Трактат за Свободната Енергия

[λ]

Що е то "Свободна Енергия"?


Свещената аксиома

В модерните дни сме свикнали, че енергията е една единствена форма - електрическа. Това, разбира се, е устойчива заблуда, защото ако повтаряш една полуистина достатъчно дълго време, толкова дълго, докато онези поколения, които помнят цялата истина, отмрат, тогава тази полуистина се превръща в устойчива обществена аксиома, която никога повече няма да бъде поставена под въпрос. Корпорациите, фирмите и другите видове бизнес-интереси никога повече няма да позволят една полуистина да бъде поставяна под въпрос и ще полагат всичките си сили, финансови богатства и политическа власт, за да поддържат свещенността на осакатената, половинчата истина, превърната в полуистинна аксиома.

Да - финансова и политическа власт. Защото всяка една държава на света, всяка една община на света - и дори пресветата църква - са търговски дружества. Институцията на всяка съдебна система по света е търговско дружество. Можете да се уверите в това, като намерите имената на съответите тела в стандартния търговски регистър. Те са там.

Както вече добре знаем в днешно време, понеже в днешно време всеки е гледал филма "Духът на времето", или "Zeitgeist", илюзорната монетарна стойност произлиза от липсата и недоимъка. И цената на всяка пара - и оттам финансовата, монетарна печалба на всеки един бизнес и търговско дружество - се генерира чрез насърчаването и произвеждането на недостиг, недоимък, нищета, липса и бедност.

Когато нещо е в достатъчно голямо изобилие, то не може да се продава. Защото няма смисъл да бъде продавано. Никой не продава въздух, защото е в изобилие, и е навсякъде.

Никой не продава и вода, защото водата също е в изобилие и е навсякъде. Обърнете внимание, обаче, на нюансите: Вярно е - вода наистина никой не продава. Продава се обаче услугата по доставката й, тоест, продава се логистичната услуга. А не самата вода, като материал, тя няма цена за единица материален обем.

Защо? - Защото за разлика от въздуха, водата не е равномерно разпространена навсякъде. Тя е в огромни количества, и не може да се продава, защото не липсва. Липсва обаче равномерното й разпределение. Следователно, там където липсва разпространението на вода, човек плаща, за да се сдобие със снабдяване.

Цивилизованият свят на Северното полу-кълбо, където се намират всички центрове на световната култура и материална мощ - САЩ, Европа, Русия, Индия и Китай - дължи настоящото си състояние не защото е произвел нещо в повече... а защото всичко онова, което има като изобилие, е заграбено от Южното полу-кълбо. Северното полу-кълбо има точно толкова в изобилие, колкото Южното полу-кълбо чувства като недостиг на критични ресурси. За да имаме ние минимални заплати от 420лв (в България), негрите в Южното полу-кълбо трябва да имат по 10лв на месец. Отнякъде трябва да се вземе, за да може някъде другаде да има повече, отколкото има по начало.





И това е моделът на модерния свят.

И този модел трябва да се поддържа - с всички сили, всички средства и на всяка цена. Защото ако този модел се смени, световните фирми и корпорации ще загубят властта над робските човешки популации и вече няма да има осезаема разлика между бедни и богати. Следователно няма да бъде възможно едните да са богове, а другите - роби. Няма да може едните да са еволюционно напреднали, а другите - еволюционно изостанали. Няма да може, следователно, да има разделение на достойни и недостойни. На качествени и некачествени. Няма да е обосновано едните да се насърчават да се размножават и да живеят, а другите да се насърчават да се стопяват и отмират.



И... този модел на света ни е научил... че електрическата енергия, бидейки единствената форма на енергия, е във вечен недостиг, не е неизчерпаема, вечно струва повече от реалната си себестойност и ентропията на материята е вездесъща и необратима. Смъртта владее. И смъртта - това е вечният енергиен недостиг, който обуславя невъзможността на чието и да е безсмъртие. Освен на бизнес-елита, естествено.

Тази аксиома е полу-истина.



Половината от истината

Половината истинност в тази добре позната аксиома се състои в това, че ентропията действително е един факт. Ентропията е обективен факт - научен факт. Тя е последствие от физичните закони във Вселената.

Цялата истина, обаче, е че ентропията е просто посока на случване на нещата. Закономерна посока, която налага себе си в следствие от редица закономерности. Посока, която не е необходимо да следваме.
Защото както ентропията е само една посока на нещата... негентропията е друга посока на нещата. Произвеждането на изобилие, произвеждането на безкрайно роящо се разнообразие, произвеждането на вечна наличност е също една закономерност, както ентропията е закономерност. И тази посока на нещата винаги е факт, който се случва, когато се спазва правилното поведение, когато са налице правилните условия и когато волята се полага в правилната посока. Точно както ентропията.




Разликата, обаче, е в това, че използвайки културна и медийна пропаганда, и социално инженерство и индоктриниране, Търговските дружества са превърнали ентропията в наша култура. Ние се раждаме в тази култура и сме отглеждани и възпитавани в тази култура, като през целия ни живот Търговските дружества се стараят да премахват от погледа ни всичко онова, което би могло да ни послужи за сравнение. Което би могло да ни наведе на мисълта, че има и нещо друго, че ние сме само един вариант на общество, един вариант на цивилизация, а не сме нито върховното постижение, нито пък сме пример за здрав разум.

Търговските дружества се стремят да живеем с мисълта за един тотален свят - свят без прозорци, без изходи, един свят който съдържа всико в себе си и извън който няма нищо. Един Абсолютен свят. Мнението на народите се провъзгласява за Абсолютно и се нарича "мъдрост". Мнението на академиците се провъзгласява за Абсолютно и се нарича "неотменима наука". Властта на парите се провъзгласява за Абсолютна и монетаризмът става религия.

Негентропията е факт, за който сме невежи и неуки.

Неуки, защото Търговските дружества на този свят унищожават повечето възможности знанието за Пълноценната истина да достигне до нас, и невежи, защото ние самите се страхуваме от пълноценната истина. Вменен ни е страх от неизвестната половина на истината и той дълбоко се е вкоренил в нашето автоматично мислене, навици, първични реакции, предразсъдъци и усещане за принадлежност и сигурност.





Свободната Енергия се нарича "свободна", защото знаенето на тази истина се свързва с освобождение - освобождение от умствения и телесен затвор, в който световната човешка популация робува на Търговските дружества. Да се осъществи и да се приложи на практика Свободната Енергия в живота на човек, означава, че този човек ще трябва да напусне познатия свят - ще трябва да напусне познатото робско общество, ще трябва да скъса веригите си към Глобалната Система за Контрол и ще трябва да преоткрие света по съвсем нов начин.

Човек може или да поеме по пътя на Негентропията, или по пътя на Ентропията. В ситуацията, създадена от световните Търговски дружества, няма друг, половинчат вариант.





Осакатяването на пълноценната истина и установяването на господството на невярната полу-истинна "аксиома"


Всичко започва от себеусещането - това как човек се чувства в света, който обитава - и ключовата дума е Затворена Система.

Само в една Затворена Система може да се направи разделение на изобилие от едната страна и недостиг от другата страна. В една Отворена Система недостигът би създал вакуум, и този вакуум би набавил съдържимото, което не достига, взимайки от околната среда, в която се намира Отворената Система. Така че в една Отворена Система не е възможно да се създаде феодално крепостно общество. А без феодално крепостно общество не може да има господари и не може да има роби.

Земята трябва да бъде една Затворена Система, ако Търговските дружества искат да продължат да бъдат господари на своите роби. Не бива да гледаме към небето, защото колкото повече мислим за звездите, толкова повече разваляме това внушение, което Търговските дружества искат да внедрят в нас, че Земята е Затворена система. Трябва да вярваме, че космосът е едно напълно недостъпно и много смъртоносно място, в което няма никакъв смисъл, нищо интересно и нищо важно.

Защото, ако ние робите се сетим, че космосът е неизчерпаем източник на каквито си искаме ресурси... тогава ние ще започнем да взимаме тези ресурси, ние ще ги внесем от вън, Южното полу-кълбо ще се изравни по притежания със Северното полу-кълбо, и тогава разделението между богати и бедни ще изчезне. А заедно с това ще изчезне и господстването на Търговските дружества.

В космоса има цели астероиди от платина. Само преди година покрай Земята премина астероид, който представляваше 50 кубични километра платина. Представяте ли си какво ще се случи с пазара на платината, ако ние можехме да усвоим този астероид? Всяко нещо има цена и се продава, само когато има недостиг от него. Колкото повече са магазините наоколо, толкова повече неща са в недостиг на обществото ни. Ако ние можехме да усвоим този астероид, тотагва за платина щеше да се плаща само незначителна логистична цена - както плащаме за минерална вода например.

И след като имате това осъзнаване... мслите ли, че наистина е вярно, че не можем да усвоим този астероид? Аз мисля, че ние ТРЯБВА да сме убедени, че не можем. Защото Търговските дружества не могат да си позволят ние да си мислим, че такива астероиди са достъпни за нас - това би ни направило по-свободни в мисленето ни, а оттам и в поведението ни. От друга страна, Търговските дружества имат нужда от този астероид, за да го пратят в Северното полу-кълбо, и така да обострят пропастта на недоимъка и разделението между Северното и Южното полу-кълбо.

Аз казвам, че да - ние МОЖЕМ да усвояваме такива астероиди, и го ПРАВИМ. В този ден и час. Аз твърдя, че да - Земните недра са МНОГО ПО-НЕДОСТЪПНИ в сравнение с космоса над атмосферата. Аз твърдя, че голяма част от най-скъпите материали на цивилизацията ни не идват от Земната миньорска дейност. Но ние не знаем за това. Само Търговските дружества знаят, че внасят външни ресурси в нашата "Затворена Система".

http://www.boredpanda.com/sealed-bottle-garden-david-latimer/

Както казах в друга тема... тази дамаджана е била херметически затапена преди 40 години. Растението поема водата от влажната пръст, в което е било посадено, изпарява я през листата, и тя се стича на конденз по бутилката обратно в корените. През деня растението произвежда кислород, който диша във вечерния си цикъл. Въглеродният диоксид, който диша в дневния си цикъл, идва от разлагащата се листна маса от собствените му окапали листа. Собствените му окапали листа също така служат за тор и създаване на допълнителна пръст.

Това е възможно само поради един факт - системата е Отворена за слънчевата светлина, защото стъклото е прозрачно. Ако системата беше Затворена, и стъклото беше непрозрачно, всичко това нямаше да се случи и тази еко-система нямаше да може да развие живот в себе си и да увеличи материалния си обем.



Затова въпросът за нашите вярвания относно Земята е много важен. Ако ВЯРВАМЕ, че тя е Затворена Система, тогава това означава, че ние имаме религиозно вярване в Глобалната Система за Контрол чрез Смъртта (ентропията).

В действителност, обаче, Земята е отворена по множество начини и без непрестанен разнообразен обмен между Земята и околната й космическа среда нашата планета би била една невъзможност и не би съществувала.




Свободната Енергия освобождава. Знаенето на пълноценната истина е равнозначно с това да бъдеш свободен. Да се познават и изучават принципите на Свободната Енергия, означава, да търсиш Бог. За човека, който разсъждава от позиция на Отворените Системи, не е проблем да вярва в истинския Бог, защото всъщност за такъв човек не съществува разделение между религия и наука. За такъв човек няма разлика между това да си религиозен и научно образован. За онзи, който познава и усеща истинския Бог, няма никакъв проблем да разбира и да проумява технологията на Свободната Енергия, защото за него не съществуват разделения в Сътворението - самата дума Отворена Система подсказва за свят с безкрайни взаимовръзки, в една взаимо-обвързана цялост.

Онези, които проповядват разделения, инвестират религиозната си вяра в Затворения Модел на разсъждаване. Следователно в ума си, те са роби, и следователно човек не може да им се довери никога, тъй като робството винаги се стреми да се разпространява.



Тесла си е давал сметка за това надолнище, по което закономерно се търкалят нещата. В писанията си винаги е прокарвал на глед странични въпроси, питайки, Не идва ли цялото електричество всъщност от Слънцето?, Как се е формирала почвата на нашата планета, за да може да се развият растения?, Как се генерира атмосферата?...




Eлектрон

От латинското "електрикус" - ēlectricus - "идващ от кехлибара".

Латинското "електрум" - electrum - "кехлибар".


От древно-гръцкото "електор" - ἠλέκτωρ, ēléktōr - означава "искрящо слънце".


Според митовете, когато Фаетон, син на Хелиос (Слънцето), загинал, скърбящите му сестри се превърнали в тополи, а сълзите им падали на земята като електрони (кехлибари).




Следва цялостно и пълноценно да ви разкажа историята за голямата лъжа в зората на електричеството и как половината от истината е била скрита и изтрита от знанието на човешките маси.

[λ]

Зората на електричеството е занимавала хората с по-други проблеми. През 1800г хората и светът не са били същите като сега. По онова време все още е имало идеали. Все още обществата са се водели според някакви морални ценностни системи. Все още човечеството е произвеждало философи, които са останали завинаги в историята. Все още не е имало гигантски корпорации, те тепърва са били бебета-великани и са били много далече от световното си господство.

Хората са били все още близо до природата. Да, вярно е, всички тези неща са се влошавали - човечеството бодро е марширувало към днешните си робски окови, гордо и въодушевено е прерязвало връзката си с природата, било е готово и отдадено на начинанието да развие идеите, които, без да знае, са щели да доведат до унищожението на целия свят.

Само че човечеството се е намирало само в началото на този смъртоносен марш, и светлината в тунела все още е сгрявала гърбовете на маршируващите.










Джеймс Кларк Максуел (13 юни 1831г - 5 ноември 1879г) (Джон Бедини също умря на 5 ноември...починал, или убит)

Максуел е бил шотландски учен в областта на математическата физика, тоест, занимавал се е с изготвяне на математическия модел. В науката има физичен модел, и математически модел. Едно емпирично събитие, една случка от истинския свят, за да може да се изучава научно, трябва да й се изготви физичен модел и математически модел. Най-забележителното постижение на Максуел е това, че е съставил формулировката на класическата теория на електромагнитната радиация, като по този начин той е първият човек, събрал електричеството, магнетизма и светлината като проявление на същите тези феномени, в едно цяло. Уравненията на Максуел за електромагнетизма били наречени "второто велико унифициране във физиката" след първото, осъществено от Исак Нютон.

Като публикувал своята "Динамична теория за електромагнитното поле" през 1865г, Максуел демонстрирал за първи път в научния свят, че електрическите и магнитните полета се разпространяват през пространството като вълни, движещи се със скоростта на светлината. Максуел предложил идеята, че светлината е едно вълнообразно движение в същата онази среда, от която се раждат електрическите и магнитните феномени. Обединяването на светлината и електрическите феномени довело до предвиждането, че съществуват радио-вълни.

Откритията на Максуел спомогнали за идването на модерната ера във физиката и поставили основата за такива полета като теорията на относителността и квантовата механика. Много учени считат, че сред всички учени от 19ти век, Максуел е имал най-голямо влияние върху физиката на 20ти век. Смята се, че приносът му за науката е от същата величина като онзи на Исак Нютон и Алберт Айнщайн. В хилядолетното гласуване - изследване, целящо да определи стоте най-влиятелни учени - гласуването постави Максуел на трето място сред най-великите учени на всички времена, като преди него са само Нютон и Айнщайн. На сто-годишнината от рождението на Максуел, Айнщайн описва работата на Максуел като "най-основополагащата и най-плодотворната, която физиката е преживявала от времената на Нютон насам".

Ясно ви е, че Максуел е един от няколкото бащи на модерната електромагнитна теория.





И знаете ли кой е първият човек, който математически описва и математически доказва безкрайното изобилие на енергия, тоест, Свободната Енергия? - Самият Максуел.


Максуел съставя 20 математически уравнения, които изразяват на алгебричен език всичко онова, което се случва при генерирането и протичането на електричеството. Те са публикувани в развитата си форма в неговия авторски учебник "Трактат за електричеството и магнетизма", издаден през 1873г.

Проблемът с тези уравнения е, че са изключително сложни. В действителност, това представлява алгебрична система уравнения, от общо 20 уравнения, с голям брой неизвестни. Не че са били чак толкова сложни, всъщност, а са били трудоемки за развиване и много времеотнемащи. В началото, когато се патентовали първите електроуреди, за да опишат на алгебричен език случванията във всеки уред, трябвало множество пъти неизвестните в уравненията да се заместват със специфичните показатели на уреда, и уравненията да се развиват до край, за да се получи крайната стойност, която да се декларира в патента.

Развиването на една система от 20те уравнения обикновено означавало изписването на една малка тетрадка. Така че, за да се патентова обикновен и елементарен електрически уред в онзи век, това било свързано с изписването на цяла купчина тетрадки, само за да може алгебрически да се опишат всички случвания с електрическата енергия.



И тогава на помощ идва Оливър Хевисайд...

[λ]

Оливър Хевисайд (18 май 1850г - 3 февруари 1925г)

Англичанинът Хевисайд бил самоук електрически инженер, математик и физик, който прилагал сложни числа при изучаването на електрическите вериги, изобретил е математически техники за решаването на диференциални уравнения (равностойни на трансформациите на Лаплас), преформулирал полевите уравнения на Максуел по отношение на електрическите и магнитните сили и енергийни потоци и независимо съ-формулирал векторния анализ. Въпреки че цял живот бил на нож с установените научни институции на времето си, Хевисайд променил лицето на телекомуникациите, математиката и науката за много години напред.



Уравненията на Максуел се състоят от система от 20 уравнения, с общо 20 неизвестни. Хевисайд използвал извиващи и изместващи оператори във векторното пресмятане (векторна крива се нарича версор), с цел да преформулира 12 от 20те уравнения, свеждайки ги до 4 уравнения с 4 неизвестни. Оттогава насетне в историята, до ден днешен, тези 12 Максуелови уравнения се пресмятат под формата на четирите уравнения - опростяването на Хевисайд.

Тези 4 уравнения, обаче, не са съвсем еквивалентни на 12те уравнения на Максуел. Има съществени разлики, достатъчно големи, че да не е възможно да се постави знак за равенство. Разликата, обаче, е достатъчно малка, за да могат да бъдат адекватен заместител в по-големия мащаб на математическия научен модел, и най-важното е, че тези 4 уравнения, съставени от Хевисайд на база уравненията на Максуел, са съвместими с квантовата механика, където и се използват.




Хевисайд много добре е осъзнавал, че има разлика. И всъщност е осъзнавал, че частично осакатява математическия модел, но го е направил в името на това нещата да станат в известна степен по-леки за пресмятане и по-използваеми в научния модел като цяло.

Става дума за компонентана на Пойнтинг...







Джон Хенри Пойнтиг (9 септември 1852г - 30 март 1914г)

Английски физик.






Накратко, става дума за Вектора на Пойнтинг.

Както Пойнтинг изобразява векторно, енергията се движи успоредно на електрическите проводници. Енергията, която попада в самите електрически проводници, идва от онези "енергийни вектори", които съвпадат със сечението на самия проводник. Това е енергията ВЪТРЕ в проводника.

Но при самото генериране, при възбуждането на електричеството, се възбужда и голям радиус от пространството около проводника. Така че всеки път, когато се генерира електричество, много малка част от него попада в проводника - по-голямата част от всяко генерирано електричество се намира вън и протича успоредно на всеки проводник.




Хевисайд много добре е осъзнавал това, защото уравненията на Максуел всъщност изчисляват ЦЕЛИЯ енергиен обем - и този ВЪТРЕ в проводника, и този ИЗВЪН проводника. Когато Хевисайд опростявал уравненията на Максуел, той много внимавал да не се загуби този ВЪНШЕН енергиен компонент, защото повечето от уравненията - онези 12 от общо 20те, се занимавали именно с изчислението на ВЪНШНИЯ компонент на генерираната енергия.



Тоест... 12 от 20те уравнения на Максуел всъщност изчисляват Свободната Енергия при всеки един случай на енергийно възбуждане/генериране.



Някакъв си Лоренц, обаче, гледа по друг начи нна нещата...

[λ]

Лудвиг Валентин Лоренц (18 януари 1829г - 9 юни 1891г)

Датски физик и математик. Разработил математически формули, за да опише феномени като отношението между рефракцията на светлината и плътността на чистото, прозрачно вещество, и отношението между електрическата и топлинна проводимост на един метал и температурата (Закон на Вийдеман-Франц-Лоренц).




Лоренц казва... "Вижте какво, цялата тази енергия, която се генерира в околното пространство и която е извън проводниците, е загубена. Тя върви успоредно на проводниците, не ги пресича и не влиза в тях. Само енергийните вектори, които съвпадат с посоката на проводниците (които са перпендикулярни на лицето на сечението им), вървят по жиците и само това използваме в електрическата верига. Дайте да не си тровим живота... и да се абстрахираме от повечето уравнения на Максуел. Дайте да оставим само ЕДНО... ЕДНО от 20".



Лоренц въобще не е гледал на нещата от моралната перспектива. Той не е изхождал от позицията на ценностната система, че науката трябва да отразява истината, само истината и цялата истина, доколкото й стигат силите. Лоренц е изхождал от гледната точка на ИЗГОДАТА. За него не са били важни евентуалните последствия от ампутирането на огромната част от емпиричната случка, която се разиграва всеки път, когато се генерира електричество. За него е бил важен само факта на онова, което е можел веднага да консумира и използва - само онова, което се намира вътре в проводника. Онова отвън - защо всеки път да се мъчи да разбира какво е и да решава цели тетрадки с уравнения? По-добре да забрави за него, да се направи, че не съществува...

Научният свят това и чакал. Предложението на Лоренц е известно в науката като Премащабирането на Лоренц. Идеята му научният модел всеки път да си затваря очите за уравненията на Максуел и за версорните 4 уравнения на Хевисайд, и да обръща внимание само на така наречената Компонента на Пойнтинг - онова мизерно количество ток, което по неволя попада в проводниците - става страхотен хит и обсебва целия академичен свят.





И днес... всичко това е забравено.

На ден днешен, трябва да преразказвате историята на професорите в университетите, защото те не я знаят. Никой не им я е преподавал. Те ще се съпротиляват на този разказ, а когато им кажете да проверят сами и да пререшат уравненията на Максуел, да прочетат отново опростените уравнения на Хевисайд, ще се окаже, че седящият пред вас професор не е способен да го направи.

И знаете ли защо?

Защото уравненията са сложни. Те са измислени от математици и са решавани от математици. А не от физици. Един професор по физика няма капацитета да се пребори с трудоемкия оригинален алгебричен модел на електродинамиката. Така че академикът по физика трябва да разчита на авторитетното мнение на свои колеги математици, а не на собствените си сили. И вашата война става много по-сложна.




Но Свободната Енергия е там - седи си прахясала, отхвърлена и охотно забравена, дълбоко в непроходимите, обрасли дебри на Класическата Електродинамична теория.

Свободната Енергия е, и винаги е била - от самото начало - математически доказана и пресметната, още от бащата на математическия модел на електродинамиката, самия Максуел.





На аматьорът изобретател и на аматьорът изследовател на Свободната Енергия, след като се е запознал с престъпното невежество, извършено още в зората на електричеството, му остава да разучи само едно: Как може да се направи така, че околната, пространствена енергия (компонентана на Хевисайд), да се отклони от успоредния си път, така че да пресече проводниците и да се влее в тях, смесвайки се с енергийната компонента на Пойнтинг - тоест, как онова отвън да се привлече при онова вътре.

И следва да представя на вниманието ви редица начини, които аз самият съм проследил като информация. И то много добре, бих казал...

[λ]

Това е картинка-колаж, съставена от множество неща, съдържащи се в книгата на Том Биърден "Енергия от вакума: концепция и принципи". 900 страници, които винаги съм искал да преведа, но което така и не успях да направя преди да се пенсионирам от активно участие.



"Околното пространство" или енергийната компонента на Хевисайд

Първо, трябва да разберем какво е това "околно пространство" около проводниците.

Гледаме на картинката горе в ляво. На нея е изобразен един дипол - плюс и минус, защото винаги вървят заедно. Показано е, че енергията... магнитната енергия... винаги протича от минуса към плюса. Това протичане се извършва в нашия свят, така да се изразя, в нашето триизмерно пространство.

След това, обаче, енергията трябва да се рециклира. Тя не може до безкрай да се пълни в плюса. Вливайки се в плюса, тя преминава през него - като през портал - и се превръща в нещо друго.

Магнитната енергия се превръща във време. Магнитната енергия се превръща в количество време. Тя е съществувала под формата на магнитна енергия, докато е била в нашия триизмерен свят, след което преминава през Плюс-портала, и от енергия се превръща в количество време, като по този начин се влива в океана от време, в който плуваме.

Това е изобразено със стрелка, водеща от Плюс-портала до малък облак, наименуван "Времеви домейн".




Това може да е нова мисъл за много от вас. Ето тук, преди време, преведох един малък абзац от книгата, в който е обяснено с повече математически термини: Времето е енергия и трябва да бъде считано за такава

Дори и да не прочетете този текст (понеже за някои може да не е разбираем), просто обмислете идеята, че времето е много компресирана енергия, нещо като гъст захарен сироп. Ако само капчича от него падне в нашата чаша, тя ще се напълни със сладък сок. Капка време се равнява на голям обем енергия, и обратно - един голям обем енергия може да се компресира и сгъсти, кондензирайки в капчица време (или по-скоро секунда време).


Точно както магнитната енергия не може постоянно да пълни плюса, и трябва да прелее от Плюс-портала някъде другаде (във Времевия домейн)... по същия начин, за да извира в нашия свят от Минус-портала, тя трябва да идва от някъде. Времето от Времевия домейн се стича към Минус-портала, и през него извира в нашия свят като магнитна енергия.

Ще е правилно да се каже и малко по-сложно: Преминавайки през Минус-портала, времето се декомпресира в енергия. Преминавайки през Плюс-портала, енергията се компресира във време.



Вижте това видео:



Демонстрира се тороидната динамика в басейн и как може да се направи с механичното движение на нещо като чиния например. Демонстрира се образуването на два портала. Двата портала се въртят в противоположни посоки, точно като магнитния Плюс и магнитния Минус се въртят в противоположни посоки.

В един момент се демонстрира, че тороидният пръстен е само наполовина. Водещата обяснява, че когато има вортекс в дадена среда - например във водната среда на басейна - той не може да просъществува дълго, ако двата му края се намират във водна среда. Просто... не може. За да просъществува вортекса в една среда, двата му края или трябва да се съберат в завършен тороиден пръстен, или трябва да лежат на някаква граница между различни среди.

Така че, за да може тороидния вортекс да съществува във водата... той или трябва да образува завършен кръг, пръстен... или началото и края на вортекса трябва да лежат на граничната зона между въздуха и водата - на граничната зона между двете среди.





Разбирате ли... Магнитния Минус и Магнитния Плюс са двата края на един вортекс, и двата магнитни полюса са порталите, които лежат точно на граничната зона между Времето, и Пространството.




Можете да си представите цялата тази динамика като рециклиране. По-скоро като пикаене или като хранене. Вие пиете вода, чиста вода, през устата. Тя преминава през организма ви, и излиза от другата страна като пикня. Тоест, тази енергия е вече изменена. Тя не излиза като чиста вода.

Същото е и с храната - ядете пълноценна храна през устата, но тя излиза от вас като лайна. Лайната не са пълноценна храна за вас. Пикнята и лайната трябва да се върнат във външната природа. Те трябва да попаднат в почвата и да се включат в планетарния еко-кръговрат на рециклирането на веществата. Лайната и пикнята са пълноценна тор за храната, която отглеждаме, и по този начин същата енергия отново се връща в устата ни - отново като пълноценна храна.


И това е целият кръговрат на енергията в Сътворението. Тя извира от Минус-магнитния портал, преминава през нашия триизмерен свят, и след като е преминала през вътрешния свят на тялото ни, се влива в Плюс-магнитния портал. Оттам, тя се влива във външния свят, който е външен за нашето пространство, и този процес я рециклира и възстановява. След това тя отново навлиза в нашия вътрешен свят през Минус-магнитния портал.




Можете да го кажете и по следния начин: Енергията се ражда в нашия свят, който е вътрешен; изживява живота си като се раздава навсякъде; след което умира и се възобновява в Отвъдния свят, Света на мъртвите, който е външен за нашия свят; за да може да се прероди в магнитна форма отново.



Сега, след като знаем какъв е пълноценния, завършен цикъл на енергията, можем да разгледаме какво се случва, когато се опитваме целенасочено да я привлечем и използаме чрез различни начини и методи. С което може би ще продължа утре.




П.П.
Вдясно на картинката виждате как изглежда версорното опростяване на Хевисайд, на база оригиалната Максуелова алгебра. Версор се нарича вектор, към който е прибавен ротационен логически оператор. Отгоре пише "Quaternion Diagram". Оригиналните Максуелови уравнения са известни във физиката и математиката като "кватернии", най-близката дума на български е "четиристишие" (защото уравненията вървят по четири).

[λ]

Том Биърден и Джон Бедини с легендарния Флойд Суийт - асистента и ученик на един от най-гениалните американски (с унгарски произход) електроинженери Габриел Крон, изобретил първия в света отрицателен резистор, както и откривател на едни от най-важните феномени, свързани със Свободната Енергия. Крон е предал тайната на най-приближения си асистент, в следствие на което Суийт разработва една от най-известните машини за Свободна Енергия и студено електричество, но за жалост отнася тайната в гроба си. Биърден вярва, че има достатъчно странични наблюдения и общуване със Суийт, за да твърди, че е сигурен поне за основната идея на машината му.

[λ]

Затворена верига или Отворена Система?

Когато проумеем и опознаем цялостния, пълноценен кръговрат на енергията, тогава можем да правим каквото си искаме с нея, или поне каквото ни е по силите да измислим да правим с нея, възможностите са неограничени. Всичко тръгва от осъзнаването, че енергията има жизнен цикъл, като всяко едно живо нещо - тя се ражда в нашия свят, износва се в нашия свят, умира в нашия свят, възобновява се в отвъдния свят, и отново се преражда в нашия свят.

Смъртта на енергията, докато пътува в Отвъдното... или по-точно казано призракът на енергията, или духът на починалата енергия - това е времето.

Енергията като дух представлява времето, времевата величина.

Тленното съществуване на енергията под познатите й форми - магнитна, електрическа, топлинна, химическа... дори сексуална, климатична, и всички други видове мотивация, които наричаме с думата "енергия", представлява тленната форма на енергията. Или, ако щете, тези проявления са инкарнираните форми на това нещо, което наричаме енергия, когато е в инкарнация.





Това означава Отворена Система. Когато се казва Отворена Система, се има предвид съдовата скаченост между системата и нейната околна среда. Околната среда на всяка система сама по себе си е система. Така че в понятието "Отворена Система" винаги става дума минимум за две системи, обвързани и свързани помежду си. Зависими помежду си.

Понятието Затворена система не признава съществуването на околна среда за дадена система. Това е логически невъзможно, защото всяко едно нещо на този свят е поставено в някаква околна среда. Опитът връзката на дадено нещо с околната му среда да бъде нарушена, или прекратена, води до смъртта или унищожението на въпросното нещо.

Едно единствено нещо няма своя околна среда, и това е самото Сътворение. Целокупността на съществуването - инкарнирано или не-инкарнирано съществуване, светът на живите и светът на мъртвите, Битието и Небитието - е всичко. Това е целокупността на Вселената. Единствено целокупността на Вселената е Затворена Система, защото тя няма своя външна околна среда. Тя сама по себе си е върховната Околна среда.

Поради това, съществува една единствена Затворена Система, и това е Целокупността на Вселената. Всяко нещо, което не е еквивалентно на Целокупността на Вселената, трябва да общува с всички останали елементи, съставляващи тази Целокупност, и следователно е Отворена Система.






При апаратите за Свободна Енергия задължително трябва да има Отворена Система. В противен случай, ако естественият кръговрат на енергията е възпрепятстван и ако тя не може да изпълни и да завърши жизнения си цикъл, апаратът винаги ще произвежда по-малко енергия, отколкото би трябвало, и бавно ще умира. Тоест един апарат, който представлява Затворена Система, съществува на доизживяване, той е със съкратен живот, той постепенно умира и е само въпрос на време да изгасне или да се унищожи.

Това обаче не означава, че веригата на проводника трябва да е прекъсната.

Веригата от проводници ТРЯБВА да изгражда един затворен път, в противен случай енергията няма да протича. Тя въобще няма да се всели в тялото/апарата.

Както знаете, нашето тяло е затворена плът. Това не го прави Затворена Система. Кръвоносната система няма пролуки, кръвта е изцяло съдържана и защитена вътре във венозната мрежа. Само че, ако човек има достатъчно познание, ще види, че затвореният път на проводниците не е достатъчно условие, за да се нарече една система Затворена. Яйцето също е затворено и в него няма пролуки, но това не означава, че е Затворена Система. Черупката на яйцето има избирателна пропускливост - то пропуска вода и газове вътре в себе си, както и фини енергии (Шаубергер говори за последното).

Тялото не е Затворена Система, въпреки, че напълно съдържа плътта си и плътта описва един затворен път, затворен кръговрат. Не само, че тялото поема неща от околната среда и отдава неща в околната си среда, но също така то НЕ Е затвор за съзнанието, както много от вас знаят. Съзнанието може да напуска тялото както автоматично, когато спим, така и волево.

Но без тяло, съзнанието ни не може да пребивава в този свят. То ще бъде капка в морето на Отвъдния свят.




По същия начин, за да има Свободна Енергия в смисъла на неограничена електрическа енергия, ТРЯБВА да е налице затворен път от проводници. Трябва да е налице затворена верига.

Това, че веригата на проводниците е затворена, обаче, не означава, че Системата на мрежата от проводници е Затворена.




Генериране или трансформиране на енергия?

В модерните академични среди, обаче, това разбиране е ампутирано и отсъства. В модерния официален научен свят така наречените "учени" са абсолютно невежи за пълноценния жизнен цикъл на енергията. Това не е било така в зората на електричеството, това не е било така през 19ти век. Затова, на ден днешен, думата "учен" се пише в кавички, защото тези днес не са учени. Техните предшественици... като Фарадей, Максуел, Хевисайд, Волта, Дирак и много други... са били истински учени, и те са проумявали, че енергията има по-голям кръговрат от този, който се вижда с просто око. Но съвременните електроинженери и научни проповедници са забравили, или никога не са знаели знанието на своите предшественици.

Поради това, на ден днешен битува погрешното схващане, че батериите са източник на енергия. Погрешно е и схващането, че електрическите генератори, например едно динамо, преобразуват механична енергия в електрическа енергия. Това също е напълно невярно.




В действителност, няма директна връзка между енергията, която се съдържа в една батерия, и енергията, която консумира дадения електроуред, свързан към същата батерия.

Енергията, която се съхранява в батерията, се използва за създаване на дипол. Ако се върнете към горното видео, ще забележите, че енергията, нужна водещата да замахне с чинията във водата, е много по-малко от дългия живот на двуполюсния вортекс-тунел, който се образува в следствие от това.

По същия начин, батерията служи единствено за създаване на един дипол, за възбуждане на два взаимосвързани полюса.
Можете да кажете: Батерията се използва единствено за поляризиране на пространството.
Можете да кажете: Батерията се използва единствено за отваряне на портал между Пространството и Времето (както вече знаете, този портал представлява двойка портали, свързани с вортексен тунел).

Мрежата от проводници, която е прикачена към тази батерия, всъщност не консумира енергията, съдържаща се в самата батерия.

Мрежата от проводници, свързана с батерията, се изпълва НЕ от енергията в батерията, а се изпълва с енергията, бликваща от отворените портали между Пространството и Времето.




Това означава, че няма директна връзка между силата на една батерия... и силата на уреда, който уж "захранва". Защото тя не го захранва в действителност.

Представете си това като отварянето на люк в една подводница. Налягането отвън на подводницата е огромно. Това е Времевият домейн. Корпусът на подводницата е достатъчно як, и архитектурно съобразен, така че да постигне равновесие между външното и вътрешното налягане, за да се запази цялостта на системата/подводницата. Корпусът на подводницата е мрежата от проводници.

За да се изпълни подводницата с вода... е нужно нещо да наруши това равновесие, което прави подводницата Затворена Система.

Представете си, че люкът на подводницата има електрическа ключалка. Представете си, че тя се задейства от една малка, алкална АА батерия.

В момента, в който малката батерийка произведе единствен импулс от своята енергия, вътре в себе си, люкът се отваря. В резултат на това, в подводницата нахлува толкова силна водна струя, че може да откъсне главата на човек при директен сблъсък. След кратко време подводницата е пълна със стотици кубици вода.

Е... целият този изблик на агресивна, огромна и разрушителна енергия, от малката батерийка ли излезе?




Разбира се, че не. В малката батерийка никога не е имало такова количество енергия и е невъзможно да има. Но емпиричното случване е факт.

Тогава откъде е дошла цялата тази енергия?

- От Отвъдното. Цялата тази енергия идва ОТВЪН, от "околната среда" на Системата, която, както вече знаем, е самият Времеви домейн - онова, което е околната среда на Пространството. Батерията е послужила единствено за създаването на ПОРТАЛ между двете среди.

Това означава, че енергията, която дистанционното консумира, не идва от батериите в него и никога не е идвала.





Твърди се, освен това, че динамото е преобразувател на механична енергия в електрическа енергия. Нищо не може да бъде по-невярно.

Ръчката на динамото се върти с механична енергия. Това е съвсем вярно. Но тази механична енергия се използва за това да се поляризира пространството. човекът, който върти ръчката, просто избутва едната част от Пространството в единия край, и избутва другата част от Пространството в другия край... създавайки по този начин един дипол - създава два полюса.

С други думи - отваря портал. Механичната енергия отива за създаването на вортексен полу-пръстен, както можете да видите на видеото горе.

Водещата замахва с чинията, и създава дипол на повърхността на водата, на границата между двете среди. Същото се постига и с един оборот на динамото.

Оттам насетне... количеството енергия, което се бликва от Отвъдния свят, от Времевия домейн, и изпълва свързаната мрежа проводници... зависи единствено от налягането между двете среди. Зависи от налягането между Пространството и Времето. А НЕ от силата, с която се върти ръчката на динамото.



Значи всеки генератор и всяка батерия е всъщност източник на безкраен потенциал?

Точно така. Само че има един проблем с конвенционалните генератори и електрически вериги.

Проблемът е, че те са направени от умовете на така наречени "учени", които религиозно вярват в Ентропията и ревностно се стремят да възпроизвеждат Ентропията във всичко, което правят. И така, те измислят единствено Затворени електрически Системи, целенасочено и умишлено нарушавайки и възпрепятствайки естествения цикъл и кръговрат на енергията между световете и измеренията.

Какво означава това...

Това означава, че когато енергията на едно динамо(генератор) или една батерия се употреби за отваряне на Портал между Времето и Пространството... мрежата от проводници е така направена, че въобще да не може или дори да отблъсне прииждащия дебит на енергия от Отвъдното.

На всичкото отгоре, не само, че мрежата от проводници се прави неспособна да поеме прииждащата енергия... но и малкото енергия, която тръгва по проводника (компонентата от вектора на Пойнтинг, вижте по-горе), се насочва към унищожение на вече отворения Портал.

Това означава, че енергийната компонента на Пойнтинг (малкото, което се намира в проводниците), след като е преминало от Минуса към Плюса, се обръща, и се връща директно в Минуса. Без енергията да се преобразува във Време.





Това е същото, като да живеете в лайната си. Няма нито един организъм на този свят, който да оцелява в лайната си.

Когато червеите в пръстта изядат всичко, което има за ядене, и наситят пръстта с вермикулитна (червейна) тор, собствената им среда ги отравя, те умират, и на тяхно място идват гнилостните, трупни бактерии.

Когато лактобацилите се хранят с едно зеле, в един бидон, и наситят цялата среда с млечна киселина, те умират. Млечната киселина е собственият им продукт, и те не могат да живеят в него. Наследяват ги оцетните бактерии, които се хранят с млечната киселина, и я превръщат в оцетна.
Когато целият бидон се превърне в оцет, тогава оцетните бактерии на свой ред измират, и идва друг наследник.

Така, когато човек започне да се храни с лайната си... когато започне да взима лайна от гъза си, и да си ги слага обратно в устата... той не оцелява дълго.



И по същия начин - когато енергията е изминала пътя от Минуса към Плюса, тя трябва да умре там. От Плюса, тя трябва да премине в Отвъдното, където да се обнови и да се подготви за прераждане.

С други думи: От Плюса, енергията трябва да премине във Времевия домейн, БЕЗ да се връща директно в Минуса. Онова, което навлиза през Минуса, са капки от океана на Времето... които на свой ред преминават в нашия свят, привлечени от Плюса, и през него се връщат обратно в океана на Времето.

Не може енергията от Плюса да се върне в Минуса без смърт и прераждане.

Когато се направи по този начин, създаденият дипол (създаденият Портал) мигновено се разрушава, и потокът на енергията секва.



Какво се получава в следствие на това?

В следствие на това... налага се да направите още един оборот на динамото. Генерирате Портала отново... но понеже мрежата от проводници е така направена, че да връща лайната в устата без рециклиране, без прераждане, диполът мигновено се унищожава.

След като батерията излъчи импулс за отваряне на Портал, мрежата от проводници връща този импулс обратно, за да разруши същия този Портал.

И от батерията трябва да се вземе още един импулс, за отваряне на нов Портал. И пак, и пак, и пак, и пак... и пак... и пак...

Докато ръката ви не се измори да върти ръчката на динамото.




И всичко това се случва, защото нечии умове не предполагат, че има живот след смъртта - да, това религиозно схващане е в основата и на технологиите. Защото модерните технически умове са убедени, че няма други светове, освен нашия. Тоест - те са убедени, че нашият материален свят няма околна среда.

Следователно, те ДОРИ СЕ СТРАХУВАТ от мисълта, че енергията може да описва по-широк кръговрат... по-метафизичен кръговрат... от чисто материалното въртене в кръг между плюса и минуса.





И така, сега следва да разгледаме един малък спектър от безкрайните възможности за генериране на Свободна Енергия. Мога да ви разкажа само ограничените неща, които аз самият съм изучавал и съм се старал да проумея... не мога да ви разкажа всичко онова, което съществува като варианти.

Но се надявам, че малкото кътче от подходите за генериране на Свободна Енергия, върху което аз съм се концентрирал, ще е интересно и на вас.

[λ]

Ще ми се да спомена и да разкажа основното за някои много интригуващи изобретения, но те са по-сложни, и за да разкажа за тях, трябва да обясня много други неща. Иска ми се, например, да разкажа за двигателя на Едвин Грей, патентован през 80те години в САЩ, защото не само, че двигателят му е източник на Свободна Енергия, но и демонстрира качества на електрическата енергия, които "учените" смятат за невъзможни.

Например, двигателят на Грей показва, че електричеството може да произвежда и студ в един проводник, по обратния начин, по който произвежда топлина в един проводник. Тук не става дума за термо-двойка от проводници, направени от различни метали. Става дума за това, че както електричеството може да стопи една жица, то може и да образува скреж по нея и дори да я скове в лед, заради влагата в околния въздух. За да се случи това така наречено "студено електричество", обаче, волтажът трябва да е отрицателен.

Конвенционалната наука не само твърди, че студеното електричество е невъзможно, но освен това твърди, че е невъзможно да има такова нещо като отрицателен волтаж. Конвенционалната наука смята, че не може да съществува отрицателно съпротивление, но въпреки това, един от най-влиятелните учени в Америка, за цялата й история, Габриел Крон, работил в тясно сътрудничество с правителството на САЩ на времето си, изобретява отрицателен резистор. Това ще рече материал, който не само не възпрепятства протичането на електричество, но ПРИКАНВА електричеството да протича през него, дори когато няма електрически източник наоколо.



Естествено, всичко това е добре известно на истинските учени, и е отдавна открито, отбелязано и изчислено от истинските учени, бащи на класическата наука. За да разберем студеното електричество, отрицателните резистори и отрицателния волтаж, е достатъчно да прочетем за Пол Дирак...




Пол Адриен Морис Дирак (8 август 1902г - 20 октомври 1984г)

Дирак е бил английски теоретичен физик, с основополагащ принос за ранното развитие както на квантовата механика, така и на квантовата електродинамика. Той е бил Лукасиански професор по математика (особен академичен пост) в Кембриджкия университет, член на Центъра за теоретични изследвания на университета в Маями и е прекарал последните десет години от живота си в държавния университет на Флорида.

Освен другите си открития, той е формулирал Уравнението на Дирак, което описва поведението на фермионите и предвижда съществуването на анти-материята. Дирак споделя Нобеловата награда за физика от 1933г с Ървин Шрьодингер, "за откриването на нови продуктивни форми на атомната теория". Трудовете му също така формират основата на модерните опити за обединяване на Теорията на относителността с квантовата механика.

Приятелите и колегите му го считали за необикновен образ. Алберт Айнщайн казва за него, "Ходенето по зашеметяващия ръб между гениалността и лудостта е ужасно".Математическата му безупречност, обаче, означава, че е считан за един от най-значителните физици на 20ти век.




За да проумеем как така е възможно да има отрицателен волтаж и електричество със студени ефекти, е достатъчно да се запознаем с Дираковата дупка и с така нареченото Дираково море. Това е лесно да се схване от всеки нормален, здравомислещ човек, но поради някаква причина съвременните така наречени "учени" отказват да го направят, може би защото не им отърва електричеството да има много повече и непознати качества, отколкото се смята в заробващия свят на неефективните електроуреди и електроразпределителните мафии.

Няма проблем да преразкажа със свои думи тези въпроси, но това ще отнеме известно време, а и смятам, че новите идеи може да идват твърде в повече и твърде наведнъж на някои читатели.

Затова ми се струва, че е по-подходящо да оставя апаратите, основаващи се на по-любопитните феномени на Свободната Енергия, за по-късно и може би е най-добре да започна с нещо по-достъпно.






Зареждачката за акумулатори на Джон Бедини е един хубав апарат, който може да служи хем за практически цели, хем за учебно показно, защото представлява съвкупност от фундаментални ефекти на Свободната енергия. Разбирането на тези ефекти е ключово за онези читатели, които желаят да проумеят полето на простите апарати за Свободна Енергия.

Как сами да си направите такава зареждачка съм превел тук:

Наръчник за начинаещи

Наръчник за средно-напреднали

Наръчник за напреднали

Можете да откриете много хора в България, които успешно са репликирали това устройство. Бих ви насочил към форума на mazeto.net - форум за свободна енергия.





Няма да преразказвам тези наръчници, защото всеки може да ги прочете сам, достатъчно са достъпни. Искам да обърна внимание, обаче, на най-важните ефекти, които се свързват с наличието на Свободна Енергия.


Те са четири. По степента на тяхната важност:




Важно е да се проумее, че батериите не са буквални, а ПРЕНОСНИ резервоари с енергия. В действителност, батериите не съдържат електрическа енергия, или поне не буквално, не директно. Представата, че батерията е чаша, която се пълни с електричество, е погрешна и невярна.

Батерията, в действителност, представлява химическо състояние. Всяко действие, което разваля това химическо състояние, изтощава батерията; и всяко действие, което възстановява това химическо състояние, я обновява и съживява.




Масовите хора са свикнали да си представят, че зареждането на един акумулатор представлява включването му в електро-преносната мрежа и чакането да минат 12 часа. това, обаче, не е нужно.

"презареждането" на един акумулатор може да представлява и изсипване на електролитния му разтвор, и наливането на нов. Тази процедура може да отнеме и само няколко минути, а не 12 часа. Всъщност... когато се тегли чертата... подменянето на електролита ръчно отнема много по-малко механична енергия от ваша страна, отколкото отнема 12-часовото зареждане от мрежата. Механичният еквивалент на 12 часа зареждане от електро-преносната мрежа е много по-огромен, от механичния еквивалент на ръчното подменяне на електролита в акумулатора.

Следователно, ръчното "презареждане" на един акумулатор е много по-ефикасно от конвенционалното му електрическо "презареждане". С много по-малко изразходвана енергия постигате същия резултат.

Работата е там, че паричната себестойност на електролита е по-скъпа от тази на електрическата енергия от мрежата. Това, както знаете, е нещо фиктивно, защото водата във Венецуела е много по-скъпа от бензина например... така че монетарната стойност е субективна оценка, а не обективна себестойност. И въпреки това е факт, че подменянето на електролита ръчно не е нито финансово, нито екологично изгодно.

Но... какво бихте казали, ако имаше друг начин за възстановяване на химическото състояние на един акумулатор?

Например... какво бихте казали, ако облъчването на един изтощен акумулатор със звук възстановява вътрешното му химическо състояние по акустичен път, в следствие на което изтощеният акумулатор се превръща в максимално "презареден" за минути и то почти без вложение на електрическа или механична енергия?

Какво ще кажете - това не е ли проява на Свободна Енергия?

Презаредили сте един акумулатор безплатно. Тоест... получили сте една пълна чаша, даром от Бога. Сега този акумулатор, който беше празен, след като е бил облъчен от звукова честота за няколко минути, изведнъж е пълен отново. Ако уловите тази звукова честота с антена, ще се види, че звуковите вълни въобще нямат такова количество енергия, с което сега се е сдобил до преди малко празния акумулатор. Тя явно не е дошла от звуковите вълни. Тогава, от къде е дошла?

Не е дошла от никъде. Защото всичко това е една илюзия - НЯМА трансфер на енергия към акумулатора. Защото в него на практика НЯМА енергия, той не е резервоар.

Батерията е една среда, която е важно да е в подходящо химическо състояние. И всичко, което разваля или възстановява това химическо състояние, "презарежда" или "изтощава" батерията.





Джон Бедини не използва звук. Но използва друг метод. Този метод се състои в това, че влияе на йоните, вътре в батерията, които се предвижват от едната към другата й страна. Методът връща движението им наобратно, чрез минимално употребяване на електрическа енергия (защото това е вид електрически импулс), което на практика връща акумулатора към пълноценно химическо състояние на цената на пренебрежителни усилия.





Друг много важен ефект и метод за Свободна Енергия е методът на Хидравличната помпа.

Описал съм как действа Хидравличната помпа на блога си -> ТУК  //очаквайте скоро в Библиотеката на "Апокрифна Академия"//

Не съм превел оригиналния патент на Хидравличната помпа, понеже е безсмислено, това е нещо, известно и добре познато на всеки ВиК инженер. Но съм превел един по-интересен патент, в който става дума за това как един обем с мръсна вода може да се употребява, за да изпомпва чиста вода от чист воден източник. Става дума за това как два обема вода, които нямат връзка помежду си и не се смесват, си взаимодействат така, че без вложение на енергия от наша страна, единият обем да изпомпва със собствени сили другия обем.

Превел съм го -> ТУК  //очаквайте скоро в Библиотеката на "Апокрифна Академия"//

Започнал съм да превеждам и друг патент, свързан с Хидравличната помпа, но съм го оставил за по-късно. Идеята ми е просто да покажа на читателите, че има такова нещо.

Основното при Хидравличната помпа е, че е нужно наличието на първоначален лек наклон или течаща вода. Поради това, повечето хора си мислят, че Хидравличната помпа не може да изпомпва вертикално стоящ воден обем, който не е в хоризонтално движение.

Това не е вярно. Дал съм данните, че такъв патент съществува, и съм превел увода му -> ТУК  //очаквайте скоро в Библиотеката на "Апокрифна Академия"//




Защо говоря за вода?

Защото електричеството много често е сравнявано с вода и електрическите вериги проводници често са сравнявани с ВиК система проводящи тръби. Приликите между двете полета е поразителна. Всъщност, в Класическата електродинамична теория се говори за НАЛЯГАНЕ на електричеството, което е наречено ПОТОК. Чак на по-късен етап електрическото налягане започва да се нарича "волтаж", в чест на Волта, направил открития, свързани с този въпрос и родил едноименната мерна единица за електрическото налягане.

Един от най-известните американски професори - професор Ерик Лейтуайт - сравнява електрическите системи с водни системи в тази кратка учебна презентация от 1968г, изгледайте я:

Тесла е твърдял, че електричеството, освен всичките му известни характеристики, и редом с всички останали негови неизвестни характеристики, също така проявява и ИНЕРЦИЯ.

Ако един електрически поток бъде рязко прекъснат, запушен, в следващият момент системата от проводници понася ефекта от натиска на инерцията, която този електрически поток носи в себе си.

Освен това, казва Тесла, ако разреждането на един кондензатор бъде рязко прекъснато, кондензаторът възстановява част от загубения си волтаж. Ако прекъсването, затапването на електрическия поток, изливащ се от кондензатора, не бъде извършено достатъчно рязко, този ефект няма да се прояви. Само че, ако се направи достатъчно бързо и рязко, кондензаторът се сдобива с частичен волтаж. Тесла обяснява, че това налягане всъщност идва именно от инерцията на електрическия поток.


Джон Бедини използва този ефект като допълнение към ефикасността в акумулаторната си зареждачка. (Какво е кондензатор и как работи можете да прочетете в първия "Наръчник за начинаещи".)



Това ясно показва... че щом във ВиК системите има само задвижваща се помпа, която сама изпомпва вода, използвайки за това инерцията и налягането на самата вода... то очевидно е, че в полето на електрическите системи може да се направи такава верига от електрически проводници, която да действа като помпа, и електричеството да се накара само да протича, задвижвано от собствената си инерция и волтаж/налягане.

Това е важен принцип на Свободната Енергия, защото, както отлично се вижда при Хидравличната водна помпа, той е сигурен признак за една Отворена Система, направена от затворен кръг на проводници.







Друг, още по-важен принцип на Отворените Системи за Свободна Енергия, е Законът на Ленц, защото е директно свързан с вроденото в електрическия поток налягане.

Законът на Ленц гласи, че винаги, когато се генерира електроенергия в проводник, или когато електроенергия се прехвърля от един проводник на друг посредством магнетизиране на желязно ядро (електромагнитна индукция), в Системата възниква ОБРАТЕН, срещуположен електрически поток, който протича срещу първоначалния и по този начин отнема от силата му.

Ум не ми побира защо съвременните "електроинженери" не правят нищо по този въпрос и защо продължават да произвеждат апарати, в които Законът на Ленц действа в ущърб на вложената енергия, възпрепятствайки я и пречейки й да осъществи своя пълноценен кръговрат. По същество - Законът на Ленц е фактор, който Затваря една Система... ако е насочен в грешната посока.

Ако обаче законът на Ленц бъде насочен в неутрална посока, така че да не оказва никакво влияние нито върху генерирането на електрическа енергия, нито върху механичното триене на генератора... и още по-добре - ако Законът на ленц е насочен в ПОДПОМАГАЩА генерирането посока... тогава всеки генератор с лекота започва да проявява признаци на Отворена Система, и следователно развива характеристики на апарат за Свободна Енергия.

За да не развивам сух преразказ, можете и сами да прочетете това в добре конзцентрирано резяме, в две странички в "Наръчника за напреднали", Глава Пет - Проумяване Закона на Ленц






Но най-важният от четирите основни принципа на Свободната Енергия в апарата на Бедини е волтовия импулс.



Добре известно е в конвенционалната наука, че когато захранването на един електромагнит бъде рязко преустановено, по проводниците се възбугда много високо, обратно налягане, волтаж в обратна посока, и този импулс е толкова силен, че изгаря всякаква електроника и електрически компоненти от веригата. А ако този мощен импулс от обратно налягане не намери какво да изгори, за да напусне системата чрез енергийна трансформация в температура, тогава ще напусне системата под формата на искра - мигновена волтова арка, която може да е доста разрушителна.

Поради това, конвенционалните електроинженери са се научили да я потушават, отклоняват, сподавят или по друг начин да се отърват от тази волтова искра, от този обратен импулс, опитвайки се да предпазят електроуредите си от изгаряне. Без въобще да се замислят, че електроуредите им са произведени от собствените им ръце с архитектурен дефект. Затова това са "електроинженери" в кавички.

Нека цитирам абзац от "Наръчника за начинаещи":

Оптимизиране на енергийната възвръщаемост

В действителност, "електрическата наука" е съвсем наясно с малката волтова игла, появяваща се в една верига, когато заредена намотка бъде изключена от източника на ток. Този феномен като цяло се счита, че е:
1)  напаст, която
2) може да повреди електронните компоненти на веригата
3) освен ако по някакъв начин не е премахната.
4) Като цяло се вярва също така, че не е свързан със значително количество енергия, освен "свръх-волтовото" състояние, което за момент може да причини.

В този проект ще считаме, че тази малка волтова игла е:
1) от най-голяма важност за проумяване
2) и че трябва да се възползваме от нея
3) с цел възвръщаемостта на реалното й, но подценено, енергийно съдържание.

С изключение на тази една разлика относно значимостта и характера на феномена с волтовата игла, този проект е в унисон с всичко останало от класическото електроинженерство и електрически вериги.

Това, обаче, не винаги е било така. В зората на електричеството и електротехниката електроинженерите са били изключително любопитни към този волтов импулс, възникващ при рязкото прекъсване на захранването на един електромагнит.

През 19ти век са се правели множество машини, с едничката идея да произвеждат волтови искри именно по този начин. Наричали са ги "машини за електрически шокове" и функцията им е била човек да държи два електрода, произвеждайки електрически шокове, с които сам да се шокира и да изследва ефектите от това.

Можете да прочетете за действителността на онези времена в Първия наръчник по електротехника, написан от Дейвис през 1842г . Преводът е още в развитие -> ТУК

За жалост, нямам много време и колкото и да ми се иска да продължа с превода, за сега съм превел твърде малка част от този оригинален (буквално първия) наръчник по електротехника. Надявам се, че в най-скоро време ще имам време да продължа.





Сега, въоръжени с тези четири важни принципа и признака на апаратите за Свободна Енергия, можем да продължим с група генератори на енергия, които са ми любопитни лично на мен и върху които съм концентрирал вниманието си.

[λ]

Преди да продължим... тъй като следва да говорим вече много конкретни работи... искам да приключа с една кратка вметка.



Понеже това е форум за конспирации, мистика и езотерика, и поради това някак си технологичната тема никога не е намирала по-широко и задълбочено внимание в тукашната аудитория (освен в мое лице), искам да ви обърна внимание на ЗНАЧЕНИЕТО на тази конкретна тема. Понеже това се очертава да бъде най-конкретната ми авторска тема (не директен превод) по въпроса, искам да знам, че в даден момент съм обърнал внимание на читателите къде точно се нарежда тази информация в йерархията на нещата.

Винаги съм повтарял, че не може някой да отрича технологичната тема, но да твърди, че разбира от религии и езотерика; не може някой да отрича религиите и езотериката, но да твърди, че разбира от техническата тема. Когато дълбоко проумеете поне част от едното, ще започнете да разбирате малко от всичко останало. Китайците имат такава поговорка - че ако човек знае всичко за едно единствено нещо, той ще разбере всички други неща.

Максималната широчина не води до никъде, тя води единствено до объркване и възникване на въпроси, защото без да има достатъчна дълбочина, взаимовръзките между елементите липсват, невидими са. Постигането на максимална дълбочина води до усвояването на максималната широчина.




Затова насърчавам всички ви да се задълбочите заедно с мен в тази техническа тема, за да откриете за себе си взаимовръзките между нещата. Обясненото и разказаното до тук Е езотерика, то Е духовност. И то Е една конспирация. Само че езотерика, духовност и конспирация, разсъблечена от субективните сценарий и диви интерпретации. Това са нещата такива, каквито са, без непрогледния елемент на налудничавите метафори.

Убеден съм, например, че повечето от вас много добре разбират, че демонстрираното на горното видео относно полярностите всъщност представлява не само двата полюса - плюс и минус - но представлява също така и демонстриране на чакри. Прегледайте го отново:





Както виждате, това са чакрите на тялото. В случая - само две. Но в случая на тялото са множество - 7 главни и система от множество по-малки. И всички те са свързани с вортексни канали в определена последователност, йерархия и система. Тоест - всички те са скачени съдове, както навсякъде сте чели и както добер знаете от личен опит.

Сега обаче, чрез този физичен пример, човек лесно може да си даде сметка и за друго - къде се намират чакрите? Задавали ли сте си някога въпроса, какво се случва, когато се ампутира съответния орган или жлеза, която се свързва с определена чакра? Изчезва ли чакрата? Повечето от вас ще кажат, че не, защото тя се намира другаде - в аурата, да кажем, или в емоционалното тяло, например, или нещо такова. Но сега вече е ясен точният отговор - чакрите се намират на границата между двете среди. Не само това, но е ясно и друго - ако нямаше две среди, тогава чакрите нямаше да ги има. Единственият начин да съществуват, щеше да бъде вортексният тунел да срещне двата си края, за да образува затворен пръстен.

Това лесно ще ви отведе до отговора на други въпроси - как изглежда тялото на съзнанието, когато то се потопи в хомогенна среда и е далече от нейната граница? Отговорът е, че то може да изглежда само по един начин - като пръстеновиден тороид под някаква форма. Иначе не може да го бъде.

Дава се отговор на въпроса - когато човек спре да бъде човек... тоест, той спира да бъде човек още щом остави физическото си тяло, но да кажем, че стане нещо още по-различно от това... тогава какво е? - Отговорът е, че той се превръща във Време. Всяка енергия, когато спре да бъде енергия, се превръща във Време. И това се обяснява не само тук, в тази тема, това се обяснява още в предишната ми, не-авторска тема-превод за Резипрочната система.

Става ясно и коя е тънката граница между двете среди, между Времето и Пространството - това е скоростова граница (тоест граница, която е величина) и е скоростта на светлината. С други думи, една душа се превръща във Време, когато достигне определена величинна граница.



И така нататък. Можете да разберете много от нещата, които липсват като оригинално обяснение в полетата на религията, езотериката и конспирациите, където са облечени с двусмислени, нееднозначни, неконкретни и объркващи метафори и описателни приближения. Стига да поддържате концентрацията и вниманието си на ниво в тази тема, можете да разберете много истини за нещата.



След тази вметка, нека сега се задълбочим в някои конкретни апарати и системи и да поговорим как действат, каква е предисторията им, как се сглобяват с други от рода си, и прочие. Много от тях ще приличат на части от човешкото тяло. Други пък ще напомят за процеси, които се случват в психиката на човек. така че поддържайте възприятията си отворени и се старайте да извличате пълния смисъл от този технически обзор... или по-скоро разказ за истинската Свободна Енергия, така както присъства около нас на една ръка разстояние.

[λ]

Ще започна с малко предварителна информация...


ОГЛЕДАЛНИ НАМОТКИ


На английски думата е "bucking coils", тоест ритащи намотки, или намотки, биещи къч, както един кон или копитно животно рита назад със задните си крака.

Някои от вас определено няма да повярват на това, което ще прочетат тук. Това е нещо, което от една страна е толкова елементарно, толкова тривиално и добре познато, то си е направо факт от 10-ти клас, от гимназията... но едновременно с това е сложно, в една много особена светлина. Нещо, което хем заслужава да се опише подробно, хем от друга страна подробното му описание буди смях... просто защото е важно, но е толкова просто всъщност.

Вие вече познавате Закона на Ленц и вече сте наясно с проблемите, които създава и защо има неща, свързани с него, които трябва да се избягват, ако искаме да имаме Свободна Енергия.

Вижте горните намотки.

Както се вижда, това са огледални намотки. За да разберете какви полюси създават, когато през тях протича електричество, ползвайте следната картинка:






Човек веднага ще си помисли, че това е същото като да има една цяла, дълга намотка. И точно така го правят "електроинженерите" и точно на това мнение са "учените" - вместо две намотки, огледални една на друга, те правят една цяла, дълга намотка. И именно това е грешката.

Защото тук става дума за индукцията. Знаете, че когато се създаде един електро-магнит, има известен обратен ефект. токът протича през медния проводник, и поражда магнитен поток в желязната сърцевина. Да, но този магнитен поток на свой ред генерира електричестов в медния проводник, в медната намотка. И това вторично електричество е в ОБРАТНАТА посока на първоначалното.

Тоест, това е като да глътнете една хапка ядене, но да се задавите и част от нея да се върне в устата. Или да се задавите с таратор, да се изкашляте, в носа ви да дойде сопол, и като се издухате в носната кърпа, да установите, че сополът е парче крастевица.

Това не е Свободна Енергия. Това е едно недоразумение.




Ако обаче намотките бъдат две... тогава с магнитния поток в сърцевината се случва нещо особено. Магнитният поток от първата намотка УРАВНОВЕСЯВА магнитния поток от втората намотка... и в следствие на това електрическата енергия не се задавя в медния проводник.

Тъкмо обратното - забелязва се увеличение на електричеството, било то във волтажа (налягането), било то в ампеража (дебитите), зависи от експеримента.

Кликата на аматьорите-експериментатори няма достатъчно средства, за да изследва магнитния поток в желязната сърцевина на две огледални намотки... но множество репликатори подозират, че нещо особено се случва с магнитния поток. Някои твърдят, че това вече не е магнитен, че се преобразува в нещо друго, например някакъв вид лъчиста енергия (намеци към Тесла). Други репликатори пък смятат, че целия магнитен поток изчезва, защото един вид се "анулира".

Нямам представа каква е истината... само знам, че ВСИЧКИ АПАРАТИ ЗА СВОБОДНА ЕНЕРГИЯ ИЗПОЛЗВАТ ОГЛЕДАЛНИ НАМОТКИ.

Всички.

Пълен наръчник за Огледалните намотки можете да намерите тук, в този безплатен документ -> http://www.hyiq.org/Downloads/Guidelines%20to%20Bucking%20Coils.pdf



Сега по-скоро искам вече да продължавам с основното...




Генераторът на Кромри

До генератора на Кромри се стига лесно - просто трябва да прочетете Наръчника за напреднали на Джон Бедини. Там е обяснено всичко важно за предисторията на този генератор.

Повече за него се говори в лекцията на Питър Линдеман от конференция "Тесла 2016", казва се (Отвъд Наръчника за напреднали), пишете ми, ако искате да ви я пратя.

Както обяснява Питър Линдеман... Кромри патентовал един много интересен ефект.

Той занесъл тази постановка в патентната комисия, и им казал така:

Най-вдясно е малък електромотор, елемент 111. Следва, върху оста му, прекъсващо коляно, което го разкача от оста, елемент 118.

По-вляво следва същинският обект на патента на Кромри, същинският генератор. Той представлява две железни пръчки върху оста, с намотки върху тях, и те се въртят заедно с оста. Отгоре и отдолу на тях има П-образни магнити, елементи 109. За удобство, те са представени като електро-магнити, но Кромри подчертава, че няма никакво значение, и те могат да са и постоянни магнити - например, неодимови.

Когато двете железни пръчки се въртят между тези два магнита, в намотките върху железните сърцевини се генерира ток. Този ток се събира от четки - ако проследите жицата, ще видите, че тя отива до два медни пръстена отляво и отдясно на генератора, и тези медни пръстени се търкат в проводящи четки. Така се събира тока от въртящата се ос.

Токът се отвежда към измервателни уреди. Онзи елемент, 122, онези квадратчета - това са просто крушки. А пресечените на кръст намотки представляват просто ом-метри... или ампер-метри... не запомних. А и няма никакво значение. Те не са част от машината, абстрахирайте се от тях, все едно ги няма. (онези по-вляво също)

По-вляво следва голям маховик. Някакво голямо колело. То служи за запазване на инерцията на въртене, и за да може въртенето и оборотите да се следят по-добре, а и за да може генератора да се завърта до висока скорост чрез засилването на този маховик, не само с малкия електромотор най-вдясно.

Най-вляво е монтиран стандартен, напълно конвенционален електро-генератор. Например динамо, от най-разпространените видове динамота.





Демонстрацията е следната:


Кромри включва електромотора, и с негова помощ маховика развива максималната си скорост. Генераторът на Кромри се върти, и стандартното динамо също се върти.

Първо... генераторът на Кромри генерира забележително повече ток от стандартното динамо. Но това не е интересното...


Интересното е, когато Кромри разкача електро-мотора от колянната става... и оста вече е освободена от тяговата сила. Маховикът спира след броени секунди, тъй като, както знаете, в стандартните генератори и динамота има електро-магнитно триене - Законът на Ленц.

Стандартна физика. Всичко е нормално.



След това Кромри отново, с помощта на електро-мотора, развива максимална скорост на маховика. И двата генератора се въртят и генерират ток - неговия, и стандартното динамо.

Тогава, заедно с електро-мотора най-вдясно, Кромри изключва и стандартния електрически генератор, динамото, най-вляво.

Сега генераторът на Кромри е оставен да се върти сам на оста, заедно с маховика, без нищо да му придава допълнителна инерция.

Генераторът на Кромри се върти... и се върти... и продължава да се върти много минути. А спирането му е толкова плавно, че забавянето на големия маховик наподобява нормалното отмиране на инерцията на един пумпал, който се бори единствено с въздушното триене и неизбежното триене в лагерите.



Защо?

- Защото в генератора на Кромри няма Закон на Ленц. Там няма електро-магнитно триене, както го има в стандартните обикновени генератори.



Къде е тук Свободната Енергия?

- Много просто. За да произвежда ток, стандартното динамо се нуждае от постоянно инвестиране на инерция, през 100% от времето. За да произвежда ток, генераторът на Кромри се нуждае от инвестиране на инерция само през 5% от времето.

Това означава, че генераторът на Кромри се нуждае от механично въртене само през 5% от времето.

Защо? - Защото той не унищожава дипола. Ленцовият обратен енергиен поток Затваря Системата, но Ленцовият обратен поток при тази машина е заобиколен. Тази машина, този вид генератор, така направен, не унищожава отворения Портал, през който Времето се превръща в Енергия и навлиза в проводниците. Затова генераторът на Кромри продължава да се върти БЕЗ ВЪТРЕШНО СЪПРОТИВЛЕНИЕ - той не извършва постоянната работа по отваряне на Енергийния Портал.



На всичкото отгоре... количеството ток, генерирано от генератора на Кромри, е предостатъчно, за да задвижва собствения си електро-мотор през 5% от времето.




Къде е "магията"?






Огледалните намотки. Джон Бедини и Питър Линдеман докладват, че ако генераторът на Кромри се построи по друг начин, например ако вместо отделни, огледални намотки, се сложат цели, продължителни намотки, от край до край на всяка пръчка... генераторът СПИРА да демонстрира онова, което е защитено в патента, е започва да се държи досущ като съвсем обикновен електро-генератор.

Запомнете това, ще ни трябва по-късно...




Питър Линдеман обаче не започва, откъдето започнах аз сега (от Огледалните намотки). Неговият увод в лекцията е друг, и ще ви го преразкажа.


Питър започва да разказва за едно време, когато двамата с Бедини били млади. Характерно за онези времена било, че ако човек намери изоставена кола някъде, потънала в треволяци и цялата ръждясала, или пък ако реши да извади кола директно от някоя автоморга, човек можел лесно да я приведе в движение отново.

Трябвало само да я качи на някой хълм, и да я пусне да се търкаля надолу. Когато стигнела подножието на хълма, акумулаторът на колата вече щял да бъде напълно годен да направи контакт и да я пали без проблем... и човек можел да си кара бракмата, докато не се счупи нещо основно по двигателя.

Защо било това възможно? Защото в миналото динамотата се произвеждали различни. Динамотата в колите, произведени преди 70те години, които зареждали акумулаторите, излъчвали особен електрически сигнал.

Те излъчвали пулсирано електричество - права DC черта (прав ток), завършваща с внезапен и силен волтов импулс. Тоест, на всяка DC квота електричество имало нещо като хлъцване, волтажът на DC импулса изведнъж скачал до небето за много кратък миг. Сигналът, с други думи, бил нещо като прекъсната линия, като всяко протичане на ток завършвало с един остър шип.

Този специфичен електрически сигнал съживявал и най-умрелия акумулатор, а ако мъртвеца се зареждал всеки ден с този сигнал, той дори се връщал към оригиналното си производствено състояние, дори се представял с няколко процента по-добре от производствените характеристики, описани на етикета му.

И така... след време... Бедини разработил неговата зареждачка за акумулатори, чиято основна цел е да постигне точно този висок волтов импулс, и да го подава на акумулатори.

Знаете ли кое друго нещо генерира точно такъв импулс?



Генераторът на Кромри.

Сигналът от него е именно права, накъсана DC черта, като всеки залп завършва с много висок волтов импулс.

Така че генераторът на Кромри е DC генератор. Което аз намирам за интересно.





Когато прочетох всичко това, веднага се замислих, "Виждал съм някъде тези огледални намотки...". Това не е нищо особено де, защото ВСИЧКИ апарати за Свободна Енергия имат огледални намотки, има си хас да не съм ги виждал преди. Но в схемата на Кромри имаше нещо особено, нещо специфично.

В неговата схема виждах Подковата на Лийдскалнин.



"Държачът на вечно движение" на Лийдскалнин е просто различна архитектурна реализация на железните пръчки в роторната част на Кромри.

Най-особеното при тази Подкова са импулсите. Както сте прочели в линка, един мъничък електрически импулс е достатъчен да залепи Пазителя на Подковата много силно за нея. Винаги съм си мислел, че това са несъразмерни неща - механичният/гравитационният, ако щете, еквивалент на този импулс от малка АА батерия просто не отговаря на количеството електричество. Винаги съм си мислел, че трябва да има начин този механично-гравитационен еквивалент да може да се обърне в своя истински електрически еквивалент. Тоест малкият импулс от АА батерийката да бъде разгърнат в някакъв сериозен и мощен електрически импулс (КПД>1).

И има такъв начин.

Преди да стигна до него, ще трябва да разкажа за още няколко неща...

Например - как попаднах на Наръчника по електротехника от 1842г.

Важно е, защото попаднах на този учебник, докато се опитвах да намеря повече информация за Лийдскалнин. Както знаете, Лийдскалнин е обичал да виси в библиотеката на щата, в който се намирал. Забравих коя точно беше... Но Лийдскалнин умира през 1951г. Това е цели 100 години след написването на първия Наръчник по електротехника.

Така че, ясно е, че лийдскалнин е ЧЕЛ този наръчник. Нещо повече - тази Подкова, Държачът на вечно движение, както той го нарича, не е негово откритие. Това е описано в наръчника, и вече съм го превел -> ТУК. (фигури 50, 51 и 53)

Така че ясно е, че това нещо, което съвременните професори в университетите не могат да обяснят (а някои твърдят и че е невъзможно) е всъщност част от стандартния експериментариум още от зората на електричеството през 19ти век. И Лийдскалнин го е открил там, в тази книга, в щатската библиотека, и го е използвал.

Нещо повече: ако се загледате в КОРИЦАТА на този първи наръчник по електротехника... ще видите, че тя е стилизирано обрисувана с някаква шарка - именно енигматичният символ за магнетизъм на Лийдскалнин.


Така че... това не е просто символ на двата вортексни полюса, върху граничното лице между средата на Пространството и средата на Времето. Това е кодирано послание, което Лийдскалнин отпраща към хората от съвремието си, и посланието гласи - "Прочетете тази книга!"






Но всичко това настрана за сега...  Моят централен въпрос беше, как пълноценно да използвам този вид безленцови генератори (така се наричат в литературата), които нямат вътрешно електро-магнитно съпротивление, за да си задоволя собствения интерес. Постоянно измислях всякакви схеми за впрягането им към някакъв източник на движение, защото не е толкова лесно една система да се самозахранва. Аз първо не съм инженер, второ не съм електроинженер, и трето възможностите ми да правя неща са ограничени, защото нямам машини и нямам пари за достатъчно инструменти.

Освен това... имам и други, лични съображения, поради които ми е нужна наистина проста машина. Много по-проста от москвич или калашник.

Има много, много варианти, но аз постоянно търсех съвършеното решение, търсех идеалното нещо. Все още го търся, в известен смисъл.. но това ми търсене ме отведе до следващия епизод патентовани изобретения.

[λ]

От това страдат повечето хора от населението на Земята - от мислене с вътрешно съпротивление на мисълта. В окабеляването на мозъка нещата някъде не са правилни. Има някакво неравновесие между еднакви, огледални елементи, което създава вградено вътрешно съпротивление, което действа като спирачка. Поради това, мнозинството от хората се нуждат от постоянен поток на стимуланти - било то битови наркотици, хранителни пристрастия или чисто емоционална зависимост към определени обстоятелства и ситуации. Без постоянно подаване на стимуланти - няма мотивация за поемане на личната отговорност за факта на собствения живот.

Постоянното разсъждаване в условията на вътрешно съпротивление води до развиване на житейския предразсъдък, че животът дължи нещо на човека. Че животът е длъжен постоянно да го снабдява със стимуланти, за да продължава да функционира, след като веднъж е създаден. Цял живот в състояние на вътрешно съпротивление, човечеството не вярва, че човек е създаден със свбоден избор. Въобще не им хрумва, че да си жив, означава, да носиш отговорност за това, че живееш и не че Светът е длъжен да поддържа дадения ти живот, а че човек е длъжен пред Света отговорно да стопанисва получения живот.

Така, битуването в състояние на вътрешно умствено съпротивление Затваря Системата. Човек започва да живее в пашкула на една илюзия за света - в една Матрица. Поради това, че неговият ум започва да представлява Затворена Система (в която всичко, което се опитва да влезе отвън, среща съпротива и в която на всичко онова, което иска да я напусне, му се пречи да го напусне) животът на човека се скъсява. Първоначално хиляди години, жизнената продължителност на поколенията постепено спада до съвременните средни максимуми от 70-80 години - точно както един генератор стремглаво забавя обороти и спира, когато е оставен единствено на собствената инерция, в условия на активен Закон на Ленц.

Така че нещо трябва да се промени в мисленето на човека. Нещо в окабеляването на мозъка му - целият му вътрешен свят трябва да се преизгради и преподреди - за да се върне обратно на Божествената пътека. Но това преподреждане и преизграждане не трябва да стане по кой да е начин - а трябва да стане по ПРАВИЛНИЯ начин. Трябва да се преоткрие, да се преизгради и препострои онзи вътрешен свят, в който Законът на убийственото Съпротивление е неактивен. И на тази идея й викат религия, религиозност. Преизграждане на онзи Вътрешен свят в собствената Вътрешна вселена, който не ограбва живота от мотивацията му да продължава да съществува.





Без повече да се отклоняваме, в търсене на правилното равновесие между източник-посредник-преобразувател, човек започва да изследва апаратите за възприемане на енергия от околната среда.

Трябва да проумеем, че когато става дума за така наречената "енергия от възобновяеми източници", това, че енергията идва от възобновяеми източници, не означава нищо само по себе си.

За да имаме налице Отворена Система, и следователно Свободна Енергия, освен възобновяем източник, на нас ни трябва и подходящ приемник, който да не Затваря Системата поради сподавен дебит или поради ниския си потенциал да възприема дебит от околната среда. Това се отнася не само за "плитките апарати", които бъркат в околната механична среда, но и за "дълбоките" апарати, които бъркат в граничната зона между Времето и Пространството. Нужен е приемникът - независимо дали архитектурно-механичен или чисто пасивно-електротехничен - да бъде адекватен, и да не Затваря Системата.

След като източникът е определен и добре опознат, и след като сме избрали добър приемник на навлизащия отвън дебит, Системата трябва се завършва от КОНСУМАТОРА. "Учените" и "електроинженерите" не разбират това. Ние с вас трябва да проумеем, че НАЧИНЪТ ПО КОЙТО Е КОНСУМИРАНА ЕНЕРГИЯТА ("консумирането" на енергия по-добре да се нарича "преобразуване") ИМА ЗНАЧЕНИЕ. Това е принцип навсякъде в природата - растенията много добре знаят, кога част от тях е отхапана от тревопасно животно, и кога част от тях е откъсната в следствие на механична повреда в следствие на други обстоятелства. И растенията реагират РАЗЛИЧНО, в зависимост от това как са загубили своя част.

Същото е в техниката. Нужно е с вас да си дадем сметка, че всички електроуреди на пазара в момента, достъпни за закупуване от цивилния частен потребител, Затварят Системата.

Малко по-късно ще ви обясня защо е ИЛЮЗИЯ И ЗАБЛУДА, че Свободна Енергия може да се подаде на стандартни електроуреди. За сега просто имайте предвид, че Цялата система представлява: Източник (околна среда) - Посредник (приемник) - Преобразувател (консуматор)... И ВСЕКИ ЕДИН от тези три елемента трябва да Отваря Системата. Не бива да я Затваря.



Наскоро аз открих за себе си идеалния Приемник на енергия от околната среда. Това изобретение напълно задоволява моите намерения, а ще го опиша тук пред вас сега, защото ми е нужно като удобен мост, за да продължим към следващата част от принципите на Свободната Енергия.








Вятърната турбина на Майкъл Уотърс

Разбрах за нея съвсем наскоро от конференцията "Тесла 2016".
Лекцията не е особено задоволителна, а и явно е първата на Майкъл, понеже е ужасен презентатор. Въпреки че приятелите му го рекламираха като "човека с турбината", той казва само две-три изречения (буквално) по този въпрос и почти не го споменава.

По-късно разбрах защо е така. Майкъл всъщност току що е кандидатствал за патент върху този нов вид турбина и той още не му е връчен. Връчването на патент отнема поне около една-две години, а трябва да се има предвид, че патентът му се опитва да защити едни скандални твърдения, в едно от най-експлоатираните полета за енергодобив на "зелена енергия" (от възобновяеми източници) и това би създало силно земетресение на този пазар. Така че патентът му най-вероятно ще се забави известно време и Майкъл просто не иска някой да се възползва от това.

Но лекцията на майкъл я рекламираха и с нещо друго - че щял да ни даде, на нас - жалките, отчаяни лаици, борещи се с чудовищното статукво на Сатанинската световна измама - най-издръжливия аргумент, с който да запушим устата на всеки академичен авторитет, който твърди, че Свободната Енергия е невъзможна. И това си заслужава.

Майкъл разказа, че бил на някаква научна конференция на Националната научна академия на САЩ във Вашингтон... и там, бидейки активист за Свободната Енергия и Отворените Системи, Майкъл си направил устата, вклинил се в дебата и точно когато спора започнал да се разгаря (както винаги), затапил целия симпозиум с един единствен аргумент, срещу който никой не успял да възрази... така че на практика Свободната Енергия негласно била приета за факт от всички на конференцията на Националната научна академия.

И този аргумент е енергийната плътност. Майкъл атакувал, както казва, "най-фундаменталното религиозно вярване в науката" - енергийната плътност - но не получил нито един отрицателен отговор, просто съгласие, примесено с голяма доза шок от страна на множество висши академици и представители на американските университети.




Знаете ли каква е абсолютната дефиниция за една Затворена Система? - Енергийната плътност трябва да бъде константа (постоянна), независимо от мащаба на системата.

Ако имате един литър бензин... десет литра бензин... хиляда литра бензин... Колкото и много бензин да имаме като обем, количеството енергия, което се съдържа в един литър бензин, няма да се промени. Нали? Има логика. така пише във ВСИЧКИ УЧЕБНИЦИ ЗА ОСНОВНО И СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ. Да... ама не...

Ей така. Пише го... но просто не е вярно. На ПРАКТИКА - не е вярно.

Това е просто един предразсъдък във физиката - нищо повече. Стандартната физика твърди и лъже учениците, право в очите: че няма значение колко голям изглеждаш, или колко малък изглеждаш, енергийната пълътност винаги остава една и съща. И това е просто една лъжа.




В действителност... истината на практика е... че всички емпирични наблюдения категорично показват, че енергийната плътност се увеличава, когато размерът се намаля. От химически реакции до ядрени реакции, чак до материя-антиматерия реакции, енергийната плътност РЯЗКО се увеличава с намаляне на размера.

И колкото по-малко бензин се впръсква в двигателя, толкова повече енергия се освобождава от веществото. Бензиновата пара има много по-голяма енергийна плътност от бензиновата струя. И то е факт при двигателите с вътрешно горене. И въпреки всичките емпирични примери навсякъде във физиката, "академиците", "физиците" и "учителите" продължават нагло да повтарят познатата лъжа в учебниците.

На този аргумент от страна на Майкъл Уотърс никой от колегиума на Националната академия на науките в САЩ не можал да се опълчи.

С което Майкъл доказва тезата си - създаването на Затворена Система е невъзможно. Следователно 100% от модерната така наречена "теоретична физика" е един пътуващ цирк, един абсурд.



За нас е важна обратната формулировка - когато една Система бъде Затворена, тя прогресивно започва да се самоунищожава, защото Затварянето на коя да е Система развенчава същетвуването й.








Нека разгледаме новата турбина на Майкъл Уотърс:

Когато става дума за вятърните турбини, ключовият фактор в енергийното им уравнение е повърхността на съприкосновение. Както виждате на картинката, цялата тяга на турбината идва от налягането, което вятърът упражнява върху повърхността й. Нали така?

Да си зададем тогава въпроса - Къде за бога е лицевата повърхност на конвенционалните витлови турбини? Тя представлява приблизително 5% от целия радиус на перката! На практика, единственият вятър, който има смисъл, е онзи, който удря и упражнява перпендикулярно налягане върху витлата, нали така? Цееееелият останал вятър е съвсем безсмислен. Това е лудост.

Майкъл Уотърс прави единственото разумно нещо, и това е да осигури 100% от лицевия радиус на турбината, и да го изложи на 100% от вятърния поток, за да черпи максималния енергиен капацитет на пространството.






Следващият въпрос е защо витлата - или по-точно хрилете - са под такъв ъгъл и защо е добре да имат тази леко извита форма.

Отговорът не е логическо заключение, а е по-скоро директно емпирично наблюдение. Наблюдавайте какво се случва, когато права водна струя удря равна, гладка, перпендикулярна повърхност:






Водата, когато й се предостави свобода, не се отклонява никога под прав ъгъл, когато пада върху перпендикулярна повърхност. Тя се отклонява по Фи-вектора, а Фе-вектора, както знаете, е още по-добре видим в питата на слънчогледа.

Още от средновековието са налични уравненията за изчисляването на Логаритмичната спирала и не е проблем спиралния логаритмичен вектор да се предвиди математически с абсолютна точност.







Логаритмична спирала // Архимедова спирала

Логаритмична спирала, равноъгълна спирала или спирала на растежа е себе-подобна крива, която често се среща в природата. Логаритмичната спирала за първи път е описана от Декарт (31 март 1596г – 11 февруари 1650г) и по-късно е изследвана в дълбочина от Якоб Берноули (един от многото известни математици от рода Берноули, 6 януари 1655г - 16 август 1705г), който я нарекъл "Spira mirabilis", Чудната спирала. Якоб Бернаули искал такава спирала да бъде гравирана на надгробния му камък, заедно с фразата "Eadem mutata resurgo", "Въпреки че съм променен, ще се въздигна/възникна/възкръсна същия", само че, поради грешка, на камъка му вместо това била гравирана Архимедова спирала.



Няма какво повече да кажа за турбината на Майкъл Уотърс... не и преди официално да му връчат патента, където със сигурнос тще пише повече неща. Явно, понякога е добра идея централното лице да представлява идеално оформен конус, както се вижда на горната снимка (алуминиевата турбина). На мен това ми говори за вортексна тръба - друго много класическо изобретение, служещо за дистилация на два обема течност или газ с различни температури... но не искам да правя публикацията излишно тежка.

Наоколо имах два видео-материала, за които Майкъл Уотърс е съдействал, които демонстрират колко по-ефисна и колко по-чувствителна е неговата турбина в сравнение с конвенционална перка... но за огромно съжаление не мога да ги намеря сега и нямам време повече да ги търся. Но можете да разсърфирате в YouTube.com, има доста репликатори. Имайте предвид, че Уотърс твърди, че неговата турбина се завърта дори и тогава, когато скоростта на вятъра е по-малка от 1.6 км в час.

В стремежа си абсолютно да се запозная с най-авангардните принципи на турбините, изрових най-популярните патенти по въпроса. И, както знаете, една от най-популярните турбини в света и до ден днешен е водната турбина на Тесла.

Ако прочетете внимателно патента на Тесла за водна турбина, ще стане ясно, че изключително високата й ефикасност се дължи именно на това, че тесла се съобразява с Фи-вектора на водните микро-поточета, които предпочитат да се плъзгат между две повърхности под траекторията на логаритмична крива. Тесла обосновава силата на турбината спрямо налягането на входящата вода чрез изменението на траекторията на логаритмичната крива, която водните молекули предприемат.



http://teslauniverse.com/nikola-tesla/patents/us-patent-1061206-turbine

Този линк, между другото, към сайта "Вселена Тесла", е страхотно полезен. Тесла има патенти за всиииииичко, което може да ни потрябва в тази тема. Аз не виждам никаква причина човек да ползва други електроуреди, а не тези на Тесла, като допълнение към системата за Свободна Енергия, на която се е спрял. Скоро ще се върнем към този сайт.

За сега, важното тук е, че Тесла е патентовал супер-ефикасна водна турбина на принципа, че при съприкосновение с твърда повърхност, микро-потоците на водната струя избират да следват Фи-вектора на логаритмичната спирала. Това се е случило на 17 януари 1911г. През 2016г, 100 години по-късно, Майкъл Уотърс се опитва да патентова вятърна турбина, разчитаща на същия принцип - използване на максимално контактна повърхност със струята под налягане (точно като Тесла), и използване на Фи-вектора на логаритмичната спирала на въздушните микро-потоци (също като Тесла).






Добре.

Да кажем, че сме се спрели на нашия Приемник от Източника на възобновяемата околната среда. Да кажем, че това ще е - турбината на Майкъл Уотърс.

Този приемник сега следва да ми генерира електричество. И аз разсъждавах за всякакви варианти на безленцови генератори, които да се вържат към тази турбина. Вие веднага разбирате, че турбината на Уотърс може, и ТРЯБВА, да се върже към безленцов електро-генератор, например генератора на Кромри. Получава се чудесна комбинация, защото вятърът е нещо непостоянно, както знаем, а пък генераторът на Кромри, бидейки безленцов, запазва инерцията си много дълго време поради липсата на вътрешно, вградено магнитно триене.

Така че комбинацията между тази турбина и генератора на Кромри например е много добра, защото тази комбинация ще се нуждае от вятър само 5% от времето... за да генерира електричество през 100% от времето. Ето ви една хубава идея. Бих гласувал за нея всеки ден.





Само че исках повече. Ако мога да намеря поне един недостатък в генератора на Кромри, това е, че има триене в лагерите. Аз не съм привърженик на триене в лагерите. Според мен, от много десетилетия на човечеството му е известно как да прави изцяло магнитни окачвания, и радиално и аксиално, без абсолютно никакво механично триене.

Когато седнем да помислим, лесно ще разберем, че не можем сами да си произведем лагери без заводи. Заводи, това ще рече развита индустрия. Замислете се, че в случай на Армагедон и затриване или влошаване на цивилизацията, първото нещо, което ще усетим като остър недостиг, след като индустрията се срине или се върне векове назад, ще бъдат лагерите. На практика, те са единственото решение, чрез което имаме сравнително функционална осева ротация в механиката. А всяко решение, което е единствено и незаменимо, е равносилно на отчаяна позиция.

И преди, на други места, бях изровил материали за пълно аксиално и радиално магнитно окачване. Става дума за "магнитната яма" на Николаев. Лошите новини са, че не е имало нищо ново по въпроса оттогава насам.



Така че, ще направя компромис - така разсъждавах. Да кажем... ще вържа турбината на Уотърс към генератора на Кромри, и ще заменя лагерите от аксиално точково триене (отпред и отзад) и пълно радиално магнитно окачване.

Ето как се прави, на долното видео:




При ос от подходящ материал, точковото триене в стъклена повърхност ще е вечно (няма да има износване). Вярно е - турбината ще е свободна и ще е способна на поклащане. Само че тя ще е стабилна, знаете ли защо? - Заради конуса в централната й лицева повърхност. Заради комбинацията на въртене с конусовидна лицева повърхност, самият вятърен поток ще стабилизира турбината.

Ох... не исках публикацията да става тежка... но ще трябва. Ще обясня защо вятърът ще я стабилизира.


Когато нещо изпитва налягане от всички страни, това е формула за неравновесие. Като да стискаш сапун в шепи - той постоянно ще се опитва да избяга и рано или късно ще успее. При центробежните и при центростремителните сили е едно и също.

Успешната формула за стабилизиране е да има наличност И НА ДВЕТЕ - и на центробежно движение, и на центростремително движение. Не е нужно да са в пропорция 1:1, всъщност противоположното напрежение трябва да е налично само в малка степен, за да се постига стабилизиране.

Когато вятър (или вода) духа циклонно към конусовидна повърхност, това се нарича Вортексна тръба.



Просто напишете "vortex tube" в Гугъл -> Изображения, има много картинки. Избрах тази, защото стрелките личат добре.

Вортексната тръба e изобретена през 1931г от френския физик Джордж Ж. Ранк (Georges J. Ranque) Германският физик Рудолф Хилш (Rudolf Hilsch) подобрява дизайна й и публикува широко разпространен документ през 1947г относно устройството, наричайки го , буквално Wirbelrohr - вортексна тръба. Така, Вортексната тръба, позната и като вортексна тръба на Ранк-Хилш, е механично устройство, което разделя компресиран газ на топъл и студен поток.

Когато един обем газ придобие вортексна динамика, по-топлият обем от него отива в периферията на вортекса, а по-студеният обем от него се концентрира в сърцевината, близо до централната ос на вортекса. В края има нещо като клапан - конусен отразител, по периферията на който е отворено. Така, топлият обем на газа праминава, но студеният обем на газа се отразява от конуса, прави тороиден завой, и се обръща наобратно, през централната кухина на газовия вортекс, и излиза от другата страна на тръбата.

Това означава, че ако вдухате въздух със стайна температура във вортексната тръба, например 20 градуса, щу разделите този въздух на два обема - единият ще е с температура 30 градуса, а другият ще е 10 градуса. (Грубо казано, разбира се).

Разбирате, че това е изключително полезно и гениално механично устройство. Ще се върна на него по-късно в тази тема.



Но нас в случая ни интересува друго. Интересува ни това, че по цялата лицева повърхност на турбината на Уотърс ще има високо налягане, и то ще се използва за генериране на нужната инерция за генератора на Кромри... Но точно на върха на конусовидната повърхност ще има НИСКО налягане... заради онзи газов тороид, който се образува, когато по-студеният въздух обръща посоката и създава ВСМУКВАНЕ на върха на конуса.

И точно заради този ефект въпросното полу-магнитно окачване, с точково аксиално триене, всъщност ще бъде много стабилно. А триенето ще е почти несъществуващо. Ще имаме налице една доста вечна машина. Но най-важното е не само това, че няма да има износване, заради това че няма да има лагери, ами това, че ДАЖЕ и машината да се счупи, на нас няма да са ни нужни лагери, за да я поправим. Тоест, поддръжката на тази машина не зависи от развитата индустрия и е добро решение във времената след края на света например...



Имаше само един проблем... както си разсждавах...


При такова окачване, генераторът на Кромри НЕ Е най-удачният вариант.

Не ме разбирайте погрешно - това е една прекрасна система! Системата от турбината на Уотърс и генератора на Кромри е система, която има нужда от вятър през 5% от времето, за да произвежда електричество през 100% от ремето... произведената електроенергия, доколкото зависи от турбината, е 12 000 % повече от перкова турбина със същите размери, а доколкото зависи от генератора - още няколко пъти повече от който и да е конвенционален електро-генератор с погрешно впрегнат Закон на Ленц. И на всичкото отгоре от тази система ще излиза точно онзи особен DC токов сигнал, който почти по магически начин възкресява от гроба всички видове провалени акумулатори. Единственото което остава, е да вържете тази система към батерията от акумулатори на една стандартна фото-волтаична домашна система, само че без фото-волтаичните панели, които трябва да отидат в кофата, а вместо тях батерията от акумулатори да осигурява електроснабдяване на дома от вашата самоделна Уотърс-Кромри система!

Това е наистина великолепно решение!




Работата е там... че аз просто имам фобия от лагери. Ако на вас не ви е проблем да ползвате лагери и постоянно да мислите за тяхното износване, тогава би трябвало да сте доволни.

Чел съм за Тесла, че той си представял функционирането на машините си с такава точност, че на ум можел да определи износването на лагерите им, в каква степен ще е и след колко време. Имам чувството, че ей такава фобия ме тресе. Затова на мен това не ми е достатъчно.



И в този ред на мисли - не, генераторът на Кромри не е добър вариант, защото странично разположените магнити в него постоянно ще упражняват дестабилизиращ натиск върху радиалното магнитно окачване на роторната ос. Проблемът е, че радиалното магнитно окачване, поне както е реализирано в този си елементарен вид, разчита на странично разположени магнити. Странично, магнитите са много по-слаби, отколкото директно пред лицата на полюсите си. А нужните постоянни неодимови магнити, които излъчват енергия към генериращата роторна част, са разположени с лице към нея. Те ще влияят много по-силно на оста, отколкото радиалното магнитно обезпечаване, и ще създават много силни смущения. Дори не съм сигурен дали това магнитно окачване е възможно при това архитектурно положение на генератора.







Така че си зададох простия въпрос - Трябва ми безленцов генератор, който да е съвместим с осевото въртене, без да го смущава, кой ли може да е този генератор?

Така попаднах на едно друго устройство за Свободна Енергия...

[λ]

Вече трябва да сте забелязали, че колкото по-назад се връщаме в историята, толкова по-открито се говори за Своодната Енергия и толкова по-малко религиозни догми и табута има в официалния физичен свят. Освен това, колкото по-назад се връщаме в историята, толкова повече гениални учени и изобретатели има на квадратен километър.

...
Получих помощта на няколко научно осведомени господа, които ме подкрепиха в описанието на различните инсрументи, експериментите които могат да се извършват с тях, и принципите от които зависят. Целта, която се преследва, е във всички случаи да се констатират наблюдаваните факти, и да се обобщят само дотолкова, доколкото позволява процеса на откривателското изследване. Теориите, засягащи магнетизма и електричеството в тяхната взаимовръзка, които са обсъждани в научните издания в Европа и Америка, все още трябва да се считат за хипотетични, и са избегнати доколкото е възможно...

Първият наръчник по електротехника, Даниел Дейвис, 1842г

Такова е било настроението на всеки един от великите умове, останали в историята като откриватели и основатели на течения, открития или разбирания, които до ден днешен оформят света ни.

НЕ това, обаче, е духът на съвременния свят. В модерния свят, всичко е догматизирано. Теоретичната физика е превърната в религиозен култ, академичните кръгове са се изродили във фанатични секти и така е била поставена основата на цяла една теоретична наука. Емпиричните действителности са сложени под карантината на цензурата, сякаш са чесън, застрашаващ цял един свят от вампири - не могат да унищожат емпиричния експериментариум, но той може да унищожи много титли, награди, авторитети и кръгове, и въобще - цялата съвременна образователна система. Могат, обаче, да го отдалечат от теоретичната наука, да го превърнат в мит и да индоктринират с лъжи всяко следващо поколение ученици, отблъсквайки ги от това да поемат пътя на науката, вместо това насочвайки ги да стават авто-монтьори, фризьорки, прависти, счетоводители, деловодители, хотелиери и озеленители.

Но всичко това е възможно да се случва, само благодарение на един критичен факт - пълната световна власт на гигантските планетарни корпоративни тела. Корпорациите са големият хищник-победител от историята на близкото минало. На ден днешен не само че разполагат с пъти по-големи годишни бюджети от една нормална държава, но и много от тях се простират на повече от една планета - отдавна най-големите корпорации не се ограничават с пределите на Земята. Тези титани сред Търговските дружества (каквито са всяка държава и съдебна система) абсолютно се разпореждат със света и се грижат за погребването на Истинската наука и заменянето й с ГМО-наука.

Така че... пределно ясно ни е, че ако искаме да се доближим до Свободната Енергия, в никакъв случай не бива да чакаме нови изобретения, защото такива няма да се появят. Тъкмо обратното - трябва да се връщаме назад, назад във времето и да изследваме най-архаичната информация от най-ранните дни на електричеството.

Затова, когато се питах, какъв ли може да бъде онзи електро-генератор, който не натоварва собствената си ос, която осъществява осевото му центробежно въртене, аз се сетих за възможно най-старата информация за нещо такова...




Фарадеевият диск




На картинката виждате първият дисков хомополярен генератор, изобретен от Фарадей. Нека разгледаме какво се учи в основното и средното училище за това изобретение:

Хомополярен генератор е електрически DC генератор (генератор на прав ток), състоящ се от проводящ диск или цилиндър, който се върти в равнина, перпендикулярна на едно униформено, статично поле. Униформено поле означава такова поле, при което потенциалът е еднакъв във всяка една точка от него. Ето какво пише Том Биърден относно униформеното поле -> ТУК, а в литературата думата "униформено поле" е синоним на постоянен магнит, защото всички постоянни магнити (освен ако не са засекретени хай-тек проекти на някои господстващи корпорации, като IBM, които имат магнити, каквито ние цивилните никога не сме виждали и мислим за невъзможни) имат униформено поле.

Когато се върти, между центъра на диска и ръба на периметъра му се създава потенциална разлика, с електрическа полярност, която зависи от посоката на въртене на диска срямо полето, с което е облъчван. Машината е известна и като Униполярен генератор, Акрилен генератор, Дисково динамо, или Фарадеев диск. Волтажът (електрическото налягане) от нея е нисък, например няколко волта при малките модели за демонстрация, но големите генератори, направени с цел научни изследвнания, могат да произведат стотици волтове, а някои системи имат множество генератори, монтирани в редица, за да се произведат дори по-високи волтажи. Те са необичайни с това, че могат да изсмучат от Темпоралната околна среда (от Времето) огромен електрически дебит, понякога повече от милион ампера, защото хомополярния генератор може да бъде така конструиран, че да има изключително ниско вътрешно съпротивление.

Първият хомополярен генератор бил изобретен от Майкъл Фарадей по време на експериментите му през 1831г. Често е наричан Фарадеев диск или Фарадеево колело в негова чест. Това е поставило началото на модерните динамота - тоест, електрически генератори, които оперират, използвайки магнитни полета. Да - това е ПЪРВОТО динамо. Помните ли какво казаха Питър Линдеман и Джон Бедини? - Съвременните динамота вече не ги произвеждат така, както едно време; едно реме, заради динамотата в колите, които през 70те години вече гниеха по моргите, човек можеше да си избере една кола от моргата, която няма критични механични повреди, да я пусне по един склон, за да я съживи, и да продължи да си я кара. Но след 80те години това вече е невъзможно.

Фарадеевият диск бил много неефикасен и не бил използван като практичен източник на енергия, но машината демонстрирала възможността да се генерира енергия, като се употребява магнетизъм и проправила пътя за комутираните динамота (после ще поговорим за това какво е комутатор) за прав ток (DC, direct current), след което и алтернаторите за променлив ток (AC, alternating current)

Фарадеевият диск бил неефикасен основно заради противоположно протичащите електрически потоци вътре в него. Тук виждаме някакво изродско привидение на онова, което познаваме като Закон на Ленц, но в някаква мутирала форма. Въпреки че електрическият поток се създава точно под магнита, този поток обикалял в кръг наобратно, в онези региони, които са извън влиянието на магнита. Вижте горната картинка, за да се ориентирате в това описание. Този противоположен поток ограничава дебита на енергията, поемана от отвеждащите жици, и освен това създава излишно загряване на медния диск. Това означава, че се произвежда хаос и енергията се опитва да избяга. По-късните хомополярни генератори разрешават този проблем, като използват множество постоянни магнити, подредени по периметъра им, за да поддържат стабилно поле по обиколката, което да премахне възникването на обратни електрически потоци.





Това е добро запознаване с Фарадеевия диск... смесица от моята свободна реч и стандартната информация от Уикипедия. Но ние трябва да знаем и още нещо - трябва да знаем ИДЕЯТА, на която се опира, идеята, която е довела до това изобретение. Защото точно тази идея е нещото, което отлично се възползва от магнитното окачване, което на мен ми се искаше да направя на вятърната турбина на Уотърс. Този феномен се нарича:


Фарадеев парадокс




Той се състои в следния емпиричен факт:

Да кажем, имаме униформено магнитно поле (тоест, постоянен магнит), и меден диск. Ако завъртим магнита около оста му, а медният диск остане неподвижен, НЯМА да се гененира електричество в диска. Причината за това е, че ние може да въртим Физическото тяло на магнита, но по този начи нне можем да въртим Духовното му тяло, така да се каже. Полето на магнита остава неподвижно. Хипотетично... ако физическото тяло на магнита не произвеждаше униформено поле, ами ако беше произведено в някаква секретна база на IMB, и ако създаваше поле с многовалентен магнитен потенциал, тогава, просто хипотетично, предполагам, че въртенето на физическото тяло на магнита щеше да генерира ток в диска. За сега, обаче, стандартните магнити не го правят.

Ако, обаче, завъртим медния диск около оста му, а магнита остане неподвижен... тогава по медния диск ЩЕ започне да протича електричество. Посоката на потока е от по-централните части на диска към по-външните периметрални части. Както се движи игличката, четяща една класическа винилова плоча, например.

Само че, вие вече знаете, че има такова нещо като Закон на Ленц. И ако завъртим медния диск над магнита, това ще създаде магнитно триене. Ние успешно ще изобретим и преоткрием магнитните спирачни накладки... и именно поради това магнитно триене, точно както при спирачните накладки при автомобилите, дискът започва да загрява. Това скъсява живота на проводниците, отнема от дебита на произведената енергия, и унищожава животоподдържането на движещата се система. Законът на Ленц Затваря последната страница на краткия, злощастен живот на този робот.



Има един умен въпрос, който може да се зададе тук. Какво ще стане, ако залепим с лепило медния диск за магнита, и ако завъртим и двете едновременно по оста им?

Да... точно така. В медния диск, закономерно, ще започне да протича електричество. Защото независимо, че въртим физическото тяло на магнита заедно с медния диск, ПОЛЕТО на магнита остава "статично", тоест то продължава да има моно-валентен потенциал и да създава такъв ефект, сякаш е статично и не се върти. Това означава, че медният диск все пак ще прерязва "магнитните силови линии", в действителност - ще преминава над зони с униформено поле, и следователно в медта ще се гененира електричество.

Полезното от това нещо е, че ако прекараме една обща ос през центъра на медния диск и през центъра на постоянния магнит, когато тази ос се върти, ще произвеждаме ток, БЕЗ НИКАКВО МЕХАНИЧНО ТРИЕНЕ към роторния елемент (оста). Единственото триене ще бъде от проводящите четки, които отвеждат електричеството от роторната част към статичната мрежа от проводници. По-късно ще говорим как ще преодолеем и това...

Важното за сега е, че ако ние вържем така модифициран Фарадеев диск към вятърната турбина на Уотърс, ще можем да имаме радиално магнитно окачване, само с точково триене и дори без триене при събиращите енергията проводящи четки, защото по-късно ще ви кажа как се премахва това триене.



Ако трябва да съм честен с вас, ще има само един източник на смущения върху магнитното окачване. Смущението ще идва от факта, че така въртящият се ротор ще представлява гироскоп, и, следователно, когато той се върти в хоризонтална позиция, постоянно ще се опитва да се изправи, следвайки Фи-вектора на Логаритмичната спирала. Този ефект на гироскопите е добре демонстриран от професор Лейтуайт -> . Цяла едночасова лекция на професор Лейтуайт за гироскопите можете да гледате -> . По-късно в кариерата си, Лейтуайт изобретява гироскопен двигател, който може да задвижва всякакви транспортни средства на Земята, както и в космоса, без електрическа енергия или пък каквото и да е гориво. Заради това си изобретение той е отлъчен от академичните кръгове на времето си.

И, както виждате, оста на ротора ще стои мирно, само ако оравновесяващият ефект при комбинацията между периметрално високо налягане и ниско, точково централно налягане при конусния нос на турбината компенсира и поема опитите на гироскопа да следва логаритмичния си Фи-вектор. В противен случай, магнитното окачване ще тябва постоянно да възпрепятства тези спирални забежки.

НО! Това отваря други възможности. Гироскопите, както гледахте по-горе, са опитват винаги да поддържат вертикално, изправено положение. Това означава, че така конструирана - реализирана чрез радиално магнитон окачване и Фарадеев диск като генератор, нашата вятърна турбина на Уотърс ще бъде най-стабилна във вертикално положение. Нали така? Замисляме се - къде има вертикални ветрове? - Вертикални ветрове има във въздушните шахти. Например, ако човек има висок комин, който се спуска чак до мазето му, през този комин ВИНАГИ ще духа отгоре-надолу, защото атмосферното налягане в комина винаги е по-високо от това в стаята на мазето.
Ако запалите огън, разбира се, коминът ще започне да дърпа, защото ще действа като въздушна помпа - ще дърпа въздух отдолу, под себе и, ще го нагрява и ще го изстрелва нагоре, което обръща атмосферното налягане по изкуствен, механичен начин.
Само че ние няма да правим камина в този случай. Не - ние ще вградим в този комин турбината на Уотърс. Защото, всичкият онзи вятър, който преминава покрай турбината на Уотърс няма значение... той не удря лицевата й повърхност. Така че, един комин е практичен в това отношение, защото 100% от течението в комина ще се усвоява от турбината.

По този начин, можете да генерирате ток от въздушното течение ВИНАГИ И НА ВСЯКО МЯСТО, дори и географското ви местоположение да е традиционно безветрено. И ще имате една вечна система.

Освен това, когато въздушните течения напускат турбината през страничните й хриле, вятърът там има по-голяма тяга, отколкото е имал при удара си с лицевата повърхност. Майкъл Уотърс споменава това в лекцията си, но не го обяснява. Ще го обясни в патента си, обаче (когато го получи). Получава се така, че самият вятър се явява генератор, и следвайки Фи-вектора на логаритмичната спирала, той допълнително попива енергия от Темпоралната околна среда, и я предава на хрилете на турбината. Така че, турбината на Уотърс ЗАСИЛВА още повече вятъра, който преминава през нея. Интересно, нали?

Всичко това се случва, защото така направена, турбината представлява скачени съдове от Отворени Системи.

И когато е вградена в комин, хрилете й се отбутват от стените на комина, така че това построение придава допълнтелна тяга на машината. И аз съм убеден, че в патента на Уотърс ще се споменава и нещо като метална "яка", която да обгръща хрилете на турбината, за да може да се използва тази придадена скорост на вятъра. Може би ще се създаде проблем с това, че турбината ще ускорява до саморазрушението си. Заложете 5лв на мен, в случай, че се окаже точно така в пълния патент на Майкъл, когато му го дадат. Просто едно мое предположение, като редовен читател на патенти и устройства.

(Има, между другото, такива двигатели, използващи този ефект на геометрично спираловидно ускорение на течностите и газовете. Единият е на Виктор Шаубергер, а другият е на един друг човек, и той работи с масло, а не с вода. Но не искам да отвличам излишно фокуса, така че сега нека продължим, а ще говорим за това по-натам в темата.)





И така, пред мен имаше избор от два много добри варианта...

Първи вариант: Турбина на Уотърс с генератор на Кромри

Предимства:
- проверен е, със сигурност ще стане и ще работи, защото няма изгъзици;
- генерира електричество през 100% от времето, като иска вятър със скорост минимум някъде под 1.6 км в час през поне 5% от времето;
- 12 000 % по висока ефективност на турбината в сравнение с витлова турбина същия размер; няколко пъти по-висока ефективност на безленцовия генератор в сравнение с подобен конвенционален генератор
- особено засилен ефект, когато DC сигналът се прилага спрямо акумулаторни батерии, заради ефектите, описани от Джон Бедини, които се случват в батериите при такъв сигнал; това отваря възможност за преработка на домашна фотоволтаична система по такъв начин, че акумулаторните й батерии да се запазят, а самите панели да се хвърлят, и да се заменят от системата Уотърс-Кромри; това е удобно, защото домашните фотоволтаични системи идват с готово окабеляване и електроника, която е измислена с целта да извършва електроразпределение из дома;
- възможност за инсталиране във вертикално положение в специално направен комин за постоянен вятър, независимо от условията (освен при буря, когато налягането се обръща, въпреки че има специални архитектурни комини за тази цел); в този случай има допълнителна придобивка на енергия заради усвояването на тягата от хрилете (дори да не е в комин или вентилационна шахта, на турбината може да й се изгради външна яка със същия ефект);

Недостатъци:
- постоянната работа означава постоянно триене и постоянно износване, ще е нужна подмяна на лагерите в даден момент, а това изисква източник на лагери - развита индустрия и пазари;
- трудна поправка и производство на ръка извън условията на цивилизацията;
- застрашена възможност за адекватни производство на машината, поддръжка и ремонти в пост-армагедонни условия на Балканите в Европа и света като цяло;



Втори вариант: Турбина на Уотърс с Фарадеев диск за генериране

Предимства:
- радиално магнитно окачване: никакво триене; пренебрежимо точково триене, като при правилна селекция на триещите се един в друг материали износването може да се сметне за пренебрежимо; в случай на износване: елементарна поддръжка и много лесна достъпност на материали;
- в рамките на един човешки живот или едно човешко поколение, това е вечна машина;
- лесна изработка в пост-армагедонни условия в света, при наличност на определен минимум от елементарни инструменти;
- генерира електричество през 100% от времето, като иска вятър със скорост минимум някъде под 1.6 км в час през поне 5% от времето;
- 12 000 % по висока ефективност на турбината в сравнение с витлова турбина същия размер; изключително много електрически дебит (ампери), както е характерно за Фарадеевите дискове, с практично нисък волтаж;
- възможност за инсталиране във вертикално положение в специално направен комин за постоянен вятър, независимо от условията (освен при буря, когато налягането се обръща, въпреки че има специални архитектурни комини за тази цел); в този случай има допълнителна придобивка на енергия заради усвояването на тягата от хрилете (дори да не е в комин или вентилационна шахта, на турбината може да й се изгради външна яка със същия ефект);


Недостатъци:
- теоретичен, непроверен модел, архитектурата може да създаде непредвидени и недогледани трудности при практическата изработка
- не изцяло изчистени противоречия във вътрешната природа на Фарадеевия диск - той вече не произвежда ефект на механично спиране, но причината за механичнто спиране - Законът на Ленц, е все още в сила. Това, че архитектурата на апарата заобикаля механичното спиране на ротора, не отменя факта, че Законът на Ленц продължава да трови Системата отвътре и да я Затваря;
- загряване на генераторния диск (поради наличие на Закон на Ленц в негов мутирал, частен случай);




Казах си, че ако с втория вариант не стане, винаги мога да направя компромис с първия вариант, който ще бъде напълно успешен и просто ще се надявам на най-доброто с него. Така че, спрямо тази логика, добих самочувсвието да се опитам да разбера... няма ли начин Законът на Ленц изцяло да се отмени при Фарадеевия диск?

Разтърсих се, и се оказа, че има такъв начин, разбира се. Всъщност се оказа нещо много вълнуващо:

Тесла не само, че е пречистил Фарадеевия диск от Закона на Ленц... но на всичкото отгоре още в края на 19ти век е изработил Фарадеев диск, който се самозахранва и самозадвижва. Проблемът е, че той е запазил това в тайна, която не е патентовал.


Ние обаче можем в известна степен да проследим тази тайна, защото Тесла е споделил части от нея, вмъквайки я незабелязано в интервютата си и в статиите по различните списания. Ще проследим пътя на тази тайна тук, не защото таим празни надежди за чудеса и магии, а защото тъкмо вървейки по този път, от чисто любопитство и благодарение на Тесла, попаднах на един изключително интересен изобретател и на неговите още по-интересни, патентовани устройства. Накрая на това кратко изследване, се оказах с повишено разбиране, с един доизкусурен втори вариант (турбина на Уотърс с Фарадеев диск) без видими недостатъци, и цял един нов пасивен генератор на Свободна Енергия, с чиято помощ всичкото ми старо знание се подреди в завършено цяло.

Затова, нека прегледаме мистериозните, завоалирани послания на Тесла в публичните му изяви и в някои негови официални патенти. Следва един по-обширен превод, който ще обогати всички ни.

[λ]

Безгоривният генератор на Тесла

През 80те години на 19ти век (1880), Никола Тесла изобрети системата на променливото електричество, която използваме днес. Оттогава до 90те години (1890) той работил върху нов тип електрически генератор, който "нямало да консумира никакво гориво".

Този документ документира онези негови писания, в които се открива описание на този нов генератор, както и теория относно това как би могъл да работи един безгоривен генератор и една спекулация за това как може да е функционирало новото устройство на Тесла.

По-късният дизайн на Тесла за генериране на електричество

Оливър Никълсън
1991г

РЕЗЮМЕ

Десет години след като патентовал успешен метод за произвеждане на променлив ток, Никола Тесла обявил изобретяването на електрически генератор, който "нямало да консумира никакво гориво". Такъв генератор сам щял да задвижва себе си. Идентифицирани са две от изобретенията на Тесла, които представляват различни стадии на разработването на такъв генератор.

ВЪВЕДЕНИЕ

Докато бил в колежа, Никола Тесла твърдял, че би трябвало да е възможно електрически мотор да може да оперира без проводящи четки. Професорът му му казал, че такъв мотор би се нуждаел от постоянно движение (перпето-мобиле) и следователно бил невъзможен. През 1880-те години той патентовал генератора, мотора и трансформатора за променлив ток.

През 1890-те години той усърдно разследвал други методи за генериране на енергия, включително и колектор за заредени частици, патентован през 1901г. Когато в "Ню-Йорк Таймс" от Юни 1902г била поместена история за изобретател, който обявявал електрически генератор, неизискващ задвижване под формата на външно гориво, Тесла писал писмо на свой приятел, че вече бил изобретил такова устройство.

Безгоривното генериране на електрическа енергия повдига същото възражение за вечно движение, както и самия генератор, употребяван днес, когато бил предложен за първи път. Научното изследване, проведено от Никола Тесла във втория му творчески период и родилите се в следствие на това устройства, които били основа за твърденията му за безгоривно електрическо генериране, ще бъдат проучени в тези редове. Дали безгоривният генератор на Тесла е бил "измама за перпето-мобиле" от онзи вид, за който го предупреждавал учителят му, или творческо приложение на разпознати природни феномени, също ще бъде обсъдено.






ТВЪРДЕНИЯТА НА ТЕСЛА

В "Бруклински Орел", на 10 юни 1931г, Тесла обявил, че "Аз впрегнах космическите лъчи и ги накарах да задвижат двигателно устройство". По-късно в същата статия той казва, че "Преди повече от 25 години започнах да полагам усилия с цел впрягането на космическите лъчения и днес мога да заявя, че успях". През 1933г той отправил същото твърдение в статия за "Ню Йорк Америкън", 1 ноември, под заглавие "Устройство за черпене на космическа енергия, обявено от Тесла". Там, той казва:

Тази нова мощност за задвижване на световната машинария ще се извлича от енергията, която задвижва Вселената, космическата енергия, чиито централен източник за Земята е Слънцето и която присъства навсякъде наоколо в неограничени количества.

"Преди 25 години" от 1933г ще означава, че устройството, за което Тесла говорил, ще да е било построено преди 1908г. По-точна информация за това добиваме от кореспонденцията му, съхранявана в колекцията на библиотеката на Колумбийския университет. В писмо от 10 юни 1902г, адресирано до неговия приятел Робът У. Джонсън, редактор на списание "Век", Тесла пратил и изрязана статия от вчерашния вестник "Ню Йорк Хералд", в която се говори за някай си Клементе Фигуерас, един "лесотехнически инженер" от Лас Палмас, столица на Канарските острови, който бил изобретил устройство за генериране на електричество без

...изгарянето на гориво. Какво се е случило с Фигуерас и безгоривния му генератор не е ясно, но тази статия във вестника подтикнала Тесла, в писмото му към Джонсън, да спомене, че той вече бил разработил такова устройство и бил разкрил подлежащите физични закони.

ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА УСТРОЙСТВОТО


Устройството, което отначало изглежда най-добре пасва на това описание, се открива в патента на Тесла за "Апарат за утилизирането на лъчистата енергия", номер 685,957, внесен на 21 март 1901г и връчен на 5 ноември 1901г. Концепцията, стояща зад остарелия технически език, е проста. Изолирана метална плоча се поставя колкото е възможно по-високо във въздуха. Друга метална плоча се поставя в земята. От металната плоча се пусна жица-проводник, стигаща до единия терминал на кондензатор, и втора жица-проводник се пуска от земната плоча до другия терминал на кондензатора. Тогава:

Събирател на частици

Слънцето, както и други източници на лъчиста енергия, отдават миниатюрни частици материя, положително електрифицирани, които, удряйки се в горната плоча, продължително комуникират електрически заряд към въпросната. Противоположният терминал на кондензатора, бидейки свързан със земята, която може да се счита за огромен резервоар на отрицателно електричество, слаб електрически поток продължително се влива в кондензатора и дотолкова, доколкото частиците са... заредени до много висок потенциал, това зареждане на кондензатора може да продължи, както аз действително съм наблюдавал, почти безкрайно, дори до степен такава, че да се пробие диелектрика (да се повреди кондензатора, бел.прев).

Това прилича на много прям и разбираем дизайн и изглежда отговаря на твърдението му, че е разработил безгоривен генератор, задвижван от космическите лъчения, но през 1900г Тесла написал онова, което считал за своята най-важна статия, и в нея описва самозадвижваща се машина, която извлича мощност от заобикалящата я среда, един безгоривен двигател, който е различен от неговото Устройство за лъчиста енергия. Озаглавена "Проблемът с увеличаването на човешката енергия - чрез употребата на Слънцето", тя е публикувана от неговия приятел Робърт Джонсън в "Илюстрирано месечно списание Век" за месец Юни 1900г скоро след като Тесла се върнал от Колорадо Спрингс, където провел интензивна серия експерименти от Юни 1899г до януари 1900г.

Точното заглавие на главата, в която обсъжда устройството си, заслужава да се спомене в цялост:

ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ИЗВЕСТНИТЕ МЕТОДИ - ВЪЗМОЖНОСТ ЗА "САМОДЕЙСТВАЩ" ДВИГАТЕЛ ИЛИ МАШИНА, НЕОДУШЕВЕНА, НО СПОСОБНА, КАКТО ВСИЧКИ ЖИВИ СЪЩЕСТВА, ДА ИЗВЛИЧА ЕНЕРГИЯ ОТ ОКОЛНАТА СРЕДА - ИДЕАЛНИЯТ НАЧИН ЗА СДОБИВАНЕ С ДВИГАТЕЛНА СИЛА

В нея тесла разказва, че първо започнал да си мисли за идеята, когато прочел твърденията на Лорд Келвин, който казал, че е невъзможно да се построи механизъм, способен да извлича топлина от заобикалящата среда и да функционира чрез тази топлина. Като мислен експеримент, Тесла си представил много дълъг сноп от метални пръти, забити в земята, достигащи чак до открития космос. Земята е по-топла от открития космос, така че ще се провежда топлина нагоре по прътите, и то заедно с електрически поток. В такъв случай, единственото, което ще е нужно, ще бъде един много дълъг кабел, който да свърже двата края на металните пръти към някакъв мотор. Моторът би продължил да работи, докато Земята не се охлади до температурата на открития космос. "Това би бил неодушевен двигател, който, както е видно, ще охлажда средата на незабавната си близост под температурата на околната среда, и ще функционира чрез извлечената топлина", тоест, ще произвежда енергия директно от околната среда без "да консумира какъвто и да е материал".

Тесла продължава със статията, описвайки как се е трудил върху разработването на такова енергийно устройство, и тек се налага малко детективска работа, за да стане ясно за кое свое изобретение намеква. Той писал, че първо започнал да мисли за извличане на енергия директно от околната среда, когато бил в Париж през 1883г, но че няколко години не могъл да развие много повече тази идея заради навлизането на моторите и генераторите му за променлив ток на комерсиалния пазар. Чак "през 1889г отново подех идеята за самодействащата машина".





ТУРБИНАТА

Той бързо осъзнал, че обикновена електрическа машина, като един генератор, няма да може директно да извлича енергия от космоса и преориентирал усилията си към нещо, което нарекъл "турбинен" дизайн.

Най-известната турбина, тоест, водна помпа, свързана с Тесла, е патентът му за такова устройство, номер 1,061,206, подаден през 1909г и връчен през 1913г. Уникалното нещо в тази водна помпа е, че вместо да използва някакъв вид лопатно колело, поставено в кутия, за да задвижва водата, той открил, че по-голямо количество вода можело да се предвижи по-бързо, чрез употребата на комплект плоски, метални дискове. Турбината е, сама по себе си, интригуваща и може тепърва да се окаже поредното важно, но пренебрегнато изобретение, но това, което е от значение за електрическия дизайн, е цялостната форма на турбината - метални дискове, поместени в поддържаща ги кутия.

Същата тази форма се появява и в друг патент, но този път относно "Динамо-електрическа машина". Този патент е подаден и връчен в същата година, когато Тесла казал, че възобновява работата си върху "самоактивиращата се" машина, през 1889г. Динамото се състои от метални дискове, които се въртят между магнити, за да произведат електрически поток.




Динамо-електрическа машина

Сравнено с неговия генератор за променлив ток, това "динамо" е нещо като любопитно връщане към дните на ранните Фарадееви експерименти с меден диск и магнит. Тесла прави някои подобрения на Фарадеевата постановка, като използва магнити, напълно покриващи въртящите се медни дискове и освен това добавя и ръб към външния периметър на дисковете, така че електрическият поток да може да се снеме от тях по-лесно - като всичко това води до един по-добър генератор от този на Фарадей. На повърхността, обаче, е трудно да се види защо Тесла е патентова такава анахронична (отживяла) машина на този етап от работата си.

Следващото парче от пъзела се открива в статия, която Тесла написал за "Електрическият инженер" през 1891г, озаглавена "Бележки върху Униполярното динамо". В нея Тесла представя задълбочен анализ на Фарадеевия дисков генератор, обяснява защо е бил неефикасен генератор, описва подобрената си вариация на Фарадеевата машина, и, в дъното на третата страница на статията, обявява, че той е разработил такъв генератор, при който "потокът, след като веднъж бъде възбуден, след това може да бъде достатъчен да поддържа сам себе си и дори да увеличи силата си". После, в заключението на статията, той констатира, че "няколко машини... бяха построени от автора преди две години...". Две години преди написването на тази статия е 1889г. Всички следи сочат, че Униполярното динамо е бил първият дизайн на Тесла за машина, която може да продължава да произвежда електричество, след като бъде разкачена от външния източник на енергия.



САМОПОДДЪРЖАЩ СЕ ПОТОК

Преди да се впуснем в подробностите на това изобретение, ще е полезно да имаме представа как един генератор по принцип, дори на теория, може да е способен да произвежда самоподдържащ се електрически поток. Това е ясно обяснено от Уолтър М. Елсасер (Walter М. Elsasser) в статия в "Сайънтифик Американ" (Май 1958г), озаглавена "Земята като динамо".



Фарадеев генератор с електромагнит

Елсасер разглежда модела на Земното динамо, удобно в контекста на това обяснение, като Фарадеев генератор с метален диск, въртящ се над магнит, поставен във външния периметър на диска. Той отбелязва, също така, че този постоянен магнит може да бъде заменен от електромагнит, който може да взима захранването си от въртящия се диск като единия край от жицата на електромагнита се свърже към външната обиколка на диска, а другия й край - към металната ос през центъра на диска.

След това Елсасер посочва, че обикновен дисков генератор "не би могъл да поддържа електрически поток за много дълго, защото потокът, индуциран в диска, е толкова слаб, че скоро би се разсеял от съпротивлението на проводника [материала на самия меден диск]". Тази конвенционална подредба не би могла да бъде отговор на въпроса "как могат да се породят електрически потоци и съществуването им да се продължи така, че да осигурят продължителното съществуване на Земното магнитно поле". Той все пак предлага три възможности в модела на динамото, които са в състояние да обяснят устойчивия Земен магнетизъм.

Ако имахме материал, който да може да провежда електричество хиляда пъти по-добре от медта, тогава системата наистина би демонстрирала самоподдържащ се електрически поток. Бихме могли да накараме динамото да проработи, също така, катко завъртим диска много бързо... трети начин, по който можем да превърнем такова динамо в самоподдържаща се машина... е като увеличим размера на системата: теорията гласи, че колкото по-голямо направим едно такова динамо, толкова по-добре ще функционира. Ако можехме да направим апарат от намотка и диск от такъв вид и мащаб от много километри, не би ни било трудно да направим електрическите потоци самоподдържащи се.

Тесла нямал под ръка материал, който да провежда електричество хиляда пъти по-добре от медта, нито пък е можел да завърти един диск до ултра-високите скорости, нужни за произвеждането на такъв саможив поток, нито пък е планирал да използва въртящо се парче метал с размер няколко километра в диаметър. Това, което направил, е че използвал енергия, която обикновено се разхищава в един генератор, и я превърнал от загуба в енергоизточник.

[λ]

УНИПОЛЯРНОТО ДИНАМО

Дизайнът на Тесла се различавал от този на Фарадей по два основни начина. Първо, той използвал магнит, който бил по-голям от диаметър на диска, така че магнитът покривал диска. Второ, той разделил диска на отделения чрез спирални прорези, направени от центъра навън към външния ръб.




Униполярният генератор на Тесла


При Фарадеевия униполярен генератор "възбуденият поток", както отбелязва Тесла, "следователно няма изцяло да премине през външната верига... и... определено, по-значителната част от генерирания поток няма да се прояви външно...". Като направил така, че магнитът напълно да покрива диска, Тесла усвоил повърхността на целия диск за целите на електрическото генериране, вместо само онази малка част от него, директно приближена до магнита, както е при Фарадеевото устройство. Това не само, че увеличава количеството на генерираното електричество, но, като кара потока да протича от центъра към външния ръб, прави целия този поток достъпен за външната верига.

По-важното е, че тези модификации върху Фарадеевия дизайн елиминират един от най-големите проблеми във всяка физическа система - противодействието на всяко действие. Точно това противодействие работи в посока противопоставяне на всяко усилие, положено с цел възбуждане на началното действие. В една електрическа система, ако има два оборота намотана жица един до друг, и ако по жицата се пусне да протича електрически поток, токът, протичащ през първия оборот, ще възбуди магнитно поле, което ще действа против потока, протичащ във втория оборот.

Спиралните отделения на диска карат потока да изминава пълния радиус на диска или, както е при алтернативната му версия на генератора, да прави пълна обиколка по външния ръб на диска. поради това, че потокът протича в голям кръг по ръба на диска, магнитното поле, създадено от потока, не само че не работи против постоянния магнит над кръглата плоча, както е при конвенционалните генератори, но в действителност подсилва магнита. Така че, когато диска прерязва магнитните силови линии, за да произведе електрически поток, същият този поток, който идва от диска, подсилва магнита, което му позволява да произведе дори още повече ток.

Както конвенционалните генератори на прав ток, униполярното динамо също функционира и като мотор, ако по диска се пусне ток, докато е под магнита, и това изглежда е последният елемент, който може да направи устройството самоподдържащо се, тоест, способно да генерира ток, след като е разкачено от външния източник на движение, като например падаща вода.

Въртенето се стартира, да кажем, от мотор, захранван с електричество от мрежата. И генератор и моторен диск са монтирани в метален корпус. Когато дискът развива скорост, се произвежда електрически поток, който на свой ред подсилва магнитите, които карат още още повече ток да се възбуди в диска. Този електрически поток, най-вероятно, първо се насочва към моторния диск, което увеличава скоростта на системата. В определен момент скоростта на двата диска е достатъчно висока, така че магнитното поле, създавано от потока, да има силата да поддържа въртенето на динамото/мотора от само себе си.

Какъв процес може да е поддържал оперирането на униполярното динамо след захраненото стартиране, е спекулация към този момент, само че са важни две характеристики на генератора. Първо, когато към веригата се прибави съпротивително натоварване, като крушка например, това намаля волтажа в центъра на диска. Този по-нисък волтаж в центъра означава, че се увеличава разликата във волтажа между центъра и външния ръб на диска, в сравнение с потенциалната разлика преди добавянето на крушката. С увеличаването на разликата между центъра и външната обиколка, динамото работи по-усилено и произвежда повече електрически поток. Второ, и още по-важно, динамото се ниждае или от много малко, или не се нуждае от никаква енергия, за да продължава да работи, защото електрическият поток, идващ от генератора, върши двойна работа. Потокът кара крушката да свети, но по пътя си от генератора до нагреваемата жичка в крушката, той изминава път, който добавя към инерцията на динамото и, следователно, консумира енергия в много малка степен. Процесът продължава, както изглежда, докато топлинните загуби в нагреваемата жичка не се изравнят с енергията на маховика на генератора.

Спрямо критериите на Елсасер за самоподдържащ се генератор, униполярното динамо на Тесла най-много се приближава до условието да по-добър електрически проводник. Не че е използван нов материал, ами е приложена нова геометрия, така че потокът да не създава собствените си опониращи сили. това е подобно, но не е равнозначно, на това да е налице по-добър проводник.

Дали динамото е действително "безгоривен" генератор или не, то определено е гениално постижение на инженерната мисъл, който взима един от основните принципи в природата, че на всяко действие има равно и обратно противодействие, и го обръща на обратно, чрез употребата на новаторска геометрия на проводника, и го превръща в реакция, която се добавя към оригиналното действие. Вместо обратната реакция да забавя системата, която я е създала, реакцията добавя енергия към системата.

Тесла, обаче, не го задоволявал този механичен самоподдържащ се генератор. Динамото осигурявало енергията за захранването на единична машина, но неговата визия била да осветява цели градове, и в статията на списание "Век" от 1900г той доразвил теорията за такава машина.

Представете си, предложил той, един затворен цилиндър с малка дупчица в него близо до дъното. Да кажем, че този цилиндър, добавил той, съдържа много малко енергия, но че е поставен в околна среда, която има много енергия. В този случай, енергията ще протича от околната среда, големият енергоизточник, през малкият отвор в дъното на цилиндъра и навътре в цилиндъра, където има малко енергия. Също си представете, че проникващата в цилиндъра енергия се преобразува от една форма в друга, както, например, топлината се преобразува в механична енергия при парния двигател. Ако беше възможно изкуствено да се създаде такава "мивка" за енергията на околната среда, тогава "ние бихме били в състояние да осигурим до всяка точка на земното кълбо продължително захранване с енергия, ден и нощ".

Той продължава, в статията, да описва тази енергийна помпа, но леко променя представата. На повърхността на Земята ние се намираме във високо енергийно ниво и можем да си се представим на дъното на езеро и как водата ни заобикаля точно така, както ни заобикаля енергията в околната среда. Ако в цилиндъра ще се създава "мивка" за енергията, ще трябва да заменим водата, която ще нахлуе в него, с нещо много по-леко от водата. Това може да стане, като изпомпаме водата навън от цилиндъра, но когато водата се влее обратно в него, ние ще можем да извършим същата работа при допускането на водата, каквато сме свършили при изпомпването й навън. "Следователно, нищо няма да спечелим от тази двойна операция, първо повдигайки водата, и след това оставяйки я да падне обратно долу".

Енергията, обаче, може да се преобразува в различни форми, когато преминава от по-висока към по-ниска енергийна плътност. Той казва, "представете си, че водата, когато навлиза в цилиндъра, се преобразува в нещо друго, което може да се извади от него без да се използва никаква, или много малко сила". Например, ако енергията от околната среда се приеме, че играе ролята на водата, кислородът и водородът, изграждащи водата, са другите форми на енергия, в които водата може да се превърне при навлизането си в цилиндъра.

В идеалния случай, цялата вода, вливаща се в цилиндъра, ще се разгради на кислород и водород... и резултатът ще бъде, че водата постоянно ще се влива вътре, но въпреки това цилиндърът ще остане напълно празен, защото формиралите се газове ще го напускат. По този начин ние бихме произвели, като първоначално сме изхарчили определено количество работа за създаването на мивката... в която водата да се излива, едно условие, позволяващо ни да се сдобием с каквото и да е количество енергия без повече усилия.

Тесла разбирал, че никоя система за преобразуване на енергията няма да бъде съвършена, малко вода винаги ще влезе в цилиндъра, но "ще има по-малко за изпомпване, отколкото ще има за вливане, или, с други думи, ще е нужна по-малко енергия за поддържане на първоначалното условие, отколкото количеството енергия, която ще се развива [от вливащата се вода], а това означава, че някакво количество енергия ще бъде добито от околната среда".

Той открил, че това изпомпване можело да се извърши с бутало, "което не беше свързано с нищо друго, но беше свободно да вибрира с огромна честота". това той успял да постигне с "механичния си осцилатор", парно задвижван двигател за произвеждане на високочестотни потоци. Колкото по-бързо работела помпата, толкова по-ефикасна била в извличането на енергия от космоса. ИЗследването на тази идея постигнало кулминацията си при осцилатора, демонстриран на Световния панаир в Чикаго през 1893г. Чак много по-късно, в статията от 1900г, той разкрива: "Тогава разкрих принципите на механичния осцилатор, но оригиналното предназначение на машината се обяснява тук за първи път".






Намотка за електромагнити

Също така през 1893г Тесла кандидатствал за патент върху електрическа намотка, която е най-вероятният кандидат за не-механичен наследник на енергийния му екстрактор. Това е неговата "Намотка за електромагнити", патент номер 512,340. това е друг любопитен дизайн, защото, за разлика от обикновенаната намотка, направена като се увива жица в тръбовидна форма, тази се състои от две жици, положени една до друга във форма, но края на първата е свързан с началото на втората.



Сравнение на волтажните придобивки

В патента Тесла обяснява, че тази двойна намотка ще съхранява много пъти повече енергия от конвенционалната намотка. Предварителните измервания на две спирали с еднакъв размер и с еднакъв брой обороти, едната от единичен, другата от двоен проводник, показват разлика в развивания волтаж. На фигурата, горната крива е от дизайна на Тесла, а долната е произведена от намотка с единичен проводник. Патентът, обаче, не подсказва в какво може да се състои тази необичайна способност на намотката.

В статията в списание "Век" Тесла сравнява извличането на енергия от околната среда с работата на други учени, които, по онова време, се били учели как да кондензират атмосферните газове в течно състояние. Той особено цитира работата на някакъв доктор Карл Линде (Karl Linde), който открил, както Тесла го описва, "само-охлаждащ се" метод за втечняване на въздуха. Както казва Тесла, "Това беше единственото експериментално доказателство, от което имах нужда, за това, че енергията от околната среда може да се добива по начина, който си мислех".




Втечняващият кондензатор на Линде

Това, което свързва работата на Линде с електромагнитната намотка на Тесла, е че и двете използват двоен път за материала, с който работят. Линде имал компресор за изпомпване на въздуха до високо налягане, оставял налягането да спадне, докато въздухът се предвижвал през тръба, след което използвал изстудения въздух, за да намали температурата на влизащия въздух, като го карал да се движи наобратно на първата тръба по втора тръба, съдържаща първата. Вече изстуденият въздух добавял към изстудителния процес на машината и бързо кондензирал газовете до течно състояние.

Намерението на Тесла било да кондензира енергията, хваната между земята и горната атмосфера и да я превърне в електрически поток. Той си представял Слънцето като огромна топка електричество, положително заредено, с потенциал от около 200 милиарда волта. Земята, от друга страна, е заредена с отрицателно електричество. Гигантската електрическа сила между тези две тела се състояла, поне отчасти, от това, което наричал космическа енергия. Тя се променяла от нощ към ден, от сезон към сезон, но винаги е налична.

Положителните частици са спирани в йоносферата и между нея и отрицателните заряди в земята, едно разстояние от около 100 км, има голяма разлика във волтажа - нещо от рода на 360 000 волта. Понеже газовете на атмосферата действат като изолатор между тези противоположни хранилища на електрически заряди, областта между земята и границата с космоса прихваща голямо количество енергия. Въпреки големия размер на планетата, електрически, тя е като кондензатор, който съхранява положителните заряди отделени от отрицателните заряди чрез непроводим материал като изолатор.

Земята има заряд 90 000 кулона. С потенциал 360 000 волта, Земята представлява кондензатор с 0.25 фарада (фарад = кулон/волта). Ако формулата за изчисляване на енергията, съхранявана в един кондензатор (E = 1/2CV2) се приложи към Земята, се оказва, че околната среда съдържа 1.6 x 1011 джаула или 4.5 мегават-часа електрическа енергия.   

За да черпи от този енергиен склад, Тесла трябвало да постигне две неща - да направи "студена мивка" в енергията от околната среда и да измисли начин, по който да направи "мивката" самоизпомпваща се. За да се обясни как може да е действал този процес, отново е нужна спекулация.

Такава "мивка" ще трябва да е била в по-ниско енергийно състояние спрямо заобикалящата я среда и, за да може енергията продължително да се излива в нея, "мивката" ще трябва да е поддържала състоянието си на ниска енергия, докато е отговаряла на подходящите изисквания на натоварването (консуматора), свързан с нея. Електрическата енергия, ват-секундите, е продукт на волтите, умножено по амперите, умножено по секундите. Тъй като периодът на осцилациите не се променя, или волтажа (напрежението, налягането), или амперата (дебита, потока) е трябвало да бъде променливата в енергийното уравнение на намотката.

При това, двойната намотка максимизира волтажната разлика между оборотите си, затова е вероятно потока е бил това, което се е минимизирало, за да се произведе ниско енергийно състояние в намотката. За да бъде намотката отначало "празна" и с ниска енергия, тя трябва да е работела с висок волтаж (налягане) и много малко количество заряд (дебит).

Намотката, тогава, ще да е била вкарвана в осцилиране на резонансната си честота, за което ще да се е ползвал външен енергоизточник. По време на част от цикъла й, спрямо земното електрическо поле намотката ще изглежда като една плоча на кондензатор. С увеличаването на волтажа през намотката, количеството заряд, което ще може да "изпере" от по-енергичното земно поле, ще се увеличи.

Енергията, поета в намотката - през "малкия отвор", който изглежда представлява атомната структура на проводника според физиката от времето на Тесла - е "кондензирана" в положителни и отрицателни компоненти на електрически поток, едно по-ниско енергийно състояние спрямо полето-източник.

Потокът е равен на водата, преобразувана в газове в Тесловото описание на самодействащия двигател. Потокът "бяга" от "мивката" към какъвто там консуматор е включен през намотката. Движението на потока към натоварването (консуматора) би произвело силно магнитно поле (констатираното намерение на патента), което, когато се срути, отново, би произвело висок потенциал, "мивка" от нисък заряд, която да се скачи с електрическото поле на Земята.

Поради това, че вливащата се енергия извършва двойна функция, подобно на униполярния генератор, подаването на поток към консуматора и спомагането на изпомпващото действие, енергийният разход на системата при предвижването на заряд би бил нисък, което би позволило на системата да се сдобие с повече енергия от околната среда, отколкото изразходва за оперирането си. Намотката не иска никаква допълнителна енергия от външен източник, за да изпомпва извлечената енергия.

Енергията би идвала директно от Слънцето.

По-модерен прочит на такова устройство, в случай че се окаже, че оперира по теоретично описания начин, би било описанието, че това е себе-осцилираща система. Веднъж след като устройството е приведено в осцилация, много малко енергия се изразходва за задвижване на консуматора. поради това, че това е електро-статично осцилираща система, само малко количество заряд се движи през консуматора всеки цикъл, кулоните за секунда = амперите са малко. Ако зарядът се използва при ниска честота, енергията, съхранявана в кондензаторната система ще се преобразува в топлина бавно, което ще позволи на осцилациите да продължават за дълъг период от време.

Предвид видната си позиция в научния свят по онова време, любопитно е защо изобретението на Тесла не е комерсиализирано или защо поне не е било обект на повече публикации. Икономиката, а не науката, явно е била основният фактор. Възприемането на променливия ток е срещнало противопоставяне от мощни за времето финансисти. Майкъл Пупин, друг водещ електрически научен изследовател в края на века, отбелязва в своята автобиография:

...капитаните на индустрията... се страхуваха, че ще трябва да хвърлят за скрап част от апаратите си за прав ток, както и плановете за произвеждането им, ако системата за променлив ток получи подкрепа... невежеството и предразсъдъците победиха в началото на 90те години, защото капитаните на индустрията обръщаха малко внимание на високо квалифицираните учени.

Патентите на Тесла за електрически генератори и мотори били връчени в края на 1880-те години. По време на 1890-те голямата енергийна индустрия, в лицето на Уестингхаус и Дженерал Електрик, дошла на власт. При десетки милиони долари, инвестирани в планове и съоръжения, индустрията нямало току-така да изостави много доходоносната технология, която била само на десет години, заради поредната нова технология.

Тесла видял, че от самодействащия генератор можело да се направят печалби, но някъде в тези мисли, той осъзнал, че устройството щяло да има негативно влияние върху света. В края на главата в списание "Век", в която описва своя нов генератор, той пише:

Работих дълго време с пълното убеждение, че практическата реализация на метода за добиване на енергия от Слънцето ще има неизчислима индустриална стойност, но по-задълбоченото изучаване на този въпрос разкри факта, че въпреки че обоснованите ми очаквания биха били комерсиално доходоносни, това няма да е в твърде голяма степен.

Години по-късно, през 1933г, той е по-остър в коментарите си за обявяването на неговия безгоривен генератор. Във филаделфския "Публик Леджър" от 2 ноември има интервя на Тесла под заглавие "Тесла "черпи" космическа енергия". В него той е "Попитан дали внезапното обявяване на неговия принцип ще обезпокои настоящата икономическа система, доктор Тесла отвърна, "Тя вече е дълбоко обезпокоена". Той добави, че сега както никога преди е назряло времето за развиване на нови ресурси".

Вече минаха почти 100 години, откакто Никола Тесла обяви радикално нов метод за произвеждане на електричество. Нуждата за развиване на нови ресурси е още по-голяма днес, отколкото в края на последното столетие. Може би тези пренебрегнати изобретения ще направят визията му за "увеличаване на човешката енергия чрез употребяване на Слънчевата енергия" реалност.

Благодарности

Благодарности на г-н Джон Рацлав от Милбре, Калифорния, за това че щедро сподели разнообразни материали относно Тесла и помогна за формирането на това издание.








Не съм си позволявал никакви вметки, отклоняване или включвания, за да не нарушавам потока на този наистина интригуващ материал. За читателя, който следи публикациите по тази тема от началото й, ключовите думи са ясни и широките принципни въпроси, които по-горе само се загатват, са видими, така че не са нужни забележки.

След като това попадна под вниманието ми, в ума ми, като ярки слънца, горяха няколко въпроса, за които час по-скоро трябваше да знам повече:


Какво се съдържа в патента на Тесла за динамо-електричната му машина?


Какво се съдържа в патента на Тесла за неговата "Намотка за електромагнити"?


По какъв начин обяснява вградената неефективност в традиционния Фарадеев диск и как преодолява недостатъците му? Трябваше незабавно да прочета тази статия за "Униполярното динамо" в списание "Електрическият инженер"...


Освен това обаче определено трябваше да разбера каква е онази себеохлаждаща се система за втечняване на въздух, на онзи някой си Карл Линде?





Но най-вече, изключително любопитен ми стана онзи привкус на испански конкистадори в търсене на Златния град на маите, Извора на младостта, в комбинация с попрището на Виктор Шаубергер...
Кой за Бога беше онзи испански лесничей-физик Клементе Фигуера, от столицата на езкотичните Канарски острови, част от Колониялната Испанска империя?



ПРЕДИ да продължим със следващото ниво на взаимно сглобяване и припокриване на изобретения и на методите за Свободна Енергия, ще трябва да отговорим на всички тези въпроси.

[λ]

Тази тема е пълна с имената на хора от черно-бели портрети. Велики хора - основатели на нашата безценна и безсмъртна надежда, че Човекът ще постигне космическото си предназначение. Олицетворените доказателства, че човекът носи истината и Божественото наследство в себе си. Нашата малка, тясна и сега безизвестна държава празнува свой световно неизвестен Ден на Националните Будители, благодарение единствено на които този народ оцелява и крета, все още и в днешния ден.

Само че няма световен Ден на Свещените Будители. Няма ден, в който човешкият расов вид празнува Разкриването на истинните устои на Свещеното Сътворение. Защото тези черно-бели Велики хора от безсрамно забравеното минало не са и предполагали, че някой друг ще се превърне в автор на модерния свят, и ще стъпи с ботуша на потисничеството върху Свещената основа на човешката надежда - върху техните черно-бели портрети - "за да остане там завинаги".


...Цивилизациите от миналото твърдяха, че са основани на любов и справедливост. Нашата е основана на омраза. В нашия свят няма да има други чувства освен страх, ярост, тържество и самоунижение. Ще унищожим всичко останало — всичко. Вече рушим начина на мислене, останал ни отпреди революцията. Разкъсахме връзката между деца и родители, между човек и човек, между мъж и жена. Вече никой не се осмелява да се довери на съпруга, на дете или на приятел. В бъдещето няма да има съпруги и приятели. Децата ще биват отнемани от майките им от раждането си, така както се отнема яйцето от кокошката. Половият нагон ще бъде заличен. Създаването на потомство ще стане ежегодна формалност, като подновяването на купон за дажбата. Ще унищожим оргазма. Върху това сега работят нашите невролози. Няма да има никаква преданост, освен предаността към партията. Няма да има никаква любов, освен любовта към Големия брат. Няма да има никакъв смях освен тържествуващото ликуване над победения враг. Няма да има никакво изкуство, никаква литература, никаква наука. Когато станем всемогъщи, вече няма да имаме нужда от науката. Няма да има никаква разлика между красотата и грозотата. Няма да има никакво любопитство, никаква радост от живота. Ще бъдат унищожени всички съперничещи удоволствия. Но винаги — не забравяй това, Уинстън, — винаги ще съществува опиянението от властта, което постепенно ще нараства и ще се развива. Винаги, във всеки момент, ще господства възбудата от победата, усещането, че тъпчеш безпомощния враг. Ако искаш да си представиш бъдещето, представи си ботуш, смазващ човешко лице — завинаги...

Джордж Оруел, "1984"


Няма Ден на Будителите на човечеството, защото човечеството спи и тепърва ще спи, задушено в лепкавата сянка на Втората Световна война, и тази нощ тъкмо предстои да стане още по-тъмна.

Безстрашният изследовател, въоръжен със знанието, че истината съществува, се нуждае от много силен фенер, ако иска да намери щастлива случайност в лабиринта от тъмните катакомби на живопогребаното научно минало.



И една такава случайност е този човек:







Карл Пол Годфрид Линде (11 юни 1842г - 16 ноември 1934г)

Линде е бил германски учен и инженер, който открил цикъл на охлаждане и изобретил първия процес за отделяне на кислорода и втечняване на газа в индустриален размер. Тези научни пробиви станали причина за Нобеловата му награда по физика през 1913г. Линде бил член на редица научни и физични асоциации, включително бил в борда на попечителите на Physikalisch-Technische Reichsanstalt и Баварската Академия на науките и човечествата. Линде също така бил основател на така наречената Линде Груп, най-голямата газова фирма в света и довел до създаването на поточната линия на индустриалните газове като печеливша верига от бизнеси. Бил посветен в рицарско звание през 1897г като Ритер фон Линде.

Бележки върху втечняването на въздуха

Какво е въздухът?

Сухият въздух е направен от приблизително 78% азот, 21% кислород, и 1% аргон, спрямо обема си. Има и остатъчни следи от други неща, като въглероден диоксид (CO2), неон и хелий. Течният азот е забавен за игра; даже по-добро от това е течният кислород - той е както забавен, така и опасен! На кой му трябва повече?

Въздухът освен това съдържа от 1% до 4% водна пара.

Карл фон Линде

Въздухът за първи път бил втечнен от Карл фон Линде. Той използвал много хитър трик - ползвал въздух, изстуден чрез разширяване, за да изстуди предварително сам себе си - ефект на обратна връзка, който водел до екстремно ниски температури.

На горната картинка, въздухът се компресира (компресорът в белия кръг), което увеличава температурата му (червено). Горещият въздух, който е под високо налягане, първо се изстудява до температура, близка до тази на околната среда (бледочервено), което се прави чрез подпочвена вода в камера за топлинен обмен (най-левия квадрат). Въздухът под високо налягане, който вече е с нормална температура (тази на околната среда), след това се изстудява още повече във втора камера за топлинен обмен (средния квадрат), което смъква температурата му до по-ниска от тази на околната среда (синьо). На студения въздух под високо налягане после му се позволява да се разшири (смъква се налягането), което се прави чрез разширяваща дюза, и това го кара да стане много студен (бледосиньо), и това се случва в топло-изолиран събирателен съд (най-десния квадрат).

До тук, това е просто хладилник / изстудител. Трикът на Фон Линде, обаче, е че праща студения въздух под нормално налягане от събирателния съд (тази част от него, която не се е втечнила) по тръба обратно във втората топлообменна камера (средния квадрат) и използвал този въздух за изстудяване на въздуха под високо налягане с нормална тумпература, идващ от първата топлообменна камера. Колкото повече бил изстудяван въздухът под високо налягане преди разширяването си, толкова по-студен щял да бъде същия въздух под нормално налягане след разширяването... и същият този щял още повече да изстуди въздуха под високо налягане... положителна обратна връзка. Колкото по-дълго работи цикъла, толкова по-студен става. Много умно.

Понеже така втората топлообменна камера не е на 100% ефикасна, връщащият се въздух, който излиза от нея, все пак ще бъде по-студен от околната среда. Вместо да губи усилията, вложени в изстудяването на този въздух, Линде го връща на входа на компресора, където той се добавя към входния обем с нов въздух, и повторно подлежи на компресиране. Само малко нов въздух се добавя, когато обемът на въздуха в системата се намаля заради изстудяването и последващото втечняване.









Забелязваме, че Системата е Отворена, защото енергийната плътност се променя постоянно, както научихме от Майкъл Уотърс.

Забелязваме, че Системата е Отворена, защото позволява на енергоносителя (въздуха) да извършва пълноценен кръговрат. Единият му полюс е компресора, а другият му полюс е разширяващата дюза. Енергоносителят изживява една продължоителна промяна под високо налягане - точно както енергията навлиза в нашия свят през Минуса, преминава през него, и си отива обратно в Отвъдния свят през Плюса, изминавайки пътя на слънчевия Ра през Света на Мъртвите, за да се роди отново.
След това се преражда под друга форма и преживява нова, продължителна промяна под по-ниско налягане, преди да се върне в първия полюс - точно както Том Биърден описва пълноценния кръговрат на енергията в "Енергия от вакума: концепции и принципи". И така чак до материализацията й (втечняването на въздуха).

Цикълът на енергията в Униполярното самозадвижващо се динамо на Тесла става много по-ясен. Нека сравним:

Като направил така, че магнитът напълно да покрива диска, Тесла усвоил повърхността на целия диск за целите на електрическото генериране, вместо само онази малка част от него, директно приближена до магнита, както е при Фарадеевото устройство. Това не само, че увеличава количеството на генерираното електричество, но, като кара потока да протича от центъра към външния ръб, прави целия този поток достъпен за външната верига.

Коя е външната система? Точно така - това е подпочвената вода, която отнася температурата и я занася в напълно друга система. Скачени съдове от Отворени Системи. Разбирате, че в горните записки не се обръща внимание на първата изстудителна камера  - именно тази с подпочвената вода - но без нея, ако точно тук топлината не се отнемаше от въздуха под високо налягане, нищо от този цикъл нямаше да работи.

Това е аналога на външната верига. Без пълноценна външна верига не може, както ще видите по-долу, когато се спомене крушката.

Поради това, че потокът протича в голям кръг по ръба на диска, магнитното поле, създадено от потока, не само че не работи против постоянния магнит над кръглата плоча, както е при конвенционалните генератори, но в действителност подсилва магнита. Така че, когато диска прерязва магнитните силови линии, за да произведе електрически поток, същият този поток, който идва от диска, подсилва магнита, което му позволява да произведе дори още повече ток.

Това са отношенията между третата и втората топлообменни камери. Когато дискът прерязва магнитните силови линии - тоест когато разширителната дюза разширява компресирания въздух и освобождава налягането му - този ток, който идва от диска - тоест този въздух, който идва от дюзата - подсилва магнита, което му позволява да произведе дори още повече ток - тоест изстудява въздуха, което води до произвеждането на още по-студен въздух.

Както конвенционалните генератори на прав ток, униполярното динамо също функционира и като мотор, ако по диска се пусне ток, докато е под магнита, и това изглежда е последният елемент, който може да направи устройството самоподдържащо се, тоест, способно да генерира ток, след като е разкачено от външния източник на движение, като например падаща вода.

В определен момент скоростта на двата диска е достатъчно висока, така че магнитното поле, създавано от потока, да има силата да поддържа въртенето на динамото/мотора от само себе си.

Студеният въздух, който не се е втечнил, в крайна сметка се връща обратно в компресора и в даден момент външната верига на подпочвената вода ще стане излишна... защото обратно в компресора ще се връща толкова студен въздух, че даже след компресията му, той няма да достигне температурата на околната среда и ще излиза от компресора студен, а не топъл.

Това с други думи ще рече, че външната верига на подпочвената вода се слива с обратната връзка. Обратната връзка се превръща в новата външна верига. И така Системата става самоподдържаща се - произвежда студ без външен изстудяващ агент.

Въртенето се стартира, да кажем, от мотор, захранван с електричество от мрежата.

Първият цикъл е за сметка на външния изстудител (подпочвената вода), защото третата камера първо трябва да се изпълни със студен въздух веднъж, и той трябва първо да се върне обратно в компресора първия път, за да започне системата да действа сама, след като цикълът направи първото си затваряне.

Какъв процес може да е поддържал оперирането на униполярното динамо след захраненото стартиране, е спекулация към този момент, само че са важни две характеристики на генератора. Първо, когато към веригата се прибави съпротивително натоварване, като крушка например, това намаля волтажа в центъра на диска. Този по-нисък волтаж в центъра означава, че се увеличава разликата във волтажа между центъра и външния ръб на диска, в сравнение с потенциалната разлика преди добавянето на крушката. С увеличаването на разликата между центъра и външната обиколка, динамото работи по-усилено и произвежда повече електрически поток.

Затова външната верига е незаменима, поне отначало. Подпочвената вода създава "разликата във волтажа", в случая - нужната температурна разлика, която да служи за трамплин на акумулиращия се ефект по-късно в цикъла.

Процесът продължава, както изглежда, докато топлинните загуби в нагреваемата жичка не се изравнят с енергията на маховика на генератора.

Цикълът продължава, докато изстудителите не изчезнат - тоест докато изстудителите не изравнят температурата си с онова, което трябва да изстудяват.

С други думи - ще се акумулира все повече студ, докато целият въздух в системата не се втечни. След това температурата няма да падне по-ниско от това. Това идва да покаже, че всяка Система за Свободна Енергия си има максимум, горен праг. Всяка система може да реализира само ограничен потенциал, след което следва спиране... или "саморазрушение", което е частен случай на спирането на една динамична или вибрираща система, при която енергийният потенциален максимален дебит е по-висок от проводящия капацитет на материалите, от които е направена.








Но как е възможно всичко това все още да е езотерика? Какво общо въобще може да има между конспирацията по отнемането на човешката енергия... чрез скриването на Слънцето от умовете на хората... и техническите апарати за Свободна Енергия? Къде трябва да потърсят вдъхновение онези окултно-езотерически настроени читатели, загубили мотивацията си да внимават в тази тема?

- Ами... в единственото място, където всеки сериозен езотерик трябва да търси мъдростта - в древен Египет:

Апеп или Апофис бил древно египетско божество, олицетворяващо хаоса (изфт на египетски) и по този начин бил противник на светлината и Маат (богинята на реда и истината). Той се появява в античното изкуство като гигантска змия.

Ра бил слънчевото божество, Носителят на светлината, и по този начин бил поддръжникът на Маат. Апофис бил считан за най-големият враг на Ра, и затова бил наречен с името Врагът на Ра, както и "Господарят на Хаоса".

Считало се, че Апофис причаквал Ра точно под хоризонта, където Слънцето залязвало. Тъй като Апофис бил много дълъг и огромен, и се криел под хоризонта, това му създало името Обгръщащият света.

Понеже Апофис бил върховният враг на Слънчевия бог, той се опитвал да спре прехода на Слънчевата му лодка, докато Ра плавал през Света на мъртвите след залез слънце. Апофис изпивал цялата вода от Небесата. Тогава лодката на Ра засядала в пясъчните дюни на пресъхналите води, които се оказвали гърбиците на гигантския Апофис. Спирането на лодката му предизвиквало хаос в света.

На Сет и Мее била поверена работата по охраняването на Ра, докато пътувал през Отвъдното в слънчевата си лодка. Те прорязвали дупка в корема на змея Апофис, за да може Ра да избяга през нея. Ако не успеели да го направят, светът щял да потъне в Мрак. В някои случаи самите умрели помагали в битката срещу Апофис, за да подкрепят Маат (реда и светлината).

ЗАКОН НА ЛЕНЦ

Токът, индуциран във верига заради промяна или движение на магнитно поле, е насочен в посока да опонира на промяната на магнитния поток, или в посока да излъчи механична сила, която да се противопостави на движението.

В първият случай, движението на жицата спъва електрическия поток, като индуцира обратен волтаж (волтаж в обратна посока, тоест обратна електрическа мотивация, бел.прев). Във вторият случай, потокът на електричеството спъва движението на жицата, създавайки магнитно отблъскване от външното магнитно поле. Ленц вярвал, че тези две явления били реципрочни едно на друго, и че появата им подкрепяла "Закона за запазване на енергията".

Изключително важно е да разберете, че не можете да "ПОБЕДИТЕ" Закона на Ленц. Той е акуратно описание на поведението на Природните закони, както се появяват в тази специфична конфигурация на материалите. Това, което МОЖЕТЕ да направите, е да изучите дребните детайли в начина, по който този закон възниква, и да се научите как да проектирате, заобикаляйки го! Това направил Джон Бедини през 80-те години.

Рисунка на Теодорус Пелеканос от 1478г, част от алхимичен трактат, отправен към Синезий

Символът на змията, захапала опашката си, Уроборос, е символ на постоянно възобновяващия се живот в природата, сътворението и разрушението, раждането и смъртта.

Уроборосът е символ на СМЪРТНОСТТА И ПРЕХОДНОСТТА НА ВСИЧКИ НЕЩА. Той е алхимичен символ за ЕНТРОПИЯ.

Това е потокът, който сам консумира себе си, и така се унищожава.

И само с хитър трик Апофис може да бъде победен. И Слънцето го побеждава всяка вечер, откакто свят светува.