Не Ламбда, не ти внушаваш! Това внушаващо твърдение произтича от самото приемане на материалистическата трактовка на бихейвиоризма за тоталната липса на свободна воля, дължаща се на предопределеността/детерминизмът/ на собствените ни реакции, която произтича от подчиняването ни на първичните ни инстинкти. Основното твърдение, че съзнанието е функция на ума отразява в изключително голяма степен тяхната трактовка.
Това, че съзнанието е функция на ума, не отразява нищо подобно.
Доколкото разбирам съзнанието според теб е качество - знаене, че знаеш.
Повечето изследвания - на психолози, невробиолози, квантови физици, които като цяло използват идеалистическия подход за интерпретирането на резултатите от изследванията, използват смисъла на понятието съзнание като обект.
Именно по това се заблуждава българския читател, защото в разглеждането на съзнанието като обект, българина възприема като едно цяло всъщност цял пакет факултети на психиката - ум, памет, интелект, емоции, дух и кой знае още какво.
Тези неща имат ОТДЕЛНИ дефиниции. Естествено че те действат като едно, двата ни крака също действат като едно, и винаги говорим за ходенето и за обхождането като едно, сиреч като за обект. Само че обхождането е дейността на ходенето, а ходенето е функция на двата ни крака - функция, а не отделен обект.
Дадох добър пример с разликите в поведението на хора и животни, в който се вижда, че ако считаме съзнанието за функция на нещо друго (по самия метод на изключването няма какво дурго да е, освен на ума), тогава множество въпроси намират бързо и лесно обяснение. Ако се опиташ да обясниш същите въпроси с обратното допускане, че съзнанието е отделен обект в човешката психика, ще създадеш още въпроси.
И точно това е материалистичната философия, която ТИ незабелязано поддържаш, защото оттук насетне вече се говори за кой ИМА този обект и кой го НЯМА и никога не може да се сдобие с него.Самозаблуждението ти, че аргумента за съзнанието, което е функция на ума, се корени в материалистичната философия (на Вунд, в крайна сметка), мисля че знам откъде идва.
В българските Ню-ейдж среди се поддържа заблуждението за "Матрицата" - че съзнанието е роб на материята и на материалното тяло, и че е самозаблудено да робува несъзнателно, понеже, видиш ли, нямало никаква връзка с тялото - тялото, олицетворяващо всичко материално на този свят, се описва като нещо абсолютно излишно, без никакво значение, без никакви последствия, и една илюзия, лъжа едва ли не. Куцо и сакато е някакво прекрасно звездно същество, а телата, в които злия чичко ни е натикал, нямат нищо общо с нас и единствената им цел е да ни осмиват и да ни представят в неистинска светлина.
Само че... доказателствата са други.
Оказва се... че влиянията върху тялото имат директни последствия върху съзнанието. Оказва се, че не е напълно розова онази приказва, в която съзнанието може да прави каквото си иска с тялото, стига да си излиза от тялото достатъчно, да има енергия достатъчно и прочие. Оказва се, че ако на тялото се повлияе достатъчно силно, ще се измени и съзнанието.
Оказва се, че материалността е реалност по дефиниция. Оказва се, че спектъра от измерения на Сътворението е неразчленим - няма такова нещо като "тук, но не там или пък там, но не тук". Става дума за една вълна, чиито пикове и падове са условно обобщени чрез калибриране на възприятието по същия начин като във всеки енергиен сигнал в електротехниката.
Оказва се, с други думи, че отново съм прав за онова, което преди години писах по други форуми - че не е възможно разчленяване на "седем тела" и подобни глупости. Че човешката същност е като тестото на една изпечена палачинка, навита на руло - отделните концентрични кръгове в Ню-ейдж се представят като отделни концентрични тела, но те не са отделни - те са руло,
една непрекъсната вълна, с нагънати пикове и спадове, които са един и същи сигнал с честота - а не отделни един от друг сигнали.
Което означава, че всичко случващо се, на кое да е така наречено "тяло" в крайна сметка влияе на всички други така наречени "тела", защото става дума за рулото на един цял лист тесто, който не възприема себе си като отделни части. Следователно всички онези неща, които разполагат със свои собствени дефиниции, по метода на логическото изключване могат да са единствено ФУНКЦИИ на едно нещо, а не обекти.
И голямото Добрутро - че умът е неразличим от тялото, и обратно - умът всъщност поражда мозъка (това дори го пише директно в документа на ЦРУ, който не си чел, както винаги), защото двете възникват ЗАЕДНО в тигана. Оттук насетне е очевидно, че съзнанието е функция на това нещо, а не джобна принадлежност - поведение, а не инвентарна даденост.Защото, пич, ако считаш съзнанието за обособен обект, познай какво - в следващия момент то може да ти се отнеме. Материалистична философия в идеален вид. Само че ако е поведение, съзнанието не може да ти бъде забранено от никой.
И ти си мислиш (защото вместо да се информираш критично, пасеш, както забелязва и Психея), че щом някакъв логичен аргумент детронира съзнанието от изкуствения, необективен подиум, на който е поставено, за да обслужва егото на комплексарите, то значи тук става дума за всичкото зло на света - бихейвиористи и материалистични философии. Това се нарича демонизиране, в контекста на пропагандната практика.
Няма значение всичко онова, което казах - частите на слона, в които вярват самите български ню-ейджъри и моралния релативизъм, който произтича от това, рационализиран като невъзможна "отвъд дуалност". Щом някакви факти започнат да детронират концепциите, които поддържат изгодните самозаблуждения, моментално прибягваш до демонизиране и пропаганда. Каква е разликата с който и да е случайно хванат сектант от кое да е братство или езо книжен пазар?