Говоря, разбира се, за начина, по който са строили най-най-древните общества в нашата история.
За начина, по който е построено всяко велико нещо на нашия свят.
Човечеството вече е около 7 милиарда, ако се вярва на масмедийната информация. Най-вероятно наистина никога не е било толкова многобройно. Всякога в миналото хората са битували под постоянния страх от гибелта, че общността им може да изчезне, защото действително миналото от древността до наши дни е белязано от възникващи и изчезващи държави и от образуващи се и изчезващи племена. Цивилизацията в миналото е била нещо доста преходно. Днес има цивилизация на местно, локално ниво, а утре се случва наводнение, случва се суша и глад, случва се епидемия и земетресение, в по-редки случаи изригва вулкан. А в най-честите случаи просто идва едно пълчище тогавашни талибани, разграбват всичко, избиват и поробват всички и от цивилизацията не остава следа, защото нашественикът не може нито да пише, нито да чете. Ако късметът за цивилизацията се усмихне, местната, локална цивилизация ще бъде пометена от съседна империя и ще бъде погълната и храносмелена от нея, но самата цивилизованост няма да изчезне, тя ще бъде усвоена в един по-голям конгломерат от различни по произход цивилизовани елементи.
Затова и империите са запомнени като велики неща, затова и общностите са се стремели да орбитират около тях - те са били стожери, които съхраняват постиженията на човечеството. Но дори и империите изчезват в историята. Може би не Китайската и не Римската, но например империята на инките, ацтеките, маите, толтеките (Южна Америка бие рекордите по изчезнали и затрили се империи), множество индийски империи, Египет, Шумер и Акад... Така че империите не са били достатъчна застрохавка за цивилизацията.
Човечеството съвсем нормално е възприемало идеята, че, ако човек иска да надскочи Времената, постиженията му да се запазят, той е трябвало да построи Вавилонска кула - хората са чувствали по онова време, че цивилизацията е нещо толкова преходно и толкова застрашено, че сякаш сами Бог мрази опитите на хората да обезсмъртят постиженията си, веднъж отнемайки от досега им Дървото на живота и после още веднъж осуетявайки строежа на Вавилонската кула.
Но хората не са се отказали и са продължили да чувстват, че трябва да правят велики неща - велики градежи - като мост към най-далечното бъдеще. Замислете се, че днес ние считаме пирамидите на Египет и пирамидите на Южна Америка като мост към миналото. Но, хората, които са ги строили не са ги строи с мисълта, че са мост към миналото. За тях, тези градежи са били мост към бъдещето - те са вярвали, че чрез тези велики структури ще могат да пренесат себе си в бъдещето. ОТВЪД отчаянието на този свят. Чувствали са, че взимат нещата в свои ръце, че с труда си и библейската скръб, с която са прокълнати, ще успеят да победят трагедията на живота.
В днешно време, ние сме склонни да мислим, че репродуктивната способност на човека е нещото, което го обезсмъртява. Но дали? Децата обезсмъртяват човешкото същестуване, но поколенията не гарантират нито благородството, нито достойнството, нито висотата на човешкия дух. По никой начин поколенията не могат завинаги да спечелят вечна памет за човешките постижения. Човек почти няма контрол върху това дали неговото поколение ще бъде велико духом или нищо духом. Нима на този свят има поколения, които са по-стари от пирамидите? Нима има на света човек, който може да проследи родословието си до някой, който е градил пирамидите? Не децата и не човешките поколения са нещото, което опазва човешките постижения, за да могат бъдещите хора да се учат от тях и да повдигат духа си от нищетата - човешките постижения сами опазват себе си, заради духовитостта на своя замисъл.
Ние вече не строим велики неща. Основно защото вече не се страхуваме за изчезването на цивилизацията си. Веднъж щом цивилизацията стане глобална, когато всички хора по земята общуват безпрепятствено един с друг, нейното унищожение е почти невъзможно. Трябва да се случат изключителни обстоятелства (изключителни в
космически план), за да изчезне цяла една глобална цивилизация.
Но в най-дълбоката древност, когато този свят все още е бил сравнително празен от хора, древните са се опитвали да станат част от света, като се разпишат върху него. Затова са се вдъхновявали от планините. Каква по-добра и по-достоверна интеграция на човешкия дух в безсмъртния дух на света от това, да направиш своя собствена планина, редом до планините на земята?
Всички велики паметници, които обезсмъртяват постиженията на дадена цивилизация, подражават на планините. Всички пирамиди представляват стилизация на планина, както и всички индийски, китайски и прочие храмове на човешкия дух. Или сами по себе си се опитват да бъдат планини, или са вградени и издълбани в планини, като печатно свидетелство, че човешкият дух заслужава същата непреходност, заради достойнствата си.
И действително... тези паметници СА планини. Всеки най-древен мегалитен паметник Е планина - част от планината, която древните са взели и променили по форма. Те са взели материала на планината, и с този материал, който са считали за "духовен материал", са осъществили една човешка форма, направена от хора форма, носеща своето послание за човешките възможности.
На ден днешен вече ЗНАЕМ, че всички тези неща са били направени от хора. Тоест от хората, с които нямаме нищо общо, освен духа, който носим и ние.
Днес този свещен за древните процес е изучен и е наречен
геополимеризация.
