Тези дни постоянно си повтарям, "Ако Джим Кийт беше жив днес..." Да загубим в смъртта човек като него е огромна загуба и вероятно не всеки се замисля за това. Точно в тези безкрайно интересни времена. Не виждам кой ще може да ги оцени на по-късен етап и да извади задкулисното на светло по-добре, отколкото щеше да го направи Кийт.
И всеки път като си го повтарям, стигам до същото умозаключение - че може би най-голям смисъл би имало, най-голяма стойност от усилията би се запазила, ако дам всичко от себе си (аз в личен план става дума) да науча онова, което Кийт ни показа, да видя схемата на нещата, която изсветли, за да бъдат очите ми отворени така, както подобава в следствие от единствената
Енциклопедия на майндконтрола.
Това, което се случва... Спомням си, как в САЩ постепенно и поетапно се създаде контролирано напрежение между полицията и чернокожите. Спомням си, защото чета новините от години без прекъсване. Спомням си как епизодично и градирано правителството на САЩ допускаше полицейско насилие над чернокожи, спомням си нарочните усилия тези случаи да добият гласност, спомням си как поетапно ескалираше напрежението в протестите, в които се включваха все нови и нови движения и идейно организирани групи.
Спомням си противоречивото идване на Тръмп на власт.
Съвсем пресен ми е спомена за разгръщането на COVID-епидемията, която още не е приключила дори...
...и моментално отдавна обработваната социална почва в САЩ реагира по този тенденциозен начин.
Колко пъти тук в Апокрифна Академия се е изтъквало това? Много пъти. В
Контрол над ума - Контрол над света, където се описват механизмите за масов контрол над цели населения още от най-идеологическо ниво, от Тависток и от мръсотията на явните, но тайни социо-културни нарко-експерименти; в
Мирише на МК-Ултра, където се описва контрола над културата и култивирането на макро- и микро-социуми, социални движения и тенденции...; в
Естествения закон, където Пасио описва принципните основи на контрола и свободата, както и в
Краят на Злото...
Е? Ето ви вече НОВАТА, съвременната действителност, която вече не е отразена в никой материал. Това се случи вчера, това се случва и днес и още не е просто исторически запис в книга, не е материал за някакъв дълбинен анализ на миналото. Това е НАСТОЯЩЕ, за което се надявам вие вече да сте чели.
Разказ от първо лице: Стада таласъми превзеха Манхатън
02 юни 2020
Източник:
OFFNews.bgЕкскурзоводът Денис Фраевич от Ню Йорк публикува във фейсбук репортажи с много снимки за ситуацията в мегаполиса и размириците последвали убийството на афроамериканеца Джордж Флойд. Те са от последните две нощи. Предлагаме ви ги с незначителни съкращения:
Неделя срещу понеделникСтрашна нощ в Ню Йорк.
Върнах се вкъщи в 5 сутринта. Цяла нощ гледах как хора разграбват града, а нюйоркската полиция не правеше нищо.
Всичко започна с поредните протестни демонстрации в Бруклин и Манхатън, които бяха последвани до масови грабежи и вандализъм. Модната зона Soho вече просто я няма. Беше напълно ограбена и настана такава бъркотия, че самото излизане на улицата с камера в ръка, стана опасно.
В началото просто разбиваха витрините по Бродуей, но бързо разбраха, че няма да има каквато и да е ответна реакция и че нищо не им пречи да грабят.
На практика градските и щатските власти доказаха тотално безсилие и дадоха Ню Йорк като откуп на мародерите, за да се изпусне парата от натрупания гняв и успокояване на на страстите. В съседна Филаделфия местната управа, веднага след първите размирици, обяви полицейски час. Но не и при нас. Нашият кмет и губернатор си имат свой подход.
А като резултат на това, дойдоха хора, за да грабят магазините от всички околни щати. Имаше куп коли от Ню Джърси, Пенсилвания и дори от Мейн. За първи път видях разбойници със скъпи коли. Някои пристигнаха с Мерцедеси за 100 бона и съвсем спокойно отидоха да си вземат дрехи, провирайки се през счупените прозорци. Натъпкаха цялото купе и багажника със стоки. Собствениците на някои магазини набързо се опитаха да заковат с дъски прозорците, но мисля, че това не помогна много. Тълпата, разгорещена от успеха си, ги изкърти, изпочупи всички витрини и спокойно си влезе вътре.
Разбойниците се движеха в малки групи със скейтбордове и скутери. Когато полицията идваше на мястото на погромите, а тя далеч невинаги идваше, от мародерите вече нямаше и следа. Просто се прехвърляха на друга улица и започваха да грабят там. Някои от вандалите очевидно имаха някаква координация. Част от търговските обекти "го отнесоха" съвсем умишлено, защото продават стоки, които са популярни и се харесват на цветнокожото население, например маратонки и други модни стоки. Явно така си представят "справедливостта". Дори това, което не им трябваше, беше помляно, разбито и унищожено - художествени галерии, магазини за козметика, кафенета, зоомагазини и всичко остана. Всичко бе нашарено с надписи BLM, Fuck the police, Fuck 12 и дори "убий ченгетата".
По всички улици са разпръснати закачалки, кутии и опаковки. В магазина на Leica се валят празни кутии, изпочупени са изключително скъпи телескопи, за които вандалите вероятно са си нямали и най-бегла представа колко струват. Разбойниците тъпчат стоките в мешки и сакове и не се страхуват от никого. Като не им стане някоя дреха, я хвърлят, а друг я взема. Полицията никого не закача, сякаш не забеляза хората с откраднатото. Въпреки че мъкнат камара дрехи с етикети с цени по тях. На места бяха поставени патрули, но ченгетата се опитват да не ходят сами и да се движат само в големи групи. Арестуват само онези, които нападат полицаи и срещу които има неоспорими доказателства. Периодично се чуват експлозии на резервоарите на горящи автомобили. Вчера бяха унищожени около 60 коли. Днес, мисля, че са дори повече.
Ако вчера бях изпълнен с адреналин, днес към него се добавя истински страх. Дори не снимах особено, защото вече стана ясно, че и това е опасно. Започваш да се страхуваш от всички. И от онези, които грабят, и от тези, които трябва да те защитават. Много от ченгетата изобщо не слушат какво им казваш. Цветнокожите, които вървят по улицата с плячката си, скандират лозунги за справедливост, но ви се нахвърлят просто защото сте бели. А те, както знаете, наистина не обичат да влизат в кадър. Дори въпреки много удобното в сегашната ситуация и носене на маски. Хора с награбена плячка, си казват един на друг „бъди в безопасност“, което в сегашната ситуация е невероятно сладко. Как да не се възхитиш от подобна грижа за ближния.
Полицията пое контрол над ситуацията в Сохо чак на сутринта. Стотици полицаи се струпаха, блокираха всички околни улици, а на разбойниците, които по новините продължават да бъдат наричани протестиращи, им бяха оставени няколко коридора, за да излязат. Мисля, че с настъпването на зората всичко най-накрая свърши и „справедливостта“ най-накрая възтържествува.
Нощта срещу вторникВ града тече втори епизод на „Нощта на големия грабеж“, а наложеният от властите полицейски час е най-големият майтап за днес.
Отидох в Манхатън и се сдобих с нова порция неописуеми усещания. Вечер е страшно да се разхождате по улицата. Паркирах на Парк Авеню в сградата Helmsy и реших да се разходя до Таймс Скуеър с камера. Вече в квартала, започнах силно да съжалявам, че го направих. Стадата таласъми, които превзеха Манхатън, се скитат по улиците и продължават да ограбват. Те ходят на големи или малки групи и са просто навсякъде. Всъщност вечерно време и през нощта по улиците се срещат само те и ченгетата. Има съвсем малко обикновени хора. Ченгетата или стоят зад временни огради и не се намесват в нищо, или са в колите на адрес. Ако започнат да ви бият или ограбят, не можете да разчитате на защитата на полицията. Сега не им е до такива глупости.
Собствениците на бизнеси трескаво се опитват да се подготвят за нова битка, но не им се получава. С чук, дъски и шпертплат се опитват да се опазят. В момента в Ню Йорк шпертплатът се закупува в индустриални мащаби. Опаковат се целите първи етажи. Почти цялото Пето авеню от 59-а надолу е в ръцете на тълпата, която пак граби и руши. На Медисън картината е същата. Туристите от съседните щати пак са тук с колите си за нова стока. Полицията повтаря вчерашната тактика, докато ченгетата с палките пристигнат, грабителите успяват да извадят половината магазин и да бягат, за да ограбят следващия. Арестуват двама, а хиляди други продължават да громят безнаказано града.
Не знам какво се случва през деня, но през нощта властите вече не контролират значителни части на острова. Грабежите се местят и извън Манхатън. Например, сега в Бронкс е много горещо. Ситуацията е подобна на военна операция, но никакви ги няма нито на губернаторът с неговите героични пресконференции, нито на кметът идиот. Единственият начин според мен е да се намеси националната гвардия и да се предприемат най-тежките мерки за борба с грабежите. Полицейският час се вижда, че всъщност не работи. Нищо не правят, а ченгетата нямат сили дори да се борят с грабежите, да не говорим за контрола върху спазването на правилата на комендантския час. На нюйоркчани изобщо не им се иска да излизат навън, а самоизолацията никога не е била толкова желана.
Утре ще разберем как ще приключи тази нощ, но със сигурност нищо добро не ни очаква. Нивото на агресия расте и се разпространява в целия град. Според доклади на граждани в Бруклин, полицаи вече стреляха и изглежда чакат само един от ченгетата да бъде убит или тежко осакатен и това най-накрая ще им развърже ръцете.
Световните човешки маси са стада. По съвсем нищо не отстъпват регистрираните коментиращи в OFFNews.bg (мен за жалост ме баннаха по IP преди година) - ляво ориентирани използват случая да плюят по дясно ориентираните. Комунистите - по капиталистите. Колко е лесно да тласкаш масовия ум в разделителното мислене. Безотказен метод.
В Апокрифна Академия знаем по-действителния образ на нещата:
- Либерализмът (на САЩ) е инструмент на тоталитарната диктатура за увеличаване на властта над собственото население. Както Хитлер е гонел евреите не заради самите евреи, а за да засили контрола си над германците, така и бежанската вълна беше насочена към Европа, за да могат правителствата на ЕС да засилят властта над собствените си граждани, а ЕС като цяло да възстанови вътрешните си ограничения за движение на хора и стоки, с цел повече контрол. Така и САЩ от години грижливо кърмят напрежението между черните и органите на властта, които са бели. Не за друго, а за да засилят контрола си над бялото население (което е смисленото население, ценното население, което има смисъл да се контролира и поробва).
- Да, полицията е действително слаба и дори немощна. Лъсва наяве митът за полицейската държава. Невъзможно е да се контролира население със сила, с полиция и армия - възможно е само със заблуди и лъжи. Авторът на статията също продължава да вярва в мита, дори когато всичко е явно пред очите му, продължава да си внушава, че полицията "чака сгоден момент за отвързване на ръцете". Той предпочита да мисли, че ръцете им са вързани, а не че държавността, както всяка валута, почива не на друго, а на сляпо гражданско доверие и не на сила и физическа заплаха.
- И да, полицията НАИСТИНА чака отвързване на ръцете. Защото, наистина, хаосът е контролиран (виж
Контрол над ума - Контрол над света, Глава 5). Както на пандемията COVID-2019 й беше контролирано позволено да се разрастне, така и на тези протести очевидно им е позволено контролирано да ескалират.
- Така че са налице два мита в едно, два мита едновременно разобличени: Ясно е, че полицията е безсилна, защото държавността почива на доверие, а не на сила, и е ясно, че никой не вярва в свободата, никой не разбира какво е свобода и целият хаос се използва за вземане страха на основното бяло население, защото господарите са решили, че гражданите не отдават достатъчна почит на властта.
Ситуация, от която привидно няма изход. Защо привидно? Кое създава илюзията за безизходица, за липса на правилен избор?
Ами нека видим ситуацията в България.
На хората им се протестира, само че някой трябва да ги организира. Когато ти се протестира, търсиш да се включиш в някаква иницатива. Не е ли така с всичко? Трябват ти пари - търсиш работодател, иска ти се култура - търсиш си представление, иска ти се забавление - търсиш си шоу-програма, искаш да влезеш в управлението - търсиш си партия.
Гладен съм - предложете ми храна! Пътува ми се - предложете ми дестинация! Трябват ми пари - предложете ми работа! Искам да управлявам - предложете ми политическа платформа!
Човекът чака да получи реклама. Да му се рекламира.
Икономиката отдавна не е търсене и предлагане, на което учат порастващите олигофрени. Икономиката е предлагане и реклама, защото отдавна никой нищо не търси.
И когато на хората им се протестира, те чакат да се появят инициативи. Чакат някой да ги сбере, за да могат да се включат към вече съществуващ протест. Сиреч протестира им се, но са безинициативни. А като предложения са инициативите на долни от по-долни типове и идиотски от по-идиотски движения с абсурдни от по-абсурдни искания.
Не е по-различен и човекът в Америка (или Русия, или Китай). Той търси идеология, към която да се включи. Търси вече поставени основи, на които да стъпи (а после да се оплаква, че дрехата не му е идеално по размера). Или се включваш към господарите (и ставаш тяхно куче - ченге), или се включваш към инструмента на господарите, вилнеещите тълпи от примитивно мислещи чернокожи, превръщайки се в парче изкопаемо гориво за машината на контрола, спомагайки за засиления контрол над ближния ти. Други предложения за инициативи няма.
Не че не се появяват. Появяват се, но не се допуска развитието и оцеляването им. Срещу такива нежелани инициативи, за които никой не успява да чуе, се впрягат тривиалните причини за неуспех (битови несгоди). Както се казва, "естествен подбор".