Apocryphal Academy

СЕКЦИЯ БИБЛИОТЕКА => БИБЛИОТЕКА => Темата е започната от: λ в Септември 11, 2017, 07:49:29 pm

Титла: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Септември 11, 2017, 07:49:29 pm
Контрол над Ума – Контрол над Света

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk1.png)

Енциклопедия на майндконтрола

автор
Джим Кийт
(Jim Keith)
1997г






“Само малките тайни трябва да се пазят. Големите се пазят в тайна от обществения скептицизъм.”
- Маршал Мак-Клухан (McCluhan)

“Ако и миналото и външният свят съществуват само в ума, и ако умът сам по себе си подлежи на контрол – тогава какво?”
- Джордж Оруел (George Orwell)



СВРЪХ СЕКРЕТНО     Само за канали MAG

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk2.png)

АГЕНЦИЯ ЗА ОТБРАНИТЕЛНО РАЗУЗНАВАНЕ (Defense Intelligence Agency)

ПСИХОТРОННА ВОЙНА: Ниво на достъп SPIRITUAL


Изготвен от Медицинско разузнаване към Армията на САЩ
D8T-03447/82/018


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk3.png)

Горе: Доклад на Агенцията за Отбранително разузнаване на тема “Психотронна война”.
Долу: Увеличена рентгенова снимка на мозъчен имплант.









СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение: Война за ума (#post_link1)

Глава 1: Какво предстои (#post_link2)
Глава 2: Ложни братя и малки хитлерчета (#post_link3)
Глава 3: Да махнеш “психо”-то от психологията (#post_link4)
Глава 4: Хей, учителю! Остави децата намира! (строфа от песента “Стената” на Пинк Флойд, бел. прев) (#post_link5)
Глава 5: Тависток (#post_link6)
Глава 6: Шокови войници (#post_link7)
Глава 7: Произход на OSS (#post_link8)
Глава 8: Сиви височества (#post_link9)
Глава 9: Да влезеш в ЦРУ (#post_link10)
Глава 10: Преминаване на LSD (#post_link11)
Глава 11: Култът МК-Ултра (#post_link12)
Глава 12: Смел Нов Световен Ред (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg1399#msg1399)
Глава 13: Променящи се образни представи (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg2566#msg2566)
Глава 14: Център за насилие (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg2597#msg2597)
Глава 15: Убийци с контролиран ум (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg2646#msg2646)
Глава 16: Като бонбонки (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg2664#msg2664)
Глава 17: Импланти за контрол над ума (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg2687#msg2687)
Глава 18: Бъдещ шок и покушението срещу Кенеди (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg2739#msg2739)
Глава 19: “Робърт Кенеди трябва да умре” (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg3772#msg3772)
Глава 20: Щастието е топъл пистолет (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg3773#msg3773)
Глава 21: Бомбене (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg3898#msg3898)
Глава 22: Побеснели (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg3899#msg3899)
Глава 23: Да създаваш култове (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg3903#msg3903)
Глава 24: Лъчи на смъртта (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg3916#msg3916)
Глава 25: В главата ти (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg3920#msg3920)
Глава 26: Превърнат в жертва (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg3924#msg3924)
Глава 27: Кълвач (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg3926#msg3926)
Глава 28: ХААРП (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.new#new)
Глава 29: Боботещи свирки и топки от огън (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg3951#msg3951)
Глава 30: Смъртоносни несмъртоносни методи (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg3969#msg3969)
Глава 31: Извънземни от Земята (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg3978#msg3978)
Глава 32: Неидентифицирани летящи агенти
Глава 33: Монарх
Глава 34: Световен мозък
Финалност




(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk4.png)        (https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk5.png)
Х. Г. Уелс (H. G. Wells)                                            Джон Фостър Дълeс (John Foster Dulles)

Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Септември 11, 2017, 07:51:34 pm
Въведение

Война за ума


От началото на записаната история хората жадуват за контрол над събратята си – импулсът, който явно е част от структурата на полу-примата, полу-ангела, който наричаме човек. Допреди модерните времена най-успешните методи за манипулирането на човешките същества бяха суровата сила, пропагандата и религията, но до навършването на това столетие методологията за принуда напредна отвъд меча, възпалителните лозунги, и пръчката с моркова на рая и ада.

Днес, в 20ти век, учените на щат към правителствата и други монетарни интереси са направили технологични пробиви, които правят действителния контрол над ума постижим, и то едва ли не в универсален мащаб. Инвазивните техники за контрол са фино настроени до такава степен, че контролиращите са буквално способни да влязат в главите ни и да ни командват. Те са способни да човъркат в човечността ни, да я манипулират, да я унищожат ако така искат. Те могат да използват високотехнологични мрежи за електронни забавления и предавания, чиято природа дори не се подсказва в мас-медиите – тъй като самите мас-медии се прилагат по същия начин, за манипулация на населението. Дори и темата на майндконтрола в медиите се споменава в контекста на научната фантастика, или се описва като халюцинациите на лудите “алуминиеви шапки”, няма значение че тези хора може да са надушили нещо.

Сега на силните на деня, в техния поход за тоталитарна държава, им е предоставен безпрецедентен достъп и контрол над умовете ни и над човечеството, за да разполагат с него както желаят. Средствата за създаване на световно разпространено робство вече са на хоризонта, и прилагането на тази технология напредва ден след ден. Знаците са навсякъде около нас.

Много хора подозират, че кризите и хаосът от последната част на 20ти век са инженирани под шапката на по-висша философия, и аз вярвам, че са прави. Има сили, действащи зад кулисите, работещи за налагането на Нов Световен Ред, който не е много по-различен от антиутопичната Световна държава, описана в романа “1984г”на Джордж Оруел. Ако този елит е достатъчно студенокръвен, за да създава войни, глад и дизайнерски болести спрямо точни изчисления, както много хора подозират че се прави, какви скрупули може да ги разубедят от това да създадат повсеместен световен майндконтрол? Тази книга цели да изобрази определени аспекти от историята на световния контрол над ума, неговата еволюция, и политическите потоци, които исторически са диктували посоките му. Няма да се преструвам, че е като учебник, или че е последната дума по темата, и вероятно дори не е последната дума, която аз ще мога да кажа по въпроса (Джим Кийт умира в болница при операция на коляното, бел.прев). Книгата цели, обаче, да представи днешния ден в перспектива, която никога не я показват по контролираните мейнстрийм медии.

Ползвам голямо разнообразие от източници – някои са мейнстрийм, някои са противоречиви – в опит да се добера до секретните програми и влияния, които отдавна диктуват нашето мислене, нашето поведение, и нашето добруване. Вярвам, че някои, въпреки че определено не всички от онези програми и влияния, са разкрити тук, и че тази информация ще помогне на бъдещите изследователи в тези въпроси. Цитирал съм източниците си навсякъде из книгата, както за скептиците, които не вярват на това което имам да кажа, както и за заинтересуваните читатели, които биха искали да изследват тези теми по-цялостно. Когато спекулирам, вместо да разчитам на веществени доказателства, винаги се опитвам да го подчертая. Истината е достатъчно стряскаща и без да се изпада във фантазии.

Въпреки че темата на тази книга е в по-голямата си част неотменно отблъскваща и мрачна, аз не целях да създавам инерция, да разказвам “колко зле е всъщност” и да сковавам читателите в страх за това в какво ужасно състояние са нещата. Моята надежда е да постигна тъкмо обратното: да галванизирам читателя и да го подтикна към действие. Опитах се да предоставя информация, която може да помогне за възвръщане на контрола, за отнемането му  от ръцете на онези, които искат да диктуват животите ни, и за връщането му в ръцете на индивида, и освен това съм предоставил адреси за контакт със съмишленици и групи в края на книгата.

В крайна сметка, американският народ е като Гъливер, окован от лилипутите с най-крехките въженца. Време е великанът да се събуди и да разкъса вървите. Надявам се информацията в тази книга да помогне.
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Септември 26, 2017, 08:38:10 am
Глава 1

Какво предстои


Било е първото десетилетие след навършването на века, в затишието преди бурята на Първата Световна война, и много, които са живели тогава, си спомнят нещо подобно на златни, необезпокоени времена. Уилям Хауард Тафт (William Howard Taft) встъпил в длъжност като 27-ми президент на САЩ. Мери Пикфорд (Mary Pickford), първата филмова звезда, участвала в неозвучени филми на Д. У. Грифит (D. W. Griffith). Пикасо рисувал неговия “Арлекин”, а Матис наложил термина “кубизъм”. Красавиците носели първите постоянни къдрици, докато се разхождали по улиците на Лондон.

Зад световните кулиси, в индустриалните заседателни зали, натруфените чертожни зали, и в правителствените офиси, били в ход други, не толкова идилични дейности. Понеже това било време на масивно, скришно консолидиране на властта на монетарния елит, и на задействане на дългосрочни планове за контрол, които щели да повлияят на света до ден днешен.

Това било времето на създаването на Федералния резерв, ФБР, институцията на федералния данък върху приходите в САЩ, и, при Обществото на Народите (ОН), първите интриги в посока едно глобално правителство. Властни хора били обсебени от идеята да увеличат властта си и да развият технологията за контрол, за да могат да постигнат каквото искат, и изгаряли среднощния петрол, за да направят тези мечти реалност.

Това било време на срещи, провеждани от групи като Кръглата маса, Клуба на коефициентите, Фабианите, и Череп и кости, целящи да родят идеологията на Новия Световен Ред. Новият Световен Ред, толкова често подмятан от политици и от писатели на конспирацията, е дългосрочният план за създаването на всеобщо световно олигархично правителство на тази планета. В действителност въобще не е под въпрос дали съществува такъв план – освен сред онези, които не са отделили време да проучат документацията, или сред онези, чиито интереси диктуват това да се отрича.

Кръглата маса/Лондонски финансов фокус е една от групите зад Новия Световен Ред – определено не са царете на необразованите лумпени, на каквито се правят – и техните планове за световен контрол се изпълняват от университетите, от банкерите, от политиците – владеещи сплетня от международни разузнавателни агенции и психиатрични говорители, които по-късно щели да бъдат мобилизирани в групи като Тависток и Националния Институт за Ментално Здраве (NIMH). През годините на този век членовете на Отворената конспирация били заети с разпространяването на Новия Световен Ред навсякъде по света като вирус, все в интерес на доминирането на елита.

Достатъчно удивително е, че бойният план за Новия Световен Ред може ясно да се прочете в трудовете на един писател на научна фантастика, човек със скромен произход от Англия, който в по-зрялата част на живота си станал дружка с основните движещи фигури в елита. Хърбърт Джордж Уелс (Herbert George Wells), който бил повече от съвременния Жул Верн на съвремието, както е представян в историческите книги, оглавявал английското разузнаване през Втората Световна война, а неговата любовница била Маура Бенкендорф (Maura Benckendorff), жена, която е била наричана “може би най-ефективният влиятелен агент на СССР, който се е появявал на лондонската политическа и интелектуална сцена”.  Х. Г. Уелс знаел за какво говори, когато величаел плановете за Новия Световен ред.

Уелс се държал като публицист на истинските плановници, работещи зад кулисите. Той бил фронтмен на елитисткото тайно общество на Сесил Роудс (Cecil Rhodes) Кръглата маса – самият Роудс бил агент на банковия конгломерат на Ротшилд, който в третото си завещание оставил богатството си на Лорд Ротшилд. Кръглата маса по-късно пуснала разклонения, раждайки влиятелния Съвет по външни отношения (Council on Foreign Relations) и други групи, може би не толкова влиятелни като него, но по-добре известни в наше време. Уелс бил вътрешен човек при съюзниците на Ротшилд – Сасоните (Sassoons), които натрупали богатството си от превоз на опиум, и често го виждали на празненствата на Сасоните, посещавани от особи като Едуард VII, Джордж Бърнард Шоу, и младият Уинстън Чърчил.

Роудс казва, през 1890г в едно писмо до У. Т. Стед (W. T. Stead), “Каква ужасна мисъл е, че ако не бяхме загубили Америка, или дори ако сега уредим нещата с президента и между членовете на събранието на САЩ и нашата Камара на общините, Световният Мир би бил подсигурен за вечни времена. Без проблеми можем да задържим пет години вашия федерален парламент във Вашингтон и пет години в Лондон. Единственото нещо, с което е възможно да се изпълни тази идея, е едно (тайно) общество, което постепенно да погълне световното богатство, и което да бъде посветено на такъв план...”

На друго място, Роудс го казва дори по-прямо. Неговата цел била: “Разпространението на британската власт по света, усъвършенстването на миграционна система от Обединеното Кралство и колонизирането на британски поданици по всички земи, на които битовият живот е възможен чрез енергия, труд и предприемачество... и пълното възстановяване на САЩ като интегрална част от Британската империя”.

Роудс се заел с реализирането на този план и, чрез собствените си усилия и усилията на своите наследници, почти успял. [1] (#post_bel1g1)

Изключително странен въпрос е, че между страниците на книги, написани от Х. Г. Уелс в Англия през 20-те и 30-те години – едната от тях е научна фантастика – действително бъдещите бойни планове на контролиращите летят по страниците с кристална прозрачност. Една безпогрешно ясна картина на Новия Световен Ред, заедно с ясно констатиране на плановете.

Въпреки че Х. Г. Уелс е известен основно с научната си фантастика, като “Машина на времето” (1895г), “Невидимият човек” (1898г), и “Война на световете” (1898г), той също така е автор на писания, които открито пропагандират за отхвърлянето на националните държави и за създаването на единно световно правителство. Тези книги включват “Отворената конспирация: Чертежите на една световна революция” (1928г), “Новият Световен Ред” (1940г), и “Какви неща предстоят: Абсолютната революция” (1933г) (The Shape of Things to Come: The Ultimate Revolution).

Всички от горните книги отварят очите ни за това какво бъдеще планират контрольорите за нас, но именно романът на Уелс “Какви неща предстоят” (И филмът, основан на него, на който Уелс е сценарист, и чието заглавие е съкратеното “The Shape of Things to Come”), дава най-добрата цялостна картина – минало, настояще, и бъдеще – на Новия Световен Ред.

Отново: Интересно, измамно, книгата е представена като научна фантастика, но сред страниците й се откриват най-добрите предположения на Уелс за това как може да се осъществи Новият Световен Ред, от гледната точка на 30-те години.

Книгата е предимно пропаганда, прокарваща идеята за единното световно правителство на Уелс и на други интернационалисти от първата половина на този век, но книгата също така разобличава и много от стратегиите, които се прилагат.

Въведението на Уелс към книгата е озаглавено, “Книгата-сън на д-р Филип Рейвън”. В познатия дух на типичните лудории на научната фантастика за времето си, книгата се представя като фактологичен труд на някой си д-р Рейвън, починал приятел на Уелс, и член на Женевския секретариат, за който сдържано се казва, че му се отваряли “необичайни възможности да си формира преценки, възоснова на тенденциите”. Уелс казва, че Рейвън написал книгата през будните си часове, използвайки любопитната техника да преразказва една бъдеща историческа книга, която бил прочел в нощните си сънища. Това е фантастичният носител, от който Уелс надува бойната тръба за Новия Световен Ред.

Сънуваната книга има претенцията да е историческа книга, написана от позицията на гражданин на бъдещата Утопична световна държава. Уелс определя книгата като “една Кратка история на света за следващия век и половина” и като “Щрихиране на бъдещето”.

Той подема своята обратна история с преразказа на действителни събития от своето собствено време, описвайки как еволюцията на комуникациите и транспорта довела човешката раса до един по-близък вътрешен контакт – разни приказки за глобалното село – въпреки че коментарите за “Разпределението на стоките, снабдяването с хартия, и новинарските услуги били попаднали в ръцете на властни групи хора, способни и искащи да смажат всякакви... вредни обществени говорители”.

Не е изненадващо, че Уелс счита град Лондон – интернационалният център на банковата култура – и финансовият му кредит за отговорника за изтъкаването на световния икономически живот през последните сто години. С тези иновации в комуникациите и финансите, но също и с неудовлетвореността и войните, присъщи (казва той) на съществуването на националните държави и суверенитетите, дошъл в крайна сметка изгревът на идеята за Свят-Държава.

Уелс замечтано пише, “До това време (1919г) наистина имало доста внушителен брой интелигентни хора по света, които осъзнали натрупващата се необходимост от световно правителство, и дори още по-голямо множество... което възприемало идеята инстинктивно и сантиментално, но все още нямало човек с нужната интелектуална жизненост, който открито да атакува проблема по заменянето на съществуващите правителства с една световна система”. Той също описва и едно световно правителство като “очевидно единственото възможно решение на човешкия проблем”.

Като много други богати индивиди, проповядващи за световна държава в името на “общото благо”, Уелс също не вярвал, че обикновените хора били способни да управляват тази световна държава. Той описва демокрациите като “упражняващи политическа фантастика от много необикновен вид: че всеки поданик... бил еднакво способен да взима каквито и да е групови решения, които трябвало да се направят”. И така този Нов Световен Ред ще бъде управляван от малцината, от онези бели английски расисти и техните англофилски американски приятели, хората които Уелс виждал като единствените способни да управляват.

Говорейки за Версайската мирна конференция (Versailles Peace Conference) в книгата си, която се провела след Първата Световна война, Уелс сочи американския президент Удроу Уилсън като “най-податлив на внушенията за бъдещето... Но е съмнително дали в някой момент е осъзнал, че световен мир означава световен контрол върху всички жизнени обществени интереси на човечеството.”

В цяло молебствие от светли идеи, водещи до приемането на единния свят-държава, Уелс споменава несполучливата Лига на на нациите, прекурсорът на ООН, но оплаква провалите й и съжалява, че Лигата, където “Светът-държава се появил мъгляво и убягващо, само като едно вдъхновение, като далечна възможност... нямала изпълнителни правомощия, никакви гарантирани парични приходи, никаква армия, никаква полиция, и на практика никакъв авторитет, за да направи каквото и да е”. Уелс предупреждава строителите на светът-държава да не правят тази грешка отново. И те не я повтарят.

Уелс дори отбелязва присъствието на конспираторни фракции, замесени в създаването на обединения световен ред през двадесети век, тъкмо онзи тип хора, с които в истинския живот се е сгушвал в ексклузивните барове на Лондон. Уелс казва, че “странни Мистериозници едва се забелязват през мъгла от объркващи усуквания и криво-изразени изказвания, манипулиращи цените и обменянето на стоки. Видни сред тези Мистериозници беше някой си г-н Монтагю Норман, управител на Английската банка от 1920 до 1935г”.

Не е изненадващо, че това е същия Монтагю Норман, който бил бесен предвоенен партизанин на Хитлер, и който участвал заедно с Хялмар Шахт, американското разузнаване, Уолстрийт и с банките на Ротшилд/Варбург/Шиф в създаването на Адолф Хитлер и Третия Райх. “Друга голяма и мъглява финансова сила във военния и предвоенния период”, продължава Уелс, “бил комплексът на големия ганглий от частни банки, сред които Морган и приятели, заедно със свързаните с тях фирми, са най-централните и най-типичните лица”.

Уелс описва транзицията от датата на фактическото написване на книгата си, началото на 30-те години, до елитарната си, технократска визия за бъдещето с една глава, посветена на идващата война – Втората Световна война, тоест – и на ужасното последствие от нея, озаглавена “Дните след утре: Ерата на неудовлетвореността”.

Х. Г. Уелс не бил единствения човек през следвоенния период (след Първата Световна война), който виждал, че друга унищожаваща световна война била почти неизбежна. Уелс предвиждал, че Втората Световна война щяла да започне през 1940г в Полша, заради измислената причина, че нацист отправил обида към поляк от еврейски произход. Той охарактеризирал Втората Война точно такава, каквато била, като оргия от световно насилие, и предвидил, че войната ще приключи през 1949г – приближавайки се удивително близо до действителните дати на конфликта – само за да бъде последвана от нова напаст, тази на ширещите се болести, “Нападението на микробите”. (Тук има игра на думи. Germ на английски означава “микроб”, но също така е и коренът на всички думи, свързани с германския произход или принадлежност. Така germs на английски означава от една страна микроби, а от друга е съкратено диалектно нарицателно за германците, бел.прев)

Предвид съвременния климат, обусловен от СПИН, ебола, луда крава, и други устойчиви вирусни заболявания – и устойчивите слухове за това, че военните инженират същите тези болести – може би датировката на Уелс е трябвало да бъде изместена по-напред с няколко години.

В сценария на Уелс, годините на ужасни войни и болести довеждат до почти тоталното разложение на обществото. Уелс поставя финалното разпадане на националните държави през 1966г, когато “големият кърпеж от империи и националистически държави, основани през Ерата на Европейското доминиране, загуби дефиниращите си линии, загуби контрастиращите си култури и подробните си традиции, и престана да дели съюзите и отдадеността на хората от божията воля”.

Уелс не е бил пророк по отношение на датите, просто един писател на научна фантастика, който бил на ти с плановете на хора, заинтересувани от пропагандирането на една наближаваща диктаторска световна държава. Кристалната му топка е някак си заоблачена за някои подробности. Очевидно предвиждането му за рухването на цивилизацията като директно последствие от Втората Световна война не се е сбъднало, но пък е лесно да се види, че Уелс е нямало как Уелс да предвиди идващата ядрена патова ситуация, която доведе до пропагандираната “студена война” между САЩ и СССР.

Уелс поставя отговорността за създаването на Новия Световен Ред в скута на учените от бъдещето, групата, която нарича “Технокрацията”. Цитирайки една измислена бъдеща книга, написана от автор на име ДеУинт, той казва, че Новият Световен Ред, “подхранван от множество ядра по модела на ДеУинт, разпръснати по целия свят, много подобно на болшевишките политически организации, поддържани от комунистическата партия, се превърнал във факт и разпространил постоянно растящата си мрежа по планетата без да среща съпротива. Революционната му природа била проумявана от малцина, освен самите поощрители”.

Уелс датира формалната институция на Технокрацията – Новият Световен Ред, друго негово име – от “Втората конференция на Басра” през годината 1978. Въпреки че времевата му линия е погрешна, тактиката на постепенното идеологическо асимилиране, която описва, е уважена и увековечена в слогъна на Социалистическото Фабианско общество, в което членувал Уелс: “Напредвай бавно”, а пък тезата-антитезата-синтеза, което кулминира в Технокрацията, е продукт на Хегелското мислене. Това е философията, както и метода, по който Уелската визия за Новия Световен Ред се е случила в нашето собствено време – сбъднала се е на практика във всичките си качества, освен като формална институция и планетарните “замитащи” операции.

 Откъде по-точно се е сдобил Уелс с информацията за плановете на елита? Интересно е, че Уелс особено си пада по прилагателното “илюминиращ” (на български “просветляващ”, бел.прев), когато описва дадена идея, която определено харесва, в “Какво предстои” (The Shape of Things to Come). Той описва световната идеология на президента Уилсън като “едно от най-илюминиращите събития в началото на двадесети век”. Преди да може да се формира Новият Световен Ред, “разпръснати проблясъци на разбиране трябвало да разпалят по-устойчиво илюминиране”.

Дали това е доказателство за членството му група, свързана с позорното тайно общество Илюминати, основано от германеца Вайсхаупт, което както много хора твърдят, е силата зад институционализирането на Новия Световен Ред? Едва ли. Но би било грешка напълно да се пренебрегнат такива следи. Илюминати, фримасоните, членовете на Череп и кости и свързаните и разклонените групи винаги са си падали по това, което наричат “откровение на метода”, тайни здрависвания, вътрешно групови обръщения и жаргонен език, за да разкрият присъствието пред съучастниците си, и за да объркат “профанските” маси. Има твърди връзки между групи на илюминати, Кръглата маса на Роудс, нацистите, британското разузнаване... и, ами, Уелс. Не е невъзможно Уелс да прави точно това.

Друго категорично заявяване на намеренията на Новия Световен Ред може да се прочете в не-фантастичната книга на Уелс “Отворената конспирация”, публикувана през 1928г. Специфичните директиви на предлаганата от Уелс Програма за отворена конспирация, отново идентична с това, което по-късно станало познато като Нов Световен Ред, били:

“1. Пълното отстояване, практическо както и теоретично, на разбирането за временната природа на съществуващите правителства и неохотното ни съгласие с тях;
2. Решителността с всички налични средства да се доведат до минимум конфликтите на тези правителства, употребата им на индивиди за военни цели и намесата им в установената икономическа система;
3. Устремеността частната местна собственост в транспорта, заемите и производството на зърнени храни да бъде заменена от отговорен световен директорат, служещ на обществените интереси на расата;
4. Практическото разпознаване на нуждата от световен биологичен контрол, например, на популацията и болестите;
5. Поддържането на минимални стандарти на индивидуалната свобода и добруване в света;
6. Върховният дълг личният живот да се подчини на делото да се създаде световен директорат, способен да върши тези неща, както и на цялостния напредък на човешкото знание, капацитет и власт.”

Това е многостранната схема на Новия Световен Ред в черно и бяло, и докато от една страна звучи много добре на хартия, това, което не се споменава, е от първостепенно значение: това е план за разрушаване на националните граници, и за консолидиране на контрола – тотален контрол – в миниатюрно аристократично управленско тяло. Завинаги ще изчезнат конституционните предпазни клаузи, които американците са започнали да приемат за даденост – ще изчезнат завинаги каквито и да е предпазни мерки, каквито и да е предпазители за човешките зъбни колела, подчинени на тази мащабна тоталитарна схема.

Планът за Новия Световен Ред по-късно ще бъде удължен от такива разклонили се групи като Council on Foreign Relations , Трилатералната комисия, Римският клуб, институтът Тависток, и Билдербергите, и ще бъде реализиран под формата на такива институции като Обединените Нации, Международния Валутен Фонд, и Световната банка. Никоя от тези групи или индивидуалните им членове не са действали от лично име, а вместо това еволюират като хидра с много глави. Действията им винаги са били координирани по един унифициран начин, и споделената им цел винаги е била тотален контрол над целия свят. [2] (#post_bel1g1)




Бележки:

1. Knuth; Lockhart, Robin Bruce, Reilly: The First Man (1987г) (Първият човек)
    Neal Wilgus: The Illuminoids (1986г) (Илюминоидите)
    Anton Chaitkin: British Psychiatry: From Eugenics to Assassination (1994г) (Британска психиатрия: От евгениката до поръчковите убийства)
    Carol White: The New Dark Ages Conspiracy (1984г) (Конспирацията на Новата тъмна епоха)
    Zygmund Dobbs: Keynes at Harvard (1969г)(Кайнс в Харвард)
    Pat Robertson: The New World Order (1991г) (Новият Световен Ред)

2. H. G. Wells: The Open Conspiracy: Blueprints for a World Revolution (1928г) (Отворената световна конспирация: Чертежи за една Световна революция)
    Charles Higham White: Trading With the Enemy (1983г) (Да търгуваш с врага)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Септември 26, 2017, 09:14:57 am
Глава 2

Ложни братя и малки хитлерчета


Докато елитистите на единния свят в Англия заговорничели за контрол над планетата, и за потискането и елиминирането на “масите” чрез едно или друго средство, американските им събратя – а те събратя са били, станали са такива с една сделка, за която се твърди че е сключена през 1897г, и обект на която била подялбата на световния бизнес – разсъждавали върху същото нещо. [1] (#post_bel1g2)

В тези ранни години на двадесети век контрольорите от британската Кръгла маса и – действащи на командно ниво в САЩ – членове на пръкналото се от германците общество Череп и кости работели в синхрон с Рокфелерите и другите, за да налеят огромни суми пари в американските и германските ковчежета за изследвания в областта на психиатрията, психиатричната генетика, евгениката, евтаназията, и други начини за контролиране и “усъвършенстване” на онова, което възприемали като иначе несъвършена човешка раса, поне спрямо условията, приемливи за елита.

Въпреки че може да изглежда очевидно, икономическите и политическите империализми почти винаги са свързани с един империализъм в ума. В началото на 20-ти век, ембрионалните изследвания в биологията, евгениката, и човешкият ум били масивно финансирани с цел да бъдат утилизирани, не за цялостното подобрение на човешкото състояние, а с цел малцината да доминират над мнозинството, за “доброто” на държавата.

Череп и кости е базирано в Йейл (Yale) американско разклонение на едно германско тайно общество, което по всяка вероятност е свързано с известното Илюминати, основано на 1 май 1776г от Адам Вайсхаупт, професор по каноничния закон в университета Инголщад (University of Ingolstadt), и вътрешно наричано “Орденът”.

Самюел Ръсел (Samuel Russell) бил основателят на фирмата Ръсел и компания, която прекарвала опиум от Турция до Китай през 19ти век.

Множество от доминиращите фамилии на “Източната власт” в американските афери в днешно време са натрупали състоянието си от прекарване на опиум. Ръсел изкупил Синдиката на Пъркинс през 1830г, който дотогава доминирал пазара на американските опиумни канали. Сред работниците на ръсел били Уорън Делано младши (Warren Delano) (дядото на Франклин Делано Рузвелт), Джон Клив Грийн (John Cleve Greene) (който финансирал университета Принстън), и Йозеф Кулидж (Joseph Coolidge) (неговият син бил организаторът на Обединената Плодова Компания, за която се твърди, че е свързана с мафията и замесена в разпространението на наркотици, а пък внукът му бил един от съоснователите на Съвета по външни отношения).

Американската група Череп и кости била основана през 1833г в Йейлския университет от братовчеда на Самюел Ръсел, генерал Уилям Хънтингтън Ръсел (William Huntington Russell), и Алфонсо Тафт (Alphonso Taft). През 1831-32г Ръсел учел в Германия, през онова време това било горещото място за Хегеловата/Пруската система, която обявила държавата на военщината за върховна, а индивида просто за клетка от един по-висш организъм.

Докато бил в Германия, Ръсел явно бил потърсен от Баварските илюминати или от разклонение на тяхната група. Череп и кости било интегрирано в САЩ през 1856г, под името Ръселовият тръст, и както илюминати също е познато като “Орденът”. Вътрешната документация на Череп и кости твърди, че началото на германския й предшественик било някъде по времето, когато групата на илюминати била потисната от Баварския Електорат. [2] (#post_bel1g2)

“Орденът [Череп и кости]”, според историка Антъни Сътън (Antony C. Sutton), “или е основал, или е проникнал почти всяко едно значима изследователска, политическа, или влияеща на общественото мнение организация в САЩ, както и църквата, бизнеса, закона, правителството и политиката. Не всички едновременно и по едно и също време, но упорито и достатъчно последователно, за да доминира посоката, в която се движи американското общество. Еволюцията на американското общество в своя корен не е, и от един век не е била, волево развитие, отразяващо мнението, идеите и решенията на индивида. Тъкмо обратното, основната посока е била създавана изкуствено и е била стимулирана от Ордена”.[3] (#post_bel1g2)

Част от плана за Новия Световен Ред, отразен във възгледите на хората, които го поощряват, винаги е била евгениката: елиминирането на “безполезните ядящи” и “некачествените раси”, на които се гледа единствено като на спънка по пътя на всемогъщата Държава. Тяхната цел е един нов синтез, в който единственото решение за онова, което те считат за пренаселване на Земята, е институционализирането на масови програми за депопулация, като повечето хора, които останат на планетата, трябва да съществуват в едно практически пред-индустриално състояние. Аборигени, но аборигени с лаптопи. Контрольорите, естествено, няма да са толкова обременени от трудностите на живота, а спокойно и безоблачно ще се реят над обществото като членове на Уелсовата технокрация, обираща каймака.

Евгениката като въпрос е била разпространена от английския психолог Франсис Галтън (Francis Galton), започвайки през 1883г. Отново виждайки Държавата като върховното мерило за човека, а не самия индивид, и заемайки от Дарвиновата теория за естествения подбор, Галтън предлага, че с избирателна намеса чрез развъждащи програми и чрез потискане на по-нежелания развъден материал, обществото може да се доведе до едно цялостно по-добро състояние.

През 1904г Университетския колеж в Лондон създава първите катедри по евгеника и евгеника на работническото общество в Лондон. Това довело до създаването на Лаборатория за национална евгеника “Галтън” през 1907г. Идеите на евгениката, евтаназията и стерилизацията за онези, преценени като по-некачествени, били сърдечно поддържани в Лондон, особено от “висшата класа” на популацията, която нямала търпение да направи нещо по въпроса с досадните нисши класи. Само че евгенната философия и програми скоро били приети с одобрение и навсякъде по света, включително и в Америка.

През 1911г, когато съдия Кенесоу Маунтин Ландис (Kenesaw Mountain Landis) наредил Стандарт Ойл да бъде разцепена, Джон Рокфелер (John D. Rockefeller), първият американец, натрупал един милиард долара в авоари – което се равнява горе-долу на сто милиарда долара в днешно време – отвърнал, като основал Фондация Рокфелер. Астрономическата по онова време сума от $300 милиона била прехвърлена на сметката на фондацията, и била управлявана от доверени лица, които били роднини или работници на фамилията.

Джон Д. Рокфелер, през 1860-те години, поел по пътя си в петролния бизнес с тласък от британския капитал. Рокфелер скоро се сдобил с лошата слава, че използвал агресивни методи за увеличение на богатството си. В “Бароните обирджии” Матю Джоузефсън (Matthew Josephson) обсъжда тези методи:

“Там където Стандарт Ойл не могла да продължи разширението си с мирни средства, била готова да упражнява агресия; верните й слуги дори знаели как да прилагат модерното оръжие динамит. В Бъфало, корпорацията Вакум Ойл, едно от чучелата на системата Стандарт Ойл, един ден била обезпокоена от появата на жизнен съперник, който построил голяма рафинерия на добре избрано място близо до брега. Първоначално офисите на Вакум извършили скришна пропагандна кампания с цел сплашване. След това добили повече дързост, или станали по-отчаяни, те се свързали с главния механик на вражеската рафинерия, шепнешком провеждали конференции с него в една гребна лодка в езерото Ери. Той бил помолен “да направи нещо”. Бил подтикнат “да се върнеш в Бъфало и да изградиш машинарията така, че да се взриви... или да се разбие, така да монтираш тръбите и дестилаторите така, че да не могат да произвеждат добър петрол... А след това може да им създадеш малко уплах, че не разбират нищо от този бизнес. Знаеш как...” Наградата за техническия ръководител щяла да бъде пожизнена лихва, и “в скоро време се случила малка експлозия в независимата рафинерия”.[4] (#post_bel1g2)

Рокфелерови също така използвали и по-сложни методи на шпионаж. Братът на Джон Д., Уилям Рокфелер, наел в бизнеса си един британски офицер от разузнаването на име Клауд Данси (Cloude Dansey), който, допреди Първата Световна война, се занимавал с реорганизирането на армията на САЩ. Служба във военното разузнаване. На протежето на Данси генерал Марлборо Чърчил (Marlborough Churchill), роднина на Уинстън Чърчил, било наредено да реорганизира и да управлява американските разузнавателни служби. След войната, Чърчил оглавил “Черната стая”, една група за шпионаж със заявена вярност към държавното министерство и армията на САЩ, но с подразбираща се служба на монетарния елит на Ню-Йорк. Генерал Чърчил бил отговорен и за създаването на фондация Манси, която по-късно щяла да бъде основен канал за финансирането на изследователския проект на ЦРУ по контрол над ума МК-Ултра през 50-те години и нататък.

С цел да промени имиджа си на най-презирания подлец на своята ера, Джон Д. Рокфелер използвал услугите на Айви Лий (Ivy Lee), най-добрия рекламодател на времето си. Лий предложил Рокфелер да започне да раздава големи суми пари. Лий все още бил нает от Рокфелер, когато, през 1930-те години, президентът на Стандарт Ойл Уолтър Тийгъл (Walter C. Teagle) и Херман Шмиц (Hermann Schmitz) от германското I. G. Farben му дали специфичната задача да им предоставя разузнавателна информация за това как Америка реагира на нацистите, и да извършва и разпространява про-германска пропаганда сред американците. Това не било случайност. Холдингите на Рокфелер, включително Стандарт Ойл,  били силно преплетени с холдингите на нацистите, и контактите и стокообмена им – включително петролните доставки – продължили през цялата Втора Световна война.[5] (#post_bel1g2)

Отношенията с Германия не били толкова възпалени, когато кинтите на Рокфелер финансирали института по психиатрия Кайзер Вилхелм в Мюнхен, Германия (отначало захранван от фамилията заводи за муниции Круп, и от Джеймс Лоуб (James Loeb), баджанак на Пол Варбург и архитект на Федералния резерв в Америка), със суми от рода на 11 милиона марки. Фондация Рокфелер, през 1925г, осигурила също и дарение от $2.5 милиона на Института, и продължила да прави огромни дарения на тази институция през целия Хитлеров период.

Финансиран от Рокфелерови бил също така и института Кайзер Вилхелм по антропология, евгеника и човешка наследственост. Тези институции били управлявани от швейцарския психиатър Ернст Рудин (Ernst Rudin), с асистирането на Отмар Фраер фон Фершуер (Otmar Freiherr von Verschuer) и Франц Калман (Franz J. Kallmann).[6] (#post_bel1g2)

Джеймс Лоуб бил роднина на банкерското семейство Варбург, ключово сред елитните контрольори в Лондон, и бизнес партньор на Уилям Рокфелер. Рокфелерови и Варбургови първоначално захранвали с пари предприятията на американската фамилия с осево значение Хариман, като насочвали към тях парични потоци, осигурени от сър Ернст Касел (Ernst Cassell), банкер на британските царски особи. Рокфелерови, Варбургови и Хариманови са познати лица, появяващи се отново и отново по време на възникването на основните механизми за обществен контрол през този век, включително евгениката и психиатричния контрол над ума.

Тези фамилии действали според тайно споразумение с групите от Кръглата маса, основана от Сесил Роудс, като той самият бил фримасон и действащ агент на банкерската фамилия Ротшилд, както и член на обществото Череп и кости в Америка.

Въпреки че групите от Кръглата маса на Роудс първоначално били финансирани основно от Роудс Тръст, от 1925г нататък значителното финансиране било осигурявано от Карнеги Тръст от Обединеното Кралство, чиито първи президент (1902-5г) бил костника (член на Череп и кости, бел.прев) Даниел Койт Гилман (Daniel Coit Gilman) – ключова личност в подчиняването на американската образователна система – и организации, свързани с Дж. П. Морган (J. P. Morgan), Рокфелерови, фамилията Уитни (Whitney), и фамилията Лазард (Lazard).

Фактически, един от ранните проекти на Новия Световен Ред било създаването на Третия Райх. Нацизмът, всъщност, много малко се различава от философията на Новия Световен Ред, освен че набляга на германския национализъм.

След като Адолф Хитлер се издигнал до поста канцлер през 1933г, спонсориран от много от хората, които жадували за Нов Световен Ред, психиатричните институти, контролирани от Ернст Рудин, били интегрирани в нацистката машина. Рудин оглавил Обществото за Расова Хигиена, и Рудин и екипът му, като част от Изпълнителния Отдел по Наследствеността, на който директор бил шефа на SS Химлер, прокарали германския закон за стерилизацията, основаващ се на съществуващите американски закони на щатна република Вирджиния.

Далеч от това да са някаква аномалия на нацисткия режим, ужасяващите евгенни и психиатрични програми, институционализирани в Германия през онова време, били само отражение на проучванията и предложенията, които били на мода в Европа и Америка. Едва наскоро беше разкрито, че след Втората Световна война се продължило със стерилизирането на хиляди хора, счетени за физически или морално негодни – това продължило до средата на 70-те – в Швеция, Франция, Дания, Финландия, и други европейски държави. Райхът на Хитлер, обаче, осигурил политически климат, в който евгенните планове можели да постигнат особено противни плодове.

Отмар Фершуер, асистент на Ернст Рудин и директор на Кайзер Вилхелмовия институт по антропология, евгеника и човешка наследственост в Берлин, на свой ред получавал асистенция от едно име, което на нас ни е по-познато: Джоузеф Менгеле (Josef Mengele). Фершуер намирал финансиране за нечовешките програми на Менгеле в Аушвиц. Там, много от пристигащите в лагера попълвали въпросници и лексикони от института Кайзер Вилхелм, преди върху тях да се извършат разнообразни франкенщайнови експерименти. Хиляди били измъчвани и убити, като частите от телата им се пращали във финансирания от Рокфелер институт Кайзер Вилхелм.

Менгеле бил заловен и идентифициран в един Съюзнически лагер за военнопленници през 1945г, и въпреки че заловилите го знаели от какво естество били престъпленията му в Аушвиц, той бил освободен. Неговият старши организатор Фершуер също избегнал наказанието; той просто бил нает от финансираната от Рокфелер евгенна организация Бюро по Човешка Наследственост в Дания. Асистентът на Рудин Калман дал показания от името на Рудин в де-нацистиращите процедури, и по-късно двамата взели участие в създаването на Американското Общество за Човешка Генетика, което по-късно организирало високоприоритетния и силно разслоен проект по Човешкия Геном, който може да превърне човешкото нарицателно “овце” в нещо повече от метафора.

 През 1936г друг играч излязъл на сцената на психиатричната генетика и експериментиране с контрол над ума, име, което едва се прошепва в други експозета по този въпрос: Шотландската Фримасонска школа. Лоялистите на Шотландската школа са и винаги са били закърмени с визията на Новия Световен Ред за единно световно правителство, и лоялистите поне на една фракция от поощрителите на Новия Световен Ред винаги са били фримасони. Проблясъците на стратегията на Новия Световен Ред всъщност могат да се проследят чак до неговия предшественик Розенкройцерите – без да се бърка с абревиатурата AMORC, която днес се среща в списанията за уфология и психика – и до ранни трудове като “Новата Атлантида” на Бейкън.

През 1936г д-р Нолан Люис (Nolan D. C. Lewis), полевият представител на Шотландската школа по въпроса с изследванията на деменциалния прекокс (demential praecox) (нелечима лудост), и директор на Държавния Психиатричен Институт на Ню-Йорк, ръководел 14 проекта, финансирани от Върховния Северен Съвет на Шотландската школа. По времето на тези фримасонски психиатрични проекти, дукът на Коноут, син на германския кобургски принц Алберт и царица Виктория, и брат на нацисткия симпатизант крал Едуард VII, бил великия майстор на “Великата майчина ложа” (Mother Grand Lodge) в Англия. Той бил свързан и с расистко “сенчесто правителство”, наречено Братството, което, според Филаделфия Инкуайрър, управлявало Южна Африка до скорошните времена, и било разкрито едва през 90-те години.

Въпреки че е налична много малко информация за тези фримасонски психиатрични проекти, подробностите за един от тях предоставят очевидна свързаност между фримасоните и нацистите. Едно протеже на главата на нацистката евгеника Ернст Родин, психиатърът Франц Калман, бил изгонен от работното си място в Германия, когато разкрили, че бил наполовина евреин. Характерът на Калман може да се обобщи от факта, че през 1935г настоявал пред Международния конгрес за Популационна наука в Берлин, че не само шизофрениците трябвало да бъдат стерилизирани, но същото осакатяване трябвало да се извърши и върху на глед здравите им роднини.

Калман се преместил в Ню-Йорк и без сътресения станал директор в Държавния Психиатричен институт на Ню-Йорк, една институция, която се оглавявала от фримасона д-р Люис. Шотландската фримасонска ложа платила на Калман да направи проучване върху 1000 шизофреника, за да докаже, че умствените заболявания се наследявали по генетичен път. Проучването било публикувано в САЩ и в Германия през 1938г. Предисловието към проучването изразявало благодарност към Шотландската школа и Рудин. Докладът на Калман бил използван като част от научното оправдание за една програма, стартирана от презряното Поделение T4, наименувано на адреса си, Tiergartenstrasse 4, Берлин. Агентите на Т4 били докладвани като виновни за убийството на над 200 000 човека с умствени отклонения.[7] (#post_bel1g2)





Бележки:

1. E. C. Knuth: The Empire of the City (1983г) (Империята на града)
2. Antony C. Sutton: America’s Secret Establishment (1986г) (Тайното правителство на Америка)
    Анонимен автор: Skull & Bones: The Very Heart of the Shadow Government (Май, 1996г), намира се в интернет, авторът притежава копие от нея. (Череп и кости: Самото сърце на Правителството в сянка)
3. Сютън
4. Knuth; Anton Chaitkin: Британска психиатрия: От евгеника до поръчкови убийства, 7 октомври 1994г;
    Mattew Josephson: Бароните обирджии. Цитат на Гари Алън. Папката Рокфелер .
5. Christopher Andrew: Secret Service: The Making of the British Intelligence Community (1986г) (Тайни служби: Създаването на Обществото на британското разузнаване);
    Charles Higham Allen, Chaitkin: Trading With the Enemy (1983г) (Да търгуваш с врага)
    Hillel and Henry: Of Pure Blood (1976г) (С чиста кръв)
6.  Bernard Schrieber: The Men Behind Hitler (Хората зд Хитлер)
    Chaitkin, Paul Weindling: The Rockefeller Foundation and German Bio-medical Sciences, 1920-1940 (1988г) (Фондация Рокфелер и германските био-медицински науки в периода 1920-1940г)
7. Anton Chaitkin: Treason in America (1984г) (Държавна измяна в Америка);
    Carl Oglesby: The Yankee and Cowboy War (1977г) (Войната на янките и каубоите);
    Anton Chaitkin, Sutton: Британска психиатрия: От евгеника до поръчкови убийства (24 юли 1990г);
    Hillel and Henry, James Perloff: The Shadows of Power (1990г) (Сенките на властта)


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk6.png)

Адам Вайсхаупт (Adam Weishaupt), основателят на Баварските илюминати през 1776г
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Септември 26, 2017, 09:40:05 am
Глава 3

Да махнеш “психо”-то от психологията


Едни от най-основните проучвания, консултирани от финансирани от Рокфелер учени и други, заинтересувани от социалния контрол в началото на този век, са проучванията на официалния пруски държавен психолог Вилхелм Максимилиан Вунд (Wilhelm Maximilian Wundt), професор по психология в университета в Хайделберг. Много е интересно, че дядото на Вунд е споменат в Илюминатския Провинциален доклад за Утика (Хайделберг) от септември 1782г, където е споменат като член на илюминати с псевдоним “Рафаел”.[1] (#post_bel1gl3)

През периода преди Вунд да се издигне в това поле, психологията била считана, чисто и просто, за изучаване на душата и съзнанието (психиката). Вунд щял да промени всичко това, дефинира и пропагандира в полза на материалистичната гледна точка, която щяла да дезинформира трудовете на неговите наследници като Павлов, Скинър (Skinner) и Уотсън (Watson).

Вунд получил катедра по философия в университета в Лайпциг през 1875г, основавайки първата в света психологическа лаборатория, и създавайки психологическото списание “Философски проучвания”, и давайки нова дефиниция на психологията за своя век. Вунд констатирал с характерна скромност, “Трудът, който тук представям на обществеността, е опит да очертая нов клон на науката”. Вунд щял да остане в университета в Лайпциг до смъртта си през 1920г.

Доктрината на Вунд може да се характеризира като наука, която се среща с Хегеловото sturm und drang ("буря и желание", бел.прев). Една от основните опорни точки на Новия Световен Ред е че неговата стратегия за завладяване на света произлиза от философията на Хегел. Хегел бил професор по философия в университета в Берлин, и неговите трудове формирали основата както за Марксисткия диалектичен материализъм, така и за фашисткия Статизъм.

Хегеловото констатирано вярване било, че човекът е подчинен на Държавата, и намира предназначението си единствено в подчинението на диктатите на Държавата. Както е казал, “държавата е абсолютната действителност, а самият индивид има обективно съществуване, истина и моралност единствено в качеството си на член на Държавата”. Тази философия може и е била използвана за оправдаването на безброй зверства, извършвани срещу човешката раса, и придава неизследвани под-слоеве на философиите на много политици днес. Ако само омлетът е важен (Държавата), какво значение има, ако изхабим няколко милиона яйца (хора) в процеса по приготвянето му?

Хегел бил авторът на теорията за “диалектичното”, идеята, че конфликтът определя историята. Според Хегел, една сила (теза) диктува собствената си противоположна сила (антитеза). Тези сили в конфликт водят до създаването на трета сила: синтез. От този синтез процесът започва отначало. Маркс по-късно преразглежда теорията за диалектичното, настоявайки, че само материалните събития били от значение, и че диалектното било присъщо на материята, като по този начин развел тази идея с метафизиката, поне доколкото го задоволявало.

От теорията за диалектичното идва осъзнаването, че създаването на конфликти може да създаде предвидими резултати, или синтези. Онези, които поощряват Новия Световен Ред, отново и отново, показно използват теорията на Хегеловата диалектика, за да го доведат нещата до него. Те манипулират събитията, създавайки конфликти, създавайки войни, и унищожавайки животите на несметни милиони в процеса на тези сделки. Новият Световен Ред е желаният синтез на контролиращите сили, действащи в света днес.

Естествено, Хегеловата система е напълно на въпреки на повечето хора, особено на Запад, които смятат индивида за истинския суверен. Така истинските врагове не са Америка срещу Съветците, или политическото Ляво срещу Дясното, а онези, които искат да манипулират Ина и Яна на историята.

Да се върнем на Вунд: Като Маркс, той поддържал мнението, че освен ако нещо не може да бъде научно количествено изразено, не било от значение да се взима предвид или да се счита за фактор в научното изследване. Всички психологически изследвания трябвало да се основават на физиологията: телесни реакции. Вунд на практика предефинирал психологическите проучвания като проучвания на мозъка и нервната система, и предефинирал човека като животно без душа, легитимирайки по този начин, поне за колегите си и техните работодатели, третирането на човека като животно. Това, без съмнение, била приветствана от контрольорите рационализация, които вече можели с усмивка да заколят всеки, когото пожелаели, без страх от духовно възмездие накрая.

Вунд казал, “наистина изглежда като безполезно прахосване на енергия да продължаваме да се връщаме към такива безцелни дискусии за природата на психиката, които бяха модерни за известно време, и на практика все още са, вместо по-скоро да влагаме енергията си там, където би довела до някакви резултати”.

Според изследователя Паоло Лиони (Paolo Lionni), “За Вунд волята била директен резултат от комбинацията на възприемани стимули, а не независимо, индивидуално намерение, както с някои известни изключения се схващало в психологията и философията дотогава”.

Вундското отхвърляне на невеществените неща в живота, като душата, ума и свободната воля, повлияло на психиатрията и психологията до ден днешен. И сега знаете защо психиатрите изглеждат толкова странно и често имат нервни тикове. Тях са ги учили, че нямат душа.[2] (#post_bel1gl3)

Според един хроникьор на историята на психологията, след като теориите на Вунд станали популярни,
“На практика Лайпциг станал Меката на студентите, които искали да изучават “новата” психология – една психология, която вече не била разклонение от спекулативната философия, вече не била фрагмент от науката на физиологията, а нов и смел и вълнуващ опит да се изучават менталните процеси чрез експериментни и количествени методи, общи за всички науки. Защото психологията на Лайпциг била, през осемдесетте и деветдесетте, най-новото нещо под слънцето. Това била психологията за смелите млади радикалисти, които вярвали, че методите на ума можело да се измерват и да се третират експериментално – и които вероятно мислели себе си, в личните си възгледи, за пионери в най-новия авангард на науката, протягайки ръцете й до полета на опита, в които тя никога преди не била навлизала. Във всеки случай, те се хвърлили в тези си задачи с предприемчив дух и увлечение. Те станали обучени интроспекционисти и, добавяйки интроспекцията към ресурсите на физиологичните лаборатории, те се пробвали да извършват моментни анализи на усещанията и възприятията. Те измервали времената за реакция, проследявайки тези задачки до многобройни и разнообразни последствия. Те разследвали вербалните реакции, като по този начин разширявали изследванията си до полето на асоциацията. Те измервали широчината на флуктуациите на вниманието и отбелязали някои от по-сложните му характеристики в “експеримента на усложнението”, един лабораторен метод, изготвен по шаблона на ситуацията, която повдига проблема на астрономията относно “личното уравнение”. В своите проучвания на чувствата и емоциите те записвали честотите на пулса, честотите на дишането, и флуктуациите в мускулната сила, и в същата връзка те разработили методи за системно записване и статистическо третиране на впечатленията, наблюдавани чрез интроспекция. Те също така разработили психо-физичните методи и в допълнение постоянно използвали ресурсите на физиологичната лаборатория. И из всичките си предприятия те били водени от концепцията на една психология, която трябвало да бъде научна, а не спекулативна; те винаги се опитвали да разчитат на точни наблюдения, експериментиране, и измервания. Най-накрая, когато напускали Лайпциг и работели в собствени лаборатории – най-вече в американски и германски университети – повечето от тях запазвали достатъчно от впечатленията си от Лайпциг, за да преподават такава психология, че каквото и да било последващото развитие на индивидуалната мисъл, тя да носи следи от ортодоксалната Лайпцигова система”.[3] (#post_bel1gl3)

Есенцията на изследването на Вунд била, че човекът бил машина, дори и да била мека машина. Вунд също вървял по аксиомата на Хегел, че човек бил просто зъбно колело в един по-висш механизъм или Държавата. Било ли е просто случайност, че Вунд и отрядите му, финансирани от и работещи за пруското военно и политическо статукво, осигурили оправданието за това човечеството да се третира като индивидуални части от почти безстойностни машинарии, които може да се бъзикат или унищожават когато ти скимне?

Вунд, заедно с други хегелианци, отхвърлил моралното уравнение в отношението към човечеството – по този начин поставяйки човека в епруветка – и с това отворил вратите за много от зверствата, които последвали в това столетие, включително и ужасиите на контрола над ума. Друго устойчиво оръжие в арсенала за елитарно изследване на контрола над ума бил труда на Иван Петрович Павлов, който учил психология в Лайпциг през 1884г, пет години след като Вунд отворил лаборатория там, и първо работел във Военно-медицинската академия в Петербург в Русия. През 1906г Павлов изрязвал дупки в бузите на кучета, точно преди да им бъде дадена храна, и след един период от време било наблюдавано, че даже само звънчето да звъняло, това щяло да увеличи слюноотделянето на кучетата.

После това наблюдение, че реакциите могат да са толкова прецизно кондиционирани, било интелектуално атакувано, за да се приложат тези ментални процеси и върху хора – и наследниците на Павлов, психолозите и социалните контрольори, са продължили да звънят звънчетата си, с което избирателно активират лигите ни оттогава насам.[4] (#post_bel1gl3)

Не след дълго, след като Павлов подлудявал кучета в Русия, Джон Уотсън (John B. Watson) в университета Джон Хопкинс – сборният пункт на хегелианците в САЩ – правел същото с хора. Уотсън, основателят на онова, което е известно като поведенческия дял от психологията – но всъщност е просто едно изследване, следващо в тъмната сянка на Вунд – вярвал, че в хората можело да се програмират сложни форми на поведение. Той извършил един експеримент, в който на едно младо момче, “Малкият Алберт”, му дали бял плъх, с който да си играе. След като момчето свикнало с плъха, Уотсън всеки път удрял по пода с метален прът, когато плъха бил вкарван в стаята. Момчето разбираемо било ужасено от такова лунатично поведение, и в крайна сметка започнало да реагира с ужас всеки път, когато му подавали плъха, и накрая започнало да се ужасява всеки път, когато около него имало малко космато животно.

Самият д-р Уотсън отделял лиги при мисълта за възможностите, които следват от такъв вид механично кондициониране на човешките същества: “Дайте ми бебето, и аз ще го накарам да се катери и да използва ръцете си, за да строи сгради от камък и дърво... Ще го направя крадец, стрелец или наркозависим. Възможностите за оформяне в каквато и да е посока са почти безкрайни... Хората се изграждат, а не се раждат”. Уотсън по-късно станал много успешен рекламен агент, въпреки че няма данни за това какво се е случило с Малкия Алберт.[5] (#post_bel1gl3)

В края на 30-те години, харвардския психолог Бурус Фредерик Скинър (Burrhus Frederick Skinner), безсрамен ученик на Вундувите теории, и член на Военното разузнаване на САЩ, направил фини настройки в занаята да се контролират човешките умове, и това той нарекъл “оперативно кондициониране”, с което станал гуру за цели поколения оформители на съзнанието, които го последвали. Неговото просто (и доста познато през съответното време) хрумване било, че утвърждаването на повтарящ се негативен стимул (наказание) или положителен стимул (награда), е основата на всяко заучено поведение.

Ранните експерименти на Скинър създали гълъби, които можели да танцуват, да правят фигурни осморки, и да играят тенис на маса. Неговите експерименти не приключили с гълъбите.

Най-известното изобретение на Скинър, целящо да произведе “социализирано дете”, била “кутията на Скинър” с контролирана вътрешна среда, контейнер с размерите на детско креватче, в което поставял цифра деца, включително и своите собствени. Неговата крайна цел била не само да контролира поведението на изолираната личност, но и да се сдобие с прозрения за това как да контролира обществото като цяло.[6] (#post_bel1gl3)

Изказването на Скинър, което най-добре определя неговата философия, която в крайна сметка е философията на контрола, се съдържа в книгата му “Walden Two”, написана през 1948г. Книгата описва една съвършена комунистическа утопия, управлявана по директивите на поведенческата философия.

В “Walden Two” обществото се управлява от Фразир – сламен човек, измислен така, че да драматизира вярванията на Скинър за човешкото кондициониране. Под Фразира в произволен ред седят шест Планирачи, които на своя ред командват Мениджъри, които пък са отговорни за “контролираните” (игра на думи, използваната дума в английския оригинал има почти сходно изписване като думата за “нает работник”, тоест, вместо шеф и работник, има контрольор и контролиран, бел.прев), които извършват умствените задачи на всекидневния живот. Членовете на обществото в “Walden Two” следват един пуритански “Код на поведение”, който се прилага на практика във всеки аспект на всекидневния живот, в което влиза и забраната на среднощните закуски. Образованието е подразделение на “човешкото инженерство”, а родителите предават децата на групата. “Домът не е място за отглеждане на деца”, отсича Фразира, неговата философия е такава, сякаш е копирана от множество съвременни психолози и социални работници.

Есенцията на “Walden Two” е прилагането на положителни и отрицателни поощрения, за да се създаде една гладко функционираща държава, освободена от такова нежелано бреме като престъпление и избор.

Скинър последвал визията си в “Walden Two” през 1971г с една много рекламирана не-фантастична книга, наречена “Отвъд свободата и достойнството”, удостоена с честта да бъде най-важната книга на годината според Ню-Йорк Таймс. “Това, което е нужно, е повече контрол, а не по-малко”, напомня ни Скинър.[7] (#post_bel1gl3)

Може да е изобличително, че през целия си живот Скинър се е интересувал от механичните устройства, дори с години е работил върху машина тип перпето-мобиле. Неговата гледна точка за строежа на човешките същества е била не по-малко механична – една визия, която характеризира философиите на повечето психиатри до ден днешен. Тази атеистична/материалистична гледна точка, отново, служи за оправдание за зверствата, които всеки ден се извършват в името на науката: Как може да е неетично да си играеш със, или дори да унищожиш едно човешко същество, ако в действителност то е просто една машина?

С Б. Ф. Скинър философията на психологическия контрол била фино наточена. Въпреки че много психолози днес настояват, че поведенческата визия за един контролиран свят е груба и остаряла, и че науката не може да инженира едно послушно общество, те протестират твърде много. Поведенческата доктрина – предсказана от Хегел, изобретена от Вунд, и отгледана от легион последователи в науката и образованието – е стабилно посадена в академичните зали и в офисите за оформяне на популацията по света, и тези възгледи се прилагат на всяко едно ниво в обществото. Елитът не би могъл да бъде по-щастлив, ако целият свят можеше да се постави в една кутия на Скинър.





Бележки:

1. Antony C. Sutton: America’s Secret Establishment (1986г) (Тайното правителство на Америка);
    Paolo Lionni: The Leipzig Connection (1988г) (Лайпциговата връзка)
2. Lionni: “Georg Wilhelm Friedrich Hegel” (1973г)
3. Edna Heidbreder: Seven Psychologies (1933г) (Седем психологии)
4. Lionni, Walter Bowart: Operation Mind Control (1977г) (Операция Майндконтрол);
    Енциклопедия Американа: “Иван Петрович Павлов” (1963г)
5. John B. Watson, цитиран от Bowart: The People Shapers (1977г) (Оформителите на хора)
6. John Judge, Packard, Bowart: The Secret Government (Тайното правителство)
7. Packard, B. F. Skinner: Walden Two


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk7.png)

Полковник сър Клауд Данси (Claude Dansey), майстор-шпионин на Рокфелерови.




(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk8.png)

Алдос Хъксли (Aldous Huxley)




(https://june1900blog.files.wordpress.com/2017/09/jk9.png)

Джон Роулингс Рийс (John Rawlings Reese), контрольор от Тависток
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Февруари 23, 2018, 11:20:30 pm
Глава 4

Хей, учителю, остави децата намира!

/строфа от песента на Пинк Флойд - Стената/



Една от основните световни арени, в която се прилага Хегелската философия и материалистичната анти-психология на Вунд, е образованието.
През 1819г в Прусия било институционализирано първото задължително училищно обучение за деца. Според педагога и учител Джон Тейлър Гато (John Taylor Gatto) обществото в Прусия било разделено на "деца, които щели да станат създатели на политики; деца, които ще станат асистенти на онези, които правят политики (инженерите, архитектите, адвокатите, и докторите); и децата, които ще станат всеобхватната маса на употребяваните."

"Прусия основава училищна система на три нива, в която половината от един процент от населението (0.5%) се обучава как да разсъждава. Тези 0.5% отиват в училище, наречено академия. 5.5% от населението отива в Realschulen ("реално училище" от немски, вид средно училище, възприето във всички водещи европейски държави и Русия, бел.прев) където отчасти ги учели как да разсъждават, но не напълно, защото Прусия вярвала, че поражението им от Наполеон се дължало на това, че хората разсъждавали самостоятелно в стресовите моменти от бойното поле. Затова били решили да се погрижат чисто научно това да не се случва повече. Най-ниските 94% (ей на това му се вика пирамида, а?) били пращани във volkschulen ("народни училища", бел.прев), където трябвало да се научат на хармония, подчинение, свобода от стресово мислене, как да следват заповеди. Те измислили система, който де факто щяла да гарантира такива резултати. В народните училища, цялостните идеи (които участват в своята цялост в математиката, науката, социалното мислене, езика и изкуството) се разделяли на предмети, които преди въобще не съществували, тези предмети след това допълнително се раздробявали на уроци; а уроците се раздробявали на достатъчно малки отрязъци от време. Ако в един и същи ден имало достатъчно промени в предметите за учене, никой нямало да знае какво се случва."[1] (#post_bel1gl4)

В средата на последното столетие, един член на тайното общество "Череп и кости", следвайки Пруската традиция, задействал образователна революция в Америка, която ориентирала цялата образователна система към целите на Новия Световен Ред. Този човек бил Даниел Койт Гилман (Daniel Coit Gilman), първият президент на университета "Джонс Хопкинс" и на научния институт "Карнеги" (Johns Hopkins University; Carnegie Institution). Гилман изучавал Хегелска философия в Берлинския университет през 1854-55г. Също в Берлинския университет през онова време бил и по-рано споменатия Вилхелм Вунд, който е ключова фигура в световното налагане на психологията в Хегелски стил.
Гилман идва от цяло родословие в костници и, след като се връща от Германия, през 1856г става ковчежник на "Череп и кости". Успоредно с това, Гилман става асистент-библиотекар в Йейлския университет, а две години по-късно е назначен на поста главен библиотекар.

По време на същия този период "Череп и кости" тайно превземат администрацията на Йейлския университет, като президентството на учебното заведение от този период нататък за постоянно попада в ръцете на унаследяващи се илюмизирани костници. Според "Иконоборец" (13 октомври, 1873г) (The Iconoclast, October 13, 1873):

"Те завзеха контрола над Йейл. Делата му се въртят от тях. Парите, които получава колежа, трябва да минат в техни ръце, и подлежат на волята им. Без съмнение сами по себе си са достойни хора, но множеството, което презираха, докато бяха в колежа, не може толкова лесно да забрави, и просто така да остави парите в техните ръце. Хора от Уолстрийт се оплакват, че колежът директно търси тях за помощ, вместо да моли всеки свой възпитаник да плати таксата си. Причината за това се открива в реплика, направена от един от първите мъже на Йейл и Америка: "Някои ще дадат, но не и Костниците, защото тях много повече ги е грижа за цялото общество, отколкото за колежа". Фондът "Уолзи" едва-едва се бори да продължи да съществува, поради семейни причини... Тук, следователно, причината за бедността на Йейл става ясна. Университетът е контролиран от малко на брой хора, като самите те се затварят и странят от останалите, на които предполагат, че са висшестоящи..."

Гилман се срещнал с Фредерик Т. Гейтс (Frederick T. Gates), който управлявал фондациите на Рокфелер, и го възмолил да основе Южния Образователен Борд (Southern Educational Board), сливайки фондовете "Слатър" и "Пийбоди". Гилман нарекъл фондацията "Генерален Образователен Борд" (General Education Board) - подчертавайки намеренията си. Организацията по-късно била преименувана на "Фондация Рокфелер".[2] (#post_bel1gl4)

Гилман бил първия президент на университета "Джон Хопкинс", и внимателно подбирал само членове на "Череп и кости" и други групи с Хегелиански възгледи за преподаватели във факултета. Сред тези бил Стенли Хол (G. Stanley Hall), първият от американските ученици на Вунд, който се разписал в науката. Обучението, което Хол получил в Лайпциг, било платено със заем от член на обществото "Свитък и Ключ", дъщерно общество на "Череп и кости" в Йейл. В Лайпциг, Хол се потопил в хегелово-вдъхновени психологически изследвания, преподавани от материалистични психолози като Хартман (Hartmann), Хелмхолц (Helmholtz), и оказалия най-голямо влияние върху него - Вунд. Връщайки се в Америка през 1883г, той поел психологическата лаборатория в новия "Джонс Хопкинс" и основал Американската Психологическа Асоциация (American Psychological Association) и Американското Списания за психология (American Journal of Psychology).

Според Хол, "Психологията, която аз преподавах, беше почти изцяло експериментална, и в по-голямата си част покриваше материала, който Вунд беше публикувал в по-късното и по-голямо издание на "Физиологична психология".[3] (#post_bel1gl4)

През 1889г Хол бил избран за първи президент на новооткрития университет "Кларк" в Уорсестър (Worcester), Масачузец. Хол бил ментор на едно от най-влиятелните имена в американското образование на своя век: Джон Дюи (John Dewey).

Дюи учил под грижата на Хол и университета "Джонс Хопкинс", после се преместил да преподава в университетите на Мичиган и Минесота. Друго силно влияние върху Дюи бил хегелския философ Джордж Силвестър Морис (George Sylvester Morris), който получил докторантурата си от Берлинския университет. Според Дюи, повтарящ като ехо сантименталностите на своите пруски ментори, "Няма бог, и няма душа. От опорите на традиционната религия няма нужда. Като се изключи догмата и вероучението, тогава непроменимата истина също е мъртва и погребана. Няма място за неизменни, природни закони или за перманентни морални абсолютизми."[4] (#post_bel1gl4)

Дюи публикува първият американски учебник по Хегелова философия като приложение към Вундските психологически иновации в книгата си "Психология". През 1895г той се присъединява към факултета във финансирания от Рокфелер Чикагски университет, оглавявайки отделите по философия, психология и обучение, и отваряйки образователна лаборатория, наречена "Училище Дюи", по-късно станало известно като "Лабораторно училище на Чикагския университет".

Дюи следвал примера на Вунд, като настоявал, че образованието не представлява учене на умствени способности като четене и писане, а представлявало подаване на суров, непреработен опит към ума на детето; един вид психическа кутия на Скинър, само че в образованието. Традиционната роля на учителя като педагог била заменена от учителя като психолог, социализатор, евгеник и глашатай на идващата супер-държава. Дюи вярвал, че целта на обществените училища била "да поеме активна роля в определянето на социалния порядък на бъдещето... като учителите се ориентират спрямо по-новите сили, които ще упражняват социален контрол върху икономическите сили".[5] (#post_bel1gl4) Дюи също така отбелязвал, че "Училището е преди всичко социална институция. Тъй като образованието е социален процес, училището е просто онази форма на обществен живот, в която са концентрирани всички онези агенции и която ще е най-ефективна в това да възпита детето да споделя наследените от него расови ресурси, и да използва собствените си способности за социални цели. Образованието, следователно, е процес на живеене, а не подготовка за бъдещо живеене".[6] (#post_bel1gl4)
За Дюи, въпросът винаги бил как детето се свързва с Държавата, вместо как Държавата се свързва с детето.

Друг ученик на Вунд, който може би щяло да се окаже, че бил най-успешния разпространител на новата психология, премахваща психиката, бил Джеймс МакКийн Кател (James McKeen Cattell). Кател бил асистента на Вунд в Лайпциг за годините между 1883-86, и получил професорската си титла от великия старец през 1886г. Докато изнасял лекции в Кеймбридж през 1887г, Кател се запознал с човек, който го вербувал в социалния дарвинизъм - това бил братовчеда на Дарвин, английският психолог Франсис Галтон (Francis Galton), човекът, отговорен за популяризирането на евгенната наука и избирателното размножаване в началото на този век.

През 1887г Кател основава, в Пенсилванския университет, психологическа лаборатория по модела на Вунд, след това през 1891г оглавил новият психологически отдел в Колумбийския университет. Кател бил невероятно влиятелен и с успех разпространявал новата изцяло материалистична психология, и правел това, като създавал нови и нови списания, включително "Психологически преглед" (The Psychological Review), Наука (Science), Ежемесечна наука (Science Monthly) и Училище и общество (School and Society). Той публикувал и допълнителни материали, включително Американски мъже на науката (American Men of Science), Водачи в образованието (Leaders in Education), и Директоратът на учените американци (The Directory of American Scholars), ефективна стратегия за канализиране на протежетата на Вундската система в основния поток на американската мисъл.

Друго от съмнителните постижения на Кател било премахването на звуковия метод за преподаване на четене. Кател популяризирал метода "Виж-Кажи" за преподаване на четене, техника, която според някои източници била изобретена от Томас Хопкинс Галадет (Thomas Hopkins Gallaudet) за преподаване на глухите. Въпреки че Галадет не бил член на "Череп и кости", двама от синовете му посещавали Йейл и били приети в тайното общество.
Следвайки прозренията на Галадет в преподаването на глухите, Кател си направил заключението, че директното запаметяване на думи щяло да увеличи литературните способности, ако се приложи върху нормалните ученици. Опитът от следващите години не е доказал, че това е вярно, очевидно, и един от страничните продукти на Кателовата теория "Виж-Кажи" е, че приближавайки се към 21ви век милиони американски възрастни въобще не могат да четат или да пишат.

Цялата история за Галадет може всъщност да бъде опит за хигиенизиране на онова, което в действителност се е случило. Педагогът Джон Тейлър Гато отдава метода "Виж-Кажи" на Пруската система за училищно обучение, където тази система за не-учене на четене на практика се използвала, за да се спънат повечето деца, с цел да се даде предимство на онези от привилегированата класа. Гато казва, "Така те се сетили, че като подменят азбучната система на обучението в писане, на практика преподаваме звуци. (Пруската система била система на цяло изречение, вместо система на цяла дума. Запаметяват се цели изречения.) Ако можели да се доберат до децата, и да не им дават да четат добре в първите шест-седем години, след това вече нямало значение. Те вече не правят пълноценна връзка с напечатаната информация."[7] (#post_bel1gl4)

Може би най-ефективният Троянски кон за инжектиране на Вундовата теория за човекът-машина в американската образователна система бил един индивид, Джеймс Ърл Ръсел (James Earl Russell), който учил и получил докторантурата си от Вунд през 1894г. Ръсел станал декан на Ню-Йоркския колеж по обучение на учители, който управлявал 30 години, постоянно попълвайки факултета си с практици от Вундовата школа, като в същото време превърнал колежа в най-голямата институция за обучение на учители в страната.

Друга илюминатост от задушаващите американското образование психолози бил Едуард Лий Торндайк (Edward Lee Thorndike), който с вундовците Армстронг и Джуд в Уеслианския университет, дипломирал се през 1895г. Торндайк се преместил в Колумбийския университет, където специализирал изучаване на животни в лабиринти, наречени "пъзелни кутии", накрая намерил своята ниша в Учителския колеж под управлението на Ръсел. Според Торндайк, преподаването било "Изкуството да подаваш и да въздържаш стимули, в резултат на което да създаваш или да не допускаш определени реакции. В тази дефиниция терминът стимули се използва широко, в смисъла на кое да е събитие, което оказва влияние върху човека - дума която му е казана, поглед, изречение което той прочита, въздухът който диша, и тн. Терминът реакция се използва в смисъла на каква да е реакция, направена от него - нова мисъл, чувство на заинтригуваност, телесно действие, каквото и да е умствено или телесно състояние в резултат на стимулите. Целта на учителя е, да произведе желателни и да предотврати нежелателните промени в човешките същества, като създава и възпрепятства определени реакции. Средствата на негово разположение са стимулите, които може да приложи върху ученика - думите на учителя, жестове, и външен вид, състоянието и приспособленията на учебната стая, използваните учебници, наблюдаваните предмети, и прочие дълъг списък с неща и събития, които учителят може да контролира".[8] (#post_bel1gl4)

Бележка от преводача: С други думи Торндайк не е правел разлика между манипулиране, индоктриниране, втълпяване, и преподаване и образоване.

Торндайк казва още, "Изследванията върху капацитета и интересите на малките деца показват, че е желателно преди шест годишна възраст да се набляга или върху сдобиването с интелектуалните ресурси, познати като външните инструменти - четене, буквуване, аритметика, писане, и тн. - или върху абстрактния интелектуален анализ..."

"Въпреки бързият напредък в правилната посока програмата на средностатистическото начално училище е твърде тясна и академична в характера си. По традиция основното училище основно се посвещава на преподаване на фундаментални предмети, като четене, писане и аритметика, и свързаните с тях дисциплини... Неестествените упражнения, като тренировка по фонетика, умножителни таблици, и формални писмени движения, се използват в ненужно голяма степен. Предмети като аритметика, език, и история включват съдържание, което има твърде малка реална стойност. Почти всеки предмет се уголемява, с цел неразумно да задоволи академичния идеал на изчерпателността. Това, че типичното училище преекспонира инструктирането в тези формални, академични умения като средство за развиване на интелектуални ресурси... е оправдана критика... Елиминирането на несъществените неща чрез научно изследване, тогава, е една стъпка в посока подобряване на учебните занятия".[9] (#post_bel1gl4)

Наблягането, от страна на Торндайк и неговите другари, върху "социализирането" на ученика - всъщност подчиняването на ученика под социалния строй - като противопоставяне на идеята ученикът да бъде научен на конкретни умения, е друг фактор, довел до цялостно разпадане на грамотността в САЩ, като в същото време не води до забележимо покачване на способността за социализиране - всъщност, очевидно е точно обратното.
Торндайк вярвал, че "Образованието е заинтересувано най-вече от основните взаимоотношения между човека и околната среда, от всички промени, които правят възможно по-доброто нагаждане на човешката природа към заобикалящото".

Това е друг важен момент от Торндайк и всичките други вундистки философии от по-късно време. Човекът е животно, което трябва да се адаптира към околната среда, тоест, социалната система и политическия режим, вместо да адаптира околната среда според собствения си възглед. Човекът трябва да бъде кондициониран да приема обстоятелствата, в които попада, а не да се учи да ги променя. Отново, контролиращият елит няма никакви скрупули, опитвайки се да промени обществото или околната среда, така че всичко да се подчинява на хрумванията им - дори и ако трябва да се мине с булдозерите върху дъждовна гора - единствено и само бунтарът, учил в обществено училище, трябва да се подчини, за да му промият от главата разрушителния дефект, наречен индивидуалност. Техниките за социализация, използвани от Вундианите, създават роботи, а не социални хора. Действайки от Учителския колеж на Колумбийския университет и по-късно основаното училище "Линкълн", и зависещи от постоянните инжекции с Рокфелерски пари, основните светила в полето на Вундувската психология, включително Торндайк, Кател, Ръсел и Дюи, дадоха начален тласък на "образователната" психология, по този начин преправяйки лицето на американските училища. И много от тези последователи на Вунд били много прями в изказваният си, че целта на образователната психология била създаването на Нов Световен Ред.

До 50-те години (1950) Учителският колеж бил, неоспоримо, най-мощната образователна сила в Америка, като приблизително една трета от всички училищни президенти и декани, и една четвърт от всички американски учители, били дипломирани в него. Сигурно било окуражаващо за Рокфелерови и сбирщината им да гледат как материалистичната психология и образование са спечелили, и вече били приети като норма в американските учебни системи.


Бележки:

1. Gatto, John Taylor, "Origins & History of American Compulsory Schooling," an interview conducted by Jim Martin, Flatland magazine number 11 (Произход и история на задължителното американско училище)
2. Sutton, Antony C., America's Secret Establishment. (Billings, Montana: Liberty House Press, 1986); Mullins, Eustace, The Curse of Canaan. (Staunton, Virginia: Revelation Books, 1987) (Проклятието на Канаан)
3. Hall, G. Stanley, Cited in Sutton
4. Dewey, John. Cited in Ralph A. Epperson. The New World Order. (Tucson, Arizona: Publius Press, 1990)
5. Lionni; Sutton; Dewey, John. Quoted in Allen, Gary, "Hands off our Children!," American Opinion, volume XVIII, No. 9, October, 1975 (Долу ръцете от децата ни!)
6. Dewey, John, My Pedagogic Creed, cited in Sutton
7. Gatto
8. Thorndike, Edward L., The Principles of Teaching Based on Psychology. (New York: A.G. Seiler, 1925) (Принципите на обучението, основано на психологията)
9. Thorndike, Edward L., and Arthur I. Gates, Elementary Principles of Education. (New York: Macmillan, 1929)



(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/jk10.png)

Рентгенови снимки на мозъчни предаватели.




(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/jk11.png)

Д-р и г-жа Скинър преглеждат дъщеря си Деби, вадейки я от "кутия на Скинър". Деби извърши самоубийство в 20-те си години.
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Февруари 25, 2018, 02:15:54 pm
Глава 5

Тависток


Институтът за човешки взаимоотношения "Тависток", известен сред вътрешните лица като "Фройд Хилтън" ("Freud Hilton"), е основен възел от световно разпространената психологична манипулация, която се извършва в последните 50 години. Историята на Тависток - поне публичната й версия - започва веднага след Втората Световна война, когато членове от британското военно разузнаване създават института. В собствената си литература Тависток се описва като организация за "динамична психиатрия", която имала за цел да практикува онова, което те наричат "обществология" на планетата като цяло - и което аз наричам световен контрол над ума.

Самото британско военно разузнаване, представено от множество от основните си играчи, се е стремяло към единно световно правителство още от самото си начало. Директорите на Британските Секретни Служби (BSS) почти на самосиндикален принцип всички са били застъпници за Фабианския социализъм.[1] (#post_bel1gl5)

Твърди се, че Тависток е бил основан много по-рано от обявеното му начало, над 20 години преди 1921г, от майор Джон Роулингс Рийс (John Rawlings Reese), по нареждане на Царския институт на Кръглата маса по международни въпроси (известен също и като Чатъм Хаус) (Round Table's Royal Institute of International Affairs или Chatham House). RIIA, заедно с Американския съвет по външни отношения, е основан през 1919г по време на Версайската конференция за мир, като и двете организации са изпълнителни ръце на Новия Световен Ред.

Рийс е този, който си мечтаел да изгради "общество, в което да е възможно който и да е член на коя да е социална група да бъде третиран [психиатрично], без оглед на законовите средства, и дори ако такова третиране е против волята му". В края на Втората Световна война, Рийс призовал да се създадат "психологически шокови войски", които щели да се пръснат от института Тависток по целия свят и да инженират бъдещата посока на обществото.[2] (#post_bel1gl5)

През 1932г Тависток минал под директорството на германския психолог Курт Левин (Kurt Lewin). Левин бил основател на Националните тренировъчни лаборатории и директор на Харвардската психологическа клиника, и - странна квалификация за един психиатър, си мисля аз - бил един от ключовите играчи в създаването на OSS в Америка.

Бележка от преводача: OSS е името на американската разузнавателна служба по времето на Втората Световна война. След края на войната тя се реформира и възприема името ЦРУ.

На Левин се приписва голяма част от първоначалните изследвания на Тависток в областта на масовото промиване на мозъка, и прилагането на резултатите от повтарящото се травмиране и мъчение в майндконтрола директно върху обществото като цяло. Ако терорът може да се индуцира на широка база в едно общество, казвал Левин, тогава това общество се ръща до състоянието на tabula rasa, чиста дъска, една ситуация, в която външният контрол може с лекота да се упражнява.

Бележка от преводача: Tabula rasa, (на бълг. чиста дъска, произн. табула раза или раса) е латински израз, който се отнася до епистемологическата идея, че индивидите се раждат без вградено умствено съдържание и следователно всяко знание идва от опит или възприятие. Поддръжниците на tabula rasa обикновено не са съгласни с доктрината на вродените идеи, според която умът се ражда с вече определени знания.

Казано по друг начин: Чрез създаването на контролиран хаос, населението може да бъде докарано до състояние, в което доброволно се подчинява на по-големия контрол. Левин поддържал идеята, че обществото трябва да бъде докарано до състояние, което е идентично със "ситуацията в ранното детство". Той определял този социален хаос като "флуидност".

В ранните си дни Тависток се концентрирал върху стратегическите военни изследвания, най-вече на Германия, с акцент върху пре-образоването на тази блудна колония на Новия Световен Ред. По време на Втората Световна война много от членовете на института, включително основателят му, Рийс, завеждали британския Директорат по психологическа война и подчинените организации, базирани в САЩ. След Втората Световна война Тависток на практика може да се счита, че е станал част от британското Бюро за психологическа война, сега работещо по проекти, които се занимават с промиването на мозъците на цели народи.[3] (#post_bel1gl5)

Тависток се управлява от нещо, което самият институт нарича невидима колегия, с което повтаря антична окултна терминология и напомня, че Британското разузнаване беше основано от фримасоните и до ден днешен продължава да е дълбоко фримасонска организация. Първоначалната употреба на термина "невидима колегия", точно преди обявеното създаване на Тависток, за първи път се среща в една реплика на Рийс относно неформална асоциация, която той бил създал и в която участвали всички психиатри, които тогава работели в британската армия.

За финансирането си институтът Тависток разчита на големи дарения от анонимни благодетели - като без съмнение голяма част е идвала директно от Короната - заедно с дарения от фондацията Рокфелер, фондацията Форд, институтът Карнеги, Световната Здравна Организация, и британския Хоум Офис. Тависток също така е свързан със световна мрежа от други организации и мозъчни тръстове, включително ЮНЕСКО, Световната Здравна Организация, Световната Федерация за Психично Здраве и корпорацията "Ранд". Тависток е просто един фронт за психологическото налагане на Новия Световен Ред върху планетата, и основният му философски инструмент е Хегеловата диалектика, преразказана с думите на Левин.

Бележка от преводача: Home Office (HO), или Хоум Офис на български, е министерство в правителството на Обединеното Кралство на Нейно Височество, отговорно за въпросите на имиграцията, сигурността и реда и закона. Като такова, то е отговорно за полицията, пожарната, визите и имиграцията, и службите по сигурността, тоест MI5.

Рокфелерови винаги са били известни с това, че определят курса на Тависток. Според официалния хроникьор на групата,

"Фондация Рокфелер, преди да ни направи дарение, трябва да бъде доволна не само от нашите политики... но и от хората, които трябва да ги изпълнят."[4] (#post_bel1gl5)

Ведин профил на групата, финансиран от Тависток, се констатира, че ролята на института е била:

"(а) Изобретяването на команден психиатър като медицинско-социална роля, изпълняващ разузнавателна дейност като част от голяма структура и дефинирана група, потвърждаващ и разпознаващ критичните проблеми в сферата на човешките взаимоотношения и мениджмънт."


"(b) Изобретяването на социална психиатрия като политичесска наука, позволяващапревантивни технически намеси в широкомащабните проблеми..."

"(с) Създаването на цяла серия военни институции, които конкретно и ефективно да прилагат прокламираните политики".

"(d) Изобретяването на нови видове терапевтични комуни".

"(е) Изобретяването на културната психиатрия..."

В Тависток се полагаха грижи психиатърът да се научи да работи с полевия персонал - в случая с военните - под формата на взаимоспомагателно партньорство. С други думи, стратегията на командната психиатрия и развитията, до които доведе, бяха психо-динамично замислени и на това се основаваха."

Тависток, роден от колаборацията на интернационалния монетарен елит, военното разузнаване, и материалистичното психиатрично общество, открито признава, че има "военна" ориентация и счита себе си за Операция Феникс - отново, фримасонски символ, който споделя с позорната Виетнамска Програма за военни убийства. Напомня се за фримасонската легенда "Ordo Ab Chao", Ред от Хаоса, което много добре може да опише Тавистоковия метод за унищожаване на набелязана цел, или на набелязано население, точно преди пре-програмирането; Това е Тавистоковия modus operandi (модел на опериране, бел.прев).

Из Тавистоковата литература - или официална, или вдъхновена от Тависток - те преразказват "глобалната си визия" и от думите им става ясно, че се възнамерява институтът да прилага дълговременната си "обществена наука" върху света независимо от желанията на индивидите, които го обитават.

Една от най-успешните дъщерни организации на Тависток първоначално беше известна като Национални тренировъчни лаборатории (NTL), а сега е Институт за приложни поведенчески науки, основан през 1947г. Намира в Бетел, Майн, мисията на NTL е да дава уроци на американските лидери по "групова динамика", вдъхновена от Левин. Отново, по време на груповите уроци "дисонансът" или стресът се прилага, с цел да се унищожат предишните вярвания на индивида, и след това той бива склоняван да развие, нова, групово ориентирана личност. Това е основният технически метод, използван от цяла палитра "чивствителни" групи, повлияни от Тависток, като Аланон и Есален (Alanon and Esalen).

От 50те години до сега NTL е обработил мнозинството от корпоративните лидери в своите програми, докато успоредно с това провежда същите програми за различни отдели в правителтвото, включително флота, Министерството на образованието и Държавния департамент. Никой не смее да го нарече контрол над ума.[5] (#post_bel1gl5)

Бележка от преводача: Българският президент Румен Радев е преминал точно такива програми в САЩ. Друг бивш български президент - Петър Стоянов - е в борда на изпълнителните директори на Трилатералната комисия (основана от Рокфелер) за Европа.

Ерик Трист (Eric Trist), председателят на Тависточната управа, през 1963г описва своята работа и работата на Тависток по масовото промиване на мозъци, очертавайки в подробности теориите на Хегел, въпреки че отново, Трист с много по-голяма охота цитира Левин.

Трист постулира, че прилагането на серии от травматизиращи шокове върху едно общество би го дестабилизирало, смъквайки средната стойност на здравия разум на това общество. Според Трист, че към края на 1963г светът бил преминал в състояние на "перманентна социална турбуленция", което щяло да послужи за създаване на ново състояние на обществото, нова парадигма, и нова възможност за преправяне лицето на планетата.

Природата на перманентната социална турбуленция, която Трист предвиждал, допълнително се описва в една книга, публикувана през 1975г от един от познатите на Трист, Фред Емери (Fred Emery). Книгата, "Вариантите на бъдещето, в които се намираме" (Futures We Are In), оприличава състоянието на днешното общество на състоянието на агресивното пънкарско добруване от романа на Антъни Бърджис "Портокал с часовников механизъм", написан през 60-те години (A Clockwork Orange, Antony Burgess).

Бележка от преводача: Класически и много силен роман с чудесна екранизация, открива се в замунда: http://zamunda.net/banan?id=277753&hit=1&t=movie (http://zamunda.net/banan?id=277753&hit=1&t=movie)

Емери, отразявайки Трист, също прокламира Хегел. Той описва първият етап от разграждането на обществото като "лекомислие", в което предишните социални ценности се поставят под въпрос и се отхвърлят. Той използва като пример за това Юдео-Християнската парадигма.

Следващото неизбежно състояние е "разделяне" (сегментация, бел.прев), в него социалните институции се разпадат, което води до връщане към параноидните групи на враждебни едни към други индивиди.

Следващият етап в разграждането на обществото би бил началото на фашистко движение, сродно с това на нацистите.

Финалното и най-разтуреното състояние на обществото се определя като дисоциация, когато индивидът се превръща в цялото общество за самия себе си, и е изолиран от членовете на групата. Преобладаващата култура на обществото се превръща във "фантастика и суеверие". Според Трист, настоящето "окабелено" общество, при което основните взаимоотношения на индивида протичат между него и електронни медии, е само една метафора за дисоциация.

Киберпънкарите, ню-ейджърите, и чипсовите олигофрени, вземете си бележка. Интересно е да се отбележи, че същата прогресия може да се наблюдава в микрокосмоса при синдрома на множествената личност, това често се изтъква като цел на мозъчните промивки, извършвани от разузнавателните служби.

През Май 1967г в дворцовото имение на царица Елизабет в Далвил (Deauville), Франция, била проведена една конференция. Целта й била, да информира участниците за последните развития по продължаващите проекти на Тависточната мрежа. Това била "Конференцията на Трансатлантическото технологично неравновесие и сътрудничество", спонсорирана от Научно-технологичния комитет на Северноатлантическото събрание и Института за външна политика. Сред споменатите на конференцията проекти било сътрудничеството на Емери и Трист по въпроса със "социалната турбуленция", и проектът на SRI-Тависток "Образите на човека".

Участниците в конференцията включвали Харланд Кливланд от Тависток (Harlan Cleveland); Уилис Харман (Willis Harman) от дъщерния на Тависток Станфордски Изследователски институт (SRI); д-р Збигнев Бжежински, бъдещият национален съветник по сигурността на Картър и основателят и изпълнителен директор на Трилатералната комисия; и Фред Емери, който по-рано описа отделните етапи от социлната дизинтеграция в неговата книга "Вариантите на бъдещето, в които се намираме" (Futures We Are In). Други участници били д-р Аурелио Пецеи (Aurelio Peccei), който по-късно щял да оглави Римския клуб, а след това да стане председател на Икономическия комитет на Атлантическия институт, важен мозъчен тръст на НАТО; и сър Александър Кинг (Alexander King) и сър Соли Зукерман (Solly Zuckerman), съветници на Британската корона.

От холограмата на плановете за елитисткия Нов Световен Ред изкристализира информацията, че много хора в западните разузнавателни организации смятат Бжежински за къртица на КГБ, нает от члена на Кръглата маса и агент на Ротшилд-Варбург Уилям Яндел Елиът (William Yandell Elliot). Хенри Кисинджър също е свързан с тази група, като се вярва, че е бил вербуван в КГБ от кръг на хомосексуални изнудвачи, фокусиран върху централния офис на EICOM G-2 в Оберамергау (Oberammergau), Германия, в края на Втората Световна война. Кисинджър бил член на армията на САЩ, 970ти контра-разузнавателен корпус, замесен в създаването на нацитките "плъхови канали", които позволили на много видни нацисти да избегнат съдебното преследване в края на Втората Световна война.

Твърди се, че менторът на Кисинджър бил Фриц Краемер (Fritz Kraemer) от Пентагонската дивизия, който също така подготвял и Александър Хайг (Alexander Haig). В тайния си живот през Втората Световна война, според починалия конспиративен изследовател Мае Брусел (Mae Brussel), Краемер играел ролята на специален лейтенант на Хитлер. Какво значение има на чия страна си, биха казали контрольорите? И двете страни във Втората Световна война, както и впрочем в Студената война, служеха единствено да се подхрани синтеза на Новия Световен Ред.[6] (#post_bel1gl5)

Принципите, с които всички са се съгласили на Тавистоковата конференция ще прозвучат много познато на онази, които следят историята на реформирането на човешките институции и ценности от Новия Световен Ред. Те включват вярването, че човекът не трябва да доминира над природата, а вместо това да стане част от нея, без да има повече права и привилегии от, да кажем, бабуните с лилави задници в джунглата. Правителствата са закърнели и ще бъдат заменени от други, по-всеобхватни институции. Човечеството се движи към де-индустриализирано пост-технологично общество, една "информационна епоха", епохата на Водолея; отново, тоест, аборигени с лаптопи.

Основният тласък в посока еволюцията към пост-технологичното общество са постоянно повтарящите се шокове и хаос, включително и такива събития като убийството на Кенеди, Виетнамската война, и нападението върху традиционните институции и мислене от страна на психеделичната контра-култура.

Философията е точно описана от д-р Уилям Саржент (William Sargent) от института Тависток през 1957г в неговата книга "Битка за ума - Психология на вербуването и промиването на мозъка" (Battle for the Mind—A Physiology of Conversion and Brain-Washing). Отново, идеята е, че микрото отразява макрото: окултният диктум "Каквото горе, такова и долу".

Саржент казва, "Веднъж след като мозъчната функция на хората бъде достатъчно смутена, на тях могат да им се вменят различни видове вярвания чрез случайно или нарочно създаване на страх, яд, или възбуда. Сред резултатите, причинени от такива смущения, най-често срещаният е временно ограничената способност за преценка и повишената податливост на внушения. Различните групови прояви на този резултат често се определят като "стаден инстинкт", и се наблюдават най-често по време на война, по време на големи емидемии, и във всички подобни случаи на всеобща опасност, които повишават тревогата и заедно с нея и индивидуалната и масова податливост на внушения".

От Тавистоковата конференция през 1968г също излиза и книгата на Збигнев Бжежински "Технотронната епоха" (The Technotronic Age), която постулира едно информационно общество, чиято основа на конкуренцията е заменена от "фокус върху забавленията" базиран на "спектакли за зрители (масов спорт и телевизия), осигуряващ опиат за масите, чието съществуване става все по-безцелно... Може да се наложат нови форми на социален контрол, които да ограничат безразборните прояви на новите способности на индивида. Възможността за широк химически контрол над ума... ще създаде нуждата от социална дефиниция и всеобщи критерии за ограничаване, както и за прилагане". А някои хора смятат, че Обществото на спектакъла на Гай ДеБорд (Guy DeBord) е измислица.

В "Технотронната епоха", "националната държава като фундаментална единица на човешкия организиран живот е престанала да бъде принципната съзидателна сила: Интернационалните банки и мултинационалните корпорации действат и планират по начини, които са много по-напреднали от политическите концепции на националната държава".

Бжежински също казва, относно "Технотронната епоха", че, "В същото време капацитетът за упражняване на социален и политически контрол върху индивидуалната воля значително се увеличава. Скоро ще бъде възможно да се упражнява почти продължителен контрол над всеки гражданин и да се поддържат обновени към днешна дата досиета, съдържащи дори най-малките лични данни за здравето и личното поведение на всеки гражданин, като допълнение към по-общата информация".

"Тези досиета ще подлежат на незабавно отваряне от властите. Властта ще гравитира в ръцете на онези, които контролират информацията. Нашите съществуващи институции ще бъдат изместени от институции за пред-кризисен мениджмънт, чиято задача ще бъде, предварително да идентифицират евентуалните социални кризи и да разработват програми за справяне с тях."

"Това ще окуражи тенденциите през следващите няколко десетилетия в посока Технотронна епоха, едно диктаторство, оставящо дори още по-малко място за политически процедури от това, което сме виждали до сега. Най-накрая, гледайки към края на този век, възможността за биохимичен контрол над ума и за генетично изменяне на човека, включително същества, които ще могат да функционират като хора и да мислят като хора, може да доведе до повдигането на някои трудни въпроси".

Една книга, написана по същото време от председателя на конференцията, Аурелио Пецеи, и озаглавена "Пропастта пред нас" (The Chasm Ahead), също повтаря преобладаващите елитарни теми: Пецеи перефразира, че едно единно световно правителство е единственото решение на световните проблеми. Също така се изисквало Русия и САЩ да влязат в партньорство за глобално планиране и налагане на закона - тема, която в последните години става все по-очевидна, на фона на това, че спецназа се установява в Пеория и тулса, а Клинтън се опитва да отдаде Флотските складове в Лонг Бийч под наем на континентален Китай.[7] (#post_bel1gl5)

Един от пехотните войници на Тависток - понастоящем отлъчен от погледа на американския народ - е, вярвате или не, Нют Гингрич (Newt Gingrich). Истината за Нют е в голямо противоречие с образа му на верен поддръжник на републиканските идеали и консервативните семейни ценности. Гингрич е всъщност друг троянски кон, чиито ментор е "футуристът" Алвин Тофлер (Alvin Toffler). Книгата на Тофлер "Третата вълна" (The Third Wave) описва настоящия световен технократски преврат, заграбването на дефакто цялото световно богатство от един мъничък елит, и свеждането на широкото множество от населението до събиране на храна от кофите на богатите в Третия свят.

Според Гингрич, в едно обръщение към младите градски професионалисти на конгреса "Демокрация във Виртуална Америка", "В средата и края на 60-те години прочетох книгите "Ерата на непоследователността" на Друкер (Drucker, Age of Discontinuities), "Значението на Двадесети век" на Болдинг (Boulding), "Отвъд пост-индустриалното общество" на Бел (Bell) - всички от които бяха прекурсори на първото популяризиране на хрумването "Бъдещ шок", написана преди 25 години. Тези четири книги описват всичко, в преживяваме в момента поради практични причини... и нищо не се е променило за 25 години... Двадесет години работих с Тофлер, опитвайки се да проумея този интересен въпрос. Тъй като всичко това е интелектуално очевидно, защо не можем да пробием?"

Тофлер е протеже на Кенет Болдинг (Kenneth Boulding), който е едно от водещите светила на Тависток в САЩ, и според жена му бил основал революционното движение Ученици за Демократично Общество (SDS). Болдинг и жена му били отговорни за изграждането на много мостове между Фабианските "социатристи" от Тависток и Новото ляво през 60те години.

Гиндрич разкрива не толкова скритите си корени, когато споменава проекта за "предварителната демокрация" във въведението на "Третата вълна". "A/D", както е наречен проекта (от anticipatory democracy, бел.прев), бил проект, проведен от Тависток през 60-те години, чиято цел била, да осъществи прехода към Новата Ера (Ню-Ейдж, бел.прев), насочваща към всичко останало, но не и към традиционните ценности, освен ако не става дума за традиционните ценности на елитистките контрольори от Уелсовата "Отворена конспирация". Сред по-късните проекти, създадени от участниците в проект "A/D", бил Малтуският Римски клуб и глобалният "План 2000" на Картърската администрация.

Бележка от преводача: Малтусианизмът е идеята, че растежът на популацията е потенциално експоненциален, а растежът на хранителните ресурси е в най-добрия случай аритметичен. Това гледище изходга от политическо-икономическата идея на преподобния Томас Робърт Малтус (Thomas Robert Malthus), изложена в писанията му от 1798г "Есе за принципа на популацията". Малтус вярвал, че имало два вида "точки", които във всеки един момент поддържали нарастването на популацията в унисон с нарастването на хранителните ресурси: "точки на предотвратяване", като морални ограничения (въздържание, забавяне на брака до подобряване на финансите), и ограничаване на браковете между бедни хора или такива, които са смятани за дефектни, и "положителни точки", които водели до преждевременна смърт: заболявания, глад, война, от което следвало нещо, наречено Малтусиева катастрофа. Тези описани катастрофи връщали, според Малтус, популацията до по-ниско, "по-лесно за поддържане", ниво. Малтусианизмът е свързан с редица политически и социални движения, но винаги прокламира контрол над популацията.

Гингрич бил вкаран в орбитата на Тависток през 1965г, когато, като още недипломиран ученик в Еморийския университет (Emory Ubiversity), един професор от "Джорджия Тек" (Georgia Tech) го запознал с работите на Болдинг и Тофлер. След като получил професорската си титла в Тулан (Tulane), Гингрич се заел с преподавателска длъжност в държавния колеж на Западна Джорджия, отвън Атланта, възелът на "хуманистичното психологично движение" за Западния бряг. Един от най-близките познати на Гингрич бил всичко, но не и републиканец, на име Джими Картър, който назначил Нют за управител на пилотния проект на "A/D", наречен "Цели за Джорджия". Едва по-късно Гингрич получил призванието да бъде знаменосец на Новото дясно. [8]



Бележки:

1. Dicks, Henry Victor, Fifty Years of the Tavistock Clinic. (London, England: Routledge & K. Paul, 1970); Douglas and Thompson, "New attempt to cover up the English side of the Bolshevik's Trust', EIR, June5, 1987; Wolfe, L., "The Tavistock roots of the 'Aquarian Conspiracy', EIR, January 12, 1996
(Виктор Дикс, Петдесет години клиника Тависток)
(Дъглас и Томпсън, Нов опит за покриване на английската страна от болшевишкия тръст)
(Л. Улф, Тавистоковите корени на "Водолейната конспирация")


2. Dicks; Zepp-LaRouche, Helga, The Hitler Book. (New York: The Schiller Institute, 1984); Wolfe
3. Dr. John Coleman, Conspirator's Hierarchy: The Story of the Committee of 300. (America West Publishers, Carson City, Nevada, 1992); Zepp-LaRouche; Dicks
4. Dicks
5. Dicks; Wolfe
6. John Judge, "Nazis in the White House: The Reagan Administration & the Fascist International, Overthrow, Fall 1985, and "Good Аmericans", Dharma Combat number 11
7. Coleman; Sutton and Wood, Trilateral Over Washington. (Scottsdale, Arizona: The August Corporation, 1978)
8. Anticipatory Democracy—People in the Politics of the Future, Clement Bezold, ed. (New York: Random House, 1978); Steinberg, Jeffrey, "Anticipatory democracy," EIR, January 12, 1996



(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/jk12.png)

Противоречивата книга на Уолтър Боуард от 1978г
ОПЕРАЦИЯ МАЙНДКОНТРОЛ
Заговорът на ЦРУ срещу Америка
"Великолепна книга... морална, значителна, и незабравима."




(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/jk13.png)

Горе: 1965г, статия на ню-Йорк Таймс за Делгадо
Долу вдясно: Делгадо през 1995г. Хуманистичното списание "Свободно допитване" (Free Enquiry) го описва като "един от най-бележитите изследователи на мозъка"




(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/jk14.png)

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/jk15.png)

Жозе Делгадо (Jose Delgado) от медицинското училище на Йейлския университет се изправя лице в лице с атакуващ бик... и го спира по средата на устрема му, използвайки "стимосийвър" (stemoceiver) (буквално, "стволов предавател", бел.прев), който изпратил радио-сигнал до мозъка на бика чрез имплант. Фотографиите се появили на първите страници на вестниците по света, включително Ню-Йорк Таймс (17 май 1965г)




(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/jk16.png)

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/02/jk17.png)

Две снимки на мозъчните импланти на Делгадо
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Февруари 27, 2018, 05:21:20 pm
Глава 6

Шокови войски



През 1944г, докато Втората Световна война все още бушувала, лорд Монтагю Норман (Montagu Norman) напуснал позицията си в Английската банка. Норман, човек който често имал умствени проблеми и хоспитализации, и който бил предан поддръжник на Хитлер допреди войната, обявил началото на Британската национална асоциация за ментално здраве, което по същество било само преименуване на Националния Съвет по Ментална Хигиена (NAMH) - група, дълбоко въвлечена в прокарването на евгенни програми във времето преди войната. След падението на Хитлер евгениката придобила крайно неприятен мирис и имала нужда от дезодориране с промяна на името. Със сигурност евгениката никога не е изчезвала, свидетели на това са хилядите недоброволно стерилизирани жени в Швеция и други европейски държави в средата на 70-те години. NAMH функционирал като фронтова организация на Тависток и скоро щяла да се превърне в контролно тяло на световната психиатрия.[1] (#post_bel1gl6)

Ако изследваме офицерите от NAMH, ще се сдобием с улики за посоката й на действие: Ричард Аустен Бътлър (Richard Austen Butler), про-нацисткият външен министър на лорд Халифакс (Halifax), станал президент. Зетът на лорд Халифакс, графът на Февършам, станал председател. Вице-председател била жената на Норман, Присила Райнтиенс Уърстън Норман (Priscilla Reyntiens Worsthorne Norman), шумна глашатайка на евгенните програми и на нацистите, помагала на немското превъоръжаване, като отпуснала 6 000 000 британски паунда под формата на чехско злато на германците след окупацията на Чехословакия. Ото Ниймаер (Otto Niemeyer), асистентът на Норман в Английската банка, станал ковчежник на организацията. Може би групата трябвало да се нарече "Нацистка асоциация за ментално здраве"?

През 1948г Норман свикал Интернационален конгрес за ментално здраве в Здравното министерство в Лондон. Конгресът бил воден от Британската национална асоциация, чиито патрон била дукесата на Кент, вдовица на Великия майстор на масоните и майка на следващия Велик майстор. на конгреса била основана Световна федерация за ментално здраве, а за неин президент бил избран бригадния генерал д-р Джон Роулингс Рийс, оглавяващ британския департамент за психологическа война и института Тависток. Съ-директор на Световната федерация бил д-р Франк Фремонт-Смит (Frank Fremont-Smith), старши медицински офицер на Рокфелеровата фондация "Йосая Мейси" ("Josiah Macy Foundation"), която по-късно щяла да се превърне основната парична фуния за финансирането на проекта за контрол над ума "МК-УЛТРА" (MK-ULTRA) на ЦРУ.

Според Нина Риднур (Nina Ridenour), технически координатор на делегацията до конгреса на САЩ, "Световната Федерация за Ментално Здраве... беше създадена по препоръката на Световната Здравна Организация на Обединените Нации и ЮНЕСКО, защото те се нуждаеха от неправителствена организация за умствено здраве, с която да могат да си кооперират".

Отново, вице-президентите на Конгреса ни дават усещането за посоката на неговите действия: д-р Хю Крайтън-Милър (Hugh Crichton-Miller) е бил един от основателите на Тависток и вице-президент на института "К. Г. Юнг" ("C. G. Jung Institute") в Цюрих. Самият безсрамен антисемит Юнг бил друг вице-президент на Конгреса. Дейм Евелин Фокс (Dame Evelyn Fox) била водещо светило на британското евгенно движение. Лорд Томас Джийс Хордър (Thomas Jees Horder) бил президент на Великобританското Евгенно Общество (Great Britain Eugenics Society). Д-р Уинфред Овърхълсър (Winfred Overhulser) бил високопоставен представител на Шотландската масонска традиция, и се твърди, че е бил свързан с германската шпионска дейност в САЩ. Д-р Алфред Франк Тредголд (Alfred Frank Tredgold) бил член на Здравния комитет по стерилизация на британското Здравно министерство.

Допълнителни прозрения за целта на манипулаторите от Световната Федерация по Ментално Здраве (WFMH) можем да добием от изказванията на д-р Г. Брок Чишолм (G. Brock Chisholm), първият директор и по-късно глава на Световната Здравна Организация на Обединените Нации. Чишолм се обърнал към психиатрите и официалните правителствени лица във Вашингтон през 1945г, с думите:

"Какво е основното психологическо извращение, което можем да открием във всяка цивилизация, позната днес? Единствената психологическа сила, способна да произведе такива извращения, е моралността - концепцията за правда и неправда. Ре-интерпретацията и евентуалното изкореняване на концепцията за правда и неправда са закъснелите цели на почти цялата психотерапия".[2] (#post_bel1gl6)

Чишолм също така казва, че "Хората, които са били научени да вярват във всичко, което родителите им или учителите им казват, са хората, които са най-голямата заплаха за света".[3] (#post_bel1gl6)

С оглед на тези изказвания, че правдата и неправдата не съществуват и че родителите са най-неподходящите образователи на децата си, може ли коя да е крайност и престъпление на "менталните здравни" кръгове да ни изненада? [4] (#post_bel1gl6)

Думите в една декларация, издадена от Националния институт за ментално здраве в САЩ още повече разкриват, че психиатрията си има господари, дори отвъд нацистите, Тависток, британската аристокрация, и фримасоните:

"Принципите на менталното здраве не могат да продължат развитието си в което и да е общество, освен ако няма прогресивно приемане на концепцията за световното гражданство. Световното гражданство може широко да се разпространи сред всички народи, като се прилагат принципите на умственото здраве... В този съдбоносен момент от световната история социологическите учени и психиатри имат дълга да се опитат да осъществят тази формулировка".

До 1961г NIMH, под директорството на масонския контрольор Робърт Феликс (Robert Felix), дестилирали група психиатри, невро-психолози, химици, и други, включително много участници в позорната програма на ЦРУ МК-УЛТРА, и ги организирали под формата на Американския Колеж по Невропсихофармакология. Една част от този колеж, "Изследователската група по ефектите на психотропните наркотици върху нормалните хора", организирала конференция през 1967г, на която да се очертаят в кои посоки да поеме контрола над ума до 2000 година.

Докладът на Еванс-Клайн, с автори психиатрите по майндконтрол (контрол над ума, бел.прев) от проекта МК-УЛТРА Уейн О. Еванс (Waybe O. Evans), директор на Стресовата лаборатория на армията на САЩ, и Нейтън Клайн (Nathan Kline), евгеник и психиатър от Колумбийския университет, докладва че групата "стигнала до заключението, че степента, в която се употребяват наркотици на ден днешен, може да е почти тривиална в сравнение с евентуалния брой на химическите вещества за селективен контрол над отделните аспекти от живота на даден човек, които ще бъдат налични до 2000та година".

Проучването развива теорията, очевидно отразявайки плана на института Тависток, че американската култура "се движи в посока на едно "сетивно общество". Поставя се силен акцент върху сетивните преживявания и по-малко върху рационалните или трудово-ориентираните философии. Такава философска гледна точка, в комбинация със средствата за разделяне на сексуалното поведение от размножаването или болестите, без съмнение ще увеличи сексуалната свобода.

"Изглежда очевидно, че младежите на днешния ден вече не се страхуват нито от наркотиците, нито от секса. Отново, философите и говорителите на авангардното прокламират, че личното сетивно преживяване е житейската цел на идващите поколения. Най-сетне, ние навлизаме в епоха, в която смисленият труд ще бъде възможен само за едно малцинство: В такава епоха, химическите афродизиаци може да се приемат за нещо обичайно, с което човек да запълни дните си..."

"Ако приемем позицията, че човешкото настроение, мотивация и емоции са отражение на неврохимическото състояние на мозъка, тогава наркотиците могат да се окажат едно просто, бързо и изгодно средство за произвеждане на всяко неврохимично състояние, което пожелаем."

"Колкото по-скоро спрем да бъркаме научните и моралните твърдения за употребата на наркотици, толкова по-скоро можем рационално да се концентрираме върху видовете неврохимични състояния, които искаме да можем да предоставяме на хората".

Сенки на Смелия Нов Свят.

През 1975г NIMH финансирали цялостна оценка на подходите за обработка на поведението. Заключенията на оценяването били - изненада! - че тези техники трябва да се прилагат върху цялото население на света, и в по-голям мащаб от когато и да било.[5] (#post_bel1gl6)

Горе-долу по същото време, Асоциацията за развитие на психотерапията, в техния доклад, озаглавен "Човечество 2000", споделят следната тъмна визия:

"При организацията на цивилизацията в бъдещето ние очакваме, че индивидуалистично ориентираният човек ще се превърне в анахронизъм. Действително, на него ще се гледа като на заплаха за груповата организация, както и за ближните му. Поради това, както казахме, той по всяка вероятност ще има малко на брой индивидуални очаквания. Докато от една страна такава картина на нещата е неприятна, ние бихме сгрешили, ако се занимаваме с нереалистични представи, които биха ни заслепили за бъдещето на нашата реалност..."

"Новият свят на затворената, автоматизирана система ще изисква радикална промяна в политическото, технологичното и социалното мислене. Твърде често, обаче, продължаваме да се овързани в конвенционалните убеждения и мъдрост на отминалите поколения... Киберкултурната революция променя всичко това. Тя радикално се различава от предишните иновации, защото днес човек вече има устройства, които в голяма степен ще изместят неговия труд и някои дейности на ума".[6] (#post_bel1gl6)



Бележки:

1. Chaitkin, Anton. "British Psychiatry: From Eugenics to Assassination," EIR, October 7, 1994; Dicks; Higham, Charles, Trading With the Enemy. (New York: Dell, 1983)
(Британска психиатрия: от евгеника до убийства) (Да търгуваш с врага)
2. Chaitkin; Chisholm, Dr. G. Brock, Psychiatry, February, 1948
3. Chisholm, Dr. G. Brock. Speech, Conference on Education, Asilomar, Calif. Sep. 11, 1954
4. Chisholm, Psychiatry
5. Mental Health and World Citizenship, Int. Cong. On Mental Health, London, 1948
5. Packard, Vance, The People Shapers. (New York: Bantam Books, 1977. pg. 29) (Оформителите на хора)
6. Less, Stanley and Wolf, William, Mankind 2000; Chaitkin
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 03, 2018, 09:19:34 am
Глава 7

Произход на OSS


През 1940г, специалният пратеник на президента Рузвелт, генерал Уилям Донован, или Дивия Бил (William "Wild Bill" Donovan), се върнал от Средиземноморието и у него горяло едно убеждение. Той казал на Рузвелт, че "нито Америка, нито Британия води войната от нов и важен тип, освен в най-малки мащаби. Защитите ни от политическите и психологическите военни действия са крехки, и дори тези жестикулации, че един вид войната се пренася във вражеската територия, са жалки и неадекватни".

Така започнала историята на Офиса на Информационния Координатор (COI), който после щял да еволюира в Офис на Стратегическите Служби (OSS), и след това, в Централна Разузнавателна Агенция (ЦРУ). COI-то на Донован възприело идеята за "Таен Вот" - това по-късно започнало да се нарича "черно финансиране" или "черни операции" - от британците, позволявайки на организацията и наследяващите я организации почти пълна свобода на действие в проектите за психологическата война.
През Юни, 1942г, COI се преобразувало в OSS. Между формирането на OSS и документалното й учредяване минало известно време, защото Донован настоявал, че отделът за психологическа война на организацията трябвало и да я оглавява. Съвместните началници на щаба най-накрая се съгласили, казвайки, че "Всички планове за проектите, предприемани от Офиса на Стратегическите Служби, ще бъдат предадени на съвместните началници на американския щаб през съвместния Комитет за психологическа война, който трябва да ги одобри. Съвместния Комитет за психологическа война ще вземе крайното решение за всички вътрешни административни планове, касаещи Офиса на Стратегическите Служби".

OSS съществувало 3 години и, според Уолтър Боуарт (Walter Bowart) в книгата му "Операция Майндконтрол", "тя разработила психологическата война, превръщайки я в едно ефективно оръжие срещу умовете на цивилните и военните както на чуждите, така и на собствените населения. За да развихря ефективна психологическа война, OSS се нуждаела от информация за миналото на американските граждани. Така бил узаконен грабежа на личните досиета".

Един от ранните застъпници за умствената война бил Джордж Естабрукс (George Estabrooks), от университета Колгейт (Colgate University). Естабрукс се свързал с Военния департамент рано през Втората Световна война и предложил във войната да се ползва хипноза. Въпреки че правителството приело предложението на Естабрукс, той унищожил дневниците си, които покривали годините 1940-45, и не бил склонен да говори за онова, което бил извършил. Твърди се, обаче, че Естабрукс е доверил на свои приближени, че е разработил създаването на хипнотично програмирани куриери и хипнотичното индуциране на раздвоени личности.

Естабрукс си развързал езика, когато веднъж през 1968г си бъбрил с репортер от бюлетина "Нощта на провидението" (Providence Evening Bulletin). Според издадената статия, "д-р Естабрукс каза, че ключът за създаването на ефективен шпионин или наемен убиец се намира във... създаването на множествена личност, с помощта на хипноза, една процедура, която добрият доктор описа като "детска игра". Естабрукс дори изказа предположението, че Лий Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald) и Джак Руби (Jack Ruby) е много вероятно да са действали от хипнотично състояние". Много е възможно Естабрукс да е бил в позиция да знае.[1] (#post_bel1gl7)

Един от свръх-секретните проекти, в които OSS участвала през формиращите си години, било разработването на "наркотик на истината", целящ да пречупи съпротивата у шпионите и военнопленниците. Този проект бил провеждан съвместно с фримасоните и бил ръководен от надзирател Уинфред Оверхълсер (Winfred Overhulser), главния психиатър на Шотландската фримасонска школа, в болница "Св. Елизабет" във Вашингтон, заедно с екип изследователи, съставен от Хари Дж. Анслингър (Harry J. Anslinger), шеф на Федералното бюро по наркотиците и д-р Едуард Щрекър (Edward Strecker), по онова време президент на Американската психиатрична асоциация. Изследването разглеждало употребата на мескалин, скополомин, пейота (вид мексикански кактус, бел.прев) и барбитурати, но в крайна сметка се спрели на смес от марихуана и тютюн, опитвайки се да перфекционизират една бъркоч, която да стимулира "състояние на безотговорност". След това учените на OSS измислили потентен екстракт от марихуана, наречен "TD". Резултатите от него били отбелязани в доклад на OSS:

"TD изглежда отпуска всички задръжки и притъпява зоните на мозъка, които управляват дискретността и предпазливостта на човека. Той акцентира върху сетивата и проявява най-отличителните характеристики на индивида. Сексуалните задръжки са понижени и чувството за хумор е подчертано до степен, в която всяко изказване или ситуация може да стане екстремно смешна за субекта. От друга страна, неприятните черти на човека също може да бъдат подчертани". Добитите с TD резултати, обаче, не били постоянни, и било докладвано, че изследването в тази посока се прекратява.[2] (#post_bel1gl7)
Джон Маркс (John Marks) пише в основополагащата си книга "Търсенето на Манчурския кандидат" ("The Search for the Manchurian Candidate"), че членовете на работната група на Оверхълсър включвали тайни агенти от правителствения Проект Манхатън за разработването на атомна бомба, както и информатори от ФБР.[3] (#post_bel1gl7)

 На Хелоуин, през 1944г, президентът Рузвелт помолил Донован да разработи подробностите около една служба за разузнаване, която да заработи след края на войната. През ноември Донован му предал плана си, с така изградена организация, че да прескочи съвместните началници на щабовете и да се отчита директно на президента. На 20 септември 1945г съществуването на OSS било прекратено чрез изпълнителна заповед.

Въпреки че Донован бил основно отговорен за създаването на COI и OSS, поради това че не харесвал традиционните организации, той не получил участие в създаването на ЦРУ. Човекът, който щял да поеме контрола над ЦРУ, бил Алън Дълес (Allen Dulles).



Бележки:

1. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell Paperback, 1977); Cannon, Martin, "Mind Control and the American Government," Lobster 23; Bowart
2. Cannon, Martin, "The Controllers: A New Hypothesis of Alien Abductions", MUFON UFO Journal, Number 270, October, 1990: Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985)
3. Marks, John, The Search for the Manchurian Candidate: The CIA and Mind Control. (New York: Times Books, 1979)



(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/03/jk18.png)

Франк Олсън (Frank Olson), ранна жертва на МК-УЛТРА




(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/03/jk19.png)



P. A. LANDSTROM, M. D.
Г-н Р. Неслунд (R. Naeslund)
Ervallakroken 27
12443 Bandhagen
ШВЕЦИЯ

В отговор на най-скорошното ви писмо относно рентгеновите филми , мога само да потвърдя, че някакви чужди обекти, най-вероятно мозъчни предаватели, са били имплантирани в основата на предния ви мозък и в черепа.

Рискът от такава имплантация е значителен и рискът от хронични инфекции и менингит, когато имплантацията е била извършена през носа или синусите, е реален проблем.

Според мен, няма извинение за такава имплантация, ако пациентът не е бил напълно информиран за процедурите, целите, рисковете, методът на анестезията, и тн., и ако след това не е дал ясно, писмено съгласие.

Напълно съм съгласен с Линкълн Лоурънс (Lincoln Lawrence), който в книгата си на стр. 27 пише: „Има две особено ужасяващи процедури, развити до момента. Онези, които работят и си играят с тях тайно ги наричат R. H. I. C. и E. D. O. M. – Радио-Хипнотичен Интрацеребрален Контрол и Електронно Разтваряне на Паметта“.

Преди много години проведох няколко разговора с Делгадо. Той ме помоли да приложа ултразвуковата си техника за конкретната му цел да промени поведението на един пациент, но аз отказах, защото се стремяхме към съвършено различни неща и подходи. Открих, обаче, че Делгадо е интелигентен, но някак си странен човек.

Най-добри пожелания,

подпис

P. A. Lindstrom, M.D
(П. А. Линдстром, медицински доктор)
PAL/mjt



Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 07, 2018, 01:02:49 am
Глава 8

Сиви височества


Главните операции по майндконтрол през 20ти век са започвани от агенти, посветени на Новия Световен Ред. Това твърдение силно се потвърждава от информацията относно миналото на Алън Дълес, директорът на ЦРУ в началото на агенцията и в периода на най-голямото й ангажиране с изследванията на майндконтрола.

Алън Дълес и неговият брат, Джон Фостър Дълес (John Foster Dulles), се намирали на самия връх на американското правителство и стратегическо планиране през 40-те и 50-те години - докато в същото време са едни от най-влиятелните агенти на Новия Световен Ред. И двамата братя били въведени в Държавния департамент преди Първата Световна война от чичо им, държавният секретар Робърт Лансинг (Robert Lansing). Според семейната биография на семейство Дълес, "Робърт Лансинг бил... толкова про-английски настроен, че дори се записал на уроци по дикция, за да усъвършенства английския си акцент".
Лансинг бил добър приятел с британския шпионин Алекс Гаунт (Alex Gaunt), и "Алън [Дълес]... мислел, че Гаунт бил един от най-вълнуващите хора, които бил срещал някога, и взел решение, че някой ден той самият ще стане агент на разузнаването точно като него - освен акцента, разбира се".[1] (#post_bel1gl8)

Лансинг завел двамата братя Дълес на Парижките преговори за мир, една афера, водена от членове на Кръглата маса на Роудс (Rhodes). Други членове на Уилсъновата делегация били Бернард Барух (Bernard Baruh), Томъс Леймънт (Thomas Lamont) от корпорацията "Дж. П. Морган", и Пол Варбург (Paul Warburg). Твърди се, че 14-те точки от мирния план били формулирани на тайна среща между Великата Ориенталска фримасонска ложа на Франция и Интернационалната масонска конференция, на 28-30 юни 1917г. Без значение дали това е истина или не, от американска страна, президентът Удроу Уилсън (Woodrow Wilson) бил придружаван от полковник Е. М. Хаус (E. M. House) - ненадминатият активист за единно световно правителство, който бил инженерът на Уилсъновите домашни и чуждестранни политики, който избрал членовете на кабинета му, и който бил шеф на Държавния департамент.

Хаус обидил Уилсън, като го изключил от някои от преговорите, извършени на закрити врата - това е известно - но природата на онези преговори може би е била разкрита от твърденията, че Версайската конференция за мир всъщност била организирана на три нива: публичната конференция, отразена от пресата; тайни конференции на Голямата Четворка; и трето ниво на масонски конференции, проведени на закрити врата.

Твърди се също и че, за да се гарантират продължителните му усилия по създаването на една Лига на Нациите, Удроу Уилсън получил подкуп от един милион долара в злато и диаманти, и че последвалия му нервен срив бил заради вярването му, че ще трябва да върне парите след провала на Лигата.[2] (#post_bel1gl8)

Хаус бил довереник на водещите интернационални банкери, и убедил Уилсън да лобира за Лига на Нациите, прекурсорът на Обединените Нации. През 1916г, под спешното настояване на Хаус, Уилсън създал първият Президентски мозъчен тръст, който да формулира плановете за едно световно правителство. Хаус оглавил комитета, със 150 члена включително Норман Томас (Norman Thomas) (който по-късно щял да стане водач на Американската социалистическа партия), и братята Дълес.

На Парижката конференция Дълесови се запознали с членове на Кръглата маса, и Хаус организирал вечеря, състояла се в хотел "Маджестик", в Париж, с братята Дълес, други американци в лагера на Уилсън, и английски членове на Кръглата маса. Било сключено споразумение за сформирането на група "за изучаване на интернационалните взаимоотношения". Джон Фостър Дълес действал като агент на групата през 1920г, като организирал Съвета по външни отношения (CFR) в Ню-Йорк.

Според една публикация на CFR от 1953г: "Царския институт на интернационалните отношения и Съвета по външни отношения бяха основани през 1920г като резултат от дискусии между членовете на британските и американските делегации на Конференцията за мир в Париж през 1919г. Двете институции, въпреки че са напълно независими, са развили делата по успоредни линии в Британия и САЩ".

С финансиране от Дж. П. Морган (J. P. Morgan), Рокфелер, и членове от Кръглата маса, CFR се сдобил с генерален щаб с адрес "Harold Pratt House, 58 East 68th Street" в Ню-Йорк.[3] (#post_bel1gl8)

Във Версай, Дълс успял да осъществи амбицията си да работи като шпионин, като се срещнал с Т. Е. Лорънс (T. E. Lawrence), "Лорънс Арабски", влизайки в британските разузнавателни кръгове. Лорънс управлявал Арабското бюро на Британското разузнаване, което тогава се оглавявало от Хари Св. Джон Филби (Harry St. John Philby). Синът на Филби, Кембриджкия апостол Харолд "Ким" Филби (Harold "Kim" Philby) и британската и американската разузнавателни агенции от 1949г нататък, и тренирал офицери за ЦРУ, имал ежедневен контакт с Алън Дълес. Фиби по-късно дезертирал в Съветския съюз, след като ролята му на съветска къртица в британското и американското разузнаване била разкрита.

Бележка от преводача: Хари Свети Джон Бриджър Филби, познат като Джак Филби или шейх Абдула бил британски арабист, съветник, пътешественик, писател и офицер от колониалното разузнаване. Както той самият казва в автобиографията си, станал "нещо като фанатик" и през 1908г "първият социалист, който се присъединил към Индийската гражданска служба". След като изучавал ориенталски езици в университета Кеймбридж, той бил пратен в Лахор в Пенджаб през 1908г, и говорел гладко езиците урду, пунджабски, балучи, персийски и в крайна сметка арабски. Той приел исляма през 1930г, и по-късно станал съветник на Ибн Сауд, подстрекавайки го да стане цар на цяла Арабия и помагайки му в преговорите с Обединеното Кралство и САЩ когато открили петрол през 1938г; той се оженил повторно, за жена от Саудитска Арабия. Единственият му син от първата му жена Дора Джонстън бил Ким Филби, който световно се прославя като двоен агент на Съветския съюз, където дезертира през 1963г. Един от тримата му сина от втората му жена Рози ал-Абдул Азис, Кхалед Филби, е бившият постоянен координатор на Обединените Нации за, освен всичко останало, Кувейт и по-късно Туркменистан.

През 1921г Алън Дълес бил позициониран в Берн, Швейцария, от чичо си, секретаря Лансинг, където поел ролята на шеф на разузнаването в Американската лигация. В Швейцария Дълес бил посрещнат от братовчедите си, членове на фамилията Малет (Mallet). Чичото на Дълес, Петит Дълес (Petit Dulles), се оженил за швейцаро-американката Джулия Малет-Превост (Julia Mallet-Prevost). И Превостите и Малетите били уникално властни фамилии в интернационалната политика и финансите, държейки онаследяващи се позиции в "Съвета на 200-те", управляващ Женева, Швейцария. Тази група, заедно с британските царственици, формирали съвместен комитет от майстор-шпиони, работещи в интерес на аристокрацията още от 18ти век, ако не и по-отдавна. Малет-Превостови също били отговорни за внедряването на Шотландската масонска традиция в САЩ.[4] (#post_bel1gl8)

До средата на 20-те години Дълес бил сочен да стане първи секретар на Американското посолство в Берлин. Дълес също бил директор на "Шрьодер Банк", която въртяла личните средства на Хитлер. През юни 1920г капитанът от американската армия Труман Смит (Truman Smith) бил доведен в Берлинската мисия в качеството му на "военен наблюдател". През 1922г, след като Мусолини, по сценария на британското разузнаване, превзел Италия, посолството пратило капитан Смит в Мюнхен.

Според доклада му от 1964г относно визитата, "Говорих надълго и нашироко за национал-социализма с консула в Мюнхен, г-н Робърт Мърфи (Robert Murphy) (по-късно много изтъкнат американски посланик), генерал Ерих Лудендорф (Erich Ludendorff), принцът на короната Рупрехт Баварски (Ruprecht of Bavaria), и АЛфред Розенберг (Alfred Rosenberg). Последният стана политическият философ на нацистката партия".

"На тази визита много общувах и с Ърнст Ф. С. Ханфщенгъл (Ernst F.S. Hanfstaengl) от добре известната мюнхенска фамилия на изкуството. "Пуци" ("Putzi") беше дипломиран в Харвард и по-късно стана шеф на чуждестранната преса при Хитлер. Ханфщенгъл казва в мемоарите си, озаглавени "Нечут свидетел" (Unheard Witness) и написани през 1957г, че аз съм човекът, който го е запознал с Хитлер. Това може и да е така, но действителният факт на това представяне и запознанство не е отчетлив спомен в паметта ми".
"Интервюто ми с Хитлер продължи няколко часа. Дневникът, който попълвах в Мюнхен, разказва, че съм бил дълбоко впечатлен от личността му и че съм останал с впечатлението, че той ще изиграе важна роля в политиката на Германия. Трябва да призная, обаче, че не си представям той да бъде бъдещият владетел на Европа".[5] (#post_bel1gl8)

Паметта на друг, който е присъствал, е някак по-силна. Както разказва Смит, "Четиринадесет години и половина по-късно - на 3 март 1937г - той придружи г-н Хю Уилсън (Hugh Wilson), новоназначеният ни посланик в Германия, до канцлерския дворец... за първото му приемане от Адолф Хитлер. Смит, заедно с други от персонала на посолството, влязоха в голяма формална приемна зала, за да бъдат представени на фюрер-канцлера. Персоналът на посолството... премина през рецепцията на опашка... Когато дойде ред на Смит, той се здрависа с Хитлер и тъкмо щеше да отстъпи реда си на следващия, когато усети, че някой го дърпа за ръкава. "Не съм ли те виждал преди?", попита Хитлер. Аз бях някак изненадан, но веднага отговорих, "Да, г-н канцлер, в Мюнхен през 1922г". "О, да", отвърна Хитлер, "ти ме запозна с Ханфщенгъл".

Има и други страни от паметта на Смит, които сякаш са се замъглили с годините. Германо-американецът Хафщенгъл, приятел на Франклин Рузвелт, отбелязва в мемоарите си от 1957г, че капитан Смут му е възложил да се присъедини към движението на Хитлер, и да съдейства за изгряването на Хитлер като нова звезда. Докато Хитлер пожънва успех в Германия отвъд всички очаквания, Ханфщенгъл и високопоставените му американски връзки служели като агенти на Фюрера в световната преса. Ханфщенгъл, според един правдоподобен източник, бил човекът, който осигурил достъп до Райхстага, когато конспираторите го подпалили - последствията от опожаряването били, че Хитлер успял да го обяви за комунистическа революция и да го използва като претекст за установяването на тоталитарен контрол над Германия. След като изпаднал в немилост спрямо нацисткия режим, Ханфщегел работел като съветник по психологическа война.[6] (#post_bel1gl8)

Въпреки че тази мисъл е само спекулативна, през 1918г Хитлер бил обгазен през Първата Световна война, и от фронтовата линия бил пратен в болница в Бавария. Някакъв доктор Форестър (Forrester), цитиран като "бащата на модерната хипноза", го поел и лекувал Хитлер от нещо, което било счетено за истерична слепота. Някъде по това време Хитлер сънувал, че ще бъде изтъкнат политик и ще се издигне до контрол над Германия. Въпреки че вероятно няма начин това да се потвърди към тази късна дата, Хитлер може да е бил, както се изказва изследователя Джон Джъдж (John Judge), "един от най-ранните психопати с внушена психопатия".[7] (#post_bel1gl8)

Джон Фостър Дълес, тъкмо дипломирал се от Принстън, бил нает от адвокатската фирма "Съливан и Кромуел", в която по-късно щял да стане старши изпълнител. Съливан (Sullivan) и Кромуел (Cromwell) били най-добрите адвокати в Източния естаблишмент (виж бележката няколко реда по-долу, бел.прев), и също така представлявали цяла палитра германски картели, включително ИГ Фарбен, централна корпорация в съдебното дело за германската война. Джон Фостър Дълес бил един от основните организатори за американското финансиране на Хитлер чрез интернационалния елитарен финансист Хялмар Шахт (Hialmar Schacht), който по-късно започнал да управлява нацистката икономика. Освен това той бил и адвокат на Ричард Мъртън (Richard Merton), основателят на ИГ Фарбен.

Бележка от преводача: Източният естаблишмент, или "Eastern Establishment" на английски, е сборното наименование на елитните университети и финансовите институции на главните градове в североизточните САЩ. Тези институции, заради дългогодишното им икономическо и социално доминиране над останалите сходни институции, често изглежда сякаш упражняват непропорционално голямо вияние спрямо реалния си размер. В американската политика, Източният естаблишмент често заема либералната републиканска позиция.
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 07, 2018, 01:04:01 am
Фамилията Дълес били сред ключовите играчи на Интернационалното евгенно движение, застъпващи се за идеята, според Джон Фостър Дълес, че "само чрез елиминирането на по-нисшите членове (на човешката раса) може да се поддържа едно по-високо средно ниво".[9] (#post_bel1gl8)

Бизнес партньорът на Джон Фостър Дълес, член на Съвета по чуждестранна политика и член на тайното общество "Череп и кости", Аврил Хариман (Averill Harriman) - който по-късно бил възприеман от обществото като старши член на Демократичната партия - бил син на барона на влаковите обирджии Е. Х. Хариман (E. H. Harriman). Аверил Хариман управлявал частната банкерска фирма на "Браун Брадърс", "Хариман" (двете фирми по-късно се сливат в "Браун Брадърс, Хариман и Ко.", бел.прев), натъпкана с персонал от членове на "Череп и кости" включително Прескот Буш (Prescott Bush), бащата на костника Джордж Буш (George Bush). Като пример за неговата отдаденост на каузата на илюминати, Хариман избрал числото 322, тайното число на "Череп и кости", за паролна комбинация на куфарчето си, когато разнасял тайни съобщения между Лондон и Москва през Втората Световна война.

Сред основните постижения на Хариман, направляван от "Череп и кости", било осигуряването на финансова и дипломатична подкрепа на съветците - по онова време нещо доста нелегално по силата на регулациите на Държавния департамент. Хариман притежавал големи бизнес дялове както в Русия, така и в Германия още от ранните дни на века, и бил замесен и в РУСКОМБАНК, първата съветска търговска банка, чиито първи вице-президент бил членът на "Череп и кости" Макс Мей (Max May) от фирмата "Гаранти Тръст". Хариман и други членове на "Череп и кости" притежавали и голям процент от Юнион Банк, която била ключова за поддържането на Хитлер в ранните дни. От осемте директора на Юнион Банк, шестима били нацисти или членове на "Череп и кости". Хариман по-късно щял да попадне право в централното организиране на програмите по контрол над ума на ЦРУ, създавайки Борда за Психологически Стратегии (PSB) през 1951г.[10] (#post_bel1gl8)

Хариманови, отново, били представлявани от Съливан и Кромуел, и били върховите, най-отявлени застъпници за евгениката в Източния естаблишмент, евгенните проучвания по-късно щели да бъдат продължени и задълбочени от ужасяващите програми на психиатричните и медицински учреждения на Хитлер. Майката на Хариман осигурявала банково финансиране за Интернационалните конгреси по евгеника и Бюрото за евгенни досиета (Eugenics Records Office) в Ню-Йорк, които призовали 15 милиона американци да бъдат стерилизирани до 1980г, с цел да се създаде "съвършеният човек". Самият Аверил Хариман допринесъл с големи суми като дарения за каузата на евгениката.[11] (#post_bel1gl8)

Директорът на Борда за психологически стратегии бил Гордън Грей (Gordon Gray), офицер от флотското разузнаване, който по-късно станал близък съюзник на члена на "Череп и кости" Джордж Буш. Друг близък приятел на Хариман бил членът на "Череп и кости" Евгени/Юджийн Стетсън (Eugene Stetson), който бил асистент-мениджър на бащата на Джорд Буш, Прескот Буш, във фирмата "Браун Брадърс, Хариман" в Ню-Йорк. Стетсън организирал фондацията "Х. Смит Ричардсън" (H. Smith Richardson Foundation), организация, замесена във финансирането на проекта на ЦРУ МК-УЛТРА, особено във финансирането на тестването на психотропни наркотици в болница "Бриджуотър" (Bridgewater Hospital) в Масачузец, за която се твърди, че е била център за някои от най-ужасяващите експерименти в МК-УЛТРА.

Фондацията "Х. Смит Ричардсън" по-късно се замесила в аферата Иран-Контра, където играела ролята на "управляващ комитет от частни донори" в тандем със Съвета по национална сигурност. В по-късните години фондацията управлявала Центъра за водачески умения, тренирайки "водачите на ЦРУ".[12] (#post_bel1gl8)

Бележка от преводача: Аферата Иран-Контра, известна и като Ирангейт, Контрагейт, или скандала Иран-Контра, е политически скандал в САЩ от втория мандат на администрацията Рейгън. Висши официални лица от президентската администрация тайно провели оръжейна сделка с Иран, която тогава била под оръжейно ембарго. Те се надявали с това да финансират Контрите в Никарагуа, докато в същото време уредят преговорите за освобождаването на няколко американски заложника. Скандалът започнал като операция за освобождаването на американските затворници, задържани в Ливан от Хизбула. Планирало се Израел да прати оръжия на Иран, а след това САЩ щели да превъоръжат Израел, която щяла да си плати за това. Получателите в Иран обещали да направят всичко по силите си, за да постигнат освобождаването на заложниците. Подполковник Оливър Норт от Съвета по национална сигурност направил големи изменения в плана в края на 1985г, според които част от парите от оръжейната сделка щели да бъдат отклонени за финансиране на анти-сандинистките бойци, познати като Контрите, борещи се против социалистическото правителство в Никарагуа.

Тъй като кариерите на Алън и Джон Фостър Дълес и на приятелите им били по много начини интегрирани с интересите на нацистите, същото било и положението на ЦРУ. След поражението в Сталинград през януари 1943г германските генерали били обединени във вярването си, че войната била загубена. Заместник Фюрера и глава на нацистката партия Мартин Борман (Martin Bormann) и Херман Шмиц (Hermann Schmitz), главен изпълнителен директор на ИГ Фарбен, разработили план, според който голям брой нацисти щели да избягат от Европа и да се покрият в скривалища по света, в изчакване на онзи светъл ден, в който да направят нов опит да се сдобият със световната власт. Първата стъпка от този план било прехвърлянето на голямо количество заграбени от нацистите богатства в сигурни места, част от това били три тона злато, големи количества други ценни метали и камъни, и вероятно един милиард долара валута.

"Любимият командир" на Хитлер, Ото Скорчени (Otto Skorzeny), бил назначен начело на предвижването на нацистките ценности и на създаването на "плъхови канали", пътища за бягство до нацистки колонии по земното кълбо. Предполага се, че около 5000 члена на хитлеровите SS и гестапо били изнесени през католически манастири по плана на папския шамбелан (управител на кралски дворец; висш дворцов сановник, бел.прев) и рицар от Малтийския рицарски орден Луиджи Парели (Luigi Parelli). Асистенти на проекта били Армейското контра-разузнаване на САЩ (включително Хенри Кисинджър) и Бюрото на флотското разузнаване.[13] (#post_bel1gl8)

Генерал Райнхард Геелен (Reinhard Gehlen), шеф на военното разузнаване на Третия Райх в Източна Европа и Съветския Съюз, и управляващ фашистките организации в Източна Европа, имал дори още по-дързък план за продължаване на неговото влияние след Втората Световна война. Задействал най-високите си връзки, най-важните от разузнавателните му папки били обрани, а останалите - изгорени. Петдесет и два сандъка с папки били заровени в Баварския редут, в планински район, наречен "Ливада на нещастието".

Две седмици след края на войната, Геелен влязъл през входа на един армейски команден център в Бавария, и обявил, "Аз съм шефа на отдел външно разузнаване Изток в генералния щаб на германската армия. Имам да дам информация от най-голяма важност за вашето правителство". Геелен бил игнориран и го пратили в затворническия лагер в Залцбург, но след месец някой го забелязал и той бил отведен в Аугсбург за разпит. Скоро след това, приятелят на Геелен Херман Баун (Hermann Baun) започнал да формира нещо, което по-късно щяло да се нарече "Организация Геелен" ("Gehlen Org"), а самият Геелен отлетял за САЩ, облечен в американска военна униформа, за да не бъде засечен, с цел да се съвещава с върхови официални лица от американските военни.

На 24 август 1945г Геелен слязъл от транспортен самолет на армията на САЩ на Национално летище "Вашингнтон", и бил откаран във форт Хънт, намиращ се точно извън Вашингтон. Във форт Хънт се стигнало до споразумение между Геелен, Алън Дълес, и други, като разузнавателната организация на Геелен щяла да бъде изцяло и непокътнато присадена в OSS, раждайки по този начин ЦРУ.

Твърди се, че Геелен Орг отначало била финансирана от Дълес до постигането на бюджет 200 милиона долара, минимално наблюдавана и действаща от едно подсилено укрепление в Бавария, и в крайна сметка се разрастнала дотолкова, че да контролира цялата разузнавателна служба на Западна Германия. Разузнавателната агенция на Геелен също така доминирала в НАТО, осигурявайки около 70% от разузнавателната информация на НАТО относно Съветския Съюз и Европа. По този начин американското разузнаване било инфилтрирано от нацистите, които открили, че отношенията с хора като братята Дълес, Хариман, и Джордж Буш били приятелски и някак странно познати по природа.[14] (#post_bel1gl8)

От ключово значение за МК-УЛТРА на ЦРУ и за други програми за промяна на съзнанието - както научно, така и философски - била връзката с нацистите. От 30те години до края на Втората Световна война, нацистките психиатри в Германия прилагали в ужасяваща степен философията на Дарвиновата "евгеника", която наследили от Запада, от хора като англичанина Франсис Галтон, братовчед на Чарлз Дарвин. Основата на тази философия се занимавала с подобряване наследствените качества на дадена раса. Това може да се постигне, според евгениката, по редица начини, включително чрез избирателно сношаване и стерилизация на умствено дефектните и членовете на "нисшите" раси.

Съобщава се, че през този период поне 300 000 пациенти с умствени проблеми са били изтребени в Германия. След войната психиатрите, замесени в тези програми за изтребление, не били наказани. Всъщност, някои от най-видните работници в психиатрията, химическата война и областите свързани с контрола над ума били импортирани в САЩ, за да работят в научните учреждения и при военните под прикритието на проект "Кламер", в сценария на който поне 5000 германски учени били тайно внесени в държавата, като други имигрирали по-късно.

Сред нацистите, импортирани в САЩ, били Карл Таубок (Karl Tauboek), който бил главния заводен химик на фабриката Лудвигсхафен, собственост на ИГ Фарбен, и който бил нацисткият експерт по стерилизиращите химикали, и който се е опитвал да формулира "наркотик на истината", като трудът му е съизмерим с този на OSS и ЦРУ в същата посока; Фридрих Хофман (Friedrich Hoffman), който открил парализиращ наркотик на основата на рапановата отрова; и учените Теодор Вагнер-Яурег (Theodore Wagner-Jauregg), Карл Рарх (Karl Rarh), и Ханс Турит (Hans Turit), които били специалисти по отровни газове като Тубин и Сарин (Sarin) (като за последният се твърди, че е едноименният газ, използван от японския култ АУМ).

Друг нацист, внесен в САЩ, бил д-р Хубуртус Щругхолд (Huburtus Strughold), който съблюдавал за убийствата и мъченията на обитателите на концентрационния лагер в Дачхау. Щругхолд бил нает от НАСА, която по-късно го обявява за "бащата на космическата медицина".

Друг нацист, нает на работа в САЩ след края на войната, бил бившият SS бригаден генерал Валтер Шийбер (Walter Schieber), един армейски офицер го описва като "прототипът на пламенния и убеден нацист, който използвал партията, за да постига собствените си амбиции". Шийбер работел над десет години върху химическата война и производството на невро-газове в Химическия отдел на Западна Германия. Много нацистки учени, някои от които като Шийблер не можело да бъдат заведени в САЩ заради лошата им репутация, били наети на работа в Западна Германия в изследванията и разработките на химическата война.[15] (#post_bel1gl8)

Ако се претърсят всичките 7104 записа в Биографичния указател на Членовете и колегите от Американската психиатрична асоциация, издание 1957г, се оказва, че 1125 идват от Германия и от Източно-европейски държави.[16] (#post_bel1gl8)

Поучително е да се отбележи, че учените по контрол над ума на ЦРУ, като нацистите, използвали определени целеви групи за експериментиране, включително етнически малцинства, чужденци, пациенти с умствени проблеми, затворници, сексуално отклонени, пристрастени, и смъртно болни.

Покрай това си заслужава да се спомене и друга връзка с нацистите, англичаните, и химическия майндконтрол. Въпреки че самата мисъл, че може да се случи масово химическо дрогиране на населението, се приема с подигравки в популярните медии, не такова е било мнението на Чарлз Елиът Пъркинс (Charles Eliot Perkins), един от върховите индустриални химици на Америка. Пъркинс бил изпратен от правителството на САЩ, за да помогне с превземането на индустриалния гигант ИГ Фарбен след Втората Световна война. В едно писмо, което Пъркинс написал до Фондация за хранителни изследвания "Лий" (Lee Foundation for Nutritional Research) в Милуоки, Уисконсин, на 2 октомври 1954г, той казва,

"Получих писмото ви от 29 септември, в което искате допълнителна документация относно твърдението в книгата "Истината за флуоридизацията на водата", че идеята за флуоридизация била донесена в Англия от Русия от руския комунист Креминов. "

"През 30те години Хитлер и германските нацисти мечтаели за свят, доминиран и контролиран от нацистката философия на пан-германизма... Германските химици измислили много гениален и далекообхватен план за масов контрол, който бил предаден на и одобрен от Екипа на германските генерали. Този план бил, населението в коя да е област да се контролира чрез масово дрогиране на запасите от питейна вода. Чрез този метод те можели да контролират населението на цели региони, да намалят популацията като дрогират водата със стерилизиращи химикали, които да породят стерилитет у жените, и тн. В тази схема за масов контрол, натриевият флоурид заемал основното място."

"Фанатичните идеолози, които проповядват флуоридизацията на водните запаси на тази страна, ни казват, че целта им била да намалят кариесите при децата, и именно правдоподобността на това извинение, в комбинация с наивността на хората и алчността на официалните представители на народа, са отговорни за днешното разпространение на изкуствено флуоридизиране на водата в тази държава."

"Само че - и аз искам добре да подчертая това, и да го потвърдя - истинската причина зад флуоридизацията не е ползата за детските зъби. Ако това беше истинската причина, има много начини, по които това може да се направи по-лесно, по-евтино, и далеч по-ефективно. Истинската цел на флуоридизацията на водата е, да се намали устойчивостта на масите срещу доминацията и контрола, за да загубят свободата си..."

"В задния тил на лявата мозъчна половина има малка област от мозъчна тъкан, която е отговорна за силата на индивида да се противопоставя на доминирането. Повтарящи се дози от миниатюрни, клонящи към нулата количества флуорин с времето постепенно ще намалят силата на индивида да се противопоставя на външен контрол, като постепенно се отрови и наркотизира тази област от мозъчната тъкан и човек ще стане смирен и послушен пред волята на онези, които искат да го управляват..."

"Цялата тази схема ми беше разказана от германски химик, който беше официално лице от големите химически индустрии Фарбен и също така беше изтъкнат в нацисткото движение по онова време. Казвам това с цялата си честност и искреност на учен, който е прекарал близо 20 години на изследвания в химията, биохимията, физиологията и патологията на флуорина - всеки човек, който пие изкуствено флуоринизирана вода за период от една година или повече, никога повече няма да бъде същия човек, умствено или физически".[17] (#post_bel1gl8)



Бележки:

1. Mosley, Leonard, Dulles: A Biography of Eleanor, Allen, and John Foster Dulles and their Family Network. (New York: The Dial Press/James Wade, 1978)
2. Hansen, Harry, "The Forgotten Men of Versailles," The Aspirin Age, 1919-1941. Ed. Isabel Leighton. (New York: Simon and Schuster, 1949); Smoot,
Dan, The Invisible Government. (Dallas, Texas: The Dan Smoot Report, 1962): Mullins, Eustace, The Curse of Canaan. (Staunton, Virginia. Revelation Books, 1987)
3. Hansen; Smoot; Wilgus, Neal, The Illuminoids. (Sun Publishing Company, Santa Fe, 1978)
4. Chaitkin, Anton, Treason in America. (New York: New Benjamin Franklin House, 1984.); Mullins; Pincher, Chapman, Too Secret, Too Long. (New York: St. Martin's Press, 1984)
5. Smith, Truman, Berlin Alert, The Memoirs and Reports of Truman Smith. (Stanford, California: Hoover Institution Press, 1984); Perloff, James, Shadows of Power. (Appleton, Wisconsin: Western Island, 1990)
6. Smith; Sutton, Antony C, Wall Street and the Rise of Hitler. (Seal Beach, California: '76 Press, 1976)
7. Judge, John, "The Secret Government," Dharma Combat magazine, number 10
8. Rauh and Turner, "Anatomy of a Public Interest Case Against the CIA," Hamline Journal of Public Law and Policy, Fall 1990; Chaitkin, Anton, "British Psychiatry: From Eugenics to Assassination," EIR, October 7, 1994; Chaitkin, Treason in America; Sutton, Antony C, Wall Street and the Rise of Hitler, ('76 Press, Seal Beach, California, 1976)
9. Chaitkin, Treason in America
10. Isaacson and Thomas, The Wise Men. (Simon and Schuster, New York, 1986); Chaitkin. Treason in America
11. Isaacson and Thomas; Chaitkin, Treason in America
12. Skull &Bones: The Very Heart of the Shadow Government, obtained from the internet at alt. conspiracy
13. Judge, John, "Nazis in the White House, The Reagan Administration & the Fascist International," Overthrow, Fall 1985
14. Scott, Peter Dale, "How Allen Dulles and the SS Preserved Each Other," CovertAction Information Bulletin, undated reprint; Oglesby, Carl, "The
Secret Treaty of Fort Hunt," CovertAction Information Bulletin, Fall, 1990; Oglesby, Carl, The Yankee and Cowboy War. (New York, Berkley, 1977)
15. Cannon, Martin. "Mind Control and the American Government", Lobster magazine, issue 23; Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Hougan, Jim, Secret Agenda. (New York: Random House, 1984)
16. Prouty, Fletcher, Free Thinking, newsletter of the Freedom of Thought Foundation, volume 1, number 4, March 1995
17. Perkins, Charles Eliot, letter reprinted in The American Mercury, undated issue, reprinted in Contact, January 31, 1995
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 11, 2018, 02:54:06 am
Глава 9

Да влезеш в ЦРУ


Към края на 40-те години експериментите по контрол над ума били стартирани чрез нарко-хипнотични техники, както и прилагането на наркотици с противоречиви ефекти, с цел индуцирането на "сумрачно/междинно" състояние. Сред най-често използваните наркотици в този вид изследвания били дезоксин (desoxyn) и пентотал (pentothal), секонал (seconal) и декседрин (dexedrine). В експериментите на ЦРУ за двете ръце на субекта се монтирали интравенозни достъпи, които следели ефектите от наркотиците и регулирали притока им. Идеята била, според трудоваците в умствените полета на ЦРУ, да се създаде ненадейно катарзисно изхвърляне на чувствата и мислите навън, включително да се изкомуникира всякаква информация, която субектът може да крие. [1] (#post_bel1gl9)

През 1947г флотът стартирал проект "ДРЪНКАНЕ" (Project CHATTER), воден от д-р Самюел Томпсън (Samuel Thompson), флотски командир и психиатър, заедно с Г. Ричард Уенд (G. Richard Wendt), председател на Психологическия отдел в Рочестърския университет и дефакто функционалният шеф на програмата. Съобщава се, че ДРЪНКАНЕ е относително неуспешен наркотичен експеримент за изкопчване на истината, който приключил през 1953г. Горе-долу по същото време армията на САЩ била замесена в проектите ТРЕТИ ШАНС (THIRD CHANCE) и ДЕРБИ ШАПКА (DERBY HAT). [2] (#post_bel1gl9)

Мисловната нагласа на ЦРУ в момента на зачатието на агенцията е отразена в един свръх секретен доклад, предаден на президента Айзенхауер през 1954г. Докладът призовавал за, "агресивна прикрита психологическа, политическа, и паравоенна организация, по-ефективна, по-неповторима, и ако е нужно, по-безскрупулна от тази, която врагът използва... Ние... трябва да се научим да събаряме, саботираме, и унищожаваме враговете си по по-умни, по-сложни и по-ефективни методи от онези, използвани срещу нас..." [3] (#post_bel1gl9)

Бележка от преводача: Нека си припомним какво още се е случвало по времето на Айзенхауер в интервюто "Разкритията на един умиращ бивш агент на ЦРУ" (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=285.0), това напомняне ще ни трябва и за по-надолу в тази глава. Самият Айзенхауер, по време на управлението си, не е имал истинска представа за държавата в държавата на САЩ, която не е отговаряла пред никого, дори и пред президента.

Според Джон Маркс, "През 1949г Агенцията по научно разузнаване (OSI) предприела анализ на чуждестранната работа по неконвенционални военни техники, включително поведенчески наркотици, като началната цел била развиване на способност за устояване или отклоняване на ефекта от такива наркотици. Предварителните фази включвали преглед на  работата, свързана с наркотиците, на институции като болница "Синайски планини" (Mount Sinai Hospital), Бостънската психопатична болница, Илинойския университет, Мичиганския университет, Минесотския университет, Главна болница "Вали Фордж" (Valley Forge General Hospital), Детройтската психопатична клиника, клиника "Майо" (Mayo Clinic), и Националния здравен институт".

"Първият проект", казва Маркс, "с кодово име проект БЛУБЪРД (Project BLUEBIRD,"синя птица", бел.прев) имал функцията да открие средства за кондициониране на персонала, така че да предотврати нелегитимираното изкопчване на информация от служителите по известните начини. Друга негова цел била да се изследва възможността за контрол над индивида чрез прилагане на специални техники за разпит, подсилване на паметта, и установяване на защитни средства срещу разпитване на персонала на агенцията".

Чернобюджетният проект БЛУБЪРД, воден от Морз Алън (Morse Allen), целял да създаде "експлоатационно изменение на личността" у агентите, военнопленниците, бежанците, и дезертьорите, и участващите в програмата служители на ЦРУ били разпратени по света, за да произвеждат редки ботанически химикали, билкови отвари и наркотици, които можело да са полезни. Основната агенция, замесена в БЛУБЪРД, била Съвместният Разузнавателен Комитет (JIC), същата група, отговорна за проект "Кламер" и внасянето на нацистите в САЩ.

На поне 1000 войника били дадени до 20 дози от наркотика LSD по програмата на БЛУБЪРД. Други документирани проекти, подопечни на БЛУБЪРД, включвали пращането на екип до Токио през юли 1950г с цел разпита на предполагаеми двойни агенти и прилагането на "напреднали" техники върху севернокорейски военнопленници през октомври 1950г.

През август 1951г БЛУБЪРД бил преименуван на АРТИШОК (ARTICHOKE) и прехвърлен от Агенцията за научно разузнаване (OSI) към Агенцията по сигурността (OS). По програмата на АРТИШОК ЦРУ извършило допълнителни експерименти с LSD, използвайки доброволци от агенцията и - потвърдено от меморандум на ЦРУ - несъзнаващи субекти.

Бележка от преводача: В годините след тези събития чак до наши дни ЦРУ губи множество съдебни дела, повдигнати от несъзнаващите жертви на наркотичните експерименти по контрол над ума. Повече информация за делата може да се прочете на страницата за МК-УЛТРА в Уикипедия (https://en.wikipedia.org/wiki/Project_MKUltra).

Един от експериментите по АРТИШОК е документиран в меморандум на ЦРУ до директора, с дата 14 юли 1952г. Документът се отнася до употребата на нарко-хипнотична индукция, натриев пентотал, и стимулантът дезоксин. Разпитът бил извършен върху руски агенти, за които се вярвало, че били двойни агенти.

Според мемото, "за привеждане техниките на АРТИШОК в действие, беше използвано прикритието на психиатрични медицински процедури. В първия случай бяха използвани леки дози наркотици, съвместно с хипноза, с цел да се индуцира пълен хипнотичен транс. Този транс беше поддържан в продължение на приблизително един час и четиридесет минути на разпит, с последваща тотална амнезия, постигната чрез пост-хипнотична сугестия. Във втория случай (индивид с много по-висок интелект от първия), дълбок хипнотичен транс беше достигнат след леко медикаментозно дрогиране. Това беше последвано от разпит, продължил много повече от час. Само че, този път беше постигната само частична амнезия, въпреки че за голяма част от теста беше постигната тотална амнезия. Тъй като се налагаше продължаване на разпитите, върху този индивид се проведе втори тест, при който се употреби техниката на АРТИШОК за директно медикаментозно дрогиране. При този тест бяха добити много успешни резултати, в смисъла, че беше произведен пълен разпит, траещ два часа и петнадесет минути, част от който представляваше забележителна регресия. По време на регресията, субектът всъщност повторно "преживя" определени свои дейности от миналото на живота си, някои от които са били извършени преди петнадесет години, докато същевременно субектът напълно прие г-н [изтрито от офицера по случая] като стар, доверен и обичан личен приятел, който субектът е познавал в минали години в Джорджия, СССР. За целия втори тест от този случай явно беше постигната тотална амнезия".

Мемото заключава, "Да се отбележи, че участващите офицери по двата случая изразяват мнението, че операциите по АРТИШОК бяха изцяло успешни и членовете на екипа смятат, че тестовете решително демонстрираха ефективността на комбинираната химико-хипнотична техника в такива случаи. И в двата случая, субектите говореха ясно и много изчерпателно и предадоха информация, която офицерите по случая счетоха за изключително важна".
По-дълбок поглед за АРТИШОК се добива от конферентно обобщение, адресирано до началника на отдел Сигурност, ЦРУ, дата 15 юли 1953г:

"След това г-н [изтрито] обсъди ситуацията с един бивш официален служител на Агенцията, който станал хроничен алкохолик и който, в онзи момент, преминавал операция в [изтрито] за възможен мозъчен тумор. Този индивид се бил свързал с Агенцията преди операцията и предупредил, че когато преди са му давали успокоителни (натриев пентотал), той често говорел свързано. За въпроса се погрижили, като осигурили присъствието на представител на Агенцията в операционната и накарали участващите в операцията да подпишат Споразумение за конфиденциалност. Г-н [изтрито] казал, че субектът действително започнал да говори надълго и нашироко под влиянието на натриевия пентотал и разкрил вътрешни проблеми на Агенцията. Д-р [изтрито] добавил, че бил запознат с детайлите по случая".

[Изтрито] след това коментирал, че това нещо създавало много тревоги на него самия и на другите в операционната и казал, че се надява усилията в проект АРТИШОК да доведат до разработването на някакъв метод, който евентуално ще гарантира амнезия на онези от Агенцията, които са наясно с жизненоважни моменти от дейностите. Той казал, че се налагало някои индивиди от Агенцията да знаят огромно количество информация и ако може да се измисли какъвто и да е начин за създаване на амнезия за този вид информация - например, след като индивидът е напуснал Агенцията - това щяло да бъде нещо забележително. Г-н [изтрито] казал, че нуждата от амнезия е особено голяма в медицинските операции. Г-н [изтрито] обяснил, че постоянно се полагали усилия да се произведе амнезия по различни контролирани начини".

Един документ на ЦРУ за АРТИШОК, с дата 30 юли 1956г, споменава, че употребата на алкалоида булбокапнин (bulbocapnine) индуцира кататония и ступор (кататонният ступор е форма на шизофренията с психичен и моторен дисбаланс, бел.прев). В документа се казва, "Ние желаем да тестваме определени психо-химични характеристики върху човек, използвайки булбокапнина, с който за късмет успяхме да се сдобием от [изтрито], тук се прилага проба от него. Има наличност на още булбокапнин, ако има нужда".

Била приложена молба субектите да бъдат тествани за "загуба на говор, загуба на чувствителност към болка, загуба на памет и загуба на сила на волята". [4] (#post_bel1gl9)



Бележки:

1. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985)
2. Marks, John, The Search for the Manchurian Candidate: The CIA and Mind Control. (New York: Times Books, 1979)
3. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell Paperback, 1977); Halperin, Berman, Bororsage, and Marwick, The Lawless State, The Crimes of the U.S. Intelligence Agencies. (New York: Penguin Books, 1976); Hougan, Jim, Secret Agenda. (New York: Random House, 1984); Marks
4. Quoted in Bowart
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 11, 2018, 10:38:40 pm
Глава 10

Преминаване на LSD


Членовете на американските разузнавателни агенции не били първата група, заинтересувана от употребата на психеделични наркотици за промяна на поведението. Още по-рано, първите застъпници за психоактивните наркотици в Западната култура били социалните планировчици и елита. Точно преди новия век, през 1898г, човека на медицината, литературата и Фабианския социализъм Хевлок Елис (Havelock Ellis) започнат експерименти с пейот.
Бележка от преводача: Пейот (peyote) е малък кактус без бодли, съдържащ психоактивни алкалоиди, най-вече мескалин. Смята се, че местните американски индианци са използвали пейота за духовни цели и ритуални церемонии в продължение на поне 5500 години.

Днес Елис е известен най-вече със седем-томния си труд "Психология на секса", но в началото на този век той е бил основен двигател в литературните и интелектуални кръгове - особено в комунистическите и анархистките групи. Елис описва опита си с пейота в статията си "Мезкал: Един нов изкуствен рай" ("Mezcal: A New Artificial Paradise"), публикувана през януари 1898г в списание "Съвременен преглед" ("Contemporary Review"). [1] (#post_bel1gl10)

Интересът към пейота и синтезираната версия на алкалоида, мескалин, останал слаб, освен при обичайните приемни пейотни ритуали, извършвани по не много по-различен начин от представяното в модерното духовно увлечение по онова време, или както е в старите психиатрични монографи, в които се описва, как този наркотик сякаш възпроизвежда шизофрения.

Но на сцената скоро щяло да се появи много по-потентно средство за изменение на мозъка. LSD бил синтезиран за първи път през 1938г в лаборатории "Сандоз" (Sandoz laboratories), в Базел, Швейцария, въпреки че се смята, че ефектите от наркотика са били открити от д-р Алберт Хофман (Alber Hofmann) чак през 1943г. Базел бил дом за три огромни химически компании, Хофман-ЛаРош (Hoffman-LaRoche), Киба-Гайджи (Ciba-Geigy), и Сандоз (Sandoz), последната била собственост на германския химически монолит ИГ Фарбен, опора на войната на Третия Райх. Въпреки че връзка не се прави често, и д-р Хофман отрича да има такава, ИГ Фарбен поддържал дивизия, изследваща психоактивните агенти, и е възможно Хофман да е бил нает в това си качество. Също така е върховно световно съвпадение, че докторите от SS и Гестапо провеждали експерименти с мескалин върху затворниците в Дахау по същото време, на по-малко от 300км разстояние.

Алън Дълес, който е директорствал ЦРУ по време на проекта МК-УЛТРА, бил началник станция в Берн, Швейцария, по време на периода на изследване на LSD, и е бил изпълнителен директор в ИГ Фарбен. Асистент му бил Джеймс Варбург (James Warburg), който по-късно работил съвместно с нарко-застъпника Алдус Хъксли (Aldous Huxley). [2] (#post_bel1gl10)

Капитан Ал Хубард (Al Hubbard), шпионинът, който бил наречен "Джони Епълсийд на LSD-то", разказал историята за началото на LSD по един различен начин от обичайните хронологии.

Бележка от преводача: Джон Чапман (https://en.wikipedia.org/wiki/Johnny_Appleseed), по-добре познат като Джони "Ябълковото семе", бил американски пионер в парниковото земеделие, който въвел ябълковите дръвчета като вид в големи части на Пенсилвания, Онтарио, Индиана и Илинойс, както и в северните окръзи на днешна Западна Вирджиния. Той станал американска легенда още приживе, заради милия си и щедър начин на живот, силната си водаческа фигура в каузата на запазването на семената на различни видове, и заради символичната важност, която отдавал на ябълките. Също така бил мисионер на Новата Църква и вдъхновение за много музеи и исторически паметници.
Шпионинът на ЦРУ Ал Хубард бил наречен "Джони Ябълковото семе за LSD", защото постигнал същия успех с разпространяването и популяризирането на наркотика, както Джон Чапман постигнал с ябълковите сортове.

Той казва, че Хофман открил LSD много години по-рано, и че той е бил член на тайна група, свързана с мистичната група "Антропософско общество" на Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner), която си била поставила за цел да произведе "хапче на мира" в началото на 30-те години. [3] (#post_bel1gl10)

Ранните експерименти с LSD били проведени от Вернер Щол (Werner Stoll), помощник психиатър в Цюрихския университет. Имало слухове, че една жена от пациентите на Щол получила наркотика без нейно знание и извършила самоубийство, просто едно предзнаменование за по-късните зверства на ЦРУ.

Въпреки че при отприщването на LSD в Америка била разпространена една значително по-слабо потентна версия от онова, което се рекламирало по телевизията в онова време, тези действия имали огромен ефект върху бъдещето на държавата. Когато LSD пристигнал в Америка през 1949г, психиатрията процъфтявала, като нишата й нарастнала близо 12 пъти спрямо 1940г. Характерът на психиатрията бил, по много начини, един придатък към военната психиатрия, което не е изненадващо, като се вземе предвид факта, че американските организации за "ментално здраве" били изцяло кукли на конци, дърпани от Тависток. Що се отнася до "обществото", инженирано от тази организация, след като бригадният генерал Уилям Менингер (William Menninger) бил избран за глава на американската психиатрия, била изкована една амбициозна стратегия, а именно - прилагането на психиатрията върху хората по улицата. [4] (#post_bel1gl10)


Бележки:

1. Stevens, Jay, Storming Heaven. (New York: Harper & Row, 1987)
2. Editors of the Executive Intelligence Review, Dope, Inc. (Washington, D.C.): EIR, 1992; Lee and Shlain, Acid Dreams. (Grove Press, New York, 1985); Lyttle, Thomas. "Blot Art," an interview conducted by Mark Westion. Paranoia magazine, winter 1995/1996; Stevens; Marks, John, The Search for the Manchurian Candidate: The CIA and Mind Control. (New York: Times Books, 1979)
3. Shlain, Martin. "The CIA, LSD and the Occult," an interview. High Frontiers, reprinted in The Project, Winter 1988/89, volume VI, number 1
4. Stevens
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 17, 2018, 12:44:34 am
Глава 11

Култът МК-УЛТРА


През септември 1950г Едуард Хънтър (Edward Hunter), агент на ЦРУ, работещ като журналист, публикувал информация, че китайците използвали техники за промиване на мозъка върху американски военнопленници от Корейската война, принуждавайки ги да признаят за престъпления, като например микробиална война. Всъщност, американците наистина използвали микробиална война, само че това осигурявало прикритие за ЦРУ: с техните собствени изследвания по контрола на ума те просто се опитвали да настигнат постиженията на комунистите. Това не била действителна картина, както признава заместник директора на ЦРУ през 1963г Ричард Хелмс (Richard Helms), когато информирал комисията "Уорън" (Warren Commission), че американските изследвания по контрол над ума винаги са били по-напреднали от тези на комунистите.

Директорът на ЦРУ Алън Дълес също се изказвал за майндконтрола. Адресирайки Националната конференция на дипломираните в Принстънския университет на 10 април 1953г, той говорил за това "колко злокобна била станала битката за ума на човека в Съветските ръце". Три дни по-късно Дълес одобрил МК-УЛТРА, една значително подсилена серия от проекти по контрол над ума, провеждана от персонала на Техническите служби в ЦРУ.

МК-УЛТРА било кодовото име за един огромен проект по контрол над ума, който, според документи на ЦРУ, бил "проект-чадър за финансиране на чувствителни под-проекти", управляван от ЦРУ и координиран от Британските разузнавателни служби, Шотландските фримасонски ложи, и много наскоро реформиралите се нацисти. Свързаният с него проект МК-ДЕЛТА "покривал... политики и процедури за употреба на биохимикали за нелегални операции". [1] (#post_bel1gl11)

МК-УЛТРА бил роден, когато Ричард Хелмс, шефа на Операционния директорат на ЦРУ (познат като "отдела за мръсни трикове"), препоръчал агенцията да разшири дейността си както в офанзивното, така и в отбранителното промиване на мозъка. Той не бил просто посредствен трудовак в канавките на ЦРУ - Хелмс бил от Източния естаблишмент от главата до петите, дядо му бил първият директор на Интернационалната банка на населените места, и президент на Федералния резерв. Хелмс присъствал по време на смъртта на МК-УЛТРА, когато наредил унищожаването на документацията на програмата през 1966г.

Програмата се водела от д-р Сидни Готлиб (Sidney Gottlieb), "мозъчният гений на МК-УЛТРА", който до 1973г надзиравал изследванията на ЦРУ по контрол над ума. Ричард Хелмс гледал благосклонно на Готлиб, който пък висял на шлифера му и се катерел до все по-високи и по-високи позиции в Агенцията. [2] (#post_bel1gl11)

Дълес отклонил едни първоначални 300 000 долара за МК-УЛТРА. Според документи на Агенцията, било планувано програмата да оперира извън нормалните канали без "обичайните договорни споразумения" и трябвало да бъде силно "компартментализирана" (разбита на отделения, бел.прев). [3] (#post_bel1gl11)
Основният фронт за финансиране операциите на МК-УЛТРА била фондацията "Йосая Мейси младши" (Josiah Macy, Jr. Foundation), създадена през 1930г и пълна с психолози и евгеници, на свой ред финансирани от Рокфелер. Фондацията била създадена от възпитаника на Черната камера генерал Марлборо Чърчил (Marlborough Churchill). Медицинският директор на фондация "Мейси" през 1954-55г бил Франк Фремонт-Смит (Frank Fremont-Smith), който освен това бил президент на Световната федерация по ментално здраве на генерал Рийс. [4] (#post_bel1gl11)

Спомените на един офицер от разузнаването, детайлно описани в един меморандум на ЦРУ, описват в пълнота обхвата на проект МК-УЛТРА:


17 януари 1975г
МЕМОРАНДУМ ЗА АРХИВА
ТЕМА: МК-УЛТРА


1. Следното представлява най-доброто от личните ми спомени относно програмата МК-УЛТРА. За първи път бях въведен в нея през 1962г. По онова време тя беше в процес на значително намаляне на дейността и финансирането. Като началник отбрана и шпионаж (C/D&E) аз продължих значително да намалям финансирането всяка година, докато програмата не отпадна, в края на 60-те години.

2. МК-УЛТРА беше една група от проекти, повечето от които се занимаваха с изследвания и разработване на наркотици или контра-наркотици. Директорът на Централното разузнаване (DCI) и заместник директора на Плановете (DDP) бяха редовно информирани за програмата на годишните съвещания от началника на Техническите служби (C/TSD) или заместника му. Повечето от изследванията и развитията бяха плод на външни договори и касаеха различни материали, за които беше докладвано, че имат характеристики, счетени за привлекателни заради скришния или потаен начин на прилагане в полеви условия. Целта беше контрол на поведението, създаване на поведенчески аномалии и контра-мерки за предотвратяване прилагането на подобни вещества. работата се вършеше в индустриалните, академичните или правителствените изследователски учреждения на САЩ. Финансирането често идваше от недокументирани споразумения. Тестовете обикновено се правеха, когато лабораторната работа беше успешно завършена и често се изпълняваха в учреждения като [изтрито в оригинала] и [изтрито в оригинала]. Във всички случаи, за които зная, тестването се провеждаше върху доброволци от състава на учрежденията, които съзнаваха природата на тестовата програма, но не знаеха коя е изначалната спонсорираща организация.

3. С отминаването на страха от съветските наркотици (и количеството на значимия напредък по програмата МК-УЛТРА), дейностите на програмата бяха значително покрити в тайна, това се диктуваше от натиска върху финансирането и страничните приоритети.

4. Въпреки моите изразени възражения, документите на МК-УЛТРА баха унищожени по нареждане на DCI (г-н Хелмс) малко преди да напусне поста си.

ОФИЦЕР ЦЕНТРАЛНО РАЗУЗНАВАНЕ
По силата на 10272
[5] (#post_bel1gl11)



Ползвала се голяма мрежа от доктори и учреждения, върху поне 149 под-проекта, всичките свързани с контрола над ума. МК-УЛТРА и МК-ДЕЛТА се занимавали с изследване на употребата на поне 139 различни наркотика, както и радиация и електрошок, но също така се впускали и в по-мистериозни социални приложения в социологията, антропологията и психиатрията. Какво се крие зад тези екзотични термини? Евгенни експерименти? Генетични манипулации? Тавистоково социално инженерство?

В първата година от оперирането си, МК-УЛТРА вече се разпростирал по улиците. Наркотиците, които били обещаващи в лабораториите, били подхвърляни на несъзнаващи субекти в нормални социални ситуации; случайни граждани получавали психотропни дози без тяхно знание. Предполага се, че тази част от проекта е била прекратена през 1963г, въпреки че някои неща подсказват, че това не е така. Ранните изследвания на ЦРУ върху LSD били извършени от Макс Ринкел (Max Rinkel) и Робърт Хайд (Robert Hyde) - за който се предполага, че е първият американец, пробвал LSD - в Бостънската Психопатична болница, Карл Пфийфър (Carl Pfieffer) н Илинойския университет, Харолд Ходж (Harold Hodge) в Рочестърския университет, Харолд Абрамсън (Harold Abramson) в болница "Синай" (Mt. Sinai Hospital) и Колумбийския университет в Ню-Йорк, Харис Исбел (Harris Isbell) в Центъра за изследвания на зависимости (Addiction Research Center) в Лексингтън, Кентъки, и Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West) в Оклахомския университет.

Други ранни експерименти в изследванията на LSD били извършени от д-р Джоел Елкс (Joel Elkes), който изобретил невро-газове в Берлин през Втората Световна война. Той извършвал експерименти с LSD в Англий 1949г, по-късно преместил центъра на дейността си в болница "Св. Елизабет" във Вашингтон. [6] (#post_bel1gl11)

Д-р Харолд Абрамсън, който учил в Берлин преди Втората световна война, и по-късно бил нает в Техническата дивизия на Химическите войски на армията на САЩ, получил 85 000 долара за проучванията си върху LSD. В предложението му се споменавало, че се "надявал" да дава на пациентите на болницата, "които са по принцип нормални от психиатрична гледна точка... дози от наркотика без тяхно знание за психотерапевтични цели".
На Абрамсън му било наредено да произведе "операционно уместни материали в следните категории:
а. Смущение на паметта;
б. Дискредитиране на приемливото поведение;
в. Изменение на сексуалното поведение;
г.  Извличане на информация;
д. Сугестичност;
е. Развиване на зависимост".
Абрамсън провел изследването си в Колумбийския университет и в лаборатория "Колд Спринг Харбър" (Cold Spring Harbor), Лонг Айлънд, Ню-Йорк, като последното е мястото, където се намират именията на братята Дълес и се смята за кота нула на евгенните изследвания в Америка от началото на века.

Абрамсън носи отговорността за това, че е дал LSD на Франк Фремонт-Смит (Frank Fremont-Smith) и британския културен антрополог Грегъри Бейтсън (Gregory Bateson) и жена му Маргаред Мийд (Margaret Mead), като и двамата били замесени в проекти на Тависток и МК-УЛТРА. Бейтсън основал център за изследване на LSD във Ветеранската административна болница в Пало Алто, Калифорния, и давал наркотици на поета битник Алън Гинсбърг (Allen Ginsburg), както и на много други. [7] (#post_bel1gl11)

Бележка от преводача: Битниците са представители на младежко движение в САЩ и Западна Европа от 50-те години на 20-ти век, което изразява протеста на младите срещу установените норми на живот, морал, поведение и облекло. Алън Гинсбърг е икона на битническото и хипи-поколение от 60-те и 70-те години на 20-ти век.

Докато ЦРУ продължавало изследванията си върху LSD, наркоманията станала заразителна. Д-р Сидни Готлиб, директорът на проекта МК-УЛТРА, и екипът му редовно си организирали купони с LSD и много алкохол. На едно тяхно разбиване през ноември 1953г, Готлиб сипал доза LSD в куантрото (френска алкохолна напитка, бел.прев) на д-р Франк Олсън (Frank Olson) без неговото знание. Олсън развил дълбока депресия и го завели да се види с д-р Харолд Абрамсън. След първата визита, Абрамсън посетил Олсън в хотелската му стая, носейки бутилка бърбън и бутилка нембутал (производствено наименование на медикамента пентобарбитал, бел.прев). Както коментира Джон Маркс, "доста необичайна комбинация, дадена от доктор, на човек със симптоми като Олсъновите".

На Олсън била насрочена дата да бъде пратен във вилата "Честнът" (Chestnut Lodge), санаториум в Роквил, Мериленд, в който много от психиатрите разполагали с разрешителни "свръх-секретно", издадени от ЦРУ. Нощта преди да постъпи в санаториума, той скочил - както се казва - през затворения прозорец на хотел Хилтън в Ню-Йорк, при което умира. [8] (#post_bel1gl11)

ЦРУ веднага минава в замазващ режим по случай със смъртта на Олсън. Въпреки че на вдовицата му й била начислена правителствена пенсия, истината за смъртта на учения не била призната цели две десетилетия. Алис (Alice), жената на Франк Олсън, отишла в националната телевизия и прочела следното изявление от семейството в онова време:

"Чувстваме, че ЦРУ насили семейството ни по два начина. Първо, върху Франк Олсън беше извършен нелегален експеримент с престъпно пренебрежение. Второ, истинската причина за смъртта му беше крита 24 години... Разказвайки историята си, ние искаме личната болка, която семейството му изпитва, и морално и политически възмутителното деяние да бъдат овъзмездени. Само така смъртта на Франк Олсън може да стане част от паметта на Америка и да изиграе роля в политическите и етични реформи, от които обществото ни толкова спешно се нуждае."

За съучастието им в смъртта на Олсън, Готлиб и екипът му получили устно мъмрене, което не било записано в личните им досиета.

Историята с Олсън не била приключила. Съдебните учени, разследващи случая, изровили тялото му през 1994г. Те докладвали, че открили черепни фрактури, които говорели за преднамерено убийство, а не за нещастен случай. Можем само да спекулираме за това какво наистина се е случило с Франк Олсън. Дали е заплашвал да разгласи тайната на МК-УЛТРА в нощта преди смъртта си? [9] (#post_bel1gl11)

Фримасонът д-р Пол Хок (Paul Hoch) е друг човек, замесен в изследването на LSD за ЦРУ. Хок бил член на Американското евгенно общество, и съдиректор, заедно с бившия нацистки евгеник Франц Калман (Franz Kallman), на изследванията в Ню-Йоркския психиатричен институт към Колумбийския университет. Хок и Калман работели под направлението на полевия представител на изследванията на Шотландската масонска школа върху преждевременната деменция, д-р Нолан Д. К. Люис (Nolan D. C. Lewis). Хок също така бил назначен на поста държавен комисар по умствена хигиена от губернатора на Ню-Йорк Аверил Хариман (Averell Harriman), и бил преназначен на този пост от губернатор Нелсън Рокфелер (Nelson Rockefeller).

Друг гений на МК-УЛТРА бил фримасонът 33-та степен Робърт Хана Феликс (Robert Hanna Felix), директор на психиатричните изследвания на Шотландската масонска школа и директор на NIMH (Националния институт за ментално здраве, бел.прев) от 1949 до 1963г. Като ползвал финансиране от ЦРУ, Феликс лично надзиравал експериментите на д-р Харис Исбел (Harris Isbell), който давал LSD на чернокожите затворници 75 последователни дни, утроявайки и очетворявайки дозите, когато затворниците демонстрирали поносимост към наркотика, като нарко-индуцираният сън бил прекъсван с електрошок.

Според свидетелството на бившия затворник Джеймс Чайлдс (James Childs) пред щатската подкомисия, на доброволците за проекта на Исбел се плащало с хероин. Чайлдс казва, "Почуквахме на тази малка врата, и един човек поглеждаше през нея... и аз казвах, "Искам 15 милиграма". Той казваше, "къде ги искаш? В ръката, в кожата, или във вената?" Всички, които участваха в изследването... получаваха заплащане в наркотици". [10] (#post_bel1gl11)

През 1953г ЦРУ се свързало с психиатъра от Лос Анджелис д-р Ник Берсел (Nick Bercel) и го помолило да определи какво количество LSD би било нужно, за да се прати цялото население на Града на Ангелите на въртележката. Резултатите на Берсел били разочароващи: той открил, че хлоринът във водоснабдителната мрежа неутрализира наркотика. ЦРУ, според международните документи, веднага се захванало да разработва версия на LSD, която да не се влияе от хлорина. [11] (#post_bel1gl11)

В действителност ЦРУ може би наистина са се опитали да дрогират цяло населено място и по-рано. В Пон-Сант-Еспри (Pont-Saint-Esprit), Франция, през 1951г, целият град изведнъж пощурял.

Много хора умрели по време на необяснената истерия, а хората усещали халюциногенни ефекти седмици наред след това. Въпреки че инцидентът се отдава на ръжено брашно, заразено с гъбичката мораво рогче, датата на случката - близо до началото на интереса на ЦРУ към LSD - е повече от интересна.

Подобен инцидент, въпреки че по-малко смъртоносен, се е случил в САЩ през 1989г, когато 600 ученици и гимназисти се готвели за музикална програма в Санта Моника, Калифорния. Изведнъж се появило масово главоболие, гадене, замаяност и припадане, обзело 250 ученици. Предвид склонността на ЦРУ и други агенции да тестват наркотици върху цивилни, не е невъзможно това да е бил друг такъв случай. [12] (#post_bel1gl11)

В средата на 50-те години операция БИГ СИТИ ("Голям град", бел.прев) в Ню-Йорк използвала един автомобил, модел мъркюри 1953 (мъркюри е спряна от производство марка на компанията Форд, бел.прев), със стърчащ от него половин метров ауспух, карал из улиците, разпръсквайки газ, най-вероятно LSD. Друг тест от същата серия тестове бил направен с разпръскваща емисии техника, захранвана от батерии и носена в куфарчета. По това време от моста "Голдън Гейт" (Златна порта) бил разпръснат ненаименуван газ, въпреки че се твърди, че се разнесъл от вятъра, без да причини вреда на никой.

През 1957г инспекторът от ЦРУ генерал Лиман (Lyman) пратил следното вътрешно комюнике, в което се казва, че "трябва да се вземат предпазни мерки, не само за да се предпази операцията от разобличаване пред вражески сили, но също и за да се прикрият тези дейности от американското население като цяло. Знанието, че Агенцията се захваща с неетични и незаконни дейности, би имало сериозен отзвук в политическите и дипломатическите кръгове и би било противопоказно за изпълнението". [13] (#post_bel1gl11)

От началото на работата на ЦРУ с LSD е изразявана загриженост за зависимостта от швейцарците, които доставят наркотика. Докато си набавя ежеседмични доставки от Сандоз, ЦРУ също финансира и компанията "Ели Лили" (Eli Lilly company) в САЩ, за да синтезират наркотика, за да се подсигурят несекващите доставки. През 1954г Лили обявяват, че са успели. В комюнике до Алън Дълес се споменава, че при неограничени наличности LSD вече може да се приеме като сериозен агент в химическата война, и че може да се внася "с тонове". [14] (#post_bel1gl11)

Най-зле оплювания от всички доктори на МК-УЛТРА е д-р Доналд Евен Камерън (Donald Ewen Cameron). През 1942г фондация Рокфелер основава мемориалния институт "Алън" (Allen Memorial Institute) в университета "МакГил" (McGill University), намиращ се в готическото имение Рейвънскраг (Ravenscrag), в Монтреал, Канада. Д-р Камерън бил назначен начело на психиатричния отдел, и започнал експерименти, извадени директно от шоуто на Роки Хорър, само че без остроумията. Програмата била финансирана от канадските военни, фондация Рокфелер, OSS, и по-късно от ЦРУ.

Камерън бил обучен в Царската ментална болница в Гласгоу, Шотландия, от сър Дейвид Хендерсън (David Henderson), евгеник. Камерън продължил с основаването на Канадския отдел на Световната федерация за ментално здраве, заедно с приятеля си, бригадния генерал от Тависток Джон Роулингс Рийс, ставайки може би най-влиятелния психиатър на планетата. Станал президент практически на всяка психиатрична организация, съществуваща по онова време; Канадската, Американската и Световната психиатрични организации, Квебекската Психиатрична асоциация, Американската Психопатологична асоциация, и Обществото на биологичната психиатрия. Камерън не бил плах в полето на психиатрията, а вместо това бил един от най-влиятелните му лидери. [15] (#post_bel1gl11)

Полковник Л. Флечър Проути (Fletcher Prouty), пентагонска връзка на ЦРУ по времето на Камеръновите експерименти, през 1992г казал: "Ако можехте да се доберете до директорски пост в Американската Психиатрична асоциация около 1956 или 1957г, щяхте да се учудите, че огромен процент от индивидите там са родени в чужбина. Повечето от тях идваха от Германия и Източна Европа на голяма вълна. Всичките се водеха "технически специалисти", но в действителност бяха психиатри. Ходеха на работа най-вече по университетите - но много от тях работеха върху онези "неконвенционални" програми за контрол над ума за разузнаването на САЩ... Тези заминаваха при хора като д-р Камерън в Канада". [16] (#post_bel1gl11)

През 1957г Камерън отправил голямо предложение към "Обществото за изследване на човешката екология", познато също и като "Фонда за човешка екология", фасада на ЦРУ, действаща от Медицинското училище на Корнуелския университет в Ню-Йорк. Камерън предлагал следните експерименти да бъдат финансирани:

"I. Разграждането на продължаващите линии на поведението на пациента чрез особено интензивни електрошокове (депатеринг)"
Бележка от преводача: Депатеринг идва от "патърн" (pattern), което на английски означава еталон, шаблон, стил, тенденция, образец и "правя нещо по образец на". Терминът депатеринг в психиатрията означава разграждане на поведенческите навици на индивида, в случая, както е предлагал Камерън, като резултат от серийни, системни интензивни електрошокове.

"II. Интензивното повтаряне (16 часа на ден за 6 до 7 дена) на предварително подготвен вербален сигнал.
III. По време на този период на интензивно повтаряне пациентът е поставен в частична сензорна изолация."

Бележка от преводача: Сензорната изолация е метод за боравене с ума и има много форми. Сензорната изолация е ключова в успешното гладолечение, което без нея няма лечебни ефекти. Може да се нарече "постене на сетивата". Други форми на сензорна изолация са въздържание от слушане на музика, избягване на миризми, седене на тъмно, седене на светло, както потапяне в една единствена миризма, съзерцаване на един единствен цвят, слушане на само един звук или песен, повтаряне на една единствена дума, и прочие. Социалната изолация е друга форма на сензорна изолация.

"IV. Потискането на каращия период (driving period, виж по-долу, бел.прев) се изпълнява като, след завършването на периода, пациентът се поставя в продължителен сън за 7-10 дни".

След като получил поисканите 60 000 долара, Камерън и подчинените му приложили тези и широко разнообразие от други взривяващи съзнанието техники върху субекти, които в много случаи не били доброволци за експериментите. Онези техники, очевидно по-подходящи за изтезаване на военнопленници, отколкото за рехабилитиране на канадските граждани, включвали "сънна обработка", разработена от Хасан Азима (Hassan Azima) от Института, и инжектирането на торазин (хлорпромазин, бел.прев) и барбитурати продължително време, така че пациентите да спят по 20 до 22 часа дневно.

Като използвал британската електро-конвулсивна техника на Пейдж-Ръсел (Page-Russel electroconvulsive technique), Камерън вкарвал пациентите в нарко-индуцирана кома за седмици, като ги събуждал, за да им приложи едносекунден електрошок, последван от пет до девет допълнителни шока, в зависимост от това доколко го сърбял пръста. Камерън увеличил волтажа, който по принцип бил ползван в практиката на тази техника, както и броя на шокиращите сесии от една до две или три на ден. Както можело да се предвиди, пациентите, които били третирани по този начин, често били превръщани в зеленчуци. [17] (#post_bel1gl11)

Друга стратегия на Камерън била да постави жертвите си в камера за сензорна изолация за до 65 дена, разбивайки ги от LSD, после ползвал "психическо каране", което е процес, в който непрестанно се повтаряла определена емоционално заредена фраза, пускана на пациентите през възглавница с фиксирани слушалки, които не се сваляли. Камерън документирал изследванията си върху психическото каране, финансирано от Департамента на Здравето и добруването между 1961-64г, в изследователски документи, озаглавени "Проучване на фактори, които спомагат или спъват промяната на личността на индивидите, изложени на продължително повтаряне на вербални сигнали", и "Ефектите, които повтарянето на вербални сигнали оказва върху човешкото поведение". [18] (#post_bel1gl11)

Според един психиатър, теорията на Камерън била, че "начините, по които хората се държат, се определят от някакъв вид подредба на нервната система в мозъка. Тъй като психотерапията може да промени поведението, невронните подредби би трябвало да са обратими". Самият Камерън "се чудеше дали поведенческите тертипи на зрелите хора може да бъдат изтрити от физиологичен процес, който атакува невронните шаблони. Възможно ли бе възрастните да станат теоретично без определен начин на поведение? Можеше ли да се върнат до състояние на неврологична и психологическа инфантилност за кратък период, и можеше ли след това да се въведат нови шаблони на поведение?" Дали някой усеща привкус на Тависток?

До 1960г Камерън вече бил развил техниките си, които наричал "ултра-концептуална комуникация", в нещо дори още по-чудовищно. Периодът на психическото каране бил увеличен до 16 часа на ден за от 20 до 30 дни, а на пациентите се давали дози сернил (търговска марка фенциклидин, халюциноген, в миналото използван като ветеринарно обезболяващо, бел.прев), за да се "блокира входящата сензорна информация и да се произведе занижена активност". Сернилът е екстремно мощен наркотик, използван като болкоуспокояващо за животни. Той създава "остри психотични епизоди и дори има опасност от хронична психоза при хората". [19] (#post_bel1gl11)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 17, 2018, 12:45:01 am
Въпреки че стандартите за медицинско експериментиране били ясно дефинирани в Нюрнберг (съдебният процес срещу нацистите след края на войната, бел.прев), почти 10 години преди Камерън да бъде финансиран от ЦРУ, условието за което финансиране било изричното "информирано съгласие" на субектите, субектите в Мемориалния институт "Алън" не подписвали форми за съгласие, нито пък имали някаква идея в какво се забъркват в повечето случаи. Всъщност, това бил стандартът, а не изключението, през повечето време от изследванията под МК-УЛТРА.

Двама от асистентите на Камерън били Леонард Рубенщайн (Leonard Rubenstein), "електрически магьосник от рода Кокни (Cockney), който нямал медицински дипломи", който милеел за възможността да съществува някаква техника, "която да връзва връвчици на хората, без те да разберат", и д-р Уолтър Фрийман (Walter Freeman), който извършил 4000 лоботомии за 20 години, както се твърди в повечето случаи на хора, страдащи само от депресия или параноя. Фрийман продължил кариерата си и станал много успешен мозъчен специалист, работел много години в Сан Франциско. [20] (#post_bel1gl11)

Бележка от преводача: Лоботомия е неврохирургическа операция, вид психохирургия, позната още като левкотомия. Състои се в прерязването на снопчетата от вътрешномозъчни нервни влакна, които свързват основата на главния мозък с челната мозъчна кора.
Процедурата е полемична още от самото си създаване. Предписва се при лечението на психични разстройства (а понякога и на други) като основна процедура в някои западни страни за повече от две десетилетия. Въпреки общото ѝ признание, тя има сериозни странични ефекти. Докато някои пациенти показват симптоматично подобрение с операцията, подобренията са постигнати за сметка на други увреждания. Балансът между ползите и рисковете допринасят до спорния характер на процедурата. Създателят на процедурата, португалският невролог Егаш Мониш получава Нобелова награда за медицина през 1949 г.
Употребата на процедурата нараства драстично в началото на 40-те и 50-те години на 18-ти век; до 1951 г. почти 20 000 лоботомии са извършени само в Съединените щати. По-голямата част от лоботомиите са извършвани на жени. С откритието на антипсихотици в средата на 50-те години, лоботомиите бързо и почти изцяло са изоставени.

Целта на операцията е да се намалят симптомите на психични разстройства и е признато, че това се постига за сметка на личността и интелекта на дадения индивид. След операцията спонтанността, отзивчивостта, самосъзнанието и самоконтролът са намалени. Дейността е заменена от инерция, а хората са оставени емоционално затъпени и ограничени в своя интелектуален обхват. Последствията от операцията са описани като „смесени“. Някои пациенти умират в резултат на процедурата, а други по-късно се самоубиват. Някои пациенти успяват да се върнат към отговорна работа, докато в други остават до живот с тежки увреждания.

През 1979г срещу ЦРУ било повдигнато гражданско съдебно обвинение заради дейностите по време на периода на МК-УЛТРА, подробности от съдебното дело се появяват във Списание за публично право и политика "Хамлайн" (Hamline Journal of Public Law). Д-р Пол Термансън (Paul Termansen) се явил в съда като експертен свидетел и описал какво се било случило на Робърт Лоджи (Robert Logie), един от пациентите на Камерън в Рейвънскраг:
"Вместо стандартно лечение, г-н Лоджи преминал през серия експериментални, силно противоречиви процедури... Г-н Лоджи не бил подходящ субект за която и да е от експерименталните процедури, на които бил подложен, ако някой въобще може да бъде подходящ за такива процедури. С голяма сигурност, никой няма да бъде подходящ за вида експериментални процедури, прилагани в Мемориалния институт "Алън" в този момент, освен ако не са били доброволци да се подложат на онези експериментални процедури".

Д.р Термансън казал, че след като човек бил подложен на експериментите на Камерън, "съществуването му след това най-добре може да се опише като оскъдно... Той може да функционира, да работи, и да съществува, но едва-едва".

Друг експертен свидетел по делото, д-р Браян Дойл (Brian Doyle), дал информация по случая на Рита Цимерман (Rita Zimmerman), която била "депатернирана" от Камерън с 30 електрошока, преминала през 56 дни нарко-индуциран сън, била подложена на 14 дни негативно "психично каране", след което я подложили на 18 дни положително "психично каране". Д-р Дойл казал,

"Г-жа Цимерман не била кандидат за елекрошокова терапия, камо ли за интензивните процедури по "депатерниране", които били толкова интензивни, че тя не можела да задържа пикочния мехур и червата си... Интензивните електрошокове, използвани за "депатернирането" на г-жа Цимерман очевидно са били експериментални, както и цялата процедура по "депатерниране", която е била приложена в екстремна степен в нейния случай. Близо двата месеца нарко-индуциран сън и над един месец "психическо каране", на които била подложена г-жа цимерман, били също толкова екстремни прилагания на очевидно експериментални процедури... Експерименталното "депатерниране", продължителния нарко-индуциран сън и процедурите по "психическо каране", приложени върху г-жа Цимерман, неизбежно щели да нанесат вреда на умственото й и физическо здраве".

Дойл направил подобно изказване по случая с Флорънс Ланглебен (Florence Langleben), която получила електрошокове и LSD, 43 дни дрогиран сън и 43 дни психическо каране:

"Г-жа Ланглебен не била кандидат за електрошокова терапия, камо ли за интензивните процедури по "депатерниране"... Интензивните електрошокове, използвани за "депатернирането" на г-жа Ланглебен, очевидно са били експериментални, както и цялата процедура по "депатерниране". Шестте седмици нарко-индуциран сън и шестте седмици "психично каране", които преминала г-жа Ланглебен, били еднакво екстремни приложения на очевидно експериментални процедури... Експерименталното "депатерниране", продължителният нарко-индуциран сън и процедурите по "психично каране", използвани върху г-жа Ланглебен, неизбежно щели да нанесат щети върху умственото й и физическо здраве". [21] (#post_bel1gl11)

Друга от многото жертви на Камерън била Мери Мороу (Mary Morrow), чиято професионална квалификация била дойка. След като добила лекарска специализация по неврология в Мичиганския университет, тя се свързала с Камерън с цел да му стане колега в Мемориалния институт "Алън". Според един правен документ, постъпил във Вашингнот, "Понеже на Камерън му се сторило, че тя изглежда "нервна", той казал на д-р Мороу, че ще трябва да се извърши медицинско изследване, преди да се разгледа искането й. Тогава д-р Мороу била хоспитализирана в Царската болница "Виктория", учреждение филиал на МакГилския университет и Мемориалния институт "Алън". След като напуснала Царската болница "Виктория", д-р Мороу била приета като плащащ си пациент в Мемориалния институт "Алън" на 6 май 1960г и била минала под грижите на Камерън. За единадесет дневен период от 19 май 1960г, през дните до 29 май 1960г, д-р Мороу била подложена на експерименти по "депатеринг" с приложение на етелктро-конвулсивното третиране "Пейдж-Ръсел" и разнообразие от барбитурати, особено торазин и анектин (суксаметониум хлорид, бел.прев). Комбинацията от тези наркотици довела до състояние на мозъка аноксия [недостатъчно кислород, достигащ до мозъка] у д-р Мороу и на 17 юни 1960г тя била прехвърлена, по настояване на семейството й, в медицинския отдел на Царската болница "Виктория", където била диагностицирана като страдаща от силен оток на ларинкса [остра алергична реакция към наркотиците]".

Подобно експериментиране се извършвало и другаде. 42-годишния професионален тенисист Харолд Блаеир (Harold Blauer) страдал от депресия след развод. На 5 декември 1952г той се записал в психиатрична болница в Манхатън. Без знанието на Блауер, болницата сключила договор с армията на САЩ за химически военен тест с деривати на мескалина. Без да има каквато и да е информация дали дериватите някога са били тествани върху хора, един доктор от болницата инжектирал Блауер пет пъти с препарата. Архивните записи показват, че известно време Блауер явно се подобрявал, въпреки че е под въпрос как мескалинът може да допринесе за това. какъвто и да е бил случаят, експериментирането върху Блауер продължило до петата инжекция на 8 януари 1953г. Дозировката била 16 пъти силата на първата инжекция. Блауер започнал да се поти, след което преминал в конвулсии с пенявене на устата. Мъжът изпаднал в кома и констатирали смъртта му два часа по-късно.

Болницата не информирала роднините на Блауер, че е бил несъзнаваща жертва на експеримент от химическата война, вместо това ги информирали, че умрял от "свръхдоза наркотик". Когато семейството на Блауер започнало съдебно дело срещу болницата, искът им бил преценен на 18 000 долара, половината от това било дадено от правителството през болницата, с условието, че болницата ще пази в тайна природата на експеримента, извършен върху Блауер, пред семейството му и пред света. [22] (#post_bel1gl11)

Още отрано ЦРУ стигнали до заключението, че за да имат наистина реалистични резултати, било нужно LSD да се тества извън лабораторията, върху хора в истински житейски ситуации. Хари Анслингър (Harry nslinger), оглавяващ Федералното бюро по наркотиците, надзиравал една такава операция, проведена от Джордж Хънтър Уайт (George Hunter White), офицер по наркотиците, който организирал училище за трениране на шпиони по време на Втората Световна война. Използвайки финансиране от ЦРУ, Уайт наел апартамент в Грийнуич Вилидж (квартал в Манхатън, бел.прев) и го екипирал с подслушвателна техника и еднопосочни огледала (огледала, през които се вижда от другата страна, бел.прев). Уайт, представяйки се ту като моряк, ту като художник, примамвал несъзнаващи хора в апартамента си и им давал LSD. Големият брой на враждебните реакции към наркотика - понякога се налагало субектите да бъдат хоспитализирани цели седмици - накарало Уайт да даде кодовото име на наркотика "Буреносен".

През 1955г Уайт преместил операционната си база и екипирал две изходни позиции за LSD в Сан Франциско. Това бил периодът на операция "Полунощен Климакс" (Midnight Climax), в която Уайт плащал на проститутки да водят клиенти в едно от тези анти-убежища за неконвенционални забавления. Питиетата на несъзнаващите участници били претъпкани с LSD и действията им се наблюдавали от Уайт, който седял зад еднопосочно огледало на портативна тоалетна с питие в ръката. Агентите на Наркотичното бюро в Сан Франциско също се възползвали от предимството на операция Полунощен Климакс, пробвайки както наркотиците, така и доставчиците им.

Дейностите на Уайт продължили до 1963г, когато инспекторът от ЦРУ генерал Джон Иърман (John Earman) разбрал за операция Полунощен Климакс по време на рутинна проверка на Техническите служби. Въпреки че след откровенията за експериментите с апартаментите последвал дълъг период на себеанализиране, операциите продължили поне до 1966г, когато Уайт напуснал Наркотичното бюро.

Уайт изпада в спомени за мисията си като част от ЦРУ в един цитат, който станал известен сред хроникьорите на ЦРУ и контрола над ума: "Аз бях много малък мисионер, всъщност еретик, но полагах тежък труд между лозниците, защото беше толкова, толкова забавно. Къде другаде може един червенокръвен американец да лъже, убива, мами, краде, изнасилва и граби по волята и благословията на Всевишния?" [23] (#post_bel1gl11)

Една известна жертва на МК-УЛТРА бил Филип Греам (Philip Graham), дипломиран вишист от Армейското разузнавателно училище в Харисбург, Пенсилвания, и собственик и издател на вестник Вашингтон Пост (Washington Post) и списание Нюзуик (Newsweek magazine). Греам направил грешката, че атакувал американските новинарски медии в една реч, направена на среща на издателите през януари 1963г. Лесли Фарбър (Leslie Farber), психиатър от вилата Честнът на ЦРУ, бил пратен да се справи с Греам. Греам бил дрогиран и качен на самолет до Мериленд, където след 10 дни бил освободен, само за да бъде върнат отново във вилата Честнът през юни. Освободен на грижите на жена си през август, тя го открила прострелян и мъртъв - твърди се, че самоубийство. завещанието му било обявено за несъстоятелно заради умствена лудост, и Катерин Греам (Katherine Grraham), вдовицата му, наследила Вашингтон Пост и списание Нюзуик. [24] (#post_bel1gl11)

Още от рано в изследването на техниките за контрол над ума изникнал проблема с "изхвърлянето", тоест как да се отърват от хората, които са били подложени на програмите за контрол над ума.

Един начин за справяне с тези хора бил, да се поставят, според един документ на Агенцията, "под максимален арест, или докато операциите не напреднат до степента, в която знанието за тях вече не е силно чувствителна информация, или до момента, в който тяхното знание не би било от полза за врага".  Други начини за отърваване от тези хора били да се затварят в психиатрични заведения, да им се направи лоботомия, или в някои случаи "терминиране с крайно предубеждение", тоест да се убиват.

В две серии тестове, през 1958г и през 1959-60г, Армейското разузнаване на САЩ, съвместно с Армейския химически корпус и ЦРУ, започнали програма за тестване на LSD и други психоактивни препарати м Лаборатории за медицински изследвания в арсенала Еджууд (Edgewood Arsenal). Фокусът на тези тестове бил "несъзнаваната реакция към теста" с намерението да се открие как един войник на LSD ще премине през разпит.

Бележка от преводача: Арсеналът Еджууд се споменава и в темата Проект Албатрос, статията "Мирише на МК-Ултра" (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=244.0) от Форума.

На групи военен персонал им бил даден ЕА-1729, армейското кодово наименование на LSD, после ги заснели на филм, докато разпитвачите се опитвали да изкопчат от тях засекретена информация. Имало също така и "Спъващи паметта тестове", оценяващи способността на субектите да си спомнят информация, която преди това им била предадена, както и учения по каране на танк, противосамолетно проследяване и полеви маневри.

След първата фаза на тестове, началникът на Клиничното поделение в Еджууд пратил писмо до командващия генерал от Армейския разузнавателен център, величаещо блестящите резултати от наркотичните тестове. Препоръчвало се също така "фактическото приложение на материала [LSD] да бъде осъществено в истински ситуации на експериментална основа, ако е възможно".

Армейското разузнаване на САЩ окуражавали от Еджууд да продължат с полевите тестове: "Този команден център препрати писмото ви до асистент-началник щаба на разузнаването (ACSI), Армейския департамент, по повод препоръката ви фактическото приложение на материала да бъде осъществено в истински ситуации на експериментална основа". В кореспонденцията между директора на медицинските изследвания в Еджууд и командира, Военно-химически лаборатории, се посочва, че планът бил LSD да се използва извън САЩ върху чуждестранни нации. На 8 август 1960г Офисът на асистент-началник щаба на Екипа за връзка с разузнавателните служби излетял за Европа, за да осведоми разузнавателните агенции за съвместния проект. В резултат се родили поне две програми, първата била операция ТРЕТИ ШАНС (THIRD CHANCE), 90-дневен европейски проект, включващ прилагането на LSD върху хора от чужди нации и един американски войник, за който се твърдяло, че е откраднал засекретени документи. Операция ДЕРБИ ШАПКА (DERBY HAT) била подобен проект, планиран да се реализира в Хаваи, въпреки че сведенията са него са противоречиви. Един източник казва, че проектът бил преждевременно прекратен, а друг източник казва, че армейски Екип за специални цели, обучен на LSD разпити, разпитал седем предполагаеми японски комуниста, вкарвайки поне един от тях в кома.

Тестването явно било извършено също и върху несъзнаващи американски граждани. Твърди се, че тези тестове били резервирани за малки групи индивиди, въпреки че имало предложения за по-мащабно тестване в някой бъдещ момент.

Генерал-майор Крийси (Creasy) от Химическия корпус си спомня, "Опитвах се да се съставя добра прикриваща история, за да тествам какво би се случило в метрото, например, ако градът бъде обгазен. Отказаха ми поради причини, които винаги са ми изглеждали малко абсурдни". [25]
Архивът показва, че на офицерите от Химическия корпус редовно им давали наркотици по време на тренировките им във форт МакКлелан (Fort McClellan), Алабама. Други тестове на LSD върху армейски персонал се извършвали в тестовия полигон "Абердийн" в Мериленд; тестовия полигон "Дъгуей" в Юта; форт Левънуърт (Fort Leavenworth), Канзас; и форт Бенинг (Fort Benning), в Джорджия. Документирано е, че до средата на 60-те поне 1500 души армейски персонал са били използвани в експерименти с LSD на Химическия корпус.

Сред другите изследователи, които били финансирани от военните, са и Чарлс Савидж (Charles Savage) във флотския Медицински изследователски институт, Амедео Мараци (Amedeo Marrazzi) от Минесотския университет и Мисурския Психиатричен институт, Джеймс Дил (James Dille) от Вашингтонския университет, Гералд Клий (Gerald Klee) от Медицинското училище към Мерилендския университет, Нийл Бурч (Neil Burch) от университета "Бейлор" (Baylor University), Хенри Бийчър (Henry Beecher) от Харвард и Главната болница на Масачузец, и Пол Хок и Джеймс Кател от Щатския Психиатричен институт на Ню-Йорк. [26] (#post_bel1gl11)

Скоро армията щяла да премине към по-големи, но не задължително по-добри неща. Хофман-Ла Рош (Hoffmann-La Roche), фармацевтична компания в Нътли, Ню Джърси, била източник на нов психоактивен препарат за армията, куинуклидинил бензилат: BZ (quinuclidinyl benzilate). Това е наркотик с дори още по-разтърсващи ефекти от LSD, ефекти, които траят около три дни - но са познати случаи, в които се влачат до шест седмици. Един армейски доктор отбелязал за BZ, че "По време на периода на острите ефекти човекът напълно е загубил връзка с околната си среда". [27] (#post_bel1gl11)

Д-р Ван Сим (Van Sim), който бил шеф на Клиничното изследователско поделение в арсенала Еджууд, рутинно тествал върху себе си всичките нови наркотици, които по-късно щял да даде на войниците. Сим докладвал за BZ, "Скри ми шайбата за три дни. Постоянно падах на земята и хората от лабораторията назначиха човек, който навсякъде да ходи по мен с дюшек".

АРмейските тестове на BZ започнали в арсенала Еджууд през 1959г, и продължили до 1975г. Д-р Соломон Снидър (Solomon Snyder) от университета "Джон Хопкинс", който бил замесен в нарко-тестовете на Химическия корпус, казва, "Армейските тестове на LSD бяха просто загряваща програма в сравнение с употребата на BZ".
Предполага се, че BZ бил даден на 2800 войника, като някои от тях страдат от наркотична нестабилност до ден днешен. Твърди се също, че във Виетнам в битка се ползвали натъпкани с BZ гранати, артилерийни снаряди и ракети. [28] (#post_bel1gl11)


Бележки:

1. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (Dell Paperback, New York, New York, 1977); Chaitkin, Anton. "British Psychiatry: From Eugenics to Assassination," EIR, October 7, 1994; Cannon, Martin, "The Controllers: A New Hypothesis of Alien Abductions", MUFON UFO Journal, Number 270, October, 1990
2. Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House, 1995); Marks, John, The Search for the "Manchurian Candidate": The CIA and Mind Control, (New York: Times Books, 1979); Chaitkin
3. Stevens, Jay, Storming Heaven, LSD and the American Dream. (New York: Harper & Row, 1987)
4. Chaitkin
5. Quoted in Bowart
6. White, Carol, The New Dark Ages Conspiracy. (New York: Benjamin Franklin House, 1984); Marks; Bowart
7. Chaitkin; White; Stevens; Hougan, Jim, Secret Agenda. New York: Random House, 1984; Marks
8. Chaitkin; Marks
9. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Marks; The Modesto Bee, July 26, 1994
10. Smith, Caulfield, Crook, and Gershman, The Big Brother Book of Lists. (Los Angeles: Price/Stern/Sloan, 1984); Chaitkin
11. Lee and Shlain
12. "Messing with the Mass Mind," American Journal of Psychology, 1989, otherwise undated clipping; Lee and Shlain
13. Unattributed segment in Matrix III, Val Valerian, ed., 1992
14. Stevens
15. Chaitkin; Weinstein, M.D. Harvey M., Psychiatry and the CIA: Victims of Mind Control, (Washington, D.C.: American Psychiatric Press, 1990)
16. Prouty, Colonel L. Fletcher. Cited in Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House. Portland, 1995)
17. Rauh and Turner, "Anatomy of a Publie Interest Case Against the CIA," Hamline Journal of Public Law and Policy, Fall 1990; Chaitkin; Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House, 1995; Weinstein)
18. Chaitkin; Anonymous untitled research paper, Stockholm: Mediaecco, 1993; Weinstein
19. Weinstein
20. Constantine
21. Rauh and Turner
22. Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? New York: St. Martin's Press, 1989
23. Lee and Shlain
24. Chaitkin; Constantine, Alex, "Operation Mockingbird: The CIA and the Media," Prevailing Winds Magazine, Number 3, 1997; Dr. John Coleman, Conspirator's Hierarchy: The Story of the Committee of 300. (Carson City, Nevada: America West Publishers, 1992)
25. Lee and Shlain
26. Marks
27. Lee and Shlain; Victorian, Armen, "U.S. Army Intelligence Mind Control Experiments", Lobster magazine, number 23
28. Lee and Shlain

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/03/jk20.png)

Д-р Луис Жолион Уест "Веселия" (Louis Jolyon "Jolly" West): Майндконтрол програматор?
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 23, 2018, 05:36:28 am
Глава 12

Смел Нов Световен ред


Около 1950г институтът Тависток започнал амбициозен проект - масовото интоксициране на населението на САЩ с LSD. Алдус Хъксли (Aldous Huxley), бойната глава на Тавистожкия LSD проект, бил внук на Томас Х. Хъксли (Thomas H. Huxley), един от основателите на групата "Кръглата маса" на Роудс. Хъксли бил учен и възпитан от Х. Г. Уелс (H. G. Wells), отдаденият глашатай на книгата си "Отворената конспирация", и бил дълговременен сътрудник на Арнолд Тойнбий (Arnold Toynbee), член на съвета на RIIA (Царския институт за международни отношения, Royal Institute of International Affairs) от 50 години, както и глава на Изследователското подразделение на Британското разузнаване. За да схванете политиката на Тойнбий, през 1971г той казва, че първо била нужна световна Болшевишка диктатура, преди да се установи един добронамерен нов световен ред.

Новият проект на Тависток целял да инжектира предизвикващ еуфория химикал в Америка в широк мащаб. Намеренията на Хъксли да разпръсне LSD в САЩ може би личат в следното изказване:

"Нека сега разгледаме друг вид наркотик - все още неоткрит, но вероятно точно зад ъгъла - наркотик, способен да прави хората щастливи в ситуации, в които те по принцип биха се чувствали нещастни. Такъв наркотик би бил благословия, но благословия, изпълнена с големи политически опасности... Ако един безвреден еуфоричен химикал бъде свободно достъпен, един диктатор може направи така, че цялото население да се съгласи с едно положение на нещата, с което самоуважаващите се човешки същества не могат да се съгласят..." [1] (#post_bel1gl12)

На друго място, Хъксли го декларира по-кратко и ясно: "В следващото поколение ще се появи фармацевтичен метод, който ще кара хората да обикнат робията си, и който ще произведе... един вид безболезнен концентрационен лагер за цели общества". [2] (#post_bel1gl12)

Най-накрая, ако има каквото и да е съмнение относно вярванията на Хъксли, в романа си "Смелият Нов Световен Ред: Втори преглед" (Brave New World Revisited), той казва,
"Двадесет и първи век... ще бъде ерата на Световните контрольори... Старите диктатори паднаха, защото така и не успяха да снабдят поданиците си с достатъчно хляб, достатъчно циркове, достатъчно чудеса и мистерии. Под едно научно диктаторство образованието наистина ще работи - резултатът ще е, че повечето мъже и жени, пораствайки, ще се научат да обичат робията си и никога няма да мечтаят за революции. Изглежда няма нито една добра причина, да се отхвърля една изцяло научна диктатура". [3] (#post_bel1gl12)

Пропаднякът Хъксли е бил член на "Деца на Слънцето", английски нарко и хомосексуален култ, чиито членове илюстрират редица идеологии, които и английските елитисти за нов световен ред споделят и по онова време и днес. Сред другите членове на сектата бил нацисткият симпатизат принцът на Уейлс, по-късно познат като Едуард VIII (Edward VIII); фашистът сър Осуалд Мосли (Oswald Mosely); сестрите от Митфорд (едната е жена на Мосли, а другата - любовница на Хитлер); Джордж Оруел (George Orwell), агент от английското разузнаване и авторът на анти-утопичния роман "1984". ("1984" на Оруел обикновено се цитира като протест срещу тоталитарния социализъм, но всъщност самият Оруел е бил социалист, който протестирал срещу, по негови думи, определени крайности, случващи се в Русия).

Други членове на "Деца на Слънцето" са и хомосексуалния любовник на Хъксли, авторът Д. Х. Лоурънс (D. H. Lawrence) и Гай Бърджис (Guy Burgess), съветски шпионин и член на комунистическия хомосексуален конклав "Апостолите" (Apostles) в Кеймбридж (наричали го "хомосексуално фримасонство"), от който тръгнал съветски шпионски кабал, стигащ до най-високите нива на Британското разузнаване.

Друг член на "Апостолите" бил известният Райли (Reilly), по прякор "Асо шпиони" (Ace of Spies, игра на думи с английското Ace of Spades - Асо пика, бел.прев), бисексуален, който - според биографа на Райли Робин Брус Локхарт (Robin Bruce Lockhart) - основал съветската шпионска група в колежа "Триединство" (Trinity), в Кеймбридж, чрез който бил осъществен масивен пробив в Западните разузнавателни служби. Членовете на тази група включвали шпионите Антъни Блънт (Anthony Blunt), Бърджис, Маклийн (Maclean), и други. Вижданията на Райли могат да се обобщят от едно писмо, което написал до бащата на Локхарт, на тема "Болшевизъм":

"Вярвам, че... по силата на еволюцията ще завладее света, както християнството и идеите на Френската революция са го правили в миналото... и че нищо - най-малкото агресивни ответни сили - могат да възпрат неговия вечно надигащ се поток... много заклеймяваните и толкова малко разбирани "съветци", които са външният израз на болшевизма, приложен към практичното правителство, са най-голямото приближение до истинска демокрация, за което знам, на база истинска социална справедливост и те може би са призвани от съдбата да поведат света към най-високия държавен идеал - интернационализма". [4] (#post_bel1gl12)

По-рано хъксли си сътрудничел с майор Джон Роулингс Рийс от института Тависток и с културния антрополог Бронислав Малиновски по един проект, наречен "Масово наблюдение". Това било антропологично проучване на Британските острови, изготвено по тертипа на сходни проучвания на примитивни култури. [5] (#post_bel1gl12)

Въпреки че Хъксли лично ползвал наркотици - има слухове, че бил посветен в употребата на опиум от Алистър Кроули (Aleister Crowley) в Берлин през 1920г - бил запознат с халюциногена мескалин през 1952г от семейния приятел и финансиран от ЦРУ д-р Хъмфри Осмънд (Humphrey Osmond). Хъксли пристигнал в САЩ в компанията на Осмънд, който веднага бил включен в проекта на Дълес МК-УЛТРА. Хъксли, Осмънд и Робърт Хъчинс (Robert Hutchins) от Чикагския университет веднага започнали да планират мескалинов проект, който да бъде финансиран от фондацията "Форд", въпреки че този проект по-късно бил отменен заради възражения от шефа на фондацията. [6] (#post_bel1gl12)

През 1953г, един месец след създаването на МК-УЛТРА, Осмънд дал LSD на Хъксли. Хъксли бил обзет от "най-изключителното и значително преживяване от тази страна на Бляскавото видение". Въпреки че Хъксли вероятно бил искрен проповедник на мистично-индуциращите характеристики на LSD, социополитическите последствия от наркотика не му убегнали. Хъксли подготвил американската общественост за LSD със статии като "Вратите на възприятието", и спонсорирал един проект в Станфордския университет, в който на студентите се давали халюциногени. Двама от ранните нарко сътрудници на Хъксли били Алън Уатс (Alan Watts), който популяризирал своя собствена марка зен сатори (в зен-будизма, сатори означава пробуждане и просветление, бел.прев), състоящ се от един литър джин дневно, и Грегори Бейтсън (Gregory Bateson), който бил антрополог в OSS и който отворил клиника за LSD в Административната болница за ветерани в Пало Алто, Калифорния. Хъксли бил в контакт с МК-УЛТРА тежка категория д-р Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West). [7] (#post_bel1gl12)

Хъксли щял да стане първият директор на Икономическата, социална и културна организация на Обединените нации (UNESCO), чиято конституция била написана от члена на "Череп и кости" Арчибалд МакЛийш (Archibald McLeash). ЮНЕСКО е основна фаланга в програмата на Новия Световен Ред, проповядваща "подходяща технология" от вятърни мелници и слънчеви панели вместо индустрия за Третия свят, и масова стерилизация, приложена в същите онези страни.

Сътрудникът на Хъксли Кийт Дитман (Keith Ditman) уредил автора Кен Киси (Ken Kesey) с неограничено снабдяване с LSD и това била малката група, от която възникнали партизанско-театралните "Веселите шегаджии" (Merry Pranksters) и Grateful Dead, рок-банда, която все още командва голям култ от последователи след смъртта на лидера си.

Бележка от преводача: "Веселите шегаджии" (Merry Pranksters) били кохортите и последователите на американския автор Кен Киси през 1964г. Кен Киси и Веселите шегаджии живеели комунално в Домове "Киси" в Калифорния и Орегон и са запомнени със социологичната си значимост по време на едно дълго турне, което предприели през лятото на 1964г, пътувайки през САЩ в психеделично боядисан училищен автобус, наречен "Furthur" или "Further" (По-нататък),като организирали партита и раздавали LSD. През това историческо време те се срещнали с много от водещите светлини на културното движение в средата на 60-те години и предшествали появата на хипитата - културни групи със странно поведение, ръчно оцветени дрехи в червено, бяло и синьо, отхвърлящи на нормалното общество, което наричали Учреждението (The Establishment).

Според един меморандум на ФБР от 1968г, Джери Гарсия (Jerry Garcia), лидерът на Grateful Dead, бил нает "да канализира несъгласието и бунтарството на младежта в по-благи и незаплашителни посоки". [8] (#post_bel1gl12)

Един сътрудник на Хъксли, съдействащ му в инжектирането на наркотици в света, бил шпионинът капитан Алфред М. Хубард (Alfred M. Hubbard), който се отказал от американско гражданство и приел канадско преди Втората Световна война. Описван като "мистериозен човек" от онези, които го познавали, и като същински "Джони Ябълковото семе за LSD" в повечето проучвания, потвърденото му житейско поприще е разузнаването.

Хубард бил "офицер от високо ниво в OSS", който действал като паричен поток за голям брой европейски шпионски операции и който направлявал широкомащабния трафик на оръжия във Великобритания преди Пърл Харбър. Също така работил за Хазната на САЩ, за Федералното наркотично бюро и за Агенцията по храните и лекарствата. Твърди се, че Хубард е работил с Мафията - всъщност, границите между тези организации са тънки - и че бил в състояние "да се облагодетелства и от двете страни по време на Сухия режим", според една историческа версия за периода. В един момент бил заместник-началник на сигурността на хотел "Тропикана" в Лас Вегас.

Хубард първия едър, широкомащабен дистрибутор на LSD за света, смята се, че е натрупал най-големия запас от наркотика в света извън ЦРУ, кръстосвал Северна Америка нагоре-надолу като мистериозен старовремски розенкройцер, давайки LSD на всеки и на всички, които искали да си вземат.

Осмънд и Хубард участвали в програма за даване на LSD на политическите лидери в Америка - без да прекъсва връзките си и продължаващите проекти с различните разузнавателни агенции. Въпреки че подробностите от тази програма за секретни, един познат на Хубард казал, че програмата "афектирала мисленето на политическото ръководство на Северна Америка". Участниците в програмата включвали един министър председател, представители от Обединените Нации, членове на английския парламент и асистенти на държавни глави.

Хубард, успявайки по странен начин да запази лоялен консервативен уклон по време на проповядването и дистрибуцията на LSD, водел внезапните нахълтвания на Агенцията по храните и лекарствата в лабораториите за LSD, извинявайки се с това, че лабораториите били въртени от "отцепили се химици-въстаници". Представете си, химик-въстаник да има дързостта да прави LSD.

Един познат на Хубард бил теоретика на Новия Световен Ред Уилис Хармън (Willis Harmon) от SRI (Станфордския изследователски институт). По-рано SRI бил получил разрешение от армията на САЩ да изследва химически обезвредители. Когато бил посетен от представител на нелегалната преса в SRI в началото на 70-те, Хармън казал на човека, "Има война между твоята страна и моята. И моята страна няма да загуби".

През 1968г Хармън поканил Хубард да се присъедини към Станфордския изследователски институт като "специален разследващ агент". Според Хармън, "Нашите разследвания по някои от съвременните културни течения, влияещи на образованието, посочват, че употребата на наркотици, преобладаваща сред учениците от Новото Ляво, не е изцяло спонтанна. Част от консумацията сякаш присъства като нарочно оръжие, целящо политическа промяна. Интересува ни да оценим значителността на това, тъй като то се отразява на дълговременната образователна политика. В тази връзка би било предимство да ви смятаме за специален разследващ агент, който може да има достъп до касаеща ни информация, която не се намира лесно". Може би моят цинизъм е нещото, което придава на горния параграф отчетливо шегобиен смисъл.

Хубард приел работата в SRI, която продължила през цялото десетилетие на 70-те години, за 100 долара на ден.

Най-високопоставеният от всички проповедници на LSD бил, разбира се, анти-културния герой Тимоти Лийри (Timothy Leary). Лийри срещнал Алдус Хъксли в Станфордския университет и станал негово протеже. Докато бил в Калифорнийския университет от 1953-56г, и нает от Обществената здравна служба на САЩ от 1954-58г, Лийри получавал комисионни за изследванията си от NIMH (Националния институт по умствено здраве).

В последствие Лийри бил назначен като лектор в Харвард, където бил забелязан от д-р Хари Мъри (Hdrry Murray), който бил шеф на Отдела по оценяване на личността в OSS през Втората Световна война. Въпреки че Лийри и биографите му ходят на пръсти около този въпрос, финансирането за наркотичните му експерименти докато бил в Харвард идвало от ЦРУ, подплътено от следния цитат от Уолтър Боуарт (Walter Bowart), във второто издание на книгата "Операция Майндконтрол":

"...Отначало той отричаше, че който и да е от изследователските му проекти в Харвард бил финансиран от правителството. Само че, когато най-накрая седнахме лице в лице, след като "Операция Майндконтрол" беше публикувана (1979г) и наивно го попитах дали е "съзнаващ" или "несъзнаващ" за това че сътрудничи на ЦРУ, Лийри отговори с думите: "Ти за кой би работил, за Янки или за Доджърс (футболни отбори, бел.прев)? Искам да кажа, за кой трябваше да работя, за КГБ ли?" [9] (#post_bel1gl12)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 23, 2018, 05:36:47 am
Лийри първо давал LSD на затворници в Масачузецкия поправителен институт, в Конкорд. Парите за проекта идвали от фондацията "Братя Урис" (Uris Brothers Foundation) в Ню-Йорк и стигали до Лийри през Харвард. Резултатите от експериментите "Конкорд" на Лийри били публикувани през 1962г в документ, озаглавен "Как да променим поведението".
Човекът, който някои наричат "гуруто" на Лийри, и който самият Лийри признава, че е бил агент от английското разузнаване, бил Майкъл Холингсхед (Michael Hollingshead), приятел на Хъксли, който работел за Британския културен обмен и се бил сдобил с един грам LSD, достатъчно химикал за 10 000 надрусвания. Холингсхед, изпратен от Хъксли, бил човекът, който запалил Лийри по наркотиците.

Според една записка от периода, "Без да знае точно към кого да се обърне, той се закачил за Холингсхед като негов гуру. Лийри го следвал наоколо с дни, изразявал почитание към англичанина. Той беше убеден, че тумбестият, пушещ като комин шегаджия, чието лице беше почервеняло от алкохол, беше посланик на самия Господ Бог".

Холингсхед по-късно запалил цялата английска музикална рок-сцена по наркотиците. Докато лежал 21 месеца в затвора в Уърмсууд Скръбс (Wormswood Scrubs) в Англия за притежание на хашиш, Холингсхед се запознал с Джордж Блейк (George Blake), осъден агент на КГБ. Холингсхед провел LSD сесия с Блейк, и няколко седмици по-късно шпионинът избягал от затвора и се върнал в Москва. [10] (#post_bel1gl12)

Лийри и Ричард Алперт (Richard Alpert) (по-късно, Баба Рам Дас (Baba Ram Dass), а после само Рам Дас) били уволнени от Харвард през 1963г,  - Алпърт, за даване на наркотик на недипломиран студент, а Лийри за пропускане на комитетско събрание - но след това дуетът продължил изследванията си в Мексико. След като ги изгонили от Мексико, те преместили оперативната си база в Милбруук, Ню-Йорк, където Лийри разкрил своята нарко-гуру персона пред милионите в хипи движението.

Мери Пинчот Маер (Mary Pinchot Meyer), дълговременна приятелка на Лийри, бивша жена на топ-агента от ЦРУ Корд Маер (Cord Meyer) и любовница на Джон Ф. Кенеди (John F. Kennedy), казала на Лийри, че "дисидентски организации в академичните среди... са контролирани. ЦРУ създава радикалните списания и студентски организации и ги управлява чрез агенти под дълбоко прикритие". Въпреки че на Лийри му било трудно да повярва в това, и без съмнение си е помислил, че Маер е параноична откачена конспираторка, думите й му били потвърдени от една статия от февруари 1967г в списание "Рампартс" (Rampats magazine), описващо подробно финансирането и контрола, който ЦРУ имала върху Националната студентска асоциация. [11] (#post_bel1gl12)

Един голям благодетел на Лийри бил стоковият брокер Уилям Мелън Хичкок (William Mellon Hitchcock), наследник на богатството на корпорацията Гълф Ойл (Gulf Oil) и племенник на Питсбъргския финансист Андрю Мелън (Andrew Mellon). Хичкок превърнал Милбрук, имение с площ 16 000 декара в Дъчес Каунти, Ню-Йорк, в Интернационална федерация за вътрешна свобода "Лийри". Освен високият им ранг сред богатите и известните, фамилията Мелън има много връзки в обществото на американското разузнаване, и фондациите на фамилията Мелън често са били използвани като проводници на пари от ЦРУ. Няколко члена на фамилията са били агенти на OSS, а Ричард Хелмс (Richard Helms) бил чест гостенин на семейство Мелънс, докато бил директор на ЦРУ. [12] (#post_bel1gl12)

Според един исторически извор за периода, "Били Хичкок, кръчмарят милионер, така и не навлязъл дълбоко в другарския кръг на Милбрук", но все пак поддържал близки контакти със старите си приятели, брокери и банкери и инвеститори. Свързаните с това записи от времевия период като цяло са слепи за по-мистичните политически мотиви на наркотичната ера, но в този извор един автор се чуди, "Може ли той да е бил просто един набухан с наркотици разглезен милионер, своеволен син на управленческата класа, който си падал по филмите на Лийри? Или е криел някакви други намерения?"

Хичкок, според моето мнение, е имал доста скрити намерения. Той е бил приятел с Бърни Корнфелд (Bernie Cornfeld) и Сеймур Лазар "Главата" (Seymour "The Head" Lazare), директори на швейцарските Задокеански инвеститорски служби (IOS, Investors Overseas Services), перачка за пари на Мафията, диктатори от Третия свят, и ЦРУ. Когато в IOS предвидели финансов недостиг, авоарите им били прехвърлени на Робърт Веско (Robert Vesco), чиято мрежа от корпорации е била фронт на ЦРУ, както твърди Уилям Спектор (William Spector), бивш оперативен агент на ЦРУ.

Хичкок също така бил най-най-големият инвеститор в свързаните с Маер Лански (Meyer Lansky) Интернационални средства (International Resorts), които през 1970г еволюираха в частна разузнавателна операция, позната като Интертел (Intertel), появила се от същия Пети отдел на ФБР и нексуса на английското разузнаване като Перминдекс (Permindex), корпорацията-чадър, която явно управлявала покушението над Джон Кенеди. Тези връзки ще бъдат изследвани по-късно в книгата. [13] (#post_bel1gl12)

Друг приятел на Хичкок бил Роналд Хандли Старк (Ronald Hadley Stark), който се появил на психеделичната сцена през 1969г с поредната схема за зарибяване на целия сват с LSD. Старк бил още един "мистериозен човек", с цял наръч алибита и на глед неизчерпаема банкова сметка за пътуване и поддържане на пищен начин на живот. Той се хвалел, че работел за ЦРУ и няма причина да се съмняваме по този въпрос.

Старк финансирал една лаборатория в Белгия, която била възможно най-големия нелегален производител на LSD по онова време. Той бил видян на студентското въстание в Париж през 1968г и също присъствал на студентските демонстрации и трудови стачки в Милан през 1969г. През 70-те години водел шикозен начин на живот в Италия, дружейки със сицилианските мафиози, различни по цвят външни разузнавачи, и терористи.

Старк бил арестуван от италианската полиция в Болоня през 1975г, за пренасяне на нещо, което се подозирало, че е епруветка с LSD, ключ за трезорна кутия, съдържаща документи за производството на наркотици и приятелски писма от офицер от чуждестранните служби в американското посолство в Лондон, адресирани до лабораторията за LSD на Старк в Белгия.

Докато бил в затвора в Пиза, Старк уредил да информират Ренато Курцио (Renato Curcio) от Червените бригади да се изпълни заговор за убийството на съдия Франческо Коко (Francesco Coco) от Геноа, който щял да гледа дело на петдесет члена на Червените бригади. През юни 1976г съдия Коко бил убит, както предсказал Старк. Друга възможна жертва на Червените бригади бил италианският премиер Алдо Моро (Aldo Moro). Информация за участието на Старк в това убийство щяла да изплува по-късно, както и свидетелски показания, свързващи Старк с план на Палестинската освободителна организация (PLO) за започване на терористични атаки върху правителствени посолства.

Преместен в затвор в Болоня, Старк получавал редовни посещения от английски и американски консули, членове на италианските тайни служби и либийския дипломатичен корпус. Старк бил и в близки отношения с генерал Вито Микели (Vito Miceli), който по онова време бил на щат към ЦРУ. Интересно е, че американското правителство така и не се опитало да екстрадира Старк, който бил издирван за наркотици в САЩ.

През юни 1978г един болонски магистрат, Грациано Гори (Graziano Gori), бил назначен да разследва Старк и смайващата му мрежа от познанства. Няколко седмици по-късно Гори бил убит в автомобилна катастрофа. По-късно, Сатрк бил обвинен във "въоръжена престъпност" заради връзките си с терористични дейности, но бил освободен от затвора през 1979г по нареждания на съдия Джорджио Флоридия (Giorgio Floridia). Причината за нареждането на Флоридия, според съдията, била "впечатляваща поредица от добросъвестно номерирани доказателства", че Старк бил от ЦРУ.

До края на 60-те години запасите от ерготамин, една от съставките на LSD, доста пресъхнали. Синхронистично, през 1964г, химическа компания "Доу" (Dow Chemical Company) осигурила на армейския Химически корпус на САЩ в арсенала Еджууд проби от неизмеримо по-потентния наркотик STP. Според една хроника от периода, "В началото на 1967г, поради някаква необяснима причина, формулата на STP била пусната сред широкото научно общество... Скоро след това наркотикът вече циркулирал в хипи-кварталите на сан Франциско и Ню-Йорк". Тази "необяснима причина" може да е загатната в един от хилядите документи от МК-УЛТРА на ЦРУ, които директорът на ЦРУ Ричард Хелмс наредил да бъдат унищожени, един засекретен наръчник, озаглавен "LSD: Някои не-психеделични последици".

Друг наркотик, който "необяснимо" си намерил път до дилърите, появявайки се изведнъж в големи количества в хипарските конклави из САЩ, бил PCP, пробутван като синтетична марихуана, но който всъщност бил "Ангелска прах". Армията тествала PCP върху войници в арсенала Еджууд в края на 50-те години, а д-р Евън Камерън (Ewen Cameron) използвал наркотика върху субектите в градината си за изтезания, част от МК-УЛТРА. [14] (#post_bel1gl12)

Джон Стар Кук (John Starr Cooke) бил друга забележима личност от 60-те години, който действал като гуру на някои влиятелни фигури на сцената на Хайт Ашбъри (квартал в Сан Франциско, бел.прев). Твърди се, че Кук бил водещ деец на сиентологията и се твърди, че бил близък до основателя на сциентологията Л. Рон Хубард (L. Ron Hubbard) в началото на 50-те години.

Бележка от преводача: Сиентологията се дефинира като "наука за знаенето" от основателя си и има статут на религия в САЩ, тя е тяло от религиозни вярвания и практики с научен контекст. Том Круз е един от най-известните сиентолози, но има и много други знаменитости от Холивуд, които са членове на тази секта.

Според един разказ, Кук бил първият "Чист" в сиентологията, въпреки че друг човек, Джон МакМастърс (John McMasters), бил публично спряганият за тази роля няколко години по-късно - докато и той не отпаднал от погледа на "дебелия", както наричал Хубард. Сестрата на Кук била омъжена за Роджър Кент (Roger Kent), водеща светлина в Демократическата партия на Калифорния, чиито брат Шерман (Sherman) бил шеф на Националното бюро по недвижими имоти на ЦРУ и бил дясната ръка на директора на ЦРУ Дълес през 50-те години. Твърди се, че Кук редовно си е другарувал и с друг персонал на ЦРУ.

От изследователската си база в Куернавака, Мексико, Кук пратил членовете на малка група, наричащи себе си "Психеделични рейнджъри", натоварени с мисията да зарибят света с наркотици. Сред хората, посетили Кук в Куернавака, били Андрия Пухарич (Andrija Puharich), който провеждал наркотични експерименти за военните през 50-те години и бил публицист на израелския психичен огъвач на лъжици Ури Гелер (Uri Geller); и богатият Сеймур Лазар "Главата", приятел на Уилям Мелън Хичкок и, заедно с Бърни Корнфелд, директор на швейцарската IOS (Задокеанска инвеститорска служба). [15] (#post_bel1gl12)

Един вампир от ЦРУ, мотаещ се на нарко-сцената през 60-те години, бил вездесъщият - в програмите за майндконтрол - Луис Жолион Уест, за който се твърди, че е бил цялостен координатор за всички правителствени програми по контрол над ума. Уест, както Джордж Хънтър Уайт (George Hunter White) преди него, наел едно убежище в Сан Франциско, за да "изучава хипитата". Можем само да гадаем в какви мръсотии е бил замесен.

Уест е работил през годините като войник под наем за промотиране на всяка позиция, която ЦРУ иска да популяризира. След убийството на Кенеди и убийството на Осуалд от Джак Руби, той бил интервюиран и не е изненадващо, че отделил време да охарактеризира руби като "самотен умопобъркан". В деня на Атентата в Оклахома Сити, Уест гостувал в шоуто на Лари Кинг, за да говори за предполагаемия терорист Тим МакВей (Tim McVeigh), и отново го охарактеризирал като още един "самотен умопобъркан", тоест, незамесен в конспирация. Уест отново се появява в статия в списание "Лос Анджелис", след убийството на Никол Симпсън от, предполага се, О. Дж. Симпсън, случай, който гъмжи от несъответствия и необяснени свързани със случая убийства, които не се споменават, камо ли да бъдат обяснени, от медиите. В статията Уест говори за силно въображаемия "Синдром Отело" (Othello Syndrome), при който черни мъже убиват белите си съпруги, заради вярването си, че "нещо трябва да не е наред с белите им партньори, които търсят междурасова любов". [16] (#post_bel1gl12)

В нарко-индуцираната светлина на Поколението на Цветята има и несъгласяващи се с LSD преживяването гласове, дори известни такива. Някои от членовете на ранното Бийт поколение - които по-късно станаха икони на Цветното Поколение - имаха съмнения относно полезността на психеделиците, виждайки още отначало, че наркотикът може да бъде използван и за контрол, а не само за освобождение. Уилям Бъроус (William Burroughs) - по едно време активен в сиентологията - получил наркотици от Лийри в Танжир, Мароко, през 1961г. Той пише за опасенията си от наркотика в книгата си "Нова Експрес" (Nova Express), публикувана през 1964г:

 "С непосредствен риск да се окажа най-непопулярният герой в цялата фантастика - и в историята на фантастиката - трябва да кажа следното: Съберете общото състояние на новините - Поинтересувайте се по-натам за това кой прави тези новини - Кой монополизира безсмъртието? Кой монополизира космическото съзнание? Кой монополизира любовта, секса и мечтите? Кой монополизира времето, живота и съдбата? Кой ви отне онова, което беше ваше?... Слушайте: тяхната Градина на удоволствията е отходна канавка... Тяхното Космическо съзнание на безсмъртието и любовта е второразряден употребяван боклук... Стойте далеч от Градината на удоволствията... Изхвърлете тяхната имитация на безсмъртие... Хвърлете наркотичните им продукти в тоалетната и пуснете водата - те отравят и монополизират халюциногенните наркотици - научете се да го правите без каквито и да е химически пуканки".

Началните реакции на поета Алън Гинсбърг (Allen Ginsbeg) към LSD, даден му от д-р Чарлс Савидж (Charles Savage), който работил по халюциногенни експерименти за флота на САЩ, били сходни с онези на Бъроус. Когато му дали наркотици в клинична среда в Пало Алто, Калифорния, Гинсберг казал: "Мислех, че съм хванат в капан в гигантска мрежа от сили отвъд моя контрол, които вероятно експериментираха с мен или може би бяха от друга планета, или бяха от някакво супер-правителство, или космически военни, или научно-фантастичен Биг Брадър".

Джон Синклеър (John Sinclair), от Белите пантери, бил пречистен от вярата си в наркотичната религия чрез личен опит: "За мен е абсолютно смислено. Ние мислехме на времето, че като резултат от нашите вдъхновени от LSD дейности щяха да се случат велики неща. И, разбира се, такова нещо не се случи... Те бяха там горе и размахваха тоя боклук [тоест LSD] насам-натам. Долу на улицата, никой не знаеше какво се случва".
Напълно вярно. Но дори и сега, идентичността на "те" не е изяснена. "Те", както изглежда, в края на краищата, са Тависток.


Бележки:

1. Huxley, Aldous, "The Doors of Perception," Collected Essays. (New York: Harper and Brothers, 1958)
2. Cited in Smith, Caulfield, Crook, and Gershman, The Big Brother Book of Lists. (Los Angeles: Price/Stern, Sloan, 1984)
3. Huxley, Aldous, Brave New World Revisited. Cited in Epperson, Ralph A., The New World Order. (Tucson, Arizona, Publius Press, 1990)
4. Executive Intelligence Review, volume 14, number 23; Lockhart, Robin Bruce, Reilly: The First Man. (London, England: Penguin Books, 1987); Pincher, Chapman, Too Secret, Too Long. (New York: St. Martin's Press, 1984)
5. Editors of the Executive Intelligence Review, Dope, Inc. (Washington, D.C.: EIR, 1992)
6. Editors of the Executive Intelligence Review; Horowitz and Palmer, ed. Moksha: Writings on Psychedelics and the Visionary Experience (1931-1963). (New York: Stonehill Publishing Company, 1977)
7. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Krupey, Greg, "The High & the Mighty," Steamshovel Press magazine, number 10
8. White, Carol, The New Dark Ages Conspiracy. (New York: New Benjamin Franklin House, 1984); Hidell, Al, "Paranotes," Paranoia magazine, Winter 1995/1996
9. Lee and Shlain; White; Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell, 1977); Lee and Shlain; Bowart quote cited in "Honey, Did You Leave Your Brain Back at Langley Again? A Brief History of Modern Mind Control
Technology," by Robert Guffey, Paranoia magazine, autumn 1997
10. Lee and Shlain; Krupey
11. Krupey
12. Lee and Shlain
13. Ibid; Editors of the Executive Intelligence Review
14. Ibid.
15. Ibid.
16. Guffey
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юни 26, 2018, 11:04:17 pm
(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/06/jk21.png)

Транспондер за имплантиране

Описание на продукта:

Транспондерът за имплантиране е пасивен радио-честотен идентификационен белег, проектиран да работи съвместно с подходяща радио-честотна система за прочит на идентификационни номера. Транспондерът се състои от електромагнитна намотка и микрочип, запечатани в тръбовидна стъклена капсула. Чипът е предварително програмиран с уникален идентификационен код, който не може да се променя; налични са над 34 милиарда индивидуални кода. Когато транспондерът е активиран от ниско-честотен радио сигнал, той излъчва идентификационния си код към четящата система. Проведените независими тестове показват, че транспондерът е безопасен и лесен за имплантиране.

Въпреки че е специално проектиран за имплантиране в животни, този транспондер може да се използва за други приложения, когато е нужен идентификационен белег с микро размери.

Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юни 27, 2018, 01:14:51 am
Глава 13

Променящи се образни представи


Основният замисъл на инжектирането на LSD в света целяло, по същество, една сентенция, която едва по-късно щяла да стане публично разпространена, “Да се промени образът на човека”.

През май 1974г Станфордският Изследователски Институт (SRI) публикувал едно проучване, озаглавено “Променящи се образи”, подготвено от Центъра за изучаване на социални политики на SRI, с директор Уилис Хармън (Willis Harmon). Този доклад от 301 страници носел авторството на 14 изследователи, бил под наблюдението на 23 контрольори, сред които били културният антрополог Маргарет Мийд (Margaret Mead), бихейвиористът (специалист по човешкото поведение) Б. Ф. Скинър (B. F. Skinner), и сър Джефри Викърс (Geoffrey Vickers) от семейството на Британското въоръжение и Британското разузнаване.

Основната теза на проучването били същите стари новини за Новия Световен Ред: себеобразът на човечеството трябва да бъде променен, да се отдалечи от индустриалния растеж и да се насочи към духовните ценности. Според проучването, “Много от настоящите образи, които си представяме, са застрашени от това да отпаднат от употреба. Представата за един образ може да е подходяща за една определена фаза от развитието на едно общество, но веднъж след като тази фаза бъде постигната, употребяването на същата образна представа като ориентир за действие по-скоро ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши... Науката, технологията и икономиката направиха възможни наистина големи скоци към постигането на такива основни човешки цели като физическата безопасност и сигурност, материалният комфорт и по-доброто здраве. Но много от тези успехи са довели със себе си проблемите на прекаления успех – проблеми, които сами по себе си изглеждат неразрешими чрез набора от обществени ценности, довели до възникването им... Нашата силно развита технологична система води до по-голяма уязвимост и сривове. Действително, обхватът и взаимосвързаните последствия от социалните проблеми, които възникват сега, са сериозна заплаха за нашата цивилизация... Ако нашите проекции за бъдещето се окажат верни, можем да очакваме, че свързаните с тези тенденции проблеми ще станат по-сериозни, по-универсални и да се случват по-бързо и често.”

Според Станфордското проучване, “Образните представи и фундаменталните концепции за човешката природа и потенциали могат да имат огромна сила в оформянето на ценностите и действията на едно общество. В това проучване ние се опитахме да:
(1) Да осветим начините, по които нашето сегашно общество, неговите граждани и институции са били оформени от подлежащите митове и представи от миналото и настоящето.
(2) Да изследваме, по отношение на съвременните социални проблеми, нищетата на настоящо поддържаните образни представи за човечеството и да идентифицираме нужните характеристики на бъдещите образни представи.
(3) Да идентифицираме силни лостови дейности, които могат да доведат до възникването на нови образни представи и нови политически подходи към разрешаването на ключовите проблеми в обществото.”

Според мен заливането на населението на планетата с LSD явно се е считало за един от онези силни лостови дейности. Това е било начин за извръщане на масите от аполитическия активизъм, който е можел да отнеме парче от баницата на властимащите, и насочването на тези маси към живота на едно възторжено мистично селячество.

Корпорацията Ранд (Rand Corporation), произлязла от Тависток и финансирана от ЦРУ, дори спонсорирала проучвания, даващи информация за “промяната в догматизма” и политическите мотивации на вземащите LSD. Според едно проучване, с автор Уилям МакГлотлин (William McGlothlin) от Ранд, “Ако някои от субектите идват от крайно десните или левите организации, може да е възможно да се добият допълнителни поведенчески наблюдения, изразяващи се в това, че тази бройка индивиди напускат или стават политически неактивни”. [1] (#post_bel1gl13)

Друга груп, която отблизо следяла Цветното поколение, била Хъдсъновия институт (Hudson Institute), основан от Херман Каан (Herman Khan), който получил финансиране от Фонда за човешка екология (Human Ecology Fund), изрезка от ЦРУ. Каан посетил Милбрук (Millbrook) и други центрове на психеделична активност, въпреки че въобще не бил адвокат на ползите от LSD. “Той основно се интересува от социалния контрол”, както казва един консултант от института Хъдсън.

Трябва да се отбележи, че някои от спонсорираните от Тависток създатели на LSD културата, хора като Тим Лийри (Tim Leary), може да са чувствали, че мотивацията им е добронамерена – взимащите LSD имат тенденцията да развиват месиански комплекс, в който виждат наркотика като решение на всички световни проблеми и се опитват да зарибят с него всички останали – но стратегическите опори на тези мотиви лежат в плановете за Нов Световен Ред на Британския елит. Лийри и неговото обкръжение са били или съзнаващи, или несъзнаващи агенти на Тависток.

Въпреки че масовите медии гласно заклеймяват идеята, че въобще може да има конспирация за контрол, действаща зад кулисите на обществото, истинските членове на конспирацията често са доста прями, когато казват какво се случва. Мерилин Фъргюсън (Marilyn Ferguson), протеже на Уили сХармън, която базира книгата си “Водолейската конспирация” (Aquarian Conspiracy) на “Променящите се образни представи” на Хармън, говори за това как ще се случи едно Тавистошко преструктуриране на света. Тя го нарича СПИН-принцип (SPIN principle, от английската дума spin - “въртя”, тоест ВЪРТЕЛЕЖКА, бел.прев), Сегментирани Полицентрични Интегрирани Мрежи (Segmented Polycentric Integrated Networks). Въпреки че тя твърди, че идеята е нова, очевидно е, че това е именно подхода на Новия Световен Ред от самото начало:

“Това е източник на власт, който никога преди не е бил ползван в историята: множество самодостатъчни социални движения, свързани в името на цял набор от цели, чието постигане ще преобрази всеки аспект от съвременния живот.”

“Тъй като ВЪРТЕЛЕЖКИТЕ толкова много се различават по качеството на организираността си и въздействието на бюрокрацията... повечето хора не ги виждат – или ги смятат за конспирации. Мрежите често предприемат сходни действия бе зда се съвещават едни с други, просто защото споделят толкова много взаимни вярвания. Може също да се каже, че споделените вярвания са самото тайно споразумение помежду им.”

“Водолейната конспирация, по същество, е ВЪРТЕЛЕЖКА на ВЪРТЕЛЕЖКИТЕ, една мрежа от много мрежи, целяща социална трансформация. Водолейната конспирация действително е паянтова, сегментирана, еволюционна, повтаряща се. Нейният център е навсякъде. Въпреки че много социални движения и групи за взаимопомощ са нейни съюзници, нейният живот не зависи от нито едно от тези.”

Крайният резултат от подхода на Тависток и посоката, в която се е насочила неговата Въртележка на въртележките, са очевидни. Един малък процент от населението ще продължи да съществува в своя плюшен рай, докато основната част от света ще бъде редуцирана до едни оцеляващи стандарти на живот и ползите от технологията и индустрията ще й бъдат отказани, но пък тази част от хората ще се радват на всички наркотици, които си поискат.[2] (#post_bel2gl13)


Бележки:

1. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Dr.
John Coleman, Conspirator's Hierarchy: The Story of the Committee of 300.
(Carson City, Nevada: America West Publishers, 1992)
2. Lee and Shlain
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юни 29, 2018, 07:29:46 am
(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/06/jk22.png)

КАК СЕ ИЗПОЛЗВА "СЕУ" НА AVID
(СПРИНЦОВКА ЗА ЕДНОКРАТНА УПОТРЕБА)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юни 29, 2018, 05:22:15 pm
Глава 14:

Център за насилие


Диалектиката в действие. Създай насилие чрез икономически натиск, медиите, контрола над ума, агенти провокатори: теза. Контрирай насилието с тоталитарни мерки, повече контрол над ума, надъхване на полицията, видео наблюдение, дрогиране на населението: антитеза. Това, което се получава, е визията на Оруел за 1984г, общество на тоталния контрол: синтез.

По време на президентството на Никсън, агенти от Управлението за подпомагане на полицейските служители (LEAA, Law Enforcement Assistance Administration), ръка на Правосъдното министерство на САЩ, се срещнали на кръгла маса с Ричард Никсън, главния държавен адвокат Джон Мичъл (John Mitchell), Х. Р. Халдеман (H. R. Haldemann), Джон Ерлихман (John Erlichman), и други членове от персонала на Белия дом, както и с д-р Бертрам Браун (Bertram Brown), директор на Националния институт по психично здраве (NIMH). Сред останалите програми, разработени от LEAA, била и една програма за развиване на Компютърна система за наблюдение на населението, проектирана да следи гражданите на САЩ, както и мерки за създаване на национално полицейска сила, включително операция Плетач на кабели (Cable Splicer) и операция Градинска саксия (Garden Pot).[1] (#post_bel1gl14)

На срещата били подписани документи за свързването на финансирането на LEAA, полицейските щатски цели, и Националния център за психично здраве (NIMH). От онзи момент насетне LEAA осигурявала кинтите за 350 проекта на NIMH, свързани с “менталното здраве”, както толкова евфемистично се нарича. Сред финансираните проекти били дузини програми за контрол над ума и промяна на поведението в болниците, затворите и училищата. Тези проекти включвали една програма на Министерството по здраве, образование и добруване (Department of Health, Education and Welfare), която следяла за психологически проблеми у всички деца в програмата Medicaid (Медицинска помощ, бел.прев); програми за третиране на затворници с психоактивни наркотици; шоково третиране на проблемни деца в поправителния дом Сомърс (Somers Correctional Facility) в Кънектикът; програми за психо-опериране на затворници в Мичиган и Калифорния; тестването на наркотик, предизвикващ повръщане, върху затворници, които нарушавали правилата в Айова; и инжектирането на затворници в Калифорния с тероризиращият наркотик Анектин (Anectine).

Бележка от преводача: Анектин – суксаметон хлорид, познат и като суксаметон или суксинилхлолин (suxamethonium chloride, succinylcholine) е медикамент, който се ползва за причиняване на краткотрайна парализа като част от обща анестезия. Това се прави с цел да се помогне на пробиването на трахеята и на електроконвулсивната терапия. Дава се с инжекция или във вена, или в мускул. Когато е във вена, започва да действа след около една минута и ефектите продължават 10 минути.
Честите странични ефекти включват ниско кръвно налягане, увеличено слюнеотделяне, болка в мускулите и обрив. Сериозните странични ефекти включват злокачествена хипертермия и алергични реакции. Не се препоръчва за хора с риск от високо кръвно налягане или с миопатия. Употребата по време на бременност изглежда безопасна за бебето. Суксаметонът е в семейството на медикаментите, които блокират мускулите и е от деполяризиращия тип. Работи като блокира действието на ацетилхолина в скелетните мускули.

Твърди се, че обвързването между LEAA и NIMH било толкова плътно, че в крайна сметка учените от NIMH попаднали под директорския контрол на LEAA. В крайна сметка това сътрудничество изменило самия характер на LEAA така, че организацията вече не била фиксирана върху мерки за налагане на закона, а основно се замесила във финансиране на контрола над ума в принудителни терапии, психо-операционни процедури, и контрол над поведението чрез дрогиране.[2] (#post_bel1gl14)

През ноември 1974г Подкомитетът по конституционните права на Сената на САЩ, един от членовете на който бил конгресменът Лео Райън (Leo Ryan), убит в Джонстаун, започнал разследване върху държавното финансиране на програмите за промяна на поведението. Сенатор Сам Ъруин (Sam Erwin), който оглавявал подкомитета, провел разпита на Доналд Е. Сантарели (Donald E. Santarelli), управителят на LEAA, относно вида на проектите, които били финансирани. Това довело до обявлението, направено от организацията, че ще спрат да дават кинти за психо-операционни процедури и други форми на майндконтрол. Не че спазили обещанието си. Поне 537 програми по контрол над ума, включително операции, включващи психо-опериране, продължили финансирането си.[3] (#post_bel1gl14)

LEAA все още била в бизнеса с майндконтрол, когато д-р Люис Жолион Уест – “Веселия” (Louis Jolyon “Jolly” West), председател на Психиатричния отдел на Калифорнийския университет в Лос Анджелис и директор на Невропсихиатричния институт, предложил на калифорнийския губернатор Роналд Рейгън да се създаде един Център за изучаване и намаляне на агресията (CSRV, Center for the Study and Reduction of Violence).

Първоначалната идея за центрове за изследване на насилието и агресията се родила в ума на агента от ЦРУ и ФБР Уилям Херман (William Hermann), нает от Корпорация за развитие на системи (Systems Development Corporation), освен това бил и контра-бунтовнически съветник на губернатора Рейгън. Херман имал трудов стаж в корпорация Ранд (Rand Corporation), в Центъра по насилието Хувър (Hoover Center on Violence) и Станфордския Изследователски Институт (SRI). По време на Виетнамската война Херман работил в шпионските операции във Виетнам и Камбоджа, вероятно като член на операцията за целеви убийства Феникс (Phoenix), отговорна за смъртта на хиляди виетнамци. Херман също така бил идентифициран и като интернационален оръжеен дилър, търгувал с Иран през 1980г, и който може вероятно да е замесен в Октомврийската изненада. През 1995г Херман излежавал осемгодишна присъда в Англия заради операция по фалшифициране на ЦРУ. Портфолиото му, с две думи, сякаш говори, че е член на Октопода, както го определя и нарича убитият журналист Дани Касоларо (Danny Casolaro).[4] (#post_bel1gl14)

Бележка от преводача: В американския политически жаргон Октомврийска изненада се нарича събитие, целенасочено създадено или понякога случващо се спонтанно, така че да повлияе на изхода от изборите, най-вече президентските. Името на месец октомври идва от това, че датата на националните избори е в началото на ноември. Следователно събитията, които се случват в края на октомври, имат по-голям потенциал да повлияят на мнението на гласоподавателите.
От президентските избори през 1972г (когато изразът влиза в употреба), “октомврийска изненада” постоянно се използва в кампаниите от партизаните на едната страна, за да дискредитират кампанията и новините за другата страна.

През 1970г докладвали, че Херман действал като контролен агент за Колстън Уестбрук (Colston Westbrook), черен (негър, бел.прев) агент на ЦРУ, специалист по психологическа война, замесен в операция Феникс – доста голяма случайност, тая работа. Известно е, че военнопленниците от Виет Конг (Viet Cong, Национален Освободителен фронт на Южен Виетнам, голяма политическа организация със собствена армия, бел.прев) са били имплантирани с електронни предаватели по време на операция Феникс. Уестбрук сформирал Черната Културна асоциация (за негри, бел.прев) в медицинския център Вакавил (Vacaville Medical Facility), един евфемистично наименуван затвор в Калифорния, който бил операционен полигон на Поделението по максимална психиатрична диагностика (Maximum Psychiatric Diagnostic Unit) (наричано макси-макси по затворническия жаргон), където се извършвали пространни изследвания по изменение на поведението чрез наркотици. Твърди се, че там във Вакавил се провеждала програма по умствено контролирани убийци, в която програмирали хора да убиват известни черни, включително училищния надзорник от Оукланд Маркус Фостър (Marcus Foster), и Хю Нютън (Huey Newton) и Боби Сийл (Bobby Seale) от Черните пантери.[5] (#post_bel1gl14)

Доналд ДеФрийз (Donald DeFreeze), който между 1967 и 1969г бил нает в Отдела по обществения безпорядък на Полицията на Лос Анджелис, бил черният организатор за Черната културна асоциация във Вакавил. Уестбрук бил човекът, който нарекъл ДеФрийз “Цинке Мтуме” (Cinque Mtume), което означава “пети пророк”, и който е автор на седемглавата кобра от логото на групата, която Цинке по-късно оглавил: Симбионската Освободителна армия (Symbionese Liberation Army).[6] (#post_bel1gl14)

Друг възпитаник на програмата Феникс, който удрял здраво рамо на Центъра по агресия, бил д-р Ърл Браян (Earl Brian), секретар по здравеопазването при губернатора Рейгън. Браян бил замесен в Октомврийската изненада, в нелегалностите и убийствата в Кабазонския индиански резерват в Индио, Калифорния, в кражбата на софтуера PROMIS от информационната компания Inslaw, и бил идентифициран от убития журналист Дани Касоларо като член на интернационалния престъпен кабал “Октоподът”.

Оглавяващият центъра за контрол на агресията бил Луис Жолион Уест. Професионалното минало на Уест в изследванията, свързани с контрола над ума, се проследява чак до допотопните дни на МК-УЛТРА. Един меморандум на ЦРУ, озаглавен “Техники за разпит”, от 14 януари 1953г, включва следната бележка:

“Ако можем да получим услугите на майор Луис Ж. Уест, Военновъздушни сили на САЩ (морски корпус), обучен хипнотист, и на друг човек, с добър практически опит в конвенционалните психологически разпити и полиграфическите техники, и услугите на подполковник [изтрито], ще сме способни да организираме един добре балансиран изследователски център за разпити на някое специално избрано място.”[7] (#post_bel1gl14)

Алдус Хъксли (Aldous Huxley), пишейки през 1957г, също споменава Уест, посочвайки, че се е занимавал с хипноза и мескалин (естествено срещащ се халюциногенен алкалоид, познат със психеделичните си ефекти подобно на LSD и псилоцибин, бел.прев). През 1961г Хъксли коментира, че Уест бил експериментирал със сетивно лишаване и подчертава неповторимите му изследователски учреждения. Уест е известен и с това, че е бил директор на програма за изследване на LSD, финансирана от ЦРУ, през 60те години в Оклахомския университет и с това, че е управлявал убежище с неясна функция в Хейт Ашбъри (квартал в Сан Франциско, бел.прев) навръх хипи-сцената.

Уест е психиатърът, който изследвал Джак Руби (Jack Ruby), убиецът на Лий Харви Осуалд, именно той наредил Руби да бъде третиран за ментални проблеми, много е възможно това да е било с цел да се затвори устата на Руби, който твърдял, че за убийството на Джон Кенеди била виновна някаква конспирация.[8] (#post_bel1gl14)

Уест дори наскоро е бил замесен в експериментите по “далечно виждане” от проект Грилен пламък (Grill Flame), проведен от Станфорския Изследователски Институт. Заради натрупване на лоша слава, човек може да подозира, че този човек понастоящем се подвизама под името “Л. Ж. Уест” (L. J. West) и може да се срещне като наемен пропагандатор на правителствените политики в някои новинарски телевизионни предавания. След обявяването на плановете за Центъра по насилие, Уест бързо драснал писмо до тогавашния калифорнийски директор на здравето, Дж. М. Стъбълбин (J. M. Stubblebine). То гласяло:

“Скъпи Стъб,
У мен има конфиденциална информация, че армията е готова да прехвърли ракетните бази на Найк (Nike) на щатските и местните агенции за невоенни цели. Те може да погледнат особено благосклонно на здравно ориентираните цели.
Такава една ракетна база на Найк се намира в планините Санта Моника (Santa Monica mountains), на половин час път с кола от Невропсихиатричния институт. Достъпна е, но сравнително отдалечена. Обектът има сигурна ограда, и включва различни сгради и подобрения, което го прави подходящ за незабавно нанасяне.
Ако този обект би станал достъпен за Невропсихиатричния институт като изследователска база, може би първоначално като филиал на новия Център за предотвратяване на агресията, ще можем да го впрегнем в много добра работа. Там може да се провеждат сравнителни проучвания, на изолирана, но удобна локация, по експериментални или класически програми за изменение на нежелателното поведение.
Такива програми може да включват злоупотреба с наркотици или алкохол, модифициране на хронична анти-социална или спонтанна агресивност, и тн. Обектът също така може да приема конференции или пансиони за инструктиране на избрани групи от професионалисти в умствено-здравното поле и на други (например, полицейски персонал, служители под прикритие, специални преподаватели) за които и демонстрациите и участието биха били ефективни форми на инструктиране.
Моето разбиране е, че едно директно искане от губернатора или други подходящи държавни офицери, до секретаря по отбраната (или, разбира се, президента) най-вероятно би довело до бързи резултати.”

Сред програмите, които Уест предвиждал да се провеждат в Центъра по насилие, били генетични, невропсихологични и биохимични проучвания на агресивни хора, проучвания върху така наречените “хиперкинетични” или “хиперактивни” деца, “хормонални аспекти на пасивността и агресивността при момчетата”, и наблюдения върху “нормите на агресията сред различни етнически групи”. Било предложено и “имплантиране на мънички електроди дълбоко в мозъка” с цел мониторинг и контрол на агресивните субекти. Уест се сдобил с колебливо одобрение за получаване на сума от $750 000 от LEAA за Центъра по насилие, твърди се, че парите са събрани от Октоподския д-р Ърл Браян.[9] (#post_bel1gl14)[9]

Рейгън бил толкова очарован от идеята за центъра, че я включил в годишната си губернаторска Реч за положението в щата на 11 януари. Рейгън казал, че центърът “ще изследва всички видове агресивно поведение, какво го причинява, как може да се открие, предотврати, контролира и третира.”[10] (#post_bel1gl14)

Доколкото ни е известно, Центърът по насилие на Уест така и не бил задействан, поне не в грандиозния мащаб, който предлагал. Заради нежелано внимание от групите, защитаващи гражданските свободи и, най-вече, Подкомитета по конституционните права, участващ в разследването на злоупотребата на ЦРУ с контрола над ума, LEAA променила политиката си, така че да изключи финансирането “за психо-операции, медицински изследвания, изменение на поведението – включително аверсивна терапия – и химиотерапия.” През април 1974г Уест все още търсел финансиране за центъра, но със скандала Уотъргейт в новините настроението сред политиците било такова, че те не искали да поемат никакви рискове с потенциално зле звучащи предложения за финансиране.[11] (#post_bel1gl14)


Бележки:

1. Pabst, Dr. William R., "A National Emergency: Total Takeover",
Society for the Protection of Individual Rights and Liberties, undated article
2. Schrag, Peter, Mind Control. (New York: Pantheon Books, 1978);
Krawczyk, Glenn, "The New Inquisition: Cult Awareness or the Cult of
Intelligence?", Nexus magazine, December 1994/January 1995
3. Martin and Caul, "Mind Control", the Napa Sentinal, 1991
4. Krawczyk; Martin and Caul; Thomas and Keith, The Octopus.
(Portland, Oregon: Feral House, 1996)
5. Krawczyk; Chorover, Stephan L., From Genesis to Genocide: The
Meaning of Human Nature and the Power of Behavior Control, (Cambridge,
Massachusetts: The MIT Press, 1979); Constantine, Alex, Virtual Government.
(Venice, California: Feral House, 1997)
6. Krawczyk
7. Memorandum quoted in Krawczyk, Glenn, "Mind Control,
Techniques and Tactics of the New World Order, Nexus magazine,
December / January 1993
8. Krawczyk, "The New Inquisition"
9. Ibid.
10. Schrag; Krawczyk, 'The New Inquisition"
11. Schrag; Colodny and Gettlin, Silent Coup: The Removal of a
President. (New York: St. Martin's Paperbacks, 1992)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юни 30, 2018, 09:52:42 pm
(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/06/jk23.png)

Сенатор Робърт Ф. Кенеди (Robert F. Kennedy), мъртъв на пода в хотелската кухня. Закопчаващата се вратовръзка на бодигарда му Тейн Цезар (Thane Cеsаr) може да се види до дясната му ръка.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/06/jk24.png)

Сирхан Сирхан (Sirhan Sirhan) е задържан веднага след стрелбата.
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юли 01, 2018, 02:02:19 am
Глава 15:

Убийци с контролиран ум


Още от най-ранните дни част от ресурсите на OSS и, по-късно, ЦРУ били насочвани към създаването на онова, което днес стана известно като Манчурски кандидат – нарицателно, взето от фантастичния роман на Ричард Кондън (Richard Condon) – иначе е известно като умствено контролиран убиец. Като част от това изследване, директорът на контраразузнаването Джеймс Исус Ангелтън (James Jesus Angleton) дефинирал три цели за хипнотичните програми, провеждани от ЦРУ: (1) скоростната хипнотична индукция върху несъзнаващи субекти, (2) способността да се създава дълготрайна амнезия, (3) имплантирането на дълготраещи, полезни хипнотични внушения.[1] (#post_bel1gl15)

Д-р Джордж Естабрукс (George Estabrooks), председателят на Психологическия отдел в университета Колгейт, бил замесен в ранните експерименти по хипноза на OSS. Хвалел се, че “аз мога да хипнотизирам човек без неговото знание и съгласие и да го накарам да извърши държавна измяна срещу САЩ”.

Естабрукс информирал група официални лица във Вашингтон, че 200 хипнотиста с правилните неща в ръцете могат да отприщят армия от хипнотизирани агенти в САЩ по време на война. Той изложил идеята, всъщност, за един сценарий, в който целият военен персонал на САЩ може да бъде превзет от шепа петоколонници под контрол над ума.

Като хипнотизирал войници доброволци с нисък ранг и образование, Естабрукс показал как те може да бъдат програмирани да запомнят сложна вербална информация. В потвърждение на тезата на Естабрукс, последващите тестове на Дж. Г. Уоткинс (J. G. Watkins), върху армейски доброволци показали, че тези хора можело, противно на общото вярване по въпроса, да бъдат хипнотизирани да извършат постъпки, които нарушавали собствените им морални граници, не само военните закони.

Един експеримент, който Уоткинс провел, включвал хипнотизиране на редници от армията, след което им се казвало, че офицер, който бил в същата стая, бил шпионин на врага. Уоткинс казал на хипнотизираните субекти, че офицерът ще се опита да ги убие. Без изключение, по команда, войниците агресивно атакували офицера. В един от случаите, субектът измъкнал нож и се опитал да наръга офицера.[2] (#post_bel1gl15)

През февруари 1954г Морс Алън (Morse Allen), оглавяващият проект БЛУБЪРД (виж Глава 9, бел.прев) продължил тази линия на експерименти, като създал убиец “за еднократна употреба”, който се активирал с майндконтрол и след това се “премахвал с екстремно предубеждение”. Горе-долу по същото време ЦРУ финансирала изследване на Алдън Сиърс (Alden Sears) в университета на Минесота и по-късно в Денвърския университет. Сиърс се фокусирал в инсталирането на множество личности в експерименталните си субекти.[3] (#post_bel1gl15)

Шефийлд Едуардс (Sheffield Edwards) бил офицер по сигурността на проект АРТИШОК на ЦРУ (виж Глава 9, бел.прев). По време на този период ЦРУ си сътрудничели с Федералното Бюро по Наркотиците (FBN), един от членовете на което, Чарлз Сиргуса (Charles Sirgusa), бил замесен в създаването на убежища за по-късните експерименти на МК-УЛТРА. През 1960г Едуардс се свързал със Сиргуса, искайки помощ за намирането на платени убийци за убийството на определени чуждестранни лидери – не се посочва дали е щяло да се използва хипноза. Сиргуса не бил съгласен да вземе участие в наемането, така че Едуардс се обърнал към Робърт Махю (Robert Maheu), топ-съветник на Хауард Хюс (Howard Hughes) и бивш агент на ФБР. Махю се свързал с мафиотите Сам Джанкана (Sam Giancana) и Джон Розели (John Roselli), които трябвало да му помогнат да намери наемници за, в този случай, елиминирането на Фидел Кастро.

Схемите за убийството на Кастро били разработени в Отдела по технически услуги (TSS, Technical Services Division) на ЦРУ, ръководени от шефа на МК-УЛТРА, д-р Сидни Готлиб (Sidney Gottlieb). В края на 1961г програмите за убийството на ЦРУ, действащи под названието ЗР-РАЙФЪЛ (ZR-RIFLE, тоест ZR-ПУШКА, бел.прев), били предадени на УилямХарви (William Harvey) от Ричард Хелмс (Richard Helms), човекът, който измислил идеята за МК-УЛТРА в самото начало. В същото време, по което Отделът по технически услуги (TSS) бил замесен в убийството и наемането на бригади, той бил замесен и в една разширена програма по хипнотични изследвания.[4] (#post_bel1gl15)

Капитан трети ранг Томас Нарут (Thomas Narut), психолог от флота на САЩ, позициониран в Американския Регионален медицински център в Неапол, Италия, признал през 1979г за програми по създаването на убийци под умствен контрол. Нарут направил този явен гаф на психоложката конференция на НАТО “Измерения на стреса и безпокойството” в Осло, Норвегия.

Темата, по която Нару говорил на конференцията, била “Употребата на символичен модел и вербална намеса при индуцирането и премахването на стреса”, но сладкодумното му слово било преди всичко върху ползите от това да се извършват изследвания за флота. Едно от нещата, които споменал, било, че нямало недостиг на доброволци, които можело да бъдат изучавани, като за всички субекти били налични психически профили и минало. След това, в малка група, в която бил и Питър Уотсън (Peter Watson) от лондонския вестник Съндей Таймс, Нарут бил по-прям за начинанията на флота. Той говорел за работата си с “готови за действие части”, като сред членовете им имало командоси и агенти под прикритие в посолствата на САЩ по целия свят, включително “атентатори и убийци”. Според Нарут, тези хора били обезчувствени, като били завързвани за стол с обездвижени глави и залепени отворени клепачи, след което ги карали да гледат заснети кървища от истинския живот, докато най-накрая тези хора не ставали напълно закоравели и безсърдечни към сцени на ужасни касапници. Сред показваните филми било едно брутално африканско обрязване, и един човек, чиито пръсти се отрязвали на дъскорезен трион. Друга техника за обезчувствяване, която прилагали, било показването на пропаганда, целяща да представи обичаите на друга държава като зли и нечовешки. Нарут казал, че успешното програмиране на убийци отнемало само няколко седмици.

Кандидатите да получат обучение за убийци се взимали от екипажите на подводници и от парашутните войски, но включвали също и осъдени убийци от военните затвори. Друг източник за пушечно месо за майндконтрол в програмите за убийци били войници, наградени за храброст. Нарут казал, че избраните мъже били програмирани във флотската невропсихиатрична лаборатория в Сан Диего, Калифорния, и също и в медицинската инсталация в Неапол, Италия.

Въпреки че Нарут признал, че нямал достатъчно високо ниво на секретен достъп, за да знае къде се изпращали всичките програмирани убийци, той все пак знаел, че някои били позиционирани в посолството в Неапол – това щяло да направи разпращането им из Европа лесно.[5] (#post_bel1gl15)

След като признанията на Нарут били разпечатани в Съндей Таймс, Пентагонът издал официално отричане, че флотът някога е провеждал “психологическо обучение” или обучение на убийци.

Въпреки че признали, че Нарут бил член на флотския състав в Неапол, те казали, че не могли да го намерят, за да получат отговор за обвиненията. Не след дълго Нарут дал прес-конференция, в която заявил, че информацията, която предложил, била само теоретична – такива били програмите, с които флотът можело да се занимае в бъдеще. Скоро след това, флотският централен щаб на САЩ в Лондон направил изявление, че прибързаните констатации на Нарут били направени заради “личните му проблеми”.

Това почти със сигурност не било вярно. Д-р Ървин Сарасон (Irwin Sarason), един от организаторите на конференцията в Осло, признал, че няколко години по-рано флотът го замолил да участва в проект, подобен на описания от Нарут.[6] (#post_bel1gl15)

Даниел Шийхан (Daniel Sheehan) от групата за обществено застъпничество на института Кристи (Christie Institute) също потвърждава този вид изследвания: “Разговаряли сме с около половин дузина души, които ни разказаха поразително сходна история за това как, в много млада възраст, обикновено между двадесет и двадесет и пет, се свързали с тях, обикновено в контекста на военното обучение, и им било казано: “Вижте, имаме специално предложение за вас. Ще се запишете да служите под обикновеното назначение, че ще сте пехотинци, но след известно време ще напуснете службата и ще получите специално обучение и ще бъдете въведени в специална програма.” Пращат ги на специални места, където са обучавани от военните и след това им се казва: “Ще ви извикват от време на време, за да вършите разни неща за нас”.

Според Шийхан, те се свързали с един младеж на пункт за набиране на войници и след това го предали на агент от Бюрото по алкохола, тютюна и оръжията. Мисията му била да проникне в мотористка банда и да убие водача на съперничеща им банда, карайки двете банди да се сбият и ако може да се унищожат една друга. Младежът бил пратен и в тренировъчен лагер в Хаваи, където получил обучение за убийство, което щяло да се случи в Централна Америка.[7] (#post_bel1gl15)

Друг човек, 43-годишен германски психолог и доктор по икономика и социални науки, който избира да остане анонимен, вярва, че е бил, още от дете, обект на процедури по контрол над ума. Тези процедури включват “депатерниране” (виж Глава 11, бел.прев) в стил Камерът с употреба на електрошок и психическо каране, наркотична хипноза, ELF програмиране и приемане на наркотик, способен да предизвиква преживявания на прага на смъртта.

Една от тези техники, които описва, е аверсивна терапия, при която се използва “крачол за мъчения”, електрическо устройство за изтезания, което е “парче плат, което се слага около бедрата, направено от кожа и стоманени връзки, чрез които за гениталиите на жертвата се стяга електрод. за източник на ток ползват кабел или батерия, така че да може свободно да се движиш и ако мъчителят иска да те изтезава, той пуска електрически сигнал до батерията чрез предавател”.

Той казва, че “през 1972г се опитаха да ме използват като зомби под прикритие, което трябваше да проникне в редиците на германски терористични войски... Кои бяха те? Казаха, че са Моссад и Шабак. Аз бях отвлечен и заведен в лагер за разпити в пустинята... Силно вярвам, че бях жертва на интернационална тайна служба, получаваща психиатрическо съдействие, оглавявано от Пентагона в името на “националната сигурност”...

“Ясно възразявам против подозрението, че организацията зад атаката срещу човешките права идва от космоса или има нещо общо с илюминати или друг вид конспирация. Аз не вярвам, че извънземни са посещавали планетата ни, но ако съществуват извънземни, те вероятно не са толкова жестоки като човешките ни, твърде човешките ни контрольори...”

“Силно вярвам, че първоначалните идеи за контрол над ума и произвеждането на човешки роботи произлизат от германските концентрационни лагери. Не знам кой е бил онзи Вернер фон Браун от концентрационната психиатрия, който бил нает от разузнавателните служби на САЩ след войната, но принципното функциониране на майндконтрола ме кара да вярвам, че първоначално зад това е стоял някой надарен нацистки мозък...”[8] (#post_bel1gl15)

Друг човек, явно програмиран като умствено контролиран убиец, бил полковник Уилям Бишъп (William Bishop), той отправил следните думи към изследователя Гари Шау (Gary Shaw) през 1983г:

“По този начин, след Корейската война, аз се замесих с ЦРУ. Бил съм поставян под всеки познат вид наркотик. Медицинските доктори, свързани с агенцията, откриха, че определени наркотици действат доста добре в комбинация с хипноза – хипнотичната сила на внушението – при някои субекти. Аз бях един от тези. Говоря с абсолютната сигурност и знание и опит, че това е не само възможно, но наистина се случи и се случва и днес.”

“Така и не разбрах защо избраха лично мен. Имаше всякакъв брой психологически или емоционални фактори, според които тези хора правеха подбора си. Антисоциални поведенчески навици, параноя или наченки на параноя, и тн. Но когато постигнат успех с това програмиране – или, поради липса на по-добра дума, индоктринация – те могат да вземат един Иван Иванов и да накарат този човек да убие Драган и Драганка Петрови. Той ще получи цялата нужна информация за местонахождението им, всекидневните им навици, и тн. След това влагат в ума му ментален блокаж за тази мисия. Той не си спомня нищо за нея.”

“Може би месец или година по-късно – рядко над година, или поне в онези дни беше така – телефонът позвънява. Ще му прочетат кодова дума и ще е с глас, който Иван Иванов разпознава. Този спусък ще го риведе в действие. Иван Иванов ще извърши убийството, ще се върне вкъщи, и няма да си спомня абсолютно нищо за това. Главата му ще е напълно празна.”

“Сега, има един проблем с това, и те така и не намериха начин, доколкото ми е известно, да го преодолеят. От време на време – това се случва с мен сега – аз ще започна да виждам лица, имена, места, стрелба, за което няма да има логично обяснение. Върнах се за депрограмиране. В тези сеанси те обясняват, че това се случва от време на време, че не трябва да се притеснявам за това, просто да си избистря главата и да забравя.”

“Познавам хора, които постепено изгубиха зрението си, или част от слуха си, или способността да ползват гласовите си струни. Някои имаха хроничен запек. поради изцяло психологически причини, не физически, защото необратимо тези ментални блокажи се развиваха. Аз самият станах напълно импотентен. Поради очевидни причини не желая да навлизам в повече детайли”.

Бишъп умря от сърдечен удар няколко дни след като пусна авторски касетен запис, който включваше горното изказване.[9] (#post_bel1gl15)


Бележки:

1. Chaitkin, Anton, "British Psychiatry: From Eugenics to
Assassination," EIR, October 7, 1994
2. Smith, Jerry, HAARP: Ultimate Weapon of the Conspiracy, (Kempton,
Illinois: Adventures Unlimited Press, 1997)
3. Chaitkin
4. Russell, Dick, The Man Who Knew Too Much. New York: Carrol &
Graf, 1992
5. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell Paperback,
1977): Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? (New York: St. Martin's Press,
1989)
6. Bowart
7. Bresler
8. Freethinking, The Newsletter of the Freedom of Thought Foundation,
Volume 1, number 4, March 1995. Letter sent to Walter Bowart
9. Russell


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/07/jk25.png)

Моделът Кенди Джоунс (Candy Jones): Жертва на майндконтрол или майндконтрол постановка?

Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юли 03, 2018, 12:08:25 pm
Глава 16:

Като бонбонки*
/игра на думи, името Кенди на английски буквално означава бонбони, сладки неща/

Историята на Кенди Джоунс (Candy Jones) е повсеместна в литературата на майндконтрола и е повтаряна от всеки изследовател, който някога е писал книга по темата. Ето историята на Кенди, разказана в една книга от автора Доналд Бейн (Donald Bain), “Контролът на Кенди Джоунс”[1] (#post_bel1gl16) :

През Втората Световна война Кенди е една от най-популярните фото-модели в Америка. Докато била на тихоокеанско турне с Организацията на Обединените служби (USO) (USO свързва военнослужещите на САЩ със семействата им и помежду им, бел.прев), тя получила вълни на треска и малария и била хоспитализирана в Манила. Там тя срещнала медицински офицер, идентифициран в книгата на Бейн с псевдонима “Гил Йенсен” (Gil Jensen). По-късно той щял да бъде един от нейните контакти в света на умственото контролиране на ЦРУ.

През 1959г Кенди отворила агенция за модели в САЩ и, във връзка с взлома на един от офисите й, с нея се свързал един човек от ФБР. Като забелязал микрофона, който тя ползвала, за да записва гласовете на моделите си, агентът от ФБР я попитал дали може да го вземе назаем, и Кенди се съгласила. По-късно същият човек от ФБР убедил жената да позволи училището й за модели да се ползва като пощенска кутия за ФБР. По-късно, Кенди Джоунс била куриер за една правителствена поща, която пренесла през страната. Скоро след това с нея отново се свързал “Гил Йенсен”, същият човек, който срещнала във Филипините. “Йенсен” я поканил да работи за ЦРУ, и тя се съгласила.

През 1973г Кенди Джоунс се омъжила за “Джон Дългия” Небел (“Long John” Nebel), популярен радио-водещ, чиято специалност били историите за НЛО и други екстравагантни тематики. В брачната им нощ Небел станал свидетел на това как Кенди преминала през трансформация на личността й, превръщайки се в друг човек, който бил жесток и студен; но това й настроение преминало. На следващата вечер, обаче, жестокостта й се завърнала, и после пак отшумяла.

Джоунс освен това страдала от безсъние и затова Небел хипнотизирал жена си, само че с това отворил кутията на Пандора. Кенди явно била имала насилствено детство и била развила вторично его на име Арлин (Arlene). Това била “трансформацията”, която Небел наблюдавал, Кенди се превръщала в Арлин.

По време на хипнозата Кенди също така разкрила контакта си с “д-р Йенсен”, това че често имала хипно-сеанси с него и че й правил инжекции с така наречените от него “витамини”. Тя разказала, че трябвало да подпише правителствена клетва за секретност, била преминала обучение по шпионаж в лагер на ЦРУ, разкрила че била куриер с раздвоена личност, манипулирана с хипноза и наркотици и че извършвала среднощния си занаят под редица псевдоними. Тя също така си спомняла, че била измъчвана с електрически шок от китайци в Тайван заради съдържанието на едно от съобщенията, които доставила.

Кенди разказвала, че е една от няколко жени зомбита на ЦРУ, които били изтезавани в щабквартирата на ЦРУ в Ленгли, Вирджиния. По време на депрограмиращата й сесия с Небел Кенди разкрила, че била програмирана да извърши самоубийство на 31 декември 1972г в Насау, Бахамите, след като ЦРУ приключело с нея. Бракът й с Небел преметнал системата и спасил живота на Кенди. Според книгата на Бейнс, Кенди все още продължавала да се бори с вторичното й его Арлин по време на писането на книгата.

Детективите, които са се опитвали да търсят информация от ЦРУ за Кенди Джоунс по силата на Закона за достъп до информацията, ги отсвирват. Въпреки че ЦРУ имат досие на Джоунс, те отказват да разкрият каквото и да е от него.

Ако програмирането на ума и контрола над Кенди Джоунс е истина, тогава това е мощно свидетелство за много от зверствата на програмирането в историите, които следват, истории като онези, които разказва Кати О’Браян (Cathy O’Brien) в “Транс в Америка” (Trance Formation of America). Проблемът е, че въпреки че историята на Кенди Джонс се цитира на практика във всяка книга за майндконтрол, писана някога, тя най-вероятно е постановка.

Авторът Парис Фламонд (Paris Flammonde), който бил близък приятел на Джон Дългия Небел, и който бил продуцента на радио-шоуто на Небел в продължение на няколко години, е един от хората, които твърдят, че книгата на Бейн “Контролът над Кенди Джоунс” е постановка. През 1990г Фламонд пише, “По време на поредица разходки и обеди Джон често говореше за идеи за екстравагантна и комерсиална книга за Кенди. В един момент за кратко обмисляше аз нещо да направя в тази линия (понеже преди това аз бях автор-прикритие на една негова книга), но се отказа от тази мисъл поради няколко причини, основната беше, че Кенди не я беше особено грижа за мен, не беше доволна от това, че въпреки че вече нямах нищо общо с излъчването на предаването му, то все още ми позволяваше да му влияя”.

“И аз се радвам, че колкото повече осъзнавах колко “изхвърлена” искаше да бъде “фактологичната книга”, толкова повече губех интерес. Във всеки случай, по-голямата част от текста са безсмислици и малкото, което е вярно, ще е трудно да се потвърди, а за непосветените – невъзможно, и безсмислено. По-вулгарните, омразни и състрадателни спекулации не си струват коментар – дори и от онези, които виждаха, че в дадени моменти Кенди е абсолютно невъзможна за понасяне, понякога потресаващо студенокръвна и напълно лишена от талант за водене на радио-програма”.[2] (#post_bel1gl16)

НЛО изследователят Джим Моусли (Moseley) познавал и Небел (който умира от рак през 1978г) и Кенди Джоунс (която също умира от рак, през 1989г) от много години и “стотици пъти” гостувал в ради-шоуто на Небел по WMCA във връзка с разследванията му на НЛОтата. Моусли се изказва за майндконтрола на Кенди Джоунс, като го нарича “пълни простотии”. Той констатира, че мнението му е било потвърдено от Санди Телър (Sandy Teller), която била асистентка на Небел от много години и приятелка на човека, който всъщност стои зад авторския псевдоним на книгата за Кенди Джоунс.[3] (#post_bel1gl16)

Поради всичко това, историята за Кенди Джоунс не може да се счита за фактологично издържана.


Бележки:

1. The title of this chapter is taken from the Elvis Costello
song of the same name
2. "Saucer Smear," ed. James Moseley, volume 37,
number 4, 1990
3. Nanninga, Rob, "The Control of Candy Jones," Internet
posting, February 10, 1994; Bowart, Walter, Operation Mind
Control. (New York: Dell Paperback, 1977); Bain, Donald, The
Control of Candy Jones. Chicago: Playboy Press, 1976); "Saucer
Smear," ed. James W. Moseley, 1990, volume 37, number 2
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юли 03, 2018, 12:29:00 pm
(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/07/jk26.png)

Диаграми за имплантирането на мозъчните приемници на Делгадо (Delgado) - "стемосийвъри"
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юли 05, 2018, 02:31:24 am
Глава 17:

Импланти за контрол над ума


Първият човек, за който имаме информация, че се е занимавал с изследвания върху директната мозъчна стимулация, е швейцарският физиолог Уолтър Рудолф Хес (Walter Rudolf Hess), образован в Швейцария и Германия и директор на Физиологичния институт в Цюрих от 1917 до 1951г. Експериментите му включвали вкарване на фини електропроводими жички в мозъците на анестезирани котки. Не е изненада за никого, че при лека електрическа стимулация котките изпадали в дива ярост.[1] (#post_bel1gl17)

Жозе Делгадо (Jose Delgado), финансиран от Йейлския университет, и от Офиса на Флотското разузнаване, и от 6571-ва Изследователска лаборатория на Военновъздушните сили на САЩ, и от други институции, и свързан с испански фашистки групи чрез изследователя Джон Джъдж (John Hudge), много надградил върху труда на Хес. Делгадо бил първият, който се специализирал в имплантирането на електронни устройства директно в мозъка.[2] (#post_bel1gl17)

Ранните експерименти на Делгадо през 1950г включвали яко стягане на главата на животно или човек с метална скоба и забиването на дълга игла или игли в мозъка. Веднъж след като иглата била поставена, през нея се вкарвали електричество или химикали. По-късните експерименти включвали нещо, наречено “трансдермални стимосийвъри”, мънички радио излъчватели/предаватели, които били изцяло заровени в мозъците на животни и хора и пренасяли електрически импулси до мозъка, освен това излъчвали реакциите на субекта обратно към приемащ компютър. Делгадо описал възможностите на такъв инструментариум в ранните етапи на изследването си:

“Микроминиатюризацията на електронните компоненти на инструмента позволява контрол върху всички параметри на възбудата за радио-стимулация на три различни точки в мозъка и също и телеметрични записи на три канала на интерцеребралната електрическа активност. У животните, стимосийвърът може да бъде закотвен за черепа и може да се изучат различни членове на една колония, без да се обезпокояват спонтанните им взаимоотношения в групата. Поведение като например агресията може да се предизвика нарочно или да се забрани. У [човешките] пациенти, стимосийвърът може да се превърже за главата, позволявайки електрическа стимулация и мониторинг на интерцеребралната активност, без да се пречи на спонтанните дейности”.[3] (#post_bel1gl17)

Делгадо казва още, “Вече е... възможно да се индуцират голямо разнообразие от реакции, от моторни функции до емоционални реакции и прояви на интелекта, чрез директно електрическо стимулиране на мозъка. Също така, няколко изследователя се научиха да идентифицират повтарящи се шаблони на електрическата активност (нещо, което може да се разпознае и от компютър), локализирани в специфични области на мозъка и свързани с точно определени феномени, като възприятието на миризми или визуалното възприятие на ръбове и движения. Ние напредваме много бързо в разпознаването на тези електрическите съответствия на поведението и в методологията за двупосочна радио-комуникация между мозъка и компютрите...”

“Индивидът е беззащитен срещу директната манипулация на мозъка, защото са му отнети най-интимните механизми за биологическо реагиране. В експериментите, електрическата стимулация с подходящ интензитет винаги надделяваше над свободната воля; и, например, свиването на ръката, предизвикано чрез стимулиране на моторния кортекс, не може да бъде избегнато по желание. Разрушаването на предните дялове на мозъка доведе до промени в ефективността, които са отвъд какъвто и да е личен контрол”.

Но без въобще да обсъжда, че това е невероятното нахлуване в живота на субекта, Делгадо уверява хората, като казва, че някои субекти били по-заинтересувани от козметичния въпрос:

“Оставянето на жици вътре в един мислещ мозък може да се струва неприятно или опасно, но всъщност многото пациенти, които са преминали това преживяване, не бяха обезпокоени от това, че са окабелени, нито пъ кусещаха някакъв дискомфорт заради присъствието на проводниците в главите им. Някои жени показаха женската си приспособимост към обстоятелствата, като носеха атрактивни шапки или перуки, за да прикрият електрическите си приспособления, и много хора можаха да се насладят на нормален живот като амбулаторни пациенти (изписани, но с продължаващо наблюдение по картон, бел.прев), периодично връщащи се в клиниката за изследване и стимулиране. В няколко случая, в които контактите се намираха на задоволяващи места, пациентите имаха възможността да стимулират собствените си мозъци, като натискат бутона на преносим инструмент, и се докладва, че тази процедура има терапевтични ползи”.[4] (#post_bel1gl17)

Делгадо признал, че не всички субекти реагирали с такова самообладание: “По време на дълбоки изследвания беше демонстрирано, че чрез радио-стимулиране на контакт 3 в дясната амигдала може да се предизвикат кризи на нападателно поведение, сходни с внезапните изблици на гняв. Беше приложено микро-точково възбуждане с 1.2 милиампера, докато пациентката свиреше на китара и пееше с ентусиазъм и умение. На седмата секунда от стимулацията, тя захвърли китарата и в пристъп на ярост се нахвърли с удари върху стената и след това крачеше нервно из стаята за няколко минути, след което постепенно утихна и продължи с обичайното си весело поведение.”

Експериментите на Делгадо в крайна сметка не са имали почти нищо общо с медицината и с настояваната от него “терапия”. Делгадо устроил резерват на остров на Бермудите, 3,30 на 5 декара, където ефектите от стимосийвърите можело да се тестват в манипулирането на колония гибони и социалните взаимоотношения в йерархиите им.

“Старата мечта за индивид, който надвива силата на някой диктатор чрез дистанционно управление, е постигната, поне в маймунските ни колонии”, написал Делгадо, “чрез комбиниране на неврохирургия и електроника, демонстриращи възможността за интер-видово инструментално манипулиране на йерархичната организация...” Той спекулира, че, “в близко бъдеще стимосийвърът може да осигури съществената връзка от човек до компютър до човек с реципрочна обратна връзка между неврони и инструменти, което представлява нова ориентация за медицинския контрол на неврофизиологичните функции.”[5] (#post_bel1gl17)

Какъвто си бил социален контрольор, Делгадо се занимавал основно с волята на човека, тоест, със свободата му: “Можем да заключим, че ESB [Електрическа Стимулация на Мозъка] може да активира и да влияе на някои от церебралните механизми, участващи във волевото поведение. По този начин ние можем да изследваме невронните функции, свързани с така-наречената воля и в близко бъдеще този експериментален подход би трябвало да позволи едно изясняване на такива силно противоречиви въпроси като “свобода”, “индивидуалност”, и “спонтанност”, като се ползват фактологични термини, вместо убягващи семантични дискусии”.

Революцията на Делгадо, това което нарича “майсторски контрол над човешкото поведение”, очевидно няма за цел да е демократична: “Спорният въпрос, че едно общество трябва да има “добро поведение”, може да се подхваща от много хора и във всеки случай се нуждае от изясняване... В някои стари плантации робите имали много добро поведение, работели усърдно, подчинявали се на господарите си, и вероятно били по-щастливи от някои от свободните черни в модерните гета. В няколко диктаторски държави основното население е сръчно, продуктивно, с добро поведение, и вероятно е толкова щастливо, колкото и онова в по-демократичните общества”.

Откритият печат на книгата на Делгадо “Физически контрол над ума” (Physical Control of the Mind) срещнал твърда и студена реакция от публиката, и това може би е послужило като предупреждение за други изследователи в полето да си мълчат по тази тема. До ден днешен, книгата на Делгадо е единствената популярна книга по темата за имплантите и електрическата стимулация на мозъка (ESB).[6] (#post_bel1gl17)

Въпреки че Делгадо, в собствените си представи, започнал да се занимава с по-добри неща, а именно - употребата на директно електромагнитно облъчване на мозъка, изследванията върху директната радио-контролирана церебрална стимулация не били прекратени. Д-р Стюарт Макей (Stuart Mackay), колега на Делгадо и автор на книгата “Био-медицинска телементрия” (Bio-Medical Telemetry), казва, “Сред многото телеметрични инструменти, използвани днес, са и едни миниатюрни радио-трансмитери, които може да се глътнат, да се носят външно или хирургически да се имплантират в човека или в животните. Някои от скорошните развития по темата са натиск-трансмитерите, ултрасонични и радио трансмитери за свободно плуващите делфини, устройства за проследяване на дивите животни и трансмитери с размерите на хапче с различни видове дизайн и функции, които могат да работят постоянно в продължение на няколко години. Диапазонът на наблюденията, които могат да се направят, е твърде голям и може само да се щрихира с няколко примера. Трансмитерите, въведени през нормалните телесни отвори при хората, могат да усещат pH в стомаха, мястото на кървенето по храносмилателния тракт, интензивността на радиацията, промените на налягането в пикочния мехур поради нужда от уриниране, налягането между зъбите, ако се трият един в друг по време на сън, вагиналната температура, и подобни. Човешките и нечовешките видове са изучени (ползва се лексиката “human and subhuman”, което буквално значи човешките и на по-ниското ниво от хората, намирам това за интересно, бел.прев), както и морските и сухоземните животни, студено- и топлокръвните животни, и тн. Някои трансмитери е нужно да излъчват сигнала си само около час, докато от други се очаква да излъчват продължително за година или повече... Надеждата е, че тези няколко предварителни думи ще дадат усещане за обхвата на тази дейност... Възможностите са ограничени само от въображението на изследователя”.[7] (#post_bel1gl17)

През последните дни на изследването МК-УЛТРА, комюнике на ЦРУ от 22 ноември 1961г гласи, “Първоначалната биологична работа по техниките и мозъчните области, които са ключови за осигуряване на кондициониране и контрол на животни, е свършена. Постижимостта на дистанционния контрол върху дейностите при няколко вида животни вече беше демонстрирана. Настоящите изследвания са насочени към подобряване на техниките и ще осигурят точно разчертаване на полезните мозъчни центрове при избраните видове. Крайната цел на това изследване е, да осигури разбиране за механизмите, участващи в насочващия контрол върху животните и да осигури практически системи, подходящи за прилагане върху хора”.

Дали мозъчните контролировчици някога са успели да окабелят някой с техните импланти, освен безпомощни пациенти, заключени от самите луди в приюти за луди? Да, абсолютно.

Лос-Анджелиския “Хералд Екзаминър” (голям всекидневен вестник в Лос Анджелис, бел.прев) от 21 март 1979г описва един случай с лекота. Леонард Кил (Leonard Kille) бил електронен инженер и съизобретател на фотоапарата на Ланд (Land camera). През 1966 Кил с право стигнал до убеждението, че жена му му изневерявала с друг мъж и страданието му по този повод било интерпретирано от психиатрите като “смущение на личностния шаблон” (personality pattern disturbance).

Кил бил сметнат за “опасен” и уведомили психиатърчетата от ЦРУ Върнън Марк (Vernon Mark) и Франк Ървин (Frank Ervin). Не е известно дали параметрите на финансирането са изиграли роля в решението, което са взели, но Марк и Ървин стигнали до заключението, че най-доброто решение за проблемите на Кил бил електронен мозъчен имплант. Въпреки че Кил първоначално сметнал това решение за прекомерно, жена му го заплашила с развод, ако не приеме лекарството. Предвидимо, след като Кил си окабелил мозъка, тя така или иначе се развела с него и се омъжила за любовника си.

Кил имал четири многожилни кабела, имплантирани в мозъка му, всеки кабел разполагал с около 20 електродни стимосийвъра. Електродите се използвали, за да заблуждават мозъка на Кил с електрически ток, пренастройвайки емоциите му по желание. Д-р Питър Брегин (Peter Breggin) от Центъра за изучаване на психиатрия разследвал случая на Кил след като го имплантирали, и открил, че у този човек се редували вегетативно състояние и кошмари, в които отново го оперирали и бил имплантиран с още електроди.

През 1971г един придружител от Ветеранската административна болница се натъкнал на Кил, който си бил сложил на главата кошче за боклук, за да “спрат микровълните”. На докторите от Ветеранската административна болница не им били казали, че Кил бил имплантиран – въпрос на национална сигурност, вероятно – и така предположили че здраво бълнува. Докторите от Ветеранската наредили допълнителни “лечения” върху Кил, от които останал парализиран от кръста надолу.[8] (#post_bel1gl17)

Робърт Неслунд (Robert Naeslund) е друга жертва на технологията на Делгадо. Той вярва, че през 1967г, докато претърпявал операция в Стокхолм, Швеция, бил имплантиран с устройства за контрол над ума. Неслунд разказва, че имплантът му бил поставен от д-р Курт Странд (Curt Strand), бил инжектиран през назален проход. Неслунд се свързал с шведското Бюро по здравето и добруването и протестирал това експериментиране без негово съгласие, но когато докторите чули историята му, той, предвидимо, бил обявен за умствено болен и бил вкаран в болница за психично болни.

След като го освободили от болницата, Неслунд показал на редица шведски доктори рентгеновата снимка на главата си, на която дори и аматьор можел да види малки необичайни предмети в главата, но докторите до един обявили, че рентгеновата снимка е нормална. Чак през 1983г професор П. А. Линдсторм (P. A. Lindstorm) от Калифорнийския университет в Сан Диего изследвал рентгеновите му снимки и написал, “АЗ мога само да потвърдя, че някакви чужди тела, най-вероятно мозъчни трансмитери, са били имплантирани в основата на предния Ви мозък и в черепа. Моето мнение е, че няма извинение за такива имплантации. Напълно съм съгласен с Линкълн Лоурънс (Lincoln Lawrence), който, в книгата си [Били ли сме контролирани?] на страница 27 пише, “Има две особено ужасяващи разработени процедури, онези които работят и си играят с тях тайно ги наричат R.H.I.C. и E.D.O.M. – Радио-хипнотичен Интерцеребрален Контрол и Електронно Разграждане на Паметта”.

След като Линдстром свидетелствал за факта, че в главата на Неслунд имало чужди тела, други десет доктора публично потвърдили съществуването им.

През 1985г Неслунд внесъл петиция с 50 подписа до директора на шведската прокуратура, информирайки го за имплантирането на устройства за конотрол над ума в Швеция и искайки тази практика да бъде прекратена. Неслунд бил и един от няколкото човека, отговорни за пускането на реклама в 30 шведски вестника, която разобличавала положението с контрола над ума. Явно този активизъм отново поставил Неслунд под вниманието на който е бил отговорен за имплантите. Този път те планирали нещо различно за човека.

Неслунд пише, “Горе-долу по същото време, когато беше публикувана първата реклама, забелязах радиация или честота, която явно идваше от някъде под апартамента ми. Сутрин чувствах сякаш лицето, раменете и гърба ми са изгорели от слънцето. Ако поставех лист хартия на пода, той само след няколко часа започваше да се навива нагоре от двата края и всичката техника, която е с батерии, много бързо се изтощаваше. Вълните се усилваха, докато най-сетне не бях принуден да се преместя в апартамента на свой приятел”.

“Наех друг апартамент на Коксгатан 38 (Kocksgatan 38) в Стокхолм, където, през първите две седмици, всичко беше добре. До първи май, обаче, проблемите започнаха отново. Ефектите бяха съвсем същите; усещането за изгаряща топлина и забележими изгаряния по лицето само след час и разпрострирането на усещането към небцето, гърлото и дробовете. Хартията се навиваше на руло, без значение дали висеше на стената или лежеше на пода – но този път усетих и как циркулацията на кръвта ми също се влияеше. За последните си дни в апартамента написах: “Радиацията се увеличи през последните две седмици и сега, 29 май, е напълно немислимо да се спи тук. Възможно е да се седи в апартамента най-много за два часа, но след това човек трябва да излезе заради болката в дробовете, дехидрацията, сухата кашлица и общата слабост”.

“Заради критичните условия, причинени от радиацията на SAPO [Шведската Тайна Полиция], бях принуден да прекратя усилията си да разоблича техния електромагнитен тероризъм. Минаха пет години, преди да подновя борбата.”

Без да може да намери доктор в Швеция, който да е съгласен да премахне имплантите от главата му, Неслунд заминал за Джакарта, Индонезия. “На 4 август 1987г”, спомня си той, “посетих болница Св. Каролус, Жи салемба, Джакарта (St. Carolus Hospital, Ji Salemba, Djakarta) и се срещнах с професор Хендайо (Hendayo), на когото показах рентгеновите ми снимки, както и докладите на различни доктори. Той, очевидно, можеше да види имплантираните чужди тела и допълнителните рентгенови снимки, направени още същия ден, потвърдиха този факт, така че д-р Хендайо се съгласи да оперира. Останах в болницата до следващия ден. Направиха ми кръвни тестове и тн, и ми казаха да се върна на 11 август”.

“На сутринта на 12ти ми показаха операционната стая. Точно отвън на вратата срещнах д-р Хендайо. Той ми каза, че се е случило нещо, което ще причини отлагането на операцията. Не ми каза защо. Предвид колко важно беше това за мен, аз настоявах той да спази неговата част от споразумението и да извърши операцията. Поведението и отношението му онази сутрин бяха много по-различни от по-рано. Съгласието и приятелското настроение от предишните срещи беше изчезнало, на тяхно място имаше раздразнение и стрес. Но той размисли и се съгласи да изпълни операцията. Веднага щом влязохме зад операционния параван, двама души влязоха от друга стая; те бяха западняци на средна възраст. Един от тях имаше спринцовка и ми инжектира упойката без да каже дума и без никаква подготовка”.

“По средата на операцията се събудих с ужасна болка в главата. Ръцете и краката ми бяха вързани с каиши. Един човек ми държеше главата здраво, а друг поддържаше отворен 5 сантиметровия разрез в челото ми с някакъв инструмент. Трети човек държеше предмет, наподобяващ желязо за жигосване на животни, което прогори в главата ми. През 45-те секунди на операцията, в които бях буден, преживях усещането сякаш някой взривяваше главата ми на парченца. Крещях от болка и се опитах да освободя ръцете и краката си. Изпаднах в безсъзнание от болката и шока. Следващото нещо, което си спомням, е че беше 2 часа сутринта и чувствах мозъка си подпален. Това беше 18 часа след операцията”.

“На следващата сутрин отидох в радиологичния отдел и помолих доктора да ми снима главата на рентген. Картината показваше раната и че имаше чуждо тяло в наранената област. Отидох при главния доктор и му казах какво се бе случило. След това, посетих д-р Хендайо и той ми аза, “Не беше моя идея да се направи това... Нямах избор... Трябваше да ме послушате и да отложите операцията... Тайната полиция на вашата държава беше намесена...”

“Причината, поради която операцията се превърна в това, което се оказа, е доста ясна. Професор Хендайо беше, отначало, съгласен с операцията. Но шведската Тайна полиция (SAPO) ме бе проследила чрез майндконтрол и са знаели всяка една стъпка, която предприемам. Когато д-р Хендайо обеща да ме оперира, SAPO също са знаели. За да ме спрат, са информирали колегите си от ЦРУ в Индонезия, които са забранили на доктора да ми помогне, или са ги заплашили, че ще ги разобличат. Затова докторът не можеше да каже защо иска да отложи операцията. SAPO/ЦРУ очевидно са искали да ме предупредят и да покажат, че има други сили зад решението. Сега, пет години по-късно, изпитвам физическа болка в областта, която беше наранена. Освен това, умствените ми и физиологичните ми способности са силно повлияни. Трудността да намеря доктор, който да ме оперира, е голямата тайна зад употребата на майндконтрол телеметрията, както и интернационалната солидарност на докторите към техните колеги, които използват хора за експериментите. Тези трансмитери промениха живота ми по много начини и ме измъчват с постоянната им употреба”.

През 1992г Неслунд се свързал с активистка организация, Интернационалната мрежа срещу майндконтрола (International Network Against Mind Control) и участвал в съставянето на протестно писмо срещу такива експерименти до британския министър председател Джон Мейър (John Major). На следващия ден, след като писмото било изпратено, Неслунд вярва, че апартаментът му отново бил облъчен:

“Първите знаци на радиация от електромагнитни оръжия бяха забелязани вечерта на 11 октомври, в деня след като писмото беше изпратено по целия свят по факс. Бях събуден в 3 часа сутринта от блокаж на кръвната циркулация в ръцете, стъпалата, предмишниците и части от краката, ръцете и стъпалата ми се подуха и станаха безчувствени. Лицето и гърба ми получиха слънчево изгаряне сякаш съм се пекъл на открито в горещ летен ден. Това се повтаряше нощ след нощ и трябва да се предполага, че електромагнитните вълни бяха от ултравиолетов вид, радиация, която оказва влияние на пигментацията на кожата и за която е известно, че причинява рак. Радиацията продължи през следващия ден и нощ и въпреки че се опитвах да съм вкъщи колкото мога по-малко, стана съвсем ясно, че все още разполагаха с властта да променят спектъра и интензитета на радиацията, която ползваха срещу мен”.

“От първия ден, аз започнах да усещам забележими промени в дробовете и трахеята, които наподобяваха симптомите след радиацията през 1985г. Трахеята и дихателните ми пътища станаха сухи, гласът ми стана груб, а дробовете болезнени. Страдах също и от остра амнезия всеки път, когато преминех прага на апартамента си. До третия ден, аз вече мислех, че най-безопасният ход бе да напусна апартамента си и затова заминах за седмица”.

“Когато се върнах, се озовах в една радиационна камера със значително по-голяма мощ, отколкото онази, която оставих, и в която можеше да се генерират множество разрушително болезнени симптоми, като се варира спектъра и интензитета. Нощем ме държаха буден, а през деня ме вкарваха в някакъв вид транс, но определено най-плашещите ефекти бяха тези в дробовете, които дори след първата вечер вече съвсем не функционираха правилно”.

“Когато, след два дни, започнах да страдам и от болки в гърба и почти инвалидизиращо обездвижване, и когато дори най-краткото време, прекарано в апартамента ми, стана непоносимо, почувствах, че беше време да престана да рискувам живота си и се преместих при приятели. Тъй като рано или късно трябваше да се върна в апартамента си, успях да установя, че радиацията продължаваше да пронизва апартамента ми и веднъж извадих късмет и успях да идентифицирам източникът й. Влошаващата се зима ме принуди да си бъда вкъщи една вечер и докато прибирах някои цветя от балкона, забелязах, на отсрещния блок, на прозореца на апартамента точно под моя, някакъв апарат, виждаше се частично между наклонените летви на венецианска щора. Не излъчваше никаква светлина, но повърхността му беше лъскава”.

“През нощта взех едни инфрачервени филтри и един бинокъл, за да мога да го изуча по-отблизо. Още от миналото лято, понеже бях по-често на балкона, бях забелязал, че от този апартамент никога не излиза светлина, точно както няма и в днешни дни. На следващия ден, отидох до апартамента на Verkstandsgatan 22 и позвъних на звънеца над името Броман (Broman). Никой не отвърна, което не е за учудване, защото чух от съседите, че е починал преди няколко месеца. Същият ден отидох да проявят филма; снимката, с която се сдобих, разкри апарата с поразителна яснота”.

“Оттук ме тероризираше SAPO и влошаваше здравето ми с разрушителна радиация и така, заедно с няколко приятели, замислих да вляза с взлом в апартамента и да взема апарата. Само че, до 8 вечерта същата вечер, когато бях вкъщи и наблюдавах ситуацията, забелязах, че апаратът го нямаше. Те са били отишли там и го бяха махнали и заедно с него се махна и радиацията. Можех да се върна вкъщи.”

Неслунд продължава да е активен и да разобличава секретния контрол над ума по света.[9] (#post_bel1gl17)

Бележка от преводача: Последният материал от Робърт Неслунд (Robert Naeslund или Näslund) е от 2011г и лесно се открива в Гугъл и YouTube. Но много трудно се откриват повече източници, за такива неща определено трябва да се ползват търсачки за Дълбокия интернет.
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юли 05, 2018, 02:31:47 am
Друга вероятна жертва на имплантите за контрол над ума е Глен Николс (Glen Nichols), който, през 1959г на 12 годишна възраст, бил информиран, че има проблем със слуха и се нуждае от слухов апарат. Възраженията на семейството и приятелите му предотвратили извършването на това до 1962г, когато бил имплантиран с миниатюризирано радио в ушния канал под прикритието, че получава слухов апарат. “Тогава започнаха да използват много тихи подсъзнателни внушения, за да ме контролират”, казва Николс. “Пращаха ми пост-хипнотични внушения, че имам инфекция на ушите и че не трябва да си чистя ушите или ще получа постоянна загуба на слуха”.

“Понякога си чистех ушите и откривах метално устройство, за което хората около мен ми даваха различни обяснения”.

Николс вярва, че освен това е преживял периоди на изтезания и изтриване на паметта, и че през 1967г друг електронен приемник в стила на Делгадо му бил имплантиран до слуховото тъпанче. Казали му, че си бил наранил ухото, докато играл футбол. Николс смята и че друг имплант бил имплантиран по-късно до другото му ухо, отбелязвайки, че има няколко малки белега отгоре и зад двете си уши. Поради някаква причина , казва Николс, “в допълнение към хирургически имплантираните приемници, в различни моменти в ушните ми канали бяха вкарвани допълнителни приемници. Спомням си, че веднъж един доктор от цзравния медицински център в Калифорнийския щатски университет, в Нортридж, ми откри един такъв приемник през 1971г. Аз самият открих още един в ухото си около 1988г”.

В друг случай, “Мога да си спомня, че ми вкарваха електрод в предния мозък през ноздрата, когато бях горе-долу на 33 години през 1980г. ИЗпитах силна болка, объркване и вътрешно неравновесие. Беше ми казано, че имам инфекция на синусите. Изследвах източника на болката си и открих малка изпъкналост или мехурче на горната страна в носната ми кухина. Докторите, с които се свързах, казаха, че беше инфекция и да не я пипам. Аз продължих и сам го махнах с пинсети. Приличаше на електрод с две иглички, имаше две остри жици, забодени в мозъка ми и това висеше от тях”.

 До 1989г Николс, живеещ в Уестлейк вилидж (Westlake Village), Калифорния, завършил учението си и вече бил лицензиран съветник и психотерапевт, работещ с голям брой пациенти от отбранителната индустрия. Николс осъзнал, че е жертва на майндконтрол, а спомените за сесиите, в които са го кондиционирали и изтезавали, започнали да се връщат в съзнанието му.

Николс подозирал, че освен това бил облъчван с някакъв вид електронна радиация и се сдобил с радио-честотен брояч, за да провери нивата на излъчванията, които се оказало, че били екстремно високи около сградата на апартамента му. Николс също така е давал гласност и публично е разобличавал експериментите по контрол над ума, разпространявайки свидетелството на извършеното върху него в интернет.[10] (#post_bel1gl17)

Реми Кевалиър (Remy Chevalier) е журналист, който пише на теми, свързани с алтернативните енергийни източници и политическата конспирация. В кореспонденция с автора, той твърди:

“Бях похитен в края на 60-те години от високи сиви извънземни в бели гащеризони, които напълно ги покриваха, и носеха черни плътни очила. Години наред не можех да си позволя да отида на зъболекар, докато най-накрая един от зъбите ми се счупи. Нямах избор, трябваше да отида. Зъболекарят се хвана за работа и възстанови устата ми, като извади старите живачни пломби и ги смени с нови, които използват сега, които съвпадат с цвета на зъбите. На най-лошия зъб, който трябваше да изпили, за да му сложи коронка, той откри нещо вътре, което никога не беше виждал преди. Той и асистентът му размишляваха няколко минути, чудейки се какво за бога можеше да е това. Аз на шега казах, “Може да е имплант от извънземни”, и след като видях изражението на лицата им, добавих: “Само се шегувам!” Той трябваше да разбие странното нещо на прах, за да продължи да работи по зъба, така че никога няма да разберем със сигурност. Но оттогава мога да напрягам тялото си много повече, отколкото някога съм могъл. Преди получавах онези ужасни главоболия, ако вдигах прекалено много тежки неща. Сега мога да се натоварвам докато ми откажат крайниците, без да започне да ме боли глава. Днес щях да съм в много по-добра физическа форма, ако преди десет години бях започнал да тренирам така, както днес го правя. Дали онова беше живакът или имплант, който ме спъваше физически, никога няма да разберем, но за мен на 45 вече е малко късно да се реве за пропуснати възможности. Едно нещо е сигурно, някои си поигра с главата ми. Кога, колко дълго, от кого, са въпроси, на които все още нямам отговор”.[11] (#post_bel1gl17)

Друг случай на вероятен контрол над ума е този на президента Исаяс Афеуорки (Issauas Afeworki) от африканската държава Еритрея. Афеуорки провел успешна война срещу снабдяваната от Израел Етиопия. Това определено би било адекватна причина мозъчните техници да го забележат. През лятото на 1993г, според един от съветниците му, “той се разболя от мистериозна болест. Лекарите, извикани от САЩ, казаха, че Афеуорки имал рядка “мозъчна треска”, която можела да се лекува само в една най-модерна израелска клиника. Афеуорки бързо беше качен на военен самолет и пратен в Израел”.

Според същия съветник, “Когато се върна вкъщи месец по-късно, той беше един странно променен човек”. Политиките на Афеуорки към Етиопия, и в това число Израел, се променили в посока пълно сътрудничество.

Според един алжирски делегат, “Казват ни да не се притесняваме за тази еритрейска обърни лопата, но ние се притесняваме, и ще се притесняваме повече и повече, докато не открием какво точно се случи на президента Афеуорки в онази израелска неврологична клиника, където стана толкова коренно променен човек”.[12] (#post_bel1gl17)

Друг случай е този на Джеймс Петит (James Petit), който през 1984г казал пред пресата, че бил муле на ЦРУ за оръжие и наркотици, като трудовата му заетост към Агенцията е потвърдена от адвоката му и от адвоката, представляващ негов съподсъдим в едно дело за трафик на наркотици. След като самолетът му за пренос на наркотици се разбил в Колумбия през 1982г, Петит казва, че бил откаран в центъра по изгаряния в Института по операционни изследвания на армията на САЩ, в Сан Антонио, Тексас. Престоят му там е бил потвърден от говорител на болницата. Петит вярва, че докато е бил пациент там, във врата му, лицето, ръцете и ушите били инжектирани електронни импланти.

“След като ме изписаха от болницата”, казва Петит, “изпитвах толкова екстремна болка, че не беше за вярване. Тя директно се дължеше на приемо-предавателите на ЦРУ”. Рентгеновите снимки, направени на главата на Петит, показват тяло с формата на бутилка зад лявото му ухо.[13] (#post_bel1gl17)

През 1994г, според вестник Лондон Таймс в предишното десетилетие имало 15 000 случая на хора, имплантирани с електронни мозъчни устройства. Невъзможно е да се знае дали въобще преценката на Таймс е точна, тъй като е малко вероятно те да имат достъп до статистики на тайни тестове. Определено, повечето активисти против контрола над ума биха казали, че тази цифра е силно занижена.


Бележки:

1. Packard; "Hess, Walter Rudolf, Encyclopedia Americana. (New York:
Americana Corporation, 1963); "Hess, Walter Rudolf; Funk & Wagnalls New
Encyclopedia. New York: Funk & Wagnalls Inc., 1973
2. Delgado, Jose, Physical Control of the Mind. (New York: Harper &
Row, 1969); Judge, John, "The Secret Government," Dharma Combat number 10
3. Delgado
4. Ibid.
5. Ibid.; Packard
6. Delgado
7. Mackay, Dr. Stuart, Bio-Medical Telemetry
8. Constantine
9. An Open Letter to the Swedish Prime Minister Regarding
Electromagnetic Terror By Robert Naeslund, copy in the author's possession
10. Nichols, Glen, "The victims begin to speak out: 'I am a victim of mind
control,'" The Omega Report, July and September/October 1994
11. Chevalier, Remy. Correspondence with the author, September, 1997
12. Mann, Martin, "African Leader as 'Manchurian Candidate'?," The
Spotlight. February 17, 1997
13.National Examiner, April 30, 1984
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юли 09, 2018, 03:35:22 am
Глава 18:

Бъдещ шок
и
Покушението срещу Кенеди


Ако някое събитие от този век е било предварително изчислено и програмирано като “бъдещ шок” за американското население, това ще да е убийството на Джон Ф. Кенеди. Въпреки че мнозинството американци вярват, че убийството на Кенеди е извършено от конспирация, има няколко човека, които предлагат версията, че убийството му е дело на чист контрол над ума.

Първото такова изследване, което предлага такава интерпретация на убийството, е това на “Уилям Торбит” (“William Torbitt”), което се твърди, че е псевдонимът на починалия тексаски адвокат Дейвид Коупланд (David Copeland). Коупланд бил прокурор в началото на 50те години, по-късно работил като цивилен и криминален адвокат. Той бил близък поддръжник на политическия локомотив Линдън Джонсън/Лойд Бентсен (Lyndon Johnson/Lloyd Bentsen) в Тексас до 1963г, когато прекъснал връзките си с тази група поради причини, които ще станат очевидни. През 1970г Коупланд написал “Номенклатура на кабал от убийци” (Nomenclature of an Assassination Cabal), фотокопията й широко се разпространявали, а съдържанието й давало подробна информация, която той бил събрал, докато разследвал убийството на президента Джон Ф. Кенеди. Едва наскоро Номенклатурата беше отпечатана в хартиено издание от “Adventures Unlimited” под заглавието “НАСА, нацистите и Джон Кенеди” (NASA. Nazis & JFK), 27 години след фактическото й написване.

Въпреки че разкрива много от информацията, свързана с тезата на настоящата глава, Коупланд не е бил запознат с определени факти, които вярвам, че са щели да му покажат по-широката, цялостна картина. Според Коупланд, “Убийството на президента Кенеди е било планирано и надзиравано от Пета дивизия на Федералното Бюро по Разузнаване... Всъщност, Пета дивизия действала съвместно с Агенцията за отбранително разузнаване (DIA), която действала по нареждане на Съвместните началници на щаба (Joint Chiefs of Staff) в Пентагона”.

Директорът на ФБР и масон 33-та степен – старшият фримасон в столицата Вашингтон по онова време – Дж. Едгар Хувър (J. Edgar Hoover) бил, според Коупланд, един от конспираторите. Вице президента Линдън Джонсън (Lybdon Johnson) бил друг от тях. Не е изненада, че Уилям Съливан (William Sullivan), бивш асистент-директор във ФБР, казва, че Хувър и Джонсън “нямали доверие и не харесвали нито един от тримата братя Кенеди. Президента Джонсън и Хувър имаха съвместен страх и омраза към семейство Кенеди”.[1] (#post_bel1gl18)

Според Коупланд, “Л. М. Блумфийлд (L. M. Bloomfield), адвокат от Монреал, Канада, носещ репутацията на сексуално отклонен, директен надзорник на всички контактни агенти с Пета дивизия на Дж. Едгар Хувър, бил топ-координатора за планирането на мрежата и екзекуцията. Една швейцарска корпорация, Перминдекс (Permindex), била използвана за оглавяване на пет фасадни организации, отговорни за осигуряването на персонал и надзорници, които да поемат приписаните им задължения”.

Почти заровена в текста на Номенклатурата е една информация, която считам за една от най-важните разкрития. Той докладва, че преди убийството, през 1963г, е имало свръх-секретна среща в луксозния комплекс Триал (Tryall Compound) в Ямайка със сър Уилям Стивънсън (William Stephenson), топ-разузнавача на Великобритания. На срещата бил майор Луис Мортимър Блумфийлд (Louis Mortimer Bloomfield) от Британската изпълнителна служба по специални операции (SOE, Special Operations Executive), елемент от британското разузнаване, за който се твърди че е създаден, за да проникне в американското разузнаване; полковник Клеу Шау (Clay Shaw), бивш служител на OSS; Ференк Наги (Ferenc Nagy), който е бил министър на кабинета на про-нацисткото правителство на Хорти (Horthy) в Унгария и по-късно премиер на тази държава; Джорджио Мантело (Georgio Mantello), по прякор Джордж Мандел (George Mandel), бивш търговски министър на Мусолини; и белите руски емигранти Жан де Менил (Jean de Menil) и Пол Райгородски (Paul Raigorodski). Шау, Наги, Монтело и Блумфийлд били все официални лица на Перминдекс. Според Коупланд, обсъжданият въпрос на срещата било убийството на Кенеди.[2] (#post_bel1gl18)

Самото семейство Кенеди били продукти на “Конспирацията”. По време на забраната за продажба на спиртни напитки в САЩ “Татко Джо” Кенеди работил с Нюарк (Newark) (най-населеният град в Ню Джърси, бел.прев), синдикатът на Рейнфелд (Reinfeld) в Ню Джърси, половината от който бил собственост на бандата контрабандисти на Бронфман (Bronfman) в Канада. След войната, на Кенеди му дали британски лиценз за дестилатор, лично одобрен от Уинстън Чърчил, като богатството на семейство Кенеди било администрирано от Братя Лазард ООД (Lazard Brothers Ltd), филиал на Ротшилд и една от най-влиятелните фамилии в Европа. Като американски посланик във Великобритания, Кенеди се прикрепил към про-нацистката влиятелна група Кливден (Cliveden set), където съвещавали членове на обществото Кръглата маса и фабианци (Фабианското общество в Англия е социалистическа организация, прокарваща принципите на демократичния социализъм, бел.прев). Катлийн Кенеди (Kathleen Kennedy), сестрата на Джон, Едуард и Робърт, се омъжила за маркиза на Харингтън, син и наследник на дука на Девоншир, главата на фримасонството по целия свят, и разбира се, изтъкнат сред британския управляващ елит. Харолд Макмилан (Harold Macmillan), който станал премиер на Великобритания по време на президентството на Джон Кенеди, бил член на семейството на дука.

Докато бил в Англия, Джоузеф Кенеди бил приет в Най-многоуважавания Орден на Св. Джон от Йерусалим. Джоузеф и Джон Кенеди били обучени в основаното от фабианците Лондонско Икономическо училище под личното опекунство на Харолд Ласки (Harold Laski), контрольор от Фабианското общество.

Джон Кенеди явно измамил конспирацията, и умрял заради това. Войната срещу мафията, толкова много пропагандирана от Робърт Кенеди, била всъщност най-вече лична вендета срещу Джими Хофа (Jimmy Hoffa) и прицелване в оперативни агенти на ниско ниво. Хора като Маер Лански (Meyer Lansky) останали незасегнати. Но с няколко дръзки хода Кенеди започнал да се опълчва срещу директивите на британците, намалявайки американското присъствие в Югоизточна Азия, смекчавайки обтегнатите отношения със Съветския съюз и започвайки опипване на почвата за евентуални тайни разговори с Кастро.

Въпреки че Коупланд, в Номенклатурата, представя сложна плетеница от конспиратори, включително членове на мафията, фашисткото Солидарно движение, ФБР, НАСА, и други групи, това, което може да е изпуснал, е онова, което на мен ми изглежда като най-високите нива на планиране. Майор Луис Мортимър Блумфийлд бил вербуван в SOE през 1938г, и докато бил упълномощен в тази организация, той бил внедрен в американската OSS, след това назначен в контраразузнавателната Пета дивизия на ФБР. До времето на убийството на Джон Кенеди, Блумфийлд все още бил офицер в Пета дивизия.

След войната, Блумфийлд продължил кариерата си като адвокат в Монреал, Канада, в адвокатската фирма на Филипс (Phillips), Вайнфийлд (Vinefield), Блумфийлд и Гудман (Goodman). Той бил адвокат и контрольор на семейното богатство на фамилия Бронфман, които в тези по-късни дни си създавали аура на благоприличие пред онези, които не знаели началото им.

Фамилията Бронфман е собственикът на Сийграмс (Seagrams), най-голямата алкохолна компания в Северна Америка. По време на Забраната в САЩ Бронфманови натрупали богатството си с контрабанда, разчитайки на контактните мрежи на хора като Артур Флегенхаймер (Arthur Flegenheimer), по прякор Холандския Шулц (Dutch Schultz), Амолд Ротщайн (Amold Rothstein), Маер Лански, Бенджамин Сийгел “Бъгзи” (Benjamin “Bugsy” Siegel) и Чарлз Лучано “Късметлията” (Charles “Lucky” Luciano) и дестилираните им в Англия продукти. След оттеглянето на Забраната Бонфманови станали абсолютно легални, а членовете на семейството им ги избирали за най-високите нива в Най-почитаемия Орден на Св. Джон от Йерусалим и започнали да сключват бракове с Ротшилдови.[3] (#post_bel1gl18)

Блумфийлд също така бил официално лице с висок ранг в ОН, бил съдебен съветник на тази респектираща група. Намърдал се на тази позиция по линията, че бил представител на Интернационалния изпълнителен борд на Британската интернационална съдебна асоциация, който борд е основан от Кръглата маса, страничен клон, формиран през 1873г и натоварен със задачата да състави съдебен кодекс, който да важи за целия свят. Блумфийлд бил и високопоставен член на Най-почитаемия Орден на Св. Джон от Йерусалим, и годишен председател на Хистадрутската кампания (Histadrut campaign) в Канада, която притежава над една трета от Брутния Вътрешен Продукт на Израел. Сред многото си позиции, Блумфийлд играел и ролята на генерален консул на Западното полукълбо и Либерия, един от най-големите световни центрове за трансфер на парички от черния пазар.

До 1958г Блумфийлд основал корпорация Перминдекс в Швейцария, твърдейки, че това е компания за търговска експозиция, но всъщност била интернационално бюро за наемни убийства на Изпълнителната служба за специални операции (SOE). Всички участници в заговора Кенеди в комплекса Триал били инвеститори и официални лица от Перминдекс.

Един от главните оперативни агенти на Перминдекс бил полковник Клей Шау от OSS. Шау, както Блумфийлд, бил хомосексуален – това се споменава, за да е ясна връзката с дълговременната хомосексуална ориентация на множество видни операционни агенти на най-високото ниво на конспирацията. Самият Шау е свидетелствал, че е бил офицер за връзка на OSS в щабквартирата на британския премиер Уинстън Чърчил. Шау се върнал в САЩ след войната и поел директорския пост на интернационалния Световен Търговски Център, после напуснал поста, за да основе Пазара на интернационалната търговия (ITM) в Ню Орлиънс. По-късно, Шау щял да стане директор на Перминдекс и ITM щял да стане филиал на Centro Mondiale Commerciale – ръка на това бюро за наемни убийства. По всяка вероятност, всички тези компании са били фасади на SOE, които дълго време са се придържали към политиката да работят от името на търговски фронтови организации.

Във времето на писане на тази книга, по света има над 50 Световни търговски центъра, управлявани от Асоциацията на Световните търговски центрове на Клей Шау, свързани с компютър и сателит.

На 16 март 1967г Пери Реймънд Русо (Perry Raymond Russo) свидетелствал пред съдебния състав на наказателен район Ню Орлиънс, че е присъствал по време на разговор между Клей Шау, Дейвид Фери (David Ferrie) и човек, наричащ себе си “Леон Осуалд” (“Leon Oswald”). Фери, агент на Пета дивизия, говорил за нуждата от трима стрелци и “триангулиране на огъня”, и че може да се ползва изкупителна жертва, за да се позволи на действителните убийци да избягат. Според Коупланд, в Номенклатура на кабал от убийци, човекът, подвизаващ се с име “Леон Осуалд”, бил всъщност Уилям Сеймур (William Seymour), агент за една частна детективска агенция, наречена “Двойна-проверка” (Double-Chek), за която се твърди, че е скрита абревиатура за операции на Пета дивизия и ЦРУ (Division Five, CIA – Double-Chek, името на жаргон може да означава “Двойна проверка” или “Двоен чек/сметка”, бел.прев).

Според Номенклатурата, ползвали седем снайпериста, за да застрелят Кенеди, една бригада за убийства, базирана в Мексико, чиято организация-майка била в Оаксака (Oaxaca) и била сглобена през 1943г от директора на ФБР Дж. Едгар Хувър и командира на SOE сър Уилям Стивънсън.

Коупланд явно интуитивно е доловил, че е имало програмиране зад убийството, но без явно да прави връзката кой е отговорен за това. Той казва, “Трябва да се посочи, че през няколкото години след убийството на Джон Кенеди нивото на престъпността в САЩ се е увеличило повече от два пъти. Изследванията на общественото мнение през този период отразяват, че около 80% от хората не вярвали на разследващата комисия “Уорън” за убийството. Обществото имало усещането, че някой или някаква група стояла зад убийството на Джон Кенеди и виновниците не са били наказани. Такова отношение от страна на обществеността води до постепенното разпадане на закона, реда и морала в обществото”.

Това, което Коупланд не видял, е че този разпад е бил инжениран от самите сили, отговорни за контрола над ума на Америка и за унищожаването на американския начин на живот. Убийството на Кенеди е било атентат на британското разузнаване – да се разбира Тависток – и целта му е била до шокира американското съзнание, вкарвайки го в едно почти коматозно състояние за пре-програмиране, това е стандартният метод на Тависток.

При убийството на Кенеди може да са използвани и специфични техники за контрол над ума на микрокосмическо ниво. Лий Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald), през септември 1957г, пристигнал във флотската въздушна база Ацуги (Atsugi), за да работи като радио-оператор с достъп до секретна информация, странно за човек, който е толкова искрен за про-комунистическите си възгледи и на когото приятелите от казармата викали “Осуалдович”. Ацуги, освен че била базата за изстрелване на свръх-секретния шпионски самолет U-2, също така помещавала Съвместната техническа съветническа група (JTAG, Joint Technical Advisory Group), където се твърди, че се е извършвало експериментирането с LSD като част от МК-УЛТРА.[4] (#post_bel1gl18)

След като пристигнал в Ацуги, Осуалд се заел с повече от просто радарно следене. В един нощен клуб в Токио, наречен “Пчелната царица” (Queen Bee), Осуалд станал интимно близък с една хостеса, като се смята, че е била руска шпионка, и хваща гонорея от нея. Медицинското досие на Осуалд казва, че болестта е била прихваната “по служебни задължения, не поради лични действия”. Очевидно, по онова време Осуалд е функционирал като агент на военните, вероятно е изпълнявал наблюдение върху предполагаемата руска шпионка в Пчелната царица.[5] (#post_bel1gl18)

Кери Торнли (Kerry Thornley), вероятно най-близкият приятел на Осуалд в базата Ацуги, в кореспонденция с автора си спомня един свой опит да наемат него, Осуалд и един трети човек за една евентуална разузнавателна операция. Торнли пише,

“В края на 70-те с мен се свърза Дейвид Бъкнел (David Bucknell), който каза, че бил в Девета морска въздушно-контролна ескадра заедно с мен и Осуалд. Когато спомена, че прякорът му бил “Бъки Бийвър” (Озъбения Бобър, “Bucky Beaver”, бел.прев), си спомних за Бъкнел – голям човек с показани като на бобър зъби, който си носеше шапката захлупена най-надолу, придавайки й куполна форма, а не с характерната плоска горна част”.

“Бъкнел ме попита, дали си спомням опит да бъдем набрани (Бъкнел, Осуалд и аз) за военното разузнаване. Не си спомнях. Тогава попита, дали си спомням да съм отишъл при него и при Осуалд един ден и Осуалд да ме бил отпратил с думите “Водим личен разговор”. Това си го спомнях ясно. Бъкнел каза, че това се случило, докато сме били на път за лекцията по вербуването ни”.

“Действително, спомнях си, че случката се случи, когато и тримата вървяхме в една и съща посока към “Мейнсайд” и отдалечавайки се от радарния пост. Бъкнел каза, че минути по-рано, при поста, били извикали имената на Осуалд, Бъкнел и Торнли през високоговорителите и че ни било казано да докладваме в офиса на ескадрона. Като сме отишли в офиса, ни било наредено, да докладваме на сигурността на базата при “Мейнсайд” LTA (lighter-than-air или по-леко от въздуха е абревиатура, която се отнася до постройки или съоръжения, изградени от или обслужващи такива материали, бел.прев), сателитът на морската база ЕЛ Торо (El Toro Marine Base), където бяхме разквартировани”.

“Бъкнел каза, че той и Осуалд се занимавали с лихварство и личният им разговор се отнасял до това дали ги викат на разпит в тази връзка. Осуалд се съмнявал, защото аз съм бил извикан по същото време и не знаех нищо за техните занимания”.

“Бъкнел казва, че когато сме пристигнали при охраната на базата, са ни сложили да седнем в малък салон или зала за лекции заедно с хора с външни униформи. Отпред, според Бъкнел, бил един морски капитан и един испанец в цивилни дрехи и с плоска прическа (честа военна прическа (https://i2.wp.com/therighthairstyles.com/wp-content/uploads/2016/01/11-high-and-tight-haircut.jpg?w=500&ssl=1) при американските военни, бел.прев)” Бъкнел бил изненадан да види, че капитанът действал като прислужник за този цивилен, който капитанът най-сетне представил като “Господин Б” (“Mister B”).

“Господин Б” каза, “Имаме причина да вярваме, че новото революционно правителство на Кастро е било инфилтрирано от съветски агенти”. (Това ще да е било в края на май или началото на юни през 1959г, точно след Новогодишната революция, преди Кастро да стане комунист. Спомням си, че някой каза това изречение на една лекция, на която присъствах, но не помнех контекста).

“Всички сме свикани тук, каза Господин Б, защото за всички нас се знае, че се възхищаваме на Фидел Кастро. Така както аз го разбирам, и мъгливо си спомням, идеята беше, че Кастро се нуждаел от помощта ни, за да се отърве от тези агенти. Помолиха ни да бъдем доброволци за контра-разузнавателна програма!”

“Сигурен съм, че щях да бъда доброволец. Доколкото мога да си спомня, привидно не бях навит, защото вече бях избран да изпълня дълга си в Далечния Изток, това трябваше да започне през юни и тренировъчната програма беше в САЩ – Но не преди да подпиша няколко документа, даващи позволението ми да бъда използван за разузнавателни цели”.

“Бъкнел направи подробни записки за това изключително събитие още на следващия ден и когато се срещнахме в Сан Франциско в края на 70те, ми прочете тези записки”.

“Доброволците ги интервюирали на четири очи след лекцията по вербуването. Бъкнел казва, че имал един дядо по линия на майка си, на име Е. Х. Хънт (E. H. Hunt), който попълнил в доброволческия лист като име за справка. Господин Б погледнал същисано и казал, “Кой е този Е. Х. Хънт?” Бъкнел обяснил. Господин Б казал “Аа!” и се засмял. (Е. Хауард Хънт (E. Howard Hunt) бил втори по власт при Никсън по време на операцията Заливът на прасетата)”

Бележка от преводача: Заливът на прасетата (Bay of Pigs) е провалена военна инвазия в Куба на 17 април 1961г, предприета от пара-военната група Бригада 2506, финансирана от ЦРУ.

“Никога не потърсили Бъкнел отново във връзка с тази програма. Нито пък мен”.

“Бъкнел казва, че тайната охрана на Морската въздушна контролна ескадра се изпълнявала от Военното разузнаване и сега и двамата подозираме, че Осуалд може вече да е бил агент на Военното разузнаване, преструващ се на марксист по времето, когато Господин Б се опита да ти набере за доброволци, което може да е подсилило класирането му за програмата на Господин Б”.

“Горе-долу по времето, когато се случи това, аз започнах да имам оживени аудио-халюцинации, обикновено точно преди да заспя”.[6] (#post_bel1gl18)

Две седмици преди Осуалд да мине на страната на Съветския съюз, Робърт Е. Уебстър (Robert E. Webster), преди това бил във флота, се отказал от американското си гражданство. Както Осуалд, Уебстър по-късно щял да обърне лопатата и да се върне в САЩ – като за завръщането му спомогнали “клетвени декларации от Ранд”.

Уебстър бил на търговско изложение в Москва заедно с Корпорация за развитие Ранд (Rand Development Corporation). Когато Уебстър се отказал от гражданството си, той бил придружаван от двама административни изпълнители от Ранд, Хенри Ранд (Henry Rand) и Джордж Букбайндър (Bookbinder), и двамата бивши агенти на OSS. Корпорация Ранд е била замесена с американските изследвания по контрол над ума поне от 1949г, когато издала един доклад относно съветски експерименти с хипноза и предложила контра-мерки от американска страна.

Въпреки че няма директни доказателства, свързващи Уебстър или Осуалд, който се поинтересувал от Уебстър по времето на собственото си завръщане в САЩ, с експериментите по контрол над ума на Ранд, пределно ясно е, че ако Осуалд и Уебстър са били американски шпиони, преструващи се, че дефектират, тогава най-вероятно ще да са получили хипнотично програмиране, за да контрират неизбежния разпит в Москва.

Също така е много интригуващо да се научи, че адресът на сградата, където бил апартамента на Уебстър, бил в адресната книга на Марина Осуалд (Marina Oswald), и че се знае, че е казала, че съпругът й дефектирал, след като бил нает за едно американско изложение, което било в Москва. Това очевидно не бил Осуалд, а Уебстър.[7] (#post_bel1gl18)

Човекът с псевдоним “Линкълн Лоурънс” (“Lincoln Lawrence”), в книгата Били ли сме контролирани (Were We Controlled), си спомня “смъртоносен слух”, че Лий Харви Осуалд бил приет в отдел уши-нос-гърло на Трета клинична болница в Минск, Русия. Лоурънс казва, че след като анестезирали Осуалд, в главата му бил имплантиран малък радио-приемник, който можел да се включи при кое да е от пост-хипнотичните внушения, които вече му били вменени. Същото устройство можело да се използва за изтриване на събития от паметта му.

Дали Осуалд е бил имплантиран или не, “смъртоносният слух” явно е достигнал до ушите на директора на ЦРУ МакКоун (McCone), който написал ръкописно комюнике до шефа на Тайните служби (Secret Service) Джеймс Роули (James Rowley) на 3 март 1964г. Писмото на МакКоун казвало, че Осуалд вероятно бил “химически или електронно “контролиран”... спящ агент. Субектът прекара 11 дни хоспитализиран за “незначително заболяване”, което трябва да е изисквало не повече от 3 дни хоспитализиране в най-лошия случай”.[8] (#post_bel1gl18)

Един човек, който се шокирал от твърденията на Линкълн Лоурънс, че Осуалд бил имплантиран с контролиращо устройство, била Маргарет Осуалд (Marguerite Oswald), майката на Лий. Тя казала на изследователя на убийства от Далас Мери Ферел (Mary Ferrel), “Трябва да разбера кой е написал тази книга, защото е познавал сина ми”. Маргарет Осуалд отказвала да обясни на Ферел откъде знаела това, но Дик Ръсел (Dick Russel), автор на книгата “Човекът, който знаеше твърде много” (The Man Who Knew Too Much), спекулира, “Маргарет понякога стоеше зад стола на Лий, докато играеше някоя настолна игра и разтриваше гърба и главата му. Както казваше тя, видът на коста ма су беше променил, не била мека, каквато била преди. Изведнъж ми просветна: Ами ако, докато правеше това, е напипвала малък белег нагоре в косата...”

Друг човек, загрижен за външния вид на Осуалд, бил брат му Робърт (Robert). Според Ъпщайн (Epstein), в Легенда (книгата “Легенда: Тайният свят на Лий Харви Осуалд” от Едуард Джей Ъпщайн, бел.прев), “Най-забележителната промяна била косата му. Не само, че била опадала почти до плешивост отгоре, но видът й се променил от мека на ситно къдрава. Поразен от тази загуба на коса, Робърт не можел да не се зачуди какво се било случило с брат му през годините, прекарани в Съветския съюз... [и] по-късно спекулирал, че това може да е било причинено от медицинско или шоково лечение”.[9] (#post_bel1gl18)

Херман Кимзи (Herman Kimsey), агент от армейското контра-разузнаване и официално лице на ЦРУ, който твърдял, че има вътрешна информация за покушението срещу Кенеди, бил цитиран от Хю МакДоналд (Hugh McDonald) в книгата му “Среща в Далас”, казва, “Осуалд беше програмиран да убива като медиум на сеанс. След това механизмът започна да примигва и Осуалд стана опасна играчка без насока”. Три седмици след като Кимзи представя тези откровения на МакДоналд, той умира от сърдечен удар на 55 годишна възраст.[10] (#post_bel1gl18)

Един от приятелите на пилота и хипнотизатор от ЦРУ Дейвид Фери (David Ferrie), е цитиран в книгата на Боуарт “Операция Майндконтрол” (Bowart, Operation Mind Control), казвайки, че Осуалд бил хипнотизиран от Фери да убие президента. Фери бил агент на договор към ЦРУ и висш свещеник на малка религиозна група, наречена Апостолическа старокатолическа църква на Северна Америка (Apostolic Old Catholic Church), която, според изследователя Лорън Колеман (Loren Coleman), се занимавала с животински жертвоприношения и пиене на кръв. Колеман казва, “През последните седмици от живота си в Ню Орлиънс Лий Харви Осуалд посещавал много ритуалистични партита в частни домове и апартаменти заедно с Дейвид Фери”.[11] (#post_bel1gl18)

Ако за програмирането на Осуалд е използван хипнотизъм, хинотизъм може да е бил използван и за крайното му “депрограмиране” чрез друг убиец. На сцената, точно преди момента на убийството на Джон Ф. Кенеди, бил Уилям Кроу (William Crowe), чието сценично име било Бил ДеМар (Bill DeMar). Кроу работел като сценичен хипнотизатор в стриптийз клуба “Carousel” на Джак Руби (Jack Ruby) в седмицата на убийството. Джак Руби, разбира се, е човекът, който застреля Лий Харви Осуалд. [12] (#post_bel1gl18)

Друг умствено контролиран убиец може също да е участвал в покушението срещу Кенеди. През 1967г Филипинското Национално разследващо бяро (NBI) арестувало 24-годишния Луис Ейнджъл Кастило (Luis Angel Castillo) по подозрение, че планира да убие президента Фердинанд Маркос (Ferdinand Marcos) в съглашение с филипински партизани. Паспортът на Кастило го идентифицирал като Антонио Райс Елориага (Antonio Reyes Eloriaga), филипински жител, завръщащ се след екстрадация от Америка заради кражба на кола и превишаване на срока на визата си. Вестник Манила Таймс писал, че, докато бил в Америка, Кастило ползвал поне пет имена.

По негово желание, на Кастило му дали серум на истината и бил хипнотизиран. Хипнотистът докладвал, “Първоначално, субектът даваше индикации за смесица между желана податливост към хипносинтез и дълбоко разположено съпротивление, дължащо се на наличието на постхипнотичен блокаж. Блокажът изглеждаше да е свързан с присъствието – кошмарното присъствие – на някаква госпожа Крепс (Kreps). пълното премахване на този блокаж може да проправи път за максимални резултати”.[13] (#post_bel1gl18)

Хипнотистът открил, че Кастило можело да бъде вкаран в четири различни нива на хипноза, които определил като зомби-състояния I – IV, като всяко ниво притежавало различна личност. Зомби I се разхождало с името Антонио Лориага и той бил замесен в анти-американски шпионаж. Зомби II бил неидентифициран агент на ЦРУ. Зомби III бил агент, който щял да се самоубие, ако се разкриела самоличността му. Зомби IV може да е била истинската идентичност на Кастило, Мануел Ейнджъл Рамирез (Manuel Angel Ramirez), 29 годишен местен от Бронкс. Въпреки че имал малко спомени за детството си, по-късният му живот бил живота на хипнотично програмиран оперативен агент на Групата за специални операции (SOG) на ЦРУ.

Кастило разкрил на NBI, че с него се свързали с цел обучение в шпионаж, когато бил редник в кубинската милиция, и получил началното си обучение от американци и кубинци близо до Залива на прасетата.

Бележка от преводача: Много политически личности получават обучение от американци, включително президента Румен Радев. Във века на индустриализирания майндконтрол е напълно възможно да си имаш програмирана държава, ако достатъчно властови фигури в нея са спящи агенти.

Кастило също така разкрил, че бил програмиран и за друго убийство, то пък включвало човек, возещ се в кола с отворен шибидах в Далас, Тексас, на 2 ноември 1963г.
Според Кастило, по-рано споменатата г-жа Крепс, която имала германски акцент, била една от няколко човека, които направили хипнотичното му програмиране в Далас. Той също така разпозна лимената на няколко човека по онова време, които били разследвани за убийството на Джон Кенеди от областния адвокат Джим Гарисън (Jim Garrison), и могъл да даде подробно свидетелство за участието си в заговора.

След като NBI се свързало с ФБР, историята била заглушена. Кастило бил върнат на САЩ и вкаран в затвора за 37 месеца за грабеж. След освобождението си, Кастило явно е паднал от края на света и оттогава не е бил намиран.[14] (#post_bel1gl18)


Бележки:

1. Sullivan, William, Quoted in "The Nazi Connection to the John F.
Kennedy Assassination," by Mae Brussell, The Rebel, November 22, 1983
2. Brussell
3. Editors of the Executive Intelligence Review, Dope, Inc. (Washington,
D.C.: EIR, 1992)
4. Krupey, G. J. "The High and The Mighty: JFK, MPM, LSD and the CIA",
Steamshovel Press magazine, number 11, 1994
5. Krupey
6. Thornley, Kerry, correspondence with the author, August 30, 1997
7. Russell, Dick, The Man Who Knew Too Much. (New York, Carrol &
Graf, 1992); Dickson, Paul, Think Tanks. (New York: Ballentine Books, 1971)
8. Lawrence, Lincoln, pseud., Were We Controlled? (New Hyde Park, New
York: University Books, 1967); Russell
9. Cited in Russell
10. Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland,
Oregon: Feral House, 1995); Russell
148
11. Constantine; Coleman, Loren, "The Occult, MIB's, UFO's and
Assassinations", The Conspiracy Tracker, December 1985
12. Russell
13. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell
Paperback, 1977)
14. Ibid.



(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/07/jk27.png)

Страница от дневника на Сирхан


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/07/jk28.png)

Майндконтрол и момичето в роклята на точки:
Сирхан е в затвора. Не помни нищо.


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2018/07/jk29.png)

Дейвид Чапман (David Chapman): Умствено контролираният убиец на Джон Ленън?
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 18, 2019, 12:05:06 am
Глава 19:

"Робърт Кенеди трябва да умре"


Друго поръчково убийство, за което много експерти вярват, че е продукт на умствено контролиран "Манчурски кандидат", е това на Робърт Ф. Кенеди (Robert F. Kennedy). Малко преди убийството на Кенеди, Сирхан Сирхан (Sirhan Sirhan) е бил видян в Посланническия хотел, "гледайки втренчено" в телепринтера (теле-печатна машина, която може да изпраща печатни съобщения на разстояние по различни канали, обикновено използвайки телеграфната мрежа, бел.прев). Според оператора на телепринтера, "той дойде при моята машина и започна да я гледа втренчено. Просто я зяпаше. Никога няма да забравя очите му. Попитах го какво иска. Той не отговори. Просто продължаваше да я гледа. Попитах го отново. Без отговор. Казах, че ако иска последните цифри за сенатор Кенеди, ще трябва да провеи другата машина. Той все още не отговаряше. Просто продължаваше да гледа втренчено".

Един очевидец казал, че Сирхан бил "изключително спокоен" по време на извършването на престъплението. Напомняйки за историите за побъркани хора, които демонстрират огромна сила, друг свидетел казва, че когато хората се опитвали да озаптят Сирхан по време на стрелбата, "силата на малкия човечец била фантастична".

След като Сирхан бил отведен в ареста, Лос-Анджелиските полицаи открили, че той имал интересната способност да казва колко е часът - с точност до минута - без да има часовник. Отново, това напомня за разширените сетива на хипнотизираните или по друг начин умствено контролирани субекти. [1] (#post_bel1gl19)

От своя страна, Сирхан казал, че е извършил стрелбата "без да се опитва" и описал състоянието си като "кукла на конци". Сирхан констатира няколко пъти, че по случая има много моменти, които не са били разкрити. Той също така се е чудил, дали не е бил под майндконтрол, споменавайки най-вече един свидетел на убийството, за който мислел, че "Може би... води до някой, който си играеше с ума ми".

Когато бил разпитан от обществения защитник, приписан му в съда, Сирхан казва, "Не помня много за стрелбата, господине, извършил ли съм я? Е, да, казаха ми, че съм. Помня, че бях в Посланническия хотел. Пия Том Колинс един след друг (коктейл от джин, лимонов сок, захар и газирана вода, бел.прев). Замаях се. Върнах се до колата си, за да се прибера. Само че бях прекалено пиян, за да шофирам. Помислих, че е по-добре да си намеря отнякъде кафе. Следващото нещо, което помня, е, че един ме душеше, докато друг ми усукваше коляното". [2] (#post_bel1gl19)

Ако Сирхан всъщност е бил програмиран, това може да е било направено през 1967г, когато изчезнал за 3 месеца, без да информира близките си къде е бил. След като се върнал вкъщи, се забелязвало, че бил станал заинтригуван от окултизма. [3] (#post_bel1gl19)

А го има и въпроса със съучастниците. Много изследователи смятат, че охранителят Тейн Цезар (Thane Cesar), намиращ се в голяма близост до Кенеди по време на стрелбата, е участвал в убийството. Цезар информирал Тед Карак (Ted Charach), ко-продуцент на филма "Вторият пищов" (The Second Gun), че бил посещавал "тайни заседания на американски нацисти". Цезар също така работел в свързаната с ЦРУ корпорация Локхийд, и един пенсиониран инженер от компанията казал, че Цезар работел в отдел на компанията, който бил управляван от ЦРУ.

Веднага след стрелбата по Кенеди една жена на име Сандра Серано (Sandra Serrano) видяла бяла жена в бяла рокля на черни точки, и един млад мъж, колебливо идентифициран като мексикано-американец, носещ бяла тениска и златист пуловер, да бягат надолу по стълбите, които водели до изхода от хотела. Жената в роклята на точки казала, "Застреляхме го! Застреляхме го!". Серано попитала, "Кого сте застреляли?", и жената отвърнала, "Застреляхме сенатор Кенеди".

Томас Винсент ДиПиеро (Thomas Vincent DiPierro), синът на един от служителите в ресторанта, който работел в Посланническия хотел, казал, че видял Сирхан непосрествено преди стрелбата и че бил в компанията на жена с рокля на точки.

Трети свидетел също видяла Сирхан, половин час преди убийството на Кенеди, с жена с рокля на точки и висок, слаб мъж с тъмна коса. След като Кенеди бил застрелян, свидетелят видял жената и високия мъж да бягат от местопрестъплението.

Друг свидетел видял Сирхан на 3 юни, след посещение в Посланническия хотел, в компанията на двама други мъже.

Друга свидетелка казала, , че била видяла мъж, който приличал на Сирхан на 3 юни. Мъжът бил в син форд модел 1959. Колата отбила до бордюра и приличащият на Сирхан изскочил и започнал да си крещи с други двама мъже на предната седалка. Якето на мъжа се разгърнало и свидетелката видяла пистолет на колана му. Въпреки че свидетелката не могла да идентифицира кой говорел, тя чула думите "Кенеди" и "Влизай в колата, трябва да го хванем довечера", както и "Не искам" и "Страхувам се".

Един от шофьорите в Посланническия хотел казал на полицията за двама мъже, които дошли в хотела в деня преди стрелбата, опитали се да се сдобият с палта като онези, които носят сервитьорите, докато една сервитьорка от близката Алхамбра, Калифорния, казала, че сутринта на 4 юни видяла човек, който й заприличал на Сирхан, да рисува карта - някакъв вид етажен план.

Напомняйки за стрелковите тренировки на Лий Харви Осуалд, с които направил себе си подозрителен, Сирхан се упражнявал в стрелба на едно стрелбище на 4 юни, където се бил записал с името и адреса си. Това само по себе си било странно, защото управника там обикновено не следял дали стрелците се записвали или не. Управникът си спомнил, че скоро след като пристигнал Сирхан, пристигнали също и една привлекателна блондинка в компанията на друг мъж. Сирхан отишъл при тях и казал, "Нека да ви покажа как се стреля". Отговорът на жината бил, "Махни се от мен, дявол да го вземе, някой ще ни разпознае". [4] (#post_bel1gl19)

Сирхан бил разпознат, че купува патрони за 22 калибър пушка, с която се твърди, че е убил Кенеди. В неговата компания, според пастора в оръжейния магазин, бил и брат му Мунир (Munir) и друг мъж, който не могъл да идентифицира.

Млад мъж на име Криспин Куриел Гонзалез (Crispin Curiel Gonzalez) бил арестуван в Хуарез (Juarez), Мексико, носейки в себе си бележки, според които познавал Сирхан и че Сирхан планирал да убие Кенеди. По-късно Гонзалез бил открит обесен в килията си в Хуарез. Когато бил разпитан за този инцидент от автора Робърт Блеър Кайзер (Robert Blair Kaiser), Сирхан отговорил, "Това момче не биваше да умира. Той нищо не направи".

Кайзер питал Сирхан, "Кой би искал да го очисти?"

Според Кайзер, "Сирхан направи замислена пауза за момент, после се усмихна. След това смени темата".

След убийството на Кенеди, полицията претърсила стаята на Сирхан и открила голямо количество розенкройцерска (в този случай AMORC, не историческите розенкройцери) и други видове окултна литература. Твърди се, че Сирхан е бил също и познат с член на Процесната група (The Process), издънка на сектата на сиентолозите, и че е посещавал купони в дома на Роман Полански (Roman Polanski) и Шарън Тейт (Sharon Tate), които също може да са били свързани с Процесната група. Робърт Ф. Кенеди вечерял в имението на Полански в деня преди да бъде убит. [5] (#post_bel1gl19)


Бележка от преводача: Съвременният AMORC (https://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_Mystical_Order_Rosae_Crucis), "Древен и Мистичен Орден Розае Круцис" сам за себе си твърди, че е наследник и пазител на ордена Розе-Кроикс (Rose-Croix) от миналото, но това може да се оспори.


Сирхан оставил след себе си няколко тетрадки, изпълнени с бързо нахвърляни бележки, говорещи за странното състояние на съзнанието му допреди стрелбата. Препис на една от страниците гласи:

"18 май, 9:45 сутринта -68. Решителността ми да елиминирам РФК се превръща все повече и все повече в непоклатима обсебеност... РФК трябва да умре - РФК трябва да бъде убит Робърт Ф. Кенеди трябва да бъде учистен РФК трябва да бъде убийство Ед РФК трябва да бъде убит преди 5 юни 68 Робърт Ф. Кенеди трябва да бъде убит никога не съм чувал моля заплати по реда на на на на на на на на на това или онова моля плати по реда на..."

Психиатърът д-р Бернард Даймънд (Bernard Diamond) от UCLA (Калифорнийски Университет, Лос Анджелис), който изследвал Сирхан и по-късно щял да изследва Марк Дейвид Чапман (Mark David Chapman), го попитал относно някои определени бележки в неговите тетрадки, докато се намирал в хипнотичен транс.

Даймънд попитал, "Това безумни писаници ли са?"
"ДА ДА ДА", отговорил Сирхан писмено.
"Ти луд ли си?"
"НЕ НЕ."
"Е, тогава защо пишеш като луд?", продължил ДАймънд.
"УПРАЖНЕНИЕ УПРАЖНЕНИЕ УПРАЖНЕНИЕ."
"Упражнение за какво?"
"МАЙНДКОНТРОЛ МАЙНДКОНТРОЛ МАЙНДКОНТРОЛ."

Седем години след убийството, гласът на Сирхан по време на първоначалните интервюта с психолозите бил анализиран чрез Психологически Оценител на Стреса (PSE), който измерва микро-треморите в гласа, които говорят за стрес. Един от изобретателите на PSE, Черлз МакКуистън (Charles McQuiston), описан от Уолтър Боуарт (Walter Bowart) като "бивш високопоставен офицер от американското разузнаване", констатирал, че, "Аз съм убеден, че Сирхан не е осъзнавал какво е вършел. Той е бил в хипнотичен транс, когато е дръпнал спусъка и е убил сенатор Кенеди... Всичко в картите от PSE ми говори, че някой друг е бил замесен в убийството - и че Сирхан е бил програмиран чрез хипноза да убие РФК. Това, което имаме тук, е един истински, жив "Манчурски кандидат". [6] (#post_bel1gl19)

Д-р Джон Хайсе (John W. Heisse) младши, президент на Интернационалното общество по анализ на стреса, споделя тази оценка: "Сирхан продължаваше да повтаря определени фрази. Това ясно разкрива, че е бил програмиран да вкара себе си в транс. Това е нещо, което не е могъл да научи сам. Някой е трябвало да му покаже и да го научи как. Аз вярвам, че Сирхан е бил промит под хипноза чрез постоянно повтаряне на думи като "Ти си никой. Ти си нищо. Американската мечта си отиде", докато най-сетне не им е повярвал. На този етап някой му е имплантирал идея, "Убий РФК", и под хипноза промитият Сирхан я е приел".

Друг експерт, д-р Хърбърт Шпийгел (Herbert Spiegel), медицински хипнотизатор, се съгласява: "Много е възможно да се разстрои и да се измени нечие съзнание чрез поредица хипнотични сеанси. Може да се опише като промиване на мозъка, защото съзнанието се изчиства от старите си емоции и ценности, които се заменят, като се имплантират други внушения... Тази техника вероятно е била използвана при Сирхан. От собствените ми изследвания, аз мисля, че Сирхан е бил подложен на хипнотична обработка". [7] (#post_bel1gl19)


Бележки:

1. Kaiser, Robert Blair, "R.F.K. Must Die!" (New York: Grove Press,
1970); Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? (New York: St. Martin's
Press, 1989)
2. Ibid.
3. Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Venice,
California: Feral House, 1995)
4. Kaiser
5. Terry, Maury, The Ultimate Evil. (New York: Bantam Books, 1987);
Judge, John, "Poolside with John Judge", Prevailing Winds, undated
6. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell Paperback,
1977); Bresler
7. Bresler


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2019/03/jk30.png)

Пати Хърст (Patty Hearst) като Таня


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2019/03/jk31.png)

Колстън Уестбрук (Colston Westbrook): Той ли създаде SLA (Симбионската Освободителна Армия)?
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Март 22, 2019, 12:00:23 am
Глава 20

Щастието е топъл пистолет


Марк Дейвид Чапман (Mark David Chapman), убиецът на музикалната рок-звезда Джон Ленън, може да е бил умствено контролиран убиец. Въоръжен с пистолет модел Charter Undercover .38 Special, Чапман изстрелва пет куховърхи, фрагментиращи се патрона в гърба на Ленън, когато влизал в апартаментния комплекс "Дакота" в Ню Йорк.

Има много улики, според които американските разузнавателни агенции са считали Ленън за заплаха и това може да е било предостатъчна причина за убийството му. Джон Ленън привлича вниманието на ФБР за първи път през януари 1969г, когато специален агент докладва на Дж. Едгар Хувър (J. Edgar Hoover) (основателят на съвременното ФБР и негов първи директор, бел.прев) за една демонстрация в Ню Хевън, Кънектикът. Демонстрацията била подбудена заради напрежението от колежански вестник, който публикува голи снимки на Джон и Йоко (Yoko) - препечатки на предната и задната корица на албума "Две девици" (Two Virgins), по онова време достъпен в музикалните магазини из страната.

В следващите години, по време на многото снимки на Ленън, свързани с политическия му активизъм, ФБР досието на звездата от рок-секс културата набъбва до поне 288 страници, въпреки че цели години на шпионски докладни срещу Ленън така и не са били разсекретени.

До 1972г ЦРУ вече също било в играта. Ленън давал много гласност на несъгласието си с войната във Виетнам и бил приеман за една от най-ефективните сили, способна да приобщава американската младеж в широкомащабна опозиция срещу войната. НА 23 февруари същата година, един агент от ЦРУ изпратил докладна:

"Някои американски участници в контролираната от съветските комунисти Световна Асамблея на мира и независимостта на народите на Индокитай, проведена на 11-13 февруари 1972г в Париж/Версай, неуспешно се опитаха да включат призив за извършване на интернационални демонстрации по време на Националния републикански събор..."

"Джон ЛЕНЪН, британски поданник, е предоставил финансова подкрепа на Проект "ДА" (Project "YES") [организация, основана от Йоко], който от своя страна заплатил пътните разноски до Световната асамблея на представител на един водещ анти-военен активист (и обвиняем по Чикагската седморка) Рени ДЕЙВИС (Rennie DAVIS)... В Париж, на Световната асамблея, този представител се е срещнал поне веднъж с официални лица от Временното революционно правителство на Южен Виетнам; не е известно, дали е било обсъждано Републиканския събор".

Бележка от преводача: Седморката от Чикаго (първоначално Осморката от Чикаго, също и Конспирация Осем/Конспирация Седем) са били седем обвиняеми - Аби Хофман, Джери РУбин, ДЕйвид Делинджър, Том Хайден, Рени Дейвис, Джон Фройнс и Лий Уайнър - обвинени от федералното правителство в конспирация, подбуждане към бунт, и други обвинения, свързани с протести против Виетнамската война и контра-културни протести, които са се провели в Чикаго, Илинойс, по време на Националното ДЕмократично събрание през 1968г. Боби Сийл, осмият обвиняем, се отървал от съдебно преследване по време на делото, с което броя на обвиняемите се намалил от осем на седем.

Ленън вярвал, и с добра причина, че до 1972г вече бил под постоянно следене. През късната 1972г, Ленън казал на Пол Краснер (Paul Krassner), "Слушай, ако нещо се случи с Йоко и с мен, няма да е нещастен случай".

ИЗправен пред депортиране от САЩ, привидно уж заради присъда за марихуана във Великобритания, Ленън отвърнал на удара, твърдейки, че депортацията в действителност била заради неговата политика и неудобрение на войната във Виетнам.

На 21 април 1972г, Е. Л. Шакълфорд (E. L. Shackleford), надзорник в офиса на ФБР в Ню Йорк, изпратил мемо до един от агентите си, тази бележка е само отчасти достъпна за нас заради големите зачернени области от нея:

"С оглед успешната тактика на забавяне към днешна дата, съществува вероятността субектът [Джон Ленън] да не бъде депортиран от САЩ в близко бъдеще и вероятно не преди Националния републикански събор. Дейностите на субекта се следят отблизо и информацията, която се свързва с нарушение на федералните закони, се развива своевременно и ще бъде веднага предадена на уместните агенции, като част от усилията да се неутрализират всякакви подривни дейности на субекта".

Към месец май, 1972г, Ленън бил получил съобщението, явно от Лион Уайлд (Leon Wilde), имиграционният му адвокат, че ако не иска да бъде депортиран от САЩ, нито пък да рискува позицията си в опит да осигури убежище за дъщерята на Йоко, Киоко, тогава той ще трябва да поддържа по-нисък политически профил. Ленън отстъпил пред натиска. Същия месец той отишъл в телевизионното шоу на Дик Кавет (Dick Cavett) и обявил, че отменял планувано "революционно турне" и се отдръпвал по отношение на политическата си активност. Твърди се, че Ленън "се поболял" заради решението, което бил принуден да вземе.

Според политическият активист Джон Синклеър (John SInclair), за когото Ленън написва песен, "Отменянето на турнето беше мъдро. Зная колко много означаваше за тях да останат тук - отчасти заради ситуацията с детето. Разбирах отлично".

През септември 1973г Министерството на праосъдието на САЩ признава, че телефонът на Ленън е бил подслушван нелегално. Министерството въобще не било възмутено от това, само съобщило, че подслушването е било осъщестено и изразило желание да се сдобие със записите.

След дълго оттегляне от обществения поглед, до 1980г Ленън сякаш прави преобръщане и бил заинтересуван от това отново да изпъкне, както и да се върне в политическия активизъм. Ленън вече бил купил самолетните билети за Сан Франциско, за да подкрепи протеста на японско-американските работници. Вероятно на Ленън се гледало като на последния останал човек в света, който е способен отново да разпали войнствеността на бойкотите от 60-те години. [1] (#post_bel1gl20)

Ленън скоро щял да срещне върховната марда с пистолет: Марк Дейвид Чапман (Mark David Chapman). Чапман бил от Джорджия и започнал да работи за Младежката християнска асоциация (YMCA,Young Men's Christian Association) през 1969г, първоначално като постоянен съветник, а след това като асистент-директор. В книгата на дезертьора от ЦРУ Филип Агий (Philip Agee) "За Компанията отвътре: ЦРУ дневник" (Inside the Company: CIA Diary), той посочва, че Младежката християнска организация е организация-прикритие за ЦРУ (фронт на ЦРУ, бел.прев). Любопитно е, че записите за служителя Чапман липсват от дирекцията на организацията.

През 1971г Чапман преминал религиозно кръщение в християнството. През 1975г пътувал до Бейрут като служител на Младежката християнска организация (YMCA), част от тяхната Интернационална съветническа програма - първият му избор бил Съветският съюз, въпреки че той самият бил яростен антикомунист. Посещението на Чапман до Бейрут съвпада с онзи период от време, в който Едвин Уилсън (Edwin Wilson) и Франк Терпил (Frank Terpil) водели училище за наемни убийци там. [21] (#post_bel1gl20)

Връщайки се от Бейрут, работил в лагер на YMCA за виетнамски бежанци във форт Чафи (Fort Chaffee), Арканзас. Чапман работил като местен координатор, отговорен за област от 7 блока в лагера, с един американски и седем виетнамски помощници. Една от енигмите в живота на Чапман е неговият дългогодишен приятел, познат с псевдонима "Джин Скот" (Gene Scott), по данни от Фентън Бреслър (Fenton Bresler), който посетил Чапман, докато работил във форт Чафи.

Един от колегите на Чапман казал на журналиста Крейг Унгер (Craig Unger), "Веднага щом пристигна Джин, поведението на Марк се промени. Марк си чистеше ноктите заради Джин, обличаше си чистите дрехи заради Джин, правеше телефонни обаждания заради Джин. А Джин имаше и пистолет. Марк беше толкова неагресивен. Той мразеше оръжията. Все още помня, как седяха в офиса на YMCA центъра във форт Чафи, играейки си с пистолета му, разглеждайки го, говорейки за него. Това просто не беше типично за Марк. Започнаха да се бъзикат по-грубо един друг, тогава Джин погледна Марк по онзи начин. Той замръзна".

В спомените си за Чапман, Фентън Бреслър пише, че "няколко човека, с които разговарях в Декатур и на други места вярват, че двамата мъже, които се познаваха още от гимназията в Колумбия, имаха сложни нюанси в явно все още продължаващото им приятелство. Със сигурност Марк превръщаше Джин в свой идол, по-голям от него с няколко години и красавец, подобен на Рамбо, който никога не се бе женил: на ден днешен е шериф в Джорджия". Според Бреслър, "той беше човекът, който даде на Марк куховърхите куршуми, без да знае (както твърди), че ще ги използва, за да застреля Джон Ленън".

Твърди се, че през 1976г Чапман приключил работата си в YMCA и започнал да работи като охранител по настояване на "Джин Скот". Чапман се преместил в Хаваи през 1977г и отседнал в хостела на YMCA в Хонолулу. Чапман също така се свързал с телефонната линия за самоубийства там и отишъл в здравната клиника на Уайкики. Според сведенията на няколко дезертьора от разузнавателни агенции Хаваи се смята за център за обучение на умствено контролирани убийци.

През 1978г Чапман пътувал по света с писмо в себе си, което го представяло като член на състава на Младежката християнска асоциация, с което отсядал в хостелите на YMCA, като се твърди, че пътуванията му са били финансирани чрез заем от кредитния съюз на една болница, в която работил. Този заем, отпуснат на сравнително нов служител, изглежда подозрителен и следва традицията на много други "побъркани убийци ренегати", които, въпреки че все са безработни, никога не им липсват пари за пътни разходи.

Чапман се върнал до Хаваи. Оженил се през 1979г и скоро след това, като част от цяла поредица обсебвания при други такива случаи, книгата "Спасителят в ръжта" му се превърнала във фикс-идея и започнал да се самоидентифицира с главния герой в нея, Холдън Колфилд (Holden Caufield). Някои изследователи предлагат мнението, че книгата може да е била използвана като "спусък" за програмирания Чапман, въпреки че това е само спекулация. В Хонолулу Чапман купува пистолета, който ще използва, за да убие Ленън.

Пътувайки до Ню Йорк, Чапман отсяда в Уолдорф-Астория (луксозен хотел в Манхатън, Ню Йорк, бел.прев), тогава след няколко дни се премества в хостел на YMCA. Чапман открива, че не може да си купи патрони легално в Ню Йорк. Пътува до Атланта, където се снабдил с куховърхите куршуми от приятеля си "Джин Скот" по свое собствено настояване, защото трябвало да се защитава в Голямата ябълка (нарицателно за Ню Йорк, бел.прев). Чапман се върнал в Ню Йорк, само за да му бъде съобщено от портиера на Дакота, че Ленън и жена му не били в града. Чапман излетял обратно за Хаваи, като изхвърлил копието си на "Спасителят в ръжта".

В Хаваи, според психиатъра му, Чапман получавал "командни халюцинации", които му казвали да убие Джон Ленън. Тези може да са били хипнотично програмирани, или дори да са били излъчвани чрез електроника. Чапман се обадил на различна психиатрична клиника от онази, която ползвал преди, а те му отказали с препратка към трета клиника. Собствените спомени на Чапман за този период описват вътрешна борба, продължила няколко месеца, "борба между доброто и злото и правдата и греха. Просто поддадох. Беше почти сякаш бях на някаква специална мисия, която не можех да избегна".

Няколко седмици след завръщането си от континента, Чапман се връща ва Щатите, и отновно явно разполага с пари за харчене. По време на екскурзиите му до континента, Чапман носил големи количества кеш, въпреки че така и не се е появило задоволително обяснение как се е сдобил с тези пари.

Чапман не излетял веднага за Ню Йорк, а спрял в Чикаго за три дни, за които няма обяснение. Самолетният му билет, според Фентън Бреслър, по-късно бил подправен, за да показва, че Чапман е летял нон-стоп до Ню Йорк. Този факт е подплътен от фото-копия на две версии на същия билет, една от Чикаго, другата - посочваща директен път до Ню Йорк. Кой е подправил билета, остава отворен въпрос, но съществуването на две версии на билета е достатъчно доказателство за съществуването на конспирация в убийството.

Когато все пак стигнал до Ню Йорк, Чапман отишъл в хостела на Младежката християнска асоцияция, който бил най-близо до Дакота. След като се регистрирал в хотела, за да разбере, че Ленънови не били вътре и че никой не знаел кога може да се очаква да се върнат, същата вечер Чапман взел такси до 62-ра Улица запад, където влязал в жилищна сграда за пет минути, а след това до 65-та Улица изток и 2ро Авеню, където влязал в друга жилищна сграда за няколко минути. Тези посещения никога не са били обяснени. След това Чапман бил закаран до Село Грийнуич (Greenwich Village, квартал в Западен Манхатън, Ню Йорк бел.прев). Чапман носел чанта, за която до сега не е имало обяснение.

Следващата сутрин Чапман напуснал хостела на YMCA и се настанил в по-скъпия хотел Шератон Център. В хотелската си стая той направил "светилище" върху едно бюро, със спомени от живота си - една Библия, изтеклия му паспорт, аудио-касета на Тод Рундгрен и други предмети - както и снимка на "Магьосникът от Оз" с Джуди Гарланд.

Чапман се мотаел отвън пред Дакота един цял ден, без да види Ленън, върнал се на следващия ден. Като жест, купил друго копие на "Спасителят в ръжта" и го надписал "На Холдън Колфилд от Холдън Колфилд. Това е моето заявление". Когато Ленън и жена му излезли от Дакота около 17 часа следобед, Чапман получил автографа на звездата. Двойката се прибрала в 22:50. Докато Ленън ходел към жилищната сграда, Чапман, както се твърди - "усмихвайки се", изстрелял пет куршума в гърба му. След това Чапман захвърлил пистолета си и започнал да чете хартиеното копие на книгата, която носел.

Чапман описва убийството по следния начин:
"Ако някога получите този шанс, отидете до сградата "Дакота". Просто обожавам тази сграда... само като си помисля, че това се случи там. Нямаше емоция, нямаше гняв, нямаше нищо, мъртва тишина в мозъка, мъртва, студена, тишина. Той приближи, погледна ме, казвам ви - човекът щеше да е мъртъв след по-малко от пет минути и ме погледна, аз погледнах него. Подмина ме и тогава чух в главата си, "Направи го, направи го, направи го", отново и отново, чувах "Направи го, направи го, направи го", просто така. Извадих пистолета от джоба си, прехвърлих го в лявата си ръка, не помня да съм се прицелвал. Трябва да съм се прицелил, но не помня да съм дърпал петлето или както там се казва. И просто дръпнах спусъка стабилно пет пъти".

Един от полицаите, които разпитали Чапман, лейтенант Артър О'Конър (Arthur O'Connor), описва явното състояние на съзнанието на убиеца: "Видях го в рамките на половин час след ареста. Бях първият, който го разпитваше. Той беше замаян. Държеше се, но отсъстваше. Създаде ми впечатление, че е направил нещо: беше нещо, което е трябвало да направи, и го е направил".

По-късно О'Конър казва, "Възможно е Марк да е бил използван от някого. Видях го в нощта на убийството. Изучавах го усилено. Приличаше така, сякаш може да е бил програмиран... Така изглеждаше и по такъв начин говореше. Можеше да са наркотици - и не, не го тествахме за наркотици! Това не беше стандартна процедура. Но сега като си спомням, той можеше или да беше дрогиран, или програмиран - или комбинация от двете".

Според вестникарските статии по онова време, по време на убийството Чапман притежавал уокмен (остаряло устройство за слушане на музика в движение, което пуска аудио-касети, бел.прев) и касети с "около четиринадесет часа записи на Бийтълс". Само дето, според арестувалия го полицай, Стив Спиро (Steve Spiro), Чапман нямал уокмен, нито пък касети, когато го арестували. Или този уокмен е измислица на някой репортер с въображение, или е изчезнал - и ако е изчезнал, дали може да е имало и нещо друго записано, освен музиката на Бийтълс?

След като застрелял Ленън, Чапман бил "замаян" дни наред. Чапман пледирал виновен за убийството в съда, след като чул "гласът на Господ", който му казвал да пледира така. Д-р Дороти Люис (Dorothy Lewis), която изследвала Чапман, казва, че "Г-н Чапман преживява звукови халюцинации още откакто беше в болничното отделение в Рикерс Айлънд и тези преживявания очевидно са повлияли на решението му да пледира виновен... Съмнявам се, дали е бил компетентен в последствие да пледира виновен, тъй като ми изглежда, че заради променящото се състояние на съзнанието му на него му е невъзможно да разбере последствията от такова решение, нито пък да съдейства на адвоката на собствената си защита".

Виновното пледиране на Чапман прекратило разследването. Случаят бил приключен. Както в случая със Сирхан Сирхан, Джеймс Ърл Рей (James Earl Ray), Лий Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald), Дейвид Беркович (David Berkowitz) и други, нямало да има дело. Така работата е по-чиста. [3] (#post_bel1gl20)


Бележки:

1. Bresler, Fenton, Who Killed John Lennon? (New York: St. Martin's
Paperbacks, 1989)
2. Goulden, Joseph C, The Death Merchant. (New York: Simon and
Schuster, 1984)
2. Bresler; Judge, John, "Poolside with John Judge", Prevailing Winds,
undated interview







(https://june1900blog.files.wordpress.com/2019/03/jk32.png)



УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА
Калифорнийски университет,
Медицински център, Сан Диего


До всички заинтересувани:

Наскоро прегледах снимки на черепа с надпис: НЕСЛУНД, РОБЪРТ и дата 25.11.1981. Този рентгенов филм показва две чужди тела в основата на черепа, вероятно някакъв вид мозъчни трансмитери.

Само че, не съм изследвал нито съм говорил с този пациент и не съм запознат с въпросната история.

Сан Диего, Калифорния
6 октомври 1983г

д-р Ингмар Уикбом (Ingmar Wickbom),
професор по радиология
U.C.S.D

Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юли 30, 2019, 04:35:54 pm
Глава 21

Бомбене


Тимъти МакВей (Timothy McVeigh), човекът, осъден за взривяването на федералната сграда "Мура" в град Оклахома (Murrah Federal Building), щат Оклахома, при което бяха отнети много човешки животи, може да е бил друг убиец с контролиран ум. Тази възможност първо се забелязва в констатациите на приятелите и познатите на МакВей, които казват, че характерът му драматично се бил променил след една консултираща сесия, случила се след войната в Персийския залив, когато се опитал да влезе в Специалните части. Когато му било отказано, твърди се, че МакВей станал много недоволен и напуснал армията.

И все пак, "Не изглеждаше ужасно депресиран", казва неговият приет в частите колега Уилям Дили (William Dilly) относно умственото състояние на МакВей по онова време. Също, след като МакВей напуска армията, той се присъединява към Националната отбрана, това едва ли е действие на човек, който вече е обезверен и разочарован от военните.

Малко хора правят връзката, че предполагаемият съучастник на МакВей, Тери Никълс (Terry Nichols), също напуска армията при мистериозни обстоятелства. Лана Падила (Lana Padilla), бившата жена на Ликълс, поставя под въпрос спешния семеен случай, за който се твърди, че е причината Никълс да отпадне от военните: "Винаги съм се чудела защо точно го освободиха, по-малко от година, след като го приеха, и винаги са му казвали, защото трябвало да се грижи за [сина си] Джош. Но тази теория никога не ми допадна, защото Джош си беше с него от самото начало..." [1] (#post_bel1gl21)

Като Лий Харви Осуалд и Джон Хинкли (John Hinckley), който застреля Роналд Рейгън, Тимъти МакВей може да е имал свои "двойници", активни до взривяването. Това може да е било, за да се обърка следата му, но също така може би и за да бъде набеден. Според вестник Лос Анджелис Таймс, "Следователите казват, че според теорията на властите [помагачът на МакВей] Джон Доу (John Doe) може да е двама души, и че МакВей и предполагаемите съизвършители може да са използвали различни хора, които да ходят с него и да служат за "примамки", за да объркат следователите, които се опитват да проследят движенията му." [2] (#post_bel1gl21)

Вестник Ню Йорк Таймс отбелязва, "Г-н МакВей живял в областта Кингман (Аризона) за около година, докато не го изгонили от един парк за каравани миналия юни. Собственикът на караванния парк казва, че МакВей живял там от февруари до юни 1994г. Жителите на мобилния парк "Каньон Уест" обрисували картинката на един арогантен самотник, който работил като охранител за вече нефункционираща тираджийска фирма, живеел с бременната си приятелка, изразявал дълбок гняв към федералното правителство и често създавал проблеми на съседите си."

Не във водещите заглавия, а само в мъничка колонка на последните страници на някои вестници, се открива новината, че собственикът на караванния парк по-късно променил мнението си. Той казал, че мъжът в крайна сметка не бил Тимъти МакВей. "Те имат еднаква височина, еднаква възраст, приличаха си и на външен вид", казва той, като споменава също така, че и двамата били наскоро освободени от армията. [3] (#post_bel1gl21)

МакВей се оплаквал, че докато бил в армията бил имплантиран с микрочип в задните си части. Един негов познат казва, че МакВей вярвал, че умът му бил контролиран чрез чипа. След като арестували МакВей, едно от малкото неща, от които се оплаквал, било дискомфорта, който му причинявал чипа в задника.

След като напуснал военните, МакВей скоро получил работа в охранителната фирма Burns International Security Services и бил пратен в организацията Калспан (Calspan) в Бъфало, Ню Йорк. Калспан се занимава с редица свръх-секретни проекти, работи в области като аеронавтиката, електронните войни, микровълновата технология и електронната телеметрия. Наблюдението чрез микрочип е, по дефиниция, електронна телеметрия.

Едно възможно допълнително доказателство за контролиране на ума идва от военния познат на МакВей Тод А. Реджиер (Todd A. Regier), който казва, че бил "някак студен. Не беше враг с никого. Когато го познавах в армията, никога не излезе да се срещне с жена. Никога не го видях в заведение. Никога не го видях да пие. Никога нямаше добри приятели. Той беше робот. Всичко правеше с цел." [4] (#post_bel1gl21)

Уолтър МакКарти "Мак" (Walter "Mac" МcCarty), оръжеен инструктор, който вярвал, че МакВей и Фортиер (Fortier) се опитвали да го въвлекат в заговор в Кингман, Аризона, също има да каже странни неща за умствената нагласа на хората, за които се твърди, че са извършили взривяването в град Оклахома: "Той [МакВей] беше дотолкова се притесняваше за нещата, които се случват в тази държава, че беше дисориентиран... Познавам промития мозък, когато го видя, онези момчета бяха получили наистина добра промивка." [5] (#post_bel1gl21)

Възможно е, че като Лий Харви Осуалд, както вярват много изследователи, МакВей да е напуснал армията с цел да бъде назначен в по-тайно военно формирование, занимаващо се с домашни въпроси - особено с инфилтриране на дясно-политическия патриотичен ъндърграунд? Това се подплътява от писмо, което Тимъти МакВей праща до сестра си Дженифър, в което твърди, че бил работил във военна група на специалните части, замесена в престъпна дейност. Съдържанието на това писмо, доколкото аз знам, никога не е споменавано нито в мейнстрийм електронните медии, нито в печата. [6] (#post_bel1gl21)

Спомнете си думите на Даниъл Шийхан (Daniel Sheehan) от Кристичния институт: "Разговаряхме с половин дузина души, които разказват поразително сходна история за това как, в много ранна възраст, обикновено между 20-25, с тях се свързали, обикновено в контекста на военното обучение, и им се казало: "Виж, имаме специално предложение за теб. Ще дойдеш на служба при нас под нормалното описание пехотинец, но след малко време ще напуснеш службата и ще получиш специално обучение, и ще бъдеш въведен в специална програма". Пращат ги на специални места, където ги обучават военни и им се казва: "От време на време ще получаваш обаждане, за да вършиш разни неща за нас".


Бележка от преводача: Института "Кристик" (Christic Institute) е адвокатска фирма с обществен интерес, основана през 1980г от Даниъл Шийхан и жена му и техният партньор Уилям Дейвис - йезуитски свещеник. Фирмата се основава след успешната работа на тримата по случая Силкууд (https://en.wikipedia.org/wiki/Silkwood_v._Kerr-McGee_Corp)  - случая на мистериозното убийство на Карен Силкууд - химически техник в корпоративен завод за производство на ядрено гориво, преди мистериозната й смърт в автомобилна катастрофа, било открито, че тя има радиоактивно замърсяване от плутоний по себе си и в дома си. Кристичния институт се основавал на вселенските учения на Пиер Тейлхард де Шардин (Pierre Teilhard de Chardin) и комбинирал разследване, спорене в съдебна зала, образование и организиране на уникален модел за социална реформа в САЩ. На ден днешен организацията е наследена от института "Ромеро", след като "Кристик" загубва нестопанския си статут в съдебно дело срещу тях.


Бележки:

1. Padilla and Delpit, By Blood Betrayed. (New York: Harper Paperback,1995)
2. "Feds charge Terry Nichols in bombing", Los Angeles Times, May 10,1995
3. "Timothy James McVeigh: Tracing One Man's Complex Path to Extremism", New York Times, April 25, 1995; Kifner, John. "Arizona TrailerPark Owner Remembered the Wrong Man", New York Times, April 25, 1995
4. McFadden, Robert D., New York Times, May 14, 1995
5. Schaffer, Mark, "Gun class sheds new light on McVeigh", the Arizona Republic, May 28, 1995
6. Myers, Lawrence W., "OKC Bombing Grand Jurors Claim 'Cover-Up', Media Bypass magazine, November 1995



(https://june1900blog.files.wordpress.com/2019/07/jk32.png)
Чарлс Менсън: водач на майндконтрол култ?


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2019/07/jk33.png)
Робърт ДеГримстън Муур (Robert DeGrimston Moore), основател на Процесът

Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Юли 30, 2019, 04:42:48 pm
Глава 22

Побеснели


В последните години нараства броя на случаите на "побеснели", хора, които откачат и извършват убийства. Една обща нишка свързва много от тези случаи: вярването им, че са под контрол над ума.

--- Хрониката на Сан Франциско за 17 март, 1984г, споменава история, озаглавена "Инцидент до Белия дом: Удивителните твърдение на пищовлията", разказва се в детайли за ареста на човек близо до Белия дом, който твърдял, че бил инжектиран с "кристаловиден имплант", а излъчващото се от него съобщение му казвало да убие президента. Изхвърлено твърдение, поне докато не си спомним, че технологията за такива импланти наистина съществува и явно е в употреба от десетилетия. [1] (#post_bel1gl22)

--- Друг случай с подобно звучене е този на Емануел Тсегея (Emmanuel Tsegayа), 33-годишен банков касиер в Бетесда, Мериленд, описван като "рядко агресивен към други хора", който убил трима от своите колеги във федералната спестовна банка Чеви Чейс (Chevy Chase Federal Savings Bank). В миналото бил постъпвал в психиатрични заведения и получавал неидентифицирани лечения в болница "Св. Елизабет" (St. Elizabeth's Hospital), зле прославило се заведение заради експерименти на ЦРУ. Тсегая казва, в писмо до съдията, който го осъдил, "В миналото чувах... гласове, както от космоса, така и от... като точно повтарящи се думи... чувах човек да говори от [разстояние] за нещата, за които аз говорех". Описвайки състоянието на ума си след опит за самоубийство, Тсегая написал, "Бях депресиран, умствено и физически слаб... от гласовете, които чувах и от неадекватния сън." [2] (#post_bel1gl22)

--- На 5 май 1991г Карл Кампбел (Carl Campbell) отишъл на автобусна спирка на паркинга на Пентагона и изстрелял пет пистолетни изстрела в гърдите и корема на флотския командир Едуард Дж. Хигинс (Edward J. Higgins), който работел като специалист по оръжейния контрол за министерството на отбраната. Кампбел бил изследван от психолози, които докладвали, че Кампбел бил преследван от гласове и вярвал, че бил инжектиран с микрочип от ЦРУ. Въпреки че Кампбел бил обвинен с убийство първа степен, било преценено, че е умствено некомпетентен да се яви на съд. [3] (#post_bel1gl22)

--- На 2 декември 1993г Алан Уинтърборн (Alan Winterbourne), инженер на компютърни системи, се развилнял, убивайки наред в един офис на трудовата борса във Вентура, Калифорния. Уинтърборн бил нает за засекретена научна работа и бил напуснал заради оплаквания от грубо отношение от работниците и заради това, че телефонът му се подслушвал. Проблемите на Уинтърборн започнали, след като написал писмо до конгресмена си, искайки от него федерално разследване на незаконни действия, които вярвал, че се извършват в Нортроп (корпорация Нортроп (Northrop Corporation) е водещ производител на летателни апарати в САЩ, най-известни са с това, че са разработили дизайна летящо крило и бомбардировача стелт, бел.прев). Преди да се впусне в масовото убийство, казал на сестра си, "там в Нортроп работят върху ужасни неща, ще избият милиони невинни хора. Неща, които не можеш да си представиш." [4] (#post_bel1gl22)

--- Уилям Тейгър (William Tager), понастоящем в затвора за убийството на работник на телевизия NBC, извършено отвън пред студиото на шоуто "Днес" през 1994г, вярва, че от медията излъчвали съобщения директно в мозъка му. През 1986г е докладвано, че той бил един от двамата човека, които физически пребили новинара Дан Ратър (Dan Rather), питайки го постоянно, "Кенет, коя е честотата?" Тейгър - и съучастникът му - явно вярвали, че Ратър знаел коя е електронната честота на майндконтролната му бомбардировка. [5] (#post_bel1gl22)

--- Скоро след 9 часа сутринта на 14 декември, 1995г, 26-годишния Ралф Торторичи (Ralph Tortorici) взел за заложници клас по история в държавния университет в Албъни (Albany), Ню Йорк. Торторичи прострелял един студент в крака. След залавянето му от полицията, Торторичи изкрещял на събралите се зяпачи, "Спрете правителствените експерименти!", докато го отвеждали. Торторичи вярва, че ЦРУ са имплантирали микрочип в мозъка му. [6] (#post_bel1gl22)

--- Случаят на Робърт Джо Мууди (Robert Joe Moody) е необикновен в аналите на майндконтрол убийствата. Мууди бил арестуван за убийството на Мишел Малоун (Michelle Malone), възраст 36, и Пат Магда (Pat Magda), на 56г. Мууди бил част от сексуална тройка с Малоун и приятелката си, Дора Лий (Dora Lee), докато Магда била съседката му от съседния апартамент, както и жена на офицер от военновъздушните сили.

Мууди твърдял, дори и преди ареста, че бил командван от извънземни пришълци, или по-скоро, онова което той нарича "екстрасензорни биологични същности", да убие двете жени, за да може да постигне "върховната си мисия", да му бият смъртоносна инжекция и да бъде възкресен от извънземните същности. В опит да обясни защо се представя пред съда през октомври 1995г, Мууди казва, "Никога не съм отричал участието си в това... [но] не беше доброволно... Нямах съзнателен контрол върху това, което се случваше."

Майндконтрол изследователят Уолтър Боуарт (Walter Bowart), който е писал по случая с Мууди, вярва, че въпреки това, че човекът е счетен за компетентен да се изправи пред съда, той представлява случай на множествената личност (MPD), сменящ от една в друга личност по време на интервютата. По време на процеса с журито, според Боуарт, различните личности на Боуарт се биели една с друга.

Екстремно интересен е фактът, че Мууди е бил трениран с морските тюлени, приел е степен на свръх-секретен достъп, и че по времето, когато е бил тюлен, е преживял "липсващо време". Мууди също така казал на съда, че извънземните първоначално се свързали с него, докато служел като климатичен наблюдател за военни самолети. Това се случило, казва Мууди, скоро след като прочел свръх-секретен правителствен документ за разбила се летяща чиния с извънземни тела в нея. Дали може това да е лъжливия документ за MJ-12 и ако да, кой го е дал на Мууди?

Според Боуарт, Мууди може да е бил нагласен за екзекуция по-рано от присъдата си. Боуарт констатира, "Дори е имало един неудобен момент, когато прокурор Дейвид Уайт (David White) поставил едно от оръжията на убийството, голям касапски нож, в отворена чанта на бюрото на Мууди, преди да бъде инспектирано."

"Мога да си представя как Мууди го взима, прави изненадващ заплашителен жест, преди да бъде разстрелян в пресечния огън на трите длъжностни лица в съдебната зала."

Прокурор Уайт се фокусира върху извънземните в заключителните си констатации, евентуално загрижен за това, че Мууди може да получи помилване поради лудост. Уайт попитал, "Извънземните нуждаеха ли се от пари, за да купят плутоний за захранване на космическите си кораби?" Презумцията на Уайт била, че Мууди си измисля извънземните, за да пледира лудост пред журито. "Извънземните са невинни!", заключил прокурорът. Може да е бил намислил нещо. Както казва Уолтър Боуарт, "Много хора били разочаровани, че извънземните не били призовани да свидетелстват."

Журито счело Мууди за виновен по две обвинения за убийство първа степен. [7] (#post_bel1gl22)


Бележки:

1. Krawczyk, Glenn, "Mind Control & the New World Order," Nexus magazine, February/March 1993
2. Constantine; Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Venice, California: Feral House, 1995); The Washington Post, February 17, 1989
3. Constantine
4. Ibid.
5. Hidell, Al, "Paranotes," "Dan Learns the Frequency," Paranoia magazine, Spring, 1997
6. "Hoffman II, Michael A., "The Invocation of Catastrophe: The Unabom Ritual in Alchemical Process," Independent History and Research newsletter, All Hallows Eve, 1995
7. Bowart, W.H.. "The Aliens are Innocent!: The Trial and Conviction of a 'EBE Possessed' Serial Killer," MindNet Journal, volume 1, issues 8a, 8b, 8c, obtained on the Internet




Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Август 01, 2019, 03:51:35 am
Глава 23

Да създаваш култове


Р. Д. Лайнг (R. D. Laing), автор на популярната "Политика на опита" ("The Politics of Experience") и свързан с института Тависток, вероятно е знаел за какво говори, когато казва в едно интервю в списание "Омни" (Omni),

"В края на 60-те години на елита, натоварен с отговорността по "контрол на популацията", му стана ясно, че старата идея да изхвърляш хората в пословичната кофа за боклук и да ги държиш там доживот - да складираш хора - не беше рентабилно. Администрацията Рейгън в Калифорния беше една от първите, които осъзнаха това. Така че те трябваше да премислят какви точно трябваше да бъдат правилата на играта. Това доведе до схизма между онова, което се казваше на обикновеното множество и това, което се практикуваше от изпълнителите на контрола върху умственото и душевно здраве. Същият проблем преобладава из Европа и Третия свят."

"За да видите какво се случва, прегледайте учебника или наръчника, наречен "DSM-III: Диагностичен и статистически наръчник по умствени заболявания" (трето издание, публикувано от Американската психиатрична асоциация (APA). Преведено на икономически и политически език, психическо разстройство означава нежелани умствени състояния и поведение. Критериите за психическо разстройство в DSM-III включват необичайно сетивно възприятие, магическо мислене, ясновидство, телепатия, шесто чувство, усещане за човек, който в действителност не присъства. Позволено е да усещате присъствието на мъртъв роднина за три седмици след смъртта му. След това става критерий за психическо разстройство, да имате такива чувства. "

"...това не са изключителни примери от DSM-III. Цялостният дух е точно онова, което съвременната, модерна психиатрия, конспектирана от този DSM-наръчник, преведен на осемнадесет езика, налага върху целия свят - мандат, упълномощаващ да отнемете гражданските свободи на когото и да е, habeas corpus*; и да се приложи неволево затваряне в клетка, химикализация на дадена личност, електрически шокове и не-вредоносно изтезание; да се хомогенизират хора, които са извън строя. Представено като медицинска операция, това е една операция под прикритие." [1] (#post_bel1gl23)

Бележка от преводача: habeas corpus, [хейбиъс корпус], латинска терминологична поговорка, използваща се в правото и съда. Означава "[Ние, съдът, командваме] да се осигури тялото [на задържания, доведен пред нас]".

При увеличената критичност на конгреса и американския народ в края на 1970-те ЦРУ и вероятно другите разузнавателни агенции прехвърлиха експериментирането си извън лабораториите и станаха ъндърграунд (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AA%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%83%D0%BD%D0%B4). Една от стратегиите им за  експериментиране, както и за обществени манипулации, е създаването на майндконтрол култове - култове за контрол над ума.

Не твърдя, че всичките непопулярни мистични и религиозни групи, практикуващи умствена манипулация, са били формирани от разузнавателните агенции като тестови епруветки за проектите им. Изследвайки различни групи, обаче, в много от тях са явни силни връзки с разузнавателни агенции. Очевидното е, че много от тези групи са били формирани по този начин, докато други са били инфилтрирани и после повлияни. Няколко примера:


--- Похотливото лице на Чарлс Менсън (Charles Manson) - със или без домашно изработената татуйровка на свастика на челото му - е една от класическите картинки на 60-те. Тя може би е една от "Променящите се образи на човека". Представян от медиите като побъркан човек, държащ малката си банда последователи под контрол в пустинята, хвърляйки се изведнъж в опити да убива богатите и известните, много неща говорят, че това не е цялата история.

Бележка от преводача: "Променящите се образи на човека" - пълен текст тук (https://archive.org/stream/ChangingImagesOfMan/ChangingImagesOfMan-OCR_djvu.txt) - е написана от Уилис Харман (Willis Harman), американски инженер, футурист и автор, свързан с Движение за човешкия потенциал (HPM) (основно пропагандно ню-ейдж движение). Става старши социален учен в Станфордския институт и директор на Центъра за изследване на образователни политики в SRI International. Основен автор на документа "Променящи се образи" от Глава 13.

Менсън бил пуснат от калифорнийския затвор през 1967г и по силата на условията за освобождението се явил пред Роджър Смит (Roger Smith) в медицинската клиника Хайт Ашбъри (Haight Asgbury Medical Clinic) в Сан Франциско, учреждение, споснорирано от NIMH (Националния Институт за Ментално Здраве). Самият квартал Хайт Ашбъри беше наречен "ферма за човешки опитни зайчета" от един агент на ЦРУ. Д-р Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West), например, въртеше мистериозно убежище в Хейт през Лятото на любовта (Глава 11, бел.прев).

Докато бил в затвора, Менсън бил свързан с AMORC-розенкройцерите, същата група, с която и Сирхан Сирхан имаше връзки (Глава 19, бел.прев). Менсън също така имал контакти с членове от Процесът, апокалиптична група, отцепила се от сектата на сиентологията, и кръстил своята собствена секта Последната църква, употребявайки терминология от Процесът. В Сан Франциско, Менсън живеел на улица Cole Street номер 636, докато групата Процесът пребивавала на номер 407, близо до центъра на активността в квартал Хайт. Планът на Менсън да отприщи апокалиптичната революция "Суматоха" ("Helter-Skelter"), също изглежда да е била копирана направо от терминологията на Процесът, но има едно познато звучене. "Процесът" на Процесът е идентичен с този на Тависток, връщането към чистата дъска (tabula rasa (https://bg.wikipedia.org/wiki/Tabula_rasa) от Глава 5, бел.прев) чрез насилие.

Дейвид Бърковиц (David Berkowitz), осъден за серията убийства "Сина на Сам", по-късно свърза Менсън с базирания в Лос Анджелис сатанински култ, на който той самият бил член, твърди се, че последователите му се наричали "Децата". Твърди се също така, че Менсън е бил свързан и със сиентологията, както и със секта в Ню Орлиънс, за която се предполага, че двама от членовете й са били Джанис Джолплин (Janis Jolplin) и снайперистът от кулата на Тексаския университет Чарлс Уитман (Charles Whitman). [2] (#post_bel1gl23)

Бележка от преводача: Дейвид Бърковиц е серион убиец от Ню Йорк, известен като Сина на Сам. Полицейското преследване за него е най-голямото в историята на Ню Йорк, оставял бележки след всяко убийство, в които се подигравал на опитите на полицията и обещавал още убийства. Признал се за виновен за всичките и твърдял, че изпълнявал нарежданията на демон, приел формата на куче на име Харви, собственост на неговия съсед Сам.

Оперативната база на Менсън била в ранчото "Спан Муви" (Spahn Movie Ranch), по-късно изкупено от притежателите на съседното ранчо, германската фамилия Круп (Krupp), които изиграли ключова роля във въоръжаването на Третия Райх. [3] (#post_bel1gl23)

Твърди се, че Менсън - както и предполагаемия убиец на Кенеди Сирхан Сирхан - са участвали в оргии в имението на Полански и Тейт. Актрисата Шарън Тейт (Sharon Tate) беше дъщеря на офицер от военното разузнаване, а мъжът й, Роман Полански (Roman Polanski), беше директор на сатанинско тематичния филм Бебето на Розмари (Rosemary's Baby). Полански по-късно избяга от САЩ след законово обвинение в изнасилване. Британският магьосник Алекс Саундърс (Alex Saunders, висш жрец в уикарската религия, бел.прев) твърди, че лично посветил Шарън Тейт във вещерството. Джей Себринг (Jay Sebring), друга от жертвите, според биографията на Сами Дейвис младши (Sammy Davis) "Защо аз?", действал като висш жрец по време на симулирано сатанинско жертвоприношение. Себринг посещавал ранчото "Спан" в компанията на жена с перука, идентифицирана като "Шарън".

Твърди се, че Робърт Ф. Кенеди е вечерял у Полански в деня преди да бъде убит, връзка, която е в унисон с ролята на Сирхан в убийството.

Имението, където на 9 август 1969г били извършени петте убийства, улица Cielo Drive 10050, било дадено под наем на Роман Полански от Тери Мелчър (Terry Melcher), който бил приятел с Менсън. Три дни преди убийството на същата улица дилър на наркотици бил публично бичуван с камшик. Според актьора Денис Хопър (Dennis Hopper), "Те бяха изпаднали в садизъм и мазохизъм и зоофилия - и всичко записваха на видеокасети. Полицията в Лос Анджелис ми каза това. Знам, че три дни преди да бъдат убити в онази къща били поканени двадесет и пет души за масовото бичуване на дилър от Сънсет Стрип (част от булевард Сънсет в Холивуд, бел прев), който им дал лоша дрога".

На 5 август, малко преди убийствата, Менсън бил в института "Есален" (Esalen Institute, център за отдих с нестопанска цел, предоставящ хуманистично алтернативно образование, бел.прев) в Биг Сур (Big Sur), Калифопния. Достатъчно изненадващо е, че Есален е ню-ейдж столица, за чието основаване през 1962г е помогнал Алдус Хъксли (Aldous Huxley, Глава 10, бел.прев) и комплексът участва в спонсорирането на всякакви видове тренировки по медитации и лектори. Твърди се, че основателят на Процесът Робърт ДеГримстън (Robert DeGrimston) е изнасял лекции в Есален. Една от жертвите в Тейтовите убийства е Абигейл Фолгър (Abigail Folger), наследницата на кафето (Folgers - най-продаваната марка кафе в САЩ през 90те години, по-късно изкупена от акционера James Folgers и преименувана на негово име, бел.прев). Тя посещавала учебни часове в Есален.

Според един новинарски бюлетин в Есален, "Есален стартира през есента на 1962г като форум, събиращ широко разнообразие от подходи за подсилване на човешкия потенциал... включително експериментални сесии, включващи групови срещи, пробуждане на сетивата, тренировки по гещалт-осъзнаване и свързани дисциплини. Нашата най-нова стъпка е, да се разпрострем в широкото общество, да задвижим програми за коопериране с множество различни институции, църкви, училища, болници и правителството". С други думи, "общество-психиатрия", ако трябва да използваме терминологията на друга организация.

На сцената на убийството, Тейт била провесена с главата надолу по подобие на Провесения човек от картите Таро, популярен начин за премахване на предатели в окултизма.

Имало ли е други кукловоди освен Чарли, стоящи зад убийствата на семейство Менсън? Дейвид Бърковиц, осъден за убийствата от случая "Синът на Сам", казва, че Менсън "беше доброволец да извърши убийствата" за някой друг. Едно от имената, които постоянно изникват в разследванията за семейство Менсън е Процесът, но следователят Ед Сандърс (Ed Sanders), който написа книга за семейство Менсън, казва, "След убийствата навсякъде имаше толкова много разследвания, които се провеждаха, че започнах да се чудя, дали Процесът не бяха фронт на някаква разузнавателна агенция".

Един бивш процесец дава по-твърда информация: "Знаете ли, много хора казват, че Процесът е фашистка организация. Това всъщност е наполовина вярно. Беше основана от Германската демократична партия, нео-нацистка група в Германия, като фронт, за да се набират парични средства от САЩ. Но от времето на създаването си тя стана повече или по-малко независима от германската група. Познавам редица американски нацисти и фашисти, които не искат да си имат никаква работа с Процесът. Те казват, че не искат да съучастничат на група, която се управлява от европейци". [4] (#post_bel1gl23)


--- Една операция, явно изскочила от драконовите зъби на ЦРУ и "Центъра за насилие" на Луис Жолион Уест, е Симбионската освободителна армия (Symbionese Liberation Army). Колстън Уестбрук (Colston Westbrook) беше чернокож експерт по психологическа война в ЦРУ, който участваше в Операция "Феникс" във Виетнам и беше част от Тихоокеанската инженерна компания (Pacific Engineering Company), дъщерна фирма на Пасифик Корпорейшън (Pacific Corporation), за която се твърди, че е най-голямата изрезка от ЦРУ в света. По онова време списание "Тайм" опростяваше нещата, като съкращаваше квалификацията му и просто го изписваше като "лингвист". Явно на база това професионално описание, Уестбрук получил работа да преподава "Черен лексикон" (Black Lexicon, курс по чернокож английски диалект, бел.прев) в Калифорнийския университет в Бъркли, след това прокарал нещо, което тогава било наречено Черната културна асоциация (Black Cultural Association) в лошо прославеното Медицинско учреждение "Вакавил" (Vacaville Medical Facility) - в действителност затвор - в Калифорния. Програмата в затвора била организирана от Доналд ДеФрийз (Donald DeFreeze, фамилията означава "размразявам", бел.прев), който бил член на отряда за обществени безредици към Лос Анджелиската полиция между 1967-69г.

ДеФрийз, според изследователя Алекс Константин (Alex Constantine), "описва лишаването си от свобода на третия етаж на затвора, там бил наобиколен от ЦРУ агенти, които го дрогирали и му казали, че ще стане лидер на радикално движение и ще отвлече богат човек. След бягството си от Вакавил (за него била оставена една отключена врата), точно това и направил".

Твърди се, че Уестбрук дал на ДеФрийз прякора "Цинкуе Мтуме" ("Cinque Mtume", означава "петия пророк", бел.прев) и изработил логото под формата на кобра за SLA (Симбионската Освободителна Армия). Същото лого също било използвано от предполагаемия полицейски агент Рон Каренга (Ron Karenga) и неговата Американска организация (US Organization). [5] (#post_bel1gl23)

След като ДеФрийз избягал от Вакавил, се озовал пред прага на "Виетнамски ветерани срещу войната" (Viethnam Veterans Against the War, освободена от данъци, нестопанска организация и корпорация, основана с цел да се противопостави на правителствената политика на САЩ за продължаване и участие във войната във Виетнам, бел.прев) и Венцеремоската бригада (Venceremos Brigade, политически мотивирана интернационална организация, опитваща да покаже солидарност с Кубинската революция, бел.прев), предлагайки услугите си като атентатор. Това е стандартен метод да наложиш самоличността си сред ъндърграунд кадрите, като пристъпиш напред и покажеш, че си "най-лошия от лошите".

Джоузеф Ремиро (Joseph Remiro) и Нанси Линг Пери (Nancy Ling Perry), членове на SLA, били политически консерватори, според изследователя Мей Брусел (Mae Brussel), "репертоарът им е в стил "убий комунист заради Исус". И двамата били също така нарко-зависими, полезна част от професионалния им профил. Бил и Емили Харис (Bill, Emily Harris), също членове, нямали разпознаваема биография в радикалната политика, но идвали от университета в Индиана, училище, използвано за набиране на кадри за ЦРУ. Те работели като нарко-екип за щатската полиция в Индиана. Мнозинството индивиди, свързани с Освободителната армия (SLA) чрез полицията, всъщност, нямали предишни връзки с радикалната политика, въпреки че няколко били работили с Колстън Уестбрук и Доналд ДеФрийз във Вакавил. [6] (#post_bel1gl23)

На 4 февруари, 1974г, SLA отвлича Патриша Харст (Patricia Hearst), наследница на вестникарското имане "Hearst". Твърди се, че мозъкът й бил промит и била вербувана като член на групата и била употребена в няколко много видни мероприятия за набиране на средства, проведени в банки. Арестувана е на 18 септември 1975г.

По време на периода, когато Харст избягвала полицията, имало една или две двойнички на Харст в действие. Изследователят Джон Джъдж (John Judge) казва винтервю, "Имаше арест на една, която каза, че не била Пати Харст, но изглеждаше точно като нея и беше ходила на училище в Кливланд. Едно ченге я закопчало, имаше белег на същото място, и всичко беше идентично, но не беше Пати Харст. Тогава един агент на ФБР, както се твърди, се появил на местопроизшествието и казал, че ако някога пак бъдела закопчана, трябвало само да им каже да се обадят на този ФБР агент и той щял да я изчисти - така че това бил идеален начин за Пати да се разкара, ако някога се случи инцидентно закопчаване - бяха създали фалшив двойник". [7] (#post_bel1gl23)

Медиите раздухали истории за SLA и представили нещата в такава светлина, все едно това било началото на расистка война - въпреки че може да е било планирано по този начин. Тогава пристигнала кавалерията. На 17 май, 1974г, щабквартирата на Симбионската освободителна армия в Лос Анджелис била обградена от 150 офицери от Лос Анджелиската полиция, 100 агента от ФБР, 100 местни шерифа, 15 магистрални патрула и 25 моторизирани полицаи, осигуряващи контрол на трафика. Ченгетата подпалили мястото, шестима члена на SLA били убити.

След изгарянето на щабквартирата на SLA, финансираният от ЦРУ психиатър Мартин Орн (Martin Orne), Луис Жолион Уест и Робърт Джей Лифтън (Robert Jay Lifton) осигурили психологически предсъдебни изследвания на Пати Харст. Друг психиатър, извикан да свидетелства в процеса срещу Харст, била Маргарет Сингър (Margaret Singer), която изучавала завърнали се затворници от Корейската война в Армейския изследователски институт "Уолтър Рийд" (Walter Reed Army Institute of Research) в Мериленд, която работила с Уест в убежището му в Хашбъри, и която осигурила една книжна боза върху Рейвън (Raven), от Тим Райтерман и Джон Якобс (Tim Reiterman, John Jacobs) - доклад за Народния храм на Джим Джоунс (Jim Jones), който удобно пропуска всяка информация, свързваща групата с ЦРУ.


Бележка от преводача: Народният храм на последователите на Исус (Peoples Temple of the Disciples of Christ) е ново религиозно движение в САЩ, основано от Джим Джоунс през 1955г в Индианаполис. Джоунс използвал Народния храм, за да разпространява послание, комбиниращо елементи от християнството с комунистическа и социалистическа идеология, подчертавайки расовото равенство.

Орн и Сингър по-късно се оказват директори на Фондацията за синдрома на фалшивата памет (False Memory Syndrome Foundation), група, чиито борд е съставен предимно от ЦРУ и военни доктори.





Бележка от преводача: В началото, когато множествената личност не е била известна като действително психическо състояние, е имало много съдебни дела и съдебни битки, граждански движения и медийна война, защото официалната медицинска и психиатрична общественост е отказвала да признае, че у хората се срещат множество личности. В даден момент от историята (с който няма да се отклонявам тук и сега) все повече хора с множество личности в себе си започват да търсят професионална помощ от психиатри в САЩ. Именно практикуващите психиатри в САЩ повдигат официално въпроса към медицинските среди, защото на повечето психиатри им се случва да бъдат потърсени за помощ във връзка с това.
Проблемът е, че по време на терапевтичните сеанси много от жертвите си спомнят лицата и имената на хората, които са ги насилвали и изтезавали. Голяма част от жертвите си спомнят под хипноза, че състоянието им се е развило в следствие и по време именно на психиатрични занимания и че насилието върху тях е било вършено от психолози. Образуват се стотици дела по обвинения в изнасилване и изтезание.
Реакцията е създаването на Фондацията на фалшивата памет и синдромът бързо е приет в официалната медицинска номенклатура.
Следва люта война, водена от жертвите и загрижените психиатри, синдромът на множествената личност да бъде приет за действително съществуващо психично състояние и да бъде признато за психично травматично заболяване.


Извадка от официалната страница на Фондацията на синдрома на фалшивата памет (https://en.wikipedia.org/wiki/False_Memory_Syndrome_Foundation) в Уикипедия:

Цитат
Първоначално членството и консултативният съвет на Фондацията на фалшивата памет (FMSF) се състоели от родители, които били обвинени в сексуално насилие над вече порастналите си деца, когато били още малки, но членският кръг рязко се разширил, включвайки професионалисти, вещи в областта на паметта (също обвинявани в злоупотреба с пациенти, бел.прев).


Извадка от официалната страница на Синдрома на множествената личност (MPD) (https://en.wikipedia.org/wiki/Dissociative_identity_disorder) в Уикипедия:

Цитат
Спори се, че терапевтично причиненият синдром на дисоциативната личност (DID, множествена личност, бел.прев) е силно свързан със синдрома на фалшивата памет, концепция и термин, създаден от Фондацията на фалшивата памет като реакция срещу спомените за насилие, които, както твърди Фондацията, са били възстановени чрез редица съмнителни терапевтични практики, чиято ефективност не е доказана. Такава памет може да се използва за отправянето на фалшиви обвинения в сексуално насилие над деца. Няма почти никакво съгласие между онези, които виждат терапията като причина и онези, които виждат травмата като причина.  Поддръжниците на терапията като причина за множествена личност (DID) смятат, че малкият брой клинични работници, които диагностицират непропорционален брой случаи, би осигурило доказателство за позицията им, въпреки че също така се твърди, че по-високият брой диагнози в специфични държави като САЩ може да се дължи на по-голямото осъзнаване за DID. (Тоест, твърдението е, че ако малък брой психиатри диагностицират голям брой хора с множествена личност, това само по себе си би било доказателство, че самата им практика е причината за появата на състоянието, бел.прев.) По-ниският брой диагнози в другите държави може да се дължи на изкуствено занижено разпознаване на диагнозата. (Тоест, ниският брой диагнози в другите държави може или да означава, че психиатрията в другите държави е на по-първобитно ниво от тази в САЩ,... ИЛИ че присъствието на ЦРУ в САЩ е най-голямо в сравнение с коя да е друга държава, бел.прев.) Само че, експертите по умствено здраве не считат самия синдром на фалшивата памет за валидна диагноза, и той се описва като "не-психологичен термин, произлизащ от една частна фондация, чиято заявена цел е да осигурява подкрепа на родители, обвинени в насилие" и критиците спорят, че концепцията не е емпирично подкрепена, и освен това описват Фондацията на синдрома на фалшивата памет като адвокатска група, която активно изкривява и погрешно представя изследванията в паметта.


Цитат от "Формулата на илюминати за създаването на съвършен умствено контролиран роб" (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=328.msg1337#msg1337) на Фриц Шпрингмаер:

Друго откритие относно травматичните спомени е, че те се пазят повече в сензорните моторни процеси на тялото, отколкото само в нормалните центрове на паметта в мозъка. Тези спомени се наричат телесни спомени, и те не лъжат. Атаките на Синдрома на Фалшивите Спомени (false Memory Sindrome) са доста неаргументирани, но все пак всички от нас, които знаят истинската история, осъзнават, че те са просто схема на ЦРУ за контролиране на щетите.






Орн и Сингър по-късно се оказват директори на Фондацията за синдрома на фалшивата памет (False Memory Syndrome Foundation), група, чиито борд е съставен предимно от ЦРУ и военни доктори. Целта на групата е да опровергава доказателствата, подкрепящи обвиненията в култов контрол над ума. [8] (#post_bel1gl23)

Ето показанията на Харст за случилото се след ареста:

"Когато първият от психиатрите дойде да ме види на 30 септември, само единадесет дни след ареста ми, аз просто се сринах под изпитателния му поглед. Плаках, мънках реплики, които не бяха отговори на неговите въпроси. Той мислеше, че отказвам да му съдействам. Това беше д-р Лоус Жолион Уест, председател на Психиатричния отдел в Калифорнийския университет, директор на Невропсихиатричния институт (Neuropsychiatric Institute), главен психиатър на болниците на Калифорнийския университет, лицензиран доктор, предстдател на Съвета по изследване и развитие на Американската психиатрична асоциация, психиатричен консултант на военновъздушните сили, автор на книги и проучвания върху военнопленци, интернационано признат експерт в полето си. Смятах, че има зловещ, хипнотичен глас. Висок мъж с тежко телосложение, който изглеждаше да бъде мил, подозирах, че "Жоли" е твърде мазен, твърде мазен, за да му се има доверие". [9] (#post_bel1gl23)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Август 02, 2019, 03:12:47 pm
Друг психиатър, изследващ Харст след залавянето й, бил д-р Мартин Орн, ЦРУ и флотски доктор, замесен в експерименти по контрол над ума през 1960-те, попечителствани от Фонда за човешка екология (Human Ecology Fund) и Института по научно инженерство (Scientific Engineering Institute), и двата фронтове на ЦРУ. В един момент Орн се похвалил, че получавал рутинни доклади върху всички експерименти по изменение на поведението на ЦРУ. Орн също така е един от оригиналните членове на Фондацията на синдрома на фалшивата памет, група психиатри, много от които с биографии, свързващи ги с ЦРУ, чиято мисия е да докажат, че култовият контрол над ума и ритуалното насилие над деца не съществуват. [10] (#post_bel1gl23)


--- Саундтракът на 60-те години, разбира се, е осигурен от Грейтфул Дед (Grateful Dead, "Благодарните мъртви", бел.прев), LSD и рок-енд-рол организация. Допреди смъртта на лидера Джери Гарсия (Jerry Garcia), Дед били вероятно един от най-влиятелните действащи "култове". Първият член на Грейтфул Дед, който взел LSD, Робърт Хънтър (Rober Hunter), го направил под покровителството на "правителствено спонсорирано" наркотично проучване на Станфордския университет (Stanford Univercity).

(https://june1900blog.files.wordpress.com/2019/08/grateful-dead-skeletons-from-the-closet-696x696.jpg) (https://june1900blog.files.wordpress.com/2019/08/retgdsflb__01334.1516139295.1100.1100.jpg)
/изображенията не са част от книгата/

Бележка от преводача: Вляво: корицата на албума "Най-доброто от Грейтфул Дед". Благодарните (за наркотиците) мъртви правят музиката; Дяволът в образа на учен/агент на ЦРУ кара Невинността да си я пуска. Невинността губи свободата (символизирано от железния пръстен на кичура).
Вдясно: Логото на групата, акцентиращо върху травматичния майндконтрол чрез електрошок и разделянето (поляризирането) на съзнанието. Повече за групата може да се прочете в статията "Мирише на... МК-Ултра" (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=428.0).


Едно вътрешно мемо на ФБР от 1968г също споменава наемането на Джери Гарсия от Грейтфул Дед в ролята на авеню "за канализиране на младежкото несъгласие бунтарство в по-благоприятни и незаплашителни посоки". Очевидно е, че с "лежерната" си, политически безразлична поза, Грейтфул Дед са изпълнявали жизненоважна служба в разсейването на множество млади личности и в насочването им към наркотиците и мистицизма, вместо към политиката. Дали са знаели, че ги употребяват за тази служба, е въпрос на спор. [11] (#post_bel1gl23)

--- Още едно хранилище на мъртъвци бил град Джоунстаун (Jonestown), дистопичната комуна, основана от евангелиста Джим Джоунс (Jim Jones) в Гуяна (Guyana), Южна Америка. Повечето от нас са запознати с трагедията: твърди се, че близо 1000 члена на Народния храм са извършили самоубийство там, като са пили цианид по нареждане на Джоунс. Но има повече около това очевидно масово самоубийство, отколкото се вижда на пръв поглед в триъгълника (than meets the eye in the triangle, игра на думи, Кийт има предвид масонския символ на всевиждащото око на бог, бел.прев). Джоунстаун, без съмнение, е бил МК-Ултра проект.

Подозрителните връзки на Джим Джоунс се връщат много години назад, чак до младежките години на този човек и целожизненото му приятелство с Дан Митрион (Dan Mitrione). Митрион тренирал във финансираната от ЦРУ Интернационална полицейска академия (International Police Academy). Той може да е бил източникът на необяснимото финансиране на Джоунс, когато през 1961г Джоунс пътува до Бразилия. Митрион, "работейки в близки отношения с ЦРУ в онзи момент", го съпровождал. По онова време, Джоунс обяснил на бразилските си съседи, че бил нает от флотското разузнаване и както храната му, така и голямата къща, в който живеели той и малката му група, били осигурени от посолството на САЩ. Според един местен жител, Джоунс "живееше като цар". По онова време, Джоунс правел редовни пътувания до Бело Хоризонте (Belo Horizonte), щабквартирата на ЦРУ в Бразилия. През 1963г Джоунс се върнал в Щатите с необяснено неочаквано наследство от $10 000, достатъчни, за да стартират следващата му операция. [12] (#post_bel1gl23)

В Юкая (Ukiah), Калифорния, Джоунс основал първия Народен храм. Почивният дом Хепи Хевънс (Happy Havens Rest Home) също се намирал на същото това място, охраняван от електрически огради, стражеви кули, кучета и въоръжена охрана, облечена в черно. Хората, опитващи се да напуснат двора, понякога били насила задържани. Там имало поне 150 изоставени деца, живеещи в лагера, както и възрастни хора, затворници и психиатрични пациенти.

По онова време Народният хран се свързвал с щатската болница за умствени заболявания "Мендоцино" (Mendocino State Mental Hospital) и членове на групата били обучавани в медицински техники там. Има сведения, че в кратко време целия персонал на болницата вече били членове на Народния храм на Джоунс.

Калифорния на практика връчила щатската болница "Мендоцино" на Джим Джоунс на сребърен поднос. Според изследователя Майкъл Маерс (Michael Maiers), "Планът Мендоцино бил програма-заговор на федералното правителство, измислен с цел да оцени доколко е постижима деинституционализацията на психично болните. Денис Дени (Dennis Denny), директорът Социални услуги в Мендоцино спекулирал, че планът за Мендоцино бил единствената причина Джим Джоунс да се премести в Юкая". По време на периода, в който Джоунс бил в Юкая, групата му извършвала експерименти по промяна на поведението както върху пациентите на менталната болница, така и върху паството на Джоунс. Той използвал сензорна депривация (сензорно лишение, бел.прев) върху някои от паството си по онова време и се твърди, че уменията на Джоунс в тази техника били предадени на Доналд ДеФрийз от Симбионската освободителна армия, който по-късно щял да използва този метод върху Пати Харст. [13] (#post_bel1gl23)

Има сведения, че в Юкая Джоунс бил в контакт със свързаните с ЦРУ "Световна визия" (World Vision), евангелистки анти-комунистически църковен съюз, който включва крайно-десни църковни групи като Интернационалния съвет на християнските църкви на Карл МакИнтайър (Carl McIntyre's Internation Council of Cristian Churches). За Световна визия се твърди, че са били наели на работа Марк Дейвид Чапман, убиецът на Джон Ленън. Джон Хинкли старши (John Hinckley), бащата на човека, който стреля по Роналд Рейгън, е приятел на вицепрезидента на Рейгън Джордж Буш (George Bush) - което е значително относно възможния мотив - и управлявал една мисия на Световна визия в Денвър, Колорадо. Друг от синовете на Хинкли старши щял да вечеря с Нийл Буш (Neil Bush) в деня на опита на убийството.

Хинкли младши бил основен кандидат за майндконтрол програмиране като убиец. Приемал изменящи настроението наркотици от градския си психиатър и бил на валиум (диазепам, бел.прев), когато стрелял по Рейгън. "Двойникът" му, човек на име Ричардсън (Richardson), който следвал Хинкли в Колорадо и пишел любовни писма до Джоди Фостър, бил последовател на Карл МакИнтайър. Хинкли също така твърдял, че се бил срещал с Дейвид Бърковиц, убиецът "Синът на Сам", докато бил в Колорадо. [14] (#post_bel1gl23)

В Юкая Джим Джоунс бил другарче с всичките стожери на общността и се сдружил с Уолтър Хеди (Walter Heady), водачът на местното общество "Джон Бирч" (John Birch Society, застъпническа група, подкрепяща анти-комунизъм и ограничено правителство, описвано като радикално дясна и крайно-дясна организация, бел.прев). Членове на Народния храм организирали транспорт с цел гласуване за Ричард Никсън, работели с Републиканската партия, а Джоунс бил посочен като председател на голямото жури на окръга.

Редица хора, които скоро щели да бъдат влиятелни в Народния храм, се присъединили към групата в Юкая. Според изследователя Джон Джъдж (John Judge), "Повечето от върховите лейтенанти аколо Джоунс били богати и образовани, много от тях с връзки при военните или разузнавателните агенции. Това били хората, които щели да отворят банковите сметки, да въртят сложните законови действия и финансовите отчети, кото поставяли хората под контрола на Храма". [15] (#post_bel1gl23)

Сред най-важните от известните поддръжници на Джоунс - кой знае какви мошеници може да са се промъквали зад кулисите? - била аристократичната фамилия Лейтън (Layton), които финансирали Джоунс с големи суми пари и са сродени с богатите британски и германски фамилии. Д-р Лоурънс Лейтън (Lawrence Layton) бил началник на Химически и екологични военни изследвания в зле прославения полигон Дъгуей (Dugway Proving Grounds) в Ютая, по-късно работел във Флотската двигателна дивизия като директор на Ракетно и сателитно развитие. Борсовият посредник и свекър на Лейтън бил представител на германския монолит И. Г. Фарбен (I. G. Farben). Родителите на Джордж Филип Блейки (George Philip Blakey), съпругът на бившата Деби Лейтън (Debbie Layton), също имал големи авоари в Дрогерии "Солвей" (Solvay Drugs), дивизия на И. Г. Фарбен. За Блейки има сведения, че е бил оперативен агент на ЦРУ и че от Джоунстаун е управлявал наемни войници, снабдявал с въоръжени сили подкрепяната от ЦРУ UNITA (Национален съюз за пълна независимост на Ангола, бел.прев) в Ангола. Има и сведения, че Блейки е направил първоначалния депозит от $650 000 за земята в Гуяна (Guyana), която щяла да се превърне в Джоунстаун. [16] (#post_bel1gl23)

Друг изтъкнат заявен член на Народния храм бил Тимъти Стоуен (Timothy Stoen), асистент областния адвокат на Сан Франциско. Джоунс използвал хората си, за да организират гласоподавателна екскурзия за кмет Москоун (Moscone) и бил възнаграден като го поставили начело на жилищната комисия на Сан Франциско, факт, който никога не се споменава в мейнстрийм пресата. Много от последователите на Джоунс се сдобили с назначения в Отдела за благосъстояние и били в състояние да използват тези позиции, за да набират нови кадри за Храма.

Седем мистериозни смъртни случая, свързани с Народния храм, били докладвани в пресата и изострили вниманието на медиите и политиците явно притиснали Джоунс да се събере и да премести операциите си в Гвиана (държава в Североизточна Южна Америка, граничи с Бразилия и Венецуела, бел.прев). Гвиана не била първоначалният избор на Джоунс като място за релокация. Преди това бил решил ад е Гренада и през 1977г депозирал $200 000 в Гренадската национална банка. След клането в Джоунстаун, $76 000 останали в банката.

Джоунстаун като локация е богата на минерали област и по-рано на мястото е имало мина за боксит (алуминиева руда, бел.прев) и манган на Юнион Карбайт (Union Carbide). Имало предишни планове да се донесе голям брой работници в областта, тези планове са чак от 1919г. В настоящите години, областта има население от 100 000 души от етноса Лаотян Хмонг. [17] (#post_bel1gl23)

След като било решено Гвиана да е локацията за Народния храм, членовете на Храма подготвили мястото за обитание с кооперацията на местните официални лица и посолството на САЩ. От Информационни услуги казват, че "Посолството на САЩ в Джорджтаун, Гвиана, помещава и Гвианската станция на ЦРУ. Сега става ясно, че мнозинството и вероятно всички официални лица на посолството са били офицери от ЦРУ, действащи прикритието на Държавния департамент."

Сред официалните личности от посолството, за които било потвърдено, че са агенти на ЦРУ, са посланникът на САЩ Джон Бърке (John Burke), който се опита да спре разследването на конгресмена Лио Раян (Leo Ryan) относно Джоунстаун; Дан Уебър (Dan Webber), който бил на сцената на клането на следващия ден; и старшия консулски служител Ричард МакКой (Richard McCoy), зает от Министерството на отбраната и както се твърди, бил "близък" до Джоунс. [18] (#post_bel1gl23)

Джоунстауновата инсталация в Гвиана се състояла от йерархична структура с елит, съставен само от бели мъже охранители, които получавали специални привилегии и на които им се позволявало да напускат лагера свободно и да носят пари. Някои от белите охранители били работили като наемни войници в Африка и другаде. Охранителите оцелели от трагедията в Джоунстаун. Останалата част от лагера били 90% жени и 80% чернокожи и те водели съществуването си под условията на робски труд, работейки по 16 до 18 часа на ден с мизерни дажби храна. Когато от САЩ пристигнали чернокожи членове на Народния храм, били вързани, запушили устите им и ги внесли в заграждението. След като човек попаднел в Джоунстаун, евентуалните нарушения водели до принудително дрогиране, публично изнасилване, мъчения и побой. [19] (#post_bel1gl23)

Джани Милс (Jeannie Mills), член на Народния храм, докладва, че била виждала да се заснемат филми в един лагер за мъчения в Чили, или в колонията "Дигнидад", или друга, намираща се в Пасигва (Pasigua), докато била в Джоунстаун. Тези лагери имат документирани връзки с ЦРУ, както и с нацистите от Четвъртия райх, били докладвани и посещения от омразните известни личности, като д-р Джоузеф Менгеле (Josef Mengele) и Мартин Борман (Martin Bormann).

Масовото самоубийство в Джоунстаун (или масово убийство) вероятно е било отложено заради пристигането в Гвиана на конгресмена Лио Раян, който може би е бил най-активният следовател по злоупотребите на ЦРУ от Вашингтон и най-вероятно е бил на първо място за отстрелване в дългия списък на ЦРУ с мразени личности. Освен други постижения, Раян въвежда поправката на Хюс-Раян (Hughes-Ryan Amendment) към Закона за националната помощ, с което Комитетът по въоръжените сили - известен със склонността си да поглежда на другата страна, когато стане дума за ЦРУ - прекратява надзора си върху ЦРУ и той се поема от Комитета по международни отношения към  камарата и сената. [20] (#post_bel1gl23)

Раян разкрил информация, свързваща ЦРУ със създаването на култове към контрола над ума, включително Църквата на обединението на преподобния Сунг Миюнг Муун (Sung Myung Moon) и Симбионската освободителна армия. В отговор на разказите за зверствата в Джоунстаун Раян решава сам да разследва - и тази решителност решила съдбата му.

След като пътувал до Джоунстаун и се опитал да се върне в Щатите, Раян, няколко репортера и един беглец от Джоунстаун били убити на самолетна писта в близост до пристанището Кайтума (Kaituma), като масовата смърт в Джоунстаун се случила в същия ден скоро след това. Наблюдатели докладвали, че групата на Раян била избита от въоръжени мъже, които действали като "зомбита".

Ликуване се чувало 45 минути след масовата смърт в Джоунстаун и на въпросните хора никога не им е била потърсена сметка. Като стана на въпрос, на практика никой в Джоунстаун не е бил обвинен в нищо. Робърт Пастор (Robert Pastor), помощник на Збигнев Бжежински (Zbigniew Brzezinski), по онова време съветник по националната сигурност на Джими Картър, изпратил нареждания до военните на САЩ да премахнат "всички политически чувствителни документи и форми на идентификация от телата". [21] (#post_bel1gl23)

Д-р Мутуу (Mootoo), гвиански патолог, бил първото медицинско лице на сцената и първият, който изследвал телата на жертвите. Мутуу определил, че имало пресни следи от игли по левите раменни лопатки на 80-90% от телата. Някои от жертвите били застреляни или удушени. Пистолетът, с който се твърди, че Джоунс е извършил самоубийство, лежал на 60 метра от тялото му. Мутуу заключил пред върховния съд на Гвиана, че никоя от жертвите не е извършила самоубийство, освен три, всички освен тези три са били убити. Когато били проведени аутопсиите в Доувър (Dover), Далауеър, съдебните лекари не били информирани за откритията на д-р Мутуу.

Тялото, идентифицирано като Джим Джоунс, не разполагало с гръдните татуйровки на Джоунс и било толкова разложено, че не било разпознаваемо. Пръстовите отпечатъци на тялото били проверени два пъти без явна причина - възможно ли е да не са съвпадали с тези на Джоунс? - докато денталната му история въобще не била взета предвид. [22] (#post_bel1gl23)

Връщането на телата в САЩ било оплескано, всички идентифициращи белези били премахнати и телата били забавени със седмица, преди да ги транспортират. Изгниването им направило аутопсирането невъзможно. Заради разлагането само 17 от телата можело да се идентифицират в Далалуеър. Въпреки че гвианците били идентифицирали 174 тела, тази информация била унищожена.

Имало поне 200 оцелели от Джоунстаун и пресата никога не се свързала с тях. Джани и Ал Милс (Jeannie, Al Mills), двама оцелели, които планирали да напишат книга за Джоунс и култа, били убити, а пък друг оцелял бил убит в Детройт, извършителят никога не бил заловен. Според Джон Джъдж, "Друг пък бил замесен в масово убийство на ученици в Лос Анджелис". Потвърдените оцелели от Джоунстаун били легално представлявани в САЩ от Джоузеф Блачфорд (Joseph Blatchford), който бил обвинен в това, че участвал в инфилтрацията на ЦРУ в Корпоса на мира (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%BF%D1%83%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0).

По време на клането в Джоунстаун, ЦРУ агент Ричард Дуайър (Richard Dwyer), заместник-началник на мисията към посолството на САЩ в Гвиана, присъствал. В един видеокасетен запис, направен непосредствено преди това, може да се чуе как Джоунс казва, "Изкарайте Дуейър оттук".

Накрая, Джоунс бил натрупал авоари, оценени да са между $26 милиона и $2 милиарда. Правителственият приемник определя цифра от $10 милиона. Много от тези пари изчезват без следа.

Джо Холсингер (Joe Holsinger), приятел и адвокат на конгресмена Лио Раян, казва, че няколко часа след убийството на Раян бил чул от официално лице от Белия дом, че "имаме доклад на ЦРУ от сцената на събитието". Холсингер написал, "Колкото повече разследвам мистериите на Джоунстаун, толкова повече се убеждавам, че има нещо злокобно зад всичко това. Няма съмнение в ума ми, че Джоунс е имал много близки връзки в ЦРУ. По времето на трагедията Храмът имаше три лодки във водата до брега. Лодките изчезнаха скоро след това. Спомнете си, че Бразилия е държава, с която Джоунс е много добре запознат. Той би трябвало да има пари там. И това не е много далече от Гвиана. Личното ми усещане е, че Джоунс е бил нападнат от засада от ЦРУ агенти, които след това са изчезнали с лодките. Но цялата история е толкова объркваща и изумяваща, че съм склонен да заключа, че той е избягал с тях". [23] (#post_bel1gl23)

Не е изненадващо, че Лоус Жолион Уест написал статия, предлагаща санитизирана версия за Джоунстаун - без противоречиви улики или замесване на ЦРУ. [24] (#post_bel1gl23)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Август 05, 2019, 01:06:21 am
--- Друг култ с любопитни, някак не-религиозни основи, е Църквата на обединението (Unification Church) на преподобния Сун Миунг Муун (Sun Myung Moon), силата зад буквално стотици фронтове и бизнеси навсякъде по света. Сред придобивките на ЦО са Бриджпортският университет (University of Bridgeport) в Кънектикът, който струвал на Муун едни готини $50 милиона, и вестник "Вашингтон Таймс", за който той признава, че го върнал назад "с близо един милиард долара". Преди да основе корпорацията си в САЩ, Муун бил тясно свързан с Южнокорейската Централна разузнавателна агенция (SCIA, South Korean Central Inteligence Agency, ЦРУ в Южна Корея, бел.прев), като четирима от последователите на Муун били на изтъкнати позиции в разузнавателната агенция.

Бо Хи Пак (Bo Hi Pak) - един от топ-помощниците на Муун - бил връзката на KCIA с американските разузнавателни агенции. През 1962г той пътувал до САЩ, където се срещнал с директора на ЦРУ Джон МакКоун (John McCone), секретаря по отбраната Робърт МакНамара (Robert McNamara) и директора на Отбранителната разузнавателна агенция (DIA) генерал Джоузеф Карол (Joseph Carroll). За Пак се знаело също, че често се разхожда до Агенцията за национална сигурност (NSA) във форт Мийд (Fort Meade), Мериленд.

Муун получил голямо съдействие от десни политици в Япония и през 1970г японската организация на Муун била домакин на годишната конференция на дясноцентристката Антикомунистическа лига (Anti-Communist League). [25] (#post_bel1gl23)


--- Църквата на сиентологията (Church of Scientology) е група с невероятна сила на убеждението върху поддръжниците си. Основателят на групата, Л. Рон Хубард (L. Ron Hubbard), както се знае, бил член на Флотското разузнаване през Втората Световна война, бил също така приятел и участник в магическите деяния на Джак Парсънс (Jack Parsons), главата на калифорнийския Орто Темпли Ориентис (Ordo Templi Orientis) на Алистър Кроули (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%BB%D0%B8) (Alister Crowley). В една от заснетите си лекции, Хубард описва Парсънс като най-възхитителния човек, който е срещал. Хубард изглежда е бил искрен кроулист (почитател на Кроули, бел.прев) въпреки протестите на йерархията на църквата. Според сина му, Рон ДеУлф (Ron DeWolf), "Той беше много заинтересуван от... създаването на онова, което някои хора наричат Лунно дете. На практика това беше опит да се създаде неопетнено зачатие, само че от Сатана, а не от Бог... да се направи така, че сатаничен или демоничен дух да обладае тялото на плода. Това би трябвало да се случи чрез ритуали на черната магия, които включваха употребата на хипноза, наркотици и други опасни и разрушителни практики... Той мислеше себе си за инкарнация на Звяр 666... Антихристът. АЛистър Кроули мислеше себе си за такъв... Когато Кроули умря през 1947г, баща ми реши, че той трябва да носи наметалото на звяра и да стане най-властното същество във вселената". [26] (#post_bel1gl23)

Бележка от преводача: Ритуалът Лунно дете се описва добре и в подробности в книгата на Фриц Шпрингмаер "Формулата на илюминати...", Глава 1, Е. Стъпка 1 - Духовни изисквания, церемонии за Лунното дете, ин-витро травмиране (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=328.msg1368#msg1368).

Доста е възможно Хубард да е продължил да бъде във връзка с американското разузнаване след Втората Световна война. Според бившия офицер от ЦРУ Майлс Коупланд (Miles Copeland), били направени "уреждания" между Агенцията и сиентологията, както и групата Морално превъоръжение (Moral Re-Armament, интернационално морално и духовно движение, основано през 1938г от един американски проповедник, през 2001г движението е преименувано на Initiatives of Change, Инициативи на промяната, бел.прев). Прикритата подкрепа на ЦРУ към Морално превъоръжение е потвърдено от късния ЦРУ агент Джим Уилкот (Jim Wilcott). Ако се съди от проектите на Агенцията за далечно виждане "Проект грилен огън" (Project Grill Flame), в които участвали 14 сиентолози с достъп "Чист" (степен "Clear") и отгоре, определено, не е можело да има прекалено много неприязън между ЦРУ и сиентологията.

Бележка от преводача: Кратко описание на практиката "далечно виждане" (https://www.videlina.org/wp-content/uploads/2014/02/Remote-Viewing-12.pdf) на български. Могат да се направят много забележки, но е добро като обща представа и начално запознаване с материята.

Според източник, цитиран от Даниъл Брандт (Daniel Brandt), в началото на 1960-те Хубарт получил награда от Американската артилерийска асоциация (American Ordnance
Association). Според този източник, Хубард "беше на приятелски начала с топ генерали и адмирали и техните военно-индустриални другари". [27] (#post_bel1gl23)


--- "Откривателите" (The Finders) явно са друг култ, създаден като проект-играчка на американското така наречено разузнаване. От 1987г Откривателите са във вихъра си, разширявайки имотните си владения със собственост, оценявана на повече от $2.2 милиона. Вашингтонският градски вестник пише, че "Откривателите постоянно бродят по улиците, следят хората до домовете им и правят фотографии с дълги бележки".



Бележка от преводача: "Откривателите" (TheFinders) е роман от 1993г на британския автор Найджъл Хинтън (Nigel Hinton). В него, ученичката Роузи е помолена да пусне по пощата един пакет и в последствие е обладана от съдържанието му. Тя, с помощта на две невидими същества, трябва да върне пакета на един зъл джин, преди да е станало твърде късно.
Тук можете да прочетете друго:

(http://i.imgur.com/bjWb7js.jpg)

Сканираните страници са официалния документ на разследването: "The Finders" били култова организация, разследвана за трафик и насилие над деца в края на 1980-те години. Един американски митнически доклад от това време твърди, че групата насилвала и прехвърляла зад граница много деца, но разследването било прекратено от ЦРУ. Ако "Откривателите" все още съществуват, след началото на 1990-те за дейностите им не съществува информация.



Изследователят Даниъл Брандт бил потърсен от членове на Откривателите през 1984г. Те му казали, че били членове на "Информационната банка" ("Information Bank") и му дали безплатно една компютърна програма, от която той се нуждаел. Един от хората, които се свързали с Брандт, по-късно бил хванат да тършува из папките на изследователя Крис Якобс (Kris Jacobs) от столицата Вашингтон. По онова време твърдял, че бил от Националния журналистически център (National Journalism Center). В друга среща, същият този човек показал визитка, на която пишело "Хонг Конг бизнес днес" ("Hong Kong Business Today").

Според Брандт, който посетил склада на щабквартирата на Откривателите в столицата Вашингтон, "Беше ясно... че повечето членове на групата бяха пътешественици от световно ниво, което включваше пътувания до много държави от Източния блок. Беше просто игра за тях. Това беше малка група - може би 40 възрастни - но те нямаха видими приходи, за да поддържат тези далекообхватни дейности".

Основателят на групата е пенсионираният от военновъздушните сили на САЩ главен сержант Марион Дейвид Пети (Marion David Pettie). Известно е, че е стартирал този проект още през 1950-те години, първоначално наричайки го "Търсачите" (Seekers). Жена му, Изабел (Isabel) била секретар за подкрепа към ЦРУ във Франкфурт, Германия, от 1957-61г. Синът на Пети Джордж (George), според един доклад, "служил в нарко-дейностите на ЦРУ в Еър Америка по време на войната във Виетнам".

Бележка от преводача: Еър Америка (https://en.wikipedia.org/wiki/Air_America_(airline)) (Air America), американска пътническо-товарна въздушна линия, основана през 1946г и тайно притежавана и управлявана от ЦРУ от 1950 до 1976г; осигурявала и поддържала тайни операции в Югоизточна Азия.

"Едно неправителствено мемо от три страници и с неопределен произход", цитирано от Даниел Брандт, осигурява допълнителна информация за Пети. Според мемото, Пети започнал кариерата си в контакт с определен брой агенти от OSS и бил шофьор на генерал Ийкър (Eaker). Бил протеже на Чарлз Марш (Charles Marsh), който управлявал частна разузнавателна агенция, и получил обучение по контра-шпионаж в Балтимор и Франкфурт, Германия.

Контролиращият агент на Пети бил полковник Леонард Н. Вайгнер (Leonard N. Weigner) от военновъздушното разузнаване и ЦРУ, а деловодите му бил майор Джордж Варга (George Varga), който предавал инструкции от Вайгнер, докато Варга не умрял през 1970г. Пети напуснал - или трябва да е "напуснал"? - от военните, само за да обуе широки джинси и да се нагизди с мънисто и да се гмурне с главата надолу в контра-културата.

Един често цитиран инцидент, включващ Откривателите, се случил през 1987г в Талахаси, Флорида, когато местната полиция била потърсена във връзка с подозрителни дейности и задържала двама души, транспортиращи деца. Според доклада на полицейските служители,

"Полицията получи анонимно телефонно обаждане за двама добре облечени бели мъже, носещи костюми и вратовръзки в парка Майърс (Myers Park), [Талахаси], явно наблюдаващи шест мръсни и безпризорни [болно изглеждащи] деца в зоната на игрищата. Някакъв г-н Хулихан (Houlihan) и г-н Амерман (Ammerman) били близо до син ван марка Дождж, модел 1980г, с вирджинския регистрационен номер XHW-557, чиито интериор по-късно бил описан като зле миришещ, пълен с карти, книги, писма, с дюшек, поместен в задната част на вана, който изглеждал така, сякаш е ползван за легло. Цялостният вид на вана създавал впечатлението, че всичките осем души живеели в него. Децата били покрити с ухапвания от насекоми, били много мръсни и повечето деца не носели бельо, а всичките не били къпани от много дни".

Един от арестуващите полицаи гласно изразил подозрение относно това, че децата може да са използвани за порнография в Мексико. Била издадена заповед за претърсване на щабквартирата на Откривателите в столицата Вашингтон и полицията влязла в сградата на 5 февруари, 1987г. Специални агенти към Министерство на финансите Рамон Мартинез (Ramon Martinez) и Линууд Ройнтри (Lunwood Rountree) писали в доклада си, че "По време извършването на издаденото постановление за претърсване бяха открити многобройни документи, които явно бяха свързани с интернационален трафик на деца, високотехнологичен трафик до Обединеното Кралство и интернационален трафик на валута."

Компютърната/култова връзка отново ще надигне главата си. Докладът продължава, "По-нататъшно изследване на помещенията разкри многобройни папки, свързани с дейности на организацията в различни части на света. Локациите, които наблюдавах, са следните: Лондон, Германия, Бахамите, Япония, Хонг Конг, Малазия, Африка, Коста Рика и Европа. Имаше също и папка, идентифицирана като палестинска. Други папки бяха идентифицирани по име на члена и името на "проекта". Проектите явно се разработваха с търговска цел под фасадни имена за групата ОТКРИВАТЕЛИ. Имаше папка, озаглавена "Проникване в Пентагона" и други, които се отнасяха до членове, опериращи в чужди държави. Не наблюдавани от мен, но докладвани ми от офицер на Столично полицейско управление, имаше разузнавателни папки относно частни фамилии, които не са свързани с Откривателите. Започнатият процес явно беше систематична реакция спрямо обяви за детегледачки, възпитатели и тн. в местните вестници. Член на ОТкривателите откликва и събира колкото може повече информация за навиците, идентичността, заниманията и тн. на семейството. Все още не е ясно на кого е трябвало да се предоставя тази информация. Имаше също така голямо количество събрани данни относно различниорганизации за грижа за децата".

"Складът съдържаше голяма библиотека, две кухни, сауна, джакузи и видео-стая. Видео-стаята явно беше устроена като център за индоктриниране. Изгеждаше също така, че организацията имаше възможността да произвежда свои собствени видеота. Имаше места, които изглеждаха като тренировъчни зони за деца и нещо, което приличаше на устроен олтар в една обитавана зона от склада. Там се намираха много буркани с урина и изпражнения."

Според изследователя Уендъл Миник (Wendell Minnick), автор на "Шпиони и провокатори: Енциклопедия на шпионажа и действията под прикритие" (Spies and Provocateurs: An Encyclopedia of Espionage and Covert Action), в претърсването през 1987г бил открит един телекс, който нареждал, "покупката на две деца от Хонг Конг да се уреди през контакт в китайското посолство там". Като доказателство за това, по времето на претърсването, един китайски студент по анатомия от университета в Джорджтаун (Georgetown University), Уанг Ген-ксин (Wang Gen-xin), живеел с Откривателите.

Бележка от преводача: Телекс мрежата (https://en.wikipedia.org/wiki/Telex) била публична мрежа от теле-принтери, подобно на телефонна мрежа, с цел да се пращат текстови съобщения. Това бил основен метод за електронно разпращане на съобщения между бизнесите в периода сле дВтората Световна война. Употребата му замира, когато факс-машината набира популярност през 80-те години.

Полицейски детектив от столицата Вашингтон на име Брадли (Bradley) бил потърсен от един отполицаите, участвали в претърсването на щабквартирата на Откривателите, и се постигнало съгласие, че иззетите документи ще бъдат разгледани в рамките на няколко дни. Една вътрешна "Бележка за досие", с дата 13 април, 1987г, и написана от един от митническите агенти, участващи в претърсването, докладва какво се случило:

"На 2 април, 1987г, пристигнах в столичното полицейско управление около 9:00 сутринта. Детектив Брадли не беше на разположение. Говорих с трети човек, който беше съгласен да обсъди случая с мен стрикно извън официалния протокол. Бях посъветван да предам цялата паспортна информация на Държавния департамент, за да проведат тяхното разследване. В отговор Държавният департамент информира столичното полицейско управление, че всички пътувания и употребата на паспортите от държателите им бяха в рамките на закона и никакво действие няма да се предприеме. Това включва пътувания до Москва, Северна Корея и Северен Виетнам от края на 1950-те до средата на 1970-те".

Бележката към досието също констатира, "От ЦРУ се обадиха и признаха, че притежават организацията "Откривателите"... но че тя "е станала от лошите"... [Бях осведомен], че разследването върху дейността на Откривателите е станал вътрешен за ЦРУ въпрос. Докладът на столичното полицейско управление беше засекретен със степен "Секретно" (Secret) и не беше достъпен за преглед. Бях информиран, че ФБР са се оттеглили от разследването няколко седмици преди това и че Отделът за чуждестранно контра-разузнаване към ФБР са инструктирали столичното полицейско управление да не осведомява Полевия офис на ФБР във Вашингтон за нищо от това, което се е случило. Никаква допълнителна информация няма да бъде достъпна. Никакви по-нататъшни действия няма да се предприемат". [28] (#post_bel1gl23)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Август 07, 2019, 02:02:50 pm
--- Дейвид Бърковиц (David Berkowitz), осъден за серийните убийства "Синът на Сам" в Ню Йорк, бил "син на Чичо Сам" и, както говорят уликите, член на "Децата" ("The Children"), интернационален сатанински култ на убийци, свързан с военните. Тери Патерсън (Terry Patterson), армейска дружка на Бърковиц, казва, че когато Бърковиц се присъединил към армията, влязъл в специална програма, както се твърди, за "профилирани" кандидати с неопределен характер, и, както признава, "пагоните" му давали халюциногенни наркотици.

Бележка от преводача: "Пагоните", на английски буквално "месингът" (the brass), в американския речник на улицата е обидно нарицателно за висшите военнослужещи, с чин около генерал. "Чичо Сам" е нарицателно за Америка, както "Бай Иван" е за Русия.

Бърковиц, също така, може да е познавал източника на програмирането. В първото ръчно написано официално писмо, което праща на Ню-Йоркската полиция, той пише, "АЗ съм "Синът на Сам". Аз съм едно "невъзпитано дете", като възможният намек може да е, че той е невъзпитаното дете на армията. Освен това той пише, "Аз съм на различна честота от всички останали - програмиран да убива". [29] (#post_bel1gl23)

Бърковиц постъпва в спомагателните отряди към Ню-Йоркската полиция, докато е още в гимназията и е известно, че е премахнат от отдела, когато на полицията и станало ясно, че той е - или е един от - убийците "Сина на Сам". Пенсионираният от Ню-Йоркската полиция детектив сержант Джоузеф Кофи (Joseph Coffey) казва, че полицейският комисар Майкъл Код (Michael Codd) му наредил, да унищожи писмо, което било пратено от полицията до Бърковиц и той изпълнил заповедта. Бърковиц е казал, че трима члена от полицейското управление на Ню Йорк били членове на култа, отговорен за убийствата "Сина на Сам". [30] (#post_bel1gl23)

В писмо от Бърковиц, което полицията четири години наред не допускаше да се разглежда, пише, "Аз, Дейвид Бърковиц, съм избран от раждането си, да бъде един от екзекуторите на култа". Бърковиц предполагал, че култът имал няколко хиляди члена. Той свързал убийството на Арлис Пери (Arlis Perry), заклан в сатанински ритуал в Станфордския университет (Stanford University) в Калифорния, с членове на групата в Лос Анджелис. Пери се бил преместил в Калифорния от Южна Дакота само няколко седмици по-рано и се казва, че убийството е направено от Лос-Анжелиска група като услуга към клон на култа в Бисмарк, Северна Дакота. Предполага се, че Лос-Анджелиската група е брояла Чарлз Менсън за свой член преди да бъде арестуван.

Джон Кар (John Carr), по прякор "Джон "Уитис" (John Wheaties), Синът на Сам (Кар), в едно от анонимните писма от Сина на Сам, е споменат като приятел на Бърковиц и пасва на описанието на един от убийците от "Сина на Сам". Бърковиц е потвърдил, че този човек е замесен в престъпленията. Арлис Пери беше убит на рождения ден на Кар. Твърди се, че Кар е бил замесен в сатанизма още от гимназията и е бил във военновъздушните сили, докато не бил освободен няколко месеца преди началото на серийните убийства "Синът на Сам". Бил старши сержант, позициониран в Минът (Minot), Северна Дакота, а щабквартирата на сатанинската група, с която бил свързан, била в Бисмарк. Пътувал напред-назад между Северна Дакота и Йонкърс, Ню Йорк, където живеел Бърковиц, като тези пътувания съвпадали с няколко от убийствата "Синът на Сам".

Бърковиц също така бил идентифициран, че се намира в Северна Дакота, от един очевидец, а Джон Хинкли (John Hinckley), който опита да убие Роналд Рейгън, каза, че се е срещал с Бърковиц в Колорадо. Джон Кар получавал психиатрични съвети по време на периода, в който са извършени убийствата "Сам". След кланетата, тяло, идентифицирано като това на Кар, било намерено в дома му в Южна Дакота, твърди се, че е бил убит заради това, че е "знаел прекалено много", но идентифицирането на трупа е под въпрос.

Братът на Кар Майкъл (Michael) имал изпълнителска длъжност в сектата на сиентологията и е бил на терапия за нарко-зависимост в Ню Йорк. Бърковиц настоява, че Майкъл Кар е бил член на Ню-Йоркския култ и е замесен в убийствата. Той каза също, че МАйкъл и Джон били членове на "отцепка, отклонила се" група, свързана със сиентологията. Възможно е това да е бил Процесът, апокалиптичният култ, формиран от разочарования сиентолог Робърт ДеГримстън (Robert DeGrimston) и Мери Ан МакЛийн ДеГримстън (Mary Ann McLean DeGrimston). Чарлз Менсън познавал членовете на Процесът и може да е бил член.

Майкъл Кар умира в пътен инцидент в пика на разследването по случая "Синът на Сам". На следващата вечер стреляли през страничния прозорец на мъжа на сестрата на Кар, полицай на име Джон МакКейб (John McCabe), докато шофирал друг полицай, обикалящ обикновения маршрут на МакКейб. Тогава МакКейб бил в болничен, защото бил извикан да идентифицира тялото на Майкъл Кар. В почти същото време, двама приятели на Джон Кар били изтикани от пътя, докато пътували с кола в Минът. ЕДин пощальон от Йонкърс, който бил заплашен от Ню-Йоркската група, извършил самоубийство един месец след ареста на Бърковиц. Имало и други убийства, явно свързани с покриването на случая с убийствата от случая "Синът на Сам". Изобилствени улики доказват, че е имало няколко човека, замесени в убийствата "Синът на Сам", като явно всички те са били свързани с един единствен сатанински култ, въпреки че никой друг освен Бърковиц не е бил арестуван за престъпленията. [31] (#post_bel1gl23)



--- Мария Деви Кристос (Maria Devi Khrystos) твърдеше, че била реинкарнацията на Христос и предвиждаше края на света на 10 ноември 1993г. Тя планираше да извърши самоубийство с 12 000 нейни последователи в Бялото братство (White Brotherhood) на площад Св. София в Киев, градът, който наричали Нов Йерусалим. Според лондонския вестник "Дейли Мейл", "Тя е млада и сексуално привлекателна, с големи, тъмни, подчертани с молив очи и плътни устни. Плакатите й, на които носи дълги бели роби, държи жезъл и показва два пръста по Христов маниер като знак за мир, са разлепени из Русия от Владивосток до западните граници и навсякъде из другите славянски държави, Украйна, Беларус и Молдова".

Родена Марина Тсвигуна (Marina Tsvyguna) през 1960г в Украйна, тя работела като вестникарски и радио репортер, както и като организатор на Комсомола, съветската младежка организация. Тя изоставила съпруга и сина си, когато срещнала Юри Кривоногов (Yuri Krivonogov), за когото по-късно се омъжва. Кривоногов живее под името Йоан Вами (Ioann Vamy) ("Йоан е с вас") и казват, че в лицевите си характеристики наподобявал Распутин. В миналото бил член на движението Харе Кришна (Hare Krishna), но след като бил отлъчен от тази група, формирал Центъра за висша йога (Center for Higher Yoga) в Киев през 1990г. Тази група била превърната в Бялото братство, след като срещнал Кристос.

Показвайки, че ЦРУ не е единствената разузнавателна агенция, заела се да създава култове, Кривоногов работел четири години в Киевския институт по кибернетика (Kiev Institute for Cybernetics), в тайна ларобатория на КГБ, където разработвал наркотици за психологическа война. Твърди се, че се е научил на хипноза, докато е работил в тази лаборатория.

Според "Асошиейтед прес", "Съществува малко съмнение, че Кривоногов е написал пастиката на пророчеството, политически бълнувания и инструкции за гражданско неподчинение, които съставляват теологията на групата".

Александър Наумов (Alexander Naumov) от украинското Вътрешно министерство, говорейки по адрес на новоприетите в Бялото братство, казва, "Те са отличниците, златните медалисти на училищата си. ИДват от добри семейства, интелигентни са и са възприемчиви за идеи и в същото време са свикнали да бъдат възпитани и да правят каквото им се казва".

Говорено е, че членовете на Бялото братство живеят в бараки или изоставени сгради, мигрирайки от едно място на друго, за да не ги откриват. Когато властите ги задържали, последователите на Кристос, някои от тях едва четиригодишни, а много от тях в ранните си тинейджърски години, започвали гладни стачки. Всичките членове, според докладите на хората в Киев, имали изцъклени изражения с разфокусирани очи и лека усмивка.

"Плашещото е това, че те са добре тренирани да се справят с гладните стачки", казва д-р Анатоли Габриел (Anatoly Gabriel) от Първа Киевска болница (Number One Hospital of Kiev). "Те превключват в добре репетирани масови медитации, за да превъзмогнат тегобите от глада".

Някои психиатрични професионалисти в Киев вярват, че съществува таен код, съставен от думи или музика, на който последователите на Кристос са програмирани да откликват, но също признават, че са неспособни да отменят програмирането.

Когато хората се присъединяват към групата, преминават през церемония, в която са "пречиствани" с нещо, наречено "Йорданска вода". В опит да разберат струкрутата на тази буламача, учените от Киев смесили червени кръвни телца с течността и открили, че предизвиква мутации и унищожение на способността клетките да създават анти-тела. Те спекулират, че Кривоногов използвал експертизата си в биологичните войни, за да замеси химикал, който способства промиването на мозъци.

С приближаването на Края на света Кристос и 60 нейни последователи били арестувани от войници, докато си били устроили лагер вътре в катедралата Св. София. "Днес, Мария Деви изпълни пророчеството си", казала Кристос. "Преди две години говорих за последната си проповед в Св. София. Днес вие пленихте божият храм за поклонение, вземайки го за затворник, арестувайте живия Бог".

Трима лидери на Белото братство били осъдени на затвор на 9 февруари, 1996г, в Киев. Членовете на групата открито ридаели в съдебната зала, когато Кристос получила четири годишна присъда за блокирането на публична собственост - заради инвазията на катедралата. Съпругът й получил седем годишна присъда по същото обвинение и за подбудителство, причиняване на обществени безредици и съпротива при арест. Трети водач на групата, Виталий Ковалчук (Vitaliy Kovalchuk), който нарича себе си Апостол Петър II, получил шест години по сходни обвинения.

Кристос и Ковалчук били освободени от затвора на 18 август, 1997г, чрез президентска амнистия, отбелязваща първата годишнина на Украинската конституция. Няма информация дали Кристос е начислила нова дата за Края на света. [32] (#post_bel1gl23)


--- През есента на 1994г в овчарски колиби в Гранж, Швейцария, и Морин Хайтс, Квебек, Канада, 53 члена на Суверенния орден на Слънчевия храм (Sovereign Order of the Solar Temple) били открити мъртви. За шестнадесет члена било потвърдено, че по-късно са извършили самоубийство във Франция през 1995г. Водачът на Слънчевия храм, Люк Журет (Luc Jouret), бил роден в Белгийско Конго през 1947г, напуснал страната с родителите си по време на деколонизацията. Журет посещавал Свободния университет (Free University) в Белгия и се твърди, че се е дипломирал в средата на 70-те с диплома по медицина, въпреки че медицинските му грамоти по-късно били оспорени в Канада. Докато бил в училище, се говори, че привлякъл интереса на белгийската полиция заради маоски активизъм.

След като напуснал училище, Журет станал заинтересуван от алтернативни медицински терапии, включително хомеопатия. През 1976г посетил Филипините, за да изучава техники на спиритуалистите-лечители и в началото на 1980-те се преместил в зоната на езеро Леман (Lake Leman) между Франция и Швейцария, за да работи като хомеопатичен лекар и се говори, че се сдобил с широка бройка последователи в Европа.

В началото на 1980г Журет започнал да изнася лекции, обслужвайки Ню-Ейдж движението във Франция. Той основал организация на име Клуб Амента (Club Amenta) (по-късно Клуб Атланта) с клонове в Швейцария, Франция, Канада и Мартиника. "Клубът" на Журет бил свързан с нео-тамплиерската традиция на Бернард-Реймънд Фабре-Палапрат (Bernard-Raymond Fabre-Palaprat), който по време на Френската революция твърдял, че притежава документи, потвърждаващи продължението на историческите Тамплиери. Една от отцепените организации от тамплиерите на Фабре-Палапрат бил Сувереният орден на Слънчевия храм, основан от Жак Браер (Jacques Breyer) през 1952г. Тази група произвела друга отцепка, Подновеният Орден на Храма (Renewed Order of the Temple), формиран през 1968г.

Подновеният Орден бил основан от десния политически октивист Жулиен Оригас (Julien Origas) и явно именно към Подновения Орден на Оригас се е присъединил Люк Журет през 1983г. Журет напуснал Подновения Орден през 1984г, за да основе Клуб Амента.

Според документите, пратени до медиите преди масовата смърт на членовете на Слънчевия храм, "Граалът, Екскалибур и Кандалабрата на Седемте разклонения на Ковчега на завета били разкрити на живите свидетели, последните и верни Слуги на Вечния Розе+Кроикс. Следването на лъжовните клевети и всякакъв вид измяна и скандал, разсъдливо оркестрирани от различни съществуващи сили, удари камбаната за един последен опит за регенериране Плановете на Съвестта".

През 1984г Журет основава Клуб Аркедия (Club Archedia), за по-посветените членове на групата, с друг, за още по-посветени и с още по-тайно ниво, Интернационалната рицарска организация  "Слънчева Традиция" (International Chivalric Organization Solar Tradition) (френският акроним е OICTS), познат също като Слънчевата традиция, и още по-късно, Слънчевият храм.

Твърди се, че Журет е бил приятел лидерът на Трета позиция (Third Position) - европейският фашист - Клаудио Мути (Claudio Mutti). През 1980г Мути бил пратен в затвора в Болоня, Италия, заради взривяване на железопътна линия. Бидейки суфист, Мути е поддръжник на философията на фашиста мистик барон Юлий Евола (Julius Evola).

Джоузеф Ди Мамбро (Joseph Di Mambro), водач в Слънчевия храм, се срещнал с Журет през 1980-те години, в Женева, Швейцария. Ди Мамбро управлявал своя собствена Ню-Ейдж група, наречена Фондация "Златен път" (Golden Way Foundation), както и по-потаен вътрешен орден, наречен "Пирамидата" (The Pyramid). За Ди Мамбро се твърди, че е бил приятел на организатора на Тъмния нацистки интернациянал (Nazi Black International), Франсоа Арноуд (Francois Arnoud).

Предполага се, че чрез Ди Мамбро били развити връзки с частната разузнавателна група SAC във Франция и щабквартирата на масонския орден P-2 в Италия. Според френско-канадския журналист Пиер Туранжо (Pierre Tourangeau), предприятията на Журет били финансирани отчасти от европейски и отчасти от южноамерикански търговци на оръжие, като милиони долари печалби били изпрани през Интернационалната кредитна и търговска банка (Bank of Credit and Commerce International).

По горе-долу същото време, когато е била срещата му с Ди Мамбро, Журет завързал приятелство и с Жулиен Оригас. За Оригас се говори, че е бил сътрудник на нацистите през Втората Световна война, бил е френският Велик майстор на нео-таплиерския Подновен Орден на Храма и познат на Черната интернационална нацистка група на Арноуд. Оригас бил доверен човек на Реймънд Белио (Raymond Bellio), приятел на Франсоа Арноуд и кабалистки писател. След смъртта на Оригас през 1983г членството на Подновения Орден на Храма в основната си част се прехвърлило в Слънчевия храм.

В началото на 1986г Ди Мамбро осъществил контакт с един австралийски лидер в Третата позиция в Женева. Твърди се, че в първото си пътуване до Австралия през 1986г Ди Мамбро провеждал тайни разговори с "индивиди, за които се знаело, че са свързани с екстремни нацистко-маоски дейности в Австралиа". През следващите няколко години Ди Мамбро и Журет заедно правят общо 11 пътувания до Австралия, отварят няколко банкови сметки и основават книгоиздателска компания.

През 1993г Журет и други членове на групата в Канада били призовани в съда по обвинения за притежание на нелегални оръжия. Журет се признал за виновен, след това напуснал Франция. Според един от документите, пратени до медиите преди масовата смърт, "...годината 1993 беше белязана от политико-съдебния скандал в Квебек, извършен срещу Ордена на Слънчевия храм и ARCHS. Сред многобройните членове, както и срещу принципните хора в управлението, г-н Жан Пиер Винет (Jean-Pierre Vinet) и д-р Люк Журет (Luc Jouret) бяха жертви на клевета и най-мръсни фалшиви обвинения много месеци наред, като например: разврат, индивидуална или колективна манипулация, мошеничество, нелегално разпространение на наркотици, притежание на оръжия, и тн..."

"Нека не забравяме, че повече от 80 агента на Сигурността в Квебек бяха мобилизирани, за да задействат генерално разследване на дейностите на гореспоменатите организации. По време на цялата тази афера отношението на агентите по сигурността на Квебек беше особено подозрително, двусмислено и страхливо. Разследването и различните полицейски операции (употребата на бронирани коли, автомати, в крайна сметка арести...) изпълнени с голяма доза публичност, струваха на Квебек и на канадския данъкоплатец повече от $6 милиона. Ако не беше трагичната и жалка страна на нещата, човек би се засмял на този абсурд".

"През цялото разследване безскрупулни репортери се напреварваха в коварните си манипулации, състоящи се от дезинформиране на публиката. Специално споменаваме г-н Пелчат (Pelchat), чиито отговорности по време на този тъмен и отвратителен спектакъл бяха големи."

"Тъй като не съществува никакво доказателство, официалните лица на правителството и полицията се стремяха да изфабрикуват един зъл сценарий за "заговор на терористи, чиито подривни дейности били финансирани от опасни секти...".

След масовата смърт на Слънчевия храм, по различни начини обявявани за самоубийство или убийство, швейцарското списание L'Hebdo пише, че между $127 милиона и $253 милиона били депозирани в Австралийски банкови сметки на Слънчевия храм. Твърди се, че тези капитали били изтеглени от сметките преди масовата смърт, но не са проследими по друг начин. [33] (#post_bel1gl23)


--- В заможното ранчо Санта Фе (Rancho Santa Fe) в предградията на на Сан Диего, Колифорния, между 23-25 март, 1997г, 39 члена на уфологичния култ "Небесната порта" (Heaven's Gate) изяли пудинг с фенобарбитал, последвала водка, сложили си найлонови торби на главите, и умрели.

Бележка от преводача: Фенобарбиталът е медикамент, който Световната здравна организация препоръчва за третиране на някои видове епилепсия в развиващите се страни.

Групата била основана от маршал Херф Епълуайт (Herff Applewhite), син на презвитерански проповедник, който станал семеен човек, докато работел като професор по музика в Алабамския университет (University of Alabama) през 1960-те години.

Епълуайт напуснал семейството си и колежа насред обвинения за хомосексуална афера и мигрирал в университета "Св. Томас" (University of St. Thomas) в Хюстън, Тексас. Епълуайт напуснал оттам през 1970г заради "здравословни проблеми с емоционален характер". Страдайки от депресия и чуващ гласове в главата си, както се твърди, той постъпил в болница, търсейки лек за хомосексуалността си. Според сестрата на Епълуайт, по онова време той преживял сърдечен удар и имал преживяване близо до смъртта  - някои смятат, че, предвид по-късната му кариера като Ню-Ейдж месия, това е било времето, в което Епълуайт може да е влязъл в контакт с неуточнена разузнавателна агенция и бил активиран като водач на култ.

През този период Епълуайт се срещнал с Бони Лу Тръсдейл Нетълс (Bonnie Lu Trusdale Nettles), нй-ейджърка, която напуснала съпруга си и четирите си деца заради Епълуайт. Те наричали един друг "Бо" и "Пийп", но наричали себе си и "Двамата", от библейската книга Откровения. Започнали да набират последователи за HIM, Метаморфоза на Човешкия Индивид (Human Individual Metamorphoses, абревиатурата him буквално означава "него", бел.прев), обещавайки на новобранците, че скоро ще напуснат на борда на НЛО.

Философията била типична византийска нй-ейдж формулировка: Има две вселени, едната управлявана от физичните закони, времето и пространството, другата се нариала Не-темпоралната вселена (не-времевата, бел.прев), Следващото ниво, Бог, Духовните селения, и Холодекът (от Стар Трек: Следващо поколение), където съществували енергийните божествени същества (EGB,q energy-god-beings). Следващото ниво е структурирано като масивна корпорация на Земята със сложна пирамидална организационна карта. Съществата от Следващото ниво не се хранели, но получавали питание направо от EGB (божиите същества).

В определено време в миналото, Луцифер, вице-президент на Следващото ниво, и някои от последователите му се отцепили и се опитали да формират собствена корпорация. Лециферианците, според философията на Метаморфозата на Човешките Индивиди, са онези, които пилотират НЛОтата, които виждаме в небето и са ангажирани с провеждането на медицински експерименти и клонирането на човешки същества. Висшият план на божествените същества е да жъне души от темпоралната, времева вселена на всеки 2000 години. Представителите действат като наемащи и след това новобранците са излъчвани в Следващото ниво.

Групата забранявала опияняващите вещества и секса - някои от членовете стигали дори толкова далеч, че се кастрирали, за да избегнат половите желания. На контакта със семейството не се гледало с добро око и членовете били изкъсо следени, като се твърди, че се се свързвали с лидера на всеки 12 минути през светлата част на денонощието.

Когато обещаното НЛО не се появило, повечето от последователите на HIM напуснали, като ядрото на групата, около 50 члена, останали заедно и започнали да пътуват от едно място на друго из страната.

Явно Епълуайт и Нетълс променяли имената си на всеки месец, за да объркат Луциферианците, които били по петите им. В определен момент Двамата започнали да наричат себе си "До" и "Ти", от музикалната скала (пише "Ti", бел.прев) . През 1985г Ти умира от рак на черния дроб.

До 1993г култът приел по-публично лице и започнал да се нарича Небесната порта, обявявайки себе си с реклама по "USA Тудей", обявявайки, "НЛО култ излиза на повърхността с последно предложение". Рекламата обещава, "последен шанс да продължите отвъд човешкото".

През 1996г Небесната порта започнали бизнес, дизайн на уеб-страници, наречен "Higher Source Contact Enterprises" (Дружество "Контакт с по-висш източник"). Проектирали евтини уеб-страници за всякакви видове групи, от клубове в Сан Диего до групи за христианска музика. Живеещи в палат, струващ $7000 на месец, групата явно ставала все по-изплашена от правителството.

Когато научили за НЛО, което вървяло по следите на кометата Хейл-Боб от радио-шоуто на Арт Бел (виж Библиотеката (http://apocryphal-academy.com/index.php?board=2.0), бел.прев), колективът решил, че това бил знак, че ще ги прибират от Земята. С приближаването на кометата, групата се приготвила "да изостави земните си калъфи".

Любопитното е, че някои от членовете говорели, че имат Разпознавателен чип, имплантиран в черепите им, чрез който да могат да познаят Луциферианците, когато дойдат да се свържат с тях. Дали това е било метафора или "духовен знак", или действителен физически имплант, не е било определено. Едва ли аутопсиите на членовете на групата са включвали рентгеново сканиране на черепите. Една издайническа връзка с убийствата от Небесната порта е Ян Стюарт Спиро (Ian Stuart Spiro), жена му, и три деца, на 1 ноември 1992г. Семейството било избито в дома си в Сан Диего, докато Спиро бил открит по-късно мъртъв в пустинята. Спиро бил дълбоко обвързан с ЦРУ и Британското разузнаване и се докладва, че е бил свързан с широки шпионски дейности, включително аферата Иран-Контра (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%B0) и Октомврийската изненада (нарицателно в Америка, отнасящо се до планиран скандал, целящ да измени резултата от изборите, бел.прев). По времето на убийството му Спиро асистирал на Майкъл Риконошуто "Опасния" ("Danged Man" Michael Riconisciuto) да събере колекция документи, описващи случая "Инслоу", документиран от мен самият и съавторат Кен Томас (Kenn Thomas) в книгата ми "Октоподът" (The Octopus). Твърди се, че Спиро, който живеел само на кратко разстояние от палата на Небесната порта в Сан Диего, бил член на групата. [34] (#post_bel1gl23)

Бележка от преводача: Инслоу (Inslaw Inc. (https://en.wikipedia.org/wiki/Inslaw)) е компания за информационни технологии от столицата Вашингтон, която продава софтуер на корпорации и на правителствени ползватели. Известна е със съдебно дело срещу Правосъдното министерство през 1986г.


Бележки:

1. Laing, R.D. cited in "The New Inquisition," Glenn Krawczyk, Nexus magazine, October/November 1994
2. Judge; Vankin, Jonathan, Conspiracies, Cover-Ups & Crimes: From Dallas to Waco. (Lilburn, Georgia: IllumiNet Press, 1996); Terry, Maury, The Ultimate Evil. (New York: Bantam Books, 1989)
3. Judge, John, "Poolside with John Judge," published by Prevailing Winds, undated; Terry, Maury, The Ultimate Evil. (New York: Bantam Books, 1989)
4. Austin, E. Edwin. "The Nazi-Cocaine Connection", The Conspiracy Tracker, issue 10; Raschke, Carl, Painted Black. (New York: Harper & Row, 1990); Judge; Blood, Linda, The New Satanists. (New York: Warner Books, 1994); The Editors of Executive Intelligence Review, Dope, Inc. (Washington, D.C. Executive Intelligence Review, 1992); Taylor, R.N. "The Process: A Personal Reminiscense", in Apocalypse Culture. Adam Parfrey, ed. (Venice, California: Feral House, 1990); Terry
5. Judge; Brussel, Mae. "Why Was Patty Hearst Kidnapped?," Paranoid Women Collect Their Thoughts, ed. Joan D'Arc, (Providence, Rhode Island: Paranoia Publishing, 1996); "Strange Message from Patty", Time Magazine, April 15, 1974
6. Judge; Brussel
7. Judge, John
8. Constantine, Alex, "The False Memory Hoax," Paranoia magazine, Winter 1995/1996; Constantine, Alex, Virtual Government. (Venice, California: Feral House, California, 1997)
9. Krawczyk, Glenn. "The New Inquisition: Cult Awareness or the Cult of Intelligence?" Nexus magazine, December 1994 / January 1995; Hearst, Patricia, Every Secret Thing, cited in Krawczyk
10. Constantine, Alex. "The False Memory Hoax"
11. Lee and Shlain, Acid Dreams. (New York: Grove Press, 1985); Hidell. Al. "Paranotes," Paranoia magazine, Winter 1995/1996
12. Meiers, Michael. Was Jonestown a CIA Medical Experiment? A Review of the Evidence. Cited in Krawczyk, 'The New Inquisition"; Judge
13. Judge, John. "Evangelical Assassins?" The Conspiracy Tracker. issue 8, undated; Vankin
14. Judge
15. Ibid.; Day 51:The True Story of Waco, a video produced and directed by Richard Mosley
16. Judge
17. Information Services Company, July, 1980. Cited by Judge
18. Judge, John. "The Black Hole of Guyana," Secret and Suppressed, Jim Keith, ed. (Portland, Oregon: Feral House, 1993)
19. Judge; Krawczyk, Glenn. "The New Inquisition: Cult Awareness or the Cult of Intelligence?", Part 2, Nexus magazine, December 1994/January 1995
20. Brandt, Daniel. "Cults, Anti-Cultists, and the Cult of Intelligence", Namebase NewsLine, number 5, April-June 1994
21. Judge, "Poolside with John Judge"
22. Ibid.; Harris, William. "Jim Jones Still Alive in Brazil?", The Globe,
12 May 1981, cited in Krawczyk
23. Krawczyk
24. Judge, "Poolside with John Judge", published by Prevailing Winds, undated; Coleman, Loren. "The Occult, MIB's, UFO's and Assassinations," The Conspiracy Tracker, December 1985; Guffey
25. Brandt, Daniel, "Cults, Anti-Cultists, and the Cult of Intelligence," NameBase NewsLine, Number 5, April/June 1994
26. DeWolf, Ron. Cited in The New Satanists by Linda Blood (New York: Warner Books, 1994)
27. Brandt
28. Alexander, A.B.H. "Sex, Drugs, the CIA, Mind Control and Your Children," The Probe, volume 3, number 2, 1997; Brandt, Daniel. "Kooks or Spooks?," NameBase Newsline, April-June 1994; Minnick, Wendell. "The Finders: The CIA and the Cult of Marion David Pettie," undated article, available on the Internet
29. Hoffman III, Michael A., Secret Societies and Psychological Warfare. (Dresden, New York: Wiswell Ruffin House, 1992); Terry
30. Hoffman; Terry
31. Hoffman II, Michael A. "The Double Initial Murders", The Conspiracy Tracker, issue 9
32. "Worldwide Special: On the Apocalyptic Vision of the Leader of a Bizarre Religious Cult as She Waits for the World to End", London Daily Mail, November 11, 1993; Kolomayets, Marta. "God in Kiev Jail Says World Ends Sunday", Associated Press, November 1993; Kolomayets, Marta. "White Brotherhood leaders sentenced", Ukrainian Weekly, February 18, 1996; Gutterman, Steve. "Leader of apocalyptic cult released, Kiev Post, August 20, 1997
33. Constantine, Alex, "The False Memory Hoax"; Douzet, Andre. "The Treasure Trove of the Knights Templars," Nexus magazine, volume 4, number 3, April/May 1997; Daugherty, James. "Solar Temple/Japanese Gassing/Nazi Link," posted to alt.conspiracy discussion group on the Internet; Introvigne and Melton. "The Solar Temple: A Preliminary Report on the Roots of a Tragedy," Gnosis magazine, Winter 1995
34. "Web of Death," Newsweek magazine, April 7, 1997; Vasil, Ruben, and Love. "Close Encounters with the Fourth Reich," The Ever-Greener, November 8, 1994

Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Август 07, 2019, 02:41:23 pm
(https://june1900blog.files.wordpress.com/2019/08/jk34.png)

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

Издигането на тези големи клетъчни кули в момента се извършва под "ВИСОК ТОН" (HIGH TONE) и "КЗЕНО" (XENO) в частно бизнес качество под чадъра на Черни операции. Те излъчват 800 MHZ вълни за клетъчни телефони. Заради голямата гъстота на такива кули в населените зони, те ще имат опустошителен ефект. Тези кули може да се свържат с много  потайния проект ХААРП (HAARP) в Аляска.

Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Август 09, 2019, 03:46:23 am
Глава 24

Лъчи на смъртта


През 20ти век е била разработена нова технология, която е стряскаща заради мощта и приложението си. Това е фокусирано електромагнитно излъчване, едното му приложение е в областта на оръжията. Тези оръжия са чат от новия "не-смъртоносен" арсенал - погрешно название, тъй като това въоръжение може със същия успех да се нарече лъч на смъртта - настойчиво натрапвано от военните като хуманен начин за водене на войне в идните години. Може и да е начин за провеждане на "мир" - от умствено контролирания вид мир като в "1984" и "Смел Нов Свят".

Със сигурност тази възможност не е пренебрегната, както сочат уликите в следния цитат от Збигнев Бжежински, в неговата "Между две епохи: Ролята на Америка в Технотронната ера" (Between Two Ages: America's Role in the Technetronic Era): "Може да е възможно - и изкушаващо -  плодовете на изследванията върху мозъка и човешкото поведение да се експлоатират за стратегически политически цели. Гордън Дж. Ф. МакДоналд (Gordon J. F. MacDonald), геофизик, специализиращ се в проблемите на военното дело, е написал, че изкуствено предизвиканите електронни удари "могат да доведат до ритъм на осцилации, които произвеждат относително високи нива на мощността над определени региони от земята... По този начин може да се разработи система, която сериозно ще спъне функционирането на мозъка на много големи популации в избрани райони за продължителен период от време". Без значение колко дълбоко обезпокоителна е мисълта, да се използва околната среда, за да се манипулира поведението с цел национални предимства за някои, технологията, която позволява такава употреба, е много вероятно да се разработи в следващите няколко десетилетия". [1] (#post_bel1gl24)

Ранните експерименти с електромагнитни оръжия били провеждани от японците през Втората Световна война. Информацията за тези "лъчи на смъртта" била разкрита при разпитите на японските учени. Според докладите им лъчът на смъртта никога не бил изпробван върху хора, но бил тестван върху животни. [2] (#post_bel1gl24)

През 1960г имало многобройни слухове за фантастично, ново супер оръжие на Съветския съюз на база електромагнитната технология на Никола Тесла (Nickola Tesla). С последващи разкрития относно съветските изследвания в тези полета, изглежда тези слухове са били верни. [3] (#post_bel1gl24)

През 1960-те години в американското посолство в Москва били засечени високи нива на радиация. Било определено, че лицето на посолството било системно заливано с електромагнитни емисии от съветците. Едно от предположенията било, че се ползвал микровълнов лъч, за да се активира електронна екипировка, скрита в сградата; друго предположение било по-страховито: че лъчът се бил ползвал, за да смути нервната система на американските работници в посолството. Това, което придало тежест на второто предположение, било, че много от работещите в посолството се разболели. Посланик Уолтър Стойсел (Walter Stoessel) страдал от рядка болест на кръвта, оприличена на левимия, изпитвал главоболия и кървял през очите. Поне двама други работещи развили рак. Според изследователя Алекс Константин (Alex Constantine), вместо да информират персонала в посолството за това, което се случвало, ЦРУ избрало да изучава ефектите от облъчването.

Д-р Милтън Зарет (Milton Zaret), извикан да разследва онова, което било определено като "Сигналът от Москва", докладвал, че ЦРУ се чудели "дали си мисля, че електромагнитната радиация, излъчвана към мозъка от разстояние, може да повлияе как човек би действал", и, "може ли микровълните да бъдат впрегнати за промиване на мозъка или за сломяване на затворници, които са разследвани". Заключенията на Зарет за Московския сигнал били, че, "Каквито и други причини да са имали руснаците, те вярваха, че лъчът ще промени поведението на персонала". [4] (#post_bel1gl24)

Авторът Лен Бракен (Len Bracken), който се намирал в Москва по онова време, заяви на автора в лична кореспонденция, че микровълновата радиация била излъчвана от барака на покрива на сграда, намираща се отсреща на посолството. През 1977г микровълновата барака прихванала огън и изгоряла. Бракен казва, "Беше петък вечер и барът "Морската къща" свиреше "Burn, Baby, Burn" ("Гори, сладурче, гори", бел.прев), [тоест песента "Disco Inferno"]." Бракен разказва също, че "през 1979г в стената на стаята ми [в Москва] беше инсталирана странна кутия, предполагаше се, че има връзка с отоплителната система". [5] (#post_bel1gl24)

Както се знае, облъчването на Американското посолство предизвиква отговор от американците: проектът на Агенцията за напреднали научни проекти в областта на отбраната (Defense Advanced Research Projects Agency) "Пандора" (PANDORA), проведен в Армейския изследователски институт "Уолтър Рийд" (Walter Reed Army Institute of Research) от 1965 до 1970г. Една страна на проекта включвала бомбардиране на шимпанзета с микровълнова радиация. Обсъждане на едно изказване на завеждащия проекта гласи, "потенциалът за упражняване на степен на контрол върху човешкото поведение чрез ниско-мощноста микровълнова радиация явно съществува и той настоява ефектите от микровълните да бъдат изучени за възможни приложения в оръжията".

В рамките на три години д-р Гордън Дж. Ф. МакДоналд (Gordon J. F. McDonald), научен съветник на президента по онова време, посочил, "Смущаването на околната среда може да произведе промени в поведенческите шаблони". Смущаването, за което МакДоналд загатва, били ЕМ вълни, а промените в поведението били изменени шаблони на мозъчните вълни. [6] (#post_bel1gl24)

През 1965г корпорацията "МакФарлейн в Америка" (McFarlane Corporation in America) измислила названието, което звучи като от филм на Бък Роджърс, "рентгенов ядрен усилвател с модулирана електронна пушка", това било пробив в технологията "смъртоносния лъч". Докладите сочат, че устройството можело да се използва също и в комуникациите, телеметрията и системите за дистанционно насочване. МакФарлейн по-късно обявили, че системата била открадната от НАСА и че принципите на потвърдения лъч на смъртта били вградени в MIROS, орбитална "комуникационна система"; поне по такъв начин е описана от НАСА. [7] (#post_bel1gl24)

През 1972г армията признала, че извършва широки изследвания по технологията на електромагнитното въоръжение и на ефектите от облъчването на всякакви форми на живот. Един от страничните продукти от тези изследвания довел до изобретяването на мощната "горелка с електронен пламък". Това може да е било оръжието, описано в едно проучване на Центъра за изследване и развитие на мобилната техника на армията на САЩ (U.S. Army Mobility Equipment Research and Development Center), озаглавено "Анализ на микровълните за бариерна война" ("Analysis of Microwaves for Barrier Warfare"), описващо употребата на електромагнитна енергия като противопехотно и анти-превозно оръжие. За обсъжданото в проучването оръжие се твърди, че е способно да произведе изгаряния от трета степен върху човешката кожа. [8] (#post_bel1gl24)

Д-р Дийтрих Байшер (Dietrich Beischer), германски учен, работещ в американското правителство, облъчил 7000 души от флотския екипаж с потенциално вредни нива на микровълнова енергия във Флотската аеро-космическа изследователска лаборатория (Naval Aerospace Research Laboratory) в Пенсакола, Флорида, и говорил за това на един симпозиум през 1973г. Д-р Байшер изчезнал скоро след експеримента. Според възпитаника на ПАНДОРА Робърт О. Бекер (Robert O. Becker), той трябвало да прекара известно време с Байшер, но "Точно преди срещата получих обаждане от него. Без предисловие или обяснение, той ми издрънка: "На уличен телефон съм. Не мога да говоря дълго. Наблюдават ме. Не мога да дойда на срещата или някога да комуникирам с теб отново. Съжалявам. Ти беше добър приятел. Сбогом". Скоро след това се обадих в офиса му в Пенсакола и ми казаха, "Съжалявам, тук няма никой с това име", точно като по филмите. Човек, който е извършвал важни изследвания там от десетилетия, просто изчезна". [9] (#post_bel1gl24)

Според Елдън Бърд (Eldon Byrd), от Флотския център за повърхностни оръжия (Naval Surface Weapons Center) в Силвър Спрингс, Мериленд, "Между 1981 и септември 1982г Флотът ме упълномощи да разследвам потенциала за разработване на електромагнитни устройства, които да могат да се използват като не-смъртоносни оръжия от морската пехота с цел "контрол на безредиците", премахване на заложници, корабна и посолствена сигурност, нелегални операции и тн." Бърд писа за експерименти по облъчване на животни с нискомощностни електромагнитни полета, споменавайки промени във функционирането на мозъка, като казва, че животните "проявили рязка деградация на интелигентността по-късно в живота... не можеха да научават лесни задания... което е индикативно за много конкретни и необратими щети върху централната нервна система на плода". Експериментите продължиха по-далеч. Бърд писа, че "На определена честота и интензивност на мощността, можеха да накарат животното да мърка, да легне и да се претърколи". [10] (#post_bel1gl24)

До началото на 1970-те години, според Робърт К. Бек (Robert C. Beck), "Натрупаха се сбити данни, според които излъчвател с джобни размери с нива на мощността под 100 миливата може драстично да промени настроенията на неподозиращите хора и че широки географски райони могат скришом да подлежат на изменяне на настроението чрез невидими и отдалечени излъчвания на електромагнитна енергия". [11] (#post_bel1gl24)

В края на 1970-те преговорите с руснаците в Стратегическите преговори за ограничаване на оръжията (SALT II, Strategic Arms Limitation talks), предлагаха забраняване на "ново поколение оръжия за масово поразяване", използващи електромагнитни импулси. Предполагаше се, че руснаците, като предлагаха тази забрана, се опитваха да догадят на какво ниво са американците в собствените им разработки на електромагнитни оръжия. Изглеждаше, че американците си нямаха на идея за какво говореха руснаците и предложението беше сложено на масата.

Всъщност, американците знаеха съвсем точно за какво говореха руснаците, въпреки че червените имаха значителна преднина по няколко фронта. През 1959г руските учени Гапонов (Gaponov), Шнайдер (Scheider) и Пантел (Pantell) заченаха онова, което бе наречено циклотронен резонансен мазер, по същество лъчева пушка с индустриална сила, която може да се настройва. Започвайки от около 1966г, руснаците се впуснали в здраво финансиран проект за разработването на гиротрона, друга форма на електромагнитна "пушка", а през 1971г били заети с първите си полеви експерименти с гиротрона.

През 1975г физиците М. С. Рабинович (M. S. Rabinovich) и А. А. Рукадзе (A. A. Rukhadze) и други, активни в руската стратегическа защита във Физичния институт "Лебедев" (Lebedev Physics Institute) в Москва, обявиха, че използвайки циклотронен резонансен мазер, са произвели микровълнови изблици, които далеч надминавали всичко, което американците предлагали само на теория и че, според анализа на американските военни, били достатъчно мощни, за да се използват в оръжейни приложения.

Един доклад от Американска корпорация "Ранд" (American Rand Corporation) по онова време заключава, че руските експерименти са били част от по-голяма руска програма, проектирана да произвежда електромагнитни оръжия, центрирана в Института по приложна физика (Institute of Applied Physics) в Горький, Физичен институт "Лебедев" в Москва и в друга група изследователски институти в Томск. До 1980-те години, както бе докладвано, размерът на руските гиротронни оръжия бил намален толкова, че да се побере в нормален военен камион и имал способността напълно да затрие големи оръжейни установки или, на по-ниски честоти, да облъчва цели градове. [12] (#post_bel1gl24)

През 1982г военновъздушните сили публикуваха ревю на употребата на електромагнетиката върху живите същества, казвайки "Понастоящем наличните данни позволяват предвиждането, че специално генерираните полета радио-честотна радиация (RFR) може да представляват мощна и революционна антипехотна военна заплаха. Електрошоковата терапия показва способността на индуцирания електрически ток напълно да прекъсне умственото функциониране за кратки периоди от време, да придаде познавателни способности за по-дълги периоди от време и да преструктурира емоционалния отговор през продължителни интервали".

"...наложените електромагнитни полета могат да бъдат смущаващи за целенасоченото поведение и може да са способни да заповядват и/или да извикват такова поведение. Освен това, преминаването на приблизително 100 милиампера през миокарда може да доведе до сърдечен застой и смърт, което отново е светлинно-бърз оръжеен ефект. Една бързо-сканираща RFR система може да осигури ефективна зашеметяваща или убиваща способност над голяма зона". [13] (#post_bel1gl24)

През 1984г в Националните лаборатории "Лоурънс Ливърмор" (Lawrence Livermore National Laboratories) програмата, изследваща създаването на пулсирани микровълни, беше повдигната в степен. [14] (#post_bel1gl24)

Според списание "Орегон" (Oregon Journal), през март 1978г, в една история, озаглавена "Мистериозни радио сигнали предизвикват притеснение", град Ойджийн (Eugene) бил облъчен от микровълни, вероятно излъчени от флотски трансмитер, отдалечен на няколко стотин мили в Калифорния. Според доклад на Федералната комисия по съобщенията (FCC, Federal Communications Commission), "микровълните са вероятната причина за няколко ненадейни заболявания сред изследователите в Щатския Орегонски университет (Oregon State University)". Множество обитатели също се оплакали от главоболие, безсъние, умора, зачервена кожа и от това, че чуват кликания и жужене в главата.

Проучване, проведено от Тихоокеански северозападен център за не-йонизираща радиация (Pacific Northwest Center for Non-Ionizing Radiation) вместо това отдало облъчването на съветците, казвайки, че било "психоактивно" и "много силно навеждащо на мисълта, че е постигната целта да се контролира мозъка". [15] (#post_bel1gl24)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Август 09, 2019, 03:46:38 am
През септември 1985г членове на Женския лагер за мир в Грийнхам Комънс (Greenham Commons Women's Peace Camp), Великобритания, глобален протестен лагер против милитаризацията, ситуиран отвън пред военновъздушната база на САЩ в Грийнхам Комънс, започнали да изпитват широка гама физически симптоми, включително главоболие, депресия, дезориентация, загуба на памет, виене на свят и промени в менструалния им цикъл. Според д-р Розали Бертел (Rosalie Bertell) и други, които изследвали какво се случва, симптомите били от вида, свързан с излагането на лъчение и започнали да се проявяват малко след като охраната на базата била сменена от жива охрана до основно електронно наблюдение - това би била идеална възможност да се инсталират електромагнитни излъчващи апарати, замаскирани като техника за наблюдение.

Д-р Бертел, бившият радарен инженер Ким Бесли (Kim Besly) и други направили измервания на електромагнитните нива на областта и открили, че били до 100 пъти по-силни, в сравнение с други райони наблизо. [16] (#post_bel1gl24)

Това, че електромагнитният арсенал се използва срещу обикновените граждани в новата Русия е доста очевидно от изказванията, публикувани в края на 1991г от SovData DiaLine (доколкото успях да разбера, това е акроним на някаква американска база данни, следяща публикациите в Русия, бел.прев):

"Психологическите военни действия все още се прилагат от държавните агенти по сигурността срещу народа в Русия, дори след неуспешния Августовски преврат", казва Емилия Чиркова, представител на Зеленоградския съвет и член на Комисията по човешките права (Human Rights Commission).

Бележка от преводача: Августовският пуч в Русия от 1991г. (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%83%D1%87_%D0%B2_%D0%A1%D0%A1%D0%A1%D0%A0_(1991)) е опит за отстраняване на Михаил Горбачов от поста Президент на СССР, организиран от група консервативно настроени заговорници от ръководствата на ЦК на КПСС, правителството на СССР, армията и КГБ, в периода 19 август – 21 август 1991 г. Водачите на преврата смятат, че реформистката политика на Горбачов е отишла твърде далеч и че новият Съюз на суверенните държави, който Горбачов започва да договаря, предоставя твърде много самостоятелност на републиките. Въпреки че превратът се проваля след два дни и Горбачов се завръща на власт, събитието трайно дестабилизира Съветския съюз и спомага за забраната на КПСС и разпадането на Съветския съюз.

Тя си спомня скандал около техниката за подслушване, инсталирана близо до офиса на Борис Елцин. Агенти на КГБ тогава признаха, че насочената антена в техниката е била проектирана за излъчвания, а не за приемане. Тя вярва, че това е било част от опит да се повлияе на здравето на руския президент, като се ползва високочестотна електромагнитна радиация. "Комитетът по човешките права (Human Rights Committee)", казва Чиркова, "бе предупредил Елцин за такава възможност".

Потвърждение на твърденията на Чиркова идва от Виктор Седлецкий (Victor Sedleckij), главен дизайн-инженер за центъра "Форма" и вице президент на Лигата на независимите съветски учени. Седлецкий казва, "Като експерт... обявявам, че в Киев беше започнато масово производство на психотронни биогенератори и тестовете им. Не мога да твърдя, че по време на [московския] преврат онези, които използваха, бяха именно киевските генератори... Но както и да е, това че [психотронни генератори] бяха използвани на мен ми е очевидно. Какво са психотронните генератори? Те са електронна екипировка, която произвежда ефекта на насочен котрол в човешките организми. Тя влияе особено върху лявата и дясната половини на мозъчната кора. Това е също и технологията на американския проект "Зомби 5" (Zombie 5)... Позовавам се на личния си опит, тъй като аз самият съм дизайнер на такъв генератор". [17] (#post_bel1gl24)

Емилия Чиркова цитира няколко случая на употреба на подобни устройства. Микровълнова техника е била използвана през 1989 и 1990г в затвори във Владивосток и Москва, в болница за психичноболни в Арьол (Орёл), и в Сръбския институт (Serbsky Institute) в Москва [също болница за психичноболни], казва тя. По време на изгнанието си в Горкий, Андрей Сахаров забелязъл присъствието на електромагнитно поле с високо напрежение в апартамента си.

Бележка от преводача: Андрей Димитриевич Сахаров (https://en.wikipedia.org/wiki/Andrei_Sakharov#Internal_exile_(1980%E2%80%931986)) е руски ядрен физик, дисидент, нобелов лауреат и активист за разоръжаване, мир и човешки права. Арестуван през 1980г.

Наскоро беше докладвано в пресата, че Руслан Хасбулатов, говорител на руския парламент, трябвало да се премести от апартамента си в друг квартал в Москва. Сред възможните причини за дискомфорта, който чувствал в апартамента, беше включено и високо ниво на електромагнитна радиация.

Смятаните за жертви на психологическата война са писали до вестник "Руская газета". От Воронеж: "Те контролираха смеха ми, мислите ми, и предизвикваха болка в различни части от тялото ми... Всичко започна през октомври 1985г, след като открито критикувах първия секретар на Градския комитет на Комунистическата партия".

"Понякога гласове в главата може да се чуят заради ефекта на микровълновото пулсирано лъчение, което създава акустични осцилации в мозъка", обяснява Генади Шчелкунов (Gennady Shchelkunov), изследовател на радио електроника от Асоциация "Изток" (Istok Association). През юни 1991г, група зеленоградски представители пратили молба, подписана от 150 чоека, до президента Елцин, настояваща за разследване на употребата на био-електронни оръжия.

Един експеримент, проведен по CNN (Cable News Network, "Кабелна телевизионна мрежа", бел.прев) в средата на 1980-те години, демонстрира реалността на електронните устройства, които могат да проектират изображения в съзнанието от разстояние. Физикът д-р Елизабет Раушер (Elizabeth Rausher) и електроинженерът Бил ВанБайс (Bill VanBise) построили радио-честотна "машина за вмешателство в съзнанието", използвайки информация от обществено достъпната съветска научна литература. Според CNN, "Машината не била скъпа и била лесна за конструиране с части от обикновен магазин за електроника. Тя излъчва слабо магнитно поле, пулсирано на екстремно ниска честота".

Телевизионният коментатор, някой си г-н ДеКаро (DeCaro), казал, "Като субект за теста аз бях с вързани очи и ушите ми бяха запушени, за да се възпрепятстват случайни подсказки за това, което ще се случи. На около 40см от главата ми сложиха една магнитна проба. Когато експериментът започна, два сигнални генератора произведоха вълнови шаблони, които бяха излъчвани от магнитната проба на около една хилядна от земното магнитно поле".

Бележка от преводача: Тъй като земното магнитно поле е сходно с това на постоянните магнити и няма честота, явно трябва да става дума за една хилядна от силата му, която варира от 30 до 60 микротесла (0.3-0.6 гауса) в зависимост от областта на планетата.

Ето частична стенограма на репликите между ВанБайс, Раушер и ДеКаро по време на експеримента:

[ВанБайс]: Описвай каквото и да виждаш.
[ДеКаро]: В съзнанието си мога да видя вълнови форми, как променят формата си... Току що премина една парабола...
[ВанБайс]: О, да, това направих. Тъкмо включих копчето. Парабола?
[Раушер]: А-ха.
[ВанБайс]: Добре, да видим. Ето това например. Ето това направих, натиснах копчето.
[Раушер]: Даа!
[ДеКаро]: Добре, ето там имаше остър връх!
[Раушер]: Връх.
[ДеКаро]: Стръмен връх.
[ВанБайс]: Рязко промених генератора. Увеличих го десет пъти точно когато каза, че видя връх.

След експеримента, ДеКаро интервюира ВанБайс, който казва, че технологията може "да индуцира на практика това, което ще се счита за халюцинации у хората; да ги насочва да извършват неща против т.нар. им по-добра преценка".
ДеКаро се зачудва, "Колко лесно може да се построи оръжие от наличните в магазините части?"
"Три седмици", отговаря ВанБайс, "Бих могъл да сглобя оръжие, което ще се погрижи за цял един град". [18] (#post_bel1gl24)

За портативните електрони оръжия за контрол над ума, достатъчно малки, за да се транспортират с камион, сега се говори, че рутинно се използват в нападателните действия на американските военни и са били прилагани в Гренада, Панама, и във Войната в Персийския залив (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%B2_%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B2_(1990%E2%80%931991)). Въпреки че се отричат официално, докладвано е, че електромагнитни орижия за майндконтрол са се използвали в Уако, Тексас, през 1993г, по време на 51-дневната обсада на Дейвид Кореш (David Koresh) и последователите му.



Бележка от преводача: Дейвид Кореш (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B9%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%88) е американски духовник и лидер (глава) на сектата "Клонка Давидова", основана в САЩ през 20 век от българския емигрант Виктор Хутев.
Дейвид Кореш загива на 51-вия ден от обсадата на планината Кармел заедно с още над 70 члена на общността (включително 21 деца) от избухналия пожар в сградата на ранчото.

Обсадата на „планината Кармел“ (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%81%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BB), последвана от атаката на „планината Кармел“ е военна операция, осъществена от Федералното бюро за разследване в местността „Планината Кармел“ в Уейко, Тексас, САЩ, заемана от религиозната общност Клонка Давидова.
В проведената през пролетта на 1993 г. (от 28 февруари до 19 април) безпрецедентна операция загиват 79 членове на Клонката, както и 4 агенти на ATF.
Щурмът на мястото се предхожда от дългогодишна конфронтация. Мястото където са били построени жилищните и молитвени домове на клонката е закупено от българина Виктор Хутев през 1930 г. с цел да основе там религиозно общество, различно от адвентистите. Хутев е бил православен християнин и не е много ясно какъв е бил първоначалният му замисъл, но явно е имал намерение да бъде нещо като ктитор на своеобразен манастир на американска земя. По времето, когато започва да привлича последователи, дейността на клонката не е влизала в полезрението или поне не се е считала за заплаха за националната сигурност от американските специални служби.
В началото на 1980-те години начело на обществото застава Дейвид Кореш. През втората половина на 1980-те години членове на общността са набеждавани пред властите в извършване на незаконни и престъпни дейности, включително и в превръщане на планината в център за въоръжена съпротива на властта и пр. В крайна сметка нищо е доказано, но обстоятелството, че членовете на обществото и особено Дейвид Кореш пропагандират, че в лицето на правителството на САЩ виждат Сатаната, кара американските власти да се заемат с "разконспирирането" на "клонка Давидова" след успешния край за САЩ на Студената война и последвалата я война в залива.



Видео кадри, направени от BBC (British Broadcasting Company, Британска излъчваща компания) по време на обсадата показват разполагането на няколко напреднали оръжейни системи, включително едно съветско психотронно оръжие по дизайн на д-р Игор Смирнов от Московската Медицинска академия (Moscow Medical Academy).

Въпреки че се отрича, че в клането в Кармел са били използвани такива оръжия, правителството все пак признава, че официални правителствени лица "са обмисляли" да използат акустичния проектор за психо-корекция на Смирнов върху членовете на Клонка Давидова. Признава се също така, че започвайки от 17 март относно Клонка Давидова са се провели серия затворени заседания в Северна Вирджиния, на които участвали Смирнов и официални лица от ФБР, ЦРУ, IDA (Отбранителната агенция за разузнаване) и ДАРПА (DARPA, Агенция за напреднали научни проекти за отбрана)

Според един участник в разговорите, "Имаше силен интерес сред разузнавателните агенции, защото следяха Смирнов от години и защото знаем, че има доказателства, че Специалните сили на съветската армия използваха технологията по време на конфликта в Афганистан".

Сведения за срещите са били излъчени в един меморандум на корпорацията "Психотехнологии"(Psychotechnologies Corp) в Ричмънд, Вирджиния. В мемото е отбелязано, че непосочени членове на събранието се чудели, дали "САЩ трябва да предприемат засичане, декодиране и контрамерки на психо-корекцията". [19] (#post_bel1gl24)

Една скорошна новинарска емисия осигурява информация за нова програма на Националния институт на правосъдието (National Institute of Justice) за разработване на "приятелски" електромагнитни оръжия за употреба в САЩ. Според "Микровълнови новини" (Мicrowave News), Национална лаборатория "Оук Ридж" (Oak Ridge National Laboratory) разглежда възможността за "термални пушки", които ще обезвреждат даден индивид, като карат тялото му да прегрява, "пристъпни пушки", които да индуцират епилептични припадъци и "магнитосферни пушки", които ще накарат даден човек "да вижда звездички". [20] (#post_bel1gl24)

Бележка от преводача: Микровълнови новини (https://en.wikipedia.org/wiki/Microwave_News) докладва за последствията от електромагнитните полета върху околната среда и здравето и за други видове не-йонизиращи лъчения с особен акцент върху клетъчните телефони и електропреносните мрежи. Покриват и радарните, радио и телевизионни кули и множество свързани въпроси. Базирани са в Ню Йорк. Първото печатно издание тръгва през януари 1981г. През юни 2003г стартира интернет формат. Микровълнови новини са независими и не са съпричастни с никоя индустриална или правителствена агенция.

В последните години, тежката цена на изследванията върху електронните въоръжения е скрита в бюджета на Стратегическата отбранителна инициатива (SDI, Strategic Defense Initiative), позната също като - за разочарование на Джордж Лукас - като "Междузвездната програма". През 1993г, Алдрик Сосиер (Aldric Saucier), учен към армейската програма за балистична защита, наскоро говори пред Комитета за домашни правителствени операции (House Government Operations Committee) за това, че финансовите средства на "Междузвездни войни" (SDI) се отклоняват и канализират в недокументирани черни операции. Сосиер каза, че поне половината от бюджета за изследванията на Стратегическата отбранителна инициатива, буквално стотици милиони долари, са безотчетни.


Бележки:

1. Brzezinski, Zbigniew, Between Two Ages: America's Role in the Technetronic Era. (New York: The Viking Press, 1970)
2. Strategic Bombing Survey, Imperial War Museum, London. Cited in Wall, Judy, "Synthetic Telepathy," Paranoid Women Collect Their Thoughts, ed. Joan d'Arc. (Providence, Rhode Island: Paranoia Publishing, 1996)
3. "Krushchev Says Soviets Will Cut Forces a Third, Sees 'Fantastic Weapon,'" New York Times, Jan. 15, 1960, cited in Wall
4. Keeler, Anna, "Remote Mind Control Technology," Secret and Suppressed, Jim Keith, ed. (Portland, Oregon: Feral House, 1993); Brodeur, Paul, The Zapping of America; Microwaves, Their Deadly Risk and the Cover-Up. (Norton. New York: 1977), cited in Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House, 1995); Jameson, Donald F.B., Robot Spies of the KGB, undated clipping.
5. Bracken, Len, correspondence with the author, September 6, 1997
6. Wall; Constantine
7. Ibid.
8. Besly, Kim, Electromagnetic Pollution, cited in Wall
9. Becker, Robert O. and Selden, Gary, The Body Electric: Electromagnetic and the Foundation of Life. (New York: William Morrow, 1985)
10. Besly, Kim. Cited in Wall; Keeler
11. Beck, Robert C. "Extreme Low Frequency Magnetic Fields and EEG Entrainment: A Psychotronic Warfare Possibility?", Bio-Medical Research Associates, 1977
12. "The Russian lead in radio frequency weapons," Executive Intelligence Review, July 3, 1987
13. Final Report on Biotechnology Research Requirements for Aeronautical Systems Through the Year 2000. AFOSR-TR-82-0643, vols. 1 and 2, July 3, 1982, cited in Wall
14. "How Russia's radio frequency weapons can kill," Executive Intelligence Review, July 17, 1987
15. Smith, Jerry. HAARP: Ultimate Weapon of the Conspiracy, (1997: AUP, Kempton, Illinois.
16. Bolman, Betsy, and members of the Ad Hoc Committee on Electromagnetic Radiation, "The 'Zapping' of Greenham and Seneca," Peace and Freedom, January/February 1989
17. Komsomolskaya Pravda, August 27, 1991
18. CNN, "Special Assignment", undated transcript about 1985
19. Wall; Tapscott, Mark, "DOD, Intel Agencies Look at Russian Mind Control Technology, Claims FBI Considered Testing on Koresh", Defense Electronics, July 1993; Moore, Jim. Operation Mind Control 1994:The History of Mind Control. (Nashville, Tennessee: The Phoenix Foundation)
20. Schaefer, Paul, "The Politics of Control", Exotic Research Report, undated

Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Август 12, 2019, 06:10:27 am
Глава 25

В главата ти


Съветците, както се твърди, започнали да задълбават в биологичния ефект от микровълните още през 1953г. Редица лаборатории били създадени из СССР и ИЗточна Европа, включително и една в Института по хигиена и професионални заболявания (Institute of Hygiene and Occupational Diseases), Академия на едицинските науки (Academy of Medical Sciences). Въпреки че руснаците докладвали експериментите си в общодостъпната литература, параметрите, които описвали, не били достатъчни за повтаряне на експериментите и някои учени в САЩ поставяли под въпрос дали всичко това не е дезинформация. Не било. [1] (#post_bel1gl25)

Ранното финансиране на ЦРУ осигурило нужните средства за проект, стартиран в корпорацията "Хъниуел" (Honeywell, Inc.), за "метод да се проникне в съзнанието на човек и да се контролират мозъчните му вълни от далечно разстояние". В Националните здравни институти (National Institutes of Health), д-р Мейтланд Болдуин (Maitland Baldwin), под надзора на ЦРУ, бомбардирал мозъка на лоботомизирани маймуни с радио вълни. Според изследователя Алекс Константин, "Наблюдателите му от ЦРУ отбелязали странни крайности: в един от експериментите Болдуин отрязал главата на една от маймуните и я трансплантирал на тялото на друга, след това се опитал да я върне към живот чрез радарно насищане". [2] (#post_bel1gl25)

През 1964г директорът на ЦРУ Ричард Хелмс (Richard Helms) изпратил мемо до Комисията "Уорън" (Warren Commission) (Президентската комисия по въпроса с убийството на президента Кенеди, неофициално известна като Комисията "Уорън", бел.прев.), споменавайки "биологична радио комуникация". Теоретизирането на такива методи от страна на Хелмс наистина напомняло на "1984" на ОРуел. Той казал, "Кибернетиката [или компютърната теория] може да се използва за оформяне на характера на едно дете, за насаждането на знания и техники, за натрупването на опит, за установяването на шаблони на социално поведение... все функции, които могат да се обобщят като контрол на процеса на израстване на индивида". [3] (#post_bel1gl25)

През 1977г д-р Сам Кослов (Sam Koslov), научният асистент на секретаря на Флота, бил разпитан относно редица настоящи изследователски проекти. Един от тях, развиван в Стандфордския изследователски институт (Stanford Research Institute), бил наименуван "ELF и контрола над ума" ("ELF and Mind Control"). ELF е акроним за електромагнитна радиация на Екстремно Ниски Честоти. На Кослов не му харесало как звучи този проект и наредил да бъде отменен, но според вестник "Вашингтон Поуст" (Washington Post), финансирането просто било отклонено в различен проект с различно наименование и продължило да тече. [4] (#post_bel1gl25)

Последвалият доклад, въпреки че е анонимен, дава подробна среща от първо лице с онова, което вероятно е правителствено електромагнитно експериментиране. Докладът бе публикуван в ъндърграунд (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AA%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%83%D0%BD%D0%B4) списание преди няколко години. Не твърдя, че доклади като този са абсолютно доказателство за електромагнитни експерименти от страна на правителството върху гражданите, но добре-обмислените позиции като тази все пак трябва да се вземат предвид:

"Големият черен връх на Федералната сграда в Сан Франциско прилича на гигантски въздухоотвод, висок 15 метра, представляващ цялата горна част на сградата. Всъщност това е радар, микровълнов и радио-прозрачен щит за редица устройства за комуникация на покрива на сградата. Такива "щори" на върховете на правителствените сгради не са нищо необичайно, не е нужно на всеки визуално да се напомня, че такива сгради са също и подобия на Оруеловото Министерство на информацията (да се чете ЦРУ). И като такива се нуждаят от системи за комуникация, които са независими от цивилните средства. Които, и без това, ще бъдат нарочно прекъснати при който и да е сериозен случай на гражданско вълнение".

"Важно е да се отбележат три факта дотук, целта на което ще стане ясна накрая: Първо, Федералната сграда се намира в основата на широк хълм. Тя е в ниското възвишение на този хълм, точно където неспокойно лежи Сан-Францисковския квартал "Скид Роу", "Тендърлойн" (Tenderloin)".



Бележка от преводача: Квартал Скид Роу (Skid Row) е квартал в Лос Анджелис. Името в действителност е нарицателно, на разговорен английски "skid row" означава квартал/улица с долнопробни кръчми и публични домове. С две думи означава място на мизерия, разврат и престъпления. Скид Роу в Лос Анджелис е известен с това, че огромна част от "жителите" му са бездомници клошари. Значителна част от квартала живее на улиците и тротоарите. В YouTube можете да намерите много видия, на които смели американски граждани се разхождат пеша със скрита камера из Скид Роу. Преминаването на Скид Роу пеша, без да бъдеш ограбен, пребит, убит или отвлечен се смята за геройство, особено трудно е преминаването от там, ако човек има някакви отличителни расови белези - твърде бял, твърде черен, жълт, или е представител на прекалено изразени културни белези, които да го характеризират по конкретен начин. Обикновените хора обаче са любопитни да видят квартала отвътре, най-вече нощем, когато е най-опасно, затова много хора заснемат опасните си разходки със скрита камера.

Този преход е с български субтитри:
Тъмната страна на Лос Анджелис (https://www.youtube.com/watch?v=eDaQ_UMV1zw)

Това е добро интервю на един от бездомните там, как е попаднал там и как се живее:
Los Angeles Homeless Man (https://www.youtube.com/watch?v=T_c5ff0EEcA)

Кварталът, който е версия на Скид Роу, само че в Сан Франциско, е Тендърлойн. Името буквално означава "Филето" (месо).



"И така Федералната сграда на практика може да се види от абсолютно всяко място в Тендърлойн. И нека обърнем тази мисъл; абсолютно всяко място в Тендърлойн може да се види от Федералната сграда. И именно тази необезпокоявана гледка е нещото, което извиква в ума втория странно случаен фактор; че Нискочестотните Електромагнитни излъчвания (LFE), като например телевизионни програми, няма да преминат през земя (хълмове, или хоризонта), нито пък минават много добре през сгради, така че се нуждаят от сравнително чист път, за разлика от високочестотните излъчвания, като например радиото. Точно затова трябва да слагате телевизионните антени на покрива".

"Сега факт три; Екстремно Нискочестотните Излъчвания, или ELF-и, са били обект на значителни изследвания от страна на военните разузнавателни машини в продължение на няколко правителства, включително настоящото. ELF разработките с военна насоченост се основават на индикациите, че ELF-ите на близко разстояние явно предизвикват смущения в мисловния процес на човешките същества, като халюцинации, дезориентирано мислене, обърканост, агресия, депресия, гняв, безнадеждност. Не много по-различно от телевизията, близък родственик на ELF-ите в електромагнитния спектър. Не е трудно да си представим стойността, която има това оръжие за тайното ни правителство, толкова запалено по разрушаването на общества, контрола и подчиняването на индивидите, войната, "побъркания смъртоносен танц на параноидните общества".

"Сега с тези три неща наум, помислете върху това четвърто нещо. Тъй като имах късмета да живея три години в този кръг на ада, Тендърлойн, забелязах нещо много странно. Поне 15 пъти съм забелязвал сутрин или рано вечерта да се долавя изразено жужене или бучене. Много ниско и трудно за чуване. Нещо като звука, който някои хора могат да чуят от работещ в стаята телевизор с премахнат звук. И търсейки източника на този звук, открих, че изглежда идваше отвсякъде и отникъде. С други думи той явно идваше от вътре в главата ми. Не говоря преносно. ИСкам да кажа, че главата ми явно резонираше с вибрацията. И усещах, че на мислите ми се пречи. Жуженето изглежда караше мислите да се разпадат точно преди да се формират, като пясък върху вибрираща метална плоча, и се чувствах смътно ядосан. На третото или четвъртото случване на това забелязах, че при надигането на жужащия звук навсякъде около мен можеше да се чуе шум от необичайно много сбивания. Вън на улицата, както и от вътрешността на приближените сгради, и апартаменти, идваха крясъците и заплахите на хора, обвзети от гняв. И си помислих, въпреки че отначало изглеждаше ужасно такова предположение, "Жертвите на ELF не говореха ли за усещане за жужене в главите си?" и "каква по-добра част от населението да бъде избрана, върху която да се провеждат експерименти с ELF?". Голям процент от обитателите на вътрешността на градовете вече са толкова близо до ръба, че той или тя е много вероятно да изрази всички надигания и спадове в настроението си със съответните надигания или спадове в действията, което ще попадне в полезрението на полицията. В квартал, в който ненормалното поведение е нещо обичайно и очаквано, лекото надигане на такова поведение ще мине напълно незабелязано, но ще бъде забележимо при внимателно наблюдение на идващите доклади до полицейското управление. Екстремно невероятно би било някой да свърже странния жужащ звук с придружаващите го необясними залитания в настроението. Невъзможно би било някой да подозира тайните агенти в системно бомбардиране на политически безсилните с ELF вълни, влиящи на настроението и на ума, от върха на Федералната сграда. Но дори и да се случи такава невъзможност и да се направят твърдения и изявления, те няма ли автоматично да бъдат дискредитирани от общото схващане, че бедните (тоест обитателите на Тендърлойн) са умствено нестабилни, алкохолици, наркозависими, а правителството е по същество добронамерен родител, който в действителност никога не би навредил на децата си?"

"Тестовете на ELF ефектите могат да бъдат прецизно наблюдавани от съществуващата записна система на полицейските управления (без допълнително оскъпяване), всички данни може да се записват на националната компютърна система на правосъдието, съдържащи точно време на оплакванията, запис на развръзката, място на инцидента, самоличности, профили и криминална история на всички участници. Невежеството от страна на полицейските управления за тези тестове всъщност ще бъде желателно. Цялата операция може да се провежда едва от двама човека. Времевите проорци за излъчване на ELF просто ще бъдат съотнесени с кой да е прилив на доклади в полицейското управление."

"А точната природа на ELF ефектите върху човешките емоции ще бъде удобно вградена в данните, получени от полицейските доклади. Например, увеличение на домашното насилия с 4%, и на самоубийствата с 2%, може би едно или две наръгвания с нож повече по време на вашия специален час на излъчване на ELF. Спад на предумишлените престъпления може да означава разпад на мисловния процес по време на ELF предаването. Виждате ли? Двойно сляп експеримент (нито полицията, нито населението има представа) върху съвършено изолирана и наблюдавана голяма популация от контролни обекти, в типичен град, с "полево разположена" наблюдателна система (полицейските доклади) с на практика 0% отклонение, тъй като експериментът може да бъде повторен неограничен брой пъти в период на години. Могат ли такива заплашителни експерименти да се провеждат в каквито и да е други условия? Ако целта ти е да индуцираш убийства, насилие, психоза, остра депресия или самоубийства, в крайна сметка не можеш да потърсиш за съдействие университета "Джон Хопкинс", нали така? Във всеки случай, самата цел на такова нещо ще бъде употребата му върху градското население. Вижте, имате малка държавица някъде, дестабилизирате населението с ELF-и и с конвенционални средства и напълно заливате местните полицейски власти, обявява се извънредно положение, демократично избраното правителство пада. Инсталирате корумпиран диктатор. Казвате на американския народ, "Трябва да пратим хуманитарна помощ". Към малката държавица се насочват едни сто милиона долара. Корумпирания диктатор открадва стоките и парите и депозира изпраните чисти долари на данъкоплатците в обшорна американска банка. Започвате ли да схващате картинката? Замислете се колко е защитена тази схема от грешките на глупаците, колко е елегантна, колко е примамлива, колко логична, колко коварна, колко ужасна, колко възможна, и всичко, което струва, е страданието на хиляди хора".

"Послепис; миналата седмица жуженето отново се случи, толкова звучно и все пак толкова лесно игнорирано на фона на градския шум. Как можех да си докажа, че не идваше просто така от главата ми, възможно ли е да имам рядък случай на слухово заболяване, шум и звънене в ушите (тинит, бел.прев)? Помня един експеримент в шоуто "Господин Наука", където се демонстрираше електромагнитната прозрачност на различни вещества. Сложиха преносимо радио в дървена кутия. "Чувате ли това? Радиото още свири, което означава какво? Точно така, дървото е електромагнитно прозрачно". Слагаха радиото във всякакви други кутии, за да видят какво ще се случи. Тогава най-сетне го увиха в алуминиево фолио и затихна. Изтичах до кухнята и грабнах алуминиевото фолио. Издърпах един метър от него, увих си го около главата, и жуженето спря". [5] (#post_bel1gl25)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Август 12, 2019, 06:10:49 am
Един от най-странните - и най-зловещите - епизоди в историята на изследванията в електромагнитната радиация е конструирането на системата от кули на Земновълновълновата аварийна мрежа (Ground Wave Emergency Network) през 1980-те години. GWEN кулите са почти 90 метра високи и от тях се разгръща почти 100 кв. м медна мрежа, излъчваща изблици от съобщения на много ниски честоти (VLF) на интервали от 20 минути или, според друг източник, на всеки час. Тези кули са разположени на 320 км една от друга и описват права линия през Америка. В настоящо време има 54 опериращи кули, въпреки че има график за построяването на поне още 29.

Твърди се, че GWEN е част от програмата COG (Продължителност на правителството,Continuity of Government, бел.прев) на Федералната агенция за управление на извънредните ситуации (Federal Emergency Management Agency), проектирана да опазва функционалността на правителството в случай на бедствие, включително ядрена война. Някои източници не са съгласни, че това е целта на проекта, ако цитирам например изказването на полковник Пол Хансън (Paul Hanson), програмен директор на GWEN към военновъздушните сили. Хансън е каза, "Кулите няма да помогнат да се води ядрена война, защото те ще бъдат унищожени при една продължителна конфронтация".

Други отбелязват, че тъй като хардуерът на GWEN е на база транзистори, те са особено уязвими за електромагнитните импулси от ядрените експлозии.

Бележка от преводача: Ерик Долард (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=456.msg3794#msg3794) има презентация по този въпрос, "История, теория и практика на Комуналната електрическа система", отразена ТУК (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=388.msg2864#msg2864), но поради голямата дължина обаче и поради мнението ми, че такъв превод би се радвал на прекалено малка и тясна аудитория, едва ли ще бъде публикуван такъв тук. Освен ако не се появят доброволци, които да дарят труда си.

Местоположението на GWEN кулите също е публичен въпрос, в смисъл, че те биха били лесни мишени в случай на война или дори терористична заплаха. [6] (#post_bel1gl25)

Робърт О. Бекер (Robert O. Becker), доктор, в научното списание "Кроскърентс" ("Crosscurrents"): Смъртната опасност от електрозамърсяването, казва относно GWEN: "GWEN е превъзходна система, в комбинация с циклотронния резонанс, за създаване на поведенчески изменения у цивилното население. Средната сила на стабилното геомагнитно поле варира от място на място по повърхността на САЩ. Следователно, ако някой иска да резонира специфичен йон в живите същества на някое специфично място, той ще се нуждае от специфична честота за това място. Разпределянето на GWEN кулите на 320 метра една от друга през САЩ би позволило такива специфични честоти да се "вплетат" в геомагнитната сила на полето във всяка GWEN зона".

Подобна система е SECOM II, състояща се от пет излъчващи кули в Айдахо, Ню Мексико, Мисури, Южна Калифорния и Мериленд. Тези кули бяха привидно построени като комуникационни връзки между централната мониторингова станция и превозните средства, носещи ядрени оръжия и ядрени материали. SECOM II излъчва в диапаона 3-12 MHz, което, случайност или не, точно покрива резонансната честота на човешкия организъм. [7] (#post_bel1gl25)

Друга група кули се споменава в анонимен документ, озаглавен "Майндконтрол операции / Дейности на групата Водолей" ("Mind Control Operations/Aquarius Group Activities"), който казва, "При всеобщо невежество заради арогантността на по-голямата част от населението на САЩ издигането на големи клетъчни кули, изпълнявано по силата на проектите HIGH TONE (Висока тоналност, бел.прев) и ZERO (Нула, бел.прев), като цяло протича напълно незабелязано. Тези проекти се изпълняват в качеството на частен бизнес и следователно под покритето на дълбоки Черни операции. Само че цивилното население ще е добре да образова себе си относно строежа на тези привидно невинни кули в големите населени зони. Клетъчните 800 Mhz вълни са постоянна вълна. Заради голямата гъстота на кули в ключови населени зони, те ще имат опустошителен ефект".

Бележка от преводача: Отново подсещам читателя, че Черни операции се наричат действията на правителствени агенции, чието финансиране не може да се проследи, с други думи, финансирането е осигурено от официални лица, по по нелегални канали. Поради това, че Черните операции се финансират от търговия с наркотици, оръжие, проституция и трафик на хора и грабежи, голяма част от официалните държавници не знаят или нямат доказателства за тези операции. Нелегалното финансиране е по-сигурен начин такива операции да останат в дълбока тайна, но именно това създава идеални условия за възникването на Тайно правителство, или така нареченото Черно правителство, което съперничи на интересите на официалната власт в САЩ. За повече информация прегледайте отново Глава 7 (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=299.msg1249#msg1249) и ИНТЕРВЮ: Разкритията на един умиращ бивш агент на ЦРУ (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=285.0).

Едно често чувано твърдение е, че ЦРУ е разработило технология за контрол над ума, която наричат RHIC-EDOM. Акронимът означава "Радио Хипнотичен Вътремозъчен Контрол - Електронно Разтваряне на Паметта", и се отнася до способността да се индуцира хипнотично състояние от отдалечено място, да се вменят хипнотични команди, и да се изтрие паметта за програмирането и времевият период, когато се е случило. Твърди се, че тази технология включва електромагнитно излъчване, както и вътремускулни импланти. Както се говори, изтриването на паметта се постига чрез електромагнитната стимулация на химикала ацетилколин в мозъка.

Бележка от преводача: Ацетилколинът (https://en.wikipedia.org/wiki/Acetylcholine), ACh, е органичен химикал, невротрансмитер в мозъка на много животни и човека.Представлява химическо съобщение, освобождавано от нервните клетки, с което изпращат сигнали до други клетки (неврони, мускулни клетки и клетки на жлези). Части на тялото, които използват или се влияят от ацетилколина, се наричат колинергични. Вещества, които пречат на дейността на ацетилколина, се наричат антиколинерги.
Ацетилколинът е невротрансмитер, който се използва при невро-мускулната връзка - с други думи, това е химикалът, който двигателните неврони на нервната система освобождават, за да активират мускулите. Ацетилколинът е също невротрансмитер в автономната нервна система, както като вътрешен трансмитер за симпатичната нервна система, така и като финален продукт, освобождаван от парасимпатичната нервна система. Ацетилколинът е основния тневротрансмитер на парасимпатичните нервни системи.

Първото споменаване на RHIC-EDOM беше в книгата от 1969г "Бяхме ли контролирани?" (Were We Controlled?) от псевдонимния автор Линкълн Лоурънс (Linciln Lawrence). Лоурънс описва RHIC-EDOM по следния начин:

"Това е ултра-сложното прилагане на пост-хипнотичното внушение, волево задействано от радио излъчване. Това е повтарящо се хипнотично състояние, автоматично пре-индуцирано на интервали от същия радио контрол. Даден индивид се въвежда под хипноза. Това може да стане или с неговото знание - или без него, чрез нарко-хипноза, която може да се включи в играта под много маскировки. След това човекът е програмиран да извърши определени действия и да поддържа определени поведения при получаването на радио сигнал".

Лоурънс твърдеше, че Лий Харви Осуалд е бил манипулиран чрез RHIC-EDOM, но не от руснаците или от ЦРУ и събратията им. Според Лоурънс, контрольорите на Осуалд били световно разпространен кабал от стокови търговци, които, чрез убийството на президента, искали да сринат стоковите цени и да натрупат богатство. Идеята не е напълно невероятна.

Единственото друго споменаване на RHIC-EDEM, което има претенции за вътрешно познаване на технологията, е статия от Джеймс Л. Муур (James L. Moore), в едно издание на списание "Модерни хора" (Modern People) от 1975г. В тази статия Муур твърди, че притежава наръчник с 350 страници, произлизащ от източници в ЦРУ, свързани с RHIC-EDOM. Предполага се, че наръчникът е бил изготвен от ЦРУ малко след убийството на Джон Ф. Кенеди.

Потвърждаващи RHIC-EDOM са изследванията на късния Л. Л. Василиев (L. L. Vasiliev), професор по психология в Ленинградския университет (University of Leningrad), който описва един експеримент по отдалечена хипноза, използвайки неидентифицирани техники на радио контрол:

"Като контрол за състоянието на субекта, докато тя беше извън лабораторията за друга редица експерименти, бе ползвано радио. Добитите резултати показват, че методът да се ползват радио сигнали значително засилва възможностите за експериментиране. И. Ф. Томашевски (I. F. Tomaschevsky) [руски психолог] проведе първите експерименти с този субект на разстояние една или две стаи и при условия, че участничката няма да знае или да подозира, че с нея ще се експериментира. В други случаи изпращачът не беше в същата къща и някой друг наблюдаваше поведението на субекта. Последващите експерименти на значително разстояние бяха успешни. Един такъв експеримент бе проведен в парка от разстояние. Умствените сугестии да се изпадне в сън бяха изпълнени в рамките на минута". [8] (#post_bel1gl25)

Интересното в контекста на технологията RHIC-EDOM е изказване, направено почти десет години след публикуването на "Бяхме ли контролирани?". Д-р Сидни Готлиб (Sidney Gottlieb), тежкият артилерист в МК-УЛТРА, по време на разпита от сенатор Ричард Швайкер (Richard Schweicker) по време на изслушванията в сената през 1977г по случая с нарко-експериментите на ЦРУ, отговаря както следва:

ШВАЙКЕР: Някои от проектите под МК-УЛТРА са включвали хипноза, така ли е?
ГОТЛИБ: Да.
ШВАЙКЕР: Някои от тези проекти включваше ли нещо, наречено радио хипнотичен вътремозъчен контрол, което е комбинация, доколкото разбирам с просточовешки думи, от радио излъчвания и хипноза?
ГОТЛИБ: Отговорът ми е "Не".
ШВАЙКЕР: Въобще нищо подобно?
ГОТЛИБ: Ами, опитвам се да откликвам на термините, които използвахте. Доколкото си спомням, имаше настоящ интерес, докато се провеждаха тестовете, по всяко време какви ефекти има върху хората стоенето в полета от радио енергия, и лесно може да се е случило някъде в многото проекти някой да се е опитал да види, дали може да се хипнотизира някой по-лесно, ако стои в радио лъч. Това звучи като разумно изследване, което може да се проведе. [9] (#post_bel1gl25)

Друго изказване е направено от Дж. Ф. Шапиц (J. F. Schapitz), който, работейки с Министерството на отбраната през 1974г, е подал следното предложение за изследване:

"В това изследване ще бъде показано, че изговорената от хипнотисна дума може да се предаде чрез модулирана елекро-магнитна енергия директно в подсъзнателните части на човешкия мозък - тоест без да се използват никакви технически устройства за приемане или транскодиране на съобщенията и без човекът, изложен на такова влияние, да има шанс да контролира съзнателно прииждащата информация".

Бележка от преводача: Друго скорошно свителество можете да откриете в материала ИНТЕРВЮ: Sirius Disclosure---- д-р Карол Розин и заветът на Фон Браун (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=276.0).

Шапиц предложил експеримент, в който на субект ще му бъде подсъзнателно казано да напусне лабораторията, командата щяла да бъде задействана от дума или действие на изследователя. Както при триковете, които правят сценичните хипнотизатори, Шапиц бил сигурен, че субектът ще рационализира иначе нерационалното желание да напусне лабораторията. Записките за изследването на Шапиц, отвъд първоначалното предложение, никога не са били разсекретявани. [10] (#post_bel1gl25)

Някак си, доказателството за съществуването на RHIC-EDOM не е много от значение. Жизненоважно е единствено е единствено това, дали Линкълн Лоурънс или Джейвс Дж- Муур са говорели от лично знание или просто спекулация, която са искали да направят по-правдоподобна. "RHIC-EDOM" по същество е просто име, което описва технология, близка или идентична с другите, които вече е демонстрирано, че съществуват. [11] (#post_bel1gl25)

Една специфична руска технология за контрол над ума беше оповестена от Американските новини за отбраната (American Defense News) през 1993г, беше наречена "акустична психокорекция". Според списанието, "Руската способност, демонстрирана в серия лабораторни експерименти още през средата на 1970-те години, може да се използва за потискане на стачки, контрол на дисиденти, деморализиране или обезвреждане на вражески сили и засилване на представянето на приятелските спецназ екипи, твърдят източниците".

"Родена от пионерите в правителствено финансирания Отдел по психо-корекция (Department of Psycho-Correction) в Московската медицинска академия (Moscow Medical Academy), акустичната психокорекция включва предаването на специфични команди чрез статични честоти или честоти на белия шум в човешкото подсъзнание, без да се смущават другите интелектуални функции. Експертите казват, че лабораторните демонстрации са показали окуражителни резултати след излагане за по-малко от една минута".

Джанет Морис (Janet Morris), автор на научна фантастика и директор изследвания на Глобалния стратегически съвет на САЩ (U.S. Global Strategy Council), мисловен тръст в столицата Вашингтон, е една от водещите светлини в полето на не-смъртоносните оръжия, което на практика е приятен евфемизъм, включващ в себе си техники за контрол над ума. Според списание "Тактическа технология" (Tactical Technology), "По време на посещение в Русия през ноември 1991г Морис и други членове на екип, изпратен да разследва руските технологии за търговско развитие, били поканени на демонстрация на технология за контрол над ума. Доброволец от американския екип седнал пред компютърен екран, на който примигвали безвредни думи. От доброволеца се изисквало единствено да казва кои думи харесвал и кои думи не харесвал. В края на демонстрацията руският екип започнал да разкрива чувствителните, най-вътрешни мисли на доброволеца - нищо от което не било предварително обсъждано. Записаното съобщение било смесено с каквото изглежда било бял шум или статичен сигнал, така че когато се пуснело на плейбек, било неразшифрируемо. Тъй като нямало повече доброволци в американската група, руснаците доброволно ги поканили да се качат горе и да позволят на американците да изберат умствено болен пациент за демонстрация. Американците отклонили предложението."

"Руснаците разказаха на Морис за демонстрация, в която група работници били вън пред болницата, работели в двора й. Екипът изпратил психо-коригиращо съобщение към работниците чрез машината си, казвайки им да оставят инструментите си, да почукат на вратата на болницата и да попитат дали има нещо друго, което да правят. Работниците направили точно това, казали руснаците".

"Руснаците признаха, че ползват тази технология при селекцията на екип за специални операции и за засилване на представянето, и за да помагат на олимпийските си атлети и на един антарктически изследователски екип. За разлика от детекторите на лъжата тази машина може да определи кога се изговаря истината, според Морис".

"Бидейки инфразвук, трансмисия от много нискочестотния вид (VLF), акустичното психо-коригиращо съобщение се предава чрез костите. Това означава, че тапите за уши няма да попречат на съобщението. Ще е нужна система за защита на цялото тяло, за да се възпре приемането. Съобщението, според руснаците, подминава съзнателното ниво и върху него се действа почти веднага. Руснаците казват, че върху съобщенията се действа при време на изложеност на лъчението под една минута".

"Морис вижда, как тази технология ще бъде миниатюризирана до размера на държано в ръката устройство. Понастоящем, rнтернационалната корпорация "Хелтлайн" (International Healthline Corp.) от Ричмънд, Вирджиния, планира да доведе руски екип специалисти в САЩ в близко бъдеще за по-нататъшна демонстрация на тези възможности. Интернационалната Хелтлайн е частна корпорация, която изследва руските медицински технологии за внос в САЩ". [12] (#post_bel1gl25)

Едно специфично приложение на електрониката в контрола над ума е в директното излъчване на чуваеми сигнали, включително гласове, в човешкия мозък. През 1961г биофизикът Алън Фрей (Allen Frey), работещ за Агенцията по отбранително разузнаване (DIA), обяви, че човешките същества са способни да чуват микровълнови излъчвания, в случая с неговите експерименти, което той описва като жужене или почукващи звуци. Фрей предлага "да се стимулира нервната система без щетите, причинявани от електродите". [13] (#post_bel1gl25)

През 1973г д-р Джоузеф К. Шарп (Joseph C. Sharp), в болницата "Уолтър Рийд" (Walter Reed Hospital), докато бил в звукоизолирана стая, чул изговорени думи, излъчени чрез "пулсирана микровълнова аудиограма". Излъчено в диапазона между 300 MHz до 3GHz, Шарп могъл да идентифицира думи, които били излъчени без каквото и да е електронно превеждащо устройство - чрез директно излъчване към мозъка. [14] (#post_bel1gl25)

Един доклад на Агенцията по отбранително разузнаване (DIA) от 1976г хвали руснаците, че са направили същото откритие като Шарп и Гроув (Grove), въпреки че това явно е било дезинформация в интерес на това Конгресът да се окуражи да отпусне финансиране, с което да се разиграва едно престорено "догонване" на руснаците. [15] (#post_bel1gl25)

Едно електромагнитно оръжие, което излъчва на честотата на човешката нервна система е, според изследователя Харлан Жирард (Harlan Girard), произведено от Електро-оптични системи "Лорал" (Loral Electro-Optical Systems) в Пасадена, Калифорния. Като доказателство за това, твърди се, че "Лорал" преди са правили изследвания върху електромагното въоръжение за генерал-лейтенант Леонард Перуутс (Leonard Peroots) от военновъздушните сили на САЩ. За Перуутс се говори, че е изискал оръжие, което да излъчва негативни съобщения директно в съзнанията на враговете - и положителни съобщения в умовете на приятелските войски. [16] (#post_bel1gl25)

Проучване от А. У. Гай (A. W. Guy) и други, публикувано през 1975г от DIA, докладва за експерименти за определяне на подробностите около феномена на чуваемата електромагнетика и връзката му с такива неща като силата на импулсите, формата на импулсите и честотата. Заедно с редица детайли около природата на електромагнитните взаимодействия с хората и животните, Гай обяснява защо микровълните са чуваеми: микроскопично топлинно разширение на мозъчните тъкани. Гай дори експериментирал, като пращал Морзов код по микровълните.

Били докладвани и съветските възможности: "Звуци и вероятно дори думи, които явно имат вътрешночерепен произход, могат да се индуцират посредством сигнални модулации на много ниски плътности на мощността".

Д-р Робърт О. Бекер, в "Телесното електричество" ("The Body Electric"), коментира технологията: "Такова устройство има очевидни приложения в операциите под прикритие, целящи да докара дадената цел до полудяване с "гласове" или да достави незабелязани инструкции до програмиран убиец".

Както в много други случаи на твърдения за контрол над ума, да се разделят субектите, които преживяват халюцинирани гласове от онези, които приемат излъчвани гласове, е трудна задача. ЕДно възможно решение се предлага от Джуди Уол (Judy Wall) в статията й "Синтетична телепатия" ("Synthetic Telepathy"), публикувана през 1996г. Уол предлага, че ефектът от микровълновите гласове може да бъде засечен с електроенцефалограф (EEG). Основният недостатък на тази техника е, че ако излъчващата съобщението агенция е наясно с това, че се използва техника за наблюдение, съобщенията без съмнение ще спрат. Както казва Уол, "Въпреки че не е съвършено решение, надявам се, че е начало към мониторинга, проверката и поправката на проблема с недоброволното експериментиране с контрол над ума и тормоза на невинни жертви".


Бележки:

1. Keeler
2. Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Venice, California: Feral House, 1995)
3. Bowart, Walter, Operation Mind Control. (New York: Dell, 1978)
4. Constantine, Alex, Virtual Government. (Venice, California: Feral House, 1997)
5. Anonymous, "ELF," Off the Deep End number 9, undated
6. New York Times, March 1, 1987
7. Schaefer, Paul, Targeting Us... and Our Earth newsletter, undated
8. Smith, Jerry, HAARP: Ultimate Weapon of the Conspiracy, AUP, Kempton, Illinois); Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Venice, California: Feral House, 1995)
9. Cited in Martin Cannon, 'The Controllers: A New Hypothesis of Alien Abductions", MUFON UFO Journal, Number 270, October, 1990
10. Schapitz, J.F., cited in Cannon
11. Lawrence, Lincoln, pseud., Were We Controlled? (New Hyde Park, New York: University Books, 1967); Bowart; Cannon
12. Opall, Barbara, "U.S. Explores Russian Mind-Control Technology", Defense News, January 11-17, 1993; Tactical Technology, Feb. 3, 1993
13. Bowart; Constantine, Psychic Dictatorship in the U.S.A.
14. Smith
15. Wall, Judy, "Synthetic Telepathy," Paranoid Women Collect Their Thoughts, edited by Joan d'Arc. (Paranoia Publishing, Providence. 1996); Becker, Dr. Robert O., The Body Electric: Electromagnetism and the Foundation of Life. (New York: Wm. Morrow & Co., 1985)
16. Krawczyk, Glenn, "Mind Control & the New World Order," Nexus magazine, February/March, 1993


(https://june1900blog.files.wordpress.com/2019/08/jk35.png)

Небесната порта: Майндконтрол и НЛО-та



(https://june1900blog.files.wordpress.com/2019/08/jk36.png)

Джим Джоунс: Майндконтрол проект на ЦРУ?

Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Август 17, 2019, 12:27:31 am
Глава 26

Превърнат в жертва


Множество хора твърдят, че са жертва на контрол над ума чрез електромагнитни лъчения, имплантирани мозъчни устройства или други средства. АЗ лично получавам доста писма от този род. Дали тези хора всъщност са жертви на експерименти по майндконтрол, извършвани от правителството? Дали са умствено обезпокоени индивиди, отдавайки дисфункцията си на правителството в ролята на външен причинител? Вярвам, че има примери и за двата случая. В същото време, аз не съм от онзи вид изследователи, доста често срещани по мой опит, които вярват, че всичките такива свидетелства са доказателства за правителствен контрол над ума. Има такова нещо като делюзия (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%8E%D0%B7%D0%B8%D1%8F) и случаите, които твърдят контрол над ума, трябва внимателно да се оценят. В полза на хората, чиито свидетелства за електромагнитен контрол над ума изглеждат нерационални, очевидно е, че хората, които търпят такъв вид тормоз, могат да бъдат докарани до полудяване. Те трябва да получат шанса да бъдат изслушани. Ето някои примери за хора, които достоверно свидетелстват за това, че са жертви на контрол над ума:


--- Марти Коски (Marrti Koski), финландец по националност, живеещ в Канада, в края на 1970-те години започва да получава нерационални умствени съобщения и да преживява цялостен срив в тялото си. Коски пише, "Започнах да губя контрол върху повечето от нормалните си функции и емоции. Беше сякаш някой или нещо можеше да контролира съня ми, чувството ми за мирис и вкус. Храната се редуваше, заповаше да има много кисел или много солен вукс. Сексуалните функции, уринирането, позивните и основният метаболизъм бяха повлияни. Най-накрая, не можех да работя. Заварчик по занаят, развих неспособност да дишам в какъвто и да е въздух, замърсен с въглероден диоксид. Това ме караше обилно да слюнеотделям и да се пеня по устата. До този момент гласовете вече бяха с мен по 24 часа на ден. Говореха ми във всеки един буден час. Позволяваше ми се минимален сън, по около час всеки ден. Ако напуснех апартамента си, моментално ставах много сънлив, а пък вкъщи не можех да спя. Сърцебиенето ми стана нестабилно и най-накрая неконтролируемо".

През декември, 1979г, Коски преживял сърдечен удар и бил приет в университетската болница на университета в Алберта (University of Alberta Hospital) в Едмънд, Канада. Тогава гласът, който тормозел Коски, се идентифицирал, казвайки, че бил говорител на Царската канадска конна полиция (Royal Canadian Mounted Police) и че Коски бил избран да бъде шпионин. Болницата щяла да бъде мястото, където щяло да се проведе част от обучението му. За периода, в който Коски бил хоспитализиран, постоянно бил в комуникация с вътречерепния глас, казвали му да не взима медикаменти и му нареждали къде да ходи и къде да не ходи в болницата.

Като доказателство за твърденията на Коски служи информацията, че докато бил в болницата, бил поставен на странновато "тестване" от докторите, включително електрошок в пениса му. Всеки път, когато се опитвал да заспи, бил ужилван с остри главоболия. Коски може да е бил жертва на онзи вид "депатерниране" ("дешаблонизиране", унищожаване на всичко заучено в живота, Глава 11, бел.прев), което Евен Камерън (Ewen Cameron) разработил преди 30 години в Канада.

След като Коски напуснал болницата, нямало стихване на гласовете в главата му, които започнали да го наричат "Микровълновия човек". Това е издайническа подробност, тъй като ако имплантът му е бил автентичен, именно микровълновата трансмисия ще да е начинът, по който е бил контролиран Коски и няма вероятност да е бил наясно с това, предвид едва лаишките му разбирания за техниките за контрол над ума.

Коски разказва, че му били възлагани безсмислени задачи, които да изпълнява, като например да открие каква е бройката на населението на Торонто, разбито на броя мъже и жени. Коски вярва, че в даден момент в апартамента у бил изпомпан токсичен газ. НАдявайки се да избяга от тормоза си, Коски се върнал във Финландия, но гласовете не спрели. Сега съдържанието на съобщенията се променило, гласовете индентифицирали себе си като идващи от звездата Сириус. ОТново, издайническа подробност (взета от фримасонското знание), която се повтаря отново и отново при жертвите на майндконтрол и смятаните за НЛО контактьори. Коски се върнал в Канада, все още изтезаван от гласове и без да може да спи.

В дома си в Едмънтън, Коски вярва, че бил обгазен и че бил поставен в сложни "психодраматични" експерименти. Като определил, че предполагаемото микровълново бомбардиране било по-занижено на открито, Коски могъл да получи малко сън и известно отслабване на гласовете.

Коски се чуди, "Има ли нещо специално в мен, което да ме прави уникално подходящ за такъв вид атаки или просто "Те" ме преследват? Вярвам, че явно демонстрирам набор от характеристики, които ме правят, както и всеки друг с тези характеристики, вероятен субект на атаки. Необвързан съм. Живея сам. Единственият ми роднина в Канада живее на хиляди километри от мен. Не членувам в никакви братски групи, организации или политически партии. Имам трудност в комуникацията с другите канадци заради това, че лошо говоря английски. Накратко, аз съм идеалната мишена заради ограниченият ми социален кръг и контакти. Вярвам, че времето за подготовка, в моя случай четири години, е проектирано така, че да засили тази изолация, да подтиква "странно" поведение, което още повече да отблъсне евентуалните приятелства и контакти". Това напълно съвпада с логиката на д-р Камерън, който използвал имигранти в собствените си експерименти по контрол над ума в Канада през 1950-те години. [1] (#post_bel1gl26)


--- Журналистът Едуард Кели (Edward Kelly) работил за алтернативна новинарска агенция в Швеция в средата на 1980-те години. Част от работата му била да разследва пациенти, използвани в медицински експерименти от шведските болници. Кели явно е влязъл в противоречие с правителството, когато се свързал със Socialstyrelsen [Борда на здравеопазването] и други крайници на държавата, опитвайки се да се сдобие със записи за болнични експерименти, като им съобщил какъв вид разследване провежда. В рамките на седмица се докарал до болнично легло с неидентифицирано заболяване, заради което не можел да ходи. Повече от това, имало странни индикации, че заболяването не било с естествен произход. Разпечатки от документи, които били закачени или залепени за стените му, се навили на ролка нагоре или паднали на земята. Когато посетители прекарвали време с Кели, те също се разболявали. Домашната котка, която винаги предпочитала леглото на Кели, вече дори не искала да влезе в спалнята. Кели ил диагностициран с лумбаго, но болестта се влошила. Когато го завели в болницата, бил диагностициран с рак. Той умира на 28 май 1985г в болница "Каролинска" (Karolinska Hospital). [2] (#post_bel1gl26)


--- Друга индикация, че шведската Тайна полиция (Swedish Secret Police) използва граждани в експерименти по контрол над ума, е това, че има много оплаквания, свързани с тайна база на SAPO (шведската Служба за сигурност, съкращавана SAPO до 1989г, бел.прев) в Тжадергардън (Tjadergarden) в Сурьокер (Soraker) точно до Сундсвал (Sundsvall). Местните жители твърдят, че са преживели вредни ефекти от електромагнитна радиация.

Следното е част от писмо от жителя на Тжардергардън Осиян Андерсън (Ossian Andersson), адресирано до Шведското правителство: " ...заради терора, мъчителното гонение и грубите нарушения на човешките права, на които съм бил подложен през последните осем години, изисквам от правителството да ми позволи да продължа с нормалното си човешко съществуване. Оставен съм напълно без законова защита, докато полицията по сигурността и военните изследователи с играят с мен според прищевките си. От писмата ми ефект няма, институциите бягат от всяка отговорност... Използван съм като опитно зайче за оръжия с ултразвуково, електромагнитно поле от акустичен и смъртно-лъчов тип, и централната ми нервна система е превзета, за да могат да контролират мозъка ми с микроелектронна технология и микрокомпютри... Симптомите на ултразвуковата радиация са главоболия, замаяност, дизориентация и пречки в зрението. Други симптоми са дегенериране на интелигентността с допълнителен ефект върху кръвната циркулация и болка във вътрешностите... Акустичните оръжия не предизвикват наранявания, вместо това предават неясна дезориентация, която може да унищожи всички организирани дейности на даден човек. Тези оръжия действат, като създават хаос в живота на човек... Радиацията пронизва всеки вид материал, който съм използвал за защита. Например, построих корпус с оловна изолация, дебела 2 мм, под който спя нощем, без резултат... Микрочиповете също са част от картинката, откакто узнах, че са способни да контролират целия набор от мозъчните ми активности. Тези микро-устройства ще да са били сложени в мозъка ми без моето знание... Жестоко е да принудиш затворник като мен да страда ден след ден и да му пречиш да спи за повече от час".

Според изследователя Робърт Неслунд (Robert Naeslund), сам самият жертва на майндконтрол, "Тъй като аз самият съм бил в Сурьокер и познавам добре Осиян, мога да потвърдя, че това, което описва, е само малка част от истински плашещата природа на това изтезание. Той сега е на 82 години и достигащият го теро, е напълно вън от хуманитарните норми. Той е сериозно експлоатиран в един унищожителен експеримент по 22 часа денем и нощем, при което на него му е невъзможно да намери дори миг сън; и така продължава, с упорит, брутален интензитет, през последните 20 години. Осиян е преминал също така и черепно радиографско изследване, което потвърждава имплантирането на чужд предмет с мозъчни връзки". [3] (#post_bel1gl26)


--- През ноември 1986г, двама предполагаеми арабски терориста били съдени в Западен Берлин. Когато обвинението на база досъдебните показания било прочетено пред един от обвиняемите, наречен Саламех (Salameh) във вестникарската статия, той казал, че в момента на показанията си "не бил себе си". Другият обвиняем, Хаси (Hasi), се изправил и казал, "В името на Аллах, изказвам съжаления, в името на арабската нация бих искал да обясня какво трябваше да изстрадам тук във Федерална република Германия". Хаси казал, че той и неговия съ-обвиняем били измъчвани чрез излъчвани гласове, които "парализирали мозъците им" и ги накарали да приязнаят престъпления, за които не били виновни. [4] (#post_bel1gl26)


--- Дейвид Фрейтъс (David Fratus) влязъл в щатския затвор в Юта (Utah State Prison) през май 1986г. Престъплението му било кражба втора степен. Фрейтъс, в писмо от 18 октомври 1988г, казва, че след 11 месеца в затвора "влязох в конфликт с официалните власти в затвора заради дребни пререкания с други затворници, което беше счетено за лошо отношение от моя страна". Освен другите последствия, според Фрейтъс, било това, че някой бил пипал храната му, бил изложен на опасност от канцерогени и болестотворни организми и му било казано, че родителите му щели да бъдат убити, ако не си траел за отношението към него в затвора.

Фрейтъс бил сложен под строг тъмничен режим. "Веднъж след като ме изолираха", разказва той, "някои екстремно странни неща започнаха да се случват. Станах дезориентиран до степен, че килията и заобикалящата ме зона придобиха сюрреалистичен облик, сякаш бях под влиянието на халюциногенен наркотик, и ме тормозеха остри главоболия и безсъние по цели седмици. Нямах абсолютно никакво понятие какво се случва и след няколко месеца на фантастично жестоки игри, които си играеха с мозъка ми, в крайна сметка свеждайки ме до постоянното състояние на силен страх и безпокойство, психиатричният екип беше извикан да си изиграе ролята в тази колосална "пиеса" и беше обявено, че страдам от умствено заболяване, това беше след като реминах фарса на една повърхностно интервю, продължило не повече от 15 минути. Мисля, че удобната ми диагноза звучеше нещо като делизурно преследване и параноя. Очевидно беше нарочен и предварително подготвен план и през всичките тези действия хората от персонала правеха заплашителни коментари, например "Харесват ли ти главоболията?", "Нуждаеш ли се от аспирин?" и "Спите ли добре, г-н Фрейтъс?"

Фрейтъс разказва, "Започнах да получавам, или да чувам, високочестотни тоналности в ушите си. Като тестовия звук по телевизора. Силата на звука или интензитетът на честотите се настройва и някои са толкова високи и пронизителни, че буквално ме караха да се катерия по стените. Когато си запушвам ушите с памук или с пръсти, тоновете все още са вътре и се усилват. Сякаш ушите ми са се превърнали в електрифицирани ехо-камери, а звукът идва отвътре-навън. Когато се оплаквах или се опитвах да правя постъпки, ме биеха и ме хвърляха в гола килия без дрехи, дюшек, тоалетна хартия или питейна вода. Нищо - и интензитетът на тези честотни излъчвания кулминираше до влудяващи нива. Много психически дистрес! Това все още се прави с мен, на три смени, 24 часа дневно, и комбинацията от тези деморализиращи умствени изтезания и лишаване от сън със седмици ми се отразяват много тежко".

Фрейтъс описва вътрешното изтезание като толкова фино изпипано, че не е за вярване, но с термини, които карат човек да се зачуди: "Влизат в подсъзнанието ми, или където се съхранява паметта ми, изваждат неприятни спомени, отдавна забравени, и съм наказван както за отминали, така и за настоящи прегрешения. Мога да се сетя за каквото и да е от миналото - за приятел или ситуация от преди 30 години, например, и гласовете ми съобщават имената и подробностите. Много пъти съм опитвал да ги изпитам или да ги преметна в тези неща. Няма начин. С това зло изобретение имат по-добър достъп до това, което е в главата ми, отколкото аз самият. Мога да разговарям с антагонистите си просто като си помисля каквото искам да кажа... И ви приветствам в Зоната на здрача!! Как по дяволите се извършва това??? Те използват онези честотни импулси, за да извършват върху мен ужасни злоупотреби. С явната лекота, с която боравят с клавиатура, могат, с натискането на копче, да ме лишат от цялата ми енергия и мотивация дотам, че само да лежа и да гледам в стената като зомби. Оставяли са ме в това състояние седмици наред - буквално завързан за леглото, без да използват истински, физически въжета, без да имам енергията да ходя напред-назад в килията си дори и само няколко пъти. За почти целите единадесет месеца продължително съм каран да се чувствам отпаднал и хронично депресиран".

Фрейтъс говори за "най-силните от тези честотни импулси", които са използвали върху него. Казва, че "на шега стражите ги наричат "Лъчът на смъртта" и са толкова потентни, че създава интензивното физическо усещане от това да имам електрическо, или магнитно силово поле в комбинация с камертон в главата си. Това нещо се прицелва в различни части от мозъка ми, предизвиквайки разнообразни умствени и физически реакции. Понякога мога да го усетя в основата на мозъка си, където се съединява с гръбначния стълб, други пъти - горе в предните мозъчни половини и всъщност е сравнимо с лоботомия, защото това кара мозъкът ми да се заключи и да не функционира, до степен такава, че не мога да се концентрирам или да изговаря мпрости думи... Понякога ме атакуват с този "Лъч на смъртта" на изблици, с продължителност от секунди до минути, което ме кара психологически да се надигам и да спадам като човешко йо-йо".

Може би има липса на доказателства за това, което казва Дейвид Фрейтъс. Но с оглед знанията ни за технологията за контрол над ума, има причина да вярваме на показанията на този човек. [5] (#post_bel1gl26)


--- Доклад, документиан от Асоциацията на възпитаниците на националната сигурност (Association of National Security Alumni) през февруари 1992г, засяга една жена от Дейтън, Охайо, чиито мъж работил във военновъздушна база "Райт-Патерсън" (Wright-Patterson Air Force Base) като електроинженер по проект за "преходни технологии". Докато съпругът й бил в Индустриалния колеж на военните сили (Industrial College of the Armed Forces) във форт МакНейр (Fort McNair), Вирджиния, в средата на 1980-те, колежанският факултет изискал жената да премине психологическо изследване под предлог, че добитата информацияще бъде от полза, предвид стресовата природа на длъжността, която заема мъжа й. След психологическата оценка жената "станала мишена на масивен електронен тормоз и може да е била дрогирана в повтарящи се случаи". Ведага след като се свързал с Проекта за електронно наблюдение (Electronic Surveillance Project) в Силвър Спринг (Silver Spring), Мериленд, свързан с Асоциацията на възпитаниците на националната сигурност, мъжът на жената насила я накарал да влезе в психиатрична клиника в болница "Добрият Самарянин" (Good Samaritan hospital), твърдейки, че има склонност към самоубийство. Въпреки че била изписана от болницата, според жената електронният тормоз продължава.


--- Един от най-добрите от съвременните изследователи по въпроса с контрола над ума Алекс Константин (Alex Constantine), автор на "Психична диктатура в САЩ" (Psychic Dictatorship in the U.S.A.) и "Виртуално правителство" (Virtual Government), и ддвете публикувани от Feral House. Константин вярва, че той лично е бил субект в програми за майндконтрол. Следното е текс тот писмо, което той е написал до списание Мондо 2000 (Mondo) през декември 1994г:

"От пет години съм жертва на формална програма за мъчение в ръцете на ЦРУ. Мъчението е електромагнитно и трудно за проследяване, ответен удар заради политическото ми разследване, свързващо определени клики във военните и федералното правителство с форирането на култове (фирмата от 60-те години използва култове като прикритие за експериментиране с контрол над ума, включително Народния хра, SLA и ОТкривателите), разпространение на наркотици и подобните".

"Всичко това цели да покаже, че статията ви върху електронния оръжеен арсенал на Пентагона... беше оценена от някой, който от първа ръка познава коварния му потенциал. Надявам се, че ефектът от статията няма да е просто възбуда на склонните към насилие наркопристрастени, ами ще разтревожи читателите ви за огромната заплаха, която представляват електромагнитните оръжия за човешките права и политическата опозиция на хаоса и дезинформацията, идващи от ЦРУ-DoD [Министерство на отбраната]".

"Подлаган съм на жесток дневен режим от изтезания, извършвани от отдалечен източник. Бил съм изгарян с микровълни, държали са ме буден с дни чрез пищащи звуци в ушите, ефектът от пулсираните аудиограми. Една вечер бях ударен от атака с инфразвук (диагнозата идва от Проекта по електронно наблюдение на Асоциацията на възпитаниците на националната сигурност) върху гръбначния ми стълб, най-болезненото преживяване в живота ми. Влачех се по пода и крещях. Мога да продължа с каталогизирането на мъченията, които съм понесъл. Моят пример трябва да демонстрира, че фашистите не се нуждаят от концентрационни лагери, за да заглушат даден политически дисидент. Собственият дом може да се превърне в килия за изтезания".

"За заклетите скептици пога да предложа доказателство: Двама от водещите детски психолози в страната веднъж бяха свидетели на това как магнити се отблъскват от черепа ми. Когато написах писмо до Амнести Интернешънъл("Амнести Интернешънъл" е международна неправителствена независима организация за защита на човешките права, бел.прев) относно бедата си (игнорираха ме), мои приятели бяха подложени на микровълнова атака".

"Групите за обществен интерес, които наблюдават правителствените злоупотреби с технологията за контрол над ума, ми казват, че има голямо множество други, поставени под същото нападение. "Извънземните" отвличания дълго време са служили за прикритие за разработването на електронно въоръжаане. АДресирането на действителността, че правителството извършва експерименти по контрол над ума, може да доведе до публичен отклик срещу тази внимателно прикрита атака върху човешките права".

"До този момент дезинформаторите (застъпниците за фалшивата памет) се забавляваха да продават останалите от нас. Моля, продължавайте да разобличавате националния позор от електромагнитните оръжия и садистичната им употреба върху несъзнаващи човешки мишени". [6] (#post_bel1gl26)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Август 17, 2019, 12:27:47 am
--- Писмото, което следва, беше пратено до чуждо консулство в Хюстън, Тексас, на 4 декември 1995г:

"До когото може да се отнася:

С това писмо моля за политическо убежище от вашето правителство като американска гражданка и жертва на контрол над ума, извършван, по предположение, от ЦРУ. Предприемам такива драстични мерки, защото се страхувам за живота и безопасността си и защото съм изчерпал всички законови и други средства, които са ми достъпни. Не съм получавала никакво съдействие от президента на САЩ, ФБР, ЦРУ, министъра на правосъдието, конгресмена ми, и много други. Фактът, че тази технология съществува и че се използва срещу частни граждани и невинни хора като мен, никой на каквато и да е отговорна позиция в правителството не би потвърдил".

"Надявам се, че това е приемливо условие за политическо убежище. Ако е нужно, готова съм да се откажа от гражданството си и да се обявя за нямаща гражданство като средство за постигането на тази цел. Това е внимателно обмислено от мен решение и съм запозната с всички последствия, които може да произтекат. По принцип това не е решение, което бих направила с лекота, но предвид обстоятелствата, вероятно това е единственото, което би удължило живота ми или би могло да ми даде каквото и да е качество на живот".

"Бих искал да предоставя хронология, излагайки събитията, довели до това решение.

Като студент в университета прекарах една година в чужбина във Франция и Германия и в Париж. Срещнах една дипломирана в Германия студентка, за когото по-късно се омъжих. В крайна сметка се върнахме в Германия, кадето да живеем, след като приключим ученията си в САЩ (аз направих своето В.А. (нямам представа какво е, бел.прев), а той доби след-дипломна степен по международен бизнес). Няколко години по-късно се разведохме в Мюнхен, Германия. Тогава се дипломирах и станах учителка, и живях почти десет години в онова, което беше Западен Берлин, Германия. Нямаше нищо необикновено в живота ми до годината 1983. По онова време бях съ-преподавателка в един парапсихологически курс в Комуналната колежанска система (Community College system) в Западен Берлин. Един приятел посещаваше този клас и доведе свой гост. Гостът, който ще нарека К. Л. ("C. L.") и аз станахме приятели по-късно. Чрез тези хора завързах още няколко нови запознанства и дали тези хора са случайни или не, или централни фигури в онова, което се разигра по-късно, е нещо, за което мога само да спекулирам. Но от всичко това започна да изпъква определен шаблон".

"Един от хората, с които случайно се запознах, беше Пеги Улси (Peggy Woolsey), която беше работила като секретарка на Ричард Хелмс (Richard Helms), бившия директор на ЦРУ в Иран (Той беше там по време на преврата). Пеги често ми разказваше за живота си в Иран. Веднъж когато бях в нейния апартамент и пиех питие, открих поне два сантиметра утайка на дъното на чашата си. Коментирах това и ми беше казано, че причината е в "берлинската вода". Друг път отидох в Източен Берлин в колата й с дипломатически номера и изпитах странно настроение на параноя, почти сякаш халюцинирах. Помня, че Пеги ме попита къде беше руското посолство. Спомням си, че си помислих, "Откъде да знам?" Всъщност, по онова време бях толкова наивна, че не бях осъзнала, че има руско посолство в Западен Берлин. Бях преминавала границата преди това най-вече за да ходя на опера или театър или за да си купувам книги (евтини издания на класики от германската литература). Имах впечатлението, че се случва нещо странно. Точно в онова време три пъти ми се случи, на три различни места, хора с които се бях запознала да ми говорят, докато спя. В тези случаи се будех изведнъж в съня си и виждах какво се случваше. Отидох до американското консулство и казах имена. След това бях тормозена от мъж с бяла кола, който шофираше около апартамента ми и когато беше в близост ме шокираше с някакъв вид електрическо поле. Той беше много дързък. Понякога откривах, че тялото ми пулсира по време на сън, особено в основата на гръбнака ми, но цялото ми тяло също вибрираше и виждах примигващи светлини на стената ми. Трябваше да ходя до американското консулство няколко пъти, но те не вярваха на онова, което казвах и грубо казваха: Кой би се интересувал от теб - нямаш важни политически или военни контакти. В крайна сметка реших да се върна в САЩ, без да знам, че ме очакваше един жив ад, невероятно изтезаване, насилие и експерименти с мен".

"В ретроспекция, единственото заключение, което звучи смислено, е че вероятно съм разобличила операция на ЦРУ. След това бях класифицирана като "отписана" или похарчима като човешко същество. Поради някакво злощастно решение бях предопределена за постоянно следене, нечовешки метод на електронно лишаване от свобода чрез вътремозъчна микровълнова индукция на гласове. Това е един от няколко садистични подхода, които използваха, за да унищожат живота ми. Така вече от 13 години не познавам момент на усамотение или мир. Целият ми живот ми бе откраднат. Апартаментът ми за тях е клетка с опитно зайче".

"Онова, което се опитаха да направят с много груба, простовата човешка наеса (да не кажа престъпна и неморална), заедно с електронна технолога, която е тотално непозната на обществеността, беше да установят някакви изкуствени контролиращи агенти (или "дресьори"/хендлъри), използващи гласът и емоционалните отговори на индивиди, които разпознавам, и чрез тях да "контролират" поведението ми чрез положителни и отрицателни поощрявания. Това не бяха "гласове", които ми говорят на живо, а представляваха цял каталог реакции, които се активираха в мозъка ми чрез някакви средства. Например, ако направех нещо, което те не харесваха, те използваха гласовите характеристики на К. как паче или стене, изразявайки отчаяние. Така същата тази експресия се пускаше отново и отново, като смях в консерва, като по телевизионна програма с програмно ръкопляскане. Чувах същата емоционална фраза да тече отново и отново, над пет пъти в един ден, колкото и абсурдно да изглежда. Когато осъзнаха, че няма да ми сложат капаци на очите или да ме измамят да си мисля, че това беше истински човек (а те естествено селектираха гласовете на бивши любовници), не се опитваха да проектират тази хитрост, а вместо това започнаха да ме тормозят с гласовете. Често ме прекъсваха в това, което правех, до степен по веднъж в минута през целия ден. Друг път беше веднъж на всеки четири минути. Други пъти, всеки път когато вземех решение, когато си извеждах заключение от нещо или следвах инструкции, това се одобряваше. Това означаваше, че тези свине командваха поведението и мисленето ми. Това достига степен на фанатична абсурдност от тяхна страна. И това все още продължава дори и докато пиша това. Те постоянно се опитват да усилват и да задържат намясто отвратителната си "програма".

"Ето някои приери: Чрез бизнес контакт се случи да се запозная със "С." и всеки път, когато се срещах с нея, това беше подсилено с еуфоия. Това не можех да го проумея. Мислех си, защо приятелствата ми с "В.", "Е. Ж." или другите не са така одобрявани. Не виждах смисъла, защото "С." не беше сложна личност, но беше топлосърдечна фризьорка с ирански произход. По-късно открих, че при шаха, С. беше омъжена за съдия, с връзки по високите места, криел хора в дома си и тя трябвало да избяга, когато арестували мъжа й".

"Мисля, че едно от нещата, които планираха да използват, беше да захвана връзки с определени индивиди, в които са се прицелили. Те трескаво се опитваха да ме накарат да възстановя контакта си с чужд кражданин, за който се предполагаше, че има връзки в разузнаването. Отказах, но те не спряха да ме тормозят. Опитваха се да изградят цяла мрежа от асоциативни неща с негови характеристики в главата ми, за да може постоянно да го държат в мислите ми, което беше екстремно противно. Затова често добивах впечатлението, че постоянно си имах работа с хора, които се намират под интелектуалното ми ниво, невежи провинциалисти, които трескаво бързаха да изпробват високотехнологичната си екипировка върху коя да е предопределена жертва. Иронията от цялата тази болка и страдание е, че същите неща можеха да се постигнат чрез много конвенционални и всекидневни методи. Но тази високотехнологична техника се използваше от много различни от мен индивиди, като самият този факт ме оставяше с чувство на омърсеност, което ме доведе до усещането, че съм загубила или убила духовността си, изтънчеността си, достойнството и интимността си като жена, идеализма си, радостта си от живота, сексуалността си, чувствата си за свобода, комфортната си зона, тоест всичко, което някога беше съществена част от живота ми".

"Садизмът им не знае граници. Те разговарят с теб и държат да знаеш, че те наблюдават, докато си в тоалетната например".

"Не е нежно да споменавам, че опитах самоубийство, но в гората бях спряна от друг моторист".

"Бих била повече от щастлива да разкрия цялата им програма за контролиране на ума, но сега няма достатъчно време".

"Това, което се случи, за да затвърди взимането на решението да потърся убежище, е откритието ми, че има други жертви, върху които се ползва същата или подобна технология и започнах да се свързвам с тях по интернет и да споделям с тях информация и плановете си да говоря пред хората и да се организирам. Успях също и да повиша и разширя техническото си знание и се срещнах с жертви на проекта "Монарх" на ЦРУ и МК-Ултра".

Бележка от преводача: Повече за програмирането Монарх е достъпно от Фриц Шпрингмаер (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=328.0).

"Тогава започнах да имам остри сърцебиения, започнаха да облъчват с микровълново лъчение и щитовидната ми жлеза, така че да започне да пулсира. Будех се с поле, насочено директно към стомаха и червата ми (гениталната стимулация по време на сън вече беше отживелица за мен), от което ме болеше диафрагмата. Когато покривах щитовидната си жлеза с ръце, за да я предпазя, по-късно имах болки в ръцете, сходни с артрит. Преди два дни се събудих с болка в лявата ми подмишница и в двата лимфни възела при слабините. Опасявам се, че ме "премахват". Един от депрограматорите и най-начетения човек относно кодовете, техниките и тактиките на ЦРУ изведнъж бе диагностициран с терминален рак, която явно се бил появил от нищото".

"Страхувам се за безопасността си. Стигала съм до екстремни мерки, за да се защитя - опитвала съм да изградя импровизирани Фарадееви кафези, да спя на пода в банята, да се увивам в мед, алуминий, и звъненето е ужасно - особено програмата, която се включва по време на REM съня (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%B0) ми. А снощи за първи път всъщност използваха някаква техника, която повдигна тялото ми извън галваницираните алуминиеви щитове, които бях поставила. Буквално бях блъсната назад. След това се опитах да напиша това писмо вкъщи, но електрическата ми пишеща машина не сработваше - когато се опитвах да натисна клавиш "n", например, се получаваше "g".

"Със сигурност ще оценя бързото обръщане на внимание от ваша страна на този спешен въпрос.

Искрено,
К. П. Остин (C. P. Austin), Тексас" [7] (#post_bel1gl26)


--- В отворено писмо, озаглавено "Съвременно изтезаване/експериментиране върху хора" (Modern Human Experimentation/Torture) Дейв Бейдър (Dave Bader) описва как е бил жертва на онова, което вярва, че е майндконтрол:

"От почти три години вече съм несъзнаващ субект в болезнен и нечовешки проект по манипулиране на ума, бе зда имам никаква идея как да се боря с това, защото е невидимо и, през първата година, отвъд разбирането ми. След като кандидатствах за ниво на секретен достъп във връзка с работата си като LAN администратор (администратор на локална мрежа, IT специалист, бел.прев) на фирма, работеща по договор с Министреството на отбраната [на САЩ] (фирмата е Titan Research and Technology), бях умствено нападнат от непознати за мен членове на това правителство. Нямам представа каква е целта на това изтезание, в него няма въобще никакъв смисъл, освен да ме побърка и да загубя всяка вяра в ближния си и в нашето т.нар. демократично общество..."

"Живият ми кошмар започна в средата на януари 1993г около шест месеца, след като подадох искане за ниво на секретен достъп за работата ми във фирма, работеща по договор с държавната отбрана, в Нортридж, Калифорния и по-малко от месец след голяма дентална процедура, извършена от зъболекар, при когото ме прати компанията (д-р Пастърнак (Pasternak). Един ден през януари 1993г започнах да чувам гласове, говорещи в съзнанието ми (въпреки че отначало не бях наясно откъде идват) и чувах много висок звуков тон в ушите си, като много висока честота радио вълна, която пулсираше. Не мога да си спомня точната дата и време, защото беше най-травмиращото преживяване, което съм имал през живота си и в онзи момент грижата ми не беше да запомням времена и дати. Гласовете бяха достатъчно високи, за да звучат така, сякаш е друг човек в стаята с мен. Отначало вярвах, че някой се е бъзикал със стереото ми или е сложил говорители в стените ми. Това се оказа невярно, когато излязох на разходка, за да избягам и продължих да чувам гласовете. Доказах го като си запуших ушите, звукът идва от центъра на главата ми. Когато научих това, почувствах всичко от уплах до почти психоза заради постоянните им нападения и заради съзнанието ми, което отказва да приеме неприемливата истина..."

"Със забързаното течение на дните/седмиците/месеците/годините заради травматичния стрес, аз все пак потърсих отговор, като си направих рентгенова снимка на главата (подозирах, че в мен е имплантирано някакво устройство, защото бях ри зъболекар за изваждане на зъб точно преди нападенията). Също така предната вечер шофирах, връщайки се от Ван Нуйс (Van Nuys) [Калифорния], (сурово измъчван от гласовете) и спрях на светофар, когато погледнах колата до мен, мъжът в нея си беше вдигнал главата нагоре и сочеше с пръст едно място на врата си, по-късно това се оказа точното място, където беше чуждото тяло в мен. Кой беше това, никога няма да разбера. Получих рентгеновата снимка от доктор на свободна практика под предлог, че съм почувствал болка в гърлото и исках да видя дали всичко е наред. Рентгеновата снимка показа малък метален обект под челюстта ми, точно под мястото, на което беше изваден зъбът ми. Попитах доктора, дали може случайно да е изпаднало там по време на процедурата, той отвърна, че е почти невъзможно, защото се намираше под челюстта в меката тъкан на врата ми и е било нужно да се разпробие през костта на челюстта ми. Тогава изплюх камъчето и му казах истината, като глупаво си мислех, че ще ме разбере и че ще бъде на моя страна с доказателството, което току що намерихме. Помолих го да ме насочи към някой, който да го премахне и си записах час за един доктор уши-нос-гърло (първият уши-нос-гърло, при който съм ходил през живота си), но свободно практикуващият доктор силно препоръча първо да се срещна с психиатър. Уверих го, че зная правилния курс на действие за решаването на проблема ми. Отидох до уши-нос-гърлото и той ми направо едно бутафорно изследване, след това попита какво искъм. Казах, че искам металният предмет, показан на рентгеновите снимки, да бъде премахнат. Той отвърна, че било като да се търси игла в копа сено и че не бива да се премахва. Протестирах и казах, че ще подпиша документ (за снемане на отговорност от доктора, бел. прев). Той отговори, че не би го направил без разрешениеот психиатър (очевидно двамата доктори са разговаряли). Отидох на психиатър и му разказах за ситуацията си, той отвърна както се очакваше, каза ми, че страдам от умствено заболяване и може да ми предложи скъпото си време и медикаменти, но че няма да подпише нищо свързано с премахването на чуждото тяло в мен. Отидох при друг уши-нос-гърло и си направих още рентгенови снимки, показващи същото нещо, но този път не споменах нищо за ситуацията си и се придържах към историята за болки в гърлото. Той ме прати на компютърно томографско сканиране, направих го и финалната му преценка беше, че щяло да бъде като да търсиш игла в копа сено и не искаше да го направи. Оттогава се преместих във Вашингтон и си сменях работата (опитвайки да избягам). Ходил съм при още двама доктори и получих същите резултати".

"Гласовете започнаха меко, като че обявяваха присъствието си (мисля, че беше петък). Говореха ми така, сякаш бяха приятели, но отбягваха всички въпроси за това кои са и как го правеха. Това беше влудяващо, но в същото време не можех да си представя, че ще продължи повече от някоолко дни, като някакъв вид шега. Понеделник дойде след уикенд, който можеше да запълни цяла книга (те разиграха всеки страх, който можех да измисля, за да си обясня съществуването им, като стая за изтезания, където се сбъдват всичките ти кошмари). В онзи момент им говорех гласно, защото очаквах ,че те ми говорят посредством нещо (може би бяха окабелили всички места, на които ходя, и имаха говорители навсякъде. Това беше много по-приемливо за съзнанието ми от факта, че собственият ми ум е окабелен)".

Бейдър описва други подробности относно мъчението си, и казва, "Най-забележимият ефект върху живота ми е, че ме превърнаха в алкохолик, за да се справям с психологическата болка и за да заспивам (те не спираха, когато решавах, че трябва да си лягам, нито пък спираха и докато спях). Събуждаха ме на интервали от два часа, което правеше истинският сън невъзможен. Това лишаване от сън ме остави в едно зомбирано състояние и бях по-неспособен да се справям със звуковите им атаки..."

"След няколко седмици те станаха агресивни, в смисъл, че не се преструваха, че са ми приятели и използваха тона и силата на обичайно синтезираните си гласове като оръжие. Събуждах се при пронизителния крясък от гласа на жена психопатка, изговаряща високо тонални безсмислици. Фоновият шум значително влошава ефектите от електронно/вербалната им атака, например, ако съм близо до машини, които вият или жужат, гласовете им са непоносими. От друга страна, ако съм в пълна тишина, е също толкова зле, защото гласовете имат електронно звучене, от което можеш да се поболееш и си сигурен, че идва от между ушите ти. На практика, всеки буден миг е нещо болезнено, с което трябва да се справяш по един или друг начин..."

"През най-агресивния период гласовете бяха синтезирани да звучат като "чудовища", ниски и с ултра-висока тоналност, от което тъпанчетата ми започваха да пулсират. Онова, което казваха, бяха или болезнени безсмислици (повторение на думи или изречения: "Аз съм в ума ти, Аз съм в ума ти, Аз съм в ума ти", синтезиран мъжки глас, който се въртеше в кръг, като запис в безкраен кръговрат). Целта изглежда беше, да ме отслабят психически, което се получаваше, но също така ме вкарваше в бесен гняв, без да има с кого да се конфронтирам. Можете ли да си представите, колко е влудяващо да бъдеш ментално измъчван, без да има начин да отвърнеш?..."

"Гласовете не са пределът на моето изтезание. През втората година на електронния ми тормоз аз бях електричесши шокиран, имах неволеви движения на крайниците (мускулите в лявата ми ръка конвулсират) и много болезнено налягане в главата ми, не като главоболие, а чувство, че главата ти тъкмо ще експлодира, както и гъделичкащо чувство в ушите ми, обикновено когато се опитвам да заспя или в ключови моменти. Техниките им и смисълът на времето, в което ги прилагат, не са ми известни, напрежението в главата ми почти винаги се появява, когато шофирам (изглежда е в ключови моменти), а шоковете обикновено се случват, когато се опитвам да се отпусна или да спя, или когато си мисля за присъствието им, те искат аз да ги игнорирам и ме наказват, когато не го правя".

"Един нормален ден за мен се състои в това, да се събудя от присъствието им... Това започва с бавно напяване на простотии лишени от смисъл. Докато вляза под душа (страховито място, защото звукът на водата усилва техните гласове по отвратителен начин) съзнанието ми, все още полу-заспало, понякога ги имитира, мънкам си същото, което те казват. Сега е по-неизострено сутрин, не е като сутрешния терор, под който ме поставяха през първата година, което ме кара да си мисля, че са им наложили някакви ограничения, или може би просто не искат да умра от сърдечен удар все още... Шофирам до работа и измъчват ума ми повече и повече с напредването на деня... Става по-зле след работа, когато се опитвам да се отпусна, те говорят по-бързо, понякога ме вкарват в бяс. Често, когато отклонявам вниманието си гледайки телевизия или по друг начин, казвам пълно или частично изречение, което очевидно не произлиза от мен, което ми говори, че те могат да манипулират частта от мозъка ми, свързана с речта..."

"Зная, че много от нещата до сега звучат напълно параноично (трябва да се намирате в това положение, за да разберете). Всъщност, това е най-плиткото надзъртане в живота ми през последните две години и половина..."

"Заключенията ми: Нямам никаква идея за това, дали се знае или се приемат екстремностите на положението ми, отвращава ме само като си помисля за това. Без значение от мен лично, моля ви да обмислите представената тук информация. Може би съм един от малкото, които знаят от личен опит, че това е абсолютен факт, но също така знам и колко е трудно да убедиш един незнаещ човек в невероятен факт. Особено когато е дезинфориран".

"Тази технология е истинска и има много, за което да се безпокоим и има много какво да направим, за да поправим това. С тази технология е възможно несъзнаващите граждани да бъдат подложени на лабораторно експериментиране като с плъхове, както е в моя случай. Но по-важното е, че с нея може в крайна сметка да се контролира цивилизацията, чрез умствено нахлуване или манипулирането по политически, бизнес или други причини. Това, до което се свежда, е пълната загуба на човешките права личното интимно пространство. Джордж Оруел е имал доста добър поглед за бъдещето в "1984". Липсва му технологията, но е право в десетката с Големия Брат. Ако един малък глас проговори за корупцията, го потъпкват или го изкарват като глупак. Дори по-чудовищно от телеекраните (телеекраните (https://en.wikipedia.org/wiki/Telescreen) действат едновременно като телевизори, камери за наблюдение и микрофони в дистопичния роман на Оруел "1984" (https://chitanka.info/text/291-1984), бел.прев) е директният достъп до човешкия ум, от раса хора, които все още произвеждат ядрени оръжия и лъжат за престъпления, извършени преди половин век. Моля ви, не позволявайте това да продължава!" [8] (#post_bel1gl26)


Бележки:
1. Koski, Marrti, Untitled research paper, Stockholm: Mediaecco, 1993
2. Naeslund, Robert. "An Open Letter to the Swedish Prime Minister Regarding Electromagnetic Terror", Stockholm: Mediaecco, 1993. Secret and Suppressed, Jim Keith, ed. (Portland, Oregon: Feral House, 1994)
3. Ibid.
4. Frankfurther Allgemeine Zeitung, November 18, 1985 5. Fratus, David, letter of October 18, 1988, obtained from the Internet, copy in the author's possession
6. Constantine, Alex, letter to the editor, Mondo 2000 magazine, December, 1994
7. Anonymous, text obtained on the Internet
8. Bader, Dave, "Modern Human Experimentation/Torture", text obtained on the Internet

Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Август 17, 2019, 05:49:16 am
Глава 27

Кълвач


Има дори още по-страхопочтителни употреби на новата порода електромагника. Сега средствата за повлияване и контролиране на цели населения е в ръцете на управляващия елит. През 1972г д-р Гордън Дж. Ф. МакДоналд (Gordon J. F. McDonald) свидетелства пред Домашния подкомитет на океаните и международната околна среда (House Subcommittee on Oceans and International Environment) относно въпроса с използването на електромагнитни оръжия за контрол над ума и умствен разрив. МакДоналд заявява, "Основното схващане беше да се създаде, между електрически заредената йоносфера в по-високата част на атмосферата и проводящите слоеве на повърхността на Земята, тази неутрална кухина, да се създадат вълни, електрически вълни, които щяха да са настроени на честотата на мозъчните вълни... около десет цикъла в секунда... можете да произведете промени в поведенческите шаблони или в реакциите".

В края на 1970-те дойде ерата на елетромагнитните оръжия и доказателството за това може да е резкият спад на озоновите нива, докладвани международно. На 2 февруари 1987г, телевизионното шоу на PBSTV "НОВА" (NOVA) обяви, че над Антарктида е открита дупка в озоновия слой. Според коментатора на НОВА, "Антарктика - най-студеното място на Земята. Тук е била засечена мистериозна промяна в един жизненоважен елемент в атмосферата. Невидимият слой на височина 25 километра действа като слънцезащитен крем около Земята - единствената ни защита от Слънцето".

"Учените предупреждават, че изчерпването на озона" може да предизвика "големи ефекти върху човешкото здраве, включително: повече случаи на рак на кожата, катаракти и депресии на имунната система. ЗАгубите на озон ще повлияят на климата, ще навредят на растежа на растенията и ще обезпокоят хранителната верига".

Причината за изчерпването на озона, според мейнстрийм медиите, било освобождаването на хлорофлуоровъглеродни (CFC) газове в атмосферата като видовете, използвани в хладилниците, разтворителите, климатиците и топлинната изолация, но през септември 1987г от списание "Омни" (Omni magazine) може да са предложили една следа към истинския извършител.

Според списанието, "Една неопределена група учени, работещи за Британското Антарктическо проучване (British Antarctic Survey), се натъкнали на озоновата дупка. Джоузеф Фарман (Joseph Farman), водач на групата... забелязал рязък спад в озон-колоната всеки септември и октомври, започвайки от 1977г..."

Тези дати за рязкото изчерпване на озоновите нива бяха потвърдени до броя на оклахомския вестник "Съндей Оклахоман" (Sunday Oklahoman) от 16 февруари 1986г, където се казва: "Злокобното нещо около озоновия спад е резкият начин, по който се развива. До около 1977г нямаше индикации да се е променял с някакви значителни количества от края 1950-те. Но наистина е излазъл извън всякакви норми през последните няколко години".

"Вашингтон Пост" (Washington Post) от 29 юли 1987г цитира Робърт Уотсън (Robert Watson), работник в НАСА, казвайки, че до скоро учените се били "притеснявали, че промяна от 5% в озоновите нива през следващото столетие може да е вредно. Вместо 5%, ние гледаме 50% само за 10 години... Това беше абсолютно неочаквано; то привлече вниманието ни".

Три месеца по-късно "Вашингтон Пост" докладва спад в озоновите нива до 97% на някои места над Антарктида, спадове на озона над САЩ и носеща се озонова дупка, която премина над Източните Щати. Отбелязани бяха изблици на "слънчев ретинит" или изгорели от слънцето очи в Източните Щати, както и 83% увеличение на случаите на рак на кожата в САЩ. [1] (#post_bel1gl27)

Какво е причинило докладваните ненадейни спадове на озоновите нива? Въпреки че в мейнстрийм пресата почти няма и догадка за това, има силни индикации - включително точен съвпад във времето с откриването на озоновите дупки - че това е заради електромагнитното бомбардиране на атмосферата.

Съветците отдавна са заинтересувани от работата на Никола Тесла и на 4 юли 1976г този интерес се отплатил. Съветците изстреляли седем Теслови увеличаващи трансмитери, намиращи се в Чернобил, излъчващи 10 херца енергия в йоносферата и създаващи енергична стояща вълна, която се простирала от Чили до Аляска. В същото време, три съветски сателита координирали тази радиация на горната атмосфера. Тези сигнали били засечени по целия свят и били познати като "Руския кълвач" ("Russian Woodpecker") заради пукащата интерференция, която създавали по радио приемниците (звук като на чукащ кълвач, бел.прев). [2] (#post_bel1gl27)

Бележка от преводача: Ерик Долард (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=456.0) има дългогодишен и скъпоструващ проект по репликиране на Тесловия увеличаващ трансмитер. На (тазгодишната) Конференция ESTC 2019 (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=461.0) Ерик представи завършената си успешна реплика, в умален, точно мащабиран размер 20:1. На ТОЗИ ЛИНК (http://emediapress.com/ericdollard/tesla/?hop=0) можете да си закупите презентацията за около $50 и да намерите общо 10 минути безплатни извадки от материала. Вероятно за съжаление на някои читатели, не правя планове да отразявам това в Библиотеката на сайта поради практически ограничения на възможностите ми да представям всичко.

Описвайки ефектите от Тесловия увеличаващ трансмитер, подполковник Томас Биърден (Thomas Bearden), в своя лекция на един симпозиум на Асоциацията по психотроника в САЩ (U.S. Psychotronics Association) през 1981г, казва, "Тесла открил, че може да постигне стоящи вълни... в земята (стопеното ядро на земята), или, просто да ги установи през скалите - телуричната активност в скалите би придала активност на тези вълни и човек би добил повече потенциална енергия в онези вълни, отколокто е вложил. Той нарекъл тази концепция увеличаващ трансмитер".

Бележка от преводача: Извадки от трудовете на Томас Биърден може да откриете тук (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=307.0) и тук (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=308.0).

Биърден казва за Тесловите транситери, "Те преминават през всичко. Правите следното - установявате стояща вълна през земята и стопеното ядро на земята започва да изхранва тази вълна (сега говорим за идеята на Тесла). Когато имате тази стояща вълна, сте установили един триод. Напривили сте това, че стопеното ядро на земята захранва с енергията и все едно вашият сигнал - който вие слагате там - прави подход към мрежата на един триод... След това променяте честотата. Ако промените честотата в едната посока (започнете да я дефазирате) изхвърляте енергията горе в атмосферата отвъд точката от другата страна на земята, в която се факусирахте. Започвате да йонизирате въздуха, можете да промените климатичните шаблони на времето (ветрове и тн.) - ожете да промените всичко това - ако я изхвърлите постепенно, наистина постепенно - ще направите огромни промени в климата. Това е велика климатична машина. Ако я изхвърлите остро, няма да получите такова малко йонизиране. Ще получите присветвания и огнени топки (плазма), които ще завалят на повърхността на земята... можете да предизвикате гигантски климатични промени над цели региони, като си играете с това нещо напред-назад".

Климатични промени и повече.

Според доклад на Интернационална обединена преса (United Press International) от 22 декември 1977г, "бяха докладвани серия от мистериозни атмосферни експлозии по брега на Ню Джърси миналата нощ за трети път този месец... Полицията казва, че експлозиите са предхождани от серия буботения. На 2 декември имало два подобни инцидента, но Федералната авиационна администрация (Federal Aviation Administration), Цивилния аеронавтски борд (Civil Aeronautics Board) и Комисията за ядрено регулиране (Nuclear Regulatory Commission) не бяха способни да предложат обяснение за взривовете".

В изследователски документ, озаглавен "Глобално магнитно военно дело" (Global Magnetic Warfare), д-р Андрижа Пухарич (Andrija Puharich) отдава други ефекти на руските Кълвачи. Пухарич констатира, че руснаците могат да отприщят контролирани земетресения, използвайки тази технология, и че, "ОТ многото големи земетресения през 1976г, има едно, което изисква специално внимание - онова от 28 юли 1976г в Тангшан, Китай". Тангшан беше опустошен с 650 000 души загинали.

Почти година по-късно "Ню Йорк Таймс" от 5 юни 1977г разказва за любопитни предварителни събития преди Тангшанското земетресение, споменавайки, че "точно преди първият трус в 3:42 сутринта небето се осветило "като ден". Многонюансните светлини, основно в бяло и червено, били видени в радиус от 320 км. Листата на много дървета били изгорени на въглен и зеленчуковите засаждения били изпепелени от едната си страна, като от огнена топка".



Бележка от преводача: Тангшанското земетресение (https://en.wikipedia.org/wiki/1976_Tangshan_earthquake) от 1976г, познато като Великото Тангшанско земетресение е "природно" бедствие от 7.6 по Рихтер, което удря региона на Тангшан, Хебей, Народна Република Китай на 28 юли 1976г в 3:42 часа сутринта. За минути град Тангшан, индустриален град с приблизително 1 милион жители, престава да съществува. 85% от сградите в града се срутват или са неизползваеми, всички служби престават да функционират и повечето магистрали и железопътни мостове са срутени или сериозно повредени. Поне 242 000 души умират (някои източници казват три пъти повече), което прави това третото (или може би второто) най-смъртоносно земетресение в познатата история.

Пернишкото земетресение (2012) (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%BE_%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_(2012)) е поредица от сеизмични трусове, които започват на 22 май 2012 г. в 03:00:33 UTC+3.
Първият и най-силен трус е с епицентър на границата на землищата на селата Мещица и Витановци, на 5 km северозападно от центъра на град Перник. Началните информации са за земетресение с магнитуд 5,8 – 6,0, но по-късно тези стойности са коригирани от Геологическия топографски институт на САЩ и Европейския сеизмологичен център на 5,6.
След първия трус хората в София и Перник излизат по улиците. В Перник една част от хората се опитват да избягат от града с автомобилите си.

Според немски учени от института по геофизика в Потсдам, се наблюдава пряка връзка между земетресенията в Пернишко и случващите се по същото време земетресения в Северна Италия. Според тях трусовете са били по дължината на една и съща граница между Африканската и Евразийската земни тектонски плочи.

Българските учени от БАН отричат каквато и да е връзка между двете земетресения.

Коментар от сайта Dnes.bg (https://m.dnes.bg/comments.php?id=165108&cp=%7Bpagenum%7D):
Някой от района на Перник няма ли да даде малко подробности, относно силната ярка светлина минути преди голямото земетресение и наличието на военни нон-стоп около епицентъра ?

https://www.youtube.com/watch?v=w5drnMZF-XY





През 1978г д-р Робърт Бек (Robert Beck) докладва върху ELF- полетата (Екстремно Нискочестотна Електромагнитна радиация, бел.прев) във връзка с измененията в настроението на канадците. Бек и друг изследовател, Уилям Бис (William Bise), забелязали промени в поведението и в шаблона на мозъчните вълни на хората от Техоокеанския Северозапад, отдавайки ги на руските Кълвачови излъчвания.

През 1984г, Томас Биърден дава друга лекция, озаглавена "Съветската климатична война над Северна Америка" (Soviet Weather Warfare Over North America). Биърден отбелязва съществуването на климатични шаблони и облачни формации в Северна Америка откакто руските Кълвачи са въведени в експлоатация. Тези, твърди той, били белег от Тесловия увеличаващ трансмитер. Един облачен шаблон, който Биърден споменава, е "гигантският радиал", приличащ на японския символ на "изгряващото слънце", с лъчи, излизащи от централен кръг.

Биърден говори повече за способностите на руските Кълвачи, технологията ползвала електромагнитни вълни от чист потенциал: "Чрез интерферирането на два лъча от такива скаларни вълни на разстояние се създава скаларен интерферометър. Чрез бавно въртене на трансмитера, цялата далечна интерференция се зонира - и надиганията и спадовете - могат да също да се движат с това. Тази схема след това позволява прихващането и преместавнето на високи облачни маси, директна манипулация на зони с високо и ниско налягане, отклоняване на големите ветрови потоци и надлежен съветски контрол над климатичните шаблони на Северна Америка". [3] (#post_bel1gl27)

До 1970-те американците се борели да постигнат равенство с руснаците в тази нова технология. Загрижени за напредъка на руската технология, през 1970-те американците стартирали Проект "Нилско синьо" (Project Nile Blue), по-късно наименуван "Климатична динамика" (Climate Dynamics).

Както се твърди, като част от тайния Съветско-Американски Пакт за полярно затопляне (Polar warming pact), американците започнали да излъчват техните собствени ELF сигнали на 30 херца. Твърди се, че сигналите, излъчвани на 30 херца, са далеч по-малко опасни от съветските 10 херцови сигнали, за които се спекулира, че предизвикват отслабена имунна система, има тефекти върху настроението и когнитивния процес и увеличават податливостта на редица заболявания, някои от които са новоизработени в лаборатории. Според новинарския бюлетин на P.A.C.E. (не успях да открия какво е това, бел.прев), "ELF полетата обикновено се разпространяват вертикално на земята, създавайки "стоящи вълни", които по принцип отиват надолу до ядрото на Земята и нагоре до различните слоеве на биосферата. Като ултравиолетовите си фотонни противоположности от слънцето, те могат да преразпределят енергия и инерция в [атмосферната] топосфера чрез кумолна конвекция (cumulus convection)".

"Предлага се идеята, че ELF-индуцираните заряди в йонно-електрическите ефекти смущават шаблоните на електрическия ток и електрическите полета на полевата мрежа на атмосферата, поле, чието съществуване се създава от "класическата" теория за гръмотевичната буря. Знае се, че микрофизиката на повърхностното ниво на атмосферата и на другите слоеве е зависима от атмосферното електрическо състояние". [4] (#post_bel1gl27)

Бележка от преводача: Повече за влиянието на електрическото състояние на атмосферата върху растежа и развитието на всички живи организми, и по-специално върху генната експресия на растителните и животинските видове, можете да намерите в "Електрокултура и генна експресия" (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=415.0).

Една история във вестник "Ню Йорк Таймс" от 6 декември 1980г намеква за американските ELF излъчвания: "Учени в Антарктика вярват, че вероятно са създали сияние (аурора, бел.прев) над Квебек. Сиянието трябва да се е получило в резултат от проведен експеримент... за намеса в магнитните силови линии на земното магнитно поле, които се простират от Антарктика до Канада. Електроните, оформящи земеобгръщащия радиационен колан, по принцип се прихващат в пътища, които вървят спирално около магнитните силови линии и обръщат посоката си, когато наближат земята в двата края на магнитната арка. Ако тези техни пътища бъдат смутени от радио вълни, те не успяват да обърнат посоката си и се гмуркат в атмосферата".

"Когато се излъчат специфични радио честоти, всичките им ефекти (които може да включват душ от електрони, смущения в земния магнетизъм и смущения в радио-отразителните слоеве на горната атмосфера) би следвало да осцилират с темпо, съвпадащо с това на излъчвания сигнал". [5] (#post_bel1gl27)

Вестник "Вашингтон Таймс" от 4 февруари 1986г отбелязва съществуването на ELF-генератори, разположени в Норвегия и Аляска и казва, че учените в Аляска "манипулират и оркестрират появата на сияния, като излъчват мощни радио вълни от земята към небето. Скорошните тестове също показват също, че свързан феномен, полярният електроджет, "река от електричество, течаща през горната атмосфера", може да има практическо приложение". [6] (#post_bel1gl27)

В същото време са били издадени и очевидни прикриващи истории, като например един доклад във "Вашингтон Пост", който казва, че "Екип изследователи от четири университета открили, че мощни радио вълни, генерирани от навигационни маяци на земята, предизвикват "електронен дъжд", който вали в горната атмосфера на Земята от радиационните колани на Ван Алън на хиляди километри навън в космоса". [7] (#post_bel1gl27)

Когато сателитът Гинга (Ginga), или Галактика, бил изстрелян от японците през февруари 1987г, това било описано като мисия за засичане на рентгенови излъчвания от звездите. Но, какъвто често е случаят в космическите изследвания, той е имал друга цел: да засича радиация от тестовете на китайски и руски подземни ядрени оръжия. Едно от притесненията на японците било, че атмосферните течения може да носят радиационни изтичания от Централна Азия директно през въздушния поток на Япония.

През юни Гинга засича масивен изблик на гама лъчи и, като се свързват са НАСА, японците били информирани, че вероятния тизточник на радиацията е руският сателит Космос 1900, който по предположения се ползвал за океански наблюдения. По-нататъшното тестване потвърдило, че радиацията идва от Космос 1900. [8] (#post_bel1gl27)

Този руски сателит и други били използвани в програма, изпълнявана от Сергей Королев (Sergei Korolev), "бащата" на Спутник, в радиоактивното "осеменяване" на горните атмосферни колани на Ван Алън. САтелити, носещи ядрени реактори, изстрелвали импулси електромагнитна енергия в йоносферата. Целта на Космос 1900 била, да създаде електромагнитно "огледало" за отразяване на ELF-лъчите с руски произход.

На 1 октомври 1996г заместник министъра на руското Външно министерство Григори Карасин (Grigory Karasin) при посещение в Токио обявява, че Русия ще участва с Япония в създаването на съвместна система за ракетна отбрана. Борис Елцин по-рано бил предложил съвместна отбранителна система на американците. Цялостния план бил, всъщност, трипартитна отбранителна система, насочена към контриране на китайската цаплаха. [9] (#post_bel1gl27)

Има много любопитни феномени, случващи се в света днес, които навеждат на мисълта, че напреднали електронни оръжя като обсъжданите по-горе са функционални в момента. Като пример, през 1985г редица специалисти по палежите, разследващи големия брой горски пожари, които се случвали в Калифорния, стигнали до заключението, че пожарите били започнали високо в дърветата. По времето на пожарите нямало доклади за светкавици. Възможно ли е това да е било пример за тестване на космически-разположено въоръжение в стил Междузвездни войни? [10] (#post_bel1gl27)

Бележка от преводача: Повече за тази инициатива на кабала можете да прочетете в Заветът на Фон Браун - показанията на Карол Розин. (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=276.0)


Бележки:
1. Washington Post, March 10, 1987 and October 28, 1987; Washington Times, September 15, 1987
2. Anonymous, "Electromagnetic Weapons in the Australian Outback," Archipelago, reprinted in Leading Edge number 98; P.A.C.E. (Planetary Association for Clean Energy) Newsletter, March 1980; Thomas, William. "Target: Ozone! The Military Maestros' Secret Plan to Pluck the Earth's Ionosphere Like a HAARP," Paranoia magazine, fall, 1995
3. Smith, Jerry. HAARP: Ultimate Weapon of the Conspiracy, (1997: AUP, Kempton, Illinois.
4. P.A.C.E. Newsletter, March 1986
5. New York Times, December 16, 1980
6. Washington Times, February 4, 1986
7. Washington Post, December 7, 1987
8. Anonymous, "Electromagnetic Weapons in the Australian Outback," Archipelago, reprinted in Leading Edge number 98
9. Anonymous, "Electromagnetic Weapons"
10. Forest, Waves. "Space-Age Snowjob", Now What #3

Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Август 17, 2019, 06:09:31 am
(https://june1900blog.files.wordpress.com/2019/08/jk37.png)

Мария Деви Кристос: Украински майндконтрол култ?



(https://june1900blog.files.wordpress.com/2019/08/jk38.png)

Експериментите на Делгадо с електрическо стимулиране на мозъка и свиването и разширяването на зениците на тези маймуни.
Долу: Разширение на лявата зеница и свиване на дясната зеница чрез стимулация (електро) на хипоталамуса.
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Август 19, 2019, 12:47:04 pm
Глава 28

ХААРП


На 11 август, 1987г, патент U.S. с номер 4,686,605 бил издаден на името на д-р Бернард Дж. Истлунд (Bernard J. Eastlund). Вестник "Ню Йорк Таймс" от 15 август 1987г казва, че д-р Истлунд е "физик и експерт по разработването на петролни полета, консултант на фирма Атлантик Ричфийлд Ойл Къмпани (ARCO, Atlantic Richfield Oil Company)... Г-н Истлунд приписал патентните права на корпорация APTI, Inc., дъщерна фирма на Атлантик Ричфийлд в Лос Анджелис".

Патентът казва, че технологията е способна да:

"Причини... тотално смущение на комуникациите над много голяма част от Земята... смущавайки не само наземните комуникации, но също и въздушните комуникации и морските комуникации (и повърхностни и подповърхностни)... да унищожава, отблъсква или обърква ракети или летателни апарати... да променя климата... като променя поглъщането на слънчевата радиация... Концентрациите на озона, азота, и тн. могат да бъдат изкуствено завишени..."

В една оценка на откритията на д-р Истлунд, направена по Национално публично радио (National Public Radio) един месец по-късно, било докладвано, че "Д-р Истлунд твърди, че новото му изобретение може да се използва за променяне на климата чрез преориентиране на поведението на много високите ветрове. Изобретението използва наземен източник на захранване, за да създава електромагнитни радио вълни и да ги фокусира много високо в атмосферата. Д-р Истлунд казва, че изобретението може да направлява ветровете, но може да се използва и за смущение на комуникациите навсякъде по света и може би, най-значителното, може да се използва, за да се унищожи или да се отрази една ракетна атака". Отрочето на Истлундовото въображение е, всъщност, един Теслов увеличаващ трансмитер и две препратки от самия патент се отнасят до технологията на Тесла.

Истлунд бил интервюиран по радио шоуто и казал, "Аз, лично, не се радвам, че патентът беше публикуван публично. Този точно патент първоначално беше засекретен от Патентното бюро. Но, доколкото разбирам, Патентното бюро не пази в тайна основна, фундаментална информация, и точно така са възприели този патент. Специфичното обсъждане за военни приложения е тайна - и това е уместно. Те това искаха да правят". [1] (#post_bel1gl28)

Първото очевидно приложение на технологията от патент 4,686,605 е ХААРП, Високочестотната Активна Аурорна Изследователска Програма (HAARP, High-frequency Active Auroral Research Program), провеждана от Министерство на отбраната, Лабораторията на военновъздушните сили "Филипс" (Phillips Laboratory) и Офиса на флотските изследвания (Office of Naval Research). Въпреки че военните са отрекли, че патентът се отнася до ХААРП, отговорите на Истлунд разобличават тази очевидна лъжа.

ХААРП е огромно електромагнитно излъчващо съоръжение, намиращо се в Гакона, Аляска, на мястото на една изоставена зад-хоризонтова радарна инсталация. Покривайки 232 декара, комплексът се състои от 360 високочестотни антенни кули, насочени към небето. Цената на проекта е между $25 милиона и $30 милиона. Официалното описание на проекта е "голямо арктическо съоръжение за горно-атмосферни и слънчево-земни изследвания".

Ето един цитат от патента на Истлунд:

"В последните няколко години бяха положени значителни усилия, за да се проумеят и обяснят феномените, свързани с коланите от прихванати електрони и йони и да се изследват възможните начини да се контролират и използват тези феномени за полезни цели. Наприер, в края на 1950-те и началото на 1960-те години и САЩ и СССР взривиха серия ядрени устройства от различна сила, за да генерират големи количества заредени частици на различни височини, например 2000 км или повече..."

"Това може да породи объркване или интерференция със или пълно смущение на насочващите системи, използвани дори от най-софистицираните летателни апарати или ракети. Способността множество електромагнитни вълни на променящи се честоти да се употребяват и да се излъчват над широки области от Земята, и да се променят по желание и по произволен начин, осигурява уникалната способност да се извършват вмешателства във всички видове комуникации, земни, морски, и/или въздушни, по едно и също време. Заради уникалното взаиморазположение на използваеми източници на гориво на мястото, където се пресичат желаните силови линии по Земната повърхност, такива широкомащабни и пълни комуникационни вмешателства могат да се постигнат в сравнително кратък период от време... По този начин, изобретението осигурява възможността в Земната атмосфера, на стратегически локации, да се влагат безпрецедентни количества енергия и да се поддържа нивото на инжектираната мощност, особено ако се използва произволно пулсиране, по един много по-прецизен и по-добре контролиран начин, отколкото до сега е постигано от това поле на науката, най-вече от детонирането на ядрени устройства с различни размери и на различни височини... Освен това, като се знаят предварително честотите на различни електромагнитни лъчи, използвани в практиката на това изобретение, възможно е не само да се извърши вмешателство в комуникацията та трета страна, но и операторът да се възползва от един или повече такива лъчи, за да се поддържа една комуникационна мрежа, дори когато останалите световни комуникации са прекъснати. Казано по друг начин, онова, което се използва, за да се смутят комуникациите на другите, запознатият с това изобретение в същото време може да го използва като комуникационна мрежа. В допълнение, веднъж след като собствената комуникационна мрежа е установена, далечно достигащите ефекти от изобретението може да се използват, за да се получават сигнали за комуникациите на другите с разузнавателна цел..."

"Това изобретение има феноменално разнообразие от възможни последствия и потенциални бъдещи развития. Както бе намекнато по-рано, може да се получи унищожение, отразяване или объркване на самолети и ракети, особено когато се използват релативистични частици. Също, големи региони от атмосферата може да бъдат повдигнати на неочаквано голяма височина, така че ракетите да срещнат неочаквани и непланирани сили на триене с последващо от това унищожение или отразяване на същите. Промяната на климата е възможна, например, като се промени горния атмосферен вятър, като се конструират едно или повече пера от атмосферни частици, които ще действат като леща или фокусиращо устройство. Също както бе намекнато по-рано, може да се случи молекулярна модификация на атмосферата, така че да се постигнат положителни атмосферни ефекти. Освен промяна на действителната молекулярна композиция на даден атмосферен регион, може да се избере точно определена молекула или молекули за завишено присъствие. Например, концентрациите на озона, азота, и тн. в атмосферата може изкуствено да се завишат. По подобен начин, подсилавнето на околната среда може да се постигне, като се причини химическото разпадане на определени химически тела, като например въглероден диоксид, въглероден моноксид, азотни оксиди, и подобните..."

Достатъчно интересно е, че може би едно по-пълно описание за това какво може да прави електромагнитната излъчваща установка ХААРП е дадено преди много години от вестник "Ню Йорк Таймс", издание 8 декември 1915г. Статията освен това е цитирана в патента на Истлунд.

"Никола Тесла", започва статията, "изобретателят, е подал патентно искане за основната част на машина, възможностите от която поставят под изпитание въображението на лаика и обещават да се мерят с гръмовержеца Тор, който мятал мълнии от небето, за да накаже онези, дръзнали да разгневят боговете... Достатъчно е да се каже, че изобретението ще мине през космоса с 480 км в секунда, безпилотен кораб без двигателна система или крила, пратен чрез електричество до всяка желата точка по земното кълбо на разрушителна мисия, ако разрушението е онова, което манипулаторът му желае да постигне".

"Не е време", каза д-р Тесла вчера, "да се впускаме в подробностите на това нещо. Основава се на принцип, който означава велики неща за мира; може да се използва и за велики неща във войната. Но повтарям, сега не е време да се говорят такива неща".

"Напълно практически постижимо е да се предава електрическа енергия без кабели и да се произвеждат унищожителни ефекти от разстояние. Аз вече съм конструирал безжичен предавател, който прави това възможно, и съм го описал в техническите си публикации, сред които се позовавам на моя патент с номер 1,119,732, наскоро връчен. С трансмитер от такъв вид за нас става възможно да проектираме електрическа енергия от всякакво количество на всякакво разстояние и да го прилагаме за неизброим брой цели, както във война, така и в мир. Чрез повсеместното усвояване на тази система ще бъдат реализирани идеалните условия за поддържането на закона и мира, защото тогава енергията, нужна за налагането на правдата и справедливостта, ще бъде продуктивна, но и потенциална и по всяко време ще е достъпна, за нападение или защита. Предаваната енергия не е нужно да бъде разрушителна, защото, ако се направи така, че разстоянието да зависи от нея, тогава оттеглянето й или наличието й ще доведе до същите резултати, които сега се постигат с употребата на оръжия".

Друга статия, която е цитирана в патента, също е от Ню Йорк Таймс, този път от 22 септември 1940г. Следното е извадка:

"Никола Тесла, един от наистина великите изобретатели, който празнува своя 84-ти рожден ден на 10 юли, казва на автора, че е готов да разкрие на правителството на САЩ тайната на своята "телесила" (или "телефорс","teleforce", бел.прев) с която, казва той, моторите на самолетите ще бъдат стапяни на разстояние 400 км, така че около тази държава да има една невидима Китайска защитна стена..."

"Телесилата", казва той, се основава на изцяло нов принцип, въплътен в изобретенията му, касаещи предаването на електрическа енергия от разстояние, за което е получил редица основни патенти. Този нов тип сила, казва г-н Тесла, ще оперира чрез лъч с диаметър една стомилионна част от квадратен сантиметър и ще може да се генерира от специална инсталация, която няма да струва повече от $2 милиона и ще отнеме само 3 месеца, за да се построи".

"Лъчът, казва той, включва четири нови изобретения, две от които вече са изпробвани. Едно от тези е метод и апарат за поизвеждане на лъчи "и други проявления на енергията" в свободния въздух, елиминиращи нуждата от висок вакуум; второто е метод и процес за произвеждане на "много голяма електрическа сила"; третото е метод за усилване на тази сила; и четвъртото е нов метод за произвеждане на "огромна електрическа отблъскваща сила". Това ще да е проекторът, или пушката, на системата. Волтажът за изстрелване на лъча към целта му, според изобретателя, ще съдържа потенциал от 50 000 000 волта".

"С този огромен волтаж, казва той, микроскопичните електрически частици на материята ще бъдат прихванаи и употребени за целта на отбранителното разрушение. Той добавя, че е работил върху това изобретение много години и наскоро е направил редица подобрения върху него".

Тесла очевидно говори за технологията, използвана в ХААРП.

Въпреки че проектът не е засекретен, това може да е уловка, защото много от функциите, на които е способна ХААРП, не са споменати в това кратко описание. Намерението на Министерството на отбраната е ние да вярваме, че ХААРП е тестова установка за йоносферни изследвания, докато други, които са критични към проекта, посочват, че установката е способна на тази функция и още много други. Едно от очевидните, незаявени приложения на ХААРП е да бъде оръжейна система на Стратегическата отбранителна инициатива (Strategic Defense Initiative), по прякор "Междузвездни войни". Друга употреба на технологията, потвърдена в много свидетелства, включително оригиналния патент на Истлунд за тази технология, е климатичен контрол. А друга нейна способност е контролът над ума.

През ноември 1987г била разкрита информация за друг аурорно-стимулиращ проект (стимулиращ сияние, бел.прев), който също изважда наяве прикривани способности на ХААРП. В списание Хартланд (Heartland) се казва, "Най-мощният радио сигнал в областта Феърбанкс (Fairbanks) не е насочен към аудитория слушатели във вътрешността на Аляска. Станцията "Китайски горещи извори" (China Hot Springs station) на правителството на САЩ е озаглавена "Установка за Високомощностно Аурорно Стимулиране" (High Power Auroral Stimulation Facility). UCLA (Калифорнийски университет, Лос Анджелис) оперира инсталацията, привличайки изследователи от цялата страна. Един от основните проекти включва екип, воден от Антъни Фераро (Anthony Ferraro) от Пенския държавен университет (Penn State University) със съдействието на университета на Аляска, Геофизичен институт".

Според списание Хартланд, през октомври 1987г, екипът на Фераро "успешно изпробвал теория, според която нагряването на йоносферата прави възможно генерирането и провеждането на екстремно нискочестотни (или ELF) радио вълни... Изпробваната тук техника включва облъчването с високочестотна вълна с мощност един милион вата в йоносферата чрез много тесен лъч, при което успешно се произвеждат 80 милиона вата мощност. "Когато този лъч огрее в йоносферата, той повишава температурата на региона с 50%", казва Фераро".

"Лъчът нагрява голямо петно с формата на палачинка, дебело 10 км и 19 км в диаметър, в йоносферата, на височина 64 до 96 км над земята... Когато температурата на йоносферата се повиши, електрическият ток, произведен от електрически заредените частици в йоносферата се променя и може да бъде регулиран чрез настройване на трансмитера на ON и OFF. Като ефект, тази процедура създава радио антена в йоносферата, която излъчва радио вълна, която се връща обратно до земята. Вълните са с екстремно ниска честота (ELF)". [2] (#post_bel1gl28)

Пример за вида на щетите, на които ХААРП е способна, идва от изцяло друг проект, една радарна инсталация на на военновъздушните сили, която влиза в операция през 1979г. Разположена на нос Код (Cape Cod), трансмитерът "Пейв Поус" ("Pave Paws" transmitter) излъчва на 1/1000-на от електромагнитнитата енергия на ХААРП, но ефектите от него все пак са смъртоносни.

Бележка от преводача: PAVE PAWS (https://en.wikipedia.org/wiki/PAVE_PAWS) (Precision Acquisition Vehicle Entry Phased Array Warning System) - Масивна фазова предупредителна система за прецизно засичане на превозни средства - е сложна радарна установка и компютърна система от Студената война, разработена през 1980г за "засичане и охарактеризиране на изстреляна балистична ракетна атака срещу САЩ".

В рамките на две години жените, живеещи в близкия град, започнаха да развиват левкимия с 23% по-висока степен от щатската норма и различни други форми на рак с 69% по-често от другите жени в Масачузец. [3] (#post_bel1gl28)

Може би най-важната възможна употреба на ХААРП, особено в контекста на тази книга, е контрола над ума и смущението, въпреки че тази способнос тестествено никога не се разисква в официалната литература. ХААРП предава на същите честоти като тези на човешкия мозък и може да бъде настроена за специфични приложения върху цели популации. Технологията може и евентуално да се използва за проектирането на думи и изображения директно в умовете на цели населения.

ХААРП беше активирана през 1997г, въпреки че се казва, че няма да бъде напълно онлайн до 2002г.


Бележки:
1. New York Times, August 15, 1987; "All Things Considered," National
Public Radio, September 6, 1987
2. Heartland, the Fairbanks, Alaska, Daily News Miner, November 29,
1987
3. Begich, Jr., Nick. "Ionospheric Interference—Another Pandora's Box?
Nexus magazine, October/November 1994

Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Септември 05, 2019, 12:28:13 am
Глава 29

Боботещи свирки и топки от огън


Доказателствата, че електромагнитни оръжия понастоящем са насочвани към цивилни населения, включват описваното по цял свят като "Бръмченето", "Звукът" или просто "То", нисък, боботещ шум на самия праг на чуваемостта. Звукът се описва като постоянян и влудяващ, толкова дразнещ, колкото скърцането на нокти по черна дъска.

Бележка от преводача: В YouTube можете да намерите множество компилации със записани атмосферни звуци:

https://www.youtube.com/watch?v=2D8A5ySH1X0

https://www.youtube.com/watch?v=-1IIUcNI0cw

В Таос, Ню Мексико, "Бученето" продължава от 1991г. "Звучи като голям, велик американски автомобилен двигател, който е изключен от скорост", казва Стивън Уолтърс (Steven Walters). "Когато го чух за първи път, помислих, че полудявам".

К. К. Грамс (K. C. Grams), жител на месността, казва, че звукът може да стане толкова силен, че "главата ми жужи, все едно е пчелен кошер".

Шаци Хъбел (Schatzie Hubbell) се изнесла от Санта Фе, Ню Мексико, където била тормозена от шума, към Форт Уърт (Fort Worth), Тексас. "След като живях там 32 годинии бидейки много активна в общността, трябваше да напуснем", казва тя. "Като китайско мъчение е. Афектира те на ниво, до което ти самият не можеш да стигнеш. Екстремно дразнение. Като пръсти по дъската".

Джеймс Кели (James Kelly), директор изследвания, казва на едно изслушване в университета на Ню Мексико, "Вече имаме две големи населения, които чуват това бучене, тук и в Англия. Хората на Таос са дълбоко обезпокоени от това. Това не е тривиално".

Говори се, че шумът е невероятно отегчителен и дразнещ и няма да спре, освен ако не го надвиете, като надуете стереото или телевизора или не направите нещо друго, за да го удавите.

"Бученето" може дори да е било записано от един акустичен инженер от Денвър, Колорадо, между 17 и 70 цикъла в секунда, приблизително същите звукови нива като отдалечената гръмотевица. Това проучване е било потвърдено от изследването на хора, които са чували звука и които, когато звукът е симулиран, определят честотата като между 33 и 80 цикъла в секунда - резултати, подобни на онези, които дават хората от Великобритания, чуващи същия вид звук. [1] (#post_bel1gl29)

Хънитаун, Алабама, близо до Бирмингам, още от декември 1991г - близо до същия времеви период, когато звукът бил за първи път широко чут в Таос - е приемник на "Хънитауновото бучене". Според жителите спорадично се чува звук, който напомня на машинката на зъболекар или на бучаща флуоресцентна светлина, понякога излъчващ се от самата земя, а други пъти идва от въздуха. Най-вече афектирана от звука явно е една особена област от приблизително 500 домове. [2] (#post_bel1gl29)

Друг доклад идва от Нова Зеландия и беше публикуван в списанието "Ще повярвате ли" (Would You Believe magazine). Фред и Фил Дикенсън (Fred, Phyl Dickenson) разказват, "Това което наричате "Бученето" се нарича "Шумът" в нашата страна... Нова Зеландия. То все още продължава и тук, някои вечери е по-преобладаващо от други - може би защото нощем е по-тихо, но все пак може да се чуе и през деня."

"Странно е, но веднъж след като човек го чуе, никога не го забравя. При все това на много хора им отнема доста време, един вид, да се настроят към него, за да го чуят".

"Друго любопитно нещо за това е... че по-младите хора не могат да го чуят или "да го прихванат", изглежда, че "по-старите уши" имат по-голяма наклонност да го хванат".

"При някои от пътуванията ни в провинцията, ако има тихо място край пътя, особено в тихата провинция и в пътните изрезки, където има височини или хълмове от двете страни, шумъ тизглежда се "усилва".

"Забелязахме това веднъж, когато излязохме от колата, за да погледаме някои камъни в една висока пътна изрезка и веднага бяхме поразени от интензивността на бученето и се огледахме за електрически далекопроводи, които можеше евентуално да са причината, но нищо такова не се виждаше. Всъщност се намирахме в широко отворена провинция без далекопроводи в радиус от километри."

"Когато работех и се прибирах у дома в ранните часове на сутринта, обикновено седях в колата и със затворени прозорци слушах това бучене. Затворената вътрешност на колата сякаш засилваше шума. На излизане от колата все още можеше да се чуе и просто седях там и се обръщах към всички посоки на компаса, шумъ тси се чуваше, нямаше точно определена посока на произход".

"Бързам да спомена тук, че това НЕ БЕШЕ вътрешен шум в главата, а определено идваше извън тялото. Някои хора го подминават и го мислят за шум от кръвта в главата на човек, но не е това". [3] (#post_bel1gl29)

Федерална целева група учени от университета на Ню Мексико, военновъздушните сили на САЩ и националните лаборатории "Сандия" (Sandia) и "Лос Аламос" (Los Alamos National Laboratory) била формирана, за да изследва феномена в Таос, Ню Мексико, но както е предвидимо, не открили нищо. Спекулациите им тогава били, че звуковете произлизали от самото ухо, и движението на Земните тектонични плочи. Аз предполагам, че те са знаели точно какво предизвиква звука.

Някога скептично настроеният представител (от камарата на представителите, бел.прев) Бил Ричардсън (Bill Richardson), от Комитета за домашно разузнаване (House Intelligence Committee), знае, че "Бученето" не е делюзия. Той казал на събрание в Таос, че звукът е "свързан с отбраната" и изискал Пентагонът да го "изключи".

Друг изследовател, Боб Салцман (Bob Saltzman), говори за това как учен от Домашния комитет за наука, космос и технологии (Home Science, Space and Technology Committee) изгубил работата си заради твърденията си, че Министерството на отбраната е отговорно за бученето. Той докладва също така, че представителят Ричардсън оттогава е оттеглил разследването си и не връща обажданията. [4] (#post_bel1gl29)

Може би е значително това, че някои хора не бягат от "Бученето", а се местят по-близо до него. ОТ началото на 1990-те, в Таос дузини хора са се преселили към областта, именно за да бъдат в близост до "Бученето". Една жена казва, че се преместила в Таос при аномалния звук, след като видяла НЛО. "Знаех, че не е възможно да бъде самолет", казва тя, "Дойде по-близо... след това ме обвзе чувство на голяма умора. Почувствах неудържимо желание да легна на леглото. Освен това, почувствах тежест точно върху гърдите си, която ме дърпаше надолу". Тя заспала, но тогава, "Когато заспах, сънувах най-странния сън, и той се връща от време на време. Нещо, което много приличаше на хартиена ролка от касов апарат, постоянно вървеше нагоре. Продължавах да виждам още и още нижещи се ленти със зелени числа. След дълго време, числата започнаха да си сменят цвета. Те станаха зелени отгоре и оранжеви отдолу. Лентата на втората числова редица не беше много дълга. Когато редицата спря и си помислих, че преживяването е приключило, още числа се появиха. Те вече бяха оранжеви. Това преживяване ми се стори доста продължително, точно като онова със зелените числа. Когато вече спрях да регистрирам числата със съзнанието си, исках да стана, но отново бях немощна, за да го направя".

Жената се събудила, чувствайки се дезориентирана. "Опитах се да видя летателния апарат, но небето ми беше размазано". В продължение на дни след това тя чувствала "странна вдървеност. Чувстваше се така, сякаш преживявах мозъчно изнасилване. Това ми е много странно, защото имам литературно съзнание и не съм много запалена по числата". [5] (#post_bel1gl29)

Други улики, които навеждат на мисълта за изпробване на напреднали електромагнитни или други оръжия, са буквално хилядите необичайни огнени топки - обикновено зелени или оранжево-червени - и други странни въздушни феномени, които са наблюдавани навсякъде по света в последните години.

Въпреки че имам данни за свидетелства на подобни огнени топки от целия свят, заради ограниченото място тук ще се огранича само до скорошните наблюдения в Австралия:

На 28 май 1993г огромна оранжево-червена огнена топка със синкава опашка прелетяла със скоростта на бърз реактивен самолет от юг на север между Леонора и Лавъртън, Австралия. Полетът й бил наблюдаван над област от 250 км. Огнената топка издавала "пулсиран ревящ звук, подобно на много шумен влак". Веднага след преминаването на огнената топка областта била ударена от земетресение от 3.9 по Рихтер с огромен и удължен звук от взрив след това. Инженер с опит в експлозивите описва събитието като "със сигурност огромна ударна вълна от взрив, подобна на, но много по-голяма от, нормален взрив в открит рудник". Забележително е, че тази област от Австралия не е имала никакви други записани земетресения от момента, в който започва сеизмологичното й наблюдение през 1900г.

Бележка от преводача: Взривове в отворен меден рудник:

https://www.youtube.com/watch?v=ibzVZc7Qmeg

На предполагаемото място на падане на огнената топка - никога не бил открит кратер от сблъсъка - огромна, дълбоко-червена полусфера от светлина, заобиколена от пръстен сребриста светлина, се издигнала нагоре във въздуха и била видяна от наблюдатели в радиус от 50 км. Според един свидетел, "тя се люлееше намясто близо два часа, преди внезапно да изчезне - все едно някой изгаси светлините от щепсела". Около един час след падането на огенната топка, друга по-малка синьо-зелено-бяла огнена топка се издигнала от земята и прелетяла над местността. Друга по-малка експлозия и леко земетресение се усетили също по това време.

Друга огнена топка била наблюдавана в същата местност през "май или юни" 1993г, жълто-оранжево-червен обект "с големината на Луната", летящ от юг на север на ниска височина.

През октомври 1994г в миньорския град Том Прайс (Tom Price) в Западна Австралия била наблюдавана огромна, пулсираща, червено-оранжева огнена топка без опашка, бавно летяща в една посока на ниска височина, може би на 200 до 300 метра. Около 2000 човека наблюдавали полета на огнената топка и някои свидетели описват как червените пламъци са се вихрели по спираловиден начин, изчезвайки в "централна черна дупка" насред горящата маса. Един свидетел го нарекъл "имплодираща топка от пламъци". Огнената топка била видима в продължение на пет до седем минути и се движила от запад към хълмове на изток. Тогава огнената топка присветнала в наситено синьо-бяло, осветявайки цялата околна местност, и се изстреляла с голяма скорост, изчезвайки на изток.

Веднага след появата на огнената топка, втора такава се появила от запад и следвала пътя на първата. Освен факта, че летяла на по-ниска височина, свидетелите я описват идентично с първата. Огнената топка също летяла на изток и изчезнала в синьо-бял блясък от светлина.

Трета огнена топка повторила вида и траекторията на първите две и също изчезнала в синьо-бяло приблясване.

На 1 май 1995г, в 2 часа сутринта, голяма оранжево-червена огнена топка със синьо-бьла опашка била видяна над Перт, Австралия, летяща със северно-североизточна траектория. Отново, огнената топка звучала като ревящ товарен влак и летяла със скоростта на бърз реактивен самолет. Забележително е, че докато прелитала на източен Перт, се спряла в полета си и опашката й обърнала посоката си. След това огнената топка експлодирала, осветявайки града.

Според изследователя и минен геолог Хари Мейсън (Harry Mason), "По много начини събитието беше сходно по сила с това от ядрен взрив. Около Перт отекна шумна, вибрираща, масивна експлозивно-сеизмична вълна, която разтресе сградите и събори книгите и предметите от полиците им". Около половината от населението на Перт се пробудило от експлозията.

Някои наблюдатели на събитието докладват, че четири бели светлини се изстреляли от центъра на огнената топка и формирали "правоъгълен бял кръст в небето". Въпреки че се преценява, че събитието е експлодирало със силата на няколко мегатона динамит, случката не била отразена в световната преса.

В същата вечер, когато се появила огнената топка над Перт, почти 3200 км на север една двойка в жилището им в региона на Кимбърли, Западна Австралия, били събудени около 3 часа през нощта от ревящ звук, "подобен на булдозер D9 или на танков двигател". Книгите и други предмети изпадали от полиците и в продължение на една или две минути се случвало нещо подобно на земетресение.

 Проследявайки траекторията на Пертовата огнена топка, човек стига до полуостров Камчатка в Сиберия, зоната, където бил свален KAL 007 (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D1%81_%D1%8E%D0%B6%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%91%D0%BE%D0%B8%D0%BD%D0%B3_(1983)). В папката по случая за KAL 007 е опомената информацията, че самолетът може би се е опитвал да се сдобие с информация относно комплекс за електромагнитни оръжия, намиращ се на полуострова - и този комплекс може да е източникът на Австралийските огнени топки. [6] (#post_bel1gl29)

От майската огнена топка и земетресенията през 1993г насам до сега има повече от 1000 доклада от Австралия за огнени топки и странни светлинни феномени, както и за голям брой подобни явления по целия свят. За много от огнените топки се докладва, че правят същите звуци "като от товарен влак", докато преминават.

Значително е да се отбележи, че свидетелите, които наблюдавали огнените топки при Том Прайс твърдят, че идват от посоката на една американска "Много нискочестотна (VLF) комуникационна база за подводници" на полуостров Ексмут (Exmouth) - зона, която САЩ би трябвало да са предали на австралийския флот, но в която все още живеят и работят голям брой американски технически персонал.

Инсталацията на полуостров Ексмут се състои от захранваща станция и "Кула Нула", висока въздушна кула с формата на кутия, разположена върху хълм с 11 по-малко кули, разположени на равни разстояния около нея - всяка висока по 300 м. Кулите са свързани с кабел, оформяйки три концентрични кръга. Вътре в "Кула 0" има асансьор, който се изкачва до върха й.

Бележка от преводача: Град Ексмут, полуостров Ексмут, е бил построен по същото време, по което и флотската VLF-комуникационна база, за да я поддържа и снабдява и за да осигури жилища за работещия в базата персонал. Можете да дивите хубави снимки на инсталацията от страницата в уикипедия (https://en.wikipedia.org/wiki/Naval_Communication_Station_Harold_E._Holt).

При влизане в тунела, който навлиза в хълма на Кула 0, човек открива една поне триетажна подземна основа, в която има медна намотка с височина 15 м и диаметър 4.5 м. Алибито е, че инсталацията в Ексмут предава на много-нискочестотниа (VLF) или екстремно-нискочестотни (ELF) радио съобщения за подводници, но изследването на учреждението разкрива, че това е Теслов увеличаващ трансмитер, тоест, Теслова електромагнитна оръжейна система.

Друг аспект от тези събития са големите синьо-бели светлинни приблясъци от типа, наблюдаван през 1996г при Роки Гъли, Западна Австралия. Според австралийския изследовател Хари Мейсън (Harry Manson), "синьо-белите небесни сияния от арково електричество, излизащо от горската почва към атмосферата, създаващи интензивно и агресивно синьо-бяло сияние (със съпровождащия го "електрически шум"), бяха видими в радиус от мили - все едно някой държи гигантска "машина за арково заваряване". Това събитие продължи поне няколко минути. Наблюдателите избягаха от зоната от страх за живота си, създаден от явно огромното количество енергия в събитието".

Според Менсън, "Тези масивни енергийни изблици на висока надморска височина, синьо-бели и/или наземно ниво електрически арки са сравнително често срещано нещо и разполагам с около 100 такива документирани случая", изброени в базата му данни.

Тези може да са същите високоенергийни изблици, които са наблюдавани от пилотите при ясно небе и засечени от сателита на Обсерваторията за гама-лъчение "Комптън" (Compton Gamma Ray Observatory), изстрелян през 1991г от космическата сувалка, и от шпионския сателит ALEXIS. Тези сателити са засекли радио и гама изблици на около 30 000 метра над Земята, най-често над Африка и Южна Америка. Учените, които провеждат тези програми, не са казали много за този феномен, "който не е описван в научната литература". [7] (#post_bel1gl29)

Пенсионираният от американската армия подполковник Том Биърден (Tom Bearden) говори за подобни феномени през 1985г. Той казва, "Били са проведени серия тестове от този вид [електромагнитни] оръжия, явно е продължавало известен брой години. Например, пътническите самолети от Иран, преди падането на шаха, бяха видели в дълбочината на СССР много големи, светещи сферични кълба от светлина, които първоначално стартирали малки и след това се разширявали до много голям размер, което очевидно са онзи тип оръжия, които се използват в анти-балистичната ракетна защита".

Биърден казва също, "...Можете да създадете, например, или електромагнитна експлозия от разстояние, или можете да създадете електромагнитна имплозия от разстояние... Това би изглеждало като студена експлозия, така да се каже, и аз вярвам, че нещото на 9 април 1984г в морето близо до бреговете на Япония, в което участваха няколко пътнически самолета 747, е пример за това".

Пилотът на 747 Дъг Хап (Doug Happ) е бил свидетел на събитие, в което бил наблюдаван огромен облак да се надига от засенчена зона под тях. Хап казал, "Приличаше на чиния, която се издига над засенчената зона, но тя просто продължаваше да се разширява и като стигна по-високо, беше явно, че може да се види право през средата й, така че приличаше на голям пръстен от пушек. В първия момент, когато забелязахме този облак, не бяхме сигурни какво да направим и не предприехме никакви избягващи маневри, защото не знаехме в коя посока да поемем и си мисля, че в крайна сметка или се врязахме в него или пък то напълно ни погълна". Когато самолетът на Хап достигнал дестинацията си, Анкъридж, Аляска, бил проверен за радиоактивно замърсяване. Резултатите от проверката били отрицателни. [8] (#post_bel1gl29)

Друго често наблюдавано небесно събитие са оранжево-червени вертикални лъчи, за които се докладва от около 1985г, като оттогава са докладвани поне 100 такива случая.

Мейсън казва, че "Един доклад за лъч от Брисбейн от 1996г беше много значителен с това, че наблюдателите видели много високоволтов, синьо-бял разряд от разпределителните табла на електропреносната мрежа на стените на къщите им, докато в небето можел да се види оранжев лъч. Членовете на друго домакинство докладват, че разпределителното им табло шумяло агресивно, докато оранжевият лъч се виждал в далечината в небето".

"Тези данни потвърждават вероятността Тесловите дължинни скаларни електромагнитни потенциали да са замесени в събитието от Брисбейн (и следователно вероятно са били част и от другите свидетелства на лъчи), вероятно създадено от отдалечен Теслов трансмитер..." [9] (#post_bel1gl29)

Следното радио интервю дава допълнителни прозрения относно настоящото състояние на електромагнитното въоръжение и информация върху онзи вид напреднало въоръжение, което може да е било използвано, за да се генерира огнената топка от Перт и други събития от този характер. Извадката е от Московската програма "Гласът на Русия: Наука и инженерство", която беше излъчена на 12 декември 1996г. Извадката започва:

"Следващият ни въпрос е от Рос Доуи (Ross Dowe) във Виктория, Австралия. Той се интересува от наука като цяло, но особено се бил заинтересувал от една програма от миналия април, в която вие, Борис, сте говорили за развитието на микровълновия генератор в Русия. Той би искал отново да се върнеш на тази тема... Първо, можеш ли да обясниш защо има интерес към такива генератори..."

БОРИС БЕЛИЦКИ: Мощните микровълнови генератори са от интерес, например, заради възможните си военни приложения. Те може да се използват за изстрелване на плазмоид, тоест, на плазмена топка...

ЙЕКИМЕНКО: Припомни ни, Борис, какво точно се има предвид под плазма...

БЕЛИЦКИ: Плазма е сместа от електрони и йони. Всички сме я виждали, например, при електрическите аркови разряди и в искрите. Тя също така е основен фактор в термоядрените реакции, както е в Слънцето. Космическите учени в тази страна имат дълъг списък с плазмени експерименти. Например, в някои от ранните съветски марсиански роботи бяха тествани плазмени двигатели, това беше преди 25 години. Много обстойни проучвания са проведени под изследователската програма за контролираните ядрени синтези. ИЗследванията за военните приложения бяха проведени в някои от водещите изследователски институти на военно-индустриалния комплекс, например в Изследователския институт за радио инструменти (Research Institute of Radio Instruments).

ЙЕКИМЕНКО: Как би се използвал един микровълнов генератор при разгневено състояние, Борис?

БЕЛИЦКИ: Той би се използвал за изстрелване на плазмоид, тоест, плазмена топка, пресичаща пътя на прииждаща ракета, бойната й глава, или срещу самолет. Плазмоидът ефективно би йонизирал въпросното пространство и, по този начин, би нарушил аеродинамичността на полета на ракетата, бойната глава или самолета, би прекратил полета им, което превръща тези генератори и плазмоидите им на практика в неуязвими оръжия, осигуряващи защита срещу атака от космоса или атмосферата.

ЙЕКИМЕНКО: Борис, не ми се иска да задавам този въпрос, но все пак... Генералите и учените, които говорят за това оръжие - едва ли блъфират, нали?

БЕЛИЦКИ: О, не. Това е явно дори и само от факта, че преди няколко години през 1993г, при руско-американския връх във Ванкувър, руснаците предложиха съвместен експеримент по изпробване на такива генератори - или плазмени оръжия, както се наричат тук - като алтернатива на Инициативата за стратегическа защита, SDI (Strategic Defense Initiative). В такъв експеримент, предложеното име за който беше "Доверие", системата би се използвала за отблъскване на ракетна атака. По този начин Русия се надяваше да подсили новия климат на сигурност в света след Студената война.

ЙЕКИМЕНКО: Известно ли е кой е водещият учен зад разработването на плазмените оръжия в Русия?

БЕЛИЦКИ: Да. Това е 65-годишният Римили Авраменко (Rimily Avramenko), завършил Московския Институт по енергийно инженерство (Moscow Institute of Power Engineering). През 1955г той започва работа под ръководството на Александър Минц (Alexander Mints) в изследователския институт, оглавяван от неповторимия учен. След това известно време работил в тестовия полигон "Сари-Шаган" (Sary-Shagan Proving Ground), недалеч от езеро Балкхаш (Balkhash). Точно там започва да работи върху анти-ракетни защитни системи. Той беше водещ дизайнер на гигантския радарен комплекс "Дон" ("Don"), който някои специалисти на Запад определиха като "Осмото чудо на света". Колкото до плазмените оръжия, той работи в това поле от 1967г.

ЙЕКИМЕНКО: Той ли беше първият учен в тази страна, който да се заеме с въпроса по анти-ракетните защитни системи?

БЕЛИЦКИ: Не. Първият вероятно е бил известният Петър Капица (Peter Kapitsa). Когато Капица бил прокуден до родната си страна по Сталиново време, той разработил оръжейна система на база микровълнови излъчвания. Това било през 1953г, и той нарекъл системата Ниготрон (Nigotron), съкратено име от името на селото, в което се намирало родния му дом, Николина Гора (Nikolina Gora). Други учени, заинтересувани от тези възможности били Александър Минц и Лев Артсимович (Lev Artsimovich). Тези всъщност били наставниците на Авраменко. Никой от тях не вярвал в ефективността на (съществуващите) "анти-ракетни" (технологии). Те били с нагласата, че една контра-ракета няма да бъде ефективна срещу прииждаща ракета, защитена от покритие тип стелт и набор от примамки. И започнали да търсят алтернативни решения на проблема. Скоро стигнали до заключението, че най-ценният фактор в една ракетна атака е средата, през която пътуват прииждащите ракети. И те решили, че най-доброто решение било да се повлияе на тази среда. Ето така се родила идеята да се използват мощтни микровълнови генератори. [10] (#post_bel1gl29)


Бележки:
1. Donnelly, John, "Hmmmmmmmm: Low-level sound not music to ears of those who hear it," Knight-Ridder news service, July 10, 1993; Haederle, Michael, "In Taos, Researchers Can Hum it, but They Can't Name That Sound", Los Angeles Times, September 1, 1993
2. Birmingham Alabama Post Herald, March 26, 1992; "The Hueytown Hum," Fortean Times issue 65
3. Dickenson, Fred and Phyll, "The 'Noise' in New Zealand", Would You Believe magazine, undated clipping
4. Donnelly
5. Kanon, Gregory M., The Great UFO Hoax. (Lakeville, Minnesota: Galde Press, 1997)
6. Mason, Harry. "Bright Skies: Top-Secret Weapons Testing?", Nexus magazine, April/May and June/July 1997
7. Petit, Charles. "Scientists Are Unable to Explain High-Atmosphere Gamma Ray Bursts", San Francisco Chronicle, May 27, 1994; and Washington Post, February 14, 1994, cited in Flatland magazine, number 11
8. CNN "Special Assignment", undated transcript from about 1985
9. Mason
10. The Leading Edge magazine, issue 100
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Септември 12, 2019, 04:35:38 pm
Глава 30

Смъртоносни несмъртоносни методи

Една от настоящите модерни фрази, обикалящи военните и правителствените кръгове, е "несмъртоносност". Това понятие се използва за описанието на един клас оръжия - включително електронните - които не убиват личностите, а ги изваждат от строя. Те са оръжия за "меки убийства" и в общественото обсъждане на темата се споменават и други разработки като мрежи, гумени куршуми, примки, зловонни спрейове, водни пяни които "объркват сетивата и ефективността на бойците", лубриканти които правят ходенето невъзможно, и частици които задръстват механичните системи. Тези примери, докато от една страна са чудесни за плявата, разпространявана от списание "Тайм" (Time Magazine) и "Популярна наука" (Popular Science), от друга страна внимателно не издават рационалността на мисленето в "несмъртоносната" военна зона.

"Несмъртоносността" не е, всъщност, описание на вид оръжие, а е начин на мислене относно воденето на война. Истинската цел на несмъртоносността е по-фино да се контролира, да се създаде по-прецизна и отзивчива инфраструктура на контрол както над бойното поле, така и над всекидневното общество.

Интересът към несмъртносността започна с мозъчния тръст на един човек, на име Джон Александър (John Alexander). Александър е бил командир на зелените барети във Виетнам, бил е предводител на Камбоджийските наемни войници и се е заемал със секретни програми, включително зле прославената операция за убийства Феникс (Phoenix). След завръщането си в САЩ и след като получил професорска титла от университета "Уолдън" (Walden University), изучавал преживяването на прага на смъртта с Елизабет Кублър-Рос (Elisabeth Kubler-Ross) и станал официален говорител на Силва майндконтрол.

Бележка от преводача: Силва майндконтрол (https://en.wikipedia.org/wiki/Silva_Method) е метод за авто-контрол над собствения ум, разработен от Жозе Силва (Jose Silva). Минава под описанието "медитационна програма за самопомощ" и твърди, че увеличава способностите на човек, като развива по-висши мозъчни функции, като психични способности и ясновидство.

През 1980г Александър публикува статия в бюлетина на американската армия "Военен преглед" (Military Review), озаглавена "Новото умствено бойно поле" ("The New Mental Battlefield"). Далеч от това да говори за вещества, наподобяващи бананови обелки, които да подхлъзват вражеските армии, тезата на Александър била, че телепатията може да се използва като оръжие за нападение и че електронните оръжия може също да се използват и за намеса в мозъчната активност на целевите групи.

Александър бил окуражен да извърши допълнителни изследвания в тази област от две старши армейски официални лица и това довело до присъединяването му към групата за специални технологии в Национални лаборатории "Лос Аламос" (Los Alamos National Laboratories). Там Александър започнал да си сътрудничи с Джанет Морис (Janet Morris), също възпитаничка на Силва, както и директор изследвания на мисловния тръст Глобален Стратегически Съвет на САЩ (USGSC) (U.S. Global Strategy Council), чиито председател е Рей Клайн (Ray Cline), бивш изпълнителен директор на ЦРУ. Лобирането на Глобалния стратегически съвет на САЩ довело до създаването на Групата за преглед на несмъртоносните политики (Non-lethality Policy Review Group), водена от генерал-майор Крис С. Адамс (Chris S. Adams), пенсионер от военновъздушните сили на САЩ, бивш началник-щаб на Стратегическото въздушно командване (Strategic Air Command). Тази група продължава да окуражава военните да мислят в рамките на несмъртоносността.

През 1991г Джанет Морис публикува няколко документа, промотиращи концепцията за несмъртоносност, като предлага ескалация в определени ключови области за военни изследвания и производство. Това включвало технологии, насочени към унищожаването на военни оръжия, но също така и повишен фокус върху противопехотната елекромагнетика. Последната категория оръжия включвала ръчно държани лазери за ослепяване на врага, за които се докладва, че са били използвани във войната с Ирак, инфразвукови оръжия и много нискочестотни оръжия (VLF).

Морис, в нейната статия "В търсене на несмъртоносна стратегия", казва, "Някои много нискочестотни звукови генератори, в определени честотни диапазони, могат да предизвикат разрушение на човешките органи и, на по-високи нива на мощност, могат да сринат зидария".

Друга инициатива идва от Института за стратегически проучвания (SSI) (Strategic Studies Institute) на Военния колеж на американската армия (U.S. Army War College) в Пенсилвания. Статията от 1994г "Революцията във военните дела и конфликтите на крачка от войната" ("The Revolution in Military Affairs and Conflict Short of War") излага идеята, че "Много американски стратегически мислители вярват, че се намираме в началните стадии на историческа революция във военните дела". Дори дават и акроним за това: RMA (предполагам идва от "революционни военни дела", бел.прев). "Това не само ще промени природата на военното дело, но също така ще промени и глобалното геополитическо равновесие".

Според манифеста за революционните военни дела съществуват редица нови авенюта във военните изследвания, които трябва да се преследват, по-специално "изменението на поведението" и "Технологии, предназначени специално за конфликтите на прага от войната, особено психологическите, биологичните и отбранителни технологии". Споменава се също, че "голям брой американци може да се озоват в зони на нестабилност и конфликт", и че такива индивиди трябва да "бъдат екипирани с електронен индивидуален позиционен локатор (IPLD, individual position locator device). Устройството, произлизащо от електронната гривна, използвана за контролиране на някои престъпници или условно пуснати на свобода, продължително ще информира централна база данни за местонахожденията на индивида. В крайна сметка такова едно устройство може перманентно да се имплантира под кожата". Авторите на проучването изплакват факта, че "Употребата на новата технология може и да е против основните американски ценности", и, "Заблудата, въпреки че често има висока военна и политическа стойност, се смята за някак си "анти-американска".

Това е особено вярно, когато се практикува от американци върху американци, изпускат да отбележат авторите, въпреки че все пак имат решение за това: "Преодоляването на тези ограничения в употребата на революционните военни дела в случаите на конфликти на крачка от войната изисква фундаментална промяна в САЩ - може да е нужна една етична и политическа революция, за да се извърши една военна революция".

Авторите констатират, че що се отнася до "ограниченията и контрамерките", "има и друга алтернатива: можем нарочно да инженираме една изчерпателна революция, преследвайки абсолютна трансформация, а не просто едно експедитивно прилагане на нова технология".

Не, всички индикации говорят, че несмъртоносното въоръжение не се занимава с лепкава пяна и гумени куршуми за контрол на тълпите. [1] (#post_bel1gl30)

Един доклад, издаден от Комисията по ролите и мисиите на Пентагона (Commission on Roles and Missions) от май 1995г подчерта четири военни приоритета. Те бяха, както отбелязва списание "Авиационна седмица и осмическа технология" (Aviation Week & Space Technology),
(1) "борба с разпространението на оръжия за масово унищожение"
(2) "информационна война"
(3) "мирни операции"
(4) и "операции, различни от военните".
Въпреки че несмъртоносните оръжия биха били от някаква полза на арени като Босна и Сомалия, забележете, че тази порода от военни стълкновения може със същия успех да се приложи за полицейщина в американските градски среди, или пък за подтискането на някой мирен поход. [2] (#post_bel1gl30)

Според военни източници, чрез несмъртоносната технология те се опитват да създадат една "архитектура" за справяне с "промеждутъчните" ситуации. Една статия в "Авиационна седмица и космическа технология" за несмъртоносността си заслужава да се цитира цялата:

"Най-дълбоките последствия от новата ера често минават неотбелязани: Именно, че основната рационална логика за планирането на отбраната се е изместила от заплаха към способност, и от задължение към опортюнизъм", пише адмирал Уилям А. Оуенс (William A. Owens), вице председател на Съвместното щаб-началство (Joint Chiefs of Staff), в печатното издание на Военноморския институт "Протоколи"  ("Proceedings") през май. Днес, "ние трябва директно да се изправим с лице пред проблема с политическата цел на военната сила. Въпросът вече не е да смятаме за достатъчно просто успешно да контрираме една дефинирана военна заплаха; ние трябва да проектираме военни сили по по-специфичен начин по отношение на политическите им цели. Накратко, ние трябва да преизградим една интелектуална структура, която да свързва нашите сили с нашата политика - това не е малка задача в една революционна ера".

"Учените и военните офицери настояват, че новите тактики и оръжия за мироопазване/мироналагане могат да бъдат ефективни, само ако са слети с едни изчерпателни, напреднали информационни системи. Космосът, въздушните и наземните сензори - включително безпилотните устройства - ще осигурят едно наводнение от данни, които ще позволят решителни действия в не-борбени ситуации. Информацията трябва да бъде обработвана и насочвана към подходящите власти навреме, за да се попречи на злонамерените действия, в идеалния случай, или за да стане възможен светкавичния отговор, ако се стигне до огън".

"Геролд Йонас (Gerold Yonas) от Сандия (Национални лаборатории "Сандия" (https://en.wikipedia.org/wiki/Sandia_National_Laboratories), бел.прев) поддържа тезата, че тази "система на системите" ще изисква предварителен научно-обоснован подход в системното инженерство (SBSE, science-based systems engineering), с което да се подсигури, че ресурсите се използват ефективно. Сензорите, информационните системи, комуникациите и правилата за употреба трябва да бъдат координирани с една всестранно развита архитектура. "Ако не го направите като хората, няма да получите симфония. А масовата употреба на сила няма да сработи. Лошите ще победят", казва той". [3] (#post_bel1gl30)

Един аспект на несмъртоносната, "информационна война", се преследваше в Станфордския изследователски институт (Stanford Research Institute), проект "Грилен пламък" (Project Grill Flame) в Ленгли, разследване по далечно виждане или "ремоут вюинг", тоест, извънтелесно възприятие. Далечно виждащите били подбрани измежду членовете на Църквата на сиентологията, оценени като "ОТ" или "Ясен/Чист" (Clear). Чист/Ясен на практика е не-невротичен случай, ниво с дефиниция, която постоянно се занижава по силата си, откакто Хъбард (Hubbard) се провъзгласи за почти супермен. ОТ е терминологията за Опериращ Тетан (Operathing Thetan), терминът "тетан" е взет от гръцката буква тета и се използва като терминология за "дух" в сиентологията. ОТ-тата на сиентологията вярват, че са свободни да оперират като духове вън от физическите тела, като по този начин се предполага, че спомагат способността си за далечно виждане.

Сиентолозите, въвлечени в проект Грилен пламък, включвали Инго Суон (Ingo Swann), Харолд Путов (Harold Puthoff) и Пат Прайс (Pat Price), въпреки че аз вярвам, че оттогава Суон е оттеглил симпатиите си от църквата на сиентологията и сега е член на отцепила се група, наречена Аватар (Avatar). По времето на експериментите, както се говори, Суон отказал да се замесва с ЦРУ, но по-късно се съгласил: "Беше някак си всеобщо знание през цялото време кой беше спонсорът, въпреки че по документи идентичността на Агенцията беше прикрита зад прозвището "един учен от Източния бряг". Интересът на Агенцията беше доста обширен. Редица агенти на ЦРУ в крайна сметка дойдоха лично в Станфордския изследователски институт в качеството им на субекти за експерименти по далечно виждане, както и някои членове на Конгреса".

Във форт Мийд (Fort Meade) в Мериленд била добавена още една допълнителна лаборатория за Грилен пламък, управлявана от генерал Стъбълбин (Stubblebine). Един от участниците бил майор Ед Деймс (Ed Dames), понастоящем чест посетител на радио шоуто на Арт Бел (Art Bell), където раздухва пламъците на интереса към извънтелесните екскурзии и апокалиптичните световни сценарии, но странно избягвайки да спомене каквито и да е склонности на правителството към контрол над ума.

Британски медиен кореспондент, който посети инсталацията във Форт Мийд, откри, че медицинският надзор за експериментите бил извършван от Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West). По същото време Уест провеждал и свои собствени експерименти върху "феноменологията на дисоциативните състояния", описание, което може да се разпростре върху целия спектър на интересите по контролиране на ума, но може да се центрира върху изследвания, документирани в публикацията му "Псевдо-идентичност и третирането на личностните промени у жертвите в плен и култовете" (http://www.dreichel.com/Pseudoidentity.htm) (1994г) (Pseudo-Identity and the Treatment of Personality Changes in Victims of Captivity and Cults).

В нея Уест констатира, "Продължителният стрес от заобикалящата среда или от житейските ситуации, които са коренно различни от обичайното, могат да нарушат нормално интегративните функции на личността. Индивидите, подложени на такива сили, могат да се адаптират [към тях] чрез дисоциация, като генерират една алтернативна персона, или псевдо-идентичност".

От експериментирането на ЦРУ с далечно виждане с Станфордския институт (SRI) са стартирали цяла гама частни проекти. [4] (#post_bel1gl30)

През 1997г военновъздушните сили повдигнали летвата в несмъртоносността - и контрола над ума - като създали поста заместник-директор по информационните операции. Далеч от връзки с обществеността, с която звучи, че е свързан, постът всъщност е военна дивизия за "офанзивна информационна война", която се поема от подполковник Джими Миамото (Jimmy Miyamoto). Офисът по информационни операции ще се координира със Съвместното щаб-началство (Joint Chiefs of Staff), Националната агенция по сигурност (NSA), Разузнавателната служба на въздушната отбрана (DARO) и Националната агенция за изображения и картографиране (NIMA). Длъжностите на офиса, според "Седмица на отбраната" (Defense Week), ще бъдат да координира усилията на военновъздушните сили в несмъртоносността, включително инициатива по психологически операции за създаването на холографски прожектори със способността "да проектират убедителни изображения и триизмерни картини на облаци, пушек, дъждовни капки, сгради... Употребата на холограмите като убедително съобщение ще има световно приложение". [5] (#post_bel1gl30)

Бележка от преводача: д-р Карол Розин и заветът на Фон Браун (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=276.0)

На приключване, още един информативен поглед над това какво в момента се случва в областта на военното въоръжение е осигурен от една статия на полковник Майкъл Акино (Michael Aquino), озаглавена "От ПСИОП до УмВойна: Психологията на победата" ("From PSYOP to MindWar: The Psychology of Victory"), която Акино праща на Вашингтонската редакция на "Военен преглед" (Military Review), но явно е била отказана, и оттогава тя се разпраща като фото-копия до членове на организацията на Акино - Храмът на Сет (Temple of Set) и други.

Бележка от преводача: Можете да откриете тази изключително важна статия в нашата Библиотека (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=470.msg3970#msg3970).

Акино, чиято последна публикувана снимка показва човек, приличащ на дядо Мънстър (оглупял, дразнещ и саркастичен старец, възръснал старши вампир в комедийния сериал на CBS, бел.прев), заедно с изразения заострен бритон, той е познато име за онези, които са изследвали политическата конспирация; за новодошлите, досието му е пълно с повторения. Акино получава магистърска степен по политически науки от Колифорнийския университет в Санта Барбара и неколкократно се е квалифицирал за аташе по отбраната, статегическото разузнаване, психологическите операции, специалните части и военновъздушните дивизии в армията, предполага се, че е докладвал директно на Съвместното щаб-началство (Chiefs of Staff). Акино служил като тактически офицер по психологически операции в 82-ра военновъздушна дивизия във Виетнам и получава Бронзова звезда, Въздушния медал и Виетнамския кръст на храбростта. През 1973г Акино става изпълнителен офицер на 306-ти батальон по психологически операции във Форт МакАртър (Fort McArthur) в Калифорния. През 1970-те Акино бил отявлен член на Църквата на Сатана, но се разочаровал от клоунския гротесков подход на ЛаВей и страничните му аткракции и стартирал своя собствена група, Храмът на Сет.

Според доклад на полицейското разузнаване, с дата 1 юли 1981г, Храмът на Сет "е малка група, но въпреки това има няколко стотин члена и оперира на национално ниво. Акино е официалната глава на организацията и управлява през девет-членен съвет, които всъщност на неговите главни лейтенанти". Поне двама членове от "девет-членния съвет" по това време също така са били и членове на Армейското разузнаване.

Достатъчно интересно е, че армията никога не е изразявала да има каквито и да е проблеми със сатанинските вярвания на Акино, нито по време на асоциацията му с ЛаВей, нито след това. Не е вън от сферата на вероятностите сатанинските практики на ЛаВей всъщност да са спонсорирани от армията. Според един говорител на Пентагона, "Акино има абсолютно конституционно право [на своите вярвания]... освен ако не е налице незаконно поведение, свързано с тях".

В края на 1980-те Акино и един негов познат, Гари Хамбрайт (Gary Hambright), били обвинени от полицията на Сан Франциско в участие в кръг за сатанински тормоз над деца, центриран около военната база Пресидио (Presidio), където бил поста на Акино тогава. Двадесет и две семейства подали жалби за общо $66 милиона срещу армията. Въпреки това, че срещу Акино така и не били подадени формални обвинения, а само срещу неговия познат, твърди се, че според родители на насилваните деца всичко това е, защото армията оказвала натиск върху федералното разследване и полицията на Сан Франциско случаят да се потули.

Явно в Пресидио по онова време са се слечвали сатанински дейности, както потвърждава полевото разследване на репортера от Бей Ериа (Bay Area) Линда Голдстън (Linda Goldston), която открива бункер със сатанински символи по стените, намиращ се зад офисите на разузнаването. За по-пълен доклад по този случай, прочетете "Новите сатанисти" (The New Satanists (https://www.amazon.com/New-Satanists-Linda-Blood/dp/0446364738)) от Линда Блъд (Linda Blood).

Бележка от преводача: Друга отлична книга на Линда Блъд е и "Сатанизмът и окултно ориентираното насилие: Какво трябва да знаете" (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=471.msg3972#msg3972) от Линда Блъд и Майкъл Лангоун, преводът на която по-скоро рано, отколкото късно, ще стартира в нашата Библиотека.

След скандала с детския тормоз Акино бил преместен в Университета на национална отбрана (National Defense University) в столицата Вашингтон. Статията на Акино "Война за умовете", на чиято корица пише "Централно управление на имперската стормтруперна сила, офис на щаб-началника, Център по умствена война, хъб 4" (стормтруперите са клонираните войници в бели униформи на Дарт Вейдър от фантастичната сага "Междузвездни войни", бел.прев), обсъжда употребата на психотронни оръжия - тоест електронни оръжия, които влияят на ума - и употребата на LBM, тоест "Нисша Черна Магия", с цел контрол над населенията.

Откачените научно-фантастични въображения на сатанистите? Да, но и въображенията на високопоставени членове на Военното разузнаване на САЩ, които, по всяка вероятност, ясно отразяват амбициите на контрольорите на този свят. [6] (#post_bel1gl30)


Бележки:
1. Krawczyk, Glenn, "Big Brother's Recipe for 'Revolution in Military Affairs'", Nexus magazine, June / July 1995
2. Scott, William B., "Panel's Report Backs Nonlethal Weapons", Aviation Week & Space Technology, October 16, 1995
3. Ibid.; Ricks, Thomas E. "Nonlethal Arms: New Class of Weapons Could Incapacitate Foe Yet Limit Casualties," The Wall Street Journal, January 4, 1993
4. Swann, Ingo. Cited in Virtual Government by Alex Constantine, (Venice, California: Feral House, 1997); West, Louis Jolyon. Cited in Constantine
5. "Air Force Organizes for Offensive Info War", Defense Week magazine, March 31, 1997
6. Raschke, Carl A., Painted Black. (San Francisco: Harper & Row, 1990); Blood, Linda, The New Satanists. (New York: Warner Books, 1994)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Септември 17, 2019, 04:59:40 pm
Глава 31:

Извънземни от Земята


От началото на вниманието към този феномен в средата на това столетие, правителството е замесено в манипулацията на НЛО преживяването за личните си цели. АЗ вярвам, че основната причина правителствените агенти да са замесени в НЛО полето е, за да всеят объркване по въпроса с напредналата аеронавтика и оръжейните тестове - например, с дезинформация, която е превърнала тайния изпитателен полигон в Невата Зона 51 в гореща точка за извънземна активност на пришълци.

Бележка от преводача: Препоръчвам последния документален филм за Боб Лазар (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=434.0).

Правителството дори е признало, че е използвало дезинформиращи доклади през 1950-те и 60-те години относно НЛО-та, които всъщност били шпионски полети на самолетите U-2, но това признание само по себе си служи за прикриване на информация. Коментирал съм надлежно тази ситуация в документалната ми книга "Алтернатива 3" (https://www.amazon.com/Mind-Control-UFOs-Casebook-Alternative/dp/1931882444) и документалната ми книга относно Мъжете в черно (https://www.amazon.com/Casebook-Men-Black-Jim-Keith/dp/1935487353) и заинтересуваният читател може да проследи тези въпроси в по-голяма дълбочина там.

Когато се изследва въпроса с контрол над ума, свързан с НЛО преживяването, има забележителан информация, показваща, че правителствената манипулация може да отиде далеч отвъд създаването на дезинформация и подвеждането на изследователите. В скорошните години на светло излезе информация, навеждаща на мисълта, че много случаи от т.нар. отвличане от извънземни може да прикриват изцяло друга действителност: тази на симулираното отвличане от извънзмени като прикритие за експерименти по контрол над ума.

Тази вероятност е надлежно изследвана в скорошна книга на Грегъри Кейнън (Gregory Kanon) върху НЛО-тата, "Великата НЛО постановка: Финалното решение на мистерията с НЛО" (The Great UFO Hoax: The Final Solution to the UFO Mystery), но други изследователи кръстосват тази територия от години, включително Мартин Канън (Martin Cannon), Джон Джъдж (John Judge), Жак Вале (Jacques Vallee), както и аз самият. Аз вярвам, че починалата изследователка на конспирацията Мей Бръсел (Mae Brussell) може да е била първата, предложила идеята за симулирано отвличане от извънземни като прикритие за експериментиране с контрол над ума в едно от нейните радио предавания.

Една от първите личности в разузнавателното общество, която предложи, че НЛО-тата може да имат някакво полезно предназначение, беше Х. Маршъл Калдуел (H. Marshall Caldwell), асистент-директор на Научно разузнаване за ЦРУ. Той пише мемо до тогавашния директор на ЦРУ Уолтър Смит (Walter Smith) относно това, че

"След като са налице докладите за свидетелства от целия свят, беше открито, че, до времето на разследването, в съветската преса не е имало доклад и коментар, нито дори сатиричен, за летящи чинии, въпреки че Громико (Gromyko) е направил едно хумористично споменаване на темата. При държавно контролирана преса това може да е резултат единствено от официално политическо решение. Възникващият въпрос, следователно, е, дали тези свидетелства могат или не:
(1) да бъдат контролирани
(2) да бъдат предвидени, и
(3) да бъдат използвани от гледна точка на психологическата война, нападателно или защитно."

"Обществеността е загрижена за проблема, което се отразява както от пресата на САЩ, така и от натиска на запитванията към Военновъздушните сили, което е индикация, че значима част от населението ни е умствено кондиционирано да приема невероятното. В този факт лежи потенциал за отключване на масова истерия и паника".

Калдуел смята също,"Трябва да се нареди проучване, което да определи дали, ако въобще, може тези феномени да се утилизират от планировчиците по психологическа война на САЩ..."

На 16 юли 1978г свидетелят сержант Клифорд Е. Стоун (Clifford E. Stone), опитващ се да стигне до дъното на въпроса с НЛО, пратил искане по силата на Закона за свобода на информацията към НАционалната Агенция за Сигурност (NSA). Един от документите, с които Стоун се сдобил, бил неофициална скица на Агенцията по национална сигурност, озаглавена "ПРЕДМЕТ: НЛО-та" (SUBJECT: UFO's). Интересният материал от разпечатката започнал след няколко параграфа:

"...2. Научни открития: Д-р Жак Вале, прославен експерт в комуникационните науки, е изучил хиляди случаи, в които човешки същества са наблюдавали необикновени феномени. Той е открил, че човешката реакция към такова наблюдение е предвидима и подлежи на графично изобразяване. Дали психологическата структура на личността е под атака от необикновената и шокираща бруталност на едно убийство или от странността на едно свидетелство на НЛО, ефектът е един и същ:

"а. Първоначално като вид психологическа инерция, умът записва сравнително обективно онова, което се вижда през окото."

"b. Но когато умът осъзнае странната природа на феномена, изпада в шок. Умът обича да живее в един удобен свят, в който чувства, че знае какво да очаква и който не е твърде заплашителен нито физически, нито психологически. Необичайното разрушава илюзията за удобство, която умът е създал. Шокът се опитва да разкъса самата връзка на психологическата структура с нейния пристан."

"c. За да защити себе си от такава натрапчива и заплашителна действителност, умът започва да добавя въображение и интерпретация към прииждащите данни, за да ги направи по-приемливи. Тъй като умът прави всичко това в бързане, някои от набързо добавените детайли и самовнушения си пречат едни на други и си противоречат едни на други по един чудат начин (както ще ви каже всеки полицай, разпитващ свидетел на убийство)."

"d. Веднъж след като умът конструира безопасно скеле и рамка за новата информация, той отново може да надзърне навън и да събере още малко обективни данни. Ако данните все още са заплашителни, той отново ще изпадне в шок и процесът ще започне отначало."

"e. Ако данните са от най-високото възможно ниво на странност, на което предизвикват терор:
(1) Умът ще припадне и ще навлезе в амнезия, погребвайки събитията, може би перманентно, в безсъзнателността.
(2) Личностно психологическото ще рухне и умът ще се пресегне до най-дълбокото си място, кодето се намира "онова, което не може да се унищожи" и ще се отдаде на тази същност за оцеляване и защита. За срещата с тази непроменима, неразрушима същност обикновено се говори като за религиозно преживяване. В объркването и в шока, това преживяване често се приписва на шокиращото събитие или обект и това е причината, поради която примитивните общества се кланят на такива чудати неща като самолети или запалки за цигари".

"f. Степента на странност на феномена диктува на колко други хора умът ще е склонен да разкаже за събитието. Едно умерено необичайно или шокиращо събитие ще бъде разказано на много хора. Едно много шокиращо събитие с висока степен на странност ще бъде разказано на няколко човека или на практика въобще на никого. В някои случаи събитието е толкова шокиращо необичайно, че то не се докладва дори на будния, съзнателен ум на човека, а се погребва дълбоко в несъзнаваното на човека, където може да се получи достъп само под хипноза или при внимателна комуникация шесто ниво, при споделяне с друг човек".

Този интригуващ, дори "Тавистошки" документ изглежда отива далеч отвъд обичайния военен доклад за НЛО феномените, и добре илюстрира защо симулираното отвличане от НЛО може да е полезно за контрольорите на ума: преживяването е толкова невероятно и толкова унизително, че се комуникира на твърде малко хора, ако въобще се разказва на някого, а понякога може да съществува в паметта единствено на безсъзнателно ниво. Освен това, "висока странност" може всъщност да бъде средство за достигане на по-дълбоки нива на ума.

В края на 1980-те години, д-р Майкъл Персингер (Michael Persinger), невролог от Лаурентинския университет (Laurentian University) в Онтарио, Канада, извършил първоначални тестове на онова, което е станало познато като "Каска на Персингер" ("Persinger's helmet"). Това е устройство, което насочва специфични електромагнитни честоти към хипокампусната зона на задния мозък на човека, който го носи. Според Персингер, използвайки каската, голям процент от субектите чувстват, че са били отвлечени от НЛО, че са излезли от тялото си, или са преживели други форми на изменено съзнание, включително "единение с Бог". Преживяването, казва Персингер, "включва разширяване на емоционалното значение, по такъв начин, че нещата, които нормално не се считат за значителни, сега ще се считат за съдържателни". По време на облъчването на задния мозък, халюцинациите "се възприемат като екстремно истински".

Сюзън Блекмор (Susan Blackmore), която преживяла технологията на Персингер, писала за нея в "Нов учен" ("New Scientist") през ноември, 1994г:

"Персингер приложи тиха и невидима сила върху мозъка ми и създаде специфично преживяване за мен. Той твърдеше, че е имитирал базовите последователности на процеса на паметта и възприятието и че, като променял онези последователности, можел да контролира преживяването ми. Могъл ли е да го направи от разстояние? Може ли да се извърши в по-голям мащаб? Изведнъж перспективата за магнитен контрол над ума изглежда доста по-ужасна от идеята да те отвлекат извънземни..." [1] (#post_bel1gl31)

Персингер бил замесен в операция "Черна красавица" (Operation Black Beauty), създаването на електромагнитна излъчваща единица с размерите на хладилник, за употребата да потушава размирици. Твърди се, че устройството разчитало на времево-променливи полета от екстремно нискочестотна енергия, излъчвана на честоти между 1 и 10 Hz, което причинява повръщане върху всеки, към който е настроен апарата. [2] (#post_bel1gl31)

Кратко и неокончателно отклонение в един свързан феномен: осакатяването на добитък. Това са хилядите мистериозни случаи на добитък, който от края на 1960-те години е откриван дисектиран, понякога в хирургичен стил, и които случаи медиите обикновено свързват с намесата на летящи чинии. Може да се изгради една такава теза, че осакатяванията са сами по себе си въпрос на контрол над ума, но нека оставим това настрана. Има голяма база улики, навеждащи на мисълта, че осакатяванията на добитъка са с далеч по-земна природа, отколкото таблоидната телевизия ни позволява да си представим.

Като за начало, НЛО-та почти никога не са виждани в близост около осакатяването на добитъка, тоест, ако използваме строгата дефиниция за неидентифицирани летящи ОБЕКТИ. Това, което се забелязва, обикновено са неидентифицирани светлини и, когато се вижда летателен апарат, той обикновено е черен, немаркиран хеликоптер. Няма граница за яростта на някой НЛО изблици, и така черните хеликоптери понякога се споменават като променящи формата си извънземни летателни апарати, когато всъщност няма каквито и да е улики, които да навеждат на такова заключение. Защо, вместо това, да не рискуваме и просто да си представим, че са черни хеликоптери?

Бележка от преводача: Джим Кийт има цяла книга, посветена на това - "Черни хеликоптери над Америка: Ударната сила на Новия Световен Ред" (https://www.amazon.com/Black-Helicopters-over-America-Strikeforce/dp/1881532054)

Други улики навеждат на мисълта, че хора, не извънземни чудовища, извършват осакатяванията. Токсикологичните тестове понякога показват наличието на никотин във волските трупове, а никотинът е обичайна използвана съставка в успокоителните наркотици, с които зареждат стреличките за животни. Понякога се открива, че животните са били маркирани с флуоресцентна боя, евентуално за идентификация в тъмното.

Бележка от преводача: В интервю (http://apocryphal-academy.com/index.php?topic=150.0) с популярния Арт Бел, Дерел Симс накратко споменава собствените си открития върху осакатения добитък.

Също така, в близост до осакатяванията често се виждат следи от камионни ремаркета, достатъчно големи, за да транспортират малки хеликоптери. Поне една вероятна сцена за осакатяващите епизоди е идентифицирана в Колорадо, както отбелязвам в книгата си "Черни хеликоптери 2: Крайната стратегия" ("Black Helicopters II:The Endgame Strategy" (https://www.amazon.com/Black-Helicopters-II-Game-Strategy/dp/1881532143)).

Защо човеци ще се интересуват от осакатяване на добитък? Най-вероятният отговор беше осигурен от Г. К. Ериан (G. C. Errianne), частен детектив, който се занимал със случая. Ериан посочва, че прикритите правителствени експерименти се правели с добитък, поради сходството на очната мембрана "с тази на определена етническа група". По-нататъшното разследване показа, че правителството на САЩ е било замесено в изпитателни тестове на оръжия за биологична война, специално насочена срещу поне две етнически гупи. [3] (#post_bel1gl31)

Що се отнася до правителствената манипулация, включваща човешки същества, един от "премиерните" случаи на отвличане, която изглежда подреди сцената за много такива, които последваха, беше този на Бети и Барни Хил (Betty, Barney Hill). През 1961г Хилови били на разходка с кола в Гроувтаун, Ню Хемпшир, когато летящ диск ги приближил и се носел във въздуха на разстояние. Хилови избягали в колата си, но по-късно, поради кошмари, се консултирали с психиатър и били хипнотизирани. Шест месеца терапия явно довела до разкритието за отвличане и физическо изследване от хуманоиди в дисковия апарат.

Природата на самото отвличане била доста странна, а обитателите на дисковия коаб били описани от Бети Хил под хипноза като носещи униформи и заострени шапки ("подобни на военновъздушните сили", казва тя по време на хипнотичната регресия). Барни Хил мислил, че едно от предполагаемите извънземни приличало на "военен пилот" и допълнил, че: "Той прилича на германски нацист. Той е нацист...", казва Хил, "Помислих си за флота и за подводницата, и помислих, че хората, които се отдръпнаха назад, бяха облечени в сини дочени дрехи. Но този другият човек беше облечен в черно лъскаво палто, с шапка".

Ако правителството е било замесено в отвличането, онова, което може да е привлякло вниманието им към Хилови, е фактът, че са смесена расова двойка и са били на организационни позиции в редица групи за граждански права. Това е било по времето, когато такива групи били под засиления критичен поглед на правителството и военните PSY-OPS може да ги е устройвало или да изследват Хилови хипнотично, или дори да им имплантират подслушващи устройства за проследяване. Хилови също така били близки приятели с майор Джеймс МакДоналд (James McDonald), за който има сведения, че е работел в разузнаването във военновъздушна база "Пийс" (Pease Air Force Base). [4] (#post_bel1gl31)
Титла: Re: КНИГА: Джим Кийт, 1997г---- Контрол над Ума - Контрол над Света
Публикувано от: λ в Септември 17, 2019, 05:00:02 pm
Друг известен отвлечен, чийто опит заслужава по-близък поглед, е Уитли Страйбър (Whitley Streiber). Страйбър посещавал основаното от Фабианците Лондонско училище по икономика в Англия. Докато бил в Лондон, той бил директор на филм относно сектантския култ "Процесът" (The Process), въпреки че, тъй като няма налични издания на филма, не е известно каква позиция е бил заел Страйбър по отношение на култа.

В книжния си бестселър за отвличанията от извънземни, "Общение" ("Communion"), Страйбър отбелязва, че от години е вярвал, че е присъствал на безконтролната стрелба на Чарлз Уитман (Charles Whitman) в Тексаския университет, но най-сетне осъзнал, че не е присъствал. В продължението, "Трансформация" ("Transformation"), Страйбър осъзнава, че все пак трябва да е бил, заради потвърждение от негов приятел. [5] (#post_bel1gl31)

Страйбър вярва, че има два импланта в тялото си, един в ушната мида, а другият - инжектиран в малкия му пръст. На НЛО конференцията в Гълф Брийз, Флорида, през 1996г, Стрийбър спомена идеята, че той може да е обект на операции по контрол над ума от страна на правителството. Той спекулира, че преживяванията му, които се смята, че са свързани с извънземни, може всъщност да са му били излъчени като предаване през имплантите. [6] (#post_bel1gl31)

Мартин Канън (Martin Cannon), пионер в различаването между малките сиви човечета от външния космос и онези от правителството, описва случая с една жена, която нарича "Вероника". Тя била отвлечена не в летяща чиния, а в къщата на учен в Лос Анджелис, който, Канън успял да определи, по-рано бил заменес в икспериментиране на ЦРУ с контрол над ума.

Аз разследвах случай на млада жена, която, през 1993г, вярвала, че по време на посещение в Сан Франциско с главата на една сатанинска църква, била дрогирана и заведена в хотел наблизо и върху нея била извършена медицинска операция от човеци в бели палта. В друг случай тя била заведена извън Сан Франциско от същия сатанински вожд и й бил показан дисков кораб, паркиран на известно разстояние от един провинциален път. [7] (#post_bel1gl31)

И ако Жоли Уест (Jolly West) и бандата му промотират "Синдрома на фалшивата памет", те също така пробутват и "Синдрома на паметта за извънземни" ("Alien Memory Syndrome"). Според един австралийски изследовател, "едно от протежетата на Луис Жолион Уест (Louis Jolyon West), Бари Таф (Barry Taff), е съавтор на статия за списание "НЛО" (UFO magazine), в която се твърди, че извънземните били отговорни за този вид дейност [по контрол над ума]. Таф е работил в Невропсихиатричния институт на Калифорнийския унивеститет, Лос Анджелис (UCLA Neuropsychiatric Institute) и според изследователя от Лос Анджелис Мартин Канън, той е консултирал голям брой правителствени агенции, включително и Националния институт по умствено здраве (NIMH), Корпорация Rand, Комисията за атомна енергия (Atomic Energy Commission) и ЦРУ".

Вал Банкстън (Val Bankston), която вярвала, че е била отвлечена от извънземни, се срещната с Таф и се съгласила да участва в някои експерименти по отвличане заедно с него. Банкстън казва, "Може да разпознавате името Бари Таф. Той проведе проучване и написа филм, озаглавен "Съществото" ("The Entity"). Той също така провежда парапсихологични разследвания, преследва ефекти, които тайно създава сам с високо развита технология. Достатъчно странно е, че скоро след като се срещнахме, аз бях нападната от безтелесно същество посред бял ден, което влезе в сексуални актове с мен. По онова време вярвах, че то бе инкубус. Знаейки какво правя с Бари, фактът, че той е сертифициран хипнотизатор, мисля си, че той бе хипнотизирал и мен и другия субект от неговото изследване - което доведе до филма "Съществото" - да имаме тези преживявания. Може да е обработил няколко жени по този начин и да е избрал онази, която най-добре е подпомагала схемата му за книгата и филма". [8] (#post_bel1gl31)

Друг забележителен случай е този на Брус Смит (Bruce Smith), който през 1990г посещава лекция на "експертът в отвличанията от извънземни" Бъд Хопкинс (Budd Hopkins) в Трентън, Ню Джърси. Поради някаква причина говоренето на Хопкинс за отвличания от извънземни ударило Смит на много вътрешно ниво, което го разстроило: "Не мислех, че ще съм в състояние да ходя, за да мога да изляза оттам", казва той по-късно. Бъд Смит все пак напуска НЛО лекцията и, като закачил караватана в която живеел за теглича на колата си, се отправил на запад, спирайки в държавните паркове. Един от онези държавни паркове бил Тесуки (Tesuque), Ню Мексико. Смит бил заспал на място за лагеруване там, когато се събудил по средата на нощта, ужасен от вярването, че ще го отвлекат извънземни. Носейки се в състояние между сън и будност, Смит усетил как ръце го хващат за глезените и го дърпат. Но съществото от другата страна на тези ръце не било точно онова, което Смит бил приготвен да очаква. "Съществото" носело бяла риза с копчета, като вида риза, която баща му винаги носел, спомня си Смит.

Далеч от очакването му за светещо сребристо дисково летателно средство, Смит казва, че бил натикан от хора отзад в голям, тъмносин ван с военни маркировки, за които той мисли, че били на флота на САЩ. Ванът карал по черни пътища за окоол час, докато не спрял. Задната врата се отворила и извънземните левитирали Смит през нея и го въвели в огромна постройка, която според усещанията на Смит била част от ядрената лаборатория Лос Аламос (Los Alamos). Вътре в лабораторията, Смит бил поставен на маса за изследвания, където извънземно на име "Роджет" ("Roget") започнало да дълбае в очите му със скалпел.

Смит не си спомнял нищо от това, преди да започне хипнотерапия във Вашингтон. По време на хипноза си спомнил за отвличането и също така си спомнил, че бил отвличан "хиляди пъти и в множество животи". След срещата в Тесуки, "Те се върнаха още веднъж. На 8 юни. Те дойдоха в необичаен кораб, който имаше стаи в себе си, които приличаха на стаи от колежко общежитие".

Бил ли е отвлечен Смит действително от извънземни, или истината е нещо по-прозаично, но еднакво зловещо? [9] (#post_bel1gl31)

ИЗследователят на отвличания от извънземни Бъд Хопкинс се появява и в друг случай, описан от бившия деловодител от Военно разузнаване Джулиан МакКини (Julianne McKinney), сега част от Асоциацията за проекти по електронно наблюдение (Electronic Surveillance Project Association) към Възпитаниците на националната сигурност (National Security Alumni). Следват показанията на МакКини:

"Жената, очевидно "лабораторно зайче" в експеримент, осъзнала, че я представят на голямо разнообразие отявлени личности, чиито връзки с ЦРУ, смята тя, били доста очевидни. Един от онези, каква тя, бил Робърт Джей Мифтън (Robert Jay Lifton), добре познат автор и експерт по промивката на мозъка, чиито книги включват "Нацистките доктори: Медицинско убиване" ("The Nazi Doctors: Medical Killing") и "Психология на геноцида" ("Psychology of Genocide")."

"Преживяванията й включвали доброволно (според заведението) постъпване в болница "Холивуд", Ванкувър, Британска Колумбия, Канада, през 1973г, по време на ера, когато експериментите МК-УЛТРА в Институт "Алън Мемориал" (Allan Memorial Institute), университет "МакГил" (McGill University), Монтреал, Канада, били само началото, което привлякло вниманието на Сената на САЩ".

"По-скоро, през 1990г, тя била транспортирана до медицинския център "Камерън" (Cameron Medical Center) на Ню-Йоркския университет в Уестчестър, Ню Йорк (при обстоятелства, които отговарят на отвличане), където била насилствено свалена на земята от около шестима служители на медицинския център и насилствено отнели свободата й за около три седмици. Не била нито психиатрично съветвана, нито формално тествана, докато била в заведението. Психиатрите, назначени по нейния случай, явно били решени да я принудят да приеме комбинация невролептични наркотици, включително налдол (Naldol), наван (Navane), и когентин (Cogentin). (Хандол и наван могат да предизвикат тардивна дискинезия.) Тя се съпротивила на тези опити".

"Съдът в крайна сметка разпоредил жената да бъде освободена от центъра, нареждайки, че не трябва да й се дават наркотици. Когато в последствие получила медицинското си, при условия, които предотвратили цензурирането или редактирането на тези документи, тя открила, че психиатрите й планирали да я инжектират с наркотици (в неспазване на съдебната заповед) в деня на освобождението й. Поради късмет, тя била освободена ден по-рано".

"Тази жена констатира също така, че се е срещала с Бъд Хопкинс, от Фондацията за натрапници (Intruders Foundation) и че имала дълговременна, доверена връзка с Джон Ел Мак (John E. Mack), професор по психиатрия в Харвардското медицинско училище (Harvard Medical School) и основател и директор на Центъра по психологични проучвания в Ядрената епоха (Center for Psychological Studies in the Nuclear Age) (с предишно име Изследователска програма за проучване на човешката продължителност (Research Program for the Study of Human Continuity); а служовете от миналото говорят, че учреждението се е кооперирало с ЦРУ в проучванията на "човешката екология")". [10] (#post_bel1gl31)

В последните години има случаи на "извънземни" импланти, хирургически премахвани, но е интересно, че "извънземните" по случайност ще използват технология, подобна на онази, изобретена от д-р Делгадо (Delgado) през 1950-те. Един такъв случай беше описан в лекция на д-р Роджър Лийър (Roger Leir) на среща на MUFON (Взаимна НЛО мрежа, бел.прев) в Таусанд Оукс, Калифорния, на 23 февруари 1996г. Лийър премахнал три явни импланти на 19 август 1995г, два от един пациент и един от друг пациент. Двата предполагаеми импланта, премахнати от първата пациентка се намирали от двете страни на палеца на крака й. Третият предполагаем имплант бил премахнат от задната страна на лявата ръка на друг пациент.

Единият обект бил с триъгълна форма, а другите два обекта "приличаха на малки пъпешови семки". [11] (#post_bel1gl31)

Обграждащата имплантите тъкан била сива, но без възпаление. Според Дерел Симс (Derrel Sims), хипно-анестиен терапевт и изследовател на отвличанията от НЛО, и двамата пациенти не знаели за имплантите, но били открити по време на рентгенова процедура по друг повод. Нямало следи от белези от инжектиране на имплантите. И двамата пациента, според Симс, били възможни случаи на НЛО отвличане. Д-р Лийър също докладва, че предметите били в голяма близост до нервни влакна.

Д-р Лийър използвал гаус-метър, измерващ електромагнитните полета, за да открие точното местоположение на предметите. Според д-р ЛИйър, когато поднесъл гаус-метъра близо до обекта в ръката на човака, метърът "полудял".

Всеки от предметите, както се твърди, бил покрит с плътна сива материя. Въпреки че предметите, които са били в човешко тяло дълго време обикновено се покриват с органично, влакнесто покритие, този материал може да се изстърже. В случая с предполагаемите импланти, мембраната била ного по-трудна за премахване. Въте в мембраната предметът представлявал две отделни парчета черен метал, явно държани заедно единствено от мембраната. Металът по-късно бил идентифициран като борон. Когато били изложени на флуоресцентна светлина, трите обекта светели ярко. [12] (#post_bel1gl31)

Джон Мак (John Mark) от Харвард, в Отвличания, дава подробен преглед на "извънземния" имплант:

"Анализът на елементите и електронната микроскопична фотография разкриват интересно усукани влакна, състоящи се от въглерод, силикон, кислород, без азот,  и следи от други елементи. Въглеродният изотропен анализ не се отличаваше с нищо. Един колега ядрен биолог каза, че "образецът" не е естествено срещащ се субект, но може да бъде някакъв вид произведено влакно. Изглеждаше трудно да се разбере как да продължим нататък".

"Няма доказателства, че някой от събраните импланти са от редки елементи, или пък от обикновени елементи в необикновени комбинации. В разговор с един химичен инженер и други експерти в технологиите на материалознанието, на мен ми беше казано, че би било екстремно трудно да се направи положителна диагноза за природата на кое да е непознато вещество, без да е налична информация за произхода му. При най-добрите обстоятелства ще бъде трудно да се докаже, например, че дадено вещество не е със земен или дори биологичен произход".

Разбира се, Джон Мак сам по себе си е интересен случай, човек, който явно отказва да разгледа идеята, че отвличанията може да се изпълнят от всеки, не само от извънземни. Центърът за психология и социална промяна (Center for Psychology and Social Change) на Мак е подкрепен със стотици хиляди долари от различни членове на фамилията Рокфелер (Rockefeller). Мак също така е член на Фондацията за човешки потенциал (Human Potential Foundation) на Скот Джоунс (Scott Jones), която според данните също е собственост на Рокфелер. [13] (#post_bel1gl31)

Моето заключение е откачено и научно-фантастично, но доказателствата го подкрепят. Военните и разузнавателните агенции използват отвличането от извънземни като история за прикритие и вероятно за близки срещи, симулирани чрез технология като холограмите и напредналите въздушни дискови летателни апарати, за да прикрият обработването и имплантирането на човешки същества с технология за контрол над ума.


Бележки:
1. Smith, Jerry, HAARP: Ultimate Weapon of the Conspiracy, (1997: AUP, Kempton, Illinois); Constantine, Alex, Psychic Dictatorship in the U.S.A. (Portland, Oregon: Feral House, 1995); Blackmore, Susan, "Alien Abduction," the New Scientist magazine, November 1994, cited in Walter Bowart's "The Trial and Conviction of a 'EBE Possessed' Serial Killer," obtained on the Internet from MindNet Journal, volume 1, numbers 8a, 8b, 8c
2. Krawczyk, Glenn. "Mind Control & the New World Order", Nexus magazine, February/March 1993 280
3. Sunders, Ed. "The Mutilation Mystery", Old Magazine, September. 1976; Keith, Jim, Black Helicopters II: The Endgame Strategy, (Lilburn, Georgia: IllumiNet Press, 1997)
4. "Manchurian abductees," World Watchers International newsletter, Fall 1989; Keith, Jim, Casebook on Alternative 3, (Lilburn, Georgia: IllumiNet Press, 1994)
5. Wanderer, Robert, "'Transformation' Transformed", MUFON Journal, issue 254, June 1989
6. "False Miracles in the Sky: Is the U.S. Military in the Business of Hoaxing UFOs?," The Devil's Advocate, issue number 5
7. Cannon, Martin. "The Controllers: A New Hypothesis of Alien Abductions", MUFON UFO Journal, Number 270, October 1990
8. Taff, Barry, 'Paranormal Phenomena and UFOs,' UFO magazine, Vol. 2, No 4; Krawczyk; Constantine, Alex, Virtual Government. (Venice, California: Feral House, 1997)
9. Donahue, Bill. "It's life, but not as we know it", Northwest Magazine, April 28, 1991
10. McKinney, Julianne. "Microwave Harassment & Mind-Control Experimentation", Electronic Surveillance Project, Association of National Security Alumni, Silver Spring, Maryland
11. Hudgeons, Steve, "Implants," April 2, 1996, obtained from the Internet, copy in the author's possession
12. Lindemann, Debra L., "Surgeon Tells First Results of Implant Analysis," April 6, 1996, obtained from the Internet, copy in the author's possession; "Jon King's X-file document," UFO Reality magazine, 1996, otherwise unidentified clipping
13. Kanon, Gregory M., The Great UFO Hoax. (Lakeville, Minnesota: Galde Press, 1997)