Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Теми - λ

Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 8
16
Сатанизмът и окултно свързаното насилие:
Какво трябва да знаете


Майкъл Д. Лангън
(Michael D. Langone)

Линда О. Блъд
(Linda O. Blood)

Международна асоциация за култови проучвания
(International Cultic Studies Association)



Относно авторите

Професор Майкъл Д. Лангън, директор Изследвания и образование на Международната асоциация за култови проучвания, е лицензиран психолог, работил с повече от 125 бивши членове на култове и семействата им. Редактор на научното списание "Култови проучвания" (Cultic Studies Journal), д-р Лангън изучава култовете от десетилетие и изобилно е публикувал и давал лекции по темата. Той е съавтор с Джоан Карол Рос (Joan Carol Ross) на "Култовете: Какво трябва да знаят родителите" (Cults: What Parents Should Know), публикувана от Carol Publishing Group.

Линда О. Блъд е работила с Международната асоциация за култови проучванияот 1981г като писател, асистент редактор и лектор. Бивш член на култа Храмът на Сет (Temple of Set), г-жа Блъд и е прекарала почти десет години в изследвания върху сатанизма и окултното. Тя е бакалавър по изящни изкуства в модния дизайн и понастоящем се стреми към магистърска степен по либерални изкуства в класическите цивилизации.

Международната асоциация за култови проучвания (ICSA, International Cultic Studies Association) (преди позната като Американска семейна фондация (American Family Foundation) е нестопанска, освободена от данъци, изследователска и образователна организация, основана през 1979г. Разполагайки с екип от професионалисти и направлявана от отличителен консулаттивен съвет, ICSA събира информация върху култовете и техниките за манипулация, обеждение и контрол, анализира информацията с цел да задълбочи разбирането на проблема и възможните решения за него, и споделя това разбиране с професионалистите, широката публика и онези, които се нуждаят от помощ срещу култово въвличане.



СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

Въпросът с дефинициите

Глава 1 - Събития, стимулиращи обществената загриженост
Откритията на полицията
Нарастващо обществено осъзнаване
Доклади от помагащи професионалисти
Отделяне на фактите от фантазиите

Глава 2 - Историческо минало
Древни корени
Средновековно развитие
Периодите на Ренесанса и Просветлението

Глава 3 - Съвременният сатанизъм

Глава 4 - Фолклорни религии

Глава 5 - Широко разпространение

Глава 6 - Защо хората се въвличат в сатанизма?
Младежта
Възрастните
Тактики за вербуване
Музиката "Хеви метъл"
Фантазирането и играта на роли

Глава 7 - Ефекти и признаци за въвлеченост в сатанизма
Тинейджъри, формиращи култове
Сатанински дейности
Как участието в сатанизма влияе на хората?
Признаци за въвлеченост

Глава 8 - Какво могат да направят семействата?
Не се паникьосвайте!
Оценете ситуацията изчерпателно
Образовайте се!
Общувайте ефективно
Бъдете търпеливи и си поставете йерархия от цели
Упражнявайте авторитет, когато е уместно
Знайте кога да потърсите професионална помощ

Глава 9 - Предложения към професионалистите по ментално здраве
Работа с дълбоко въвлечените сатанисти
Любителите
Ритуалното насилие
Оцелелите възрастни

Глава 10 - Правни въпроси

Заключения
Заключения: Линда О. Блъд
Заключения: Майкъл Д. Лангън

Препратки

Книги, които въвлечените в сатанизма подрастващи често четат

Допълнителни четива

17
БИБЛИОТЕКА / СТАТИЯ: Война за умовете, 1980г
« -: Септември 12, 2019, 05:00:09 pm »
В дефиницията на проекта Апокрифна Академия са констатирани основните ни цели: "Нашият сайт "Апокрифна Академия" е мястото, на което заявяваме и отстояваме позицията си - стремеж към истината и нейната защита, стремеж към свободата и нейната защита, разобличаване и пресичане на тактиките на организираното и спорадичното зло чрез образование, информиране и надскачане на невежеството." (За сайта)

Преведената статия по-долу е силно авторитетна и е част от цяла тематична образователна серия относно пропагандата, сатанизма и контрола над ума, с която разполагаме в Библиотеката. Някои свързани с нея материали са:

Фриц Шпрингмаер и трудът му по разкриването на методите от програмирането МОНАРХ;
Свидетелствата на Циско Уйлър;
Енциклопедията на майндконтрола на Джим Кийт;
Проблематиката около сатанинските култове, представена от Линда Блъд;

Особено важен е контекста на статията във връзка с Марк Пасио, който също като автора на статията е бивш член на Църквата на Сатана. Фундаменталното представяне на истината относно окултизма, която Марк Пасио издава от задкулисието, е един от първите материали, публикувани в Библиотеката ни - Естественият закон.


В книгата си "Контрол над ума - Контрол над света" Джим Кийт обобщава известното за автора на статията, която следва:

Акино получава магистърска степен по политически науки от Колифорнийския университет в Санта Барбара и неколкократно се е квалифицирал за аташе по отбраната, статегическото разузнаване, психологическите операции, специалните части и военновъздушните дивизии в армията, предполага се, че е докладвал директно на Съвместното щаб-началство (Chiefs of Staff). Акино служил като тактически офицер по психологически операции в 82-ра военновъздушна дивизия във Виетнам и получава Бронзова звезда, Въздушния медал и Виетнамския кръст на храбростта. През 1973г Акино става изпълнителен офицер на 306-ти батальон по психологически операции във Форт МакАртър (Fort McArthur) в Калифорния. През 1970-те Акино бил отявлен член на Църквата на Сатана, но се разочаровал от клоунския гротесков подход на ЛаВей и страничните му аткракции и стартирал своя собствена група, Храмът на Сет.

Според доклад на полицейското разузнаване, с дата 1 юли 1981г, Храмът на Сет "е малка група, но въпреки това има няколко стотин члена и оперира на национално ниво. Акино е официалната глава на организацията и управлява през девет-членен съвет, които всъщност на неговите главни лейтенанти". Поне двама членове от "девет-членния съвет" по това време също така са били и членове на Армейското разузнаване.

Достатъчно интересно е, че армията никога не е изразявала да има каквито и да е проблеми със сатанинските вярвания на Акино, нито по време на асоциацията му с ЛаВей, нито след това. Не е вън от сферата на вероятностите сатанинските практики на ЛаВей всъщност да са спонсорирани от армията. Според един говорител на Пентагона, "Акино има абсолютно конституционно право [на своите вярвания]... освен ако не е налице незаконно поведение, свързано с тях".

В края на 1980-те Акино и един негов познат, Гари Хамбрайт (Gary Hambright), били обвинени от полицията на Сан Франциско в участие в кръг за сатанински тормоз над деца, центриран около военната база Пресидио (Presidio), където бил поста на Акино тогава. Двадесет и две семейства подали жалби за общо $66 милиона срещу армията. Въпреки това, че срещу Акино така и не били подадени формални обвинения, а само срещу неговия познат, твърди се, че според родители на насилваните деца всичко това е, защото армията оказвала натиск върху федералното разследване и полицията на Сан Франциско случаят да се потули.

...

След скандала с детския тормоз Акино бил преместен в Университета на национална отбрана (National Defense University) в столицата Вашингтон. Статията на Акино "Война за умовете"... обсъжда употребата на психотронни оръжия - тоест електронни оръжия, които влияят на ума - и употребата на LBM, тоест "Нисша Черна Магия", с цел контрол над населенията.

Откачените научно-фантастични въображения на сатанистите? Да, но и въображенията на високопоставени членове на Военното разузнаване на САЩ, които, по всяка вероятност, ясно отразяват амбициите на контрольорите на този свят.


18
Най-сетне надеждите ми се сбъднаха и в мрежата се появи по-достъпна и преработена информационна продукция относно една от най-важните теми за всички нас - оргонът на Вилхелм Райх!

В интернет вилнее ужасяваща ню-ейдж дезинформация. Съставът на Апокрифна Академия отдавна се е разграничил от поредното религиозно вярване, чиито кумир са така наречените "оргонити". За да не влизаме в безпочвените спорове с религиозно настроените хора, до сега се въздържахме от повдигане на темата за оргона в родното българско интернет пространство, тъй като винаги ясно сме осъзнавали, че за всяко разобличение си има правилен момент, който трябва да се улови, за да има ефект. Поради силното и самоотвержено вярване в оргонитите от страна на почти всички "езотерици" в България, дълго време единственият материал на нашия сайт по въпроса с оргона беше статията "Оргономия и демонстрация на клаудбъстър" - превод, който ни бе дарен от наш читател в името на каузата, за което искрено благодарим.

Както и с всичко останало, проблемът между оргонитната дезинформация и истинското откритие - оргонът на Вилхелм Райх - лесно се разобличава с добро образование. Всеки може сам да се поинтересува откъде всъщност се появява идеята за "оргонит", кой е нейн автор и как се разпространява в САЩ и как в Европа. Всеки може сам да прочете книгите на Райх и да види за какво наистина става дума. Всеки, който е положил труд да образова себе си в свързаните научни въпроси - например въпроса с етера, който е представен в множество материали на сайта ни, най-скорошният от които е "Космическият етер", може лесно да открие анти-научните и лесно опровержими твърдения относно "оргонитите".

Както казва д-р ДеМео, защитаването на отрицателни тезиси не носи никакви дивиденти. Още от самото създаване на Апокрифна Академидя екипът ни залага не на опровергаването, както сме правили години наред в миналото, а на образоването. Предполагах, че ще изразим позицията си под формата на публикуване на превод на някоя от книгите на Вилхелм Райх. Ненадейно обаче беше обявено, че скритият гост на тазгодишната Конференция "ESTC 2019" не е някой "посредствен" авангарден изобретател, а легендарният ДеМео - единственият съществуващ официален професор по технологиите на Вилхелм Райх! Имаме честта неговата презентация да е първата тук конкретно по теоретичния въпрос на оргона.

В панелната презентация на ESTC 2019, която е общо представяне на всички участници, Ерик Долард споделя, че нещото, което го е накарало да се убеди в действителността на оргонната енергия, открита от Райх, е реакцията на дворното му цвете. Когато построил свой собствен оргонен акумулатор по инструкциите от книгата на д-р ДеМео и насочил фунията от него към цвете в двора си, цветето завъртяло главата си към фунията, като напълно пренебрегнало дневната светлина на слънцето и предпочело идващото от акумулатора.





Вилхелм Райх има страница в уикипедия на български и далеч, далеч по-изчерпателна статия в уикипедия на английски.
Тук можете да свалите всички оцелели книги на Райх - http://www.wilhelmreichtrust.org/books.html.

19
БИБЛИОТЕКА / МАТЕРИАЛИ: Лес Браун
« -: Септември 09, 2019, 05:25:36 pm »
НАПЪЛНО ЕКОСИСТЕМЕН ДОМ
ПИРАМИДАТА

Лес Браун
Les Brown

1978г



Лъч светлина на нашата ограбена планета
Разберете истината за унищожението на Земната атмосфера



20
Книга, чийто превод дълго време отлагах, въпреки че е от съществено значение за пъзела от премълчавани знания. Осъзнавам, че завършването на този превод едва ли ще е скоро, но съм стимулиран да го започна заради вече напълно дефинираната основа и контекст, които изискват появата й в Библиотеката, а именно - лекциите и книгите на Джеймс ДеМео за етера и оргона, както и останалите свързани материали, които можете да откриете в Библиотеката.

ДеМео:
Космичният етер
Оргонният акумулатор
Оргонният акумулатор: Наръчник

Лес Браун:
Пирамидата

21
Космическият етер съществува
Поправяне на основна грешка в съвременната наука

[Мураками]: Това със сигурност ще бъде не само много интересна, но и много важна презентация. Кой има копие от тази книга, "Оргонен акумулатор: Наръчник"?

Ако не сте получили бройка от нея този уикенд, трябва да отидете на orgonelab.org и да си я поръчате. А тази е класика, трябва да присъства в библиотеката на всеки и не да седи на полицата, а да е добре износена. Трябва да я прегледате цялата. Достатъчно проста е, за да е разбираема от всеки, принципите на оргона са ясно описани и вътре ще намерите инструкции за построяването на нещо, което действително работи. Помня, че когато се запознах с Джон Бедини през 1999г и разпитвах Джон и Гари, "Какви са по-интересните експерименти, които сте правили?" и дали са виждали някакви интересни резултати, това което и двамата споменаха, беше построяването на оргонен акумулатор - точно от тази книга. При експериментиране с него се получава засилен растеж на покълващи семена, ползва се за здравни ползи и такъв вид неща. Това беше на върха на списъка им - лесно нещо, което ми препоръчваха да изуча.

Тази книга тук е наскоро разширено и преработено издание. Не е нова, на няколко години е, но е с 30% по-дебела от старата версия, която имам. От тези книги всичките ни свършиха, така че отидете на orgonelab.org.

Д-р ДеМео е директор на Лабораторията за оргонни био-изследвания (Orgone Bio-Research Laboratory), което е в областа на Орегон-Ашланд, не много далеч от тук. Той е един от световните водещи фигури в оргономията. Вдигнете ръка, ако сте запознати с термина "оргон"?... Вилхемл Райх (Wilhelm Reich) е бил най-добрият ученик на Фройд. Разработил е много теории върху вид етерична, живителна енергия, свързана с живите организми. Работил е в посока количествено да я измери и да построи устройства, които да я използват и да я акумулират, концентрират и прилагат за определени цели. В общи линии тази презентация ще се занимава с тези теми.

А кой е запознат с етера? (вдигат ръце) Почти всеки е запознат с концепциите. Много хора обичат да казват, "Ами Никълсън и Морли доказаха невярността на етера в началото на 1900-те години и той не съществува" и тн. Но всъщност има много видове интерферометрични експерименти (с разделянето на лазерния лъч), резултатите от които показват наличието на етер и винаги са го показвали. Има нещо, което се случва в съвременната наука, но тя не иска да го признае. Има един определен сайт, на който можете да отидете - orgonelab.org - през годините много често съм препращал към него. Най-вече към Милър и към някои цитати от Айнщайн, защото е наистина важно.

Относно д-р ДеМео... работил е в географския факултет в Канзаския университет, в Илинойския щатски университет, в университета в Маями и в университета на Северна Айова, изнасял е лекции по земни и атмосферни науки. Автор е на много книги, но "Оргонен акумулатор: Наръчник" е най-важната. Чест е за мен да представя д-р ДеМео...



[ДеМео]: Благодаря ти за представянето, Аарон. От много години ме викаш да участвам на тази конференция. Благодаря и на професор Боб Харалик, който ще е втори говорител. Познаваме се и работим заедно повече от 30 години, той беше професор в Канзаския университет, който ми отвори вратите, за да мога да уча там като дипломиран студент, така че завинаги ще съм благодарен на Боб.

Всичко, за което ще говоря днес, е разширено с още повече подробности в новата ми книга, която ще излезе след месец и ще се казва "Динамичният етер в космическото пространство: Поправяне на основна грешка в съвременната наука". Ако сте заинтересувани за това, което ще говоря днес (надявам се, че сте), препоръчвам ви да си набавите книгата, която ще ви даде много информация, но и последствията за модерната астрофизика от откритията в етера.











[ДеМео]: Винаги казвам на всички - етерът променя ВСИЧКО.

Променя всичко. Всички теории във физиката и астрофизика, които са се развили след 1930г - моментът, когато прибързано изхвърлиха етера от науката - всички онези теории ще се сринат и ще отпаднат, ако етерът бъде отново приет. И мисля, че ще бъде приет отново, защото доказателствата идват.

(аплодисменти)

Зная, че много от вас вече са с мен, но днес ще научите много нови неща.




[ДеМео]: Това е Албърт Майкълсън (Albert Michelson) като млад мъж и флотски офицер. Той е изобретател на интерферометъра на Майкълсън, това е устройство, което широко се използва в науката днес за всякакви различни видове цели. А тук е Дейтън Милър (Dayton Miller), който е бил директор по физика в университета "Уестърн Кейс Резърв" (Western Case Reserve University). Бил е и президент на Американското акустично общество, президент на Американското физично общество, член на Националната научна академия, получил е професорската си титла от Принстънския университет. Бил е емблематичен учен. Използвал е собствения си телескоп, за да следи движенията на кометите и сам да изчислява орбитите им. Бил е човек, който наистина е познавал онова, с което се занимава.

И дори и днес, когато погледнете какво пише за етера в интернет и дори в учебниците, той, Дейтън Милър, е абсолютно изтрит от историята.

Причината е, че е получавал повтарящо се положителни резултати в експериментите за доказване съществуването на космичния етер.

В средата на слайда (между двата портрета) е големият интерферометър, който е използвал, и ще говоря за инструментите, които е използвал Майкълсън, заедон с колегата си Морли, и после ще разкажа за работата на Милър, която е била много по-обхватна. Както ще видим, работата на Майкълсън и Морли е отнела четири дни през юни 1887г. Направили 36 завъртания на интерферометъра, който осигурявал 22 метра светлинен път. Бил будеща уважение машина, но онзи, който Милър използвал, предоставял 64 метра светлинен път. Освен това направил около 6000 завъртания на интерферометъра, през няколко различни периода в рамките на годината... и в действителност успял да измери скоростта на етерното течение - нещо от типа на 10 км в секунда, изчислил дори оста на посоката на течението.

Едно от постиженията на собствената ми работа при препрочитането на съвременната астрофизика е откритието, че има огромен брой конвенционални астрофизични вектори в космоса - нещо, което наричат интергалактичен вятър, или интер-звездна среда - какво е това, ако не самият етер? Тъмната материя е просто грешка в мисленето. Казват, че в космоса няма нищо, което да обясни гравитационните аномалии, които наблюдават... защото изтриха етера, като динамична гравитационна сила. Така че им се налага да постулират всякакви видове екзотични неща. Става много езотерично, модерната физика е много езотерична... сетете се за Айнщайновите "гравитационни кладенци", различните "време-пространствени измерения", както и в известна степен квантовото обвързване. Някак си, науката вече е изгубила стабилната опора на краката в земята, няма го стабилното усещане, както беше при старите концепции с космичния етер.




[ДеМео]: Нека започнем малко по-организирано. Вече говорих за някои от тези неща. Следващия въпрос: Какво е етерът? - за онези, които не знаят.

Това е средата, в която се разпространяват светлинните вълни. В ранните дни на науката, в изследванията от 1600-те и 1700-те години, се е разбирало, че светлината е имала вълнови функции, че може да се интерферират светлинни лъчи, можело е да се демонстрира рефракцията, по същия начин като със звуковите и водните вълни. Водните вълни, разбира се, изискват наличието на вода - вълните се движат напред, но водата седи малко или много на едно място. Със звуковите вълни е същото нещо - звуковите вълни се предават по въздуха, но самият въздух не се премества. Въздухът е нужна среда, знаем това, защото когато създадем вакум, звукът изчезва, не можем да предаваме звук без въздуха. Но вакумът може да предава етер, всъщност, етерът се движи малко по-лесно във вакум, без въздухът да пречи.

Етерът е бил считан за необходимост в ранните дни на науката, дори още преди Нютон.

Етерът е повсеместна/вездесъща среда, запълваща цялото пространство, пронизваща материята, позволяваща светлината да преминава през въздуха, стъклото, кристалите, прозрачната материя. Етерът трябва да преминава през тези материи. Някои електромагнитни вълни могат да преминават право през твърдата материя - днес знаем това. Така че каквато и да е средата, която провежда електромагнитните вълни, тя също трябва да пронизва всяка материя. Затова етерът, като концепция, има съвременни потвърждения.

Опитвам се да разсея впечатлението, че етерът е някаква архаична концепция от преди стотици години. Напротив - етерът е нещо, към което е насочен съвременен интерес.

Не използвам думата етер, изписана на английски като "aether", защото чувствам, че това изписване поставя термина в архаична категория. Освен това етер без а, като "ether" е терминът, който старите изследователи са използвали в края на 1800-те години и началото на 1900-те. Това са били основно американски учени, които са правели тези изследвания, но през последните 50 години това започна да се променя.




[ДеМео]: Добре... вече говорих малко за това. Отразяване, рефракция и интерференция и тн., светлината проявява много характеристики и поведения, които говорят за нейната вълнова природа, поради което светлината изисква среда, в която да съществува.

Особено фотонните теории за светлината, които я представят като сбор от частици (фотони) са доста проблемни, в книгата си говоря повече за това, отколкото ще говоря тук сега. Например експериментите с двойна цепка, направени с ниско ниво на интензивност на лъча... казват, че това е доказателство, че определено измерване светлина и квантово-вероятностен път и тн... А всъщност има много директни обяснения за този феномен от гледна точка на етера. Работата е, че самите детектори са малки, индивидуални постановки, следователно са налице малки разминавания в границите на малките детектори в подредбите и те "пукат като пуканки" на база постоянния интензитет на светлинните вълни, дори въпреки това, че интензитетът е на много ниско ниво. Нямам слайдове, които да ви покажа сега, но имам картинки в книгата си.

Едно от нещата, които съм заключил по този въпрос, още преди 30-40 години, е че има добри експериментални доказателства за етера... но те са били сразени по политически начин. Този политически разгром на доказателствата е дошъл чрез постъпките на Лоурънс и Айнщайн, Фицджералд, някои от старите изследователи... всичко това заслужава съжаление. Някои доста неетични неща са се случили, например това, че работата на Дейтън Милър е била изтрита от научната история.

Едно от нещата, върху които ще се спрем, е това, че съвременната теория - теорията на Айнщайн, "Големият взрив"... както и "черните дупки", "тъмната материя" и тн... всичко това зависи от постоянната скорост на светлината (което не е вярно, че е постоянна), върху това че пространството е напълно празно, напълно лишено от каквато и да е енергийна среда (което също не е вярно). Точно затова казвам, че съвременната теория ще се срути, ако космичният етер бъде приет.




Защо етер? II:
Според съвременните аномални изследвания "празното пространство" в действителност е богат на енергия субстрат или Взаимосвързваща среда или континуум

[ДеМео]: Сред съвременните концепции, теорията на ДеБрогли (DeBroglie) се докосва до етера, нарича го "море от неотринота". Предполага се, че така наречените неутринота се създават чрез радиоактивен разпад и могат да преминават през материята с лекота, без да си взаимодействат с нея, защото... им липсват каквито и да е електромагнитни характеристики и масата им е почти нулева... затова могат да се стрелкат през материята, без да взаимодействат, и затова е почти невъзможно да бъдат намерени. Но остава отвореният въпрос - Какво се е случило с всичките неутринота, създадени още от началото на времето? Би трябвало роят им да расте всяка секунда, все повече и повече от тях. Тук има логически пропуск, въпрос без отговор, който никой в неутриновата теория не адресира. ОСВЕН ако не приемат теорията за Големия взрив, който дава начална точка на цялото Сътворение.

Трябва да ви разкажа една забавна история. Когато бях в Канзаския университет, Арно Пензиас (Arno Allan Penzias) дойде да изнесе лекция в отдела по физика. Той е съоткривател на 3-градусовата Келвинова радиация от черно тяло (реликтовото излъчване, бел.прев), която съществува в открития космос и той и екипът му получиха Нобелова награда за този труд. Та, той изнесе лекцията си в залата по физика в Канзаския университет, а аз седях горе на задния ред, дипломиран студент, и някой от аудиторията попита, "Д-р Пензиас, какво е съществувало преди Големия взрив?". Той започна да потрива брадичката си с ръка и започна да ходи замислено напред-назад като котаракът Феликс и накрая отвърна, "Ами и ние помислихме върху това, вкарахме го в компютрите си и го пуснахме наобратно, така да се каже и заключихме... че преди Големия взрив пространството, времето, материята и енергията не са съществували". И настана мъртва тишина. Толкова продължителна тишина, че аз си помислих, че това е шега и избухнах в смях, голям коремен смях... а цялата зала започна да шумти и да шушука "А, ама кой е това?", и тогава се скрих и потънах в стола си...

Но това е мисленето им. Затова цялата тази теория вече не стъпва по земята, няма опора. Всичко това е малко или много абсурдно. Има все пак астрономи, като Фред Хойл (Fred Hoyle), който говори за един безкраен космос, че няма начало и няма край и въпреки че това дори ни зашеметява, ако си го помислим... съществуването ни става много жалко, представя съществуването ни като само прашинка от времето. Гледаме вселената с телескопите си и тн. - прекрасни телескопи! - виждаме онези обекти, които говорят за гигантско движение, за потоци и за завихряния, за вряща динамика, сещаме се за буреносен облак заради издуването и развиването на вселената...

Нещата имат такава форма, именно защото вселената представлява облак, който се движи през съпротивляваща се среда. И в открития космос може да се видят подобни неща - обект, който се движи и оставя следа след себе си? Издуващи се облаци от газообразна материя? Добре де, а коя е тази съпротивляваща се среда, която им позволява да се раздуват на талази? Кое е това, което придава на тези неща вид, какъвто сме свикнали да наблюдаваме в буркан със зехтин и вода? Раздрусвате такъв един буркан, снимате го и се виждат неща, които наподобяват изображенията от телескопа Хъбъл.

Бележка от преводача: Робърт Басано - Истината за телескопа Хъбъл

Така че средата си е там, проста са й дадени други имена.

Ханс Алфен (Hans Alfven) говори за космическа плазма, това доста се доближава до етера;
Бърнаби (Bernabei) работи върху теорията си за вятър от тъмна материя;
Путов (Puthoff) теоретизира върху вакуума на нулевата точка (zero point vacuum) и говори за флуктуации;
Вилхелм Райх (Wilchelm Reich) говори за континуум от оргонна енергия;
Джорджио Пикарди (Piccardi) - космическа динамична енергия. Една прекрасна малко книга - "Химическата основа на медицинската климатология" (Chemical Basis of Medical Climatology) - Пикарди е бил професор по химия в университета на Флоренция и открил всякакви видове химически реакции в лабораторията, които демонстрирали периодичности и феномени, които били обвързани с космически фактори (примерно слънчеви петна, слънчеви изригвания) и също така - обвързани със спиралното движение на Земята, обикаляйки около Слънцето (когато Земята обикаля около Слънцето в кръг, и когато Слънцето също се движи през космоса, то тогава Земята описва кръгово движение с централна ос, което означава спирала, бел.прев). Пикарди се движел с цяла група учени, които постоянно го следвали. Всичките тези хора били потиснати и заглушени от американските групи, с които били свързани.
Хералд Бър (Burr) - теоретизира върху електродинамично поле, поредният забравен учен;
Франк Браун (Brown) - биолог от Удс Хол, теоретизира върху екзогенния биологичен часовников механизъм, тъй като открил сидерални дневни шаблони в поведението на растенията и животните;

Бележка от преводача: Морска биологична лаборатория, основана през 1888г в Удс Хол, Масачузец, интернационален образователен и изследователски център по биологични науки и технологии, свързани с околната среда. Частна, нестопанска институция, филиал на Чикагския университет.
[url.http://astronomy.uconn.edu/defs/sidereal.html]Сидериално време и слънчево време[/url] - Всяка една звезда на небосвода пресича небето 4 минути по-рано от Слънцето всеки ден. С други думи, денят според звездите е с 4 минути по-къс от деня според Слънцето.

След това са психичните експерименти, които се извършват (така наречените PSI/ESP) - психокинеза, намерение... Това са много интересни фактори, които, според моето мнение, се нуждаят от среда. Мисля, че можем да говорим, че етерът е потенциален кандидат за феномените, свързани с тези неща;

И самата космология с другите й имена - "междузвездна среда", "неутринен вятър"... имам цял списък с такива, ще споменем някои от тях по-нататък.




Промяната на етерните концепции

[ДеМео]: Промяната на етерните концепции е важно да се проследи, за да разберем какво се случи с етерната теория в края на 1800-те и началото на 1900-те, ЗАЩО беше отхвърлена.

Връщаме се още при ранните елини и Аристотел. Той представя етера като въздуха, който дишали боговете (в сравнение с обикновения въздух, който дишаме ние с вас). С времето обаче това стъпва по-здраво на земята;
Галилео е говорил за това, че природата се мърда, етерът има динамично движение. Говорил е, че етерът е гравитационен и че участва в движението и в реда на цялата небеса, планетите и тн. Божествеността е била без значение за електродинамиката, развита от Галилео. Това е различно от онова, което направил Нютон;
Младият Нютон е вярвал в етера, има негово писмо от 1679г, написано до Робърт Бойл (Boyle), неговият съвременен колега. Давам съдържанието на това писмо в апендикса на книгата си, защото е много важен извор - показва, че младият Нютон е имал много добро схващане за космическия етер, открито е говорил за него и за това как е влияел върху светлината и тн.;
По-късно, старият Нютон се отървава от етера, в известна степен. Казва, че етерът е статичен, не се движи, прикован е. Отказал се е от гравитационните му функции. Тогава се появява неговия закон за движението - че нищо не се движи, докато нещо не го накара да се движи. Това със сигурност е вярно, но, когато говорим за произхода на движението във вселената - откъде е дошло цялото движение във вселената? Дали всичко винаги е било там и винаги се е движело? Като игра на билиард ли е, където всичко се движи нанякъде, сблъсква се и се отбутва и добавя движението си към следващото нещо, оттам ли идва движението и не може да се разисква? Ами за Нютон е било Бог - казал е, че Бог е привел всичко в движение и след това е излязъл във ваканция. Оттогава насам билиардните топки продължават да се блъскат и тук се намираме днес. Това е доста механистична гледна точка, но ви давам цитатите от изворите му така, както са написани в неговата книга "Оптика". По никой начин не омаловажавам Нютон, искам да кажа, уравненията му ВСЕ ОЩЕ работят! Работят! И точно те ни помогнаха да изсреляме ракети в космоса и да се приземим на Марс и къде ли не... така че... Но точно по този въпрос, мисля, че е пропуснал целта.

След това стигаме до Майкълсън-Морли (Michelson-Morley-Miller) - всички търсиси един статичен етер, на база идеите и описанията на Нютон! Тази идея за статичен етер останала с науката чак до 1900-те години, но имало и хора, които изразили възражения на това. Говорело се е, че етерът може би е имал някаква субстанция, така че когато Земята се движи през повърхността на етера, тази субстанция някак си се задържа за Земята, както когато пуснете голямо лагерно топче в буркан с мед - то потъва някак бавно и скоростта на етерното движение непосредствено до топчето е по-бавно от движението на етера по-далече от повърхността му. Или както в тръбата - когато изпомпвате вода през тръба, скоростта на водата близо до стените от вътрешността на тръбата ще е по-бавна от скоростта на водата в центъра. По същия начин е имало спорове, дали като се приближаваш повече до повърхността на Земята скоростта на етера не се намаля. Тази идея - нарича се Теория за провлачения етер (Entrained Ether Theory) - НЕ Е била възприета от ранните експериментатори с етера. Те я обмисляли, но като цяло всички търсели един статичен етер. Различията в очакванията били доста знаменателни. После ще се задълбоча в това...;

Райх, Пикарди, Бър: Много хора говорили за космическа енергия, която се движела и влияела върху светлината, но хора като Райх и тн. разширили нещата, като заговорили за химия, биология, климата, хората, живота... не говорели само за физика. Като се замисли човек, след като етерът съществува, това какво идва да каже за еволюцията? За произхода на видовете? Тези въпроси ни канят да се вгледаме в химичните и биологичните реакции - това би трябвало да се очаква от всеки космически етер. Така че, когато започваме да говорим за характеристиките на етера и за онези, които може да са правили изследвания, с цел да открият нещо такова в биологичните науки, това не би трябвало моментално да възбужда скептицизъм... въпреки че това най-често е случаят. Всъщност, като ке замислим, откритията в тези полета добавят към валидността на концепцията за един космически етер. Прави го по-... истинско за нас, в качеството ни на живи същества;

Бележка от преводача: Едно такова изследване е например Електрокултурата и генната експресия.

За Айнщайн пространството било празно, етерът не съществувал или бил абстрактен... по един несъществуващ начин на едно нищо...




[ДеМео]: Ето графинчо представяне на Нютоновия статичен етер, това което наричал "абсолютно пространство". Етерът е там и е среда за светлинните вълни... но това е всичко. Земята лети през него, с висока скорост, и следователно по периферията на Земята бихме очаквали много висока скорост, дори и на по-ниска височина, и бихме очаквали етерът да преминава право през Земята... защото не взаимодейства с нищо, така че Земята се стрелка през него. И следователно имаме по-висока скорост на етерния вятър. Очакванията били, нещо като 2000 до 3000 км в секунда етерен вятър да бъде засечен до времето, когато изследователите почнат работа с интерферометъра на Майкълсън. Това е било доминиращата теория - Нютоновия статичен етер - през цялото време, дори средата на 1800-те години, когато авангардните учени Физю, Фуко, Фреснел и после британските учени Стоукс и Келвин започнали да говорят за етера в едни по-осезаеми форми... Мисля, че Келвин говореше за етера като за усукани въжета, които пораждали определени феномени... Стоукс казва, че етерът бил като вода, придържаща се към корпуса на кораб, който е облепен с миди и ракообразни. Така, докато корабът плава по водата, налепите по дъното му сграбчват водата, образуват завихряния и я носят със себе си. Той самият бил скептичен, че някой въобще може да засече/отрие етера, защото ,както казва, щял да бъде еднакъв навсякъде около нас и да се движи с нас, тоест въобще не притежава скорост. Дори Лоурънс е участвал в тези дебати и дискусии, преди да измисли своите теории, вървящи против етера (които също работят).




[ДеМео]: Теорията за статичния етер също така се нуждае от механизъм, който да задвижва нещата. При тази теория статичният етер е проводима среда, за провеждане на светлинните вълни... но не обяснява движението на планетите и звездите в космоса. Това ни заклещтва във въпроса, "Кое е оригиналното движение?", движението което поставя нещата в настоящото им положение. И разглеждайки движението във вселената... то в действителност е доста структурирано, въобще не прилича на някакви билярдни топки, блъскащи се наоколо - имаме спирални галактики, имаме планети, орбитиращи една около друга, имаме всякакви неща, които говорят за една ОРГАНИЗИРАНА вселена, а не произволна и хаотична. Ако беше произволна и хаотична, ние сега щяхме да живеем като микроби на естероиди... При теорията за "Големия взрив" често се казва, че ако Големият взрив беше истина, щеше да е нещо подобно на огромна експлозия и огън в книжарска печатница, където правят книги и след като пожарникарите изгасят огъня и пушекът се разнесе, изведнъж и спонтанно да се окаже, че събитието е подредило на пода пълен комплект на Енциклопедия Британика.

Е, аз съм толкова стар, че някои от вас може да кажат "Какво е това енциклопедия?"... За тези от вас ще кажа, че е все едно в сървърното отделение на централния офис на Националната агенция по отбраната да избухне пожар и взривът да сглоби най-мощния и най-бързия супер компютър по средата на стаята.

Говорим за ентропия. И за нарушаването на ентропията при факта на тази реорганизация. Така че ТРЯБВА да има нещо, което да противостои на силите на ентропията. Да реорганизира вселената отново, за да роди всичко това, което виждаме, на живота, който е, така да кажем, най-висшето ниво на не-ентропия.




[ДеМео]: Ето представяне на провлачен етер. Можете да гледате това по два начина. Етерът се движи бързо на големите височини и по-бавно близо до морското равнище. Това може да се случи поради движението на Земята ПРЕЗ етера, тъй като според теорията той е статичен, и така стигаме до статичен, но провлачен етер.

Или може да се разглежда така, все едно движението на Земята и движението на етера са скачени. Един вид, че движението на етера бута нещата в своята посока - има малко субстанция и привежда материята в движение. Етерът се движи и Земята плава - както казва Райх, плават като топки в океана, който се движи от течението. В този случай скоростта на етера по повърхността на Земята  ще е относително ниска. Като един вид остатъчна скорост.

Всичко, което разглежда етера така, сякаш има някакво материално качество, ще предположи по-бавната скорост като нещо присъщо на природата му.




[ДеМео]: Това е моето представяне, основано основно върху работата на Милър. Милър показва, че съществува такъв етерен поток нагоре - от областта на Южния полюс до областта на Северния полюс... до Северната еклиптика всъщност. Малките хиксчета са интерферометричните устройства. Схемата показва как с една конфигурация етерът ще бъде засечен с голяма скорост, а в друга конфигурация, където Земята ще представлява блокиращо тяло... в такъв случай етерът не може да мине през Земята, ще трябва да мине около нея, в противен случай силите на триене няма да го позволят... Така че на едно място се засича ниска етерна скорост, по-висока етерна скорост на други места. Това е една малка мистерия за хората, които все още се придържат към старата теория за статичен и нематериален етер (която се корени в Нютоновите идеи).

Всички тези идеи и дискусии са били до голяма степен изтрити и заличени от модерното мислене.

22
Един новинарски материал, който си заслужава да прочетем и анализираме. Както винаги моят коментар е след него:






Що е то 'соросоид'? И кому пречи той в България?

Соросоидът е наивник, останал да живее в България, защото още се надява, че българското общество може да стане отворено и да не се управлява на принципа "мой човек". Кратка история на понятието "соросоид".

Снимка от 2007 година: Джордж Сорос на посещение в едно българско училище.

Източник: OFFNews.bg, материалът е на Георги Лозанов от Дойче Веле

Понятието "соросоид" е ветеран в компроматните войни. Да те нарекат по този начин значи да те посочат за "санитарен обстрел". В началото обаче не беше така. Първоначално новата дума се употребяваше по-скоро на шега по адрес на публично разпознати фигури с културни претенции, западни маниери, проявяващи респект към политически коректното говорене и главно - стоящи далеч от наследената патриотарско-пролетарска представа за народ.

Постепенно етикетът започна да се изпълва с "класова злъч" към представителите на една нова социална група. Тази на появилия се "трети сектор", който включваше НПО (неправителствени организации), финансирани от външни донори. И на първо място - организации, финансирани именно от американския милиардер и филантроп Джордж Сорос, който след падането на комунизма активно подпомагаше създаването на гражданско общество в европейските страни от бившия съветски блок.


"Соросоидите" и България

Да работиш в третия сектор, докато другите два - държавата и бизнесът, са обхванати от корпоративни и корупционни обвързаности, означаваше, че искаш да се измъкнеш сух от общото блато. Да разполагаш с ресурси без да участваш в местната далавера. Да стоиш на граждански и критически позиции без да могат пребоядисани комунисти, мутри, агенти на бившата ДС и прочие да те обрекат на социална маргинализация. В устата им етикетът "соросоид" вече звучеше като предупреждение - че не играеш играта по техните правила, и като обвинение - че служиш на чужди интереси, а не на националния, за какъвто те признаваха единствено собствения си интерес. Соросоид синонимично се сближи с родоотстъпник и започна да напуска неформалната си употреба. Готвеше се да влезе "на въоръжение" в борбата за задкулисна власт.

Приема се, че в България за първи път понятието е вкарано в медийно обръщение около 2007 година от Валентин Фъртунов, автор и водещ на предаване, разбира се, по телевизия СКАТ. Съвпадението с приемането на България в ЕС не е случайно, защото "соросоиди" се включва в журналистическия жаргон на медии, които подържат евроскептична и антинатовска линия. Отговаря на нуждата им от езиково средство, с което без пряко да се противопоставят на българската геополитическа ориентация да рушат доверието в нея.

В това отношение използването на името Сорос като пейоративно нарицателно се оказва особено подходящо. Още повече, че неговият произход не е местен, а е резултат от мощната антилиберална вълна, заляла Европа след световната финансова криза и прииждането на бежанци от Азия и Европа. Какво по-хубаво от това, за да се излезе от всеобщия страх и объркване, да се намери виновник за всички беди, който може да бъде посочен с пръст! Сорос персонално беше обявен за "гробокопач на Европа" и на християнската цивилизация. Войната с него бе изгодна за различни политически и икономически субекти, но най-активен се оказа бившият му стипендиант и настоящ премиер на Унгария Орбан. Разбира се, и Путин не остана по-назад, като пръв изгони фондацията на "Отворено общество", основана от Сорос.

Сега войната сякаш е позатихнала, защото хората започнаха да си дават сметка за фарсовия характер на обвинението към един застаряващ човек, пък бил той и евреин милиардер, че лично със зла умисъл е задвижил глобални исторически процеси. Войната обаче е хибридна и си свърши работата - създаде въображаем враг, който в обратен ред укрепва реалната власт на силите, застанали срещу него.

Сорос е идеалният враг, защото с биографията си и с дейността си провокира изтласкани, но неизживени предразсъдъци към богатите, евреите, малцинствата и интелектуалците, наложените от пропагандните машини на двата тоталитарни режима на ХХ век - комунизмът и фашизмът. Богатите са ограбили бедните. Евреите участват в световен заговор срещу християните. Малцинствата са отклонение от нормата. Интелектуалците мразят народа си.


"С изцъклени, алчни очи..."?

Тези предразсъдъци и в посттоталитарна България продължават да са ресурс на властта, само че тя по-внимателно търси думите, с които да ги съхрани. И "соросоид" е такава дума, защото не ги защитава пряко, а атакува тези, които се опитват да ги рушат, да отнемат силата им на генерализиращо клеймо. Атаката срещу соросоидите набра такава мощ, че през 2017 година във "Флагман", издание на Валентин Касабов, се стигна до следното определение, поднесено съвсем на сериозно:

"Соросоидът е коварен, мръсен, подъл. Външно той е с изцъклени, алчни очи, с лека лицемерна усмивка, както старите майстори са рисували "Почистването на храма" - търговците и чейнчаджиите, които Исус Христос изгонва от храма". Касабов също е водел предаване по СКАТ, бил е в "Атака", но е станал депутат от НФСБ - партия, която участва в управлението на страната. Това говори, че понятието след журналистическия жаргон влиза и в официалния език на властта.

То с днешна дата очертава намаляващия кръг на поддръжниците на отвореното общество, което - без да се връщаме към дефиницията на Карл Попър и да го описваме в цялата му сложност, просто не се управлява на принципа "мой човек". Соросоиди са наивници, останали в България, защото все още се надяват, че и българското общество може да стане такова. А етикетирането им от своя страна трябва да им подскаже, че са нежелани от властта, че са вътрешни емигранти. Посоката, в която и кандидатът за главен прокурор вижда враговете си, подсказва, че соросоидите скоро ще попаднат сред тях.





В началото, когато бях едва на 16 години или някъде там, моето първо въведение в света на конспирацията беше сайта "Войни на Тангра" - един от многото националистически сайтове, които си събират посещения и читатели с примамката на онова много популярно преди години смесване на националистичен патриотизъм и мистерии.

Мистерията придава дълбочина на която и да е тема. Прикрепете мистерията на окултизма и научно-фантастичната метафизика към политиката, науката, спорта, храненето, дори, ако щете, прикрепете я и към модата и фризурата и маникюра - винаги местирята придава дълбочина и загадка на темата, която е прикрепена за нея.

До навършването на 18 годишна възраст вече започнах да усещам, че националистично-езотеричните сайтове, от които тръгнаха популярните шеги, че повечето цивилизации в космоса говорят български, са просто пропаганда. Никой по тези места не си дава зора да стигне до разковничето и корена на самото си поле - защо национализъм (български в случая) и защо да има нещо мистично в него. Твърдеше се, че има нещо мистично и това голо твърдение само оправдаваше себе си - понеже има нещо мистично, това оправдава интереса ти. Ако попиташ "А защо да има нещо мистично?", се превръщаш във... соросоид да кажем, или просто вече си низвергнат от въпросния сайт или група.



В следващите години се насочих към Хнет и подобните на него сайтове. Знаем, че на ден днешен всички те вече умряха. Не остана нито един такъв сайт от миналото, който да е популярен и развит. На ден днешен всичко се разпадна до ниво блогове и блогъри. Защо?
Защото и това също беше пропаганда. Отне ми доста повече години, за да се събуди в мен усещането, че този път бях попаднал в ситуация, в която към традиционно обсъжданата езотерика/окултизъм беше прикрепена някаква подълнителна мистерия, за да се придаде същият онзи лепкав за читателското внимание ефект. Окултизъм с кетчуп. Защото без кетчуп е просто хляб с кренвирш - обикновеният, натурален окултизъм просто не стимулира слюнеотделянето, а напротив - естествената му форма отблъсква хората, чиято ментална нагласа върви по различен път и се нуждае от други неща. Нали не сте вярвали, че в България има хиляди хора, които наистина се интересуват от всичко това?

Заради тези ми вътрешни усещания се изпокарах с много хора и си спечелих не особено приветлива популярност. Тук-таме имаше и хора, на които изявата ми им стана симпатична именно защото и други винаги са споделяли усещането за кетчупа, в който се дави конспирацията и окултизма в България. Именно заради кондиментите за привличане на широко внимание и читатели хората по въпросните сайтове и групи никога не успяваха да стигнат до кохерентна взаимовръзка между нещата - науката се разминаваше с езотериката, теоретичната гранична наука пък не успяваше да открие истинския си мотив в конспирацията (която е просто теория по въпросните сайтове). Всичко това на ден днешен закономерно се разпадна на голямо множество блогове, където оргията достигна своя климакс и всеки започна да говори каквото той си поиска, изпадайки в пълна делириумна забрава и изоставяйки всяко последно усилие да се спазва консенсус с по-широк кръг от мнения и факти.


В крайна сметка, след години, се дистанцирахме от всичката гнилоч с кетчуп и в момент на отчаяние и решителност се появи Апокрифна Академия. Идеята беше (и все още е) да се осигури истинската информация - истинската основа на знанията, които всички твърдят, че ги интересуват; да се представи онова, на което конспирацията наистина се базира и върху което се гради. Това, както си и знаехме, наистина успя да отсее наистина интересуващите се от онези, които са просто лакоми за кетчуп и кондименти... да отсее онези, които търсят образование и онези, които прелюбодействат с пропаганда. Да изгони чалгата от съвременната музика.

В Апокрифна Академия знаем, че Сорос и прочие прилежащи линии на информация са плитки и заблудни. Наясно сме, че трябва да се говори за Тависток, за ЦРУ, за природата на властта и държавността, за науката на пропагандата и почие думи и имена, за които никога не бихте чули да се споменава по патриотичните и езотеричните сайтове, нито в плеядата от блогове на вземащите се насериозно писатели.

Този материал по-горе ме подсети за миналите години и смятам, че великолепно описва манталитета на хората, форумите и сайтовете, през които преминахме и от които успяхме да се отърсим. Както пее съвременният поет, "Ако ще ми продаваш халюцинации, дай ми кобри и огън! Винаги продавай най-добрите си халюцинации, брато - кобри и огън!"...


Като за край на поредния летен сезон, да се надяваме, че скоро ще разполагаме с нова и свежа информация за Библиотеката и форума  :)

23
Конференция за енергийни науки и технологии (ESTC) 2019

Темата за миналогодишната конференция: http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=388.0



Знам, че за миналогодишната конференция направих повече обещания, отколкото изпълних. Тоест, от всичко, което смятах да преведа, преведох единствено лекциите за Четвъртото състояние на водата и за Електрокултурата и генната експресия. Разполагам с останалите неща, които споменах, но се оказа, че или са тъпи (на мен са ми тъпи, защото преди всичко превеждам за себе си, както всеки би трябвало да очаква), или просто не са с толкова висок приоритет спрямо това, от което ние тук в България се интересуваме. В България нещата от света идват с голямо закъснение, освен това има теми, по които все пак водим останалия свят и не е нужна допълнителан информация. В трети случаи пък сме водещи в света, ама не го знаем - както в случая с Полак и Четвъртото състояние например, традиционно неговите семинари се провеждат в България и работата му е свързана с нашата страна, само че на български няма нищо, пореден и типичен абсурд, който се нуждаеше от някакви постъпки.

Но вече сме 2019г и новата конференция наближава. По традиция дигиталният формат на лекциите се пускат за продажба през август, а самата конференция се състои през юли в САЩ.

Тазгодишната ESTC 2019 до сега привлече вниманието ми с тези материали (за сега)...


24
400-600% свръхединна охлаждаща машина





Един университетски проект създаде охлаждаща система, която създава около 600% повече работа, отколкото е нужно, за да се привежда системата в действие, като ползва помнещ метал.



Бележка от преводача: Помнеща формата си сплав (memory metal) е сплав, която може да бъде деформирана, докато е студена, но се връща в първоначалната си форма (която си "спомня"), когато се нагрее. Може да се нарича и помнещ метал, помнеща сплав, умен метал, умна сплав или мускулна жица.
Частите, направени от помнещи формата си сплави могат да са леки, твърди алтернативи на конвенционалните актуатори като хидравличните, пневматичните и моторните системи. Това може да се използва и за създаването на херметически изолирани сглобки и стави при металните тръбопроводи.
https://en.wikipedia.org/wiki/Shape-memory_alloy


Нитинолът е сред най-известните помнещи сплави, създаден е от Никел и Титан във Флотската Артилерийна Лаборатория (NiTiNOL):






В тази кратка статия ще научите, как нещо може лесно да произведе много повече работа, отколкото е нужно за задвижването му и при това няма нарушаване на законите на физиката.

В тази кратка статия ще научите, как нещо може лесно да произведе много повече работа, отколкото е нужно за задвижването му и при това няма нарушаване на законите на физиката.

Нагревателите, направени чрез електрически нагряващи се елементи (нагревателни резистори, бел.прев), са големи гладници за енергия с цел топлината, която произвеждат, но въпреки това, че са 100% ефикасни. И няма нищо магическо или специално около тази 100% ефикасна нагревателна система.

Защо? Защото се смята, че жицата от никел-хром или някой друг нагревателен елемент разхищава или прахосва целия електрически ток, който минава през нея. Това дори не е близо до реалността, но именно в това вярва конвенционалната наука, така че и ние просто ще си въобразим същото за целите на тази статия, за да държим нещата прости. При нормални обстоятелства, топлината се счита за отпадък в не-нагревателните системи, но ако захранвате нагревателен елемент и той "разхищава" цялото електричество, то тогава той е 100% ефикасен, тъй като целевата работа е именно топлина.

Ефикасността е чудата тема, защото колкото и абсолютна да звучи, в действителност е субективно мерило, защото ефикасността се променя в зависимост от гледната точка и каква работа целим да постигнем.

Една крушка с нагреваема жичка се счита за 10% ефикасна, тъй като желаната работа е светлина, докато 90% от енергията се "разхищава" като топлина. Само че, ако искаме да ползваме тези крушки като нагреватели, тогава те, магически, ще се считат за 90% ефикасни, като 10% се разхищава като светлина. Но ако искаме малко топлина И малко светлина, тогава крушките, магически, стават 100% ефикасни, защото 100% от онова, което използваме като захранване, създава както топлина, така и светлина.

Топлинните помпи създават стотици проценти повече топлина/охлаждане от нужното за захранването им електричество - геотермалната енергия, хладилниците, климатиците, топлинно-помпените сушилници с въздушен източник и водните нагреватели и тн., обаче, все пак са по-малко ефикасни от електрическите нагревателни елементи.

Ефикасността е пропорция на ТОТАЛНОТО вложение към ТОТАЛНИЯ добив. Нагревателният елемент произвежда толкова топлина, колкото ватове му се осигуряват. Той е 100% ефикасен.

Но има и друго мерило, КПД или Коефициент на Полезно Действие, който е пропорция САМО НА ТОВА, КОЕТО НИЕ ОСИГУРЯВАМЕ като вложение, спрямо ТОТАЛНИЯ добив. С нагревателен елемент, ние осигуряваме цялото вложение, така че тоталният добив, разделен на нашето вложение ще даде 1.0 или КПД 1.0.

При топлинните помпи историята е много различна. Ако са нужни 200 вата електричество, за да се задвижи компресор, който да циркулира хладилна течност през свиващи и разширяващи цикли (което създава високи и ниски потенциали в системата), топлината се движи безплатно към по-студените зони, така че тоталното количество топлина в топлинната помпа може лесно да бъде 300, 400, 500 или 600 вата електрически еквивалент на свършена работа - като плащаме вложение само 200.

Ако вложим 200, но добиваме 600 вата топлинно движение, тоталната желана работа е 600 вата, разделено само на нашето вложение (без да броим безплатното вложение, направено от околната среда) от 200 вата = 3.0 или КПД 3.0. Това е производство на 300% НЕТЕН ДОБИВ в тотална енергия (работа), в сравнение с онова, за което трябва да плащаме. Но ако разгледаме цялото вложение, включително онова от околната среда, добивът ще е под 100%, защото ще има загуби. По този начин може да имаме система, която е произвела стотици процента повече работа в сравнение с онова, за което сме платили, въпреки че все още е 100% ефикасна или по-малко.




Методологията на системата за охлаждане, създадена от екип, воден от професорите Стефан Сийлек (Stefan Seelecke) и АНдреас Шутце (Andreas  Schütze) от Сарландския университет (Saarland University), технически не е нова като концепция, но е най-добрият пример за това как да се възползваме от един интересен помнещ метал, наречен Нитинол и познаните му ефекти да поглъща топлина, докато се огъва и да отделя топлината, когато се изправя.

Охладителната система е направена от цилиндрична камера с ротор, който има метални нишки от нитинол, монтирани по дължината. Има палец, който огъва жицата, докато тя се върти за половин оборот. По време на този половин оборот, жиците попиват топлина в това отделение, което води до охлаждането му. Когато жиците отидат от другата страна на камерата, на тях им се позволява да се изправят и те отделят много топлина, което загрява това отделение.

През устройствата има движещ се въздух, който да задвижва както топлия, така и студения въздух. Твърденията от университета са, че това е около два пъти по-ефикасно от топлинна помпа. Както знаем от примерите по-горе, една топлинна помпа с лекота може да има КПД 2.0 или 3.0. Това означава, че тази нова нитинолова охладителна система би имала КПД 4.0 - 6.0 или 400-600% повече свършена работа, отколкото мотора изисква, за да завърти цилиндъра!

Въпреки че последните клюки говорят за това развитие така, все едно е ново, университетът разработва този проект от няколко години. Порчетете това, за да видите откъде се е зародил мисловният им процес, както и финансирането им: https://www.asminternational.org/web/smst/newswire/-/journal_content/56/10180/26145309/

Също така предоставят тази графика, която илюстрира начина на работа - това не се показва на никоя от скорошните медийни презентации.





Ето PDF на германския патент: http://emediapress.com/wp-content/uploads/2019/04/DE102016118776A12.pdf
Ето PDF с нискокачествен превод на английски - достатъчно добър, за да се разбере какво се случва: http://emediapress.com/wp-content/uploads/2019/04/DE102016118776A11.de_.en_.pdf

Кой първи ще репликира тези твърдения и ще публикува резултатите си на форума? http://energeticforum.com

Разберете повече за Нитиноа тук: Нитинолови двигатели

25
Ричард Долан (Richard Dolan) е американски историк и анализатор на световната конспирация, който се специализира във феноменологията около НЛО, националната сигурност на САЩ и Студената война. Бих добавил - един от най-уважаваните журналисти в полето на уфологията.
https://en.wikipedia.org/wiki/Richard_M._Dolan





Гари Маккинън (Gary McKinnon) – роден на 10 февруари 1966 е шотландски системен администратор и хакер обвинен в извършването на „едно от най-сериозните хаквания на военни системи“ през 2002 г.
Самият Маккинън заявява, че просто се е опитвал да намери доказателства за прикриването на съществуването на „свободна енергия“ и НЛО и други технологии, които биха били полезни на човечеството. На 16 октомври 2012 след поредица от съдебни дела във Великобритания, министърът на вътрешните работи (Home Secretary) Тереза Мей отхвърля заповедта за екстрадирането на Маккинън в САЩ.
от българската уикипедия - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D1%80%D0%B8_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D0%BD


Материалът се публикува като част от темата "Има ли извънземни или няма? - пълен анализ на казуса".

26
Множество проекти се събраха под заглавието "Разкритието Сириус" (Sirius Disclosure Project).

Нашите цели определено хвърчат в облаците.

Ние се интересуваме от развиването на мирни взаимоотношения с извънземния интелект (ETI, Extraterrestrial Intelligence), който посещава планетата Земя от десетилетия, ако не и от векове.

Част от причината, поради която извънземният интелект е бил пазен в тайна, е че един от първите въпроси ще бъде, "Как успяват да дойдат до нас?" Те не използват твърди изкопаеми горива. Постигат го чрез използване на енергия от нулевото пространство и квантовия вакуум. И точно тези енергийни системи ние искаме да развием и да разкрием пред масовото човечество, за да можем да имаме свят, свободен от замърсители, и да постигнем трайно изобилие.







Това се казва на сайта на Sirius Disclosure Project. Както много от нас знаят, всичко това се води от д-р Стивън Грийър - една крайно противоречива личност. Много от професионалните уфолози директно и публично обвиняват Грийър, че е част от дезинформационната програма на правителството на САЩ. Самият Грийър като цяло защитава позиции, които са смехотворни и неотговарящи на доказателствата, фактите и свидетелите. Водейки се от терминологията на уфолози като Дерел Симс, може да се каже, че екипът на Грийър прокарва "фасадна информация" - прокарва онези внушения, в които извънземните искат да вярваме.

Но проектът "Сириус" има едно безспорно достойнство - Грийър, бидейки доста вътрешен за Системата, има уникални възможности и контакти в правителството, военните, индустрията, и различни организации и агенции. В резултат, той успява да убеди внушителен брой високопоставени лица да дадат свидетелски показания пред камера, под формата на интервюта, като всяко авторитетно в средите лице споделя какво знае по въпроса с извънземните, както и личното си участие, ако има такова. Ако питате мен - определено интервютата на проект "Сириус" си заслужават много повече от противоречивите и съмнителни интервюта на проекти като "Камелот" например.

Трябва да се подчертае, че свидетелите, които Грийър интервюира, са истински. Те са все още живи и уважавани личности, които действително заемат постовете които заемат. Но това, че са се съгласили на интервю, съвсем не означава, че те споделят гледната точка на Грийър, която доминира проект "Сириус". Те са обикновени хора. Някои от тях вярват в правителството на САЩ (и на други държави), а у други по-скоро се долавя огорчение и разочарование. Колкото и да са подбрани според критерия на Грийър, много малко вероятно е тези хора да лъжесвидетелстват, участвайки съзнателно в неговата предполагаема конспирация.



Нека този път разгледаме показанията на:

27
Тайните за направата
на
ГЕНЕРАТОРИ НА СВЕТКАВИЦИ



Включително високоволтова тестова техника, експерименти, мотори и още!

от
Уолт Нуун
(Walt Noon)

1992г



Посветено на мама и тати,
които винаги отделяха време, за да отговарят на въпросите ми





ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

АВторът на тази книга не е професионален инженер, нито е имал формално обучение в дизайна и оперирането на високоволтови устройства. АВторът е аматьор, но е имал успех в конструирането и оперирането на обсъжданите тук устройства.

Методите, които той използва и описва, са представени просто като напътствия за други аматьори за разработването на сходни устройства. Тези устройства могат да бъдат опасни, вероятно дори смъртоносни, и опасностите са посочени, където е възможно. Тъй като авторът не е професионалист в това поле, много е вероятно да има и други съществуващи опасности при конструирането и оперирането на описаните устройства.

Затова авторът отхвърля всяка отговорност за вреда върху хора или собственост, която може да е в следствие от използването на тази проектна книга и авторът не възнамерява с тази публикация да обясни всички опасности, познати и непознати, които може да съществуват при построяването и оперирането на тези проекти.

Lindsay Publications Inc. не са провеждали тези проекти, нито потвърждават описаните методи. Lindsay Publications Inc. не приема отговорност за вреда върху хора или собственост, която може да е в следствие от използването на тази информация.



СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Електрофор
2. Ротостатичен генератор
3. "Котко-Статик" генератор
4. Моторен контрол
5. Външен Ван де Грааф генератор
6. Класически Ван де Грааф генератор
7. Ексремно високоволтов Ван де Грааф генератор
8. ИНдукционен електростатичен генератор
9. Високоволтови измервания
10. FET електроскоп
11. Механичен електроскоп
12. Празна неонова лампа
13. Искрово разстояние
14. Лайденов буркан
15. Воден кондензатор
16. Плочков кондензатор
17. ЕКсперименти
18. Йонова духачка
19. Мотор на Франклин
20. Корона мотор
21. Атмосферно електричество
81. Библиография
86. Терминали за галванопластика


28


Ерик Долард е единственият човек, за който е известно, че е в състояние точно да възпроизведе много от експериментите на Тесла с лъчиста енергия и безжични трансмии на енергия. Това е защото той разбира, че конвенционалната електрическа теория е само половината от истината.


Ерик Долард (Eric Dollard) е електроинженер, който е "жива легенда" в полето на електрическите изследвания. Много хора го считат за най-знаещия експерт по истинската природа на електричеството, жив днес. Автор на бележитите математически публикации "Символно репрезентиране на променливотоковите вълни" и "Символна репрезентация на генерализираната електрическа вълна", Ерик показва как всички електрически феномени могат да бъдат математически измерени и инженирани БЕЗ да се използват клонове на висшата математика или "уравненията на Максуел". Автор на "Концентрирано въведение в Тесловите трансформатори и Теорията за безжичното захранване", той също така е единственият човек от смъртта на Тесла насам, който успешно е построил истински увеличаващ предавател (Magnifying Transmitter).



29
БИБЛИОТЕКА / МАТЕРИАЛИ: Геополимери
« -: Януари 07, 2019, 09:26:37 pm »
Какво е геополимер?

През 1950-те години Виктор Глуковски, от Киев, СССР, разработил бетонни материали, които първоначално били познати под името "почвени силикатни бетони" и "почвен цимент". Но след като Джоузеф Давидовиц въвежда концепцията за геополимерите, терминологията и дефинициите за "геополимери" ста станали по-разнообразни и често противоречиви.

Геополимерите са неорганични, типично керамични материали, които формират далекообхватни, ковалентно свързани, не-кристални (аморфни) мрежи. Обсидианът е пример за естествено срещащ се геополимер. Геополимерите са част от полимерната наука, химията и технологията, с което представляват основна част от материалната наука (материалознанието). Полимерите са или органичен материал, тоест на въглеродна основа, или неорганичен полимер, например на силиконова основа.

Суровините, използвани в синтеза на полимерите със силиконова основа са основно скалообразуващи минерали с геологичен произход, оттам и името: геополимер. Джоузеф Давидовиц дефинира термина през 1978г и създава френското учреждение с нестопанска цел Геополимерен институт.
https://en.wikipedia.org/wiki/Geopolymer

Свободният анализ на тези материали се разгръща в темата Алтернативно строителство (технологии, материали и архитектура).





Свързани материали:

"Пирамидите - една разгадана енигма", Д. Давидовиц, 1988г.



Съдържание:

Скален цимент чрез растителни екстракти - Д. Давидовиц, 1981г




30
Преди да започнем да обсъждаме по-интересните неща, ще е добра идея добре да се запознаем с алтернативните строителни техники, материали и подходи, които са по-мейнстрийм и ни дават едно основно образование и представа от този вид занаяти.


За щастие, поне в това отношение на български имаме една чудесна книжка - благодарение на архитект Георги Ст. Георгиев - с която почти всички, които се интересуват от темата, сигурно са запознати. Надявам се, всички да благодарим на човека, че тази книжка се разпространява в интернет безплатно.


Четивото хем отлично обогатява общата култура, хем е добър практически наръчник за всякакви малки или пък по-големи проекти. Знанията от нея са ценна основа, чрез която можем да проумеем следващите материали, които предстои да разглеждаме тук.


Страници: 1 [2] 3 4 5 ... 8