Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 42 43 44 [45] 46 47 48 ... 73
661
Както осведомените и находчиви читатели знаят, Кабала е книга, чиито текст е труднодостъпен. Въпреки че труднодостъпният текст може да е налице, съдържанието на този текст е още по-труднодостъпно.

А най-труднодостъпното от съдържанието на Кабала се нарича "Клипот", или тъмната страна на Кабала, тоест дефиницията и разбирането за това що е Зло, как действа и как се борави с него.

Нека обсъдим в какво се състои тази труднодостъпност, като генерално запознаване с проблематиката, откъдето насетне находчивият читател да планира стратегията си за по-нататъшно осведомяване.








  • Кабала е сбор книги, или сборник с книги... и централната, най-голямата от тях, на която се опира цялостното учение, се нарича Зохар.

  • Тази книга "Зохар" сама по себе си е сборник с книги. Те представляват анализи на еврейската свещена книга "Тора" (еквивалентът на Библията, Корана и прочие), плюс материали по тогавашен мистицизъм, психология и космогония.

  • Тората по същество представлява сборът от петте свещени книги на Моисей.


С други думи... върху петте книги на Моисеи (Тората) се прави обща интерпретация с анализи, размишления, тълкувания и допълнения, наречена Зохар. Този сборник Зохар, включващ и странична научна за тогавашното време информация, е централният сборник от всички трудове, които заедно се възприемат като книгата Кабала.

С други думи, Кабала е сбор от легендарна (религиозно-митологична) информация и научни достижения. Единственото несигурно нещо идва от човешкия фактор - от онзи, който е интерпретирал и анализирал тези данни и който на практика е автор на заключенията на база тези данни и който за първи път е установил една или друга практика като циклично повтаряемо поведение с неизменни резултати.

Според еврейската легенда, някакъв равин на име Шимон бар Йочай (Shimon bar Yochai), живял през 2-ри век, бил подгонен от римляните по време на римските преследвания срещу християнството (продължили до около 313г), и се скрил в една пещера. В тази пещера този евреин 13 години изучавал петте свещени книги на Моисей, тоест Тората, и някакъв еврейски пророк на име Илия (етимологично името означава "Моят бог е Йехова", така че кой знае как наистина се е казвал), убедил евреина в пещерата да напише Зохара.

Истинският, оригинален Зохар е написан на нещо, което може да се определи като криптичен, неясен арамейски стил.




Дотук добре. От общодостъпната информация човек разбира, че Кабала е написана в пещера от евреин-отшелик през 2-ри век от Новата Ера на език, оприличен от експертите като криптичен и неясен арамейски стил. Въпросът е, как това съдържание стига до нас днес?







Първият латински превод на Зохар и на други книги, свързани с този сборник, е направен от човек на име Кристиян Кнор фон Розенрот (Christian Knorr von Rosenroth), живял през 1636 - 1689г. Бил е германски християнин и ивритист (специалист по староеврейски) и християнски кабалист, роден в Силезия, град Алт-Раутен.
Както знаете, Силезия е област в Централна Европа, днес предимно в Полша, и на ден днешен този град се казва Стара Рудна (Stara Rudna).

Кристиян Розенрот е учил в два университета -в този на град Уитенберг (Wittenberg), и в този на град Лайпциг.

Кристиян фон Розенрот пътувал из Холандия, Франция и Англия. Докато е в Амстердам, се запознава с арменския принц, с главния равин, Маер Щерн, д-р Джон Лайтфут и Хенри Мор. Повлиян от тези личности, Розенрот изучавал ориенталски езици, химия и кабалистичните науки.

Когато се връща от пътуванията си, се установява в Шулцбах, и там става държавен съветник на граф Палатин с истинско име Кристиян Август.

След това Розенрот се посвещава на изучаването на иврит, с цел да изучава Кабала, защото се надявал, че в Кабала ще намери доказателства за християнската доктрина.

Цялата тази биографична информация е от Уикипедия.





От Библиотеката на "Апокрифна Академия" може да се научи информация, която я няма в уикипедия. Такава информация е случващото се в Лайпцигския университет. Както ни информира историческото изследване на Джим Кийт, един от основателите и най-основните личности в доктрината на Новия Световен Ред, Вилхелм Максимилиан Вунд, използва именно университета в Лайпциг като централно пропагандно звено за повлияване на световната наука в посока масовото робство.

В Контрол над ума - Контрол над света Джим Кийт пише, че "Вундското отхвърляне на невеществените неща в живота, като душата, ума и свободната воля, повлияло на психиатрията и психологията до ден днешен... Вунд получил катедра по философия в университета в Лайпциг през 1875г, основавайки първата в света психологическа лаборатория, и създавайки психологическото списание “Философски проучвания”, и давайки нова дефиниция на психологията за своя век. Вунд констатирал с характерна скромност, “Трудът, който тук представям на обществеността, е опит да очертая нов клон на науката”. Вунд щял да остане в университета в Лайпциг до смъртта си през 1920г". Цитирайки исторически хроникьор на теченията през онова време, "На практика Лайпциг станал Меката на студентите, които искали да изучават “новата” психология..." - Глава 3, Да махнеш "психо"-то от психологията


Тази научна пропаганда на философията за Новия Световен Ред (измислена от Хегел) тръгва от университета в Лайпциг около 200 години след дипломирането на Кристиан Кнор фон Розенрот, който за първи път превел Кабала на латински език.



662
Всички теми / Re: За енергийния вампиризъм
« -: Октомври 18, 2017, 09:40:33 pm »
АЗ ли? Не... Такъв човек съм, че ако някой ми привлече вниманието и се завърже комуникация, се раздавам отвсякъде, съзнателно и несъзнателно.

663

Д-р Петров посочи, че медиците са длъжни да действат по регламент дори, когато това противоречи на човещината

16 октомври 2017




„Най-голямата грешка е да допуснеш субективен момент в работата си. Трябва да се спазва протокола, за да бъдеш ефективен, независимо кой е пациента. Допуснеш ли субективен момент, рискуваш да сгрешиш”, заяви в предаването „Здравей, България” по NOVA министърът на здравеопазването д-р Николай Петров.

Преди седмица той реанимира човек, припаднал пред Министерството на здравеопазването.

Д-р Петров дори се качва в линейката и помага на спешния екипа. „Линейката беше прекрасно оборудване, а колегите си свършиха работата прекрасно”, каза здравният министър. Все пак пациентът по-късно починал.

„Интересното в тази история е, че от това аз изпитах душевно удовлетворение. Въпреки че човекът почина, Бог да го прости! Т.е занимах се с професионална работа, от която получих удовлетворение”, коментира здравният министър.

Петров посочи, че медиците са длъжни да действат по регламент дори, когато това противоречи на човещината. „А тези регламенти не винаги са приятни като резултат”.

Така той коментира отказа на лекари от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” да помогнат на ранен мъж на метри от болницата.


Относно случаите, в които на пациенти е отказвана помощ в няколко болници Петров заяви, че няма ясно разписан регламент, ако един пациент е зле, къде да бъде закаран и кой ще се заеме с него. „Това може да бъде регламентирано, но с доста широк консенсус”, каза министърът.

Проблемите в болниците във Враца и Ловеч д-р Петров коментира така: „Лечебните заведения, които се управляват добре, не стигат до тези проблеми”.

„Има застрашени болници. Вземаме мерки”, добави още здравният министър, по отношение на риска от фалит на здравни заведения.








"Рискуваш да сгрешиш", ако не следваш протокола. Следователно, ако следваш протокола, "няма риск от грешка".

Тоест... грешките, допуснати по време на изпълнението на протокола, не се признават за грешки.

Протоколът те прави "безгрешен".

Протоколът, по този начин, е Бог.

Протоколът те имунизира от отговорност.



А какво да кажем за хората, които търсят помощ от медицинските храмове?

Какво да кажем за православните християни, които търсят помощ от болниците? Това християнско ли е?


Ларкън Роуз, 2011: Най-опасното суеверие

Джеръми Лок, 2005г: Краят на Злото

Джим Кийт, 1997г: Контрол над ума - Контрол над света

Марк Пасио, 2013г:  Естественият закон

664
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 11:16:03 am »
Сещам се само за още един изобретател, който обръща сериозно внимание на желязото, като материал. Едуард Лийдскалнин.




И Лийдскалнин и Фигуера са имали нещо на разположение през 1900г, което на ден днешен е толкова рядко срещано, че сякаш е същество от митовете и легендите - мекото желязо.

Меко желязо означава ЧИСТО желязо - без никакви включения на каквито и да е въглероди и други глупости. На ден днешен човек може с лекота да намери измислено желязо, всякакви сплави, изгъзици, а като каже "меко желязо", му предлагат единствено различни по твърдост и ковкост СТОМАНИ - тоест желязо с въглерод вътре.










Цитат
Магнитен хистерезис

Когато външно магнитно поле се приложи към феромагнитен материал, например желязо, атомните диполи в него се подравняват спрямо полето. Дори и след като полето бъде премахнато, част от подравняването ще остане: материалът е станал магнетизиран.  Веднъж след като е магнетизиран, магнитът ще остане магнетизиран вечно. За да се демагнетизира, е нужна топлина или магнитно поле в обратната посока. Точно това е ефектът, който създава паметта на твърдите компютърни дискове.

Взаимовръзката между силата на полето Н и магнетизацията М не е линейна във феромагнитните материали. Ако един магнит бъде демагнетизиран (Н=M=0) и взаимовръзката между Н и М е предвидена с цел увеличение на нивата на силата на полето, М следва първоначалната крива на магнетизиране. Тази крива рязко нараства отначало, след което наближава асимптота, наречена магнитно насищане.

Ако сега магнитното поле се намали монотонно, М следва различна крива. При сила на полето 0, количеството на изместване на магнетизацията от първоначалната си стойност се нарича остатъчен магнетизъм. Ако взаимовръзката на Н-М е предвидена за сила на приложеното магнитно поле, резултатът тогава е хистерезисна крива, наречена основна крива. Ширината на средния участък е два пъти коерцитивността на материала.

Бел.прев: коерцитивност идва от думата coercive, която означава принуда. Коерцитивността е качество на феритните материали, свързано с принудителното магнетизиране.

По-подробното разглеждане на кривата на магнетизацията по принцип разкрива редица малки, произволни скокове в магнетизацията, наречени Скокове на Баркхаузен. Този ефект се дължи на кристалографните дефекти, като например дислокацията.

Кривите на магнитния хистерезис не се отнасят единствено до феромагнитното подреждане. Други магнитни подреждания, като например подреждането при спин стъклото, също проявяват този феномен.







Вляво: "Мек" феромагнитен материал, меко желязо, малка коерцитивна сила

Вдясно: "Твърд" феромагнитен материал, твърдо желязо, голяма коерцитивна сила







Какво представлява мекото желязо в металургията?


Цитат
Меко желязо

"Мекото", темперирано или изпечено желязо се използва в магнитните постановки, правотоковата (DC) електромагнетика и в някои електрически мотори; и може да създаде концентрирано поле, което е до 50 000 пъти по-интензивно от въздушните ядра.

Желязото е желателно за направата на магнитни ядра, защото то може да устои на високи нива на облъчване с магнитно поле, без да достигне насищане (до 2.16 тесла при нормална температура). Изпеченото желязо се използва, защото, за разлика от "твърдото" желязо, то има ниска коерцивност и поради това не остава магнетизирано, след като се премахне полето, което често е важно качество в случаите, когато е нужно магнитното поле да се прилага многократно.



Цитат
Темпериране/изпичане

Темперирането, в металургията и материалознанието, е топлинна обработка, която променя физическите и понякога химическите качества на даден материал, за да се увеличи пластичността му и да се намали твърдостта му, правейки го по-лесен за работа. Процесът включва загряване на материала над температурата му на рекристализация, поддържането на подходяща температура, и след това оставянето да изстине.

При тепрерирането, атомите мигрират по кристалната решетка и така се намалят случаите на дислокация (разместване), което води до промяна в пластичността и твърдостта.

При медта, стоманата, среброто и месинга, процесът се изпълнява чрез нагряване на материала (принципно докато започне да свети) известно време, след което бавно се оставя да се изстуди до стайна температура в безветрен въздух. Медта, среброто и месинга могат бавно да се изстудят във въздуха, или бързо, като се потопят във вода, за разлика от феритните метали, като стоманата, която трябва бавно да се охлади, за да се темперира. По този начин, металът омеква и е приготвен за по-нататъшна обработка - като например оформяне и отпечатване.












Навсякъде в кратките си книжки Едуард Лийдскалнин говори за МЕКО ЖЕЛЯЗО.

Между другото, нека забележим нещо... един цитат от него, който съм споменавал и преди:


Цитат
Представете си, че имахте колело и много намотки около колелото, които се въртят. Тогава бихте правили всякакви видове светлина. Не правете машината, аз вече подадох искане за патент в патентното бюро. Направих десет различни машини за правене на магнитни потоци, но открих, че тази комбинация между полеви магнити и намотки, е най-ефикасна.



Това си представя човек, когато чете описанието на Лийдскалнин, нали?


По какъв начин това горе е различно от това долу?










Цитат
...Крайните резултати от развитието на тези три посоки са: първо, горенето на въглища чрез студен процес в батерия; второ, ефикасното оползотворяване на енергията от околната среда; и, трето, провеждането на електрическа енергия без жици на каквото и да е разстояние. По какъвто и начин да се достигне до тези резултати, практическото им приложение неизбежно ще включва широка употреба на желязо, и този безценен метал без съмнение ще бъде съществена част от по-нататъшното развитие в тези посоки. Ако успеем да горим въглища чрез студен процес и по този начин да добиваме електрическа енергия по ефикасен и нескъп начин, за множеството от практическите приложения на тази енергия ние ще се нуждаем от мотори - тоест, желязо. Ако успеем да извлечем енергия от околната среда, ние ще се нуждаем, както при добиването, така и при оползотворяването на енергията, от машинария - отново, желязо. Ако осъществим пращането на електрическа енергия без жици в индустриални мащаби, ние ще сме длъжни широко да използваме електрически генератори - още веднъж, желязо. Каквото и да направим, желязото най-вероятно ще бъде основното средство за успех в близко бъдеще, може би още повече, отколкото в миналото до сега. Колко дълго ще царува желязото е трудно да се каже, защото дори в момента алуминият изгрява като заплашителен претендент за трона. Но за сега, наравно с това да осигурим нови източници на енергия, от най-голяма важност е да подобрим производството и оползотворяването на желязото. Огромен напредък е възможен в тази посока, която, ако се поеме, неимоверно ще допринесе за добруването на човечеството.


ЖЕЛЯЗОТО ПРЕДОСТАВЯ ОГРОМНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО...

Никола Тесла, из статията "Проблемът с увеличаването на човешката енергия" от списание "Век", 1900г







С това, представих на вниманието ви следното:

1. Генераторът на Кромри е безленцов генератор, който може да се самозадвижва

2. Най-добрата машина на Едуард Лийдскалнин е просто версия на безленцовия генератор на Кромри

3. Клементе Фигуера има редица патенти, подчертаващи колко е ненужно да се влага механична сила във въртенето на железни ядра и намотки при генераторите, борейки се с естествения закон на Ленц

4. Клементе Фигуера е разработил неподвижен безленцов генератор, самозадействащ се генератор без движещи се части

5. За целта той разчита единствено на правилното прилагане на законите на електро-магнитната индукция и употребата на чисти материали - меко желязо.




Така, като начало на темата Трактат за Свободната Енергия, ние разгледахме един от многото, но по-малко известни, пасивни електрически генератори, които работят (многократно гарантирано от Испанското патентно бюро през 1908г).

Темата, естествено, ще продължи, защото има още много видове апарати за Свободна Енергия, а нашето познаване на материята тепърва започва.

665
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 11:12:05 am »
Както виждате на картинките, железните ядра на възбуждащите магнити са спестени.

Магнитите, наречени N и S, са нарисувани само като квадратчета. Това означава, че те са просто намотки, с така нареченото "въздушно ядро". N и S са само имена, само наименувания, и не означават полюси директно. Магнитите N си имат два полюса, естествено, както и магнитите S.

Електромагнитите, от които си взимаме тока, имат желязна пръчка в себе си. Имат желязно ядро. Това е централния правоъгълник. Вляво и вдясно от него са нарисувани два продълговати правоъгълника - това вече е намотка, тоест сечението на намотка около тази желязна пръчка.

Отляво и отдясно на тези правоъгълници има по още един, по-квадратен правоъгълник. Това е сечението на по-дебела и по-къса намотка, нанизана върху по-тънката и по-дългата намотка, която е върху желязното ядро.



Самата желязна пръчка е вкарана малко в индуциращите намотки, тоест вкарана е малко в намотката N отгоре, и е вкарана малко в намотката S отдолу. Но НЕ Е вкарана чак до средата на тези намотки.






Какво се случва:

Когато се пусне ток по кухите намотки N и S, краищата на желязната пръчка, които са вкарани само малко в тези намотки, се намагнетизират с два полюса - със Север от едната страна и с Юг от другата (защото намотките N и S са огледални).

В момента, в който желязното ядро развие полярност, в двете намотки, които са нанизани върху него, се появява ток.

Токът от тънката и дългата намотка се праща при електромотора, въртящ комутатора и подаващ възбуждащия токов сигнал през него, който да варира интензитета на намотките N и S.

Токът от късата и дебелата намотка се взима като добив за нашите нужди.

Така машината работи сама.





Забелязвате, че всъщност, когато погледнете само една от възбуждащите намотки, тя на практика е поставена върху едно желязно ядро с голям процеп (пръчка отпред и пръчка отзад, които не се допират вътре в нея).

Ще ви цитирам нещо за процепа в трансформаторното ядро, думи на Томас Биърден:


Цитат
... Въздушният процеп в ядрото на MEG, аз вярвам, че процепът е съществена част от функционирането на MEG (пасивния електрогенератор на Биърден и екип, бел.прев). По този въпрос (а и по други въпроси) аз противореча на конвенционалното схващане за ролята на въздушния процеп при трансформаторите. Конвенционалното схващане е, че въздушният процеп в ядрото намаля ефективната магнитна пропускливост и следователно намаля и магнитния поток. Колкото е по-голям въздушния процеп, толкова е по-голям спада на магнитния поток и толкова е по-голям максималния електрически дебит, с който трансформатора може да се справи.

Ние пък казваме, че магнитната енергия се СКЛАДИРА във въздушния процеп.


Според кръга на Томас Биърден (в който са и Джон Бедини и Питър Линдеман), причината магнитният поток да намаля, когато трансформаторното ядро има въздушен процеп, е че повечето от магнетизма се излива и се нагнита във въздушното пространство, където желязното ядро е прекъснато. И остава там.

Когато се сложи намотка ВЪРХУ въздушния процеп, и когато индуцирането на магнитен поток в ядрото се преустанови, тази намотка демонстрира моментни залпове на изключително висока енергия, кратки само миг, но много концентрирани.

Освен това, когато човек разгледа цялата библиография от изобретения за Свободна Енергия, бързо се набива на очи, че въздушните процепи в трансформаторните ядра или в електромагнитните ядра са следващото най-често срещано нещо след огледалните намотки.




И един всеизвестен факт - когато вместо плътно метално ядро за един електромагнит се ползват ламинации - дебел сноп от тънки ламаринени листа, вместо една плътна пръчка - тогава електромагнитът е забележително по-силен и ефективен.

Не ме интересува какво е конвенционалното обяснение за това (знам го, но не искам да се присещам).

За мен е по-важно какво казва Бедини в случая.




Когато го запитат - Добре де, защо винаги предпочиташ да правиш ядра от набита тел, а не от плътно желязо? Той отговаря...





...че това е, понеже желязото си има максимален праг на насищане с магнетизъм. Когато желязното ядро достигне максималния си праг на насищане, продължаващото индуциране (токоподаване в намотката около него) е безсмислено и води само до загуби на енергия.

Въздухът има много по-висок праг на магнитно насищане от желязото. Работата е там, обаче, че въздухът има много по-високо магнитно съпротивление, отколкото желязото. Получава се така, че въздухът може да държи повече магнетизъм, но на магнетизма му е по-лесно да се движи през желязото.

Когато се направи такова желязно ядро от отделни набити железни пръчки, между тях остава диелектрично пространство. Тоест ПРОЦЕПИ. Когато всяка една пръчка достигне максималния си магнитен капацитет да носи магнетизъм, отделната пръчка започва да ОТБЛЪСКВА новоприиждащата магнитна енергия. По този начин, започва насищането на въздушните пространства между набитите пръчки. Накрая, когато цялото сложно-съставно ядро достигне максималния си капацитет, в пространствата МЕЖДУ набитите пръчки има много повече магнетизъм, отколкото в самите железни пръчки.

Понеже тези въздушни пространства между пръчките са издължени, продълговати са като пръчките, които ги заграждат... това означава, че магнетизма се насочва нагоре и надолу - към двата лицеви полюса на сложно-съставното ядро.

И затова, намотките с множествени ядра индуцират много по-силни магнитни лица, отколкото електромагнитите с плътни железни ядра.




Разбирате ли, нас това живо ни интересува...

Защото това означава, че когато имаме възбуждащ електромагнит, тоест такъв, който ние създаваме чрез електро-магнитна индукция, като пускаме ток по намотката... тогава ние искаме неговото ядро да бъде сложно-съставно, тоест - ламинирано, както се нарича при трансформаторите.

Когато обаче вървим по обратния път - когато чрез МАГНИТНА ИНДУКЦИЯ ние възбуждаме желязното ядро на един електромагнит, по магнитен път, и после извличаме тока, който се получава в намотката - тогава ние искаме ПЛЪТНО желязно ядро, защото то по-лесно поема магнетизма и по-бързо се насища.




От Бюфорн, обаче, виждаме нещо много хитро.

В стремежа си да спестят материали, Бюфорн и Фигуера правят друга реализация. Те премахват железните ядра на възбуждащите магнити, и вместо това навират ядрата на изходните електромагнити малко отпред и малко отзад, така че да не стигат до средата, но да не се докосват и вътре да остане процеп.

По този начин те хем имат сложно-съставно ядро за възбуждащите си електромагнити, хем имат плътно желязно ядро за онези електромагнити, които попиват и извличат енергията.



Сещате ли се за онзи американски репортер, докладвал за Фигуера в Америка, който уж се бил объркал и погрешно се бил изразил, че Фигуера е направил генератор, който събирал енергия от атмосферата?

Е... явно е чул много добре, защото този въздушен процеп там е съществен.


666
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 11:10:45 am »
Патенти на Бюфорн (след 1908г)

Константино де Бюфорн Якас, партньорът на Фигуера, публикува пет патента след смъртта на Фигуера (47706, 50216, 52968, 55411 и 57955), занимаващи се със същата система като в патента от 1908г.

Тези патенти били издадени между 1910 и 1914г и всичките са точни копия, и точно копие на оригиналния патент на Фигуера от 1908г.

Преводът на петте патента е безполезен, защото има повече от 100 страници и всичките повтарят същия принцип като патента от 1908г, само че с повече литература към тях. Тук представяме PDF файла със сканирания документ на тези патенти -->> PDF файл



За по-задълбочено изследване даваме превода (на испански и английски) на последния патент (патент № 57955) ->> PDF файл.



Сега ще представим обобщение на ключовите характеристики на този патент. Той просто дава малко повече подробности от патента от 1908г и разглежда по-подробно подреждането на електромагнитите. Силно окуражаваме да се прочете това обобщение на патент 57955, за да се получи по-добро разбиране на някои аспекти от онзи от 1908г.








"Ако искате дори по-голямо производство, можете да поставите индукторите и индуцираните един след друг, оформяйки последователна серия по следния начин: ..."

"По този начин ще успеем да използваме двата полюса на всички индуктори, освен на първия и на последния, от които ще използваме само по един."



"

Начинът за събиране на този електрически поток е толкова лесен, че не се чувства нужда да се обяснява. Помежду електромагнити N и S, които образуват двойка, и която двойка електромагнити са наречени индуциращи, трябва да се сложи по един електромагнит, който се нарича индуциран. Той трябва да е правилно поставен. Или двата на ядрото му трябва да влизат в укхините на намотките на индуциращите електромагнити и да са в контакт със съответните им ядра, или пък, краищата на ядрото на индуцирания електромагнит да бъдат близо до намотките на индуциращите магнити и в контакт с полюсите на ядрата им, но в никакъв случай не бива да има никаква комуникация между индуциращата жица и индуцираната жица.

"





Тук се има предвид, че не бива да се допуска индуцирането на енергията да прескочи желязото. Не бива да се допуска намотката на възбуждащия електромагнит, развивайки полето си, да създаде потоци директно в намотката на електромагнита, от който извличаме ток. Трябва да се минава през желязото. Медните намотки не бива да си комуникират директно - само чрез железните си ядра.





"

...
Ако искате дори по-голямо производство, можете да поставите индукторите и индуцираните един след друг, оформяйки последователна серия по следния начин: първо поставяте електромагнит N, например, след това друг електромагнит S, и между техните полюси правилно поставяте индуцирания електромагнит, с това ще се формирали групата на една батерия, както бе обяснено по-горе, но сега (вместо да формираме толкова много идентични групи на първата) можете да поставите, след последния електромагнит S, друг индуциран електромагнит, и след него можете да поставите електромагнит N, след него друг индециран електромагнит, и след него друг електромагнит S, и така, докато не се образува серийна поредица от електромагнити N и S.

По този начин успяваме да използваме и двата полюса на всички индуциращи електромагнити, освен на първия и на последния, от които ще сме използвали само по един полюс и, следователно, ще имаме толкова индуцирани електромагнити, колкото индуциращи електромагнити минус един, тоест, ако "m" например е броя на индуциращите, тогава броят на индуцираните ще бъде "m-1", което определя значително увеличение в продукцията на индуцирано електричество при същия разход на сила.

...
Друго предимство е, че в синуса на ядрото на индуцираните електромагнити можем да сложим друг малоразмерен електромагнит със същата дължина на ядрото или с по-голяма дължина от това на големия индуциран електромагнит. В тази втора група индуцирани електромагнити ще се произведе електрически поток, точно както и в първата група индуцирани електромагнити, и това произведено електричество ще бъде достатъчно за продължителното захранване на машината, като цялото останало електричество ще бъде напълно безплатно и готово за употреба за каквото искате.

"



Тук Бюфорн казва, че ако индуцираните електромагнити - онези, от които си взимаме тока - имат вътре в себе си концентрични, по-малки електромагнити, в тях също ще се породи електричество, и то ще е достатъчно да задоволява машината - да възбужда електромотора за комутатора, както и да дава възбуждащия сигнал за възбудителните електромагнити.

Тоест, той има предвид намотка върху намотката. Английският превод е страхотно некадърен, превел съм го точно както са го превели на английски от испански. От него човек би останал с впечатлението, че става дума за две ядра, но това не е така.

Всъщност става дума за намотка върху намотката при онези електромагнити, от които си взимаме тока.
















Това са фигурите, включени в тези патенти. както виждате, те са точни копия на патента от 1908г.



Патент 47706 (1910г)







Патент 50216 (1911г)










Патент 52968 (1912г)










Патент 55411 (1913г)












Патент 57955 (1914г)





667
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 11:10:16 am »


Читателят помни екстремната важност на огледалните намотки и веднага му светва червена лампичка, щом отново чуе за тях. Така че моментално се сеща за генератора на Кромри, който сякаш изоставихме, и изведнъж ву хрумва въпроса:


"Генераторът на Кромри не трансформира механична енергия в електрическа... Тогава възможно ли е генераторът на Кромри да не е нищо друго, освен всъщност един генератор на Фигуера?"




Това е наистина скандален въпрос от страна на читателя.

Очевидно, генераторът на Кромри е всъщност генератор на Фигуера. Нормално беше да се запитаме, след като генераторът на Кромри не преобразува механична енергия в електрическа... тогава за какво му служи?

Това е същото като да се запитаме следното: Генераторът на Фигуера е пасивна машина без движещи се части... освен, може би, въртящия се комутатор. Но в никакъв случай генераторът на Фигуера не е трансформатор на механичната енергия за комутатора в електрическа. Тогава за какво служи механичната енергия в генератора на Фигуера?



Виждаме, че това са два съвсем еднакви въпроса... отнасящи се за две съвсем еднакви машини.

С единствената разлика, че едната не се върти цялата, а само комутатора... а пък другата се върти цялата, но пък няма комутатор.




Очевидният логически извод е... че генераторът на Кромри има невидим, вграден комутатор в себе си.

Това е като да се попита, Има ли жената топки?



Всеки човек има топки. При жената просто са вградени, а при мъжа са извадени навън. Същото е като с комутатора на Фигуера и динамичния генератор на Кромри.



Заслужава си да запомним този скандален факт за по-късно...

668
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 11:05:23 am »
Може би забелязвате, че ви запознавам с информация, която се постоянно се отличава с една черта - нещата са някак си първични.

Всички неща, с които ви запознавам в тази тема, са първични, защото няма електроника. Няма чипове. Няма полупроводници, като например диоди и тн. Само метали, жици и магнити. Не че жиците и магнитите са нещо лесно за правене на ръка, но определено е възможно (защото бижутерите го правят на ръка).

На ръка обаче не можем да правим електроника - за това ни трябва завод и пазарен достъп, а това ще рече развита индустрия. И когато дойде ден, когато човек няма да има достъп до търговски услуги, освен ако не иска да се откаже от свободата си (ако се случат най-тъмните анти-утопични сценарии за този свят), или пък ако човек няма достъп до пазарни услуги поради причината, че вече няма хартиена валута в света на дигиталните пари, а човек вече не е роб на държавата и съществува и се развива без по никакъв начин да борави с каквато и да е форма на пари и следователно бартерните му със света са невъзможни... тогава човек ще трябва да се грижи за техниката си БЕЗ да има достъп зо развита индустрия.

Това е причината да се опитвам винаги да страня от лагерите.

И това е причината да се опитвам винаги да страня от електрониката.





В патента на Фигуера няма електроника, а това също така означава, че не е нужно човек да научава твърде много странични неща, за да проумее съдържанието. Не е нужно да учим някакви лъжи и полу-истини от заблудените електроинженери на нашето време, или пък не дай си боже от учителите в умилищата по въпросните предмети.

В патента изрично и с право се подчертава, че:

Цитат
Предимства на електрическия генератор

Четвърто. Толкова е просто, че бдителността при направата му може да се пренебрегне.





Какво представлява съпротивлението?




Ето това представлява. С най-общи приказки: Така се сменят станциите в радиото. Има една голяма намотка, и ема един метален палец, който я допира. когато се върти шайбата, която сменя станцията, тя всъщност движи този палец. Токът от намотката предпочита да тръгне по него. А колкото по-дълъг път изминава тока в намотката, през толкова повече съпротивление преминава, защото колкото повече метал  - толкова повече съпротивление. Ако пуснете кабел от мястото си, и той обиколи света и се върне от дрягата ви страна, и се опитате да го свържете към двата терминала на батерия, за да видите дали ще загрее, нищо няма да стане. Защото кабелът е толкова дълъг, че токът от батерията не може да преодолее съпротивлението, така че въобще няма да излезе от батерията.

Така че, движейки палеца по намотката, съкращаваме или увеличаваме пътя на сигнала. По същество ние увеличаваме или намаляваме съпротивлението, което среща сигнала. И апарата на радиото засича промените в съпротивлението, и така променяме станциите.
(Това описание е от гледна точка на съпротивлението, а не от гледна точка на честотата, понеже това ни интересува в момента.)



Съпротивлението в патента на Фигуера представлява точно това - той казва, че е "нарисувано по елементарен начин", защото действително представлява мрежа от намотки, и тази мрежа има много терминали, включващи се на различни отсечки от цялата дължина на намотания проводник.







Цитат
Комутатор

Комутаторът е двищежа се част от въртящ се електрически ключ при определен вид електромотори и електрически генератори, които периодично обръщат посоката на тока между ротора и външната верига.

Състои се от цилиндър, състоящ се от множество метални контактови сегменти върху въртящата се арматура на машината. Два или повече електрически контакта, наречени "четки", направени от мек проводящ материал като например графит или въглерод се притискат към комутатора, влизайки в плъзгащ се контакт с редуващите се сегменти, докато се въртят. Намотките върху арматурата са свързани с контактните сегменти.

Комутаторите се използват в машините с прав ток (DC): динамотата (DC генератори) и много DC мотори, както и универсални мотори. В моторите, комутаторът провежда електрическия поток до намотките. ОБръщайки посоката на тока във въртящите се намотки на всеки половин оборот, се създава постоянна въртяща сила (торсия).

В генераторите комутаторът приема генерирания в намотките ток, обръщайки посоката на тока с всеки полу-оборот, служейки по този начин като механичен токоизправител, за да преобразува променливия ток (AC) от намотките в еднопосочен прав ток (DC) във външната потребителска верига. Първата машина за прав ток от комутаторен тип, динамото, е изобретена от Хиполит Пиксий през 1832г, възоснова на идея, дадена му от Андре-Мари Ампер.


Вижте анимацията горе.

Виждате цилиндъра. Той се върти, и отстрани на него си представете магнити (двойката да е хоризонтално разположена). Върху цилиндъра има една намотка, свързана с проводящ пръстен, и този пръстен е цепнат на две. Двата цвята са, за да правим разлика между двете половини на намотката, както е прекъсната по този начин.

Когато жицата пада през магнитното поле, по нея тече ток в една посока. Когато жицата се издига в магнитното поле, тогава тока тече в нея в обратната посока.

Издебнете анимацията, и заедно с нея прочетете това:
Червената жица е в позиция директно отгоре, и когато по нея се пусне ток в едната посока, тя пада наляво през магнитното поле, и цилиндърът се завърта.
Червената жица отива в позиция директно отдолу. Ако продължи да се върти, от следващия момент тя започва да се изкачва. Само че, ако в нея протича ток в същата посока, това ще спре изкачването й и ще я застопори в позиция най-отдолу.
Така че, когато червената жица отиде в позиция най-отдолу, тя губи връзка с тока, който до сега протичаше през нея. Защото онзи малък пръстен е прекъснат.
Така в следващия момент тя влиза в контакт с другата четка, и получава ток с обратната посока. Така че тя започва да се изкачва през същото онова магнитно поле.

Със зелената жица се случва същото, но реципрочно на червената.

Вдясно при сигналите, които задвижващата намотка получава (горе) се вижда, че намотката постоянно сменя посоката на тока, който протича през нея - половин оборот има квадратна вълна отгоре, и половин оборот има квадратна вълна отдолу на нулата.

Долу обаче се вижда, че всъщност токът, който вкарваме в машината, не е променлив, а е постоянен. Неговата вълна е просто пулсирано DC.



Така че, това е един мотор, който получава прав ток, но в действителност се движи с променлив ток. Ако питаме как се движи, ще кажем - с променлив ток. Но ако питаме с заради какъв ток работи мотора, тоест от какъв ток има нужда, за да работи, ще кажем - прав ток.

И това е разлика, създавана от комутатора.




Комутаторът на Фигуера обаче е по-сложен, с повече контакти, ето така:







Важното е, че разбираме принципа.

Представете си сега, че комутаторът на Фигуера не подава ток към мотор, ами към съпротивление. И вместо да подава сигнал към променяща се посока на въртене (падане и изкачване в оборота на една жица), подава ток към различни дължини от една намотка за съпротивление, както е при радиото.

Тогава, сигналът, който електромагнитите на Фигуера получават, ще бъде квадратната вълна най-горе:




Изображението е от форума overunity.com, в темата където изследват машината. Оригиналният сигнал на Фигуера е най-горе.

Вълната е квадратна заради комутатора - четката прави контакт с два контакта, и токът протича на това ниво за известно време (да кажем, секунда, или няколко милисекунди). После рязко се губи контакт, и в следващия момент се прави контакт с нови два контакта, само че на различен интензитет.

Това качване нагоре или слизане надолу вече не се прави от комутатора (който прави само квадратната вълна на сигнала, защото четката не може да направи друг сигнал), ами от съпротивлението. Следващият контакт се случва на по-горно или по-долно ниво, защото се случва в условието на повече съпротивление или по-малко съпротивление.

Така че, както виждате, комутаторът прави квадратна вълна (която се нарича и пулсиране), а резистора (съпротивлението) на Фигуера е така направен, че да придава синосоиден път на сигнала, с издигания и спадове.

Виждате, че двете групи електромагнити са скачени съдове - при едната интензитетът на магнитното поле се увеличава, защото получават повече ток за сметка на другата група електромагнити, които получават по-малко ток, и интензитетът на полето им спада.






Комутатора настрана... Не е толкова сложен, колкото е натоварващо човек да си го представя постоянно. Всъщност е елементарен, така че не е нужно втори път да мислим за него.


Нека разгледаме електромагнитите.








Ето едно страшно елементарно представяне на нещата.

От плюса на батерията излиза тока. Той минава през комутатора - през стрелката - и стрелката стъпва върху различно количество съпротивление по голямата намотка.

Веднага трябва да видите важния момент на скачените съдове - съпротивлението при единия електромагнит е за сметка на другия, винаги. Единия винаги получава по-голямата половина съпротивление, а другия получава по-малката. Така единия винаги е по-слаб, докато другия е по-силен, и обратно.

После, токът потича по двата електромагнита така, че ги създава с разноименни полюси.

После токът се събира отново в един канал, и се връща при гъза на батерията - в минуса.




ДОБИТИЯ ТОК, тоест това, което получаваме ние, се взима от средната червена намотка.

Тя получава огледални полюси от двата електромагнита. Тоест, ако магнит В я облъчва със N полюс, ядрото в тази половина (в лявата половина) на средната намотка ще се намагнетизира със S полюс.
От другата страна ще стане обратното - електромагнита А, защото е намотан наобратно, ще облъчи средното ядро със S полюс, и следователно дясната половина на средното ядро ще се намагнетизира с N полюс.



Както знаем... токът в средната намотка се генерира, защото възниква магнитно поле. Средното ядро си е било само желязо преди. когато двата магнита го облъчат отпред и отзад обаче, то става магнит.

Ставайки магнит, то развива магнитно поле около себе си, което се издува като гъба успоредно с намагнетизирането на електромагнитите В и А.

И като се издува, това означава, че се ДВИЖИ. И щом магнитното поле се движи (издува се, до достигане на магсимално насищане на ядрото), и щом медната намотка е неподвижна спрямо него, в нея се генерира ток. И ние събираме този ток.




В следващия момент, единия полюс става по-силен от другия.

Защото средното ядро започва да го огрява по-силно откъм гъза, отколкото отпред. Така че какво става? - Стената на Блох се измества от центъра, защото полюсите вече не са равни по големина.

И това движение на магнитното поле прави още ток в намотката. Ние го събираме.

В следващия момент нещата се променят - средното ядро започва да го огрява по-силно отпред, отколкото откъм гъза. И така сега другата му част става по-голяма от другата, и Стената на Блох се измества на другата страна.

И това генерира ток в намотката, но в обратната посока, нали така...

Затова Фигуера казва, че генераторът произвежда AC - променлив ток.




Това е все едно да имаш един ВЕЦ, между две чаши с вода, които постоянно преливаш една в друга.









Ето по-добра рисунка.

Току що обсъдихме простата скица. Тя е показана в квадратчето - съпротивлението е нарисувано в кръг, и тока влиза директно в него (+), обикаля техническите символи за намотка с ядро, и си отива при синия минус отгоре.

На голямата картинка са изобразени по-добре нарисувани електромагнити... горе е изобразено оригиналното представяне на комутатора на фигуера, като е нарисувана и четката отстрани.

Вляво пък е нарисувана алтернативна подобна система, използваща по-модерен комутатор, и от нея са пуснати пунктирни линии, за да се види как би се свързала електрически към останалото, ако се ампутира оригиналното утежнено изображение.







Аз обаче искам да хвърлите едно око на тази скица:







Какво виждате на тази скица?

ОГЛЕДАЛНИ НАМОТКИ



Да, през цялото време се занимаваме с огледални намотки.

Ние си имаме работа с две огледални намотки... и извличаме ток от между тях. От нещо, което се случва между тях.

Както виждате на скицата, на някой умник му е прищракало, че допълнителната енергия за КПД>1 сигурно идва от... празните пространства между електромагнитите.

Посочил е празнините със стрелки и е написал: "Много малки процепи (може би колкото за лист хартия)".




Точно така. Процепите. Процепите, за които не пише нищо в патента на Фигуера, който прочетохме.

Преди да обясня, обаче, ще трябва да се запознаем и с патентованите думи на Бюфорн, което ще стане в следваща публикация.

Дотогава, искам да напомня за един феномен от класическата феноменология за магнетизма, който съм предлагал на вниманието ви и преди.

Точно ето тук - от 5:29 до 6:06...



Псувайте Лондонския Императорски колеж за това, че е забранил вграждането на видеото на трети сайтове. Ето линка тук:




"Ако залепя стоманено топче за един магнит, винаги ще успея да го откъсна от него, ако залепя за него друго стоманено парче."

"Ако сложа картон между топчето и магнита, дори можете да видите как топчето ще отскочи към доближеното стоманено парче."



И продължава:

"Обяснението на тези феномени, използвайки единствено концепцията за полюсите, би било наистина много трудно. Така че какъв аналог мога да намеря, който да ми помогне с това обяснение? Ще използвам аналога на магнитната верига."

След което професор Лейтуайт продължава да обяснява за... трансформатори. Тоест за електромагнити и намотки с ядра в тях.

Много интересно, нали?



Но преди да се впуснем в това, и оттам да преговорим какво знаем от Бедини и Лийдскалнин в контекста на Фигуера, трябва да се убедим, че не пропускаме нищо интересно в думите на Бюфорн.

669
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 11:02:35 am »
Патент 44267 (година 1908)

Патентът можете да намерите -> ТУК на PDF, английски и испански.





Клементе Фигуера патент (1908г) № 44267 (Испания)

Министерство на развитието, Главно бяро по агрикултурата, индустрията и търговията. Патенти за изобретения. Изтекъл срок. Досие номер 44267. Връчен по искане на д-р Клементе Фигуера. Представител г-н Бюфорн. Внесен в Министерския регистър на 31 октомври 1908г, в 11:55 часа, връчен спрямо защитата на 2 ноември 1908г.

[Английският превод на испанския оригинал на места е лош, но ще се постарая на български да е точно, като се надявам, че разбирам основната мисъл]



ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ГЕНЕРАТОР "ФИГУЕРА"

История на изобретението

Ако в едно въртящо се магнитно поле ние завъртим една затворена верига, поставена под прав ъгъл спрямо силовите магнитни линии, в нея ще се индуцира електрически поток през цялото време, докато е в движение, и знакът му ще зависи от посоката, в която се движи веригата.

Това е основата на всички магнитни машини и електрически динамота още от примитивните, изобретени от Пиксий, във Франция, и променени и подобрени по-късно от Кларк до появата на настоящите динамота на ден днешен.

Принципът, в който се основава тази теория, носи със себе си неизбежната нужда от движението на индуцираната верига или на индукторната верига, и следователно тези машини се считат за трансформатори на механична работа в електричество.




Принцип на изобретението

Когато внимателно наблюдаваме какво се случва в едно задвижено динамо, виждаме, че намотките на веригата, в която се индуцира електричеството, наближават и после се отдалечават от магнитните центрове на индуциращите магнити или електромагнити, и тези намотки, докато се въртят, преминават през различни деления на магнитното поле, имащи различна сила, защото, когато намотките приближават центъра на магнитното поле, в тях има повече мощност, отколкото когато преминават през все по-отдалечаващите се от центъра части на магното поле. Когато намотката се отдели от центъра на магнитното поле, магнитното действие върху нея намалява, и се увеличава отново, когато доближи следващия индециращ магнит с обратен полюс на предходния.

Понеже всички знаем, че ефектите от това, когато една затворена верига приближава и се отдалечава от магнитен център, са същите, както когато неподвижна затворена верига е подложена на нарастващо по интензитет и отслабващо по интензитет магнитно поле (поради това, че всяка промяна в потока, протичащ по една верига, създава електрически индуциран ток), обмислихме възможността да се построи машина, която ще работи не на принципа на движението, както работят настоящите динамота, а използвайки принципа на засилването и отслабването, тоест на вариацията на силата на магнитното поле, или на електрическият поток, който го поражда.

Волтажът от общия дебит на настоящите динамота е сумата от частично индуцираните потоци, породени във всяка една от намотките на индуцираната верига. Следователно, няма голямо значение дали тези индуцирани потоци са се породили заради въртенето на индуцираната верига, или са се породили чрез вариации в магнитния поток, който ги облъчва; само че в първия случай е нужен източник на повече механична работа от еквивалента на произведеното електричество, а във втория случай силата, която е нужна за постигане на вариация в магнитното лъчение, е толкова незначителна, че може да се добие без никакво неудобство от силата, произвеждана от същата машина.

 До съвременното ни настояще все още нито една машина на този принцип не е била включена в едромащабното производство на електрически потоци, въпреки че едно от многото й предимства е, че премахва всяка нужда от движение и следователно не се нуждае и от силата, нужна за създаването му.

За да се патентова приложението към производството на големи, индустриални електрически потоци на принципа, че "има производство на електрически поток тогава, когато по който и да е начин се извършва промяна през индуцираната верига", изглежда горното обяснение е достатъчно; само че, тъй като това приложение трябва да се материализира в машина, има нужда да се опише тази машина, за да се види как може да се изпълни едно практическо приложение на въпросния принцип.

[Този патент е много стар, не забравяйте. Горният странен абзац означава с други думи, че патентът защитава всяка форма на машинна реализация на този принцип, без значение от малките разлики в устройствата, стига да се основават на същия този принцип. Съвременните патенти, вместо един такъв абзац, споменават навсякъде из текста си многократно този въпрос, защото на ден днешен комерсиалната конкуренция е много силна и всеки усилено търси вратички в патентното право.]

Този принцип не е нов, тъй като е просто последствие от законите на индукцията, констатирани от Фарадей през годината 1831: новото и което изисква патентоване, е приложението на този принцип в машина, която произвежда големи индустриални електрически потоци, които до сегашния момент не могат да се дабият по друг начин, освен чрез трансформиране на механична работа в електричество.

Тогава нека направим описание на машина, основана на въпросния принцип, който се патентова; но трябва да се отбележи, че това, което се търси, е патентът за приложението на този принцип, и че всички машини, постоени на този принцип, ще бъдат включени в обхвата на този патент, каквато и да е формата им и по какъвто и начин да са използвани за постигане на приложението.




ОПИСАНИЕ НА ГЕНЕРАТОР С ПРОМЕНЛИВА ВЪЗБУДИМОСТ "ФИГУЕРА"


Машината се състои от неподвижна индукторна верига, състояща се от няколко електромагнита с ядра от меко желязо, упражняващи индукция в индуцираната верига, която също е неподвижна  и състояща се от няколко намотки, правилно поставени. Тъй като нито една от двете вериги не се върти, няма нужда намотките да бъдат правени кръгли, нито пък да се оставя някакво пространство между едната и другата верига.

Това, което постоянно се променя тук, е интензитетът на възбуждащия електкрически поток, който поражда електромагнитите и това се постига чрез употребата на съпротивление, през което циркулира подходящ електрически поток, който се взима от един чужд източник и се провежда към един или повече електромагнита, магнетизира един или повече електромагнита, и, докато потокът е по-голям или по-малък, магнетизацията на магнитите се показва или спада и следователно така варира интензитета на магнитното поле, тоест магнитният поток, който облъчва веригата.

За да се покажат идеите с точност, е удобно да се погледне прикачената рисунка, която не нищо повече от скица, за да се разбере оперирането на машината, построена на въпросния принцип.




Предположете, че електромагнитите представляват правоъгълниците N и S. Между техните полюси се намира индуцираната верига, представена от линията "у" (малка буква). Нека R е съпротивление, което е нарисувано по един елементарен начин, за да се улесни възприемането на цялата система, и нека "+" и "-" да е възбуждащия електрически поток, който е взиман от външен генератор.

Различните отсеци от съпротивлението се свързват, както се вижда на рисунката, с комутаторните проводници, вградени в цилиндър от изолационен материал, който не се движи; но около него, и във всяко време в контакт с повече от един контакт, се върти една четка О, която е носител на чуждия електропоток - тя се движи. Единия от краищата на съпротивлението е свързан с електромагнитите N, а другият е свързан с електромагнитите S, половината от терминалите на отсеците на съпротивлението отиват при половината комутаторни проводници в цилиндъра и другата половина от тези комутаторни проводници са директно свързани с първите.

Машината оперира както следва: бе казано, че четката О се върти около цилиндъра G и е винаги в контакт с два от неговите контакта. Когато четката е в контакт с контакт 1, електрическият поток, който идва от външния електроизточник и преминава през комутаторния контакт 1, ще магнетизира електромагнити N на максимум, но няма да магнетизира магнити S на максимум, защото цялото съпротивление го възпрепятства да го направи. Следователно, първите електромагнити (N) са пълни с токов дебит, а вторите електромагнити (S) са празни. Когато четката е в контакт с контакт 2, електрическият поток няма изцяло да достигне до електромагнити N, защото първо трябва да премине през съпротивлението, така че няма да са максимално пълни с дебит; В контраст на това, част от дебита достига до електромагнити S, защото потокът трябва да преодолее по-малко съпротивление, отколкото в първия случай, така че те няма да са абсолютно празни.

Същата тази логика важи и в случая, когато четката О затваря веригата с който и да е друг контакт от комутатора (цилиндъра), докато не завърши първия полукръг. След това започва да работи във втората половина, във втория полукръг от комутаторните контакти, които са директно свързани един с друг. Накратко - съпротивлението играе ролята на разпределител на електрическия дебит, защото дебита няма да възбуди определени електромагнити, но за сметка на това ще възбуди други и тн; може да се каже, че електроди N и S работят едновременно и в обратна посока, защото, докато първите се изпълват с електрически дебит, вторите се изпразват, и когато този ефект се повтаря продължително и последователно, може да се поддържа постоянно вариране на силата на магнитните полета, които облъчват индуцираната верига... и това може да се постигне без никакви допълнителни усложнения, стига да има въртяща се четка или група от четки, които се движат кръгово около цилиндъра G, захранвани от малък електромотор.

Както се вижда на рисунката, електрическият дебит, веднага след като е изпълнил функцията си, се връща в генератора, от който е бил взет; естествено, всеки оборот на четката ще означава обръщане на знака на индуцирания електрически дебит; но при желание един превключвател би го направил с постоянен знак.

[Фигуера говори за това, че машината произвежда променлив AC ток, но може да се получи DC ток чрез инсталирането на токоизправител. През 1908г все още не е имало полупроводници и електроника, което ще рече, че Фигуера не говори за чип, не говори за диоден токоизправител, а говори за механичен превключвател, който вместо AC, да дава пулсиран прав ток, тоест чести DC импулси, създаващи илюзията за непрекъснат DC ток.]

От въпросния получен електрически дебит се отклонява една малка част от него, за да се възбуди машината, което би я превърнало в самовъзбуждаща се, както и за да се захранва малкото моторче, което движи четката и превключвателя; външният електроизточник, тоест захранващият електрически дебит, се премахва и машината продължава да работи без никаква помощ, вечно.




Изобретението е наистина ново; много находчиво и най-важното е, че води до огромни технически и индустриални последствия при всички обстоятелства, не поискахме патентова защита на изобретението, преди да имаме работеща машина, основана на тези принципи и това дава практическата реализация, без която тези наши твърдения биха били безполезни.





ПРЕДИМСТВА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ ГЕНЕРАТОР "ФИГУЕРА"

Първо. Дава напълно безплатно електрически потоци, продължителни или променливи, от всякакъв волтаж и приложими при:

1. Произвеждането на двигателна сила.
2. Произвеждането на светлина.
3. Произвеждането на топлина.
4. Всички предишни употреби.

Второ. Абсолютно никаква нужда от какъвто и да е вид задвижваща сила, нито от химически реакции или гориво.

Трето. Не се нуждае от смазване, само в малки количества.

Четвърто. Толкова е просто, че бдителността при направата му може да се пренебрегне.

пето. Не произвежда пушек, шум, нито вибрации, докато работи.

Шесто. Вечен операционен живот.

Седмо. Приложим е за всички употреби, за бита и индустрията.

Осмо. Лесно е за направа.

Девето. Евтино е за производство на пазара.








БЕЛЕЖКА

Връченият патент за 20 години е изискан с мотива за "НОВ ГЕНЕРАТОР НА ЕЛЕКТРИЧЕСТВО, така-наречен "ФИГУЕРА" с вариращо захранване, проектиран да произвежда електрически потоци за индустриални приложения без употребата нито на двигателна сила, нито на химически реакции. Машината в корена си се характеризира от две редици електромагнити, които формират индукторната верига, между чиито полюси се намират намотките на индуцираната верига, правилно разположени. И двете вериги, бидейки неподвижни, индукторна и индуцирана, са способни да произведат електрически поток, индуциран от постоянното вариране на интензитета на магнитното поле, като за целта нарочно възбуждащия електрически поток (отначало идващ от външен източник) се прекарва през въртяща се четка, която, в своето въртене, влиза в контакт с контактите на цилиндричен комутатор, които контакти са свързани със съпротивление, чиято стойност варира от максимална до минимална и обратно, спрямо комутаторните контакти на цилиндъра, които управляват процеса, и поради тази причина съпротивлението е свързано с електромагнитите N от едната си страна, и с електромагнитите S от другата си страна, по такъв начин, че възбуждащият електрически поток магнетизира последователно с повече или с по-малко сила първите електромагнити, докато, обратно, демагнетизира или увеличава магнетизацията на вторите електромагнити, определяйки тези вариации на интензитета на магнитното поле, и оттам и производството на ток в индуцираната верига, ток, който можем да използваме като цяло във всяка работа, и от който малка част се пренасочва за задвижването на малък електромотор, който върти четката, и още една малка част, която отива за продължителното възбуждане на електромагнитите, и, следователно, превръщайки машината в самовъзбуждаща се, давайки й възможността да подтисне външното захранване, което е било използвано за първото възбуждане на електромагнитите. Веднъж след като машинарията влезе в ход, не е нужна нова сила и машината ще продължи да работи вечно.

Всичко е спрямо описаното и подробно описаното в този доклад и според представянето на предоставените картинки.

Барселона, 30 октомври, 1908г.

Подпис: Константино де Бюфорн.













Трудно е човек да повярва, че ТОЗИ текст е бил защитен с патент от патентна комисия, независимо в кое патентно бюро на тази планета. Но такива са били онези години в зазоряващия се 20ти век - все още е имало чести пропуски в Системата.

Предстои ни да разгледаме и по-късния патент на самия Бюфорн, когато се опитва да го открадне от оригиналния изобретател Клементе Фигуера. Текстът в патента на Бюфорн не само, че предоставя още повече любопитни думи и изрази, но е снабден и с повече илюстрации, което е само в наша полза.

Преди това обаче трябва да сме сигурни, че разбираме изцяло какво прочетохме току що. Така че първо ще преразкажа патента със свои собствени думи, след което ще разгледаме някои материали и класически магнитни експерименти, за да обозначим изрично важните интересни моменти от магнитната феноменология, участваща в това изобретение.


А след като разгледаме преразказа на Бюфорн, ще си спомним за многото важни неща, които сме чували преди от Джон Бедини, Едуард Лийдскалнин, Том Биърден и Питър Линдеман, и които сега отново чуваме от Клементе Фигуера, но на език от 1908-ма година.

И да не забравяме за човека, който ни тласна в тази посока - Никола Тесла - съвсем не сме приключили с него, защото Клементе Фигуера е само етап от търсенията на Тесла и следователно само етап в нашите интереси.



И така... да продължаваме. Аз поне, ако бях на ваше място, нямаше да мога да спя спокойно след всичко до тук.

670
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 11:00:54 am »

Машината на Грамме или Пръстен на Грамме








Зеноб Теофил Грамме (3 април 1826г - 20 януари 1901г) (Zénobe Théophile Gramme) е бил белгийски електрически инженер. Изобретил Машината на Грамме, вид динамо за прав ток, способно да генерира по-равни (по-малко AC) и много по-високи волтажи от динамотата, известни до онзи момент.

През 1873г той и Хиполит Фонтейн по случайност откриват, че устройството е обратимо и се върти, когато е свързано с източник на прав ток. Машината на Грамме била първият полезен и мощен електромотор, който имал индустриален успех. Преди изобретението на Грамме, електрическите мотори постигали само ниски мощности и били използвани основно като играчки и като любопитни лабораторни предмети.

През 1875г Никола Тесла наблюдавал Машината на Грамме в Техническия университет на Грац. Тогава му се зародила идеята да използва машината за променлив ток, но в онзи момент не бил способен да доразвие тази идея.








Франсоа-Хиполит Фонтейн (12 април 1833г - 17 февруари 1910г) (François-Hypolite Fontaine) е бил френски електро-инженер, работил със Зеноб Грамме по разработването на Машината на Грамме (първият индустриално приложим електрически генератор), неговият принос е ключов за създаването на динамото. Той бил първият човек, който провел електричество по жици на голямо разстояние.

По време на Франко-Пруската война през 1870-1871г, Фонтейн се занимавал с производството на оръдия в Париж. Колеги, които срещнал на тази си позиция, го препоръчали на Зеноб Грамме и през 1871г Фонтейн бил нает като администратор на новооснованата Société des Machines magnéto-électriques Gramme - корпорация, посветена на развиването на Машината на Грамме. В това си качество той придружил Грамме до Виенското световно изложение през 1873г, където демонстрирал обратимостта на електрическия генератор и провеждането на електричество на над два километра разстояние по медно окабеляване.

През 1881г помогнал за организирането на Световното електрическо изложение в Париж, което било домакин на първия интернационален конгрес на електро-инженерите; заради това, френското правителство го приело в Легиона на честта.

671
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 10:59:29 am »
За сериозните, разсъдливи и добре информирани граждани отдавна не е тайна, че съвременният ни свят не е нищо друго от задълбочаващата се сянка на Втората Световна война. Ние добре познаваме този свят - в който науката е унищожена изоснови, отровена в корена си и заменена с кукла на конци - един куклен театър, който не е нищо повече от една маркетингова програма.


Няма да има никакво изкуство, никаква литература, никаква наука. Когато станем всемогъщи, вече няма да имаме нужда от науката...

...Това каза Джордж Оруел в антиутопичния си роман "1984". До 1984г Те наистина станаха всемогъщи. И ставайки всемогъщи, Те наистина вече нямаха нужда от науката, и науката бе унищожена и коренът й гние до ден днешен в радио-облъчената от балирани боклуци пръст. Окончателното си могъщество Те постигнаха с Втората Световна война и с основаването на световната мрежа на интернационалния нацизъм.

Затова ние търсим истината в по-далечни времена, когато науката е била все още жива. В много особени, някак преходни времена - времената след Първата и Втората Опиумна война и преди Първата и Втората Световни войни. Точно след като Те успяват да стъпят в Китай, присвоявайки острова Хонг Конг, заключвайки сатанинската Робска верига между Запада и Изтока и всичко помежду им.

Става дума за ключовата година 1900.






От 1902г ние имаме следното наследство в Испанското патентно бюро:







Патент 30375

Патентът на Клементе Фигуера на PDF формат -> ТУК (английски и испански)




КЛЕМЕНТЕ ФИГУЕРА ПАТЕНТ (1902г) № 30375 (ИСПАНИЯ)

ИЗЦЯЛО НОВА ПРОЦЕДУРА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПОТОЦИ, ПРИЛОЖИМА КАТО ОПИСАНИЕ ЗА ИНДУСТРИАЛНА УПОТРЕБА



Всички установени системи, до настоящия момент, използвани за производството на електричество, са основани на добре познатия принцип, че, когато ядро от меко желязо, което наближава или се отдалечава от един магнит, се магнетизира и демагнетизира, поради това се индуцира електрически поток в медна жица, която е омотана около ядрото. Това е фундаменталният принцип на Машината на Кларк, на компанията "Алианс" ("The Alliance") и на настоящите динамота, които като всички други, са машини за трансформиране на механична сила в електрическа. Във всички тях, магнетизирането и последващото демагнетизиране на ядрото или ядрата се постига, като постоянните магнити или електромагнити приближават или се отдалечават, и тези магнити или електромагнити се наричат възбуждащи или възбудители.

Магнито-електрическата машина на Кларк, 19ти век

Долуподписаните са разработили нов метод или процес за произвеждането на магнитни промени в едно ядро, и тази процедура се състои в това електрическият поток, който захранва възбуждащите електромагнити, да се прави прекъснат или променлив, в който случай нито ядрата, нито индуцираната верига има нужда да се помръдват.


...






Патент 30376

Патентът на Клементе Фигуера на PDF формат -> ТУК (английски и испански)



КЛЕМЕНТЕ ФИГУЕРА ПАТЕНТ (1902г) № 30376 (ИСПАНИЯ)

ЕЛЕКТРИЧЕСКА МАШИНА ФИГУЕРА - БЛАСБЪРГ

ОПИСАТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ




Когато се задвижи една динамоелектрическа машина, индуциращите електромагнити упражняват привличащо действие върху ядрото от меко желязо, но тъй като то е кръгло, не е твърде трудно да се върти сравнително бързо. Само че, веднага щом се появят електрически потоци в намотките на индуцираната верига, ядрото от меко желязо се превръща в истински магнит и трудността при завъртането му се увеличава драстично.

Всеки знае, че електрическият поток, генериран от едно динамо, се създава, защото индуцираните намотки прерязват силовите линии на магнитите, произвеждайки по този начин индукция, и се предполага, че силата, нужна за задвижване на машината, се прилага в завъртането на индуцираната верига, така че намотките й да прережат въпросните силови линии.

Долуподписаните изобретатели стигнаха до убеждението, че тази гледна точка не отговаря на истината, и те също така вярват, че конските сили, консумирани от един генератор за оперирането му, се употребяват единствено, за да се завърта ядрото и за да се преодолее силата на привличане, взаимно упражнявана от полюсите на индуциращите електромагнити и онези на ядрото, което не е нищо повече от един магнит. Авторите вярват, че за да съществуват магнитни полета, няма нужда да се върти ядрото, и за да се постигне целта намотките на индуцираната верига да пресекат силовите линии, е нужно единствено индуцираната верига да се върти, тоест, само и единствено намотките, без ядрото от меко желязо. Само че, когато електрически поток се появи в намотките, ядрото става истински електромагнит, долуподписаните изобретатели смятат, че електромагнитът трябва да се формира по подобие на възбудителните електромагнити, тоест, че най-доброто положение е, това ядро да стане магнит, който е колкото е възможно най-мощен, докато провежда електрическия поток по жицата, омотана около ядрото.

...






Патент 30377


Патентът на Клементе Фигуера на PDF формат -> ТУК (английски и испански)



КЛЕМЕНТЕ ФИГУЕРА ПАТЕНТ (1902г) № 30377 (ИСПАНИЯ)

ДРУГА НОВА ПРОЦЕДУРА ЗА ДОБИВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПОТОЦИ, ПРИЛОЖИМИ ЗА ВСИЧКИ УПОТРЕБИ

ОПИСАТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ



 
Във всички магнито и динамо-електрически машини, от Машината на Кларк до най-сложните машини, има медна жица, наречена индуцирана верига, която е омотана, по повече или по-малко удобен и гениален начин, около ядро от меко желязо. Това ядро, под редуващото се влияние на разноименните полюси на няколко електромагнита, преминава през много бързи магнитни промени, което произвежда индуцираните електрически потоци, и на практика, тези ефекти се постигат благодарение на оборотите или на въртенето, по-бързо или по-бавно, на индуцираната верига, както е прихваната за ядрото, или на въртенето на индуцираната верига заедно с ядрото й, което създава нуждата, в повечето случаи, от голямо количество механична сила, за да се преодолее привличането между възбуждащите електромагнити и ядрото на индуцираната верига.

Но, тъй като разпределението и създаването на магнитни полета винаги е едно и също и е независимо от въртенето, долуподписаните изобретатели стигнаха до мисълта, че не е нужно да се помръдва ядрото на индуцираната верига (тоест ядрото на намотките), за да се прережат съществуващите силови линии между лицата на полюсите на възбуждащите електромагнити и ядрото, създавайки по този начин индукцията, и че е достатъчно индуцираната верига да бъде отделена на много мъничко разстояние от ядрото си, като само се върти индуцираната намотка, за което не се изисква много сила, поради това, че медта, бидейки диамагнитна, има нужда от достатъчно сила да се преодолее единствено въздушното съпротивление, триенето от четките, и по-силното или по-слабото привличане между различните електрически потоци - усилие, което с лекота се добива от подходящ електромотор, захранван от независим електроизточник, или пък с част от електричеството, добивано от самата машина. Тази процедура позволява да се добият електрически потоци, които са удивително идентични с онези, съществуващи днес в динамотата, само че без да се употребява онова количество задвижваща механична сила, нужна и прахосвана на ден днешен, почти изцяло, в това да се върти ядрото от меко желязо.

...





Патент 30378

Патентът на Клементе Фигуера на PDF формат -> ТУК (английски и испански)



КЛЕМЕНТЕ ФИГУЕРА ПАТЕНТ (1902г) № 30378 (ИСПАНИЯ)

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ГЕНЕРАТОР ФИГУЕРА - БЛАСБЪРГ




От 1833г насам (6 години преди Първата Опиумна война, бел.прев), когато, във Франция, Пиксий направи първата магнито-електрическа машина, до днешни времена, всички машини магнито и динамо-електрични, които знанието на изобретателите е материализирало в индустрията, се основават на закона на индукцията, който гласи, "всеки магнит, който приближава или се отдалечава от една затворена верига, произвежда в нея индуцирани електрически потоци". В Пръстена на Грамме и в съвременните динамота, електрическият поток се произвежда чрез индукция, упражнена върху жицата на индуцираната верига, когато намотките й прерязват силовите линии, създавани от възбудиждащите електромагнити, тоест, когато индуцираната верига се движи, бързо, вътре в магнитната атмосфера, която съществува между лицата на полюсите на възбуждащите магнити и ядрото от меко желязо на индуцираната верига. За да се създаде това движение, трябва да се вложи механична сила в големи количества, защото е нужно да се преодолее магнитното привличане между ядрото и възбуждащите електромагнити, привличане, което се противопоставя на движението, така че днешните динамота са истински машини за трансформиране на механична сила в електричество.

Долуподписаните вярват, че е абсолютно същото, когато намотките пресичат силовите линии, и когато тези силови линии пресичат жицата, защото, без подредбата на магнитните полета да се променя чрез въртене, не съществува нуждата да се движи ядрото, за да се случи индукция. Оставяйки в покой както индуцираната верига, така и ядрото й, най-важното е силовите линии да се пораждат и да умират, или да бъдат премахвани, което се постига, като се направи възбуждащия ток (за създаването на възбуждащите електромагнити) насечен или с редуващ се знак (променлив).

...







Този скандален човек, този напълно безизвестен, тих и дискретен лесничей от Канарските острови, уважаван от съгражданите си като главен електроинженер и човек на науката - професор по физика в местния университет - твърди неща, заради които в днешно време, 100 години по-късно, по същия тих и дискретен начин, присъщ на неговата персона, би загубил живота си.


В Патент 30375 той твърди, че:

  • всички генератори са трансформатори на механична енергия в електрическа
  • изобретен е нов метод, който трансформира нулево количество механична енергия, в налично количество електрическа енергия



В Патент 30376, той твърди, че:

  • не е вярно, че всички генератори са трансформатори на механична енергия в електрическа
  • механичната енергия е просто странично средство за получаване на електрическа енергия, а не ресурс за нейното получаване
  • не е нужно вложената механична енергия да съответства на добитата електрическа енергия
  • самата електрическа енергия трябва сама да спомага за процеса на генерирането си (в последното изречение от изложеното тук завоалирано се казва, че намотката трябва да е направена така, че ядрото да развие едноименен, а не разноименен полюс спрямо генериращия магнит, за да се отбутва със собствени сили от него)



В Патент 30377, той твърди, че:

  • основната част от механичната енергия не се трансформира в електрическа - тя се всъщност прахосва
  • в действителност е нужна минимална механична сила, за да се произведат идентични на индустриалните електрически енергии
  • говори за система с КПД>1 - за генератор с положителен баланс, захранващ собствения си електромотор



В Патент 30378, той твърди, че:

  • днешните динамота са истински машини за трансформиране на механична енергия в електричество - много финна ирония, подчертаваща колко е глупаво да се преобразува механична енергия в електрическа, и, следователно, колко са глупави съвременните динамота
  • нищо не е нужно да мърда - не механичната, а електрическата енергия трябва да поражда нова електрическа енергия








Съвсем естествено е у читателя да се появи неудържима жажда на любопитството да се запознае с цялото съдържание на всеки от тези патенти. И ние задължително ще разгледаме всеки един по-късно, най-малкото защото пълното им превеждане и публикуване ще бъде повод да ги прочетем още веднъж.

За сега, обаче, ще запомним само крайната сентенция на Клементе Фигуера, която се извлича като послание от всичките тези резюмета:

Не е нужно някой да робува, за да имаме енергия. Робството не е нужно.








По-належащо е скоростно да се ориентираме към други два патента, връчени малко по-късно - двата патента на Клементе Фигуера от 1908г...




Какъв ли може да е приносът на Джон Бедини, Питър Линдеман и на наставленията от Едуард Лийдскалнин към всичко това, което Клементе Фигуера е споделил с поколенията на следващите векове чрез Испанското патентно бюро?

Какво е накарало Никола Тесла да споменава името на този безизвестен и изолиран от света лесо-инженер в личните си комуникации?

Клементе Фигуера ли е ключът към нашия съвършен безленцов генератор, дори като част от вятърната турбина на Майкъл Уотърс?

672
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 10:50:27 am »
"Никое единично решение не би решило повече от проблемите на Ерата на Енерго-Климата наведнъж, от изобретяването на източник на изобилни, чисти, стабилни и евтини електрони. Дайте ми изобилни, стабилни, чисти и евтини електрони, и аз ще ви дам свят, който ще може да продължи да расте, без да отприщтва неконтролируема климатична промяна. Дайте ми изобилни, стабилни, чисти и евтини електрони, и аз ще ви дам вода в пустинята от дълбок кладенец, оборудван с генератор. Дайте ми изобилни, стабилни, чисти и евтини електрони, и аз ще пратя всеки петро-диктатор на улицата. Дайте ми изобилни, стабилни, чисти и евтини електрони, и аз ще преустановя обезлесяването, извършвано от обществата, имащи отчаяна нужда от гориво и аз ще премахна всяка причина да се дълбае в екологичните катедрали на Майката Земя. Дайте ми изобилни, стабилни, чисти и евтини електрони, и аз ще направя така, че милиони от бедното население на Земята да се свържат едни с други, да имат достъп до хладилници за лекарствата си, да образоват жените си и да осветят нощите си."

Томъс Фрийдман, през далечната футуристична 2008г




Но две години след историческата статия на Никола Тесла в списание "Век" през Юни 1900г вестниците започват да говорят за незабелязано събитие, случило се някак тихомълком в предходните години.



"Г-н Клементе Фигуера от Лас Палмас, Канарски острови, се прославя с това, че е изобретил хитър способ за генериране на електричество без посредничеството на каквато и да е механична сила или химическа реакция, като просто събира силата от атмосферата. В докладната си за изобретението кореспондентът на вестник "Дейли Мейл" в Лас Палмас твърди, че г-н Фигуера има успешно работеща своя машина в дома си. Не много известният г-н Клементе Фигуера е лесо-инженер на Канарските острови, и от много години е професор по физика в колежа "Св. Августин", Лас Палмас, и за него винаги се е знаело, че е човек на науката..."

Вестникарска статия, Ню Йорк, 9 юни 1902г





Тесла прочел тази вестникарска статия и веднага написал писмо до редактора си, споменавайки Клементе Фигуера, и прикачил тази изрезка към писмото си. Това писмо било открито от Оливър Никелсън, докато проучвал колекцията за Никола Тесла в Библиотеката на Колумбийския университет. Тесла споменал в писмото си един непознат до сега факт, върху който се спрял в неговата статия от 1900г в списание "Век" - "Проблемът с увеличаването на човешката енергия".

"10 Юни, 1902г

Скъпи Лука,

Изобретението явно е подбудено от моята статия, която ти създаде много неприятности и безкрайно повече неприятности на мен самия. Виж отново страница 200 от "Век", особено където споменавам неизвестни факти. Тази статия вероятно не е истина, но е сигурно, че аз също съм открил решение, което разработвам от дълго време и което дава много добри обещания. Бях стигнал до момента да разкрия своя метод в статията, само че ти ме накара да разбера, че не ми оставаха достатъчно сили за нещо такова. Сега съм доволен. Условията в Пик а Тенериф (испанското име на планина в Канада) са идеални за успеха на подобни методи, каквито се надявам да приложа, за да създам постоянния поток на малки количества енергия. Извинявай, че не успях да ти се обадя.

Никола"


Писмо от Никола Тесла до Робърт Ъндърууд Джонсън

Ако някой се съмнява в съществуването на това писмо, може да прегледа оригинала -> ТУК















Клементе Фигуера де Устариз (1845 - 1908) (Clemente Figuera de Ustariz) е бил испански лесо-инженер. Той отговарял за първоначалното изграждане на енергопреносната мрежа в някои райони на Канарските острови. Той бил шеф на Отдела на лесо-инженерите на Канарските острови, като в последствие получава поста Инспектор на отдела, първи клас. Бил уважаван човек в онези времена. По време на изследванията си открил, че електричеството може да се произвежда без нужда от каквото и да е гориво или химикал, дори без нужда от каквото и да е движение.




Лас Палмас, столицата на Канарските острови, и карнавалът Кале Триана, около 1900г

Разполагаме с някои части от този пъзел. Появява се инженер от Канарските острови, появява се машина, която може да извлича енергия от атмосферата, въпреки че това било неправилно предположение, допуснато от журналиста, както и още данни, като например, че този Фигуера, изобретател и професор по физика, възнамерявал, както се отбелязва в по-късна статия, да патентова технологията в Мадрид и в Берлин. (Райх на Черното слънце) Следващата логическа стъпка ще е, да отидем до Патентното бюро, за да проверим тези споменавания и дали наистина има такива патенти. Но първо, нека накратко споменем какво се е пишело в испанската преса по онова време за тези случвания. Например, в майското издание на списание "The Reading in Science and Arts" от 1902г пише:

"В английските вестници има обширни статии относно важно откритие, направено от Клементе Фигуера, лесо-инженер на Канарските острови и професор по физика в колежа "Св. Августин" в Лас Палмас. Г-н Фигуера се трудил без много шум да открие метод, чрез който директно да използва, тоест без динамота и химически агенти, огромното количество електричество, което съществува в атмосферата и което постоянно се обновява, представлявайки неизчерпаем резервоар с енергия. Нашият сънародник (...) постигнал целта си, като успял да изобрети генератор, който може да събира и да съхранява атмосферна електрическа течност така, че по-късно да е достъпна и впрегната, за да задвижва трамваи, влакове и тн., или да задвижва машинарии във фабриките, да осветява къщите и улиците. Въпреки че никой не знае подробностите на процедурата, която г-н Фигуера запазва за себе си, докато не доизкусури всичко, той казва, че изобретението му ще произведе огромна икономическа и индустриална революция. Апаратът, изобретен от г-н Фигуера, е построен от няколко отделни части, спрямо рисунките, които той е направил за различни компании в Париж, Берлин и Лас Палмас. След като получил частите, инженерът ги сглобил заедно в работилницата си. Компанията от Берлин, която изготвила някои от частите, станала любопитна за какво ли ще бъдат използвани, затова от компанията изпратили инженер на Канарските острови, под предтекст, че ще помогне с монтирането ми, а истинската му цел била, да изучи и да скицира цялото устройство, само че не постигнал целта си. Очевидно, апаратът на г-н Фигуера като цяло се състои от три части: колектор, трансформатор и акумулатор, така че, накратко, това което прави апаратът е, че събира атмосферно електричество, преобразува го от статична в динамична форма, и го съхранява в батерия за по-късна употреба под нужната форма и количество. Разбрахме, че изобретателят скоро ще дойде в Мадрид, и че по-късно ще отпътува з Берлин и Лондон, и тогава ще можете да узнаете процедурата в подробности."


Нека читателят забележи, че при това положение изобретението за Свободна Енергия на Фигуера е било достояние практически на цяла Европа преди началото на Първата и Втората Световни войни. Докато САЩ по това време са имали Тесла и множество други личности. Така че това, което Свободната Енергия е произвела, НАИСТИНА е революция - две Световни революции, с окултен край. Нека читатеят забележи и колко по-свободна и непринудена е била пресата преди 100-150 години, и колко по-неприкрити и нерафинирани са били методите на силните световни фирми (които по-късно ще станат могъщи световни корпорации) активно да разследват техническите средства за Свободна Енергия, за да могат да владеят откриването и разпространението им за личния си интерес.

Забележете и изключително любопитното нарицателно за електрическата енергия в края на 19ти и началото на 20ти век - "атмосферна електрическа течност".



Клементе Фигуера построил неподвижен генератор, който той използвал, за да захранва къщата си и един мотор с 20 конски сили, и малкото останало електричество използвал, за да захранва уличното осветление около дома си. Имало много свидетели и репортери, които наблюдавали устройството по време на работа в къщата му. През 1902г имало много в испанската преса имало много споменавания на изобретението му, както и в американската преса, в следствие на това, че един американски репортер станал свидетел на машината.

През 1902г г-н Фигуера подал 4 патента (30375, 30376, 30377, 30378), които за няколко дни били продадени на един БАНКОВ КАРТЕЛ, както може да се заключи от телеграмата, публикувана в обществената преса същата онази година. Определено тези патенти съдържат твърде малко подробности и множество важни особености изглежда са претупани. Може би просто защото патентите са щели да ги купят банкерите, г-н Фигуера съставил няколко груби патента, с които само да подсигури продажбата на изобретението.





Току що подписах продажното дело на испански патент...

...мениджър на първото сдружение на световните банкери.

Поздравления.

ФИГУЕРА





След това нещо, нищо повече не се споменавало в новините. Сякаш историята е потънала в сенките за следващите 6 години. Патентите от 1902г били изоставени, защото никой не се грижел за тях, никой не плащал таксите им и никой не отвръщал на исканията на Патентното бюро.

През Октомври 1908г, изведнъж, Клементе Фигуера подал нов патент (№ 44267). Доколкото е известно, г-н Фигуера умрял само няколко дни след подаването на този патент. Какво е завещанието му? Това ли е било последното парче, което завършва пъзела? Това подобрение ли е на предишния генератор? Чисто нов генератор ли е? Все още не знаем със сигурност.

След смъртта му през 1908г, партньорът му, Константино де Бюфорн Якас (Constantino de Buforn Jacas), подал 5 нови патента (47706, 50216, 52968, 55411 и 57955) между годините 1910 и 1914. Важните черти на всички тези патенти се заключават в това, че те са почти идентични. И те са точно копие на дизайна, патентован от Фигуера през 1908г. Точно същия дизайн и в някои случаи точно същия текст за описание на машината. Бюфорн очевидно патентовал машината на Фигуера като свое собствено изобретение.

Бюфорн дори извършил "Тест на практическото приложение на изобретението" пред Патентната комисия и официалните си агенти, за да освидетелства функционирането на патента му от 1910г (патент № 40706). Този доклад е наличен -> ТУК <- в оригинал като фотографии на страниците и като преписан текст на испански и английски. Докладът от това е достъпен, но съдържа твърде малко подробности за останалото. Всичките патенти на Бюфорн били в сила до 1914г, когато спрял да плаща по-нататъшни годишни такси.



Просто като обобшение: Има някои буквални цитати от Фигуера в пресата от 1902г:

"Изобретението ми се основава на прост принцип, който не заслужава топлите похвали, с които съм почитан и отличаван, аз не разбирам как така никой не е успял в това, което аз имах късмета да постигна. В действителност, последствията от изобретението са огромни, и ще доведат до огромна индустриална революция."

"Изобретателят твърди, че генераторът му ще разреши редица проблеми, включитеон онези, свързани с навигацията, защото много голяма мощност може да се пренася в много малко пространство, с което изобретателят иска да каже, че неговото изобретение напомня яйцето на Колумб."



"Яйцето на колубм" се отнася до дадена гениална идея или откритие, което изглежда лесон и просто, след като вече е известен факт. Изразът се отнася до апокрифна история, в която Христофор Колумб, след като му казали, че откриването на Америките било неизбежно и следователно не било велико постижение, Колумб предизвикал критиците си да направят така, че адно яйце да застане на върха си. След като критиците му не успели даго направят, самият Колумб го прави пред тях, като чукнал яйцето на масата, за да направи върхът му плосък. Историята често се използва в разговори, обсъждащи творчеството и съзидателността. Изразът също се използва и в търговското наименование на определени пъзели. - - Уикипедия


С това приключват известните исторически факти относно живота и изобретенията на Клементе Фигуера. През 2011г собственикът на сайта alpoma.net преоткри тази личност, публикувайки исторически преглед на живота на Фигуера -> ТУК, след като бил изучавал тази история няколко години.







Ние - читателите и участниците в този форум - без да подозираме, през цялото време до сега почти сме съзнавали принципа на функциониране на генератора на Клементе Фигуера, но не сме и предполагали, че с наличните факти, които сме изложили из темите наоколо, той на практика може да бъде без проблеми сглобен.

Ясно е, обаче, че преди да говорим за това, трябва да разгледаме въпросните патенти на Фигуера на български... както и по-рано споменатите патенти на Тесла, които са свързани с контекста.

673
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 10:43:07 am »
Тази тема е пълна с имената на хора от черно-бели портрети. Велики хора - основатели на нашата безценна и безсмъртна надежда, че Човекът ще постигне космическото си предназначение. Олицетворените доказателства, че човекът носи истината и Божественото наследство в себе си. Нашата малка, тясна и сега безизвестна държава празнува свой световно неизвестен Ден на Националните Будители, благодарение единствено на които този народ оцелява и крета, все още и в днешния ден.

Само че няма световен Ден на Свещените Будители. Няма ден, в който човешкият расов вид празнува Разкриването на истинните устои на Свещеното Сътворение. Защото тези черно-бели Велики хора от безсрамно забравеното минало не са и предполагали, че някой друг ще се превърне в автор на модерния свят, и ще стъпи с ботуша на потисничеството върху Свещената основа на човешката надежда - върху техните черно-бели портрети - "за да остане там завинаги".


...Цивилизациите от миналото твърдяха, че са основани на любов и справедливост. Нашата е основана на омраза. В нашия свят няма да има други чувства освен страх, ярост, тържество и самоунижение. Ще унищожим всичко останало — всичко. Вече рушим начина на мислене, останал ни отпреди революцията. Разкъсахме връзката между деца и родители, между човек и човек, между мъж и жена. Вече никой не се осмелява да се довери на съпруга, на дете или на приятел. В бъдещето няма да има съпруги и приятели. Децата ще биват отнемани от майките им от раждането си, така както се отнема яйцето от кокошката. Половият нагон ще бъде заличен. Създаването на потомство ще стане ежегодна формалност, като подновяването на купон за дажбата. Ще унищожим оргазма. Върху това сега работят нашите невролози. Няма да има никаква преданост, освен предаността към партията. Няма да има никаква любов, освен любовта към Големия брат. Няма да има никакъв смях освен тържествуващото ликуване над победения враг. Няма да има никакво изкуство, никаква литература, никаква наука. Когато станем всемогъщи, вече няма да имаме нужда от науката. Няма да има никаква разлика между красотата и грозотата. Няма да има никакво любопитство, никаква радост от живота. Ще бъдат унищожени всички съперничещи удоволствия. Но винаги — не забравяй това, Уинстън, — винаги ще съществува опиянението от властта, което постепенно ще нараства и ще се развива. Винаги, във всеки момент, ще господства възбудата от победата, усещането, че тъпчеш безпомощния враг. Ако искаш да си представиш бъдещето, представи си ботуш, смазващ човешко лице — завинаги...

Джордж Оруел, "1984"



Няма Ден на Будителите на човечеството, защото човечеството спи и тепърва ще спи, задушено в лепкавата сянка на Втората Световна война, и тази нощ тъкмо предстои да стане още по-тъмна.

Безстрашният изследовател, въоръжен със знанието, че истината съществува, се нуждае от много силен фенер, ако иска да намери щастлива случайност в лабиринта от тъмните катакомби на живопогребаното научно минало.



И една такава случайност е този човек:







Карл Пол Годфрид Линде (11 юни 1842г - 16 ноември 1934г)

Линде е бил германски учен и инженер, който открил цикъл на охлаждане и изобретил първия процес за отделяне на кислорода и втечняване на газа в индустриален размер. Тези научни пробиви станали причина за Нобеловата му награда по физика през 1913г. Линде бил член на редица научни и физични асоциации, включително бил в борда на попечителите на Physikalisch-Technische Reichsanstalt и Баварската Академия на науките и човечествата. Линде също така бил основател на така наречената Линде Груп, най-голямата газова фирма в света и довел до създаването на поточната линия на индустриалните газове като печеливша верига от бизнеси. Бил посветен в рицарско звание през 1897г като Ритер фон Линде.







Бележки върху втечняването на въздуха

Какво е въздухът?

Сухият въздух е направен от приблизително 78% азот, 21% кислород, и 1% аргон, спрямо обема си. Има и остатъчни следи от други неща, като въглероден диоксид (CO2), неон и хелий. Течният азот е забавен за игра; даже по-добро от това е течният кислород - той е както забавен, така и опасен! На кой му трябва повече?

Въздухът освен това съдържа от 1% до 4% водна пара.

Карл фон Линде

Въздухът за първи път бил втечнен от Карл фон Линде. Той използвал много хитър трик - ползвал въздух, изстуден чрез разширяване, за да изстуди предварително сам себе си - ефект на обратна връзка, който водел до екстремно ниски температури.





На горната картинка, въздухът се компресира (компресорът в белия кръг), което увеличава температурата му (червено). Горещият въздух, който е под високо налягане, първо се изстудява до температура, близка до тази на околната среда (бледочервено), което се прави чрез подпочвена вода в камера за топлинен обмен (най-левия квадрат). Въздухът под високо налягане, който вече е с нормална температура (тази на околната среда), след това се изстудява още повече във втора камера за топлинен обмен (средния квадрат), което смъква температурата му до по-ниска от тази на околната среда (синьо). На студения въздух под високо налягане после му се позволява да се разшири (смъква се налягането), което се прави чрез разширяваща дюза, и това го кара да стане много студен (бледосиньо), и това се случва в топло-изолиран събирателен съд (най-десния квадрат).

До тук, това е просто хладилник / изстудител. Трикът на Фон Линде, обаче, е че праща студения въздух под нормално налягане от събирателния съд (тази част от него, която не се е втечнила) по тръба обратно във втората топлообменна камера (средния квадрат) и използвал този въздух за изстудяване на въздуха под високо налягане с нормална тумпература, идващ от първата топлообменна камера. Колкото повече бил изстудяван въздухът под високо налягане преди разширяването си, толкова по-студен щял да бъде същия въздух под нормално налягане след разширяването... и същият този щял още повече да изстуди въздуха под високо налягане... положителна обратна връзка. Колкото по-дълго работи цикъла, толкова по-студен става. Много умно.

Понеже така втората топлообменна камера не е на 100% ефикасна, връщащият се въздух, който излиза от нея, все пак ще бъде по-студен от околната среда. Вместо да губи усилията, вложени в изстудяването на този въздух, Линде го връща на входа на компресора, където той се добавя към входния обем с нов въздух, и повторно подлежи на компресиране. Само малко нов въздух се добавя, когато обемът на въздуха в системата се намаля заради изстудяването и последващото втечняване.









Забелязваме, че Системата е Отворена, защото енергийната плътност се променя постоянно, както научихме от Майкъл Уотърс.

Забелязваме, че Системата е Отворена, защото позволява на енергоносителя (въздуха) да извършва пълноценен кръговрат. Единият му полюс е компресора, а другият му полюс е разширяващата дюза. Енергоносителят изживява една продължоителна промяна под високо налягане - точно както енергията навлиза в нашия свят през Минуса, преминава през него, и си отива обратно в Отвъдния свят през Плюса, изминавайки пътя на слънчевия Ра през Света на Мъртвите, за да се роди отново.
След това се преражда под друга форма и преживява нова, продължителна промяна под по-ниско налягане, преди да се върне в първия полюс - точно както Том Биърден описва пълноценния кръговрат на енергията в "Енергия от вакума: концепции и принципи". И така чак до материализацията й (втечняването на въздуха).

Цикълът на енергията в Униполярното самозадвижващо се динамо на Тесла става много по-ясен. Нека сравним:




Цитат
Като направил така, че магнитът напълно да покрива диска, Тесла усвоил повърхността на целия диск за целите на електрическото генериране, вместо само онази малка част от него, директно приближена до магнита, както е при Фарадеевото устройство. Това не само, че увеличава количеството на генерираното електричество, но, като кара потока да протича от центъра към външния ръб, прави целия този поток достъпен за външната верига.

Коя е външната система? Точно така - това е подпочвената вода, която отнася температурата и я занася в напълно друга система. Скачени съдове от Отворени Системи. Разбирате, че в горните записки не се обръща внимание на първата изстудителна камера  - именно тази с подпочвената вода - но без нея, ако точно тук топлината не се отнемаше от въздуха под високо налягане, нищо от този цикъл нямаше да работи.

Това е аналога на външната верига. Без пълноценна външна верига не може, както ще видите по-долу, когато се спомене крушката.




Цитат
Поради това, че потокът протича в голям кръг по ръба на диска, магнитното поле, създадено от потока, не само че не работи против постоянния магнит над кръглата плоча, както е при конвенционалните генератори, но в действителност подсилва магнита. Така че, когато диска прерязва магнитните силови линии, за да произведе електрически поток, същият този поток, който идва от диска, подсилва магнита, което му позволява да произведе дори още повече ток.

Това са отношенията между третата и втората топлообменни камери. Когато дискът прерязва магнитните силови линии - тоест когато разширителната дюза разширява компресирания въздух и освобождава налягането му - този ток, който идва от диска - тоест този въздух, който идва от дюзата - подсилва магнита, което му позволява да произведе дори още повече ток - тоест изстудява въздуха, което води до произвеждането на още по-студен въздух.





Цитат
Както конвенционалните генератори на прав ток, униполярното динамо също функционира и като мотор, ако по диска се пусне ток, докато е под магнита, и това изглежда е последният елемент, който може да направи устройството самоподдържащо се, тоест, способно да генерира ток, след като е разкачено от външния източник на движение, като например падаща вода.

Цитат
В определен момент скоростта на двата диска е достатъчно висока, така че магнитното поле, създавано от потока, да има силата да поддържа въртенето на динамото/мотора от само себе си.

Студеният въздух, който не се е втечнил, в крайна сметка се връща обратно в компресора и в даден момент външната верига на подпочвената вода ще стане излишна... защото обратно в компресора ще се връща толкова студен въздух, че даже след компресията му, той няма да достигне температурата на околната среда и ще излиза от компресора студен, а не топъл.

Това с други думи ще рече, че външната верига на подпочвената вода се слива с обратната връзка. Обратната връзка се превръща в новата външна верига. И така Системата става самоподдържаща се - произвежда студ без външен изстудяващ агент.




Цитат
Въртенето се стартира, да кажем, от мотор, захранван с електричество от мрежата.

Първият цикъл е за сметка на външния изстудител (подпочвената вода), защото третата камера първо трябва да се изпълни със студен въздух веднъж, и той трябва първо да се върне обратно в компресора първия път, за да започне системата да действа сама, след като цикълът направи първото си затваряне.





Цитат
Какъв процес може да е поддържал оперирането на униполярното динамо след захраненото стартиране, е спекулация към този момент, само че са важни две характеристики на генератора. Първо, когато към веригата се прибави съпротивително натоварване, като крушка например, това намаля волтажа в центъра на диска. Този по-нисък волтаж в центъра означава, че се увеличава разликата във волтажа между центъра и външния ръб на диска, в сравнение с потенциалната разлика преди добавянето на крушката. С увеличаването на разликата между центъра и външната обиколка, динамото работи по-усилено и произвежда повече електрически поток.

Затова външната верига е незаменима, поне отначало. Подпочвената вода създава "разликата във волтажа", в случая - нужната температурна разлика, която да служи за трамплин на акумулиращия се ефект по-късно в цикъла.




Цитат
Процесът продължава, както изглежда, докато топлинните загуби в нагреваемата жичка не се изравнят с енергията на маховика на генератора.

Цикълът продължава, докато изстудителите не изчезнат - тоест докато изстудителите не изравнят температурата си с онова, което трябва да изстудяват.

С други думи - ще се акумулира все повече студ, докато целият въздух в системата не се втечни. След това температурата няма да падне по-ниско от това. Това идва да покаже, че всяка Система за Свободна Енергия си има максимум, горен праг. Всяка система може да реализира само ограничен потенциал, след което следва спиране... или "саморазрушение", което е частен случай на спирането на една динамична или вибрираща система, при която енергийният потенциален максимален дебит е по-висок от проводящия капацитет на материалите, от които е направена.








Но как е възможно всичко това все още да е езотерика? Какво общо въобще може да има между конспирацията по отнемането на човешката енергия... чрез скриването на Слънцето от умовете на хората... и техническите апарати за Свободна Енергия? Къде трябва да потърсят вдъхновение онези окултно-езотерически настроени читатели, загубили мотивацията си да внимават в тази тема?

- Ами... в единственото място, където всеки сериозен езотерик трябва да търси мъдростта - в древен Египет:





Апеп или Апофис бил древно египетско божество, олицетворяващо хаоса (изфт на египетски) и по този начин бил противник на светлината и Маат (богинята на реда и истината). Той се появява в античното изкуство като гигантска змия.

Ра бил слънчевото божество, Носителят на светлината, и по този начин бил поддръжникът на Маат. Апофис бил считан за най-големият враг на Ра, и затова бил наречен с името Врагът на Ра, както и "Господарят на Хаоса".

Считало се, че Апофис причаквал Ра точно под хоризонта, където Слънцето залязвало. Тъй като Апофис бил много дълъг и огромен, и се криел под хоризонта, това му създало името Обгръщащият света.





Понеже Апофис бил върховният враг на Слънчевия бог, той се опитвал да спре прехода на Слънчевата му лодка, докато Ра плавал през Света на мъртвите след залез слънце. Апофис изпивал цялата вода от Небесата. Тогава лодката на Ра засядала в пясъчните дюни на пресъхналите води, които се оказвали гърбиците на гигантския Апофис. Спирането на лодката му предизвиквало хаос в света.

На Сет и Мее била поверена работата по охраняването на Ра, докато пътувал през Отвъдното в слънчевата си лодка. Те прорязвали дупка в корема на змея Апофис, за да може Ра да избяга през нея. Ако не успеели да го направят, светът щял да потъне в Мрак. В някои случаи самите умрели помагали в битката срещу Апофис, за да подкрепят Маат (реда и светлината).


ЗАКОН НА ЛЕНЦ



Токът, индуциран във верига заради промяна или движение на магнитно поле, е насочен в посока да опонира на промяната на магнитния поток, или в посока да излъчи механична сила, която да се противопостави на движението.

В първият случай, движението на жицата спъва електрическия поток, като индуцира обратен волтаж (волтаж в обратна посока, тоест обратна електрическа мотивация, бел.прев). Във вторият случай, потокът на електричеството спъва движението на жицата, създавайки магнитно отблъскване от външното магнитно поле. Ленц вярвал, че тези две явления били реципрочни едно на друго, и че появата им подкрепяла "Закона за запазване на енергията".


Цитат
Изключително важно е да разберете, че не можете да "ПОБЕДИТЕ" Закона на Ленц. Той е акуратно описание на поведението на Природните закони, както се появяват в тази специфична конфигурация на материалите. Това, което МОЖЕТЕ да направите, е да изучите дребните детайли в начина, по който този закон възниква, и да се научите как да проектирате, заобикаляйки го! Това направил Джон Бедини през 80-те години.






Рисунка на Теодорус Пелеканос от 1478г, част от алхимичен трактат, отправен към Синезий


Символът на змията, захапала опашката си, Уроборос, е символ на постоянно възобновяващия се живот в природата, сътворението и разрушението, раждането и смъртта.

Уроборосът е символ на СМЪРТНОСТТА И ПРЕХОДНОСТТА НА ВСИЧКИ НЕЩА. Той е алхимичен символ за ЕНТРОПИЯ.

Това е потокът, който сам консумира себе си, и така се унищожава.

И само с хитър трик Апофис може да бъде победен. И Слънцето го побеждава всяка вечер, откакто свят светува.

674
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 10:30:56 am »
УНИПОЛЯРНОТО ДИНАМО

Дизайнът на Тесла се различавал от този на Фарадей по два основни начина. Първо, той използвал магнит, който бил по-голям от диаметър на диска, така че магнитът покривал диска. Второ, той разделил диска на отделения чрез спирални прорези, направени от центъра навън към външния ръб.




Униполярният генератор на Тесла


При Фарадеевия униполярен генератор "възбуденият поток", както отбелязва Тесла, "следователно няма изцяло да премине през външната верига... и... определено, по-значителната част от генерирания поток няма да се прояви външно...". Като направил така, че магнитът напълно да покрива диска, Тесла усвоил повърхността на целия диск за целите на електрическото генериране, вместо само онази малка част от него, директно приближена до магнита, както е при Фарадеевото устройство. Това не само, че увеличава количеството на генерираното електричество, но, като кара потока да протича от центъра към външния ръб, прави целия този поток достъпен за външната верига.

По-важното е, че тези модификации върху Фарадеевия дизайн елиминират един от най-големите проблеми във всяка физическа система - противодействието на всяко действие. Точно това противодействие работи в посока противопоставяне на всяко усилие, положено с цел възбуждане на началното действие. В една електрическа система, ако има два оборота намотана жица един до друг, и ако по жицата се пусне да протича електрически поток, токът, протичащ през първия оборот, ще възбуди магнитно поле, което ще действа против потока, протичащ във втория оборот.

Спиралните отделения на диска карат потока да изминава пълния радиус на диска или, както е при алтернативната му версия на генератора, да прави пълна обиколка по външния ръб на диска. поради това, че потокът протича в голям кръг по ръба на диска, магнитното поле, създадено от потока, не само че не работи против постоянния магнит над кръглата плоча, както е при конвенционалните генератори, но в действителност подсилва магнита. Така че, когато диска прерязва магнитните силови линии, за да произведе електрически поток, същият този поток, който идва от диска, подсилва магнита, което му позволява да произведе дори още повече ток.

Както конвенционалните генератори на прав ток, униполярното динамо също функционира и като мотор, ако по диска се пусне ток, докато е под магнита, и това изглежда е последният елемент, който може да направи устройството самоподдържащо се, тоест, способно да генерира ток, след като е разкачено от външния източник на движение, като например падаща вода.

Въртенето се стартира, да кажем, от мотор, захранван с електричество от мрежата. И генератор и моторен диск са монтирани в метален корпус. Когато дискът развива скорост, се произвежда електрически поток, който на свой ред подсилва магнитите, които карат още още повече ток да се възбуди в диска. Този електрически поток, най-вероятно, първо се насочва към моторния диск, което увеличава скоростта на системата. В определен момент скоростта на двата диска е достатъчно висока, така че магнитното поле, създавано от потока, да има силата да поддържа въртенето на динамото/мотора от само себе си.

Какъв процес може да е поддържал оперирането на униполярното динамо след захраненото стартиране, е спекулация към този момент, само че са важни две характеристики на генератора. Първо, когато към веригата се прибави съпротивително натоварване, като крушка например, това намаля волтажа в центъра на диска. Този по-нисък волтаж в центъра означава, че се увеличава разликата във волтажа между центъра и външния ръб на диска, в сравнение с потенциалната разлика преди добавянето на крушката. С увеличаването на разликата между центъра и външната обиколка, динамото работи по-усилено и произвежда повече електрически поток. Второ, и още по-важно, динамото се ниждае или от много малко, или не се нуждае от никаква енергия, за да продължава да работи, защото електрическият поток, идващ от генератора, върши двойна работа. Потокът кара крушката да свети, но по пътя си от генератора до нагреваемата жичка в крушката, той изминава път, който добавя към инерцията на динамото и, следователно, консумира енергия в много малка степен. Процесът продължава, както изглежда, докато топлинните загуби в нагреваемата жичка не се изравнят с енергията на маховика на генератора.

Спрямо критериите на Елсасер за самоподдържащ се генератор, униполярното динамо на Тесла най-много се приближава до условието да по-добър електрически проводник. Не че е използван нов материал, ами е приложена нова геометрия, така че потокът да не създава собствените си опониращи сили. това е подобно, но не е равнозначно, на това да е налице по-добър проводник.

Дали динамото е действително "безгоривен" генератор или не, то определено е гениално постижение на инженерната мисъл, който взима един от основните принципи в природата, че на всяко действие има равно и обратно противодействие, и го обръща на обратно, чрез употребата на новаторска геометрия на проводника, и го превръща в реакция, която се добавя към оригиналното действие. Вместо обратната реакция да забавя системата, която я е създала, реакцията добавя енергия към системата.

Тесла, обаче, не го задоволявал този механичен самоподдържащ се генератор. Динамото осигурявало енергията за захранването на единична машина, но неговата визия била да осветява цели градове, и в статията на списание "Век" от 1900г той доразвил теорията за такава машина.

Представете си, предложил той, един затворен цилиндър с малка дупчица в него близо до дъното. Да кажем, че този цилиндър, добавил той, съдържа много малко енергия, но че е поставен в околна среда, която има много енергия. В този случай, енергията ще протича от околната среда, големият енергоизточник, през малкият отвор в дъното на цилиндъра и навътре в цилиндъра, където има малко енергия. Също си представете, че проникващата в цилиндъра енергия се преобразува от една форма в друга, както, например, топлината се преобразува в механична енергия при парния двигател. Ако беше възможно изкуствено да се създаде такава "мивка" за енергията на околната среда, тогава "ние бихме били в състояние да осигурим до всяка точка на земното кълбо продължително захранване с енергия, ден и нощ".

Той продължава, в статията, да описва тази енергийна помпа, но леко променя представата. На повърхността на Земята ние се намираме във високо енергийно ниво и можем да си се представим на дъното на езеро и как водата ни заобикаля точно така, както ни заобикаля енергията в околната среда. Ако в цилиндъра ще се създава "мивка" за енергията, ще трябва да заменим водата, която ще нахлуе в него, с нещо много по-леко от водата. Това може да стане, като изпомпаме водата навън от цилиндъра, но когато водата се влее обратно в него, ние ще можем да извършим същата работа при допускането на водата, каквато сме свършили при изпомпването й навън. "Следователно, нищо няма да спечелим от тази двойна операция, първо повдигайки водата, и след това оставяйки я да падне обратно долу".

Енергията, обаче, може да се преобразува в различни форми, когато преминава от по-висока към по-ниска енергийна плътност. Той казва, "представете си, че водата, когато навлиза в цилиндъра, се преобразува в нещо друго, което може да се извади от него без да се използва никаква, или много малко сила". Например, ако енергията от околната среда се приеме, че играе ролята на водата, кислородът и водородът, изграждащи водата, са другите форми на енергия, в които водата може да се превърне при навлизането си в цилиндъра.

В идеалния случай, цялата вода, вливаща се в цилиндъра, ще се разгради на кислород и водород... и резултатът ще бъде, че водата постоянно ще се влива вътре, но въпреки това цилиндърът ще остане напълно празен, защото формиралите се газове ще го напускат. По този начин ние бихме произвели, като първоначално сме изхарчили определено количество работа за създаването на мивката... в която водата да се излива, едно условие, позволяващо ни да се сдобием с каквото и да е количество енергия без повече усилия.

Тесла разбирал, че никоя система за преобразуване на енергията няма да бъде съвършена, малко вода винаги ще влезе в цилиндъра, но "ще има по-малко за изпомпване, отколкото ще има за вливане, или, с други думи, ще е нужна по-малко енергия за поддържане на първоначалното условие, отколкото количеството енергия, която ще се развива [от вливащата се вода], а това означава, че някакво количество енергия ще бъде добито от околната среда".

Той открил, че това изпомпване можело да се извърши с бутало, "което не беше свързано с нищо друго, но беше свободно да вибрира с огромна честота". това той успял да постигне с "механичния си осцилатор", парно задвижван двигател за произвеждане на високочестотни потоци. Колкото по-бързо работела помпата, толкова по-ефикасна била в извличането на енергия от космоса. ИЗследването на тази идея постигнало кулминацията си при осцилатора, демонстриран на Световния панаир в Чикаго през 1893г. Чак много по-късно, в статията от 1900г, той разкрива: "Тогава разкрих принципите на механичния осцилатор, но оригиналното предназначение на машината се обяснява тук за първи път".






Намотка за електромагнити

Също така през 1893г Тесла кандидатствал за патент върху електрическа намотка, която е най-вероятният кандидат за не-механичен наследник на енергийния му екстрактор. Това е неговата "Намотка за електромагнити", патент номер 512,340. това е друг любопитен дизайн, защото, за разлика от обикновенаната намотка, направена като се увива жица в тръбовидна форма, тази се състои от две жици, положени една до друга във форма, но края на първата е свързан с началото на втората.



Сравнение на волтажните придобивки

В патента Тесла обяснява, че тази двойна намотка ще съхранява много пъти повече енергия от конвенционалната намотка. Предварителните измервания на две спирали с еднакъв размер и с еднакъв брой обороти, едната от единичен, другата от двоен проводник, показват разлика в развивания волтаж. На фигурата, горната крива е от дизайна на Тесла, а долната е произведена от намотка с единичен проводник. Патентът, обаче, не подсказва в какво може да се състои тази необичайна способност на намотката.

В статията в списание "Век" Тесла сравнява извличането на енергия от околната среда с работата на други учени, които, по онова време, се били учели как да кондензират атмосферните газове в течно състояние. Той особено цитира работата на някакъв доктор Карл Линде (Karl Linde), който открил, както Тесла го описва, "само-охлаждащ се" метод за втечняване на въздуха. Както казва Тесла, "Това беше единственото експериментално доказателство, от което имах нужда, за това, че енергията от околната среда може да се добива по начина, който си мислех".




Втечняващият кондензатор на Линде

Това, което свързва работата на Линде с електромагнитната намотка на Тесла, е че и двете използват двоен път за материала, с който работят. Линде имал компресор за изпомпване на въздуха до високо налягане, оставял налягането да спадне, докато въздухът се предвижвал през тръба, след което използвал изстудения въздух, за да намали температурата на влизащия въздух, като го карал да се движи наобратно на първата тръба по втора тръба, съдържаща първата. Вече изстуденият въздух добавял към изстудителния процес на машината и бързо кондензирал газовете до течно състояние.

Намерението на Тесла било да кондензира енергията, хваната между земята и горната атмосфера и да я превърне в електрически поток. Той си представял Слънцето като огромна топка електричество, положително заредено, с потенциал от около 200 милиарда волта. Земята, от друга страна, е заредена с отрицателно електричество. Гигантската електрическа сила между тези две тела се състояла, поне отчасти, от това, което наричал космическа енергия. Тя се променяла от нощ към ден, от сезон към сезон, но винаги е налична.

Положителните частици са спирани в йоносферата и между нея и отрицателните заряди в земята, едно разстояние от около 100 км, има голяма разлика във волтажа - нещо от рода на 360 000 волта. Понеже газовете на атмосферата действат като изолатор между тези противоположни хранилища на електрически заряди, областта между земята и границата с космоса прихваща голямо количество енергия. Въпреки големия размер на планетата, електрически, тя е като кондензатор, който съхранява положителните заряди отделени от отрицателните заряди чрез непроводим материал като изолатор.

Земята има заряд 90 000 кулона. С потенциал 360 000 волта, Земята представлява кондензатор с 0.25 фарада (фарад = кулон/волта). Ако формулата за изчисляване на енергията, съхранявана в един кондензатор (E = 1/2CV2) се приложи към Земята, се оказва, че околната среда съдържа 1.6 x 1011 джаула или 4.5 мегават-часа електрическа енергия.   

За да черпи от този енергиен склад, Тесла трябвало да постигне две неща - да направи "студена мивка" в енергията от околната среда и да измисли начин, по който да направи "мивката" самоизпомпваща се. За да се обясни как може да е действал този процес, отново е нужна спекулация.

Такава "мивка" ще трябва да е била в по-ниско енергийно състояние спрямо заобикалящата я среда и, за да може енергията продължително да се излива в нея, "мивката" ще трябва да е поддържала състоянието си на ниска енергия, докато е отговаряла на подходящите изисквания на натоварването (консуматора), свързан с нея. Електрическата енергия, ват-секундите, е продукт на волтите, умножено по амперите, умножено по секундите. Тъй като периодът на осцилациите не се променя, или волтажа (напрежението, налягането), или амперата (дебита, потока) е трябвало да бъде променливата в енергийното уравнение на намотката.

При това, двойната намотка максимизира волтажната разлика между оборотите си, затова е вероятно потока е бил това, което се е минимизирало, за да се произведе ниско енергийно състояние в намотката. За да бъде намотката отначало "празна" и с ниска енергия, тя трябва да е работела с висок волтаж (налягане) и много малко количество заряд (дебит).

Намотката, тогава, ще да е била вкарвана в осцилиране на резонансната си честота, за което ще да се е ползвал външен енергоизточник. По време на част от цикъла й, спрямо земното електрическо поле намотката ще изглежда като една плоча на кондензатор. С увеличаването на волтажа през намотката, количеството заряд, което ще може да "изпере" от по-енергичното земно поле, ще се увеличи.

Енергията, поета в намотката - през "малкия отвор", който изглежда представлява атомната структура на проводника според физиката от времето на Тесла - е "кондензирана" в положителни и отрицателни компоненти на електрически поток, едно по-ниско енергийно състояние спрямо полето-източник.

Потокът е равен на водата, преобразувана в газове в Тесловото описание на самодействащия двигател. Потокът "бяга" от "мивката" към какъвто там консуматор е включен през намотката. Движението на потока към натоварването (консуматора) би произвело силно магнитно поле (констатираното намерение на патента), което, когато се срути, отново, би произвело висок потенциал, "мивка" от нисък заряд, която да се скачи с електрическото поле на Земята.

Поради това, че вливащата се енергия извършва двойна функция, подобно на униполярния генератор, подаването на поток към консуматора и спомагането на изпомпващото действие, енергийният разход на системата при предвижването на заряд би бил нисък, което би позволило на системата да се сдобие с повече енергия от околната среда, отколкото изразходва за оперирането си. Намотката не иска никаква допълнителна енергия от външен източник, за да изпомпва извлечената енергия.

Енергията би идвала директно от Слънцето.

По-модерен прочит на такова устройство, в случай че се окаже, че оперира по теоретично описания начин, би било описанието, че това е себе-осцилираща система. Веднъж след като устройството е приведено в осцилация, много малко енергия се изразходва за задвижване на консуматора. поради това, че това е електро-статично осцилираща система, само малко количество заряд се движи през консуматора всеки цикъл, кулоните за секунда = амперите са малко. Ако зарядът се използва при ниска честота, енергията, съхранявана в кондензаторната система ще се преобразува в топлина бавно, което ще позволи на осцилациите да продължават за дълъг период от време.

Предвид видната си позиция в научния свят по онова време, любопитно е защо изобретението на Тесла не е комерсиализирано или защо поне не е било обект на повече публикации. Икономиката, а не науката, явно е била основният фактор. Възприемането на променливия ток е срещнало противопоставяне от мощни за времето финансисти. Майкъл Пупин, друг водещ електрически научен изследовател в края на века, отбелязва в своята автобиография:

...капитаните на индустрията... се страхуваха, че ще трябва да хвърлят за скрап част от апаратите си за прав ток, както и плановете за произвеждането им, ако системата за променлив ток получи подкрепа... невежеството и предразсъдъците победиха в началото на 90те години, защото капитаните на индустрията обръщаха малко внимание на високо квалифицираните учени.

Патентите на Тесла за електрически генератори и мотори били връчени в края на 1880-те години. По време на 1890-те голямата енергийна индустрия, в лицето на Уестингхаус и Дженерал Електрик, дошла на власт. При десетки милиони долари, инвестирани в планове и съоръжения, индустрията нямало току-така да изостави много доходоносната технология, която била само на десет години, заради поредната нова технология.

Тесла видял, че от самодействащия генератор можело да се направят печалби, но някъде в тези мисли, той осъзнал, че устройството щяло да има негативно влияние върху света. В края на главата в списание "Век", в която описва своя нов генератор, той пише:

Работих дълго време с пълното убеждение, че практическата реализация на метода за добиване на енергия от Слънцето ще има неизчислима индустриална стойност, но по-задълбоченото изучаване на този въпрос разкри факта, че въпреки че обоснованите ми очаквания биха били комерсиално доходоносни, това няма да е в твърде голяма степен.

Години по-късно, през 1933г, той е по-остър в коментарите си за обявяването на неговия безгоривен генератор. Във филаделфския "Публик Леджър" от 2 ноември има интервя на Тесла под заглавие "Тесла "черпи" космическа енергия". В него той е "Попитан дали внезапното обявяване на неговия принцип ще обезпокои настоящата икономическа система, доктор Тесла отвърна, "Тя вече е дълбоко обезпокоена". Той добави, че сега както никога преди е назряло времето за развиване на нови ресурси".

Вече минаха почти 100 години, откакто Никола Тесла обяви радикално нов метод за произвеждане на електричество. Нуждата за развиване на нови ресурси е още по-голяма днес, отколкото в края на последното столетие. Може би тези пренебрегнати изобретения ще направят визията му за "увеличаване на човешката енергия чрез употребяване на Слънчевата енергия" реалност.

Благодарности

Благодарности на г-н Джон Рацлав от Милбре, Калифорния, за това че щедро сподели разнообразни материали относно Тесла и помогна за формирането на това издание.








Не съм си позволявал никакви вметки, отклоняване или включвания, за да не нарушавам потока на този наистина интригуващ материал. За читателя, който следи публикациите по тази тема от началото й, ключовите думи са ясни и широките принципни въпроси, които по-горе само се загатват, са видими, така че не са нужни забележки.

След като това попадна под вниманието ми, в ума ми, като ярки слънца, горяха няколко въпроса, за които час по-скоро трябваше да знам повече:


Какво се съдържа в патента на Тесла за динамо-електричната му машина?


Какво се съдържа в патента на Тесла за неговата "Намотка за електромагнити"?


По какъв начин обяснява вградената неефективност в традиционния Фарадеев диск и как преодолява недостатъците му? Трябваше незабавно да прочета тази статия за "Униполярното динамо" в списание "Електрическият инженер"...


Освен това обаче определено трябваше да разбера каква е онази себеохлаждаща се система за втечняване на въздух, на онзи някой си Карл Линде?





Но най-вече, изключително любопитен ми стана онзи привкус на испански конкистадори в търсене на Златния град на маите, Извора на младостта, в комбинация с попрището на Виктор Шаубергер...
Кой за Бога беше онзи испански лесничей-физик Клементе Фигуера, от столицата на езкотичните Канарски острови, част от Колониялната Испанска империя?




ПРЕДИ да продължим със следващото ниво на взаимно сглобяване и припокриване на изобретения и на методите за Свободна Енергия, ще трябва да отговорим на всички тези въпроси.

675
Всички теми / Re: Трактат за Свободната Енергия
« -: Октомври 16, 2017, 10:28:21 am »
Безгоривният генератор на Тесла



През 80те години на 19ти век (1880), Никола Тесла изобрети системата на променливото електричество, която използваме днес. Оттогава до 90те години (1890) той работил върху нов тип електрически генератор, който "нямало да консумира никакво гориво".

Този документ документира онези негови писания, в които се открива описание на този нов генератор, както и теория относно това как би могъл да работи един безгоривен генератор и една спекулация за това как може да е функционирало новото устройство на Тесла.



По-късният дизайн на Тесла за генериране на електричество

Оливър Никълсън
1991г



РЕЗЮМЕ

Десет години след като патентовал успешен метод за произвеждане на променлив ток, Никола Тесла обявил изобретяването на електрически генератор, който "нямало да консумира никакво гориво". Такъв генератор сам щял да задвижва себе си. Идентифицирани са две от изобретенията на Тесла, които представляват различни стадии на разработването на такъв генератор.

ВЪВЕДЕНИЕ

Докато бил в колежа, Никола Тесла твърдял, че би трябвало да е възможно електрически мотор да може да оперира без проводящи четки. Професорът му му казал, че такъв мотор би се нуждаел от постоянно движение (перпето-мобиле) и следователно бил невъзможен. През 1880-те години той патентовал генератора, мотора и трансформатора за променлив ток.

През 1890-те години той усърдно разследвал други методи за генериране на енергия, включително и колектор за заредени частици, патентован през 1901г. Когато в "Ню-Йорк Таймс" от Юни 1902г била поместена история за изобретател, който обявявал електрически генератор, неизискващ задвижване под формата на външно гориво, Тесла писал писмо на свой приятел, че вече бил изобретил такова устройство.

Безгоривното генериране на електрическа енергия повдига същото възражение за вечно движение, както и самия генератор, употребяван днес, когато бил предложен за първи път. Научното изследване, проведено от Никола Тесла във втория му творчески период и родилите се в следствие на това устройства, които били основа за твърденията му за безгоривно електрическо генериране, ще бъдат проучени в тези редове. Дали безгоривният генератор на Тесла е бил "измама за перпето-мобиле" от онзи вид, за който го предупреждавал учителят му, или творческо приложение на разпознати природни феномени, също ще бъде обсъдено.






ТВЪРДЕНИЯТА НА ТЕСЛА

В "Бруклински Орел", на 10 юни 1931г, Тесла обявил, че "Аз впрегнах космическите лъчи и ги накарах да задвижат двигателно устройство". По-късно в същата статия той казва, че "Преди повече от 25 години започнах да полагам усилия с цел впрягането на космическите лъчения и днес мога да заявя, че успях". През 1933г той отправил същото твърдение в статия за "Ню Йорк Америкън", 1 ноември, под заглавие "Устройство за черпене на космическа енергия, обявено от Тесла". Там, той казва:

Тази нова мощност за задвижване на световната машинария ще се извлича от енергията, която задвижва Вселената, космическата енергия, чиито централен източник за Земята е Слънцето и която присъства навсякъде наоколо в неограничени количества.

"Преди 25 години" от 1933г ще означава, че устройството, за което Тесла говорил, ще да е било построено преди 1908г. По-точна информация за това добиваме от кореспонденцията му, съхранявана в колекцията на библиотеката на Колумбийския университет. В писмо от 10 юни 1902г, адресирано до неговия приятел Робът У. Джонсън, редактор на списание "Век", Тесла пратил и изрязана статия от вчерашния вестник "Ню Йорк Хералд", в която се говори за някай си Клементе Фигуерас, един "лесотехнически инженер" от Лас Палмас, столица на Канарските острови, който бил изобретил устройство за генериране на електричество без

...изгарянето на гориво. Какво се е случило с Фигуерас и безгоривния му генератор не е ясно, но тази статия във вестника подтикнала Тесла, в писмото му към Джонсън, да спомене, че той вече бил разработил такова устройство и бил разкрил подлежащите физични закони.




ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА УСТРОЙСТВОТО


Устройството, което отначало изглежда най-добре пасва на това описание, се открива в патента на Тесла за "Апарат за утилизирането на лъчистата енергия", номер 685,957, внесен на 21 март 1901г и връчен на 5 ноември 1901г. Концепцията, стояща зад остарелия технически език, е проста. Изолирана метална плоча се поставя колкото е възможно по-високо във въздуха. Друга метална плоча се поставя в земята. От металната плоча се пусна жица-проводник, стигаща до единия терминал на кондензатор, и втора жица-проводник се пуска от земната плоча до другия терминал на кондензатора. Тогава:


Събирател на частици

Слънцето, както и други източници на лъчиста енергия, отдават миниатюрни частици материя, положително електрифицирани, които, удряйки се в горната плоча, продължително комуникират електрически заряд към въпросната. Противоположният терминал на кондензатора, бидейки свързан със земята, която може да се счита за огромен резервоар на отрицателно електричество, слаб електрически поток продължително се влива в кондензатора и дотолкова, доколкото частиците са... заредени до много висок потенциал, това зареждане на кондензатора може да продължи, както аз действително съм наблюдавал, почти безкрайно, дори до степен такава, че да се пробие диелектрика (да се повреди кондензатора, бел.прев).

Това прилича на много прям и разбираем дизайн и изглежда отговаря на твърдението му, че е разработил безгоривен генератор, задвижван от космическите лъчения, но през 1900г Тесла написал онова, което считал за своята най-важна статия, и в нея описва самозадвижваща се машина, която извлича мощност от заобикалящата я среда, един безгоривен двигател, който е различен от неговото Устройство за лъчиста енергия. Озаглавена "Проблемът с увеличаването на човешката енергия - чрез употребата на Слънцето", тя е публикувана от неговия приятел Робърт Джонсън в "Илюстрирано месечно списание Век" за месец Юни 1900г скоро след като Тесла се върнал от Колорадо Спрингс, където провел интензивна серия експерименти от Юни 1899г до януари 1900г.

Точното заглавие на главата, в която обсъжда устройството си, заслужава да се спомене в цялост:

ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ИЗВЕСТНИТЕ МЕТОДИ - ВЪЗМОЖНОСТ ЗА "САМОДЕЙСТВАЩ" ДВИГАТЕЛ ИЛИ МАШИНА, НЕОДУШЕВЕНА, НО СПОСОБНА, КАКТО ВСИЧКИ ЖИВИ СЪЩЕСТВА, ДА ИЗВЛИЧА ЕНЕРГИЯ ОТ ОКОЛНАТА СРЕДА - ИДЕАЛНИЯТ НАЧИН ЗА СДОБИВАНЕ С ДВИГАТЕЛНА СИЛА

В нея тесла разказва, че първо започнал да си мисли за идеята, когато прочел твърденията на Лорд Келвин, който казал, че е невъзможно да се построи механизъм, способен да извлича топлина от заобикалящата среда и да функционира чрез тази топлина. Като мислен експеримент, Тесла си представил много дълъг сноп от метални пръти, забити в земята, достигащи чак до открития космос. Земята е по-топла от открития космос, така че ще се провежда топлина нагоре по прътите, и то заедно с електрически поток. В такъв случай, единственото, което ще е нужно, ще бъде един много дълъг кабел, който да свърже двата края на металните пръти към някакъв мотор. Моторът би продължил да работи, докато Земята не се охлади до температурата на открития космос. "Това би бил неодушевен двигател, който, както е видно, ще охлажда средата на незабавната си близост под температурата на околната среда, и ще функционира чрез извлечената топлина", тоест, ще произвежда енергия директно от околната среда без "да консумира какъвто и да е материал".

Тесла продължава със статията, описвайки как се е трудил върху разработването на такова енергийно устройство, и тек се налага малко детективска работа, за да стане ясно за кое свое изобретение намеква. Той писал, че първо започнал да мисли за извличане на енергия директно от околната среда, когато бил в Париж през 1883г, но че няколко години не могъл да развие много повече тази идея заради навлизането на моторите и генераторите му за променлив ток на комерсиалния пазар. Чак "през 1889г отново подех идеята за самодействащата машина".





ТУРБИНАТА

Той бързо осъзнал, че обикновена електрическа машина, като един генератор, няма да може директно да извлича енергия от космоса и преориентирал усилията си към нещо, което нарекъл "турбинен" дизайн.

Най-известната турбина, тоест, водна помпа, свързана с Тесла, е патентът му за такова устройство, номер 1,061,206, подаден през 1909г и връчен през 1913г. Уникалното нещо в тази водна помпа е, че вместо да използва някакъв вид лопатно колело, поставено в кутия, за да задвижва водата, той открил, че по-голямо количество вода можело да се предвижи по-бързо, чрез употребата на комплект плоски, метални дискове. Турбината е, сама по себе си, интригуваща и може тепърва да се окаже поредното важно, но пренебрегнато изобретение, но това, което е от значение за електрическия дизайн, е цялостната форма на турбината - метални дискове, поместени в поддържаща ги кутия.

Същата тази форма се появява и в друг патент, но този път относно "Динамо-електрическа машина". Този патент е подаден и връчен в същата година, когато Тесла казал, че възобновява работата си върху "самоактивиращата се" машина, през 1889г. Динамото се състои от метални дискове, които се въртят между магнити, за да произведат електрически поток.




Динамо-електрическа машина

Сравнено с неговия генератор за променлив ток, това "динамо" е нещо като любопитно връщане към дните на ранните Фарадееви експерименти с меден диск и магнит. Тесла прави някои подобрения на Фарадеевата постановка, като използва магнити, напълно покриващи въртящите се медни дискове и освен това добавя и ръб към външния периметър на дисковете, така че електрическият поток да може да се снеме от тях по-лесно - като всичко това води до един по-добър генератор от този на Фарадей. На повърхността, обаче, е трудно да се види защо Тесла е патентова такава анахронична (отживяла) машина на този етап от работата си.

Следващото парче от пъзела се открива в статия, която Тесла написал за "Електрическият инженер" през 1891г, озаглавена "Бележки върху Униполярното динамо". В нея Тесла представя задълбочен анализ на Фарадеевия дисков генератор, обяснява защо е бил неефикасен генератор, описва подобрената си вариация на Фарадеевата машина, и, в дъното на третата страница на статията, обявява, че той е разработил такъв генератор, при който "потокът, след като веднъж бъде възбуден, след това може да бъде достатъчен да поддържа сам себе си и дори да увеличи силата си". После, в заключението на статията, той констатира, че "няколко машини... бяха построени от автора преди две години...". Две години преди написването на тази статия е 1889г. Всички следи сочат, че Униполярното динамо е бил първият дизайн на Тесла за машина, която може да продължава да произвежда електричество, след като бъде разкачена от външния източник на енергия.



САМОПОДДЪРЖАЩ СЕ ПОТОК

Преди да се впуснем в подробностите на това изобретение, ще е полезно да имаме представа как един генератор по принцип, дори на теория, може да е способен да произвежда самоподдържащ се електрически поток. Това е ясно обяснено от Уолтър М. Елсасер (Walter М. Elsasser) в статия в "Сайънтифик Американ" (Май 1958г), озаглавена "Земята като динамо".



Фарадеев генератор с електромагнит

Елсасер разглежда модела на Земното динамо, удобно в контекста на това обяснение, като Фарадеев генератор с метален диск, въртящ се над магнит, поставен във външния периметър на диска. Той отбелязва, също така, че този постоянен магнит може да бъде заменен от електромагнит, който може да взима захранването си от въртящия се диск като единия край от жицата на електромагнита се свърже към външната обиколка на диска, а другия й край - към металната ос през центъра на диска.

След това Елсасер посочва, че обикновен дисков генератор "не би могъл да поддържа електрически поток за много дълго, защото потокът, индуциран в диска, е толкова слаб, че скоро би се разсеял от съпротивлението на проводника [материала на самия меден диск]". Тази конвенционална подредба не би могла да бъде отговор на въпроса "как могат да се породят електрически потоци и съществуването им да се продължи така, че да осигурят продължителното съществуване на Земното магнитно поле". Той все пак предлага три възможности в модела на динамото, които са в състояние да обяснят устойчивия Земен магнетизъм.

Ако имахме материал, който да може да провежда електричество хиляда пъти по-добре от медта, тогава системата наистина би демонстрирала самоподдържащ се електрически поток. Бихме могли да накараме динамото да проработи, също така, катко завъртим диска много бързо... трети начин, по който можем да превърнем такова динамо в самоподдържаща се машина... е като увеличим размера на системата: теорията гласи, че колкото по-голямо направим едно такова динамо, толкова по-добре ще функционира. Ако можехме да направим апарат от намотка и диск от такъв вид и мащаб от много километри, не би ни било трудно да направим електрическите потоци самоподдържащи се.

Тесла нямал под ръка материал, който да провежда електричество хиляда пъти по-добре от медта, нито пък е можел да завърти един диск до ултра-високите скорости, нужни за произвеждането на такъв саможив поток, нито пък е планирал да използва въртящо се парче метал с размер няколко километра в диаметър. Това, което направил, е че използвал енергия, която обикновено се разхищава в един генератор, и я превърнал от загуба в енергоизточник.

Страници: 1 ... 42 43 44 [45] 46 47 48 ... 73