Apocryphal Academy

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.

Публикации - λ

Страници: 1 ... 27 28 29 [30] 31 32 33 ... 73
436
Всички теми / Re: Динамо на Фигуера
« -: Август 13, 2018, 04:27:03 pm »
Радвам се, че има интерес по въпроса! :) За онези, които решат също да проверят и изследват това изобретение, ще споделя всичко, което съм премислил на този етап. Дано тези подробности спестят време и помогнат за по-бързото изграждане на някаква конкретна представа :)




Вариантът с комутатор - класическият патент, така както би трябвало да изглежда


В описанието на този вариант, нека започна с нещо, под което Фигуера се е подписал и за което е получил подписа и на патентното бюро:


ПРЕДИМСТВА НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯ ГЕНЕРАТОР "ФИГУЕРА"

Първо. Дава напълно безплатно електрически потоци, продължителни или променливи, от всякакъв волтаж и приложими при:

1. Произвеждането на двигателна сила.
2. Произвеждането на светлина.
3. Произвеждането на топлина.
4. Всички предишни употреби.

Второ. Абсолютно никаква нужда от какъвто и да е вид задвижваща сила, нито от химически реакции или гориво.

Трето. Не се нуждае от смазване, само в малки количества.

Четвърто. Толкова е просто, че бдителността при направата му може да се пренебрегне.

пето. Не произвежда пушек, шум, нито вибрации, докато работи.

Шесто. Вечен операционен живот.

Седмо. Приложим е за всички употреби, за бита и индустрията.

Осмо. Лесно е за направа.

Девето. Евтино е за производство на пазара.




Това са реални точки, които присъстват в Претенциите на оригиналния патент. Фигуера изрично подчертава, че апаратът е прост и че дори не е нужно кой знае каква бдителност, за да се направи.

Известно е също така, че Фигуера целенасочено е предоставил подвеждащи скици за патента. Така наречените от него групи електромагнити "N." и "S." нямат нищо общо с полюсната ориентация на телата. Това е заблуда с особен привкус - много е плитка и е някак очевидна. Подвеждане, в което не са вложени никакви усилия, сякаш това преднамерено действие е било почти неохотно.

Групата в САЩ, която се опитва да репликира устройството, смята, че има още такива плитки подвеждания и на други места из патента. В САЩ смятат, че скицата с комутатора, която Фигуера дава, е абстрактна и принципна, а в действителност комутаторът му НЕ Е изглеждал буквално така.

Един от майсторите зад океана е успял да проследи няколко документи и исторически извора от времето на Фигуера, според които излиза, че Фигуера е използвал най-вече две фирми от своето време, които да му произвеждат частите. И двете фирми са германски, едната се е казвала "Zeiss", а другата "Otto". Събитията и датите около изобретението на Фигуера пасват най-добре с производствените дати на Zeiss.

И двете компании все още съществуват. По онова време и двете фирми са специализирали в производството на прецизни променливи автотрансформатори (на английски variac, това е много популярна марка, станала нарицателно, както думата "гедоре") и марките им са означавали качествена изработка.



Устройствата представляват ето това:






Изглеждат по следния начин:











Метална, трансформаторна сърцевина (почти със сигурност ламелирана), увита с продължителна медна намотка. От намотката са изкарани два извода, като всеки един води до срещуположните електромагнити.

Токът влиза в системата през въртящата се отгоре четка.

Така, когато влиза в системата, токът поема в двете посоки по намотката - по часовника и обратно на часовника. Апаратът варира подаваната към магнитите енергия на принципа на вътрешното магнитно съпротивление на сърцевината.






Подозира се, че индукционният срив от отслабващия електромагнит по време на цикъла се съхранява в тороидната сърцевина на авто-трансформатора под формата на магнитен заряд. Този магнитен заряд се превръща в електрически в авто-трансформатора, като по този начин се усвоява като енергия за възбуждането на електромагнитите, вместо да се потиска или губи.






Един от начините е някой, който има нужните умения и инструменти, да преработи купен готов авто-трансформатор (variac), така че четката му да може да се върти свободно и безкрайно от електромотор в коя да е посока.


Другият вариант е, комутаторът и съпротивлението дайствително да са отделни - както е по скицата на патента.





Както виждате, тук комутаторът е отделно устройство и за удобство е изобразен в центъра, а съпротивлението е също отделно устройство, отново е на принципа на магнитното съпротивление, и за удобство е изобразено в периметъра.


Някои репликатори от групата в САЩ твърдят, че не се забелязва разлика между магнитното съпротивление и обичайното, резисторно съпротивление, но че има разлика между неметални резистори и резистори от намотан метален материал.

Ако това наистина е така, съпротивлението може да представлява и банка с резистори:


Картинката е изрезка от друга схема, просто за онагледяване







Това е моята постановка по стандартния вариант, в подвариант с банка резистори (кликнете върху снимките за пълния мащаб):







Първоначалната ми идея беше, да ползвам електроника за управлението на главното захранване. Ползвах малко електромоторче, чиито четки представляваха счупен графитен пълнител за презареждащ се метален молив. Ползвах транзистори, които очаквах, че ще загряват, затова им направих някакъв радиатор от нарязан пътен знак.

Системата работеше. Тествах я на ръка в онзи момент. Теста представляваше, да доближа на ръка силен магнит до една от намотките с едноименен полюс на оранжевата лепенка. При включване, усещах силната вибрация на магнита в пръстите си (вибрация от засилващо се и отслабващо отблъскване).

Подчертавам, че сърцевините са обикновена стомана. Не съвсем обикновена, по думите на човека, който ги направи, това била стомана с ниско съдържание на въглерод... но все пак си е обикновена стомана. Това НЕ Е магнитомек материал.

Ако сърцевините не са от магнитомек материал - и най-вече ако централната сърцевина не е магнитомека - това задушава най-основния принцип на устройството и не би трябвало да работи. В случая аз просто исках все пак да проверя как ще се държи с твърд материал, а и исках да видя дали поне останалата част ще работи, за да се концентрирам в търсене на магнитомек материал, знаейки, че това е последната стъпка.



Проблемът беше, че работеше твърде кратко време. Комутаторчето издържа само около 10-15 секунди, когато се получи някакво възпламеняване в контактната зона, най-вероятно от постоянно микро-искрене, и калпавите четки изхвърчаха.

Направих няколко по-сериозни комутатора, 3-4, всеки път на проба-грешка, докато не стигнах до някакво усещане колко трябва да е здрава конструкцията, колко трябва да е мощен мотора и колко силно трябва да се притискат четките. Последното, което направих, беше това:





Моторът обаче не беше преценен. Беше излишно мощен за това приложение. Тепърва се налагаше да сложа трета четка, през която тока да влиза в системата... това щеше да е много трудно, понеже ми беше доста сложно при направата на ръка да спазя успоредните равнини, а четката трябваше да се плъзга по проводима внъшна повърхност, трябваше и да направя някаква клетка за обезопасяване, в случай че рамото се взриви и се разхвърчат шарпнели.

А и освен това, моторът беше прекалено бърз и дори и да се получеше, честотата на работа на прототипа щеше да е около 400 херца и сигурно това щеше да е причина да съжалявам по-натам, когато щеше да е твърде късно да се отказвам от целия труд.

Затова и заради това, че взе да ми писва, заебах този подход. А и без това правех всичко с ясното съзнание, че нямам магнитомеки сърцевини и не знам откъде да намеря.




В обобщение:

Ако някой следва оригиналния патент, който се нуждае от комутатор, най-лесният вариант е, някой майстор да преработи авто-трансформатор (variac) от горепоказаните, така че четката му да се върти свободно от електромотор в 360 градуса.

Оттам насетне всичко би било много лесно... но ще са нужни магнитомеки сърцевини.



Послепис!

В момента разучавам други идеи по варианта с комутатора. Те представлява следното:

  • Идея 1: Представете си, че сърцевините на електромагнитите са без особено значение, а сърцевината на средната намотка (от която ще се черпи енергия) е неодимов магнит, цилиндричен. Ако този неодимов магнит е увит с медна тел, тогава промяната на полето му (предизвикана от външните сили на електромагнитите) би трябвало да възбужда енергия в намотката му. Това обаче ще е по-скоро трансформаторен принцип, вместо алтернаторен, както е при апарата на Фигуера. Все пак това е вариант да се заобиколи нуждата от магнитомека сърцевина.

  • Идея 2: В интернет се открива идеята, че е възможно да се ползват силни постоянни магнити отвън на възбуждащите електромагнити (вижте картинката долу). Ако на електромагнитите се подава променлив ток, това ще означава, че при централната намотка ще имаме същия вид алтернаторна промяна, както в оригиналиня замисъл на апарата на Фигуера. Ще иска и магнитомека сърцевина.


  • Идея 3: (Вижте картинката долу) Долната картинка обаче не цели да изобрази Идея 2. Контекста, в който се използва, е идеята, че когато се комбинират прав ток и променлив ток, се получава променлив ток, чиято синусоида е повдигната със степента на променливия ток (не бележи отрицателен волтаж). Ако се направи обратното - ако от прав ток се извади променлив ток, се получава променлив ток, който няма да бележи отрицателен волтаж, но синусоидата му ще е огледална на първата. Идеята е, че тези два резултата може да се комбинират, синхронно подавани към двата екелкромагнита. Тук единствената забележка би била, че това никога няма да е съвършено синхронизирано, както е при оригиналния метод на Фигуера. Предимството е, че няма да се налага никакъв комутатор въобще, но ще иска електроника. Както и магнитомека сърцевина.




Обмислям тези варианти, но вече не работя по тях. Сега работя по механичния вариант - линеен алтернатор, без комутатор. Довечера ще опиша какви са особеностите в това направление.


437
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 10, 2018, 03:12:44 pm »
09.08.2018


Здравей, *****

Електрокултурата е на повече от 270 години - това означава, употребяване на волтаж с цел увеличение растежа на растенията.

Това, което ще видите, ще ви шашне, то ще се опълчи на всичко онова, което сте учили за растенията, градинарството, фземеделието и генетиката.

Предстои да видите нещо, което ще огъне представите ви - пшеница, готова за жетва в рамките на 4 седмици, вместо 6-7 месеца, 4-12 години раждане на царевица от едно растение, вместо 1 година, папрат, която расте, въпреки че се смята за изчезнал преди 1 милион години вид и пъстърва, на която са й пораснали куки (образувание на върху челюстта на рибата, бел.прев) - разновидност пъстърва, която е изчезнала преди повече от 150 години.

Висш растеж, устойчивост на болести, без нужна от пестициди, и тн. - И без ГМО! ГМО е извращение на природата - но какво става, когато дадете на природата потенциала да изразява всичко, което е възможно? Нека се спуснем в заешката дупка...

За купуване от тук: http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=122





За тази презентация може да сте сигурни, че ще я имаме тук, както сме загатнали интереса си с материалите Ефекти на ел. и магнитните полета върху живите организми.

438
Всички теми / Re: Динамо на Фигуера
« -: Август 09, 2018, 02:23:55 pm »
Ако някой реши да прави стандартния Фигуера, с комутатор и магнитомек материал, трябва да се има предвид следното:

В патента си Фигуера подчертава, че четката на комутатора трябва да прави контакт минимум с две позиции. Масово се смята, че по този начин се цели избягване на искренето - четката прави контакт със следващата позиция, преди да пекъсне контакта с настоящата. Това Е така, но е по-маловажната причина.




По-важната причина е, че възбуждащите електромагнити не бива да падат под определен % на възбуденост. Всеки соленоид е като преливник - той поглъща време и енергия, докато се изпълни с ток, чак след което излъчва поле около себе си. Ако захранването на някой от електромагнитите се прекъсне изцяло, се случват следните неща:
  • Огромно обратно напрежение заради индукционния срив от изчезващото поле;
  • Изчезване на срещулежащия едноименен полюс, което унищожава перпендикулярното лъчение през средната магнитомека сърцевина, алтернаторът за миг се превръща в трансформатор;

  • Много голямо забавяне в реакцията на електромагнита при следващото му изпълване с ток и много големи вътрешни загуби от това.

Когато изпълването с ток на соленоида не пада под 50% (горе-долу), промените в степента му на захранване създават много силни флуктуации в обкръжаващото го магнитно поле. С много нежни трептения на захранването на електромагнита се създава много силно изместване на полето му. Само при условие, че електромагнитът остава в диапазона на пълноценната си мощност - 70-100%.


Затова не бива да има прекъсване на захранването към соленоидите межу степените на комутатора, и четката трябва да прави контакт минимум с две стъпки едновременно.

Това също така означава, че трябва така да съобразите входящата енергия, че нейната стойност, в комбинация с всички стъпки на комутатора и различните съпротивления, да варира възбудеността на електромагнитите в диапазона 70-100% или максимум 50-100%. Иначе няма да работи.

Относно съпротивлението, което контролира възбудеността на електромагнитите, мого хора (в САЩ предимно) са открили, че няма практическа разлика между гигантски реостат и банка резистори. Трябва, обаче, резисторите да представляват намотка от проводник, зазидана в керамика. При другите видове резистори, които по структура не представляват намотка от метално тяло, ИМА разлика и според репликаторите в САЩ изглежда не работи добре в този апарат.

И без друго обаче човек най-вероятно би ползвал банка с резистори от намотано метално тяло, защото другите не могат да провеждат нужните мощности и с тях е по-сложно. Аз лично ползвах банка с резистори, намирането на гигантски реостат се оказа трудно.





Основният ми проблем с комутаторите беше, че ми е трудно да направя комутатор, при който се върти самата четка, а не арматурата. В нета хората ползват готови, леко преработени комутатори от разглобени мотори, но аз не съм достатъчно кадърен за това.

Рано или късно ще се върна на комутаторите, защото искам да пробвам всички варианти де... дори мисля да сложа и четка на линейното бутало, само че не знам как ще се държи графита, струва ми се че при въртеливо движение четките се справят по-добре. Четка, която се движи напред-назад с 50-60 херца ми изглежда нестабилна идея.



Репликаторите на Фигуера в интернет, онези които се намират в Ютуб най-вече, винаги правят една от основните грешки:
  • Ползват разноименни срещулежащи полюси;
  • Ползват ламелирани сърцевини;
  • Ползват арматура, която обгражда системата външно (най-вече квадратни или E+I образни ламелирани трансформаторни сърцевини);
  • Позволяват възбудеността на електромагнитите да пада под 50% или дори до 0%, заради несъобразено отношение между входяща енергия и съпротивление;
  • Не използват бифилярни намотки за променлив ток (по патента на Тесла), а прави;

Във всяко неработещо видео се открива една или повече от тези основни грешки.

439
Всички теми / Re: Динамо на Фигуера
« -: Август 08, 2018, 11:21:54 pm »
Вярно е, че при такъв линеен алтернатор ще има доста съпротивление заради поляризирането на намотката, която се движи. Но пък, от друга страна, самият Фигуера едва ли е бил идеален - напротив, при него няма как да не се е развивало много голямо загряване, и все пак е работело.

Ако някой се притеснява от съпротивлението на движещата се намотка, има и друг един вариант, отново с комутатор, обаче, за вариране силата на захранващия ток.




Цялто това физично положение не е ново и непознато. Открих го и споменато от Патрик Кели, тук - http://www.free-energy-info.com/PJKbook.pdf, отидете на Глава 16, стр. 16-1, "Избягване от Закона на Ленц"



Тези перпендикулярни намотки не си взаимодействат


Ако имаме две перпендикулярни намотки, и магнитното поле на едната се променя и трепти, перпендикулярната на нея намотка няма да чувства Закон на Ленц, защото двете не си общуват.



Перпендикулярните намотки си взаимодействат в условията на нарушена симетрия/равновесие

Нещата обаче се променят, ако въведем постоянни магнити отстрани. Променящото се поле на намотката с осцилатора ще оказва натиск и ще променя полетата на магнитите, а те - на перпендикулярната намотка. Забелязвате ли как са насочени магнитите? Патрик Кели обяснява нещо за резонанса... но на мен да ми се говори резонанс е все едно да ми се говори за индийския пантеон и нищо не разбирам, учудих се като видях следващите картинки...






Принципно обяснение на а-симетричното взаимодействие на перпендикулярните намотки, заради движението на полето


Обяснение на принципа чрез употребата на постоянни магнити



Ето го нашето динамо на Фигуера! :)

Не искам с никой да споря... затова не пиша в Мазето. Просто искам да обърна внимание на всички, че този принцип се мисли от много хора и Фигуера далеч не е единствения с идея... може би е единствения с изобретение на този принцип, а може би пък е известен заради медийните публикации, кой знае колко хора имат успешни устройства с този принцип.

Кели споменава имената на Владимир Уткин (Vladimir Utkin) и Тейн Хайнс (Thane Heins), като говори за трансформаторите им на този принзип с положителен ефект вложение към извличане 1 към 40. Нямам си на идея кои са тези, аз знам само за Фигуера и от него разбрах за всичко това, никога не бях чувал за тези подробности, а пък Кели въобще не споменава Фигуера. Той говори за Фигуера нагоре в сборника си, но не и на това място, а вписването за Фигуера има някаква ужасна диаграма - с не-срещуположни магнити и с ламелирани трансформаторни ядра и въобще диаграма, която е грешна и явно я е чул от трета ръка...


Въпросът е, че има диверсификация на източниците и единодушие около теорията на принципа.








Та... ако някой се опасява от много съпротивление на една движеща се намотка в линеен алтернатор, тогава винаги може да се направи така:

Два срещуположни и много мощни неодимови магнита се разпределят както е известно. Между тях се поставя фиксирана намотка, както е известно, без да се движи. ОКОЛО магнитите обаче се правят намотки, така че магнитите да са техни сърцевини. На практика, вместо да използваме сърцевини от магнитомек материал, ползваме "живи" постоянни магнити... Представям си централната намотка без сърцевина... Тогава, намотките около магнитите се захранват в синхрон, така че да засилват така ориантираните им полюси, и намотките се захранват в реципрочен синхрон.

Така, полетата им ще търпят асиметрично смущение. И ефектът ще е същия. Това също ми се струва чудесен вариант.


Единствения проблем за мен остава направата на комутатор за целта, затова го избягвам. Но някой от вас може да го направи.



П.П.
Надолу в същата глава има още доста диаграми, разгледайте.

440
Всички теми / Re: Динамо на Фигуера
« -: Август 08, 2018, 10:35:30 pm »
И това променя нещата...

Защото в този вариант, вместо да е ужна сърцевина от възможно най-магнитомекия материал, сега вече е нужна сърцевина от възможно най-яката стомана, или коя да е най-обикновена стомана.


Уморих се да правя комутатори. Направих 4-5 комутатора, все различни варианти, с графитени четки и както си трябва, всичко на ръка... и ми писна, ама здраво ми писна. Сега съм на етап да се опитам да направя такъв модел - просто един линеен алтернатор с DC моторче и линейно транслиране на движението.

Ще видим дали въобще ще успея да го направя да работи на 60 херца честота... струва ми се висока летва за ръчна изработка, но ще се опитам :-\




Вярвам, че точно както при петролните помпи, лесно и логично трябва да е, да се направи електрическа помпа - която да изпомпва повече електричество от околния океан, отколкото иска за собственото си функциониране.

Вярвам и че това има общо с поляризирането на централната намотка.




Както виждаме, същите тези помпи, които давам за пример, работят с клапани - клапаните са централната им функция.

Когато буталото пада надолу, клапанът пропуска петрола/течността над него, а долният клапан е затворен. Когато буталото се вдига нагоре, то възпрепятства петрола/течността над него да пропадне обратно, а долният клапан се отваря, за да може чрез получения вакум да се извлече още потрол от страничните почвени слоеве и да се влее в кладенеца на сондата. Както е на картинката, долу вдясно, в кръгчето.


Струва ми се, че поляризирането на движещата се намотка играе ролята на тези реципрочни клапани, като при помпата. Петролният басейн - това е свръх-наситеното поле, създавано от двата срещуположни магнита.



Ако стане, със сигурност ще разберат всички :) Но всяка помощ, която вие, читателите, решите да ми окажете според желанието и идеите си, ще е безценна (само не финансова, това е най-малкия проблем).


441
Всички теми / Re: Динамо на Фигуера
« -: Август 08, 2018, 10:20:19 pm »
За последно се свързах с Прамиз - една известна фирма за магнити и магнитомеки материали.

Човекът на слушалката не можеше да ми помогне, тъй като приемаха поръчки за елементи от магнитомеки материали само в големи количества, което означаваше минимум 10 000 бройки. Но този, с който говорих, беше много отзивчив и дори беше любопитен. Поговорихме за това, което ми трябваше и ме изслуша с интерес.

Като търговец ми потвърди, че мекото желязо (знаеше много добре какво е и какъв му е химическия състав) е допотопен метод, който индустрията отдавна е изоставила. Работата бе там, че те се занимаваха с прахова металургия. както знаем, нейната сила е в сложността на детайлите, но пък ги прави малки. Не можеха, даже и да ми бяха приели поръчката, да ми изготвят магнитомеки цилиндри с фи 20мм на 60мм, можеха най-много фи 20мм на 20мм.

Човека ме прати да ходя в някакъв пловдивски завод, не помня името, където правели металокерамика. Предимството на металокерамиката в този случай било, че можело да се обработва на струг и елементите й можели да се лепят еди нза друг, така че евентуално можело да ми слепят цилиндърчета, докато получа моя желан размер...



Но беше ясно, че няма как да стане. Затова преминах към вариант Б.




Вариант Б бе породен от мисълта, че Клементе Фигуера през 1908г не е имал неодимови магнити. Магнитите, с които е разполагал, са били плачевни - феритни и стоманени магнити, те не стават за чеп. Всеки по негово време е предпочитал, както масово са ги наричали, "полеви" магнити, тоест електромагнити, защото те са били стотици пъти по-силни от феритните или стоманени магнити със същия размер.

Но сега през 2018г имаме неодимови магнити, които в средните размери са равни по сила на електромагнитите, а в големите размери многократно ги надминават, защото силата на неодимовите магнити нараства геометрично спрямо обема им. Не искат захранване, и ако не са подложени на стрес, започват да отслабват след около 500 години, като кривата на отслабването им е доста дълга и полегата.

Въпросът е: АКО Клементе Фигуера имаше неодимови магнити в своето време, ЩЕШЕ ли да предпочете варианта с комутатора, пред варианта на линейния алтернатор с движещо се бутало?

Проста математика е да се съобрази, че колкото ток е нужен да се поддържат във възбудено състояние възбуждащите магнити, най-вероятно точно толкова ток е нужен (а може би и по-малко), за да се захрани DC мотор с линейно транслиране на движението и бутало.

Намотката трябва да е задължително бифилярна по патента на Тесла Намотка за електромагнити, тъй като бифилярните намотки имат много пъти по-ниско съпротивление на променлив ток от право намотаните, и реагират по-бързо от тях.


Какво има за губене? Изглежда ми смислен вариант, при условие, че се реализира с мощни неодимови магнити. Затова купих едни от най-големите достъпни, още не са ми докарали втория.





Относно разположението, открих това за вас (първоначално само за мен де):







Прост експеримент.

Около PVC тръба се навива засичаща намотка.

На месингова ос се закрепят магнити, първо в стандартна ориентация - една редица с S отпред и N отзад или както и да е. Първата графика е от нея.

После редицата магнити се разделя на две, и се монтират на месинговата ос лице-в-лице, N към N в средата или както и да е. Втората графика е от тази конфигурация.

Както се вижда, във втория случай, когато пръчката се пусне през тръбата, получаваме два пъти по-голям волтаж на импулса (обърнете внимание на калибровката на скалата).


442
Всички теми / Re: Динамо на Фигуера
« -: Август 08, 2018, 09:47:51 pm »
Мисля, че в Мазето писах, че магнитите при това динамо са разположени насрещно с разноименните си полюси - N към S. Това НЕ Е вярно.


В един момент написах един файл за разпечатване и го разпратих на няколко човека, за да може отнякъде да се намери техническа помощ. В него мисля че описах всичко доста сбито (въпреки че аз и приятелите ми търсихме, не открихме нужните хора, а откритите не се отзоваха):







През 1908г Клементе Фигуера, електроинженер, професор и университетски преподавател, главен електротехник на Канарските острови, изградил първата електропреносна мрежа за електрифициране на Канарските острови, публикува патент в патентното бюро на Испанската колониална империя. В следващите няколко години патентът е публикуван и в Берлин и на други места из Европа.
В близките години Фигуера успява да продаде патента си на неизвестна банка, това става ясно от писмената кореспонденция между него и главния му асистент и бизнес партньор, който също се споменава в общите им патенти – Бюфорн. След смъртта на Клементе Фигуера Бюфорн публикува още няколко варианта на въпросния патент.
В този конкретен патент, идеята на Фигуера е да се произведе вид „виртуален“ електрогенератор. Фигуера искал апаратът да бъде на същия принцип като стандартните динамо-генератори, но без да има движещи се части. Той измислил начин, по който магнитните силови линии да пресичат намотките на проводник, движейки единствено магнитните полета, като намотките и арматурата остават неподвижни.




Той използвал комутатор, задвижван от малък електромотор. Комутаторът бил свързан към няколко точки от съпротивителен реостат. По този начин токът се разделя на два потока, като единият винаги е по-силен, а другият е точно с толкова по-слаб. Тези два тока, винаги пропорцианално различни по сила, възбуждат два срещуположни еднолицеви електромагнита. Докато комутаторът се върти и прави последователен контакт през различните точки от реостата, еднолицевите срещуположни полюси на магнита създават движение на магнитни силови линии, като винаги единият електромагнит се засилва, докато в същото време другият пропорционално отслабва.




Централната намотка, по този начин, генерира променлив (АС) ток с голяма ефикасност, произтичаща от факта, че нейните магнитни полета се анулират едно друго, но не се унищожават. Открил съм потвърждение на теорията на този физичен факт в „Електромагнитът и електромагнитният механизъм“ на Силванус Томпсън, издадена през 1891г и намираща се в Харвардската университетска библиотека. За това, че двете срещуположни магнити полета се анулират, но не се унищожават, говори факта, че компонентите на електрическите им полета продължават да съществуват и в този конкретен случай се добавят.
Докато единият магнитен полюс нараства, а другият отслабва в същата посока, генерираното електричество в централната намотка е в една и съща посока. Долните изображения са взети от образователен сайт по физика в интернет, след което просто са стилизирано завъртяни настрани.




При електромагнитната индукция засилването на магнитния полюс е същото като физическото му приближение, и отслабването му е същото като физическото му оттегляне, тъй като всички свързани закони и последствия произтичат от поведението на магнитните силови линии. Ясно е, че електричеството, което се генерира в централната намотка, когато единият полюс се засилва, е в същата посока като електричеството, което се генерира в същата намотка, докато отсрещният полюс се оттегля.
Трябва да се вземе предвид, че през 1908г ламелираните електромагнитни ядра най-вероятно са били изобретени и разпространени. Най-ранният документ, в който съм открил, че се говори за това, е публикация на Американски институт на електротехническите инженери, издание 1905г, по въпроса с Еди-токовете (3 години преди патента на Фигуера). Най-вероятно ламелираните ядра присъстват в индустрията още с откриването на Еди-токовете или първите трансформатори, някъде след 1832г.
В патента си от 1908г Клементе Фигуера споменава единствено, че ядрата на електромагнитите са от меко желязо. Те не се споменават повече от веднъж в патента, нито пък се уточнява дали са плътни или под формата на ламели. В няколкото други патента на Фигуера, обаче, касаещи други изобретения и подобрения на вече съществуващи апарати, той винаги използва плътни ядра от меко желязо.
Размишлявайки върху механизма на това му конкретно изобретение, според мен ламелирана сърцевина на централната намотка би било контра-продуктивно. Магнитните силови линии трябва да се излъчват от сърцевината, желателно във всички посоки. Това няма да бъде възпрепятствано от тънките страни на ламелите, но ще бъде възпрепятствано откъм плоските, широки лица на ламелите, тъй като в тази посока на излъчване магнитният поток ще срещне множество въздушни препятствия. Освен това, вътре в диелектричните разделители между отделните ламели би трябвало да се получават магнитни загуби, тъй като всеки отделен ламел ще излъчва магнетизъм във всички посоки, перпендикулярно на дължината си. Така между отделните ламели ще се сблъскват еднакви магнитни потоци. Някои ще се отклоняват така, че общия сбор на магнитните им силови линии да излязат навън през тънките лица на ламелираната сърцевина, но това е все пак вътрешно съпротивление, което е нежелателно и вероятно ще доведе го големи загуби.
Затова сме на мнение, че действително функционалната репликация на този патент би трябвало да бъде с плътна сърцевина. Проблемът е, че много трудно се намира така нареченото „меко желязо“, което е много известен електротехнически материал на запад, но тук в България е абсолютно непознат. Мекото желязо се характеризира с тясна хистерезисна крива, тоест то не задържа магнетизация и веднага губи магнитните си характеристики, когато външното магнитно поле спре да му влияе. В контраст на това – стоманата запазва намагнитването си, след като веднъж е била облъчена от външно магнитно поле. Химически, мекото желязо е почти чист материал – 99.5% чисто желязо, чието въглеродно съдържание е по-малко от 0.008%.
Единственото нещо, което може да замени мекото желязо и което може би е дори по-ефективно за тези функции, е силициевата трансформаторна стомана. Проблемът с нея е, че, доколкото на мен ми е известно, в заводите тя се произвежда директно на тънки листове, готови за нарязване на ламели. Затрудвянаме се да намерим плътни сърцевини от силициева стомана. Освен това, съществува опасението, че силициевата стомана се произвежда като ориентирана и неориентирана. За нашите нужди силициевата сърцевина трябва да е плътна и неориентирана. Ориентираната би създала загуби.
Вероятно единствено леяр би могъл да изготви плътна сърцевина от претопено чисто желязо (взето от лаборатория за реактиви под фомата на желязна прах Fe2) или претопена силициева стомана от ламели.






Трябва да е ясно, че апаратът на Фигуера НЕ Е трансформатор. Неговата идея е, да бъде "виртуален" (без движещи се материални части, с движещи се нематериални части) линеен алтернатор, тоест динамо.

Ако някой се съмнява, че ламелите може би са си подходящи за този апарат, за вас изрових тези два документа, според които можем да преценим твърденията:

Влияние на ламелната ориентация и натрупването на магнитни характеристики при ламелите от ориентирана силициева стомана

Проникване на перпендикулярно магнитно поле през сноп ламели и индуцираните волтажи

С две думи - загубите са значителни и характеристиките на евентуалния прототип на динамото на Фигуера биха били странни (и вероятно незадоволителни за нас, които търсим КПД>1).

443
Всички теми / Динамо на Фигуера
« -: Август 08, 2018, 03:04:58 pm »
Бяхме говорили с моите хора да не обсъждаме повече публично такива неща.

Но, понеже сега сърфирах едни неща и гугъл взе, че ме прати в mazeto.net, което ряко се случва, реших че това мълчание не е полезно в случая. Сърфирането беше ползотворно :)

Радвам се, че и там се обсъждат неща, които са обсъждани и тук. Аз нямам нерви повече, а и напълно споделям разочарованието на Веско от хората и няма да пиша там. Но щом все пак споделяме някаква малка обща аудитория и има макар и индиректна комуникация, радвам се че лекциите от конференцията "Тесла" ще стигнат там по един или друг начин.

Писах за динамото на Фигуера в Мазето преди... но нищо не стана. Надявах се, както всеки се надява, някой, който може, да вземе и да поеме нещата, но уви.

Затова, аз трябваше да си се захвана. В момента на онова писане бях гол и бос по тия неща, но след като стана ясно, че интерес няма и че никой не желае да се пробва с идеята, си обзаведох една стая.
Купих си всичките основни инструменти, за да мога да правя базови неща. Обзаведох си работен кът в апартамента. За изминалата година вече натрупах критична маса от всякакви подръчни неща и материали, с които да мога да действам.

Мога да се похваля, че последната ми инвестиция беше в осцилоскоп :) Не е от най-сериозните, около 1000лв е, но все пак е от по-добрите марки в своя диапазон, поинтересувах се, за да не избера някой боклук. Така че сега вече съм способен на напълно независими занимания... както и би трявало да бъде.

Ще споделя какво ново научих за динамото на Фигуера. Ако някой има желание, може да разговаряме тук, дано някой някъде вземе, че на база споделяното тук успее да направи нещо смислено.

444
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 07, 2018, 10:05:29 pm »
Най-евтиното нещо, което съм взимал от тях, е 15 долара (понеже беше стара информация)... най-къпото - 60 долара. Повечето лекции са между 27 и 47 долара, някакви такива цени.

Ако кликнеш на линковете и скролнеш надолу, ще видиш цените, сега има някакви намаления, но тях си ги има винаги. Получавам купони за по 25% намаление на лекция по пощата, само че не ги споменавам тук, защото нямам представа дали са индивидуални или не. По традиция, когато пуснат всички лекции от дадена конференция, тези купони се анулират.

Сега има далавера, появи се сгоден случай за финансиране, така че до една-две седмици макс ще гледам да взема интересните неща, докато са активни купоните :)







07.08.2018


Здравей, ****

През последната година Яро Станчак прилежно изследваше и развиваше експериментите си с "нелуво-силовия" мотор заедно с Джеймс МакДоналд (James McDonald). Нулево-силовият мотор беше напълно разкрит от Яро Станчак на миналогодишната конференция, това е една от най-пазените технологии на Джон Бедини, които той самият никога не разкри публично. Пълната схема, операционната теория, принципите на тайминга и дори доста от личните лабораторни бележки на Джон Бедини, които никога не бяха виждани публично, бяха разкрити за първи път.

Тази година, Яро презентира по продължаващите развития, върху които той и Джеймс са работили, споделят и наблюденията си на много интересните характеристики, които може да се считат за аномалии. Не е съвсем ясно какво представляват тези странни случки на екрана на осцилоскопа, но те се появяват постоянно и са предвидими и ги споделяме открито. А ако погледнете таблиците с данни за различните волтажи и натоварвания, може да откриете неща, които не се виждат на пръв поглед.

Винаги, когато си имаме работа с високоскоростен мотор, задвижван от намотки, които дори нямат сърцевини в себе си, почти сигурно е, че ще открием интересни феномени и точно това ще научите в тази презентация. Ако не сте видели ексклузивното разкритие на нулево-силовия мотор от миналата година (лекцията е по-горе в темата, бел.прев), имате шанса да ги вземете и двете с голяма отстъпка.

Купуване от тук: http://www.emediapress.com/go.php?offer=&pid=120



445
Заветът на Кейн: Крадец на души 2
Legacy of Kain: Soul Reaver 2






- Най-сетне. Трябва да призная, че съм разочарован от напредъка ти, очаквах, че ще си тук по-рано. Кажи ми, затрудни ли те убийството на братята ти?

- Затрудни ли се ТИ, когато нареди да ме хвърлят в Бездната?

- Вечността е непреклонна, Разиел. Когато за първи път се промъкнах в тази зала, векове отдавна, не си представях истинската сила на знанието. Да познаваш бъдещето, Разиел... да виждаш неговите пътеки и потоци, как се разклоняват в безкрайността... Като човек, никога нямаше да мога да задържа в себе си такива забранени тайни. Но всеки един от нас е толкова повече, отколкото бяхме преди. Не чувстваш ли, с цялата си душа, как сме станали като богове? И като такива... не сме ли неделими? Докато и един от нас живее, ние сме легион!

Бъдещето на всеки от нас е предопределено. Мобиус предсказа моето преди хилядолетие. Всеки от нас играе ролята, която съдбата е написала за нас. Свободната воля... е илюзия.

- Бях в гробницата на сарафаните, Кейн. Как си могъл да превърнеш сарафански свещеник във вампир!?
- А как можех да не го направя? Човек трябва да пази приятелите си близо, Разиел, а враговете си - дори още по-близо. Кой би ми служил по-добре от онези, чиято страст превъзмогва всяко усещане за добро и зло?

- Сарафаните са били спасители, бранещи Носгот от покварата, която ние представляваме! Очите ми са отворени, Кейн. Не намирам никакво благородство в не-живота, с който си осквернил неохотния ми труп!
- Може да си разкрил миналото си, но не знаеш нищо за него. Мислиш, че сарафаните са били благородни, алтруисти? Хахаха... Не бъди толкова прост. Тяхната конспирация беше същата като нашата.

- Почти ме беше хванал, Разиел. Но това не е начинът и мястото, на което всичко ще приключи. Съдбата обещава още превратности, преди тази драма да се разплете напълно.




- Разиел! Изкупител и Унищожител. Чучало и Месия. Добре дошъл - душа, прекосила времето! Добре дошъл - при съдбата си!








Играта излиза през 2001г и в графично и технологично отношение вече започва да прилича на нещо. Ще можем да разгледаме моментите с много по-ясно графично оформление :)

[1:23:41]

Разиел и Мобиус се срещат за първи път.

Цитат
- "Къде съм?" е обичайният въпрос. В твоя случай, "Кога?", може да е по-подходящо.

/Разиел понечва да посегне на Мобиус с привидението на Крадеца на души, но поради някаква странна причина, магическата тояга на Мобиус парализира призначното острие/

- Добре тогава, дърта змия такава. Щом предпочиташ, ще използвам голи ръце.
- Това е напълно неочаквано... Тази кристална топка напълно отнема силите на вампирясалите ни врагове, оставяйки ги в безпомощно и неспасяемо състояние. Странно, но явно има същия ефект върху това твое любопитно оръжие... Но трябва да ми повярваш, не ти мисля злото...
- Можеш да смъкнеш добронамерената си фасада, Мобиус! Знам кой и КАКВО си, би трябвало да те убия намясто.
- Хмхмхмхм... Може би би трябвало, момчето ми... Но не го правиш.
- Много ли си сигурен в това, Мобиус?
- Моята роля на Пазител на Времето ми осигорява известна степен на всезнание, Разиел? Не, не ме убиваш. Тази чест принадлежи на твоя създател, Кейн, горе-долу след 30 години от сега...
- Ох, вие двамата наистина сте един чифт. Ти си точно толкова фаталистичен, колкото и е той.
- Смъртта идва за всички ни, Разиел. Въпрос е просто на... време.

- Как така знаеш името ми? Никога не сме се срещали...
- Напротив, Разиел - познавам те много добре. Натъжавам се, като виждам колко жестоко те е употребил Кейн. Познавах те, когато беше един от Сарафанското братство, Разиел... дори бяхме близки.
- О, моля ти се...
- За късмет, вече не е нужно да ме обичаш, за да ми бъдеш съюзник.
- Да не би да се намираме в крепостта на Сарафанското жречество?
- Да. Но, страхувам се, че великите дни на сарафаните отдавна вече отминаха. Това е... по-цинична и непристойна епоха. Тази крепост сега се обитава от моята наемна армия. Опитваме се да почетем паметта на сарафаните с нашия собствен, скромен, кръстоносен поход.

/Разиел разглежда цветните фрески по стените на жреческата зала/

- Това ли е вампирът Ворадор?
- Да. Бичът на Кръга. Най-развратеният и упадъчен пример на цялата си дегенерирала раса. Той изби шестима от приближените ми Пазители, беззащитни и скрили се в тази зала!
- И ти, някак си, си оцелял от това клане?...
- Аз и още двама. Кръгът беше опустошен, само ние тримата бяхме пощадени.
- Колко удобно... Прости ми, ако не поглъщам наивно всяка огризка от информация, която ми подхвърляш. Имаш репутация на измамник.
- И кой ме е посрамил така? Твоят производител, Кейн? Онзи, който те предаде и унищожи? Нашият общ враг!? Помисли за източника, преди да ме съдиш твърде сурово. Тогава... нека забравим за разпалването на старото ни приятелство. Но обмисли един съюз, основан на общите ни позиции. И двамата искаме Кейн мъртъв - аз мога да ти помогна да го направиш.
- Не искаш да се набъркваш в това, старче. Знам всичко за твоите клисави дребни схеми. Просто ти липсва дълбочина, за да си пробуташ номера този път.
- Подценяваш ме, Разиел. Нека ти покажа.

/Мобиус използва змиевидната си тояжка, за да активира образ-видение във водната повърхност на олтара в центъра на залата/

- Дори и в този момент, Кейн те причаква. Той не съзнава, че съм те измъкнал от потока на времето и съм те довел тук при себе си. Виж го как си губи времето при самите Стълбове, чиято съдба е да разруши, глупаво самоуверен, че е избягал от хватката ти.
- Стълбовете все още са изправени в тази ера!?
- Да, Разиел! Те са божественото превъплъщение, което опазва живота в нашия свят. Ние, които служим на Стълбовете, поддържаме деликатното равновесие, а Кейн е предзнаменуван да бъде лостът, по силата на който това равновесие се преобръща! Вярвам, че вече си видял с очите си пустошта, развихрена от неговото ужасно егоистично решение? Самото съществуване на Кейн е рак върху този свят. Докато е жив, целият Носгот е в опасност!

- Ти никога повече не може да станеш човек, Разиел... Но можеш отново да прегърнеш есенцията на своята човечност, и благородството на сарафанското си потекло! Отиди при него, Разиел! И сложи край на всичко това! Само че първо, ти ще трябва да си намериш изход от крепостта, а с това... страхувам се, че не мога да ти помогна. Войниците ми няма да проумеят появата ти тук - те ще се опитат да те убият! Не бива да се страхуваш от тях, разбира се... те не са препятствие за теб. Опитай се да оставиш минимален брой жертви, но... направи, каквото трябва да се направи. За всеки велик ход са нужни няколко мъченика.

/Мобиус изчезва пред погледа на Разиел/

Вече останал сам, разгледах онова, което ме заобикаляше. Забелязах втора зала за огъване на времето, нейният вход беше идентичен с първата. Но с една разлика - този кристал беше от значение. Но как? Все още не бях открил.



Разбираме, че Кейн е настроил времевия тунел да го изведе във времената след покушението на Ворадор над Кръга на деветимата, но преди лудостта на Пазителя Нопраптор да е покварила съзнанията на останалите и следователно Стълбовете на Носгот са в своето здраво и чисто състояние, но не задълго. Защо ли точно това време?

Мобиус, Пазителят на Стълба на Времето, изтръгва Разиел от потока на времето и отклонява появата му в тази епоха по петите на Кейн, за да го вербува на своя страна.

Сред всички полуистини на Мобиус, определението му, че Стълбовете на Носгот са превъплъщенията на Бог, които опазват живота в света на Носгот, ще се окаже много важно по-късно в тази част от сагата.



П.П.
Тази трета игра от сагата е вече забележимо по-различен продукт. Оттук насетне вече можем да правим много качествен и любопитен визуален анализ на всевъзможни картинни елементи - символите и одеждите на Мобиус, фреските по жреческата зала, входовете на залите за огъване на времето... но не искам да се отклонявам от идеята на темата, която е, да се направи съпоставителен анализ на две игри. Тази сага ще бъде само половината от онова, което всъщност искам да споделя.

Може би друг път и в отделна тема ще говорим за по-малките окултни подхвърляния из съдържанието, когато се погледне под лупа.
(Забелязахте ли, че тронът на Кейн около Стълба на Равновесието в Заветът на Кейн: Крадец на души е естетически оформен като символа на средния пръст? Всъщност, това ще е важно дори за съпоставителния анализ!)

446
[1:13:48]

Разиел продължава търсенето си на север и открива пещерата на оракула на Носгот.

Цитат
- Пещерата на оракула, където се е случила първата съдбоносна срещу на Кейн с Мобиус. Мобиус играел ролята на дърдорещ гадател, разбъркващ казана си с видения и разправящ предсказания на наивните посетители. Под тази фасада се криел Мобиус Времеогъващия, магьосник от Кръга на деветимата - безскрупулен манипулатор, притежаващ силата да огъва времето. Откакто Кейн собственоръчно го убива преди векове, тези пещери са седели празни. Въпреки че... като самия Мобиус, за тях се говори, че са само фасада за много по-голям и по-натруфен комплекс. Почувствах, че Кейн бе тук и в този момент бях готов да се гмурна в дълбините на Ада, за да го открия.

/Разиел се натъква на каменна статуя на Мобиус/

Заключих, че това ще да беше самият той - времеогъвача, Мобиус. Съвсем не приличаше на впечатляващата фигура, която си представях от разказите за надутите постижения на Кейн. И все пак, дори този хладен образ излъчваше определена... сила, която не можеше да се отрече.




Навлизайки по-дълбоко в пещерите на Времеогъвача, Разиел открива редица портали, от които черпи видения за бъдещето и миналото.

Цитат
/В портала се оформя видение. То показва как Разиел се събужда в Света на привиденията, след като мъченията му на дъното на Бездната се оттеглят/
- Моето пристигане в тази нещастна епоха... Що за хитрини са това?

/Проговаря гласа на древния бог/

- Това не е илюзия, Разиел. А проникновение в потоците на самото време.


/Следващото видение показва момента, когато Кейн унищожава меча, Крадеца на души, в тялото на Разиел/
- Тези привидения ме измъчват... Всичко това ли е било предсказано?

/Следващото видение показва момента, когато Разиел открива гроба на предходната си личност като кръстоносец на сарафаните/
- Невъзможно! Това ще да е някоя от измамите на Кейн!

/Следващото видение показва втора среща между Кейн и Разиел. Разиел държи в ръце привидението на Крадеца на души/
- Съзнанието ми е разкъсвано от конфликтни мисли! Да не би Кейн да ме очаква само мигове след настоящето? Или в някакъв век, който предстои да настъпи?

/Следващото видение показва как Разиел поразява привидението на Ариел, бившата Пазителка на Равновесието, а Крадецът на души поглъща нейния призрак/
- Това не може да се случи наистина... Що за лудост показва тази сцена!? Кейн трябва да ме мисли за лековерен, за да търпя тези лъжи.

/Следващото видение показва Разиел на неизвестно място. В ръката си държи привидението на Крадеца на души, променено, обладано от някакъв призрачен огън/
- Да не би този фантазъм да е роден от собствения ми ум? Или е ехо от бъдещи събития?



[1:18:19]

Скоро след това Разиел открива така нареченият хронопласт - залата, в която Мобиус е огъвал времето. Тук е моментът на един от най-важните разговори в цялата сага. Тези редове са толкова важни, че ще ги чуем два пъти - веднъж като заключение на Заветът на Кейн: Крадец на души, и още веднъж, като увод на Заветът на Кейн: Крадец на души 2, може би най-хвалената игра от цялата сага.




Цитат
- Най-сетне. Трябва да призная, че съм разочарован от напредъка ти, очаквах, че ще си тук по-рано. Кажи ми, затрудни ли те убийството на братята ти?
- Затрудни ли се ТИ, когато нареди да ме хвърлят в Бездната?
- Не. Аз вярвах в теб. В способността ти да мразиш. В самодоволното ти възмущение.
- Лъжи... Не може да си предвидял всичко това...
- Вечността е непреклонна, Разиел.

- Когато за първи път се промъкнах в тази зала, векове отдавна, не си представях истинската сила на знанието. Да познаваш бъдещето, Разиел... да виждаш неговите пътеки и потоци, как се разклоняват в безкрайността... Като човек, никога нямаше да мога да задържа в себе си такива забранени тайни. Но всеки един от нас е толкова повече, отколкото бяхме преди. Съзерцавайки долините на вероятностите, не чувстваш ли, с цялата си душа, как сме станали като богове? И като такива... не сме ли неделими? Докато и един от нас живее, ние сме легион! Затова, когато трябва да пожертвам децата си в отвъдното... мога да го направя с чисто сърце.


- Много поетично, Кейн. Но в края на краищата не предлагаш нищо повече от една удобна рационализация за престъпленията си.
- Тези зали предлагат прозрение на онези, с достатъчното търпение да го видят. В устремеността си да ме откриеш, може би не си се взрял достатъчно дълбоко. Бъдещето на всеки от нас е предопределено. Мобиус предсказа моето преди хилядолетие. Всеки от нас играе ролята, която съдбата е написала за нас. Неудържимо сме вкопчени да следваме предначертани пътища. Свободната воля... е илюзия.

- Бях в гробницата на сарафаните, Кейн. Мръсната ти тайна е разкрита! Как си могъл да превърнеш сарафански свещеник във вампир!?
- А как можех да не го направя? Човек трябва да пази приятелите си близо, Разиел, а враговете си - дори още по-близо. Можеш ли да схванеш абсурдната красота на този парадокс? - Ние сме едни и същи! Сарафани, и вампири. Със свещените ни войни, с обсебващия ни стремеж да доминираме Носгот... Кой би ми служил по-добре от онези, чиято страст превъзмогва всяко усещане за добро и зло?
- Няма да ръкопляскам на остроумното ти богохулие! Сарафаните са били спасители, бранещи Носгот от покварата, която ние представляваме! Очите ми са отворени, Кейн. Не намирам никакво благородство в не-живота, с който си осквернил неохотния ми труп!
- Може да си разкрил миналото си, но не знаеш нищо за него. Мислиш, че сарафаните са били благородни, алтруисти? Хахаха... Не бъди толкова прост. Тяхната конспирация беше същата като нашата.
- Изгубен си в лабиринт от морален релативизъм, Кейн. Търговец на привидения. Каква игра играеш сега?
- Съдбата е игра, не е ли? И сега... тръпнеш в очакване на следващия ми ход.

/След стълкновение между двамата, Кейн използва машините в хронопласта на Мобиус, за да отвори портал към друго време/

- Почти ме беше хванал, Разиел. Но това не е начинът и мястото, на което всичко ще приключи. Съдбата обещава още превратности, преди тази драма да се разплете напълно.


/Разиел бърза да последва Кейн през времевия тунел. От другата страна го посреща гласа на оракула на Носгот - Мобиус Времеогъващя/

- Разиел. Изкупител и Унищожител. Чучало и Месия. Добре дошъл - душа, прекосила времето! Добре дошъл - при съдбата си!





Първото нещо, което стряскащо забелязваме от целия този епилог, е тоягата на Мобиус.





Второто нещо, което чак сега забелязваме (заради подобряващата се през годините графика на игрите от сагата), е че Мобиус е сляп.

Всичко това означава толкова много, колкото и многобройните думи, разменени между Разиел и Кейн в последната им среща.







От разговора става ясно, че Кейн е бил предизвестен за цялата съдба на Разиел. Той е имал хилядолетие и половина, в което е могъл да изследва всичко, оставено от Пазителя на Времето Мобиус, след като го убива. По-рано си задавахме въпроса, как така е станало, че Разиел в даден момент надминава трансформациите на Кейн, при положение, че всички вампирски лейтенанти са проекции и частици от душата на Кейн? Питахме се дали това може да е резултат от нарочна намеса от трета страна?

Този въпрос тепърва предстои да получи отговор. Разбираме, обаче, че Разиел е бил манипулиран от всички през цялото време, включително и от самия Кейн. С думите си, "приближаваме се с крачка към съдбите си", когато Крадецът на души се чупи на парчета при досега с тялото на Разиел, Кейн просто е осъзнавал, че двамата изпълняват, крачка по крачка, отдавна предвиден курс на събитията.

Кейн със сигурност си е давал сметка за състоянието на Носгот и съдбата на света - той все още е измъчван от това, че неговият собствен избор предизвиква всичко това и осъзнава, че е отговорен. Разиел и вероятно средностатистическия играч грешно тълкува неговата арогантност, която, вместо да заслепява Кейн за всички производни на вината чувства, всъщност го подтиква да търси решения, вместо да губи време в излишни оправдания.

Разкрива ни се образа на един художествен персонаж, който преценява света от гледна точка, която е чужда на голямото мнозинство от хората. Може би ако осъзнаем "пътеките и потоците на времето", изграждащи "долините на вероятностите", бихме преценявали много от нещата, които на ден днешен смятаме за животоопределящи, като мимолетни. Това високо, почти отвъдно гледище, ни представя моралността на човешките действия в съвършено друг мащаб, който навярно силно напомня на богохулие.

Отваря се много широк философски въпрос - АКО миналото и следователно бъдещето могат да се променят (по силата на точни и ясни условия, както авторите намекват), тогава какво следва за моралността? Самият Кейн, който е прекарал векове на тази извисена визия, е запазил ясна представа за добро и зло, умело подбирайки най-заслепените от своята страст характери, за да бъдат негови съвършени, изпълнителни слуги.
Открил съм къде и как колегите на настоящите автори отговарят на този въпрос, но той се дава в друго произведение - Стълбове на вечността, другата игра, с която ще направя съпоставителен анализ, след като разгледаме цялата сага Заветът на Кейн.





Можем да направим много интересна вметка относно думите на Кейн "Бидейки богове, не сме ли неделими? Докато и един от нас живее, ние сме легион".

Вече сме добре запознати с художествения свят на Носгот, в който вампирът Кейн може да отделя части от душата си, с което да реанимира трупове като вампири със собствени съдби и съзнания. Вземайки предвид всичко онова, което също видяхме - машините в крепостта на Малек от Кръвно знамение, които боравеха с душите на живите като с ресурс, вселявайки ги в бойни доспехи (анимация на неодушевени предмети) - произведението сякаш ни запознава с представата за цяла една наука. От принцип, който се подчинява на тялото и волята, до репликиране на същия принцип в автоматизирани машини, в света на Носгот явно битува разбирането за наука, която манипулира душата.

Добре е да запомним това за съпоставителния анализ после с другата игра, Стълбове на вечността.

Това е много широкозастъпена тема в сюжетите на множество известни игри. Ако сред читателите има геймъри, можете да си спомните за последните игри от сагата Диабло на компанията Blizzard. В нея Диабло, Господарят на Ада, се впусна срещу братята си - Белиал, Господарят на Лъжите и Азмодан, Господарят на Греха - като целта му беше да погълне техните "души" в своята, и така да се превърне в превъплъщение на висшето Зло, за да има силите да нахлуе през портите на Рая.

И още много, много примери за това, но това е тема за друг път.




Най-сетне, Кейн споменава "забранените истини". Още преди това, по метода на асоциацията и отчасти на изключването, бяхме стигнали до извода, че световната завръзка (според посланието на авторите) не се опира на рептили, хуманоиди и подобни пренебрежими видови разлики, а става дума за овластяване на едни и отнемане властта от други. Става дума за произвеждане във владение на едни и за детрониране на други.

Зададохме въпроса - ако Кейн държи инсигниите на властта, тогава кои са детронираните, чиято змия пълзи? В самия край на Епилога получихме частичен отговор: НЕ СА Сарафанския орден, тоест кръстоносните, фанатизирани племена на хората. Мобиус също държи инсигниите на властта, точно като Кейн. "Вампири и сарафани са едни и същи", те имат еднакви конспирации, по думите на Кейн.

Това може би има някакъв смисъл. В литературата се твърди, че Разиел е бил най-високопоставеният ангел. Тези легенди обаче се отнасят до времената още преди ангелите да се изкушат по дъщерите на човека, още преди Падението на Сатана и неговата група ангели. Доколокто аз съм останал с впечатление, за Сатана също се твърдеше, че е най-високо от ангелите...
Освен това, сравнявайки общите приказки за Книга на Разиел в юдейските легенди на Зохар, и общите приказки за падналите ангели в Книга на Енох, виждаме, че падналите ангели на Сатана учат хората на същите неща, на които и Разиел е бил пратен да научи Адам. Следователно, претърпелите Падение ангели НЕ СА онези, на които правото на истината им е било отнето.

Прочетохте тази много интересна спекулация за първи път в Апокрифна Академия ;)

Ако следваме тези заплетени намеци, облечени в тежка символика, до тук излиза, че има трета група в цялата тази митология. Поне на такива мисли сякаш искат да ни наведат авторите на това литературо-медийно произведение.

Аз се замислям, че никъде не съм чел да се твърди, че Сатана и неговите още непаднали ангели са интересът, който изкушава Ева да отхапе от ябълката.

Ако това действително е така... аз се замислям, че никога не съм чувал нищо повече за онзи интерес, оприличен на змията от дървото. Не мисля че някога съм чувал нещо повече за съдбата й, след като Бог отрежда тя да пълзи. Сякаш никой не говори за това, никъде, изглежда ми почти, че сякаш е забранено за изговаряне...




Крадец на души завършва, като ни оставя със следните основни впечатлния:
  • Смъртта на Мобиус от ръцете на Кейн не е довела до нищо. Хилядолетие след това, дори и след смъртта му, подреденият от него театър на събитията продължава да се разгръща в строг сценарий.
  • Кейн очевидно се опитва да разплете прокълнатата съдба на света Носгот, търсейки решение на метафизична величина, която е отвъд обсега на времето и личните съдби.
  • Всички сили на манипулаторите явно са се концентрирали върху съдбата на Разиел - първородинят лейтенант на Кейн, носещ част от неговата душа.



Така, сюжетната линия на сагата Заветът на Кейн започва да навлиза в по-сложната си част и Заветът на Кейн: Крадец на души 2 - играта от сагата, която гейм-критиците единодушно наричат "абсолютна класика" - продължава, като ни връща в миналото на Носгот...



447
Всички теми / Re: Конференция "Тесла 2018"
« -: Август 06, 2018, 04:56:02 pm »
06.08.2018

Втора част на безплатната панелна презентация, но говорят само общи приказки и глупости:



Участват: д-р Чарлз Багли (Charles Bagley), Яро Станчак (Yaro Stanchak), Джон Питърсън (John Petersen), Арон Мураками, Ерик Долард, Дейвид Алзофон и Кен Уийлър.



Задължително ще взема материалите на Яро Станчак. Миналата година, Яро представи неговия прототип-реплика на един нов мотор, проектиран от Джон Бедини. Бедини много слабо е демонстрирал този негов модел мотор - в 3-минутно видео по Ютуб. След смъртта му обаче Арон Мураками и Питър Линдеман решиха да наизвадят всички неща и по някакъв начин да започнат да реализират някакви печалби от тях. Довършени или недовършени, обяснени или недообяснени, започнаха едно по едно да вадят от лабораторията и мазето на Бедини и с разрешението на вдовицата му да продават информацията в нета и да я показват по конференции.

Яро Станчак е никой, просто един фен на групата и редовен посетител на годишните конференции. Показания мотор, наречен "Нулево-силов мотор" (Zero-force motor), му станал много любопитен. След "Тесла 2016" поискал от Мураками да разгледа прототипа на Бедини по-отблизо. Яро решил да направи своя реплика и положил доста усилия и вдъхновение.

Преди "Тесла 2017" Яро се обажда на Мураками и Линдеман и им показва какво е направил. Неговият прототип е много добре направен, въпреки подръчните материали на места, и е по-голям от този на Бедини. Държи се много добре, работи стабилно, и тъй като по него евентуално може да се продължат наблюденията, които Бедини е искал да прави, решават да го поканят да презентира на конференцията. За Яро това беше първо появяване пред публика в живота и всичко мина много добре.

Ето линк за гледане и сваляне: https://drive.google.com/file/d/1g0b9OyCnlTMcjkjj9vEuquyWBLzYO2Uy/view?usp=sharing
/ако я гледате сега моментално, гугъл може да каже, че още обработва съдържанието, да не би да съм качил някакво порно... скоро би трябвало да тръгне за гледане онлайн, но дори и сега е достъпно за сваляне/

Ето документите, свързани с презентацията, рар файл: https://drive.google.com/file/d/1kjDIcZdsIct8lDZWwkdOBLiNkRuoTT1T/view?usp=sharing




Въпросният "нулево-силов" мотор НЕ Е нещо за свободна енергия. Това е мотор, който евентуално е измислен от Бедини, и дори това е спорно, защото има много индикации, че тази идея е твърде елементарна, за да не е вдъхновена от нещо, останало назад в историята. Прилича на нещо, което по-скоро инженерите от предните поколения биха направили.

Бедини се занимавал с това, защото моторът демонстрира редица интересни поведения. Дори не могат да се нарекат аномалии. Това са просто нестандартни стойности на показателите, когато всеки аспект от мотора тръгне да се изследва със специална апаратура за целта. Много хора се надяват нещо свръхестествено да изскочи от този мотор... но това няма да стане.




За мен лично, като мое мнение, е че този мотор би ми бил много полезен за моите собствени неща, защото е лесно да се направи самоделка. По принцип, електромоторите, които вършат някаква работа, са на цени от 50лв нагоре, и не могат да се направят на ръка. Няма нещо, направено на ръка, което да се сравнява с качеството на работата, която върши един мотор, произведен в завод от специални машини за целта и тн. Никой не може да направи бормашина на ръка, която да може да задоволи нуждите на съвременния бит.

В това, което правя, аз се стремя да действам най-примитивно. Искам да постигам неща, които правят употребяемо електричество, заобикаляйки свръх-индустриализацията. Привлича ме идеята някой да каже "Направи ми генератор за електричество" и аз да кажа "Дай ми една макара тел, две парчета желязо и две дъски, и ще ти направя". Разбирате ли, имам някак си по-сървайвър подход, това ме забавлява в електротехниката. Както и Свободната Енергия, разбира се, ако нещо не е свързано с нея, нямам интерес.

Този мотор не е свързан със Свободната Енергия, но е инструмент в свързаните с нея апарати. Искам някой ден, когато трябва да направя апарат за Свободна Енергия и имам нужда от електромотор, и някой ми прати телефона на Динамо-Сливен, да кажа, "Нямам нужда от завода на Динамо-Сливен! Мога и сам да си направя електромотор!"



Предимствата са, че:
  • Моторът предлага стабилна работа, на сравнително високи обороти (но не твърде високи) със силна тяга;
  • По тяга, стабилност и обороти може да се мери с моторите, излезли от индустриалните заводи;
  • Компактен е, въпреки че е ръчна самоделка, и има добро отношение размер-производителност, както е характерно и за заводските мотори;
  • Елементарна конструкция и елементарен принцип, възможно е да се направи с материали от бунището;
  • БЕЗ желязна арматура в себе си, само намотки и магнити.


На миналата конференця Яро Станчак обеща да продължи с наблюденията. Интересно ми е да видя какво ново може да каже тази година :)


448
[00:58:27]

Разиел влиза в битка с Кейн и успява да удържи.

Цитат
- Острието е подчинено! И нещата се разплитат... а ние сме крачка по-близо до съдбите си.

/Кейн изчезва в пространството, оставяйки след себе си самодоволен смях/

/Изтощен, Разиел няма сили да поддържа формата си и преминава в Света на привиденията. За негова почуда, там открива духовната есенция на физически разрушения, обладан меч Крадец на души/

Кълна се, че зърнах искрица на задоволство в окото на Кейн, когато Крадецът на души беше унищожен. Не разбирах играта, която играеше Кейн... но знаех какъв е последният ход.

/Разиел се пресяга и докосва остатъкът от есенцията на обладаното острие. Мистериозният глас на неговия благодетел отеква в пространството/

- От този момент и завинаги насетне ти и това острие сте неразделно обвързани. Душекрадец и Крадец на души, съдбите ви са преплетени. Унищожавайки меча, ти го освободи от телесния му затвор и възстанови истинската му форма - призрачно острие. Сега енергията му е отприщена. Без вече да е физическо острие, то може да манифестира себе си във Физическия свят, само когато енергията ти е напълно възстановена. Веднъж след като бъде проявено то ще те изхранва.



Спомняме си, че вече видяхме подобно разрушаване на Крадеца на души - в Кръвно знамение, когато Кейн се изправи срещу младия принц Уилям и две инкарнации на острието се срещнаха в едно и също време. Това създаде времеви парадокс и доведе до разрушаването на едно от остриетата.

Сега отново се получи времеви парадокс, когато Кейн се опита да порази Разиел с Крадеца на души. За сега играчът няма информация какво точно се случи и това остава загадка.



Обърнете внимание, като кратка вметка, и на друго - че под тази си ефимерна форма, мечът е вече по-нидамичен. Разработчиците на играта го стилизират като прав лъч светлина, около който се вие енергийна спирала. Това потвърждава заключенията от предната публикация, защото въпреки този силно променен вид, символиката на меча продължава абсолютно точно да отговаря на гръбначния стълб - всички знаем, че енергията се изкачва и слиза по гръбначния стълб именно като спирала около него.

Смисълът на спираловидна динамика се подчертава и от тона, че разработчиците са си направили труда да изобразят меча по един начин, когато е физически и следователно застинала двуизмерна проекция на спирала, и по друг начин, когато мечът вече не е физически и има чист енергиен израз. Всичко това само потвърждава, че посланието на сценаристите е точно такова - стилистиката на този символ носи смисъла на енергийна динамика, въплътена във физическата анатомия на човека.



Епизодът продължава с появата на духа на Ариел - Пазителката на Стълба на Равновесието, около който Кейн е построил трона си. Тя среща Разиел в Света на привиденията, явно е била свидетел на изграждането и падението на империята на Кейн през изминалите 1500 години.

Цитат
- Какво си ти, дребна душице? Още едно от съществата на Кейн идва да измъчва този окован призрак?
- Не възнамерявах да безпокоя покоя ти.
- Покой? Тяло е нужно за сън! Плът и кръв са нужни за полягане. Не, дете - всичко, което аз мога да направя, е да гледам. И да помня, неизменно в съзнание, докато се разгръща историята на този окаян свят. Противно минало, непоносимо бъдеще. Едно и също ли са? Винаги ли съм тук?
- Как е станало така да витаеш из тези стълбове?
- Кейн отказа саможертвата! Стълбът на Равновесието, покварен до ядрото си, стърчи като паметник на неговата сляпа амбиция. Сега тези стълбове служат само като мои окови тук - моят затвор и вечен дом, благодарение неохотието на твоят господар, Кейн.
- Това копеле не е мой съюзник.
- Тогава имаме общ враг, Разиел. Върни се тук, когато си в нужда. Ариел помни онова, което другите са забравили.




Разиел продължава мисията си. Открива брат си Зефон, и влиза в сблъсък с него. Няма нищо какво да се види тук.



[1:04:24]

Продължавайки лова за своите братя, Разиел се натъква на древен гроб на Сарафаните.

Цитат
- Древната гробница на Сарафанския орден. Някога бил непробиваемо запечатан, а сега - разграбен от размириците на Носгот. Мистериите му лежат оголени наоколо. Във времето на Ворадор, векове преди Кейн да бъде направен, сарафанските свещеници-воини разгърнали безмилостна война срещу вампирските племена на Носгот. Черпейки смелост от праведността, извършили неописуемо и безогледно насилие, колели и млади и древни. Унищожили цели кръвни линии в рамките само на десетилетия. Сега, мощите им лежат тук. Убийци, погребани в светилище.

Когато освободих каменната врата, въздишка гробовен въздух избяга от вътрешната зала. Не бях подготвен за онова, което лежеше отвъд този праг.

Тези гробове, осквернени ковчези на сарафански светии... носещи имената на братята ми! И моето собствено... Иронията от богохулния акт на Кейн се спусна към мен със смазващата сила... на откровение! Не бяха ли моите ръце толкова кървави, колкото и тези? По-лошо! Аз бях пролял кръвта на братята си! Тези именно братя по оръжие, чиито гробове лежаха разграбени пред очите ми!

/Проехтява гласът на мистериозния бог/

- Да, Разиел. Ти беше един от сарафаните. Роден от същата сила, която почти унищожи твоята раса. Преди зората на империята ти бе избран. Кейн, единственият, самопровъзгласеният монарх на Носгот, разграби този мавзолей и ви въздигна от тези гробове! Развъждайки вампирската си дарба в обърсените ви трупове, той ви възкреси като свои избрани синове.


Това е много важна символика. До сега знаехме, че образът на Разиел се отнася до паднал ангел, но метафората беше твърде разнопосочна. Можеше да е само алегория, можеше и да е нещо не толкова директно, а и нямахме никакви категорични индикации за Кейн и другите му братя.

Сега, обаче, ни се подава категоричния намек и символ. Оказва се, че не Кейн е дал на всички тях ангелски имена. Тези имена са им били дадени от Ордена на сарафаните, тоест, на този етап осъзнаваме, че всеки от тях е имал предишен живот и предишни дела, извършени под ангелското име. Явно, тези дела са неморални и представляват падение сами по себе си, но след като Кейн ги дарява със своята пародия на нов живот, това вече е постигането на действителното падение.

Потвърждава се, че всички тези персонажи символизират кликата на падналите ангели от завръзката в Книга на Енох. Това ще е много полезно за бъдещите ни изводи.




Оттук насетне, Разиел открива своите братя Рахаб (който, очаквано, е гротесктна риба) и Дума, и поглъща душите им. В това също няма какво да се види.

449
[00:56:06]

С новооткритата си дарба Разиел успява да си намери път по-навътре в убижещето на клановете.

Цитат
- Разиел...
- Кейн!
- Бездната е била нелюбезна.
- Аз съм твое творение, Кейн. Сега, както преди, критикуваш собствената си работа. Какво си направил с клана ми, дегенерат! Нямаш право!
- Каквото съм направил, мога също и да разруша, дете.
- Проклет да си Кейн! Ти не си Бог! Този геноциден акт е безотговорен!
- Отговорност!? Ти смееш да ми говориш за отговорност? Само когато си изпитал истинското тегло на избора, ще можеш да си позволиш да се съмняваш в моята преценка! Арката на твоят живот е искрица, в сравнение с планината от съмнение и съжаление, която мъкна със себе си още откакто Мортениъс извърна първо МЕН от светлината! Да знам, че съдбата на света виси на съобразеността на всяко мое дело? Започнал ли си дори да си представяш какво действие би предприел на мое място?
- Бих избрал да не се намесвам, Кейн.
- Хахахаха.... Огледай се, Разиел. Виж какво какво е станало от нашата империя. Стани свидетел на края на една епоха. Клановете - разпръснати по ъглите на Носгот! Това място вече е безполезно. Както и ти...

/Кейн вади меча от ножницата/

Крадецът на души! Древното острие на Кейн, по-старо и от двама ни и хиляда пъти по-смъртоносно. Според легендите, мечът беше обладан и черпеше енергия, като поглъща душите на жертвите си. Въпреки цялото ни перчене, всички ние знаехме какво означава, когато Кейн извадеше меча в яростта си - значеше, че си мъртъв!



За първи път имаме възможност да се запознаем по-отблизо с емблематичното острие, което е едноименно за две игри от поредицата Заветът на Кейн. Само по себе си, то е много сложен и смислово натоварен символ.



На времето, именно тази игра, и именно този стилизиран меч ме подтикнаха да изнамеря информацията, която споделих в един по-сбит вид в тази тема - Тълковен речник на окултни символи в културата

Стилистиката на този комплексен символ има три нива - дръжката и острието поотделно, и още веднъж в своята цялост, като завършен меч.


Сто процента гаранция, черепът с вампирски зъби, създаващ сугестивното впечатление за змийски език, излизащ от него, е анаграма за сфеноидната кост. Ако черепът беше по-елементарен и не разполагаше с тези странични стилизирани атрибути отстрани, наподобяващи крилете на прилеп, тогава можеше и да се поспори по този въпрос. Но така, както е представен, в тази си стилизирана форма, е неопровержимо и със сигурност е ясно за какво става дума.

Относно извитото, змиевидно острие, това може да е само и единствено гръбначният стълб. Тъй като единствената S-образна форма, която може да се асоциира със сфеноидната кост, като се запази буквалността на стилизираната анаграма, е гръбнакът. Както ясно се вижда, детайлите изрично изобразяват и костния мозък на гръбнака, който е толно в средата и винаги следва извивката му.
Двете - сфеноидната кост и гръбнака - са в директна взаимна зависимост. В интернет се откриват много ортопедични теории, че основата на гръбнака (върхът на острието в случая) определя формата на целия гръбнак и следователно и на главата. Но в интернет има същия брой други ортопедични теории, според които първият прешлен - наречен Атлас - който прави връзката между гръбнака и черепа, контролира формата. Тоест, че позицията на главата определя формата на гръбнака надолу. Едните теории разглеждат нещата отдолу-нагоре в краткосрочен план, другите теории тълкуват нещата отгоре-надолу в дългосрочен план. Без значение кое е по-вярно, факт е, че мозъкът и гръбначният мозък са единна система и костните, поддържащи ги структури също са единна, мобилна система от взаимозависими части.

Заедно, като сбор, двете символизират съюза на съзнанието и тялото. Едното е Седалището на съзнанието, а другото е Седалището на тялото.

Заедно, като умножение, обаче, двете се превръщат в символ на човешката власт. Тялото е инструментът на човека. Иначе казано - тялото е сечивото или направо оръжието на човека. Всъщност, тялото на човек е половината от онова, което го прави човек.

Така, физическите седалища на двете неща, които дефинират човека - съзнание и тяло - всъщност стоят зад тази символна анаграма.

Затова, както обяснявам в темата за символите, двете заедно, символът на "крилатия меч" или целостта между символа на сфеноидната кост и символа на гръбнака, се наричат "мечът на истината". Защото, както обяснявам в Разликата между човека и животното, истината принадлежи на човека по право.



С това, окултният символ, който ни се показва в Заветът на Кейн, е напълно разкрит. Кейн държи върховната власт. В Кейн е концентриран целият избор и съдбата на целия свят зависи от неговите решения. Всички фигури - независимо дали откровени или манипулиращи - зависят от неговата воля и трябва да се съобразяват с него.

Кейн намира меча в катедрала.

Това е същото, когато в Библията Бог казва на Адам, "давам ти властта над всяка твар" и прочие и прочие. Тоест, както Адам получава човешката власт да бъде свободен директно от Бог, тук говорим за смъкнат по разряд символизъм и Кейн (мъртвият, един разряд по-надолу) намира (един разряд по-надолу от получава) меча в катедрала (един разряд по-надолу от Бог).



Забележете - този символ се намира ВЪТРЕ в човека. Това буквално е централната, контролираща част от човешката анатомия.
Забележете - по принцип, в световната литература, този символ е силно опростен (и затова толкова по-дълбоко окултиран) до известния символ на тоягата с глава на змия. Тук, в това медийно произведение, сценаристите са избрали то да изглежда като меч. Но това е древната властна инсигния, която е родно наследство на човека. Дори архетипът на човека е подобен на чертичка с точка (i) (по Стюарт Суердлоу, Stewart Swerdlow).

Забележете, в такъв случай - излиза, че концентрираният символ на човека е змия, която ходи.

В библията Бог казва на друга същност, че вече ще е змия, която ще пълзи.

Според мен тук не става дума за никакви рептили, каквато идея вече традиционно битува в обществото. Според мен тук става дума за същества, на които се дава властта и за други същества, от които се отнема властта.

Според мен става дума за това, че на човека му се дава истината по право, а от други същества правото на истина се отнема. На човека се дава да научи тайните, а на други същества се забранява да знаят тайните (някъде в далечната завръзка на нашето сътворение от Бог).

Прочетохте го за първи път в Апокрифна Академия ;)




И действително, точно за това става дума в теологичната легенда за Книга на Разиел.

Цитат
Книгата на Разиел ангела е магическа книга по практическа Кабала от Средновековието, писана предимно на иврит и арамейски. На ден днешен от нея оцелява Liber Razielis Archangeli, латинският й превод, направен през 13-ти век от Алфонсо X.

Според Книга на Разиел Адам, в молитвата си към Бог, се извинил за това, че послушал Ева, която била подмамена от змията да отхапе от Дървото на познанието. Според книгата, Бог изпратил най-висшият сред ангелите, Разиел, да научи Адам на духовните закони на природата и живота на земята, и включително да му преподаде знанието за планетите, звездите и духовните закони на сътворението.

Ангелът Разиел научил Адам също и на знанието за силата на речта, силата на мислите и силата на човешката душа, съдържаща се във физическото тяло и във физическия свят, на практика преподавайки знанието, чрез което човек може да хармонизира своето духовно и физическо съществуване във физическия свят.

Както разказва Робърт Зукър (Robert Zucker), в юдейската Зохар пишело, че

Цитат
...Адам прочел книгата на глас на другите ангели. Но светият ангел Хадарниел умолил Адам да "не разкрива славата на Господаря" пред другите ангели. Било привилегия само на Адам да притежава това знание. Адам тогава запазил тайната от ангелите.

Според една от версиите, ангелите толкова завиждали на Адам, че му отнели книгата и я хвърлили в морето. Тогава Бог пратил ангелът Рахаб, ангелът на моретата, да я намери и да върне Книгата на Тайните на Адам, и той го направил.




Един от братята на Разиел и лейтенант на Кейн в художествената творба "Заветът на Кейн" се казва Рахаб.

Разиел беше хвърлен в Езерото на мъртвите от Кейн и своите братя. След това беше върнат от неизвестен бог.

Както виждаме, мечът "Крадец на души", на който са кръстени две едноименни игри от сагата, е символ на знанието и властта, която идва с него. В света на играта той играе ролята на царската инсигния, която се носи от владетеля на Носгот и демонстрира неговото право.



Следователно, въоръжени с тази окултна информация, оттук насетне можем да започнем да си задаваме въпроса - Ако Кейн държи знанието и властта (змията, която ходи), тогава кой е персонажа или персонажите, който символизира отнетото знание, отнетата власт или отнетото право (змията, която пълзи)?

Гарантирам, че преди края на сагата, ще намерим отговора на въпроса.

450
[00:49:58]

Напуснал Подземния свят, Разиел открива убежището на клановете, стаята за съвещания и тронната зала на империята на Кейн.

Цитат
Боже мой! Убежището на клановете, превърнато в руини!? Зад тези стени се намираха Стълбовете на Носгот - тронът на империята на Кейн. Колко смирено изглеждаше сега всичко това, срутващо се под прахта на бившото си великолепие. А аз тъкмо излязох на повърхността. Явно между екзекуцията и възкресението ми бяха изминали векове...

/Земята се разтриса и Разиел чува гласа на своя покровител/

- Този свят е раздиран от катаклизми. Земята се опитва да се отърси от чумата на паразитната империя на Кейн. Съдбата на този свят беше предопределена в един миг от един единствен човек, който отказа да се превърне в мъченик, за да възстанови равновесието на Носгот. Кейн обрече света на разложението, което виждаш. В онзи момент започна разплитането, а сега... е почти към края си. Носгот се държи на ръба на разрухата, крехкото й равновесие не може да издържи.




[00:51:15]

Разиел продължава пътуването си през израждащата се земя.

Цитат
Това, поне, беше останало неизменно - безкрайно виещия се вортекст на Бездната. Моят гроб, и утробата на моето прераждане.

Въпреки че голяма част от ландшафта на Носгот се бе променил, тези скали ми даваха ориентир. Територията на моя клан се намираше на запад. Нямах търпение да видя как наследниците ми са се справяли през вековете на моето отсъствие.

Разиел навлиза в старите земи на своя клан и се връща в старата си крепост.

Цитат
Пълно опустошение. Някога гордият ми род - изтрит от този свят като изпражнение от ботуш. Познавах ръката, която бе извършила това дело.

/Разиел продължава да обикаля руините/

Тази костница носеше непогрешимите символи на клана на Мелкая. До какви дълбини се бе сринала династията ни, ако тези таласъми бяха наследниците на кръвта на моя благороден брат? Толкова ли бяха девалвирали, че да възкресяват тук помещаващите се трупове, за да попълват редиците си?

Брат ми Мелкая беше направен последен, затова получи най-малката порция от дарбата на Кейн. Въпреки че бе безсмъртен, душата му не беше достатъчно силна и плътта му запази голяма част от типичната си човешка неустойчивост. Изглеждаше, че тази слабост бе предадена на рода му. Ранимите им кожи едва успяваха да съдържат разложението отвътре.

/Разиел продължава пътя си до леговището на Мелкая, за да конфронтира брат си/


[00:52:52]

Цитат
- Покажи се, същество!
- Не ме ли разпозна, братко? Толкова ли съм променен?
- Мелкая!?
- Да, братко. Трябваше да останеш там, където господаря те изпрати, Разиел... Ще откриеш Носгот по-малко приятен, отколкото го помниш.
- Какво е станало с кланът ми? Отговори ми, малки братко, или ще избия отговор от противните ти устни!
- Всички се страхуват, братче мое. Събуждаш се в един свят на страх. Тези времена на промяна са толкова... обезпокоителни. Мислиш, че не изпитвам погнуса от тази форма!? Вярваш ли, дори за момент, че нашият господар ще рискува империята си заради надигаща се ерес?
- Достатъчно гатанки. Какво искаш да кажеш?
- Че ти си последният, който остана да умре от твоя клан!

/Разиел намира алтернативен начин да победи изродения си брат Мелкая в битка/

- Кажи ми! Къде мога да открия Кейн!?
- Господарят е отвъд досега ти, Разиел. Явява се, когато тай самият сметне за подходящо!

/Разиел довършва брат си и поглъща душата му. Мистериозният глас на неговия благодетел проговаря/

- Направи добре, Разиел...
- До това ли съм сведен? Таласъм? Братоубиец?
- Издигнат, Разиел... не сведен. Консумирането на душата на Мелкая те дари с нова дарба - илюзорните прегради като тези решетки вече не могат да те ограничат в Света на привиденията. Повели на себе си да преминеш през тях, и ще го направиш.

/С новооткритата си дарба Разиел успява да си намери път по-навътре в убижещето на клановете/





Разкрива се информацията, че когато Кейн прави нов вампир, той му вдъхва част от своята душа и дарба. Ако Мелкая е имал най-малко, защото е бил направен последен, то Разиел е имал най-много, защото е първородният.

Тогава защо Разиел изпреварва самия Кейн в еволюцията, или пък деволюцията си? Тук нещо не се връзва.

Защо хиляда години Кейн и вампирите му са развивали дарби, както твърди Разиел, и са ставали "по-божествени", но само за 500 години след екзекуцията му са деградирали до гротесктни животински форми?

Трябва да си спомним, че в Кръвно знамение убийството на Кейн беше поръчано, за да може нарочно да бъде пресъздаден като вампир от некроманта Мортениъс. Тъй като всичко друго явно се повтаря, може играчът може да се замисли, дали няма някаква нарочна сила, която е придизвикала това разминаване в стадиите на развитие между Кейн и първородния му лейтенант, евентуално манипулирайки събитията така, че да доведат до пресъздаването на Разиел в крадец на души за мистериозната отвъдна сила.

Заплетен въпрос от сюжета, който можем да разрешим на по-късен етап...





Няма как да не обърнем внимание на натрупващите се прилики с нещо от света на майндконтрола, което познаваме:
  • Програмираенето на умствено контролирани роби се извършва чрез мъчения, които да доведат човека до ръба на лудостта. Разиел е доведен до ръба на лудостта заради вечните страдания в Бездната.
  • Както излиза, Разиел е фрагмент от душата на Кейн. Можем ли да си представим, че Разиел е алтернативна личност, раздвоение на първичното его, което е Кейн?
  • Можем ли тогава да си представим, че мистериозният глас на неговия благодетел е евентуално гласа на програмиста, който развива тази алтернативна личност?
  • Кейн се "появява и изчезва, когато той сметне за добре" и е "отвъд досега на Разиел". Може ли това да е така поради причината, че Разиел и Кейн споделят едно и също тяло?
  • Можем ли да си представим, че Разиел е нещо като Делта - програмиран убиец?
  • Може ли Носгот да е театърът на един вътрешен свят?


В Кабала е залегнало схващането, че светът е вътрешен за Бога - тоест, че Сътворението е вътрешният свят на Бога. Споменавам това за пореден път, но, както може би много от вас си спомнят, хората никога не разбират тази проста идея. Всички аудитории имат проблем с понятието "абсолют". Бог е, чисто и просто, онова нещо, което няма външен за себе си свят - само вътрешен.

Трябва да приключим с цялото съдържание, за да може да проверим доколко цялата тази символика отговаря на познатия вече модел, по който се програмира едно съзнание и дали няма да останат противоречия без отговор.


П.П.
Мелкая е библейско име, което изначава "Яху е цар" или "царят е Яху".

Страници: 1 ... 27 28 29 [30] 31 32 33 ... 73