Покажи участието
От тук може да видиш всички публикации на този потребител.
Публикации - Glasberg
Страници: 1 ... 8 9 10 [11] 12 13 14 ... 48
151
« -: Април 02, 2020, 04:59:37 am »
В модерната физика, експериментът с двойния процеп представлява демонстрация на това, че светлината и материята могат да показват характеристики както на класическа вълна, така и на частица; освен това, той демонстрира фундаментално вероятностния характер на явленията в квантовата механика.
За първи път, експериментът с двойния процеп е проведен със светлина през 1801 г. от Томас Йънг като демонстрация на вълновото поведение на светлината.
По онова време се е смятало, че светлината се състои или от вълни или от частици. В експеримента, източникът на светлина осветява плоча, в която има пробити два успоредни процепа, а светлината, преминаваща през процепите се наблюдава върху екран зад плочата.[4][5] Вълновата природа на светлината, кара светлинните вълни, преминаващи през двата процепа, да се наслагват, образувайки ярки и тъмни ленти върху екрана – резултат, които не може да бъде очакван, ако светлината се състои от класически частици.[4][6] 
Във физиката интерференцията е феномен, при който две или повече вълни се наслагват, за да образуват резултатна вълна с по-висока или по-ниска амплитуда. Интерференция обикновено се отнася до взаимодействието на вълни, които са взаимно свързани или кохерентни помежду си или защото идват от един и същ източник, или защото имат еднаква или почти еднаква честота. Интерференция може да се наблюдава при всички видове вълни, например светлинни, радио, звукови, морски или вълни на материята.
При интерференцията се образува така наречената интерференчна картина. Тя представлява редуване на интерференчни максимуми и интерференчни минимуми.
Интерференция на светлината е вид интерференция – вълново явление на взаимно усилване или отслабване (до пълното им погасяване) на две светлинни вълни с еднаква честота (или дължина на вълната). Тя е едно от проявленията на вълновата природа на светлината.
Ако наблюдаваме интерференчна картина, тогава имаме вълна. Ако няма интерференчна картина, тогава имаме частица.При частиците би следвало да очакваме липса на интерференчна картина, т.е. следното:
152
« -: Април 02, 2020, 04:37:19 am »
Пясъкът, за разлика от светлината, има поведение на частици:Експериментите, които виждате на картинките по-горе, се наричат експеримент с двоен процеп.
153
« -: Април 02, 2020, 04:11:40 am »
Още преди много години, учените установяват, че светлината има поведение на вълна.Според съвременната физика светлината има корпускулярно-вълнов характер, т.е. едновременно се проявява като поток от частици (фотони), които могат например да избиват електрони (фотоелектричен ефект), а в друг случай се държат като вълна – наблюдават се явленията дифракция и интерференция.
През 1660-те Робърт Хук публикува вълнова теория на светлината. Кристиан Хюйгенс работи над своя собствена вълнова теория на светлината през 1678 г. и я публикува в своята Монография на светлината през 1690 година. Той предполага, че светлината се разпространява във всички посоки като поредица от вълни в среда, наречена светоносен ефир. Тъй като вълните не са повлияни от гравитацията, се предполага, че те се забавят, когато навлизат в област с по-голяма плътност.
Вълновата теория предсказва, че светлинните вълни могат да интерферират една с друга подобно на звуковите (както е отбелязано около 1800 г. от Томас Янг), и че светлината може да бъде поляризирана, ако е напречна вълна. Янг показва в своя експеримент, когато пуска светлина през два отвора, че тя се държи като вълна и проявява свойства, характерни само за вълна. Той също предполага, че различните цветове са причинени от различни дължини на вълната и обяснява цветното зрение с 3 различни цветови рецептори в човешкото око.
Друг поддръжник на вълновата теория е Леонард Ойлер. В своята Nova theoria lucis et colorum (1746) той показва, че дифракцията може лесно да се обясни с вълновата теория на светлината.
Малко по-късно Огюстин Френел изработва независимо своя собствена теория на светлината и я представя пред Академията на науките през 1817 г. Симеон Дени Поасон добавя към работите на Френел математически изчисления, за да придаде убедителен аргумент в полза на вълновата теория, надявайки се да отхвърли корпускулярната теория на Нютон. Около 1821 г. Френел успява да покаже с помощта на математически методи, че поляризацията на светлината може да бъде обяснена само с помощта на вълновата теория на светлината и ако вълната е напълно напречна без каквато и да е надлъжна компонента.
Слабостта на вълновата теория е, че светлинните вълни, подобно на звуковите, трябва да имат среда, в която да се разпространяват. Хипотетично вещество, наречено светоносен ефир или етер е предложено за тази цел, но неговото съществуване е подложено на дълбоко съмнение и опровергано в края на 19 век с експеримента на Майкелсън-Морли.
От корпускулярната теория на Нютон следва, че светлината се движи по-бързо с по-плътни среди, докато от вълновата теория следва точно обратното. По това време скоростта на светлината не може да се измери достатъчно точно, за да се каже със сигурност коя теория е вярна. Първият, който прави достатъчно акуратно измерване, е Леон Фуко през 1850 г.[6] Неговият резултат подкрепя вълновата теория, което в крайна сметка довежда до изоставяне на Нютоновата теория за частици, които изграждат светлината.
Кратко видео на български език за светлината (вълна или частица) ТУК
154
« -: Април 02, 2020, 03:18:28 am »
Сложно ли ви се струва? ... И на мен ...
Продължавайте да четете. Някои от нещата не са чак толкова комплексни, колкото изглеждат първоначално.
Основната идея е, че хипотезата за мултивселената се използва като удобно обяснение на нещо, което не може да бъде обяснено, на нещо, което не можем да обясним, или на неща, които са пълна безсмислица, научна фантастика, фентъзи или откровена лъжа.
155
« -: Април 02, 2020, 03:12:55 am »
Интерпретацията "МНОГО СВЕТОВЕ" (MWI) е тълкуване на квантовата механика, според което вълновата функция е обективно реална, и няма колапс на вълновата функция.[2]
Това предполага, че всички възможни изходи при квантови измервания се реализират физически в някакъв "свят" или вселена.[3]
За разлика от други интерпретации (Копенхагенската интерпретация), реалността в "многото светове" е строго детерминистична.[2] Интерпретацията "много светове" се нарича също Интерпретация на Еверет, кръстена на физика Hugh Everett III, който я предлага през 1957 г.[4][5] Формулировката е популяризирана и наречена МНОГО СВЕТОВЕ от Bryce DeWitt през 1960-1970-те години.[1][6][7][2]
Интерпретацията "МНОГО СВЕТОВЕ" предполага, че съществува много голям — вероятно безкраен[11] — брой вселени.
Интерпретацията "МНОГО СВЕТОВЕ" разглежда времето като дърво с много клонове, в което се реализира всеки възможен квантов изход. Това има цел да разреши някои от парадоксите на квантовата механика (Парадокс на Айнщайн-Подолски-Розен[5]:462[2]:118 и Котката на Шрьодингер,[1]), тъй като всеки възможен изход от квантовото събитие съществува в своя собствена вселена.
156
« -: Април 02, 2020, 02:59:38 am »
Вместо „мултивселена“ могат да се използват термините „алтернативни“ вселени, светове или реалности, „паралелни“ вселени или светове. Идеята добива популярност в различни области на теоретичната физика и съответно бива интерпретирана различно. Брайън Грийн изброява 9 области в които се позовават на множествените вселени[4]:
Космологът Макс Тегмарк изказва предположение, че на всеки математически непротиворечив набор от физични закони съответства независима, но реално съществуваща вселена. Макар че това предположение не може да се подложи на експериментална проверка, то би предлагало отговор на въпроса защо наблюдаваните физични закони и физични константи са именно това, което са.
Според неговата таксономия съществуват 4 нива, които включват ненаблюдавани части от непосредствения свят, недостижими области, квантовите им разклонения и съответната математика. Така, всяко следващо ниво предполага предишните и гради върху тях.[5]
157
« -: Април 02, 2020, 02:54:20 am »
С една дума, някои учени използват хипотезата за мултивселена, за да обяснят съществуването на Вселена с характеристиките на нашата, вероятността за което се равнява на вероятността, торнадо да мине през склад за отпадъци и по случайност да сглоби Боинг 747, зареден с гориво и готов за излитане.
158
« -: Април 01, 2020, 09:05:27 am »
Сега много физици смятат, че съществуват повече от 3 пространствени измерения, например, тъй като някои теории на субатомната материя предполагат 9 или 10 измерения (струнните теории). Така че, може би, числото 3 просто се е случило в нашия космически квартал по случайност. Други вселени могат да има 5 или 7 измерения.
Животът вероятно би бил невъзможен с повече (или по-малко) от 3 измерения, така че не трябва да се озадачаваме, че виждаме точно 3. Подобни аргументи се отнасят и за други уж фиксирани свойства на космоса като масата на различните субатомарни частици, например. Може би всички тези параметри са просто щастлива случайност, и нашата изящно приятелска "вселена" представлява моментен плодовит оазис сред стерилна пустиня от пространство-време.
...
НО ... позоваването на всичко, за да се обясни нещо конкретно, всъщност не е никакво обяснение. За учените, това е точно толкова неудовлетворително, колкото декларацията "Бог го направи така!"
...
Това довеждане до абсурд (reductio ad absurdum) на теорията за мултивселената всъщност разкрива колко хвъзгав наклон всъщност е тя.
След Коперник, нашето виждане за Вселената се увеличи милиарди пъти. Космическата гледка се простира на сто милиарда милиона мили във всички посоки - това е 1 с 23 нули. Сега ни карат да приемем, че дори този огромен регион е само един незначителен фрагмент от цялото.
Трябва, обаче, да се има предвид, че историята на науката рядко се повтаря. Ако изтласкаме концепцията за мултивселена твърде далеч, рационално подреденият (и очевидно реален) свят, който възприемаме, се забива в безкрайно сложна шарада, а истината остава завинаги извън нашия обсег на познание.
159
« -: Април 01, 2020, 08:00:40 am »
Аз така и не успях да разбера, защо изобщо се спекулира с идеята, че извънземните са създали хората, а не се приеме, че хората са възникнали точно по същия начин, по който са възникнали извънземните във Вселената.
Имам известни подозрения, че тезата е свъзрана с атеизъм + аргумента за липсващата връзка.
Доколкото ми е известно, обаче, намерена връзка няма и при еволюцията при животните. Означава ли това, че извънземните са създали и животните?
160
« -: Април 01, 2020, 07:30:31 am »
Един аргумент произтича от теорията на "Големия взрив": според стандартния модел, малко след като Вселената избухва преди около 14 млрд години, внезапно се уголемява с огромен коефициент.
Тази "инфлация" може най-добре да се разбере, ако си представим, че наблюдаемата вселена (мегагалактика) е сравнително мъничко петно пространство, дълбоко заровено в обширен лабиринт от взаимосвързани космически региони. Съгласно тази теория, ако се погледне мултивселената с Божие око, ще се види множество Големи взривове, генериращи заплетено меле от вселени, обвити в суперструктура от френетично надуто пространство. Въпреки че отделните вселени живеят и умират, мултивселената е вечна.
161
« -: Април 01, 2020, 06:50:42 am »
Представи си, че можете да влезете в ролята на Бог и да се забавляваш с настройките на голямата космическа машина. Завърташ едно копче и електроните стават малко по-тежки; завърташ друго и гравитацията става малко по-слаба. Какъв би бил резултатът? Вселената би изглеждала много различно - толкова различно, че, всъщност, няма да има кой да види ефекта, защото съществуването на живот зависи критично от действителните настройки, които Майката природа е избрала.
Учените отдавна недоумяват ... Защо природата е толкова гениално, дори подозрително, притялски настроена към живота? Изглежда така, сякаш има космически дизайнер ...
Модният научен отговор на тази космически главоблъсканица е позоваването на т.нар. теория за мултивселената. Идеята е, че онова, което досега наричахме "вселена" е малък елемент от огромен ансамбъл от други вселени, които заедно образуват "мултивселена".
Всяка вселена идва със своя собствена настройки на копчето. Почти всички вселени са несъвместими с живота. Живот ще се появи в малкото вселени, където, по случайност, настройките се окажат правилни, за да възникне живот; и тогава същества като нас ще се удивляват на това, колко благоприятно е настроена тяхната вселена.
Но би било грешно да приписваме тази съвместимост на дизайн. Ние просто не бихме могли да съществуваме в биологически враждебни вселени, независимо колко от тях има.
...
162
« -: Април 01, 2020, 06:33:25 am »
През 2003 г., в статията си "A Brief History of the Multiverse" („Кратка история на мултивселената“) в New York Times, авторът космолог Paul Davies аргументира, че теориите за мултивселената са ненаучни:[49]"Как точно се предполага, че можем да тестваме други вселени? Всички космолози приемат, че съществуват региони в нашата Вселена, които се намират извън обсега на телескопите ни, но някъде по хлъзгавия склон между това и идеята, че съществуват безброй вселени, стигаме до границите на правдоподобността. Плъзгайки се надолу по склона, все повече и певече се налага да се приеме на вяра, и все по-малко и по-малко подлежи на научна проверка. Екстремните обяснения на мултивселената напомнят на теологични дискусии. Всъщност, да се позоваваме на безкрайност от невидими вселени, за да обясним необичайните характеристики на нашата собствена, която виждаме, е точно толкова ad hoc, колкото да се позоваваме на невидим Творец. Теорията за мултивселената може да бъде облечена в научен език, но по същество изисква точно същия скок във вярата."През август 2011 г., George Ellis подчертава, че мултивселената не е традиционна научна теория. Той приема, че се смята, че мултивселената съществува далеч отвъд космологичния хоризонт. Той подчертава, че теоретично е толкова далеч, че е невъзможно да се намерят каквито и да е било доказателства. Ellis също така обяснява, че някои теоретици не смятат, че фалсифицируемостта е основен проблем, но той е против този начин на мислене:
"Много физици, които говорят за мултивселената, особено застъпниците на струнния ландшафт, не се интересуват от паралелни вселени per se. За тях, възраженията срещу мултивселената като концепция са маловажни. Теориите им живеят и умират на базата на вътрешна консистентност и, да се надяваме, на евентуални лабораторни изследвания."
Ellis твърди, че наблюдателното тестване е в основата на науката и не трябва да бъде изоставяно.[50]
Ellis смята, че мултивселената е философска спекулация.
163
« -: Април 01, 2020, 05:43:16 am »
Лорънс М. Краус твърди, че причината за Вселената не е Бог, а "нищото".
Нищото на Лорънс М. Краус, обаче, не е нищо в конвенционалния смисъл на думата, а е квантов вакуум.
Квантовият вакуум се състои от полета от флуктуираща енергия. Квантовият вакуум - не по-малко от жирафите, хладилниците или слънчевите системи - представлява организация на елементарна физическа материя.
Полетата на квантовия вакуум не представляват нищо. Нищо би било отсъствието на каквито и да е полета.
Краус изглежда много удобно забравя, че, по дефиниция, преди възникването на Вселената не е имало пространство, време и материя.
164
« -: Април 01, 2020, 03:34:39 am »
Тоест, щом нямаме данни за нещо, не трябва допускаме, че съществува.
Няма никакъв проблем да докускаме, че съществува нещо, за което няма кьораво доказателство. Точно по същата логика можем да си допускаме, че съществуват летящи слонове на пембени райета и розови еднорози.
Мултивселената е хипотетичен конструкт на някои учени, които се опитват да заменят концепцията за всезнаещ, всемогъщ и вездесъщ Бог в монотеизма с концепция за съществуването на 10500 брой мултивселени (Някои учени са толкова обсебени от Бог, че цял живот се занимават с това да го опровергават. Странна форма на атеизъм е това ... Не мислите ли?).
Хипотезата за мултивселената служи най-вече за обяснение на финната настройка на нашата Вселена и за елиминиране на нуждата от интелигентен транцендентен творец извън времето и пространството.
Посредством хипотезата за мултивселена, някои учени се опитват да отговорят на фундаменталния въпрос на метафизиката "Why is there something rather than nothing?" / "Защо има нещо, вместо да няма нищо?", а също така да обясняват възникването на Вселена от нищото.
Между другото, най-добрият отговор на фундаменталния метафизичен въпрос "Why is there something rather than nothing?" / "Защо има нещо, вместо да няма нищо?" дава именно Библията.
Проблем на хипотезата за мултивселена не е, че тя не е фалшифицируема.
Прочети предишните два поста ...Според думите ти ние трябва априори да се съгласим, че нещо не съществува, щом нямаме инструментариума да го докажем.
Не твърдя подобно нещо. Няма абсолютно никакъв проблем да се съгласим да не се съгласяваме.
Аз просто казвам, че мултивселената не е факт. Никой не я е виждАл и никой никога няма да я види. Това е просто още една хипотеза, чиято цел е да обясни нещо в теоретичната физика. Проблемът е, че точно тази хипотеза е доста несъстоятелна и ненаучна.
Между другото, благодаря за поста 
. Чак се озадачих, че някой чете подобна тема. Очаквах потребителите да я избягват.
Би ли споделил, защо мислиш, че съществува мултивселена?
165
« -: Март 31, 2020, 09:54:27 pm »
Вместо да си спекулираме с дискусии за това, какво точно включва “нищото”, има много по-просто решение.Във физиката, лявата и дясната страна на уравнението трябва да имат едни и същи измерения (или да могат да се превърнат в същите измерения) - a tutorial from the University of Guelph Department of Physics:
An equation in which each term has the same dimensions is said to be dimensionally correct. All equations used in any science should be dimensionally correct. The only time you'll encounter one which isn't is if there is an error in the equation.
Ако някои твърди, че пространството (length L) и времето (T) са възникнали от нищото, можем да опростим уравнението до L.T. = [0 измерения]. След като от лявата страна на уравнението имаме Length и Time, а от дясната - абсолютно нищо, уравнението е "dimensionally" некоректно. Следователно:- теорията е грешна
- “нищото” всъщност не е точно нищо, а съдържа пространство и време (Length L и Time T), дори да е възникнало от квантови флуктуации в друга вселена.
A quantum fluctuation is the temporary appearance of energetic particles out of empty space, as allowed by the uncertainty principle.
Conclusion: A universe from absolutely nothing at all is incorrect; both the left and right sides of even a complex equation must contain the same dimensions.
Страници: 1 ... 8 9 10 [11] 12 13 14 ... 48
