ИСТОРИЯ НА ЧОВЕШКАТА МИГРАЦИЯ

[Glasberg]

АНАДОЛ: АРХАИЧНИ ПРОТО-ИНДО-ЕВРОПЕЙЦИ (ХЕТИ) (4500–3500 Г. ПР.Н.Е)



Анадолците са група от особени  Прото-Индо-Европейски народи, които говорят Анатолийски езици и споделят обща култура.^{[127][128][129][130][131]}

Анатоли́йските езици са са група индоевропейски езици, т.е. клон от по-голямото Индо-Европейското езиково семейство.

Първите свидетелства за Хетите са от II хилядолетие пр.н.е.^[29], но въпреки това изглежда Анадолският клон се е отделил от Прото-Индо-Европейския на много ранен етап, или пък се е развил от по-стар Прото-Индо-Европейски прародител.^[132] Ако се е отделил от Прото-Индо-Европейския, то това е станало някъде между 4 500–3 500 г. пр.н.е.^[133]



Археологическото откриване на архивите на Хетите и класифицирането на Хетския език в отделен Анатолийски клон на Индо-Европейските езици предизвиква сензация сред историците, налагайки преоценка на съществуващата Близкоизточна история и Индо-Европейска лингвистика.^[131]

Клиновидно писмо на Хетите

В съответствие с Курганната хипотеза, Джеймс Малори пише в Енциклопедия на Индо-Европейската култура, че Анадолците вероятно са стигнали до Близкия Изток от север, или през Балканите, или през Кавказ през III хилядолетие пр.н.е.^[131]


Както споменахме, според Антъни, потомци на архаичните Прото-Индо-Европейски степни пастири, които мигрират в долната част на долината на р. Дунав около 4 200–4 000 г. пр.н.е., по-късно (по неизвестно време), но не по-рано от 3 000 г. пр.н.е, се местят в Анадол.^[134] Според Парпола, имиграцията в Анадол става по-късно.^[31] Според Mathieson & Reich и други (2017), е малковероятно Анатолийският клон да е пристигнал през Балганите.^[32]

[Glasberg]

Хетите, които създават огромна империя в Средния Изток през II хилядолетие пр.н.е., са най-добре познаните членове на Анатолийската група.

Историята на Хетската цивилизация е позната най-вече от  клинописни текстове и от дипломатическа и търговска кореспонденция, намерени в различни архиви в Египет и Средния изток.


Хетската империя достига своя апогей през средата на 14 в. пр.н.е под Шупилулиума I, когато обхваща по-голямата част от Мала Азия, както и части от северен Левант и Горна Месопотамия.

Хетската империя в своя най-голям обхват по времето на Шупилулиума I (около 1350-1322 г. пр.н.е.)

След 1180 г. пр.н.е., на фона на Бронзовия колапс в Левант, свързан с внезапното пристигане на „Морските народи“, царството се разпада на няколко независими "Неохетски царства", някои от които оцеляват чак до VIII век пр.н.е.

В земите на Анадолските народи последователно нахлуват множество народи и империи в висока честота: Фриги, Витиняни,  Мидийци,  Перси,  Гърци,  Галати, Римляни и Огузи. Много от нашествениците се заселват в Анадол, в някои случаи причиняващи изчезването на Анатолийските езици. До Средновековието, всички Анатолийски езици (и придружаващите ги култури) изчезват, въпреки че може би имат дълготрайно влияние над съвременните жители на Анадол, най-вече върху Арменците.

[Glasberg]

ЕВРОПА

УПАДЪК НА НЕОЛИТНИТЕ ПОПУЛАЦИИ

Между около 4000 и 3000 г. пр.н.е., неолитните (от Новокаменната епоха) популации в Западна Европа намаляват, вероятно поради чупа или други вирусни трески. Упадъкът на населението е последван от мигранция на Индо-Европейски популации в Западна Европа, променящи генетичния състав на западното население.[155]


Три автозомни генетични изследвания през 2015 г. подкрепят Курганната хипотеза на Мария Гимбутас относно Прото-Индо-Европейската родина. Според тези изследвания, хаплогрупи R1b и R1a се разпространяват от Евразийската степ, заедно с Индо-Европейските езици; изнедванията също така установяват наличието на автозомна компонента в съвременните Европейци, отсъстваща при неолитните Европейци, която е внесена чрез бащинските линии, както и с Индо-Европейските езици.^{[156][63][157]}

[Glasberg]

ПРОИЗХОД НА ИНДО-ЕВРОПЕЙСКИТЕ ЕЗИЦИ



Джеймс Малори отбелязва, че Италийските, Келтските и Германските езици са тясно свързани, което съответства на историческото им разпространение. Германските езици също така са свързани с Балтийските и Славянските езици, които от своя страна имат сходства с Индо-Иранските езици.^[158]


Гръцкият, Арменският и Индо-Иранските езици също са свързани, което предполага "верига от централни Индо-Европейски диалекти, простираща се от Балканите през Черно море до Каспийско море".^[158]


А Келтските,  Италийските, Анатоли́йските и Тохарските езици пазят архаизми, които са запазени само в тези езици.^[158]

Според Дейвид Антъни, пред-Германските са се отделили най-рано (3300 г. пр.н.е.), последвани от пред-Италийските и пред-Келтските (3000 г. пр.н.е.), пред-арменски (2800 г. пр.н.е.), пред-Балто-Славянски (2800 BCE) и пред-Гръцки (2500 г. пр.н.е.).^[23]




ПЛИСКОВСКО-ПРЕСЛАВСКИЯТ КОМПЛЕКС И РЕКИТЕ ДНЕСТЪР И ДНЕПЪР


Плисковско-преславската култура (на английски се реферира като Балканско-Дунавски комплекс/култура) е набор от култури в Югоизточна Европа, от който западните Индо-Европейски езици вероятно са се разпространили в Западна Европа от около 3500 г. пр.н.е.^[4] Според Антъни, пред-Италийски, пре-Келтски и пред-Германски вероятно са се отделили именно тук от Прото-Индо-Европейския.^[159]


Усатово културата, приета като изходна точка на пред-Германския клон,^[160] се развива в югоизточната част на Централна Европа около 3300–3200 г. пр.н.е. при река Днестър.^[161] Макар и тясто свързана с Tripolye culture, тя е съвременна на Ямната култура, и е по знаменателен начин сходна с нея.^[162]

[Glasberg]

Според Антъни, тя би могла да е възникнала от "степни кланове, свързани с Ямната култура, които успяват да наложат отношения на покровител-плебей с фермерските селца в Tripolye".^[163]

Според Антъни, пред-Германските диалекти може да са се развили в тази култура между Днестър (западна Украйна) и Висла (Полша) около 3100–2800 г. пр.н.е., и разпространени заедно с Културата на шнуровата керамика.^[125]



Между 3100 и 2800/2600 г. пр.н.е., когато Ямната култура се разпространява в Понтийската степ, хора от Прото-Индо-Европейците от Ямната култура мигрират в долината на р. Дунав,^[5] минават през територията на Усатовоhttps://en.wikipedia.org/wiki/Co%C8%9Bofeni_culture към специфични дестинации, стигайки чак до Унгария,^[164] където може би са издигнати около 3 000 кургани (погребални могили).^[165]


Bell Beaker обектите в Будапеща, датирани около 2800–2600 г. пр.н.е., може да са подкрепили разпространението на Ямна-диалектите на запад, в Австрия и южна Германия, където може би се е развил Прото-Келтският.^[124]

Пред-Италийският може да се е развил в Унгария и разпространил в посока Италия чрез Културата на полетата с погребални урни и Виланова културата.^[124] Според Антъни, Славянският и Балтийският се развиват в среден Днепър (днешна Украйна)^[6] около 2800 г. пр.н.е., разпространявайки се на север от Днепър.^[38]


Според Парпола, тази миграция в долината на р. Дунав е свързана с миграцията на Индо-Европейци от Европа в Анадол, и появата на Хетите.^[31]



Балканските езици (Тракийски, Дакийски, Илирийски) може да са се развили сред ранните Индо-Европейски популации в Югоизточна Европа. В ранното Средновековие, тази територия е заета от мигриращи Славянски народи, както и от Азиатски степни народи.

[Glasberg]

КУЛТУРА НА ШНУРОВАТА КЕРАМИКА (3000–2400 г. пр.н.е.)



Предполага се, че Културата на шнуровата керамика, наричана още Култура на бойните брадви (секири), в Средна Европа (около 3200^[166] или 2900^{[web 1]}–2450 или 2350 cal.^{[web 1][166]} г. пр.н.е.) играе съществена роля за възникването и разпространението на Индо-Европейските езици в Европа през Медната и Бронзовата ера.^[7][8]

Дейвид Антъни твърди, че "Childe (1953:133-38) и Gimbutas (1963) спекулират, че мигрантите от степната Ямна култура (3300–2600 г. пр.н.е.) може да са създатели на Културата на шнуровата керамика и пренасят Индо-Европейските езици в Европа от степите."^[167]

Според Мария Гимбутас, Културата на шнуровата керамика е предшествана от Културата на кълбовидната амфора (3400–2800 г. пр.н.е.), която тя също счита за Индо-Европейска култура. Културата на кълбовидната амфора се простира от централна Европа до Балтийско море, и възниква от Културата на чашите-фунии..^[168]

Култура на шнуровата керамика

Култура на кълбовидната амфора (Globular Amphora culture)





Култура на чашите-фунии (Funnelbeaker culture)

[Glasberg]

Според Джеймс Малори, Културата на шнуровата керамика може да бъде приета за "общия праисторически прародител на на по-късните Келтски, Германски, Балтийски, Славянски, и вероятно някои от Индо-Европейските езици на Италия". Но, според Джеймс Малори, Културата на шнуровата керамика не може да бъде отговорна за Гръцкия, Илирийския, Тракийкия и Източния Итилийски, които може да произхожда от Югоизточна Европа.^[169]


Според Антъни, Културата на шнуровата керамика може да е внесла Германския, Балтийския и Славянския в Северна Европа.^[124]


Културата на шнуровата керамика се разпространява в северна Европа след 3000 г. пр.н.е., с "първоначално бързо разпространение" между 2900 и 2700 г. пр.н.е.^[124] Около 2400 г. пр.н.е. народите от Културата на шнуровата керамика заместват своите предшественици и се разрастват до Дунав и до северните райони на западна Германия. Сроден клон нахлува в Дания и южна Швеция.

На места е налице приемственост между Културата на чашите-фунии и Културата на шнуровата керамика, докато в други райони Културата на шнуровата керамика въвежда нова култура и физически тип.^[170]

Според Barry Cunliffe, преобладаващата част от експанзията е чисто завоевателска.^[171]

А според Furholt, Културата на шнуровата керамика е местно развитие,^[167] свързващо локални развития в една по-голяма мрежа.^[172]

[Glasberg]

Скорошно изследване на д-р Wolfgang Haak и други от Макс-Планк установява, че четири души от късната Култура на шнуровата керамика (2500–2300 г. пр.н.е.), погребани в Esperstadt, Германия, са генетично много близки с хора от Ямната култура, което предполага масова имиграция от Евразийските степи в Централна Европа.^{[9][web 2][web 3][173]}

д-р Wolfgang Haak и други от Макс-Планк (2015) отбелязва, че 75% от родословието на Германите от Културата на шнуровата керамика е от Ямната култура ^[174], предполагайки миграция както на мъже, така и на жени от Ямната култура през западна Украйна и Полша в Германия.^[175]

Morten Erik Allentoft и други (2015) предполагат миграция от Ямната култура към Северна Европа, както през Централна Европа, така и през територията на днешна Русия, към Балтийския регион и източната периферия на Културата на шнуровата керамика.^[176]

През 2017 г. Антъни свързва тези близки генетични сходства и развитието на Културата на шнуровата керамика, с Ямна-миграциите в долината на Дунав, заявявайки, че "миграционният поток, ... продължава от Източна Унгария, през Карпатите, в Южна Полша, където се появяват най-ранните материални елементи на Културата на шнуровата керамика."^{[172][note 18]}

Volker Heyd предупреждава да се внимава да не се правят твърде категорични заключения от генетични сходства между Културата на шнуровата керамика и Ямната култура, отбелязвайки твърде малкия брой проби; възможността за замърсяване / смесване на пробите от гробовете в Esperstadt с Bell Beaker културата; наличието на Ямна-потекло в Западна Европа още преди Дунавската експанзия; и риска от екстраполация на "резултатите от шепа индивидуални погребения върху цели етнически общности."^[178]

Volker Heyd потвърждава тясната връзка между Културата на шнуровата керамика и Ямната култура, но също така твърди, че "нито превода едно-към-едно от Ямната култура на Културата на шнуровата керамика, нито съотношението 75:25 (Haak et al. 2015:211) съответства на археологическите находки и данни."^[178]

[Glasberg]

Отегчихте ли се?

Честно казано, си мислех да махна повечето информация от последните постове, но после се отказах. Ако някой успее да ги прочете, поне ще разбере, че учените не могат да постигнат единодушие и нямат много голяма представа какво се е случвало само преди няколко хиляди години, а какво остава за преди това. Всичко прилича на спекулация, гестимация, еквилибристика, екстраполация, теория на вероятностите ... и това дори при наличие на възможност да се направят генетични изследвания.

[Glasberg]

КУЛТУРА НА ЧАШИТЕ-КАМБАНИ (Bell Beaker Culture) (2900–1800 г. пр.н.е.)





Културата на чашите-камбани (Bell Beaker culture) (c. 2900–1800 г. пр.н.е.^[180][181]) може да е разпространила Прото-Келтски.^[182] Съвсем скоро, Джеймс Малори предположи, че Културата на чашите-камбани е свързана с Европейския клон на Индо-Европейските диалекти, наречени "Северозападен Индо-Европейски", прародител не само на Келтския, но и също толкова на Италийския, Германския и Балто-Славянския.^{[10][note 19]}

Първоначалните движения са от устието на р. Тахо по море.

Миграция на юг резултира в създаване на 'анклави' по Средиземноморието - в Югозападна Испания и Южна Франция около Golfe du Lion и в Паданската равнина в Италия, вероятно през древни западно-алпийски търговски маршрути, използвани за дистрибуция на нефритени брадви.

Миграция на север включва южното крайбрежие на Арморика.

Създаденият в южен Бретан (Brittany) анклав е тясно свързан с речния и сухопътен маршрут през р. Лоара и през долината на  Gâtinais до долината на Сена, а оттам до долното течение на Рейн. Това е отдавна-установен маршрут, отразен в ранната дистрибуция на каменни брадви, и през тази мрежа моряците от Културата на чашите-камбани (Bell Beaker culture) достигат до Долен Рейн около 2600 г. пр.н.е.^[181][183]

[Glasberg]

АРМЕНСКИ, ЕЛИНСКИ И ФРИГИЙСКИ

АРМЕНСКИ

Арменският език съществува в писмена форма от 406 или 407 г. сл.н.е., когато е създадена Арменската азбука.

В научните срещи съществуват три различни мнения по отношение на това, как онези, които говорят Арменски, се озовават в онова, което днес е Армения.

1) Арменците идват заедно с Фригите/Фригийците от запад, или с Митаните от изток, и завладяват не-Индо-Европейско-говорящите Урарту, преди това властват в тази област.
2) Арменският народ започва да говори Индо-Европейски език след като първоначално говори Кавказки.
3) Предшественикът на Арменския език вече се е говорел в района, когато той е доминират политически първо от Хетите, а по-късно от Урарту.^[184]

Отделно мнение на малцинството също така е, че Прото-Индо-Европейската родина може да е разположена в Арменската планинска земя.^[185]



ЕЛИНСКИ

Елинският е клон на Индо-Европейското езиково семейство, който включва различни разновидности на Гръцки език.^[187]

В традиционните класификации, Елинският език се състои само от Гръцки,^[188][189], но някои езиковеди групират Гръцкия заедно с различни древни езици, за които се смята, че са тясно свързани, или пък разграничават разновидности на Гръцки, които са достатъчно различни, за да бъдат считани за отделни езици.^[190][191]

Прото-гърците, говорещи предшественика на Микенски език, най-често биват отнесени към Ранния Еладски период в Гърция (началото на III хилядолетие пр.н.е.; около 3200 г. пр.н.е.) докъм края на  Неолита/Новокаменната епоха в Южна Европа.^[192][193]




ФРИГИЙСКИ

Фригите, също Фригийци, (на старогръцки: Φρύγες) са древен Индо-Европейски народ, обитавал първоначално южните части на Балканския полуостров, според Херодот, под името Бриги, след което мигрирал окончателно в Мала Азия през Хелеспонт.

През VIII век пр.н.е. Фригите основават царство Фригия със столица Гордион. През този период правят нашествия на изток, като, според Херодот, Фригийски колонисти се придвижват в района на езерото Ван около VII век пр.н.е. Това е районът на царство Урарту, известен от Асирийски източници.

Понастоящем, не е известно, дали Фригите активно участват в колапса на Хетската столица Хатуша или просто запълват вакуума, оставен от упадъка на Хетската хегемония след колапса на Бронзовата епоха.

Фригийското царство е завладяно от Кимерийски нашественици около 690 г. пр.н.е., след което за кратко от съседното царство Лидия, преди да попадне под властта на Старото персийско царство/Ахеменидско царство на Кир II Велики и от империята на Александър Македонски и неговите наследници, от Аталидите от Пергам (Пергамското царство), и накрая става част от Римската империя.

Последното споменаване на Фригийския език датира от V век и вероятно към VII в. езикът умира.^[1]

Някои историци, сред които най-известен е Страбон, считат Фригите за Тракийско племе^[2]. Според лингвистите, поддържащи тази хипотеза, Фригийският език е подобен на Тракийския. Други лингвисти отхвърлят тази хипотеза, като го считат за сроден на Гръцкия.^[194][195] Сходството на някои Фригийски думи с Гръцките им аналози е наблюдавано от Платон в неговите Cratylus (410a).

Eric P. Hamp предполага, че Фригийският е сроден с Итало-Келтския в хипотетичната "Северозападна Индо-Европейска" група.^[196]

Макар да е установено, че Фригите приемат Финикийската азбука, са намерени много малко надписи на Фригийски, основно при погребения, така че основните източници на информация са на гръцки.

Съгласно Гръцката митология, Фригите, предвождани от Асканиус и Форкис – синове на Аретаон, участват в Троянската война.

[Glasberg]

ИТАЛИЙСКИ И КЕЛТСКИ

ИТАЛИЙСКИ

Италийските езици са подсемейство на Индо-Европейското езиково семейство, първоначално говорени от Италийците/Италиките. Те включват Романските езици, произлезли от Латински.

Най-общоприетата теория предполага, че Латинците и други Прото-Италийски племена проникват в Италия с Прото-Виланова културата от късната Бронзова епоха, тогава част от Централно-Европейската система на Култура на погребалните урни.^[199][200]

Различни автори като Мария Гимбутас, отбелязва важни сходства между Прото-Виланова, Южно-Германската Култура на погребалните урни на Бавария-Горна Австрия^[201] и Средно-Дунавската Култура на погребалните урни.^{[201][202][203]}

Според Дейвид Антъни, прото-Латинците произлизат от днешна Източна Унгария и биват "курганизирани" около 3100 г. пр.н.е. от Ямната култура,^[204], докато Kristian Kristiansen асоциира Прото-Виланова с Velatice-Baierdorf културата на Моравия и Австрия.^[205]




КЕЛТСКИ

Келтите са етнолингвистична група от племенни общества през Желязната епоха и Средновековна Европа, говорещи Келтски езици и имащи сходна култура,^[214], макар връзката между етническите, лингвистичните и културните елементи да остава несигурна и противоречива.

Най-ранната археологическа култура, която с основание може да се счита за Прото-Келтска е Културата на погребалните урни в Централна Европа от късната Бронзова ера, която процъфтява около 1200 г. пр.н.е.^[215]

Техните напълно Келтски ^[215] потомци в Централна Европа са от Халщатската култура от Желязната епоха (около 800–450 г. пр.н.е.), наречена на богатите погребални находки в Халстат, Австрия.^[216]

ЕКСПАНЗИЯ НА КЕЛТИТЕ

[Glasberg]

През късния период на Латенската култура (около 450 г. пр.н.е. до Римското завоевание), Келтската култура се разширява чрез дифузия или миграция до Британските острови (Островни Келти), Франция и Нидерландия (историческа област) (Гали), Бохемия, Полша и голяма част от Централна Европа, Иберийския полуостров (Келтибери, Celtici and Калаики) и Италия (Golaseccans, Lepontii, Лигури и Цизалпийски Гали)^[217] и, след Галското заселване на Балканите (Celtic settlement of Southeast Europe) през 279 г. пр.н.е., чак до централен Анадол (Галати).^[218]

[Glasberg]

[Glasberg]

Келтските езици произлизат от Прото-Келтски, или "Общ Келтски"; клон на по-голямото Индо-Европейско езиково семейство.

През I хилядолетие пр.н.е., Келтските езици се говорят в по-голямата част от Европа, на Иберийския полуостров, от бреговете на Атлантика и Северно море до долината на р. Рейн и по долината по течението на р. Дунав чак до Черно море, Северния Балканския полуостров и в централна Мала Азия.

Келтите идват на Балканите през 335 г. пр.н.е., по времето на Александър Велики, а през 279 г. пр.н.е., плячкосват Делфи в Гърция, но претърпяват поражение от Етолийците. На следващата година, три келтски племена прекосяват Босфора и опустошават голяма част от Анадол. През 276 г. пр.н.е. се заселват във Фригия, но продължават с набезите и грабежите, докато накрая, през 230 г. пр.н.е. биват обуздани от Атал I Сотер от Пергам. Междувременно, в Италия, през 192 г. пр.н.е., Рим успява да постигне надмощие над Цизалпийска Галия, а през 124 г. пр.н.е. завладява територията отвъд западните Алпи (Прованс).

Финалнят епизод от Келтската независимост е Нарбонска Галия (Gallia Transalpina), обхващаща цялата територия от р. Рейн и Алпите до Атлантика на запад. Налице е заплаха от две страни: Германски племена, настъпващи от запад през Рейн, и Римлянски армии от юг, нетърпеливи за за по-нататъшни анексии. Следва Германска яростна атака в Бохемия, земята на Боиите (келтско племе в Средна Европа), и в Норик, и Келтското кралство в източните Алпи. Германските нападатели са известни като Кимври, народ, за който обикновено се смята, че произхожда от Ютланд (Дания). Римлянската армия, пратена срещу обсадата на Норик е победена през 113 г. пр.н.е., и след това Кимврите, присъединили се към Тевтоните, опустошават голяма част от Нарбонска Галия, преодолявайки Галската и Римската съпротива. При опит да нахлуят в Италия, Германските мародери най-накрая, през 102 и 101 г. пр.н.е. биват разгромени от Римлянските армии. Няма съмнение, че през този период, много Келтски племена, преди това обитаващи земите на изток от Рейн, са принудени да търсят убежище на запад от Рейн. Тези миграции, както и Германската заплаха, дават възможност на Юлий Цезар през 58 г. пр.н.е. да започне кампаниите, които водят до анексията на цяла Галия. (Виж Галските войни)

Заключения относно заселването на Келтите в Британия и Ирландия се правят основно на базата на археологически и лингвистични съображения. Единственият пряк исторически източник за идентификация на Островния народ с Келтите е доклада на Цезар за миграцията на Белги в Британия, но жителите на двата острова тогава се считат от Римляните за сродни с Галите.

Информация за Келтите дават редица класически автори и древната Ирландска литература. Социалната система на племето, или народа, се състои от: крал, военна аристокрация, и свободни фермери.

Друидите, имащи магико-религиозни задължения, се набират от семействата на военната класа, но са с по-висок ранг.