В училище се учи, че "
батериите съхраняват електрическа енергия". Което от една страна е вярно, но ефектът, който се постига с това изказване, е
подвеждане. За учениците, това е подвеждане. Но онова умишлено деяние, което се върши от учител към ученик, тоест предумишленото подвеждане, си е чиста проба лъжа.
Едно е да подвеждаш читателя в свой патент. Друго е да подвеждаш свой ученик, когато става дума за общодостъпно знание.
Забележете, че в "Наръчника по магнетизъм" от 1842г НИКЪДЕ не се споменава израза, че "
батериите съхраняват електрическа енергия". Нито пък химическа. Казва се единствено, че когато между цинка и медта има разтвор на киселини, атакуващи цинка с повече настървение от медта, между двата метала протича ток в посока от цинка към медта. И из целия наръчник батериите се описват като изделие от метали и киселини, от което протича ток. Никъде не се казва, че "батериите съхраняват електрическа/химическа енергия".
Забележете, че самият Дейвис е бил производител на батерии. Той написва този наръчник, за да рекламира бизнеса си. По онова време, както той самият описва в предисловието си, електротехниката е иновация, която бързо се развива, но от една страна това развитие е твърде бързо, за да се организира единна енциклопедична база, и от друга страна широката общественост продължава да не е добре осведомена за това що е електричество и що е електротехника. Дейвис, бидейки производител и търговец на батерии, написва наръчника с идеята да популяризира собствения си бизнес, като просветли и образова своите съграждани.
Имало ли е презареждащи се батерии по негово време, 1842г?
Да. По онова време ВСИЧКИ батерии са се считали за презареждаеми. Дейвис описва презареждането на батерии в наръчника си - то се състои от физическата подмяна на електролита, старият се хвърля, и се сипва нов (защото тогавашните батерии са били от отворен или непостоянно затворен тип).
От самото начало батериите са били, и все още са, презареждаеми. Само че никой не ги е презареждал с енергия.
На по-късен етап се открива
по-ефикасен метод за презареждане на батерии - чрез енергия. В началото презареждането на батерии е представлявало химическото създаване на нов електролит, и физическата подмяна на електролита в клетката/клетките на батерията. Често това е било голямо количество, защото е имало много големи батерии, като малки бидони. Никой не е презареждал батериите с енергия тогава, а с физически труд.
АКО бъде изобретена машина, наподобяваща механичен скрипец, който повдига кофи с електролит и подменя стария с нов в клетките на батерията... и АКО тази машина се задвижва множество пъти с една единствена батерия... тогава с енергията от една батерия тя ще презареди МНОЖЕСТВО батерии.
Тоест - батериите НЕ съхраняват енергия. Така нареченото "презареждане" на батериите НЕ налива енергия в тях.
АКО бъде открит още по-ефикасен начин за още по-лесно "презареждане" на батерии, тяхното "зареждане" ще стане още по-евтино.
С други думи - това дали една батерия има КПД>1 на практика зависи от ефективността на възприетия съвременен метод на "презареждане".И ето на, не видиш ли, в един светъл момент техническият свят открил още по-ефикасен метод за презареждане на батерии -
чрез електричество.
Този по-ефикасен метод на презареждане на батерии бил толкова по-приемлив, евтин и лесен, че се възприел навсякъде по света. Дотолкова навлязал в бита на техническото общество, че старите батерии, които се презареждали само чрез подмяна на електролита, започнали да се наричат "
непрезареждаеми". Една малка и невинна илюзия била възприета.
Когато батериите навлезли достатъчно навътре в обществото, така че от технически апарат да се превърнат в битов консуматив,
бизнесът се намесил в обществените вярвания и суеверия, за да подведе общетвеността да използва батериите по точно определен начин - по такъв начин, че използващият ги да се превърне в крепостен клиент.
Как било направено това? Чрез изкупуване на учебници, редакцията им, и повторното им лансиране на пазара, както и чрез лобиране в научните страни чрез финансов натиск, се наложило другото предумишлено подвеждане, което се учи в училище - "
електричеството протича от плюс към минус, от положителния терминал към отрицателния".
Това само по себе си е вярно, но не е ПРИЧИНАТА да протича ток. Никой себеуважаващ се учен или учител не би казал, че ПРИЧИНАТА за протичането на ток е разноименността на терминалите. И все пак, образователната система е така направена, че човек излиза оттам с внушението, че ток тече от плюс към минус. Или обратното, зависи в какво вярва. Символът за диод например е такъв, какъвто е, защото когато бил измислен, все още не се знаело, че електроните имат заряд. Когато било установено, че електроните имали отрицателен заряд, вече било късно да се променя знака в номенклатурата.
Нека го наречем подвеждане. Ако в учебните заведения (и средни и висши) само подвеждат, без да лъжат, направете си експеримент. Попитайте най-близките около вас познати с електроинженерно образование, дали може да протича електричество между два положителни или два отрицателни терминала на веригата. Запишете си отговорите им, и след като си направите изводите, си задайте въпроса - лъжа ли е да подведеш цял един народ, или просто подвеждане?
Това е важна лъжа. Защото след като бизнесът кутирал повсеместно поддържаната илюзия, че ПРИЧИНАТА да протича ток са разноименните терминали, това само по себе си подсилва илюзията, че батерията е "резервоар с енергия", който се "пълни" и "изпразва". Когато имаш пълнене, консумиране, и в следствие на това изпразване, тогава трябва да купиш още "сок", с който да "напълниш" батерията.
Ако никой не вярваше, че батериите се "пълнят с енергия", тогава щеше ли някой да купува енергия за батериите?
Батериите са химически дипол.Един дипол може да бъде създаден, и разрушен. Отслабен и възстановен. Но не и "презареден".
Възстановяването на една батерия се изразява във възстановяване на вътрешната й химическа среда. По какъв начин ще се постигне това възстановяване е изцяло избор на оператора. Той може да изразходва енергия, за да възстанови химическата среда на батерията, а може и да не използва енергия, за да възстанови химическата й среда.
Когато батериите захранват някакъв товар, например крушка, откъде идва енергията?
В училище се казва, че енергията идва от "източника". Кой е "източникът" на енергията в една верига? - Батерията. Така се учи в училище, и това е
чиста лъжа.
Така се учи в училище. Един ампер (дебит електричество) "излиза" от батерията. Амперметъра преди крушката показва 1 ампер. В училище се казва, че ТОЗИ ТОЧНО един ампер се преобразува в светлинна енергия, и напуска системата, това е товара. Абсолютно логично е да се попита, тогава какво се измерва след крушката? Би трябвало да са 0 ампера, нали така?
Само че не са 0 ампера. Метъра измерва 1 ампер след крушката. Добре де, този ампер не напусна ли системата като светлина? Отговор няма да получите от училищния перподавател.
После се казва, че този 1 ампера "влиза" обратно в батерията (нищо че трябваше да го няма.) И така, излиза, че в батерията НЯМА загуба на енергия. Един ампер излязал, един ампер влязал. Загуба на енергия няма, но свършена работа има. И вълкът сит, и агнето цяло. Как така? И тук няма да получите отговор от училищния преподавател.
Истината е, че батерията не захранва крушката. Това, което захранва крушката, е
ВЪНШНАТА енергия, която се влива във всяка една верига с дипол.
Диполът е медиатор на енергия, а не източник. ЧРЕЗ диполите ние успяваме да комуникираме с равнината, в която се намира енергията. Без дипол енергията е неадресируема, ние не можем да комуникираме с нея и следователно не можем нито да я манипулираме, нито да я използваме. Диполът правилно може да се нарече
портал или
прозорец.
Когато два разноименни терминала се свържат, диполите се разрушават. Батерията не се "изпразва" от енергията, която никога не е съдържала, а започва да умира, защото когато двата терминала на един дипол се дадат на късо, диполът изчезва и умира.Прост експеримент: Вземете два магнита, най-добре да са дълги магнити. Те са два дипола. Допрете разноименните им полюси. Сега вместо два дипола имате един дипол - единият е премахнат. Проверете чрез проявително фолио или измервателен уред, или онагледяващ прийом, и ще видите, че там където двата им разноименни полюса се срещат плътно, няма магнетизъм.
Ако магнитите са във формата на подкова, и допрете разноименните им краища два по два, от два дипола няма да ви остане нито един.
По същия начин, когато свържете двата разноименни терминала на батерията, тя спира да бъде дипол (спира да служи като средство за комуникация с енергията). Тъй като в случая с химическите диполи това изчезване и разтуряне отнема известно време, което е забележимо и значимо от гледна точка на честотата на нашето съществуване, това "постепенно замиране" се тълкува от подведените и излъганите като "изпразване/изтичане на енергия".
Истината е, че е нужна
ПОТЕНЦИАЛНА РАЗЛИКА, за да протича енергия. Да... това го знае всеки, и го пише навсякъде. Е... след като това уж всеки го знае, и след като уж го пише навсякъде... защо не се разпознава и прилага?
Тази схема е съвсем валидна, и работи.
Ако две батерии са свързани с едноименните си терминали, енергията ще протича от по-силната към по-слабата.Крушката (кръгчето с хикса в него), ще свети. Лявата батерия е изобразена като две, за да се покаже, че левият дипол е два пъти по-силен от десния. Проводникът е наклонен надясно, за да се подчертае разликата в потенциалите - висок потенциал в лявата част на веригата, и нисък потенциал в дясната част.
Това създава
волтаж. Токът тече натам, накъдето е насочен волтажа, и със силата на волтажа. В случая, ако и трите батерии са еднакъв волтаж, да кажем по 9 волта, крушката ще се захранва от ВЪНШНА за веригата енергия, със сила 9 волта (долните две батерии се обезпечават една друга, така че разликата в потенциала се прави от най-горната батерия, която е също 9 волта, тоест от 18 вадим 9).
Тук обаче има една голяма разлика от стериотипното използване на батериите в съвременната електротехника. когато си зареждате акумулатора на колата от мрежата, какво правите? Вие свързвате ПЛЮСА на мрежата към ПЛЮСА на акумулатора, за да го "презаредите", да го "напълните с енергия".
Е... тук свързвате плюса на един по-силен дипол към плюса на един по-слаб дипол.
Тоест левите две батерии зареждат дясната батерия, ДОКАТО крушката свети.Крушката не изразходва "енергията на батериите". Докато левите две батерии възстановяват химическата среда на дясната батерия, те отварят прозорец във веригата, и през него
ВЪНШНА енергия се влива директно в крушката, и претърпява видоизменяне в светлинна форма.
Знаете ли защо, обаче, батериите в крайна сметка ще умрат? И трите? -
Защото батериите не са ефикасни апарати! Както всеки уред, батериите нямат 100% ефикасност. Множество фактори влияят на това какви загуби се случват в батериите, но грубо може да се очаква, че ефикасността на оловно-киселинните батерии е горе-долу 85%.
Тоест, когато една батерия възстановява друга, действието е успешно на 85%. В резултат общото състояние на цалата система от двата дипола, свързани плюс с плюс, се влошава с 15%.
Прост експеримент: Вземете едно фенерче, което работи с една батерия, и вземете три такива батерии. Проверете колко дълго ще свети фенерчето, ако е вързано между два положителни терминала като на горната картинка. Когато дясната (единичната) батерия се възстанови, разменете мястото й с някоя по-влошена.
След това купете още три такива батерии. Измерете времето, за което фенерчето ще свети само с по една батерия, докато не "изтощите" и трите батерии. Сумирайте времето.
Сравнете колко повече енергия е изразходвало фенерчето, докато е светело между два положителни терминала, отколкото между два разноименни терминала. Разликата ще бъде с размер няколко ПЪТИ по-дълго (при положение, че според училищната илюзия то уж е ползвало "резервоари с еднакъв дебит"). Ще видите, че времето, за което се е "изтощила" системата с двата положителни терминала абсолютно отговаря на ефикасността на отделните батерии, описана процентно в производствените им характеристики.
Енергията за светенето на фенерчето е дошла ОТВЪН. В обикновения случай, когато то е светело между два разноименни терминала,
част от ВЪНШНАТА енергия е била използвана с цел влошаване на батерията (дипола).Това е открито за първи път от Никола Тесла. Той разработва система с КПД>1, основаваща се само на изчистения случай на този принцип, но не я защитава с патент. Системата е разкрита от един от неговите помощници, и става известна като Тесла ключ. Тесла ползва множество батерии и верига помежду им, която ги превключва ту в последователно свързване, ту в паралелно свързване, по групи, така че да се зареждат една друга, редувайки се.
Фирмата "Electrodyne Corporation" репликира тази система, и я наблюдава, докато тя функционира години наред без прекъсване в тестова установка. Системата захранва редица различни електроуреди, докато батериите й тка и не се "изтощават", а накрая на неколкогодишния експеримент, когато установката е спряна, батериите са "пълни" и в отлично състояние, въпреки вършената работа години наред.
Повече информация за това -
Глава 6, "Pulse-Charging Battery Systems" от сборника на Патрик Кели.
ТОВА е правилният начин да се ползват апаратите, наречени батерии. Когато се ползват по правилния начин, единственото, което трябва да се направи, е част от външната енергия, която влиза в системата (чрез вързания електроуред) да компенсира естествената неефективност на батериите, която е около 15% за оловно киселинните и повече или по-малко за другите видове.
Тесла е наваксал тази естествена неефективност на батериите чрез същия метод, по който технологията "Бедини" възстановява батерии. И това е понеже тази технология е също на Тесла... но е описана много по-достъпно в наръчниците на Бедини.
На практика... проектът, който аз репликирам, е мотор тип "Бедини SG", вързан между два положителни терминала, а не между разноименни терминали. Това е ясно обяснено на една лекция, който всеки може да си купи от фирмата на Питър Линдеман "A&P Electronic Media", лекцията се казва "Отвъд наръчника за напреднали" и ще споделя съдържанието от нея тук (това което е в контекста на разговора).
