото не е било възможно сачмените лагери на Да Винчи да се правят с малки размери.



Още дълго време са се ползвали плоските лагери, за които можете да прочетете ТУК. За по-малките неща са се правели ахатови лагери. Те не са били сачмени, а от плосък тип, просто като кръгли вложки, или пък чашки, в които се е въртяла смазана ос. И до днес в бижутерията се ползват ахатови лагери, когато трябва да са с едва ли не микроскопични размери. Изготвянето им е добре описано например в тази книга - "Бижутерийни лагери за часовници" от 1911г, жалко че не се открива безплатно в интернет.

Ахатът е чудесен избор, защото е известен с това, че много трудно се поддава на износване. Това е поради начина, по който се формира, и поради крипто-кристалната му структура.




Лагерите, които аз съм си направил за моята самоделка, имат точкова опора аксиално, отпред и отзад, както видяхте на горните видия от предните коментари. Ползвам месингови шапчати гайки. Те се опират в ахатови плочки. Лесно се намират такива по бижутерските магазини, просто изберете онези с най-добри показатели - да нямат кварцови или други кристализации; да са с успоредно и равно отрязани полирани лица.

Причината да не ползвам стъкло е, понеже стъклото е твърде крехко. Резултатите са отлични, но стъклените опорни повърхности обикновено издържат само на едно разглабяне, след което, колкото и да сте внимателни, най-вероятно ще ги пукнете, защото радиалните магнитни лагери са много силни. Такива и трябва да бъдат, но при сглобяването им подпиращата оста повърхност търпи еднократен силен удар. Задоволен съм от издръжливостта на ахатовите плочки, с които не съм имал проблеми при многократно монтиране и демонтиране на ротора.

За смазка между месинговата шапчата гайка и ахата ползвам емулсия на пчелен восък и кокосово масло, 50% на 50% (просто стопени заедно, за да образуват крем за мазане).



Оста е учудващо стабилна и изненадващо яка :) Финият й външен вид заблуждава очакванията. Но ще описвам по-подробно като съм готов със снимковия материал. Когато правех първата постановка, все още смятах, че никога няма да пожелая да говоря за това, и не разполагам с дигитален архив.
« Последна редакция: Февруари 02, 2018, 06:37:33 pm от λ »

иван

  • Newbie
  • *
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #16 -: Февруари 05, 2018, 10:36:36 am »
Ще коментирам 2 неща :
1. Чудя се дали варианта с рид-ампулата с NO (отворен) контакт и малкото магнитче не може да се замени с Р-А с NC (затворен) контакт и без магнитче !!!
2. Защо обръщаш такова внимание на лагерите ! Доколкото си спомням загубите в тях варират от 1...5%, пък и 10 да са. При едно КПД от 400% те биха били незначителен проблем за затваряне на системата.
Успех !

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #17 -: Февруари 05, 2018, 12:30:02 pm »
Технически погледнато, МОЖЕ да се ползва рид-ампула с нормално затворено изходно положение. Но в случая изхождам от конкретен контекст.

По принцип, когато имаш две противодействащи си сили (магнетизъм от едната страна и магнетизъм от другата страна) имаш възможност за калибриране на вибрацията. Силата на постоянното магнитно поле (магнитчето) на практика задава диапазона на минималния ток, който трябва да протече по жицата, преди да завибрира веригата.

Ако трябва да се направи само и единствено осцилатор, например когато става дума за едно изключително електронно устройство (като пасивна зареждачка за батерии), тогава определено нормално затворената рид-ампула, плътно увита с еднослойна намотка, е най-практичния вариант. (Ако не се бъркам, мисля че тази комбинация си имаше собствено име... реле-намотка (relay coil)? )





Само че не бива да се забравя, че в горния контекст все пак говорим за мотор. Специално в този контекст, едно от условията е да има пълноценен електромагнит, който да задвижва правотоков самоделен мотор. Пак ще има маховик, пак ще има магнити по него, и тези магнити трябва да се задвижват от електромагнит.

Разликата между версията на Каланан и версията на Бедини е, че когато транзистора при Бедини превключва (и когато е добре калибриран), има поредица от импулси - между 4 и 6 високоволтови импулса на едно магнитно преминаване (и в транзистора има осцилиране). При рид-ампулата обаче, както е при Каланан, има десетки, ако не и стотици високоволтови импулса при магнитно преминаване.

Казано повърхностно, за ротора е едно и също дали магнитът му ще се отблъсне от един постоянно действащ електромагнит, или от 100 бързи отблъскващи импулса, ако се вписват в същия времеви диапазон, нужен за развиването на инерция. От гледна точка на батериите обаче не е така. Факт е, че пулсираното електроподаване ОБЛЕКЧАВА товара върху захранването. Това се докладва от всички инженери, занимаващи се с такива системи. С други думи, захранващата батерия разпознава по-малко натоварване в лицето на електромагнита, когато е осцилатор.

(Освен това, има някои изследвания... дори и да са противоречиви... според които пулсираната засилка на маховик създава условия за КПД>1 в механичните системи. Изследванията се базират на промените в електронните обвивки на атомите, когато са под влияние на центробежни сили. Противоречиво, но все пак е идея. За мен това е важно вземане предвид, заради вида на генератора, който ще ползвам.)




Има и друго.

Тесла НЕ Е използвал високоволтови импулси в своя Ключ. Той е използвал единствено принципа на много бързото токоподаване към зареждащата се батерия. Както обясних по-горе (преразхаз на Патрик Кели), това все пак създава високоволтова ситуация, която е добре известна в науката - ВИНАГИ възниква високоволтова ситуация в момента, в който едно правотоково захранване се включва за първи път. Но това е само за много кратък миг и само в началото при затваряне на веригата.

Тесла решава да използва САМО този момент на практика, и почти изцяло да избягва постоянното съществуване на затворена правотокова верига. Той се стреми да наблъска около 800 начални момента на право токоподаване в една секунда.

Само че, тази високоволтова ситуация се различава от ситуацията на Бедини, който ползва самоиндукцията (индукционния срив) от електромагнитна намотка. Не че това не е технология на Тесла... само че Тесла не е ползвал самоиндукцията на електромагнитите в своя Ключ, а само пулсираното право токоподаване.




Така че... аз лично наистина бих ползвал рид-ампула с нормално затворено състояние, когато правя Тесла-ключ.

Но сега не правя просто Тесла-ключ. Сега имам нужда от мотор, с елементите на Тесла-ключ... и това по неволя комбинира двете технологии на Тесла (самоиндукцията и пулсираното право токоподаване).







ТОВА е Тесла-ключа. Трябва да се уточни, че Тесла не просто е пулсирал зареждащото захранване към дадена батерия.

Релетата са така разположени, че в зависимост от начина, по който дават контакт, всяка батерия може да се окаже в зареждаща или в зареждаема позиция във всеки един момент. Последователно свързаната група (от две батерии) зарежда успоредно свързаната група (от другите две батерии) във всеки един момент. Като всяка батерия може да се окаже във всяка една от двете групи.

Тесла е превключвал МЕСТАТА НА БАТЕРИИТЕ 800 пъти в секунда. В "Тесла-ключа", който е практика да се интегрира в пулсираните мотори от горния тип, се превключва само захранването, а батериите се сменят ръчно на дълги интервали от време.

Има разлика.

От една страна може да се каже, че моторът от горния контекст се намира на мястото на натоварването (Load) на горната схема на Тесла.

Ефектът от тази бърза смяна на местата на батериите в тази зареждаща система е (както било тестово проверено от Electrodyne Corporation), че натоварването се захранва, без да се забелязва изтощаване на батериите. Тестът е бил проведен за период от три години, без спиране. (Трудно е да се намерят документите за този тест, но компанията съществува до ден днешен, като филиал на друга фирма, която прави генератори).





П.П.
За лагерите... просто интуиция :) Самият факт, че няма лагер, който да надживее човека, при положение че едно динамо би трябвало да работи през 100% от времето... и факта, че това може лесно да се превъзмогне, ме задължава да го направя.

Освен това, темата ми е лична. Тя не е принципна. Това, че разисквам принципи в нея, е единствено в контекста на моя си личен проект.

Да, всеки който иска може да си ползва каквито си иска лагери. Но според моя проект не е обосновано, при наличие на постоянен източник на енергия, местообитанието на оператора да продължава да се намира в индустриалната зона на цивилизацията.

Причината да обсъждам тривиалности е, понеже прототипа навлезе в стабилен вариант, и за да продължа със следващите етапи от развитието му, ми трябва нов корпус. Настоящия корпус беше направен с цел да е максимално гъвкав и удобен на изследванията. Сега, когато те се свиват, и когато много въпроси вече са получили отговор, е нужен нов целеви корпус. А корпусът винаги ще е по-голямата част от работата. Така стана, че точно в този момент ми се появи желание да говоря за това, и сега пълня темата с принципи, докато новия прототип не добие по-лицеприятен и практически насочен вид.
« Последна редакция: Февруари 05, 2018, 12:41:16 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #18 -: Февруари 05, 2018, 01:32:09 pm »
Проектът ми се състои от две части - мотор и генератор.

1. Защо мотор с батерии? И защо тип "Бедини SG"?

Превеждам чудесно казаните думи от Патрик Кели:



Глава 6: Пулсирани зарядни системи за батерии

стр. 6-1

Възможно е да се извлекат значителни количества енергия от околната среда, и да се използва тази енергия, за да се зареждат батерии. Не само това, но когато се използва този метод на зареждане, батериите постепено се кондиционират/привикват към тази форма на неконвенционална енергия и капацитетът им за работа се повишава.

В допълнение, около 50% от автомобилните батерии, изоставени понеже вече не поддържат заряда си, добре реагират на този вид зареждане и се възстановяват напълно. Това означава, че може да се създаде банка с батерии на много ниска цена. Само че, въпреки че тази икономическа гледна точка е много привлекателна, да се използват батерии за каквото и да е значимо домашно потребление е просто непрактично.

Представете си, че си отваряте нова банкова сметка и депозирате 1000 лева в нея. Връщате се в банката след време, за да проверите парите си, и откривате, че от тях са останали само 500 лева. Питате банката, за да проверите тази грешка, и от банката ви информират, че няма грешка, всички банки връщат само половината от онова, което сте депозирали. Какво ще си помислите?

Само че, точно това се случва с всички оловно-киселинни батерии - те връщат само половината от тока, с който сте ги захранили, като сте ги зареждали. С други думи, прахосвате половината от енергията, с която зареждате батериите. NiCad батериите (никел-кадмий) и по-разпространените NiMh батерии (никел - метал хидрин) връщат две трети от онова, с което са заредени. Кондензаторите и банките от супер-кондензатори са 100% ефикасни и не губят нищо, защото за разлика от батериите, те не са химичен процес.

Препоръчително е батериите да не се изтощават по-бързо от период 20 часа. Тоа означава, че батерия, оценена 80 ампер-часа (80 Ah) не бива да се използва за захранване на нещо с повече от 4 ампера. Ако надвишите този дебит на разряда, тогава броя пъти които батерията може да бъде изтощена и заредена страхотно се смалява - нещо, което не осъзнавате в момента, но го откривате по-късно, когато батерията трябва вече да се смени, защото не задържа заряд.

Това е унищожително ограничение, което изтиква употребата на батерии в непрактичната категория, освен с цел много малки натоварвания, като фенерчета, телевизори, DVD-записвачки и подобна техника с минимална консумация.

Основната цена за захранването на дома идва от отоплението/изстудяването на жилищната част и бялата техника като например пералня. Тези средства изискват минимално захранване от малко над 2 киловата. За техниката не е от значение дали ползвате банка с батерии на общо 12 волта, 24 волта, или 48 волта. Без значение каква подредба изберете, броя на батериите, които са нужни за захранването на каква да е битова техника, е еднакъв. Високоволтовите банки могат да имат по-малък диаметър на окабеляването, тъй като токът е по-малко, но минималната нужна мощност е същата.

Така че, за да осигурите 2 киловата захранване, това иска ток от 12-волтови батерии в размер на 167 ампера (2000/12). Използвайки батерии на 80 ампер-часа, това означава 42 батерии. За нещастие, описаните по-долу зарядни вериги по принцип не могат да зареждат батерия, от която в същото време се черпи енергия. Това означава, че с цел да задоволите например отоплението си, което е денонощно изискване, трябва да са налични две такива банки, което означава 84 батерии. Това е само за минимално 2 киловата мощност, което означава, че ако то се използва за отопление, няма да е възможно да си захраните и пералнята в същото време, освен ако не изключите отоплението.

Така че, за да позволите допълнително захранване, броя на батериите достига, може би, някъде около 126. Абстрахирайки се от цената, и ако се предполага, че можете да намерите заобикаляне на проблема с киселината, огромният физически обем на този брой батерии просто не е реалистичен за вътрешна, надомна инсталация.

За финал, също така ще ви трябват два инвертора с капацитет 2500 вата.





Винаги се удивявам, когато с мен се свързват хора, които си представят захранване на дома с батерии, зареждани от "Бедини SG". Не ми е ясно как нечия техническа мисъл може да си представи, че това е практично, още повече - осъществимо, и че си заслужава да се изследва една потенциално непозната система (за нормалния електроинженер) и да се инвестират усилия в нейната разработка.

За мен, това е признак, че въпросният инженер се интересува от Свободна Енергия не защото е натрупал достатъчно истински знания, които му отварят очите за заблудите в нормативната електротехника... а защото има остра липса на истински знания, и все още не е развил достатъчно практична мисъл от гледна точка дори на стериотипната електротехника.




Заключението от обзора на Патрик Кели (който е безспорен авторитет в бранша), е ясно - в контекста на Свободната Енергия и нестандартната електротехника, системите за зареждане на батерии са ИНДИРЕКТНИ средства за задоволяване на енергийните нужди на дома.

По-точно - системите тип "Бедини SG" и подобните системи в същото семейство са МОТОРИ, самоподдържащи се ИЛИ с КПД>1, които трябва да генерират енергия за битово потребление посредством скачен генератор.

« Последна редакция: Февруари 05, 2018, 01:40:36 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #19 -: Февруари 05, 2018, 02:35:38 pm »
Много хора също така се свързват с мен, за да ме питат "Защо, аджеба, просто не ползваш един купешки DC мотор, след като ще има скачен генератор?" Това в почти всички случаи са от онзи вид хора, които са склонни да си представят и битово захранване на дома с батерии.



Превод от сборника на Патрик Кели:


Глава 2: Движещи се пулсирани системи

Повишаване ефективността на DC (правотоковите) електромотори

стр. 2-47

Комерсиално достъпните DC мотори са нарочно проектирани и произвеждани така, че да имат екстремно ниска ефикасност. Моето мнение е, че причината за това е, че добре проектираният DC мотор лесно може да отхвърли нуждата от двигатели с вътрешно горене в автомобилите, а това не утърва на петролните фирми или на собствениците им, и на картелите на Новия Световен Ред. Още по-лошото е, че електрическите мотори с КПД>1 отварят вратата за самозахранващи се енерго-системи, а те това просто няма да го позволят!!

Това видео: [линк] е достъпно в интернет и силно ви препоръчвам да го изгледате цялото.

Бележка от преводача: Това е лекция на Питър Линдеман, в две части, която едно време се продаваше. Гледайте и сваляйте и двете й части директно от тук и тук.

Тази лекция добре представя основните факти. Накратко мога да резюмирам, че днешните мотори действат едновременно и като матори и като генератори на електрическа енергия, но те преднамерено са намотани така, че генераторната част от мотора да се използва срещу, в противоречие на захранващата го енергия, и така да се произведе една абсолютно скопена изходна мощност.

През Втората Световна война един германски инженер пренавил един стандартен електромотор и го направил да се самозахранва, тоест, работил е и е произвеждал механична енергия без нуждата да се захранва, след като веднъж бъде стартиран/задвижен. Това показва потенциала на добре проектираните електрически мотори със същия размер и обща структура като кой да е комерсиален електрически мотор.

Предполага се, че германския инженер направил това, като добавил допълнителни четки и като използвал част от намотките в генераторен режим, като производителността от тях захранвала намотките, които били подредени в асиметричен вид. Имало още един човек, който постигнал самозадвижване чрез пренавиване на мотор, но никой от тези двамата не разкрил информацията си публично.

Конспирацията, която са ни спретнали от много десетилетия насам, сега се изразява в това, че моторите се намотават по такъв начин, че магнитните полета вътре в тях да са точно противоположни едно на друго. Когато ток се пусне да тече по намотка, той съхранява енергия в тази намотка, и когато протичането на тока се прекъсне, тази енергия трябва да се излее обратно навън от намотката, и тя ще направи това в обратната посока.

Това понякога се нарича обратно напрежение, обратно EMF ("Електро-Движеща Сила"), въпреки че много хора не са съгласни да се ползва това определение. Само че, без значение как ще се нарече, има съхранена енергия в намотките, и тази енергия може да се употребява за вършене на полезна работа. Но производителите на мотори избират да намотават моторите така, че вместо да се извлича тази полезна енергия, те я използват, за да я противопоставят на входящото захранване на мотора, създавайки по този начин слаби мотори, които загряват заради прахосаната енергия.

Съпричастният към този сборник "UFOpolitics" (псевдонима на един репликатор от energeticforum.com, бел.прев) посочва, че нарочният вреден дизайн на електрическите мотори през последните 130 години ни се набутва като единственият начин да се правят и да се ползват такива мотори. Той казва, че поради симетричното разположение на намотките, се получава спиращ ефект, който смъква произвежданата енергия от електрическия мотор с някаква стойност между 50% и 90%. Тоест, един правилно намотан мотор ще има някъде от два до десет пъти по-висока производителност за същата вложена в него енергия. Нарочният лош дизайн гарантира, че производителността на днешните мотори винаги ще е по-малко от 100% и винаги ще загряват, докато работят. Този лош дизайн се състои в симетричната употреба на намотките в мотора.

Стандартното моторно окабеляване е доста различно и убиващият ефект се създава, като се противопоставят лицата на две намотки, захранвани едновременно с ток, протичащ в противоположни посоки. Това създава пълен конфликт на магнитните полета и това унищожава ефективността на мотора.

. . .






Аз не съм достатъчно кадърен, за да пренавия мотор. Намотките вътре ме объркват. Следователно, от моята камбанария, купешките електромотори са абсолютно безполезни.


Решението, което се определя от моето ниво на компетентност и разбирания, е да се направи самоделен електромотор с възможно най-изчистен дизайн и възможно най-висока ефективност спрямо изразходваната за задвижването му енергия. "Бедини SG" чудесно задоволява тази цел, като стремежът (който ще бъде доказан само от твърдите тестове по-късно) е да се самозахранва, или да е близо до 100% ефективност.



Следващата стъпка е да се избере най-добрия вариант за негератор, който по естествен начин да надгражда вродените характеристики на моторите от семейството на "Бедини SG" и подобните модели на пулсови правотокови мотори, които поддържат батериите си. Широкото множество на хората не разбират както от самия вид на тези мотори, така и от най-подходящите за тях генератори.

За генератора не искам да говоря сега, защото нямам фактически материал. Имам цялата нужна информация, но не мога да се похваля, че присъства в прототипа ми. Промяната в корпуса се налага, за да започна серията от инсталации на генератора.
« Последна редакция: Февруари 05, 2018, 02:44:24 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #20 -: Февруари 07, 2018, 06:13:31 pm »
Наш читател ме насочи към това великолепно видео още от 2016г:





Според мен, това, което човека е успял да направи, е описано в литературата. Пише го същия Оси Каланан, който открива и по-практичния вариант с рид-ампулата (когато целта е по-добро зареждане на батерии, а не само мотор). В материала от него, към който насочих читателите, в Глава 6 - Пулсирани зареждащи системи за батерии на Патрик Кели, Оси Каланан продължава така (превеждам абзаца, за да се прочете от повече хора):




...
Сега, след като ви показах всичко това, сме само на половината в постигането на система с лъчиста енергия, която да осигури продължителна свободна енергия. Горната схема и мотор, въпреки че осигуряват големи количества лъчиста енергия, все пак само ще ви дадат КПД равно на или близо до 1, ако редовно сменяте батерията-източник и зареждащата се батерия. За да проработи сменянето местата на батериите, ТРЯБВА да имате втората, еднакво важна страна от системата. Втората страна на системата е акумулатора-конвертор (акумулатор-преобразувател) на лъчистата енергия.

Преди да опиша акумулатора-конвертор на лъчиста енергия, искам да подчертая колко е важно да построите и да експериментирате с горната схема. Само след като настроите и след като наблюдавате захранващия ток, и как се зарежда зареждащата се батерия, ще можете наистина да видите как тези импулси от лъчиста енергия влияят на зареждащата се батерия. По отношение на това защо работи или как така дава толкова много лъчиста енергия, трябва да разберете, че ако рид-ампулата остане затворена, което ще стане ако се износи и започне да залепва, с моята готова купешка бобина с 9 милихенри (9 millihenry crossover choke solenoid coil, не знам какво точно значи това, бел.прев), която ползвам, транзисторът е включен максимално и на практика е на най-ниското си съпротивление и така токът, който апарата смуче, е около 6 до 9 АМПЕРА за схема с една единствена намотка!!! Изглежда, че това е ключово условие, за да се добиват тези импулси лъчиста енергия в случаите, когато се ползва транзистор. Трябва да включите транзистора максимално, на максимален ток за намотката и занхранващия волтаж. Това е друго нещо, което SSG на Бедини не прави добре. Но все пак, в тази схема, когато рид-ампулата е добре нагласена, ако искате можете да смъкнете захранващата енергия чак до едва няколко милиампера!


Добре, сега за акумулатора-конвертор на лъчиста енергия. Условието за това явно възниква от факта, че зареждащата се батерия не е много ефикасна, когато трябва да поеме (да попие) цялата лъчиста енергия от импулсите. Джон Бедини казва, че това ще да се дължи на съвпадение в импеданса, но аз на този етап не съм сигурен, въпреки че импеанса може да е фактор. Тъй като зареждащата се батерия не поема много от самата лъчиста енергия, ТРЯБВА да имате акумулатор-конвертор, за да поемете и преобразувате лъчистата енергия, така че зареждащата се батерия да може да я използва. Добре, след като изясних това, какво имам предвид с акумулатор-конвертор на лъчиста енергия?

Акумулатор-конвертор на лъчсиста енергия ("REAC") не е нищо повече от един дипол! Само че колкото е по-голям дипола, толкова по-добре! Диполът може да е батерия, само че това е глупаво, след като вече имаме зареждаща се батерия. Е, в такъв случай тогава, той ще е специална батерия. Той е батерия, която е съставено почти изцяло от потенциал, но с много малко ток. Колкото е по-висок потенциала, толкова по-добро ще е акумулирането/преобразуването, но все пак се иска някакъв ток, за да може енергията да се прехвърли, за да се зареди зареждащата се батерия.

Има редица традиционни диполи, които пасват на това описание. Има една проста дълга и издигната жична антена със заземяване, само че това няма да осигури достатъчно ток за обратната връзка, за да се пренесе енергията до зареждащата батерия. Има един вариант за постановка със земна батерия, но ако не искате да вложите усилията и времето, както и материалите, за да повдигнете волтажа й и все пак да ви остане някакво малко количество ток, няма да стане. Това иска много работа и доста материали. На-накрая, открил съм, че най-добрия вариант са "старите, мъртви, сулфитизирани оловно-киселинни батерии". В този етап на изследването ми, мисля, че състоянието на батерията всъщност няма значение, докато отговаря на условието да е "мъртва" и сулфитизирана. Докато са стари и мъртви, така че едва-едва да успяват да светнат една 12-волтова 100-милиамперна крушка, тогава ще свършат идеална работа. Боже, радвам се, че така и не си изхвърлих старите умрели батерии, а ги трупах на купчина.

Колкото повече такива си намерите, толкова по-добре. Свържете ги както последователно, така и успоредно, за да може, ако стават, да имате от тях нещо между 48 и 120 волта. Когато ги свързвате успоредно, уверете се, че всеки 12-волтов сегмент има приблизително еднакъв капацитет в ампер-часа. Можете да заровите тази купчина под къщата си. Докато са запечатани, повече няма да се налага да им правите нищо. Те НЯМА постоянно да се изхабяват. Те вече са изхабени. Те ви трябват единствено, за да използвате потенциала им като дипол, както и скрития им капацитет. Много малкото количество ток, което ще осигурят заради кристалното съпротивление на сулфатизацията, е всичко, което е нужно, за да си набавите свободната енергия - това ще преобразува импулсите от лъчиста енергия, и ще я захранят обтанво в добрата батерия, която се зарежда. Аз вярвам, че тези сулфатни кристали може наистина да са основния компонент, който всъщност върши цялата работа по преобразуването на лъчистата енергия. Сега да кажа как да свържете REAC-а със системата. Вижте следната диаграма:


Трябва да свържете REAC-а директн оза зареждащата се батерия, както съм показал. Удивително, но има голяма волтова разлика, когато мерите волтажа директно през зареждащата се батерия, в сравнение с волтажа, измерен през REAC-а, докато моторът работи. Тази волтова разлика се вижда дори и с дебели свързващи ги кабели, но разстоянието също й влияе. Трябва да имате два отделни чифта кабели. Един чифт отива директно от зареждачката с лъчиста енергия до зареждащата се батерия, а другия чифт директно от зареждащата се батерия до REAC-а. Горната конфигурация вече ми работи повече от един месец. Ето снимка на "мъртвите" батерии, които използвам в REAC-а.


Като ползвам добрите си 33-амперчасови UPS-батерии, мога да ги зареждам от 10 волта до 14 волта за около 6 часа с рид-ампулния мотор за лъчиста енергия, който има 4 намотки, ползващи само 600 милиампера. После мога да разменя захранващата батерия със зареждащата се батерия и да продължавам да го правя, докато не се получи така, че и двете ми батерии да са заредени в рамките на 24 часа. Правил съм това страшно много пъти и честотта на зареждане изглежда като да се подобрява с времето.

Но искам едно нещо да е ясно. Ако смятате, че по някакъв начин просто използвам съхранената енергия в банката на REAC-а... казвам ви, че ако не ползвам рид-ампулния си мотор, тогава зареждащата се батерия не се зарежда. Ако се опитам да заменя рид-ампулния мотор с нормална зареждачка за батерии, батерията отнема толкова време да се зареди, колкото е нормално. Когато използвам рид-ампулния мотор, REAC-а преобразува повечето от лъчистата енергия и я връща обратно на захранващата се батерия.

Оси Каланан





Реших да го коментирам и в темата, понеже видеото на нашия сънародникщ е наистина чудесно :) Много изчистена демонстрация именно на това, което е докладвал Каланан.

На практика, човека от видеото горе е попаднал на батерия, която е в точно необходимата кондиция - дипол с добър потенциал, но с никакъв ток вътре, явно със значителна сулфатизация, което според Каланан е именно кристализацията, която преобразува лъчистата енергия в по-разпознаваема от нас и апаратурата ни форма. Може да се каже, че постановката от горното видео на практика няма зареждаща се батерия - тя има зареждачка/мотор, преобразувател на лъчиста енергия (кристализиралата батерия), и директно консуматор на преобразуваната лъчиста енергия - реутан.

« Последна редакция: Февруари 07, 2018, 06:19:17 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #21 -: Февруари 07, 2018, 06:17:42 pm »
Забележете, че снимката на Каланан на батериите, които ползва като преобразуватели, не е случайна. От какъв зор ще си снима батериите отвън, на нас това за какво ни е?

Според мен Каланан просто прави намек или праща насърчаващо послание на интересуващите се, като се заиграва със сините кабели :) Това е символа, с който Едуард Лийдскалнин избира да означи своята идея за магнетизъм:




В Библиотеката съм подчертал пред читателя, че това е всъщност препратка към определен наръчник по електротехника - първия такъв в писмена форма, чиито частичен превод се намира тук: Д. Дейвис, 1842г---- Наръчник по магнетизъм


Просто интересна заигравка... Може би пък ще има смисъл от нея, затова реших да я спомена.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #22 -: Февруари 08, 2018, 10:03:00 pm »
Мисля че забравих да пусна лекцията на Питър Линдеман за модела "Бедини SG" в комбинация с Тесла-ключа.

Ето това е цялата лекция - Питър Линдеман: Отвъд наръчника за напреднали. Пускал съм я и в мазето.нет преди време, но линкът там може би вече не работи.


Ето снимка на схемата, скрийншот, изваден директно от видеото:





Както виждате, различното се състои в следните неща:
  • Енергията, която се извлича от захранващата батерия, за да възбуди соленоидите, след соленоидите не поема към отрицателния терминал на захранващата батерия, за да унищожи този дипол завинаги, а продължава към положителния терминал на зареждащата се батерия. С други думи - енергията, която зареждащата се батерия получава, първо е чист прав ток, а след това е високоволтов импулс от индукционния срив на соленоидите.
  • Захранващата батерия се състои от два дипола - две батерии. Причината за това е, за да се повдигне захранващия волтаж.
  • Друга новост е, че в бобината има още една допълнителна намотка - тя е изнесена най-вдясно на схемата. Идеята е в нея да се развива допълнителен индукционен срив при прекъсването на захранването, и този допълнителен импулс да се праща също в зареждащата се батерия.


Доколкото аз съм изследвал схемата, аз лично съм на мнение (а аз съм самоучащ се и нямам електроинженерно образование), че е излишно захранващата батерия да има по-висок волтаж от зареждащата се, защото транзисторът действа като диод. Независимо дали напрежението от захранването е по-високо от това на зареждащата се батерия, след транзистора отново ще има 24 волта, а не само 12, защото транзисторът не би трябвало да позволява възможност за напрежение в обратната посока.

Но мога и да греша.

Другото, което аз лично си мисля, е че долният диод (най-долу на схемата), който е между отрицателните терминали, е напълно излишен. Теоретически погледнато, не мога да схвана каква функция изпълнява. Практически, съм проигравал схемата и с него и без него, и честно казано, не мога да забележа каква е разликата със и без неговата употреба.

Мога и да греша, изследванията ми на въпроса са повърхностни и нямам никакви по-особени измервателни инструменти.



Но аз си задавах тези въпроси за излишните елементи още преди да се запозная с по-широката критика на модела "Бедини SG". Търсейки отговор, попаднах на много хора, според които модела "Бедини" съвсем НЕ Е най-ефективния вариант на демонстрираната технология, и че има доста прахосване на енергия в него. Оси Каланан е само един от тези хора, за него споменах по-горе.

Затова според мен е много вероятно този диод долу да е излишен.


За мен тези въпроси бяха важни, защото исках да установя каква е абсолютно минималната енергия, с която мога да задвижа системата. Установих, че горната схема работи надеждно при минимум 6 волта напрежение. При спад на напрежението до 5.5 волта, роторът започва да губи инерция, а при спад на напрежението до 5.3 волта постепеното му замиране е гарантирано. Затова, за да си отговоря на въпроса който ме интересуваше, за мен всяко диодче имаше голямо значение. Разбира се, всичко това беше тествано без нито един резистор където и да е. Тестовите батерии бяха оловно-киселинни, гелови, 4 волта на 0.7 ампера, и чисто нови.

Ако батериите сменят местата си на всеки две минути, моторът работи задоволително. Оборотите, на око, са може би къмто 300-350. Планирам да си взема тахомер на следващата заплата, за да съм абсолютно сигурен, но има много неща за взимане, така че може и да е по-късно (уточнявам, ако някой се надява на тази информация). Ако батериите не сменят местата си ръчно на всеки 2 минути, напрежението на захранващата част спада явно под санитарната граница за апарата, и въпреки че този спад е нормален при постоянна работа на батерията, той просто е под нужния минимум за съответния прототип. Затова и е нужно въртенето на 2 минути - аз така си обяснявам нещата.



След като се сдобих с някаква представа за долната граница на представянето, което и ме интересуваше, вече ми се появиха въпроси, които изискват наблюдение при по-продължителна работа... за което системата трябва да се качи на по-високо напрежение (например с по-нормални 12-волтови батерии). Междувременно реших, че моделът "Бедини SG" вече не ме интересува, и съм по-любопитен към варианта на Каланан. Същевременно се появиха и други неща, които бих тествал, и чието тестване не пречи на проверката на новите неща, за които се чудя, и в крайна сметка цялата тази мотивация доведе до нужда от нов корпус.

Бих насърчил всички, на които им е любопитно, да пробват варианта с работа между два положителни терминала :) Например от горното видео на Георги Марудин става ясно, че в мъртъв акумулатор се появява стабилен поток на енергия с ток 5 ампера, само "под влияние", така да се каже, на високоволтовите пулсове от индукционните сривове на соленоидите (които уж би трябвало да са само "чист потенциал", както широко се приема). Същото докладват и други хора, като Оси Каланан, както и самия Бедини, който много пъти посочва, че батериите трябва да са "добре умрели", за да били "свикнели" на лъчиста енергия след това, и други мистификации.

Вижда се, че на горното видео Марудин подава на апарата си около 130 вата. Ако апарата се реализира на принципа на два положителни терминала, тази енергия, вместо да се връща в генератора (след като захрани соленоидите, по този начин увеличавайки натоварването, което генератора чувства) отиде да захрани за миг зареждащата се батерия (влизайки в положителния й терминал), това само ще е в добавка на близо 70-те вата, които се развиват в мъртвия акумулатор "под влияние" на индукционния срив.

Ако послушаме Патрик Кели, че зареждащите се батерии прахосват 50% от енергията, с която се зареждат, и която безвъзвратно губим при инвестирането в тях, тогава може евентуално да се очаква, че на реутана ще му бъдат достъпни 70+60 вата, тоест КПД около 1 (нека се подчертае, че това е без въобще да се взима предвид механичната производителност на апарата).

Но това е само теория, която цели да събуди любопитство. Без твърди тестове нищо не може да се твърди със сигурност. Сулфатизираните батерии крият много непредвидени фактори, когато се ползват по този начин.

« Последна редакция: Февруари 08, 2018, 10:12:28 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #23 -: Февруари 09, 2018, 02:51:38 pm »
В 5:42 часа тази сутрин (09.02), получих следното писмо на пощата от Арон Мураками, превеждам го цялото:




Важно обновление относно: Бедини SG - Отвъд наръчника за напреднали

Здравейте на всички,

Ако получавате този имейл, значи сте закупили Бедини SG - Отвъд наръчника за напреднали.

Открихме как Джон Бедини е намотавал намотките на генератора Кромри и сме включили това като нова, 20-минутна презентация - няма да можете да репликирате генератора на Кромри правилно без тази информация.

Има още няколко свързани с това видеота, общо 1.5 часа допълнителна видео-информация, която можете да свалите веднага.

Сщо така, оригиналното видео, което сте свалили, сега е достъпно на по-голяма резолюция.

Отидете на страницата за сваляния - има 2 ZIP-файла за сваляне - свалете ги и двата - влезте оттук: http://emediapress.com/ecg/securelogin.php

Основната презентация с по-висока резолюция е 1.0 GB файл за сваляне.
Вторият линк с допълненията е около 1.8 GB файл за сваляне.

Юзърнейма е имейлът, който сте използвали за тази покупка - вероятно този имейл, на който получавате това писмо.
Паролата е номера на фактурата, която сте получили за покупката.

Ако вече не си пазите фактурата, не можем да възстановим тази информация. Когато отидете на страницата за влизане, ако видите ****** (звездички), това е мястото за паролата. ИЗТРИЙТЕ това, и поставете паролата от фактурата. Ако виждате звездичките, това е паролата от последната ви покупка от нас, която може да е различна от онази за презентацията Бедини SG - Отвъд наръчника за напреднали.

20-минутното видео е централния и краен отговор за това как Бедини е намотавал намотките в този мотор (мотора на Кромри, бел.прев) и начинът е различен от описания в патента, който има абсолютно грешни диаграми.

Надяваме се, че това ще ви бъде полезно и ще ви помогне да направите своя реплика на Кромри.

Искрено ваши,
A&P







IMPORTANT UPDATE TO: BEDINI SG - BEYOND THE ADVANCED HANDBOOK

Hi everyone,

If you're receiving this, you purchased Bedini SG - Beyond the Advanced Handbook.

We have discovered how John Bedini wound the coils on the Kromrey and have included a new 20 minute presentation - you will not be able to replicate a Kromrey properly without this information.

There are a few other related videos for a total of 1.5 hours of extra videos that you can download right now.

Also, the original video that you downloaded is available in a slightly higher resolution.

Go to the login page for the downloads - THERE ARE 2 ZIP FILES TO DOWNLOAD - GET THEM BOTH - login now: http://emediapress.com/ecg/securelogin.php

The main presentation in higher resolution is about 1.0 GB zip file download.
The second link with the extra bonus videos is about 1.8 GB zip file download.

Your username is the email you used for your purchase - probably this email that you're receiving this at.
The password is your Clickbank receipt ID for that purchase.

If you no longer have your Clickbank receipt ID, we cannot look it up for you. When you get to the login page, if there are **********'s in the place of the password - DELETE THAT AND COPY AND PASTE THE ABOVE PASSWORD into that field. If there are ********'s, that is a password that is cached from your last purchase, which may be different from the Beyond SG presentation.

The 20 minute video is the definitive and final answer as to how Bedini wound his coils and it is different from the patent, which has completely wrong diagrams.

We hope you will find this useful and helpful in building a Kromrey of your own.

Sincerely,
A & P






Аз, разбира се, не съм и възнамерявал да си пазя касовата бележка за интернет покупка през 2016г.

Ако някой смята, че този сайт му е предоставил доброволно достатъчно информация от въпросната група, която по принцип е платена, нека бъде така добър, ако случайно има достъп до гореописаното допълнение, да го сподели с нас. Преди да съм купил същата лекция втори път.
« Последна редакция: Февруари 09, 2018, 02:54:27 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #24 -: Февруари 14, 2018, 10:51:54 pm »
На няколко човека съм споменавал, че към мотора тип "Бедини SG" може да се пристрои още нещо, което да повиши ефективността му, и това е "магнитна рампа". Никой обаче не знае за какво говоря и дори са ми казвали, че си измислям мои си термини!

Съжалявам най-много, че няма да мога да я демонстрирам. Опитах, но мисля че просто не съм достатъчно кадърен да направя хубава магнитна рампа. Нямам достъп до професионална техника, нито до качествен материал... така че в крайна сметка реших да променя и варианта на ротора си заедно с корпуса.

Лошата новина е, че няма да мога да ви демонстрирам магнитната рампа, но пък добрата новина е, че вече съм преустроил ротора в новия му компромисен вариант и корпусът е почти завършен :)

Освен това, мога да ви покажа какво ще рече "магнитна рампа".




Следното изображение е от книгата "Електромагнитът и електромагнитният механизъм" на Силванус Томпсън, издание 1891г, която споменах в началото и която за по-удобно вече можете да си свалите от -> ТУК





Става думата за изображението горе вдясно, на стр.285 в "Глава IV: Електромагнитни зъбци".

Както е известно, магнитът и арматурата винаги се стремят да установят максимална близост помежду си. Когато магнитът и арматурата са статични, но едното от двете, или пък и двете, може да се върти по оста си, двете се стремят да установят такова положение, в което магнитът да се привлича към най-приближеното до него желязо.

На горната графика това означава, че въртящият се електромагнит в центъра винаги ще се стреми да се ориентира така, че да се привлича към платото на арматурата, което е най-близо до него. На горния графичен пример това означава, че магнитът ще се ориентира в позиция североизток-югозапад.

За да се направи мотор на този принцип, е задължително или да се ползва електромагнит, който да се изключи в момента на максималното привличане... или някакъв вариант на магнитна екранировка (ако се ползва постоянен магнит), така че магнитът да може да се откъсне от най-силното си привличане и да усвои развитата инерция.

На картинката горе електромагнитът е възбуден през цялото време, докато развива инерция, приближавайки се към кулминацията на хълма на арматурата, но точно когато го достигне, захранването се прекъсва за момент, докато електромагнитът отмине това максимално подравняване, и така се усвоява инерцията.




При "Бедини SG" трябва да се направи следното:



Постоянният магнит е източник на постоянна сила. Конвенционалната наука има редици начини да извърти този факт и да го рационализира с всякакви абсурдизми, но е лесно да се демонстрира, че постоянните магнити са източник на постоянна сила. Сега точно няма да изпадам в детински спорове с конвенционално ориентирани непросветени инженери, ще го оставим за друг път...

Следователно... нашата ЗАДАЧА е да се осланяме на и да се опитваме да впрегнем тази постоянна сила по всички достъпни начини.

На практика, в наръчниците за "Бедини SG" се описва подробно този факт (откриват се в Библиотеката), защото това е основен принцип при пулсовите електромотори: магнитът от ротора се привлича към желязната сърцевина на намотката, и развива инерция като сам се завърта към нея; в правилния момент желязната сърцевина спира да бъде желязна сърцевина, и се превръща в отбутващ електромагнит.

И това Е същиянския принцип на магнитната рампа за електромотори, както е описано много по-рано от 1891г. Но това е СКОПЕНА магнитна рампа. Няма никаква причина желязната сърцевина на намотката да не се усложни малко по форма, така че да се възползваме от допълнителната тяга и скорост, която постоянният магнит САМ ще добави, ако му се осигури тази възможност.




Нещо повече, този принцип се разглежда от въпросната група учени:


Това е концептуална диаграма, която от години обикаля интернет.

Разработена е върху принципите на Хауард Джонсън, Том Биърден, Джон Бедини и Рон Кол... Хора, от които чета и за които споменавам от години, освен може би Рон Кол.

На картинката, рамото, което държи магнита, пише че е от желязо, и е означено като желязна рампа.


Отдолу пише: нелинейна магнитна структура, тоест това изобретение разчита на принципа на магнитното екраниране. То няма просто ей така да проработи, ако материала на това уж желязно рамо не е специален. Основните занимания на Том Биърден се съсредоточават в изследването на магнитните вериги, магнитните течения, екраниране и материали. Доколкото знам, това е мотор, който те двамата с Бедини преди години (през 80-те) са се опитали да патентоват, но не са успели, и подробностите за този неуспешен прототип така и не са излезли наяве.

Но въпросът е, че тези, които популяризираха варианта "Бедини SG", едно време сериозно са обмисляли ползването на магнитна рампа, като в крайна сметка са счели електромагнита за по-практичен вариант от магнитното екраниране, поне що се касае по-широката аудитория.




Така че е очевидно, че "Бедини SG" само може да спечели от добавянето на магнитна рампа към всяка една намотка. Групата инженери е обмисляла това в началото, принципът е добре известен още от зората на електромагнитната наука, и освен това е честа експериментална постановка за аматьори.

Много често давам пример със следните видия:



Това е също магнитна рампа. Както се описва в "Електромагнитът и електромагнитният принцип" на Томпсън, терминът за това е "магнитен хълм". Казва се, че желязото се стреми да се изкачи върху магнитния хълм (стр.268), докато други материали като медта и бисмута например се стремят да слязат от магнитния хълм. "Хълм" означава еднопосочно повишаване интензитета на магнитното поле (или сборния вектор).

Както виждате, магнитната рампа не може да работи без някакъв ключ. В този случай, това е механичен ключ (горе на видеото), който нарушава магнитната верига. С други думи, когато ключът наруши веригата, полето на съответното място изчезва, и топчето се озовава в подножието на хълма отново.

Терминът за това е, че "ключът създава неконсервативен магнитен хълм". Повече за това можете да прочетете в кратката извадка в тази моя тема във форума -> "Енергия от вакума - концепции и принципи", Том Биърден, 2002г



В случая с магнитна рампа, вградена в "Бедини SG", ключът ще бъде включването на бобината, която ще изтласка магнита от върха на хълма, за да започне да се катери следващия.






На това видео на немски пък виждаме чудесна демонстрация на отваряне на системата за външна енергия.

Репликаторът демонстрира как магнитният хълм може да се отвори за външната сила на гравитацията, която идва в достатъчно количество, за да откъсне магнита от върха на хълма и да го прати в изходна позиция.

Това се прави, като се постави един контролен магнит, но по-встрани и по-отдалечен, така че неговото поле да отслаби полето на върха на магнитния хълм, така че външната сила на гравитацията да се добави към развитата инерция и да рестартира цикъла (евентуално).

Така че тук става дума, че ни е нужен външен импулс на сила за рестартиране на цикъла. И точно тази роля играе включването на намотката при "Бедини SG".


И цялата тази тяга И инерция, която роторният магнит ще развие заради магнитната рампа, е БЕЗПЛАТНА.

Проблемът е, че повечето хора правят "голи" бединита. Те са само скелет - една рамка за онези младши инженери, които искат демонстрация и да се научат на основни принципи.



ПРИЛОЖИМОТО "Бедини" трябва да разполага със следните неща:

  • Магнитна рампа за всяка бобина;
  • Двулицево използване на всяка бобина, или
  • Желязна арматура, която да защити неизползваемото лице от магнитно изтичане;
  • Използване на рид-ампула вместо тригер-намотка;
  • Сулфатизирана батерия, преобразувател на импулсите от лъчиста енергия.
« Последна редакция: Февруари 14, 2018, 11:09:12 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #25 -: Февруари 14, 2018, 11:17:50 pm »
По-линейни магнитни рампи, които по-буквално наподобяват желязната рампа:













Достатъчно очевидно според мен. Всичко това е потенциал за инерция и тяга, който по принцип масово не се използва в пълнота, а само доколкото роторния магнит се привлича от желязната сърцевина през въздуха.

Колкото повече въздух има между роторния магнит и сърцевината на намотката, толкова по-бавно и по-слабо се изгражда инерцията помежду им. Добавянето на магнитна рампа повдига степента на този инерционен процес. И колкото по-голямо е металното лице, към което се привлича роторния магнит, толкова повече е силата, с която се привлича, тоест тягата (но това е вярно само при условие, че магнита така и не влиза в контакт с металното лице, към което се привича; влезе ли в контакт с него, някои неща се променят, а това не ни касае в случая).


« Последна редакция: Февруари 14, 2018, 11:20:12 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #26 -: Февруари 15, 2018, 12:13:46 am »
Може да ви се струва странно, понеже в Бълария Бедини и групата му са доста популярни (въпреки че няма една капка на български, освен субтитрите на популярните им видия за енергията от вакума и моите преводи на наръчниците)... но Бедини и компания лъжат много. Лъжа не е точната дума, но са силно комерсиално ориентирани и са доста настървени за патентните си права.

В България критиката към Бедини и екипа му не е много популярна. Но тя все пак съществува и е доста силна дори и в собствените им форуми. Ако сте добре запознати с DVD продукциите им, ще забележите, че никога не се дават конкретни отговори на добрите въпроси, и умишлено се ползват трикове за скачане от контекст в контекст и безсмислената информация е горе-долу еднаква по обем със съществената.

Горните неща може би изглеждат претрупани, но когато се реализират по практичен начин всъщност лесно си идват на мястото. В момента обсъждам всички онези елементи от разработките на групата, които КРИТИЦИТЕ им са открили, че умишлено липсват от описанията.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #27 -: Февруари 23, 2018, 01:29:26 am »
ПОПРАВКА!


Грешка, дами и господа! :) Когато казах, че в системата с три батерии и два положителни полюса може би не са нужни две батерии от едната страта, защото транзистора би трябвало да действа като диод... по-горе някъде... забравете го това.


Нека изясним напълно:
  • Плюса и минуса (полярностите) нямат значение. От значение е единствено разликата в потенциала. Нужно е от едната страна да има положителен терминал с по-голям потенциал, а от другата да има положителен терминал с по-малък.
  • Моята грешка беше, че си мислех, че транзистора (в моя случай BD245C) би трябвало да действа като диод, и да осигурява еднопосочно движение. Или не разбирам съвсем как работят транзисториите, или не разбирам съвсем как работят диодите.
  • Фактът е, че наличието на транзистор не означава, че ще има висок потенциал в едната посока, въпреки че тока отива в срещуположен положителен терминал. Потенциалът на срещуположния положителен терминал ЩЕ се извади от потенциала на положителния терминал, от който идва тока, НЕЗАВИСИМО, че веригата се отваря и затваря от транзистор (който сам по себе си е диод).

Затова не бързам да развивам темата :) Не трябва да се говори прибързано.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #28 -: Март 10, 2018, 12:19:20 pm »
Нека обясня на читателите, които може би следят темата, какво се случва и защо темата е замразена.




Споменах по-преди, че за модела мотори "Бедини SG" си има един специален, най-подходящ вид генератори, с които да се скачат.

Най-подходящият вид генератор за "Бедини SG" е Фарадеевият диск. Знам че повечето инженери изпадат в тиха вътрешна истерия, когато чуят "Фарадеев диск" или "монополярно динамо", защото тези апарати са свързани с всякакви изхвърлени твърдения за свободна енергия, свръх-единство и прочие, повечето от които са налудничави. Тихата истерия на повечето хора се подкрепя и от факта, че Фарадеевият диск е източник на уникални аномалии в електротехниката и електромагнитната наука като цяло, и тези аномалии не са една или две, и всички са събрани в един прост апарат. Това пък от своя страна подхранва омагьосания кръг на налудничавите твърдения за всякакви магии със свободна енергия, и като резултат този апарат остава в тъмното, на заден план, и много малко инженери са добре запознати с него.

От години се интересувам от монополярното динамо, говорил съм с доста хора, и ви уверявам, че в България почти никой не познава това разпространено учебно пособие в дълбочина. Онези учени хора или пък инженери с опит показно го подценяват, като си измислят свои си обясения, за да не се покажат невежи по елементарни въпроси, засягащи някоя от аномалиите.

В такава обстановка, нормално е споменаването на Фарадеевия диск да отблъсква повечето сериозни хора.




Ще ви кажа, обаче, ще в България не се знае много и за предисторията на моделите "Бедини SG". Джон Бедини НЕ Е човекът, който е измислил всичко това.

От една страна, това е ясно, защото откриваме всички отделни принципи в патентните бюра години и дори десетилетия преди патентоването на "Бедини SG", множество изобретатели седят зад принципите, които са сглобени в този апарат. Но от друга страна, Бедини дори не е и човекът, който е дал визията за апарата.

В миналото, в началото на групата около Бедини (Линдеман, Мураками, Биърден, и още десетина други) седи една фирма, собственост на Рик Фридрих (Rick Friedrich). Фирмата на Бедини и екипа му "EnergenX" решава да сключи договор с фирмата на Фридрих, защото тя има повече пазарни възможности, както и свой добър екип инженери. Двете фирми подписват договор за конфиденциалност, но по-късно фирмата на Фридрих започва публично да изнася и продава технологии, които Бедини не е смятал никога да разгласява. Така взаимоотношенията приключват.

На практика, хората на Бедини от EnergenX винаги са били меркантилни и жадни за слава. Това се вижда и с просто око от всеки който следи бюлетина им. Те решават да разпространят всичко за модела "Бедини SG", защото фирмата на Фридрих вече е издала всички тайни и на пазара дори се появяват подобни уреди, произведени от трети лица.

Още в началото, когато Джон Бедини и Рик Фридрих са работели заедно (преди да се скарат заради контрола на информацията), те ЗАЕДНО проектират модела, който чак в последствие придобива името "Бедини SG", като МОТОР. Именно Рик Фридрих дава идеята на Бедини, че същата тази схема може да се използва и за зареждане на батерии, и Бедини решава да поеме в тази посока.

Това е причината "Бедини SG" да е нещо средно между двете, и нещо съвсем недовършено.

Всъщност, Джон Бедини никога не е имал оригинални идеи. Това лесно се вижда от биографията му. Неговата сила е в репликирането и намирането на алтернативни подходи, но не и в изобретяването. След като се разделят с Рик Фридрих, моделът "Бедини SG" си остава недовършен и нещо като мелез, защото Бедини просто няма визията да го доразвие - след като Фридрих е прогонен (ако питате едната страна) или се оттегля (ако питате другата страна), развитието на това нещо замира и Бедини започва да умножава само различни варианти на реализацията на "Бедини SG".


И... независимо дали ви харесва или не... "Бедини SG" никога няма да е завършен апарат, ако не се скачи с генератор. По МОЕ ЛИЧНО мнение, най-подходящия генератор за него е Фарадеевият диск.

Нека разгледаме защо, преди да обясня защо темата е замразена.
« Последна редакция: Март 10, 2018, 12:25:22 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: Моята самоделка с КПД>1
« Отговор #29 -: Март 10, 2018, 01:08:38 pm »
Говорил съм с инженери от всякаква висота. По принцип се старая да общувам с кариерно успели хора, които са имали активно развитие по тоталитарно време и понастоящем са се интегрирали добре в частния сектор, или пък с хора, които в момента са академично силни. Не че аз лично съм в тези среди... но моята среда от време на време ми дава възможност за кратки неформални контакти с такива личности.

Винаги, когато спомена Фарадеевото динамо, ми се налага да напомням, или дори отначало да обяснявам какво представлява това.

Това е първото динамо, създавано някога. Когато за първи път науката е открила, че съществува механизъм за преобразуване на механична енергия в електрическа, първият апарат, посветен изцяло на този принцип, е динамото, изобретено от Фарадей - Фарадеевият диск.
(на ден днешен знаем, че в действителност динамото и генераторите не са преобразуватели на енергия)

Всичко конвенционално за Фарадеевия диск можете да прочетете от уикипедия, от същата тази страница ще споменем на български някои известни неща по-долу.

  • Това динамо, въпреки че е загърбено и забравено, си остава най-мощния генератор, изобретяван някога. То лесно произвежда хиляди, дори десетки хиляди ампери, като едни от най-мощните Фарадееви дискове, правени някога, произвеждат над един милион ампера. Недостатъкът на Фарадеевото динамо е, че напрежението на произвежданата от него енергия рядко се покачва над 2 волта; в изключително редки случаи успява да достигне 5, което се смята за исторически максимум.
  • Фарадеевият диск се използва от някои специални учреждения и специални лаборатории, които се нуждаят от много уникални характеристики на електрическата енергия, за провеждането на определени експерименти. Някои лаборатории разполагат с Фарадееви динамота, които произвеждат ток със стотици волта напрежение, а други специални версии връзват Фарадееви динамота последователно за покачване на волтажа.
  • Фарадеевите динамота се характеризират с изключително ниско вътрешно съпротивление.
  • Астрофизиката открива принципа на Фарадеевото динамо на множество места в космоса. С това се обясняват светлинните аури на Уран, двойните звезди, черните дупки, галактиките, системата на Юпитер-Йо, Луната, слънчевият вятър, слънчевите петна и Венерната магнитна опашка. Фарадеевото динамо генерира енергия на същия принцип като тези естествени природни явления.


Мнението на мнозинството е, че Фарадеевото динамо не се използва никъде, но това не е вярно.

  • Фарадеевото динамо е И мотор, И генератор, както повечето генератори.
  • Използва се в индустрията и научните лаборатории, там където стандартната електрическа мрежа и генератори не могат да осигурят подходящата енергия.
  • Използва се в индустриалното арково заваряване, когато е нужно огромно количество ампери.
  • Използва се във висшите научни експерименти, когато е нужно спонтанно освобождаване на огромен енергиен обем.
  • Използвало се е в американските подводници, защото това е може би най-тихият електромотор.
  • Използва се за дълговременно съхранение на електрически импулси в кинетична форма (инерция).


Ако човек се запознае с цялата конвенционална информация за апарата, ще стане очевидно заключението че - Фарадеевото динамо не е нито непрактично, нито неефикасно. Причината да не се използва, е стандартизацията - то просто не се вписва в наложения стандарт на енергопреносната мрежа.

Енергопреносната мрежа определя стандарта, по който се произвеждат всички битови електроуреди. Това е изкуствен стандарт, който няма нищо общо с практичността или ефикасността.

Стандартът на електропреносната мрежа е създаден от презумцията на централизираното енелктроснабдяване - напрежението й е съобразено така, че да достига най-далече по кабелите и електрическите стълобве, кръстосващи държавата, защото правият ток не стига много далече, за разлика от променливия.

Стандартът на електропреносната мрежа НЕ СЕ основава на ефикасното потребление или на ефикасността на отделните електроуреди.




Когато човек си прави свой собствен генератор, той по презумция действа ИЗВЪН контекста на централизираното електроснабдяване. Защото той ЛОКАЛИЗИРА своето собствено електроснабдяване.

В стремежа си да си осигури електричество, човек е ПРИНУДЕН да изобретява генератори спрямо стандарта на централизираната енергопреносна мрежа. Индустрията е агентът на тази принуда - просто всички битови електроуреди се произвеждат по този стандарт, и това ограничава изобретателите и ги кара да търсят почти невъзможни решения.



Това е едно доста добро обрисуване на причината защо Фарадеевото динамо е непознато на повечето инженери и изобретатели.

Истината обаче е, че то е решението, което много хора търсят, и ето защо...
« Последна редакция: Март 10, 2018, 01:13:24 pm от λ »

Тагове към темата: технологии енергия ел. и магнетизъм