Темата е в тясно сътрудничетво с темата на Веско "
Опитност извън тялото /ОИТ/"
Полето на моята експертизаЗадължително посочвам още в началото на коментара си:
Аз нямам "Опитности Извън Тялото" и не съм имал осъзнати сънища, никога. Имал съм сънища със завишена сетивност - достоверно реалистични усещания в дланите, пръстите и цялото тяло. Но осъзнато сънуване не. Никога не съм бил осъзнат в съня си, както съм сега, или поне това, което АЗ наричам осъзнатост на личността, осъзнато съществуване и усещане за собственото си аз, както в момента, както в един делничен ден - такова нещо не съм преживявал.
Имал съм няколко спорадични случки, тоест сънища, отличаващи се от останалите сънища. От тях след това имах тлеещи физически усещания във физическото си тяло след събуждане. Ще спомена накратко за тези отделни случаи чак на края на коментара си.
За протокола - сънувам абсолютно всеки път, когато заспя (дори и за 15мин, дори и да е на бюро или на стол), винаги цветно, и помня всичко, но нарочно позволявам да го забравя в първите няколко часа след събуждане.Полето на моите интереси засяга материалния свят, който по принцип се нарича реалност, действителност. Мога да бъда полезен с мнението си най-вече с гледната точка на психологията; програмирането на съзнанието; депрограмирането на съзнанието; това което наричам авто-програмиране; създаването на Монарх-роби в програмата МК-Ултра; метода на хипнозата (но не съм нито потърпевш, нито практикуващ) и научния метод (опознаването на действителния свят чрез познатите науки, в това спада и програмирането на машини с дигитални програми).
Винаги съм имал проблеми с терминологията в сферата на ОИТ теорията и практиката.
И винаги съм смятал този въпрос за важен, защото е от голям обществен интерес. Благодарение на Холивуд (тоест благодарение на ЦРУ, която стои зад проекта Холивуд) в световен мащаб се разпространява усилена дезинформация, която пропагандира заблуди. Когато неподготвени хора развият любопитство към въпросното поле, те почти винаги стават жертва на разпространяваните заблуди, след което, вместо да задълбочават знанията и опита си, те се заемат с един дълъг период на разубеждаване от погълнатите лъжи, преди да продължат по-нататък. Това е от една страна полезно, защото прави любопитните хора по-мъдри по този начин, но в комбинация с други фронтове на световната пропаганда, това създава реална и страшна опасност за човешките свободи в модерния свят.
Първият ми проблем е терминът "излизане от тялото".Доколкото съм се интересувал от въпроса, аз в момента нямам знанието за съществуващи доказателства, които по един категоричен и непоколебим начин да доказват, че ОИТ като преживяване има някаква връзка с действителността - тоест с фзическия свят. Доколкото е мое знание, до сега няма никакви физически доказателства, че съзнанието напуска тялото.
Не казвам че не съществуват. Казвам само, че до сега не съм успял да открия описанието на такива доказателства в широката литература, която съм разучил.Веско например казва нещо много интересно. Първо казва:
При мен има ясно отделяне /някои твърдят, че е вътрешно преживяване – не е/
Но след това казва:
Астрала е копие на материалните светове или обратното. Там има всичко градове села, съзнанията които срещаме живеят в свят подобен на своите разбирания. Разбира се може да попаднем и на места които нямат нищо общо с нашия свят / причината е, че материалните светове от нашата плътност захранват енергийно следващата и тя на практика им се явява естествено продължение/.
Това означава, че все пак ОИТ като преживяване няма директна, а само индиректна връзка с действителния свят. От гледна точка на изследванията, правени върху тялото на човека, изпаднал във фазата на ОИТ, промени няма, тоест не личи съзнанието да напуска тялото по някакъв начин. ИЛИ, за сега не могат да се добият недвусмислени директни физически доказателства за такова разделяне.
ТРЯБВА да се отбележи, в тази връзка, че по принцип никой никога не е успявал да се сдобие с физически доказателства за разделянето на съзнанието от тялото. Клиничните състояния на безсъзнание и кома се разглеждат като
състояния на съзнанието, а не като отсъствие на съзнание. Впрочем, има доказателства тъкмо за обратното -
има изобилни доказателства, че в различните състояния на привидно "отсъствие" на съзнанието, то винаги присъства, но в особени състояния, които са способни на възприемане, просто не по стандартните методи на възприемане.
Един от резултатите от мащабните спекулации с фантастинчи представи, в комбинация с терминологични неточности, е масово внедрената илюзия, например, че докато човек е в ОИТ, в тялото му може да влезе друга същност, и човек после да не може да се върне. Този процес е отдавна изучен и подробно описан, и няма нищо общо с масовата представа за него - че излизаш от едно нещо, че друго го запълва и че не те пуска да си влезеш. Това са суеверия, които имат тенденцията да стават все по-масови.
Второто твърдение на Веско е много по-акуратно -
"Астралният свят е копие на материалния свят". Има КУПИЩА аналогии, които нагледно и практически демонстрират, че такава посочна връзка е възможна. Докато за обратното
аз не съм срещал нагледни аналогии.Всеки може да вярва в каквото си иска, разбира се, но що се отнася до физическите доказателства, нека разгледаме някои съществуващи практически аналогии на астралния свят, които подлежат на демонстрация.
Дигиталният святИнтересно е, и не може с лека ръка да се заобиколи факта, че програмирането на човешкото съзнание е ДОСУЩ идентично с методологията, по която се програмира машина. Двете програмирания - на истинско съзнание, и на софтуер върху хардуер - са в такава степен идентични, че самата лексика подтиква човек да използва една и съща, единна дума -
програмиране. В историята на програмирането на съзнанието (която на практика се развива от хилядолетия, преди да успеем да изработим машинен макет в последните векове) се е доказало и наложило, че програмирането на машина със софтуер може съвсем задоволително и пълноценно да служи за ФИЗИЧЕН МОДЕЛ на човешкото съзнание. Програмирането в сферата на носещите софтуер машини безпроблемно може да изпълнява ролята на модел за изучаване на човешкото съзнание така, както опитните мишки, морски свинчета и шимпанзета в момента служат за изследване на други неща за приложение върху хората - от медикаменти, до космическата околна среда.
Толкова е отчетлива тази идентичност в двете прояви на програмирането, че в последствие това породи цяла една тематика в научно-фантастичната литература (почти веднага с развиването на по-умните технологии в цивилизацията ни) - мотивът на машините/роботите, които превземат света; технически вируси, които превземат съзнанията на хората; гигантска извънземна машина със собствено изкуствено съзнание, харнещо се с душите на хората, и прочие.
Този културен мотив, този литературен жанр, не е просто фантазия. Зад него стоят реални впечатления и действителни прилики между съзнанието и софтуера, които са вдъхновили съответните автори на романи. И това се знае. Не е плод на фантазия. Любопитната идентичност в поведението на човешкото съзнание и дигиталните софтуерни машини е толкова ясна, че често се поражда въпросът "Дали някой не е измислил компютрите по образ и модел на човека?".
Във видео-игрите елемента на "инкарниране" и на "излизане от тялото" е на практика повсеместно застъпен. Всяка успяла компютърна игра, всеки успешен франчайз, разчита на тези две концепции.
В интерес на истината, много пъти съм се опитвал да подходя към въпроса с компютърните игри.
На практика, те са най-сложният мултимедиен продукт, който съществува в момента, и като такива, те носят и възможно най-сложната пропаганда и послания в наше време. Проблемът обаче е, че компютърни игри играят само младите поколения. Всички ние знаем, че те като цяло не стават за чеп, така че едва ли твърде много млади хора биха се интересували от всичко онова, което стои зад една компютърна игра (и жалко, защото изследователите на окултното губят много от това). От друга страна, предните поколения все още имат много стойностни представители, но на тях цялата тематика им е много чужда. Не веднъж съм обсъждал въпроса дори и като съвместна дейност с други отявлени публицисти (например Н. от
Паралелна Реалност и Ключарят от
keygiver.blogspot.bg), но мнението ни е единодиушно - има твърде много материал, има твърде голям потенциал за труд в областта, но няма никаква заинтересувана аудитория, която да осмисли този труд.
Надявам се, че на "Апокрифна Академия" това няма да остане така.
Моята визия за нещатаИзлиза ли съзнанието, или неСпоред мен, така нареченото "излизане" от тялото, е
изпадане в изменено състояние на съзнанието. Има такъв термин. В цялата литература, която се занимава с феномените на съзнанието, изразът "изменени състояния на съзнанието" на практика дефинира цялото поле на тази информация. "Излизането от тялото" никога не се е ползвало в буквален смисъл, никога не е ставало дума за действително излизане. Думата "излизане" винаги се е ползвала в контекста на изменените състояния на съзнанието, и тя е описателна на самото преживяване. А не се опитва да го дефинира.
С други думи - винаги е ставало дума за едно
дигитално излизане на тялото. Това е
видео-игра, която играете в собствения си ум.
Факт е, например, че не е нужно "излизането от тялото" да представлява изхлузване или да прилича на излизане. Много хора всъщност потъват в себе си, и "излизат" навътре, вглъбявайки се в същността си, постигайки същото - тоест, зареждат се някъде, както казва Веско. Именно защото става дума за изпадане в
изменено състояние на съзнанието.
Дори самата дума, която Веско използва, е "зареждане". Това е много акуратна дума. Веско не я използва, за да оприличава или свързва случката с дигиталното програмиране или компютърните игри, той го прави в опита си да бъде колкото се може по-точен и същевременно образен и ясен. Това, че думата "зареждане" е термин и от дигиталното програмиране, е естествено последствие от това, че програмирането си е програмиране - независимо дали на съзнание в тяло или на софтуер върху машина.
Когато съзнанието изпадне в измененото състояние, то обикновено вижда тялото. Тези показания от практикуващите са факт. Но едно и също ли е с действителността?
АКО Веско е прав, и ако Астралният свят е копие на действителния... а аз мисля, че Веско е прав... то тогава това, което преживяващият вижда, НЕ Е неговото действително тяло. Това би следвало да е
астралното копие на неговото физиеско тяло. Преживяващият не е "навън" в някаква друга действителност. В действителност, преживяващият е в тялото си. Но той преживява себе си в едно дигитално копие на действителността - фоайето или преддверието на една
дигитална (астрална)
видео-игра.
В компютърните игри, когато си пуснете играта, преди да започнете да я играете, вие разглеждате образа, с който ще я играете.
Играта
World of Warcraft, играчът избира с кой от всичките си герои да играе преди играта да започне.
Играта
Elder Scrolls Online, играчът избира с кой от всичките си герои да играе преди играта да започне. Списъкът с героите е вдясно. Този потребител има два героя.
Играга
Guild Wars, този потребител е създал 6 подобни героини... или по-точно 6 сходни инкарнации, на една героиня.
По същия начин, когато изпаднете в измененото състояние на съзнанието, вие всъщност не виждате своето физическо тяло...
а астралното копие на своето... Его.Много от вас знаят с какво се занимават науките на френологията и физиогномиката - тези дисциплини изучават чертите на характера ви, съдейки по физическите черти на тялото и лицето.
Много от вас знаят, че така нареченото "подсъзнание" не работи с информацията последователно, а картинно. Мисля, че всички сте чували, че "подсъзнанието" не разпознава частицата "не", например, именно защото то възприема информацията картинно, а при картинното възприемане на информацията не съществува отрицание (само контриране, но не огледално).
Следователно... без да говоря от личен опит, но боравейки с наличните и известните на всички ни факти... бих казал, че преживяващият измененото състояние на съзнанието не вижда своето действително физическо тяло, а вижда...
астралният запис на своето его. ВИЕ - практикуващите - сте тези, които следва по някакъв начин да се опитате да проверите моя извод. Той е направен възоснова на фактите от известните изследвания на съзнанието по научния метод.
След това, когато изберете своя герой, с който да преживеете предварително програмираната дигитална реалност... следва ЗАРЕЖДАНЕТО, на игровия ЕКРАН.
След като изграчът "попадне" в игровия свят (без да е ходил никъде в действителност, това е само едно настолно преживяване), за случките му там има множество механизми, които да индикират промените около него и върху него. Точно както в реалния свят, тези индикации се подават на възприятията.
Играта
World of Warcraft. Его-образът, с който играчът играе, е близо до смъртта. Индикаторът за интелекта е изчерпаният зелен стълб до портрета му, който символизира здравето му. Индикаторът за визуалните сетива е червеното осветяване по ръба на екрана. По този начин играта подава информация на играча, ангажирайки сетивата му.
Играта
Counter-Strike. Играчът, който гледа през погледа си, е под обстрел. Играта му праща информация за това откъде идват пораженията на здравето му, като заангажира визуалните му сетива с червени, кърваво стилизирани показатели. Те означават, че обстрелът идва отгоре и отдясно.
Ако ировите платформи бяха съвършени (игрови платформи са PC компютрите, тоест персоналните компютри, игровите конзоли като PlayStation и прочие), те щяха да подават информация на ВСИЧКИ телесни сетива. И индустрията се движи натам:
Както виждате, тази роботска ръка е направена така, че да връща обратна информация на Мелиса. Тя има усещане за допир с роботската си ръка.
С това просто искам да напомня на всики ни, че това, че имаме силно ангажирани сетива, не означава, че нещо е по-действително от друго, или че нещо дигитално (или астрално) е действително.
Има много датчици в света на техниката. Можете да управлявате контраста на телевизора си така, че да създава по-остра картина, която да ангажира окото повече. Това не означава, че става по-действителна. Можете да изгорите на слънцето и да накарате любимия човек да ви докосне по изгорялата кожа - това не означава, че ноктите му са пораснали и са по-остри, нито че ви пипа по-силно.
В програмата на проект МК-Ултра, когато се създават роби по технологията Монарх, човешки компютри, жертвите се дрогират с множество специално разработени вещества, които да засилват не само физическите сетива, но и да засилват емоционалните преживявания. Когато в жертвата трябва да се инсталира определена програма, жертвата първо се докарва на прага на болката, за да изпадне в състояние на транс. Често, за да се пестят усилия и време, жертвата се дрогира с препарати, засилващи усещанията за болка. След това жертвата се хипнотизира, и пред нея се прожектира филм. Докато тече прожекцията, хипнотизираната жертва (изпаднала в изменени състояния на съзнанието), се дрогира с различни синтетични наркотици, засилващи всички усещания и сетива. Резултатът от това е, че след като жертвата излезе от изменените състояния на съзнанието, тя има ясен спомен, че е преживяла всичко онова, което й е било прожектирано.
Ясен спомен, но недействителен. Спомен за преживяване на нещо, което никога не е било преживявано физически. Настолно преживяване. Спомен, за фалшива памет. И всичко това се прави чрез изкуствено изостряне на всички сетива, в комбинация с изменено състояние на съзнанието.
Изострянето на сетивата може да се направи и от самия човек, когато действието е доброволно, тоест когато не е жертва. От тази много по-практична позиция (за която има модел за демонстрация, както и физически доказателства), изострените сетива по време на така наречено "излизане" от тялото са един логичен етап.
Когато компютърната игра
World of Warcraft за първи път излезе на пазара, имаше множество случаи на смъртни индиценти на деца. Децата са толкова впечатлителни, че много често някое дете по света оставаше да играе играта повече от 48 часа, без да спи и да се храни, получавайки сърдечен удар пред монитора. В някои редки случаи, обаче, децата не успяваха да излязат от впечатлението за своето алтернативно его, дори и след като спрат да играят. Едно корейче, което можеше да лети в играта, продължи да вярва, че може да лети, и се метна от 6 етаж. Този и много други инциденти бяха причината компанията
Blizzard да вземе ограничителни мерки за продукта си.
За сега не са ми известни твърди, физически доказателства, че съзнанието напуска тялото. Известна ми е позицията на най-древните философи - че
човек, това е дух в тяло. Дух без тяло, и тяло без дух, не е човек. Ако трябва да се опираме на най-древните и класически окултни традиции, съвременната разпространена представа, че съзнанието "излиза" от тялото, би означавала, че за този интервал човек спира да бъде човек. Което е очевидно невярно.
От друга страна съществува цяла планина от изследвания на изменените състояния на съзнанието, които доказват огромна част от свързаните феномени в светлината на
вътрепребиваването, оставяйки настрана само все още необяснените мистерии.
Къде се зарежда съзнаниетоЗа да си отговоря на този въпрос, аз избирам да следвам напълно доказуемия и съответстващ на събитието дигитален модел.
Всички горни примери за игри са игри от семейството на
Масовите Онлайн Ролеви Игри за Много играчи (MMORPG).
За да преживява играча една консенсусна вселена... тоест, за да може играчът да споделя свързани преживявания с други играчи в една споделена вселена... това очевидно трябва да се случва на СЪРВЪР.
Сървърът е физическото тяло на онова нещо, което наричаме ИНТЕРНЕТ. Без сървър, няма интернет. Ако някой реши да бомбардира определена сграда в САЩ, половината от интернета ще изчезне.
Така изглежда световната сървърна мрежа. Схемата е взета от Уикипедия.
Вие виждате, че така изглежда и мозъчната невронна мрежа. И нищо чудно, защото както човек може да носи съзнание върху невронната си мрежа, по същия начин и световната сървърна мрежа може да носи форма на дигитално съзнание. Тази тема е много дълга.
Моето мнение е... след като взема предвид всички физически доказателства, които съм успял да разгледам през годините... че техниката е модел на природата. А не обратното. Позицията ми може да се изброи в точки, както следва:
- В природата съществува естествена взаимосвързаност, част от нея, определен слой от нея, е наречена Астрал.
- Интернет е техника, която е дословен модел (но разбира се несъвършен, за разлика от Природата) на същия слой от природната взаимосвързаност.
- Природното, естествено образувание, се нарича Астрал.
- Изкуственото, синтетично образувание, се нарича интернет.
Естествено е да се язди кон.
Изкуствено е да се язди автомобил.
И двете работят по еднакъв начин.
Естествено е да се "излиза" от тялото в Астралния свят.
Изкуствено е да се ползва интернет.
Колкото съзнанието "излиза" в Астрала...
...толкова и Операционната Система "излиза" в интернет.
За да "излезе" в Астрала, съзнанието трябва да измени състоянието си. Нужно е да преживява нещата по определен начин.
Когато Операционната Система иска да "излезе" в интернет, тя използва БРАУЗЪР - един друг вид мини-операционна система, чрез която се преживява интернет.Астралът е толкова недействителен спрямо истинския свят, колкото интернет е недействителен спрямо сървърното помещение.
А съм на мнение, че няма нещо от феноменологията на ОИТ, така нареченото "излизане" от тялото, което да не може да се обясни със софтуерно-хардуерния модел, интернет и компютрите.
В науката този процес - използването на нещо сходно и видимо, за да се обясни нещо сходно и невидимо - се нарича аналогия.
Аналогията с компютрите може да онагледи всичко, което се случва по време на "излизане" от тялото, и ако аналогията се следва правилно и уместно, тя може да демонстрира всичко, което практиците са докладвали до сега.
Програмирането е един и същи процес - и когато се прилага спрямо човешкото съзнание, и когато се прилага спрямо дигитален софтуер.
