ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ

[Glasberg]

Нехарактерни за Европа видове (отклонения) съществуват особено в някои области на Сардиния и Армения.[87]

Честотата на хаплогрупа R1b е най-висока в Западна Европа и намалява с отдалечаване от Атлантика:: 80–90% (Уелсци, Баски, Ирландци, Шотландци, Бретонци) около 70–80% в други области на Испания, Британия и Франция, и около 40–60% в повечето от останалите части на Западна Европа като Източна Германия, и северна и централна Италия. Честотата пада извън този район и е около 30% или по-ниска в Южна Италия, Швеция, Полша, Балканите (България 14.0%) и Кипър.

R1b остава все още доминараща подгрупа в Източна Германия, докато по-далеч на изток, в Полша, R1a е по-честа.^[88]


В Югоизточна Европа, честотата на R1b става по-ниска от тази на R1a в областта около Унгария и Сърбия, но е по-често срещана както на юг, така и на север от този регион.^[89]

Световно разпределение на R1b

[Glasberg]

R1a-M417

[Glasberg]

R1b в Западна Европа е доминарана от поне 2 подгрупи: R-U106, която се разпространява от източната страна Рейн в Северна и Централна Европа (със силно пристъствие в Англия) и R-P312, която е най-често срещана западно от Рейн, вкл. Британските острови.^[85][86]

R1b-U106

R1b-U106 (xU198)

R1b-P312

Някои твърдят, че присъствието на тази хаплогрупа в Европа датира от Последния Ледников/Глетчерен максимум, докато други я свързват с разпространението на Кентум клона на Индо-Европейските езици.



Най-старите човешки останки, за които засега е известно, че носят R1b са от индивид от културата Epigravettian в Италия (Villabrunahttps://en.wikipedia.org/wiki/Ripari_Villabruna), живял около 12 000 г. пр.н.е. (R1b1a (L754)), и 7 000-годишните останки на ловец-събирач от Самара културата в областта на р. Волга (R1b1* (R-L278*)).

[Glasberg]

• Хаплогрупа R1a, почти изцяло в подгрупа R1a1a е преобладаваща в Източна и Централна Европа (също в Южна и Централна Азия).
  
  Налице е рязко увеличаване на R1a1 и намаление на R1b1b2 на изток от Германия към Полша.^[88] Присъствието му също е значително в Скандинавия (особено в Норвегия).^[90][91] В Балтийските страни, честотата на R1a намалява от Литва (45%) към Естония (около 30%).^[92]

R1a1a

[Glasberg]

• Хаплогрупа E1b1b представлява последната директна миграция от Африка в Европа.
  
  Въпреки че присъства в цяла Европа, E1b1b достига върхя си в район на Западните Балгани сред Албанците и техните съседи. Често се среща и в Италия, както и на Иберийския полуостров. Хаплогрупа E1b1b1, основно във форма на подгрупа E1b1b1a2 (E-V13), достига честота над 47% около района на Kosovo.^[81]
  
  Северно-Африканската подгрупа E-M81 присъства също в Сицилия и Андалусия.

E1b-V13

[Glasberg]

Съществуват няколко хаплогрупи, освен горните четири, които са по-малко изявени или са често срещани само в определени райони на Европа.

• Хаплогрупа G, оригиналните Неолитни Европейци (Кавказците), е често срещана почти навсякъде в Европа с ниска честота, достигайки връх от над 70% около Грузия и сред Маджарите, (въпреки че живеят в Азия, те граничат с източния периметър на Европа), 20% в Сардиния, 12% в Корсика и Упсала (Швеция), 11% на Балканите и Португалия, 10% в Испания и 9% в Европейска Русия. Тази подгрупа също се среща и в Близкия Изток.

[Glasberg]

• Хаплогрупа N, е често срещана само в североизточна Европа под формата на подгрупа N1c1, достигайки честота от приблизително 60% сред Фините и приблизително 40% сред Естонците, Латвийците и Литовците.

[Glasberg]

• Хаплогрупа J2, в различни подгрупи (J2a, J2b), се среща в нива от около 15–30% в някои части на Балканите и Италия, и е често срещана в цяла Европа, особено по Средиземноморието.^[93]

[Glasberg]

МАЙЧИНА ЛИНИЯ



За разлика от Y-ДНК хаплогрупите, митохондриалните ДНК хаплогрупи не разкриват географски модели.

С изключение на Саамите в Норвегия, всички Европейци се характеризират с преобладаването на хаплогрупи H, U и T.

[Glasberg]

Липсата на наблюдаемо географско структуриране по митохондриално ДНК може да се дължи на социо-културни фактори, а именно на феномена полигиния and патрилокалност.^[94]



Според Библиотеката на Университета в Оулу във Финландия:

Класическите полиморфни маркери (т.е. кръвни групи, алели и HLA антигени) подсказват, че Европа е генетично хомогенен континент само с няколко изключения като Саамите, Сардинците (Сарди), Исландците и Баските (Cavalli-Sforza и др. 1993, Piazza 1993).

Анализът на митохондриални ДНК секвенции също показва висока степен на хомогенност сред Европейските популации. Бе установено, че генетичните разлики са много по-малки от тези между популациите на други континенти, особено на Африка. (Comas и др. 1997).

Около 99% от Европейското митохондриално ДНК попада в една от 10-те хаплогрупи: H, I, J, K, M, T, U, V, W или X (Torroni и др. 1996a). Всяка от тях е дефинирана от определени сравнително древни и стабилни полиморфни обекта, локирани в съответния регион. (Torroni и др. 1996a)... Хаплогрупа H е най-разпространена и включва половината от всички Европейци. (Torroni и др. 1996a, Richards и др. 1998)...

Шест от Европейските хаплогрупи (H, I, J, K, T и W) по същество са ограничени до Европейското население (Torroni и др. 1994, 1996a), и вероятно възникват, след като прародителите Кавказоиди генетично се отделят от предците на съвременна Африка и Азия (бел.ав. Ако изобщо е имало такова нещо като отделяне.).^[96]



Генетичните изследвания показват, че има известен внос на майчински гени от източна Азия или източен Сибир в Източна Европа преди около 13 000 – 6 600 години BP.^[97]

Анализът на Неолитни скелети от Голямата Унгарска равнина открива висока честота на източно-азиатски митохондриални хаплогрупи, някои от които оцеляват в съвременните Източно-Европейски популации.^[97] Приблизително 65% от майчините гени от Субсахарска Африка пристигат в Европа по време на Римската империя, Арабските завоевания в Южна Европа и по време на Робската търговия в Атлантика.^[98]

[Glasberg]

Според Cavalli-Sforza, всички не-Африкански популации са много по-тесни родственици помежду си, отколкото до Африканците, което подкрепя хипотезата, че всички не-Африканци произхождат от една единствена Африканска популация (бел.ав. Тия сигурно сами не си вярват на хипотезата).

Генетичната дистанция на Африка от Европа (16.6) е по-малка от генетичната дистанция на Африка от Източна Азия (20.6), и много по-малка от тази на Африка от Австралия (24.7).

[Glasberg]

ПОДСТРУКТУРА НА ЕВРОПЕЙСКОТО НАСЕЛЕНИЕ



Генетично, Европа е сравнително хомогенна, но са открити определени популационни модели с различаващи се генетични маркери,^[105] особено по линията югоизток-северозапад.^[106]

Анализът на Cavalli-Sforza разкрива пет основни модела в цяла Европа, а подобни модели продължават да бъдат откривани от по-новите изследвания. ^[107]

• Гени с най-високи честоти в Средния Изток, разпространяващи се до най-ниските нива на северозапад.
• Гени с най-високи честоти сред Финландците и Саамите в крайния Североизток, разпространяващи се до най-ниските честоти на югозапад.
• Гени с най-високи честоти в областта на долните течения на Дон и Волга в Южния федерален окръг на Европейска Русия, разпространяващи се до най-ниски честоти в Испания, Южна Италия, Гърция и областите, населени от Саамоезично население в най-северната част на Скандинавия. Cavalli-Sforza асоциира това с разпространението на Индо-Европейските езици.
• Гени с най-високи честоти на Балканите и Южна Италия, разпространяващи до най-ниски нива в Британия и Страната на баските. Cavalli-Sforza свързва това с "Гръцката експанзия, достигнала своя връх около 1000-500 г. пр.н.е., но със сигурност започнала по-рано".
• Гени с най-високи честоти в Страната на баските, и може би най-ниски нива в Иберия и Южна Франция. Това е най-слабият от петте модела и съвпада приблизително с географското разространение на отрицателен Резус-фактор в кръвта.

Cavalli-Sforza създава филогенетично ниво, за да анализира вътрешните отношения между Европейците. Той открива четирима основни 'аутсайдера'/'отшелници':

1) Баските
2) Саамите
3) Сардинците
4) Исландците^[108]

Този резултат Cavalli-Sforza приписва на относителната им изолация (забележка: Исландците и Сардинците говорят Индо-Европейски езици, докато Саамите и Баските не).

Гърците и Югославяните представляват втора група на по-малко екстремни отшелници.

Останалите популации се групира както следва:
- "Келти"
- "Германи"
- "югозападни Европейци"
- "Скандинавци"
- "Източноевропейци".^[109]


Изследване от май 2009^[110] на 19 популации в Европа, използвайки 270,000 SNP, разкрива генетичното разнообразие на Европейските популации, съответстващо на линията северозапад-югоизток и разграничава "четири различни региона" в Европа:

• Финландия, демонстрираща най-голяма разлика от останалите Европейци.
• Балтийския регион (Естония, Латвия and Литва), западна Русия и източна Полша
• Централна и Западна Европа
• Италия, "като южните Италианци са по-различни".

Това изследване разкрива "генетични бариери" между Финландия, Италия и други страни. Тези бариери могат да бъдат демонстрирани и в границите на Финландия (между Хелзинки и Куусамоhttps://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%83%D1%83%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE) и в границите на Италия (между Северна и Западна Италия, F_st=0.0050).

F_st (Установено е, че Индексът на фиксация) значително корелира с географските разстояния, вариращи от ≤0.0010 за съседни популации до 0.0200–0.0230 за Южна Италия и Финландия.



За сравнение с не-Европейски проби, двойките F_st са както следва:

Европейци – Африканци (Йоруба) 0.1530
Европейци – Китайци 0.1100
Африканци (Йоруба) – Китайци 0.1900.^[111]





Изследване на Chao Tian от август 2009 установява следните стойности на F_st:

Гърци / Тосканци: F_st=0.0010
Гърци / Палестинци: F_st=0.0057
Гърци / Шведи: F_st=0.0087
Гърци / Руснаци: F_st=0.0108.^[112][113]

[Glasberg]

АВТОЗОМНО ДНК


Изследване от 2007 г. разкрива необичайно високата степен на Европейска хомогенност: "в Европа е налице ниско дайвърсити (разнообразие), като пробите от целия континент са само малко по-разсеяни от единични проби от население другаде по света".^[99]


През 2008 г, два международни изследователски екипа публикуват анализ на широкомащабно изследване на генотиповете на Европейци, използвайки над 300 000 автозомни SNP. С изключение на обичайните заподозрени отшелници, Баските, Финландците и Сардинците, Европейското население не показва рязка несвързаност (не е налице групиране), както разкриват предишни изследвания (вж. Seldin и др. 2006 и Bauchet и др. 2007^[99]), въпреки че е налице север-юг разграничение. Като цяло, изследванията установяват само ниско ниво на генетична диференциация между субпопулациите.

На базата на тези две изследвания, изследователите намекват, че, генетично, Европейците не са разпределени в дискретни (отделни) популации. ^[116][117]

Изследване върху северо-източните популации, публикувано през март 2013 г., установява, че Комите формират полюс от генетично разнообразие, различаващо се от това на други популации.^[118]

[Glasberg]

АВТОЗОМНИ ГЕНЕТИЧНИ РАЗЛИКИ (F_st) (2009)



Генетичните разлики между популациите често се измерват чрез Индекс на фиксация (F_st), базиран на данни за генетичен полиморфизъм single-nucleotide polymorphisms (SNPs) или microsatellites.

F_st е специален случай на F-статистика, концепцията за който се развива през 20-те години на миналия век от Сюъл Райт. F_st представлява съотношението на случайно избрани алели в рамките на една и съща субпопулация, отнесена към това на цялата популация. Този индекс изрязава съотношението на генетично разнообразие.


Стойностите варират от 0 до 1. Нула означа, че две популации са панмиксични, т.е. липсват ограничения (генетични, поведенчески и т.н.) за кръстосването им. Стойност единица означава, че популациите са напълно разделени. Колкото по-голяма е стойността на F_st, толкова по-големи са генетични разлики. По същество, ниските стойности на F_st подсказват, че мнозинството от генетична вариация е на индивидуално ниво в рамките на самата популационна група (~ 85%); докато принадлежността към различна популационна група със същата 'раса'/ същия континент, или дори към различна расова / континентална група означава по-малка степен на вариация (съответно 3–8%; 6–11%).




Вътре-Европейски / Средиземноморски Автозомни генетични различия (F_st), базирани на 3 500 SNP по алгоритъма на Weir и Cockerham^[119]

Европейска генетична подструктура на населението, базирана на SNP^[100][120]

Линк към Ексел версия: https://docs.google.com/spreadsheets/d/1y7LV9dt_lumDxSbTsD1fLiEMN3O4W55fMs4Wz7sKPtw/edit?usp=sharing

[Glasberg]

Сега обаче ще ви върна малко назад ...

Какво си мислите, когато гледате ето тази карта?

Ако не бяхте чели абсолютно нищо за миграцията на народите и разполагахте само с данни за въпросния мъжки ген R1b, не бихте ли си помислили, че той всъщност се е разпространил от запад на изток, а не обратното?

Учените ни казват, че е дошъл от Ямната култура преди около 5-6 000 години в Европа:

А какво твърдят митовете и легендите на народите?