Фарадеевият диск е единственият механичен генератор, изобретяван някога, който произвежда
чист прав ток, DC.Единственото нещо на света, което произвежда чист прав ток, са батериите, акумулаторите, ядрените генератори и така наречените "слънчеви" панели - с други думи, само химическите източници.
(
както всяка електроцентрала, участваща в централизираното електроснабдяване, ядрените електроцентрали произвеждат стандартизиран трифазен ток, заради разстоянието до крайните си потребители)
Енергията от Фарадеевият диск с нищо не се различава от енергията на един оловно-киселинен автомобилен акумулатор. Поради това, Фарадеевите динамота често са наричани
механични батерии. Не само че се държат като батерии (съхранявайки електрическа енергия в кинетична форма, както акумулаторите в химическа форма), но и отдават като батерии (DC ток).
Какво ще стане, когато свържете импулсите на самоиндукцията от "Бедини SG" последователно със задвижено Фарадеево динамо? Аз за сега нямам практически данни.
По-горе в темата нашият читател "Иван" попита защо съм решил да обръщам такова внимание на лагерите. Това е причината - Ако въртящият момент на "Бедини SG", който и без това е слаб, се използва за поддържане на Фарадеев диск във възбудено състояние, за да му се подават индукционните разряди с последователно свързване, тогава е наложително единственото триене да бъде в четките, триещи се в медния диск, защото всяко триене, колкото и да е малко, има силно осезателен ефект в ампери.
Може да се направи и друго. Да речем, че решите да използвате "Бедини SG" само и единствено като мотор, който поддържа батериите си заредени. А енергията, която черпите от него, да идва от Фарадеевия диск, вързан за чисто въртящия торсионен момент от "Бедини SG".
Тогава ще е най-умно да направите друго. Има една интересна аномалия, от която можете да се възплозвате. И тя е следната:
Еволюиралата форма на Фарадеевия диск е тази:
(
Първата форма на Фарадеевото динамое била много неефективна. В последствие, за да се стигне до долната картинка, дизайнът му е бил последователно подобряван през годините от много имена, най-вече Делафийлд (A. F. Delafield), Де Феранти (S. Z. De Ferranti), Бачлор ( C. Batchelor) и Никола Тесла.)
Медният диск е поставен между два магнита, чиито полюси напълно покриват лицата на диска. Един магнит е достатъчен, но два много подобряват ситуацията, защото магнитният поток през диска се увеличава и това води до повече ампери и по-леко осезаемо покачване на напрежението.
Както е известно на всички, заради
Парадокса на Фарадей (най-известната от аномалиите), динамото работи И когато магнитите не се въртят с диска, КАКТО И когато са залепени за диска и се въртят заедно с него. Във втория случай, обаче, няма електромагнитно триене между медния диск и залепените за него магнити. (Има електромагнито триене, но не между тези два елемента.)
Нещо друго, обаче, не е известно на почти никой (и определено на никой в България, най-вече защото се броим на пръсти и никой не се интересува).
Ако залепите магнити с редуващи се лица по симетричен начин върху медния диск... незавсимо дали са статични спрямо него или са залепени, въртейки се с него... ще получите
правилен променливотоков сигнал (истинска синусоида).
Естествено, ако магнитите са залепени за диска, няма да срещнете електромагнитно триене между магнитите и диска (единствено между диска и четките, които са източник и на механично, и на електрическо триене, но в много по-малки мащаби).
Нещо повече:
Не е нужно едната четка да е на външния периметър, а другата да е в центъра на диска.
Достатъчно е двете четки да са от двете страни на магнитната делителна линия между различните полюси (нарича се
вторична Блох стена), за да черпите променлив ток с истинска синусоида от Фарадеевото динамо.
Това означава, че може или и двете ви четки да са на външния периметър на диска... или
и двете ви четки да са на оста, където ще създават същото триене, но с десеторно по-малък ефект върху инерцията.Единственото условие е, ако са на оста, за да създават незабележимо триене, е да бъдат разположени на 90
о една спрямо друга, когато ползвате 4 магнита в симетричен кръст. Ако решите да ползвате 8 или друг четен брой магнити в симетрично разположение, четките винаги трябва да са от двете страни на вторичната Блох стена между полюсите.
Това напълно изчерпва отговора към читателя "Иван", който по-рано спестих. Въпреки че е каприз, който не е ключов за работата на такъв апарат, магнитното окачване в комбинация с четки, поставени на оста на Фарадеевия диск (който използва въртеливия момент от самоподдържащия се "Бедини SG" мотор) ще създаде най-пълноценен Фарадеев генератор.
Освен това, характерното му ниско напрежение се омаловажава, тъй като, въпреки че произвежда истинска синусоида на енергията, в амперите няма промяна. Това си остава типичен Фарадеев диск, който произвежда предостатъчно ампери, за да бъдат преобразувани в напрежение през подходящ трансформатор.
Тази аномалия не се изчерпва само с това.
На всичкото отгоре, това е може би единственото механично динамо по рода си, при което честотата на произвеждания променлив ток
НЕ ЗАВИСИ от механичните обороти, с които се върти ротора. Става дума за
директно нарушение на приетия закон за електромагнитната индукция.
Тази информация я получих от Питър Линдеман, който открива тези неща още в младините си, в края на 80-те. Ето лекцията (поредната по принцип платена лекция, която получавате от "Апокрифна Академия"
), където се показва материала. Питър Линдеман и неговия незнаен за мен колега, в младините си, демонстрират експериментите на осцилоскоп. Въпреки че не се вижда в кадър, Ерик Долард (който също ще да е доста млад тогава) коментира някъде отзад. Разбират се нещата, въпреки че записът е ужасен VHF:
https://drive.google.com/file/d/1WPvWo4PnXDsWL5vmIfnaeGJVyHE-csJ-/view?usp=sharingОт 0:20:00 до 0:42:00.