Apocryphal Academy

Автор Тема: КНИГА: Jeremy Locke, 2005г---- Краят на злото  (Прочетена 34615 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Краят на злото

Съдържание

Глава 1 - Свобода
Глава 2 - Земята
Глава 3 - Авторитет
Глава 4 - Култура
Глава 5 - Тактика
Глава 6 - Демокрация
Глава 7 - Икономика
Глава 8 - Шаблонът на свободата
Глава 9 - Краят на злото
Апендикс А - Речник на културата на злото







Глава 1

Свободата

Дефиницията за свобода е безкрайната стойност на човешкото същество. Дефиницията за зло е унищожаването на свободата. Всичко, което е зло, учи хората, че тяхната стойност е ограничена.


Просто

Истината винаги е проста. Всички хора разпознават истината, защото всички хора са интелигентни същества. В природата на злото е да създава изкуствено сложни идеи. То прави това, за да скрие или замъгли свободата, която унищожава. Ако премахнете сложностите и страховете от живота си, ще откриете ясна и красива истина. Тази истина е принципът на вашата стойност.


Човешката стойност

Да се проумее свободата, означава, да се проумее стойността на една личност. Всичко, което злото иска, е да маскира и да унищожи вашата стойност. Всеки авторитет е създаден от зли хора, с цел да се преиначи вашата стойност. Да проумеете вашата собствена стойност, означава, да проумеете природата на свободата.


Злото

Ключът за проумяването на нашия свят е, да се разбере природата на злото. Злото се конфронтира с човешката стойност на хората, като им отнема възможността да правят собствени избори; като им отнема шанса да развият сила чрез учение и разбиране.


Свободата

Ако злото се стреми да унищожи или да скрие стойността на една личност, то свободата показва хората в техния пълен потенциал и в тяхната пълноценна стойност. Чрез свободата, хората са обичали, лекували са болести, премахвали са глада, улеснявали са труда и са живели в мир. Чрез свобода, щастието е постижимо. Свободата е точната противоположност на злото.


Вие

Всичко, написано в тази книга, е написано, за да унищожи идеята за култура и закони. Урокът на тази книга е прост: нищо на тази земя не е по-стойностно от Вас.






« Последна редакция: Юни 08, 2017, 09:49:52 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: КНИГА: Jeremy Locke, 2005г---- Краят на злото
« Отговор #1 -: Юни 08, 2017, 09:38:11 pm »
Глава 2

Земята

В ход е тъмна конспирация, която е замъглила съзнанията на човечеството през всичките векове. Тази конспирацията е самата инкарнация на злото, и контролира огромни планини от човешки емоции, труд, мисли и слово. Тя е отговорна за смъртта на стотици и стотици милиони и за робството на почти всяко същество, живяло някога.

Ако можете да приемете един единствен принцип - че вашата стойност е неограничена - то тогава тази книга ще ви даде зрението, за да прогледнете за света такъв, какъвто наистина е. За да узнаете веднъж завинаги, че тази тъмна конспирация не е силна, а слаба; че злото не нараства, а умира.


Принцип вместо закон

За да разберете как злото контролира хората, е нужно да разберете разликата между принцип и закон. Принципът е истина, която създава свобода. Законът е лъжа, която създава робство.

Принципите описват действителността. Те са знание, което ви помага да се ползвате от собствения си свят. Заради интелигентността си, вие разпознавате принципите във всичко, което правите. Всяко истинно нещо, което научавате, е принцип. Движението на ръцете ви, кои храни имат хубав вкус, математиката и емпатията спрямо приятел са все неща, основаващи се на принципи.

Законите са изкуствени идеи, създадени от зли хора, с цел да ограничат мисленето и разбирането на хората. Законите се дегизират като авторитети, за да могат да имитират принципите. когато хората объркат един закон за принцип, тяхната свобода се ограничава. Когато хората сбъркат истината с идеите на авторитета, техните способности и мъдрост изчезват. Това е целта на закона.

Пример за принцип може да се открие в термодинамиката. Всяка течност е по-студена от своя газ. Това е принцип. Защото това е принцип, той не ни ограничава, а ни упълномощава. Употребявайки този принцип, ние можем да свиваме и да разширяваме едно вещество между газ и течност, за да създадем охлаждане. С този принцип, ние имаме повече разбиране и повече власт. Принципите са истини, които създават свобода.

Пример за закон може да се открие в царската култура. Обикновеният човек дължи почит на царя. Това е закон. Защото това е закон, той разрушава свободата и поробва. Под този закон, човек трябва да пренебрегне употребата на собственото си съзнание, собственото си слово и собствените си действия. Той трябва да вярва, че е струва по-малко от царя. Забележете, че за разлика от принципа, в закона няма истина. напълно възможно е да не уважите царя, и следователно да нарушите закона. Законът трябва да се налага със сила, защото в него няма истина. Законът разрушава свободата, защото е лъжа. Принципът, обаче, създава свобода, защото е знание.

Това, което унищожава свободата, е зло.


Простота

Думата е по-проста, отколкото изглежда. Сложностите се откриват във всички проявления на нашите култури, политики и икономики. Всеки ден на хората се представят нови идеи, нови въртележки, нови гледни точки или нови симптоми на нашия свят. Много от тези идеи са перверзии на принципи, замислени така, че да извлекат определени реакции от хората.

Злите общества изобретяват идеи, за да унищожат разсъдъка на хората. Някои от историческите имена на тези идеи са социализъм, фашизъм, расизъм, комунизъм, демокрация, класови войни, политическа коректност, благоприличие, порядъчност, царственост и тероризъм. Всички тези идеи са създадени точно с една и съща цел. Всички те са инструменти за заблуда на съзнанията на поробените жертви. Всички те са зло.

Вие сте способни да проумеете всичко в света около вас. Вашата интелигентност не е ограничена. В разбирането ви са внесени смущения и сложности, за да могат злите хора да ви контролират. Злото иска да вярвате, че не сте способни да проумеете собствения си свят. Когато проумеете степента на собствената си значимост, злото ще се провали.

Има два принципа от значение за проумяването на идеята за интелигентността. Първият е простотата. Принципът на простотата гласи, че интелигентността разпознава истината. Когато някоя истина се представи в чист вид, всички хора са способни да я разберат. Няма истина, която не сте способни да научите. Това е принципът на простотата; интелигентността разпознава истината.

Вторият принцип е принципът на замъгляването. Замъгляването е смущението на някой принцип. Замъгляването е създаването на неверни идеи, с цел да се скрие истината. Понякога това представлява просто добавянето на идеи отгоре върху истината, за да се прикрие природата на изначалната истина. Дори идеи, които на глед са напълно правилни, могат да бъдат впрегнати в погребването на прости истини.

Замъгляването се използва от злото, за да обърка съзнанията на хората. Замъгляването смущава разбирането на принципите, за да се отнеме възможността на хората да се учат. Злото използва замъгляване, за да не можете да се сдобиете с мъдрост. То го прави с цел да ограничи свободата ви. Културата знае, че хората ще открият много по-малко истини, ако са фокусирани върху изкуствени усложнения.


Пораствайки, децата научават, че сложните на глед идеи всъщност са основни и прости принципи. Онова, което в един момент сякаш е било невъзможно за проумяване, става великолепно, след като веднъж се разбере. Добре е да се натрупва мъдрост. С мъдрост можете да постигнете всичко.

Търсенето на знание ще ви стане по-лесно, когато се отървете от всички представи за собствената малоценност. Злото използва замъгляване, за да накара хората да се чувстват малоценни. Вие не сте малоценни пред другите хора, и не сте малоценни пред идеите. Вие имате безкрайна стойност.


Това, което сте

Като човешки същества, вие сте много специални. Вие не сте като минералите, растенията или животните на тази земя. Нищо друго не владее способностите на интелекта както вас. Нищо друго няма такава пълна и тотална амбиция да постигне мечтите си. Нищо друго няма желанието и жаждата за знание, която вие притежавате. Вие сте човешко същество.

Няма предел в природата ви. Няма край на капацитета ви да проумявате или да бъдете щастливи. Като човешки същества, вашият живот не подлежи на ничия друга воля, освен вашата. Не ви е нужно нито разрешение, нито лиценз, за да се учите и растете. Всичко, което желаете, може да бъде ваше.

Хората по природа търсят щастие в живота си и най-честото и най-дълбокото желание е за обичта и силата на техните семейства. Всичко, което правите, увеличава сигурността, мира и просперитета за вас самите и за онези, които обичате. Вашата способност да създавате тези неща от сърце правилно се дефинира като вяра. С вяра ще намерите радост във всяка пътека от живота ви.


Вярата

Вяра е смелостта, да провериш, дали в идеите ти има истина. С вяра, хората откриват дали идеите са истинни или неверни. С вяра, хората научават принципите.

Хората се уповават на вярата, за да проверяват принципите поетапно. Ние често се проваляме, но винаги се учим. Представете си, че ходите по камениста повърхност. Може би очаквате, че повърхността е твърда и няма да се измени. Ако очаквате твърда опора, но откриете движение, може да се спънете. Когато идеите, които проверявате, са грешни, проверката ви ще се провали. Интелигентността ви ви помага да пригодите мисленето си така, че по-добре да проумеете принципите на ходенето. Научавате се да контролирате равновесието си въпреки трудния терен. Уповавате се на вярата, за да изпробвате новото си разбиране, и скоро се научавате да се придвижвате успешно и бързо. Вие овладявате принципи.

Всеки път, когато човешките същества прилагат принципи в действие, те ще чувстват власт, възбуда и радост. Разгръщането на интелигентността е това, което търсят хората. Някои примери са как малкото дете гордо показва на родителите си своето разбиране на математиката, или как съпруг и съпруга разрешават спор. Това са открития на принципи чрез уповаване на вярата.

Прилагането на вяра в принципите носи мъдрост. Свободата е необходимост. Унищожаването на свободата възпрепятства хората да прилагат вяра. Възпрепятства хората да проверяват своето разбиране на принципите. Когато нямаме свободата да се движим поетапно, не можем да се учим и не можем да растем. Любовта, просперитетът и знанието са все неща, които са възможни само при условие на свобода. Свободата носи всичко добро.

Като човешки същества, степента на свобода, от която се нуждаете, е безгранична. Свободата е безкрайната стойност на човешкото същество. Ако злото унищожи свободата в коя да е област на живота ви, то може да ограничи мъдростта ви, любовта ви, и радостта ви.


Опасността

Има хора, които биха унищожили свободата ви. Те искат да ви контролират, за да не станете човека, който искате да бъдете. За да ви контролират, те използват сила, за да ви отнемат свободата, с която сте родени.

Никога не бива да подценявате изобретателността или жестокостта на злите хора. Злото ще конфискува пари, ще разрушава добродетелта и ще пролива кръв. Повечето хора не са зли; повечето хора се опитват да създават, а не да разрушават. Само че, злите хора наистина съществуват и те са екстремно опасни.

Те са наречени авторитети.


Авторитетът

Няма авторитет на тази земя, който с право може да управлява живота ви.

Родени на този свят, вие и единствено вие контролирате очите си, ушите си, езика си, ръцете си и съзнанието си. Всеки авторитет, който твърди, че може да се отърве от вас и от вашите способности, е една измама.

Родени сте на този свят, за да бъдете свободен представител на живота. Животът е свобода. Със свобода и вяра в този свят можете да научите и да постигнете всичко. Всеки, който ви казва, че трябва да сдадете съзнанието си, тялото си или принадлежностите си на някой авторитет, е зъл.

Разберете, че изборите, направени с вашата свободна воля, не са зло. Няма нищо лошо в саможертвата, ако е направена доброволно. Но жертването без избор не е жертва, това е робство. Авторитетът винаги отправя изисквания към хората чрез сила. Авторитетът никога не моли за разрешение.


Прикрито

Най-простите авторитети са обикновени крадци. Те използват изнудване или прикритост, за да конфискуват нещата, които цените. Те могат да крадат пари, добродетел чрез насилване, или живот чрез убийство. С действията си, те ви учат, че вашата стойност е малоценна спрямо тяхната. Инструментът на техния авторитет е агресията.

Има и други, много по-мощни авторитети във всекидневния ви живот. Те са изключително по-опасни, по-хищни и по-прикрити. Те ви учат, чрез изкривени идеи, че не сте способни или достойни да живеете на свобода. Авторитетите учат, че други хора могат да се разпореждат с живота ви по-добре, отколкото вие самите.

С грубо незачитане на вашата стойност, те ви командват да се държите прилично спрямо идеите на някой друг. Кулминацията на опасността може да се види в степента, в която тези команди са масово възприемани като добро. Ние ги познаваме под названието култура. Ще откриете тази подлост във всичко, което цените в живота си. Ако нещо е ценно за вас, можете да сте сигурни, че някой, някъде, е склонен да ви го отнеме. Въпреки че те носят същото зло като обикновените крадци, методите на усложнената култура обикновено са много, много по-мощни.

Злото

Злото е унищожението на свободата.

Не може да се каже по-просто. Навсякъде, където погледнете, ще откриете замъгленото прикриване на злото. Има безчет идеи, които се разпространяват така, сякаш разкриват природата на злото. Всяка фалшива идея е създадена от злото, с цел да скрие истината от вас.

Злото не е тъмнина и не е плашещото непознато. Злото не е някаква мистична човешка психология, нито пък е наследствено в нашата природа. То не е свръхестествено, и със сигурност съществува.

Както с всички принципи, принципът на злото е прост. Злото е унищожението на свободата. Когато сте свободни, можете да пожънете слава, мир, просперитет и радост в света. Ще намерите всички тези неща около себе си. Мъже и жени като вас постигат тези неща. Злото поробва. Злото се открива в думи като насилие, принуда, данъци, агресия, кражба, цензура и политика. Забележете, че в такива неща няма радост. Нито едно от тези не е стойностно за човечеството.


Контролът

Злото се стреми да бъде господар над вас. Злото иска вие да сте роби.
Това, което считаме за истинско "робство", наистина е само една форма на робството. Африканските роби в САЩ бяха принудени да работят и да се трудят в полза на други хора. Техните животи бяха в по-голямата си част контролирани с цел облага на господарите им, но те имаха и някои много ограничени свободи. На някои се позволяваше да създават много отличителни традиции и да поддържат семейства. Те правеха всичко по силите си, за да постигнат радост в животите си въпреки тиранията върху тях. Понеже те контролираха част от живот си, това значи ли, че бяха свободни? Колко свобода по-точно заслужава един човек? Колко свобода по-точно може да бъде унищожена, преди да осъзнаем, че унищожаването й е зло?

Робството не е концепция, отнасяща се до тоталността. Робството съществува навсякъде, където част от свободата на хората е унищожена. Кражбата и побоя също са робство. В историята, африканските туземци, евреите и много други групи са търпели доживотно робство. Върховното робство е убийството.

Робството възпира хората да правят избор в собствения си живот.

Всичко, което ограничава съзнанието ви, движенията ви и словото ви, е зло. Робството се намира както в частичното, така и в пълното унищожение на свободата.

Злото ви заставя да се държите по начин, който не е от полза за вас или за онези, които обичате. Културата и законите упражняват съкрушителна сила в името на собствеността и общественото добро. Те унищожават свободата и поставят човешкия живот под контрола на други хора.
« Последна редакция: Юни 08, 2017, 09:49:40 pm от λ »

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: КНИГА: Jeremy Locke, 2005г---- Краят на злото
« Отговор #2 -: Юни 08, 2017, 09:48:55 pm »
Глава 3

Авторитет

Родени сте на този свят със суверенитет върху съзнанието и живота си. Способностите ви да разсъждавате, да чувствате, да учите и да обичате, са ваши свободи. Във вас, тези капацитети са безкрайни. Вие имате безкрайна стойност.

Злото се стреми да унищожи свободите ви. То се стреми да бъде авторитет върху вас. То не иска вие да имате свободи. Злото се стреми да ви унищожи, за да може да ви употребява като кукла на конци.

Прилагането на злото се нарича авторитет.  Авторитетите са онова, което злото прилага, когато упражнява контрол върху живота на хората. Авторитетът ограничава способностите ви да учите, да мислите, да чувствате, да обичате и да растете. Затова авторитетът е зло.

Авторитетите не са възникнали по случайност. Те са изрично създадени от интелигентни хора, за да ви контролират. Има два инструмента, които злото използва, за да постигне това. И двата инструмента унищожават свободата. Те са културата и агресията.

Всеки от тези инструменти на авторитета има оръжия, които се използват срещу вашата свобода. Оръжията на агресията са кражбата, затворът, мъченията, насилването и смъртта. Оръжията на културата са законите и контролът над словото.

Злото се прилага в живота на хората чрез сила. Злото иска да се подчинявате на авторитета му. То използва оръжията на агресията върху всеки, който отказва да се подчинява. То използва оръжията на културата, за да поддържа каквото подчинение успее да си осигури.


Агресия

Вашето физическо тяло ви позволява да прилагате принципи върху всички измерения на действителността. Чрез него вие разполагате с нужните инструменти, за да си взаимодействате с физическия свят. Тленността в голяма степен ви упълномощава; тя е дарът на чистата свобода.

Хората се подчиняват на авторитета, когато са подложени на агресия. Агресията заплашва вашето физическо тяло. Тя заплашва вашето взаимодействие във физическия свят. Хората, които са подложени на агресия, са принудени да се подчиняват, защото искат да защитят свободата, която им дава физическото тяло. Болката и осакатяването ограничават способността ви да взаимодействате с вашия свят. Смъртта разрушава свободата ви напълно.

Лъжата на тиранията е, че ще запазите свободата на живота си, като се подчинявате на авторитета. Изборът, който ви предлага, е доживотно подчинение или смърт. Злото е господарят на измамата. Целта на злото не е агресията, а подчинението.

Предназначението на агресията е да подтикне към подчинение. По своя замисъл тя унищожава свободата. Независимо дали ще се предадете на авторитета и ще се подчините, или ще му позволите да ви унищожи физически, ще загубите свободата си. Единственият начин да поддържате свободата е, да се борите срещу тиранията винаги и на всяка цена.


Перспектива

Културите на Земята предлагат на народите си различни моралности. Извратени дефиниции за добро и зло се откриват навсякъде по планетата. В една култура едно нещо е приемливо, в друга същото е табу. В една култура една дума е превъзходна, а в друга не е. Криминалните дейния се тълкуват съвършено различно в противоположните култури.

Когато сред хората е установен авторитет, злото или е очевидно, или е почти невъзможно да се види, изцяло в зависимост дали вие самите сте част от културата му. Въпреки че само малка част от хората са способни да разпознаят потисничеството в собствените си култури, културата си остава потисничество.

Повечето хора с ужас питат как може един обикновен германски войник лично да участва в убийството на евреи. Повечето хора с ужас питат как така милиони обикновени хора под чадъра на комунизма могат да предадат братята си на сигурна смърт в ръцете на полицията. Примерите в историята са повече от болезнени; те се откриват във всяка култура, измисляна някога.

Културата поддържа смъртоносна хватка върху природата на човека. Не е вярно, че историческите злодеи са злоупотребили с авторитета. Истината е, че те съвършено са следвали предмета и замисъла на авторитета. Тиранията винаги е дегизирана като култура и закон.


Принципът на авторитета

Принципът на авторитета описва поведението на хората, които живеят под управлението на закона. Принципът на авторитета показва, че хората се подчиняват на всичко и на всеки, ако смятат, че е авторитет.

Въпреки че субектите на кой, защо и какво са се променяли през историята, поведението на хората е все същото; те се подчиняват. когато хората са научени, че подчинението е принцип, те се подчиняват. Когато те са учени, че източникът на стойността и знанието се намира в друг човек, вместо в тях самите, те се подчиняват. Това е управлението на закона, и той учи хората, че тяхната воля е подчинена на волята на закона и на онези, които контролират закона.

Примери за авторитетни институции са правителствата, биячите, мафиите, крадците и царете. Хората се подчиняват на авторитетните институции в живота си или заради страх от агресия, или защото културата им ги дресира да приемат подчинението като уместно и като добро. Институциите винаги използват и двата инструмента. На най-успешните авторитетни институции не им се налага да използват агресия толкова често заради силата на културите им. И културата и агресията налагат авторитета със сила.

Под авторитета, хората са се подчинявали на закона, за да натворят известните зверства в историята. Убийствата, изнасилванията и грабежите под вождовете, кралете, императорите, комунизма и нацистите не са били извършени от малки групи хора. Те са били осъществени от хиляди и дори милиони хора. Тези хора не биха извършили такива нечувани зверства на своя глава. Ако някой произволен човек им беше заповядал, те щяха да откажат. Така че защо, по нареждане на внушен авторитет, са се подчинили?

Подчинението на авторитета е самия принцип на авторитета. Хората ще се подчинят на авторитета без значение какво се иска от тях. Те се подчиняват, защото са били излъгани. Те лъжовно са били научени, че закона има принципност. Исторически погледнато, трудно е да си представим защо в някои култури има такава липса на агресия. Авторитетът е причината. Културите с най-невлиятелните авторитети са най-мирни и, по дефиниция, най-свободни. Културите с най-влиятелните авторитети са най-агресивните и, по дефиниция, са роби.

Всеки път, когато сте подтикнати да действате в подчинение на някой авторитет, вие сте повлияни от неговия принцип. Злото използва принципа на авторитета, за да дресира хората да се подчиняват, без да поставят под въпрос какво, защо или на кого се подчиняват. Да унищожи вашата идентичност, за да се сдобие с власт над вас, е самият "модус операнди" на злото.


Шаблонът на тиранията

Тиранията е дегизирана като култура и закон.

Всичко, към което злото се стреми, е унищожението на свободата - да унищожи стойността на хората. Шаблонът на тиранията е прост. Целта е, да се пороби умът на даден народ, като се създаде култура на подчинение. За да се набави хорското подчинение, трябва да се извърши един процес. Този процес е шаблонът на тиранията.


Война

Преди един авторитет да може да се наложи, трябва да има война.

Войната е приложението на агресията. Тя е инструментът, който злото използва, за да наложи авторитета. Всички войни в историята са се случили заради желанието да се въведе нов авторитет над хората. В най-малкия мащаб, това се случва чрез процеса на заплаха и примирение. Такова е поведението на биячите, на бандитите и на мафиите. В по-голям мащаб, това се случва под формата на агресивни многогодишни битки. Такова е поведението на нациите и империите.


Врагове

С цел на хората да им се предложи бягство от агресията, новите авторитети учат хората, че подчинението ще прекрати войната. Замисълът на авторитета е подчинението. Авторитетите дресират хората на подчинение, като им обещават да ги защитават от опасни врагове. Теокрациите са използвали и използват врага, наречен богохулие. Нацистите използваха евреите. комунистите използваха богатите. Много, много врагове са създавани до сега; но определено, най-честият създаван враг е анархията.


Защита

С цел да измайстори култура и да се предотврати свободомислието на хората, злото трябва да създаде враг. За тираните не е от значение кой е врагът. Тираните предлагат защита от враговете в замяна на подчинение. Обърнете внимание, че те предлагат защита, но подчинението е задължително. Независимо дали искате или не искате да имате поставен авторитет над вас, ще се подчинявате, или тираните ще го обърнат на агресия. Враговете се създават единствено с цел да облекчат бремето на подчинението в умовете на хората. Културните врагове са една илюзия.

Бенджамин Франклин учеше, че онези, които се отказват от свободата си, за да получат сигурност, скоро няма да имат нито едното от двете. Това не е просто някакво наблюдение. Шаблонът на тиранията ясно показва, че цялата идея да се създаде нужда от сигурност, е с цел, да ви убедят да предадете свободата си. Това е всичко, което авторитетът иска от вас. Нуждата от сигурност се повдига от онези, които целят да се сдобият с власт над вас. Това е начинът, по който създават врагове.

Не се заблуждавайте - тираните не преследват врага. Те преследват вас.

Илюзията на културните врагове е измислена, с цел да се ограничи мисленето на хората. Тя е замислена така, че да учи хората, че истинският враг не е злото, което властва над тях, а някакъв въображаем демон, който иска да им навреди. това е лъжата на тиранията. Тя се нуждае от вашето подчинение, за да ви спаси. тиранията се дегизира като култура и закон.


Социално доказателство

Когато хората започват да се предават (под принудата на агресията) на волята на новия авторитет, един принцип, познат като социално доказателство, влиза в културата. Колкото повече хора се подчиняват на новия авторитет, толкова по-вероятно е да ги последват и други. Нормалността на подчинението се превръща в част от всекидневния живот.

Естествено е човек да иска да избяга от агресията на авторитета. Хората, които живеят под потисничеството на нации или бандити неизбежно ще приемат предложението за подчинение. Обирджията ще предложи да не стреля, ако човек предаде портфейла си. Изнасилвачите предлагат да не убиват, ако човек се откаже от добродетелта. Мафиите предлагат да не измъчват, ако им се плати. Правителствата предлагат да не унищожат живота, ако има подчинение на законите им. Предложението се подслажда с илюзията за врагове. когато човек е изправен пред болка или сигурна смърт от една страна, или защита от някакъв враг от друга страна, волята му да бъде свободен рано или късно ще се пречупи.


Закон

Законите се пишат и постановяват, за да се легитимира подчинението. Законът имитира принципа. Хората са учени, че каквото е закон, е правилно. Те не са учени да правят онова, което е правилно, а да се подчиняват на онова, което е закон. Легитимността на закона е обект на културата. Културата използва закона, за да изкриви умовете на хората така, че да повярват, че не са способни да търсят истината или да живеят в мир. Тя учи, че легитимен е законът, а не нечий разсъдък.


Контрол над словото

Най-основното оръжие на културата е контролът над словото. въпреки, че историята показва агресивни примери за употребата на това оръжие, то съществува във всяка култура под формата на благоприлично поведение. Целта на контрола над словото е, да се подсигури, че онези, които са били заставени да се прегърбят под волята на авторитета, никога повече няма да имат смелостта да погледнат назад.

За да се поддържа подчинението, културата изисква всеки, когото поробва, със сила да налага волята си над останалите. Тя учи хората да наричат непокорните си съседи странни или побъркани. Тя изисква всеки човек да доносничи за онези, които не се подчиняват на правилата на културата. Културата заклеймява всички онези, които не се подчиняват на привилата й, като неморални и анти-социални. По този начин, културата обработва и оформя съзнанията на хората, ограничавайки словото им.

Освен това, културата дарява евангелистите си с прилагателни като благороден и почтен. Онези, които най-стриктно следват правилата на културата, особено що се отнася до заклеймяването на враговете, са награждавани заради това, че стигматизират онези, които имат по-малко желание да се подчиняват. Точно това принизяване на човешкия дух доказва злото в културните норми.

Онези, които проявяват непокорност или предлагат въстание срещу авторитета, са отлъчвани, смъмряни и демонизирани. Трудно е да се понася самотата, в следствие от излизането от популярната култура. По този начин контролът над словото е оръжие, измислено с цел да пречупи духа на човека. То е оръжие, създадено с цел да ви застави да се подчинявате.

Веднъж след като хората под дадена култура започнат със сила да налагат контрол над словото един върху друг, значи авторитетът вече е установен. Сега вече той управлява същите онези хора, които със сила налагат властта му. Така е измислена културата, и сега авторитетът може да разполага с вас както му скимне.


Налагане със сила

Случва се, авторитетът да се обърне на агресия, с цел да се запази подчинението.

Винаги ще съществува едно малко малцинство, което отказва да спазва предписанията на културния закон. Поради това, авторитетите впрягат постоянен поток от агресия, познат като налагане на закона, или полиция. Това не е полиция в защита на свободата, а полиция в защита на авторитета. Културите винаги учат, че свободата и авторитетът са едно и също; но замисълът на полицията е, да размахва оръжията на агресията, за да опазва авторитета, а не за да защитава свободите.

Авторитетът също трябва да прилага агресия, когато културите се разпадат. През вековете, хората бавно и сигурно научават повече и повече за собствената си стойност, и следователно искат все повече и повече свобода. Множество култури са се разпаднали, когато хората са осъзнавали, че културата е лъжа.

Когато културите започнат да се разпадат, това е защото хората започват да научават за собствената си стойност. Такива култури и авторитетните институции, които защитават, са обречени. Нито веднъж в историята не се е случвало една умираща култура да бъде възобновена. Когато авторитетните институции видят, че културата им се развенчава, и вече не могат да консумират подчинението, те се връщат към агресията. Исторически, тези връщания към агресията са екстремно брутални. Агресивното силово налагане на закона е знак за идващата свобода.


Пример

Погледнете типичния исторически пример за шаблона на тиранията. Гримиран бияч събира една банда, за да изтръгнат парите от околните хора. Той се справя успешно и заграбва огромни количества пари и бандата му прераства в армия. Той успява да избие предишните офицери по силово налагане на закона или пък ги подкопава чрез задкулисие. Знаейки, че в дългосрочен план ще може да извлече повече стойност, ако оставя жертвите си живи, той налага една "такса" върху всички, попадащи под влиянието му. Той начертава граници, издава укази. Важното е, че той обещава на жертвите си да ги защитава от всички други биячи. Жертвите му бавно започват да свикват с неговата воля, и с лъжите му. Хората започват да се страхуват, ако чуят съседите си да говорят за бягство от таксите и от жестокостта. Скоро те активно започват да подкрепят режима, като взимат на прицел всички приказки за "измяна" и започват да предават изменниците на полицията. Първоначално наричан престъпник, биячът вече го наричат авторитетна власт и институция. Той е наричан закон и ред.

Този пример с лекота би описал коя да е банда варвари от средновековието или от древната история. Той може да се приложи към който и да е цар или император от миналото. Той може да пасне и на който и да е съвременен завоевател, или на коя да е мафия. Всъщност, този пример дословно представя всеки един авторитет, изграждан някога. Веднъж след като хората бъдат дресирани да приемат хрумването за авторитета, те по принцип се подчиняват без замисляне. Обектът на закона е подчинението, а унищожаването на свободата се корени в слепотата на това подчинение. Принципът на авторитета показва, че дори когато човек по принцип смята, че дадено действие е лошо, ако му бъде заповядано от авторитет, той все пак ще го извърши. Установяването и упражняването на авторитет върху хората се нарича шаблон на тиранията.


В историята

Лесно е този шаблон да се проследи в историята. Адолф Хитлер създаде враг в лицето на евреите. В по-ранно време, германската култура била манипулирана и евреите били заклеймени като "мръсни" и "алчни", като странни хора, защото били "затворено общество". Скоро била установена култура, в която прочиствали онези хора, защитаващи евреите. На хората, които ги демонизирали, се гледало като на герои. След това върху словото се наложил контрол. След това Адолф Хитлер превърнал евреите в откровен враг. Евреите станали отговорни за всички социални и икономически болежки. Решението било да се даде власт на Адолф Хитлер, за му се връчат германските свободи, за да може да спаси народа от враговете. Не се заблуждавайте, Хитлер не е бил против евреите, той е дебнел германците. Един зъл човек, който просто е бил готов да пожертва милиони евреи, за да се сдобие с власт. Не правете грешката, да мислите, че Хитлер е бил расист. Следвайте шаблона. Много скоро той вече управлявал цялата нация и принудил всички германци да слугуват в неговата армия. Истинската му амбиция не била расизма, а тоталната световна власт.

Социализмът и комунизмът създават враг в лицето на алчността по същия шаблон, контролирайки словото изкъсо. Печалбата се превръща в мръсна дума, въпреки че тя единствено означава, че си се трудил, за да създадеш по-добър живот. Парите се превръщат в зло, въпреки че те просто представляват твоя труд, което очевидно е морално. Те създават врага, но не алчността преследват те, а дебнат вас. Ако успеят да ви убедят, че вашите пари и вашия труд са враговете, тогава вие ще им предадете този труд и тези пари. Авторитетът не е създаден така, че да унищожи врага; той е създаден така, че да ви пороби.

Демокрациите създават враг в лицето на анархията по същия шаблон, контролирайки словото изкъсо. Става неморално да си помислиш да нарушиш закона; няма значение кой закон, или какво казва. Благородството се вкоренява в плащането на данъците, без значение колко ви искат. За най-висша културна порядъчност се възприема това, да се подчиняваш на закона, без значение за какво се отнася. Врагът е измислената анархия, в която нито един индивид не е в безопасност, защото всеки един е тиранин. За да се спасите от тиранията, отдавате авторитет на закона; подчинявате се. Злото не преследва унищожаването на анархията, но дебне вас. Ако сте способни да видите тиранията в една култура, която иска вие да се подчинявате, без значение какво се изисква от вас и кой пише законите, тогава значи започвате да разбирате природата на злото. Всяко зло ви учи, че вашата стойност е ограничена.


Властването на закона

Властването на закона е възможно най-опасната идея, причинявана на човечеството.

През вековете на историята тази идея се е подвизавала с безброй имена. В най-първобитните племена тя е позната като уважение към старейшините. В царската тирания тя е позната като благородничество, наследствено право и богоизбраност. В комунизма се нарича върховенство на държавата. В диктатурите е позната като противоотровата срещу анархията. В теокрациите е позната като откровение.

Нетното учение на тази идея е, че вие трябва да се подчинявате на закона, не заради моралността или заради облагите от това. Трябва да се подчинявате просто защото това е закона. Предполага се, че дори и законът да греши, то тогава е правилно да го следвате, защото той поддържа системата, а системата е по-важна от вас.

За да може един интелигентен човек да направи правдив избор, той трябва да знае кой изисква подчинение от него, той трябва да прецени защо се иска това подчинение, и какво се иска от него да направи. Само тогава човек може самостоятелно да реши дали е правилно. Не това иска иска авторитета. Авторитетът не се интересува вие да вършите правилни дела, него го интересува единствено подчинението.

Културата учи, че природата на закона и онова, което той иска да направите, не е от значение. Културата учи, че подчинението е благоприличие. Културата учи, че когато се създава закона, той се превръща в морал. Законът е оръжие. Злото го използва, за да напада плячката си. Дали в името на дълга или царя, лоялността към държавата, или властта на закона, законът е оръжието за налагане на контрол. Културата въздига благородството на закона. Културата учи, че законът е уместен и добър. Тя никога не поставя под въпрос кой е написал закона; брат и тиранин е едно и също. Културата никога не поставя под въпрос дали един закон е правилен. Вие трябва да се подчинявате, без значение какво казва той. По този начин, законът е мощно оръжие, създадено за употреба срещу вас. Всички княжества създават цели томове закони, които отнемат цял живот, за да се изучат, и са нужни армии от адвокати, за да се манипулират. Всички тези неща са оръжия в ръцете на властимащите, които те ще използват за ваша сметка.

Законът е ценен само за онези, които го създават, и само защото вашата култура изисква вие да му се подчинявате. Най-чистата покана за тиранията е вашата склонност да се подчинявате на закон, без значение какво казва. Срещу вас, законът се превръща в съвършеното оръжие. Който и да контролира закона, той контролира вас. Вашата стойност се измерва спрямо степента на вашето подчинение.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: КНИГА: Jeremy Locke, 2005г---- Краят на злото
« Отговор #3 -: Юни 08, 2017, 09:59:04 pm »
Глава 4

Култура

Културите се създават, за да предпазват властовите структури. Културата е силовия учредител на авторитета.

Културата усуква принципите с цел да брани авторитета на злото. Културата трябва да ви убеди, че не е грешно, когато законът смъква стойността ви и унищожава свободата ви. Културата убеждава хората в това, като създава перверзии в концепцията на морала. Моралът значи свободи. Неморалността е зло. Упражняването и защитаването на свободата е морално. Унищожаването на свободата е неморално. Това е чистата истина на моралността.

Благоразумието е уместно прилагане на принципа. Неблагоразумието е глупост. Благоразумието не е моралност. Не е неморално да ритнеш тежък камък с босия си крак, но това навярно е глупаво. Благоразумието е въпрос на прилагане на принципите и мъдростта, която сте събрали през живота си, за да постигнете целите, които сте поставили пред себе си. Това е възможно чрез свободата. Без свобода, благоразумието е безсмислено. Моралността трябва да е преди благоразумието.

Великата лъжа на културата е, че авторитетът не е обвързан с моралността, и че авторитетът може със сила да налага собственото си благоразумие върху вас. Великата лъжа на културата е, че вие струвате по-малко от закона. Културите учат, че намеренията на благоразумието могат да се налагат със сила. По този начин те се сдобиват с извинение за това, че контролират живота на хората.

За да могат хората да се учат, да растат, и да намират щастие, те трябва да са свободни да проверяват доколко разбират принципите. Със свобода, те могат да направят това чрез процеса на вярата, пробата и грешката. По този начин децата израстват от незрялост до зрялост. По този начин човешките същества се сдобиват с мъдрост.

Културите са агенти на злото. Целта на злото е да прати по дяволите вашата способност да растете и да ставате силни чрез мъдростта. Целта на злото е унищожението на вашата стойност. За да се сдобие с контрол над вас, културата разпространява лъжата, че авторитетът не е обвързан с моралността. Тя учи, че авторитетът може да унищожи свободата, ако му скимне, и изтъква благоразумието като причината, заради която да се подчините. В името на това да ви защитава, културата твърди, че унищожението на свободата е моралност. Културите се преструват, че злото е добро и че доброто е зло.

Благоразумието може да се открие навсякъде около вас. То се открива в изборите, които правите всеки ден. Дори когато правите грешки, се учите на благоразумие. Благоразумието не може да се налага със сила. Да се налага благоразумие със сила е закон. Законът е лъжа. Без свободата да избирате, не можете да се научите на благоразумие. Не можете да сте щастливи.

Моралността се открива навсякъде около вас. Където и да я откриете, там откривате и щастие. Където и да откриете неморалност, там ще откриете и страдание. Културата налага авторитета със сила, като унищожава свободата със закон. Това е неморалност.


Контрол над словото

Словото се контролира от културата, защото словото разпространява мъдростта. Комуникацията между хората ускорява растежа и ученето в експоненциална степен. Хората сами се учат на принципите чрез експериментиране с околната им среда, но те се учат много по-бързо, когато могат да комуникират мислите си чрез словото. Речта е възможно най-мощния инструмент на човечеството. Чрез него и възрастните, и децата ускоряват знанието си в каквото и да искат да научат.

Културата не може да си позволи стремглавото разпространение на човешкото разбиране. Ако хората научат за своята собствена стойност и потенциал, те никога няма да се подчинят на изкуствените авторитети, поставени над тях. Културата значи контрол.

Културите са създадени с цел да защитават властимащите, да предпазват онези с авторитет. Работата им е да се погрижат словото да не протича свободно. За да постигне това, културата установява едно рутинно подкопаване на разума и чистотата на словото.


Авторитетът подлежи на съмнение

Културата първо заклеймява съмнението в авторитета като неморално. Властването на закона, абсолютно уважение към силовото налагане на закона, характерът в политиката и благородството на царя са все примери за подкопаване на разума от страна на културата. Културата не може да позволи хората да се съмняват в подчинението си на определен закон, или на определен цар, или на определена авторитетна институция. Вместо това, тя учи, че тези неща са над съмнението. Никога не е позволено да се изразява съмнение към царя, диктатора, или демокрацията. Във всяка култура, измисляна някога, авторитетът има върховенство над човечеството.

Най-високият екстремум на съмнението в авторитета е обсъждането на убийството на авторитетите. Даже изпринтирането на едно такова изречение ще накара онези, живеещи под каквато и да е култура, да потръпнат. Такава е хватката, която културата има над словото. Съмнението, дали авторитетът е нещо правилно или неправилно, не е позволено. Системата е над вас, вие няма да й отвръщате. Въпреки че законът счита себе си за морален заради това, че се самоотбранява с агресия, той ви учи, че вие постъпвате неморално даже само като си помислите да се браните от него. В културите от историята има различни форми на по-нисши табута върху съмнението в авторитета. В модерни времена, това е най-очевидно при срама и позора, изсипвани върху всеки, който се съмнява дали полицията, учителите от общественото образование или други държавни служители заслужават уважение. Тяхната работа се смята за по-висша от работата на всички останали. Техните действия и техните служебни постове се поставят над укора и над упрека, защото са агенти на авторитета. Това понякога се нарича "уважение към институцията" или позицията. Да поставяте под въпрос тяхното право да се месят в живота ви, ще ви навлече презрението на културата. Това е контролът над словото.

Друг пример е вярването, че плащането на данъци е благородно. Нито един човек не би ги плащал, ако не беше длъжен. Нито един човек не плаща и лев повече, от колкото му искат, под заплаха от опандизване. И въпреки това, навсякъде из културата чувате разни хора да говорят за благородството на това да се плащат данъци. "Данъкоплатец" е титла, давана от онези, които се опитват да придадат легитимност на политическите спорове.

Културата учи, че добрите хора са онези, които позволяват да бъдат изнудвани и контролирани без замисляне. Подчинението на произволен закон под властването на закона се нарича мъжество. Колкото повече един закон е унищожителен за човечеството, толкова повече културата ще превъзнася като благородни онези, които му се подчиняват.

Ако авторитетът не се поставя под съмнение, ако се приема за уместния господар на човека, резултатът е робство. Германците се провалиха, когато трябваше да се усъмнят в културата, налагана им от Национал-социалистическата партия. Резултатът беше робското им служене на Адолф Хитлер и военната му машина. Милиарди се провалиха в това да се усъмнят в културата на "братската кръв", въздигана от комунизма. Резултатът беше тоталитарно робство и смъртта на сто милиона души. Голяма или малка, когато предадете ума си на някоя култура, тя ще ви превърне в инструменти за собствената си цел. Започва се, когато ограничите словото си заради страх от културата.


Отклоняване от благоприличното

Следващата стъпка от културната манипулация на словото е създаването на благоприличие и любезност. Тези двете дефинират изкуствените врагове на обществото, към които културата ще иска да се насочите, вместо към авторитета. Те са своеволно създадени така, че да отвличат вниманието от злото на авторитета.

Какъв щеше да бъде света, ако имахте свободата да си отваряте устата? Умовете на хората са овързани под идеи, наречени културно благоприличие, политическа коректност и любезност. Политическата коректност е измайсторено робство. Та насочва вниманието върху контролирането на речта на хората по такъв начин, че те вярват, че врагът на хората е нелюбезността. Тях ги учат да вярват, че те по природа са естествени расисти, сексисти и циници. Само когато културата поддържа строг контрол върху словото, само тогава хората са в безопасност от техните собствени демони. Културата учи на ограничената човешка стойност.

Грубостта на езика е срамното говорене на думи или концепции извън културното благоприличие. Въпреки че в една дума няма нищо лошо, и въпреки че езици са измислят и променят всеки ден, културата иска ние да вярваме, че злото се корени в думите, които използваме, вместо авторитета, който премазва човешкия дух. Да кълнеш, означава, да пожелаваш вреда на някой човек.

Клетвата е заричане в действие. И все пак и двете неща са били извратени, така че да ви научат, че речта е злото нещо, а не унищожаването на свободата, извършвано от злите хора. Всеки път, когато откриете елемент от речта, който е културно неприемлив за изговаряне, ще откриете и изкупителна жертва. Конкретният случай е без значение; културата винаги измисля благоприличие, за да прикрие тиранията. В началото на национал-социалистическото движение на Германия, беше изработена такава култура, която да представя защитаването на някой евреин като неприлично. Същевременно тази култура направи така, че да се приема за грубост, ако някой предизвиква онези, които осъждаха евреите. Този шаблон се открива във всяка култура, създавана някога. Нацистката култура не е целяла да постигне контрол над евреите, целяла е контрол над германците.


Избор

За да се освободите от контрола на словото, трябва да проумеете принципа на личната обида. Ако сте обидени от дума или изречение, тогава значи сами сте избрали гнева и болката. Културата иска да вярвате, че гневът и болката са ви били насила причинени, но това не е вярно.

Културата иска да вярвате, че злото лежи в обсъждането на идеи, или в разменянето на преднамерени или непреднамерени обиди. Тя иска да вярвате, че определени думи, или алюзии, са именно мястото, където се е свряло общественото зло. Ако злото може да създаде враг в лицето на словото, то ще може да ви убеди да му предадете контрола върху него. това е замисълът и целта на културата.

Въпреки че хората чувстват, че е напълно оправдано да се обиждат от речта, това все пак е напълно техен избор. Те са свободни да чувстват каквото поискат, когато чуят какво мисли друг човек. Въпреки това, решението, което културата предлага, е речта да се насили в един коловоз, който е по нейния вкус и интерес. Веднъж след като повярвате, че контролът над речта е нещо благородно, не бихте се зачудили, защо е неприлично авторитетът да се поставя под съмнение.


Премазване на човешкия дух

Сред възрастните навсякъде по Земята се откриват всевъзможни култури, но те най-лесно се забелязват при децата. Културата създава идеи за стилова принуда, принудителен телесен образ и принудителни действия. Да предпочиташ розово пред синьо е лично предпочитание. Да носиш синьо, защото те е страх да носиш розово, е разрушението, причинено от своеволието на културата.

Културите ограничават избора, достъпен за хората, като своеволно създават правила във вашия живот, и ги налагат чисто и просто със силов натиск. Когато духът на хората е пречупен, културата вече може да получи подчинение.

Когато хората се страхуват да ходят гордо изправени, защото вярват, че не са достатъчно привлекателни, богати или образовани, културата мачка техния дух, като ги учи, че имат ограничена стойност. Хора, които не познават собствената си стойност, са лесни за контролиране.

Видовете натиск сред децата са пример за културата на по-силното зло. Онези деца, които най-добре разбират как да се съобразяват с културните норми и да прилагат най-стриктното им налагане над другите, са и онези, които се сдобиват със социална власт. Това е вид и сянка на културата на нациите и царете.

Образцови поданици на културата са онези, които сами се шаблонизират точно според идеалите на културата. Твърди се, че това значи стил, реч, образование и икономика. В действителност, това означава подчинение. Културата учи хората да идеализират съвършения поданик. Тя го прави, защото иска също и вашето подчинение. Обществото награждава тези хора, защото са лесно оформяни от културата. Силите на авторитета и принудата във всички сфери на живота винаги ще награждават примерния поданик със символи на благородството и винаги ще наказват онези, които не успяват да отговорят на стандартите на сервилниченето, с унижение и подигравки. Това създава културата. Така се правят роби. Този разпад на човешкия дух в крайна сметка принуждава всички да сведат глави. Много малко хора дори ще посмеят дори да си помислят да се борят със силовата структура, почти всеки приема авторитета.


Арогантност срещу самонадеяност

Културата учи, че арогантността е неоправданата оценка на самия себе си. Вие сте същества с неограничена стойност, културата ви лъже. Арогантността е осъждана от културата, защото културата не иска хората да разберат колко висока е стойността им. Тя целенасочено обърква значенията на арогантност и самонадеяност. Самонадеяността е вярването, че сте по-ценни от другите. Всички хора имат безкрайна стойност. Да бъдете самонадеяни, означава, да понижите стойността на онези около вас. Авторитетът е максималната самонадеяност. Той просва хората по гръб веднага щом посмеят да повярват, че стойността е в тях, а не в закона.

Арогантността е проумяване на вашата собствена стойност. Културата я осъжда, с цел да внуши, че вие не сте с достатъчна стойност, за да направите, за да кажете или за да постигнете нещата, които желаете. Арогантността обижда другите, защото те през целия си живот са били учени от културата на това, че имат малка или никаква стойност. Те са наранени от недоразумението на схващането, че арогантните хора са по-добри от тях. Тях ги учат, че арогантността е самонадеяност. Ако хората не се увличаха толкова лесно от доктрините на културата, те щяха да разпознаят, че всички хора имат еднаква стойност. Когато те видят арогантността на човека, който има вяра в себе си, повече от тяхната собствена, те ще се обрадват. Ако един арогантен човек има голяма стойност, тогава значи те също имат. Културата осъжда арогантността, с цел да прекърши духа на вярата. Без култура, хората ще си позволят да пируват във вдъхновението, което арогантните хора създават. Арогантността да вярваме, че можем да летим, да лекуваме болести и да постигаме чудеса! Арогантността да предложим, че човек може сам да е управител на себе си.


Ентусиазъм и възбуда

Ентусиазмът към живота често е обект на подигравки от страна на културата. Онези, които са въодушевени от чудото и красотата на нашия свят са опасно близо до осъзнаването на своята безкрайна стойност. Културата не може да позволи това.

Възбудата и ентусиазма са позволени само в ограничени и предварително установени норми. Всяка култура е различна, но всички култури дават "приемливи" напътствия и отдушници на въодушевлението. Тези отдушници отклоняват арогантния израз на ентусиазма, така че околните хора да не се вдъхновят.

Културата отхвърля постиженията, сякаш постиженията не са възможни за нормалния човек. Тя учи, че повечето хора могат да очакват само ограничен успех в живота си. Тя учи хората да приемат, че мечтите са недостижими. Без изключение, причината за това, че мечтите са толкова трудни за достигане, се коренят в културата. Законите, контрола, и прегазването на човешкия дух ограничават способността ни да постигаме.


Просто човек

Културата има вариации на израза "просто човек", на всеки език. Фразата намеква, че стойността на хората в крайна сметка е ограничена. Тази фраза е лъжа.

Хората имат неограничен интелектуален капацитет. Нещата от зоната на свръхестественото в древните времена днес са всекидневие. Принципи, които са невероятно сложни, стават прости за интелигентните същества още докато ги проумяват. Със свобода, колкото повече растете и се учите, толкова повече мъдростта отваря съзнанията ви, за да приемете чистотата на нашата действителност.

Културите често учат, че интелигентността се наследява. Успоредно със схващането, че по-силните са по-интелигентни, това учение е измислено да намеква, че онези, които имат авторитет, с право се считат за по-интелигентни. Измислено е да учи, че интелигентността на хората е ограничена от физическия строеж на мозъците им. Онези, които не са облечени в авторитет, очевидно не са квалифицирани да управляват себе си. Културата иска хората да приемат ограничението, за да преглътнат подчинението.


Героизирането на историческите злини

Съвременната култура тенденциозно романтизира злините в историята. Геноцидни завоеватели като Александър се сдобиват с титлата "Велики". Царствени господари се удостояват с честта "бил добър цар". Комунистическото робство се почита под претекста, че Йосиф Сталин бил причината системата да се провали. Убийствата на полицията се избелват под мотото, че защитавали властването на закона. Касапниците се идеализират с лоялността на армиите.

Културата иска от нас да игнорираме същността на историята. Тя иска да вярваме, че историята представлява фантазии и приказки, вместо борбата на хората срещу злото. Милиарди са загубили живота си, борейки се срещу тиранията. Урокът на историята не е честта на робите, или доброто на някоя система или благородството на някой цар. Природата на злото е онова, което трябва да опознаем. Не позволявайте на културата да замъгли знанията ви по история, като прославя тиранията.

Това замъгляване на тиранията се открива при всяка култура на Земята днес, и прикрива същата тирания, която откриваме и в миналото. Онези, които разпространяваха тиранията, бяха и онези, които изграждаха авторитетите. "Аз просто си върша работата". Културата не поставя под въпрос каква е била тази работа. Културата няма да позволи да вярвате, че хората имат каквато и да е отговорност, да се бунтуват срещу злото на авторитетната власт. Нацистите, комунистите и завоевателите, всички; културата ни учи, че средно статистическия касапин от историята просто си бил вършел работата.

Културата героизира злините в историята и учи, че днешното сляпо подчинение на авторитетите е благородност. Същото заслепяване на ума, използвано от културите в миналото, се използва и от културата и днес. Без значение е на колко правилен се преструва закона. За да може авторитетът да се наложи със сила, свободата трябва да бъде унищожена.


Подчинение

Подчинение на авторитета е единствената цел на културата. Тя има хиляда лица, и милион лъжи, но замисълът й винаги е подчинение.

Рицарството било кода на честта, създаден от царствеността в средновековието. Тази чест представлявала сляпо обожание на рицарите и благородниците. Учели простолюдието и крепостните селяни, че онези, които властвали над тях и със сила им налагали закона на царя, винаги били морални и за уважение. Целта била подчинението на човешките същества на авторитета. Учението на рицарството било, че рицарите по силовото налагане на закона имали повече стойност от който и да е друг. Патриотизмът е кодът на честта, създаден от нациите в модерно време. Тази чест се състои в тотална преданост на който и да контролира нацията в момента. Патриотизмът не предлага никакъв избор. Не можете да избирате коя нация да подкрепяте. Не можете да откажете подчинението, целия закон има тотално право над вас. Патриотизмът учи, че нацията е велика и силна, и че хората имат стойност само дотолкова, доколкото му се подчиняват. Властването на закона е кодът на честта, създаден от демокрацията. Той учи, че честта се състои в това, да се подчиняваш на закона. Този код учи, че не можете да изследвате какво казва закона, или кой го е написал, или защо. Властта на закона изисква тотално подчинение. Законът е оръжие и подчинението е неговия замисъл. Властването на закона поставя равенство между престъпността и моралността. Властта на закона учи, че законът има повече стойност от хората.

Всички култури наричат неподчинението измяна, и плашат хората с идеи за предателство спрямо онова, което е правилно и редно. Измяната е схващането, че е грешно да не се подчиняваш на интересите на авторитета. Истината е, че е грешно да заставяш другите да действат против тяхната собствена воля. Тъй като авторитетът винаги е създание на насилието, твърденията на закона са неморални и незначителни. Няма такова нещо като измяна.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: КНИГА: Jeremy Locke, 2005г---- Краят на злото
« Отговор #4 -: Юни 08, 2017, 10:02:37 pm »
Роби и полиция

Онези, които попадат под ограничението на културата, винаги ще налагат доктрината на културата върху останалите. Културата учи, че моралността се открива в подчинението, и така онези, които вярват, че културата с право се упражнява върху хората, ще изискват от приятелите и от съседите си, да се придържат към волята на културата. Това е подлостта на културата. Тя убеждава хората, че робството е моралност. Тя желае единствено подчинение, и хората й го дават в изобилие. Тя убеждава хората, че унищожението на свободата е моралност. Тя се преструва, че злото е добро, и че доброто е зло.

Всички, които говорят срещу авторитетните властови институции в защита на свободата, са осъждани.

В най-силната си форма, културата е способна да убеди хората да станат войници и да извършват убийства, да плячкосват и да завладяват други народи. Случвало се е във всяка империя. Случвало се е във всяко царство и нация. От нацистките завоеватели до варварските орди, и от линчуващите тълпи до полицията, авторитетът се разраства и опазва чрез агресия.

На онези, които участват в продължението на стремежите на злото, културата им дава титли за "смелост" и за "чест".


Символи на авторитета

Културата се стреми силово да наложи авторитета, като внуши в съзнанията на хората, че хората са нисши пред закона. когато хората вярват, че струват по-малко от закона, те ще вярват, че отредената им роля е да се подчиняват.

Символите, които авторитета използва, за да създаде илюзията, че хората имат ограничена стойност, са много сходни в историята. Плащовете на съвременните съдии лесно се сравняват с робите, носени от царствеността. Униформите на полицията и бронята на рицарите. Капитан, генерал, сенатор, магистрат, шериф, принц, лорд. Титли, облекла и значки са използвани във всяка култура в историята, за да създадат илюзията за авторитет.

Културата фокусира вниманието върху символи, като честта, лоялността, отдадеността и дълга. Такива символи не са нови. На повечето хора им е лесно да разпознаят глупостта на това да си лоялен към царя, диктатора или комунизма. Обаче, хората все още се връзват на модерните символи, като закона, демокрацията и патриотизма. Ако целта на един символ е подчинението, той е зло.

Полицейските служители носят значки, за да покажат, че са просто малоумно облечени в авторитет силови наложители на закона. Те със сила налагат закона върху вас, но не вие сте ги упълномощили за това. Това е илюзията на авторитета.

Културата скрива тиранията зад уловките на безсмислен символизъм. Тя се опитва да ви накара да вярвате, че законът е упълномощен с авторитета да властва над вас както си иска. Тя крие факта, че само вие можете да дадете такова разрешение. Вместо това, тя предполага такова разрешение като рождено право, или по геометрията на вашето местонахождение спрямо границите й. Това е илюзия.

Ако законът наистина иска да бъде упълномощен авторитетен агент на защитата или производството, той ще трябва да получи разрешение от всеки един отделен човек, който твърди, че представлява. Той ще трябва да позволи на всеки един отделен човек да се отдели от неговия авторитет, ако законът се провали в задачата си да удовлетвори изискванията на отделната личност.

Законът никога не търси позволение и никога няма да го направи. Той не представлява вас, той представлява злото.


Пари и алчност

Парите са добро. Културата е изобретила лъжите за злото на парите, за да може авторитета по-лесно да ги заграби. Авторитетът може да отнеме амбицията ви да подобрявате живота си, като демонизира вашия труд. Културата учи хората, че това да желаеш повече удобства е егоистично и алчно. Тя учи, че парите са мистериозно зло. Колкото повече се осъждани парите, толкова по-лесно е да ги откраднат от вас. Алчността не съществува сред свободни хора. Алчността не е любов към парите. Любовта към парите е просто любовта към по-добър живот. Алчността е кражбата на пари, и тя съществува само сред тираните.

Няма предел за подобренията, които можете да получите в живота си. Няма граници на човешката способност да лекува болести, да прекратява глада или да се радва на живота. Културата иска да вярвате, че сте ограничени. Културата учи, че вие не сте достойни да постигате мечтите си.

Няма алчност в това, да искаш повече, алчност има само в това, да крадеш труда на другите. Кражбата е зло. Да се краде е природата на авторитета. Само тираните таят алчност в себе си.

Когато културата учи, че да се работи за пари е алчност, тя едновременно с това учи, че трудът без пари е благороден. Да се трудиш под властта на закона в името на колективното "ние", се преподава като уместната форма на амбицията. Ако не можете да избирате, дали да давате и дали да пазите за себе си, тогава вие не сте "ние"; вие сте роби.


Жалбата на закона

Законът е оръжие. Авторитетът изтъква себе си като единствено средство за самозащита. Заради това, хората не разполагат с ресурси срещу закона. Законът е измислен, за да поробва онези, които му се подчиняват. Има много хора, които умеят да използват закона, за да изнудват. Адвокатите и крадците редовно се събират в банди в демокрациите, за да разграбват ценностите на хората. Често срещано е, човек да се страхува от поведението и речта си, защото биха ги използвали като претекст за изнудване. Законовата идея, която лицензира изнудването, се нарича отговорност. Тази идея учи, че един човек е отговорен за провала на друг. Тя често се приема за благороден принцип на справедливостта. Тоя не е справедливост - тя е лъжа. Законовата отговорността не е принцип; принципите не се нуждаят от силово налагане. Причината, законовата отговорност да се налага със сила, е, за да се заграбват крупни суми пари от онзи, който се окаже в състояние да ги плати.

Законовата отговорност учи, че вие имате отговорност пред закона, да предотвратявате провалите на другите - ако имате повече пари от тях. В един свободен свят, действията на хората са техни собствени, и провалите им носят след себе си последствия. Тези принципни последствия са нужни за растежа и разбирането на човечеството. Законът усуква последствията и приписва законова отговорност на съгласие. Законът покварява нашето разбиране за истинските принципи чрез объркване и замъгление. Това се прави с цел поробване и изнудване.


Колективизъм

Културата учи на достойнствата на общото благо, постигнато насила. Тя учи, че е приемливо да се издават закони, за да се напредне в някой обществен идеал. Дали да се плати за проект, или да се контролира поведението, принудата често се нарича "обществен интерес". Ако тези неща наистина са в полза на хората, защо трябва да бъдат насилвани, за да ги постигнат? Помнете разликата между принцип и закон; принципът не изисква никакво насилване. Не е нужен никакъв закон за хората, за да се хранят и подслоняват сами. Ако нещо трябва да се направи със сила, за да се постигне, тогава то не е добро нещо, то е просто нещо, което авторитетът иска.

Всяко правителство, цялата агресия, и всички закони са методи, чрез които да бъдете накарани, да предадете парите си или да се откажете от мотивите си без ваше позволение. Ако това са неща, които действително ви носеха полза, тогава щяхте да ги вършите доброволно. В един свободен пазар, получавате само това, за което сте платили. При правителството, лесно можете да получите каквото си поискате за сметка на другите. Онези, които имат най-много да вземат, са най-лесни за ограбване.

Културата използва идеи като "работническата класа" или "богатите". Тези идеи са лишени от смисъл, защото всички класи работят, и дори бедните на днешния ден са богати, в сравнение с историята. Тези идеи са просто инструменти за културна манипулация. Ако културата може да създаде социални класове и да ви убеди, че те воюват помежду си, тогава културата може да скрие собствената си тирания.

Културата създава колективизъм със смазващи индивида заклеймявания, като "ние", или "нашето". Хората са учени, че в рамките на една нация, те са "нашите" деца, вместо на родителите си. Културата учи, че "ние" искаме закони и данъци, и че "ние" водим войни. Унищожаването на индивида в колективизма директно обслужва целите на злото.

Колективизмът учи, че от принудата може да дойдат добри неща. Той учи, че хората могат да бъдат насилвани да постигнат неща "в името на собственото си добро". Той паразитира върху любовта на хората към техните съседи и я усуква под формата на изисквания от авторитетната власт. Резултатът е робство. Ако един индивид не избере дадено нещо, тогава то не е добро за него. Насилването смазва човешкия дух. Изборът подсилва живота.


Моралността и ценностите

Злото не се корени в глупостта на хората. Злото се намира в робството на човека.

Законът се преструва на моралност. Културата учи на тоталната непогрешимост на закона, за да задължи подчинение. Дори когато законът греши, културата учи, че моралната постъпка е да му се подчиниш.

Законът си позволява със сила да налага благоразумие, като нарича това моралност. Това е върховната измама. Моралността е свобода. Законът унищожава свободата и нарича това моралност.

Свободата е лекарството срещу неблагоразумието. Всички социални болести, които законът се преструва, че поправя, съществуват, защото хората нямат свободата да се учат и да растат. При ограничена възможност за растеж, принципите се объркват и честият резултат от това е глупавото поведение. Свободата носи мъдрост, мир и просперитет. Историята на свободата ясно показва това.

Насилването и принудата унищожават стойността на човешките същества и разтварят волята на техния дух. Злото краде суверенитета, който вие имате над собствения си живот. Нищо праведно не може да дойде от унищожението на свободата.


Здрав разум

Културата учи, че само "ненормалните" и "побърканите" предизвикват авторитета. Законът е най-свещената емблема на културата. Побъркаността не е неспособността да възприемаш действителността; тя е доброволният отказ от действителността в полза на изкуствените построения на тиранията. Законът заплашва с агресия всички, които отказват да му се подчиняват. Когато изберете да действате спрямо изкуствено разбиране на действителността, вие сте луди. Хората се подчиняват на закона заради страх от смъртта, докато не бъдат подходящо културизирани така, че да приемат властването на закона без замисляне. Културната индоктринация е лудост. Дефиницията за лудост е сляпо подчинение.

Лудост е да вярваш, че онези, които властват над хората, имат правото да го правят. Лудост е да предполагаш, че те винаги ще бъдат в тази позиция. Лудост е да вярваш, че законът има правото да командва подчиняващите се хора. Културата на царствеността, културата на патриотизма и културата на закона - всичко това е лудост. Никое човешко същество, което проумява пълноценността на собствената си стойност, няма да приеме хрумването, че някой трябва да властва над него. Работата на културата е да заслепява хората за собствената им стойност, и да ги оглушава за всяка реч, която може да ги научи. когато културното влияние в своя апогей, лудостта разорява ума. Подчинението е обектът на авторитета, и авторитетът не желае да съществува възможност за въстание. Дефиницията за лудост е сляпо подчинение.


Защита на свободата

Културата учи, че само полицията има право да я защитава. Тя учи, че само авторитетът има правото да обявява, дали сте достойни за защита и какво ниво на защита ще ви осигури. Докато учи, че никога не е приемливо сами да се защитавате, културата учи и че когато законът си служи с отвличане и убийства, за да наложи авторитета, това винаги е приемливо.

За да заличи всеки помисъл робите да се борят срещу господарите си, културата учи, че въстанията никога не са приемливи. Въставането без агресия почти никога не е възможно. Културата подсигурява, че авторитетът ще държи монопола над агресията и че няма да има разкаяние за отвличането, опандизването или убийството.Единственият начин да се избяга от авторитета е, да се унищожи тиранията. Това е причината, поради която големи войни са били наложителни, за да се унищожат вкоренили се тирани като Адолф Хитлер.

Културата контролира речта, за да възпре съмнението в авторитета. Тя създава идеи за просперитет, за да скрие собствената си тирания. Остава единствено едно нещо - ако някой открие истината за собствената си стойност, той да не може да изтръгне авторитета от собствения си живот. Това се постига, като защитата на свободата се обяви за нещо неморално.

Цената на свободата е кръвта. Причината за това е проста: злото не го е грижа дали сте живи или умрели. То ще ви убие, преди да предаде контрола над живота ви в собствените ви ръце. Стотици милиони са загинали в историческите войни, доказвайки този принцип. Всеки път, когато един бандит, бие, изнасилва или убива невинен човек, този принцип се доказва. въпреки че голямото множество хора не са зли, съществуват мощни тирани, които няма да се откажат; те са хора, които ще изпепелят земята, за да се сдобият или за да запазят авторитета си.

Единственият начин да се прекрати тиранията, е да се унищожи всеки тиранин. Колкото повече на тираните им се позволява да прилагат измамните схеми на културата върху хората, толкова е по-трудно да се изкорени тиранията, и толкова повече животи ще струва да се постигне това. Заради тази причина културата учи, че единственият правилен начин да се защитавате от закона, е като се подчинявате на закона. Това учение подхранва и опазва тиранията. Сто милиона души са загинали в ръцете на комунистите, защото толкова малко хора са били склонни да престъпят закона, и вместо това са били склонни да правят онова, което се обявява за правилно. Европа беше почти заличена, защото толкова много хора ценяха закона повече от свободата; те се провалиха в това да спрат Адолф Хитлер, докато все още беше слаб.

Като се премахва истинската природа на агресията от новините, и като се приписва разбирането за нея върху изкуствената агресия от развлекателния бизнес, това учи хората, че в робство са в безопасност. Като скриват истинската цена на тиранията от погледа, новинарските емисии подсилват авторитета. Културата скрива и най-беглите изображения на кръв от погледа на хората, за да ги държи пасивни.

В действителност, злото няма да се спре пред нищо, за да ви контролира, включително да унищожи всичко, което имате и всичко, което обичате. Агресията се прилага за опазване на тиранията, всеки ден. Агресията и убийството са просто оръжията на неморалността, когато се употребяват за унищожение на свободата. Защитата на свободата никога не е неморална. Всеки човек, който би употребил оръжията на агресията срещу невинни хора, за да се сдобие с авторитет, трябва да бъде унищожен.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: КНИГА: Jeremy Locke, 2005г---- Краят на злото
« Отговор #5 -: Юни 08, 2017, 10:13:47 pm »
Глава 5

Тактика

Няма такова нещо като анархия, има само тирания. Всички култури учат на благородството на авторитета. Всички се преструват, че опазват сигурността на хората срещу враговете им, които ще им навредят. Общата тема между всички авторитети в историята е универсалният враг в лицето на анархията.

Въпреки че културите са добавили расизма, икономиката, тероризма, национализма, и безброй други врагове в супата, анархията се счита за врага на всяка култура.

Няма такова нещо като анархия. Няма да убиете съседа си, ако полицията отсъства. Вие не сте зли. Онези, които искат да има такъв вид контрол и агресия над другите, ви учат, че вие не сте достойни да се самоуправлявате. Те учат, че ви липсва интелигентност, самоконтрол и себестойност. Те учат, че само правителствата могат да ви управляват. Световното правителство означава тирания. То съществува, за да бъде ваш собственик.

Вие не се нуждаете от правителство. Вие сте човешко същество и като такова имате безкрайна стойност. Вие и само вие имате правото да контролирате собствените си действия, реч и труд. Всички, които искат тези неща от вас, трябва първо да получат разрешението ви. Всичко, които не искат разрешението ви, са зли.

Анархията е лъжа. Тя е измислена от тирани, за да ви измамят. Няма такова нещо като анархия, има единствено тирания.


Царственост

От най-ранните дни на човека съществуват хора, които, когато се огледат наоколо си, виждат другите като инструменти за употреба. Вместо да пораснат на мъдрост и разбиране, при които е възможен безкраен просперитет, те градят схеми върху мързела в кражбата и контрола. В примитивната си форма, това са хора, които използват по-голямата си физическа сила и заплахата от агресия, за да предизвикват страх у другите хора. Исканията им били прости: пари. По-силните хора можели да живеят от труда на другите.

Успехът на такива хора се измерва с термините на модерната култура. Някои са биячи и мутри, други са варвари и бандити. Заради ограничения му успех и несвършващата му бруталност, такова зло рядко е успявало да държи хората в робство дълго време. въстанията и борбите за власт били нещо обичайно. Било изключително трудно един човек да задържи хватката си и дълго да изнудва другите хора.

С напредването на историята, хора, които били значително по-хитри, изобретили нужния елемент за контрол, който да стабилизира наложената над хората власт. Този елемент е културата. Вместо изнудване и бруталност, те създали хрумванията за властването по право и царствеността. Целта им била да спрат хората да въстават, като ги учели, че авторитетът им над тях бил легитимен. Това е едната единствена цел на всяка култура.

От хиляди години културата на царствеността поробва човечеството под имената вожд, цар и император. Всички благороднически титли са измислени, за да подкрепят обществения образ на родовата лоялност. Хора, които като цяло се отнасят с уважение и почит към родовете си били учени, че царствеността била нещо като по-голямото семейство. На царя, във всички култури, се гледало като на нещо между баща и бог. Това идолопоклонничество на рода е крайъгълният камък на царствеността.

Хората били учени, че да се подчиняваш на блогородниците била по-висшата форма на уважението към бащата и майката. Целта на културата била да извърти разбиранията на хората, така че да повярват, че изнудвачите имали право да присъстват в живота им. Резултатът бил, че хората рядко се съпротивлявали на това.

Всеки аспект от културата на царствеността учел хората на концепции като благородничество, лоялност, дълг и чест. Всяка една от тези идеи е лъжа; те са измислени, за да учат хората, че струват по-малко от стойността на царя. Без капаните на културата, той би бил просто един главорез, грабещ храна и труд с върха на меча си. С културата, той е Негово Височество, Царят. Всички култури са лъжи, измислени специално за целта, да държат силните на власт.


История на свободата

Когато ерата на царете приключвала, културите започнали да се разпадат и свободата нараствала. Това било предвещано от две много специфични и много силни атаки срещу царствеността: Магна харта (Великата харта на свободите) и Декларацията на независимостта.

Всеки път, когато културите са атакувани, хората започват да научават повече за себестойността си. Когато въстанията се разпространили сред хора с изключителна смелост, културата изпуснала хватката си и хората видели, че никой цяр нямал право над тях. Те започнали да виждат проблясъците на собствената си стойност.

Инженерите на злото разбрали, че светът най-накрая се е научил да вижда през завесата на царската култура. С изключителна бързина само за няколко поколения те измислили националната култура, която да отиде на мястото на старата.

Под чадъра на националността, хората са роби на границите в невиждана до сега степен. Силата на "моя цар" била заменена от културно по-силното "моята държава". Нациите са предизвикали повече смърт и робство от коя да е степен на царственост в историята.

Историята на свободата показва, че въпреки че нациите стават по-силни, културните уроци от царствеността са били научени. Свободата по света се увеличава заедно с нарастването на населението. Културите рутинно са унищожавани от свободата, и уроците от всяка нова тактика за измама се научават по света.

Агресията на нациите се увеличава заедно с виковете за свобода. Стотици милиони са избити и милиарди са поробени в скорошната история, всичко това заради безсмислените опити на злите хора да останат на власт. Когато стабилността на империите им е застрашена, те окъпват протекторатите си в кръв. Историята на свободата показва, че тази агресия не отразява нарастването на злото, а смъртта му. Агресията и силовото налагане на закона са нужни, само когато хватката на културата не успее ефективно да контролира съзнанията на хората. Смъртта на царете, преходите на нациите, мутациите на културата и агресията на правителствата са свидетелства за края на злото. Всички видове авторитети се борят да си поемат дъх в един свят, който се научава как да ги свали завинаги. В света, в който и вие и аз обитаваме, войната е вече спечелена.

Само трябва да гледаме как злото умира.


Нациите

Нациите са родовия наследник на културата, които се доказали като изключително ефективни за авторитетните институции. Нацията използва комуналността по раса, език и наследство, за да убеди хората, че те са нейна собственост. Единственото нещо, което отделните нации споделят, е границата.

С разлагането на царските култури били създадени нациите, за да ги заменят. Авторитетът се стремял към същата стабилност на изнудването, която царствата осигурявали, но трябвало да заобиколи разбирането, което хората развили за тиранията и царствеността. Авторитетите създали нов враг, наречен "тях", и нова култура, наречена "ние".

Нациите нарисували черти по глобуса, и в крайна сметка погълнали всеки сантиметър обитаема земя, известна на човека. Всички онези, които живеели в рамките на тези линии, станали собственост на държавата. Тях ги учат, че били притежавали правителствата си чрез демокрацията, комунизма, теокрацията и расата. Тях ги учат, че нациите им принадлежат. Това е културата на "ние". Истината е, че техните нации притежават тях.

Нациите и границите се правят, за да се създаде стабилност за авторитета. Царствеността увеличила тази стабилност, като убедила хората, че дължат вярността си на авторитета, но нациите направили по-голяма крачка и учили хората, че те самите били авторитета.

Националните култури мамят умовете на хората, за да могат по-ефективно да ги изнудват за пари и контрол.

Веднага щом предположите някаква легитимност на някоя хищническа институция, те ще ви превърнат в плячка. Преоблечени като овце, те ще ви накарат да вярвате, че ви защитават от анархията, или който и да е друг враг, който може да им хрумне. Законите им не говорят за тези врагове; те говорят за вас, колко пари вие дължите, и какво вие ще направите за тях.

Правителството е агент на насилието. Веднага щом на авторитета се даде власт, веднага щом вие му дадете лиценз да отнема животи и свободи, той се превръща в агент на злото. Злите хора, които искат да имат контрол над вас, няма да се борят против правителството. Всичко, което злото иска, е власт над вас. Злото по естествен път се опитва да си намери място в правителството. Създадени са много форми на нации, като всички са с различно ефективни в това да ви контролират. Без изключение, най-силните правителства са онези, чиято култура най-успешно убеждава хората, че хората са правителството. Всички останали скоро се провалят. Затова демокрациите са възможно най-силните нации. Те са последните, които се появиха.


Комунизъм и социализъм

Социалистическите, комунистическите и държавите на принципа на добруването, всички имат различно приложение на идеите си в историята; но въпреки това, те всички са еднакви. Всичките учат хората, че не са способни да произвеждат достатъчно, за да поддържат собствения си живот. На хората им се дават врагове в лицето на алчността и нищетата, които врагове трябва да оправдаят идеята, че хората имат нужда от авторитета в живота си.

Комунизмът е втората най-ефективна форма на злото, която някога е съществувала, и е най-разрушителната, постигана някога. Комунизмът учеше, че хората се нуждаели от равно количество ресурси, а не от свободата да създават. Комунизмът използваше лъжата, че хората щели да са отчасти собственици на правителството, с цел да си осигури тяхната подкрепа за робския труд и военното слугуване.

Всеки, който чете как е бил осъществен комунизма - или подобните му построения - би трябвало с лекота да съзре злото. няма нищо лошо  в това хората в едно общество да се подкрепят. Няма грях в саможертвата или дарението. Но както е при всяка култура, тези идеи бяха лъжи. Няма саможертва в комунизма и социализма, и няма даряване. Тези неща винаги са прилагани насила.

Социализмът и идеята за добруване учат, че хората не притежават собствения си труд. Те отвличат вниманието на хората с културните идеали на честта и братството. Истинската им природа е природата на насилието. Всичко се извършва под заплахата от агресия. Както при всяка култура, идеите за добруване и социализъм са зло.

Тиранията е унищожила безброй животи повече, отколкото бедността някога ще може. Във времена на бедност само едно нещо стои на пътя на хората: правителството. Правителствата използват насилие, за да забраняват свободата и следователно и способността на хората да подобрят живота си. Под претекста, че прекратяват бедността, авторитетните институции ползват принудата и агресията, за да създадат повече смърт и разрушение, отколкото коя да е буря, кой да е глад и коя да е суша.

Именно елементът на принудата опровергава всички твърдения за социалистически идеали на тиранията. Без насилие, в тях няма зло. С насилие, те са същото нещо, каквото и всяко едно правителство. Те носят страдание на човечеството.


Диктатори

Диктаторът прилича на царете от царствеността, докато е част от културата на национализма.

В историята е било наложено общото вярване, че диктаторите и царете са благородни. Всеки път, когато една национална култура е силна, нейните лидери се смятат за чисти и праведни. Йозеф Сталин и Адолф Хитлер са само два примера. След смъртта им, хората им били шокирани, като научили, че зверствата на техните нации били извършени от собствените им ръце. Историята помни безкрайни свидетелства за хора, които вярвали, че терорът в живота им се случвал без знанието на тези лидери. Национал-социалистите всъщност смятали терора, с който залели Европа, за отбранителна война. Винаги, когато видите една култура да подкрепя авторитет, или да се опитва да въведе авторитет, ще откриете и унищожението на свободата. Във всяка една култура хората са измамени да вярват, че авторитетът е добро. Дори и когато могат да видят тиранията на авторитета в историята, те не могат да я видят в собствената си култура.

Най-големите грешки в историята са онези на бездействието. Да убиеш човек, защото проповядва унищожението на свободата, звучи екстремно на хората от всички култури. Културата индоктринира хората с това мислене. При все, че да убиеш Адолф Хитлер, Мао Це Тунг и Владимир Ленин, вместо да им позволиш да унищожат свободата и животите на милиарди, е неизбежно. Идеята хладнокръвно да убиеш един диктатор, преди да е убил милиони, е обидна, защото културите, които защитават тези лидери, са направени именно за това. И така, злото процъфтява.

Мирът се открива там, където хората въздигат моралността и отхвърлят културата. Защитавайте свободата на всяка цена и във всяко време и мирът ще управлява света, вместо тираните.


Насила наложен морал

Културите обожават да учат хората, че моралът е добре наложен. Това е най-голямата измама, една мощна лъжа.

Културите учат, че моралността и благоразумието са едно и също. Културата с лекота може да се сдобие с авторитет пред хората, когато те вярват, че да правиш нещо глупаво е същото, като да правиш нещо зло.

Моралността е свобода. Неморалността е унищожението на свободата. Моралността е добро, неморалността е зло. Културата иска да вярвате, че моралността е въпрос на лична преценка. Тя се преструва, че неблагоразумието е същото нещо като неморалността. Когато хората вярват, че да налагаш благоразумие със сила е същото, като да защитаваш свободата, те са готови някой да ги използва с цел драматично увеличение на силата, която авторитетът упражнява върху хората.

Инквизициите от средновековието използваха идеята за налагане на морала със сила, за да увеличат властта на Римокатолическата църква. Те създали закон и силово налагане на закона, за да насилят църковното правителство върху живота на хората. Това е било културно приемливо, защото те със сила налагали "моралността", а не просто своеволен контрол. Американската забрана на алкохола се тиражираше като начин да се пресече контрола, който алкохола имаше върху хората. За да се бори срещу този контрол, правителството на САЩ създаде огромна полицейска сила, която да контролира живота на хората. Онези, които със сила налагат благоразумие на хората, учат, че хората не са способни сами да се научат на интелигентно поведение.

Културата учи, че хората не бива да са свободни да правят лични грешки; тя учи, че хората не са достойни да управляват собствения си живот. Без свобода, благоразумието е безсмислено.


Идеология за околната среда

Идеологията за околната среда споделя идеалите на комунизма. Тя учи, че алчността е врагът, и че онези, които търсят пари, ще унищожат земята. Алчността като враг е същият онзи враг, който се употребява и при комунизма. това е същата лъжа. И двете учат, че без авторитет, свободните хора ще се самоунищожат. И двете учат, че е нужно да има правителство, което със сила да налага сигурност. Идеологията за околната среда добавя една нова врътка към древните лъжи на злото. Тя учи, че прашната земя, по която вървите, е по-ценна от вас. Тя учи, че е нужен авторитет, който да ви попречи да я унищожите. Както и всяко друго зло, тази идеология я е грижа единствено за това, да се подчинявате. Злото не го е грижа какво извинение ще си изберат хората. Културата учи, че единствената сигурност, която човек може да има в живота си, е в правителството. Само те могат да подсигурят водата ви, въздуха ви и храната ви. Дайте им авторитет. Силата на идеологията за околната среда е, че може да бъде използвана за контрол на всеки аспект от живота ви. Транспорт, храна, жилище, енергия и комуникация; всичко това попада под чадъра на регулациите и контрола.

Идеологията за околната среда е просто още едно извинение за въвеждане на робството.


Бюрокрация

Изключително важно е да проумеете, че бюрокрацията не е просто неудобство. Робството на бюрокрацията се опира на насилието и принудата.

Онези под нейна власт са учени да пренебрегват бюрокрацията, все едно е просто още един житейски факт. Истината е, че бюрокрацията не поддържа и не подобрява живота - тя го изсмуква. Културата на бюрокрацията е невероятно силна на много места по света. Тя е способна да убеди хората, че са свободни, докато ги подчинява на лицензирането, таксите, разрешителните и изискванията. Който не успее да се подчини, следват глоби, опандизване или смърт. Това е тяхната свобода.

Бюрокрацията е в полза предимно на онези, които изкарват парите си с нея. Това са правителствени служители и контрольори. Една от любимите им тактики за налагане на нови регулации е наслагването на закони. Пример за това са законите за безопасност като каска и колан на седалката. Такова нещо предполага добро намерение, но на злото не му пука дали сте в безопасност, грижа го е единствено, да бъдете насилени. Бюрокрациите оправдават новите регулации, като се опират на старите регулации. Те могат да ви изнудят за пари с цел да се платят разходите на пострадали жертви, след което могат да изтъкнат нуждата от каска и колан на седалката, защото бъдещите жертви са длъжни да заплатят здравни разходи. Очевидната им цел е законът като самоцел.


Тероризъм

Тероризмът няма нищо общо с Америка, и няма нищо общо с религията.

Тероризмът стриктно следва шаблона на тиранията. Много места по света са крайно афектирани заради развиването на технологиите. Съобщенията и изображенията на свободата достигат нови краища на света, и хората започват да виждат тиранията на собствените си култури.

Колкото повече културата отпуска хватката си над хората, толкова повече авторитетът увеличава агресията си. Тероризмът е авторитетът, опитващ се да учи хората, че свободата е поквара и корупция. Тероризмът е авторитетът, опитващ се да учи хората, че свободата е анархия, че свободата трябва да предизвиква страх.

Тероризмът е използван в историята, с цел да принуди народите да сдадат своя авторитет и самоуправление на онези, жадни за власт и бедни на съвест. Тероризмът рядко се използва върху онези, чиято власт се търси. Тероризмът на Хитлер над евреите е силен пример за това как се употребява терор с цел сдобиване с власт над германците. Ал Кайда е пример как тероризмът срещу американците се използва за поддържане на властта и влиянието върху ислямските народи.

Тероризмът е доказателство за шаблона на свободата. Тероризмът по света се засилва, именно защото тираничното статукво се страхува да не загуби захвата си над народите, които от толкова дълго насилва. Злото се страхува.


Права

няма такова нещо като право. Всички хора са свободни по рождение.

Идеята за права беше измислена от хора, които се опитваха да освободят народите от някои тегоби на правителството, но които все още вярваха, че правителствата са висшестоящи пред човека. Проблемът с правата е, че те предлагат някои определени разрешения, дадени на хората от правителството. Въпреки тях, правителството все пак може да се отърве от вас както намери за добре. И под формата на ограничения, и под формата на права, тези идеи продължават да учат хората, че имат по-малко стойност от закона.

Истината е, че сте свободни, и няма авторитет с ръка над вас, никога. Вие, по природата си, сте вече свободни. Такава е стойността на човешкото същество.
 

Налагане на закона със сила

Културата учи, че полицията е единствената, която има право, да защитава един народ. Тя учи, че ако хората могат сами да защитават себе си, резултатът ще е анархия.

Наказанието за това, че се защитавате сами, вместо да разчитате на полицията, обикновено е екстремно сурово. Причината е очевидна, това показва истинското лице на тиранията на закона. Ако не сте безпомощни, тогава нямат предпоставка да продължават да властват над вас.

Целта на насилственото налагане на закона е, не да защитава вашата свобода, а да опазва стабилността на машините за изнудване. Законите не казват "не убивай, не насилвай, не кради". Вместо това, те са томове върху томове, пълни с дреболии, които контролират всеки аспект от живота ви и повсеместно унищожават свободата. Всяка една правителствена агенция налага тези закони с насилие. Законът не е праведен, не са праведни и онези, които го налагат.

Грешка е сляпо да се уважава насилственото налагане на закона, все едно е благородно и смело. Законите са измислени, за да контролират, а не да опазват. някой правителствен офицер може да вярва, че това, което прави, е правилно. Културата иска той да си мисли точно това. Всеки един от стотиците милиони, загинали в ръцете на правителствата, са загинали заради законови предпоставки. Законът не е моралност.

Законите, правилата и регулациите сами по себе си не са голяма опасност за човечеството. Те предполагат, че авторитетът властва над вас, и културата изисква да им се подчинявате, но те в крайна сметка ще бъдат игнорирани, след като хората опитат и открият свободата. Агресивното насилствено налагане на закона е носителят на върховното зло. насилието е същината на закона, тъй като всички закони се нуждаят от насилие, за да контролират хората.

Уважението към полицията е покана за тирания. Всяка една култура в историята на земята е учила хората, че полицаите са добри и благородни. Средновековните бронирани полицаи са оправдавали тиранията си, наричайки я рицарство. Терористичните култури оправдават тяхната, като я наричат религия. Без значение коя култура разглеждате, ще откриете вярването, че насилието на закона е нещо добро и че неговите екзекутори са добри.

Важният въпрос няма нищо общо с благородството на хората, които насилствено налагат закона. Става дума за благородството на самия закон.

Културите са измислени именно с цел, да ви накарат да предположите праведността на агентите, които насилват закона върху другите, защото по този начин културите оправдават природата на закона. Тази примамка с пълна сила се експлоатира от диктаторите в историята, рицарите и мафиите. Къде най-добре могат да се скрият зверствата - малки и големи - ако не именно в средите на въоръжените хора, които държат монопол над агресията и респекта?

Наказанието за неподчинение към авторитета винаги е смърт. Всички, които открито са се изправяли и въставали срещу съществуващите сили в историята, са били убити. Днес, дори и в "свободните нации" избиват хората заради това, че въстават. Ако не могат чрез сплашване да ви принудят да се подчинявате, те използват заплахи. Ако заплахите не са достатъчни, те използват отвличане и опандизване. Ако и това не сработи, ще бъдете убити. Кой закон ще нарушите, е без значение. Дори и един такъв малък закон като акт за превишена скорост - откажете да отбиете от пътя, съпротивлявайте се на ареста, опитайте се да избягате и да отвръщате на атаката. Случва се често. наказанието е смърт.


Цената на правителството

Най-тежките наказания на закона са запазени не за онези, от които би трябвало да сте защитавани, а за онези, които не успеят да платят цената за своята защита.

Целият стремеж на злото е да ви пороби, да унищожи свободата ви, за да ви превърне в инструмент за употреба от някой друг. Точно както изнудвачите и рекетьорите на мафията пазят най-бруталния бой за онези, които не успеят да си платят таксата, най-ефективните правителства в света използват система от заплахи, злоупотреби, сплашване, опандизване и смърт, за да е сигурно, че данъците и таксите ще се плащат. Това не е страничен ефект. Това е самото предназначение, самата цел, с която са създадени културите и законите - да пожертват вашия труд, за да спечелят господарите ви.

Когато законът се среща с конкурентите си, той ги нарича престъпници и рекетьори. Дефиницията за рекетиране е, да създадеш заплаха, след което да изискваш заплащане, за да защитаваш от тази заплаха. Такова рекетиране е институционализирано робство. Мафиите и правителствата следват същия шаблон. Историята ни показва, че кое как ще се нарече зависи от това, кой е по-успешният изнудвач.


Обобщение

Нациите си присвояват хора според това къде са родени спрямо въображаеми географски линии. Истината е, че нацията е просто група хора с пушки, които ще ви убият, ако не им се подчинявате. Границите и географския ландшафт нямат нищо общо с вашата стойност като човешко същество. Те са създадени, за да предложат стабилност на владетелите, докато властват над вас.

"Ние" е думата, която културата използва за легитимиране на географските граници и законовите граници. Задължени сте да се подчинявате на закона под заплаха от смърт, защото сте част от това "ние" в рамките на една въображаема географска линия. Това не е такова "ние", към което сте избрали да се присъедините. Това не е такова "ние", от което можете да избягате. Поземлената ви собственост, семейството ви и вашите ценности не са важни за "ние". В нашия свят, единственото бягство от тиранията на "ние" е, като се замени едно "ние" за друго; при условие, че "ние" ви позволи. Злото иска да вярвате, че сте подчинени на граници. Това е лъжа.

След хилядолетие на царе, онези, които не били царски личности, но търсели власт, намерили начин да я заграбят. Нациите позволили на зли хора да останат на власт и да управляват културата и закона; да имат авторитет. Хитлер наричаше своята версия национален социализъм. Владимир Ленин наричаше неговата версия комунизъм. Някои се наричат империи, някои теокрации и някой - демокрации. Всички те имат едно общо нещо: върховенството на държавата. Под властта на нациите културата учи, че никой не е над закона, и понеже нациите са дефинирани географски, никой не може да избяга от закона. Казано по-ясно, нациите учат, че вие струвате по-малко от закона. Дефиницията на злото е унищожение на свободата. Ако правителствата това, за което се представят, по избор, те нямаше да са правителства, те щяха да са благотворителни институции. Тъй като изборът и унищожен, свободата е мъртва, и който успее да контролира правителствата, той пребъдва.

Правителствата, по дефиниция, държат монопола на агресията. Онези, които се стремят да властват над вас, няма да се борят против вашето правителство. Защо да се бият срещу него, след като това, което по начало искат, и авторитет над вас? Вие вече имате над главите си институцията, към която се стремят злите хора. Естествено е злото да се стреми да получи място в правителството. Историята ни показва, че всяка нация, която някога е била измисляна, може и ще бъде използвана като инструмент в ръцете на злите хора.

Злото търси власт. Това е вечна истина. Колкото повече власт влагате в едно правителство, толкова повече зло ще откриете в него.



λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: КНИГА: Jeremy Locke, 2005г---- Краят на злото
« Отговор #6 -: Юни 08, 2017, 10:17:19 pm »
Глава 6

Демокрация

Робството се дегизира като свобода.

Абсолютният връх на културния успех е да убеди хората, че са свободни в робството си.

Демокрацията е изобретена теория, а не морална истина. Тя е построение на злото. Както всеки път в историята, шаблонът на тиранията се повтаря, като измисля нови и нови лъжи, за да скрие същото робство. Демокрацията се занимава с правенето на роби и на господари на роби. Ученията на големите световни демокрации говорят за свободата и за гласа на всеки един човек. Те ни учат, че демокрацията е възможно най-великата форма на правителство. Изтъкват, че причината за това величие била, че демокрацията давала глас на всеки един човек. За разлика от царете, диктаторите и комунистите, демокрацията позволява на повечето хора да имат глас в делата на съседите си.

Злото на демокрацията не познава свобода. Около свободния човек няма никой, който да го пороби. Вместо това, демокрацията предлага на всички наоколо възможността да ви поробят.


Власт на мнозинството

Демократичната култура учи на властта на закона. Тя учи, че законът, създаден от властта на мнозинството, е моралност. Всеки закон, всяко изискване, всяко наказание е морално, когато е наложено от мнозинството. Перверзиите на демокрацията, като например демократичните републики и супер-мнозинствата, не са различни. Всеки закон, който представителите, мнозинството, супер-мнозинството или коя да е друга група успеят да прокарат, става моралност.

Ако успеете да убедите 50% от хората да поробят себе си или съседите си, това морално ли е? Ако можете да убедите 66%, 75%, 99%, или който и да е, това моралност ли е? За злото, предизвиканата от закона скръб, е игра. Злото се стреми към контрол над хората, за да унищожи стойността им. Него не го е грижа кой кого поробва, или защо.

Няма моралност в закона. Демократичното учение казва, че веднага щом легалния гласуващ блок одобри закон, е правилно и редно да се извърши върху хората. Защо унищожаването на свободата ви да е приемливо, само защото някой казва така? Злото става ли праведно, когато повече хора го желаят? Злото ще стане ли праведно, ако всички хора го желаят? Тиранията от един цар е същата тирания като от сто милиона царе. Именно насилствената природа на закона е самото зло; как се постига закона е без значение.

Нещо обичайно в нашия модерен свят е, тиранията да се крие в построенията на правителството и във фасадното лице на властта на мнозинството. След толкова много хилядолетия на царственост и завоеватели хората се научиха да виждат част от злото в тиранията. Хиляди години бяха нужни, за да се отхвърли идеята за благородството и божественото право на това да властваш над другите. Днес много хора имат разбирането, че това да властваш над другите като цар не е ничие рождено право. Но лукавството на злото е прехвърлило това бреме върху плещите на отделни концепции, вместо върху самото себе си. Злото учи модерните народи, че царствеността и диктаторите били грешка, но че да се подчиняваш на собствените съседи е правилно.

В ранната история на САЩ, мнозинството позволи поробването и системното дехуманизиране на африканците. Законът на демокрацията не морализира ли робството? Теории като "власт на мнозинството" са по начало зли. Злото иска да вярвате, че злото е добро и че свободата е анархия.

От позицията на свободна личност е ужасяващо, да гледаш как членове на една демокрация не само преглъщат "властването на закона", така както се извършва върху тях по всички възможни начини в живота им, но и да си свидетел на това как същите именно жертви прилагат извратени версии на моралността и върху съседите си.

Някои хора вярват, че демокрациите са безопасна и уместна форма на правителство, тъй като мнозинството на хората било благоприлично. Те вярват, че мнозинството ще наложи благоприлични правила за малцинството. Това вярване учи на две лъжи. Първо, че има благородство в закона; тоест правото да насилиш малцинството да се подчинява. Второ, че малцинството, ако бъде оставено на мира, ще унищожи живота на всички останали. Малцинството е контролирано и насилвано от една система на полиция и закон, за да се съобразява с неправилната форма на поведение, дефинирана като престъпление. Нищо от това няма общо с идеята да се защитават свободите на мнозинството. Всичко това е с цел да се контролира малцинството. Става дума мнозинството да се дресира така, че да е по вкуса на злото. Демокрацията примамва чрез жаждата за власт над другите.


Няма мнозинство

Модерната история на силните демокрации показва, че няма такова нещо като "мнозинство" и "малцинство". Различни идеологически фракции в рамките на населението раздробяват демократичните общества на безброй трески. Различните подходи, споразумения и управления разрушават възможността за единно мнозинство, но все пак така продължава да се създава безкрайна принуда чрез закона. по този начин се гарантира, че без значение кои сте, вие ще бъдете част от някои кръгове на мнозинството, и част от някои кръгове на малцинството. Ще вкусите и от това да упражнявате контрол над другите като диктувате закони, и от това да робувате на закони, диктувани над вас.

Вашият съсед, който иначе може да мисли като вас, ще е склонен да пожертва свободата ви, за да постигне някои собствени цели. По същия начин, в една демокрация, ще се изкушите да превърнете собствените си съседите в престъпници. веднага щом културата научи хората, че е правилно и уместно да унищожават свободата под какъвто и да е претекст, авторитетът се размножава и тиранията расте.


Агресия и разрушение

Демокрацията създава агресия и разрушение. Демокрацията учи хората, че е правилно чрез сила да налагаш волята си над другите. Действително, тя учи хората, че е тяхно право да отнемат каквото и да е от съседите си чрез сила.

Демокрациите винаги са държави на благополучието, защото всеки има възможност да създава закони, като легитимира кражбата. Най-силните демокрации имат най-високите данъци и най-много регулации. Държавните служители могат да влияят върху законите, така че да облагодетелстват собствените си позиции и заплати. Колкото повече регулации се създават, толкова повече възможности за пиратство в името на благоприличието.

Много хора искат да контролират поведението в името на религията, околната среда, икономиката, порядъчността и безопасността. Демокрацията учи, че тези неща имат повече стойност от човешките същества. Злото винаги учи, че да постигнеш определено поведение от другите хора е по-важно от самите хора. Злото иска да вярвате, че праведността е в благоприличието, а не във вас.

когато демократичните култури заякнат, за всички става очевидно, че легитимността на закона е един фарс. Всеки закон е благороден, веднага щом стане закон. Онези престъпни поведения, които се считат за отвличане, ограбване и убийство, вече са извършвани вместо вас, чрез полицията като посредник. Развитите демокрации отглеждат хора, които, под претекста на закона, започват да се разпореждат, така че да вземат каквото поискат, когато поискат. Това не е по-зло от самия закон, просто е по-ефикасно.

Висотата на демокрацията е просто хаосът, в който хората крадат от други хора, унищожавайки свободите един на друг, и смазвайки човешкия дух, просто защото могат. Висотата на демокрацията е неспособността да се разсъждава, да се говори или да се действа, заради страх от закона. това не е анархия, това е тирания. тиранията винаги се дегизира като култура и закон.


Съвършеното зло

За да проумее природата на демокрацията, достатъчно е човек да разбере, че злото е унищожението на свободата. Културата е измислена с цел да стабилизира контрола. С колкото повече стабилност може да се упражнява авторитета, толкова по-добре. Стабилността в историята на практика не съществува. Постоянно се водят продължителни войни, империи са се раждали и са се разпадали през хилядолетията. Почти всяко едно оправдание за тиранията е било прилагано, и в крайна сметка е било преодолявано.

Човешките същества търсят свобода в живота си, защото човешката природа е свободата; свободата е живот. Нашата продължителна борба срещу злото е записана в историята. Злото в крайна сметка е изгубвало всяка една война, която е започвало до сега. Това е свидетелство за силата и за доброто в човечеството. Също така е свидетелство и за приспособимостта и еволюцията на злото.

Всяка форма на тиранията се е проваляла, защото хората в крайна сметка са я разпознавали и са възвръщали собствената си свобода. Злото е намерило решение на проблема как да се справя със загубите си - като превръща робите си в свои партньори.

Демокрацията е най-голямото зло, което може да съществува. Тя е по-голямо зло от комунизма, и е по-голямо зло от царствеността. Всички други форми на тиранията са очевидно зли, защото позволяваха на малцина да контролират живота на всички. Свободата беше унищожена за почти всеки човек. Демокрацията, обаче, че сте достатъчно свободни, за да гласувате, една на глед по-добра система. За нещастие, обаче, тя позволява на другите хора да гласуват против вашата свобода. Това я прави зло. Това, което я прави чисто зло, и то най-великата форма на зло, която може да съществува, е че вие също гласувате за отнемането на свободи.

Всеки става роб - и всеки става господар на роби. Съвършено зло.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: КНИГА: Jeremy Locke, 2005г---- Краят на злото
« Отговор #7 -: Юни 08, 2017, 10:27:31 pm »
Глава 7

Икономика

Икономиката е изучаването на занаята на труда. Принципите на парите са специфични, и както с всички истини, са прости и лесни за разбиране. Правителствените институции са създали изкуствени идеи, като например служител, корпорация и долар, за да могат да контролират труда ви. Тяхната цел е да ви объркат и да превърнат парите в нещо сложно, за да могат по-лесно да ви ги отнемат.


Работа

Всичко, което правите, за за подобрите живота си, изисква работа. Може да е просто като засяването на семе и обгрижването на почвата, за да може да ви бъде храна, като порасне. Може да е като миене на чиниите, за да можете да ядете от чисти посуда. Може да е като да изкачите хълм, за да се пързулнете по него. Всичко, което правите, го правите в полза на себе си и онези, които обичате.


Търговия

Може да не ви бива в направата на някои от нещата, които искате. Може да не искате сами да посаждате храната си. Търговията ви позволява да вършите различни видове работа, но като давате този труд на другите в замяна на труда, с който те ви снабдяват. Ако не можете да направите електрическа верига, но можете да оперирате тумори, тогава търговията може да помогне на двама души - доктор и инженер. Търговиите може да са между двама, трима, или стотици хора; но в края на краищата, тя не е нещо по-сложно от това, да размените вашия труд за труда на някой друг. Вие правите това, в което най-много ви бива, но получавате това, в което другите ги бива най-много.


Спестявания и дълг

Спестяванията и дълговете позволяват на хората да извършват търговия без ограничението на времето. Когато се трудите днес и възвръщате труда си по-късно, това се нарича спестяване. Когато получавате труда си днес, и извършвате изтъргувания труд по-късно, това се нарича дълг. Тези два принципа ви позволяват да контролирате труда си без да зависите от времето.


Пари

Парите са записът на всички спестявания и дългове. Цялата им функция е просто да записват какво притежавате или какво ви дължат. Могат да се носят символично като хартия или монети, или като запис в счетоводни книги. След като сте извършили свой труд като част от търговия, вие получавате пари, за да запишете стойността на този труд. Търговията ви с труд може да е с всякакъв брой хора, и с всеки трудът може да бъде разменен по различно време. Принципът на парите значително овластява хората и ги освобождава, за да се трудят и да получават благата от собствената си дейност.


Икономически контрол

Има хора, които искат да ползват вашия труд за техните цели, без да дават никакъв труд в замяна. Целта на икономическия контрол е, да се контролира колкото се може по-голяма част от вашия труд.


Такси

Има и една допълнителна група, прикрепена към повечето икономически търговии, които се извършват на Земята. Тази група не дава никакво благо на коя да е страна в търговията, и не ви позволява да избирате дали да я включите или да не я включите в търговията. Такса е когато някой взима пари, които не му принадлежат. таксите са закон, а не принцип, защото те унищожават свободата и трябва да бъдат налагани със сила. някои от хората, които таксуват, са обикновени крадци, а други са силни правителства.


Изнудване

Покварата в икономиката се нарича изнудване. когато се трудите, но някой труд получава труда ви без ваше разрешение, това е такса. Да таксуваш някого, означава, да крадеш от него част от неговия труд, или целия му труд. под условията на таксацията, вие се трудите, но не получавате нищо в замяна. Дори когато се твърди, че парите ще бъдат похарчени във ваша полза, вие не можете да избирате какво ще бъде закупено с труда ви. При условията на таксация, изнудвачът е господарят, а вие сте робите. Какво количество време крадат от вас е без значение, роб за един ден или роб доживот все си е роб. Ако не успеете да платите, ще бъдете наказани със затвор или смърт.

Таксацията е налагана в много форми. Най-простата е, да ви откраднат всичките пари, без вие някога да разберете за това. Ние наричаме това кражба, и тя се върши от обикновените престъпници. По-разпространената (и значително по-печелившата) форма на таксация е, да се отнеме част от труда ви, когато го извършите, когато го търгувате, и когато го спестявате. Това е формата на таксация, която се упражнява от правителствата и от мафиите.

Има и друга форма, която е невероятно лукава и хората трудно я виждат. Ограничаването на поведението, за да ви принудят да направите нещо, което авторитетът иска, това също е такса. Ползвайки този метод, на тях никога не им се налага да се занимават с пари, те просто директно ви задължават да извършите волята им. Тази форма на таксация има много, много имена. някои от нея са контрол над цените, регулации, бюрокрация, бумащина, формалности, недоглеждане, социална сигурност, общественополезен труд и обществени ползи.

Ефективната таксация е функция на времето. Един обикновен престъпник ще открадне колкото може повече пари от вас днес. Утре ще сте разсипани и вече няма да има какво да вземе от вас. Освен това, вие ще избягате надалеч, или ще намерите начин да се отбранявате за в бъдеще. Правителствата са много по-напреднали в това отношение. Те ви позволяват да запазите част от труда си за вас, достатъчно, за да не избягате надалеч и да не въстанете, но да продължите да работите там, където ще могат отново да вземат от вас и в утрешния ден.

Таксите постоянно се променят, защото правителствата пробват дали и кога могат да взимат повече от поданиците си. Ако хората се забавят, или спрат да работят, тогава таксите са твърде високи. Културата се донастройва спрямо увеличаващите се такси, за да проповядва на хората робство и благородството на правителството.

Понеже таксацията е функция на времето, те грабят като пирати от вас не просто големи проценти от парите ви днес, и не просто за остатъка от живота ви, ами слагат ръка на абсолютно всички възможни дивиденти от труда ви. Правителствените данъци и такси са възможно най-ефективният метод за изнудване и рекет, съществувал някога. Злият гений идва от културата - за повечето "граждани" е чест да плащат на господарите си.


Заработвайте, търгувайте, спестявайте

Таксуването е прикрито във всяка област от живота ви. Най-лесно е да се види, когато взимат парите ви в момента, когато ги заработвате. Данък приходи, регулациите и правителствените ограничения позволяват на изнудвачите да крадат труд още преди да имате възможност да го приложите за нуждите си. Вие им служите. Те ви оставят трохите, независимо дали тези трохи са вашите свободи или трудът, който ви позволяват.

Изнудвачите взимат и процент всеки път, когато търгувате труда си; нарича се данък продажби, данък върху употребата, данък върху петрола, или кое да е от тези подобни имена. Вие получавате по-малко, отколкото сте произвели, защото те вече са взели огромен процент от вас, и сега, когато ще ползвате труда си за храна, подслон, по-добро здраве или удобства, те дори взимат още. Това не е всичко, защото те ограничават избора ви, когато искате да се ползвате от труда си - те ви казват какво е "законно" да купите, колко и понякога на каква цена.

Веднъж след като са заработени и похарчени или спестени, парите ви и собствеността ви все още не са в безопасност. Данък собственост и годишните данъци, както и данъците за лицензи, конфискуват още проценти от вашия труд, като привилегия за това, че притежавате собствените си пари. Купили сте си къща, и сте си купили и кола, но в действителност вие просто ги взимате на заем от правителството. Опитайте се да не плащате данъците и таксите си, ако не вярвате в това; в кратко време ще ви бъдат отнети. Всичко това е измислено с цел да продължите да работите и утрешния ден за издръжката на господарите си, ако не искате да се пенсионирате твърде рано.

Парите ви не са в безопасност и когато ги спестите.  Всички правителства контролират техните парични форми (като например щатския долар) и е незаконно да търгувате с каквато и да е друга валута. Инфлацията също така гарантира, че на фона на изпаряващите ви се спестявания, ще сте принудени да продължавате да работите, за да могат да повтарят цикъла на таксацията. Не забравяйте, че причината, заради която работите, е, да облагодетелствате себе си и онези, които обичате. Но понеже са по-силни от вас, много, много хора са успели да ви накарат насила да работите за тяхна облага. Това е икономически контрол. Това е предназначението на правителството. Правителствата са хищнически институции.

Икономическа култура

Не се заблуждавайте - вие сте роби и правителството е ваш господар. Гениалността на вашите господари, в контраст с "конвенционалното" робство, е в това, че те ви карат да вярвате, че заработвате това, което заслужавате, и че притежавате онова, което купувате. Това ви прави самодоволни и съгласяващи се.

Таксацията е функция на времето. Те ще вземат точно толкова от вас днес, колкото да ви стимулират да работите и утре за тяхна сметка. Културни идеи като "обществен служител", "обществен труд", "обществено добро", "социална отбрана" и "социална сигурност" показват лукавството им. Те в действителност са успели да убедят хората, че да му крадат парите под смъртна заплаха е нещо, което човек трябва сам да иска. Помнете, то е за ваше добро.

Построения като служител, работа, корпорация и законно платежно средство са форми на рекет, измислени от висококвалифицирани изнудвачи, за да ограничават поведението и да конфискуват богатствата. Служителят е човек, който извършва труд в търговски отношения за пари. Това е същото като доставчик, не-служител или разпродажба на гаража. Извършвате труд в замяна на труда на някой друг. Създавате богатство, за да храните семейството си и в полза на живота си. Служителите, обаче, са построения на правителството, с цел ограничаване на икономическото поведение. Каква е разликата между служител и човек, който просто полага някакъв труд? Ако съберете наедно хилядите страници на законите, ще схванете идеята на това кой се облагодетелства от изкуствените идеи служител и корпорация. Правителствата разиграват служителите и корпорациите едни срещу други, за да отклонят гнева от загубата на свободата от правилната му цел - изнудвачът.

Корпорациите са построения, изобретени така, че да ограничават колективното поведение на хората. Ако един човек се труди върху едно задание, ясно е, че много хора могат да се съберат заедно, за да постигнат по-сложни задания. В нормални условия, това бихме били вие и аз, съгласни да свършим нещо заедно в полза на някой друг, в замяна на пари. Корпорациите са "държавни създания" (както ги нарича правителството), създадени, за да абстрахират обикновения човек от простата истина, че хората по принцип участват в търговии. Ако правителствата утвърдят гигантските ограничения, с които ви затрупват и които ви казват къде можете и къде не можете да правите търговия, какво можете и какво не можете да търгувате, как можете и как не можете да търгувате и на каква цена можете или не можете да търгувате, ще последва незабавно въстание. Корпорациите им позволяват да създадат един демон, който да скрие собствената им жажди за власт и богатство. Днешните корпорации привличат гнева на хората, защото са замърсители, алчни конгломерати, и неблагонадеждни работодатели. Въпреки истината, че корпорацията сме просто ние с вас, когато търгуваме труда си. Всичко това е измислено с цел да скрие най-напредналия метод за рекетиране в историята.

Картелите и монополите

На един корпоративен монопол се гледа като на зло, защото той унищожава избора на потребителите. Правителствата ни казват, че монополите насилват хората да купуват даден продукт на определена цена. Истината е, че няма принуда. Имате поне два странични избора. Първо, въобще не купувайте продукта. Второ, създайте своя собствена група, която да произвежда този продукт. При условие на предполагаемото зло на монопола, какво решение предлагат правителствата? Правителствен контрол.

Правителството е единственият истински монопол. Не можете да избирате дали да купите "услугите" на правителството или не. Да изберете да не ги купувате, се нарича държавна измяна и укриване на данъци, и тогава авторитетните институции ще дойдат пред вратата ви с оръжия. Те ще ви натикат в затвора или ще ви убият.

Правителството е единственият истински монопол, и техният монопол е монополът на агресията. Това са хората, на чиито авторитет сме научени да доверяваме стоките и услугите си. Демонизирането на корпорациите като монополисти дословно следва шаблона на тиранията. Измисли някакъв враг, и отнеми контрола.

Картел е, когато силите в една икономика сформират банда, която да пречи на който и да е друг да излезе на пазара. Както и при монопола, такова случване е възможно само в условията на правителство. Само правителството има оръжията и полицията, с които да ви спре да продавате продукт или да предлагате услуга.

Навсякъде по света има малки и големи картели. Те обикновено се фокусират върху определена индустрия в дадена държава. Например, една правителствена агенция, която контролира продажбата на дрога и услугите на здравеопазването, функционира като картел. При лицензирането, правителствените кандидатури и правителствените такси се превръщат в бариера за излизане на пазара, правителството на практика поддържа съществуването на пазара, и ви държи извън него. Ако се опитате да развивате свободна дейност, извън закона, ще бъдете вкарани в затвора или убити.

Много големи бизнеси обичат картелите, защото така правителството става техен партньор и помага в отблъскването на конкуренцията. Законите и регулациите, с които хората са научени да се съобразяват, не вредят на големия бизнес. Големите бизнеси са единствените, които могат да си позволят цената на регулациите. някои хора си мислят, че когато се приемат "тежки" закони, те се отнасят за големия бизнес, но тези хора всъщност са марионетки на културата и всъщност те самите са онези, които страдат от "тежките" закони. Регулациите поддържат големия бизнес голям, и банкрутират всички останали. Такава е природата на правителствения картел. Не съществуват други картели.

Избор

Културата изтъква, че таксацията е възможно най-доброто средство за обгрижване на обществените нужди, само че обществените нужди никога не могат да бъдат задоволявани насила. Един човек, който по собствен избор отказва да закупи дадено нещо, никога не може да има полза от това, насила да го карат да плати за нещото.

На добруването и на общественото благо не може да се служи с изнудване. Само собственикът на труда може по право да реши къде да се приложи този свършен труд. Всичко различно от това, е кражба. Всички твърдения за нужди и за обществени блага, които не се обслужват на свободна воля, са лъжите на културата.

важно е да разберете един принцип - злото иска да има власт над вас. Парите са просто образ на труда, и докато злите хора могат да ви задължават да работите за тяхна сметка, не е нужно да притежават пари, за да ви контролират. Този принцип се упражнява под формата на добруване и социалистически държави. Парите, конфискувани от политиците, като цяло не се харчат директно от тях. Само че те все пак се наслаждават на вкуса от властта си над вас, като ви отнемат и харчат онова, което не са си изработили сами. Не парите са зло, а робството.
Правителствата често подсилват хватката, в която културата държи хората, като харчат парите от изнудване и рекет по преднамерени начини. Точно както за мафиотските донове и за нарко-босовете е известно, че харчат за обществени проекти в помощ на бедните, правителствата използват пари, за да изфабрикуват нови врагове и за да се дегизират с праведност. Те дашно харчат парите на другите хора за обществени проекти и добруване. С това си поведение те се преструват на обществени спасители, и заедно с този театър порицават богатите (социализъм) или евреите (нацизъм) или самата свобода (терористи). Този шаблон им се отплаща по хиляди начини, и изкуствените врагове винаги са различни, но резултатът е винаги същия. Правителствата не винаги харчат пари за себе си, но винаги увеличават властта си.

Не забравяйте, че парите са само образ на властта. Единствената им стойност е в това, че могат да убедят другите, да работят по ваше искане. Стойността на парите може да се променя в много широки граници, в зависимост от това как гледате на тях в определени моменти. Онези, които имат авторитет над вас, знаят, че когато ги използвате като оръжие срещу една група хора, за да облагодетелствате друга група хора, парите могат да имат много повече стойност от напечатаните върху тях цифри. Те твърдят, че упражняват авторитет без никаква облага за тях самите. Това е велика лъжа на злото, която свободно се използва в демокрациите. Това е дълг, изплащан от робите, който се събира от авторитета под формата на лоялност и преданост.

За всички онези, които искат да нахранят бедните хора в този свят, има само едно решение. Да прекратят авторитета. Свободата преустановява болежките на света. Причината, поради която на Земята има широкоразпространена бедност, е просто защото хората не са свободни да се стремят към просперитет. Свободният народ и проспериращ народ.


Правителствен дълг

Правителственият дълг представлява пари, похарчени от правителството, преди да ги конфискуват. такъв дълг има твърде малко значение, тъй като злото е в конфискацията, а не във времето. само че, предвид културата на демокрациите, хората са учени на благородството на нациите и на лоялността да бъдеш данъкоплатец. Правителствата знаят, че могат да похарчат каквото си искат днес, и да ви задължат да платите за него утре.

Природата на националните култури е такава, че дори когато максимума на изнудването е по-малко от правителствените харчове, още преди този дълг да се е заформил, културите убеждават хората, че този дълг е техен. По този начин културите повдигат летвата на изнудването. По-малко вероятно е хората да въстанат или да престанат да работят, когато ги учат, че това е тяхната нация, техният дълг и тяхното морално задължение да платят.

Бюрокрация

Бюрокрация е думата, с която се описват изискванията за съобразяване с правителствените регулации. За да е сигурно, че се подчинявате на безбройните закони, на които ви подлага правителството, вие също така трябва и сами да се подложите на насилственото им налагане. Бюрокрацията е невинна и нужна в очите на културата, но истината е, че бюрокрацията е патентованото робство.

Злото се стреми да ви контролира, да унищожи свободата ви, да унищожи духа ви. Колкото повече неща трябва да направите насила, толкова по-малко свобода имате, и толкова по-силно е злото.
Всяка култура учи, че насилственото налагане на закона е благородно. Те учат, че насилственото налагане на закона предотвратява убийствата и изнасилванията. Дори да е напълно възможно от време на време да възпрепятства агресията, огромната част от съвременното насилствено налагане на закона е замислено така, че само да унищожава свободата и да заграбва богатствата. Всяко посещение на бюрокрацията по моторните превозни средства, всяка форма на такса, всеки път, когато ви принудят да отбиете, всяко постановление, с което се съобразявате вкъщи или на работа, е насилствено налагане на закона в действие. Културата на насилствения закон се оправдава със защитата. Защитата съществува само дотолкова, колкото да ви убеди да се подчините на всичко останало, което изискват от вас.
Законът учи, че трябва да се съобразявате с купищата бумащина на бюрокрацията и с насилствения закон, за да защитите другите хора от себе си. Учат ви, че трябва да се съгласявате с повсеместния насилствен закон, защото не може да ви се има доверие, че ще живеете мирно. Въпреки че културата учи, че природата на престъпността е убийството, изнасилването и кражбата, почти никаква част от насилственото налагане на закона не се занимава с такива неща. Причината е очевидна, вие не сте зли, вие не вършите такива гнусни неща. Има прекалено малка причина да вярвате, че онези около вас са в някаква степен по-малко морални от вас самите. И все пак, някак си, за да подкрепят тази основна дефиниция на престъпността, милиони служат като агенти на закона. Те прекарват цялото си време в това да подсигурят, че вие се съобразявате с всички аспекти и подробности на всяка регулация, която измайсторят.

Поддръжката на огромна бюрокрация изисква толкова много изнудване, че е трудно да си го представи човек. Количеството на умъртвен живот от предполагаемо свободните хора, които се подчиняват на закона, е шокиращо. Но, злото получава каквото иска: огромен контрол, драстично заличена свобода и гигантски суми от вашите пари.

Изграждането на кодекси, еко-регулации, локални програми, и прочие. Всяко едно от тези е оправдано в модерната култура. Всяко едно има армии от поддръжници. Всяко има само едно общо нещо с другите: насилственото им налагане със закон унищожава свободата. Ако коя да е от тези цели беше сама по себе си благородна, нямаше да е нужно насилие, за да се постигне. Резултатът, който наистина се търси от тези неща, е покачването на цените чрез увеличаване на данък собственост, еко-данък, таксите за лиценз, данъците върху бизнеса, данъците за работна ръка, и тн.

Дори и правителствените програми, измислени да култивират на глед благородни цели, като "общества на собствениците", са наследствено зли. Те са замислени с цел да стабилизират населението. Това означава, че те карат повече хора да се обвържат с дадено местонахождение, и да се обвържат с цената на дългосрочното финансиране, така че да им е по-трудно да избягат от таксацията. Ако правителствата действително искаха семействата да притежават собствените си домове, те просто щяха да спрат да им взимат наем всяка година.


Контрол на цените

Правителствата понякога налагат контрол над цените. Те диктуват, по силата на закона, на каква цена трябва да продадете труда си. Те диктуват, под заплаха от затвор или смърт, колко точно да произвежда трудът ви.

В правителствено регулираните картели, като здравеопазването, правителствата се преструват, че намалят цените или директно чрез ценови мандат, или индиректно като закупуват услуги от името на гражданите. Ползвайки който и да е метод, те прокарват пипалата на контрола под прикритието на това, че уж защитават бедните от алчните корпорации и капиталисти. Като принуждават хората да работят при изкуствени заплати, те унищожават конкуренцията на свободния пазар. Когато свободата е унищожена, само силните могат да оцелеят. Така картелите се коват с правителствата. Мощните бизнеси гледат как конкурентите им банкрутират. Правителството подсигурява, че ще бъде непреодолимо скъпо да се излезе на пазара, това се прави чрез данъци, такси и лицензионни изисквания. След това бизнесите могат да се наслаждават на правителствен мандат на цените без конкуренция. Правителствата могат да се наслаждават на контрола на цените, и следователно на гарантираните такси. Намерението на ценовия контрол не е да пази цените ниски, а да ги поддържа високи.

Големият бизнес обича правителствени регулации. Регулациите подсигуряват, че само добре установените и екстремно добре финансираните ще се състезават. Хората, искащи да продават уменията си, продуктите си или опита си, са обременени с невъзможните изисквания на правителството. Така, големият бизнес е един придатък и удължение на правителствения механизъм за принуда. Анти-бизнес регулациите, които хората са научени да подкрепят, всъщност са добри за големия бизнес. Вместо да го спъва, такава регулация унищожава свободата ви.


Протекционизъм

Протекционизмът учи, че онези в рамките на една нация или граници, трябва да изключат други от търговията, под насилието на закона. Това се извършва под формата на рестрикции върху купуването и продаването на продукти и услуги, както и при наемането на работници.

Защо трябва на гражданите на една нация да им се полагат заплати и работа, а на съседната не? Това е простата истина на протекционизма. Онези извън вашата граница по-нисши човешки същества ли са, че трябва да чрез сила да им се пречи да работят? Каква е тази моралност в учението, че една група хора е по-ценна от друга на база това къде са родени или къде живеят? Същността на свободата е човешката стойност.

Неравенството между личните печалби на народите в различните земи е голямо. В една област едно семейство може да изкарва стотици пъти по-малко от онези в друга област. Ако всички хора имат една и съща стойност, защо се прилага сила, за да се попречи на бедните да заработват пари в коя да е работа, която искат да вършат? Ако бедните искат да продадат нещо на някоя силна нация, и ако хората от тази нация искат да го купят, защото се продава на по-ниска цена, защо правителството ще иска да спъва това, което облагодетелства и двата народа?

Правителствата използват насилие, за да възпрепятстват определени неща да се продават в границите им на по-ниски цени в сравнение с онези неща, които собствената им нация ще произведе. Учат ни, че причината, заради която унищожават свободата на хората, била, че защитавали индустриите на собствените си страни. Не е трудно да се види истината в злото, когато правителствата заграбват голям процент от парите в търговията. Колкото е по-висока цената на продукта, толкова е по-висока заграбената такса. Протекцията, както винаги, е робство.


Образование

Правителствата контролират образованието, с цел да културизират служителите. Целта на държавното образование е, да стабилизира данъчната основа.

Обучението, образованието и знанието не са едно и също нещо. Едното не е естествен резултат от другото. Хората порастват на знание, когато научават истини. Преподаването и обучението са безсмислени, когато учениците не търсят мъдрост. Те са също толкова безсмислени, когато това, което се учи, не е мъдрост. за да се учат, хората трябва да са жадни за знание. Насилието и заставянето не могат да постигнат това.
 
Законът не се преструва, че учи хората на тяхната стойност или на способността им да постигат. Законът изисква единствено, да се научите да се подчинявате. Не само, че законът отваря възможност учениците да се учат на облагите от социалното и икономическото подчинение пред авторитета, но той също така насилствено налага почти съвършен монопол срещу всички други учители. Частните училища и самите родители са почти изключени от учебния процес, когато трябва да научат децата си на единствения урок, от който се нуждаят: разбиране за техния собствен потенциал и стойност.

Когато хората разберат, че техните съзнания действително са способни на всичко, че могат да се учат и да се развиват спрямо мечтите си, от тях обикновено не стават добри граждани. Те развиват съмнение в културата и в потискащия авторитет. Те отхвърлят таксацията. Те са по-силни, по-мирни, по-проспериращи и по-независими. Всичко това е прекрасно за човечеството, и унищожава злото.


Разкриване на истината

За да се види истината в една идея, добра идея е да се обърне наобратно.

Социализмът учи, че хората заслужават да получават облагите от труда, без всъщност да се трудят. Обърнато наобратно, социализмът учи, че онези, които работят, трябва да работят не само за себе си, но също и за всички останали. Както с всеки авторитет, не се представя избор, няма възможност за напускане. Социализмът разкрива принудителен труд.

Контролът на цените учи, че хората заслужават да получават продукти и услуги на подходяща цена. Обърнато наобратно, контролът на цените учи, че трябва да работите, за да създадете продукти на цената, за която правителството казва, че трябва да работите. Контролът на цените разкрива принудителен труд.

Добруването учи, че хората заслужават да получават задоволяване на основните нужди на живота, без да се трудят за тях. Обърнато наобратно, добруването учи, че онези, които не желаят да се трудят за собствената си облага, могат да я заграбят от вас. Добруването разкрива принудителен труд.

Бюрокрацията учи, че хората трябва да очакват другите хора да се съобразяват със строги правила, за да има благо за всички. Обърнато наобратно, бюрокрацията учи, че за да могат служителите на бюрокрацията да имат пари, всички трябва да скачат през обръчи и да плащат такси и глоби. Бюрокрацията разкрива принудителен труд.

Таксацията учи, че хората заслужават да получават пътища, защита, училища, и всякакви видове услуги, дори и ако не могат да си ги позволят. Обърнато наобратно, таксацията учи, че хората имат правото, да насилват съседите си да плащат за услуги, без досадата да се моли позволение. Таксацията разкрива принудителен труд.

Всеки икономически контрол е робство.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: КНИГА: Jeremy Locke, 2005г---- Краят на злото
« Отговор #8 -: Юни 08, 2017, 10:33:44 pm »
Глава 8

Шаблонът на свободата

Шаблонът на тиранията се повтаря навсякъде в историята. Той е циклично явления при всяка проява на зло, голямо и малко. Шаблонът на свободата, обаче, е един поток, който напредва бавно от началото на времената.

Злото е на Земята откакто и човекът е на Земята. Тактиките на злото са се променяли рядко, и са се променяли, само когато са били принудени от напредъка на свободата. Всеки път, когато свободата е напредвала, една от идеите или концепциите на злото е умирала. Когато културният контрол над хората се пречупи, шаблонът на свободата прави нова крачка напред и културата е била принуждавана да се адаптира, за да запази контрола си над хората.

С употребата на смъртни заплахи, мъчения, осакатяване и опандизване - всяко едно царство на земята е просперирало по този начин. Войната е създала империите в историята, а културата ги а опазила. Всички, които са отказвали да се подчинят на властването на закона, са били убити.

Това невежество за силата на културата вече е в миналото. Модерната технология, постигната чрез увеличаване степента на свобода, позволява на световното население да види културата такава, каквато е. Шаблонът на свободата показва, как свободите са се разгръщали в историята. Докато културите по света учат, че контролът на злото се засилва, шаблонът на свободата ясно показва, че този контрол отслабва. Шаблонът на свободата предрича финалния крах на културата, и необратимия край на злото.


Напредъкът в историята

Шаблонът на свободата проследява разрушаването на идеи и империи през хилядолетията. Той проследява също и развитието на принципите и технологиите.

Барутът

Една от технологиите, които характеризират времената и драматично променят обхвата на културата, е барутът. Допреди откриването му, само онези, които можели да натрупат силни армии, можели успешно да защитават земите и семействата си. Това означавало, че хората в огромна степен били на милостта на правителствата и царете. Веднъж след като барутът станал достъпен, дори малки групи семейства можели да се противопоставят на мощните замъци и империи. Барутът видоизменил царствата по Земята, като овластил хората, така че да се противопоставят на агресивния контрол, налаган от господарите на войната.

Печатната машина

Печатната машина промени облика на културата както нищо друго, което светът беше виждал. Преди изобретяването й, почти никой не знаел да чете. Да притежаваш книга просто било прекалено скъпо. Веднъж след като цената на печатането паднала, литературата направо се изстреляла в небето. Информацията се стандартизирала в невиждана степен. На различните култури им станало много по-трудно да централизират властта си върху хорското невежество.

Религията била доминирана от онези, които можели да контролират писанията. С тази си власт, те можели да влияят на политическите свободи и дори на самия начин на живот на хората. Библията била първата напечатана книга и скоро била разпространена надлъж и нашир. Въпреки че Римокатолическата църква убивала хора за това, че превеждали Библията на родни езици като английски, тя в крайна сметка станала достъпна на всеки език на Земята. Теократската власт на християнския свят се разпаднала на части и хората избрали да преследват различни идеи.

Печатната машина била основата на всички технологии. В сравнение с нея, математиката и инженерството били съществували убедително в различни етапи на историята, но така и не оцелели. Войната винаги унищожавала научената информация. След печатната машина станало възможно да се поддържат толкова много книжни копия, че човешкото знание пребъднало чрез писането и се разпространявало толкова бързо, колкото била жаждата за него.

Великият Американски експеримент

Великият Американски експеримент бил доказателство за света. Той се осмелил да нарече културата блъфиране и да изпробва какво биха направили хората със свобода в ръцете. Докато културата от дълги времена учела, че хората не били способни или достойни да управляват собствените си животи, Американското въстание научило хората, че били напълно способни да живеят живота без царе. От действията и примерите на другите хората се научили, че хората са по-стойностни от правителствата. Този експеримент за свобода оцелял след първоначалния си етап, след като участниците в него победили армиите на цар Джордж. Шокът, който прозвънял из света, бил достатъчен, за да строши веригите на царската култура, която от хиляди години владеела света в робство.


Интернет

Интернетът и модерната компютърна мощ веднъж завинаги унищожиха културното невежество. Както печатната машина преди него, интернет направи информацията почти неунищожима и широкоразпространена по цял свят.

Оковите на културата се основават на контрола над словото и контрола над ума. Когато хората имат свободата да говорят това, което мислят, хората се учат на мъдрост с удивителна скорост. За да успеят, културите се нуждаят от наложено невежество и от култивиране на предварително планирана мисъл. Веднага щом хората се усъмнят във властта на закона, авторитетът е изгубен.

Културното оттегляне от интелектуалната собственост е красноречив знак за настъпващия край на правителствената власт. В миналото се е считало, че информацията е собственост на онези, които са я развили. Това значело, че всеки, който се опитал да използва тази информация, можело да бъде наказан от агресията на закона. Бъдещето зове към промяна в мисленето и малко хора са склонни да приемат този факт, преди да го видят как се случва.

Интелектуалната собственост не е принцип. Тъй като това трябва да се налага със сила, чрез ограничаване свободите на хората, следователно това е идея и построение на закона. Промяната, пред която се намира светът, е че насилствена принуда ще стане невъзможна. Законът мощно и с всички сили ще бори за защитата на авторитета и таксацията, но в крайна сметка ще загуби.

Това е силата на глобалната комуникация и съхранението на информацията. Почти всеки закон ще стане невъзможен за насилствено налагане. Принципът на компютърната мощ дава нужната свобода на хората, за да избягат от тиранията.


Агресията заменя културата

Когато културите се разпадат и авторитетите, които са защитавали, се окажат в опасност, агресията се засилва. Агресията е компонент, който е нужен за контрола. Агресивната принуда е необходима за отблъскване на размириците и подривната дейност. Агресията променя динамиката, като превръща смъртта в цена за свободата.

Всеки път, когато шаблонът на свободата е напреднал през историята, агресията се е увеличавала. Бъдещето няма да е по-различно. Колкото повече хората научават за свободата и за това какво е възможно в рамките на собствените им животи, злото затяга хватката. Институциите ще прилагат по-високи степени на агресия, докато изпускат властта. Такава е смъртта на културата. Това е значението на войната.

Когато шаблонът на свободата започне да достига финалния си етап, най-потисническите култури на Земята ще губят поддръжници  най-бързо, и тези култури ще произведат най-яростните сгромолясвания.

Едно от доказателствата за тази агресия са терористичните атаки. Тези атаки в модерните времена не са по-различни от онези в историята. Потиснатите народи не искат да бъдат потискани. Когато научат за свободата, те започват повече да се стремят към нея в живота си. Злите култури винаги демонизират свободата. Заради това, че Съединените Американски Щати исторически са били по-свободни в сравнение с други места по света, те са атакувани от терористични режими в опит да научат поробените народи, че свободата е слабост. Те учат, че свободата е поквара и несигурност. Подобни атаки нямат нищо общо с хората, които са атакувани. Те целят, да поддържат хватката на културното робство над потиснатите народи. Агресията на умиращите култури може да унищожи милиони животи, но никога не трае дълго. Ерата на войните на Земята приключи. Забързаното създаване и разрушаване на нации е свидетелство за това, че шаблонът на свободата напредва с все по-голяма скорост. Новите културни усуквания, изобретени от зли хора, са разобличавани и разбивани.


Технологията и популацията

Един от принципите на историята е, че свободата е функция на популацията. Растежът на популацията застрашава тиранията. Всички големи тирани в историята са се опитвали да ограничат растежа.

Ражданията разширяват човешките преживявания и учат хората на възможностите, надеждата и вярата. Тази свобода не е проводник на робството. Колкото повече хора живеят в една култура, толкова повече отклонения от нея ще откриете. Почти невъзможно е големи групи хора да се контролират с примитивни култури. Едно от доказателствата за това, че шаблонът на свободата наближава своето завършено проявление, е удивителната популация на Земята.

Технологията е заплаха за злото във всяка ръка, която я държи. Употребата й, прилагането й и въображението са диаметрално противоположни на злото. Технологията е родена от свободата. Свободата носи мъдрост на хората, които прилагат научените принципи в практически решения. Това търсене на мъдрост учи хората на стойността, която имат в себе си. Учи ги да разтягат границите на своята интелигентност и вяра. За авторитетния контрол това е повече от притеснително, това е смъртта на злото.

Употребата на технология дава възможност за избягване на авторитета. Един силен пример за това е избягването на таксацията.

Правителствата са институционализирано изнудване. Когато технологията позволи на хората да премахнат контрола върху парите и да отблъснат ръцете на правителството, таксацията става невъзможна. Напредналата технология за криптиране и анонимните P2P (peer-to-peer) мрежови технологии позволяват именно това. Така икономическите сделки се освобождават от оковите на легалните платежни средства и регулациите. Бъдещето на технологиите носи невъзможността за проследяване на парите и следователно невъзможността за силово налагане на таксацията. този преход ще бъде белязан с агресия, когато правителствата ще се опитат да запазят чудовищния размер на системното си изнудване.

Удобствата и просперитетът на технологиите показват на света какви са плодовете на свободата. Напълно невъзможно е величието на човешкия живот да се скрие от културно поробените народи. Принципите и продуктите си проправят път през всяка култура на Земята. Царете от старите времена паднаха. Комунизмът е отслабен. Теокрацията умира. Демокрациите са банкрутирали. Агресията ще бележи тези преходи, но свободата ще пребъде.


Американската мечта

Американската мечта беше за една земя, където хората щяха да са свободни от вмешателството на правителството. Мечтата беше за свобода, за постигане на радост и щастие.

Днес, културата учи, че американската мечта е специфична и строго дефинирана гледна точка за съвършения живот, и че Съединените Американски Щати били велики, защото можели да ви създадат такъв живот. Културата възпрепятства всяко добро нещо.

Американската мечта не е американска мечта. Великият Американски експеримент донесе повсеместна свобода за американските хора; повече, отколкото някога е било виждано на кое да е друго място на Земята. Експериментът и мечтата не са за американците.

Съединените Американски Щати не бива да се уважават като нация. Те не са привилегирована група. Няма магия, няма културно превъзходство в Червеното, Бялото и Синьото. Великият Американски експеримент заслужава уважение, само защото научи хората че те струват повече от закона.

Правителството на Съединените Американски Щати в модерните времена дословно напомня и демокрация и държава на добруването в едно. Това правителство е е банкрутирало и с голяма сила е наложено на хората чрез легионите на закона. Културата иска да вярвате, че това на ден днешен е наследството на Американските Щати. Не е вярно.

Декларацията на независимостта, Декларацията на правата, и самият акт на въстанието срещу един цар научиха хората по света, че правителството нямаше естествена власт над тях. Тези неща научиха цялата Земя, че хората не дължаха нищо на правителството и на авторитета. Това научи хората, че авторитетът никога не бива да им казва какво да говорят, как да го боготворят, какво могат да печатат и къде могат да се събират. Научи хората, че силовото налагане на закона е опасно животно, и че хората трябва да имат волята и възможността да се защитават от него. Научи хората, че правителството и авторитетът могат да бъдат ограничени. Научи хората, че струват повече от закона.

Тази силна крачка по шаблона на свободата няма нищо общо с демокрацията или правителството. Силата и красотата на тази крачка беше анти-културата, създадена от хора на въстанието. Те атакуваха всеки крак на авторитета, като научиха хората да измерват собствената си стойност. Експериментът им доказа, че е успешен - свободата на хората не води до анархия. Америка не е съвършена, и тя няма да бъде краят на свободата. Жаждата за свобода на човечеството няма дълго да търпи тираниите на Земята. хората ще бъдат научени, че са достойни да управляват собствените си животи. Шаблонът на тиранията ще бъде пречупен.


Съревнование за свобода

Започвайки да проглеждат отвъд тиранията в собствените си животи, съзирайки различните култури на Земята, хората ще видят едно съревнование за свобода. За стремежа към свобода ще свидетелства технологията, просперитетът и мирът между народите. Те ще питат защо за тях е благородно да се подчиняват на едни закони, но не и за останалата част от света. Те ще видят, че онези неща, които се изискват от тях, не са естествени, че са тирания.

Шаблонът на свободата напредва всеки път, когато лъжите на културата са разобличени и разбрани. Въпреки че културите са измислени да държат под строг контрол съзнанията на хората, така че да не могат да видят наложената им тирания, съзирането на свободата може да счупи оковите почти мигновено. Когато агресията на умиращите култури се изчерпи и свободата започне да наднича във всяко тъмно кътче на Земята, народите по света ще започнат да се съревновават за свобода.

Когато има свобода на движението, за да може човек сам да избира юрисдикцията за себе си, ще видите, че хората се предвижват към по-свободните общества, а не към по-строгите. Освен това, елементите на злото ще гравитират към по-ограничените общества, защото там е по-лесно да упражняват контрол. За злото, това е последната страница. Технологиите, комуникацията и мъдростта дават свободата на хората да избягват авторитета, и те ще го правят все по-ефективно.

Това е завършекът на шаблона на свободата. Тук злото приключва.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: КНИГА: Jeremy Locke, 2005г---- Краят на злото
« Отговор #9 -: Юни 08, 2017, 10:47:34 pm »
Глава 9

Краят на злото

Гласът е принцип на интелигентността.

Гласът е най-висшата форма на комуникация между същества от най-висока интелигентност. Страстта и чувството, което хората могат да вложат в думите си, може да променя животи, и да променя светове.

Малцината, които постигнат капка от силата на гласа, довеждат или до безумно разрушение или вдъхновяваща свобода. Всяка една велика и ужасна култура, съществувала някога, е била приведена в съществуване чрез силата на гласа. Хора, които са разбирали принципа на гласа, необратимо са променяли нашия свят.

Принципът на гласа се открива във всеки елемент от човешката комуникация. писането и книгите са по-нисши форми на човешкия глас. Всяко разменяне на думи съдържа силата да променя животи. Когато се съпровожда от страстта за живот, гласът и сам може да освобождава светове.

Принципът на гласа обяснява защо свободата е функция на популацията. С нарастването на популацията, на културата й е все по-трудно да има контрол над речта на хората. Колкото повече хората комуникират един с друг, толкова по-бързо узнават собствената си стойност. Увеличението на популацията води до увеличение на свободата в света заради силата на гласа.

Когато хората са свободни от оковите на културата, и когато не вярват на лъжата, че са безсилни, те могат да променят всичко. За да промениш света, трябва да имаш вярата, че имаш такава способност в себе си. Трябва да отвориш устата си и да говориш.

Принципът на гласа е страстта да убеждаваш, страстта да учиш, и страстта да пораждаш вяра. Той ще ви подсили, и ако изберете да го използвате, ще промените животи.


Бъдеще

Мечтите, които горят в сърцата на милиарди са се подгрявали все повече през хилядолетията. Епохи на разрушение от развилнялата се тирания няма да останат без отговор. Дължим освобождение от робството на децата на този свят, което може да се постигне само с пълно изкореняване на злото от Земята.

Всяка мечта да нахраним гладните, да облечем голите и да помогнем на бедните намира своя отговор в тази кауза. Ние, човешките същества, можем да задоволим всяка нужда и желание на своя свят, като използваме принципите, които научаваме навсякъде около нас. Когато спънките на злото бъдат премахнати от живота на хората, технологиите и просперитетът напредват в експоненциална степен.

При условие на само ограничени степени на свобода само в малък процент от света, човешките същества са излекували болежките от болестите и са открили методи за изхранване на милиардите. Всички удобства на модерния свят са станали възможни заради хората, които са имали вярата, че ще успеят. Запитайте се, какви ли чудеса може да се постигнат, когато този малък процент прерасне в съвършена свобода и се постигне за всеки един от милиардите хора на Земята. Това е безкрайната стойност на човешките същества.

Вие сте ключът. Свободата в нашия свят напредва, когато се опълчвате на културата и авторитета. Технологиите и доказателството на Великия Американски експеримент са в нашите ръце. Всичко, което остава, за да предизвикате злото, е да си отворите устата и да кажете на хората по света, че мечтата за свобода е истина.

Вие сте тези, които ще научат хората на Земята каква е тяхната стойност. Вие сте тези, които ще осъществят най-великата революция в историята на човечеството. За да предизвикате авторитета на злото, трябва да разформировате инструментите на агресията и културата му. Културата се разформирова просто чрез неподчинението на контрола на речта. Когато изказвате мислите си и отказвате да се обиждате, когато другите правят същото, културите не могат да оцелеят. Няма нищо страшно в свободата.

Агресията е инструментът от първа и последна инстанция на злото. Малцината, които ще го използват, за да поробват, не може да бъдат оставени живи.


Съвършена революция

Цената на свободата е кръвта. Това е непроменима истина. Причината е, че злото не го е грижа дали ще живеете или ще умрете. Злото няма да се спре пред нищо, за да ви стане господар.

Съвършена революция е революция, в която кръв, платена за свободата, е платена от тираните; и при която нито капка не се плаща от невинните.

Има само три вида действие, които човек може да предприеме; това, което упражнява свободата, това което я защитава, и това което я унищожава. Културата учи, че че е благородно да се унищожава свободата, като използва концепции като власт на закона. В същото време, тя учи, че е неморално да се защитава свободата, като използва концепции като полиция и авторитет. Не може да се позволи културата да продължава. Докато хора на агресията ходят по Земята, те ще измислят начини за създаване на култури под смъртна заплаха. Защитата на свободата винаги е праведна, и нито един тиранин не може да бъде пощаден.

За тиранията няма подходящо място и роля в живота на хората. Веднага щом се предадете на насилието в името на оцеляването, вече сте загубили живота си, защото той принадлежи на онези, които ви контролират. Животът е свобода. Без свобода, животът ви принадлежи на друг.  Свободата трябва да се защитава на всяка цена във всяко време.

Управлявайте себе си, защото това е природата на личността. Вие и и само вие контролирате действията и съзнанието си. Това е правилно, подобаващо и добро. Вие имате отговорност, да защитавате свободата във всяко време. Ако не го правите, тя ще бъде унищожена. Да предадете защитата на собствената си свобода в чужди ръце е абсолютна покана за тирания.

Личният суверенитет е краят на злото. Когато всеки човек на света ще защитава себе си и онези, които обича. Когато злото дори не може да стъпи тук, защото всички хора внимават за него и разпознават, че се опитва да унищожи тяхната стойност. Това е точно обратното на съвършено зло, в което всеки човек е роб и господар на роби. Съвършената свобода е живот, и в него няма роби и няма господари на роби. Съвършената свобода е живот.


Земята

Културите на Земята ви учат да приемате, да се предавате и да се подчинявате. Краят на злото настъпва, когато откажете поробването на ума си. За да бъде постигнат краят на злото, всички хора трябва да се научат, че не дължат подчинение на никого. Те трябва да бъдат научени, че желанията и мечтите на сърцата им са правилни и са добро. Те трябва да бъдат научени, че всяка капка  радост, за която жадуват, може да се постигне и за тях, и за онези, които обичат. Това е анти-културата - да се освободят умовете на хората.

Културите се налагат първо чрез контрол на речта. В най-силните култури речта се осъжда яростно. Краят на злото ще донесе защита на речта във всеки дом и във всяко общуване. Културата учи, че речта води до обида. Вместо това, трябва да проумеете, че речта води до гледна точка в ума на едно човешко същество. Игнорирайте интерпретациите на културата и вижте намерението и чувството на онези, които говорят с вас. И след това им говорете в отговор. Силата на гласа разбива контрола на речта.

В края на злото, хората не могат да толерират принудата и насилието. Грешките на историята се срещат там, където хората са позволили установяването на култура. Във всеки случай, знаело се е, че такова положение ще унищожи свободата. В края на злото, тиранията няма да се толерира.

Не дължите вярност на никаква нация и на никой закон. Вие сте същества с безгранична стойност, и сте напълно в състояние да избягате от хомота на злото. Когато се чувствате заставени да не говорите, говорете. Когато законът ви противоречи, заобиколете го. Когато агресията ви заплашва, разбийте я.

Помнете уроците на технологията. Технологията е плодът на свободата. Технологията овластява човечеството за сметка на авторитета. Само един пример за това е изтръгването на икономиката от контрола на нациите. Регулациите задушават икономическата активност, като я правят отблъскващо скъпа, обременителна и твърде сложна за новодошлите, за да продават продуктите и услугите си. Отговорът е технология. Интернет дейностите като например поверителните списъци с услуги, ще бъдат слети с продуктовите действия на една отворена и универсална платформа. Ние вече разбираме как технологията може да понижи цената на продаването и да направи продаването по-лесно, така че всички да могат да го правят.

Уроците по избягване на изнудването и контрола са, по същия начин, вече научени. Глобалните P2P мрежови системи (peer-to-peer networking) гарантират, че никой авторитет не може да изключи даден сървър, за да събори икономическата активност. Това разсейване на икономическите мишени ще направи така, че на правителствата ще им е невъзможно да наложат със сила таксацията и контрола. Като се направят анонимни P2P възли, чрез мощна криптираща технология, на авторитета ще му е страшно трудно да упражни екстремна агресия върху отделни индивиди, за да наложи примери за подчинение. Стеганографията (steganography) вътре в установените протоколи като HTTP ще направи така, че ще е невъзможно да се прекъсне определена отделна комуникация, без при това да се прекъснат всички комуникации.

Сливането на публичните аукциони и пазари с анонимните, стеганографни P2P мрежи завинаги ще премахне контрола върху икономиката и ще я изтръгне от ръцете на изнудващите институции. С технологии като тези, хората могат да купуват и продават всичко без вмешателството на правителството и мафиите. Освен това, правителствата няма да могат насила да наложат таксация и досиета, защото вместо малък брой корпорации, предпочетени от правителството, всеки един от милиардите хора на Земята ще извършва икономиката си директно. Популацията и технологиите разбиват злото.

Какви други технологии може да се измислят, за да се освободят хората от тиранията на комунизма, тероризма, социализма, демокрацията, агресията и културата? С човешки ум, няма ограничения на въображението и изобретателността. Когато технологията и иновациите стъпчат авторитетния контрол, отприщената свобода ще роди астрономически напредък. Един дял свобода може да донесе един дял технология. Два дяла може да донесат десет. Един свободен човек може да даде една идейна иновация; двама свободни човека може да дадат сто. Тотална свобода за всички хора води до безкрайни възможности и нищо по-малко.

Бързината на човешкия напредък може да се види в хиляди години история на скромно увеличение на свободата и скромен напредък в технологиите. В най-скорошните няколко стотин години технологията експлодира. С всяка постигната степен на свобода човешкото знание се надгражда експоненциално.

Вие имате безгранична стойност
Със свобода, всички неща са възможни. Технология, здраве, богатство и знание са все измерения на силата. Всяко едно от тези неща подобрява живота на човешките същества. Плодовете на свободата са всичко онова, което е добро; и носи мир, просперитет и радост.
Вие живеете във времената след ерата на войните, и единствената оставаща крачка по шаблона на свободата е, да се отговори на въпроса в съзнанията на хората по света. Лъжите на хилядолетията не са въспрели неутолимата жажда за свобода, която расте в сърцето на всяка личност на Земята. Те очакват и са готови да поемат свободата, която е тяхна по право. Те имат нуждата само да чуят, че свободата е възможна, че свободата е действителна.

Вие сте ключът. За да научите хората на Земята на стойността, която имат в себе си, трябва просто да говорите, и да им кажете, че всяко едно добро нещо може да е тяхно. Трябва само да им кажете, че величието на свободата е истинско, и че им принадлежи.
Тази война вече е спечелена. Злото вече е куца. Всяко човешко същество на Земята е готово да се надигне и да остави оковите си да се сринат в прахта. Този свят ще бъде свободен. Ако можете да съзрете собствената си стойност, тогава бъдете горди. Вие сте призвани за свобода.

λ

  • Hero Member
  • *****
  • Karma: +0/-0
    • Профил
Re: КНИГА: Jeremy Locke, 2005г---- Краят на злото
« Отговор #10 -: Юни 08, 2017, 10:52:28 pm »
Апендикс А
Речник на културата на злото

Анархия

Културна дефиниция:  Хаос, поразия и агресия на неуправляваните народи
Истинската дефиниция:  Няма такова нещо като анархия, има само тирания



Арогантност

Културна дефиниция:  Глупавото вярване, че струвате много
Истинската дефиниция:  Началото на разбирането, че стойността ви е безгранична



Смелост

Културна дефиниция:  Благородството да се подчиняваш на авторитета
Истинската дефиниция:  Слугуване до смърт



Корпорация

Културна дефиниция:  Противоположност на служителя, едно тяло на алчността, нуждаещо се от правителствен надзор
Истинската дефиниция:  Мандат, създаден от правителството, направен, за да контролира икономиките



Корупция

Културна дефиниция:  Злоупотреба със закона
Истинската дефиниция:  Закон



Престъпление

Културна дефиниция:  Агресивно разрушение
Истинската дефиниция:  Неподчинение на авторитета



Култура

Културна дефиниция:  Естествен поток на човешкото поведение
Истинската дефиниция:  Наложител на авторитета



Демокрация

Културна дефиниция:  Свобода
Истинската дефиниция:  Съвършено зло



Краят на света

Културна дефиниция:  Ужас, болести, смърт и нещастие
Истинската дефиниция:  Краят на злото, началото на мира и просперитета за всяка душа на Земята



Зло

Културна дефиниция:  Тъмнина и страх
Истинската дефиниция:  Унищожението на свободата



Вяра

Културна дефиниция:  Доверие в някаква идея
Истинската дефиниция:  Смелостта да поставиш принципите на изпитание за истинност



Свобода

Културна дефиниция:  Набор от определени дефинирани права
Истинската дефиниция:  Безкрайната стойност на човешкото същество



Правителство

Културна дефиниция:  Институция, нежна за опазване на мира между хората
Истинската дефиниция:  Институционализирано изнудване



Алчност

Културна дефиниция:  Любов към парите
Истинската дефиниция:  Кражба на пари



Безумие

Културна дефиниция:  Неспособност за възприемане на действителността
Истинската дефиниция:  Сляпо подчинение



Закон

Културна дефиниция:  Правдив авторитет
Истинската дефиниция:  Оръжие на злото, той е изкуствена легитимност



Живот

Културна дефиниция:  Работеща биологична машина
Истинската дефиниция:  Съвършена свобода



Лоялност

Културна дефиниция:  Благородството да уважаваш авторитета
Истинската дефиниция:  Перверзия на любовта, чиято истинска дефиниция е подчинение



Монопол

Културна дефиниция:  Опасно централизиране на власт от страна на алчни корпорации
Истинската дефиниция:  Правителство



Убийство

Културна дефиниция:  Престъплението един човек да убие друг, освен когато се извършва от полицията
Истинската дефиниция:  Да убиеш човешко същество; зло, когато се унищожава свободата, праведно когато се защитава свободата



Нация

Културна дефиниция:  "Ние"
Истинската дефиниция:  Група хора с пушки, които ще ви убият, ако не им се подчините



Благородство

Културна дефиниция:  Най-доброто от културното благоприличие
Истинската дефиниция:  Учението, че един човек струва повече от друг



Просто човек

Културна дефиниция:  Човечеството е ограничено във възможностите си и в капацитета си за мъдрост
Истинската дефиниция:  Безсмислена реплика, човечеството има безгранична стойност



Полиция

Културна дефиниция:  Агенти на доброто, създателите на мира
Истинската дефиниция:  Насилници, налагащи закона, следователно отговорни за изнудване, убийства, зверствата, войни, робство и геноцид в историята



Власт

Културна дефиниция:  Контрол над другите
Истинската дефиниция:  Свобода



Расизъм

Културна дефиниция:  Злото да мразиш заради расово различие
Истинската дефиниция:  Безсмислено извинение за упражняване на контрол над другите, използвано от правителства и биячи



Сигурност

Културна дефиниция:  Стабилност, създадена от закона
Истинската дефиниция:  Мир и просперитет, създадени от свободата



Егоизъм

Културна дефиниция:  Глупавото вярване, че струваш толкова, колкото и останалите около теб
Истинската дефиниция:  Разбирането, че изборите по твой адрес могат легитимно да се правят единствено от самия теб



Робство

Културна дефиниция:  Целодневен труд без заплащане и възможност за напускане
Истинската дефиниция:  Всичко зло



Държава

Културна дефиниция:  Твоят бог на Земята, способен легитимно да командва подчинението ти
Истинската дефиниция:  Идея, измислена от злото, с цел да подмени авторитета на индивида върху самия себе си, допълнително извратена от любовта към семейството



Такса

Културна дефиниция:  Благородни дарения, направени от свободни хора в името на общото благо
Истинската дефиниция:  Изнудване под смъртна заплаха



Тероризъм

Културна дефиниция:  Религиозен фанатизъм
Истинската дефиниция:  Зли хора, опитващи се да установят съперничещо правителство



Измяна

Културна дефиниция:  Предателство спрямо държавата
Истинската дефиниция:  Няма такова нещо



Тази книга ви учи само на един урок:

Вие имате неограничена стойност.


« Последна редакция: Юни 08, 2017, 10:55:13 pm от λ »

Тагове към темата: