Към българския превод





I am now going to delve deep into a subject that is near and dear to my heart and it really saddens me to have to bring some of this information to you as I tarnished some heroes of mine as I researched this. I have had many long nights as I try to wade through all of the information available. Let me be clear from the beginning, I will probably tell you some things about your musical icons that you wish you never knew. Your first reaction will probably be to get angry with me and assume I hate your hero and am making these terrible things up. Next, many people will demand proof, a smoking gun, a confession or the like. Unfortunately, the entire purpose of MK ULTRA is to be undetected and if anyone gets wise to the plan, people die and witnesses disappear. When you are dealing with covert operations there are no smoking guns, only coincidence, which of course, doesn’t exist. Coincidence is simply another name for clues that point you in the right direction. Once you find a person of interest and follow their trail, the “coincidences” start popping off the charts. Everything that I am writing about has never been officially “proven” to be true and probably never will be, covert operations are rarely acknowledged publicly. If you find yourself unable to continue then just leave and Once you have moved passed this stage of anger, come on back and read this again with a more open mind. The story is amazing but unlike the lies you have been fed, all of this actually begins to make sense as the things we never knew were related start to become connected. Remember, don’t kill the messenger, I’m only here to enlighten.


We are about to embark upon a musical journey that starts in Southern California but has it’s roots in something far more sinister. After WWII the USA imported most of the top Nazi scientists (including Mengele Aka Dr. Green) into America in Operation Paperclip where they were all given new names and aliases. Following this influx of Nazi scientists, NASA was created to test the Nazi rockets and the CIA created project MK ULTRA among other projects which used Nazi techniques of brutal torture and drugs to basically fracture a person’s personality and control the multiple personalities they created. Through trial and error this technique has been perfected since the 1940′s here in America. Secretly, the CIA/FBI (et al) have created underground programs to basically infiltrate a certain part of society and drive their agenda into the minds of America. If the CIA could create and control the most popular musicians of the day, they could effectively get their message across to the youth without anyone being the wiser. In fact, only by paying close attention to the players on the periphery can you begin to see the veil of deception that has been thrown like a fishing net into the sea of humanity.




In the 1950′s we now know that MK ULTRA set up shop at Cornell University and used torture, electroshock and LSD to experiment on mostly unwilling subjects. The head of these MK ULTRA operations at Cornell University was Albert Baez. He had a daughter named Joan Baez who became a famous musician and admitted that her father ritually abused her as a child. Of course, now we know that most ritual abuse is simply the preferred method of mind control and seeing that her father was head of MK ULTRA operations at Cornell and the fact that she was abused means that more than likely she was a puppet of the CIA regime. She may remember the abuse but she remembers nothing of the many personalities that splintered off from this abuse. We know for a fact that the father of Joan Baez was involved with MK ULTRA at Cornell and we also know for a fact that she claims to have been ritually abused by her father. We also know that she went on to become a famous and very influential musician and activist in her later years.

In the late 1950′s a young psychology student was doing well at Cornell and apparently fell into the favor of Mr. Baez and his cohorts. For, you see, after graduating near the top of his class in 1959, instead of pursuing his budding career in psychology, he threw it all away and moved out west in the hopes of being a famous musician. He was Peter Yarrow of Peter, Paul and Mary and he not only went on to become a famous musician with a psychology degree from MK ULTRA university but he also wrote the children’s song “Puff the Magic Dragon” which speaks of paper, puffs and make believe lands but isn’t about drugs. Much like Joan Baez, Peter Yarrow follows up his musical career with social activism.


But there is something bigger brewing in the southern California neighborhood of Laurel Canyon which is located in the Hollywood Hills. With it’s tree covered winding roads it’s really a self contained neighborhood all to itself. Beginning in the early 1960′s, many very famous things started right here in this tiny, hidden community. Musicians from all over the USA, Canada and England moved to the Laurel Canyon area and set up shop. However, the strange thing about all of this is why they chose Southern California.

“All these folks gathered nearly simultaneously along the narrow, winding roads of Laurel Canyon. They came from across the country – although the Washington, DC area was noticeably over-represented – as well as from Canada and England. They came even though, at the time, there wasn’t much of a pop music industry in Los Angeles. They came even though, at the time, there was no live pop music scene to speak of. They came even though, in retrospect, there was no discernable reason for them to do so.

It would, of course, make sense these days for an aspiring musician to venture out to Los Angeles. But in those days, the centers of the music universe were Nashville, Detroit and New York. It wasn’t the industry that drew the Laurel Canyon crowd, you see, but rather the Laurel Canyon crowd that transformed Los Angeles into the epicenter of the music industry. To what then do we attribute this unprecedented gathering of future musical superstars in the hills above Los Angeles? What was it that inspired them all to head out west? Perhaps Neil Young said it best when he told an interviewer that he couldn’t really say why he headed out to LA circa 1966; he and others “were just going like Lemmings.”


One of the earliest on the Laurel Canyon/Sunset Strip scene is Jim Morrison, the enigmatic lead singer of The Doors. Jim will quickly become one of the most iconic, controversial, critically acclaimed, and influential figures to take up residence in Laurel Canyon. Curiously enough though, the self-proclaimed “Lizard King” has another claim to fame as well, albeit one that none of his numerous chroniclers will feel is of much relevance to his career and possible untimely death: he is the son of Admiral George Stephen Morrison.

And so it is that, even while the father is actively conspiring to fabricate an incident that will be used to massively accelerate an illegal war, the son is positioning himself to become an icon of the ‘hippie’/anti-war crowd. Nothing unusual about that, I suppose. It is, you know, a small world and all that. And it is not as if Jim Morrison’s story is in any way unique.

According to Wiki: “George Stephen Morrison (January 7, 1919 – November 17, 2008) was a Rear Admiral and naval aviator in the United States Navy. Morrison was commander of the U.S. naval forces in the Gulf of Tonkin during the Gulf of Tonkin Incident of August 1964, which set off what is known as the Vietnam War. He was the father of the late Jim Morrison, the lead singer of the rock band The Doors”




During the early years of its heyday, Laurel Canyon’s father figure is the rather eccentric personality known as Frank Zappa. Though he and his various Mothers of Invention line-ups will never attain the commercial success of the band headed by the admiral’s son, Frank will be a hugely influential figure among his contemporaries. Ensconced in an abode dubbed the ‘Log Cabin’ – which sat right in the heart of Laurel Canyon, at the crossroads of Laurel Canyon Boulevard and Lookout Mountain Avenue – Zappa will play host to virtually every musician who passes through the canyon in the mid- to late-1960s. He will also discover and sign numerous acts to his various Laurel Canyon-based record labels. Many of these acts will be rather bizarre and somewhat obscure characters (think Captain Beefheart and Larry “Wild Man” Fischer), but some of them, such as psychedelic rocker cumshock-rocker Alice Cooper, will go on to superstardom.

Given that Zappa was, by numerous accounts, a rigidly authoritarian control-freak and a supporter of U.S. military actions in Southeast Asia, it is perhaps not surprising that he would not feel a kinship with the youth movement that he helped nurture. And it is probably safe to say that Frank’s dad also had little regard for the youth culture of the 1960s, given that Francis Zappa was, in case you were wondering, a chemical warfare specialist assigned to – where else? – the Edgewood Arsenal. Edgewood is, of course, the longtime home of America’s chemical warfare program, as well as a facility frequently cited as being deeply enmeshed in MK-ULTRA operations. Curiously enough, Frank Zappa literally grew up at the Edgewood Arsenal, having lived the first seven years of his life in military housing on the grounds of the facility. The family later moved to Lancaster, California, near Edwards Air Force Base, where Francis Zappa continued to busy himself with doing classified work for the military/intelligence complex. His son, meanwhile, prepped himself to become an icon of the peace & love crowd. Again, nothing unusual about that, I suppose.

Zappa’s manager, by the way, is a shadowy character by the name of Herb Cohen, who had come out to L.A. from the Bronx with his brother Mutt just before the music and club scene began heating up. Cohen, a former U.S. Marine, had spent a few years traveling the world before his arrival on the Laurel Canyon scene. Those travels, curiously, had taken him to the Congo in 1961, at the very time that leftist Prime Minister Patrice Lumumba was being tortured and killed by our very own CIA. Not to worry though; according to one of Zappa’s biographers, Cohen wasn’t in the Congo on some kind of nefarious intelligence mission. No, he was there, believe it or not, to supply arms to Lumumba“in defiance of the CIA.” Because, you know, that is the kind of thing that globetrotting ex-Marines did in those days

Making up the other half of Laurel Canyon’s First Family is Frank’s wife, Gail Zappa, known formerly as Adelaide Sloatman. Gail hails from a long line of career Naval officers, including her father, who spent his life working on classified nuclear weapons research for the U.S. Navy. Gail herself had once worked as a secretary for the Office of Naval Research and Development (she also once told an interviewer that she had “heard voices all [her] life”). Many years before their nearly simultaneous arrival in Laurel Canyon, Gail had attended a Naval kindergarten with “Mr. Mojo Risin’” himself, Jim Morrison (it is claimed that, as children, Gail once hit Jim over the head with a hammer). The very same Jim Morrison had later attended the same Alexandria, Virginia high school as two other future Laurel Canyon luminaries – John Phillips and Cass Elliott.

Anyway, let’s move on to yet another of Laurel Canyon’s earliest and brightest stars, Mr. Stephen Stills. Stills will have the distinction of being a founding member of two of Laurel Canyon’s most acclaimed and beloved bands: Buffalo Springfield, and, needless to say, Crosby, Stills & Nash. Before his arrival in Laurel Canyon, Stephen Stills was (*yawn*) the product of yet another career military family. Raised partly in Texas, young Stephen spent large swaths of his childhood in El Salvador, Costa Rica, the Panama Canal Zone, and various other parts of Central America – alongside his father, who was, we can be fairly certain, helping to spread ‘democracy’ to the unwashed masses in that endearingly American way. As with the rest of our cast of characters, Stills was educated primarily at schools on military bases and at elite military academies. Among his contemporaries in Laurel Canyon, he was widely viewed as having an abrasive, authoritarian personality. Nothing unusual about any of that, of course, as we have already seen with the rest of our cast of characters.

There is, however, an even more curious aspect to the Stephen Stills story: Stephen will later tell anyone who will sit and listen that he had served time for Uncle Sam in the jungles of Vietnam. These tales will be universally dismissed by chroniclers of the era as nothing more than drug-induced delusions. Such a thing couldn’t possibly be true, it will be claimed, since Stills arrived on the Laurel Canyon scene at the very time that the first uniformed troops began shipping out and he remained in the public eye thereafter. And it will of course be quite true that Stephen Stills could not have served with uniformed ground troops in Vietnam, but what will be ignored is the undeniable fact that the U.S. had thousands of ‘advisers’ – which is to say, CIA/Special Forces operatives – operating in the country for a good many years before the arrival of the first official ground troops. What will also be ignored is that, given his background, his age, and the timeline of events, Stephen Stills not only could indeed have seen action in Vietnam, he would seem to have been a prime candidate for such an assignment. After which, of course, he could rather quickly become – stop me if you’ve heard this one before – an icon of the peace generation.

Another of those icons, and one of Laurel Canyon’s most flamboyant residents, is a young man by the name of David Crosby, founding member of the seminal Laurel Canyon band the Byrds, as well as, of course, Crosby, Stills & Nash. Crosby is, not surprisingly, the son of an Annapolis graduate and WWII military intelligence officer, Major Floyd Delafield Crosby. Like others in this story, Floyd Crosby spent much of his post-service time traveling the world. Those travels landed him in places like Haiti, where he paid a visit in 1927, when the country just happened to be, coincidentally of course, under military occupation by the U.S. Marines.

But David Crosby is much more than just the son of Major Floyd Delafield Crosby. David Van Cortlandt Crosby, as it turns out, is a scion of the closely intertwined Van Cortlandt, Van Schuyler and Van Rensselaer families. And while you’re probably thinking, “the Van Who families?,” I can assure you that if you plug those names in over at Wikipedia, you can spend a pretty fair amount of time reading up on the power wielded by this clan for the last, oh, two-and-a-quarter centuries or so. Suffice it to say that the Crosby family tree includes a truly dizzying array of US senators and congressmen, state senators and assemblymen, governors, mayors, judges, Supreme Court justices, Revolutionary and Civil War generals, signers of the Declaration of Independence, and members of the Continental Congress. It also includes, I should hasten to add – for those of you with a taste for such things – more than a few high-ranking Masons. Stephen Van Rensselaer III, for example, reportedly served as Grand Master of Masons for New York. And if all that isn’t impressive enough, according to the New England Genealogical Society, David Van Cortlandt Crosby is also a direct descendant of ‘Founding Fathers’ and Federalist Papers’ authors Alexander Hamilton and John Jay.

Another shining star on the Laurel Canyon scene, just a few years later, will be singer-songwriter Jackson Browne, who is – are you getting as bored with this as I am? – the product of a career military family. Browne’s father was assigned to post-war ‘reconstruction’ work in Germany, which very likely means that he was in the employ of the OSS, precursor to the CIA. As readers of my “Understanding the F-Word” may recall, U.S. involvement in post-war reconstruction in Germany largely consisted of maintaining as much of the Nazi infrastructure as possible while shielding war criminals from capture and prosecution. Against that backdrop, Jackson Browne was born in a military hospital in Heidelberg, Germany. Some two decades later, he emerged as … oh, never mind.

Let’s talk instead about three other Laurel Canyon vocalists who will rise to dizzying heights of fame and fortune: Gerry Beckley, Dan Peek and Dewey Bunnell. Individually, these three names are probably unknown to virtually all readers; but collectively, as the band America, the three will score huge hits in the early ‘70s with such songs as “Ventura Highway,” “A Horse With No Name,” and the Wizard of Oz-themed “The Tin Man.” I guess I probably don’t need to add here that all three of these lads were products of the military/intelligence community. Beckley’s dad was the commander of the now-defunct West Ruislip USAF base near London, England, a facility deeply immersed in intelligence operations. Bunnell’s and Peek’s fathers were both career Air Force officers serving under Beckley’s dad at West Ruislip, which is where the three boys first met.

We could also, I suppose, discuss Mike Nesmith of the Monkees and Cory Wells of Three Dog Night (two more hugely successful Laurel Canyon bands), who both arrived in LA not long after serving time with the U.S. Air Force. Nesmith also inherited a family fortune estimated at $25 million. Gram Parsons, who would briefly replace David Crosby in The Byrds before fronting The Flying Burrito Brothers, was the son of Major Cecil Ingram “Coon Dog” Connor II, a decorated military officer and bomber pilot who reportedly flew over 50 combat missions. Parsons was also an heir, on his mother’s side, to the formidable Snively family fortune. Said to be the wealthiest family in the exclusive enclave of Winter Haven, Florida, the Snively family was the proud owner of Snively Groves, Inc., which reportedly owned as much as 1/3 of all the citrus groves in the state of Florida.




And so it goes as one scrolls through the roster of Laurel Canyon superstars. What one finds, far more often than not, are the sons and daughters of the military/intelligence complex and the sons and daughters of extreme wealth and privilege – and oftentimes, you’ll find both rolled into one convenient package. Every once in a while, you will also stumble across a former child actor, like the aforementioned Brandon DeWilde, or Monkee Mickey Dolenz, or eccentric prodigy Van Dyke Parks. You might also encounter some former mental patients, such as James Taylor, who spent time in two different mental institutions in Massachusetts before hitting the Laurel Canyon scene, or Larry “Wild Man” Fischer, who was institutionalized repeatedly during his teen years, once for attacking his mother with a knife (an act that was gleefully mocked by Zappa on the cover of Fischer’s first album). Finally, you might find the offspring of an organized crime figure, like Warren Zevon, the son of William “Stumpy” Zevon, a lieutenant for infamous LA crimelord Mickey Cohen.”[/i]

Подробно описание на изобретението

Настоящото изобретение осигурява нов вид къртач, който използва ултразвукови и/или звукови вибрации, за да захранва удрящото сечиво за натрошаване на относително чупливи повърхности като камъни и бетон. Новият къртач, разкрит тук, използва удрящ механизъм, който натрошава чупливите структури, без да причинява щети на вградените гъвкави / ковки материали и структури. Освен това, новият къртач генерира минимални обратни пулсации, които се разпространяват назад към корпуса, и се нуждае от прилагане на ниска аксиална сила или сила за държане. В резултат, той позволява употреба съвместно с олекотени платформи като онези, осигурявани от определени роботи и роувъри в космическите мисии и също така елиминира рисковете от нараняване на оператора. Настоящото изобретение осигурява реализации, при които дръжката или корпуса на къртача остава на практика свободна от вибрации по време на опериране. Освен това, апаратите на изобретението са значително по-тихи от пневматичните системи, което позволява употребата в жилищни квартали дори и в късните часове или уикендите, при минимално обезпокояване на живущите. Най-вече, изобретението осигурява варианти за къртачи, които правят звуците нечуваеми за обикновените човешки уши, тоест, ултразвукови честоти.


Относно ФИГ. 1, описва се базово устройство на изобретението. В една реализация, ултразвуков / звуков апарат 10 се представя като ново поколение къртач. Апаратът 10 включва задвижващо устройство 12 за генериране на импулси, и удрящо устройство 14 на далечния край на апарата за разтрошаване на целта. Задвижващото устройство е ултразвуков трансдюсер, който обичайно включва задна опора (не е показана), пиезоелектрична купчина 16 и рог 18, който усилва разместването, генерирано от купчиата. Пиезоелектричната купчина 16 е способна да генерира вибрации с ултразвукова честота. Според един вариант на изобретението, по избор е осигурена свободно осцилираща маса, за да осцилира между задвижващото устройство 12 и удрящото устройство 14, с цел да намали честотите на ударите от апарата. В тази точно реализация, илюстрирана на ФИГ. 1, евентуалната маса 30 се намира в цилиндричен корпус 20, но не е видима на ФИГ. 1. Удрящото устройство 14 е частта, която доставя удара в целта. То може да е от кой да е материал с достатъчна здравина, като метали и керамики, и може да приема разнообразие от форми, като онези, приличащи на сечива за пробиване. Принципно, удрящото устройство е твърдо. В реализация, която е за предпочитане, по форма то напомня на длето / секач със страни, които се заострят към далечния край. Чифт дръжки 22 се осигуряват по избор. В реализацията, показана на ФИГ. 1, дръжките 22 са монтирани на корпус 62, който затваря пиезоелектричната купчина 16.




ФИГ. 2 илюстрира алтернативна реализация, при която пиезоелектричната купчина 16, която съставлява голяма част от масата на апарата 10, е изместена към средата на апарата 10, така че дръжките 22 отвън на купчината са позиционирани на по-балансирано място. Както е показано на ФИГ. 2, рогът 18 може да включва стесняваща се ос за ефективно усилване на вибрациите.




Относно ФИГ. 3, където се показва разрез на апарат 10 от изобретението,задвижващото устройство действа на резонансната честота на пиезоелектричната купчина 16, и един или повече стресови болтове 24 придържат купчината в компресия, за да предотвратят фрактурата им по време на операция. Захранването не е показано тук, и може да бъде батерия или източник на AC ток. Както е добре известно, пиезоелектричният материал може да преобразува приложено електрическо поле в пространствена механична промяна. При електрически полета, приложени на високи честоти, даден пиезоелектрически материал може да произведе пространствена промяна (или вибрация) в съответно висока честота. За да се оперират големи удрящи устройства, се използва високомощно пиезоелектрично задвижващо устройство. Задната подпора 26 помага да се поддържа разпространяване напред на вибрациите, генерирани от задвижващото устройство. Рогът 18 усилва вибрациите, създадени от купчината 16, стига контактната зона между купчина 16 и рог 18 да е по-голяма от контактната зона между рог 18 и удрящо устройство 14. До този момент е за предпочитане рог 18 да бъде стъпаловиден, но може и да бъде с други геометрични форми, включително стесняващ се (скосен) или експоненциален. Купчина 16, рог 18 и удрящо устройство 14 може да са скачени едно с друго по конвенционален начин. В една реализация, удрящо устройство 14 и рогът 18 са изработени като едно цяло парче. Купчината 16 представлява множество от пиезоелектрични сегменти, всеки от който е разположен между два електрода. Задвижващото поле може да се приложи като електрически потенциал между два електрода, разположени от всяка страна на даден пиезоелектричен сегмент. По този начин може да се получи забележителен ответен отговор, като се използва относително нисък потенциал през кой да е индивидуален пиезоелектричен сегмент.

По време на функциониране, удрящото устройство 14 вибрира с ултразвукови или звукови честоти. В една реализация, удрящото устройство 14 е твърдо свързано с рог 18. В резултат, то вибрира на практика на същата ултразвукова или звукова честота като задвижващото устройство, например, между около 20 kHz и 40 kHz. В друга реализация, удрящо устройство 14 е свързано с рог 18 по такъв начин, че удрящото устройство може да се премахне и да се замени с друго удрящо устройство. Ударът, доставян от удрящото устройство, обикновено представлява мъничко отместване, но на по-висока честота, и предизвиква разпадане на структурата на крехките цели като лед, тухли и камъни. Ударът не предизвиква значими щети на относително гъвкавите или ковки структури, включително дърво, пластмаса и метал. Нито пък причинява болка, когато ударът попада върху човешките тъкани, когато контактът е моментен.




Сега относно ФИГ. 4, според един вариант на изобретението, ултразвуковият апарат 10 може също така да включва свободно осцилираща маса 30, която се оттласква между върха на рога 18 и сечащото удрящото устройство 14. В резултат, удрящото устройство 14 вибрира счестота, която е по-ниска от резонансната честота на задвижващото устройство, обикновено със звукова честота, въпреки че масата и удрящото устройство може да се подберат да бъдат достатъчно леки структури и пространството между масата и удрящото устройство да е така фиксирано, че удрящото устройство да може все още да вибрира с ултразвукова честота, въпреки че ще е по-ниска от оригиналната, излъчвана от задвижващото устройство. В друга реализация, удрящото устройство вибрира с оперативна честота между около 5 kHz и 10 kHz. Ударът от свободно осцилиращата маса създава стресови пулсации, които се разпространяват до контактната повърхност между удрящото устройство и целевата повърхност, върху която е поставен къртачът. Целта, например камък, се начупва на мястото на удара, когато оптималният срес на струтурата му при контактната зона между камъка и секача се надвиши.

Патент US 6,617,760, издаден на Питърсън и екип, описва детайли относно свободно осцилиращата маса и е включен тук в неговата цялост. Има много начини да се инкорпорира една свободно осцилираща маса между ултразвуковото задвижващо устройство и удрящото устройство. На ФИГ. 4 удрящото устройство 14 има ствол 32, който с плъзгане е вкаран вътре в дупката 34 на върха на рог 18. Свободно осцилиращата маса 30 е кръгов или пръстеновиден елемент, приличащ на поничка, с отвор, който трябва да пасне около ствола на удрящото устройство 32. Свободно осцилиращата маса е ограничена да осцилира около ствола на удрящото устройство 32. Като друг пример, сега относно ФИГ. 5, свободно осцилиращата маса 30 в този случай е твърда и е разположена между върха 35 на рога 18 и удрящото устройство 14. Специфичното е, „е върхът на рога 35 има диаметър, който е по-голям от онази част 36, която води до върха, и стволът на удрящото устройство 14 има цилиндричен корпус 38, който е закрит отгоре с рамо 40, което прави отвора на корпус 38 по-малък от диаметъра на роговия връх 35, така че той да не може да се измъкне. В резултат, свободно осцилиращата маса 30 е хваната в капан между рога и удрящото устройство.




Без значение дали ултразвуковият / звуковият къртач използва свободно осцилираща маса или не, той може да използва множество пиезоелектрични купчини и/или множество рогове. Относно ФИГ. 6, това множество пиезоелектрични купчини, в този отделен пример, три от тях (40 а, 40 b и 40 с), са разположени една до друга между задната подпора 42 и горната част 44 на рога 46. Два механични елемента, например, стресови болтове 48 а и 48 b, преминават през същата дължина и поддържат купчините в компресия. Както бе описано по-рано, рог 46 усилва мощта - в този случай, поради това, че има много по-широка повърхност горна част 44, отколкото останалото му тяло. Всички от множеството пиезоелектрични купчини 40 а - 40 c са на практика идентични и, по време на функциониране, са карани да вибриат на една и съща резонансна честота. Мощта на всичките пиезоелектрични купчини се комбинира и предава на ударното устройство чрез рога и евентуалната свободно осцилираща маса.

ФИГ. 7А илюстрира мулти-рогова конфигурация с множество входящи пътища за приемане на ултразвукови вибрации. Специално на илюстрирания вариант, всяка една от трите пиезоелектрични купчини (50 а, 50 b и 50 с) е компресирана между задна подпора (52 а, 52 b и 52 с) и рог (54 a, 54 b и 54 c) чрез стрес-болт (56 a, 56 b и 56 c). Всички рогове (54 a, 54 b и 54 c)се сливат в едно единствено удрящо устройство 58, комбинирайки енергията от множеството пиезоелектрични купчини (50 а, 50 b и 50 с). За предпочитане е всеки рог да бъде стъпаловиден, за да се увеличи удара. ФИГ. 7В илюстрира друга конфигурация, която служи на подобна цел. В този случай е осигурен разклоняващ се рог с множество входящи пътища за енергия (два от четирите са отбелязани като 54 а и 54 b), които се сливат в един единствен път 59, преди да се свържат с удрящото устройство (не е показано). Всяка вилица (54 а, 54 b и тн.) на рога има геометрия, подобна на съответстващата й във ФИГ. 7А, и е стъпаловидна, за да усилва вибрациите, генерирани от пиезоелектричните купчини (50 а, 50 b и тн.).

Както е показано на ФИГ. 7А, в един вариант на изобретението всички рога (54 a - 54 c) са захванати или имат контакт с удрящо устройство 58 върху извитата му горна повърхност. Тази извита повърхност ориентира различни рога (54 a - 54 c) да спадат под ъгъл един към друг, вместо да са успоредни един на друг. Енергията от тези рогове (54 a - 54 c), които са под ъгъл един спрямо друг, се комбинира вътре в ударното тяло 58. Както е показано на ФИГ. 7В, в друг вариант на изобретението, всяко разклонение  (54 а, 54 b и тн.) от разклонения рог е под ъгъл спрямо другите разклонения (вместо да е успоредно на друго разклонение). Множеството разклонения се срещат в съсредоточна точка, където силата от всяко разклонение се комбинира със силата от другите, така че да протече по остатъка от рога.

Връщайки се на ФИГ. 4 ултразвуковото задвижващо устройство 12 има нодална равнина 60, където на практика няма вибрация, когато задвижващото устройство вибрира на резонансна честота. Това е разбираемо, като се вземе предвид, че във всеки момент има вибрации, които отиват в една посока от едната страна на равнината и има вибрации, които отиват в другата посока от другата страна на равнината и се погасяват една друга в нодалната равнина. Тази неутрална нодална равнина 60 типично се открива между дъното на пиезоелектричната купчина 16 и върха на рога 18, или някъде в близост. Връщайки се на ФИГ. 1, в един вариант за предпочитане, външният корпус 62 за ултразвуковия / звуковия къртач е монтиран за задвижващото устройство в нодалната му равнина 60, така че корпусът да остане на практика неподвижен, дори по време на работа. Дръжките 22 може да се захванат за корпуса 62 така, че дръжките да останат на практика неподвижни по време на работа, премахвайки потенциалната опасност за оператора и позволявайки интегрирането на апарата в олекотени платформи и роботи. Разбира се, дръжките могат да се захванат директно за задвижващото устройство и докато са някак си твърдо свързани за нодалната равнина на задвижващото устройство, дръжките ще останат на практика неподвижни по време на работа. В допълнение, захващането на дръжките за нодалната равнина, или за корпуса, свързан със задвижващото устройство при нодалната равнина, ще елиминира загубата на енергия, свързана с движение в дръжките. Ако дръжките не мърдат, никаква механична енергия няма да протича през тях към някакъв друг обект или човек, който държи апарата.

Ултразвуковият / звуковият къртач може да се използва за сканиране на мястото за пробиване, като се използва вродената пробираща способност на пиезоелектричното задвижващо устройство да функционира като озвучаващ механизъм и като механичен анализатор на съпротивлението. Разнообразие от сензори 70 (ФИГ. 3) могат да се вградят във или да са разположени върху ударното устройство, тоест, във физически контакт с ударното устройство, за да измерват механичните и електрическите характеристики на обекта, която е в контакт с ударното устройство. Използва се контролна система, която приема сигналите от сензорите и която произвежда ценна информация за почвата или скалата, върху която се работи. Системата на къртача може също да включва и отдалечени сензори, като например един или повече акселометри, позиционирани далеч от точката на контакта с ударното устройство за анализиране на еластичните вълнови промени в средата, върху която се работи. Патент US 6,863,136, издаден на Бар-Кохен и екип описва детайли от употребата на сензори, включително употребата на сензорни керамики в ултразвуковото задвижващо устройство и е включен тук в неговата цялост. Тези пробиращи възможности и способността да носи сензори върху ударното устройство може да се използват за оптимизиране на пробивната дейност или изследователския план и за извършване на събиране на данни и анализиране намясто.



Относно ФИГ. 8А и 8В, тъй като новият къртач 10 не възпроизвежда големи обратно разпространяващи се вибрации върху захващащите елементи, той може да се монтира върху роботска ръка 80 и да бъде опериран автоматично от роувър 82 в планетарни задания намясто. Това приложение е показано графично на ФИГ. 8А, с приближен изглед на къртача, монтиран на роботската ръка, показана на ФИГ. 8В. Най-вече, ултразвуковият / звуковият къртач е показан в действие, което разрязва пресни повърхности върху камъни. Друго потенциално приложение за новия къртач 10 е строежа и развитието на бъдещи инфраструктури, както е показано графично на ФИГ. 9. Ако хората искат някой ден да обитават планети като Марс, способността да се конструират подземни водни резервоари, жилища, пътища и всичко, с което хората са свикнали на Земята, е от критична важност. С оглед на факта, че атмосферното налягане на Марс е около една стотна от това на Земята, ще бъде трудно да се произведат онзи вид пневматични сили, които се генерират на Земята и разкритият тук ултразвуков / звуков къртач предлага важна алтернатива.

Въпреки че настоящото изобретение е подробно показано и описано с препратки към структурата и методите, разкрити тук, и е илюстрирано с рисунки, то не се ограничава до изложените детайли и това изобретение е изобретено с цел да покрие каквито и да е модификации и промени, които могат да попаднат в обхвата и в духа на следните претенции.




Претенции (36)

Претендира се, че:

1. Апарат, който комбинира сила от множество пиезоелектрични трансдюсери в единствено ударно устройство за счупване на твърдата повърхност на дадена цел, състоящ се от: пиезоелектрично задвижващо устройство, конфигурирано да генерира вибрации само в аксиалната си посока и директно от електрическо енергоподаване с резонансна честота, като пиезоелектричното задвижващо устройство се състои от множество отделни групи, всяка група се състои от пиезоелектрична купчина, компресирана между задна опора и рог, където всички групи са от съвсем еднаква дължина и са подредени в латерално измерение, роговете им са подравнени един спрямо друг, така че да се събират, карайки силата им да се комбинира, когато всяка от множеството групи са накарани да вибрират със съвсем еднаква честота; и твърдо, подобно на длето удрящо тяо, с поне две противоположни страни, скосяващи се към и завършващи в далечен линеен ръб, и конфигурирани така, че да бъдат размествани от аксиалните вибрации, генерирани от пиезоелектрическото задвижващо устройство, с цел причиняване на структурно разчупване в целта, като при това удрящото устройство е твърдо свързано със задействащото устройство чрез роговете на пиезоелектричните групи, по такъв начин, че удрящото устройство да вибрира със съвсем същата резонансна честота като задействащото устройство.
2. Апаратът от пренетция 1, където удрящото устройство също така е заменяемо с поне едно друго удрящо устройство.
3. Апаратът от претенция 1, където удрящото устройство вибрира с честота между около 20 kHz и 40 kHz.
4. Апаратът от претенция 1, състоящ се също така и от: маса, конфигурирана така, че да осцилира между задвижващото устройство и удрящото устройство, така че удрящото устройство да вибрира с честота, която е по-ниска от споменатата ултразвукова честота.
5. Апаратът от претенция 4, където удрящото устройство вибрира с операционна честота между около 5 kHz и 10 kHz.
6. Апаратът от претенция 1, където всяка пиезоелектрична купчина се държи в копмпресия чрез механичен елемент.
7. Апаратът от претенция 6, където задвижващото устройство се състои от множество пиезоелектрични купчини, всички от които са конфигурирани да оперират с една и съща честота.
8. Апаратът от претенция 6, където задействащото устройство освен това се състои и от рог за усилване на вибрациите, генерирани от пиезоелектричните купчини.
9. Апаратът от претенция 8, където рогът е стъпаловиден.
10. Апаратът от претенция 1, където задвижващото устройство освен това се състои и от разклонен рог с множество входящи пътища за прилагане на вибрации и един изходен път, който комбинира енергията върху удрящото устройство.
11. Апаратът от претенция 10, където всеки входен път за енергия от даден рог е стъпаловиден.
12. Апаратът от претенция 1, който освен това се състои и от дръжка, конфигурирана така, че да остане на практика неподвижна по време на работата на апарата.
13. Апаратът от претенция 12, където дръжката е твърдо свързана с нодалната равнина на задвижващото устройство.
14. Апаратът от претенция 1, който освен това се състои още и от корпус, който обгражда поне задвижващото устройство, като корпусът е конфигуриран да остава на практика неподвижен по време на работа на апарата.
15. Апаратът от претенция 1, където удрящото устройство се състои от ствол, който е скачен със задвижващото устройство и масата има дефиниран отвор, през който минава стволът на удрящото устройство, така че масата да бъде принудена да осцилира по този ствол.
16. Апаратът от претенция 1, които се състои още и от сензор във физически контакт с удрящото устройство, сензорът е конфигуриран да измерва характеристиките на обект, който е в контакт с удрящото устройство.
17. Апаратът от претенция 16, състоящ се и от контролна система, конфигурирана да приема сигнали от сензора.
18. Апаратът от претнеция 1, където всеки рог е стъпаловиден.
19. Апаратът от претенция 1, където всеки рог е свързан към същото ударно устройство.
20. Апаратът от претенция 1, състоящ се от множество отделни рогове, всеки асоцииран с различно задвижващо устройство.
21. Апаратът от претенция 1, способен да се използва като къртач.
22. Апаратът от претенция 1, чиято трошаща способност е сравнима с тази на пневматичен къртач, но тези значително по-малко от пневматичен къртач.
23. Апаратът от претенция 1, чиято трошаща способност е сравнима с тази на пневматичен къртач, но бидейки значително по-тих от пневматичен къртач.
24. Апаратът от претенция 1, където единната точка, където роговете на множеството пиезоелектрични групи се събират, е част от удрящото устройство.
25. Апаратът от претенция 1, където единната точка, където роговете на множеството пиезоелектрични групи се събират,е на свой ред твърдо скачена с удрящото устройство.
26. Апарат, който комбинира силата от множество пиецоелектрични трансдюсери към единствено удрящо устройство с цел счупване на твърдата повърхност на дадена цел, състоящ се от:
пиезоелектрично задвижващо устройство, конфигурирано да генерира вибрации само в аксиалната посока на устройството и директно от електрическа захранваща енергия с резонансна честота, като задвижващото устройство се състои от множество отделни групи, всяка от които се състои от пиезоелектрични купчини, компресирани между задна опора и рог, където всички групи са с една и съща дължина и са подредени в латерално измерение, и роговете им са ориентирани под ъгъл един спрямо друг, така че да се събират в точка, карайки енергийта им да се комбинира, когато множеството групи завибрират на една и съща честота; и
удрящо устройство, състоящо се от твърдо и демонтиращо се тяло, конфигурирано да се размества от аксиални вибрации, генерирани от пиезоелектрично задвижващо устройство, предизвикващо структурно пропукване у целта, където удрящото устройство е твърод свързано към захранващото устройство чрез роговете на пиезоелектричните групи по такъв начин, че удрящото устройство да вибрира на практика със същата резонансна честота, както задвижващото устройство.
27. Апаратът от претенция 26, където всеки рог е стъпаловиден.
28. Апаратът от претенция 26, където всеки рог е свързан към същото удрящо устройство.
29. Апаратът от претенция 26, където всеки рог е конфигуриран да оперира със същата честота.
30. Апаратът от претенция 26, който се състои още и от дръжка, конфигурирана да остава на практика неподвижна по време на работа на апарата.
31. Апаратът от претенция 30, където дръжката е твърдо свързана за нодалната равнина на задвижващото устройство.
32. Апаратът от претенция 26. който освен това се състои още и от корпус, който обгражда поне задвижващото устройство, като корпусът е конфигуриран да остава на практика неподвижен по време на работа на апарата.
33. Апаратът от претенция 26, който освен това се състои още и от сензор във физически контакт с удрящото устройство, като сензорът е конфигуриран да измерва характеристиките на обекта, който е в контакт с удрящото устройство.
34. Апаратът от претенция 26, способен да се използва като къртач.
35.Апаратът от претенция 26, чиято трошаща способност е сравнима с тази на пневматичен къртач, но тези значително по-малко от пневматичен къртач.
36. Апаратът от претенция 26, чиято трошаща способност е сравнима с тази на пневматичен къртач, но бидейки значително по-тих от пневматичен къртач.

---

Мразя "Добро утро!" и маниера, с който го казват бившите милиционери, партийни секретари и хората, които горят от желание да излеят пред теб безсмисления си живот в следващите 15-20 минути.

Но в дни като днешните, как да не кажеш едно голямо ДОБРО УТРО СОФИЯ! Изпълва те, някак си, със сладост

Ае дишайте ся...

Казус (на латински: casus) в буквален превод от латински е куриозно произшествие, инцидент, представляващ и/или съставляващ обществен интерес.

В юриспруденцията и международното право се разбира като:

    в цивилистиката - въпросът за законосъобразното и правилно решаване на спора;
    в пеналистиката - въпросът за безвиновното причиняване на вреда;
    в международното право – въпросът за повода за изменение на международните отношения (примерно Casus belli и Casus foederis).

Научната дисциплина занимаваща се с решаването на казуси се нарича казуистика.





Въпросът с извънземните отговаря на всичко това: той е от обществен интерес; действително представлява едно произшествие; трябва да бъде правилно разрешен; би могъл да причини и вина безвиновно, ако не бъде решен правилно; и гарантирано ще доведе до изменение на международните отношения.

Много хора задават този въпрос и интригата не е малка, защото повечето от глупавите хора вярват в извънземни, а повечето от интелигентните хора не вярват в извънземни. Очевидно, за да бъде надскочена вярата, ние искаме първо да привлечем интелигентните хора, за да се въвлекат в това вярване, защото само ще имат способността да покажат пътя на по-необразованите хора. Често, в стремежа интелигентните хора да бъдат впечатлени с този въпрос и да се привлече вниманието им, се впускаме в директно отговаряне на директното "Има ли извънземни или няма". Изходът от това безплодно действие винаги е патова ситуация - интелигентните и образовани хора ще кажат "Дай ми доказателства", а по-необразованите хора ще кажат "Това е въпрос на тесноръдие", след което всяка от страните ще се оттегли в началната позиция.

Когато осъзнаем, че този въпрос е казус, става ясно, че преди да се обсъжда наличието или отсъствието на доказателства (което трябва да се случи след това), всичко трябва да се разгледа като казус.





Земята като затворена икономическа система

От гледнта точка на съвременната икономика Земята е затворена система.

Всички знаем, че Северното полукълбо е богато и развито за сметка на Южното. Всички знаем, че континента на Африка е пребогат на ресурси, но човечеството там мизерства. Сметките обаче излизат, защото, щом в Африка няма, значи на някое друго място има в повече, и това е Европа.
Всички знаем, че ако едно нещо се открива в изобилие навсякъде, то не може да се продава. Никой не продава въздух, защото е невъзможно някой да бъде ограничен от него. Вода се продава само там, където я няма (в пустинята например), а по принцип цената на водата не се образува от самата нея като ресурс, а от логистиката, която е нужна, за да бъде доставена там, където я няма, защото проблемът при водата е, че е изобилна, но е неравномерно разпространена. Следователно не липсва вода, а липса достъп. Така че това е, за което се плаща - достъпът и логистиката, а не ресурса, защото е изобилен. Продават се само онези неща, които са в недостиг.
Всички знаем, че пазарът се определя от търсенето. Без да има търсене, няма пазар (без да има предлагане, няма търговия, доколкото пазарът може да е отделен от тъгровията). Следователно, изкуството да се създава недостиг е нещото, което отваря нови пазари.
Всички знаем, че колкото по-голяма е наличността от дадена ценност, толкова повече пада стойността й. Това не важи само за парите, но важи и за стоки като диамантите - всеизвестно е, че във всяка мина за диаманти в Африка има място, където да се унищожават новодобитите диаманти от мината, за да може да се упражнява контрол над цената им по света. Всички знаем, че натрошените на прах диаманти са нещо по-евтино, въпреки че за получаването им в действителност е вложен повече труд. Има безброй примери за това, и е така, защото не трудът определя цената на дадено нещо в една затворена система, а недостигът на нещото.

В една отворена система, обаче всичко това е наобратно.

В отворената система на практика има постоянно вливане и постоянно отливане на неща. Затова, в отворената система не е нужно да се създава недостиг от вече наличното, за да се отварят нови пазари. В отворената система новите пазари се отварят сами и се отварят постоянно, защото нови и непознати неща постоянно идват отвън.
В една отворена система цената на всяко нещо не се определя от неговия недостиг, а се определя от количеството труд, което е инвестирано в неговото усвояване. Това означава много, защото на практика означава, че спекулирането с недостига и оскъдицата няма да бъде изгодна стратегия, а точно обратното - трудът ще бъде изгодната стратегия. Така най-богат ще бъде не онзи, който е унищожил най-много от даден ресурс, а онзи, който е способен да положи и да организира най-много труд.

Нека си представим какво би станало, ако изведнъж човечеството узрее за идеята, че космосът е неизчерпаем източник на каквито ресурси можем да си представим. В момента на крачки от планетата преминават астероиди, целите изградени от платина, които ние в момента със съвременната технология можем да добиваме. Нека да си представим, какво би станало с пазара на платината, ако се окаже, че съвсем близо до нас има източник, който съдържа повече платина, отколкото се открива на Земята. Същият пълен хаос в икономиката би настанал и по линия на кой да е ресурс - злато, диаманти и минерали от всякакъв вид, и прочие. Дори не обсъждаме онези вещества и елементи, които въобще не се срещат на Земята и никога не е имало пазар за тях.



Ние никога до сега не сме гледали към звездите и никога до сега не сме си въобразявали, че можем да отидем и да пребиваваме в космоса, какво остава за идеята, че можем да го експлоатираме. Ако човечеството започне да гледа към звездите и ако му хрумне, че неизчерпаемият космос е източник на всичко, което можем да експлоатираме, това означава пълен рестарт на Земната световна икономика - шахматната дъска ще бъде пометена и превърната в жертв на хаотичните събития, в които досегашните милиардери може отново да са играчи, но може и да не са, но със сигурност дъската ще се изпълни с нови, непознати и непредвидими случайни играчи, което би унищожило всички изграждани от столетия монополи.

Можете да сте сигурни, че съвкупността от големите и средните в световната Земна икономика разполагат с ОГРОМНА мотивация да възпрепятстват и по всячески начин да предотвратят всяко хрумване на планетата от консуматори, да поглежда към звездите и да се замисля какво интересно забавление може да намери в космоса.



Ако си мислите, че можете да си представите какво означава ОГРОМНА мотивация само на база до тук разгледаното, приемете, че си представяте само половината от тази мотивация да се подтиска интересът, насочван нагоре към небето.

Защото големите и средните в световната икономика, най-вече големите, далеч не са прости. Тях не ги интересува просто да подтискат осведомеността на консуматорите. Те се интересуват най-вече от това как могат ТЕ да се възползват от нещо, докато същевременно пречат на другите да стигнат до него. Така се трупат истинските богатства. Ако действително в близост до Земята има голям астероид, направен от платина, големите в икономиката няма да мислят толкова как да погасят обществения интерес, а най-вече ще мислят за това как могат ТЕ да добият тази платина, но да я продадат на консуматорите на такива цени, сякаш е добита на Земята.

Не си мислете, че това не се прави. Не си мислете и че технологията не съществува. Отдавна НАСА разполага с технология да прихваща астероиди между Земята и Луната и да извършва миньорски операции. Отдавна се говори за унизително смехотворни неща като това -> , по-сериозни неща обаче може да се прочетат в уики-страницата за ARM мисията на НАСА за прихващане и експлоатиране на астероиди. Забележете какво пише най-накрая - "Под бюджета за НАСА през 2018г, предложен от администрацията на президенат Тръмп, тази мисия беше отменена. През юни 2017 НАСА обяви "приключващата фаза", която следва дефинансирането. НАСА подчертава, че ключовите технологии, разработвани по мисията ARM, ще продължат развитието си, най-вече соларно-електрическите двигателни системи, които ще се ползват за целта".

Разбирате ли какво означава това? На практика, Тръмп (тоест държавата) орязва бюджета на НАСА, за да предотврати експлоатирането на космоса за ресурси. Само че НАСА твърди, че ключовите технологии щели да продължат да се разработват. Това означава, че държавата силово възпрепятства отварянето на Земната икономическа система, до момента, в който не добие увереност, че икономическият контрол при такова отваряне ще остане в нейни ръце.

Нека разгледаме какъв интерес може да има една държава в космоса и евентуалната космическа икономика.





Земята като затворена политическа система

Джереми Лок великолепно отбелязва в "Краят на злото":

"Картелите и монополите

На един корпоративен монопол се гледа като на зло, защото той унищожава избора на потребителите. Правителствата ни казват, че монополите насилват хората да купуват даден продукт на определена цена. Истината е, че няма принуда. Имате поне два странични избора. Първо, въобще не купувайте продукта. Второ, създайте своя собствена група, която да произвежда този продукт. При условие на предполагаемото зло на монопола, какво решение предлагат правителствата? Правителствен контрол.

Правителството е единственият истински монопол. Не можете да избирате дали да купите "услугите" на правителството или не. Да изберете да не ги купувате, се нарича държавна измяна и укриване на данъци, и тогава авторитетните институции ще дойдат пред вратата ви с оръжия. Те ще ви натикат в затвора или ще ви убият.

Правителството е единственият истински монопол, и техният монопол е монополът на агресията. Това са хората, на чиито авторитет сме научени да доверяваме стоките и услугите си. Демонизирането на корпорациите като монополисти дословно следва шаблона на тиранията. Измисли някакъв враг, и отнеми контрола.

Картел е, когато силите в една икономика сформират банда, която да пречи на който и да е друг да излезе на пазара. Както и при монопола, такова случване е възможно само в условията на правителство. Само правителството има оръжията и полицията, с които да ви спре да продавате продукт или да предлагате услуга.

Навсякъде по света има малки и големи картели. Те обикновено се фокусират върху определена индустрия в дадена държава. Например, една правителствена агенция, която контролира продажбата на дрога и услугите на здравеопазването, функционира като картел. При лицензирането, правителствените кандидатури и правителствените такси се превръщат в бариера за излизане на пазара, правителството на практика поддържа съществуването на пазара, и ви държи извън него. Ако се опитате да развивате свободна дейност, извън закона, ще бъдете вкарани в затвора или убити.

Много големи бизнеси обичат картелите, защото така правителството става техен партньор и помага в отблъскването на конкуренцията. Законите и регулациите, с които хората са научени да се съобразяват, не вредят на големия бизнес. Големите бизнеси са единствените, които могат да си позволят цената на регулациите. Някои хора си мислят, че когато се приемат "тежки" закони, те се отнасят за големия бизнес, но тези хора всъщност са марионетки на културата и всъщност те самите са онези, които страдат от "тежките" закони. Регулациите поддържат големия бизнес голям, и банкрутират всички останали. Такава е природата на правителствения картел. Не съществуват други картели."




Както видяхме току що, правителството на САЩ на практика поддържа космическата икономическа инициатива, но държи всички други извън нея. То поставя тези бариери, като ограничава финансирането на НАСА, което практически е чисто картелна дейност. Картелът около НАСА е много по-голям, както ще видим след малко.

Мотивите на правителството не са само икономически. На всички ни е известно, че на тази планета няма парче територия, която да не е окупирана от дадено правителство. Няма един камък, на който да стъпиш, без да бъдеш изнудван с данъци от някоя държава. Фактът на тази затвореност е много важен, защото всяка алтернатива, която евентуално би се появила, би била директна заплаха за всяко едно правителстов по света, за самия идеал на правителството и държавността. Единствените територии, от които правителството не се интересува, са онези, на които човешкото съществуване е невъзможно, чак и немислимо.

Всяко правителство се нуждае от консолидация чрез външния враг. Затова, в действителност, съседните територии, които са заети от чуждо правителство, са по-полезни за едно правителство, отколкото съседните територии, които не принадлежат никому. Защото в лицето на съседните правителства една държава вижда консолидиращ фактор, докато в лицето на ничията земя едан държава вижда дестабилизиращ фактор и фактор, който подрива религиозното вярване в авторитета на властта, просто защото представлява алтернатива. Много велики личности и майстори на пропагандата са ни съобщавали тези истини:


"Комунизмът не е любов. Комунизмът е чук, който използваме, за да размажем врага." --- Мао

"Ако тиранията и подтисничеството дойдат в тази земя, това ще е под маската на борбата с външен враг." --- Джеймс Мадисън, четвърти президент на САЩ, наричан от американците "бащата на конституцията"

"Най-доброто оръжие срещу един враг, е друг враг." --- Ницше


Повечето хора не вярват в извънземни, но въпреки това по цял свят се шири идеята, че извънземните ще дойдат и ще ни избавят от правителствата ни. Тази идея за месиянството е древна, разбира се, но човечеството е толкова подтиснато и толкова изтормозено, че за него всяко ново откритие има потенциала да крие в себе си месията. Без значение за какво се отнася, дали за нов сорт домати или за звездната освободителна флотилия на Бай Ганьо в космоса, първото нещо, което мнозинството винаги си мисли, е че сега вече ще се реши проблема със световния глад или ще се реши проблема с тиранията на Земните държави.

Това са толкова подсъзнателни и толкова лесно възбудими и дори възпламеними идеи, че ме изумява как успяват съвременните уфолози да пропуснат наблюдението, че евентуалното съществуване на извънземни е основната заплаха за авторитета на всяко едно правителство. Не заплаха сами по себе си, а заради вътрешните комплекси на угнетените човешки маси, които са готови да се пръснат като цирей всеки миг, щом се появи идеята, че е възможна някаква алтернатива в този живот.

Докато Земята е затворена система и докато туловището на Земята изпълва цялата Вселена от граница до граница, човечеството няма да има никаква представа за това що значи универсална нормалност. Без човечеството да може да се сравни с други цивилизации, то не може да има представа дали се справя с живота си добре или зле, дали се възползва от нещата по най-добрия начин или е жертва на излишно страдание, което за нормално в собствената си локалност. Способността за сравнение с други и за поглед отстрани играе толкова важна и централна роля в опълчването на правителството и пресичането на неговите наглости, че хората съвсем естествено го правят спрямо отделни държави. Постоянно сравняваме как са нещата в чужбина и в по-развитите държави, за да можем да оказваме натиск върху собствените си душмани, и постоянно наблюдаваме по-неразвитите държави, злорадствайки, за да не забравяме колко по-лощо може да бъде и да не го допускаме. Всички знаем, че без "желязна завеса" никой подтиснически режим не може да функционира дълго.

Много хора си мислят, че въпросът за съществуването на извънземни е много далеч от всекидневното недоволство срещу кое да е правителство, но грешат. Затова нека последният цитат бъде от Сун Дзъ, "Изкуството на войната":

"Затова, нещото, което е от най-върховно значение, е, да се атакува стратегията на врага."

Представата за Земята като отворена система атакува право в сърцето на стратегията на врага, която стратегия винаги е била, че Земята е затворена система. Всеки елемент, който подсказва, че Земята е в действителност отворена система, е опасен. Не става толкова дума за самите извънземни, колкото за фактора на тяхното наличие и за самата представа, че някъде там има втори / трети / пети вид цивилизация и втори / трети / пети начин, по който да се случват нещата.

Всички онези приказки, че не му било времето, че не сме били готови за такива неща, че технологията още не била развита, че това е нещо, което част от далечното бъдеще, са лъжа. Факт е, че Земята винаги и през цялото време е била отворена система, но ние просто не сме го осъзнавали. Това лесно се доказва с експерименти като онзи, за който говоря в началото на "Трактат за Свободната Енергия" (растението в бутилката), научни теории предвиждат, че Земята, както и всяка една друга планета, расте - в Реципрочната Система на Дюи Ларсън се обосновава идеята, че земното кълбо нараства в унисон с дискретно-квантовите промени на Слънцето. Континентите не плуват свободно в океана и мега-континентът Пангеа не е бил сред океан, а някога е представлявал цялата земна повърхност, преди планетата да разшири диаметъра си, за да може водата да се покаже отдолу. това е напълно в унисон с твърденията в "Старана Земя - Защо НЕ" на Нийнхюс.

Така че, Земята като отворена система е факт. Самата мисъл, че не сме готови да признаем тази истина, не означава, че ще я признаем в бъдещето - означава, че някой иска никога да не я признаем.

От Заветът на Фон Браун, а и от множество други неоспорими източници може да се узнае, че приоритетната цел на световното правителство и бизнес е милитаризирането на космоса. Зад това ключово словосъчетание седи начинанието, да се разработят оръжия и масивни военни установки, които да могат да се пратят в космоса и ниската околоземна орбита под формата на гигантски военни оръжейни платформи.
Предтекстът, както става ясно в посочения материал, постоянно ще еволюира, така че да се поддържа инициативата за финансиране на това развиващо се начинание - външен враг в лицето на други държави, терористи, астероиди... и накрая извънземни. Когато космическото околоземно пространство се милитаризира, планетата Земя ще се превърне в една затворена система с ефективна орбитална митническа зона.

Тогава и само тогава правителствата ще допуснат обществото да заговори за извънземни, и не по-рано. Без значение дали извънземни наистина съществуват или не, правителствата на Земята задължително ще кажат, че такива съществуват (без значение дали са открили доказателствата или не). Не защото ги интересува да ни запознаят с истината, а защото ще имат нужда от външен враг за укрепване на авторитета и вярата, че използването на космически оръжия срещу наземни цели е легитимно и оправдано.

Така че, драги читатели, без значение дали в момента го вярвате или не, извънземни със сигурност ще има.

Източник: OFFNews.bg --- Заглавието е променено



И днес замърсяването на въздуха в много райони на столицата е пъти над допустимите норми, показват данните на гражданската платформа Airtube, в която потребители с лични уреди мерят фините прахови частици.

Средното замърсяване на въздуха в града тази сутрин бе 218 микрограма ФПЧ на кубичен метър, докато нормата е до 50 микрограма/куб.м. Това е завишаване над 4 пъти на допустимото замърсяване.

Най-мръсен в въздухът в кв. "Овча купел", където са измерени нива от 350 и дори 534.

Много мръсен е въздухът и в Горна баня с нива над 300 мкг/куб.м.

В повечето квартали на София засечените фини прахови частици са 2 или 3 пъти над нормата.

Райони без завишаване на нивата на практика отсъстват.

Вчера, 3 декември, замърсяването на въздуха в София, отчетено от Airtube, достигна 12 пъти над нормата.

Данните, предоставени от Столична община, се разминават чувствителни с тези на Airtube. Te са от стационарни измервателни станции на БАН, разположени на едни и същи точки. Според тях днес се очаква умерено завишаване на нивата на фините прахови частици единствено в района на кв. "Павлово".

Станциите за измерване на замърсяването, с които работи общината, показват днес, че нивата са завишени до 3-4 пъти над допустимото.

---

Както виждате, общините са ненужни. Общините са не само ненужни, но са вредни. Както виждате, общините заблуждават, отчасти нецеленасочено, отчасти целенасочено, отчасти като самоинициатива, отчасти като натиск от други излишни тела, и всичко това се корени във факта, че общините са излишни.

Достатъчно е на вас да започне да ви пука за нещо. За каквото и да е. Има ли поне едно нещо, за което да ви пука? Което бихте направили от желание (изключая яденето, срането и секса)? Въпросът е към онези читатели, за които Апокрифна Академия е някакъв странен сайт, на който са попаднали преди малко.

Точно както този сайт съществува заради това, че на нас ни пука за нещо и бихме го правили от желание, по същия начин има и други хора, на които им пука за нещо, и от желание мерят фините прахови частици във въздуха със свои уреди и докладват в една споделена платформа.



Що е то анархизъм? "Анархизмът е политическа философия, която прокламира самоуправляващи се общества, основани на доброволни, кооперативни институции, отхвърлящи несправедливите йерархии. Тези институции често се описват като бездържавни общества, въпреки че няколко автори ги идентифицират като институции, основани на не-йерархични или свободни взаимовръзки. Анархизмът счита капитализма, държавата и представителната демокрация за нежелателни, излишни и вредни. Анархизмът не предлага твърдо дефинирана доктрина от определена гледна точка, вместо това е протичаща и движеща се философия."





Подобна визия сразява дресираното ви въображение?

Гражданското самоинициативно решение да си вземеш свой уред за мерене на частици и да го монтираш точно до общинския уред на БАН за мерене на частици, е едновременно красиво, отговорно, прогресивно и саркастично. И демонстрира, че не само общината е излишна, но че и БАН е излишна.

Метеоролозите също показаха, че БАН е излишна, и я напуснаха. За жалост, вместо да се обърнат към обществото, те се обърнаха към държавата, защото специфичната демографска криза в България създава условието, подобни хора да бъдат затвърдено дресирани да вярват в глупости и все още не са осъзнали, че държавата е излишна.

Апокрифна Академия също демонстрира, че БАН е излишна. Не че тук сме провели каквито и да е изследвания в последната една година, но пък БАН също не е. От друга страна, тук сме обработили и разпространили материали, за които БАН е твърде некадърна и определено се справяме по-добре от тях, опирайки се само на самоинициативата си като индивиди. (Въпреки че кой знае, в моята работно-жилищна стая вероятно кипи повече дейност, отколкото някои кабинети в БАН са виждали от години насам.)


Ограденият град Колон също е пример за самоуправляващо се общество, чиито институции са съставено от самоорганизиращи се доброволци. Имало е от всичко - имало си е престъпност, имало си е организирана мафия, имало си е напълно свободен бизнес без каквито и да е регулации, и всичко останало. Единственото, което го е нямало, е било общини и държави, защото никой не се е опитвал да контролира когото и да е.
В сравнително краткото време, когато двете държави на Китай и Англия взаимно са игнорирали въпроса чия собственост е този квартал, и докато и двете страни са се отказвали от отговорност и интерес да завладяват това парче земя, то се е превърнало от квартал в цял град. Направете си изводите, гледайки картата, и гледайки гъстотата на населеност на квадратен метър спрямо държавно урегулираното робство, къде предпочитат да са хората? В широки и подредени робски пространства, или в гъстонаселени, задръстени, хаотични но свободни пространства?

Колон започва като социален лагер, да. Но след като пораства на население, той никога след това не е бил лагер. Никой не е натиквал никого в Колон. Никой не е спирал никого да напусне Колон.

Запитайте се, каква е причината за така разпределената човещка маса, гледайки картата? За да си помогнете, можете да потърсите интервюта на бивши негови населници в YouTube и да чуете как и защо им липсва унищоженият град на анархията.

Нека да се отбележи - Колон не се е затрил заради пожар, не сее затрил заради епидемия, нито земетресение, нито нещо друго, с което жителите му не са могли да се справят сами. Нито пък са се избили един друг, не. Колон е бил изравнене със земята от държавата.

Проверете картата. Това не е от вятъра, нито от налягането. Де що има град в България е задръстен с гняс. Това си е просто от ЗИМАТА, а не от вятъра, и е функция на мизерията и най-вече на невежеството. Това е НОРМА за цялата зима, а не за днеска.

Една новина, която е свързана със скорошния офтопик тук в темата. Някои възнегодуваха, че разчистих разговора в новинарската си темата, но ето че въпросът възниква намясто от само себе си.








Източник: OFFNews.bg




Швейцарската компания Sirin Labs планира да започне доставките на своя първи блокчейн-базиран смартфон в четвъртък. Устройството ще предоставя на своите потребители сигурен достъп до борси за криптовалути, ще съхранява техните дигитални валути офлайн и ще обменя криптирана информация с устройствата на други потребители.

Смартфонът се казва Finney и беше анонсиран по-рано тази година. Той ще включва вграденo „студено хранилище“, което позволява да се съхранява криптовалута офлайн. Видовете криптовалути, които ще могат да се съхраняват са биткойн, Ethereum, и други, сред които и собствената криптовалута на Sirin Labs – SRN Token. Тя позволява бързи разплащания между потребителите в дадена блокчейн мрежа, без нуждата от „копаене“ на криптовалути (известно още и като безтаксов блокчейн).

Sirin Labs успяха да наберат повече от $157 млн. за разработката на Андроид-базирания смартфон Finney. Бъдещи планове на компанията включват създаване и на блокчейн-ориентиран персонален компютър, като и за него, и за смартфона се очаква да поддържат собствената операционна система на Sirin – Sirin OS.

Джак Голд, главен анализатор в J. Gold Associates, споделя, че този тип устройства са прицелени в строго-специфична ниша на пазара, в опит да се разграничат от пренаситения пазар на смартфони и очакванията са те да не са изгодни за масовия потребител. „Компаниите, които участват в тези неща, се надяват, че криптопазарът ще надделее и ще се превърне в истински разплащателен метод за масовия пазар. Макар че, по-скоро аз мисля, че на този етап това не може да се случи.“.

От Софтуерния университет уточняват, че цената на смартфона Finney е $1000.

---

Че кой в науката или бизнеса говори за сегашния етап. Кога ли ще спрат с този израз...

Винаги съм се чудел, дали имената на подобни продукти се решават на кръгла маса или нещо от сорта, понеже никой никога не говори за всевъзможните идиотски имена на моделите в тази техника и откъде идват. "Finn" значи "Край", но световната култура е свикнала да вижда този надпис в края на старите черно-бели филми без звук. Може ли да е послание?

Да. И за Лавровия каньон, и за Бийтълс и за Нирвана, това са според мен основните три точки от съдържанието. Споменават се и други неща, общи, касаещи поръчковата културна индустрия.

Не знам какво казва немеца от видеото, но ако е час и половина за Лавровия каньон, значи със сигурност говори за много повече неща и подоброности, отколкото в статията, специално за това.

Нека се знае тогава, че това някой си го е избрал Тъпо ще е някой ден да се окаже, че се дублираме едни други.