Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 2 [3] 4 5 6 ... 73
31
Дж. Розалес: Глава 41
Финландия


Тъй като температурите се понижиха, а дните станаха по-кратки, засилих тренировките си. Макар по това време да изглеждаше безсмислено, без надежда за скорошен опит на световен рекорд, продължих. (…) Започнах да виждам много прогрес в себе си. Времето, в което можех да стоя и да тичам в снега, значително се увеличаваше. Докато ходех за своето тичане на студено, чувах приятелите си да викат името ми по улиците. Много от тях знаеха, че тренирам за световен рекорд. Понякога, докато тичам, чувах и нецензурни крясъци от случайни минувачи, но вече не ме интересуваше. Просто продължих да си представям, какво ли ще бъде, ако имам шанса да пробягам своите 5 км в снега.



Накрая дойде този шанс. Скоро след като се бях върнал от коледната почивка, получих имейл от Вим, в който ми казваше, че желае да плати полета ми до Финландия, ако искам да опитам световния рекорд на това място. Казах му, че нямам проблем да отида там, стига да имам достатъчно време да информирам преподавателите за отсъствието си.

Точно три седмици след получаването на поканата, стоях в магазин за снегоходи в Китила (Kittila), Финландия с Енам и Вим.
„Най-накрая го правим!” ни каза Енам, след като предаде на чиновника няколкостотин евро. „Ще стане!”
Година по-рано никога не бих си и помислил, че ще бъда във Финландия, възнамерявайки световен рекорд с прочутия Вим Хоф. И все пак ето ме – на път да наемем снегоход, който да ни транспортира до локацията. Не можех да повярвам. (…)
С Вим седнахме на местата си в снегохода, а мъжът даде указания на Енам как да стигнем до езерото.
„Благодаря!” извика Енам, докато включваше двигателя. „Дръжте се момчета! Яааа-хууу!”
Снегоходът изкрещя и тогава изскочи напред. Обвих ръцете си около Енам и го държах здраво, докато той увеличаваше скоростта до около 48 км/ч. (…)

Няколко минути по-късно, дърветата, покрай които минавахме, се разредиха и отвориха гледка към гигантско, замръзнало езеро. Потеглихме по-нататък, търсейки най-добро място за тичане. За щастие имаше дълъг, прав участък, маркиран и с обща дължина един километър. Решихме да използваме това като начин да измерим разстоянието на пробега. За всеки рекорд трябваше да изминаваме този километър напред и назад, докато всеки не достигне границата за рекорд – 10 км за Вим и 5 км за мен.

Спряхме снегохода и Вим излезе да провери дали повърхността е добра за тичане.
„Малко е груба.” каза той. „Трябва да я поизгладим.”
Вим извади картонена щайга за мляко от вътрешността на шейната и я завърза за гърба, използвайки малко въже. След като я прикрепи, седна вътре в нея.
„Тръгвай!” извика на Енам.
Енам настъпи газта и подкара снегохода наоколо, използвайки изобретението на Вим, за да изглади замръзналата писта. След като направи няколко обиколки, с Вим си разменихме местата. Возенето бе неравно. На няколко пъти се оказах преобърнат и влачен от снегохода. За щастие, не бях наранен. След още няколко обиколки Енам спря моторната шейна и излязох. Вим развърза картонената опаковка и я постави близо до един от пилоните на трасето.
„Тук ще приключим.” обяви той. „Да започваме!”

Решихме да бъда първия, който ще тича. Ако по някаква причина бяхме преждевременно прекъснати, останалите искаха да се уверят, че съм имал възможността да счупя рекорда.
„Вече имам достатъчно рекорди. Просто в случай, че нещо се обърка, искам да отидеш пръв.” каза Вим.
Откараха ме обратно до стартовата линия и аз се подготвих. Температурата беше минус 1.1°С и въздухът бе сух, но бях готов да го направя. Прекарал бях последните няколко месеца, тренирайки за този момент. Бях готов за всякакви климатични условия по време на предизвикателството.

„Ако ще правя това,” казах, „може също така да го сторя в стила на Вим Хоф.”
Започнах да свалям всичките си дрехи, не оставяйки нищо, освен чифт шорти. Когато стъпих върху охладената, твърда земя, усетих познатото гъделичкане на студа в плътта си.
„Да го направим!”
Вим включи камерата и приготви хронометъра. Енам форсира двигателя.
„Можеш да го направиш, Джъстин!” изкрещя Вим. „Стани Ледения човек! Готови, приготви се… старт!”

Наведох се напред и започнах да тичам върху ледената повърхност. Студен вятър духаше срещу гърдите ми. Вдигнах поглед и видях Вим и Енам малко по-напред, указвайки пътя със снегохода. Вим се усмихна, насочвайки камерата към лицето ми.
„Добра работа, Джъстин! Продължавай така!”
На всяка стъпка от пътя, Вим ми говореше. Независимо дали го гледах или не, той продължи да вика окуражително. С приближаването на третия километър започнах да чувствам грапавостта на леда с ходилата си. Бях тренирал за студено, а не за острия лед, но така или иначе продължих напред.
„На половината път си, Джъстин, продължавай!”

На четвъртия километър болката нарасна до мъчителна. Бих се заклел, че игли пробиваха ходилата ми. Те изгаряха от болка. Никога преди това не бях тичал върху лед, само върху сняг. Беше напълно различно изживяване.
„Ще го направиш, човече! Почти си там!”
Оставаше ми половин километър, а краката ми започнаха да изтръпват. Приех това като лош знак, но избрах да го игнорирам. Исках да стигна до края. Бях толкова близо. Можех да го видя. Продължих с усилие, решен да пресека финалната права под 30 минути. Почти… Там…

„Даааааааа! Направи го!” изкрещя Вим. „Нов рекорд! Нов световен рекорд!”
Вдигнах ръце триумфално.
„Вим,” каза Енам, „часовникът?”
„О, часовника. Ето го – 27 минути и 46 секунди.” обяви Вим.
„Наистина ли?” попитах. Не можех да повярвам, че всъщност го бях направил.
Вим и Енам ме прегърнаха от вълнение.
„Ние сме като братя.” каза Енам, докато ме прегръщаше.
„Гордея се с теб, човече!” каза ми Вим. „Обичам те! Ти го направи!”

Благодарих им за поздравленията и седнах в шейната да изследвам раните си. Те също се приближиха да погледнат. Краката ми все още бяха вцепенени, а вече и тежко подути. Под мястото където се намираха мазолите ми, имаше големи находища от кръв. На десния крак имах два кървави мехура, на левия още толкова, както и голям разрез под големия пръст.
„Ааа, няма за какво да се тревожиш. Не е измръзване.” каза Вим, опитвайки се да ме успокои. „Само няколко бойни рани. Ще заздравеят, преди да се усетиш.”
Изглеждаха ужасно, но поради скорошния си успех, се насилих да му повярвам.

„Добре, Вим, твой ред!” каза Енам, скачайки обратно в снегохода. „Трябва да приключим с това, преди да свърши батерията на камерата. Да тръгваме!”
Скочихме обратно в снегохода и Енам го подкара към стартовата позиция. Подготвих камерата и позиционирах тялото си, така че да получа добър ъгъл, когато Вим тича зад нас. Няколко секунди по-късно Вим беше излязъл и готов за тичане. С работеща камера, започнах обратното броене. „Готови, старт!”

Натиснах бутона на хронометъра си, а Енам включи двигателя. Докато се опитвах да държа камерата стабилна, скочихме напред още веднъж. Когато Вим тичаше напред, забелязах нещо интересно около него. Имаше уникално изражение на очите. Сякаш знаеше, че ще счупи рекорда, въпреки че бе започнал да тича току-що. Можех да усетя неговата самоувереност, която не бе породена от горделивост. Той просто знаеше.

Докато аз и Енам водехме по пътя, гледах познатото лице, което бях виждал толкова много пъти по YouTube и по телевизията, да ни догонва. Почти година по-рано Вим ме беше поканил в Полша да тренирам заедно с него. Беше сюрреалистичен момент осъзнаването колко далеч бяха прогресирали нещата. Той ми бе дал подаръци, които щях да ценя завинаги. Вим не само ме научи как да контролирам телесната си температура и как да оцелея в студа, той също ме бе научил как да живея пълноценен живот, как да преодолея ограниченията си и как да бъда търпелив. Тези уроци ще останат за цял живот и всичко това дължа на него… Моят „духовен брат”.

„Чакайте, изчакайте секунда.” каза той. Той отиде отстрани на пътеката и зарови ръце в снега. Загреба от него и започна да го втрива по цялото си тяло.
„Трябва да се изкъпя, преди да завърша, нали?” той погледна към мен и Енам, хилейки се широко. „Добре, това е достатъчно.” Той прекоси финалната права и вдигна ръце във въздуха.
„Нов рекорд!” извика Енам.
„Да, ти го направи!” добавих аз.
„Направих го. Ти го направи. Ние го направихме.” Вим ме прегърна. „Обичам те, човече. Да станеш Ледения човек. Успяхме!”

------

ВАЖНО ОПРОВЕРЖЕНИЕ: Опитите ни за световен рекорд понастоящем са непотвърдени от Световните рекорди на Гинес. Следователно те НЕ са официални рекорди на Гинес. Ако желаете достъп до кадрите от тичането на 5 и 10 км във Финландия, може да се свържете с нас.

32
Глава 40
Сила и Чест


Менли, талантлив филмов режисьор и добър мой приятел, прави документален филм, който има отношение към тази книга и помага да се илюстрира позицията, че всички ние можем да достигнем и да повлияем на имунната система. Това откритие може да има огромно въздействие върху света и да измести възприятието на населението като цяло. Непрекъснато показвайки на хората здравословните ползи от постепенното обучение в студа, се надявам това да доведе до тотална превенция на болестите.

Няколко дни преди написването на тази глава, посетих Менли и му донесох някои от вече направените документални филми за мен. Докато той ги преглеждаше, един от клиповете привлече вниманието ми.

„Свръхчовеците и търсенето на Фантастичната четворка” е поредица, в която се твърди, че съм „свръхчовек”. Видео кадрите показваха как тичам полумаратон бос в снега. По-конкретно – това е тичането, което доведе до измръзване. Не мога да кажа, че решението ми да продължа да тичам, се основаваше само на интуиция; бях позволил на емоциите си да вземат най-доброто от мен. Имах ситуация вкъщи, която ме бе оставила емоционално разтроен. Не мислех както трябва. За съжаление, оставих това да повлияе на решението ми.

Приех предизвикателството на телевизия Дискавъри, защото бе бърз начин да избягам от емоционалния стрес у дома. Обикновено не вземам подобни прибързани решения, защото познавам границите на тялото си изключително добре, но този път реших да продължа напред, въпреки непосредствените повреди и знаците, които изпращаше тялото ми.

Наистина бях решен да завърша състезанието, но след като продължих, лекарката ме принуди да спра. Беше ми казала, че рискувам да загубя пръстите на краката си. Спомена и че ще бъде глупаво ако продължа, но това бе решението ми. Както знаете, аз я игнорирах. Отчаяно исках да пресека онази финална линия. Ето защо проявих стоицизъм и продължих да тичам, въпреки потенциалните последствия. Зная, че може да прозвучи нелепо, но мисля, че именно това трябваше да направя. Научих нещо за мен самия, нещо, което не бих научил по друг начин: Без значение е какво някой казва, можеш да направиш всичко. Нищо не е невъзможно.

Лекарите казаха, че съм нанесъл „необратима повреда” на крака си и никога не бих могъл отново да бъда същия. Е, те сгрешиха. Все още се справям със своите предизвикателства, все още чупя световни рекорди и все още твърдя, че както аз съм способен на всичко, така сте и вие. Няма нищо „свръхчовешко” около мен. Аз съм просто човек, който обича да осъществява човешкия потенциал.


Изисква се сила и смелост от някого да се излекува, когато е изправен пред мрачното бъдеще, но всички ние сме способни да се противопоставим на страховете и минем през тях. Открийте тази сила вътре в себе си и излекувайте своята дилема.

Имаше време преди двайсет години когато страдах от тежък случай на пневмония. По това време отглеждах сам своите четири деца, точно бе починала съпругата ми. Бях изключително емоционален, а и нямахме много пари.

Тялото ми може да понесе доста, но когато станах емоционално изтощен, станах податлив и на заболявания. Някак бях развил пневмония по средата на лятото. След като с дни чувствах странно налягане в гърдите, внезапно загубих енергията си и се сринах близо до едно дърво.

В този момент реших да отида на доктор. Той каза, че страдам от тежък случай на пневмония и ми предписа антибиотик. Каза ми още, че за около месец ще бъда излекуван. Взех една капсула и веднага се почувствах по-добре. Получил това чувство, исках да поема съзнателното управление на оздравителния процес. Така че тази една капсула бе последната, която изобщо взех. Поех руля и визуализирах себе си как ставам все по-добре. Преди да разбера, пневмонията си бе отишла толкова бързо, колкото и бе дошла. 
Не ви предлагам да пренебрегвате казаното от вашите лекари или терапевти. Казвам само, че всички ние имаме вътрешен лекар, който също ни ръководи.

Има една последна история, която искам да споделя във връзка с изцелението.  Преди няколко години получих тежко разкъсване на червата. Можех да умра от това, но не бе дошло времето ми. Линейката ме транспортира до болницата и там отвориха корема ми. Трудиха се с часове, опитвайки се да поправят щетата. След като направиха временен байпас, ме закърпиха и затвориха раната. Докторите ми казаха, че екстремната ми спортна кариера е приключила и че ще ми е нужна поне година и половина за възстановяване.

Същата нощ ме придружиха до болничната ми стая и ме оставиха там. Когато светлината бе изключена и вратата ми затворена, започнах да си правя свой собствен физически преглед. Имах гигантски белег на корема, където бяха направили разреза.

Стоях там известно време, взирайки се в стената. Най-накрая взех решение да изляза от леглото и да се разходя наоколо. Това бе огромна задача. Тялото ми беше в наистина лоша форма, но пък аз бях изключително решителен. Сантиметър по сантиметър премествах тялото си от легнало положение до поставянето на краката ми отстрани на болничното легло. Сякаш изминаха часове!

Накрая стъпалата ми докоснаха пода. Повдигнах себе си от леглото и ето ме там, стоящ! Стоях! Проверих себе си, наблюдавайки състоянието си като ранено животно. След малко спрях да се грижа за раната и проявих интерес към заобикалящото ме. Погледнах към прозореца и видях звездите на нощното небе. Въпреки че придвижването само на няколко сантиметра бе отнело всичките ми усилия, бях в състояние да постигна целта си. Ставането от леглото бе първата стъпка от започването на лечебния ми процес. Бях спечелил първата битка.

Върнах се изтощен обратно към леглото и легнах бавно. По някое време заспах дълбоко. Всеки ден, от този момент нататък, продължих със същата целеустременост. Не можех да ям две седмици, защото червата ми не функционираха, но продължих в същия борбен дух. В крайна сметка червата ми започнаха да обработват храна. Още една победа!

Три месеца след всичко това аз отново правех изпълнение в леда. Сторих го с лекота, а тялото ми бе в страхотна форма. Не трябваше да чакам година и половина, както бяха предложили лекарите. Вътрешният ми лекар бе извършил чудеса!

Правенето на нещо подобно изисква много смелост, сила и отговорност. Трябва да вярвате, че има какво да спечелите и това бързо лечение е възможно. Точно в този момент вътрешният доктор ще ви приветства.

Два месеца след това поставих нов световен рекорд за стоене в кутия, с напълно покрито от лед тяло. След още два месеца се изкачих на Килиманджаро, носейки само къси панталонки. Тогава се върнах в Лапландия, мястото, което ми бе нанесло „непоправими щети”. Този път тичах двойно повече и завърших пълен маратон без каквито и да било поражения!

Въпреки контузиите и неуспехите, все още успявах да продължа напред и да поема още предизвикателства. Тялото се адаптира, стига да желаете да го тествате. Червата ми се излекуваха шест пъти по-бързо, отколкото лекарите ми бяха казали, че ще отнеме. Допускането, че човек е способен, ще направи голяма разлика. Но да вярва в себе си и да знае, че е възможно, ще направи всичко различно.

Сила и чест не се постигат само чрез спорт и предизвикателства. Борбата за живот сама по себе си ни прави герои. Гладиаторът не се нуждае от меч, ако умът му е остър като бръснач. Пресечете отчаянието и зависимостта, и се съсредоточете върху безкрайните възможности. 

33
Глава 39
Нова Година

декември 2010 г.


След тежък период на сняг тук, в Нидерландия, ежедневни студени бани и тичане с боси крака по снега, имах само едно нещо в съзнанието: Хонконг. Бе ми се представила още една възможност да пътувам до Хонконг, където щях да се опитам да подобря собствения си световен рекорд, затворен в лед.

Самолетните билети бяха уредени за мен. Летяхме над Русия, Сибир и Китай, а след това самолетът се приземи на острова, близо до гигантска статуя на Буда. Когато пристигнах, ме посрещна 54 годишен японец, на име Сано.

Температурата в Хонконг бе топла (19°С), в сравнение с Нидерландия (-10°С). Въпреки по-топлото време, повечето хора бяха доста облечени. Изглеждаха така сякаш притежаваха естествена склонност да „чувстват студ” и са в отчаяна нужда да останат топли. Разхождах се наоколо по тениска и се чувствах напълно удобно!

Докато Сано ме водеше през реката, течаща през града, посочи внушителни сгради с хипнотизираща архитектура. Той ме придружи до огромен вход на петзвезден хотел. Стаята ми бе сравнително малка, но гледката беше великолепна. Чувствах се като крал.

Видях много статуи на Брус Лий из града. Имаше и множество снимки, които показваха страхотен респект към него като майстор на бойните изкуства. Чувствах, че е умрял твърде млад. Неговият завет ми даде вдъхновение да се представя добре в красивия град, пълен с екзотични палми и субтропична растителност.

Два дни след пристигането ми, градът бе благословен с горещината на топъл, летен ден. Това бе жега, която можеше да докосне тържествеността на душата. Помогна ми да отърся ума си от предстоящото предизвикателство. Сано ме разведе из всякакви места. Той бе много приятен човек и компанията му за мен бе удоволствие. Той също така бе и изключително зает, защото помагаше в организацията на събитията около обратното броене до настъпването на новата 2011 година.

Сано организира пресконференция, акцентираща върху осведомеността за глобалното затопляне; аз бях главният герой, промотиращ посланието. Не знаех нищо за глобалното затопляне, но се опитах да представя проблема по най-добрия начин. Ето какво казах:

„Нямам знание за политиката, нито съм някой, който е против любовта към света. Мисля, че децата са нашето бъдеще и че идващите поколения, които ще населяват този свят, трябва да бъдат възпитани в свят, който е балансиран. Ние, като хора, можем да се защитим срещу променящите се метеорологични условия, но растенията и животните не могат!

В крайна сметка няма да можем да обърнем гръб на света и избегнем последствията от действията си. Експлоатирането на нашата екосистема за получаването на финансова изгода не си струва.

Тук съм, за да счупя световен рекорд в леда и следователно имам възможността да привлека внимание в световен мащаб. Бих искал да помогна в разширяването на визията що се касае до деликатния проблем около глобалното затопляне. Природата извън нас самите директно влияе върху природата вътре в нас.

През годините сме се превърнали в непознати за природата, защото вече не живеем директно в нея. Ние винаги харчим пари за дрехи и се обграждаме с технологичен лукс. Изгубили сме своя досег с природата.

По някакъв начин сме станали слепи. Благодарен съм за възможността да изразя мислите си пред вас и ви покажа какво може да бъде направено, когато човек има връзка с природата.”

Тогава стана време да се потопя в студената ледена баня вътре в прозрачен контейнер.
Щрак. Щрак. Щрак.
Извън контейнера се провеждаше фото сесия. Подложеното ми на студа тяло бе отпечатано на камерите около мен.

Два дни след това предстоеше опитът ми за световен рекорд. Планът за мен бе да започна потапянето на цяло тяло в лед за рекорд за издръжливост точно в 22:20 ч. Когато щях да изляза един час и 50 минути по-късно, щеше да бъде десет минути след настъпването на новата 2011 г.!

Малко преди събитието, седнах в публиката и се опитах да се отпусна. Тълпата беше ентусиазирана и мнозина ми отправяха възхитени погледи.

След като някои танцьори се представиха на сцената, говорителят обяви, че опитът за световен рекорд ще започне. Застанах до него и той ми зададе няколко въпроса. „Как се чувстваш?”, „Уверен ли си, че ще счупиш световния рекорд?”
Съзнанието ми бе настроено само върху едно нещо: Просто го направи.

Неколцина души повдигнаха плексигласовата кутия и аз влязох вътре. Поставиха кутията изправена и започнаха да я пълнят с лед. Обикновено отнема от 5 до 10 минути тя да се напълни цялата. Ледът се изля върху раменете ми и проверих как реагира тялото ми на него. Ето какво се случваше вътре в мен:

Изпълнен с решителност, се заредих с адреналин и допамин. Адреналинът направи така че да се чувствам силен пред студеното въздействие, а допаминът бе моето обезболяващо. Когато бях напълно покрит с лед, стените на моята сърдечно-съдова система се свиха и започнаха своето търсене на начин да функционират възможно най-ефективно, без отделяне на топлина. Вените около жизнените ми органи се свиха и насочиха кръвта да циркулира около тях, за да ги поддържа топли. Това запази вътрешната ми температура стабилна.

Когато всички тези условия бяха изпълнени, започна времето, в което трябваше да покажа издръжливостта си. Колкото по-добър бях в стабилизирането на вътрешната ми температура, толкова повече щях да остана в леда. Понякога започвах да усещам студ в определена част от тялото си. Чрез просто концентриране върху това място, бях способен да пренеса топлината в тази зона, за да я затопля отново.

Имам две важни отговорности когато съм напълно потопен в лед. Чувствам, че те са перфектния пример за съзнание над материя. Първата е способността да запазя вените и артериите около сърцевината си затворени. Втората е пренасочването на топлината към онези части от тялото, които изстиват. И двете се правят съзнателно.

Това ми напомня за 55 годишен мъж на име Леонард, който веднъж ми писа имейл. Той бе заинтригуван от някои от прочетените от него статии за достигане до имунната система. Тялото на Леонард бе напълно парализирано, с изключение на главата. Въпреки своята неспособност за движение, той все още страдаше от хронични болки.

Посетих Леонард и му казах, че има сила в човека, която може да облекчи тези болки - чрез просто насочване на енергията към тях и представянето на това, как те си отиват. Отне му двадесет минути да разбере как да го прави и оттогава той е в състояние да облекчи болката си, използвайки единствено своето съзнание.

Влиянието на съзнанието е могъщо. Когато е напълно раздразнен или разтроен от ситуация, човек е по-склонен да пробие през обусловения ум. Леонард просто се нуждаеше от малко побутване, за да го стори.


Обратно към историята…
И така, стоях на сцената пред хиляди хора, всички ме окуражаваха. Бях напълно взел контрола и печелех битката срещу студа! Групи от изпълнители танцуваха до мен. Понякога стъпките, които правеха на сцената, разместваха ледените кубчета в кутията и по този начин правеха по-трудно за мен да остана топъл.

Всяко представяне в леда е различно. Никога не мога да вляза неподготвен, защото ако се случи нещо непредвидено, има огромен шанс да получа хипотермия. Зная отличен пример за това. Последния път, когато опитвах рекорд, бях в Токио. Бяха сложили сонда за засичане на вътрешната температура в устата ми, за да следят телесната ми топлина. Поради тази причина ми бе изключително трудно да дишам.

Наситеността ми с кислород падна опасно ниско. След около един час не можех повече. Накарах ги да извадят сондата. Веднага се почувствах много по-добре. Когато достигнах новото рекордно време, насищането ми с кислород бе отново 100%!

Имах друг проблем конкретно с този опит за световен рекорд, когато го правех в Австрия. Температурата навън бе вледеняваща. Когато счупих световния рекорд и се опитаха да ме извадят, не успяха. Въздухът бе замразил и слепил всички ледени кубчета. Бях станал част от ледена скулптура. След като махнаха от мен плексигласовата кутия, трябваше да насекат леда с брадви.

И така, подобно на онези пъти, бе нужно да се справям с нещо неочаквано. Трябваше да се боря с леда, докато той масажираше кожата ми. Бях решен да счупя световния рекорд, поради което устоях.

Един час и 50 минути след потапянето, най-накрая бях поставил новия световен рекорд! Получих големи аплодисменти и приветствия от публиката, когато бях освободен от ледената ми гробница. Най-после беше време за моята топла вана.

Върнах се в хотелската си стая, скочих в горещата вана и заспах. Трябва да бяха минали часове, защото когато се събудих, всички празнуващи в хотелската ми стая, си бяха отишли, а виното, което ми бе дадено като подарък, бе изпито. На негово място, някой бе оставил кошница с плодове. Колко мило.
Без значение от това, бях успял за пореден път.

На следващия ден Сано ме заведе до Южнокитайско море. Прекарахме деня, вървейки по брега. Когато се върнахме в Хонконг, ме очакваше изненада. Провеждаше се китайска сватба и искаха от мен да бъда почетен гост! Беше красива церемония. За съжаление, не успях да присъствам на приема, защото самолетът ми тръгваше в 23:00 ч.

Взехме метрото обратно до летището, където хапнахме евтино, но вкусно японско суши, преди да се разделим. Сано бе наистина приятна компания и направи така, че изживяването да прилича на филм. Прегърнахме се един друг и си казахме финални сбогом.

Б.пр.: Ледения човек Вим Хоф в Хонконг:




34
Ами знае се отдавна - виновни са колониалните европейски империи начело с Британската, като гези престъпления срещу човечеството продължават от векове.

35
Glasberg, струвами се сякаш АА е пълна с документи и материали за неща, които ти не си чела. Осведомявай се, за да имаме конструктивни разговори.

36
Така е, нещо не се разбираме :)

Аз исках да кажа, че изчезването на управляващата класа е неизбежно. Не е въпрос на това кой какво предлага и с колко жертви - управляващата класа стига предела на възможностите си да контролира контролирания си хаос. Когато вече няма потенциала да контролира контролирания си хаос (чрез който си осигурява властта), хаосът ще стане неконтролиран и ще последва катарзис, хаотичен.

Самата власт се самоунищожава и това е факт в каквато и светлина да се погледне, принципна, философска, практическа, историческа...

Управляващата класа се доближава към своето самоунищожение, и няма друго различно бъдеще.

Това се случва именно защото никога не е имало обратен път назад. Не можеш да си осигуряваш контрол, като произвеждаш необразовани и безбожни тълпи, които имат нужда от управител, и това да е вечно. Не съществува вариант, в който това да продължи, просто ми се струва, че си започнала да вярваш в някакви утопии. Нито с чипиране това може да стане, нито с други Оруелови средства за контрол. Всичко това ще доведе до кървав катарзис, който ще помете света, да.

И това е ЗАРАДИ съществуването на външни управители. Колкото и да обръщаш внимание каква е реалността и къде се намираме, с други думи, "свършеното е свършено, положението е такова", управляващата класа си е обречена. Голяма част от въпросните тълпи също са обречени, да.

37
Ако аз имах възможност да решавам, бих била къде-къде по-радикална. И съм много, ама много далеч от мисълта, че ония, дето решават, са по-малко радикални от мен.

Прощавай Glasberg, но ми се струва, че изхождаш от невежа позиция :)

Проблемът въобще не е числеността на населението, която изчерпва ресурсите. Проблемът е липсата на образование и безбожността на тълпите.

И защо на тълпите им липсва образование и защо са безбожни? Защото управляващата класа искаше да има контрол над населението, за да си пази властта (Макиавели, като позоваване). Затова ТАЗИ КЛАСА унищожи образованието (Наполеон, Прусия, за справка) и наложи безбожността (Хегел, модерната психология на Вунд, за справка).

Така че ТАЗИ КЛАСА създаде собствения си проблем (необразованите безбожни тълпи).

Така че ТАЗИ КЛАСА, оказва се, вече няма достатъчно капацитет да контролира контролирания си хаос.

Литература по този въпрос из АА колкото щеш. От различни източници.




Да се твърди, че проблемът на човешката цивилизация е нарастващата численост на населението, е същото като репликата "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се" на литературния герой мошенник Остап Бендер.

Тоест, да обвиниш жертвите на престъплението за виновници. Да, в един философски смисъл, те СА виновници - виновни в това, че не са проявили добродетел навременно - но в действителност, виновниците са конкретни лица от една съвсем конкретна контролираща класа.

И ТЯ е действителният проблем, колкото и да пригласяш на Бил Гейтс, истината е такава...

38
Да, но аргументът с "няма достатъчно ресурси" е евтина рационализация. Технологиите за ефективно менажиране на всичките видове ресурси е налична от много десетилетия. Това, че не се използва, е от чист мързел, няма я инициативата да започне да се използват такива технологии, защото цивилизацията до сега беше много далече от колапс и като цяло се изживяваше неизживяното детство на консуматорското общество.

Когато нещата назреят сериозно, ще се появи политическата воля, научната инициатива, технологиите ще се изровят от архивите на патентните бюра, ще се "модернизираме" със забравени изобретения, и готово - и вода ще има, и храна ще има, и електричество ще има, и дървесина ще има.

Не мога да приема насериозно аргумента с "изчерпват се ресурсите". Изчерпват се ДОСТЪПНИТЕ ресурси, да. Технологията за усвояване на недостъпните никога не е използвана, защото никога не е имало належаща нужда, "капитаните на икономиката", както ги нарича Тесла, бяха заети да създават империите си, а не да ги стабилизират, както скоро ще се налага.

Все пак, да се твърди, че сме изконсумирали цялата си планета, означава, че някой ни обявява за цивилизация от Тип 1 по скалата на Кардашев... което е толкова далеч от истината.

39
Честно казано, изобщо не искам да съм на мястото на онези, които вземат решения. Егати дилемата. Ако ги оставиш да си правят каквото си искат, ще се самоунищожат или най-малкото ще си разрушат собствения хабитат, заедно с твоя. Като тръгнеш да ги контролираш, си принуден да ги третираш като животни и да им вземеш всичките права, които те си мислят, че имат. Ако вземеш да им обясняваш, че многото деца са много голям проблем, те започват да скандират "расизъм", "евгеника" и "Хитлер".

Единственият изход от ситуацията е разпадането и изчезването на "решаващото и контролиращо" звено в цивилизацията. Всичките тези дилеми са просто неизбежния етап на агония преди изчезването на господарската класа, защото идва краят на ТЕХНИЯ свят, не на нашия.

Същото е като с отглеждането на деца - достигнат ли средно статистическата възраст е невъзможно да ги държиш повече под контрола си и се налага или да ги пуснеш (ако дърпат да си ходят), или да ги изгониш (ако са се загнездили под контрола ти), защото тази фаза на семейството ще се разложи, искаш или не.

40
Както се изказа Иво Христов в едно скорошно интервю, преследването на единствена цел е твърде елементарно за това високо ниво на играта. Преследва се каскада от цели.

Много е вероятно да се изпълнява и каскада от програми, които не е задължително да са в унисон една с друга. На практика говорим за това има ли един Мастър-план, което предполага съвършен синхрон на всички световни задкулисни дела, или има просто множество успоредно развивани световни програми и сценарии, като във времето усилията се концентрират в онези, които показват потенциал.

Има и много възползване, разбира се (от ситуацията). Това е уникален шанс за формиране бъдещето на планетата и цивилизацията.




Аз лично смятам, че става дума за цикличните слънчеви изригвания. В Реципрочната система на научната теория това е наречено "дискретни слънчеви нараствания".

В обобщение: с времето Слънцето трупа космическо гориво от отломки и газове, докато не се достигне един критичен капацитет и не се получи внезапно нарастване (дискретно, тоест на стъпала, а не плавно). В резултат Слънцето (и всяка звезда по принцип) нараства, става по-голяма. Това обаче е съпроводено с гигантско отделяне на слънчева плазма (външната обвивка), и изригване на широка гама радиация, най-лошото от което са рентгеновите лъчи. Когато тази коронарна маса залее Земята, това създава масов световен катаклизъм при нас, в който участва всичко от повсеместно падащи метеорити и гигантски гръмотевични полета и глобални потопи, до дълговременно облъчване с концентрирано рентгеново лъчение заради изригването на звездата. Което на практика рестартира цивилизацията.

Тези дискретни нараствания на звездата са съпроводени с дискретни нараствания на планетите. Според теорията, не че в миналото е имало повече суша на планетата, а Земята е била по-малка, заради нарастването си, тя освобождава вода от недрата си, а парчетата суша се раздалечават едно от друго, за да стигнем от единствения континент Пангея до днешния облик.

Това явно, според теорията разбира се, се случва на всеки 25 000 години или нещо такова. На база тази теория, или система от теории, разни мислители предполагат, че ако една цивилизация успее да пренесе битуването си в космическо измерение за 25 000 години, тя ще има непрекъснато наследство за следващия цикъл. Която цивилизация не успее, ще бъде рестартирана, поради катаклизмени причини.

Много напомня на идеята ни за живота и прераждането, в макро-план (от съдба на индивида, до съдбата на вида).



След време отново тук в АА ще има големи преводи на лекции по въпроса. Материалът вече е събран, но първо трябва да минат някои битови епизоди при мен, за да имам време отново.

41
Глава 38
Лекции от Леденият човек


През ноември 2010 г. се състоя международна конференция във Флорида, където професор Хопман представи резултатите от проведения върху мен тест за автономната нервна система, в който стоях в плексигласова кутия, пълна с кубчета лед за час и половина.

Имах и своя презентация, която бях приготвил за 300 лекари, асистенти и терапевти в Европа. Включих я за вас в тази глава, за да дам на читателите идея какво е да присъстваш на някоя от моите лекции.

„Добър вечер. Нека започна с това, че за мен е чест да бъда тук и уважавам всичко, което правите. Обикновено нямам план за своите лекции, така че бих искал да започна, показвайки ви няколко видео клипа с мен плуващ под леда, изкачващ снежни планини по къси панталони, пробягващ маратон отвъд Полярния кръг и накрая изследването, обясняващо как работи тялото ми. Надявам се тези видео клипове ще ви дадат представа на какво са били подложени тялото и съзнанието ми.

*След това продължих, като им показах някои от моите видеа в YouTube. Когато приключиха, продължих с презентацията.

И така, какво можем да научим от това?
Е, вярвам, че ако успеем да отидем достатъчно дълбоко в съзнанието си, за да повлияем на автономната нервна система, както и на имунната система, можем да предотвратим увреждането на нашето тяло от болестите.

Как е възможно?
Сърдечно-съдовата система е съставена от мускули, които можем да тренираме. Когато ги излагаме на природни стимули, какъвто е студа, можем да направим мускулите по-силни. Това е лесно, като да вземеш пет минутен студен душ, след топъл такъв. При излагане на студ, мускулите в артериите се тренират. Отварянето и затварянето на мускулните стени са подобни на вдигане на тежести във фитнес. Тренировките ги изграждат силни. С всеки студен душ, тялото се подобрява извънредно. Началото на естествената адаптация се случва доста бързо. След като мускулите в артериите са достатъчно силни, вие ще бъдете готови да преминете към следващата фаза.

В следващата фаза идва психологическият аспект. Тук не искате да вземате топъл душ, преди да преминете към студен. Опитайте се да влезете директно под студената вода от душа. Това изисква много повече решителност. Целта на това упражнение е да бъдете способни да затворите вените си чрез чиста воля.

Голяма част от възможността да направите това е посредством фокусиране върху дишането. Опитайте да не се задъхвате, когато първоначално сте изложени на студената вода. Когато можете да правите това и чувствате, че имате контрол, вените около жизненоважните части на тялото се свиват, както и тези в кожата. Всичко това е  възможно след постепенна адаптация от първа фаза. Това е съществена стъпка за естествено развитие, без насилие. Тази фаза помага на тялото ви съзнателно да контролира сърдечно-съдовата система.

Чрез концентрирани упражнения, ще се приспособите бързо. По време на тях, волята ви също се изпитва. Може да помислите, че ще бъде много по-лесно просто да спрете душа и да облечете топли дрехи. Това всъщност е вярно, но по този начин не помагате на тялото си, а правите точно обратното.

Вслушването в интуицията става голяма част от това упражнение. Ако сте доброволно на студено и приемате упражнението, тялото ви ще започне да ви дава знаци, че сте готови да преминете към трета фаза: потапяния в ледена вода. С упражненията в предните две фази, вие сте се научили как да се справяте директно със студа. Тогава ще сте разбрали, че се изискват сила на волята и целеустременост да преминете през това преживяване, както и да се надяваме, ще познавате тялото си по-добре.

Психологическото развитие във втора фаза отваря нова гама от възможности. По това време вие ще знаете как да повлияете на сърдечно-съдовата система и ще сте достигнали до съзнателна комуникация с хипоталамуса, нашия умствен термостат.

Когато можете съзнателно да управлявате хипоталамуса, защо да не се заемем с друга част от мозъка, правеща визуализации. Понякога всички мечтаем, но това се извършва най-вече от подсъзнанието. Умолявам ви да практикувате визуализация, представяйки си колко силни ще бъдете когато се потапяте в ледената вода. Представяйте си как го правите с чувство на лекота. Знайте, че няма да има проблем, защото тялото ви ще се адаптира.

Сега визуализирайте топлина в долната част на корема си (б.пр.: там, където се намира първия, долен дантиен/енергиен център според даоската традиция. Посредством концентрация в тази област е възможно да се осъществи преобразуване на Дзин в Ци. Още във връзка с това и значението му може да прочетете тук в Библиотеката на сайта).  Представете си, че с всеки дъх вдишвате огън, който изпълва тялото ви. Това не е фокус-мокус и наистина работи. Мисленето, че тялото ви става все по-топло, ще го направи по-топло. Просто опитайте.

Никога не съм имал учител. Учех се от опит. С решителността на съзнанието си генерирах достатъчно енергия, за да се справя със студа. В крайна сметка успях да изградя своята издръжливост, тренирайки в сняг, лед, ледена вода и студени ветрове. Тези дихателни техники ми помогнаха да направя това.

Трета фаза е различна от предходните. Все още е със студена вода, но опитът е много по-различен. Вашето мислене е от решаващо значение за развитието на абсолютен контрол върху тялото. Потапянията в ледена вода изискват решителност и визуализация. Когато за пръв път се спускате в нея, поемете контролирани, съзнателни вдишвания. Не се задъхвайте. Опитайте да се отпуснете и оставете тялото да се адаптира по естествен начин. Обикновено това отнема около 30 секунди и настъпва облекчение. След като се отпуснете, умът ще свърши своята работа и ще поддържа тялото топло.

Концентрирайте се и визуализирайте топлина в долната част на стомаха си. Вдишайте и направете топлината да се разпространи от там до външните части на тялото ви. Когато издишате, се отървете от студа. Когато вдишате, използвайте този дъх да генерирате топлина.

Вярвайте в себе си и на това, което тялото ви казва. Опитът е реален и е доказан с помощта на научни методи. Чрез тези упражнения можем да се борим с болестите и да започнем да живеем здравословен живот. Просто влезте вътре в себе си и се свържете с вътрешната си природа.”

След като изнесох лекцията, която току-що прочетохте, бях помолен да изнеса още една пред лекарите от болница Алберт Швайцер в Ротердам. Това беше следващото ми голямо предизвикателство.

Менли, човекът, правещ документален филм за живота ми, също дойде. Отидохме заедно с Онно, неговия оператор. Карахме с две коли до Ротердам. Отне ни доста време, предвид натоварения трафик, което е доста типично явление в Нидерландия, защото всеки ден там се осъществяват строителни дейности на поне една улица.

След няколко часа в колата, най-сетне пристигнахме на мястото – СС Ротердам. Това е огромен круизен кораб в пристанището на Ротердам. Корабът бе много впечатляващ, но се опитах да остана съсредоточен върху това, което ще кажа по време на своята лекция.

Взехме оборудването си от колите и отидохме до рецепцията. Те ни изпратиха до горната палуба, откъдето имахме панорамна гледка към пристанището и очертания на фона на небето силует на Ротердам. Менли и Онно приготвиха камерите, докато аз завършвах подготовката на лекцията в главата си.

Конферентната зала заемаше цялата задна част на кораба. Стотина лекари, седящи в удобни столове в близост до малки масички, заемаха стаята. Сцената, от която се изнасяха лекциите, бе добре направена. На заден фон имаше рисувани изображения на планини и скали. Менли и Онно включиха камерите, а публиката утихна. Представи ме опитен оратор и кардиолог.

Микрофон и гигантски екран бяха моите инструменти за говорене и визуално представяне на това, с което обикновено се справям по време на своите предизвикателства. Показахме три видеоклипа. Първият бе с моето тичане на полумаратон с боси крака по леда в Лапландия. Вторият бе с опита ми за световен рекорд, плуващ в студената вода под леда. Третият беше с физиологичния експеримент, проведен в Университетската болница в Радбоут. Когато свършиха видео клиповете, започнах да говоря:

„Нямам програма, нито конкретна история в главата, която да ви разкажа, но това е моя начин. Вашата енергия и внимание ще ми помогнат да водя тази лекция.
Аз обаче имам послание. Искам да покажа, че всеки е способен да повлияе на имунната си система. Не ме интересува последователността на думите ми, стига това съобщение да е добре разбрано и предадено към вас.”

Лекцията продължи по този начин известно време. Скоро задръжките изчезнаха и думите ми изтичаха като река със силно течение. Докато говорех, изображения и видео кадри бяха показвани зад мен. Всички бяха запленени и слушаха внимателно.

Казах им за отиването надълбоко в себе си, за предизвикателствата, които се срещат в суровата природа, за полагането на повече усилия от обичайния ни принос и за природата като мой учител. Обясних, че природата е строга, но справедлива. Разказах и за това как се научих да дишам различно, по-дълбоко и по-ефективно. Разясних, че дишането ми помага да се представям по-добре в природата и ме прави по-способен да поемам „невъзможни” задачи.

Може да звучи странно, но влизайки в екстремния студ на природата, особено когато почти не се носят дрехи, предизвиква различно състояние на ума. Това е почти интуитивно. Продължих:

„Природата управлява. Природата учи. Природата изнася лекции.

Трябва да отидете дълбоко, дълбоко в себе си, където нервната, имунната и сърдечно-съдовата системи, сърцето и умът работят заедно. Когато всички тези системи работят заедно, това гарантира огромна сила. Научил съм се да вярвам на това, от все сърце. Усещането за преодоляването на тревожещия се ум и контролирането му е безпогрешно. Да бъдеш в състояние да се чувстваш обединен в тяло и ум, а не отчужден от природата, е мощно нещо.

Нямам страх да се катеря без екипировка и оборудване. Имам способността да избягвам падащи скали рефлексивно, без да ги виждам съзнателно как падат. Мога да заповядам на крампата в крака си да изчезне. Способен съм да пробягам пълен маратон само по шорти отвъд Полярния кръг, без каквато и да е предварителна тренировка. Имам способността да използвам съзнанието над материята.

Дълбока вяра е да знаеш, че си напълно способен да функционираш по най-добрия възможен начин вътре в тялото и ума си. Студът те учи чрез мощни уроци. Стотици години носим дрехи и разработваме по-добри платове, за да поддържаме топлината си. Доверихме се на топлината в нашите домове и избягвахме студа физически колкото е възможно. Установихме се в своя комфорт, никога не изпитвайки границите си.

За да поддържаме телата си силни, трябва да тренираме себе си в природата. Студът е мощен глас, с мъдър урок. С правилната адаптация можем да върнем обратно контрола върху вътрешната работа на нашето тяло.

Нека вземем за пример сърдечно-съдовата система. Тя може да бъде поставена в състояние на по-добро функциониране чрез постепенно излагане на студ. Това е система, която има способността да става по-силна с трениране. Тренировката на мускулните стени на артериите способства кръвта да се изпомпва по-ефективно през цялото тяло. Открих, че това намалява сърдечната честота в покой с 20 до 25 удара! Като цяло, това помага да направите мисленето си по-спокойно и последователно.

Способни сме да изграждаме внушителни структури, да летим в космоса и да програмираме компютри… въпреки това непрекъснато избягваме възможността да изследваме телата си и да надхвърляме техните ограничения. Имайте го предвид, млади лекари - стоим в началото на нови открития относно човешкото съзнание и тяло.

Моето послание е, че всеки е способен да повлияе върху имунната система и че студът е благородна, естествена сила, която може да ни помогне, като ни научи как да си възвърнем тази способност. Здравето ни е важно, защо изобщо да избягваме този полезен инструмент?

В Средновековието смятахме, че Земята е плоска и не смеехме да поемем отвъд хоризонта от страх да не умрем, падайки от края й. Представете си страха, причинен от тази мисъл – да бъде вечно в капан. И все пак, сменихме мисловните си модели и открихме нови светове, защото бяхме подтикнати да предизвикаме своите възприятия. Възприятията ни оформят начина, по който живеем. През повечето време това може да ни попречи да достигнем своя потенциал.

Студът е сила, която трябва да бъде взета сериозно, така както правим с топлината. Когато стоим пред камина, мислим, че е удобно и приятно. Но не си пъхаме ръката в пламъците. Същото важи и за студа. Вие не просто се гмуркате в ледена вода и стоите там с часове, очаквайки да оживеете; нужна е постепенна адаптация. Най-добрият начин да се започне е със студените душове.

Няма нужда човек да бъде професионален футболен играч, за да се радва на здравословните ползи от играенето на футбол. По същия начин, няма нужда да подлагате себе си на екстремни температури, както правя аз, за да достигнете имунната система. Всичко, което предлагам, е да се започне с прилагането на няколко студени душа в седмичните графици.”

Чувствайки, че съобщението ми е добре разбрано, благодарих на публиката за тяхното време. След като Менли и Онно опаковаха камерите си, хапнахме вечеря и започнахме дългото си пътуване с кола обратно към Нидерландия.

Бяхме се справили добре. Усещането бе за гигантска стъпка, направена в правилната посока.


42
Дж. Розалес: Глава 37
Завръщане обнадежден в Америка


Завърнах се в Америка, изпълнен с нова енергия. Въпреки че не бях изкачил Монблан, имахме планове за далеч по-голяма цел. Щях да опитам да счупя световен рекорд с моя ментор и духовен брат - Ледения човек.

Уроците започнаха малко след като се бях върнал от Испания, но това не ме интересуваше. Съзнанието ми беше по-съсредоточено върху превръщането в Ледения човек. Бях извел тренировките си на ново ниво. Събуждах се всяка сутрин преди училище и ходех да тичам в близкия парк. Когато се чувствах по-удобно, пробвах да тичам бос по тротоарите и гледах в краката си внимателно, стараейки се да избегна стъпването върху счупени стъкла. Първите няколко тичания бяха изключително болезнени. Не успявах да измина повече от няколко пресечки, преди краката ми да се изприщят. Всеки ден след това веднага си взимах душ, за да почистя нарязванията. Когато излизах, си обувах чорапи, за да осигуря известен комфорт за раните си.

Когато не носех чорапи, за да се лекувам от тичането, се стараех да оставам с боси крака колкото е възможно повече. Отървах се от носенето на обувки и прибягнах само до моите сандали за тичане. Проблемът с тях бе, че акумулираха много пот с времето, правейки ги доста миризливи. Брук не беше фен. Така че реших да отида и да дам плазма, да спестя малко пари и да ги инвестирам в обувките, които бях видял Денис да носи в Европа.

В рамките на няколко седмици те пристигнаха. Дотогава се бях сдобил с няколко мазола в долната част на краката си. Следователно, с тях или без тях, бях в състояние да тичам удобно по улиците, без да чувствам никаква болка. При все това, сравнено с тичането бос, харесвах повече да тичам с този модел обувки. Те ми осигуряваха възможността да се концентрирам върху самото тичане и дишане, вместо постоянно да гледам в земята, за да избягвам остри обекти.

Когато топлите дни на лятото отминаха и дойде есента, пренасочих фокуса си върху организирането на опита за световен рекорд. Получих имейл от Вим с молба да попълня и изпратя няколко заявления на Световните рекорди на Гинес и да видим дали бихме могли да легитимираме нашия опит за световен рекорд. Прекарах няколко часа един ден след училище, минавайки през процеса на кандидатстване. Двете молби, които подадох, бяха за най-бързо тичане с боси крака през снега в разстояние на 5 и 10 км.

След подадените кандидатури се върнах към фокусирането върху моето трениране. Започнах да прилагам студените упражнения обратно в ежедневието си, особено тези, които тренираха краката ми. Те включваха *Потапяне на крака и *Кофи с лед (вижте секцията Методът на Джъстин за повече информация). Изпълнявах тези упражнения няколко пъти на ден.

С продължаването на есенния семестър натоварването ми се увеличи, което започна да изяжда времето ми за тренировки. По тази причина реших да направя промяна. Започнах да намалявам количеството часове, които прекарвах в сън всяка нощ. Бях научил от упражненията със студена вода, че тялото ми може да се справи с всичко, пред което го изправям, затова прецених, че ще издържи и малко недоспиване. Сега, аз не предлагам на всеки да опитва това. Това бе просто моя начин да се справя със ситуацията по онова време. Бях твърдо решен да продължа напред с тренирането, докато същевременно печеля време и правя домашните си за колежа.

Месеци наред оцелявах само с два часа сън на нощ. С цялото това допълнително време успях да завърша всичките си училищни задания, с няколко спестени седмици преди приключването на семестъра, което бе точно от каквото се нуждаех. Скоро след като бях завършил задачите си, получих имейл от Рекордите на Гинес, в който се посочваше, че ще можем да опитаме и двата рекорда, стига да предоставим адекватно доказателство и се придържаме към техните изисквания. Ако приемем, че аз ще тичам 5 км, а Вим – 10, времето, което трябваше да победя бе 30 минути, а времето, което Вим трябваше да бие – 60 минути. Не бях сигурен дали можем да победим или не, но знаех, че трябва да опитам.

Започнах да търся наоколо за места, които биха имали интерес от провеждането на нашия опит за световен рекорд. Обаждах се на местните паркове, колежи, дори на приятелите си, за да видя дали имат собственост, която мога да ползвам. Всички ми отказаха. Никой не вземаше сериозно нашите опити. Единствените хора, които ме подкрепиха, бяха няколко мои приятели, които бяха готови да направят всичко, за да се състои събитието. Те дариха стотици долари, за да се опитат да ни помогнат в организирането на събитието, но след като всяко място, с което говорех, ни отказа, върнах всичките пари на дарителите и написах на всеки от тях благодарствено съобщение. Опциите ни станаха изключително ограничени. Изглеждаше сякаш надеждите ни да опитаме световен рекорд в САЩ умираха бързо.

43
https://trafficnews.bg/litsa/d-r-rumen-stoilov-koronavirusat-be-opit-da-se-vidi-kolko-e-180477/

Интервюиращият коректно отбелязва за теория на конспирациите, а доктора най-безсрамно отвръща "...и ако навлезем още по-дълбоко". Още по-дълбоко в кое, в теорията на конспирациите от най-долнопробен тип? Затова ли даже за секунда никой не се спира да отбележи откъде произхождат тия твърдения, или самия доктор е ходил да види, че осветлението било със слънчев спектър и ала-бала? Не разбира се, чел го е, само че ако каже откъде и от кого е чел, ще се изложи, защото източникът ще се окаже доста неуважителна и противоречива фигура. Измислици според мен.

44
Признавам, че не следя особено отблизо азвоя на събитията. Защото не вярвам, че ще доведе до значима революционна промяна.

Днес обаче прочетох нещо наистина интересно, копирам само него:





Полицаят, убил Джордж Флойд, за първи път в съда

В Минеаполис обсъждат да разпуснат полицията

08 юни 2020


Източник: OFFNews.bg

[...]

Същевременно в Минеаполис обявиха плановете за разпускане на полицията в града заради смъртта на Флойд, уточни БТА. Председателят на градския съвет Лиса Бендър заяви за Си Ен Ен, че е взето решение да се изгради нов модел на органи за спазване на реда, който “в действителност да се грижи за безопасността на града.”

Други официални лица споменаха, че няма начин сегашнато полицейско управление да се реформира и за това трябва да се разпусне.



Това е изключително любопитно. Не смея да си представям, че е възможно да се случи така, че в действителност полицията да бъде заменена от една истинска анархична организация, която да не е обвързана с политическата власт или да има съвсем различна връзка със закона.

Но все пак... това е Америка. В началото е било замислено това да е световният център на свободата (в напълно анархичен принцип). Някъде дълбоко под невежеството американците все още пазят спомена за тази инициатива. Кой знае? Може пък и да се получи нещо? Може би си заслужава това развитие да се следи отблизо...

45
Нещата дори приличат на "След мен и потоп!"/ "След нас и потоп!".

О да, психопати за световна власт вече са го казвали много искрено и красноречиво: "Ако някога дойде такъв ден, когато да трябва да си ходим, ако някой ден бъдем принудени да напуснем сцената на историята, ние ще тръшнем вратата зад себе си толкова силно, че вселената ще се разклати и човечеството ще се отдръпне в изумление."

Така Гьобелс го е казал. Предполагам без значение дали става дума за нацисти или не, максималните измерения на всеки властник са еднакви.





Страници: 1 2 [3] 4 5 6 ... 73