Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 37 38 39 [40] 41 42 43 ... 73
586
Фамилията Дълес били сред ключовите играчи на Интернационалното евгенно движение, застъпващи се за идеята, според Джон Фостър Дълес, че "само чрез елиминирането на по-нисшите членове (на човешката раса) може да се поддържа едно по-високо средно ниво".[9]

Бизнес партньорът на Джон Фостър Дълес, член на Съвета по чуждестранна политика и член на тайното общество "Череп и кости", Аврил Хариман (Averill Harriman) - който по-късно бил възприеман от обществото като старши член на Демократичната партия - бил син на барона на влаковите обирджии Е. Х. Хариман (E. H. Harriman). Аверил Хариман управлявал частната банкерска фирма на "Браун Брадърс", "Хариман" (двете фирми по-късно се сливат в "Браун Брадърс, Хариман и Ко.", бел.прев), натъпкана с персонал от членове на "Череп и кости" включително Прескот Буш (Prescott Bush), бащата на костника Джордж Буш (George Bush). Като пример за неговата отдаденост на каузата на илюминати, Хариман избрал числото 322, тайното число на "Череп и кости", за паролна комбинация на куфарчето си, когато разнасял тайни съобщения между Лондон и Москва през Втората Световна война.

Сред основните постижения на Хариман, направляван от "Череп и кости", било осигуряването на финансова и дипломатична подкрепа на съветците - по онова време нещо доста нелегално по силата на регулациите на Държавния департамент. Хариман притежавал големи бизнес дялове както в Русия, така и в Германия още от ранните дни на века, и бил замесен и в РУСКОМБАНК, първата съветска търговска банка, чиито първи вице-президент бил членът на "Череп и кости" Макс Мей (Max May) от фирмата "Гаранти Тръст". Хариман и други членове на "Череп и кости" притежавали и голям процент от Юнион Банк, която била ключова за поддържането на Хитлер в ранните дни. От осемте директора на Юнион Банк, шестима били нацисти или членове на "Череп и кости". Хариман по-късно щял да попадне право в централното организиране на програмите по контрол над ума на ЦРУ, създавайки Борда за Психологически Стратегии (PSB) през 1951г.[10]

Хариманови, отново, били представлявани от Съливан и Кромуел, и били върховите, най-отявлени застъпници за евгениката в Източния естаблишмент, евгенните проучвания по-късно щели да бъдат продължени и задълбочени от ужасяващите програми на психиатричните и медицински учреждения на Хитлер. Майката на Хариман осигурявала банково финансиране за Интернационалните конгреси по евгеника и Бюрото за евгенни досиета (Eugenics Records Office) в Ню-Йорк, които призовали 15 милиона американци да бъдат стерилизирани до 1980г, с цел да се създаде "съвършеният човек". Самият Аверил Хариман допринесъл с големи суми като дарения за каузата на евгениката.[11]

Директорът на Борда за психологически стратегии бил Гордън Грей (Gordon Gray), офицер от флотското разузнаване, който по-късно станал близък съюзник на члена на "Череп и кости" Джордж Буш. Друг близък приятел на Хариман бил членът на "Череп и кости" Евгени/Юджийн Стетсън (Eugene Stetson), който бил асистент-мениджър на бащата на Джорд Буш, Прескот Буш, във фирмата "Браун Брадърс, Хариман" в Ню-Йорк. Стетсън организирал фондацията "Х. Смит Ричардсън" (H. Smith Richardson Foundation), организация, замесена във финансирането на проекта на ЦРУ МК-УЛТРА, особено във финансирането на тестването на психотропни наркотици в болница "Бриджуотър" (Bridgewater Hospital) в Масачузец, за която се твърди, че е била център за някои от най-ужасяващите експерименти в МК-УЛТРА.

Фондацията "Х. Смит Ричардсън" по-късно се замесила в аферата Иран-Контра, където играела ролята на "управляващ комитет от частни донори" в тандем със Съвета по национална сигурност. В по-късните години фондацията управлявала Центъра за водачески умения, тренирайки "водачите на ЦРУ".[12]

Бележка от преводача: Аферата Иран-Контра, известна и като Ирангейт, Контрагейт, или скандала Иран-Контра, е политически скандал в САЩ от втория мандат на администрацията Рейгън. Висши официални лица от президентската администрация тайно провели оръжейна сделка с Иран, която тогава била под оръжейно ембарго. Те се надявали с това да финансират Контрите в Никарагуа, докато в същото време уредят преговорите за освобождаването на няколко американски заложника. Скандалът започнал като операция за освобождаването на американските затворници, задържани в Ливан от Хизбула. Планирало се Израел да прати оръжия на Иран, а след това САЩ щели да превъоръжат Израел, която щяла да си плати за това. Получателите в Иран обещали да направят всичко по силите си, за да постигнат освобождаването на заложниците. Подполковник Оливър Норт от Съвета по национална сигурност направил големи изменения в плана в края на 1985г, според които част от парите от оръжейната сделка щели да бъдат отклонени за финансиране на анти-сандинистките бойци, познати като Контрите, борещи се против социалистическото правителство в Никарагуа.

Тъй като кариерите на Алън и Джон Фостър Дълес и на приятелите им били по много начини интегрирани с интересите на нацистите, същото било и положението на ЦРУ. След поражението в Сталинград през януари 1943г германските генерали били обединени във вярването си, че войната била загубена. Заместник Фюрера и глава на нацистката партия Мартин Борман (Martin Bormann) и Херман Шмиц (Hermann Schmitz), главен изпълнителен директор на ИГ Фарбен, разработили план, според който голям брой нацисти щели да избягат от Европа и да се покрият в скривалища по света, в изчакване на онзи светъл ден, в който да направят нов опит да се сдобият със световната власт. Първата стъпка от този план било прехвърлянето на голямо количество заграбени от нацистите богатства в сигурни места, част от това били три тона злато, големи количества други ценни метали и камъни, и вероятно един милиард долара валута.

"Любимият командир" на Хитлер, Ото Скорчени (Otto Skorzeny), бил назначен начело на предвижването на нацистките ценности и на създаването на "плъхови канали", пътища за бягство до нацистки колонии по земното кълбо. Предполага се, че около 5000 члена на хитлеровите SS и гестапо били изнесени през католически манастири по плана на папския шамбелан (управител на кралски дворец; висш дворцов сановник, бел.прев) и рицар от Малтийския рицарски орден Луиджи Парели (Luigi Parelli). Асистенти на проекта били Армейското контра-разузнаване на САЩ (включително Хенри Кисинджър) и Бюрото на флотското разузнаване.[13]

Генерал Райнхард Геелен (Reinhard Gehlen), шеф на военното разузнаване на Третия Райх в Източна Европа и Съветския Съюз, и управляващ фашистките организации в Източна Европа, имал дори още по-дързък план за продължаване на неговото влияние след Втората Световна война. Задействал най-високите си връзки, най-важните от разузнавателните му папки били обрани, а останалите - изгорени. Петдесет и два сандъка с папки били заровени в Баварския редут, в планински район, наречен "Ливада на нещастието".

Две седмици след края на войната, Геелен влязъл през входа на един армейски команден център в Бавария, и обявил, "Аз съм шефа на отдел външно разузнаване Изток в генералния щаб на германската армия. Имам да дам информация от най-голяма важност за вашето правителство". Геелен бил игнориран и го пратили в затворническия лагер в Залцбург, но след месец някой го забелязал и той бил отведен в Аугсбург за разпит. Скоро след това, приятелят на Геелен Херман Баун (Hermann Baun) започнал да формира нещо, което по-късно щяло да се нарече "Организация Геелен" ("Gehlen Org"), а самият Геелен отлетял за САЩ, облечен в американска военна униформа, за да не бъде засечен, с цел да се съвещава с върхови официални лица от американските военни.

На 24 август 1945г Геелен слязъл от транспортен самолет на армията на САЩ на Национално летище "Вашингнтон", и бил откаран във форт Хънт, намиращ се точно извън Вашингтон. Във форт Хънт се стигнало до споразумение между Геелен, Алън Дълес, и други, като разузнавателната организация на Геелен щяла да бъде изцяло и непокътнато присадена в OSS, раждайки по този начин ЦРУ.

Твърди се, че Геелен Орг отначало била финансирана от Дълес до постигането на бюджет 200 милиона долара, минимално наблюдавана и действаща от едно подсилено укрепление в Бавария, и в крайна сметка се разрастнала дотолкова, че да контролира цялата разузнавателна служба на Западна Германия. Разузнавателната агенция на Геелен също така доминирала в НАТО, осигурявайки около 70% от разузнавателната информация на НАТО относно Съветския Съюз и Европа. По този начин американското разузнаване било инфилтрирано от нацистите, които открили, че отношенията с хора като братята Дълес, Хариман, и Джордж Буш били приятелски и някак странно познати по природа.[14]

От ключово значение за МК-УЛТРА на ЦРУ и за други програми за промяна на съзнанието - както научно, така и философски - била връзката с нацистите. От 30те години до края на Втората Световна война, нацистките психиатри в Германия прилагали в ужасяваща степен философията на Дарвиновата "евгеника", която наследили от Запада, от хора като англичанина Франсис Галтон, братовчед на Чарлз Дарвин. Основата на тази философия се занимавала с подобряване наследствените качества на дадена раса. Това може да се постигне, според евгениката, по редица начини, включително чрез избирателно сношаване и стерилизация на умствено дефектните и членовете на "нисшите" раси.

Съобщава се, че през този период поне 300 000 пациенти с умствени проблеми са били изтребени в Германия. След войната психиатрите, замесени в тези програми за изтребление, не били наказани. Всъщност, някои от най-видните работници в психиатрията, химическата война и областите свързани с контрола над ума били импортирани в САЩ, за да работят в научните учреждения и при военните под прикритието на проект "Кламер", в сценария на който поне 5000 германски учени били тайно внесени в държавата, като други имигрирали по-късно.

Сред нацистите, импортирани в САЩ, били Карл Таубок (Karl Tauboek), който бил главния заводен химик на фабриката Лудвигсхафен, собственост на ИГ Фарбен, и който бил нацисткият експерт по стерилизиращите химикали, и който се е опитвал да формулира "наркотик на истината", като трудът му е съизмерим с този на OSS и ЦРУ в същата посока; Фридрих Хофман (Friedrich Hoffman), който открил парализиращ наркотик на основата на рапановата отрова; и учените Теодор Вагнер-Яурег (Theodore Wagner-Jauregg), Карл Рарх (Karl Rarh), и Ханс Турит (Hans Turit), които били специалисти по отровни газове като Тубин и Сарин (Sarin) (като за последният се твърди, че е едноименният газ, използван от японския култ АУМ).

Друг нацист, внесен в САЩ, бил д-р Хубуртус Щругхолд (Huburtus Strughold), който съблюдавал за убийствата и мъченията на обитателите на концентрационния лагер в Дачхау. Щругхолд бил нает от НАСА, която по-късно го обявява за "бащата на космическата медицина".

Друг нацист, нает на работа в САЩ след края на войната, бил бившият SS бригаден генерал Валтер Шийбер (Walter Schieber), един армейски офицер го описва като "прототипът на пламенния и убеден нацист, който използвал партията, за да постига собствените си амбиции". Шийбер работел над десет години върху химическата война и производството на невро-газове в Химическия отдел на Западна Германия. Много нацистки учени, някои от които като Шийблер не можело да бъдат заведени в САЩ заради лошата им репутация, били наети на работа в Западна Германия в изследванията и разработките на химическата война.[15]

Ако се претърсят всичките 7104 записа в Биографичния указател на Членовете и колегите от Американската психиатрична асоциация, издание 1957г, се оказва, че 1125 идват от Германия и от Източно-европейски държави.[16]

Поучително е да се отбележи, че учените по контрол над ума на ЦРУ, като нацистите, използвали определени целеви групи за експериментиране, включително етнически малцинства, чужденци, пациенти с умствени проблеми, затворници, сексуално отклонени, пристрастени, и смъртно болни.

Покрай това си заслужава да се спомене и друга връзка с нацистите, англичаните, и химическия майндконтрол. Въпреки че самата мисъл, че може да се случи масово химическо дрогиране на населението, се приема с подигравки в популярните медии, не такова е било мнението на Чарлз Елиът Пъркинс (Charles Eliot Perkins), един от върховите индустриални химици на Америка. Пъркинс бил изпратен от правителството на САЩ, за да помогне с превземането на индустриалния гигант ИГ Фарбен след Втората Световна война. В едно писмо, което Пъркинс написал до Фондация за хранителни изследвания "Лий" (Lee Foundation for Nutritional Research) в Милуоки, Уисконсин, на 2 октомври 1954г, той казва,

"Получих писмото ви от 29 септември, в което искате допълнителна документация относно твърдението в книгата "Истината за флуоридизацията на водата", че идеята за флуоридизация била донесена в Англия от Русия от руския комунист Креминов. "

"През 30те години Хитлер и германските нацисти мечтаели за свят, доминиран и контролиран от нацистката философия на пан-германизма... Германските химици измислили много гениален и далекообхватен план за масов контрол, който бил предаден на и одобрен от Екипа на германските генерали. Този план бил, населението в коя да е област да се контролира чрез масово дрогиране на запасите от питейна вода. Чрез този метод те можели да контролират населението на цели региони, да намалят популацията като дрогират водата със стерилизиращи химикали, които да породят стерилитет у жените, и тн. В тази схема за масов контрол, натриевият флоурид заемал основното място."

"Фанатичните идеолози, които проповядват флуоридизацията на водните запаси на тази страна, ни казват, че целта им била да намалят кариесите при децата, и именно правдоподобността на това извинение, в комбинация с наивността на хората и алчността на официалните представители на народа, са отговорни за днешното разпространение на изкуствено флуоридизиране на водата в тази държава."

"Само че - и аз искам добре да подчертая това, и да го потвърдя - истинската причина зад флуоридизацията не е ползата за детските зъби. Ако това беше истинската причина, има много начини, по които това може да се направи по-лесно, по-евтино, и далеч по-ефективно. Истинската цел на флуоридизацията на водата е, да се намали устойчивостта на масите срещу доминацията и контрола, за да загубят свободата си..."

"В задния тил на лявата мозъчна половина има малка област от мозъчна тъкан, която е отговорна за силата на индивида да се противопоставя на доминирането. Повтарящи се дози от миниатюрни, клонящи към нулата количества флуорин с времето постепенно ще намалят силата на индивида да се противопоставя на външен контрол, като постепенно се отрови и наркотизира тази област от мозъчната тъкан и човек ще стане смирен и послушен пред волята на онези, които искат да го управляват..."

"Цялата тази схема ми беше разказана от германски химик, който беше официално лице от големите химически индустрии Фарбен и също така беше изтъкнат в нацисткото движение по онова време. Казвам това с цялата си честност и искреност на учен, който е прекарал близо 20 години на изследвания в химията, биохимията, физиологията и патологията на флуорина - всеки човек, който пие изкуствено флуоринизирана вода за период от една година или повече, никога повече няма да бъде същия човек, умствено или физически".[17]



Бележки:

1. Mosley, Leonard, Dulles: A Biography of Eleanor, Allen, and John Foster Dulles and their Family Network. (New York: The Dial Press/James Wade, 1978)
2. Hansen, Harry, "The Forgotten Men of Versailles," The Aspirin Age, 1919-1941. Ed. Isabel Leighton. (New York: Simon and Schuster, 1949); Smoot,
Dan, The Invisible Government. (Dallas, Texas: The Dan Smoot Report, 1962): Mullins, Eustace, The Curse of Canaan. (Staunton, Virginia. Revelation Books, 1987)
3. Hansen; Smoot; Wilgus, Neal, The Illuminoids. (Sun Publishing Company, Santa Fe, 1978)
4. Chaitkin, Anton, Treason in America. (New York: New Benjamin Franklin House, 1984.); Mullins; Pincher, Chapman, Too Secret, Too Long. (New York: St. Martin's Press, 1984)
5. Smith, Truman, Berlin Alert, The Memoirs and Reports of Truman Smith. (Stanford, California: Hoover Institution Press, 1984); Perloff, James, Shadows of Power. (Appleton, Wisconsin: Western Island, 1990)
6. Smith; Sutton, Antony C, Wall Street and the Rise of Hitler. (Seal Beach, California: '76 Press, 1976)
7. Judge, John, "The Secret Government," Dharma Combat magazine, number 10
8. Rauh and Turner, "Anatomy of a Public Interest Case Against the CIA," Hamline Journal of Public Law and Policy, Fall 1990; Chaitkin, Anton, "British Psychiatry: From Eugenics to Assassination," EIR, October 7, 1994; Chaitkin, Treason in America; Sutton, Antony C, Wall Street and the Rise of Hitler, ('76 Press, Seal Beach, California, 1976)
9. Chaitkin, Treason in America
10. Isaacson and Thomas, The Wise Men. (Simon and Schuster, New York, 1986); Chaitkin. Treason in America
11. Isaacson and Thomas; Chaitkin, Treason in America
12. Skull &Bones: The Very Heart of the Shadow Government, obtained from the internet at alt. conspiracy
13. Judge, John, "Nazis in the White House, The Reagan Administration & the Fascist International," Overthrow, Fall 1985
14. Scott, Peter Dale, "How Allen Dulles and the SS Preserved Each Other," CovertAction Information Bulletin, undated reprint; Oglesby, Carl, "The
Secret Treaty of Fort Hunt," CovertAction Information Bulletin, Fall, 1990; Oglesby, Carl, The Yankee and Cowboy War. (New York, Berkley, 1977)
15. Cannon, Martin. "Mind Control and the American Government", Lobster magazine, issue 23; Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Hougan, Jim, Secret Agenda. (New York: Random House, 1984)
16. Prouty, Fletcher, Free Thinking, newsletter of the Freedom of Thought Foundation, volume 1, number 4, March 1995
17. Perkins, Charles Eliot, letter reprinted in The American Mercury, undated issue, reprinted in Contact, January 31, 1995

587
Глава 8

Сиви височества


Главните операции по майндконтрол през 20ти век са започвани от агенти, посветени на Новия Световен Ред. Това твърдение силно се потвърждава от информацията относно миналото на Алън Дълес, директорът на ЦРУ в началото на агенцията и в периода на най-голямото й ангажиране с изследванията на майндконтрола.

Алън Дълес и неговият брат, Джон Фостър Дълес (John Foster Dulles), се намирали на самия връх на американското правителство и стратегическо планиране през 40-те и 50-те години - докато в същото време са едни от най-влиятелните агенти на Новия Световен Ред. И двамата братя били въведени в Държавния департамент преди Първата Световна война от чичо им, държавният секретар Робърт Лансинг (Robert Lansing). Според семейната биография на семейство Дълес, "Робърт Лансинг бил... толкова про-английски настроен, че дори се записал на уроци по дикция, за да усъвършенства английския си акцент".
Лансинг бил добър приятел с британския шпионин Алекс Гаунт (Alex Gaunt), и "Алън [Дълес]... мислел, че Гаунт бил един от най-вълнуващите хора, които бил срещал някога, и взел решение, че някой ден той самият ще стане агент на разузнаването точно като него - освен акцента, разбира се".[1]

Лансинг завел двамата братя Дълес на Парижките преговори за мир, една афера, водена от членове на Кръглата маса на Роудс (Rhodes). Други членове на Уилсъновата делегация били Бернард Барух (Bernard Baruh), Томъс Леймънт (Thomas Lamont) от корпорацията "Дж. П. Морган", и Пол Варбург (Paul Warburg). Твърди се, че 14-те точки от мирния план били формулирани на тайна среща между Великата Ориенталска фримасонска ложа на Франция и Интернационалната масонска конференция, на 28-30 юни 1917г. Без значение дали това е истина или не, от американска страна, президентът Удроу Уилсън (Woodrow Wilson) бил придружаван от полковник Е. М. Хаус (E. M. House) - ненадминатият активист за единно световно правителство, който бил инженерът на Уилсъновите домашни и чуждестранни политики, който избрал членовете на кабинета му, и който бил шеф на Държавния департамент.

Хаус обидил Уилсън, като го изключил от някои от преговорите, извършени на закрити врата - това е известно - но природата на онези преговори може би е била разкрита от твърденията, че Версайската конференция за мир всъщност била организирана на три нива: публичната конференция, отразена от пресата; тайни конференции на Голямата Четворка; и трето ниво на масонски конференции, проведени на закрити врата.

Твърди се също и че, за да се гарантират продължителните му усилия по създаването на една Лига на Нациите, Удроу Уилсън получил подкуп от един милион долара в злато и диаманти, и че последвалия му нервен срив бил заради вярването му, че ще трябва да върне парите след провала на Лигата.[2]

Хаус бил довереник на водещите интернационални банкери, и убедил Уилсън да лобира за Лига на Нациите, прекурсорът на Обединените Нации. През 1916г, под спешното настояване на Хаус, Уилсън създал първият Президентски мозъчен тръст, който да формулира плановете за едно световно правителство. Хаус оглавил комитета, със 150 члена включително Норман Томас (Norman Thomas) (който по-късно щял да стане водач на Американската социалистическа партия), и братята Дълес.

На Парижката конференция Дълесови се запознали с членове на Кръглата маса, и Хаус организирал вечеря, състояла се в хотел "Маджестик", в Париж, с братята Дълес, други американци в лагера на Уилсън, и английски членове на Кръглата маса. Било сключено споразумение за сформирането на група "за изучаване на интернационалните взаимоотношения". Джон Фостър Дълес действал като агент на групата през 1920г, като организирал Съвета по външни отношения (CFR) в Ню-Йорк.

Според една публикация на CFR от 1953г: "Царския институт на интернационалните отношения и Съвета по външни отношения бяха основани през 1920г като резултат от дискусии между членовете на британските и американските делегации на Конференцията за мир в Париж през 1919г. Двете институции, въпреки че са напълно независими, са развили делата по успоредни линии в Британия и САЩ".

С финансиране от Дж. П. Морган (J. P. Morgan), Рокфелер, и членове от Кръглата маса, CFR се сдобил с генерален щаб с адрес "Harold Pratt House, 58 East 68th Street" в Ню-Йорк.[3]

Във Версай, Дълс успял да осъществи амбицията си да работи като шпионин, като се срещнал с Т. Е. Лорънс (T. E. Lawrence), "Лорънс Арабски", влизайки в британските разузнавателни кръгове. Лорънс управлявал Арабското бюро на Британското разузнаване, което тогава се оглавявало от Хари Св. Джон Филби (Harry St. John Philby). Синът на Филби, Кембриджкия апостол Харолд "Ким" Филби (Harold "Kim" Philby) и британската и американската разузнавателни агенции от 1949г нататък, и тренирал офицери за ЦРУ, имал ежедневен контакт с Алън Дълес. Фиби по-късно дезертирал в Съветския съюз, след като ролята му на съветска къртица в британското и американското разузнаване била разкрита.

Бележка от преводача: Хари Свети Джон Бриджър Филби, познат като Джак Филби или шейх Абдула бил британски арабист, съветник, пътешественик, писател и офицер от колониалното разузнаване. Както той самият казва в автобиографията си, станал "нещо като фанатик" и през 1908г "първият социалист, който се присъединил към Индийската гражданска служба". След като изучавал ориенталски езици в университета Кеймбридж, той бил пратен в Лахор в Пенджаб през 1908г, и говорел гладко езиците урду, пунджабски, балучи, персийски и в крайна сметка арабски. Той приел исляма през 1930г, и по-късно станал съветник на Ибн Сауд, подстрекавайки го да стане цар на цяла Арабия и помагайки му в преговорите с Обединеното Кралство и САЩ когато открили петрол през 1938г; той се оженил повторно, за жена от Саудитска Арабия. Единственият му син от първата му жена Дора Джонстън бил Ким Филби, който световно се прославя като двоен агент на Съветския съюз, където дезертира през 1963г. Един от тримата му сина от втората му жена Рози ал-Абдул Азис, Кхалед Филби, е бившият постоянен координатор на Обединените Нации за, освен всичко останало, Кувейт и по-късно Туркменистан.

През 1921г Алън Дълес бил позициониран в Берн, Швейцария, от чичо си, секретаря Лансинг, където поел ролята на шеф на разузнаването в Американската лигация. В Швейцария Дълес бил посрещнат от братовчедите си, членове на фамилията Малет (Mallet). Чичото на Дълес, Петит Дълес (Petit Dulles), се оженил за швейцаро-американката Джулия Малет-Превост (Julia Mallet-Prevost). И Превостите и Малетите били уникално властни фамилии в интернационалната политика и финансите, държейки онаследяващи се позиции в "Съвета на 200-те", управляващ Женева, Швейцария. Тази група, заедно с британските царственици, формирали съвместен комитет от майстор-шпиони, работещи в интерес на аристокрацията още от 18ти век, ако не и по-отдавна. Малет-Превостови също били отговорни за внедряването на Шотландската масонска традиция в САЩ.[4]

До средата на 20-те години Дълес бил сочен да стане първи секретар на Американското посолство в Берлин. Дълес също бил директор на "Шрьодер Банк", която въртяла личните средства на Хитлер. През юни 1920г капитанът от американската армия Труман Смит (Truman Smith) бил доведен в Берлинската мисия в качеството му на "военен наблюдател". През 1922г, след като Мусолини, по сценария на британското разузнаване, превзел Италия, посолството пратило капитан Смит в Мюнхен.

Според доклада му от 1964г относно визитата, "Говорих надълго и нашироко за национал-социализма с консула в Мюнхен, г-н Робърт Мърфи (Robert Murphy) (по-късно много изтъкнат американски посланик), генерал Ерих Лудендорф (Erich Ludendorff), принцът на короната Рупрехт Баварски (Ruprecht of Bavaria), и АЛфред Розенберг (Alfred Rosenberg). Последният стана политическият философ на нацистката партия".

"На тази визита много общувах и с Ърнст Ф. С. Ханфщенгъл (Ernst F.S. Hanfstaengl) от добре известната мюнхенска фамилия на изкуството. "Пуци" ("Putzi") беше дипломиран в Харвард и по-късно стана шеф на чуждестранната преса при Хитлер. Ханфщенгъл казва в мемоарите си, озаглавени "Нечут свидетел" (Unheard Witness) и написани през 1957г, че аз съм човекът, който го е запознал с Хитлер. Това може и да е така, но действителният факт на това представяне и запознанство не е отчетлив спомен в паметта ми".
"Интервюто ми с Хитлер продължи няколко часа. Дневникът, който попълвах в Мюнхен, разказва, че съм бил дълбоко впечатлен от личността му и че съм останал с впечатлението, че той ще изиграе важна роля в политиката на Германия. Трябва да призная, обаче, че не си представям той да бъде бъдещият владетел на Европа".[5]

Паметта на друг, който е присъствал, е някак по-силна. Както разказва Смит, "Четиринадесет години и половина по-късно - на 3 март 1937г - той придружи г-н Хю Уилсън (Hugh Wilson), новоназначеният ни посланик в Германия, до канцлерския дворец... за първото му приемане от Адолф Хитлер. Смит, заедно с други от персонала на посолството, влязоха в голяма формална приемна зала, за да бъдат представени на фюрер-канцлера. Персоналът на посолството... премина през рецепцията на опашка... Когато дойде ред на Смит, той се здрависа с Хитлер и тъкмо щеше да отстъпи реда си на следващия, когато усети, че някой го дърпа за ръкава. "Не съм ли те виждал преди?", попита Хитлер. Аз бях някак изненадан, но веднага отговорих, "Да, г-н канцлер, в Мюнхен през 1922г". "О, да", отвърна Хитлер, "ти ме запозна с Ханфщенгъл".

Има и други страни от паметта на Смит, които сякаш са се замъглили с годините. Германо-американецът Хафщенгъл, приятел на Франклин Рузвелт, отбелязва в мемоарите си от 1957г, че капитан Смут му е възложил да се присъедини към движението на Хитлер, и да съдейства за изгряването на Хитлер като нова звезда. Докато Хитлер пожънва успех в Германия отвъд всички очаквания, Ханфщенгъл и високопоставените му американски връзки служели като агенти на Фюрера в световната преса. Ханфщенгъл, според един правдоподобен източник, бил човекът, който осигурил достъп до Райхстага, когато конспираторите го подпалили - последствията от опожаряването били, че Хитлер успял да го обяви за комунистическа революция и да го използва като претекст за установяването на тоталитарен контрол над Германия. След като изпаднал в немилост спрямо нацисткия режим, Ханфщегел работел като съветник по психологическа война.[6]

Въпреки че тази мисъл е само спекулативна, през 1918г Хитлер бил обгазен през Първата Световна война, и от фронтовата линия бил пратен в болница в Бавария. Някакъв доктор Форестър (Forrester), цитиран като "бащата на модерната хипноза", го поел и лекувал Хитлер от нещо, което било счетено за истерична слепота. Някъде по това време Хитлер сънувал, че ще бъде изтъкнат политик и ще се издигне до контрол над Германия. Въпреки че вероятно няма начин това да се потвърди към тази късна дата, Хитлер може да е бил, както се изказва изследователя Джон Джъдж (John Judge), "един от най-ранните психопати с внушена психопатия".[7]

Джон Фостър Дълес, тъкмо дипломирал се от Принстън, бил нает от адвокатската фирма "Съливан и Кромуел", в която по-късно щял да стане старши изпълнител. Съливан (Sullivan) и Кромуел (Cromwell) били най-добрите адвокати в Източния естаблишмент (виж бележката няколко реда по-долу, бел.прев), и също така представлявали цяла палитра германски картели, включително ИГ Фарбен, централна корпорация в съдебното дело за германската война. Джон Фостър Дълес бил един от основните организатори за американското финансиране на Хитлер чрез интернационалния елитарен финансист Хялмар Шахт (Hialmar Schacht), който по-късно започнал да управлява нацистката икономика. Освен това той бил и адвокат на Ричард Мъртън (Richard Merton), основателят на ИГ Фарбен.

Бележка от преводача: Източният естаблишмент, или "Eastern Establishment" на английски, е сборното наименование на елитните университети и финансовите институции на главните градове в североизточните САЩ. Тези институции, заради дългогодишното им икономическо и социално доминиране над останалите сходни институции, често изглежда сякаш упражняват непропорционално голямо вияние спрямо реалния си размер. В американската политика, Източният естаблишмент често заема либералната републиканска позиция.

588
Глава 7

Произход на OSS


През 1940г, специалният пратеник на президента Рузвелт, генерал Уилям Донован, или Дивия Бил (William "Wild Bill" Donovan), се върнал от Средиземноморието и у него горяло едно убеждение. Той казал на Рузвелт, че "нито Америка, нито Британия води войната от нов и важен тип, освен в най-малки мащаби. Защитите ни от политическите и психологическите военни действия са крехки, и дори тези жестикулации, че един вид войната се пренася във вражеската територия, са жалки и неадекватни".

Така започнала историята на Офиса на Информационния Координатор (COI), който после щял да еволюира в Офис на Стратегическите Служби (OSS), и след това, в Централна Разузнавателна Агенция (ЦРУ). COI-то на Донован възприело идеята за "Таен Вот" - това по-късно започнало да се нарича "черно финансиране" или "черни операции" - от британците, позволявайки на организацията и наследяващите я организации почти пълна свобода на действие в проектите за психологическата война.
През Юни, 1942г, COI се преобразувало в OSS. Между формирането на OSS и документалното й учредяване минало известно време, защото Донован настоявал, че отделът за психологическа война на организацията трябвало и да я оглавява. Съвместните началници на щаба най-накрая се съгласили, казвайки, че "Всички планове за проектите, предприемани от Офиса на Стратегическите Служби, ще бъдат предадени на съвместните началници на американския щаб през съвместния Комитет за психологическа война, който трябва да ги одобри. Съвместния Комитет за психологическа война ще вземе крайното решение за всички вътрешни административни планове, касаещи Офиса на Стратегическите Служби".

OSS съществувало 3 години и, според Уолтър Боуарт (Walter Bowart) в книгата му "Операция Майндконтрол", "тя разработила психологическата война, превръщайки я в едно ефективно оръжие срещу умовете на цивилните и военните както на чуждите, така и на собствените населения. За да развихря ефективна психологическа война, OSS се нуждаела от информация за миналото на американските граждани. Така бил узаконен грабежа на личните досиета".

Един от ранните застъпници за умствената война бил Джордж Естабрукс (George Estabrooks), от университета Колгейт (Colgate University). Естабрукс се свързал с Военния департамент рано през Втората Световна война и предложил във войната да се ползва хипноза. Въпреки че правителството приело предложението на Естабрукс, той унищожил дневниците си, които покривали годините 1940-45, и не бил склонен да говори за онова, което бил извършил. Твърди се, обаче, че Естабрукс е доверил на свои приближени, че е разработил създаването на хипнотично програмирани куриери и хипнотичното индуциране на раздвоени личности.

Естабрукс си развързал езика, когато веднъж през 1968г си бъбрил с репортер от бюлетина "Нощта на провидението" (Providence Evening Bulletin). Според издадената статия, "д-р Естабрукс каза, че ключът за създаването на ефективен шпионин или наемен убиец се намира във... създаването на множествена личност, с помощта на хипноза, една процедура, която добрият доктор описа като "детска игра". Естабрукс дори изказа предположението, че Лий Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald) и Джак Руби (Jack Ruby) е много вероятно да са действали от хипнотично състояние". Много е възможно Естабрукс да е бил в позиция да знае.[1]

Един от свръх-секретните проекти, в които OSS участвала през формиращите си години, било разработването на "наркотик на истината", целящ да пречупи съпротивата у шпионите и военнопленниците. Този проект бил провеждан съвместно с фримасоните и бил ръководен от надзирател Уинфред Оверхълсер (Winfred Overhulser), главния психиатър на Шотландската фримасонска школа, в болница "Св. Елизабет" във Вашингтон, заедно с екип изследователи, съставен от Хари Дж. Анслингър (Harry J. Anslinger), шеф на Федералното бюро по наркотиците и д-р Едуард Щрекър (Edward Strecker), по онова време президент на Американската психиатрична асоциация. Изследването разглеждало употребата на мескалин, скополомин, пейота (вид мексикански кактус, бел.прев) и барбитурати, но в крайна сметка се спрели на смес от марихуана и тютюн, опитвайки се да перфекционизират една бъркоч, която да стимулира "състояние на безотговорност". След това учените на OSS измислили потентен екстракт от марихуана, наречен "TD". Резултатите от него били отбелязани в доклад на OSS:

"TD изглежда отпуска всички задръжки и притъпява зоните на мозъка, които управляват дискретността и предпазливостта на човека. Той акцентира върху сетивата и проявява най-отличителните характеристики на индивида. Сексуалните задръжки са понижени и чувството за хумор е подчертано до степен, в която всяко изказване или ситуация може да стане екстремно смешна за субекта. От друга страна, неприятните черти на човека също може да бъдат подчертани". Добитите с TD резултати, обаче, не били постоянни, и било докладвано, че изследването в тази посока се прекратява.[2]
Джон Маркс (John Marks) пише в основополагащата си книга "Търсенето на Манчурския кандидат" ("The Search for the Manchurian Candidate"), че членовете на работната група на Оверхълсър включвали тайни агенти от правителствения Проект Манхатън за разработването на атомна бомба, както и информатори от ФБР.[3]

 На Хелоуин, през 1944г, президентът Рузвелт помолил Донован да разработи подробностите около една служба за разузнаване, която да заработи след края на войната. През ноември Донован му предал плана си, с така изградена организация, че да прескочи съвместните началници на щабовете и да се отчита директно на президента. На 20 септември 1945г съществуването на OSS било прекратено чрез изпълнителна заповед.

Въпреки че Донован бил основно отговорен за създаването на COI и OSS, поради това че не харесвал традиционните организации, той не получил участие в създаването на ЦРУ. Човекът, който щял да поеме контрола над ЦРУ, бил Алън Дълес (Allen Dulles).



Бележки:

1. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell Paperback, 1977); Cannon, Martin, "Mind Control and the American Government," Lobster 23; Bowart
2. Cannon, Martin, "The Controllers: A New Hypothesis of Alien Abductions", MUFON UFO Journal, Number 270, October, 1990: Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985)
3. Marks, John, The Search for the Manchurian Candidate: The CIA and Mind Control. (New York: Times Books, 1979)




Франк Олсън (Frank Olson), ранна жертва на МК-УЛТРА







P. A. LANDSTROM, M. D.
Г-н Р. Неслунд (R. Naeslund)
Ervallakroken 27
12443 Bandhagen
ШВЕЦИЯ

В отговор на най-скорошното ви писмо относно рентгеновите филми , мога само да потвърдя, че някакви чужди обекти, най-вероятно мозъчни предаватели, са били имплантирани в основата на предния ви мозък и в черепа.

Рискът от такава имплантация е значителен и рискът от хронични инфекции и менингит, когато имплантацията е била извършена през носа или синусите, е реален проблем.

Според мен, няма извинение за такава имплантация, ако пациентът не е бил напълно информиран за процедурите, целите, рисковете, методът на анестезията, и тн., и ако след това не е дал ясно, писмено съгласие.

Напълно съм съгласен с Линкълн Лоурънс (Lincoln Lawrence), който в книгата си на стр. 27 пише: „Има две особено ужасяващи процедури, развити до момента. Онези, които работят и си играят с тях тайно ги наричат R. H. I. C. и E. D. O. M. – Радио-Хипнотичен Интрацеребрален Контрол и Електронно Разтваряне на Паметта“.

Преди много години проведох няколко разговора с Делгадо. Той ме помоли да приложа ултразвуковата си техника за конкретната му цел да промени поведението на един пациент, но аз отказах, защото се стремяхме към съвършено различни неща и подходи. Открих, обаче, че Делгадо е интелигентен, но някак си странен човек.

Най-добри пожелания,

подпис

P. A. Lindstrom, M.D
(П. А. Линдстром, медицински доктор)
PAL/mjt




589
Глава 6

Шокови войски



През 1944г, докато Втората Световна война все още бушувала, лорд Монтагю Норман (Montagu Norman) напуснал позицията си в Английската банка. Норман, човек който често имал умствени проблеми и хоспитализации, и който бил предан поддръжник на Хитлер допреди войната, обявил началото на Британската национална асоциация за ментално здраве, което по същество било само преименуване на Националния Съвет по Ментална Хигиена (NAMH) - група, дълбоко въвлечена в прокарването на евгенни програми във времето преди войната. След падението на Хитлер евгениката придобила крайно неприятен мирис и имала нужда от дезодориране с промяна на името. Със сигурност евгениката никога не е изчезвала, свидетели на това са хилядите недоброволно стерилизирани жени в Швеция и други европейски държави в средата на 70-те години. NAMH функционирал като фронтова организация на Тависток и скоро щяла да се превърне в контролно тяло на световната психиатрия.[1]

Ако изследваме офицерите от NAMH, ще се сдобием с улики за посоката й на действие: Ричард Аустен Бътлър (Richard Austen Butler), про-нацисткият външен министър на лорд Халифакс (Halifax), станал президент. Зетът на лорд Халифакс, графът на Февършам, станал председател. Вице-председател била жената на Норман, Присила Райнтиенс Уърстън Норман (Priscilla Reyntiens Worsthorne Norman), шумна глашатайка на евгенните програми и на нацистите, помагала на немското превъоръжаване, като отпуснала 6 000 000 британски паунда под формата на чехско злато на германците след окупацията на Чехословакия. Ото Ниймаер (Otto Niemeyer), асистентът на Норман в Английската банка, станал ковчежник на организацията. Може би групата трябвало да се нарече "Нацистка асоциация за ментално здраве"?

През 1948г Норман свикал Интернационален конгрес за ментално здраве в Здравното министерство в Лондон. Конгресът бил воден от Британската национална асоциация, чиито патрон била дукесата на Кент, вдовица на Великия майстор на масоните и майка на следващия Велик майстор. на конгреса била основана Световна федерация за ментално здраве, а за неин президент бил избран бригадния генерал д-р Джон Роулингс Рийс, оглавяващ британския департамент за психологическа война и института Тависток. Съ-директор на Световната федерация бил д-р Франк Фремонт-Смит (Frank Fremont-Smith), старши медицински офицер на Рокфелеровата фондация "Йосая Мейси" ("Josiah Macy Foundation"), която по-късно щяла да се превърне основната парична фуния за финансирането на проекта за контрол над ума "МК-УЛТРА" (MK-ULTRA) на ЦРУ.

Според Нина Риднур (Nina Ridenour), технически координатор на делегацията до конгреса на САЩ, "Световната Федерация за Ментално Здраве... беше създадена по препоръката на Световната Здравна Организация на Обединените Нации и ЮНЕСКО, защото те се нуждаеха от неправителствена организация за умствено здраве, с която да могат да си кооперират".

Отново, вице-президентите на Конгреса ни дават усещането за посоката на неговите действия: д-р Хю Крайтън-Милър (Hugh Crichton-Miller) е бил един от основателите на Тависток и вице-президент на института "К. Г. Юнг" ("C. G. Jung Institute") в Цюрих. Самият безсрамен антисемит Юнг бил друг вице-президент на Конгреса. Дейм Евелин Фокс (Dame Evelyn Fox) била водещо светило на британското евгенно движение. Лорд Томас Джийс Хордър (Thomas Jees Horder) бил президент на Великобританското Евгенно Общество (Great Britain Eugenics Society). Д-р Уинфред Овърхълсър (Winfred Overhulser) бил високопоставен представител на Шотландската масонска традиция, и се твърди, че е бил свързан с германската шпионска дейност в САЩ. Д-р Алфред Франк Тредголд (Alfred Frank Tredgold) бил член на Здравния комитет по стерилизация на британското Здравно министерство.

Допълнителни прозрения за целта на манипулаторите от Световната Федерация по Ментално Здраве (WFMH) можем да добием от изказванията на д-р Г. Брок Чишолм (G. Brock Chisholm), първият директор и по-късно глава на Световната Здравна Организация на Обединените Нации. Чишолм се обърнал към психиатрите и официалните правителствени лица във Вашингтон през 1945г, с думите:

"Какво е основното психологическо извращение, което можем да открием във всяка цивилизация, позната днес? Единствената психологическа сила, способна да произведе такива извращения, е моралността - концепцията за правда и неправда. Ре-интерпретацията и евентуалното изкореняване на концепцията за правда и неправда са закъснелите цели на почти цялата психотерапия".[2]

Чишолм също така казва, че "Хората, които са били научени да вярват във всичко, което родителите им или учителите им казват, са хората, които са най-голямата заплаха за света".[3]

С оглед на тези изказвания, че правдата и неправдата не съществуват и че родителите са най-неподходящите образователи на децата си, може ли коя да е крайност и престъпление на "менталните здравни" кръгове да ни изненада? [4]

Думите в една декларация, издадена от Националния институт за ментално здраве в САЩ още повече разкриват, че психиатрията си има господари, дори отвъд нацистите, Тависток, британската аристокрация, и фримасоните:

"Принципите на менталното здраве не могат да продължат развитието си в което и да е общество, освен ако няма прогресивно приемане на концепцията за световното гражданство. Световното гражданство може широко да се разпространи сред всички народи, като се прилагат принципите на умственото здраве... В този съдбоносен момент от световната история социологическите учени и психиатри имат дълга да се опитат да осъществят тази формулировка".

До 1961г NIMH, под директорството на масонския контрольор Робърт Феликс (Robert Felix), дестилирали група психиатри, невро-психолози, химици, и други, включително много участници в позорната програма на ЦРУ МК-УЛТРА, и ги организирали под формата на Американския Колеж по Невропсихофармакология. Една част от този колеж, "Изследователската група по ефектите на психотропните наркотици върху нормалните хора", организирала конференция през 1967г, на която да се очертаят в кои посоки да поеме контрола над ума до 2000 година.

Докладът на Еванс-Клайн, с автори психиатрите по майндконтрол (контрол над ума, бел.прев) от проекта МК-УЛТРА Уейн О. Еванс (Waybe O. Evans), директор на Стресовата лаборатория на армията на САЩ, и Нейтън Клайн (Nathan Kline), евгеник и психиатър от Колумбийския университет, докладва че групата "стигнала до заключението, че степента, в която се употребяват наркотици на ден днешен, може да е почти тривиална в сравнение с евентуалния брой на химическите вещества за селективен контрол над отделните аспекти от живота на даден човек, които ще бъдат налични до 2000та година".

Проучването развива теорията, очевидно отразявайки плана на института Тависток, че американската култура "се движи в посока на едно "сетивно общество". Поставя се силен акцент върху сетивните преживявания и по-малко върху рационалните или трудово-ориентираните философии. Такава философска гледна точка, в комбинация със средствата за разделяне на сексуалното поведение от размножаването или болестите, без съмнение ще увеличи сексуалната свобода.

"Изглежда очевидно, че младежите на днешния ден вече не се страхуват нито от наркотиците, нито от секса. Отново, философите и говорителите на авангардното прокламират, че личното сетивно преживяване е житейската цел на идващите поколения. Най-сетне, ние навлизаме в епоха, в която смисленият труд ще бъде възможен само за едно малцинство: В такава епоха, химическите афродизиаци може да се приемат за нещо обичайно, с което човек да запълни дните си..."

"Ако приемем позицията, че човешкото настроение, мотивация и емоции са отражение на неврохимическото състояние на мозъка, тогава наркотиците могат да се окажат едно просто, бързо и изгодно средство за произвеждане на всяко неврохимично състояние, което пожелаем."

"Колкото по-скоро спрем да бъркаме научните и моралните твърдения за употребата на наркотици, толкова по-скоро можем рационално да се концентрираме върху видовете неврохимични състояния, които искаме да можем да предоставяме на хората".

Сенки на Смелия Нов Свят.

През 1975г NIMH финансирали цялостна оценка на подходите за обработка на поведението. Заключенията на оценяването били - изненада! - че тези техники трябва да се прилагат върху цялото население на света, и в по-голям мащаб от когато и да било.[5]

Горе-долу по същото време, Асоциацията за развитие на психотерапията, в техния доклад, озаглавен "Човечество 2000", споделят следната тъмна визия:

"При организацията на цивилизацията в бъдещето ние очакваме, че индивидуалистично ориентираният човек ще се превърне в анахронизъм. Действително, на него ще се гледа като на заплаха за груповата организация, както и за ближните му. Поради това, както казахме, той по всяка вероятност ще има малко на брой индивидуални очаквания. Докато от една страна такава картина на нещата е неприятна, ние бихме сгрешили, ако се занимаваме с нереалистични представи, които биха ни заслепили за бъдещето на нашата реалност..."

"Новият свят на затворената, автоматизирана система ще изисква радикална промяна в политическото, технологичното и социалното мислене. Твърде често, обаче, продължаваме да се овързани в конвенционалните убеждения и мъдрост на отминалите поколения... Киберкултурната революция променя всичко това. Тя радикално се различава от предишните иновации, защото днес човек вече има устройства, които в голяма степен ще изместят неговия труд и някои дейности на ума".[6]



Бележки:

1. Chaitkin, Anton. "British Psychiatry: From Eugenics to Assassination," EIR, October 7, 1994; Dicks; Higham, Charles, Trading With the Enemy. (New York: Dell, 1983)
(Британска психиатрия: от евгеника до убийства) (Да търгуваш с врага)
2. Chaitkin; Chisholm, Dr. G. Brock, Psychiatry, February, 1948
3. Chisholm, Dr. G. Brock. Speech, Conference on Education, Asilomar, Calif. Sep. 11, 1954
4. Chisholm, Psychiatry
5. Mental Health and World Citizenship, Int. Cong. On Mental Health, London, 1948
5. Packard, Vance, The People Shapers. (New York: Bantam Books, 1977. pg. 29) (Оформителите на хора)
6. Less, Stanley and Wolf, William, Mankind 2000; Chaitkin

590
Глава 5

Тависток


Институтът за човешки взаимоотношения "Тависток", известен сред вътрешните лица като "Фройд Хилтън" ("Freud Hilton"), е основен възел от световно разпространената психологична манипулация, която се извършва в последните 50 години. Историята на Тависток - поне публичната й версия - започва веднага след Втората Световна война, когато членове от британското военно разузнаване създават института. В собствената си литература Тависток се описва като организация за "динамична психиатрия", която имала за цел да практикува онова, което те наричат "обществология" на планетата като цяло - и което аз наричам световен контрол над ума.

Самото британско военно разузнаване, представено от множество от основните си играчи, се е стремяло към единно световно правителство още от самото си начало. Директорите на Британските Секретни Служби (BSS) почти на самосиндикален принцип всички са били застъпници за Фабианския социализъм.[1]

Твърди се, че Тависток е бил основан много по-рано от обявеното му начало, над 20 години преди 1921г, от майор Джон Роулингс Рийс (John Rawlings Reese), по нареждане на Царския институт на Кръглата маса по международни въпроси (известен също и като Чатъм Хаус) (Round Table's Royal Institute of International Affairs или Chatham House). RIIA, заедно с Американския съвет по външни отношения, е основан през 1919г по време на Версайската конференция за мир, като и двете организации са изпълнителни ръце на Новия Световен Ред.

Рийс е този, който си мечтаел да изгради "общество, в което да е възможно който и да е член на коя да е социална група да бъде третиран [психиатрично], без оглед на законовите средства, и дори ако такова третиране е против волята му". В края на Втората Световна война, Рийс призовал да се създадат "психологически шокови войски", които щели да се пръснат от института Тависток по целия свят и да инженират бъдещата посока на обществото.[2]

През 1932г Тависток минал под директорството на германския психолог Курт Левин (Kurt Lewin). Левин бил основател на Националните тренировъчни лаборатории и директор на Харвардската психологическа клиника, и - странна квалификация за един психиатър, си мисля аз - бил един от ключовите играчи в създаването на OSS в Америка.

Бележка от преводача: OSS е името на американската разузнавателна служба по времето на Втората Световна война. След края на войната тя се реформира и възприема името ЦРУ.

На Левин се приписва голяма част от първоначалните изследвания на Тависток в областта на масовото промиване на мозъка, и прилагането на резултатите от повтарящото се травмиране и мъчение в майндконтрола директно върху обществото като цяло. Ако терорът може да се индуцира на широка база в едно общество, казвал Левин, тогава това общество се ръща до състоянието на tabula rasa, чиста дъска, една ситуация, в която външният контрол може с лекота да се упражнява.

Бележка от преводача: Tabula rasa, (на бълг. чиста дъска, произн. табула раза или раса) е латински израз, който се отнася до епистемологическата идея, че индивидите се раждат без вградено умствено съдържание и следователно всяко знание идва от опит или възприятие. Поддръжниците на tabula rasa обикновено не са съгласни с доктрината на вродените идеи, според която умът се ражда с вече определени знания.

Казано по друг начин: Чрез създаването на контролиран хаос, населението може да бъде докарано до състояние, в което доброволно се подчинява на по-големия контрол. Левин поддържал идеята, че обществото трябва да бъде докарано до състояние, което е идентично със "ситуацията в ранното детство". Той определял този социален хаос като "флуидност".

В ранните си дни Тависток се концентрирал върху стратегическите военни изследвания, най-вече на Германия, с акцент върху пре-образоването на тази блудна колония на Новия Световен Ред. По време на Втората Световна война много от членовете на института, включително основателят му, Рийс, завеждали британския Директорат по психологическа война и подчинените организации, базирани в САЩ. След Втората Световна война Тависток на практика може да се счита, че е станал част от британското Бюро за психологическа война, сега работещо по проекти, които се занимават с промиването на мозъците на цели народи.[3]

Тависток се управлява от нещо, което самият институт нарича невидима колегия, с което повтаря антична окултна терминология и напомня, че Британското разузнаване беше основано от фримасоните и до ден днешен продължава да е дълбоко фримасонска организация. Първоначалната употреба на термина "невидима колегия", точно преди обявеното създаване на Тависток, за първи път се среща в една реплика на Рийс относно неформална асоциация, която той бил създал и в която участвали всички психиатри, които тогава работели в британската армия.

За финансирането си институтът Тависток разчита на големи дарения от анонимни благодетели - като без съмнение голяма част е идвала директно от Короната - заедно с дарения от фондацията Рокфелер, фондацията Форд, институтът Карнеги, Световната Здравна Организация, и британския Хоум Офис. Тависток също така е свързан със световна мрежа от други организации и мозъчни тръстове, включително ЮНЕСКО, Световната Здравна Организация, Световната Федерация за Психично Здраве и корпорацията "Ранд". Тависток е просто един фронт за психологическото налагане на Новия Световен Ред върху планетата, и основният му философски инструмент е Хегеловата диалектика, преразказана с думите на Левин.

Бележка от преводача: Home Office (HO), или Хоум Офис на български, е министерство в правителството на Обединеното Кралство на Нейно Височество, отговорно за въпросите на имиграцията, сигурността и реда и закона. Като такова, то е отговорно за полицията, пожарната, визите и имиграцията, и службите по сигурността, тоест MI5.

Рокфелерови винаги са били известни с това, че определят курса на Тависток. Според официалния хроникьор на групата,

"Фондация Рокфелер, преди да ни направи дарение, трябва да бъде доволна не само от нашите политики... но и от хората, които трябва да ги изпълнят."[4]

Ведин профил на групата, финансиран от Тависток, се констатира, че ролята на института е била:

"(а) Изобретяването на команден психиатър като медицинско-социална роля, изпълняващ разузнавателна дейност като част от голяма структура и дефинирана група, потвърждаващ и разпознаващ критичните проблеми в сферата на човешките взаимоотношения и мениджмънт."


"(b) Изобретяването на социална психиатрия като политичесска наука, позволяващапревантивни технически намеси в широкомащабните проблеми..."

"(с) Създаването на цяла серия военни институции, които конкретно и ефективно да прилагат прокламираните политики".

"(d) Изобретяването на нови видове терапевтични комуни".

"(е) Изобретяването на културната психиатрия..."

В Тависток се полагаха грижи психиатърът да се научи да работи с полевия персонал - в случая с военните - под формата на взаимоспомагателно партньорство. С други думи, стратегията на командната психиатрия и развитията, до които доведе, бяха психо-динамично замислени и на това се основаваха."

Тависток, роден от колаборацията на интернационалния монетарен елит, военното разузнаване, и материалистичното психиатрично общество, открито признава, че има "военна" ориентация и счита себе си за Операция Феникс - отново, фримасонски символ, който споделя с позорната Виетнамска Програма за военни убийства. Напомня се за фримасонската легенда "Ordo Ab Chao", Ред от Хаоса, което много добре може да опише Тавистоковия метод за унищожаване на набелязана цел, или на набелязано население, точно преди пре-програмирането; Това е Тавистоковия modus operandi (модел на опериране, бел.прев).

Из Тавистоковата литература - или официална, или вдъхновена от Тависток - те преразказват "глобалната си визия" и от думите им става ясно, че се възнамерява институтът да прилага дълговременната си "обществена наука" върху света независимо от желанията на индивидите, които го обитават.

Една от най-успешните дъщерни организации на Тависток първоначално беше известна като Национални тренировъчни лаборатории (NTL), а сега е Институт за приложни поведенчески науки, основан през 1947г. Намира в Бетел, Майн, мисията на NTL е да дава уроци на американските лидери по "групова динамика", вдъхновена от Левин. Отново, по време на груповите уроци "дисонансът" или стресът се прилага, с цел да се унищожат предишните вярвания на индивида, и след това той бива склоняван да развие, нова, групово ориентирана личност. Това е основният технически метод, използван от цяла палитра "чивствителни" групи, повлияни от Тависток, като Аланон и Есален (Alanon and Esalen).

От 50те години до сега NTL е обработил мнозинството от корпоративните лидери в своите програми, докато успоредно с това провежда същите програми за различни отдели в правителтвото, включително флота, Министерството на образованието и Държавния департамент. Никой не смее да го нарече контрол над ума.[5]

Бележка от преводача: Българският президент Румен Радев е преминал точно такива програми в САЩ. Друг бивш български президент - Петър Стоянов - е в борда на изпълнителните директори на Трилатералната комисия (основана от Рокфелер) за Европа.

Ерик Трист (Eric Trist), председателят на Тависточната управа, през 1963г описва своята работа и работата на Тависток по масовото промиване на мозъци, очертавайки в подробности теориите на Хегел, въпреки че отново, Трист с много по-голяма охота цитира Левин.

Трист постулира, че прилагането на серии от травматизиращи шокове върху едно общество би го дестабилизирало, смъквайки средната стойност на здравия разум на това общество. Според Трист, че към края на 1963г светът бил преминал в състояние на "перманентна социална турбуленция", което щяло да послужи за създаване на ново състояние на обществото, нова парадигма, и нова възможност за преправяне лицето на планетата.

Природата на перманентната социална турбуленция, която Трист предвиждал, допълнително се описва в една книга, публикувана през 1975г от един от познатите на Трист, Фред Емери (Fred Emery). Книгата, "Вариантите на бъдещето, в които се намираме" (Futures We Are In), оприличава състоянието на днешното общество на състоянието на агресивното пънкарско добруване от романа на Антъни Бърджис "Портокал с часовников механизъм", написан през 60-те години (A Clockwork Orange, Antony Burgess).

Бележка от преводача: Класически и много силен роман с чудесна екранизация, открива се в замунда: http://zamunda.net/banan?id=277753&hit=1&t=movie

Емери, отразявайки Трист, също прокламира Хегел. Той описва първият етап от разграждането на обществото като "лекомислие", в което предишните социални ценности се поставят под въпрос и се отхвърлят. Той използва като пример за това Юдео-Християнската парадигма.

Следващото неизбежно състояние е "разделяне" (сегментация, бел.прев), в него социалните институции се разпадат, което води до връщане към параноидните групи на враждебни едни към други индивиди.

Следващият етап в разграждането на обществото би бил началото на фашистко движение, сродно с това на нацистите.

Финалното и най-разтуреното състояние на обществото се определя като дисоциация, когато индивидът се превръща в цялото общество за самия себе си, и е изолиран от членовете на групата. Преобладаващата култура на обществото се превръща във "фантастика и суеверие". Според Трист, настоящето "окабелено" общество, при което основните взаимоотношения на индивида протичат между него и електронни медии, е само една метафора за дисоциация.

Киберпънкарите, ню-ейджърите, и чипсовите олигофрени, вземете си бележка. Интересно е да се отбележи, че същата прогресия може да се наблюдава в микрокосмоса при синдрома на множествената личност, това често се изтъква като цел на мозъчните промивки, извършвани от разузнавателните служби.

През Май 1967г в дворцовото имение на царица Елизабет в Далвил (Deauville), Франция, била проведена една конференция. Целта й била, да информира участниците за последните развития по продължаващите проекти на Тависточната мрежа. Това била "Конференцията на Трансатлантическото технологично неравновесие и сътрудничество", спонсорирана от Научно-технологичния комитет на Северноатлантическото събрание и Института за външна политика. Сред споменатите на конференцията проекти било сътрудничеството на Емери и Трист по въпроса със "социалната турбуленция", и проектът на SRI-Тависток "Образите на човека".

Участниците в конференцията включвали Харланд Кливланд от Тависток (Harlan Cleveland); Уилис Харман (Willis Harman) от дъщерния на Тависток Станфордски Изследователски институт (SRI); д-р Збигнев Бжежински, бъдещият национален съветник по сигурността на Картър и основателят и изпълнителен директор на Трилатералната комисия; и Фред Емери, който по-рано описа отделните етапи от социлната дизинтеграция в неговата книга "Вариантите на бъдещето, в които се намираме" (Futures We Are In). Други участници били д-р Аурелио Пецеи (Aurelio Peccei), който по-късно щял да оглави Римския клуб, а след това да стане председател на Икономическия комитет на Атлантическия институт, важен мозъчен тръст на НАТО; и сър Александър Кинг (Alexander King) и сър Соли Зукерман (Solly Zuckerman), съветници на Британската корона.

От холограмата на плановете за елитисткия Нов Световен Ред изкристализира информацията, че много хора в западните разузнавателни организации смятат Бжежински за къртица на КГБ, нает от члена на Кръглата маса и агент на Ротшилд-Варбург Уилям Яндел Елиът (William Yandell Elliot). Хенри Кисинджър също е свързан с тази група, като се вярва, че е бил вербуван в КГБ от кръг на хомосексуални изнудвачи, фокусиран върху централния офис на EICOM G-2 в Оберамергау (Oberammergau), Германия, в края на Втората Световна война. Кисинджър бил член на армията на САЩ, 970ти контра-разузнавателен корпус, замесен в създаването на нацитките "плъхови канали", които позволили на много видни нацисти да избегнат съдебното преследване в края на Втората Световна война.

Твърди се, че менторът на Кисинджър бил Фриц Краемер (Fritz Kraemer) от Пентагонската дивизия, който също така подготвял и Александър Хайг (Alexander Haig). В тайния си живот през Втората Световна война, според починалия конспиративен изследовател Мае Брусел (Mae Brussel), Краемер играел ролята на специален лейтенант на Хитлер. Какво значение има на чия страна си, биха казали контрольорите? И двете страни във Втората Световна война, както и впрочем в Студената война, служеха единствено да се подхрани синтеза на Новия Световен Ред.[6]

Принципите, с които всички са се съгласили на Тавистоковата конференция ще прозвучат много познато на онази, които следят историята на реформирането на човешките институции и ценности от Новия Световен Ред. Те включват вярването, че човекът не трябва да доминира над природата, а вместо това да стане част от нея, без да има повече права и привилегии от, да кажем, бабуните с лилави задници в джунглата. Правителствата са закърнели и ще бъдат заменени от други, по-всеобхватни институции. Човечеството се движи към де-индустриализирано пост-технологично общество, една "информационна епоха", епохата на Водолея; отново, тоест, аборигени с лаптопи.

Основният тласък в посока еволюцията към пост-технологичното общество са постоянно повтарящите се шокове и хаос, включително и такива събития като убийството на Кенеди, Виетнамската война, и нападението върху традиционните институции и мислене от страна на психеделичната контра-култура.

Философията е точно описана от д-р Уилям Саржент (William Sargent) от института Тависток през 1957г в неговата книга "Битка за ума - Психология на вербуването и промиването на мозъка" (Battle for the Mind—A Physiology of Conversion and Brain-Washing). Отново, идеята е, че микрото отразява макрото: окултният диктум "Каквото горе, такова и долу".

Саржент казва, "Веднъж след като мозъчната функция на хората бъде достатъчно смутена, на тях могат да им се вменят различни видове вярвания чрез случайно или нарочно създаване на страх, яд, или възбуда. Сред резултатите, причинени от такива смущения, най-често срещаният е временно ограничената способност за преценка и повишената податливост на внушения. Различните групови прояви на този резултат често се определят като "стаден инстинкт", и се наблюдават най-често по време на война, по време на големи емидемии, и във всички подобни случаи на всеобща опасност, които повишават тревогата и заедно с нея и индивидуалната и масова податливост на внушения".

От Тавистоковата конференция през 1968г също излиза и книгата на Збигнев Бжежински "Технотронната епоха" (The Technotronic Age), която постулира едно информационно общество, чиято основа на конкуренцията е заменена от "фокус върху забавленията" базиран на "спектакли за зрители (масов спорт и телевизия), осигуряващ опиат за масите, чието съществуване става все по-безцелно... Може да се наложат нови форми на социален контрол, които да ограничат безразборните прояви на новите способности на индивида. Възможността за широк химически контрол над ума... ще създаде нуждата от социална дефиниция и всеобщи критерии за ограничаване, както и за прилагане". А някои хора смятат, че Обществото на спектакъла на Гай ДеБорд (Guy DeBord) е измислица.

В "Технотронната епоха", "националната държава като фундаментална единица на човешкия организиран живот е престанала да бъде принципната съзидателна сила: Интернационалните банки и мултинационалните корпорации действат и планират по начини, които са много по-напреднали от политическите концепции на националната държава".

Бжежински също казва, относно "Технотронната епоха", че, "В същото време капацитетът за упражняване на социален и политически контрол върху индивидуалната воля значително се увеличава. Скоро ще бъде възможно да се упражнява почти продължителен контрол над всеки гражданин и да се поддържат обновени към днешна дата досиета, съдържащи дори най-малките лични данни за здравето и личното поведение на всеки гражданин, като допълнение към по-общата информация".

"Тези досиета ще подлежат на незабавно отваряне от властите. Властта ще гравитира в ръцете на онези, които контролират информацията. Нашите съществуващи институции ще бъдат изместени от институции за пред-кризисен мениджмънт, чиято задача ще бъде, предварително да идентифицират евентуалните социални кризи и да разработват програми за справяне с тях."

"Това ще окуражи тенденциите през следващите няколко десетилетия в посока Технотронна епоха, едно диктаторство, оставящо дори още по-малко място за политически процедури от това, което сме виждали до сега. Най-накрая, гледайки към края на този век, възможността за биохимичен контрол над ума и за генетично изменяне на човека, включително същества, които ще могат да функционират като хора и да мислят като хора, може да доведе до повдигането на някои трудни въпроси".

Една книга, написана по същото време от председателя на конференцията, Аурелио Пецеи, и озаглавена "Пропастта пред нас" (The Chasm Ahead), също повтаря преобладаващите елитарни теми: Пецеи перефразира, че едно единно световно правителство е единственото решение на световните проблеми. Също така се изисквало Русия и САЩ да влязат в партньорство за глобално планиране и налагане на закона - тема, която в последните години става все по-очевидна, на фона на това, че спецназа се установява в Пеория и тулса, а Клинтън се опитва да отдаде Флотските складове в Лонг Бийч под наем на континентален Китай.[7]

Един от пехотните войници на Тависток - понастоящем отлъчен от погледа на американския народ - е, вярвате или не, Нют Гингрич (Newt Gingrich). Истината за Нют е в голямо противоречие с образа му на верен поддръжник на републиканските идеали и консервативните семейни ценности. Гингрич е всъщност друг троянски кон, чиито ментор е "футуристът" Алвин Тофлер (Alvin Toffler). Книгата на Тофлер "Третата вълна" (The Third Wave) описва настоящия световен технократски преврат, заграбването на дефакто цялото световно богатство от един мъничък елит, и свеждането на широкото множество от населението до събиране на храна от кофите на богатите в Третия свят.

Според Гингрич, в едно обръщение към младите градски професионалисти на конгреса "Демокрация във Виртуална Америка", "В средата и края на 60-те години прочетох книгите "Ерата на непоследователността" на Друкер (Drucker, Age of Discontinuities), "Значението на Двадесети век" на Болдинг (Boulding), "Отвъд пост-индустриалното общество" на Бел (Bell) - всички от които бяха прекурсори на първото популяризиране на хрумването "Бъдещ шок", написана преди 25 години. Тези четири книги описват всичко, в преживяваме в момента поради практични причини... и нищо не се е променило за 25 години... Двадесет години работих с Тофлер, опитвайки се да проумея този интересен въпрос. Тъй като всичко това е интелектуално очевидно, защо не можем да пробием?"

Тофлер е протеже на Кенет Болдинг (Kenneth Boulding), който е едно от водещите светила на Тависток в САЩ, и според жена му бил основал революционното движение Ученици за Демократично Общество (SDS). Болдинг и жена му били отговорни за изграждането на много мостове между Фабианските "социатристи" от Тависток и Новото ляво през 60те години.

Гиндрич разкрива не толкова скритите си корени, когато споменава проекта за "предварителната демокрация" във въведението на "Третата вълна". "A/D", както е наречен проекта (от anticipatory democracy, бел.прев), бил проект, проведен от Тависток през 60-те години, чиято цел била, да осъществи прехода към Новата Ера (Ню-Ейдж, бел.прев), насочваща към всичко останало, но не и към традиционните ценности, освен ако не става дума за традиционните ценности на елитистките контрольори от Уелсовата "Отворена конспирация". Сред по-късните проекти, създадени от участниците в проект "A/D", бил Малтуският Римски клуб и глобалният "План 2000" на Картърската администрация.

Бележка от преводача: Малтусианизмът е идеята, че растежът на популацията е потенциално експоненциален, а растежът на хранителните ресурси е в най-добрия случай аритметичен. Това гледище изходга от политическо-икономическата идея на преподобния Томас Робърт Малтус (Thomas Robert Malthus), изложена в писанията му от 1798г "Есе за принципа на популацията". Малтус вярвал, че имало два вида "точки", които във всеки един момент поддържали нарастването на популацията в унисон с нарастването на хранителните ресурси: "точки на предотвратяване", като морални ограничения (въздържание, забавяне на брака до подобряване на финансите), и ограничаване на браковете между бедни хора или такива, които са смятани за дефектни, и "положителни точки", които водели до преждевременна смърт: заболявания, глад, война, от което следвало нещо, наречено Малтусиева катастрофа. Тези описани катастрофи връщали, според Малтус, популацията до по-ниско, "по-лесно за поддържане", ниво. Малтусианизмът е свързан с редица политически и социални движения, но винаги прокламира контрол над популацията.

Гингрич бил вкаран в орбитата на Тависток през 1965г, когато, като още недипломиран ученик в Еморийския университет (Emory Ubiversity), един професор от "Джорджия Тек" (Georgia Tech) го запознал с работите на Болдинг и Тофлер. След като получил професорската си титла в Тулан (Tulane), Гингрич се заел с преподавателска длъжност в държавния колеж на Западна Джорджия, отвън Атланта, възелът на "хуманистичното психологично движение" за Западния бряг. Един от най-близките познати на Гингрич бил всичко, но не и републиканец, на име Джими Картър, който назначил Нют за управител на пилотния проект на "A/D", наречен "Цели за Джорджия". Едва по-късно Гингрич получил призванието да бъде знаменосец на Новото дясно. [8]



Бележки:

1. Dicks, Henry Victor, Fifty Years of the Tavistock Clinic. (London, England: Routledge & K. Paul, 1970); Douglas and Thompson, "New attempt to cover up the English side of the Bolshevik's Trust', EIR, June5, 1987; Wolfe, L., "The Tavistock roots of the 'Aquarian Conspiracy', EIR, January 12, 1996
(Виктор Дикс, Петдесет години клиника Тависток)
(Дъглас и Томпсън, Нов опит за покриване на английската страна от болшевишкия тръст)
(Л. Улф, Тавистоковите корени на "Водолейната конспирация")


2. Dicks; Zepp-LaRouche, Helga, The Hitler Book. (New York: The Schiller Institute, 1984); Wolfe
3. Dr. John Coleman, Conspirator's Hierarchy: The Story of the Committee of 300. (America West Publishers, Carson City, Nevada, 1992); Zepp-LaRouche; Dicks
4. Dicks
5. Dicks; Wolfe
6. John Judge, "Nazis in the White House: The Reagan Administration & the Fascist International, Overthrow, Fall 1985, and "Good Аmericans", Dharma Combat number 11
7. Coleman; Sutton and Wood, Trilateral Over Washington. (Scottsdale, Arizona: The August Corporation, 1978)
8. Anticipatory Democracy—People in the Politics of the Future, Clement Bezold, ed. (New York: Random House, 1978); Steinberg, Jeffrey, "Anticipatory democracy," EIR, January 12, 1996




Противоречивата книга на Уолтър Боуард от 1978г
ОПЕРАЦИЯ МАЙНДКОНТРОЛ
Заговорът на ЦРУ срещу Америка
"Великолепна книга... морална, значителна, и незабравима."





Горе: 1965г, статия на ню-Йорк Таймс за Делгадо
Долу вдясно: Делгадо през 1995г. Хуманистичното списание "Свободно допитване" (Free Enquiry) го описва като "един от най-бележитите изследователи на мозъка"






Жозе Делгадо (Jose Delgado) от медицинското училище на Йейлския университет се изправя лице в лице с атакуващ бик... и го спира по средата на устрема му, използвайки "стимосийвър" (stemoceiver) (буквално, "стволов предавател", бел.прев), който изпратил радио-сигнал до мозъка на бика чрез имплант. Фотографиите се появили на първите страници на вестниците по света, включително Ню-Йорк Таймс (17 май 1965г)






Две снимки на мозъчните импланти на Делгадо

591
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Февруари 25, 2018, 10:21:04 am »
Нека днес направим още едно възпоменание в темата за църквата.


Нека си спомним, за СВЕТИЯТА Борис - кръстителя на българския народ. Избил и изклал 52 български рода заедно със слугите им.

Сега, дядо Добри и Свети Борис ще си бъдат заедно, не знам дали в рая, но със сигурност поне в църковните анали.


Дано Васил Левски никога не се събере с тях там.

592
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Февруари 25, 2018, 10:18:17 am »
Нека продължим с разобличаването на пошлия характер на дядо Добри. Не бива да забравяме за нашия нов светия, така че от време на време ще се сещаме да го почетем с някой нов коментар тук.


Днешният коментар е посветен на един специален църковен термин, наречен индулгендия. Индулгенция, това е църковният акт на опрощение на греховете.

На практика, в средновековието индулгенцията е изглеждала така - богатият аристократ е изнасилвал малолетните дъщери на робините си, мърсувал е с каквото намери, убивал е тук-таме някой свой роб за назидание на останалите крепостни селяни... след това е отивал с една торбичка златици в църквата. Попът е приемал торбичката с пари, казвал "Да са ти простени греховете, чадо", и аристократът е спял спокойно чак до следващата събота, когато по традиция си е изкарвал яда върху плебеите.


Дядо Добри иска да се възползва от същата църковна услуга - индулгенция. Той иска да изкупи своите грехове, които дори не иска да обсъжда. Както знаем вече, те се състоят в това, еч е изоставил пет членното си семейство (без да броим него).

Така че, елементарен мой народе, вие канонизирахте поредния индулгент. Лесно подмамени от жалкия му външен вид. Поклоненията във фейсбук не секват.

593
Глава 4

Хей, учителю, остави децата намира!

/строфа от песента на Пинк Флойд - Стената/



Една от основните световни арени, в която се прилага Хегелската философия и материалистичната анти-психология на Вунд, е образованието.
През 1819г в Прусия било институционализирано първото задължително училищно обучение за деца. Според педагога и учител Джон Тейлър Гато (John Taylor Gatto) обществото в Прусия било разделено на "деца, които щели да станат създатели на политики; деца, които ще станат асистенти на онези, които правят политики (инженерите, архитектите, адвокатите, и докторите); и децата, които ще станат всеобхватната маса на употребяваните."

"Прусия основава училищна система на три нива, в която половината от един процент от населението (0.5%) се обучава как да разсъждава. Тези 0.5% отиват в училище, наречено академия. 5.5% от населението отива в Realschulen ("реално училище" от немски, вид средно училище, възприето във всички водещи европейски държави и Русия, бел.прев) където отчасти ги учели как да разсъждават, но не напълно, защото Прусия вярвала, че поражението им от Наполеон се дължало на това, че хората разсъждавали самостоятелно в стресовите моменти от бойното поле. Затова били решили да се погрижат чисто научно това да не се случва повече. Най-ниските 94% (ей на това му се вика пирамида, а?) били пращани във volkschulen ("народни училища", бел.прев), където трябвало да се научат на хармония, подчинение, свобода от стресово мислене, как да следват заповеди. Те измислили система, който де факто щяла да гарантира такива резултати. В народните училища, цялостните идеи (които участват в своята цялост в математиката, науката, социалното мислене, езика и изкуството) се разделяли на предмети, които преди въобще не съществували, тези предмети след това допълнително се раздробявали на уроци; а уроците се раздробявали на достатъчно малки отрязъци от време. Ако в един и същи ден имало достатъчно промени в предметите за учене, никой нямало да знае какво се случва."[1]

В средата на последното столетие, един член на тайното общество "Череп и кости", следвайки Пруската традиция, задействал образователна революция в Америка, която ориентирала цялата образователна система към целите на Новия Световен Ред. Този човек бил Даниел Койт Гилман (Daniel Coit Gilman), първият президент на университета "Джонс Хопкинс" и на научния институт "Карнеги" (Johns Hopkins University; Carnegie Institution). Гилман изучавал Хегелска философия в Берлинския университет през 1854-55г. Също в Берлинския университет през онова време бил и по-рано споменатия Вилхелм Вунд, който е ключова фигура в световното налагане на психологията в Хегелски стил.
Гилман идва от цяло родословие в костници и, след като се връща от Германия, през 1856г става ковчежник на "Череп и кости". Успоредно с това, Гилман става асистент-библиотекар в Йейлския университет, а две години по-късно е назначен на поста главен библиотекар.

По време на същия този период "Череп и кости" тайно превземат администрацията на Йейлския университет, като президентството на учебното заведение от този период нататък за постоянно попада в ръцете на унаследяващи се илюмизирани костници. Според "Иконоборец" (13 октомври, 1873г) (The Iconoclast, October 13, 1873):

"Те завзеха контрола над Йейл. Делата му се въртят от тях. Парите, които получава колежа, трябва да минат в техни ръце, и подлежат на волята им. Без съмнение сами по себе си са достойни хора, но множеството, което презираха, докато бяха в колежа, не може толкова лесно да забрави, и просто така да остави парите в техните ръце. Хора от Уолстрийт се оплакват, че колежът директно търси тях за помощ, вместо да моли всеки свой възпитаник да плати таксата си. Причината за това се открива в реплика, направена от един от първите мъже на Йейл и Америка: "Някои ще дадат, но не и Костниците, защото тях много повече ги е грижа за цялото общество, отколкото за колежа". Фондът "Уолзи" едва-едва се бори да продължи да съществува, поради семейни причини... Тук, следователно, причината за бедността на Йейл става ясна. Университетът е контролиран от малко на брой хора, като самите те се затварят и странят от останалите, на които предполагат, че са висшестоящи..."

Гилман се срещнал с Фредерик Т. Гейтс (Frederick T. Gates), който управлявал фондациите на Рокфелер, и го възмолил да основе Южния Образователен Борд (Southern Educational Board), сливайки фондовете "Слатър" и "Пийбоди". Гилман нарекъл фондацията "Генерален Образователен Борд" (General Education Board) - подчертавайки намеренията си. Организацията по-късно била преименувана на "Фондация Рокфелер".[2]

Гилман бил първия президент на университета "Джон Хопкинс", и внимателно подбирал само членове на "Череп и кости" и други групи с Хегелиански възгледи за преподаватели във факултета. Сред тези бил Стенли Хол (G. Stanley Hall), първият от американските ученици на Вунд, който се разписал в науката. Обучението, което Хол получил в Лайпциг, било платено със заем от член на обществото "Свитък и Ключ", дъщерно общество на "Череп и кости" в Йейл. В Лайпциг, Хол се потопил в хегелово-вдъхновени психологически изследвания, преподавани от материалистични психолози като Хартман (Hartmann), Хелмхолц (Helmholtz), и оказалия най-голямо влияние върху него - Вунд. Връщайки се в Америка през 1883г, той поел психологическата лаборатория в новия "Джонс Хопкинс" и основал Американската Психологическа Асоциация (American Psychological Association) и Американското Списания за психология (American Journal of Psychology).

Според Хол, "Психологията, която аз преподавах, беше почти изцяло експериментална, и в по-голямата си част покриваше материала, който Вунд беше публикувал в по-късното и по-голямо издание на "Физиологична психология".[3]

През 1889г Хол бил избран за първи президент на новооткрития университет "Кларк" в Уорсестър (Worcester), Масачузец. Хол бил ментор на едно от най-влиятелните имена в американското образование на своя век: Джон Дюи (John Dewey).

Дюи учил под грижата на Хол и университета "Джонс Хопкинс", после се преместил да преподава в университетите на Мичиган и Минесота. Друго силно влияние върху Дюи бил хегелския философ Джордж Силвестър Морис (George Sylvester Morris), който получил докторантурата си от Берлинския университет. Според Дюи, повтарящ като ехо сантименталностите на своите пруски ментори, "Няма бог, и няма душа. От опорите на традиционната религия няма нужда. Като се изключи догмата и вероучението, тогава непроменимата истина също е мъртва и погребана. Няма място за неизменни, природни закони или за перманентни морални абсолютизми."[4]

Дюи публикува първият американски учебник по Хегелова философия като приложение към Вундските психологически иновации в книгата си "Психология". През 1895г той се присъединява към факултета във финансирания от Рокфелер Чикагски университет, оглавявайки отделите по философия, психология и обучение, и отваряйки образователна лаборатория, наречена "Училище Дюи", по-късно станало известно като "Лабораторно училище на Чикагския университет".

Дюи следвал примера на Вунд, като настоявал, че образованието не представлява учене на умствени способности като четене и писане, а представлявало подаване на суров, непреработен опит към ума на детето; един вид психическа кутия на Скинър, само че в образованието. Традиционната роля на учителя като педагог била заменена от учителя като психолог, социализатор, евгеник и глашатай на идващата супер-държава. Дюи вярвал, че целта на обществените училища била "да поеме активна роля в определянето на социалния порядък на бъдещето... като учителите се ориентират спрямо по-новите сили, които ще упражняват социален контрол върху икономическите сили".[5] Дюи също така отбелязвал, че "Училището е преди всичко социална институция. Тъй като образованието е социален процес, училището е просто онази форма на обществен живот, в която са концентрирани всички онези агенции и която ще е най-ефективна в това да възпита детето да споделя наследените от него расови ресурси, и да използва собствените си способности за социални цели. Образованието, следователно, е процес на живеене, а не подготовка за бъдещо живеене".[6]
За Дюи, въпросът винаги бил как детето се свързва с Държавата, вместо как Държавата се свързва с детето.

Друг ученик на Вунд, който може би щяло да се окаже, че бил най-успешния разпространител на новата психология, премахваща психиката, бил Джеймс МакКийн Кател (James McKeen Cattell). Кател бил асистента на Вунд в Лайпциг за годините между 1883-86, и получил професорската си титла от великия старец през 1886г. Докато изнасял лекции в Кеймбридж през 1887г, Кател се запознал с човек, който го вербувал в социалния дарвинизъм - това бил братовчеда на Дарвин, английският психолог Франсис Галтон (Francis Galton), човекът, отговорен за популяризирането на евгенната наука и избирателното размножаване в началото на този век.

През 1887г Кател основава, в Пенсилванския университет, психологическа лаборатория по модела на Вунд, след това през 1891г оглавил новият психологически отдел в Колумбийския университет. Кател бил невероятно влиятелен и с успех разпространявал новата изцяло материалистична психология, и правел това, като създавал нови и нови списания, включително "Психологически преглед" (The Psychological Review), Наука (Science), Ежемесечна наука (Science Monthly) и Училище и общество (School and Society). Той публикувал и допълнителни материали, включително Американски мъже на науката (American Men of Science), Водачи в образованието (Leaders in Education), и Директоратът на учените американци (The Directory of American Scholars), ефективна стратегия за канализиране на протежетата на Вундската система в основния поток на американската мисъл.

Друго от съмнителните постижения на Кател било премахването на звуковия метод за преподаване на четене. Кател популяризирал метода "Виж-Кажи" за преподаване на четене, техника, която според някои източници била изобретена от Томас Хопкинс Галадет (Thomas Hopkins Gallaudet) за преподаване на глухите. Въпреки че Галадет не бил член на "Череп и кости", двама от синовете му посещавали Йейл и били приети в тайното общество.
Следвайки прозренията на Галадет в преподаването на глухите, Кател си направил заключението, че директното запаметяване на думи щяло да увеличи литературните способности, ако се приложи върху нормалните ученици. Опитът от следващите години не е доказал, че това е вярно, очевидно, и един от страничните продукти на Кателовата теория "Виж-Кажи" е, че приближавайки се към 21ви век милиони американски възрастни въобще не могат да четат или да пишат.

Цялата история за Галадет може всъщност да бъде опит за хигиенизиране на онова, което в действителност се е случило. Педагогът Джон Тейлър Гато отдава метода "Виж-Кажи" на Пруската система за училищно обучение, където тази система за не-учене на четене на практика се използвала, за да се спънат повечето деца, с цел да се даде предимство на онези от привилегированата класа. Гато казва, "Така те се сетили, че като подменят азбучната система на обучението в писане, на практика преподаваме звуци. (Пруската система била система на цяло изречение, вместо система на цяла дума. Запаметяват се цели изречения.) Ако можели да се доберат до децата, и да не им дават да четат добре в първите шест-седем години, след това вече нямало значение. Те вече не правят пълноценна връзка с напечатаната информация."[7]

Може би най-ефективният Троянски кон за инжектиране на Вундовата теория за човекът-машина в американската образователна система бил един индивид, Джеймс Ърл Ръсел (James Earl Russell), който учил и получил докторантурата си от Вунд през 1894г. Ръсел станал декан на Ню-Йоркския колеж по обучение на учители, който управлявал 30 години, постоянно попълвайки факултета си с практици от Вундовата школа, като в същото време превърнал колежа в най-голямата институция за обучение на учители в страната.

Друга илюминатост от задушаващите американското образование психолози бил Едуард Лий Торндайк (Edward Lee Thorndike), който с вундовците Армстронг и Джуд в Уеслианския университет, дипломирал се през 1895г. Торндайк се преместил в Колумбийския университет, където специализирал изучаване на животни в лабиринти, наречени "пъзелни кутии", накрая намерил своята ниша в Учителския колеж под управлението на Ръсел. Според Торндайк, преподаването било "Изкуството да подаваш и да въздържаш стимули, в резултат на което да създаваш или да не допускаш определени реакции. В тази дефиниция терминът стимули се използва широко, в смисъла на кое да е събитие, което оказва влияние върху човека - дума която му е казана, поглед, изречение което той прочита, въздухът който диша, и тн. Терминът реакция се използва в смисъла на каква да е реакция, направена от него - нова мисъл, чувство на заинтригуваност, телесно действие, каквото и да е умствено или телесно състояние в резултат на стимулите. Целта на учителя е, да произведе желателни и да предотврати нежелателните промени в човешките същества, като създава и възпрепятства определени реакции. Средствата на негово разположение са стимулите, които може да приложи върху ученика - думите на учителя, жестове, и външен вид, състоянието и приспособленията на учебната стая, използваните учебници, наблюдаваните предмети, и прочие дълъг списък с неща и събития, които учителят може да контролира".[8]

Бележка от преводача: С други думи Торндайк не е правел разлика между манипулиране, индоктриниране, втълпяване, и преподаване и образоване.

Торндайк казва още, "Изследванията върху капацитета и интересите на малките деца показват, че е желателно преди шест годишна възраст да се набляга или върху сдобиването с интелектуалните ресурси, познати като външните инструменти - четене, буквуване, аритметика, писане, и тн. - или върху абстрактния интелектуален анализ..."

"Въпреки бързият напредък в правилната посока програмата на средностатистическото начално училище е твърде тясна и академична в характера си. По традиция основното училище основно се посвещава на преподаване на фундаментални предмети, като четене, писане и аритметика, и свързаните с тях дисциплини... Неестествените упражнения, като тренировка по фонетика, умножителни таблици, и формални писмени движения, се използват в ненужно голяма степен. Предмети като аритметика, език, и история включват съдържание, което има твърде малка реална стойност. Почти всеки предмет се уголемява, с цел неразумно да задоволи академичния идеал на изчерпателността. Това, че типичното училище преекспонира инструктирането в тези формални, академични умения като средство за развиване на интелектуални ресурси... е оправдана критика... Елиминирането на несъществените неща чрез научно изследване, тогава, е една стъпка в посока подобряване на учебните занятия".[9]

Наблягането, от страна на Торндайк и неговите другари, върху "социализирането" на ученика - всъщност подчиняването на ученика под социалния строй - като противопоставяне на идеята ученикът да бъде научен на конкретни умения, е друг фактор, довел до цялостно разпадане на грамотността в САЩ, като в същото време не води до забележимо покачване на способността за социализиране - всъщност, очевидно е точно обратното.
Торндайк вярвал, че "Образованието е заинтересувано най-вече от основните взаимоотношения между човека и околната среда, от всички промени, които правят възможно по-доброто нагаждане на човешката природа към заобикалящото".

Това е друг важен момент от Торндайк и всичките други вундистки философии от по-късно време. Човекът е животно, което трябва да се адаптира към околната среда, тоест, социалната система и политическия режим, вместо да адаптира околната среда според собствения си възглед. Човекът трябва да бъде кондициониран да приема обстоятелствата, в които попада, а не да се учи да ги променя. Отново, контролиращият елит няма никакви скрупули, опитвайки се да промени обществото или околната среда, така че всичко да се подчинява на хрумванията им - дори и ако трябва да се мине с булдозерите върху дъждовна гора - единствено и само бунтарът, учил в обществено училище, трябва да се подчини, за да му промият от главата разрушителния дефект, наречен индивидуалност. Техниките за социализация, използвани от Вундианите, създават роботи, а не социални хора. Действайки от Учителския колеж на Колумбийския университет и по-късно основаното училище "Линкълн", и зависещи от постоянните инжекции с Рокфелерски пари, основните светила в полето на Вундувската психология, включително Торндайк, Кател, Ръсел и Дюи, дадоха начален тласък на "образователната" психология, по този начин преправяйки лицето на американските училища. И много от тези последователи на Вунд били много прями в изказваният си, че целта на образователната психология била създаването на Нов Световен Ред.

До 50-те години (1950) Учителският колеж бил, неоспоримо, най-мощната образователна сила в Америка, като приблизително една трета от всички училищни президенти и декани, и една четвърт от всички американски учители, били дипломирани в него. Сигурно било окуражаващо за Рокфелерови и сбирщината им да гледат как материалистичната психология и образование са спечелили, и вече били приети като норма в американските учебни системи.


Бележки:

1. Gatto, John Taylor, "Origins & History of American Compulsory Schooling," an interview conducted by Jim Martin, Flatland magazine number 11 (Произход и история на задължителното американско училище)
2. Sutton, Antony C., America's Secret Establishment. (Billings, Montana: Liberty House Press, 1986); Mullins, Eustace, The Curse of Canaan. (Staunton, Virginia: Revelation Books, 1987) (Проклятието на Канаан)
3. Hall, G. Stanley, Cited in Sutton
4. Dewey, John. Cited in Ralph A. Epperson. The New World Order. (Tucson, Arizona: Publius Press, 1990)
5. Lionni; Sutton; Dewey, John. Quoted in Allen, Gary, "Hands off our Children!," American Opinion, volume XVIII, No. 9, October, 1975 (Долу ръцете от децата ни!)
6. Dewey, John, My Pedagogic Creed, cited in Sutton
7. Gatto
8. Thorndike, Edward L., The Principles of Teaching Based on Psychology. (New York: A.G. Seiler, 1925) (Принципите на обучението, основано на психологията)
9. Thorndike, Edward L., and Arthur I. Gates, Elementary Principles of Education. (New York: Macmillan, 1929)




Рентгенови снимки на мозъчни предаватели.





Д-р и г-жа Скинър преглеждат дъщеря си Деби, вадейки я от "кутия на Скинър". Деби извърши самоубийство в 20-те си години.

594
Всички теми / Re: Моята самоделка с КПД>1
« -: Февруари 23, 2018, 01:29:26 am »
ПОПРАВКА!


Грешка, дами и господа! :) Когато казах, че в системата с три батерии и два положителни полюса може би не са нужни две батерии от едната страта, защото транзистора би трябвало да действа като диод... по-горе някъде... забравете го това.


Нека изясним напълно:
  • Плюса и минуса (полярностите) нямат значение. От значение е единствено разликата в потенциала. Нужно е от едната страна да има положителен терминал с по-голям потенциал, а от другата да има положителен терминал с по-малък.
  • Моята грешка беше, че си мислех, че транзистора (в моя случай BD245C) би трябвало да действа като диод, и да осигурява еднопосочно движение. Или не разбирам съвсем как работят транзисториите, или не разбирам съвсем как работят диодите.
  • Фактът е, че наличието на транзистор не означава, че ще има висок потенциал в едната посока, въпреки че тока отива в срещуположен положителен терминал. Потенциалът на срещуположния положителен терминал ЩЕ се извади от потенциала на положителния терминал, от който идва тока, НЕЗАВИСИМО, че веригата се отваря и затваря от транзистор (който сам по себе си е диод).

Затова не бързам да развивам темата :) Не трябва да се говори прибързано.

595
Всички теми / Re: Сребърната вода
« -: Февруари 21, 2018, 06:03:17 pm »
И аз си мислех дали няма да направи коментар или забележка във видеото, осем дена си е доста време. Определено трябваше да има съсухрен белег по чашата където е било старото равнище. Но пък... и да е доливано мляко... все пак ако беше хванало бактерии доливането нямаше да се отрази на крайното състояние.

Определено видеото не е направено с цел силно убеждение. Ако е искал да бъде наистина силно убеждение, трябваше да не го насича, а да го пусне на така наречения "time lapse", тоест цялото времетраене от осем дни без прекъсване, на забързан кадър. Иначе не се дават доказателства, че пробите не са манипулирани между накъсването на наблюденията.

Както и да е :) важното е, че е много лесно повторимо от всеки! И е добра идея за домашен експеримент.

Информативно е освен това - аз не се бях сещал, че мога да слагам по лъжица сребърна вода в разни неща, за да ги консервирам... примерно някаква зимнина, която не ферментира.

Освен това, супена лъжица сребърна вода сигурно може тотално да измести пастьоризацията на фрешовете и плодовите сокове! :) Много добра идея.

А и това че има субтитри на български не е за подценяване.

596
Всички теми / Платени тролове
« -: Февруари 21, 2018, 01:29:18 am »
Както някои от вас сигурно са забелязали, наскоро малко поизтупахме прахта от процедурата за регистриране на нашия сайт :) Това може да се проследи в НОВИНИ (най-новите са в най-първия коментар, а хронологията следва надолу).

Хората пък, които разбират от тези неща и са прочели що за сайт е "Апокрифна Академия", вероятно вече са забелязали, че сайтът ни е така измислен и устроен, че на практика вероятността трол да се появи тук е 0% :) Въобще не крия че аз поне се гордея с това.

Старите наши читатели обаче помнят други времена - когато сме писали по други места, по стари сайтове и с други псевдоними. В България няма нито един форум или сайт, в който участниците да не подозират организирана намеса от институции, специализирани в обществено-социална манипулация. Аз самият много пъти съм посочвал с пръст места, превзети от агенти на пропагандата.

Приближавайки се към това, което доста прилича на нещо като Трета Световна война, наоколо започват да се появяват все по-любопитни откровения. Сайтът OFFNews.bg отново ми прави впечатление с добра статия:




Как работят руските тролове: разказ от първо лице

20 февруари 2018

Източник: OFFNews.bg


Смята се, че около 1000 души са заети в най-голямата руска фабрика за тролове. Срещу 13 от тях в САЩ вече има повдигнати обвинения. Людмила Савчук, която е била внедрена в групата, открехва малко завесата в интервю за Дойче веле.

ДВ: Познавате ли някого от 13-те руснаци от т.нар. фабрика за тролове в Санкт Петербург, срещу които в САЩ е повдигнато обвинение за това, че са се опитали чрез социалните мрежи да повлияят на резултатите от президентските избори през 2016 година?

Преди назначаването ми знаех три имена: Пригошин, Бурчик и Бистров (най-вероятно ръководни кадри в групата, заб. ред.) Още през 2014 година медиите писаха за тях. Що се отнася до останалите 13 обвиняеми, разгледах техните профили в социалните мрежи и установих, че са сприятелени с хората, които срещнах във фабриката за тролове.

ДВ: Какви са тези хора, срещу които в Америка има повдигнати обвинения? Що за хора са това?

Това са най-обикновени сътрудници, каквито имаше много. Това са хора, които направиха бърза кариера и изпълняваха задачите, спускани отгоре.

ДВ: Как е организирана работата в една фабрика за тролове? Как изглежда един работен ден?

Когато дойдеш на работа, на компютъра вече те очаква поставената ти задача. За всеки ден се прави тематичен план, в който САЩ винаги са сред първите 3 или първите 5 теми. Само тези, които се грижат за коментарите в медиите или социалните мрежи, получават своите задачи устно.

ДВ: Колко души са ангажирани там?

Тази фабрика не е единствената. Фирмата на улица Савушкина, която впрочем се премества, е най-известната. Хората от Москва са по-малко познати в сравнение с тези в Санкт Петербург. Вероятно фабриката за тролове в Санкт Петербург е най-голямата. Има и хора, които работят от вкъщи. Тоест не можем да кажем, че там са били заети хиляда души - макар точно тази цифра да посочват хора, които доскоро са работили там.

ДВ: Какво знаете за обикновените служители?

Това са предимно млади хора, на възраст около 20 години. Те работеха за пари. Заплатите бяха сравнително добри. Човек работи два дни, а следващите два почива. Аз поразпитах тук-таме и установих, че има и хора от други градове, както и от Украйна.Те се нуждаеха от пари, за да могат да си плащат наемите в Санкт Петербург.

ДВ: В САЩ ги обвиняват в опит да повлияят на изборите. Възможно ли е това, звучи ли Ви правдоподобно или е пресилено?

Никой не знае дали и в каква степен тези тролове са повлияли на нагласите на американските избиратели. Но намесата в изборите е безспорен факт. Дори и само един човек да е публикувал по поръчка нещо на английски в социалните мрежи, това е опит за намеса. Не се съмнявам, че САЩ постъпват правилно. Разбира се, че това не са били 13 или 130 тролове. Зад тях стои огромна по обем работа, която не е спирала. Мисля, че срещу хората от списъка са били събрани достатъчно доказателства, за да им бъдат повдигнати обвинения.

Дойче веле, заглавието е на редакцията





Естествено, това че сега говорим за Русия, съвсем не означава, че има невинна съвременна велика сила или още по-абсурдното - невинни разузнавателни агенции, наши или чужди. Мнението на нашия сайт, както и моето, е че лицата на манипулацията нямат абсолютно никакво значение. Вярвам, че единственото нещо от значение е истината, и е единствено важно онова начинание, което я опазва и защитава.

Ако някой не е съгласен, най-добре да поразмишлява вътре в себе си, защото само човек без достойнство би могъл да каже, че истината няма нужда от защита. А човек без достойнство е онзи, който не прави разлика между добродетел и порок, сиреч, такъв който по принцип не умее да разпознава истината, от което логично следва, че не е способен да я защитава.

Тези разсъждения следва да докажат и да подсетят всеки един от нас, че за да защитава истината, и следователно своето собствено достойнство, човек трябва да разполага с познанията, чрез които да я разпознава. Нека това да бъде всекидневно напомняне, за всички нас, че в този век и час трябва да четем повече книги.


597
Всички теми / Re: Новини за нашето общество
« -: Февруари 20, 2018, 10:03:01 pm »
Изводът, тоест анализа (обобщен в един от първите абзаци), може да се каже и много по-директно - българите в момента не могат да мислят.

598
Всички теми / Новини за нашето общество
« -: Февруари 20, 2018, 09:59:23 pm »
Изводите от PISA: Българският ученик разбира понятията, но не и процеса. Как това да се промени?

20 февруари 2018

Източник: OFFNews.bg



Учебните планове и програми по предметите от природни науки да се променят, като се намали обемът на нови понятия и се увеличи делът на часовете за упражнения. Тези предмети да се изучават в не по-малко от два часа седмично прогимназиален и гимназиален етап. Да се създадат стандарти за вътрешно оценяване на учениците при поставяне на текущи, срочни и годишни оценки, защото критериите за поставяне на текущи, срочни и годишни оценки сега се различават по региони и видове училища.

Тези и други препоръки отправи Центърът за оценяване в предучилищното и училищното образование към Министерството на образованието и науката чрез публикуван вчера анализ на постиженията на българските ученици по природни науки в PISA 2006, 2009, 2012, изготвен от Галя Шуманова, Катя Минева, Лили Самуркова и Надка Филипова.

Резултатите на българските 15-годишни ученици в Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват, че те изостават спрямо връстниците си в страните от ОИСР. През 2006 г. само 0,4% от тях се справят с най-сложните задачи в тестовете - тези от шесто равнище, при 1,3% от ОИСР. Средният резултат на българите е 434 т. при 500 т. в ОИСР. Резултатите на 42,7% от българските ученици са под критичното второ равнище на скалата. През 2009 г. средният резултат на българите е с 5 точки по-висок, отколкото в PISA 2006, но с 12 т. под този в PISA 2000. През 2012 г. средният резултат на българите е 446 точки – с 55 точки под средния резултат на ОИСР.


Анализ

Експертите от Центъра са анализирали представянето на учениците ни на 17 задачи, които са били включени и през трите години - PISA 2006, 2009 и 2012. Те са от областите: физични системи; биологични системи; Земя и Космос; технологии.

Изводите им са, че българските 15-годишни ученици се затрудняват:
  • да бъдат конкретни в отговорите си;
  • да аргументират отговорите си;
  • да търсят и откриват причинно-следствени връзки;
  • да използват експериментални методи за изучаване на явления и процеси и моделирането като подходи в работата;
  • да извличат конкретна информация от графики, диаграми, текстове и да я използват в подкрепа на отговора си;
  • да свързват знанията за процеси и явления с примери за приложението им от различни сфери на науката, техниката и технологиите;
  • да използват знания от една област и да ги пренасят и прилагат в друга, за да решат даден проблем;
  • да правят заключения, да изказват предположения и прогнози;
  • да правят логически съждения и модели и да ги прилагат в различни ситуации.

"Обучението по природни науки в нашето училище все още е ориентирано повече към усвояване на теоретичните знания и натрупването на информация, отколкото към надграждане и прилагане на теоретичните знания и умения за прилагане на практика и формирането на умения за справяне в реални ситуации, за анализ и оценка на процеси и явления в извънучилищната реална среда", пишат експертите.

Това, според тях, обяснява неумението на българските тийнейджъри да разбират, обясняват процеси и явления и да използват знанията по природни науки и приложението им в съвременния свят. Налага се изводът, че е необходим нов подход към изучаването на природните науки, който да разкрива пътя на научното познание, пишат още те.


Проблеми

Проблем на действащите учебни програми е съотношението между броя учебни часове според хорариума, големия обем от нови понятия, които трябва да се усвоят, и часовете за упражнения, които максимално могат да се проведат. Това води до „препускане” по учебния материал и недостатъчно развиване на уменията за прилагане на знанията, обясняват експертите първата си препоръка.

Те отбелязват също, че в училищната практика съществува порочен кръг, който намалява ефективността на обучението - от една страна, от учителя се иска да е стигнал до последната тема и да е преминал всички понятия до края на учебната година, а от друга, обективни причини (отсъствия, празници и др.) налагат преструктуриране на учебния материал. А то винаги е за сметка на упражнения и дейности по свързване на знания с практиката.

Експертите посочват и следния недостатък в държавните образователни изисквания и учебните програми за задължителна подготовка по предметите физика и астрономия, химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование: предвидено е обучението да бъде на най-ниските три равнища - знание, разбиране и приложение, а по-високите - анализ, синтез и оценка, липсват или са застъпени в минимална степен. Освен това ниво „приложение” в масовия случай е сведено до решаване на количествени задачи, а не до практически упражнения или решаване на качествени задачи.

Липсва единен научен подход при изучаването на предметите физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование и география и икономика, показващ единството и взаимовръзката между явленията и процесите в природата, пишат експертите и отбелязват, че в учебните програми са нарушени междупредметните връзки, което не предполага интегрирано изучаване и води до невъзможност за преподаване на явленията и процесите в цялост.

Системата на оценяване не отговаря на съвременните изисквания, категорични са те. "Тя е моментна с висока степен на случайност и фокусирана предимно към фактологичното знание и познание, като рядко се оценява способността на учениците да разбират заобикалящия ги свят в цялост".

Липсва провеждането на научен експеримент в обучението по природни науки или се свежда до демонстрация на явления или свойства на вещества и процеси, у учениците не се формират умения за четене с разбиране на текст, свързан с научни или технологични постижения или проблеми.

Предмети се изучават предимно описателно, задават се готови логически модели и алгоритми, които учениците да следват. От тях не се изисква да създават модел или стратегия за решаване на проблеми. Не се изисква да правят оценка, а заложените очаквани резултати в учебните програми са предимно на ниски познавателни равнища „описва, назовава, означава, разбира.......”.


Препоръки

Сред другите им препоръки са промяна в нормата на преподавателска заетост за учителите по природни науки (например изравняването ѝ с тази на учителите по математика, информатика и ИТ) с цел да се осигури повече време за подготовка на практически упражнения, самоподготовка, индивидуална работа с ученици и работа по проекти. Според тях е необходимо да се отпуснат целеви средства за подобряване на материално-техническата база на училищата и кабинетите по природни науки, за изграждане или възстановяване на кабинети. Обръщат внимание и на нуждата от повишаване на квалификацията на педагогическите кадри.

Учебниците също са предпоставка за проблеми, констатират те и препоръчват разработване на учебници и учебни помагала, в които съдържанието и организацията да са ориентирани към развиване на природонаучната грамотност на учениците, в които се прави връзка между природните науки, между теория и практика и се отбелязват съвременните научни открития и технологии.


Примери

Недоброто представяне на българските ученици извежда на преден план неспособността им да прилагат наученото, защото тестовите задачи, които PISA използва, са разработени така, че да пресъздават конкретна ситуация. Поставен в контекста, наподобяващ реален проблем, ученикът следва да предприеме действия за неговото решаване. За да участва успешно в съвременната икономика, за да се конкурира на пазара на труда, е необходимо той да може да се справя с проблеми, за които не са разработени правила или алгоритми.

Тестовете в PISA, с които се изследва природонаучната грамотност, съдържат въпроси с избираем (структуриран) отговор и въпроси със свободен отговор – кратък и разширен. Въпросите са комбинирани в групи, свързани с конкретен източник на информация, възпроизвеждащ реална ситуация. Скàлата съответства на различни равнища в зависимост от трудността на задачите и измерваните компетентности и е разделена на шест равнища на постижения.

Задачите от І и ІІ равнище не са сложни, формулирани са в познат контекст и изискват елементарно тълкуване на ситуацията или познаване на природните процеси и явления. Задачите от ІІІ и ІV равнище са по-сложни, решаването им изисква предимно анализ на ситуации, които са непознати за учениците. Някои изискват интегрирани познания по различни природни науки. Задачите от V и VІ равнище са най-сложни и са свързани с обяснение на ежедневни ситуации със средствата на науката, използват се познанията по природни науки в непознат контекст. Изисква се самостоятелно създаване на модели за сравнение и експериментиране и приложението им в реалния живот.

В задачите от пето и шесто равнище от скàлата на PISA по природни науки се изисква интерпретиране на комплексни и непознати данни, обясняване на ситуации от всекидневието посредством методите на науката, използване на научно познание в непознат контекст и др. За да се справят успешно, учениците трябва да съпоставят отделни елементи от информация, като извършат няколко последователни действия.

Формулирането на аргументирани заключения и представянето им по определен начин изискват критично и системно мислене, мислене чрез модели, умения за преобразуване на информация (например създаване на таблици и графики от сурови данни) и др.

Ето няколко примера от представянето на българските ученици, анализирано от екипа в Центъра за оценяване в предучилищното
и училищното образование:


Един от въпросите в задачата „Трептения“ е свързан със звуковите трептения и възприемането им от човешкото ухо. Той оценява доколко учениците имат компетентност да използват научните факти, дадени в текста, за обясняване на проблем, свързан със загубата на слуха в определен честотен диапазон на младежи, които слушат музика със слушалки повече от два часа на ден и посещават дискотека поне веднъж седмично.

Трудността е 557 точки (трето равнище в скàлата на PISA).

Изисква се учениците да покажат умения за работа с понятията звук, шум и чуваеми за човека звуци.

За да отговорят, те трябва да разграничат две характеристики на звуковата вълна – нейната честота и силата на звука. За пълен кредит на въпроса ученикът трябва да свърже тези характеристики с възприемането на звука от ухото и да даде аргументирано обяснение.

Българските ученици показват следните резултати:

PISA 2006 – пълен кредит са получили 25% от учениците, участвали в изследването, и непълен кредит – 16%;
PISA 2009 – пълен кредит са получили 24,4% от учениците и непълен кредит – 18,5%;
PISA 2012 – пълен кредит са получили 26,65% от учениците; непълен кредит – 17,6%.

Възможна причина за представянето на частично верен отговор е, че учениците не са съумели да извлекат съществената информация, позволяваща им да разпознаят проблема и да го обяснят, пишат експертите.

Въпросът изисква да се направят изводи за връзката между честотата на трептене и човешката реч. От гледна точка на изискванията на учебните програми по биология и здравно образование липсва обстоен анализ на тази връзка, заключават те и допълват, че "формираните умения да правят връзка между причина и следствие са развити в недостатъчна степен у българските ученици".

"Учениците разбират понятията, но не разбират процеса - пишат още експертите от Центъра. - Това е компетентност, която се формира на основата на процесите в по-високите когнитивни равнища, т.е. това е компетентност, проверявана в задачата, но не е заложена като очакван резултат в явен вид в учебните програми по физика и астрономия и биология и здравно образование."


Вторият въпрос към задачата „Трептения“ оценява методите за научно изследване на възприемането на механичните трептения в диапазона на звуковите честоти; способността да се установява посоката, от която идва звукът; експериментирането и проверката на хипотеза. Той изисква учениците да идентифицират проблемите, които могат да бъдат изследвани научно, да намерят ключови думи за търсене на научна информация, да откроят основните характеристики на научното изследване – експериментиране и проверка на хипотеза.

Трудността на въпроса съответства на пето равнище от скàлата (640 точки).

Разпределение на отговорите:

PISA 2006 – 25% от участвалите ученици са с пълен кредит и 8 % – с частичен кредит;
PISA 2009 – 22 % от участвалите ученици са с пълен кредит и 8 % – с частичен кредит;
PISA 2012 – 25 % с пълен кредит и 7% – с частичен кредит.

Налага се изводът, че у повече от една трета от учениците не е формирано умението да откриват връзка между идеята, която се подлага на научно изследване, и експерименталното ѝ осъществяване, пишат експертите.

Според тях една от възможните причини може да се търси в целите, заложени в държавните образователни изисквания и и УС за област „Природни науки и екология“. "В тях липсват изисквания учениците да идентифицират проблемите, които могат да бъдат изследвани научно, да намират ключови думи за търсене на научна информация, да открояват основните характеристики на научното изследване", се казва в анализа им.


Задачата „Лъжици“ от първо равнище (324 точки) показва, че у нас все още има немалък процент ученици, които се затрудняват и от задачи на най-ниското равнище.

Тя представя класическа ситуация, която се разглежда при изучаване на величините „количество топлина“ и „специфичен топлинен капацитет“. Въпросът е свързан със степента на нагряване на тела от различни вещества, които поглъщат еднакво количество топлина за едно и също време.

Верните отговори на учениците в трите изследвания са:

PISA 2006 – 82% от учениците;
PISA 2009 – 83% от учениците;
PISA 2012 – 88% от учениците.

От отговорите на учениците се вижда, че все още има ученици (не пренебрежимо малък процент), които се затрудняват от задачи дори на най-ниско равнище, отбелязват експертите и посочват, че възможната причина за това е недостатъчното отделеното време в часовете за изясняване на смисъла и значението на понятията, за обсъждане на примери и приложение на придобитите знания в реалния живот. Често изучаването на понятието се свежда само до дефиниране и използване на числената му стойност за пресмятания чрез директно заместване във формула, пишат те.


Въпрос от задача „Температура на земята“ (биологични системи), съответстващ на четвърто равнище на трудност (584 т.) изисква учениците да посочат друг начин, освен дадения в текста, по който унищожаването на горите влияе върху повишаването на количеството на въглероден диоксид в атмосферата.

Отговорът изисква ученикът да комбинира знания от различни области (биология и химия) на природните науки, като ги приложи в конкретна ситуация. Необходимо е да се направи връзка между процеса фотосинтеза и необходимия за нея въглероден диоксид (СО2).

Резултатите на българските ученици, получили пълен кредит, са:

PISA 2006 – 24% от учениците в изследването;
PISA 2009 – 22% от учениците;
PISA 2012 – 21,55% от учениците.

Резултатите показват, че учениците не се справят със задачи от високите равнища от скалата на PISA, а именно в уменията и компетентността за обяснение на ежедневни ситуации със средствата на науката, използването на познанията по природни науки в непознат контекст.

Тези резултати могат да се обяснят с факта, че в учебните програми по отделните предмети от КОО „Природни науки и екология“ (физика и астрономия, химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование) липсва научен подход за единство и взаимовръзки при изучаването на отделните науки, нарушени са междупредметните връзки и това прави невъзможно преподаването на природните явления и процеси в цялост.


Задачата „Векът на пластмасата“ е от съдържателни области технологии и физични системи. Състои се от три въпроса.

Въпрос 1 от задачата е с избираем отговор от област технологии и е от четвърто равнище на трудност (584 точки). За да получат пълен кредит, учениците трябва да използват резултати от изпитания на нов пластмасов материал и да преценят, отговаряйки с „Да“ или „Не“, дали материалът е подходящ за изработването на три изделия, често срещани в бита.

Компетентността използване на научни доказателства означава учениците да тълкуват научни данни, да правят заключения и предположения, да доказват и мотивират заключения, да познават социалните последствия от научните постижения и технологичното развитие, т.е. да имат знания за наука (научни методи и обяснения) и да познават специфичните научни теми.

За да получат пълен кредит точки на задачата, от учениците се изисква да използват данни за качествата на материалите и да предвидят възможностите за приложение на тези материали. За правилното решаване на задачата е необходимо учениците да направят анализ и оценка на качествата на материалите и в резултат на това да направят заключение.

Процентът на учениците с пълен кредит е:

PISA 2006 – 26%;
PISA 2009 – 27%;
PISA 2012 – 30% от учениците, участвали в изследването, грешни отговори са дали 67% от учениците, а 1,5% не отговорят на въпроса.

Това показва, че учениците не умеят да свързват основни характеристики на материалите (физични свойства, устойчивост на различни въздействия и опасност за здравето) с основни изисквания към качествата на изделия, които могат да се изработят
от тях.

Макар и заложена като очакван резултат, връзката между свойствата на изучаваните вещества и областите на тяхното приложение не се разкрива в достатъчна степен пред учениците. Вероятна причина е липсата на достатъчно време поради големия обем на задължителния за преподаване теоретичен материал.

Очевидно е и че използването на познания от различни области на природните науки и технологиите затруднява по-голямата част от учениците и показва слабости и пропуски в използването на междупредметните връзки в преподаването на свойствата на веществата, както и липсата на практическа насоченост в обучението.


Задача „Слънчеви панели“ е от съдържателна област Земя и Космос и се състои от три въпроса с избираем отговор. Въпрос №1 оценява компетентността научно обясняване на явление, той е от второ равнище (410 точки). От учениците се изисква да използват директно дадена информацията от текст и данни от графика, за да отговорят на въпрос.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 64% от учениците;
PISA 2009 – 61% от учениците;
PISA 2012 – 63,4%, грешни отговори дават 24,7% от учениците, а 8,2% не отговорят на въпроса.

Резултатите показват постоянност в постиженията на българските ученици в справянето им със задачите от второ равнище от скалата на PISA, там, където работят в познат контекст и се изисква елементарно тълкуване на ситуацията или познаване на природните процеси и явления. Не е за пренебрегване и фактът, че 11% от учениците не умеят да извличат информация от текст.

Задачата „Островът на пингвините“ е съставена от четири въпроса – два с избираем отговор и два със свободен отговор. Оценяваните компетентности са: използване на научни факти за обясняване, научно обясняване на явления и разпознаване на научен проблем.

Въпрос №1 от задачата е с избираем отговор. Оценява се компетентността за използване на научни факти за обясняване. Трудността му съответства на четвърто равнище (576 точки).

От учениците се изисква да изберат верния отговор от четири възможности, преценявайки кое е вярното заключение за разположението на гнезда на пингвини, за да е успешно размножаването им. За да изберат правилния отговор, учениците трябва да използват информацията в текста и от приложената таблица и да направят аргументирано заключение.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 29%;
PISA 2009 – 31%;
PISA 2012 – 34,3% от учениците; грешни отговори дават 61,4% от учениците; 4,3% от учениците не отговорят на въпроса.

Резултатите са показателни за това, че все още голям процент от българските ученици се затрудняват да следват логически схеми и да открояват съществени от несъществени данни, необходими за заключение/извод/предположение.

Въпрос №2 е с избираем отговор. Оценяват се компетентността за научно обясняване на природни процеси и явления. Съответства на четвърто равнище на трудност (592 точки). От учениците се изисква да обяснят намаляването на броя на пингвините за посочен период въз основа на информацията от текста на задачата.

Пълен кредит получават:
PISA 2006 – 37% от учениците, участвали в изследването;
PISA 2009 – 37% от учениците, участвали в изследването;
PISA 2012 – 35,5% , грешни отговори дават 35,2%, а 26,6% не са дали отговор.

Резултатите в трите изследвания остават почти непроменени през годините и показват слабо формираната природонаучна грамотност на учениците и недостатъчно добре формирани умения и компетентности, които да им позволят да се справят със
задачите над трето равнище от скалата на PISA. По-голямата част от учениците се затрудняват да обяснят причината за дадено явление – в случая нарастването на населението, което променя жизнената среда на пингвините и влияе на броя им, а също
толкова голяма част, дали грешен отговор, дори са се насочили към факти, които нямат връзка с поставения въпрос.

Въпрос №3 към задачата е със свободен отговор. Оценява се компетентността за използване на научни факти за обясняване на природни процеси и явления и е от пето равнище на трудност (653 точки).

От учениците се изисква да отговорят и да се обосноват дали данните от таблица са достатъчни, за да се направи обоснован извод. За получаване на пълен кредит учениците трябва да анализират дадената информация (дадени са броят на снесените яйца и на оцелелите малки за две години) и да установят, че са им необходими повече данни, за да направят заключение (за по-дълъг период или за промяна в условията на острова).

Задачата е на високо познавателно равнище и изисква да се направи заключение при недостатъчна информация.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 25% от учениците;
PISA 2009 – 24% от учениците, участвали в изследването;
PISA 2012 – 18%, грешни отговори дават 49%, а 29% от учениците не отговарят на въпроса.

По-голямата част от българските ученици не се справят с оценката на наличната информация от гледна точка на нейната пълнота и изчерпателност и не могат да вземат решение за подкрепа или не на извода, който е направен. Немалък е и процентът на
учениците, които не са дали отговор на задачата.

Прави впечатление снижаването на резултатите на учениците. Тези резултати потвърждават направения вече извод, че учениците нямат добре формирани умения и компетентности за анализ на данни, определяне на основни характеристики и оценка на резултатите, за да се направи обоснован извод. Налага се изводът, че е необходима целенасочена работа в часовете по природни науки и решаване на задачи, подпомагащи формирането на умения и компетентност за анализ, синтез и оценка.


Задача „Различен климат” се състои от три въпроса, като един е със свободен отговор и два въпроса с избираем отговор. Оценяваната компетентност е използване на научни факти за обясняване на природни процеси и явления. Въпросите са от съдържателна област Земя и Космос.

Въпрос №1 от задачата е със свободен отговор и е с трудност от трето равнище (500 точки). От ученика се изисква да анализира графика, на която са представени измененията на две величини – средномесечна сума на валежите и средна температура в
продължение на една година, и на основата на данните накратко да характеризира климата на определен град.

Отговорите на българските ученици са:

PISA 2006 – 22% от учениците с пълен кредит, 19% с частичен кредит;
PISA 2009 – 20,5% от учениците с пълен кредит, 20% с частичен кредит;
PISA 2012 – 26% с пълен кредит, 19% с частичен кредит, с грешни отговори – 29,5% от учениците, и 24% не са дали отговор на въпроса.

Въпрос 3 е с избираем отговор. Има трудност от четвърто равнище (612 точки). От ученика се изисква да избере твърдението, което най-добре обяснява разликите в климата на два града, които имат приблизително еднаква географска ширина, но различно местоположение, и влиянието на океана върху конкретния климат и температурните промени.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 36% от българските ученици;
PISA 2009 – 35% от българските ученици;
PISA 2012 – 34%, грешни отговори дават 56,2%, а 8,7% не отговорят на въпроса.

Прави впечатление в резултатите на трети въпрос, че учениците не притежават умения за работа с ясно формулирани модели за действие в комплексни ситуации, които изискват правене на предположения. Около две трети от тях не умеят да избират и комбинират различни начини за представяне на информацията и да ги пренасят върху реални ситуации. Резултатите пряко кореспондират с българските учебни програми по природни науки, защото за правилен отговор на въпрос 3 освен знания по география се изискват и знания по физика – познаването на същността на величината специфичен топлинен капацитет и нейното значение. В контекста на въпроса големият топлинен капацитет на водата определя по-бавното нагряване и охлаждане на водата и от там – по-мекия климат на крайбрежните райони.

Изучаването на понятието специфичен топлинен капацитет често е само на ниво дефиниция и използването му е механично и се свързва само с участието му като числена стойност в количествени пресмятания на приета или отдадена топлина от тяло.

Данните показват, че използването на интердисциплинарен подход между география и физика и другите природни науки все още е рядкост в преподаването в българското училище.


Задача „Горски пожари” се състои от три въпроса с избираем отговор.

Въпрос №2 е с трудност от трето равнище (515 точки). От ученика се изисква да предвиди как ще се разпространи пожар при дадена посока на вятъра, за да вземе решение кое населено място да се евакуира първо.

Верен отговор дават:

PISA 2009 – 45% от българските ученици;
PISA 2012 – 46%, грешни отговори дават 48%, а 2,8% от учениците не са дали отговор на въпроса.

Въпросите към задачата нямат пряка връзка с учебното съдържание по конкретен предмет от природните науки, но до верния отговор би могло да се достигне, след като ученикът приложи математически модел за намиране на векторна сума (скоростта на вятъра като насочена отсечка в зависимост от посоката му и намиране на векторната сума на две насочени отсечки), да прецени кой от градовете трябва да бъде евакуиран.

Задачата е добър пример за приложението на математическите модели (вектори и скоростта като векторна величина) в реални ситуации и оценяване на резултатите. Такова разглеждане е извън действащата програма по физика и астрономия (задължителна подготовка) и останалите природни науки и учениците очаквано не могат да се справят.

Задача „Готвене на открито” включва два въпроса от област физични системи. Първият е с избираем отговор и е от трето равнище (518 точки). Учениците трябва да отговорят на въпрос, свързан с продукт, който се отделя при горене на дърва и на газ (пропан-бутан).

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 41% от учениците;
PISA 2009 – 38% от учениците;
PISA 2012 – 36%; грешни отговори дават 59,8%, а 2,3% не отговорят на въпроса.

Анализът показва, че учениците не познават източника, от който се получават сажди при горенето. 33% от учениците посочват, че това е самият пламък, а за 20% от отговорилите това е въздухът. Всъщност може да се каже, че учениците не познават причината, поради която се получават сажди, и не я свързват с изгарянето на въглеводородосъдържащи горива.


Задача „Изчезването на динозаврите” се състои от три въпроса с избираем отговор от област Земя и Космос.

Въпрос №1 е с избираем отговор и е с трудност от шесто равнище (725 точки). Оценява се компетентността за използване на научни данни и доказателства. От учениците се очаква да анализират факти и да ги оценят във връзка с две изказани хипотези за изчезването на динозаврите. Фактите и хипотезите са дадени в табличен вид. Учениците трябва да отговорят коя от хипотезите (или и двете) подкрепя всеки от трите факта.

Пълен кредит получават:

PISA 2006 – 8% от учениците;
PISA 2009 – 10,4% от учениците;
PISA 2012 – 10,6% от учениците. Грешни отговори дават 81,7%, е 5,1% не са решавали въпроса.

Въпросът е затруднил преобладаващата част от изследваните български ученици, което може да се обясни с това, че въпросът оценява компетентност за използване на научни факти за обяснение. Тези умения и компетентности почти не са или са слабо застъпени в обучението по природни науки в българското училище. Голяма част от грешните отговори се дължат на неумението на учениците да направят вярно логическо заключение от формулираните в условието на въпроса твърдения.

599
Всички теми / Re: Сребърната вода
« -: Февруари 20, 2018, 03:48:45 pm »
Пратиха ми канала на Vlado Bo в YouTube! Има видеота вътре с български субтитри, не знам дали са правени от него или не, но става :)









600
Всички теми / Re: Мизериите на църквата
« -: Февруари 19, 2018, 05:33:02 pm »
...Искаме да се преразгледа този процес, Левски да бъде оневинен, че е убиец, защото, ако си спомняте, когато се искаше канонизирането му, от църквата имаше контрааргумент, че той е извършил убийство, заяви лидерът на "Атака". По думите му това петно, лепнато върху паметта на Левски, трябва да бъде изчистено.

От партия "Атака" поднесоха венец на паметника на Васил Левски в столицата по повод 145 години от неговата гибел. Много хора, сред които ученици, се редят на опашка в дъжда, за да положат цветя и да почетат паметта на Апостола на свободата...


Източник: OFFNews.bg



Волен Сидеров може да е презряно куче, но ние не подбираме аргументите според чистотата на името, от което идват, а според тяхната логическа и обективна обоснованост. По същия начин ползвахме и материал от отблъскващата "Стражева кула" на йеховистите, без да си затваряме очите за уместно използваната истинност.


Въпросът е наистина добър.


  • Наистина ли църквата има каквато и да е активна роля в съдбините на българския народ? Или по-скоро има сериозен дефект в образованието и по-конкретно в невежия даскалски подход към историческите науки?
  • Дали е била проведена изчерпателна процедура и изследване фактологичното минало на дядо Добри, за да се провери дали не е убил някого в неговите тъмни дни като уличник, преди да бъде канонизиран за светец?
  • Нима Св. Георги не е бил редовен войник в римската армия на император Диоклециан и не се е славел като доказал се пълководец? Нима не е канонизиран за светец, тъй като е бил убит поради застъпничество за христовата вяра? Има ли проблем в идеологията на Васил Левски, която коренно се различава от тази на Св. Георги?


Църквата атакува светската власт заради Априлското въстание. Пловдивският митрополит Николай се обяви срещу честването на бунта в Панагюрище на 1 май, защото на същия ден православната църква празнува Великден. В отговор кметът на града заяви, че 40-годишната традиция е зарята за въстанието да се провежда на 1 май. 

Пловдивският митрополит Николай не пожела да говори с медиите, а реши да изложи вижданията си в писмо. В него той заявява, че ако кметът не го послуша, няма да позволи на нито един пловдивски свещеник да служи за годишнината от Априлското въстание. В позицията си казва, че на Великден е недопустимо провеждането на каквито и да е други празници и че не трябва да се отклонява съзнанието на вярващите от Възкресение Христово.

Честването на Великден и Априлското въстание на една дата не е прецедент за Панагюрище – това се е случило през 2005 година. Според историците въстанието не е събитие, което трябва на всяка цена да се отбелязва в точно определен ден.


Източник: Nova.bg



Каква е причината за светец скоропостижно да се канонизира един уличник, придобил слабоумие в следствие на физически удар по главата и напреднала възраст, а десетки години наред да се спъва канонизирането на един световно доказан борец за свободата на хората, над което едва ли може да има по-висш идеал?

Какви са коренните разлики между образите и каузите на дядо Добри и Васил Левски? Нека поръзсъждаваме известно време, преди да споделим изводите си.



Страници: 1 ... 37 38 39 [40] 41 42 43 ... 73