Твърдение 14
Човешките "раси" еволюират, точно както животинските "видове" еволюират
Растящата популярност на Дарвиновата еволюция в късния 19ти век (1800г) окуражила един начин на мислене, който позволил дехуманизирането на много хора. Мислело се, че определени народностни групи били по-малко еволюирали и не били напълно хора. Африкански пигмей бил демонстриран редом до орангутан в клетка в зоологическата градина в Бронкс.
[Кен Хам, Карл Уийланд и Дон Батън, "Една кръв" (Гриън Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 2001), Глава 10...
Ken Ham, Carl Wieland, and Don Batten, One Blood (Green Forest, Arkansas: Master Books, 2001), Chapter 10] Австралийските аборигени били считани за от части маймуна и отчасти човек, и били ловувани и убивани като дивеч. Белите европейци занасяли мъртвите тела до местния препаратор, след което гордо показвали препарираните хора.
През Гражданската война в Америка е било разпространено схващане, че чернилките не са изоставили съвсем маймунските си навици, следователно не заслужавали да се отнасят с тях много по-добре, отколкото с маймуните. Някои японци смятат, че по-косматите хора са отчасти маймуни. Социалните разриви в резултат от Дарвинистката философия със сигурност са продукт на научния расизъм - научната "зелена светлина" за това "расовите" различия да се считат за резултат от Дарвинова, основаваща се на мутации, еволюция.
["Статии под внимание", Криейшън Екс Нихило, том 18, No. 2 (1995-1996г), 7-9...
“Focus Articles,” Creation Ex Nihilo, vol. 18, no. 2, (1995-1996), 7-9]Омекотявайки расистките последствия от еволюционната теория, староземците еволюционисти допускат схващането, че щом пълноправните човеци са еволюирали от същества частично маймуни и частично хора, в рамките на милиони години, само някои се били облагодетелствали от финалната произволна мутация, която изстреляла тези няколко късметлии директно в пълната хуманност. Така че, само малко на брой станали напълно хора, другите останали мъничко маймуни; следователно, тези първи пълни хора доминирали, и се намножили, и така предали техната нова и напълно човешка генетична структура на техните по-висши наследници. По този начин, еволюционистите могат да кажат, че "расите" еволюират от оригиналните пълни хора, а не от маймуно-човеците.
Въпреки всичко, различните характеристики на разнообразните групи хора (раси) трябва все пак да бъдат рационализирани под правилото на Дарвиновата догма. Следователно, следвайки логиката, някои "раси" в крайна сметка ще се окажат висши спрямо други, и ще доминират и ще се намножат, предавайки техните "висши" гени на изобилното си потомство. Ясно е, че тази смегчена версия на човешката еволюция все още предполага генетично превъзходство на някои народностни групи върху други (както се демонстрира от дарвинистите, избиващи аборигени, за да ги изучават). Адолф Хитлер е бил добре запознат с тази "по-мека и нежна" версия за еволюцията; какво ли щеше да направи от позицията само на оригиналната версия?
[Джак Кузо, "Заровени живи" (Грийн Форест, Арканзас: издателство Мастър Букс, 1999г), стр 251...J
ack Cuozzo, Buried Alive (Green Forest, Arkansas: Master Books, 1999), 251] и
[Дейвид Т. Мур, Пет лъжи на века (Уийтън, Илинойс: издателство Тиндейл Хаус, 1995г), стр. 105...
David T. Moore, Five Lies of the Century (Wheaton, Illinois: Tyndale House, 1995), 105]Първите пълни хора, които се облагодетелствали от споменатата финална мутация, която ги катапултирала отвъд частичната маймунност, били малка група. По този начин, генетичният басейн (обем от генетично разнообразие) на тези няколко човека бил малък. Така че, за да се е развило човешко разнообразие (раси), някакви мутации е трябвало да добавят генетична информация към този начален малък генетичен басейн. Което е невъзможно, обаче, защото мутациите винаги унищожават или пренареждат генетичната информация и никога не добавят информация (олсъдено е в Глава 8 ). Мутантните същества (като късокрилите мухи на ветровитите острови) понякога процъфтяват, но само защото мутацията е по късмет ползотворна, а не защото съществата се "адаптират" към определена околна среда чрез генетично подсилване. Пуделите са крайния продукт на селективното развъждане през множество поколения. Пуделите имат по-малък генетичен басейн в сравнение с дивите си предшественици, защото кучетата, които са били развъдени през поколенията са били онези, които са показали повече характеристики от визираната порода (пудел). Кучетата, които не са изглеждали сходно с новата порода предвид, не били развъждани, така че през развъжданите поколения е била премахната генетична информация от генетичния басейн, чрез неразвъждане на кучетата с нежелани черти. Следователно, крайните резултати на това селективно развъждане имат много по-малък генетичен басейн, отколкото дивите си предшественици. В следствие, заради ограничения си генетичен басейн, когато пуделите се сношават, излизат само пудели; но диви кучета, заради техния по-голям генетичен басейн, могат да се сношават и да раждат различно изглеждащи кучета.
["Една кръв", Глава 2...
Ham, Wieland, and Batten, One Blood, Chapter 2]Бел.прев: Което е толкова по-полезно за ветеринарната индустрия, защото изкуствените породи, заради мижавия си ДНК басейн, не могат без изкуствена кучешка храна, инжекции, хапчета, мазила и интервенции по ректумите. Знаете ли, че грухтенето на мопсовете не е нормално? Мопсовете се задушават, защото заради мутрата, която трябва да имат, за да заслужат правото да живеят, дихателните им пътища са непроходими.
Тъй като разнообразието в потомството е резултат от сношаването в относително голям генетичен басейн, възможно ли е човешките "раси" да са произлезли от предшественици с по-голям генетичен басейн? Изглежда така, в директно противоречие с Дарвинистичния каприз. Пуделите, които се сношават с пудели, имат кученца пудели, но дивите кучета (пумярите), които се сношават заедно, могат да имат различно изглеждащи кученца. Аналогично, белите хора, които се сношават с бели хора, имат бели бебета, докато мулатите (отчасти бели, отчасти черни), които се сношават с мулати, може да имат бебета с различаващи се цветове. Мулатите имат по-голям генетичен басейн от белите хора и от черните хора, така че по-голямо разнообразие от черти е възможно при потомството им. Изглежда, че оригиналните хора трябва да са имали по-голям генетичен басейн, така че да е било възможно да се прояви разнообразие (раси) в последващите им поколения.. Дарвиновата теория директно противоречи на този афоризъм в генетичната наука.
Списание "Наука" докладва, че "безполезни" ДНК сегменти (интрони) от хора от различни части на света, учудващо за Дарвинистите, нямат мутационни вариации. От това "потресаващо" разкритие последвало заключението, че човешкият вид е съществувал само от хиляди години, а не от няколко милиона. Учени от Медицинския университет в Орегон, които изучавали вариациите на човешкия хемоглобин, заключили, че човечеството е преминало през заприщтване на популацията в скорошното минало и дори докладвали, че Ноевият Потоп (със само осем души в Ковчега) може да е било това историческо заприщтване на човешката популация.
[Дон Батън: "Лигъри и делкоси" Какво следва?, Криейшън ЕКст Нихило, том 2, No. 3 (2000г), стр. 29...
Don Batten, “Ligers and Wolphins” What Next?, Creation Ex Nihilo, vol. 22, no. 3 (2000), 29]Бел.прев: Лигърите са потомство на лъвове с тигри, а делкосите (wholphin) са потомство на делфини с косатки.
Възможно ли е огириналните котки да са били от по-голям генетичен басейн, както хората, оцелели от Потопа и както оригиналните До-Потопни кучета (и други животински видове), така че да е възможно изолирано, на малки групи, интра-сношаване, което да е довело до по-малки генетични басейни (така наречените видове)? Институтът по Много застрашени и редки видове, Миртъл Бийч, Южна Каролина, отгледали лъв и тигрица заедно. Въпреки че са естествени врагове в дивата природа, те станали приятели и се сношили и ето, появил се "лигър" (отчасти лъв и отчасти тигър). Тъй като тези два вида котки могат да създадат потомство, те трябва да са дошли от общи предшественици.
Зебрите и магаретата създават "магебри" (zeedonk), косатките и делфините създават "делкоси" (wholphin), самилите и ламите създават "калами" (cama) а кравите и бизоните създават "кразони" (cattalo); всички те показват, че сношените двойки са от едно и също животно; следователно, имали са общи предшественици, те са от един и същи "вид". Така че, хората по света са дошли от няколко предшественика с по-голям генетичен басейн, всички кучета са дошли от няколко кучета с по-голям генетичен басейн; същото за котките и тн. Изглежда милионите "видове" на света идват от далеч по-малобройно разнообразие предшественици. Това така наречено "разновидяване" (еволюционистки термин) (образуване на видове, бел.прев) се получава, когато генетичните басейни се изчерпват, а не когато генетичните басейни се увеличават (както еволюционистите смятат помежду си).
Някои "видове", които са от един и същи животински вид, са репродуктивно изолирани едни от други, като зебрите и магаретата (zeedonk). Те могат да се сношават и да създават потомство (при положение, че са от едни и същи предци); само че поколението е стерилно, така че не може да се размножава. Протеиновото отпечатване върху генетичния материал, причинено от мутации, може да доведе до това изменение в репродуктивния капацитет на потомството. Само защото еднакво изглеждащи "видове" създават стерилно потомство не означава, че имат различни предшественици. Гените на един от видовете са били отпечатани, така че масово сношаване с другия "вид" вече не е било генетично продуктивно (защото поколението от такова сношаване са били стерилни), но сношаването вътре в съответните им "видови" групи все още и било осъществимо. Това протеиново отпечатване е един от механизмите, чрез които животинските видове се разделят на различни "видове" през поколенията.
Относително малкото оригинални животински видове (които са имали големи генетични босейни) се сношавали, и потомството им се отдалечавало в изолирани кланове. Тези кланове имали по-малки генетични басейни, защото носели само част от генетичния багаж на родителите си. В изолирани сношаващи се групи като тези, рецесивните гени можели да станат доминиращи гени, и по този начин, произвели нови физически черти (както при селектирането на пуделите, ако щете). Някои от тези характеристики, като например дебела козина, позволявали дълъг живот за някое същество на север, така че то имало повече потомства от свой късокосмест брат, който би замръзнал в по-ранна възраст в студа (Ледената епоха). По-косматият брат предал дългокосместия си ген на потомството си, а късокосместият брат умрял рано, без да има потомство, и така, генът за дълга козина станал доминантен в студените климати. Обратното мажи за топлите климати.
Тъй като потомствените кланове на оригиналните предци наследили само част от големия генетичен басейн на предшествениците си, по всяка вероятност един клан е щял да има повече гени за дебела козина, или по-къси крака, или по-големи лапи, и тн. от друг. От това следва, че е имало предразположеност потомствените кланове да станат различни на външен вид едни от други, вграден механизъм за "азвидяване".
Различното поведение и размер на индивидите вътре в съответните кланове също е довело до "разновидяване". Лъвовете и тигрите станали естествени врагове, въпреки че имат еднакви предшественици; на един гепард ще му е трудно да се сноши с домашна котка, както и на Клейдсдейл коня (тежка и масивна порода кон, бел.прев) ще му е трудно с някое пони, или на ламата с камила, и тн. Колкото по-физически различни станали клановете, толкова по-малко вероятно станало кръстосаното им сношаване.
Климатът на Земята е бил много по-различен след Великия Потоп. Ледниковата епоха е развивала повече валежи, както от сняг, така и от дъжд (дъжд в по-ниските ширини). И планините се надигнали, така че имало нови екологични зони, към които животните е трябвало да се адаптират. Някои животински черти работели добре в някои зони на света, и не толкова добре в други. Гените на успешните животни продължили нататък към потомството им, а зле-справящите се животни отмрели.
Когато човешките кланове се пръснали по Земното кълбо, те също променили физическия си облик, както и клановете на различните животни, по този начин довеждайки до различните групи хора (расите). Уникалните черти на човешките групи се развили в отговор на много от същите фактори, които предизвикали "разновидяване" в животинските кланове.
Предразположеността на генетичния басейн към определени черти (резултат от разделението на оригиналния генетичен басейн на по-малките кланови генетични басейни) е явна при туземните, светлокожи Южно Американци. Те живеят в слънчев климат, така че са по-податливи на рак на кожата заради светлата си кожа; по-тъмнокожите хора са по-добре пригодени за този климат. Тези светлокожи туземци не са се адаптирали към слънчевия климат (не са станали, чрез Дарвинова еволюция, по-тъмни). Те са имали генетична предразположеност за светла кожа в ранния си генетичен басейн, така че са станали светлокожи, и просто се е случило да мигрират в слънчевия си климат, където те оцеляват, въпреки зле пригодените си генетични характеристики.
Планинското племе на Аляска са тъмнокожи, а пък живеят във ветровита околна среда. Тъмната кожа свежда проникването на UV от Слънцето до минимум. UV проникването генерира повечето от нашия витамин Д, така че тъмнокожите хора не са пригодени за облачни зони, защото могат да развият рахит. Планинският генетичен басейн на предшествениците им е предразположен към тъмна кожа, и просто се е случило така, че са мигрилали към облачна околна среда, и оцеляват там въпреки зле пригодения цвят на кожата си.
Бел.прев: Може би се сещате вече, че ако неандерталците са обитавали зони, поразени от снеговете на Ледниковата епоха, то значи те са били и с тъмна кожа, за да са толкова изродени. Затова във фолклора изродите от древното минало се свързват едновременно с тъмнина/студ и с обезформена стойка и дентална линия, както и тъпоумие. А пък изродите от фолклора на тъмнокожите племена се свързват с бяла кожа, светлина ("демонична") и лудост (свръхактивност и бълнуване).
Помните ли Неандерталския човек от Глава 13? Той вероятно е бил тъмнокож човек, който мигрирал близо до снежната шапка през Ледниковата епоха в една много облачна среда. Тъмната му кожа довела до недостиг на витамин Д; така че костите му се уплътнили и се извили, и развил симптоми на рахит. Планинското племе от Аляска, обаче, ядели много риба, чудесен източник на витамин Д, и по този начин избегнали рахита.
Бел.прев: Съвсем вярно. Книгата на Уестън А. Прайс (Weston A. Price) за дентално здраве е нещото, което реже главата на съвременната зъбоминьорщина. Този линк води до Фондация Уестън Прайс, която на ден днешен се занимава с развиване на труда му и популяризиране на холистичната дентология. Абсолютно всичко в устата е обратимо и лечимо без никакви механични интервенции, когато се приложи правилна месоядна диета.
http://www.westonaprice.org/holistic-healthcare/guide-to-holistic-dentistry/Дарвинизмът предвижда, че животинските "видове" и човешките "раси" разклоняват еволюцията си чрез мутации, които добавят информация към генетичните им басейни. В действителност, "видовете" и "расите" са развили разлики помежду си чрез генетични вариации от големите генетични басейни на своите оригинални предци към по-малките генетични басейни на по-разновидените потомци.
Само че, генетичните вариации между "расите" е изненадващо малка. Вземете кои да е двама души, на произволен принцип, от популацията на Земята. Генетичната разлика между тези двамата всъщност е по-малка от средната генетична разлика между хората от една и съща "раса".
[Хам, Уийланд и Батън, "Една кръв", стр. 54...
Ham, Wieland, and Batten, One Blood, 54]Следователно, ние сме едно; човечеството биологически се е разклонило (както са направили и животинските видове) заради различни генетични басейни в различни климати и терени, а не заради еволюционно "адаптиране" към вариации в околната среда чрез уж ползотворни мутации за милион години.